НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
264
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
264
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Устойчиви съединения
,
ООК
, София, 27.10.1926г.,
Който се свързва с материалния свят и го обикне, той неизбежно ще слезе в ада.
Това е въпрос, върху който трябва
да
мислите години наред.
Когато придобие известни опитности там, човек излиза от гъстата материя на ада и постепенно отива до границите МN и започва
да
се движи по друго въртящо колело на живота в посоките а1, а2, а3, а4, дето отново се връща в В, в рая.
Не е лесно с един калем
да
се разреши този въпрос.
2.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 31.10.1926г.,
Ако на физическия свят човек прави грехове и престъпления и по този начин избягва сиромашията, какво печели с това?
Казвате: “Как
да
познаваме Божественото?
Каква е вероятността
да
спечели човек от 100’000 лева още 100’000 лева, ако дава пари с лихва 100% или ако търгува?
Там, дето човешката свобода свършва, Божията свобода и Истина започват.
Някой човек се обезсърдчил и казва: “Аз остарях вече, ще се мре.” - Не, тъкмо сега ти можеш
да
намериш истинския живот.
Днес съвременната математика се занимава със закона на вероятността по отношение броя на смъртните случаи и раждаемостта в живота, т.е.
тя прави изчисления, колко хора умират и колко се раждат годишно.
Казвам: Старият човек може
да
се подмлади в 24 часа.
Също тъй тя прави изчисления, колко хора са здрави и колко болни и каква вероятност има някой човек
да
заболее и през коя година от своя живот.
Тия изчисления се правят въз основа на условията, средата, в които живее даденият индивид, неговите родители, наследствеността и т.н.
- Той е богат човек, вложил в банките 25 милиона лева и
си
казва: “Ако раздам един милион лева от парите
си
, дали ще мога
да
се подмладя?
Мнозина казват: “
Да
бъдем богати и здрави!
” - За
да
се подмладиш, трябва
да
продадеш и раздадеш всичкото
си
имане: пари, къщи, ниви - нищо старо
да
не остане в тебе.
” - Добре, това желание е на мястото
си
, но същевременно човек трябва
да
бъде праведен.
Ако богатството и здравето на човека във физическия му живот създават неговата смърт в духовно отношение, това здраве и това богатство не са необходими.
Той ме слуша, гледа, мисли
си
, не се решава.
За предпочитане е човек
да
умре на земята, а
да
живее в духовния свят, отколкото
да
живее на земята, а
да
умре в духовния свят.
Казвам му: “Раздай богатството
си
, и ти ще станеш млад!
Христос казва: “И знам, че Неговата заповед е живот вечен.” Неговата заповед е великата заповед, която съдържа всички основни правила за духа, за душата, за сърцето и за ума.
” Той не вярва, разглежда ме изпитателно от главата до петите и
си
казва: “Какво мисли този човек?
Само с тия правила човек може
да
работи успешно.
Възможно ли е, след като съм работил толкова години за това богатство,
да
го раздам току-тъй изведнъж!
” Този старец мисли, че аз ще взема парите за
себе
си
.
Казвам му: “Не се безпокой, дядо, неправда не може
да
съществува в света.
Ако взема парите за
себе
си
, аз ще остарея, а ти ще се подмладиш.
Ако повярваш в тия свещени думи, в 24 часа ти ще се подмладиш; ако се усъмниш нищо няма
да
постигнеш.
След пет години аз пак ще те посетя,
да
видя, разбрал ли
си
великата идея, която се крие в тия думи.” След пет години пак отивам при него и го запитвам: “Сега съгласен ли
си
да
раздадеш богатството
си
?
” - Не мога ли
да
раздам само половината?
Обаче, всички хора вярват в сърцето и в ума.
Какво ще правя, като раздам цялото
си
богатство?
Няма човек, който
да
не вярва в сърцето и в ума.
Нали ще страдам тогава повече?
Тогава, нека всички хора започнат с възможностите и условията, които се съдържат в сърцето и в ума на човека.
” Отивам
си
и му казвам: “След пет години пак ще дойда.” Питам: “Кой от двамата печели?
” Христос днес задава същия въпрос на всички съвременни хора.
Вие казвате: “Всичко знаем, но това нещо не може
да
се приложи.” - Може
да
се приложи.
При това, колкото по-фина е материята, от която са изтъкани белите и сивите мозъчни влакна, толкова по-богати са условията за умствения живот на даден човек.
Гънките на сивото мозъчно вещество трябва
да
бъдат добре моделирани, за
да
могат правилно
да
предават човешката мисъл.
Един ангел разглеждал света от невидимия мир, и Господ, като го видял, че се интересува от света, дал му следната задача:
да
слезе на земята и
да
изчисли, за колко хиляди години може
да
изтече всичката вода, като минава през някое малко, тясно отвърстие.
Те са дошли само до общо научно заключение, че интелигентността на човека зависи от набраздяванията, т.е.
И трябвало
да
прекара той на земята дотогава, докато изтече всичката вода.
Тази задача му се видяла доста сериозна.
Дълго време трябвало
да
остане той на земята, но затова пък виждал, че ще придобие много знания.
Той боравил със закона на вероятностите, според който всичката вода могла
да
изтече през това тясно отвърстие само за 24 часа.
За такова изчисление турците казват: “Вредно за ума е
да
се занимава човек с такива работи.” И наистина, невероятно е
да
приема човек, че всичката вода на земята може
да
изтече през едно тясно отвърстие само за 24 часа Това нещо, е възможно само за ангели, които имат велики знания, чрез които ще могат
да
сгъстят водата.
Ето защо, интензивността на ума не е еднаква във всички хора.
Това нещо не може
да
стане по физически начин.
По същия начин, когато казваме, че човек може
да
се подмлади в 24 часа, не подразбираме, че то може
да
стане по физически начин.
Какво ще стане, например, ако някои хора се облекат зимно време с тънки дрехи, събуят се боси и така излязат вън?
Най-първо човек трябва
да
изучава своята глава и своя мозък.
Значи, разумният човек трябва
да
познава издържливостта на своя организъм.
У някои хора, например, очите са вдлъбнати, у други - изпъкнали; у някои хора ушите са дълги, големи, у други - къси, малки.
Лятно време човек може
да
ходи бос по тревата, без
да
се простуди, но ходи ли бос по паважа на някой голям град, той ще се простуди.
Човек не трябва
да
ходи бос по камъните нито лятно време, а още повече зимно време. Защо?
- Има ред причини, които сега няма
да
обяснявам.
Физиолозите казват, че между пълните лица и стомаха има известно съотношение: колкото лицето на даден човек е по-пълно, толкова и стомахът му е по-здрав; и обратно: колкото лицето на човека е по-слабо, толкова и стомахът му е по-слаб.
Едно е важно
да
се знае: камъните поглъщат силата на човешкия живот.
Хората са разбрали това нещо и затуй никога не
си
правят каменни къщи.
Значи, всяко нещо в живата природа има своето място и предназначение.
Те правят къщите
си
от тухли, от дървета, като най-здравословни.
Не е нужно
да
се отвори стомахът, за
да
се види, дали той е здрав, или не.
Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос.
Има външни признаци у човека, по които може
да
се познае това, а именно: здравословното състояние на стомаха се определя от лицето на човека.
Преди няколко дни ми попадна една книга на някой германски физиолог-анатомист, който посветил цели 20 години
да
изучава човешкото око с всичките му потайности.
Също така по окото той могъл
да
предсказва болести, от които човек след време може
да
се разболее.
Всичко е написано в окото на човека: неговото минало, настояще и бъдеще.
Умен, добър човек е този, който не вижда само своите страдания, но и страданията на окръжаващите.
При това, той знае, защо му идат страданията.
Ако някоя майка има тия познания, като види окото на детето
си
, тя ще познае, че нейното дете след 2-3 години, например, ще заболее от известна болест.
Не само това, но той може
да
отстрани известни страдания, които го очакват.
Щом знае това, тя ще може
да
вземе предварително мерки за неговото лекуване.
Следователно, когато се говори за съвременната наука, ние подразбираме, че само този човек може
да
се занимава с нея, който има обич към знанието.
Някой човек сгреши и тогава вика проповедник
да
го изповядва.
Казвам: Викайте проповедника,
да
ви каже как
да
живеете, докато грехът не е дошъл!
Ние сме сити на грехове и на престъпления!
Може ли
да
се сравни с бояджийството на птиците и на растенията?
Вървя по улиците, срещат ме някои детективи, наблюдават ме, мислят ме за анархист. Защо?
Те далеч надминават хората в изкуството
си
да
боядисват.
Затова казваме: “Боите, които човек е открил, избеляват от слънцето.” Боите пък, с които птиците боядисват крилцата
си
, и растенията - цветовете
си
, обратно: колкото повече ги грее слънцето, толкова по-хубави стават.
” - Не сме особено добре, но какво
да
правим?
И тъй, най-важното нещо за човека е
да
запази чистотата, девствеността и силата на своето сърце и на своя ум.
Някой казва: “Всички възможности за човека се крият в силата на неговата воля.” - Не, силата на волята зависи, от чистотата на сърцето и от силата на ума.
- Не е лоша вашата работа, но като търсите лошите хора, трябва
да
знаете, как
да
ги изправяте.
Волята представлява направление на силите на ума и на сърцето в известна посока.
Работата на детектива не се заключава в това,
да
улови някой престъпник и
да
го премаже на мястото от бой.
Постъпва ли така, той трябва
да
знае, че пътят, по който върви, не е добър за самия него.
Когато казват за някой обикновен човек, че има силна воля, това са силни желания, но не и воля.
Той трябва, преди всичко,
себе
си
да
изправи!
Волята не подразбира
да
направиш това, което пожелаеш.
Да
имаш воля, значи, като пожелаеш
да
извършиш един акт, предварително
да
знаеш условията и законите, на които той се подчинява, та като го направиш,
да
имаш резултат 100% успешен.
Не е лошо човек
да
бъде стражар, но като лови хората,
да
ги изправя.
Това подразбира
да
бъде човек стражар, или детектив, или съдия, или адвокат, или държавник и т.н.
Аз съм правил ред френологически изследвания и изчисления върху брадата на българите.
Брадата на човека показва, каква е неговата воля.
От многото изследвания, които направих, намерих само двама души, брадата на които е поне близо до нормата.
” - Ще дойде пролетта на човешкия живот, ще дойде и лятото на човешкия живот, но усилена работа се изисква от всинца ни.
Такива хора могат
да
постъпват справедливо при всички условия на своя живот.
Като очакваме добрите условия на живота, не трябва
да
бездействаме и
да
казваме: “Добър е Господ, Той всичко ще ни даде!
Според закона на вероятностите, може
да
се изчисли колко справедливи хора ще има на 4’000’000 население в България.
” Така правят мързеливите хора, а ние трябва
да
работим!
Дойде ли пролетта, всички трябва
да
работим,
да
придобием необходимите блага за вечния живот, който изключва страданията, а включва щастието на цялото човечество, на всички народи и на всички души.
За всички хора е важно
да
се използват възможностите, които са вложени в тях.
Най-първо от всички се изисква абсолютна, положителна вяра!
Тези възможности се крият в силата на техния ум и в чистотата на тяхното сърце.
Христос е казал: “Всичко опитвайте, доброто дръжте!
Разумен, чист човек е този, чието сърце не се смущава от условията на живота: че родителите му умрели, че някой говорил лошо за него, че някой го нападнал - той сълза няма
да
пролее.
Разумният човек може
да
плаче, но никога за
себе
си
.
Не е правилно, когато човек мисли, че Господ го проклел и затова страда.
В този смисъл всички хора се допълват.
Всички добри, учени и гениални хора вървят към една и съща цел.
И най-престъпния човек съдържа в
себе
си
грамадна енергия, която, ако той използва правилно, може и светия
да
стане.
Щом е така, между науката и религията не трябва
да
има разногласие.
Той се е оплел в идеята, че е престъпник, че от него нищо добро не може
да
излезе и не прави усилия за своето повдигане.
Между религията и обществения живот също така не трябва
да
има разногласие.
Науката, религията, общественият живот, това са форми на живота, а между всички форми на живота трябва
да
има единство, не разногласие.
Някой бил държавник, или съдия, или адвокат, или лекар, или художник, или поет - това са различни служби само, а всички са хора, души, братя помежду
си
.
Всеки човек не може
да
бъде художник.
Нима със създаване закон за престъпниците, държавниците не внушават престъпността у хората?
Щом се яви един престъпник, те казват: “Хайде
да
създадем закон за престъпниците!
- Художникът трябва така
да
тегли четката, че
да
предава с нея онези черти от лицето на човека, които
да
изразяват неговото благородство, или неговата добрина, или неговата чистота и т.н.
Само чрез дълги наблюдения художникът ще може
да
предава с четката
си
вътрешните качества и добродетели на човека.
При това положение всеки човек може
да
бъде художник.
За
да
се избегнат тия лоши последствия в живота, човек трябва
да
се стреми към Истината.
Някой казва: “Аз не съм хубав.” - В продължение на 2 часа всеки може
да
направи лицето
си
красиво, но се изисква голямо усилие на неговия ум и на неговото сърце.
И тъй, нека всеки постави в душата
си
високия идеал
да
живее най-първо като разумен човек, а после като българин.
Ще кажете: “Как
да
познаем, кой човек говори Истината.” - Човекът на Истината има свой определен образ, по който може
да
се познае.
И после, не само като разумен човек, а като служител Божий, като Син Божий.
Както всеки учен, бил той астроном, геолог, или какъв и
да
е, има свои мерки, своя определена норма, по която съди за явленията в света, така и за човека, който проповядва Истината, има определена норма, определени мерки, по които той се познава.
Да
бъдеш Син Божий, значи
да
чувстваш пулса на цялата вселена; всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света.
“И знам, че Неговата заповед е живот вечен.” Когато държавникът създава закони, преди всичко той трябва
да
знае Божиите закони и по тях
да
ръководи управлението на своята държава.
Някои казват, че човек трябва
да
бъде патриот.
Всеки може
да
бъде Син Божий, ако не днес, то поне за в бъдеще.
Кой човек може
да
бъде патриот?
Казвам: Задръжте този идеал в душите
си
, за
да
можете поне отчасти
да
премахнете страданията, неверието, съмненията, които ви мъчат.
Много мъчения имате, но има начин, по който човек може
да
се избави от тях.
Не е достатъчно патриотът
да
обича своя народ, т.е.
Отива един беден, бос човек при Господа и му се оплаква, че бял ден не е видял през целия
си
живот.
ръката
си
само, но всички патриоти трябва
да
живеят един за друг,
да
съставляват нещо цяло.
Ние виждаме, че стремежът на всички съвременни хора, на всички икономисти, както и на всички народи и общества седи в идеята
да
си
помагат взаимно едни на други.
Той се помолил на Господа, като Му казал: “Моля ти се, Господи, дай ми едни обуща от склада на небето, за
да
се избавя от това тегло на земята!
Обаче, нека оставим тия общи въпроси настрана, те сега не ви интерсуват.
” Господ се усмихнал и му казал: “Съжалявам, не мога
да
ти дам обуща, каквито ти искаш.
Всички, които ме слушате, искате още днес
да
бъдете щастливи, очаквате
да
чуете нещо по това, как
да
придобиете щастието.
Тук нямаме такива обуща, но ще ти помогна по друг начин.” Като слизал към земята, Господ му дал две крилца и му казал: “Щом дойдеш до някой трън, започни
да
махаш с тия крилца, и те ще те издигнат нагоре.” - Дали ще мога
да
се издигна с тях нагоре?
Това, което очаквате
да
чуете, ще го изкажа в две правила.
Днес и аз турям всинца ви по две крилца и казвам: Щом дойдете до трънете, махнете с крилцата
си
да
литнете нагоре и ще се освободите от трънете.
Тогава, за
да
запазите този капитал, тази своя чистота, спазвайте следното правило: не влагайте своя капитал в чужди банки!
Щом става въпрос за запазване на чистотата
си
, казвам: Не правете никакъв компромис със своята чистота!
Ако не махнете с крилцата
си
, по десет и повече от десет тръне ще вадите от краката
си
.
Докато сте чисти, всички извори на вашия живот ще текат правилно.
Махате ли с крилцата
си
, добре и леко ще ви бъде!
Деня, в който загубите чистотата
си
, изворите, каналите на вашия живот ще се задръстят, и вие ще се лишите от силата и здравето
си
, ще започнете
да
боледувате,
да
се дразните, ще изгубите свободата
си
, ще очаквате на чужда помощ и т.н.
Който иска
да
бъде здрав, трябва
да
бъде чист.
Който иска
да
поправи своите работи и
да
бъде независим от хората, непременно трябва
да
бъде силен.
Обаче, силен човек е онзи, който е запазил своята първоначална светлина на ума, която Бог е вложил в него.
Някой пита: “Как мога
да
запазя светлината на своя ум?
” - Като вложиш ума
си
в Божественото.
- Какво трябва
да
направя, за
да
постигна нещо?
- Не бързай
да
забогатееш.
Не бързай учен
да
станеш!
Не бързай силен
да
станеш!
Смешно е когато силният човек иска
да
стане силен.
Не бързай
да
станеш богат!
Кой трябва
да
желае богатството?
- Сиромахът.
Има ли смисъл богатият
да
желае богатство?
Не бързай
да
станеш добър!
Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, но той не може
да
стане добър в един ден.
Не се ли стреми към съвършенство, и доброто няма
да
му помага.
Цялата съвременна философия се стреми
да
направи човека добър.
- Не, човек трябва
да
бъде съвършен, а за
да
бъде съвършен, умът му трябва
да
бъде силен в доброто.
Знае онзи човек, който разбира законите на природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях.
В съвременната математика, покрай различните въпроси, се изучават и отношенията между дългите и късите линии.
Знае онзи човек, който прилага в живота
си
правилата и методите на разумната природа и може
да
изкарва от тях нещо реално, с което
да
подобри своето положение.
Какво разбирате под дълги и къси линии?
Знае онзи човек, който може
да
запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух, както и всичко възвишено и благородно в
себе
си
.
Ще кажете: Какво отношение има между дългите и късите линии и стиха, който е цитиран в тази беседа?
И обратно: всеки човек, който разрушава своето щастие, изгубва своето богатство, покваря своя ум и своето сърце, изнасилва своята душа и своя дух, той е невежа, той е прост човек.
” - Аз говоря за дългите и къси линии, за
да
ви изясня известни положения в живота.
Като се разсъждава така, може
да
се дойде до закона на вероятностите в математиката.
Когато човек иска
да
направи едно добро, но го отлага от днес за утре, той образува дълги линии в живота
си
.
Всеки, който познава и изучава този закон, знае, че в живота се срещат повече или по-малко случаи за реализиране на нещо, а някога тия случаи могат
да
се реализират 100% - значи вероятността е абсолютна, пълна.
Например, ученикът, който редовно учи уроците
си
през годината, знае всичкия материал, и вероятността за него
да
издържи изпита
си
успешно е 100%.
Обаче, за ученик, който оставя някои предмети ненаучени, вероятността
да
издържи изпита
си
успешно се намалява.
Обаче, когато човек иска
да
направи зло, но го отлага от днес за утре, той пак образува дълги линии в живота
си
.
Следователно, колкото по-малко учи един ученик, толкова по-малка е вероятността
да
издържи той изпита
си
.
Такъв ученик разчита вече на щастие, на късмет, както казват турците, и той очаква
да
му се падне нещо, което знае.
Ако той знае само един предмет, има само единица вероятност
да
издържи изпита: ако му се падне някой въпрос от този предмет, това значи, че между сто празни билети има само един пълен.
Следователно, дългите линии за лошите работи показват, че даден човек е добър; късите линии за добрите работи показват, че даден човек е добър.
Тогава вероятността
да
се падне този билет е едно на сто.
И обратно: дългите линии за добрите работи и късите линии за лошите работи показват, че даден човек е лош.
Опитвали ли сте, колко пъти трябва
да
бръкнете в кутията, за
да
извадите пълен билет?
От тук изваждаме следното заключение: късите линии за добри постъпки показват, че хората са добри; дългите линии за лоши постъпки показват, че хората са добри, и обратно: късите линии за лоши постъпки показват, че хората са лоши; дългите линии за добри постъпки показват, че хората са лоши.
Сега, всички съвременни културни хора, т.е.
Когато при някой добър човек има дълги линии, това показва, че той всякога разсъждава.
хората на цивилизацията имат по една такава кутия и всяка сутрин бъркат в нея,
да
извадят пълен билет.
Но добрият човек няма право
да
разсъждава,
да
направи ли едно добро дело, или не.
И майки, и бащи, и деца, и учени и прости, и свещеници - всички бъркат в тази кутия, но работите им пак не вървят добре.
Ако съм около някой извор и дойде при мене един беден човек за милостиня, трябва ли
да
разсъждавам -
да
му помогна ли с нещо, или не?
Като ги питаш нещо за Господа, виждаш, че те не Го познават, не вярват в Него.
Тук няма какво
да
се разсъждава.
В ангелите не вярват, в душата не вярват, в доброто също не вярват; дойде ли, обаче, до късмет, всички вярват.
Ще бръкна в джоба
си
, ще извадя една монета и ще му я дам.
Разправят за един от френските писатели, голям материалист и реалист, че преди
да
започвал издаването на някои от своите романи, вадил билетчетата от една кутия, на които било написано, с какъв успех ще се ползва неговото съчинение, обществото ще го посрещне добре или зле.
Има ли тук нужда от моите разсъждения?
Да
вярва човек в късмет, това е атавизъм.
Въпросът не седи във вярата на човека в късмет или в щастие, но той трябва
да
има в
себе
си
нещо положително, установено, на което
да
вярва.
Днес аз ще му дам нещо, утре - друг някой и така ще прекара своя живот.
Казвате: “Трябва ли човек
да
проси?
” - Нека проси!
Няма нищо лошо в просията.
Следователно, колкото и
да
е слаб този прът, т.е.
Някой казва: “Аз не обичам
да
прося!
колкото и
да
е слабо веруюто на човека, то все ще му помогне
да
премине реката.
” - Докато просиш, ти
си
човек.
Какво ще стане с малкото дете, ако не проси от майка
си
мляко?
Какво ще стане с държавника, ако не проси?
Обаче, случва се човек
да
измине 1’000 километра път и
да
не срещне никаква река, или пък ако срещне по пътя
си
някоя река, тя има мост.
- Няма
да
взима участие в управлението на държавата.
Питам: Заслужава ли тогава
да
се носи този прът, толкова дълъг път?
Затова той ходи при тези, при онези избиратели, моли ги
да
го изберат за депутат, или за министър, като им дава ред обещания.
Значи, веруюто на много съвременни хора е такова, че те могат
да
разчитат на него само в крайни случаи.
Стане ли веднъж министър, той казва: “Аз съм човек независим, изработвам закони и ги прилагам.
Тяхното верую е този, именно, прът, който те носят със
себе
си
цели 1’000 километра път и казват: “Не трябва
да
се отказваме от веруюто на нашите деди и прадеди, то все може
да
ни потрябва в някой критичен момент.” Питам: Нужен ли ви е този прът, ако реката, през която ще преминете, има здрав, хубав мост?
Едно време между земята и небето нямаше мостове, но сега има: днес има много богове, които учат хората, как трябва
да
вярват в Бога.
-
Да
изпразва чувалите.
Отидете ли в Русия, там ще намерите още повече светии.
Някой пита: “Чели ли сте последните теории на еди-кой
си
философ, с които той разрешава най-сложните задачи в живота?
Какъв смисъл има в това, един
да
пълни чувала, а друг
да
го изпразва?
Питам този човек: Ами ти чел ли
си
Божествената книга, в която е написано всичко за създаването на света?
Някой казва: “Добре е от време на време
да
се изпразва чувалът.” - Не, аз не бих желал
да
виждам в света само празни чували.
Чувалите трябва
да
са пълни с жито.
- Тогава ти
си
първокласен невежа.
Ако човек бърка в една каса, трябва веднага
да
прибави изваденото.
Когато нашите каси, нашите чували са пълни, това подразбира изобилие.
Нека всички хора се надпреварват в пълнене на касите и чувалите
си
!
Теориите на новите учени хора също тъй са заимствани от тази Божествена книга на живота написана още преди създаването на света.
Днес повечето хора се надпреварват тъкмо в обратното: всеки гледа пръв и колкото може повече
да
изпразни чувала.
Като видят, че чувалът се изпразва, казват: “Дано се намери някой умен и учен човек, който умее
да
пълни чувалите!
” Няма умни хора, които могат
да
пълнят чували.
Някой казва: “Знаете ли, какъв морал е написал еди-кой
си
философ в своето учение?
Идеята, че трябва
да
пълним касите, чувалите
си
, се отразява така заразително между хората, както се отразяват разните микроби вурху организма на човека.
На такъв морал днес и паяците не могат
да
се задържат.
Ако човек има чисто сърце и светъл ум, никакво зло не може
да
го сполети.
Например, мъжкото куче никога не дави, не хапе женското.
Но ако сърцето му не е чисто и умът му не е светъл, каквито микроби има по света, все около него ще дойдат.
На друго мъжко куче то напада, но на женско - никога!
То казва: “Според нашите традиции мъжко куче никога не напада женските кучета.
Някоя мома се влюбва в един момък, но той й отказва, и тя се умопобърква, не могла
да
понесе този удар.
Ако някое мъжко куче
си
позволи
да
хапе женските, нашият род ще изчезне съвършено от лицето на земята.” Хората казват, че кучетата се отличават с привързаност и благородство.
Има някой в света, който я обича, но тя трябва
да
има търпение, докато го намери.
Днес, между съвременните културни хора ще видите, че мъжът е в състояние
да
умори жена
си
, и жената е в състояние
да
умори своя мъж.
Ако царската дъщеря остави своя възлюбен и отиде при някой свинар, може ли той
да
оцени нейната любов?
Срещам някоя мома, наблюдавам я, тя се влюбила в някой свинар и страда, че той не й отговаря.
Бог извади едно ребро от Адама и каза: “Ето, давам ти тази жена за другарка през целия живот.
Казвам й: “И сто години
да
любиш този човек, нищо няма
да
придобиеш, той само свинете
си
ще гледа.
Ако беше умен човек, свинар нямаше
да
стане.” Какво може
да
даде той на свинете?
” В това време извън рая имаше друга култура, пред която Адама излезе
да
се хвали със своята другарка Ева, като казваше: “Аз имам красива, хубава жена, каквато светът не е виждал досега!
” Тогава тази култура изпрати един свой делегат, преобразен в змия,
да
опита,
да
разбере добре, каква е тази жена.
Овците могат
да
живеят и без овчар.
- Тази хубава жена съгреши, а след нея съгреши и Адам, след което и двамата се намериха извън рая.
Имаше един българин, във варненско, на име Драгни, който също така обичаше
да
се хвали със своята жена, че била работна и трудолюбива.
А сега, някой взел торба на гърба
си
, кривак в едната ръка, кавал в устата и свири ли, свири, но овците пет пари не дават за своя овчар. Защо?
Щом види че жена му изтъче един топ платно, той го взима под мишницата и вечер, когато никой не го вижда, отива в кръчмата, разгъва платното и казва на кръчмаря: “Виждаш ли, платно е това!
Дай тук половин кило вино!
Като дойде времето, той взима ножиците, отрязва им руното, а после ги издоява, като им казва: “Вие сте много егоисти, трябва
да
учите милосърдието, трябва
да
учите закона на жертвата.
” Тъй вървят чашите една след друга, докато всичкото платно отиде.
За
да
влезете в Царството Божие, трябва
да
научите Божия закон, доброволно
да
давате млякото
си
, а не чрез насилие.” -
Да
бъде, както Господ е казал - отговарят овците.
- Освен това според Божия закон вие трябва
да
пожертвате и вашите деца,
да
ги дадете в нашите училища, ние
да
ги възпитаваме.
- Така
да
бъде!
Нека всеки каже на своята овца: “Сестро, съжалявам, но такова време е дошло, или ти, или аз, един от двамата, трябва
да
стане жертва, иначе и двамата ще умрем.
Какъв мъж е този, на когото израстват мустачки и брада за една нощ и след една година го виждаш, останал без мъжество, обременен от живота, обезсмислил всичко в
себе
си
и се оплаква, че някоя жена го увлякла и съсипала?
Тази година житото не стана, ябълките не станаха, а трябва
да
живея, създаден съм по образ и подобие Божие.” Тази овца ще ви погледне и ще каже: “Добре, аз ще стана жертва за Господа, стига вие
да
дадете плод.” Така трябва
да
говорите на овците, а не
да
ги залъгвате.
Как може
да
го увлече една жена?
Ако е вярно, че жената опропастява мъжа
си
, как ще се обясни пропадането на младия човек, който още не е женен?
Ако Христос, за когото проповядват всички съвременни църки, дойде днес, колко истински верующи ще намери, които
да
изповядват Неговото учение?
Някой млад човек прекарва по цели дни и нощи в кръчмата с чаша в ръка и казва: “Тази проклета чаша ме съсипа!
Това не е съдене, но Истината трябва
да
се знае.
” Един млад човек се оплаква от жена
си
, друг - от чашата.
Ще кажете: “Ние се трудим, работим, правим усилия над
себе
си
.” - Трудете се, работете, но всякога се запитвайте: “Истински християнин ли съм аз?
Кое заставя работникът в английските фабрики
да
работи по цели дни само за няколко английски лири?
Или, кое заставя работникът във французките фабрики
да
работи за няколко златни френски монети?
Кое заставя работникът в Турция, или в България
да
работи за няколко турски лири, или за няколко български книжни лева?
- Желанието за пари кара хората
да
работят.
Ще кажете: Без пари не може
да
се живее.” Не е въпросът там, дали може, или не може
да
се живее без пари.
Може ли Любовта - най-свещеното нещо в живота -
да
се печели с пари?
Мнозина може
да
се обидят, като се засягат тези въпроси, но казвам: Ние почитаме тяхното верую, ако то е Божествено и ако носи някакво благо, както за самите тях, така и за цялото човечество.
Аз съм готов
да
подкрепя всичко, което е за Славата Божия, за доброто на човека, на дома, на обществото и на народите.
- Щом златото няма съзнание, дайте му това място, което справедливо заслужава.
Аз съм готов
да
подкрепя всичко онова, което носи благо за страдающите, за бедните.
Турете златото в касите
си
и го употребете като слуга,
да
извърши някаква работа.
Аз не мога
да
подкрепя онова, което спъва идването на Царството Божие на земята, което помрачава човешкия ум или опетнява човешкото сърце.
Мнозина от съвременните хора турят златото
си
в касата и треперят върху него, както майката трепери върху децата
си
; постоянно отварят и затварят касата, радват се на златото
си
.
Казвам: В света иде голяма буря и докато не е дошла още, разумните хора трябва
да
оберат плодовете от своите дървета.
Гледаш някой старец, едва се държи на краката
си
, подпира се на тоягата
си
, но ходи, обикаля нещо, озърта се насам-натам, отива някъде далеч, около един километър извън селото.
Оберете плодовете
си
и ги турете в хамбарите!
- Не, този старец не може
да
работи.
Той отива на мястото, дето е заровил парите
си
; ходи, обикаля, наглежда,
да
не ги е взел някой.
” - Тази буря няма
да
помете целия свят, но ще причини големи злини на хората.
Разумно е
да
се вземат мерки,
да
се избегнат нейните лоши последствия.
Казвам: Това е учението, което трябва
да
се приложи в света.
Парите, това е неговият син, неговият възлюбен, заровен в земята.
Всеки човек може
да
го приложи.
Той обикаля около гроба на своя син, пали му кандилце и казва: “Синко, тук ли
си
още?
” Като разбере, че никой не е пипал парите му, започва
да
си
тананика, връща се дома
си
весел, радостен и казва: “Заколете ми едно ярче
да
си
хапна!
От 2’000 години насам няма човек в света, когото Христос
да
не е посетил поне три пъти.
Вие сте плакали за Него, и Той е дохождал при вас.
Това представляват съвременните културни хора, които постоянно питат: “Нали трябва
да
ядем,
да
се храним?
” - Трябва
да
се храните!
- Нали трябва
да
имаме пари?
Време е вече
да
приложите Божията Любов, както ви казвам.”
- Трябва
да
имате пари!
“И знам, че Неговата заповед е живот вечен.” Свържете се с Христа и приложете Неговото учение широко в живота
си
- не само в дома
си
, нито само в църквата, нито само в един народ, а навред - по целия свят.
- Нали трябва
да
бъдем богати, а не сиромаси хора?
Целокупният живот може
да
бъде заквасен с Божията Любов!
- Богати трябва
да
бъдете!
Тя има общо приложение и може
да
царува навсякъде.
Нийде в Божествената книга не е казано, че човек трябва
да
бъде сиромах.
Без Любов няма живот; без светлина няма растене; без свобода култура не може
да
съществува.
Сиромашия и грях са синоними.
Значи, във физическия свят човек не трябва
да
бъде сиромах, а в духовния свят не трябва
да
бъде грешен.
Главната задача на човечеството е
да
изучава Божията Любов и
да
я познава.
3.
Път към свобода
,
МОК
, София, 31.10.1926г.,
Всяка наука има свое приложение, което има отношение, както към хората, така и към всички живи същества.
Следователно, то може
да
бъде свързано с общия живот.
Същевременно, това приложение може
да
се отнася до задоволяване на някаква специална нужда на човека.
Вие всички сте изучавали геометрия, знаете, какво представя ъгълът.
Ако начъртаете ъгъл, с върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре, като клин, на който предстои
да
извърши някаква работа.
Ако някоя река срещне на пътя
си
един голям клин, тя ще се раздвои.
Той може
да
се вземе като препятствие.
Представете
си
, че в ума на някой човек се роди известна идея, за реализирането на която, обаче, има големи препятствия.
Независимо това, тази идея все ще излезе от главата на човека.
Срещне ли препятствия, той не трябва
да
се обезсърдчава, защото препятствията не са вечни.
Това е неизбежен процес, както е неизбежно за работника, който усилено работи,
да
придобие пришки на ръцете
си
.
Следователно, колкото деликатна
да
е една мисъл, тя не може
да
не произведе известни търкания.
Тези търкания са резултат на препятствията, които среща на пътя
си
.
Всички съпротивления в света вървят по пътя на четвероъгълника, специално на квадрата.
Същевременно, квадратът е път, по който човек може
да
изправи погрешките
си
.
Като се намерят пред известно съпротивление, съвременните хора започват
да
философствуват, защо не могат
да
се освободят от съпротивленията в живота и от реакцията, която те причиняват.
Който не разбира този закон, той изгубва разположението
си
и чака само някой
да
го предизвика, за
да
избухне.
За такъв човек казват, че е разпасал пояса
си
.
Дойде ли до това състояние, без
да
се подпушва, човек трябва
да
задържи пояса
си
, т.е.
да
прояви самообладание.
Може ли
да
направи това, той ще почувствува в
себе
си
изблик на голяма сила.
Приложи ли самообладанието
си
, човек е асимилирал силата на съпротивлението в
себе
си
, вследствие на което е удвоил своята вътрешна сила.
Дойде ли в човека една мрачна мисъл, че не му се живее, той трябва
да
гледа на тази мисъл като на препятствие в неговия живот.
Той не трябва
да
се съгласи с нея, но
да
я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пак ще
си
отиде.
Той трябва
да
я приеме учтиво,
да
я запита за близките й,
да
покани и тях на гости.
Колкото
да
е слаб физически, щом не допуща отрицателни мисли в
себе
си
, човек лесно може
да
ги носи на гърба
си
.
Човек неизбежно ще мине по пътя на мъчнотиите, на отрицателното в живота, но трябва
да
носи в
себе
си
мисълта, че може
да
се справи с тях.
И тъй, знанието, което получавате, трябва
да
го прилагате, както във физическия, така и в психическия
си
живот.
Пазете се от обезсърдчения, които могат
да
бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада.
Когато живее само за
себе
си
, човек става краен индивидуалист.
За
да
излезе от своя индивидуализъм, той трябва
да
мисли и за другите, а не само за
себе
си
.
Като живее само за
себе
си
, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата.
За
да
излезе от егоизъма
си
, човек трябва
да
развива центъра на милосърдието.
Само милосърдието е в състояние
да
въздействува на човешкия егоизъм.
Колкото
да
е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие.
Това е неизбежен закон за всички хора.
Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва
да
прочете много книги, за
да
научи това, което гениалният научава само от една книга.
Като ученици, вие трябва
да
спазвате следния закон: внасяйте в ума
си
само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания.
Ако имате много желания, дръжте ги в
себе
си
за подсоляване, като импулс в живота ви.
Между многото желания, човек някога иска
да
стане цар или княз,
да
управлява цял народ,
да
заповядва, а той сам
да
бъде свободен.
Добре е човек
да
бъде свободен, но за
да
бъде абсолютно свободен, той трябва
да
притежава известни качества.
За
да
бъде свободен на физическия свят, човек трябва
да
има правилни отношения към окръжаващите.
За
да
бъде свободен в духовния свят, човек трябва
да
бъде добър,
да
носи велик морал в сърдцето
си
.
За
да
бъде свободен в умствения свят, човек трябва
да
бъде философ,
да
има права мисъл.
Каквото
да
казвате на добрия човек, както
да
го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Прав
си
, имам този недостатък, но ще го изправя.
Затова, именно, за него всичко, което става в живота, е добро.
През тази година ви давам задачата
да
бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни.
Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърдчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя
си
.
Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от
себе
си
, което ще го ободри.
Като знаете това, вие трябва
да
държите съзнанието
си
будно,
да
не се подавате на такива мисли.
Запазите ли съзнанието
си
будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените.
Така у вас ще се създаде нова мисъл, която ще ви доведе до нови разбирания за живота, за природата.
Така вие ще се научите, как
да
си
помагате.
Новите разбирания ще ви доведат до нови методи за работа.
Следователно,
да
бъдеш цар, това значи,
да
работиш на физическия свят,
да
придобиеш красиво и здраво тяло.
Да
бъдеш добър човек, това значи,
да
имаш добре организирано сърдце.
Да
бъдеш философ, това значи,
да
имаш добре организиран мозък.
Като работите върху
себе
си
,
да
развивате тия неща, вие трябва
да
се пазите от еднообразието на живота.
Всеки от вас трябва
да
има по една специалност, на която
да
разчита във всички времена и при всички условия.
Всяка окултна школа има пред вид
да
постави знанията на човека на практическа основа.
Тя има за цел
да
даде на ученика такива знания, с които той може
да
си
помага в трудни моменти на живота.
Освен това, окултната школа има пред вид
да
даде на ученика поне елементарни познания за лекуване.
Щом е свободен, той може лесно
да
изказва идеите
си
,
да
им дава възможност
да
се реализират.
Няма идея, която
да
не може
да
се реализира.
Ако в настоящето не може
да
се реализира, в далечното или близко бъдеще непременно ще се реализира.
Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може
да
реализира идеите
си
.
Изпратете идеята
си
в подсъзнанието и оставете я там
да
расте и
да
се развива.
Запример, дойде ли до идеята, че трябва
да
люби Бога, човек се натъква на големи противоречия.
Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота
си
, човек дохожда вече до границата на Божественото в света.
Мнозина запитват: Може ли любовта
да
се прояви без съпротивление?
– Защото няма две същества в света, които, като се обичат,
да
са напълно задоволени.
Само Бог може
да
бъде задоволен,
да
има всичко на разположение, затова Той представя идеал за всички хора.
Слабото, несъвършеното същество винаги разбира силното, съвършеното.
И тъй, всяка наука трябва
да
има свое практическо приложение.
Запример, анатомията и физиологията разполагат с методи, които се отнасят до строежа и правилните функции на човешкото тяло; психологията разполага с методи, които се отнасят до душевното състояние на човека.
Астрономията също има методи, които човек може
да
приложи в своя живот.
Значи, каквото науката може
да
направи, и човек може
да
го направи.
Англичанинът казва: Каквото обикновените хора могат
да
направят, и аз мога
да
го направя.
Каквото великите хора са направили в миналото и каквото днес правят, и аз мога
да
го направя.
Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието
си
и го оставете там, докато му дойде времето.
Животът съдържа всички възможности.
Първо вложи мисълта в подсъзнанието
си
и после разсъждавай, може ли
да
се реализира тази мисъл, или не.
Запример, без любов човек не може
да
стане поет.
– Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената
си
философия.
Като изгуби поезията
си
, човек намира философията.
В същност човек не може
да
изгуби нито поезията, нито философията, нито добродетелта.
Човек не може
да
изгуби това, което е вложено в него, но той трябва
да
го развива,
да
уповава на него.
Ето защо, казвам: Ако мислиш
да
пътуваш, не мисли за никакво превозно средство, но разчитай на здравите
си
крака.
Ако искаш
да
разрешиш известен въпрос, не търси никаква книга, но уповавай на ума
си
.
Ако искаш
да
бъдеш богат, не се надявай на баба
си
или на прадядо
си
.
Надявай се на идейното, на Божественото в
себе
си
.
Като спазва тия положения, човек се чувствува млад, свободен във всички свои прояви.
Колкото
да
е слаб физически, щом не допуща отрицателни мисли в
себе
си
, човек лесно може
да
ги носи на гърба
си
.
(втори вариант)
Човек неизбежно ще мине по пътя на мъчнотиите, на отрицателното в живота, но трябва
да
носи в
себе
си
мисълта, че може
да
се справи с тях.
(втори вариант)
И тъй, знанието, което получавате, трябва
да
го прилагате както във физическия, така и в психическия
си
живот.
(втори вариант)
Пазете се от обезсърчения, които могат
да
бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада.
(втори вариант)
Когато живее само за
себе
си
, човек става краен индивидуалист.
(втори вариант)
За
да
излезе от своя индивидуализъм, той трябва
да
мисли и за другите, не само за
себе
си
.
(втори вариант)
Като живее само за
себе
си
, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата.
(втори вариант)
За
да
излезе от егоизма
си
, човек трябва
да
развива центъра на милосърдието.
(втори вариант)
Само милосърдието е в състояние
да
въздействува на човешкия егоизъм.
(втори вариант)
Колкото и
да
е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие.
(втори вариант)
Това е неизбежен закон за всички хора.
(втори вариант)
Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва
да
прочете много книги, за
да
научи това, което гениалният научава само от една книга.
(втори вариант)
Като ученици, вие трябва
да
спазвате следния закон: внасяйте в ума
си
само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания.
(втори вариант)
Ако имате много желания, дръжте ги в
себе
си
за подсоляване, като импулс на живота ви.
(втори вариант)
Между многото желания човек някога иска
да
стане цар или княз,
да
управлява цял народ,
да
заповядва, а той сам
да
бъде свободен.
(втори вариант)
Добре е човек
да
бъде свободен, но за
да
бъде абсолютно свободен, той трябва
да
притежава известни качества.
(втори вариант)
За
да
бъде свободен на физическия свят, човек трябва
да
има правилни отношения към окръжаващите.
(втори вариант)
За
да
бъде свободен в духовния свят, човек трябва
да
бъде добър,
да
носи велик морал в сърцето
си
.
(втори вариант)
За
да
бъде свободен в умствения свят, човек трябва
да
бъде философ,
да
има права мисъл.
(втори вариант)
Каквото
да
казвате на добрия човек, както
да
го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: «Прав
си
имам този недостатък, но ще го изправя.» Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в центъра.
(втори вариант)
Затова, именно, за него всичко, което става в живота, е добро.
(втори вариант)
През тази година ви давам задачата
да
бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни.
(втори вариант)
Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя
си
.
(втори вариант)
Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от
себе
си
, което ще го ободри.
(втори вариант)
Като знаете това, вие трябва
да
държите съзнанието
си
будно,
да
не се поддавате на такива мисли.
(втори вариант)
Запазите ли съзнанието
си
будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените.
(втори вариант)
Така у вас ще се създаде нова мисъл, която ще ви доведе до нови разбирания за живота, за природата.
(втори вариант)
Така вие ще се научите как
да
си
помагате.
(втори вариант)
Новите разбирания ще ви доведат до нови методи за работа
(втори вариант)
Следователно
да
бъдеш цар, това значи
да
работиш на физическия свят,
да
придобиеш красиво и здраво тяло.
(втори вариант)
Да
бъдеш добър човек, това значи
да
имаш добре организирано сърце.
(втори вариант)
Да
бъдеш философ, това значи
да
имаш добре организиран мозък.
(втори вариант)
Като работите върху
себе
си
,
да
развивате тия неща, вие трябва
да
се пазите от еднообразието на живота.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва
да
има по една специалност, на която
да
разчита във всички времена и при всички условия.
(втори вариант)
Всяка окултна школа има предвид
да
постави знанията на човека на практическа основа.
(втори вариант)
Тя има за цел
да
даде на ученика такива знания, с които той може
да
си
помага в трудни моменти на живота.
(втори вариант)
Освен това, окултната школа има пред вид
да
даде на учениците поне елементарни знания за лекуване.
(втори вариант)
Щом е свободен, той може лесно
да
изказва идеите
си
,
да
им дава възможност
да
се реализират.
(втори вариант)
Няма идея, която
да
не може
да
се реализира.
(втори вариант)
Ако в настоящето не може
да
се реализира, в далечното или близко бъдеще непременно ще се реализира.
(втори вариант)
Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може
да
реализира идеите
си
.
(втори вариант)
Изпратете идеята в подсъзнанието и оставете я там
да
расте и
да
се развива.
(втори вариант)
За пример, дойде ли до идеята, че трябва
да
люби Бога, човек се натъква на големи противоречия.
(втори вариант)
Тъй щото, дойде ли до безизходен път в живота
си
, човек дохожда вече до границата на Божественото в света.
(втори вариант)
Мнозина запитват: Може ли любовта
да
се прояви без съпротивление?
(втори вариант)
Защото няма две същества в света, които, като се обичат,
да
са напълно задоволени.
(втори вариант)
Само Бог може
да
бъде задоволен,
да
има всичко на разположение, затова.
(втори вариант)
Той представя идеал за всички хора.
(втори вариант)
Слабото, несъвършеното същество винаги разбира силното, съвършеното.
(втори вариант)
И тъй, всяка наука трябва
да
има свое практическо приложение.
(втори вариант)
За пример анатомията и физиологията разполагат с методи, които се отнасят до строежа и правилните функции на човешкото тяло; психологията разполага с методи, които човек може
да
приложи в своя живот.
(втори вариант)
Значи, каквото науката може
да
направи, и човек може
да
го направи.
(втори вариант)
Англичанинът казва: «Каквото обикновените хора могат
да
направят, и аз мога
да
го направя.
(втори вариант)
Каквото великите хора са направили в миналото и каквото днес правят, и аз мога
да
го направя.» Това е въпрос само на време.
(втори вариант)
Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието
си
и го оставете там, докато му дойде времето.
(втори вариант)
Животът съдържа всички възможности.
(втори вариант)
Първо вложи мисълта в подсъзнанието
си
и после разсъждавай може ли
да
се реализира тази мисъл, или не.
(втори вариант)
За пример без любов човек не може
да
стане поет.
(втори вариант)
Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената
си
философия.
(втори вариант)
Като изгуби поезията
си
, човек намира философията.
(втори вариант)
Всъщност човек не може
да
изгуби нито поезията, нито философията, нито добродетелта.
(втори вариант)
Човек не може
да
изгуби това, което е вложено в него, но той трябва
да
го развива,
да
уповава на него.
(втори вариант)
Ето защо казвам: Ако мислиш
да
пътуваш, не мисли за никакво превозно средство, но разчитай на здравите
си
крака.
(втори вариант)
Ако искаш
да
разрешиш известен въпрос, не търси никаква книга, но уповавай на ума
си
.
(втори вариант)
Ако искаш
да
бъдеш богат, не се надявай на баба
си
или на прадядо
си
.
(втори вариант)
Надявай се на идейното, на Божественото в
себе
си
.
(втори вариант)
Като спазва тия положения, човек се чувствува млад, свободен във всички свои прояви.
(втори вариант)
Всяка наука има свое приложение, което има отношение както към хората, така и към всички живи същества.
(втори вариант)
Следователно то може
да
бъде свързано с общия живот.
(втори вариант)
Същевременно това приложение може
да
се отнася до задоволяване на някаква специална нужда на човека.
(втори вариант)
Вие всички сте изучавали геометрия, знаете какво представя ъгълът.
(втори вариант)
Ако начъртаете ъгъл с върха нагоре, това показва, че той се движи нагоре, като клин, на който предстои
да
извърши някаква работа.
(втори вариант)
Ако някоя река срещне на пътя
си
един голям клин, тя ще се раздвои.
(втори вариант)
Той може
да
се вземе като препятствие.
(втори вариант)
Представете
си
, че в ума на някой човек се роди известна идея, за реализирането на която обаче има големи препятствия.
(втори вариант)
Независимо [от] това тази идея все ще излезе от главата на човека.
(втори вариант)
Срещне ли препятствия, той не трябва
да
се обезсърчава, защото препятствията не са вечни.
(втори вариант)
Това е неизбежен процес, както е неизбежно за работника, който усилено работи,
да
придобие пришки на ръцете
си
.
(втори вариант)
Следователно, колкото деликатна
да
е една мисъл, тя не може
да
не произведе известни търкания.
(втори вариант)
Тези търкания са резултат на препятствията, които среща на пътя
си
.
(втори вариант)
Всички съпротивления в света вървят по пътя на четвероъгълника, специално на квадрата.
(втори вариант)
Същевременно квадратът е път, по който човек може
да
изправи погрешките
си
.
(втори вариант)
Като се намерят пред известно съпротивление, съвременните хора започват
да
философстват защо не могат
да
се освободят от съпротивленията в живота и от реакцията, която те причиняват.
(втори вариант)
Който не разбира този закон, той изгубва разположението
си
и чака само някой
да
го предизвика, за
да
избухне.
(втори вариант)
За такъв човек казват, че е разпасал пояса
си
.
(втори вариант)
Дойде ли до това състояние, без
да
се подпушва, човек трябва
да
[завърже] пояса
си
, т.е.
(втори вариант)
да
прояви самообладание.
(втори вариант)
Може ли
да
направи това, той ще почувствува в
себе
си
изблик на голяма сила.
(втори вариант)
Приложи ли самообладанието
си
, човек е асимилирал силата на съпротивлението в
себе
си
, вследствие на което е удвоил своята вътрешна сила.
(втори вариант)
Дойде ли в човека една мрачна мисъл, че не му се живее, той трябва
да
гледа на тази мисъл като на препятствие в неговия живот.
(втори вариант)
Той не трябва
да
се съгласи с нея, но
да
я приеме като гостенка, която ще го посети за малко и пак ще
си
отиде.
(втори вариант)
Той трябва
да
я приеме учтиво,
да
я запита за близките ù,
да
покани и тях на гости.
(втори вариант)
4.
Човешкият дух
,
ООК
, София, 3.11.1926г.,
И най-после устата говори, произнася се за всичко, което е опитала.
Ако се качите на един автомобил, можете ли
да
кажете, че той ви напътва?
(- Човешкият дух като автор на всички неща на земята.) Щом човешкият дух е автор на всички неща, които виждате по лицето на земята, трябва ли
да
се кланяте на това, което той е създал?
Затова и в Писанието е казано: „
Да
не се кланяш на никакъв идол нито на земята, нито на небето." Като казвам, че човешкият дух е създал всичко, аз го разглеждам в неговата първоначална сила и чистота.
Човек трябва
да
се стреми към това състояние на духа
си
,
да
възстанови неговата сила и чистота, като постепенно се освобождава от заблужденията на своето минало.
Щом човешкият дух през времето на своя живот е създал и доброто, и злото, той може
да
ги използува,
да
бъде господар и на едното, и на другото.
Науката е произведение на човешкия дух, а човешкият дух седи над всички науки.
От хиляди векове насам човешкият дух е създавал и продължава
да
създава науките.
Едни от тях са изчезнали, а други и досега продължават
да
съществуват И съвременната наука един ден ще изчезне; от нея ще остане само най-ценното, а всичко друго, което е служило като забавление за малките деца, ще се забрави, ще се заличи.
Мислите ли, че един ангел може
да
се занимава със съвременна математика и със съвременно счетоводство?
Мислите ли, че един ангел може
да
се занимава със законодателство, по което се управляват съвременните общества и народи?
Следователно
да
вършим волята Божия, това е проява на разумното в нас.
Да
се противим на волята Божия, това значи
да
изразим нашата воля.
Нито науката отричам, нито учените, но казвам, че всички учени хора са черпили познания от източник, по-висок от тях, и то всеки се е домогвал до тези знания според степента на своето развитие.
В това отношение хора, които минават за волеви натури, са изложени на повече страдания от онези, които нямат своя воля, а изпълняват Божията воля.
Кант беше учен, но отде черпеше знанията
си
?
Пророците отде черпеха знанията
си
?
Казват за такъв човек: „Голям глупец е този, ще го набия." Питам: Кой учител, като е бил и наказвал учениците
си
, е имал тяхното уважение?
Кой баща, като е теглил ушите на децата
си
, е имал тяхното уважение?
И преди
да
е свършил университет, човек все е знаел нещо.
И след всичко това казват, че пръчката е излязла от рая.
Важно е човек
да
не се заблуждава,
да
мисли, че като свърши университет, всичко знае.
Преди всичко пръчки в рая нямаше. Защо?
Колкото
да
учи, човек все остава невежа по отношение на това, което се разкрива пред него.
– Защото там всички пръчки бяха живи и не позволяваха
да
ги режат.
Ученият знае, че земята се върти около своята ос, но как именно се върти, той не може
да
докаже.
Тъй щото, като се говори за пръчката в рая, тя символизира Божията Правда.
Ученият знае, че земята се е отклонила на 23° от оста
си
, но как е станало това отклонение, не може
да
докаже.
Значи Правдата е излязла от рая, за
да
управлява хората.
Следователно ученият трябва
да
бъде като художника.
Щом нарисува една картина, той сам трябва
да
знае вярна ли е картината му, има ли дефекти, добре ли представя природата и т. н.
Ученият трябва
да
бъде първият критик на
себе
си
.
Казвам: Стремете се всички
да
уредите своя вътрешен живот.
Всяко нещо, което знае, той трябва
да
докаже,
да
го обоснове.
Когато музикантът свири, той трябва
да
изразява нещата, както са.
Ако свири нещо от Бетховена, той трябва
да
го изпълни както самият Бетховен.
Както халките в една верига вървят непрекъснато една след друга, така и мисълта трябва
да
върви гладко, непреривно.
Всеки трябва
да
прилича на
себе
си
.
Ако представяте Бетховена, така трябва
да
го изразите, че той сам
да
се познае.
Ако се извади само една халка от веригата, последната постепенно почва
да
се разпада.
Обаче много хора, като приличат на
себе
си
, искат и другите
да
бъдат като тях.
Няма по-голямо нещастие за хората от това
да
мязат едни на други.
Правата мисъл винаги се придружава с радост и човек се чувствува господар на положението
си
.
Природата обича разнообразието.
Като мислят, много хора хващат главата
си
, разтърсват я, движат се, сядат, но това не е права мисъл.
Някой поет сяда
да
пише, но не му върви.
Хваща главата
си
, почесва се, става, сяда, движи се, докато най-после се обезсърчи и каже: „Поет от мене не може
да
стане!
" Щом каже така, Божественото в него се събужда и му нашепва: „Седни и пиши!
Всички останали учени са негови секретари, които ходят тук-там, събират материал, какво казал този или онзи учен и го разгласяват.
От тебе поет сега именно може
да
стане, защото призна в
себе
си
, че не
си
ти, който можеш
да
направиш нещо." Този поет веднага се вдъхновява и започва
да
пише.
За пример може ли съвременната наука
да
обясни произхода на живота и
да
създаде човека?
Значи духът диктува на поета какво
да
пише и после му казва: „Хайде, сега вече можеш
да
се подпишеш вместо мене."
Знае ли тя онзи елемент, който създава безсмъртието?
Някой учен иска
да
пише по даден въпрос, но не може.
Вън от тях тя нищо не може
да
докаже.
Става, сяда, движи се, докато най-после каже: „От мене учен човек не може
да
стане!
" Щом каже така, духът го подкрепва и казва: „Седни
да
пишеш!
Бог никога не оставя душата
да
пропадне.
В законите на живата природа няма никакви изключения.
Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Той му казва: „Започни
да
работиш!
Следователно, кажете ли за нещо, че е закон, в този закон не трябва
да
има изключения.
Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам.
Следователно всеки човек трябва
да
знае, че има дух в
себе
си
, автор на всичко онова, което той счита невъзможно.
Какво ще се каже тогава за отрицателните мисли на хората, върху които се съгражда живот само на страдания и разочарования?
Той е автор на всички неща на земята, заради което хората трябва
да
го слушат.
Щом слушат духа
си
, те ще слушат и Бога, понеже духът е изпълнител на волята Божия.
Имайте високо мнение за духа
си
като велик автор, като авторитет, като тълкувател и изпълнител на волята Божия.
С това не искам
да
разрушавам идеалите ви, но искам
да
ви извадя от заблужденията в живота.
За пример някой седи пред една стена и казва: „Зад тази стена няма нищо." Не, зад тази стена се крият много неща, които ти не виждаш.
Ако ти не виждаш нищо, това още не значи, че наистина нищо друго не съществува.
Всяка теория е ценна дотолкова, доколкото тя съдържа истината в
себе
си
.
И музиката, и художеството трябва
да
съдържат истината в
себе
си
.
Всяко нещо, върху което работим, трябва
да
съдържа истина.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка на човека трябва
да
съдържа истината в
себе
си
.
Истината е същественото в живота, към което трябва
да
се стремите.
Ако турите истината като основа на своя живот, всички недоразумения между вас ще изчезнат.
-Защото всеки живее в специален център на мозъка
си
и вън от него не излиза: един живее в центъра на своите лични чувства, друг – в своите религиозни чувства, трети – в обществените чувства и т. н.
Всеки от вас за пример знае ли в кой център на главата
си
живее?
Слушате някоя хубава сказка или беседа, но в това време ви занимават други въпроси; други желания се събуждат у вас.
Някой казва: „Дано по-скоро свърши сказчикът, че
да
отида на концерт." Друг казва: „Дано по-скоро се освободя, че ме чака важно търговско предприятие." Това показва, че интересите на човешкия дух са различни.
Какво се ползува духът от музиката, от религията или от науката във всичките им области?
Цигуларят учи цигулката
да
свири, но не обратното.
Следователно човешкият дух учи човека на всичко.
Някой извърши едно дело и после казва: „Аз постъпих според природата
си
, другояче не мога
да
постъпя." Друг казва: „Аз трябва
да
лягам рано.
Само по този начин мога
да
почивам." Питам: Право ли е това?
Когато човек иска
да
почине, той трябва
да
освободи ума
си
от всички непотребни мисли, сърцето
си
– от всички непотребни тягостни чувства и желания.
Те изчерпват енергията на човека, без
да
му дадат нещо.
За
да
почине, художникът трябва временно
да
изхвърли всички бои от ума
си
.
За
да
почине, ученикът трябва временно
да
изхвърли всички книги от ума
си
.
Докато приеме необходимата енергия от природата, умът на човка трябва
да
бъде съвършено свободен от всички външни пособия.
Щом приеме нужната енергия, той може вече
да
вземе пособията
си
и отново
да
започне работата
си
.
Като знаете това правило, трябва
да
бъдете внимателни както към
себе
си
, така и към другите.
Никога не се налагайте със своето мнение върху приятелите
си
,
да
не ги обремените, нито се оставайте други
да
ви обременяват.
Пазете се от пресищане.
Човек може
да
се пресити от музика, от наука, от религия.
Няма по-опасно нещо за човека от пресищането.
Човек може
да
се пресити и от живота.
И тогава той започва
да
мисли за самоубийство.
За
да
не се преситите от живота, не желайте всичко
да
опитате, не желайте всичко
да
знаете.
Някой казва: „Аз зная всичко." Онези хора, които знаеха всичко, днес са заровени в земята.
Учените слязоха долу, в земята, а невежите останаха горе
да
учат.
Учените създадоха световете.
Туй е теория, която се нуждае от доказателства.
И
да
се докаже, всеки ще запита: „Кой е присъствувал при създаването на световете, че
да
знае, как е станало това?
Казвам: Истината не се нуждае от доказателства или от демонстрации.
Ако можете моментално
да
смените състоянието му, това е истинска наука.
Едно е важно за човека: сърцето, умът, волята, душата и духът му
да
бъдат съвършено свободни, т. е.
да
могат всеки момент
да
се проявят.
Правата мисъл може
да
се прояви само при свобода.
Вън от свободата тя не се изявява.
Тя носи в
себе
си
всичко онова, което човешкият дух е придобил от незапомнени времена до днес.
Богатството, което човешкият дух е придобил, е скрито в душата му, и един ден, когато потрябва, то ще се даде като дар, като наследство на онзи, който го е изработил.
Един ден това знание, това богатство ще бъде достояние на всички души.
Ще дойде ден, когато и невежите, без
да
са работили, ще имат на разположение науката на миналото.
Той не съществува вече на земята, заминал е за онзи свят, но преподава, развива, обяснява своите формули.
Може ли при това положение
да
наречете плочата учена?
Колкото плочата е учена, толкова учен може
да
бъде и онзи автомат, който механически решава най-трудните задачи.
Може ли
да
се нарече учен човек онзи, който от създаването на света до днес е изчислил, колко хора са се родили и колко са умрели?
След него ще дойде друг учен, ще изнесе причините за умиранията, ще доказва на хората как трябва
да
се изменят условията, за
да
се намали смъртността.
Добро е всичко това, но то е само теория.
Ако тези учени дойдат при вас и чрез изчисления ви покажат какви страдания ще минете през живота
си
, при какви условия ще ви сполетят, как можете
да
ги избегнете, вие ще се замислите малко.
Обаче натъкнете ли се на страданията, вие започвате сериозно
да
мислите.
Казвате: Айнщайн е учен човек, Дарвин, Кант също така са учени, понеже внесоха нещо ново в света.
Айнщайн е някъде в Германия, Дарвин – в Англия, Кант – в Германия, обаче всеки човек включва в
себе
си
и Айнщайна, и Дарвина, и Канта.
Всички хора живеят във вас.
Като кажете ябълчна семка, вие разбирате зародишите на всички ябълки.
Една ябълчна семка съдържа в
себе
си
разнообразието на всички ябълки.
За
да
се разбере тази идея, човек трябва
да
разглежда живота като нещо цяло.
За тази цел той трябва
да
се проникне от онази непреодолима вътрешна любов към знанието, към истината.
Слушали сте
да
казват: „Копнее ми душата." Духът подтиква ума към пластичност, към просветление, а сърцето – към облагородяване.
– Науката развива дарбите и способностите.
Ако духът на някой човек не намери условия
да
се прояви, главата му постепенно започва
да
се деформира, носът му се изкривява.
Като наблюдавате хората, ще видите, че всеки от тях все има някакъв дефект: на едного очите са изкривени; на другиго – носът е крив, ноздрите сплеснати; на трети – веждите са неправилни; на четвърти – лицето е асиметрично.
Добре е от време на време
да
се оглеждате,
да
видите какъв дефект имате на лицето или на главата
си
и
да
работите за неговото изправяне.
Ако човек не се огледа
да
види дефектите
си
, той ще мисли, че е безпогрешен, че е абсолютно добър.
Физически той трябва
да
бъде здрав, но не пълен, дебел.
Кръстът, или талията на човека по мярка трябва
да
бъде два пъти по-дебела от врата; вратът трябва
да
бъде два пъти по-дебел от ръката.
Ако мерките на кръста и на врата на даден човек са по-големи от определените, значи има известна анормалност в него.
Механиката например се занимава с движението на телата, със силите.
Енергиите, силите пък са достояние на човешкия дух.
Когато човешкият дух иска
да
направи сянка,
да
се освободи от вибрациите на светлината, той сгъстява материята около
себе
си
.
Следователно той е в сила
да
сгъстява и разредява материята.
В това отношение земята представя образец на твърда, гъста материя, а слънцето – на рядка материя.
Някога и тя е била светещо тяло, но е изгубила светлината
си
.
Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, там пак ще тече." И човек минава през състояния на тъмнина и светлина.
Това са състояния, през които човек минава, за
да
научи нещо.
Тъй щото човек ще се качва в рая, ще слиза и в ада.
Като слезе в ада, той казва: „Страшно нещо е адът!
" Казвам: Страшно нещо е адът, когато човек не знае, отде
да
излезе.
Иначе може ли
да
излезе сам от ада, нищо страшно няма там.
Ако човек попадне между жителите на слънцето, без
да
разбира езика и реда им, без
да
е готов за тяхната култура, а при това не може
да
слезе на земята, той и там ще бъде нещастен.
Мнозина мислят, че ако отидат в рая, ще ги посрещнат с музика и песни, с угощения.
Да
, ако са готови за това, ако съзнанието им е пробудено, така ще бъде.
Ако съзнанието им не е будно, и в рая, и в ада
да
са, все е страшно.
Христос казва: „Голяма е радостта на небето за грешника, който се разкайва за греховете
си
, който се обръща към Бога и прилага Любовта, Мъдростта и Истината."
И тъй, ако искате
да
се ползувате от знанието, което сте придобили, трябва
да
го прилагате.
Ако прочетете една книга, без
да
приложите нещо от нея, по-добре
да
не сте я чели.
Казвате: „Как можем
да
познаем коя книга трябва
да
четем?
" Ще ви дам следното правило: вземете книгата, която искате
да
четете, турете я пред челото
си
, отправете мисълта
си
към разумния свят и запитайте Божественото в
себе
си
да
я прочетете или не.
След това останете спокойни за една-две минути и ще чуете един тих глас отвътре ви отговаря
да
четете книгата или не.
Човек трябва
да
знае какво
да
чете.
Има смисъл
да
се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човека.
Когато човек чете по този начин и се съветва със своя вътрешен глас, той ще развие в
себе
си
интуицията, чрез която ще познава соковете, които текат в живота и оттам ще задържа за
себе
си
полезните, а ще се предпазва от отровните.
Вие трябва
да
се предпазвате от отровните сокове на книгите.
Четете някоя философска книга или някой роман и цяла нощ не можете
да
спите.Казвате: „Тази книга съвсем размъти ума ми!
" Значи човек всякога трябва
да
бъде буден.
Чете нещо или говори с някого, той всичко трябва
да
поставя на критика, на вътрешна анализа.
Материалистите казват: „Всичко в света е материя." Следователно друг свят освен материалния не съществува.
Всичко, което е извън вас, е материално; всичко, което е вътре във вас, е духовно.
Когато човек говори за душата
си
, а живее изключително във времето и пространството, това показва, че той още не се е въплътил напълно, все още му липсва нещо.
Вследствие на това човек още не е господар на положението
си
.
Трябва
да
минат хиляди години още, докато душата на човека остане завинаги
да
живее в неговото тяло.
Тогава човек става господар на положението
си
, той става светия.
Засега човек е в положението на растение, не е пуснал дълбоко корени в окръжаващата среда, вследствие на което няма условия за дълъг живот.
И при това положение хората казват: „Ние имаме свободна воля, това ще направим, онова ще направим."
Да
, съвременните хора са толкова силни, толкова умни, че още на 60-годишната
си
възраст те губят силите
си
, губят знанията
си
и казват: „Едно време бяхме даровити, способни, имахме знания, но старини ни налегнаха и всичко изгубихме." Питам: Как е възможно това?
Ако започне
да
мисли, филмът му се измества, не може
да
се появи на платното.
Казвам: Ако човек иска
да
запази и на старини знанието, способностите, богатството
си
, които е придобил на млади години, той трябва
да
е живял съвършено чист вътрешен живот.
Без чистота човешкия дух не може
да
се прояви в силата
си
, не може
да
запази богатството, което е придобил на младини.
Човек много пъти ще изучава едни и същи неща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-после те станат в него втора природа.
Според теорията на прераждането вие сте дохождали много пъти на земята и в някое от своите прераждания може
да
сте били виден адепт в Индия,
да
сте имали последователи,
да
сте учили хората на великото знание, а днес нищо не помните. Защо?
– Отклонили сте се от правия път, вследствие на което всичко сте изгубили.
Сега трябва отново
да
работите,
да
придобиете старото
си
знание.
Някои разправят, че Ледбитер, водител на теософите, в някогашното
си
минало е бил пророк Амос.
Ледбитер сам се чуди как е забравил всичко от миналото
си
знание.
Днес той е лишен от пророчеството на Амоса, който е бил прост говедар: малко нещо знаел, но всичко това е знаел добре и го е прилагал.
Амос предсказвал много неща, а Ледбитер едва запазил от миналото
си
разположението към духовен живот.
Следователно, ако човек не иска
да
регресира, а желае
да
запази знанието
си
, той трябва
да
живее абсолютно чист живот.
Само при такъв живот човек може
да
запази знанието
си
,
да
даде простор на духа
си
и
да
работи в съгласие със законите на живата природа.
Те не трябва
да
забравят, че са проводници на Божественото знание.
Докато държат връзка с Бога, те могат
да
бъдат носители на Неговите мисли.
Щом прекъснат връзката
си
с Него, и знанието им ще се прекрати.
При това, каквото знание придобият, те трябва
да
го обработят в
себе
си
и част от него
да
дадат на другите.
И тъй няма по-красиво състояние за човека от това
да
има добро разположение на духа
си
,
да
има онази детска възприемчивост,
да
се ползува от всичко, което слуша.
При това той трябва
да
бъде свободен
да
изказва мнението
си
, като счита, че всички хора знаят поне колкото него.
Като разглеждате този профил, виждате, че и той е образуван от прави линии, на брой седем: 1111111.
Представете
си
, че тия единици са силови линии, от които може
да
създадете цял образ и
да
придвижите света напред.
Обаче, за
да
поставите тия сили на мястото им, изисква се знание.
Когато се говори за единицата, за двойката, за тройката и за другите числа, трябва
да
се знае де се намира всяко от тях по лицето и по тялото на човека.
Тройката е поставена още и на човешката уста, разгледана в профил (2).
Ако халката се скъса, сама за
себе
си
котвата нищо не струва.
Сега ще ви задам следния въпрос: Защо човек трябва
да
учи?
Въжето представя вярата в човека, че винаги ще има храна
да
поддържа организма
си
.
Храната представя живите сили, които влизат в устата и после излизат навън.Устата извършва няколко функции: първо, в нея влиза храна, която се сдъвква от зъбите; после през нея влиза въздух за дробовете.
5.
Мойсей и Христос
,
НБ
, София, 7.11.1926г.,
Те постоянно се опровергават едни други: един учен опровергава теорията на друг и създава своя теория; трети учен опровергава теорията на втория и т. н.
Те ще могат
да
влизат и
да
излизат от този организъм, когато пожелаят.
Нека учените създават все по-нови и нови теории, това е необходим път в развитието на науката.
Такъв човек може
да
се нарече разумен, той разбира науката, както трябва.
Нека поетите, философите, музикантите и религиозните хора, които са деца на учените, се качват по тия високи планински върхове, та като стигнат до най-високото място, ще видят, че науката има своя вътрешна страна, скрита от погледа на обикновения човек.
- Такава наука, която
да
контролира всички удове в човешкия организъм и
да
ги подчинява на Божественото в човека.
Съвременните хора не са в състояние още
да
разберат учения човек, който е посветил цели 20-30 години от своя живот в труд, усилие и постоянство, за
да
изнесе пред света един факт от живата природа.
При тази наука човек ще може
да
отделя ръката от рамото
си
, или краката от тялото
си
,
да
ги прати
да
се поразходят и после
да
се върнат на мястото
си
.
Да
извадиш едно от колелата на автомобила
си
и
да
го заместиш с друго, това е наука!
Докато науката не дойде до това положение, тя не може
да
се счита за истинска, положителна наука.
Какво щеше
да
прави човечеството без тия трудолюбиви пчелички?
Съвременният човек трябва
да
насочи своя ум, сърце и воля към постигане на тази наука.
Трябва
да
има учени хора, трябва
да
има проповедници в света!
Само такъв човек може
да
се нарече волеви.
Някой казва: “Аз съм учен човек.” - Можеш ли
да
отделиш ръката от рамото
си
и после пак
да
я туриш на мястото й?
Казваш: “Аз не разбирам тия неща.” Не ги разбираш, защото тия опити
да
отделяш ръката или крака от тялото
си
, имат преносно значение.
Например, някой човек се съблазнява от кесията на богаташа.
Да
учиш,
да
се стремиш
да
станеш учен, значи
да
се храниш.
Какво трябва
да
направи?
-
Да
откачи ръката от рамото
си
,
да
я прати на разходка и като се върне, отново
да
я прекачи.
Ако простият човек иска
да
разреши сложните проблеми на живота със своя ум, той непременно ще се повреди.
То значи: нито окото
да
види кесията, нито ръката
да
бръкне в нея.
Науката не може
да
се погълне изведнъж.
- Човек
да
остане сляп и сакат пред тази съблазън.
За това нещо се изискват ред години, докато мозъкът на човека се упражни и кали в сложните задачи.
Така той ще се научи не само
да
не взема, но и
да
не дава.
Той трябва
да
се възпита и дисциплинира, за
да
могат
да
го занимават идеи, съответни на неговото развитие.
Който не се е научил
да
дава, той още не е научил великата наука на живота.
В това отношение науката създава отлични, красиви идеи.
Да
можеш
да
отделяш крак или ръка от тялото
си
, това значи
да
знаеш
да
даваш.
При това, всяка наука трябва
да
намери своето приложение във физическия свят.
Ще кажете: “Това са заблуждения.” - Нашата цел не е
да
заблуждаваме хората, но
да
ги поставим в Божия път.
Всички хора на земята са свързани и трябва
да
се обичат, понеже и Бог ги обича.
Сега учените хора изучават бактериите, микроорганизмите, които причиняват вреда за човечеството.
Обаче, задачата на науката е
да
изучава не само вредните микроби, но и тия, които подобряват живота.
Казвате: “Може ли Бог
да
ни обича така грешни, каквито сме и
да
дохожда при нас?
В природата има такива микроби, от които ако се внесат само две в организма на човека, те са в състояние
да
го подобрят.
” - Всеки може
да
се освободи от греха.
- Когато се научи
да
отделя ръката и крака от тялото
си
.
Може ли човек, без ръка и без крак,
да
върши престъпление?
Те приемат праната отвън и после я предават на човешкия организъм.
Когато един човек тръгне
да
убива някого и след това реши в
себе
си
да
не го убива, ръката на този човек не е ли отделена от тялото му?
Вредните микроби пък са от друго естество, те имат друг род вибрации и като попаднат в тялото на човека, постепенно го изсушават; те внасят в него особен род динамическа сила, подобна на електричеството, във вид на малки топчици.
Когато човек отиде
да
краде от касата на някой богаташ и веднага след това се откаже от желанието
си
, този човек не е ли отделил кракът от тялото
си
?
Та когато хората започват
да
стават нервни, трябва
да
знаят, че неприятелят е влязъл в тях със своите бомби, със своите оръжия и топове и предизвиква пукане, вътрешни експлозии.
Не схващайте нещата в техния буквален смисъл, но го разглеждайте като символ.
По природа българинът е символист.
Учените хора на запад и на изток се занимават с микробите, искат
да
ги впрегнат в полезна работа.
Той рядко предава мислите
си
направо, в буквален смисъл, но повече в алегорична форма.
Ще дойде време, когато те ще успеят в това, но то няма
да
стане по механически начин, а по начин напълно съобразен със законите на живата, разумна природа.
Например, българите често употребяват в езика
си
следните изрази: “този човек обича чашата”, “аз лукова глава ли съм?
И тъй, ще вярвате в Моисей и във всичко онова, което учените хора са казали, защото те ще ви дадат подтик.
Питам: Може ли човек
да
бъде лукова глава, може ли
да
бъде светкавица, стрела; може ли
да
бъде ангел, душа; може ли
да
бъде човек и половина?
По този начин, именно, учените оказват влияние върху всички хора.
С това той иска
да
каже, че за
да
бъде човек добър, трябва
да
бъде човек и половина,
да
знае рационалните числа,
да
знае правилно
да
дели.
Дробите подразбират закона на даването.
Сега в света, във всеки човек съществува вътрешна борба, причините на която няма
да
обяснявам, но казвам, че тя е резултат на две велики състояния на човешката природа: едното състояние е човешкото, а другото - Божественото.
Когато човешкото състояние вземе надмощие върху човека, и той започва
да
вижда всичко наопаки, в него настава голяма тъмнина и мрак, и цялата природа се обръща надолу с главата.
Който знае
да
дроби, знае и
да
сърба; който не знае
да
дроби, той не знае
да
сърба.
За каквото и
да
се говори на този човек: за поезия, за музика, за изкуство - нищо не го радва.
И за това, когато българинът каже за някого, че е човек и половина, той подразбира щедър, учен човек, който знае
да
дава.
Такъв човек се нарича “песимист”.
Песимизмът е излязъл от хаоса на живота.
Който иска
да
получи нещо, нека отиде при такъв човек, когото всички наричат “човек и половина”.
Обаче, природата има един важен закон, който тя спазва строго.
Той знае
да
дава.
Човекът на половинката знае
да
дава, затова него търсете.
- Природата не търпи безверници, нито болни, нито глупави хора.
Не търсете човекът на цялото, на единицата, той не знае
да
дава.
Всички тия хора тя е осъдила на смърт.
Тъй се разбират българите помежду
си
.
Тя ще заличи всички противоречия, които израждат човешкия род.
Според тази разумна природа бъдеще има само оптимистът, човекът на вярата; бъдеще има само човекът на Любовта; бъдеще има само човекът на Мъдростта; бъдеще има само човекът на Истината; бъдеще има само човекът на Правдата; бъдеще има само човекът на Добродетелта.
Обаче, в тях има силно вътрешно желание
да
се освободят от материализма.
Всички останали хора са осъдени на смърт.
Някои питат: “Какво трябва
да
правим сега?
Ако те улови веднъж в лъжа, не ти вярва вече, даже и светия
да
станеш.
Затова у българите съществува пословицата: “Според наш Ивана, намразих и свети Ивана.” Тази пословица посочва една психологическа черта, дълбоко проникнала в българския бит.
Хората на новото учение, на новите идеи в света трябва
да
се стремят към Истината, отдето и
да
иде тя.
Науката, която сега се развива, за в бъдеще ще се приложи в живота, затова хората трябва
да
се приготовляват
да
си
служат с нейните методи и начини.
Това зависи от веруюто на хората.
Всеки човек трябва
да
има абсолютна, положителна вяра, която се съгражда само от опитностите на душата.
- Като онзи учен, който демонстрирал пред учениците
си
свойството на цимента и турил крака
си
в циментовата каша, та едва могъл после
да
го извади.
Това не е правилно преподаване.
За
да
покаже свойствата на цимента, този учител не трябваше
да
туря крака
си
в циментовата каша, а трябваше
да
постави в нея някой мъртъв предмет, като дърво, камък или друго нещо.
Той искал
да
преподаде урока
си
по-нагледно.
Дойде ли знанието, човек не трябва
да
мисли, че е придобил всичко.
И те поставили главата
си
в такава циментова каша и не могат
да
я извадят.
Ако някой изпадне в заблуждение, че е придобил всичко, което му е нужно, той ще се намери в положението на електрическата лампа, която мисли, че светлината излиза от нея и може
да
разполага с нея, когато и дето пожелае.
Те казват: “Ние трябва
да
вярваме в старото.” -
Да
вярва човек в старото, значи
да
тури главата
си
в цимента и
да
не може
да
я извади от там.
Ако тази наука се проявява в даден народ, тя трябва
да
работи за благото на своя народ.
И тъй, когато някой казва, че има всичко необходимо в
себе
си
, това подразбира: Бог живее в него, и той живее в Бога, хората живеят в Него, и той живее във всички хора.
Ако тази наука се проявява в религията, тя трябва
да
работи за благото на цялото човечество.
Значи, когато кажа, че имам всичко в
себе
си
, подразбирам целокупния живот, изразен във всички живи същества.
В каквото направление и
да
се проявява дадена наука, тя трябва
да
работи еднакво и за стари, и за млади.
Когато кажа, че мога
да
направя всичко, подразбирам, че аз и всички хора, които живеем в Бога, със своите познания можем
да
направим всичко.
Сега около 20% от населението в България страдат от охтика.
Ако запалим само една свещ, в невидимия свят тя ще причини много нещо, защото многото, изобилието винаги се ражда от малкото.
Казвате: “Ние се молим на Бога,
да
им помогне,
да
се излекуват.” - Не, наука трябва на тия хора!
Те трябва
да
направят един решителен опит със
себе
си
.
“Защото, ако бяхте повярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа.” Казвам: Съвременният християнски свят трябва
да
вярва в Христа!
Те трябва
да
опитат Христовото учение, трябва
да
приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили.
Питам тия болни, от които повечето са младежи: Готови ли са
да
посветят живота
си
за благото на човечеството?
Не е достатъчно само
да
каже човек, че е християнин.
Те трябва
да
знаят, че има лек против туберкулозата.
Истинският християнин трябва
да
прилага Христовото учение навсякъде в живота
си
.
Срещате някой болен, който не смее
да
каже, че е такъв.
Той трябва
да
прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и
да
не съди,
да
не одумва никого.
Той прикрива състоянието
си
. Защо?
Христос казва: “Не съдете,
да
не бъдете съдени!
- Понеже съвременните хора са свикнали
да
икономисват Истината.
” Умът, сърцето и душата на християнина трябва
да
са отправени към всички хора, а не само към едного.
Те казват: “Такъв е животът, все трябва
да
сметнеш някого, ако искаш
да
си
пробиеш път.
Обширна любов трябва
да
изпълва душата му!
Такъв трябва
да
бъде стремежът, идеалът на всеки християнин.
Някой казва: “Аз така обвързах еди-кой
си
човек, поставих го на тясно,
да
ме познае!
Затова Христос казва: “Идете
да
проповядвате на целия свят!
Казвам: Не е мъчно
да
поставиш човека на тясно.
” Те проповядват, че Бог е в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух.
Единият от тях разчита на другия, надява се на него, той
да
плаща.
Обаче, този човек, като бръква в джоба
си
, нищо не намира.
Той е силният в света, Който защищава всички същества.
Синът е Истината.
Синът е Христос.
Само този човек може
да
се нарече учен, който, като забележи, че джобът на приятеля му е празен, веднага го хваща за ръката и го запитва: “Приятелю, колко искаш?
Да
вярваме в Христа, значи
да
придобием свободата.
Моята кесия слуша само мене - никого другиго.” Така е, когато човек се нуждае от пари, той трябва
да
поиска
да
му дадат, но не сам
да
бърка в чужди джобове.
Днес всички хора, всички народи търсят свободата.
Който иска, ще му се даде.
Който търси свободата, той обича Христа.
Христос казва: “Ако не вярвате в своите учени и в мене няма
да
вярвате.” Това се отнася до нашите времена, до работниците в съвременната наука.
Прави ли са хората, когато търсят свободата.
Що е свобода?
Това, което включва правата на всички хора и ги учи
да
живеят братски помежду
си
, ние наричаме свобода.
Учителят, ученикът, лекарят, свещеникът, държавникът - нека всеки седи на своето място, но всички единодушно трябва
да
разрешат икономическия въпрос.
Като прекарал там няколко години, спечелил доста пари и решил
да
се върне дома
си
.
Този въпрос може
да
се разреши правилно само тогава, когато хората започнат
да
работят малко, а
да
придобиват много,
да
има голямо плодородие; след това благата
да
се разпределят справедливо между всички хора.
По природа той бил много любознателен, обичал
да
види и разбере всичко, което ставало около него.
Като се връщал за дома
си
, минал през една гора и видял, че в гората десетина души турци копаели нещо.
Той се отбил от пътя
си
, навлязъл в гората,
да
види, какво правят тия хора там.
Тия хора били разбойници, ходили на обир;донесли много крадени пари и сега търсели място,
да
ги заровят, никой
да
не знае, де са ги скрили.
Време е вече
да
се приложи Христовото учение,
да
се живее по закона на Любовта.
Дядо Рашко се заинтересувал
да
разбере, какво се копае там.
Мъжът и жената трябва
да
разрешат този въпрос индивидуално, всеки за
себе
си
, а после, всички заедно ще го разрешат за държавата.
Тя трябва
да
се постави на такава висота, на каквато е поставена Божията държава - Царството Божие.
В държавата трябва
да
цари абсолютна Истина и Правда, за
да
могат всички нейни поданици
да
бъдат равноправни.
Всеки гражданин трябва
да
има свобода,
да
прояви способностите и дарбите, които Бог е вложил в него.
Всеки гражданин трябва
да
бъде идеален човек, за
да
се създаде и идеална държава.
- Ти видя, когато копаехме и ще ни предадеш на властта, а ние искаме
да
няма живи свидетели в нашата работа.
Нека всеки човек търси в
себе
си
вината за всички неуредици в света, за
да
може той сам
да
се изправи.
Замислил се дядо Рашко и
си
казал: “
Да
ме пази Бог!
Питам: Каква цел гонеше Христос с идването
си
на земята?
Връщам се от чужбина, дето бях на работа и отивам в селото
си
, дето ме чакат майка, баща, годеница.
- Той искаше
да
въдвори Царството Божие на земята.
- Можа ли Христос
да
постигне своята цел?
В нашите очи ти
си
шпионин, който ще ни предаде на властта.
Някои казват: “Всичко, което са казали пророците, се е сбъднало.” Един ден ще кажат същото и за Христа.
Пари имам, дом
си
имам, годеница имам.
Когато Любовта дойде в света, всичко ще се изправи.
Полюбопитствах само
да
видя, какво правят тия хора, и ето, какво ме сполете!
Съвременните хора са умни, трезви: засегнете ли техните интереси, те се затварят пред вас; отнесете ли се братски с тях, те се отварят и споделят с вас своите трезви мисли и чувства.
Започнал
да
им се моли: “За Бога, братя, моля ви се недейте ме погубва!
Може някога
да
имате нужда от мене.” - Добре, няма
да
те заколим, но ще извадим очите ти, защото видя мястото, дето заровихме парите.
Всички хора пък са работници в този път.
Ако имаш очи, ти ще намериш това място и ще ни предадеш на властта.
Хиляди и милиони хора трябва
да
се обединят в една велика обща идея, за
да
изчезне от всички вътрешното користолюбие, взаимното изнудване и
да
се създадат истински отношения на братство, на фамилии, основани на Любовта.
- От любопитсво, искат
да
видят, какво се копае в гората.
Ще кажете: “Това се отнася до далечното бъдеще.” - Не, ние сме вече в предверието на Царството Божие.
Ако ме пуснете, ще видите, че косъм няма
да
падне от главата ви.
По колко войници се падат на всеки българин?
Готов съм
да
ходя с вас цели 2-3 месеца,
да
ме познаете и разберете, че не съм лош човек и нямам лоши намерения против вас.
Тия същества, които идат от невидимия свят са разумни; те искат
да
въдворят навсякъде ред и порядък, Правда и законност.
Дълго време след това дядо Рашко разказваше на своите познати и на децата
си
тази опитност.
Има правда в света!
” Правдата ще застави всички хора
да
живеят чист и свят живот.
-
Да
задоволя едно свое любопитство,
да
видя, какви дупки копаят тия хора в гората.
Тя ще им покаже, че никой няма право
да
отнима нито синът, нито дъщерята, нито мъжа, нито жената на кого и
да
е .
Много от съвременните хора страдат от едно сляпо любопитство; те се интересуват
да
знаят, де какво се върши.
Трябва ли
да
има блудни синове в света?
Защо трябва
да
се интересуват?
Трябва ли
да
има вдовици и сирачета в света?
Има известни положения в живота, които трябва
да
се изяснят.
Трябва ли
да
има нещастници в света?
Изясняването е също така процес в природата, както растенето, развитието и ред други процеси.
Нека разбойниците
си
копаят, а вие минете-заминете покрай тях, не се интересувайте от работата им.
Питам българите: “Не трябва ли българското сърце
да
затупти,
да
покаже, че има ред и порядък, има Истина и свобода, има Правда и законност в света?
Всички предмети или всички същества, към които се движим, стават толкова по-ясни, колкото повече се приближаваме към тях; колкото повече се отдалечаваме от тях, яснотата им се губи.
Те не ви мислят злото, но в желанието
си
да
спасят своя живот, ще пожертват вашия.
” Време е вече българските сърца
да
трепнат за всички страдущи, за всички бедни вдовици и сирачета.
Ще кажете: “Добър е Господ, Той ще се погрижи за всичко.” - Добър е Господ, но и българите трябва
да
бъдат добри.
Този процес е необходим за човека, понеже днес, по разни външни и вътрешни причини, той не може
да
мисли и
да
чувства правилно, идеално.
Същото ще срещнете и между учените хора: един учен жертва друг учен, за
да
се спаси той.
Не само един човек трябва
да
бъде добър, но всички хора трябва
да
бъдат добри.
Казвам: Няма
да
се минат и десет години, и моите думи ще се сбъднат.
Представете
си
, че човек живее в един свят, особено създаден, дето той не се нуждае нито от стомах, нито от очи, уши, нос, език, не прави никакви грехове и престъпления.
Често съвременните хора задават следния философски въпрос: “Не може ли светът
да
бъде създаден по друг начин?
Всички хора ще започнат
да
мислят по нов начин.
” - Светът може
да
бъде създаден по хиляди начини, но въпросът е
да
се избере най-добрият начин и така
да
се създаде.
Днес човек не познава
себе
си
.
Тогава, между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация; съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения.
Най-добрият начин, по който светът можа
да
се създаде е този, който имаме днес.
Например, някой човек, като преживее известно време с един добър човек, започва
да
мисли, че и той сам е добър.
Сега, ако отиваш от една държава в друга, на десетина места ще те преглеждат,
да
не носиш нещо; в хотел отидеш, все ще те подозират в нещо; ако наблюдаваш вечерно време небето, ще те проследят,
да
не кроиш някакъв заговор; ако имаш дълга коса, ще те вземат за анархист, или за комунист.
Казвате: “Не можа ли човекът
да
има друга някаква форма, а не тази, която днес има?
Като ме слушате
да
говоря така, някои ще кажат: “Този човек говори така, защото зад него има нещо друго.” -
Да
, зад мене има нещо, но какво?
Добротата на човека се изпитва по отзивчивоста на неговото сърце и неговата душа към общите страдания, които го заобикалят.
Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора.
Обаче, най-хубавата форма, в която човек може
да
се прояви днес е тази, която ние познаваме вече.
Често казвате: “Дошъл е един човек, който иска
да
заблуди народа ни.” - Никой не може
да
заблуди човека.
Всички форми, които са дадени за птиците, за млекопитающите, за растенията, за всички живи същества, изобщо, са най-добрите, за
да
могат те
да
се проявяват при сегашните условия на живота.
Друг път мине покрай някой селянин, който бие вола
си
и веднага влиза в положението на вола.
Всеки сам се заблуждава.
Ние не можем
да
съдим за нещата само от наше гледище. Защо?
Никой човек не може
да
заблуди цял народ.
- Понеже много от разбиранията и схващанията на съвременните хора по разни въпроси са повърхностни.
Това никога не е било в човешката история и няма
да
бъде!
След стотици или хиляди години хората ще разберат тясната връзка, която съществува между живота на всички същества.
Разтовари го малко,
да
може по-лесно
да
пренесе товара!
Човек трябва
да
вярва в Христа и в Христовото учение, което е Божествено, т.е.
Ако се разглеждат нещата и отношенията между тях само от външната страна, те изглеждат разхвърляни, независими едни от други.
” Селянинът ще го разбере и ще смегчи малко страданията на своя вол.
След това този човек вижда, че един ловджия гони заек.
Бог иска
да
подигне всички хора и
да
ги освободи от страданията им.
Какво донесоха Моисей и Буда на света?
Те ще бъдат носители на новата, положителната Божествена наука.
Според тия нови теории учените ще доказват, че атомите се раждат и умират, както и хората; йоните също така се раждат и умират, както и хората.
И тъй, вярвайте в Божественото и Го зачитайте във всички хора.
Всичко това ще бъде обосновано и доказано точно математически, с ред формули, с каквито
си
служи днес математиката.
Вижда паяк, хванал муха в паяжината
си
, и му казва: “Остави мухата на свобода, не я изяждай, стани вегетарианец!
Гледайте на всички с уважение и почитание.
Често, като говоря в беседите
си
за учените хора и за науката, мнозина мислят, че аз отричам тяхната работа, че не ги признавам и т.н.
” Ако паякът го разбере, веднага му се покорява, скъсва нишката, в която мухата се оплела и я освобождава.
Ако човек е стражар, метач или какъв и
да
е, уважавайте го за Божественото в него.
Ако не го разбере, казва му: “Какво
да
правя?
Срещнете ли, например, някой стражар, който не изпълнява службата
си
добре, кажете му тихо, благо: “Братко, ти
си
поставен на висок пост.
И аз искам
да
се нахраня.
Внимавай
да
не станеш причина
да
се закачи на въжето някой човек, който не заслужава това!
И като планински върхове, те събират енергията от живата природа - от снеговете, от атмосферата, от светлината, от топлината и от ветровете и я изпращат в долините.
От толкова време чакам
да
попадне нещо в мрежата ми.” - Нищо, остави мухата, аз ще ти дам нужната храна.
Например, те изпращат енергията от снеговете в потоци жива вода, като напояват долините и развиват всякаква култура по тях.
Ако и при това положение паякът не се подчини, той скъсва паяжината му с тояжката
си
и освобождава мухата.
Планините дават направление на изворите.
Казвам: Само така може
да
се изпита отзивчивостта на човешката душа.
Само по този начин могат
да
се създадат приятелски, братски отношения между хората.
Човек трябва
да
бъде чувствителен, отзивчив и състрадателен към нещастията на околните.
Главната задача на хората е
да
придобият знания,
да
станат учени,
да
могат
да
отделят краката и ръцете от телата
си
и най-после
да
знаят начина, по който ще могат
да
внасят в организма
си
такива микроби, които носят нови жизнени сили, нов живот.
Те сами не създават тази енергия, но събират я, задържат я в
себе
си
и когато дойдат благоприятни условия, тя слиза надолу и напоява долините.
В този дух, именно, трябва
да
се възпитава младото поколение.
Казвам: Важно за всинца ни е
да
вярваме в Христа!
Ние не искаме
да
освободим света от снега, както някои хора искат
да
освободят живота
си
от всякакви противоречия и
да
живеят като ангелите.
Не е достатъчно само
да
изслушаш някого, но трябва
да
се вслушаш,
да
влезеш в положението му и
да
разбереш, защо страда.
Разбереш ли, защо страда, ще можеш
да
му помогнеш.
Те били ли са при ангелите, за
да
знаят, как живеят?
Ангелът живее добър, красив живот, защото е крайно разумно същество.
Ангелът обръща внимание на такива малки неща, които и най-досетливия човек не може
да
забележи.
Ако постъпите в някой ангелски университет, вие нищо няма
да
разберете от техните теории.
Те искат
да
придобият много знания,
да
свършат четири факултета.
И те имат теории за създаване на света, за духа и материята, за разните светове и т.н.
За
да
свърши човек четири факултета, той трябва
да
живее 999 години.
Понякога в ангелския университет засягат земния живот и научно разрешават въпроса, защо хората грешат, защо страдат и се мъчат, и т.н.
- За
да
може
да
приложи знанието, което е добил от тия четири факултета.
Между всички учени не се е срещнал досега нито един такъв, който
да
е обяснил истинските причини на злото в света.
Какво виждаме днес в живота?
Обаче, има учени хора, които нищо не са писали по този въпрос, но знаят причините за злото в света и могат
да
ги обяснят.
Онзи, който знае причините за произхода на злото, той ще може и ще знае, как
да
го поправи.
Всеки лекар, който може
да
обясни причините за развиване на някоя болест, той ще знае, как
да
я лекува.
Науката има смисъл, когато може
да
се използва и приложи в целокупния живот на човека.
Човек трябва постоянно
да
освежава своите знания.
Той представлява всички съвременни учени хора, целокупно взети, както и всички съвременни художници, музиканти, писатели и поети.
Мнозина от съвременните хора като придобият висше образование, едновременно с това развиват и една лоша черта в характера
си
.
Христос казва: “Ако вие не вярвате във всички ваши поети, художници, музиканти и учени хора, които са написали всичкото свое знание на книга, как ще вярвате в мене, който сега ви проповядвам нещо ново?
Те започват
да
гледат на всички останали работи, като на унизителни.
С това Христос иска
да
каже, че всички тия хора подготвят пътя за Христа, та като им говори,
да
Го разбират.
Някой казва: “Аз свърших университета, не мога
да
работя вече на нивата, не съм способен за тази работа.” Чудно нещо!
Докато не беше свършил университета, тази работа му подобаваше, а сега, като учен човек, намира, че тя не е достойна за него.
Ако той подразбира само външната страна на официалната наука, прав е
да
не й вярва.
Сега, именно, като учен човек той трябва
да
работи на нивата.
Ще впрегне един модерен плуг с електричество, ще вземе книгата
си
в ръка, ще се качи на плуга и едновременно ще чете и ще оре земята.
Много религиозни хора разсъждават като тия съвременни учени.
Те казват: “Ние трябва
да
се молим на Бога, не можем
да
работим на нивата.” Кое пречи на религиозния човек
да
се качи на модерния плуг и
да
се помоли на Бога,
да
Му благодари, че го е освободил от тежкия труд,
да
изтощава силите
си
?
- Например, някой автор напише едно хубаво стихотворение и след време го забрави, а едно малко дете, като научи това стихотворение наизуст, дълго време го помни и може
да
го декламира.
Той едновременно ще се моли на Бога и ще оре нивата
си
.
Децата имат силна памет и като научат нещо, не го забравят лесно.
Кой е казал, че човек може
да
се моли само в църква или у дома
си
?
Извикайте някой виден поет и вижте, дали помни това, което е писал.
Някой ученици, със силна памет, запомнят всички формули по математика и при случай корегират своите учители.
Като дойдеш до известно противоречие, кажи: “Господи, дай ми малко от твоята Мъдрост и светлина, от твоята Любов и топлина,
да
продължа живота
си
,
да
свърша работата, която
Си
ми определил.
НАГОРЕ