НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
271
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
271
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Пътят, по който върви новородения човек е светъл; той свети и за
себе
си
, и за другите, които минават покрай него.
Пътят на обикновенородения човек е тъмен: ако няма кой
да
го освети, той би се движил като слепец в този свят.
В света съществува велик закон, който определя отношенията между всички същества, от най-малки до най-големи.
Отношенията, които съществуват между всички същества, не са създадени сега.
В Любовта може
да
има само прекъсване на температурата, но никога намаляване или увеличаване.
Те съществуват във всички същества откак те са излезли от Бога.
Температурата, която се образува при Любовта, произвежда живота.
Тия отношения съществуват в душите на всички същества още от първия ден на създаването на мира.
Индусите имат научни теории за образуването на праната в организма на човека.
У някои същества те са по-силни, а у някои по-слаби.
Те обясняват още, че всеки човек, който може разумно и правилно
да
използва тази прана, той може
да
се лекува от всички болести: от стомах, от дробове, от очи и т.н.
Какво създаде Бог първия ден?
Обаче, за
да
придобие тези знания, той трябва
да
плати за всичко това.
- В свещената книга е казано, че в първия ден Бог създаде небето и земята.
Нищо не се дава даром.
Когато се казва, че трябва
да
лекуваме даром, подразбирам, че хората, които ще лекувате, ще посветят живота
си
в служене на Бога.
И Бог каза: “
Да
бъде виделина!
Да
излекувам човека даром и след това той
да
отиде
да
обира и
да
лъже хората, това никога тяма
да
направя.
Когато лекувате някой богат човек, той трябва
да
даде 50’000 или 100’000 лева, ако иска
да
се излекува както трябва.
Да
излекувате един човек по духовен начин, то значи
да
се намерят причините на неговата болест,
да
се отстранят те, и той никога повече
да
не заболява.
Значи, виделината е едно от необходимите условия на нашия живот, за
да
можем правилно
да
го разберем и използваме.
Този богат човек ще каже на своя лекар: “Ти нали
си
духовно лице, защо ти са нужни пари?
За даването има една песен: “Давай, давай, всичко давай!
края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава
да
минава.
Чисто семе пшеничено,
да
се сее на нивата.” Човек трябва
да
дава най-чистото от
себе
си
.
Сърцата на хората трябва
да
се отворят за това даване.
По тежки, по-несносни условия от сегашните не може
да
има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада.
Щом Бог е дал живот на човека, той трябва
да
бъде чист, кристален извор, топлината на който никога не трябва
да
се изменя.
Съвременното човечество се намира там заедно с децата
си
, с говедата
си
.
Всеки човек, когото топлината на любовта е удостоила
да
посети поне за един момент от неговия живот, той ще бъде щастлив и през целия
си
живот.
Такъв човек ще придобие голяма широчина в сърцето
си
и голяма светлина в ума
си
, та дето мине на всички ще носи щастие и радост; и всичко, каквото пожелае ще може
да
направи.
Мине ли такъв човек, покрай някоя суха чешма, веднага от нея ще потече вода, както Моисей направи едно време с жезъла
си
- потече вода от канарата.
Който успее
да
излезе от дъното на ада, дълго време още ще мирише, както мирише някой човек, който е прекарал известно време в кафене, дето пушат тютюн.
Мине ли покрай някое сухо дърво и го пипне, веднага това дърво ще почне
да
се раззеленява, ще цъфне, ще завърже и плодът му ще узрее.
- Няма нищо лошо в това, но ако всичко туй може
да
доведе хората при Бога, нека се стремят към него; но ако то ги отдалечава от Бога и ги праща в бездната, при тъмните сили, какво трябва
да
правят?
Такъв трябва
да
бъде истинският християнин!
Ако яденето на кокошки може
да
ви привлече при Бога, яжте ги!
Ако яденето на патици може
да
ви направи гениални хора, яжте ги!
Ако яденето на прасенце може
да
внесе във вас елексира на живота, яжте го!
Ако яденето на риби може
да
ви направи силни, смели хора в света, яжте ги!
Казвам: Всичко това, което се говори сега, се отнася за хора с пробудено съзнание.
Но ако след изяждането на един петел, у вас се явят качествата на петела
да
ровите, по-добре не го бутайте.
Казват за някого: “Този човек минава за християнин, за правоверен, а не говори за Христа.”
Да
почиташ Христа, това не подразбира само
да
говориш за Него.
Или, ако след изяждането на едно прасе, у вас останат неговите качества, цял ден
да
грухтите и
да
създадете в
себе
си
цяла кочина, по-добре не го пипайте.
Всеки истински християнин, не само че има най-добро и високо мнение за Христа, но той вижда как Христос геройски носи своя кръст, без никакъв протест.
Казвате: “Какво искате
да
кажете с това?
Той вижда как Христос е подложил гърба
си
на римските войници, които Го удрят немилостиво.
” - Нищо особено не ви казвам, но ви съветвам
да
не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва
да
се чистите.
Христос носи кръста до едно място само и след това казва: “От тук нататък не нося повече кръст, и хората ще видят, че земята за дълги години ще бъде покрита с кръстове.” Днес и генерали, и свещеници все кръстове носят.
След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: “Какво трябва
да
ядем?
И жените носят кръстове на врата
си
.
” Казвам: За всички разумни хора е точно определено, какво трябва
да
ядат.
Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот - житото - днес то е в изобилие, и никой човек няма право
да
се оплаква, че ще умре гладен.
Всеки човек, който се кръсти, трябва
да
мисли.
Когато човек се кръсти, той свива трите
си
пръста и ги туря първо на челото
си
, което показва, че той мисли.
После ги туря на дясното
си
рамо, а след това на лявото.
Когато животът стане тежък за мене, аз изяждам по 90 грама жито на ден: 30 грама сутрин, 30 грама на обед и 30 грама вечер.
Кръстът не е нов символ.
Ще кажете, че така не може
да
се живее.
Разбира се, аз не казвам, че през целия
си
живот трябва
да
прекарате само с по сто грама жито на ден.
Утре, като станете по-богат, ще ядете, каквото искате и то с благодарност, че условията на живота ви се подобрили.
Едно време хората са
си
служили с кръста за лекуване.
Казвам: При тези притчи в живота ние трябва
да
дойдем до разбиране на нещата в техния дълбок смисъл.
Казвате: “Трябва
да
бъдем духовни хора.” Питам: Кое е отличителното качество на духовния човек?
Сега, обаче, и десет пъти
да
прекръстят болния, треската му не изчезва.
Някой пита: “Ти православен ли
си
?
Това не е осъждане, но изнасяне на един действителен факт, изнасяне на самата истина.
Защо
да
не се подчинява човек на Истината, която носи живот в
себе
си
?
Защо
да
не се предаде човек на тази велика Истина, която сближава всички хора, като души?
Всеки човек, който носи в
себе
си
Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, той е наш ближен.
Може ли
да
се нарече ближен този, който, като някой костелив орех се скрива в своята черупка и проповядва на хората, че извън православната църква няма спасение?
На небето между спасените аз срещах само ангели, Синове Божии, които служат на Бога в Любов, Мъдрост и Истина.
Кого ще заблуждавате по този начин?
Ако, наистина, само в православната църква има спасение, България спаси ли се?
- Не се спаси.
Ако спасението е в православната църква, Русия спаси ли се?
- Не се спаси.
Тогава защо трябва
да
се говорят неверни неща, които
да
заблуждават младежта?
Днес всички млади бягат от църквата, и после казват, че еди-кой
си
ги развращавал, че еди-кой
си
говори против църквата.
Ние не говорим против добрите хора - против добрите учители, родители, свещеници, държавници, защото Бог говори и чрез тях, но казваме, че главната задача на хората е
да
придобият повече топлина и светлина в своя живот.
Трябва ли
да
се страхуват хората, че еди-кой
си
ще опропасти България?
- Никой, никого не може
да
опропасти.
Значи, както виждате, нашата съвременна философия, както и съвременните религиозни течения не са достигнали още до небето.
Питам: Трябва ли
да
се страхува един ясновидец, ако срещу него изпратят един ескадрон войници, когато зад него върви цял полк войска, въоръжена със своите пушки и мечове, които го защищават?
Всичко наше там считат като забавление за земята.
- Този човек няма защо
да
се страхува.
И след всичко това, някои философи ще говорят за субстанция, за есенция и за ред още научни въпроси.
Ескадронът, който е изпратен срещу него, ще ослепее от светлината на противниците
си
и от страх ще падне на земята.
На един от тези философи казвам: “Вземи една керемида, стисни я в ръката
си
и ми докажи, че в нея има някаква субстанция.
Обаче, днес хората, взират се нагоре-надолу, гледат, но нищо не виждат, на нищо не вярват.
Можеш ли
да
я стиснеш така, че от нея
да
протече огън и вода?
Те не ногат
да
си
представят, че зад всеки човек, който изпълнява волята Божия, има голям тил от войници, добре въоръжени и силни.
Не, не е правилно
да
се търси Бога вън някъде.
” - Щом е така, помогни на еди-кой
си
твой брат, който страда.
Да
се взираш навън, това не е наука;
да
виждаш нещата вътрешно, по особен начин, това вече е наука.
Казвам: Не че това не е твоя работа, но ти не можеш
да
му помогнеш и говориш неща, които не разбираш.
Разправяше ми един господин следното свое приключение: “Излизам един ден от дома
си
, нося в ръка една торбичка с пари, които трябва
да
занеса на определено място.
” - Когато човек минава през духовния път, той придобива голяма чувствителност, вследствие на което се натъква на големи мъчнотии и страдания, на големи противоречия.
Обаче за
да
отида на това място, трябваше
да
мина през един мост.
Тук учителят му помага
да
премине по-бързо този път.
Тъкмо се готвя
да
мина моста, виждам насреща ми иде една разбойническа банда.
Тази наука изисква човек
да
е готов всичко
да
жертва за Бога.
Веднага се връщам, скривам се зад един ъгъл и след отминаването им, продължавам пътя
си
.
Да
жертваш всичко за Бога, това подразбира
да
придобиеш такъв живот, който осмисля всички неща, и който развързва връзките на живота по един правилен и разумен начин.
Ние разглеждаме живота като притча.
Дохождам отново до моста.
Следователно, всеки човек, който придобие веднъж този живот, той ще може
да
изпълни всичко онова, което му е дадено като работа при известни условия.
В тоз момент виждам насреща една мечка, току-що излязла от близката гора.
На някоя жена Бог казва, например: “Ти
си
родена за добра готвачка; изпълни службата
си
, както трябва!
И за това, за всяко неразбрано нещо може
да
се каже: “Изтълкувай ни тази притча!
” На друга казва: “Ти
си
родена за прислужница в някоя болница; изпълни своята служба, както трябва!
Отново продължавам пътя
си
и едва доближих до моста, завалява пороен дъжд с буря.
Не се увличай във външни удоволствия, в театри и концерти.”
Да
облекчиш страданията на една болна душа, това е най-хубавият концерт, който животът ти предлага.
Днес простите хора се занимават с обикновени работи; те се задоволяват с малко и никога не разсъждават, защо се раждат и защо умират; те никога не разсъждават, защо имат известно верую и дали това верую е право.
Не се реших
да
мина моста в такова време и се върнах.
Дойде някоя жена при мен, плаче, пъшка, не може
да
носи страданията
си
.
Тия хора казват: “Като отидем на онзи свят, тогава ще разберем нещата”, или “Господ ще даде”, и т.н.
Това се повтори цели десет пъти: ту разбойници, ту мечка, ту дъждове и бури, това-онова, докато най-после времето се оправи, аз преминах моста и продължих пътя
си
.”
Казвам: “Сестро, ти много хубаво
си
научила своята песен, но нямам сега пари
да
ти заплатя.
Те лесно обясняват нещата с думите: “Господ ще даде.” - Това е вярно.
Друг господин ми разправяше подобна своя опитност: “И аз трябваше
да
премина един мост, но можах
да
го премина само след като се връщах десет пъти.
Господ ще даде не само в бъдеще, но Той е давал и в миналото, а продължава
да
дава непрекъснато и до днес.
Друг път, когато дойдеш, ще мога
да
ти заплатя, колкото струва този концерт.
Сега всички съвременни хора са заети с разгатване на живота.
Вторият път срещнах лисица и пак се върнах.
Добре е
да
пееш на всички по този начин.” Когато някой плаче, нека плаче от сърце.
Има ред философи, които искат
да
разгадаят смисъла на човешкия живот, и за тази цел обясняват, какво нещо е субстанция, и какво - есенция.
Някой мъж плаче, но като го виждат другите, казват: “Този мъж плаче, като някоя баба.” Значи има нещо в този плач, което не се харесва на хората.
Няма такъв учен, който
да
разбира същината на понятията есенция и субстанция.
Четвъртия път ме върна една оса, която забръмча наоколо ми и не ми позволи
да
продължа пътя
си
.
Силни хора в света са тия, които дишат; слаби са тия, които престават
да
дишат.
И ред други причини ме поставиха в положение десет пъти
да
се връщам от този мост, докато най-после го преминах.” Питам: Какви са тези герои, които не могат
да
преминат моста още от първият път?
Всеки човек, който престава
да
плаче, е слаб човек, защото престава и
да
чувства.
Всяко понятие може
да
бъде разбрано в неговия ограничен смисъл, както и в неговия дълбок смисъл.
Например, за някой човек казват: “Силен е този човек, планина човек!
Ако един велик музикант, поет или художник иска
да
роди някоя велика идея, а не може
да
я ороси със своите сълзи, той не може
да
роди нищо.
” Питам: Как проверявате неговата сила?
Виждам много хора, които минават за учени, но като срещнат поп, бързат
да
направят възел на кърпата
си
.
И Христос, и всички велики хора са плакали.
- Той може
да
дига големи тежести.
Когато Христос беше на кръста, Той не можа
да
плаче, но когато влезе в Ерусалим, възседнал осел, Той заплака.
- Витоша може ли
да
дигне?
Благодарение на тези сълзи се крепи цялото човечество днес.
- Витоша не може
да
дигне, но дига големи камъни от сто, двеста и повече килограми тежест.
Благодарение на тези сълзи се крепи и цялото християнство.
Казвам: Ако е въпрос за сила, слонът може
да
дига много по-големи тежести.
Това показва, че всеки човек носи със
себе
си
и добро, и зло.
Значи, вие трябва
да
признаете факта, че силата на този човек е ограничена, относителна.
Например, един свещеник може
да
носи голямо благословение за човечеството, но той може
да
носи същевременно и хиляди нещастия за него.
” Със сълзите
си
Христос казваше: “
Да
живее цялото човечество,
да
живеят всички души, които идат след Мене
да
приемат моето учение и
да
служат на Бога в Любов, в Мъдрост и в Истина!
Срещам един селянин, който натоварил колата
си
с дърва до горе, едва я теглят воловете.
” Плачеше Христос, за
да
отвори свещения път към Бога за всички мъже и жени, за всички роби и свободни.
Например, днес имаме учени хора, които се занимават само с живота на буболечките, всичко знаят за тях; после имаме учени зоолози, които се занимават само с живота на млекопитаещите и всичко знаят за тях: всичките им системи и техните функции, начина на живота им и т.н.
Питам го: Защо
си
натоварил колата
си
толкова много?
Христос е казал: “Скръбна е душата ми до смърт.” Питат някои: “Може ли Христос
да
скърби?
Други учени са се специализирали изключително върху живота на мравките, знаят всички подробности, които се отнасят до техния живот.
Не виждаш ли, че воловете ти едва вървят?
Някои учени се занимават с изучаване живота и развитието на микробите, които са създали и продължават
да
създават ред страдания и нещастия за цялото съвременно човечество.
Тия учени размножават по изкуствен начин микробите, като ги поставят в шишета, с разни разтвори, благоприятни за тяхното развитие и оттам с игличка вземат от тия микроби и правят инжекции върху разни малки, дребни животни,
да
видят, как действат те върху организма им.
Ако те не искат
да
ги товаря тъй много, трябва
да
се родят владици.” И това било философия!
” Значи, и Духът може
да
се огорчава.
Ако били владици, щели
да
благуват в живота
си
, а щом са родени волове, ще ги товари, колкото иска.
С други думи казано: всеки, който скъса връзката
си
с Бога, става посмешище на целия свят.
Затова, човек не трябва
да
къса връзката
си
с Бога.
Простият човек, като слуша
да
се говори за чумата, която изтребва със стотици и хиляди хора, представя
си
я живо нещо голямо като човек, което ходи с коса в ръка и коси, де какво срещне на пътя
си
.
Който не скъса тази връзка, животът му всеки ден, от сутрин до вечер, ще бъде щастлив, всички хора ще се стичат около него, и на всякъде ще бъде добре приет.
Той казва: “Каква ли ще е причината за тази болест, която създава такива лоши последствия?
-
Да
, възможно е.
” Ученият човек пък казва: “Чумата не е голяма, тя едва се вижда с микроскоп, но има свойството лесно и бързо
да
се размножава, затова става опасна.” Казвам: Това нещо именно е притча.
Ако е за твое добро, Господ може
да
те постави на мястото на един вол.
” Христос им изтълкува тази притча по следния начин: “При всички условия на живота
си
, дръж връзката с Любовта!
За простия човек, който не разбира смисъла и причините за явяването на микробите, нито свойството им
да
се размножават много и
да
причиняват големи вреди, този въпрос е притча.
-
Да
не дава Господ това нещо!
При всички условия на живота
си
, дръж връзката с Мъдростта!
При всички условия на живота
си
, дръж връзката с Истината!
Той
си
обяснява всичко.
Значи лесно е
да
товариш другите, а като дойде до тебе, казваш: “Дано не стане така!
При всички условия търси вечния живот!
” При това, вижте, какво понятие има българина за владиката: Той няма добро мнение за владиката и казва: “Владиката знае само
да
се разхожда със своята патерица, и
да
си
угажда.
При всички условия на живота
си
, търси светлината на истинското знание!
Първоначално, при създаване на живота, микробите съществуваха ли?
Ще го видиш седнал пред трапезата наредил на нея печено прасенце или печена патица, турил пред
себе
си
бутилка със старо, най-хубаво винце и
си
яде.” Когато някой владика отиде в село, той ще иска от селяните
да
сготвят малко боб или праз, но те не го вярват.
При всички условия на живота
си
, търси свободата, от която никой не може
да
те лиши!
Някои учени казват, че микробите се създадоха след отклоняване на човека от правия път на неговия живот.
Те казват: “Този владика се представлява пред нас смирен и благочестив, но като се върне дома
си
, ще иска
да
му се приготвят някоя печена кокошка, ще иска винце, това-онова, и то през великите пости.” Не вярват тия хора нито на попа, нито на владиката.
За какво беше създаден първоначално човека на земята?
- Първоначално човекът беше създаден
да
служи на Бога,
да
изучава всичко, което е било създадено дотогава,
да
се занимава с елементите и техните свойства,
да
работи и
да
благодари на Бога за всичко това.
Какво казва попът за свое оправдание?
Ако човекът беше изпълнил всичко туй на времето
си
, той не би изпаднал в положението на роб, както днес го виждаме.
Той казва: “Моят стомах е малко слаб, затова трябва
да
хапна мазничко, че
да
го засиля.
След това ще прочета няколко молитви, и греховете ми ще се простят.” Казвам: Ако с една-две молитви могат
да
се простят греховете на попа, защо
да
не се простят греховете и на простите хора?
Казвам: Въпросът за поста трябва
да
се разреши принципиално.
- Защото той избра другия път:
да
не слугува на Бога, но
да
слугува на
себе
си
и на богове, подобни на него.
Това, което православната църква счита за пост, не е този пост, който църквата е наредила още от първите времена на своето създаване.
Първата жена в рая сама избра този път:
да
служи на
себе
си
и на чужди богове.
Постът не се заключава само в неядене на мазнини или месо, но през поста човек трябва
да
се храни с възвишени мисли и чувства,
да
е готов
да
се примири с всички свои врагове и
да
изплати всичките
си
дългове.
Значи, първият човек е живял при условия на висша култура, но не е могъл разумно
да
ги използва.
Един от висшите адепти през това време, който служел на
себе
си
и на чужди богове, успял
да
се промъкне в райската градина и
да
се приближи до първата прародителка на човечеството, като й предал първата лекция от този нов път.
- Месо не ядят, масло не ядат и в църква ходят по-често, отколкото в друго време.
Не знаете ли, че има и други сили, затворени в природата, които човек може
да
използва за своето бързо развитие?
Християните поддържат, че човек може
да
се спаси само чрез кръвта Христова.
Не знаете ли, че има и друг път, по който човек може
да
се движи?
Защо не ядеш от това дърво, в което са скрити всички тайни и всички познания, които могат
да
направят човека равен на Бога по сила и могъщество?
Питам: Кой човек може
да
се нарече истински?
- Само този човек може
да
се нарече истински, който отговаря на три основни качества.
Аз ви превеждам тази лекция на български език; ако бих я превеждал на друг език, бих казал: “Знаете ли, какви субстанции и есенции има скрити в това дърво?
Той трябва
да
съдържа в
себе
си
Любовта, Мъдростта и Истината, и
да
ги прилага в своя живот.
Този човек трябва
да
е готов
да
раздели залъка
си
, както със своя приятел, така и с всеки гладен човек, когото срещне на пътя
си
.
Срещне ли такъв човек, който три дни нищо не е ял, ходил немил-недраг от къща в къща, той го извиква при
себе
си
и му казва: “Слушай, братко, в моите гърди любовта цари.
- Всички тайни на живота.
Тъй говореше този учител: “Ако хапнеш от плода на дървото за познаване доброто и злото”, всички тайни ще се открият пред твоя поглед: ти ще виждаш слънцето, звездите и луната, ще ги разбираш, ще четеш по тях, и така ще се движиш във всички светове.
Ела при мене
да
те нахраня,
да
ти покажа, какво значи спасен човек.” Това значи християнско дело.
За
да
придобиеш това изкуство, след като хапнеш от плода на това дърво, ще ти дам една пръчица, та каквото пожелаеш,
да
придобиеш само с едно махане на тази пръчица.
Истинският човек, като срещне някое онеправдано лице, той веднага се притича към него и му помага.
Всички жени, които дойдат след тебе, ще се чудят на твоята гениалност и ще
си
казват: “Каква беше тази жена, която служи на тези велики адепти?
Не е въпросът
да
покажем християнски дела само към нашите приятели, които обичаме, но и към външни, чужди за нас лица.
” И тази жена, след като изслушала много внимателно първия урок на този неочакван учител, позамислила се малко, подигнала
си
главата нагоре и
си
казала: “Чудно нещо, как Бог ни е заблудил, като ни е поставил в този крив път на живота!
Ние обичаме приятелите
си
поради това, че получаваме нещо от тях: даваме и получаваме.
Изкуството е
да
обичаш и
да
помагаш на човек, от когото нищо не получаваш.
Всеки гражданин плаща данък на държавата, защото тя го принуждава
да
стори това.
Ако той не плаща данъка
си
доброволно, утре ще дойде съдебния пристав с червен лист и ще-не-ще ще го изплати.
” И откъсна тя един плод от дървото на познаване доброто и злото, вкуси от него и даде на Адама и той
да
го опита.
Редовното изплащане на данъка още не е добродетел.
” Върху този стих трябва
да
се разисква, а това, как мисли българинът за владиката, за попа, то не е наша работа.
Да
изтъкваш погрешките на човека, това още на значи, че
си
ги изправил.
Един от американските учени професори в Бостонския университет е написал една ценна книга за рая и казва, че рая не се е намирал между реките Тигър и Ефрат, а някъде на северния полюс.
Ние взимаме тия примери, като общи положения, в които всеки човек изпада.
Какво може
да
се каже срещу твърденията на този учен професор, когото всички съвременници признават за такъв човек?
Човек трябва
да
търси начини, чрез които
да
се повдигне.
Този учен доказва, че във времето на Адам и Ева, реките Тигър и Ефрат се намирали на северния полюс, някъде в Азия.
За тази цел той трябва
да
изучава законите, на които се подчинява неговия мозък.
За пример, човек трябва
да
изучи причините на страха.
Често виждате някой човек
да
се страхува от това, как ще прекара живота
си
.
Той се безпокои, че децата му ще останат прости, че нямал средства
да
ги изучи; страхува се, че приятелите му ще го изоставят и той ще остане сам без ничия помощ в живота; друг пък се ужасява от мисълта, че жена му ще умре и т.н.
Съвременните хора не знаят с положителност, де се намирал рая, но предполагат
да
е бил някъде в Азия.
Това е неестествен страх, който се заражда в човека и го безпокои.
” Както виждате, учениците са искали от Христа
да
им изтълкува тази притча.
Обаче, какво изяснение е дал Христос на тази притча, това не е вместено никъде в Евангелието.
От въпросите и запитванията, които евреите отправяли към Христа, се вижда, че те били любознателен народ, интересували се от научни въпроси.
Страхът води началото
си
от животинското царство, дето той се счита за висше чувство.
Обаче, човек не трябва
да
се осланя на страха.
Понякога съвременните хора се смеят на откритията на учените, но тези учени хора, които разбират добре законите, завъртват едно колело и казват: “Виждате ли, какво стана?
Страхът може
да
му представи страшни картини, с които
да
го извади от релсите на неговия живот.
” Простият работник кара, върти колелото и не се интересува
да
знае, как се върти, въз основа на какви закони; обаче, ученият човек знае, че като завърти това колело, то произвежда енергия, която превръща водната сила в електрическа, и по този начин осветлява цял град.
Единственото нещо, което може
да
избави човека от страха и
да
го направи силен, смел,
да
му се противопоставя, е
да
възприеме в
себе
си
мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко.
Питам: Как е дошло на ума на учения човек
да
използва електрическата енергия за разни цели?
Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на което нищо не става произволно и случайно.
Ето защо и всеки човек, като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили.
По същия начин и много хора впрягат своите каруци с биволи, качват се отгоре на каруците
си
, удрят биволите
си
, но те едва се движат.
Щом е така, при каквито условия и
да
изпадне човек, тия сили ще го изведат на благополучен край.
И след всичко това тия хора казват: “Тежък е животът!
Как ще разберете тия сили?
” Ученият човек, обаче, не впряга цяла кола, но
си
служи само с едно колело от нея и така осветлява цял град.
Как ще
си
ги представите?
Той впряга тази енергия и в плугове, и с нея разорава всичката
си
земя, като я прави плодородна.
Съберете всички добродетели на светиите, на добрите хора в света, и вие ще
си
представите, какво нещо са тия разумни сили.
Ако пък
си
поставите всички тия добродетели, като идеал на своя живот вие ще усилите вярата
си
.
Какво отношение, каква връзка може
да
съществува между човека, който някога е бил болен и между този, който вече е напълно оздравял и възкръснал?
Съвременните теософи, например, дават някакво изяснение за човешкия дух, но то е много материалистично.
Никой не може
да
познае Христа, ако няма любов в
себе
си
.
Всеки човек, който се държи здраво в рамките на една църква, или на едно верую и не вижда нещата по-далеч от тези рамки, неговата любов не е съвършена.
Който познава Христа, той ще обича всички тия хора, които Христос люби.
Той ще бъде съгласен с Христа във всички Негови мисли, чувства и действия.
Христос е дошъл
да
спаси всички хора и затова казва: “Любете враговете
си
!
Трябва
да
се знае, какво всъщност представлява този лъч.
” Някой казва: “Аз обичам всички хора.” Питам: Враговете
си
обичаш ли?
Под “лъч” се разбира всяко нещо, което дава извества посока, известно направление, известно движение.
Лъчът представлява разумния път, посоката, по която човек трябва
да
се движи.
-
Да
, но Христос обича и тях.
Значи, лъчът винаги подразбира движение, стремеж на разумната душа
да
върви в права посока.
Тогава как може
да
обичате всички хора, а
да
не обичате враговете
си
, които Христос като хора обича?
Според този човек могат
да
се обичат само тия хора, които са в една и съща църква с него.
Да
се мисли, че движението на душата или на духа иде отвън, това е криво схващане.
Христос казва: “Иде време, когато хората няма
да
се кланят нито в Ерусалим, нито в тази, нито в онази гора, но ще се покланят на Бога в Дух и Истина.” Тогава кои хора ще обичате?
Мнозина казват: “В България се явиха много нови течения, много религиозни движения и секти, има опасност
да
ни опропастят.” Питам: Кой е бил причина за досегашните опропастявания на България?
Следователно, всеки човек, който вижда посоката на своето движение чрез разумното упътване на духа, той вече може
да
направлява своя мозък и
да
движи правилно своите удове.
Нима България само един път е пропадала?
Тя е пропадала много пъти, обаче, религиозните движения ни най-малко не са били причина за нейното пропадане.
Ако някой човек е тежал сто килограма и заболее от някаква тежка болест, той може
да
изгуби от теглото
си
цели 70 килограма и
да
остане на тегло само 30 килограма; обаче, същият човек не губи нищо от теглото на мозъка
си
.
Нека българските учени, възпитатели и управници се погрижат
да
всадят в душите на младото поколение стремеж към идеен живот.
Оттук се вижда, че най-постоянното, най-устойчивото вещество в организма на човека е мозъкът.
Нека всеки българин се стреми
да
бъде честен, добър, умен и справедлив!
Щом е така, от мозъка, именно, трябва
да
се започне възпитанието на съвременното младо поколение.
Ако всеки българин развие в
себе
си
тези четири качества, това значи той
да
стане добър гражданин, дълбоко проникнат от националистични идеи.
Докато човек не възпита мозъка
си
нищо не може
да
излезе от него.
Казват за някого: “Този човек много обича народа
си
.” По какво познавате, че той обича народа
си
?
Всичките сили в човешкия организъм са съсредоточени в неговия мозък, и за това цялото тяло се направлява от него.
Мнозина от съвременните учени могат
да
възразят, например, че има известен род мекотели, деятелността на които не се направлява от мозъка.
Да
изтезаваш народа
си
така, че повече
да
не е годен
да
служи, само за
да
го прославиш, това не е никаква обич, никаква любов.
Главата на тези мекотели е централизирана някъде в клетките им, дето се намира и нервната система.
Много българи днес искат
да
бягат от България.
Те казват: “Дойде ни вече до гуша, не може
да
се живее повече тук, искаме
да
отидем някъде в странство.
Поне ще знаем, че сме между чужди хора.” Питам: Каква любов е тази
да
изтезаваш своя ближен, за
да
го прославиш?
Всеки човек има право
да
използва някое животно
да
му служи, но той няма право
да
го изтезава.
Всеки трябва
да
се отнася с животното, като със същество, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа.
Често хората се осъждат един други, че не живеят добре помежду
си
, че не водили добър, разумен живот.
Казвам: Нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това
да
заработи върху
себе
си
,
да
постигне всичко онова, което му липсва.
Когато житното зърно се раздвои, то започва
да
расте.
Не е достатъчно само
да
се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н.
Когато кажат за някой човек, че се е раздвоил, опасността седи в това,
да
не би в раздвояването
да
спре растенето.
Казвам на тия хора: Всички вие сте виновни за разпъването на Христа едно време, но и днес не сте престанали
да
разпъвате Христа.
Тогава той може
да
изсъхне.
Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в живота
си
, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате
да
изправите погрешките
си
, трябва
да
върнете парите на тия хора назад.
Но ако при това раздвояване, той започва
да
расте,
да
цъфти и
да
връзва, той е на спасителния бряг на своя живот.
Мисли ли някой човек, че може
да
стане богат от парите на тия вдовици, той е на крив път.
Мисли ли този човек, че Господ няма
да
закачи котлите на тия вдовици на неговия врат?
Тогава семката на плода казва на човека: “Изяж месестата ми част, а семката отново посей в земята!
От научно гледище ние изваждаме следното заключение от този процес: между всички явления в природата съществува тясна връзка.
И всеки човек, който може
да
разгадае проявата на тези явления, той ще може
да
разгадае и пътя на своя живот.
За това нещо може
да
се каже, че човек нито е сънувал, нито на ум му е дохождало това, което ще се случи.
Всички хора ще познаят, че има Правда в света.
Питам: Какво трябва
да
правят тия хора след своето спасение?
Никому не се позволява
да
лъже, нито
да
заблуждава в Името Божие!
Въпрос за спасение може
да
става само за болните хора.
И след като даден човек е спасен, т.е.
оздравял от своята болест, какво трябва
да
прави по-нататък?
Да
не мислите, че на земята се прави някакъв заговор.
Трябва ли пак
да
му се дава от същото лекарство, с което веднъж е спасен?
Ако запитате един болен човек, който е оздравял вече, какво трябва
да
прави след оздравяването
си
, какво ще ви каже той?
Цялото духовенство трябва
да
знае, че никому не е позволено
да
лъже и заблуждава в името Господне.
Той ще ви каже, че сега се нуждае от учители, които
да
го учат, как
да
живее, за
да
не се разболява вече.
Иначе, те ще се намерят в положението на пророк Валаама, на когото една нощ се яви Господ и рече: “Ако дойдат человеците
да
те повикат, стани, иди с тях!
2.
Проява на музиката в съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1926г.,
Изобщо схващането на най-тънките тонове на цветовете зависи от развитието на очите, от мозъчните клетки и от ред още причини.
С влизането на човека в Космическото Съзнание започва развитието на ред мозъчни центрове и способности в него, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуците.
И тъй човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание.
Щом се натъкне на тази област, той иска
да
излезе от нея,
да
мине в безсмъртието, в свободата.
Третото небе подразбира пробуждане на Космическото Съзнание в човека.
Запример Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание.
Когато се пробуди Космическото Съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може
да
му отнеме.
Задачата на Христос беше
да
научи хората
да
живеят правилно,
да
съдейства за пробуждане на Космическото им Съзнание.
Христовото учение внесе в света нова наука, която цели
да
приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората.
Старите пророци наричали това съзнание “Новото Слънце”, а Христос се произнасял за него с думите: “И ще влея Духа
си
”.
На съвременен език това подразбира: ние трябва
да
съзнаваме, че космосът е жив, съставя нещо цяло и се интересува от нас дотолкова, доколкото ние се интересуваме от него.
Казвам: когато човек влезе в Космическото Съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко.
И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне
да
се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.
Тъй както сте сега, каквото и
да
ви се разкрие, каквито знания и
да
ви се дадат, те ще останат неприложени.
Ако дадеш на съвременните хора пари, първото нещо, за което ще ги употребят, е
да
си
направят къща и цял живот
да
обикалят около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили някаква пакост.
Този човек се намира в положението на някое куче, на което дават кост
да
гложди.
То взима костта, разнася я натук-натам, крие се от другите кучета, докато дойде отнякъде някое по-силно куче, сдави го и му вземе костта.
По същия начин дойде някой учен човек, създаде една теория и започне
да
я разправя навсякъде.
Тук препоръчва теорията
си
, там я препоръчва, гложди я, както кучето гложди костта.
Дойде по-учен от него, създаде нова теория, а първата остава на заден план.
Всички се възхищават от теорията на втория учен, а първият остава сам с теорията
си
, от никого непризнат.
Какво се ползва ученият от своята теория за създаването на света, ако той сам не разбира този свят?
Не е въпросът в това ученият
да
ни обяснява механическата страна на създаването на света, но той трябва
да
обясни живата страна на създаването на света, за
да
могат всички
да
се ползват.
Съвременният физиолог и анатомист ще направи аутопсия на един умрял човек, ще извади сърцето, белия дроб, стомаха, червата му и ще ги изучава, но това още не е наука.
Той разглежда тия органи самостоятелно, независимо от техните общи функции в организма, но това не е цялата наука.
Ето защо за
да
се види връзката между човешкия организъм и неговия Дух, човек трябва
да
се изучава и анатомически, и физиологически, и духовно, като жив.
За тази цел човек трябва
да
изучава освен физическия, още и духовния свят,
да
се свърже с по-напреднали същества, които ще му помагат в неговия път.
Обаче ежедневният живот на човека представя една опасност за него в това отношение именно, че като се търка около съзнанието му, постепенно заличава, изтрива хубавото, красивото, което е написано там и за развитието на което не са дошли още благоприятни условия.
Следователно когато човек влезе в света, той не трябва
да
оставя хората
да
заличават неговите идеали, нито пък сам той
да
ги продава.
Който влиза в света, той трябва
да
влезе с цел
да
се ползва от него; който влезе в света,той трябва
да
отиде между хората,
да
се окъпе набързо и веднага
да
излезе.
Светът е море, в чиято вода можеш
да
преседиш най-много 15-20 минути и веднага след това
да
излезеш на брега
да
се изсушиш.Ако не излезеш скоро от вълните на това море, голямо зло ще те сполети.
В света съзнанията на всички хора се преплитат, вследствие на което се образува една каша и при това положение хората очакват спасението
си
.
Те очакват спасението
си
оттам, откъдето по никой начин не може
да
дойде.
Всеки човек има желание
да
придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законите, по които може
да
реализира тия свои желания, той се обезсърчава, отчайва се и се връща назад.
Някои хора при най-малкото съпротивление се отчайват и казват: Не е този пътят, по който трябва
да
вървим.
Някой християнин, в стремежа
си
да
намери Истината, ще обиколи всички християнски черкви, после ще отиде между източните народи и, в края на краищата, пак ще остане незадоволен.
Това зависи от степента на развитието, до което е стигнало неговото съзнание.
В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата
си
; той е пълен със съмнения, с подозрения.
Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата каквито са, в истинското им положение.
Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие.
Като види, че се готви
да
отваря касата,той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искаш?
Той сам изважда от касата
си
пари и му дава.
Обаче докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие какво ще стане с тях, как ще прекарат живота
си
и т.н.
Казвам: няма защо
да
се страхуват.
Веднъж дошли на земята, хората ще бъдат подтиквани към вътрешен прогрес и развитие.
Има право
да
се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност.
Те не искат
да
работят,
да
учат,
да
се молят, очакват всичко наготово.
Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието.
Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”.
То сега
си
пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието.
Светлината на това съзнание е голяма; тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората и те днес виждат погрешките
си
повече, отколкото във всяко друго време.
Човек може
да
се скрие от хората, но от
себе
си
, от светлината, която иде, той не може
да
се скрие.
Някой греши и се страхува
да
не го видят отвън.
Не отвън, но отвътре трябва
да
се страхувате, от светлината, която иде.
И тъй страданията неизбежно ще дойдат и то право пропорционално на Светлината, която иде в света.
Щом се намери пред тази Светлина, човек започва
да
се бичува,
да
се самоосъжда.
Не е лошо човек
да
страда, но трябва
да
бъде справедлив,
да
не преувеличава страданията и погрешките
си
, нито
да
ги намалява.
Когато човек изпитва по-голяма или по-малка греховност в
себе
си
, това се дължи на степента на развитие на неговото съзнание.
Ако вие напуснете къщата
си
за два-три месеца и след това се върнете, в какво положение ще я намерите?
Какво трябва
да
направите?
Трябва ли
да
се осъждате,
да
считате, че вината е ваша?
Не, вината не е ваша, но вие не трябва
да
оставите къщата
си
прашна, ще се заемете
да
я изчистите.
По същия начин ще трябва
да
чистите и греховете
си
.
Когато богословите казват, че никой не може
да
изчисти човека от греховете му, освен той сам, то е все едно
да
кажете, че никой не може
да
изчисти къщата, освен слугинята.
Не, и господарката може
да
изчисти къщата
си
.
Как може
да
се изчисти къщата от големия боклук?
В този смисъл спасението на човека не е нищо друго, освен запалване на онези нечистотии, утайки, които той носи от миналото.
Сега трябва
да
се яви Учител на човечеството, Който
да
прекара самосъзнанието през Космическото съзнание.
Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със
себе
си
нова Светлина, която повдига съзнанието.
Съзнанието на хората трябва
да
се повдигне на по-висока степен.
Като се вцепени, човек очаква
да
дойде някой
да
му помогне.
Много от съвременните хора страдат от състояния, подобни на тази болест.
В този случай страданията идат в помощ на човека.
Те разтърсват съзнанието му, събуждат го, освобождават го от това вцепеняване.
Пробуждането на съзнанието не става механически, чрез насилие например, но чрез подтици, които страданията събуждат.
Те усещат като че са вън от тялото
си
, искат
да
влязат вътре – не могат; искат
да
се пробудят,
да
кажат нещо – пак не могат.
Как може човек
да
се освободи от това състояние?
Когато изпадне в това положение, човек започва
да
се моли и изгубва съзнание.
След това се стряска, отново идва в съзнание без
да
може
да
определи колко време е траяло това състояние.
Та при всяко пробуждане на съзнанието човек минава през това положение.
То трае няколко секунди, но изглежда като че продължава векове.
Когато минава през това състояние, човек се мъчи, ходи, сяда, става, движи се и после легне
да
спи.
Тъй щото при всяко пробуждане на съзнанието човек отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спал по-рано.
И тъй ние трябва
да
изучаваме различните степени на съзнанието.
През тези три степени човек може
да
се поддаде на хипноза,
да
направи всичко, каквото други му заповядват.
Под чужда воля той може
да
си
представи, че минава море или че влиза в огън и т.н.
Обаче влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим.
Докато човешкото съзнание се намира в първите три степени, може
да
му се влияе.
Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора и той сам за
себе
си
става ясновидец.
Тогава вие можете
да
накарате този човек
да
отиде в Лондон, в Ню Йорк
да
провери какво става там.
Той може
да
види какво се върши по Атлантическия океан, колко параходи пътуват, какво става там и т.н.
Когато някой човек живее в четвъртата степен на съзнание, той може
да
предсказва много неща, може
да
определя диагнозата на болните и
да
им препоръчва начини за лекуване.
Следователно в човека има състояния, възможности, способности, които в бъдеще могат
да
се развият.
Забелязано е, че когато поставят човека в магнетичен или, както някои го наричат, хипнотичен сън, той проявява особени дарби и способности.Щом се събуди от този сън, той става обикновен човек.Това показва, че във всеки човек са вложени дарби и способности, които очакват времето за своето развитие.
И тъй време е вече
да
се потопим в Духа Христов или
да
влезем във Висшето, в Божественото съзнание,
да
видим какво трябва
да
правим.
Да
, днес само Господ знае тия неща, но един ден и вие ще ги знаете.
Ти вече знаеш, че
си
изгубил парите.
Отиваш на пързалка, радваш се, че можеш
да
се пързаляш, но паднеш на леда, счупиш крака
си
.
Ти знаеш вече какво
си
прекарал на пързалката.
Ако живееше във Висшето съзнание, ти щеше предварително
да
знаеш, че след две години ще изгубиш парите
си
; също така щеше
да
знаеш, че този ден ще счупиш крака
си
на пързалката и нямаше
да
излизаш вън от стаята
си
, щеше
да
прекараш деня в размишление и молитва.
Отиваш
да
ореш на нивата
си
, ще знаеш дали този ден е добър или не.
През такива дни има много стършели, които нападат воловете и те хукват
да
бягат, задигат оралото, за нищо не искат
да
знаят.
Ако знаеше това нещо предварително, този ден ти щеше
да
разпуснеш воловете,
да
ги пратиш в гората на свобода.
Речеш ли
да
ореш, ще дойдат стършелите, ще нападнат воловете, а ти ще ходиш
да
ги гониш.
Достатъчно е един стършел
да
бръмне край ухото на вола, за
да
го застави
да
бяга.
Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса.
При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може
да
се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство.
Ето защо човек трябва
да
използва условията на живота, на културата за своето усъвършенстване.
То е започнало
да
се развива с проявата на самосъзнанието в човека.
Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека,
да
види той своите недъзи.
И наистина днес всички хора са недоволни от своя живот.
Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана.
Ученият е недоволен; проповедникът е недоволен; музикантът, художникът, поетът, писателят – всички са недоволни от своя живот.
Ето защо човек трябва
да
работи усилено върху
себе
си
,
да
развива своето музикално чувство.
Имат право хората
да
са недоволни от живота
си
. Защо?
У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва
да
работят в това направление.
– Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат
да
изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух.
За
да
може човек
да
пее или
да
свири, той трябва
да
има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс.
В човека трябва
да
се събуди по-високо съзнание, което
да
му даде подтик
да
гради,
да
създава ония органи, чрез които
да
изрази своите велики идеи и възвишени чувства.
Казвам: когато човек започне
да
работи от гледището на Божественото съзнание, той ще придобие в
себе
си
вътрешно богатство, към което днес се стреми.
Който иска
да
пее и
да
свири добре, той трябва
да
концентрира вниманието
си
в пеенето или в свиренето.
Само по този начин човек може
да
се повдигне.
Можете ли
да
дадете образец от някаква българска песен?
Едно нещо трябва
да
имате предвид: музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека.
Днес най-видният български оратор
си
служи едва с пет хиляди думи.
Думите се раждат и умират като живите същества.
От колко хиляди години петелът е започнал
да
кукурига?
Милиони думи умират, милиони думи се раждат; те постоянно се обновяват.
Божественото съзнание разполага с нова, възвишена енергия, която е в сила
да
изрази вътрешните състояния на хората.
Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която не всеки може
да
влезе.
От тази музика човек трябва
да
мине в музиката на Космическото Съзнание.
Който не може
да
развие музикалното
си
чувство,
да
влезе в Космическото Съзнание, той не може
да
влезе и в Божествения свят.
За
да
влезете в Божествения свят, вие трябва
да
имате широко съзнание,
да
възприемете Светлината на този свят, за
да
разберете Живота в неговия дълбок смисъл.
Ритмусът, темпът, съчетанието на звуковете в тази песен са такива, че малцина могат
да
издържат на тях.
Всички хора, у които чувствата са загрубели, нямат музика в
себе
си
.
Даже и класическите музиканти не могат
да
издържат на тия тонове.
Те могат
да
пеят,
да
свирят и по съзнание седят по-високо от първите, които не пеят, нито свирят.
За
да
продължат по-нататък, изисква се благоприятна среда.
Между музикантите и певците можете
да
срещнете пияници, но никога няма
да
срещнете крадци и разбойници.
За
да
се създаде каква
да
е песен, тя се нуждае от съответна среда, която
да
й послужи като екран за проектиране.
Когато някой иска
да
пее, той започва
да
мисли за окръжаващата среда и се стеснява.
– Ако публиката, която дохожда
да
слуша някой певец или музикант сама по
себе
си
е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може
да
даде.
Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма
да
го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената.
Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен:
В музикално отношение и българите трябва много още
да
работят.
“Давай, давай, всичко давай:
Те имат желание
да
бъдат музикални, но работите не стават само с желание.
Да
се сее на нивата, на нивата красивата,
Изпейте сега упражнението “Киамет Зену”,
да
видим как сте го схванали.Буквата К в думата “Киамет” означава Великото в Живота, което се крие във времето и пространството.
Да
се чисти през зимата.
“Киамет-Зену, Махар-Бену” – Махар-Бену е Великият, Който урежда и съгражда нещата.
Да
се радва на живота, всичко сято на полето (2);
Ако някой от вас би могъл
да
изпее това упражнение както трябва, той би събрал много публика около
себе
си
.
Тази песен трябва
да
се пее с движения.
Когато пее, човек трябва
да
има обект.
Който разбира езика на природата, той ще влезе във връзка с нея и тя ще му проговори.
В това положение човек съзнава
себе
си
като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира.
Който живее в Космическото Съзнание, той гледа вече на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи: растенията, животните, хората – всички съставят клетки на целокупния живот.
Докато човек не започне
да
изучава живота основно от неговата вътрешна страна, как е създаден, как се е развивал с течение на времето, той не може
да
влезе в новата култура.
Всеки трябва
да
си
състави точно понятие за тази дума.
Някой казва: Аз имам понятие за дадена работа.
Той сам трябва
да
си
изясни този въпрос.
Тъй щото всяка дума, всяко понятие за нещата трябва
да
изразява точно идеята, която е скрита в това понятие.
Виждате ли добротата на този човек?
Преди всичко добротата е нещо невидимо.
Това са отвлечени понятия, които хората изразяват с думи, но като започнат
да
анализират тия понятия,
да
видят в какво и как именно се изразяват, те се убеждават, че това не е лесна работа.
Ако човек рече
да
подложи на вътрешна анализа думите “християнин, любов, вяра, надежда”, той съвсем ще се обърка.
Да
вярваш в Христос, в Любовта, това още не означава, че ти
си
християнин или че имаш в
себе
си
любов.
Вярата на човека трябва
да
се превърне в живот,
да
се крепи на ред вътрешни преживявания.
Когато волът се храни, той събира храна повече, отколкото му трябва, и после започва
да
я преживя.
Като я прекара няколко пъти през устата
си
, най-после той счита, че е преживял нещо.
Казвам: нещата не трябва
да
се преживят, нито
да
се преживяват, но трябва всеки момент
да
се живеят.
Някой казва: Аз съм преживял нещата, студент съм бил, минал съм младините
си
, богат съм с преживявания.
Не, този човек не може
да
се нарече богат, нито учен.
Който е преживял нещата, той не може
да
стане учен човек.
Ученият всякога трябва
да
живее,
да
изживява нещата и
да
не казва, че някога ги е преживял.
И след всичко това ще дойде някой учен
да
казва, че познава най-новите теории за създаването на вселената.
Според мене и най-новите теории не са в състояние
да
обяснят създаването на вселената.
Кой учен досега е могъл
да
представи някаква теория, която
да
обясни всички явления, които са се извършили във вселената от началото на създаването й и досега?
Преди всичко създаването на вселената не е еднократен процес.
Някои приемат Кант-Лапласовата теория за създаването на света, но колко от световните явления може
да
обясни тази теория?
Най-после всеки човек има своя теория за създаването на света, но тия теории могат ли
да
обяснят всички явления в света?
Всяка научна теория е по-близо или по-далеч от Истината в зависимост от степента на съзнанието на един или друг учен.
Вие поддържате някой учен, признавате го за авторитет, обаче авторитетът на един учен зависи от това доколко той живее в Космическото Съзнание.
Ако разглежда явленията от гледището на Космическото Съзнание, той може
да
се признае за учен; ако разглежда явленията от гледището на обикновеното съзнание, той е обикновен учен, който е събрал факти, изучил ги е от външната им страна, без
да
разбере техния дълбок вътрешен смисъл.
Следователно има два вида учени хора в света: обикновени учени и истински учени.
Според това и обясненията на явленията и законите в Природата ще бъдат по-близо или по-далеч от Истината.
Този закон гласи: светлината на телата се увеличава или намалява в зависимост от квадрата на разстоянието.
Обаче от какво зависи това намаляване или увеличаване на светлината, не е обяснено.
Значи може
да
се предполага, че слънчевата светлина среща съпротивления в пространството, вследствие на което трептенията ў се намаляват.
Освен това забелязано е, че всички хора не възприемат еднакво светлината.
Запример, всички хора не възприемат еднакво червения цвят.
Някой казва: Аз виждам червения цвят.
– Ти можеш
да
виждаш червения цвят, но не и
да
го разбираш.
Между виждане и разбиране има голяма разлика.
Обаче често срещате хора, които мъчно различават тъмно-синия цвят от черния.
3.
Трите вида съзнания
,
ИБ
, София, 31.12.1926г.,
Но всички движения на човека ни най-малко не изразяват същността на нашия душевен живот.
Сега далеч не ви критикувам, аз изнасям само един принцип, който засяга еднакво всички - онези, които седят в самосъзнанието и които са близо до висшето съзнание, еднакво засяга.
Някой
си
повдигал ъгъла на устата малко нагоре, казват, той се засмял.
Защото за мен и малките погрешки, туй, което вие никога не виждате, аз го виждам и то за мен произвежда много големи страдания, отколкото вашите големи грехове.
Една малка погрешка е това, но същевременно тази, малката погрешка ми произвежда и тази вътрешна радост, като погледна на бъдещето.
- "Ама той се муси." - Намусването не съществува обективно.
- "Ама той ме гледа злобно." - Злобата не съществува обективно.
Днес като говорих на един ученик, му казвам тъй: Представи
си
една много красива мома на 17-18-19 или на 20 години, някой, който я мрази, я бутнал в един кюнец.
Тя вика за помощ, не може
да
излезе.
Вземете един търговец, който е чакал за новата година
да
вземе голяма печалба, обаче връща се в дома
си
с един дефект, с една загуба от 200 или 300 хиляди лева, всичкият имот секвестиран.
Как
да
й помогна?
От къде трябва
да
я хвана?
Е,
да
кажем, за краката.
В Америка често студентите правят малки смешки с професорите
си
.
Или по някой път
си
дават чекове от 50 или 200 хиляди долара, подпишат еди-коя
си
банка, ти не знаеш, зарадваш се и носиш чека за изплащане, а които са устроили това, се смеят.
Да
кажем, че аз имам един слуга и го накарам той
да
я изтегли.
Та казвам сега, животът на земята прилича все на такива фиктивни чекове и вие все ги носите в тази банка, но тя не ги приема, връщате се в дома
си
обезсърчен, казвате, не струва животът.
И после аз ли, нейният Учител ли, трябва
да
я изтегля или слугата ми?
Казано е в Писанието, животът не седи в онова, което ние отвънка влагаме, той не седи нито в нашите къщи, нито в нивите, нито в богатството, нито в знанието даже, което имате.
Тя трябва
да
излезе от кюнеца.
Животът сам по
себе
си
е обект.
Всичко става.
Богатството при сегашните условия е само едно забавление, както куклите на детето,
да
не седи празно, ще му дадат една кукла или едно конче
да
язди, но ако туй дете ще се занимава през целия
си
живот с туй конче, ще бъде смешно, или ако твоята дъщеря 20 години ходи все с куклата
си
, води я в университета, не е ли смешно това?
Или синът ви носи в университета своето малко конче?
Синът
да
каже на професора: "Вижте това конче, баща ми го даде, като бях малък." Та сега съвременните хора, дето са свършили по няколко факултета, все показват своето конче, казват: "Аз имам едно конче", навсякъде го показват.
Нека принципът на вашия живот, всичките ви желания, подбуждания, които имате,
да
бъдат чисти, искрени пред лицето на Бога.
И като направите нещо,
да
виждате лицето на Господа пред
себе
си
.
Често казвате: "Вие трябва
да
знаете, че моето произхождение и това на жена ми, от благородна кръв сме." Че де е тази благородна кръв?
И когато аз направя нещо, Господ седи пред мене и виждам лицето Му.
Най-благородната кръв, от която някога се е раждал човек, беше кръвта, или линията, по която Христос се роди.
Като река
да
кажа нещо, аз Го виждам, Той тъй като погледне, не че ме е страх от Господа, но казвам: Ако Господ към мене е бил толкова добър, Той ме е тъй търпял, аз няма
да
опетня Неговата Любов.
Но колко от тях бяха нехранимайковци, ако вземете Давид, ако вземете Соломон и някои други.
Заради тази Любов аз ще бъда готов
да
претърпя всичко: и сиромашия, и богатство, и имот, и съм готов
да
се примиря с хората.
Каквото и
да
е заради тази любов ще го направя.
Тъй щото ние не можем
да
кажем: "Благороден човек беше еди-кой
си
; баба, и тя е благородна." Откакто хората са добили вътрешното самосъзнание, благороден човек в тази висока смисъл в света не съществува.
И защо е трябвало Христос
да
слезе от небето и
да
се въплъти на земята, и
да
Го бият, и
да
Го разпънат, и тъй
да
спаси света?
Не казвам
да
се обезсърчавате.
В Неговата душа имаше друга сила, Неговата Любов не допусна съмнение.
Но виждате ли колко сме користолюбиви, ето сега пред мен е турена една голяма чиния с жито.
Примерът, който Той даде, е заразителен.Та казвам: Туй е благото, което трябва
да
имате - мир.
Всички нямат по толкова.
Ако нямате мир, вие не можете
да
напреднете.
Сега, нищо не казвам, но всеки от вас ще каже: "Ех,
да
съм аз на стола на Учителя, аз ще имам тия паници." Но питам, това ли ме прави Учител?
Това всеки може
да
го има, това са забавления, това са малките кончета.
Смърт няма, просто Господ иска
да
каже: "Къщата ви е нехигиенична, понеже страдате вътре и решил съм
да
я поправя, затова ще я напуснете." Ще изпрати ангели и като ви извадят, ще ви освободят от едната къща и ще ви занесат в друга, много по-хубава, а вие ще кажете: "В тази къща са извършени толкова грехове, тя е вече нехигиенична." На един наш брат от Пловдив, който сега
си
замина, му дадох един добър съвет.
Казвам му: Ти имаш една луда дъщеря, прати я в лудницата, а ти иди
да
работиш заради Господа.
Някой път бащата и майката най-първо нахранят децата
си
, а те са последните, които ще ядат.
Те не сядат първи
да
се наядат.
И сега, при правилния живот майката и бащата обличат най-напред децата
си
, а после идват те.
Ще пратите дъщеря
си
в лудницата, тя е едно незаконородено желание.
А тези майки и бащи, които обличат първо
себе
си
, а после децата, не се препоръчват за добри.
Та казвам: Ние вътрешно трябва
да
се облечем в ония красиви възгледи.
По-добре дъщерята
да
бъде в лудницата, а той
да
работеше за Господа.
Като кажа, че човек трябва
да
се облече с най-красивата дреха, то е неговото вътрешно верую, което трябва
да
бъде изтъкано от неговите високи мисли и благородни желания.
Та казвам: Когато ни се каже нещо, трябва
да
бъдем готови
да
изпълним Волята Божия.
И туй верую трябва
да
бъде такова, че през всичките векове
да
се не продира и колкото времето минава, краските стават още по-хубави и красиви.
През тази година ще гледате
да
въдворите мира, не този мир, който имате сега.
Новия мир ще въдворите, при това ще гледате
да
въдворите Божията Доброта, не старата добродетел на света, новата Божия Доброта, и
да
въдворите Мъдростта, не старата Мъдрост на земята, но Божията Мъдрост, и
да
работите за тях.
който и
да
е от вас щом се постави на изпит, веднага се докача и после казва: " Тази работа е празна." В истинската Любов няма промени, тя никога не се мени.
Сега аз ви пожелавам на всинца ви през тази година сърцата ви
да
се изпълнят с повече, какво
да
кажа, повече живот или повече Любов?
И онзи, който веднъж се сдобие със закона на Любовта, вътре той има онази радост и този вътрешен мир, че никой не може
да
наруши мира му.
Тя не вижда погрешките на хората.
Тя ги вижда, но лесно ги поправя и Любовта никога не говори за погрешки.
Мир значи онова, вечното спокойствие, онази радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е мир.
На онзи, когото обичаш, никога не виждаш погрешките, но щом се намали вашата любов, още първата погрешка, и ще я видиш.
Обичаш ли някого, казваш: "Не може
да
бъде това за него, той е велик, такава чиста душа!
Та именно към това всички трябва
да
се стремите.
Та ако дойде Божията Любов в нас, тази любов ще покрие всичките ви грехове.
Първо,
да
имате мир в
себе
си
и с ближните, и мир с Бога.
Или най-първо
да
започнете мир с Бога.
Тя носи Божествения огън и тя ще ги превърне в скъпоценни камъни.
Бог чрез Своята Любов изчиства всичките грехове.
Каквото и
да
дойде в света,
да
кажете: "Такава е волята Божия." Изгубил
си
пари, кажи: "Господи, благодаря Ти, че
си
ме удостоил с това." Няма
да
изгубите мира на духа
си
.
Тя носи Божествения огън, праведните възраства, а грешните изгаря.
Тя ще превърне всичките ви грехове в качества.
И молете се
да
ви се изяви Господ.
Вие не можете
да
мълчите, ако видите някоя погрешка у някого или някъде, вие не може
да
я задържите месец-два или 10 години за пример
да
не я кажете.
Ние нямахме повече любов, много сме жестоки, а Ти със Своята Милост, покажи ни Своята Любов и по образеца на Твоята Любов Ти ще ни простиш." И
да
видите какъв мир ще имате.
Вие щом видите някаква погрешка, нещо ви чопли
да
го кажете.
И тогава, каквото Господ ви каже,
да
го направите, и няма
да
разправяте никому в света.
За пример някоя сестра давала банкет и прегорила яденето
си
, тогава между сестрите ще казвате: "Бяхме еди-къде
си
, но там яденето беше загорено." Или
да
допуснем, че били сте на гости и хазайката се спънала и паднала, че счупила чашите и чиниите със сладкото, вие това го разправяте, гдето отидете.
Който дойде до чучура на вашата чешма,
да
каже: "Водата ви е хубава", или
да
каже: "Този човек се е променил." Ти казваш: "Аз съм грешен, аз съм кален." Някой човек казва, че е грешен, но хората не вярват, че е грешен.
Нищо. После друго, аз често слушам, казват: "Аз няма
да
ходя вече там." Пък кога ли
си
била там, че ще излезеш навън?
В пълната смисъл човек не може
да
влезне веднага в училището, че
да
го напусне. Не.
Тъй щото онова, което Бог има ву ма
си
заради нас, това сме ние.
Та ние сме влезли веднъж в една каруца в този свят и по никой начин не може
да
се освободите от този хомот, които ви е сложен.
Да
имаме Божието благословение,
да
имаме Божията Милост,
да
имаме Божията Любов, отправени към нас.
Единствената сила, с която можем
да
се освободим от човешката карма, то е само мирът.
И туй е спасителното място, към което през тази година трябва
да
вървите.
Кармата, и тя
си
има своята слаба страна.
И трябва
да
се примирите с всички.
Една каруца ще почнат
да
я товарят, ще я претоварят, ти ще теглиш и най-после се скъсат ремъците.
Ако обичате Господа, ще се примирите заради Господа, не заради някого другиго, нито за Братството или за някакъв хатър; за Господа, туй има смисъл за нас.
Това са хиляди кила, 10 000 кила... Ами че един грях дава сто пъти по-голям товар, отколкото човек тежи.
Да
кажем, против някого аз имам нещо, но казвам: "За Господа аз мога
да
се примиря.
Колко трябва
да
вдигне един човек?
За Господа аз ще го направя." Можеш ли
да
го направиш, ще имаш Божието благословение.
Сега ние през тази година искаме
да
ви опитаме всинца.
Човек трябва
да
има търпение.
И ще видим през тази година ще можете ли
да
се примирите.
Кармата може
да
се победи чрез търпение.
Аз както ви виждам, не сте много свързани.
Волът търпи, докато е впрегнат в хомота, но когато дойде отвън, той вече бяга, щом види, че дойде слугата
да
го впрегне пак, или ако дойде някоя муха, хич не търпи, но постоянно
си
маха опашката, върти
си
главата, рита... не търпи вече.
Та по някой път относително е търпението.
А когато дойдем в Божественото, не можем
да
Го сравним с някоя относителна проява у животните.
Ако са слаби, ще турите още конци -1 -2-3-4-5-10-15-20..., и така ще ги направите силни.
Не можем
да
вземем животните за пример на търпението.
Но трябва
да
имате една такава опитност.
За образец нетърпението можем
да
вземем Бога.
Сега светът нас ни атакува, казват: "Вие не сте на правия път." И трябва сега ние
да
покажем, че сме на правия път.
Нас ни казват, че ние не сме в църквата, ние трябва
да
докажем, че за нас не е църквата, за нас е Царството Божие.
Църквата лесно може
да
се създаде.
Дето има птички, има и гнезда; дето няма птички, и гнезда не може
да
има, а много дървета са празни.
И когато ти Му се оплакваш, Той казва: "Ще се оправи." Ама ти казваш: "Господи, много съм наскърбен, не мога
да
търпя." - "Ще се оправи тази работа." - "Ама изнасилиха ме, Господи." - "Ще се оправи, ще се оправи." И се оправят работите.
А дето има птички и гнезда, ще има и полочки.
Умре ти детето, Господ каже: "Аз ще ти дам друго, по-хубаво дете от първото." - "Ама то беше гениално." - "Ще ти дам друго, по-гениално." - "Ама то беше голям светия." Казва Господ: "Второто ще бъде два пъти по-голям светия." Тъй щото бъдещите блага, които Бог приготвя заради вас, не могат
да
се сравнят със сегашния наш живот и с всичко, което сега разбирате.
Та казвам: За света трябва
да
бъдете много умни.
Аз бихви навел много примери как трябва
да
постъпвате поотношение на околната среда.
За пример какво значи
да
бъдеш спокоен и
да
се занимаваш тихо?
Имам един пример, мислех
да
го приведа в неделя на беседата, но и сега ще го кажа, той е следующият.
Вие казвате: "Какво трябва
да
правим?
А дойде някой, бутне те, ти се намусиш и казваш: "Ти не знаеш ли, че аз се занимавам?
" Аз ще ви кажа какво трябва
да
правите.
" Казвам: Ние поне трябва
да
имаме онази доблест на Диоген, който в края на своя живот, като бил на 80 години, понеже хората са го безпокояли навсякъде, той искал
да
се отдалечи малко от тях и
да
прекара в пълно размишление за Бога.
Един жив пример е това, на мене много ми е приятно
да
ви разправям за туй, което сега скоро ще се случи.
Отдалечил се на края на града, седнал под една круша и
си
казал: "Днес ще бъда спокоен.
Един български кираджия софиянец натоварва коня
си
с 300 кг въглища, отива към Семинарията, към нашия Изгрев.
Няма
да
ме безпокоят хората." Но ето, че иде един селянин бедняк,
да
се допита до него.
Конят бял, но е слаб, едва ли 150-200 кг може
да
изкара.
Диоген като го видял,
си
казал: "От къде пък се намери този сега?
Като идва там на ръта, пада на колене, не може
да
изкара колата, не може
да
върви.
Селянинът му казал: "Слушай, Диоген, ти толкова години учиш хората как
да
живеят, а в края на живота
си
искаш
да
се лишиш от Божията Благост!
Този човек не знае, че ти днес не
си
разположен.
Конят седи и пъшка, но тъй се случва, отгоре идват десетина души, млади ученици и ученички, поглеждат коня, засмиват се и всичките се налепят отзад на каруцата, помагат на коня и изкарват каруцата.
Пък и ти не
си
дал обявление, че не
си
разположен и не приемаш гости.
Конят поглежда каква стана тази работа?
Както всякога, така и днес ти
си
умен, мисля, че трябваше
да
ме приемеш" - му казал селянинът.
Няма никакво разпореждане, никакви заповеди, изведнъж налепят се на колата отзад и казват на коня: "Хайде напред." Казвам: Ето един хубав пример заради нас.
И ние сега трябва
да
се налепим на Божествената каруца.
Следователно Божията благодат минава през нас.
Конят не може
да
тегли сам, ще се налепим всички там, и братя, и сестри, от едната страна, от другата на тази каруца и ще се изкачим нагоре.
Водата, която минава през чешмата, прави чешмата красива и хубава.
Е, сега питам: Не можем ли
да
направим сега колкото тия ученици?
И хората за нея казват: "Тази чешма е много добра." Всъщност водата е добра.
Ако всички българи дойдат на тази Божествена каруца, работите на добре ще отидат.
По този случай хората могат разумно
да
разискват.
Да
се освободим, значи
да
бъдем в нирвана.
Някой може
да
каже: "Кармата на коня е такава." Пък някой ще каже на селянина: "Защо ти трябва толкова кюмюр
да
носиш?
Да
възкръснеш, значи
да
бъдеш в нирвана, или на научен език казано, ще рече,
да
добиеш туй космическо съзнание,
да
влезнеш и
да
живееш във всички хора едновременно.
Не виждаш ли, конят не може
да
тегли?
Е, как ще разберете това,
да
живееш във всички хора?
" Атия, младите, изведнъж се съберат: "Ха
да
помогнем на коня." Налепят се отзад, бутат каруцата и изваждат колата на равно.
Аз бих ви изяснил туй по следващия начин: Представете
си
, че в света съществуват един милион все мраморни чешми, има една канализация и пуска се един голям извор
да
тече, който се проявява във всичките чешми.
Това го дават не ученици от Бялото Братство, не от православната църква служители, но ученици и ученички, които ходят
да
се пързалят, виждат коня паднал, налепят се и помагат на коня.
Ще имали спор между всички хора кой от къде черпи вода?
Обаче може канализацията на тази чешма
да
се развали и тогава водата ще се поквари.
Ще се налепят всички на Божествената каруца, та дано този кон
да
изкара въглищата
си
нагоре!
ако водата се е развалила, показва, че тази чешма е малко развалена, влезли са чужди елементи.
Сега през тази година ще започнете с тази песен: "Давай, давай, всичко давай".
"Всичко давай"- всичко онова, което е материално.
Или както е казано в песента, какво
да
се дава?
"
Да
се сее на нивата", това е Новото.
"
Да
се чисти през зимата." Как
да
се чисти?
То е животът от 8000 години чрез тази мъдрост, която имаме,
да
се пречисти и тогава ще знаем как
да
го употребим.
И тогава иде вторият пасаж: "
Да
се радва на живота." Всичко
да
се радва.
И сега ви казвам: Започнете през следващата година
да
давате.
Има в каноническите книги една 13 глава, дето се казва: "Има една голяма опасност, когато човек много говори." Пазете се от едно: никога не говорете за неща, за които не сте сигурни дали са верни или не.
Казал ви някой нещо, не ходете
да
го разнасяте, докато не знаете дали е така.
Ако проверите, че е вярно, тогава може
да
го кажете, но дотогава ще прилагате търпението.
Изследвайте нещата, не бързайте
да
ги изнасяте.
После с тази, идната година
да
имате всичкия стремеж и желание
да
се домогнете поне до вратата на туй, космическото съзнание, или ще кажа, до вратата на този вътрешен мир, до вратата на тази вътрешна доброта и до вратата на тази вътрешна мъдрост.
Поне
да
се домогнете до тях,
да
могат тия зари на новото съзнание
да
проникнат във вас отвътре, тъй както в пропускането на първите лъчи прониква пролетта.
Така
да
проникне във вашата душа новото съзнание,
да
знаете, че денят на вашето избавление настана.
И Христос казва: "Като видите, че смокинята се разлисти,
да
знаете, че е близо денят Господен и вашето избавление." Христос разбира туй съотношение на окончание.
И ако във времето на Христа казваха, че времето, денят Господен е близо, ние можем
да
кажем, че ние сме на този Божествен праг на този Божествен ден.
После друго, туй, което във времето на Христа е изисквало 100 години
да
се поправи, сега само 10 години взема.
Щом направиш една погрешка, веднага присъдата ще дойде.
Сега
да
се не плашите.
- Сиромашия.
За онези, които обичат
да
се учат, ще донесе светлина и знание.
На онези, които обичат
да
се подвизават в пътя на Истината - благословение, а за онези, които са нехайни, ще донесе горчивини.
Та сега всяко посято семе вътре във вас, разумното у вас, трябва
да
го приложите дълбоко в сърцето
си
, а плода на вашия живот трябва
да
дадете навънка.
Кой каквото има, всичко, което е излязло от дървото на живота, този плод трябва
да
се раздаде.
Та казвам,
да
се въдвори между всинца ви тази идея -
да
давате.
Аз съм говорил много пъти, не е достатъчно само обикновеното запознаване, ами трябва
да
се молите един за друг и
да
си
услужвате един на друг.
Не по закона на насилието, но по закона на Любовта.
Всеки трябва
да
има туй горещо желание
да
изпълни Волята Божия,
да
помогне на другите, не само между
себе
си
, но
да
търсите онези свои братя, на които трябва
да
помогнете.
" или викате Всемирното Бяло Братство, мислите, че от небето ще дойдат и ще ви турнат там на длъжност.
Като русите, когато освободиха България и туриха българите като чиновници.
Та през тази година всеки един от вас има тази задача
да
намери най-малко 20 свои братя, които трябва
да
разбуди.
Да
кажем, 10 души като събудите по 10, ще станат 100; после 100 ще разбудят пак по 10 - 1000; и те по 10 - 10 000; и така ще се разбуди съзнанието на хората и когато всички хора се събудят, т. е.
когато целият свят се събуди, тогава всички ще бъдем едно с Бога и светът ще се оправи.
А щом всичките кьошета се осветлят, щом навсякъде светне, дяволът ще
си
вдигне партакешите, ще каже: "Свърших
си
работата тук, аз ще ида, дето има тъмнина.
Има едно изречение, което казва: "Храни мома
да
не е в дома." Въобще бащата и майката искат
да
задържат сина в дома, а дъщерята
да
изпращат навънка.
В светлина аз не мога
да
живея.
Аз ще
си
взема чука и ще ида, дето има тъмнина." И сега остава ние
да
осветлим нашия свят толкова много, че
да
не остане място с тъмнина.
Това не е изпъждане, това става постоянно в живота.
Да
внесем такава светлина, че
да
стане пътят недостъпен за дявола.
Семето, което се посажда в земята, това е момъкът, който остава вкъщи, а момата, която се изпраща, това е плодът, който слиза от дървото.
Тъй са направили на слънцето, така са го осветили, че никоя тъмна сила не може
да
дойде там.
Следователно има известни мисли, известни идеи в нас, които трябва
да
останат съществени в живота.
Сега всеки един трябва
да
има една основна идея, която
да
е израснала в него.
Този момък трябва
да
остане вкъщи, т.е.
Сега всеки трябва
да
увие сърцето
си
и ума
си
в светлина.
всеки един в сегашния век трябва
да
има туй едно убеждение, един определен възглед не само за живота, но едно дълбоко живеене за самия принцип.
Да
се молите на Господа.
Всяка идея може
да
бъде тъмна, когато е посята в почвата.
Вярвайте в Бога, каквито и страдания
да
дойдат,
да
кажете: "Заради Господа аз ще нося всичките страдания." Това аз наричам идеалната любов.
Семето, което е в почвата, не го знаем какво е, но щом почне
да
расте,
да
се развива,
да
връзва плод, то се самоопределя.
Заради Господа
да
може човек
да
издържи всичко.
Христос казва: "Всяко дърво от плода се познава." Следователно нашият живот сега не може
да
се определи,
да
се познае какво може
да
излезе.
Така са бил и всичките светии, така са издържал и праведните, така са издържали мъчениците, великите Учители, за тази Любов за Бога е издържал и Христос.
Казва Той: "Заради Любовта, както Ме е Отец възлюбил, заради тази Любов Аз жертвам всичко!
Противоречията, които могат
да
поникнат в нашето съзнание, могат по някой път
да
ни заблудят по отношение на крайните резултати на живота.
Да
ви приведа едно сравнение, за
да
разберете общия ход на съзнанието.
Че защо
си
изложи Той гърба?
Казва Христос: "Заради Любовта, която Аз имам от Господа, Аз съм готов
да
изнеса всичко." Това е любов,
да
можеш
да
издържаш за любовта.
И като Го биха, Той не чувствуваше болки и казва: "Господи, заради Тебе Аз мога
да
нося всичко туй." Е, питам, изгуби ли Христос от това?
- Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в
себе
си
, то включва в
себе
си
самосъзнанието.
Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите.
Какво пострада всъщност?
Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели.
Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може
да
се избави от идеята за греха.
Сега ние трябва
да
покажем, че сме верни.
Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция
да
се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието.
В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви.
И само по този начин можем
да
покажем, че сме верни на Бога.
Всичко това е отдалечаване от истината.
Може
да
постите, може
да
се изтощавате, може
да
се съдите, това са външни мерки.
Един човек може
да
принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма
да
се приближи до Бога.
Но реша ли аз в душата
си
да
служа на Бога, въпросът е свършен.
А тази идея -
да
бъдем добри,
да
бъдем любими на Бога,
да
правим добро, вътрешният смисъл на това са разбрали само посветените, а мисълта, че трябва
да
принасяме жертви,
да
се кади тамян, то не е съществена мисъл за Него.
Бог няма нужда от тия работи.
Единственото нещо, което Той съизволява, то е
да
бъдем послушни и
да
служим на Бога.
" Ама след като ви кажа, вие ще кажете: "Чакай
да
си
помисля." Щом като ви кажа, за вас трябва
да
е свършен въпросът.
Щом ти
си
послушен и служиш на Бога, Бог съизволява в тебе.
" Ако ти
си
един богат човек, ще ти кажат: "Раздай имането
си
." И ако ти кажеш: "Ако раздам имането
си
, ще се спася ли?
А можеш
да
вярваш само в кого?
" Казвам: Остави, въпросът е свършен, не го раздавай.
В разумния човек може
да
вярваш.
Следователно от наша страна се иска, ние трябва
да
вярваме в Бога, понеже Той е всемъдрият в света.
А щом вярваме в Бога, трябва
да
имаме и послушание към Него.
Трябва
да
вярваме,
да
слушаме и
да
прилагаме това, което Той изисква, то е пък
да
служим Нему.
Щом имаме тия два принципа, нашето временно състояние на земята ще бъде осигурено.
То е една привилегия Господ
да
те постави на изпит.
И ще дойде време, когато вие няма
да
живеете в това самосъзнание, а ще се изкачите една стъпка по-горе.
И Той не иска всички
да
постави на изпит.
Сега вие търсите живота извън
себе
си
, извън вашето съзнание.
На някои богати не иска имането, казва: "Ти
си
го дръж." Тебе няма
да
постави на изпит.
А щом влезнете в космическото съзнание или когато придобиете новото сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат "нирвана", тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота.
Онези хора, които трябва
да
пожертвуват своето имане или богатство, то трябва
да
е тяхно.
Нирвана не значи изгубване, а значи освобождаване от греха.
Туй богатство трябва
да
е придобито с пот,
да
си
работил заради него.
Ти със свой труд едва
си
придобил 10 000 лева и ги туриш в банката за последните дни и Господ ти каже: "Я донеси твоята кесия и раздай тия пари." А ония, спечелените пари не с личен труд и усилия не ги иска Господ.
Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното у човека.
Иначе можеше Той
да
каже на някой американски милиардер: "Раздай сега тия пари." Но Господ така не иска.
Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода.
Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там човекът се освобождава от жилото на смъртта.
Не, но ние, сиромасите хора, ние ще оправим света.
В нашия език и в другите, в английски за пример Holiness, нирвана може
да
се замести с думата святост.
Но думата святост не може напълно
да
изнесе това, което нирвана съдържа в
себе
си
.
Сиромах откъм грехове.
Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали.
Ами че тъй, не богатите, ако аз съм богат,
да
кажем, и ако туй богатство стане причина
да
се огреша, богат ли съм?
Та сега пред нас седи една велика задача.
Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание.
Сега на всинца ви предстои работа вътрешна.
Туй самосъзнание трябва
да
го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското
си
съзнание.
Доколкото аз съм гледал, много от тия сестри казват: "Аз съм много работила за Господа, за този, за онзи", а като се поставят на изпит, не могат
да
търпят.
Самосъзнанието не е мястото, дето човек може
да
живее.
Казват: "Ти мене ме обиждаш." Хем обиждат те.
Мястото, дето може
да
живее, е нирвана, то е жилището на човека.
Христа като Го биха римските войници, Той казали: "Вие Ме обиждате!
Следователно всеки
да
се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем
да
се развиваме правилно.
" Аз нито една сестра не съм чул, като я нападне някой,
да
каже: "Съжалявам, но много малко ми каза, кажи още." А сега казвате: "Аз ти казах много малко, още трябваше
да
ти кажа." Другата пък се обижда.
И щом влезнете в туй състояние, няма
да
има нужда, като се съберете,
да
се гледате така подозрително.
А тя трябва
да
каже: "Още нищо не ми каза, кажи ми още, всичко ми кажи и много ти благодаря, че Господ те е пратил
да
ми говориш." Върни се сега при Господа и кажи че "Аз ще изправя живота
си
." - "Ама сестрата, ти
си
такава-онакава..." - "Аз ще поправя всичко туй, благодаря ти, че ми го каза." Но коя от вас го казва това?
Вие сега още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете
да
се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска
да
каже с погледа
си
и т.н.
Я ми кажете, колко сестри има, които това могат
да
направят, и колко братя, като се съберат на събрание, могат така
да
си
претърпят.
4.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Който не знае
да
слуша, нищо няма
да
придобие.
Слушате го, без отегчение, и усещате, като че във вас се влива някакъв еликсир, който ви ободрява и съживява.
Като
си
замине любимият ви човек, казвате: Много нещо ми остави този човек.
Това значи
да
любите и
да
ви любят.
Много от съвременните християни казват: Ние сме християни от рождението
си
още.
Самосъзнанието може
да
се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг.
Истинският християнин ще вземе своя инструмент и ще засвири, ще предаде Божественото изкуство, както
си
е.
При това положение, дето и
да
отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа.
Не е достатъчно само
да
нарисуваш една гарга, но така
да
я нарисуваш, че който я види,
да
се учуди,
да
не може
да
познае, рисунка ли е, или естествена.
Ще ви приведа примера за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство един пред друг.
Първият от тях направил един грозд, който бил тъй майсторски изработен, че измамил птиците, които дошли
да
го кълват.
Другарят му, като видял воала, приближил се към статуята, с намерение
да
дигне воала.
Погледнеш от прозореца, всеки се свил в стаичката
си
, нарязал
си
малко дръвца, постоянно подклажда огъня
си
и за никого отвън не мисли.
Той се обърнал към скулптора с думите: Не ме заблуждавай, дигни воала на богинята!
Отвън се издават закони, проповядват се учения, а отвътре – всеки влязъл в
себе
си
и само за
себе
си
мисли.
И след всичко това, иди хлопай по чуждите врати.
Да
можеш
да
предадеш вярно нещата, в това седи истинското изкуство.
Някъде ще те приемат, а някъде, и десет пъти
да
хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, нито ще ти отворят.
Голямо изкуство е като говориш,
да
можеш
да
предадеш това, което се крие в душата ти,
да
можеш
да
изразиш своята любов.
Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: Махни се оттук!
С това той иска
да
каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя.
Ако работата е за залъгване, от 8,000 години насам хората все
си
говорят и все се залъгват.
Всеки сам трябва
да
разрешава въпросите
си
.
Когато казваме, че трябва
да
правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието.
Ще кажете: Кой знае дали е така!
Докато живеете на плоскостта, ще казвате „кой знае“, но когато дойдете в положението на хора, родени от вода и Дух, нещата ще бъдат за вас точно определени.
Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва.
Духът ще донесе абсолютната справедливост; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – светлина.
Трябва
да
знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%.
Тогава животът ви няма
да
бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение.
–
Да
, това са пари, взети със сложна лихва.
„Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца.
Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва
да
го пази.
То е все едно
да
имаш само 10,000 лв.
Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух.
дълг за къщата
си
, който след време нараства толкова много, че продават къщата ти.
Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може
да
бъде в настоящия момент.
Наблюдавайте, например, как живеят съвременните хора, какви отношения се завързват между тях, на каква база се поставят и разрешават най-сериозните въпроси.
За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може
да
се вземе само за осем минути.
Някоя мома иска
да
се жени.
Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва
да
имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години.
Това не е за осъждане, нито за самоосъждане.
Харесат един момък и гледат, дали той е здрав, снажен, дали е богат, има ли къща, пари и т. н.
Задачата на човечеството е
да
се чисти всеки момент и
да
върви напред.
Няма какво човек само
да
признава греховете
си
, но той трябва
да
се обърне към Бога,
да
възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и
да
ги приложи в живота
си
.
Когато избират мома, също тъй гледат, дали е здрава, снажна, богата и т. н.
Човек не трябва за вечни времена
да
остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но
да
има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е.
Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може навсякъде
да
бъде приета.
В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията.
Ако живее на земята, тя може временно
да
я напусне,
да
отиде на слънцето,
да
се разговори със своите любими и после пак
да
се върне на земята.
Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира.
Тази душа е свободна
да
се разхожда, дето иска из слънчевата система.
В това състояние, именно, човек може
да
разреши великите проблеми на живота.
От гледището на самосъзнанието ще кажете: Може ли човек
да
пътува до слънцето?
Днес могат
да
дойдат най-велики поети, учени и философи
да
говорят на света, но с това въпросите не се разрешават.
В умовете на съвременните хора трябва
да
стане велика вътрешна промяна.
В умовете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва
да
стане коренно преобразуване.
По физически начин не може
да
се отиде до слънцето, но по духовен начин – може.
Не е достатъчно човек
да
съзнава само, че е грешен, че се е опетнил, че е ял и пил, че е паднал в локва и се окалял.
Съзнае ли,
да
изправи погрешката
си
!
Някой казва: Аз съзнавам, че съм грешен, признавам греховете
си
.
Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува новите светове в
себе
си
.
Кой мъж не знае, кога се отнася зле с жена
си
, но казва: Жена е тя, трябва
да
се подчинява на мъжа!
Тъй щото в Бога има постоянен, вечен процес на творчество и създаване.
Следователно, щом Бог постоянно твори и създава, по същия начин и ние трябва
да
създадем в
себе
си
нов свят.
Те чакат като просяци пред вратата на някой богат човек
да
им даде нещо.
Срещате някой беден човек, проси от вас.
И след всичко това, когато им дойдат гости, мъжът казва: Добра е моята жена.
В този момент вие може
да
нямате пет пари в джоба
си
, но ако бръкнете в неговия джоб, ще намерите не по-малко от 200 лева.
Той гледа
да
се осигури отвън, на другите хора се надява, от тях очаква спасението
си
.
Щом
си
отидат те, жената пак не е добра, и мъжът пак не е благороден.
Този човек трябва
да
намери някакъв начин сам
да
се прехранва.
Чрез просия човек не може
да
се изправи.
Дойде ли Нова година, Коледа, или Великден, той нищо не ми купува, никъде не излиза с мене – нехранимайко.
Така се оплаква жената пред съседките
си
.
От духовно гледище само горделивите хора са осъдени на просия.
Коя е подбудителната причина, задето тя говори лошо за мъжа
си
?
Някога те са били много горди и затова са изпратени на земята, като просяци,
да
се смирят.
Когато сиромахът започне
да
разбогатява, главата му отчасти се деформира.
По този начин тя иска
да
предизвика съседките
си
да
отидат при мъжа й,
да
го бутнат оттук-оттам,
да
го заставят
да
й купи нещо ново.
Деформира ли се главата ви, молете се
да
изгубите богатството
си
,
да
осиромашеете и по този начин
да
се смирите.
Ако мъжът трябва
да
се кара с остен
да
изпълни задълженията
си
, както заставят вола с остен
да
оре нивата, де е тогава разликата между човека и животното?
Когато някой човек достигне високо духовно положение и започне
да
мисли, че няма подобен на него, той е осъден на падение.
Каже ли поетът или музикантът, че няма подобен на
себе
си
, той се намира на лъжлив път.
Дарбите на човека зависят от тези, които го слушат, които го обичат.
Ние трябва
да
знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието.
Те дават сила за проявление на неговите таланти.
Да
съзнаваш нещо, значи
да
се чистиш,
да
изплащаш дълговете
си
,
да
уреждаш разбърканите
си
работи и
да
се приготовляваш за новия живот.
Следователно, дарбите зависят от Любовта.
Ако майката има любов в
себе
си
, тя ще роди велик, гениален син.
Ако няма любов в
себе
си
и живее повърхностен дребнав, лекомислен живот, тя ще роди обикновен син, подобен на нея.
Когато някоя майка иска
да
роди нещо велико, тя трябва
да
е подготвена за това,
да
съзнава своето предназначение.
Да
отидеш
да
се биеш за народа
си
.
Човек не може
да
роди една възвишена идея ако той сам се занимава с дребнавостите на живота.
Като отидеш
да
се биеш за него, ще го освободиш ли?
Хората сами създават възвишените идеи; те сами създават и обикновените идеи.
Кажете ми, от толкова хиляди години насам, кой народ се е освободил чрез войни, чрез бой и насилие?
Да
служим на Бога, това е велика Божествена идея.
Трябва
да
се бием, но как?
Да
служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи.
Хората трябва
да
предприемат едно велико сражение, една велика война!
Обаче,
да
продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено.
След всичко това, може ли човек, който се продава,
да
съди онзи, който служи на Бога?
– Когато всички, като безброй малки реки от разни посоки се слеят в едно голямо, велико море, или в една мощна, пълноводна река, която дето мине, всичко напоява в света.
Ако той го съди, ще му кажа: Вземи цигулката
си
и свири!
Аз ще дойда
да
те слушам.
Време е вече човек
да
влезе в третия принцип на живота,
да
мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание.
Който съди, трябва
да
даде образец.
Според езика на Евангелието това значи
да
се роди човек от вода и Дух.
Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове.
С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, космическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието.
Дигни очите
си
нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което
Си
създал!
Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на бубулечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание
да
се позанимаеш с тях,
да
научиш, защо са създадени те.
От всичко това ти трябва
да
изпиташ красив трепет на своята душа.
Като се намерят пред някой чист планински извор, изведнъж натопяват вътре калните
си
обуща,
да
ги измият.
Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката
си
, ще измиеш лицето
си
, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми
да
изчистя сърцето
си
и
да
просветя ума
си
, като водата на този извор.
–
Да
, но въпросите не се разрешават с твърди тела.
Затова отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете.
Казвате: Вярно ли е всичко това?
Питам: Вярно ли е, че ме слушате сега
да
ви говоря?
За в бъдеще, обаче, когато човек ще живее в космическото съзнание, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите.
Тогава няма
да
чакаме
да
дойде някой аероплан,
да
се завърти колелото и
да
тръгнем на път.
Учените хора казват, че светлината произвежда известен род трептения.
Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на етично настояще.
Съгласни сме с това, но кой произвежда тези трептения?
И как се произвеждат те?
Така може
да
мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието.
Ръката не може
да
се отдели от тялото и
да
каже, че тя седи по-високо от него.
И това е вярно, обаче, трябва
да
се знае, че движението на всеки предмет, на всяко тяло се обуславя от участието на разумни същества.
Всички трябва
да
знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място.
Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н.
И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в
себе
си
и към което всеки трябва
да
се стреми.
Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място – нито по-горе нито по-долу от това, което им е дадено и което те заслужават.
Само в Неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде.
Например, никой до сега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме.
Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло.“ Каква разлика има между плътското и духовното тяло?
За в бъдеще ще дойдат музиканти, които ще създадат нещо повече от Бетховена.
– Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия.
Ако вашето дете днес къса буквара
си
, когато стане възрастен човек, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико.
Той може
да
стане велик музикант, или велик поет, или велик художник.
Когато човек стане на 33 години, когато създаде нещо хубаво и велико в своя живот, той може
да
се нарече вече истински човек.
И тъй, млади и стари, всички трябва
да
се освободим от заблужденията и
да
разберем, че живеем в настоящето.
Някой казва: Не мога
да
търпя!
Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв завъртя колелото на земята,
да
тръгне на път?
Преди колко милиарди години земята излезе от своето пристанище и тръгна
да
пътува из пространството?
– Не мога
да
бъда милостив.
След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище?
Засега земята е дошла до средата на своя път.
– Ще станеш силен!
Още много път има тя
да
изминава, докато стигне в космическото съзнание.
Щом влезем в космическото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещето положение или за Синовете Божии, които ще могат
да
преодоляват всички мъчнотии.
Мнозина ще кажат: Значи, много има
да
се чака.
Няма защо
да
се чака, но с нея заедно ще се пътува.
Вечният Живот, новият живот включва всичко в
себе
си
.
Всички религии водят до вратата на космическото съзнание.
За обяснение на мисълта
си
, ще ви представя следния контраст: Това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за космическото съзнание.
Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана.
Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без
да
работи, може
да
чака милиони години, но те няма наготово
да
дойдат.
Казано е в Писанието: „Ние няма
да
умрем, на ще се изменим.“ Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим.
Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия
да
се повдигне, той може
да
влезе вече в новия живот.
Можеш
да
имаш брат само в живота на космическото съзнание.
Слънцето за него няма
да
бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език.
Сега всички трябва
да
работим за своето самоусъвършенстване.
Готовите души за нов живот трябва
да
влязат в космическото съзнание, за
да
отворят място на другите.
– Елате
да
чуете последните важни новини от слънцето.
Когато хората възприемат новото учение и заживеят в космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството – всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат.
Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма
да
бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения.
Сега гледаш някой, върви отчаян, замислен.
Тия разумни същества, именно, са облекли слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него,
да
не би някои същества от по-нисък уровен
да
се опитат
да
влязат в него.
– Какво
си
се замислил?
Опитат ли се
да
влязат в слънцето, те ги изхвърлят навън.
Мисля, как
да
изкарам прехраната
си
.
от Посланието към римляните и ще я свържа с 5 стих от Евангелието на Иоана, 3 гл.: „Ако се не родите от вода и Дух.“ – Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят.
Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането.
Някога, в миналото, тя се е разбунтувала против слънцето, и то я изхвърлило вън от
себе
си
.
Буквата „Р“, с която започва думата „раждане“ е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо.
И всички планети, които днес са извън слънцето, са изпъдени от него.
Тогава цялата земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички.
Нима видният писател или поет, като взима перо в ръката
си
, не държи нещо велико?
Учените хора създават разни теории за образуване на планетите, но аз казвам, че слънцето ги е изпъдило някога от
себе
си
и днес ги учи.
Кой каквито дарби или възможности има ще се прояви.
Нима знаменитият философ, като взима перо в ръката
си
, не държи нещо велико?
Някой може
да
пише, ще му дадат условия
да
напише най-хубавата
си
работа.
Нима прочутият и славен пълководец, като държи сабя в ръката
си
, не мисли за нещо велико?
При все това, обаче, има една голяма опасност за човека,
да
не изпадне в дребнавостите на живота, които произтичат от проявите на неговото животинско съзнание.
Всички хора не разбират еднакво свещените книги.
Да
, има нещо, което привлича хората към един общ център.
Това зависи от много обстоятелства: от устройството на човешкото тяло – от неговия мозък, от някои наследени черти на родителите, както и от закона за прераждането или от закона за кармата.
Вие не вярвате в настоящето, а вярвате в бъдещето, което носи смърт.
Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път.
Значи, всички тела във вселената са свързани помежду
си
и представляват един общ, велик организъм.
За
да
се разбере, как става това отклонение, изисква се дълбока мисъл.
Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни.
Ще вярвате в Отца
си
, както Синът вярва в Него и приема Неговия живот.
Щом вярвате в Отца
си
, и Той ще живее във вас.
Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само
да
се осигурят.
Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: Защо сме се родили, и ние не знаем.
Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може
да
разбере, какво значи
да
имаш съприкосновение с Бога.
Всеки човек, който е дошъл на земята, все мисли
да
се осигури по някакъв начин, но той трябва
да
знае, че мисълта за осигуряване се дължи на велик вътрешен импулс в съзнанието.
Създал ни е Бог, но ни е забравил.
Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може
да
се сравни с богатствата на целия свят.“ Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика.
В човека има нещо Божествено, което иска
да
го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете
си
.
– Не се знае, кой кого е забравил: дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили.
НАГОРЕ