НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
236
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
236
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
Човек е склонен
да
вярва в това, което отблизо засяга неговия живот.
Има един ден през годината – за едни народи това е първи май, а за други – първи април, когато на всички хора, млади и стари, ученици и учители, се позволява съзнателно
да
си
правят шеги,
да
се лъжат, за
да
се изпитват едни други доколко са умни и досетливи, доколко съзнанието им е будно.
Учениците особено се радват на този ден, защото имат възможност свободно
да
се пошегуват с учителите
си
.
Когато някой от учителите влезе в клас, един от учениците става от мястото
си
и съобщава на учителя например това, че пощальонът му е донесъл една важна телеграма.
Учителят напуща класа, пита разсилните за телеграмата, но те нищо не знаят.
Влиза в учителската стая, пита колегите
си
за телеграмата: те нищо не знаят, но започват
да
му се смеят, казват му, че навярно учениците са се пошегували с него.
Значи човек е готов
да
вярва във всяко нещо, което очаква или което иска
да
бъде.
В един от университетите на американските щати се случила следната забавна шега.
Един от председателите на Щатите имал син в университета.
Той пожелал един ден
да
отиде при ректора на университета, за
да
го запита как работи синът му.
Той впрегнал своя лек кабриолет с един кон и тръгнал с него към университета.
Като стигнал до университета, той оставил кабриолета
си
вън и влязъл при ректора.
В това време група студенти решили
да
му устроят една шега: разглобили кабриолета на части и една по една ги качили на покрива на университета.
Кабриолетът с коня заедно изглеждал като паметник.
Когато председателят на Щатите излязъл вън, останал учуден, че кабриолетът му го нямало.
Потърсил хора, студенти наоколо
си
, за
да
запита не са ли видели кабриолета му, но никого не намерил.
Най-после погледнал нагоре и за свое голямо учудване и изненада той видял на покрива на университета своя кабриолет с коня заедно.
Как е станало това, кой го е направил, той не могъл
да
разбере.
Посмял се на тази чудна шега и влязъл в университета, за
да
помоли няколко студенти
да
му услужат,
да
свалят по някакъв начин кабриолета му от покрива на зданието.
Студентите веднага излезли вън
да
видят какво има на покрива.
Сериозни, като че нищо не знаят и никого не подозират, те се наели
да
услужат на председателя на Щатите, за което били богато възнаградени.
Десният крак се изнася напред, силно изопнат, а левият крак от коляното надолу бавно прикляка към земята и после бавно се издига нагоре.
Това упражнение има за цел
да
кали волята,
да
концентрира ума, за
да
контролира проявите и на най-малките удове.
Като правите упражнението, съзнанието ви трябва
да
е будно, всякога
да
присъства.
Сега
да
се спрем пак върху седемте символа,
да
видим какво е приложението им в живота.
Ако войникът намери копието, той ще се радва, че има оръжие, с което
да
се защитава срещу неприятеля.
Представете
си
, че някой човек
си
строи къща и му трябва чук.
Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може
да
си
послужи с него при строежа на своята къща.
Друг човек пък отива на кладенеца
да
вади вода, но не намира никаква кофа.
Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка.
Той изважда от джоба
си
едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца.
Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата
си
.
Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата.
Да
продължи пътя
си
навътре не се решава.
Слънцето отдавна е залязло и той не вижда къде
да
върви.
Спира се замислен, но напипва в джоба
си
свещ и кибрит.
Веднага запалва свещта и продължава пътя
си
.
Той започва
да
разсъждава, че там, дето Слънцето е залязло, свещта може
да
продължи неговата работа.
Ако сте пътник, който минава през някое безводно място, вие в скоро време ще ожаднеете и ще се измъчвате от жажда.
Ще се приближите към чешмата, ще извадите чаша от торбата
си
и ще утолите жаждата
си
.
Вървите по-нататък, но Слънцето грее силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече.
Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки.
Сядате под сянката на ябълката, отваряте торбата
си
, изваждате от нея парче хляб, откъсвате една ябълка и започвате
да
ядете.
Тази ябълка ще ви създаде голяма радост, защото утолява глада ви, а същевременно използвате и нейната сянка.
Всяко дърво, което има плод, може
да
причини радост на човека.
Като задоволи жаждата, глада, умората
си
, човек ще потърси някоя книга, от която
да
чете и
да
се развива.
Като имате тия седем символа на разположение, направете опит
да
ги съчетаете в една хармонична картина.
Според нареждането на символите се съди за състоянието на човека.
Тези символи могат
да
се групират по два-три заедно,
да
образуват нещо цяло.
Копието и чукът
си
хармонират; чашата, чешмата и ябълката – също; книгата и светилникът със свещта – също.
Така ще ги наредите, че
да
образувате от тях естествена картина на живота.
При чука пък ще нарисувате къща, която един зидар гради.
Близо до къщата ще нарисувате двама души, които гледат как се строи, мислят кога ще бъде готова, за
да
влязат
да
живеят в нея.
Ако сте при някое плодно дърво и ядете от плода му, в будния живот ще имате обратната опитност.
(втори вариант)
Ако ви дават пари насън, много лоши работи ще има, казани за вас.
(втори вариант)
Ако въшки ви лазят, пари ще ви дават.
(втори вариант)
Тогава чашата е свързана с всички онези процеси само за чистене.
(втори вариант)
Когато човек иска морално и физически
да
се чисти, трябва
да
употребява метода на чашата.
(втори вариант)
След това почерпвате вода и пиете с нея.
(втори вариант)
Някъде искаш
да
бъдеш,
да
кажем, усещаш се усамотен, хората нямат уважение, изгубил
си
приятели, нищо не върви.
(втори вариант)
Ще употребиш метода на чашата.
(втори вариант)
Хубавият извор трябва
да
дава нещо.
(втори вариант)
Вие трябва
да
извирате постоянно и безкористно.
(втори вариант)
Онзи, който върви по положителната страна на живота, не трябва
да
очаква резултати.
(втори вариант)
Трябва
да
гледа само положителната страна.
(втори вариант)
Те ще дойдат.
(втори вариант)
Най-първо човек трябва
да
започне с методите на копието.
(втори вариант)
Само силният може
да
употребява копието.
(втори вариант)
Само силният може
да
употребява копието и само силният може
да
употребява чука.
(втори вариант)
Чашата и децата може
да
употребяват.
(втори вариант)
На дървото и малкото дете може
да
се покачи и откъсне, при чешмата и малките птички могат
да
идат, буболечиците.
(втори вариант)
Едно състояние – близко до материалния свят – с него трябва
да
започнете.
(втори вариант)
С нея трябва
да
бъдете внимателни.
(втори вариант)
На едно дете, ако му дадете свещника и кибрита, ще запали свещта денем и ще я изгори, без
да
мисли, че ще му трябва нощем.
(втори вариант)
Чашата е за човека, който трябва
да
се поправи.
(втори вариант)
За начинаещи – трябва
да
употребяват метода на чашата.
(втори вариант)
Можем
да
кажем, че ябълките се отнасят до физическия човек.
(втори вариант)
Първо, човек е започнал живота
си
с чешмата.
(втори вариант)
След това се е явила ябълката, то е вече организираният живот, жизнените сили, които са се появили в организма.
(втори вариант)
Всичкото лошо в чашата седи там.
(втори вариант)
Чашата – каквото вземете, трябва
да
го изпиете, не може
да
седи.
(втори вариант)
В момента може
да
си
служите с нея.
(втори вариант)
Чашата показва, че каквото намислиш
да
правиш, ще го правиш в момента.
(втори вариант)
Отложиш ли го, ти ще имаш процес – тази чаша ще се строши, а строшаването показва, че може
да
пострадаш.
(втори вариант)
Тези символи, които ви дадох, те са методи за работа.
(втори вариант)
Всеки разумен човек може с тях
да
борави.
(втори вариант)
Копието показва, че противникът, с който имаш
да
воюваш, той е умен и трябва
да
вземеш всички предпазни мерки.
(втори вариант)
Да
не се осланяш.
(втори вариант)
Да
се приготвиш добре.
(втори вариант)
Чукът не е страшен, но трябва
да
знаеш
да
го употребяваш.
(втори вариант)
Този, който не знае, може
да
го носи цял живот само
да
тежи.
(втори вариант)
Някой свършил гимназия, университет, не знае защо е свършил.
(втори вариант)
Той знанията на гимназията не може
да
използва и знанията на университета не може
да
използва.
(втори вариант)
А в живота нещата трябва
да
се използват в този смисъл, че всяко нещо трябва
да
се тури на работа.
(втори вариант)
Колкото то и
да
е малко, човек трябва
да
работи.
(втори вариант)
Представете
си
ползата от едно копие, то е толкова остро.
(втори вариант)
Може
да
го употребите, с него може
да
пробиете едно нагноясало място и
да
изтече всичката гной.
(втори вариант)
Значи в разумния живот може
да
ви послужи.
(втори вариант)
Ще мушнете не здравото място, онова място, което е нагноило, и то толкова, че
да
може гнойта
да
изтече навън и вашият приятел ще ви благодари, че сте го освободили.
(втори вариант)
То е
да
знаете как
да
употребявате копието
си
, а чука къде може
да
го употребявате разумно.
(втори вариант)
Да
напише едно изречение.
(втори вариант)
Този човек няма къде
да
живее.
(втори вариант)
Ето един чук, с който може
да
съгради къща.
(втори вариант)
С едно магическо чукване любовта съгражда една къща, казва: „Влез тук, живей, не бой се." Питам сега, написаното тук съвпадение ли е?
(втори вариант)
(Учителят подава един канап.) Подайте го по права линия до края.
(втори вариант)
(Обаждат се мнозина, един пише на черната дъска: 8 м, 7.30 м, 15 м, 7.5 м, 8.5 м, 7 м, 10 м, 9 м, 11 м.
(втори вариант)
Да
направим сега един триъгълник.
(втори вариант)
Триъгълникът е един символ на Духа.
(втори вариант)
Пет показва, че ако някой път правите отклонения вътре в живота
си
, то е по причина.
(втори вариант)
Когато чувствата се намесят в каквато и
да
е работа, те спъват човека.
(втори вариант)
Където се намесят чувствата, човек почва
да
се колебае.
(втори вариант)
Може
да
е близо до истината, но щом дойдат чувствата, понеже чувствата представляват една по-гъста среда, пречупванията са по-силни, намалява умът.
(втори вариант)
Ако наблюдавате предмет от една по-гъста среда в по-рядка, ще го видите ли на мястото?
(втори вариант)
Или ако го наблюдавате от по-рядка среда в по-гъста, как ще го видите?
(втори вариант)
Сега може
да
приложите закона, какво е отклонението.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва
да
знае в каква среда живее.
(втори вариант)
Къде мислите според вас средата е най-гъста?
(втори вариант)
В положителните числа средата, която е по-активна, по-гъста ли е?
(втори вариант)
А който може
да
знае такива нищожни работи, ако тях може
да
знае, колко повече важните работи ще знае още по-добре.
(втори вариант)
(Как може
да
знае?)
(втори вариант)
Вземете един хиромант, как ще може
да
знае, аз няма
да
обяснявам този закон, но
да
вземем хиромантията.
(втори вариант)
В дадения случай ние можем
да
си
послужим.
(втори вариант)
А онзи с късите пръсти никакви факти не го интересуват, той работи общо.
(втори вариант)
Между числото 7 и 12 в дадения случай има известно отношение 7:12.
(втори вариант)
Да
кажем, 12 е резултат на у.
(втори вариант)
Изобщо всички хора с дълги пръсти са хора на фактите.
(втори вариант)
А онзи с късите пръсти казва горе-долу, пет-десет метра.
(втори вариант)
И много от астрономите са с къси пръсти.
(втори вариант)
И действително те са прави, някой път слънцето е по-близо до земята, друг път по-далеч.
(втори вариант)
Някой път сме два милиона километра далеч от слънцето и в своя път слънцето опира до нас, от чисто тяхно гледище трябва
да
има промеждутък.
(втори вариант)
Да
не би слънцето
да
се сблъска с нас.
(втори вариант)
Обаче има методи в окултната наука, с които точно определяме колко е далеч слънцето.
(втори вариант)
Онези окултни учители имат съвсем друга задача и не им е
да
поправят хората.
(втори вариант)
Оставят ги
да
се занимават, понеже хората, които правят погрешките, сами трябва
да
ги изправят.
(втори вариант)
Може ли 5
да
го съкратите?
(втори вариант)
А 10 на какво може
да
го съкратите - на 2 и на 5.
(втори вариант)
А 10 съкратено на 10 дава единица.
(втори вариант)
Пет делено на
себе
си
дава 1.
(втори вариант)
Всички числа, които се делят на
себе
си
, дават единица.
(втори вариант)
Единицата от това гледище всякога показва произхода на нещата.
(втори вариант)
Тя е абсолютна мярка, с която човек трябва
да
мери нещата.
(втори вариант)
Ако той е разумен, с единицата има мярка, с която може
да
мери вече.
(втори вариант)
А в дадения случай сегашните учени хора
си
служат с 0, то е условие.
(втори вариант)
Единицата, тази абсолютна мярка с нулата (10) показва при условията, при които се намира, какво може
да
извърши.
(втори вариант)
Някой път трябва
да
се подберат някои числа,
да
се обясни как известни числа могат
да
ни покажат резултатите за някои събития.
(втори вариант)
Вие не сте правили измервания,
да
видите колко са дълги пръстите ви.
(втори вариант)
Колко е дълъг носът, веждите и
да
видите отношението в сантиметри, каква е разликата.
(втори вариант)
И ако носът ви може в разстояние на десет години
да
нарасне с половин милиметър, направили сте голям прогрес в умствено отношение.
(втори вариант)
Знаят и колко косми имаш на главата, колко пъти
си
ги стригал и по колко.
(втори вариант)
Идеята предадена ли е?
(втори вариант)
(На черната дъска е изложена една цветна картина на символите от сестра Цветана Щилянова.) Вие можете
да
си
представите тази идея и по друг начин.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие имате копие.
(втори вариант)
Ако тези неща разправяте на един човек, който не е запознат, той ще каже, много надалеч сте отишли.
(втори вариант)
Най-първо, при това копие седи войник, седи и се радва той, че е намерил оръжие, с което
да
се брани.
(втори вариант)
Представете
си
тази идея, тогава пък минава онзи, намира чука.
(втори вариант)
То са само такива предположения, или разкази от „Хиляда и една нощ".
(втори вариант)
Този човек иска
да
гради някоя къща, ходил е, търсил е чука.
(втори вариант)
Човек трябва
да
има грамадна вяра.
(втори вариант)
Войникът носи копието, той ще мисли начина какво
да
прави с това копие.
(втори вариант)
Да
вярва.
(втори вариант)
Един от вас е намерил чука, мисли
да
гради къща.
(втори вариант)
С нея може
да
гребете вода от един извор.
(втори вариант)
Аз зная – във Варненската гимназия има един ден, когато учениците обичат
да
се надлъгват.
(втори вариант)
Представете
си
, че това е една малка кофа, с която можете
да
си
извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите.
(втори вариант)
Казват му: „Пощальонът ви търси, една много важна телеграма." Той става, напуска класа, търси, праща, няма никаква поща.
(втори вариант)
Представете
си
, слънцето залязва и намирате този светилник запален.
(втори вариант)
При това учителите не се обиждат, днес е ден, когато учениците изпитват учителите
си
колко са умни.
(втори вариант)
Взимате го вие и се радвате, че слънцето, което вече залязва – имате с какво
да
се ръководите.
(втори вариант)
Туй е естественото приложение, което дава цена на светилника.
(втори вариант)
Чешмата. Вие сте пътник жаден, намирате тази чешма, няма ли
да
седнете при нея – гледате водата и се радвате.
(втори вариант)
Такива шеги
си
позволяват и американските ученици и позволяват
си
със своите професори и учители.
(втори вариант)
В един от видните университети преди двайсет – двайсет и пет години в щата Масачузетс отива бащата на един студент
да
види как се учи син му.
(втори вариант)
Намирате ябълката, спирате се, гледате най-първо има ли плод, няма ли.
(втори вариант)
Обаче в туй време студентите излизат, отвързват колелетата и целия файтон качват на покрива на зданието заедно с коня и нагласяват колата.
(втори вариант)
Едно дърво може
да
ви причини радост само ако има плод.
(втори вариант)
Слиза председателят, гледа конете му и чуди се как е възкръснала колата му на покрива.
(втори вариант)
Книгата. Тя представлява най-важното, което човек може
да
търси.
(втори вариант)
После взема, почва
да
се моли на студентите, най-после плаща им
да
снемат колата отгоре.
(втори вариант)
Тези символи може
да
ги съчетаете как?
(втори вариант)
Обаче студентите не се спират, един ден те изнасят кравата на този председател на третия етаж на зданието горе.
(втори вариант)
Вие може
да
дадете много съчетания, и всички може
да
са прави.
(втори вариант)
Как
да
я снемат?
(втори вариант)
То само ще определи вашето състояние, но кой символ с кой се хармонизира?
(втори вариант)
Трябва
да
се развалят стълбите.
(втори вариант)
Най-после студентите
си
предлагат услугите, та му снемат кравата долу.
(втори вариант)
Питам сега, кое е онова, което подбужда?
(втори вариант)
Следователно вие ще ги разпределите, както те
си
хармонират.
(втори вариант)
Но може
да
се наблюдават нещата.
(втори вариант)
Трябва
да
се правят много точни изчисления.
(втори вариант)
Човек от числата може приблизително – на земята абсолютно не може
да
се изчисли, – може
да
се направят известни изчисления.
(втори вариант)
Тогава символистично може
да
направите, може
да
турите едно човешко сърце пронизано – войникът, сърцето и копието.
(втори вариант)
Чукът – ще направите онзи зидар, който гради къща, къща ще направите там, а при това ще направите двама, които чакат
да
се съгради къщата, че
да
живеят.
(втори вариант)
Кълвачът кълве тук-там по дърветата, търси червеи, а косът като намери дупката, направи
си
от нея къщата.
(втори вариант)
Можем
да
направим къща, чук при къщата, зидарят и двама – майка, която седи със своето дете или деца, или ученици, гради се училище и те чакат – различно може
да
представите идеята.
(втори вариант)
Концентриране на ума,
да
контролира малките частици.
(втори вариант)
След това при чешмата може
да
представите един уморен пътник.
(втори вариант)
Но хармонично, къде трябва
да
поставите светилника?
(втори вариант)
В тези движения
да
присъства съзнанието.
(втори вариант)
След светилника чешмата трябва
да
се постави отляво, понеже отъждествява чувствата, също и чашата и ябълката.
(втори вариант)
Отдясно какво трябва
да
се постави – книгата.
(втори вариант)
Кой от вас знае
да
рисува,
да
видим как ще ги наредите?
(втори вариант)
Сега къде може
да
ги поставите тези символи на човешкото лице?
(втори вариант)
Светилника къде може
да
го поставите?
(втори вариант)
Аз имам един проект - как биха могли
да
се съчетаят тези символи.
(втори вариант)
Един път, в далечината в тоя път – една чешма, един човек приближава до чешмата със светилник в ръка, подпрян на копието и с чук на пояса.
(втори вариант)
В символистиката важи с коя ръка човекът ще държи копието – с дясната или лявата, чука, книгата, ябълката.
(втори вариант)
На какво е символ водата?
(втори вариант)
(На живота.) Ако пийте вода от някой бистър извор вечерно време (насън), показва, че ще научите нещо ново.
(втори вариант)
Ако вечерно време вие намерите някое копие и го носите някъде, показва, че ще придобиете в будния живот сила.
(втори вариант)
2.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
То хлопа, иска нещо от тебе, обърни му внимание." Майката ще го погледне, ще, го изслуша, ще предаде неговата просба на тялото
си
и ще чака отговор.
Вие искате хората
да
ви обичат,
да
ви разбират и като не срещнете това, разочаровате се.
Тялото ще отговори, трябва ли
да
му се даде нещо или не трябва.
Питам: Вие давате ли същото на хората?
Много хора гледат на тялото като на автомат, като на механизъм, а не като на нещо разумно.
Ако мома дойде при някой момък, той веднага ще откъсне парче хартия и ще напише: „Откак те видях, сърцето ми се запали; без теб не мога
да
живея." Питам: Любовта може ли
да
се изрази на книга?
Питам: Как е възможно разумен човек
да
живее в нещо неразумно?
Може ли живият човек
да
живее между мъртвите?
Ако пък някоя мома иска
да
изрази любовта
си
, тя ще откъсне едно цвете, ще го подаде на момъка и ще му каже: „Ето моята любов!
Това са въпроси за размишление, които ще ви доведат до някои елементарни, основни мисли в живота.
" Нима любовта може
да
се изрази с откъснато цвете?
След това анализирайте в
себе
си
колко от вашите мисли са живи и колко - мъртви.
Не, срещнеш ли човека, който те обича, ти ще почувстваш в
себе
си
вътрешна промяна, която напълно ще осмисли живота ти.
Всички хора живеят, и аз искам
да
живея!
Дойде ли Любовта в тебе, ти и поет, и учен, и художник, и музикант можеш
да
станеш - всичко, каквото пожелаеш, можеш
да
направиш.
Казвам: Това, което търсите, ще намерите само в служенето на Бога.
Англичанинът казва: „Дето няма равновесие, там има смърт." Това означава буквата d, с която те пишат думата смърт.
Българинът пък казва: „Всяко нещо, което не свети от само
себе
си
, ражда смърт." Първата буква в думата смърт е С, която причинява всички вреди в света.
" Вие ще му кажете: „Дойдохме при теб
да
ни покажеш начин как
да
изправим погрешките
си
." Ангелът ще се усмихне, ще ви хване за ръка и ще ви въведе в третата стая на десетия етаж.
Казвате: „Светът е създаден от Бога и всичко, което Той е създал, е хубаво, красиво, добро." Питам: Щом е така, как и откъде се родиха противоречията в света?
Някой от вас отива
да
си
купи шише за вода.
Разглежда го и намира, че е гладко, добре направено.
Опитва
да
пие от него вода и вижда, че е гладко навсякъде, приятно се пие от него.
То не причинява никаква вреда.
Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца.
Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в краката ви.
По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме.
Кажеш ли някому една неразумна дума, това е едно от тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате
да
страдате.
Направиш нещо неразумно, пак страдаш - натъкнал
си
се на едно от тези парченца.
Страданията, които ви причиняват счупените части на шишетата, създават противоречията в живота.
Като изпитате тези страдания, т.е.
като се натъкнете на противоречията, вие казвате: „
Да
живеем по Бога!
Да
бъдем добри, внимателни помежду
си
!
Острият език не е нищо друго освен счупените части от шишетата, на които, ако се натъкнете, ще изпитате големи болки и страдания.
Съвременните хора третират и от научно, и от практическо гледище въпроса за Любовта, искат
да
докажат какво нещо е тя.
Излиза някой учен
да
говори за Любовта и започва
да
я разлага на съставните й букви, на нейните елементи; разглежда проявленията й още от най-стари времена и до днес, по филологически начин търси корена на тази дума в разните народи и времена; после той разглежда как се е проявявала любовта, когато човек е слизал в материята, т.е.
когато е вървял по инволюционен път; разглежда проявленията й днес, когато човек еволюира и т.н.
И след това пита слушателите
си
: „Разбрахте ли какво нещо е Любовта?
„Бог е Любов." Кажи и ти само две думи по въпроса." - „Чакайте, аз мога и математически
да
ви докажа това." - „Все едно и математически
да
ни доказваш, пак няма
да
те разберем."
Казвам: Ние можем още сега
да
ви докажем какво представлява Любовта, но при няколко условия.
Ако сте гладували три дена, ние можем
да
ви докажем какво нещо е Любовта; пък и вие ще можете
да
я разберете; ако сте сити, няма
да
разберете Любовта.
Ако сте болни, вие ще разберете Любовта; ако сте здрави, няма
да
я разберете.
Ако сте невежи, ще разберете Любовта; ако сте учени, няма
да
я разберете.
Когато вие сте абсолютно честен по отношение на дадено лице, когато сте искрен спрямо него, никога не уронвате неговото достойнство и не изменяте мнението
си
за него, вие имате вече връзка с това лице.
Измените ли отношенията
си
към него, вътрешната връзка между вас ще се скъса.
Следователно правилните отношения между хората не трябва
да
се изменят, ако искаме
да
не се къса вътрешната връзка между тях.
Държим ли в ума
си
чисти мисли и в сърцето
си
възвишени и благородни чувства, ние ще запазим връзката
си
с Бога, понеже Той е абсолютна хармония.
Казвам: Бог не може
да
те похвали, ако на пътя на брата
си
поставиш парче от счупено стъкло.
Бог не може
да
одобри твоята постъпка, ако на някое малко дете дадеш счупени парченца стъкла
да
си
играе с тях или ако на някой беден човек дадеш един камък вместо хляб.
Дойде ли при вас някое дете, дайте му една здрава играчка
да
се занимава с нея, но тя
да
буди в него нещо красиво и възвишено.
Дойде ли при вас някой беден човек, дайте му цял хляб, а не едно малко парче.
Питам: В кой Божествен кодекс пише, че хлябът трябва
да
се реже с нож?
Писано ли е някъде, че хората трябва
да
носят ножове?
Божественият свят не позволява на хората
да
си
служат с парчета от счупени шишета.
В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва
да
се мели на водениците, а полученото брашно
да
се меси на хлябове, които после
да
пекат в пещи?
Камъните, през които минава житото, за
да
се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората.
По същия начин и железният нож, с който режат хляба, остава своите отрицателни влияния в хората, които го ядат.
Като изучавате живота на светиите, проследете, дали те са употребявали ножове за рязане на хляб.
Съвременните хора
си
служат с ножове, с вилици и минават за културни.
Днес хората пипат, бъркат в нечисти работи, вследствие на което те трябва постоянно
да
измиват ръцете
си
.
Но и при честото миене пак има нужда
да
си
служат със спомагателни средства; затова са необходими вилици и ножове
да
хващат нещата.
Условията, при които живее човек днес, му налагат
да
мие ръцете
си
поне пет-шест пъти на ден.
Кой е най-идеалният метод, който природата ни представя?
Детето употребява ли вилица или нож, за
да
приеме храната от майка
си
?
Не, то туря устата
си
направо на гърдите й и суче.
То не се нуждае нито от вилица, нито от нож, нито от ръце даже, служи
си
само с устата.
Искаме ли и ние
да
приемем храната
си
по този възвишен чист начин, достатъчно е
да
концентрираме волята
си
, за
да
я приемем направо от въздуха.
Много години трябва
да
минат, докато се реализира идеалният начин на хранене.
Това, което ви говоря сега, даже и в шестата раса няма
да
се реализира.
Хората от шестата раса ще се хранят с по-чиста, по-здравословна храна от сегашната, ще изхвърлят от употреба ножовете и вилиците, медните съдове ще се заместят със съдове от по-благороден метал, но до идеалния, до съвършения начин на хранене още няма
да
дойдат.
Обаче калайдисаният съд скоро се изтрива, затова често трябва
да
се калайдисва.
Човек, който има в организма
си
повече желязо, отколкото трябва, престава
да
работи, става мързелив.
Отрицателното желязо прави човека мързелив, а положителното го прави крайно деятелен, активен, той иска изведнъж
да
се прояви като пехливанин, като силен човек.
Значи всички пушки се пълнят със сачми, с куршуми, направени от олово.
Засега в човешкия организъм трябва
да
влязат такива елементи, които
да
повдигнат вибрациите на неговите енергии.
За тази цел той трябва
да
бъде под влиянието на Слънцето.
Съвременният човек се е отдалечил от своя първичен център, вследствие на което той е изгубил влиянието на положителните елементи върху своя живот.
Казвам: Докато ученикът на окултната школа се дразни, сърди, не може
да
се обуздава, той е слаб.
В какво може
да
се съмнява човек?
Ако вярвате, че Бог е създател на цялата Вселена, трябва ли
да
се съмнявате в нещо?
Човек, който вярва в абсолютното, във Великото начало на живота, трябва ли
да
се страхува от нещо?
Силният човек никога не се страхува.
Страхуваш ли се, ще признаеш в
себе
си
, че
си
слаб.
Обърни се тогава към Великото в света, направи връзка с Него и кажи: „Господи, аз съм страхлив човек, помогни ми
да
се засиля,
да
не се страхувам.
Зная, че всичко лежи в Твоите ръце.
" Кажеш ли така, ти ще изпиташ Божията сила и подкрепа върху
себе
си
.
Речеш ли
да
философстваш, че Бог няма
да
ти обърне внимание, ти сам ще се спънеш.
Стои той на бойното поле с един генерал и се разговарят помежду
си
.
Генералът запитва полковника: „Как
си
, можеш ли
да
гледаш спокойно работата
си
?
" - „И аз съм добре, спокоен съм, зорко следя хода на престрелката." И двамата са спокойни, но сърцата им ще се пръснат от страх.
Не е ли по-добре полковникът
да
си
каже искрено: „Господин генерал, цял треперя от страх, но какво
да
правя, ще
си
гледам работата." И генералът тогава ще каже: „И мене ме е страх, но няма какво, и това положение ще се носи."
Всичко, което се случва в живота на разумния човек, е за негово добро.
По този начин той се изпитва, а същевременно познава и
себе
си
.
Който не разбира смисъла на противоречията и изпитанията, като се намери пред тях, казва: „Аз ли съм най-големият грешник в света, че всичко най-лошо
да
се струпа върху моята глава?
Аз ли съм най-лошият човек, че всички
да
говорят против мен?
" - Нито
си
най-големият грешник, нито
си
най-лошият човек, но небето те изпитва.
- Не, чрез тези вълни го изпитват само, дали е здрав или не.
Щом оцелее на това голямо напрежение и стигне благополучно на пристанището, вълните казват: „Много здраво е направен този параход, не можахме
да
го пробием.
"Успеят ли вълните
да
пробият парахода, значи той не е здраво направен.
Да
допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, минава за учен и започва
да
проповядва на хората морал, как трябва
да
живеят, какви отношения трябва
да
съществуват помежду им и т.н.
В това време невидимият свят го поставя на изпит, като го лишава от всички средства за живеене, оставя го без пет пари в джоба.
Той се намира в чудо, не знае какво
да
прави.
Ходи натук-натам, мисли отде
да
намери пари назаем.
Да
поиска от другарите
си
, не смее - честолюбието му не позволява.
Най-после той се отправя към дома на един богат човек и казва: „Дали ще се реша
да
му поискам пари или няма
да
се реша, не зная; каквото случаят ми донесе, това ще направя." Влиза в дома на богаташа.
Поканват го
да
почака малко, докато домакинът на къщата
си
дойде.
Той се озърта на една, на друга страна, вижда в един ъгъл на стаята касата на богаташа.
Седи, мисли и най-после решава: „Нима такъв човек като мене, който е свършил четири факултета, няма право сам
да
вземе един малък заем от касата на някой богат човек?
Ама щели
да
кажат, че това не е морално!
Ще отворя касата, ще взема пари, колкото ми трябват и когато имам, ще ги върна." Отваря касата, взима известна сума и
си
излиза.
" - „Морал има само за слабите хора, но не и за силните.
силните хора в света създават морала." Обаче ние казваме: Ако този човек беше истински учен, той не трябваше
да
бърка в чуждата каса.
Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога,
да
дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може
да
разсъждава така, а още повече не трябва
да
постъпва така.
Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа,
да
видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите
си
.
Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба
си
и казва: „Ако рече сега някой
да
ми даде 99 турски лири, няма
да
ги взема; или 100
да
са, или никак." Дочува го един богат човек и решава
да
направи един опит,
да
види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите
си
.
Изважда от джоба
си
99 турски лири и ги туря на пътя му.
Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба
си
.
Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите?
" -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма
да
ги вземеш, ако не са сто?
" Настрадин Ходжа му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден
да
остави още една."
И сега трябва
да
знаете, че всичко, каквото ви се случва в живота, е точно определено.
Щом е така, справяйте се разумно с всички ваши мъчнотии.
Искаш
да
поговориш с някой човек.
Спри се малко, помисли в
себе
си
за какво ще му говориш.
Веднъж
си
го срещнал, има причини за това.
Човек трябва
да
си
дава отчет за всяка своя мисъл, за всяко свое чувство и за всяка своя постъпка.
Дойдете ли до това положение, у всички ви ще се зароди желание
да
си
помагате.
Всеки за
себе
си
е особен, няма подобен на него.
Това именно е красивото в живота.
Един разрешава задачите на своя живот като болен; друг ги разрешава като здрав.
" Питам: Мислите ли, че ако нямаше болести и недъзи в света, хората цяха
да
бъдат по-добри?
Те са временни, но ние трябва разумно
да
ги използуваме.
- С постепенно засилване на човешкия дух.
Само силният по дух може
да
обуздава своите мисли, чувства и действия.
И сто пъти на ден
да
паднеш, стани и като малките деца кажи: „Хопала!
Всеки ден има своя определена мисъл за разрешение; всеки ден има своя определена задача.
" Някои деца имат тази добра черта, че колкото пъти на ден
да
падат, те веднага стават и казват: „Хопала!
Има красиви предмети, които въодушевляват човека.
Има сладки плодове, които възбуждат вкуса на човека.
Има деца пък, които, като паднат, започват
да
плачат и не стават, докато не дойде някой
да
ги вдигне.
Едно и също ли е
да
гледаш,
да
вкусваш и
да
се храниш?
Казвам: Който падне, нека направи като децата,
да
стане и
да
каже „хопала".
Когато човек пада, това показва, че равновесието му се е нарушило.
Кога се нарушава равновесието?
Сега ще разгледаме въпроса философски.
Когато човек живее на някое високо планинско място, дето диша чист въздух и се намира в общение с добри хора, той може ли
да
бъде болен?
Как се възстановява равновесието?
Обаче храни ли се този човек само с бонбончета, той ще бъде слаб, краката му няма
да
го държат.
Храни ли се със здрава храна, той ще бъде силен човек, ще издържа на всякакъв път.
По същия закон и ние, като ходим, ту губим, ту възстановяваме равновесието
си
.
Следователно това, което спъва почти всички съвременни хора, е мисълта им, че много знаят.
Същото нарушение и възстановяване на равновесието се забелязва и в човешкия мозък.
В него става непрекъснато течение на магнетични сили.
Мнозина ще кажат, че Любовта не трябва
да
се разлага.
Започне ли
да
остарява, той постепенно се пригърбва, не може
да
пази равновесие, което показва, че центърът на тежестта в него е променил мястото
си
.
Не, Любовта трябва
да
се разложи!
Ние едва сега се учим
да
пазим равновесие в морално отношение.
Следователно първото и главно нещо, което се изисква от всеки дом, от всяко общество и от всеки човек, е
да
запази равновесие между мислите, чувствата и действията
си
.
Някой казва: „Еди-кое
си
общество ми препятства в работата." Дето и
да
сте, все ще ви препятства някой.
Ако сте птица, ще ви гонят; ако сте заек, пак ще ви гонят; ако сте мечка, колкото и силна
да
сте, и за вас куршум ще има.
И най-силните животни, които някога са съществували, са все изтребени.
Няма живо същество, било в миналото или днес, което
да
не е имало и
да
няма изпитания.
Тъй щото, ако ние искаме
да
живеем разумен живот, непременно трябва
да
бъдем в съгласие с Божествените закони, за
да
се образува връзка между Бога и нас.
Разните религии проповядват, че човек трябва
да
се обърне към Бога,
да
има- будно съзнание,
да
бъде снизходителен, благороден.
Те са символи, с които природата
си
служи, за
да
изрази нещо.
Той трябва
да
бъде еднакво снизходителен както към своите, така и към чуждите погрешки, нито
да
ги преувеличава, нито
да
ги намалява.
Да
бъде човек искрен, това значи
да
представлява планински извор, който слиза надолу с цел
да
се прояви.
Да
прави човек погрешки, това е допустимо, но той трябва
да
ги изправя.
Буквата ч в думата чистосърдечен представлява чаша, в която се сипва някаква течност.
Човек не може
да
бъде чистосърдечен, докато не знае как
да
пие.
Каквото и
да
пишех, все правих по няколко погрешки.
Ако не знае
да
опитва нещата с вкуса
си
, как ще познава кои са чисти и кои нечисти?
По-рано не знаех де
да
пиша ѣ, и къде просто е, но като изхвърлиха ѣ от употреба, вече ми е лесно."
Казвам: Не е въпрос човек
да
не прави погрешки, но
да
ги изправя.
Следователно, искаш ли
да
познаеш дали даден предмет е чист, трябва
да
го опиташ.
Изправя ли погрешките
си
, той постепенно се свързва с възвишения свят и започва
да
възприема неговите мисли и чувства.
Ти вземаш една чаша вода, опитваш я на вкус и казваш: „Тази вода е чиста." Как позна, че е чиста: чрез зрението или чрез вкуса
си
?
Човек не може
да
възприеме Мъдростта, докато не е повдигнал своята мисъл към висшия свят; той не може
да
разбере Любовта, докато не е любовно настроен.
Любовта винаги придружава човека; тя върви заедно с него, но и той трябва
да
е нагоден
да
я разбира и възприема.
Той е роден от Любовта и не трябва
да
я търси вън от
себе
си
.
И тогава казваме: Чист може
да
бъде само разумният човек.
На,това основание той не трябва
да
търси и разумността вън от
себе
си
.
Казваш някому: „Ти не ме любиш." Не е въпросът хората
да
те любят, но ти трябва
да
живееш разумно; твоите постъпки трябва
да
бъдат разумни, защото животът ти произтича от разумността.
Освен това постъпките ти трябва
да
бъдат любовни, защото животът ти произтича от Любовта.
когато е попаднал в закона на инволюцията, той се е раздвоил, изгубил е Бога и започнал
да
мисли за
себе
си
, че е божество, вследствие на което се е отклонил от правия път, по който първоначално е вървял.
Знакът h показва, че материята, в която човек е слязъл, започнала
да
се сгъстява и той се е раздвоил.
В това отношение ние трябва
да
бъдем образци и
да
покажем, че наистина Бог е Любов.
Някой иска
да
има одобрението на хората.
За
да
може човек
да
ходи,
да
се движи, той непременно трябва
да
има два полюса.
Не, важно е човек
да
има одобрението на Бога и
да
бъде полезен както за
себе
си
, така и за своите ближни.
Тези два полюса, преведени в обикновения живот, представляват ума и сърцето на човека, които външно се изразяват в следните форми: мъж - жена, син - дъщеря, учител - ученик, господар - слуга.
Когато този знак се обърне с главата надолу, във вид на чашка -Ч, това показва, че човек започва
да
се стреми към Бога, иска
да
върви нагоре както растенията.
Влезеш ли в Божествения свят, там всичко е уредено.
Щом служиш на Бога, ти ще имаш на разположение един ключ, с който ще отваряш всички затворени врати.
Той казва например: „Аз не намерих нито един човек на земята, който
да
приляга на сърцето ми." Значи същото ще бъде и на небето.
По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно учение е служене на
себе
си
.
Питам: Нима хората са създадени, за
да
прилягат на твоето сърце?
Да
служиш на
себе
си
подразбира
да
влезеш в един напълно неуреден свят, където ти минаваш за господар, който поема всички грижи за уреждане на този свят.
Щом мислиш така, задай
си
въпроса: Моето сърце приляга ли на Божието?
Въпреки това човек започва живота
си
с най-трудното учение - служене на
себе
си
.
Всеки трябва
да
си
зададе този въпрос и правилно
да
си
отговори.
Хората отдалечават този въпрос от
себе
си
и казват: „Господ е непостижим за нас." Ако искаме
да
отидем при Него,ние трябва
да
влeзем във връзка с разумни същества,които
да
послужат като посредници между Бога и нас.
Следователно най-първо човек трябва
да
започне със служене на Бога.
То значи
да
започне от богатия, от уредения свят, който дава кредит за живота.
То е все едно
да
кажете, че когато детето иска нещо от майка
си
, трябва
да
се обърне към други хора, които
да
бъдат посредници между майката и него.
Като се научи
да
служи на Бога, той ще служи и на ближния
си
.
Когато детето иска хляб от майка
си
, търси ли посредници?
Най-после човек ще служи и на
себе
си
- най-мъчното учение.
Ако детето не се нуждае от посредници, защо нашата молба към Бога трябва
да
се предава чрез ангели, архангели и херувими, а не направо?
Тъй щото, първо човек трябва
да
служи на Бога,
да
научи всички ключове, с които Бог работи; след това ще служи на ближния
си
, като ще прилага някои от тези ключове; най-после ще служи на
себе
си
, където ще покаже всичкото изкуство, което е придобил от първите два вида служене.
Първият посредник или ходатай между майката и детето е нейното тяло.
Всички спорове, всички недоразумения между хората произтичат от разместването на тези три вида служения.
Детето ще се приближи до майка
си
, ще я бутне малко и ще й каже: „Виждаш ли, че пред теб седи едно същество, което се нарича твой син?
Повечето хора служат на
себе
си
, като казват, че служат на Бога, вследствие на което се създават големи противоречия в живота им.
3.
Правила и съвети
,
КД
, София, 25.12.1925г.,
Ако яде с благодарност, той ще се измени.
Не се изискват много години, то е една минута, една секунда.
Той не може
да
го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна и той не знае кога е станала.
За пример имаш един приятел, не искаш
да
го видиш, че нещо се е изменил, но той пак ти е приятел.
Щом разбираш този човек, когото не обичаш, той може
да
ти бъде полезен.
На една пчеличка няма
да
направя пакост, може
да
имам нужда от нея.
(Ти не можеш
да
обичаш Бога, щом имаш противоречия.
Тъй е и аз сега не вярвам, че обичам Бога.) - Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противоречия.
Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват.
Неразположението е неразработена земя и затуй трябва
да
се обработи.
Колко време ще ти вземе
да
изчислиш за колко дни ще я обработиш?
Пък някъде ще увеличим броя на работниците, без
да
увеличим времето; в същия срок
да
свършат повече работа.
Лъчите на 90 градуса дават по-голяма топлина, но са много ярки и причиняват по-голямо дразнене.
Има един ъгъл на падането на светлината, която иде от окото.
Когато светлината пада по естествения наклон, това наричаме добър поглед.
И чувството
си
има закон за проявата.
Защото всички неща, които се проявяват,
си
имат форма.
В природата всякога има една вътрешна обмяна - даваш и взимаш.
Всичко, което е вътре, тече; това, което не тече, подразбира се - не тече всичко, което е под това, което тече.
Трябва
да
допуснеш противоречието, за
да
можеш
да
разсъждаваш.
X е противоречието, искам
да
го определя.
Доказаното не може
да
се докаже и видимото не може
да
се види.
Вашият приятел може
да
се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица, във всички тези форми той върви, докато най-после дойде в една форма, която на вас ви е понятна - човешката.
Има известни положения, дето човек може
да
чувствува правилно само по известен начин.
Чувствата може
да
се проявят правилно само по известен начин.
В моралността, ако едно дете има една покрита кутия, учителят няма право
да
отвори кутията
да
види какво има вътре.
Щом аз съм учител, аз съм ясновидец, мога
да
видя през капака.
Когато вали дъжд, природата завие лицето,
да
се не намацат буквите.
Природата е написала толкова ситно някои неща, тъй ги е скрила, че ти трябва голям микроскоп, за
да
ги четеш.
Природата казва: „Аз боравя с малките пространства.“ Човек трябва
да
знае, че светът е един непреривен интензивен поток, и
да
има всичкото смирение
да
се учи винаги.
Красиво е човек
да
има онова будно съзнание, но не само кратко, а в дадения случай
да
знае кои образи са красиви.
Защото не всяка мисъл, която минава покрай нас, е правилна, пък може и
да
е чужда.
Трябва
да
различаваш доброто у
себе
си
и доброто у другите и
да
го приемаш, ако е добро.
Пък възможно е и лошите мисли аз
да
ги създавам.
Има начини чрез закона на интуицията
да
се дават знания.
Преди всичко трябва
да
развивате интуицията, пък после, след години може
да
се ползува- те от плода на тази интуиция.
Човек трябва
да
бъде буден, макар и
да
остави всичко
да
тече до него, но трябва
да
пази равновесие вътре.
Човек не трябва
да
се гризе, но
да
има разположение вътре, на душата
си
.
Здравословното състояние зависи от онази морална чистота.
Пред Бога човек трябва
да
бъде всякога чист,
да
отвори душата
си
пред невидимия свят, пред Бога, пред ангелите и пред хората.
Човек трябва
да
отвори душата
си
пред невидимия свят, за
да
може
да
обнови душата
си
.
Имате един приятел и между вас се ражда спор.
Ако той не може
да
ви изведе от това положение, значи има друг закон, който ви ръководи и двамата.
Ако не можете
да
се примирите, или във вас има една погрешка, или той не е на правата страна, или вие не сте на правата страна.
Две положения има, които могат
да
бъдат верни.
Защото ако хората ходят по Бога и не могат
да
изгладят малките работи, не зная какъв ще бъде този живот по Бога.
Най-напред ще видя разумен ли е той, ходи ли по Бога; съществуват ли тези три положения, всичко е вътре.
„Само Божията Любов носи пълния живот.“
Когато аз се радвам на всичко, това е конкретната идея за служене на Бога.
Сега аз ще ходя за Господа и се радвам, че мога
да
ходя.
“ Когато се случи
да
е кално и
да
не мога
да
мина през калта, тогава се възползувам от поканата.
Рече ли човек
да
служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия.
Когато се радвам, че мога
да
ходя, цялото тяло в мен се радва.
Благодарността седи в това, че ти
си
имал тази привилегия на радостта.
Благодарността е по-високо състояние на духа.
Благодарен може
да
е само разумният човек.
Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото
си
вършат работата и им плащат.
Най-напред човек
да
е благодарен.
То включва всички неща в
себе
си
.
Тази идея, която разбирате, без
да
ви я обясняват, тя е от Бога.
Тази идея, която наполовина трябва
да
се обясни, тя е на ближния.
Тази идея, която искате напълно
да
се докаже, тя е идея на личността.
Хората искат
да
си
обяснят някои работи.
По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам
да
говоря за него.
Духовният човек съдържа в
себе
си
религиозния, но религиозният човек трябва
да
учи духовното.
Вървиш по пътя, не
си
знаеш пътя.
Дойде ли светлината, може
да
намериш пътя.
Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда.
Към вас ще бъдат ли същите?
Десетте зърна, семенца, ако стоят в кутията, няма
да
се изменят.
Ако от дванадесет души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят?
Ако някой не може
да
влезе в къщата, защото е пораснал, нито вие сте виновни, нито той, нито вратата.
В света стават промени, за които ние се учудваме въпреки волята
си
.
Да
допуснем, че Бог е мярката, с която мерим.
Допуснете, че едната успоредна линия
си
има малка кривина, после пак върви успоредно на другата (фиг. 1).
И другата успоредна
си
има една малка кривина и пак върви успоредно.
Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната.
Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене.
Едновременно и кутията трябва
да
бъде правилна, и съдържанието
да
бъде добро.
X може
да
е равно на едно, X може
да
е равно на три и т.
Да
допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена.
Но този камък аз го зная, всичко е известно за мене.
(Кога е равна на единица?) - Душата е равна на всички душевни явления; всички функции се явяват в душата.
Да
допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви; вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката.
Как ще оправдаете това: от една страна, майка ви ви топли, от друга, ви туря студено.
Имате X плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа).
Щом се изважда, отношенията са чисто физически.
Нещата могат
да
се вадят само във физическия свят.
Едно изкуствено око може
да
го извадиш, същинското око може ли
да
го извадиш?
Щом нещата могат
да
се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения.
Всяко чувство, което може
да
се вади от сърцето и
да
се тури в сърцето, то не е органическо.
Мисъл, която може
да
се извади из ума ви и
да
се тури, и тя не спада към органическия свят.
Реалността не може
да
се вземе от човека.
Реалното може
да
изменя само своите отношения.
Никой не е в състояние нито
да
го извади, нито
да
го вкара.
Водата може
да
я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са положения само.
Реалното е делимо, без
да
се дели.
- Може ли
да
има умножение, без
да
се е умножило?
За
да
има умножение, трябва
да
има две неща.
Ако едно и две не може
да
съберете, може ли тогава
да
съберете едно и три?
Трябва
да
разбирате, че са разнородни величини.
Но по този закон, щом едно и две не може
да
съберете, и едно и три не може
да
съберете.
Човекът, който отива на небето, е невъзможно
да
краде.
И ако мине през тази врата, не можем
да
го обвиним, че е крал.
Ние казваме, че водата, която е минала през този тесен път, е филтрирана без никакви утайки.
Затова аз наричам страданията закон на филтриране.
А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението
си
, дето започвате
да
страдате, - трябва
да
се филтрирате.
Излезте някъде, вземете ново направление на живота
си
.
Три линии могат ли
да
бъдат успоредни?
Четири линии могат ли
да
бъдат успоредни?
Вие живеете зимно време, студено е, нямате обуща, дрехи и давате едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20 - 30 километри от вас.
Единият има възможност
да
устои на думата
си
.
Човекът с обущата има благоприятни условия
да
се развива, а другият - неговите условия на живот не му помагат.
Онзи, който е добре облечен, на него може
да
разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може
да
разчитате.
Това, което не можеш
да
направиш със сърцето
си
, направи го с ума.
Често вие се спъвате и казвате: „Това не мога
да
го направя.“ Защо?
По същество човек трябва
да
запази мира
си
и когато му дават, и когато му вземат всичко назад.
Той трябва
да
бъде радостен, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва
да
има предвид в душата
си
и
да
му даде нещо по-хубаво.
- „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва
да
се пази
да
не влезе в противоречие със
себе
си
, защото ще
си
създаде нещастия.
Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага.
Щом тръгна за небето, всички обиди трябва
да
забравя, защото онова е по-велико.
Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми.
Нека
си
седи там.
От учтивост трябва
да
мълча, от разумност, а не от закона на скръбта.
Ще
си
кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя.
А ако с това ще
си
уроня престижа
си
, тогава тази постъпка ще я изхвърля.
(Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва
да
се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува.
Законът е там: По възможност никой на никому не трябва съзнателно
да
причинява вреда.
Но има необходими страдания, които трябва
да
причините на човека, за
да
го изцерите.
За пример, изкълчил
си
крака, ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!
“ - Трябваше, като вървиш по пътя,
да
бъдеш много внимателен.
В морално отношение, за
да
бъде човек духовно богат и свободен, той не трябва
да
има почти никакви връзки, за
да
бъде свободен и свободно
да
се проявява.
Най- мъчното е човек
да
познава отношенията на невидимия свят, как са поставени работите там.
То е една максима.
Който не иска
да
влезе в противоречие, той трябва
да
мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде.
Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може
да
се изправи.
Ти, за
да
накараш една мечка
да
те обича, всеки ден трябва
да
я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката?
Защо
да
не я пуснеш в гората, тя сама
да
си
изкарва прехраната?
Правилото: Всички наши мисли, чувства и действия са направени здраво или не.
Законът е: Всяко нещо трябва
да
бъде абсолютно направено.
Човек трябва
да
яде с благодарност.
4.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
-
Да
му дам половината
си
богатство.
Когато служиш на Бога, ти не можеш
да
Му дадеш само половината от своето богатство.
Човек може
да
има и шест пръста.
Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече.
Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може
да
расте и се развива.
Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш.
Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят.
Когато дойде
да
служиш на ближния
си
, ще му дадеш половината
си
благо.
Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите
да
седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли?
Ако той иска
да
ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен.
Няма
да
се увеличат.
Ближният ти също трябва
да
познае, че има един човек, у когото Бог живее.
Той не трябва
да
се усъмни в тебе и
да
каже: какво ли намерение има този човек?
Ако аз дойда като един лекар при тебе,
да
не казваш, какво ли намерение има този човек?
- Няма
да
се увеличат.
Не, между ближния ми и мене трябва
да
има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки.
Когато аз направя нещо за ближния
си
, трябва
да
го направя за Бога, Който живее в тебе.
Служи така и ти на Господа в
себе
си
!
Следователно, казват за някого: той иска
да
се покаже.
И най-после, човек като се научи
да
служи и на ближния
си
, ще служи и на
себе
си
.
В “учението за смирение на
себе
си
” се иска най-голямото доказателство.
Когато някой човек иска
да
се покаже, то е отлична черта.
В това учение Бог се проявява в най-малката
си
форма.
Аз бих желал всеки човек
да
се покаже. Защо?
Най-мъчното учение в света, това е служенето на
себе
си
.
Най-първо, човечеството трябваше
да
започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на
себе
си
, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия
си
път, то започна с най-мъчното учение – служене на
себе
си
, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу.
Всеки човек трябва
да
покаже, че е жив.
И те казаха: не може
да
се служи на Бога.
Не, най-благородното учение е
да
служим на Бога и
да
съзнаваш, че
си
в един разумен свят и служиш на всички.
Всеки човек трябва
да
има стремеж
да
се покаже, в каквото и
да
е направление.
Под думата “служене на Бога” аз разбирам,
да
служиш на всички.
Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва
да
расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност
да
се развивам.” И след няколко години то дава плод.
Да
служиш на “ближния
си
”, разбирам,
да
служиш на половината свят, и
да
служиш на “
себе
си
”, разбирам -
да
служиш на една единица.
Някой казва: аз искам
да
служа на
себе
си
.
Добре, ще служиш на
себе
си
, но най-първо ще се научиш
да
служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител.
После ще отидеш при ближния
си
, той ще те учи, и най-после ще се учиш от
себе
си
.
Да
служиш на
себе
си
, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай
себе
си
!
И съвременните майки трябва
да
знаят, какво е написано по ръцете на техните деца.
Те казват: каквото Господ даде.
Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила.
На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв?
Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.
- То ще обича
да
поизлъгва малко.
Да
служиш на Бога, значи,
да
имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може
да
работи.
- Твоето дете ще обича
да
пооткрадва малко.
Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито
да
краде, нито
да
лъже.
-
Да
се опретне
да
изпере,
да
очисти,
да
изпреде,
да
изтъче тази вълна.
Да
, сега не може, но за в бъдеще ще може и
да
поизлъгва, и
да
пооткрадва.
И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има.
Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може
да
направи някому зло?
Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия.
Не, докато е в яйцето, нищо не може
да
направи, но като се измъти, ще покаже своето естество.
За такъв човек няма
да
има условия, от които
да
е лишен.
Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска
да
му каже: “Ти ще работиш върху
себе
си
, за
да
премахнеш тази склонност
да
поизлъгваш и
да
пооткраднеш.” Майката казва: ама не може
да
бъде това нещо!
При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на
себе
си
се създава характер.
Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може
да
ни даде такова дете, с такива лоши наклонности,
да
краде и
да
лъже.
Ти
си
един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва
да
създадеш своя характер, трябва
да
преобразиш този свят,
да
го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен.
Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му.
Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете?
Защото
си
го искахте.
Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на
себе
си
.
В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на
себе
си
.
Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в
себе
си
, после на ангелите и най-после ще влезем при
себе
си
, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света.
Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце,
да
го потупва всеки ден,
да
го праща
да
оре на нивата, или
да
го праща
да
пасе някому биволите и воловете.
Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по
себе
си
, ще изчезне.
Тогаз Христос им посочи ръцете
си
и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката
си
?
Да
, ще го видиш.
” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето
си
?
Ние, хората, сме много взискателни, искаме
да
дойде при нас някой ангел.
Вие казвате: аз искам
да
имам Божията Любов.
Благородно е това желание,
да
дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога?
Вие можете
да
имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас.
По какъв начин може
да
дойде един ангел у нас?
Ангелите няма
да
се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел
да
живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели.
Да
, аз мога
да
призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър.
И действително, няма по-хубаво нещо от това,
да
дойде един ангел
да
живее в тебе,
да
си
всякога бодър и весел, а когато искаш
да
проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос?
Да
кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа!
Няма нещо, което този ангел
да
не знае.
Като казвам, че в еди-коя
си
своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера.
Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае.
Трябва
да
си
кажа: в еди-коя
си
своя постъпка бях добър, но в еди-коя
си
не бях добър.
Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може
да
бъде добър, а някога не.
Не, разумно трябва
да
постъпваш в живота
си
.
Сега като проповядвам, че трябва
да
се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може
да
кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва
да
се даде за Бога, че трябва
да
се служи на Бога, ето: аз искам
да
следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава!
Да
, в него живее един ангел, затова е свят човек.
Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии.
Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва
да
му дам 10 000 лева?
Някой човек иска
да
бъде музикант.
Писано е, че ти имаш нужда от хляб.
Музикант, в пълен смисъл на думата, може
да
бъде само онзи, у когото живее един ангел.
В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб.
И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и
да
е смисъл, се дължи само на ангелите.
Но, ако ти вложиш в ума
си
мисълта, че аз трябва
да
те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти
си
на крив път.
Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без
да
го искаш.
Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли
да
ме заставиш
да
ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на
себе
си
.
Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди,
да
ти услужа сам, без
да
уроня твоите добри чувства, без
да
уроня твоя престиж.
Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма
да
подпише името
си
, но ще каже на своя ученик:”Ти
си
подпиши името, тази работа е твоя”!
- За
да
им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя.
Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха.
И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него!
В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше
да
става видим и невидим, и с която можеше
да
изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи.
”
Да
, тази глава е на ангела.
Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим.
Христос показва своята ръка на учениците
си
и казва: “Ще се научите
да
четете!
Такъв живот можеше
да
имаме само тогава, когато бъдем разумни.
” Некои искат
да
познаят Христа.
Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности
да
живеем и в другия свят.
Ние можем
да
бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите.
Христос, като дойде, ще ви покаже ръката
си
.
Когато говоря някой път, че ние можем
да
имаме съобщения с Бога, опасното за нас е,
да
не станем много фамилиарни.
Научихте ли се
да
четете на Христовата Ръка?
Щом се приближаваме към Бога, трябва
да
забравим всичко за света.
Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките
си
тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко.
Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората.
Ти
си
се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма
да
стане.
Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може
да
се прояви правилно, нормално, т.е.
Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!
разумно може
да
се прояви -
да
обичаш, без
да
се встрастяваш;
да
обичаш, без
да
ограничаваш!
Да
обичаш така, това значи,
да
даваш подтик на всяка душа
да
се повдига.
Когато хората изгубват любовта
си
- охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват.
Линията на сърцето и линията на ума требва
да
вървят паралелно, но в две противоположни посоки.
В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за
да
бъдат успоредни, трябва
да
вървят в една и съща посока, а в живата математика може
да
имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак
да
са успоредни.
Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти
си
разумен.
И тъй,
да
определим сега, какво означават двете линии на ръката.
Христос дойде в света, за
да
покаже на хората разумността, като им показа ръката
си
. Защо?
От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има.
Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице.
Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен.
Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “
Да
, ръката прави всичко!
” От тази ръка започват
да
се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш.
Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва
да
ограничи войната.
Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “
Да
, ръка!
Хората трябва
да
воюват, това е вярно, но как трябва
да
воюват?
Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва
да
бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде.
Онзи техник, като взема чука и започва
да
сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо.
Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва
да
бъде религията на хората в света.
Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва
да
отпушим тази ръка.
Сегашните хора казват, че трябва
да
има религия.
Прекарай през ръката
си
всичкото добро.
Не казвам, че не трябва
да
има религия, но преди
да
съществува религия, хората трябва
да
бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората.
Искаш
да
направиш едно добро, направи го!
Искаш
да
нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!
Искаш
да
направиш едно добро, но нямаш възможност за това.
И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта.
Ще ви кажа, как
да
го направите.
В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня.
Обаче, навикът й
да
проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала.
Казвам: много мъчно е
да
се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва
да
бъдат нашите съотношения към Бога.
Какво
да
прави?
Често ме запитват: кажете ни, как трябва
да
се служи на Бога?
Да
се служи на Бога, това и малките деца знаят.
Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва
да
обикаля от стол на стол,
да
проси, представяла
си
, че това са хора.
То не трябва
да
се доказва.
Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!
” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено.
По такъв начин тя напълва торбата
си
с брашно и
си
казва: “Е, изкарах прехраната
си
.” Така и вие направете някой път.
Турете в стаята
си
на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н.
Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората,
да
сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта
си
.
Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко.
Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го,
да
не я боли и се готви
да
тръгва.
Ако един човек може
да
остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън
да
даде някаква помощ.
Да
си
покажеш ръцете,
да
си
покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука.
Ако не може
да
остави на стола един лев, той и вън не ще може
да
даде никаква помощ.
Кой от вас не
си
е показал ръцете някому?
Той
си
натоварил лесно колата.
Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага
си
показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му.
После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво.
Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва
да
приложим.
Кой от вас не
си
е подавал ръката на своя приятел?
Обръща му вниманието
да
погледне нагоре.
За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде.
Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце.
От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства.
И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение.
С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи
си
колкото искаш!
Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката.
Да
си
подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света.
” – и
си
заминала.
Да
, всички хора
си
свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички.
Когато хората правят някакъв договор помежду
си
, те
си
подават ръка.
Значи, тя
си
плаща, като на доктор.
Когато се здрависват, също
си
подават ръка.
Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив.
Казва се в Евангелието, че Христос
си
е показал ръката.
Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката
си
, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми?
Да
си
подадеш ръката на един хиромантик, това значи,
да
прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще.
Той, от ръката ти ще познае, какъв човек
си
.
Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката
си
, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката.
Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли
да
имаме разумността поне на тази мечка?
Някои
си
стискат ръцете, защото тази книга трябва
да
бъде загърната, не всеки трябва
да
чете по нея.
Ние няма ли
да
имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който
да
се радваме и
да
проучваме неговото величие и дълбочина?
И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н.
Хайде
да
не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума!
Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва
да
се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога.
Тогава ще кажа: не трябва ли
да
имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко?
Не трябва ли
да
определим отношенията
си
към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни
да
ни помагат в нашето развитие?
Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога!
В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание.
Как трябва
да
им се отплатим?
Нека изучаваме всички науки, но заради Бога!
Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по
себе
си
, е една необходимост за проява на реалността.
Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва
да
си
ги насече и събере, де има мед
да
си
похапне, какво трябва
да
направим ние, за
да
изразим своята благодарност?
Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи.
Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката
да
си
хапне.
Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни!
Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение.
От там
да
започнем – от служенето на Бога.
- Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили.
Не може
да
има друго учение, което
да
разреши всички въпроси на земята.
И казвам: Ако се намерят само 12 души, които
да
възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как?
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина.
Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година,
да
обръща по един човек към Бога.
Тия, новообърнатите, от своя страна,
да
се наемат
да
обръщат всяка година по един човек към Бога.
Някой
си
добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята.
Тия, новообърнатите, от своя страна,
да
обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи.
Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи?
Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт.
Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога.
По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него.
Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година,
да
обръща по един човек към Бога.
Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда
да
се проявява.
Побутва го малко, но той не се мърда.
Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от
себе
си
, следователно - те нямат нужда
да
се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат
да
се проявяват.
Да
обърнеш един човек към Бога, значи
да
му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или
да
му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш.
Сега,
да
преведа това философско твърдение на един по-обикновен език.
Този българин
си
казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече.
Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които
да
го обърнат към Бога, в продължение на 29 години.
Има богати хора, които не искат
да
бъдат богати и има сиромаси, които не искат
да
бъдат сиромаси.
Защо сиромасите не искат
да
бъдат сиромаси?
Оставил се най-после,
да
става, каквото ще.
Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката
си
и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога!
Защото те считат богатството като едно благо в живота
си
.
” - Аз искам
да
живея според тази велика Истина на живота.
Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше
да
бъде положението на съвременния свят?
Овчарят, като видял мечката, хукнал
да
бяга.
Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек
да
служи на Бога и
да
пожертва всичко заради Него.
Възможно ли е всички хора
да
бъдат еднакво силни в света?
Тя влиза вътре, слага болния на земята и
си
излиза навън.
И то не само на думи, но и в ума
си
, и в сърцето
си
, и в душата
си
- ще мислим само за Бога.
По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос.
Овчарят след това се връща в колибата
си
и пита болния: как те носеше мечката?
Тогава няма
да
има никакъв спор.
- Трябва
да
станеш като мене болен, за
да
разбереш.
Аз, който дигам ръката
си
, няма
да
се спирам, но ще продължавам пътя
си
.
Да
, възможно е.
Онзи извор, който тече, няма какво
да
се спира.
И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората.
Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка,
да
имаме благородни чувства?
– Той
си
върви.
Хубаво е
да
мислим така, но същевременно, трябва
да
постъпваме и разумно.
– Той пак
си
върви.
Той казва: “Ако искаш
да
знаеш отде ида, намери извора ми!
Ако искаш
да
знаеш къде отивам, ела с мене!
това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог.
” Тъй че, който иска
да
знае отде ида,
да
отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска
да
знае, къде отивам,
да
дойде с мене.
Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки.
И тъй, аз ви казвам: поканват ви
да
отидете там, отдето сте дошли.
Той прави добро, без
да
има нужда от доброто.
Вашите домашни ви канят
да
се върнете, но не тъй, както на погребение.
Един мъртвец може
да
се пренесе от Германия в България, може
да
му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска
да
го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора.
Проявява своята разумност, без
да
има нужда от тази разумност.
Вие трябва
да
се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща
си
диплома
си
.
Хората Го славят, без
да
има нужда от тази слава.
Аз пък искам
да
излезете и
да
тръгнете в света тъй, както синът отива
да
се учи в странство.
Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо.
Този син, като свърши своите науки, връща се при баща
си
, в своя дом,
да
помага на ближните
си
.
В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за
да
се радват на всичко това, което Бог има.
Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години!
Те се радват на всички възможности в Бога.
Бог съдържа много велики блага в
себе
си
, но ние още не сме ги изпитали.
Време е
да
настане един обратен процес и
да
се върнем при домашните
си
.
Един ден, обаче, вие можете
да
опитате и тия блага, които ангелите имат.
Христос показал ръцете
си
на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце?
Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода.
” Понеже те не можаха
да
Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може
да
се измени, лицето може
да
се измени, но човешката ръка никога не се изменя.
Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода?
Ще се върнем дома
си
с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я
си
покажи дипломът!
Най-мъчно може
да
се измени човешката ръка.
– То значи,
да
живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден.
” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети
си
свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща
си
и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.
Време е, когато всеки от вас трябва
да
остави диплома на баща
си
, за
да
не се изгуби и
да
отиде
да
помага на ближните
си
.
Да
, но не се знае, колко време ще трае тази любов.
Някой ще каже: защо аз не мога
да
го видя?
Не можеш
да
го видиш!
“Горе ръцете” значи: хайде сега
да
те видим, какво
си
, колко струваш!
Виждането подразбира знание, будност на съзнанието.
Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна.
Как може ученият, под своя микроскоп,
да
вижда и най-малките бублечици?
И Христос показа на своите ученици ръцете
си
.
Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога
да
вярвам, че има в нея някакви микроби.
И ние трябва
да
покажем своята ръка.
Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш?
– Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума.
Да
покажем своята ръка, аз разбирам,
да
я покажем на онзи, който ни обича.
Следователно, има начини, чрез които ние можем
да
се доберем до онази, велика реалност в живота.
Да
покажем ръката
си
, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това
да
му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови
да
направим всичко, което Той иска от нас.
Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти
си
в будно или в сънно състояние, дали
си
учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост.
Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н.
Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и
да
е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност.
Но, понеже ние сме в движение, не можем
да
бъдем в постоянно съприкосновение с реалността.
Вие казвате: човек требва
да
има душа!
Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия.
Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат.
Сега у вас може
да
се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва
да
вървим по един прав път?
Ние можем
да
познаем човешката душа по човешкото сърце.
Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"?
Този път може
да
обикаля,
да
върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.
Да
обичаш човека, това значи, той
да
може
да
расте и
да
се развива под твоята обич.
И тъй, Христос показва ръката
си
на своите ученици и им казва: “Вие можете ли
да
четете?
Без любов не може
да
има растене и развиване.
И без мисъл пак не може
да
има растене и развиване.
Някой казва: защо трябва
да
обичам?
- За
да
растеш.
Защо трябва
да
раста?
Но какво означава човешката ръка сама по
себе
си
?
- За
да
се проявиш,
да
се пробуди съзнанието ти,
да
разбереш, защо
си
дошъл на този свят.
И тъй, Христос им показва ръцете
си
.
Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва
да
държи в
себе
си
великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко.
Вие разглеждали ли сте
си
ръцете, за
да
видите, че всички ръце не са еднакво устроени?
За човека не е достатъчно само
да
знае, какво е написано по тези линии, но
да
знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка,
да
разбира цялата й външна и вътрешна страна.
Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат
да
си
похапват,
да
си
попийват,
да
говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени.
Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.
критици, които не могат
да
видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли.
Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него.
Кой как го бутне, на всички отговаря.
Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва
да
бъде разумен критик.
Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни.
И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва
да
го говори от злорадство.
Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава.
Ние можем и трябва
да
бъдем благородни в отношенията
си
.
- За яденето му, защото всеки може
да
си
вземе от него.
Всеки от нас се стреми
да
живее един разумен и благороден живот.
На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма
да
намериш нито една погрешка.
И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му.
Всеки иска
да
се прояви.
Който влезе, кесията му се изпразни.
За него казват: много добър човек, но много скъпо продава.
Всеки иска
да
бъде учен,
да
бъде благороден.
Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека
си
вземат всички!
Вторият принцип е -
да
служиш на ближния
си
.
” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това.
След като се научиш
да
служиш на Бога, тогава ще се научиш
да
служиш и на ближния
си
.
Да
, може
да
е пресилено, но по някой път трябва
да
се направи едно преувеличение в нещата, за
да
се видят и проучат добре.
Представете
си
, че една муха кацне на ръката ми.
Някой път учените хора, когато искат
да
представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп.
Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата,
да
я хвана.
Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.
Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде -
да
я оставя на ръката
си
и
да
не я бутам.
Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма
да
употребя думата госпожица.
Тя ще
си
ходи по ръката ми и аз ще се радвам.
След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце.
Тази “леди” е благородна, красива, хубава.
Първо в мен се заражда едно желание -
да
стъпча това цветенце,
да
опитам силата
си
.
Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал.
Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда.
Заради Господа няма
да
го бутам.
Всички казват за нея, че е горда.
Друг път се приближа при някое дърво и взема
да
го чопля.
Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо?
Не, няма
да
го чопля, няма
да
чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода.
-
Да
вземат нещо от нейната красота.
Има една друга “леди”, но тя не е красива.
Какво мога
да
направя?
Като съзнава своята грозота, тя гледа
да
бъде добра, любезна с всички.
- Мога
да
го запуша, а мога и
да
го изчистя.
Казвам: грозната, за
да
балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за
да
пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта.
Тя казва: “Не искам
да
ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране.
През което място мина, всичко ще пречистя.
Разбира се, че щом съм богат няма
да
искам
да
зная хората, защото всеки ще се интересува
да
знае, какво има в моята каса.
Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа.
След това Господ казва: “Ти вече се научи
да
служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина.
Христос посочи ръката
си
на своите ученици.
Да
позная своя ближен, значи
да
позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен.
Следователно, както обичам
да
служа на Бога, така трябва
да
служа и на своя ближен.
-
Да
служиш на ближния
си
тъй, както и на
себе
си
.
5.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва
да
минете, са изгнили.
Какво трябва
да
правите тогава?
За предпочитане е десет години
да
чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото
да
минете през изгнилия мост и
да
намерите смъртта
си
.
Представете
си
, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи
да
влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми.
Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо
да
спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили.
Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново
да
работите, за
да
си
върнете вложените двеста хиляди лева.
Колко години трябва
да
работите, за
да
си
върнете тия пари?
Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват.
И след това години наред трябва
да
работят усилено,
да
изживеят ред терзания, за
да
възстановят загубата, която са претърпели.
Струва ли
си
за едно преходно желание
да
излага човек живота
си
на карта?
За
да
се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева.
Ще кажете, че човек трябва
да
живее.
Да
живее човек седем години в радост и
да
спечели двеста хиляди лева, това има смисъл.
Но
да
живее седем години в терзания, за
да
изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл.
Това значи
да
върви човек в правия път.
Само такива мисли и желания могат
да
се реализират.
Само такива мисли и желания са в състояние
да
усилят вярата на човека.
Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат
да
усилят вярата ви.
У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма
да
има.
Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма
да
сгреши.
Каквито противоречия и
да
срещате отвън, щом това чувство ви подсказва
да
започнете една работа, започнете я без страх и колебание.
Ако то не подсказва на човека
да
започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът.
Умът ще започне
да
съветва човека: „Започни тази книга.
Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално.
И след това втори път не помисляш
да
пишеш нещо.
Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер.
Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата.
Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности.
Той знае кого къде
да
пипне.
Докато застави човека
да
влезе в някакво предприятие или
да
започне някаква работа, той употребява всичкото
си
красноречие.
Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото
си
изкуство
да
му противодейства, докато той се провали.
Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват
да
се карат – отношенията им се развалят.
Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение.
Единият казва, че бобът трябва
да
се сее през март, за
да
стане по-добър.
Другият казва, че за
да
стане по-добър, бобът трябва
да
се сее през април.
Опитът разрешава въпросите, а не спорът.
Според законите на Природата всякога може
да
се сее.
Ако времето не позволява
да
се сее на физическия свят, то позволява
да
се сее в Духовния или в Умствения свят.
– През всички знакове.
Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре.
Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре.
Значи както не може
да
се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време.
Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му
да
куца.
Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант
да
свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва
да
им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат.
– Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала
да
го хвали за голямото му изкуство.
Защото петелът държал в устата
си
парче сирене.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал
да
кукурига: отворил устата
си
и сиренето паднало на земята.
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти
си
голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала
да
го хвали с цел и този път
да
вземе сиренето му.
Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето
си
и след това започнал
да
кукурига.
Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много
си
поумнял.“ – „
Да
, добре научих урока, който ми предаде.
Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой
да
ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата
си
парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата
си
, за която ви хвалят.
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще
си
замине.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа.
– Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията
си
, и ближните му ще се ползват.
Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала
да
му каже, че трябва
да
има повече сирене, че и той
да
си
хапне, и за нея
да
остане малко.
Това е свободно тълкуване на баснята с цел
да
се примирят противоречията.
Следователно, каквито и
да
бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва
да
имат предвид, че от благата им трябва
да
се ползват и техните ближни.
Сега от всички се иска
да
изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за
да
разберете отде произтичат противоречията и
да
можете
да
се справяте с тях.
Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене.
НАГОРЕ