НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
243
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
243
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Да
се върнем към въпроса, защо с тази философия ние ще отидем толкова далеч, ще се намерим като петел в кълчища, няма
да
можем
да
излезем навън.
И аз, без
да
искам, изпитвам съжаление към него.
Да
, ето, аз ви казвам как трябва
да
се нахраните.
Аз подлагам това учение на един свещен опит, който и вие трябва
да
направите.
Без
да
искам, без
да
правя някакво усилие, моето сърце се разтваря и тази душа чувства любовта.
Та казвам: вие имате поне един случай в живота
си
да
проявите вашето съвършенство.
Вие можете
да
направите опити и
да
се уверите.
Вие казвате: аз не мога
да
помагам, аз не съм съвършен.
Като казвам, че това учение е идейно, не мислете, че като направите първия опит и не сполучите, сте се излъгали и
да
кажете: той само така проповядва, излъга ни той нас.
Не приятели, ако един механик е учил при някой виден учител цели 20 години и след това нищо не може
да
направи, къде седи грешката?
Несъвършен
си
, ако не постъпваш съобразно Волята Божия.
Съвършен
си
, ако постъпваш съобразно Волята Божия.
Може
да
е някой механик, може
да
е някой пророк, но всички трябва
да
учат.
Там не се казва, че ти
си
съвършен.
Често съвременните религиозни хора казват: Господ взел един говедар и го направил пророк.
акт, който сам по
себе
си
не може
да
се завърши.
Турците имат следната поговорка за случая: и
да
видиш, и
да
чуеш, пак не вярвай!
Съвършенството, това е един вечен идеал не само на хората, но и на всички разумни същества.
Тъй било, ще вземат един човек от говедата и пророк ще го направят.
Вложиш ли тази мисъл в
себе
си
, ти ще спреш правия развой на твоето сърце, на твоя ум и на твоята воля и в тебе ще се зароди едно объркано състояние.
Ще
усетиш
главоболие, ревматизъм, бодеж в стомаха
си
и т.н.
Човек все таки трябва
да
се стреми към нещо, все трябва
да
има каква
да
е идея.
Всички съвременни хора страдат от отричане на идейния живот в
себе
си
.
От това гледище човек трябва
да
има една широка душа, т.е.
той не трябва
да
бъде дребнав.
Ние трябва
да
знаем законите за това.
Когато ние разискваме по някои обществени въпроси или върху някои домашни въпроси, или върху някои духовни или морални въпроси, всякога има опасност
да
се породи някакво недоволство.
Този пророк, преди
да
е станал такъв, е бил способен човек.
Учителите са го взели от говедата, но цели 20 години най-малко той е учил и след това той е станал пророк.
Само критиката може
да
се превърне в едно вътрешно изправление на живота, което може
да
ни доведе до едно пълно съвършенство.
Да
станеш пророк не е тъй лесно.
Ако хората не дават цена на златото, и то няма
да
бъде ценно, и парите нямат
да
бъдат ценни.
Това, че той бил взет направо от своя занаят на говедар, от едно най-долно положение, то е само едно насърчение.
Човек може
да
бъде съвършен в даден момент, но не може
да
бъде съвършен във всички моменти.
Какво лошо има в това, че някой бил говедар.
Той може
да
бъде съвършен в своята специалност, а именно, той може
да
бъде съвършен като химик в своята лаборатория.
Той може
да
бъде съвършен като богослов или като свещеник, или като проповедник.
Този пророк по погрешка е отишъл при говедата, затова Учителите са го извадили от това място, като му казват: не ти е мястото тук.
Той може
да
бъде съвършен като музикант.
Той може
да
бъде съвършен като търговец и т.н.
Някоя жена може
да
бъде съвършена като домакиня в дома
си
и т.н.
Изобщо, човек може
да
бъде съвършен в своята специалност, каквато и
да
е тя.
Опасността
да
бъде някой говедар седи в това, че говедата имат особено ниски вибрации.
Техният живот е на особен ключ и с това влияят на своя говедар.
В техния живот има едно ужасно противоречие и когато човек стане говедар, постепенно започва
да
се приспособява към вибрациите, към вълните на своите говеда и след 20 години той и говедата му започват
да
си
приличат, този човек огрубява.
Всички тия неща съществуват само у човека.
Често той взима кривака
си
, че на едно от говедата счупва рогата, на друго от говедата счупва рогата и не иска
да
знае за нищо.
И говедата започват
да
постъпват като него: виждаш едно животно ритнало друго, после второ, трето и т.н.
Някой казва: аз вярвам в еди коя
си
религия.
В обходата
си
, в характера
си
.
Не само това, но и лицето на този говедар заприличва на говедата, ако той ги обича.
Та в това отношение, като живеете в това общество, трябва
да
се стремите
да
възприемете от него всичко това, което е възвишено и благородно и
да
го прилагате.
Той е съвършен отвън като дипломат, вие го виждате външно.
А всичко онова от обществото, което е вредно за времето, туряйте настрана!
Ще свърши работата
си
, ще се прояви и ще
си
замине.
Вие не можете завинаги
да
запазите това съвършенство.
Ако пратят на изпит във вашия дом за една седмица само, то ще слезе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселост и след седмица ще изчезне, като казва: аз имам работа, трябва
да
замина!
Благодарете, че не можете
да
го запазите завинаги!
Всеки трябва
да
знае, че начините и методите за приложение се намират в самия него, а само за онези семена, които се намират вложени във вашата душа и във вашия организъм се изискват външни условия, които
да
спомогнат за тяхното израстване.
Ако вие можете
да
запазите туй състояние завинаги, не зная какво би станало с вас?
За пример, вие слушате някой виден музикант, но трябва
да
знаете, че не е учителят му, който го е направил музикант.
Всички ще кажат: много добър е този слуга, дано остане за по дълго време
да
ни пошета.
Да
мислим човека за съвършен и
да
не може
да
покаже това свое съвършенство, това е едно тежнение на човешкия дух.
Той е музикант благодарение на онези дарби, които са вложени в него.
Под съвършенство аз разбирам простор, широта, най-голямата възможност, в която човек може
да
се прояви.
Аз бих желал хората
да
се представят така, но и всяка една работа трябва
да
се извърши присърце.
Когато човек казва, че иска и може
да
се прояви, аз считам това като най-добра страна на живота.
Всеки човек, който е музикант, челото му го издава за такъв.
И наистина, само съвършеният човек може
да
прояви любовта.
Степента на развитието на неговите музикални органи показва доколко той е музикант, доколко той може
да
твори или не, доколко той е един обикновен или един велик музикант.
Само съвършеният човек може
да
прояви мъдростта.
Това се определя от широчината на челото му или от издадеността на музикалния му орган, или пък от нишките и дължината на слуховите нерви.
Само съвършеният човек може
да
прояви истината.
И ред още съчетания определят по-нататък неговата творческа способност и сила като музикант.
Само съвършеният човек може
да
прояви правдата.
Другаде виждаме някои хора, които искат
да
имат нежна, деликатна обхода към другите.
Само съвършеният човек може
да
прояви добродетелта.
Това е отлично чувство, но у всички хора не е еднакво развито.
Туй върша аз, но
да
ми казват, че омотавам хората в лъжа, в безумие, в глупости, не приемам.
Аз не съм от тези, които могат
да
внушат това.
Всички вие може
да
се проявите като съвършени, нищо не ви пречи.
Никой от вас не може
да
се оправдае, че има нещо в живота, което му пречи, което го спира.
Всеки от вас трябва
да
бъде честен в
себе
си
.
Трето, хора, на които животът е радиален, тъй както радиусите в една окръжност.
Нищо. Че не може
да
направите това или онова, туй е една фикция.
Честен трябва
да
бъде човек.
Ако аз не мога
да
дигна 1000 кг на гърба
си
, това не показва моята слабост.
Когато казвам, че някой човек се движи по крива линия, аз подразбирам, че той при известни условия трябва
да
се огъне, тъй както Земята някъде се огъва, а на някои места е изпъкнала.
Като срещна хората, аз ги държа в сърцето
си
и аз живея в тях.
Тези 1000 кг аз мога
да
ги дигна, но как?
Ако
си
един връх, ти ще се огънеш при известни условия и ще станеш малко валчест.
Искам те
да
бъдат така, както и аз.
По този начин аз ще мога
да
дигна не само 1000 кг, но и 10 000 кг, както и 100 000 кг, па и милиони килограми.
Някъде пък трябва
да
се пречупиш.
Искам хората
да
бъдат разумни, щастливи,
да
имат всички блага, сегашни и бъдещи, които и аз имам.
У човека обаче има едно тщеславие и той казва: чакай
да
видя, мога ли
да
вдигна 1000 кг изведнъж.
Да
се огънеш, аз разбирам
да
бъдеш перпендикулярен на своето движение,
да
измениш първата
си
посока.
Да
имат всички възможности, които Бог ми е дал.
И изведнъж мога
да
ги вдигна, но това е друг въпрос.
И наистина, ако не можеш
да
постигнеш известни идеи по един начин, ще вземеш точно перпендикулярно движение на първото, ще вземеш точно противоположно движение на първото, ще се движиш по обратна посока на тази, по която
си
вървял.
Да
имат културата не на хората, а на ония възвишени същества, защото само по този начин ще можем
да
минем в тази Земя, към която се стремим.
Ако една мравка разглежда живота, тя ще го разглежда от свое становище.
И тогава казвам, мъжете трябва
да
се пречупват, а жените трябва
да
се огъват.
Някой ме пита: можеш ли
да
вдигнеш 1000 кг?
Господарите трябва
да
се пречупват, а слугите трябва
да
се огъват.
Всеки от вас носи своето свидетелство.
Казвам:
да
, и 1000 кг и 10 милиона килограма мога
да
дигна изведнъж, но мравешки!
Учените и духовните хора трябва
да
вървят по спирална линия и
да
се проявяват радиоактивни, т.е.
И за в бъдеще, като дойде у дома ти един слуга, той няма
да
носи своето препоръчително писмо, но ще носи своето свидетелство и ще каже: ето, чети сега по моето лице!
те трябва
да
имат светлина.
То е вече относителна сила.
Ти можеш
да
останеш при мен, ето ти службата.
Как трябва
да
се иска?
Да
се свърже една крива линия с един вътрешен душевен акт, това не е лесно за разбиране.
Искането трябва
да
бъде разумно.
Тогава и той ще каже: чакай господарю,
да
видя дали аз ще мога
да
живея с тебе.
Само разумният човек може
да
иска.
Тогава той е като една динамическа машина или като една бомба, готова
да
се пръсне.
Ако и той намери, че господарят е такъв, какъвто трябва, ще каже: много благодаря, че намерих такъв господар.
Само разумният човек може
да
хлопа.
Казвам: ние трябва
да
бъдем доблестни,
да
изповядваме погрешките
си
един на друг,
да
ги признаваме.
Само разумният човек може
да
търси.
Ще ви приведа един пример за дядо Тричко и за слугата му Марин.
Човек трябва
да
се установи в какво трябва
да
вярва, към какво трябва
да
се стреми, какъв трябва
да
бъде неговият идеал?
Такъв човек трябва
да
използва тия сили.
Той непременно трябва
да
се установи.
Той, през където мине,
си
отваря път.
Най-после Марин започва
да
краде.
Само тогава външният му живот може
да
стане красив.
Ако
си
вземе билет или ако отиде в някоя бакалница за захар, ще пререди всички и пръв ще излезе.
Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин взема една крина жито от него, утре друга и по този начин незабелязано
си
пооткрадвал по нещо.
Сега, някой може
да
каже: хлопам, но не ми отговарят.
Където и
да
отиде той, било като адвокат или като свещеник, навсякъде ще прояви своето естество.
Казвам: така е, има условия в живота, когато може
да
хлопаш и
да
не ти отворят, а има условия в живота, когато при първото чукане ти отварят.
Обаче, един ден Марин
си
купил едно Евангелие и започнал
да
чете.
Представете
си
, че аз отивам на гости някъде, където съм обещал
да
занеса една торба със звонкови монети.
Тъй, както четял, казва
си
най-после: лошо направих аз, тъй не се живее.
Той казва: аз нямам време
да
чакам.
Да
, там всички ме чакат.
Изобщо, в това отношение англичаните казват за такива хора, че са марсианци, обичат
да
воюват.
Аз от известно време взех
да
те обирам.
Тия хора искат
да
се проявят.
Днес
си
пооткрадна жито от хамбара ти, утре друго нещо, но така не се живее.
Но представете
си
, че аз отивам с един парабел някъде
да
обера някого.
Не е лошо това, но трябва
да
се знае, че в природата не съществува само един начин за проявление.
Как мислите, колко трябва
да
хлопам, за
да
ми отворят?
При меките характери, туй което обединява, което примирява, което дава вътрешен смисъл е изразено в кривите линии.
Аз тръгнах вече в нов път и не искам
да
живея по старому!
Колкото и
да
тропам, доброволно няма
да
ми отворят.
Тия криви линии придават известна красота на човешкото лице.
Дядо Тричко му казва: е, синко, ти не направи добре, но и аз знаеш ли колко ти изядох?
Следователно, ако вие искате невидимият свят
да
ви отвори, трябва
да
имате един вътрешен идеал.
Такива лица са приятни за гледане, създават известно вдъхновение.
Я вземи
да
прочетеш колко време
си
служил, колко ти се пада и колко
си
получил?
Идеите са, които дават вътрешен смисъл и красота на живота.
В устата им и в брадата им има нещо приятно.
Изважда кесията
си
и му заплаща всичко като му казва: за в бъдеще ще ми станеш син, ще бъдеш мой храненик.
Няма
да
се спирам върху тия тънкости, но искам
да
ви обърна внимание на това, че има известни математически линии, които са разумни линии.
Аз бих желал за в бъдеще в България
да
има такива дядо Тричковци и Мариновци.
Нашите учители, нашите свещеници, всичко това е създадено съобразно нашите идеали.
Честният човек ти не можеш
да
накараш
да
си
вземе думата назад.
И след всичко това съвременните хора казват, че с идеали не се живее.
Каквото обещание даде, ще го изпълни.
Хлябът, който ядем сега, е създаден съобразно идеалите, с които живеем.
Българинът, и той горкият обича
да
бъде точен, но неговият часовник е другояче направен.
Той, като обещае
да
отиде някъде, поне половин час ще закъснее.
Даже и онази къртица, която рови земята, има свои идеали.
И като пристигне, ще почне
да
се извинява и ще каже: моля
да
ме извините, че закъснях, гости имах.
Той трябва
да
им каже: добре дошли,
да
им се извини и
да
си
излезе, но
да
остане точен на думата
си
.
Не, всички живи същества
си
имат идеали, само че идеалите им се различават.
Англичанинът, като обещае
да
направи нещо, и гости
да
му дойдат, той се извинява, като им казва: господа, ще ме извините, в толкова часа имам обещание
да
се срещна с едно лице, затова ще изляза.
Сега ние се спираме при човешките идеали и казваме: нека се даде възможност
да
се проявят всички разумни човешки идеали, които могат
да
дадат почва и условия на човешкото съзнание
да
се просвети, за
да
се дойде до онези истински идеали, които водят към постигане на божията любов.
У нас обаче, ако речеш
да
се извиниш на гостите, те ще кажат: няма нищо, постойте малко тук, онзи нека ви почака.
Не може
да
се образуват разумни вътрешни връзки между хората, докато не се създаде един висок идеал помежду им.
Разумните същества, живата природа изобщо, е много точна в своите действия.
Следователно, ние имаме
да
работим още много.
Те казват: всеки трябва
да
бъде точно навреме, нищо повече, нито по-късно, нито по-рано.
Природата казва: ние не приемаме хора, които не чакат при вратата.
Че вие още не сте се научили
да
пазите своя ум!
2.
Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)
,
МОК
, София, 21.2.1926г.,
Изразителното лице външно може
да
е спокойно, но същевременно то изразява вътрешния живот на човека.
Всеки момент съзнанието на човека трябва
да
е будно,
да
контролира мускулите на лицето, за
да
не се отпущат.
Всички мускули са създадени от разумни сили.
Ако един мускул само е атрофирал, човек се лишава вече от действието на една разумна сила в своя организъм.
Всички мускули, всички нерви, артерии са създадени от разумни същества.
Като знаете това, не се стремете
да
отричате значението на малките неща в живота.
Всяко нещо, което Разумната Природа е създала, е на мястото
си
и не може
да
се отхвърли.
Например човек не трябва
да
има гуша, не трябва
да
има слаб стомах и не трябва мускулите на лицето му
да
са хлътнали.
Природата не обича скелети.
Даже камъните тя облича с мъх и лишеи.
Затова, каквото ви липсва, ще гледате
да
го придобиете.
Каквото Природата ви е дала, ще гледате
да
го задържите.
Една от задачите на ученика е
да
работи върху лицето
си
,
да
го направи изразително.
Обаче всички мускули около тях са в постоянно движение.
Лице, по което всеки може
да
чете, представлява добре написана книга.
При един виден френолог дошъл един господин, който го помолил
да
му каже нещо.
Френологът пипнал тук-таме главата му и казал: „Ще ме извините, господине, но нищо не мога
да
ви кажа.“ – „Защо?
“ – „Много ситно е писано върху главата ви, не може
да
се чете.“
Човешкото лице и човешката глава представляват книги, върху които Природата е писала с красив и четлив почерк.
Който погледне лицето или главата на човека, той трябва
да
прочете нещо, което
да
го зарадва, и като го прочете,
да
каже: „Прочетох една страница от една велика книга и останах доволен.“ Радвайте се, когато лицето ви се мени, когато мускулите изразяват вътрешните промени, които стават във вас.
Красивото, изразително лице дава импулс за работа, за наука, за изкуство, за поезия и т.н.
Красивото лице изключва всякакъв песимизъм.
Лицето на човека може
да
се изкриви от страдания, но временно само.
Когато човек осъзнае, че страданията са благо за него, той постепенно изправя лицето
си
и го довежда до онази красота, към която се стреми.
2), равновесието му се изгубва.
Той не може
да
седи на една точка само, на върха
си
.
За
да
запази равновесието
си
, този конус трябва
да
се движи много бързо, т.е.
да
бъде в непрекъснато движение.
Щом спре движението
си
, конусът пада на земята и се обръща с върха нагоре.
Щом изгуби равновесието
си
, с него заедно губи и силата
си
.
Ако искате
да
напишете писмо на някой свой приятел, с което
да
му съобщите, че работите, че мислите добре, това можете
да
изразите символично с конус, обърнат с върха надолу.
Ако искате
да
му пишете, че не работите умствено, че умът ви е в застой, можете
да
начертаете конус с върха нагоре.
Такива писма представляват езика на Природата, с който хората в бъдеще ще
си
служат.
Ако разбират символите, с които Природата
си
служи, съвременните хора биха могли в най-големи подробности
да
гадаят по земните пластове, по техните огъвания и напластявания,
да
разберат кога какви сили са действали, вътрешни или външни.
Земните пластове са писма от далечното минало на Земята, по които учените четат и превеждат.
Чрез концентриране на мисълта
си
към известен предмет те се домогват до ония абсолютни истини, до които обикновеният ум не може
да
проникне.
Работете съзнателно върху лицето
си
, за
да
го направите по-красиво, по-изразително от това, което имате днес.
Най-малкото постижение в тази задача ще възнагради труда ви, усилията ви.
Това ще бъде придобивка, която човек ще занесе със
себе
си
.
Всяка друга придобивка, която човек не може
да
вземе със
себе
си
, е временна, нереална.
Реално е само онова, което Духът и душата носят със
себе
си
.
Можем ли
да
постигнем това?
– Каквото желаете, можете
да
постигнете, но не изведнъж.
Щом останете свободни, работете върху лицето
си
.
Ако дойдат изкушения,
да
ви нападнат отвън или отвътре, дайте им работа
да
разрешават задачата на конусите.
„Накарайте мързеливия на работа,
да
ви даде ум“ – така казва българската поговорка.
Казвам: „Дайте работа на дявола, за
да
не ви изкушава,
да
не ви безпокои.“ Един англичанин имал две кози и една маймуна.
През деня козите прекарвали в планината, а вечер се прибирали у дома
си
, дето маймуната ги чакала с нетърпение
да
поиграе с тях.
Щом ги виждала, тя започвала
да
чисти козината им от наболите се по нея цигански тръни.
Когато не намирала тръни по козината им, маймуната започвала
да
скача по гърбовете им,
да
ги дърпа за брадите, за ушите,
да
си
играе с тях.
Козите врякали, теглили се, но маймуната продължавала
да
си
играе.
Най-после трябвало
да
дойде господарят
да
освободи козите от разигралата се маймуна.
Когато не намери тръни по кожата му и няма какво
да
чисти, той се качва на гърба му и започва
да
го тегли,
да
го измъчва.
Причината, поради която дяволите мъчат хората е, че нямат работа, няма с какво
да
се занимават.
Той не е добър, но не е толкова лош, колкото
си
го представят.
Понеже няма работа, дяволът измисля хиляди неща, с които изкушава човека и го кара
да
греши.
Сега, за
да
се освободите от изкушенията, от лошите влияния в живота, покрай обикновените
си
задачи вие трябва
да
си
създадете особени задачи,
да
се стремите към някакъв висок идеал.
При каквито условия и
да
се намерите, не се обезсърчавайте.
Работете за реализиране на вътрешните
си
задачи.
Всеки от вас трябва
да
си
купи по едно малко огледало, в което
да
се оглежда често, особено когато е неразположен.
Щом сте неразположени, огледайте се веднъж, два пъти и вижте за колко минути ще измените лицето
си
.
Като се оглеждате, изучавайте отличителните черти на недоволството, на гнева, на завистта и т.н.
– За това има ред причини, които трябва
да
се изучават.
Човек трябва
да
изучава тия промени,
да
упражнява мозъка
си
,
да
го държи в постоянно движение.
Щом искате
да
измените лицето
си
,
да
го направите по-изразително, трябва
да
се обърнете за помощ към мозъка
си
.
Ако искате
да
знаете какви промени са станали и стават в мозъка ви, ще се обърнете към лицето
си
.
Изучавайте лицето
си
, както астрономът изучава небето.
Желая ви всеки от вас
да
създаде от
себе
си
нов тип.
Българинът трябва
да
преобрази лицето
си
,
да
го направи красиво, изразително, то
да
служи за образец на новия човек, на новия тип.
Подвижният ум създава пластично, подвижно лице, върху което идеите се отпечатват като върху чувствителни стъкла.
Лицето на човека трябва
да
говори.
То трябва
да
представя стопанина на къщата.
Красивото, което човек носи
всебе
си
, трябва
да
бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото му тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки.
След това идат душата и Духът му като последни изразители на човешката красота и величие.
Поставете
си
за цел всеки от вас
да
предаде на лицето
си
някакъв специфичен израз.
Като се погледнете, един в друг
да
виждате образ на милосърдие, на разумност, на благородство, на ученост.
Всеки от вас
да
се заеме
да
изработи някаква добродетел в
себе
си
, която
да
се изрази на лицето му.
Работете усилено с мисълта
си
в това направление и вижте какво можете
да
постигнете.
Всяка сутрин или вечер отделяйте от времето
си
по 10-15 минути за размишление върху образа, който искате
да
създадете.
Интересно е
да
видите какво можете
да
постигнете за това време.
Ако искате
да
придобиете израз на милосърден човек, трябва усилено
да
мислите върху милосърдието.
Представете
си
мислено, че отивате в дома на една бедна вдовица с няколко малки деца.
Майката цял ден тича, работи, за
да
изкара за хляба на децата
си
.
Като
си
представите тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се събуждат у вас.
След това огледайте се в огледалото
да
видите какъв израз има лицето ви.
После
си
представете, че искате
да
помогнете на тази вдовица.
Бръквате в джоба
си
, но не намирате нищо.
Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица.
Наблюдавайте се вътрешно –
да
видите каква радост и доволство ще изпитате.
Огледайте се пак в огледалото
да
видите очертана ли е радостта на лицето ви.
Само по този начин ще можете
да
развиете в
себе
си
милосърдието.
Следователно, като ученици вие трябва
да
работите с мисълта
си
, за
да
развивате в
себе
си
всички ония чувства и способности, чрез които можете
да
предадете на лицето
си
изразителност и красота.
Обективният ум в тях е силно развит.
Когато горната основа на трапеца започва
да
се увеличава,
да
расте нагоре, това показва, че вътрешните условия на организма се подобряват.
Щом условията се подобряват, човек придобива повече сили
да
противодейства на мъчнотиите.
Колкото повече скулите на лицето се издават, а бузите хлътват навътре, толкова по-слаба е стомашната система на човека.
Когато стомашната система е слаба, човек се поддава на песимистични състояния.
Щом храната не се смила добре, и кръвта не може правилно
да
се пречиства.
Тези неправилности в организма създават неразположения на духа и човек започва
да
мисли криво.
За
да
не изпадате в песимизъм, чрез силата на волята
си
вие трябва
да
работите за подобряване на стомашната
си
система.
Гледайте се в огледало и работете с мисълта
си
, докато изправите мускулите на лицето
си
.
Мускулите на лицето трябва
да
бъдат пластични,
да
изразяват и най-малките прояви на вътрешния, душевния живот на човека.
Всички вие сте изучавали най-вече естествените науки.
(втори вариант)
Представете
си
, че горният трапец представя главата на един китаец, защото челото на китайците прилича на трапец.
(втори вариант)
Долната част показва, че природният ум е силно развит.
(втори вариант)
Тази линия може
да
расте, щом започне
да
се увеличава горната част на този трапец – това показва условия в самия организъм
да
противодейства на най-малките препятствия.
(втори вариант)
Зараждат се известни сили, които противодействат.
(втори вариант)
А слизането на тази линия навътре, това вече се отразява на стомашната система.
(втори вариант)
Щом тази част под скулите се вдаде навътре, започне
да
хлътва, от чисто органическо гледище стомашната система е повредена, не работи.
(втори вариант)
Затова хора, на които мускулите на лицето хлътват, стомашната им система започва
да
отслабва.
(втори вариант)
Затова трябва
да
вземат известни мерки.
(втори вариант)
Щом се повлече вашата стомашна система, непременно идва едно песимистично състояние на ума ви.
(втори вариант)
И то по простата причина, понеже храносмилането не става правилно, остават повече въгливи вещества, утайки, кръвта не е чиста, остава повече желязо, повече чужди полуорганически вещества и по закона на утайките започват
да
се напластяват около ставите, заражда се едно анормално състояние.
(втори вариант)
Затова първото нещо - ще гледате чрез силата на вашия ум
да
изправите вашето лице.
(втори вариант)
Ако се оглеждате, гледайте
да
държите мускулите на вашето лице под контрол.
(втори вариант)
Да
бъде то така изразително, щото всички ваши духовни прояви
да
се изразяват на лицето.
(втори вариант)
Да
не бъдете като една маска.
(втори вариант)
Ще правите тези движения, няма
да
се отпускате.
(втори вариант)
Ще
си
турите, пази
да
имаш съзнанието
си
върху своята мускулна система, защото всеки един мускул е създаден от една разумна сила.
(втори вариант)
И ако той се атрофира в теб, тази сила вече не действа.
(втори вариант)
Всички мускули, артерии, всяка една вена, всеки един нерв, той
си
има своето предназначение.
(втори вариант)
Той е образуван от известна разумна сила и ако този нерв изгуби своята функция в каквото и
да
е направление, изгубва се вътрешната хармония на живота.
(втори вариант)
Той не е току-така създаден, той се е прострял по закона на онова разумното протичане.
(втори вариант)
Вие не трябва
да
се спирате - това
да
го няма, онова
да
го няма.
(втори вариант)
Има неща, които не трябва
да
ги има, а има неща, които трябва
да
ги има.
(втори вариант)
Например може
да
ви излезе гуша, не трябва
да
я има.
(втори вариант)
Когато лицето ви хлътне, това състояние не трябва
да
го има.
(втори вариант)
Вие чрез волята
си
трябва
да
повикате всички сили на природата.
(втори вариант)
Природата не иска
да
има скелети.
(втори вариант)
Хубавите неща, които имате, ще гледате
да
ги не изгубите.
(втори вариант)
Първото нещо, ще гледате мускулите на лицето
си
.
(втори вариант)
Старайте се
да
направите вашето лице изразително.
(втори вариант)
Така като седите,
да
имате в лицето
си
известни черти, които
да
се не менят, но около тях всичко трябва
да
се движи.
(втори вариант)
Когато всеки може
да
чете по вашето лице, вие сте една хубаво написана книга.
(втори вариант)
"За вас нищо не мога
да
кажа." "Защо?
(втори вариант)
" "Много ситно е написано." (А това значи, че нищо няма.)
(втори вариант)
Човешкото лице трябва
да
бъде една книга.
(втори вариант)
И като мина и прочета,
да
съм радостен, че съм прочел един лист много хубав.
(втори вариант)
Лицето ви не
да
пази едно и също изражение.
(втори вариант)
Това
да
не ви стряска.
(втори вариант)
Според тази наука, лицето трябва
да
бъде израз на човешката душа.
(втори вариант)
И в този смисъл наричам красиви лица, те дават един силен импулс за работа, за наука, за изкуства, и всичкият песимизъм изчезва.
(втори вариант)
Красивото лице, изразителното лице всеки може
да
го има.
(втори вариант)
(Когато е разкривено лицето от страдание, красиво ли е?) Ще му разясним, че страданията са най-голямото благо, ще му разясним, ще му напълним главата, не ще се мине и една-две години, ще се изправи лицето му.
(втори вариант)
Аз ви навеждам към тези живи линии.
(втори вариант)
Тези са положителни черти (горните от чертежа), увеличава се силата, но с отрицателни действия.
(втори вариант)
(Когато се разширява горната част на лицето около очите.) Изобщо, когато се стеснява тази част (долу) – долната част на този трапец, колкото повече се стеснява, толкова умът става по-подвижен, но после дойде до едно положение, че изгуби своето равновесие.
(втори вариант)
Понеже, щом дойде един конус, този конус трябва
да
се движи, за
да
седи в равновесие, трябва
да
се върти бързо.
(втори вариант)
Само при едно силно движение може този конус
да
седи на тази остра точка.
(втори вариант)
Ако аз ви представя тези два конуса и ви кажа – разрешете тази задача?
(втори вариант)
Значи конусът В е, който е изгубил своето равновесие, своята сила.
(втори вариант)
Следователно в тези двата конуса можете едновременно
да
ги турите.
(втори вариант)
Искате
да
знаете –
да
кажем пишете два конуса на някого, ето една цяла телеграма.
(втори вариант)
Една шифровка, по един естествен начин
да
се разговаряте.
(втори вариант)
Ако този конус го направим така, С – това значи към падане.
(втори вариант)
Всички тези символи съществуват.
(втори вариант)
Ще дойде
да
изучавате природата по този начин.
(втори вариант)
Може
да
изучавате планинските пластове в геологията и ако разбирате закона на символите, с които природата
си
служи, може
да
отгатнете през каква епоха какви са били силите – отвън или отвътре са действали, за
да
се изкривят тези пластове.
(втори вариант)
Това, което учените хора казват, че се досещат, това показва, че техният ум е доловил тези символи в природата.
(втори вариант)
Задача.
Да
създадете у
себе
си
по възможност за в бъдеще едно красиво, изразително лице.
(втори вариант)
Това, което имате сега е хубаво, доста хубаво, но може
да
бъде още по-хубаво, изразително
да
бъде.
(втори вариант)
Може
да
бъде още по-красиво.
(втори вариант)
Ето една задача, която възнаграждава човека.
(втори вариант)
Всички други задачи вън от това, всяко нещо, което човек не може
да
вземе със
себе
си
, то е временно, но всичко онова, което остава като едно качество на неговия дух, то е реално.
(втори вариант)
Сега вие не трябва
да
се обезсърчавате.
(втори вариант)
През празното време няма какво
да
мислите.
(втори вариант)
Когато дойдат големите или малките дяволи
да
ви изкушават, турете ги
да
учат.
(втори вариант)
Задайте му на един дявол една задача, отлично ги разрешават те.
(втори вариант)
Накарайте го
да
разреши задачата на конусите.
(втори вариант)
Да
видиш какъв мекичък става.
(втори вариант)
Ала когато нямало какво
да
чисти, маймуната се качи на тях и почне
да
им тегли брадите, козите почнат
да
врякат.
(втори вариант)
Като няма тръни, какво
да
чисти, дяволът се качи на гърба ти и започне
да
тегли.
(втори вариант)
Всички дяволи, които изтезават хората, това е от нямане какво
да
правят.
(втори вариант)
Ние не можем
да
съдим.
(втори вариант)
Само тяхното влияние, което упражняват, е лошо понякога, но от нямане с какво
да
се занимават.
(втори вариант)
Ще се стремите
да
си
създадете една идея,
да
разрешите някои задачи, които са по силата ви.
(втори вариант)
Един висок идеал ще
си
създадете между обикновените задачи, които разрешавате,
да
имате една особена задача извън тях.
(втори вариант)
При каквото положение и
да
си
– има една вътрешна задача, и не се обезсърчавай заради нея.
(втори вариант)
И
да
я разрешиш.
(втори вариант)
В този смисъл всички вие, препоръчвам ви, всеки
да
си
има едно огледалце и
да
седне, когато е неразположен, мрачен,
да
направи една маневра пет, десет минути,
да
измените лицето
си
и
да
отбележите онези основни черти.
(втори вариант)
Да
кажем, тъжен сте, недоволен, отбележете на книга в какво седи промяната на вашето лице.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете смисъла, това е израз.
(втори вариант)
Защо има наследствени болестни състояния и човек, без
да
ги е създал, те периодично идват.
(втори вариант)
Животните пролетно време изпусталяват, а после започват
да
се поправят.
(втори вариант)
Искам
да
се образува във вас един навик
да
държите мозъка
си
в движение.
(втори вариант)
Да
упражнявате мозъка
си
, понеже, когато ти искаш
да
измениш лицето
си
, ще упражняваш мозъка
си
.
(втори вариант)
Аз искам
да
изучавате вашия мозък посредством лицето
си
.
(втори вариант)
За
да
знаеш какви промени са настанали в мозъка, ще видиш в лицето
си
.
(втори вариант)
Аз искам
да
изучавате вашето лице, така както астрономите изучават небето.
(втори вариант)
Вие се оглеждате, искате
да
бъдете красиви.
(втори вариант)
Това е хубаво, но
да
има човек лице изразително, пластично, красиво,
да
изразява неговата душа,
да
се вижда разширение на идеята, един свят красив и хубав – светлина.
(втори вариант)
Аз бих желал у вас
да
се образуват новите типове.
(втори вариант)
В България
да
се образува един нов тип.
(втори вариант)
Един окултен ученик трябва
да
се отличава – "Лице има в него." Всеки
да
усеща, че вашият мозък е такъв мощен, подвижен, вашите идеи се предават.
(втори вариант)
И с лицето
си
да
говорите.
(втори вариант)
Човек на своето лице трябва
да
гледа, както един стопанин на къщата
си
.
(втори вариант)
Ще я поогледа
да
не би
да
се е поохлузила някъде, мазилката
да
не е паднала.
(втори вариант)
Именно трябва
да
се създаде не този песимистически дух.
(втори вариант)
Хубавото в човека трябва
да
се изрази в неговата глава, в неговия мозък, в неговото лице, в неговите ръце, в неговото тяло, най-после в неговото слово, неговата мисъл, неговото чувство,
да
се изрази в неговата воля,
да
се изрази в душата му – най-после в неговия дух.
(втори вариант)
(
Да
създадете едно изразително пластично лице, което
да
изразява душата.)
(втори вариант)
Има друга една опасност в хората, които вървят в духовния път – понякога се заражда една отрицателна идея.
(втори вариант)
Вътрешният човек е хубав, но ако не външна, вътрешна красота трябва
да
имате.
(втори вариант)
В
себе
си
трябва
да
имате един обект или образ – или външен, или вътрешен,
да
го виждате или
да
знаете.
(втори вариант)
Виждането, то е физическото, вие може
да
задържите своя образ в своето съзнание.
(втори вариант)
Ако той може
да
задържи своя образ в своето съзнание, това е една сила, която държи човешкия дух в здравословно състояние.
(втори вариант)
Ще ви задам един урок.
(втори вариант)
Втори път, като дойдете, някой от вас
да
носи облик на благородство, на милосърдие, друг
да
носи израз на разумност, че е зает с една велика и благородна идея.
(втори вариант)
Трети
да
носи образа на един реформатор.
(втори вариант)
Четвърти
да
носи лицето на един учен човек, който се занимава с малките буболечици, но знае
да
влиза в тяхното положение.
(втори вариант)
Изберете
си
като задача всеки един от вас.
(втори вариант)
В това отношение искам
да
действате свободно, доколко ще постигнете.
(втори вариант)
За сто и пет минути човек може
да
отиде до слънцето.
(втори вариант)
(Като актьори ли трябва
да
правим упражнението?) То първо трябва
да
станете актьори.
(втори вариант)
Най-първо ще създадете тези мисли.
(втори вариант)
Най-първо ще дадете изход на тези мисли.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие се намирате при една вдовица, една, която е работила, трудила се е и се връща – децата й гладни.
(втори вариант)
Представете
си
, влизате в нейния дом, какво чувство ще се зароди?
(втори вариант)
Ще изпитате едно дълбоко състрадание.
(втори вариант)
Ако имате огледало... Искате
да
й помогнете, ще кажете така – лицето – бъркате, ако нямате нищо, ще излезете, ще отидете някъде, ще вземете в заем хляб, това-онова и след като благодарите, ще се роди друг един облик, едно състояние на вътрешно веселие, задоволство, че сте извършили една благородна служба.
(втори вариант)
Представете
си
и този учен човек, как той се занимава с тези бръмбарчета, или този философ, или този реформатор.
(втори вариант)
3.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Да
обичаш един човек, а при това
да
одереш кожата му, в това няма никаква философия.
Според новото учение
да
обичаш някого, значи
да
намериш в него онова добро, което е скрито от очите на всички околни.
Намериш ли това съществено добро в него,
да
се зарадваш и
да
благодариш на Бога, че ти е дал възможност чрез Любовта
да
го намериш.
Вие търсите доброто отвън.
Не, тъй, както днес човек се проявява, доброто му не може
да
се види отвън.
Дълбоко трябва
да
се засегне човек, за
да
видите, че в неговата душа се крият хубави, красиви зародиши.
И тогава аз казвам:
Да
проявиш обичта
си
към някого, това значи
да
направиш такова нещо за него, което дълбоко
да
засегне душата му.
Само тази обич е в състояние
да
повдигне човека.
Да
намериш в човека една добродетел, дълбоко скрита в неговата душа, и
да
съдействаш за нейното развитие, това значи обич, любов към този човек.
Да
обичаш човека, значи
да
разбираш неговите мъчнотии и
да
му помагаш при разрешението им.
“ Питам: Можете ли
да
се качите зимно време на Мусала?
Вие нямате представа, какво значи качването на Мусала зимно време, когато всичко наоколо е покрито с ровък сняг, дълбок от 1–2 метра, че като вървите,
да
потъвате до пояс.
Когато човек се натъкне на подобна мъчнотия в ума
си
, тогава той разбира какво нещо са мъчнотиите в живота.
Не, сам за
себе
си
този дълбок, мек сняг около вас представлява отлична картина, но речете ли
да
вървите по него, вие потъвате до пояс и не можете
да
напредвате.
Допуснете, че вие непременно трябва
да
се качите на Мусала и от това качване зависи живота ви.
Ще кажете: „
Да
ме пази Господ от подобно изпитание!
“ Често хората
си
служат с междуметията: „ах“, „ех“, „их“, „ох“, „ух“.
Те са много естествени звуци, които и до днес се употребяват във всички езици.
При какви случаи
си
служим с междуметието „ах“?
Забележете, във всички тия междуметия съгласната буква „Х“ не се изменя, но се изменят само гласните букви.
Ако съгласната буква „Х“ промени мястото
си
и заеме първо място пред гласните, ще имаме частиците: „ха“, „хе“, „хи“, „хо“, „ху“.
Кажете ли „их“, след това изговорете „хи“, и наблюдавайте какъв резултат ще имате.
Съгласната буква „Х“ е мека, а гласните букви „А“, „Е“, „И“, „О“, „У“ са твърди звукове, които представляват творчески сили.
И тъй, произнасянето на едните или на другите междуметия представляват ред психологически упражнения.
Обикновено в скръбта
си
човек усеща едно особено разбъркване, едно скъсяване на мозъчните нерви, вследствие на което енергията в организма му не тече правилно.
Ако можете
да
погледнете мозъка на скърбящия човек, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вследствие на което в него се забелязват ред дисхармонични прояви.
За
да
се възстанови равновесието в този човек, преди всичко състоянието на развълнуваното море трябва
да
утихне.
Това значи: всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на човека, трябва
да
се премахнат,
да
се отстранят, а вместо тях
да
се сложат нови елементи – надежда, вяра и любов.
Да
се възстанови равновесието на човека, на думи това става лесно, но всеки знае колко мъчно става в действителност.
Една дума, един поглед, една несполука в живота на човека са в състояние
да
го изкарат от релсите на неговия път и той
да
изгуби приятното разположение на своя дух.
Всичко това се отразява зле върху ума и сърцето му.
Казвате: „Какво трябва
да
правим, за
да
запазим своето равновесие?
“ – Дръжте в ума
си
великия закон на разумността, според който всички неща в природата се извършват по строго определен, последователен път.
Знайте, че невъзможно е
да
ви постигне в живота нещо, което
да
не е предвидено.
Може ли пръстът на ръката ви
да
пострада от нещо, ако вие сте внимателни?
Ако не внимавате, можете
да
го изложите на ред страдания.
Да
допуснем, че ръката на човека има индивидуално съзнание, но вие сте принудени с нея
да
чукате камъни.
Трябва ли тя
да
се оплаква от своето положение?
Това показва, че човекът, чиято е ръката, иска
да
я впрегне в усилена работа.
Той я заставя
да
работи, а при това не иска
да
ѝ причини страдания.
Ако човек трябва
да
бъде чук, за
да
преодолее известна мъчнотия, трябва ли той
да
се отказва от тази длъжност?
Той може
да
бъде чук, без
да
си
причинява излишни страдания. Как?
В тях няма нищо случайно, нищо произволно и те се ръководят от вътрешната свобода на човека.
Когато се говори за индивидуалните страдания, от които пъшкате и плачете, те са предвидени за вашето развитие и повдигане.
Всички страдания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание.
Днес, например, вие удряте с чука
си
върху един камък, но той не изпитва никакви страдания, каквито вие бихте изпитвали, когато ви удрят с чука.
Обаче един ден, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва ударите на вашия чук отгоре
си
и ще плаче, ще страда, както днес вие плачете и страдате.
Мисълта, която искам
да
ви оставя сега, е следната: Когато ви дойде някое страдание, определете в
себе
си
дали това страдание е разумно, или не е разумно.
За десет дни от днес направете следното упражнение: колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги дали те са разумни, или не; после, сметнете колко от тях на брой са разумни и колко не са разумни.
Разумните страдания са от невидимия свят, а неразумните – от вас.
Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано.
Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага.
Ние всякога сме готови
да
окажем услуга на онзи, който се намира в състояние, подобно на нашето. Защо?
– Защото той ни разбира и ние ще можем свободно
да
споделим с него своята радост или своята скръб.
Ето защо човек трябва
да
влиза в положението на другите,
да
ги разбира.
Това правило може ли
да
се измени?
Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия.
На друго някое лице виждате няколко реда сълзи и веднага вие се произнасяте в
себе
си
, че това лице преживява нещо.
Възможно е тези няколко реда сълзи
да
представляват капки вода върху това лице.
Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или страдание в този човек.
Питам: от ваше гледище може ли светът
да
съществува без страдания и без радости?
Щом е така, как могат жителите на ада
да
живеят без радости?
Или как могат жителите на рая
да
живеят без страдания?
Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е радостта.
Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън.
В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън.
Жителите на рая знаят, че има същества, които живеят в ада, т.е.
повече в страдания, отколкото в радости.
Може ли някое същество от рая
да
скърби за друго от ада?
И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада.
Следователно физическият свят е създаден от два вида хора: едните излизат от рая, а другите – от ада.
Като излязат от местата
си
, и двамата разправят своите опитности.
Този, който е излязъл от рая, казва: „Като бях в рая, стана ми скръбно за онези, които са в ада, и затова излязох от рая“.
Вторият казва: „Като бях в ада, зарадвах се за онези, които са в рая, и излязох от ада“.
Радваш ли се, когато и другите се радват, ти
си
в рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти
си
в ада.
Когато човек мисли или когато чувства, той дохожда в съприкосновение с материята и според нейните свойства се намира или във възходящо, или в низходящо състояние.
Забелязано е: когато човек попадне между хора, които не са духовни и се занимават изключително с материални работи, щом излезе от тяхната среда, той усеща, че е изгубил много нещо от
себе
си
.
Значи между хората постоянно става обмяна, без те
да
забелязват това нещо.
Затуй, именно, човек трябва
да
бъде внимателен в живота,
да
се пази.
Ако има изобилно топлина в
себе
си
, нека дава; ако топлината му е малко,
да
се пази.
Изобщо обмяната между хората трябва
да
става правилно.
Казвате: „Нали човек трябва
да
прави добро?
“ Той трябва
да
прави добро, но кога?
Ако някой човек, по нямане на топлина в
себе
си
, е осъден
да
умре, и дойде при него друг някой
да
му помогне, но и той сам няма запас от енергия в
себе
си
, какво ще стане?
В такъв случай по-добре е само единият
да
умре, отколкото и двамата.
Можете ли
да
повдигнете енергиите на човека към живот, помагайте; не можете ли, стойте настрана.
Ето защо, човек всякога трябва
да
се подчинява на Божия закон.
Изобщо, може
да
се помага на човек, който има Любов, стремеж към Бога, бил той съзнателен или несъзнателен.
Има ли човек този стремеж, може
да
му се помага, може и
да
се учи; няма ли този стремеж, нито може
да
му се помага, нито може
да
се учи.
Съвременните хора из целия свят имат разни възгледи за живота, вследствие на което се осмеляват
да
критикуват и
да
съветват невидимия свят: „Защо светът е създаден по този начин, а не по друг начин?
“ Или: „Защо Господ е създал света с толкова много страдания?
Сега, за разяснение на тези въпроси, ще ви дам следния пример.
Представете
си
, че вие сте в някоя пустиня, където прекарвате 40-дневен пост като Христа.
В това време идват при вас двама души, които ви носят по един подарък.
Първият от тях ви носи един скъпоценен камък, голям като камилско яйце, а вторият носи половин кило картофи.
В дадения случай кой от двата подаръка ще предпочетете?
Ако сте в града, скъпоценният камък е за предпочитане пред картофите.
От вас зависи сега, кой от двата подаръка ще предпочетете.
Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания.
Този скъпоценен камък не може
да
се продаде в пустинята на никого.
Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите.
Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте
да
имате радости.
Значи радостите са живите картофи, които вие получавате подарък в пустинята.
В разсъжденията на хората за живота има две опасности, от които трябва
да
се пазят.
За пример, някои хора, главно религиозните, духовните, често говорят за Божи Промисъл и казват: „Няма защо
да
се грижим,
да
се безпокоим, Бог ще промисли за всичко“.
Вярно е това твърдение, но опасността се състои в това,
да
не изпада човек в бездействие и
да
очаква всичко наготово.
Светските хора пък изобщо не признават Божия Промисъл и казват: „Ако човек сам не се стегне
да
работи, Господ никога няма
да
му спусне нещо наготово от небето“.
Някой от религиозните казва: „Ето, нали Господ ни дава наготово плодовете?
“
Да
, но растенията изработиха тия плодове.
Мнозина казват, че плодовете са създадени заради нас.
Може
да
е така, но може и
да
не е така.
Запитайте картофа за кого е създаден: за хората или за
себе
си
?
Добре е човек
да
вярва, че Господ промисля за всичко.
Животът ще го научи
да
разбира тази мисъл добре.
Често вие искате
да
имате дарби, таланти и казвате: „Аз искам
да
пея,
да
свиря хубаво,
да
говоря красноречиво“.
– Условия, в които
да
се развиват, и среда, в която
да
се проявяват.
Да
допуснем, че вие сте отличен певец, но сте говедар.
Ще пеете за
себе
си
.
Най-добър певец е този, който пее за
себе
си
.
Търсите ли публика, пред която
да
пеете, можете
да
намерите такава, а можете и
да
не намерите.
Най-добра публика
си
ти сам за
себе
си
.
Яви ли се множество
да
те слуша и
да
те оценява, то е друг въпрос вече.
Щом мислиш, ще се радваш сам на
себе
си
.
Радваш ли се на мисълта
си
, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза, както за теб, така и за околните.
Мисъл, на която ти сам не можеш
да
се радваш и от която сам не можеш
да
се ползваш, тя не може
да
радва и
да
ползва и другите хора.
Аз бих желал
да
зная каква е вашата опитност по този въпрос.
Когато някой човек ви дава хляб, пари, той обича ли ви?
Или когато някой човек ви съгради къща и ви даде дрехи
да
се облечете, това обич ли е?
Питам: Защо дъщерята, която има всичко това от своите родители – и хляб, и дрехи, и пари, и къща, и учение, е недоволна от любовта на родителите
си
?
Освен това дъщерята е приела много от качествата и способностите на своите родители, но въпреки това тя казва: „Дотегна ми любовта на моите родители; не искам повече
да
живея при тях“.
Ученикът, който е прекарал дълго време в училището, казва: „Не искам повече
да
ходя на училище!
“ Религиозният, който дълго време се е молил на Бога, казва: „Дотегна ми вече
да
се моля на Бога!
“ От двама приятели, които са дружили дълго време, единият казва на другия: „Дотегна ми вече твоето приятелство, търси
си
друг приятел!
Представете
си
, че някой човек ви нарани ръката, а след това ви донесе хляб
да
ядете.
Като ви носи хляб, това показва ли, че той ви обича?
Казвате: „Не искам хляба ти, не искам нищо от тебе, остави ме спокоен, аз ще отида
да
лекувам ръката
си
“.
4.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Христос казва: "Тази заповед приех от Отца
си
", т.е.
- Значи,
да
възприемеш свободата и
да
живееш в Истината.
Сега всеки от вас иска
да
знае, в какво седи живота.
Всички вие имате велико предназначение.
Съвременните хора искат
да
организират обществото.
Не е достатъчно
да
преживеете само около 50-60 години на Земята,
да
съберете малко пари, за
да
ви погребат и
да
си
заминете.
Ние сме израз на нашите идеи и ако не можем
да
организираме тях, как ще организираме външния свят.
Такива хора аз наричам - заровените деца в избата на природата.
Може ли неученият човек
да
учи учените?
Може ли слабият човек
да
води силните?
Може ли болният човек
да
лекува здравите?
Понеже ангелът знае само
да
полива цветя, ще ви превърне в едно цвете, ще ви посади и ще ви полива.
Следователно, първото нещо е: човек трябва
да
организира мислите
си
.
Какво трябва
да
организира в своите мисли?
Вие трябва
да
знаете, какви са съотношенията между една ваша мисъл и друга ваша мисъл.
Например, един музикант знае, кои тонове са хармоничи и кои не са хармонични в дадена гама и затова, когато съчинява една пиеса, знае как
да
съчетава тоновете.
Да
кажем, че вие сте музикант или свещеник, или военен, или търговец, или пък заемате каква
да
е друга служба.
Всички тия служби са все почтени, но вие трябва
да
знаете, как
да
ги изпълнявате.
Колко години човек е плакал, страдал, докато е придобил днешната
си
форма!
Това значи,
да
умеете
да
съчетавате тоновете правилно, за
да
излиза една хармонична песен.
Затова, гледайте
да
не изгубите туй, което тъй трудно сте добили.
От наше гледище, всички служби са почтени, но и най-високата служба, ако не се извърши както трябва, е непочтена.
В това отношение, всички служби са на мястото
си
.
Та казвам: в тази велика заповед на единство трябва
да
дойдете до онова положение - на самопознаване.
- Когато човек изпълнява длъжността с дълбоко, вътрешно съзнание на душата
си
.
Обаче, има ред правила и ред закони, по които нашата мисъл и нашите желания могат
да
се организират.
Всички, които са дошли на Земята, те се доусъвършенстват.
Вие не можете
да
бъдете добър търговец, ако не знаете, как
да
организирате мисълта
си
.
Ако някой каже, че е близо до съвършеството, разбирам, радвам се за това, но трябва
да
знае, че той още не е довършил курса на своето съвършенсто.
Вие не можете
да
бъдете добър лекар, ако не знаете, как
да
организирате мисълта
си
.
Преди всичко човек трябва
да
има голямо смирение.
Вие не можете
да
бъдете добър адвокат, ако не знаете, как
да
организирате мисълта
си
.
Духовният човек трябва
да
бъде смирен!
Вие не можете
да
бъдете добър управляващ или какъв
да
е друг, ако не знаете, как
да
организирате мисълта
си
.
Когато той говори, неговата душа трябва
да
трепти от радост.
Никоя държава не може
да
се повдигне, ако не организира своята мисъл.
Като вижда, че има страдания в света, той трябва
да
се радва, че може
да
работи за Бога.
Казвам: не е достатъчно само
да
се вярва.
Когато виждам, че хората грешат, радвам се, че е дошло времето, когато Господ може
да
се изяви.
В какво трябва
да
се вярва?
Аз съм ви говорил много пъти за страданията и техния смисъл, сега няма пак
да
ви говоря, но казвам, има един велик закон, на който може
да
построите вашия живот, за
да
придобиете този вътрешен мир, тази вътрешна светлина и тази вътрешна свобода.
Трябва
да
разбирате закона за сцеплението на идеите, защото и идеите имат свое сцепление и чувствата имат свое сцепление.
Докато човек не приеме великата Истина в
себе
си
, до тогава той е смъртен, живее в ограничение и няма достойнството на човек.
Ако взема
да
ви доказвам, как е създаден човекът, трябва
да
имам ред картини, но това не е схоластическа беседа.
Ако ти
си
един първокласен глупак, а мислиш, че знаеш много, утре ще те заведат в участъка, ще те набият и като излезеш от там, ще умреш сетен сиромах.
Не, ако имаш Истината, ще бъдеш свободен човек, търсен от всички.
Ако имаш Мъдростта, ще носиш светлина за всички.
Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за
да
повярват в мене.
Това са ред числа, които, като съпоставим в известни съотношения, от тях изпъква целия строеж на човека, силите, които са работили върху него и т.н.
Аз съм готов
да
им помогна, ако те повярват в Бога, а не в мене.
На основание на същия закон, по-дългобойното оръдие прави по-дълги линии, а по-късото прави по-къси линии.
Аз виждам, че те още не са
си
изучили урока, затова казвам: нека
да
поболедуват още, за
да
залюбят Бога.
Ако някой иска, първо
да
го излекувам и после
да
повярва в Бога, никога няма
да
го излекувам.
Преди години, дойде при мене един човек, иска
да
го лекувам.
Всичко това определя разумността на човека.
Имаш известна идея, но имаш и известен страх,
да
направиш едно добро заради нея.
Хора с велика идея, никога не се страхуват от това, че ще осиромашеят.
Готов ли
си
да
дадеш всичкото
си
имане?
Хора с велика идея, никога не се страхуват от това, че могат
да
оглупеят.
Готов ли
си
да
заложиш сърцето, ума и волята
си
и
да
служиш на Бога, през целия
си
живот.
Българите казват: направи добро,
да
намериш зло.
Ако ти
си
готов на всичко това, ще те излекувам с една дума, но ако не устоиш на обещанието
си
, ще се схумиш и от тебе нищо няма
да
остане.
Ние искаме хората
да
служат на великия идеал на Любовта.
Когато някой ми каже - направи добро, за
да
намериш зло; аз подразбирам, че този човек е един лихвар, който дава пари с големи лихви.
Ние искаме хората
да
служат на великия идеал на Мъдростта.
Ние искаме хората
да
служат на великия идеал на Истината.
За това всички казват: направи добро,
да
намериш зло.
Ние искаме хората
да
служат на великия идеал на Правдата.
Не е въпросът
да
не правиш добро, но като направиш добро, тъй го направи, че
да
не ти плащат за него нищо.
Ние искаме хората
да
служат на великия идеал на Добродетелта и всички
да
бъдем велики музиканти и поети!
В доброто, което
си
направил, не внасяй никакъв елемент на користолюбие.
И тогава, като видиш един брат пред
себе
си
, трябва
да
изпиташ едно трепетно чувство, като че
си
пред Бога.
Учител
си
– служи на този народ без пари!
Свещеник
си
– служи на този народ без пари!
След малко питате: кога ще
си
ходиш?
- Не, благородни сърца трябва
да
имат хората, сърца, пълни с тази велика Любов.
Щом искаш
да
ти се плати, значи, ти не
си
българин.
Всеки може
да
има този велик и свещен ум.
Ако един народ е създаден идейно, ако всички хора, които го съставляваха, бяха хора на една велика идея, между тях щеше
да
има това вътрешно единство.
Те щяха
да
изкарат всичко на място и щяха
да
имат всичкото Божие съдействие.
Какво вижда Господ в българите?
Аз съм виждал такива сцени, където вълкът, като влезе в някоя кошара между овцете, погледне малко, позамисли се и казва: аз решавам, от днес нататък
да
живея по-благороден живот!
Човек не може ли
да
каже така?
После, двама ще се сборят и ще се върнат в дома
си
с наранени глави.
Ще ви приведа един пример: когато Араби-Шак бил повикан от руските князе на угощение, един от князете го запитва: "Как ще ни обясните този стих от Евангелието, където се казва, че вълкът и агнето ще пасат заедно?
Турят
си
една идея и уж, за нея се борят.
Това може
да
стане, когато хората живеят по закона на единството.
Нека говорим всички искрено и чистосърдечно!
Силата на една беседа не седи в онова, вътрешно убеждение.
Силата й се съдържа в онази вътрешна светлина, в онзи вътрешен простор, в онова велико, вътрешно самопожертване.
Ако ти не можеш
да
живееш в живота на Любовта, ако ти не можеш
да
ходиш в светлината на Мъдростта, ако ти не можеш
да
възприемеш свободата на Истината и
да
я приложиш в живота
си
, каква идея може
да
имаш.
Човек трябва
да
бъде един велик извор, който постоянно
да
извира.
Следователно, Христос подразбира, че тази заповед - на единство - трябва
да
се зароди във вашия ум и
да
се уверите, как всички работи в света могат
да
се поправят, при едно условие: единство в нещата.
Човек трябва
да
бъде едно Слънце, което постоянно
да
пръска светлина.
Човек трябва
да
съдържа в
себе
си
, онази необятна широта и простор, в която всички сърца
да
се вместят.
Когато някой ми говори за Божията Мъдрост, аз разбирам - всичката светлина на безпределното пространство, която светлина никога не угасва.
Когато някой ми говори за Божията Истина, аз разбирам - тази вътрешна свобода, която съществува между всички същества.
Има светове, съществата на които са толкова напреднали, че постоянно отправят своите телескопи към Земята, радват се, като гледат хората как се движат, радват се на тази малка планета - Земя.
Те се радват, като гледат, как хората се стремят нагоре и казват: ние ще им дадем подтик, ще им пратим своето благословение.
Истината е съвместима сама със
себе
си
, Мъдростта е съвместима сама със
себе
си
и Любовта е съвместима сама със
себе
си
.
Има много слънчеви и други системи, далеч от нас, които се интересуват за нас и за всички други същества на Земята.
"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа".
Например, Млечният път е една от тези системи.
От всички хора, които мислят, излиза една мека, приятна светлина.
Да
, за вас са предположения, но за мен са реалност.
Където и
да
влезе такъв човек, носи мир за всички окръжаващи го.
Един ден, вие ще достигнете до степен -
да
се съобщавате с тия планети и системи, тъй както сега хората се съобщават с Париж, Лондон и някои други места.
/8ст./ - Някои от вас може
да
се запитат: защо трябва
да
умираме за другите?
Всички същества, даже и най-малките, чувстват тази любов.
Както днес, хората се разговарят едни с други на далечни разстояния, така и вие ще разговаряте със съществата от разните системи.
Аз ви запитвам, според моята философия: защо трябва
да
умре някоя кокошка или някое агънце заради вас?
Ако прилагате закона на Любовта и можете
да
се концентрирате, всички същества, даже и най-малките, ще възприемат тази любов.
Вие сами ще
си
направите заключението.
Те могат
да
я почувстват така, както малките змийчета чувстват майка
си
, която се приближава при тях,
да
ги храни.
Вие ще кажете:
да
, в този случай, животът действително има смисъл.
"Защото се оправдахме чрез кръвта Му".
Но сега, вие още не сте готови, мозъкът ви няма туй устройство,
да
издържа големи напрежения.
Сега, много от съвременните хора, като заболеят, започват
да
виждат различни същества от невидимия свят, виждат много техни близки, заминали, които идват
да
ги вземат.
Питам: кой е заставил всички тия същества, по-нисши и по-висши,
да
се грижат за своите малки?
Това обясняват с някакво разстройство в мозъчната система и казват: този човек е изгубил съзнание.
Под думата "душа" ние взимаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека.
Казва Христос: "Тази заповед приех от Отца
си
".
Вие можете хиляди пъти
да
я отказвате, вие може хиляди пъти
да
умирате, но тя не умира.
Същата опасност има за някои светски и религиозни хора, защото идеите им са разхвърляни, а всичко в човека трябва
да
бъде свързано.
Вие може
да
страдате, но тя не се плаши от страдания.
Щом човек живее в тази заповед, в това единство, няма повече какво
да
се съмнява.
Иначе, при такива блуждаещи мисли, с които те живеят, умът им може
да
изхвръкне.
Когато дойдем до истинското здраве, всичко, което става с нас, трябва
да
ни бъде ясно.
/13 ст./ - Значи, и преди
да
е имало закон, хората са съгрешавали, но те не са признавали греха, защото закон не е имало.
Например, всеки от вас може
да
направи един опит.
Всички образи в съзнанието ни, трябва
да
бъдат отчетливи и разбрани.
Когато виждаш нещо, не е достатъчно само
да
го виждаш, но
да
го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта и през очите на Истината.
"Тази заповед приех от Отца
си
".
Всички вие имате толкова неприятности в живота
си
!
Действаш ли, обаче, без тях, умът ти може
да
хвръкне.
Когато ние говорим за заповеди в живота, ние включваме съзнанието, в какъвто ограничен размер и
да
е.
Светските хора сега страдат от безверие, а религиозните хора страдат от суеверие.
Всички живи същества, каквито и
да
са по форма, все имат някакви разбирания за специфичния живот, който те живеят.
Аз ще направя едно уподобление: ако
си
млекопитаещ и искаш
да
бъдеш свободен, краката ти трябва
да
бъдат дълги и здрави, за
да
бягаш.
Ако направите един опит -
да
възприемете това единство, за което ви говори Христос, веднага върху вас ще дойде една светлина, която ще окаже такова действие върху организма ви, каквото действие оказва чистият, свежият въздух върху човек, който е стоял дълго време затворен, в стая с нечист, задушлив въздух.
Ако
си
птица и искаш
да
бъдеш свободен, крилата ти трябва
да
бъдат здрави.
Тя казва, че тия същества се ръководят в живота
си
само от инстинкти.
Ако
си
човек и искаш
да
бъдеш свободен, трябва
да
бъдеш разумен.
Та казвам: всички трябва
да
проповядваме закона на единството!
Разумни трябва
да
бъдем в своето единство, за
да
придобием свободата
си
!
Ние виждаме, че тия малки животинки промислят за
себе
си
тъй разумно, както и самия човек.
Вие трябва
да
знаете, че сте един орган от този Божествен организъм; ще имате известна мисия, която, колкото и малка
да
е, трябва
да
я изпълните.
Христос казва: "Тази заповед приех от Отца
си
".
Вие трябва
да
изпълните своето предназначение!
Мисълта, която ви оставям, е: всеки от вас
да
вложи в
себе
си
туй единство.
В света, никой не живее за
себе
си
и никой не умира за
себе
си
.
Не се стремете
да
определяте, какво нещо е Слънцето, а се ползвайте от светлината.
Никой не греши за
себе
си
и никой не прави добро за
себе
си
.
Щом турите в ума
си
мисълта - с вяра и единство - този закон, тази заповед ще проработи във вас.
Всичко, което се прави в света, е общо.
И тъй, единство между всички хора, единство по Любов, единство по Мъдрост и единство по Истина.
Всички стълкновения на тия сили докараха греха в света, нищо повече.
Някое от тях, като мине покрай плодовете, ще се поспре; другото ще пожелае
да
си
откъсне.
Третото ще влезе в градината и ще
си
откъсне, а градинарят ще
си
каже: какво става?
Всичко това, едновременно, ни повдига.
Кой научи тия деца
да
крадат?
Бога можете
да
познаете в най-големите страдания и мъчения.
За
да
познае човек, дали има Господ в света или няма, трябва
да
го оставят всички хора,
да
го оставят всички животни и всички дяволи, и всички ангели.
Добре, кое е по-хубаво сега,
да
има плодни дървета и
да
стават кражби, или
да
няма плодни дървета и
да
не стават никакви кражби.
Да
остане сам-самичък и
да
няма на кого
да
уповава.
Да
има живот, но
да
има и смърт, или
да
няма живот и
да
няма смърт?
Само тогава, в дълбочината на душата
си
, той ще чуе онзи тих глас
да
му проговори.
Той ще почувства, дълбоко в душата
си
, нещо нежно и топло, което го сгрява, оживява и вдъхновява.
Само така човек може
да
разбере, какво нещо е Бог.
Когато всички млъкнат, Бог проговаря.
Когато всички те изоставят, Бог те приема.
Когато те заровят в гроба и налеят отгоре ти вода и вино, и кажат, че от този човек нищо не остана, Господ дохожда при тебе и ти казва: "Не бой се!
- Много наши идеалисти доказаха, в участъците, доколко техните идеи можаха
да
издържат.
Сега, вие ще ме питате: всичко това възможно ли е?
Идеята, за която умирате, може
да
е реална, но може и
да
не е реална - не можете
да
я хванете с ръката
си
.
Трябва ли
да
ви доказвам философски, че действително ви говоря тук и не сте в едно сънно състояние?
В този свят има идеи на Милосърдието, идеи на Правдата, идеи на Добродетелта, идеи на Любовта, идеи на Истината и т.н.
Вие можете
да
мислите, че сте омагьосани, но аз ви казвам: докажете ми сега, говоря ли ви, или не?
Вие може
да
ми кажете, че се заблуждавате, или че сте будни, или че сънувате и т.н.
Да
, едно е вярно от всичко това, но кое именно, е вярното?
Някои от вас могат
да
ми кажат: какво отношение имат тези идеи към нас?
Съществените неща и баба ми, и дядо ми могат
да
докажат.
Пък, ако е за доказателство,
да
ви доказвам, дали има Господ или не, това мога
да
ви докажа, 10 пъти по-добре, от най-видните проповедници и от най-видните философи.
Но ако търсите някого, който може
да
намести ума ви, ако търсите някой, който може
да
намести сърцето ви, ако търсите някого, който може
да
намести волята ви, това съм аз!
Следователно, във всички неща в света има известни съотношения.
Разумните хора се събират, създават
си
своя музика и
си
определят тактове.
Да
, големи претенции имам, правя това нещо.
Казват, че онзи, който ще дирижира тази музика, трябва
да
се води по правилата, по които тя е написана.
Значи, в разумната природа има закони, които определят нашите мисли, нашите чувства и нашите действия.
Ужасно страдание е,
да
се измести ума на един човек!
Те определят посоката, към която трябва
да
се движим.
Те определят времето, кога трябва
да
си
лягаме и
да
ставаме.
От какво още произтичат страданията на хората в света?
Те определят как трябва
да
се обличаме и т.н.
Някои мислят, че когато казваме, че всичко в света е определено, това значи, че всичко става механически.
Ами още от какво произтичат страданията и разрушенията в света?
Ами когато дойдохте на Земята, не намерихте ли всичко готово?
Речта, граматиката например, с която
си
служите, не беше ли готова?
Това изкуство,
да
намествам умовете, сърцата и волята на хората, не искам
да
задържа само за
себе
си
, но искам
да
го предам и на вас,
да
ви покажа метода, как
да
намествате умовете, сърцата и волята на хората.
Вие започнахте
да
изучавате наготово българския език и станахте българи.
Аз давам няколко метода за самовъзпитание на хората, които не са сухи теории, но живи, приложими методи, които съм извлякъл от самата природа и сега искам тъй
да
ги трансформирам, че
да
им предам една нова форма;
да
станат приложими в живота.
Или започвате
да
изучавате английски език и ставате англичани.
Питате: как може
да
се намести ума на човека?
Или започвате
да
изучавате френски език и ставате французи и т.н.
Казвам: не внасяй непотребни идеи в ума
си
!
Всичко това механически ли е?
Как може
да
се намести сърцето на човека?
- Не внасяй непотребни желания в сърцето
си
!
В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва
да
отговаря.
Как може
да
се намести волята на човека?
Например, като се каже българин, трябва
да
се знае, колко сантиметра трябва
да
бъде висок, колко дълги трябва
да
бъдат пръстите му, какъв трябва
да
бъде носът му, колко косми трябва
да
има на главата, на мустаците
си
, на веждите
си
, колко дебели трябва
да
бъдат устните му.
Как трябва
да
бъдат устроени стомаха, дробовете, черепът му, мозъкът му; всичко това, като на тип, е подробно определено.
Някому дойде на ум,
да
спаси българския народ!
Като се каже англичанин или американец - и за тях всичко това е точно определено.
Едно време и апостол Павел се беше заел
да
спасява евреите, но най-после каза: "Боя се,
да
не изгубя и своето спасение".
Вие сте изучавали скачените съдове и знаете, че според законите на скачените съдове, като налеете течност в някои от тия съдове, тя се пренася и в другите съдове и се намира във всичките на еднаква височина.
Следователно, когато една идея проникне в един народ, тя се пренася във всички други народи, по закона на скачените съдове.
Когато злото проникне в бащата, прониква и в сина.
Аз ви казвам една велика Истина: ако има някой, който може
да
спасява, това е само Бог, Този, Който прониква навсякъде в света.
И онези велики добродетели, които минават през главата на някой добър човек, по същия закон, минават през главата на всички останали хора.
Само Бог има този атрибут -
да
спасява, а всички други, които идват в света, те са носители, те са органи на този велик, Божествен организъм.
И когато аз казвам, че мога
да
намествам сърцата, умовете и волята на хората, то е, защото работя с Бога.
Аз не давам ум на Бога и не критикувам неговите дела, но разсъждавам заедно с Него и казвам: всичко, което Бог е предвидил, е разумно.
Всички велики проповедници, всички велики свещеници, всички велики философи, всички велики писатели трябва
да
възприемат тази велика заповед - на единство и
да
учат хората на тази велика Истина.
Когато ти не искаш
да
кажеш Истината, на нейно място непременно ще дойде лъжата.
Когато не искаш
да
приемеш Мъдростта, непременно невежеството ще те огради.
Ако някой е велик, даровит музикант, нека дойде
да
свири!
Тъмнината, сама по
себе
си
, е една сила в света.
Всички ще се съберем
да
го слушаме и ще му дадем подтик.
Та Христос казва: "Тази заповед приех от Отца
си
".
Ако някой е велик земеделец, нека дойде,
да
му дадем семе за сеене, а след това, ще му изпратим всичкото
си
благословение.
Ако някой е велик държавник, ще му кажем: изпълни длъжността
си
, както трябва, ние сме с тебе!
Кой каквато работа изпълнява, всички ще се съберем около него и ще му дадем подтик,
да
я изпълни.
Всеки човек трябва
да
има една велика, разумна идея в
себе
си
.
Ако някой е майка или баща, също тъй, ще му дадем всичкото
си
съдействие,
да
изпълни своята длъжност, както трябва.
Вземете някой човек, с една велика идея в
себе
си
, и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място.
Някой казва: майката и теле ражда и човек ражда.
В каквато вода
да
го пуснете, все изплува на повърхността.
Знаете ли, какво означава раждането?
Не може
да
бъде другояче.
- Само разумният човек, само човекът с една велика идея, може
да
ражда, а другите донасят само недоносчета.
Не само това, но ако един човек, с велика идея, оставите на дъното на ада, даже при най-големите тартори на дяволите, този човек ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре.
Когато ние говорим, че човек трябва
да
се роди, когато говорим за брак между мъже и жени, ние разбираме съвсем друго нещо.
Бракът подразбира - една велика Божествена идея, която може
да
се приложи само с един свещен трепет и то тогава, когато хората придобият това единство, когато мъжът и жената не гледат един на друг с пренебрежение.
Ако един такъв човек се намери между дяволите, всички ще затреперят от страх.
Друга картина трябва
да
изпъкне в умовете на хората.
Ще ви приведа един малък анекдот, за
да
видите, защо се плашат тарторите.
Да
знаят, че са изпратени на Земята, като спасители на човечеството, като творци на новото в света.
Не е музикант онзи, който цяла нощ мисли за ония 7000 лева, които му предстои
да
получи на концерта.
Намислили дяволите
да
вземат при
себе
си
някой
си
ирландец, който минавал за голям грешник и
да
го оставят завинаги в ада.
Обаче, преди това, една вечер този ирландец се напил и като се връща у дома
си
, случайно се препъва в нещо и пада.
Всеки музикант трябва
да
знае, че свири за Господа, където и
да
отиде - в някое кафене, или в някой локал, или в някой салон.
Той трябва
да
свири така, че всички, които го слушат,
да
оставят чашите
си
,
да
забравят всичко дребнаво в света и
да
кажат: всички ние живеем за тази велика идея!
Връща се няколко крачки назад и вижда - един човек, паднал на земята.
Той
си
казва: "Никога досега, в живота
си
не съм правил никакво добро.
Нека поне тази вечер
да
направя едно малко добро".
Взема този човек на ръце и го занася у дома
си
.
Всякога човек не може
да
свири вдъхновено.
За
да
свири добре, неговата душа трябва
да
влезе в цигулката.
Ангелът му казва: "Понеже ти ми направи това голямо добро, поискай нещо от мене, с което
да
мога
да
ти се отблагодаря"!
Не може ли душата на музиканта
да
влезе в цигулката, ако не е добър музикант, той не може
да
свири хубаво.
Ангелът
си
помислил, че той непременно ще иска спасение.
Влезе ли душата ти в пианото, ти можеш
да
свириш; влезе ли душата ти в перото, ти можеш
да
пишеш; влезе ли душата ти в прането, ти можеш
да
переш.
Ирландецът
си
помислил: "
Да
искам спасение,
да
вляза в Царството божие, не съм готов още за това, не ми е дошло времето.
Някоя жена казва, че знае
да
готви.
Да
искам цар
да
стана, глава нямам за това.
Да
, но от нейното готвене, цялата къща се разболява.
Да
искам философ
да
стана, умът ми не е дошъл до там.
Да
искам богат човек
да
стана, при този хал, в който се намирам, ще изхарча всичките
си
пари".
Само онази жена знае
да
готви, чието ядене никога не се забравя.
Мислил, мислил и най-после казал: "Имам един гвоздей, на който
си
закачам обущата.
Днес хората казват:
да
имаме жена, която
да
ни готви!
Искам, който пипне този гвоздей, освен мене,
да
залепне там и само аз
да
мога
да
го освободя.
Да
, но как
да
ви готви, като Ева ли?
После, имам един стол, на който сядам.
Едно време, нашата стара майка Ева, или по право - вашата стара майка Ева, аз не я признавам за моя майка, сготви първото ядене на мъжа
си
.
Искам, който седне на този стол,
да
се залепи и само аз
да
мога
да
го отлепя.
И най-после, имам в градината
си
една хубава ябълка и искам, който се опита
да
откъсне дори една ябълка - без разрешение, ръката му
да
залепне там и само аз
да
мога
да
го освободя".
Тя
си
позволи
да
внесе в това ядене един нов елемент, който не беше позволен от правилата на рая и с това ги изгониха от рая.
Ангелът му казва: "Тъй
да
бъде"!
Когато дяволите чули, че този ирландец не иска никакво спасение, пращат един дявол, от ада,
да
го вземе.
Според Писанието, в рая, заедно с Адам и Ева, е имало много хора.
Явява се при него този дявол и му казва: "Нашият господар те вика
да
дойдеш".
Всички хора тогава са живели в райската градина, но са били абсолютно чисти.
"Ами ти
си
изгубен човек, трябва
да
дойдеш".
На Ева се доревнало
да
живее физическия живот, поради което, заедно с Адам, ги изпъдиха от рая.
- "Хубаво, ще дойда; ето тук, на гвоздея, са закачени обущата ми, подай ми ги"!
Другите хора останаха
да
живеят в райската градина и до днес.
Дяволът хваща обущата,
да
му ги подаде, но не може
да
се откачи.
- "Не, няма повече
да
те безпокоя, бъди уверен, само ме освободи
да
си
ида".
Връща се дяволът при своите другари и им разказва: "Който от вас отиде при ирландеца,
да
се пази от гвоздея"!
Михаил - един от тия, които и до днес живеят в райската градина, казал: "
Да
застанем при Бога с Любов, за правата Божия кауза и
да
покажем на целия свят, че има правда в света"!
От тогава падането спряло.
Пращат втори посланик при ирландеца, който му казва: "Слушай, ти няма
да
си
играеш така с нас, хайде, веднага тръгвай"!
От този момент, Адам излязъл навън от рая заедно с Ева и много още грешници, които дошли
да
живеят на Земята.
- "Добре, заповядай малко
да
поседнеш на стола, докато се приготвя".
Дяволът сяда на стола, но не може
да
се отлепи, тъй здраво се залепил.
Казвам: може
да
не е вярно това, но и другото не е вярно.
- "Ти ще дохождаш ли, без време,
да
ме безпокоиш"?
Питам ви: когато тия ангели падаха, вие бяхте ли там?
Аз пък ви казвам, че когато падаше Адам, аз бях в рая.
Връща се той при другарите
си
и им казва: "Ще се пазите от стола"!
Ще кажете: ами какво търсиш тук?
Най-после, други двама посланици се решили, още един път
да
отидат, но вече с главния
си
тартор, който останал отвън къщата и тъй силно изревал, че цялата се разклатила.
- Дойдох
да
ви видя.
Ами вие какво търсите тук?
Ирландецът излязъл, впрегнал каруцата
си
и всички заедно тръгнали.
По тези въпроси има много хипотези, теории, но важното за вас е -
да
живеете в единство.
Минава покрай ябълките в своята градина и казва: "Чакай,
да
си
откъсна няколко от тия ябълки!
Защо сте дошли
да
слушате?
Тарторът посегнал към ябълките, но веднага ръката му останала там и не могла
да
се отлепи.
Христос е казал на времето
си
: "Ако не се отречете от
себе
си
и не дигнете този кръст, няма
да
придобиете Царството Божие".
Тогава, ирландецът дава едно строго възпитание и на тартора, като му казва: "Още един път, ще пращаш ли твоите посланици,
да
ме безпокоят"?
Аз пък ви казвам: ако не се облечете в Любовта и не възприемете нейния живот, ако не възприемете светлината на Мъдростта и не носите тази светлина пред
себе
си
, и ако не възприемете Истината и не живеете в нейната свобода, не сте достойни за Царството Божие.
Някой казва: какво значи
да
се отрека от
себе
си
?
И наистина, като се освободил, тарторът казал на своите посланици: "Ще знаете, няма
да
безпокоите този човек"!
-
Да
се отречеш от
себе
си
, значи,
да
възприемеш Любовта.
След време, когато ирландецът умрял, главният тартор издал заповед до всички свои служители: "Ще затворите ада и няма
да
приемате вътре, този човек"!
Какво значи
да
дигна своя кръст?
В този анекдот е скрита идеята, че в ада, не може
да
се приеме никакъв човек, с велика идея в
себе
си
.
- Значи,
да
възприемеш светлината на Мъдростта.
Ако такъв човек помисли
да
влезе в ада, веднага затварят вратата за него.
Какво значи "
да
ме последваш"?
5.
Страдание, търпение, опитност, знание
,
МОК
, София, 28.2.1926г.,
За
да
не изпада в такова състояние, човек трябва
да
държи съзнанието
си
будно, за
да
контролира клетките на мозъка.
Не може ли
да
контролира клетките на цялото
си
тяло, човек заболява, става ленив, своенравен.
Следователно, когато клетките на човешкия организъм решат
да
живеят самостоятелно, далече от живота на цялото, те се групират в известни области на организма, дето образуват свое собствено тяло.
Ако чрез силата на мисълта тези новосъздадени клетки могат
да
се убедят, че мястото им не е в човешкия организъм, те постепенно ще почнат
да
намаляват, докато съвършено изчезнат.
Прилагайте мисълта
си
при лекуването.
Лекувайте
себе
си
, лекувайте и своите ближни.
Мисълта е сила, която трябва
да
се впрегне на работа.
От мисълта на човека зависи по-лесно или по-мъчно ще може
да
излекува някой болен.
Важно е, че всички хора имат условия
да
прилагат мисълта
си
,
да
работят с нея.
Двама души, вярващи, с убеждения, отишли
да
лекуват един свой приятел, който страдал от силно главоболие.
Те искали
да
впрегнат мисълта
си
на работа и по този начин
да
му помогнат.
Това показва, че болният имал по-силна мисъл от тяхната и повлиял и на двамата.
Те приели неговото болезнено състояние и се върнали у дома
си
болни.
Ето защо, когато лекува някого, човек трябва
да
държи съзнанието
си
будно,
да
има положителна мисъл и
да
не се страхува, че може
да
заболее,
да
приеме състоянието на болния.
Като знае това, човек трябва
да
провери откъде е дошла болестта му и като разбере, че е чужда, пак по закона на внушението
да
се освободи от нея.
По пътя на внушението идат не само болести, но и мрачни, отрицателни мисли и чувства, съмнения, обезсърчавания.
Ученикът трябва
да
има будно съзнание,
да
следи мислите и чувствата
си
, за
да
знае отде идат, и чуждите
да
туря настрана, а със своите
да
работи.
Сега
да
се върнем към търпението, страданието, опитността и знанието.
Страданията създават търпението.
Страданията представляват неорганизиран свят.
Като изучавате явленията в живота и Природата, забелязвате едно повторение.
След това настава слизане, което започва със страдания – зле, по-зле и най-зле.
Щом дойде до най-ниската точка на страданията, пак започва изкачване – добре, по-добре, най-добре.
Това преповтаряне на явленията учените наричат приливи и отливи в Природата.
Сега ще ви дам една малка задача.
Нека всеки от вас
си
обещае
да
пише поне по едно писмо в месеца до братята и сестрите от Специалния клас в провинцията.
Те минават тежки състояния, а трябва
да
се подкрепят.
Когато минават мрачни състояния, те се намират в положението на бедни хора, които се нуждаят от помощ.
Помогнете на бедните, за
да
помогнат и на вас.
Какво разбирате от знаците, които виждате на дъската?
Всеки ъгъл се разглежда като централен ъгъл, който се самоопределя.
Като сила Любовта заема известно пространство и действа върху телата като топлинна енергия.
Чертичката над кръгчето представлява почва, в която
Себе
-то се посажда.
Самото кръгче е посаденото
Себе
.
Знакът б представлява посоката, по която трябва семето
да
расте.
Последният знак представлява разпукване на
Себе
-то.
Когато този процес се извършва в душата на човека, само тогава той може
да
почувства силата на Любовта.
Когато семената на Живота се посадят в душата като в почва и възприемат топлинните и светлинните енергии на Любовта, те започват
да
се разпукват,
да
покълват,
да
растат,
да
цъфтят и
да
връзват плод.
Семената могат правилно
да
се развиват само при импулса на Любовта.
Щом мине през тези процеси, човек започва
да
мисли,
да
разсъждава.
И тъй, кръстът представлява страданието, котвата – мисълта, а Любовта – светлинните и топлинните лъчи, които слизат от Слънцето.
Докато не разчлени думата любов и не разбере силите, които тя крие в
себе
си
, човек не може
да
разбере дълбокия Ă смисъл, не може
да
я приложи в живота
си
.
Щом правилно разбира Живота, той е свободен от страдания.
Който не разбира правилно Живота, страданията неизбежно го следват.
Ако можете правилно
да
изговорите думата любов и
да
почувствате съдържанието Ă, вие ще можете
да
я приложите.
Всяка дума съдържа известна сила в
себе
си
, която трябва
да
се използва.
Можете ли
да
се ползвате от силите, от соковете, които думите съдържат в
себе
си
, вие сте разбрали техния смисъл.
Днес думата любов се е толкова обезсолила, че вместо
да
повдига хората, тя ги кара
да
се срамуват от нея.
Щом е така, нека я заместят с друга някоя, която не е изгубила още солта
си
.
Когато някой изучава музика или някаква наука, но нещо не му върви, нека напише думите търпение, разумност, мисъл, правда, работа, труд, постоянство, и като ги изговори няколко пъти,
да
види коя от тях ще му създаде подтик за работа, коя ще му помогне
да
преодолее мъчнотиите
си
.
Какви сили съдържа думата постоянство?
Чашата символизира уста.
Когато види плодове в някоя градина, детето влиза вътре без позволението на пъдаря и
си
откъсва плод.
Ако пъдарят го изгони от градината, то ще обикаля, ще се озърта
да
не го види някой и пак ще
си
откъсне плод.
И животните постоянстват, когато искат
да
постигнат някое свое желание, особено когато са жадни или гладни.
отвежда я в друг затворен кръг – в областта на червата, дето тя окончателно се преработва.
И тъй, колкото и
да
е безсъдържателна една дума, все-таки тя крие в
себе
си
известни елементи, които могат
да
образуват сложно тяло.
Какво заключение можем
да
извадим от това?
– Че разумното движение на малките величини в живота създава големи, съзнателни величини.
Първоначално думите са били къси, съставени от по един слог.
Първобитният човек
си
е служил със звукове.
Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността
да
произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите.
Когато започне
да
оздравява, по същия начин се възстановява способността му
да
си
служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена.
За
да
развие своята реч, човек е работил хиляди години върху
себе
си
, постоянствал е, правил е ред усилия.
Мнозина
си
служат с думата постоянство, без
да
разбират нейния дълбок смисъл.
Кой човек може
да
се нарече постоянен?
Ако 99 пъти го нахокате за нещо, в правотата на което е убеден, и на стотния път той пак ще дойде при вас
да
ви говори за същото.
Да
постоянстваш един-два пъти само за постигане на нещо и после
да
се откажеш от него – това не е никакво постоянство.
Да
постоянстваш в нещо – това значи
да
го постигнеш.
Когато развива постоянството в
себе
си
, човек трябва
да
го различава от нахалството.
Постоянството прави човека съвестен, то го заставя
да
обмисля всяко нещо, което предприема, и
да
не бърза.
Нахалният човек не е съвестен, той е бърз, всичко иска
да
постигне изведнъж.
За
да
развие човек постоянство в
себе
си
, Невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания.
Като страда, като се мъчи, човек започва
да
мисли,
да
развива постоянство.
Преди
да
е страдал, преди
да
е познал мъчението, човек е нетърпелив, непостоянен.
Стомах ли го заболи, глава ли го заболи, той започва
да
се движи в стаята,
да
ляга и
да
става от леглото.
Ако болката му не мине скоро, той вика лекари, вика приятелите
си
и започва
да
се оплаква.
Не, заболеете ли, не бързайте
да
викате лекар.
Приложете един, втори, трети метод, концентрирайте мисълта
си
към болката и няколко пъти
си
кажете: „Ще оздравея.“ Някога можете десет пъти само
да
си
кажете, че ще оздравеете, и така ще стане, а някога е необходимо хиляда пъти
да
си
кажете, че ще оздравеете.
Колкото пъти и
да
изговорите тези думи, не се обезсърчавайте.
Така можете
да
лекувате и
себе
си
, и приятелите
си
.
Като ученици дръжте в ума
си
мисълта: болестите имат възпитателно значение за човека.
Забелязано е, че хора, които в детинството
си
са боледували, те са калили организма
си
, направили са го по-издръжлив към болести, към страдания.
Който в детинството
си
, в младините
си
не е боледувал, нито пък е страдал, още при първата физическа болест или страдание той ще се повали на земята – не може
да
издържа.
В този смисъл страданията са упражнения за каляване на организма както във физическо, така и в психическо отношение.
От една страна страданията пречистват организма физически, а от друга – обновяват мисълта на човека.
Великите мисли се раждат и узряват само при страдания.
Най-хубавите, най-великите произведения на учени, на философи, на поети и писатели са създадени във време на страдания.
Те са работили при най-неблагоприятни условия, но чрез постоянство, чрез мисъл и работа всичко са преодолели.
Красивите и великите работи се създават при мъчнотиите на живота.
Колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи блага те крият в
себе
си
.
Това не значи, че човек сам трябва
да
си
създава мъчнотии.
Често човек сам
си
създава страдания и мъчнотии.
– Не, тези страдания са ненужни и трябва
да
се избягват.
Страданията раждат търпението.
Търпението пък създава условия за опитности.
Опитността носи знания.
Значи страданието, търпението, опитността и знанието представляват една непрекъсната верига.
Някой казва: „Много страдам.“ – Придоби ли търпение?
– „Никакво търпение не съм придобил.“ – Щом не
си
придобил търпение, ти още не познаваш страданието.
Това, което наричаш страдание, не е нищо друго, освен промеждутъчни състояния на страданието.
Такова нещо представляват и промеждутъчните страдания.
За
да
не се прекъсва съзнанието му, човек трябва
да
учи,
да
работи върху
себе
си
.
За
да
се върне двойникът в тялото, трябва
да
се направят няколко паси по гръбначния стълб на човека.
Заспиването на човека е пак прекъсване на съзнанието, което се дължи на друга причина – на пирамидалните клетки в мозъка.
Когато човек е бодър, отпочинал, пирамидалните клетки в мозъка са в нормално положение: една до друга, допрени с крачката
си
.
Щом се натрупа много млечна киселина в мозъка, пирамидалните клетки изгубват първото
си
положение, вследствие на което човек изпитва умора, сънливост и заспива.
Тъй че от безсъдържателни неща – една точка,
да
направите линия, плоскост от тях, куб.
(втори вариант)
После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието
си
е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч.
(втори вариант)
Съюзите остават, и когато човек почне пак
да
оздравява, по същия начин почват
да
се проявяват.
(втори вариант)
Често казват постоянство, без
да
разбират дълбокия смисъл на постоянството.
(втори вариант)
Да
постоянстваш един-два пъти, туй не е постоянство.
(втори вариант)
Да
постоянстваш, значи
да
постигнеш нещо.
(втори вариант)
Нахалният например ще вземе някой кол, отива
да
заплаши някого, излезне онзи с пушка и му тегли куршума, ще го търкули на земята.
(втори вариант)
Нахалният човек иска набързо, изведнъж
да
свърши.
(втори вариант)
Запример боли ви коремът, захванете из къщи
да
се разхождате, въртите се насам-нататък – постоянство.
(втори вариант)
Най-първо отрицателната страна на живота,
да
издържате страданията.
(втори вариант)
Отивате
да
помогнете на някой ваш приятел, лекувате го по един начин, по втори, по трети - постоянство, докато ти можеш
да
му помогнеш.
(втори вариант)
И всеки един от вас може
да
помогне.
(втори вариант)
Ако седнете при някого, който е заболял, и ако вие концентрирате ума
си
, кажете – ще оздравя, ще оздравя на
себе
си
, след като кажете хиляда пъти, той ще стане.
(втори вариант)
Как ще се уверите в силата на едно окултно знание?
(втори вариант)
Може, като кажете десет пъти, и
да
премине, но вие, като кажете деветдесет и девет пъти, ще се откажете.
(втори вариант)
Не можете
да
постоянствате.
(втори вариант)
Я, казва,
да
го наложим с квас, това са послешни работи.
(втори вариант)
Клетките се каляват в страданията.
(втори вариант)
Ако вие от младини не страдате, в стари години, като ви дойде едно страдание, ще свършите.
(втори вариант)
А като страдате, и
да
дойде страданието, вие вече сте калени, юнаци, тогава може
да
издържате.
(втори вариант)
Трябва
да
дойдат страданията, те са едно упражнение.
(втори вариант)
При това при страданията има и чисто едно обновително състояние.
(втори вариант)
След всяко едно страдание прониква една нова мисъл.
(втори вариант)
И всички учени хора, всички велики хора, всички учители, техните велики мисли се раждат при големи страдания.
(втори вариант)
Работите, работите, работите, искате вече
да
захвърлите тази работа, мислите, че няма
да
свършите – изведнъж тази мисъл проблесне.
(втори вариант)
Има някой път изключения, когато ние
си
създаваме сами ненужни страдания.
(втори вариант)
Страданието ражда търпението.
(втори вариант)
Търпението създава условия за опитността, опитността вече носи знание със
себе
си
.
(втори вариант)
Страдание, търпение, опитност, знание.
(втори вариант)
Някой казва, аз много страдам.
(втори вариант)
Това са промеждутъчни състояния ''(при припадък, изгубване на съзнанието)'', те са чисто прекъсване на съзнанието, тогава има промеждутъчни сили, тогава се появява ненормално състояние на човека.
(втори вариант)
Най-първо човек трябва
да
се учи
да
има будно съзнание.
(втори вариант)
Да
се не уплашиш!
(втори вариант)
В такъв случай може
да
се прекара ръката през гръбначния стълб,
да
се образува тази връзка в нервната система – три-четири пъти тези движения, духне се отпред и отзад.
(втори вариант)
Когато заспива човек, пак се прекъсва съзнанието, но туй се дължи и на пирамидалните клетки в мозъка – те
си
имат крачка, когато мисълта е хармонична, крачката им се допират едно до друго.
(втори вариант)
НАГОРЕ