НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
274
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
274
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
И всякога в науката, било по математика, [било] по естество, всички не могат
да
избират един и същ автор.
(втори вариант)
Сега спрете се, прочетете тази мисъл, вижте дали можете
да
я възприемете, тази мисъл допада ли ви.
(втори вариант)
Той може
да
е много способен, този автор.
(втори вариант)
Туй, което ви се падне, разбирате ли го – пожелайте го
да
се реализира, за вас и за окръжающите.
(втори вариант)
Ще
си
отбележите колко стихове са попаднали, ще отбележите и вашето разположение, положително ли е било или отрицателно.
(втори вариант)
Хубаво е
да
прави човек самонаблюдения.
(втори вариант)
Състоянието на окръжающата среда.
(втори вариант)
И тази наука, която сега се придобива, повече придава една голяма чувствителност, несъобразност и в хората сегашната наука е произвела повече тщеславие, гордост, морална нестабилност.
(втори вариант)
И въздействието на окръжающата среда, положително или отрицателно е.
(втори вариант)
Защото науката е създала повече нужди, повече желания.
(втори вариант)
Само по този начин човек може
да
се самовъзпитава.
(втори вариант)
И тогава казват: «Трябват средства сега.» А средствата трябва
да
се увеличават съобразно с неговите чувства. (...)
(втори вариант)
В други окултни школи има усилени упражнения, които правят.
(втори вариант)
Без упражнения нищо не може
да
се постигне.
(втори вариант)
Мислите ли, че онзи шивач може
да
стане шивач, ако не шие?
(втори вариант)
Законът на пожеланията трябва
да
върви съобразно с умственото развитие.
(втори вариант)
Големите пожелания трябва
да
съответствуват на най-висшето духовно и умствено развитие.
(втори вариант)
Човек, който има големи желания в света, той трябва
да
бъде морално стабилен.
(втори вариант)
Не
да
стане човек роб на упражненията.
(втори вариант)
1 час, 2 часа – колкото може; то зависи от неговата интензивност.
(втори вариант)
Във всяка една мисъл, щом една мисъл е мощна, тя
си
има обратните действия.
(втори вариант)
И ако дойдат обратните действия, нека ви радват.
(втори вариант)
Туй е признак, че тази мисъл е почнала
да
работи.
(втори вариант)
Щом порасне една психическа мисъл, тя ще причини действие и противодействие.
(втори вариант)
Ще ти покажа мястото, защо този петел е непобедим.» Туй пък послужило на Гал
да
открие центъра на разрушителността и смелостта.
(втори вариант)
Нека това
да
ви радва.
(втори вариант)
Петлите, на които главата при ушите е силно развита.
(втори вариант)
Има известни признаци, всеки един от вас носи признаци вложени и трябва
да
знае туй, което започва в света, може ли
да
го свърши.
(втори вариант)
А щом
си
сиромах, никой няма
да
се занимава с теб.
(втори вариант)
Не започвайте работи, които не можете
да
свършите.
(втори вариант)
Ако искаш
да
те не безпокоят крадците, стани беден човек.
(втори вариант)
Започнете винаги работа, която може
да
свършите.
(втори вариант)
Ще кажете: защо Господ създаде крадците?
(втори вариант)
Правило, за
да
уякне волята: постепенно усилвай!
(втори вариант)
Не, крадците създадоха богатите хора.
(втори вариант)
Човек трябва
да
започне с малките величини.
(втори вариант)
Ако те бяха умни, щяха
да
дават често угощения на крадците.
(втори вариант)
После, богатите
да
им дават по един малък подарък.
(втори вариант)
Човек иска
да
бъде първокласен музикант.
(втори вариант)
По този начин ще ги накарат
да
се откажат
да
крадат.
(втори вариант)
Или, художник
си
, виж какво можеш
да
направиш.
(втори вариант)
Започни с техника, намери онова, силното, с което можеш
да
работиш, и тури силата
си
там.
(втори вариант)
Сега, за апашите във вас ще приложите туй – в седмицата един банкет ще им дадете.
(втори вариант)
А онези тури в запас,
да
се упражнява умът.
(втори вариант)
Всеки човек
си
има апаши в
себе
си
.
(втори вариант)
Ще ги повикате, ще им дадете на тях едно угощение, на тези, хромите, клосните, ще ги повикате на угощение.
(втори вариант)
В този живот има нещо важно дадено, което може
да
постигнете.
(втори вариант)
Спесифична работа има, тя е много малка, и тази работа е на невидимия свят.
(втори вариант)
Апашите, те са все с голямо мнение за
себе
си
.
(втори вариант)
Вашето име няма
да
бъде записано в златната книга на света.
(втори вариант)
На колко души – Буда, Хермес, Кришна, Павел, Лао-Це, Конфуций, Мойсей, Авраам, Данаил, всички пророци, изобщо първостепенни хора – в света се събират около 1000 души, на които имената може
да
се отбележат със златни букви.
(втори вариант)
1000 души, на които имената може
да
се запишат със сребърни букви.
(втори вариант)
А вашите с какво
да
ги запишем?
(втори вариант)
Някой път нали
си
казвате тъй: «То с търпение не става, човек трябва
да
се прояви малко.
(втори вариант)
То
да
бъдеш милостив, кротък, не става.»
Да
се проявиш – но разумно
да
се проявиш.
(втори вариант)
Аз наричам проявление – онзи противник,
да
му дадеш ножа.
(втори вариант)
Този, истинският реален свят, той трябва
да
ви вдъхновява, оттам трябва
да
черпите сили за живота на земята.
(втори вариант)
Свързания човек
да
го биеш и малтретираш, то не е геройство.
(втори вариант)
Малките работи на този живот тогава могат
да
се осмислят.
(втори вариант)
По този начин ще
си
представяте мъчнотиите и в ума
си
ще
си
представяте, че ги преодолявате.
(втори вариант)
Че,
да
седиш цял ден с игла, изисква се голямо търпение.
(втори вариант)
То е метод в окултните школи, който дава добри резултати.
(втори вариант)
Или един лекар
да
ходи по цял ден – няма по-голямо нещастие.
(втори вариант)
Все чакат нещо
да
им донесе някой.
(втори вариант)
Трябва
да
дойде лекарят, трябва
да
бъде внимателен, и като
си
замине, болният казва: «Той не ме прегледа внимателно, пулса не ми попипа.» И ако иска един лекар
да
бъде добър, той не трябва
да
бърза, трябва
да
поседи поне половин час.
(втори вариант)
Да
каже: «Как
си
, твойто лице ми се вижда по-добре, подобрение има.»
(втори вариант)
» Че, ти като му кажеш: «Ти
си
болен», пак го лъжеш.
(втори вариант)
Или пипне пулса лекарят и казва: «Ти скоро ще умреш.» Че, животът не зависи от пулса.
(втори вариант)
Пулсът може
да
спре, и животът пак може
да
се поправи.
(втори вариант)
Пулсът може
да
спре, и съзнанието пак е будно.
(втори вариант)
Всякога трябва
да
работят всички в съобразност с разумните закони на природата.
(втори вариант)
Ще кажеш на човека: «Добре вървиш.» Или най-после ще му кажеш: «Аз чета, че скоро ще те повикат дома
да
си
идеш, затуй прибирай
си
багажа, за този свят не ти трябва.
(втори вариант)
Не искат
да
те оставят повече тук на пансион.
(втори вариант)
Но онзи, който ще каже, трябва
да
разбира, трябва
да
бъде умен човек.
(втори вариант)
Човек в душата
си
трябва
да
бъде правдив.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо в дадения случай, като се спреш,
да
кажеш истината и
да
си
доволен от
себе
си
, че
си
казал истината.
(втори вариант)
Човек не е осъден
да
умре.
(втори вариант)
Но може
да
си
замине.
(втори вариант)
Умирането значи
да
те изпъдят от училището, а
да
си
заминеш, поне нямаш срама – заминеш, и като добиеш средства, пак може
да
продължиш.
(втори вариант)
А в първия случай – изпъждат те.
(втори вариант)
Има
да
съгласувате сегашния
си
органически живот, сегашния обществен живот с онова ваше вътрешно разбиране.
(втори вариант)
Всички хора все живеят един двойствен живот.
(втори вариант)
Той не може
да
разправи на хората какво мисли, има
си
своите свещени желания, своите свещени идеи, към които се стреми.
(втори вариант)
Има известна вероятност -онези желания и мисли, които могат
да
се реализират на физическото поле, трябва
да
бъдат с положителни знаци.
(втори вариант)
Не само [знаците
да
бъдат] положителни, но и времето, и всички условия трябва
да
бъдат положителни, т.е. благоприятни.
(втори вариант)
Да
кажем, този, младият момък трябва
да
се роди във време благоприятно,
да
няма война, когато цялото общество клони към изкуство, музика, мир и спокойствие, границите на тази държава са хубаво определени, съседите – мирни.
(втори вариант)
Но ако се роди в размирни времена, турят го 10 години
да
се бие – ще стане ли учен човек?
(втори вариант)
Следователно в този случай от външните условия зависи до известна степен.
(втори вариант)
При това зависи и от условията на майката и бащата, те какво разположение са имали.
(втори вариант)
Защото в сина майката може
да
увеличи стремежите, тя може
да
даде един силен наклон, или може
да
ги подпуши.
(втори вариант)
В този случай,
да
кажем, един син ако майката даде известен стремеж към музика, а бащата вложи една склонност към ядене, в сина има известен апетит, обича
да
попийва малко – какво ще имате в този музикант?
(втори вариант)
Тогава ще започне една борба между бащата и майката в сина.
(втори вариант)
Казват «Трябва
да
се добият средства
да
живеем.» Животът не седи в яденето.
(втори вариант)
Яденето спада към друга категория.
(втори вариант)
Само духовно човек може
да
яде
(втори вариант)
Всички ще се стремите
да
се освободите от старите навици на баща
си
, на майка
си
, на дяда
си
.
(втори вариант)
Хвани онзи, виноватия, трябва
да
го намериш – той е някъде.
(втори вариант)
А причината трябва
да
търсите дълбоко в душата
си
.
(втори вариант)
Който достигне до дъното на своите недъзи, той може
да
ги поправи.
(втори вариант)
А щом ги поправи, ще добие мир – ще добие една вътрешна сила, стабилност на своя характер, една самоувереност, че той може
да
се бори с мъчнотиите на живота.
(втори вариант)
С изучаване на окултните науки, като се разширява умът, може
да
се създаде една вътрешна мъчнотия с многото идеи, че [
да
се] изгуби предназначението на живота.
(втори вариант)
Да
впрегнете този живот на една духовна работа.
(втори вариант)
Всеки ден трябва умът ви
да
бъде занят с една свещена идея.
(втори вариант)
Никога не оставяйте ума
си
да
ходи
да
фантазира ( ) с отрицателни фантазии.
(втори вариант)
Тъй че винаги може
да
се държи тази връзка с Божествения свят.
(втори вариант)
Ученикът винаги трябва
да
наблюдава природата.
(втори вариант)
Аз
да
ви представя.
(втори вариант)
Наблюдавайте и когато сте в понижено състояние.
(втори вариант)
Заражда се в главата ви мисъл
да
бъдете най-знаменит актьор.
(втори вариант)
Наблюдавайте какви символи ще ви срещнат.
(втори вариант)
И
да
играете най-знаменита роль** – на Шекспировия Хамлет и после всички вестници. «Ура!
(втори вариант)
Ако видите цвят отворен, той е един хубав символ.
(втори вариант)
Ако намерите цвете с наведена чашка, ученикът трябва
да
се постараe
да
подигне състоянието
си
.
(втори вариант)
» Питам сега ако вий сте този актьор, какво ще направите, че бисът
да
се повтори, какво ще имате в живота вътре?
(втори вариант)
Нещата никога не стават тъй, както ние
си
ги мислим.
(втори вариант)
По-добре е
да
не ги нареждаме и
да
оставим тъй, както те ще се наредят.
(втори вариант)
Ученикът трябва
да
има абсолютна вяра в Божественото.
(втори вариант)
На онзи му ръкопляскат, този седи, учи я и тя казва «Господи, благодаря Ти!
(втори вариант)
Какво Бог може
да
направи, това не влиза като задача на ученика.
(втори вариант)
Ученикът трябва
да
се спре на туй, какво той може
да
направи.
(втори вариант)
А онзи, на когото ръкопляскат, като
си
замине, казват.
(втори вариант)
Вечер, като
си
лягате, направете един малък разчет на всичко, каквото сте прекарали през деня.
(втори вариант)
Също и сутрин, като ставате, прекарайте в общи черти туй, каквото имате предвид
да
направите.
(втори вариант)
Турците имат през Рамазана едни тъпанари, които бият тъпана: «Който от вас не е ял,
да
стане
да
яде, че денят ще дойде!
(втори вариант)
Ученикът, за
да
може
да
учи, трябва
да
има разположение към знанието, което ще му се даде.
(втори вариант)
Туй тщеславие – нека
да
има стремеж към слава.
(втори вариант)
Да
събуди връзката между твойта душа и душите на хората.
(втори вариант)
Може
да
се образува такава една връзка вземаш едно шкембе, имаш 40-50 котки, всички се размечат***.
(втори вариант)
Противоречията в света ученикът не трябва
да
ги разрешава.
(втори вариант)
Всеки ден ти носиш.
(втори вариант)
Те са, които идат отвън.
(втори вариант)
И всяка спънка, която иде отвън, тя не трябва
да
пречи на ученика
да
върши своя план към Бога.
(втори вариант)
Туй може и най-простият слуга
да
го направи.
(втори вариант)
Представете
си
, че той е един професор.
(втори вариант)
В света има един обикновен живот и той е общ за всички.
(втори вариант)
Всички имат една обща основа, до известно място те вървят заедно, и постепенно става едно раздвояване, докато всяко едно живо същество остава на известно поле на своето разбиране.
(втори вариант)
Първоначално всички тръгват, но всеки
си
остава на своето положение.
(втори вариант)
Стремежът към славата трябва
да
бъде разумен.
(втори вариант)
И този трябва
да
бъде стремежът на всички ви.
(втори вариант)
Всички, като се родят, тръгват в една посока, но същевременно между тях ще се зародят известни различия.
(втори вариант)
Ние искаме някой път
да
се афектираме.
(втори вариант)
Към похвалите изобщо са чувствителни всички Похвалите чувстват и ябълките, и животните.
(втори вариант)
Онзи, който търси разнообразие в живота, попада в грешки.
(втори вариант)
Котката също е много чувствителна и много срамежлива, и може
да
се обиди.
(втори вариант)
Вие не трябва
да
търсите разнообразие, а еднообразието е за вас.
(втори вариант)
Страшно се обижда
да
ù кажеш, че «не ти е хубава дрехата».
(втори вариант)
Може
да
се обиди, направете опит.
(втори вариант)
Тогава ще имате всичкото разнообразие.
(втори вариант)
Какъв разнообразен живот може
да
живее един заяк, един затворник или един слуга?
(втори вариант)
Вие като студент казвате: «Ама, аз трябва
да
имам разнообразие.» Туй състояние е изключително.
(втори вариант)
Той не трябва
да
ги презира, но трябва
да
ги превръща в духовни причини.
(втори вариант)
Той трябва
да
се стреми към слава – но кой
да
го похвали.
(втори вариант)
Вий ако сте една единица, ако искате вий
да
се родите.
(втори вариант)
Представете
си
, че вий втори път трябва
да
се раждате – какво ще
си
изберете?
(втори вариант)
(- Може
да
ги различим по известни математически свойства, които имат.
(втори вариант)
Всеки от вас ще каже каквото Господ даде.
(втори вариант)
Едно, умножено на
себе
си
, е равно пак на
себе
си
.
(втори вариант)
Силните желания определят бъдащото съществувание на човека.
(втори вариант)
Разумните същества, които разпределят живота, винаги вземат силните желания и ги турят
да
се реализират.
(втори вариант)
Обличат човешката душа и тя почва
да
реализира своите желания.
(втори вариант)
(- Тъй, както е турено в 21, 2-те е от порядък на десетиците.) Но представете
си
, че това са хора.
(втори вариант)
Едното е син, а двете е дъщеря.
(втори вариант)
Представете
си
, че щом кажете тъй 12, тук братът се ражда по-напред, а сестрата е втора.
(втори вариант)
Казват ви «Туй може ли
да
го изпълните?
(втори вариант)
А щом кажете 21, сестрата се ражда първа, следователно сестрата е по-голяма.
(втори вариант)
Тогава
си
заминавате предивременно.
(втори вариант)
Някой казва «Аз се родих
да
страдам.» Не се е родил човек
да
страда.
(втори вариант)
В дадения случай, както са поставени, коя от тези две сестри ще бъде по-способна, първата или втората?
(втори вариант)
Страданието отпосле ще дойде.
(втори вариант)
Всеки от вас ще намери онзи силен проблясък в живота.
(втори вариант)
Между другата
си
работа, която работите, намерете вашата първична програма.
(втори вариант)
(- Може
да
смятаме, че първият брат е при по-благоприятни условия.) 2 плюс 1 равно на 3 – те ще бъдат по-енергични.
(втори вариант)
Ще търсите, ще мислите: «Защо дойдох аз на Земята?
(втори вариант)
» И като проблесне един ден тази идея, ще добиете най-голямата радост Ще дойде едно малко [при]помняне, тогава всичко наоколо ще оживее.
(втори вариант)
Постепенно, колкото може сега
да
се постигне.
(втори вариант)
Сега мислите ли, че в този век, в който живеете, може
да
бъдете щастливи?
(втори вариант)
Чувствата могат
да
бъдат положителни и негативни.
(втори вариант)
Има някои големи желания, положителен е, но не може
да
прояви своето чувство.
(втори вариант)
Хората не може
да
бъдат щастливи.
(втори вариант)
Някой път човек може
да
е положителен, без
да
е активен.
(втори вариант)
Само, някой път човек може
да
види [своите] придобивки в бъдеще.
(втори вариант)
И човек може
да
види какво ще бъде щастието за него.
(втори вариант)
А други не му мисли много, той прави всички опити, но никога не е сядал
да
обмисли един здрав план.
(втори вариант)
Не че не може
да
влезне – нужно е голямо самообладание, най-голямото самообладание, най-голямото самоотричане, най-голямата любов, най-голямата мъдрост, най-големия стремеж за свобода, най-голямата справедливост.
(втори вариант)
Вие всички имате този навик.
(втори вариант)
Вътре човек
да
бъде толкова съвестен, че всеки един момент
да
е претеглен в ума ви, че
да
няма почти никаква външна грубост.
(втори вариант)
Ако ви хрумне идеята
да
имате една дреха синя или модна шапка, или чорапи, или обуща – туй са идеи отпреди хиляди години.
(втори вариант)
Всички сте станали все със знаковете + + + и се заражда едно оттласкване на физическото поле.
(втори вариант)
Да
не мислите, че краката им са голи?
(втори вариант)
Двама сангвиници на едно място не могат
да
живеят.
(втори вариант)
На всеки пръст птиците
си
имат специфична обувка и тази обувка постоянно се смича* и нова се туря.
(втори вариант)
Те са първостепенни дами.
(втори вариант)
Астрологически кой темперамент с кой съвпада?
(втори вариант)
Не е лошо – и човек се стреми към красивото, към красивите неща.
(втори вариант)
Стремете се към красивото, но в красивото всякога има неудобства.
(втори вариант)
2.
Което оправя
,
ООК
, София, 26.1.1927г.,
В миналото
си
вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили
да
се проявят,
да
правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат
да
ви спънат.
С тези същества вие не трябва
да
се разправяте с насилие, но с Любов.
Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва
да
им дадете такава.
Като се обезсърчите, вие казвате: Нищо не можем
да
направим.
Казвате: С кого първо
да
се разправим – със
себе
си
, или с тях?
Като се разправяте със
себе
си
, вие едновременно се разправяте и с тях.
Разумните хора всичко могат
да
направят.
Когато човек работи съзнателно върху
себе
си
, едновременно с това, той работи и за другите.
Всички трябва
да
работите съзнателно, доброволно, от Любов, а не с насилие.
За тази цел той трябва
да
бъде оставен на
себе
си
като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете
да
го брулят.
Всяко насилие е механически процес.
Докато растението не се изложи на ветрове
да
го брулят, то не може
да
уякне.
Като говоря така, аз ни най-малко не засягам вас, вашите копнежи и желания, но казвам, че и царски синове
да
сте, вие пак трябва
да
учите.
Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може
да
издържи и на най-малкия вятър.
Когато влезе в училището, царският син ще учи, както и простият овчар.
И ангелите слизат на земята
да
учат като обикновени деца.
Ако някое дете расте под големите грижи на родителите
си
, то става нежно и не може
да
издържа на мъчнотиите в живота.
Някой ангел на Небето може
да
е мощен, учен,
да
управлява цяла слънчева система, но слезе ли веднъж на земята
да
учи, той сяда на чина с всичкото
си
смирение като малко дете и слуша какво учителят преподава.
В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни.
Щом научи нещо, той пак отива на Небето и заема мястото
си
.
Сега ще ви задам следния въпрос: как
си
обяснявате страданията?
Как е възможно Бог, Който е толкова Мъдър,
да
допусне хората
да
се изтезават,
да
се мъчат,
да
се опозоряват,
да
воюват помежду
си
и т.н.?
Защо Бог допусна всички тия страдания между хората?
Ангелът може
да
слезе на земята
да
учи само чрез смирение.
Вие можете
да
дадете ред отговори на тия въпроси, но от човешко гледище те могат
да
внесат съблазън.
Какъв
си
бил в миналото е едно нещо; какъв
си
сега, е друго нещо.
Запример ако от това гледище оправдавате войната, много хора ще се разочароват.
Някой иска
да
бъде свободен,
да
не влиза в съприкосновение с хората.
Ако се откаже
да
влиза в съприкосновение с хората, той няма
да
разбере пътищата, по които Духът работи.
Едни хора искат
да
живеят, а други не искат и казват: Не ни се живее вече.
По този начин той не може
да
добие свободата
си
.
Казвам:
да
не му се живее на човека, това показва, че той е попаднал в чуждо състояние, което е временно.
Много ангели слизат на земята, но и те още не могат
да
разберат какво са върши на земята.
Най-после, Христос трябваше
да
дойде на земята,
да
разреши една от най-важните задачи и
да
покаже на хората как трябва и те
да
я разрешат.
Щом го прекарат в магнетичен сън от девета степен, той заминава вече за другия свят и не може
да
се върне на земята.
Питам: по кой начин мислите вие
да
разрешите задачата
си
?
Докато се намира в магнетичен сън от четвърта или пета степен, той става виден човек, започва
да
предсказва какво ще се случи, започва
да
определя диагнозата на различни болести и
да
дава лекарства за тях.
Той се проявява и като учен човек – философ, математик, естественик, богослов – разбира от всички науки.
Не,
да
вярвате в Бога, в Христа, това още не е достатъчно, за
да
решите задачите на своя живот.
В това седи истинската наука, с помощта на която човек може
да
реши задачите
си
.
Те не могат
да
дадат един положителен отговор, близък до Истината.
Човек навсякъде трябва
да
вижда разумното Слово.
Във всяка научна книга вие трябва
да
намирате мисли, които самият автор даже не е подозирал.
Те не могат
да
отрекат този факт, това явление, но не могат
да
го обяснят само по материалистичен начин.
Във всяка книга, колкото отрицателна
да
е, се крие нещо Божествено.
Забележете, ако поставите парче злато при температура по-ниска от тази, при която се топи, то ще се нажежи и ще започне
да
свети.
Обаче това може
да
намери само будната, съзнателна душа.
На същото основание, има области в живота, в които ако се потопи човек, той има всички условия
да
стане учен, виден.
Само тази душа е в състояние
да
разчисти пътищата и
да
намери онази посока, която води към Божественото.
Ето защо всички се нуждаете от ново знание, от знанието на Духа, от знанието на Любовта.
На научен език казано: причината, дето хората изпадат в различни състояния, се дължи на Светлината, Която не прониква еднакво в техните мозъчни центрове.
Живот, Светлина и Свобода са също така свързани.
Ако такъв човек е писател, тъкмо започне
да
пише нещо хубаво, и мисълта му се прекъсва.
Ти не можеш
да
имаш Живот, ако нямаш Светлина; ти не можеш
да
имаш Светлина, ако нямаш Свобода.
Щом имаш Живот, ще имаш и Светлина; щом имаш Светлина, ще имаш и Свобода.
Излезе някой от тях
да
проповядва и изведнъж изгуби мисълта
си
.
Сега, дръжте в ума
си
основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог.
Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога.
Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба
си
, оказва се, че съм я забравил у дома
си
, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках
да
се връщам назад.
Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта
си
, защото добре я бях научил.
Започвам
да
говоря.
Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата
си
.
Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума
да
си
спомня.
Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде.
Спрях се за момент
да
помисля какво
да
правя.
Също така, когато се казва, че човек живее в тялото
си
, това подразбира, че той е в тялото
си
може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него.
Реших
да
прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен.
Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика.
Това не е той – господарят на къщата.
В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред
себе
си
.
Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата
си
слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду
си
.
Продължих и завърших проповедта
си
благополучно.
Като се върне дома
си
, той намира къщата
си
в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети.
Вика той слугите
си
, преглежда сметките
си
, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие.
Добре е господарят
да
остава за по-дълго време в къщата
си
!
Когато господарят отново пречисти къщата
си
и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети.
Ето защо човек трябва
да
знае, че той всеки ден се намира на бойното поле.
Да
ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот.
Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила
да
внесе вечна радост и веселие в душата на човека.
Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече
да
мисли,
да
чувства,
да
действа право; от този момент той може
да
пее,
да
свири,
да
рисува – каквото пожелае, може
да
направи.
Човек всеки ден може
да
губи и
да
намира своята мисъл.
Ето защо той трябва
да
запази този момент,
да
задържи спомена
си
за него.
Като знаете това, вие трябва
да
различавате вашите състояния от чуждите.
Той трябва с всичкото
си
смирение
да
учи,
да
работи,
да
не съжалява за времето,
да
казва, че го е изгубил напразно.
Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против
себе
си
, било против другите, търсите причината за това.
Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето
си
.
Казвате: Аз искам
да
служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие?
Вечността е пред него; той има много време на разположение
да
постигне всичко, каквото желае.
Да
служи човек на Бога, това не е механичен процес.
– Не е въпросът, че
си
остарял, но като
си
остарял, поне
да
поумнееш.
Следователно който служи на Бога, той трябва
да
се интересува от всичко живо в света.
Човек трябва
да
се интересува от всички прояви на Божественото.
– Не е въпросът, че
си
млад, но силата, която имаш, трябва
да
бъде разумно употребена.
То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили.
Младият трябва
да
употреби своята младост и сила за придобиване на знания.
Ето защо, който е решил веднъж
да
служи на Божественото, той не трябва
да
се спира пред своето недоволство.
Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво
да
правя.
Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти
си
проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто.
– Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво
да
прави!
В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото.
Човек трябва
да
съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят.
И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества.
Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри.
Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете
си
, създава закони как
да
живеят хората добре.
Някой казва: Аз искам
да
бъда гениален човек.
Питам: кой ще застави тия хора
да
живеят добре?
– Гениални има между всички живи същества.
В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар,
да
закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч
да
я чуват и
да
бягат.
И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални.
Всички единодушно приели това предложение, но не могли
да
изберат онази мишка, която ще се осмели
да
закачи звънеца на врата на котката.
Значи ако
си
овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях.
И хората казват:
Да
закачим звънец на лошия живот!
Ако
си
лош човек, бъди поне от най-лошите; ако
си
добър, бъди от най-добрите.
Обаче човек не може едновременно
да
бъде гениален и на земята, и на Небето.
Човек трябва
да
се откаже
да
греши; човек трябва
да
се откаже от своите излишни желания и
да
започне новия живот.
Даже и на земята той не може
да
бъде гениален за всички общества.
Какво направи блудният син?
След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата
си
и се върна при баща
си
да
му работи като последен слуга.
Много хора искат
да
живеят по нов начин, но не знаят трябва ли
да
ходят по театри, по концерти.
Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват.
Няма същество в света, което
да
не съзнава Бога.
Вие можете
да
казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч.
Няма смисъл
да
взимаш пари на заем и така
да
посещаваш театрите.
Всъщност в съзнанието
си
всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението
си
.
Ако театърът може
да
спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки
да
се ползва от него.
Театърът е създаден само за някои хора.
Не само това, но като че му се диктува какво
да
мисли.
Определено е колко хора трябва
да
бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва
да
посещават театри, концерти и т.н.
Казвате: Ние искаме
да
служим на Бога.
Всичко в света е точно определено.
На когото е определено
да
ходи по театри, той ще има всички условия за това.
Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача –
да
служат на Бога, но се различават в начина на служенето
си
.
Дали
си
праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва
да
решиш.
Всички слушаха внимателно, възхищаваха се.
Дали
си
прост или учен, пак трябва
да
разрешиш задачата
си
.
Каквото положение и
да
заемете, вие трябва
да
решите задачата
си
!
Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси.
Той трябва
да
съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание.
Две вечери наред в сънно състояние, той слушал
да
свири някакъв велик музикант, когото никога няма
да
забрави.
На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете,
да
не изсъхне, за
да
се прояви Божественото чрез него.
Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за
себе
си
.
Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс
да
създадете нещо.
Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла
да
се предаде.
Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат
да
чуят нещо.
Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила.
Ние трябва
да
се радваме на това, което учените са казали, но трябва
да
знаем, че сами те нищо не са създали и открили.
Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате
да
критикувате автора защо така написал тази драма.
Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената.
Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята.
Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето.
Или, могат ли те
да
се пренесат с мисълта
си
в бъдещето,
да
знаят каква ще бъде тогава земята?
Това могат
да
направят само адептите.
В това отношение всички хора, които умират, са все герои.
Иначе как бихте
си
обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”.
Да
, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват.
Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени.
Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава,
да
слезе на земята,
да
се обезслави,
да
приеме рабски образ и
да
пострада от тогавашните учени?
Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание
да
бъдете от великите герои,
да
бъдете мощни, силни.
Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма
да
придобиете.
В края на века човек все трябва
да
придобие мощ и сила в
себе
си
,
да
се слее с Великото в света.
Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората.
Затова вие трябва
да
се стремите към свобода на Духа.
Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате
да
влязат”.
Христос е казал: “Без Мене нищо не можете
да
направите”.
И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете
си
и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма
да
ви бъде добре.
Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога
да
направя.
При това не само на думи
да
го казвате, но
да
чувствате силата на тези думи.
Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това.
Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде.
Тия учени имат всичкото смирение в
себе
си
.
За вас е важно
да
придобиете Божественото в
себе
си
,
да
направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето.
Човек може
да
влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига
да
бъде в хармония с него.
Можете ли
да
си
спомните какво е казал например Шекспир?
Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали.
Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри?
Няма
да
станете.
Няма
да
станете по-добри.
Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали.
Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст?
Човек не може
да
си
припомни всичко изведнъж, но постепенно.
Христос е казал: “Много има
да
ви се каже, но не може всичко изведнъж”.
Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови
да
възприемат всичко изведнъж.
Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете
да
направите един пръст от Божията Ръка.
Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят.
Смешно е
да
се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос.
Няма по-опасно нещо от това, човек
да
мисли, че много знае или че малко знае.
Всеки трябва
да
се познава и
да
каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота
си
.
Човек трябва
да
знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва
да
реши.
Смешно е
да
се говорят такива абсурди.
Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване.
Всеки ще се стреми
да
разреши тия задачи в живота
си
, защото те ще го повдигнат.
Това не показва, че нищо не сте направили, но още има
да
работите.
При сегашните
си
разбирания, вие не можете
да
схванете всичко онова, което Бог вижда.
Една жена туря на стана 100 метра платно
да
тъче, а изтъкава 10 метра.
В един миг само Той вижда цялата вселена пред
Себе
Си
, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат
да
станат между тях.
Значи тя е изработила една част, но има още
да
тъче.
Тя не трябва
да
се обезсърчава, но
да
работи,
да
изтъче платното
си
.
Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението
си
, после с въпроса за посвещението
си
и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание.
Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите?
Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата
си
, която е дадена за сегашната еволюция.
Те са символи, които трябва
да
се разберат.
Не свършите ли работата
си
, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма
да
придобиете.
До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила.
Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога.
Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени
да
светят.
Каква трябва
да
бъде представата ви за Бога?
Да
, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение.
Бог не е нещо, което може
да
се определи с думи.
Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек.
Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може
да
разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота.
Съвременните хора са недоволни от живота, от
себе
си
, искат
да
бъдат талантливи,
да
се проявят.
Това значи
да
бъде човек смирен.
Човек може
да
бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън.
Всяко Божие Слово е в състояние
да
отвори ума и сърцето на човека,
да
го направи свободен, силен
да
понася всички трудности и мъчнотии в живота.
Човек може
да
постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху
себе
си
.
Човешкото тщеславие иска
да
чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без
да
се запитва чрез кого е станало това.
Може ли душата
да
лекува?
Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата
си
, която строи, трябвали му 60 000 лева, за
да
я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите
си
.
Той за всичко благодари.
Казвам: който е дошъл в клас, той трябва
да
остави всичките
си
работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва
да
оставите навън и
да
влезете без никакви раници, без никакви смущения.
Само свободният човек може
да
слуша,
да
възприема и
да
прилага Словото Божие.
Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека.
Докато сте в клас, не трябва
да
позволявате на никакви смущения
да
хлопат на сърцето и на ума ви.
Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват.
По същия начин човек изменя състоянията
си
и според тях мени и възгледите
си
върху нещата.
Щом излезете от клас, тогава можете пак
да
вземете раницата
си
със смущенията и
да
отидете дома
си
.
Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл
да
се живее.
Казвате:
Да
може отнякъде
да
дойде Светлина,
да
разреша задачите
си
.
Във време на радостта
си
, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път.
Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън
да
дойде разрешението,
да
капне като круша от някое дърво.
И тъй пазете Божественото в
себе
си
!
Не, който иска правилно
да
разреши задачите на своя живот, той трябва
да
работи,
да
мисли дълбоко върху нещата.
Няма по-страшно нещо от това, човек
да
изгуби Божественото.
Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай
да
спасява, а в друг –
да
опропастява?
Достатъчно е той
да
се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за
да
се подложи на големи страдания.
Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици.
Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо!
Сега желая на всички Божиите думи
да
пребъдват във вас,
да
бъдете силни, мощни,
да
разбирате Истината, без
да
я доказвате отвън.
Всичко в света е живо.
Истината не се нуждае от никакви външни доказателства.
Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие.
Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори.
Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество.
Като усетил болка на носи
си
, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми.
Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела.
Какво щеше
да
бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите?
За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето.
Бог знае работите
Си
.
Той добре е промислил всяко нещо, което е създал.
Много хора страдат от своето тщеславие.
Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове?
За
да
ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата.
Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото
си
?
Това са процеси, с които съвременната наука се занимава.
Следователно който много носи, той скоро умира.
Обаче има горене, при което телата горят, без
да
изгарят, без
да
се превръщат в пепели.
Който малко носи, той дълго време живее.
Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без
да
изгарят, без
да
се превръщат в пепел.
Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден
да
придобивате по нещо ново, колкото малко
да
е то.
Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън.
Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън.
Има случаи, в които човек може
да
придобие много знания, но то е в зависимост от паметта.
Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без
да
изгарят.
Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят.
За усилване на паметта има ред методи, които човек може
да
приложи и
да
види резултатите им.
Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва
да
постигне.
То е следното: човек трябва
да
се научи
да
мисли правилно и
да
се стреми към реализиране на малките неща.
Всеки ден човек трябва
да
направи нещо, колкото и малко
да
е то,
да
види, че и той е полезен с нещо в живота.
Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила
да
спасят света.
Вие трябва
да
знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят.
Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека.
Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света?
Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа
да
види как сте във физическо, в здравословно отношение.
И от нея няма
да
остане нищо.
Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте?
Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни.
Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи.
Хайде сега идете отново на земята,
да
се научите правилно
да
се ползвате от благата на живота.
Религиозните, духовните хора трябва
да
бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум.
Придобиване на здравето трябва
да
бъде идеалът на съвременния човек.
В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”.
Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите.
Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами
да
си
помогнат и забравят името
си
даже.
По специфичната миризма на човека кучето познава господаря
си
.
Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата
да
получи някакъв паричен запис, издаден на негово име.
Хиляди хора може
да
са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не.
Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл
да
си
спомни как се казва.
Казвам: съвременните хора трябва
да
изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия,
да
не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие.
Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл
да
се сети как се нарича.
Те трябва
да
знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила
да
въздейства вътрешно върху човека.
Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в
себе
си
решил
да
отиде набързо у дома
си
и
да
запита жена
си
за името
си
.
Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот.
Не, нова, положителна наука се изисква, за
да
може човек
да
разчита на нея за Вечни времена.
Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва
да
имат здрава основа, върху която
да
градят по-нататък.
Той се зарадвал, че чул името
си
и веднага се върнал на пощата
да
получи записа.
Математикът трябва
да
познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и
да
ги разбира.
Те разполагат с изкуство, със знание
да
пресъздадат човешкия организъм.
Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека.
Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може
да
изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете
си
, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно.
Достатъчно е
да
се даде импулс на тия клетки, за
да
преустроят човешкия организъм.
В това положение ви дават Библията, искат
да
четете.
Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено
да
се преустроят, но при условие човек
да
заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони.
Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете
да
прочетете.
Веднъж дошъл на земята, човек трябва
да
спазва тия закони.
Щом се запалят лампите, вие отново можете
да
четете.
Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща.
Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички.
И двамата могат
да
се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре
да
използва тия условия.
В този смисъл всеки трябва
да
се стреми
да
запази връзката
си
с Бога.
Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в
себе
си
и силите в неговия мозък ще се организират по-добре.
Човек не трябва
да
дава надмощие на своите чувства.
Той трябва
да
се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска
да
има непреривен импулс в живота
си
.
Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може
да
превърне неблагородните метали в благородни.
Само при това положение човек ще бъде готов
да
учи всякога с радост и постоянство.
Ученият може
да
превръща въглена в диамант.
Едно е важно обаче, човек никога
да
не се съмнява.
Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък.
Докато се съмнявате, вие не можете
да
намерите правия път на живота.
Да
пробуди съзнанието на човека, това може
да
направи само истински ученият.
Христос казва на учениците
Си
: “Без Мене нищо не можете
да
направите.
Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват
да
му четат молитви,
да
му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне.
Питам: кой от тия учени е бил при Господа,
да
знае как и кога възкресява хората?
Как ще
си
обясните тези думи?
Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето.
Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може
да
стане; той служител Божи не може
да
бъде.
Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани?
Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може
да
се служи на Бога.
Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани.
Вярно е, че може
да
се служи на Бога и без
да
си
свършил университет, обаче който иска
да
служи на Бога, той непременно трябва
да
бъде учен,
да
има знания.
Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество.
Който на времето
си
не е могъл
да
придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва
да
работи за своето самообразование.
Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност
да
свършат,
да
се радват на първия.
Те трябва
да
кажат: Братко, радваме се, че ти
си
имал възможност
да
учиш,
да
придобиеш знания.
Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще
си
набавим това, което днес ни липсва.
Всички трябва
да
се стремите към учение.
И тъй на Небето не може
да
се напише името само на един човек.
Зад него непременно трябва
да
седят много още разумни същества, с които той
да
съставя едно Цяло.
Колкото знание и
да
придобиете, то е полезно за вас.
Знанието дава стабилност, радост на човека.
Преди всичко знанието не е измислено от човека.
Със звонковите златни пари човек навсякъде може
да
отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл.
Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси.
Ако сте виден лекар и можете
да
лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето
да
отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия.
Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали
да
открият.
Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е
да
турите ръцете
си
върху някои от центровете на детската глава, за
да
може това дете
да
започне правилно
да
мисли и
да
работи.
Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината.
Кой не би търсил такъв възпитател?
Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория.
Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече
да
живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява.
Казвам: добро е всичко това, човек все трябва
да
мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека.
Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата.
Истински учен е този, който може
да
се бори с мъчнотиите в живота и
да
ги преодолява.
Мнозина искат и очакват
да
дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно.
Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва
да
преодолява.
И като не успяват по този начин, те са готови
да
се обезсърчат,
да
критикуват и т.н.
3.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Аз бях учителят на това малко създание, учих го как
да
расте.
топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете
да
се разнасят правилно в растението по всички негови части.
Ще кажете: Възможно ли е
да
има някаква музика в движенията на един микроб?
Само чрез нашата помощ това цвете можа
да
израсте,
да
се развие и
да
цъфне.
За онзи, който не разбира, никаква музика не може
да
съществува в движенията на един микроб.
Тогава Господ отговорил на земята: „Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои.“ На водата пък казал: „Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои.“ После се обърнал към въздуха и му казал: „Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството.
Само при светлината те могат
да
го видят,
да
видят неговия цвят и неговата форма.“ Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може
да
се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи.
При това, Един е неговият създател.
Музикантите пък още не са дошли до положението
да
схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете.
Както виждате, това е една загадка в живота.
Аз наричам духовен човек онзи, чието пеене може
да
се чуе на километри разстояние, а дори и в Америка.
Под думата „земя“ ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава.
Неговият глас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила
да
го заглуши, той се разнася далеч в пространството.
Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота.
Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена.
Велик певец е онзи, който може
да
преобрази човека.
Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях?
Ако някой търговец чуе един велик певец и разбере неговото пеене, в него моментално трябва
да
стане голям преврат.
Щом се върне в дома
си
, той веднага трябва
да
вземе тефтерите
си
,
да
заличи в тях всички лъжи, всички неправди и
да
каже: По този начин не може
да
се живее.
Правилно ли е агнето
да
не прилича на овцата?
От днес аз обръщам нова страница на своя живот и започвам
да
живея по правилата на новата музика.
Ако пък този търговец види една картина на някой велик художник, която изобразява Любов, мир, благост, той трябва
да
се преобрази веднага и като отиде у дома
си
,
да
каже: От днес турям нов ред и порядък в живота
си
.
Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват
да
им събират помощи.
Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават.
Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички.
Този елемент е жизненият еликсир, носител на великия живот.
При този вид сиромашия човек изработва своето търпение.
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, но новите химици отричат това.
Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието
си
и престава
да
мисли за някакво външно богатство.
Той започва
да
търси богатството вътре в
себе
си
.
В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси.
Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород.
Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може
да
се присади една хубава ябълка.
Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат.
Тъй щото, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането.
„Търпението
да
бъде дело съвършено, за
да
бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Търпение се изисква сега от всички съвременни хора.
Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот.
Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях.
Някой казва: Всичко може
да
се постигне чрез молитвата.
Ако един ден ние успеем
да
разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него?
Друг пък казва: Всичко се постига чрез мисълта.
Тази материя няма
да
съдържа вече никакви елементи в
себе
си
, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни.
В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
Трети казва: Всичко се постига чрез науката.
Сега, за
да
разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва
да
се разглежда като съзнание.
– Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг някой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете?
Не, има една вътрешна целокупност между всички прояви на живота.
Три думи само са в състояние
да
изразят тази целокупност.
Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности.
Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония.
Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота.
Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал.
Истината дава насока в живота.
Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината.
Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята.
Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека.
Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята
да
говори и с хората, и с най-нискостоящите същества.
Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел.
Да
се разговаряш с разумното слънце;
да
седиш с хиляди години в небесата;
да
правиш добро, без
да
знаят името ти;
да
бъдеш велик поет, без
да
знаят името ти; други
да
се кичат с твоето име, а ти само
да
се радваш, това значи
да
бъдеш гениален човек.
Това значи
да
живееш с душите и между тях, без
да
подозират те подобно нещо.
Следователно, между всички души има вътрешна връзка.
Това отклонение е било необходимо, за
да
се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може
да
бъде самостоятелен и
да
живее съвършено сам.
Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетските фараони, който се наричал Тод-Сабат, а дъщеря му – Сабуен.
В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава.
Бащата много обичал дъщеря
си
.
Тя имала две лица: пред баща
си
тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени
да
правят гримаси.
Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповед
да
се извадят очите на този, който се осмели
да
направи пред нея някаква гримаса.
Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от страх
да
не би, като я погледнат,
да
направят някаква гримаса.
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното
себелюбие
, при което човек не дава възможност никому
да
се прояви, освен той сам.
Иска ли някой човек
да
направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма
да
излезе от него!
Обаче, в една от своите разходки, някъде далече из Тибетските планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такова изразително лице, че се влюбила в него, за пръв път в живота
си
, и забравила своята грозота.
Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не
си
губи времето, нищо няма
да
излезе от тази работа!
Тя нищо не искала от него, освен
да
съзерцава неговата красота.
Казвам: Когато някой човек иска
да
внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо?
– Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията
да
бъде на първо място във всички случаи.
– Защото те искат със своята грозота
да
бъдат велики хора.
Човекът на самосъзнанието казва: Защо
да
не съм аз, а
да
е този?
С грозотата
си
човек не може
да
бъде нито велик, нито гениален.
Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва
да
чака момента за своето проявление.
Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в
себе
си
, само тогава ще стане велик и гениален.
Може би този момент
да
не дойде скоро, но човек трябва с търпение
да
го дочака.
Сегашният свят не е добре организиран и за
да
се организира, се изисква дълго време.
Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него.
Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва
да
живея.
Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал.
Той се молеше на Христос
да
помене и него в Царството Божие.
– Тук той се проявил в разни форми, някъде геният се изразил в създаване на особени фенерчета,
да
си
светят с тях.
Какво трябва
да
правя сега?
“ След това в ума на Толстой се роди свещената идея
да
посвети живота
си
на Бог.
В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им.
В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели.
Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха
да
бъдат сега в съвсем друго положение от днешното.
Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията.
Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита
да
примири личния
си
живот с Бог.
Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия
да
го прояви и затова трябваше
да
замине за онзи свят, а Русия
да
преживее един голям катаклизъм.
И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно
да
мисли, чувства и действа, за
да
тръгне по обратния път, т.е.
Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва
да
се пречисти и
да
се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за
да
завърши започнатата
си
работа.
Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забелязва желание
да
бъдат богати, учени, гениални.
Божието дело никога не пропада!
Всеки човек иска
да
стане съвършен, стреми се към нещо съвършено.
Човек не може
да
свърши всичката
си
работа само в един живот.
Колкото свърши в един живот, той трябва
да
е доволен и
да
бъде готов, като дойде ангелът на смъртта
да
си
замине, а не
да
бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала
да
си
замине.
Някой иска
да
нарисува една картина.
Всяка вечер се молела на Бог,
да
изпрати някой ангел
да
й вземе душата.
Тя виждала, че няма кой
да
я обича, нямала никъде никого близък, и животът й се обезсмислил.
Правилно е човек
да
нарисува тази картина в душата
си
, там
да
вложи всичко хубаво, ако иска
да
я нарисува красиво.
Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил
да
й устрои една шега.
Кой може
да
покаже картината на своята душа?
Той съобщил това на един свой другар, и решават двамата заедно
да
устроят шегата.
Вие ще останете очаровани от тази красива гледка.
Бог чу молбата ти и ме праща
да
взема душата ти.
Едва сега съвременните учени започват
да
правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от една гама в друга.
Казвам: Докато архангел Михаил не е дошъл, всеки е герой, готов
да
се пожертва, но щом дойде архангел Михаил, този герой казва: Кажете му, че когото търси, няма го тук.
Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточава вниманието и погледа
си
, вследствие на което пред него настава голям мрак.
Аз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос идва на земята, те казват: Това не може
да
бъде, не е дошло още времето за идването на Христос.
– Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на интересите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите.
Дойде ли Христос, опявания няма
да
има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма
да
има; политически партии няма
да
има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду
си
; кабарета няма
да
има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат
да
свирят.
Вземе ли
да
се връща назад, той пак ще мине през същата гъста среда.
Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика!
Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума
си
, вниманието
си
,
да
запази будност на съзнанието
си
, докато премине тази тъмна зона.
Деветата симфония на Бетховен.
Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха
да
произведат съвсем друг ефект върху слушателите
си
.
При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
Данте е преминал през тази зона, но неговата възлюбена – Беатриче му осветявала пътя със своето фенерче, като го развеждала при страдащите и му обяснявала причините за техните страдания.
И тъй, всеки човек сам създава своите окови, своето робство.
Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва
да
е въодушевен, повдигнат духом.
Така трябва
да
се чувстват в работата
си
и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре.
Има нещо, което се таи в човека и което е в сила
да
го зароби.
То е, защото той външно се изявява такъв, а не
си
дава отчет, какво става вътре в него.
При сегашните страдания, хората от целия свят трябва
да
си
подадат взаимно ръка,
да
отправят едни към други обща мисъл за организиране.
Вземете момата, която иска
да
се жени.
Докато се ожени, тя е весела, засмяна, любезна със сватове, с кумове, с баща
си
, с майка
си
, но щом се ожени, едва изминали два-три месеца и тя захвърля булото и показва другата
си
страна.
Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята
да
уреждат човешките работи?
Всички се запитват: Какво стана с тази млада булка?
Сами те няма
да
слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята.
Докато беше мома, нямаше подобна на нея, а сега, не знаем как
да
си
обясним тази работа.
Къде остана красивата мома?
Този пример обяснява отчасти само процесите, които стават в самия човек.
Само по този начин може
да
се разбере дълбоката философия на живота.
Казва се, че човек трябва
да
има благородна и възвишена душа, мощен дух, за
да
придобие качествата на търпението.
– Не мога
да
ти отворя, защото не съм разположена.
Щом разработят тази почва, те
си
отиват.
Първата чака вънка, но няма търпение и
си
отива докачена.
Ти
си
философ, химик, богослов или друг някакъв учен и седиш някъде, размишляваш върху известен научен въпрос.
Тя
си
казва: Аз искам
да
я посетя,
да
й направя добро, а в отговор на това тя не ме приема.
Едно от тези разумни същества взема своето рало, слиза на земята при тебе и започва
да
преобръща пластовете на твоята земя.
Ти веднага се стряскаш, преставаш
да
размишляваш и изгубваш всичко.
Ако ти
си
онзи истински човек, който иска безкористно
да
направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния само
да
се помолиш, и тя сама по
себе
си
да
се отвори.
Това същество не иска
да
знае, какъв
си
ти.
Има ли нужда тогава
да
хлопаш?
Колкото ударът от ралото на това същество е по-силен или по-груб, толкова на по-ниско стъпало на развитие се намира то.
Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без
да
смущаваш брата или сестра
си
, и вратата ще се отвори.
При това, като отивате при болен, няма
да
му разправяте, че банка Гирдап или друга някоя банка пропаднала, та
да
не се стресне за своите пари,
да
мисли, че и те са пропаднали.
И аз бих желал
да
съм на твое място.
Затова, именно, и в света има два метода на действие.
Не, и добри, и честни хора има в света, но в умовете и сърцата на хората се наслоили утайки от миналото, вследствие на което те изгубват доброто разположение на духа
си
.
Когато Бог създаде човека, Той му даде земята
да
я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление.
Човек трябва
да
се освободи от тези утайки.
Невидимият свят държи отговорен за всичко не само човека, но и двете ложи, които са в постоянна борба помежду
си
.
Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когато е готов на всички подвизи, на всички жертви.
Човек трябва
да
постоянства,
да
се бори със своите слабости, докато надделее.
Един човек, голям пияница, пил цели 20 години наред и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на последен сиромах.
Какви ли не опити правил през това време, той сам за
да
се откаже от пиянството но не могъл.
Къде не ходил през това време: при владици, при свещеници,
да
му четат; при баби,
да
му баят, нищо не помагало – той не могъл
да
се откаже от пиянството.
Минавал един ден той покрай една кръчма, влязъл вътре и
си
поръчал половин кило вино.
Взел една голяма чаша, налял виното в нея и казал: Досега ти беше господар, аз – слуга; отсега нататък ти ще бъдеш слуга, а аз господар!
– Нима очите на човека, който люби, трябва
да
светят?
След това
си
налял една чаша студена вода, дигнал я до устата
си
и я изпил.
Желанието му за вино треперело отвътре, искало му се
да
пие вино, но пил студената вода.
После поднесъл чашата с виното до устата
си
, но не пил и пак я сложил на масата.
Кръчмарят наблюдавал отдалече, какво прави този човек.
Той повторил 20 – 30 пъти същото: вдигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без
да
пие.
При това, този човек обича всички хора, всички същества.
Най-после дал виното на един беден човек, платил на кръчмаря и излязъл.
Обикновеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може
да
вземе нещо.
Така продължавал той няколко дни наред, все същия опит правил, докато най-после
си
казал: Аз съм човек и мога
да
бъда господар на
себе
си
.
Няма вече
да
пия!
Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата
си
в гнездата на някои малки птички.
Човек може
да
надделее на всички наследени черти.
Питам: Как придоби кукувицата този навик
да
снася яйцата
си
в чужди гнезда?
От него зависи
да
бъде добър, учен, музикант, гениален човек и т.н.
Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора!
Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчнотиите в живота.
След като снесе яйцата
си
в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях.
Но ние трябва
да
живеем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас.
И тогава, като срещнем някой човек
да
знаем, че и у него работи Бог, както и у нас.
Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват
да
изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца.
За всички хора Той е предвидил такива велики блага, каквито нашите умове не са в състояние
да
схванат.
Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва
си
най-после: Такава е волята Божия!
Великото, което идва в света, безразлично откъде, дали от Америка, от Франция или от Англия, е предвидено и приготвено от Бог.
Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат
да
живеят сами.
Всички велики музиканти, поети, художници, учени, работят за спасението на човечеството.
Когато един богат човек дойде у дома ви и започне
да
разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца?
Казвам: Задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение.
След всичко това той ще разправя: Аз направих благодеяние на една бедна вдовица.
Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като й остави
да
се грижи само за кукувичето яйце.
Той ще може
да
предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може
да
предсказва, на кого къщата ще изгори, на кого жената или децата ще умрат през дадената година и т.н.
Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора.
Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния.
Светът не се нуждае от такива добрини.
Тези последни години ще бъдат години на земетресения, на наводнения, на големи циклони, на войни и несъгласия между хората.
Съвременните хора ще бъдат свидетели на тези времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди години.
Тези пророци казват: Ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разрешат правилно мъчнотиите и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания.
Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята.
Кармата на всички народи е назряла вече.
Те хвъркат от клон на клон, откъсват
си
един, втори, трети цвят от дървото и
си
чистят клюна с него.
Сега е време за ликвидация, за разплащане.
Казано е в Писанието: „Ще въздам на всички според деянията им.“ Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове насам, ще се запали
да
изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън.
Цветовете падат един след друг, но птичките не искат
да
знаят за това.
Аз не казвам това, за
да
ви плаша, но
да
ви обърна внимание върху великите Божии закони, които управляват света.
Ето защо на съвременните хора трябва
да
се изяснява вътрешния смисъл на Живото Слово.
Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без
да
иска
да
знае!
И тъй, от нас зависи изправянето на света.
Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън.
Някой човек се замислил за добър и чист живот, иска
да
служи на Бог, но среща го друг и му казва: Какво
си
се замислил?
Често хората говорят за търпение, без
да
разбират вътрешния му смисъл, без
да
се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.?
От всички краища на земята добрите хора трябва
да
си
подадат ръка,
да
се обединят в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и
да
внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки.
Преди всичко без търпение не може
да
се постигне никакво знание.
Я
си
вземи един билет, че иди на някой концерт или на някое представление!
Казвам: Ако театърът или концертът могат
да
дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там.
И затова старите
да
казват: Ние ще се подмладим!
Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат
да
бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи.
Но ако те не могат
да
дадат нужната храна за душата му, по-добре нека той се моли на Бог, нека работи за своето усъвършенстване.
Младите
да
казват: Ние ще вършим волята Божия.
Ние не трябва
да
поставяме граница между тези неща.
Слабите във вярата
да
казват: Нашата вяра ще се засили!
Трябва ли
да
се поставя преграда между живота на светския и на религиозния човек?
Онези, на които сърцата са празни
да
казват: Нашите сърца ще се напълнят с живот!
Не може ли без търпение
да
се живее?
Когато религиозният човек свърши работата, която му е определена за деня, той трябва
да
се помоли на Господ,
да
благодари за работата, която е свършил и
да
Го запита: Господи, мога ли сега
да
отида на театър или на концерт?
– И без търпение може, но нищо няма
да
се постигне.
Кое пречи на духовния човек
да
слуша музика?
Няма
да
мине много време и вие ще Го опитате.
Много таланти на хората пропадат от липса на търпение.
Че кой създаде музиката?
Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам.
Да
се сражава човек в живота
си
, разбирам, но с кого?
Днес с музиката
си
служат и във войните, с нея въодушевяват, настройват войниците за бой.
– Със силния, а не със слабия.
Човек, който има такава религия в
себе
си
, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне.
Със слабия всеки може
да
се сражава, но това не е геройство.
Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките
си
и тръгват на бой.
Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма
да
се чуди откъде
да
вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата
си
на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб.
Тъй щото, ако
си
юнак, ако искаш
да
се бориш,
да
воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката
си
.
Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата
си
, и вратата отново ще се затвори.
След това този човек иска
да
си
посвири малко.
Ако е така, всички трябва
да
се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща.
Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир, примирение между всички неприятелски войски.
Той пак ще тропне с пръчицата
си
, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще
си
избере който инструмент иска.
Истински учен е онзи, който работи идейно, без
да
очаква някакво възнаграждение.
Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо
си
: те забравят, че трябва
да
воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия.
Ще
си
посвири, ще
си
попее и по същия начин ще върне инструмента.
Ще кажете: Наистина, възможно ли е всичко това?
Войниците и от двата лагера изменят разбиранията
си
и казват:
Да
спрем сраженията!
Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е
да
се покаят, за
да
станат чисти, свети хора.
Да
се помирим!
Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат
да
минат вече за знаменити хора.
Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават.
Не, няма ли човек зад
себе
си
десетки, стотици или хиляди прародители, които
да
са вървели в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може
да
бъде нито учен, нито гениален, нито светия.
Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна.
Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини?
Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат
да
се сравнят с настоящите блага.
Ако
си
послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете.
Аз разбирам човек
да
страда, но за какво?
Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането
си
той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието
си
, докато най-после съвършено заспал.
–
Да
страда, за
да
спаси някого, а не
да
го убие.
– Всичко ще
си
припомните.
Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново
да
гради,
да
съгражда, но като
си
служи вече с малки величини, със слаби неща.
Така страда разумният човек.
Защо духът трябва
да
изгуби съзнанието
си
?
Когато излиза срещу неприятеля
си
с нож, той не го убива, но само го простре на земята и
си
заминава.
Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край.
– За
да
създаде света.
Не изгуби ли съзнанието
си
, той не може
да
създаде света.
Истинското юначество не седи в това
да
вадим очите
си
,
да
режем ръцете и краката
си
,
да
се раняваме в гърдите и
да
оставаме инвалиди за цял живот.
Казвам: Докато дойде това време, за всички ви е необходимо търпение.
Знаете ли, какво нещо е
да
изгуби човек съзнанието
си
?
Само чрез търпение ще дочакате времето, когато всички души, които са готови
да
служат на Бог, направят връзка с него и започнат война за победа на злото и възстановяване на доброто.
Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек
да
извърши нещо велико със съзнанието
си
, че е богат, че има власт и сила над хората?
Жената готви нещо за обяд, реже месото, приготвя го, но в това време мъжът й каже нещо, скарат се и тя, без
да
мисли много, мушне го с ножа и го нарани.
Той само ще дрънка на звънците
да
дойде слугата Иван, или Стоян,
да
им дава заповеди за известна работа.
После викат лекар, но мъжът се срамува
да
каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал някак
си
и се ранил.
Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни.
И каква полза от всичко това?
Нашата цел не е
да
осъждаме личните отношения на хората, но казваме, че по този начин светът не може
да
се поправи.
Този човек трябва
да
слезе от висотата на своето положение,
да
се откаже от богатството
си
, от слугите
си
, и
да
започне сам
да
работи.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва
да
бълнува.
Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките
си
работи.
Този човек преди заболяването
си
е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо
си
, баба
си
, които преди години са заминали за онзи свят.
Има ли слуга, който
да
изпълнява заповедите му, той е слаб човек.
Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия
си
ум.
Бог сам
си
слугува, Той не очаква на никого.
Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.
Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо.
Някои казват, че познават Бог, че познават
себе
си
.
Той казва на жена
си
: Знаеш ли, че аз видях дядо
си
?
Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия
си
ум.
Преди всичко, за
да
познае човек
себе
си
, той трябва
да
има търпение.
Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано.
– Защото той ще срещне в живота
си
много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва
да
разреши.
Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за
да
обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят.
Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението.
За
да
оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“.
Ти
си
учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора.
Казвам: Всички будни, съзнателни души, които любят Бог и разбират, че животът има велико предназначение, те ще оправят света, те ще го организират.
Само добрите, съзнателните хора могат
да
градят.
Ние не засягаме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години?
Ние можем
да
очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората
да
стане само от съзнателните, от добрите хора, които работят от векове насам.
Човек не е дошъл на земята като кукувиче яйце, той има далечен произход.
Човек е идвал много пъти на земята и
си
е заминавал, но сега вече цялото човечество се намира пред един възел, където старата култура залязва, а новата изгрява.
Това не трябва
да
ни обезсърчава.
Може ли малкото дете-пеленаче
да
се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба
си
?
Значи, в света съществуват две слънца: едното слънце е физическото, което всички виждаме сутрин
да
изгрява, а вечер
да
залязва; другото слънце е духовното, което виждат само адептите и светиите.
– Не може
да
се сравнява.
Това дете се носи на ръце от майка
си
, то е още съвършено безпомощно.
“ Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съответен орган, с който могат
да
го виждат.
И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой.
Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло
да
се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник.
На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси.
– Понеже постоянно гледаме на физическото слънце.
После то престава
да
се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя.
Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които стават в него, произвеждат в хората известна дисхармония, вследствие на което в тях се създава ненормален апетит.
Това е, защото хората не могат
да
възприемат и използват правилно слънчевата енергия.
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли
да
мислим.
Съвременните учени и до днес още не са определили каква храна трябва
да
употребяват хората.
Религиозните хора казват: Човек трябва
да
яде само хляб.
Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света.
Ако брашното, което се употребява е мляно преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлябът не може
да
бъде истинска храна на човека.
И след това ще дойде някой майстор
да
ни препоръчва различни методи за приготвяне на хляба.
Следователно, слънцето, само по
себе
си
, е създало света.
По какъвто начин и
да
го приготвяме, този хляб е от вгорчено брашно.
Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той?
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Следователно, старото брашно трябва
да
се бракува.
Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос.
Хляб трябва
да
се прави от ново, от прясно жито и
да
го ядете с благодарност и любов.
Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата.
Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето.
Те дошли до пълно разногласие помежду
си
и трябвало
да
отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ.
Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите
си
, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му
да
се засили,
да
издържи на всички тежки външни условия.
Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообращение.
Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете
да
хранят и най-отдалечените му части.
И с какво търпение описва той всичко това!
4.
Неизвестни величини / Слънцето
,
МОК
, София, 30.1.1927г.,
За
да
запазят живота
си
, те са готови
да
извършат ред престъпления.
Тия пък, които се намират под влиянието на луната, са готови, за едно свое удоволствие,
да
продадат мило и драго.
За
да
си
въздействува, човек трябва
да
се познава,
да
може
да
се предпазва от лошото влияние на различните планети.
Ученикът трябва
да
учи,
да
придобива знания, но това не се постига механически.
Човек може
да
има ред способности в
себе
си
, но той сам трябва
да
съчетае всички външни условия в едно, за
да
развива способностите
си
.
В това отношение човек е подобен на художник, който има четка, платно, бои, но той сам трябва
да
съчетае боите,
да
опъне платното и
да
започне
да
рисува.
За
да
придобива знания,
да
развива своите добродетели, човек трябва
да
се свързва с енергиите на слънцето.
Когато слънцето действува върху даден човек, умът и сърдцето му се разширяват, и той влиза в истинския живот.
Като вниквате в живота на учените, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че те се намират под влиянието на слънцето.
Като казвам, че човек трябва
да
се свързва с енергиите на слънцето, нямам пред вид само физическото слънце, което изгрява и залязва на хоризонта.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате методите, с които живата природа работи, и
да
ги прилагате в живота
си
.
Ще кажете, че природата работи бавно, с хиляди и милиони години.
Природата работи бавно, но последователно.
Като изучавате формите, през които е минал човек, виждате, че за създаване на сегашния човек, природата е употребила около 18 милиона години.
Като проследите развитието на човека в утробата на майката, от ембрио до сегашната
си
форма, виждате, че в един кратък период, от девет месеца, той минава през всички форми на живота.
Значи, достатъчно е човек
да
работи системно и последователно, за
да
може
да
съкрати работата на хилядите години в един кратък срок.
Всичко зависи от интенсивността на човешката мисъл.
Природата, обаче, работи бавно, но сигурно.
Ръцете и краката му ще приемат по-красива форма.
Като резултат на всичко това, в човека ще залегне идеята за братство.
Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду
си
.
Както над земята има една тъмна планета, така и в живота
си
всеки човек среща един черен гений.
Пертурбациите се предизвикват от тъмните мисли, които идат от този черен гений.
Неговите мисли са в състояние
да
отклонят човека от правия път.
След големи страдания той пак ще се върне в пътя
си
.
На помощ ще му дойдат добрите сили в природата.
Няма човек в света, който
да
не е минал и
да
не минава през тъмните сили на природата.
Колкото
да
са силни, човек може
да
се справи с тях.
Както параходът се люшка от вълните на една и на друга страна, без
да
се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма
да
потъне. Защо?
Защото законите, по които е създаден, не позволяват
да
потъне.
И параходът е създаден по известни закони, според които, и най-големите бури не могат
да
го обърнат във водата.
Човешката душа крие в
себе
си
велики възможности, вследствие на което, през каквито изпитания
да
мине, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното
си
положение.
Те искат
да
се проявят.
Щом е дошъл на земята, човек има и условия, и среда
да
се прояви, но трябва
да
направи малки усилия,
да
преодолее противодействията, които среща на пътя
си
.
Ще излезе някой учен със своята нова теория за създаването на света, но веднага теорията му ще се подложи на строга критика.
Втори път няма
да
смее
да
изнася теориите
си
пред света.
Всяка теория съдържа известна истина в
себе
си
.
Като мисли върху известни въпроси, човек се упражнява.
Ако днес не е дошъл до абсолютната истина на нещата, това още не значи, че не трябва
да
се упражнява.
Ден след ден детето учи буквите, докато един ден започне вече свободно
да
чете и
да
пише.
Значи, ще дойде ден, когато ученият ще се домогне до въпроса за създаването на света и за произхода на човека.
Те продължават
да
изследват въпроса за наследствеността, търсят причините, защо в един дом се раждат само момчета, а в друг – само момичета.
Другаде се раждат първо две момичета, после – две момчета.
В някои семейства се раждат три момичета и едно момче.
Има случаи, когато на седем братя се ражда само една сестра.
Яков пък имаше 12 сина, а само една дъщеря.
Това показва, че в еврейския народ преобладава грубият елемент.
Изобщо, грубият, мъжки елемент не може
да
бъде носител на Христовите идеи, на Божията Любов.
Колкото е неправилно в един дом
да
има 12 сина и една дъщеря, толкова е неправилно
да
има 12 дъщери и един син.
Правилно е в един дом синовете и дъщерите
да
се редуват: един син и една дъщеря.
Според този закон, Яков трябваше
да
има 12 сина и 12 дъщери.
В едно предание се казва, че Адам имал 40 сина и 40 дъщери.
Сега, като изучавате закона за наследствеността, за раждането на децата, ще изучавате и вашите мисли.
Вие трябва
да
различавате мислите
си
.
Тя носи в
себе
си
светлина.
Тази мисъл събужда в човека нещо възвишено и благородно.
Ония мисли пък, които са проводници на отрицателни сили в природата, носят в
себе
си
любов и топлина.
Не се ли редуват правилно, няма ли известна последователност между тях, човек е изложен на голяма дисхармония в
себе
си
, вследствие на което се блъска от един предмет на друг, от едно решение на друго.
Той учи една-две години математика, но после намира, че по-добре ще бъде
да
учи философия.
Запише се в музикална академия,
да
учи музика.
Докато се колебае в
себе
си
, човек нищо не постига.
Мисълта на човека трябва
да
бъде съсредоточена.
За
да
стане учен, човек трябва
да
прояви усилена умствена дейност.
Истинските учени, творците на науката, носят със
себе
си
работата и усилията на ред поколения преди тях.
Истински ученият носи своята теория със
себе
си
, живее според нея, но не я излага пред света.
Разумният човек, обаче, вижда, че този учен носи в
себе
си
някаква особена наука.
На каквито мъчнотии и противоречия
да
се натъкне, той бързо се освобождава.
Каквито неблагоприятни условия
да
срещне, той ги превръща в благоприятни.
Да
превръща човек лошите условия на живота
си
в добри, отрицателните състояния в положителни, това значи,
да
владее силите на природата.
Той познава и твърдата, и течната, и въздухообразната, и светлинната материя и лесно се справя с тях.
Тъй щото, като ученици, от вас се иска
да
изучавате законите на материята и
да
не се оставяте тя
да
ви управлява, но вие
да
я управлявате.
Подадете ли се на материята, вие ще живеете в противоречията на живота.
В основата
си
, обаче, по същина тя е една.
Като проследи живота
си
, от детинство до зряла възраст, човек ще намери корена на своите възвишени и благородни мисли и желания още в най-ранната
си
детска възраст.
Мойсей, запример, прояви своята сила на 80 годишна възраст.
До тази възраст той се приготвяше, за
да
изпълни мисията, за която беше дошъл на земята.
Следователно, ако човек не се прояви до 33, до 60, до 80 годишната
си
възраст, пак не трябва
да
се обезсърдчава.
Човек може
да
се проявява до 120 годишна възраст.
Това не е утеха, но истина, която можете
да
проверите.
Ученикът трябва
да
работи непрестанно, със силна вяра в
себе
си
, в живата природа и във всичко велико около
себе
си
.
На всеки човек е дадено
да
извърши една малка мисия.
Следва ли пътя на правата мисъл, не се ли отклонява от примамките и заблужденията на света, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволен от този свят, че е направил нещо.
Следвайте пътя на учените, възприемайте по нещо от всяка наука, но не преяждайте.
Приемайте толкова храна, колкото можете
да
асимилирате.
Само онази храна може
да
ползува човека, която е добре смляна и възприета от организъма.
Достатъчно е човек
да
работи умствено по три часа на ден, за
да
придобие много знания.
За
да
възприема добре, човек трябва
да
бъде млад.
Той не се нуждае от външни доказателства.
Защо трябва
да
доказвате на човека неща, които той отвътре възприема и разбира?
Щом греши, и млад
да
е, той преждевременно остарява.
Отклони ли се от правия път, човек трябва
да
знае, че е влязъл в пътя на някой от черните гении.
Щом съзнае това, нищо друго не му остава, освен
да
призове светлите сили на помощ и
да
се върне в правия път.
Съвременният свят се нуждае от млади хора, с нови идеи, които
да
не се отклоняват от своя път.
Светът се нуждае от хора с висок идеал, готови на всякакви жертви.
Те носят новите идеи без страх от страдания и от смърт.
Това не значи, че безогледно трябва
да
се хвърлят в огъня, но за тях страданията са условия за растене, а смъртта – минаване от един свят в друг, от една работа на друга.
В това отношение великите хора дадоха пример.
Те умряха за своите идеи, които и до днес още продължават
да
живеят.
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда.
И великият човек, и обикновеният страдат, само че великият страда и се подига, а обикновеният страда и се ожесточава.
Желанието на човека
да
расте и
да
се подига не е временно.
Събуди ли се Божественото съзнание в човека, той става извор, от благословението на който могат
да
се ползуват всички живи същества.
Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите
си
.
Те са хора с широка душа: всичко използуват разумно, на всичко се радват.
Физически те са здрави хора, могат
да
използуват топлината и светлината на слънцето най-рационално.
НАГОРЕ