НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
27
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
27
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
– Който не говори истината, който не разбира мъдростта, който не постъпва според правдата и любовта.
Щом знаете това, не постъпвайте като невежия,
да
разлъчвате онова, което Бог е съчетал.
Който спазва Божиите закони, той се радва на успех в живота
си
.
Селяните на едно село се оплакали на владиката от свещеника
си
, че ги уморявал със службата
си
, която, често продължавала четири - пет часа.
Владиката извикал свещеника, казал му, че има оплакване против него от енориашите му и го запитал, какво ще каже, за свое оправдание.
Причината е следната: когато ангелите и светиите ми помагат при службата, аз свършвам работата
си
бързо, за половин час.
Обаче, когато остана сам, на своите сили, без подкрепата на светлите същества, аз свършвам работата
си
за четири - пет часа.
Следователно, когато работите на хората се нареждат добре, светлите същества им помагат; когато работите им не се нареждат добре, светлите същества са ги изоставили, сами на
себе
си
.
С това
си
обясняваме, защо някои дървета узряват рано, а други по-късно.
При създаване на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух,
да
си
избере по едно плодно дърво, за
себе
си
.
Като дошъл ред на дявола, той избрал за
себе
си
дряна, като дърво, което първо цъфти.
Той
си
казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв.
И човек може, като черешата -
да
узрее рано, и като дряна -
да
узрее последен.
Узряването на черешата и на дряна представят процеси, които се извършват и в човешкия живот.
„Това, което Бог е съчетал, човек
да
го не разлъча".
С този стих, Христос обръща внимание на хората -
да
не развалят това, което Бог е направил.
Въ физическия свѣтъ човѣкъ изучава само закона на движението; въ духовния свѣтъ изучава качествата на чувствата, тѣхната интенсивность; а въ свѣта на духа изучава вѫтрѣшния смисълъ на самия животъ.
(втори вариант)
Когато говоримъ за възкръсение, за вѣченъ животъ, за благо въ свѣта, ние разбираме онова съчетание, което сѫществува между прѣчистената човѣшка душа и човѣшкия духъ, който е въ съгласие съ Бога.
(втори вариант)
Напримѣръ може
да
кажа, че 1=2=3=4=5=6=9 и т.н.
(втори вариант)
Ще ме попитате: „Може ли едно
да
е равно на две,
да
е равно на три и т.н.?
(втори вариант)
Да
вземемъ напримѣръ въ музиката, въ нея има три гами: мажорна, миньорна и хроматическа.
(втори вариант)
Всѣка отъ тѣхъ
си
има извѣстенъ законъ, който я регулира.
(втори вариант)
Една единица може
да
бѫде раздѣлена на 1, 2, 3 и повече части, които сѫ равни на цѣлото.
(втори вариант)
Това е въ Божествената математика, частьта е равна на цѣлото, но въ математиката на живота, това не може
да
бѫде.
(втори вариант)
Човѣкъ е подобенъ на Бога, по съдържание човѣшката душа и духъ иматъ въ
себе
си
сѫщото нѣщо, което има Божествения духъ.
(втори вариант)
Това всички може
да
съзнаемъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Азъ не мога.“ – Можешъ, защото въ твоята душа има всичко вложено.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Азъ съмъ грѣшникъ.“ Грѣшникъ
си
, защото не вѣрвашъ въ това, което Богъ е съчеталъ.
(втори вариант)
Богъ ти е далъ много земя и ти я обработвай.
(втори вариант)
Мнозина оставятъ своитѣ умове и сърдца необработени и затова идатъ нежеланитѣ сѣмена.
(втори вариант)
Ако не обработвашъ всичко, дадено ти отъ Бога, нѣма избавление, нѣма изходенъ пѫть.
(втори вариант)
Който не работи въ съгласие съ Бога, не трѣбва
да
търси благодать.
(втори вариант)
Всѣки трѣбва
да
каже: „Въ мене Богъ е вложилъ всичко, затова ще направя всичко, което Той иска.“
(втори вариант)
Защото е нарушилъ това съотношение, което е въ него, това което Богъ е създалъ.
(втори вариант)
Затова обърнете се къмъ тѣзи съчетания и повѣрвайте, че ще може
да
възстановите тази хармония, и вие ще бѫдете добри, весели и щастливи.
(втори вариант)
„Баща ми, майка ми, свещеницитѣ, владиката, всички сѫ лоши хора.“ – Не, всички сѫ добри, вие само снемете тѣхнитѣ черупки отгорѣ, които сѫ лютиви и отвѫтрѣ ще имате сладкитѣ орѣхи.
(втори вариант)
Какво трѣбва
да
се подразбира подъ тѣзи думи?
(втори вариант)
А сега се ражда единъ антагонизъмъ между васъ и често казвате: „Той е отъ еди-каква
си
вѣра.“
(втори вариант)
Едно врѣме въ римската империя, когато измѫчваха християнитѣ, обличаха ги въ разни животински кожи и ги оставяха на животнитѣ
да
ги разкѫсватъ.
(втори вариант)
Сдружатъ се двѣ фамилии, живѣятъ
си
и момъкътъ и момата ги оженватъ, съчетаятъ ги.
(втори вариант)
Сега ние съврѣменнитѣ хора обличаме нѣкого въ волска кожа и казваме: „Той е волъ.“ Облѣчемъ го въ ослова кожа и казваме: „Той е оселъ.“ Господь всички ни е направилъ отъ една и сѫща есенция, всички души сѫ отъ единъ и сѫщи източникъ.
(втори вариант)
Различаватъ се само въ това, че единъ е употрѣбилъ много повече врѣме, за
да
запази своята чистота, а другъ е билъ по-мързеливъ.
(втори вариант)
Азъ приемамъ, че въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Богъ го прави, второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото съчетание е, което хората правятъ.
(втори вариант)
Слѣдователно всички неприятности въ живота произлизатъ отъ послѣднитѣ двѣ съчетания.
(втори вариант)
Сега искамъ
да
турите тази законность въ това съчетание.
(втори вариант)
За
да
може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава
да
направи извѣстно съчетание, трѣбва
да
разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость,
да
разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ животътъ, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата.
(втори вариант)
Не мислете, че другитѣ хора сѫ глупави и вие ще може
да
имъ прѣдадете всичко.
(втори вариант)
Ще
си
кажете: „Ами Господинъ Дѫновъ какво учи?
(втори вариант)
Мнозина четатъ Евангелие, четатъ, че това което Богъ е съчеталъ, човѣкъ
да
го не разлѫча, но не го разбиратъ този стихъ.
(втори вариант)
Азъ виждамъ двѣ причини: едната е невѣжеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човѣкъ не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човѣкъ знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ остарѣлъ.“ – Не, това е друго учение, ти не
си
остарѣлъ.
(втори вариант)
“ Рекохъ, готовъ ли
си
да
умрешъ?
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ, който не е готовъ
да
умре, не може
да
разбере великата Божествена истина.
(втори вариант)
Като говоря
да
възкръснемъ, разбирамъ
да
започнемъ.
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Който не е готовъ
да
се отрече отъ
себе
си
.“ Той разбира тази истина, този сѫщи принципъ.
(втори вариант)
Азъ въ София виждамъ много хора, които започватъ
да
възкръсватъ.
(втори вариант)
Христосъ е държалъ дълги бесѣди, Той е говорилъ съ часове, често ние вземаме единъ откѫслеченъ пасажъ и върху него градимъ теории, но всѣка теория трѣбва
да
се приложи върху живота,
да
се опита, провѣри.
(втори вариант)
Тѣ сѫ готови отъ всичко
да
се откажатъ, само за Бога
да
работятъ и
да
живѣятъ.
(втори вариант)
Това е възкръсналъ човѣкъ, нищо не иска, ще работи за човѣчеството, ще обича ближнитѣ
си
– баща
си
, майка
си
, братята
си
, свещеницитѣ, учителитѣ и др.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение на мисъльта.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Мразя го, той е еретикъ.“ Такъвъ човѣкъ нѣма
да
възкръсне.
(втори вариант)
Да
вземемъ напримѣръ цигулката: въ нея има извѣстно съчетание на нѣкои части, положени въ единъ механически редъ, т.е.
(втори вариант)
така е устроена, че всички нейни ѫгли, всички нейни извивки вървятъ къмъ една права линия, която слиза прѣзъ срѣдата на цигулката, тъй че звуковитѣ вълни
да
се сливатъ и
да
излизатъ отъ отвора на цигулката.
(втори вариант)
Трѣбва
да
знаемъ, че у насъ има този Божественъ образъ и
да
го очистимъ,
да
възстановимъ това Божествено съчетание и
да
кажемъ: „Ще може
да
направимъ тѣзи нѣща.“ За
да
бѫдете здрави, весели, за
да
имате ясенъ умъ и сърдце, на всички прѣпорѫчвамъ
да
излизате прѣзъ мѣсецъ май.
(втори вариант)
Майсторътъ, който е успѣлъ по този механически законъ
да
устрои цигулката, ни прѣдставя вече цигулка съ добъръ тонъ.
(втори вариант)
Бихъ казалъ и на съврѣменнитѣ свещеници
да
започватъ службата
си
въ 4 часа сутриньта.
(втори вариант)
Съ изгрѣването на Слънцето свещеникътъ
да
каже: „Благословенъ Господь нашъ, Който ни е изпратилъ Слънцето
да
донася своитѣ благословения.“ Тогава ще разберете думитѣ: „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ
да
го не разваля.“
(втори вариант)
Но на цигулката има четири струни, опнати на срѣдата ѝ, и между тѣзи струни има извѣстно съотношение.
(втори вариант)
Върху тѣзи думи азъ хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя и всѣки нека развие за
себе
си
нѣкои теми и тогава
да
чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ и вашата любовь
да
заговори у васъ и
да
кажете: „Познахъ Бога, познахъ любовьта и знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ учи прѣраждането.“ –
Да
, уча не само прѣраждане, но и възраждане и новораждане.
(втори вариант)
Най-долнята, четвъртата струна е най-тънка, послѣ идатъ все по-дебели и по-дебели, докато първата е най-дебела.
(втори вариант)
Че кой не се е прѣраждалъ?
(втори вариант)
Тѣзи струни се различаватъ не само по дебелина, но и по интенсивность, при настрояването
си
се различаватъ – всѣка струна е четири пѫти по-опната отъ прѣдидущата.
(втори вариант)
Самата природа се прѣражда и тя учи това.
(втори вариант)
За
да
се свири, трѣбва
да
има и лѫкъ, на който сѫ опнати косми, които трѣбва
да
се мажатъ съ колофониумъ, за
да
издаватъ тонъ върху цигулката.
(втори вариант)
Христосъ е казалъ: Ако не се родишъ отново, нѣма
да
еволюирашъ.
(втори вариант)
Всѣки би
си
помислилъ, че като има цигулка, струни и лѫкъ, ще може
да
свири.
(втори вариант)
Да
свиришъ – това е изкуство.
(втори вариант)
Това не значи, че въ сѫщата форма ще се родишъ, напримѣръ ако
си
билъ жаба, пакъ жаба ще се родишъ, но ще се развивашъ, отъ човѣкъ трѣбва
да
станешъ ангелъ, светия; отъ глупавъ –
да
станешъ уменъ човѣкъ.
(втори вариант)
И въ самото свирене има степени, не всички цигулари свирятъ еднакво.
(втори вариант)
Това е прѣраждане.
(втори вариант)
Когато дѣцата започватъ
да
свирятъ на цигулка, тѣ отначало дигатъ голѣмъ шумъ, скрибуцане съ цигулката, докато постепенно тѣ все повече и повече се упражняватъ и станатъ най-послѣ велики артисти.
(втори вариант)
Има ли такъвъ законъ въ природата и азъ го уча, нѣма ли го, не го уча.
(втори вариант)
Хората биватъ по темпераментъ четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически.
(втори вариант)
Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, натоварилъ Слънцето съ тази велика мисия –
да
грѣе.
(втори вариант)
Но у него се породило желание
да
бѫде първо,
да
отиде първо при Господа и
да
изпрѣвари всички други планети.
(втори вариант)
Не е важно
да
имате само четиритѣ струни, трѣбва
да
бѫдатъ тѣ доброкачествени,
да
иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което цигуларитѣ измѣрватъ съ особени за това инструменти.
(втори вариант)
Когато Господь се научилъ за това желание на Слънцето, на този старши братъ, накаралъ всички други братя
да
се въртятъ около Слънцето, а то
да
се върти около Господа и затова неговитѣ братя днесъ сѫ всички по-близо до Господа, отколкото Слънцето.
(втори вариант)
Тъй че не е достатъчно
да
бѫдешъ само сангвинически темпераментъ, а доброкачественъ такъвъ
да
си
.
(втори вариант)
И затова всѣки отъ васъ, който иска
да
бѫде пръвъ, ще остане послѣденъ, като Слънцето.
(втори вариант)
Слънцето, като изгрѣва сутринь, то казва: „Азъ направихъ едно врѣме една голѣма грѣшка, която искамъ
да
изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртятъ около него, за
да
научатъ закона на движението.
(втори вариант)
Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако цигуларьтъ може добрѣ
да
свири, вие ще имате ясни, хубави тонове.
(втори вариант)
Сега нѣкои християни искатъ
да
бѫдатъ много близо до Христа.
(втори вариант)
Отъ цигуларя се иска
да
има и душа, която
да
може
да
се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя
да
излива тази душа въ тоноветѣ
си
.
(втори вариант)
Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата
си
въ цигулката, за него какво ще остане?
(втори вариант)
Азъ съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година
да
ме садите,
да
ме кѫсате, но
да
изпълнявамъ волята Божия, отколкото
да
съмъ въ положение на единъ царь въ България.
(втори вариант)
“ Човѣкъ има три души, една отъ които е чувствената и тя може
да
се прокара въ цигулката.
(втори вариант)
Това значи
да
изпълнишъ волята Божия, съ всичкото смирение.
(втори вариант)
Когато се тя прокара въ цигулката, цигуларинътъ е майсторъ и той омайва слушателитѣ
си
съ свиренето
си
и тогава тоноветѣ биватъ меки, приятни, нѣжни и тѣ като че ли сами за
себе
си
говорятъ.
(втори вариант)
Карамфилътъ казва: „Всички
да
бѫдете смирени въ една посока къмъ Бога.“
(втори вариант)
Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити
да
я поправи.
(втори вариант)
Бихъ желалъ всички българи
да
бѫдатъ такива карамфили и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки
да
бѫдатъ като този карамфилъ, тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Цвѣтята сѫ нищи духомъ и всѣки човѣкъ, който приеме положение на едно цвѣте, е нищи духомъ.
(втори вариант)
Но по едно врѣме, той се обърналъ, къмъ артиста и вижда, че той припадналъ.
(втори вариант)
За
да
възстановите това съчетание, което е въ вашитѣ сърдца, умове и духове, дайте възможность на всички скрити сили
да
потекатъ отъ васъ.
(втори вариант)
Душата на този артистъ била въ цигулката и той усѣтилъ всички прокарвания съ ножа върху цигулката.
(втори вариант)
Не се безпокойте, това благословение ще дойде и ще познаете Бога и ще разберете това благодѣяние, което Той ви е далъ.
(втори вариант)
И Христосъ казва: „Това, което Богъ е съчеталъ, което е наредилъ тъй умно, глупавиятъ човѣкъ
да
го не разваля.“ Подъ думата „глупавъ“ азъ разбирамъ човѣкъ, който малко знае.
(втори вариант)
Когато единъ човѣкъ не може
да
говори въ езика на Мѫдростьта, той е глупавъ.
(втори вариант)
Когато човѣкъ постѫпва не споредъ езика на Справедливостьта, на Правдата, той е лошъ, зълъ човѣкъ.
(втори вариант)
Въ този свѣтъ ние не трѣбва
да
разкѫсваме тази връзка.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ анекдотъ, за
да
обясня мисъльта
си
.
(втори вариант)
Наклеветили единъ свещеникъ прѣдъ владиката, че нѣкой пѫть свършвалъ службата
си
за половинъ часъ, а нѣкой пѫть – за четири–петь часа и съ това измѫчвалъ енорияшитѣ
си
.
(втори вариант)
Вика го владиката и му казва: „Знаешъ ли, че има оплакване противъ тебе, какво ще кажешъ за твое оправдание?
(втори вариант)
“ Свещеникътъ започналъ
да
се оправдава и казва: „Нѣкой пѫть, като отивамъ въ църква, дохождатъ ангелитѣ и светиитѣ
да
ми помагатъ и за половинъ часъ свършвамъ службата
си
, а нѣкога за четири–петь часа не мога
да
я свърша, защото ангелитѣ не ми помагатъ и тогава виждамъ голѣмъ зоръ.“
(втори вариант)
Като направилъ Господь плоднитѣ дървета, изпратилъ всички духове
да
си
избератъ по едно такова дърво.
(втори вариант)
Всѣки
си
вземалъ по едно дърво, а дяволътъ, като дошълъ, избралъ
си
дрѣна, като
си
казалъ, че той, понеже рано цъфти, рано и ще вързва, но останалъ излъганъ.
(втори вариант)
Всичкитѣ други плодни дървета цъфнали и вързали, а дрѣнътъ най-късно узрѣлъ.
(втори вариант)
Така и човѣка може
да
узрѣе въ половинъ часъ, като черѣшата, а може и по-късно.
(втори вариант)
Христосъ иска
да
обърне внимание на хората отъ XX вѣкъ,
да
не развалятъ това, което Богъ тъй умно е съчеталъ.
(втори вариант)
Особено ние, днешнитѣ хора, сме майстори
да
разваляме.
(втори вариант)
Като направятъ нѣкѫдѣ нѣкоя чешма, всѣки селянинъ, като мине прѣзъ нея, ще опита
да
наточи своята брадва на коритото ѝ.
(втори вариант)
“ Какъ нѣма
да
се развали, като точите брадвитѣ
си
на него?
(втори вариант)
Вземете най-силния проповѣдникъ, свещеникъ, владика, учитель и като точите отгорѣ имъ хиляди брадви и тѣ ще се развалятъ.
(втори вариант)
И слѣдъ това казватъ: „Развали се нашия попъ, проповѣдникъ.“ Какъ нѣма
да
се развали?
(втори вариант)
За
да
се не разваля това, което Богъ е създалъ тъй умно, ние трѣбва
да
го не разваляме.
(втори вариант)
Когато хората точатъ на гърба ми брадвитѣ
си
, азъ казвамъ: азъ съмъ на половина виноватъ за това нѣщо.
(втори вариант)
За
да
се не точатъ брадви на коритата, защото тѣ сѫ потрѣбни, хората трѣбва
да
научатъ закона на хармонията.
(втори вариант)
Започва мѫжътъ ѝ съ брадвата: „Не трѣбва
да
бѫдешъ деликатна, внимателна“, и точи брадвата.
(втори вариант)
Какъ
да
се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва?
(втори вариант)
Какъ нѣма
да
се развали?
(втори вариант)
Вие трѣбва
да
бѫдете като онзи български свещеникъ, за когото се разказва, че като служилъ въ църква, спиралъ се всѣкога прѣдъ празднитѣ тронове и тамъ кадѣлъ.
(втори вариант)
“ – „Тѣ иматъ нужда отъ това,
да
ги пази Господь отъ зло, а вие, които сте въ църква, нѣма никаква опасность за васъ“, имъ отговорилъ свещеникътъ.
(втори вариант)
Вземете напримѣръ богаташитѣ, кой отъ богатитѣ софиянци е повикалъ нѣкога бѣдняцитѣ
да
ги угости?
(втори вариант)
– За
да
падне нѣщо отъ тѣзи богаташи.
(втори вариант)
Така разсѫждаватъ: „Мене днесъ ме викатъ, а азъ утрѣ ще ги повикамъ.“ Не е лошо това, но ние ще трѣбва
да
възстановимъ тази Божествена хармония, която е нарушена, ще трѣбва бѣднитѣ, гладнитѣ, тѣхъ
да
нахранимъ, защото Господъ е казалъ: „Не разваляйте!
(втори вариант)
Може
да
проповѣдвамъ, но каква полза отъ моята проповѣдь, ако тя не ви даде храна, потикъ.
(втори вариант)
Не искамъ
да
гѫделичкамъ ушитѣ на хората, а искамъ всичко
да
го провѣрите,
да
се нахраните отъ него.
(втори вариант)
А сега, като ви се тълкува едно учение, може
да
го схващате криво.
(втори вариант)
На всички рекохъ
да
излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце,
да
наблюдавате изгрѣва му, то
да
не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“ Всички, които сте болни, неразположени, опитайте това състояние.
(втори вариант)
Излѣзъ рано сутринь, приеми благословението на слънцето и се върни дома, не ти трѣбва
да
те пече повече слънце прѣзъ деня.
(втори вариант)
А тѣзи съчетания, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашия животъ, при сегашнитѣ условия, създаватъ само дисхармония.
(втори вариант)
Напримѣръ дошълъ нѣкой критикъ, взелъ нѣкой пасажъ отъ нѣкѫдѣ и казва: „Еди какво
си
не е съгласно съ еди коя
си
теория.“ Питамъ: съгласно ли е споредъ Божествения законъ?
(втори вариант)
Всички трѣбва
да
бѫдемъ носители на това Божествено учение, защото всички съставляваме една съвокупность отъ Божествения организъмъ и Господь иска щото неговото тѣло
да
бѫде здраво, всичко
да
бѫде въ редъ и съгласие.
(втори вариант)
Господь иска
да
сме радостни и весели.
(втори вариант)
Ако мѫжъ и жена не могатъ
да
живѣятъ, причината не е въ Бога.
(втори вариант)
Ако нѣма хармония между братя и сестри, между синове и дъщери и родители, между властьта и поданицитѣ, причината не е въ Бога.
(втори вариант)
И за въ бѫдеще високостоящитѣ хора: писатели, поети и др., трѣбва
да
слѣзатъ отъ своята висота и
да
станатъ служители на човѣчеството,
да
влѣзатъ между проститѣ и
да
ги научатъ какъ
да
живѣятъ.
(втори вариант)
“ За
да
се разбере отъ хората идването на Христа, това зависи отъ онова вѫтрѣшно съчетание, което има у човѣка, зависи какви способности има у човѣка.
(втори вариант)
Всички европейски писатели създаватъ, че сега въ свѣта има една сила, която прави грамадни прѣобразувания въ умоветѣ на човѣчеството.
(втори вариант)
Тази Божествена сила ще доизкара своята работа много добрѣ.
(втори вариант)
Ако я вземете втори пѫть, пакъ ще търсите очистително и слѣдъ нѣколко години ще имате разваленъ стомахъ, а съ това и хората ще ти станатъ неприятни.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ трѣбва
да
си
опрѣдѣли едно съчетание между храната, която приема и стомаха
си
.
(втори вариант)
Опитай една храна, дава ли ти здраве, прави ли те веселъ, бодъръ, тази храна е за тебе, тя е хигиенична.
(втори вариант)
Направи
си
единъ списъкъ и знай кои храни какъ ти се отразяватъ.
(втори вариант)
Казватъ
си
: „Чакай
да
видимъ какво ще каже еди-кой
си
знаменитъ лѣкарь въ Англия, Америка, Русия и т.н.
(втори вариант)
по този въпросъ.“ Той може
да
е казалъ нѣщо много умно по това, но тази храна, която той прѣпорѫчва, не може
да
се приложи еднакво за всички организми, за всички стадии на човѣшкото развитие.
(втори вариант)
Храната трѣбва постоянно
да
се промѣня и въ това промѣнение се състои здравословното състояние на човѣка.
(втори вариант)
Мнозина често говорятъ: „
Да
се обичаме!
(втори вариант)
Бихъ желалъ единъ
да
ме обича, отколкото десеть и
да
ме развалятъ.
(втори вариант)
И дѣйствително, въ свѣта само единъ може
да
те обича, а не двама.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ изъ американския животъ.
(втори вариант)
Въ Америка имало единъ много знаменитъ проповѣдникъ съ своитѣ рѣчи и единъ день трѣбвало
да
напусне своитѣ енорияши, за което тѣ излѣзли всички
да
го изпращатъ, защото го много обичали.
(втори вариант)
Дали ти спишъ или
си
станалъ, то изпраща своето благословение и
си
заминава.
(втори вариант)
Има опасность
да
не мислятъ нѣкои: „Че ние сме правовѣрни,“ и като така спасението
си
иде.
(втори вариант)
Ако ти спишъ, когато слънцето изгрѣва, какъвто и
да
си
, нищо нѣма
да
те спаси.
(втори вариант)
Спасението е само у онази велика религия, която създава закони, която трѣбва
да
съедини всички други религии, защото тѣ сѫ форми, удове на едно тѣло въ свѣта.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, за
да
видите въ какво се състои това единство.
(втори вариант)
Когато израилскиятъ народъ пѫтуваше прѣзъ пустинята отъ Египетъ за обѣтованата земя, Мойсей имъ съгради една скиния и натовари 12 плѣмена
да
носятъ частитѣ на скинията.
(втори вариант)
– „Носимъ скинията“, отговаряха тѣ.
(втори вариант)
Когато се спираха нѣкѫдѣ, тѣ сглобаваха всички части и се молиха.
(втори вариант)
А сега всички правовѣрни, азъ разбирамъ подъ правовѣрни и християни, и мохамедани, и будисти, и православни, и евангелисти, и католици, и турци, и баптисти, и сѫботяни, казватъ: „Ние сме православни – ние носимъ скинията.“ А Христосъ, Който иде, казва: „Дайте
си
всички частитѣ
да
съградимъ тази велика Божествена скиния и всички заедно
да
се помолимъ на Бога въ духъ и истина.“
Да
не разваляме това, което Богъ е съчеталъ,
да
не разваляме тази велика Божествена любовь, която живѣе въ нашитѣ души.
(втори вариант)
„Онова, което Богъ е съчеталъ, ние
да
го не разваляме.“
(втори вариант)
Трѣбва
да
се обърнемъ къмъ възпитанието на своитѣ сърдца и умове, това е първото и Божественото съчетание.
(втори вариант)
Какво по-хубаво отъ това,
да
имашъ единъ умъ, който правилно
да
схваща и едно сърдце, което правилно
да
разбира,
да
чувствува.
(втори вариант)
– Когато
си
страдалъ, тогава разбирашъ болкитѣ въ свѣта.
(втори вариант)
А хората се оплакватъ, че страдатъ.
(втори вариант)
Азъ знамъ защо тѣ страдатъ, защо тѣ нѣматъ крака, очи и др.
(втори вариант)
Трѣбва
да
се проповѣдва тази велика истина, която
да
внесе у насъ този Божественъ животъ и
да
можемъ
да
опитаме гдѣ е Господь.
(втори вариант)
Излизайте прѣзъ мѣсецъ май
да
посрѣщате слънцето въ 4 часа сутриньта и ще намѣрите Господа.
(втори вариант)
Взиматъ участие въ посрѣщането на Слънцето и
си
правятъ молитвата.
(втори вариант)
Слънцето казва: „Деца, Отецъ ми, Който ме е направилъ, ме праща
да
ви дамъ Неговото благословение и затова слушайте баща
си
.“ На този добъръ слуга, на Слънцето ние
да
кажемъ: „Много сме благодарни за това писмо, за това послание, което ни носишъ, носи много здраве на Баща ни и кажи, че ние ще се постараемъ
да
възстановимъ онази хармония, която развалихме.“ А ние, като ставаме, казваме: „Е, колко е мрачно днесъ врѣмето, колко лошо настроение имамъ, не ми се работи!
(втори вариант)
“ Хубаво е това врѣме и вие благодарете на Бога и за него.
(втори вариант)
Вѣтъръ има – пакъ благодарете.
(втори вариант)
Показва, че трѣбва
да
има провѣтряване у васъ, въ вашитѣ мисли и вашитѣ сърдца.
(втори вариант)
Облацитѣ пъкъ показватъ, че у васъ трѣбва
да
има влага, за
да
вирѣятъ всички цвѣтя, растения и плодове.
(втори вариант)
Какви хора щѣхме
да
бѫдемъ тогава?
(втори вариант)
Щѣхме
да
имаме очи свѣтли, лице ясно, свѣтло.
(втори вариант)
Азъ често забѣлѣзвамъ какъ ме гледатъ животнитѣ, като ме срѣщнатъ.
(втори вариант)
Напримѣръ нѣкое куче, като ме срѣщне, гледа ме и ми казва: „Какво мислишъ за мене,
да
не
си
като другитѣ, които мислятъ
да
ме биятъ?
(втори вариант)
“ – „Не, азъ миръ проповѣдвамъ.“ – „Е, добрѣ тогава,“ завъртва
си
опашката и
си
отива.
(втори вариант)
Дохожда при насъ едно птиче
да
си
кълве и азъ рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна
да
се радва и свободно
да
кълве около насъ.
(втори вариант)
Може ли животнитѣ
да
иматъ у насъ довѣрие?
(втори вариант)
– Това е съчетанието, което Богъ е турилъ и което трѣбва
да
научимъ.
(втори вариант)
Какъ може
да
се приложи това учение въ свѣта?
(втори вариант)
Въ свѣта дѣйствуватъ два закона: единиятъ е на антипатията, а другиятъ – на симпатията.
(втори вариант)
Симпатията е законъ на хармонията, а антипатията – законъ на дисхармонията.
(втори вариант)
Когато два индивида иматъ противоположни стремежи, у тѣхъ се явява антипатията.
(втори вариант)
Когато се обичатъ, тѣ взаимно
си
помагатъ и всичко, което иматъ, го дѣлятъ братски, нѣма на единия повече или по-малко.
(втори вариант)
Въ закона на антипатията ние отблъскваме отъ
себе
си
тѣзи прѣдмети, които ни прѣдизвикватъ болезнено състояние, прѣдизвикватъ ни болка.
(втори вариант)
Всѣки прѣдметъ, който прѣдизвиква у насъ приятность, чувствуваме къмъ него симпатия.
(втори вариант)
Най-първото нѣщо е
да
се влѣзе въ връзка съ Бога.
(втори вариант)
Като ставате сутринь, задайте
си
въпроса има ли връзка между васъ и Бога?
(втори вариант)
Когато имате една роза или единъ карамфилъ, тѣ иматъ съдържание отвънъ, но има и миризма отвѫтрѣ, която трѣбва
да
се прѣдаде на вашия мозъкъ и чувства.
(втори вариант)
Нашето заблуждение е тамъ, че ние не приемаме какво Богъ е вѫтрѣ въ свѣта, а Го търсимъ отвънъ.
(втори вариант)
Но всичко това не е самата музика, а само нейнитѣ елементи.
(втори вариант)
Музикантътъ ще вземе всички тѣзи елементи, ще ги съедини и ще изпита тази вѫтрѣшна музика въ вашата душа.
(втори вариант)
Но за
да
се разбере вѫтрѣшното, Божественото, трѣбва
да
се вслушаме въ
себе
си
и само тогава ще разберемъ смисъла на нѣщата.
(втори вариант)
– Църквата е пианото, свещенитѣ книги сѫ нотитѣ, свещеникътъ трѣбва
да
седне на пианото и
да
свири по всичкитѣ правила на музиката, а ти
да
туришъ слуха
си
, за
да
разберешъ музиката и тогава
да
благодаришъ на Бога.
(втори вариант)
„Е, тогава ще се спасишъ.“ Не, трѣбва
да
разберешъ неговата музика.
(втори вариант)
Това е ходене на църква и ако вие може
да
излѣзете навънъ, когато Слънцето изгрѣва и ако може
да
разберете това съчетание на природата и
да
се вслушате на дълбоко, вие ще разберете какъвъ смисълъ е вложилъ Богъ въ природата и растенията, за които ние мислимъ, че сѫ безгласни.
(втори вариант)
Не, природата не е безгласна, но слухътъ ви е грубъ, тѫпъ, та не може
да
схванете нейния говоръ.
(втори вариант)
Всички стари мистици, поети казватъ, че въ природата има музика, има говоръ и проповѣдва тъй, както хората никога не сѫ проповѣдвали въ този свѣтъ.
(втори вариант)
Това сѫ четири полета, прѣзъ които човѣшкия духъ минава, прѣзъ своята еволюция, за
да
се усъвършенствува.
(втори вариант)
2.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Право е
да
се стреми човек
да
запази тялото
си
, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но един ден тя ще падне, сама по
себе
си
.
Следователно, когато става от сън, човек трябва
да
се запита, свободен ли е от пелените и от повоя.
Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне, и той ще остане с втората
си
обвивка.
Щом се убеди, че е свободен, той започва свободно
да
движи ръцете и краката
си
,
да
се протяга, с което показва, че е готов за работа.
Тъй щото, когато очите, езикът, ръцете и краката на човека са свободни, това показва, че той има ум, сърце и воля, с които може
да
работи,
да
изпълнява Божията воля.
Обаче, докато не узрее, никой няма право
да
отнема външната му обвивка.
Събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че
си
ми дал свобода,
да
се движа и
да
работя,
да
приложа волята, ума и сърцето
си
,
да
Ти служа,
да
изпълнявам Твоята воля.
За
да
не се развали ядката, оставете зелената му обвивка сама
да
се пукне и падне.
Децата често брулят орехите, преди
да
са узрели, и цапат ръцете
си
от зелената им обвивка.
Работете върху
себе
си
, за
да
облагородите душата
си
,
да
развиете духовното
си
тяло, с което ще възкръснете.
Дано се освободим от него.
Те не разбират смисъла на физическото
си
тяло.
Това значи,
да
се освободи човек от всички съмнения и ограничения.
Докато е в тялото
си
, човек зрее и организира силите
си
.
Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата
си
, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете.
Изгуби ли тялото
си
, той преждевременно пада от дървото на живота и, неорганизиран, недоразвил се отива в другия свят.
Следователно, ако носите добро съкровище в
себе
си
, трябва
да
го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата
си
с него, за
да
го превърнете в добро.
Христос казва: „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините." Сърцето се намира във физическото тяло на човека.
Щом се лиши от тялото
си
, той се лишава и от живота на сърцето.
Време е вече човек
да
мине от преходното и ограниченото, към вечното; от пелените и повоя към свободата ; от млякото към твърдата храна.
Малкото дете
да
се храни с мляко, това е в реда на нещата, но ако младата мома и младият момък искат още
да
бозаят, това не е естествен процес.
Щом проходи, детето може вече
да
се храни с твърда храна.
Чрез храната, например, човек възприема външните необходими материали за съграждане не само на тялото
си
, но и на душата.
Свободата е необходима за неговото растене и развитие.
Пуснете коня на свобода,
да
видите, как знае той
да
скача и
да
рита.
На полето скачането му е на място, но в града не е на място, той може
да
смачка някое дете, даже и възрастен човек.
От гледището на ангелите, той се уподобява на дърво, затова е казано в Писанието: „Праведните ще бъдат като дървета, посадени при бистри отоци." Дървото се взима като символ на знание.
Свобода е нужна на всички живи същества, но на време и на определено място.
.Доброто и злото съкровище." Всеки трябва
да
си
отговори, към добрите, или към злите хора спада ; към вярващите, или към безверниците.
В райската градина имало много дървета, между които две от тях се отличавали: едното било «дърво на живота", а другото – «дърво за познаване на доброто и на злото." Ката създал първите човеци и ги поставил в рая, Бог им казал: „От всички дървета можете
да
ядете, но не и от дървото за познаване на доброто и на злото.
В който ден ядете от това дърво, ще умрете." С това Бог искал
да
обърне внимание на първите човеци, че, докато не организират добре своето физическо тяло, с всички негови удове и системи, те не могат правилно
да
възприемат соковете и енергиите, които идат от възвишения свят, и
да
се ползуват от тях.
– Който няма светлина в ума
си
.
Като забранил на първите човеци
да
ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, Бог искал
да
им каже, че те не са готови още за тази наука.
Отворете прозорците на къщата му,
да
влезе светлина отвън.
Докато не оформят и организират своята външна обвивка, чрез която могат
да
възприемат енергиите на външния свят, те не могат
да
се занимават с изследването на втората, по-твърда обвивка – костите на своето тяло.
Ако няма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той сам
да
си
отвори.
Когото и
да
поставят в тъмна стая, без прозорци, той непременно ще стане безверник.
Като придобие това знание, човек дохожда до третата обвивка, до ципицата, която обвива ядката на ореха.
Човек трябва
да
преобрази живота
си
, т.е.
Като изучавате човешката глава, виждате, че и тя е съставена от три обвивки: външна – кожата, средна – костта и вътрешна – ципицата, която обвива мозъка.
да
напусне тъмнината и
да
влезе в светлината.
Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете,
си
: Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде.
За
да
не се разстройва, той трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
си
създаде здраво тяло,
да
се справя с условията, които му са дадени, и
да
ги използува.
Не е ли здрав физически и психически, само в един момент човек може
да
изгуби здравето
си
,
да
се разстрои.
Според мене, всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно.
Например, ако някой е вложил вярата и упованието
си
в парите, като ги изгуби, той може
да
получи удар в главата, разрив на сърцето
си
и
да
умре.
За
да
се убедите в това, хвърлете старите
си
и окъсани дрехи, за
да
видите Божествената дреха, с която Бог ви е облякъл.
Някои хора от най-малките
си
неуспехи са изгубвали смисъла на живота и се отчайвали.
Кой ви е виновен, че сте се облекли в стари дрипи и не можете
да
се познаете?
Само онзи е грешен, който живее в тъмна, мрачна изба и не знае, как
да
излезе вън.
Извадете този човек от зимника и турете го в Божествения свят, на свобода и простор.
Христос се обръща към добрите и разумни хора,
да
извадят доброто съкровище от сърцата
си
и
да
помогнат на своите паднали братя.
Като се пречиства материята, вибрациите й се повишават; щом изгуби чистотата
си
, вибрациите й се понижават.
Давайте даром, за
да
се даде и на вас.
Давайте от своето злато, а не от книжните
си
пари, защото на небето книжни пари не вървят.
Като умре, човек отива на другия свят с астралното
си
тяло, както орехът се посажда в земята с коравата
си
обвивка, а не със зелената.
Давид казва; „В грях ме зачена майка ми." Той признава, че грехът е човешко произведение, а не Божествено.
Йоан пък казва: „От Бога съм заченат." Който живее в тъмна стая и вади злини от сърцето
си
, той е заченат от дявола; който живее в светла стая и вади добрини от сърцето
си
, той е заченат от Бога.
Новият орех, който се крие в ядката на ореха, представя същинската душа на човека, която трябва
да
се изучава.
Живейте и работете като Христа, за
да
бъдете едно с Бога.
Това изисква Христос от всички хора, за
да
се обновят,
да
се преустроят обществата и народите, навсякъде
да
проникне новия живот,
да
се въдвори Царството Божие на земята.
Изучавайте и наблюдавайте развитието и растенето на ореха, за
да
схванете нишките, които създават философията на човешкия живот.
Не е достатъчно
да
знаете, какъв е Христос и какво е направил, но всеки
да
се запита и
да
си
отговори, какво той е направил.
Ако нишките не се сноват една след друга, както жената ги снове, никакво платно няма
да
се изтъче.
Какво е направил Христос преди две хиляди години, всички знаят; какво днес прави, всички виждат, но какво ти, като човек,
си
направил и правиш.
На същото основание, и нашите мисли и чувства трябва
да
бъдат насновани, не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства.
– Ти, който говориш сега, какъв
си
.
– Ела
да
работим заедно,
да
видиш, какъв съм.
Освободете се от мисълта, че някой може
да
ви излъже.
Ако работим заедно, и аз взимам 90% от печалбата, а на тебе давам 10%, ще видиш, доколко съм правоверен.
Обаче, ако давам на тебе повече, а на мене по-малко, или ако делим печалбата
си
наполовина, пак ще ме разбереш.
Кой може
да
излъже един сарафин?
Това означава стиха, който Христос е казал: „По делата им ще ги познаете." Днес искам от всички хора
да
развържат кесиите
си
, умовете и сърцата
си
,
да
хвърлят настрана пелените и повоите
си
и
да
почнат
да
движат свободно ръцете и краката
си
.
Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от джоба
си
пробния камък и я изпитва.
Човек трябва
да
има пробен камък в
себе
си
, с който
да
опитва нещата.
За
да
не го излъжат, той трябва
да
прилага пробния
си
камък и
да
опитва, златна ли е монетата, която му представят, или фалшива.
Какво е нужно на съвременните хора, за
да
не се лъжат?
Той е минал през мъчнотии и страдания, разбрал е живота и знае
да
работи.
– Вяра, опит и виждане.
Значи, вярата трябва
да
мине към опита, опитът – към виждането, а виждането – към разумния живот.
Христос иде на земята
да
обнови цялото човечество, народите, обществата, както и всеки човек поотделно.
Приложете това нещо в семейните
си
отношения, към приятелите
си
и ще видите неговите добри резултати.
Затова всеки трябва
да
си
каже: Всичко мога
да
направя, заедно с Бога, с ангелите, със светиите и с добрите хора.
Като не разбират законите на живота, хората ги нарушават и, в края на краищата, каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдават на Бога.
Каже ли всеки за
себе
си
така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред.
Три начина има, по които човек може
да
влезе в тесния път, т.е.
Първият начин е
да
бутате трена, който води в този път; вторият начин –
да
се надпреварите с него, а третият –
да
се качите на трена и
да
се оставите свободно, той
да
ви заведе на определеното място.
Видите ли този трен, не го бутайте
да
върви, той сам се движи; не се надпреваряйте с него – не можете
да
го следвате, но, влезте вътре и вярвайте, че той ще ви заведе в Царството Божие.
Съществуват два вида съдба или наказания: за зло и за добро.
Желая ви
да
бъдете онзи добър човек, за когото Христос казва, че от доброто съкровище на сърцето изважда добрините.
Когато човек направи някакво престъпление, или зло, веднага стражарят го хваща, предава го на полицията и се завежда дело против него.
За
да
го оправдаят, видни адвокати поемат защитата му, вестниците пишат за него, обществото чете и обсъжда въпроса, дава мнението
си
и т.н.
На земята няма закони, които
да
разглеждат добрите дела на хората и
да
им отдават заслуженото.
Там никой не се интересува от погрешките и престъпленията на хората, никой не ги търси.
Ако някой направи едно добро дело, веднага видните адвокати и съдии стават на крак и казват: Доведете този човек при нас,
да
видим, какво добро е направил, за
да
му отдадем заслуженото.
Колкото по-голямо е доброто, което е направил, толкова повече хора се интересуват от него, толкова по голям шум вдига около
себе
си
.
„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините".
Доброто съкровище на сърцето представя Божествената душа, в която човек складира даденото му от Бога.
Щом има нещо дадено, човек трябва
да
го вади от съкровището
си
и
да
го раздава, за
да
се ползуват от него, както сам той, така и неговите ближни.
Всички блага в живота са дадени от Бога.
Добрият човек има право
да
черпи от тях, докато задоволи своите естествени нужди.
След това той дава и на ближните
си
.
За
да
може разумно
да
се ползува от Божествените блага, човек трябва
да
се ръководи не само от ума и от сърцето
си
, но и от своята душа,
да
препраща енергиите от въздуха през дробовете, оттам през гръбначния мозък и най-после – в главния мозък.
Това значи,
да
бъде човек активен по ум и по сърце,
да
решава правилно задачите
си
, за
да
бъде полезен едновременно и на
себе
си
, и на своите ближни.
Те се ползуват първо от енергията на главния източник, като пущат водата през малки вадички, за
да
напои и най-отдалечените кътчета на градината.
Един американски лекар бил повикан
да
лекува един манафин в Мала - Азия.
Като го прегледал, лекарят му предписал едно лекарство,
да
пие по три лъжички на ден в продължение на десет деня.
Като изпие лекарството, състоянието му щяло
да
се подобри.
Манафинът прегледал лекарството, позамислил се и казал: Защо трябва
да
го пия десет деня наред?
По добре
да
го изпия изведнъж, по-скоро
да
оздравея.
Спазвайте законите и предписанията на Бога, на природата и на лекаря, който ви лекува.
Изпълнете предписанието, което ви е дадено – по три лъжички на ден.
Какво ще кажете за съвременните хора, които на един обяд ядат по няколко яденета, след това изпиват по две - три кила вино.
Като преядат, викат лекар
да
им помага – разстроили стомаха
си
, изгубили апетита и т.н.
Когато не мисли право, човек прилича на манафина, който изпил всичкото лекарство изведнъж, както и на онези хора, които всеки ден преяждат и разстройват стомаха
си
.
Според мене, 75% от сегашните хора преяждат.
Някой казва, че не преяжда.
Не преяжда, а иска
да
обича всички хора, и те
да
го обичат.
Това не е ли преяждане?
Можеш ли
да
дадеш на всички хора това, което те искат?
Имаш ли силата на слънцето?
Ти не
си
научил
да
обичаш майка
си
, баща
си
, братята и сестрите
си
, приятелите
си
, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят.
Човек трябва
да
събира Божествена енергия в
себе
си
,
да
обогати своето сърце, че
да
може в трудни времена
да
прояви своите чувства.
В такива времена, именно, той трябва
да
има храна, с която
да
поддържа живота на своя ближен.
Един изпаднал руски княз се оженил по любов за една млада, красива мома, от високо произхождение.
В първите дни след сватбата, той често целувал своята възлюбена, но тя огладняла, пожелала
да
яде – хляб искала.
Днес „
да
се целунем, утре
да
се целунем”, тя изгубила разположението
си
към своя възлюбен, любовта й истинала.
Човек не се нуждае само от целувки, много неща му трябват.
Достатъчно е
да
получиш десет такива целувки, десет смукала,
да
видиш, какво представят те.
Всеки, който размътва ума и сърцето на човека, дава целувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръв.
То изисква навсякъде и във всичко хармония.
Според това учение хромите трябва
да
проходят, слепите –
да
прогледат, глупавите –
да
поумнеят.
Под думата „глупав” човек разбирам онзи, който няма условия
да
се развива.
И обратно: ако на глупавия дадете добри условия за развитие, след десет години той ще поумнее.
Христос казва: „Добрият човек изважда от съкровището
си
добрините, а злият – злините”.
Всеки трябва
да
вади добрините от своето сърце, първо за
себе
си
, а после за своите ближни.
Това значи: научи се първо, ти
да
обичаш Бога, а после учи ближния
си
.
Ако ти не
си
научил още това изкуство, а учиш другите, те ще те изобличат.
Те веднага ще те запитат: Какво ти е дал твоят Господ?
Това не е за упрек, но, преди
да
учите другите, отворете ума и сърцето
си
за Божествената светлина, за
да
се развивате правилно.
Мнозина се затварят за тази светлина, както орехът в черупката
си
, и очакват добри резултати.
Отворете се за Божествената светлина, която ще ви освободи от всички мъчнотии и противоречия.
Тя е подобна на чиста планинска вода, която освежава и ободрява човека.
Пиете ли вода, в която има различни мътилки, тя ще разстрои организма ви, ще внесе мрак и тъмнина във вашите мисли и чувства, ще ви раздвои.
Днес много проповедници ходят по света
да
проповядват Христовото учение, но малцина могат
да
го изнесат, както трябва.
Американците и англичаните изпратиха много мисионери по света,
да
проповядват на хората, но заедно с християнството те пренесоха и спиртните питиета.
Някои народи са апелирали към тях,
да
не им изпращат тази отрова.
Да
отровиш,
да
разрушиш човека, това е най-лесната работа.
Няма човек в света,
да
не е тровил първо
себе
си
.
Колко пъти на ден
си
вкарвал отрова в кръвта
си
.
Днес
си
добре настроен, имаш Божествено разположение на духа, но допуснеш в
себе
си
една мисъл, която веднага помрачава духа ти, и ти отпадаш, губиш това, което
си
спечелил.
напущане на старата и нечиста къща, за
да
изгори.
Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва
да
изгори.
Болница, през която са минали хиляди болни от заразителни болести, и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, трябва
да
изгори.
Бог изпраща днес огън в целия свят,
да
изгори,
да
се очисти от всички лоши, нечисти и заразителни мисли и желания.
Затова Бог казва: Започвам вече
да
събарям старото, изгнилото, за
да
съградя нещо ново, здраво, чисто.
Днес свалям горната черупка на ореха, за
да
излезе на лице вътрешното съдържание – ядката.
В ядката е скрита човешката душа, в която се развиват добрите мисли и желания, в която се кали волята и организират силите на ума и на сърцето.
Да
създадеш добри мисли и желания, това не значи, че трябва
да
убиеш всяко желание в
себе
си
.
В книгата „Светлина върху пътя" е казано: „Убий всяко желание в
себе
си
!
Тя трябва
да
бъде: „Убий в
себе
си
всяко лошо желание и възкреси всяко добро желание".
Като четете тази книга, ще видите, че много мисли в нея трябва
да
се изправят.
Като изучава духовната наука, човек трябва
да
се ръководи от своето вътрешно разбиране на нещата,
да
не изпада в противоречия.
Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте
да
вадите заключения.
Следователно, когато искам
да
изправя човека, на злия казвам,
да
убие в
себе
си
всяко лошо желание, за
да
не прави злини на
себе
си
и на хората.
На добрия казвам,
да
възкреси в
себе
си
всички добри желания,
да
ги реализира, за
да
бъде добре и за него, и за ближните му.
Човек трябва
да
бъде внимателен в желанията
си
,
да
не се забравя.
Ако прекали в добрите
си
желания, той може
да
се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават.
Един американски професор толкова обичал предмета
си
, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията.
Те решили
да
му дадат добър урок,
да
го отвикнат от обичая му
да
ги задържа след звънеца.
Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода.
Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията
си
, трябвало
да
мине още половин час, за
да
го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала.
Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите
си
след удряне на звънеца.
Време е вече всички хора, които са залепени за столовете
си
,
да
се отлепят.
Всеки трябва
да
осъзнае, че, ако не успява в работите
си
, причината е в залепването му за стола.
Христос говори за два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злините." И единият, и другият вадят нещо от съкровищата
си
, но резултатите на изваждането са различни.
Значи, едно и също действие, или една и съща причина произвежда два различни резултата.
Ако сами не можете
да
се отлепите, помолете
да
дойде някой
да
ви помогне, но не оставайте залепени.
Двама души сеят на нивите
си
едно и също нещо, но резултатите на сеитбата им са различни.
„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините." Христос поставя въпроса рязко – добро съкровище и зло съкровище.
За
да
придобие добро съкровище, човек трябва
да
работи хиляди години върху
себе
си
.
Само така той може
да
стане богат и
да
вади от своето съкровище добрините.
Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето
си
и днес има, какво
да
вади и
да
раздава на ближния
си
.
Човек забогатява по два начина и в две различни направления: той може
да
забогатее в скоро време, или в продължение на много години
да
придобие плюсове в живота
си
; той може същевременно
да
забогатее скоро или в продължение на години, но
да
придобие минуси.
Злият човек е нарушавал Божиите закони, правил злини, с което
си
е създал лоша карма.
Чрез страданията соковете на злините се превръщат в добрини.
До известно време богатството радва и задоволява човека, но след това той търси друго нещо, вън от материалното богатство.
В което село и
да
отидете, ще видите, как селяните вадят тора от бунищата
си
и наторяват с него своите ниви и градини.
Като изучава дълбокия смисъл на християнството, човек дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие във вътрешното, духовно богатство на душата.
Всеки човек трябва
да
извади тора от своето бунище, т.е.
В случая, думата „религия" не е много сполучлива, но в български език няма друга дума, която може
да
я замести.
да
извади злините от злото съкровище и
да
ги тури на своята нива,
да
я натори,
да
превърне злото в добро.
Само така човек може
да
забогатее.
Някои мислят, че човек става религиозен, когато започне
да
остарява.
Природата никога не изкоренява несъвършените форми, но ги облагородява и култивира.
Тя използува всичко, за
да
го превърне в добро, което е необходим елемент за здравето на човека.
Някои заместват думата религия с теософия, която се основава на прераждането; други я заместват със спиритизъма, който се основава на отношения между духовете.
Как се познава, кой човек има добро съкровище в сърцето
си
?
Обаче, и двете думи „теософия и спиритизъм” са ограничени, не могат
да
обхванат понятието „Божествена наука." Днес и думата „Бог” е загубила смисъл, затова я заместват с думата „природа." След време и думата „природа" ще бъде заместена с друга, по-близка до разбирането на човека.
Представете
си
, че ставате сутрин радостни, весели и през целия ден запазите разположението
си
.
Не е важно, че ще замествате една дума с друга; важно е, всяка дума, която измества друга,
да
изразява точно и определено нейния смисъл.
В този случай вие имате добро съкровище в сърцето
си
.
„Добрият човек от доброто съкровище изважда добрините." Как се придобива доброто съкровище?
Ако при всички изпитания, които ви се случат през деня, запазите разположението
си
, вие сте богат човек, вадите добрини от своето съкровище.
Какво прави добрият градинар, който има в градината
си
много плодни дървета, между които и орехи?
Ако станете сутрин с лошо разположение на духа и през целия ден не можете
да
подобрите състоянието
си
, вие носите лошо съкровище в сърцето
си
.
Когато види, че орехът започва
да
зрее, той не бърза
да
го обрули,
да
свали зелената му обвивка, но го оставя на дървото, докато тя сама се пукне.
Нищо не може
да
ви извини – съкровището ви не е добро.
Не ви остава нищо друго, освен
да
вземете лошото съкровище и
да
го хвърлите на нивата
си
като тор.
Като узрее орехът, той го чуква, отделя зелената му обвивка, след нея – коравата и най-после дохожда до вътрешната ядка, която също е покрита с тънка ципица, горчива на вкус.
След това ще дойдат страданията, но кажете
си
: Готов съм
да
страдам, за
да
се облагородя,
да
придобия търпение и любов.
Както орехът затваря доброто
си
съкровище в няколко обвивки, така и човек крие истинското
си
богатство в няколко обвивки.
Човек трябва
да
бъде търпелив.
Външната обвивка е материалното богатство, което трябва
да
оставите свободно
да
узрее, а не преждевременно
да
го премахнете.
Някой минава за търпелив, защото условията му налагат
да
търпи.
То е сигурна защита на истинското добро съкровище.
Оставете го свободен, той сам
да
насади градината
си
, както разбира.
Вие можете
да
му дадете семена, а той сам
да
ги сади и отглежда.
«Доброто съкровище." Които не разбират смисъла на духовния живот, казват, че не се нуждаят от богатство, но искат
да
бъдат по-близо до Бога.
Може
да
направи някаква погрешка – това нищо не значи.
Да
бъде човек близо до Бога, това значи,
да
бъде здрав по тяло, по ум и сърце, т.е.
силите в него
да
бъдат добре организирани.
Важно е човек
да
бъде свободен, за
да
се развива правилно.
Не е ли здрав, не са ли организирани силите му, той е далеч от Бога.
Същевременно, той трябва
да
дава свобода на другите, и те
да
се развиват правилно.
Как постъпват майките с децата
си
?
Външно можеш
да
бъдеш близо до някого, но вътрешно далеч
да
отстоиш от него.
Преди
да
го къпе, тя го развива, оставя го известно време свободно,
да
порита малко с крачката
си
и като го окъпе, бързо го увива в пелените, завързва го с повоя и го оставя в люлката
да
спи.
Какво тръбва
да
прави човек, за
да
се организира?
Детето трябва
да
лежи и
да
кротува, законът е такъв.
–
Да
пази външната
си
обвивка, докато узрее.
Без нея той ще наруши здравината на вътрешното
си
съдържание.
Човек трябва
да
бъде търпелив,
да
не бърза в малко време
да
постигне големи резултати.
Мнозина бързат, искат веднага
да
реализират желанията
си
, а с това се осакатяват.
Като минат четири-пет месеца, тя маха повоя и освобождава детето.
Така тя му дава условия
да
се развива свободно и естествено.
Майката не желае
да
види детето
си
сбабичасано.
Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности.
Тя иска то
да
стане здраво, силно,
да
се развива добре.
Да
има човек живот в
себе
си
, това значи,
да
живее съзнателно.
Който не знае
да
живее, не е съзнателен човек.
След известно време той се освобождава от пелените и повоя и започва
да
се развива правилно и естествено,
да
расте и разумен
да
става.
Като се говори за съзнателния живот, мнозина казват: Не е важно, дали живея съзнателно, или не; важно е
да
запазя тялото
си
.
Той проявява доброто съкровище, което носи в
себе
си
.
Накарайте кого и
да
е
да
работи,
да
мисли, нѣма
да
върши зло.
(втори вариант)
Трѣбва
да
оставите външната обвивка
да
се развива и
да
прѣдаде соковетѣ на самата ядка.
(втори вариант)
Слѣдователно ние трѣбва
да
мислимъ,
да
чувствуваме,
да
дѣйствуваме.
(втори вариант)
Това е християнството, което трѣбва
да
обнови сегашното общество, а не
да
останатъ само тѣзи стари знания, че Христосъ това направилъ, онова направилъ.
(втори вариант)
Азъ прѣпорѫчвамъ на хора, които се мажатъ често съ йодъ по гърба и гѫрдитѣ, когато се простудятъ,
да
оставятъ това мазане, а
да
ядатъ орѣхи.
(втори вариант)
Да
, зная, че Христосъ е направилъ велики работи, но ние какво сме направили?
(втори вариант)
Комуто трѣбва йодъ,
да
яде орѣхи.
(втори вариант)
Братко, ти какво може
да
направишъ днесъ, това искамъ
да
зная азъ сега, въ XX вѣкъ.
(втори вариант)
Онѣзи, които не разбиратъ духовния животъ, казватъ: „Насъ не ни трѣбва богатство, искаме
да
сме при Бога.“ Какво разбирате
да
сте при Бога?
(втори вариант)
Когато възлюблената казва: „Азъ искамъ
да
бѫда при възлюбления,
да
гледамъ лицето му“, азъ казвамъ: тя трѣбва
да
бѫде здрава по умъ и сърдце.
(втори вариант)
Но ще каже нѣкой: „Ами ти какъвъ
си
?
(втори вариант)
Какво ще се ползува твоя възлюбленъ отъ една хубава дама съ нѣкоя венерическа болесть, или епилептична, или охтичава, или съ разстроенъ стомахъ?
(втори вариант)
“ – Ела
да
поработимъ заедно, тогава ще се разберемъ.
(втори вариант)
Вечерь, като вземемъ
да
си
дѣлимъ паритѣ, ако взема повечко, ще ме познаешъ какъвъ съмъ.
(втори вариант)
Да
сме при Бога, разбирамъ всѣкога
да
сме богати, здрави, главно
да
сме добрѣ организирани.
(втори вариант)
Ако имаме десеть лева спечелени и азъ взема 9 лева, а на тебе дамъ 1 левъ, ще ме познаешъ тогава, колко съмъ правовѣренъ.
(втори вариант)
Сега искамъ всички
да
развържете кесиитѣ
си
, сърдцата
си
, ума, волята
си
.
(втори вариант)
Както ви виждамъ, вие сте още неузрѣли орѣхи.
(втори вариант)
Долу въркозуня, долу пеленитѣ, крака, рѫцѣ, всичко
да
бѫде въ движение.
(втори вариант)
Учени сте, тѣзи орѣхи проповѣдватъ изъ църквитѣ, пишатъ научни книги и рекохъ, вие сте още черупки и вашитѣ черупки трѣбва
да
се организиратъ.
(втори вариант)
Това се изисква за всички религиозни хора, това е разумниятъ животъ.
(втори вариант)
Така ако живѣете, у васъ ще дойдатъ добри мисли и желания.
(втори вариант)
Тя е направена, за
да
може вѫтрѣшното съдържание на орѣха
да
се организира.
(втори вариант)
Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ
да
ви кажа всичко?
(втори вариант)
Азъ не искамъ
да
ви дъвча храната, вие сами
си
я сдъвчете и се нахранете.
(втори вариант)
Вѫтрѣшното съдържание е великата Божествена душа, която трѣбва
да
почерпи онѣзи сили, качества и способности, които сѫ необходими, за
да
можемъ
да
живѣемъ въ бѫдеще.
(втори вариант)
Подъ думата „животъ“ се разбира знанието
да
живѣешъ съзнателно.
(втори вариант)
Ако искате
да
видите и
да
разберете моята логика, елате
да
видите азъ какъ живѣя и съ какви мѫчнотии се боря.
(втори вариант)
Който не знае
да
живѣе съзнателно, нѣма животъ.
(втори вариант)
И тъй, физическото тѣло е една обвивка и вие казвате: „А,
да
не ми се отнима това тѣло!
(втори вариант)
Познавахъ една дама отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“.
(втори вариант)
“ Прави сте, но като узрѣе тази външна обвивка, тя се напуква и пада.
(втори вариант)
Безъ пари
да
живѣете, отъ земята
да
вадите, това е майсторлъкъ.
(втори вариант)
Но когато не е узрѣла добрѣ виждали сме какъ дѣцата я чоплятъ и цапатъ рѫцѣтѣ
си
, а нѣкой пѫть ги използуватъ за вадене на много хубава боя, хасъ боя, която не излиза.
(втори вариант)
А сега всички хора се стремятъ къмъ лѣность.
(втори вариант)
“ Само въ това физическо тѣло орѣхътъ ти ще може
да
узрѣе и
да
се организира, иначе нищо не излиза безъ него.
(втори вариант)
Мѫжетѣ работятъ, а женитѣ гледатъ какъ
да
се облѣчатъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: Ние трѣбва
да
подчинимъ физическото
си
тѣло, физическия животъ, а не
да
го направимъ цѣль, защото то е една обвивка, една връзка, прѣзъ която соковетѣ минаватъ отвънъ навѫтрѣ.
(втори вариант)
А като се обличате съ тѣзи хубави платове, благодарете на онѣзи бѣдни жени, които сѫ ги тъкали.
(втори вариант)
Когато ядете, всички сокове отиват
да
сформируватъ у васъ и Божествената душа.
(втори вариант)
Хората, разглеждани отъ гледището на ангелитѣ, сѫ въ състояние на растения тукъ на земята, затова тѣ се уподобяватъ на дървета.
(втори вариант)
Това е новото християнство, то иска обновление отъ обществото и всѣки може
да
каже за
себе
си
: „мога“.
(втори вариант)
„Праведнитѣ ще бѫдатъ като дървета, посадени при водни отоки.“ Подъ дърво се разбира знание, наука за живота.
(втори вариант)
Можешъ заедно съ Бога, заедно съ ангелитѣ
да
се поправи[шъ] и свѣтътъ ще тръгне напрѣдъ и никой не може
да
го спре.
(втори вариант)
За
да
се отиде до Небето има три начина.
(втори вариант)
Затова Господь е казалъ на човѣка: „Тази наука още не я изслѣдвай, а само тази за живота.“ Съ това Господь е искалъ
да
каже: Сформирувай първо своето тѣло, неговитѣ мускули, нервна система, дробове, стомахъ, съ една дума – своята външна черупка и по този начинъ, чрѣзъ нея, външниятъ свѣтъ ще придаде соковетѣ на по-дебелата черупка.
(втори вариант)
Първиятъ начинъ –
да
тикате трена, вториятъ начинъ –
да
се надпрѣварвате, а третиятъ начинъ –
да
влѣзете въ него.
(втори вариант)
Виждаме, че и главата на човѣка има тѣзи три черупки, както у орѣха: външната е кожата; втората, срѣдната е костьта; а третята, най-вѫтрѣшната е една нѣжна ципица около мозъка.
(втори вариант)
Азъ виждамъ нѣкои впрѣгнали се, казватъ: „
Да
тикаме царството Божие.“ Нѣма защо, то само
си
върви.
(втори вариант)
Ако тази нѣжна ципица се поврѣди, човѣкъ се поврѣжда.
(втори вариант)
Ето защо човѣкъ трѣбва здраво
да
сформирува своето тѣло, а за
да
се то сформирува, човѣкъ трѣбва
да
използува условията, при които е поставенъ.
(втори вариант)
Това е, което добриятъ човѣкъ трѣбва
да
изважда отъ доброто съкровище на сърдцето
си
.
(втори вариант)
Всѣки единъ отъ васъ може
да
развали тѣлото
си
въ една година отгорѣ.
(втори вариант)
Има хора, които като сѫ изгубвали своето богатство, веднага сѫ падали отъ ударъ, отъ приливъ на кръвьта въ главата или пъкъ сѫ изгубвали смисъла на живота и сѫ се отчайвали.
(втори вариант)
И тъй, външната черупка е необходима, за
да
възприеме само онѣзи сокове, които сѫ нужни за душата.
(втори вариант)
Тази неорганическа материя може
да
се прѣвръща въ органическа.
(втори вариант)
За
да
може материята
да
мине отъ едно състояние въ друго, трѣбва
да
се измѣнятъ нейнитѣ вибрации, трѣптения или трѣбва
да
се рафинира,
да
се прѣчисти.
(втори вариант)
Христосъ казва, че човѣкъ се чисти отъ сърдцето
си
.
(втори вариант)
Слѣдъ смъртьта
си
, у човѣка отпадатъ нѣкои обвивки, Когато влѣзе въ свѣта на душата, и тя има три обвивки, двѣтѣ отъ които отпадатъ, а едната остава.
(втори вариант)
За
да
схванете нишкитѣ на тази философия, трѣбва
да
правите наблюдения.
(втори вариант)
Ако тѣзи нишки не се сноватъ тъй разумно, както женитѣ сноватъ нишкитѣ отъ платното на стана, платното нѣма
да
излѣзе.
(втори вариант)
По сѫщия законъ и нашитѣ мисли трѣбва
да
бѫдатъ добрѣ насновани, а за това трѣбва
да
знаемъ извѣстни закони.
(втори вариант)
Най-първо отхвърлете отъ
себе
си
старитѣ прѣдубѣждения,
да
изхвърлите страха,
да
не се боите, че този или онзи човѣкъ ще ви излъже.
(втори вариант)
Когато отидете при единъ сарафинъ
да
размѣняте пари, той опитва златна ли е тази монета или не.
(втори вариант)
„Може
да
ни излъже този човѣкъ.“ Извадете вашия мехенкъ-ташъ и опитайте каква е тази монета.
(втори вариант)
Слѣдователно твоята вѣра трѣбва
да
мине къмъ опита, опита къмъ виждането, а виждането разбира разумния човѣшки животъ.
(втори вариант)
Като приложите тази наука въ дома
си
, на мѫжа
си
, на жена
си
, на дѣцата
си
, на приятелитѣ
си
, тя трѣбва
да
произведе благотворни влияния.
(втори вариант)
Често между съврѣменнитѣ християни, като заболѣе нѣкой и не могатъ
да
му помогнатъ, казватъ: „Господь е рѣшилъ тъй, този човѣкъ
да
боледува.“ Дали Господь е рѣшилъ или той самъ
си
е рѣшилъ?
(втори вариант)
Когато нѣкого сѫдятъ, това не е рѣшено отъ сѫдията, а самиятъ човѣкъ
си
го е рѣшилъ.
(втори вариант)
Казватъ: „Господь ще го сѫди.“ Ти ще накарашъ Господа
да
те сѫди.
(втори вариант)
Въ този свѣтъ има два вида сѫдене, може
да
бѫдешъ сѫденъ за добро, а може
да
бѫдешъ сѫденъ и за зло.
(втори вариант)
Като направи нѣкой зло, веднага идатъ стражари
да
уловятъ този човѣкъ, искатъ
да
го видятъ и адвокати, и сѫдии, и другитѣ хора.
(втори вариант)
Започватъ
да
се интересуватъ и вѣстницитѣ отъ него, всички се интересуват.
(втори вариант)
Хората се запитватъ помежду
си
: „Запознати ли сте съ това дѣло?
(втори вариант)
Направишъ едно добро, никой не иска
да
знае за тебе.
(втори вариант)
Тъй че, на земята нѣма законъ, който
да
сѫди хората, че правятъ добро, а ги сѫди само когато вършатъ зло, прѣстѫпления.
(втори вариант)
Като направишъ прѣстѫпление, тамъ никой не те търси, но направишъ ли добро, всички първостепенни адвокати, сѫдии, казватъ: „Доведете този човѣкъ, който е направилъ такова голѣмо добро тука.“
(втори вариант)
Христосъ казва: „Добриятъ человѣкъ изважда отъ своето съкровище добринитѣ
си
.“ Сърдцето му, това е съкровището на неговата Божествена душа.
(втори вариант)
Това, което Богъ ти дава, ти го изваждай, използувай го.
(втори вариант)
Знаешъ, че всички блага въ свѣта не сѫ наши, а сѫ отъ Бога.
(втори вариант)
Слѣдователно добриятъ човѣкъ има кредитъ, отъ който вади, черпи и като задоволи своитѣ нужди, дава и на своитѣ приятели.
(втори вариант)
Но за
да
имате това съкровище, непрѣменно трѣбва
да
сформирувате,
да
организирате вашата душа.
(втори вариант)
Ако се интересувате, може
да
се занимавате съ окултната наука и
да
видите, че у човѣка има около седемь центрове, които може
да
се развиятъ, има извѣстни научни методи, чрѣзъ които може външната енергия отъ въздуха
да
се възприеме и складира въ тѣзи вѫзли и послѣ
да
се прѣпрати чрѣзъ гръбначния мозъкъ въ задния мозъкъ, а отъ тамъ въ прѣднята часть на мозъка и той става активенъ.
(втори вариант)
Затова ще трѣбва
да
научите сѫщия законъ, споредъ който постѫпватъ градинаритѣ?
(втори вариант)
Тѣ, като насѣятъ своята бахча, взиматъ водата отъ главния източникъ и чрѣзъ вадички я прѣнасятъ по цѣлата градина
да
се полива.
(втори вариант)
По сѫщия законъ човѣкъ трѣбва
да
събира своята енергия и
да
я прѣпраща тамъ, на това мѣсто, което не е обработено.
(втори вариант)
Въ този процесъ ние трѣбва
да
избѣгваме безпокойствие,
да
имаме търпѣние и
да
не бързаме
да
извършимъ скоро този процесъ.
(втори вариант)
Съ бързината
си
да
не изпадаме въ слѣдното положение: единъ американски лѣкарь, билъ повиканъ
да
лѣкува единъ манафинъ въ Мала Азия.
(втори вариант)
Като го прѣгледалъ, прѣдписалъ му една рецепта, споредъ която
да
взима по три лъжички на день отъ това лѣкарство и въ десеть дни
да
го изпие и тогава ще забѣлѣжи резултата.
(втори вариант)
Манафинътъ
си
казалъ: „Вмѣсто
да
го пия въ продължение на десеть дни, азъ ще го изпия въ единъ день и веднага ще оздравѣя.“ Дигналъ шишето, изпилъ го, но веднага умрѣлъ.
(втори вариант)
“ Ами съврѣменнитѣ хора като прѣядатъ?
(втори вариант)
Скоро лѣкари
да
помагатъ, скоро разслабително!
(втори вариант)
Да
, и въ България има манафи.
(втори вариант)
Подъ „манафи“ разбирамъ, че когато ние не мислимъ тъй, както всичко е наредено въ свѣта, ние приличаме на единъ некултуренъ човѣкъ.
(втори вариант)
Слѣдователно ние не трѣбва
да
прѣядаме.
(втори вариант)
Ще кажете: „Слава Богу, ние не прѣядаме!
(втори вариант)
“ Азъ смѣтамъ, че най-малко 75% прѣяждатъ.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ
да
обгърна цѣлъ свѣть,
да
обичамъ и
да
ме обичатъ.“ – Много искашъ.
(втори вариант)
Можешъ ли
да
дадешъ на този свѣтъ всичко, което той иска?
(втори вариант)
Имашъ ли силата на Слънцето?
(втори вариант)
И въ църквата казватъ: „Трѣбва
да
обичаме свѣта.“ Той баща
си
, майка
си
, приятели, които сѫ му направили добро, не ги обича, та свѣта ли ще обича!
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
е богатъ,
да
събира тази Божествена енергия въ
себе
си
, за
да
прояви извѣстни чувства.
(втори вариант)
Когато възлюблениятъ вземе своята възлюблена, не трѣбва
да
прилича като онзи руснакъ, който се оженилъ по любовь и нѣмалъ нищо, билъ много бѣденъ, нѣмалъ срѣдства за прѣхрана.
(втори вариант)
Когато жената поисквала хлѣбъ, храна и други нѣща, той ѝ казвалъ: „Ну, поцѣлуемся.“ Единъ день „ну поцѣлуемся“, вторъ день „ну поцѣлуемся“, жената недоволна отъ липсата на всичко друго, изгубила разположението
си
къмъ него.
(втори вариант)
Майкитѣ цѣлуватъ дѣцата
си
по странитѣ и съ това внасятъ доброто у тѣхъ.
(втори вариант)
Тѣ приличатъ на онѣзи рогове, които ти турватъ, за
да
се извлѣче отъ тебе насъбралата се лоша кръвь.
(втори вариант)
На думата „цѣлувка“ азъ давамъ много широка смисъль.
(втори вариант)
Всѣки, който ти размѫти сърдцето, ума, ти дава такава цѣлувка.
(втори вариант)
Хромитѣ трѣбва
да
проходятъ, слѣпитѣ –
да
прогледатъ, глупавитѣ –
да
поумнѣятъ.
(втори вариант)
Подъ думата „глупавъ“, азъ не разбирамъ неразуменъ, но човѣкъ, който нѣма условия
да
се развива.
(втори вариант)
Вземете единъ уменъ човѣкъ и го затворете въ една тъмна стая
да
стои тамъ 10 години, безъ
да
има възможность
да
се развива, той ще стане идиотъ.
(втори вариант)
Затова Христосъ казва: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището
си
добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Подъ това разбирамъ,
да
вади благо за
себе
си
и за ближнитѣ
си
, най-първо за
себе
си
.
(втори вариант)
Нѣкои хора искатъ
да
научатъ другитѣ
да
обичатъ Бога, но тѣ ще ти кажатъ: „Е, ти като обичашъ Бога, Той какво ти е далъ?
(втори вариант)
“ – „А не, грѣшишъ, Той много ми е далъ, не говори такива работи.“ Ако ме питатъ: „Какво те е научилъ учительтъ ти?
(втори вариант)
“ Ще кажа: научилъ ме е
да
смѣтамъ,
да
чета, далъ ми е познания по физика, химия и др.
(втори вариант)
Вашиятъ Господь какво ви е далъ?
(втори вариант)
Той може
да
ви е далъ всички условия, но вие се затваряте въ вашитѣ черупки, като орѣха и не му давате възможность правилно
да
се развива,
да
узрѣва.
(втори вариант)
Първото нѣщо е
да
се освободимъ отъ всички противорѣчия, които сѫществуватъ.
(втори вариант)
“ По два начина може
да
провѣрите това нѣщо.
(втори вариант)
Когато у васъ има една Божествена мисъль, тя никога нѣма
да
донесе раздвояване въ вашитѣ души.
(втори вариант)
Тя ще бѫде като чиста, прохладна, балканска вода, която като мине прѣзъ вашето тѣло, ще ви донесе освѣжаване, бодрость.
(втори вариант)
А като пиете вода, въ която има разни мѫтилки, примѣси, тя ще прѣдизвика у васъ тяжесть.
(втори вариант)
У старитѣ евреи имаше желание
да
обърнатъ хората къмъ еврейството и затова изпращаха свои мисионери
да
проповѣдватъ.
(втори вариант)
Не е лошо
да
се проповѣдва християнството, но въпросътъ е какъ трѣбва
да
се проповѣдва.
(втори вариант)
Прѣди 15 години имаше мисионери, които ходиха по Америка
да
проповѣдватъ,
да
не се изпраща спиртъ.
(втори вариант)
„Не ни изпращайте спиртъ, вие ни донесохте християнството, но и съ това, голѣмото зло, употрѣбяването на спирта, на виното.“ Трѣбва
да
умѣете
да
проповѣдвате, защото не е голѣмо изкуство
да
разваля човѣкъ, това е най-лесната работа.
(втори вариант)
Вие може
да
възразите и
да
кажете: „Ние не сме отъ тѣзи хора.“ Съмнѣвамъ се.
(втори вариант)
Колко пѫти ние изгубваме най-хубавото
си
настроение.
(втори вариант)
Нѣкой день имаме едно добро настроение, срѣщне ни нѣкой и казва: „Знаете ли еди-кой
си
какво говори за васъ?
(втори вариант)
“ И както
си
трѣгналъ горѣ, за Небето, слизашъ отъ тамъ и изгубвашъ Божественото настроение.
(втори вариант)
Съ твоя чукъ ти
си
разваляшъ настроението и Господь казва: „На тебе, такъвъ манафинъ, ти трѣбва
да
изпиешъ цѣлото шише, за
да
умрешъ.“
(втори вариант)
Споредъ Христовото учение, всѣка кѫща, въ която хората сѫ се карали 30 години, трѣбва
да
изгори.
(втори вариант)
Болница, въ която сѫ лѣкувани 30 години разни заразителни и опасни болести, трѣбва
да
се изгори.
(втори вариант)
Господь казва: „Днесъ съсипвамъ, за
да
направя нѣщо по-добро.“ Днесъ Господь сваля горнята черупка, а остава вѫтрѣшната.
(втори вариант)
Вѫтрѣшната обвивка е вашата душа, въ която трѣбва
да
се сформируватъ най-разумни идеи, мисли,
да
се развие най-силна воля и добрѣ организиранъ умъ.
(втори вариант)
Подъ разуменъ човѣкъ разбирамъ човѣкъ, който има силна воля, силно сърдце и силенъ умъ.
(втори вариант)
Азъ турвамъ отдолу: „Възкреси всѣко желание.“ Какъ ще разберете тази мисъль?
(втори вариант)
Разбира се,
да
убиешъ въ
себе
си
всѣко лошо желание.
(втори вариант)
Възкреси що?
(втори вариант)
Възкреси въ
себе
си
всѣко добро желание.
(втори вариант)
Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко изречение
да
поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата.
(втори вариант)
Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ
да
поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ
себе
си
всѣко лошо желание, за
да
не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ
себе
си
всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“
(втори вариант)
Трѣбва
да
бѫдемъ внимателни, не трѣбва
да
приличаме на онзи американски професоръ, който обичалъ
да
държи студентитѣ
си
въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца.
(втори вариант)
Единъ день ученицитѣ му рѣшили
да
го научатъ на единъ добъръ урокъ.
(втори вариант)
Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ
да
стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола.
(втори вариант)
Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ
си
.
(втори вариант)
За
да
се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е
да
се извърши дълга процедура.
(втори вариант)
Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва
да
ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме
да
се прокарва тя“, а
си
кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се
да
го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля
си
: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела
да
ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“
(втори вариант)
Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето
си
изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може
да
помага на другитѣ хора.
(втори вариант)
А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени.
(втори вариант)
Страданията сѫ обратенъ процесъ на поправянето, за
да
може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ,
да
се обърнатъ на добро.
(втори вариант)
Идете въ нѣкое българско село, на тѣхнитѣ бунища, ще видите, че тѣ изваждатъ своя торъ на нивитѣ
си
и обръщатъ по този начинъ лошитѣ сѣмена въ добри.
(втори вариант)
По сѫщия начинъ и вие извадете тора
си
на вашитѣ бунища.
(втори вариант)
Не е лошо, че злиятъ човѣкъ изважда злото отъ своето съкровище, но трѣбва
да
го тури на нивата
си
и
да
превърне лошото въ добро и тогава ще бѫде богатъ.
(втори вариант)
Природата никога не изкоренява несъвършенитѣ форми, а ги и тѣхъ използува и прѣобразува.
(втори вариант)
Може
да
попитате: „Какъ може
да
знаеме дали имаме това добро съкровище или не?
(втори вариант)
“ Ще ви дамъ признаци, диагноза, по която може
да
провѣрите това.
(втори вариант)
Ако сутринъ, като ставате, имате добро настроение и прѣзъ цѣлия день приемашъ хората весело, отнасяшъ се съ жена, дѣца, приятели добрѣ и до 9 часа, когато
си
легнешъ, запазишъ сѫщото настроение, значи имашъ добро съкровище.
(втори вариант)
Но ако, слѣдъ като станешъ сутринь,
си
неразположенъ, ти
си
отъ тѣзи, на които съкровището не е добро.
(втори вариант)
Но ще се извинишъ, че
си
нервенъ, че
си
боленъ, нищо не те оправдава, съкровището ти не е добро.
(втори вариант)
Вземи този торъ, занеси го на нивата
си
и кажи: „Трѣбва
да
страдамъ и отъ тѣзи страдания
да
се науча
да
бѫда търпеливъ.“ Най-първо научи се
да
бѫдешъ търпеливъ.
(втори вариант)
Има два вида търпѣние: неволя и търпение.
(втори вариант)
Никога не трѣбва
да
налагаме на хората и
да
имъ казваме: „Ти ще вѣрвашъ, както азъ вѣрвамъ.“ Остави този човѣкъ
да
си
насади градината, както той иска.
(втори вариант)
Ти не му прави планъ, но му дай само сѣмена.
(втори вариант)
Ама той щѣлъ
да
направи грѣшки.
(втори вариант)
Злото не е въ това, че правимъ грѣшки, но трѣбва правилно
да
се развиваме и
да
бѫдемъ и ние свободни и
да
дадемъ самостоятелность и на другитѣ хора.
(втори вариант)
Майка, като има едно дѣтенце, ще го завие добрѣ въ пелени, ще го завърже послѣ въ въркозуня и ще му каже: „Ти
си
въ закона, така ще стоишъ.“ Така го държатъ извѣстно врѣме и слѣдъ малко го разповиватъ.
(втори вариант)
Започва дѣтето
да
поритва свободно съ крачката,
да
си
движи рѫцѣтѣ и като се боятъ родителитѣ
да
не истине – скоро пеленитѣ, скоро въркозуня.
(втори вариант)
Така и религиознитѣ хора взематъ нѣкого, завиятъ го въ пелени и той не може
да
излѣзе отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Като порастне, майка му го освобождава отъ пеленитѣ и отъ въркозуня, защото така гледано, това иска много трудъ.
(втори вариант)
А освѣнъ това, то въ пелени не би могло
да
се развива, а това е необходимо за човѣка.
(втори вариант)
Майката трѣбва ли
да
желае
да
носи дѣтето
си
все на рѫцѣ?
(втори вариант)
Една–двѣ години може
да
го носи, но послѣ
да
го остави
да
се развива,
да
расте.
(втори вариант)
Майката не трѣбва
да
желае дѣтето ѝ
да
се сбабичосва, а
да
бѫде юнакъ,
да
расте.
(втори вариант)
Това разбира Христосъ подъ думитѣ: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището
си
добринитѣ.“ Какъ ще приложите това учение?
(втори вариант)
Като станешъ сутринь, задай
си
въпроса обвитъ ли
си
съ пелени и вързанъ ли
си
съ въркозунъ?
(втори вариант)
И затова човѣкъ, като се събужда отъ сънь, веднага
си
изважда рѫцѣтѣ, за
да
покаже, че е готовъ за работа.
(втори вариант)
Иска свобода на своитѣ рѫцѣ и крака.
(втори вариант)
Като станешъ отъ сънь, хвърли въркозуня
си
и кажи: „Господи, започвамъ днесъ работата
си
чрѣзъ свободата и волята, които
си
ми далъ.“ Съньть е въркозуна.
(втори вариант)
Ние трѣбва
да
се стремимъ
да
сформируваме тѣлото на своята душа, а по сѫщия начинъ
да
сформируваме и това тѣло, съ което човѣкъ ще възкръсне.
(втори вариант)
Къмъ този процесъ ще трѣбва
да
се стремимъ и затова трѣбва
да
хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения.
(втори вариант)
Слѣдователно ако Богъ е вложилъ едно добро съкровище въ мене, азъ трѣбва
да
го призная.
(втори вариант)
Ако призная, че у мене има едно зло, трѣбва
да
го изнеса на своята нива и него
да
прѣвърна въ добро.
(втори вариант)
Ще взема думата изваждане и днешната бесѣда може
да
се нарече бесѣда на изваждането.
(втори вариант)
За
да
може човѣкъ
да
изважда, трѣбва
да
има отъ какво.
(втори вариант)
И тъй, трѣбва
да
минемъ отъ врѣменното, отъ ограниченото, отъ пеленитѣ, отъ въркозуня къмъ свободата, отъ млѣкото къмъ твърдата храна.
(втори вариант)
Христосъ казва, че два начина има за изваждане: добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището добринитѣ, а злиятъ човѣкъ – злинитѣ.
(втори вариант)
Ако едно дѣте до 20-тата
си
година иска все
да
суче отъ майка
си
, какво ще стане съ тази майка?
(втори вариант)
И единиятъ, и другиятъ изваждатъ, но резултатитѣ въ това изваждане сѫ различни.
(втори вариант)
Една двѣ години то може
да
се храни съ млѣко, но послѣ ще трѣбва
да
започне
да
употрѣбява твърда храна.
(втори вариант)
Една и сѫща причина може
да
произведе два различни резултата.
(втори вариант)
Свободата е необходима за растенето, за развитието.
(втори вариант)
Едно и сѫщо дѣйствие на изваждане произвежда два различни резултата.
(втори вариант)
Пуснете единъ конь на свобода, ще видите какъ той ще започне
да
рита,
да
скача, но и това скачане
си
има смисълъ.
(втори вариант)
Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ природата.
(втори вариант)
Ако въ града скача, той ще смачка нѣкого, но грѣшката не е у него, а у насъ.
(втори вариант)
Може двама души
да
сѣятъ на нивата, но резултатитѣ сѫ различни.
(втори вариант)
И тъй,
да
се спрѣмъ на принципа: къмъ кои хора спадаме, къмъ добритѣ или злитѣ, къмъ вѣрующитѣ или невѣрующитѣ?
(втори вариант)
За
да
придобие човѣкъ такова добро съкровище, трѣбва
да
работи съ хиляди години, за
да
бѫде богатъ и за
да
вади отъ своето съкровище.
(втори вариант)
Рекохъ, отворете прозорци у този човѣкъ, дайте по малко пари, за
да
му направимъ такива и той ще ви благодари.
(втори вариант)
Че и тебе
да
те турятъ въ такава тъмна стая, безъ прозорци, нѣма
да
вѣрвашъ.
(втори вариант)
Има търговци, които забогатѣватъ слѣдъ като работятъ съ години, едни забогатѣватъ съ плюсове, а други – съ минуси.
(втори вариант)
Богатство е потрѣбно, но трѣбва
да
разберемъ въ какво се състои истинското богатство.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Ето защо, вие трѣбва
да
прѣобразувате вашия животъ“.
(втори вариант)
Всѣки, който проучва дълбокото християнство, трѣбва
да
разбере този вѫтрѣшенъ процесъ на развитие, защото споредъ моето схващане духовната наука или религия изисква такова.
(втори вариант)
Повѣрвай, че
си
добъръ човѣкъ.
(втори вариант)
Като станешъ сутринь, кажи
си
: „Азъ съмъ добъръ, уменъ човѣкъ, защото Господь ме е направилъ.“ Ще кажете: „Това е богохулство.“ Споредъ мене всичко, което е направилъ Господь, е хубаво, нѣма лошо въ свѣта.
(втори вариант)
Днесъ подъ религиозенъ човѣкъ схващатъ фанатикъ, тѫпакъ, глупакъ, ограниченъ човѣкъ, човѣкъ, който не знае
да
мисли, и смѣтатъ, че човѣкъ става религиозенъ, когато започва
да
остарѣва.
(втори вариант)
Трѣбва
да
съблѣчемъ всички тѣзи стари дрипи и
да
оставимъ у насъ само Божественото.
(втори вариант)
Азъ не говоря за религията на стари хора, тя заслужава
да
бѫде въ музеи, но говоря за Божествената наука.
(втори вариант)
Грѣшни сѫ онѣзи хора, които отъ хиляди години живѣятъ въ зимници и нѣма кѫдѣ
да
изхвърлятъ своитѣ нечистотии, а ние трѣбва
да
ги извадимъ отъ тамъ,
да
ги прѣчистимъ и
да
имъ дадемъ просторъ въ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
Нѣкои я наричатъ „теософия“ и подъ нея разбиратъ наука за прѣраждането, но и тази дума е ограничена.
(втори вариант)
Тогава Христосъ казва: „Вие, добри, умни хора, извадете доброто отъ вашето съкровище и помогнете на вашитѣ братя.“ Каквото добро имате, изваждайте го и давайте.
(втори вариант)
Когато нѣкой каже, че е богатъ, рекохъ: Дай
да
видимъ колко пари имашъ.
(втори вариант)
Като кажемъ думата „спиритизъмъ“, вие казвате: „Е, знаемъ ги ние тѣзи малки духове.“ Днесъ даже и думата „Богъ“ е изгубила своя смисълъ и е замѣстена съ думата „природа“.
(втори вариант)
Слѣдъ единъ вѣкъ може напълно
да
се замѣсти съ нея.
(втори вариант)
Всѣка добра мисъль, добро желание е единъ ефективъ, звонкова монета, а тя може
да
бѫде отъ 10 лева, 100 лева, 1000 лева, 10 000 лева и повече на стойность.
(втори вариант)
Безразлично е съ коя дума ще я замѣстите, стига всѣка дума, която употрѣбявате,
да
съдържа въ
себе
си
тази дълбока смисъль, която обхваща.
(втори вариант)
Вземете за примѣръ единъ орѣхъ и го разгледайте.
(втори вариант)
Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми.“ Не казва Господь, а майка ми.
(втори вариант)
Иоанъ казва: „Отъ Господа съмъ зачнатъ.“ Ако живѣешъ въ една свѣтла стая, отъ Бога
си
зачнатъ, а ако живѣешъ въ тъмна стая – отъ дявола.
(втори вариант)
3.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Той има право
да
го накаже, но така, че
да
не го умъртви.
Ако го умъртви преждевременно, ще страда.
Ето защо, Христос казва: „Който иска
да
бъде щастлив, трябва
да
има калена воля, светъл ум и чисто сърце; той трябва
да
държи моите заповеди така, както аз държа заповедите на Отца
си
и
да
пребъдва в мене така, както аз пребъдвам в любовта на Бога." Само така човек може
да
бъде велик, защото Бог, Който живее в него, е велик.
Следователно, отворете сърцата и душите
си
за Бога,
да
влезе в вас с своите заповеди и със своята Любов, за
да
ви направи велики и силни.
Тогава човек казва, че всичко, каквото пожелае
да
постигне, е възможно.
Някои искат
да
знаят, как се познава, кой държи Божиите заповеди.
Казах ви
да
проверявате нещата.
Ако имате някой мъчен въпрос за разрешаване, не бързайте
да
го разрешите изведнъж, но мислете върху него няколко часа, докато дойде светлина в ума ви.
Ако до вечерта не можете
да
го разрешите, това показва, че имате някаква отрицателна мисъл, която ви препятствува.
Освободете ума
си
от отрицателните мисли и сърцето
си
от нечистите чувства и започнете
да
мислите върху въпроса, който ви интересува.
Ще кажете, че нямате свободно време,
да
посветите на този въпрос часове и дни.
Вие ще
си
работите, каквото трябва, а същевременно ще мислите.
Ако не можете в един ден
да
разрешите въпроса, ще го разрешите за една седмица, важно е
да
се реши правилно.
Ако искате
да
знаете, дали сърцето ви пребъдва в любовта, вижте, имате ли вътрешен мир и спокойствие.
Ако имате вътрешен мир, каквото и
да
ви се случи, и
да
се разколебаете външно, вътрешно ще бъдете спокойни.
Дали вярвате в това, или не, не е важно.
Много от страданията на сегашните хора се дължат на външни влияния и внушения.
Това не трябва
да
ви смущава.
Човек има воля, с която може
да
понесе всички мъчнотии и страдания.
Ако волята ви е силна, вие можете
да
правите чудеса.
Който има силна и разумна воля, може
да
се справи и с най-силните страдания.
Те бяха изгаряни, разкъсвани на парчета, изтезавани, но със силата на своята воля издържаха всичко, без
да
усещат болка.
Ако морската звезда може
да
възстанови отрязания или откъснатия
си
крак, защо човек
да
не е в състояние
да
направи същото?
Човек трябва
да
усили волята
си
, за
да
може чрез нея
да
контролира своите мисли и желания.
Любовта иде в помощ на човека,
да
отхрани неговите мисли, чувства и желания.
Само така може
да
се работи.
Какво правите, когато вземете работник в къщата
си
?
– За
да
работи добре, първо му давате храна.
Щом се нахрани добре, той е готов
да
работи.
Ще ми възразите, че животът е тежък, трябва
да
се издържат жена и деца.
Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама.
Тъй щото, дали човек е женен, или не, това не усложнява, нито улеснява живота.
Няма човек в света, който
да
не носи мъжа или жената в
себе
си
.
Дали жената, или мъжът е вътре, или вън от човека, не е важно.
Всеки мъж носи жената в
себе
си
, и всяка жена носи мъжа в
себе
си
.
Отнемете ли жената от света, всякаква култура ще изчезне; отнемете ли мъжа, пак няма
да
има култура.
И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов.
Умът представя волевите процеси, а сърцето – рефлексните.
Ако мъжът иска
да
живее добре с жена
си
, нека я остави свободна,
да
се проявява като самостоятелен човек, а не
да
изпълнява чужда воля и чужди предписания.
Нека двама мъже направят следния опит: единият
да
напише закони и правила, по които
да
се ръководи жена му, а другият
да
я остави свободна,
да
живее по свое вътрешно, дълбоко разбиране.
Ако мъжът е недоволен от жена
си
, че не върви по неговите лични изисквания, той е на крив път.
Христос е проповядвал любов и свобода.
Там, дето любовта отсъствува, съществува насилие и безлюбие.
– С ръцете
си
.
Цигуларят държи цигулката и лъка с ръцете
си
, и от правилното държане на цигулката и движение на лъка, зависи, как ще се прояви той – като обикновен, талантлив или гениален цигулар.
Много естествено, когато любовта посети човека, той иска
да
пее,
да
свири,
да
се прояви.
Когато се казва на хората, че трябва
да
пеят, това значи,
да
отворят сърцата
си
за любовта.
Когато се казва на хората, че трябва
да
се молят, подразбираме същото –
да
отворят умовете и сърцата
си
за любовта.
Яденето, пеенето и моленето представят един и същ процес – отваряне на ума и на сърцето за любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено.
Те са тясно свързани помежду
си
.
Като пее, човек трябва
да
задоволи първо
себе
си
, а после окръжаващите.
Първо той трябва
да
бъде доволен от
себе
си
.
По-нататък Той казва: „Каквото попросите в мое име, ще ви се даде." Опитвайте Господа чрез Неговите закони, за
да
разрешите мъчните
си
въпроси.
Някой не може
да
се справи със съседите
си
, не може
да
ги търпи.
– Ако е без любовта на Бога, не може
да
търпи никого.
Какво струва на човека
да
изпълни Божия закон и
да
каже: С Бога всичко мога
да
направя.
Да
държим заповедите, значи,
да
ги изпълняваме, а изпълняването става само с участие на волята.
Това значи: с любовта всичко мога
да
понеса.
Който не изпълнява Божиите заповеди, не може
да
пребъде в Неговата Любов.
Христос казва на всеки човек: „Възлюби Бога в
себе
си
, за
да
възлюбиш и ближния
си
." Но дяволът му казва: Велико нещо е любовта!
Значи, не е достатъчно човек само
да
пребъдва в заповедите на Отца, но
да
пребъдва и в Неговата Любов, както Христос е държал заповедите на Отца
си
и пребъдвал в любовта Му.
Ти не
си
готов още за нея, не можеш
да
любиш и
да
прощаваш.
Изпълняването на Божиите заповеди и в широк, и в тесен смисъл дава един и същ резултат.
За
да
любиш, ти трябва
да
бъдеш учен,
да
познаваш законите на цялото Битие.
Като дойдем до външната страна на нещата, до външния свят, виждаме, че нещо ни държи за него.
Христос се противопоставя на дявола и казва: Дали
си
учен, или прост, беден, или богат, голям, или малък, ти можеш
да
любиш и трябва
да
проявиш любовта, която е вложена в сърцето ти.
Същото може
да
се каже и за отношението на удовете на човека и неговата душа и дух.
Помнете: С любовта човек може всичко
да
постигне.
Грозният може
да
стане красив, бедният – богат, невежият – учен.
Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък.
Без любовта човек губи всичко – и богатство, и красота, и знание.
Душата пък пребъдва в функциите, които изпълняват органите, и се ползува от енергиите, които те възприемат и предават.
Не вярвайте в лъжливи учения, които ви казват, че не можете
да
прилагате любовта.
Едни от процесите, които се извършват в човешкия организъм, наричаме свободни или зависещи от нашата воля; другите са ограничени, независещи от волята ни.
В миналото, преди
да
узрее, плодът е бил кисел и горчив, но днес е сладък.
Движението на ръцете и на краката зависи от нашата воля, но биенето на сърцето, дишането, храносмилането не зависят от нас.
Който не разбира основния закон на живота – любовта, мисли, че може
да
я ограничи.
Един ден Настрадин Ходжа възседнал стария
си
вол, отивал с него на нивата.
Срещнал го един познат и го запитал: Ходжа, защо
си
възседнал този стар вол?
Човек може
да
пребъдва в любовта, но не и
да
я ограничава.
Ходжата не отговорил, че направил това по нямане на кон, но казал: Не гледай, какво днес представя моят вол.
В пребъдването той едновременно възприема и дава – става правилна обмяна.
Трябваше
да
го видиш преди няколко години, когато скачаше и играеше пъргаво като младо и силно конче.
В държане на заповедите има изпълнение, даване – изразходване на енергия.
За някои въпросите за държането и пребъдването изглеждат отвлечени – от тях зависи
да
бъдат отвлечени, или не.
Миналото е отживяло времето
си
.
Ако затвори очите
си
, естествено е, че той не може
да
вижда.
Щом не вижда, не може и
да
разбира нещата.
Който иска
да
знае, какъв е бил миналият му живот, нека се вгледа в сегашния, там ще намери своето минало.
От човека зависи
да
вижда и
да
не вижда.
Като затвори духовните
си
очи, нито ще вижда, нито ще разбира.
Следователно, който се усъмни в пътя
си
, той е допуснал в
себе
едното краче на дявола.
Следователно, ако искаш
да
виждаш и
да
разбираш, отвори очите
си
.
Човек знае истината, а сам допуща съмнението в
себе
си
.
Никой никого не може
да
излъже, а
себе
си
– още по-малко.
Например, за
да
изучите една местност и
да
я разберете, вие трябва
да
я пропътувате.
Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта Му, вие сте на прав път и, каквото пожелаете, можете
да
постигнете.
За
да
проучите някой неясен въпрос, трябва
да
направите малко усилие.
Христос работи с думата „мога", а дяволът с думата „не мога." Кажеш ли, че можеш
да
живееш добре, Христос е с тебе.
Какво правите, когато искате
да
запалите една електрическа лампа?
Кажеш ли, че не можеш
да
живееш добре, Христос е далеч от тебе.
Хванете ключа, завъртите го и
си
казвате:
Да
бъде светлина!
Влезте в една библиотека, вземете книгата, в която е писано по въпроса, който ви интересува, и започнете
да
четете.
Дайте права насока на волята
си
, и вие ще се повдигнете.
Човек не се е родил учен, но с усилие, постоянство и работа той постига това, което желае.
Много вода има в природата, следователно, човек всякога може
да
се мие и чисти.
Мъже и жени – всички трябва
да
се чистят,
да
съзнаят своето предназначение и
да
го изпълнят.
Каква е задачата на жената?
Страданията и мъчнотиите, през които минава човек, показват, че в живота му има някаква дисхармония.
–
Да
повдигне първо
себе
си
, а после – мъжа.
Разумната природа ви обръща внимание
да
изправите погрешката
си
, която ви е причинила дисхармонията.
Добрата и красива жена представя идеал за мъжа.
Ако сами не можете
да
я изправите, обърнете се към някой лекар или майстор, който знае
да
изправя погрешките.
Тя внася подтик в него към възвишеното, заставя го
да
мисли, а същевременно внася мир и спокойствие в душата му.
Ще кажете, че трябва
да
платите на лекаря.
Задачата на мъжа е
да
повдигне първо
себе
си
, а после – жената.
Трябва
да
се плаща; при това, колкото по-добър и опитен е лекарят, толкова повече ще платите.
Той трябва
да
прояви силата на своя ум,
да
застави жената
да
работи.
Колкото по-тежка е болестта ви, толкова по-опитен лекар ще търсите.
Каквото каже, тя мъжът трябва
да
го изпълни.
Неопитният лекар взема малко пари, но вместо полза, може
да
ви причини вреда.
Ако днес обещава нещо, а утре не го изпълнява, той е подобен на баба, която на всяка стъпка спира и не може
да
върви напред.
Днес повечето хора търсят лесен начин
да
придобият нещо велико, или
да
влязат в Царството Божие.
Каже ли мъжът на някоя мома, че я обича, той трябва
да
докаже истинността на своите думи.
Време е вече
да
се приложи Христовото учение във всичката му широта и дълбочина.
Който е дошъл на земята
да
се учи и
да
работи, не трябва
да
избягва мъчния път.
Кажеш ли, че не можеш
да
Го приложиш, баба
си
; кажеш ли, че можеш
да
Го приложиш, ти
си
млад човек, герой, който може
да
постигне всичко.
Който е благодарен от трудния и мъчен път в живота, той има условия
да
се повдигне.
На жените пожелавам
да
бъдат пълни с Божията Любов,
да
носят идеята за прилагане на любовта и, дето отидат,
да
носят аромат с
себе
си
,
да
пръскат благоуханието на любовта.
Да
търсите лесния път, това значи, сами
да
се излагате на опасност.
На мъжете желая
да
внесат доверие във всички жени,
да
разчитат на тяхната дума и на обещанията им.
Аз пък казвам: Жената
да
пребъдва в любовта, а мъжът
да
държи заповедите на жената.
Христовото учение не е учение на хлъзгане, нито на слизане, но на възлизане, и то с труд и усилие.
Обаче, трябва
да
знаете, че Христос
си
служи, именно, с рала и мотики.
Те са инструментите, с които Той учи хората, как
да
орат и разкопават нивите
си
.
Двата вола представят човешкия ум и човешкото сърце, ралото – човешкото тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето,
да
им напомня, че трябва
да
работят и
да
следват направлението – браздата.
Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност, всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно.
От време на време ви разпрягат,
да
си
починете.
Кога
си
почиват воловете?
– Когато каже господарят.
Щом
си
починат, господарят им пак ги впряга на работа.
Значи, волът се взима като символ на търпение.
Онези, които са поставени при благоприятни условия на развитие, са израсли и дават доброкачествени плодове.
Другите, които не са били при добри условия, не са могли
да
израстат.
Обаче, това не показва, че последните житни зърна не крият в
себе
си
същите заложби, каквито и първите зърна, поставени при добри условия.
Днес волът е лишен от условия
да
се развива,
да
проявява качествата на своята душа.
Ще дойде ден, когато Бог ще го постави при условия
да
прояви своите заложби.
За работата, която върши, господарят му го храни, и той благодари, че се е нахранил.
Седне пред трапезата, хапне
си
и казва: Добре е създаден светът.
– Наистина, светът е добре направен, но трябва
да
благодариш на Господаря
си
, Който те храни за работата, която
си
свършил.
Ако престанеш
да
работиш, и Господарят престава
да
те храни.
Щом огладнееш, започваш
да
плачеш,
да
се молиш, докато Господарят ти отново отпуща нежната за тебе храна.
По отношение на работата
си
, човек прилича на коня, който, като свикне на тегло, и
да
го пуснат на свобода, не може
да
се ползува от нея.
Един кон работил цели 30 години на господаря
си
и като остарял, господарят му го освободил от работа, пуснал го в гората на свобода.
Обаче, всеки ден, по едно и също време, конят дохождал около кладенеца, отдето вадел вода за поливане на градината, и спирал там – очаквал
да
дойде господарят му,
да
го впрегне на работа.
– Които могат
да
направят човешкия живот щастлив и смислен.
Като слушат
да
се говори за тези заповеди, мнозина казват, че са ги чели.
– Щом не сте по-щастливи, това показва, че сте ги чели, без
да
ги разбирате.
Какво по-голямо благо може
да
очаквате от изпълнението и приложението на Божиите заповеди?
– Защото нито мъжът, нито жената изпълняват обещанията
си
.
Мъжът обещава, че ще държи и ще пребъдва в Божиите заповеди, но като се ожени, всичко забравя: започва
да
пие,
да
гуляе с приятели и всичко пропилява.
Жената казва: С такъв мъж не мога
да
живея.
Следователно, семейство, в което мъжът не пребъдва в Божиите заповеди, а жената не пребъдва в заповедите на мъжа
си
, е осъдено на смърт.
Ако мъжът не пребъдва в Божиите заповеди и не изпълнява волята Му, и жената е свободна
да
не изпълнява заповедите на мъжа
си
.
Обаче, ако мъжът изпълнява Божията воля и пребъдва в Неговите заповеди, а жената не пребъдва в любовта на мъжа
си
, отговорността пада върху нея.
Който не пребъдва в любовта, не може
да
изпълнява заповедите й.
Николаевка, жената на попа измазала къщата
си
добре, измила я и изчистила.
Тя бързала
да
свърши по-скоро работата
си
, за
да
може на другия ден, рано сутринта,
да
отиде на църква.
Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи, решило и то
да
направи една вършитба –
да
си
поиграе.
Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки.
Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре.
Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум.
След свършване на службата, попадията веднага
си
отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги
да
вършеят.
Като видял майка
си
, виновникът веднага избягал, оставил тя
да
се справя с неканените гости.
Майките им измазват стаите, изчистват ги, а те вкарват мисирките вътре,
да
се забавляват с тях.
Така те искат
да
покажат, че са свободни, но това е детинска свобода, детинско схващане.
Някой има добро разположение на духа, въодушевява се от нещо Божествено, но изведнъж детето му влиза в стаята и води след
себе
си
мисирките и патиците – устройва
си
забавление.
Бащата вижда, че стаята е изцапана, и в един момент доброто разположение го напуща.
За
да
не губят доброто
си
разположение, майката и бащата трябва
да
затварят стаята
си
с девет ключа,
да
не влизат децата с мисирките вътре,
да
цапат.
Като намери стаята отворена, то влиза вътре, взима царевица и вкарва патиците и мисирките,
да
си
поиграе с тях.
"Ако държите моите заповеди." Понеже глаголът „държа" се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете
да
направите нещо; че някой въпрос ви е тъмен и не можете
да
го разберете; че условията ви са лоши, или че не е дошло още време за вашето проявяване и т.н.
Знайте, че никой не може
да
ви препятствува.
Човек се спъва, когато не разбира своите желания, не знае, дали са полезни, или не.
Жената на един американски милионер имала много желания и не разбирала, кога и как трябва
да
ги задоволява.
Като отивала в Париж, тя влизала във всички големи магазини и купувала, каквото очите й виждали.
Един ден тя накупила предмети, на извънредно голяма цена и, по нямане на възможност
да
ги изплати наведнъж, записала ги на името на мъжа
си
, който бил известен между големите търговци в Париж.
Като получил полици за изплащане на големи суми, той веднага ги изплатил, но решил
да
се разведе с жена
си
.
За
да
бъде свободен от задължението
си
към нея, той й направил една къща – дворец за 15 милиона долара, дал й в ръката 30 милиона,
да
разполага с тях, както намира за добре.
Той предпочел
да
й даде големи суми,
да
я осигури добре, но
да
се запази от опропастяване.
Както милионерът постъпил с жена
си
, така и Бог постъпва с онези, които разпиляват Божиите блага.
Той им дава 45 милиона на разположение и се развежда с тях.
Той е готов
да
върши всякакви престъпления.
Който не държи Божиите заповеди, той може
да
върши всички престъпления.
Искате ли
да
се освободите от злото и престъпленията вън от
себе
си
и вътре в
себе
си
, дръжте Божиите заповеди и пребъдвайте в любовта.
Като ставате сутрин от сън, ако сте жена, задайте
си
следните въпроси: държа ли заповедите на мъжа
си
, и мъжът ми държи ли заповедите на Господа; пребъдвам ли в любовта на мъжа
си
, и мъжът ми пребъдва ли в любовта на Господа?
Ако
си
отговорите на тези въпроси положително, целия ден ще прекарате в мир и радост, защото Бог ви е благословил.
– Защото не изпълняват Божиите заповеди, не пребъдват в любовта Му, а, въпреки това, искат
да
реализират всичките
си
желания.
Те
си
играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата
си
.
Той се спрял
да
ги наблюдава, но какво видял?
Докато майката подавала по ред рачетата на малките
си
, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата.
За другите не дохождало ред
да
си
хапнат поне едно раче.
Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята.
Най-после тя тръгнала към леговището
си
и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво.
Тя го взела на ръце, полюляла го, но не могла
да
го съживи.
И човек носи в
себе
си
едно лакомо мече, което трябва
да
възпитава и наказва.
Само вие може
да
имъ дадете импулсъ
да
мислятъ, създайте за тѣхъ идеали.
(втори вариант)
Женитѣ трѣбва
да
бѫдатъ красиви, за
да
ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва
да
бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ
да
го изпълнятъ.
(втори вариант)
Христосъ поставя двѣ основни положения и казва: „Ако държите моитѣ заповѣди и прѣбѫдвате въ моята любовь, както азъ съмъ държалъ заповѣдитѣ на Отца
си
и прѣбѫдвамъ въ Неговата любовь.“ Въ първото прѣдложение думата „ако“ въ оригинала има друго значение, то не е условие.
(втори вариант)
Да
държимъ заповѣдитѣ, значи
да
ги изпълняваме, а заповѣдитѣ може
да
ги изпълняваме само чрѣзъ волята
си
.
(втори вариант)
Ето Христовото учение, което трѣбва
да
се приложи въ живота.
(втори вариант)
Слѣдователно ако човѣкъ не изпълнява заповѣдитѣ, не може
да
прѣбѫдва и въ любовьта.
(втори вариант)
Кажешъ „не мога“ – баба
си
; „мога“ – младъ
си
, юнакъ
си
.
(втори вариант)
Послѣ Христосъ казва: „Не трѣбва само
да
държимъ заповѣдитѣ, но и
да
прѣбѫдваме въ Неговата любовь“, тъй както Той е държалъ заповѣдитѣ на Отца
си
и е прѣбѫдвалъ въ Неговата любовь.
(втори вариант)
За
да
бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва
да
бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь,
да
носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ,
да
носятъ съ
себе
си
ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага
да
внесе въ тебе довѣрие, за
да
можешъ
да
разчиташъ на неговата дума.
(втори вариант)
Тѣзи заповѣди, тѣ сѫ закони и въ обширна и въ тѣсна смисъль, всѣкога даватъ единъ и сѫщъ резултатъ.
(втори вариант)
Това сѫ двѣтѣ положения,
да
държимъ Божиитѣ заповѣди – това е мѫжътъ, а другото –
да
прѣбѫдваме въ Неговата любовь, това е жената.
(втори вариант)
Външниятъ свѣтъ, който виждате, вашиятъ външенъ изразъ, това е едно съчетание на нѣщата, държи ви нѣкой.
(втори вариант)
Да
раздѣлимъ заповѣдитѣ ви: жената
да
прѣбѫдва въ любовьта на мѫжа
си
, а мѫжътъ
да
прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на жена
си
.
(втори вариант)
Това
да
ви служи като правило.
(втори вариант)
Слѣдователно духътъ ви трѣбва
да
държи всичко това въ редъ и порядъкъ.
(втори вариант)
А при това вашата душа трѣбва
да
прѣбѫдва, т.е.
(втори вариант)
да
възприема храна, а това е вѫтрѣшенъ процесъ.
(втори вариант)
Ти не можешъ
да
държишъ въздуха, но може
да
прѣбѫдвашъ въ него.
(втори вариант)
Слѣдователно има нѣща въ свѣта, които сѫ зависими отъ нашата воля и други, които не сѫ зависими.
(втори вариант)
Психолозитѣ наричатъ еднитѣ свободни, волеви дѣйствия, а другитѣ – ограничени, несвободни.
(втори вариант)
За
да
си
движимъ рѫката, крака, това зависи отъ нашата воля, но биенето на сърдцето, дишането, храносмилането не зависятъ отъ насъ.
(втори вариант)
Когато хората искатъ
да
ограничатъ любовьта, това значи, че не разбиратъ основния законъ: Любовьта спада къмъ свободнитѣ дѣйствия, трѣбва
да
се прѣбѫдва въ нея.
(втори вариант)
Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава, има обмѣна.
(втори вариант)
Въ държането на заповѣдитѣ има изпълнение, давание значи има, изразходване на енергия.
(втори вариант)
Може нѣкои отъ васъ
да
мислятъ, че този въпросъ е много отвлѣченъ.
(втори вариант)
Самата мисъль, че е отвлѣченъ въпросътъ, може
да
го направи такъвъ.
(втори вариант)
Когато нѣкой мисли, че не може
да
разбере единъ въпросъ, азъ това обяснявамъ логически така: ако затворимъ очитѣ
си
и кажемъ, че не може
да
виждаме, това невиждане зависи отъ нашата воля,
да
виждаме или не и когато човѣкъ има умъ и каже, че не разбира нѣщо, то значи той
си
е затворилъ очитѣ.
(втори вариант)
Напримѣръ за
да
изучите една мѣстность, трѣбва
да
я пропѫтувате и тогава ще я разучите.
(втори вариант)
Нѣкой въпросъ може
да
ви е тъменъ, но не казвайте, че не мога
да
го разбера, задайте
си
малко трудъ и той ще ви стане ясенъ.
(втори вариант)
Вие съврѣменнитѣ, културнитѣ хора на XX векъ, които сте хванали електричеството, турили сте го въ кѫщитѣ
си
, направили сте го
да
движи вашитѣ коли и като влѣзете въ кѫщи хванете ключа на електричеството, завъртите го и кажете: „
Да
бъде свѣтъ“, и става свѣтлина.
(втори вариант)
Но ще кажете: „Само Господь може
да
направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите въ тъмнина.
(втори вариант)
Кажѐте: „
Да
бѫде свѣтлина въ моя умъ, въ моята душа.“ Затворѝ се въ една библиотека, вземи ключа на твоя умъ и започни
да
работишъ.
(втори вариант)
Ако искате
да
напишете въ ума
си
какво нѣщо е животътъ, вие може
да
напишете: „Животътъ е постояненъ трудъ, или постоянно мѫчение, или постоянно разочарование.“ Всички тѣзи нѣща трѣбва
да
бѫдатъ опрѣдѣлени.
(втори вариант)
Ако животътъ е разочарование или мѫчение, трѣбва
да
се знае въ какво отношение е такъвъ.
(втори вариант)
Ако вашиятъ кракъ е сухъ, ако сѫ прѣкѫснати съобщенията съ главния мозъкъ, кракътъ ви може
да
се изгори, безъ
да
усѣтите нѣкаква болка.
(втори вариант)
Слѣдователно страданията, мѫчнотиитѣ сѫ признакъ, че въ вашия животъ има една малка дисхармония и Богъ, природата ви казватъ: „Поправи тази грѣшка.“ Ако не можешъ
да
я поправишъ самъ, повикай лѣкарь.
(втори вариант)
Но ще кажете: „Трѣбва
да
се плати.“ Ще платишъ.
(втори вариант)
Разболѣлъ
си
се, викай лѣкарь.
(втори вариант)
– „Но той иска пари.“ – Ще му дадешъ.
(втори вариант)
„Ще викамъ лѣкарь, който взима по-евтино.“
Да
, но затова и по-малко ще те лѣкува.
(втори вариант)
Не е въпросътъ въ многото, защото ако дадешъ 5 лева на нѣкой лѣкарь
да
ти оперира крака, той, като не
си
разбира добрѣ отъ работата, ще ти го отрѣже.
(втори вариант)
Всички съврѣменни хора страдатъ отъ това, че искатъ по единъ лесенъ начинъ
да
влѣзатъ въ Царството Божие и
да
придобиятъ лесно знания и казватъ: „Покажи ни лесния пѫть.“ Така никой нѣма
да
го намѣри.
(втори вариант)
Който влѣзе въ живота, нека каже: „Дайте ми най-трудния пѫть.“ Азъ рекохъ: „Ето човѣкътъ, който ще се подигне.“ Нѣкои искатъ
да
влѣзатъ въ нѣкое общество и питатъ членоветѣ му: „Вие живѣете ли помежду
си
добрѣ, въ миръ и съгласие?
(втори вариант)
“ – „Разбира се, това го знаятъ и пчелитѣ.“ – „Е, тогава ще влѣза въ вашето общество.“ Но това е една лъжлива философия въ основитѣ
си
.
(втори вариант)
Може
да
ви покажа и най-лесния и най-трудния пѫть.
(втори вариант)
Ако ви кача на нѣкоя планина и отъ тамъ спусна, веднага ще се хлъзнете, ще паднете безъ нѣкакво усилие.
(втори вариант)
Така се хлъзгатъ и дѣцата зимно врѣме съ шейнитѣ
си
.
(втори вариант)
Излѣзте
да
видите селянитѣ, какъ копаятъ царевицата съ своитѣ мотики и рала.
(втори вариант)
“
Да
, въ това рало има смисълъ.
(втори вариант)
Въ ралото, въ двата вола, въ остена, въ всичко това има смисълъ, дълбокъ смисълъ.
(втори вариант)
Ще ви дамъ едно обяснение и послѣ ще пристѫпя
да
говоря върху въпроса.
(втори вариант)
Ралото е човѣшкото тѣло или споредъ теософитѣ, окултиститѣ, двата вола сѫ жизненото тѣло на човѣка, чрѣзъ което се прѣдава енергията.
(втори вариант)
Остенътъ, съ който бодатъ воловетѣ, показва закона: щомъ се поспратъ воловетѣ, трѣбва
да
се побутнатъ и споредъ закона се разбира: „Дръжте.“ Има и една бразда.
(втори вариант)
Тя показва, че вие нѣкой пѫть се спирате въ живота и мислите, че сте свободни, а всѫщность всички сте впрегнати, по двама, по трима, по четирима.
(втори вариант)
– Когато каже господарьтъ.
(втори вариант)
Ще
си
починете за малко и послѣ пакъ на работа.
(втори вариант)
За
да
ви уясня това, ще прѣдставя една картина съ житното зърно.
(втори вариант)
Другитѣ двѣ зрънца не сѫ били при такива благоприятни условия и не сѫ могли нито
да
се развиятъ, нито
да
се размножатъ.
(втори вариант)
Но това не ви дава право
да
мислите, че въ душата на тѣзи зрънца нѣма нищо.
(втори вариант)
Единъ день Господь ще даде и на тѣхъ условия
да
се развиятъ и отъ тѣхъ може
да
излѣзатъ и гении и философи.
(втори вариант)
Сега
да
дойдемъ до положението на тѣзи два вола и се ограничимъ въ тѣлото
си
.
(втори вариант)
Всѣки день ти
си
заставенъ
да
седнешъ три пѫти на трапезата и искашъ-не искашъ
да
дъвчешъ.
(втори вариант)
Хубаво ще дъвчешъ, ще изпълнявашъ работа не за
себе
си
.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Колко ми е приятно, че днесъ ядохъ.“ Тази работа е сѫщата, както когато на нѣкой конь дадатъ една торба зобъ и той казва: „Колко е приятно!
(втори вариант)
“ Но азъ рекохъ, това не е за тебе, това е за орането, което
си
свършилъ.
(втори вариант)
Единъ день прѣстанемъ
да
работимъ и господарьтъ казва, че ще ни уволни, а ние плачемъ, защото сме привикнали на всичко това.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора по своя навикъ приличатъ на онзи градинарски конь, който въ продължение на 30 години въртѣлъ едно колело и изваждалъ вода за господаря
си
.
(втори вариант)
Господарьть му билъ богатъ и затова, като остарѣлъ коньтъ му, той го пусналъ на свобода въ ливадитѣ и казалъ: „Пенсионирал се.“ Но коньтъ по обикновеному на едно и сѫщо врѣме дохождалъ около колелото, започвалъ
да
го върти и изваждалъ вода по навикъ.
(втори вариант)
Не могълъ
да
се откаже отъ навика
си
.
(втори вариант)
Тѣзи, които могатъ
да
направятъ човѣшкия животъ щастливъ и смисленъ.
(втори вариант)
Злѣ ли ще бѫде на жена
да
прѣбѫдва въ заповѣдитѣ на своя мѫжъ, а мѫжътъ – въ заповѣдитѣ на своя Богъ и Неговата Любовь?
(втори вариант)
Жената казва: „Заради тебе азъ ще прѣбѫдвамъ въ любовьта ти и ще държа заповѣдитѣ ти, но ти готовъ ли
си
да
изпълнявашъ волята на Бога, на Баща
си
?
(втори вариант)
“ Обаче този мѫжъ разваля отношенията
си
къмъ Бога, започва
да
пие, прѣкарва въ кръчмитѣ, не се връща и тогава жената казва: „Съ този мѫжъ не може повече
да
се живѣе“, и тя разваля отношенията съ мѫжа
си
.
(втори вариант)
Когато мѫжътъ каже на жената: „Ти ще прѣбѫдвашъ ли въ моята любовь“, жената трѣбва
да
отговори: „ще прѣбѫдвамъ, ако ти прѣбѫдвашъ въ волята Божия.“ Ако мѫжътъ не изпълнява волята Божия и жената не трѣбва
да
изпълнява неговитѣ заповѣди и
да
не прѣбѫдва въ неговата любовь, но ако той изпълнява волята Божия, а тя не прѣбѫдва въ неговата любовь, тя е отговорна за своитѣ отношения.
(втори вариант)
Ще кажете: „Каква е тази философия, какъ може
да
прѣбѫдвашъ?
(втори вариант)
“ Ще ви дамъ единъ примѣръ за пояснение на тази идея.
(втори вариант)
Често ние съ своитѣ неразбирания разваляме живота
си
.
(втори вариант)
Въ варненско, въ едно село Николаевка, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата
си
(и гледала всичко рано
да
си
свърши), за
да
може на Спасовъ день рано сутриньта
да
отиде на църква.
(втори вариант)
Въ нейно отсѫствие момченцето ѝ – десеть годишно,
си
устроило забавление.
(втори вариант)
То често гледало какъ вършеятъ на хармана и сега, като останало само, взело всичкитѣ мисирки, които имали, разсипало царевица изъ стаята и започнало
да
вършее съ тѣхъ.
(втори вариант)
Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се чува голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва.
(втори вариант)
А какво е било положението на майката вие може
да
разберете.
(втори вариант)
Майкитѣ ви току-що измажатъ кѫщитѣ и отидатъ на църква, а вие вкарвате мисиркитѣ въ стаята и казвате: „Свобода, свобода!
(втори вариант)
Азъ виждамъ какъ дѣцата вкарватъ тѣзи голѣми пуяци изъ стаитѣ, но тѣ не сѫ за стаитѣ.
(втори вариант)
Нѣкога вие имате една прѣкрасна мисъль, чувствувате се като че ли сте на небето, дойдатъ вашитѣ синове, вкаратъ пуяцитѣ изъ стаитѣ и ви развалятъ хубавото настроение, хубавитѣ дни, отиде, изчезна Спасовъ день.
(втори вариант)
Когато майкитѣ излизатъ навънъ, трѣбва
да
затварятъ стаята съ деветь куфара, за
да
не влизатъ синоветѣ съ пуяцитѣ.
(втори вариант)
Не е виноватъ за това нѣщо синътъ, защото той намира отворено и започва
да
прави опити въ кѫщата на майка
си
съ царевици и мисирки.
(втори вариант)
Никога не казвайте: „Не мога, това нѣщо ми е тъмно.“ Може
да
не разбирате, може
да
сте слаби, това не е спънка.
(втори вариант)
Ще каже[те] за ваше оправдание: „Не му е дошло врѣмето, условия нѣма, баща ми и майка ми ми прѣпятствуватъ, имамъ много спънки.“ Всички тѣзи нѣща ги турете на заденъ планъ и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито условията сѫ спънки.
(втори вариант)
Слѣдователно ние не можемъ
да
прѣцѣнимъ нашитѣ пожелания, дали сѫ потрѣбни или не.
(втори вариант)
Напримѣръ единъ милионеръ отъ Америка се развелъ съ жена
си
по много проста причина.
(втори вариант)
Жена му много обичала
да
харчи и единъ день отишла въ Парижъ и накупила толкова много нѣща, че търговцитѣ прѣдставили на мѫжа ѝ единъ чекъ за изплащане.
(втори вариант)
Той се уплашилъ, че ще го съсипе и рѣшилъ
да
ѝ даде една сума отъ 30 милиона лева и единъ палатъ отъ 15 милиона лева, за
да
се разведе и освободи отъ нея.
(втори вариант)
Когато ние много харчимъ, Господь ще ви даде 45 милиона лева, за
да
се освободи отъ насъ.
(втори вариант)
Такива хора вие ги наричате щастливи, а азъ ги наричамъ разведени отъ Господа.
(втори вариант)
Ако речете
да
търсите кѫдѣ ставатъ прѣстѫпленията, ще ги намѣрите все между такива хора.
(втори вариант)
За
да
се избавимъ отъ прѣстѫпления, трѣбва
да
държимъ извѣстни заповѣди,
да
прѣбѫдваме вѫтрѣ въ любовьта.
(втори вариант)
Първото нѣщо, което трѣбва
да
правите като ставате сутринь, е
да
си
зададете слѣднитѣ въпроси, първо: държа ли заповѣдитѣ на мѫжа
си
?
(втори вариант)
Второ: мѫжъ ми държи ли заповѣдитѣ на Господа?
(втори вариант)
Трето: азъ прѣбѫдвамъ ли въ любовьта на мѫжа
си
и четвърто: прѣбѫдва ли мѫжа ми въ любовьта на Господа?
(втори вариант)
Рѣшите ли тѣзи въпроси, цѣлиятъ день ще прѣмине въ миръ и спокойствие и ще имате благословение.
(втори вариант)
Голѣмата лакомия въ живота ражда у всички хора голѣми нещастия.
(втори вариант)
Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ
си
мечета.
(втори вариант)
Около рѣката тази мечка намѣрила една голѣма плоча, бъркала съ рѫцѣтѣ
си
вѫтрѣ и изваждала раци за мечетата.
(втори вариант)
Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка
си
и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало.
(втори вариант)
Тя му ударила толкова силенъ шамаръ, че то се търкулило на земята.
(втори вариант)
Мечката продължила пѫтя
си
, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било мъртво.
(втори вариант)
Взела го у
себе
си
, люляла го, но не могла
да
го съживи.
(втори вариант)
Мечетата трѣбва
да
знаятъ какъ
да
се хранятъ, а вие трѣбва
да
знаете какъ
да
удряте плѣсници.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Ако искате
да
избѣгнете всички нещастия, ако искате
да
имате една калена воля, умъ и сърдце, трѣбва
да
държите моитѣ заповѣди, тъй както азъ държа заповѣдитѣ на Отца
си
и
да
прѣбѫдвате въ мене, тъй както азъ прѣбѫдвамъ въ любовьта на Бога.
(втори вариант)
Това ме прави великъ, Онзи, Който живѣе въ мене, Той е великъ.“ Когато Господь влезе у насъ
да
живѣе съ своитѣ заповѣди и любовь, Той ще ни направи велики и мощни.
(втори вариант)
Когато рекохъ, че всичко е възможно, подразбирамъ този Божественъ законъ,
да
държимъ заповѣдитѣ Му и
да
прѣбѫдваме въ Неговата любовь.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ може
да
запитатъ: „Какъ ще познаемъ дали държимъ Божиитѣ заповѣди?
(втори вариант)
Всички, които ме слушате, направете слѣдния психически опитъ.
(втори вариант)
Въ миналата бесѣда ви казахъ, отъ сега нататъкъ
да
имате прѣдъ видъ всѣкога думитѣ: повѣрвай, опитай и вижъ.
(втори вариант)
Едно врѣме е било това, когато повече се е вѣрвало, безъ
да
се провѣрявать нѣщата, а днесъ трѣбва всичко
да
се провѣрява.
(втори вариант)
НАГОРЕ