НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
273
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
273
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст?
Погледне ли към ножа
си
, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко
да
направя.
И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек!
Обаче, силата на човека не седи в неговия нож.
Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри.
Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду
си
?
Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които
да
се брани.
Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение!
Давид ги тури в пояса
си
, но едва се движеше под тяхната тежест.
Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще
си
подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот.
Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен
да
действам с такива оръжия.
Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата
си
и надви на Голиат.
За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример.
Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства.
Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето.
И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в
себе
си
, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно.
Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват.
Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека.
Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за
да
се стоплите.
Има за какво
да
живеем, има кой
да
ни люби и кого
да
любим!
Искате ли
да
се поразхладите, завийте се с бяла дреха.
Така че, чрез устата
си
трябва
да
изхвърляме навън по една разумна дума.
Няма по-велико нещо за човека от това,
да
намериш Онзи, Който те люби.
Няма по-велико нещо от това,
да
намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се!
Всъщност черният цвят сам по
себе
си
не е зло, но той представлява състояние на почивка.
Такова камъче е ценно за всеки, който отива
да
воюва.
“ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите
си
, нека учителите се радват на учениците
си
, а учениците – на учителите
си
!
Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек.
– Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания.
Тези думи съдържат магическа сила в
себе
си
.
Започне ли черният цвят
да
прониква в ума на хората, те се разболяват.
Всеки, който е получил такова писмо, носи в
себе
си
магическия жезъл.
Това показва, че те трябва
да
изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката
си
енергия.
Вечер го крие под възглавницата
си
, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата
си
.
Всеки, който иска
да
промени живота
си
,
да
създаде в
себе
си
подем към красивото и възвишеното, той трябва
да
внесе в ума
си
белия цвят, като емблема на чистота.
Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила.
Цветовете са символи, които трябва добре
да
се обяснят.
Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по
себе
си
нямат никакъв смисъл.
Следователно, ако ние знаем как
да
съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.
Докога държавата е силна?
„С ума
си
служим на Божия Закон, а с плътта
си
– на греховния закон.“ Може ли човек едновременно
да
служи на два закона?
– Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти.
Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата
си
, и държавата отслабва.
Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после
да
служат само на Божия Закон.
И тъй, за
да
създадете новия живот в
себе
си
, вие трябва
да
се преобразите.
Често българите казват: България трябва
да
стане велика държава!
И растенията служат на два закона: чрез корените
си
служат на греховния закон, а чрез клоните
си
– на Божият Закон.
Добре е всеки държавник, всеки българин
да
мисли така, но в какво трябва
да
седи величието на една държава и на нейните поданици?
И ние с краката
си
служим на греховния закон.
Всеки поданик трябва
да
разбира великия закон на Любовта,
да
знае как
да
живее; той трябва
да
разбира великия закон на Мъдростта,
да
придобие истинското, положителното знание, което
да
го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва
да
разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва
да
живее съобразно великия закон на Правдата,
да
бъде справедлив, както спрямо
себе
си
, така и спрямо всички околни.
Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката
си
!
Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва
да
разреши.
И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални!
От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.
Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания.
– Не, те не могат
да
изникнат така лесно, както
си
мислим.
– Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в
себе
си
.
И гъбите, за
да
изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва.
И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда.
Когато хората са невнимателни към растенията, те могат
да
пострадат,
да
се осакатят нещо заради това свое невнимание.
Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора!
В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва
да
ги възприемем, задържим в
себе
си
и използваме.
Ще кажете: Може ли
да
се вярва на подобно нещо?
По същия начин, за
да
дойдат велики хора между нас, ние трябва
да
им създадем благоприятни условия,
да
им определим съответно място за живеене.
Каква връзка може
да
съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията?
За
да
дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който
да
помага на човечеството, трябва
да
му се създаде и съответен организъм, чрез който
да
се проявява.
Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена
да
се кланят,
да
се молят,
да
кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце?
Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание
да
вярват.
Ако се предложи на някой възвишен дух
да
слезе на земята, той много ще мисли
да
слезе или не.
Той е готов
да
преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос
да
слезе на земята, много ще мисли.
И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни.
Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби.
Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?
– По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа.
Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата
си
: „Стояне, не знам какво ще се прави!
Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може
да
извае своя образ, по-велик художник от него не може
да
има.
Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби!
Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него?
“ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво
да
се плашиш.
Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата
си
.
Да
му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави.
Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели.
– Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека.
Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице.
Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти?
Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно.
Какво по-голямо страдание от това
да
чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом!
Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.
Няма ли
да
страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля?
По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека.
Няма ли също така
да
плачат,
да
страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва?
Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала
да
строи и създава свои органи.
Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух.
Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите.
Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание
да
ги разберете, ще видите, че те са живи неща.
Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека.
Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас.
Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека.
Ще кажете: Това вече е измислица, така може
да
говори човек, на когото дъската е мръднала.
Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче.
Питам: Когато мъж бие жена
си
, или жена бие мъжа
си
, дъската им на мястото ли е?
Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека.
Когато учител бие учениците
си
, дъската му на мястото ли е?
Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е?
Той например, е ходил в Русия
да
изучава Толстой като тип,
да
види, към коя категория
да
го определи.
– Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека.
През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение.
И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние.
Казвам:
Да
търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука.
И всичко велико и възвишено, което човек чувства в
себе
си
, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души.
Преди всичко ние трябва
да
знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер.
Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно.
Ние трябва
да
знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице.
Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота
си
вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.
Тези норми трябва
да
изучаваме ние.
Значи, нас трябва
да
ни интересува изобщо науката за здравия човек.
При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил
да
тури край на живота
си
,
да
се обеси.
Едва метнал примката на врата
си
, и в стаята му влизат няколко търговци.
Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят.
Той се сепва, обръща се към тях и
си
казва: Като свърша работата
си
с тези хора, ще продължа замисленото.
Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда.
Обаче, след свършване на работата
си
, като останал сам, започнал
да
мисли: Защо трябваше
да
посягам на
себе
си
?
2.
Предназначение
,
ООК
, София, 12.1.1927г.,
В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси.
Намери ли я веднъж, той трябва
да
я пази,
да
я прилага в живота
си
и
да
благодари на Бога, че е могъл
да
се домогне до нея.
Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото
да
върви по-добре, но тази мазнина не трябва
да
бъде в излишък.
И тъй искате ли
да
добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава.
Когато готви, домакинята сипва вода в яденето,
да
се свари добре, но тази вода не трябва
да
бъде в излишък.
Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога.
Направите някаква погрешка, пак благодарете.
Те казват: първо човек трябва
да
изучи външния живот, а после вътрешния.
Защо трябва
да
благодарите за сторената погрешка?
Обаче този живот може
да
се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват.
Ученикът трябва
да
бъде в хармония с Божествените закони, ако иска
да
влезе във връзка с Божествения свят.
Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира.
Човек трябва
да
различава Божествените закони от тия на другите светове.
В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени.
Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството
си
.
Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без
да
са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат.
Ето защо човек трябва
да
бъде добър не за хората, но за
себе
си
, без никакво користолюбие.
Човек трябва
да
бъде чешма, от която
да
изтича чиста, хубава вода и
да
дава на всички без
да
очаква нещо.
Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците
да
дават ход на желанията
си
.
Който види тази чешма,
да
се зарадва, че може
да
утоли жаждата
си
.
Там съществува правилото: Убий в
себе
си
всяко желание за живот.
Всеки трябва
да
чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор.
Как могат
да
се примирят тия две учения?
Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва
да
унищожи живота
си
.
Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека.
Да
убиеш в
себе
си
желанието за живот подразбира
да
убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания.
Да
, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл.
Да
допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това
си
създал тежка карма.
В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота.
Какво трябва
да
направи?
Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо?
Според Божествените закони, той трябва
да
се откаже от този живот и
да
заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над
себе
си
.
И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота.
Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек.
На вас не остава нищо друго, освен
да
прилагате тия мисли в живота
си
.
Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре.
Покажете един човек, който, като е бил външно силен,
да
е бил едновременно и вътрешно силен!
– Този въпрос не е зададен на място.
Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора?
Вие не трябва
да
чоплите Любовта.
Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло.
Преди
да
разберете Любовта, трябва
да
разберете Божията Милост.
Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може
да
увеличава и
да
намалява тялото
си
, т.е.
Ако искате първо
да
разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете.
да
става толкова голям, че никой
да
не може
да
го измери и толкова малък, че никой
да
не го вижда.
Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога.
Ето защо първо човек трябва
да
разбере другите прояви на Бога и най-после
да
дойде до Неговата Любов.
Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може
да
се измери, понеже е малка величина.
И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви
да
вървят добре.
Тъй щото ако човек иска
да
има представа за малкото и за великото в света, той трябва
да
има мярка, с която
да
ги сравнява.
Ако няма такава мярка, той не може
да
разбере и
да
схване тези две величини.
Тогава всички хора ще се разберат.
Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”.
Това значи: Който има Любовта в
себе
си
, той разполага с всичкото знание на света.
Мъчно е човек
да
разбере тия две величини, но приятно е понякога
да
се говори за неразбрани неща.
Основната идея на тази лекция е следната: всички можете
да
бъдете свободни,
да
любите,
да
мислите,
да
работите.
Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без
да
изтича.
Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират.
Каква красота може
да
има чешма, която пресъхва или извор, който престава
да
извира?
Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало
да
тече.
Ти няма
да
живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа,
да
се съблече гол и
да
отиде
да
проповядва?
Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек
да
се съблече гол и така
да
отиде
да
проповядва на хората?
Когато човек отива при Бога, той непременно трябва
да
съблече дрехите
си
.
Каквато дреха и
да
облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал.
Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс.
Само така облечени, ние ще можем
да
влезем в новия живот,
да
заживеем по новия начин.
Това е алегория, която вие трябва
да
преведете.
Казвам: който иска
да
живее чист, безгрешен живот, той не трябва
да
се съблазнява от външния вид на нещата.
– Всички сладки неща се заключват от тях.
Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва
да
се заключват от вас,
да
не ви съблазняват.
Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно
да
се заключват.
Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат
да
ги изядат.
Кой човек, ако има власт и сила
да
говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата?
Малка сила е дадена на съвременния човек.
Някой мисли, че всичко знае и всичко може
да
направи, но като заболее, не може
да
се лекува.
Вика един, втори, трети лекар, но никой не може
да
му помогне.
Какво трябва
да
направи?
–
Да
се смири,
да
види, че малко знае.
Знанията трябва
да
се превърнат в творчество.
Да
знаеш и
да
можеш нещо, подразбира
да
твориш,
да
превръщаш.
Който може
да
твори,
да
превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може
да
се лекува.
И забележете, силата на човека седи в самия организъм.
На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в
себе
си
, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма
си
.
Как се освобождавате от лошите мисли и чувства?
Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва
да
се заместват с добри.
Представете
си
, че някой човек ви обиди и вие го намразите.
Кой може
да
премахне омразата от сърцето на този момък?
Значи този баща трябва
да
има млада, красива дъщеря, която
да
каже само една дума, за
да
премахне омразата от сърцето на младия момък.
Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл.
В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога.
Щом те обиди някой, ти трябва
да
знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото.
Следователно достатъчно е
да
си
спомниш за Бога, за
да
простиш на брата
си
за нанесената от него обида.
От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без
да
обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него.
След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство?
Питам: може ли Бог
да
отговаря на такива молитви?
Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома
си
, легни, поспи
си
и на сутринта ще бъдеш спокоен.
Няма мъчнотия в света, която Бог не може
да
уреди.
Казвам: човек трябва
да
се занимава с живите идеи, ако иска
да
има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия.
Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята.
Ще изясня мисълта
си
със следния пример.
Представете
си
, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят.
Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў
да
спре.
Колкото и
да
заповядвате, това колело няма
да
спре.
Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е
да
бутнете един от винтовете й и това колело ще спре.
На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може
да
мине по вашия път,
да
ви смачка.
Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка.
От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят.
И в природата има области, направени от неразумна материя.
И ако човек попадне в тази област, той трябва
да
бъде внимателен,
да
разбира законите на тази материя, за
да
я управлява.
Можете ли
да
обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре?
В тази област не можете
да
го обидите, защото той знае, че е майстор музикант.
Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може
да
създаде едно лимоново дърво и
да
ви предложи от него един плод?
С едно махане на ръка той може
да
дигне от леглото един парализиран човек.
Каквото и
да
му казвате, той няма
да
се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука.
Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата,
да
можем
да
четем по нея.
Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо?
– Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва
да
й говорите, за
да
се разберете с нея.
Казвате: Как е възможно буквите на Природата
да
са живи?
Да
, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”.
За
да
четете тия писма, вие трябва
да
бъдете благородни, снизходителни към
себе
си
и към окръжаващите,
да
прощава както на
себе
си
, така и на другите.
Не е лесно
да
постигнете това.
Хиляди години наред човек трябва
да
учи,
да
работи върху
себе
си
, докато придобие изкуството
да
прощава и на
себе
си
, и на своите ближни.
Хубаво е
да
има човек красива, добре сформирана глава.
Няма по-велико нещо за човека от това,
да
има добре развит мозък, върху който
да
реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които
да
функционират правилно.
Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва
да
остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва
да
остане.
Голямо изкуство е
да
запази човек чистотата на своята дреха!
Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може
да
остане винаги чиста и нова.
Какво лошо има в това, човек
да
мисли, че може
да
стане ангел, с големи крила,
да
се разхожда из пространството и на всички
да
свети?
Какво лошо има в това човек
да
мисли, че е светия или че е виден музикант, който може
да
въодушевява хората?
Нека мисли човек за хубави, за красиви неща!
Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека.
От едно трябва
да
се пази той:
да
не се възгордее.
Да
, но всички хора са излезли от Бога.
Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята
да
живеят.
В този смисъл всеки може
да
каже за
себе
си
, че като него друг няма.
За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея.
Тя е жива единица, в живота на която могат
да
стават ред промени, необходими за нейното развитие.
Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях.
И тъй съвременните хора трябва
да
дойдат до съзнание
да
разберат, че са съработници с Бога.
Техните мисли, чувства и желания трябва
да
се приложат към съграждане на Царството Божие.
Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства.
Кой е онзи, който в потънкости може
да
разбира копнежите на човешката душа?
Кой е онзи, който може
да
разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа?
Един Бог е в сила
да
проникне в най-затаените кътове на човешката душа,
да
разбере мислите и желанията, които вълнуват човека.
Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин
да
преживее.
Такова е положението на съвременните хора, които искат
да
намерят Истината,
да
си
обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено.
Положението на тия хора може
да
се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник.
В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа.
Като наблюдавал слушателите
си
, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал.
Свещеникът
си
казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира.
И затова след свършване на проповедта
си
, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед?
Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и
си
поплаках.
Казвам: най-естественото нещо засега е хората
да
останат неразбрани едни за други.
Какво трябва
да
правят тогава?
–
Да
приемат нещата с широко сърце.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай!
” Добре е човек
да
употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията
си
.
Когато е уморен, човек трябва
да
пее; когато е тъжен, също така той трябва
да
пее,
да
свири.
Само по
себе
си
пеенето, свиренето подразбира движение.
Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в
себе
си
нещо приятно.
Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне.
Всичко в Природата е точно определено.
Запример изчислено е колко движения трябва
да
направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта
си
.
Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят
да
направи това число движения.
– Или чрез някаква болест, която ще го застави
да
се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото
си
, или чрез някаква работа.
Мнозина от вас се срамуват
да
правят движения, гимнастика, считат, че са стари.
Не, смирение се изисква от всички.
Човек трябва
да
се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва
да
има смирение,
да
бъде в положението на дете, което е готово всякога
да
учи.
Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек,
да
се занимавам с такива дребни работи!
Докато сте живи, вие неизбежно трябва
да
се движите.
Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем
да
се движим,
да
мислим и
да
чувстваме, и Бог престава
да
ни се радва.
Човек трябва
да
прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони.
Ученикът трябва
да
отделя всеки ден по 15-20 минути за пение.
Като изпее няколко песни, след това
да
пристъпи към дневната
си
работа.
Някой мисли, че не може
да
пее.
Всеки може
да
пее и трябва
да
пее без
да
се обезсърчава.
Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва
да
пеете.
Който пее, той трябва
да
бъде свободен, от никого
да
не се стеснява.
Дето има идейност, там има и свобода.
За
да
може човек
да
пее, той трябва
да
бъде свободен.
Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене.
Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл.
Да
бъдеш добър,
да
бъдеш учен човек, и това е музика.
Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг.
Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска
да
каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата.
Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред.
Докато човек има музика в
себе
си
, той може
да
мисли.
Казвам: човек трябва
да
използва всички природни сили, ако иска
да
въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве.
На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец
да
употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища.
Хлябът трябва
да
се препече хубаво,
да
не остане в него никаква влага.
Човек трябва
да
използва енергията на въглищата.
Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия.
Тази енергия дава устойчивост в характера на човека.
Които искат, могат
да
намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад,
да
го ядат с по-голям апетит.
Освен това при всяко ядене умът ви трябва
да
взима участие.
Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете
да
ядете.
Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб.
Каквато работа и
да
върши човек, той все трябва
да
изгуби част от своята енергия.
Резултатите могат
да
бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването.
Който иска
да
развива в
себе
си
търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете.
Казвам: истинските методи, чрез които вие можете
да
задържите равновесие в живота
си
, са Добродетелите.
В това време той трябва
да
размишлява върху това, което те вършат за господаря
си
, върху техния характер.
Велика наука е
да
може човек
да
задържи в
себе
си
толкова енергия, колкото му е потребна.
Като се върне у дома
си
, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал.
Между възприемането и харченето на енергията трябва
да
има пълно равновесие,
да
няма никакъв излишък, нито недостиг.
Много неща има в живота на човека, които трябва
да
се понасят.
Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат
да
се разрешат днес, но не могат
да
се разрешат и след хиляди години още.
Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания.
Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в
себе
си
.
Като наблюдавате живота
си
, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас.
Всеки може
да
бъде учен, но истински учен е онзи, който може
да
създаде и нареди един свят.
Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят.
Който говори само за земята, за разните светове, без
да
може
да
създаде един свят, той не е учен човек.
Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва
да
направи.
Да
създадеш един свят, това подразбира
да
уредиш
себе
си
, своя вътрешен свят.
Човек не трябва
да
чака всичко наготово като царски син.
Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето
си
, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш
да
контролираш своите мисли и чувства.
Той трябва
да
е готов сам
да
отиде на работа.
Питам: тогава де седи силата на човека?
Казвам: когато човек се научи
да
работи, той навсякъде ще срещне отворена врата.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Представете
си
, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в
себе
си
всичкото знание на света.
Ако болният човек вземе в ръката
си
тази книга, той веднага ще оздравее. Защо?
Щом веднъж експлодира, втори път не може
да
експлодира, губи силата
си
.
– Тази книга съдържа в
себе
си
енергия, която лекува.
Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява.
Ако гладният вземе в ръката
си
тази книга, той веднага ще се нахрани.
След този момент всичко се свършва.
Щом този човек носи в ръката
си
тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли
да
му прочете нещо.
Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома
да
те нагостя.
Например срещате един човек, който иска
да
стане богат; срещате друг, който иска
да
стане пълен,
да
затлъстее.
Голяма сила крие в
себе
си
тази Свещена книга!
Ако питате богатия защо иска
да
стане богат, той не може
да
каже причините.
Който иска
да
придобие световното знание, той трябва
да
носи в
себе
си
тази Свещена книга и
да
я отваря при всеки даден случай.
Ако питате другия защо иска
да
напълнее, и той не може
да
обясни защо желае това.
Който отваря тази Свещена книга, за
да
чете и
да
се учи от нея, той може
да
се нарече Мъдрец.
3.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Някой става министър, или учител, или чиновник, за
да
му платят.
Казвате: Веднъж съм дошъл на земята, няма какво
да
правя, ще живея.
Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството
си
с Бога, не се нуждае от пари.
– Добре, ако можеш
да
живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш.
Ходил ли
си
друг път на онзи свят?
Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш
да
вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа,
да
нямаш нито в душата
си
, нито в ума или в сърцето
си
някаква мисъл или някакво желание
да
ти платят.
– Не съм ходил, но сега мисля
да
отида.
Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат,
да
си
готов,
да
не се смути духът ти.
– Ти никога не можеш
да
отидеш там, където не
си
ходил.
Христос казва: „Излязох от Отца
си
и при Него се връщам.” Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл.
Някой казва: Аз ще отида в рая.
Цели
да
се продадат българите пак не могат
да
ми се изплатят.
– Ходил ли
си
там?
Единственото нещо, което бих желал от българите е,
да
се научат
да
служат на Бога,
да
Го обичат,
да
бъдат разумни и
да
обикнат Истината.
– Щом не
си
ходил, и сега не можеш
да
отидеш.
Могат ли
да
направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали.
Други пък казват за
себе
си
: Аз съм грешник, или аз съм праведник.
Аз не се нуждая от много храна.
Щом искам
да
хапна нещо, ще отида при едно орехово или ябълково дърво и ще го попитам: Позволяваш ли
да
си
избера няколко от твоите плодове?
Да
мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения.
Щом ми позволят, ще
си
избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво.
Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото.
Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат
да
представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.
Плодовете може
да
са много, но всички не носят благословение.
Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може
да
намери Бога.
Във великото единство на живота добродетелта не може
да
се ограничи само в един акт.
Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота
си
.
Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари.
Мнозина мислят, че и
да
ядат месо, пак могат
да
бъдат духовни, морални и добри хора.
– Добрият човек не дава пари.
Ако е така, тогава и вълкът може
да
каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър.
– Добрата майка не ражда.
Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл.
Който живее според тази философия, той трябва
да
служи на Бога даром.
Истинско раждане подразбира
да
родиш дете, което никой не може
да
го отнеме.
Да
служиш даром, това не подразбира
да
служиш безплатно.
Могат ли
да
вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане.
Да
ти се плаща, това подразбира смърт; даром
да
работиш, това подразбира живот,
да
получаваш нещо живо, което носи в
себе
си
живот.
Раждането подразбира идея, която може
да
расте.
Някой ми работи даром.
В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може
да
се разширява,
да
стане толкова велика, че всеки, който се опита
да
я вземе,
да
я открадне, дълго време ще помни какво е направил.
Тази мисъл трябва
да
държите в умовете
си
, ако искате
да
бъдете свободни,
да
имате подем в живота
си
и
да
станете герои.
Например защо сгреши Адам?
Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща.
– Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката
си
с Бога.
Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш
да
живееш – като животните, или като мене?
– Само три дена ли не
си
ял?
Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече
да
живея като животните.
По този начин той сам се отдели в сърцето
си
от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него.
От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение.
И тъй, заключението, което може
да
се извади от тази мисъл, е следното: Всяко нещо мяза на
себе
си
.
Този стремеж отчасти може
да
се уподоби на групирането на овце в едно стадо.
Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: Знаете ли, какво аз мога
да
направя?
Реши ли човек
да
изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност,
да
провери Божия Закон, като реалност в света.
Кажеш ли, че ти сам можеш
да
направиш нещо, ти
си
заченал Ева.
Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел
да
го посети.
– Защото в стадно състояние може
да
се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание.
Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам,
да
се посъветва с него, как
да
постъпят, но сама реши въпроса, като каза: Аз мога
да
разполагам със
себе
си
, както искам.
Адам, от своя страна,
си
каза: Мене жена ми трябва.
Трябва ли чешмата
да
разправя на хората, къде са нейните извори?
Всяко същество се стреми
да
се обедини,
да
се съсредоточи към нещо.
Какви са изворите й, това се вижда от самата вода.
Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам
да
го опита.
Всеки човек трябва
да
носи в
себе
си
една свещена идея, която
да
внася в него мир и доволство.
Ще кажете, че човек се намира в тялото
си
.
Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае.
Ако човек се намира в тялото
си
, неговото тяло трябва
да
бъде всякога бодро, никога
да
не отпада, а ние виждаме, че то отпада.
По този начин те скъсаха връзката
си
с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно
да
излязат от рая.” Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става.
Ако човек се намира в очите
си
, те никога не трябва
да
се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят.
Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш
да
живееш, или като животните?
– И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила!
Ако човек е в ушите, те никога не трябва
да
оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават.
” Той отговаря: Аз не мога
да
живея още в новия живот.
Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва
да
прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може
да
мисли.
Как може
да
се живее без ядене, без пиене?
Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте!
Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем
да
посочим, че тук или там живее човекът.
Благодарете, че е дошла тази инфлуенца.
Тя е дошла и ще
си
замине.
Днес хората умират, защото ядат по физически начин.
Ама сиромашията дошла.
Ако приемаха храната
си
по духовен начин, те щяха
да
живеят в закона на безсмъртието.
Какво по-хубаво нещо от сиромашията?
Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал.
Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява.
– Ама богат
да
съм.
Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот.
Всеки, който е придобил вътрешното единство в
себе
си
, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие.
Всичко в света е хубаво, но за разумния човек.
Никакви външни промени не са в състояние
да
разклатят мира и равновесието на този човек.
– Чрез положителна, силна вяра.
За глупавия човек всичко е спънка.
Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен.
Някои казват: Ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас?
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Това значи: Всеки човек трябва
да
има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече!
При тези промени в състоянието на човека, не може
да
има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му.
Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас
да
им се дава нещо?
Има ли единство в душата
си
, той ще намери, къде живее човекът.
Питам: Как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари?
Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо?
Когато обича, той мисли
да
направи едно; когато мрази, той мисли
да
направи друго.
Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право
да
получат пари от банката.
– Защото хората се заблуждават едни други.
На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: За вас няма пари.
Обаче, човек трябва
да
бъде герой!
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва
да
внесат този духовен елемент в своите произведения.
За Бога дайте нещо!
Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек.
Казвате: Аз обичам еди-кой
си
човек.
– Дайте
си
чека!
Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота.
И без чек може
да
ни дадете нещо, толкова пари имате.
Когато напише едно стихотворение, той няма
да
пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела
да
ти прочета моето първо стихотворение.
Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот!
То е все едно
да
ви запитат, кое е ценното в Библията.
Смисълът на живота не седи само в това,
да
правим добрини.
Някой казва: Човек трябва
да
бъде добър.
Обаче, важно е
да
се каже, кое място в нея представлява единството, единението.
Главната задача в живота не седи в това,
да
бъде човек добър, но
да
изпълнява волята Божия.
Задачата на човека не е
да
бъде той учен, но
да
се стреми към истинското знание,
да
разбира разумните закони на живата природа и
да
ги прилага правилно в живота
си
.
Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката
си
и отиде
да
се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
Сега, за изяснение на мисълта
си
ще ви приведа следния пример.
Човек може
да
знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината.
Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието
си
да
се бие,
да
отмъщава,
да
прави зло на хората и тръгне
да
помага на своите братя и сестри,
да
разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му.
Представете
си
, че вие имате едно пиано, или един орган.
Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата.
Защо всички хора
да
не проповядват,
да
не възпяват тази велика Истина?
Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може
да
се прояви реалността или разумността на живота.
Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: Еди-кой
си
свири на пиано.
И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това.
Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири.
Вследствие на това някой казва: Аз не мога
да
любя всякога.
Обикновено, когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично.
– Че ти никога не
си
любил и не можеш
да
любиш.
Няма
да
се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: Хайде, излезте вече вън от парахода!
Човек, сам по
себе
си
, не може
да
люби.
Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи
да
върши, казваме: Това нищо не струва.
Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора.
Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново
да
мине през океана.
Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.
После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му.
И тъй, каквото човек върши, трябва съзнателно
да
го проучва и наблюдава.
За всяко нещо той трябва
да
си
дава отчет.
Няма по-велико нещо от това,
да
намери човек свещеното място на своята душа,
да
знае, къде се намира той и къде живее.
Легне ли вечер
да
спи, човек трябва
да
се запита: Къде ще бъда по време на съня?
Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания.
Да
намерите
себе
си
, това е свещен момент в живота на човека.
Да
се види човек, това е епохален момент в живота му.
Рече ли
да
говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта
си
.
Външното, което виждате, не сте вие.
Ти
си
изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието.
Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето
си
, но това не сте вие; това не е истинският човек.
Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви.
Сега ни занимават по-близки до нас въпроси.
Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък.
Да
се мисли така, това е чисто материалистическо гледище.
Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може
да
види душата
си
, когато той може
да
види
себе
си
.
Нещата трябва
да
се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние.
И в Писанието е казано: „Човек трябва
да
потърси
себе
си
и
да
се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие.
Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта
си
, рече
да
отмъсти някому, това показва, че той не може
да
се владее.
Търсете
себе
си
и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може
да
влезе.
Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах.
Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може
да
отмъсти някому, или
да
му направи добро.
Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по
себе
си
очите не могат
да
станат нито по-светли, нито по-тъмни.
Също така и клавишите на пианото сами по
себе
си
не могат
да
бъдат музикални.
Сега вие се чувствате като отделени от майка
си
и от баща
си
.
Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва
да
отидем при изворът или той трябва
да
дойде при нас?
Казвам: Съзнанието на човека трябва
да
се пробуди, за
да
намери
себе
си
, своята душа.
Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда.
Достатъчно е само
да
ни покажат мястото на този извор.
Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.
Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате
да
го описвате.
Как става това виждане?
Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява.
Слепият има нужда от светлина.
„И ще бъде едно стадо и един пастир.” Пожелавам на всички
да
намерите вашия Учител.
По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете
да
го опишете с най-големи подробности.
Следователно, ние, разумните хора, трябва
да
отидем при Любовта, а не тя
да
дойде при нас.
Един е Учителят, който носи истинското знание!
Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли
да
получавате никакви впечатления от външния свят.
Не чакайте Господ
да
дойде при вас, но вие идете при Него.
Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността.
Мнозина очакват
да
слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно.
Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и
себе
си
.
Много от сегашните връзки между хората могат
да
се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях.
Закон е: Като намериш Бога, ще намериш и
себе
си
; като видиш Бога, ще видиш и
себе
си
.
Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка
си
, за баща
си
, за брата
си
, за сестра
си
, за някои приятели, иска
да
ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае.
Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може
да
се извърши.
И обратно: Като видиш
себе
си
, ще видиш и Бога.
Ще кажете: Писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори.
Да
видиш Бога,
да
видиш и
себе
си
, – този е най-свещеният момент в живота на човека.
Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера.
Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения.
И тъй, поздравлявам всички, които са видели вече Бога и
себе
си
!
–
Да
не вземат къщата му.
Поздравлявам и онези, които скоро ще видят Бога и
себе
си
!
На ония, на които предстои в далечното бъдеще
да
видят Бога и
себе
си
, пожелавам с търпение
да
дочакат този момент!
–
Да
не открадне някой изобретението му.
За двете от тях предполагат
да
са Тигър и Ефрат.
–
Да
не изгуби своето верую.
Там съществува и раят, но за
да
влезе човек в него, той трябва
да
дойде до пълно вътрешно единство в
себе
си
.
–
Да
не изгуби своята любов.
Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо,
да
не го изгубят.
Казвате: Тогава в какво трябва
да
вярва човек?
Питам: Каква реалност може
да
съществува там, където има страх?
– Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат
да
се изгубят?
– Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина.
Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза,
да
го предпази от студа,
да
не замръзне.
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света?
Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва
да
се освободи от снега и
да
каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха.
– Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека.
От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене,
да
поникне новият живот, който
си
скрил в недрата ми.
Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията.
Мислите ли, че човек може
да
влезе в Царството Божие със своите заблуждения?
Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва
да
страда.
Не, всички заблуждения трябва
да
се стопят, всички нечистотии
да
изгорят и
да
остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа.
Най-малкото съмнение също така създава страдания.
Само по този начин човек може
да
бъде свободен.
Казвате: Как трябва
да
живеем тогава?
Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата.
Тогава никой не ще може
да
постави граница между Бога и човешката душа.
Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва
да
се освободи от тях.
Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може
да
вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение.
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката
си
, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той
си
мисли: Няма какво, ще страдам за правото!
Следователно, ние не трябва
да
се безпокоим от това, че някой може
да
вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо.
Не страда за правото този човек.
” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина.
Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия,
да
не избяга.
И той върви и
си
мисли: Какво
да
правя?
Все по някакъв начин трябва
да
се прехранвам.
Питам: Как трябва
да
постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта?
Сега единият счита, че е достойнство за него
да
носи пушка и затова казва: Предпочитам
да
нося пушка, отколкото
да
вярвам в такива глупави идеи.
Вторият казва: Предпочитам
да
нося тези тежки окови на краката
си
, отколкото
да
се откажа от своите идеи.
Всеки човек, който иска
да
властва над другите, той създава окови за тях, но няма
да
се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение,
да
опита тежестта на оковите.
Светът е колело: днес
си
свободен, утре ще те ограничат.
Когато трябва
да
се говори Истината, в съвременните хора се забелязва вътрешен страх,
да
не изгубят живота
си
,
да
не се лишат от същността на нещата.
Един ден пак ще им турят букаите,
да
не бягат.
Ако е въпрос за изгубване на живота, или от лишаване на същността в живота, всичко това е отдавна загубено.
Казвам: По този начин светът не може
да
се поправи.
Под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може
да
се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия.
Изисква се
да
стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората.
Ако човек може
да
умре в затвора от глад, или ако могат
да
отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може
да
се нарече той?
Яко отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: Такава е волята Божия!
Обаче, трябва
да
се знае, че човек още не живее в реалността.
– Не, волята Божия не е
да
страдат хората.
Казвате: Волята Божия е българският народ
да
воюва.
– Не, Бог желае, българският народ
да
расте и
да
се развива, а не
да
се убива.
Кой даде душата на българския народ?
Това единство мечтае всеки човек и казва: След смъртта
си
ние ще отидем в рая.
Ще ви разкажа един анекдот за един свещеник и неговата несбъдната надежда
да
отиде след смъртта
си
в рая.
Този свещеник казвал на своята попадия: „Ако се случи
да
умра по-рано от тебе, когато дойдеш и ти в другия свят, ще ме търсиш в рая, там ще бъда аз някъде из първите редове.” И наистина, първо той умрял, а тя – няколко години след него.
Щом се видяла в другия свят, тя веднага тръгнала
да
търси попа.
Първо отишла в рая, прегледала навсякъде, но не видяла никъде попа.
Тя излязла оттам, и тръгнала
да
го търси на друго място.
Отклони ли се този народ от правия път и престане
да
изпълнява волята Божия, той започва вече
да
кове своето нещастие.
Най-после отишла в ада и там го намерила.
Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск.
Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл
да
влезе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла
да
влезе веднъж в рая, трябвало
да
излезе оттам и
да
търси попа, когото най-после намерила в ада.
Тя
си
казала: Щом моят поп не е в рая, и аз ще отида при него, макар и в ада.
Когато някой човек заболее от инфлуенца или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори
да
го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар.
Питам: Какъв е този рай, в който хората запазват помежду
си
същите отношения, каквито са имали и на земята?
Когато някой човек замисли
да
върши престъпление, нека предварително повика при
себе
си
десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и
да
им каже: Слушайте, аз съм намислил
да
извърша едно престъпление.
Не е рай това място, което е пълно с майки, бащи, попове, владици, патриарси и др.
Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли
да
го направя, или не?
Ако трябва
да
го направя, какви мотиви ще ми представите; ако не трябва
да
го направя, също искам
да
обосновете мнението
си
.
Ако запитате някого от жителите на рая, какво нещо е майка, баща, поп, учител, цар или какво и
да
е друго титулувано лице, той нищо не може
да
ви каже, защото тамошните отношения се различават коренно от отношенията между хората на земята.
Сега като се яви инфлуенца, всички стават на крак: репортерите пишат във вестниците, лекарите обсъждат въпроса в заседания, че се явила особен род инфлуенца, с много смъртни случаи и т.н.
Когато се каже думата „цар”, ние веднага
си
представяме лице с корона на главата, с особена мантия, а около него цяла свита от хора и войска.
Казвам: Инфлуенцата иде с цел
да
отнеме излишния баласт от човешките умове и сърца.
Когато се каже думата „владика”, ние веднага
си
представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Евангелие в ръка.
Тя представлява ангел-хранител за страдащите души, иде
да
отнеме част от непосилния за тях товар.
Обаче, във всички тия неща няма единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, във философията, в религията – навсякъде има заблуждения.
Когато четем някоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма.
Питам: Какъв е този пастир, който сам дере кожите на овцете
си
?
Драмата, която той е написал, определя неговата възраст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е живял и при какви условия е създал своето произведение.
За такъв род хора Христос казва: „Крадецът не иде, освен
да
открадне, заколи и погуби.” Как е възможно, добрият пастир
да
поставя своите овце, своите герои в драматично и трагично положение,
да
умират?
После разглеждаме главните действащи лица в драмата, главните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат
да
издържат, и в края на краищата, се самоубиват.
Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувстват се, извадят кърпичките
си
и плачат.
Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче.
Кои са подбудителните причини, поради които героят трябва
да
умре?
Казвам: Това, което става на сцената, много лесно може
да
се измени.
От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои.
Кое е по-добре: героят
да
умре, или
да
остане жив?
От него зависи
да
подпише или
да
отмени смъртната присъда на героите
си
.
Когато героят умира, с това авторът иска
да
произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за
да
им въздейства.
Реши ли
да
прости на своя герой,
да
отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без
да
знае някой за това негово решение.
Най-напред героят се осъжда на смърт, но после иде заповед от царя,
да
спрат изпълнението на присъдата и
да
ревизират делото.
Със смъртта на героя, вместо
да
повдигне чувствата на хората, авторът ги развращава.
След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопляска и
си
отива по домовете доволна и облекчена.
Те привикват към убийства, към груби прояви, към насилие.
Питам: Когато Господ ви е поставял пред известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите
си
, както трябва?
Ако героят не би умрял, това ще подейства по-добре върху читателите на дадена драма или трагедия.
Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания.
Може ли
да
минавате за герои при такива положения?
Друг автор пък ще вземе един от героите
си
и ще го постави в положението на крадец: ще открадне някаква голяма сума, за която ще го затворят, ще го оковат и така ще пролежи в някой затвор цели 20 – 30 години, след което ще излезе, без
да
се разкае.
Обаче, срещате десетки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите
си
и вървят, надуват се, минават за герои.
Той иска
да
изнесе пред света лошите последствия от престъпленията, но и с това нищо не се постига.
Изпитания, съблазни ще дойдат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава.
След всичко това престъпленията се увеличават, убийствата също.
Някой казва: Влязох в еди-кое
си
общество, но никой не ме почита.
На съвременния свят трябва
да
се изнесат контрастите на живота, т.е.
Животът трябва
да
се изнесе в този вид, както е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид.
И най-добрият човек
да
стане министър, веднага ще почнат
да
го подозират,
да
се съмняват в него, и той няма
да
издържи, ще се подхлъзне и ще върши работи, каквито никога не е мислил.
В природата няма трагедия, няма и комедия.
Религиозните хора пък, свещениците и проповедниците от своя страна, като гледат, какво се върши в обществения и частния живот на хората, казват: Ние се занимаваме с небесни, с духовни работи, а хората на земята
да
живеят, както намират за добре.
В природата има само драма и действия.
Не, земният живот е Божествен, и никой няма право
да
живее, както той намира за добре.
Когато човек се намери в комично положение това значи, че той не е попаднал в целта
си
.
На човека е дадено право
да
върши волята Божия,
да
работи за освобождение от смъртта, от ред нещастия и мъчения.
Това е задачата на всеки човек, който е дошъл на земята, и той трябва правилно
да
я реши.
Този човек се намира в положението на малкото дете, което иска
да
воюва със слон.
В живота на съвременните хора срещаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините за тези аномалии в живота.
Слонът сега приближава до него, хваща го с хобота
си
, повдига го из въздуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: Искаш ли
да
воюваш с мене?
И затова, от кого срещнете, ще чуете
да
казва: Аз пиша нова драма; или аз съчинявам ново музикално произведение.
Слушай, втори път не се осмелявай
да
правиш този опит!
Казвам: Задачата на новата драма е
да
не поставя своите герои в положение
да
умират.
При това героят на новата драма трябва
да
представлява идеален тип: човек със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без
да
е богат, където влезе, все добро
да
прави.
Мнозина мислят, че Христос бил беден, нямал къде глава
да
подслони.
– Първият опит на малкото дете
да
се бори със слона, но се оттегля назад.
– Резултат от настояването на малкото дете
да
се бори със слона.
Може ли
да
бъде беден този човек, който е в състояние
да
нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби?
Казвам: В живота има само трагедия и комедия, а в природата – само драма.
Може ли такъв човек
да
няма подслон?
Той нямаше нужда от пружина.
– Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или престъпление го осъжда на смърт.
Само болните хора се нуждаят от пружина на леглото
си
, меко
да
им е.
Започнат ли
да
ви завиват с много меки, топли юргани и
да
ви поставят на пружина,
да
знаете, че сте тежко болни и ви чака и нещо по-лошо.
Казвам: Във всеки човек трябва
да
се роди една свещена идея за Бога, та каквото намисли
да
върши,
да
се запита, какво мисли Бог, за тази работа, дали е добра, или не.
Питам: Какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човечеството?
Срещне ви някой и казва: Ти
си
глупав човек, за нищо не
си
способен.
Вие започвате
да
се безпокоите,
да
се тревожите.
Можеш ли
да
нахраниш 5,000 души с пет хляба, както направи това Христос?
Обаче, за в бъдеще, когато дойдат новите автори, които ще живеят в закона на единството, понеже те ще разбират връзката между явленията в целокупния живот, техните герои никога няма
да
умират; те няма
да
ги поставят пред тежки изпити, за които не са готови.
Не е разумен човек този, който има богатства и къщи, а мисли, че се е осигурил; разумен е само онзи човек, който може
да
прави делата на Христа:
да
лекува болни,
да
възкресява мъртви,
да
отваря очи на слепи.
Новият драматург няма
да
си
поставя за цел
да
показва на хората, че животът е тежък, че в света съществува несправедливост и т.н.
Срещам някои беден човек, който се оплаква, че нямал никакви приходи в живота
си
.
Преди всичко тежестта на живота, несправедливостта и ред отрицателни прояви в него, са резултат от неразбиране на живота.
Казвам: Твоите приходи са вложени в живота, който Господ ти е дал.
Новият писател няма
да
поставя своя герой или своята героиня на колене пред някоя жена или някой мъж,
да
плачат,
да
им се молят за спасение, за милост.
Ти трябва
да
вярваш в този жив Господ, и всякога
да
говориш Истината.
Не е било и няма
да
бъде това – един обикновен мъж
да
спаси някоя жена, или една обикновена жена
да
спаси някой мъж.
– Не мога
да
говоря Истината.
Защо трябва, един момък
да
пада на колене пред някоя мома и
да
я счита негова спасителка?
– Не можеш
да
говориш Истината, защото не искаш.
Или, защо трябва, една мома
да
очаква някой момък
да
я спаси?
Човек, който търси Истината, той може
да
се освободи от заблужденията в своя живот.
Той трябва
да
съзнае в
себе
си
, че в света съществува само един велик Учител, който посочва на всички хора пътя на Истината.
Докато момата е срещнала този момък, той може би най-малко десет пъти е окървавил ръцете
си
със свои жертви.
Думите на този Учител са сила и мощ.
Ще кажете: Това е било някога, преди
да
се срещнат този момък и тази мома.
Съзнае ли човек, че само една Истина съществува в света, после той ще съзнае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел и един Живот.
Не, писателите трябва
да
изнасят на сцената само това, което съществува в действителност.
Съзнае ли това, той ще бъде в сила
да
се освободи и от всички заблуждения.
Никой никого не може
да
спаси, освен Бог.
Щом е така, тази душа не може
да
коленичи пред една мома или пред един момък и
да
очакват един от друг спасението
си
.
Този живот е един и същ във всички свои прояви и се явява като условие за развитието на човека, докато той намери истинската среда, в която животът не се променя.
Тази разумна среда е Любовта.
Той пръв поръчва на хората
да
живеят в абсолютна чистота, за което е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.” Когато Давид искаше
да
съгради храм на Бога, Бог му каза: „Ти не можеш
да
ми направиш храм.
И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”, Той подразбира онази среда, в която човек може
да
намери своя възлюбен.
Дойде ли човек до това положение, всичко в него оживява: той болести не познава, външните условия не го възпрепятстват, мъчнотиите не го спъват, страданията не го обезсърчават, на всички услужва без възнаграждение, затова нито се пазари, нито се цани.
Твоят син, Соломон, ще ми съгради храм.” При това Давид беше приятел на Бога!
Такъв човек мяза на онзи японски принц, за когото ще ви приведа следния пример.
Също така и Мойсей, такъв голям законодател, и той не можа
да
влезе в обетованата земя.
Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в
себе
си
да
го изучи отблизо.
Днес всички писатели, проповедници, учители, философи, на общо основание, все учат хората и търсят начини, как
да
ги спасят.
Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между американците и японците не съществували приятелски отношения.
Всеки автор в края на книгата
си
ще спаси поне един човек.
Най-после той се натъкнал на мисълта
да
стане слуга в някое американско семейство, за което Провидението му помогнало.
Казвам: Който се наема
да
спасява, той трябва всички
да
спаси.
И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, където изпълнявал работата
си
отлично: каквото му заповядвала госпожата, или другите членове от семейството, той всичко изпълнявал точно, на време и безукорно.
В свободното
си
време той отварял Евангелието и четял.
Във великата книга на природата е писано: „Само Бог може
да
спасява.” И при най-големите страдания и падения, и при най-страшните грехове и престъпления, които човек можа
да
извърши, Божественото в него – великият драматург, който живее в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние.” Божественият глас казва на светиите, на праведниците: „Работете, помагайте на страдащите, на слабите!
Госпожата забелязвала това и казвала на домашните
си
: Нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим.
В края на месеца госпожата пожелала
да
му плати, обаче той й казал: Много Ви благодаря, аз не искам пари.
Казвам: Всеки от вас трябва
да
има такова верую, което
да
го изведе на спасителния бряг.
Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях с цел
да
придобие известна опитност.
В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую
да
ви изведе на спасителния бряг и
да
ви крепи в живота.
С това искал
да
каже: Аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения.
4.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
знае, че му предстои
да
свърши една малка, но специфична работа.
Това значи, че човек не живее за
себе
си
.
Колкото
да
работи човек за света, името му няма
да
бъде записано със златни букви.
Работи ли за човешкото, човек никога няма
да
бъде възнаграден.
Иска ли
да
бъде възнаграден, в смисъл,
да
изнесе работа, която
да
остане ценна за вековете, той трябва
да
работи за Бога, за Великото начало на живота.
Човек трябва
да
се вдъхновява от реалния свят, от него
да
черпи сили за земния живот.
Само при това положение човек може
да
осмисли малките работи в своя живот.
Голямо търпение и съзнание се иска от човека,
да
шие по цели дни с едва малка игла.
Голямо усилие се иска от страна на лекаря,
да
преодолее
себе
си
,
да
ходи от къща на къща
да
лекува болни.
Те очакват на лекаря, на ближните
си
повече, отколкото на
себе
си
.
Как трябва
да
постъпи лекарят с болните?
Отиде ли при болен, той трябва
да
остане при него на разговор,
да
го насърчи.
Според тях,
да
мисли човек, че е здрав и може
да
бъде здрав, е лъжа.
Според мене, колкото е лъжа, че човек не може
да
оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен.
Иска ли
да
се излекува от някаква болест, човек трябва
да
намери причината на заболяването.
Какво
да
се прави, когато пулсът на болния спре?
Едно трябва
да
знаете: спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота.
Ще кажете, че човек трябва
да
говори истината.
Само разумният, просветеният може
да
говори истината.
Той може
да
каже на болния, на когото е определено
да
замине за другия свят: Братко, викат те в твоя дом.
Приготви се
да
заминеш с радост,
да
занесеш на своите близки в невидимия свят всичко, което
си
спечелил на земята.
Като живее, човек трябва
да
бъде правдив в отношенията
си
,
да
е готов всякога
да
говори истината.
Днес почти всички хора са развили известна чувствителност в
себе
си
, вследствие на което не могат
да
бъдат лъгани.
Днес нищо не може
да
се скрие.
Като знаете това, свободно можете
да
им говорите истината.
Не е нужно
да
казвате на болния, че ще умре.
Умирането означава изпъждане на ученика от училището, а заминаването за другия свят подразбира доброволно напущане на училището.
Обаче, изпъденият ученик от училището не може лесно
да
се върне,
да
продължи учението
си
, но доброволно напусналият, като има средства, отново може
да
се запише за редовен ученик.
Като ученици, вие трябва
да
съгласувате вашето лично и обществено разбиране на живота с онова вътрешно, дълбоко разбиране.
Не е лесно
да
се справи човек със своя двойствен живот.
Като живее в своите мисли и желания, човек се стреми
да
ги реализира.
От това, което майката и бащата са вложили в сина, зависи, какво той ще реализира.
Ако майката е вложила стремеж към музиката, а бащата – стремеж към ядене и пиене, синът ще стане музикант, но със склонност
да
яде и пие.
Такъв музикант скоро загубва способността
си
.
Яденето не е само физически, но и психически, т.е.
И тъй, искате ли
да
успявате в живота
си
, вие трябва
да
се освободите от старите
си
навици, наследени от деди и прадеди.
Докато не е свободен от старите навици, човек често се сърди, гневи, без
да
знае причината за своето неразположение.
Когато се огледа вътрешно, човек може
да
се освободи от своите недъзи; освободи ли се от недъзите
си
, той придобива вътрешен мир, самоувереност, устойчивост, упование в
себе
си
, че може
да
се справи с мъчнотиите
си
.
За
да
се справи лесно с мъчнотиите
си
, човек трябва
да
държи в ума
си
поне една свещена идея, като основа на живота
си
.
Всяка велика идея освобождава човека от дребнавостите в живота.
Той престава
да
търси слава от хората.
Като работи човек съзнателно и разумно върху
себе
си
, и славолюбието е на място.
Човек трябва
да
бъде определен в желанията
си
,
да
знае, на кои от тях
да
даде първо място.
Силните желания определят бъдещето на човека.
Когато видят силните желания на човека, разумните същества помагат за тяхното реализиране.
Като е слизал на земята, човек е предвидил, какво трябва
да
свърши.
За тази цел той има своя определена програма, която е подписал
да
изпълни.
Не изпълни ли програмата
си
, той преждевременно заминава за другия свят.
Следователно, щом сте дошли на земята, вие трябва
да
се стремите
да
реализирате програмата на своя живот, като започнете първо с реализирането на силните
си
желания и постепенно отивате към слабите.
Като изучавате
себе
си
, вие трябва
да
си
отговорите на въпроса, защо сте дошли на земята.
Човек не е дошъл на земята
да
бъде щастлив, но
да
се учи.
Щастието не може
да
живее на земята.
И Мойсей се стремеше
да
види щастието на своя народ, но не можа.
На същото основание човек трябва
да
приготви условия за придобиване на щастието.
За
да
придобие щастието, човек трябва
да
развие в
себе
си
голямо самообладание, стремеж към свобода, голяма любов и мъдрост и абсолютна справедливост.
Съвестен трябва
да
бъде човек.
Дойде ли до някаква крива проява в
себе
си
,
да
е готов
да
се изправи.
Няма ли готовност
да
се изправя, той развива своята индивидуалност.
Когато стане чрезмерно индивидуалист, човек мъчно може
да
се разбира с хората.
Съвременните хора са големи индивидуалисти, вследствие на което често се сблъскват помежду
си
.
За
да
се разбират, хората трябва
да
се допълват в темпераментите
си
.
Сега, като говорим за елементите кислород и водород, от които се получава водата, ние приемаме тия елементи повече като проводници при образуване на водата, а не като нейни съставни елементи.
Когато водата преобладава в човека, той има много влага в организма
си
.
Когато организмът е лишен от влага, човек страда от сухота.
За
да
се освободи от егоизма
си
, той трябва
да
даде място на милосърдието в
себе
си
.
Милосърдието внася вода в човека, т.е.
Често слушате някои
да
казват, че човек трябва
да
бъде положителен, твърд в постъпките и решенията
си
.
Не, преди всичко човек се нуждае от мекота на характера
си
, а не от твърдост.
Защото могъл
да
завърже противника
си
.
Истински герой е онзи, който развързва ръцете на неприятеля
си
, дава му ножа в ръката и казва: Хайде, прояви се, както искаш.
Мислите ли, че при това положение неприятелят му ще смее
да
го убие?
Следователно, истински герой е онзи, който побеждава и най-големите
си
мъчнотии.
Той развързва ръцете и краката на мъчнотията
си
, дава й нож в ръка и казва: Мушкай, дето искаш!
Като хване ножа в ръката
си
, мъчнотията погледне натук - натам и заминава.
Пред смелия, пред разумния всички мъчнотии и страдания отстъпват.
Всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно, и турете пръста
си
върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали.
Прочетете този стих внимателно и пожелайте
да
го реализирате.
Онези от вас, които могат
да
направят упражнението, те ще се ползуват.
Всичко в света се постига чрез упражнения.
Дето
да
се намирате, вие трябва
да
правите упражнения.
Вие не можете
да
се развивате правилно на физическия свят, ако не правите упражнения.
Всяка идея – физическа, духовна или Божествена, може
да
се реализира само на физическия свят.
Всяка мисъл може
да
се предаде чрез говор, писмено или чрез мисъл.
Да
предавате мислите
си
на хората, за това се иска голяма сила.
Съвременните хора търсят начини, как по-лесно
да
се справят с мъчнотиите
си
, но не им дохожда на ум
да
спрат вниманието
си
върху природата.
Човек трябва
да
е правил ред упражнения,
да
се концентрира, докато усили своята мисъл.
Те трябва
да
изучават живата, разумна природа,
да
изучават нейните символи.
Като правите упражнението, спрете се върху стиха, който ви се е паднал, помислете известно време върху него,
да
видите, как го разбирате.
Ако разбираха езика на природата, те биха избегнали много нещастия.
И като ви стане ясен, пожелайте дълбоко в
себе
си
да
го реализирате, за
да
се ползувате от него, както вие сами, така и вашите ближни.
Езикът на природата е език на символи.
Когато мисълта започне
да
работи у вас, веднага ще дойдат обратни резултати.
Тя говори на човека чрез символи.
Това
да
не ви смущава.
Ако види някъде посърнал цвят, с наведена чашка надолу, човек трябва
да
се спре пред него,
да
разбере, какво означава това.
Ако и неговото състояние понижено, той ще намери нещо общо между
себе
си
и цветето с увисналата чашка надолу.
Не може
да
стане обратна реакция някъде, ако преди това не е станала права.
Той веднага ще потърси начин,
да
помогне на цветето.
Ако разбере, че цветето се нуждае от влага, той веднага трябва
да
донесе вода
да
го полее.
Щом го полее, цветето се освежава, подига чашката
си
нагоре и започва открито, с радост
да
гледа на Божия свят.
Ако е разумен, човек ще разбере, че водата, като символ на живота, е в състояние
да
ободри всяко живо същество,
да
му даде тласък
да
върви напред.
Крадците нападат само богатите хора.
Следователно, когато се обезсърчи, разколебае, усъмни, човек трябва
да
внесе Божествения живот в
себе
си
.
Искате ли
да
бъдете свободни от тях, станете сиромаси.
Затова на всеки човек се препоръчва
да
има абсолютна вяра в Божественото.
Като ученици, и на вас се казва, че трябва
да
имате вяра в Божественото.
Ако нямаше богати хора, и крадци нямаше
да
съществуват.
Живее ли с тази мисъл, ученикът трябва
да
знае, че като човек, с възможностите на човешкото в
себе
си
, той ще има много разочарования и неуспехи.
Ако не искат
да
осиромашават, от време на време богатите трябва
да
дават угощения на крадците, или
да
им правят подаръци.
Обаче, даде ли ход на Божественото, той ще има големи възможности.
По този начин те ще отстранят от тях желанието
да
крадат.
А
да
изучава
себе
си
, всяка сутрин той трябва
да
знае, какво му предстои
да
свърши през деня.
И вечер, преди
да
си
легне, трябва
да
си
даде отчет, какво е реализирал от дневната
си
програма, как е работил, защо е успял
да
реализира някои свои планове, а други не е реализирал.
Само по този начин той ще разбере, какво и колко на сто дават човешките методи и колко – Божествените.
Като работи съзнателно върху
себе
си
, ученикът ще се натъква на ред противоречия, които не трябва
да
го смущават.
И тъй, знайте, че всяко противодействие в човека се дължи на крадци и разбойници в самия него, които имат за цел
да
го оберат.
Противоречията са неизбежни, но той не трябва
да
се спира пред тях.
Всеки човек има крадци и разбойници в
себе
си
от разни категории.
Някои противоречия идат отвън, а други се зараждат вътре в него.
За
да
парализира техните желания, той трябва поне един път в седмицата
да
им дава по едно богато угощение.
Дойде ли до външните противоречия, той не трябва
да
се смущава, но
да
върви напред.
От вътрешните противоречия, обаче, той трябва
да
се учи.
За
да
напредва, ученикът трябва
да
има любов към знанието, което му се дава вън или вътре в него.
Вие имате нещо общо с тях, затова трябва
да
ги възпитавате.
Ако живее добре в духовния свят, гърдите му ще бъдат добре развити.
Вие трябва
да
им покажете правия път.
Като изучавате живота, виждате, че във всички живи същества има нещо общо, нещо еднообразно.
Като ученици, вие трябва
да
работите върху самовъзпитанието
си
.
Като възпитавате
себе
си
, едновременно възпитавате всички същества, по-долно стоящи от вас, които ви посещават от време на време.
след поникване на растението, или след раждането на животното и на човека, всички се стремят към храна.
Те имат връзка с вас, заради което идат
да
вземат това, което им дължите.
Във всички живи същества е вложен стремеж
да
растат,
да
се развиват, вследствие на което
си
приличат.
Като работите върху
себе
си
, ще прилагате такива окултни методи, които са най-евтини и безопасни.
Дойдат ли, обаче, до известно място, те започват
да
се разделят.
Тук се вижда голямото разнообразие на живота.
Който търси разнообразие в човешкия живот, той изпада в ред грешки и заблуждения.
Човешкият живот сам по
себе
си
е еднообразен.
Иска ли
да
живее в истинското разнообразие, човек трябва
да
влезе в Божествения живот.
Ако живее по човешки начин, а търси разнообразие, човек е на крив път.
Това значи, че той иска специални условия за
себе
си
.
На всеки човек се дават условия, съответни на неговото развитие.
На малкото дете се дават играчки, но по никой начин не можете
да
му дадете пособия, каквито давате на възрастния.
На детето, което е влязло в първо отделение, давате възможност
да
работи най-много с числата от 1 до 20.
Обаче, вие не му обяснявате, защо 1 х 1, или 1 : 1 дава все единица.
Тези обяснения не се дават даже и на големите ученици.
Като ученици на окултна школа, вие трябва
да
изучавате значението на числата,
да
можете разумно
да
се ползувате от тях.
В числото 12 синът се е родил по-напред от дъщерята.
Следователно, не е все едно, дали ще имате числото 12 или 21.
Така наредени, числата създават различни отношения.
Изобщо, всяко число е живо, съставено от разумни сили, които се проявяват по един или по друг начин, според силите, които носят в
себе
си
.
Някой път жената е с отрицателни енергии в
себе
си
, а някой път мъжът.
Това зависи от факта, по каква линия върви човек – по мъжка или по женска.
Задачата на ученика е
да
регулира своите енергии съобразно енергиите на природата.
Дойде ли в съгласие с енергиите на разумната природа, човек е придобил известна хармония в
себе
си
.
Да
се стреми човек към придобиване на хармония, на красота, това е в реда на нещата.
Ученикът трябва
да
се стреми към красивото в света.
Да
бъде човек красиво облечен, това не значи,
да
следва модата.
Модното облекло не е всякога красиво.
Красива дреха е онази, гънките и линиите на която се съвпадат с тия на тялото.
Като се движи човек, дрехата трябва
да
образува вълни.
Обличането, сядането, движението на човека указва влияние върху проявите на неговия характер.
Седне ли правилно, човек има разположение
да
слуша,
да
мисли,
да
наблюдава.
Не седне ли правилно, той е неспокоен през всичкото време.
Човек не подозира, че една добре скроена и ушита дреха може
да
укаже влияние върху разположението му.
И тъй, като ученици, вие не трябва
да
пренебрегвате тия неща.
Не мислете, че е лесно човек
да
се справи със силите, които действат в природата, както и във всяко живо същество.
И след това трябва
да
мине известно време, докато се справите с тия енергии.
Избирайте
си
такъв шивач, чиито енергии
да
се съвпадат с вашите.
С други думи казано, дружете с хора, с които
си
хармонирате.
Ползувайте се от услугите на тия, с които сте в съгласие и единство.
За
да
преодолеят мъчнотиите в живота
си
, те са развили в
себе
си
изкуството сами
да
си
шият дрехи, сами
да
ги боядисват и подреждат.
Човек трябва
да
внимава в избора на своя шивач, готвач, а също така и в избора на книги, които ще чете.
Добре е
да
четете книгите на онзи автор, с когото сте нагласени в една гама.
Дали тия книги ще бъдат научни, или чисто литературни, не е важно.
От значение за човека е
да
чете такива книги, от които
да
се ползува.
Като развива чувствителността
си
повече, отколкото трябва, човек увеличава и желанията
си
.
Много желания може
да
има само онзи, който е дошъл до високо умствено и духовно развитие.
При тези условия той може
да
реализира желанията
си
.
Обаче, какво ще се ползува от многото
си
желания, ако няма възможност
да
ги реализира?
Щом не може
да
реализира желанията
си
, човек е изложен на големи страдания.
Който има много желания, той трябва
да
има и морален устой.
Следователно, от вас се иска
да
бъдете морално устойчиви.
Учене, работа, усилия се искат от човека, за
да
придобие този устой.
Всичко, което съвременните хора са придобили, е резултат на това велико училище.
В света те са се радвали и страдали, те са падали и ставали, докато са дошли до известни опитности, до известна мъдрост, която ги предпазва от големите катастрофи в живота.
Той му казал, как
да
различава борците петли от страхливите.
На ония петли, които се отличават с голяма смелост, този център, който се намира зад ушите, е силно развит.
Това откритие за петела дало възможност на доктор Гал
да
открие центъра на смелостта и разрушителността в човека.
Като се ползувате от своята опитност и от тази на своите ближни, вие трябва
да
изучавате
себе
си
,
да
знаете, какви сили и възможности се крият във вас.
Като се изучава, човек ще знае, има ли възможност
да
свърши дадена работа, която мисли
да
започне.
Разумният познава силите и възможностите
си
, вследствие на което предприема само онова, което може успешно
да
свърши.
Следователно, започвайте само онази работа, която можете
да
свършите.
Не сте ли сигурни в резултата на работата, която предприемате, не я започвайте, докато не се приготвите за нея.
Впущате ли се безразборно в големи работи, вие скоро ще се обезсърчите, ще изгубите вяра в
себе
си
.
Ето защо, човек трябва
да
започва първо с малки величини в живота
си
и постепенно
да
върви към големи.
Искате ли
да
постигнете нещо ценно в живота
си
, намерете най-голямата дарба, която природата е вложила във вас, и работете върху нея.
Всички останали сили и способности вложете в услуга на своята голяма дарба.
Значи, човек трябва
да
работи главно в това направление, дето е най-силен.
Мнозина не успяват в живота
си
, защото се предават на работа в тази област, дето са най-слаби.
Те правят това от амбиция
да
постигнат нещо особено, с което
да
надминат ония, които са се проявили вече като майстори в дадена област.
Ще дойде ден, когато човек ще развие всички сили и дарби, които са вложени в него.
За
да
постигне това, то трябва
да
започне от най-голямата дарба в
себе
си
.
Обуща имаш, виж как е направен кракът ти – тази мода, която има, носи я!
(втори вариант)
Когато говорим за водорода, за водата, разбираме елемент.
(втори вариант)
Дрехи, обуща трябва
да
съвпадат с модата на тялото,
да
съвпадат с мускулите на тялото.
(втори вариант)
Според туй схващане от водорода и кислорода не се образува вода.
(втори вариант)
Защото ако водата се образува от водорода и кислорода, трябва
да
прилича на тях.
(втори вариант)
Когато вървите, движението на дрехите трябва
да
се дава ритмично.
(втори вариант)
Обаче при съединението на кислорода и водорода става проводник за проява на водата като елемент.
(втори вариант)
Една сила има във водата.
(втори вариант)
Кислородът и водородът в това отношение стават само проводник,
да
се прояви.
(втори вариант)
Вълнообразно движение на дрехата трябва
да
има.
(втори вариант)
Тъй и въглеродът е носител на по-голямо сцепление, тази твърдост.
(втори вариант)
Водата е добър проводник на електричеството, на магнетизма, на парите.
(втори вариант)
А пък когато има недоимък на вода, на този елемент, тогава се образува сухота.
(втори вариант)
Да
си
направиш обуща, че
да
си
доволен от обущата
си
.
(втори вариант)
Егоизма ще го премахнете, ще събудите милосърдието, с него този елемент на водата ще дойде.
(втори вариант)
Класическите дрехи са тези, на които движението на тялото се предава.
(втори вариант)
После, в сядането
си
например или когато мислите, или когато говорите – човек трябва
да
се научи как
да
се държи.
(втори вариант)
Как трябва
да
седне най-първо човек?
(втори вариант)
На столовете като седите, как трябва
да
седите?
(втори вариант)
Искам сега сами
да
се коригирате.
(втори вариант)
От неправилното сядане се зараждат много дефекти.
(втори вариант)
Много недъзи в ред поколения се раждат от неправилното сядане.
(втори вариант)
Казват: «Трябва
да
бъдем положителни,
да
отрежем.» Мислите ли, че онзи, който реже главите на хората, е положителен човек?
(втори вариант)
Някои върви например, тъй
си
носи главата, криви на една страна.
(втори вариант)
Герой наричам онзи, който отвързва противника
си
, па му даде ножа и каже: «Ха сега!
(втори вариант)
» Аз наричам това герой – онзи държи ножа, пусне го на земята и казва: «Не.»
Да
пуснеш противника и
да
му дадеш ножа – то е юначество.
(втори вариант)
Има
си
причини «Ама, казва, такъв ми е навикът.» Коя е причината?
(втори вариант)
Следователно герой е онзи, който може
да
посрещне мъчнотиите.
(втори вариант)
Казваш на мъчнотията, даваш ù ножа – тя, като те погледне, пусне го.
(втори вариант)
Всякъде, където и
да
си
, най-низшите същества, които са разумни, като видят такова геройство, пущат ножа
си
.
(втори вариант)
И даже за Христа всички тези низши духове се отказаха – едва тука, на Земята, се намериха няколко души глупци, които
да
Го разпънат.
(втори вариант)
И после се намери [един] за 30 сребърника
да
Го предаде – но той отиде и се обеси.
(втори вариант)
Не всякога може
да
бутате.
(втори вариант)
Тази китка, при дадени случаи, ако вие я бутнете, може
да
ви причини цяло нещастие.
(втори вариант)
А в други случаи може
да
я бутнете.
(втори вариант)
Този молив, ще се съберат известни енергии, вие може
да
сте в такова състояние, че се изисква едно малко възпламеняване, за
да
се наруши равновесието.
(втори вариант)
Туй трябва
да
поставите в живота, тази е смелостта.
(втори вариант)
Вие ходите, търсите, веднага ще ви случи някое нещастие.
(втори вариант)
Тъй трябва
да
мислите, за
да
може
да
преодолявате в живота всички мъчнотии.
(втори вариант)
Във всички предмети в света, те са поставени в една област, натрупват се енергии.
(втори вариант)
Всички хора искат
да
бъдат смели, няма никой човек, който
да
не желае.
(втори вариант)
Той е един чужд избор, който се туря, и ти ходиш, носиш чуждия избор.
(втори вариант)
Следователно с тази кутия ти носиш влияния, които не са твои.
(втори вариант)
(- Сутрин и на обяд – по 3 пъти, вечер – 4 пъти упражнение, мислите: «Истината носи свобода за разумния.
(втори вариант)
Любовта носи живот за благите.»)
(втори вариант)
Най-първо трябва
да
се освободите от влиянията.
(втори вариант)
Трябва
да
ти направи дрехи онзи, на когото трептенията като шивач вървят в същата гама както твоите.
(втори вариант)
Като станете сутрин, ще отворите свободно и веднага ще
си
турите на едно място пръста и на който стих попаднете, ще
си
кажете тъй: «Това
да
се реализира в моя живот!
(втори вариант)
Ако този човек е имал други трептения, тези дрехи не могат
да
ти причинят никакво добро.
(втори вариант)
В природата птиците, които с хиляди години са живели, са дошли до туй заключение: сами
да
си
правят дрехите.
(втори вариант)
Някои от вас, които могат,
да
направят упражненията, за
да
се ползувате от тях.
(втори вариант)
Всички неща в света стават чрез упражнения.
(втори вариант)
За
да
се избави от голямо нещастие, птицата сама
си
прави дрехите.
(втори вариант)
Където и
да
сте, какъвто и
да
сте, все трябват по известни физически упражнения.
(втори вариант)
Шивач, бояджия – всичко на гърба ù става горе.
(втори вариант)
Всяка духовна идея
си
има физически израз на Земята; колкото и
да
е малък, вий трябва
да
го употребявате.
(втори вариант)
Една ваша мисъл вий може
да
я предадете чрез говор, чрез писмо, реч или чрез ума
си
.
(втори вариант)
За пример някой не може
да
чете всички автори.
(втори вариант)
Но за
да
я предадете чрез ума
си
, трябва
да
бъде много силен.
(втори вариант)
В живота
си
трябва
да
започнете с известен автор.
(втори вариант)
НАГОРЕ