НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
276
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
276
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Меки и твърди вещества
,
МОК
, София, 6.2.1927г.,
Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно.
Ако даде надмощие на задната част на мозъка
си
, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва
да
става разсеян и губи паметта
си
.
Този човек не може
да
учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.
Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата
си
.
За
да
не отнеме възможността
си
да
развива и мозъка, и сърцето
си
, човек трябва правилно
да
разпределя енергиите на своя организъм.
Добрият господар разпределя благата
си
еднакво на всички слуги.
Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите
си
между всички удове.
Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва
да
се унищожи.
Търбухът подразбира ненаситните човешки желания.
Щом дойде до такива желания, човек трябва
да
се самовъзпитава, но по никой начин
да
не изнасилва своя стомах.
Като е дошъл на земята, човек носи със
себе
си
всички условия и възможности
да
бъде щастлив.
Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от
себе
си
.
Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл
да
издържи изпитите
си
.
Защо не могъл
да
ги издържи?
Защото бил разсеян, не могъл лесно
да
запомня.
За
да
се справи със своята разсеяност, човек трябва
да
прави усилия,
да
концентрира мисълта
си
.
Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.
В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека.
Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в
себе
си
съответни мозъчни енергии.
Не знае ли с кои сили
да
се свърже, човек може
да
си
причини големи пакости и нещастия.
За тази цел той трябва
да
се свърже с разумния свят, отдето могат
да
дойдат разумни същества
да
му помагат.
За
да
направи тази съзнателна връзка, човек трябва
да
бъде искрен в
себе
си
,
да
има непреодолим стремеж към знанието.
Мнозина не успяват в живота
си
, защото чакат всичко
да
им се даде наготово.
Те разчитат на благоволението на Бога,
да
погледне към тях благосклонно.
Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му.
Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане.
Човек трябва
да
гледа на тия живи, разумни същества, дошли
да
работят в неговата държава, със свещен трепет.
Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма
да
излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя.
Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него.
Отнасяте ли се добре с клетките
си
, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време.
Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества.
Когато искат
да
говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му.
Това са три вида чувства.
За
да
се уверите в истинността на тия думи, вие можете
да
направите опит, но с условие
да
гледате на клетките като на разумни същества.
Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността
си
, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която
да
приложат в живота
си
и от която
да
се ползват.
Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за
да
постигне известен идеал?
Кой не е опитал, че, когато работи изключително за
себе
си
, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото?
Като работи за
себе
си
, за своята слава, човек не може
да
разчита на помощта на разумните същества.
Човек не може
да
разчита на славата на хората, ако няма в
себе
си
сили и способности, с които
да
заслужи тази слава.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за
себе
си
, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия
да
се проявите.
Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите.
Достатъчно е Бог
да
ви хване с един пръст само, за
да
се разклатят основите на вашия живот.
” Сега можем
да
кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!
Не е въпрос човек
да
се бори със злото, със своето низше, животинско естество,
да
го обуздава.
Ако се бори с него, той ще изгуби силите
си
.
Човек не трябва
да
предизвиква злото в
себе
си
.
Оставете злото
да
расте свободно.
Като израсте, то само по
себе
си
ще изчезне.
Вие оставяте и тръна
да
расте, както и другите цветя и растения в природата.
Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат.
(втори вариант)
Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха.
(втори вариант)
Като
си
отидат, разлагат се мускулите.
(втори вариант)
Само тези, меките неща може
да
се обичат.
(втори вариант)
Можете ли вий
да
обичате един студен камък, или едно парче лед,
да
го прегърнете и
да
го милвате?
(втори вариант)
И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули.
(втори вариант)
Той
си
има всички архитекти, учени хора.
(втори вариант)
Човек каквото поиска, всичко има го в
себе
си
.
(втори вариант)
Някой път нямате разположение
да
учите, нямате никакъв импулс
да
работите.
(втори вариант)
Защото всяко растение, за
да
почне работа, трябва
да
има мекота, влага трябва
да
има.
(втори вариант)
Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят.
(втори вариант)
Е, той е цар и те ще му дадат съвет.
(втори вариант)
А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.
(втори вариант)
Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето.
(втори вариант)
Не целият човек
да
се превърне на мекота.
(втори вариант)
В дадения случай, известна постъпка трябва
да
бъде мека.
(втори вариант)
Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел.
(втори вариант)
Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се.
(втори вариант)
Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може
да
ти отнеме радостта.
(втори вариант)
Да
се съберат всички дяволи на ада – не може.
(втори вариант)
То е тъй невъзможно, както
да
искаш
да
размътят някой океан.
(втори вариант)
Водата ферментира ли?
(втори вариант)
Една локва може
да
се размъти, но океан – не.
(втори вариант)
Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може
да
му размъти ума.
(втори вариант)
Но онзи, който тъй не мисли, всеки може
да
размъти ума му.
(втори вариант)
Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще
си
блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение.
(втори вариант)
Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат
да
постигнат – пред тях трябва
да
има едно разумно, Божествено разбиране.
(втори вариант)
И тогава турете тази енергия и
да
си
не иждивявате* времето напразно.
(втори вариант)
Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват.
(втори вариант)
Всички, свършили гимназия и университет, трябва
да
имат едно положително знание.
(втори вариант)
Вий трябва
да
знаете
да
се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули.
(втори вариант)
Не мисле те, че можете
да
правите каквото
си
искате.
(втори вариант)
Може
да
правите каквото искате, но и клетките
си
имат свой морал.
(втори вариант)
Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй,
да
разясните.
(втори вариант)
То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал
да
им каже нещо.
(втори вариант)
След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем
да
мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност.
(втори вариант)
Защо той избягва
да
им каже?
(втори вариант)
Казва някой,
да
бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко.
(втори вариант)
Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение.
(втори вариант)
Всички тези малки неща като се съберат...
(втори вариант)
Да
видим какво заключение ще извадите.
(втори вариант)
Сега някой от вас тъй ще
си
каже (Учителят
Си
хваща дланите на кръст).
(втори вариант)
19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло.
(втори вариант)
Някой поклати пръстите
си
, някой допира върха на пръстите
си
, вдига показалеца
си
– всевъзможни движения има.
(втори вариант)
Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти
си
имат те, вестници, предават
си
новините.
(втори вариант)
Не. Когато човек
си
тури пръста зад ушите и пусне ръката
си
, какво иска
да
каже?
(втори вариант)
«Когато трябваше
да
слушам, не слушах, но сега видиш ли?
(втори вариант)
После, имат
си
лаборатории, правят химически анализи, реторти
си
имат.
(втори вариант)
Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ
да
изправи погрешката
си
.
(втори вариант)
Като седне онзи «професор клетка»
да
работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира.
(втори вариант)
Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни.
(втори вариант)
Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали.
(втори вариант)
Всичко туй може ли
да
изпъкне в нашето съзнание,
да
познаем какво е състоянието на това същество?
(втори вариант)
Съзнание има – то страда.
(втори вариант)
Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще
си
помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души.
(втори вариант)
И ще
си
зададете въпроса какво трябва
да
се прави.
(втори вариант)
Първа задача.
(втори вариант)
Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм.
(втори вариант)
У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят?
(втори вариант)
Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи.
(втори вариант)
Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо.
(втори вариант)
Някои от вас може
да
изгубят своята памет. Защо?
(втори вариант)
Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа.
(втори вариант)
Там има известни общества, които могат
да
погълнат цялата енергия,
да
отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян.
(втори вариант)
Да
ви наведа един факт.
(втори вариант)
Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб.
(втори вариант)
Най-първо Бог казва: «
Да
направим човека.» Значи съветва се Той.
(втори вариант)
И всички тези разумни същества решават от какво
да
го направят.
(втори вариант)
Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка
си
, като един господар.
(втори вариант)
Един човек
да
направят от кал.
(втори вариант)
В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха
да
не гледаш като на торба, която ще се унищожи.
(втори вариант)
И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало
да
се събере и
да
се направи една каша, едно тесто, и
да
се направи човек.
(втори вариант)
«Аз, казва, не може
да
свърша изпитите
си
.» Е, голямо нещастие.
(втори вариант)
Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал.
(втори вариант)
Ако концентрираш ума
си
, в един ден ще вземеш изпита.
(втори вариант)
Ако
си
разсеян – и една година.
(втори вариант)
Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш
си
взема изпита.
(втори вариант)
Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл.
(втори вариант)
Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни.
(втори вариант)
Бог... Има едно същество, една душа, която може
да
обича... След туй започва друго заблуждение.
(втори вариант)
Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно.
(втори вариант)
Той е учен човек – като отвори всички тези листа.
(втори вариант)
Много пъти човек трябва
да
претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
(втори вариант)
Псалмопевецът казва: «Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава [се] между всички.» И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас.
(втори вариант)
Колко вида риби има, не знаете.
(втори вариант)
По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става.
(втори вариант)
Колко течения има вътре в природата, не знаете.
(втори вариант)
Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става?
(втори вариант)
Не че не знаете, тъй, предполагате
си
.
(втори вариант)
Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят
да
правят зло, почват
да
треперят, тракат зъбите им, забравят
да
правят зло и почват всички
да
се молят, на колене
да
се молят.
(втори вариант)
Но тъй,
да
знаеш едно течение,
да
знаеш колко вида течения има.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст.
(втори вариант)
Течения, в които трябва
да
потопиш ума
си
.
(втори вариант)
В студа горението е вътре.
(втори вариант)
Когато влезнете в една окултна наука, за
да
развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи,
да
се повдигнете.
(втори вариант)
Вътрешно горение, без
да
изгаря.
(втори вариант)
Ще стане твоята памет силна.
(втори вариант)
Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало.
(втори вариант)
Или искате
да
развиете поезия, или музика, или каквото
да
е изкуство – има
си
известни течения.
(втори вариант)
Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте.
(втори вариант)
Ние сега чакаме Господ
да
погледне благосклонно на нас.
(втори вариант)
През целия
си
живот вече ние помним тези думи.
(втори вариант)
Затуй ще се стремите и вий
да
бъдете меки и добри.
(втори вариант)
Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли
да
работят за него, и на туй общество той трябва
да
гледа със свещен трепет.
(втори вариант)
Не
да
кажеш: «Един ден аз ще се схумя, нищо няма
да
остане» – то е глупаво схващане.
(втори вариант)
То е един свят от разумни души и на тези души няма
да
кажеш тъй,
да
ги обезсърчиш, че «от вас нищо няма
да
остане».
(втори вариант)
Господарят казва, че нищо няма
да
излезе.
(втори вариант)
А Истината и Добродетелта, то е нещо, което сега можем
да
реализираме.
(втори вариант)
Онова погрешно мислене, вий ще
си
го турите в старата торба.
(втори вариант)
Когато говорим за Добродетелта, разбираме
да
можем
да
реализираме доброто в света, а то има предвид туй общество – то има мир.
(втори вариант)
Мислите, че дарбите ще дойдат отвън.
(втори вариант)
Дарбите, силите у човека са в тези клетки.
(втори вариант)
Ако почнеш
да
им говориш на техния език, всяка една дарба ще се прояви.
(втори вариант)
И после, като замине нагоре, отидат
си
с нея.
(втори вариант)
Те я толкова обичат, че са се унижили, служат ù и нищо не искат от нея – искат само тя
да
върви по Божествения път.
(втори вариант)
Всички науки в света се дължат на тези клетки.
(втори вариант)
Или, на ваш език казано,
да
преведа: Когато вий кажете: «
Да
има някой
да
ме обича!
(втори вариант)
» Тези души, които слизат на Земята, готови са
да
се пожертват за нея, но тя
да
ги обича.
(втори вариант)
Те са готови всички жертви
да
дадат, само тя
да
ги обича.
(втори вариант)
От невидимия свят, когато искат например
да
говорят на нашия разсъдък, трябва
да
съсредоточат известна енергия в известна част на нашия организъм... Сърцето, когато искат
да
говорят за любовта – лявата страна на сърцето.
(втори вариант)
Доколкото съществува тази любов между тези души и тази душа, която е слезнала, от това зависи гениалността на чоиека.
(втори вариант)
Човек ще бъде господарят.
(втори вариант)
Вий можете
да
направите малък опит.
(втори вариант)
Затуй трябва
да
се образува тази вътрешна хармония между тези души, за
да
може
да
се проявят дарбите и силите.
(втори вариант)
Най-първо: ще считате, че всичко у вас е разумно.
(втори вариант)
Другояче, каквито педагогически правила
да
следвате, ще имате само частични резултати.
(втори вариант)
Ако мислите, че у вас всичко е неразумно, няма защо
да
правите опит.
(втори вариант)
Защото на този молив, колкото и
да
му казваш: «Вдигни се оттука», той няма
да
се вдигне.
(втори вариант)
Затуй ви го давам.
(втори вариант)
То е един алхимически метод за превръщане на противоположните за вашето растене сили.
(втори вариант)
Философията, която можете
да
приложите, която трябва
да
ви ползува в живота.
(втори вариант)
Класът може
да
има следующия път една закуска.
(втори вариант)
Ще насядате, ще похапнете, ще се разговаряте.
(втори вариант)
Искате
да
бъдете поет,
да
допуснем.
(втори вариант)
Топли, топли ще бъдат.
(втори вариант)
За
себе
си
няма какво
да
пишете.
(втори вариант)
Но за
да
напиша, искам
да
се проявя за тези души вън.
(втори вариант)
Следователно тези души трябва аз
да
ги повдигна в ума
си
и
да
напиша най-хубавото за тях.
(втори вариант)
Но ако аз пиша, за
да
ме прославят – то е кривото.
(втори вариант)
Ако аз мога
да
вдигна цялата Земя на ръката
си
, къде ще седи славата?
(втори вариант)
Представете
си
, вдигнете Земята на ръката
си
и кажете на тези хора: «Вий ще ме слушате ли?
(втори вариант)
» – «Ще слушаме.» Погладя Земята – всичко стане ред и порядък.
(втори вариант)
Често Господ държи Земята в ръката
си
и казва: «Ще слушате ли?
(втори вариант)
Не трябва
да
се противите.
(втори вариант)
Вий, и без
да
ви каже,
си
го употребявате.
(втори вариант)
Вий вървите в новия път – не хабете силите
си
да
се борите с низкото естество,
да
го обуздаете.
(втори вариант)
Вий го оставете то
да
си
расте.
(втори вариант)
Израсне някой трън вън от градината ви, минете там, погледате го.
(втори вариант)
Тогава питам ви: вий сте млад, защо дойдоха всички тези противоположности в света – ужасни противоположности?
(втори вариант)
Каквато и
да
е тя.
(втори вариант)
Защото всички тези велики хора в света са хора на големите противоположности.
(втори вариант)
Всички пророци, историята на всички тези велики хора – все са били хора на големи противоположности.
(втори вариант)
Не че целият им живот е бил само страдания.
(втори вариант)
Ще схващате тъй – щом дойде една голяма противоположност, ще кажете: «Тази противоположност е една възможност.» Възможното значи един път, един начин, един метод, в който ще добиете нещо ново, макар
да
го не знаете.
(втори вариант)
Да
ви приведа един пример.
(втори вариант)
Представете
си
, свършвате гимназия, абитуриент сте, но по математика малко куцате, по геометрия, по химия – и ухитрявате се вий, под ръкава
си
, под ръката
си
написвате най-важните формули.
(втори вариант)
Напишете ги, но не може
да
предвидите, случи се, че онзи, който ви изпитва, вашият учител, е прозорлив и находчив – заинтересува се от вашата ръка, иска
да
я види и веднага казва: «Стига!
(втори вариант)
Аз ви навеждам един факт.
(втори вариант)
Няма
да
се извиняваш, няма
да
се осъждаш, но ще изнесеш всички факти.
(втори вариант)
Откогато видях ръката ти.» Питам сега: не е ли по-красиво
да
надникне той,
да
види ръката ти, или
да
го излъжеш?
(втори вариант)
» И той, професорът, ще
си
ги препише, тези задачи, и ще почне
да
размишлява за твоята психология – защо именно тези задачи, а не други.
(втори вариант)
В друг ръкав той ще намери други задачи и се чуди защо един едни задачи не е можал
да
научи, а друг – други.
(втори вариант)
Вземете такава една задача: дадат ви едно уравнение с три неизвестни.
(втори вариант)
Георги Марков, ти
си
математик, тази работа с 3 неизвестни как се започва?
(втори вариант)
(- Три уравнения трябва
да
имаме, за
да
се реши.
(втори вариант)
Допуснете сега, че съставяте едно уравнение,
да
кажем, такова: такава една валчеста ябълка, дървото е неизвестно.
(втори вариант)
Искаме
да
знаем какво е дървото: високо ли е или късо.
(втори вариант)
От плода искаме
да
знаем.
(втори вариант)
Плода имаме.
(втори вариант)
Да
намерим какво е дървото на крушата.
(втори вариант)
Третото – намерим един човешки череп, от него веднага
да
намерим какъв е човекът.
(втори вариант)
Да
възстановим неговото лице, очи, уста, нос, строен ли е бил.
(втори вариант)
Всичко това – от неговата глава.
(втори вариант)
Има
си
методи, начини.
(втори вариант)
Защото, ако погледнете в задната част на черепа,
да
видите дали неговите очи са били черни или сини – ако задната част на главата му е била дебела, неговите очи са били сини; ако задната част е тънка в известни области, неговите очи са били черни.
(втори вариант)
А щом има черни очи, има черни коси, има и черна брада.
(втори вариант)
После, искате
да
знаете бил ли е той умен или не.
(втори вариант)
(Приятелите почват
да
разместват столовете и
да
ги обръщат един върху други.) Знаете ли какво показва това, когато обърнете столовете с краката нагоре?
(втори вариант)
Ако цялата предна част на черепа е тънка и като запалите една свещ, вътре вижда се светлината – този човек е бил интелектуален.
(втори вариант)
Динамически сили се образуват тъй, както обръщате, и тогава ще развалят всичката работа.
(втори вариант)
Психическо упражнение.
(втори вариант)
Следователно ще кажем, че този човек не е живял в една интелектуална среда.
(втори вариант)
Ако в него тези центрове на физика, химия или музика са силно развити – ще възстановите дали е бил музикант, поет или учен.
(втори вариант)
Всичко това може
да
се определи.
(втори вариант)
Ако човек посвети 20-30 години за изучаване на човешкия череп, ще се домогне до чудесата
да
чете.
(втори вариант)
(- Около ушите.) После, създават квадратна форма на лицето обикновено.
(втори вариант)
(Всички образуват два кръга, понеже не се хващаме на един.) Едновременно изнасяме няколко пъти ръцете всички, докато достигнем
да
става това едновременно.
(втори вариант)
Какъв е цветът на марсианците?
(втори вариант)
Няколко пъти изнасяме всички, за
да
се достигне хармонично, едновременно това.
(втори вариант)
Един човек, който може
да
те убие, какво чувство може
да
има – той е жесток човек.
(втори вариант)
В света съществува едно силно противодействие.
(втори вариант)
Имате площ,
да
кажем, имате известни семенца посети.
(втори вариант)
Да
ви говоря на материалистически език – човек е създаден от 7 материи: червена, портокалена, зелена, жълта, ясносиня, тъмносиня, виолетова; и всякога, когато се изгуби пропорцията от тези материи – може
да
преведете, това са и сили.
(втори вариант)
Тази почва е твърда.
(втори вариант)
По кой начин сполучиха тези, нежните семенца
да
израснат над тази, коравата почва?
(втори вариант)
Щом у човека преобладават повече червената материя, явява се туй, възбуденото течение – Марсовото, не този Марс там, горе.
(втори вариант)
Марс в този случай е само един символ в Слънчевата система.
(втори вариант)
Два полюса
си
има.
(втори вариант)
Един Марс има, който се вижда, и друг, който не се вижда.
(втори вариант)
А чрез електричеството туй, нежното стебълце
си
разтваря път.
(втори вариант)
Който не се вижда, е по-опасен.
(втори вариант)
По същия закон: кое е мекото в живота – водата.
(втори вариант)
Туй, което не се вижда, е опасно, но туй, което се вижда, е по-добро.
(втори вариант)
Да
се върнем.
(втори вариант)
Тази влага трябва
да
дойде от океана.
(втори вариант)
Най-първо ще мислите за
себе
си
.
(втори вариант)
Ти
си
едно общество от разумни души.
(втори вариант)
Трябва вашата мисъл
да
заработи.
(втори вариант)
Като станеш сутрин, ще накараш всички тези души
да
мислят.
(втори вариант)
Тази буря ще донесе влага, ще дойде този, мекият елемент, ще проникне в почвата, след туй ще дойде електричеството и магнетизмът, ще почнат
да
работят и вашите меки стебълца ще излезнат из тази, гъстата материя.
(втори вариант)
Или ти ще влезнеш в хармония с тях, или те – с теб: едно от двете трябва
да
стане.
(втори вариант)
Тогава ще дойдете до идеалното състояние, при което можете
да
растете.
(втори вариант)
Да
се моли човек, значи всички те
да
имат този стремеж.
(втори вариант)
Ако главата ви е заровена като тези стебълца в земята, какво може
да
измислите?
(втори вариант)
Хармония трябва
да
има в целия човешки организъм.
(втори вариант)
Луковата глава какво може
да
измисли?
(втори вариант)
Молитвата, това е едно велико състояние,
да
дойде човек в разумна връзка с всички разумни същества, които са завършили своята еволюция.
(втори вариант)
Дошла 10-15 м., казва
си
тази лукова глава: «До центъра на Земята не може
да
се достигне» – изменя решението
си
.
(втори вариант)
Да
седиш при нозете на Бога,
да
слушаш онова поучение как е създал света, че ще ти говори чрез Духът
Си
,
да
те учи – какво по-хубаво от това?
(втори вариант)
Той ще ти даде знание за другите светове, за Слънчевата система, за невидимия свят.
(втори вариант)
Ще ти даде знание, което по друг начин с хиляди години не можеш
да
научиш.
(втори вариант)
Аз [не говоря] за мекотата на кашата, на тинята, тази мекота, в която човек се удавя.
(втори вариант)
Сега тук вие искате сами
да
идете при Господа, при висшите души.
(втори вариант)
Как може
да
наречете вие водата – мека ли е?
(втори вариант)
Тинята е отрицателна страна на мекотата В тази кал вътре нищо не може
да
расте.
(втори вариант)
Какво каза Христос на онази жена, като я намери при кладенеца: «Иди повикай мъжа
си
!
(втори вариант)
Във водата все-таки може
да
живеят рибите, но в една такава мекота на калта, там почти всичко гние.
(втори вариант)
» Казва Му: «Нямам мъж.» – «Пет мъжа
си
имала, а и този, кои го имаш сега, и той не ти е законен.» «Иди повикай мъжа
си
»!
(втори вариант)
Иди повикай мъжа – иди повикай разумното в
себе
си
.
(втори вариант)
Защото на калта не е свойствено
да
бъде мека.
(втори вариант)
Често, когато разсъждавате, могат
да
се повдигнат малки съмнения, недоразумения; какво мислят учените хора.
(втори вариант)
Те
си
имат специални изучавания, външната страна на клетките на човешкия организъм изучават.
(втори вариант)
Само душата може
да
бъде мека и пластична.
(втори вариант)
2.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Животното изправя ли погрешките
си
?
Кучето, котката или кое и
да
е животно, дето ходи, там хвърля изверженията
си
и не мисли
да
ги чисти.
Защо няма
да
пише с червен цвят?
Човек не може
да
направи това нещо.
Колкото по-високо е съзнанието му, толкова по-внимателен е той не само към външния, но и към вътрешния
си
живот; той трябва
да
пази ума и сърцето
си
в абсолютна чистота,
да
не допуща никакви нечисти мисли и чувства.
Защо няма
да
пише със зелен цвят?
Както не трябва
да
допущате нечисти мисли и чувства в ума и сърцето
си
, така също не трябва
да
допущате някой човек
да
влезе в душата ви.
Защото зеленият цвят символизира материализма.
Душата е място, дето само Бог може
да
живее.
Защо няма
да
пише с портокаления цвят?
Допуснете ли човек в душата
си
, вие ще се намерите в затруднения, които ще решите или като заека, или като патицата, или като рибата, или като млекопитаещото.
Защото портокаленият цвят символизира индивидуализма.
Обаче това не е правилно разрешаване на задачите.
Защо няма
да
пише със син цвят?
Който се опита
да
влезе в душата на човека, в края на краищата той ще срещне Господаря на тази душа и ще се намери в безизходно положение.
Синият цвят е на луната; той действа върху въображението.
Поетите гледат все нагоре към небето, те търсят физическото.
Значи истинският поет трябва
да
пише с цвета на Светлината, с белия цвят.
Човек трябва
да
търпи, но само когато Бог го поставя на изпитания.
Аз бих казал още, че буквите, с които ще се пише новата поезия, трябва
да
бъдат образувани от вълни на разумността.
Брат брата няма право
да
изпитва.
Казвам: между хората съществуват постоянни ежби, дразнения, от които те трябва
да
се освободят.
Щом прочетете поезията, те ще
си
заминат.
Всички хора, учени и прости, постоянно се дразнят.
В този смисъл всеки човек трябва
да
се домогне до онази философия на живота, която разрешава тия въпроси и освобождава човека от тягостните състояния, в които изпада.
Листата на живата поезия непрекъснато ще се вдигат и слагат, според желанието на човека
да
чете.
Ако той пожелае
да
прочете нещо от миналото, веднага ще дойдат разумни души, които ще отворят тия страници и ще седнат при вас докато четете.
Който се добере до нея, той е доволен от положението
си
, защото тя го довежда до Истината.
Те се скриват и наново се явяват според желанието на хората
да
четат.
Аз ви запознавам с тия неща, за
да
имате широк полет, простор на мисълта.
Ако някой каже за
себе
си
, че е лош или добър човек, ние подразбираме една целокупност.
В понятието “аз” се включва Разумният човек, който е в сила
да
обхване много неща.
Да
разполагаш с това знание значи
да
се намираш между любящи души, а ти сам
да
се чувстваш в положението на ангел, който лети из пространството, от нищо и никого неограничаван.
Жива е вселената и всичко, което се намира в нея, трябва
да
съзнава този живот!
Всичко в нея диша живот, свежест.
Имаш ли това съзнание, дето минеш, каквото намислиш, за всичко ще ти се съдейства; всеки ще ти отваря път
да
вървиш напред.
Ако възпитателят иска
да
изправи погрешките на своя ученик и за тази цел апелира към неговия ум и към неговото сърце, той нищо няма
да
постигне.
Като пътувате по земята, всичко е точно обратно.
Обаче ако възпитателят може
да
говори на душата на своя възпитаник, той ще има големи постижения.
На всяка граница ще ви спират, ще отварят куфарите ви, ще ви събличат, ще ви претърсват
да
не би
да
носите нещо скъпоценно в
себе
си
.
Когато дойдете до самовъзпитанието, вие можете
да
приложите същия метод.
Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата
си
, Тя ще ви помогне.
Щом човек се пречисти и освободи от ограничителните условия на земята, той може
да
предприеме едно пътешествие из Божествения свят, свободен от куфари, от претърсвания.
Обаче такова пътешествие може
да
направи само свободният човек, който е завършил своето развитие на земята.
И при това положение даже те не знаят как
да
се молят, как
да
се разговарят с Господа.
Всички куфари остават на физическия свят, а в Божествения свят човек отива съвършено празен.
Някой се изправи пред Господа и започва
да
говори: Не виждаш ли, Господи, моите нужди?
Там знаят нуждите му и всичко необходимо за него е предвидено преди още той
да
го е замислил.
Не виждаш ли греховете ми?
В Божествения свят само душата на човека може
да
пътува.
Всичко друго той оставя на земята.
Казвам: добре е, че този човек се обръща към Господа, но защо не се е обърнал към Него преди
да
е сгрешил?
Това подразбира стихът: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу”.
Веднъж сгрешил, той трябва
да
каже: Господи, прости ми, че не се посъветвах с Тебе преди
да
сгреша!
Голяма пакост направих и на
себе
си
, и на другите.
Тук има страдания, неволи, горчивини, противоречия, сиромашия, смърт, но трябва
да
минете през всичко това,
да
се калите.
Сега не ми остава нищо друго, освен
да
изправя погрешката
си
, за което Те моля
да
ми помогнеш.
Решил съм
да
се изправя при всички положения: готов съм
да
понеса и най-голямото наказание.
В пението душата главно трябва
да
взема участие.
Човек може
да
пее по два начина: по обикновен начин; и второ – с разположение на Духа, т.е.
Въпросът е
да
изправя погрешката
си
.
Казвам: ако е работата за бой, нека
да
те бият както трябва, но
да
се изправиш.
За
да
има Вдъхновение, той трябва
да
обича музиката,
да
слуша добри певци и музиканти.
И ако е въпросът за милост, за отстъпки, нека бъдат и те в изобилие, но
да
се изправиш.
Само при такива условия човек може
да
се вдъхнови и
да
пее хубаво.
И строгите, и меките мерки са в състояние
да
изправят недъзите, погрешките на хората.
Щом пее хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и светли мисли.
Ние сме за онези мерки, които помагат
да
се прояви истинският човек.
Всеки талантлив певец или музикант е колективен израз на много души, които се проявяват чрез него с цел
да
възпитават хората.
Когато бият човека, той е в ада; когато го милват, той е на Небето.
Вибрациите на тия разумни възвишени същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това указват благотворно влияние върху човешкия характер.
Когато мразят човека, той е в ада; когато го любят, той е на Небето.
Човек може
да
изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя
да
създаде преврат във всеки, който я чуе.
Който казва, че никой не го обича, той е в ада.
Същата песен може
да
се изпее и по такъв начин, че
да
не остане и помен от нея – зависи как се пее.
За
да
бъде човек обичан, първо той трябва
да
слезе в ада,
да
го намразят всички,
да
види какво значи
да
живее без Любов.
Щом разбере Любовта, щом започне
да
я търси, той се качва на Небето.
Досега например редки са случаите, когато може
да
се улови в пространството някоя египетска или индуска песен.
Това са противоположности в живота, между които човек трябва
да
се движи, за
да
расте,
да
се развива правилно.
Казвам: като ученици на Божествената школа, вие трябва
да
разбирате тия противоположности, за
да
се ползвате от тях.
Ще кажете, че индусите имат хубава музика.
Ако
си
недоволен, ще знаеш, че
си
в ада.
Някои казват, че в Индия даже и тръстиките свирели.
Ако животът няма смисъл за тебе, ще знаеш, че
си
в ада.
– Как мога
да
осмисля живота
си
?
Възможно е тръстиките в Индия
да
свирят, но самите индуси не свирят.
– Качи се на Небето, дето ще намериш всичко онова, за което душата ти копнее.
Индусите имали някакви песни, с които приспивали змиите.
Като говоря за Небето, аз не визирам онова небе, което вие
си
представяте.
И така
да
е, това още не е музика.
Че всяка майка има песни, с които приспива децата
си
, но тези песни не могат още
да
се приемат за някаква особена музика.
Циганите, турците често
си
служат с дайре, но и това свирене не е онази музика, която може
да
се отпечата в пространството.
Когато сте неразположени, вземете едно дайре или леко, ритмично потропвайте с ръката
си
върху масата 10-15 м.
Той казва: “Ако не станете като малките деца, няма
да
влезете в Царството Небесно”.
Под думата “дете” в широк смисъл Христос разбира човек абсолютно чист, непорочен, със светъл ум, който отдалеч вижда нещата и е готов на всички жертви.
Щом видите, че някой ваш приятел е неразположен, потропайте малко с ръката
си
на масата, докато мине неразположението му.
Ако приятелят ти те пита защо тропаш така, ти няма
да
казваш причината.
След това ще му кажеш: Направих едно упражнение, което даде добри резултати.
Смирен човек е онзи, който може
да
пожертва всички свои блага за Бога, за
себе
си
и за цялото човечество.
И тъй съвременните хора трябва
да
прилагат музиката в живота
си
като средство за възпитание.
Казвате: Ако пожертваме всичко, какво ще остане за нас?
Ако продължават
да
си
служат със старите методи за възпитание, те нищо няма
да
постигнат.
Наистина има нещо, което човек не може и не трябва
да
жертва.
Сегашните методи на възпитание не са нищо друго, освен дресиране.
Възпитате по този начин един човек и мислите, че той се е изменил, но щом го поставите при условия вън от тази дресировка, той се връща в първото
си
положение.
Много индийци, които живеят в Америка, свършват там университет, живеят като американци, но щом отидат между своите съплеменници, те започват
да
живеят като тях, връщат се в първото
си
положение.
За нищо в света човек не трябва
да
жертва Божественото в
себе
си
.
Обаче човек може коренно
да
се измени, само ако приеме християнството в
себе
си
, ако то стане за него плът и кръв.
То трябва
да
бъде в услуга на Бога.
Време се изисква, за
да
се внесе нещо ново в човека.
Казано е в Писанието: “Бог толкоз възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за
да
не погине всеки, който вярва в Него”.
Бог каза на Аврам
да
принесе в жертва сина
си
Исака.
Казвам като временен метод, с който може
да
си
въздействате, е ритмичното тропане от време на време с ръка на масата.
Той разбра Божиите думи буквално и беше готов
да
принесе в жертва Исак, но чу Божия глас, Който му казваше: “Не посягай на сина
си
!
Принеси него в жертва вместо сина
си
Исак”.
Знаеш ли какво мога
да
направя?
Защо Аврам трябваше
да
принесе в жертва овен, а не друго някое животно?
- Какво можеш
да
направиш?
Овенът символизира човешката глава, т.е.
Като удариш с ръка на масата, едва ли можеш
да
повдигнеш един чувал, тежък няколко килограма.
С това удряне Витоша не можеш
да
мръднеш, а още повече земята
да
поместиш.
С този символ Бог каза на Аврам: “Авраме, впрегни на работа ума
си
, който ти дадох!
Като биеш тъпан или дайре, поне състоянието
си
можеш
да
трансформираш.
” Аврам трябваше
да
пожертва ума
си
, т.е.
Често хората правят много смешни работи без
да
съзнават това, а като им се даде някакво упражнение, те го считат смешно.
сина
си
за Божието дело.
Съвременните хора трябва
да
работят за своето самовъзпитание, както и за възпитанието на младите, но по нов начин.
Обаче той разбра Божиите думи буквално и задигна сина
си
Исак
да
го принесе в жертва на Бога.
Кармата на съвременните хора е голяма, тежка, тя е натрупана от хиляди години насам и трябва
да
се ликвидира с нея.
При това положение смешно е когато някой се заканва на хората, иска
да
им покаже кой е и какво може
да
направи.
Какво можеш
да
направиш?
Който разбере този закон, той ще впрегне ума
си
на работа за Господа.
Ти имаш
да
плащаш хиляда полици от по хиляди левове.
Щом впрегне ума
си
, ще впрегне и сърцето, и волята
си
.
Изплати първо тях, че после ще показваш на хората какво можеш
да
направиш.
Значи за правилното служене са необходими четири елемента: Бог, на Когото трябва
да
се служи; Аврам, който ще служи; синът, даден на човека като условие за работа и овенът, който трябва
да
се пожертва на физическия свят.
Какво можеш
да
направиш без пари?
Първата задача, която ти предстои, е
да
изплатиш полиците
си
.
Когато се говори за жертва подразбирам
да
принесеш в жертва тялото, а не душата
си
.
Казано е в Писанието: “
Да
принесете
себе
си
в жертва жива и благоугодна Богу”.
Това подразбира:
да
принесете своя ум, своето сърце и своята воля в жертва жива и благоугодна на Бога.
” Това можете
да
проверите всеки момент в живота
си
.
Имате пари, всички ви приемат; нямате пари, никой не ви приема.
Ако дадете пари някому, жертва ли е това?
Имате знания, веднага могат
да
ви назначат професор; нямате знания, и професорска титла не ви дават.
Вие трябва
да
имате ясна представа за онова, което можете
да
направите.
– Като се опитате
да
направите това, за което казвате, че можете
да
го направите.
Ако дадете някому пари, дрехи или някакъв материален предмет без участието на тези три елемента, вие правите услуга, а не жертва.
Например някой казва: Осите мога
да
събера на едно място.
Трябва
да
различавате жертвата от услугата.
Това знание ми е предадено още от дядо ми и от прадядо ми.
Сега
да
се върнем към въпроса за душата като към живо същество, с което може
да
се разговаряте.
Да
ора обаче не мога;
да
копая – не мога;
да
пиша – не мога.
Когато искате
да
изправяте погрешките
си
, ще се обръщате към нея; когато искате
да
развивате известни дарби, пак ще се разговаряте с душата
си
.
Ако срещна мечка в гората, с нея не мога
да
се разговарям.
Говорите ли на душата
си
, точно на време ще изправите недъзите
си
и точно на време ще развиете дарбите
си
.
Обаче има хора, които могат
да
се разговарят с мечки и ако ги срещне мечка в гората, път им сторва.
Душата на човека представя среда, през която той прекарва всички свои болки, нужди и желания.
Това може
да
ви се струва като приказка от “Хиляда и една нощ”.
Може ли човек
да
бъде музикален, ако няма среда, която
да
го разбира и вдъхновява?
Както и
да
мислите, това са символични факти из живота.
Нека всеки се запита в
себе
си
: Аз мога ли
да
събера осите на едно място?
И за
себе
си
да
свири, той сам трябва
да
бъде среда.
Мога ли
да
се разговарям с мечка?
Като ученици на Школата, дават ви се ред задачи, които трябва
да
решите.
Условия, среда съществуват за всички живи същества, обаче мнозина искат специални условия за
себе
си
.
Тези задачи ще ви доведат до реалното, до истинското знание на законите на разумната Природа.
Който иска специални условия, специална среда за своето развитие
да
се прояви, той трябва
да
чака, докато дойде това време.
Щом се домогне до основните закони на Природата, човек ще може
да
въздейства на материята.
Като четете Писанието, в което се говори за “Дървото на Живота”, можете ли
да
кажете колко плодове е дало това дърво?
Знание, сила се изисква за това.
Има хора, на които направо не може
да
им се въздейства.
Който не е могъл
да
стане виден, прочут човек на земята, той ще бъде виден на Небето – от него зависи.
Между такъв човек и вас трябва
да
има няколко души още, 10 или 15 най-малко като трансформатори, та като мине енергията през тях,
да
засегне и дадения човек.
Обаче едновременно човек не може
да
бъде виден, знаменит в трите свята.
В това отношение за всички хора има възможност
да
се проявят.
Ето защо който иска
да
помага,
да
влияе на хората, той трябва
да
знае законите, по които
да
им въздейства.
Мнозина имат желание
да
се проявят между хората.
Хората са наредени в известни системи, които трябва
да
знае онзи, който помага.
Едни искат
да
се проявят като учени, други – като музиканти, трети – като художници, четвърти – като поети и т.н.
Казвате: Еди кой
си
човек е мой приятел, аз го познавам добре.
Какво трябва
да
напише един поет, за
да
стане виден?
За
да
познавате някой човек, за
да
го наречете ваш приятел, вие трябва
да
сте в една система с него.
Те указват силно влияние върху човека.
Каква трябва
да
бъде неговата поезия?
Щом сте в една система с него, между вашите мисли, чувства и действия ще има единство; вие ще бъдете в хармония с него.
Според законите на природата, когато чертае нещо, първо тя дава формата му, а после неговия смисъл.
Поезията на Тагор е символична.
Въз основа на този вътрешен закон се образуват окултните школи: сродни души с еднакви стремежи и разбирания се събират на едно място и образуват цяла система.
За
да
бъдеш човек на изкуството, ти трябва
да
намериш своето място.
Каква е разликата между символичната и реалистичната поезия?
Художникът, музикантът, философът, ученият, религиозният трябва
да
намерят своето място.
Едно важно положение, което трябва
да
имате предвид, е следното: пазете се
да
не дойдете до обезличаване на нещата.
Тя се субсидира от разумни същества, които живеят в Невидимия свят.
Като не подвеждате явленията в живота под общ знаменател.
Те създават закони, правила; оттам следят за успеха на всеки ученик.
Не изисквайте от хората
да
мислят като вас.
По подобие на тази Небесна Школа се създават такива школи на земята.
И всеки човек, който има този вътрешен Свещен стремеж, непременно ще намери своето място в Природата.
Идейните хора могат
да
имат еднакви стремежи, еднакво гледище към природата, но в методите за постижения, в начините, по които се проявяват трябва
да
съществува пълно разнообразие.
Какви сте като ученици, това не се определя от школите на земята, но от Небесната Школа, която държи сметка за всичко.
Ако не може
да
намери своето място, това се дължи на обстоятелството, че понякога той очаква повече, отколкото трябва, а понякога очаква по-малко.
Ако ученикът е преживял нещо силно, което не е могъл
да
разреши и поради това напуснал Школата, и то е отбелязано.
За даден момент човек трябва
да
очаква толкова, колкото е възможно
да
получи или
да
постигне.
И ако след няколко прераждания пак постъпи в Школата, и това се отбелязва.
Ако не съблюдавате това нещо, вие ще се поставите в полето на сенките.
Щом изпаднете в сенки, вие казвате: Всичко е суета!
Ако не сте подготвени за този живот, скоро ще се отегчите, ще се отчаете, че нищо не разбирате и ще поискате
да
се върнете назад между земните жители.
– Ако за пръв път влизате в Школата, нищо няма
да
научите.
За
да
намирате, че всичко е суета, това подразбира съществуването на някаква Реалност.
Да
се задава такъв въпрос, то е все едно студентът, който влиза в университета
да
се запитва: Ще науча ли нещо в университета?
Значи ако очите ви са отворени, и на физическия свят
да
сте, вие пак ще виждате красотата и разнообразието на духовния свят.
Той не може и не трябва
да
си
задава такъв въпрос. Защо?
Защото преди
да
стане студент, той е следвал при майка
си
седем години, в отделенията – четири години, в прогимназията – три години и в гимназията – пет години и навсякъде все е научил нещо.
Всичко това е скрито в Светлината на този свят.
Най-после той влиза в университета, дето учи още четири години.
Ако направите едно добро, злото ще мине и ще замине без
да
ви засегне.
Който е абсолютно чист и свят, само той може
да
види красотата на духовния и на Божествения свят.
Следователно който иска
да
влезе в този свят, той трябва
да
се готви, съзнателно
да
работи върху
себе
си
.
Ако иска
да
свърши четири факултета, трябват му още цели 16 години.
Душите с векове се готвят, за
да
дойдат до онзи момент, когато пред тях ще се разкрие величието на Божия свят.
Тъй щото за
да
се каже, че някой човек е горе-долу образован, трябва
да
учи 35-36 години.
Само художникът ли може
да
рисува?
Следователно като стане на 40 годишна възраст, едва тогава той може
да
изучава основния закон – Любов към Бога.
Не, всеки трябва
да
се упражнява
да
рисува; всеки трябва
да
се упражнява
да
пее.
Вие трябва
да
отделяте всеки ден по 5 – 10 минути за пение, свирене, философстване и т.н.
Духовният свят ще бъде за него такова нещо, каквото представлява София, гледана от високите върхове на Витоша.
Към 30 годишната
си
възраст човек минава една криза, решава се неговото положение дали ще стане човек или няма
да
стане.
Човек трябва
да
се интересува от всичко.
На 33 годишната
си
възраст той ще бъде разпнат на кръст.
Понякога хората започват с най-трудната задача – искат
да
разрешат смисъла на живота.
Ще го погледнете и ще кажете: Човек е това като всички човеци – с ръце, крака, очи, нос, уши, уста.
Ако може
да
оживее,
да
възкръсне след разпъването
си
на кръст, велик човек ще стане от него.
Заемете се първо с решаването на по-прости въпроси, за които са дадени естествени методи.
Ако обичате някого, в него ще видите много работи и то най-красиви.
Значи от 40 години нагоре, след като е минал възкресението, човек може
да
работи съзнателно,
да
започне основна работа.
Еднообразието ще изчезне за вас и в това лице вие пак ще виждате очи, уши, нос, уста, но съвършено различни от тия на другите хора.
Заекът ще се засили и ще прескочи реката.
Нещо особено, нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може
да
познае само онзи, който люби.
Какво можем
да
направим отсега нататък?
Ако разсъждавате по този начин, това показва, че нито разпятието сте минали, нито възкресението.
И наистина при това положение вие нищо особено не можете
да
направите.
На същото основание и човек има методи за разрешаване на всички въпроси, но той трябва
да
започне от най-малките, от най-маловажните.
Колкото и
да
се облича външно, той все пак остава незадоволен.
Ако не посипете дрехите
си
с нафталин, молци ще ги изядат.
Следователно дойдат ли до разрешаването на някой въпрос, натъкнат ли се на някаква мъчнотия, те ще я разрешат чрез хвъркане.
Нито той е доволен от
себе
си
, нито другите са доволни от него. Защо?
Същото може
да
се каже и за човека: ако на 30 години не го посипят с прах, молците ще го изядат.
Други хора произлизат от рода на плавателните животни – те ще разрешат мъчнотиите
си
чрез плаване.
Всеки търси душата.
Прахът подразбира страданията.
Само душата може
да
обича,
да
даде на човека това, от което той се нуждае.
Страданията пък означават кръста.
Тъй щото в живота има толкова методи за разрешаване на въпросите, колкото вида хора съществуват.
Днес всички говорят за Любовта, всички цитират стиха, че Бог е Любов, но като дойде време
да
проявят своята любов, те пропадат.
Аз не говоря за кръста в буквален смисъл, но в смисъл на страдания.
Запример някой човек е страхлив като заек, той разрешава въпросите
си
като заека с бягане, с прескачане.
Разпъването не е външен, но вътрешен, психологически закон.
Мислите ли скоро
да
заминавате?
Ако можете
да
издържите това разпъване, вие сте добре посипани с нафталин и никакъв молец в света не е в състояние
да
ви изяде.
Не сте ли посипани с нафталин, всеки молец може
да
ви изяде.
И сто души
да
го погледнат накриво, той не иска
да
знае, сърцето му не трепва.
Ако искате
да
запазите Любовта на някого, останете в дома му само за няколко деня, а след това вземете
си
стая близо до него; същевременно трябва
да
имате и материални средства на разположение, с нищо
да
не го ангажирате.
Дреха, наядена от молец, нито се продава, нито се употребява.
Казвате: Сърцето на човека не трябва
да
трепва.
Сега като се говори за Божествения свят, трябва
да
имате предвид следното положение: който се готви за този свят, той трябва
да
бъде вътрешно богат.
Дреха, която молци не са яли, е на мястото
си
и всеки я желае.
В Божествения свят сиромашия не съществува.
Бъдещите дрехи, които ще се правят от стъкло, молци няма
да
ги нападат.
Кой човек е сиромах?
Глупавият човек е сиромах, лошият човек е сиромах, лъжецът е сиромах, недъгавият е сиромах.
Молците представят лошите мисли и чувства, които хората често хранят в
себе
си
.
Юначеството може
да
се превърне в грубост, а понякога – в смелост.
Богат човек е онзи, който има знание, сила, Любов, добродетели, с една дума – богат с добродетели; сиромах пък е онзи, който е лишен от добродетели.
Страхът може
да
се превърне в благоразумие, а понякога – в слабост.
Ако сиромахът има приятели между жителите на ада, като отиде при тях, още на втория ден ще го впрегнат на работа: ще го накарат
да
оре,
да
копае на нивата.
Тя е следната: никаква поезия, никаква музика, никаква наука, никакъв обществен живот, никакво приятелство не могат
да
съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, Олтар, на който ангелите
да
принасят своята жертва на Бога.
Това са сили в природата, които имат два различни резултата.
Дето няма жертвеник, там е място на страдания, там е адът на живота.
Те цял ден прекарват в ада, впрегнати на работа от вас и вечер, като се върнат от нивата или от полето, давате им малко храна, завързвате ги в дама и не искате
да
знаете за техните чувства, за това, което те преживяват.
Дето има жертвеник, там е място за правене добро на
себе
си
и на ближните – място за служене на Бога.
Казвам: ако искате
да
имате успехи в работите
си
, всичко трябва
да
вършите при разположение на Духа, по Любов.
Щом слиза на земята, започва
да
мисли по друг начин.
Казвам: ако имате два вола, дадени ви
да
орат,
да
ги използвате, вие считате, че трябва
да
се отнасяте с тях като с жители на ада.
Ето защо днес вие трябва
да
учите всичко,
да
гледате на всички работи с еднакво уважение.
Питам: при развитието, в което те се намират, можете ли
да
се отнасяте към тях по правилата на Небето?
Всички неща не са потребни за този живот, но ще дойде ден, когато ще се нуждаете от тях.
Ако имате една огнена топка, можете ли
да
я гладите,
да
я милвате или целувате?
Разумният човек всичко изучава.
Не, вие ще стоите далеч от нея.
Той разумно използва всички условия на живота: от всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари.
Както постъпвате с огнената топка, така трябва
да
постъпвате и с лошите хора.
Сега като изучавате живота, едновременно с това трябва
да
изучавате и
себе
си
,
да
изучавате всичко, което е вложено във вас.
Има неща, които вие сами сте вложили в
себе
си
, но има неща, които други са вложили във вас.
Ако речете
да
помилвате,
да
целунете един лош човек, устата ви ще изгори и носът ви ще окапе. Защо?
Задачата ви седи в това
да
различавате едните от другите заложби.
Той е нагрят до температура няколко хиляди градуса, която всичко изгаря и в пепел превръща.
Казвате: Не разбираме какви са тия заложби, как е възможно и други същества
да
влагат в нас известни способности.
Сега аз няма
да
обяснявам развитието на Любовта, но казвам: когато се говори за Божествената Любов, ние разбираме, че Тя дава необходимите условия за развитието на душата.
Една банка има свой собствен капитал, с който работи, но същевременно тя работи с капиталите и скъпоценностите на много външни лица; външните лица са вложили своите капитали в някои банки, за
да
се ползват от известни облаги.
Който попадне в ада, за него има едни условия; който попадне в Небето, за него има други условия. Защо?
По същия закон и в човека са вложени капитали, ценности, дарби от външни лица с цел един ден и те
да
се ползват от облагите на неговата банка.
На всеки трябва
да
се даде нужното, т.е.
Следователно човек трябва
да
работи съзнателно,
да
развива тия дарби, защото някога ще го държат отговорен за всичко, което е направил – придобил или изгубил.
онези условия, при които той е създаден.
Вие трябва
да
цените грамадните богатства и капитали, които първоначално Бог е вложил във вас.
Ако намеря на пътя
си
едно растение, първо ще взема една голяма саксия, ще я напълня с хубава пръст, ще го посадя в нея и след това ще го полея с вода; ако срещна на пътя
си
риба, ще я поставя в едно голямо езеро с чиста вода, там
да
плува; ако срещна вол, ще го пусна в ливадата
да
пасе свежа, зелена трева; ако срещна заек, ще му дам възможност
да
бяга в гората; ако срещна птица, ще я пусна във въздуха
да
хвърчи на простор и свобода.
Ако цените това вътрешно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и един ден ще се върнете при Бога с увеличени, разработени капитали.
Ако срещна човек, ще го науча
да
мисли правилно.
И най-после ако срещна ангел, не зная какво
да
направя с него.
На времето
си
още те не са преценили богатството, което им е дадено, както и отговорностите по него, вследствие на което ред съществувания са харчили, яли, пили и днес се намират в положението на фалирали търговци, отчаяни и обезсърчени.
Мъчно е човек
да
се справи с ангелите.
Казвам: няма защо
да
се обезсърчавате, лошите условия дойдоха като последствие на лошия живот.
Хората едва сега създават условия в
себе
си
за приемане на съществата от по-възвишените светове.
Трябва
да
се направи място и за тях.
Колкото и
да
е фалирал един търговец, той все пак има на разположение поне малък, основен капитал, с който отново може
да
започне работата
си
.
Никаква сила в света не е в състояние
да
посегне на този основен капитал на човека, даден му от Бога още при създаването му.
Ако дойде някой ангел на земята, трябва
да
има поне един олтар за него.
Щом обичате Бога, щом имате каква и
да
е идея за Него, условията на живота са добри.
За
да
принесе жертва на Бога.
Вие трябва
да
приготвите този олтар в самите вас.
И тъй три стимула има в живота на човека, които го заставят
да
работи: Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към
себе
си
.
Щом ангелът принесе своята жертва, той ще влезе при вас и ще започне
да
ви говори.
Казвате: Любовта към
себе
си
не е нищо друго, освен егоизмът, който разрушава човека.
Сега като се върнете у дома
си
, проверете имате ли такъв олтар в
себе
си
, на който ангелите
да
принасят своята жертва.
Това е една от великите Истини, която трябва
да
знаете.
Да
обичаш
себе
си
разбирам
да
обичаш Бога в
себе
си
.
Като знаете тази Истина, ще разберете какво значи
да
се моли човек на Бога.
Тази Любов именно е извършила на времето
си
отлична работа.
Ако се молите по стария начин както досега хората са се молили, нищо няма
да
придобиете.
Любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме.
Сега за всичко се изискват нови начини, нови пътища.
Първият човек, който е живял в рая, познавал само Любовта към
себе
си
, към Бога в
себе
си
.
Някой не иска
да
чете молитвите на глас.
Той имал всичко на разположение: плодове, семена, животни като другари на неговия живот и за нищо не се е грижил.
Добре, нека ги чете тихо, вътре в
себе
си
.
Когато съзнанието му започнало
да
се пробужда, той почувствал нужда от подобен на
себе
си
, от ближен, когото
да
обича и
да
бъде обичан.
Както и
да
се моли човек, важно е молитвата му
да
е приета от Бога.
Аз-ът в него, който бил пълен господар и на всички заповядвал, бил вече недоволен от положението
си
и пожелал от Бога другар, с когото
да
се разбира.
Питам: кой е недоволен от
себе
си
?
Всяко добро, което направите, трябва така
да
е прието от човека, до когото се отнася, че ни най-малко
да
не го унизите.
Ако му направите добро и го унизите, по-добре ще бъде
да
не правите това добро.
Такова е било положението и на Адам.
Душата му не е била вътре в него, в неговия Рай, но останала вън от този Рай, вследствие на което той потърсил другар, който
да
задоволи тази липса.
По-добре
да
погладува, отколкото
да
го унизите.
Като срещна човек, който е гладувал, питам го: колко време
си
гладувал?
Де седи погрешката на Адам?
Желанието му
да
има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, произлязла от Бога, но
си
съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и казал: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”.
– Нищо, ти
си
герой, има още време до 40 деня.
Щом помислил така за Ева, в края на краищата той трябвало
да
види какви са резултатите на неговата крива мисъл – Ева не остана при него.
След това
си
вземам бележка за този човек като герой.
Друг щеше
да
бъде въпросът, ако той бе погледнал на Ева като на душа, излязла от Бога, която заслужава учудване и към която трябва
да
се пристъпва със Свещен трепет.
Като го срещна втори път и разбера, че гладува 40 деня, аз съм първия, който ще му приготвя хубав обяд и ще му кажа: заповядай
да
си
хапнеш и благодари на Бога!
Ще кажете, че това е било мнението на Адам за жената.
И Христос като пости 40 деня, на последния ден огладня и дойдоха ангели
да
Му слугуват.
Аз пък казвам, че и сегашният Адам мисли за Ева по същия начин.
До това време Той трябваше
да
издържа, а при това беше оставен сам на
себе
си
.
Съвременният мъж мисли, че е господар на жената, че има право над нея понеже е излязла от него, но за тази негова крива мисъл той не можа
да
задържи жената при
себе
си
.
Като говоря, че човек трябва
да
гладува 40 деня, ще кажете, че това е жестоко от моя страна.
Вие трябва
да
си
съставите понятие за човека, бил той мъж или жена, като за нещо целокупно.
Който иска
да
бъде истински герой,
да
се кали, нека отиде в пустинята като Христос и там
да
прекара 40 деня в пост и молитва.
Сам за
себе
си
човек представя нещо цяло, изявление на Бога.
Там той ще научи много неща и ще издържи изпита
си
.
Когато се отдели от Бога и пожелае
да
бъде самостоятелен, той веднага се поляризира, в него се явяват два полюса.
А тъй
да
ходите тук-там
да
искате милостиня, това не е правилно.
Тия два полюса са Любовта, Която обхваща живота на всички същества в света, и Мъдростта, Която носи Светлина.
Казвам: по физически начин не може
да
се влезе в Царството Божие.
Царството Божие не е нещо физическо,
да
насилиш и
да
влезеш.
Истината създава образите, Тя е поле на знания.
В Истината се складират всички знания от незапомнени времена и до днес.
Царството Божие е вътре в човека и насила не може
да
се превземе.
Учени, философи, поети, писатели могат
да
намерят всичко, каквото търсят, в областта на Истината.
В миналото, пък и до днес още, хората са правили и правят опити насила
да
превземат Царството Божие, т.е.
Тъй щото, когато ученият отиде при Любовта, Тя ще му даде кон и кола, с които
да
се движи,
да
върви напред; ако отиде при Мъдростта, Тя ще му даде свещ, с която
да
си
свети; ако отиде при Истината, Тя ще му даде знания.
Следователно ученият ще запали свещта, ще впрегне коня в колата
си
и ще тръгне с нея
да
пътува.
Ето защо и до днес още момците крадат момите.
Стотици и хиляди години ще пътува той, докато намери онези знания, които са необходими за придобиване на истинския Живот, на пълната Светлина и на безграничната Свобода.
И тъй вие трябва
да
имате ясна представа за
себе
си
– нито
да
се подценявате, нито
да
се надценявате.
И наистина момъкът успява
да
открадне някоя мома, но Любовта изгубва.
Може
да
се познава само онзи, който се е проявил, у когото съзнанието се е пробудило.
С кражби работата не се урежда.
Вие знаете легендата за “Прикования Прометей”, който открадна Свещения Огън.
Щом се прояви, всички започват
да
го хвалят или критикуват, според това как се е изявил пред тях.
За
да
му покажат, че докато няма приготвен Олтар, съответно място за Свещения Огън, никой няма право
да
Го сваля от Небето.
Например някой човек говори за морал, за вяра, за любов към човечеството, за жертва, но щом дойде до ядене и пиене, той всичко забравя и мисли само как по-добре
да
се нареди, как по-добре
да
се облече и нахрани.
Питам: къде седи силата, устойчивостта на този човек?
Жреците могат
да
крадат земния огън ида го турят в кадилниците
си
, но
да
турят Свещения Огън в своите кадилници, това е невъзможно.
Той трябва
да
съзнае своите недъзи, своите слабости и
да
работи за тяхното изправяне.
От този Огън и кадилниците им ще се стопят, и от тях нищо няма
да
остане.
Човек в пълния смисъл на думата може
да
се нарече онзи, който е в състояние
да
изправи своите слабости и погрешки.
Единственото място, дето може
да
се тури Свещеният Огън, това е човешкото сърце.
Ако не може
да
изправи погрешките
си
, той не може
да
се нарече човек.
3.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
Този човек мисли, че не е благочестиво
да
играе и
да
пее сега.
Другояче казано: дните идат за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения живот.
Щом изгрее слънцето, всички хора тръгват на работа, и никой за никого не мисли: жена, мъж, деца – всеки се залавя за някаква работа.
През деня всички хора се разпръсват като пилци, а вечер се прибират.
От тези хора, които не разбират живота нито на земята, нито на небето и са обезсмислили всичко, от тях ли се смущавате?
Значи, хората се плашат от нощта, затова се прибират по домовете
си
.
Аз бих взел във внимание думите и мнението и на такъв човек, но най-напред ще го изпитам, като му кажа: Братко, дай ми 20,000 лева назаем!
Обаче, нощта крие в
себе
си
Любовта, Мъдростта, Истината – изобщо всички опитности на живота.
Ние не можем
да
приемаме съветите на хора, които нямат вяра в нас.
– Що са страданията?
И сегашният свят е на мястото
си
, но само едно качество още му липсва, за
да
се изправи.
Казано е в Писанието, че когато Бог дойде на земята, ще се явят големи бури и ветрове, ще станат големи наводнения и земетресения, цялата земя ще се разтърси.
Частиците на земята, които от хиляди години не са виждали Бога, ще се разиграят, ще се разтърсят.
Внесете топлина в мъртвия човек, и той ще възкръсне и ще почне
да
се движи и
да
говори.
Реките ще започнат
да
плискат и
да
излизат от коритата
си
.
Ще ви приведа един действителен случай, станал преди години с един от преподавател по геометрия във Варненската гимназия.
Един ден, при някакво тържество, на което присъствал той с учениците
си
, един ученик, който бил един път и половина по висок от учителя, въодушевен нещо от празника, почнал
да
ръкопляска,
да
маха с ръце и
да
вика: Ура!
Да
живее България!
„И ще създам нова земя и ново небе.“ Основата на новата земя и на новото небе е Любовта.
Във въодушевлението
си
той не забелязал, че удрял силно върху главата на своя учител.
Искате ли
да
придобиете тази Любов, наблюдавайте небето и отправяйте към Бога по една малка молитва.
Каквото и
да
е времето вън, излизайте вечер
да
наблюдавате небето.
Да
живее България!
Кажете
си
: Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, Който
Си
ни дал.
– Нека живее България, но върху моята глава ли трябва
да
се стовари всичко?
Ние Ти благодарим за този свят, който
Си
създал.
– Извинете ме, господин учителю, без
да
забележа, без
да
искам направих тази голяма грешка.
Ние искаме
да
живеем по новия начин, по закона на Любовта, която
си
внесъл в душите ни.
Учителят се засмял и му казал: Няма нищо, но пази се, утре, като те дигна на урок по геометрия, ако не знаеш урока
си
, по същия начин аз ще слагам ръцете
си
върху твоята глава и ще викам „ура“.
Нека Твоята светлина озари умовете ни,
да
разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа!
Върху главите на хората ще има удари, сътресения, докато съзнанието им се пробуди.
Казано е в Писанието: „Бог създаде небето и земята.“ Под думата „небе“ се разбира връзката, която съществува от една страна между Бога и нас, а от друга страна – между всички души.
Чрез тази два закона душите прогресират.
Красиво, е когато душата се мени.
Той трябва
да
се влива вътре и
да
се излива навън, за
да
може душата
да
придобие онова знание и онази любов, които са необходими за развитието й.
За
да
се пробуди човешката душа, нужни й са скърби, страдания.
Дойде ли човек до тия скърби, той трябва
да
се радва, защото Бог ни посещава само вечер, т.е.
във време на скърби и страдания.
Чрез тях само ние можем
да
познаем и разберем истинската поезия, истинската музика и красота в живота.
И колкото по-често човек повдига погледа
си
към небето, толкова по-лесно той ще се издигне над дребнавостите в живота.
Всяка звезда е разумен център, чрез който Господ говори на хората.
След обед вече те стават недоволни, от него и започват
да
търсят дебела сянка
да
се скрият от лъчите му; страх ги е от него, защото то ги боядисва, прави ги черни.
Слънцето има едно особено свойство
да
извлича навън лошите мисли и желания на хората, вследствие на което те почерняват.
Ако искате
да
познаете, какъв е човек, поставете го на прякото влияние на слънцето.
Туй показва, че този човек не е здрав, и слънцето не е в сила
да
го лекува.
Все трябва
да
стане поне малко изгаряне на кожата.
Обаче, има начин когато човек може
да
не почернява от слънцето.
–
Да
преобрази своите мисли и желания в добри.
В човешкия мозък има такава тръба и с нея човек може
да
наблюдава всички звезди,
да
види, как живеят съществата там.
Колко ще струва днес един голям телескоп, с който
да
наблюдават най-далечните звезди от земята?
Един съвременен математик, като прави своите изчисления, казва, че за наблюдение на най-отдалечените звезди от земята, се изисква телескоп с тръба дълга 25 км.
Представете
си
, какъв трябва
да
бъде обективът на този телескоп!
Да
допуснем, че такъв телескоп се намери.
След това ще трябва
да
се търсят хора, които
да
го местят от едно место на друго.
Значи, около такъв телескоп ще бъдат ангажирани много хора.
Що се отнася до телескопа в човешкия мозък, той има големина най-много 5 см., и затова всеки, лесно може
да
си
служи с него.
Ние не говорим за такъв Господ, който се нуждае от нашите молитви.
Нима майката се нуждае от молитвите на своето дете, за
да
го нахрани?
Първият ден ще й бъде приятно
да
го слуша, как се моли, но после ще й дотегне и ще му каже: Стига вече!
Детето трябва
да
бъде разумно.
Като погледне веднъж майка
си
,
да
разбира, какво иска тя
да
му каже.
И като не получат, което искат, в тях се заражда недоволство.
Не, ние трябва
да
бъдем хора с будно съзнание, с възвишен и благороден характер, и всякога
да
благодарим на Бога за всичко, което ни е дал в живота.
Дойде ли ви някое изпитание, излезте вън, погледнете към небето и се зарадвайте, че на другия ден, след изгряване на слънцето, всички ваши мъчнотии ще бъдат разрешени.
Когато Христос се роди, на небето се яви една светла звезда, която разреши един от важните въпроси.
Тогава ангели слизаха от небето и пак възлизаха нагоре, като пееха: „Слава на Бога и мир на человеците.“ Обаче, хората заместиха тази светла звезда с кръст, като на умрял човек.
И тези твърдения са верни, но трябва
да
се знае, че кислородът и всички елементи, които се намират в слънцето, са живи, и човек може
да
се разговаря с тях, като с живи, разумни същества.
И пет, и десет, и сто милиона градуса
да
е температурата му, обаче, влезе ли човек в този огън със своите лоши мисли, чувства и желания, всичко ще изгори, и той ще се преобрази.
Когато извършите едно възвишено дело, вие сте доволни от
себе
си
; в този момент ви огрява Божествената светлина.
При какви случаи в живота
си
той може
да
прояви Божественото?
Човек проявява най-големите
си
добродетели при най-големи скърби.
Когато забогатее и стане щастлив, тогава той проявява най-малките
си
добродетели.
„И видях ново небе и нова земя.“ Небето подразбира човешкия дух, който трябва
да
се проявява в свобода и полет нагоре; земята подразбира човешката душа, която трябва
да
расте в знание и мъдрост.
Сега ще приведа един пример за обяснение на вътрешното противоречие, което съществува в живота.
Когато Господ създал света, който вече
си
заминава, изпратил на земята един ангел, наречен Азраил, облечен с много хубава дреха, на която били написани всички най-красиви неща, които могат
да
се случат в живота на онези души, които вървят по Божия път.
Ангелът не знаел, колко красива била неговата дреха.
Господ го изпратил при един от тогавашните царе, наречен Бетман Халвег, който имал една красива дъщеря, наречена Мелита Лебил.
Той направил на дъщеря
си
една хубава бяла дреха, с много краски и върху влакънцата на дрехата написал миналото на цялото човечество.
Той пазел дъщеря
си
затворена в един хубав парк и не позволявал на никого
да
се приближава към нея.
Като го видяла тъй красив и хубаво облечен, тя се влюбила в него и му казала: Твоята дреха ми се вижда по-хубава от моята.
Хайде
да
ги разменим!
Според правилото на ангелите,
да
не, отказват никому нищо, той веднага съблякъл дрехата
си
и я дал на царската дъщеря, а облякъл нейната.
Събрали се ангелите около него, искали
да
прочетат написаното върху дрехата му, но нищо не могли
да
прочетат.
Царят, от своя страна, отишъл при дъщеря
си
и видял, че тя е облечена с някаква нова дреха.
Той започнал
да
се взира,
да
види, какво е написано върху дрехата, но не могъл
да
чете.
Видял нещо ново написано върху нея, което не може
да
се чете, както е чел старото.
Тъй щото днес и на земята не могат
да
четат написаното върху дрехата на царската дъщеря, и на небето не могат
да
четат написаното върху дрехата на ангела.
С тези два полюса започват всички алхимици.
Ако човек не разбира великите закони на небето и на земята, той не може
да
бъде алхимик.
Ако ученият не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може
да
бъде учен.
Ако поетът не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може
да
бъде поет.
Зароди ли се у някой ангел желание
да
разбере, какво нещо е престъплението, той веднага иска
да
го опита, а с това се опорочава.
Ако художникът не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може
да
бъде художник.
Въз основа на същия закон, когато у някой човек се зароди желание
да
разбере, какво нещо е Добродетелта, той веднага иска
да
я опита,
да
заживее в нея.
Като казваме, че човек, който не разбира, какво нещо е небе и земя, не може
да
бъде нито учен, нито поет, нито художник, ние подразбираме, че той не може
да
твори.
Следователно,
да
пробудиш една душа, значи
да
предизвикаш в нея желанието
да
й се говори за Божествения живот, за великото в света, и тя иска
да
направи опит в това отношение.
Много хора имат схващания, разбирания по известни въпроси като децата; тия разбирания ние наричаме детински.
Питам: Как ще примирите противоречието, в което се намерили ангелите на небето, както и царят, които не могли
да
четат написаното върху дрехите на ангела и на царската дъщеря?
Дрехата на царската дъщеря, с която ангелът се качил на небето, станала причина
да
слезе Христос с нея на земята,
да
разбере, какво нещо е карма и
да
понесе кармата на човечеството,
да
изплати дълговете на хората, и в замяна на тази дреха
да
даде своята – дрехата на новия живот.
Той показал на хората начин, по който могат
да
помирят Божествения живот с човешкия.
Хората могат
да
правят много неща; например, те могат
да
направят някоя картина, или някаква книга и т.н.
Това е великата задача на всеки човек –
да
помири Божественото в
себе
си
с човешкото.
Обаче, за Бога не може
да
се каже, че Той прави нещата, както човек ги прави.
Ето защо, съвременните хора трябва
да
се научат
да
четат всичко, което е написано по тях.
Не може
да
се каже, че Господ е направил света, или че Господ е направил човека.
За тази цел трябва
да
слезе на земята великият Учител, великият Дух и най-после и сам Господ.
Преди всичко, Божественият свят съществува вечно.
Ако е въпрос за правене, могат
да
се направят четирите свята, които се проявяват последователно.
Има хиромантици, физиогномисти, френолози, които по някои общи черти на ръката, на лицето и на главата на човека могат
да
определят неговия характер и темперамент, както и неговите способности.
Истинският хиромантик само по палеца на ръката може па прочете всичко за човека.
В горната фаланга на палеца е изразен висшият, Божественият живот на човека, а този живот включва всичко.
Затова, именно, турците наместо
да
си
служат с печат, за удостоверение на своята личност, те натопяват палеца
си
в мастило и го отпечатват върху документа.
По чертите и извивките на този пръст може
да
се познае, дали даден човек е лъжец или искрен, дали е поет или философ и т.н.
И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно!
Изобщо, по този пръст може
да
се познае целият характер на човека, но затова се изисква голямо умение, тънко разбиране.
Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята.
Следователно, човек може
да
бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят.
Никой не може
да
влезе в Божествения свят по някаква привилегия.
Който иска
да
влезе в Божествения свят, той трябва
да
бъде герой в пълния смисъл на думата:
да
бъде абсолютно съвършен,
да
притежава качествата на Духа.
Човек, който влиза в Божествения свят, не може
да
говори за слабости, или че това не може
да
направи, онова не може
да
направи.
Не, човек всичко може
да
направи, но във време и пространство.
Когато ученият слага ръцете
си
върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцете
си
върху главата на някой човек, той става простак.
Когато някой каже, че не може
да
направи това или онова, той подразбира, че в момента не може
да
го направи.
Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
Казвате:
Да
се обичаме!
И те трябва
да
се очистят,
да
се освободят от тази проказа.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа.
Този прокажен се наричал Хазардан.
Следователно, и нашата земя трябва
да
възкръсне,
да
се съживи.
Нейната материя трябва напълно
да
се обнови.
Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен.
Когато хората стъпват с краката
си
по земята, те постоянно я опетняват.
Като се поуморил малко, Той седнал
да
си
почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията
си
.
Като видял човек до
себе
си
, запитал го: Човече, защо плачеш?
И след всичко това хората казват: Ние трябва
да
се осигурим, не ни трябва нито поезия, нито наука, нито музика.
Ти
си
здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш?
Как може човек
да
се осигури?
Христос веднага съблякъл дрехите
си
и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения.
Чудно нещо,
си
казал прокаженият, какъв неразумен човек!
Истината се заключава в красивото, в благородното, във възвишеното.
Облича моите дрехи и отива с тях между хората,
да
разнася проказата, пък и сам
да
се зарази.
Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците
си
.
Като Го видели с такива окъсани дрехи, те
си
казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите
си
, а облякъл неговите скъсани.
Който иска
да
се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, и с музика, и с наука, и с философия.
Веднага донесли нови дрехи на Христа, за
да
хвърли скъсаните.
Поезията запознава човека с висшите светове, с небето; музиката доставя вътрешна наслада на човека и го тонира.
Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно
да
влезе в града.
Каквато работа и
да
започва човек,
да
обмисля някой въпрос,
да
чете,
да
пише или
да
учи нещо, преди всичко той трябва
да
започва с музика.
Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и
си
казал: Навярно този човек трябва
да
е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това
си
купува нови и се преоблича.
По този начин, може би, той иска
да
се прочуе.
Който не е музикант, не може
да
влезе в Царството Божие.
Някой казва: Аз не искам
да
свиря.
Казвам: Който не иска
да
свири и пее, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може
да
влезе в Царството Божие.
Каквото добро и
да
им направите, те все ще му турят някаква качулка.
Като говорим, че всеки човек трябва
да
свири и
да
пее, ние не разбираме
да
стане музикант или певец, като съвременните музиканти и певци.
И най-хубавото чувство
да
отправите към някого, той пак ще
си
го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка.
Обаче, колкото малка
да
е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат.
Те са извънредни таланти, които идат на земята
да
свирят и пеят на хората,
да
ги повдигат и по този начин
да
изкупят греховете
си
.
Казвам: Новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека.
Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва
да
съзнава своята мисия,
да
свири,
да
работи със своя талант за облагородяване на човечеството.
Под думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало в човека.
Неговата музика трябва
да
вдъхва вяра между хората и
да
ги примирява.
В Божествения свят са вложени опитностите на всички вселени, които са съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще.
Един американец мой познат, ми разправяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини.
Който иска
да
види учени хора, той трябва
да
отиде в Божествения свят, т.е.
Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо
да
свири „Сънят на живота“, в мене стана цял преврат.
От този момент аз бях готов
да
се примиря с всички хора,
да
раздам имането
си
на бедните и
да
започна чист и свят живот.“ Това значи
да
свири човек с вдъхновение.
Само такава музика може
да
внесе нови импулси в живота на човека.
Без музика животът губи смисъла
си
и постепенно се изхабява.
„Ще създам нова земя и ново небе.“ Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свят.
Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите.
Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска
да
осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно
да
проучи Любовта.
Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти.
Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може
да
си
представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе!
Ако слушате
да
свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали
да
се върнете на земята.
По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
Казвам: Ние трябва
да
пожелаем
да
познаем Бога, Който всеки момент ни се открива.
Човек трябва
да
благодари, че има приказки от 1001 нощ.
У нас трябва
да
се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и
да
вършим всичко заради Него с радост и веселие.
Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ.
Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват.
За нас е важно
да
вършим всичко с радост и веселие.
Някой казва: Колко
да
ям?
С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят.
– Ако ядеш без любов, и малко, и много
да
ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено.
Ако ядеш с любов, и малко
да
ядеш, и много
да
ядеш, това ядене е благословено.
Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота.
В любовта няма преяждане, нито преливане.
Ние наричаме реални неща тези, с които можем
да
се разговаряме.
Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тях.
В този смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила.
В отражението човек чува само
себе
си
, а в реалността той води разумен разговор.
Питам: Какво трябва
да
правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал?
Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
Мнозина казват: Дотегна ми животът, искам
да
се освободя от него, искам
да
умра.
Казвам: Ако можете
да
умрете, както праведният умира, вие сте за облажаване; обаче, ако умирате като грешник, вие сте за съжаление.
Друг казва: Аз искам
да
живея.
Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват
да
свирят.
В това отношение,
да
живее човек или
да
умира, подразбирам
да
живее или
да
умира, като праведен, като душа, готова на всякакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти.
Най-напред започва
да
свири и пее едната група, а другите слушат.
Казвам: Тази е великата философия, която трябва
да
се приложи в живота.
Така се изреждат всичките четири групи последователно.
Светът всякога може
да
се оправи. Как?
В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения.
Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека.
Каквато служба и
да
заема човек, бил той военен, писател, учител, философ, държавник или свещеник, тури ли в живота
си
Любовта, като основа, неговата служба е благословена.
Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без
да
ръкопляскат.
Старците
си
гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия.
Имаш ли любовта в
себе
си
и лук
да
пържиш, все ще научиш нещо; нямаш ли любов в
себе
си
, и в най-големия университет
да
си
, ще изгубиш и това, което знаеш.
Много хора, след като свършат няколко факултета, казват: Животът няма смисъл, всичко е празна работа.
Те изгубват всякаква вяра и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля за тях.
Кое е това лице, което трябва
да
обичате?
Човек ли трябва
да
обичате?
Ние наричаме истинска поезия тази, която може
да
трансформира състоянията на човека.
Истинска наука наричаме тази, която може
да
обясни един велик закон, а същевременно дава и начин, по който този закон може
да
се приложи в живота на човека.
Вие трябва
да
намерите душата на този, когото обичате.
Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва
да
борави с тази висша математика и
да
я приложи в живота
си
.
Обаче, човешкото „аз“, или развиващата се човешка душа, сега трябва
да
изучава висшата, Божествената математика.
В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва
да
расте и
да
се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе“.
За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста.“ Значи, тя трябваше
да
се устройва.
Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали.
За небето не се казва, че трябва
да
се устройва.
Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в
себе
си
, и не може
да
обичате останалите души.
Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения.
Ако той слуша Божественото в
себе
си
, животът му постоянно ще се подобрява.
Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш
да
живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля.
Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето.
Ето защо, когато светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата
си
; за
да
имаме истинска представа за светлината, ние трябва
да
превръщаме тия пречупвания.
Те промениха дрехите
си
, и сега отново трябва
да
учат Божествения език.
И за
да
се разбере тази идея, ние трябва
да
я превърнем в нейното чисто състояние.
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота.
Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате.
Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла
да
завърши развитието
си
и сега не може
да
си
намери място.
Казвам: Няма по-хубаво нещо от това,
да
изучава човек небето.
Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат
да
се развиват.
Да
се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем.
Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в
себе
си
, повдигне очите
си
към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в
себе
си
, всичките мъчнотии които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин.
Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат.
– За
да
разберем Божествения живот на земята.
Не само на млади години, но и 120 годишни
да
сте, пак играйте и пейте.
– За
да
разберем човешкия живот.
Сега човек, като остарее, казва: Като бях млад, играх и пях, но за моите години е срамно
да
пея и
да
играя.
4.
Светото място / Святото място
,
МОК
, София, 13.2.1927г.,
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето и въпреки това никое живо същество не знае как
да
се храни.
Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на Земята, и той не се храни правилно - дъвче бързо, без
да
задържа храната в устата
си
, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно.
Преди всичко храната трябва
да
се задържа по- дълго време в устата, за
да
може част от енергията и
да
се всмуче от езика; чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам - в сърцето.
Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може
да
се възприеме; за
да
се ползва от тази енергия, човек трябва
да
бъде свободен,
да
не се безпокои, ето защо, когато се храни, човек трябва
да
бъде добре разположен,
да
не се тревожи - той трябва
да
бъде като разумните деца.
Христос е говорил на учениците
си
с притчи; всяка притча крие в
себе
си
дълбок смисъл.
В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други - на камениста почва, трети - между тръните, а някои паднали на добра почва; от последните едно дало 30 зърна, второто - 60, а третото - 100.
Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека - и човек попада в неблагоприятни условия (на пътя, между тръните и на камениста почва) или в благоприятни условия (на добрата почва, където може
да
расте и
да
се развива).
Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души.
Красотата е израз на Любовта, следователно който не люби, той не може
да
бъде красив; красота без Любов не съществува, красота без Любов е мъртва.
Добротата пък определя цената на човешките постъпки; добрият човек е навсякъде приет, той носи в
себе
си
условия за Любовта.
Да
бъде човек в благоприятни условия, това значи
да
има храна, която
да
поддържа физическия му живот;
да
бъде млад,
да
може
да
възприема,
да
бъде герой,
да
носи мъчнотиите и изпитанията в живота.
Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба; който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба.
Започне ли човек
да
остарява, стомахът му отказва
да
работи.
Същият закон се отнася до ума и до сърцето - както тялото има възможност
да
остарява, така могат
да
остаряват умът и сърцето на човека; видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава
да
чете,
да
учи,
да
обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече
да
остаряват.
Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето; ето защо, започне ли тялото
да
остарява, човек трябва
да
се стреми
да
запази младостта на ума и на сърцето
си
.
- Ти изгряваш, за
да
се види красотата на моите пера.
- За
да
си
почина.
Ако Слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите?
Вярно ли е, че Слънцето изгрява, за
да
се види красотата на райската птица?
Ако перата на райската птица са израз на усилената деятелност на Духа, вярно е, че Слънцето изгрява, за
да
се открие красотата на света.
Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера със своите разнообразни и красиви шарки; естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете какво е писала Природата по тях - той се интересува защо Природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения.
Защо Природата облича едни същества с красиви дрехи, а други облича с прости - за това има ред причини.
Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди из- гряването на Слънцето, и работи усилено и с Любов.
Работа се иска от всички живи същества и колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече Любов трябва
да
влагат в работата
си
.
Красотата е резултат на усилието на душата и на духа, следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление.
И тъй, иска ли
да
бъде млад, човек трябва
да
става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека
да
става рано, преди изгряването на Слънцето.
Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата
си
.
Кога ще прояви геройството
си
- вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може
да
бъде герой, а изкуство е човек
да
бъде герой вечер, когато настане тъмнина.
Колко е силен човек може
да
познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии.
Следователно, ако в мъчнотиите
си
човек върви напред, без
да
се спъва, той минава за силен.
Искате ли
да
знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност.
Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него.
Като ученици, вие трябва
да
се спирате върху малките неща,
да
се учите от тях.
Колкото и малко и
да
е едно същество, все можете
да
научите нещо от него.
Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте
да
я изгоните, но вижте какво ще научите от нея; мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас.
Ако се занимавате с някакъв философски въпрос и в ума ви дойде мисълта
да
помогнете на една бедна вдовица, трябва ли
да
изпъдите тази мисъл от главата
си
?
Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите от нея толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате; ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин -
да
и дадете хляб
да
се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад.
Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е цярът:
да
се нахрани; щом се нахрани, всякакво противоречие изчезва.
Следователно дръжте в ума
си
следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав.
Умът приготвя храна за Духа, за
да
се прояви; сърцето приготвя храна за душата.
Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва
да
го стоплите; ако умът на човека е тъмен, трябва
да
внесете в него светлина,
да
го просветите.
Искате ли
да
се нахраните физически така, че
да
бъдете доволни от яденето, трябва
да
възстановите нормалното състояние на стомаха
си
; искате ли
да
стоплите сърцето
си
и
да
просветите ума
си
, вие трябва
да
възстановите хармонията на своите мисли и чувства - чрез хармонията вие можете
да
оправите обърканите и заплетени работи в живота
си
.
Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно и всеки за
себе
си
трябва
да
намери начин как
да
се разплете,
да
се освободи от чуждото влияние върху
себе
си
.
Някой се оплаква от съседа
си
- че не може
да
го търпи, не може
да
го гледа; чуе ли неговото куче
да
лае или волът му
да
мучи, цял настръхва - нищо негово не може
да
понася.
Защо не може
да
го търпи - двойниците им са преплетени.
Всички хора трябва
да
работят върху
себе
си
, за
да
се разплетат; ако някой не може сам
да
се разплете,
да
остави други
да
го разплетат; остави ли се на друг някой
да
го разплете, той не трябва
да
се меси в неговата работа, нека го остави свободно
да
работи.
Когато расте, детето не трябва
да
мисли за растенето
си
- колко е израснало; започне ли
да
се безпокои, че не е израснало колкото трябва, растенето му ще спре.
Някои деца се мерят всеки ден, за
да
видят колко
да
израснали, но вместо
да
растат, те спират на едно място; щом престанат
да
се мерят, растенето продължава.
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека: човек трябва
да
обича знанието,
да
се стреми към него, без
да
го свързва с мисълта за растежа на своя ум - започне ли
да
мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне; започне ли човек
да
мери Любовта
си
, тя непременно ще пресъхне.
Мъдростта и Любовта не могат
да
се ограничават; те не се мерят, нито се говори за тях, те се развиват при свобода.
Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича -
да
мерите Любовта на хората, които ви обичат, това значи
да
търгувате с техния капитал; вие искате
да
знаете колко капитал са сложили на ваша страна - това е користолюбие, приеми Любовта на ближния
си
, прояви и своята Любов към него и по-нататък не бутай.
Бог се проявява в Любовта, Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва, и само онзи има право
да
бута огъня на свещения олтар на Любовта, който принася жертвата.
Само Бог, само Учителят има право
да
докосва този огън; всеки друг, който
си
позволи
да
докосва, ще
си
създаде ред нещастия - защо?
То е все едно
да
пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия.
Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може
да
произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта.
Искате ли
да
научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин.
И тъй, научете се
да
цените малките неща; като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор; ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който мнозина ще могат
да
черпят.
Такъв е законът в Божествения свят - ако вие приемете в ума
си
една малка Божествена мисъл с Любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи радостни; не я ли приемете с Любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали.
Малкото може
да
се увеличи, може и
да
се намали - от вас зависи.
Следователно искате ли
да
се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в
себе
си
и не го критикувайте.
Искате ли
да
критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва
да
работи усилено,
да
развива Доброто в
себе
си
; за
да
успява в тази работа, човек трябва
да
вярва първо в Бога, после в
себе
си
и най-после в своя ближен.
Да
вярва в Бога - това значи
да
работи в Божествения свят;
да
вярва в
себе
си
- това значи
да
работи в Духовния свят;
да
вярва в ближния
си
- това значи
да
работи на физическия свят.
Без ближния
си
човек не може
да
расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане.
Сега гледайте на ближния
си
като на условие за вашето развитие; на висшето Аз - като на вътрешна връзка между Разумните същества и вас, а на Бога - като на велика цел, към която трябва
да
се стремите.
Бог е великият извор на Живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено; каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза; като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви - колкото и малка
да
е, тя иде от Великия Източник на живота и приемете ли я с Любов, върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще.
И тъй, искате ли
да
живеете добре на Земята, всякога дръжте в ума
си
поне една светла мисъл и в сърцето
си
- поне едно светло чувство; те ще бъдат вашите бъдещи спътници.
И днес имате по двама такива спътници, които постоянно ви придружават; ако още не са дошли, скоро ще дойдат - това, което днес изработите, ще ви придружава в бъдеще.
Който иска
да
знае дали е юнак или не, нека вечерно време
да
мине през една гора, без
да
се спъне о някое дърво.
(втори вариант)
Ако искате
да
знаете млади ли сте, влезте в света, и ако се зароди у вас известна малка ревност, вие не сте млади.
(втори вариант)
Като ида при един извор, аз се радвам, че всички пият от извора.
(втори вариант)
Ако пък завиждам, показва, че изворът е малък.
(втори вариант)
А при новото схващане на нещата ще се стремите сърцето ви
да
бъде доволно, то ще донесе красотата и младостта.
(втори вариант)
Друг път пак може
да
имаме такава една вечеря, и тогава пак двама или трима нека напишат по нещо.
(втори вариант)
Но искам нещо оригинално
да
излезне от вас, от сърцето ви.
(втори вариант)
Има ли някои
да
зададе някой въпрос, който го интересува?
(втори вариант)
– какво е искала
да
каже тази малка мушица, която е кацнала на този стих отгоре: «Аз съм във всичко.
(втори вариант)
Аз във всичко пребъдвам.» И този философ взел и я щовъкнал с пръста
си
.
(втори вариант)
Тази мушица е искала
да
му покаже едно малко присъствие на Бога и в нейната малка формица: «Аз прониквам във всичко.» А той не е можал
да
намери това, Живото, Великото в това малко същество, което Бог му е пратил за доказателство на тази идея: «Аз прониквам всичко!
(втори вариант)
Въобще мухите представят, като символ, същество, което не мисли.
(втори вариант)
Тя кацне на носа ти, без
да
те пита, и ти я къшнеш с пръста
си
.
(втори вариант)
Тогава, ако у тебе дойде една мисъл, която тъй кацне върху ти и ти я къшнеш с пръста
си
, питам: ти разбра ли защо тази мисъл е кацнала отгоре ти?
(втори вариант)
За пример ти четеш философията, това е една отлична наука, чрез нея хората могат
да
се подобрят, и изведнаж ти дойде една посторонна (посторонен – остар страничен) мисъл: там нейде
си
има една бедна вдовица, иска хляб.
(втори вариант)
НАГОРЕ