НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
259
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
259
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Онзи, който иска
да
служи на Бога, съзнанието му трябва
да
бъде будно.
Почне ли
да
плаче,
да
рита,
да
се оплаква, че тук не го приели, че там го изпъдили, лъвът ще го вземе.
Ти като ученик, като влезеш в едно общество, и
да
те обидят, трябва
да
дадеш вид в
себе
си
, че не са те обидили.
И най-лошите думи
да
ти кажат,
да
не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе.
Такъв трябва
да
бъде християнинът, такъв трябва
да
бъде ученикът на новото учение!
Бог казва: „Не
си
отмъщавайте, защото мое е отмъщението!
“ Забрави всичко и върви напред!
Да
, но утре тези цветя повяхват, ръкоплясканията престават и от вашата декламация, от вашето свирене нищо не остава.
Това не значи, че като минаваш покрай кучетата, няма
да
чуваш техния лай.
Питам: какво ще ви ползват тези ръкопляскания, тези букети в живота ви, когато отидете на нивата, или когато решавате някоя велика задача, която ви е дал Учителя, или когато сте на молитва, или когато искате
да
помогнете на някой беден?
Нима всичко, което става в едно село е заради мен?
Та първото нещо: когато искате вашите имена
да
се запишат на небето, трябва
да
сте дошли до положението
да
въздействате вътрешно на света със силата на своя ум.
Най-напред имайте предвид мнението на Бога за вас, мнението на светиите и мнението на всички добри хора на земята.
Да
допуснем, че сте заобиколени от редица трудности.
Дръжте постоянно в ума
си
тази велика идея.
Имате недоразумение с някого – отправете ума
си
към Бога!
Всеки от вас, който е обърнал лицето
си
към Бога, Той вече го знае, по име го зове.
Имате
да
давате пари, стегнал ви е кредиторът – отправете ума
си
към Бога!
Знае ли ви Бог и добрите хора, и светиите ще ви знаят, макар вие и
да
не ги познавате.
Болни сте, докторът е казал, че след два дни ще свършите – отправете ума
си
към Бога!
Вие даже и тук на земята не се познавате един друг.
Чакайте
да
дойде отговорът отгоре.
Ако накарам един от вас
да
каже името на някои от своите братя, няма
да
може, не го знае.
Вземеш ли лекарство, то трябва
да
произведе един вътрешен процес.
Всеки, който поеме пътя към Господа, става известен за тях.
Ако ти извикаш някой лекар, който разбира Божия закон и се ръководи от Него, той ще разбере твоето състояние и лекарството, което даде, ще ти помогне.
Те знаят всичко за него, от всичко се интересуват: как живее, как се моли, до каква степен на развитие е дошъл и т.н.
Когато за известна болест вие употребите всички лекарства, които съвременната медицина препоръчва, но не ви помогнат, напуснете ги и се обърнете към Бога.
Когато говорите за Христос, винаги трябва
да
разбирате първия образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род.
И всички вие трябва
да
бъдете лекари на душите
си
.
И всички вие, които искате
да
служите на Бога, трябва
да
имате необикновена вяра – силна, непоколебима от нищо.
Вие страдате, за
да
проучите
себе
си
,
да
проучите и другите хора.
Ако имате вярата на православния, не
си
губете времето!
Умният човек трябва
да
знае какво мисли неговият другар.
Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не
си
губете времето!
Умният човек трябва
да
знае още, какви са чувствата на неговия другар.
Не, вие трябва
да
имате вярата на светиите, на праведните, на добрите хора, които са завършили своя живот на земята, които са пожертвали всичко за Бога.
Вие трябва
да
знаете, че не живеете за хората, но за Бога.
Може би с всичко, което се случва в живота ви, Господ е решил
да
ви изпита.
Той казва на някои
да
ви обидят.
Каквито имена и
да
имат съвременните верующи днес, те са все обикновени имена – имена, които се променят.
Ето защо, всеки от вас трябва
да
пожелае от цялата
си
душа
да
бъде записан на небето с онова име, което никога не се променя.
“ Щом това нещо е от Бога, вие трябва
да
го издържите с радост.
И всеки трябва
да
знае, дали името му е записано горе.
Аз съм ви привеждал ред примери, които пък вие привеждате на други, но като дойде същото до вас, не изпълнявате.
Ще ви приведа един пример за поука.
Представете
си
, че вие сте записани в английската народна банка, най-голямата и най-богатата банка в света.
“ – „Ще те науча, но ако можеш
да
изпълниш една задача.
Където и
да
отидете, на която банка и
да
похлопате, какъвто кредит и
да
поискате, веднага пътят ви ще се отвори.
Ще отидеш при него и ще му удариш една плесница.
По-нататък ще срещнеш един религиозен човек, който се моли на Бога тихо в
себе
си
.
И на него ще удариш една плесница.
Записан ли е, ако рече
да
отиде и в най-затънтените места на Англия, на Япония, на Китай, или където и
да
било другаде, в моретата, в реките, или по горите, пътят на този човек е отворен навсякъде.
Ако има буря в морето, този човек, като Христос, само ръката
си
ще вдигне и бурята ще каже: „Познавам те, аз се подчинявам на твоето слово!
На него ще удариш две плесници.
Това е нейната сила.
Този човек се обръща, прекъсва молитвата
си
, вдига ръка
да
го удари, но веднага я сваля и продължава
да
се моли.
Та казвам: само когато вашите имена бъдат записани на небето, вие ще бъдете приети във великата Божествена Школа и ще започнете
да
изучавате тази велика Божествена наука.
Когато отива при светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал.
Ученикът се връща при Учителя
си
, който го запитва: „Какво ти каза първия?
Това, което човек не може
да
изкаже и което се таи в човешката душа, в човешкия дух, в човешкия ум и в човешкото сърце, той ще постигне само тогава, когато името му бъде записано на небето.
Човек като отиде горе, той трябва
да
си
знае името.
Военният ми удари две толкова силни плесници, че и досега ги помня.“ – „Това е методът на обикновения живот.
Сега аз не искам
да
дойдете при мене и
да
ми кажете: „Учителю, кажи моето име!
Така постъпва всеки човек, който не може
да
контролира
себе
си
, който борави със закона на необходимостта.
“ Вие трябва
да
отидете горе и там всеки сам
да
си
узнае името.
Вторият, религиозният човек е човекът, който е започнал
да
живее по закон и затова пожелава
да
направи нещо, но се спира, казва
си
: „Нищо, закон има, той
да
го съди!
Една от великите задачи за вас е
да
разгадаете записано ли е вашето име горе на небето, или не.
Аз ще ви кажа признаците, по които
да
познаете, дали е записано или не.
Същото се отнася и за вас: като ви ударят, не само че не трябва
да
отвръщате, но не трябва даже
да
забележите, че са ви ударили.
Светията даже не забелязал, че го ударили – не мръднал нито един мускул на лицето
си
.
Ако можете
да
понесете изпитанията
си
в живота като светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените закони.
Той даже не счел за нужно
да
си
повдигне очите. Защо?
Щом чуете името
си
, ще почувствате голяма радост.
Ако някой път видите Христос отвън, това е отражение само, в огледалото Го виждате.
Когато човек има име в света, той е силен.
Хубаво ли е
да
му кажат: „Брей, ти там, номер 1, 2, 3...“?
Когато Христос се явил на Павел, той паднал от коня
си
.
Това са само форми на човешката граматика, а според живото Слово, изворът на великия живот, човек трябва
да
има едно име, което Бог му е определил.
Трябва
да
има един Ананий, който
да
отвори вашите очи.
Това е, към което ние трябва
да
се стремим.
Това име всеки сам за
себе
си
трябва
да
знае.
Някой казва: „Защо не мога
да
видя Христос?
“ Не бързайте, ще дойде време
да
Го видите.
За
да
се придобие, обаче, тази реалност, три съществени неща са необходими на човека.
Не трябва
да
Го видите преждевременно.
Не се стремете изведнъж
да
отидете на небето.
Всички неща трябва
да
стават на своето време.
Трябва
да
разбирате смисъла на земния, на физическия живот и тогава
да
разбирате Божествения.
Човек, който не може
да
разбере смисъла на земния живот, не може
да
разбере смисъла и на духовния, на Божествения живот.
И най-малкото, което ни се казва отвътре, трябва
да
го изпълним.
“ Ето защо трябва
да
се започне от близките неща.
“ Кажеш ли, че не можеш, че ти е много мъчно, ти не
си
изпълнил волята Божия.
Всичко е горе, важен е животът на небето.
При тебе идва един бедняк и в този момент Христос те посещава и ти казва отвътре: „Дай новите
си
дрехи на този бедняк!
Не, земята, живата природа, за която ви говоря, е духовно отражение на Божествения свят и затова ще започнем от видимите, близките до нас неща и така ще отиваме нагоре.
“ Кажеш ли, че ще му дадеш старите
си
дрехи, защото новите не
си
обличал никак, пак не
си
изпълнил волята Божия.
Допуснете, че някой човек се нахранва отлично, сладко му е всичко и храната му се смила добре в стомаха.
Но когато дойде вторият процес, соковете от стомаха не могат
да
отидат по-нататък и кръвообращението не става правилно.
Този беден може
да
е и сам Христос.
Ако тези сокове не могат
да
преминат в белите дробове и кръвта не може
да
се пречисти, организмът постепенно ще започне
да
се отравя, ще се яви някаква зараза, която ще произведе болест.
“ Ти казваш: имам друга стая, нея ще му дам.
Ако пък тези сокове не могат
да
преминат в мозъка, а спрат в дробовете, пак ще настане един ненормален процес.
Пак не
си
изпълнил волята Божия.
Значи, не е достатъчно само храносмилането
да
става правилно, не е достатъчно само пречистването на кръвта в белите дробове
да
става правилно, но тази кръв трябва
да
отиде в мозъка, там
да
подейства и
да
се превърне на една динамическа сила.
Само така човешката мисъл ще започне
да
работи.
Дойде някой при мен и ме пита: „Колко дни трябва
да
постим, три или пет?
Но ако мисълта се спре там, до това място и не отиде по-нататък, ние ще имаме един обикновен материалист – човек, който се интересува само от материалните неща на живота, и тогава пак се заражда отравяне на организма.
“ Казвам: ако не вършиш волята Божия и 20 дни
да
постиш, нищо няма
да
те ползва.
От такова отравяне човек може
да
умре.
Следователно, според този непрекъснат Божествен процес, който става в човека, каквато енергия и
да
се зароди във вас, не трябва
да
я спирате.
Ако аз постя 10 дни и всеки ден нося своето ядене на бедни вдовици и сирачета, разбирам такъв пост.
Това значи: всяка възвишена и благородна мисъл, или всяко възвишено и благородно чувство, което се зароди в нас, трябва
да
оставим
да
се развие напълно,
да
направи един кръг.
Те ще кажат: „Господи, благодарим Ти, дето ни изпрати този брат!
Тази наша мисъл ще мине през цялото небе, ще слезе на земята, ще мине през центъра и пак ще се върне при нас, като ни донесе всички благословения, които ни са необходими.
“ Или ако постя, за
да
очистя един недъг от
себе
си
, разбирам такъв пост.
Или ако постя, за
да
придобия разположение на душата
си
, или
да
създам добри мисли и чувства в
себе
си
, разбирам такъв пост.
В краен случай най-дългият период от време, който може
да
употреби една мисъл за едно пълно обръщане, е 120 години.
Но ако постя само за
да
изтощя тялото
си
и
да
не мога
да
работя, не разбирам такъв пост.
За много хора, докато чакат
да
се върне тази мисъл при тях, минават цели 120 години, през което време те се подмладяват наново.
Тогава някои ще кажат: „Като е така,
да
не постим,
да
не изтощаваме тялото
си
“.
Те нямат търпение
да
ги дочакат и умират.
Други пък отиват
да
ги търсят.
И той може
да
се обърне, като влезе в бурното море.
Тогава на първия казвам
да
пости,
да
се изпразни малко, или с други думи:
да
слезе на някое пристанище,
да
извади малко от своята стока,
да
се поразтовари.
На втория казвам: натовари малко кораба
си
!
Като се срещнат празен и пълен кораб, пълният
да
каже на празния: ела, братко, вземи половината от моя товар!
Вие, окултните ученици в България, трябва
да
дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат,
да
можете
да
издържате.
Като дойде отчаянието във вас,
да
не се отчайвате.
Като дойде маловерието във вас,
да
не се обезверявате.
Искам
да
бъдете образци на една жива вяра.
Никога не изгубвайте вярата
си
!
Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва
да
бъдете след 5, 10, 22 години.
И тогава, който ви срещне,
да
каже: „Ето една наука, която променя хората!
Значи в човека може
да
се развият всичко 12 тела.
“ Всички вие трябва
да
се подмладявате всеки момент,
да
развивате най-хубави мисли и чувства.
Сегашната култура е достигнала до положение
да
схваща едва първите 7 тела, които човек, като 7 струи, изпраща в невидимия свят.
Вие трябва
да
бъдете образци във всяко отношение.
Всяка струя, като отиде към Бога и се върне, ще донесе на човека едно специално благо, специални материали, с които той ще строи живота
си
тук на земята.
Като отидете при Бога, Той ще даде на всеки определеното място и вие ще работите за Него.
“ Радвайте се, че имате връзка с Бога,
да
можете
да
пращате вашите мисли и желания към Него и Той
да
ви отговаря чрез Своята мисъл.
Не, отидете ли при Бога, вие може
да
поседите там ден, два, три, месец, може и година, но веднага след това ще ви сложат на работа, ще ви дадат
да
управлявате нещо.
Мисълта, дали сте напреднали или ненапреднали,
да
не ви спъва.
Вие трябва
да
се приготвите за една велика служба в Царството Божие.
Сега ви пожелавам имената ви
да
бъдат записани горе!
И желая на всички, без изключение,
да
получите по едно писмо!
Ако се яви едно изключение, всички заедно ще помагате на този брат или сестра и тяхното име
да
се запише на небето.
Или, най-малко, молете се на Господа
да
бъдете на 100 метра далеч от корените му, защото той събира всички сокове от земята и за вас няма
да
останат.
Всички сте призвани в Бога, няма отмяна.
Но всички трябва
да
се учим.
Който знае малко, трябва
да
се учи от другите.
Смирение трябва
да
има у всички ви!
Ще ви приведа един пример от обикновения живот, който искам
да
схванете с една широта, а не с това обикновено разбиране, което имате за нещата.
Вие трябва
да
дадете образец за едно бъдещо възпитание, та който ви види,
да
знае, че у вас има едно Божествено възпитание, една вътрешна дисциплина, на която се подчинявате.
Вие трябва
да
се подчинявате не на външна заповед, а на една вътрешна заповед.
Докато са далеч един от друг в училището, докато нямат отблизо взимане-даване, любовта им е чиста и възвишена.
Като кажем: „Всички на работа“ –
да
започнем работа.
Но щом се зародят материални сделки помежду им те веднага започват
да
чувстват своите грешки,
да
виждат своите недостатъци.
Като се каже: „Пейте“ –
да
пеем.
„Яжте“ –
да
ядем.
На първо време той и казва: „Ти
си
мое божество, без теб не мога
да
живея, ти
си
моят спасител, моят ангел!
Каквото и
да
се каже, каквото и
да
се изпълни, всичко
да
излиза дълбоко от душата ви.
И като срещнете един такъв брат, ще видите, че на челото му има една светеща звезда.
Като я вземе, обаче, още на втората година вижда лошото у нея.
И Христос, като дойде на земята, една звезда се появи.
Звездата предсказа Неговото раждане.
Всякога, когато се ражда един велик човек, на небето се появява една светла звезда.
“ Детето, което обича майка
си
, ѝ казва: „мамичко“, а като порасне, казва ѝ „мамо“.
Аз искам всички вие
да
видите тази звезда.
Това изразява всички ония душевни промени, които стават в човека.
Звездата, която се появи за Христос,
да
се яви и за вас!
Тя е Божествена, разумна звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага.
Тя е звезда, с която идват Божиите ангели.
Тя е звезда, с която Божият Дух раздава всички дарби и способности, от които, както вие, така и всички останали хора се нуждаят.
И за в бъдеще ние имаме нужда
да
заработи в нас великият свят Божи Дух, Който разбира всички закони, които Бог е поставил.
Да
не мислите, че светии ще срещнете на земята?
Тогава всичко ще върви в ред и порядък.
Само така ще може във вас
да
се внесе новото и
да
почувствате всички едно вътрешно съвземане и преминаване от временния живот на смъртта към вечния живот на безсмъртието.
Та казвам: трябва
да
знаете, че никой не живее сам със
себе
си
, никой не е самостоятелен.
Вие сте център, където се посрещат не само хиляда, не и 10,000, но милиони духове.
И някой път, като надойдат много от тези духове, вие заприличвате на една нива, за която мнозина спорят.
Един от тях иска
да
оре и друг иска
да
оре.
Започват
да
орат, но по едно време спират работата, започват
да
се карат – става побой, кавга, разправия.
Ако успеят лошите духове
да
те завладеят, нещата се обръщат с дъното нагоре.
Ако пък духовете разрешат въпросите добре, работата върви напред, ти слагаш ред и порядък във всичко и в тебе настава мир и съгласие.
Намерят ли такава, те веднага ви завладяват и се проявяват така, както
си
искат.
Виждали ли сте, как се борят борците-пехливани?
Ако той не внимава, ако не бъде буден, победеният се окопитва и първият няма
да
усети, как ще се намери отново на гърба
си
и ще загуби победата.
Значи, победата му е била само фиктивна.
Турците имат една поговорка: „Като викаш духовете, лесно идват, лесно ти се подчиняват, но като дойде ред
да
ги изгониш, зор виждаш тогава“.
Едно време сте били търпеливи, кротки, въздържани, а сега сте сприхави, искате
да
се карате с този, с онзи.
Възможно ли е един извор, чиято вода до вчера е била чиста като кристал, изведнъж
да
стане мътен?
Вие трябва
да
познавате тези духове,
да
знаете техните прояви и
да
се научите
да
им въздействате.
Някой път у вас се поражда честолюбие.
Направите една грешка и не искате
да
я признаете.
Казвате: „Аз не мога
да
направя такава грешка“.
Може би, ти
да
не
си
направил тази грешка, но фактът е на лице, тя е сложена в твоята кесия.
Например, без
да
знаеш ти някой слага в твоята кесия фалшиви пари.
В това време идва комисия
да
проверява касата и в твоята кесия намира фалшиви пари.
Как ще обясниш това противоречие, какво ще кажеш за свое оправдание?
Да
, но фалшивите пари са намерени в твоята кесия.
В кесията ти има и същински пари, но има и фалшиви.
Следователно всички лоши мисли в живота ви не са ваши, но и добрите мисли не са ваши.
Питам ви: всички ония дървета, които растат в Борисовата градина, или по планините, или в Америка, или къде и
да
е другаде, ние ли създадохме?
А всички онези мисли, които са наши, остават
да
градят в нас.
Онези мисли, които държат в порядък нашия мозък, които съграждат нашето тяло и поддържат силите му, са наши мисли.
Някой път може
да
дойдат и чужди пчелички, но не се радвайте на тях, те идват
да
крадат.
Пчелите от разните кошери
си
имат охрана.
По същия начин всеки от вас, като изучава окултните науки, трябва
да
разбира Божествения закон, за
да
може
да
се охранява по най-разумен начин. Как?
Те имат една царица и мисълта на всички е насочена към нея.
Човек в
себе
си
трябва
да
има една царствена мисъл, господстваща над всички други.
Или с други думи казано: ние трябва
да
поставим Бога в центъра на нашия живот, като цар и при всички мъчнотии
да
се обръщаме към Него.
Обръщаме ли се към Него, всички въпроси лесно се решават.
Обърнете се с всичкото смирение на душата
си
към Бога и Той ще ви помогне.
Да
кажем, че имате един много мъчен въпрос за разрешение.
Ако се обърнете към Бога с искрена молитва, пълна със смирение, каквато помощ поискате от Него, ще ви се даде.
Окултният ученик трябва
да
бъде смирен, отстъпчив и разумен.
Той трябва
да
вижда нещата отдалеч, без
да
изпада в противоречия.
Когато започне една война, той трябва
да
бъде принципен и веднъж влязъл, не трябва
да
отстъпва.
Някъде пък той не трябва
да
влиза във война.
Ето защо, днес всички имате трудности в живота
си
.
Някой път ще се обезсърчите от тези трудности, но знайте, че много пъти вие сами
си
ги създавате несъзнателно.
Аз забелязвам сега, всички софиянци, както и провинциалистите, братя и сестри, ученици на окултната школа, както и всички религиозни и светски хора, минават през големи изпитания.
В тази беседа аз няма
да
ви разправям защо и за какво идват изпитанията, но четете беседите, проучвайте ги, там са дадени много обяснения.
Учениците трябва
да
бъдат готови за всички изпитания.
2.
Свещеният огън
,
СБ
, София, 27.8.1926г.,
И често между народа се чуват думите: „Той ме изгори“.
Да
, ако
си
дърво, ще изгориш, но ако
си
гърне, ще се опечеш и хубава форма от теб ще се извая.
Следователно дървото трябва
да
гори при по-слаб физически огън от този, при който се пече гърнето.
Всичките дървета, всичките плодове се пекат.
Но онзи, който не знае как
да
употреби Божествения огън за дърветата, ще ги изгори.
Моисей му казва: „Аз ще ти покажа, че този Бог, Комуто служа и Когото познавам, е силен“.
За
да
бъдеш милостив, трябва
да
знаеш какъв огън
да
употребиш.
За
да
бъдеш благоразумен, трябва
да
знаеш какъв огън
да
употребиш.
Един е Той, Който се проявява във всички народи – Иехов.
За
да
бъдеш поет, или писател, трябва
да
знаеш какъв огън
да
употребиш.
Всяко нещо, което носи живот и светлина в
себе
си
, идва от Бога.
За
да
бъдеш музикант, трябва
да
знаеш какъв огън
да
употребиш.
За
да
бъдеш художник, трябва
да
знаеш какъв огън
да
употребиш.
За
да
бъдеш земеделец, трябва
да
знаеш какъв огън
да
употребиш.
Когато дойдем в света, трябва, като Моисей,
да
покажем на хората, че действително Господ ни е говорил.
За
да
бъдеш баща или майка, каквото положение и
да
заемеш в този свят, трябва
да
знаеш какъв огън
да
употребиш.
Казвам: Господ може
да
ни проговори още днес.
Вие трябва
да
знаете какъв е огънят на майката, на бащата.
Ако вие можете
да
се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, заобиколена с хиляди други души.
Ако нямаш този свещен огън в
себе
си
, нищо не можеш
да
постигнеш.
Когато ние съзнаваме, че имаме този Божествен огън, от нас може
да
стане всичко.
Навсякъде, където и
да
ходим, щом Бог ни е проговорил, придружават ни много напреднали души.
Някой запитва: „Че всички ние поети ли ще станем?
Те ни предават своите мисли и по този начин ставаме видни хора.
“ Аз желая поети
да
станете всички.
Аз желая пророци
да
станете всички.
Аз бих желал всички
да
бъдете като Христос,
да
кажете: „За това Отец ме люби, защото аз полагам душата
си
заради Него и мога
да
я взема“.
Не можем ли всички ние
да
положим душата
си
за Бога и
да
Му служим?
Ако аз мога
да
възкресявам мъртви, това е Божествена сила.
Не е в многото, в малкото се състои всичко, което можем
да
пожертваме.
Аз няма
да
се спирам
да
убеждавам хората върху този въпрос, но казвам: щом Бог действа, чрез Него всичко може
да
се направи.
Онази бедна вдовица, която даде последната
си
пара, стори повече, отколкото богатият, който даде от своя излишък.
Та сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е
да
придобиете това Божествено знание.
Противоречията ще дойдат, те са необходими за развитието ви.
Той имаше душа, която положи за Отца
си
.
Колкото повече човек се повдига в живота, толкоз повече изпити ще дойдат, толкова по-силни страдания и скърби ще има.
Той казваше за
себе
си
: „Син человечески няма къде глава
да
подслони“.
Една сестра ми казва: „Учителю, Ти ни говориш само за страдания, дотегна ни
да
слушаме“.
Навсякъде Го преследваха и Той се мъчеше
да
си
пробие път със своето изкуство
да
лекува.
Тук ходеше
да
лекува, там ходеше
да
лекува; тук говореше, там говореше, показваше на хората път към Бога.
Защото тя е богата, има какво
да
даде, касата ѝ е пълна.
Той полагаше душата
си
.
Скърбящите души са богати, пълни с вяра, с надежда издържат на всичко, здрав гръбнак имат.
И 10 пъти на ден
да
ги тъпчеш на земята, гледаш ги, пак станали.
– Не за учените хора на своя век, не за религиозните хора на своя век, но за ония възвишени и прости души, които имаха свещен огън в душата
си
, които имаха смелостта
да
прегръщат този идол и
да
призовават Бога.
Такава една душа, като се дигне от земята, казва на дявола: „Каквото
да
ме правиш, колкото искаш
да
ме тъпчеш, аз пак ще стана!
Ние, които сме достигнали до това развитие, можем
да
кажем, че откакто светът е създаден, никога не е имало по-добри условия от сегашните за проявяването на Словото Божие и на човешките добродетели, за сближение на хората, за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
И ако ние днес страдаме, то е по причина на преизобилието, което имаме.
Казвам ви: това, че дяволът може
да
се качи на гърба ти, или
да
те качи на гърба
си
,
да
не те е страх.
Съвременните хора са станали толкова егоисти, че забравят всичко наоколо
си
.
Този дявол качи Христос на гърба
си
и Го дигна на храма.
След това дойде при Него
да
го изкушава, като Му казваше: „Хвърли се долу!
“ Христос му даде един разумен отговор, каза му: „Това няма
да
направя.
Съвременните хора казват: „Как ще
си
нарушим спокойствието, мира,
да
се занимаваме с хората?
Ти ме качи горе, ти знаеш как
да
ме снемеш долу“.
“ Та от нас не се изисква
да
направим жертва по някакво външно принуждение!
Дяволът може
да
ме вземе,
да
ме качи на гърба
си
– нищо от това.
Тази жертва трябва
да
стане от онова велико вътрешно подбуждение, от Любов към Бога.
Като ме е взел, ще ме носи.
Ще ви приведа онзи пример за праведника и за дявола.
След като дяволът се мъчил под разни форми
да
изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може
да
го изкуси, дошло му на ум
да
влезе в стомната, от която праведника пие вода, та като пие,
да
влезе в него и
да
го изкуси.
Когато дяволът влязъл в стомната, праведникът, преди
да
пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл
да
излезе повече от стомната.
Когато Христос беше горе на планината, дойдоха Моисей и Илия при Него, но учениците Му заспаха, не можеха
да
издържат този огън.
Праведникът се качил на стомната и се оставил на дявола
да
го разнася по целия свят.
После те Му казаха: „Добре е
да
направим три шатри: една за Тебе, една за Илия и една за Мойсей“.
“ – „Няма
да
те смущавам.
Аз казвам: ние още сега можем
да
направим тези три шатри.
Пусни ме само
да
изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие!
Но какви шатри трябва
да
направим?
Като дойде дяволът във вашата стомна, направете кръстно знамение, вържете го и се оставете той
да
ви носи, а не вие него.
Всички ние можем
да
живеем в тези шатри.
Като влезе в стомната ви дяволът, започвате
да
разказвате на всички: „Елате
да
видите, какво ми направи дявола!
Така че, ако за в бъдеще трябва
да
правим шатри, не трябва
да
бъдат за Илия, за Мойсей и за Христос, защото Илия е само един символ.
“ Това не е силен човек.
Моисей е също един символ.
Когато дяволът влезе в стомната ви, никой не трябва
да
подозира, че той е вътре.
Христос, така както Го представят, е символ на Любовта.
Опасно е
да
подозира някой, че дяволът е влязъл във вашата стомна.
Значи първата шатра, която трябва
да
се направи, е за Христос – за Любовта.
Какво означава стихът: „Затова Отец ме люби, защото полагам душата
си
заради Него“.
За
да
придобиете Божията Любов, трябва
да
положите душата
си
заради Него.
От днес ние трябва
да
се решим
да
положим своята душа.
Каквото каже Господ,
да
го изпълним според методите и начините на днешните условия, до които сме достигнали.
Така ще дадете пример и на другите, че в света може
да
се извърши това, което едно време са вършили пророците и светиите.
Това, което те са вършили в древните времена и днес можем
да
извършим.
Онези, у които съзнанието е будно, трябва
да
мислят върху този стих!
Вие желаете Господ
да
ви проговори.
Той ви е говорил, но съзнателно трябва
да
разберете Неговия глас.
И като Го разберете,
да
задържите вътрешната
си
връзка с Него.
Когато Бог ви проговори, всички ще се съберат около вас.
Щом се отдалечите от това общество, вашата тъга отново ви обхваща.
Когато някой извор извира, нали всички идват при него?
Цялата околност знае за него, защото той носи живот.
Тревиците, мушиците, растенията, птиците, хората – цялата околност знае, че в еди-коя
си
долина извира един чист извор, с хубава кристална вода.
Друг случай: някой добър човек излиза от къщи весел, бодър, казва
си
: аз мога
да
повдигна целия свят.
Ако дойде Божествената топлина, Божествената светлина и Божественият живот във вас, всички наоколо ви ще знаят, че е дошъл един голям извор.
Отиде в някое покварено общество и веднага започва
да
чувства, като че е в ада.
Целият ден е тъжен, неразположен, казва
си
: „Отидох, изгубен съм вече!
“ Като се върне у дома
си
, влезе в стаята
си
, всичко това изчезва изведнъж и неговата радост пак се появява.
Трябва
да
знаете, че това, което Бог е вложил във вас, никой не може
да
ви го отнеме!
Знаете ли колко е хубаво човек
да
има едно писъмце, изпратено от невидимия свят!
Оттук може
да
кажем същото и за онзи свещен огън, за онази свещена идея, която Бог е вложил в нас.
Няма сила в света, която може
да
изгаси този огън,
да
отнеме тази идея.
И така, ние трябва
да
започнем с основната идея – Любов към Бога!
Да
възлюбим Бога с цялото
си
сърце, с цялата
си
душа, с целия
си
ум и с цялата
си
сила.
Знайте, че никой не може
да
изгаси вашия свещен огън, никой не може
да
ви отнеме това благо.
Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички.
Временно може
да
страдате, но тази скръб ще изчезне така, както зимният сняг и лед изчезват пред силното лятно слънце.
Така ще изчезнат всички съвременни противоречия.
Не искайте всички индивидуално
да
се проявите.
Казвам: в света има един велик закон: човек сам за
себе
си
не може
да
живее.
Когато се обединим в Бога, всички ще бъдем едно и всичко, което се отнася до проявите на другите, ще ни радва като наше, понеже всички ще бъдем едно цяло.
За
да
се прояви Бог в каква
да
е форма, трябват условия.
Ще ви приведа за потвърждение на тази мисъл един пример от Стария Завет.
Илия, един от великите израилски пророци, който нищо не писа, който мислеше, че ще спаси израилския народ, избяга от една жена в пустинята, където прекара цели 40 дни в пост.
Бог искаше
да
му даде едно възпитателно средство,
да
му покаже по какъв начин може
да
се поправи света.
Всичко, което се върши, трябва
да
бъде за Бога и всички заедно
да
се радваме.
Всичко, което се върши в света, където и
да
е, по който начин и
да
се върши, стига
да
е от Любов към Бога, трябва
да
му се радваме.
Пророците отидоха, но после влязоха в Илия и той трябваше
да
отиде навътре в пустинята, там
да
прекара в пост и молитва.
Тогава Илия закрил лицето
си
и Бог му проговорил.
Когато чуеш нежния, тихия глас на Бога, душата ти се отваря така, като че в дадения случай ти можеш
да
обхванеш всички хора.
Вън от тебе няма нищо чуждо, ти
си
навсякъде и с всички: и между ангелите, и между светиите, и между божествата.
Душата ти започва
да
трепти като светлината на този Божествен огън и ти
си
готов
да
пожертваш всичко за Бога.
Такъв човек е красноречив, може
да
пее,
да
декламира,
да
прави разумни жертви и т.н.
Каквото хване, може
да
го свърши най-хубаво.
Обаче, дойде ли съмнението, всичко това изчезва.
Божественото в нас проявява особено качество, а именно: Бог не обича
да
ни натрапва своята мисъл, но когато влага своите мисли в нас, то е за
да
види дали ще ги запазим.
Често ние изгубваме тези мисли, тези чувства, тези идеи и след това чувстваме в
себе
си
голяма скръб и тъга.
Всички съвременни скърби и нещастия на хората се дължат на това, че са изгубили Божествените идеи.
Когато изгубиш една добродетел, ти
си
изгубил една Божествена идея.
Всеки човек, когато изгуби своята вътрешна свещена чистота на душата
си
, скърби. Защо?
Защото е изгубил една Божествена идея, а без нея той лесно може
да
се опетни.
Единственото нещо, което сега може
да
се каже на всички ви, е
да
направите последната жертва.
Според новото учение, тази жертва е скрита в стиха, който Христос е казал: „
Да
положим душата
си
за Бога“.
Ако можем
да
възлюбим Бога с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и сила, ние сме разрешили вече кардинално всички въпроси в тоя свят.
“ Казвам: ние не разрешаваме сега политическия въпрос, понеже ни предстои
да
разрешим един важен духовен въпрос.
Политиката означава свобода, а свобода имат само разумните хора.
Разумни хора са тези, които имат Бога в душата
си
.
Ако има някое същество всемъдро, разумно, това е Бог, Който е създал света.
Едно от положенията, към които се стремят религиозните, духовните хора, е
да
станат свети, добри хора.
Но като се стремят
да
станат добри, това показва, че те захващат една работа от края, от опашката.
То може само
да
квичи, но като го пуснете, ще започне
да
лае и
да
хапе.
Какво искаш
да
кажеш с това?
Та ние трябва
да
разрешаваме въпросите по закона на Любовта.
Всеки от вас може
да
ги разреши за
себе
си
.
Когато пък не може
да
ги разреши единично, ще ги разреши колективно, с помощта на други. Как?
Ако един цял народ се обърне към Бога, ще може ли
да
разреши своите трудни въпроси?
Нека целият български народ каже: „Господи, ние можем
да
жертваме за Тебе всичко!
Всичко, което тегне на хората, е защото Господ не е между тях.
Ние искаме
да
разрешим един от великите проблеми в света без Бога.
По някой път Той ни гледа, наблюдава ни какво вършим, поусмихне се и
си
отминава.
Тя
си
мисли за кой друг мъж
да
се ожени и
си
казва: „Любовта е само до гроба“.
Когато отидем в другия свят и там любовта трябва
да
ни следва.
Ние, които сме дошли в този свят, трябва
да
изпълним волята Божия.
Те са призвани
да
бъдат образец на Божията Любов.
Жената, като погледне някой мъж, той трябва
да
затрепти,
да
почувства, че в душата и гори свещен огън.
И онзи целомъдрен мъж, като срещне някоя жена, дори и най-развалената, трябва
да
предизвика в нейната душа свещен трепет.
Само по този начин ние ще можем
да
се повдигнем.
Във всеки мъж трябва
да
има желание
да
повдигне една паднала жена.
И във всяка жена трябва
да
има велик импулс за повдигане, за спасение.
Често вие се спирате на някои лични въпроси.
Те са важни, но трябва
да
разрешите най-важният въпрос.
Аз наричам пробудена душа тази, която съзнава не само дълга към
себе
си
, както и дълга към своите ближни, но която съзнава и своя най-главен дълг – към Бога.
Казва Христос: „Там, където са събрани двама в мое име, каквото попросят от Отца ми, ще им се даде“.
Или
да
предам същата мисъл в друга форма.
Вие сте слушали този стих много пъти, може и сега
да
го приложите,
да
опитате неговата сила.
Пробудена душа наричам тази, в която силно живее желанието
да
обича Бога.
Заболее някоя бедна сестра, или някой беден брат измежду вас, ето случай
да
проверите стиха.
Съвременният живот, в който живеем, е изпълнен с известни недъзи, с известни противоречия, страдания, съмнения, злоба, омраза, но всичко това не е създадено сега.
Съберете се двама или трима братя, или сестри, помолете се,
да
видите, дали Христос е между вас.
Ако Христос не е между вас, няма
да
оздравее.
Вие често се намирате в противоречие по отношение на този стих и изпадате в положението на онзи, който ходил
да
изгонва духовете в името на Христос.
Казва се, че като дошъл духът, той му казал: „В името на Исуса Христа заповядвам ти
да
излезеш!
“ Духът му отговорил: „Христос познавам, и Павел познавам, и Петър познавам, но ти кой
си
, не те познавам“.
Когато виждате, че идва някоя голяма река и залива околността, а с това по някой път прави пакости на хората, какво показва това?
Вие сами ще
си
направите заключение.
Някой ваш брат е болен, вие се събирате и казвате: „Хайде
да
се помолим на Господа!
“ Молите се, но братът не оздравява, кесията му е празна, работите му не се уреждат.
Следователно това, което ние наричаме недъзи, в някои случаи представлява изблик на велик живот, но като не знаем как
да
употребим този живот, заражда се злото.
Ще ви приведа примера за един от видните американски проповедници, Спържин, който и друг път съм привеждал.
Една комисия от баптисти се явява при Спържин и му казва, че искат
да
съберат една голяма сума за някаква благотворителна цел.
Казват му: „
Да
се помолим на Господа
да
ни помогне!
Ако някой човек мисли повече, отколкото трябва, и по този начин иска бързо
да
разреши една от великите задачи, и това е престъпление от негова страна.
“ Той им казва: „Слушайте,
да
не изкушаваме Господа!
Великите въпроси са последни въпроси, те никога няма
да
се разрешат.
Ето, аз давам тази голяма сума за Господа.
Ние трябва
да
започнем от разрешението на онези въпроси, които са най-близко до нас.
Ние сме, които щом искаме, сами можем
да
изпълним тази работа.
Често и вие казвате, че трябва
да
имате любов към ближните
си
.
А сега,
да
отидем при Бога,
да
се помолим и
да
Му благодарим, че ни е удостоил
да
изпълним Неговата воля“.
Да
, но за
да
обичаш ближните
си
, трябва
да
направиш една велика жертва, а за
да
направиш тази велика жертва, трябва
да
имаш велик идеал в
себе
си
– трябва
да
познаваш Бога – източникът на нещата.
И всички хора днес за пари се молят.
Между евангелистите имаше един фонд за усилване на проповедническото дело в България.
до външната страна на Бога, колко Той е велик, но трябва
да
имаме една допирна точка с Божественото съзнание,
да
чувстваме Бога в Неговото проявление всеки ден.
Искаха
да
съберат 1,000,000 лева за тази цел.
Много добра идея, но и един милион
да
съберат, работата няма
да
върви; и два милиона
да
имат, пак няма
да
върви; и сто милиона
да
имат, пак няма
да
върви.
Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма
да
върви.
Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума
си
.
Той трябва
да
проповядва за Бога от Любов.
Ако аз съм шивач и ушия някому дреха от Любов, той няма ли
да
ми плати нещо?
Аз ще ви задам следния въпрос: когато човек обича, къде ще сложи любовта
си
, на кое място?
Ако аз съм един виден цигулар и свиря на хората от Любов, тези, които ме слушат, няма ли
да
се погрижат за мене?
Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора?
Сега хората страдат от двете болести: от главоболие и от коремоболие.
От такива велики души се нуждае Бог.
И ние се нуждаем от Божествения Дух.
във всички Негови прояви.
Христос, това е Любовта, която вече хлопа на всяка врата: и на вратата на проповедници, и на вратата на спасители, и на вратата на бащи и на майки, и на вратата на слуги и на господари, и на вратата на всички съзнателни души.
Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не нашето външно величие.
Христос днес хлопа на всички врати и пита: „Готови ли сте
да
извършите това, което аз едно време извърших?
Има нещо тайно във всяка душа, което даже и другите не подозират, но Бог, Който вижда цялата вечност, вижда какво може
да
излезе от всяка душа.
Вие може
да
гледате една душа, че е бедна, страдаща, без никакво външно величие, но Бог обръща специално внимание на тази душа.
Ще ви приведа един пример.
Отива една религиозна сестра при един министър и му казва: „Знаеш ли, Господ ме прати
да
ти кажа, че трябва
да
се съвземеш и
да
живееш по Бога!
“ Той ѝ казва: „Моля ти се, кажи ми какво
да
правя?
Той се заинтересувал силно, каква ли ще е тази душа, която заслужава Божието внимание.
“ – „Не зная, Господ чрез мен ти казва, че ти трябва
да
намериш пътя и
да
живееш така, както Христос иска.“ – „Добре, щом казваш, че
си
пратена от Бога, кажи ми нещо!
Той
си
помислил: „Тази душа трябва
да
е някоя светла, велика, щом Господ я обича така много, щом се занимава толкова много с нея“.
Аз нищо не зная за Христос.“ – „Ще четеш Евангелието, защото в съдния ден ще даваш отговор пред Бога.“ И след това тази сестра отваря вратата и
си
излиза.
Този ангел пожелал
да
види, коя е тази душа,
да
се запознае с нея .
Ще ви приведа още един пример.
Той казал: „Господи, много ти се моля, голяма привилегия ще бъде за мен
да
ме пратиш
да
видя тази душа, с която Ти всяка сутрин говориш“.
Друга една сестра отива при една бедна вдовица в София, която три дни нищо не яла и се молила на Бога, дано ѝ помогне някак.
Тази сестра взела със
себе
си
пълна торбичка с хляб и сиренце, млечице, плодове.
Наклажда огън, стопля вода, измива децата ѝ, облича им нови дрешки, които тя сама е донесла, изчиства къщата ѝ и казва: „Хайде днес
да
имаме едно хубаво угощение!
Завежда го в едно капище, където един беден човек, без никакво величие, се молел на Бога, като постоянно прегръщал един идол.
Отдавна не сте яли хубаво“.
Ангелът се почудил, как е възможно Бог
да
обръща такова внимание на този беден, на никого неизвестен човек.
Започват всички
да
ядат,
да
пият топлото млечице и нищо не говорят за Христос.
Да
, но Бог вижда великото, което се крие дълбоко в тази душа.
Тази бедна вдовица прегръща своята благодетелка и ѝ казва: „Колко
си
добра!
Вие ще кажете: „Какво голямо заблуждение,
да
прегръща човек един идол!
“ Ами когато майката прегърне своето детенце и внесе всичката
си
надежда в него, не е ли същият този идол?
Тази бедна жена нищо не разбира от Евангелието, но в душата ѝ се събужда нещо и тя казва: „Аз виждам Божията милост, видях как Господ отговори на моята молитва“.
Той казва: „Парице, парице, всесилна царице!
Казвам: всички методи, които прилагаме са добри, но ще дадат добри резултати само тогава, когато вложим в тях Божествената свобода и когато са продиктувани от онзи свещен Божествен огън, който гори в душата ни.
Само тогава ние ще имаме влияние върху
себе
си
и върху света.
Когато аз говоря, че ние трябва
да
оставим своите възгледи, аз разбирам ония временни възгледи, които имаме за Бога, и
да
схванем Бога като Любов;
да
почувстваме, че Бог желае доброто на всички разумни същества, желае повдигането на нашите души и затова нещо Той употребява всички свои усилия, всички възможности, които се крият в Него.
Но Бог гледа много широко на нещата.
През всички векове, които са се изминали досега, Бог не ни е забравил: всякога е изпращал някой
да
ни говори, не само отвън, но и отвътре.
Казвам: ако ние от наше гледище искаме
да
осъдим идолопоклонниците, ще изпаднем в същото противоречие, в каквото е изпаднал и този ангел.
Той изпраща ангели
да
ни говорят.
3.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
Господ ти е дал кръста, т.е.
Вие, които ме слушате днес, трябва
да
знаете, че спасението на човечеството не е в никакви църкви.
страданията, за
да
се смириш,
да
съзнаеш своите слабости и
да
кажеш: „Господи, аз имам една слабост, която трябва
да
изправя“.
Има много хора, които на бойното поле са се били юнашки, там са отсичали ръцете им, но като дойдат в обществото и ги поставят пред някоя каса, там не са герои, лесно могат
да
се подкупят.
Там, откъдето излизат тези три велики добродетели, се проявяват всички други неща.
Аз наричам герой онзи човек, на когото като сложиш на гърба страданията на целия свят, кръстът на цялото човечество, той може
да
го носи.
Следователно, спасител в света е само Бог.
Този човек може
да
се изпоти и 10 пъти под тежестта на този кръст, но нито един път няма
да
похули името Господне.
Той обхваща и прониква всички.
Той ще носи геройски всичко и ще каже: „Господ даде, Господ взе.
Всички същества, от най-висшите до най-низшите сфери, слугуват на този велик Бог.
Да
бъде благословено името Божие!
И ако искате, вие може
да
Го попитате: „Как?
Благодаря Ти Господи, че
си
ме удостоил с всичките свои блага!
“ Обърнете се с всичката
си
душа, с всичкото
си
смирение към Него и кажете: „Господи, така, както всички светии Ти служат, така, както всички ангели Ти служат, така, както всички добри, праведни хора Ти служат, така и аз с техния дух се обръщам към Теб, изяви ми се!
“ Тази е великата философия на живота, която трябва
да
възприемем, като разумни същества.
Аз искам Господ
да
ви благослови.
Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли.
Ако
си
болен, Бог ще внесе в тебе здраве.
– Като обичате този Господ, Който обича правосъдие, а мрази грабителство и неправда.
Никой човек няма
да
избегне Божието наказание.
Това наказание се готви за всички.
Не бързайте, може
да
почакате още хиляди години.
То е така справедливо и за сиромаси и за богати, и за учени и за прости, и за царе, и за князе, и за генерали, и за владици, и за проповедници – всички са под този велик Божествен закон.
Няма ли
да
дойде този закон?
Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може
да
се изяви в разумния живот.
Само по този начин можем
да
се издигнем.
След година или след две, или след 10, или след 120 години ще дойде този закон, ще те задигне, ще те сложат на носилка и ще те занесат.
Каква полза, ако бързаме и изгубим всичко?
И всичко това, за което
си
се грижил, няма ли
да
бъде загубено?
Каква полза, ако днешният ден бъде ден на радост, а утрешният – ден на тъги и страдания?
Твоята глава няма ли
да
се пръсне?
Какво ще те ползва, ако днес родиш един син, а утре умре?
Ще те занесат на гробищата и от тебе помен няма
да
остане.
Какво ще те ползва неговото раждане, ако смъртта му утре ти причини най-големите нещастия и страдания?
Къде ще отиде твоята нервна система, твоята глава, твоят мозък, твоите мускули?
Ние искаме, като се роди този син,
да
живее.
Къде ще отидат твоите червени устни и твоите черни очи?
Ние искаме, като добием здравето,
да
е с нас.
Къде остава човешката мисъл, човешкото сърце и човешката сила?
Ние искаме, каквито добродетели придобием,
да
бъдат с нас.
Ако днес спечеля една добродетел, а утре я изгубя, тази загуба ще ми донесе най-големите нещастия и страдания.
Вие ще кажете: „Така е създаден светът“.
Не, светът не е създаден така, не трябва
да
се лъжете.
Ако гипсирате гърба на един човек и го оставите
да
лежи така в продължение на цели 5–6 месеца, трябва ли
да
мислим, че природата го е създала така?
Трябва ли
да
му казваме, че Бог е определил така?
Тя е внесла равноправие между половете; тя е внесла един стремеж между мъже и жени
да
се хармонират,
да
извършат добре задълженията, които им са определени.
Днешната култура е внесла един стремеж и между всички религиозни хора
да
се обединят. Как?
Човек е преплетен с ред заблуждения, които му създават големи страдания и сътресения в живота.
Не само по един начин могат
да
се обединят хората.
Откак са станали съседи, те така кръвно се мразят, че достатъчно е
да
произнесеш пред българина думата „грък“, за
да
му трепне сърцето.
И достатъчно е
да
произнесеш пред гърка думата „българин“, за
да
трепне и нему сърцето.
– Той е
да
се живее по закона на Любовта.
Стигне ли се до Любовта, в нея вече няма насилие.
Той иска
да
каже, че българинът е дебело дърво, че в него няма нищо, че е дивак, човек без всякаква интелигентност – най-грубият човек в света.
Това обединение може
да
дойде и по закона на Мъдростта, на знанието.
Най-после това обединение може
да
дойде и по закона на Истината.
Ние трябва
да
знаем тези три закона, които съществуват в природата.
Следователно, по който от тези закони и
да
живеете, резултатите от тях трябва
да
са еднакво благоприятни за всички,
да
се даде свобода на всички.
Работата и нашият труд ще бъдат разумно оправдани и ще дадат добри плодове.
Следователно не са гърците, които могат
да
съдят българите.
Казва се в Писанието: „Защото аз Господ обичам правосъдие; мразя грабителство и неправда“.
Има само Един, Който може
да
съди българите.
Ето защо всеки човек, който иска
да
бъде обичан от Господа, трябва
да
обича правосъдието, а
да
отхвърли от душата
си
грабителството и неправдата.
– Бог е Той, само Той може
да
ги съди.
Да
блаженства един народ, трябва
да
зачита Божественото право.
Всеки българин, който иска заслужено
да
носи името „българин“, непременно трябва
да
има този свещен закон в
себе
си
–
да
зачита Божественото право.
Всеки българин
да
се замисли дълбоко в
себе
си
и в ума му
да
изпъкне мисълта: „Защото аз Господ обичам правосъдие, мразя грабителство и неправда“.
Не е лошо
да
носиш името българин, но кога?
Ние сме най-разумните същества тук на земята и трябва
да
разрешим правилно въпроса.
Тогава ние ще бъдем носители на своята свобода и ще станем разумни органи в общия велик организъм.
Казвам: всеки цар, който не е помазан, не може
да
се благослови.
Само така ще можем
да
се притичаме в помощ на своите по-слаби братя на земята.
Това е учението, което трябва
да
носим навсякъде.
В помазването се състои силата.
Бог е, Който ще спаси света, и ние трябва
да
се хванем за Него.
Ще изясня мисълта
си
.
Всеки трябва
да
бъде като един извор, постоянно
да
извира.
Когато едно растение покълне от земята и започва
да
расте и
да
се развива, кой го помазва?
И когато казвам, че трябва
да
бъдем носители на свободата, разбирам, че трябва
да
се хванем за новата култура,
да
живеем според трите велики закона.
И така, пред Бога този е велик, който носи в
себе
си
това правосъдие.
Пред Бога този е велик, в душата на когото няма грабителство и неправда.
Всеки, който не носи в
себе
си
това правосъдие, не е велик човек, не е културен човек.
Тогава и във всяка църква всеки поп може
да
го помаже.
Единственото същество, което прогресира, което има книжнина, което мисли, което се моли на Бога, това е човекът.
Единственото нещо, което отличава човека е, че той може
да
отвори ума, сърцето и душата
си
, за
да
влезе в него светлината на живота.
И сега, у всички хора има това желание
да
бъдат царе, князе, генерали.
Той е единственото същество, което може
да
разбира Божественото.
Аз ви казвам: вие можете
да
бъдете царе, може
да
бъдете князе, всичко е възможно, но Писанието казва: „Вие сте царе и свещеници на Бога“. Кога?
Всички хора изобщо съзнават това нещо, но някои са така ожесточени, както влюбените, та не искат
да
го признаят.
Съвременните хора са ожесточени не поради това, че не вярват в Бога, но понеже постоянно се отменят от вярата
си
.
Но когато хората искат
да
свалят един цар и
да
сложат на негово място друг, те не разбират закона.
Ти
си
един момък, вярваш в своята възлюбена, но утре тя не постъпи съобразно твоите искания и веднага става демон за тебе, не вярваш вече в нея и можеш
да
ѝ препишеш различни неща.
Царе трябва
да
има!
Как е възможно, онзи човек, който до вчера беше благороден, добър, днес
да
стане демон?
Преди царете на власт бяха боговете, но понеже хората не бяха доволни от тях, те задигнаха багажа
си
и заминаха на небето.
Един ден и царете ще
си
заминат.
Вие трябва
да
знаете, че духовете, които идват на земята, заемат местата на царете и те управляват.
Един ден, като
си
заминат и те, ще останат народоуправляващите.
Аз наричам добър човек онзи, който в действията
си
е всякога буден и в дълбочината на душата
си
е всякога изправен.
Вярното е, че един разумен човек може
да
свърши хиляда пъти по-добра работа, отколкото хиляда луди хора.
Но хиляда разумни хора могат
да
свършат с милиони пъти по-добре работата, отколкото един луд човек.
Външно той може
да
е кротък, това показва, че още не се е проявил, т.е.
Казвам: сложете го на светлината и на топлината
да
се измъти и тогава ще видите какъв е.
Ако в една държава има един луд цар и хиляди разумни граждани, те ще могат
да
свършат милиони пъти по-добре работата, отколкото този луд цар.
Сега, изпитанията в света не са нищо друго, освен условия
да
се проверим,
да
видим какви сме.
Ако пък има един разумен цар и хиляда луди граждани, този разумен цар може
да
свърши хиляди пъти по-хубаво работата, отколкото тези хиляда души граждани.
Те са най-благоприятните условия
да
се измътим.
За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето естество.
Следователно ние сме за онази велика Истина, която трябва
да
опитаме.
Да
бъде благословено Божието име!
Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в
себе
си
.
Аз се радвам и на всички онези велики пророци; аз се радвам и на онези велики хора, които са работили през вековете.
Днес ни предстои едно нещо:
да
признаем своите грешки в душата
си
и
да
проявим доброто, което се крие в нас,
да
проявим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
След това
да
проявим смирението, кротостта, въздържанието, щедростта и т.н.
За
да
може всеки човек
да
се развива правилно, трябва
да
разбира Истината, която носи свобода за него.
Аз се радвам и за всички онези хора, които сега работят.
като се притичаме един на друг в помощ,
да
дадем свобода на всички страдащи.
Аз взимам думата „човек“ в най-широк смисъл, в нейното първично значение, така, както е зададена от невидимия свят, така, както е зададена от Бога.
Аз се радвам и за всички онези хора, които ще дойдат
да
работят в бъдеще.
И тогава ние ще бъдем носители на онова велико ново учение, което ще внесе мир и радост във всяка душа, във всеки дом, във всяко общество, в цялото човечество.
Този човек трябва
да
е свободен от всички предубеждения.
Онези от миналото, тези, които сега работят, и онези, които ще дойдат
да
работят в бъдеще, всички живеят.
Той не трябва
да
носи в
себе
си
никакви утайки на живота, т.е.
той не трябва
да
носи утайките на онези минали съществувания, на който и
да
е народ или на което и
да
е растително или животинско царства, през които е минал.
Човек не носи белезите само на народностите, през които е минал, но той носи в
себе
си
и нещо животинско.
В човека се крият всички добродетели, които ангелите имат, но в него се крият и всички злини, които съществата на ада имат.
Хората на миналото почиват; хората на настоящето работят, а хората на бъдещето сега мислят, а после ще дойдат
да
работят.
Те са на път вече и пристигат като онази армия, която идва
да
подкрепи войските на бойното поле.
Колко е красиво това!
Животът му от една страна граничи с небето, с рая, а от друга страна граничи с ада, с преизподнята.
И всички тези хора днес воюват.
Аз бих желал целия свят
да
воюва с онова свещено оръжие на Любовта, с онова свещено оръжие на Мъдростта, с онова свещено оръжие на Истината!
Нека не само десетки милиони, но и стотици милиони хора
да
воюват с тези оръжия.
Всички разумни хора в света, които искат
да
разберат Истината, трябва
да
я търсят,
да
я проучват, понеже свободата в света не може
да
дойде без Истината.
Нека всички хора на фронта
да
воюват, за
да
прогонят врага и
да
разширят границите на своето царство.
Когато всички разумни хора – и мъже, и жени, и деца, и възрастни, и господари, и слуги –
си
подадат ръце, всички ще заживеят един разумен живот, така както ангелите сега живеят на небето.
Когато хората разберат Истината, само тогава ще имат едно вътрешно гражданство.
Ние няма защо
да
създаваме една нова култура.
Но преди
да
дойде Истината, преди
да
дойде свободата, на тях предстои усилена работа.
Тази култура е създадена вече.
Човек не е пратен на земята за радости; човек не е пратен на земята за щастие; човек не е пратен на земята за блаженство; човек не е пратен на земята за богатство; човек не е пратен на земята за слава; човек не е пратен на земята за сила – той е пратен
да
научи пътя Господен; той е пратен на земята
да
научи закона на служенето, закона на смирението; той е пратен на земята
да
научи онова истинско знание на вечността, което ще му служи за съграждането на неговия бъдещ безсмъртен живот.
И когато дойдем до това положение, ние ще изпращаме своите деца от земята
да
се учат на небето, а не както сега правят, изпращат ги в Англия, или в Германия, или във Франция, или в Египет, или в Индия, или в Китай, или в Япония
да
учат някои тайни.
Не, ние ще изпратим нашите деца на небето, там
да
учат великите тайни на живота.
Онзи човек, който живее за народа
си
, или за обществото, или за дома
си
, или за жена
си
, или за децата
си
, или за
себе
си
, както и онзи човек, който живее за човечеството, той не е разбрал смисъла на живота.
Ние не сме пратени на земята
да
живеем за
себе
си
; ние не сме пратени на земята
да
живеем за дома
си
; ние не сме пратени на земята
да
живеем за народа
си
; ние не сме пратени на земята
да
живеем за човечеството – ние сме пратени на земята
да
изявим Божествения живот.
Ще ни разказват как живеят там разумните същества, как строят къщите
си
, какви са техните взаимни отношения и т.н.
Този живот включва в
себе
си
всичко.
Сега, обаче, на когото
да
кажеш тези неща, ще ти кажат: „Това са празни работи!
Можем ли
да
изявим Божествения Дух, всичко друго се включва в Него.
Не можем ли
да
изявим този живот, всичко друго е пропаднало.
Ние, хората, които живеем сега на земята, сме най-глупавите същества,
да
не казвам най-безумните.
За египтяните ли, за асирийците ли, за вавилонците ли, или за някои от съвременните народи ще ми кажете, че са придобили нещо ценно и не са го изгубили и до днес?
Вземете един млад, красив момък, хубаво облечен, свършил два факултета, доктор по право и доктор по философия, учен, голям човек.
Дали англичаните, дали германците, дали българите, дали сърбите, дали гърците, или кои и
да
са други, са спечелили нещо с тази ограничена философия?
Но срещне той някоя красива мома, влюби се в нея, падне на колене, моли ѝ се и казва: „Моето ангелче, само в теб мога
да
намеря своето спасение, своето щастие.
Всички тези народи, както и всички отделни индивиди, имат особени схващания за Истината.
Ти
си
моето божество, само с теб намирам смисъл в живота“.
„Аз Господ обичам правосъдието.“ Кога може
да
се прояви правосъдието?
Тя го погледне и повярва, че наистина само тя е в състояние
да
донесе щастието и спасението му и се съгласява
да
се оженят.
– Само онзи човек може
да
прояви правосъдието, на когото душата е заквасена с Истината.
– Човекът на правосъдието с нищо не можеш
да
подкупиш.
Има съдии, които могат
да
се подкупят с 1000 английски стерлинги.
“ И наистина, когото срещна днес в света, всички са разочаровани.
Пред тази сума гръбнакът почти на всички съдии се прегъва и всички капитулират.
Питам: как е възможно
да
умре това същество, от което очакваше своето спасение, своето щастие?
Някои съдии капитулират даже и пред една женска целувка.
Докато ние сме хора, които падаме на колене пред някоя мома или момък, не сме ли онези хора със слабостите на едновремешните идолопоклонници, чиито идоли скоро се разрушаваха?
И днес всички хора се изпитват.
Всички онези хора, които издържат, това са хората, които обичат правосъдието и които живеят с Истината.
Ожени ли се, обаче, за това божество, то започна
да
му казва: „Ти не трябва
да
бъдеш така глупав,
да
живееш толкова честно, по-практичен човек трябва
да
бъдеш, ако искаш
да
живееш щастливо, разумно като всички хора.
Всички трябва
да
вършим волята Божия!
Няма защо
да
живеем в тази колиба, за нас трябва простор, свобода, голяма къща ни трябва“.
Аз няма какво
да
оправдавам
себе
си
, но ако някои ме запитат, аз ще им кажа: „Ела и – виж!
И действително, тя заживява по-разумно, но не се минават 3–4 години, завеждат дело против него, затварят го, осъждат го.
“ И ако аз запитам някои от вас как живеете, вие трябва
да
ми кажете: „Елате и вижте!
Този идеал се променя вече, идват страданията в живота.
“ Най-после, в този смисъл, няма защо
да
разправяме какво е нашето верую.
За какво страдаме ние?
На кого е потребен хляба, на сития или за гладния?
Ситите хора не се нуждаят от хляб.
На кого са нужни парите, за богатите или за сиромасите?
Да
, те стават пастири на своите пасоми в църквата, за
да
ги пасат добре.
– За сиромасите.
Казваше един овчар: „Аз съм отличен овчар, паса стадото
си
, храня го, обичам го“.
Ние сме съгласни на всичко това, но и децата ни продава, а най-после взима нож, че и нашите глави отрязва.
На такъв овчар, който казва, че много обича овците
си
, казвам: какъв е този овчар, който взима млякото и вълната и кожата на овците?
Под думата „невеж“ аз разбирам човек, в когото има един стремеж
да
се запознае с основните неща в живота.
Дотогава, докато ние мислим, че ще умрем, че всичко с нас ще се свърши, и не се проникнем от онази вътрешна, непоколебима вяра към Бога, ние не можем
да
разрешим никакви въпроси в света.
Дотогава, докато мислим само за
себе
си
, ние не се отличаваме по нищо от животните.
Ние трябва
да
пренесем този символ в разумния живот.
Няма животно в света, което
да
не мисли за
себе
си
.
И най-малкото животно, което едва можем
да
наблюдаваме под микроскоп, се движи така съсредоточено и търси храната
си
, както и ние.
Ако ние се грижим за
себе
си
, и най-малкото животно се грижи за
себе
си
.
От Божествено гледище аз трябва
да
защитавам живота на овците, но хората още не са дошли до това положение.
Я идете в едно свинско стадо и се опитайте само
да
вземете едно от малките прасенца,
да
видите как ще се обяви цялото стадо срещу вас!
За сега те не желаят даже живота на другите хора.
И горко на този, който се опита
да
хване едно от тези малки прасенца!
Някой казва: „Ние трябва
да
защищаваме народа
си
“.
Хубаво, но това още не е задачата на истинския човек.
Човек е онзи, който, като стане сутрин, отправя очите
си
към Бога и започва
да
разсъждава, защо е направено небето, защо грее слънцето, защо са създадени звездите и т.н.
Те са внесли между тях толкова разврат и упадък, че съжаляват, задето са ставали, и се стремят
да
изправят това зло, но не знаят как.
За това нещо една свиня не може
да
разсъждава никога.
Да
оставим сега въпросите на Англия и Америка.
Щом една свиня се намери под някоя круша и изяде един от плодовете ѝ, тя започва
да
рови в земята и мисли, че от земята излиза всичко.
Това са въпроси, които могат
да
се разрешат в бъдеще.
И ние, съвременните хора, след като приемем всички блага, които Господ ни е дал, казваме: „Всичко излиза от земята и пак в земята ще се върне“.
Ние имаме въпроси, които сега трябва
да
разрешим.
Един от фараоните посетил една от тайните школи на Египет и поискал сина му
да
стане ученик на тази школа.
Задачата на тази школа била следната: всеки, който искал
да
постъпи за ученик в нея, трябвало инкогнито
да
следва школата.
Сега няма какво
да
се спирам върху вашите разбирания, но казвам: елате, опитайте и вижте!
Този царски син трябвало
да
излезе инкогнито от своята държава и
да
се представи като слуга в един царски двор, но така
да
премине през двореца, че
да
не предизвика с нищо първия стражар, който пазел пред вратата.
Следователно великото и Божественото започва само след като човек съзнае този велик закон, че има една вътрешна Правда в света и тази Правда засяга не само нас хората, но и животните едновременно.
Той трябвало
да
отвори сърцето на този стражар така, че
да
намери неговото благоволение.
Разправяха ми няколко примери за проявлението на Божията Правда и между животните.
И през всичкото време на служенето
си
, цели три години, той трябвало
да
минава между всички незабелязано, никой
да
не знае, че е царски син.
Освен това в изпълнението на своята служба той трябва
да
бъде толкова внимателен, толкова почтен,
да
не направи никаква грешка.
В една кръчма влизат две лястовички и започват под стряхата някъде
да
си
правят гнезда.
Такава била задачата на царския син.
Обаче, когато едната лястовичка донасяла кал и
си
правила гнездото, другата в нейно отсъствие взимала калта и я слагала в своето гнездо.
Питам: лесна ли е тази задача?
Едната седи наготово, а другата ходи
да
събира кал за градеж на своята полочка.
След като градила дълго време, не могла
да
разбере какво става с нейното гнездо, каква тайна се крие, че не може
да
го довърши.
Такава е задачата и на нас, които сме дошли в света.
Ние сме царски синове и трябва
да
изпълним тази задача безпогрешно.
Ставате сутрин и веднага започвате
да
викате.
Какво било учудването на кръчмаря, когато вижда, че котката хванала тъкмо тази лястовичка, която крадяла.
Трябва
да
си
кажете: „Чакай, царски син съм, трябва
да
извърша добре работата
си
“.
Влезете ли в Божествената школа неприготвени, вие пропадате.
Ще ви приведа друг пример.
Ако вашето съзнание е будно, като ставате сутрин, няма
да
викате, но ще
си
кажете: „Аз съм царски син, пратен съм на земята
да
оправя работата
си
.
Влязъл съм в Божествената школа и трябва добре
да
свърша работата
си
“.
Детето на тази къща, 7–10-годишно момченце, един ден се качва на стряхата на къщата, сваля всичките пет малки лястовички и с един нож отрязва езиците им.
Питам: кой не вика на обед или вечер като
си
ляга?
Майката вижда всичко това, но
си
казва: „Е, дете е, няма нищо!
“ Тя не му дала никакъв съвет.
Често казвате: „Ние ще свършим работата
си
, но като отидем между ангелите“.
Расте това дете, пораства, става момък, оженва се, раждат му се пет деца, но всички неми.
Аз бих ви привел ред други примери, където може
да
се види, че Бог обича правосъдието.
И змийското яйце като е вътре в черупката
си
е много кротко, никому вреда не прави.
Пък и яйцето на орела като е в черупката
си
, е много кротко, никому зло не прави.
„Очите Господни тичат по цялата земя.“ Някои мислят, че Бог не наблюдава нещата.
Не, Бог наблюдава всичко.
Но когато Господ иска
да
ви покаже какви сте, Той ви праща на земята
да
се измътите и
да
се проявите.
Някой казва: „Като отида на небето, там
да
ме видите колко съм добър и кротък“.
То наблюдава даже и това, което се върши в тъмните нощи.
Има едно страшно око в света, което вижда всичко и въздава всекиму.
Важното е какъв
си
тук.
Та казвам: нека се яви у вас любов към Правдата, но не от страх, а от дълбок вътрешен стремеж.
Важно е
да
се видите какви сте тук на земята, като сте облечени в плът.
Когато един човек отсъжда справедливо, в пълния смисъл на думата, това е истинският човек.
Някой казва: „Дотегна ми вече
да
нося този товар“.
Кое е по-хубаво за теб:
да
носиш 50 килограма злато на гърба
си
, или гърбът ти
да
бъде свободен от този товар?
Вие ще кажете: „Разбира се, че е по-добре
да
носим златото на гърба
си
“.
Добре, представете
си
, че на двама от вас предстои
да
минат една дълбока река.
Единият носи това злато на гърба
си
, а другият тръгва без злато.
Кой от двамата има шанс
да
премине благополучно тази река?
Живият човек не се нуждае от живот.
Любещият не се нуждае от любов.
Ще кажете: „Ще снема златото от гърба
си
и така ще премина“.
Пълните стомни нямат нужда от пълнене.
Да
, но законът е такъв, че никой няма право
да
сваля товара от гърба
си
, ще върви с него.
Най-голямото богатство, което човек може
да
има, това са неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият мощен дух, които го свързват с небето и с всички разумни души.
Тези два вида живот се различават.
Ами ако аз напусна духът
си
, ако напусна душата
си
, ако напусна сърцето
си
или ума
си
, какво ще остане у мене?
Потенциалният живот на Бога е всякога пълен, той има всички възможности в
себе
си
и не се нуждае от никакви притоци.
И всички хора днес казват: „Не може без пари в света!
Той съдържа в
себе
си
всичко.
“ И тук повтарят какво е казал някога
си
Наполеон.
Като му разправяли, че трябва
да
се направи това-онова, той запитвал: „Ами пари?
“ Навсякъде сега хората казват: „
Да
направим повече училища,
да
вземем повече учители,
да
направим повече църкви,
да
имаме повече свещеници и т.н.
Потенциалният човешки живот се отличава по това, че постоянно взима нещо в
себе
си
.
“ Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния.
“ Един ден, когато тези служби станат почтени, благородни, и всички хора служат без пари, тогава децата ще се грижат за своите учители, а не техните майки и бащи; пасомите ще се грижат за своите пастири.
Ако храната, която приемаш в
себе
си
, не се сдъвче хубаво, не се разпространи из цялото тяло, не се възприеме от ума, сърцето и душата ти и не се превърне в една динамическа сила, за
да
се използва в света за работа за Господа, дотогава в тебе няма
да
се роди плод.
Аз бих желал един учител
да
се уповава на своите ученици,
да
ги учи,
да
работи с тях и по този начин
да
си
изкарва прехраната.
Той може
да
обработва с тях градини,
да
отглежда пчели.
Имаш ли апетит, ти
си
болен човек.
Изпитваш ли глад, ти
си
здрав човек.
Кажете ми, например, колко плаща синът на баща
си
?
Човек, който има апетит, яде по цял ден: това ще похапне, онова ще похапне, ще
си
разстрои стомаха, докато най-после умира.
Както виждате, синът не само, че не плаща на баща
си
, но задига всичкото му богатство, всичкото му имане и един ден забягва.
И бащата като няма какво
да
каже, като не може
да
му направи нищо, казва: „Бог
да
го благослови!
“ – И
си
заминава.
Някой път и дъщерята изяжда всичкото имане на майка
си
.
Майката казва: „Бог
да
я благослови,
да
обърне сърцето ѝ!
Максималното число за ядене у гладния човек е най-много 2–3 пъти на ден.
“ – И
си
заминава.
Не, вие трябва
да
отидете по-далеч!
Мине ли числото три, спада вече към хората на апетита.
Вие трябва
да
знаете, че ако се ражда такъв син, който изяжда всичкото богатство на баща
си
, причината за това е, че у бащата има някакъв дефект.
Законът на глада свършва с числото три, а законът на апетита свършва с числото четири.
Според закона на наследствеността от вълка не може
да
се роди овца и от овцата не може
да
се роди вълк.
По същия закон от орел не може
да
се роди паун и от паун не може
да
се роди орел.
Щом видиш, че някой човек носи кръста, ще знаеш, че той е в закона на апетита.
От змия не може
да
се роди риба и от риба не може
да
се роди змия.
Днес всички хора носят само кръстове, те са герои на кръста.
Значи във всички тези форми се крият известни сили, които определят посоката на движението им.
Та казвам: пророкът преди хиляди години е говорил, че Духът на Господа Иехов ще бъде с него
да
благовества.
Какво
да
благовества?
– Кръстът е символ на страдание.
4.
Добро и съвършенство
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
Ако имате половин час скръб, трябва
да
имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб.
Сега от вас, младите, се изисква
да
си
определите един общ план на действия, как трябва
да
работите, тук в София, както и вън в провинцията.
У всички ви трябва
да
се роди инициатива.
Аз толкова пъти ви казах, че вие трябва
да
си
пишете.
Писмата ви трябва
да
бъдат идейни.
Вие сте заети само със
себе
си
.
Аз гледам, вие днес мислите за работи, които трябва
да
оставите за след 10 години.
Вземете
да
напишете едно писмо на някой ваш брат от провинцията,
да
го окуражите, та като окуражите него, ще окуражите и
себе
си
.
– Разсъждавате какво е положението на София, какво ще бъде положението на българския народ след 10 години, по кой начин ще се оправи света и т.н.
Когато няма какво
да
правите, те са хубави гимнастически упражнения за ума.
Всички философски работи, това са отлична гимнастика за ума.
Мислите ли, че всички философии, които съществуват в света, са верни?
Мислите ли, че всички математически работи са верни?
Да
кажем, че a+b=c.
Аз мога
да
кажа, че a+b=c.
Аз мога
да
кажа, че a+b не е равно на c.
Може
да
се води спор по това.
Мога
да
ви наведа ред аргументи по това,
да
видите, в какво отношение a+b=c.
Има една висша математика, която може
да
изчисли след колко време като
си
започнал
да
страдаш, ще се промени твоето състояние.
Например, ако направите един голям разрез на ръката
си
, заздравяването на този разрез ще зависи от концентрирането на вашия ум.
Ръката ви може
да
оздравее за 5 минути, за 1 минута, за 15 или за 20 минути, за един ден, за два дни, а може и за няколко месеци.
Затова за всички идеи, които искате
да
прокарате в света, трябва
да
имате една усилена интензивност, т.е.
енергията, която ще изразходвате за постигането на тази идея, трябва
да
съответства на самата реалност.
От интензивността на силата, която изхвърля гранатата например, зависи какво пространство ще пропътува тя, т.е.
И така, като се върнете по домовете
си
, трябва
да
вложите в ума
си
идеята, че всичко, което желаете през тази година, ще можете
да
го постигнете.
Ще
си
поставите за задача един постижим идеал.
Например, идеалът ви може
да
се състои в постигане на следните неща:
да
научите френски, английски, или кой и
да
е от модерните езици; друг някой може
да
се научи
да
свири на някакъв инструмент, или
да
се научи
да
рисува и т.н.
Изобщо, ще
си
поставите за задача постигането на една конкретна идея, която
да
може
да
реализирате.
Например, от толкова години насам ви преподавам окултни лекции, но ако ви попитам каква е третата лекция от третата година, или каква е първата лекция от първата година, какво ще ми кажете?
Всички вие мислите, че това е минало вече и знаете само заглавията на лекциите, а самият материал го няма във вас.
Аз трябва
да
се върна към тях,
да
ви покажа съществените места в лекциите.
Едновременно вие трябва
да
си
зададете задачата,
да
работите, освен индивидуално, още и колективно.
Голямо изкуство е
да
знае човек как
да
работи!
Например, счупи ти се колата – изкуството е
да
си
способен сам
да
си
я поправиш, без нечия помощ.
При това, ако работят 10 души на една кола и всички знаят как
да
се поправи, работата ще върви по-бързо.
Ако сам поправяте колата
си
, това може
да
ви отнеме цял ден, но необходимо е
да
знаете и сами
да
си
поправяте колата.
Дойде ви известна трудност, трябва
да
бъдете в състояние сами
да
разрешите тази трудност.
Всяка трудност е една задача.
Не е нужно
да
разрешите цялата задача сами, но поне една малка част от нея.
Тъкмо се приготвихте за събор, станахте сутринта, не можахте
да
се съберете всички заедно – едни останаха вън, други – вътре.
Затова през тази година използвайте всеки даден случай, колкото малък и
да
е, за вашето издигане.
Използвайте всички случаи, които ви се дават.
Всеки трябва
да
бъде на мястото
си
.
Всяка мисъл, всяко чувство трябва
да
е на мястото
си
.
Прави добро на място, почивай на място, мълчи на място – всяко нещо
да
е на мястото
си
.
Можете ли
да
ги вдигате?
Казвам: доста тежка е тази скръб, непоносима е заради него.
Има скърби, които известни индивиди могат
да
носят, а други не могат.
(– „Нали Господ раздава скърбите и то толкова, колкото могат
да
се носят?
“) Не, ние от лакомия избираме големите страдания.
Някои от вас ходят по 10 пъти на ден
да
хлопат за страдания, без
да
знаят това.
Както виждате, аз не устоях на думата
си
.
Трябваше
да
ви кажа: скръбта и радостта са потребни, за
да
бъдете съвършени – нищо повече.
Вие можете
да
работите, но мнозина от вас седят и почиват.
Гледам, някои от вас седят под крушата и спят.
Те приличат на някои овчари, които остават овците
си
да
пладнуват, а те заспиват.
Казвам: опасно е
да
се спи денем.
И много овчари трябва
да
лекуват очите
си
от червеи.
Сега вие сте богати, пълни с енергия, но ще внимавате
да
не давате цялата енергия, която имате, а само от преизобилието, от излишъка.
Не трябва
да
бъдете като онзи банкер, който постоянно складира, забогатява, иска
да
образува голям капитал, за
да
се осигури.
Не трябва
да
бъдете като онзи търговец, който с малък капитал прави голям оборот.
Вие трябва
да
бъдете от тези окултни ученици, които правят голям оборот с малки сили.
Вие трябва
да
поливате всички ваши семенца.
Приложете в действие всички благородни пориви и желания, които имате в живота
си
, и никога не отлагайте!
Направете опити през тази година, приложете ги без
да
мислите за последствията.
Даже и при най-големите несполуки, които имате, ще сполучите повече, отколкото ако не приложите идеите
си
.
Аз искам тази вечер
да
ви говоря много кратко, понеже много неща ви са казани.
Често младите казват: „
Да
видим как ще работят старите, че тогава и ние“.
Старите пък казват: „
Да
видим как ще работят младите“.
теоретически вие разбирате нещата, но не разбирате тяхното практическо приложение – далеч сте от тези схващания.
Представете
си
, че имате едно малко кръгче, което представлява един малък зародиш, в който е скрита потенциална Божествена енергия.
В това отношение всички трябва
да
работите.
Най-напред употребете закона на внушението върху
себе
си
.
Внушавайте
си
и работете!
Да
кажем, че мнозина се намирате под влияние на мързела.
Какво трябва
да
правите, за
да
се освободите от него?
Възможностите, които имате за реализиране на тези живи идеи, създават радостите и скърбите в света.
– Ще
си
служите със закона на внушението.
Ще
си
кажете: „Утре ще стана в 4 часа!
На втория ден пак ще
си
кажете: „Утре ще стана в 4 часа!
Ще продължавате така, докато придобиете навик
да
ставате точно на времето, което искате.
Можете
да
продължавате така 1, 2, 3 месеца, докато добиете навик.
Следователно, вие трябва
да
имате представа за бързите смени на тези енергии в живота.
Да
кажем, че вие имате една кратковременна радост.
Например, кажете
си
: „За три месеца ще науча есперанто“.
Ако не можете
да
успеете още през първите три месеца, продължете още за три месеца.
Питам ви сега: от чисто философско гледище, можете ли
да
обясните защо светът е създаден така?
И така, всички трябва
да
работите върху
себе
си
със закона на внушението.
Не само вие, но и най-видните философи, най-големите мислители на човечеството не са били в състояние
да
обяснят вътрешния смисъл на живота.
Имаш една скръб, кажи
си
: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“.
Човек може
да
се досеща за тези неща, но колкото и
да
философства, не може
да
си
обясни защо именно той изгубва своята радост.
Ще
си
внушаваш така, докато тази скръб се премахне.
Щом дойде скръбта, не само вие младите, но и старите не могат
да
я носят.
По този начин скръбта може
да
се намалява, но може
да
стане и обратното.
Значи чрез закона на внушението може
да
се привлича радостта, т.е.
скръбта може
да
се превърне в радост – несполуките в живота могат
да
се превърнат в сполуки.
Дайте
си
едно философско обяснение.
Когато научите закона на внушението и можете
да
го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко.
Пък тази скръб, която след половин час ще ви донесе най-голяма радост, вие не искате
да
я видите и казвате: „
Да
се махне!
(– „От какво зависи това противоречие?
“) Вие може
да
знаете от какво зависи това противоречие, а при това пак
да
не можете
да
приложите закона.
За
да
бъдем добри, не е необходимо
да
знаем какво нещо е доброто.
И за
да
бъдем лоши, не е необходимо
да
знаем какво нещо е лошото.
Ако се качите на някоя голяма скала и се спуснете от нея, необходимо ли е
да
знаете какво нещо е дълбочина?
Необходимо ли е
да
знаете какво нещо е височина?
Значи в нас стават известен род промени, независимо от нашата воля.
Ще имате предвид следното: на земята човек не може
да
знае, коя е истинската радост и коя е истинската скръб.
Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб.
Понеже всички вие сте учени, ако помислите малко върху тези думи, ще видите, че този закон е много верен.
Да
кажем, че вие имате един беден приятел, когото много обичате, но трябва
да
знаете, че любовта ви към него непременно ще ви донесе скръб. Защо?
– Вие ще трябва
да
делите с него средствата
си
, леглото
си
, ще му съчувствате в страданията, ще му помагате – нещо ви свързва с него.
Въпреки всички страдания, които той може
да
ви причини без
да
иска, вие усещате едно разположение, една вътрешна приятност към него.
Вие сте млади, искате
да
работите,
да
се проявите, но ако не можете
да
проявите навреме вашата енергия, във вас ще се прояви едно спящо състояние и вие ще започнете
да
заспивате.
Аз гледам, тук в класа, както и навсякъде в събранията, много от слушателите заспиват.
Виждам, че вие сте натрупали много енергия и не работите, затова заспивате.
Допуснете, че имате един план, искате
да
организирате едно списание.
Събирате се
да
говорите веднъж, втори, трети път, разисквате, но нищо не вършите.
След като говорите толкова много, всички ставате индиферентни, казвате: „Не ни трябва нито списание, нито какво и
да
е мероприятие!
Може
да
направите много грешки, не се бойте, работете!
Затова за предпочитане е в света
да
правим грешки и
да
работим, отколкото
да
бъдем пасивни.
В България често идваха американци, но не говориха български език, казваха: „Когато се научим
да
говорим хубаво, тогава ще се отпуснем
да
говорим“.
Някои от тях, които се решаваха
да
говорят, правеха грешки наистина, но научиха български език, а онези, които не се отпускаха
да
говорят, не го научиха.
Ако отидете в странство и не говорите съответния език, докато не го научите, вие никога няма
да
се научите
да
говорите.
Ако искате
да
бъдете добри, ако искате
да
бъдете съвършени изведнъж, никога няма
да
бъдете такива.
Целта в живота на човека не е той
да
бъде добър, но
да
бъде съвършен.
Целта, идеалът на човека е
да
бъде съвършен; а
да
бъде добър, това е средство.
Та когато аз ви говоря, че трябва
да
бъдете добри, това е само средство, за
да
достигнете съвършенството.
Тогава аз обяснявам защо трябва
да
бъдете добри: трябва
да
бъдете добри, за
да
бъдете съвършени.
Защо трябва
да
бъдете съвършени?
– За
да
бъдете добри.
Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва
да
бъде съвършен, за
да
бъде добър, трябва
да
подразбира условията; а като се казва, че човек трябва
да
бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството.
И ако вие не искате
да
страдате, трябва
да
отидете горе – нищо повече!
Пък щом не можете
да
се проявите горе, непременно трябва
да
се проявите долу – няма изключение в този закон.
Щом човек влезе в живота, той трябва
да
се прояви или в радостта, или в скръбта.
Или, казано на научен език: човек трябва
да
се прояви или между хората, или между ангелите.
Между хората ще се проявиш като страдащ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек.
Следователно в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клоните.
страданията и радостите заедно, съставляват дървото на живота.
Без корени не може
да
има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни и вашите клони са по-силни – съответствие има.
Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действа долу в земята, ще се прояви и в клоните, т.е.
За
да
бъдете силни в света, тази идея трябва
да
се срасне с вас.
Тази сутрин ви говорих, че човек трябва
да
обича Бога.
Тази е идеята, която трябва
да
стане във вас плът и кръв, ако искате
да
бъдете мощни и силни, за
да
може
да
се образуват корените на вашия живот.
За
да
може
да
победите всички мъчнотии, непременно трябва
да
си
поставите за задача
да
обичате Бога и
да
реализирате тази задача.
Земята е покрита само с разочарования; земята е покрита само с кости, а всички кости са останки от същества, които са вървели по крив път.
Никой светия не оставя костите
си
на земята.
Светия, който оставя костите
си
на земята, не е пълен светия.
Светии, на които хората пазят костите, прекарват големи страдания.
Та казвам: понеже вие се приготвяте за работници в света, сега именно ще дойде и вашето време
да
се проявите.
Не чакайте
да
бъдете съвършени!
Всеки ден трябва
да
правите микроскопични опити.
Не губете напразно енергията
си
, защото другояче ще имате същата опитност, каквато са имали всички хора, които са живели преди вас.
Скърбите и страданията, това не е животът.
Когато ние предчувстваме това съвършенство, което ще имаме за в бъдеще, то носи радост за нас.
Но когато чувстваме, че не можем
да
придобием това съвършенство, в нас се заражда скръбта.
Сега, на първо място трябва
да
знаете, че не ви даваме изведнъж всички окултни сили, с които ще боравите, защото ние не искаме
да
ви въведем в интензивна деятелност, понеже вашият мозък и вашата нервна система ще се разстроят.
Даже и от това малкото, което имате, по някой път мнозина от вас ще се обезсърчат, ще станат индиферентни.
Мозъкът трябва постепенно
да
се кали; трябва
да
се кали и човешкото сърце; трябва
да
се кали и човешкият ум,
да
станат пластични, издръжливи.
Също така трябва
да
се кали и човешката душа и човешкият дух.
Или казано на чисто материалистичен език: нервната система трябва
да
се кали, за
да
може Божествената енергия
да
тече постоянно през нея.
Като отстъпите, ще се скриете в позицията
си
, ще
си
повдигнете главата като лалугер и ще кажете: „Чакай, дано дойде благоприятно време, още не ми е дошло времето, не съм узрял“.
Разсъждавате ли така, вие ще се спънете.
Докато узреете, няма
да
има място за работа.
Щом
си
узрял, ти влизаш вече в Божествения живот, а на земята ще работиш, докато
си
зелен.
Щом узрееш, ще те дигнат от земята, няма какво
да
търсиш тук.
Затова, докато
си
на земята, няма
да
искаш
да
узряваш.
Който иска
да
живее по-дълго време на земята, ще бъде зелен, а който иска
да
узрее, ще замине.
Та сега вие се връщате в света и ще влезете в стълкновение с два лагера на противоположни сили, затова всички трябва
да
знаете как
да
се справяте,
да
не оставяте вашия ум
да
се люлее като махалото на часовника.
Нашата задача не е само
да
определяме времето, както махалото.
Този часовник може по механически начин
да
определя времето, но за вас не е важно
да
определяте времето.
За тази година вие младите ще имате задачата
да
бъдете съвършени.
Какво подразбирам под думите
да
бъдете съвършени?
– Поне
да
можете
да
балансирате скръбта и радостта,
да
се сменят равномерно.
5.
Обяснение на старите гимнастически упражнения
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
При 1-то: — Господи,
да
дойде Твоето благословение върху мен!
При II -то: —
Да
се изпълни душата ми с Божията Любов.
При III-то: —
Да
възрасне в мен Божията Правда!
При IV-то: — Ще служа Господу с всичката
си
душа.
Първото упражнение включва в
себе
си
два принципа: единство и множество.
Съединението на ръцете, това представлява проявление на единството, което всички хора проучават.
Двете ръце изразяват токове в природата, т. е.
Значи, това упражнение изразява проявление на единството в множеството, то служи за развиване на силата.
Така се огражда човек.
То изразява всички химически реакции, които се извършват във физическия и в духовния свят.
Третото упражнение представлява отделните енергии, методи, начини, чрез които природата действува.
Закон е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва и противодействието.
Но ако вървиш надясно и наляво и слизаш надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш.
Щом вървиш нагоре, ще знаеш че пътят, който ти е определен, е един, затова не трябва
да
се спъваш от условията на живота.
И всички противоречия, които срещате в живота, трябва
да
ги минете.
За петото и за шестото упражнения няма
да
дам никакви обяснения.
" Всички тия упражнения имат освен физическо, още и духовно въздействие върху човека.
6.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
„Ти евангелист ли
си
?
И всяка майка ще сложи име на детето
си
, но това име е благословено, когато детето е разумно.
Когато детето е глупаво и Ангел
да
му сложат име, пак не струва.
И Благо
да
му е името, детето пак не е благо.
И Божидар
да
е името му, ако е глупаво, пак не е Божи дар, а Божия скръб.
„Всяко растение, което Отец мой не е насадил...“ Значи, има един човек, който не е създаден, не е оформен според ония максими, според ония принципи, които Бог е дал.
Защото за всеки човек има образ, какъв трябва
да
бъде.
Една отличителна черта на човека е следната: той, като господар на земята, трябва
да
влиза в положението на всички същества по-долу от него.
Той трябва
да
влиза в положението на растенията, на най-дребните животни и
да
бъде във връзка със своите ближни.
Бог, Който е толкова велик, Който има с какво
да
се занимава, е намерил в Своята мисъл време
да
се грижи и за хората.
Попитали един турски дервиш: „Знаеш ли защо Господ създаде света?
“ Той отговорил: „Когато Бог създаде целия свят, Той беше толкова сериозен, че пожелал
да
има едно малко развлечение.
За тази цел създал човека.
При тези големи, велики работи, с които се занимава Господ, Той слиза от време на време на земята
да
си
почине,
да
се позанимава и с хората“.
Да
, така е, но питам ви: когато ние доказваме, че човекът произлязъл от един малък микроб, това научно ли е?
Да
вземем по-нататък мнението на съвременните учени за еволюцията на родовете.
Според тях, във всяка една форма се крият зародишите на всички по-висши и по-низши същества от нея, но тя ще може
да
възпроизведе само такава форма, до каквото най-високо развитие е достигнала сама и по-нататък не може
да
отиде.
Например, човекът, като дойде до своята форма, остава
си
там.
Най-после и за ангелите ще кажем, че те се спират по-далеч, отколкото човека, но по-високо от
себе
си
не могат
да
отидат.
Значи, човека го очаква едно велико бъдеще, ще мине от положението на човек в положението на ангел и оттам в положението на божество, облечено в сила и мощ.
Тогава се заражда въпросът, защо Бог е създал света, защо е създал хората?
Следователно човек по устройството
си
трябва
да
прилича на Бога, но днес още не е като Него.
Ако започна
да
ви я доказвам, тя не може
да
се докаже.
Тя трябва
да
бъде възприета, като ваш идеал, за
да
развиете в
себе
си
всички онези скрити сили, които Бог още отначало е предопределил.
Но тези сили трябва
да
се развият постепенно.
Когато тези скрити сили се развиват във вашата душа, това, което не можете
да
разберете, което е далеч от вашия ум, ще ви стане ясно.
Онзи, който е музикален, около слепите очи има една издаденост, а у немузикалния тази част на главата е тясна.
Наблюдавайте главата на някой писател.
У него е силно развито въображението.
Значи в мозъка на всеки човек има известни органи, които са израз на силите, с които той работи.
Хора, у които е силно развит органът на речта, очите им са особено устроени и задната част на мозъка им е също особено устроена.
Тези, които не разбират тези неща, мислят, че главите на всички хора са еднакви.
Не, има велико вътрешно разнообразие между хората, което трябва
да
се проучва.
Нашата цел е
да
се учим
да
обичаме,
да
разбираме Бога.
Бога можем
да
разберем само когато Го любим.
Всеки може
да
познае Бога, когато Го обича.
Един учен човек е казал следните две неща: „За
да
познаем Бога, най-напред трябва
да
Го обичаме, а за
да
обичаме човека, най-напред трябва
да
го познаваме“.
Затова истинското знание за Бога трябва
да
започне с Любовта.
При познаването преди всичко трябва
да
влезе Любовта.
Без Любов в този свят нищо не можете
да
постигнете.
Аз не искам
да
ви натрапвам моята мисъл, защото, от мое гледище, няма нищо по-опасно в света от това човек
да
се пресити.
За пример, ако се говори често върху това,
да
бъдем религиозни,
да
се молим на Бога, най-после хората ще кажат: „Дотегна ни
да
слушаме тези разговори!
НАГОРЕ