НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
235
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
235
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Символи в природата / Живите символи в природата
,
МОК
, София, 13.12.1925г.,
езика
си
.
Копие, с което не можете
да
воювате, копие ли е?
Копието може
да
се превърне в перо.
Питам тогава: перо, с което не можете
да
пишете, перо ли е?
Чук, с който не можете
да
чупите камъни, чук ли е?
Свещ, с която не можете
да
си
служите, свещ ли е?
Книга, от която нищо не можете
да
научите, книга ли е?
Каква книга е тази, от която хората нищо не могат
да
научат?
Тази книга трябва
да
се разкъса и
да
се употреби за увиване на халва.
Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат
да
се уподобят известни човешки състояния, за
да
се използват за работа.
В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може
да
се чете.
Понякога представлява празна чаша, в която може
да
се налива някакво съдържание.
Каквото и
да
представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите
да
придобият нещо от неговото състояние.
Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава
да
повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета?
Каква свещ е тази, при която могат
да
се четат едни и същи работи?
На всеки ум Природата е дала специална работа.
От всеки ум тя иска
да
роди нещо ново, нещо особено.
Не се стремете
да
създадете нещо, което друг някой е създал.
Природата не търпи еднообразие.
Всеки човек трябва
да
бъде разнообразен, оригинален и гениален за
себе
си
, а не за хората.
На гръцки език думата гениус означава раждане.
Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата.
За
да
се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва
да
влизат нови струи, нови течения.
Това може
да
се постигне чрез изучаване на символите в Природата.
Всеки символ, с който Природата
си
служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване.
Като знаят това, лекарите използват силите на Природата за лекуване на някои болести.
Каквито природни символи и
да
се използват за лекуване на болни, целта е чрез тях
да
се отвлече вниманието на болния от болестта, на която той напълно се е поддал.
Апатичният човек, който е изгубил смисъла на живота, може
да
се възвърне към живот, като го поставят на един планински връх, който се спуща с голям отвес надолу.
Положението, в което този човек се намира, стимулира енергиите в организма му, и той слиза между другарите
си
обновен.
Състоянието, което ще преживее на върха, ще го застави
да
мисли,
да
търси път как по-лесно и безопасно
да
слезе от стръмния връх.
Ако дадете копие или чук в ръката на болния, с копието той ще се защитава, а с чука ще започне
да
работи, ще го дига и слага, вследствие на което ще подобри състоянието на своя организъм.
Сега, ако всички изброени предмети трябва
да
се подарят, запитайте се кой какъв предмет би желал
да
има.
Ако на някого подарят копие, за какво ще го използва?
Копието може
да
се превърне в перо за писане.
Всички предмети, всички символи, с които Природата
си
служи, са живи, вследствие на което могат
да
се трансформират.
Само мъртвите неща не могат
да
се видоизменят.
Ако някой ви подари мъртво копие, то ще
си
остане само копие, за нищо друго не можете
да
го използвате.
Живо ли е копието, много нещо може
да
излезе от него.
От живото копие военният може
да
направи перо и
да
стане учен.
Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне?
От ръцете на зидаря живият чук може
да
мине в ръцете на скулптора.
С какво можете
да
заместите книгата?
Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта
си
човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними.
Като знаете всичко това, вие можете
да
свържете тия символи в едно,
да
създадете от тях нещо цяло.
Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила.
Както виждате, вие можете
да
превеждате символите в Природата и
да
образувате от тях ребуси или
да
развивате цели разкази.
Нека някой от вас се опита
да
състави един разказ от седемте символа.
Природата
си
служи с ред красиви символи, които съвременната наука може
да
използва в своята работа и
да
ги приложи в живота.
За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа.
Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в
себе
си
, който от нищо
да
не се засяга.
Изворите на вашия идеал трябва
да
бъдат толкова високо поставени, че нищо
да
не може
да
ги размъти.
В пътя на своето движение водите на вашия извор могат
да
се размътват, но главата на извора трябва
да
остане винаги чиста.
Вътрешно изворът не трябва
да
се размътва.
Същото може
да
се каже и за вашата свещ.
През каквито бури и ветрове
да
минавате, вашата свещ не трябва
да
изгасва.
Слабата светлина всеки може
да
изгаси, но силната – никой.
С други думи казано: обикновената мисъл всеки може
да
заличи, но необикновената никой не е в състояние
да
изгаси.
На какво може
да
се уподоби чукът?
Човешката ръка пък символизира волята.
Ето защо всеки трябва
да
знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора.
Природата не позволява това.
В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва
да
работи.
Желанието у човека
да
работи,
да
се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието.
На паразитното състояние не трябва
да
му давате никаква възможност
да
расте у вас – туй значи, българинът, като приложи този закон.
(втори вариант)
Един паразитен навик или една мисъл в
себе
си
– ще я смачкаш, няма
да
я унищожиш, но
да
не й даваш възможност втори път
да
расте.
(втори вариант)
Да
си
остане тъй, както
си
е.
(втори вариант)
Защо едно паразитно състояние трябва
да
се избягва?
(втори вариант)
Понеже паразитизмът, тези течения, които влизат в човешката душа, опорочават благородните чувства и способности в човека – спират всеки прогрес, щом се зароди каквото и
да
е желание
да
се ползвате от някого.
(втори вариант)
Най-първо човек трябва
да
постави своите способности и чувства
да
работи: туй, което природата е дала на човека, трябва
да
го тури всичко в действие.
(втори вариант)
И след туй ще дойдеш в съприкосновение с други разумни същества и ще кажат: дайте ход на тази енергия.
(втори вариант)
Когато свърша една работа и дойда в контакт с други, вече могат
да
ми услужват.
(втори вариант)
Учените хора от една професия идват във връзка.
(втори вариант)
Един химик идва във връзка с друг химик, и двамата работят, разменят мисли, помагат
си
един друг.
(втори вариант)
Тъй е с астрономите, математиците, всички работят и всеки може
да
подпомогне, тъй е и в духовния живот.
(втори вариант)
Същият закон трябва
да
спазвате.
(втори вариант)
Тогава ще дойде една обмяна: едновременно,
да
кажем, седем души сте, ако ви дам едно копие, веднага ще се роди един спор на кого
да
се падне.
(втори вариант)
Трябва
да
хвърляте жребий.
(втори вариант)
Но ако на едного дам светилника, на другиго – чука, на третия – чашата, на другия – книгата, копието, ще ли има спор?
(втори вариант)
Следователно в дадения случай, ако имаш една идея, която не можеш
да
разрешиш, някой държи копието, ти ще хванеш чука.
(втори вариант)
Онзи с копието, като е воювал, ще дойде
да
помага.
(втори вариант)
И двамата могат
да
си
помагат.
(втори вариант)
В туй съответствие ще се стремите
да
опознавате човешките души.
(втори вариант)
Например вие страдате, често имате някое неразположение на духа.
(втори вариант)
Не можете
да
разрешите трудното положение, в което се намирате, но същевременно тези трудни задачи в живота у всички хора ги има.
(втори вариант)
Тогава едновременно с мъчнотиите, които претърпявате, трябва
да
влизате в мъчнотиите на всички хора,
да
участвате.
(втори вариант)
И в науката, щом влезнете, и във всяка една област вие влизате вече във връзка с всички онези хора, които действат в тази посока.
(втори вариант)
И като работите самостойно, вие във вашите допирни точки ще
си
помагате.
(втори вариант)
Само при такова едно разбиране може
да
се роди вътрешното хармонично разбиране на великия закон, който съществува в органическия свят.
(втори вариант)
И само по този начин човек може
да
пази енергиите
си
,
да
ги не изразходва напразно.
(втори вариант)
Ама един човек, който не знае как
да
употребява езика
си
, има ли копие?
(втори вариант)
Сега някой казва: „Аз имам копие." Ако вие имате едно перо, с което не можете
да
пишете, перо ли е то?
(втори вариант)
Ако имате копие, с което не можете
да
воювате, копие ли е това?
(втори вариант)
Чук, с който не можете
да
трошите камъни, чук ли е това?
(втори вариант)
Ако имате свещ, с която не може
да
си
светите, свещ ли е това?
(втори вариант)
Или книга, от която нищо не може
да
научите, книга ли е?
(втори вариант)
Това е сега аналогия, това са символи.
(втори вариант)
Ако вие имате сега едно състояние, което мяза на книга, ако ти
си
една отворена книга, и хората нищо не могат
да
четат, книга ли
си
?
(втори вариант)
Не
си
.
(втори вариант)
Тя е някоя халваджийска книга, в която само халва може
да
се увива.
(втори вариант)
Ама аз имам ум, мога
да
мисля.
(втори вариант)
Не, в природата всеки човек, който има ум, той
си
има специална работа и всеки един ум в природата е произлязъл
да
роди нещо ново.
(втори вариант)
Не се стремете
да
родите нещо, както другите искат.
(втори вариант)
Вие може
да
бъдете гениален само за
себе
си
.
(втори вариант)
Не се знае доколко хората могат
да
оценят дали някой човек е гениален.
(втори вариант)
Че той всичко твори, нали?
(втори вариант)
(''Гениус – раждане.
(втори вариант)
Оттам произлиза „инженер".'') Гений – който постоянно ражда.
(втори вариант)
Геният ражда, а инженерът обвива нещата, опакова ги.
(втори вариант)
У всички ви трябва
да
се заражда едно желание, през празното време
да
се занимавате със символите на живата природа.
(втори вариант)
Тези са едни съчетания, както съм ги извадил от живата природа.
(втори вариант)
Ще се занимавате със символите на живата природа.
(втори вариант)
Тези символи ще внесат винаги една нова струя в ума ви, ще ви дават обнова.
(втори вариант)
Например вземете някой път – лекари лекуват някой болен, не дават никаква свещ
да
има, без светлина при нервните болести изобщо.
(втори вариант)
При някои случаи, при известни болни лекарите забраняват
да
се отваря книга.
(втори вариант)
Казват, не трябва
да
чете.
(втори вариант)
А има болести, които могат
да
се лекуват чрез книгите.
(втори вариант)
Има болести, които могат
да
се лекуват с чука, има болести, които могат
да
се лекуват с копие.
(втори вариант)
Онзи болният човек е в едно пасивно състояние и ако в него ти можеш чрез копието
да
произведеш едно стряскване, понеже болните хора се съсредоточават, но като покажеш копието, този човек
да
се забрави, че е болен, този човек може
да
стане от леглото и
да
оздравее.
(втори вариант)
Живата природа е създала всички свои символи, с които лекува хората.
(втори вариант)
Апатичният човек, ако някой път изгубите смисъла в живота, че нищо не ви радва, нищо не ви интересува, ако ви заведат в някое планинско място, където скалите са отвесни – имат най-страшно положение, и ви поставят на някоя канара между чукари, веднага вие ще се стимулирате, ще почнете
да
мислите тъй хубаво, че като слезнете от тези два върха, ще се върнете при другарите
си
обновен. Защо?
(втори вариант)
Вие сте се занимавали с разрешаване на една велика задача, как
да
слезнете от високия чукар долу.
(втори вариант)
Когато онзи противник иска
да
порази своя противник, нагоре ли отива или надолу слиза?
(втори вариант)
Надолу. Изобщо с изключение на свещника – само нейният пламък отива нагоре, всички други, изобщо чешмата, техните действия са все обратни.
(втори вариант)
Тази вечер, ако туй е подарък, кое бихте
си
избрали?
(втори вариант)
Защото копието може
да
го направите перо.
(втори вариант)
В какво може
да
еволюира копието – в перо.
(втори вариант)
То е живо копие, значи може
да
еволюира.
(втори вариант)
Чукът в какво може
да
еволюира.
(втори вариант)
Еволюция има във всички тези символи, може
да
се видоизменят.
(втори вариант)
Туй в мъртвите копия не може
да
се измени, но в живите копия може.
(втори вариант)
Значи военният може
да
стане учен, с копието
си
може
да
пише.
(втори вариант)
А зидарят с чука
си
какво може
да
стане?
(втори вариант)
В какво може
да
еволюира този чук?
(втори вариант)
(''Скулптор''.) А чашата на какво може
да
се обърне?
(втори вариант)
Ще ги оставим неразрешени, вие
да
ги разрешите.
(втори вариант)
Сега кой е най-силният символ от всичките според вас?
(втори вариант)
(''Светилникът, книгата.'') Книгата още в какво може
да
еволюира тя?
(втори вариант)
Книгата може
да
се превърне на памет.
(втори вариант)
Значи, когато човешкият ум мисли, неговата мисъл може
да
се запечата върху книгата, върху паметта, а пък с копието може
да
воюваш, а може и
да
напишеш, то е перото.
(втори вариант)
С копието на тази книга може
да
напишеш.
(втори вариант)
Тя придава жизнени енергии.
(втори вариант)
Те са хубави ребуси.
(втори вариант)
Ще започнете с такива изкуствени, но със символите, които съществуват, ще ги превърнете.
(втори вариант)
(''Една тема може
да
се направи от тях.'') Кой от вас би направил една тема?
(втори вариант)
Това са все символи, криво разбрани символи.
(втори вариант)
Когато хората се бият, това са символи.
(втори вариант)
Един ден хората ще дойдат до едно споразумение,
да
знаят, че и без бой може.
(втори вариант)
Може
да
се превърне боят в нещо по-красиво.
(втори вариант)
Сега в съвременната наука ще създадете онези красиви символи, трябва
да
има нещо силно, което
да
стимулира човека.
(втори вариант)
Трябва човек
да
има идеал, който
да
не се засяга, светът
да
не може
да
повлияе.
(втори вариант)
Тези извори трябва
да
бъдат толкова високо и толкова дълбоки, никога
да
не се размъщат.
(втори вариант)
Отвън може, като мине границите на извора,
да
се размъти.
(втори вариант)
Но вътре изворът трябва
да
бъде чист.
(втори вариант)
При това свещите ви трябва
да
бъдат такива, че никой
да
не може
да
ги изгаси.
(втори вариант)
Значи обикновената мисъл всеки може
да
изгаси.
(втори вариант)
Ръката е чукът, тогава вашият чук никога не трябва
да
ходи в чужди хора.
(втори вариант)
Живият чук в природата назаем не се дава.
(втори вариант)
Той може
да
помага на другите хора.
(втори вариант)
Чукът е символ на човешката воля.
(втори вариант)
Както виждате този чук, тъй както е направен, той става буквата „а".
(втори вариант)
„А" е символ на онази първоначална творческа сила, с която човек започва.
(втори вариант)
Желанието
да
се проявява.
(втори вариант)
Като се каже словото, чукът дойде
да
работи.
(втори вариант)
Тогава по категория кой символ е най-близко до ябълката – чешмата.
(втори вариант)
(''Чашата, светилникът.'') Сестра Цветка, можете ли
да
съпоставите тези символи в един кръг,
да
ги турите хармонично?
(втори вариант)
Да
видим как ще ги разпределите като художничка.
(втори вариант)
Да
кажем, направиш една декорация, как ще ги туриш вътре в кръга?
(втори вариант)
Да
бъде приятно, всеки, като ги види,
да
го привлече
да
купи картината.
(втори вариант)
Тъй ще
си
представите, че изнасяте туй на изложба, за
да
се хареса.
(втори вариант)
Вие
си
ги запомнете тези чукове, цяла седмица ще мислите за тях.
(втори вариант)
Мен ми трябват седем седмици по една лекция
да
държа върху копието, чука и т.н.
(втори вариант)
Това са все ред сили в природата, които работят.
(втори вариант)
Копието е сила, чукът, чашата, светилникът, всички.
(втори вариант)
Това са символи, форми, начини, чрез които живата природа работи.
(втори вариант)
Като почне
да
вниква,
да
свързва, тези символи оживеят.
(втори вариант)
Да
ги съчетае в
себе
си
, че тези сили са у него самия – веднага ще се отвори един широк свят.
(втори вариант)
Картината, ако стане сполучлива, може
да
се направи хубаво,
да
се закачи.
(втори вариант)
Чешмата може
да
се направи хубаво.
(втори вариант)
Виждали ли сте български чешми?
(втори вариант)
Сега аз ви правя по един подарък на всички ви – и копие ви давам, и чук, и свещ, и всичко.
(втори вариант)
На всекиго давам но един комплект, и всеки ще
си
тури комплекта вътре в куфарчето.
(втори вариант)
Ще
си
вземете комплекта и ще
си
идете дома.
(втори вариант)
За една седмица вие ги отваряйте и ги разглеждайте тези символи и вижте какви идеи, нови съчетания ще ви хрумват.
(втори вариант)
Всеки ден като ги отваряте, какво съчетание, фантастични идеи ще ви хрумнат, каквото и
да
бъде – запишете го.
(втори вариант)
Защото някой път, като напишете нещо, първоначално вижда ви се гениално.
(втори вариант)
След един месец виждате го по-просто.
(втори вариант)
Напишеш, мислиш го съвсем просто, отворите го след една седмица -вижда ви се, че то не било тъй просто.
(втори вариант)
Колкото време минава, това нещо става още по-красиво.
(втори вариант)
Човек не може веднага
да
оцени хубавите неща.
(втори вариант)
Кой знае
да
рисува добре?
(втори вариант)
Сега ще забележите, ще намерите – тези символи съответстват на известни състояния на човешката душа.
(втори вариант)
Нарисувай чаша за пиене на вода.
(втори вариант)
В кои планети могат
да
се наместят?
(втори вариант)
Чукът е направен
да
троши камъни, може случайно
да
попадне и по главата на някой човек, но то случайно.
(втори вариант)
Светилника къде може
да
го турите?
(втори вариант)
Чука, знайте, много мъчно може
да
го наместим.
(втори вариант)
Сега
да
дойдем до чашата, къде можем
да
я наместим?
(втори вариант)
(Свещта ние можем
да
я представим на Слънцето.)
Да
.
(втори вариант)
(А книгата – на Меркурий.)
Да
. Чукът?
(втори вариант)
(Той мята стрели.) Значи служи
си
той със стрели.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие имате едно желание.
(втори вариант)
Числото две,
да
кажем, което е нито стрела, то ще е чук, желанието вътре.
(втори вариант)
Вие трябва
да
го класифицирате към някоя категория.
(втори вариант)
Символистика в природата.
(втори вариант)
Щом се намерите в дадена местност –
да
се ориентирате,
да
знаете какво положение
да
вземете в природата,
да
се нагласите спрямо всички нейни течения.
(втори вариант)
Ако тази чешма вие не можете
да
я турите на мястото, ще се измени вашата мисъл, ще стане една дифлексия.
(втори вариант)
Сега например онези от вас, които изучават астрология, този закон трябва
да
спазвате спрямо звездите.
(втори вариант)
Веднага трябва
да
се ориентирате на какво съответства тази фигура, а може
да
има уподобление на някое животно, на някое копие.
(втори вариант)
Задава се сега въпросът, каква е била целта на природата, когато тя е създала ябълките.
(втори вариант)
Разбира се, в нищо няма
да
бъдете виновни, понеже тя е една далечна идея, над която в миналото някога природата е работила.
(втори вариант)
Сега човек трябва
да
се стреми
да
разкрие какво се крие в тази форма.
(втори вариант)
Тъй както аз наредих тези символи, има известен план, известно съчетание.
(втори вариант)
Значи най-първо, за
да
върнете своята свобода, вие трябва
да
имате копие.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете как
да
го употребявате.
(втори вариант)
Но след като извоювате своята свобода, вие трябва
да
имате един чук,
да
знаете как
да
градите,
да
се оградите наоколо.
(втори вариант)
Туй показва онази алхимическа сила, с която вие може
да
се справите,
да
наместите нещата на мястото.
(втори вариант)
Тоест чукът е сила, която има
да
борави с неорганически и полуорганически вещества.
(втори вариант)
А копието – с него вие ще боравите против живот, по-нисш от вашия, за
да
се браните.
(втори вариант)
Питам сега, вие вашето копие можете ли
да
го употребявате против въшките?
(втори вариант)
Защо например българинът взема въшката между двата
си
нокъта?
(втори вариант)
Значи какво иска българинът
да
каже?
(втори вариант)
Той казва на въшката тъй: ти не трябва
да
бъдеш паразитно същество, а трябва
да
вършиш някаква работа.
(втори вариант)
Той разваля тази форма, спитява я, за
да
се освободите от едно паразитно състояние – философията е там.
(втори вариант)
Туй паразитно състояние в
себе
си
ще му дадете само едно измерение.
(втори вариант)
Туй измерение
да
няма никаква дебелина.
(втори вариант)
2.
Перпендикулярът на живота
,
ООК
, София, 16.12.1925г.,
Четоха се темите: „Защо трябва
да
се радва човек?
Сега ще задам няколко въпроса на младите, които изучават геометрия.
- (Успоредни линии са тези, които се пресичат някъде в безкрайността.
Или две линии са успоредни помежду
си
, когато имат еднакво разстояние по цялата
си
дължина.)
Ние се обръщаме към геометрията, понеже природата говори с прави и криви линии и с разни геометрически фигури.
Тези неща съставляват език на разумната природа.
Например правата линия АВ означава пътя, който едно тяло може
да
измине, а същевременно може
да
означава пътя на известна сила, както и връзка между две разумни същества.
Тези същества имат връзка помежду
си
, но отношения още нямат.
Сега
да
вземем триъгълника АВС и
да
удължаваме двете му страни АВ и АС.
Колкото и
да
удължаваме страните АВ и АС, третата страна ВС няма
да
се измени.
Следователно, колкото и
да
удължаваме двете страни на триъгълника, той няма
да
се измени по големина, защото третата страна не се удължава.
За
да
стане органическо проявление, и трите страни на триъгълника трябва едновременно
да
се удължават.
Значи, за
да
се измени големината на триъгълника, растенето трябва
да
става отвътре навън.
По аналогия на това положение в триъгълника, който не се изменя, казваме, че и човек няма
да
се измени.
Щом се удължават само страните АВ и АС, а страната ВС не се изменя, и човек не се изменя, понеже причините, които стимулират страните АВ и АС и ги карат
да
се увеличават, са чисто физически, или механически.
Например ако някой човек учи с цел
да
се прехранва или
да
стане учен човек, а не за някаква по-велика идея, причината, която стимулира ума в дадения случай, е външна, механическа.
Ако този човек влиза в някое религиозно общество и ходи на църква, проповядва и то с единствената цел
да
преживее добре, тогава и сърцето му се развива по чисто външни и механически причини.
Това растене на сърцето показва, че чувствата на този човек не се развиват под подтика на някакъв дълбок принцип или от някакъв велик стремеж на неговата душа
да
служи на Бога.
Следователно
да
се прояви човек в пълнота, в него едновременно трябва
да
се увеличат и умът, и сърцето, и волята.
Да
расте човек външно и
да
разбира външния живот, това още не подразбира истински живот.
И тя
си
доставя храна, прави
си
гнездо, снася яйца, отглежда малките
си
- всичко прави сама.
Ако човек учи с единствената цел
да
свърши университет,
да
заеме някаква служба и
да
се прехранва, така учи и птичката.
И тя следва университет и тя придобива познания; и всичко това използува, за
да
се прехрани.
Когато някой ловец се готви
да
стреля срещу птичката, тя предчувства това и избягва.
Значи и птичката като човека има някакво съзнание в
себе
си
.
Обаче разликата между хората и животните се заключава в това, че хората имат възможности, условия в
себе
си
да
растат в три измерения, а животните - само в две измерения.
И затова, колкото и
да
расте човек на височина, умът му не се изменя в зависимост от ръста.
Казвам: Перпендикулярът между две успоредни линии представлява абсолютна мярка, с която можем
да
мерим отношенията към своите ближни.
За изяснение на тези положения учените
си
служат с научен език, с научни термини.
Те казват: „Когато перпендикулярът между две успоредни линии се изменя, и отношението между успоредните се изменя." Тези принципи са живи, те имат своето приложение, както в живата природа, така и в живота.
Следователно, ако вашият перпендикуляр при всички условия на живота ви остава един и същ, т.е.
Линиите АВ и БС, които представляват разумността, трябва вечно
да
се продължават, но перпендикулярът между тях не трябва
да
се изменя.
Спазва ли се този принцип, тогава и отношенията между хората на земята ще бъдат правилни.
Живее ли човек по този закон, и линиите на лицето му ще бъдат правилни.
Кривне ли той в пътя
си
от този закон, и линиите на лицето, както и на цялото му тяло се деформират: очите, носът, веждите, ушите, пръстите се изкривяват.
Ако разглеждате човека внимателно, ще видите, че във физическо отношение той има много дефекти, които отговарят на някаква вътрешна неправилност в него.
И в най-красивия мъж, и в най-красивата жена все ще забележите някаква асиметрия.
Хората не са тъй красиви, както изглеждат на пръв поглед.
Ако линиите на едната страна на лицето им са правилни, симетрични, линиите на другата страна не са симетрични. Защо?
Този перпендикуляр е абсолютна мярка, с която трябва
да
си
служим.
Тази мярка не е еднаква за всички хора.
Питам: Ако успоредните линии АВ и ОС са силови линии, еднакво дълги, трябва ли
да
бъдат те и еднакво широки?
- По-дълбоката река ще има повече вода от плитката.
Устните, веждите, носът, очите, ушите на човека представляват известни символи, които той трябва
да
изучава и разбира.
Ако някой човек в ред съществувания е живял правилен, нормален живот, и зряла възраст
да
достигне, той пак ще има правилни вежди, които ще са признак на трезв ум и разсъдителност.
Според закона на съответствието, стане ли някаква промяна във веждите на човека, ще стане промяна и в неговите клепачи, очи, даже и в неговите устни.
Когато човек се развива нормално, най-малката промяна в някоя част от тялото му, трябва
да
предизвика промяна и във всички останали органи.
Стане ли някаква промяна в една от добродетелите на човека, трябва
да
стане промяна и в останалите добродетели.
Увеличи ли се известен орган повече, отколкото трябва, той се нуждае от повече храна, а това е в ущърб на общата икономия в организма.
Когато човек слиза на земята, невидимият свят точно математически предвижда големината на всички негови удове, а съответно на това и храната, която му е нужна.
Преди още
да
е дошъл на земята, невидимият свят е създал за всеки човек проект, план, който той напълно трябва
да
реализира на земята.
Ако някой човек увеличи например черния дроб и жлъчката
си
повече от нормалната големина за него, той ще има желание
да
се храни с тестени работи, ще иска повече тлъстини, масла и ако няма средства
да
си
ги достави, ще се намери пред ред противоречия и ще страда.
Черният дроб, стомахът, жлъчката представляват народ с повече от сто милиона жители, които настояват пред господаря
си
и казват: „Ние искаме храна, работа искаме!
Ти
си
длъжен
да
ни я доставиш!
" Не можете ли
да
им доставите необходимата храна, вие ще
си
създадете ред неприятности и страдания.
Човек трябва
да
живее съзнателно,
да
гледа на своите удове като на разумни същества, които не изпълняват само физически функции, но и други, по-високи служби, каквито съвременните физиолози не подозират.
Дойде ли някаква скръб за човека, една стрела пронизва сърцето му, отдето започват
да
излизат пламъци.
Дървото се съвзема от тази кръв и започва
да
се развива правилно.
Животът на това дърво сега пулсира по-усилено и се изявява във вид на огнени пламъци.
И в заключение тази скръб събужда благородни желания и чувства в човека и той започва
да
се радва.
Защо хората не искат
да
страдат?
Докато не те мушнат в сърцето, няма
да
имаш никаква радост.
Когато невидимият свят изпраща страдания на хората за тяхното повдигане, той знае де и как
да
мушка.
Обаче, когато хората сами
си
създават страдания, те не знаят де и как
да
мушкат.
Мушни човека в сърцето, че
да
излезе от него бяла светлина.
Ние искаме
да
схващате дълбокия смисъл на живота,
да
си
обяснявате всички прояви и явления от гледището на живата математика, на живата наука, чрез която, като примирявате противоречията,
да
можете разумно
да
използвате силите на природата.
Дойде ли скръбта, използвайте я така, че тя
да
произведе бяла светлина в сърцата ви.
За
да
се домогнете до тази светлина, трябва
да
държите в ума
си
идеята за перпендикуляра на живота, който при всички условия
да
остава неизменен.
Тъй щото, каквото и
да
се случва в живота ви, знайте,че перпендикулярът на живота е Бог, който никога не се изменя.
Ангелите и хората са две еволюции, определени от Бога
да
вървят успоредно във великия живот на Битието.
Щом Бог, перпендикулярът на живота в някой човек, не се изменя, той ще знае за
себе
си
, че е разумно същество, свързано с други по-разумни от него същества.
Страда ли човек, ще знае, че с него заедно страдат още хиляди същества; той не е сам в страданията
си
.
Който не иска
да
страда, той не разбира смисъла на страданията.
Ако не искаш
да
страдаш, ще се заемеш за работа, та едновременно с премахването на своите страдания
да
отнемеш страданията и на ония хиляди души, които страдат заедно с тебе.
Никой не живее за
себе
си
.
Външно ние живеем за
себе
си
като души, но според закона на еволюцията ние сме свързани едни за други, вследствие на което трябва
да
спазваме помежду
си
добри, хармонични отношения.
Някой казва: „Аз не се интересувам от еди-кого
си
, нищо не искам
да
зная за него." - Това не е никаква философия, нито религия, нито разумност, нито човещина.
Кажеш ли за някой човек, че не искаш
да
знаеш за него, друг пък ще каже същото за тебе и т. н.
Ако намираш, че някой човек е лош, не го отблъсквай от
себе
си
, но се заинтересувай, защо е лош, коя е причината, дето този човек се проявява така.
Не бягай от нея, но спри се малко, помисли защо е станала мечка, при какви условия на своя живот тя е турила на гърба
си
тази козина.
Казваш: „Няма какво
да
се занимавам с мечката, а ще хукна
да
бягам от нея." Ако човек не може
да
разбере една мечка, той нищо друго не може
да
разбере.
Тя е една от буквите на азбуката, с която живата природа
си
служи.
Мечката е постоянна в чувствата
си
, но същевременно и много отмъстителна.
Тя е същество, което никога не забравя обидата, която някой й е нанесъл.
Чувствата й са толкова интензивни, че тя не може
да
се владее.
Като пораснало, тя го продала.
Купил го един мечкар, който започнал
да
го разиграва.
След време циганката срещнала на улицата една голяма мечка, която веднага се приближила към нея, легнала пред краката й и започнала
да
ги лиже.
В първия момент циганката не разбрала какво става, но като видяла мечкаря, спомнила
си
, че тази мечка е някогашното мече, което тя му продала.
С лизането на краката й мечката искала
да
изрази своята благодарност към циганката, задето тя някога й давала по малко млекце.
Също така и хората, които наричат злопаметни, имат хубава черта в
себе
си
, че и доброто помнят.
И тъй първото необходимо условие за вашето развитие е
да
държите в ума
си
перпендикуляра като абсолютна мярка, с която
да
определяте всички ваши мисли, чувства и действия.
За пример, ако музикантът няма съответна среда, в която
да
се проявява, той не може
да
свири.
Следователно, за
да
проявим своята интелигентност, както и своята воля, необходима ни е среда от разумни същества като нас, които
да
ни дават подтик.
Хиляди разумни същества трябва
да
се движат паралелно с нас, за
да
успяваме и ние.
При това трябва
да
се знае, че разумните същества се движат спиралообразно нагоре; в това движение първите трябва
да
отстъпят местата
си
на последните.
Като се знае бързината на това движение, както и пътя, който тия същества изминават, може точно
да
се изчисли след колко време човек може
да
заеме първо място.
Съвременните хора се занимават с велики работи, а що се отнася до проучаване на своето тяло, те се задоволяват с това, което съвременната наука дава.
Ако той зачита физическото
си
тяло, ще зачита и духовното.
Ако човек осакати физическото
си
тяло, той осакатява и духовното.
Когато религията препоръчва на хората нормален, хармоничен живот, тя има предвид благосъстоянието на физическото тяло, за
да
се проявяваме разумно.
Болният човек не може
да
има права мисъл.
Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща.
Той е като извор, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняват волята Божия.
Когато вижда стремежа на хората към Бога, в сърцето му се явява свещеният пламък.
Днес всички хора трябва
да
се стремят към този възвишен живот.
Той съществува във всички души, но у едни се проявява повече, у други - по-малко.
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва
да
работи, за
да
го постигне.
Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота.
Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду
си
.
Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя
си
, а нея оставят сама.
Между разумните същества обаче не трябва
да
бъде така.
Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед.
Пчелите могат
да
изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат
да
изхвърлят - човека.
Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат
да
се справят.
Той иде отвън и взима всичкия им мед.
Сега искам от вас
да
дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог
да
бъде перпендикуляр на всички.
Освен това искам
да
вървите успоредно с ангелите.
Който разбере и приложи тази лекция в живота
си
, той ще стане виден философ.
Ако искате
да
станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях
да
представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота.
В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др.
Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат
да
минат.
Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога
да
премина реката?
" - посочва ти и
си
заминава.
Жадният ще намери водата.
По-добре е човек
да
не огладнява, нито
да
ожаднява, нито
да
се лута
да
търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя
си
, по който и
да
е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
3.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя
си
.
Няма какво
да
се спирам в живота,
да
ви покажа, че е така, вие сами знаете това.
Всеки свети за
себе
си
, а самата зона е тъмна.
В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти
си
такъв, ти
си
онакъв" -целият свят за тях е лош.
Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не
си
от светците.
Да
ви се говори ли?
Казвате: "
Да
се съберем." Че в това няма нещо необикновено!
Да
не мислиш, че
си
тръгнал в правия път?
Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област,
да
им слугуваш.
Та и вие казвате: "
Да
се съберем!
Та сега именно няма какво
да
слушате чужди съвети.
Който минава през тази област, ще
си
запуши ушите
да
не ги слуша.
Мен се вижда много обикновено това
да
се събирате.
Като излезе из тази област, ще
си
извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи.
По-необикновено щеше
да
бъде това
да
не се събирате и тогава една
да
отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя
да
не знае коя къде е.
Като минава човек през тази област, трябва
да
бъде глух.
Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма.
Светът може
да
се поправи, но на нас ни трябват методи.
Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
Бог има всички начини, методи за поправянето на света.
Сега
да
дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането.
Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже
да
сте свършили и четирите отделения.
За
да
можете
да
помогнете на
себе
си
, за
да
можете
да
помогнете на своите ближни, трябва
да
научите методите на Бога.
Често вие, като четете Евангелието, не можете
да
го разберете. Защо?
- Защото духовното не може
да
се предаде на книга.
При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват.
От нея може ли
да
излезе светлина?
Тъй че у вас същинската ви идея
да
се събирате, е
да
се увеличавате.
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва
да
стане поне една малка промяна и той
да
е доволен от всичко онова, което Бог му дава,
да
работи най-малките работи и
да
гледа
да
реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и
да
е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите.
Не е достатъчно само
да
се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли
да
е станал по-голям, отколкото е бил?
При всяко събиране органически тялото на човека трябва
да
нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва
да
се увеличи поне малко.
Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може
да
направи.
Да
допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите?
Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали?
Ако аз вляза в същата тази гостилница и
си
взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди
да
сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба
си
, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
(Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало
да
се качи, все едно
си
говори.
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба
си
.
Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа:
Да
, сестро, ти говориш много хубаво.
Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам
да
насоча умовете ви?
Хайде сега
да
отидем при един болен
да
направим една молитва.
Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача,
да
видим как ще я решите?
Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш.
Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.
Можете ли
да
я разделите само на 10 части?
На повече от 10 части тя не може
да
се раздели, без
да
се повтарят тия числа.
Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво
да
й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче.
Ти се притечи
да
помогнеш, пък не мисли за кармата на другите.
Аз гледам от друга страна на въпроса.
Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва
да
има нещо в живота на човека, с което
да
се изпита неговата сила.
Значи една ябълка може
да
се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може
да
се раздели.
Ако той е разумен, ще знае как
да
се справи с тези силни движения в живота
си
.
Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро.
Единицата може
да
се раздели само на 10 части.
Не е лошо човек
да
се гневи.
Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете
да
я делите на много части.
Той ще хване гнева
си
и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил.
Сега
да
пристъпя към важния въпрос.
Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време
да
те впрегна на работа и
да
ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли?
Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов.
Най-първо ще се научиш
да
мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа
да
хванеш някого, ще го хванеш.
Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е
да
го хвана?
Вие от толкова години търсите Божествената Любов.
" Той седи, точи
си
ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай!
" Като се върне, питам го: "Доволен ли
си
?
Може ли някой от вас
да
прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните?
" - "Доволен съм." Накарайте гнева
да
сече дърва,
да
маже, това е негова работа.
Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи.
Детето казва на майка
си
:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!
Сега
да
се повърнем към съществената мисъл.
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа
да
започнете, мълчете
си
, никому нищо не говорете.
В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма
да
говорите, само плодът трябва
да
излезе навън.
Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може
да
се прояви, понеже всякога ще има състезание.
Така трябва
да
работят музикантът, поетът и всеки друг.
Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас.
Гледам, някоя майка обича много детето
си
, но това дете умира.
Та сега всички вие трябва
да
мълчите, но
да
не млъкнете за всичко.
Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?
" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва
да
се държи лошо и между майката и него настава един разрив.
Това, че майката не може без детето
си
, това са наши схващания.
Майката държи детето
си
на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него.
И детето
си
мисли, че не може без майка
си
, но по някаква случайност тази майка е принудена
да
даде детето
си
да
го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му.
Да
ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога".
Представете
си
, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете?
Тя казва: "Ама Учителят казва
да
мълчим." Не, то се разбира по буква.
Друг път ще кажа
да
говорите.
Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне
да
говори, и то безспирно.
Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане
да
тече през него, то вече няма смисъл.
" Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може
да
спре.
Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено.
Ако аз имам 20 събрания, какво трябва
да
направя?
Не е светлината, която може
да
ни задоволи. Кое?
Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание.
- Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем.
Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание.
Значи тази светлина е необходима, за
да
можете
да
четете книгата на живота.
Тъй щото, когато Духът ми каже
да
говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря.
А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва
да
говорите през всичкото време.
И тъй, лампичката е потребна, за
да
се прояви светлината.
Светлината е потребна, за
да
се прояви книгата,
да
четем.
Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път.
Та същественото, което трябва
да
знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света.
Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината
си
, ще се поразговоря с него.
Ако човек знае как
да
гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и
да
е малко, все ще намери нещо хубаво.
Ако той съумее
да
схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота
си
.
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества
си
намирате.
А туй, как вярвам в Бога, няма какво
да
му разправям.
Какво изваждате?
Вие казвате: "Еди-коя
си
сестра все има някаква
си
черта." Като кажете, че еди-коя
си
сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става?
- "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва.
Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина.
- Това е неговата сила.
Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание.
Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?
- Той е всичко.
" Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане
да
живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва
да
направите?
Това са философски отговори на тия въпроси.
Ще кажете: "Онази сестра там е почнала
да
се поправя, станала е отличен свирец.
Нека дойде
да
ни посвири!
" Тя дойде, седне на пианото, започва
да
свири.
" - За
да
четем книгата на живота.
Тази книга е самият човек и в нея ще разбере
себе
си
.
Сега аз ще ви оставя сами
да
мислите,
да
не се забъркате.
После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя
си
сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли?
И кой каквото е разбрал, сам
да
го приложи,
да
не иска много, и най-малкото приложение ще е добре.
Хайде
да
я викнем
да
ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение.
Накарайте тази лампичка
да
свети!
Всички са доволни, радват й се.
Силата е в малкото.
Всеки
да
намери за
себе
си
един метод,
да
приложи най-малкото,
да
направи едно най-малко добро.
Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение.
Нека
си
донесе картините,
да
й ги разгледаме.
Да
обясня думата "приложение".
Тя
си
донася картините, всички ги разглеждат, радват се.
Представете
си
, че вие имате отделни части, от които трябва
да
се образува един мост.
Следователно един човек на друг не може
да
се наложи.
Нека я накараме
да
ни отвори един курс.
Ако мислите, че може
да
се наложите, това е криво схващане.
Между единия и другия може
да
има само съединителни нишки, както и в организма.
Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече
да
се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен.
" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са.
Следователно в ръката на умния човек копието може
да
се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него.
Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина.
Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което
да
пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може
да
изказва най-хубавите Божии Слова.
И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в
себе
си
характер.
Та сега искам вашето копие
да
се смекчи, от желязо
да
се направи перо, перото на един хубав, мек език, с който
да
изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само
да
го изказвате, а
да
го прилагате.
Иначе, като
си
търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени.
И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!
" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш
да
страдаш, или като страхливец?
" Ние, съвременните хора, искаме
да
избегнем от страданията.
Никой не може
да
ги избегне.
Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека.
И страхливите страдат, и героите страдат.
Но питам ви, като какъв искаш
да
страдаш - като герой или като страхливец?
(Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва
да
страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва
да
страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас.
В Писанието се казва: "Страхливите няма
да
наследят Царството Божие." Какво значи този стих?
Той трябва
да
се изясни.
Той означава, че в душата на страхливия любовта не може
да
проникне.
Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може
да
расте.
Затова страхливият не може
да
наследи Царството Божие.
Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат
да
текат, плодове не могат
да
се раждат, там смърт навсякъде владее.
Следователно пустинята не може
да
бъде наследена от хора.
Значи, за
да
може пустинята
да
се наследи от хората, в нея трябва
да
извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта.
Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта.
Та всеки от вас трябва
да
се спира
да
обмисля добре нещата,
да
има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл.
Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето.
Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш
да
видиш какво иска
да
ти каже.
Сега ще ви представя една картина,
да
видите как говори небето.
Представете
си
, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете
да
се ориентирате, изгубили сте
си
пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка.
Тази звезда иска
да
ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва
да
се върнете
да
вземете изтока, там е посоката на вашия път.
И звездата се изгубва.
Казала ли ви е нещо тази звезда?
-
Да
!
По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба.
Ти трябва
да
разбереш гласа на тази свещ, която свети.
Представете
си
, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ!
По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ.
Какво иска
да
ви каже тази свещ?
Тя иска
да
ви каже: "Ела на гости у нас!
Нашият господар е много добър.
Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще
си
казвате: "Не искам
да
живея.
Дано се намери някоя болест
да
ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни!
И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта
Си
на световете.
Това значи
да
се разбира истинският смисъл на светлината.
Или казано на мистически език, вътре в душата
си
ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако
си
бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате,
да
не почвате
да
изгасвате лъчите на светлината.
Това изкуство
да
намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят.
Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и
си
кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И
си
заминават.
Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и
си
казва: " Познавам те." И тя няма вяра.
Аз
си
пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч.
Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма
да
ме повредиш нещо?
По-добре ще
си
пея на дървото, отколкото
да
кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми.
В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра
си
.
Аз ги взех горе в стаята
си
, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици.
Казвам
си
: Колкото трябва, ще платя за тях.
На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала
да
се грея.
" Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам.
Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти
си
много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца
да
си
излезем навън,
да
си
продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя
да
си
идете.
Легнаха
си
спокойни вечерта.
Всеки един човек трябва
да
има такава вяра в Бога и
да
знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може
да
попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята
Си
.
Та Царството Божие с поглеждане навън няма
да
се вземе.
Външният свят заради нас няма
да
се измени.
Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво.
Една такава нощ може
да
бъде благословение за мене.
Представете
си
, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица.
Тази нощ ме спаси.
Някога пък добрият ден може
да
погуби човека.
Представете
си
, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога.
Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят.
Като погледна към тях, казвам
си
: Кой ще ходи сега при този човек?
Не е ли по-добре
да
се отбия тук и
да
се повеселя?
Този хубав ден не можа ли
да
ме съблазни?
Тя не е нещо меродавно.
Интересно е защо Христос казва на учениците
Си
никога
да
не поздравляват, когато вървят по пътя.
Нали сега се счита за културно
да
поздравиш някого, а Христос казва
да
не поздравяват като вървиш по пътя.
Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
Страхът е ясен сам по
себе
си
.
Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза.
Христос казва на учениците
Си
, че ги изпраща като овци между вълците.
Тъй щото истинското здраве на човека седи в това
да
се намира в съгласие с Бога,
да
е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
Та сега всички трябва
да
се стремите
да
бъдете образец на чист живот.
Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат
да
се поздравяват.
Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз
си
обяснявам другояче.
Само разумните хора могат
да
се поздравяват един друг.
Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят.
Хора, у които няма никаква разумност, не могат
да
се поздравяват, но могат
да
се разговарят.
Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област.
4.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Не говоря за красота, в която е облечена някоя нисша сила.
Ще ви приведа един малък пример.
В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може
да
ви избави от тая проказа!
” И тогава всички хора решили
да
станат риби,
да
минат през водата и така
да
се изчистят.
По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела
да
мисли, дали
да
й строши костите или само
да
я клъвне някъде и така
да
свърши с нея.
Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели.
Те добили външна чистота, но изгубили словото
си
.
Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за
да
покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт.
Когато човек пожертва една истина, за
да
спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за
да
постигне друго благо, това не е правилен път.
В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем
да
заместваме нещата тъй безразборно.
Трябва
да
ви приведа някой по-съществен пример, за
да
разберете мисълта ми по-ясно.
Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде
да
разменим очите
си
!
Съвременните хора не се ли борят
да
имат повече деца?
Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на
себе
си
, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим.
Казва се за Бога, че имал само един Син.
Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли?
На всеки човек, който иска
да
има семейство, се позволява
да
има само една дъщеря и един син.
– няма
да
се уредят по никой начин.
Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери?
Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва
да
се местят.
Някой казва: какво
да
правя, като имам много деца?
Даже ако очите се движат много, изтриват се.
Той трябва ли
да
отхрани всички тези деца?
Много съвременни хора ослепяват от това, че искат
да
виждат всичко.
И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим?
Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт.
Нали трябва
да
ги колим,
да
ги ядем, за
да
не се размножават много?
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома
си
, очите им се изтрили. Защо?
Защото гледат много.
Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот.
Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва
да
е вложил в
себе
си
идеята, че неговото съзнание трябва
да
бъде будно, че той трябва
да
води един разумен живот.
Той трябва
да
си
постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва
да
бъдат разумни!
Като
си
напише този девиз в съзнанието, не трябва
да
се плаши от студа.
Когато е студено вън, той не трябва
да
се пита, какво
да
прави.
Да
се предпазва от студа,
да
се плаши от него, това не трябва
да
бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в
себе
си
.
Какво ще разглеждаш другите?
Него не могат
да
го убият, него не могат
да
го окрадат, не могат
да
му направят нищо лошо.
Той е извън всички тия условия.
Може
да
са 10–15.
Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света.
Гледайте тях, и очите ви няма
да
се развалят.
Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме.
Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва
да
турим като верую в своя живот.
Вие казвате: аз искам
да
видя всичко това и тогава
да
повярвам.
Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам
да
ги обяснявам, за
да
не уроня вашия престиж.
Ако искаш
да
видиш всичко предварително и тогава
да
повярваш, ти не
си
от разумните хора.
Аз ви казвам, че няма
да
засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори.
Ако искаш
да
знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева.
Да
не ви се види обидна думата “професор”.
Ама дай ми сега!
Щом ги искаш сега, ти не
си
от разумните хора.
Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за
себе
си
: аз съм професор по християнството.
Ама не мога
да
ти повярвам.
Щом не можеш
да
ми повярваш, ти не
си
разумен.
Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма
да
дойдеш, ти не
си
от разумните.
Изобщо всеки американец или англичанин казва за
себе
си
, че е професор.
Ако ти
си
разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път.
– По каквото и
да
е.
Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш.
Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета.
Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек.
Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора.
Там има толкова доктори, че ябълка
да
хвърлиш, все доктор ще удариш.
Ето, всички имате покана
да
дойдете в 6 часа.
И тогава , за
да
различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н.
Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори.
Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе
си
бинокъла и започва
да
гледа и другите.
В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите.
Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави?
Подига се въпросът: как тъй публиката
да
гледа и на другите хора?
Най-после той няма ли право
да
гледа и на другите актьори?
Ами защо
да
дойде сега?
Няма ли право той
да
си
даде мнението?
Че кога
да
дойде?
Той има право и
да
гледа, и
да
фотографира.
Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам
да
внеса нещо от тях и в езерото.”
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма
да
стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители,
да
не би
да
гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
Та казвам: как трябва
да
разберем новия живот, в който сега влизаме?
Как тъй те смеят
да
поглеждат към този актьор!
Вие търсите Бога, нали?
Бог ви е казал
да
дойдете в 6 часа, но няма Го там.
Бог е дал свобода на всички хора
да
гледат.
Турците казват:
да
гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него.
Учените казват, че търсили Бога в небето.
Казвам сега: туй нещо можем
да
пренесем и в нашите религиозни убеждения.
Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден
да
мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света.
Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там.
На кое место Го търсили?
Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената.
Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите
си
дрехи.
Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго.
Явяват се те при Брама, за
да
получат своите подаръци,
да
им се даде кому какво трябва,
да
им се определят службите.
Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри.
По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”.
Не, нещата трябва
да
се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра.
Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види,
да
не се влюби в нея.
И самият Брама се влюбил в дъщеря
си
.
Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето
си
от уплаха.
– Трябва ти
да
знаеш
да
кълцаш лук,
да
знаеш
да
вадиш масло от гърнето,
да
бъркаш в кесията на мъжа
си
,
да
знаеш
да
туряш шапката
си
, дрехите
си
и т.н.
Да
дойде при Брама една млада мома,
да
си
позволи
да
го целуне и той
да
позволи
да
стане това нещо – това било голямо сътресение за тях.
Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна.
Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца
си
?
Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти
си
много красива, ти
си
единственото благо на света.
Вие не сте разбирали още защо трябва
да
се плаче.
Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света.
На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота
си
, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”
Ако ме питаш, защо днес
си
неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти
си
недоволен от нея.
Огледаш се в огледалото и виждаш, че не
си
красив, че
си
черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето.
Духът на лука, като излезе от него, дойде в
себе
и ти почваш
да
плачеш.
Човек трябва
да
има достойнство!
Казвам: всички вие сега сте получили покана
да
отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта.
Да
кажем че не Го намерите, какво ще направите?
Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли
да
играете на този бал?
Може
да
играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма
да
ви обърнат внимание.
На другия ден пак ще Го търсите.
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание.
Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български
да
се изразя.
Само хората на постоянството, на великото търпение могат
да
намерят Истината.
Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва
да
се тури на силен електрически ток, за
да
се очисти.
Като казвам “търпение”, не подразбирам
да
носим неволята на света, но всяко нещо, което носим
да
ни радва.
Ще ви приведа един пример.
На първо место ние говорим, че човек трябва
да
обича Бога, трябва
да
обича своята душа, трябва
да
обича ближния
си
.
Разбойници гонят една млада мома, искат
да
я хванат,
да
я опозорят и
да
я убият.
Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти
си
доволен, а някой път
си
недоволен. Защо?
Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва
да
мине.
Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват:
да
беше поне момченце!
На тия години
да
имаме момиченце, как ще го опазим?
Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за
да
я пренеса през реката.
Щом дохожда до средата на реката, той я пита:
да
те хвърля ли долу?
Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти
си
красив и добър момък, зная, че няма
да
ме хвърлиш.” –
Да
, щом знаеш
да
прегръщаш и целуваш, ще те спася.
Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не?
Няма
да
ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами
да
разберете.
И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва
да
стават жертва на по-големите.
Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот.
Това ви се вижда малко противоречиво.
Ние, съвременните хора, искаме
да
живеем.
Ами че кое дете не е хванало майка
си
и не я е целунало?
Майката в този случай е момъкът и казва на детето
си
:
да
те хвърля ли?
Значи, животът трябва
да
се разбере по форма, по съдържание и по смисъл.
Това е в реда на нещата.
Разумното слово може
да
расте на разумна почва.
И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може
да
ни даде.
На земята вие може
да
посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи.
Тя му казва: “Ти
си
разумен, ти имаш сила, няма
да
употребиш тази сила за зло.
Красивата форма, която Бог е създал, ти няма
да
я хвърлиш във водата и
да
я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама.
Ти ще ме оставиш
да
допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва
да
изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама.
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно.
Казвате, че тия причини се крият в самата природа.
Той й казва: “Дъще, ти
си
същата, аз те познах.
Обикновената истина може
да
се разбере по няколко начина.
Да
допуснем, че оста на нашата земя, вместо
да
е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса.
Носи своето благословение по лицето на земята!
Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо.
Хайде
да
не бутам този въпрос, но факт е това.
От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е?
От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много.
Да
, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура.
Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може
да
съществува без съмнението.
Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се
да
ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават.
Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека.
Каква наука може
да
има в съмнението?
Аз няма
да
обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече.
Какво може
да
се работи със съмнението?
Аз мога ли
да
ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно?
Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не.
Да
кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна
да
ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие?
Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие.
То значи
да
уроня вашия престиж, вашия авторитет.
Защото има успоредни линии без
да
са разумни.
Има неща, които аз не ви обяснявам, за
да
не уроня вашия престиж.
Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността.
Човекът трябва
да
се подигне и
да
каже, че Бог е Любов.
– За
да
не уроня вашия престиж, професори сте вие.
Следователно, светът е създаден за мене.
Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод
да
се срещнат във вечността.
За кого е създаден?
Да
седна
да
ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща.
Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за
да
прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли
да
намерят благоприятни условия
да
се срещнат,
да
се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца?
– За мене, но аз трябва
да
бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за
да
заслужа този свят.
Да
седна
да
ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо?
– И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини
да
се срещнат, понеже са разумни.
Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца.
Някой казва:
да
целуна този човек.
Те
си
казали: “Стига
да
се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.
Адам в Писанието е единицата.
Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж
да
се роди,
да
живее и
да
умре.
Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва.
Защото хората, сами по
себе
си
, са професори.
Не, никого не можеш
да
целунеш в устата.
Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо.
Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва
да
се съживи.
Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката
си
и мисли.
Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат
да
го целуват, но това не е целувка, това е предателство.
Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия.
И Юда целуна така Христа.
Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас?
Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е.
Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението
си
.
Какво трябва
да
бъдете?
И Юда предаде така Христа.
Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва
да
бъде най-нещастния човек?
Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески?
” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва
да
стане,
да
се съживи и
да
възкръсне.
Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва
да
му подейства като ток, трябва
да
го съживи.
Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва
да
бъде Бог.
И ако има някой най-щастлив, това пак трябва
да
бъде Бог, Който е създал света.
Ние не искаме
да
разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата.
Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят.
Да
, всеки може
да
мисли като тебе.
Следователно, ние трябва
да
преобразим света, защото в него има много недъзи.
Реално в света е само това, което може
да
дойде при нас.
Не, при всичкото
си
нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и
да
дадете една целувка на Брама.
Реалното същество за нас е само това, с което можем
да
обменим две разумни думи, и което не може
да
дойде при нас.
Не, за
да
съдя света, трябва
да
извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава
да
видим, кой какво е допринесъл за човечеството.
Трябва
да
знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта.
А всяко нещо, с което не можем
да
обменим две разумни думи, и което не може
да
дойде при нас, по отношение
себе
си
може
да
е реално, но по отношение нас не е реално.
Казвате някому: ти
си
виноват.
Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва
да
я турите под микроскоп и така
да
я търсите.
Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него.
Аз мога
да
съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен.
И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем
да
живеем един чист и свят живот.
Ние казваме: всички хора сега колективно съдят.
Значи ние можем
да
живеем един братски живот.
И наистина, колективно трябва
да
се съди, а не индивидуално.
Само чрез разумния живот можем
да
се спогодим.
Ако трябва
да
има съдба, цял народ трябва
да
се съди; ако трябва
да
има съдба, цялото човечество трябва
да
се съди!
И тогава няма
да
имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.
При това, дажбите трябва
да
се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне.
Да
, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам.
По някой път аз казвам: Днес ми предстои
да
извърша само едно добро дело!
Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил.
Направя ли това добро дело, всичко съм извършил.
Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността.
Най-първо нека се роди в нас едно силно желание
да
познаем Истината.
Чрез тази Истина
да
познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха
да
добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите
си
от страх и излязоха вън.
Направиш ли го, ти осмисляш живота
си
.
" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли
да
ми пазариш?
Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света.
Туй добро дело е първата целувка, която трябва
да
дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти
си
добър, ти
си
благоразумен, недей ме хвърля през моста!
В новия морал трябва
да
има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина.
“Щом не можеш, и аз не мога
да
дойда у вас”.
Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето
си
и останаха недоволни?
Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз
да
се обвия около врата на някои човек и
да
го целуна!
– Ама нямам нито пет пари в джоба
си
.
Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в
себе
си
беше влюбен в нея и имаше скритото желание
да
я вземе за жена.
За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя
си
улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може
да
прегледа жена ти.
Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те
си
казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма
да
остане от нас.” Затова те
си
казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил
да
излязат навън?
– Страхът, че Брама е по-силен от тях.
Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва
да
разберем добре живота,
да
разбираме Божествения език и
да
не караме Бога
да
учи нашия език.
От 8 000 години ние искаме
да
научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език?
Боговете са мислили за едно, а Брама
си
мислил за друго.
И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в
себе
си
, от очите му паднали две сълзи.
Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще
си
кажете:ние ще се заемем
да
изучаваме Божествения език.
За
да
увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи.
Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест
да
ви се представим като професори,
да
ви научим Божествения език, чрез който
да
се съобщавате с ангелите.
Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца
си
, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи.
Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?
Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава?
Тази реалност може
да
има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите.
Тази реалност може
да
бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот.
Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва
да
живея за
себе
си
, ще бъда подобен на вас, няма
да
има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога?
При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота.
Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите.
Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите.
Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене.
И всеки от нас, който иска
да
намери Истината трябва
да
намери нейното дете.
Каквото и
да
казвате, каквото и
да
мислите, нас може
да
ни радва само това, което има образ.
Аз ще се старая
да
го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват!
Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират.
Нямате ли нейното дете, никога не можете
да
започнете с Истината.
Днес ви пожелавам
да
бъдете радостни, весели, бодри,
да
отхраните това слово и
да
се зарадвате на дъщерята на Брама.
Гледам го, влюбил се, но не иска
да
каже Истината.
Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за
да
ги разберете.
Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите.
Влюбването е хубаво, красиво нещо.
Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите.
А синът на Истината, това е търпението.
Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва
да
я вложи в една форма.
И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас
да
живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
Старите, това са сиромасите.
Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност.
Обаче във всяка форма, колкото и
да
е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество.
Как ще
си
обясните всичко това?
Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа.
Старите хора могат ли
да
се бият?
Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията
си
с пари,върви, готов с всекиго
да
се разправя.
“По-лесно е камила
да
мине през иглени уши, нежели млад
да
влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега?
Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях.
Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син?
Не богат, но разумен трябва
да
бъде съвременният млад човек.
И когато ние казваме, че човек не трябва
да
бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва
да
им се дава само сила, но силата всякога трябва
да
бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може
да
се употреби за зло, за лоши работи.
И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма
да
се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво
да
се отрекат?
–
Да
се отрекат от своето безумие.
Безумие е
да
се разрушава онова, което Бог е създал в света!
Ако е разумен, нека го оставим сам
да
се движи.
Безумие е
да
се разрушават добродетелите!
Нека извадим всички хора, които го управляват.
И
да
го оставят сам,
да
видим какво ще направи.
Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли
да
се движат в пространство и без авиатор.
Да
, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл.
Я
да
го остави сам на
себе
си
, та
да
види!
Всички съвременни хора искат
да
разрешат реалността,
да
разрешат смисъла на своя живот, но вървят по един крив път.
Всичко в живота седи в това, че хората са се отклонили от своя прав път, и вследствие на това отклонение днес се зараждат всички нещастия.
Да
направиш едно добро дело, колкото и
да
е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.
И науката им фалира, и религията им фалира, и убежденията им се развалиха, всичко пропадна. Защо?
Като направиш една добра постъпка, каквато и
да
е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето.
Само поради единственото обстоятелство, че са се отклонили от правия
си
път.
Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма
да
ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо.
Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата дъщеря светлината на живота.
– Такава, каквато една дъщеря може
да
даде на баща
си
- целувка на светлината.
Че ние искаме
да
бъдем щастливи, права е мисълта.
Че ние искаме
да
бъдем блажени, права е мисълта.
Че ние искаме
да
бъдем богати, права е мисълта.
Всичко имат, но им липсва съзнанието, че се отклонили от правия път на живота
си
, вследствие на което те забатачиха и не могат
да
си
изкарат кораба.
Те сега седят и мислят, накъде
да
го изкарат.
Ние искаме
да
бъдем красиви, но красота, която
да
е израз на човешката разумност.
Нека в туй красиво лице
да
се чете разумността на една възвишена душа, на един ангел, който е слязъл
да
прави добро.
5.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
Кълвачът кълве тук-таме по дърветата, търси червеи, а косът, като намери готова дупка, използва я за къщичка.
Като имате тия символи на разположение, съчетайте ги в каквото положение искате.
Вместо двама души около къщата, вие можете
да
нарисувате ученици, които гледат как се гради училището им.
Както и
да
съпоставите тия символи, светилника със свещта ще поставите най-горе, понеже тя осветява всички неща.
Когато
си
служат със символи, хората трябва
да
имат предвид значението на мястото, посоката или времето, когато даден символ се изнася.
Например не е все едно дали копието се държи в лявата, или в дясната ръка.
Не е все едно дали светлината иде отдолу, или отгоре.
Природата, както и Невидимият свят,
си
служат със символи, които употребяват точно на определено време и място.
Когато иска
да
подскаже на някой човек, че ще научи нещо ново, Невидимият свят му създава сън, че пие вода от чист планински извор.
Ако иска
да
го предупреди, че ще развие силата
си
, Невидимият свят му създава сън, че носи копие в дясната
си
ръка.
Ако насън му дадат един чук, това показва, че ще придобие някакво изкуство.
Ако сънува, че държи празна чаша в ръката
си
, това показва, че надеждите му няма
да
се сбъднат.
Ако сънува, че му дават пари, ще говорят нещо лошо по негов адрес.
Значи парите са паразити – като тези, които нападат човека.
Ако сънува, че носи запалена свещ, която не изгасва на вятъра, това предсказва нещо добро.
Преди
да
напълните чашата с вода, вие я измивате добре.
Тъй щото, изпаднете ли в лошо разположение на духа и се почувствате изоставени, без приятели в света, приложете към
себе
си
метода на празнене и пълнене на чашата.
Измийте добре чашата, напълнете я с вода и пийте от нея.
Като черпите вода от извора, размишлявайте върху изворите в Природата.
Има два вида извори: едни от тях текат постоянно, а други – само когато валят дъждове.
Не само хора, но всички живи същества ще ви посещават.
Около вас ще се чуват песни, гласове – никога няма
да
бъдете изоставени.
Ако извирате постоянно и давате от
себе
си
безкористно, животът ви непременно ще се изправи.
Който прилага положителните методи в живота
си
, без
да
очаква нещо, той ще има резултати.
Човек трябва
да
си
служи със символите на Природата, но съзнателно.
Например детето не може
да
си
служи с копието и с чука.
Силният, разумният човек употребява на място и копието, и чука.
Обаче попаднат ли в ръцете на детето, те ще създадат ред пакости и нещастия.
С чашата, с чешмата, с ябълката и децата могат
да
си
служат.
На чешмата могат
да
кацат и птички, и насекоми, и пеперуди.
Чешмата и плодното дърво са символи, близки до материалния свят, затова с тях могат
да
си
служат всички живи същества.
Дойдете ли до книгата и до свещта, ще знаете, че с тях могат
да
си
служат само разумните, възрастните хора.
Колкото и
да
чете от книгата, детето нищо не може
да
разбере.
Като порасне и придобие опитности, като стане ученик, то може
да
се ползва от книгата.
Ако дадете свещ и кибрит в ръцете на дете, то веднага ще я запали, ще я изгори.
Ще я запали
да
изгори, а вечер, когато му потрябва, ще седи на тъмно.
Чешмата символизира живота.
С явяването
си
ябълката е внесла жизнени сили в човешкия организъм.
Най-после се е явила чашата като символ на неизпълнените човешки желания.
Тя създава разочарования в живота.
Каквото се налее в чашата, човек трябва
да
го изпие.
Съдържанието в чашата не може и не трябва
да
седи дълго време неизползвано.
Ето защо, когато човек намисли
да
прави нещо, той трябва веднага
да
пристъпи към реализирането му.
Отлагате ли ги, чашата може
да
се строши.
Щом чашата на човека се строши, той непременно ще пострада.
И тъй, седемте символа, които ви дадох, както и всички останали, с които Природата
си
служи, са методи за работа.
Разумният човек може правилно
да
използва символите на Природата.
Когато разумният човек вземе копие в ръка, това показва, че той има насреща
си
неприятел, с когото трябва
да
воюва.
За
да
се справи с него, той трябва
да
вземе всички предпазни мерки.
Нито копието, нито чукът са страшни, но човек трябва
да
знае как и кога
да
ги употребява.
Не може ли
да
ги използва, т.е.
да
ги тури на работа, те нищо не струват.
Някой се хвали, че е завършил гимназия или университет, но сам не знае защо ги е завършил и къде може
да
приложи знанието
си
.
Знанието е на мястото
си
само тогава, когато може
да
се впрегне на работа.
Когато копието попадне в ръката на хирурга, с него той може
да
помогне и на приятеля, и на неприятеля
си
. Как?
При това положение и двамата ще му благодарят, че ги е освободил от болка и зараза.
Копието трябва
да
се употребява разумно.
Това се отнася до всички критици.
Критикът трябва
да
употребява копието, т.е.
езика
си
, само по отношение на болни места.
Щом види някое болно място, той трябва
да
го бодне, за
да
изтече нечистата материя навън.
Къде може
да
се приложи чукът?
Срещате един човек, който се оплаква, че няма къща, няма къде
да
живее.
Щом се обърне към Любовта, тя удря с пръчицата
си
, с магическия
си
чук, и къщата веднага се съгражда.
Понеже този човек е уповавал на Любовта, тя му казва: „Влез в тази къща и не се страхувай от условията на живота.“ Който търси Любовта и уповава на нея, той всякога ще може
да
излезе над мъчнотиите и страданията.
Сега начертайте един триъгълник, страните на който
да
се намират в отношение 5: 5: 10.
В съзнателния живот триъгълникът символизира Духа.
Когато чувствата се намесват в работите на човека, той започва
да
се колебае и се спъва.
Колкото близо
да
е човек до Истината, щом чувствата му се намесват в някоя работа, всичко пропада: и Любов, и живот, и музика. Защо?
– Защото чувствата представляват гъста среда, в която пречупванията на светлината и отклоненията ѝ от правата линия са големи.
Въз основа на това всеки човек трябва
да
знае в каква среда живее, за
да
определи ъгъла на своето отклоняване от правия път.
Следователно то представлява рядка среда.
Например срещате един хиромантик и той веднага започва
да
чете по линиите на ръцете, по формата и големината на пръстите.
Как чете, няма
да
обяснявам.
Хиромантията е наука, която всеки може
да
провери.
Виждате двама души на възраст по 33 години, еднакво високи, но с различно дълги пръсти на ръцете.
Който има дълги пръсти изобщо, а показалецът му е 12 см дълъг, това показва, че той обича
да
се меси в чужди работи,
да
настоява на своето.
Същевременно той обича
да
се занимава с отделни факти.
Не е лесно
да
се определи човешкия характер по пръстите, по линиите на ръцете, но днес усилено се работи в това направление.
За
да
се дойде до абсолютните величини в науката, за това се изискват не само външни, но и вътрешни методи.
Задачата на окултната наука не седи в изправяне на погрешките на хората.
Който греши, той сам трябва
да
изправя погрешките
си
.
Сега
да
се върнем към числата.
На колко можете
да
съкратите числото пет?
само на
себе
си
.
На колко можете
да
съкратите числото десет?
Всяко число, делено само на
себе
си
, дава единица.
От това гледище единицата показва произхода на нещата.
Тя е абсолютна мярка, с която се измерват всички величини.
С единицата разумният човек може
да
мери всички неща.
С каква мярка
си
служат някои учени?
То показва какво може
да
извърши човек при дадени условия.
По числата могат
да
се определят развиващите се събития в света.
Ученикът трябва
да
работи с числата,
да
прави измервания, наблюдения, изучавания,
да
види какви сили се крият в тях.
В това отношение той не познава даже
себе
си
.
Измервали ли сте височината и широчината на челото
си
, дължината на веждите, на носа
си
, за
да
знаете колко са големи?
Ако в продължение на десет години човек може
да
продължи носа
си
само с един милиметър, в умствено отношение той е постигнал много нещо.
Тези числа не са случайни, те отговарят на вътрешните сили и способности на човека.
В това отношение съществата от висшите светове, които се занимават с човека, имат точни данни.
Те знаят за всеки човек колко косми има на главата, на веждите, на брадата, както и по цялото
си
тяло.
Те държат точна и подробна сметка за развитието на човека от раждането до смъртта му.
Онзи човек, който не разбира и не вярва в тия неща, би помислил, че слуша приказка от „Хиляда и една нощ“.
Кажете ли на човека това, което му се иска
да
стане, той ще ви повярва.
Ако на човек със силно критически ум, който има желание
да
забогатее, кажете, че на еди-кое
си
място има заровени пари, той ще повярва и ще отиде
да
копае.
НАГОРЕ