НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
267
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
267
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
То са задачи, които всякога ще останат незавършени.
(втори вариант)
Сега и хиляди години
да
се запитвате защо е създаден светът... Хубаво е
да
се занимавате с това.
(втори вариант)
Поетът или учителят, или ученият трябва
да
се научат най-първо
да
бъдат от
себе
си
.
(втори вариант)
Този камък, всички философи са го дигали и никой не го е дигнал.
(втори вариант)
(...) Като напишете една поема, идете при един приятел и му кажете: «Изпратиха ми тука нещо,
да
го прегледам.» (...) Най-после, вие когато пишете нещо, знаете ли, че сте вие, които сте писали това?
(втори вариант)
И няма
да
го дигнат.
(втори вариант)
Казват, някога този камък може
да
се дигне.
(втори вариант)
Колко поети, които са били даровити, след време са оставали празни стомни!
(втори вариант)
Питам тогава: Може ли вие
да
претеглите Земята на терезия[7]?
(втори вариант)
Възможно [е] ти във всички твои съществувания ти
да
си
писал.
(втори вариант)
В природата се знае колко точно тежи Земята.
(втори вариант)
Точно е определена енергията на Земята, но ние, хората на Земята, ние не можем
да
турим Земята на везни,
да
я претеглим.
(втори вариант)
Никога не трябва
да
се обезсърчавате,
да
кажете: «От мен това или онова няма
да
стане.» Човек, който върви по Божествения път, на всичко трябва
да
се радва.
(втори вариант)
Тъй, конкретно
да
я претеглим.
(втори вариант)
Трябва
да
четете поетите и
да
се радвате.
(втори вариант)
При това, човек може ли
да
претегли
себе
си
, какво може
да
стане от него?
(втори вариант)
Сто. Каква вероятност има
да
станете професори?
(втори вариант)
Няма ли я тази линия, той не може
да
бъде един човек талантлив.
(втори вариант)
Всеки един ученик
си
носи своята диплома докъде е достигнал.
(втори вариант)
2.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
И когато педагозите казват, че трябва
да
възпитават младото поколение, това подразбира, че те трябва
да
създадат условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено в душите им от Бога, а не те сами
да
насаждат някакви нови идеи в тях.
Садене и пресаждане съществуват на земята като временни процеси, като пособия само, но истинският живот се заключава в неща, които не се посаждат.
Ако една човешка мисъл може
да
се насади, по същия начин тя може и
да
се изкорени; ако едно човешко желание може
да
се насади, по същия начин то може и
да
се изкорени.
На това основание всеки човек трябва
да
изследва своите мисли и желания, дали са от Божествен или от човешки произход.
Ако са от Божествен произход, те ще внесат сила и мощ в човека.
Божествените мисли, чувства и желания са вложени в нашата душа, а ние сме дошли на земята
да
ги проявим,
да
изявим Божественото в нас.
Някой казва: „Едно време имах много любов, много любих, но сега остарях, а заедно с това и любовта
си
изгубих." Не, това не е любов, това е само някаква временна присадка, която се откършила от дървото.
Възможно ли е човека
да
пламне от любов,
да
гори и свети само два-три дена и след това
да
изгасне и всичко
да
се свърши с него?
Възможно ли е човек
да
умре от любов?
Безлюбието ражда омразата, а любовта – живота.
Мнозина, като прекарат няколко години в едно религиозно общество, казват: „Не знаем какво стана с нас, но изгубихме вече любовта
си
.
Едно време имахме повече любов, бяхме ревностни, изпълнителни, а сега някак охладняхме." Казано е в Писанието: „Човек губи любовта
си
, когато се отклони от Бога." Следователно, ако човек се усъмни в Бога, той непременно ще изгуби любовта
си
.
Ако пък прояви любовта
си
към някого, той трябва
да
знае, че върши това заради Бога.
Щом е тъй, трябва ли
да
очаква нещо от човека, а после
да
се разочарова,
да
се отчайва?
Майката заради кого люби детето
си
?
Колкото повече майката е любила мъжа
си
, толкова повече тя ще обича детето
си
.
Невъзможно е майка
да
обича детето
си
, ако не е обичала мъжа
си
.
От такова дете нищо не може
да
се очаква.
Щом детето се роди и започне
да
расте и
да
се развива, любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на любовта към детето й: колкото повече обича детето
си
, толкова и любовта към мъжа й намалява.
Тогава мъжът започва
да
чувствува, че жена му не го обича както по-рано.
Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане.
Този закон действува не само между мъже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н.
Следователно всеки обект може
да
отвлече вниманието на човека от прякото му предназначение.
Често майката дава повече любов на сина, отколкото на мъжа
си
.
Тя повече уповава на сина
си
, отколкото на мъжа
си
.
Обаче случва се и обратното: майката обича повече мъжа
си
, отколкото сина
си
.
Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може
да
живее дълго време и умира.
Значи той няма условия
да
остане в този дом.
След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа.
Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена
си
, в последната може
да
се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира.
Колко майки и бащи са уморили синовете и дъщерите
си
по силата на този закон!
За
да
се разреши този въпрос, за
да
се избегнат тия нещастия, от съвременните хора се изисква самообладание и благородство.
Благородството изисква от човека
да
се радва, когато види двама души
да
се обичат.
Когато две приятелки се обичат, те трябва
да
бъдат внимателни,
да
не се натъкнат на този закон.
Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска
да
бяга,
да
се махне от света.
В случая и от двете се изисква благородство,
да
приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без
да
накърнят с нещо чувствата
си
.
Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за
себе
си
и даже заявява пред приятелката
си
: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска
да
каже, че могла
да
пророкува какво става в душата на другата.
Ако наистина умее
да
предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки.
Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл
да
каже.
Не, човек може
да
пада,
да
става, но важно е как ще свърши живота
си
.
Ако някой може това
да
предскаже, туй е наука.
Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота
си
добре.
Той може
да
мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре.
Всички разногласия, които се срещат между учениците на един клас или между членовете на семейството или обществото, се дължат на неразбиране на великите Божии закони.
Първият закон: Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата
си
!
В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат
да
бъдат щастливи.
Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора.
Следователно той трябва за миг поне
да
влезе във връзка със съзнанието на всички хора.
Ако човек успее
да
направи съзнателно връзка с цялото човечество, той ще бъде освободен
да
замине за онзи свят, когато пожелае.
За онзи пък, който не е направил съзнателно тази връзка, казваме, че той има
да
работи много на земята,
да
заминава за онзи свят и пак
да
дохожда, докато най-после завърши своята еволюция.
Докато хората са на земята, те не могат
да
се примирят, понеже живеят във време и пространство.
Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място
да
се разшири, никой
да
не го стеснява.
Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат
да
се съберат всички на едно място, голямо като лешник.
И в лешника даже ще им бъде широко.
Душата има това преимущество, че може
да
става малка, почти невидима, а същевременно може
да
стане голяма като вселената.
Изкуството седи в това, докато човек е на земята, в тази малка форма,
да
влезе във връзка с душите на другите хора.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни.
Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна.
Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан.
Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша.
Ако публиката не разбира от музика, тя може
да
попречи даже на музиканта.
Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла
да
го вдъхнови.
Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва
да
бъде обичан от тях.
В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат.
Достатъчно е една душа
да
ви обича, за
да
бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот.
Представете
си
тогава какво може
да
стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта
си
към него!
Такъв човек може
да
стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен.
Каквото пожелае, може
да
стане.
Велика сила е любовта!
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого
си
."
Да
, този човек е залюбил една душа, но иска
да
я ограничи.
Когато някой иска
да
ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със
себе
си
.
Любовта не може
да
се ограничи, понеже не произтича от едно същество.
Сега ще задам няколко въпроса.
Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога.
Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества.
Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов.
Ако човек скача, без
да
е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане?
И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в
себе
си
.
Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва
да
обичате.
Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма,
да
го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва
да
го пренесе изведнъж.
За
да
може друг някой
да
каже същото, непременно трябва
да
види нещо добро в живота
си
.
Ако е силен, той ще го тури на гърба
си
и изведнъж ще го пренесе.
Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми!
Тъй щото
да
разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н.
" Ако човек не може
да
хапне от хлебеца,
да
опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение?
По същия начин, когато човек е много гладен, той започва
да
трепери от глад, иска изведнъж
да
се нахрани.
Не, той трябва
да
яде малко, но по-често.
Любовта на човека постоянно се изпитва, за
да
види той сам колко любов има в сърцето
си
.
Щом разбира и знае цената на хляба, той може
да
каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!
Питам: Майката как изпитва детето
си
?
Човек вярва в силата на хляба.
Направи хубава баница и му слага
да
яде.
В момента, когато детето се готви
да
яде, майката взима чинията с баницата и я слага пред току-що дошлото негово другарче.
– Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
Сега майката наблюдава какво ще прави детето й.
Ако то се зарадва от постъпката на майка
си
, стане от стола и отиде
да
я целуне, това показва, че то има любов.
Обаче, ако се намръщи и започне
да
плаче, то няма любов.
Майката няма
да
лиши детето
си
от баница, но изпитва ума, сърцето му.
Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва
да
прояви любовта
си
както към нея, така и към ближните.
Значи всяко нещо претърпява две фази: първата фаза А означава създаване на нещата, тяхното начало.
Детето трябва
да
вярва в майка
си
,
да
знае, че тя е постъпила умно.
Втората фаза В означава проява на създаденото във физическия свят.
Човек трябва
да
има търпение,
да
чака своя дял,
да
чака
да
го поканят на мястото, определено за него.
реализиране на всички възможности, вложени в А.
Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де
да
седне.
Дохожда един от поканените и, без
да
чака покана, сяда на първо място.
Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен.
После казва на жена
си
: „Втори път ще внимаваш
да
не стават такива работи.
Друг гост беше предвиден за това място." Тъй щото човек трябва
да
бъде внимателен,
да
не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации.
Сега аз искам
да
оставя в ума ви следната мисъл: не мислете за човека неверни неща!
Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога.
Някой казва: „Този човек нарочно постъпи спрямо мене така, за
да
ме огорчи." Не говорете неща, в които не сте убедени.
Човек трябва
да
се стреми
да
бъде абсолютно правдив.
Значи необходимо е Божественото съзнание
да
слезе върху човешкия дух,
да
го събуди.
От това зависи неговото правилно развитие.
Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето
си
към някого: към Бога, към човека, към някое растение или животно – безразлично към кого.
За духа е важно
да
се прояви,
да
насочи силите
си
към нещо.
Съвременните хора трябва
да
работят именно в това направление.
Майката отправя мисълта
си
към своето дете, ученият – към книгата, поетът – към перото, художникът – към четката.
Те не могат
да
постигнат това нещо изведнъж, но постепенно.
Каквото помисли, почувства или направи, човек трябва
да
се запита в
себе
си
: „Прав ли съм или не?
Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ.
" Ако
си
отговори положително, нека даде място на тези мисли и чувства в
себе
си
; ако
си
отговори отрицателно, нека работи върху
себе
си
,
да
се освободи от тях.
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде.
Аз ще взема старото
си
оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото
си
оръжие, което му прилягаше.
Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете
да
се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте.
Обаче, когато слезе на земята, душата не може веднага
да
се пробуди,
да
разбере своето първо отношение в света, вследствие на което тя проявява любовта
си
към кого и
да
е.
Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете
да
градите.
Човек може
да
обича кого и
да
е, но резултатите от тази любов ще бъдат различни.
Всеки трябва
да
постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността.
Ако обичаш кон, любовта ти ще има един резултат; ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има друг резултат; ако обичаш човек, подобен на
себе
си
, любовта ти ще има съвсем друг резултат.
Щом новото се съгради, старото само по
себе
си
ще рухне.
Питам: Прогресивна ли е думата любов?
Каквото и
да
прави, ябълката ще обича по своему.
Когато произнасяте думата любов, вие трябва
да
разбирате нейните вибрации.
Когато произнасяте думата любов, вие трябва
да
изпитвате свещен трепет в
себе
си
.
Ако поетът произнесе думата любов, той трябва
да
я произнесе така, че всеки
да
я почувствува.
Всяко същество изявява любовта
си
според условията и възможностите, които са вложени в него.
Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може
да
се отварят железни врати.
Ако отидете при някой скъперник банкер и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага
да
отвори касата
си
.
Следователно, като част от цялото, то не може
да
прояви любовта в своята пълнота, в своята целокупност.
Опитвали ли сте се
да
произнесете думата „любов" така, че
да
видите нейното въздействие върху
себе
си
?
И тъй, като говоря за резултатите на любовта, вие трябва
да
се абстрахирате от вашите опитности.
Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва
да
е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията.
Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична.
Тогава вие изгубвате любовта
си
и казвате: „Сърцето ми вече не тупти." Казвам: Когато сърцето на човека не тупти от любов, то мяза на някое колело от железницата, което не може
да
се движи.
Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси.
Защо не може
да
се движи?
Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица
да
имам".
Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва
да
жени сина
си
?
Синът сам не може ли
да
се ожени?
Такова нещо представя чуждата мисъл в ума на човека.
Чуждата мисъл пречи на любовта
да
се прояви.
Той искал
да
ожени сина, че кара майката
да
го жени.
Когато поетът описва нещо, трябва
да
го опише вярно и по форма, и по съдържание.
Вие веднага изменяте разположението
си
към него и съзнанието ви се помрачава.
Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата.
Питам коя е основната черта, по която познавате приятеля
си
?
Коя е онази черта, на която вие всякога можете
да
разчитате?
Човек не може
да
люби едно говедо; той не може
да
люби един камък.
На това основание никой не е в състояние
да
произведе този тон освен самият човек.
Може ли камъкът
да
отговори на човешката любов?
Следователно всеки човек има свой специфичен тон, свой специфичен лъч, чрез който предава светлината; също така той има и специфичен звук или специфична дума, с която проговаря.
В този смисъл никой никого не може
да
представи, т. е.
да
замести.
Вие можете
да
подражавате на някого, но между него и вас пак ще остане голяма пропаст.
Ако ти обичаш някого и се запитваш, дали го обичаш, това не е любов.
Който може
да
възприеме и предаде тона, светлината и звука на друг някой, между тия двама души ще стане сливане.
Любовта не може
да
има две лица.
Сега вие трябва
да
се изучавате,
да
се познавате,
да
различавате чувствата, които се явяват в сърцето ви.
За пример виждате дете прегръща майка
си
и казвате, че то я обича.
Тъй щото, когато срещнеш човек, на когото любовта се е приготовлявала от две хиляди години насам, ти ще гледаш на нея като на свещен акт в живота.
Това дете прегръща майка
си
, защото има предвид чашата с прясното мляко и топлота погача.
Тя не може
да
изникне като гъба от земята.
Щом целуне и прегърне майка
си
, тя веднага му предлага чаша прясно мляко и парче топла погача.
Щом тази любов съществува две хиляди години вече, тя може
да
съществува хиляди години още,
да
образува голямо море, в което ти ще искаш
да
плаваш със своята лодка.
Тъй щото следете какво ще остане от вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прясно мляко и топла погача.
Въпрос е, дали тогава ще те пуснат в това море.Когато Христос произнасяше думата любов, тогавашните равини се смееха, те не бяха готови за тази любов.
Какво ще бъде състоянието на детето, което като целуне и прегърне майка
си
, не получи нищо?
Затова Христос каза, че ще излови всички ония риби от морето, които не могат
да
живеят в тази вода.
Човекът на безлюбието не може
да
живее в любовта – нищо повече!
Обаче, ако майката каже: „Почакай, мама, аз току-що подквасих млякото, замесих питата, след малко ще ти дам
да
си
хапнеш", детето веднага ще се зарадва, ще почне
да
скача,
да
пее.
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може
да
бъде за забавление.
По същия начин и вие постъпвате с природата: всеки ден я целувате и прегръщате, за
да
ви даде прясно мляко и топла погача.
Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума
си
, в сърцето
си
, в душата
си
и в духа
си
.
Когато нищо не ви дава, вие се обезсърчавате, обезверявате и казвате: „Животът няма смисъл!
Щом е така, човек трябва
да
гледа на създаването на света като на свещен акт и
да
е готов на всякакви жертви заради своя Създател.
При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека.
Ако Бог не е носил човека в ума
си
, той не би дошъл в света.
Бог казва: „Понеже
си
ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват.
Някой казва: „Моята вяра е толкова силна, че нищо не е в състояние
да
я разклати." Не се минава и една година, той казва: „Отиде ми вярата!
Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той
да
изяви любовта
си
към тях по друг начин.
Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска
да
ги признае.
Защо губите вярата
си
?
Той казва: „Аз искам
да
започна отново
да
работя."
Казвам: Вие трябва
да
държите в ума
си
положителни мисли,
да
не отричате онова, което досега сте направили, но
да
продължавате всеки ден
да
прибавяте по малко нещо към направеното.
В живата природа е предвидено всичко
да
става навреме.
Мнозина се запитват дали са на прав път.
Има закон, който строго определя кога човек трябва
да
яде.
Едно е важно за вас: когато светът се е създавал, дали сте били в ума, в сърцето, в душата и в духа на Бога.
Природата е определила точно часа, минутата и секундата, когато човек трябва
да
яде.
Щом
си
отговорите положително, щом преведете тия положения в техния дълбок вътрешен смисъл, вие ще намерите мястото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили.
Да
се отречете от това, което досега сте постигнали, значи
да
привлечете смъртта.
Те искат
да
се самовъзпитават, но правят една капитална грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата.
Казват някои, че хората ги преследват, че искат
да
ги убият и т. н.
За пример според законите на природата, човек не трябва
да
яде, когато е неразположен.
– Ако ти
си
първата халка от една верига, а другите хора са останалите халки от същата верига, невъзможно е първата халка
да
се премахне.
Първата халка показва посоката, по която трябва
да
се движат и останалите.
Мнозина казват: „Ние знаем тези неща, няма защо
да
ни се говорят." Вярно е, че знаете, но не ги прилагате.
Ако се махне първата, и другите ще отидат след нея.
За пример кой от вас е разглеждал своите мрачни мисли, както хирургът преглежда счупения крак или както финансистът разглежда положението на някой важен държавен въпрос, дали трябва
да
се предприеме нещо, дали ще има загуба или печалба.
Докато първата е на мястото
си
, и другите ще вървят след нея.
Всяка мрачна мисъл, която минава през ума на човека, трябва
да
се разнищи,
да
се анализира най-щателно,
да
се види, отде е дошла, какво носи и какво ще вземе.
Възможно ли е
да
си
играете с това, което Бог е създал?
Всички хора са свързани един с друг.
За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля
си
, съзнанието ви се помрачава.
Божието благо се дава еднакво на всички.
Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува
да
виждате светлина, кой е виновен за това?
Важно е слънцето
да
изгрява, а за кого изгрява, не е важно.
Трябва ли
да
питам за мене ли изгрява слънцето?
Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля
си
.
Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви
да
достигнат до вас.
Щом слънцето изгрява, обърни погледа
си
нагоре и кажи: „Господи, благодаря, че има праведни хора в света, за които слънцето изгрява.
Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние
да
затъмнят съзнанието на човек.
Щом за тях изгрява, и аз ще се грея на него." Обаче правата мисъл е, че слънцето изгрява за всички.
Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха
да
се справят със своите отрицателни състояния.
Сега, като говоря по този начин, аз не искам
да
се спъвате от думите ми,
да
мислите, че нямате достатъчно опитности или че не познавате Бога.
Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат
да
се приберат в курниците и
да
чакат първия слънчев лъч,
да
съобщят, че слънцето е изгряло.
Щом сте решили
да
следвате пътя към Бога, и възгледите ви за живота трябва
да
се изправят.
Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма
да
се натъква на по-големи мъчнотии.
Вие трябва
да
увеличите вярата
си
,
да
развиете милосърдието
си
,
да
имате доверие към хората.
Който не разбере закона, той ще се намери в положението на петела: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне
да
кукурига.
Някой казва: „Аз имам доверие към хората." Колцина от вас биха приели в дома
си
един беден, подозрителен човек?
Ако го приемете, ще го следите
да
не открадне нещо.
Преди още
да
е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието
си
да
проверите какъв е той.
Казвам: При каквито условия
да
се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва
да
държи връзка с Бога.
Всички връзки в неговия живот могат
да
се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва
да
се къса.
Няма
да
мине много време и вие ще чуете, че някой хлопа на врата ви.
Каквито тъмни тела
да
минават през съзнанието ви, колкото време
да
продължават, дръжте връзката
си
с Бога, работете усилено върху
себе
си
и ще излезете от тази тъмна зона.
Някои хора, като се натъкват на такива мрачни състояния, отчайват се и посягат на живота
си
.
Обаче и
да
преживее такова нещо, човек лесно забравя и като се натъкне на подобен случай, той или няма
да
приеме бедния човек дома
си
, или, ако го приеме, ще го следи, ще се съмнява в него
да
не го обере.
Други пък посягат върху живота на ближните
си
.
Трети се предават на лош живот.
Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувствуваме радост в душата
си
и подем в духа
си
.
Не, човек трябва
да
разбира законите на природата,
да
знае, че той се движи и живее по нейните закони, вследствие на което ще мине през състояния на ден и нощ, на студ и топлина, на добро и зло.
И тъй, когато човек произнася думата любов, от състоянието му ще зависи, какъв ефект тя ще произведе.
Обаче тия състояния се менят: човек не може постоянно
да
бъде в нощ или в ден.
Гладният ще я произнесе по един начин; ситият – по друг начин.
Много хора днес се стесняват
да
произнесат думата любов. Защо?
По-добре
да
вляза в света,
да
се предам на по-лек живот,
да
си
почина малко." По този начин той несъзнателно влиза в по-гъста среда, дето мрачните състояния зачестяват и неизбежно го водят към катастрофа.
Затова казвам: Когато човек иска
да
произнесе една дума, той трябва
да
се освободи от нейното двояко значение.
Когато кажа, че обичам някого, аз зная вече, че тази обич е реализирана някъде: тя може
да
е реализирана на физическия свят, може
да
е реализирана в духовния, а може
да
е реализирана и в Божествения свят.
За
да
избегне двойния образ на тази дума, той трябва
да
я замести с друга, подобна на нея.
Следователно всяка дума, която произнасяте, трябва
да
има чист образ.
За него е важно всяка изказана мисъл
да
се реализира,
да
даде плод, а де ще се реализира, това седи на втори план.
За пример думите милосърдие, вяра, надежда, обич са чисти, понеже нямат двояк смисъл.
И тъй според новата наука всяка мисъл, всяко чувство трябва
да
даде плод.
Чистите думи правят човека млад, силен, здрав, а лошите, нечистите думи създават цял хаос в него.
Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко това става без семена.
Всяка дума трябва
да
отговаря на своя вътрешен смисъл.
Който проповядва учението на любовта, той трябва
да
носи нейния свещен огън в сърцето, в ума, в душата и в духа
си
.
Те са израствали, давали са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена.
Само този човек може
да
говори за любовта и
да
люби.
В Писанието е казано: „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще израсте и плод ще даде.
Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Следователно всяко дърво, което човек насажда, ще се изкорени.
Всеки може
да
провери тази истина.
Питам: Какъв смисъл има човек
да
сади, когато посаденото от него ще се изкорени?
Достатъчно е човек
да
възприеме минимална част от любовта, за
да
почувствува радост в душата
си
и подем в духа
си
.
Ето защо хората трябва
да
насаждат в своята градина само Божествени дървета, които могат свободно
да
растат и
да
се развиват, без
да
бъдат изкоренени.
Любовта е онази велика, мощна сила в света, която е в състояние
да
се справи с всички мъчнотии, противоречия и разочарования в живота на човека.
Някой казва: „Искам
да
насадя една моя мисъл в главата на хората." Това не е философия.
Няма по-голямо нещастие за човека от това други
да
насаждат в ума му своите мисли.
Никой няма право
да
насажда новото в човека.
3.
Не Го приеха
,
НБ
, София, 28.11.1926г.,
Един виден американски лекар проучавал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после
да
ги класифицира с името “своеобразните болести на съвременния век”.
В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух.
Дохожда при него един богат търговец от Ню Йорк, който страдал силно от крак.
В своите
си
дойде и своите Го не приеха.” Настава фаза, когато светът трябва
да
Го познае, и своите Му трябва
да
Го приемат.
Той се показвал на много лекари, но никой не могъл
да
му помогне.
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му.
Всеки народ, който може
да
представи на света идеално управление и с това
да
подтикне и другите народи в тяхното развитие показва, че Бог е дошъл в този народ, и хората на този народ са Го познали и приели.
Обаче, какво нещо всъщност е душата, няма
да
се спираме върху този въпрос.
Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо.
Някои смесват проявите на сърцето с тези на душата и проявите на ума с тези на духа, но трябва
да
се прави точно разграничение между сърце и душа, както между ум и дух.
Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли
си
преди 5-10 години най-много,
да
си
виждал някой човек със счупен крак?
Можеш ли
да
си
спомниш подобна картина от своя живот?
- Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред.
Търговецът, като
си
помислил малко, спомнил
си
следния случай.
В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели.
За
да
добие вътрешен смисъл, животът трябва
да
има определена насока.
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него.
Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ - всичко се изменя и преобразява.
С други думи казано: за
да
се осмисли животът, всеки човек трябва
да
има известна идея в
себе
си
.
Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай.
Дойде ли Бог между хората, всички се изменят, и всичко се забравя.
Тази идея не трябва
да
бъде близка.
Че някой обидил някого, че му направил големи пакости - всичко това се заличава от съзнанието на хората.
Днес всички хора говорят, че идеите трябва
да
бъдат близки и леснопостижими.
Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва
да
бъдат нито материални, нито близки, нито леснопостижими.
Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение
да
изхвърли този образ от подсъзнанието
си
.
Далечните, мъчнопостижимите идеи са красиви. Защо?
И действително, този болен успял
да
се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал.
- Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчнопостижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи.
В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова, именно, хората от петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се - вършат всичко това, което и животните вършат.
Този човек знае, че има
да
постига нещо.
Ще ви приведа следната аналогия, от която вие сами можете
да
си
правите заключения.
Отивате, например, в болницата, или в лудницата
да
посетите някой ваш познат болен, и там един от болните или от лудите прави такива движения, които остават силни впечатления във вашето подсъзнание.
Когато кучето минало покрай Адам, той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
Материалистите казват: “Ние искаме
да
постигнем близките идеали.”
Не се минава много време, и вие започвате
да
изживявате неговите мисли и чувства.
” - Запомних го, написах го на зъбите
си
.
Вие се мислите вече за болен; страдате, викате лекари, и никой не може
да
намери причината на вашето състояние.
Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
Съвременните хора искат бързо
да
станат учени, бързо
да
забогатеят, бързо
да
научат живота и затова се впущат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща.
” -
Да
, запомних го, написах го на рогата
си
.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза
да
забогатее,
да
придобие знания,
да
се удоволства и т.н.
Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и от американците.
Духовният човек трябва
да
се пази от груби, грозни образи,
да
не остава те
да
му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика.
Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон?
Добро нещо е бързината, но
да
се бърза във всичко, това не е похвално, нито е за препоръчване.
Затова, всеки човек трябва
да
има будно съзнание, с което
да
отблъсква от
себе
си
тези груби, лоши образи.
” -
Да
, запомних го, написах го на копитото
си
.
Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от сегашните страдания на човечеството, от които то и досега не може
да
се освободи.
Най-после минала и Ева покрай Адама.
Човек трябва
да
живее с красивите образи на живата природа,
да
се съобразява с нейните закони и
да
ги прилага в живота
си
.
Той работи през лятото усилено, бърза
да
събере храната
си
,
да
напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил.
Няма по-голямо щастие за човека от това
да
живее съобразно законите на живата природа.
” -
Да
, запомних го, написах го на езика
си
.” Затова днес жената много говори.
Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати.
След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита.
Те гледат
да
напълнят библиотеките
си
с много книги, които
да
четат и учат.
Историята ни дава много образци от такъв живот.От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот.
Нека и съвременните хора
си
дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях!
Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени.
Едно трябва
да
знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито.
Всички са го написали там, дето не трябва.
-
Да
приемем Истината.
Казвам: Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва
да
се обезсърдчават.
Приемем ли Истината, тя ще изпълни своята задача.
Когато Истината дойде между хората, тя всички ще изпита.
За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример.
Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за
да
присъстват в тия времена на земята, но не ги пущат.
Всички билети за представлението, което ще се даде на земята, са вече продадени.
Като се почувствал вече стар, решил
да
се върне в родното
си
място, при своите близки.
Много ангели хлопат, искат
да
дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма места повече.
Обаче, най-близките му роднини били двама негови братовчеди, на които решил
да
остави всичкото
си
богатство.
Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите
си
на някой от споменатите ангели, те
да
дойдат на земята, а недоволните хора
да
отидат горе.
Връща се той в родния
си
край, отива при един от братовчедите
си
и му казва: “Аз ходих в странство, дето прекарах дълго време.
Там спечелих много пари, но ето, голямо нещастие ме сполетя и изгубих всичкото
си
богатство.
Сега е време всеки
да
покаже, че е човек.
Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и
да
е, това не е важно, времената са едни и същи за всички.
Ще ви помоля
да
ме приемете между вас
да
прекарам старините
си
.” - Ще видим, ще
си
поговорим с жена ми.
Важното за вас е
да
използвате добрите условия на живота.
Като прекарал при този
си
братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш
да
останеш у дома за постоянно.
Аз вярвам, че ще ги използвате, защото всичко това, което ви се говори не е ново, нито е старо.
Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди
да
цъфнат и
да
завържат?
Опитай се
да
останеш при братовчеда ми, може би той
да
има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория
си
братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота
си
и се надява
да
го приеме между домашните
си
,
да
прекара някак старините
си
.
Ние не искаме
да
посаждаме нови неща във вас.
Всичко това Бог е посадил във вас още в далечното минало, а сега то само ще прорасте, ще цъфне и ще даде своя плод.
Ето защо, като знаем това, ние трябва
да
гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре.
И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория
си
братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото
си
богатство.
Аз вярвам и зная, че всичко е посято от Бога, а сега трябва само
да
се събуди.
Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал
да
се докарва на богатия роднина, но вече било късно.
Аз не вярвам в закона на новото присаждане.
Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за
да
се прояви.
Това, което отпосле се присажда, лесно се чупи.
Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, Който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на Когото е толкова мощен, светлината тъй силна и сърцето толкова велико, че в един момент може
да
извади с кука всички същества, останали и досега в ада.
Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света.
То е Божественото, което чака времето
си
само, за
да
се пробуди.
Сега вече съм готов отново
да
започна работата
си
.” Какво може
да
направи узрелият, увиснал клас надолу?
Бог няма
да
остави нито едно същество в ада.
Ако аз нося на гърба
си
тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли
да
ми подигне чувала?
Всичко живо оттам ще излезе вън.
- Няма
да
може, защото и той сам носи пълен чувал.
които някога
си
ми пял!
И тъй, празните чували в света могат
да
работят, а пълните не могат.
Всички хора, които днес страдат и се мъчат, ще забравят своите страдания и мъчения.
Когато Бог отиде някъде между хората, те не Го приемат, а при това казват, че вършат всичко за Господа.
и стопи снега и леда.
Дойде някой човек между вас, вие му давате нещо и казвате: “За Господа давам.” Не, вие давате за
себе
си
, а не за Господа.
Отива един религиозен човек при някои хора и започва
да
ги учи, как
да
се жертват за Господа.
които напоиха и оросиха всичко в мен.
пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега
да
го оправят.
И от тогава почна всичко
да
расте и цъфти,
Всеки човек сам трябва
да
се учи.
да
върже и
да
зрее.”
Съвременните хора трябва
да
служат на друг морал.
Божият дух е вложил всичко това в човека.
Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва
да
бъде празна.
Ако искам
да
науча хората, как трябва
да
живеят за Господа и как трябва
да
се жертват, първо трябва
да
науча
себе
си
на това нещо.
И когато дойде Божествената топлина, тя ще стопи снега и леда, ще потекат водите и всичко ще започне
да
расте и
да
цъфти,
да
вързва и
да
зрее.
Друг някой пък иска
да
учи хората на логическо мислене.
Това подразбира: главата на човека трябва
да
бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство.
Никой не може
да
учи хората на логическо мислене.
Преди всичко в света не съществува никаква логика.
- Животът на всички преходни, временни неща е празен.
Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва
да
бъде пълна.” - С какво?
Главата на човека
да
бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане.
Няма защо
да
се казва, че главата на човека трябва
да
е пълна.
Друг някой казва: “Ние трябва
да
се научим
да
разсъждаваме!
” Как ще се учите
да
разсъждавате, когато разсъждението е свободен процес на душата.
С какво още може
да
бъде пълна главата на човека?
Да
разсъждаваш, значи
да
виждаш нещата.
Първо аз разглеждам, какви са очите на този ораз, после какви са ушите му, устата, носа, веждите, краката, ръцете и т.н.
От всичко това съдя, доколко художникът е могъл
да
схване външните черти на този образ.
- Не, главата на човека не може
да
се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот.
Тези неща не могат
да
пълнят празнини.
Обаче, природата не обича разхвърляните неща.
И тъй, като се говори за сегашния живот, трябва
да
се знае, че в природата и в живота всичко е в движение.
Затова, именно, това, което е било днес, утре няма
да
бъде - друго нещо ще имаме.
Мислите не могат
да
се задържат на едно място и
да
пълнят празни пространства.
Да
се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата.
Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.
Значи спирането винаги носи нещастия, а природата не търпи никакви нещастия.
Много от съвременните писатели
си
служат с думи, които едновременно съдържат в
себе
си
две различни понятия.
Когато някой запитва, на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва
да
знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят.
И затова, като разглеждате граматиките и христоматиите в съвременните училища, в четивата виждате употребени такива думи, които предизвикват в ума на децата най-двусмислени образи, понятия и мисли.
Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент.
Всяка дума трябва
да
включва в
себе
си
само едно точно определено понятие.
На същото основание и влаковете имат свои предписания, които те трябва
да
спазват, защото, ако увеличат или намалят бързината на своето движение, ще станат катастрофи.
Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва
да
изказват само едно точно поняние.
Всеки трябва
да
се движи според бързината, която му е определена.
И всеки, който чуе тези изрази, трябва
да
разбира, какво искате
да
му кажете.
Както всеки човек има свой начин на мислене, на чувстване и на действие, така и всяко движение трябва
да
има своя определена посока.
Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва
да
произведат в човека само едно точно определено понятие.
Въпреки това, чувате някоя майка
да
казва на сина
си
: “Синко, добре е
да
станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора.
Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя,
да
познаят, какво е нашето състояние, или пък
да
познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме?
- Донякъде те могат
да
определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл.
Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети?
По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може
да
вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото.
Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска
да
владее грамадни пространства.
Някой казва: “Аз виждам, аз чувствам.” - Какво виждаш и какво чувстваш?
Това, което чувстваш с пръстите
си
, то не е виждане, то е друг процес.
С това ние не искаме
да
се премахнат вярванията на хората, но казваме, че нещата днес са разместени.
Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят - цветът на хармонията.
Ще ви дам един пример,
да
видите, как се разместват нещата в живота.
Всеки цвят трябва
да
хармонира с другите, за
да
се изгладят неговите дефекти.
В един от американските университети студентите по естествените науки решили
да
направят една шега със своя професор по зоология и същевременно
да
го подложат на изпит,
да
видят, доколко той владее материала
си
.
За тази цел те му устройват следния изпит: взимат няколко бръмбари от най-различни видове и ги разкъсват на няколко части, като отделят на една страна главите им, на друга страна - краката, а на трета - телата им и от разните части на тия видове бръмбари, те сглобили отделен представител, който предложили на професора
си
,
да
се произнесе, към кой вид от бръмбарите се отнася дадения.
Човек трябва
да
знае, как
да
регулира червения цвят на лицето
си
, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма.
Професорът го взел, разглеждал го у дома
си
най-внимателно цели три дни и най-после им казал: “Този бръмбар е от рода “хъмбък”.
Червеният цвят може
да
бъде здравословен, а може
да
бъде и нездравословен.
Това значи, такъв бръмбар в природата не съществува; той е нещо измислено, сглобено от вас.” По същия начин и съвременните хора са направили ред преобразувания в обществения живот, в семейния живот, в религията и най-после казват: “Как ще се разреши този хъмбък?
Често казват за някого: “Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека.
Те служат като символи.
Навсякъде в живота има по един хамбък, който хората сами са сглобили и като не знаят, че това не е естествено явление, не могат
да
намерят начин, как
да
го разрешат, вследствие на което се мъчат.
Няма какво
да
го разрешавате, това е един хамбък - нищо повече.
Това е ясно за всички.
Днес съвременните хора се мъчат
да
разрешат въпроса за наследствеността, но тъй, както го разрешават, те се натъкват на един хамбък.
Същевременно се казва, че Истината дошла между своите
си
, и те не я приели.
Срещате някой човек, който пие, и всички го оправдават, казват: “Този порок се проявява у него по наследство, той го е наследил от баща
си
и от майка
си
.” С това въпросът се изчерпва.
Питам: Какви жертви се изискват от по-напредналите хора, за
да
възприемат Истината и
да
я приложат в живота
си
, както трябва?
Обаче, на този човек трябва
да
се каже, че неговият порок е един хамбък; той не е естествен процес в природата.
Няма по-красиво нещо от това, като дойде Истината у нас
да
знаем как
да
се справяме с всички мъчнотии, които животът ни носи.
Щом е така, той може
да
работи върху този свой недостатък и
да
се освободи от него.
Човекът на Истината не може
да
бъде нито болен, нито беден - той се справя с всички трудности и мъчения.
Вярно е , че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало.
Човекът на Истината може
да
се справи и със смъртта; той е свободен гражданин.
Обаче, с усилената деятелност на своя дух, той ще може
да
развие добрите черти и
да
се освободи от лошите.
Това, което човек проявява в живота
си
, без
да
го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност.
Най-високото състояние, към което човек трябва
да
се стреми е
да
обикне Истината.
Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае.
” Ако хората още не са достигнали това състояние, не значи, че не трябва
да
се стремят към него.
Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения.
Такъв човек се гневи, сърди, и той всякога иска нещата
да
стават тъй, както той ги желае.
Преди създаването на света, земята беше неустроена и пуста: всичко по нея беше в замръзнало състояние - навсякъде само ледове и снегове.
Всички живи същества, както и човека, прекарали в дълбок сън.
Денят, в който Бог решил
да
създаде света, слънцето на живота изгряло в своето великолепие и блясък.
Някои казват, че понеже човек е бил създаден по образ и подобие Божие, той нямало към какво повече
да
се стреми.
Не, стремежът, който човек има в душата
си
, е постоянен, понеже пред него седи един светъл и мощен образ, към който винаги трябва
да
се стреми.
Когато любим, ние имаме в душата
си
нещо велико.
Те започнали
да
се движат свободно във водата, изваждали главите
си
на повърхноста на водата и
си
казвали: “Какво стана в света, та ние сега можем
да
се движим по-свободно,
да
виждаме по-отблизо слънцето?
Когато говорим за Истината, за Мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата
си
.
Трябва някаква външна причина
да
е предизвикала тази промяна.” Втори насекомите почувствали промяната, и всички започнали
да
излизат от своите тъмни и студени скривалища и весело
да
бръмчат.
Когато говорим за обществения живот, какво трябва
да
подразбираме?
Те
си
казвали: “Какво стана в света, та цветята цъфнаха, за
да
могат
да
поддържат и нашия живот?
- Общественият живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък, който трябва
да
съществува в живота на индивида, в живота на народите и в цялото човечество.
Някаква външна причина е създала тази промяна.” Най после и млекопитаещите се пробудили от своя дълбок зимен сън и се запитали: “Каква е тази промяна?
Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи по-спокойно под смоковницата
си
, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква.
Как изникна тази трева, с която ние ще можем
да
поддържаме живота
си
?
Такъв човек от нищо няма
да
се плаши.
” След това рибите изпратили една делегация до своя господар - човекът - и започнали
да
му казват: “Хайде, господарю, стани вече!
Войни тогава няма
да
има.
Време е и ти
да
продължиш своя живот.
Ако има войни, те няма
да
бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други.
Тогава хората ще воюват, без
да
се убиват; ще се заробват, без
да
се лишават от свобода; ще се затварят без
да
се измъчват.
Не минава много време, идва втора делегация - от насекомите - и казва на човека: “Хайде, господарю, цветята вече цъфнаха!
Такава трябва
да
бъде истинската философия на живота.
Слънцето грее силно, време е
да
станеш и
да
започнеш работата
си
.” - Не съм се още наспал.
Идва при него най-после и третата делегация - от млекопитающите - и му казва: “Хайде, господарю, стани вече!
” - Няма какво
да
се прави, ще се става.
Работа ме чака, трябва
да
ора!
” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата
си
.
Той минава и заминава през България, ще занесе със
себе
си
нещо хубаво за българите и ще го опише.
Но българският свещеник се плаши,
да
не би българите
да
изпаднат под влиянието на Тагоре.
Преведете тия символи и вижте, какъв смисъл се крие в тях!
Мнозина ще кажат: “Тия неща са отвлечени, далечни за постигане.
Българинът винаги българин ще
си
остане.
Ако един човек днес се обърне към едного, а утре към другиго, какво представлява той от
себе
си
?
Ние искаме
да
си
поживеем.” Казвам: Тия хора, които искат
да
живеят ще изгубят живота
си
.
Христос е казал: “Всеки, който иска
да
запази своя живот, той ще го изгуби.” Действително, тъй както живеят съвременните хора, те ще изгубят живота
си
.
Същото може дасе каже и за всеки човек, от каквато народност и
да
е той.
В ума на всички хора трябва
да
има положителна идея,
да
се стреми към целокупния живот.
Дето и
да
туриш българина, той пак българин ще се върне.
Когато човек се стреми към целокупния живот, всички противоречия са изключени за него.
Онези, които познават този закон, казват: “Жалко, ще се опропасти народа ни!
Щом няма противоречия в живота
си
, той е в пълна хармония и вътре, и вън от
себе
си
.
” - Не, никой народ не може
да
се опропасти.
Кога може човек
да
прогресира: когато живее в хармония, или в дисхармония?
Има само един начин, по който народите могат
да
се опропастят и
да
се спрат в своето развитие.
- Хармонията и здравето са условия за прогресирането на човека.
“Светът Го не позна.” Ние разглеждаме света, в който е дошла Истината, в широк смисъл, с всички външни и вътрешни условия, при които човек може
да
се развива правилно.
Казва се в Писанието, че образът на този свят прехожда.
Това не трябва
да
смущава човека.
Както виждате този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи.
Значи, няма сила в света, която е в състояние
да
заличи един народ от лицето на земята, ако това не е допуснато от Бога.
Преди всичко, светът е велик стимул в живота на всеки човек.
В него той развива всички свои дарби и способности.
Под “свят” в широк смисъл на думата се разбират не само хората, но всичко живо, в своята целокупност.
Това е доказателство, че без волята на Бога народите не могат
да
изчезват, нито
да
се изменят.
“В своите
си
дойде, и своите Му Го не приеха.” Под “своите
си
” разбираме вътрешния, интимния, индивидуалния живот на човека.
Значи, човек се движи между две положения: той постоянно излиза във външния свят, който наричаме обективен, и после влиза в своя вътрешен свят, между своите
си
, който наричаме субективен свят.
- Пази ги великия принцип в живота, който пази и всички останали народи.
Следователно, когато Истината дошла в света, той не е бил готов
да
я познае.
Обаче, има едно учение, което всеки народ държи скрито в
себе
си
, пази го като зеницата на очите
си
, изпълнява го точно, без
да
знае някой.
Какво лошо, какво грешно има в това, че светът не могъл
да
познае Истината?
Ако детето не може
да
познае майка
си
, какво показва това?
Ако някое дете е отделено от майка
си
още от шестия месец и предадено на друга жена
да
го гледа, то ще познае ли някога майка
си
?
Освен този закон, те имат и друго нещо хубаво, което грижливо пазят в
себе
си
, защото то ги държи здраво, като народ.
- Няма
да
я познае.
Будно дете е това, което познава образа на майка
си
веднага след раждането
си
.
Когато слушат някой от тях
да
им говори неща, които не им понасят, те казват: “Този човек ще съсипе народа ни.” И на това основание днес българите са разделени на партии, всяка от които иска
да
покаже пред народа, че милее за него повече от другите партии.
Някои от сегашните деца започват вътрешно
да
познават образа на майка
си
още от първия месец след раждането
си
; други - на втория месец; някои - на шестия месец, на годишнината след раждането
си
, а най-закъснелите - едва на третата година.
Ако всички партии приложат Божественото учение, те ще станат народ и половина.
Ние не говорим от само
себе
си
, но показваме на хората пътя, по който те трябва
да
вървят.
Такива деца, който и
да
ги вземе на ръце, те мислят, че това е тяхната майка.
Всяка партия обича народа
си
.
Така ли трябва
да
бъде?
Майка може
да
се счита само онази жена, която е могла
да
вложи нещо в децата
си
, за което те я познават веднага след раждането
си
.
Нека всички партии се сплотят помежду
си
и
да
не внасят омраза едни към други,
да
не възстават брат срещу брата
си
, както това става днес между всички народи.
Има един разумен начин, чрез който всяка партия можеда подигне своя народ.
Щом става въпрос за любов между хората, всички казват: “Нека духовенството има грижата за това.” - Добре, нека духовенството приложи любовта между народа
си
.
- Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода.
Духовенството пък ще каже: “Всички хора трябва
да
признаят нашата света църква!
Без Истината човек не може
да
има определена посока на движение.
Аз говоря за тези светии, които и днес
си
остават святи, чисти, непорочни, които обичаха и човечеството, и Бога, и бяха готови
да
се жертват за Него.
Да
допуснем, че някой човек иска
да
обича.
Обаче, има и такива светии днес, които не вървят в съгласие с Божиите закони.
Всички хора обичат и са обичани.
“И в своите
си
дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха?
- Това не подразбира
да
приемат някой човек, но
да
приемат Истината.
- Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека.
Няма по-хубаво от това
да
се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или
да
се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света?
Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието.
Няма ли правда?
При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия - за ума
да
мисли и за сърцето
да
чувства.
Не може
да
се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов.
” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече!
Пробуждането на съзнанието е процес.
” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва
да
има обширни възгледи, в които
да
прониква разумността и така
да
се добере до дълбоката вътрешна страна на живота.
Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят.
Дълбоко в душата
си
човек трябва
да
отдава правото на всеки едного,
да
го изслушва с внимание,
да
му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна
да
разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може
да
сподели поне две благи думи.
Този човек може
да
прави много грешки, но това още не дава право на другите
да
го пренебрегват.
Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи
да
прави хубави грънци.
Той не може
да
се роди безпогрешен и велик в своите изделия.
Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан.
Когато грънчарят прави грънци за
себе
си
, колко ще му трябват?
- Той изгубва четвърт от своята сила.
Ако той прави грънци за продан, ще трябва
да
изкарва с хиляди.
Като велик цигулар той може
да
си
послужи и със струната “ла”,
да
употреби нейните високи позиции, но все таки той е лишен вече от високите позиции на струната “ми”.
Ако се скъса струната “ла”, той може
да
свири и на две струни.
Заключението, което може
да
извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща
си
и майка
си
, или към брата
си
и към сестра
си
.
Най-после, той може
да
свири и на една струна, но този цигулар изгубва вече достатъчно от своята сила.
Когато имаме отношения към държавата, ние трябва
да
имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н.
На една струна може ли
да
се свири?
Когато имаме отношение към човечеството, трябва
да
имаме хиляди идеи.
Вие свирили ли сте на една струна,
да
знаете, как се свири?
Някои хора казват, че и с едно око може
да
се гледа.
Значи, всеки учен в България трябва
да
има около 4-5 милиона идеи.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище -
да
се учи.
Вие гледали ли сте с едно око
да
знаете, как се гледа?
Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той
да
им даде имена.
Други казват, че и с едно ухо може
да
се слуша.
След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама
да
повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл.
- Така е, но вие слушали ли сте с едно ухо,
да
знаете, как се слуша?
Като започнали животните
да
се изреждат две по две пред него, Адам
си
казал: “Всички животни са по две, имат
си
другар, аз съм самичък.
Трети твърдят, че може и с една дупка на носа
да
се мирише.
Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който
да
го извика по име.
Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове?
В този мит се разправя, че Адам научил името
си
след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам.
Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” -
Да
, една уста, но с две отвърстия.
И той я нарекъл Ева, което значи красива жена.
Такъв е законът в природата.
Питам: Как постъпи Адама със своята другарка?
Той направи една грешка, като я остави
да
скита сама из рая.
Адам не трябваше
да
оставя Ева сама
да
се разхожда из рая и
да
се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше
да
бъде с нея.
Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в
себе
си
.
Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва
да
бъдат заедно, на едно място.
Никакви убеждения не могат
да
съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа.
Както мъжът не трябва
да
оставя жената сама, така и жената не трябва
да
оставя мъжа сам
да
се разхожда из рая.
Дето е той, там трябва
да
бъде и тя; дето е тя, там трябва
да
бъде и той.
Когато изгуби любовта
си
, той е на края на своята любов.
Ходят ли всички поотделно, работата се разваля.
Заедно трябва
да
ходят!
И сега, за
да
дойде нов приток от любовта, главата и опашката на змията трябва
да
се съединят.
Това подразбира, че омразата и Любовта трябва
да
се съединят - нищо повече. Защо?
Сега иде втори изпит за Адама.
Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва
да
бъде при него.
Ева трябва
да
бъде при Адама,
да
му даде един добър съвет.
За
да
се прояви омраза в сърцето на някой човек, или в цялото общество, затова трябва
да
има два обекта.
Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания.
И тогава любовта към едного, ражда омраза към другиго.
При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси.
Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва
да
бъде при него, двамата заедно
да
разрешат въпроса.
И тъй, всеки човек трябва
да
разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето
си
едновременно.
За
да
разреши въпросите
си
, той непременно трябва
да
обича някого.
Тя ражда всички нещастия в света.
Това значи: неговото сърце непременно трябва
да
се е събудило.
Всеки човек, който има любов към своя живот, той е в състояние
да
убие някого.
Съвременните хора трябва
да
се подложат на големи страдания, които
да
разтърсят сърцата им,
да
започнат
да
любят,
да
обичат, но не от страх, а доброволно.
Ако страданието може
да
събуди сърцето на човека
да
люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение.
Казано е: “Който иска
да
запази своя живот, той ще го изгуби.” Какво правят съвременните лекари, като се зарази ръката на някой болен?
Ако страданието не може
да
раздвижи сърцето на човека,
да
го накара
да
люби, това показва, че то не може и
да
го спаси.
- За
да
не се зарази и другата, те отрязват заразената.
Някои питат: “До кога ще страдат хората?
Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос.
Не, човек трябва
да
знае, че неговият организъм е уд от Божествения организъм, и ако за запазването на своя живот, погубва живота на брата
си
, с това той внася дисхармония в целия Божествен организъм, като покваря и своя живот.
Какъв смисъл има
да
се отрязват удовете на организма един след друг и
да
остане само труп от него?
Казвате: “Страшно нещо е човек
да
се дигне във въздуха!
Казвате: “Нали трябва
да
се направи операция, за
да
се спаси живота на човека?
” - Вярно е, че трябва
да
се правят операции, но не физически.
- Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото
си
.
Съвременната наука трябва
да
върви от психическото към физическото.
Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата
си
нагоре из въздуха.
Методът, с който
си
служи съвременната медицина и хирургия, не е правилен.
И на съвременните хора казваме, че е време вече
да
хвръкнат нагоре във въздуха.
във видимата , в материалната, в официалната страна на живота съществува едно психологическо противоречие.
Преди
да
се отреже крак или ръка от човешкото тяло, първо трябва
да
се намери причината, която е предизвикала болката, и тя
да
се отстрани.
Те казват: “Страшно нещо е
да
хвърчи човек във въздуха!
Външно хората са модно, официално облечени и затова като дошла Истината между тях, те не могли
да
я познаят и не я приели.
Трябва
да
дойде такъв учен, който
да
знае, от колко години се е появила причината за някаква болка, и после
да
се заеме с отстраняването й.
” Не, време е вече хората
да
се повдигнат,
да
литнат с крилата
си
във въздуха.
Истината дошла облечена много просто, като последен бедняк, но понеже хората обръщат внимание повече на външната, отколкото на вътрешната страна на човека, те не могли
да
я познаят, и тя минала и заминала покрай тях, без
да
разберат великото, което тя носи за цялото човечество.
След като намери причината за болката, нея
да
отреже, а тялото
да
остави непокътнато.
Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва
да
живеят.
Не трябва
да
се режат удовете на човешкото тяло!
Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото
си
, докато дойде един ден Господ и го накара
да
излезе вън от гнездото
си
,
да
хвръкне с крилцата
си
в широкия и просторен свят.
4.
Различаване
,
МОК
, София, 28.11.1926г.,
Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може
да
отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място.
Защото само светията може
да
отстъпва.
Сега, всеки от вас
да
си
спомни някоя силна мисъл, с която
си
служи при всички мъчнотии в живота
си
като с чук.
Същевременно, спомнете
си
, коя е най-меката дума във вашия речник.
Пишете върху темата: “Най-красивата критика”.
Като пишете темите
си
, можете
да
си
служите и с това, което знаете от науката и живота.
За десет деня направете следните наблюдения върху
себе
си
.
Като се събудите сутрин, проследете, каква мисъл имате в ума
си
и какво е състоянието ви.
Записвайте
си
това в едно тевтерче.
Ако има някакъв шум, вижте, на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят; дали кучета лаят.
Ако сте радостен или тъжен, вие трябва
да
знаете, отде произлиза това състояние.
Като правите наблюденията
си
, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани.
Спрете вниманието
си
върху съня, който сте имали през нощта,
да
намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви.
Те се предават от един човек на друг.
Това влияние е особено силно на сън.
Ето защо, не се препоръчва в една стая
да
спят хора, които са дисхармонични помежду
си
, т.е.
Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и, за
да
не се подава на чужди влияния, той трябва
да
се моли,
да
го пазят от невидимия свят.
Не се ли моли, не може ли сам
да
се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен, и дълго време трябва
да
се бори в
себе
си
, докато се освободи от чуждото влияние.
Често слушате някой
да
казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо.
В такива случаи, или се отнима нещо от човека, или му се предава нещо.
Човек трябва дълго време
да
работи върху
себе
си
,
да
се освободи от тия влияния.
Като се говори за възприемане на чужди влияния, това не трябва
да
ви плаши, но усилвайте мисълта
си
, пречиствайте чувствата
си
,
да
преодолявате на всичко, което иде вън от вашето съзнание.
Ученикът трябва
да
бъде изпълнителен към своите обещания.
Даде ли някакво обещание пред
себе
си
, той трябва
да
го изпълни.
Да
даде човек обещание пред
себе
си
, разбирам пред Божественото начало в
себе
си
.
Пред тия обещания човек трябва
да
бъде строго изпълнителен.
Изменя ли на обещанията
си
, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата.
Когато изгуби нещо съществено в живота
си
.
Когато изгуби смисъла на живота
си
, човек се отчайва.
Когато момата и момъкът изгубят любовта
си
, те се отчайват.
Когато търговецът изгуби капиталите
си
, и той се отчайва.
Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние
да
отчае човека.
Обаче, колкото голямо
да
е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма,
да
излезе от своето отчаяние.
В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в
себе
си
възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в
себе
си
условие за виделина.
Искате ли
да
се освободите от отчаянието
си
, намерете някой по-отчаян от вас.
Срещнете ли се двамата, взаимно ще
си
помогнете.
Едно се иска от ученика:
да
схваща вярно състоянията
си
и
да
различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им.
Това подразбира,
да
прави човек красива критика на своя вътрешен живот.
Добре е човек
да
се обезсърдчава и насърдчава, но трябва
да
знае, кое от двете състояния е негово.
Ученикът трябва
да
прави вътрешен анализ и изследване на всички свои състояния.
Като изучава състоянията
си
, човек дохожда до един вътрешен закон, с помощта на който може
да
ги регулира.
Забелязано е, запример, че когато човек се храни късно, малко време преди лягане, когато преяжда и яде храна, която не е по вкуса му, състоянията му са мрачни.
Ето защо, за
да
превърне лошите
си
състояния в добри, за
да
избягва мрачни състояния на духа
си
, човек трябва сутрин
да
закусва след изгряване на слънцето.
При това, за предпочитане е всякога
да
остава малко недохранен, отколкото
да
задоволи напълно глада
си
, или пък
да
преяжда.
Преди
да
си
легне, човек трябва
да
се е освободил от всички лоши, тежки впечатления, които е преживял през деня.
Когато развива чувствителността
си
, едновременно с това човек трябва
да
знае, как
да
се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му.
За
да
трансформира състоянията
си
, човек трябва
да
се вглъбява в
себе
си
, във всичко
да
намира красивата страна.
Като съзерцава и се вглъбява в
себе
си
, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот.
Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро.
Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро.
Каквито идеи
да
дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието
си
.
Чрез съзерцание човек се учи
да
контролира своята мисъл,
да
се съсредоточава в едно направление.
Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях.
При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен.
Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите.
Освен това, те носят в
себе
си
блага и възможности за растене.
Без страдание човек не може
да
придобие дълбочина на чувствата.
Без радост чувствата му не могат
да
се разширяват.
Тъй щото, искате ли
да
използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание.
Спомнете
си
през това време, какво обещание сте дали пред
себе
си
и стремете се
да
го реализирате.
Да
излезе един и
да
напише четири реда, нещо хубаво, от него или от други.
(втори вариант)
(- «Между приятели не се гледа кой има право, а кой може
да
отстъпи.» – Н. Каишев.)
(втори вариант)
Само светията може
да
го изпълни, защото само той може
да
отстъпи.
(втори вариант)
Да
отстъпи може само този, който никога не отстъпва, а този, който отстъпва постоянно, това не е жертва.
(втори вариант)
Някой от вас
да
изкаже най-силното изречение, което той има – което той по някой път употребява като чук.
(втори вариант)
(- Огледалцето на Учителя е много страшно.
(втори вариант)
Някой
да
излезе
да
напише най-меката дума на своя речник. (...)
(втори вариант)
Тема: «Най-красивата критика»
(втори вариант)
Туй, което вие знаете от науката, служете
си
с него като със средство.
(втори вариант)
След като се пробудите, ще отбележите каква мисъл имате в ума
си
, след това отбележете какво е състоянието ви – весел ли сте или тъжен, радостен или скръбен.
(втори вариант)
Отбележете часа, в който се пробуждате.
(втори вариант)
За 10 дена направете тези наблюдения и
да
отгадаете на какво се дължи дадено състояние.
(втори вариант)
Дали може
да
намерите връзка на дадено състояние с предишния ден или с живота ви отпреди една седмица и прочие.
(втори вариант)
Съня, който сънувате, е като разяснение на дадено състояние.
(втори вариант)
Затова отбелязвайте и съня, който сте имали преди пробуждането.
(втори вариант)
Мрачните настроения се предават от човек на човек.
(втори вариант)
Човек, когато спи, излиза от тялото
си
и затова други трябва
да
го пазят.
(втори вариант)
Ако човек се моли
да
го пазят, от невидимия свят ще изпратят
да
го пазят и тогаз ще има добро състояние сутрин, а в обратен случай, ще му липсва нещо, защото нещо е взето от вас.
(втори вариант)
Всеки човек трябва
да
изпълни това, което е обещал.
(втори вариант)
Първото нещо: Лошите състояния на човека всякога идват от неизпълнение на задълженията, които ви се дават в съзнанието.
(втори вариант)
За
да
можете
да
си
помагате, трябва
да
имате една вяра, която не се колебае.
(втори вариант)
За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието?
(втори вариант)
(- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите
си
, има шанс
да
се отчае.
(втори вариант)
Ако може
да
изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне.
(втори вариант)
Щом
си
се отчаял, в самото отчаяние има една възможност
да
се излезе от това положение – все има една надежда.
(втори вариант)
И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне.
(втори вариант)
Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика.
(втори вариант)
Също така можете
да
преживеете и един момент на очарование, което не е ваше, а на някого друг.
(втори вариант)
Радвате се, без
да
знаете защо.
(втори вариант)
От десет обезсърчения,
да
можете
да
извадите една пропорция, колко са ваши.
(втори вариант)
В опита за десетте дена,
да
видите какво е отношението между вашите мрачни настроения и вашите добри настроения.
(втори вариант)
Ще определите точно времето: часа и минутата, на дадено състояние.
(втори вариант)
За
да
регулира човек неприятните настроения, най-първо не трябва
да
яде много късно, и не трябва
да
яде храна, която му не е по вкуса.
(втори вариант)
Човек трябва
да
яде най-малко 3-4 часа преди лягане.
(втори вариант)
И когато
си
ляга
да
спи,
да
не ляга с мрачни впечатления от през деня.
(втори вариант)
Голямата чувствителност е добро условие за лошите настроения, затова човек трябва
да
работи над
себе
си
,
да
контролира чувствителността
си
,
да
може
да
се изолира от лошите влияния.
(втори вариант)
Трябва
да
се учите на съзерцание При съзерцанието ще виждате всичко за добро.
(втори вариант)
На всичко ще намирате красивата страна.
(втори вариант)
При съзерцанието човек се учи
да
вижда красивото в живота.
(втори вариант)
Каквото и
да
правят хората в този свят, всичко е за добро.
(втори вариант)
Така ще гледате при съзерцанието.
(втори вариант)
А като слезете при хората, ще гледате даден факт какъв е, дали е добър или е лош.
(втори вариант)
но в края на краищата всичко е за добро.
(втори вариант)
При съзерцанието ще гледате тялото
да
е в право положение.
(втори вариант)
Може
да
седнете на земята, а не прави.
(втори вариант)
(- Но по кой начин съзерцаваме?) Като започнете
да
съзерцавате, ще ви дойдат обезпокоителни мисли.
(втори вариант)
Кажете им
да
почакат.
(втори вариант)
Зад всяка мисъл и желание има едно разумно същество и те знаят
да
чакат, докато им кажете.
(втори вариант)
Всички стремежи на душата са изпълними, но за всеки
си
има време.
(втори вариант)
Та казвам: Скърбите ще дойдат, те не са само една необходимост, но и една възможност.
(втори вариант)
В тази стадия на еволюцията всички ще минете през страданията – някой повече, други – по-малко, но всички ще минете.
(втори вариант)
След като се събуди човек и стане,
да
прочете нещо хубаво и
да
съзерцава.
(втори вариант)
Ще бъдете верни на обещанието, което имате в
себе
си
.
(втори вариант)
5.
Говор и пение
,
ООК
, София, 1.12.1926г.,
Човек трябва
да
се наблюдава,
да
изучава лицето
си
и при всяко мръдване на мускулите
да
прави научни изводи.
Мускулите трябва
да
бъдат пластични.
Очите например не трябва
да
бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали.
Човек трябва
да
следи за очите
си
да
бъдат в нормално състояние.
Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му.
Като знае това, той трябва
да
бъде внимателен,
да
води чист живот, за
да
не накърни правилността на своите органи.
Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони.
За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области.
Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин.
Човек е поставен в тялото
си
като ученик
да
учи.
Човек сега учи как
да
контролира мозъка, дробовете и стомаха
си
.
Докато се научи
да
ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми.
Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек!
Тогава хората казват: „Еди-кой
си
умря, замина за онзи свят."
Да
, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде
да
търси майстори
да
ремонтират машината му,
да
започне отново
да
функционира.
Ако нещата можеха лесно
да
стават, пръв Христос би оправил света.
Той щеше
да
каже една дума и светът моментално щеше
да
се оправи.
Ако искате
да
разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете.
Вашата задача е
да
оправите
себе
си
.
Всеки сам трябва
да
си
каже: „Аз трябва
да
стана музикант; аз трябва
да
обичам; аз трябва
да
мисля право!
" Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете.
Щом разберете правилно нещата, вие ще можете
да
ги предадете и на другите.
Това показва, че всеки човек е свободен
да
възприеме или
да
отхвърли Божественото.
Щом го приеме веднъж, той не трябва вече
да
се отдалечава от него.
Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в
себе
си
, ту се разсветлява и те излизат навън.
Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката
си
, без
да
са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат
да
се върнат назад.
Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката
си
, докато не измените формата
си
, докато не се пригодите към външната среда.
На същото основание и възгледите ви трябва
да
имат такива форми, които
да
ви помагат.
Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва
да
има пряко отношение към вас,
да
ви помага в пътя, в който вървите.
Всяко нещо трябва
да
е на мястото
си
,
да
принесе известна полза.
Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието
си
.
На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено,
да
не би преждевременно
да
се пробудят и
да
станат нещастни.
Няма по-голямо благо и щастие за човека от това
да
се пробуди съзнанието му.
Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах.
Ако поканят такъв човек на угощение, той не може
да
вкуси от нищо, защото стомахът му е развален.
Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат
да
ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях!
Той нито може
да
чете, нито може
да
разбира.
Ако човек не поддържа в ума
си
такива мисли и в сърцето
си
такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота
си
.
Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече
да
я осмисля.
Ето защо, каквато песен и
да
пее, той не се отегчава.
Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните.
На това основание всеки човек може
да
има своя песен.
Истинският певец трябва
да
влияе на сърцата на хората,
да
ги разчувства.
Всички около него се смеят, само той не се смее.
Който има свободно време, добре е
да
се запознае с теорията на музиката,
да
може
да
превежда от една гама в друга.
Когато влизате в окултна школа, пазете се
да
не изпадате в заблуждение,
да
мислите, че много знаете и разбирате.
На това основание всеки може
да
каже, че иска
да
бъде свободен,
да
се движи, дето иска,
да
мисли и чувствува, каквото иска,
да
прави, каквото иска и т. н.
Да
иска човек
да
прави, каквото му дойде наум,
да
бъде свободен, това е равносилно
да
мърда,
да
движи листата на Свещената книга.
Казвам: Никой няма право
да
мърда листата на Свещената книга!
Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае
да
движи листата й?
– Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие.
Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва
да
пазите свещено мълчание,
да
не се изтривате.
Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в
себе
си
.
За пример някой човек е груб, а вие се заемате
да
му въздействувате,
да
го изправите.
Вие не сте изпратени на земята
да
изправяте хората.
Да
се занимаваш с работите на другите хора, това значи
да
изтриваш ръбовете по кората на дърветата.
Острият ръб е толкова як, че мъчно може
да
се изтрие.
Покажете един педагог, който е могъл досега
да
отъпи острия ръб в характера на някое дете.
Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се.
Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя
си
и всичко, каквото той им каже, изпълняват.
Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват
да
го подиграват,
да
му се смеят.
Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете
да
ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви.
Аз сам не искам
да
изгладя ръбовете ви.
Ако помисля, че мога
да
изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа.
Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду
си
,
да
не се изтривате.
Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва
да
стоя далеч от него."
Да
, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана,
да
не те убоде.
Ако ти
си
жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде.
Само той има право
да
отваря страниците на тази книга.
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой
си
бил повече обичан.
Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли
да
кажете, че първото шише обичам повече?
Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода.
Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество?
За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена.
Това показва, че шишето се цени по съдържанието
си
.
Кой човек може
да
бъде обичан?
– Само онзи човек може
да
се обича, който никога не умира.
Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става.
Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може
да
бъде обичан.
Той е изпратен на земята
да
се изправи, за
да
бъде впоследствие обичан.
Певецът може
да
е красив, може и
да
е грозен, важното е какъв глас има.
Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи.
То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека.
Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето
си
.
Човек трябва
да
има голямо прозрение, за
да
намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие.
Ако в невидимия свят търсите приятеля
си
, няма
да
го познаете изведнъж.
Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за
да
го познаете.
Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана.
Аз бих желал всички
да
пеете и свирите по най-новите правила на изкуството.
Всички трябва
да
пеете така, че в песента ви
да
има чувство, мисъл,
да
има светлина и топлина.
Една от задачите на ученика е
да
знае
да
пее.
Ако не може
да
пее, той трябва
да
изучава пението като пръв и необходим предмет в школата.
Който не знае
да
пее, той не може
да
бъде ученик.
За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня,
да
го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия.
Музиката служи за равновесие, пази човека
да
не се увлича в лошите страни на живота.
Дето и
да
ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност.
Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити.
Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи.
Дето има любов, там може
да
има и мелодия.
Ако няма любов, и мелодия не може
да
се яви.
Тя показва, че за
да
се роди някаква мелодия, първо трябва
да
пожертвуваш нещо от
себе
си
,
да
го посадиш в земята,
да
умре там и после отново
да
изникне,
да
цъфне,
да
върже плод и
да
узрее.
В една душа може
да
има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл.
Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва
да
пее и свири на мажорна гама.
Ако военният се върне победен, започва
да
пее и свири на минорна гама.
Ето защо винаги трябва
да
става преливане, смяна между мажорната и минорната гама.
Като знаете това, опитайте се
да
създадете мелодия на дадените думи.
Нека поработят върху нея и млади, и стари,
да
видим какво ще излезе.
Питам: Колко нишки трябва
да
вземете, за
да
изтъчете един хубав копринен плат?
– Не, стотици хиляди нишки са необходими, за
да
се изтъче един копринен плат.
При това тия нишки трябва
да
бъдат така преплетени, че платът
да
бъде навсякъде еднакво гладък.
Съвременните хора са заставени по неволя
да
работят,
да
четат и
да
пишат,
да
учат,
да
градят къщи и т. н.
Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли
да
градите такива солидни къщи, каквито градите днес?
Днес хората градят големи, високи къщи, без
да
са хигиенични.
Хигиеничната къща трябва
да
отговаря на известни условия: тя не трябва
да
бъде нито на много сухо място, нито на много влажно.
Светла трябва
да
бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва
да
бъде изобилна.
Силната светлина вреди на очите.
И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем
да
ги използуваме правилно.
Задачата в живота ни е
да
преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава.
Всеки ден ни се дават известни упътвания.
Започваш
да
ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!
" Спечелиш хиляда лева, мислиш как
да
спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова!
Те се дават даром, но не се налагат.
" Съвременните хора не се поддават на тия упътвания.
Да
бъде човек музикален, това не значи
да
знае
да
свири и пее, но
да
има дълбок вътрешен усет към музиката.
Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени.
Когато им се казва
да
спрат някъде, те продължават
да
вървят.
Щом се оженят, те престават
да
пеят.
Ще срещнете и възрастни
да
пеят и
да
свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната
си
.
Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва
да
я възприемете и
да
почнете
да
работите върху нея.
Щом забогатеят, и те престават
да
пеят и
да
свирят.
Щом нещо ви каже
да
спрете, послушайте този глас.
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси.
Вие трябва
да
се подчинявате на Божественото в
себе
си
.
Музиката трябва
да
бъде жива, разнообразна.
Когато ви каже
да
пеете, пейте.
Опитайте се
да
изпеете песента „Любов ме озари".
Това не значи
да
започнете, че
да
не млъкнете.
Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно.
Някой иска
да
каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде
да
започне.
Той сам нищо не може
да
направи.
Когато искате
да
кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без
да
имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н.
Когато ангелите пеят, и хората могат
да
пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават
да
пеят.
Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила.
Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"?
Изобщо вие трябва
да
имате високо мнение за хората,
да
ги държите на такава висота, на каквато държите и
себе
си
.
Ако дам като задача на класа
да
намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите?
Само така може
да
се създаде силна връзка между вас.
Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода.
Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици.
Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него.
Който иска
да
придобие това качество, той трябва
да
обича музиката.
Който не обича музиката, той не може
да
говори правилно, музикално.
Когато човек носи в
себе
си
Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно.
В този смисъл истински приятел е онзи, който може
да
стопли,
да
озари човека.
Този човек носи живот за тебе.
Ако човек пее без любов, той остава сам, не може
да
привлече музикални хора около
себе
си
.
Когато отиваш при някой човек
да
искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата
си
и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай!
Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може
да
се вдъхнови.
Всички трябва
да
работите,
да
развивате в
себе
си
музикалното чувство.
Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи,
да
напишете някаква мелодия.
Можете
да
напишете и припев на тази мелодия.
Изобщо всички трябва
да
работите съзнателно върху
себе
си
,
да
развивате това, което ви липсва.
Когато се уморите, попейте малко
да
си
починете и след това продължете работата
си
.
Мнозина от вас могат
да
напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика.
Едно трябва
да
имате предвид: хубавите работи не стават лесно.
Много условия се изискват, за
да
се създаде една хубава работа.
В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва
да
има нещо, което грее, което съживява човека.
Значи мелодията всякога трябва
да
отговаря на думите.
Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение?
„Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа?
По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта
да
се всели?
Според мене благостта не може
да
се вселява.
Само разумното може
да
се всели в човека.
Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може
да
се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може
да
се всели.
За
да
бъде благостта жива, ние трябва
да
си
представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи.
Щом благостта оживее, тя може
да
се всели в човека, тя може
да
закрепи духа му.
Ето защо и поетическите изрази трябва
да
се преработят,
да
станат живи.
Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва
да
се облече в мускули.
След това вече духът и животът могат
да
дойдат,
да
оживеят,
да
одухотворят и самите думи.
Това може
да
направи само онзи поет, който истински разбира нещата.
В дадения случай нека всеки от вас направи опит
да
даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото
да
създадем една хубава песен.
Благодарение на тази чувствителност те могат
да
придават израз на лицето.
Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето.
Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека.
6.
Пулс / Веждите – пулсът – дишането
,
МОК
, София, 5.12.1926г.,
Числото пет, умножено само на
себе
си
, дава 25, от което може
да
се извлече корен.
Тези числа се срещат навсякъде в живота и в природата.
Широчината на носа не зависи от натрупването на излишни материали, от тлъстини.
Може
да
употреби 10-20 години за една работа, но непременно ще я свърши. Защо?
Всички учени хора имат широки носове.
Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси,
да
видят, какво ще изтече от него.
подреждат в системи.
Носовете на учените
си
приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат.
Като наблюдавате веждите им, вие можете
да
се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист.
С какъвто въпрос
да
се занимава, той го изучава от материалистична гледна точка.
Той разглежда нещата отблизо.
Той може
да
говори за философия, за отвлечени въпроси, но в ума му седи една близка идея. Защо?
Приятно е
да
гледа човек красиви вежди, но те рядко се срещат.
Красиви вежди са ония, които имат красива форма и съдържание.
Човешкият дух е работил хиляди години, докато създаде веждите в тази форма, каквато днес ги виждаме.
Още много трябва
да
работи върху тях, за
да
ги представи в тяхната идеална форма.
Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите
си
.
По този начин, чрез веждите
си
, той задържа част от светлината,
да
не влиза в мозъка.
Наистина, ако в мозъка влиза много светлина, той не може
да
се справи с нея.
За
да
мисли правилно, хармонично, човек не се нуждае от много светлина.
Човек може
да
мисли и вечер.
Достатъчно е той
да
знае начина,
да
се ползува и от най-малката светлина.
Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем.
Бухалът символизира учен човек.
Когато искат
да
кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал.
С това искат
да
кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина.
И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня.
Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада.
Неговите очи са така устроени, че могат
да
събират светлина и в най-голямата тъмнина.
Добре е човек
да
има качеството на бухаловите очи,
да
събира светлина и вечер,
да
осветява пътя
си
, но не и грабливия характер на бухала.
Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва
да
си
спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува.
Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон
да
търси храна, той иска
да
даде урок на хората върху смелостта.
Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота
си
със смелост, така и ти трябва
да
бъдеш смел,
да
махнеш всички препятствия от пътя
си
.
Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в
себе
си
: Аз искам
да
бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки
да
намеря светлинка, която
да
осветява пътя ми.
И при най-големите мъчнотии, човешкият ум трябва
да
бъде чист, ясен,
да
осветява пътя му.
Мнозина се интересуват от знанието за веждите и се питат, могат ли
да
изменят линията на своите вежди,
да
ги подобрят.
Човек може
да
измени линията на веждите
си
, но затова се иска усилена работа в областта на чувствата и на сетивата.
Запример, ако при затворени очи накарате някого
да
познае, колко предмета се допират до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност.
При това, тези предмети трябва
да
бъдат поставени на близко разстояние един до друг.
Интуицията пък дава красива линия на веждите.
НАГОРЕ