НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
234
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
234
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Всички казват, че трябва
да
се ядат пресни плодове, че храната трябва
да
е чиста.
Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за
да
ми даде повече живот.
Ти, който
си
в човешкия рай с парицата, в божия рай
си
на края.
Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек?
Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо.
Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб.
Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва
да
й се подчинят.
Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой
си
виден професор.
Под думата “морален свят”, разбирам всички същества
да
се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони.
Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно
да
приложиш онези методи, които този виден професор е приложил.
И Бог казал: “
Да
стане това,
да
стане онова” – и всичко станало.
И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва
да
се стреми.
Не е достатъчно само
да
чуеш неговия глас.
Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата
си
.
И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме!
” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета.
Вие много пъти
си
правите заключения, защо Адам мълчал.
Следователно, когато казваме, че човек трябва
да
живее, за
да
се усъвършенства, подразбираме, че в
себе
си
той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките
си
, като съвършени, или не.
Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение.
За
да
се изпита човешкият характер, човекът трябва
да
бъде поставен на изпитания.
Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите
си
и ги вика: де, карманчо, де!
Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите?
Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи
си
захапали хубаво зелената тревица, не мърдат.
Да
допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни.
Подигнат главата
си
казват: знаем ние, от толкова време
си
ни лъгал с тази торба!
Да
допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот.
Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво.
Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата.
Да
допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек.
Станах ли сиромах?
След всичко това заминаваме
си
за другия свят и казваме: какво научихме?
– Е, за следното прераждане.
Аз правя своите наблюдения и
си
вадя заключение от всичко, което наблюдавам.
Това са твърдения само, но ние трябва
да
дойдем до положението
да
определим живота тъй, както
си
е.
Някои казват: ти не
си
женен, нямаш нашата опитност.
Да
, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения.
Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная.
Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче!
Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил
да
го изпрати в странство, в Египет, там
да
учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете
си
да
се учат в странство.
Казвам:
да
, след време.
И пак почне своята операция, почва
да
го мие.
2.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно.
Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно.
Чрез математиката човек може точно
да
определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно.
Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат
да
вървят едно след друго.
Излезе някой на сцената
да
декламира едно стихотворение.
Всички са доволни от него, ръкопляскат му.
Ако рече втори път
да
декламира нещо, и той няма
да
бъде доволен от
себе
си
, и публиката няма
да
е доволна от него.
Виден проповедник излиза на амвона
да
проповядва.
Той е доволен от
себе
си
, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта.
На другата неделя същият проповедник излиза
да
говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо
да
се оправи, той все повече се забърква.
Като излезе от събранието, не иска
да
среща хора, с никого не иска
да
говори.
Като се върне у дома
си
, мълчи, недоволен е от
себе
си
.
След това трябва
да
минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил.
Можете ли
да
си
дадете отчет на какво се дължат тия състояния?
На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата
си
– не се интересува вече от този въпрос.
На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва
да
работи.
Дойдете ли до тези състояния, вие трябва
да
бъдете будни,
да
ги използвате и веднага
да
се повдигнете нагоре.
Като се наблюдавате, вие можете
да
правите барометрични изследвания,
да
видите как варират вашите състояния.
Такива наблюдения можете
да
правите и с вашите близки.
Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка.
Той е гледал наоколо
си
, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно.
Той се връща у дома
си
мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив.
на промените, които стават в самата Природа.
Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили.
Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска
да
им се поддава.
Щом се яви вятър, той започва
да
се бори с него,
да
му се противопоставя.
За
да
не губи силите
си
и за
да
не става нужда
да
се бори с Природата, човек трябва
да
знае кога
да
започва работата
си
.
Затова той трябва
да
се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони.
Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога
да
започне работата
си
.
Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома
си
изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!
“ – Изгубил
си
, защото
си
се борил с голямата мечка.
Като я хване, светията я подържи малко в ръката
си
, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик
да
направите нещо.
Щом почувствате този подтик в
себе
си
, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират.
Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои
да
стане.
Ако го слушате, ще имате по-малко страдания.
Например каква полза, че знаете
да
вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота?
Можете ли
да
вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто?
Вие трябва
да
знаете при какви условия се е родило всяко число.
Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали.
Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания.
Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия
да
се карат.
Човек сам със
себе
си
не може
да
се кара.
Трима души не могат
да
се карат.
Те не могат
да
въстанат един против друг.
Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат
да
се карат.
Светът е създаден при раждане на числото две.
Те и досега пазят местата
си
.
По-добре е
да
се поляризират нещата, но Животът
да
се осмисли, отколкото
да
цари навсякъде мъртвило и мрак.
За
да
се роди някаква идея, в ума на човека трябва
да
стане известно раздвояване.
Човек ще даде нещо от
себе
си
, но в замяна на това ще спечели друго.
Казвате: „И питата
да
бъде цяла, и стомахът – сит.”– Не, за
да
бъде стомахът сит, питата непременно трябва
да
пострада.
Като прилагате този закон в живота
си
, вие ще видите какво представлява поляризирането и защо то съществува в света.
– Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека.
При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва
да
се радвате, защото имате възможност
да
разберете значението на това число.
– Защото страдат.
Дето има страдания, там присъства числото две.
Сега дръжте в ума
си
мисълта за числото две.
Знайте, че числото две всякога носи със
себе
си
нещо хубаво.
Началото може
да
бъде лошо, но краят е всякога добър.
Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете
си
.
Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото
си
положение – пред гърдите, с дланите надолу.
Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани.
Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.
Второ упражнение: Ръцете са силно изпънати настрани, изнесени са хоризонтално с дланите надолу.
Правят се трептения на китките: отначало леко, с постепенно усилване и отслабване.
След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение.
След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно
да
се движи върху дясната, от пръстите до рамото.
Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена.
През време на упражнението ръцете трябва
да
бъдат силно обтегнати.
През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва
да
бъде силно концентрирана.
Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие.
Храната му може
да
бъде прясна, може
да
бъде и развалена; дрехите му могат
да
бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат
да
бъдат от нисък характер.
Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете
да
определите в кое от тях се намирате.
Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може
да
ги използва.
Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е.
във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем.
В първо време той започва
да
морализира длъжника
си
,
да
го увещава
да
върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н.
По този начин той изгубва равновесието
си
, а с него заедно изгубва и състоянието satwa.
Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено.
Като стане трийсетгодишен, от тази възраст нататък той става силно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия
да
излиза с нож –
да
воюва,
да
се бори с тях.
Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички.
За
да
не изпада в това състояние, човек трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
усилва вярата
си
.
Питам: може ли човек
да
убеди хората
да
вярват в това, в което и той не вярва?
Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения.
Например често той се увличал от въображението
си
и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек.
Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата
да
пият.
От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое
си
място край селото имало заровено злато.
Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел
да
копае,
да
намери заровеното злато.
Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали
да
копаят.
И той повярвал на думите
си
, взел мотика на рамо и тръгнал след тях.
„Ще отида и аз
да
копая, че ако наистина се намери злато,
да
взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
Те имат всичко, богати са, но постоянно се оплакват, че нямат нищо.
Следователно, докато е в широкия свят, човек трябва
да
мине през трите състояния,
да
придобие опитности и знания.
Тогава ще разбере, че докато минава през кални, мочурливи полета, той трябва
да
бъде облечен със стари дрехи.
Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне ли
да
възлиза нагоре, той трябва
да
облече нови, чисти дрехи.
Там няма кал, няма опасност
да
се изцапа.
Той е поле с глинеста почва, напоено с вода.
Представете
си
, че едно дете се готви
да
декламира някое стихотворение.
Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство.
Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността
да
излезе на сцена пред публика?
То му дава възможност
да
задоволи своя вътрешен стремеж
да
се прояви.
За
да
гори едно тяло, необходим е въздух, главно кислород.
Без кислород никакво горене не може
да
стане.
Значи без мисъл Животът не може
да
се прояви.
Ние живеем, понеже преди нас Бог е мислил и продължава
да
мисли.
– По две неща: той може
да
бъде или на по-високо стъпало от тях, или на по-ниско.
Дойде ли се до ядене, там вече всичко разбира.
Той лесно може
да
се справя с яденето,
да
различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може
да
вдига – там е необикновен човек.
Той мисли за
себе
си
, че е поставен при изключителни условия.
Изключителните условия, това са минусите на неговия живот.
От минус десет нататък не може
да
отиде.
Когато хората казват, че той е като хората, какво мисли в ума
си
?
(втори вариант)
"Ама, казва, аз не съм направен като обикновените хора." Какво мисли той, каква форма можем
да
му дадем?
(втори вариант)
(Два случая има: ако се мисли по-ниско от хората или ако се мисли по-високо.)
Да
, много е право.
(втори вариант)
Да
ви приведа едно сравнение.
(втори вариант)
Да
дойде силният." Физически силният при работа той може
да
вдига чувалите.
(втори вариант)
-
Да
не дига чувалите.
(втори вариант)
"Това ядене аз го разбирам." Я му дай една чорба, която не е сготвена добре.
(втори вариант)
Възможно е, има такива състояния, това са все минуси, отрицателни числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6... -9, -10.
(втори вариант)
Повече не може
да
има.
(втори вариант)
(Като се съберат минусите, ще се получи +.)
(втори вариант)
Той не може
да
иде по-далеч от -10.
(втори вариант)
Защото винаги в природата едно активно състояние се слива с едно пасивно, и обратното – едно активно се сменя с едно пасивно.
(втори вариант)
Математически можем
да
знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото.
(втори вариант)
Две състояния активни не можеш
да
имаш последователно.
(втори вариант)
Вие може
да
направите опит.
(втори вариант)
Да
кажем, декламираш едно стихотворение на сцената, ръкопляскат ви.
(втори вариант)
Втори път ако излезнеш, няма
да
имаш същото състояние.
(втори вариант)
Туй може
да
го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как
да
се лекуват.
(втори вариант)
Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от
себе
си
.
(втори вариант)
Следващата неделя върне се недоволен от
себе
си
.
(втори вариант)
Крайно недоволен: думите не са вървели, идеите някак – една вътрешна спънка, хората му се виждат, че са странни.
(втори вариант)
Иска
да
свърши, иска
да
поправи някак работата, а все повече ги заплита.
(втори вариант)
Като изкара най-после някак, излезне из задните врати
да
го не срещне никой, и ще му вземе няколко дена – вторник, сряда, докато тези наранявания започнат
да
заздравяват.
(втори вариант)
Можете ли
да
си
дадете един отчет?
(втори вариант)
Някой път се зароди една идея, така в науката
да
изнамерите нещо, тъй се въодушевявате, аз това ще направя, аз онова.
(втори вариант)
Започне
да
се намалява.
(втори вариант)
Ти казваш, тази работа няма
да
я бъде.
(втори вариант)
Трябва
да
го знаете.
(втори вариант)
Следователно трябва
да
бъдете бързи,
да
използвате условията.
(втори вариант)
Аз мога
да
ви предскажа как ще се изменя вашето състояние.
(втори вариант)
Аз зная, че след два часа ще има такъв проливен дъжд, че той ще се върне като пеперуда.
(втори вариант)
Аз казвам, след три часа в този приятел ще има един отлив, той няма
да
бъде в духа
си
.
(втори вариант)
Този сняг, ако го не знаем, може
да
ни изненада и
да
промени нашето настроение.
(втори вариант)
Настроението се дължи на чисто физически условия или промяна вътре в природата на силите, които действат извън нас и които ни обуславят.
(втори вариант)
Мнозина искат
да
се борят.
(втори вариант)
Ние можем против студа.
(втори вариант)
Един, два, три, четири, пет, десет часа най-много, но ще паднеш някъде на земята, и всичко ще се свърши.
(втори вариант)
Той отбелязва всички положения.
(втори вариант)
Винаги ще ви подскаже кога
да
започнете работа.
(втори вариант)
Някой път искате
да
започнете нещо, но дълбоко някъде в душата той ви казва: Не тръгвай, ще има буря, сняг един метър, земетресение.
(втори вариант)
Изгубил
си
, защото
си
се борил с голямата мечка.
(втори вариант)
В туй отношение трябва
да
се вслушвате във вашия барометър.
(втори вариант)
Понякога това състояние идва като един дълбок подтик
да
извършите нещо - и в ума, и в сърцето няма никакво противоречие.
(втори вариант)
А понякога, като ще работите нещо, вие се намирате в една светлина, като че виждате всичко какво ще стане – тръгнете.
(втори вариант)
На този барометър винаги трябва
да
вярвате – и стари, и млади трябва
да
се водите.
(втори вариант)
И нещастията ще бъдат по-малко.
(втори вариант)
На това трябва
да
се учите.
(втори вариант)
Да
кажем, знаете
да
изваждате корените на всички числа.
(втори вариант)
Ама че то има приложение изваждането на корени.
(втори вариант)
Вие изваждали ли сте корените на злото?
(втори вариант)
Да
се обясним.
(втори вариант)
Вие ще кажете 6 = 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1, за
да
се образува шест.
(втори вариант)
Защото в природата числото 2 е излязло при една голяма борба.
(втори вариант)
Затова то е пасивно.
(втори вариант)
Само двама души, когато се съберат, могат
да
се карат.
(втори вариант)
Трима души могат ли
да
се бият?
(втори вариант)
Трима души един против друг не могат
да
се бият.
(втори вариант)
Щом кажем две, то трябва
да
произведе.
(втори вариант)
Всяко едно число, то означава един творчески процес в природата.
(втори вариант)
Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали.
(втори вариант)
" Обичам го, понеже светът се е създал.
(втори вариант)
Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране.
(втори вариант)
При всяко творчество трябва
да
се дадат нови жертви.
(втори вариант)
Ако тези същества падат, за
да
се създаде светът, те ще имат една опитност.
(втори вариант)
По-добре
да
се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът
да
е мъртъв.
(втори вариант)
Понякога, за
да
бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи.
(втори вариант)
За
да
създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от
себе
си
, и ще спечелите.
(втори вариант)
Вие казвате: "И питата цяла, и стомахът сит." Питата трябва
да
пострада, за
да
бъде добре на стомаха.
(втори вариант)
Всяка една нова идея, всяка една нова мисъл – числото 2 трябва
да
се намеси.
(втори вариант)
И тогава, щом ви дойдат всички изпитания, вие ще се радвате, че числото 2 се е родило, и вие го разбирате.
(втори вариант)
Разбират го, понеже страдат.
(втори вариант)
Като страдат, то е числото 2.
(втори вариант)
Кое е равносилно на двете – четирите.
(втори вариант)
Сега разбираме 2, и ще минем в 4 – и започваме
да
разбираме вече четирите.
(втори вариант)
Три спада вече към Божествения свят.
(втори вариант)
От човешкото Божественото не се ражда.
(втори вариант)
Искам
да
ви оставя идеята за числото 2.
(втори вариант)
И винаги, когато дойде числото 2, ще знаете, че то носи нещо хубаво.
(втори вариант)
Може
да
започне зле.
(втори вариант)
Но винаги то носи нещо хубаво.
(втори вариант)
Упражнение. Винаги, когато искате
да
имате контакт, ще изтегнете всички мускули.
(втори вариант)
Изнасяне десния крак напред, ръцете отстрани, отпред пред гърдите, дланите надолу, пръстите изопнати едни срещу други с върховете
си
; широк полукръг настрани хоризонтално, ръцете изопнати.
(втори вариант)
Ставане с широк полукръг настрани, ръцете хоризонтално, силно изопнати настрана.
(втори вариант)
Ръцете силно изопнати настрани, хоризонтално с дланите надолу.
(втори вариант)
Отначало леко, засилва се, засилва, най-силно, постепенно отслабва.
(втори вариант)
Дясната ръка с широк полукръг отпред отива над нея и от върха на пръстите й бавно, съсредоточено, леко минава над нея по цялата й дължина до рамото, пред гърдите, под брадата, бавно се изопва настрани.
(втори вариант)
Ръцете силно се обтягат през време на упражнението.
(втори вариант)
Мисълта силно концентрирана към върха на пръстите.
(втори вариант)
До колко може
да
издържите?
(втори вариант)
(Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне
да
настава това състояние, тогава хората обичат
да
ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото
да
е.
(втори вариант)
Разумната природа използва тези състояния.
(втори вариант)
Тези сили ги използва.
(втори вариант)
Но човек още не се е научил
да
ги използва.
(втори вариант)
Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска
да
му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност.
(втори вариант)
Най-първо чака
да
му ги върне, но после казва, трябва
да
му кажеш
да
бъде по-честен.
(втори вариант)
И като дойде
да
го морализира, изгубва вече равновесие, започва
да
говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде.
(втори вариант)
Можете ли
да
определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината?
(втори вариант)
Старите хора от всичко са недоволни.
(втори вариант)
Човек трябва
да
се приготви
да
не изпада в тези смешни състояния.
(втори вариант)
Можете ли
да
убедите хората в онова, в което не вярвате?
(втори вариант)
Например ще ви разправя един анекдот, който е верен като факт, обаче в своите подробности може
да
има нещо невярно.
(втори вариант)
Във Варненско, някой
си
Нойчо, човек със силно въображение, и всякога той
си
мислел, че е богат.
(втори вариант)
Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо.
(втори вариант)
Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно.
(втори вариант)
Започва
да
им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват.
(втори вариант)
Като излизат другите, повярвал
си
и той сам и
си
казва: "
Да
не би пък наистина
да
намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят,
да
каже: "Нали аз ви казах" и
да
вземе и той дял с тях.
(втори вариант)
Към коя категория ще спадне такъв човек, който казва, че всичко има, а нищо няма.
(втори вариант)
Защото има друга категория, които казват, че нищо нямат, а всичко имат.
(втори вариант)
За това именно човек трябва
да
премине всички тези състояния, докато е в света, в широкия свят.
(втори вариант)
Аз го наричам,
да
преминеш калното поле с вехтите дрехи.
(втори вариант)
И когато дойдеш до планинския подем, където е всичко зелено, там няма никаква кал.
(втори вариант)
Облечи се с хубавите
си
планински дрехи.
(втори вариант)
Да
няма никаква кал по тях.
(втори вариант)
Ние казваме, че не трябва
да
живеем по светски.
(втори вариант)
Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли
да
минете, без
да
се окаляте?
(втори вариант)
Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ
си
приготвя стихотворението.
(втори вариант)
(Най-приятно е самото приготовление, значи може
да
се изкаже детето.)
(втори вариант)
Значи в него има известен стремеж, който трябва
да
се прояви по един или друг начин.
(втори вариант)
Може ли едно тяло
да
гори, ако няма въздух, може ли
да
се образува горене?
(втори вариант)
Живот без мисъл може ли
да
се прояви?
(втори вариант)
" - Защото зле
си
разбрал Божествената мисъл.
(втори вариант)
" - Защото добре
си
я разбрал.
(втори вариант)
3.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Вие трябва
да
знаете, че лесният път е труден път, но за
да
стане човек богат, учен, силен, той има определен път, по който може
да
постигне тези свои желания.
Ако търсите наука или искате
да
развиете в
себе
си
доброто, или искате
да
придобиете Любовта, Мъдростта и Истината, намерете пътя, по който можете
да
ги постигнете правилно.
Казвате: „Господ може
да
направи с нас, каквото пожелае.
В един ден Той може
да
ни преобрази." Вярно е това, но работата на Бога, на ангелите не е тази.
Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора
си
- разменили сте знанията
си
.
Веднъж човек дошъл на земята, трябва сам
да
работи върху
себе
си
, а Бог, ангелите и другите разумни същества ще му дават светлина и топлина, ще му помагат само.
Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота.
Трябва ли културният човек днес
да
се уподоби на едно своенравно дете, което е направило няколко гарги от кал и
да
иска от майка
си
да
ги оживи?
Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш.
Други разправят за силата на св.Спиридон, че като стиснел керемида, тя пущала вода.
Не е важно как Бог върши работата
си
, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо?
Питам: Кое е първото условие, за
да
живее човек трезв, разумен живот?
Има начин, по който нещата могат
да
се проверят абсолютно. Как?
- Първото условие за живота на човека е той
да
има пробудено съзнание.
Сега от всички се изисква
да
бъдете умни, мъдри, за
да
създадете по-добра среда за вашето разбиране и напредък.
И след това има ли смисъл той
да
казва, че трябва
да
се самоотрича?
Не живее ли човек като душа, а като личност, и
да
се самоотрече, от едно ще се откаже, друго нещо ще възприеме и то такова, което ще го спъне в живота.
Например в Америка ще срещнете много хора, които казват за
себе
си
: „Аз съм Христос." Другите ги слушат, минават, заминават, не се интересуват, оставят ги свободни,
да
си
мислят, каквото искат.
При самоотричането съзнанието на човека трябва
да
е будно.
Те знаят, че всеки носи отговорност за своите мисли, чувства и действия.
Кой човек може
да
се самоотрича?
- Богатият, който разполага с всички богатства в света; ученият, който разполага с всичкото знание в света, и силният, който разполага с всичката сила в света.
По това ще познаете човека - дали Христовото слово живее в него или не.
Богатият се отрича от своето богатство, ученият - от своите знания, и силният -от своята сила, не защото не ги признават, но защото съзнават, че това са блага, необходими за всички останали хора.
Онези, които не са спазили Христовия закон, чакат Христа втори път
да
дойде на земята.
И
да
дойде Христос на земята, те няма
да
Го познаят.
Те им помагат, без
да
губят своето богатство, своето знание и своята сила.
Казвам: Главната задача на съвременния човек е
да
разбере правилно двата закона - служене на Бога и на
себе
си
- и
да
ги приложи в живота
си
.
Да
служиш на Бога значи
да
оставиш Божественото
да
минава през теб безпрепятствено.
Като служиш на Бога, после ще служиш и на
себе
си
, но искрено, чистосърдечно.
Такова самоотричане спада в областта на втория закон - служене на
себе
си
, служене на личността.
Научи ли човек
да
служи добре на
себе
си
, той ще може
да
служи и на ближните
си
, понеже те са част от него.
Всеки, който служи на
себе
си
, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само
да
я задоволи.
Служене на Бога, на
себе
си
и на ближния, това са три основни закона, които функционират едновременно.
Той има свещен култ в живота
си
- своята личност.
Сега човек трябва
да
се върне в обратния път на живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността или служене на
себе
си
.
Ближните са стомахът, те управляват храносмилателната система, ние сме сърцето, а Бог е главата на цялото.
Ние не отричаме и служенето на
себе
си
, но това служене трябва
да
се разшири.
В първия закон - служене на Бога, влиза и вторият - служене на
себе
си
.
Да
служиш на Бога, това подразбира
да
служиш на абсолютното, на цялото.
Да
служиш на
себе
си
, това подразбира
да
служиш на частите, при което трябва добре
да
знаеш функциите на всяка част отделно.
Да
служиш на ближния
си
, това подразбира
да
знаеш взаимното отношение между частите и
да
постъпваш съобразно това отношение.
Следователно за всеки даден случай човек трябва
да
разбира първия закон, т.е.
той трябва
да
знае какво е неговото отношение към цялото.
После той трябва
да
разбира втория закон - отношенията
си
към всички части вън от него.
Обаче всички отделни части вън от него още не съставляват части от дадено цяло.
Те могат
да
бъдат части на друго някое цяло.
Човек трябва
да
познава към кое цяло принадлежи всяка част и
да
я постави на своето място.
Като се говори за цяло и за части на цялото, трябва
да
се знае, че има едно цяло извън частите.
Кога даден предмет или въпрос е важен за човека?
Сега например, като говоря, едни от вас разбират въпросите, други не ги разбират; едни се интересуват, други не се интересуват.
Обаче аз мога
да
направя речта
си
толкова интересна, че всички
да
се превърнете на слух.
Ще кажете: „Как може
да
стане това?
" Достатъчно е само
да
махна с магическата
си
тояжка и пред мен ще се изсипят голям брой златни монети.
При това положение няма ли
да
ме слушате?
Между вас веднага ще настане голямо оживление, всички ще слушате всяка моя дума,
да
не пропуснете нещо.
Този урок ще бъде един от най-важните досега, защото и въображението ви силно ще работи.
Такъв урок дава големи облаги.
Веднага ще можете
да
си
купите дърва и кюмюр за зимата, нови дрехи и обуща - ще се простите със сиромашията.
Представете
си
, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета.
Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете
си
- не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл.
Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат?
Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота
си
, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях.
Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева.
Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате.
Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно.
В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в
себе
си
, което може
да
се влее в душата ви.
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта?
Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът?
- „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите?
- „Опитности." - Какво носи опитността?
-„Знание." - Какво носи знанието?
-„Сила." - Какво носи силата?
- „Възможности човек
да
направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност
да
реализира своите мисли и желания.
Щом човек реализира мислите и желанията
си
, като плод на неговия живот се явява радостта.
" Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
Радостта е плод, който може
да
зрее само върху дървото на скръбта.
Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота.
Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода
да
съдите за вкуса на плода?
Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли
да
съдите за вкуса на самите плодове?
Тогава как е възможно от горчивото
да
излезе нещо сладко?
На същото основание и ние не можем
да
съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени.
Една пословица казва: „Дървото се познава от плода
си
".
Искаме ли
да
познаем човека, трябва
да
го чакаме
да
цъфне,
да
завърже плод и после плодът му
да
узрее.
Искаме ли
да
го познаем от неговите листа и корени, нищо няма
да
разберем.
По този начин именно трябва
да
се разсъждава, ако иска човек
да
не се обезсърчава.
И за
себе
си
ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви.
Искате ли
да
се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод.
Често съвременните хора казват: „Животът иска силни хора, силни натури." Кой човек е силен?
Аз наричам силен човек този, който и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гневи, все се радва.
Няма нищо лошо в това, че човек се гневи, но изкуството е, като се гневи,
да
се радва.
Писанието казва, че всичко, което се случва в живота на тези, които любят Бога, се превръща в добро.
Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма.
Тогава как ще се избавите от старите
си
погрешки?
Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица,
да
ги изучавате.
Разгледайте характера на Аврама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание.
Характери трябва
да
ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението.
Забележете, Мойсей, който минаваше за смел човек, като отиде на Синайската гора, дето Бог му говори, той се уплаши много и закри лицето
си
.
Не е лесно
да
ти говори Бог.
Как мислите, ако се разклати небето, и земята, вие няма ли
да
се разклатите?
Няма
да
остане нито едно същество, нито един човек по лицето на земята, който
да
не се разтрепери цял и отвътре, и отвън.
Като премине тази буря, всички ще слязат от Синайската гора и ще кажат: „Слава Богу, че оцеляхме!
Не, най-напред ще дойде буря, огън и след като премине всичко това, след като всичко се пречисти, едва тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас.
Светът при сегашните условия, в които се намира, не може
да
се поправи.
Вследствие на това Бог не може
да
говори с тих глас на съвременните хора.
За тях се изискват големи сътресения; те трябва
да
минат през големи страдания, които
да
пробудят съзнанието им.
Казвам: Време е вече
да
се приложи новото в света.
Всеки човек трябва
да
направи опит в
себе
си
да
подобри своя живот; от него зависи това.
Той може
да
бъде добър, тих и спокоен в
себе
си
,
да
не се дразни от това, което се върши около него.
Да
бъдеш тих и спокоен, това не подразбира
да
бъдеш индиферентен, но
да
гледаш философски на нещата.
Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои.
Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от
себе
си
.
Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
И тъй, искате ли
да
имате вътрешно спокойствие, приложете първия закон - служене на Бога.
Аз не говоря за олимпийско спокойствие от нищо ненарушимо, каквото боговете на планината Олимп са имали, но говоря за вътрешно спокойствие на духа -
да
продължава поне един ден.
Вашето спокойствие трае само една хилядна част от секундата.
Тя с думи не може
да
се изкаже.
Виждате, че някой човек седи в покой и после започва
да
се движи.
Питам: Колко време е нужно, за
да
се роди човек?
Питам: Каква е причината, която заставя този човек
да
наруши своя покой?
Когато човек нарушава своя покой или когато изменя посоката на движението
си
, нещо грандиозно, нещо велико го е заставило
да
стори това.
Човек не се ражда през целия ден; само една минута от деня е негова.
Сега вие може
да
предполагате, че една или друга причина заставя човека
да
измени посоката на своето движение, но коя е всъщност причината, никой не може
да
каже.
Например, ако ви попитам сега какво нещо е служене на Бога и какво - служене на
себе
си
, как бихте определили?
Вие ще дадете ред философски обяснения на тези въпроси, но фигуративно или графически никой не би могъл
да
отговори.
Двама души не могат
да
се родят в една и съща минута. Защо?
Някой казва: „
Да
служи човек на Бога, това значи
да
Му се предаде всецяло." Какво разбирате под думите
да
се предаде човек някому всецяло?
- Защото нямате никакъв образ, с който
да
обясните тази идея.
Две души заедно не могат
да
излязат.
За
да
станат нещата ясни за човека, той непременно трябва
да
има някакъв образ за тях.
Природата всякога
си
служи с образи.
Тя винаги говори с картини и символи.
Всички души, които са слезли в един и същи ден на земята, съставляват цяла епоха.
Нейният език е картинен, символистически.
Съвременните астролози, като имат предвид датата на раждане на някой човек, правят изчисления във връзка с планетните влияния върху този човек и въз основа на това определят характера и способностите му.
Сега аз ще ви дам едно логическо заключение, а вие ще се произнесете вярно ли е то или не.
При изчисленията
си
те трябва
да
имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос.
Както виждате, това е логика.
Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия.
Казвате: „Все трябва
да
има някаква установена логика или някакво санкционирано право, по които хората
да
се ръководят." Двама души спорят за една кокошка.
Много от съвременните хора нямат търпение
да
работят върху
себе
си
, те искат с един замах
да
постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме
да
видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа?
За
да
Го видите, вие трябва
да
имате ум, сърце, душа и дух като Неговите.
Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно
да
признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях.
Само по този начин можете
да
видите и
да
разберете Христа.
Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем
да
извадим из живота от най-стари времена и до днес.
Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел
да
слезе от небето,
да
дигне тия хора и
да
прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за
да
се пречистят.
Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали
да
бъдат защитени от нея.
Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата.
Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата
си
.
Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем
да
живеем и умираме.
Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма
да
паднете с лице към земята?
Сега ние те молим
да
ни защитиш по някакъв начин,
да
забраниш на котката
да
ни смущава." Отде се научила лисицата за това оплакване на рибите и веднага дотърчала в защита на котката.
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва
да
дойдат пратеници от небето с огън в ръка,
да
ги пречистят и
да
ги изправят на крака.
Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат
да
живеят в такава среда.
Падне ли някой човек във водата и не знае
да
плава, веднага бързат
да
го спасят,
да
го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може
да
живее.
Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат
да
живеят там,дето човек живее.
Да
се казва, че ще видиш нещо, без
да
го видиш в действителност, то е все едно
да
казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора.
Да
, на думи човек може
да
стане богат, но може
да
стане и беден.
" Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата?
Съдията и до днес не е казал думата
си
, не е дал заключение.
Наистина намерението на котката
да
вади рибите от водата и
да
ги оставя
да
живеят в по-възвишен свят е добро, но питам: Дълбоко погледнато, дали намерението на котката е било
да
постави рибите в по-добри условия на живота или
да
ги извади вън от водата, та
да
се възползува от тяхното месце?
Представете
си
, че някъде в света Бог отваря една гостилница, в която за гостилничар определя човек чист, сръчен, пъргав, който умее
да
готви отлично.
Надписът на тази гостилница е следния: „Гостилница на Бога", дето всеки може даром
да
яде - безплатна гостилница.
Бог плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа
да
готви,
да
проявява Божията Любов, а всички, които идват
да
се хранят, след като се наядат, взимат шапките
си
и
си
отиват - никой не мисли за плащане.
Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма
да
разправям за това.
Такъв е надписът на самата гостилница-„Всичко се дава даром".
Да
разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие.
С това аз искам
да
се повдигна пред хората
да
видят, че не съм обикновен човек.
Неговата задача седи само в това -
да
готви, т.е.
Едно трябва
да
знаете всички: човек още с никого не е говорил.
да
служи на Бога.
Той едва сега учи
да
разговаря със
себе
си
, т.е.
Хората ще влизат и излизат от гостилницата, ще ядат и пият и делото Божие ще напредва.
да
говори на
себе
си
.
Велика наука е човек
да
говори на
себе
си
!
Как ще
си
обясните сега втория закон?
Казвам: Тъй както се развивате като окултни ученици, има опасност
да
се явят във вас известни слабости, които ще ви спъват.
Какво разбирате под „служене на
себе
си
"?
Например у мнозина се забелязва голямо щестлавие, но така майсторски се скрива под формата на религиозното чувство, че и те сами не го виждат.
Със свещ трябва
да
се търси, за
да
се намери.
Представете
си
, че един ден гостилничарят на Божията гостилница каже: „Толкова години вече как служа на Господа и никой нищо не ми плаща за това.
Те сами
себе
си
лъжат, но не могат
да
издържат докрай.
Тези и ред още слабости се забелязват между учениците по причина на неизползваните енергии, които получават от природата.
Дойдат, нахранят се и излизат.
Всяка енергия трябва
да
се впрегне на работа,
да
се приложи в живота.
Чакай, аз ще им дам един добър урок!
" Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава!
Служенето на Бога е закон на даване.
" И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече
да
издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата
да
се храни,
да
плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду
си
: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва
да
се плаща,
да
се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може
да
се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат.
Не е въпрос
да
даваш от
себе
си
, но като курна на някой извор или като чешма през тебе постоянно трябва
да
минава благото на извора, а ти ще го раздаваш на другите.
И продължавали абонатите на гостилницата
да
идват и
да
си
отиват,
да
си
плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша.
Казвате: „Какво ще излезе от това даване?
Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал
да
плаща.
" Главната придобивка седи в това, че всеки, който пие от тази вода, ще оживее.
Това значи „служене на
себе
си
".
Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба
си
и парите, които приходящите в гостилницата дават.
Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност
да
издържа гостилницата.
" Видят ли дърво на мястото на курната, те ще разберат, че тя се е превърнала в живо същество, в растение, благодарение на това, че през нея е минавало Божественото.
Всеки, който служи на
себе
си
, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече
да
поддържа гостилницата, не може вече даром
да
дава.
„Служене на
себе
си
", това е закон на слизане.
Дотам е достигнало съвременното човечество,
да
се превърне в растения.
Казвам: Човек може
да
живее и във втория закон „служене на
себе
си
", но при какви случаи?
Питам: Колко време му е нужно отсега нататък, за
да
се превърне в разумно същество?
Ще изясня мисълта
си
със следното положение.
Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой
си
го обидил.
Когато този гостилничар решава
да
работи с пари, той трябва
да
отиде при своя господар и
да
му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога.
Как е възможно Бог
да
живее в някой човек, а той
да
се обижда?
Сега вече искам
да
служа на
себе
си
; ще
си
отворя гостилница от свое име и който дойде
да
се храни, ще трябва
да
плаща.
Обижда ли се, Бог не живее в него.
Искам десет години
да
поработя за
себе
си
,
да
видя резултатите и на този закон.
Ако този човек се намира в средата на океана, кой ще може
да
го оплюе от брега, т.е.
Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна
да
Ти служа." Тъй трябва
да
постъпи този гостилничар - честно и почтено,
да
си
каже истината и
да
не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва
да
плаща.
да
го засегне със своите обидни думи?
Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша".
Ако някой сом е дълбоко някъде в чистата вода, кой ще може от брега
да
го изцапа?
Не, човек трябва
да
бъде прям, искрен в
себе
си
,
да
си
даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на
себе
си
.Служиш ли на Бога, няма
да
мислиш за
себе
си
.
Това са силни аргументи, които никаква философия не може
да
разруши.
Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ,
да
види, че делото Му върви така, както Той иска.
Значи живееш ли в Божественото, никой не може
да
те изцапа.
След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на
себе
си
, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва
да
служиш честно и почтено - без лъжа.
Всички ще седят отдалеч, на брега и не ще смеят с нищо
да
те досегнат.
Най-после у човека се явява желание
да
служи на ближния
си
- на третия закон.
Плачеш ли, че всеки те плюе и обижда, това показва, че ти
си
още на брега.
Казваш:„Как тъй, аз мисля за Бога." Ти мислиш за Бога, както мислиш
да
се ожениш за царския син, обаче той не мисли още за тебе.
След като той служил на Бога, после на
себе
си
, пожелал
да
служи и на ближния
си
.
за царския син, не е още толкова силна, толкова определена, че
да
намерите метод как
да
я реализирате.
Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора
да
получат нещо от моята гостилница!
Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само
да
се осигурите.
" И след това този човек минавал за благодетел, помагал на ближните
си
.
Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва
да
се грижи за
себе
си
.
Той мяза на онези благотворители-търговци, които изваждат от дюкяните
си
стари дрехи, изядени от молци, или скъсани обуща и ги раздават на бедните.
Неговата работа е
да
учи,
да
придобива знания и
да
расте.
Питам: Тази благотворителност може ли
да
се нарече служене на ближните?
Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва
да
се безпокоим и сами
да
ги уреждаме.
От две места работите едновременно не се уреждат.
Кое служене на ближните може
да
се счита във възходяща степен?
Да
служиш на ближните
си
по този начин ще рече каквото спечелиш през деня,
да
го разделиш по равно с тях.
Ние трябва
да
знаем кой ни обича, кой мисли за нас.
И тъй, щом се имат предвид и трите закона, човек трябва
да
започне с първия велик, основен закон - служене на Бога.
Този закон ще внесе във всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства.
Живее ли човек по този закон, всичките му работи ще се наредят и оправят.
Който ви обича, той ще се яви в услуга, в помощ при всички трудни моменти на вашия живот.
Вторият закон - служене на
себе
си
- е по-опасен и по-труден от първия.
И с това ние
си
обясняваме защо хората на земята един час обичат, на втория час не обичат.
Те нямат условия
да
проявят постоянната Любов и затова служат само като проводници на Божията Любов.
Някога, в миналото боговете са водили борба, ангелите са падали и ставали, хората и до днес продължават
да
се борят и всичко това става все за числото две.
Всеки казва: „Аз имам право
да
живея!
" Ще кажете: „Хората трябва
да
бъдат хуманни!
По този въпрос вие ще помислите и сами ще
си
отговорите.
Идеята, която искам
да
оставя в ума ви, е следната: не мислете, че Бог не ви обича.
Всеки живее за
себе
си
, за свои лични облаги.
Когато отивате на училище
да
учите, вие отивате пак за
себе
си
,
да
придобиете знания, а не за учителя
си
.
Не искайте и от хората
да
ви обичат.
Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на
себе
си
?
И той служи на
себе
си
,
да
изкара прехраната
си
.
Казвате ли, че хората не ви обичат, вие разсъждавате плътски, а не духовно.
Професорът преподава лекции в университета пак за
себе
си
.
Музикантът, поетът, художникът работят пак за
себе
си
,
да
осигурят прехраната
си
.
Каквото и
да
работи човек, дълбоко в ума
си
крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага.
Всички трябва
да
знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горе, в невидимия свят.
И хората на земята могат
да
бъдат братя дотолкова, доколкото те са носители на идеите, които това Братство проповядва.
Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой
си
приятел.
Когато се говори за Духа Божий, трябва
да
знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене.
Всъщност, той е писал за
себе
си
; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение.
В това отношение духовният човек трябва
да
бъде интелигентен, разумен, възприемчив,
да
разбира мислите, които невидимият свят му изпраща и
да
се съобразява с тях, а
да
не го заставя той
да
се съобразява с неговите желания.
Някой човек тръгва
да
проповядва,
да
убеждава хората, че Бог съществува, иска
да
ги върне в правия път, но като отиде дома
си
, започва
да
се хвали: Аз направих това и това.
За пример намислил
си
да
излезеш на разходка,
да
направиш една екскурзия.
Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две.
Невидимият свят те предупреждава
да
не отиваш днес, защото времето ще се развали за няколко дни.
Обаче ти
си
казваш: нищо от това, аз ще тръгна.
Бог е силен
да
ме запази от всичко, което би могло
да
ми се случи.
Времето обаче се разваля , започва непрекъснато
да
вали сняг и ти се чудиш какво
да
правиш.
Числото две създава всички противоречия в живота.
Ти казваш: „Аз исках
да
изпитам силата
си
." Ако искате
да
изпитате силата
си
, работете върху
себе
си
.
За този ден Той мълчи, а за всичките останали дни се произнася, че са добри.
Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва
да
възпитате,
да
подчините на вашата разумна воля.
4.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те
си
имат съответни условия за своето развитие.
Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може
да
се пробуди.
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“.
Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може
да
се пробуди във вас.
Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат.
Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята.
И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за
да
ги направи разумни,
да
внесе в тях тази велика идея на живота.
Като отидат в някоя гостилница, поръчват
си
някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и
си
отиват — никой не взима тия пари.
Тъй щото, Бог
да
живее навсякъде в света и
да
бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света.
Бог
да
бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина.
Бог
да
бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина.
Бог
да
бъде Бог на Истината, Който носи свобода.
Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може
да
се подмладяват.
Човек, който няма тази Истина в
себе
си
, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в
себе
си
, той постоянно ще се подмладява.
Човек, който носи тази свобода в
себе
си
, той никога няма
да
остарява, никога в света няма
да
срещне мъчнотии, които
да
го обезсърчат.
Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света.
И Любовта, като влезе в него, трябва
да
бъде разумна.
Ако вие искате
да
живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей.
Той не трябва
да
изкушава Бога -
да
се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и
да
каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази.
Като ви прережат, пак ще продължите живота
си
.
Ти можеш
да
се качиш и на един малък кораб, но кога?
Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат
да
преплуват.
Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме
да
живеем в утробата на природата,
да
смучим от нея наготово соковете й; тя
да
работи, а ние
да
ядем - мислите ли, че можем
да
заемем някое благородно положение?
Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли,
да
не го смущават?
Аз ще ви кажа:
да
, голям герой сте.
- Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който
да
ме посъветва, как
да
изхвърля навън този глистей?
Но, ако искаме
да
преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който
да
се кара от огъня на Любовта.
Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как
да
го изкарам.
Този параход трябва
да
бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва
да
са хора на свободата.
Професорът
си
изважда един тефтер, предписва някое лекарство.
Само с този параход може
да
се преплава Великия или Тихия океан и
да
се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе.
Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може
да
живее и по друг начин.
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не
си
ли мязате?
Не, човек може
да
живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек
да
служи на Бога.
Съвременните хора искат, някой път природата
да
ни стане роб,
да
ни даде лекички удоволствия, а ние само
да
ядем и
да
пием;
да
ни даде дрехи, автомобили, къщи,
да
не пипне децата ни.
Човек не трябва
да
бъде ексцентричен.
Ние искаме, небето
да
гледа на нас с всичкото
си
почитание и уважение, а ние само
да
се разхождаме,
да
ядем, пием.
Човек, който служи на Бога, в каквото общество и
да
влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за
себе
си
, искаме ли го и за другите?
Сега, аз желая, всеки от вас
да
си
зададе въпроса: аз зная ли отде ида и накъде отивам?
Задайте
си
този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте, той е един от кардиналните въпроси.
Аз ще ви оставя сами
да
си
отговорите, понеже вие сте умни хора.
Христос
си
зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни.
Да
знаеш, значи
да
преживяваш нещата съзнателно, т.е.
да
разбираш висшето, Божественото в света.
Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте!
Някои казват, Христос знаял всичко.
“ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде
да
проповядва своето учение, а отиде
да
пости!
Само Бог знае всичко.
Той трябваше
да
пости 40 дни и после
да
възприеме Божия Дух, за
да
резбере, кои са причините, които спъват хората
да
изпълнят волята Божия.
Само Бог не може
да
се разпъва.
Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание.
Но всички Негови служители има какво
да
учат.
Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб!
И Христос, като дойде на земята, имаше какво
да
учи, и Той учеше нещо.
“ Той каза: „Не само с хляб може
да
се живее, но и с всяко живо Слово“.
Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва
да
се определи.
„И аз до сега мислих, че без хляб не може
да
се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може
да
се живее“.
Вие трябва
да
знаете, че всички се учим.
Второто положение, което Христос научи е, че трябва
да
уповава на Бога и то разумно.
Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим
да
познаваме Бога в Неговата безгранична Любов,
да
познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина,
да
познаваме Бога в Неговата Истина и свобода.
Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце,
да
не би
да
препънеш в камък ногата
си
“.
И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света.
В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак
да
се определят.
Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това,
да
не изкусявам Господа, а с Духа
си
да
живея в Господа и
да
изпълнявам Неговата воля“.
Няма по-хубаво нещо от това, човек
да
обмени само две мисли с Бога, и Бог
да
му каже само две думи.
Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън.
„Значи, волята Божия не е в това, аз
да
се качвам по високите места.
Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност.
Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз
да
се хвърлям отгоре“.
Колкото пъти и
да
я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин.
Някои от вас искат
да
говорят цял ден с Господа.
Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи.
Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях
да
възпроизведете първоначалната им форма.
Ще можете ли
да
направите същата форма?
Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място,
да
му покажеш, че го обичаш“.
- Не, от счупените парченца охлюв никога няма
да
можете
да
направите първоначалната форма.
Люби ближния
си
!
Същото нещо е и с мидата.
В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния
си
“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота
си
.
Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях.
Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за
да
покажат, че се обичат, но любов ли е това?
И действително, думите „люби Бога“ значат -
да
вземеш нещо от Бога.
Да
любиш ближния
си
, значи -
да
проявиш Божественото навън.
Ти няма
да
се хвърляш!
Единият начин е Бог
да
се прояви за нас, а другото положение е -
да
проявим Бога.
Ако причината е вън от вас, тогава,
да
вземем когото и
да
е от вас и
да
направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол.
Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво
да
Го изкушавам, няма какво
да
се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво
да
казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите,
да
ме хванат!
Да
вземем някой учен професор,
да
го разтопим в едно голямо гърне и после
да
го изложим на слънцето,
да
се изпари водата му.
Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има
да
разрешавате.
При този процес, ще може ли той отново
да
се възстанови?
Например, вие имате
да
разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете
да
ги разрешите само по начина на Божията Любов.
Ако той може
да
се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв.
Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила.
И ако имате любов към ближния
си
, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и
да
се проявите.
Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата.
Дойде изкусителят и ти казва: „Ти
си
учен, ти
си
велик, ти
си
пратен за спасител,
да
носиш великата култура“.
И тогава, между вас няма
да
има никакви противоречия по въпроса, как трябва
да
живеете.
Едно време аз съм събирал тия черупки, за
да
забавлявам с тях децата.
И тъй, аз искам
да
ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни.
Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега
да
го спасят.
Тя му дала една светла идея.
Защо не могат
да
го спасят?
Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него.
- Те са мислили, как
да
завладеят морето.
Духът Му каза: „Ти няма
да
се поддаваш на тия слабости“.
Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в
себе
си
.
Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
И тя не се реши
да
се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“.
Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва
да
се научиш
да
пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва
да
се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана.
Ако ние трябва
да
се установим върху известни форми, ако трябва
да
ги възприемем и
да
считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях
да
прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека?
Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма
да
видите в него.
Защо създаде всички тия форми?
Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“.
Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел.
Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“.
Тази пара иска
да
се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение.
Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение.
Трябва
да
знаете, че всяка форма има два начина на разбиране.
Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска
да
се освободи.
Вие може
да
разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете
да
четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му.
„Аз зная отде ида“, казва Христос.
Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото.
В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може
да
четете много нещо.
Сега и на вас пожелавам
да
знаете, отде идете и накъде отивате.
И тогава аз казвам: човек може
да
направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може
да
го направи, но огледалото не може
да
направи човека.
Защо волът носи рога?
Няма по-хубаво нещо от това,
да
знаете - къде отивате и отде идете.
Каква реалност се съдържа в едно огледало?
Защо конят носи копита?
Да
знаем, че идем от онзи светъл, възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето светлината царува; от онзи светъл свят на Истината, дето свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората копнеят, дето хората се познават, един за друг животът
си
полагат и с любов се обграждат, и за Бога живеят.
В това огледало се отразява цялата вселена, както и човекът, както и всички негови движения.
Върху копитата на коня, върху рогата на вола вие може
да
четете за условията, при които те са живяли.
Каквото направи човек, огледалото го отразява.
Ние можем
да
се смеем на вола, на коня, но много нещо е написано върху тях.
Огледалото показва нещата точ в точ.
Те представляват листата, по които може
да
се чете.
Огледалото е толкова разумно!
Човек не може
да
направи нещо, което и огледалото
да
не направи.
Ако огледалото тъй отразява, тогава питам: човекът, който е пред него, интелигентен ли е?
Ние не знаем
да
четем, защото, от сутрин до вечер, сме заняти само с мисълта: какво ще ядем и пием, с какво ще се облечем, каква къща ще
си
направим и т.н.
Аз няма
да
разрешавам този въпрос, оставям го на вас.
Дъщеря ни се родила, син ни се родил, постоянно мислим за тях.
Всички вие сте хора, свършили четири факултета.
Хубаво е това, което мислим, но ние още не сме намерили тия условия, при които нашите синове и дъщери могат
да
бъдат щастливи.
Всички вие, които ме слушате, ходите все инкогнито, но сте много учени.
Вие сте толкова учени, че някой път разрешавате задачата на света с един калем, тъй както турците.
Ще каже никой, че трябва
да
служим на старото.
Нямам нищо против старото, но, ако този стар живот, в който вярваме, може
да
внесе в нас разумност, нямам нищо против него.
Ако в паленето на свещи може
да
се внесе разумност в живота, нямам нищо против, нека всинца палим свещи!
Аз не осъждам нещата, но разгдеждам въпроса принципално, питам: какво се постига с този стар живот?
Утре може
да
мръдне и моята дъска.
Като разглеждам всички въпроси на живота, като вярвам в един, във втори, в трети, какво се постига с това?
Каква е сигурността за това?
Че мърдат дъските на хората, мърдат, разбира се, но каква загуба представлява това нещо?
Че ти не мислиш като мене - това е красивото!
Ако аз обеля задната част, амалгамата на едно огледало, наистина, то няма
да
може повече
да
отразява, но питам: какво се е изгубило?
Аз като зная, че ти не
си
едно огледало, което
да
ме отразява, а
си
едно разумно същество - това ме радва.
Пострадал ли е светът с това?
Представете
си
, че аз предложа на съвременните учени хора един автомат във форма на човек - с ръце, крака, очи, уста и вътре в него поставя един грамофон; и го заведа така, че този автомат
да
произвежда най-видните речи на някои философи, на някои богослови, декламира стихотворенията на най-видните поети, питам: този автомат учен ли е?
Де е реалността, в огледалото, или в мене?
Аз мога
да
накарам този автомат и
да
нарисува нещо, но той художник ли е?
Реалността е вътре в мене, а не в огледалото.
Пък мога
да
го накарам и
да
изсвири нещо, но той музикант ли е?
Огледалото е едно приятно забавление за децата.
Красивото в света е, не
да
има ехо на нещата, но
да
имаш насреща
си
един разумен отговор.
И аз мога
да
кажа, че едно от великите изобретения на човека, това е огледалото.
По-хубаво, по-красиво изобретение от огледалото, човек не е могъл
да
измисли.
Младият, като се поогледа, зарадва се, усмихне се, а старият като се огледа, потекат му четири реда сълзи и казва: е, добър е Господ, за вбъдеще може
да
се подмладя.
Аз казвам: пие ми се вода!
Това огледало, все-таки ми е нужно, за
да
ми покаже, като се огледам в него, дали съм се подмладил.
И автоматът отговаря: пие ми се вода.
И наистина, ако това огледало му покаже, че е млад, значи, подмладил се е.
Сега Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам“.
Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в окултната наука, и всички адепти, всички велики Учители се подвизават, за
да
се пробуди в тях туй, великото, Божественото съзнание,
да
знаят - отде са дошли и къде отиват.
Ще ми каже: „Братко, тук наблизо, има един отличен извор, еди-на кое
си
място е той“.
Не е достатъчно само
да
мислиш върху този въпрос, но той, в своя дълбок смисъл, съдържа една велика идея, която трябва
да
се разбере.
Отиде, донесе ми една чашка вода и ми каже: „Заповядай“!
Ще се поспра сега и върху самите идеи,
да
видя, какво представляват те изобщо.
- и аз вече имам пред
себе
си
бистра водица.
Казват, че идеите създават света.
Това значи,
да
имате насреща
си
едно разумно същество, което
да
схваща вашите нужди и в дадения случай, пожелава
да
ви услужи.
Въпрос е, дали идеите създават света, но идеите поддържат света.
Ние можем
да
кажем, че хлябът е създал човека, но това не е вярно.
Не е ли хубаво
да
виждаме във всеки наш ближен един хубав, възвишен свят.
Че хлябът поддържа живота на човека, това е вярно, но хлябът
да
е създал човека, това е само привидно така.
Ние изучаваме Бога, изучаваме най-отдалечените звезди, а за най-близкия
си
човек казваме: е, той няма никакви идеи.
В какво седи силата на онази, добре екипирана армия, която има хиляди свои оръжия, картечници и топове?
Как
да
няма идеи?
В самите топове ли седи силата, или в самите картечници, или в самите оръдия, или най-после, в самите хора, които я управляват?
И ние правим следната аналогия: всички ония всевъзможни идеи, с които сега работим, това са само оръдия, пособия.
Красив е този човек, Господ го е пратил на земята, има в него идеи.
Дойде някой човек в дома ти, а ти казвнш: няма какво
да
се занимавам с него.
Питам: постъпил ли
си
благородно?
И тези идеи, тези мисли са важни доказателства, доколко вие можете, в дадения случай,
да
си
служите с тях.
В дадения случай, какво ще кажат ангелите за тебе?
Вие можете
да
си
служите с всяка една идея, с всяка една мисъл.
Нека вземем пример от съвременните учени хора, как те се интересуват и наблюдават и най-малките явления в природата.
В Божествения свят, идеите, мислите не са създадени,
да
разрушават.
Когато става някакво явление на небето, те веднага взимат своите тръби и наблюдават.
Идеите и мислите в Божествения свят са създадени
да
съграждат, за
да
се домогнем до онзи прав път.
Но известна идея, известна мисъл може
да
се изопачи.
Аз няма
да
кажа, че се учудвам на тия хора, защото не съм от тия, които се учудват, но ги похвалявам за тази им точност и казвам: ето една отлична черта в тия хора!
Една свещена мисъл, една свещена идея, щом се материализира на физическия свят, има вече възможност
да
се изврати.
Те навреме насочват телескопа
си
и от малките работи чоплят, оттук-оттам, гледат
да
научат поне малко нещо,
да
разберат, как се движи някоя звезда или комета, следят, как тя се отдалечава или приближава.
И следователно, при това извращаване на мислите, по някой път, ние попадаме в грешки.
Красиви са тия неща!
За
да
можем
да
се избавим, ние, които живеем на земята, както и всички останали хора, трябва
да
имаме известен стремеж.
Когато някой философ създава своята теория за слънцето, той разправя неща, които не съществуват, като
да
са от 1001 нощ, но между всички тия факти, все има нещо вярно, все имат някои верни заключения.
Вие ще кажете: добре, аз искам
да
осигуря живота
си
.
Питам ви тогава: тази душа, която вие сте срещнали и за която казвате, че не искате
да
се занимавате с нея, разбрали ли сте, отде иде тя и накъде отива?
- Отлична идея е
да
осигуриш живота
си
!
Често сегашните християни плачат за Христа, че преди 2000 години страдал много.
Аз искам
да
добия образование.
Че Христос страдал преди 2000 години, Той е забравил тия свои страдания, даже и не ги поменава, но Христос, като гледа съвременното човечество, в душата Му се заражда една тъга, че тези хора, които са живели вече 2000 години след Него, не са се възползвали от Неговата опитност, и не могат още
да
вървят, тъй както трябва.
Една тъга се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не е така весело.
Аз искам
да
стана културен човек.
В онова предание от Сенкевича, какво се разправя за Христа и за апостол Петра?
Аз искам
да
стана благороден човек.
“ Петър му отговорил: „Господи, отивам някъде навън
да
проповядвам“.
Питам: всичко това, което вие желаете, можете ли
да
го осъществите?
Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път
да
се разпна“.
Всички отговарят: можем.
Петър веднага се досети и каза: „Господи, няма защо ти
да
се връщаш, аз ще се върна назад“.
Но от всички хора, които сега съществуват на земята, и които поддържат тези идеи, ние не сме срещнали до сега нито един човек, който
да
е доказал, че е разбрал тази идея.
Какво виждаме ние в света?
Съвременните учени хора изгубват знанието
си
.
Съвременните богати хора изгубват богатството
си
.
- Отивам
да
търся своето щастие.
Казва й Христос: „Аз ще отида при твоя мъж“.
Значи, това, което се губи, няма основа в
себе
си
.
Ако могат
да
ме подкупят с някакви земни блага, значи, аз съм човек без всякаква идея.
Ако аз мога
да
ходя от едно заведение в друго и
да
мисля, че спасението е там; и ако мога
да
вярвам в един, а после в друг Господ; и ако мога
да
вярвам в един човек, в друг човек, това е изгубена работа.
Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата.
Онзи човек, който е на земята и живее в тази слънчева система, в колко слънца може
да
вярва?
Аз не говоря за същества, които живеят в друга слънчева система.
Не е важно, какво вие може
да
мислите заради мене в дадения случай, важното е, какво съм аз всъщност.
Там може
да
има две слънца и тия същества ще вярват и в двете слънца.
Но тия, които живеят на земята, ще вярват само в едно слънце, ще вярват само в това, което виждат.
И казвам: велик закон е
да
служим на Бога!
Няма по-велико нещо в света от това,
да
служим на Бога!
И питам: ако ние
си
подадем ръце,
да
служим на Бога, няма ли
да
оправим света?
Всички техни герои не са ли умрели?
И ако ние се съединим помежду
си
, ако се съединим с небето, няма
да
има нищо невъзможно.
При сегашните условия на живота, ние трябва
да
се съединим!
Не говоря за това съединение, което прави пакости, но за онова съединение, което може
да
ни направи носители на великото, Божественото в света.
Представете
си
един богат човек, който след смъртта
си
витае около своята къща.
Ние трябва
да
се съединим, и това съединение, за в бъдеще, ще даде още по-добри методи.
Още приживе, той
си
направил една хубава, богата къща, но след смъртта
си
духът му витае около нея, макар че сега са я взели други някои.
Той обикаля около къщата
си
, въздъхва
си
и казва: ах, аз направих тази къща!
Един ден ние можем
да
премахнем тия електрически жици, и тогава великото, Божественото, ще преминава през нас, като през жици.
На другия ден пак витае около къщата
си
.
Ние ще бъдем възприематели и ще предаваме тази Божествена енергия.
Вие искате
да
приемете Божествената енергия, но готови ли сте за жертвата?
Аз не говоря за тази обикновена жертва; за жертва, която изисква юначество, никога
да
не се колебаете и съмнявате в Бога.
Може ли такъв един народ, или такова едно общество, или такъв един човек, с такива идеи
да
се повдигне?
Смели и решителни
да
бъдете!
- С такива идеи те не могат
да
се повдигнат.
Нима онзи човек, който е изнамерил някакво изобретение, с което може
да
спъне човечеството, е учен човек?
Ние разсъждаваме здраво върху въпроса.
Аз похвалявам онези, които измислиха кинематографа; аз похвалявам онези, които измислиха телефоните, печатането, фабриките за платове; аз похвалявам всичко онова, което подтиква човечеството напред; аз похвалявам и всички онези изобретения, които ще дойдат в бъдеще - за подтик на човечеството, но важно е, какви трябва
да
бъдат нашите отношения.
Можете ли вие
да
живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадена кашица или със сладки бонбончета?
Нали нашите отношения трябва
да
бъдат любовни.
Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може
да
стане някой виден професор?
Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жаравата, има сто пъти по-голяма възможност,
да
стане от него някой виден професор, отколкото от това дете, което се храни с шоколад и сладки бонбончета.
Че Христос знаеше това, с туй именно, Той разреши една велика задача, и когато Го туриха на кръста, Той каза: „Прости им, Господи, защото те още не са разбрали великата Истина, както аз я разбирам, нека имат още една малка благодат, за още 2000 години.
Ако се храниш с такава шоколадена кашица, никакъв професор не може
да
стане от тебе.
Трябва
да
се знае, обаче, че прощава се само на онзи, който прощава, а на онзи, който не прощава - не се прощава.
Ако се храниш с българска пита - и професор, и художник, и музикант можеш
да
станеш.
Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка
да
направи, щом иска
да
служи на Бога, ще му се прости.
Всяка една душа, каквато и
да
е тя, трябва
да
се приближи при Бога.
Няма какво
да
ви доказвам тия факти, те са толкова на лице, но казвам, че този хляб, тази българска пита, трябва
да
бъде хубаво опечена.
Ще ви приведа тогава онзи пример - за цар Соломона, по отношение на неговото съчинение: „Песен на песните“.
Соломон е писал Притчите, писал е Еклисиаст, но „Песен на песните“ представлява един малък любовен роман.
Всеки хлебар не може
да
прави хляб.
Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която пасеше стадото
си
и го накара цял ден
да
обикаля около нея.
Аз казвам: тези, които правят хляб, за в бъдеще трябва
да
са свършили четири факултета, трябва
да
имат докторат.
Соломон ходил в Египет,
да
се учи, но не могъл
да
научи уроците
си
, не могъл
да
научи, според светото разбиране, онази велика книга на живота, и предлага сърцето
си
на тази млада овчарка.
Те трябва
да
са свършили правните науки,
да
са свършили философия,
да
познават естествените науки и математиката.
Само такъв човек може
да
бъде кандидат за хлебар.
Сегашните хора казват: красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме
да
се влюбим, за
да
почувстваме, какво нещо е Любовта.
Само той може
да
прави хляб.
Тяхната любов аз уподобявам на състоянието на тия, който пият шест-годишно винце, седнат на масата Х,У,Z, заръчат
си
, всеки от тях, по 1/2 килце винце, пийнат, развеселят се и започнат: „Ой, вино, вино, руйно вино!
При това, той трябва
да
бъде здрав,
да
не боледува никога.
“ - замислят се дълбоко; пият една чаша, че втора, че трета и започват отново
да
пеят.
Той трябва
да
бъде човек със светли идеи, които
да
вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови докторски идеи
да
влязат вътре в тебе и
да
просветят ума ти.
В това отношение, всяка мома, преди
да
се ожени, трябва
да
е свършила четири факултета и
да
знае
да
меси хляб.
За вбъдеще, в шестата раса, ще има следния закон: всяка мома, която иска
да
се ожени, трябва
да
е свършила поне четири факултета и
да
знае
да
меси хляб.
А сега онази, младата мома, с бялата шапка, без
да
знае
да
меси хляб, разхожда се нагоре-надолу и всички казват за нея:
да
оженим тази мома, че
да
се поддържа човешкия род,
да
се продължава човечеството!
Да
обичаш един човек, значи,
да
виждаш в неговата душа нещо красиво, хубаво,
да
внесеш в нея нещо ново,
да
му пожелаеш доброто.
Хубаво, природата няма нищо против това,
да
се женят хората, тя е за това; но когато дойдем до онзи, разумен човешки живот, има други правила, които човек трябва
да
спазва.
Той не трябва
да
ходи по пътя на животните.
Туй е красивото, Божественото в живота!
Животните са разрешили въпроса за
себе
си
.
Пеперудите, рибите, птиците са разрешили въпроса за
себе
си
, а ние разрешаваме друга една задача. Каква?
Добре,
да
ви кажа нещо реално.
Ние разрешаваме отношенията
си
към Бога, връзката
си
с Бога.
Представете
си
, че аз съм един милиардер и взема
да
подписвам: на този един чек от няколко хиляди лева, на онзи един чек от няколко хиляди, на трети - няколко хиляди, и то все звонкови, златни; всички, като излезете от тук, ще кажете: има смисъл
да
се слушат такива проповеди, те са нещо реално.
Аз казвам: господа, виждате ли тази пражола?
Дам на едного една пражола от 1000 лева, на другиго 2000 лева, на трети 10 000 лева и т.н.
Тази връзка ще даде простор и свобода на неговия ум, на неговото сърце, простор и възможности на неговата душа и сила на неговия дух, за
да
се прояви.
Всичките пражоли са хубави, отлични.
Да
, това нещо е хубаво от моя страна, хубаво е от ваша страна.
Христос казва: „Аз зная отде ида и накъде отхождам“.
И ние не трябва
да
се самозабдуждаваме.
Тогава аз ще ви запитам: защо са създадени тия пустини, като Сахара и други някои?
Любовта е вложена вътре в човека и човек най-първо трябва сам
да
прояви любовта
си
, а също и другите
да
я проявят.
Защо са създадени тия високи планински върхове, дето нищо не расте?
Ние сме хората, които сега трябва
да
проявим любовта
си
към Бога.
Пустините и високите планински върхове са създадени за най-разумните същества в света.
В Писанието се вижда, че още Мойсей е заговорил на своя народ: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего.“ Христос като дойде, и Той потвърди този закон.
Когато искат
да
изпитат някой адепт, или някой учен човек, дали той е разбрал живота, пращат го в някоя пустиня, дето нищо не живее, дето всичко умира; изпращат го там, при най-бедните условия, дето никой не може
да
живее, и там го изпитват.
И ние казваме: всички ние трябва
да
проявим Божията Любов.
Освен в пустините, този адепт го пращат още и по най-високите места, по най-високите върхове на планините, дето само мъховете и мъхообразните растения живеят, от тях
да
се учат, как
да
растат - те
да
им бъдат професори.
Само така можем
да
имаме една наука в света.
И наистина, колкото се качвате по-нагоре, виждате, че млекопитающите, разните животни, птиците и всички останали растения, се намаляват все повече и повече, докато стигнете до най-високите върхове и виждате, че там живеят само мъховете.
Само те могат
да
живеят по тия места, те са много учени.
И тогава, всички науки пред нас ще се оформят.
Там трябва
да
отиде този адепт,
да
потъне дълбоко в своето съзнание и
да
се научи на великите закони, как трябва
да
се живее.
Сега, съвременните учени хора, искат
да
научат тайната на живота и мислят, че тя се крие в парите.
Ако аз съм един народен учител, щях
да
кажа на един от своите ученици: „Стоянчо, я ми напиши една единица!
Всеки говори за златото и казва: „Парице, парице, всесилна царице!
“ Парите, които те търсят, са дълбоко скрити в земята, затова, ако искат
да
ги намерят, не трябва
да
се опитват
да
пробиват човешките каси, но
да
слязат дълбоко в земята и там,
да
питат някоя от тия златни жили, как се е образувало това злато.
Как трябва
да
му обясня, какво нещо е единицата?
Ще му дам едно житно зрънце и ще го накарам
да
го посади.
После, ще му дам едно ябълчно зрънце, или едно зрънце от круша и след 10 години ще му кажа: „Слушай, Стоянчо, единицата, това е отношение на две разумни същества“.
Да
можеш
да
напишеш единицата, това значи
да
познаваш Бога.
Защото имат много малко злато в ума
си
.
Тази част, която се вижда сме ние, а другата, невидимата, е Бог.
Следователно, от тази единица се произвеждат всички други числа.
И всичкото зло в света днес се дължи на това, че в човешкия ум, в човешките мисли има чрезмерно желязо, вследствие на което, започва един процес на ръждясване.
Единицата ражда 2-та, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, и т.н.
Като ръждяса желязото, заемат се
да
го чистят.
Като се очисти желязото в ума на хората, те казват: хайде
да
се обичаме!
Започват
да
се обичат, но после пак ръждясват.
Отново се очистват, пак ръждясват - и така - непрекъснато се продължава този процес, който именно дава влияние на отношенията на хората помежду им.
Ами че - като хванете, при електричеството, положителния и отрицателния полюс едновременно - ще имаме ток, хванем ли само единия полюс, ток няма
да
имаме.
И тъй, ние виждаме в живота един непрекъснат процес на изтриване и ръждясване.
Щом, обаче, хванем едновременно и двата полюса, туй течение може
да
бъде толкова силно, че
да
светнем, без
да
изгорим.
И когато някой човек най-после напълно се изтрие, хората казват за него: Господ
да
го прости!
Тъй
да
светнем, че от нас
да
излизат пламъци.
Професор бил този човек, свършил най-после лекциите
си
, изтрил се.
Казвам: ти
си
намерил този огън, който носи живота.
За него казват: еди-кой
си
професор починал.
Аз казвам: еди-кой
си
професор се изтрил; нека дойде на негово място някой професор, който не е изтрит.
Питам тогава: кой ще бъде този герой, който ще може
да
те пипне?
И най-после, виждаме - всички проповедници, свещеници, майки, бащи - всички се изтрили, а хората казват, че заминали за онзи свят.
Другаде, виждам, носят някой герой, издигат му паметник и пишат на него: „Тук лежи еди-кой
си
герой, въздигнал българския народ“.
Казвам: само при такъв един огън могат
да
се родят свещените идеи.
Огънят, страданията не са нищо друго, освен превръщане, омекчакане на твърдите вещества в организма на човека.
Ами вижте в историята, колко пъти освобождаваха евреите - ту от римско робство, ту от египтяните, но освободиха ли ги като народ?
Всички елементи във въздуха не се намират в съединения.
Христос казва: „Аз зная отде ида.“ Отде иде Той?
Следователно, материята в умствения свят трябва
да
бъде свободна, а не в съединено състояние.
Ако опитаме тази Любов само за една минута, или само за една секунда, никога няма
да
я забравим.
И всеки от вас, който само веднъж е близнал от този Божествен мед, той е готов вече
да
стане мъченик.
Никой от вас не се е спирал,
да
мисли, върху този въпрос.
Те са видяли този свят и за това казват: за този свят сме готови
да
пожертваме всичко.
Те няма защо
да
плачат.
Ако дъщеря ти, синът ти или мъжът ти не те слушат, ти не трябва
да
бягаш от тях, но ще ги учиш.
Вие не разсъждавайте така лекомислено, така плитко.
Какво трябва
да
правиш?
Всеки зародиш носи условията в
себе
си
, но се изискват специални, съответни условия, при които той може
да
се пробуди.
- Ще хванеш двата полюса на този ток и ще кажеш на мъжа
си
: ела и ти
да
се хванеш!
Житното зърно
си
носи своите условия.
Ако успееш
да
го накараш само веднъж
да
се хване, ще каже: жено, аз вярвам в твоя Господ и съм готов, като тебе
да
жертвам всичко.
Ябълката, крушата, всички плодни растения, от какъвто бит и
да
са, те имат съответни условия за своето развитие.
Този мъж ще се промени, ще познае Господа.
5.
Символи в природата / Живите символи в природата
,
МОК
, София, 13.12.1925г.,
Преди
да
се приложи чукът, словото се проявява.
езикът е започнал
да
действа.
Значи копието заповядва на чука
да
започне работата
си
.
Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй
да
ги съпоставят един с друг, че
да
образуват приятна, хармонична картина.
Като имате пред
себе
си
картината на дадените седем символа, вие можете
да
размишлявате върху тях, докато те оживеят в съзнанието ви.
Щом оживеят, вие ще се свържете със силите, които работят чрез тях, и ще видите, че те съществуват не само извън вас, но и в самите вас.
Колкото повече мислите върху символите, пред вас ще се разтваря обширен свят за наблюдение и изучаване.
Всеки символ отделно може
да
даде материал за цяла лекция.
Днес на всички в класа подарявам една малка сбирка от седемте символа.
Ще вземете сбирката
си
и ще
си
отидете у дома.
През цялата седмица ще ги преглеждате, ще размишлявате върху тях, за
да
видите какви нови идеи ще дойдат в ума ви.
Колкото обикновени
да
ви се виждат, не се смущавайте – всичко записвайте.
След време, като ги прочетете, тогава ще разберете дали са хубави, или не.
Има неща, които първоначално изглеждат гениални.
Човек не може изведнъж
да
оцени хубавите работи.
Символите, с които Природата работи, преживяват времената.
Тъй щото изучавайте тия символи, за
да
се ползвате от силите, които са свързани с тях.
Нарисувайте на дъската следните предмети: копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга.
Сега онези от вас, които се занимават с астрология, нека се опитат
да
поставят всеки един от тези предмети до съответна за тях планета.
Някога чукът може
да
падне и върху главата на човека, но случайно.
Чукът има две служби, вследствие на което мъчно може
да
се постави при една определена планета.
Донякъде само той може
да
се намести при Сатурн.
Следователно силите, енергиите, които човек употребява за ползване или за прилагане на тия предмети, са различни.
Тези енергии са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или с друг от тия предмети.
Всеки предмет представлява известен символ в Природата.
Вие трябва
да
изучавате символите, с които Природата
си
служи.
Същевременно трябва
да
изучавате теченията в Природата, за
да
можете лесно
да
се справяте с тях, когато минават през вашия организъм.
Щом се намерите в някоя непозната местност, по теченията, които циркулират в нея, вие можете
да
се ориентирате къде се намирате.
Всяко нещо в Природата е поставено точно на място.
И всяко разместване на силите в Природата създава известна дисхармония.
Например ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония.
Природата не търпи никаква дисхармония.
Като изучавате астрология, вие също така трябва
да
спазвате закона на символите, за
да
можете
да
се ориентирате.
Като наблюдавате съзвездията, ще видите, че едни от тях имат форма на триъгълник, други – на четириъгълник, трети – на петоъгълник; някои пък са подобни на животни, на различни неодушевени предмети.
Сега ще ви задам въпроса: каква е била целта на Природата, когато е създавала ябълката?
Не е лесно
да
се отговори на този въпрос, понеже Природата съзнателно крие своите цели.
Природата
си
служи със символи, които трябва
да
се разбират.
Символите, които ви дадох днес, са наредени систематично, по определен план.
Например първият символ, който ви дадох, беше копието.
Значи за
да
извоюва свободата
си
, човек трябва
да
има копие.
После той трябва
да
има чук, с който
да
се огради.
Чукът представлява алхимическата сила у човека, с която той трябва
да
постави всяко нещо на своето място.
за създаването на здрава, солидна ограда около
себе
си
.
Като хване някой паразит в главата
си
, той го поставя на единия
си
нокът, а с другия като с чук го смачква, разрушава формата му.
С това човек иска
да
каже на паразита, че не трябва
да
бъде паразит, т.е.
да
живее на гърба на други същества.
На същото основание, когато човек забележи в
себе
си
едно паразитно желание, той веднага трябва
да
го постави между двата
си
нокътя, като между чук и наковалня, за
да
му покаже, че не е този пътят, по който трябва
да
се развива.
Всички мисли, чувства и желания на човека трябва
да
се движат по пътя на трите измерения.
Не се ли движат по този път, те са паразити и като такива трябва
да
се премахнат, т.е.
да
се превъзпитат.
Не давайте място на паразитни състояния в
себе
си
, нито им давайте условия
да
растат у вас.
Не може
да
очаква никакъв успех онзи, който дава място на паразитни навици, състояния или желания в
себе
си
.
Паразитизмът атрофира всичко благородно и възвишено у човека.
Докато Природата е вложила у човека ред дарби и способности, той трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
ги развива, а не
да
очаква на другите хора и
да
мисли кого как
да
използва.
Това, което Природата е вложила у човека, той трябва
да
го тури в действие.
Когато човек започне
да
работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ.
Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите
си
.
В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един.
Така работят учените хора помежду
си
.
Така постъпват и астрономите, и математиците, и духовните хора помежду
си
.
Те взаимно
си
разменят мисли и
си
помагат.
По този начин могат
да
се избегнат всички спорове в света.
Представете
си
, че седем души искат
да
работят, но нямат нужните пособия за това.
Ако на едного от тях се даде копие, останалите ще бъдат недоволни, че нямат работа, и ще започнат
да
спорят.
Обаче ако на едного се даде копие, на втори – чук, на трети – книга, на четвърти – светилник, на пети – чешма, на шести – чаша, и на седми – ябълка, те ще бъдат доволни, защото всеки поотделно ще започне работа, а същевременно ще може
да
помага и в работата на другите.
Който има копие, той ще започне
да
се справя с низшия живот в
себе
си
и около
себе
си
, а в услуга ще му дойде онзи, който има чук в ръката
си
.
Който има книга, той ще започне
да
чете, но в услуга ще му дойде онзи, който има светилник и свещ.
Който има чешма на разположение, той ще започне
да
напоява жадните; пък този, който има чаша в ръката
си
, ще му услужи – ще налива вода в чашата
си
и ще раздава на жадните.
Тъй щото всички ще се стремите
да
си
услужвате,
да
се опознавате взаимно.
Кой ще дойде в услуга на онзи, който има ябълка в ръката
си
?
Значи всички хора трябва взаимно
да
си
помагат.
Например някой страда и мисли, че в света няма подобни на неговите страдания.
Други пък мислят, че не могат
да
му помогнат.
Не, всички хора на Земята решават мъчни задачи.
Тъй щото, когато решавате своите задачи, вземайте участие и в задачите на ближните
си
, взаимно
си
помагайте.
Когато някой учен работи самостоятелно в известна област на науката, той се свързва с умовете на всички учени, които работят в същото направление.
По този начин те
си
помагат взаимно.
При това положение само човек може
да
дойде до вътрешно разбиране на великите природни закони.
При това положение само той може правилно
да
работи, без
да
изразходва излишна енергия.
– Не знаят как и кога
да
употребяват копието, т.е.
НАГОРЕ