НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
262
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
262
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля
си
какво сте направили, вие ще му кажете истината.
Някои хора са много чувствителни, други имат силно развити лични чувства, трети са много тщеславни, четвърти – горделиви, някои пък са завистливи, злобни, отмъстителни.
Когато хората грешат, Бог не бърза
да
ги съди, но оставя свободно
да
помислят върху това, което са направили,
да
си
признаят пред
себе
си
и след това
да
бъдат готови
да
признаят грешките и греховете
си
и пред Него.
Не е лесно човек
да
се освободи от лъжата.
Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота.
Гордият човек е отворил всички прозорци на умствения
си
живот, вложил е в ума
си
безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена
да
постигне,
да
стане пръв човек в света.
Всеки друг, който се е явил след него, по никой начин не може
да
бъде пръв.
Следователно, който иска
да
се домогне до истинската наука, той трябва
да
освободи ума
си
от всички заблуждения.
Ти, който
си
се родил на опашката, ще бъдеш доволен и на това място, на което те поставят.
Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж
да
се поправи.
Трябва ли
да
се сърди затова на гостилничаря?
Време и усилия се изискват, за
да
може човек
да
изправи погрешките
си
.
Гостилничарят ще каже: „Ти нямаш право
да
се сърдиш,
да
си
недоволен от храната.
Аз даже не подозирах, че ще дойдеш толкова късно.
Сега бъди благодарен и на това, което
си
заварил."
Слязъл съм в ада между грешните същества." Не, ти не
си
в ада, но
си
попаднал в твоята карма.
Та и вие, като ученици, трябва
да
бъдете внимателни едни към други; всеки
да
бъде доволен от положението, което заема.
В съзнанието
си
човек трябва
да
мине през всички свои съществувания,
да
се види в най-низките положения, когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не позволява
да
направи.
Всеки иска
да
бъде почитан и уважаван от другите.
Той трябва
да
изкупи тия престъпления,
да
ги изплати.
Това желание е на място, но постъпва ли той спрямо другите така, както иска
да
постъпват спрямо него?
В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на които в миналото сте правили зло и добро.
Когато някой от вас излезе
да
каже нещо, другите му се смеят.
Ето защо днес човек трябва
да
живее добре,
да
изличи от съзнанието
си
всички грехове на миналото, за
да
се домогне до положителното знание.
Съвременната наука в това отношение дава ред методи и познания на човека как
да
се справи с кармата
си
, т. е.
как
да
ликвидира с нея.
Вярно е, че някога човек говори неща, които не разбира, а някога говори неща, които разбира, но които не може
да
изкаже,
да
предаде точно с думи.
За
да
може човек
да
предаде точно една идея, първо тя трябва
да
му е ясна на физическия свят.
Щом идеята му е ясна на физическия свят, той ще може
да
я изкаже,
да
я предаде и на другите хора.
Значи нещата трябва
да
започват от физическия свят и
да
вървят нагоре, т. е.
Сега, като ученици, вие трябва
да
работите,
да
създадете около
себе
си
здравословна атмосфера.
Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи,
да
изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро.
За изяснение на мисълта
си
ще ви дам следното правило.
Ако някой от вас отпадне духом или се съсипе материално, вие пак можете
да
му изпращате насърчителни мисли.
Когато ви дойде някой гост, когото не сте виждали десетина години, първия ден ще му дадете най-простото ядене: боб без масло, без никакви приправки, само със солчица.
Чрез закона на внушението вие можете
да
помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора.
Втория ден ще му дадете по-хубаво ядене; третия ден – още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато последния ден го угостите с най-хубавото ядене.
Обаче вие постъпвате точно обратно: първия ден слагате на госта
си
най-хубавото ядене, втория ден – по-просто ядене, и ако гостът ви прекара десетина дена у вас, последния ден го гощавате с боб.
Достатъчно е чрез този закон
да
внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за
да
се реализира тя.
Следователно, искате ли
да
изкажете някоя мисъл, предайте я най-напред в най-проста и ясна форма, а после я украсявайте.
Ако успеете пък
да
внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира.
Първо, вие искате
да
я предадете в най-красива, изящна форма,
да
направите впечатление на хората, а после завършвате, като предавате мисълта
си
в най-прост вид.
Няма мисъл, която, вложена в свръхсъзнанието на човека,
да
не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието.
Тази е причината, поради която хората не успяват в живота
си
.
Всички недъзи могат абсолютно
да
се изправят, но при условие на абсолютна вяра.
Учителят извиква на урок един от учениците
си
и го запитва: „Минчо, кажи ми, какво е предназначението на ученика?
В свръхсъзнанието човек може
да
проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение.
" Ученикът отговаря: „Когато Бог създаде света, първо той направи небето и земята; после – деня и нощта; на третия ден създаде тревата, цветята и дърветата; на четвъртия ден – небесните светила; на петия ден -животните; на шестия ден Бог създаде човека,
да
расте и
да
се развива,
да
учи." Другарите на Минча слушат, не могат
да
разберат, какво иска
да
каже той с тази дълга история.
И тъй първото нещо, което се изисква от всички, е
да
храните помежду
си
взаимно доверие и уважение.
Минчо трябваше
да
отговори на зададения въпрос кратко, ясно и просто: „Предназначението на ученика е
да
учи."
Искате
да
се изкажете по нещо – не бързайте.
Следователно, за
да
напредва ученикът, той трябва
да
прилага.
Помислете малко за това, което искате
да
кажете, докато създадете в мисълта
си
красива форма.
През течение на годината ученикът минава достатъчно материал, но той трябва
да
приложи поне една десета от този материал.
Нека това бъде една задача за вас.
И вие, като ученици, също така трябва
да
прилагате; много материал имате, но част от него трябва
да
приложите.
Наистина не е лесно човек
да
поддържа в ума
си
изключително красиви мисли, но нека работи върху това.
Не прилагате ли, вие ще натоварите ума
си
, а този товар ще ви създаде големи безпокойствия.
По този начин той ще създаде здрава, трезва мисъл в
себе
си
.
Умът на ученика трябва
да
е спокоен,
да
не се товари повече, отколкото може
да
носи.
Човекът на новото трябва
да
бъде изпълнителен във всичко, което е обещал
да
направи.
При това в мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва
да
има голямо разнообразие.
Еднообразието носи смърт.
Обещаеш нещо, направи го в такава форма, в каквато
си
обещал.
Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за
себе
си
, така и за другите.
Обещал
си
пред Бога или пред душата
си
да
отидеш някъде – иди, изпълни обещанието
си
, макар и на легло
да
си
.
Парализиран
да
си
, пак иди.
По силата на внушението, че
си
обещал пред Бога
да
направиш нещо, ще можеш
да
го изпълниш.
Човек може
да
повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла.
Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша.
Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести.
Вечер преди
да
заспите ще се развързвате чрез закона на внушението.
Много ремъци има човек на ръцете и на краката
си
.
Всеки ученик трябва
да
знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер.
Тези ремъци са подобни на тия, които пехливаните турят на ръцете
си
, докато се борят.
Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може
да
се лекува.
Когато човек се обезсърчи, той е в положението на пехливан, който носи ремъци на ръцете
си
и е забравил
да
ги хвърли.
Някой боледува и казва: „Не може ли Бог
да
премахне болестта ми?
Развържи ремъците от ръцете
си
, хвърли ги настрана и обезсърчението ще изчезне.
" Казвам: Ти създаде болестта, ти сам трябва
да
я премахнеш.
В Божествения свят съществува следния закон: кой каквото е създал, добро или зло, той сам трябва
да
носи последствията.
Вие можете
да
живеете и по стария морал, но ще знаете, че сте в старата култура.
За пример в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши.
Излиза, че единствен той е добър в класа, а всички други са лоши.
Те трябва
да
имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат, става пред Неговото лице и Той одобрява или не одобрява техните постъпки.
Възможно е неговите съученици
да
са превишили правата
си
, но и той има някаква вина.
Питам: Какво трябва
да
направи сега този ученик?
Никаква външна буря, никаква стихия не е в сила
да
спре течението на правата мисъл.
Да
разправи всичко на учителя
си
и
да
остави на него, той
да
ги помири или сам
да
отиде при съучениците
си
, с които се е скарал, и
да
се помири?
Това е задача за този честолюбив ученик, той сам трябва
да
намери начин как най-правилно
да
я реши.
Тя не може
да
тече гладко, не може
да
постигне своята цел.
Ако този ученик иска
да
се помири със своите съученици, той трябва
да
се смири,
да
излезе пред тях и
да
им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках
да
се представя за нещо повече от това, което съм.
Казвам: Всички ние трябва
да
се стремим
да
имаме Божието благословение,
да
Го чувствуваме в
себе
си
,
да
слушаме Неговия глас.
Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел.
Това е необходимо за всинца ни, ако искаме
да
бъдем здрави.
По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви
да
ме извините." Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят.
Обаче, рече ли
да
се хвали със своята благородна кръв, със своето високо произхождение, че дядо му, прадядо му са били поети, писатели, философи, никой няма
да
му обърне внимание.
Само здравият ученик може
да
учи.
За
да
учи, той трябва
да
има средства,
да
бъде богат.
Само умният може
да
бъде истински богат и уважаван от всички.
Всички хора се стремят към красотата; те искат
да
бъдат красиви.
Ние искаме
да
знаем каква е нашата кръв и какво ние можем
да
направим.
Човек може
да
бъде и здрав, и силен, и богат, и красив, но преди всичко той трябва
да
бъде достоен,
да
заслужи тия качества.
Всичко останало е стара философия, от която ние не се интересуваме.
Казвате: „Нали духовното се дава даром?
" – Даром се дава само на достойния.
Момента, в който човек внесе една нечиста мисъл в ума
си
и едно нечисто чувство в сърцето
си
, кръвта му се покварява, т. е.
Всеки трябва
да
се стреми
да
бъде достоен за Божието благословение.
губи чистотата
си
.
Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия
да
учи.
От своя страна пък той трябва
да
бъде признателен,
да
работи,
да
учи, за
да
отговори на това внимание.
Не се ли поставят на мястото
си
, те изгубват предназначението
си
.
Една от важните мисли, която трябва
да
задържите в ума
си
от тази лекция, е
да
запазите достойнството
си
, за
да
не изгубите Божието внимание.
За изяснение на мисълта
си
ще приведа следния пример.
Представете
си
, че вие сте беден човек и отивате с десет празни чувала при един богат земеделец
да
тури в тях жито.
Ако запазите това внимание, вие ще можете
да
учите,
да
изпълнявате задачите, които се дават в Школата.
За пример една от задачите, която трябва
да
имате предвид, е
да
работите върху музиката,
да
придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала.
Вие виждате, че той е готов още
да
дава и подлагате ръцете
си
да
сипва и в тях.
Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо
да
вървите по новите пътища.
Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново?
Ръцете ви ще се напълнят с жито; то ще прелее от тях и ще почне
да
се разсипва по земята.
От какво трябва
да
се вдъхновява бъдещият музикант или певец?
Вън от чувалите житото не може
да
се използува.
Той трябва
да
се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила
да
направи преврат в душата на падналия човек.
Какво по-голямо възнаграждение може
да
има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството?
Следователно всяка хапка, която не се придружава с добра мисъл и с добро чувство, носи за стомаха отрова, смърт.
Те ще кажат: „Бог
да
те благослови, дето дойде между нас
да
ни посвириш!
" Какво по-голямо морално удовлетворение може
да
очаква музикантът, ако със своята музика той е успял
да
събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал
да
учи?
Когато човек говори, във всяка негова дума трябва
да
е вложено Божествено вдъхновение.
Този човек започва
да
учи, свършва няколко факултета, става професор и казва: „Благодарение на един музикант аз днес не съм прост човек, а професор." На това основание, когато и ние изкажем една дума, тя трябва
да
произведе същия ефект, какъвто музиката произвежда върху пияницата или върху простия човек.
Това вдъхновение носи благословение както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша.
Тези са едни от задачите, които ви предстоят като на ученици.
Тогава човек трябва
да
престане
да
говори.
Правилното разрешаване и прилагане на тия задачи ще определи положението ви като хора, носители на новото.
Ако човек продължава
да
говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо?
Казвам: Когато хората не се подчиняват на своя вътрешен глас, те минават за лоши; когато се подчиняват на вътрешния
си
глас, те минават за добри.
Той зачита
себе
си
, зачита и другите хора.
Неразумният мисли само за
себе
си
; той не иска
да
знае как се отразява неговото поведение върху окръжаващите.
За пример дъщерята се обиди нещо от майка
си
или от баща
си
и се затвори в стаята
си
, седи ден, два, три, никому не отваря.
Не, въпросите не се разрешават в затворени стаи.
Който иска правилно
да
реши някой въпрос, нека излезе на чист въздух, под открито небе.
Някой човек заболява от известна болест и за
да
се лекува, занасят го в болница.
Всички се чудят какво
да
правят.
Казвам: Извадете този човек от болницата, оставете го
да
лежи на открито, под влиянието на слънчевите лъчи.
Те ще бъдат най-добрата завивка, най-добрият лекар на болния.
И дъжд
да
завали, няма опасност за болния.
Достатъчно е само
да
се покрие отгоре с една каучукова мушама,
да
не прониква влагата в тялото му.
А тъй
да
се затвори в някоя стая и
да
седи там с дни, той нищо няма
да
разреши.
Човек има право
да
се заключва в стаята
си
, само когато се моли.
Христос казва: „Когато се молиш, влез в тайната
си
стаичка и се затвори, никой
да
не те вижда." Щом свърши молитвата
си
, човек трябва
да
излезе вън, на отворено, между хората.
Някой казва: „Защо ще ходя между хората, когато те ми причиняват толкова страдания?
" Казвам: Ако
си
недоволен от някои хора, всички не са виновни за това.
Ако
си
студент и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за
да
помнят,
да
заучават уроците
си
.
Ти ще се насърчиш, ще
си
кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби студенти." Ако мислиш, че
си
лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш.
Когато човек види, че има хора, които седят по-долу от него, това му дава импулс за работа.
Тъй щото понякога и отрицателните положения в живота са в сила
да
поощрят ученика,
да
го заставят
да
работи,
да
върви напред.
Обаче, когато работите трябва
да
вървят напред, тогава на първо място ще се поставят способните ученици.
Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни.
За способния ученик е толкова естествено
да
бъде такъв, колкото естествено е за ябълката
да
бъде сладка.
Той не говори за
себе
си
, не се хвали, не очаква похвали и от другите, но каквато задача му дадат, той веднага я решава.
Ако го накарат
да
изсвири нещо, той взима цигулката
си
и започва така
да
свири, че моментално приковава вниманието на всички.
Когато човек говори много за
себе
си
, когато се хвали, без
да
оправдава думите
си
, за такъв човек казват, че той само дрънка.
-„Ще вържат и тогава ще ги опитате, но казвам, че плодовете им ще бъдат много хубави." – Можеш ли още сега
да
докажеш това?
Когато ученикът предаде своята теза и я защити, само тогава учителят ще се произнесе за нея.
До това време той ще се въздържа
да
даде мнението
си
, колкото
да
му препоръчват този ученик.
Някой ученик се оплаква от учителя
си
, че отговорил за шест, а учителят несправедливо му поставил тройка.
Казвам: Възможно е учителят
да
не е бил справедлив, но възможно е и ученикът
да
не е справедлив и
да
не разбира уроците
си
.
И тъй за всеки даден случай е важно какво е отношението на човека към Първата Причина, към ближните му и към
себе
си
.
Който иска
да
разбере, дали отношенията му към Бога са правилни, нека
си
отговори, приема ли Бог молитвата му, изпълнява ли желанията му.
След това нека
си
даде отчет, какво е отношението на невидимия свят, т. е.
И най-после нека анализира отношенията
си
към самия
себе
,
да
види правилни ли са те или не.
Ако Бог не отговаря на молитвите му, ако ангелите не го слушат и ако той се намира в противоречие със
себе
си
, кой е виновен за това?
Той ще каже, че всички са го забравили.
Не, с такъв отговор въпросите не се разрешават.
Може би неговият телефон или радиоапарат е развален някъде и не може
да
възприема вълните, които идат от невидимия свят.
Следователно причината за всеки неуспех, за всички страдания и мъчнотии е самият човек.
Всички хора искат
да
бъдат обичани.
Знаете ли какво се изисква от човека, за
да
бъде обичан?
Човек може
да
бъде обичан само ако дава нещо от
себе
си
.
Силният човек се обича за силата му.
Чукът се обича за работата, която може
да
свърши.
Перото се обича за това, което може
да
напише.
Някой казва: „Аз съм слаб наистина, но хората трябва
да
ме обичат, защото съм Божие създание." Когато става въпрос за Божии създания, човек трябва
да
знае, че роденият от Бога трябва
да
включва три важни качества в
себе
си
: първо, той трябва
да
обича; второ, той трябва
да
мисли и трето, той трябва
да
свети.
Следователно всеки човек ще бъде обичан заради любовта, която носи в
себе
си
, заради мисълта и заради светлината.
Към здрави, към силни хора тя не се проявява.
Питам: Ситият нуждае ли се от угощение?
Богатият нуждае ли се от пари?
Ученият нуждае ли се от знание?
На същото основание и любовта се изявява към слабите, към нуждаещите се, към изоставените.
Обаче любовта се изявява и към подобните
си
.
Тази любов е във възходящо състояние; тя носи здраве и сила за душите.
Сега ние се нуждаем от положителна наука, от положително знание, с което
да
изправим сегашния
си
живот,
да
се освободим от известни недъзи в
себе
си
.
Ако човек се заеме
да
изправи недъзите
си
, той нищо не би направил без тази наука.
Напротив, при това положение той би се спънал от своите недъзи, но по никой начин не би могъл
да
се освободи от тях.
Преди всичко той не може
да
скрие недъзите
си
.
Всеки недъг оставя свои черти, белези върху човека, които с нищо не могат
да
се прикрият.
Добро или лошо, всичко е написано на човешкото лице.
Какво бихте казали, ако тия черти могат
да
се фотографират?
2.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Ако хората не успяват в живота
си
, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които
си
служат.
Те турят любовта там, дето вярата трябва
да
работи.
Те искат
да
побеждават големите мъчнотии с любов, но не успяват.
За
да
разрешите някаква мъчнотия с любов, вие трябва
да
я намалите в
себе
си
,
да
я представите в най-малката й форма.
Представете
си
, че някой ви дължи сто хиляди лева.
Като не може
да
ви се изплати, той дохожда при вас
да
ви се моли,
да
му простите дълга.
Обаче, той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина, и любовта не може
да
работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може
да
влезе в кръга на нейната дейност.
– И тях не мога
да
платя.
– Хиляда лева можеш ли
да
платиш?
– Сто лева можеш ли
да
платиш?
– Десет лева можеш ли
да
платиш?
Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека
да
плати само един лев, поне за семето, което е дала.
По този начин любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и ги представя в такъв вид, че
да
станат лесно разрешими.
Тя ги представя в толкова малък вид, че
да
не обезсърдчи и отчае човека.
Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в
себе
си
,
да
работи за изправянето им.
Види ли погрешките
си
в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в
себе
си
, че може
да
ги изправи.
Ученикът се извинява на учителя
си
, че не е могъл
да
научи урока
си
, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н.
Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва
да
се научи.
Като ученици, при самовъзпитанието
си
, вие трябва
да
прилагате и двата закона, любовта и вярата.
Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с вярата.
Всички големи борци са започвали със закона на любовта, а са свършвали с вярата.
За
да
развиват мускулите
си
, те са започвали с любовта.
Те са обичали работата
си
, и затова са имали разположение
да
правят ред упражнения, всеки ден
да
ги увеличават,
да
пристъпват към все по-тежки и сериозни.
Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от
себе
си
, за
да
придобият вяра в своите сили.
Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своята сила и се обяват готови борци.
Те имат вече вяра в
себе
си
и работят с нея.
Тъй щото, искате ли
да
работите върху
себе
си
,
да
изправяте погрешките
си
, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите.
Това не значи, че трябва
да
изкоренявате погрешките
си
и
да
ги хвърляте вън от
себе
си
, без
да
им дадете условия за по-нататъшен живот.
Изкорените ли една погрешка от
себе
си
, посадете я в земята,
да
се развива далеч от вас.
Като ученици, вие трябва
да
работите с любовта, за
да
преодолеете вътрешния страх в
себе
си
.
Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми.
Какво трябва
да
прави човек, за
да
преодолее в
себе
си
страха и отвръщението от тия неща?
– Ако го е страх от жаба, той трябва
да
прави опити, постепенно
да
се приближава към нея,
да
я пипа,
да
я гледа, докато привикне.
След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва
да
се справи с вътрешния
си
страх.
Запример, понякога човек
си
внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва
да
се страхува, че ще умре.
Като работи върху
себе
си
,
да
преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи.
Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете
си
.
Човек трябва
да
знае, по какъв начин
да
трансформира излишните енергии в своя организъм.
Като изучава организъма
си
, човек дохожда до положение
да
разбира, че много от неговите болезнени състояния се дължат на атмосферните влияния.
Като е дошъл на земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот.
Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно
да
работи върху
себе
си
,
да
трансформира тия състояния.
В няколко минути той трябва
да
смени състоянието
си
,
да
се освободи от гнева, от обидата.
Ще кажете, че човек не трябва
да
се влияе от външните условия на живота.
– Не, изкуство е и като се влияе,
да
може лесно
да
трансформира състоянията
си
.
Каквото и
да
прави, човек не може
да
избегне влиянието.
Влиянията са благоприятни условия за човека
да
расте,
да
се развива,
да
преодолява мъчнотиите, които среща на пътя
си
.
Като не може
да
постигне желанията
си
, човек казва: Няма вече за какво
да
се държа.
Други пък казват точно обратното, а именно: Убий всяко желание в
себе
си
!
Човек не трябва
да
убива желанията
си
, но
да
пристъпва постепенно към възпитанието им.
Държи ли едновременно всичките
си
желания в сърдцето
си
, човек ще се намери в невъзможност
да
ги възпитава.
В човека има ред противоречиви желания, които могат
да
се хармонизират в някое възвишено желание.
Запример, желанието на човека
да
постигне съвършенство е в състояние
да
хармонизира всички останали желания.
Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца.
Същевременно, те използуват всички човешки енергии, колкото и
да
са отрицателни.
Какъвто
да
е човешкият живот, той може
да
подига или понижава човека, но във вселената той не произвежда лоши резултати.
Силите на вселената са така разпределени, че те трансформират всичко, каквото им се изпречи на пътя.
Ето защо, той трябва
да
се пази от погрешки и престъпления, които спъват неговото растене и развиване.
В пътя на развитието
си
, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението
си
.
– Ама аз не искам
да
бъда смешен.
Искаш или не, ти често ще изпадаш в смешни положения.
Не е ли смешен професорът, който, от време на време, се почесва по главата, когато иска
да
си
спомни нещо, което е забравил?
Той туря храната в устата
си
, и току я премята от една страна на друга.
Човек може
да
не изпада в смешни положения, само когато неговите действия са в хармония с действията на природата.
Това значи,
да
живее човек хармонично.
Докато дойде до хармонията на природата, човек често ще прави нехармонични движения.
Въпреки това, той трябва
да
бъде свободен.
За човека е важно
да
работи върху
себе
си
, а това, че не може изведнъж
да
се подигне, още нищо не значи.
Като ученици на Великата Школа, от вас се иска
да
изградите своя характер.
Човек не може изведнъж
да
преобрази
себе
си
.
Иска ли
да
постигне нещо, човек първо трябва
да
отправи желанието
си
към своя ум, като мисъл, и после
да
пристъпи към реализирането му на физическия свят.
Запример, някой иска
да
бъде милосърден.
За тази цел той първо трябва
да
обмисли начина, как
да
приложи това свое желание на практика.
Ще му дойде на ума мисълта
да
посети някоя бедна вдовица с няколко деца.
Като отиде в дома й и види условията, при които живее, в него ще се събуди чувство на състрадание, и той ще започне
да
търси начин, как
да
й помогне.
Като прави различни опити, човек развива отделните
си
центрове.
Задачата на ученика е
да
разработи своите умствени способности и чувства, за
да
се ползува от тях в живота
си
.
Ако въображението на човека е силно развито, може
да
го спъне.
В такъв случай, той трябва
да
прилага волята
си
, за
да
се справя с известни мъчнотии.
Запример, виждате, как един човек ходи свободно по дъска, дълга пет метра, но сложена на земята.
Той стъпва на дъската, върви от единия до другия й край, без
да
се страхува от нещо.
Обаче, поставите ли тази дъска на гредите на някоя висока къща и го накарате
да
върви по нея, той веднага ще се откаже
да
направи това.
Той
си
представя, че като стъпи на дъската, може
да
падне от къщата и
да
се убие.
Ако би приложил волята
си
, той би могъл свободно
да
върви по дъската, без никакъв страх за живота
си
.
във въздуха, човек се отказва
да
мине през тях.
Той се страхува
да
не падне от тази височина и
да
се убие.
Защо трябва
да
се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия?
Сега не му остава нищо друго, освен
да
прояви по-голяма смелост и
да
мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята.
Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва
да
се разрешат по естествен начин.
Който се страхува
да
мине през някаква мъчнотия, той трябва
да
намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и
да
се насърдчи от двамата.
Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи
да
пристъпи към жабата и
да
я хване.
По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи
да
хване жабата.
Всички растения и животни представят условия за човека
да
се самовъзпитава.
Иска ли, запример,
да
развие търпение в
себе
си
, човек трябва
да
наблюдава, как паякът прави мрежата
си
.
Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва.
Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него.
Тъкмо простре мрежата
си
на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва.
Без никакво роптание, с голямо търпение, паякът отново започва
да
тъче мрежата
си
.
През това време паякът работи спокойно и търпеливо удвоява нишката
си
,
да
издържи на силния вятър.
Като наблюдавате, как паякът работи, кажете
си
: Ако паякът, такова малко същество, проявява търпение, защо аз – човекът,
да
не бъда търпелив?
Ако искате
да
разберете, какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте, какво правят пчелите, без
да
ги закачате.
С това те казват на човека: Всяко нечисто желание или всяка нечиста мисъл, която се изпречи на пътя ни, трябва
да
се бодне.
Следователно, когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва
да
се бодне с жило, за
да
се отстрани.
И тъй, като ученици, вие трябва
да
бъдете будни,
да
знаете, какви мисли и желания
да
допущате до
себе
си
.
Те говорят изключително за миналото
си
.
– Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва
да
работи,
да
внася по нещо ново в съзнанието
си
.
До последния ден на живота
си
, цигуларят трябва
да
свири и, като дойде деня на заминаването му,
да
каже на цигулката
си
: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата
си
.
Човек трябва
да
слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново.
Със същия импулс трябва
да
си
замине.
И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние
да
използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество.
Тя преувеличава нещата, за
да
ги види добре.
После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки.
Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит.
Според някои,
да
бездействуваш, това значи,
да
имаш най-малкия потик в
себе
си
.
Щом престанеш
да
го обичаш, всичко това изчезва.
В същност не е така, защото бездействие не съществува в природата.
За
да
не изпада в разочарования, от време на време човек трябва
да
се вслушва в Божественото в
себе
си
, което всякога познава истината.
Когато човек мисли, че е в пълно бездействие, и тогава даже не бездействува.
ще
си
кажа: Не бързай още
да
се произнасяш, дали е даровит, или не.
Ще имаш търпение
да
дочакаш цялата картина и тогава
да
се произнасяш.
То се страхува
да
се прояви свободно,
да
не му стане нещо.
– Ама
да
му кажа
да
се зарадва.
– Не, човек трябва
да
бъде искрен в
себе
си
.
Представете
си
, че влизате в едно общество на хора, които не ви създават никакви противоречия.
Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към
себе
си
, било по отношение към другите.
Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките
си
, но и те ще му причиняват.
Дръжте в ума
си
мисълта, че сте дошли на земята
да
се учите.
За
да
не предизвикват никакво противоречие, те трябва
да
са съвършено еднакви и по ръст, и по вътрешен строеж.
Ще прилагате и двата закона в живота
си
: законът на вярата и законът на любовта.
Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни,
да
не се подавате на неговите болезненни прояви.
Малкият потик крие в
себе
си
възможности
да
стане голям,
да
се увеличи.
Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности.
Това е в зависимост от времето и пространството.
Запример, като излизаше от дома
си
, тя
си
представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя.
Природата
си
служи с малки и големи потици, но от икономични съображения тя предпочита малките потици пред големите.
За
да
не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои.
При малките потици се изразходват малко сили, малко материал, а при големите – повече сили и повече материал.
След това продължаваше пътя
си
.
Тя трябваше известно време
да
работи върху въображението
си
, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума
си
.
В природата съществуват ред разумни сили, с които тя
си
служи, като потици на човешката душа.
Това не значи, че човек трябва
да
избягва страданията.
Една от тия разумни сили е любовта, а друга – вярата.
Има смисъл
да
страда човек, но така, че
да
се ползува от страданията
си
.
Коя от двете сили дава по-голям потик на човека?
Едно трябва
да
знаете: добре е
да
не страда човек, но при сегашните условия на живота, страданията са неизбежни.
Ще кажете, че любовта дава по-голям потик. Защо?
В страданията се крият условия за растене и подигане на човека.
– Защото тя включва всички сили в
себе
си
.
– Това трябва
да
се докаже.
Да
твърдите, че любовта включва всичко в
себе
си
, е все едно
да
твърдите, че майката включва детето в
себе
си
.
Ако това е вярно, детето не би трябвало
да
излиза вън от утробата на майка
си
.
Когато положението на рибите станало много тежко, някои от тях решили
да
напуснат водата,
да
излязат вън от нея,
да
не
си
спомнят за предишния
си
живот.
Водата им казала: Каквото и
да
правите, дето
да
отидете, без мене не можете.
Все ще ме потърсите, поне гърлото
си
да
наквасите.
Никое живо същество не може без вода.
Както водата измива, изглажда и изчиства всичко, така и любовта урежда всички неща в живота.
Като се натъкват на известно противоречие в живота
си
, хората се обезсърдчават от всичко и казват: Не ни трябва любов, нищо не ни трябва.
– Не, без любов не може
да
се живее.
Каквото е водата за рибите, такова нещо представя любовта за човека.
Тя е среда, в която той живее и без която не може.
Значи, любовта е вода, в която човек плува като риба.
За
да
не се удави, той трябва
да
я разбира,
да
познава законите й.
Следователно, като влезете във водите на любовта, гледайте
да
не се удавите.
Като се качвате по нейните височини, гледайте
да
не паднете.
Като влезете в огъня на любовта, гледайте
да
не изгорите.
Като дойдете до светлината на любовта, гледайте
да
не почернеете.
Като се намерите пред красотата на любовта, гледайте
да
не погрознеете.
За
да
не изпада в тия положения, човек трябва
да
е готов
да
се ползува от любовта.
Тя е сила, чрез която човек може
да
трансформира състоянията
си
.
Любовта е козмическа сила, която движи всичко в света.
Който не разбира смисъла на любовта, той казва: Не искам
да
мисля,
да
чувствувам,
да
работя,
да
се движа.
Любовта движи всички планети, всички слънца, целия свят, а въпреки това малкият човек решил
да
й се противопоставя.
Ще мислиш, че чувствуваш, ще работиш, ще се движиш, въпреки волята
си
.
Всеки човек ще се движи по свой определен път, но непременно трябва
да
се движи.
И тъй, за
да
бъде свободен, човек трябва
да
има определена посока в живота
си
, към която
да
се стреми.
Значи, човек може
да
се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг.
Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може
да
постигне всички свои желания.
Не се ли движи в своя кръг, работите му няма
да
вървят добре.
В първия случай той може
да
стане и министър, и цар, каквото желае.
Във втория случай той може
да
реализира желанията
си
на сцената само.
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават един от друг.
Вторият ще приложи един от методите на любовта и ще каже: Понеже обичам работата
си
, вярвам, че ще успея.
Кой може
да
вярва в успеха на своята работа?
Само онзи може
да
вярва, който има знание и любов.
Само разумният може
да
вярва.
Човек не може
да
вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки.
Това показва, че може
да
се вярва само на силния.
Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек.
Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите.
От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще
си
послужите със закона на вярата.
При малките мъчнотии ще
си
послужите със закона на любовта.
Вярата побеждава големите мъчнотии, а любовта – малките.
Да
кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се.
(втори вариант)
Ти, ако искаш
да
се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх.
(втори вариант)
Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам
да
се боря с еди-кой
си
пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата.
(втори вариант)
Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за
да
се доближи до жабата), добиете кураж.
(втори вариант)
Хвани го, тури го на ръката
си
, няма какво
да
те е страх.
(втори вариант)
Щом дойдеш
да
не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест.
(втори вариант)
Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите - краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра.
(втори вариант)
Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло - ще имате един прекрасен барометър,
да
знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето.
(втори вариант)
То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка.
(втори вариант)
Веднага ще гледаш
да
се освободиш,
да
го прекараш.
(втори вариант)
Някой път те заболи коремът - то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш
да
се освободиш и след туй ще пристъпиш
да
се лекуваш окултно.
(втори вариант)
Човек събира, всички енергии на природата през него минават.
(втори вариант)
Като изучавате съвременната физика, може
да
приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията.
(втори вариант)
Всички закони, които съществуват, може
да
ги приложите.
(втори вариант)
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам
да
разгневим двама от вас, ще накарам
да
ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване
да
изчезне, в 5-10 минути
да
мине във весело разположение и
да
видите смените на енергиите.
(втори вариант)
Сега, някой казва, не иска
да
се влияе. Как?
(втори вариант)
«Но аз обичам
да
ходя благородно, обичам
да
се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората.
(втори вариант)
Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега
да
се съблечете голи.
(втори вариант)
Не
да
намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но
да
намерим припечеленото, нашето, собственото, което
да
го обработим.
(втори вариант)
Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката
си
, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй - (повлича я).
(втори вариант)
Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни
си
опашката!
(втори вариант)
Нагоре е опашката; и защо
си
завива опашката?
(втори вариант)
Когато вземете нещо, нали тъй
си
подвивате ръката?
(втори вариант)
Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита (фиг.
(втори вариант)
Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва
да
знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче.
(втори вариант)
Чисти му са ръцете, няма за какво
да
се държи.
(втори вариант)
Психологически този факт е верен.
(втори вариант)
Е, за какво трябва
да
се държите?
(втори вариант)
Не, не, разрешението на въпроса не е
да
убиете (всяко желание).
(втори вариант)
Остави всяко желание на
себе
си
и се занимавай само с едно в даден случай.
(втори вариант)
Защото желанието
да
бъдеш съвършен е първото желание.
(втори вариант)
В мисълта само ще имаш подтик
да
се повдигнеш.
(втори вариант)
Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл.
(втори вариант)
Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание.
(втори вариант)
Те са полюси.
(втори вариант)
Казвам: в дадения случай - с едно желание.
(втори вариант)
Искаш
да
бъдеш съвършен. Защо?
(втори вариант)
Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може
да
се хармонизират.
(втори вариант)
Законът на съвършенството има условия, начини, методи
да
хармонизира всички противоречиви желания в света.
(втори вариант)
Висшите същества над нас - разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, - каквото и
да
направим на Земята, каквото и противоречиво действие
да
направим, силата, която излиза от това желание, те използуват.
(втори вариант)
Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо - енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за
себе
си
.
(втори вариант)
Та, като казвам: в Бога няма противоречие - какъвто и живот
да
имам, няма противоречие за Него.
(втори вариант)
Бог застъпва за нашето право, казва: «Туй, което ти правиш, не е добре за твоето развитие.» От наше гледище е тъй, то се отнася само до мен, понеже грехът спира моето развитие, временно може би, но по отношение на Козмоса, Вселената няма
да
почувствува, но по отношение на мен е едно спъване вътре в развоя.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде последователен.
(втори вариант)
Аз искам
да
ви представя нещо тъй, както
си
е.
(втори вариант)
Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който
да
не прави комични работи.
(втори вариант)
После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече - че то е комично нещо.
(втори вариант)
Той, като
си
тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста
си
, с волята
си
, подтикне се.
(втори вариант)
Неговият пръст е една активна сила - като се почеше, той мисли вече, този човек.
(втори вариант)
Има някои професори, ако не се почеше, не може
да
мисли.
(втори вариант)
Има някой човек, ако не
си
тури пръста на челото, не може
да
си
припомни нещо, което,
да
кажем, е забравил.
(втори вариант)
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата.
(втори вариант)
Когато аз свивам веждите
си
,
да
съответствува със свиване в природата.
(втори вариант)
Когато моите действия съответствуват с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса.
(втори вариант)
А някой като
си
размаха ръцете: «Хей, добре дошел!
(втори вариант)
Трябва
да
бъдем свободни в своите действия.
(втори вариант)
И той ще каже: «Аз по някой път обичам
да
забравям.» Преди
да
е вземал парите, никак не забравя.
(втори вариант)
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате
да
си
изградите характер.
(втори вариант)
Някой иска
да
стане много благочестив - създайте мисълта вътре: «Искам
да
бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства.
(втори вариант)
Искаш
да
развиеш въображението
си
.
(втори вариант)
Че вашето въображение може
да
ви спре в много от вашите предприятия.
(втори вариант)
Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може
да
работите,
да
се движите,
да
преминавате.
(втори вариант)
Ако ви накарат
да
минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете.
(втори вариант)
«Аз, казва, не мога
да
го направя.» Въображението ви работи, волята не действува.
(втори вариант)
Седиш някоя вечер в стаята
си
, отчаял
си
се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската.
(втори вариант)
Съществуват тези мъчнотии –
да
се разрешат, но естествено
да
се разрешат.
(втори вариант)
Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може
да
го казваш колкото искаш.
(втори вариант)
Тогава ще намериш един, който страда повече от теб.
(втори вариант)
Ако искаш
да
лекуваш страха
си
, ще намериш един по-страхлив от тебе.
(втори вариант)
Ще кажеш: «Ти
си
бил от мен по-страхлив.» Ако искаш
да
се лекуваш от страха
си
, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще
си
с орден.
(втори вариант)
Някой казва: «Аз не работя.» А желае
да
яде.
(втори вариант)
[Него] го е страх
да
не му стане нещо.
(втори вариант)
После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби.
(втори вариант)
Сега, представете
си
един живот без противоречия.
(втори вариант)
Психологически като вземете известни недъзи, трябва
да
знаете как
да
се лекувате.
(втори вариант)
Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем
да
се лекуваме.
(втори вариант)
Ако искате
да
учите търпението, пуснете вкъщи един паяк
да
си
прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте.
(втори вариант)
Малкият подтик има всички възможности
да
стане голям подтик: то е по отношение на времето и пространството, понеже той расте, има условия
да
стане голям.
(втори вариант)
Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие.
(втори вариант)
Природата
си
служи с малките подтици, понеже са економични.
(втори вариант)
И ти
си
направил мрежа, нещо не може
да
стане тъй, както искаш - кажи като този паяк.
(втори вариант)
Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични.
(втори вариант)
При великите подтици се иждивява голяма сила.
(втори вариант)
Представете
си
в природата две разумни сили.
(втори вариант)
Искаш
да
бъдеш трудолюбив - вземи мравката, голяма глава има тя, философ е.
(втори вариант)
Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила.
(втори вариант)
В дадения случай едно разумно същество
си
служи с Любовта, друго - с Вярата.
(втори вариант)
Кое е по-силно?
(втори вариант)
Ако една мрава може
да
победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
(втори вариант)
(- Това, което
си
служи с Любовта.) Как ще го докажете?
(втори вариант)
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка - вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури
си
ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай.
(втори вариант)
Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва
да
знаеш, че чистите хора са много сприхави - там, където вървят,
да
се не изпречваш на пътя му.
(втори вариант)
Някой може
да
каже, че майката включва детето.
(втори вариант)
За
да
бъдем чисти, значи, всички грешни мисли, желания трябва
да
са вън от пътя ни.
(втори вариант)
Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете
да
излезне вън от майката?
(втори вариант)
Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата
да
живеем, не искаме
да
си
спомняме за нея.
(втори вариант)
Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва
да
ви се накваси гърлото.»
(втори вариант)
» Щом не мога
да
мисля право, пътят ми е запречен.
(втори вариант)
» Любовта е била среда за вас.
(втори вариант)
Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот.
(втори вариант)
Искате
да
станете учител, след 20-30 години
да
се пенсионирате - кажете: «Празни работи.» Започнете
да
разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил.
(втори вариант)
Храната е разтворена във водата, къща няма
да
имаш, всичко достатъчно, ще
си
спиш някъде, ще
си
разпериш крилцата.
(втори вариант)
Всички хора разправят, и все за миналото.
(втори вариант)
Хубавото е всякога
да
внася човек.
(втори вариант)
Този старец цигулар както на млади години
да
свири.
(втори вариант)
И млад, и стар,
да
свири, докато дойде
да
остави цигулката,
да
замине за онзи свят.
(втори вариант)
Когато се говори за Любовта, трябва
да
разбирате новите схващания.
(втори вариант)
И като погледне,
да
се усмихне,
да
каже: «Бих желал
да
се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
(втори вариант)
В културата ще минете Любовта като вода.
(втори вариант)
Тъй ще дойде новият импулс за живот - в тези опити
да
имате едно правилно разнообразие.
(втори вариант)
Като любите,
да
се не удавите.
(втори вариант)
Като хвърчиш в Любовта,
да
не паднеш.
(втори вариант)
В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата.
(втори вариант)
Човек трябва
да
има един център.
(втори вариант)
Като живееш в огъня на Любовта,
да
не изгориш.
(втори вариант)
Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви.
(втори вариант)
Като ходиш в светлината на Любовта,
да
не почернееш.
(втори вариант)
Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила.
(втори вариант)
И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в
себе
си
,
да
се не съблазниш.
(втори вариант)
Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то.
(втори вариант)
Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила.
(втори вариант)
И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили.
(втори вариант)
Не само
да
казваме за Любовта.
(втори вариант)
Една страст, трябва
да
се ползувате от силата ù.
(втори вариант)
Любовта е една сила,
да
можем
да
я трансформираме в даден случай.
(втори вариант)
Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може
да
ви сполети, има един прекрасен урок, който може
да
послужи за ваше повдигане.
(втори вариант)
Защото тя е една козмична сила, в някои отношения тя изпълва пространството.
(втори вариант)
Някой казва: «Не искам
да
работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш.
(втори вариант)
(- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може
да
направи пакост, но ще ви постисне малко.
(втори вариант)
«Не искам
да
мисля.» Ще мислиш.
(втори вариант)
Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко?
(втори вариант)
«Не искам
да
чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш.
(втори вариант)
Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи - у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее.
(втори вариант)
Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска.
(втори вариант)
Казва: «Не искам
да
се помръдна.» Ще се движиш - и оттатък ще минеш.
(втори вариант)
Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя
си
път, той
си
има определена посока.
(втори вариант)
Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!
(втори вариант)
За
да
бъдете свободни, трябва
да
имате определена цел, към която
да
се стремите.
(втори вариант)
Пак се движете в своя
си
кръг, вие не може
да
го напуснете.
(втори вариант)
», радваш се, но като дойде Вярата,
да
те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща.
(втори вариант)
Омагьосан става, когато искате
да
излезнете вън от него.
(втори вариант)
Като се върнеш вечер, ще кажеш на
себе
си
тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй,
да
се радва.
(втори вариант)
Защото всички други живеяния - ти можеш
да
бъдеш професор, цар.
(втори вариант)
Не, не, човек трябва
да
бъде искрен.
(втори вариант)
» - «Сега едно парче
си
изсвирил, не може
да
се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически.
(втори вариант)
Съществените идеи са онези, които може
да
се реализират в даден случай.
(втори вариант)
В един момент може
да
реализирате една мисъл.
(втори вариант)
Той трябва
да
нарисува цялата картина, че
да
видя (фиг. 4.2).
(втори вариант)
В даден момент може
да
реализирате каква
да
е мисъл, какво
да
е желание.
(втори вариант)
Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати.
(втори вариант)
» Е, чакай де, той трябва
да
свири.
(втори вариант)
У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за
да
кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти.
(втори вариант)
Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават.
(втори вариант)
А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно»,
да
го харесам най-първо аз.
(втори вариант)
Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво.
(втори вариант)
Но търсиш ли други
да
ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие.
(втори вариант)
Да
кажем, двамата са изобретатели.
(втори вариант)
А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то.
(втори вариант)
Може ли
да
вярвате в слабия човек?
(втори вариант)
Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите.
(втори вариант)
Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота.
(втори вариант)
Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко.
(втори вариант)
Може
да
вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек.
(втори вариант)
Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове.
(втори вариант)
Тогава – два метода.
(втори вариант)
(...) и въображението в живота,
да
се пазите,
да
видите къде действува волята.
(втори вариант)
Вярата е към силните, ти не можеш
да
вярваш в слабите.
(втори вариант)
Аз ви привеждам опит.
(втори вариант)
Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна
да
пъпли.
(втори вариант)
«Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може
да
има повече от 8 метра ширина, няма опасност.
(втори вариант)
Ще
си
наложиш воля.
(втори вариант)
Сега,
да
проследим процеса на Любовта и на Вярата.
(втори вариант)
Тук има една лекарка –
да
не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи,
да
ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ù дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне.
(втори вариант)
На кулата, защото Вярата иска всичко
да
види.
(втори вариант)
Човек, който обича
да
си
служи с Вярата, той обича грандиозните работи.
(втори вариант)
Докато се увери, че няма
да
падне.
(втори вариант)
Та казвам: Човек трябва (...)
да
дойде, не можеш
да
действуваш механически, ще
си
причиниш друга, по-голяма болка, но чрез закона на Вярата.
(втори вариант)
Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност.
(втори вариант)
Някой обича много
да
плаче.
(втори вариант)
Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може
да
я направите мост от едната страна на реката до другата, може
да
се вцепи.
(втори вариант)
Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата.
(втори вариант)
При малките мъчнотии с Любовта ще
си
служите.
(втори вариант)
Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб
да
се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.
(втори вариант)
Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта
да
премахнат големите мъчнотии.
(втори вариант)
Да
допуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева.
(втори вариант)
По закона на Любовта ето как трябва
да
започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула.
(втори вариант)
След един месец, останалите 10 000 лева - походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула.
(втори вариант)
Намалява Любовта нещата, за
да
ги обикне.
(втори вариант)
И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли
да
дадеш?
(втори вариант)
» - «Не мога.» - «Един лев можеш ли
да
дадеш, за семето поне?
(втори вариант)
Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и
да
му говориш.
(втори вариант)
«Коремът ме болеше, баща ми...» - «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва
да
се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата.
(втори вариант)
Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на
себе
си
вие някой път туряте Любовта,
да
изгладите големите
си
погрешки.
(втори вариант)
Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва
да
научиш тази работа.» Когато казвам: трябва
да
победите нещата, подразбирам закона на Вярата.
(втори вариант)
Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от
себе
си
, надвие го, научи се.
(втори вариант)
После - по-силен, по-силен, по закона на Любовта, от малкото.
(втори вариант)
Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече - законът на Вярата.
(втори вариант)
По същия закон вий започнете с най-малкия
си
неприятел.
(втори вариант)
Намери една малка погрешка, боксирай я.
(втори вариант)
Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко
да
те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само
да
те опитам.» Не искам
да
изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч!
(втори вариант)
3.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Сега, като говоря така, ни най-малко не искам
да
умаловажа живота на съвременните хора, нито
да
умаловажа начина, по който те се движат.
- На финансови инспектори, които разглеждат сметките на някой фалирал търговец.
Моята цел не е тази, но казвам: В живота на всеки човек трябва
да
има непреривно движение.
Дойдат тия учени при търговеца и започват
да
разглеждат сметките му.
Всяка сутрин, като ставате, трябва
да
почувствате в живота
си
един малък плюс:
да
почувствате, че вашето сърце е станало малко по - топло, вашият ум - малко по-светъл, а във волята ви
да
се яви най-малкия импулс
да
направите едно микроскопическо добро.
Например, вие сте господарка, имате слугиня, и според обичая
си
, още като ставате сутрин, започвате
да
й се карате,
да
я хокате за това-онова.
Сега, обаче, като приемете това ново учение, със ставането
си
още, нека у вас се яви поне най-малкото желание
да
измените,
да
смекчите малко отношенията
си
към вашата слугиня.
Въпросът е, как могат
да
се върнат.
Нека слугинята ви, която се е научила на вашите груби към нея обноски, като влезе в стаята на господарката
си
,
да
се учуди, че е станала някаква промяна с нея, че не й се кара.
Нека тази слугиня започне
да
се пита, кое е нормалното положение на господарката й:
да
я бие и
да
й се кара, или
да
не я бие и
да
не й се кара.
- Добре, но какво трябва
да
се прави сега?
Ако те се бият и убиват помежду
си
, щяха
да
минават за нормални, както и всички останали хора.
Аз бих желал
да
срещна такива учени, които
да
знаят, как
да
поправят грешките, а не само
да
ги намират.
Тогава мнозина ще се запитат: в такъв случай кой път
да
хванем?
Те се оправдават с това, че са невежи, че не знаят какво
да
правят.
Ще седне някой син
да
говори на майка
си
: “Мамо, от някое време аз не харесвам нашата Драганка.
Всеки човек знае какво трябва
да
прави.
Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой път
да
хване.
При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се дават повече пари?
Тя трябва
да
си
направи по-къса рокля.” Казвам: От ред години насам хората търсят грешките
си
само, а не търсят начини , как
да
се изправят.
” - Добре, ако този човек се откаже от своето верую, ти ще го спасиш ли?
Някой човек иска
да
стане по-учен, отколкото може, вследствие на което неговата нервна система не може
да
издържи на това голямо напрежение, на което той я подлага.
Спаси ли някого досега?
Нервната система на всеки човек може
да
издържа само известно напрежение.
- Не спасих.
Мине ли този максимум, тя се разстройва.
- Ако ти можеш
да
спасяваш, децата нямаше
да
умират, и хората нямаше
да
се лъжат.
Ако човек не може
да
издържи напрежението на известни теории, на известни истини, нека бъде благодарен на най-малкото, за което е достъпен неговият ум и неговото сърце.
И до днес всички свещеници и пастори проповядват, че Христос спасил света.
Колкото малки и микроскопически разбирания
да
има той, нека бъде благодарен и на тях.
- Ако Христос беше спасил света, хората щяха
да
живеят добре.
Той още не е спасил света.
Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията
си
.
Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може
да
влиза и излиза от него, когато пожелае.
Това здание ще бъде живо и ще може постоянно
да
расте и
да
се развива.
Ако съвременните хора мислят, че като живеят само в материалния, във физическия свят могат
да
турят ред и порядък в домовете, в обществата и в народите, нищо няма
да
придобият.
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в древността, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице.
Тази богиня трябвало
да
мине през всички посвещения, за
да
й се поверят тайните на новата религия.
За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може
да
живее във водата без
да
потъва,
да
се движи във въздуха без
да
пада,
да
влиза и излиза от огъня без
да
изгаря,
да
се движи из светлината без
да
почернява и най-после
да
ходи из света, без
да
се опетнява, без
да
се съблазнява, само тогава ще може
да
стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът?
Събрали се няколко мравешки философи, които живяли в един богат чифлик,
да
се разговарят.
- Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение.
Първият философ започва разговора: “Нашият господар е отличен човек!
И от нас, съвременните хора, се изисква
да
живеем във водата без
да
потъваме, във въздуха без
да
падаме, в огъня или топлината без
да
изгаряме, в светлината без
да
почерняваме и в света без
да
се съблазняваме, без
да
се изкушаваме.
Откак е дошъл тук, ние имаме всичко в изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо.
Той е първото божество в света.” -
Да
, за мравките този господар е първото божество, но право ли е това заключение и за нас?
Какво представлява природата?
- Природата представлява един добре уреден, оформен свят с всички свои закони и правила.
Това, която е проявено, ние наричаме разумна, жива природа.
Някои наричат природата тяло на Бога.
И това обяснение не може
да
се отрече, но ние знаем положително следното нещо: природата е проявеното в света, а Бог е непроявеното.
Мнозина казват, че природата и Бог са едно и също понятие.
Питам: Можеш ли с твоето знание, с твоето верую
да
измътиш едно пиленце от яйцето?
- Ако понятието Бог подразбира природа, тогава Той трябваше
да
бъде ограничено същество, а в същност, когато говорим за Бога, като безграничен, ние разбираме това същество, което не се е проявило и за което трябва
да
имаме свещен трепет, понеже от Него произлизат най-хубавите и велики неща.
По природа българинът е символист, често
си
служи със символически изрази.
Или: “Много дебело го преде този човек.” Ако е лошо човек
да
преде тънко, или ако е лошо
да
преде дебело, как трябва
да
преде?
Като се разсъждава по този начин, онези, които искат
да
приложат тази нова философия, това ново учение в живота
си
, ще кажат: “Като е тъй,
да
раздадем имането
си
и
да
тръгнем след Христа.” Питам: Може ли човек, който следва Христа,
да
тръгне с празна торба?
Какво е по-хубаво:
да
нося пълна или празна торба?
Разбира се, че е по-хубаво
да
нося пълна торба.
Да
раздадеш имането
си
и
да
последваш Христа, не значи
да
останеш последен сиромах и
да
тръгнеш между хората
да
просиш.
Да
направиш 50-60 поклона, разбирам, но
да
направиш 500-600 поклона, това не разбирам вече!
Да
раздадеш имането
си
, значи
да
раздадеш всички онези стари идеи, стари убеждения, които са те спъвали до сега, и
да
напълниш торбата
си
с нови и велики идеи, и така
да
тръгнеш между хората.
” Наистина, какво може
да
постигне човек, ако прави всеки ден по 500-1000 поклона?
Казват за някого: “Този човек носи нови идеи.” -
Да
, приятели, торбата му е пълна с велики идеи.
В природата има един закон на умереност.
Радвайте се, че той носи пълна торба заради вас.
Ако прекалиш и престъпиш този закон, идва насищане в нещата.
Колко бучки захар най-много може
да
турите в една чаша пълна с вода?
” - Това може
да
се провери в петдесет минути.
Този човек се спира, изважда нещо от торбата
си
и ви дава
да
го опитате.
- Няма
да
се разтворят, и водата ще се пресити.
Тогава прилагайте този закон и в живота
си
, за
да
избегнете пресищанията.
Ако стомахът ви се развали и вие започнете
да
повръщате, съдържимото в торбата не е било на мястото
си
.
Като човек, за
да
се движиш свободно, ти трябва
да
имаш само едно желание.
Внесеш ли, обаче, повече желания едновременно в своето сърце, ти не можеш
да
се движиш свободно в живота
си
и на всяка крачка ще се спъваш.
Но, ако вие започнете
да
скачате,
да
се радвате, след като хапнете от тази торба, съдържимото в нея е било на мястото
си
.
” За всеки даден момент Божественият закон позволява само по едно желание, по една мисъл и по едно волево движение извън времето и пространството.
Чудно нещо, съвременните хора на XX век
да
вярват в магия.
Когато се говори за време и пространство, това подразбира, че за всеки даден момент се допуща
да
мислиш само върху една мисъл,
да
имаш само едно желание и
да
проявяваш само едно волево действие.
Те отричат Господа, отричат вечния живот, отричат душата, а вярват в магия!
Ще кажете, че човек не може
да
мисли без ум.
- Не, човек може
да
мисли без ум, и може
да
чувства без сърце.
Аз не зная, какво
да
мисля за тия хора, които не вярват в Господа, не вярват във вечния живот, а вярват в магията.
Тогава ще кажете, че човек може
да
живее и без Бога.
- Не, това не е вярно и не може
да
бъде!
Благородно е всяка мисъл
да
бъде чиста!
Мислите и чувствата идват от Бога, и минават само през мозъка и през сърцето, като през фокуси, чрез които се отразяват навън.
Благородно е всяка мисъл
да
дава път на Божественото!
Реалните неща в света не могат
да
са, или
да
не са.
Благородно е всяка чешма
да
е отпушена и
да
тече!
Водата на всяка чешма трябва
да
изтича навън.
Вземете, например, думите, с които
си
служи съвременната наука: материя, субстанция и есенция.
Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя
си
!
За
да
се прояви материята, трябва
да
има форми.
Какво представлява хубавата, красивата мома?
Какво представлява хубавият, красивият момък?
Това може
да
не е съгласно с мнението на учените хора, но, според мене, аз съм на правата страна.
- Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор.
Ако вляза в една аудитория, аз ще докажа на учените хора моето разбиране по тези въпроси, стига те
да
ме питат, какво нещо е материя, какво - субстанция, и какво - есенция.
Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма.
Водата от тази чешма действа върху жадния пътник така, както чистият поглед на красивата мома действа върху отчаяния човек.
Щом се движиш много, щом скачаш много, ще кажеш: “Субстанциален съм.” Щом се размножаваш много, ще кажеш: “Есенциален съм.” Ако
си
поставен в материята, ще знаеш, доколко можеш
да
се променяш.
Един от тия хора ми разправяше веднъж следното: “Аз бях отчаян човек, изгубил смисъла на живота; един ден отивах в гората
да
се смоубия, но по пътя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, без
да
ми каже нещо.
Ако
си
в субстанцията, ще знаеш, доколко можеш
да
се движиш.
Например, в даден момент мисълта на някой човек може
да
се движи с бързина 100 или 200 километра в минута, но тя може
да
се движи и с бързина сто милиона километри в минута.
Аз хвърлих револвера, отказах се от мисълта за самоубийство и
си
казах: “Има за какво
да
се живее в света!
” Втори път, обаче, не срещнах тази красива мома в живота
си
.” Действително от очите на красивата мома излезе нещо, което преобрази живота на този човек.
Ще каже някой, че човешката мисъл може
да
се движи с такава бързина.
Тя беше живата вода - водата на вечния живот!
Изчислено ли е точно, с колко милиона километри може
да
се движи човешката мисъл в минута?
Казвам: Животът на всички духовни хора трябва
да
бъде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могат
да
обръщат хората към Бога.
Казвате: “Човек има слабости, наследствени и придобити, с които трябва
да
се бори.” -
Да
оставим настрана тия неща!
Човешките мисли са тъй изкусно създадени, че както не може
да
се намери връзката между мисълта и мозъка, така не може
да
се намери никаква връзка между пилето и черупката на яйцето.
Едно е важно сега: всички трябва
да
придобият новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идат в света, тепърва
си
пробиват път в умовете и сърцата на хората.
Благодарение на тях се крепи животът.
Сега са най-благоприятните условия за човечеството
да
възприеме новата наука и религия.
Да
направим следните разсъждения.
Виждате ли огнярите отгоре, които всеки ден ни изпращат светлина и топлина?
Някому се ражда дете, на име Светослав.
Те вършат това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.
На втората година написват: “Наш Светослав е на две години.” На третата година написват: “Наш Светослав е на три години.” Най-после дохожда десетата година и родителите написват: “Наш Светослав е на десет години.” Какво означават числата от 1 до 10?
Когато някой каже, че хората не го обичат, аз казвам, че огънят може
да
го обича. Кога?
Ако се грижите за този огън, той ще ви топли; ако не се грижите, няма
да
ви топли.
Кабалистите казват, че единицата е създала света.
Но коя единица, именно, е създала света?
Единицата не може
да
създаде света.
Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина.
Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че тънко преде.
Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме.
Единицата и всички останали числа са символи.
Като дойде Господ, Той няма
да
те пита, грешен ли
си
, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не?
Като говорим за единицата, ние разбираме, най-разумните същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден.
Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни същества, които са слезли на земята, за
да
приложат този идеален план за създаването на света.
- Вземи тия пари и иди
да
работиш!
Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални същества, които са определили границите на всички възможности в света.
Следователно, кажеш ли “аз съм единица”, трябва
да
бъдеш във връзка с всички тия разумни същества, които означават единицата.
Ти говорил ли
си
с тях?
- Дай
да
го напълня!
Вие казвате: “Еди-кой
си
наш учен човек е доказал тия неща.” Нищо в света не се доказва.
- Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега
да
помагаш на другите!
Ако е за доказателство, и водата ни доказва много неща.
Съвременните инженери често казват: “Ние трябва
да
изпитаме пътя,
да
проверим всички условия, за
да
пуснем някоя река
да
тече.” Питам: Едно време реките не
си
ли намираха сами пътя?
” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях.
По кой инженерски план и според коя математика те
си
пробиваха път и се движеха?
Сега търся такава теория, с която
да
изправя своя живот, но не и живота на другите.
Има ли математика, на която те
да
се подчиняват?
Господ изважда една малка книжка, подава му я и казва: “Вземи тая книжка, иди дома
си
и чети от нея!
Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти.
Водните капки, сами по
себе
си
, са живи, и в тях има живот.
Мнозина ще кажат: “Де това щастие
да
ме срещне Господ и
да
ми тури такава книжка в джоба?
” - Господ може
да
ви срещне, но кога?
Как са се сплотили всички елементи в едно, за
да
образуват канарите в природата?
- Когато можете
да
живеете във водата без
да
потъвате;
да
се движите във въздуха без
да
падате;
да
влизате и излизате от огъня без
да
изгаряте;
да
живеете в светлината без
да
почернявате и най-после
да
живеете в света без
да
се съблазнявате.
Христос казва: “Иди, продай имането
си
, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
Като говорим за вътрешното сцепление, за афинитета, ние подразбираме един разумен живот, разумен процес, който става в цялата природа.
” Аз не искам
да
останете с отрицателна мисъл в
себе
си
и
да
се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно?
Когато говорим за живот, ние подразбираме също тъй разумни процеси, които се извършват в цялата вселена.
Не са ли хипотези всички тия неща?
И тъй,
да
се доказват нещата, подразбираме
да
се приложат.
Казвам: Колко мъчно може
да
влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин!
Аз не казвам
да
раздадете имането
си
, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може
да
влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин!
В съвременните университети
си
служат с ред формули.
Този стих, който Христос казал на учениците
си
, има дълбок смисъл.
Това са упражнения, задачи, доказателства, но повече умствени, теоретически, без тяхното практическо приложение в живота.
Всеки човек трябва
да
търси и
да
разгадава смисъла на стиха.
” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години.
Ти можеш
да
имаш един верен принцип, едно право верую, но важното е
да
го приложиш в живота
си
.
Нито апостолите, нито Христос даже, днес не са това, което са били преди две хиляди години.
За изяснение на мисълта
си
ще ви приведа един пример.
Да
кажем, че някой човек иска
да
направи добро на един свой близък,
да
му помогне с известна парична сума.
Той казваше: “Много работи има
да
ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на земята не сме могли
да
научим.” - Светът няма
да
се свърши.
Обаче, този негов близък започва
да
злоупотребява с добрината му и често дохожда при него
да
иска пари.
Човек, който иска
да
прави добро трябва
да
постъпва според своето верую.
Младите моми и момци ще кажат: “
Да
не се свършва светът!
Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е
да
ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога
да
ти давам; утре не ще мога
да
ти дам нищо.” Този човек ще започне
да
ти цитира стихове от Евангелието,
да
казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата
да
не знае.” Какво означава този стих?
Старите живяха повече от нас, и ние искаме още
да
поживеем!
- Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва
да
се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е.
” - Светът няма
да
се свърши.
сърцето не трябва
да
се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето.
Вие ще живеете; ще проверите всичко, което ви се говори и ще кажете: “Струва
да
се живее в новата наука и новата религия, в която Любовта царува!
Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може
да
се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля почтения слуга, ума,
да
дойде в кухнята
да
свършим заедно една работа на господаря
си
.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря
си
, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават.
“Често някоя мома отива на гроба на майка
си
, и там дойде нейният възлюбен
да
се разговарят и след време се оженват.
Казвам: Хора, които уговарят женитбата
си
на гробищата, животът им не може
да
бъде добър.
Онзи човек, който има правилно верую и иска
да
помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането
си
!
- Ако той получава двеста лева, стоте лева ще даде на своя близък.
Всеки човек има право
да
даде само половината от онова, което получава, а не цялото.
И като даваш, не искай нищо, остави своя ближен
да
се жертва, както той иска и разбира.
Ако този човек иска
да
се ожени,
да
живее за
себе
си
, остави го свободен.
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин.
Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града
да
й свири.
Цигуларят престанал вече
да
свири и заминал далеч някъде из света.
След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал
да
обикаля около дома й.
Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал
да
свири на нейните деца, като
си
мислил: “Такава е Волята Божия!
” Той започнал
да
им свири.
Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше
да
удари цигулката в земята и
да
каже: “Не свиря повече!
” Кое е по-хубаво сега:
да
свириш, или
да
не свириш?
-
Да
свириш е по-хубаво, отколкото
да
не свириш.
Казвам: Вложете в
себе
си
силното желание
да
разберете живота във всички негови прояви.
Съвременната наука не трябва
да
представлява само теория и
да
служи за накит на хората.
Науката трябва
да
има вътрешно приложение.
Мнозина казват: “Ние трябва
да
се държим в старото;
да
не отстъпваме от науката, от религията на нашите деди и прадеди.” Казвам: Не е въпросът
да
се създава нова религия.
В тази религия човек може
да
ходи облечен, както иска - като последен просяк, или като княз; в тази религия човек може
да
бъде пръв, може
да
бъде последен.
Както и
да
е облечен той, всички ще го приемат с “добре дошъл”, като техен добър брат.
Едно е важно за хората на новата религия: те трябва
да
бъдат чисти и светли като светлината.
Ако дрехите им са скъсани, от всяка тяхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристал.
Аз бих искал
да
срещна хора със скъсани дрехи, но не съм срещнал досега нито един такъв човек.
Всеки се срамува
да
ходи скъсан.
Естествено нещо е
да
се късат дрехите.
Не е достатъчно само
да
говорим, че животът има смисъл, в същност ние го считаме като нещо механическо, външно, което няма нищо общо с нас.
Светлината има смисъл за очите, понеже отваря простор пред човека и му показва пътя, по който той трябва
да
се движи.
Съвременните учени наричат това нещо “присаждане”.
Като говорим за топлината, ние не разбираме резултата на онова горене, което разтопява елементите, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човека и му дава свобода на движение.
Значи, съвременните хора наричат присаждането любов.
Без топлина човек не може
да
се движи.
Те казват: “Ние имаме любов, знаем
да
присаждаме дивачки.” Казвам: Чакай
да
видя, дали тези дивачки са присадени добре!
Казваме, че човек трябва
да
мисли. Защо?
Посейте семе от вашата присадена круша,
да
видим, дали ще даде добър плод!
Посаждаш, пак дивачка излиза. Защо?
- Не знаеш правилно
да
присаждаш.
Както топлината дава свобода в движенията на човека, така и чувствата създават движение, подтик.
Някой казва: “Аз нямам интерес към нищо.” - Такъв човек е безжизнен, в него няма чувства; той може
да
философства,
да
мисли колкото иска, но в него няма подтик, няма движение.
Възпитаваш детето
си
ред години и като порасне, дават му някъде служба, но не се минава много време, и той задига касата с парите.
Не е мисълта, която дава подтик в живота на човека.
От този момент той изгубва всичко.
Ще кажете: “Науката и религията ще ни просветят.” - Нито науката, нито религията могат
да
ни просветят.
И сега, всички учени доказват, как се разширяват телата.
Впрочем, науката и религията могат
да
направят много нещо от човека, но за коя наука и за коя религия може
да
се каже това?
- За тази религия, от скъсаните дрехи на която вода тече, и за тази наука, от пропуканите умове на която пиленца излизат, както излизат пиленца от счупените яйца, които кокошката е мътила.
Като казвам “аз”, това се вижда малко смело.
Учените са доказали, че водата, например, прави изключение от другите тела, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и от топлината.
Всеки човек казва “аз”, обаче тази дума може
да
се употреби само в един случай. Кога?
Наистина, това е доказано само за водата, но всяко доказателство трябва
да
има смисъл за целия живот. Защо?
Измътя ли го , мога
да
кажа “аз”, но когато счупя яйцето и нищо не излезе от него, не мога
да
употребя думата “аз”.
Съвременните астрономи казват, че слънцето било еди-какво
си
тяло, че Сириус бил еди-какво
си
тяло и т.н.
Какво трябва
да
кажа тогава?
- Постарах се
да
измътя това пиле, но не можах, яйцето било развалено.
Сега ще приложа тази мисъл по отношение на вашия живот и ще ви запитам: Ако това яйце е вашата глава, какво може
да
излезе от нея?
Вие ще кажете: “Гледай сега този човек, какви работи седнал
да
ни говори!
Тия учени казват: “Ние правим отделни скици.” Те изваждат сърцето на човека и казват: “Чакай
да
видим, какви са човешките чувства!
Няма
да
ни каже нещо научно, ами взел
да
ни говори за счупените яйца!
” После изваждат мозъка му и казват: “Сега пък нека видим, какви са човешките мисли!
” - Защо
да
не говоря такива неща?
” Какво може
да
се разбере от това?
Често вие
си
говорите един другиму: “Я ми кажи, какво е родила, какво е измътила твоята глава досега?
Казват за някого: “Този човек трябва
да
се обуздае, той е див кон.” - Добре, може
да
е така, но по какво се отличава дивият от питомния кон?
Казвам: Ако се говори така за един човек само, трябва
да
се знае, че голяма част от хората на съвременното общество са подивели.
Умът на много хора не е на мястото
си
.
Покажете ми едно пиле, което знае
да
говори!
” Казвам: Не е майстор онзи, който сглобява нещата механически, но онзи, който умее
да
ги хармонизира.
И тъй, един млад човек дойде при Христос и Го запита: “Учителю благи, какво трябва
да
направя, за
да
наследя живот вечен?
Аз не виждам никаква култура в този свят, дето хиляди хора бесят, дето хиляди майки разплакват, дето хиляди братя и сестри се развращават и опропастяват и т.н.
- Живот на абсолютна свобода.
Този човек иска
да
обикаля цялата вселена със свободен билет,
да
го посрещат навсякъде тържествено, като господар, но Христос му каза: “Още едно ти не достига!
Бащата казва на дъщеря
си
: “Дъще, тичай долу в мазата и донеси оттам някое въже, защото едно дете е паднало в кладенеца, та
да
го извадим!
- Иди продай всичкото
си
имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот.
” Дъщерята в това време седи пред огледалото и
си
прави прическата, не се мърда.
След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай!
Като
си
направи прическата, като се докара, ще слезе в мазата
да
търси въже.
Кажете ми, кой не
си
прави днес прическата пред огледалото?
Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко
си
прави сметка, и запита Христа: “Ако продам всичкото
си
имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава?
Днес хората грешат и умират, падат и стават, но много от съвременните свещеници турят одеждите
си
пред олтаря, правят прическите
си
, не виждат, какво се прави навън.
” И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в
себе
си
.
Христос като го видя, каза на учениците
си
: “Колко мъчно може
да
влезе богат в Царството Божие!
Хората умират, а те разправят, как Христос бил разпнат, как пострадал и т. н.
Хората умират, а в някое заведение се дава концерт, и всички бързат
да
отидат там,
да
се забавляват.
По същия начин, колкото и
да
се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят.
Едни хора умират, а други казват: “Няма как
да
им се помогне, съдбата им е такава, имат наследствени болести и пороци, на които не може
да
се помогне.” Обаче, когато Господ създаде света, нямаше нито наследствени прояви, нито лоша съдба.
Гледам едно малко дете
си
играе с едно пумпалче.
Всички тия неща се явиха в света, откак дойдоха разгалените, развалените деца на земята.
Трябва ли
да
му развалям играта?
Като учен човек, аз трябва само
да
го попитам: “Върти ли се добре твоето пумпалче?
И сега от хиляди години насам и досега, как учените хора създават своите теории по въпроса за сътворяването на света.
” Докато това дете
си
играе, аз не трябва
да
го занимавам с нищо сериозно.
Те третират въпроса за атомите, дали те се въртят около един център, или радиират от този център към периферията на окръжността.
Престане ли
да
играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право
да
му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов
да
работи съзнателно.
По този начин учените хора обуславят своите теории с ред формули, като казват например, че Х2= на еди-каква
си
величина и т.н.
Те изчисляват, например, как работят природните сили във време и пространство и след ред формули изваждат своите заключения, като питат: “Разбрахте ли как е създаден светът?
Учените хора имат ред теории за създаването на света.
Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето й около един център се е образувало слънцето.
Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса.
Първоначално слънцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части, от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата земя, Венера, Юпитер и други.
- Добре, след 25 деня аз ще ви донеса това яйце
да
видите, че нищо не е останало от него, като яйце, но погледнете ли вътре, ще видите, че там се крие едно живо същество.
Засега нашите астрономи знаят само седем планети, но има още две неизвестни за тях - всичко девет планети.
” - Елате
да
проверите!
То е съдията, който те закача на въжето, без
да
мисли, че съществува Бог.
Аз пред вас ще туря едно яйце под някоя кокошка и след 25 деня елате пак тука,
да
видите, че от яйцето се подава главичката на едно малко пиленце.
Числото девет пък е търговецът, който те поставя пред ликвидационната маса.
И след това ученият човек ще дойде при мене
да
ми разказва, как се създало това пиленце.
Как се е създало пиленцето, аз зная вече, но кажи ми по-нататък как
да
го храним.
Питам: Вие, съвременните хора, като започнете ликвидацията
си
, с колко на сто ще ликвидирате?
4.
Най-голямото веселие и най-малката радост
,
ООК
, София, 20.10.1926г.,
Възможно е те
да
го окъпят в корито, изведнъж
да
го направят чист, но възможно е и
да
го набият.
Трезва мисъл се изисква от всинца ви – мисълта на мъдреца!
Възможно е
да
го нахранят, но възможно е и гладен
да
го оставят.
Някой казва: „Защо Господ не ми даде това, което ми е нужно?
" Той ти е дал повече, отколкото можеш
да
използуваш.
Който оставя другите
да
работят за него, той трябва
да
счита и двете положения за привилегия.
Не искайте повече от това, което можете
да
носите.
Ти искаш
да
те обичат хората.
Колкото късно и
да
ви дадат храна, пак трябва
да
благодарите.
Щом искаш любовта на хората, ти трябва
да
имаш гръбнак,
да
понесеш тяхното оплюване.
Сега, като имате толкова знания, трябва
да
прилагате вече,
да
се упражнявате.
Щом се обичат, те трябва
да
бъдат готови на всички поругания от страна на майка, баща, близки и далечни познати.
Постът има за цел
да
освободи човека от страха, че ако не яде няколко дена, ще умре от глад.
Момата и момъкът ще понесат големи страдания за любовта.
Той пречиства тялото, мислите и чувствата
си
.
Като дойде до любовта, авторът излага героите
си
на големи страдания.
Постът трябва
да
трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък.
Сега аз разглеждам тия неща мимоходом, но като се говори за любовта, трябва
да
знаете, че тя е велика сила, която приижда в нервната система на човека във вид на приливи.
Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл.
За
да
се приспособи организмът към нея, за
да
се кали, човек трябва
да
стане естествен.
Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не трябва
да
знае това.
Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото
си
, ще отслабне, но поне силите
си
да
запази.
Любовта може
да
мине през мозъка на човека и
да
се предаде,
да
се разпредели по целия организъм.
Какъв смисъл има човек
да
пости, докато изгуби силите
си
и започне
да
се влачи?
Едва мъдрецът може
да
издържи една минута на любовта, а що се отнася до обикновения човек даже една хилядна част от секундата е много за него.
Ако можеш
да
постиш така, че
да
бъдеш весел, с бодър дух и никой
да
не те познае, този пост има смисъл.
Така може човек
да
пости и десет, и повече дни.
Тя ги е засегнала с нокътя
си
само.
Който не може
да
пости по този начин,
да
не се заема за голям пост, а
да
пости само един-два дена.
Ако любовта обхване човека изцяло, животът му моментално ще се промени: той ще стане безсмъртен, всички страдания и нещастия ще го напуснат.
Геройство е наистина човек
да
пости -нито хляб
да
яде, нито вода
да
пие.
Едно от качествата на любовта е това, че тя никога не отпада.
Колкото и
да
издържи, добре е човек
да
прави опити
да
пости.
Човекът на любовта не може
да
каже, че едно време е имал повече любов, а сега по-малко.
Когато някой казва, че любовта отпада, той трябва
да
има предвид онези временни настроения в живота, които хората неправилно наричат любов. Ап.
Павел, който беше окултист, казваше: „От всички добродетели най-велика е любовта." Следователно, ако любовта отпада, на какво ще уповаваме в живота?
Когато търсим Божията Любов, ние трябва
да
изучаваме нейните закони.
Някой казва: „Слаб човек съм аз." Само ти не
си
слаб – целият свят е слаб, понеже не е готов още
да
приеме любовта в
себе
си
.
Смехът се дължи на силни контрасти, на голямо несъответствие между две явления или между две мисли, чувства или постъпки.
Само любовта прави човека силен.
Когато се обърнаха към Христа с думите „Учителю благи", Той каза: „Никой не е благ, освен един Бог." Значи и Христос, велик Учител, не прие
да
Го наричат благ.
Хора, у които центърът на веселието е силно развит, много се смеят.
Когато влезе в Ерусалимския храм, Той взе камшик и изгони всички търговци навън.
При смеха се изразходва енергия, но едновременно с това силите в човешкия организъм се уравновесяват.
Добре е понякога човек
да
се посмее и на
себе
си
, че е страхлив, че се съмнява и т. н.
Някой път хората се плашат от това, че няма
да
постигнат желанията
си
.
Някой казва, че от любов набил някого,
да
го поучи в нещо.
Казвам: Всичко е постижимо за човека през дългия период на неговия живот, но за даден момент само едно нещо е възможно и постижимо.
И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията както и върху поста, за които говорих в тази лекция.
Дето играе тоягата, там действува правдата, но не любовта.
Когато постите, трябва
да
имате поне най-малки резултати в няколко направления:
да
подобрите здравето
си
, главно нервната система;
да
подобрите чувствата
си
,
да
внесете в тях малко повече мекота и в ума
си
да
внесете повече светлина.
Законът на правдата казва: „На пътя на силния не стой!
" Стоиш ли на пътя на силния, той ще те прегази.
Този човек мяза на търговец, който купува и продава, но никаква печалба няма.
Който иска
да
отиде при Господа, той трябва
да
пости.
Когато слабият стои на пътя на силния, на пътя на любовта, тя заобикаля
да
не го прегази.
Когато Мойсей се яви пред Господа, той пости цели 40 дена.
Някой одумва приятеля
си
и казва: „Аз правя това от любов към него,
да
се изправи." Не, по този начин любовта не постъпва.
Постът е сила и затова Христос казва: „Този дух не излиза освен с пост и молитва".
Тя не вижда злото.
Значи, за
да
се освободиш от някое лошо състояние в
себе
си
, ти трябва
да
постиш и
да
се молиш.
За нея всичко е красиво, добро.
Казвате: „Не може ли без пост и молитва
да
постигнем всичко онова, което желаем?
Защо светът е създаден така, че всичко
да
се постига с големи усилия?
Когато хората виждат грешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на правдата.
От хиляди години насам хората живеят по закона на правдата, но светът не се е поправил.
Защото другояче светът не би могъл
да
се създаде.
Това, което Бог е създал, е най-доброто.
Хората пък постъпват по един или друг начин, защото другояче не могат
да
постъпят.
Ако искате
да
придобиете безсмъртието,
да
не страдате, живейте съгласно Божиите закони.
Ако някой юнак ви хване с пръстите
си
и ви стиска, пръстите ли са виновни за това?
Когато юнакът измени мнението
си
за вас, и пръстите му ще станат по-нежни, по-деликатни, няма
да
стискат.
Щом е ваш идеал, Той ще спре вниманието
си
върху вас и ще каже: „Ето една велика душа!
Пръстите на всеки човек могат
да
стискат, но могат и
да
милват.
Някой казва: „Огрешихме се в този живот." Едно трябва
да
знаете: при всички условия на живота човешката душа не се опетнява.
Ако някой богат княз види една много красива мома, той ще пожелае
да
я вземе за другарка в живота
си
.
Може ли водата
да
се окаля?
Но какво ще бъде мнението му за нея, ако я види у дома й, между близките й,
да
се кара с майка
си
и баща
си
,
да
бие по-малкото
си
братче или сестриче?
Външно водата може
да
стане нечиста, кална, но достатъчно е
да
се прекара през песъчливи пластове, за
да
се пречисти.
Той ще вземе шапката
си
и ще каже: „Довиждане!
По същия начин и грехът не може
да
проникне в същината на душата.
Мислите ли, че Бог ще остане
да
живее във вашето сърце, ако при влизането
си
в него намери всичко в безпорядък?
В сърцето ви владее пълен хаос: вие сте се скарали с баща
си
, с майка
си
, с братята и сестрите
си
, с приятелите
си
и само чакате някой
да
ви каже нещо,
да
го нахокате.
Като влезе в сърцето ви, Бог веднага ще излезе и ще напише: „
Да
се секвестират всички имущества на този човек,
да
се вземат майка му, баща му, близките му,
да
остане сам и след това
да
се прати на заточение." Когато човек остане сам, без майка, братя, сестри и приятели, тогава само той ще разбере какво е направил.
"
Да
, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е.
когато се докосне до греха, тя се освобождава от него и влиза в друго, чисто тяло.
Всеки иска животът му
да
тече гладко, спокойно, обаче това е невъзможно.
Човек трябва
да
работи,
да
прави усилия
да
преодолее мъчнотиите и
да
постигне желанията на душата
си
.
Понеже душата е чиста, тя може
да
очисти тялото, но никога нечистото тяло не може
да
чисти душата.
Мнозина са ме питали защо идат страданията в живота?
Сега, като знаете това, впрегнете душата
си
на работа,
да
изчисти мислите и чувствата ви.
Тази вечер ще отговоря на всички, които се интересуват от този въпрос.
Една от причините за страданията е неприложеното знание.
Сега ще ви дам едно упражнение.
Много от вас не могат
да
използуват знанието, което получават.
Като ставате сутрин, не мислете нищо за
себе
си
.
Всяко знание произвежда известна реакция в човека: той или губи, или печели.
Станете с мисълта, че отивате
да
служите на Бога,
да
вършите Неговата работа.
Представете
си
, че имате две динамически тела, А и В, подобни на слънцето.
После мислете за
себе
си
.
Тъй щото мислите ви трябва
да
бъдат наредени в естествен ред.
Несвързаните мисли мязат на разхвърляни халчици, които някоя разумна сила трябва
да
съедини,
да
образува от тях една цяла верижка.
Значи между едните и другите сили има известна връзка.
Мисълта за Бога е разумната сила, която свързва тия халки в едно цяло.
Въз основа на същия закон всяка сила или всяка мисъл, която излиза от човека, отива в пространството и след време пак се връща в него, но вече с известна придобивка, с един малък плюс.
Днес всички хора са недоволни, нещастни, защото на всеки липсва нещо: някой няма пари
да
си
купи хляб; втори няма средства
да
наеме стая,
да
следва университет; трети няма дрехи за зимата, няма дърва, въглища и т. н.
Като се знае това, може
да
се изчисли математически след колко време дадена мисъл ще се върне обратно в своя източник.
Всички очакват
да
им помогне някой.
Казвам: Ако тия хора са болни, немощни, всеки ще им помогне, но ако са здрави, силни хора, те трябва
да
се впрегнат на работа.
Изобщо известен е най-късият, както и най-дългият период, през който една мисъл може
да
се върне, отдето е излязла.
Щом работят, те ще имат всичко и недоволството ще ги напусне.
Някой се оплаква, че страдал.
Погледна го, виждам, че е здрав момък, юнак и му казвам: Радвам се, че страдаш.
Страданието ще те повдигне.
Мислите биват единични и колективни, затова човек трябва
да
ги различава,
да
знае с какъв материал има
да
работи.
Казано е в Евангелието: „Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се." Следователно радвай се, че страдаш, за
да
дадеш плод.
Скръбта и радостта са два полюса на живота: когато един човек страда, друг някой се радва; когато някой се радва, друг страда.
Това може
да
се докаже математически.
На това основание, когато една добра мисъл дойде в ума ви, дайте й място, дайте й подтик
да
се прояви.
Щом й дадете възможност
да
се развие и прояви, и вие ще получите съответен дял от благото, което тя носи.
Между енергията, която носи мисълта от тялото А, и тази, която се връща назад в тялото В, има известно отношение.
НАГОРЕ