НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
228
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
228
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Отношения трябва
да
имате!
Красивият брат и красивата сестра са добри, те не са виновни, че някой се е влюбил в тях.
Но като простреш ръката
си
да
го хванеш, той изведнъж се извива и избягва.
Случва се, че някой се влюбва в една красива сестра, после и друг се влюбва в нея.
Защо не плюе на краката
си
по-рано и
да
бяга?
– Понеже и той поддържа вашия морал, мисли
си
: „Дали ще мога
да
бягам, или не?
Тогава аз съм сляп, нищо не виждам.
Тя
си
върви по пътя, мисли
си
за съвсем други неща, а те ѝ предават качества, които няма.
Казват ѝ: „Какво
си
завъртяла тия хора?
Най-напред прави стратегия, по геометрически начин
си
прави измерванията.
“ – Аз и това даже не зная.
Той още като върви, крои
си
план, размишлява как
да
избяга.
“ – „Ах, колко
си
умница, правиш се, че нищо не разбираш!
Ще бъда много прост, ако наблюдавам кой краде, кой лъже и т.н.
Даже когато някой бие жена
си
, аз нищо не зная.
Аз трябва
да
ви уплаша, за
да
мислите.
● Може ли втори път
да
влезе в утробата на майка
си
и
да
се роди?
Ние ще приемаме нещата по Бога, по Божествено, тъй както Бог ги е създал.
Аз не мисля, че той може
да
направи това нещо,
да
бие,
да
не е някой друг?
Когото и
да
видим, трябва
да
обърнем мисълта
си
към Бога, като че Бога срещаме, и
да
му изпратим една добра мисъл.
● Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може
да
влезе в Царството Божие.
Аз се чудя дали е той!
Тия отрицателни мисли ще дойдат във вас, но не считайте, че са лоши.
Тук Христос определя елементите, необходими за новораждане – вода и Дух.
Христос иска
да
каже, че
да
се ражда човек при обикновените условия не струва вече, но трябва
да
се роди от вода и Дух.
“ Казвам: „Доколкото го познавам, не ще
да
е той.“
Той не подразбира обикновеното раждане.
И тъй, вие ще прилагате Любовта като сила, която ще трансформира вашия характер, за
да
можете
да
се справяте с големите мъчнотии, които имате в живота
си
.
Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нещо от
себе
си
.
Например една съвременна жена, християнка, трябва
да
се справи със следните мъчнотии.
Направете му едно най-малко добро, което ръката ви дава.
Нека
си
представи, че един ден мъжът ѝ може
да
замине, децата ѝ също могат
да
заминат, и тогава
да
си
каже: „Какво мога
да
направя сега сама?
Аз ще ви дам една формулка за този случай.
“ Положението ѝ, че мъжът ѝ е здрав и принася всичко вкъщи, е по благодат дадено, хубаво е, но тя трябва
да
разреши въпроса сама!
Тия въпроси, за „раждане и новораждане“, са още земни работи.
Този въпрос трябва
да
изпъкне и у вас: „Ако мъжът замине или ако жената замине, ако децата заминат, ако изгубя всичко, какво ще правя сам, какво ще правя сама?
“ Някой път е по-добре мъжът
да
замине, някой път е по-добре жената
да
замине.
Щом му кажете това, заминете
си
!
За
да
се пренесе животът от едно състояние в друго, ти трябва
да
се родиш от вода и Дух,
да
туриш водата в
себе
си
,
да
станеш толкова пластичен, че на колкото парчета
да
те режат,
да
не могат
да
те прережат – отново
да
се събереш на едно място, както се събират водните капки.
Водата можеш
да
я биеш,
да
я режеш,
да
я цапаш, но оставиш ли я
да
мине през почвата, тя пак се пречиства.
Временно можеш
да
ѝ направиш всякаква пакост, но тя не се цапа, отново се възстановява в първия
си
вид.
И аз ще ви кажа защо е по-добре
да
замине жената, или някой път мъжът, в Невидимия свят.
Така и вие – като вода ще бъдете.
След като замине за онзи свят, у мъжа се събужда силното желание
да
помогне на жена
си
. Как?
Говорете
си
всякога положително.
Вие ще кажете: „Какъв живот може
да
има във водата?
Като видите някого тъжен, вие гадаете какво става в неговото сърце.
“ – Във водата именно е животът.
Мъжът влиза в кесията на съседа
си
и го праща при жена
си
.
Не разгадавайте, но кажете: „Твоята скръб скоро ще се махне, аз виждам това.“ Ето лекът на скръбта!
Ако ти нямаше плюнчица
да
си
сдъвчеш хлебеца, какво щеше
да
стане с него?
Всеки човек желае
да
му се каже нещо хубаво.
Водата, като влезе в стомаха, тя прави всичко.
“ И гледаш, този, богатият, се смилил за вдовицата, започва
да
ѝ изпраща брашно, това-онова, и тя казва: „Какъв благодетел!
И храната, ако не се превърне в жидкост, нищо не може
да
стане.
Ще му кажеш: „Братко, това, което мислиш, ще се сбъдне.“ Някой иска
да
следва в училище, но няма нито пет пари, четири години е чакал, отчаял се е вече.
Следователно твърдата материя трябва
да
стане пластична,
да
мине в жидка,
да
стане по-ефирна, по-нежна.
Той е станал слуга на съседа
си
.
Като го срещнеш, ти му кажи: „Братко, не се отчайвай, ти
си
млад.
Съседът му е поверил всичкото
си
богатство и току само изпраща помощи на бедната
си
съседка.
Казват: „Този богат човек е отличен, много е добър, как щедро помага на еди-коя
си
вдовица.“
Син Человечески, Който е на небето.
Да
, но за
да
се създаде този закон, християнството трябваше
да
роди много мъченици, които, като умряха, влязоха в лошите хора на Земята и по такъв начин ги направиха съмишленици на християнството.
Може би той обмисля някак
да
изправи живота
си
.
Думите Син Человечески ще заместите с думите най-възвишеното, най-разумното, Божественото, което трябва
да
бъде въздигнато у човека, а не разпнато.
То трябва
да
управлява човека.
Те използваха в Духовния свят всичко за добро.
И във всяка една постъпка вие трябва
да
виждате проявлението на Божествената Мъдрост.
Това гадателите нека говорят, а ние ще казваме: „Ще се сбъдне, ще стане, защото в Бога всичко хубаво и красиво се сбъдва.“
щото даде Сина Своего Единороднаго,
Затуй казвам, че на всинца ви трябва търпение.
за
да
не погине всеки, който вярва в Него,
Казах ви: ако вие имате търпение, ние ще ви дадем вяра.
но
да
има живот вечен.
Значи Бог толкова възлюби света, че даде на хората разумност, внесе разум в тях, за
да
ги спаси от всичките им страдания.
При всички състояния обаче, когато сме свързани с Бога, ние се свързваме със силата Му, възприемаме Неговите светли мисли.
● Понеже Бог не проводи Сина
Си
в света
да
съди света, но
да
бъде спасен светът чрез Него.
В една Божествена работа трябва всички
да
вземат участие: кой с каквото може и каквото знае.
Нашият разум не е даден, за
да
съдим хората, а
да
ги спасим,
да
ги упътим,
да
ги научим,
да
им покажем пътя към Спасението.
– Няма защо
да
носим търпението!
После, спазвайте закона: даром сте взели, даром ще давате.
2.
Наряд и упътвания / Чистота и святост
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Сега ще ви дамъ едно важно правило: Като се събудите сутринь, прѣди
да
се измиете, направете едно добро дѣло.
Извикай най-доброто чувство отъ сърдцето
си
и кажи му първата дума на любовьта!
Извикай най-красивата мисъль отъ ума
си
и покажи и най-хубавата свѣтлина!
Това като сторите, ще произнесете слѣдната свещена формула: Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Свѣтлината на Твоето лице,
да
сторя Твоята воля.
Едно отъ правилата при изговарянето на тази формула е
да
бѫдете много положителни и
да
имате дѣтински духъ.
Нѣкой може
да
каже „многомилостиви“ вмѣсто „милостиви“.
Не, нѣма по-силни думи отъ „Милостиви, Святи и Благи Господи“.
Святостьта Божия носи свѣтлина.
Само святиятъ човѣкъ може
да
има знание.
Чистиятъ човѣкъ може
да
има знание.
Само чистиятъ човѣкъ може
да
бѫде святъ.
Чистотата – това е най-красивото чувство.
Вие нѣкой пѫть се плашите отъ чистотата и святостьта, но тѣ сѫ най-красивата дреха, съ която душата може
да
се облѣче.
Като се произнесатъ думитѣ чистота и святость, нѣкой пѫть ви е страхъ, вие почвате
да
треперите.
Кой отъ васъ може
да
се облѣче съ по-хубава дреха отъ тази?
Чистота и святость – това е най-красивата дреха, съ която човѣкъ може нѣкога
да
се облѣче.
И всѣки отъ васъ трѣбва
да
я желае.
Чистотата и святостьта, това сѫ качества, който привличатъ тѣ сѫ качества, който даватъ благородство на душата.
И онзи човѣкъ, който носи чистотата и святостьта, той е великъ човѣкъ въ всѣко отношение.
Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святость, сърдцето ви
да
трепне,
да
се зарадвате, а не
да
се стѣснявате.
Да
добиете чистотата, това е най-лесното нѣщо.
Най-естественото нѣщо е
да
бѫде човѣкъ чистъ!
Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви
да
е чистъ?
Не искате ли паницата ви
да
е чиста?
Не искате ли кърпата ви
да
е чиста?
Ако ви дадатъ една кърпичка за носъ, не искате ли и тя
да
бѫде чиста?
Ако тръгнете вечерно врѣме на пѫть, не искате ли най-силната свѣтлина
да
ви показва пѫтя?
Сега, знаете ли защо по нѣкой пѫть вие изгубвате любовьта
си
?
Наблюдавайте цвѣтята и ще намѣрите отговоръ на това нѣщо.
Когато нѣкой цвѣтъ цъвне, случва се отгорѣ му
да
има нѣколко листа, които го засѣнчватъ, тъй че слънчевата свѣтлина не може
да
го огрѣва.
Когато цъввашъ, гледай
да
нѣма листа отгорѣ ти, за
да
можешъ направо
да
възприемашъ свѣтлината.
Ще гледате
да
цъвнете надъ листата.
И тамъ, като цвѣтъ, разтворете душата
си
.
Това е едно състояние, което всѣки човѣкъ трѣбва
да
има.
Надъ тѣхъ цъвни, за
да
приемешъ Любовьта, която ще ти даде смисълъ въ живота.
Тѣзи листа сѫ хубави, но отдолу
да
бѫдатъ, а не отгорѣ ти.
Че имашъ споръ съ тѣхъ, това нищо не значи, но всичко
да
е на мѣсто.
Не спирай Любовьта, която трѣбва
да
влѣзе въ душата ти!
Листата нека стоятъ отстрани, само за сѣнка, тамъ тѣ сѫ на мѣстото
си
.
Ще имъ се молишъ ли
да
ти отворятъ малко пѫть?
Нѣма
да
имъ се молишъ, нѣма
да
имъ казвашъ нищо, а ще продължишъ дръжката
си
нагорѣ.
Всичко, което става въ свѣта,
да
ви не смущава.
Дошълъ нѣкой братъ и ви казалъ нѣкоя горчива дума – и това
да
ви не смущава.
Когато страдате отъ треска, и лѣкарьтъ дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви?
Хининъ ви дава, горчивъ хапъ.
Вие му благодарите за този горчивъ хапъ, защото той ви лѣкува съ него.
Сѫщото нѣщо е и по отношение обидата отъ този вашъ братъ.
Вие имате духовна треска, този братъ ви е далъ единъ горчивъ хапъ – хапнете го, и треската ви ще прѣмине.
Пъкъ ако нѣмате треска, турете този хапъ въ джеба
си
и намѣрете другъ нѣкой вашъ братъ, който има треска и му го дайте.
Да
си
давате единъ на другъ горчиви хапове, на това поне сте майстори.
Азъ ви похвалявамъ, вие имате доброто желание
да
се поправяте, само че хаповетѣ ви сѫ много голѣми, та не можете лесно
да
ги прѣглъщате.
Рациновитѣ хапове, които взимате, трѣбва
да
сѫ малки, за
да
прѣминатъ лесно прѣзъ гърлото ви.
Така също трѣбва
да
сѫ малки и горчивитѣ хапове, които взаимно
си
размѣняте.
Ако сѫ голѣми, не можете
да
ги прѣглъщате.
Както и
да
е, но този хапъ все трѣбва
да
се даде.
Питамъ ви: ако имате кирь, можете ли
да
не вземете вода и
да
не се изтъркате?
Каль, кирь имате отгорѣ, затвърдѣла е тази кирь, трѣбва
да
я изтъркате.
Ще сипете вода, ще изтъркате кирьта, и работата ще се свърши.
Умниятъ човѣкъ на всичкитѣ нѣща трѣбва
да
гледа разумно.
Има нѣща, за които нѣма защо
да
се тревожишъ.
Разтревожишъ ли се, спри се за малко, размисли, какъ
да
използувашъ тази тревога.
Ами че кое е по-хубаво:
да
умрѣ дѣтето ти, или
да
плаче, а ти
да
се разтревожишъ малко?
Ако Господь те попита: какво искашъ – дѣтето ти
да
подскача малко въ кѫщи,
да
поплаче, и ти
да
се разтревожишъ, или тъй
да
го умиря, че никога повече
да
не плаче?
Добрѣ, ще ви дамъ другъ примѣръ.
Вие пѫтувате съ единъ братъ, който е много сприхавъ, говори, плещи навсѣкѫдѣ и за всичко, но като му турите на гърба нѣщо – носи.
Имате и другъ братъ, който е сдържанъ, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нѣщо на гърба – нищо не носи.
Да
, но по пѫтя все ще трѣбва
да
се носи нѣщо!
Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може
да
носи?
Господъ ти е опрѣдѣлилъ
да
вървишъ съ този, който плещи, но и който може
да
носи.
Ти ще държишъ въ ума
си
товара, който човѣка носи, а на другото не обръщай никакво внимание.
Ще
си
кажешъ: този братъ е много добъръ.
Той говори, но и товаръ носи на гърба
си
.
Само по този практически начинъ вие ще можете
да
трансформирате енергиитѣ отъ едно състояние въ друго.
Има и други, по-скѫпи, начини за разглеждане на нѣщата, но този начинъ е най-добъръ.
Че се молишъ на Бога, това е много добрѣ, но Господь ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко отъ паритѣ
си
!
Господь ти изпрати нѣкой бѣденъ, но ти го погледнешъ, казвашъ: ти не
си
отъ тѣхъ.
По-прѣди казваше: азъ не мога
да
дамъ.
Не можешъ
да
дадешъ, но когато дойде неприятельтъ, оставяшъ касата и бѣгашъ.
Питамъ: ако можешъ на неприятелитѣ
да
дадешъ всичко, защо на приятелитѣ
си
да
не можешъ
да
дадешъ нищо?
Щомъ дойде Божественото въ васъ, всички вие, който искате
да
имате Божието благословение, трѣбва
да
дадете всичко доброволно.
Ще кажете: отъ дѣ
да
зная, дали Господь ми казва
да
дамъ, или нѣкой дяволъ.
Дяволътъ винаги казва: „Затвори кесията
си
и никому нищо не давай, всичко е само за тебъ“.
Щомъ дойде Господь, Той казва: „Отвори кесията
си
и, каквото имашъ вѫтрѣ, давай!
“ Божественото не може
да
се свърши.
Ти давашъ и никога не се свършва, все тече.
Ти давай, и то ще
си
тече.
Е, ще те е страхъ ли като давашъ отъ Божията вода, че ще се свърши?
Нѣма
да
се страхувашъ, защото тази вода никога нѣма
да
се свърши.
Казвате: ако давамъ тъй много, все ще дойде день, когато водата ще се свърши.
Щомъ се страхувашъ, това показва, че дяволътъ е влѣзълъ вѫтрѣ и е турилъ печата
си
.
Дяволътъ седналъ отгорѣ на крана, а ти казвашъ: нищо не давамъ!
Но недоволенъ
си
.
Отвори сърдцето
си
!
Отвори чучура
си
, развърти крана, давай, давай, всѣки день давай!
Пъкъ като се уморишъ, повикай единъ братъ, и той
да
дава.
Кажи му: братко, давай сега ти.
Послѣ повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредятъ стотина души и все даватъ, другитѣ ще кажатъ: този човѣкъ е много богатъ, всѣкога дава.
Давайте, не се страхувайте!
(Запитватъ: когато нѣкой ти каже
да
пазишъ нѣщо въ тайна, Господь ли ти казва, или дяволътъ?) Кога се пази тайна?
– Когато искашъ
да
кажешъ нѣщо лошо, пази тайна.
Когато Богъ направи небето, скри ли Той работитѣ
си
?
Свѣтлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази въ тайна.
Когато нѣкой човѣкъ прѣслѣдва нѣкого, ти имашъ право
да
затворишъ свѣтлината
си
, за
да
не могатъ
да
го прѣслѣдватъ.
Пъкъ като отива нѣкой човѣкъ
да
прави добро, дай му най-голѣмата свѣтлина.
Щомъ станешъ сутринъ и се лѣнишъ
да
направишъ едно добро, ще
си
наложишъ глоба, ще платишъ 5, 10, 15 до 30 лева.
Ще вземешъ тѣзи пари, ще ги туришъ въ специална за тази цѣль каса и ще
си
запишешъ: за неизпълнение на еди-какво
си
, азъ се глобявамъ.
Всѣки отъ васъ ще
си
има една такава каса за глоба, и ще видите, колко деня прѣзъ годината ще се глобите.
Може
да
кажете: за какво ще се употрѣбятъ тия пари?
Хайде
да
видимъ колко лева ще донесете идущата година.
Когато почнешъ
да
глобявашъ дявола, той става уменъ.
Като станешъ сутринь и не направишъ туй добро дѣло, веднага ще
си
наложишъ глобата, нѣма
да
седнешъ
да
мислишъ, колко
да
туришъ.
И нѣма
да
мислишъ, отъ дѣ ще ги намѣришъ.
Като се глобишъ 4–5 дена и платишъ 100-ина лева, ще почнешъ
да
се замисляшъ.
– Той рѣшава
да
слѣзе на земята,
да
се въплоти и цѣлъ животъ
да
прѣкара на земята, за
да
поправи грѣшката
си
.
За
да
изкупи една своя малка погрѣшка, която не е въ съгласие съ Божия законъ, за
да
въдвори тази нарушена хармония, той се лишава отъ благата, които има горѣ.
Та виждате ли, какъвъ примѣръ на доброволно самопожертвуване има въ тия духове?
Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава животътъ ви щѣше
да
бѫде красивъ.
Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате единъ законъ.
Направишъ ли на него доброто, ти ще можешъ
да
го направишъ и на този, когото не обичашъ.
Всички пари, които ще се събератъ отъ глобата за добритѣ дѣла, отъ тѣхъ ще се плащатъ билетитѣ на бѣднитѣ братя, които искатъ
да
дойдатъ тукъ, а нѣматъ пари.
Ние ще кажемъ: нека дойдатъ и тѣ, ние ще имъ платимъ билетитѣ отъ касата на добродѣтелитѣ.
Щомъ не знаете, какъ
да
правите добро, ще внасяте глобитѣ
си
въ тази каса на добродѣтелитѣ.
Азъ бихъ желалъ
да
правите повече погрѣшки.
И когато направите нѣкоя погрѣшка,
да
ви е приятно,
да
се зарадвате, че туряте нѣщо въ касата на добродѣтелитѣ, а не
да
се тюхкате прѣзъ цѣлия день: отидоха 20-тѣ лева!
Хайде
да
видим колко лева ще донесете идущата година.
(втори вариант)
Когато почнеш
да
глобяваш дявола, той става умен.
(втори вариант)
Като станеш сутрин и не направиш туй добро дело, веднага ще
си
наложиш глобата, няма
да
седнеш
да
мислиш колко
да
туриш.
(втори вариант)
И няма
да
мислиш отде ще ги намериш.
(втори вариант)
Като се глобиш 4-5 дена и платиш стотина лева, ще почнеш
да
се замисляш.
(втори вариант)
– Той решава
да
слезе на Земята,
да
се въплъти и цял живот
да
прекара на Земята, за
да
поправи грешката
си
.
(втори вариант)
За
да
изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за
да
въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе.
(втори вариант)
Та виждате ли какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове?
(втори вариант)
Ако у всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик съзнателен живот, тогава животът ви щеше
да
бъде красив.
(втори вариант)
Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон.
(втори вариант)
Направиш ли на него доброто, ти ще можеш
да
го направиш и на този, когото не обичаш.
(втори вариант)
Всички пари, които ще се съберат от глобата за добрите дела, от тях ще се плащат билетите на бедните братя, които искат
да
дойдат тук, а нямат пари.
(втори вариант)
Ние ще кажем: „Нека дойдат и те, ние ще им платим билетите от касата на добродетелите.“ Щом не знаете как
да
правите добро, ще внасяте глобите
си
в тази каса на добродетелите.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
правите повече погрешки.
(втори вариант)
И когато направите някоя погрешка,
да
ви е приятно,
да
се зарадвате, че туряте нещо в касата на добродетелите, а не
да
се тюхкате през целия ден: „Отидоха 20-те лева!
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно важно правило: като се събудите сутрин, преди
да
се измиете, направете едно добро дело.
(втори вариант)
Извикай най-доброто чувство от сърцето
си
и кажи му първата дума на Любовта!
(втори вариант)
Извикай най-красивата мисъл от ума
си
и покажи ѝ най-хубавата светлина!
(втори вариант)
● Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице,
да
сторя Твоята воля.
(втори вариант)
Едно от правилата при изговарянето на тази формула е
да
бъдете много положителни и
да
имате детински дух.
(втори вариант)
Някой може
да
каже многомилостиви вместо милостиви.
(втори вариант)
Не, няма по-силни думи от Милостиви, Святи и Благи Господи.
(втори вариант)
Светостта Божия носи светлина.
(втори вариант)
Само святият човек може
да
има знание.
(втори вариант)
Чистият човек може
да
има знание.
(втори вариант)
Само чистият човек може
да
бъде свят.
(втори вариант)
Чистотата – това е най-красивото чувство.
(втори вариант)
Вие някой път се плашите от чистотата и светостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може
да
се облече.
(втори вариант)
Като се произнесат думите чистота и святост, някой път ви е страх, вие почвате
да
треперите.
(втори вариант)
Кой от вас може
да
се облече с по-хубава дреха от тази?
(втори вариант)
Чистота и святост – това е най-красивата дреха, с която човек може някога
да
се облече.
(втори вариант)
И всеки от вас трябва
да
я желае.
(втори вариант)
Чистотата и светостта – това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата.
(втори вариант)
И онзи човек, който носи чистотата и светостта, той е велик човек във всяко отношение.
(втори вариант)
Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святост, сърцето ви
да
трепне,
да
се зарадвате, а не
да
се стеснявате.
(втори вариант)
Да
добиете чистотата – това е най-лесното нещо.
(втори вариант)
Най-естественото нещо е
да
бъде човек чист!
(втори вариант)
Ако ви сложат ястие, не искате ли хлябът ви
да
е чист?
(втори вариант)
Не искате ли паницата ви
да
е чиста?
(втори вариант)
Не искате ли кърпата ви
да
е чиста?
(втори вариант)
Ако ви дадат една кърпичка за нос, не искате ли и тя
да
бъде чиста?
(втори вариант)
Ако тръгнете вечерно време на път, не искате ли най-силната светлина
да
ви показва пътя?
(втори вариант)
Сега знаете ли защо по някой път вие изгубвате любов¬та
си
?
(втори вариант)
Наблюдавайте цветята и ще намерите отговор на това нещо.
(втори вариант)
Когато някой цвят цъфне, случва се отгоре му
да
има няколко листа, които го засенчват, тъй че слънчевата светлина не може
да
го огрява.
(втори вариант)
Когато цъфваш, гледай
да
няма листа отгоре ти, за
да
можеш направо
да
възприемаш светлината.
(втори вариант)
Ще гледате
да
цъфнете над листата.
(втори вариант)
И там, като цвят, разтворете душата
си
.
(втори вариант)
Това е едно състояние, което всеки човек трябва
да
има.
(втори вариант)
Над тях цъфни, за
да
приемеш Любовта, която ще ти даде смисъл в живота.
(втори вариант)
Тези листа са хубави, но отдолу
да
бъдат, а не отгоре ти.
(втори вариант)
Че имаш спор с тях, това нищо не значи, но всичко
да
е на място.
(втори вариант)
Не спирай Любов¬та, която трябва
да
влезе в душата ти!
(втори вариант)
Листата нека стоят отстрани само за сянка, там те са на мястото
си
.
(втори вариант)
Ще им се молиш ли
да
ти отворят малко път?
(втори вариант)
Няма
да
им се молиш, няма
да
им казваш нищо, а ще продължиш дръжката, стъблото
си
нагоре.
(втори вариант)
“ Всичко, което става в света,
да
не ви смущава.
(втори вариант)
Дошъл някой брат и ви казал някоя горчива дума – и това
да
не ви смущава.
(втори вариант)
Когато страдате от треска и лекарят дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви?
(втори вариант)
Хинин ви дава, горчив хап.
(втори вариант)
Вие му благодарите за този горчив хап, защото той ви лекува с него.
(втори вариант)
Същото нещо е и по отношение на обидата от този ваш брат.
(втори вариант)
Вие имате духовна треска, този брат ви е дал един горчив хап – хапнете го и треската ви ще премине.
(втори вариант)
Пък ако нямате треска, турете този хап в джоба
си
и намерете друг някой ваш брат, който има треска, и му го дайте.
(втори вариант)
Да
си
давате един на друг горчиви хапове – на това поне сте майстори.
(втори вариант)
Аз ви похвалвам, вие имате доброто желание
да
се поправяте, само че хаповете ви са много големи, та не можете лесно
да
ги преглъщате.
(втори вариант)
Рициновите хапове, които вземате, трябва
да
са малки, за
да
преминат лесно през гърлото ви.
(втори вариант)
Така също трябва
да
са малки и горчивите хапове, които взаимно
си
разменяте.
(втори вариант)
Ако са големи, не можете
да
ги преглъщате.
(втори вариант)
Както и
да
е, но този хап все трябва
да
се даде.
(втори вариант)
Питам ви: ако имате кир, можете ли
да
не вземете вода и
да
не се изтъркате?
(втори вариант)
Кал, кир имате отгоре – затвърдила се е тази кир, трябва
да
я изтъркате.
(втори вариант)
Ще сипете вода, ще изтъркате кирта и работата ще се свърши.
(втори вариант)
Умният човек на всичките неща трябва
да
гледа разумно.
(втори вариант)
Има неща, за които няма защо
да
се тревожиш.
(втори вариант)
Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как
да
използваш тази тревога.
(втори вариант)
Ами че кое е по-хубаво:
да
умре детето ти или
да
плаче, а ти
да
се разтревожиш малко?
(втори вариант)
Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти
да
подскача малко вкъщи,
да
поплаче и ти
да
се разтревожиш, или тъй
да
го умиря, че никога повече
да
не плаче?
(втори вариант)
Добре, ще ви дам друг пример.
(втори вариант)
Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи.
(втори вариант)
Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи.
(втори вариант)
Да
, но по пътя все ще трябва
да
се носи нещо!
(втори вариант)
Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може
да
носи?
(втори вариант)
Господ ти е определил
да
вървиш с този, който плещи, но и който може
да
носи.
(втори вариант)
Ти ще държиш в ума
си
товара, който човекът носи, а на другото не обръщай никакво внимание.
(втори вариант)
Ще
си
кажеш: „Този брат е много добър.
(втори вариант)
Той говори, но и товар носи на гърба
си
.“ Това е истинската философия на живота.
(втори вариант)
Само по този практически начин вие ще можете
да
трансформирате енергиите от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Има и други, по-скъпи начини за разглеждане на нещата, но този начин е най-добър.
(втори вариант)
Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля Ти се, снеми тоя товар от сърцето ми.“ Че се молиш на Бога, това е много добре, но Господ ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко от парите
си
!
(втори вариант)
“ Господ ти изпрати някой беден, но ти го погледнеш, казваш: „Ти не
си
от тях.“ Какво прави най-после Господ?
(втори вариант)
“ По-преди казваше: „Аз не мога
да
дам.“ – Не можеш
да
дадеш, но когато дойде неприятелят, оставяш касата и бягаш.
(втори вариант)
Питам: ако можеш на неприятелите
да
дадеш всичко, защо на приятелите
си
да
не можеш
да
дадеш нищо?
(втори вариант)
Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате
да
имате Божието благословение, трябва
да
дадете всичко доброволно.
(втори вариант)
Ще кажете: „Отде
да
зная дали Господ ми казва
да
дам, или някой дявол.“ Дяволът винаги казва: „Затвори кесията
си
и никому нищо не давай, всичко е само за теб.“ Щом дойде Господ, Той казва: „Отвори кесията
си
и каквото имаш вътре, давай!
(втори вариант)
Божественото не може
да
се свърши.
(втори вариант)
Ти даваш и То никога не се свършва, все тече.
(втори вариант)
Ти давай и То ще
си
тече.
(втори вариант)
Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще се свърши?
(втори вариант)
Няма
да
се страхуваш, защото тази вода никога няма
да
се свърши.
(втори вариант)
Казвате: „Ако давам тъй много, все ще дойде ден, когато водата ще се свърши.“ – Ти не разбираш Божиите закони.
(втори вариант)
Щом се страхуваш, това показва, че дяволът е влязъл вътре и е турил печата
си
, затворил е крана.
(втори вариант)
Дяволът е седнал отгоре на крана, а ти казваш: „Нищо не давам!
(втори вариант)
“ Но
си
недоволен.
(втори вариант)
Отвори сърцето
си
!
(втори вариант)
Отвори чучура
си
, развърти крана – давай, давай, всеки ден давай!
(втори вариант)
Пък като се умориш, повикай един брат и той
да
дава.
(втори вариант)
Кажи му: „Братко, давай сега ти.“ После повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредят стотина души и все дават, другите ще кажат: „Този човек е много богат, всякога дава.“ Давайте, не се страхувайте!
(втори вариант)
Въпрос: Когато някой ти каже
да
пазиш нещо в тайна, Господ ли ти казва, или дяволът?
(втори вариант)
– Когато искаш
да
кажеш нещо лошо, пази тайна!
(втори вариант)
Когато Бог направи небето, скри ли Той работите
си
?
(втори вариант)
Светлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази в тайна.
(втори вариант)
Когато някой човек преследва някого, ти имаш право
да
затвориш светлината
си
, за
да
не могат
да
го преследват.
(втори вариант)
Пък като отива някой човек
да
прави добро, дай му най-голямата светлина.
(втори вариант)
Щом станеш сутрин и се лениш
да
направиш едно добро, ще
си
наложиш глоба, ще платиш 5, 10, 15 до 30 лева.
(втори вариант)
Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще
си
запишеш: „За неизпълнение на еди-какво
си
аз се глобявам.“ Всеки от вас ще
си
има една такава каса за глоба и ще видите колко дни през годината ще се глобите.
(втори вариант)
Може
да
кажете: „За какво ще се употребят тия пари?
(втори вариант)
3.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ.
Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне.
Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ.
– Отишълъ на млади години съ шишенцето
си
при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ.
Е, какво
да
правя?
– Ще напълнишъ отново шишенцето
си
.
Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може
да
се подмладява,
да
става младъ, колкото пѫти иска.
Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето
си
веднъжъ, повече нѣма какво
да
ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече.
Спазвате ли това правило, нѣма
да
грѣшите.
Тѣлото
си
дръжте винаги чисто!
Не нарушавайте топлината на душата
си
!
Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва
да
бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го
да
свѣти, не го бутайте!
Почнете ли
да
го бутате, свѣтлината ще се изгуби.
Почнете ли
да
пипате фитила, свѣтлината ще изчезне.
Послѣ, не човъркайте постоянно душата
си
да
става по-топла!
Пъкъ и тѣлото
си
не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го
да
се очисти само.
Сипи на тѣлото
си
една кана вода и не го пипай съ рѫката
си
.
Една кофа на главата
си
, една кофа на тѣлото
си
, и всичко това е достатъчно.
Това нѣщо може
да
се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота.
Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ.
Не е водата, която ги чисти.
Само така хората могатъ
да
бѫдатъ здрави.
Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане.
Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода,
да
не става сгорещяване.
Затова именно трѣбва
да
пазимъ тѣлото, ума и сърдцето
си
.
Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто.
Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може
да
има. Защо?
Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ.
Хапятъ ли те дървеници, не
си
чистъ; хапятъ ли те бълхи, не
си
чистъ; хапятъ ли те въшки, не
си
чистъ.
Значи, намѣришъ ли
си
въшки, ще знаешъ, че не
си
чистъ, не
си
здравъ.
Намѣришъ ли
си
въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва.
Какво трѣбва
да
направишъ?
Ще туришъ въ
себе
си
мисъльта
да
се очистишъ.
Може
да
направишъ единъ опитъ.
Не ги търси изъ дрехитѣ
си
, но концентрирай мисъльта
си
къмъ тѣхъ и ги изгони.
Кажи имъ: я
си
излѣзте навънъ!
Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща.
Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ
да
се изгонятъ.
Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя
да
започне
да
се моли на Бога,
да
стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка.
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му.
Той ще
си
каже: тя е много набожна, нѣма
да
я закачамъ.
Значи, отъ това може
да
познаете, че тази любовь е врѣменна.
Това азъ наричамъ хранене, което може
да
задоволи човѣка само за извѣстно врѣме.
Съ това животътъ не може
да
се подържа, това е само една залъгалка.
Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ,
да
се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ
да
го измислятъ.
Съ такава храна животътъ не може
да
се подържа.
За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като
си
хапнешъ,
да
си
доволенъ.
Отъ такава храна човѣкъ придобива сила.
Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва
да
изпѫкватъ хубави образи.
Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и
да
се проявява напълно.
Ти ще
си
кажешъ: азъ нѣма
да
слушамъ кръчмаря,
да
се храня съ малко краставички и малко ракийка.
Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го.
Азъ съмъ
си
турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица.
Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни
си
хлѣбъ съ сладко, тури
си
колкото лъжици искашъ!
Тъй мисля
да
направя за въ бѫдеще.
Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край.
Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ.
Сега всичкото е въ страха.
Нѣкои казватъ:
да
не ядемъ много.
Защо
да
не ядемъ много?
Други казватъ:
да
не ядемъ малко.
Защо
да
не ядемъ малко?
Всѣко нѣщо трѣбва
да
се обуславя разумно.
Ще ядешъ така, че
да
не прѣпятствувашъ на ума
си
.
Ще ядешъ така, че
да
не прѣпятствувашъ на сърдцето
си
.
Ще ядешъ така, че
да
не прѣпятствувашъ на тѣлото
си
.
Това сѫ правила, които можете
да
приложите въ ежедневния
си
животъ.
Да
, така е, но вие прилагате все старитѣ правила.
Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ.
А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача?
Той самъ носи милъ погледъ за
себе
си
.
Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще
си
кажете: свѣтлина ми трѣбва!
Щомъ сърдцето ви не може
да
обича, ще
си
кажете: топлина ми трѣбва!
Щомъ почнете
да
боледувате, ще
си
кажете: чистота ми трѣбва!
Чисти, чисти трѣбва
да
бѫдете!
Послѣ, искате
да
знаете, дали сте чисти.
Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ
да
се молишъ.
Докато не миришешъ хубаво, не
си
чистъ.
Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ
да
бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно.
Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ
да
бѫдатъ чисти,
да
се радватъ.
Затова, къмъ всички трѣбва
да
бѫдемъ внимателни.
Сега, като отидете въ кѫщи, напишете
си
слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ.
Гледайте
да
прилагате тия правила.
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ
да
ставатъ материалисти, започватъ
да
събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години?
Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години.
Не е въпросътъ, обаче,
да
бѫдешъ немарливъ.
Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли
да
имате срѣдства?
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като
си
концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто
да
изкопая златни монети?
Ще кажете: възможно ли е
да
излѣзатъ отъ земята тия монети?
Това зависи отъ закона на ума.
Нѣкой казва: дали е възможно това?
Нѣкой може
да
се съмнѣва, дали може
да
изкопае пари съ мисъльта
си
, или не.
Азъ мога
да
мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ.
Зная, че туй, за което мисля, може
да
стане, има възможности.
Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума
си
.
Споредъ закона на ума
си
ще кажете: азъ ще бѫда чистъ.
Чистъ мога
да
бѫда – нищо повече.
Нѣкой казва: човѣкъ не може
да
бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това.
Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога
да
бѫда чистъ.
Пъкъ можемъ
да
бѫдемъ и разумни.
Ама ти не можешъ
да
бѫдешъ като „еди-кой
си
“ писатель!
Ами че този „еди-кой
си
“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ.
Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме
да
напише нѣкоя книга, не разбираме
да
изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ.
Това,
да
напишешъ една книга,
да
изсвиришъ едно парче, то е изкуство.
Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката.
Казва
си
е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва
да
прѣскоча – и
си
заминава.
Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея.
Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата?
Този човѣкъ е рѣката сега – и
си
вървите.
Какво трѣбва
да
направите?
Може
да
го прѣскочите.
И то е хубаво, но може
да
турите греда и
да
минете по нея.
Значи,
да
намѣришъ гредата, това вече е качество на ума.
Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея.
Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея.
Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи.
Ще ви дамъ едно правило: Пази ума
си
чрѣзъ свѣтлината, душата
си
– чрѣзъ топлината, а тѣлото
си
– чрѣзъ чистотата!
Дава
си
адреса и заминава.
Когато свѣтлината почне
да
се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ.
Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето
си
по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва.
Сърдцето ти трѣбва
да
бѫде топло, но не горещо.
Дава му адреса на книгата и
си
заминава.
Само съвършениятъ животъ може
да
бѫде чистъ.
Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ
да
спи, казва му: ела съ мене!
Завежда го у дома
си
, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща
да
си
отиде.
Само съвършениятъ животъ дава чистотата.
Само съвършената Любовь дава топлината.
Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни.
Слѣдователно, този животъ трѣбва
да
прогресира,
да
се развива.
Сега,
да
ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ.
И двамата рѣшили
да
правятъ добро.
Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много?
Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“.
–
Себе
си
.
Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино!
По-възлюбенъ отъ
себе
си
нѣма.
Почерпва го, запознаватъ се и
си
заминава.
Отъ тукъ произтичатъ всички спорове.
Щомъ нѣкой обиди нашето „
себе
“, всичката любовь се разваля.
Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“.
Завежда го на гостилницата и го нахранва.
Не е лошо човѣкъ
да
обича
себе
си
, но не разбирайте туй обикновеното „
себе
“, което се проявява въ васъ.
Въ човѣка има едно възвишено „
себе
“.
Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ?
Защо не му даде два, три ума,
да
работи повече?
Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.
Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.
Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ.
Когато вие искате
да
ви обича нѣкой, той ли трѣбва
да
дойде при васъ, или вие трѣбва
да
отидете при него?
Защо този, който ви обича, не може
да
дойде при васъ?
– Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може
да
се събере.
Вие не
си
съставяйте криви понятия за нѣщата.
Човѣкъ, за
да
люби, трѣбва
да
бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички.
Само голѣмиятъ може
да
люби.
Малкиятъ може само
да
ходи съ шишенцето
си
и
да
взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ.
Ето защо, голѣмиятъ не може
да
дойде при тебъ.
Има нѣщо, обаче, което може
да
излѣзе отъ голѣмия и
да
дойде при тебъ.
Е, сега вие можете ли
да
любите?
Когато ние казваме, че трѣбва
да
обичаме, подразбирамъ, че трѣбва
да
отидемъ при голѣмото и отъ него
да
си
напълнимъ шишенцата.
Ама ти не можеш
да
бъдеш като „еди-кой
си
“ писател!
(втори вариант)
Ами че този „еди-кой
си
“ писател не беше от много умните.
(втори вариант)
Гледайте
да
прилагате тия правила.
(втори вариант)
Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват
да
стават материалисти, започват
да
събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години?
(втори вариант)
Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме
да
напише некоя книга, не разбираме
да
изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек.
(втори вариант)
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години.
(втори вариант)
Това,
да
напишеш една книга,
да
изсвириш едно парче, то е изкуство.
(втори вариант)
Не е въпросът обаче
да
бъдеш немарлив.
(втори вариант)
Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли
да
имате средства?
(втори вариант)
Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката.
(втори вариант)
Казва
си
е, така е, като нема мост, требва
да
прескоча – и
си
заминава.
(втори вариант)
Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея.
(втори вариант)
Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата?
(втори вариант)
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като
си
концентрирам ума към някое място на Земята, от това място
да
изкопая златни монети?
(втори вариант)
Ще кажете: „Възможно ли е
да
излязат от земята тия монети?
(втори вариант)
Този човек е реката сега – и
си
вървите.
(втори вариант)
Това зависи от закона на ума.
(втори вариант)
Какво требва
да
направите?
(втори вариант)
Може
да
го прескочите.
(втори вариант)
Някой казва: „Дали е възможно това?
(втори вариант)
И то е хубаво, но може
да
турите греда и
да
минете по нея.
(втори вариант)
Значи,
да
намериш гредата, това вече е качество на ума.
(втори вариант)
Някой може
да
се съмнява дали може
да
изкопае пари с мисълта
си
, или не.
(втори вариант)
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
(втори вариант)
Аз мога
да
мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.
(втори вариант)
Зная, че туй, за което мисля, може
да
стане, има възможности.
(втори вариант)
Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: Пази ума
си
чрез светлината, душата
си
– чрез топлината, а тялото
си
– чрез чистотата!
(втори вариант)
Дава
си
адреса и заминава.
(втори вариант)
Когато светлината почне
да
се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват.
(втори вариант)
Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
(втори вариант)
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума
си
.
(втори вариант)
Според закона на ума
си
ще кажете: „Аз ще бъда чист.
(втори вариант)
Чист мога
да
бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може
да
бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това.
(втори вариант)
В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето
си
по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва.
(втори вариант)
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога
да
бъда чист.
(втори вариант)
Пък можем
да
бъдем и разумни.
(втори вариант)
Сърдцето ти требва
да
бъде топло, но не горещо.
(втори вариант)
Дава му адреса на книгата и
си
заминава.
(втори вариант)
Ама ти не можеш
да
бъдеш като еди-кой
си
писател!
(втори вариант)
Ами че този еди-кой
си
писател не беше от много умните.
(втори вариант)
Само съвършеният живот може
да
бъде чист.
(втори вариант)
Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де
да
спи, казва му: ела с мене!
(втори вариант)
Завежда го у дома
си
, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща
да
си
отиде.
(втори вариант)
Само съвършеният живот дава чистотата.
(втори вариант)
Само съвършената Любов дава топлината.
(втори вариант)
Само Духът носи пълната светлина.
(втори вариант)
Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме
да
напише някоя книга, не разбираме
да
изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек.
(втори вариант)
В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни.
(втори вариант)
Това,
да
напишеш една книга,
да
изсвириш едно парче – това е изкуство.
(втори вариант)
Следователно, този живот требва
да
прогресира,
да
се развива.
(втори вариант)
Сега,
да
ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват.
(втори вариант)
И двамата решили
да
правят добро.
(втори вариант)
“ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката.
(втори вариант)
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много?
(втори вариант)
Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“.
(втори вариант)
Казва
си
: „Е, така е, като няма мост, трябва
да
прескоча“ – и
си
заминава.
(втори вариант)
–
Себе
си
.
(втори вариант)
Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино!
(втори вариант)
Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея.
(втори вариант)
По-възлюбен от
себе
си
нема.
(втори вариант)
Почерпва го, запознават се и
си
заминава.
(втори вариант)
Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата?
(втори вариант)
От тук произтичат всички спорове.
(втори вариант)
Щом некой обиди нашето „
себе
“, всичката любов се разваля.
(втори вариант)
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“.
(втори вариант)
Завежда го на гостилницата и го нахранва.
(втори вариант)
Този човек е реката сега – и
си
вървите.
(втори вариант)
Не е лошо човек
да
обича
себе
си
, но не разбирайте туй обикновеното „
себе
“, което се проявява в вас.
(втори вариант)
Какво трябва
да
направите?
(втори вариант)
В човека има едно възвишено „
себе
“.
(втори вариант)
Може
да
го прескочите.
(втори вариант)
И това е хубаво, но може
да
турите греда и
да
минете по нея.
(втори вариант)
Защо Господ даде на човека само един ум?
(втори вариант)
Значи
да
намериш гредата – това вече е качество на ума.
(втори вариант)
Защо не му даде два, три ума,
да
работи повече?
(втори вариант)
Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.
(втори вариант)
Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея.
(втори вариант)
Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.
(втори вариант)
Законът е, че едното е най-силно в света.
(втори вариант)
Сега, ще ви задам друг въпрос.
(втори вариант)
Когато вие искате
да
ви обича некой, той ли требва
да
дойде при вас, или вие требва
да
отидете при него?
(втори вариант)
Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава
си
адреса и заминава.
(втори вариант)
Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя.
(втори вариант)
Защо този, който ви обича, не може
да
дойде при вас?
(втори вариант)
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може
да
се събере.
(втори вариант)
Вие не
си
съставяйте криви понятия за нещата.
(втори вариант)
Човек, за
да
люби, требва
да
бъде най-голям, най-силен от всички.
(втори вариант)
● Царството Божие не е в слово, но в сила.
(втори вариант)
Само големият може
да
люби.
(втори вариант)
Давате му адреса на книгата и
си
заминавате.
(втори вариант)
Малкият може само
да
ходи с шишенцето
си
и
да
взима от тук – от там на заем.
(втори вариант)
● Чрез Неговия Дух
да
се утвърдите крепко във вътрешния човек.
(втори вариант)
Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде
да
спи, казва му: „Ела с мен!
(втори вариант)
Ето защо, големият не може
да
дойде при теб.
(втори вариант)
“ Завежда го у дома
си
, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща
да
си
отиде.
(втори вариант)
Има нещо, обаче, което може
да
излезе от големия и
да
дойде при теб.
(втори вариант)
Да
се прочете 23-та беседа:
Да
се не смущава сърцето ви!
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: пази ума
си
чрез светлината, душата
си
– чрез топлината, а тялото
си
– чрез чистотата!
(втори вариант)
Е, сега вие можете ли
да
любите?
(втори вариант)
Когато светлината почне
да
се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват.
(втори вариант)
В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни.
(втори вариант)
Когато ние казваме, че требва
да
обичаме, подразбирам, че требва
да
отидем при голямото и от него
да
си
напълним шишенцата.
(втори вариант)
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
(втори вариант)
Сега
да
ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват.
(втори вариант)
Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне.
(втори вариант)
В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето
си
по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва.
(втори вариант)
И двамата решили
да
правят добро.
(втори вариант)
Единият минава покрай кръчма, вижда един човек
да
седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре!
(втори вариант)
Сърцето ти трябва
да
бъде топло, но не горещо.
(втори вариант)
“ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино!
(втори вариант)
Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
(втори вариант)
“ Почерпва го, запознават се и
си
заминава.
(втори вариант)
Само съвършеният живот може
да
бъде чист.
(втори вариант)
Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек
да
седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене!
(втори вариант)
– Отишъл на млади години с шишенцето
си
при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил.
(втори вариант)
Само съвършеният живот дава чистотата.
(втори вариант)
“ Завежда го на гостилницата и го нахранва.
(втори вариант)
Е, какво
да
правя?
(втори вариант)
Само съвършената Любов дава топлината.
(втори вариант)
– Ще напълниш отново шишенцето
си
.
(втори вариант)
Само Духът носи пълната Светлина.
(втори вариант)
Тъй щото, човек по този начин може
да
се подмладява,
да
става млад, колкото пъти иска.
(втори вариант)
Следователно този живот трябва
да
прогресира,
да
се развива.
(втори вариант)
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето
си
веднъж, повече нема какво
да
ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
(втори вариант)
Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.
(втори вариант)
Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много?
(втори вариант)
–
Себе
си
.
(втори вариант)
По-възлюбен от
себе
си
няма.
(втори вариант)
Оттук произтичат всички спорове.
(втори вариант)
Щом някой обиди нашето
себе
, всичката любов се разваля.
(втори вариант)
Спазвате ли това правило, нема
да
грешите.
(втори вариант)
Тялото
си
дръжте винаги чисто!
(втори вариант)
Не е лошо човек
да
обича
себе
си
, но не разбирайте туй, обикновеното
себе
, което се проявява във вас.
(втори вариант)
Не нарушавайте топлината на душата
си
!
(втори вариант)
В човека има едно възвишено
Себе
.
(втори вариант)
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва
да
бутате ключа на електрическите лампи; оставете го
да
свети, не го бутайте!
(втори вариант)
Почнете ли
да
го бутате, светлината ще се изгуби.
(втори вариант)
Защо Господ даде на човека само един ум?
(втори вариант)
Почнете ли
да
пипате фитила, светлината ще изчезне.
(втори вариант)
Защо не му даде два, три ума, за
да
работи повече?
(втори вариант)
После, не човъркайте постоянно душата
си
да
става по-топла!
(втори вариант)
Законът е, че едното е най-силно в света.
(втори вариант)
Пък и тялото
си
не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го
да
се очисти само.
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос.
(втори вариант)
Сипи на тялото
си
една кана вода и не го пипай с ръката
си
.
(втори вариант)
Когато вие искате
да
ви обича някой, той ли трябва
да
дойде при вас, или вие трябва
да
отидете при него?
(втори вариант)
Една кофа на главата
си
, една кофа на тялото
си
, и всичко това е достатъчно.
(втори вариант)
Това нещо може
да
се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота.
(втори вариант)
Защо този, който ви обича, не може
да
дойде при вас?
(втори вариант)
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може
да
се събере.
(втори вариант)
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
(втори вариант)
Вие не
си
съставяйте криви понятия за нещата.
(втори вариант)
Не е водата, която ги чисти.
(втори вариант)
Човек, за
да
люби, трябва
да
бъде най-голям, най-силен от всички.
(втори вариант)
Само големият може
да
люби.
(втори вариант)
Само така хората могат
да
бъдат здрави.
(втори вариант)
Малкият може само
да
ходи с шишенцето
си
и
да
взема оттук-оттам назаем.
(втори вариант)
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
(втори вариант)
Ето защо големият не може
да
дойде при тебe.
(втори вариант)
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода,
да
не става сгорещяване.
(втори вариант)
Има нещо обаче, което може
да
излезе от големия и
да
дойде при теб.
(втори вариант)
Затова именно требва
да
пазим тялото, ума и сърдцето
си
.
(втори вариант)
Е, сега вие можете ли
да
любите?
(втори вариант)
Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто.
(втори вариант)
Когато ние казваме, че трябва
да
обичаме, подразбирам, че трябва
да
отидем при Голямото и от Него
да
си
напълним шишенцата.
(втори вариант)
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може
да
има. Защо?
(втори вариант)
Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките.
(втори вариант)
Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
(втори вариант)
Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне.
(втори вариант)
Хапят ли те дървеници, не
си
чист; хапят ли те бълхи, не
си
чист; хапят ли те въшки, не
си
чист.
(втори вариант)
Значи, намериш ли
си
въшки, ще знаеш, че не
си
чист, не
си
здрав.
(втори вариант)
Намериш ли
си
въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва.
(втори вариант)
Че това е така, ние го виждаме от следния факт.
(втори вариант)
– Отишъл е на млади години с шишенцето
си
при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил.
(втори вариант)
Какво требва
да
направиш?
(втори вариант)
„Е, какво
да
правя?
(втори вариант)
Ще туриш в
себе
си
мисълта
да
се очистиш.
(втори вариант)
“ – Ще напълниш отново шишенцето
си
.
(втори вариант)
Тъй щото човек по този начин може
да
се подмладява,
да
става млад, колкото пъти иска.
(втори вариант)
Може
да
направиш един опит.
(втори вариант)
Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето
си
веднъж, повече няма какво
да
ходя по този каменист път, не ми се върви вече.
(втори вариант)
Не ги търси из дрехите
си
, но концентрирай мисълта
си
към тях и ги изгони.
(втори вариант)
Кажи им: я
си
излезте навън!
(втори вариант)
Човек усилва своя ум в тия малки неща.
(втори вариант)
С силна мисъл, с молитви те могат
да
се изгонят.
(втори вариант)
Спазвате ли това правило, няма
да
грешите.
(втори вариант)
Тялото
си
дръжте винаги чисто!
(втори вариант)
Не нарушавайте топлината на душата
си
!
(втори вариант)
Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя
да
започне
да
се моли на Бога,
да
стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
(втори вариант)
Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва
да
бутате ключа на електрическите лампи: оставете го
да
свети, не го бутайте!
(втори вариант)
Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му.
(втори вариант)
Почнете ли
да
го бутате, светлината ще се изгуби.
(втори вариант)
Той ще
си
каже: тя е много набожна, нема
да
я закачам.
(втори вариант)
Почнете ли
да
пипате фитила, светлината ще изчезне.
(втори вариант)
После, не човъркайте постоянно душата
си
, за
да
става по-топла!
(втори вариант)
Пък и тялото
си
не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го
да
се очисти само.
(втори вариант)
Значи, от това може
да
познаете, че тази любов е временна.
(втори вариант)
Сипи на тялото
си
една кана вода и не го пипай с ръката
си
.
(втори вариант)
Това аз наричам хранене, което може
да
задоволи човека само за известно време.
(втори вариант)
Една кофа на главата
си
, една кофа на тялото
си
– и всичко това е достатъчно.
(втори вариант)
Това нещо може
да
се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота.
(втори вариант)
Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън.
(втори вариант)
С това животът не може
да
се подържа, това е само една залъгалка.
(втори вариант)
Не е водата, която ги чисти.
(втори вариант)
Значи, ако вашите чувства с от такъв характер,
да
се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат
да
го измислят.
(втори вариант)
С такава храна животът не може
да
се подържа.
(втори вариант)
Само така хората могат
да
бъдат здрави.
(втори вариант)
За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като
си
хапнеш,
да
си
доволен.
(втори вариант)
Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане.
(втори вариант)
От такава храна човек придобива сила.
(втори вариант)
Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за
да
не става сгорещяване.
(втори вариант)
Затова именно трябва
да
пазим тялото, ума и сърцето
си
.
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас требва
да
изпъкват хубави образи.
(втори вариант)
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и
да
се проявява напълно.
(втори вариант)
Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто.
(втори вариант)
Ти ще
си
кажеш: аз нема
да
слушам кръчмаря,
да
се храня с малко краставички и малко ракийка.
(втори вариант)
Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може
да
има. Защо?
(втори вариант)
Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го.
(втори вариант)
Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват.
(втори вариант)
Хапят ли те дървеници, не
си
чист; хапят ли те бълхи, не
си
чист; хапят ли те въшки, не
си
чист.
(втори вариант)
Значи намериш ли
си
въшки, ще знаеш, че не
си
чист, не
си
здрав.
(втори вариант)
Аз съм
си
турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
(втори вариант)
Намериш ли
си
въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва.
(втори вариант)
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни
си
хляб с сладко, тури
си
колкото лъжици искаш!
(втори вариант)
Тъй мисля
да
направя за в бъдеще.
(втори вариант)
Какво трябва
да
направиш?
(втори вариант)
Ще туриш в
себе
си
мисълта
да
се очистиш.
(втори вариант)
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
(втори вариант)
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
(втори вариант)
Може
да
направиш един опит.
(втори вариант)
Сега всичкото е в страха.
(втори вариант)
Не ги търси из дрехите
си
, но концентрирай мисълта
си
към тях и ги изгони.
(втори вариант)
Кажи им: „Я
си
излезте навън!
(втори вариант)
Некои казват:
да
не ядем много.
(втори вариант)
Защо
да
не ядем много?
(втори вариант)
Човек усилва своя ум в тия малки неща.
(втори вариант)
Други казват:
да
не ядем малко.
(втори вариант)
Защо
да
не ядем малко?
(втори вариант)
Със силна мисъл, с молитви те могат
да
се изгонят.
(втори вариант)
Всяко нещо требва
да
се обуславя разумно.
(втори вариант)
Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя
да
започне
да
се моли на Бога
да
стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че
да
не препятствуваш на ума
си
.
(втори вариант)
Само така ще познае тя доколко е силна любовта му.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че
да
не препятствуваш на сърдцето
си
.
(втори вариант)
Той ще
си
каже: „Тя е много набожна, няма
да
я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че
да
не препятствуваш на тялото
си
.
(втори вариант)
Това с правила, които можете
да
приложите в ежедневния
си
живот.
(втори вариант)
Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може
да
познаете, че тази любов е временна.
(втори вариант)
Това аз наричам хранене, което може
да
задоволи човека само за известно време.
(втори вариант)
Да
, така е, но вие прилагате все старите правила.
(втори вариант)
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
(втори вариант)
С това животът не може
да
се поддържа, това е само една залъгалка.
(втори вариант)
Значи ако вашите чувства са от такъв характер,
да
се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат
да
го измислят.
(втори вариант)
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
(втори вариант)
С такава храна животът не може
да
се поддържа.
(втори вариант)
Той сам носи мил поглед за
себе
си
.
(втори вариант)
За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като
си
хапнеш,
да
си
доволен.
(втори вариант)
От такава храна човек придобива сила.
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще
си
кажете: светлина ми требва!
(втори вариант)
Та когато говоря за чувствата, у вас трябва
да
изпъкват хубави образи.
(втори вариант)
Щом сърдцето ви не може
да
обича, ще
си
кажете: топлина ми требва!
(втори вариант)
Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и
да
се проявява напълно.
(втори вариант)
Щом почнете
да
боледувате, ще
си
кажете: чистота ми требва!
(втори вариант)
Ти ще
си
кажеш: „Аз няма
да
слушам кръчмаря,
да
се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря.
(втори вариант)
Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го.
(втори вариант)
Аз съм
си
турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица.
(втори вариант)
Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни
си
хляб със сладко, тури
си
колкото лъжици искаш!
(втори вариант)
“ Тъй мисля
да
направя за в бъдеще.
(втори вариант)
Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край.
(втори вариант)
Чисти, чисти требва
да
бъдете!
(втори вариант)
Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят.
(втори вариант)
После, искате
да
знаете, дали сте чисти.
(втори вариант)
Сега всичкото зло е в страха.
(втори вариант)
Щом миришеш, ще отидеш пак
да
се молиш.
(втори вариант)
Някои казват: „
Да
не ядем много.“ – Защо
да
не ядем много?
(втори вариант)
Други казват: „
Да
не ядем малко.“ – Защо
да
не ядем малко?
(втори вариант)
Докато не миришеш хубаво, не
си
чист.
(втори вариант)
Всяко нещо трябва
да
се обуславя разумно.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че
да
не препятстваш на ума
си
.
(втори вариант)
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас
да
бъде чиста и външно, и вътрешно.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че
да
не препятстваш на сърцето
си
.
(втори вариант)
Ще ядеш така, че
да
не препятстваш на тялото
си
.
(втори вариант)
Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас
да
бъдат чисти,
да
се радват.
(втори вариант)
Това са правила, които можете
да
приложите в ежедневния
си
живот.
(втори вариант)
Някой казва: „Че то е така и с нас.“ –
Да
, така е, но вие прилагате все старите правила.
(втори вариант)
Затова, към всички требва
да
бъдем внимателни.
(втори вариант)
Сега, като отидете в къщи, напишете
си
следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тялото и клетките.
(втори вариант)
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
(втори вариант)
Гледайте
да
прилагате тия правила.
(втори вариант)
А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача?
(втори вариант)
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват
да
стават материалисти, започват
да
събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години?
(втори вариант)
Той сам носи мил поглед за
себе
си
.
(втори вариант)
Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години.
(втори вариант)
Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще
си
кажете: „Светлина ми трябва!
(втори вариант)
Не е въпросът, обаче,
да
бъдеш немарлив.
(втори вариант)
“ Щом сърцето ви не може
да
обича, ще
си
кажете: „Топлина ми трябва!
(втори вариант)
Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли
да
имате средства?
(втори вариант)
“ Щом почнете
да
боледувате, ще
си
кажете: „Чистота ми трябва!
(втори вариант)
Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като
си
концентрирам ума към некое место на земята, от това место
да
изкопая златни монети?
(втори вариант)
Ще кажете: възможно ли е
да
излязат от земята тия монети?
(втори вариант)
Това зависи от закона на ума.
(втори вариант)
Некой казва: дали е възможно това?
(втори вариант)
Чисти, чисти трябва
да
бъдете!
(втори вариант)
Некой може
да
се съмнява, дали може
да
изкопае пари с мисълта
си
, или не.
(втори вариант)
После, искате
да
знаете дали сте чисти.
(втори вариант)
Аз мога
да
мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Зная, че туй, за което мисля, може
да
стане, има възможности.
(втори вариант)
“ Щом миришеш, ще отидеш пак
да
се молиш.
(втори вариант)
“ Докато не замиришеш хубаво, не
си
чист.
(втори вариант)
Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас
да
бъде чиста и външно, и вътрешно.
(втори вариант)
Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума
си
.
(втори вариант)
Според закона на ума
си
ще кажете: аз ще бъда чист.
(втори вариант)
Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас
да
бъдат чисти,
да
се радват.
(втори вариант)
Чист мога
да
бъда – нищо повече.
(втори вариант)
Некой казва: човек не може
да
бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това.
(втори вариант)
Не, не ми доказвай, аз зная, че мога
да
бъда чист.
(втори вариант)
Затова към всички трябва
да
бъдем внимателни.
(втори вариант)
Пък можем
да
бъдем и разумни.
(втори вариант)
Сега, като отидете вкъщи, напишете
си
следното нещо:
(втори вариант)
4.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Като
си
легнете, ще турите в съзнанието
си
мисълта
да
не се откривате, за
да
не се простудите,
да
не хъркате, много шум
да
не вдигате, спокойно
да
спите.
Ще кажете на тялото
си
: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага
да
излезеш.
Да
не отидеш до вратата, че пак
да
се връщаш
да
даваш разпореждания чак до сутринта.
Не, излезеш ли веднъж назад, няма
да
се връщаш.
Докато не се научите
да
контролирате тялото
си
, добри ученици не можете
да
бъдете.
След като изучите тялото
си
, ще пристъпите
да
учите сърцето
си
, после ума
си
, и като ги научите, трима заедно ще отидете
да
се учите.
Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им.
Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За
да
може животът ви
да
се прояви правилно, все-таки трябва
да
имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може
да
се прояви.
Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която
да
влизаме и излизаме.
Ние сме дошли на Земята, за
да
намерим онези условия, при които
да
придобием истинските качества, които могат
да
придружат нашия живот извън Земята.
Душата е дошла на Земята
да
придобие повече живот, отколкото е имала в
себе
си
.
Когато говорим, че човек може
да
разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта.
Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта
си
, трябва
да
знае онзи закон, по който може
да
го използва.
Ако не знае
да
впрегне това злато на работа, защо му е то?
Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви.
Ако дойде Любовта на физическото поле, преди
да
сте яли, какво ще ви даде?
Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат
да
са облечени хубаво, ръцете, лицето им
да
са хубави,
да
са разположени добре,
да
имат външен израз и т.н.
Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат
да
имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това.
Почнеш ли
да
ходиш бос, изгубил
си
своята физическа любов.
Почнеш ли
да
ходиш гологлав,
да
ставаш немарлив, изгубил
си
своята физическа любов.
Ти се напущаш, дрехите ти почват
да
се късат и ти казваш: „Все ми е едно!
Същественото, което може
да
ни направи силни на физическото поле, т.е.
да
разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога.
Най-първо вие трябва
да
разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма
да
ви бъде понятен.
Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма
да
разберете никога.
Ето защо най-напред трябва
да
започнете
да
проучвате близките неща.
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път
да
мислите какво ще правите, като отидете на Небето?
Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат.
Да
, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма
да
те погледне, ще
си
замине.
Ако носиш една обида от Земята и почнеш
да
му разказваш, че
си
обиден, ще се спре ли той
да
слуша твоята обида?
Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили
да
орете, но той не се интересува от това.
Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли
да
ме обичате?
“ Не го ли обичате, той ви погледне, минава
си
и заминава.
Ангелът иска вашата Любов: ако можеш
да
го любиш, той ще се спре
да
се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава
си
, не иска
да
те знае.
Покажи сега Любовта
си
!
Нека изявим обичта във всички нейни проявления!
Как ще проявите сега Любовта
си
към него?
Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги
да
е близо при вас, постоянно
да
го гледате.
Майката, като обича детето
си
, все го гледа.
Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме.
Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва
да
се стремим
да
живеем според Любовта.
Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място.
Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва
да
отиде на своето място.
Любовта ще тури всеки на неговото място, за
да
може
да
се прояви правилно.
Затова съзнанието ви трябва
да
бъде много будно.
Вие трябва
да
имате една основна идея в живота
си
, около която всички други ваши идеи
да
се концентрират.
Земеделец
си
, ореш земята.
Това оране трябва
да
бъде свързано с твоята идея.
Ако кажеш, че ореш за
себе
си
, не
си
прав.
– За жена
си
, за децата
си
, за приятелите
си
, за своя народ, за Бога.
Някой казва, че оре за жена
си
, но щом овършее житото, туря го в хамбара за
себе
си
, а на жена
си
казва: „Аз орах за теб, а житото прибрах за
себе
си
.“ Значи житото не е заради жената, а заради него.
Направете превод: защо трябва жената
да
му готви?
Тя трябва
да
му подслади яденето.
Той казва на жена
си
: „Наготви ми едно ядене,
да
видя каква е любовта ти.“ Като сготвиш ядене, като омесиш хляб на мъжа
си
, на децата
си
, на приятелите
си
, чрез всичко това те ще опитат твоята любов.
И колкото яденето е по-сладко, толкова и любовта ти е по-силна.
Първият е знаел как
да
нареди писмото
си
.
Ние трябва
да
знаем как
да
нареждаме говора
си
.
Сега, като ви гледам тази година на събора, намирам, че сте доста изправни, повдигнали сте се 4-5 степени нагоре, но има
да
се повдигате още много степени.
Представете
си
, че тъй, както седите на някое място на трапезата, пред чиния с доматена супица, изобилно полята със зехтин, в това време ви повикат за нещо и някоя сестра вземе вашата паница с ядене и тури своята – постна, без зехтин.
“ –
Да
, вижте от какви малки работи се влошава вашият живот!
Вие седнете на трапезата последен и ви сипят от едно казанче, в което няма никакво масло.
Погледнеш наоколо
си
: в чиниите на другите има масло, а в твоята няма.
Казваш
си
: „Тъй е то, нали идвам за пръв път, никой не иска
да
ме знае!
“ Едва що
си
помислил това, обърнеш се някъде, гледаш: някоя сестра туря пред теб своята паница с много зехтин и ти се зарадваш.
Вие сте готови
да
мислите, че тази постъпка е продиктувана от любов.
За всинца ви се изисква дисциплина на ума!
Когато се нареждате на една трапеза, всички трябва
да
сте наредени идеално, т.е.
всеки
да
седне точно на своето място.
“ Американските праскови знаят коя де
да
влезе, та вие ли не знаете?
Аз съм гледал в Америка как подбират прасковите.
Изкопават дълги, големи канали и в тях поставят няколко реда дъски с дупчици от различна големина.
Изсипват прасковите от кошниците върху тия дъски и като минават най-малките праскови, казват: „Туй място е за нас!
Най-големите праскови, като дойдат до своето място, казват: „Туй място е за нас!
“ А сега най-големите от вас дойдат до най-малката дупка, мъчат се
да
минат през нея, казват: „Не зная защо не мога
да
мина през тази дупка!
И гледаш, кошниците се пълнят от другата страна, сортират се прасковите.
Христос казва: „Аз съм истинната врата, която дава знания.“ Знанието е необходимо за всички.
То е нещо съществено за нас, храна, която трябва
да
възприемем и опитаме.
Докато не асимилираме и опитаме знанието, то не може
да
бъде за нас нещо реално, нещо съществено.
Аз наричам истинско знание това, с което можеш
да
трансформираш и най-тежкото
си
състояние в приятно, радостно, и то в продължение само на половин час.
Нека се опита с това знание
да
превърне обидата в добро разположение.
Да
кажем, че някое от малките братчета тук задига ножчето на един от по-големите братя и го продава, за
да
си
купи малко сливи.
Да
, стават тия работи, но не по зла воля, разбира се.
Това дете продава ножчето.
Сега ти, за
да
покажеш, че имаш знания, ще трансформираш това недоволство, този гняв.
Не, ще трансформирате състоянието
си
, ще минете от единия полюс в другия.
Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия.
В добрите постъпки силата на вашите действия ще мине от положителния полюс към отрицателния и истинският живот ще се прояви.
В лошите постъпки ударът идва отзад.
Всички удари, които идват от гърба, сломяват човека.
Ако извършите една лоша постъпка, ударът ще дойде отзад.
Кажете ли една лоша дума някому, няма
да
се минат 5-10-15 минути, и тази дума от противоположния полюс ще се върне към вас.
Като разбирате този закон, преди
да
заговорите, спрете се, помислете какво ще кажете.
Не бързайте
да
говорите!
Ако говорите по Божествен начин, ще чувствате разширение в
себе
си
.
Не постъпвате ли по този закон, всичкото богатство, спечелено от вашите действия, ще дойде с голяма тежест върху вас и ще ви сломи.
Ако направите една малка топка от сняг и я пуснете
да
се търкаля от някое високо планинско място, докато слезе в подножието на планината, тя ще представлява голяма снежна лавина, която може
да
ви смаже.
Колкото и
да
са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила.
Задръжте за
себе
си
всяка лоша дума, която искате
да
кажете някому.
Колкото повече я задържате, толкова по-силен вътрешен импулс ще придобиете.
Докато задържате тази дума за
себе
си
, вие сте силни.
Кажете: „Тази дума е толкова красива, че аз ще я задържа за
себе
си
.“ Искате
да
кажете някому нещо,
да
го ухапете, че
да
подскочи.
Не, задръжте тази мисъл за
себе
си
!
Кажете
си
: „Тази мисъл е толкова хубава, че ще я оставя за
себе
си
.“ Колцина от вас са задържали такива думи за
себе
си
?
„Аз съм вратата на овците.“ Вратата подразбира онези разумни Божествени условия, които са дадени за нашето растене и развиване.
Ние сме събрани тук от всички краища на България и всичко това, което ни е дадено, може
да
се реализира само при Божията Любов, само при Божията Мъдрост и Светлина.
Когато Божията мисъл е насочена към вас, всичко, каквото желаете, ще се реализира.
И за
да
бъде Божията мисъл насочена към вас, вие трябва
да
бъдете като малките деца,
да
имате желание
да
изпълните Волята Божия тъй, както никой в България не я е изпълнил.
Ще турите в ума
си
следното желание: „Ще изпълня Волята Божия, както я изпълняват малките деца.” Всички ще изпълним Волята Божия.
Днес ни проповядват, че който рече
да
изпълни Волята Божия, ще изгуби всичко.
Не, щом почнеш
да
изпълняваш Волята Божия, Бог ще почне
да
замества книжните пари със звонкови.
Той казва: „Дай
си
кайметата!
“
Да
кажем, че имаш 3 000 лева книжни, които струват 100 лева швейцарски.
Като отидеш при Господа, Той ще ти даде за тия 3 000 лева книжни 3 000 лева златни.
Когато човек напълно се обезцени от грехове и така отиде при Бога, Той му взема греховете и му дава в замяна на това вътрешна радост.
И Писанието казва: „Всичко, каквото се случи на онези, които любят Бога, ще им съдейства за добро.“ Например ти
си
крал, убивал
си
в живота
си
, срещал
си
големи противоречия, но най-после разбереш вътрешния смисъл на живота, възлюбиш Господа и казваш: „Отсега нататък ще служа на Господа!
“ Убил
си
,
да
кажем, десет души.
Всички тия хора отиват при Господа, оплакват се от тебе и казват: „Искаме този човек
да
ни върне живота!
Господ се поусмихне, извиква обвиняемия и му казва: „Понеже ти обеща
да
Ми служиш, ето, вземи тия пари
да
си
платиш дълговете!
” Господ ти дава с лихвите и ти се разплащаш.
“ – „Много сме доволни.“ Като имате Божията Любов, вие ще ликвидирате най-първо със своята стара карма и няма
да
се боите от нищо.
Любовта може
да
се разбира само по един начин!
Ти
си
гладен и срещнеш един човек, който носи хляб в торбата
си
.
Ако извади хляба
си
и ти го даде, бъди уверен, че той те обича.
Може
да
го познаваш, може и
да
не го познаваш, но този човек има в душата
си
Любов.
Тази Любов може
да
е микроскопическа, но тя е истинският зародиш, от който може
да
се роди и великата Любов.
Ако ти
си
богат и даваш, това не е любов.
И този човек, като дава от малкото, което има, приятно му е.
Ти питаш Господа: „Как
да
постъпвам, Господи?
Най-красивите неща в живота ни са малките добрини, които можем
да
направим.
Някой човек е изпаднал в света, самотен е, никой не му е казал една сладка дума, никой не му е дал мил поглед.
Даже и ангелите не са знаели как
да
постъпят с хората.
Първият завет биде даден чрез ангелите.
Те приложиха закона на Правдата, но той не можа
да
спаси хората.
Сега вие сте пред прага на Новата епоха, когато Синовете Божии идват
да
изявят Божията Любов,
да
покажат на хората в какво седи тя.
Всеки Син Божий идва с пълна торба –
да
дава и
да
храни хората.
Синовете Божии няма
да
говорят за нещастията на хората.
Те искат
да
направят всички хора на Земята щастливи.
– Пили сте студена вода.
За
да
станат хората щастливи, трябва
да
забравят своя стар живот, всякакъв спомен от миналото трябва
да
изчезне съвършено от тяхното съзнание, а
да
останат само опитностите, придобити от редицата животи на миналото.
Когато човек ожаднее, трябва
да
се въздържа,
да
не бърза
да
пие студена вода.
Нека постои пред чешмата 5-10-15 минути и
да
не пие вода.
Вие, щом дойдете до чешмата, напиете се веднага със студена вода, простудявате гърлото
си
и започвате
да
кашляте.
Ще имате предвид като свещено правило следното положение: като отидеш при някоя чешма, колкото и
да
ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред нея, погледай как тече водата и след това пий!
При това, като
си
налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки и отстрани чашата.
После пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода.
Нека изпиването на една чаша вода ви отнеме най-малко 15 минути и вижте тогава ще кашляте ли.
Мнозина от вас ще кажат: „Лесно се дават правила, но мъчно се изпълняват.“ Онези, които мъчно или никак не изпълняват законите, в гробищата ги изпращат.
Когато
си
лягате вечерно време, също така трябва
да
спазвате един закон.
Не бързайте
да
си
легнете, докато не вземете всички предохранителни мерки.
Легнете
си
по всички правила!
5.
Наряд и упътвания / Проявлението на Любовта
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Послѣ, искашъ
да
бѫдешъ миренъ човѣкъ.
Мѫдростьта сѫщо ще внесе това качество въ тебъ,
да
бѫдешъ миренъ.
Послѣ, ти
си
непривѣтливъ.
Нѣкоя сестра
си
дига рѫката насам-натамъ, не е привѣтлива.
Не
си
благопокоренъ.
На всички ви липсва безпристрастие.
Всички сте съ страсти.
Първото нещо: ти като обичашъ, започвашъ
да
си
прѣдставлявашъ, че обичашъ повече отъ другитѣ.
И така трѣбва
да
бѫде!
Щомъ ви разлюбятъ, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се – ставате монаси. Защо?
Ако въ една кѫща имате хиляда свѣщи и една отъ тѣхъ угасне, ще плачете ли за нея?
Ако всичкитѣ изгаснатъ и остане само една, законътъ е слѣдниятъ: всичката енергия на хилядата свѣщи ще отиде въ една свѣщь.
Щомъ остане една свѣщь, значи имаме хилядата свѣщи събрани въ една.
Хиляда души, на които любовьта е равна на една свѣщь, прѣдставляватъ голѣма свѣщь.
Не, по-добрѣ всѣки единъ отъ васъ
да
има хиляда свѣщи отъ Любовьта.
Можете ли
да
ми кажете една отличителна черта?
Жертвата послѣ дохожда.
Всичко, което казвате, е вѣрно.
И добри ставаме, и внимателни ставаме, но кое е първото проявление съ което ние съзнаваме, че въ ума ни се събужда нѣщо?
То е толкова малко, всички го правите.
Погледне плода, наведе
си
главата, послѣ пакъ погледне нагорѣ.
Дѣтето обръща внимание на прѣдмета, изслѣдва го, гледа го, наведе глава надолу и послѣ пакъ гледа нагорѣ.
Ти го поглеждашъ, все го поглеждашъ.
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ,
да
видите, какво нѣщо е любовьта, какъвъ образъ иматъ човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ прояви.
Вие не взимайте това обяснение въ отрицателенъ смисълъ,
да
мислите, че всичко онова, което човѣкъ проявява, е глупаво.
“ Върви той изъ пѫтя
си
.
Обаче, единъ день вижда, че една млада мома излиза отъ една врата.
Той я поглежда, наведе надолу глава, пакъ я поглежда, пакъ наведе глава – силно впечатление му прави.
– Но гласътъ му става мекичъкъ, озърта се, дано се отвори вратата.
Да
извадимъ сега закона.
Като отивашъ при Господа, трѣбва
да
ти е радостно.
Отивашъ ли при Господа, млѣкото лесно се продава.
Вие нѣкой пѫть осакатявате най-благороднитѣ
си
чувства.
Дошла любовьта, но вие казвате: азъ съмъ човѣкъ на 40–45 години, и
да
се влюбвамъ!
Азъ имамъ
да
се занимавамъ съ философски работи.
Любовьта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можемъ
да
свършимъ; тя е едно чувство, което прониква дълбоко въ душата и се проявява навънъ.
Единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, колкото и
да
го обичашъ, нѣма
да
дойде въ другия свѣтъ съ тебе.
Паритѣ нѣма
да
дойдатъ съ тебе; дрехитѣ нѣма
да
дойдатъ съ тебе.
Въ това отношение, именно, вие трѣбва
да
бѫдете като дѣцата,
да
се не срамувате.
Нѣкой пѫть се срамувате отъ вашитѣ чувства, криете се
да
не ви познаятъ хората, че Любовьта е почнала
да
се проявява у васъ.
Щомъ Любовьта те напусне, ти вече мязашъ на единъ варосанъ гробъ, мъртавъ човѣкъ
си
.
Такъвъ човѣкъ изглежда като дърво.
Всички ще се стремите
да
имате за Любовьта най-възвишеното чувство.
Когато дойде любовьта, въ насъ започватъ
да
се проявяватъ редъ чувства отъ положителенъ и отрицателенъ характеръ.
Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата въ насъ.
Най-първо, чувствата трѣбва
да
ви радватъ.
НАГОРЕ