Търсене в беседите за 'да усетиш в себе си'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 244

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 244: 1000 резултата в 6 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Страдание, търпение, опитност, знание

Щом се уморим, в мозъка почне да се образува тази млечна киселина, тези крачка почнат да се оттеглят, и ние чувстваме заспиване ''(сънливост)'', а туй е прекъсване на съзнанието. (втори вариант)

Затова човек трябва да дойде да държи под контрол тези клетки. (втори вариант)

Инак човек става мързелив, своенравен, почват те да си мислят тъй, както си искат. (втори вариант)

Много болестни състояния у човека се дължат на независимостта на клетките. (втори вариант)

Някои клетки в стомаха имат склонност да живеят самостоятелно и почнат да градят самостоятелно някакъв тумор, почват да събират всички сокове, направят един тумор – анархисти, те са клетки, които са вземали надмощие и са тръгнали в един крив път. (втори вариант)

Съсредоточете ума си и ги убедете, като почнеш да им говориш на тези младите клетки, ще почне да спада туморът. (втори вариант)

Всеки от вас може да прави тези опити, но се изисква голямо концентриране. (втори вариант)

Тогава можете да турите ръцете си, ден, два, двайсет и един ден. (втори вариант)

Някой от вас може да го направи по-лесно, други по-трудно, но всички имат еднакво тази сила. (втори вариант)

Аз пратих двама приятели веднъж да лекуват по този начин – на едного се схваща вратът, а на другия се схвана гърбът. (втори вариант)

Те го напускат и ми казват: „Не можем да го лекуваме.“ Аз разбрах от това, че той е по-силен. (втори вариант)

Когато човек отива да лекува, трябва да бъде положителен. (втори вариант)

Да не се страхуваш. (втори вариант)

Ако по този начин искаш да помагаш, ще почувстваш болката на болния. (втори вариант)

Ангелът ти не трябва да бъде слаб, туй е отражение само на болката. (втори вариант)

Ще гледате да се пазите. (втори вариант)

Законът на внушението работи много силно. (втори вариант)

Тези караници между хората, съмнението, лошите мисли, всички неразположения от съвсем друг произход са. (втори вариант)

Те идат по закона на внушението. (втори вариант)

Във всяка една школа трябва да възпитавате ума си. (втори вариант)

Като дойде една мисъл, да бъдете смели, да я проследите откъде идва. (втори вариант)

Опитността е едно състояние, за да може да дойде знанието, а знанието е необходимо за самия живот. (втори вариант)

Тъй че най-първо трябва да дойдат страданията, или противоречивите условия в живота, или според мен един неорганизиран свят. (втори вариант)

Търпението – почнал си да правиш своята пещ, опитността, направил си пещта. (втори вариант)

Най-първо аз определям така страданието, това е един необработен материал, иска ти да го изработиш. (втори вариант)

Търпението, почнал си да правиш своята пещ, градиш в опитността, която имаш, съградено е. (втори вариант)

Страдание, търпение, опитност, познание. (втори вариант)

А с познанието идва обратният процес, идват всички благоприятни условия за живот. (втори вариант)

После идва обратният закон – надолу, страданията – зло, по-зло, най-зло. (втори вариант)

Ако си разумен, туй повторение на силите ще бъде хармонично. (втори вариант)

Или да кажем, сега сте наследили едно малко наследство от някого, след двайсет и две години пак ще се случи същата вариация. (втори вариант)

Всеки двайсет и две години преповторение става на някои от психологическите събития, има си своите вътрешни органически причини в самата природа. (втори вариант)

Ще се учите да наблюдавате живота, вие сте го живяли много пъти, а сегашният живот трябва да бъде като един резултат на миналите ваши съществувания. (втори вариант)

Туй да го оформите, през свободното си време може да работите по-разумно. (втори вариант)

Има някои приятели в провинцията, които са станали по-меланхолични, вие младите можете ли да ги вземете да ги спомните? (втори вариант)

По едно писмо да ги спомните. (втори вариант)

Като една окултна задача – поне в седмицата да напишете по едно писмо. (втори вариант)

Едно писмо десет, петнайсет, двайсет реда. (втори вариант)

Има много работи, които може да пишете. (втори вариант)

Хубаво е някой път да си спомните за по-бедните. (втори вариант)

Вие като си спомните за по-бедните, Господ ще си спомни за вас. (втори вариант)

(Слънцето трябва вече да започва своето влияние.) (втори вариант)

''(От центъра.)'' Значи в тази сила, която действа, този ъгъл има самоопределение. (втори вариант)

Какво пространство трябва да заеме. (втори вариант)

Любовта като сила в своето проявление заема известно пространство. (втори вариант)

Тя е топлина [символ]. (втори вариант)

Туй означава почвата, това е семето, което е поставено в почвата, следователно това [символ] са лъчите, които слизат върху този зародиш. (втори вариант)

[символ 3] показва посоката – накъде трябва да излезне. (втори вариант)

Когато този процес стане в душата, тогава човек може да почувства силата на тази дума любов. (втори вариант)

Трябва да почувства онази светлина, която слиза отгоре, и онези благородни чувства, всички семена, заровени в душата почват да никнат, импулс имаш значи, и най-после тази почва. (втори вариант)

Тръгнал си ти значи, работата е завършена. (втори вариант)

То е човек, който мисли вече, глава има той, разсъждава разумно. (втори вариант)

Кръстът е закон на страдание, а котвата е закон на мислене, а любовта е сила, която дава подтик, тя е светлината отгоре. (втори вариант)

Любовта носи светлина в себе си, това са лъчи. (втори вариант)

Следователно трябва да се разреши думата. (втори вариант)

Светлина, растене на всичко онова благородно, дава плод, една разумна мисъл – котвата. (втори вариант)

Докато човек разбира тъй любовта, животът е правилен, никакви страдания не може да има. (втори вариант)

Щом престане тъй да мисли, щом напише само така „любов“, страданията идват вече на гърба му. (втори вариант)

Затуй, когато се изговаря, окултно да изговориш веднаж „любов“, постарай се да почувстваш какво съдържа. (втори вариант)

Всяка една дума си има своя сила, да извадите соковете на тази дума. (втори вариант)

Толкова пъти ви преподавам тази наука, турете тази дума: обич, живот, знание, наредете си ред думи и вижте какво действие ще произведе всяка една дума върху вас. (втори вариант)

Или някой иска да учи музика, тури думите да видиш как ще даде подтик. (втори вариант)

Или не можеш да разрешиш някоя задача, или си при известно състояние възбудено, тури думите: търпение, разумност, мисъл, правда, труд, постоянство. (втори вариант)

Човек, който постоянства, иска да пие или вода, или да яде хляб. (втори вариант)

И животните са много постоянни, изгониш го двайсет пъти от нивата, то пак си влезне вътре. (втори вариант)

Някое дете изгониш го от градината, щом замине пъдаринът – веднага. (втори вариант)

Туй е гърлото [символ]. (втори вариант)

Каквото турите вътре, тук са устата, а тук е складът на туй постоянство, ключът [символ], а тук – паницата, с която той обича да яде. (втори вариант)

А тук неговата масичка, на която може да тури яденето. (втори вариант)

За всяка една дума сега вас може да ви се видят малко смешни тези заключения. (втори вариант)

Да кажем, аз кажа така [символ 6] – напиша десет точки. (втори вариант)

2. Природни изрази

Сега ще ви задам следните няколко въпроса: видимо и осезаемо нещо ли е гладът?

Кои са отличителните черти на глада?

Кои са отличителните черти на сития, на нахранения човек?

– Лицето му е пълно, месесто, очите – потънали в месо, ходът – сигурен, смел, гласът – висок, силен.

Значи двама души са необходими, за да се образува едно шише.

Освен външна страна гладът има и своя вътрешна, психическа страна.

Зад глада се крие нещо важно и интересно.

Във физическия свят гладът е израз на особена вътрешна духовна сила, от която човешкият дух и човешката душа се нуждаят.

В това отношение интересно е човек да наблюдава промените, които стават във време на глад и на задоволено състояние, както по лицето си, така и върху целия си организъм.

Лицето на човека е огледало на всички вътрешни промени, които стават с него.

То е огледало, в което се отразява вътрешният човек.

Ето защо той трябва да следи всички промени, които стават с него.

Наблюдавайте какви промени стават в чертите на лицето, когато човек изживява някакви благородни чувства.

Наблюдавайте какъв е погледът му тогава, какви са по големина очите, каква е формата на устата му и т.н.

Казвате: „Еди-кой си човек е милостив, еди-кой си е разумен“.

Представете си, че някой разумен човек чете една хубава книга и си извади няколко ценни мисли от нея.

Разумният човек всякога си служи с криви линии; той винаги върви по спирала.

Разумният човек всякога избира най-дългия път, а глупавият избира най-късия път.

На пръв поглед тези мисли изглеждат противоречиви, но аз ще ви обясня идеята, която се крие в тях.

В такъв случай кой може да издържа на по-дълъг път: болният, или здравият?

Следователно здравият и разумният човек вървят по една и съща линия, а глупавият и болният и да искат, не могат да вървят по техния път.

Те всякога ще гледат да съкратят малко пътя си, все ще търсят късия път.

В това отношение резултатът е важен, че сте изкупили греховете си.

Щом имате добри резултати, никой от вас няма да щади времето си.

И тъй, когато казваме, че най-късият път е правият, всъщност ние разбираме разумния път, с добрите резултати, а не буквата на нещата.

Много от съвременните хора, както и много от вас, искат в скоро време да станат учени.

За една година човек може ли да стане учен?

За 5 или за 10 години може ли да стане учен?

Да бъде човек горе-долу учен, да свърши четири отделения, затова се изискват 120 години.

“ Ами какво трябва да се каже тогава за хората, които са завършили университет и притежават диплом?

Не могат ли да оправят света, те не са истински учени.

Значи днес хората се нуждаят от истинско, положително, реално знание, което да изправи забърканите работи в света.

Ако срещнете в природата някакъв символ, като този на фиг.1, как ще го изтълкувате?

Питам: Когато хората острят ножовете си, това съвпадение ли е?

Защо те правят ножовете си остри?

Кривите и правите линии са проекции на известни сили в природата.

Коя линия от представените на фигурата е най-силна?

Най-силна е най-дългата линия a.

Счупените линии b показват, че процесът, който е ставал между силите, е бил бърз, имало е голямо стълкновение между тях.

За да мисли човек право, той трябва да бъде много спокоен.

Често това се случва с хора, у които се заражда някаква велика идея за услуга на човечеството, а в същото време в тях се явява и желание да блеснат, да се прославят пред хората.

Такива хора приличат на деца, които взимат една клечка кибрит, запалват я, но тя изгасва; взимат втора, трета, четвърта, запалват ги, но всички изгасват.

Запали ли една клечка кибрит, той запалва свещта си и започва да чете на нейната светлина.

Запали ли втора клечка кибрит, той запалва огъня си и започва да се грее на него.

Разумният човек не хаби думите си.

Всяка негова дума е на мястото си и тя има точно определен смисъл.

Имам великата чест да се разговарям с Вас...“ Това са думи от езика на висшата дипломация, където се спазва известен етикет.

Тези думи са наредени като тоновете на някоя звучна симфония, която въздейства външно на човека, но не и върху неговата душа.

Ако човек е тщеславен и чуе тези думи, отправени до него, той си въобразява, че наистина представлява нещо особено.

Разумният човек си служи с прости думи.

Когато иска да напише или да каже нещо на човека, когото обича и уважава, той ще каже: „Добри, или уважаеми господине!

“ Думите, с които разумният човек си служи, са съдържателни.

Ако глупавият човек си служи с думите на философа, тези думи имат ли смисъл за него?

Ако някой свири едно музикално парче, без да го разбира, това свирене има ли смисъл за него?

Ето защо, стремете се и вие да си изработите съдържателен език.

Всичко, каквото човек мисли, чувства и върши, трябва да бъде съдържателно, смислено.

Важни и сериозни работи се случват в живота на човека, разрешението на които често зависи и от езика, с който той ще си послужи.

Да кажеш за човека, че е важна птица, това подразбира, че той заема високо положение, висок и отговорен пост.

Според вас чия служба е по-висока: тази на славея – да пее, или на орела – да владее?

Ако разглеждате лъв и овца, на кого ще дадете първото място: на лъва, или на овцата?

Някои ще кажат, че овцата трябва да заеме първо място, Ако е така, защо лъвът наричат цар на животните?

Казвам: всички животни, растения и минерали не са нищо друго, освен символи, с които невидимият свят говори на разумните хора.

Във всеки символ се крие велика идея.

Щом е така, може ли да се определи коя птица, кое животно, кое растение или кой камък е най-важен в своето царство?

Орелът, за пример, казва: „Както аз хващам с клюна си всичко, каквото срещна на пътя си, така и вие отвисоко разглеждайте своите мисли, откъсвайте нечистите, които срещате на пътя си, и ги захвърляйте настрана!

“ Лъвът казва: „Всичко непотребно в пътя си разкъсвай и премахвай!

“ Овцата казва: „Когато тревата израсне високо и с това заглушава другите растения, ти я окоси, както аз я опасвам, за да могат всички растения около нея свободно да се развиват“.

Казвате: „Как можем да вземем лъва за образец в живота си, когато е толкова свиреп?

“ Не, лъвът не е нито свиреп, нито жесток, но той е силен и вследствие на това си служи със съкратения процес; той съкращава времето.

Лъвът казва на всички млекопитаещи: „Аз съм цар, имам право да разполагам с вас, затова всички вие трябва да работите за мене“.

Месоядните животни имат високо мнение за себе си; те считат, че в умствено отношение стоят по-високо от тревопасните.

Ще разкъсваме злото като лъва; ще окосяваме, ще опасваме тревата като овцата и ще даваме място на доброто в нас да расте“.

Когато се коси тревата, и за нея е добро, защото с това се засилва нейната жизненост.

Не се ли коси тревата, горната част и без това изсъхва.

И тъй, като пренесете всички тия психологически прояви на животните във вашия живот, вие ще си служите с тях като със специални методи за работа.

Колкото и да е груб един метод, в даден случай той има своето приложение.

Значи вие можете да си служите при специални случаи или с метода на лъва, или с метода на овцата, или с метода на орела, или с метода на славея.

Също така вие можете да си служите и с метода на растенията, на минералите – изобщо с всичко, каквото съществува в живата природа.

Разумният човек се учи от всичко.

В това отношение от всички се изисква не само наблюдателност, но и вътрешно разбиране, вътрешно съпоставяне на явленията и предметите един с друг.

Придобиете ли тези способности, като виждате орел и славей, вие няма да отричате значението на единия за сметка на другия, но ще ги съпоставите разумно, ще търсите връзката, отношението, което съществува между тях.

Като виждате гълъб и славей, пак няма да отричате или да подценявате качествата на единия пред другия, но ще ги сравните и ще изтъкнете предимствата и на единия, и на другия.

Като се изучава живота от окултно гледище, интересно е да се знае при какви природни условия, именно, са създадени тези два характера – на славея и на гълъба.

През разните периоди на развитие природата е създавала различни форми.

За пример, когато се е създавал гълъбът и когато са се създавали млекопитаещите, условията в природата, както и идеите, които са циркулирали из пространството, са били съвсем различни.

Следователно от различните типове и форми, които природата е създала, можем да съдим за миналото; от сегашните форми и типове можем да съдим за бъдещите, които природата приготовлява.

Щом можем да определим това нещо за животните, на същото основание ние можем да определим какъв ще бъде човекът, когото природата приготовлява.

Природата е приготвила вече модела за бъдещия човек.

Тя чака само неговото време, за да го изяви и тури на работа в света.

Това са далечни перспективи, наистина, но и те ще се реализират някога.

Една от близките идеи е човек да се самоизучава: да изучава своите мисли, чувства и действия.

Да се изучава човек, това подразбира той да се самонаблюдава, да изправя погрешките си, но не и да се самокритикува.

Обикновеният човек не трябва да се занимава със самокритика.

Тя представлява остър нож, с който той може да се нарани.

Внушите ли на някой слаб човек мисълта, че той е лош, няма да мине много време и, по силата на самовнушението, той действително ще стане лош човек.

По-добре е на слабия човек да кажете, че е добър, за да стане такъв, отколкото да му кажете, че е лош, и да стане лош.

Всички сте опитали силата на внушението и затова стремете се да си внушавате добри и прави мисли, а не криви и отрицателни.

За пример, някой от вас започва да кашля.

Какво трябва да прави?

Трябва ли да се страхува, да търси лекар, да му даде някакви лекарства?

Тогава, вечерта, като си лягате, кажете си: „Утре аз ще кашлям 30 пъти“.

Бройте и този ден, да видите колко пъти ще кашляте.

Ако сте успели в лекуването си, вие ще кашляте 30 пъти само.

Вечерта, преди лягане, пак си кажете: „Утре ще кашлям само 20 пъти“.

Така постепенно намалявайте броя на кашлянето, докато стигнете да кашляте само един път през деня.

Упражнявайте волята си по този начин и ще видите какви резултати ще придобиете.

Вземете, например, някой стар човек, който носи тояга и се подпира на нея.

Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на краката си, на силите си.

В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напускат.

И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си.

Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили.

Според модата и младите носят бастони.

Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях.

Уповавайте на ръцете, на краката си, а бастоните носете само като забавление, като мода.

Казвам: преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце и на своя воля.

Той трябва да се съветва с душата си, а да се учи от духа си.

Постъпва ли по този начин, той ще стане учен човек; не постъпва ли така, големи нещастия и страдания ще го сполетят.

Ако не искате да станете преждевременно инвалиди, работете с тези четири величини, които Бог ви е дал: със своя ум и със своето сърце, със своята душа и със своя дух.

3. Домовит човек

Казвам - ти си първокласен глупак!

Защо трябва да плачеш по улицата?

Не, аз искам да цените сълзите си!

И после, вие казвате: да любим хората!

Как да любим тия грешни, мъртви хора!

Можеш да туриш ударението на първия, на втория слог, или накрая на думата.

На тях трябва да изпратим Божиите лъчи, както слънцето изпраща нам лъчите си.

Казвате: да се любим един друг.

Често окончанията дават противоположно значение на думата.

Мнозина от вас сте чели този стих: "Имаше един домовит човек, който насади лозе и го даде под наем".

- Любовта трябва да се изрази с едно велико, свещено чувство и тогава, да изпратим заедно, моето свещено чувство и вашето свещено чувство, из цялата вселена.

Ще кажете: защо го дават под наем?

Но, ако моето свещено чувство и вашето свещено чувство не са пробудени, как да дойде Любовта?

Защо учителят съгражда училището и вика учениците си?

Любовта се изразява чрез онова свещено чувство, което никога не умира, с онази сила, която никога не отпада и с онази мисъл, която винаги е светла.

- Той дава училището под наем на учениците си и преди да е дошъл той, те дигат шум до Бога, но щом дойде, утихват.

И всеки от вас може да бъде силен, само по този начин.

Всички чинове, карти, дъски, всички пособия са все за учениците.

Аз ви се чудя, като ви гледам - някой заболял от хрема и виждаш, веднага тръгнал да търси лекар.

Тъй че, този домовит човек е насадил лозе и го дава под наем на наемателите, те да го работят.

И той сам страда, но предписва лекарства.

Всяка ваша клетка, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше волево движение, тава са силите в това лозе, които са дадени под наем.

Даже и треската си не лекувайте. Защо?

Като четете този стих, ще кажете, че тези наематели не са били добросъвестни хора, че не си плащали данъка навреме.

- Болестите, това са чисто вътрешни процеси, върху които ще приложиш волята си.

Казва се в Евангелието: "А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земледелците, да вземат плодовете му.

Ще кажеш на хремата си: слушай, аз съм господарят тук!

Давам ти всичко 7 дни срок; през това време можеш да се считаш като моя гостенка, за което ще ти окажа всичкото внимание и след този срок, ще си излезеш!

На седмия ден ти й даваш един банкет, угощаваш я добре и след това й казваш: хайде сега, носи си много здраве; друг път, пак можеш да ми погостуваш.

Най-после, проводи при тях сина си и думаше: - Ще се засрамят от сина ми.

На треската пък ще кажеш: на тебе давам срок от 21 дена, през което време, ще ти давам по два пъти на ден угощение; значи, за всичкото време ще ти дам 42 угощения, но след това, ще си излезеш с много здраве, вън от мен.

Но земледелците, като видяха сина, рекоха помежду си: - Този е наследникът, елате да го убием и да усвоим наследството.

След като си излезе треската, ще дадете още едно угощение.

Казват му: - Злите зле ще погуби и лозето ще даде под наем, на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето си".

Ако изпъдиш треската преждевременно, ти ще се намериш в още по-опасно положение, ще вземеш да мислиш, дали няма да умреш - ще остане в тебе един страх.

Вашият живот, това е лозето, което е дадено под наем.

Не, ти ще знаеш, че и при треската можеш да живееш, и при хремата можеш да живееш.

Всички вие, които ме слушате тази сутрин, сте наематели.

Бог ви е дал едно лозе, да го обработвате.

Ако една треска може да ви умори, ако една хрема може да ви умори, какви служители ще бъдете?

Въпросът е, дали вие си давате наема навреме.

Каква служба ще можете да принесете на Бога?

Вие ще кажете: много жестоки са били тия хора, които са били слугите на своя господар.

Ако една треска може да ви умори, от вас нищо не може да стане.

- Хубаво, когато една възвишена и благородна мисъл дойде във вас и вие я изпъдите; когато едно благородно желание дойде във вас и вие го изпъдите и най-после, когато и Духът дойде във вас и вие го изгасите, не сте ли и вие в положението на тия слуги?

Какви ще бъдат последствията?

Той трябва да научи болния, как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта.

Писанието казва: "Ще отнема Духа си".

Той трябва да му даде такова лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди ниговите чувства и да просветли неговата мисъл.

След това лекарят трябва да пристъпи към лекуване на болестта.

Ще дойде най-после господарят, умният човек, и ще ви изгони.

Тъй, разумно, трябва да бъде лекуването.

Това е всичката философия на верующите и неверующите в света.

За да лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които са се наслоили в него.

За да познаеш, дали един човек е верующ, той трябва да има едно вътрешно, а не външно схващане за Бога, защото всеки човек, който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоник, той е човек от една стара култура.

Всички тия отрови трябва да се изхвърлят навън и да остане само онова, чисто, органическо злато и сребро; да остане само азотът и водородът, в онова чисто състояние, каквото е било първоначално в човека.

Щом един човек има една външна форма, един външен образ за Бога и мисли, че той може да го наказва; такъв човек е идолопоклонник.

Само тогава, човек ще може да възприеме онази Божествена светлина, която твори в него.

Ако, след като изляза оттук, вие почнете да се питате - дали всичко това, което говоря, е Истина, казвам ви: ако вие мислите добре за мене, това е добре и за вас; ако вие мислите лошо за мене, това е лошо и за вас.

Няма ли мир в душата си, той няма никаква вяра.

Никой никого не може да увреди!

Ама той може да казва, че е роден от Бога няколко пъти - това са лъжи, това са преструвки от негова страна.

Всеки човек сам себе си уврежда.

В такова раждане ние не вярваме.

Следователно, аз сам трябва да се грижа за туй лозе, което ми е дадено и да не оставям другите, да злоупотребяват с него.

Той не може да изнесе най-малките изпитания в света, не може да прояви най-малкото търпение.

Та, казвам: между нас трябва да съществуват само разумни отношения.

Прочетете живота на Давида, или на Якова, или на Аврама, или на Исака; вие ще видите, че техният живот е един отличен пример и за другите.

Величието на човека се показва, само във време на страдания.

Давид беше едно малко овчарче, което ходеше да пасе овцете и развиваше силата си.

- Когато решава най-мъчните задачи.

Един ден, сам той се хвали, вълк нападнал една от неговите овци и той се хвърлил да я спасява - борил се значи, с вълка и надвил, спасил овцата си.

Лесните задачи и децата могат да решават.

После, според неговите твърдения - тогава имало и лъвове; той се борил и с лъвовете, за да освободи една овца от устата на лъва.

Доколко е вярно всичко това, трябва да се питат ония ясновидци на времето, които виждат в миналото, но нека вярваме и на думите на Давида.

И когато Саул бивал нападан от лоши духове, викал Давида да му свири.

Когато Давид започвал да свири, Саул изпитвал добро разположение на духа си.

Щом Давид преставал да свири, Саул имал пак своето лошо разположение на духа.

Тия задачи и децата решават.

Кой от вас не знае да събира?

И този млад овчар, след като стана цар, забрави, че Саул го гони, забрави, че е бил овчар и каза: "Не съм ли аз цар, не съм ли минал през толкова страдания, нямам ли право и аз да си поживея!

Но, ако ви задам една задача, например: след десет хиляди години, на кое място ще се намери земята при своето движение?

" Един ден, Давид видя една хубава, красива жена, която била женена и той я пожела за своя жена.

И заповяда на слугите си, да турят мъжът й на първата бойна линия, та дано бъде убит в сраженията.

Ще можете ли да решите тия задачи?

Давид взима тази красива жена за своя и заповядва на придворните си - да казват, че той направил едно благодеяние на тази бедна вдовица.

Значи, само ученият човек, в пълния смисъл на думата, или мъдрецът, както аз го наричам, може да реши тия задачи.

Само той може да определи, какво ще бъде вашето положение, вашия живот след хиляда години, например; онзи човек, който е заучил наизуст някои неща от Писанието, или от други някои книги, не може да решава такива задачи.

Но окото на Господа вижда всичко.

Истинско знание е това, което изтича отвътре на човека и изисква външни условия, за да се прояви.

Той знае самата Истина, затова праща пророк Натан при Давида, да му каже, че не е направил добре.

Знанията трябва да изтичат от човешкия дух, т.е.

Натан разказва на Давида следното нещо: "На един богат човек дохождат гости.

трябва да излизат отвътре - навън.

Той иска да ги нагости, но за това угощение, не взима някоя овца от неговото стадо, а взима единствената овчица на един беден човек - и нея закаля." Давид, като чува това нещо, извиква: "Осъждам този човек на смърт!

" Натан му казва: "Знаеш ли, че този човек си ти!

" Изрежда ги той в една или в друга форма и вие казвате: смърт на този човек!

Вие издавате строга присъда за другите, но това престъпление е ваше.

Значи, когато Бог е започнал да мисли, светът се е създал.

Като четете 51 Псалом, виждате, че у Давида е имало смирение, доблест, да признае своите погрешки и затова казва: "Господи, съгреших пред Тебе!

Казват някои, че Бог е създал човека.

Аз бях едно малко дете, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавам греха си, няма да греша повече така!

Под думата "човек" аз разбирам, че Бог е създал света, т.е.

От сега нататък няма да правя такива престъпления!

Вие казвате: Давид направи такова голямо престъпление!

И в Писанието се казва: "Веселях се в обитаемата Негова земя със синовете на Мъдростта." Следователно, Бог е създал Вселената заради синовете на Мъдростта.

Като създал света, той дал под наем земята и слънчевата система.

Слънчевата система дал на ангелите, а земята - на хората.

Аз не поддържам слабостта на Давида, но казвам, че не трябва да го осъждаме, защото, който и да беше на мястото на Давида, щеше да сгреши, щеше да направи едно такова престъпление.

Ами, когато минавате покрай къщата на някой богат човек и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: ах, защо не е моя тази къща?

Сега, вие си мислите, защо сте дошли на земята.

Това не е ли онази красива жена, която Давид взе за себе си?

- Дошли сте, за да обработвате вашето лозе.

Ами, когато вие, които имате една млада, хубава дъщеря, минете покрай къщата на вашата съседка, която има млад, хубав син, си въздъхвате и кажете: ах, да ще този момък, да вземе моята дъщеря!

Може да кажете: Най-после, ние не трябва ли да живеем?

Това не е ли красивата къща?

Това не е ли хубавата жена, която Давид видя?

- Животът седи в разумното съчетание на онези елементи, с които трябва да градиш, да създаваш себе си.

Бог ще ви даде друго нещо.

Зарадвай се, че този човек си е направил една хубава къща!

Вие трябва да ме разбирате добре - аз нямам нищо общо с такава любов.

Любовта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство - най-свещеното, най-мощното чувство, Божествено чувство, което твори в света и пред което, ангелите се прекланят с благоговение.

Кажи: аз се радвам, че Господ е дал такава хубава къща на този човек.

Когато Бог заговори на някой човек, той става силен, мощен и никога не отпада.

Нека Бог му даде повече имане, та да зарадва и децата си.

Любовта никога не отпада.

Всички слънчеви системи могат да изгаснат, целият космос може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовта остава за вечни времена и от него произтича всичко в света.

Аз не съм срещал досега нито един човек в България, на когото, като кажа някоя по-строга дума, или, като му направя една бележка, да не ми се разгневи.

Някой ти говори днес за Бога, а утре ще те обеси на въжето.

Даже и на най-близките си, като кажа нещо, сърдят ми се.

Казвам някому: приятелю, ти не можеш да свириш с мене, ако нямаш ухо.

Всеки Съдия, който подписва една присъда, трябва да има чиста ръка, трябва да бъде чист като светия.

Аз не мога да се спра с тебе, да обмислям великите работи.

Ако ви кажа някоя велика мисъл, нищо няма да разберете от нея и ще кажете, че това са "празни работи".

Но, когато един престъпник подписва присъдата на другиго, той сам си е заличил живота.

Да, но, ако извадя кесията си и я поразмърдам малко, това ще е пълна работа!

Имам 10 златни монети в нея, давам ви ги и вие казвате: а, това, сега разбирам, това е философия!

Казвам: това са задачи за малките деца.

Ученият всякога може да си достави тия златни монети, когато и в който момент му потрябват.

Между Бога и нас трябва да има известно съотношение.

- Той ходи със своята магическа пръчица по земята, разхожда се и чукне някъде с нея.

Ако не се отнасяме с дълбоко уважение към онова лозе, което Бог ни е дал, да обработваме, как ще разберем Божията благост?

Веднага, отдолу му се обаждат: "Какво има"?

Казва се в Писанието: "Ползувайте се от благата и каквото ви остане от изобилието, това ще пратите на мен." Вие ще ми кажете: "Господ има ли нужда от това"?

- Разсъждавайте разумно!

Когато онази велика река изтича от своя мощен извор и влезе в твоята каца, за да я напълни, питам: трябва ли да спреш тази вода в своята каца, или да я пратиш в морето, отдето е излязла?

Дойде другаде някъде, пак тропне с пръчицата си.

Всяко благо, което си приел и използвал, трябва да оставиш, да се върне към Бога.

Вземеш ли повече, ще си създадеш най-голямото нещастие.

Колко ти трябва днес, за да преживееш?

Този учен, идва в София като непознат и пожелава да отиде на някое представление.

Пак тропне с пръчицата си.

- Искам един билет от първо място, за еди-кое си представление!

Дойде тяхната господарка, тури им в едно корито трици и те, пъхнат муцуните си, ядат ли ядат и благодарят, като казват: много добра е нашата господарка!

Например, задайте си задачата - цяла година да не боледувате от нищо.

Или, задайте си задачата, да направите опит за цяла една седмица: да не минава в ума ви - нито една лоша мисъл, в сърцето ви - нито едно лошо чувство и във волята ви - нито едно лошо действие.

За да не се лъжете, направете този опит поне за един ден, или за един час, да видите, за колко време ще можете да издържите.

Не, приятели, вие трябва да се докачате от онези низки сващания, които имате за Бога!

Някои мислят, че са много силни.

Вие трябва да се докачате от онези низки добродетели, които проявявате.

Не, трябва да бъдете тъй чисти, като един ангел, като един светия.

Вие трябва да се докачате от онази слаба интелигентност, която проявявате.

Ако пък можете да издържите за един час, или за един ден, или за една седмица, или за една година, това ще бъде още по-добре.

Вие трябва да се докачате от онази слаба вяра, която имате в живота.

Какви трябва да бъдете тогава?

Казвам: кой от вас, като онзи добър майстор-благодарник, знае условията, при които растат пръчките?

Може да мислите за мене, каквото искате, но казвам ви: аз разбирам съзнанието на растенията, аз разбирам съзнанието на кристалите, аз разбирам съзнанието на животните - на всички риби, на всички птици и най-после - разбирам съзнанието и на всички хора.

Всеки от вас трябва да изучи всички видове пръчки.

Всички тия съзнания се хармонизират по особен начин.

Добрият майстор трябва да знае условията, при които всяка пръчка расте и се развива.

Наблюдавали ли сте, вие по себе си, при какви условия могат да растат чувствата у човека?

Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума в човека?

Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човека?

Казва се, че един домовит човек насадил лозе и го дал под наем.

Вие ще кажете изведнъж: е, както даде Господ.

Ако вие, през целия си живот, не сте могли да моделирате вашия нос, ако, през целия си живот, не сте могли да изправите мисълта си, какво сте направили тогава?

Когато те засърби носа, това показва, че искаш да кажеш някоя лъжа, искаш да направиш някоя дяволия.

Господ не дава нещата отвън; отвътре трябва да дойде всяка проява.

Какво трябва да направиш?

- Няма да се дразниш, да чешеш носа си, но ще го хванеш и ще си кажеш: ти ще мислиш тъй, както мисли един разумен човек.

Сърби те ухото; ще го хванеш и ще си кажеш: ти ще слушаш и ще разбираш тъй, както разбира един разумен човек.

Щом искате да се самовъзпитавате, тъй трябва да постъпвате!

Питам ви: вие, като интелигентност, разглеждали ли сте вашия мозък, да видите, в какво се проявява неговата сила?

Бих предпочел, хиляди пъти повече, да се хвана за носа си, или за ухото си и да си повеля, да разбирам нещата правилно; отколкото да ходя по кинематографи, или представления, или даже да слушам най-хубавите концерти на Паганини.

Като си потегля носа или ухото, аз слушам неразборията на целия свят.

Като искам да проявя един жест, аз пак ще хвана носа си и ще си кажа: слушай, ти си турен тук, горе, помни, че трябва да изразиш Божията мисъл!

Сърцето ти затупа по-силно и ти веднага казваш: олеле, заболя ме сърцето, скоро инжекция!

С това туптене, сърцето ти иска да каже: господарю, дойде време и аз да се проявя.

Туй лозе иска да цъфне и да узрее.

Кажете ми, де се намират всички тия чуства?

Като те заболи главата, пак казваш: заболя ме главата, какво да правя?

С тази болка, главата ти иска да каже, че трябва да мислиш.

После, ще се хванеш за двете уши и ще си кажеш: слушай, време е за работа, трябва да се опретнем на работа.

Той е написал една отлична книга за чистия разум; но преди да я напише, трябваше да напише, на кое място в мозъка се намират всички тия пръчки.

Ами, ако онзи скулптор не вземе чука и не удря своята статуя, тя, сама по себе си, може ли да стане?

Съвременните хора искат да възпитават децата си, но как ще ги възпитават?

Трябва да вземе чука и майсторски да удря.

Ако вие окопавате лозата си, но не обрязвате пръчките й, какво ще стане с вашата лоза?

Онзи художник, също трябва да вземе четката и да рисува, но да знае как.

Онзи, който иска да пише, също трябва да знае, как да пише.

Носът само за секнене ли е създаден?

Аз, като държа кърпата на носа си, казвам: Господи, пази ме, да не наскърбя този мой приятел!

Някои, като гледат моята кърпа, казват: този човек прави някаква магия.

Да, магия правя, но на себе си.

Казвам си: слушай, ще говориш на тези хора Истината, тъй, както и Господ на тебе я говори!

И злото в човека също тъй има право да расте, както и доброто.

Аз няма да се спирам, да обяснявам, какво нещо е злото.

Един ден, ние ще се освободим от това тяло, няма да има нужда да се секнем с кърпите си.

Животът ни ще бъде идеален, няма да имаме никакви излишъци и ще бъдем напълно свободни.

Следователно, сега трябва да се навлезе в един нов период, дето добродетелите имат условия да растат.

Злото не може да се изкорени сега, но за в бъдеще.

Няма какво да ви обвинявам, но казвам, че вие сте възприели този начин на действие, като правило.

Тъй постъпвате вие, но от вас се изисква, да обработвате лозето, което Господ ви е дал и да Му изпратите от плодовете.

Туй е едно условие, една възможност за ония хора, които днес са лоши, за в бъдеще да станат добри.

Любовта е първият плод, който трябва да изпратим на Господа.

Това може всеки да провери.

Бог, като одобри този плод, ще каже: дайте този плод на децата!

Например: представете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубят тия условия, у вас се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можем да бъркаме тук или там, Господ позволява това.

Той ще прати един ангел при нас, който ще ни даде право, да раздаваме от плодовете си на всички хора.

Да, Господ позволява всичко, може да бъркаме навсякъде, Господ дава щедро, но онзи, който е дал да му обработват лозата, той не дава.

И всички, които ядат от нашите плодове, ще станат добри хора.

Когато аз вляза в някоя чужда градина, да си набера ябълки, Господ казва: "Много добре направи!

Като разберете тази притча по този начин, сега, като се върнете у дома си, хванете се за ухото и си кажете: да работим!

" Но онзи, на когото съм дал тази градина под наем, ще дойде да те хване и ще те набие.

Всички казват: Господ дава щедро!

Да, така е; и ние казваме, че Господ дава на всички щедро, но дали хората са разделили земята си право, това е друг въпрос.

И затова днес хората казват: Господ дал на този в изобилие, а на онзи нищо не е дал.

Господ е дал право на всички същества да живеят, но аз взимам онази кокошка и казвам: Господ ми дава право да я коля.

Ето, затова, вие трябва да си теглите ушите.

Не, това не е в съгласие с Божията воля.

Ще дойде ден, обаче, когато хорото няма да ядят кокошки. Защо?

- Защото кокошки няма да има.

Понякога е страшно да се каже, на някой човек, колко години ще живее.

Ще дойде ден, когато хората няма да ядат агнета. Защо?

Забелязано е, че хора, у които ушите са дълги, живеят дълги години; а хора, у които ушите са къси, живеят малко време.

- Защото агнета няма да има.

Това е така, природата никога не лъже!

Ще дойде ден, когато хората няма да се избиват. Защо?

- Защото вълци няма да има.

Природата е поставила по лицето на интелигентните хора повече бръчки.

- Само разумните хора, които ще се разбират помежду си.

Ще бъде смешно, силната свещ да не изразява силна светлина.

- Когато храната и водата бъдат в тях и няма да имат нужда от тия елементи отвън.

И ние, хората на земята, можем по същия начин, да живеем с онова възвишено и свято чувство на Любовта.

Желая сега, като се върнете дома си, всички да мислите за Бога.

Не искам да мислите за мене, но, ако любите Бога, ще мислите и за мене; ако не любите Бога, няма да мислите и за мене.

Когато се проповядва Царството Божие, подразбира се, да живеем по този вътрешен начин.

Приди всичко, Бог, Който живее вътре в нас, по някой път се оттегля.

И днес хората, като са налучкали този закон, започвот да ядат по-малко и казват: малко трябва да се яде!

Когато идват страданията, Бог се оттегля от нас.

Този човек няма да яде зехтин, но оттук ще направи една търговска сделка, оттам ще направи една търговска сделка и погледнеш, изкарал толкова много, че и с кравешко масло може да се храни.

Ти можеш да се оправдаваш, както искаш, но Господ казва: "Този човек е грешен, трябва да се накаже, за да почувства своите прегрешения!

" Ето, и Христос дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любов.

Сега, слушайте ме, аз ви говоря за недъзи, които съществуват даже и в най-святи и чисти хора.

Христос каза: "Господи, аз предавам Духа си в Твои ръце, да става с мене, каквото ще.

Ние трябва да ядем всичко, с благодарност.

Аз искам, тия хора да опитат това, което и аз съм опитал и познал.

Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение.

Искам, щото всички хора да познаят Твоята Любов!

Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас.

Всеки от вас трябва да знае, какво трябва да яде днес.

Аз искам и вие, да не сте малодушни, а смели и решителни.

Някой си, до вчера ял кокошки, а днес вече проповядва - че не трябвало да се ядат кокошки, защото образували някакви си отрови в организма, които, изобщо влияят зле.

Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо?

Какво от това, че в еди-кой си вестник писали нещо за вас?

- Понеже, туй страдание, по обратен път, ще се върне и към него.

Той не трябва да изкоренява тази пръчка.

Бог е създал всичко в света; ние нямаме право да изкореняваме пръчките, които Той е посадил.

Човекът се познава във време на изпитанията си.

Няма по-голямо изкуство от това, когато някой човек ти предложи, да му платиш един дълг и ти веднага повярваш на думите му и кажеш: ще го платя.

Или, когато някой човек се обърне към Бога и Му остане верен през целия си живот, това също считам велик характер.

В тях се зараждат чувства на страх, на омраза.

Ако един банкер се обърне към Бога и Му остане верен през всички времена, аз наричам този човек - велик; но, ако един религиозен човек се обърне към Бога и каже, че е писано наистина, в Писанието: да раздаде човек всичкото си имане на сиромасите; но не и аз мога да направя това, защото трябва да оставя и за себе си; този човек не е велик.

Тия същества, като влязят в невидимия мир, създават много лоши условия за развитието на всички хора на земята.

Когато един човек дойде при мене, аз съм длъжен да му дам хляб - щом той е нуждаещ се; но не съм длъжен да му дам и маслини, или друго нещо.

Не казвам, че ние трябва да плачем за изкланите говеда, но казвам, че ние сами, в миналото си, създадохме лоши условия за нашето развитие.

После, аз съм длъжен, ако няма где да нощува, да му дам легло; но не съм длъжен да му давам юрган и разни меки завивки.

Тъй е писано и в Господнята молитва "хляб наш насъщний"... Щом хората ме приемат с любов, това ми е достатъчно, нямам нужда от юрган или от каквито и да са други завивки и удобства.

Нещастията, които идат в света, не са за говедата, но за нас, за човечеството.

Щом влезеш в моята къща и те обвия със своята любов, нямаш нужда от юрган.

За съвременната култура иде едно израждане, едно голямо нещастие, иде един порой.

Тогава и 10 юргана да ти дам, нямат смисъл за тебе.

Ние трябва да знаем законите, чрез които да се примирим с Бога.

Разумна Любов трябва на всички ви!

В този стих има две положения: "насади лозе" и "даде го под наем".

Не, всеки от нас трябва да изправи своите отношения към невидимия свят.

Ние не трябва да чакаме тази Любов нито от Индия, нито от Америка, нито от Европа.

Софиянци разбират това изкуство - градят къщи и ги дават под наем.

Питам ви: ако един велик цигулар отиде при Ниагарския водопад и започне да свири там, какво ще чуете вие?

Всички трябва да кажем: Да бъде благословено името Божие!

Или, ако някой виртуоз започне да свири при някое здание, което се гради, какви звукове ще се чуят?

Да се слави името Божие!

И Господ, който ни даде това лозе, нека изпрати Сина Си, да Го приемем, да Го угостим и да Му кажем: "Каквото ни даде, ето го!

" И след това, да Го изпратим като "добре дошъл" или да Го задържим, пак като "добре дошъл".

Сега, под думата "домовит", аз разбирам - разумен човек, който насажда лозе.

Аз правя сега следната аналогия: всички бурни страсти, всички противоречия в живота - това са неблагоприятните условия.

Те трябва да се премахнат и да дойдат онези меки, тихи влияния, които са подобни на първите слънчеви лъчи.

Ще дадат ли, каквото трябва, или ще изпъдят слугите Божий?

Само тогава ще можем да мислим правилно.

Можете да опитате и едното, и другото.

Само гениалният скулптор, който разбира, може да извае от непотребните камъни, нещо хубаво.

Всички ние трябва да утихнем, да станем тихи и спокойни в душата си.

Ако дадат своята дан на Бога, ще бъдат велик народ, пък, ако играят на боб - като евреите, и това ще опитат.

Само гениалният майстор може да съпостави няколко дъски така, че те да издават звуци, да направи от тях един инструмент.

Само разумните хора могат да направят от нищо - нещо, а глупавите хора, каквото им дадеш - и най-доброто да им дадеш, ще го развалят.

- Той простря ръката си и повеля на вятъра - да утихне.

Затова, когато вашето море се развълнува, прострете ръката си върху вашия ум и кажете: защо трябва да скърбя?

И тъй, нека остане във вас мисълта - всички да бъдете като този домовит човек; да има връзки между Бога и вас, та Божието благословение, което пада върху лозето ви, да дойде и върху вас!

Лозето е емблема на духовният живот, който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие.

Не е лошо да плачеш, но, казвам - ако плачеш върху ръцете на своя ближен - този плач има смисъл.

Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища.

Плачи, за да измиеш ръцете му!

Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата.

Но, ако твоите сълзи падат на софийските прашни улици, ти си първокласен глупак.

Тръгнала някоя жена из улицата, турила кърпа на очите си, плаче, не иска да я видят хората.

Казвам: защо трябва да проливаш сълзите си по улиците?

4. Духовна мекота

Сумата от числата в първия ред е 33, които цифри дават 6 – неутрално число, резултат.

Това число показва, че силата ви е употребена за счукване на чакъла на ситно, т.е.

Като се достави този материал, дохождат майстори да го обработват.

Значи майсторите започват да градят блокове.

Не е достатъчно човек само да роди нещо.

Като го роди, той трябва да го отгледа.

Много идеи може да роди човек, но ако не знае как да ги отгледа, те нищо не го ползват.

Да раждате идеи, без да ги отглеждате, това значи да ги посявате между тръни и камениста почва.

Резултатите на това посяване ще бъдат такива, каквито са резултатите на житното зърно, посадено между тръните и на камениста почва.

То групира идеите около себе си, без да ги отглежда.

Аз-ът – това е числото едно, единицата, която отделя човека от всички хора.

Щом се отдели от хората, човек може да влезе в спор с тях.

Едната единица е генерал, иска да учи хората.

И втората единица е генерал, със същото желание – да учи хората.

Като единици в живота те са живи числа, които се стремят да заемат едно и също пространство.

Ако двама души едновременно искат да сеят една нива, в края на краищата те ще започнат да воюват помежду си.

Всички хора говорят за мекота, но не знаят как да я придобият.

Няма защо да я придобиват.

Той трябва само да я прояви.

Преди да разорете нивата си, пръстта е корава, на буци.

Мекотата е в самата пръст, но ралото и дъждът я заставят да прояви своята мекота.

Можете ли да кажете същото и за камъка?

За да го смекчите малко поне, вие трябва да го прекарате през огън.

Следователно, за да прояви мекотата си, пръстта се нуждае от дъжд и от влага.

Камъкът обаче може да прояви мекотата си само при огън.

Ето защо, ако желанията ви имат свойства на пръстта, залейте ги с вода да се смекчат и тогава пристъпете към реализирането им.

Ако желанията ви са от рода на камъка, първо ги турете в пещ да се опекат, после ги залейте с вода и най-после ги приложете.

Като знаете това, вие трябва да внимавате да не изгубите влагата си и да не се втвърдите.

Когато личните чувства в човека вземат надмощие, той загубва влагата си и се втвърдява.

За да не се създават дисхармонични състояния, човек трябва да развива своите мозъчни центрове отпред на челото и горе на главата, дето са моралните му чувства.

Само така той ще хармонизира състоянията си.

Когато личните чувства в човека са силно развити, те привличат голямо количество кръв към себе си за сметка на другите чувства.

Когато личните чувства, егоистичните чувства и чувството за самозапазване в един човек са силно развити, те събуждат в него жестокост, коравина, отмъстителност и злопаметност.

За да се справи с условията на своя живот, човек трябва да изучава естеството си, да познава силите, енергиите на своя организъм.

Ако не познава силите, които действат в него, чрез тях той може да привлича такъв род енергии, които не са му потребни.

Например водата, която е известна със своята мекота, при дадени условия създава големи пакости.

Достатъчно е да Ă се даде голям наклон, за да разруши и изкорени всичко, каквото срещне на пътя си.

Същото може да се каже и за мисълта на човека.

Ако на силната мисъл се даде наклон,тя може да помете всичко, каквото срещне на пътя си.

Човек, в когото тези чувства са силно развити, съзнава, че всички хора имат право да живеят, имат право да участват в общите блага на живота.

Когато изучавате човека, разглеждайте го в момента, в който се проявява, и не казвайте за него, че е добър или лош.

Моментът, в който човек решава да бъде добър или лош, е извън времето и пространството, но резултатите на това се явяват във времето и пространството.

Например за известно време човек е бил в добро разположение на духа, но изведнъж става някаква промяна и той изгубва разположението си.

Защо не е могъл да схване този момент?

Съзнанието на човека трябва да бъде будно всеки момент, за да следи отде иде неприятелят.

Това значи да тури човек шлема си, за да се пази от нажежените стрели на дявола.

Среща ви един човек и ви спира, иска да изкаже мнението си за вас.

Не любопитствайте да чуете мнението му за вас, но му предложете да го заведете в някоя гостилница, да си хапне.

Речете ли да го изслушате, вие ще чуете такива неща, които ще ви струват скъпо.

Ако го срещнете втори път и разберете, че той не се е отрекъл от желанието си да каже какво мисли за вас, пак го угостете.

Това е приложение на даден морал.

Това значи да постъпва човек разумно, без да отстъпва от своите идеи.

И ако се случи този човек да се прояви зле, те веднага се убеждават в правотата на своето впечатление.

Както лесно се създават впечатления, също така лесно се изменят.

За да имате доброто мнение на обществото, вие трябва да имате будно съзнание, всеки момент да сте готови да угаждате на хората.

Да угажда човек на хората, това значи да се превърне в хамелеон, всеки момент да се мени.

За да се измени лошото в живота на човека, мисълта му трябва коренно да се преобрази.

Това значи той да започне да живее и мисли по нов начин.

Само новият живот, новата мисъл е в състояние да измени лошото наследство на човека.

Ако не можете да измените мисълта си, животът ви ще върви по стария начин.

Докато човек се сърди и докача за нищо и никакво, никой не може да му помогне.

Каквото направите на този човек, както и да му говорите, той все недоволен ще остава.

Никой не може да угоди на този човек.

Ако речеш да изнесеш някоя негова погрешка, той веднага ще каже, че погрешката му не е голяма.

Прав е той, погрешката му не е голяма, но трябва да се изправи.

И тъй, за да работите правилно, за да имате добри резултати, вие трябва да проявите мекотата си, да я приложите в живота.

Лесно може да се провери дали сте проявили мекотата си, или не.

Ако не можете да търпите хората и се дразните от тях, вие не сте проявили още своята мекота.

Той ще послужи като трансформатор: ще трансформира енергиите ви и вие ще започнете да се търпите.

Докато човек не прояви мекотата си, той мъчно може да се възпитава.

Каквото и да му се каже, колкото и внимателно да се изнесат погрешките му, той се ожесточава, озлобява, обезсърчава и след големи страдания започва да се смекчава и разкайва.

Най-добрият метод за възпитание на човека е да бъдете слепи за погрешките му, да желаете доброто му, без да му правите някакви забележки.

Ако на всяка стъпка правите забележки на човека, вие ще си навлечете ред неприятности.

Ще дойде някой да ви казва какво мисли за вас.

Няма защо да го слушате.

Ако има някой, който може да каже най-лошото за вас, това сте вие сами; и ако има някой, който може да каже добро за вас, това сте пак вие самите.

Ученикът трябва да знае това и да го прилага както за себе си, така и за другите.

Мисли ли така, човек лесно може да трансформира енергиите си.

Обаче, за да мисли по този начин, той трябва да има будно съзнание.

“ – Кой каквото иска може да каже, но никой не може да каже за човека толкова лошо нещо и толкова добро, колкото той сам може да каже за себе си.

Не е важно за човека какво хората мислят за него, нито това, което той мисли за себе си, но е важно какво Бог мисли за него.

Лошото в човека не е нищо друго, освен сянка, която той хвърля зад себе си.

Ако този човек е планина като Хималаите, да му мислят онези, които са зад него, на северните склонове.

Онези, които са на юг, дето Слънцето силно грее, те ще се пекат на слънце и ще се радват.

Попаднете ли на северните и на западните склонове на човека, вие виждате лошото в него и го наричате лош.

Искате ли да видите доброто в този човек, изменете положението си – идете на южните и на източните склонове или качете се на неговия планински връх.

Вие трябва да направите усилие, да се качите на върха на планината.

Следователно, който иска да бъде добър, той трябва да направи усилие да се качи на върха на планината.

Кои хора трябва да живеят по планинските върхове?

Обаче хората на чувствата трябва да живеят по широки, обширни долини.

Оттук човек трябва да определи кое го движи в живота – мисълта или чувствата.

Справедлив трябва да бъде човек.

Щом държи съзнанието си будно, той всякога ще може справедливо да преценява погрешките си, да различава кога какво върши – добро или зло.

Същевременно, като работи върху себе си, човек трябва да проявява мекотата си.

Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание.

Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание.

Други пък плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикват в тях състрадание.

Колкото и да се пази от хората, човек все ще се натъкне на тяхното влияние, но и той ще им влияе.

Никой не може да се освободи от закона на влиянието, нито от закона на внушението.

Божественото съзнание регулира всички влияния.

Когато живее в пълна хармония с обкръжаващата среда, човек е напълно свободен.

Обаче ако не е дошъл до тази хармония, това не значи, че трябва да се страхува да влиза в отношение с хората.

Щом се страхува, той привлича отрицателните сили в Природата и става страхлив.

Ако не се страхува, той се свързва с положителните сили в Природата.Понякога положителните сили създават на човека толкова нещастия, колкото и отрицателните.

Тъй щото, когато се свързва с положителните сили, човек трябва да знае как да се свързва с тях.

Защото и най-малкото престъпление, създадено от действието на положителните сили върху човека, води също към затвора, както и влиянието на отрицателните сили.

И тъй, като живее, човек трябва да бъде или добър, или лош.

За да бъде добър, човек трябва да прояви своята духовна мекота.

Задача: Имате четири хамбара с по десет килограма жито.

Колко е всичкото жито?

Ако посадите всичкото жито на нивата, колко жито ще остане?

Отговор: Нищо няма да остане.

Хамбарите ще бъдат празни.

За колко време ще бъдат празни?

Значи 40 килограма жито, посадени на нивата, ще дадат нови 400 килограма.

Тъй щото, когато кажем нула, разбираме известни условия, които сами по себе си нищо не могат да дадат.

Ако четири разумни сили дойдат в помощ на нулата, те ще извлекат нейните скрити енергии, в които има живот.

Числото четири има значение в духовния, в психическия живот на човека.

Като завъртите четири пъти колелото на кладенеца, на четвъртия път ще извадите вода.

Като поставите яйце под влиянието на четири сили, пиленцето ще излезе.

Кои са тези сили?

Следователно, всяко имагинерно, или въображаемо число, умножено само на себе си четири пъти, става реално или положително.

Числата, които бяха написани в темите, се поставят в три реда, като се отбелязва кое число колко пъти се повтаря.

„Погрешката ми не е много голяма." Но трябва да изправиш тази погрешка. (втори вариант)

Казвам, сега ще се стремите този мекия принцип, който съгражда, да го предизвикате в себе си. (втори вариант)

Да го извикате по един много естествен начин. (втори вариант)

Пък от вас, който има мекота и който няма, сега може да направи опит. (втори вариант)

Да ви туря по двама да седите по пет минути, ти не можеш да го търпиш. (втори вариант)

Силите действат. (втори вариант)

Ако се чувстваш стеснен, силите ще са положителни и между тях трябва да дойде един мек елемент да трансформира енергиите. (втори вариант)

Върху възпитанието на човека мъчно е да се говори. (втори вариант)

Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно разкаяние. (втори вариант)

Най-добрият начин в света от всички методи, които аз съм употребявал – човек да бъде сляп за погрешките на хората. (втори вариант)

Да се помолиш, да му пожелаеш, без да му кажеш нещо. (втори вариант)

А той нека да вземе пример от теб. (втори вариант)

А този метод, да му кажеш, носи много неприятности. (втори вариант)

Казва някой, да ти кажа моето мнение за теб. (втори вариант)

Какво ще си казваш мнението? (втори вариант)

Аз себе си най-добре познавам. (втори вариант)

Аз за себе си имам най-лошото мнение, но и най-доброто мнение. (втори вариант)

Ти за мен, колкото лошо мога аз да кажа, ти не можеш го каза и колкото добро мога да кажа, ти не можеш го каза. (втори вариант)

Туй правило всеки от вас като ученик може да го приложи. (втори вариант)

Съзнанието ви трябва да бъде будно. (втори вариант)

Обезсърчение, обществено мнение – не, обществото и хората не може да кажат толкова лошо, колкото аз може да кажа. (втори вариант)

„Да кажат хората добро за нас." Хората и обществото за мен не могат да кажат по-добро, отколкото аз мога да кажа. (втори вариант)

Лошото, което може да кажа за себе си, аз подразбирам сянката в света, която мога да хвърля. (втори вариант)

Ако съм една планина като Хималаите, каква сянка може да хвърля? (втори вариант)

Да му мисли, който е след мене. (втори вариант)

Ако е на северните склонове, той да му мисли. (втори вариант)

Тези неща се примиряват от северните склонове, човек трябва да бъде на върха на планината, и от западните склонове той трябва да бъде на върха. (втори вариант)

Нищо повече Другите – на източните и южните склонове, те са свободни, но онези от западните и северните склонове трябва да направят всичкото усилие да се качат на върха. (втори вариант)

И кой човек трябва да прави усилие да бъде добър? (втори вариант)

Сега всички учени хора къде живеят? (втори вариант)

Учените хора, хората на мисълта, трябва да живеят по най-високите върхове. (втори вариант)

А хората на чувствата трябва да живеят в големите обширни долини. (втори вариант)

Мъчно може да го приложите. (втори вариант)

Мисли за себе си тъй – да бъда справедлив. (втори вариант)

Щом направиш най-малката погрешка, веднага да я определиш точно и като направиш едно добро, правилно да го оценяваш. (втори вариант)

Трябва да имате този мекия принцип, а тази мекота не се добива отвън, вие я имате в себе си. (втори вариант)

Ако искате да добиете мекота, ще идете при някои болен човек, но който знае да плаче, да плаче музикално. (втори вариант)

Има някой хора, като плачат, дразнят ни, а някои като плачат, събуждат умиление, внасят известна мекота в нас. (втори вариант)

Даваме и вземаме Всички хора, с които идваме в съприкосновение от близко и далеч – и влияем, и ни влияят. (втори вариант)

Никой не може да се избави от външни влияния. (втори вариант)

Когато ние говорим за свободата, подразбираме да идем в хармонично съприкосновение с окръжаващата среда. (втори вариант)

Хармонично да действа върху нас. (втори вариант)

Сега не трябва да бъдете страхливи. (втори вариант)

Страхът привлича негативните сили – щом човек се страхува, става негативен. (втори вариант)

Но по някой път положителните сили могат да причинят на ученика толкова нещастие, колкото и отрицателните. (втори вариант)

Положителен, да кажем, бил си се с някого, наранил си го, турят те в затвора. (втори вариант)

" "Откраднах пет лева." Метнали му един бой: "Марш от нас, ти такъв вагабонтин, да те затворят за пет лева." (втори вариант)

През целия си живот човек трябва да се стреми да добие тази духовна мекота А в света тя се изразява с разумност или благ характер. (втори вариант)

Задача. Ако в четири хамбара имате по десет кила жито и всичкото жито посеем, какво остава в хамбарите? (втори вариант)

В дадения момент са празни. (втори вариант)

Може ли само да се излюпи? (втори вариант)

Изисква се разумна квачка, слънцето и човек трябва да помогне, за да се излюпи. (втори вариант)

Когато кажем нула, разбираме известни условия, които сами по себе си не може да се развалят, то е нула. (втори вариант)

Четири разумни елемента трябва да дойдат, за да изведат силите, които се намират в туй състояние. (втори вариант)

Тези числа имат смисъл само когато се влезне в духовния свят, в психологията на човека. (втори вариант)

Завъртиш два пъти, три пъти, на четвъртия път водата излезне. (втори вариант)

Ако завъртиш два пъти, вода няма, три пъти, на четвъртия път водата излезне. (втори вариант)

Следователно, когато едно имагинерно число се поумножи само на себе си четири пъти, значи четири пъти го завъртим, стане реално. (втори вариант)

Да видим в коя категория повече числа има. (втори вариант)

Онзи принцип, който съзижда, го няма. (втори вариант)

Силата ви е начукала пясък. (втори вариант)

II – това е творческият принцип, който трябва да направи блокове, тук са майсторите. (втори вариант)

Тези числа I категория дават материал, а II съграждат. (втори вариант)

В дадения случай всички числа, които изказахте, показват, че вас ви трябва именно този творчески принцип, който съгражда. (втори вариант)

Когато човек има много идеи в ума си и не може да ги приложи, липсва му този творчески принцип, който съгражда нещата, борчески принцип е той, който съгражда. (втори вариант)

Един начин ражда нещата, но принципът, който отглежда нещата, него го няма. (втори вариант)

Вие ще посеете, а вашите работи ще приличат на онова зърно, което паднало между тръните и което паднало между камъните, понеже онзи принцип, който отглежда нещата, не работи у вас. (втори вариант)

Понеже това изчисление направихме много набързо, може да има някоя погрешка. (втори вариант)

Трябва да се направи точно. (втори вариант)

Числото едно има вибрации на творчество и като кажеш „аз" (1), отделяш се от всички хора и може да влезнеш в спор с всички. (втори вариант)

Искаш да бъдеш офицер, генерал, да учиш, дойде още един с тебе, иска да вземе твоето място, и започне спор. (втори вариант)

Те са живи числа и искат да заемат едно и също пространство. (втори вариант)

Борбата в света произтича всякога, когато две разумни същества искат да заемат същото пространство – една нива, която искат двама да сеят, ражда се спор, но ако има този творчески принцип, морал, аз го наричам магнетичен, те споделят, той е разумният принцип в света, който разделя нещата. (втори вариант)

(Как да я придобием тази мекота?) (втори вариант)

Няма какво да я придобиете, тя е вътре у вас. (втори вариант)

Вие трябва да я проявите. (втори вариант)

Ако имате едно желание, което е камък, ще го турите в пещта по всички правила и ще му налеете вода отгоре. (втори вариант)

Изгубването на влагата в кой да е живот образува тази твърдост. (втори вариант)

Следователно туй състояние, за да може да го балансираме, по същия закон и отпред ще повдигнете. (втори вариант)

На три места трябва да стане промяната – отзад, отпред и на челото. (втори вариант)

Ако се развива само на едно място, ражда се дисхармония. (втори вариант)

Тези центрове (х) привличат всичката кръв, следователно там, където кръвта нахлува повече, органите са по-активни. (втори вариант)

А в дадения случай тези личните чувства се развиват анормално. (втори вариант)

Тази енергия трябва да се пласира разумно. (втори вариант)

Човек трябва да изучава своето естество. (втори вариант)

Как са разположени силите. (втори вариант)

Защото привлича известни сили, които не му са потребни. (втори вариант)

Знаете от физиката – водата, която е тъй мека, ако на тази вода й дадем един наклон, тя става лоша; ако й се даде силен наклон, всичко може да изкопае и завлече – ако количеството и наклонът е голям. (втори вариант)

Ако един човек със силна мисъл даде наклон на мисълта си в лошо направление, всичко, каквото се намира там, може да помете. (втори вариант)

Те дават мекота на човека. (втори вариант)

Човек съзнава, че и окръжаващите около него същества имат право да живеят, да участват в същите блага, в които той участва. (втори вариант)

Вие ще разглеждате човека нито като добър, нито като лош. (втори вариант)

Но той може да бъде и добър, и лош. (втори вариант)

Онзи момент, когато той решава да бъде добър или лош, той е извън времето и пространството, но резултатите на злото и доброто се проявяват във времето и пространството, а причините, от които се заражда доброто или злото, са извън времето и пространството. (втори вариант)

До едно време си бил с добро разположение и изведнъж настане една промяна в тебе. (втори вариант)

Не можеш да определиш времето, когато е настанала промяната. (втори вариант)

Съзнанието не е било достатъчно будно, за да схване онзи момент, когато е станала тази промяна. (втори вариант)

Ако моето съзнание е толкова бодро, бдително, виждам, че вие носите една губерка, с която искате тъй да ме мушнете. (втори вариант)

Аз ви виждам, вие се приближавате и аз имам една пластинка желязна, турям я под дрехата, вие мушнете, зарадвате се, и аз се зарадвам. (втори вариант)

Съзнанието трябва да бъде будно, да вижда в дадения случай откъде идва неприятелят. (втори вариант)

Това значи да турите шлема, както казва Павел. (втори вариант)

Във всички случаи да се пазиш от разжежените стрели на дявола. (втори вариант)

Будно трябва да бъде съзнанието. (втори вариант)

Идва някой, иска да ти говори: „Ти знаеш ли какво мнение имам за теб? (втори вариант)

" Слушай, казвам аз, ела да идем на гостилница да се гостим. (втори вариант)

Не любопитствай да знаеш мнението му за себе си. (втори вариант)

Морала трябва да го приложим. (втори вариант)

Трябва да бъдем умни. (втори вариант)

Не мислете, че ако вие имате двама или трима приятели, които ви хвалят, че всички хора тъй мислят. (втори вариант)

Може след време да измениш своето мнение. (втори вариант)

За да имаме добро мнение за обществото, нашето съзнание трябва да бъде толкова будно, че ти трябва да знаеш да угодиш на всички. (втори вариант)

Цяла една наука има в окултизма, упражнявате я – да знаеш как да угаждаш на хората. (втори вариант)

Тогава трябва да заприличаш на един хамелеон, да се мениш. (втори вариант)

Следователно този резултат по никой начин не можете да избегнете. (втори вариант)

По кой начин може да се измени? (втори вариант)

Ще почнете да мислите по друг начин, да живеете по друг начин. (втори вариант)

Затуй трябва да направите един прелом в мисълта си. (втори вариант)

Не можете ли да направите прелом в мисълта си, животът ви ще тече по същия начин. (втори вариант)

Може да морализирате по който искате начин. (втори вариант)

Например на човек, който се сърди, не може да го морализираш. (втори вариант)

Да го похвалиш – лошо, да го нахраниш – недоволен, каквото да му направиш, всякога остава все недоволен. (втори вариант)

Как угаждате на себе си? (втори вариант)

5. Живите закони на добродетелите

“ Страданията, които вие наричате тежки, са от вас създадени.

За тези страдания Христос е казал: „Вземете моето иго, защото е леко и приятно“.

Можете ли да кажете, че майката на някое дете е изменила естеството си, ако метне на гърба си една меча кожа и така се яви пред своето дете?

Тя е метнала отгоре си тази кожа само да го изпита, дали и в мечата кожа то ще я познае.

Истински ли са страданията на това дете, което при вида на тази мечка започва да вика, да плаче?

– Защото не познава майка си.

Ако и ние, като това дете, не познаваме Божията благост, Божието присъствие, даже и под мечата кожа, това показва, че ние не познаваме Бога и Неговите прояви.

Възможно ли е да я събирате с разни числа?

Ако имате един топ плат от хиляда метра и го измервате с метъра, от това измерване платът изменя ли се?

Мнозина се мислят за много важни, за учени, за силни хора.

“ Ако направите някакво добро, без да очаквате нещо, срещу него пише: „Сметката е отворена, да му се плати!

“ Следователно, ако от деня на раждането до деня на смъртта си вие сте прекарали само страдания и скърби, без да видите някакво добро, срещу всеки изминат ден ще има написано нещо, без черни линийки.

Като отидете на небето, вие ще се радвате на красив живот.

Това показва, че на земята за всичко ви е заплатено.

Човек може да мисли като Бога само когато живее чист, духовен живот.

Човек може да води духовен живот, когато прилага законите на добродетелите.

За да дойде до това положение, той трябва да изучава тези закони.

Обаче това не подразбира, че ти ще бъдеш свободен от страдания.

Не, при сегашния живот абсолютно невъзможно е да се избегнат страданията.

За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му.

След това страданието пак ще дойде.

После той повторно ще се моли да го посети Духът, да облекчи страданието му.

Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си.

Каква нужда имаше Христос да се моли?

Каква нужда имаха светиите, пророците и апостолите да се молят?

Всеки човек, малък и голям, светия и обикновен, трябва да се моли.

Представете си, че имате да плащате полица от 25,000 лева, а нямате пет пари в джоба си.

– „Нямам повече, освен 1000 лева.“ – „Добре, ще благодаря и на тях.“ Взимаш тези 1000 лева, но ти остават още 24,000 лева.

Той казва: „Имам само 1000 лева, с които мога да ти услужа“.

Взимаш тези пари и продължаваш да ходиш от приятел на приятел; всички ти дават по 1000 лева.

Вечерта, като се прибереш у дома си, преброяваш парите, въздъхваш си облекчен и казваш: „Утре ще мога да си изплатя полицата, но трябваше на 25 места да тичам и да се моля, докато изкарам тези 25,000 лева“.

Аз ви навеждам на тази мисъл, за да изучавате законите на добродетелите.

Те сами трябва да стъпват на краката си.

Обаче мине ли детинската възраст за децата, оставят ги да ходят с краката си по техния определен път.

Всеки човек най-първо трябва да заработи за постигане на същественото в себе си.

Не се наемайте да постигнете изведнъж всичките добродетели.

Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел.

Стане ли човек йога, достатъчно е само да вдигне ръката си, и живата природа ще му отговори.

Тя го познава и затова отговаря на всички негови желания.

Какво искате да придобиете през 26-та година?

Някои казват, че през 26-та година светът щял да загине.

Не се занимавайте с такива въпроси.

Светът няма да се свърши нито в 26-та, нито в 27-ма години; през тези години няма да има нито земетресения, нито градове ще изчезват.

Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните молитви могат да отменят тежката карма на този град.

Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тези хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва, Бог е отменил присъдата.

Казвате: „Ние искаме да знаем какво ще стане през 26-та година“.

Щом искате, можете да знаете.

През 26-та година ще станат много чудеса: много хора ще се родят; много хора ще се оженят; много хора ще възкръснат; много студенти ще свършат университет; много уволнени чиновници отново ще бъдат назначени на служба; много мъже ще се примирят с жените си.

За да бъде човек пророк, той трябва да знае законите, на които се подчиняват всички явления.

Кога ще стане всичко това?

Истинският пророк трябва да предсказва бъдещето, но доброто, което идва.

Той трябва да предскаже, например, че се създава нов континент, в който хората пак ще живеят.

Значи те няма да умрат, но ще преминат от един свят в друг.

Друг пророк трябва да предскаже, например, че някой параход ще потъне, ще претърпи катастрофа, но всички пътници ще бъдат спасени, друг параход ще им дойде на помощ.

– Имат смисъл, разбира се, защото всички хора от потъващия параход, които са били спасени, или пък всички хора, които са се преселили в новия континент, са живи свидетели на пророчествата и ще кажат: „Така предсказаха еди-кои си пророци, и така стана“.

Иначе, ако пророкът предскаже, например, че цяла Европа ще загине, или че еди-кой си параход ще потъне, и неговото пророчество се сбъдне, кой ще остане да свидетелства, че думите на пророка са истински и верни?

Според неговите предсказания няма да остане жив човек на земята.

Когато апостол Павел пътувал с един кораб по Средиземно море, той предсказал, че този параход ще се разбие и ще потъне, но всички пътници ще бъдат спасени.

Ако всички пътници в този кораб бяха потънали, кой щеше да разправя за пророчеството на апостол Павел?

Сега и вие, като предсказвате, пазете следното правило: гледайте всички пътници от потъващия кораб да стъпят благополучно на острова на спасението, за да разправят после за вашето предсказание.

Те четат писаното по вестниците върху разни въпроси, слушат какво се говори в школата и от всичко това образуват каша.

Казвам: Окултният ученик трябва повече да мисли, по-малко да говори.

Щом прочетете някой вестник, задръжте новините в себе си.

Не бързайте да ги споделяте с другите, защото те още не са проверени.

Защо като четете новините от вестниците, бързате да ги споделите и с другите хора, а като прочетете нещо от Библията, не споделяте с ближните и с познатите си?

Пълните ли умовете си с разни сензации от вестниците, вие няма да се домогнете до Истината, понеже платното на мозъка ви ще бъде зацапано от безполезни и ненужни работи.

Освободете мозъка си от ежедневните новини на вестниците.

Вестникарските съобщения оставяйте за хора, чийто мозък не е зает с по-високи интереси.

Във вестниците има и хубави статии, които заслужават да бъдат четени.

Всичко останало, било по вестниците, било в други книги, оставяйте вън от вашето внимание, защото тези неща нарушават мира и равновесието на човека, развалят общото му разположение, а понякога даже и от Бога го отдалечават.

Какво трябва да придобиете през тази година?

Желая на всинца ви да придобиете търпение, защото то представлява гръбнакът в човека.

Както знаете, хората спадат към гръбначните животни.

Тази година, 26-та, трябва да се отбележи с придобиване на търпение, което да служи във вечността, като стълб на живота.

През 27-та година трябва да придобиете милосърдие, а през 28-та година – любов към Бога.

Значи днес ви давам програма за работа за 3 години.

През тези 3 години трябва да развиете търпение, милосърдие и любов към Бога.

Придобиете ли тези три добродетели, от 28-та година нататък няма да имате големи мъчнотии.

Щом навлезе в по-гъста материя, и страданията му се увеличават.

То не може да се постигне изведнъж, но постепенно.

Да бъде човек търпелив, това е цяла наука, цяла философия.

Човек трябва да работи върху търпението съзнателно, без да чака хората да му напомнят, че трябва да бъде търпелив.

Всеки трябва сам да съзнава, че работи върху търпението.

Ако някой не може изведнъж да бъде търпелив и милосърден, това не значи, че той не работи.

Напротив, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини как да постигне тези добродетели.

Щом е така, бъдете внимателни към своите братя и сестри, да не накърните с нещо душата им.

Често някои ученици се оплакват, че другите ги нападали, и като не могат да понасят техните нападки, те започват да се нахвърлят върху тях, да ги наричат лицемери.

Това са празни думи, които не позволяват на ученика да употребява.

За всяка празна дума той ще дава отговор пред Бога.

Много от учениците си позволяват голяма свобода, която граничи с понятието „слободия“.

Не, докато си вкъщи, говори, каквото искаш, но щом излезеш вън, мълчи.

Да изобличиш брата си, това не е казване на истината.

Ако искаш да кажеш на брата си истината, можеш да му кажеш: „Братко, ти имаш голям запас от енергия, която можеш да проявиш и като любов, и като милосърдие.

Ти можеш да бъдеш и търпелив – от тебе зависи“.

Ученикът трябва да има мек, сдържан, благороден език.

Той може да превръща всички отрицателни мисли в положителни.

Обиди ли те някой, кажи му: „Моля ти се, говори и на мене така, както говориш и на себе си.

Аз зная, че ти си добър човек и можеш да говориш меко“.

Ако дойде някой при мене и ми каже, че иска да му говоря, както говоря на себе си, ще кажа: „Аз ще ти говоря, както искаш, но и ти ще ми говориш, както говориш на себе си“.

Ако вие ми говорите, както на себе си, и ако аз ви говоря, както на себе си, между нас ще има пълна хармония и разбиране.

Бялото Братство изисква от всинца да приложите тази задача в действие.

Ще вдигнете и двете си ръце нагоре, малко отворени, с дланите една срещу друга.

Казвам: Всемирното Бяло Братство изисква от учениците на окултната школа в България в продължение на три години да придобият трите велики добродетели – търпение, милосърдие и любов към Бога.

Ако се заемете с тази задача, навсякъде ще имате тяхното съдействие, тяхната помощ.

Работите ли върху тази задача, вие ще имате съдействието и на вашия Учител.

Като започнете да се връщате назад, променяте ръцете си: лявата вдигате нагоре, а дясната сваляте долу.

Като слезете на земята, сваляте и лявата ръка при дясната; двете ръце поставяте една срещу друга, за да се свържете с магнетическото течение, което постоянно иде от слънцето към земята.

Следователно три основни неща ще трябва да придобиете за 3 години.

Във време на упражнението ще гледате да се освободите от всякакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до слънцето с всички ваши смущения, вие ще се свържете с известни отрицателни течения, които ще ви въздействат дисхармонично.

Едновременно с тях ще се научите как да говорите.

Значи във време на цялото пътешествие, което ще трае всичко 10 минути, вие ще оставите багажа си на земята и на връщане ще си го вземете.

Ако говорите на другите, както говорите на себе си, по същия начин и на вас ще отговарят.

(Четоха се темите: „Най-старото дърво в света“, „Колко клетки има в човешкия мозък“ и „Най-силната дума в българския език“.)

Това значи да говорите и да ви се отговаря с езика на Мъдростта.

Следващия път пишете върху темата: „Произход на сините и на черните очи“.

Тогава всеки от вас ще представлява разумна душа, изпратена на земята да се учи.

Единицата, повдигната на квадрат, дава единица.

Да бъдеш разумна душа, това подразбира да водиш съзнателен, разумен живот.

Числото 2, повдигнато на квадрат, дава 4.

Когато човек стане разумен, в пълния смисъл на думата, всички негови прояви са музикални.

Когато се говори за окултна психология, трябва да знаете, че нейните възгледи и схващания за душевния живот на човека коренно се различават от тия на обикновената психология.

При какви условия, например, оловото може да стане меко?

Физическата топлина не само че не предава на човека топлина, която е характерна за живота, но тя обикновено изгаря, разрушава.

Ако поставите ръката си в огъня, тя непременно ще изгори; поставите ли я в специфичната топлина на живота, градусите на която са по-интензивни от тези на обикновената топлина, тя по никой начин няма да изгори.

Кой огън е по-силен: този, който гори и изгаря, или този, който гори и не изгаря?

Огън, който гори и не изгаря, е по-силен от този, който гори и изгаря.

Всички съвременни християни, или изобщо всички хора, искат да имат приятни настроения, но разумната природа, която е предвидила всичко, тя е поставила чувствата в зависимост от известни закони.

За пример, човек не може да бъде милосърден, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бъде търпелив, нито добродетелен, ако не разбира законите на търпението и на добродетелта.

За пример човек може да бъде милосърден само ако разбира закона на милосърдието.

Разбира ли този закон, той ще има метод как да придобие милосърдието; щом има метод, той ще знае елементите, чрез които ще прояви милосърдието.

Когато някой човек плаче за страданията на другите хора, милосърден ли е той?

Не, този човек с плача си само изказва съжаление към другите.

Дойде ли някой при него, той е готов веднага да му помогне.

Например дойде при вас някой ученик, който не може да реши задачите си.

Вие веднага отделяте част от времето си за него и му помагате в решението на задачите.

Разположението на сърцето към услуга във всеки даден случай говори за милосърдие в човека.

Ако след като направите услугата, започвате да разправяте какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието.

Следователно всеки, който знае да чете, сам ще разбере какво сте направили.

Не е нужно вие сами да го разправяте.

Казвам: Всички неща трябва дълбоко да се проучват, за да се разбере техния вътрешен смисъл.

Например някой човек чете свещеното Писание и казва: „Когато отида на небето, аз ще познавам ангелите, ще се разговарям с тях“.

Това е обикновено разбиране на въпросите.

Да познаваш ангелите, не е достатъчно само да си прочел нещо за тях.

Да познаваш човека, не е достатъчно само да го срещнеш.

Да познаваш мечката, не е достатъчно само да я видиш на картина или някъде в гората.

Обаче разумността е голяма единица, която може да се раздроби на множество разумни частици, всяка от които има свое специфично качество.

Да оставим този въпрос неразрешен, защото често неразрешените задачи са най-приятни за човека.

Когато се говори за разумността, трябва да се разбира цялото, а не частите му.

Първо човек трябва да има понятие за цялото, а после и за неговите части.

Той създава света, без да зависи от него.

Бог е извън всички неща и от нищо не зависи, от нищо и с нищо не може да се определи.

Някои философи казват, че и Бог страда, като хората.

Веднъж Бог е създал света, Той знае, че хората трябва да работят.

И когато страдат, Той знае, че те работят.

В това отношение, колкото повече човек страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плод е дало неговото дърво.

Бог гледа еднакво и на страданията, и на радостите, които хората преживяват.

И когато Бог иска да покаже своето доволство от хората, Той им изпраща повече благост, която се изразява в повече скърби и радости.

Казвате: „Защо Бог ни изпраща толкова тежки страдания?

6. Саваат - Амон-Ра

Тогава един от небесните богове се влюбил в нея и решил да слезе на Земята и да я устрои.

Аз изследвам този закон в природата, но до сега не съм срещнал нито един човек, на когото очите да са поставени точно на този меридиан.

Аз не смея сега да изнеса същинското му име, но го наричам под друго име Саваат-Амон-Ра.

Очите на някои хора са близо до този меридиан, но казвам: те трябва да бъдат поставени точно на този меридиан.

Той като слязъл на Земята, направил си един отличен палат от мрамор, бял като мляко.

Всички прозорци на този палат били от диаманти и от злато.

Такъв човек ще може да разрешава лесно въпросите на живота.

Този палат бил толкова красив, че славата му се разчула навсякъде и отишла чак до Слънцето.

Един ден, когато се разговаряли в Небето за този палат, двете сестри, светлината и водата чули този разговор, чули за Саваат-Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен на който нямало в цялата Слънчева система.

Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на Земята и да видят този палат.

Но когато се карат набожните, религиозните хора в света, ние виждаме, че те се карат по особен начин.

Те се облекли с най-хубавите си дрехи и тръгнали инкогнито за Земята.

Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата сестра й водата, не могла да влезе в палата и останала вън.

А един религиозен човек пристъпва към тебе грубо, нахално казва: аз трябва да ти кажа истината и ти забива ножа.

Светлината като се спряла в стаята на Саваат-Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда.

Всички религиозни хора твърдят, че те знаят истината, че Господ им говори, че са във връзка с Небето.

Гледа навън и вижда там сестра си.

Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче.

Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно капки.

Колкото повече плакала, толкова повече те се измивали, а диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат-Амон-Ра.

Щом казвате,че живеете в Бога, трябва да бъдете ясновидци.

Водата запитва своята сестра светлината: сестро, как влезе в палата?

Дойде при мене преди няколко дни един господин и ми каза: извинете ме господине, аз няма какво да ви се препоръчвам, зная, че вие имате вътрешно зрение.

Искам да се поразговоря с вас, а пък вие ще съдите какъв съм според както ме схващате.

Мъчи се водата да влезе, но не може.

Той не спори за нищо, но ме попита: как трябва да се схваща според вас истината и правдата в живота.

Питам ви защо водата не може да влезе там, където светлината влиза?

Той говори с мене върху ред философски въпроси, поблагодари и си отиде.

Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика в състоянията и че там, където светлината влиза, водата не може да влезе.

Всеки от вас трябва да знае, какво е състоянието на човека, с когото говори.

Според мене да знаеш недъзите на един човек, това не е никаква наука.

Като излязла в двора, осветила всичко наоколо си.

Според мене великата наука седи в това, да намериш доброто във всеки човек и да го извикаш.

Така започнали да се събират жители от околността на града, където живеел Саваат-Амон-Ра и видели, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор.

Да виждаш лошото в човека, това всеки може.

Те започнали да се питат от къде иде тази вода и не могли да научат как се е събрала толкова много вода.

Това е наука достижима за всички хора.

Водата текла навсякъде.

Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е велика божествена наука на съзнанието.

Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала.

Защото не могла да влезе в стаята на Саваат-Амон-Ра.

Тогава царят казва на водата: съжалявам, че ви причиних толкова страдания, но то е защото не сте влезли в правия път.

В моят палат има място и за водата, и за светлината, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие.

Законите на водата и светлината в невидимия свят, в Слънцето са едни, а тук на Земята са други, различават се.

Ти не можеш да оставиш овцете си да ги пази един вълк.

Тук се влиза през вратата, а на Слънцето може да се влиза и без врата.

Ти не можеш да оставиш кокошките си да ги пази една лисица.

Сега много философи искат да разрешат въпросите през прозорците и стоят вън да плачат.

На малките деца, у които съзнанието не е развито, ти не можеш да оставиш да разтършуват яйцата.

Голяма част от съвременния свят са вън, поглеждат през прозорците.

И бащи и майки, и деца, и свещеници, и проповедници, всички са отвън, всички плачат, проливат сълзи, защото не могат да влязат в този красив палат на Саваат-Амон-Ра.

И тъй, сега дойдохме до истинските данни.

Той дава разрешение на съвременния живот.

ги направи по-тънки, той смекчава характера си, но неговата воля става по-слаба.

Вие трябва да го преведете, да разберете символите, които се крият в него.

Ако направи веждите си много дебели, тогава волята му става много силна.

Ние искаме нашия живот да бъде щастлив, но искаме да придобием това щастие по един произволен начин, а в света няма произвол.

Той става много наблюдателен, но груб.

У наблюдателните хора няма голяма разсъдителност.

Следователно, за всеки човек, който е дошъл на Земята в божествената книга има точно определено, колко големи, колко дебели трябва да бъдат веждите му и по колко косми трябва да има на тях.

Никой в света не може да действа самостоятелно.

Всичко това не е случайно, то е точно математически определено.

Който и да е от нас, ако рече да извърши едно произволно действие в света, това действие се отразява върху съзнанието на всички разумни същества.

Вие броили ли сте по колко косми трябва да имате на веждите си?

Затова всеки разумен човек когато иска да възприеме някоя мисъл или когато иска да изрази някое чувство или когато иска да изпълни някое действие, той трябва да се спре и да помисли, има ли някаква връзка в дадения момент между неговото съзнание и съзнанието на другите разумни същества?

Един съвършено честен човек трябва да има точно определено количество косми на веждите си.

В съзнанието на човека не трябва да има разпокъсаност.

Например, разпокъсано е съзнанието, когато казваме, че всички хора са вълци.

Ако това заключение, че всички хора са вълци е вярно, тогава и ти като човек си вълк.

Аз няма да ви казвам, колко е това количество, но казвам, че по количеството на космите, които липсват у вас, дали една единица, две единици или повече се познава отклонението, наклона на вашата ос.

Някои хора имат сини очи, други черни.

Не, не е така, всички хора не са вълци.

Сега сините очи се заместват с черни.

В света преобладават повече черните очи.

Хората на север имаха сини очи, но сега постепенно почнаха да изчезват, да се изгубват.

Хората със сините очи са повече идейни, а хората с черните очи са повече на чувствата, те са по-жежки хора.

Няма какво да се занимаваме с него.

Има един, който може да ви научи.

Тогава питам: какви трябва да бъдат идеалните очи?

Ние можем да го намерим всякога.

Според мене, сутрин човек трябва да има сини очи, на обяд- кестеняви, а вечер черни.

Човек трябва да мени очите си по три пъти на ден.

Този, който може да ни научи всякога носи радост за душите ни.

Да имаш сутрин сини очи, на обяд кестеняви, а вечер черни, ти си истински човек.

Представете си, че някъде в Земята има заровено едно богатство и този, който може да ви научи ще дойде и ще ви каже, къде се намира това богатство.

Като станеш сутрин и се огледаш в огледалото, ще кажеш: сутринта моите очи трябва да бъдат сини.

Когато вашият живот е завършен в едно отношение и дойде някой и ви избави от това положение, повдигне ви на по-горно стъпало, по-същия начин у вас се заражда радост.

На обяд очите ти трябва да бъдат кестеняви и да кажеш: сега трябва да живея с хората добре и да бъда мек.

Вечер очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си.

Дойде ли във вас тази божествена светлина, вие ще почувствате тази радост в душата си.

Питам: колко християни има, които могат да правят очите си сутрин сини, на обяд кестеняви, а вечер черни!

Не почувствате ли тази радост в душата си, значи не е този, когото очаквате.

0.94169306755066