НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
237
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
237
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за
да
събере нова, която
да
му даде нов подтик, нови сили.
Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват
да
живеят нашироко, започват
да
търсят удоволствия.
Това значи, че сърцето на хората започва
да
се пълни за сметка на ума.
Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва
да
се пълни, а сърцето –
да
се празни.
Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.
Човек трябва
да
пожертва нещо от своите чувства, за
да
придобие една нова идея.
Като знаете това, не се стремете
да
реализирате всички свои желания наведнъж.
В даден момент можете
да
реализирате само едно свое желание.
Невъзможно е
да
реализирате всички свои желания в един ден.
Всяко желание и всяка мисъл трябва
да
се реализират точно на времето
си
.
Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия.
Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без
да
се спъвате в тия неща.
Науката, религията, изкуствата не трябва
да
бъдат за вас спънка, но подтик, импулс
да
вървите напред.
Като работите по този начин, вие ще развивате творческия
си
ум.
създава отношения между тях.
Сърцето има на разположение много юлари в складовете
си
.
Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва
да
се моли някой разумен човек
да
го върже.
Няма по-страшно нещо за човека от това,
да
го върже някой глупак.
Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва
да
бъдете готови то
да
ви върже.
Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш
да
риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна.
Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма
да
свършиш.
Не е страшно човек
да
бъде вързан, но той сам трябва
да
се връзва и
да
се развързва.
Като се връзва,
да
не прави такива възли, че
да
не може после
да
се развързва.
Когато слуша сърцето
си
, човек се връзва.
Когато слуша ума
си
, човек се развързва.
И тъй, докато слуша сърцето
си
, човек се завързва.
Докато слуша ума
си
, човек се развързва.
Щом слуша и ума, и сърцето
си
, човек ще знае как
да
се връзва и развързва.
Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как
да
се връзва и развързва.
Следователно, за
да
знаете как
да
се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума
си
.
Това е една от красивите страни на живота.
Има случаи, когато човек трябва
да
бъде вързан.
Тъй щото, човек трябва
да
се свърже и по този начин
да
влезе в съприкосновение с реалността, без
да
се прилепи до нея.
ако се залепи към нещо и пожелае после
да
се отлепи, той е осъден на обелване на кожата.
Следователно, за
да
пазите равновесието
си
, вие трябва
да
слушате и ума, и сърцето
си
,
да
знаете как
да
се връзвате и развързвате.
За изяснение на процесите връзване и развързване ще
си
послужим с два символа.
Да
бъдеш вързан – това значи
да
бъдеш посаден в земята, т.е.
да
бъдеш растение.
Растението може
да
расте и
да
се развива само когато е посадено в земята.
На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може
да
расте.
живеят по пътя на сърцето
си
.
Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи.
Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.
За
да
реализира една своя идея, човек непременно трябва
да
се свърже.
Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години?
След това ще се развържете и ще излезете вън от университета.
Човек не може
да
не се свързва, но връзките му трябва
да
бъдат разумни.
Човек трябва
да
знае защо се връзва и защо се развързва.
ще ги развърже, без
да
придобие нещо.
Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва
да
ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му?
Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата.
Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване.
Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.
И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало.
Щом се освободи от тия връзки, и
да
слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин
да
се свързва.
И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават
да
слязат на Земята, за
да
придобият някаква специална опитност,
да
имат някакви приключения.
Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка
си
и на баща
си
.
Един ден дойде в ума му идеята
да
напусне бащиния
си
дом,
да
отиде по света
да
странства.
Напуща майка, баща, напуща дома
си
и тръгва.
Странства година, две, три, десет, изхарчи парите
си
, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава
да
напише на баща
си
любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет.
На своя глава реших
да
странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари.
Днес съм в положението на последен сиромах.
Моля ти се, прати ми пари
да
се върна при вас.
Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото
си
странстване на Земята.
Като се върне при Баща
си
, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как
да
се свързва и как
да
се развързва.
Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото
си
пред гърдите.
Отговор: Пространство, заградено с крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране.
Тия възможности са в зависимост от всички планети.
Да
познаваш човека, това значи
да
познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса.
Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения.
Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата.
Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това
да
става в периода на пълнене на Луната.
Но в това време те не могат
да
растат.
Щом Луната започне
да
се празни, и растенето на растенията започва.
Когато болният иска
да
се излекува от болестта
си
, лекарите му препоръчват
да
гледа Луната, когато се празни, и
да
се свързва с нея.
Пълни ли се Луната, той трябва
да
затваря кепенците на прозорците
си
, за
да
не прониква светлината ѝ в неговата стая.
Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва
да
се излагат на нейното благотворно влияние.
Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н.
Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене.
Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат
да
се развиват духовно.
Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях.
Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат
да
спят.
Щом Луната започне
да
се празни, те се успокояват.
Как могат
да
се справят с тази енергия?
Те трябва съзнателно
да
работят върху
себе
си
,
да
намерят начин, чрез който
да
се справят с излишната енергия.
Сега аз говоря по въпроса за влиянието на планетите, за
да
си
обясните всички ваши прояви и по този начин
да
поставите живота
си
на солидна основа –
да
знаете кога как
да
постъпвате.
За тази цел вие трябва
да
се заемете с възпитание на волята
си
.
Който има възпитана воля, той знае кои от желанията
си
трябва
да
ограничи и на кои от тях
да
даде път
да
се реализират.
Който има възпитана воля, той знае на кои мисли
да
даде път и кои
да
ограничи.
Че някоя лоша мисъл минала през ума ви, това ни най-малко не ви дава право
да
я допуснете в
себе
си
,
да
ѝ дадете възможност
да
се реализира.
Човек трябва
да
пресява мислите
си
,
да
дава ход само на ония от тях, които носят благо както за него самия, така и за неговите ближни.
Българите имат една поговорка, която може
да
се приложи за дадения случай.
Те казват: „Не всичко, което хвърчи, може
да
се яде.“ Значи всяка мисъл, която минава през човешкия ум, не може
да
се реализира.
И всяко желание, което минава през човешкото сърце, не може
да
се реализира.
Ако всички мисли и желания на човека се реализират, това значи
да
се предизвикат големи нещастия в живота му.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Вие сте пътник, предстои ви обаче
да
минете от единия бряг на една река на другия и оттам нататък
да
продължите пътя
си
.
Реката е дълбока, не можете
да
я преминете, освен ако знаете
да
плувате.
Вие не знаете
да
плувате, но отдалече още виждате, че има мост, през който можете
да
минете.
Тъкмо се радвате, че сте видели моста, когато един човек ви пресреща и ви предупреждава по никой начин
да
не минавате през моста, защото гредите му са съвършено изгнили.
В първия момент вие се сепвате, оставате недоволни, че желанието ви
да
минете през реката и
да
продължите пътя
си
остава нереализирано.
Вие казвате: „Благодаря на Бога, че с нереализирането на своето желание можах
да
спася живота
си
.“ Представете
си
, че ви предстои
да
минете от единия бряг на реката на другия, но без мост.
Знаете, че тази река няма мост, и разчитате на изкуството
си
да
плувате.
Тъкмо се готвите
да
преплувате реката, когато един човек ви настига и ви казва, че малко по-надолу от мястото, дето се намирате, е построен нов, здрав мост.
Вие веднага се отправяте към моста, доволни и радостни, че идеята ви
да
преминете реката се реализира по-лесно, отколкото сте очаквали.
Ако искате вашите идеи
да
растат, месецът ви трябва
да
бъде в разсип.
(втори вариант)
Ако искате вашите добродетели
да
растат, месечината трябва
да
е в пълнене.
(втори вариант)
Следователно, когато месечината се пълни, действа благотворно на духовните хора, които искат духовно
да
растат.
(втори вариант)
Сега няма
да
се спирам
да
ви обяснявам защо.
(втори вариант)
Такива влияния има и Венера, по същия начин и тя се пълни и се разпада.
(втори вариант)
Когато зреят вашите чувства, по същия закон Венера трябва
да
е в разсип, когато растат вашите чувства.
(втори вариант)
А когато посаждате вашите идеи, месецът трябва
да
е в пълнолуние, когато посаждате нещата.
(втори вариант)
Ние не искаме сега
да
разкриваме тайната.
(втори вариант)
Под името Венера, под името Меркурий, Слънцето се крият съвсем други истини, които сега не могат
да
се разкрият на сегашния свят.
(втори вариант)
Обаче те седят като символи и казват – влиянието на месечината, влиянието на Меркурий.
(втори вариант)
И действително виждаме – месечината упражнява доста силно влияние върху чувствителните натури и всеки чувствителен човек при новолуние се чувства по-раздразнен, неспокоен, а щом почне
да
се празни – успокоява се.
(втори вариант)
Да
допуснем, вие сте под едно такова влияние.
(втори вариант)
Намирате се в едно безпокойно състояние, как ще
си
помогнете?
(втори вариант)
Опитвали ли сте се
да
се освободите от едно неприязнено състояние?
(втори вариант)
Това е излишна енергия, която трябва
да
изпратите извън тялото, нея не може
да
я употребите.
(втори вариант)
Тази енергия може
да
е в мозъка ви, стягане в главата може
да
усещате.
(втори вариант)
Или стягане в дихателната система или в стомаха усещате някаква тежест.
(втори вариант)
Сега аз ви говоря, понеже спадате към културните хора.
(втори вариант)
Искате
да
живеете разумен живот и
да
може
да
обосновете вашия живот за бъдеще разумно.
(втори вариант)
Ще видите известни желания, които имате – трябва ли
да
ги реализирате, или трябва
да
ги спрете.
(втори вариант)
Известна мисъл може
да
имате.
(втори вариант)
Всяка мисъл, която минава през вашия ум,
да
знаете трябва ли тази мисъл
да
я реализирате, или не.
(втори вариант)
тогава – поговорката: „Всичко, което хвърка, не се яде." Не всички мисли, които минават през човешкия ум, трябва
да
се реализират.
(втори вариант)
И не всички желания, които засягат човешкото сърце, трябва
да
се реализират.
(втори вариант)
Понеже, ако биха се реализирали всичките, би било най-голямото нещастие.
(втори вариант)
Някой път е красиво.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Пресрещне ви един човек и ви каже: „Не минавайте през моста, че гредите му са изгнили." Вие се радвате, че няма
да
минете по моста.
(втори вариант)
Вие имате предвид, че ако бихте минали през този гнил мост, щяхте
да
намерите дъното на реката.
(втори вариант)
Вие се радвате, че вашето желание
да
минете на срещния бряг не се е реализирало.
(втори вариант)
Но знаете, че няма никакъв мост и вече сте се упражнявали в плуване и знаете – като идете на реката, ще
си
съблечете дрехите и ще преплувате, но доста трудно е, мислите: „Дали ще мога
да
преплувам?
(втори вариант)
Че спасихте живота
си
.
(втори вариант)
По-добре е десет години
да
прекарате в живот, отколкото десет години в смърт.
(втори вариант)
Допуснете, дойте някой, че ви предложи
да
започнете някоя сделка и ви казва, че в една година отгоре ние ще спечелим най-малко 200 хиляди лева.
(втори вариант)
Колко години при нормален живот трябва
да
печелите, за
да
го изплатите?
(втори вариант)
Ако сте чиновник и може
да
отделяте по 3 хиляди лева на месец, колко години ще ви вземе?
(втори вариант)
Седем години трябва
да
изплащате, и при това 200 хиляди лева са изгубени.
(втори вариант)
Ако имате едно желание, което искате
да
реализирате, ако туй желание ви коства двеста хиляди лева и седем години терзания, философия ли е това?
(втори вариант)
Ама хората казват, трябва
да
живеем. Как?
(втори вариант)
Някой път може
да
се направи една картина, графически
да
се определи съприкосновението със самата тази реалност.
(втори вариант)
Всяко едно възходящо желание у човека всяка една права мисъл, която може
да
се реализира, вие трябва
да
бъдете в съприкосновение с реалността.
(втори вариант)
Има една вътрешна вяра в човека, която не зависи от неговото разположение.
(втори вариант)
Отвън всичко е противоречиво, но дълбоко в душата нещо подсказва, започни!
(втори вариант)
Не само не са я отбелязали, но и критиката ще ви нареже тъй, че втори път няма
да
помислите
да
пишете.
(втори вариант)
А той е вещ във всичко.
(втори вариант)
В науката е вещ, в религията, в музиката, в живота на младите, познава всички потънкости.
(втори вариант)
Всякъде знае накъде
да
бутне.
(втори вариант)
Често пъти и между вас го виждам – като влезне, вие почвате
да
се ритате.
(втори вариант)
Но
да
се спорите дали в април, или в март, то е безполезно.
(втори вариант)
Не трябва
да
бъдем дребнави.
(втори вариант)
В април трябва
да
се сее бобът." Други ще каже: „В март трябва
да
се сее." Трябва
да
направите опит.
(втори вариант)
Тогава според сегашните наши земеделци житото може
да
се сее кога?
(втори вариант)
А в законите на природата всякога сеят.
(втори вариант)
Във всички знакове.
(втори вариант)
Но през всички знакове, които идват, животът им еднакво ли е успешен?
(втори вариант)
Ако някой дойде в декември при едно съчетание, когато луната се пълни – бобът няма
да
расте добре.
(втори вариант)
От чисто астрологическо гледище аз го разглеждам така.
(втори вариант)
Този човек всякога ще
си
представя нещата тъй, както не са.
(втори вариант)
Срещне някой, казва, ама той е гениален човек, той има дарба, свири хубаво, като него не е слушал.
(втори вариант)
Месечината е в обратното положение, на разсип.
(втори вариант)
Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти
си
много красив." Защо го хвали?
(втори вариант)
За сиренето.
(втори вариант)
След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще
си
помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето.
(втори вариант)
„Много
си
поумнял" – казала лисицата.
(втори вариант)
„Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде
да
ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много
да
получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала
си
ти!
(втори вариант)
" „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата
да
каже на петела, че е много будала?
(втори вариант)
Глупава ли е толкова и може ли
да
го каже лисицата?
(втори вариант)
Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа.
(втори вариант)
Някой път се заражда желание
да
се учите.
(втори вариант)
Казвам ти, още нищо не
си
научил.
(втори вариант)
Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние
да
изяде сиренето?
(втори вариант)
Лисицата казва на петела: „Много
си
глупав, че много малко сирене
си
имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе.
(втори вариант)
Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене
да
имаш,
да
остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята.
(втори вариант)
Благото, каквито и
да
бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме
да
реализираме, от туй благо
да
остане и за другите хора, за
да
няма противоречие вътре в живота.
(втори вариант)
Аз го превеждам.
(втори вариант)
Следователно умът и сърцето не могат
да
бъдат в едно и също състояние.
(втори вариант)
Същевременно празненето на сърцето се компенсира, става пълнене на ума.
(втори вариант)
А с изпразване на ума се компенсира сърцето, а през това време умът
си
почива, набира нови енергии.
(втори вариант)
Сега не трябва
да
тълкувате, изпразва се умът.
(втори вариант)
Този ум, който се изпразва в друго едно отношение, той чрез сърцето набира нови енергии
да
се прояви в ново направление.
(втори вариант)
Културните хора започва
да
не ги интересува науката, а ги интересува само широкия живот, удоволствието, значи сърцето се пълни.
(втори вариант)
А с появата на всяка една нова култура в света, започва умът
да
се пълни, а сърцето се празни.
(втори вариант)
Тогава се явяват малки страдания и несгоди, но ние се радваме, че сме придобили новите идеи.
(втори вариант)
За всяка една нова идея ние трябва
да
жертваме нещо.
(втори вариант)
Не всички желания в дадения случай могат
да
се реализират и не се стремете
да
ги реализирате.
(втори вариант)
Жизнените въпроси тогава вътре в живота ви може правилно
да
ги разрешавате, няма
да
влезнете в противоречие със
себе
си
.
(втори вариант)
Науката за вас
да
не ви бъде една спънка, но стимул.
(втори вариант)
Ако се занимавате с духовен живот, той
да
ви бъде един стимул, един подтик.
(втори вариант)
Всичко, към което се стремите,
да
ви бъде един подтик,
да
имате една широка душа, която надлъж и нашир схваща нещата.
(втори вариант)
Само по този начин вашият ум може
да
стане – какъв?
(втори вариант)
Когато някой човек иска
да
го вържат, то е
да
послуша сърцето
си
.
(втори вариант)
Аз вземам тази връзка тъй общо, но
да
те върже умен човек.
(втори вариант)
Щом поискаш помощта на сърцето, то казва, най-първо
да
те вържа, аз трябва
да
те подкова, а ти обичаш
да
риташ.
(втори вариант)
И тогава ще ти удари петалата хубаво.
(втори вариант)
(Никак ли не трябва
да
се слуша сърцето?) Отлична работа ти ще извършиш, отлична работа, почвата е само камениста, трябва
да
ти подкове налчета.
(втори вариант)
Като хванеш крайчеца, а има едни възли, че и онзи, който ги е вързал, и той не може
да
ги развърже.
(втори вариант)
То
си
има добрата страна.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде разумен.
(втори вариант)
Човек, който слуша сърцето
си
, той се връзва.
(втори вариант)
Онзи, който слуша ума
си
, той се развързва.
(втори вариант)
И тъй, слушаш сърцето – връзваш се, слушаш ума
си
– развързваш се.
(втори вариант)
Следователно, щом и двамата слушаш, ще знаеш как
да
се връзваш и развързваш.
(втори вариант)
Когато умът и сърцето работят в съгласие, ти се връзваш и развързваш.
(втори вариант)
Едновременно ще слушате и сърцето
си
, и ума
си
–
да
знаете как
да
се връзвате и развързвате.
(втори вариант)
Има положения, когато човек трябва
да
бъде вързан.
(втори вариант)
Но
да
не бъде тази допирна точка едно залепване.
(втори вариант)
Като малки деца карали ли са ви
да
близнете желязо, когато е много студено?
(втори вариант)
(Човек трябва
да
слуша и ума, и сърцето
си
и
да
знае как
да
се връзва и как
да
се отвързва, за
да
има равновесие.)
(втори вариант)
Ще преведа този символистичен език, какво значи
да
бъдеш свързан.
(втори вариант)
Значи
да
бъдеш едно растение, посято в земята.
(втори вариант)
Ако не се свържеш ти със земята, никога не можеш
да
растеш.
(втори вариант)
А животът в своето движение – освобождава се.
(втори вариант)
За
да
можете
да
изразите известна ваша идея, непременно трябва
да
се свържете.
(втори вариант)
Ако не се свържете в университета четири години, може ли
да
научите нещо?
(втори вариант)
Но всякога връзката трябва
да
бъде разумна,
да
знаеш защо се връзваш и
да
знаеш после защо се развързваш.
(втори вариант)
Често децата обичат
да
развързват яйцата, обичат ги и ги развързват.
(втори вариант)
Следователно онзи, който иска
да
ти помогне в дадения случай, ако те освободи като едно яйце, какво струва тази свобода?
(втори вариант)
Свободата трябва
да
бъде по един органически начин, както растенето на плодовете.
(втори вариант)
Затова трябва
да
се развива.
(втори вариант)
Да
се освободи и като се освободи, втори път като слиза, ще помисли по кой начин, как
да
се свърже.
(втори вариант)
Пак
да
се навие на нещо – човек без приключение не може.
(втори вариант)
Даже един ангел, като поседи милиони години, стане му мъчно, и търси някое приключение.
(втори вариант)
Баща ти, майка ти, брат ти като писано яйце те гледат, но дойде ти един ден идеята
да
странстваш.
(втори вариант)
Навсякъде странстваш, а после казваш: „Защо не
си
седях аз вкъщи?
(втори вариант)
" И почнеш любезни писма: „Милички ми татко, аз направих много голяма грешка, като излязох от къщи, моля
да
погледнеш много снизходително към погрешката ми,
да
ми пратиш малко парици.
(втори вариант)
За бъдеще ще бъда много послушен, ще ви питам всякога, когато излизам."
(втори вариант)
Десният крак напред изопнат, стъпваме в широки полукръгове, разтваряме ръцете настрани, приклякваме бавно, обратно движение на ръцете, леко докосваме с коляното пода, ръцете пред гърдите.
(втори вариант)
Двете ръце едновременно настрана, леко трептение на дланите, усилва се, бурно, утихва.
(втори вариант)
Затуй е хубаво за вашите дини, когато ги сеете, месецът
да
бъде в разсип, защото отразената светлина, която месецът изпраща, тази светлина, която идва от месеца, действа отрицателно върху растежа на растенията.
(втори вариант)
Този е същият закон, когато органически искаме
да
растем,
да
се поправи нашето здраве.
(втори вариант)
Ако болният човек вечерно време гледа повече месечината когато се пълни, не действа тъй благотворно.
(втори вариант)
Затова лекарите затварят,
да
не прониква светлина, но коя светлина?
(втори вариант)
А тези лекари казват по някой път
да
не прониква слънчевата светлина.
(втори вариант)
Когато човек се ражда, зависи какви са неговите отношения, степента на неговото развитие, как ще му подейства известна месечина.
(втори вариант)
2.
Голяма радост и малка скръб
,
ООК
, София, 30.12.1925г.,
В това отношение всеки трябва
да
работи за превръщане на неблагородните метали в кръвта
си
в благородни, главно в злато.
Според астрологията, с която днес се занимават учените, всички метали представляват символи.
Например желязото символизира силата, но същевременно то е неустойчиво по отношение на въздуха и влагата, вследствие на което ръждясва.
Човек, който има много желязо, е физически силен, но в него стават реакции на окисляване, т.е. ръждясване.
Значи тази сила го разрушава.
Сила без разум всякога разрушава.
Питам: По какъв начин може
да
се превърне тази физическа сила в духовна, т.е.
Или с други думи казано, по какъв начин желязото може
да
се превърне в злато?
Представете
си
, че срещате един човек, физически силен, с много знания, и вие, без
да
искате, го обидите нещо.
Какво трябва
да
направи той, за
да
превърне тази обида?
Окултният ученик трябва
да
се занимава с науката за превръщане на неблагородното в благородно, т.е.
Може ли
да
се нарече окултен ученик този, който не е в състояние
да
превърне един свой лош навик в добър?
И в това отношение задачата на човека не седи в изкореняване на този трън, но в присаждането му.
В първо време този трън трябва
да
се присади,
да
се облагороди.
Казвате: „Кротки трябва
да
бъдем!
В това отношение за предпочитане е
да
имате кон, който рита, хапе, но работа върши, отколкото
да
имате един кон, който нито рита, нито хапе и никаква работа не върши.
По-добре е някой човек
да
ви нахока, но
да
донесе хляб и
да
ви нахрани, отколкото
да
ви помилва,
да
ви каже няколко думи и
да
ви остави гладен.
Новото учение има за задача изправянето на цялото човечество.
Обаче ученикът има лична задача - своето изправяне.
Колективното изправяне на света е задача на ангелите, на Бога.
Изправянето на своето „
себе
", възпитанието на клетките в това „
себе
" е задача на всеки едного поотделно; това е индивидуална задача.
Днес повечето хора са се заели с великата задача
да
изправят света.
И затова навсякъде чуваме
да
се говори: светът е лош, хората са лоши и т.н.
Ако дадат на всеки човек
да
нареди програма или
да
намери някакъв път за изправянето на света, какво би направил той?
Как може
да
изправи света?
Или представете
си
, че ви дадат задача
да
определите какви отношения трябва
да
съществуват между мъжа и жената.
Как ще решите тази задача?
Първо вие ще отговорите: „Мъжът и жената трябва
да
се обичат братски,
да
живеят по Бога." - Добре е това, но откъде ще дойде съзнанието у мъжа и у жената, че те трябва именно така
да
живеят?
После как ще решите задачата за отношенията между учителя и ученика?
За
да
съществуват правилни отношения между учителя и ученика, те трябва
да
имат просветено съзнание.
Преди всичко в душата на ученика трябва
да
има непреодолима любов към знанието, което учителят преподава; в душата на учителя пък трябва
да
има непреодолима любов към предаване на своите знания.
Само при това положение между учителя и ученика могат
да
съществуват естествени отношения.
Тази идея заслужава всички жертви." Тези хора са готови на думи всичко
да
пожертват за Бога, но когато дойде за дела, няма ги.
Двама учени, хора със свободни идеи, социалисти седят в едно кафене и разговарят върху въпроса как може светът
да
се поправи.
Те казват: „За
да
се поправи светът, хората трябва
да
живеят помежду
си
братски,
да
си
помагат в случай на нужда и т.н." В това време един беден човек стои близо до тях и пъшка, мъчи се, иска
да
повдигне товара на гърба
си
и
да
излезе вън от кафенето.
Той сам не може
да
го дигне, има нужда някой
да
му помогне, но няма кой.
Двамата учени, които са най-близо до него, не се сещат
да
му помогнат.
Те разговарят помежду
си
и виждат как този човек се мъчи, но не считат за нужно
да
станат от местата
си
.
Някой пък също така се възхищава от идеята за Бога, но като го поставят на изпит
да
свърши някаква работа, той казва: „Аз слуга ли съм ви тук?
Тогава как ще обясните Христовите думи: „Син Человечески не дойде
да
Му послужат, но Той сам
да
послужи".
Често ще чуете някоя жена
да
казва на мъжа
си
: „Най-после аз не съм ти слугиня, не съм длъжна
да
ти слугувам." Питам: Мъжът длъжен ли е
да
слугува на жената?
Значи мъжът трябва
да
слугува на жената, а жената не трябва
да
му слугува?
Ако мъжът слугува на жената и жената трябва
да
има същите отношения към мъжа
си
.
Ако е въпрос за служене, хората трябва взаимно
да
си
служат - среден път няма.
Искаме ли
да
живеем според великия Божи закон, ние трябва
да
имаме правилни отношения помежду
си
, понеже този закон засяга и нашия личен живот.
Докато човек не изправи своите отношения към Бога и към хората, той никога не може
да
бъде щастлив.
Преди всичко мъжът трябва
да
има в
себе
си
възвишена идея за жената като душа; и жената от своя страна трябва
да
има възвишената идея за мъжа.
Тези неща абсолютно трябва
да
се изхвърлят от ума на съвременните хора.
Важно е човек
да
носи в ума
си
идеята за първата жена и за първия мъж, каквито Бог ги е създал първоначално.
След това човек трябва
да
има в ума
си
един възвишен образ за сестрата, за брата, за приятеля.
Тези идеи трябва
да
бъдат в неговия ум конкретни, определени, каквито са били първоначално, още от създаването на света.
Дойдем ли до ясни, конкретни, определени идеи, те трябва
да
станат у нас постоянни, а не
да
се менят от всякакви външни влияния.
Меним ли убежденията
си
от най-слабия ветрец, ние не можем
да
излезем на добър край.
За всяко нещо трябва
да
имаме точно определена идея.
И това може-
да
бъде, но само за ден, два, три, месец или най-много година, но след това ще ви турят на работа.
Казвам: Вие трябва
да
превръщате по алхимически начин всички ваши мисли и чувства в по-възвишени.
Интересувайте се от всичко, което ви заобикаля, както ученият се интересува и от най-големите подробности на предмета, който той изучава.
Добре е човек
да
се интересува от всичко, но на първо място трябва
да
поставя важните неща, а на второ и на трето място - маловажните.
При това човек не трябва прибързано
да
вади заключенията
си
.
Прибързаните заключения довеждат до криви познания, а кривите познания карат хората
да
се плашат и от сянката
си
.
И като го запитат след това, дали се е страхувал, той, за
да
се покаже герой, ще отговори: „Никак не ме беше страх, сърцето ми не трепна даже." Ако този човек е искрен, той ще каже: „През всичкото време сърцето ми трепереше, цяла нощ се борих със страха, но молих се на Бога и благодарение на това, издържах." Обаче страхът не е лошо нещо.
Страхът е лошо нещо само тогава, когато го направим съветник в живота
си
и той ни определя кога и как
да
постъпваме.
Човек има 40 центрове, 40 способности, с които трябва
да
се съветва.
Стане ли въпрос за реализиране на някаква идея, всички тия способности или чувства, на които местата са в човешката глава, трябва
да
си
дадат мнението,
да
гласуват.
Трябва ли в такъв случай човек
да
се вслушва в страха, който има само един глас от тия 40 гласа и
да
му се подчини само затова, защото той казвал, че неговият глас е меродавен?
Разумът и всички останали способности в човека, които са на брой 39, трябва
да
кажат на страха: „Ще ни извиниш, но ние не можем
да
приемем твоето мнение за меродавно." Защо някои хора се спират пред мисълта, че не са почитани от никого?
Тъй както днес хората се почитат, това почитание почива на нещо материално - всеки очаква
да
получи нещо.
Това материално чувство е вложено в човека и той трябва
да
се бори с него,
да
се освободи от това криво разбиране.
Потребно е понякога човек
да
изпита своите убеждения и разбирания.
Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажат: „Ние не можем
да
се откажем от света и
да
излезем вън от него." - И ние не искаме това.
Не само че не трябва
да
излезете от света, но трябва
да
влезете в него.
Доста вече са живели в тази вода.
Време е
да
влез ат в бистрата, в чистата вода.
Какво ще правят още в тази нечиста вода.
Тя не е нито вода, нито кал, в нея няма условия за живот.
Казвате: „Трябва
да
се живее в света!
" В света може
да
живее само богатият човек, който е собственик поне на десет къщи, от които получава годишен приход около един милион лева.
Ако
си
богат, влез в света; не
си
ли богат, стой далеч от него.
Какъв смисъл има
да
влезеш в света без пет пари в джоба и още на първата стъпка
да
искаш заеми от този, от онзи?
Задачата на духовния човек не е
да
влезе в света.
Когато влизате в един дом, с кого ще искате
да
се запознаете: със слугите в този дом, със самия домакин или с неговите синове и дъщери?
Ако се запознаете със слугите, вие няма
да
имате достъп до господаря, т.е.
Обаче имате ли познанството на неговите синове и дъщери, вие ще имате достъп и до самия домакин.
Значи великата идея, която трябва
да
вложите в душите
си
, е
да
се запознаете със синовете и дъщерите на Бога.
Казвате: „И ние сме синове и дъщери на Бога." Щом е така, опишете образа на вашия Баща.
Добре, още утре ще ви изпратя при някой болен,
да
видим, доколко ще можете
да
му помогнете в името на Христа.
Турете ръката
си
върху главата на болния и кажете: „В името на Господа Исуса Христа ти ще оздравееш." Направете този опит и вижте, доколко Христос ще ви послуша.
Това не е упрек,но казвам: Ние не трябва
да
се самоизмамваме, но трябва
да
образуваме истинска здрава връзка с Бога, с Христа.
И ние сега не трябва
да
живеем в миналото, но в настоящето.
Ще живеете в света, няма
да
излизате вън от него.
Едно време се проповядваше, че праведният трябва
да
живее вън от света, а сега се проповядва, чe праведният трябва
да
живее в света.
И тъй основната идея, която трябва
да
държите в ума
си
, е следната: Предпочитайте голяма скръб с малка радост в нея пред голяма радост с малка скръб.
Това разбиране ще донесе великата хармония, която трябва
да
съществува в живота.
Всеки трябва
да
бъде благодарен за благото, което му е дадено.
Всичката философия на живота седи в това, всеки момент
да
сме благодарни за всичко, което ни е дадено.
Благодарността се явява като условие за усилване вътрешната връзка между Бога и нас.
" Закон е: когато един човек се моли усърдно, с него заедно се молят всички хора, с които той е в хармония.
Ти не можеш
да
накараш някой човек
да
се моли за тебе, ако той не е в хармония с тебе.
Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които са нагласени в хармония с мене.
Например, когато човек започне
да
учи пение, желанието му
да
пее е толкова по-голямо, колкото повече блага очаква той.
Когато някой бакалин отваря дюкян, той влага цялата
си
душа в него, работи с усърдие, защото очаква
да
спечели нещо от него.
Влезе ли човек в Божествения живот, той казва: „Каквото Господ даде." Защо казва така?
Обаче, дойде ли някой ангел на земята, ще видите, че той знае много неща:
да
свири,
да
пее,
да
рисува,
да
пише стихотворения,
да
философства,
да
се моли -където го пипнете, всичко знае.
Той знае как
да
помага и на бедни и на страдащи.
Като дойда следния живот на земята, тогава ще стана музикант." Ако нещата стават с отлагане от днес за утре, тогава всички хора могат
да
живеят днес, както им дойде, а следния живот
да
работят за постигане идеалите на своята душа.
За
да
бъдеш музикант, поет или художник, това е Божествен импулс, на който ти още днес трябва
да
дадеш ход.
Това е импулс на всички разумни същества, които са завършили своето развитие.
Те искат още днес
да
се проявят чрез вас.
Ето защо от вас се иска
да
дадете подтик на душата
си
да
се прояви, а не
да
й противодействате.
Затова между всички души трябва
да
се създаде вътрешна хармония.
В това отношение всеки човек трябва
да
работи върху
себе
си
, като знае, че усилията, които той прави, колкото и
да
са малки, все ще дадат известни резултати.
Това не подразбира, че човек не прави усилия, но той не трябва
да
престава
да
прави усилия и
да
казва: „Няма полза от моите усилия." Не, той всеки ден трябва
да
увеличава своите усилия,
да
има вечен импулс към постигане на своите идеали.
Казвам: Задачата на окултния ученик е
да
превърне неблагородните метали в кръвта
си
в благородни и по този начин
да
създаде основа, на която добродетелите могат
да
растат.
Само така може
да
се създаде едно разумно общество.
Ако на кого и
да
е от вас се даде задача
да
поговори пет минути на музикален, разумен и плавен език, какво ще направи той?
- Защото във вашия ум на първо място не седи идеята за служене на Бога, но седи идеята за служене на
себе
си
.
На Бога може
да
се служи идеално, а не материално.
Да
служиш на Бога, това подразбира
да
обхванеш в съзнанието
си
благото на всички живи същества: на хората, на животните и на растенията.
Обаче като човек ти не можеш
да
помогнеш на всички същества материално, но можеш
да
им помогнеш идеално, като поддържаш в душата
си
най-добри мисли и чувства за тях.
Всичко в света е така разумно разпределено, че кравата се грижи само за своето теленце; птичката се грижи само за своите малки; растението се грижи само за отглеждане на своите плодове.
Тъй щото не е твоя работа
да
отглеждаш теленцето на кравата или малките пиленца на някоя птичка, нито пък
да
учиш ябълката как
да
отглежда своите плодове.
Но ти можеш
да
направиш нещо за всички тия същества: можеш
да
се грижиш за кравата
да
й доставяш храна,
да
й направиш обор; за птичката можеш
да
следиш
да
не развалят гнездото й; ябълката пък можеш
да
поливаш,
да
ограждаш,
да
чистиш от гъсеници.
Всеки човек знае как трябва
да
живее; той знае кой е истинският път в живота му.
Всеки човек има в
себе
си
мярка, с която мери нещата.
Когато някой ви приеме добре, вие казвате, че погледът на този човек ви внушава доверие и във всички ваши нужди и затруднения вие можете
да
разчитате на него.
То е следното: човек не трябва
да
си
създава ненужни спънки и страдания.
Искате ли страдания и спънки, можете и сами
да
си
създавате такива, но това трябва
да
става съзнателно, добре обмислено, за
да
можете разумно
да
ги използвате.
Невидимият свят постоянно ви поставя на ред страдания и следи за вас разумно
да
ги използвате,
да
имате придобивки от тях.
Няма човек на земята, който
да
не е подложен на страдания и изпитания.
И великите Учители даже се подлагат на изпитания.
Всеки човек трябва
да
мине през известна дисциплина.
Те съответстват на неговите сили и способности.
Каквото и
да
кажете в този смисъл, вие няма
да
бъдете прави.
Бог е еднакво снизходителен към всички същества.
За Бога може
да
мислите само едно: отношенията на Бога към всички хора са едни и същи, без никаква разлика.
Бог има желание
да
помогне на всички същества, но Той никога не бърза, никога не изнасилва моментите.
Той чака всяко нещо
да
дойде на своето време.
Когато ние страдаме, Бог използува страданията ни, за
да
ни поучи,
да
ни упъти в правата насока на живота.
Страданията съставляват една възможност
да
разберем Божията Мъдрост.
Всички наши несгоди и страдания са велика задача за Бога.
Той се занимава с малки работи, грижи се например за уреждане живота на един грешник.
И светиите, и ангелите, та и сам Бог работят за уреждане живота на грешните.
Питам: Какво тълкувание можете
да
дадете на мотото:"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди"?
В какво трябва
да
бъде човек верен?
В какво трябва
да
бъде истинен?
- Най-важната мисъл за днес е човек
да
се произнесе кое от двете положения предпочита:
да
има една голяма радост с една малка скръб в центъра й или една голяма скръб с една малка радост в центъра й?
В какво
да
бъде чист?
-Защото малката скръб в сърцето на голямата радост представлява нещо подобно на паразит, който постепенно изяжда всичката радост, т.е.
И най-после в какво трябва
да
бъде благ?
Обратно, малката радост в сърцето на голямата скръб представлява плодно семенце, което след време израства и дава един от най-хубавите райски плодове на живота.
- В Правдата.
Значи в това мото са застъпени четири неща: бъди верен по отношение на Любовта, истинен - по отношение на Мъдростта; чист - по отношение на Истината и благ - по отношение на Правдата.
Гледам по софийските улици има много такива захвърлени скърби.
Съдиш ли някого, думата ти трябва
да
бъде пълна с благост.
Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени.
Само тогава Правдата трябва
да
се прилага.
Самите ученици пък виждам накичени с радости, които трептят над тях.
Приложите ли Правдата и Истината в живота
си
, вие ще почувствувате в душата
си
вътрешна лекота.
Казвам: Човек трябва
да
бъде верен в Любовта.
Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ.
Обикновеният човек може
да
говори за проявите на обикновената любов, но не и за проявите на Божията Любов.
Обаче на съвременните хора е потребна велика наука, с която
да
превръщат скърбите в радости.
Когато някой обича по Божествено, всички около него възприемат тази любов, радват се, изпитват импулс към нещо възвишено, но и те сами не знаят, откъде иде всичко това.
Започне ли човек
да
рекламира своята любов,
да
ви убеждава, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, това са празни думи, проповядвани от памтивека още.
Една майка в България някъде толкова много обичала детето
си
, че от страх
да
не се простуди, завила го една нощ с юрганчето му през глава.
Като станала сутринта, намерила детето
си
задушено, мъртво.
Защо трябвало
да
го завива през глава?
В кръвта на човека се съдържат почти всички метали, но в различни количества.
Тя трябваше
да
остави главата му открита, свободно
да
диша чист въздух.
Оттук ще извадим следното заключение: не покривайте главите
си
със своите идеи!
Понякога вашите идеи могат
да
бъдат такива, че като ги турите в главата
си
да
ви задушат.
Мнозина казват: „Господ всичко може
да
направи, всичко може
да
ни даде."
Да
, вярно е, че Господ всичко може
да
направи.
Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на душата
да
се изяви така свободно, така естествено, че
да
предизвика у вас вътрешна радост, която никой
да
не е в състояние
да
я отнеме.
Той създаде света, но го създаде
да
върви и
да
се развива не по свои разбирания, а по Божия ум и по Божиите разбирания.
Тази радост е резултат от това, че Бог живее в нас и ние изпитваме Неговата сила.
Време е вече
да
се турят нагробни надписи на всички съвременни заблуждения,
да
се извикат по няколко души владици, които
да
ги опеят и погребат.
Дойде ли човек до това положение, всички души ще бъдат във връзка помежду
си
.
Всеки трябва
да
се свърже най-първо със своята душа.
Трябва ли
да
чакат покана за това?
За тази цел той трябва
да
я търси постоянно, докато я намери.
Трябва ли
да
чакат още няколко хиляди години, докато дойде Царството Божие на земята?
Щом я намери, човек трябва
да
знае как
да
влиза и излиза от нея.
Не, дошло е време хората усилено
да
заработят върху
себе
си
,
да
приготвят условия за идване на Царството Божие на земята.
Влезе ли в душата
си
, той ще усети голямо разширение, свобода и лекота в
себе
си
.
Сега ще ви приведа един анекдот, който илюстрира добре вашето положение.
Рече ли
да
излезе оттам, той трябва
да
знае де е вратата, през която се излиза.
Един евреин, като заминал за онзи свят, пожелал
да
влезе в Царството Божие, т.е.
И тъй всички трябва
да
направите връзка с Бога, после със своята душа и най-после със своите ближни.
Доближил до вратата на рая, но там срещнал св.Петър, който му казал: „Ти не можеш
да
влезеш в рая, защото като евреин по стар навик ще започнеш
да
търгуваш, а гук не се позволява никаква търговия, никакво взимане-даване." Евреинът обещавал, че ще се откаже от своя навик, че ще бъде много добър, само
да
го пуснат
да
влезе вътре.
Той обикалял оттук-оттам, дано намери някоя врата отворена,
да
влезе в рая.
Един ден по някакъв особен случай отварят вратата на рая
да
влезе вътре едно голямо множество хора; и в тази навалица евреинът успял
да
се вмъкне.
Щом се намерил в рая, по свой навик той веднага започнал
да
търгува,
да
върши взимания-давания.
Ангелите се видели в чудо, какво
да
правят с този евреин, как
да
го изпъдят вън от рая.
Да
употребят насилие или грубост, това не е в тяхното естество.
Най-после те намислили
да
му устроят една изненада.
Всички ангели излезли вън от рая и казали: „Сега тук ще се произведе един търг, от който ще има големи печалби." Евреинът, като чул това, замислил се и казал: „Я чакай и аз
да
изляза вън, все ще спечеля нещо." Излязъл и той вън от рая и там
си
останал.
Като се видял вън, той започнал
да
се моли пак
да
влезе в рая, но не го пуснали.
Оттам му отговорили, че втори път не може
да
влезе, докато не се покръсти.
При това покръстването му могло
да
стане само от християнски свещеник, но не и от еврейски равин.
Тръгнал сега евреинът
да
търси християнски свещеник, но никъде не могъл
да
намери.
Чакал той година, две, три, сто, хиляда, но никакъв свещеник не срещнал.
Тъй щото и вие ако сте в положението на евреина и с насилие влезете в рая, пак ще ви изпъдят навън.
Човек трябва
да
бъде съвършен в своите прояви.
3.
Десетте думи (Графология) / Десетте думи
,
МОК
, София, 3.1.1926г.,
Ще разсъждавате много, естествено, обективно.
Ако отидете при някой човек земеделец, който произвежда само жито, че му искате нещо, нали ще ви даде жито.
Ако отидете при някой, който изкарва само царевица, нали ще ви даде царевица?
Тъй че всеки според занятието
си
ще ви даде.
Питам сега, вие като производители – това са произведения на вашия живот – може ли
да
отгадаете каква е мисълта, която произведе началото?
Вторият пише: „Истина." За
да
има начало, нали някой работи, трябва
да
има условия, път, простор.
За
да
има начало, трябва
да
има свободни ръце, трябва
да
има работници, които
да
градят.
Значи истината в дадения случай това са условията, работниците, които могат
да
съградят или
да
изпълнят това начало.
Но за
да
се гради висшето, какво трябва?
Трябва
да
има виделина, после – правда.
На тези работници трябва
да
се плаща навреме.
Да
кажем, сеете нещо, трябва
да
проникне.
Но ако им се даде на тези работници
да
сеят и не проникне, каква работа би била тя?
Значи, като садите, всичко редовно трябва
да
проникне.
Онези, които работят с вдъхновение, трябва
да
работят.
Да
работят за кого?
Както майката работи без користолюбие,
да
влагат в сърцето
си
и после
да
виждат красивата страна на своята работа, после
да
има сила и дух в него,
да
може
да
победи, и безконечност – като че работи тази работа за безконечност.
Десет души дадоха основните точки на една лекция.
Може
да
се развие една цяла тема.
Всяка работа трябва
да
има начало.
Истината в обикновения живот се изразява в свободата, която можем
да
дадем на другите.
Нали вие сте учили правилото как
да
пишете?
Краснопис всички сте учили.
Да
допуснем, някой пише Картинка: тъй, пък други Картинка: , други пише или .
Забележете, че тези букви са взети от стари йероглифически, те са символистични.
Тази черта – това е течение – само между две разумни същества може
да
се прояви мисъл.
Или само между два бряга може
да
потече река.
Туй показва възможностите
да
се появи едно течение.
В дадения случай „а"-то – това е растение, нали това е семенце?
За
да
има каквото и
да
е начало, трябва
да
има условия, при които туй начало може
да
се прояви.
В дадения случай началото това са закони.
То е пак един символ, йероглифически, който показва с какво почва органическият живот.
Хармоничен. А същевременно сега може
да
ви се вижда малко пресилено, туй е закон на противодействие, тези две линии.
Значи любовта произвежда закон, който противодейства на всички нисши прояви на човешкото естество.
Да
любиш, значи
да
въздействаш на
себе
си
или
да
въздействаш на всички свои лоши пориви.
Обърната нагоре – в съгласие с небето.
И в дадения случай „л" -любовта започва на български, не можем
да
любим, докато не противодействаме.
Или с други думи, казано на съвременен език, в любовта се изисква жертва, ще противодействате, от вас трябва
да
излезе нещо.
А „правдата" – практичен е този, който го е написал, той предпочита един заек в кошарата, отколкото два в гората.
„Красота" – познат е със света, казва, много нашироко няма
да
се простираш, пестелив е много.
„Дух", който написа, той пише много хубаво, само всякога оставя работата
си
в някои отношения недовършена.
Често вие може
да
си
въздействате чрез писание.
Някои недъзи, които има у вас, може
да
ги поправите чрез писането.
Като метод хубаво е по някой път човек
да
седи и пише,
да
се учи на търпение.
Онези, които нямат търпение и бързат, може
да
развиват търпение и чувство на красота.
(На българския характер ли се дължи, че на всички българи писмото е много различно, а на другите нации – почти еднакво?) И в тях има много голямо разнообразие.
В едно отношение има една добра страна, но в друго отношение по някой път показва нещо, което трябва
да
задържа в
себе
си
.
(Какво значение има дали са отделени първите букви?) Можем
да
кажем, първата буква, както е отделена, иска
да
каже -всяко нещо, което започва,
да
има един план,
да
бъде сигурен,
да
има една определена идея.
По какво бихте познали у някой дали има изкуство музикалност?
„Начало", „вдъхновение", „виделина" донякъде
си
приличат, има някои общи черти.
Това значи има изкуство, приличат
си
-стремеж към изкуството, каквото и
да
е.
Тя иска по възможност
да
ограничи известни промени, които стават, та на „т" той е закон на промените в материалния свят, туря по-голям устой.
Един вътрешен стремеж бързите промени, които стават в нея,
да
може
да
ги овладее.
Тя може
да
го прави по-голямо.
Напишете още сега всеки по едно предложение, че
да
влизат в него всичките думи по ред, както са написани,
да
има смисъл.
Глаголи може
да
си
турите каквито искате.
„В началото на всяка работа трябва
да
има истина, виделина и правда, за
да
проникне вдъхновението, както в майката красотата, която носи духа на безконечността.")
Някои от вас, които обичат
да
пишат,
да
излязат
да
напишат десет думи.
Всеки по една, но тъй, естествено, както
си
пише.
Правда 5.
Следващият има всички букви свързани, когато третият има три букви разделени, а другите са свързани.
Сега отгадайте защо първият постави „начало"?
Като разглеждате написаните думи, виждате, че всички са написани съвършено различно поради това, че са писани от различни хора.
(втори вариант)
В думата истина, пи- сана от друг, всички букви са свързани.
(втори вариант)
Защо първият, който излезе
да
напише една дума, написа именно думата начало?
(втори вариант)
Ако отидете при земеделец, който изкарва жито, той ще ви даде жито; ако отидете при такъв, който изкарва царевица, той ще ви даде царевица.
(втори вариант)
Изобщо всеки чо- век може
да
ви даде това, което той сам е произвел, което е негово произведение.
(втори вариант)
Тогава можете ли
да
кажете каква е била подбудителната причина, че първият, който излезе пред дъската, написа ду- мата начало?
(втори вариант)
Тя му развързва ръцете, дава му условия, простор, работници, които
да
градят,
да
поставят начало на замислената от него работа.
(втори вариант)
Свободата дава възможност на човека
да
пристъпи към известно начало, което той
си
е поставил.
(втори вариант)
Обаче за
да
пристъпи към съграждане на нещо високо в
себе
си
, човек се нуждае от Виделина – третата дума.
(втори вариант)
Дето има работници, там трябва
да
се приложи Правдата, навреме
да
им се плаща.
(втори вариант)
Каква връзка може
да
има между думите проникване и градеж?
(втори вариант)
Следователно, когато сее, човек очаква семето
да
поникне,
да
покълне.
(втори вариант)
И когато говори нещо, той пак очаква
да
види изграденото,
да
се издигне то над земята.
(втори вариант)
Когато работниците градят, те трябва
да
вършат всичко с вдъхновение.
(втори вариант)
Вдъхновението изисква безкористие, както майката отглежда детето
си
.
(втори вариант)
Който работи безкористно, с вдъхновение, само той има условия
да
се радва на плодовете на своя труд.
(втори вариант)
Който работи с вдъхновение, безкористно, той има Дух и сила
да
победи всички мъчнотии,
да
се справи с трудностите на живота.
(втори вариант)
Сега, както видяхте, десетте видимо случайно избрани думи дадоха възможност за развиване на една лекция.
(втори вариант)
Значи всяка работа трябва
да
има начало.
(втори вариант)
В обикновения живот Истината се изразява в свободата, която можем
да
дадем както на
себе
си
, така и на другите.
(втори вариант)
По-нататък вие сами помислете на кое място в човешкото тяло можете
да
поставите Виделината, Правдата и т.н.
(втори вариант)
Също така помислете защо всички хора не пишат еднакво.
(втори вариант)
Нали правилата, по които учителите учат децата
да
пишат, са еднакви?
(втори вариант)
В първо отделение всички деца пишат буквите по един и същи начин, но впоследствие всяко дете започва
да
изменя начина на писане на буквите и в течение на две-три години всяко дете има свой строго определен почерк. Защо?
(втори вариант)
Всички промени, които човек претърпява, се отразяват и върху неговия почерк.
(втори вариант)
Който знае
да
чете по почерка, той може с най-големи подробности
да
опише характера и индивидуалността на човека.
(втори вариант)
Буквите, с които съвременните хора
си
служат, са взети от египетските знаци, от йероглифите.
(втори вариант)
Всяко отношение между две разумни същества създава условия за мисъл.
(втори вариант)
Само между два бряга може
да
има течение.
(втори вариант)
Буквата А представлява семе, което има условия
да
порасте,
да
покълне.
(втори вариант)
Казвам: начало може
да
има само там, дето има условия за проява на това начало.
(втори вариант)
Да
любиш, това значи
да
въздействаш на своите лоши пориви.
(втори вариант)
Докато не ограничи своите низши прояви, човек не може
да
люби.
(втори вариант)
Който люби, той непременно трябва
да
пожертва нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
И тъй, като изучавате почерка на човека, ще дойдете до положение
да
разбирате човешкия характер.
(втори вариант)
Когато буквите излизат извън реда на обикновеното писане, това показва голяма самоувереност, голяма самонадеяност.
(втори вариант)
Когато буквите са тънки, деликатни, това говори за човек с мекота, която е наследил от майка
си
.
(втори вариант)
Широките, обемисти букви говорят за човек със силно въображение и с чувство към красотата.
(втори вариант)
Той има желание
да
обръща внимание на хората.
(втори вариант)
Дребен, ситен почерк показва пестеливост.
(втори вариант)
Който има такъв почерк, той казва, че човекът не трябва
да
се простира нашироко.
(втори вариант)
Когато някой започва в писането
си
добре, коректно, но към края изпуща по една буква или не довършва думите, това показва, че работите му започват добре, но не се довършват.
(втори вариант)
Когато буквите са едри, равномерни, добре заловени една за друга, това говори за разумен човек, който не е разточителен, който знае как
да
се справя с енергиите на своя организъм.
(втори вариант)
Сега, като знаете, че почеркът е във връзка с човешкия характер, вие можете
да
се упражнявате в това направление,
да
се самовъзпитавате.
(втори вариант)
Чрез постоянни упражнения в писа- не вие можете
да
се освободите от някои свои недъзи и
да
развиете в
себе
си
известни добродетели.
(втори вариант)
Който е нетърпелив, той трябва всеки ден
да
пише поне по половин час.
(втори вариант)
Ще вземе писалката и ще пише красиво, спокойно, без бързане.
(втори вариант)
По този начин той ще развие своето търпение и чувство към красивото.
(втори вариант)
Като изучавате почерка на хора от различни нации, ще видите, че те коренно се различават в характера
си
.
(втори вариант)
В българите е забележително това, че те нямат нищо общо в почерка
си
: нито във формата на буквите, нито в посоката на писането.
(втори вариант)
Всеки българин пише съвършено своеобразно и се различава по почерка
си
от другите българи.
(втори вариант)
Добре е човек
да
бъде откровен, но той трябва
да
знае кое къде
да
говори и доколко
да
се отваря.
(втори вариант)
Това са крайности в характера, които трябва
да
се възпитават.
(втори вариант)
Нека всеки от вас се опита
да
напише едно изречение, в което
да
влизат десетте думи.
(втори вариант)
Думите трябва
да
бъдат в този ред, в който са написани.
(втори вариант)
Сега
да
излязат десет души и
да
напишат по една дума, но естествено, както обикновено пишат.
(втори вариант)
Написаха се следните думи: начало, истина, виделина, правда, проникване, вдъхновение, майка, красота, дух, безконечност.
(втори вариант)
4.
До скончанието на века
,
НБ
, София, 3.1.1926г.,
Любов може
да
съществува само между двама интелигентни, честни, справедливи, благородни хора.
Някоя жена плаче, скубе
си
косите за мъжа
си
, но аз казвам: ако ти го обичаше, той нямаше
да
умре, а това сега са само далавери.
Между безумни хора любов не може
да
съществува.
Това трябва
да
знаете!
Ще го прегърнеш, ще му дадеш една свещена целувка, като на брат, ще му кажеш, че в тебе Бог живее и ще му кажеш: “Братко, аз искам ти
да
живееш и аз
да
се радвам с тебе.” И той
да
й каже същото: “Сестра, аз искам ти
да
живееш, и аз с тебе
да
се радвам.” А какво прави днес някоя жена?
И сега, ние трябва
да
изменим това направление на живота
си
и
да
искаме
да
се научим от този живият Христос, Който ни говори.
– Пред хората
си
скубе косите, плаче за мъжа
си
, а вътре казва на своя любовник: добре че умря мъжа ми, та
да
сме свободни.
Вие ще кажете, че не трябва
да
се разправят тези неща.
Да
, чул гласа Божий.
Да
, но тези неща се разправят горе на небето.
Днес, като аз държа тази беседа, какво ли ще кажете?
И всички онези апостоли, пророци, светци, праведници, които чуха гласа Божий възкръснаха, станаха и напуснаха земята и сега живеят на небето.
Този човек иска
да
ни сметне нещо.
Не, приятелю, ако ти беше чул гласа на Бога, ти нямаше
да
бъдеш един обикновен човек, ти нямаше
да
бъдеш човек на условията, ти щеше
да
възкръснеш.
Ти щеше
да
бъдеш човек на какво?
–
Да
не би
да
кажа нещо, което
да
не е вярно.
Аз ще ви оставя сами
да
си
разрешите въпроса, на какво щяхте
да
бъдете хора.
Аз се страхувам
да
не кажа нещо, което
да
не е съгласно с Божията Любов, с Божията Мъдрост, с Божията Истина.
Казва Христос: “Учете ги
да
пазят!
” Какво трябва
да
пазят?
Всички трябва
да
имаме един свещен страх!
Какво трябва
да
пазим на първо место?
Та когато казвам, че трябва
да
бъдем герои, повтарям: нека бъдем герои, нека имаме пред
себе
си
един меч, нека бъдем военни, но за
да
защищаваме Истината!
Настана вече ден, когато трябва
да
осветим Любовта.
Нека Истината бъде за всички на едно бойно поле, на което
да
се подвизаваме!
Ние трябва
да
се повърнем, мъжът към жената, братът към сестрата; всички хора, от най-малкия до най-големия, трябва
да
определим един ден на освещение на Любовта.
В туй учение всички можем
да
се подвизаваме.
И всички съвременни науки, и всички съвременни изкуства, и всички съвременни занятия трябва
да
минат през този свещен огън, за
да
се облагородят.
Дойде ли Любовта ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят красив сам по
себе
си
, свят на мир и изобилие.
Всичко това трябва
да
се прояви в нас.
За
да
има мир, всички трябва
да
отворят хамбарите
си
, и то доброволно, а не с насилие, не с остен.
Не, морален устой трябва
да
има!
Съвременните християни пият от водата на тия извори.
Съберете из целия свят разните християни и вижте, колко различни вярвания имат, на колко различни езици говорят, та като се съберат, цяла галиматия става между тях, не могат
да
се разберат.
Сега всички говорят, че трябва свобода.
Всички хора по света, във всички камари, търсят начин за придобиване на свободата, търсят начин за създаване на една истинска вътрешна връзка в домовете; всички търсят начин, за
да
живеят добре, по един любовен начин, майка със синове и дъщери мъжът с жената
си
, братът със сестрата и т.н.
Като дойде някой евангелист, той ви говори, че трябва
да
слушате Писанието и от Него
да
не се отделяте нито на йота.
Слугата търси начин, как
да
угоди на своя господар.
Като дойде някой баптист, той ви говори, че ти трябва
да
бъдеш кръстен, и то от някой баптистки проповедник, но не като дете, а на 33 годишна възраст.
“Идете и научете ги
да
пазят всичко, що съм ви рекъл; и ето, аз ще бъда с вас до скончанието на века. Амин!
” И аз турям думите на живия Христос и казвам: “Научете
себе
си
на Божията Любов, научете
себе
си
на Божията Мъдрост, научете
себе
си
на Божията Истина!
Възприемете Божествения живот и живейте в съгласие с Бога!
Да
, този живия Христос, Който никога не е бил разпъван, казва: “Понеже разпънаха онзи човек, когото бях пратил на земята, за
да
им каже моята заповед, идете вие сега
да
проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.
Всичкия този ред и порядък аз ще го изменя.
Щом възприемем това учение, всички страдания, които имаме, всички неволи които сега съществуват, всички терзания, ще изчезнат.
Разгледайте съвременните болести и вижте, каква язва представляват те за човешката душа и как я разяждат.
Всички хора искат
да
задържат старата култура.
Ако гледате като ясновидец ще видите, че в човешката душа, туй духовно тяло на човека, човешкото сърце и човешкия ум, са пълни с такива язви, които ги разяждат.
И ако някой се осмели
да
каже, че иде нещо ново, те са в състояние
да
го обесят.
Те са резултат на човешките мисли, чувства и желания, които правят човека неспокоен, недоволен от
себе
си
.
Единственото нещо, което може
да
ни излекува, то е Божията Любов, която трябва
да
проникне цялото ни същество.
Новото ще доведе онова истинско братство, не
да
се подкупват хората, но онова истинско братство, което ще даде условия на всеки
да
се прояви тъй както трябва.
Та казвам: всеки от вас трябва
да
събуди в
себе
си
Божественото.
Той трябва
да
се запита: защо съм пратен на земята?
При първата спънка вие ще
си
кажете: аз съм пратен
да
оправям света.
Не, Божията Любов е за всички!
Господ не ви казва
да
оправяте света, но ви казва: “Идете и се учете!
Тя е за младите, които носят сега тази чиста вода.
–
Да
пазят това, що съм ви казал.
Да
кажем, че някоя сестра не може
да
живее с мъжа
си
.
Тя е и за стари, които са запазили до края на живота
си
този възвишен идеал.
Какво трябва
да
направи?
Нека всички пият от това чисто учение!
Тя трябва
да
повика своя възлюблен и
да
му каже: “Слушай, Господ те създаде по образ и подобие на
себе
си
.
Този Христос, Който трябва
да
възприемем в
себе
си
, ще стане едно звено между всички ни.
Той внесе Любовта, Мъдростта и Истината в твоята душа, ти трябва
да
пазиш всичко това, което Господ ти е дал, което е вложил в тебе.
Той ще се всели във всинца ни.
Доста
си
се перчил пред мене с тия панделки, доста
си
ме плашил със своя остен и със своята тояга!
И тогава някой казва:
да
видим Христа!
Този остен може
да
показваш на воловете, а на мене покажи тази Истина, която е вложена в душата ти.
Можете
да
Го видите.
Ако ти не искаш
да
ми покажеш това нещо, втори път няма
да
ме видиш.” Веднъж каже ли това нещо, тя трябва
да
го направи.
Нима онези хора, които гледат слънцето, са праведни!
Тя каже това нещо на мъжа
си
и
си
излезе, но не се минават и 4-5 дена, тя вече праща сватове до мъжа
си
да
го уговарят.
В сегашния свят, това , че много хора не могат
да
видят и
да
чуят Господа, то е защото техните господари са ги затворили.
Когато някои крадци открадват овце от стадото на някой овчар, те затварят тия овце някъде на дълбоко за
да
не могат
да
чуят гласа на овчаря
си
, та като го познаят
да
тръгнат подире му.
Напусне жена
си
, но след 4-5 дена и той се връща.
” Когато и цялото човечество извика същото, тогава Господ ще го чуе и ще спаси света.
Няма
да
кажем: Аман, бактисахме от света!
Когато една жена напусне дома
си
и каже на мъжа
си
, че повече няма
да
я види, какво означава това?
Не, трябва
да
кажем: “Господи, Ти, Който създаде света, спаси ни и ние ще живеем от сега нататък само за Тебе!
От туй тя иска
да
му каже, че такава, каквато ме знаеш,
да
се карам и сърдя, повече няма
да
ме видиш.
” И сега, аз няма
да
кажа, че живият Христос иде отвън, но Неговата светлина прониква навсякъде.
Ако дойда втори път, ще дойда с Любовта, с Мъдростта и с Истината, и ти няма
да
ме познаеш.
Няма животно в света, което
да
не чувствува Неговата Любов.
И мъжът като напусне жена
си
и й каже, че втори път няма
да
го види то значи, че такъв, какъвто съм бил до сега, както съм те бил хукал, няма
да
ме видиш вече, но втори път ще дойда при тебе с Любовта, с Мъдростта и с Истината, а ти няма
да
ме познаеш.
Всички живи същества, които имат любов в
себе
си
, ще почувствуват тази Любов.
И когато светът каже на баща
си
: татко, ти няма
да
ме видиш повече, то значи: аз изядох и изпих богатството ти, но втори път ще ме видиш с Любовта, с Мъдростта и с Истината.
Тогава ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло.
За
да
може
да
се разбере учението на живия Христос, Който никога не е бил разпъван, изисква се една свещена душа, чиста като кристал.
Следователно, всички хора ще се трансформират вътрешно, духовно и по мисъл, и по чувство, и по воля.
Не е ли най-хубавото
да
имам познанството с този Христос на живота!
Има два вида морал.
Има ли нещо по-хубаво от това,
да
бъдеш в съприкосновение с Любовта, която стопля сърцето ти?
Ще ви дам сега една максима, тъй, както аз схващам морала.
Има ли нещо по-хубаво от светлината, която осмисля всичко?
Има ли нещо по-хубаво в света от свободата?
Представете
си
, че имате 10 извора, които дават чиста, хубава вода.
Първият извор е този, който дава нектара на живота.
И тъй, като се върнете сега дома
си
, аз ви поканвам
да
научите
себе
си
на три неща:
да
имате Любов без омраза;
да
имате светлина без сенки и
да
имате свобода без ограничения!
Като пият хората вода от него възкръсват.
Всички останали извори са малко или много опетнени.
Ако някой е пил от първия извор и дойде
да
пие от останалите, той върши едно морално престъпление.
Той няма право
да
пие от другите извори!
Онзи, който се учил от Бога, и отива
да
се учи от хората, той се опетнява вече.
Наученият от Бога, няма защо
да
се учи от хората.
С хората той може само
да
се разговаря по един разумен начин, може
да
им покаже любовта
си
.
Има 10 извора с хубава вода.
Човекът в света започва
да
пие от десетия, после от деветия, осмия, седмия, докато най-после достигне до първия.
Дойде ли до първия, повече няма право
да
се връща назад.
Да
, онзи, който дойде
да
пие от този извор, ще мине през огън.
Той трябва
да
се пречисти и
да
покаже, че неговата душа е абсолютно чиста и е готов вече
да
извърши всичко за Бога, за своя ближен и за
себе
си
.
Той е готов за славата божия и за доброто на своя ближен
да
извърши всичко, което се изисква от него.
Та казвам: ако ние бихме слушали Този живият Христос, неразпънатия Христос, лесно бихме постигнали всичко това.
Ние навсякъде виждаме все разпънатия Христос.
Време е вече
да
се снеме от кръста разпънатия Христос!
Аз зная, че онзи посланик на Христа, когото хората разпнаха, дойде
да
им покаже, че техните сърца са развалени, затова Го разпнаха.
Туй е, което може
да
ни съживи и
да
ни покаже, че време е вече
да
приложим това учение.
Някои от вас са чели Библията и Евангелието, някои не са ги чели, но всеки може
да
разбере, дали е истина това, което ви говоря, или не.
Има една велика Истина в света, тя е следната: вие страдате.
Няма по-страшно нещо в света от пресищането.
Най-страшната отрова в света, това е пресищането.
Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат
да
произведат пресищане.
Пресищането често произвежда втръсване.
Втръсването произвежда отвращение.
Великата Истина е това, че вие страдате, но за какво?
Отвращението произвежда бездействие.
Бездействието произвежда смърт.
Следователно, страданията ви показват, че между вашия живот и вашата мисъл няма единство.
Смъртта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня.
И сега, като естествено, психологическо последствие от това иде законът, че навсякъде по света, в Германия, във Франция, в Англия, в Америка, се явяват ред писатели, философи, учени, които посочват на хората ред несгоди и правила, как трябва
да
се постъпва, как трябва
да
се живее.
Онези хора, онези християнски културни народи, които се мислят за много учени, някои от които имат по 2-3 дипломи, а някои нямат нито една, аз бих желал, всички тия народи и хора
да
имат по четири диплома, а именно:
да
имат един диплом, че са свършили факултета на разумността;
да
имат един диплом че са свършили факултета на честността,
да
знаят какво нещо е човешкото достойнство;
да
имат трети диплом, че са свършили факултета на справедливостта,
да
знаят, какво нещо е морален устой и какво нещо е морален остен, и най-после
да
са свършили последния факултет на университета,
да
знаят какво нещо е интелигентността.
Но с всички тия методи се е злоупотребило и днес се вършат престъпления повече от колкото когато и
да
е било друг път.
Тогава хората се запитват: какво трябва
да
вършим, за
да
не правим престъпления?
– Всички трябва
да
бъдем разумни!
Всички трябва
да
обичаме поне същество в света.
Ние не можем
да
обичаме
себе
си
.
Кое най-напред
да
учиш?
Човек не може
да
има
себе
си
като обект.
Има специални училища, в които се учи, как
да
се готви: как
да
се готвят кокошки, гъски, как
да
се кълца и приготовлява агнешко месо, как
да
се готви свинското месо, по кой начин
да
се консервират ябълки и разни други плодове.
Трябва
да
има една жива душа в света, която
да
обичаме, но не както сега се обича.
После, има други училища, в които се проповядва, как
да
се шият дрехи, най-красивите, най-изящните, с които
да
се самоизмамваме.
Вие трябва
да
обичате една душа тъй, както обичате Бога.
Онази млада мома, вместо
да
се накичи с най-хубавите добродетели на разумност, на честност, на справедливост, на въздържание, на скромност, се накичила с онези красиви парцалки и перца.
Образец
да
е вашата любов!
Всичко туй е хубаво, но това не са добродетели.
Онзи, когото обичам, трябва
да
бъде за мене идеал.
Идват някои при мен и ми казват: “Учителю, ти трябва
да
ни обичаш.” Аз казвам: аз мога
да
обичам само онези хора, които са чисти, идеални.
Имате ли неговата устойчивост, неговият характер, който преодолява всички условия и мъчнотии в живота?
Дойде при мене някой, който е пил от десетия извор и ми казва: пийни малко от тази вода!
Казвам: не мога
да
престъпя свещения закон на числото едно.
През всичките мъчнотии, през които гълъбът е минал, той имал доблестта
да
си
остане вегетарианец.
Мога
да
извикам други някой
да
пие заради мене, но такъв който още не е пил от числото едно.
Той никога не е казвал: условията на живота са тежки и аз трябва
да
си
хапна малко месце.
Има начини, чрез които мога
да
угодя на нашите желания.
Напротив, той казва: “Каквито и
да
са условията на живота, аз ще ги преодолея.
Понеже Бог е разумен, и аз съм разумен, ще ям зрънца – и нищо повече.” И когато Господ създал света, повикал гълъба и го посочил на всички като емблема на твърдост в убежденията.
– Когато не съм пил от чистата вода, когато не съм пил от извора на числото едно.
Тогава Бог казал: “Понеже гълъбът устоя на своите убеждения, аз го поставям като символ на Духа Божий.” И досега гълъбът седи като емблема.
Но когато съм пил, не мога; колкото
да
ме викате и молите, не идвам.
Когато искат
да
покажат, че върху някой човек слиза някой гений, или някой велик дух, винаги представят, че върху този човек слиза гълъб.
Следователно, онази душа, онзи човек, който мога
да
обичам, трябва
да
е пил от извора на водата от числото едно.
Питам: ако, обаче, речете
да
сравните главата на гълъба с тази на човека, колко пъти главата на човека е по-голяма от главата на гълъба?
Да
, но ако в стаята ми влезе някоя млада мома и остане при мене цяла нощ, този същият ще каже: аз измених мнението
си
за този човек.
Някои хора мислят, че човешката интелигентност може
да
се тегли.
Снощи при него имаше една млада мома.
Тогава, аз ще ви покажа един друг, морал, по който
да
съдите нещата.
Природата е толкова внимателна към всека придобивка!
Вие, които ме съдите, ще ви дам
да
изпиете една чаша с чиста вода и ще ви накарам
да
проверите, дали тази вода излиза от вас тъй чиста, каквато е влязла през устата ви.
Ако водата излезе така чиста, както е влязла, тогава аз приемам прегрешенията
си
, но ако не излезе така, тогава какво ще кажете?
Тогава вие ще
си
носите греховете.
Когато човек завърши някаква своя работа, или някое свое добро начинание, ангелите издават един указ, една похвала за него.
Някой беден човек извърши някое благородно дело, той и не подозира даже, че на небето става такова голямо тържество заради него.
И когато някой ми каже, че еди кой
си
брат е крив, аз ще
си
кажа: преди
да
се произнеса, трябва
да
видя тази вода, която ще изпия, дали ще излезе чиста от мене, или не.
Дали един човек е грешен, или не, аз веднага мога
да
проверя.
Следователно, когато вие се произнасяте за престъпленията на някой човек, спрете се в
себе
си
и
си
кажете: Божествената вода, която ще изпия от чашата, чиста ли ще излезе от мене?
Мислите ли, че тази глава, която носите е вашата глава?
Аз не говоря за обикновеното наше тяло, не говоря и за обикновените наши чувства, мисли и действия, но говоря за нашето духовно тяло, за нашата душа, която е толкова чиста, но по някой път и по нея се намират прашинки, и тя трябва
да
се чисти.
Някои мислят, че всичко, което вършат, вършат все под влияние на тази
си
глава, която виждат и затова казват: е, глава камък!
Преди няколко време аз посетих една млада, неженена сестра, болна, която казвала, че Господ й говорил.
Господ я поставя на изпит, дава й една болест, заболява я силно корем.
Не, това, което може
да
изчезне,
да
се изпразни, не е глава.
Тя употребява всички методи, които знае, прави
си
молитви, но нищо не помага.
Значи, туй което никой не може
да
ти вземе, то е глава.
Следователно, ако моята глава може
да
се изпразни, ако моята глава може
да
я вземе някой, ако моята глава може
да
се мени по 20 пъти на ден, каква глава е тя?
Тя ми казва: моята вяра не помогна, но дано твоята вяра помогне.
Питам тогава: нима една патка не може
да
каже, че и тя има глава?
Че и свинята казва: знаеш ли, че аз имам глава, и тази глава ми заповядва
да
ровя?
И волът казва: знаеш ли, че аз имам глава, и тази глава ми заповядва,
да
бода с рогите
си
?
Ти
си
поставена на изпит.
И конят казва: знаеш ли, че аз имам глава, и тази глава ми заповядва
да
ритам?
Ще обикнеш болестта, ще й дадеш едно голямо угощение, ще й дадеш един банкет, ще й покажеш любовта
си
, а ти искаш тъй изведнъж
да
я изпъдиш навън, но тя е по-силна от тебе.
Питам: коя от тези хиляди глави в света, които заповядват, трябва
да
се слуша?
Решиш ли
да
я приемаш, ще се разберете с нея.
Някои от вас ще кажат: животът е създаден тъй, условията в живота са такива.
Тази сестра ме пита: компреси
да
си
турям, топли или студени?
Какво подразбирате вие под думите, че животът е създаден така?
– Топли компреси, защото студенината е омраза, а топлината е любов.
Според мене, животът никога не е бил създаван, а животът само се проявява от Бога.
Покажете й любовта
си
и работата ще тръгне добре.
Животът не може
да
се създаде, той не е нещо механическо, той излиза от Бога, той е велико проявление на една висша разумност.
Всички съвременни лекари, обаче, препоръчват студени компреси.
И всеки от вас, който иска
да
живее, на първо место трябва
да
бъде разумен, и то не в обикновената смисъл на думата “разумен”, но в пълната смисъл, разумен тъй, както гълъбът е разумен.
И тъй Христос казва: “Учете ги
да
пазят това, що съм ви казал.” Кой Христос?
Клин не може
да
урежда човешките работи.
Сега, в света се изисква едно учение, според което
да
знаем, как
да
уреждаме живота
си
.
Него може
да
наричат Христос, но Той има друго име, свещено име има Той, което вие трябва
да
знаете.
На всички съвременни хора, които се родили вече, както и на тия, които в бъдеще ще се раждат, ние можем
да
им покажем начини и методи, чрез които грехът никога
да
не стъпва в тях.
Всека жена, която иска
да
стане майка, която иска
да
роди едно Божествено дете, което
да
служи на Бога, никога не трябва
да
допуща нито едно лошо чувство в сърцето
си
, нито една лоша мисъл в ума
си
, нито едно лошо действие в душата
си
.
Тя никога не трябва
да
се съблазнява!
Апостол Павел гонеше този, именно, разпнатия Христос и
си
казваше: “Аз зная този Христос.” Не, той видя, какво нещо беше Христос, видя Го като светлина и падна от коня
си
с лицето на земята.
Всички хора казват: защо Господ направи такъв света?
Светлината не може
да
се разпъне, светлината не може и
да
се изгаси.
Мислите ли, че всичките престъпления, които се вършат в света, се вършат все от този живия Христос?
Ами този човек, който гони неприятеля
си
, не използува ли светлината, за
да
го намери някъде по пътя и
да
го убие?
Не, аз, доколкото зная на Господа никога не е дохождало на ум
да
измъчи някоя душа, нито
да
извърши някакво престъпление.
Как употребяваме ние светлината, която Бог ни е дал
да
използуваме като разумни човеци?
Да
, когато някой човек греши някога, Господ ще му изпрати страдания, но за
да
го спаси.
Иди, когато някой човек е болен и Господ го лекува, ще му изпрати страдания, но те са необходими за неговото лекуване.
Та казвам: туй учение трябва
да
се приложи!
Къде трябва
да
се приложи?
Христос казва: “Идете и научете ги
да
пазят всичко което съм казал.” И вие, които излязохте от нашия дом знаете ли преди колко години сте излезли?
Христос, Който никога не е бил разпъван, казва: “Учете ги
да
пазят благото, което съм ви дал, и ето, аз ще бъда с вас до скончанието на века. Амин!
И вашата философия ще мяза на разсъжденията на онзи турчин, който като слушал един грамофон
да
пее турски песни, казал
си
: “Че кога дойде този грамофон тук и вече се научи турски език?
” Не, онзи, който е накарал този грамофон
да
говори и
да
пее, той е знаял турски, а не тази плоча.
” Като каже българинът “аман”, той се обръща към Бога и казва: “Господи, помогни ми Ти в тази беда, никой не ми помага!
Така също и онзи, Който е написал всичко в нашите мозъци, онзи Който е написал всичко в нашата душа, Той всякога е вътре в нас, Той никога не е идвал на земята, Той никога не се е въплотявал.
Мнозина са идвали на земята, мнозина се въплотявали и са носили Неговото име, но Онзи абсолютният, на когото хората не знаят името, никога не е идвал в човешка форма на земята.
Едно време в Сирия имаше някой
си
Аман, носеше свещеното име на Бога, и той искаше
да
избие евреите, но този Аман окачиха на една бесилка за едно престъпление, с което се наруши Божия закон.
И нас сега искат
да
ни убедят, че Онзи непостижимият, Който е създал всичко в света, ще се облече в една човешка форма и ще дойде на земята
да
го хванат хората и
да
Го разпнат.
Онази бесилка, която сте приготвили за другите, сами ще увиснете на нея, сами ще паднете в собствената
си
клопка.
Писанието казва: “Ще се всели Бог, но няма
да
се въплоти.” Как ще се всели?
Ето, ново ви казвам: никой няма право
да
разрушава онова, което Бог е създал!
Той може
да
живее навсякъде.
Никой няма право
да
позори чистия и светия живот, който Бог му е дал!
Той изпълва всичкото битие, изпълва всичките светове, изпълва всичките слънчеви системи, и все пак остава още една непроявена част от него.
Никой няма право
да
изопачава и
да
осквернява своя ум, който носи светлина и свобода за неговата душа!
Има още нещо непроявено в този велик Господ и в цялата вечност Той не може
да
се прояви.
Никой няма право
да
опетнява и опозорява своята чиста душа!
Следователно, вечността е един начин, чрез Който Господ може
да
се прояви, но и в тази вечност пак няма всичките форми, чрез които Господ може
да
се прояви напълно.
Никой няма право
да
греши!
То е най-красивото в света.
Никой няма право
да
безобратствува,
да
върши престъпления,
да
осквернява своите братя и сестри!
Никой няма право
да
осквернява,
да
обезчестява своята майка и своя баща!
Аз викам днес тези хора на съд пред Господа!
Идете и ги научете, че този Бог обича милосърдието, обича кротостта, обича въздържанието, обича всичко онова, което е възвишено и благородно, обича всеки подтик, колкото и
да
е малък.
Защо изпрати Господ на земята тези свещеници,
да
се облекат в златни дрехи ли?
Някои от вас, които ме слушате, казвате: речта на този човек е тъй впечатлителна, той иска
да
запечати нещо в нас.
Ние всички седим пред престола на великия Господ, Който ни даде живот.
Аз не съм някой печатар, та
да
запечатвам.
Защо седим ние тук,
да
служим на хората ли, или
да
служим на Бога?
Първо трябва
да
служим на Бога,
да
знаем, че имаме един чист и свят живот, че имаме един велик идеал, който трябва
да
постигнем.
Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е живото слово.
Да
, велик идеал е
да
дойде за вас този тържествен ден,
да
се стопли вашата душа и
да
почувствувате, поне за половин час от живота
си
, поне за един момент, какво нещо е великата Божия Любов, която може
да
ви разшири толкова, че
да
обхванете в
себе
си
целия свят.
Велик момент е това,
да
почувствувате тази висша интелигентност,
да
почувствувате връзката между всички същества, от най-малките до най-големите,
да
почувствувате това Великото което наричаме “Амен”, или “Амин”, или както индусите го наричат “Аумен”, или както други Го наричат “Аум”, или както евреите Го наричат “Иехова-Иаве”.
Българите пък казват “наяве”, значи всичко разумно трябва
да
бъде наяве, всичко разумно трябва
да
стане, пред онази разумна виделина, която носи топлина в
себе
си
, която носи още светлина и свобода за човешката душа.
Всички имате в
себе
си
нещо добро.
И този живият Христос, Който никога не е бил разпънат, се обръща днес към вас и ви запитва: “Вие, които ме слушате днес
да
ви проповядвам, какво направихте заради мене откак сте дошли на земята?
Всички вие търсите любовта, нали?
Проявете се в любовта
си
!
Най-първото нещо в света: всички трябва
да
дойдем до този закон –
да
обикнем Бога!
Не, аз питам всички ви, няма
да
гледаме, какво са направили другите, няма
да
се съдим, но всеки от нас трябва
да
си
даде отчет, какво е направил.
Всички казват, че Бог не може
да
се обича.
Аз не искам
да
ви съдя, но този живият Христос на справедливостта ви пита!
Вие казвате: ние направо не можем
да
обичаме Бога, но Го обичаме чрез светлината, чрез топлината.
Прочетете цялата свещена история,
да
видите, какъв разврат, какво насилие е съществувало тогава!
Щом е тъй аз ще
си
отворя очите на четири, за
да
възприема светлината, ще
си
туря после ръцете срещу топлината, за
да
възприема повече топлина.
Всичко, което носи живот се обича.
” И днес този живият Христос се обръща към цялото съвременно християнство и казва: “О, вие, които се именувате синове на светлината, върнете се към мене!
И сегашните хора казват, че Бог не може
да
се обича!
Може
да
се обичат само онези души, които обичат огъня на Любовта.
Някой написал някоя книга и книгата му не се разпродала много, той е смутен.
Ние казваме: нека влезе тази топлина в мене, аз съм готов
да
я възприема.
Мога ли
да
обичам онзи студен камък?
Някой изгубил службата
си
, смущава се.
Мога ли
да
обичам леда?
Някой мъж не живее добре с жена
си
, смущава се.
Мога ли
да
прегърна студения труп и
да
кажа: ох, колко те обичам?
Някой проповедник се смущава, че не искали
да
го слушат.
За тия и за много още неща се смущавате, но единствената тревога за вас трябва
да
е тази, че не вървите в правия път.
Единствената тревога, която действително може
да
ви смущава е тази, че вие сте се отбили от Божия път.
Туй отбиване не е постоянно, но във вас има едно лъкатушене, ние искаме
да
примирим злото с доброто; ние искаме
да
примирим безобразието с красивото; ние искаме
да
примирим любовта с омразата; ние искаме
да
примирим мъдростта с безумието.
Някоя жена измъчвала мъжа
си
, пържила го на шиш, а като умре, ще отиде
да
го целува по десет пъти и ще казва: ох, колко много скърбя!
Примирие може
да
съществува само между двама разумни хора.
Ако ти действително обичаше мъжа
си
, ако наистина скърбиш за него, той нямаше
да
умре, но щом умрял, значи ти не го обичаш, нито скърбиш за него.
5.
Разковничето
,
ООК
, София, 6.1.1926г.,
Няма защо
да
съдим тези хора, толкова е тяхната сила.
Значи тези хора, които са те разколебали, са по-силни от тебе.
Понякога ние искаме
да
въздействаме на Бога
да
направи неща, които не са в съгласие с Неговите закони, т.е.
със законите на живата природа.
Мислите ли, че може
да
се въздейства на Бога?
Според този закон Бог е готов
да
направи всичко, което е разумно.
Речем ли
да
искаме невъзможни неща от Бога, тогава иде и Божествената пръчица.
Тази пръчица не е нищо друго, освен показалеца на Неговата ръка, с който Той иска
да
ни каже, че това, което в дадения момент желаем, не носи благо за нашата душа.
Трябва ли
да
скърбим в този случай?
Представете
си
, че вие минавате през пустинята и носите в ръката
си
шише с вода, която ще ви стигне през цялото пътуване.
Той казва: „Ще напълня шишето ви със злато, защото вода отвсякъде може
да
вземете, но злато не може
да
намерите така лесно." Като тури златото в шишето, водата се излива.
Вие продължавате пътя
си
в пустинята, като носите вече шише, пълно със злато.
Може ли това злато
да
задоволи жаждата ви в тази суха, безводна пустиня?
Казвам: Сега много хора се намират в пустинята, където се нуждаят от вода, а не от злато.
Докато човек е в пустинята, той предпочита водата пред златото.
Да
добиеш злато, това е дълбокият смисъл на живота.
Всички хора са изпратени на земята
да
учат.
Какво трябва
да
изучават?
Питам: Вие какво трябва
да
научите тази вечер?
Някои ще кажат, че трябва
да
научат как
да
любят Бога.
Как можете конкретно
да
изразите любовта
си
към Бога?
Да
оставим настрана вашия отговор, но аз ще ви дам един пример,
да
видите как може човек
да
изрази любовта
си
към Бога.
За пример вие вървите по пътя с един отчаян, скръбен човек и му казвате: „Ти трябва
да
разбираш Великия Закон, който движи човешките съзнания!
- Нищо няма
да
разбере - Ще се утеши ли?
- Няма
да
се утеши.
Обаче, ако вие, като вървите с този човек, се обърнете към Бога с молба
да
му помогне и му кажете няколко сладки думи, той ще ви разбере повече от първия път; той ще ви изслуша и ще се раздели с вас малко успокоен и насърчен.
При раздялата
си
с него, вие му казвате: „Вяра, абсолютна вяра в Бога!
" - и
си
заминавате.
Думите „вяра в Бога" е семето, което вие насаждате в неговата душа.
Няма
да
минат и 15 години, това семе ще порасне и ще даде своите добри плодове.
Ако попадне на добра почва, вярата съдържа в
себе
си
голяма сила.
Един ден като срещнете този човек, той ще се зарадва и ще ви каже: „Заповядайте в моята градина
да
си
откъснете от хубавите плодове на вярата." Значи доброто, красивото в света всеки може
да
направи и то по всяко време.
Да
помогнете на човека, това не подразбира
да
му дадете парче хляб, но
да
му кажете онази съществена дума за случая, която ще даде своите добри плодове.
Парчето хляб днес ще се изяде, утре пак е нужно, а съществената дума, паднала на добра почва, дава днес 30, утре 60, други ден 100 семена.
И аз искам тази вечер
да
ви кажа само една съществена дума: Вяра!
Писанието казва: „Без вяра не може
да
се угоди на Бога".
И аз казвам: Без вяра не може
да
се придобие Любовта; без вяра не може
да
се придобие Мъдростта, знанието, без вяра не може
да
се придобие Истината.
Без вяра не може
да
се постигне нищо в света.
Вярата е единствената сила,която движи света.
Всички врати са отворени за тебе."Тя сама ще ти показва в коя врата можеш
да
влизаш и през коя -
да
излизаш.
И сега като задача за цялата година ви давам дума та „вяра".
Вие искате
да
ви се даде един ключ.
Вярата, това е ключът, с който трябва
да
работите.
" Срещнете някоя мечка на пътя
си
, кажете: „Вяра!
" Мечката ще мине и замине покрай вас, без
да
ви причини някаква пакост.
Нямате пет пари в джоба
си
, кажете: „Вяра!
" Няма
да
мине много време и приятелите ви един след друг ще дойдат при вас.
Да
вярваме в Бога без никакво колебание и съмнение,
да
знаем, че живеем в разумен свят, това е великото, славното в живота.
И тогава всички, които са около нас, ще разберат, че ние имаме жива вяра в
себе
си
.
Ако учителят има тази жива вяра, като влезе между учениците
си
, и той ще ги разбира, и те ще го разбират.
Той разбира нещата изведнъж, няма защо
да
му се доказват.
Казвам: Дръжте в
себе
си
ключа на вярата!
Навсякъде ходете, но вярата
си
дръжте!
Какво е вярата, не чоплете, ако искате
да
имате успех в живота
си
.
Могат ли тези елементи
да
се сглобят в едно цяло?
Винаги носете със
себе
си
ключа на вярата!
Във вода не го туряйте!
На хората не го давайте!
Цялата природа се състои все от такива разхвърляни части, които съставляват елементи на една велика, свещена книга.
Носете го на лявата страна, до сърцето
си
и по десет пъти на ден проверявайте седи ли този ключ на мястото
си
.
Тъй щото, ако знаете начина, по който
да
сглобявате тия прави и криви линии, разхвърляни из цялата природа, вие ще намерите и техния дълбок смисъл.
От сутрин до вечер дръжте ключа на вярата в
себе
си
,
да
не би някой
да
го открадне.
Днес всички хора искат
да
се движат по прав път.
Представете
си
, че вие трябва
да
се движите по една хоризонтална плоскост, съвършено гладка, като лед.
Ако е в тебе, не бой се; не е ли в тебе, много нещастия могат
да
те сполетят.
Колко пъти щяхте
да
изминете в един час?
Без вяра не може
да
се угоди на Бога.
Освен това как щяхте
да
вървите?
Почти на всяка крачка щяхте
да
падате и докато стигнете края на тази плоскост, вие щяхте
да
имате нос охлузен, уста изкривена, глава пукната - здраво място нямаше
да
остане по тялото ви.
И тъй тази вечер ви се даде светлата и мощна дума „вяра", с която всички недоразумения ще престанат и всичко ще тръгне по мед и масло.
Но благодарение, че в природата има грапави места, трапчинки, ниски и високи места, та човек може свободно
да
се движи из нея и, ако внимава, ще остане неповреден.
Служете
си
през цялата година с ключа на вярата и догодина ще проверим как сте го употребявали.
И тъй кривите линии в природата често произвеждат голяма хармония.
Ние ще проверим дали този ключ седи още във вътрешния джоб, до сърцето ви.
Мнозина мислят, че хубавото, красивото седи в еднообразието.
Допуснете, че всички хора имат еднакво дълги носове - по 6 см, еднакви уши - по 7 см големина, вежди - по 5у см, чела - по 6 см високи, как щяха
да
изглеждат те?
Всички хора щяха напълно
да
си
приличат, като че имате пред
себе
си
един и същи човек.
Когато ангелите проверяват сърцата на хората, те гледат дали този ключ е на местото
си
, дали е употребяван или не.
Има ли нещо красиво в такава голяма прилика между хората?
Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето
си
!
Въпреки това вие казвате на някого: „Ти трябва
да
мислиш като мене,
да
вървиш по моя път." Какво разбирате под думите „
да
мисли човек като вас или
да
върви по вашия път"?
Да
мисли някой човек като вас,това значи и той
да
пие вода от същата чешма, от която и вие сте пили.
Този човек може
да
пие от същата чешма, от същия чучур, но не и от същата вода.
Водата привидно само е съща, а всъщност всеки момент тя е различна.
Щом е тъй, вие сами трябва
да
желаете всички хора
да
пият вода от една и съща чешма - най-красивата, на най-високото място поставена и с най-чистата вода, но водата на всекиго
да
се различава по нещо от вашата.
Апостол Павел е разглеждал този въпрос в друга форма.
Той е казвал, че ако човешките удове започнат
да
разглеждат службите, които те извършват, помежду им ще се яви спор т.е.
И тъй, ще знаете, че сърцето носи ключа на вярата.
ще се създаде известна дисхармония. Защо?
Това е угощението, което тази вечер ви дадоха отгоре.
Носете със
себе
ключа на вярата и каквото желаете, ще постигнете!
Ако всички удове съзнаваха, че са части от Божествения организъм, който еднакво се нуждае от тях, те щяха ли
да
спорят помежду
си
?
На същото основание трябва ли хората
да
спорят помежду
си
кой каква служба изпълнява?
Едно е важно: всички
да
пият от Божествената чешма.
Запример много от съвременните хора имат слабост, след като се нахранят, те започват
да
разправят, кой от какво страда.
Казвам: Има неща, за които не трябва
да
се говори.
Човек може
да
говори за ябълки, за хляб, изобщо за всичко, което иде отгоре, т.е.
Ще кажете: „За какво не трябва
да
се говори?
" - За всичко онова, което излиза от човека.
Онова, което човек прави, трябва
да
става в тъмнина, а онова, което Бог прави, трябва
да
става на видело, на бял ден.
Затова именно Бог създаде нощта и деня.
Нощта е създадена за човешките дела, а денят - за Божествените дела.
Да
бъдем Божествени хора, това подразбира постоянно
да
живеем в светлина.
Ако човек може непрекъснато
да
живее в светлина, той е постигнал вечното щастие.
Това зависи от него.
Вие задавали ли сте
си
въпроса за дълбоките причини, които са заставили растенията
да
пуснат едната
си
половина, т.е.
клоните
си
във въздуха?
Това е една гатанка, един от неразрешените въпроси не само за вас, но и за всички учени хора.
Съвременните естественици казват, че растенията пускат корените
си
в земята, за
да
черпят от нея сокове и
да
се хранят.
Питам: Животните как черпят сокове от земята, без
да
поставят краката
си
в нея?
Хората как черпят енергии от земята, без
да
заравят краката
си
в нея?
Млекопитаещите ходят на четири крака и по този начин са в контакт със силите на земята.
Хората ходят на два крака и с тях влизат във връзка със силите на земята.
Хората
си
представят ангелите като същества с два крака, подобни на тях.
Както виждате, това е особена философия.
И тъй, когато се натъквате на противоречията, ви страдате.
Казвам: Не се спирайте върху противоречията и върху страданията, които те произвеждат.
Старайте се
да
схващате красивата страна на страданията.
Докато сте на земята, щастливите дни, светлите точки в живота ви са радостите, а нещастните дни, тъмните точки - скърбите, страданията.
Обаче, когато отидете на небето, там ще бъде точно обратното: светлите точки на живота ви ще бъдат скръбните дни, а за радостите, които сте преживяли на земята, вие почти няма
да
си
спомняте.
И тогава ще разберете, че смисълът на земния живот е в разумните, а не в безсмислените страдания.
Разумни, смислени страдания са тези, в центъра на които се крие една малка радост.
Единият момент е, когато човек се ражда, т.е.
Първият момент представлява процес на растене, на придобиване; вторият момент е процес на раздаване.
Когато наближава някоя душа
да
дойде на земята, тя кацва върху главата на някой човек и той започва
да
я залъгва
да
слезе на земята.
Щом слезе на земята във форма на малко дете, то започва
да
плаче, но веднага го окъпват, дават му млечице, това-онова, турят го в люлка и започват
да
го люлеят, докато се укроти.
Като поизрасне, дават му хлебец, месце, започват
да
го учат, купуват му дрешки, обличат го хубаво.
Сега той разбогатява, купува
си
къщи, лозя, имоти и започва
да
се радва на живота.
Щом забогатее достатъчно, извикват го
да
се върне назад и по този случай той започва
да
раздава всичко, каквото е придобил на земята.
Всеки трябва
да
разбира закона на придобиването и закона на раздаването.
Тези два процеса трябва
да
се извършват правилно, хармонично.
И придобиването и раздаването трябва
да
става според закона на Любовта.
Ако човек придобива и раздава без любов, животът няма смисъл.
Като говорим за Любовта, вие трябва
да
имате предвид едно от нейните особени качества, по което тя се познава.
Наблюдавайте какво става с някое младо момиче, когато се влюби.
Докато не се е влюбила, тя е небрежна към
себе
си
, не се облича добре, но щом Любовта я посети, тя започва
да
се облича добре, става внимателна и към другите хора и се заема с изправяне на някои свои слабости.
Любовта й казва: „Ти ще слушаш всичко, каквото ти казвам; не слушаш ли,
да
му мислиш!
Всеки, който не противодейства на нисшето в
себе
си
, той не люби.
Това не подразбира, че трябва
да
бъдеш груб със
себе
си
.
Дойде ли Любовта в човека, той ще отвори касата
си
, ще отвори сърцето
си
и разумно ще дава.
Понеже всички хора съставляват части, удове на великия Божествен организъм, те трябва взаимно
да
си
подпомагат в името на тази велика Любов.
Казвате: „Щом ние съставляваме удове от Божия организъм, не сме ли свободни
да
мислим,
да
чувстваме и
да
се проявяваме, както искаме?
" - Свободни сте, но свобода съществува само в разумния живот.
Дето няма разумност, там няма абсолютно никаква свобода.
Докато листата на дървото седят на него отгоре, те са свободни, понеже могат
да
заемат различни положения.
Следователно на основание на този закон и ние можем
да
бъдем листа, цветове или клончета от това Велико дърво на Божествения живот.
Докато се държим за него, ние ще имаме всички възможности за растене и развитие, ще опитаме всички радости, в които се проявява Божественият Дух.
Сега например ще ви дам една формула, която вие трябва
да
решите.Тя е следната: X=Y=Z=0.
Тази формула има дълбок смисъл и за нейното разрешение трябва
да
се роди някой велик математик.
Нашата цел не е
да
разрешаваме неразрешими въпроси, но
да
обърнем внимание на външния, на обективния свят, като на азбука от великата Божествена книга.
В това отношение всеки трябва
да
изучава природата.
И нашите тела, с,които сме облечени, съставляват букви, слогове от езика на живата природа, както и от великия Божествен свят.
НАГОРЕ