НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
241
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
241
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
Ако малко се учудите, непременно и вие 60 години наред ще прекарате пак на земята в противоречия и нищо няма
да
разрешите.
Любовта, това е една ваша задача.
Да
любите, това не е ваше изкуство.
Ние трябва
да
любим Бога, за
да
се научим на изкуството –
да
любим и другите.
–
Да
обърнем погледа на съзнанието
си
по-нагоре, към Бога,
да
търсим този извор на живота.
Най-първо в вас ще се зароди едно вътрешно ограничение, един силен стремеж нагоре, и тогава вашият ум ще се разшири, сърцето ви ще се обнови и вие ще почувствувате, че сте силни.
И аз ви казвам: ако вие се домогнете до Божията Любов, вие ще разрешите правилно задачата на Любовта.
Казват някои, че в Индия се явили някакви
си
„нестинари", играят в огън и не изгарят.
Те взимали със
себе
си
и други няколко души, прекарват и тях през огън, и те не изгарят.
Ако това ставаше в България, българското правителство щеше
да
ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа.
Та казвам: ако ние добием Божествената Любов, тя ще ни освободи от сегашните страдания и недоразумения, които сега съществуват.
Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат.
Казвам: ако Любовта ти в Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита, дали имаш любов към Бога или нямаш.
Тя ще ти каже: ако имаш любов към Бога, аз няма
да
ти направя нищо, ще отстъпя; но ако нямаш, ще те стъпча тъй, както всичките тъпча.
Проверявали ли сте, дали има поне 100 светии?
Не е достатъчно само тъй
да
твърдите, без
да
сте проверили.
Нещата в света могат
да
се познаят само по онзи велик закон – любов към Бога.
Всеки от вас може
да
провери, дали е в небето, или не; дали е праведен, или не.
Нещата могат
да
се проверяват само по закона на Любовта.
И ако всинца ние сме направени по образ и подобие Божие, тъй както казва Писанието, много лесно ще проверим нещата.
Вие правили ли сте проверка, дали вашият образ е съшия или се е изменил?
Сега не искам
да
се смущавате.
Някои хора са на път
да
се новородят.
Новороденият в Бога всякога, за вечни времена трябва
да
се храни с млякото на Любовта и ако не се храни с него, ще пропадне.
Един основен въпрос, едно основно звено, което може
да
свърже цялото човечество, това е Любовта.
Тъй е и на земята: майката не трябва само
да
роди едно дете, но трябва и
да
го храни със своето мляко.
Ние виждаме, че цялата вселена е разделена на единици, на тела, които плават из пространството.
Същото е и с всяко новородено дете от Бога – трябва
да
се храни със словесното мляко на Любовта.
Ние виждаме ред слънчеви системи, безброй метеори, опашати звезди и други, разхвърляни навсякъде.
Някои мислят, че като се родят, всичко е свършено, а един вечен непрекъснат процес.
Съвременните учени хора искат
да
ни докажат, че тия неща движат по-известни орбити, и се подчиняват на известни закони.
Не, раждането не е един временен процес.
Каква е задачата на вселената?
Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила.
Сега вие ще отговорите: какво ни интересува задачата на вселената?
В раждането трябва
да
става постоянно разширение.
Каква е моята задача, това ме интересува.
А сега правят въпрос, как може човек
да
се прероди.
Каква е вашата задача?
Да
бъдеш чиновник,
да
свършиш университет, или
да
станеш министър в някоя държава?
Ще кажат някои: нали трябва
да
се живей, но как?
Когато всички тия неща се съединят целокупно, когато всяко противоречие и всяко съмнение изчезне, само тогава ние ще се домогнем до въпроса за Любовта и ще се съединим с Бога.
Всички живеят: и рибите живеят, и мушиците живеят, и мушичките живеят.
и птиците живеят, и човек живее, но всички същества, от най-малките до най-големите, са все недоволни от живота.
Та ние виждаме какви са сродните души.
Ако някой иска
да
ни докаже, че има доволство, той не е изучил органическия живот.
Сродната
си
душа човек ще намери само тогава, когато възлюби Бога.
Никой не може
да
намери сродната
си
душа без Бога.
Тази е една велика задача в света, и когато
Сега светът е пълен с любовни писма, хората все търсят сродните
си
души.
се докоснат до нея, тя става безпредметна, понеже за това се изисква един гениален ум, който
да
схване нейното вътрешно съдържание.
Не, когато зачекнем този въпрос, изисква се един светъл ум, едно благородно сърце, една широка душа, толкова обемиста, като цялата вселена и един дух толкова обемист, който може са изрази Божията сила в
себе
си
- сила, която може
да
издържа Любовта.
Всички вие се занимавате с малки работи, искате
да
бъдете обичани: бащата иска
да
бъде обичан от сина
си
да
има право.
Майката иска
да
бъде обичана от дъщеря
си
–има право.
Сърцето ми може
да
обхване всички и съм готова на всички жертви.
Учениците искат бъдат обичани от учителите
си
, и учителите искат
да
бъдат обичани от учениците
си
.
Аз мога
да
живея само с Бога.” Като казва, че може
да
живея с всички подразбира Бога.
Господарите искат
да
бъдат обичани от слугите
си
, и слугите искат
да
бъдат обичани от господарите
си
.
Като ви говоря тази велика Истина, моята мисъл не е само
да
засегна на ума ви, но тази идея – Любов към Бога
да
стане във вас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото човешко тяло.
Военните, офицерите, искат
да
имат обичта и почитта на техните – всички имат право.
Владиците и те искат
да
имат любовта на подчинените
си
, както и на своето паство – всички желаят по нещо и мислят, че с това са разрешили този въпрос.
Аз не я говоря само пред вас, за
да
произведа ефект или за
да
ви омотая, или
да
ви накарам
да
вярвате.
Че всички са говорили така.
което не е израснало до там, че
да
обичат Бога.
На света сега трябва една религия, която
да
съедини в
себе
си
всички религии, но тази религия може
да
добие само при едно условие – Любов към Бога.
У всички хора няма още това съзнание.
Любов обща, която
да
свърже всички хора в едно Павел, който бил дълбок познавач на духовните истини, казва, че всички хора нямат туй знание.
Следователно, трябва
да
определим, в какво седи тази Любов, Любовта към Бога се отличава.
И в сегашния свят всички хора нямат това знание, нямат това разбиране.
Тази идея – любовта към Бога – е почнала
да
прониква още от времето на пророците.
И всички хора сега търсят един нов път за обединение; всички търсят този велик закон, който ще обедини хората, а той е Любовта.
И вие трябва
да
проучвате Любовта, като една вътрешна сила.
Христос е предал тази идея в новите времена.
Всички духовни братства, тайни и явни, запример братството на Масоните, също тъй поддържат тази идея.
Знаете ли, колко главни нервни системи има в тялото ви?
Между всички тия братства има различия: едни туриха за основна идея любов към Бога, други отхвърлиха Бога, оставиха като основна идея „братството".
Някои ги делят на три, някои на седем, а именно: мозъчна, мускулна или двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна система за очистване и система за чувствуване.
Но у всички идеята за Бога е неразбрана.
Тия системи съставляват седемте здравословни темпераменти у човека.
Бог не е предмет, нито вещ, Той не е нещо, което можем
да
поставим после
да
отхвърлим.
Сегашните учени хора казват, че ние сами създадохме идеята за Бога и сега можем
да
я премахнем.
Хората наистина сами
си
създават идоли, но те са неща, които сами по
себе
си
изчезват.
Някоя от вас е много изкусна шивачка, знае много хубаво
да
бродира, много хубави работи може
да
ушие.
Всеки народ
си
има такива идоли, такива богове.
Друг някой е краснописец, пише много хубаво; трети пък е поет, съчинява много хубави стихове, знае всички правила, как
да
нарежда римите; някой пък проповядва много хубаво, логически се изказва; друг някой е музикант, знае как
да
свири, всяка нота туря на местото й и т.н.
Защо страда Англия?
Но трябва друго едно звено във всички тия работи, За кого трябва на пише поета?
За кого трябва
да
свири музиканта?
Защо страда Франция?
Някоя майка ще каже:
да
си
имам едно детенце!
Е хубаво, всички ония майки, които имат деца, благодарни ли са от децата
си
?
Защо страда Америка?
Всички ония учители, които имат ученици, благодарни ли са от учениците
си
?
Всички ония свещеници, доволни ли са от слушателите
си
в църквата.
„Всички народи страдат все от същото.
Хората на общо основание, без
да
мислят говорят за Бога.
Това е една културна България, която иска
да
се подигне.
за Любовта, но утре като дойде
да
се проявят в живота, обръщат своята картечница, своите огньове, своите ножове, после
си
налагат някакви контрибуции и пак вярват в някакъв
си
господ.
Обаче този Господ на Любовта държи сметка за всичко това.
Той е толкова точен и взискателен по отношение на любовта, за всичко държи сметка.
Аз нямам нищо против, излезте вие
да
кажете Истината.
В него има едно качество, че онези, които Го мразят най-много и които не Го признават, Той ги привлича най-близо до
себе
си
.
Който и
да
е тук в България и навсякъде другаде, нека излезе
да
каже Истината!
Казва някой: ех,
да
съм близо до Бога!
да
си
под краката на един слон, много близо
си
при слона, но това близост ли е?
Да
станат велик народ ли?
Да
си
на гърба на слона е едно нещо, а
да
си
под краката на слон е съвсем друго нищо.
Не, българите са слуги на Бога, и трябва
да
слугуват на.
Да
си
над водата е една нещо, а
да
си
под водата е друго нещо.
Да
си
близо при Бога –- разбирам, но не и
да
си
под краката на Бога!
Защо се явили англичаните, французите, русите?
Всички народи са слуги на Бога и трябва
да
слугуват на великата идея – Любовта.
Всички, които не признават Любовта, за тях Бог има особени реторти.
Всички трябва
да
бъдат носители на Божественото.
Той е решил
да
им даде едно педагогическо възпитание.
Тъй ще ги обедини, че ще накара всички
да
имат едно верую.
Най-първо Той е решил
да
тури младите в тази реторти, после старите: учители, военни, генерали – всички вътре!
Те трябва
да
носят тази велика идея и
да
учат хората на великата Истина.
Решил е
да
изкара от тях само един човек, но свят човек ще бъде той.
Не, тогава вие ще влезете
да
живеете в този голям човек като една малка единица.
Вие се намирате пред една велика фаза на човешкия живот и нима
да
се мине дълго време, всички вие ще минете през огъня.
Нима, ако живеете в един добре уреден град, ще ви бъда зле?
Нима, ако живеете в един град, дето прехраната на хората може
да
се доставя по един лесен начин, ще ви бъде зле?
Питам ви: вие ще можете ли
да
изпъплите през огъня, както онези индийци?
Сега трябва добре
да
се разбират основните закони, добре трябва
да
се разбират и причините за това вътрешно разединение между хората.
Ще кажете: дано не е в наше време.
обикновените желания, този обикновен прах всичко това ни заслепява и пречи
да
разбираме великата Истина.
Човек трябва най-първо
да
почувствува тази велика Истина отвътре.
Всички нечистотии, които съществуват от хиляди години, не само у хората, но и у животните, всички човешки мисли и желания и чувства ще минат през пречистване, ще се дезинфекцират по най-добрия начин.
Иоан на едно место казва: „Как можем
да
любим Този, когото не сме видели?
Ами какво ще каже онази певица, която днес има хубав глас, но не се минават и 5 – 6 години и не ще може
да
пее?
" Има една любов на виждане, има и една любов, която съществува и без виждане.
Какво ще каже онзи цигулар, който днес свири хубаво, но след като му направят операция на ръката, повече не може
да
свири?
Следователно, ако във виждането знанието е резултат на Любовта, питам : кое по-рано се е явило в света, знанието или живота?
Всички служат на сила.
Ще ме извините за тия думи и
да
не разберете, че само аз съм, който служа от любов.
За
да
обясня моята мисъл.
ще ви дам един пример.
Сега, ако река
да
ви ги изброявам, трябва
да
направя един поменик, както правят свещениците.
В миналата
си
беседа ви говорих, какво е станало с един от един ангелите на светлината – Адонаил.
На този ангел, Аниел, била дадена една много трудна задача Той трябвало
да
разреши следната задача: колко милиарда години целият космос ще може
да
преживее?
Колко дни трябва
да
ме слушате
да
ви ги изброявам?
Какво ще бъде състоянието на всички същества, които живеят през тия милиарди години във всички системи и какъв успех ще направят през това време.
Такава задача именно била дадена, и той трябвало
да
я изчисли точно математически.
Но аз ще ви кажа едно име в света, което трябва
да
знаете, не сега, може би в следната, във втората, в третата, в четвъртата беседа или в друга някоя.
Разбира се, той трябвало
да
направи няколко справки, за която цел трябвало
да
намери свещената книга на Адонаил.
Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата
си
!
Един ум трябва
да
имате всички!
Туй име ще произведе във вас същия резултат, какъвто резултат произвежда онази бистра, студена водица за жадния пътник.
Казал
си
: как е възможно
да
изчезнат някои основни букви от една свещена книга!
Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гладния човек, Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли.
Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите в работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете в работа, останат неизползувани всичкият ви труд от хиляди години, всичките ваши мисли не ще могат
да
се съсредоточат към една велика цел, която ние наричаме „любов към Истината”.
Как е възможно
да
изчезнат т между ангелския свят, дето царува Любов, знание, Мъдрост?
Не се минало дълго време, и той почнал
да
слиза към световете долу.
Въпросът се разрешил така: той трябвало
да
слезе на земята между хората.
Когато обикнете Бога, на което същество и
да
погледнете, вие ще видите в него най-красивото лице, което до сега не сте виждали.
Ще кажете: как само поради това че дошъл в недоумение, и взел
да
се привлича от земята?
Вие ще видите в него израз на благост, на сила, на мощ, на интелигентност и ще кажете в
себе
си
: заслужават страданията на хилядите години, само човек
да
види това велико и свято лице на Бога!
Той се въплътява на земята като един човек хилав, куц с единия крак, сляп с едното
си
око, едната му ноздра запушена, дробове хилави, стомашна система разстроена и от устата му излизал такъв вонящ дъх, че всички бягали от него, обаче той не съзнавала това, нямал тази опитност
да
види, какво нещо е
да
бъде човек слаб, хилав, куц.
Той мислил, че това е в реда на нещата.
Ако някой млад цар пада на колене пред една млада мома и й казва, че без нея не може
да
живее, питам ви тогава: не заслужавате ли всяка душа
да
се поклони пред туй велико лице на Бога?
Сегашните момци, когато се покланят, гледат към земята, но онзи, който се покланя на Господа, не трябва
да
гледа към земята, а трябва
да
гледа Господа в лицето.
Така в него се зародило желание
да
помага на хората, но в която къща влизал
да
помага, веднага гледали час по-скоро
да
го изпъдят навън Казвали му: ние не искаме твоята воня, махни се от тук!
И Давид казва: „Гледах Господа пред лицето
си
." Апостол Павел казва: „Ние имаме това знание".
Чуди се той на хората, но
си
казва: може би това е в реда и порядъка на хората, но аз съм глупавият, че не мога
да
ги разбера.
Някои хора имат това знание, и вие може
да
го имате.
Така той живял 80 години наред, ходил от къща на къща, все го изпъждали, нищо не могъл
да
разреши, докато най-после умира и се връща на небето.
Задачата му останала неразрешена.
Ето, казвам ви една Истина, но във вас остава едно съмнение, дали е тъй, както Учителят казва?
Аз питам: ти разбра ли ме, какво исках
да
ти кажа?
За
да
ме разберете, вие трябва
да
гледате на Бога тъй както аз гледам Неговото лице.
Неговите астролози предсказали, че той ще има само една дъщеря и един син, като му казали, че ако той иска неговото царство
да
успява, дъщеря му трябва
да
остане неженена, и той трябва
да
я пази тъй, че тя никога
да
няма работа с млади.
За
да
разберем слънцето, трябва еднакво
да
възприемаме неговата светлина.
Тя трябвало
да
бъде съвършено изолирана от всички.
Ние трябва
да
знаем положителната страна на живота, а сегашните учени хора казват: ако ние гледаме Бога, всякаква култура ще се спре, затова по-добре
да
Го не виждаме.
Само сегиз-тогиз могло
да
излиза тя с баща
си
и отдалеч
да
гледа хората.
Тя била много красива, милосърдна, имала желание
да
помага на хората, но била заобиколена все от висши офицерски дами, тъй че ако някой се осмелявал
да
отправи поглед към нея, непременно се умъртвявал.
Така тя живяла 30 години далеч от хората.
Когато излизала с баща
си
, всички бедни идвали при нея, покланяли й се ниско, и тя не могла
да
си
представи, защо й се кланят хората, защо й отдават тези почести.
Човек иска
да
обича някого в света.
Но това са били всички ония хора, на които тя в миналото
си
съществуване, като хилавия човек, правила добро, и сега, като я виждат, те й благодарят.
Туй е Божествено в нас, което иска
да
се прояви.
Но това нещо го нямало в съзнанието на Аниел и той не могъл
да
си
обясни тяхното внимание.
Тя казвала: „Тия хора са големи будали, само се покланят!
Между всички, обаче, тя видяла само един млад, много красив момък, но не го гледала, защото знаела, че нейния поглед може
да
коства живота му.
След 30 години той пак се връща на небето, без
да
разреши задачата на света Защо се е родил първият път хилав, и защо се родил втория път красива мома?
Защо някои хора се раждат грешници, а други праведни?
Вие може
да
любите само душа, която е съвършена и чиста, както Господ е чист.
Ако някой от вас мисли, че може
да
го обичат такъв какъвто е, лъже се.
Как ще обясните вие постъпката на онзи брат, който може
да
убие сестра
си
?
Докато някой мисли, че ти
си
идеален, че ти
си
чист, той те обича, но в момента, когато съзнае, че имаш някакъв порок, той не може
да
те обича, и всичкото щастие помежду ви изчезва.
Или, как ще обясните постъпката на онази сестра, която може
да
убие брата
си
.
Някой казва: аз мога
да
обичам някой човек макар
да
е и с порок.
Да
, едно дърво може
да
вирее и с червеи, но неговите плодове стават хилави и клонищата му почват
да
съхнат.
Ще каже някой: нали аз трябва
да
живея?
Нима за
да
живее един човек, трябва
да
убие друг?
Всички разумни същества съставляват условия за нас.
И всички, разумни същества са създали най-добрите условия за нас в света.
Когато един човек убие друг, за
да
живее, той създава най голямото зло в света.
И тъй, Божията Любов, за която аз ви говоря, внася разширение в съзнанието, затова човек трябва
да
се стреми към абсолютна чистота в
себе
си
.
Той трябва
да
гледа на Любовта като на един вътрешен принцип, като на една вътрешна сила, която трябва
да
работи в него, без
да
го смущава външната природа.. Онзи човек, който има Любовта в
себе
си
, е като огънят, всичко ще пояде и така ще изчисти живота
си
, ще изчисти цялата среда, в която живее.
И тъй, този ангел е трябвало
да
прекара ред съществувания на земята, за
да
изглади своето съмнение.
Това се отнася до праведния, до любящия човек – той всичко изчиства: И човекът на Любовта за в бъдеще ще се познава по това!
Даже той не съзнава, че направил една погрешка.
: ако неговата любов може
да
те очисти, тя е Божествена.
Той се усъмнил в своя събрат, помислил
си
: нима тук се е направила някаква погрешка, че са изчезнали някои букви?
Той не е трябвало
да
помисли това, не е трябвало
да
се съмнява.
На земята можем
да
спорим, какво нещо е Любовта, но щом ние знаем, какво нещо е Божията Любов, вече спор няма, съмнение няма.
Любовта образува обща връзка между всички същества.
Любов, която омаломощава човешкия дух, която смалява човешката душа, която опорочава човешкото сърце, която изопачава човешкия ум, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която съществува в света не се лъжете, това е една фиктивна любов.
Първото нещо: щом тази Любов проникне в твоето съзнание, всички хора, всички души ще се обединят в теб и ти ще ги видиш като светлинки в съзнанието
си
, всички групирани в едно.
Всичка хора, един милиард и половина, могат
да
се съберат в една орехова черупка.
Да
, спасява, но с какво?
Бог е, Който чрез Любовта може
да
ни спаси.
Когато влезем в Божията Любов, всички ние ще бъдем спасени.
В един орех може
да
съберете всички хора и
да
се разговаряте с тях.
Там може и
да
им се държи една красива реч.
Възрастните души, обаче, търсят онзи велик живот, дето всички трябва
да
станат силни.
Сега, като сте дошли на земята, всички вие имате едно заблуждение, искате
да
бъдете физически големи, грамадни, за
да
импонирате пред света.
Силни в какво?
Ако отидете в Америка, ще видите, че там хората постоянно
си
упражняват мускулите,
да
станат силни.
–Силни в Любовта.
Днес хората търсят външната сила, мощ.
Та казвам: понеже всички вие искате
да
бъдете щастливи, аз ви показвам пътя на щастието.
Понеже всички вие искате
да
имате знание, аз ви показвам пътя на знанието.
Такива са били и всички останали древни народи, но тази култура погина, тя сама по
себе
си
е осъдена на израждане.
Понеже всички вие искате
да
бъдете богати, аз ви показвам пътя на богатството.
Понеже всички вие искате
да
бъдете млади, аз ви показвам пътя на младостта.
Не е въпросът в желанието на хората
да
бъдат силни.
Да
желаем сила е хубаво, но ние трябва
да
изберем един метод, по който
да
живеем правилно и
да
се развиваме всестранно.
Този метод е
да
се домогнем до тази основна идея – любов към Бога!
Сега някои ще кажат: дали е така?
Онзи, който ама това съзнание, трябва
да
знае, че в нас има само една мисъл: Бог е Любов, в която абсолютно няма никаква злоба.
Щом проникне във вас тази идея – любов към Бога – вие няма
да
се именувате българи, нито пък ще казвате, че сте англичани, французи, американци или каквито и
да
е други.
Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и радост и веселие и всичките блага в света.
Англичаните седят по-високо от българите, но ако ги сравните с онези култури, които ще дойдат за в бъдеще, те са още далеч от тях.
Това е онази велика наука – Любов към Бога, която всички възвишени души са изучавали.
И англичанинът
си
има комфорти, както и българина; и американецът
си
има комфорти, както и българинът, но в това не седи истинската култура.
Този е великият път, по който са минали всички възвишени души.
И тъй, основната идея е, която ще внесе това благо, което ние търсим.
И вие трябва
да
учите това знание, тази наука – нищо повече.
Тогава всички вие, които ме слушате, имате свои възгледи, свои убеждения и свое верую.
Веднага турете въпроса ребром и
си
напишете: Любов към Бога!
Станеш сутрин, кажи
си
; любов към Бога!
Всички ваши възгледи, всичката ваша опитност ще се стопят тъй, както се стопява леда и после изпарява, без
да
остане нещо от него.
Да
кажем, че вие сте православни.
Този Бог ще туриш в
себе
си
.
Може
да
кажете: ама аз съм от новото учение на земята.
Каквото име и
да
си
турите, ще ви върнат на земята.
Той е онзи младият син, който е ходил в странство и е научил великият урок на Любовта и със смирение казва: „Отче, аз познах, че само любовта към Тебе е великият смисъл на живота".
Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има „carte blanche" ще има една отворена врата за него, и Господ ще каже: „Нека дойде този син при мене!
" А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята – в много църкви, в много народи.
С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение
да
познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух.
Аз ви желая, няма
да
кажа.
че желая, това значи
да
ви се налагам.
Ако ви кажа „ако обичате", то е
да
ви туря във вярвания, и него не искам
да
направя.
„Върнете го на земята, той не е за небето." Всички трябва
да
се върнат на земята. Защо?
Какво
да
ви кажа?
На български език няма подходящи думи, с които
да
ви изкажа тази велика Истина, че
да
останете абсолютни свободни,
да
не остане никакво съмнение във вас.
Мога
да
се изкажа и другояче, но кажете ми едно предложение в български език, с което
да
кажа тази Истина, че
да
няма двусмислие.
– Любовта обединява в
себе
си
всичко.
Сега, след като
си
отидете, ще ме критикувате, че някъде нямало запетайка, че логика нямало, че еди–кой
си
какво е казал.
Тя съдържа в
себе
си
най-съвършените неща от незапомнени времена в миналото.
И аз зная, кой какво е казал, мога
да
го цитирам, но аз не искам
да
цитирам кантовци, лапласовци и разни други философи и ред учени поети и велики музиканти.
Ако вие отидете горе, между ангелите и там слушате един симфонически оркестър, като се върнете на земята, няма
да
пипнете повече вашите инструменти.
Дребнавост е
да
кажа, че не знаят.
Като видя една круша, която е израсла донякъде, казвам и: радвам се че
си
постигнала нещо с усилията
си
.
Няма
да
го повикам
да
ми стане другар по пътя, но в дадения случай се спирам малко при него питам го: как прекарваш?
После, вашите идеи, вярвания, възгледи, всичко това представлява в небето цял смрад.
И когато вие говорите или мислите върху вашите идеи, ангелите затварят всички дупки и прозорци,
да
не влиза тази воня при тях.
Па и молитвите ви какви са: Казвате Господи, Ти не знаеш ли колко страдам?
Всички съвременни хора не са от еднаква култура, нямат еднакво съзнание, затова от всички се изисква будно съзнание и големи усилия.
У вас има едно суеверие, вие чакате
да
дойде някой ангел, специално изпратен във вас от Господа,
да
ви донесе един плик и
да
ви каже, че вие сте възлюбени от Господа.
Настанало е време,
да
се опростим с глупостите на този живот.
Така е, но това ще бъде само тогава, когато вие можете
да
възлюбите Господа и той
да
ви познае.
Аз говоря само за ония души, които искат
да
се поправят, а другите могат
да
опитват още, могат
да
се занимават със залъгалките в света.
И казвам сега: оставям ви с едно предложение, което
да
си
намерите сами.
Оставям ви една мисъл, която
да
си
разгадаете сами.
На тия, които желаят
да
се учат, Господ ще даде възможност
да
се прераждат и
да
учат толкова, колкото искат.
Оставям ви един път, който
да
си
намерите сами.
Но ако вие искате
да
разберете вътрешния смисъл на живота, непременно трябва
да
дойдете до онази велика идея – любов към Бога.
Нали първоначално Учителят, великият музикант, показва всички пътища, по които може
да
се изпълни едно парче, но след това ученикът сам ще
си
намери пътя, по който ще може
да
го изпълни.
И онзи духовен човек, онзи учен човек най-после се оставя сам на
себе
си
тъй както и малките деца се оставят на краката
си
, сам
да
разреши някой важен въпрос, и в разрешението
си
да
каже, само един път има – той е пътят на Любовта!
Само едно постижение има – то е постижението на мъдростта, само една мисъл има – и тя е мисълта на великата Истина, в която силите се сгрупирват и обединяват всичко в Бога, в тази вечна Любов, която осмисля човешкия живот!
Желая мнозина от вас, които сте смутени, тъжни, обременени с мъчнотиите на физическия живот, кажете
си
: има спасение заради нас!
Има Един, който мисли заради нас, Когото ние можем
да
любим, Който всякога може
да
ни бъде верен и никога не ще ни изневери!
И така, както ти изявяваш любовта
си
към мене,.
Вие трябва
да
разбирате Бога!
–Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете, То е написано във вашите души.
2.
Реални величини / Реалното в живота
,
МОК
, София, 7.2.1926г.,
Съвременните хора се страхуват свободно
да
изказват мнението
си
по различни въпроси. Защо?
– Защото се страхуват
да
не се изложат.
Може би това, което мислят,
да
не е в съгласие с мнението на другите или
да
е някакво крайно мнение, крайна идея.
Ако някой им е поверил някаква тайна, те пак се страхуват
да
се изкажат, за
да
не издадат тайната.
Човешкият ум е станция, през която минават писма, телеграми от един човек до друг, от една държава до друга, а даже и от Земята до Небето и обратно.
Следователно, ако човешкият ум като една станция е приел някакво устно или писмено съобщение във вид на писмо или телеграма, той няма право
да
предава това, което е чул: той няма право
да
издава чужди тайни.
Човек има право
да
предава само онова, което се отнася до самия него.
Обаче всичко друго, което не се отнася до него, представлява държавна тайна, или тайна на Природата.
Никой няма право
да
изнася тайните на Природата.
Щом някой наруши този закон, Природата затваря ключовете на станциите
си
за него.
Какво трябва човек
да
казва: това, което е направил вече, или което мисли
да
прави?
Има смисъл човек
да
говори за това, което е направил, защото е придобил някакъв резултат или някакви опитности.
Обаче
да
говори за това, което мисли
да
прави, без
да
го е направил, няма смисъл.
Той не знае дали, като мисли
да
направи нещо, ще има възможност
да
го реализира.
Има три начина за изнасяне на работите, които човекът е направил:
да
ги изнесе така, както са станали;
да
ги преувеличи или
да
ги намали.
Всеки факт трябва
да
се изнася така, както е станал.
Ако искате
да
кажете нещо за приятеля
си
, изнесете една от неговите основни черти, по която той се отличава от другите хора.
Вие можете
да
изнесете една от неговите основни черти на ума, на сърцето или на волята му.
Какво можете
да
кажете за неговия ум?
Даже ако кажете, че той е поет, музикант или художник, и това е общо казано.
Вие трябва
да
изнесете онази черта от неговата поезия, която го отличава от всички поети.
На същото основание може
да
се зададе въпросът, каква е разликата между човека и животното.
Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в
себе
си
: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н.
Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека.
Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство.
Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост.
Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за
да
се пазят от опасностите в живота.
Кой не се крие от стихиите на Природата?
Колкото и смел
да
е човек, все ще трепне сърцето му, когато се намери пред някаква голяма изненада, опасност или стихия.
Тръгнал
да
пътува,
да
намери страха, за
да
види от какво се страхуват хората.
Катерил се по планински върхове, нападали го диви зверове, но страх не изпитал.
Един ден седнал на една поляна
да
закуси.
Отворил торбата, извадил хляба
си
от нея и с хляба заедно изскочила мишка.
Той трепнал силно и изпуснал хляба от ръката
си
.
– Че причината за страха може
да
бъде много малка.
Човек може
да
се уплаши от нещо малко.
Не е нужно
да
се изпречи пред него някакъв голям звяр, за
да
го уплаши.
Една малка мишка е в състояние
да
причини страх на човека.
Българите изнасят тази идея чрез поговорката: „Малкото камъче прекатурва колата.“ По отношение на психическия живот тази поговорка може
да
се изрази с думите: „Най-малката отрицателна мисъл е в състояние
да
измени разположението на човека.“ Малкото камъче, което прекатурва колата, може
да
бъде една отрицателна дума, една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство.
В буквален смисъл обаче малкото камъче не може
да
прекатури колата.
Отговор: Те влизат в една група, но се различават по атомните
си
тегла.
Различието в атомните тегла им придава различни физични свойства.
Поради интелигентността и благородството на неговите атоми то е от по-висока еволюция в сравнение с всички неблагородни метали.
Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма, толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят.
За
да
дойде до по-голямо развитие, атомът трябва
да
мине през четирите царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека.
Според това, какви атоми на елементите влизат в човешкия организъм и от кое царство идат, те произвеждат в него ред дисхармонични или хармонични състояния.
Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека.
Ще се запитате какво лошо влияние може
да
окаже златото.
В него се внася идеята, че без пари не може
да
живее.
Вложи ли тази идея в
себе
си
, направи ли я плът и кръв на своя организъм, човек мъчно може
да
се освободи от нея.
За предпочитане е той
да
има повече органическо злато, отколкото външно, материално.
Ако не се пристрастява към златото, добре е човек
да
има поне една златна монета и
да
я прехвърля от ръка в ръка, за
да
възприеме част от енергиите на това злато.
Книжните банкноти, колкото и много
да
са на брой, не могат
да
произведат такъв ефект, какъвто произвежда златната монета.
То съществува, но те не са могли
да
го открият. Защо?
Следователно то се намира в особено ефирно, фино състояние на материята, която мъчно се поддава на анализ.
Който разбира законите на алхимията, той може
да
разтвори,
да
разреди тази енергия и
да
използва скритата сила в златото за своя организъм.
Тъй щото, правилно е хората
да
обичат златото, но те не могат
да
се ползват от неговите енергии.
За
да
може човек правилно
да
се ползва от енергиите на елементите, които влизат в състава на неговия организъм, той трябва
да
работи върху
себе
си
, върху своя характер.
Като работи съзнателно върху
себе
си
, човек ще измени схващанията
си
и ще започне
да
живее според законите на Живата Разумна Природа.
Докато се натъквате на противоречия, които не можете
да
разрешите, вие всякога ще бъдете с охлузена кожа.
Това не трябва
да
ви плаши.
Какво страшно има в това, че някой охлузил кожата на ръката
си
?
Щом кожата на ръката ви се охлузи, ще я намажете с малко зехтин, ще я превържете и ще я оставите
да
зараства.
Щом я оставите спокойно
да
зараства, раничката ще се покрие с коричка, която, без
да
я чоплите, сама ще падне.
Ето защо, ако искате раната ви лесно
да
оздравее, оставете я на действието на Природата.
Тя има грижата за всички нарушения на нейните закони.
Тя е в състояние сама
да
коригира всичко.
своите недъзи, той всякога ще усложнява положението
си
, от малка рана ще
си
създаде голяма язва.
Тъй щото, видите ли някаква рана в
себе
си
, погледнете я, превържете я и
си
кажете: „Ще оздравее.“ Не се борете с недъзите
си
, но развивайте своите добри черти.
Ползвайте се от тях и уповавайте на силите в Разумната Природа.
Ако искате
да
изправите своите недъзи, дайте подтик на разумния живот в
себе
си
.
Като знае това, човек не трябва
да
се смущава от недъзите
си
, но трябва
да
ги изправя.
Да
означим този кръг с буквата А (фиг.1) Без
да
се увеличава, кръгът А може
да
се движи надясно,
да
дойде в точка В.
Оттам той може
да
се движи нагоре, към точка С.
Значи на физическия свят кръгът може
да
се движи от едно място на друго,
да
мени посоката
си
.
Мисълта обаче, като мени мястото
си
, заедно с това тя се трансформира.
Кои мисли могат
да
се трансформират: добрите или лошите?
Може ли лошата мисъл
да
се трансформира в добра?
Лошата мисъл може
да
се замести с добра, но не и
да
се трансформира в добра.
Същото може
да
се каже и за лошите чувства на човека.
Както виждате, външният стимул събужда в човека приятни и неприятни чувства, но сами по
себе
си
чувствата и мислите не могат
да
бъдат лоши.
Щом се отстранят стимулите, които произвеждат неприятните чувства, с тях заедно изчезват и лошите чувства.
Тя не трябва
да
влиза в окото на човека, но трябва
да
отиде в пространството, между водните капчици, и
да
докара дъжд.
Човек трябва
да
съзнава, че прашецът, който влиза в него, не е случайно явление, но той сам го е привлякъл.
Обаче лошите за вас мисли за Природата са добри и потребни.
Ако не се нуждаеше от тях, Природата не би ги допуснала.
Щом ги допуска, тя намира, че те съдържат в
себе
си
елементи, нужни за общия живот.
Допуснете, че бащата на някого от вас е химик, има своя лаборатория с различни киселини и отровни съединения и строго ви е забранил
да
пипате шишетата с различните киселини.
Един ден вие влизате в лабораторията на баща
си
без негово позволение и започвате
да
отваряте ту едно, ту друго шише,
да
опитвате съдържанието им.
След малко започвате
да
се оплаквате от разстройство на стомаха.
Отивате при баща
си
и го питате защо езикът и устата ви са изгорели, защо стомахът ви е разстроен.
Той казва: „Щом
си
нарушил моята заповед, ще носиш последствията на това нарушаване.”
Когато синът иска
да
влезе в лабораторията на баща
си
, или в широк смисъл на думата, в лабораторията на Живата Природа, той трябва
да
се свърже с нея и заедно
да
започнат
да
изучават нейните елементи и закони.
Дойдете ли до някаква мисъл или чувство, не бързайте
да
ги приемете в
себе
си
, докато предварително не проучите техните качества и закони, които ги управляват.
– Добрата мисъл трябва
да
се движи.
При това движението Ă трябва
да
бъде строго определено – около Слънцето.
В дадения случай Слънцето представлява център, около който мисълта постоянно се движи.
Както Земята непрестанно се движи около оста
си
и около Слънцето, така и добрата мисъл трябва
да
спазва тези два центъра на движение.
Докато мисълта не се движи между полюси, тя е в потенциално състояние.
Щом започне
да
се движи между два полюса, тя е в кинетическо състояние, т.е.
започва
да
се проявява.
Докато е буден, с будно съзнание, човек хроникира всичко, което става около него; заспи ли, той нищо не може
да
хроникира.
Има същества, които хроникират всичко, което става на Земята.
При сегашното
си
развитие човек не може
да
схваща всичко, което става на Земята, защото не може
да
издържи това.
Ето защо, когато човек минава през опасни места, съзнанието му се помрачава; щом мине опасната зона и излезе на красиво място, съзнанието му отново се просветлява.
За всеки човек има тъмни зони на съзнанието, през които той неизбежно трябва
да
мине.
Всеки ден човек минава по един кръг на съзнанието, като ту слиза до Ада, ту се качва на Небето; ту нагребва нещо и се пълни, ту излива нещо от
себе
си
и се празни.
Отгоре той нагребва чиста вода, отдолу – кал и тиня.
Само така може
да
се обясни защо някога човек е добър като ангел, а някога – лош, гневен, недоволен от
себе
си
, от всички хора.
Той не вярва на никого, не вярва и на
себе
си
.
Човек може
да
се съмнява,
да
не вярва, но само за даден случай, а не през целия
си
живот.
Някой се съмнява, че може
да
научи урока
си
.
Обаче това се отнася само за един урок, а не за всички уроци.
При това, ако в дадения момент не може
да
го научи, в друг някой момент ще го научи.
Всички хора говорят за реални неща, но ако ги запитат коя мисъл, кое желание на човека е реално, те не могат
да
отговорят.
Представете
си
, че пътувате през един горещ летен ден и цели три дни не сте пили вода.
Гърлото ви е засъхнало, краката ви са се подкосили от жажда, едва се движите.
Обаче срещате един човек и го питате знае ли къде има вода.
В дадения момент не ви интересува нищо друго, освен водата.
Мисълта ви за водата и желанието ви
да
пиете от нея е единственото реално нещо за вас.
Вие веднага се зарадвате, лицето ви светва, усилвате крачките
си
.
Значи за човека е реално само онова, от което той се нуждае в дадения момент.
Щом се домогне до реалното, човек дохожда до особено мнение за нещата.
Ако е на планината, тогава започва
да
избира този или онзи път,
да
сяда на това или онова място.
Следователно човек може
да
бъде на особено мнение само след като е задоволил някое свое основно желание.
И тъй, кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае?
– Най-важни и необходими елементи за човека са вода, въздух, огън и земя.
Изкуство е човек
да
бъде доволен при незадоволените
си
желания.
Кое е по-добре:
да
се задоволяват желанията на човека, или
да
не се задоволяват?
На сто желания колко трябва
да
се изпълнят?
Например желанието на детето
да
израсне се е сбъднало, но толкова ли е израсло, колкото е желало?
Всички хора са имали желание
да
станат умни, красиви, силни, но желанието им реализирано ли е така, както са го мечтали?
Защо човек не може
да
реализира едно свое желание така, както иска?
Как може
да
свири на цигулка човек, който има само по един пръст на ръцете
си
?
Той все може
да
свири,
да
дрънка на нещо, но не така, както желае.
Когато иска
да
постигне нещо велико, човек трябва
да
има по пет пръста на ръцете
си
, а не само по един.
Може ли човек с по един пръст на ръцете
си
да
излезе на конкурс с човек, който има по пет пръста?
Който се реши
да
излезе на такъв конкурс, той непременно ще пропадне и после ще каже, че съдбата му е тежка, че Природата не го е надарила, както трябва, и т.н.
Погрешката не е в Природата, но в човека, който не е работил върху
себе
си
да
развие всички пръсти на ръцете
си
.
Пръстите на ръцете представляват проявени разумни сили в човека.
Хиляди и милиони години е трябвало човек
да
работи съзнателно върху
себе
си
, докато израснат пръстите на ръцете и на краката му.
Докато не е слязла още на Земята, човешката душа обикаля тия витрини и сама
си
избира такъв костюм, такава дреха на живота, каквато Ă хареса.
Щом се облече в една от тия форми, душата веднага се усеща ограничена и започва
да
рита.
Значи от избора на дрехата, в която душата се облича, зависи какъв става човек.
Ако е бил недоволен от дрехата
си
, като дойде повторно на Земята, човек става внимателен и започва
да
мисли каква дреха
да
облече.
Каквато мисъл избере човек в живота
си
като основа, такъв става.
Човек не може
да
избегне влиянието на своите мисли, както и последствията от тях.
Ето защо, когато човек избира форма, дреха, в която
да
се облече, тя трябва
да
бъде красива, идейна, защото в нея се крият възможностите за проява на неговия Дух и ум, на неговата душа и на неговото сърце.
Колкото по-красива и идейна е човешката форма, толкова по-благоприятни са условията за развиването Ă.
За
да
не се съмнявате, съзнанието ви трябва
да
бъде будно, а мисълта ви – трезва.
Само при тези условия ще можете
да
използвате живота.
Сега вие се силите
да
придобиете нещо,
да
станете някаква видна личност, без
да
подозирате, че Природата е предвидила за вас нещо повече от това, към което се стремите.
Какво по-голямо благо можете
да
желаете от това –
да
направите разходка до Слънцето, до Юпитер, до Венера или до друга някоя планета?
Природата е приготвила за всеки от вас по един безплатен билет за такава разходка.
Колко по-красиви са пътешествията до планетите!
Чрез този закон вие можете
да
влезете във връзка с всички ваши напреднали братя в Невидимия свят и
да
се ползвате от техните знания и опитности.
Не можете ли
да
направите това, свържете се поне с вашите съкласници от провинцията.
Всеки от вас трябва
да
им пише поне по две-три писма в месеца,
да
предаде основните мисли от лекциите и беседите, които слуша тук.
За следния път нека всеки от вас
да
пише по десет важни въпроса, които го интересуват в дадения момент.
За бъдеще може
да
може.
(втори вариант)
Представете
си
, че от три дена пътувате, засъхнало ви гърлото.
(втори вариант)
Водата. Дойде някой, че ви каже: "На десет крачки оттука има отличен извор и дърва има, ще стоплим и ще пием." На всички ви ще светнат лицата, ще се зарадвате.
(втори вариант)
Тук не може
да
има особено мнение.
(втори вариант)
Всички ще кажете: "Ооо, вода!
(втори вариант)
" Веднага ще се зарадвате и в дадения случай ние казваме – ще вземем туй реалното в живота, туй, от което имаме нужда.
(втори вариант)
След като
си
пием водицата, хапнем, тогава ще
си
изберем място, тук или там – всеки при своето особено мнение.
(втори вариант)
Тогава като
си
седнете, всички ще се разположите и всички сте при особено мнение.
(втори вариант)
Не. Има едно общо мнение – водата.
(втори вариант)
При особено мнение може
да
бъдете само тогава, когато се задоволи едно основно желание във вас, което природата е наложила, и след водата ще
си
изберем място, можем
да
свирим,
да
пеем, ще
си
изберем място при особено мнение.
(втори вариант)
Според вас кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае?
(втори вариант)
(Това са четирите основни елемента: земята, водата, въздухът и огънят.) Питам тогава, защо, като имате всички тези елементи, вие пак сте недоволни от живота?
(втори вариант)
То е философията,
да
бъде човек доволен в незадоволените
си
желания.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво – човек, когато му се изпълнят всички желания, или – на колко желания трябва
да
се изпълни едно?
(втори вариант)
Например желанието ви
да
израснете е станало, но толкова, колкото сте искали ли е?
(втори вариант)
Искали сте
да
станете много умен, станали ли сте, колкото сте искали, има ли смисъл
да
се обезсърчавате, че не сте станали толкова умен, колкото сте искали, или толкова красив, или толкова силен?
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Представете
си
, че имате една ръка само с един пръст.
(втори вариант)
Какъв цигулар може
да
бъдете?
(втори вариант)
Вие изисквате в дадения случай много работи, когато органи нямате още.
(втори вариант)
И ако излезете
да
се конкурирате с един, който има пет пръста, и ти, който имаш един пръст?
(втори вариант)
Ще кажете, съдбата е такава, надарила го е природата.
(втори вариант)
Не, но ти
си
направил една погрешка, че не са израснали пръстите.
(втори вариант)
Пръстите, това са сили, проявени сили, разумни сили, тези пръсти, докато са израснали, съзнателният човек работил – колко милиона години той е плакал за тези пръсти?
(втори вариант)
Той казва – в природата възможностите за човешкото развитие седят в разните форми, те са изложени в една витрина всички форми, човек още не знае каква форма
да
вземе.
(втори вариант)
Там има форми на буболечици, на птици, на пеперуди, все дрешки красиви, той още не знае външното съдържание, душата ходи и
си
избира, облича един костюм, втори, трети.
(втори вариант)
Докато влезне в един костюм, започне
да
рита, тогава – какъвто костюм
си
е избрала, такава и става.
(втори вариант)
От избора ви зависи.
(втори вариант)
Каквато дреха сте
си
избрали в невидимия свят, такъв ставате.
(втори вариант)
Вие не можете
да
избегнете последствията.
(втори вариант)
Затова формата, която ще изберете, винаги трябва
да
бъде най-красивата, най-идейната, в която вашият дух, вашата душа, ум и сърце може
да
се проявят, при най-добрите условия.
(втори вариант)
Аз ви приведох тази сутрин за този ангел на светлината, за едно малко учудване – как са се изгубили букви от свещената книга... (Виж примера от беседа 7 – II, 1926 г.) Той не е подозирал, че е направил някаква погрешка.
(втори вариант)
(Следва митът.) Този ангел не може
да
разбере защо първия път, като слезна на земята, хората го оттласкват, избягват, а той има всичкото вътрешно желание
да
им помага, и защо при второто му слизане като царска дъщеря – всички му се кланят.
(втори вариант)
Това са тези, които са го гонили тогава и сега са се преродили и му се кланят, благодарят му за доброто, което им е направил, той пак не може
да
разбере връзката.
(втори вариант)
Той се само учуди, че в свещената книга липсвали някои букви, той допуска само едно малко съмнение в ума
си
и после с толкова страдания трябваше
да
го изправи.
(втори вариант)
Всеки един от вас, щом допусне едно противоречие и се усъмни, във всички ви има тази слабост, че вие се усъмнявате в Божествения принцип, щом видите свещената книга, усъмните се.
(втори вариант)
Едно учудване, как е възможно този човек
да
греши.
(втори вариант)
Как е възможно този човек –
да
се изгубят няколко букви, защо той не е внимавал.
(втори вариант)
Същата задача в друга една форма.
(втори вариант)
Първият ангел, като нито най-малко не е бил невнимателен, заинтересувал се
да
узнае причините тази душа какво я е подбудило
да
се моли.
(втори вариант)
Любовта й била толкова силна, че тя извадила тези семенца, и те отишли
да
я утешат.
(втори вариант)
Има важна развязка в живота, тази развязка ще дойде в далечното бъдеще, тази развязка не е тъй лесна.
(втори вариант)
Всички трябва
да
се стегнете в една трезва мисъл.
(втори вариант)
Този живот, който сега имате,
да
го използвате.
(втори вариант)
Там е всичката философия.
(втори вариант)
Онези ваши предположения, че такъв и такъв може
да
бъдете – в книгата на природата е писано за вас нещо много по-хубаво, отколкото даже вие
си
въобразявате.
(втори вариант)
Може би в книгата на природата
да
е писано,
да
ви се даде по един билет свободен,
да
направите по една екскурзия до Слънцето, Юпитер, Луната – без багаж.
(втори вариант)
Учите някъде, завършвате, изпити давате.
(втори вариант)
Трябва
да
си
внушите трезва мисъл.
(втори вариант)
Законът на любовта трябва
да
вземе надмощие у вас.
(втори вариант)
Някой път трябва
да
ви дам някои примери, ясни тъй,
да
изпъкне един практически метод за работа.
(втори вариант)
Между другото трябва
да
имате един метод за работа, при обикновената работа, която имате,
да
имате един практически метод.
(втори вариант)
Вие от класа трябва
да
направите връзка с всички други ученици в другите градове.
(втори вариант)
Всеки от вас поне по няколко писма
да
пише в месеца.
(втори вариант)
Къде трябва
да
се сипва водата?
(втори вариант)
Ще ви задам една задача, един нов начин за писане и нов начин за отговаряне.
(втори вариант)
За следващия път всеки един от вас
да
напише по десет най-важни въпроса, които са важни за вас, не философски, които нямат никакво отношение, но важни в дадения случай.
(втори вариант)
Защо го е страх човека
да
каже какво мисли сега?
(втори вариант)
Може туй, което каже или което мисли,
да
не е разумно.
(втори вариант)
Второ, може
да
му е поверена някоя чужда тайна, която не може
да
издаде.
(втори вариант)
Той не е длъжен
да
казва всичко, каквото минава през човешкия ум.
(втори вариант)
Понеже човешкият ум е една станция, през която минават телеграми през всички области за човечеството и небето.
(втори вариант)
Той като служещ при станцията няма право
да
издава тайна.
(втори вариант)
Туй, което се отнася до вас, може
да
го кажете, а другото е държавна тайна.
(втори вариант)
Тайна на природата – ние не можем
да
изневерим, понеже, ако изневерим, ще заключат ключовете на станцията.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво –
да
кажеш, което
си
направил или което не
си
направил?
(втори вариант)
Което
си
направил!
(втори вариант)
Защото, което
си
направил, то е станало, но туй, което не
си
направил, тогава какво ще кажеш?
(втори вариант)
Каква е вероятността на туй, което
си
направил, и на туй, което не
си
направил?
(втори вариант)
Което е станало вече – и там може
да
преувеличиш нещо, пък може и
да
го смалиш.
(втори вариант)
Каква е вероятността тогава
да
изнесеш фактите така, както са?
(втори вариант)
За
да
изнесеш един факт, трябва
да
го изнесеш в неговата основна черта.
(втори вариант)
Три основни черти може
да
има: по ум какъв е, по сърце и по воля.
(втори вариант)
Как ще кажете сега, коя е най-хубавата черта на вашия приятел в дадения случай, по ум ако го цените?
(втори вариант)
Съмнението в живота – с него започват всички животни.
(втори вариант)
Всички животни започват с отрицателната страна на живота, понеже те са живяли при най-лошите условия и в тях се е създал такъв страх, че те навсякъде виждат само опасност – от най-малките буболечици до човека.
(втори вариант)
Всички ги е страх, всяко едно животно, вземете например рибите – страхливи са, в тях страхът е развит – при най-малкото помръдване рибата избягва.
(втори вариант)
Вземете мушичките, даже и най-силните от животните все се страхуват.
(втори вариант)
И човек в
себе
си
носи туй животинско чувство на страха.
(втори вариант)
Как няма
да
бягате, който и
да
е от вас, ако види някоя мечка, няма ли
да
се качи на дървото или ако е при вратата на къщата – веднага ще затвори и ще се качи най-малко на втория етаж и ще погледне през прозореца.
(втори вариант)
Всеки един човек при известни условия все му трепва нервната система, но се въздържа.
(втори вариант)
Колкото смел и решителен
да
е човек, все трепва сърцето му, но той не казва, че го е страх, все има малко страх, микроскопически.
(втори вариант)
Тръгнал по света – дано намери нещо, от което
да
се уплаши, че
да
опита какво нещо е страхът.
(втори вариант)
Пътувал по морета, вълни го тласкали, по планини се качил, със зверове, с мечки и с лъвове се борил, със змии, навсякъде ходил, в гробища седял, с духове се борил и казвал: "Какво нещо е туй страхът, няма го по света, аз не го познавам." Един ден, като
си
извадил торбичката
да
яде, излязла една мишка, и той се уплашил.
(втори вариант)
Казал: "Разбрах какво нещо е страхът." Значи не са големите работи, които могат
да
уплашат човека – една малка мишка.
(втори вариант)
Може би онзи, който е създал тази поговорка,
да
е имал предвид чисто психологически момент.
(втори вариант)
Малкото камъче, само една дума е в състояние
да
прекатури колата.
(втори вариант)
Една дума
да
каже някой по ваш адрес, веднага се измени настроението ви.
(втори вариант)
Това малкото камъче, тази дума значи, камъчето, може
да
означава една мощна мисъл.
(втори вариант)
Ако това камъче е една бомба, която може
да
се пръсне под краката ви, няма ли
да
прекатури колата?
(втори вариант)
Онези мъдрите хора, когато са казвали "малките камъчета", ако се вземе буквално, малкото камъче не може
да
прекатури колата.
(втори вариант)
(Различават се главно по атомното
си
тегло и за това и другите им свойства се различават.) Значи по закона на еволюцията по интелигентност атомите на златото седят по-високо, еволюирали са повече.
(втори вариант)
Така че, зависи какво злато влиза във вас, откъде идва във вашата кръв.
(втори вариант)
Всеки атом на златото непременно трябва
да
мине през тези четири царства и следствие на това, известно злато, когато влезне вътре, произвежда хармония, друго - дисхармония.
(втори вариант)
Понеже то е устойчиво, все таки носи някои от качествата на живота – добри или лоши.
(втори вариант)
Златото, като носи някои лоши качества, на някои животни носи и добри.
(втори вариант)
Тъй щото и едното, и другото носи.
(втори вариант)
(Например какво лошо може
да
донесе златото?)
(втори вариант)
Дисхармонията образува закона на алчността,
да
го направиш като един идеал,
да
имаш всичката вяра в него,
да
кажеш – без злато не може, без пари не може,
да
се втълпи тази идея така, че с клинове не можеш
да
я отстраниш.
(втори вариант)
Действителното упражнява известно влияние на мястото
си
и потребно е в организма.
(втори вариант)
И всеки от вас все трябва
да
има някоя златна монета,
да
я прекарва през ръцете
си
и някой път известни енергии може
да
притегли.
(втори вариант)
В кръвта
си
човек все трябва
да
има малко злато.
(втори вариант)
(Досега от химиците не е намерено злато в кръвта, но намерени са други метали в много малки количества.) То е толкова фино, понеже влиза във висшите прояви на човешкия живот, във висшия живот съставя едно градиво, затова химиците не могат
да
го намерят.
(втори вариант)
Не е в нисшите процеси.
(втори вариант)
(Може би е в друго състояние.)
Да
.
(втори вариант)
Понеже златото, тъй както е сгрупирано, то е концентриране на известни енергии в природата.
(втори вариант)
И онзи, който разбира алхимическия закон, трябва това злато
да
го разтвори и извади тази скрита енергия, и
да
я употреби за своя организъм.
(втори вариант)
Хората обичат златото, те имат право, но те не могат
да
използват енергиите, които то има.
(втори вариант)
Човек, като работи върху своя
си
характер, трябва
да
преобрази своите схващания,
да
мисли тъй, както живата природа е създала законите, той няма какво
да
влиза в противоречията, които съществуват в съвременното човечество.
(втори вариант)
Вие трябва
да
се пазите, когато говорите за преобразувания на съвременното човечество.
(втори вариант)
Когато се охлузи вашата ръка, няма какво
да
се страхувате, ще я превържете, ще намажете, няма какво
да
се безпокоите, ще засъхне, ще се образува една кора, няма
да
я чоплите, под нея ще се образува нова кожа.
(втори вариант)
Превържете го, природата работи, и непременно ще падне, ще остане кожата ви свободна.
(втори вариант)
Против вашите недъзи не се борете, а развивайте онези нормални състояния на живата природа, която работи.
(втори вариант)
Давайте подтик на живота, а разумният живот, каквито недъзи
да
имате, той ще ги изправи.
(втори вариант)
Недъзите на живота, те не са създадени от вас.
(втори вариант)
Но всякога един недъг трябва
да
се изпъди.
(втори вариант)
По този начин вие ще имате един естествен метод за
себекултура
.
(втори вариант)
Този кръг в каква посока може
да
се движи, най-естествената посока?
(втори вариант)
Ако запази своя радиус, той би могъл
да
се движи в посока надясно.
(втори вариант)
Туй движение каква друга посока може
да
вземе?
(втори вариант)
(Може
да
се движи нагоре.)
Да
кажем второто му движение може
да
бъде нагоре.
(втори вариант)
За
да
може
да
се трансформира една мисъл в един човек, колко елемента са необходими?
(втори вариант)
Коя мисъл можете
да
трансформирате от едно състояние в друго?
(втори вариант)
Лошата мисъл можете ли
да
я трансформирате в добра?
(втори вариант)
Може
да
я заместим.
(втори вариант)
Нали зависи от онези стимули?
(втори вариант)
(Неприятно.) Ако ви капна една капчица студена вода?
(втори вариант)
Чувствата не може
да
бъдат лоши.
(втори вариант)
Запример, ако една малка прашинка влезе в окото ви, ще причини едно безпокойство, но горе в пространството може
да
образува един център на една водна капка.
(втори вариант)
Значи прашинката в човешкото око не е на мястото
си
, но в пространството горе, където може
да
образува една водна капка – за растенията тя е полезна.
(втори вариант)
По същия закон има известни мисли, които за вас са лоши, но същевременно в живата природа те са потребни.
(втори вариант)
Ако лошите мисли, които се образуват в природата, не са потребни, не би ги допуснала.
(втори вариант)
Щом ги произвежда, потребни са за нея.
(втори вариант)
Допуснете, че баща ви е химик, има лаборатория с всевъзможни шишета и разни киселини и ви е казал – няма
да
бутате.
(втори вариант)
Един ден и вие искате
да
бъдете химик, бутнете тази киселина, какво ще стане с вас?
(втори вариант)
Ако близнете с езика
си
, ще се отровите, ще боледувате.
(втори вариант)
Не. Вие трябваше
да
слушате,
да
не бутате.
(втори вариант)
Ако искате
да
бутате, с него ще отидете
да
ви покаже свойствата на тези елементи, как трябва
да
се справите.
(втори вариант)
Всяка мисъл, като дойде, трябва обективно
да
я схванете,
да
видите от кой род спада и
да
знаете нейните свойства и качества, проучете я.
(втори вариант)
Мисълта трябва
да
се движи около един център, който е постоянен.
(втори вариант)
Да
има движение.
(втори вариант)
Нашата Земя се движи около Слънцето и нашата мисъл трябва
да
има един център постоянен, около който
да
градира – другояче не можем
да
мислим ние.
(втори вариант)
Дали мисълта може
да
се образува, ако не съществуват два полюса?
(втори вариант)
Тя съществува в потенциално състояние, но не може
да
се прояви без полюси.
(втори вариант)
Тъй че всичко, каквото става, той ще го знае.
(втори вариант)
А сега понеже природата го е лишила от това знание, ако тя би му отворила очите, ще се ужаси от положението, в което се намира.
(втори вариант)
Когато приближи до някое опасно място, потъмнее, и той нищо не вижда.
(втори вариант)
Щом дойде до място красиво, светне пак.
(втори вариант)
Всеки един от вас се движи по един кръг, който отива и до ада, и до небето, и нагребва – и отгоре взема, и отдолу взема.
(втори вариант)
Отгоре донася бистра вода, а отдолу изважда кал.
(втори вариант)
Как ще
си
обясните, че сте тъй добри като някой ангел, а някой път се разгневите, хората - те са такива, те са всички лоши?
(втори вариант)
Щом човек в никого не вярва, значи и в
себе
си
не вярва.
(втори вариант)
И в
себе
си
човек може
да
се съмнява.
(втори вариант)
И
да
се съмнява в
себе
си
, много е естествено
да
се съмнява в дадения случай.
(втори вариант)
Няма право
да
се съмнява през целия
си
живот.
(втори вариант)
Този урок не мога
да
го науча сега.
(втори вариант)
Тази къща не може
да
я съгради.
(втори вариант)
3.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени без прозорци.
Казвате: „Защо ни се дава тази тема?
Казвате: „Защо трябва
да
пеем?
“ За
да
отворите прозореца на вашата кула.
“ Човек с пеенето придобива свобода.
Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете вън от кулата на чист въздух, на свобода и простор.
Мнозина казват: „Тук ние сме доста обременени, но един ден, когато отидем на небето, там ще бъдем свободни, няма
да
имаме работа, и тогава ще се занимаваме с разни теми, ще размишляваме върху тях“.
От способността на човека
да
пее зависи неговата мисъл, както и неговата любов.
Един мислител не може
да
отиде по-далеч от способността
си
да
пее.
Да
допуснем, че някой човек живее в гората и е принуден сам
да
си
върши всичката работа.
Любещият не може
да
отиде в своята любов по-далеч от способността
си
да
пее.
При това той е беден, няма на разположение нито кон, нито магаре, което
да
му помага.
Той ходи из гората, реже дърва, товари ги на гърба
си
и ги носи в близкия град за продан.
След това ще се вдълбочи вътре в
себе
си
, ще стане философ.
Взима го дома
си
, нахранва го и го остава в обора
да
поседи 2–3 дни, докато се обади господарят му, който го е загубил.
Не го ли потърси никой, бедният човек ще впрегне коня на работа, ще му определи някаква длъжност.
И на вас, като на коня, ще ви дадат някаква работа.
Човек може
да
пее тихо, а може
да
пее и високо, пискливо.
Тихото пеене показва, че нещата идват отдалеч.
За тези, които знаят
да
свирят и
да
пеят.
Ами онези от вас, които не знаят нито
да
свирят, нито
да
пеят, трябва ли
да
си
въобразяват, че ги чакат там песни и свирни?
Изпейте сега думите „вода чиста“.
Ти не знаеш
да
пееш и
да
свириш на земята, а
си
въобразяваш, че на небето ще пееш и ще свириш.
Какво може
да
каже чистата вода за
себе
си
?
Водата минава за царска дъщеря.
По-нататък водата продължава: „Като ме видя слънцето така опетнена, засмя се и ми каза, че върша работата
си
добре“.
Те могат
да
станат при изключителни условия, но ние не живеем в закона на изключенията.
Докато водата е чиста, и поезия има; щом се окаля, и поезията се опетнява.
Някой казва: „Ние сме писали много теми, не е мъчна работа
да
се развиват теми“.
Не се обезсърчавайте; пейте, за
да
развиете музикалното
си
чувство!
Щом е така, ще ви дам
да
развиете темата: „Колко клетки има човешкият организъм?
“ Справете се с някои автори, които са писали по този въпрос,
да
видите от колко клетки е съставен човешкият организъм.
Това е изкуството, именно, от вас
да
се изкарат певци и музиканти; с даровити хора лесно се работи.
Ако никъде не можете
да
намерите писано по този въпрос, вие сами направете предположение,
да
видим колко клетки ще изкарате в човешкия организъм.
Разногласието между хората се дължи на това, че те не развиват своето музикално чувство, вследствие на което стават нервни.
Предположението е суеверие, но нищо от това, все трябва
да
се предположи нещо.
Аз не разглеждам суеверието в лош смисъл.
Който пее от сърце, той внася в
себе
си
нещо хубаво и красиво.
По-добре е човек
да
предположи нещо, отколкото нищо
да
не предположи.
Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа със сърцето
си
!
“ Всеки човек трябва
да
пее, макар и безгласно, вътрешно.
Не е лесно
да
се развие една тема.
Когато някой млад учен ще развива тема за докторат, той трябва
да
има на разположение поне 2–3 години,
да
прегледа всичко, каквото други учени са писали по дадената тема,
да
проучи добре въпроса и тогава
да
даде и своето мнение.
Цялата природа пее.
Всички велики същества пеят.
Обаче трудно е, когато никой още не е работил върху някой въпрос и ти пръв трябва
да
го развиваш и проучваш.
Тогава и хората трябва
да
пеят.
Не можеш ли сам
да
го разработиш, ще чакаш
да
дойдат други след тебе,
да
ти помогнат в работата.
Човек трябва
да
бъде искрен в своите изследвания.
Ако знае нещо положително,
да
го съобщи като факт.
Ако не е сигурен в нещо, нека
си
каже само предположението.
Да
бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух.
Ако не може
да
предположи нищо, тогава прямо, искрено, без никаква лъжа в
себе
си
,
да
каже: „Нищо не зная по този въпрос“.
Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа.
Човек трябва абсолютно
да
се освободи от черната лъжа.
Външно човек може
да
изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва
да
бъде весел, радостен.
И тъй, главното нещо, когато пишете някоя тема, е
да
обърнете внимание на първата мисъл, която е дошла в ума ви преди
да
напишете темата, и на последната мисъл, която е дошла в ума ви след написване на темата.
Каквото и
да
ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има радост и веселие.
Човек е дошъл на земята
да
опита двата полюса на живота: радост и скръб.
Един ден, когато отидете на небето, всички теми, които сте писали на земята, ще ви посрещнат.
Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада.
Всичко, каквото човек направи в живота
си
, добро или зло, се отнася до самия него.
Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята
да
учите.
Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята
да
се учат от противоречията на живота.
В това отношение всички хора имат обща участ.
Христос казва за
себе
си
: „Така беше угодно на Бога“.
И ние трябва
да
кажем същото и
да
се заемем с всички сили
да
учим.
Обаче отидете ли в другия свят, от тази книга няма
да
има помен дори.
Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“.
Там тя няма
да
ви ползва нищо.
Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“.
Ние казваме, че ученикът не трябва
да
се занимава с погрешките на хората.
Всеки ден за всичко благодари.
Защо не трябва
да
се занимавате с погрешките на хората?
Когато човек се научи
да
благодари на Бога, както трябва, той ще научи урока
си
.
Представете
си
, че ви дадат задача,
да
наблюдавате живота на някой човек за един ден и през това време
да
отбелязвате всички погрешки, които той ще направи.
Всяко число, което може
да
се смалява, е най-голямо, защото най-малкото число не може
да
се смалява.
Вие считате погрешка това, което всъщност не е, а истинските погрешки не виждате.
То не може
да
стане по-малко, отколкото е в действителност, но не може
да
стане и като голямото.
Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете
да
виждате и
да
разбирате дълбокия смисъл на нещата.
Изобщо малкото число не може
да
стане нито по-малко, нито по-голямо, отколкото е в действителност, но не може
да
стане и като голямото.
Щом е така, човек не трябва
да
се занимава с погрешките на хората, защото не ги разбира.
Като не ги разбира правилно, той внася в ума
си
криви положения, от които един ден трябва
да
се освобождава.
Това ще му създаде излишна работа, както и излишно изразходване на енергия.
Ако вие бихте могли правилно
да
схващате погрешките на хората, невидимият свят би ви поставил на такава служба.
Има същества от невидимия свят, поставени на такава служба, именно,
да
регистрират погрешките на хората.
Не можете ли точно
да
регистрирате погрешките на хората, не говорете за тях.
Потърсете число, което се увеличава, без
да
се намалява.
Казвам: на вас, като на ученици, ще ви дам следните няколко правила.
Може ли тя
да
се увеличава и намалява?
Работи ли човек по този начин, той ще има здрава основа в живота
си
, върху която ще може
да
гради и
да
прилага Божиите закони.
Те се спират върху маловажни неща, които отвличат вниманието им, и по този начин губят времето
си
.
За пример някоя жена осъжда друга, че не окъпала детето
си
.
Сега,
да
оставим настрана тези въпроси.
Мислете върху тях, без
да
дохождате до положителни резултати.
Какво престъпление е направила тази майка, че не е окъпала детето
си
?
Разсъжденията върху числата и върху ред още философски въпроси представляват дълъг път, който човек трябва
да
извърви и по който ще среща много интересни неща за изучаване.
Птичките къпят ли малките
си
?
Природата къпе само растенията, защото те са постоянно вън, на открито.
Тогава защо майките не изнасят децата
си
вън, дъждът
да
ги къпе?
Детето трябва
да
се къпе според законите на природата.
Животните, птиците, пеперудките се крият от дъжда, вследствие на което животът им е къс.
И тъй, всяко чувство, всяка мисъл и всяко действие, които са съгласни със законите на природата, съдействат при възпитанието на човешкия дух, защото ние сме дошли на земята с цел
да
организираме силите в нашето тяло.
В невидимия свят те са организирани, но до известна степен трябва
да
ги организираме и на земята, за
да
си
служим правилно с тях.
Ние имаме ред мисли и чувства, с които трябва
да
знаем как
да
постъпваме.
Недоволният човек все вярва, че по някакъв магически начин може
да
стане богат.
Богатият и грешният човек се надяват, че могат по някакво чудо
да
влязат в Царството Божие.
Обаче окултният ученик не трябва
да
ходи нито със суеверия, нито с вярвания, но с вяра и доволство.
Върне ли се вечер у дома
си
, той трябва
да
е доволен от всичко, което е прекарал през деня.
Той може
да
е падал и ставал – нищо от това.
Нека благодари на Бога за всичко, което денят му е дал.
Нека благодари и за страданията така, както и за радостите.
Страданията са привилегия за него.
Когато някой човек страда, когато пада и става или когато греши, много същества от невидимия и от видимия свят се поучават от него.
Това показва, че всички същества са тясно свързани помежду
си
.
Може би вие
да
не знаете това, но всяко същество има свое определено място и определена служба в космоса.
Щом мислите така, вие ще зачитате, както своя живот, така и живота на всички същества.
И тогава няма
да
се повдига протест, роптание в душата ви, защо нещата стават по този, а не по онзи начин.
Не очаквайте хората
да
ви разбират, но гледайте вие сами
да
се разбирате.
Искате ли
да
се разбирате, изправете погрешките
си
.
Изправите ли погрешките
си
, радвайте се.
Казвам: бъдете доволни при всички условия на живота.
Доволството е едно от необходимите правила за живота, което трябва
да
приложите, за
да
се домогнете до истинското знание.
Не сте ли доволни от това, което имате, и
да
придобиете богатство или знание, пак ще го изгубите. Защо?
Защото в духовния свят съществува следният закон: „Взимай толкова, колкото можеш
да
носиш!
“ Човек трябва
да
вземе толкова злато, толкова знание, толкова сила, толкова любов, колкото може
да
носи.
Любовта, вярата с торба се дават, но взимайте от тях толкова, колкото можете
да
носите.
Те
си
я представят ту като сила, ту като чувство, ту като състояние.
Той става, отваря и започва
да
се разговаря с нея.
Казвате: „Как, възможно ли е тогава аз
да
се разговарям с Бога?
Не, прекъснете молитвата
си
, отворете на Христа и Го последвайте!
Да
последвате Христа, това е истинската молитва.
Ти
си
неразположен духом, вътрешно недоволен от живота, и когато Бог похлопа на вратата ти, не Му отваряш. Защо?
“ Или: „Кой е пръснал мастило върху кадилницата, с която
си
служа?
“ Казвам: никой не може
да
изцапа образа на свети Никола.
Никой не може
да
хвърли петно на кадилницата, с която човек пренася огъня върху олтара на своята душа. Защо?
– Защото тя е силно нагорещена.
Такива трябва
да
бъдат и вашите разсъждения.
Разсъждавате ли по този начин, вие ще имате връзка с невидимия свят.
Съвременните хора лесно падат духом.
Достатъчно е
да
ги лъхне ветрец, и те падат на земята.
Както
си
паднал, така и ще станеш.
“ – Какво
си
мислил?
Мислил
си
, че като отидеш на бойното поле, ще се върнеш здрав и читав, а ти
си
се върнал със счупен крак.
Казваш: „Аз бях убеден, че няма
да
ме ранят, а то не излезе така.
Разколебах се във вярата
си
“.
Питам: кой те накара
да
отидеш на бойното поле?
Счупят ли краката ти, ще научиш един урок,
да
не ходиш на бойното поле
да
се биеш.
Казвате: „Какво трябва
да
мислим за онези, на които краката не са счупени?
Сега, за
да
изясня това противоречие, ще
си
послужа с една картина.
Представете,
си
, че закарват 10,000 вола на касапницата,
да
ги колят.
Обаче касапинът успява
да
заколи на ден едва 100 вола.
Тъй ще ги закарват всеки ден в касапницата, докато всички бъдат заклани.
Всички до един ще минат през ножа.
Касапинът не е могъл
да
се справи изведнъж с всички свои жертви, затова ги е върнал пак в гората.
Казвате: „Какво трябва
да
правим, за
да
избегнем от нещастието?
Молете се
да
паднат рогата и копитата ви и докато сте още в гората,
да
избягате.
При това положение нищо не е в състояние
да
го спаси.
И той ще получи съответно възмездие за делата
си
.
Един ден по-голямото момченце взима един голям нож от касапницата на баща
си
и казва на братчето
си
: „Ела
да
ти покажа как татко коли агънцата“.
Вдига ножа, слага го на врата на братчето
си
и му отрязва главата.
Като видяло какво направило, заплакало силно и започнало
да
бяга.
Майката в това време къпала малкото дете в коритото и като чула вика на голямото момченце, веднага изтърчала навън,
да
види какво става.
Момченцето, като тичало уплашено из двора, паднало върху същия нож, с който заклало братчето
си
, и се убило.
Като видяла всичко това майката, отчаяна прибързала
да
влезе в дома
си
,
да
извади малкото детенце от коритото.
Какво било положението, когато го намерила удавено в коритото!
Питам: след всичко това бащата ще коли ли агънца?
Мислите ли, че в края на краищата Бог няма
да
измие вълната на закланите агънца?
Казвате: „Работите на еди-кого
си
вървят много добре“.
Такъв човек всякога и от всичко се учи.
И на 120 години
да
стане, той пак ще учи, като малък ученик.
Може ли това знание
да
ви спаси в някой критичен момент?
Съвременните хора знаят много неща, но като се намерят пред големи нещастия, всичкото знание не може
да
им помогне.
Сега,
да
изпеем нещо.
Толкова време вече, как пеете, но нито един от вас не е пожелал
да
изпее соло някоя песен.
У тях поне има желание
да
излязат пред света,
да
покажат какво знаят.
Едно трябва
да
знаете: без Любов нито се пее, нито се свири.
Вие кога
си
служите с песните?
Щяхте ли
да
пеете, ако известни служби се даваха само с конкурс по пеене?
Разбира се, че щяхте
да
пеете.
Представете
си
, че някой държавник създаде следния закон: „Всеки, който иска
да
стане учител или чиновник някъде, непременно трябва
да
пее“.
Засега това е суеверие, но един ден възможно е
да
съществува такъв закон.
Правилни движения са тези, когато цялото тяло взима участие в хода.
Едновременно с краката, и главата трябва
да
взима участие, а цялото тяло
да
се движи вълнообразно.
Ходите ли по този начин и по планинските места, вие няма
да
усещате никаква умора.
Следователно, когато пеете, трябва
да
имате идея защо пеете.
Това не значи, че всички трябва
да
имате обща идея.
Същото е и в живата природа: два листа, две клончета дори не
си
приличат.
Външно те
си
приличат, но вътрешно се различават.
Голямо разнообразие съществува в природата.
Едно от правилата при пеенето е
да
пеете за
себе
си
.
Пеете ли за
себе
си
, вие няма
да
се стеснявате.
Най-хубавото пеене е, когато човек пее за
себе
си
.
Отсега нататък нищо няма
да
излезе от нас“.
Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото
си
.
Спазвайте правилото: и сам
да
сте, и пред хора
да
сте, пейте всякога за
себе
си
!
Давайте най-хубавите концерти за
себе
си
и не очаквайте други
да
ви дават концерти.
Който не може
да
пее и свири за
себе
си
, и другите не могат
да
пеят и свирят за него.
Като наблюдавам как пишете темите
си
, забелязвам, че вие пишете, без
да
мислите.
Всяка мисъл трябва
да
произвежда светлина в ума на човека.
Не дойдат ли тези същества
да
ни помогнат, можем
да
пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение.
И затова всяко размишление върху дадена тема непременно трябва
да
произведе светлина.
Човек трябва
да
пее,
да
учи,
да
работи с вътрешен стремеж, ако иска
да
има помощта на възвишените същества от невидимия свят.
Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл.
Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях.
Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от
себе
си
.
За пример, колкото и
да
мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма
да
разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса.
Ученикът не може
да
расте, докато няма някаква тема за разработване.
Темите представляват прозорци, през които човек може
да
вижда нещата вън от
себе
си
и вътре в
себе
си
.
4.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Забелязано е, че когато започва
да
люби, сърцето на човека започва
да
се вълнува, стомахът му се разстройва, а мозъкът отказва
да
мисли.
Колкото е по-гореща любовта на човека, толкова повече удовете на неговия организъм се разстройват и отказват правилно
да
функционират.
Вие нямате право
да
товарите сърцето
си
с излишна работа, с излишни желания.
Задачата на сърцето не е
да
люби,
да
желае това или онова.
Това общо разстройство на организма ще застави всички клетки
да
обявят генерална стачка,
да
се откажат
да
работят.
Каквото човек предприема, то трябва
да
е в съгласие с всички клетки на неговия организъм.
Ако всички клетки дадат съгласието
си
господарят им
да
обича някого, само тогава той има право
да
прояви любовта
си
.
Не е позволено
да
се упражнява никакво насилие върху клетките.
Те са разумни и могат
да
преценят на коя любов трябва
да
се даде ход и на коя – не трябва.
Днес се напие човек, утре го виждате изтрезнял.
Истинската Любов подзразбира проява на целокупния човек, който разбира езика и законите на Живата Природа и се разговаря с нея.
Ако видите, че някой се стеснява, ограничава по ум и по сърце, той няма Любов в
себе
си
.
Видите ли някой прегърбен, който едва се движи, който не обича
да
ходи, този човек няма любов в
себе
си
.
Любещият човек е пъргав, подвижен, умен, съобразителен във всички свои действия.
Любовта е среда за душата.
Попадне ли в естествената
си
среда – Любовта, душата правилно се развива, а оттам умът, сърцето и волята също правилно се развиват.
Усилията, стремежът на човечеството днес се свежда именно към това –
да
намери своята естествена среда на живот и там
да
работи.
Мнозина са намерили вече своята първоначална естествена среда на развитие и са започнали
да
работят; други са на път
да
я намерят,
да
започнат правилно
да
работят.
Едно трябва
да
се знае: рано или късно всички хора ще дойдат до своята естествена среда на развитие и ще почнат съзнателно
да
работят.
Като ученици вие трябва
да
се спирате върху малките, върху микроскопическите
си
прояви,
да
се наблюдавате,
да
контролирате волята
си
,
да
видите как постъпвате.
От всички се изисква крайна деликатност, като се започне от най-малките, та до най-големите ви прояви.
Вие трябва
да
се вглеждате едни в други,
да
си
помагате,
да
вземате участие в мъчнотиите
си
.
Някои са съвършено безучастни към страданията на ближните
си
.
Минават – заминават покрай тях, като че не ги виждат.
Ако вие като хора не
си
съчувствате, не може
да
става въпрос за съчувствие към животните и растенията.
Някой минава покрай няколко деца и вижда, че те
си
играят с една птичка, измъчват я.
Той спира пред тях, поглежда ги, засмива се и
си
заминава.
“ Значи щом е птичка, може
да
се измъчва.
– Не, който е милосърден и състрадателен, той ще се спре пред децата, ще им даде няколко лева за птичката, ще я тури в джоба
си
и след малко ще я пусне на свобода.
Следователно страданията и мъчнотиите, които човек преживява, не са нищо друго освен затвор, клетка, в която немирни деца са го поставили, за
да
го измъчват.
Няма човек в света, който
да
не е попадал в капан, поставен от неразумни същества на пътя му.
След големи страдания и плачове възвишени, разумни същества от Невидимия свят слизат
да
го освободят.
Като се освободи, човек забравя
да
благодари за свободата, която тия същества са му върнали.
Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва се, иска
да
се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек
да
се отчайва.
Той не трябва
да
забравя, че някое разумно същество е платило за него, за
да
го освободи.
Много пъти човек попада в такива капани, докато най-после научи урока
си
, и като ги види след това, отдалече още бяга.
Светът е пълен с разумни същества, които помагат на човека, освобождават го от робството и от ограниченията, в които е попаднал.
Който помага на ближните
си
, и на него помагат.
Правете добро, без
да
се страхувате.
Не се страхувайте, че ще изгубите времето
си
.
За едно микроскопическо добро не се изисква даже и минута.
Стремете се към Новия живот, който осмисля всичко.
След това ръцете се разделят, като описват широк полукръг назад, със силно изпъване.
Второ упражнение: Всички са прави, с ръце, спуснати надолу.
Трето упражнение: Прави се силно, ритмично движение на ръцете в кръг: нагоре, назад (тялото се изпъва силно), надолу с приклякане; следва загребване и изправяне на тялото нагоре.
Съвременните хора се страхуват от страданията и се стремят
да
ги избегнат.
Те не знаят, че живот без страдания и без радости е живот на малките камъчета, които съставят скалата.
Какво щяха
да
научат хората, ако бяха събрани на едно място като малките камъчета в скалата?
– Те нямаше
да
научат нищо.
Само едно щяха
да
имат – спокойствие.
Обаче състоянието на покой е временно: то не може
да
продължи много.
Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само радости, те доброволно се излагат на огън.
Да
живее човек само в радости, това значи
да
бъде жив опечен.Това е все едно
да
се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата.
Какво щеше
да
бъде вашето положение, ако трябваше с години наред
да
се греете на слънце?
Не е нужно години наред
да
се греете на слънце, за
да
усетите нужда от вода и сянка.
Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода
да
утолите жаждата
си
.
В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота.
Страданието именно осмисля радостта.
Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо.
Ако има само облаци и мъгли, и те могат
да
унищожат живота.
Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят.
Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може
да
смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро.
Сега ще ви дам един метод как
да
постъпвате, когато сте изпаднали в лошо състояние, т.е.
Представете
си
, че не сте яли три дни, а сте беден, нямате пари
да
си
купите хляб.
Поглеждате дрехите, обущата
си
, чудите се отде
да
намерите пари
да
си
купите здрави дрехи и обуща,
да
се освободите от скъсаните.
Ето какво трябва
да
направите.
Седнете някъде и почнете
да
си
въобразявате, че сте цар, с мантия и корона на главата, че управлявате хиляден народ.
Каквото заповядате, веднага се изпълнява.
Дето погледнете около вас – къщи, градини – всичко е на ваше разположение.
Като отвлечете мисълта
си
от всекидневното положение, в което се намирате, и започнете
да
мислите върху други работи, ще излезете от лошото
си
разположение.
Ако не успеете
да
смените състоянието
си
изведнъж, поне ще почнете
да
се смеете, като се видите от последен бедняк в положението на цар.
Мрачните, отрицателните състояния, които човек преживява, са чужди, и той трябва
да
се освободи от тях.
Ако се случи някой човек
да
мине по същия път, той ще възприеме тези мрачни мисли като неканени гости и ще счита, че са негови.
Както силният може
да
нападне някой слаб човек и
да
го бие, така и силната мисъл може
да
нападне някой човек,
да
му се наложи и
да
произведе в него цяла пертурбация.
Следователно, когато се натъквате на мрачни мисли или състояния, започнете
да
си
въобразявате, че сте цар и се ползвате от всички царски права и привилегии.
Действително, сам за
себе
си
човек е цар.
Ако по този начин човек не може
да
трансформира състоянието
си
, нека започне
да
се моли,
да
чете или
да
работи нещо.
Когато Невидимият свят създава специална работа на човека, той има предвид
да
впрегне енергията му,
да
отклони вниманието му от мрачните състояния, на които човек се е натъкнал, и по този начин
да
му помогне.
Например някой от вас е чиновник, по цели дни пише или преписва едни и същи работи; друг някой е учител и по цели дни се занимава с прилагане на педагогически правила.
Ако работите на човека вървят по шаблонен ред, какво ще придобие той в края на живота
си
?
Ето защо, за
да
оправдае идването
си
на Земята, всеки човек, а по-специално ученикът, трябва
да
възприеме новото и
да
го приложи в обикновените
си
работи.
Само по този начин той ще осмисли живота
си
и ще внесе в него истинска, чиста радост.
Задачата на ученика е между обикновените
си
работи
да
внесе необикновеното, Божественото.
Най-малката Божествена мисъл е в състояние
да
придаде нещо за съграждане на човешкия характер.
Те придават нещо към устойчивостта на човешкия характер.
Като знаете това, не щадете времето
си
за микроскопически добрини и за реализиране на малки, микроскопически Божествени подтици.
Не се оправдавайте с нямане на време.
Изкуство е човек
да
направи някое малко добро не когато е свободен, но когато е много зает с работа.
Така направено, това добро представлява основен камък на неговата бъдеща сграда.
Срещам един отчаян, измъчен човек, който мисли
да
се самоубие.
Приближавам при него и тихо му пошепвам
да
направи една разходка до Витоша.
Срещам го вечерта, но вече радостен, насърчен, с нови сили за живот.
Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от отчаянието.
Ето защо, дойде ли у вас мисълта
да
отидете на Витоша, не разсъждавайте много.
Съсредоточете се в
себе
си
, за
да
разберете отде иде тази мисъл, и тръгнете.
Мъчнотиите и страданията в живота идат с единствената цел
да
заставят човека
да
излезе от обикновените условия на живота и
да
влезе в необикновените,
да
познае красотата и величието на Природата,
да
разбере смисъла на Живота.
Човек трябва
да
се въоръжи срещу мъчнотиите в живота,
да
се справи с тях по най-правилен начин.
Ако някой тръгне бос по планината и нарани краката
си
по острите камъни, Природата ли е виновна за това, или той сам?
Щом е така, човек трябва
да
се въоръжи срещу острите камъни, за
да
не го нараняват.
Естеството на камъните е такова, че не могат
да
не нараняват босите крака на хората.
Като са знаели, че ще срещнат мъчнотии в живота
си
, всички животни – риби, птици, млекопитаещи, са взели мерки
да
се оградят от тях.
Например, за
да
не наранява краката
си
, конят
си
е направил копита.
Въз основа на същия закон и хората трябва
да
развиват своите способности, за
да
могат
да
си
помагат с тях.
Да
се прояви човек, това не значи още, че трябва
да
покаже своите отрицателни качества.
За
да
се обезсърчи човек, не се изисква някакъв голям талант.
Да
се съмнява човек или
да
се гневи, и за това не се изисква голям талант.
Обаче, за
да
прояви човек Доброто в
себе
си
, това изисква усилие.
Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или пред друго някакво отрицателно чувство, той трябва
да
му противопостави Доброто и по този начин
да
спре слизането
си
по наклон.
За това се изисква усилие на човешкия Дух.
Да
направи усилие човек, това не значи, че той трябва изведнъж
да
скъса въжето на ограничението.
Не, постепенно, конец по конец трябва
да
къса въжето.
Важно е човек
да
постоянства,
да
прилага волята
си
.
При сегашните условия човек не може
да
постигне всичко изведнъж.
С очите, които днес има, той не може всичко
да
вижда.
За
да
вижда всичко, човек трябва
да
разполага с особен орган.
Тогава той ще вижда не само това, което става пред него, но и това, което се върши зад него.
Той ще вижда и през прегради.
Обаче така могат
да
виждат само истински културните и благородни хора, защото те няма
да
злоупотребят с това, което виждат.
В това отношение Природата знае на кого какви способности
да
даде.
Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може
да
му даде необикновени дарби и способности.
Тя му е дала много работа, много занимания, за
да
не скучае,
да
не се отегчава.
Веднъж дошъл на Земята, човек трябва
да
учи,
да
мисли.
Всяка вечер или сутрин той трябва
да
употребява по 10-15 минути за размишление,
да
си
отговори на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота и т.н.
Чрез мисълта
си
човек черпи енергии от Природата.
Така той
си
пробива път и през най-непроходими места и се свързва с великото, с мощното в Природата.
Ако не можете изведнъж
да
си
отговорите на някой въпрос, не се обезсърчавайте.
В Природата съществува закон на взаимодействие, на взаимопомощ.
Според този закон мисълта, която достига до човека, е толкова по-права и велика, през колкото повече умове е минала, без
да
се накърни нейният подтик, нейната сила и чистота.
Само чисти и благородни души могат
да
възприемат Божествените мисли, без
да
накърнят тяхната чистота и сила.
Само такива души са в състояние
да
реализират тия мисли.
Обикновените, посредствените хора и
да
възприемат някоя Божествена мисъл, те я изопачават, вследствие на което тя губи своя естествен ритмус.
Мисълта трябва
да
бъде ритмична.
Това не значи, че обикновеният човек не може
да
стане необикновен.
Всеки може
да
развие своите дарби и способности.
Усилие се иска от човека – нищо повече.
Всеки човек трябва
да
работи върху
себе
си
, за
да
развие това, което Природата е вложила в него.
Когато работи съзнателно върху
себе
си
, само тогава човек вижда своята сила.
Само така човек може
да
опита силата на своя характер.
Лесно е
да
бъде човек носен на ръце, но мъчно е сам
да
ходи.
Докато е на Земята, той трябва
да
уповава на краката
си
,
да
не разчита на никакви превозни средства: автомобили, файтони, железници, параходи.
Някога превозните средства могат
да
дойдат на помощ на човека – това е друг въпрос.
Обаче в
себе
си
човек трябва
да
разчита само на краката
си
.
Когато пожелае
да
тръгне някъде, веднага ще стане и ще реализира желанието
си
.
Рече ли
да
уповава на железница или на параход, той трябва
да
чака определен час, според тарифата им.
Ако пък рече
да
уповава на кола или на файтон, пак трябва
да
чака известно време, докато впрегнат конете.
Колко хора са пострадали от обръщане на коли и от падането им в пропасти.
Особено ученикът трябва
да
води спартански живот,
да
не се плаши от мъчнотиите в живота.
Когато попадне в някоя гора, човек не трябва
да
търси други удобства, освен тези, които Природата му предлага.
В този случай той трябва
да
вземе пример от птиците.
Както птиците правят гнездата
си
от мъх, шума и клончета, така и човек може
да
събере мъх, шума и храсти и
да
си
направи легло за нощуване.
Нищо лошо няма в дъските, но ако човек спи на дъсчено легло, за предпочитане е леглото му
да
бъде от чамови дъски.
Чамът придава духовност на човека.
Когато ученикът сгреши нещо, той трябва
да
спи няколко вечери на чамово легло.
Щом изправи погрешката
си
, той може
да
смени леглото
си
.
И без
да
е сгрешил, добре е от време на време
да
спи на чамови дъски.
Които търсят удобства в живота, те
си
правят пухов юрган, пухов дюшек, за
да
им е меко и топло.
Други пък правят юрганите и дюшеците
си
от вълна.
Пухът и вълната като удобства са за онези хора, които обичат
да
си
угаждат.
Ученикът трябва
да
гледа на живота сериозно.
Той трябва
да
държи съзнанието
си
винаги будно,
да
не греши.
Когато сгреши, трябва
да
приложи някакъв метод за изправяне на погрешката
си
.
Добре е в такъв случай
да
спи няколко вечери на борови дъски, без възглавница, за
да
се свърже с бора,
да
приеме някои от неговите качества.
Борът внася импулс в човека
да
расте нагоре.
Добре е в едно отношение човек
да
бъде спартанец, а в друго – изнежен.
Голямата изнеженост се наказва от Природата.
Сега
да
се спрем върху някои от написаните от вас десет въпроса.
Еднообразието отдалечава човека от Бога.
Еднообразието ражда недоволство.
Всеки човек иска
да
бъде уважаван и почитан.
Това желание е естествено, но то трябва
да
се оправдае.
Всеки човек може и трябва
да
бъде почитан заради Божественото в него.
Следователно, за
да
бъде почитан, човек трябва
да
даде ход на Божественото в
себе
си
.
Изобщо, за
да
развивате в
себе
си
каквото и
да
е чувство или каквато и
да
е способност, вие трябва
да
се движите в съответна среда, между хора, у които тези чувства и способности са добре развити.
Ако искате
да
развивате милосърдието
си
, дружете с милосърдни хора.
Ако искате
да
развивате математическия
си
център, идете при някой виден математик, който може
да
хвърли светлина в ума ви, за
да
придобиете импулс към работата
си
.
Като работите усилено и с обич върху математиката, вие постепенно ще развивате своя център.
Какво трябва
да
се направи, за
да
се обичат хората?
– Светът е пълен с обич, но обичта е потънала дълбоко в човешките сърца и трябва
да
се вади със сонда.
Обич има не само в човешките сърца, но навсякъде в Природата.
Въздухът е пълен с обич, но трябва
да
знаете как
да
я извадите оттам.
Когато ние говорим за любовта, човек става подвижен, пъргав, умен, изправен е той във всичките
си
постъпки.
(втори вариант)
То значи душата
да
бъде у дома
си
, така както рибата живее във водата.
(втори вариант)
Това е онова естествено състояние, при което животът може правилно
да
се развива.
(втори вариант)
И следователно усилията на цялото човечество е
да
се върне към туй първоначално състояние, което е изгубило.
(втори вариант)
И то ще се достигне, някои са го достигнали, някои са още на път, но един ден всички ще дойдете до това естествено състояние.
(втори вариант)
После друга една черта, всички трябва
да
се стремите
да
схващате,
да
се разбирате и
да
бъдете много внимателни в онези малки прояви.
(втори вариант)
НАГОРЕ