НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
227
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
227
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Търпение и вяра
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Това е един ключ и ето, аз ви го давам.
Вие ще го турите на 100 ключалки, но трябва
да
знаете, че този ключ може
да
отвори само една ключалка.
Може
да
опитате всички ключалки, за
да
намерите съответната за този ключ ключалка.
Вие ги направихте, без
да
ви се каже колко трябва
да
направите, а това изразява напредъка във вас.
След това ги боядисахте с бяла боя, а белият цвят е хубав, той е символ на чистотата.
Аз препоръчвам на всички ръководители
да
проучват добре Библията.
Ще прочетете и всичките ми беседи и ще
си
извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони.
Важно е
да
се види какво приложение може
да
имат тия закони за всеки едного от вас.
Когато вършите тази работа, ще ви посетят отгоре по-напреднали ученици, а може
да
ви посетят и по-напреднали братя.
Трябва
да
знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постоянно се сгъстява и усилва.
Вие ще скачате от този огън, но това
да
не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от тоя огън.
Туй не е за наказание, а за
да
се възстанови Божествената Правда.
Вие трябва
да
бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и
да
бъдете носители на великото, благородното и мощното в света.
Е, добре, ако за главния Учител имаше такива противоречия, та за вас ли, малките ученици, няма
да
има?
Божията Правда е абсолютна!
Бог не раздава благата сам, а ги дава на други
да
ги раздават и те ги раздават в изобилие.
Когато се дойде до страданията, Бог сам ги раздава и тогава е много внимателен.
Той дава от тях на всеки едного само толкова, колкото може
да
носи.
Да
, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания!
Щом знаете, че това е тъй, и вашите отношения към другите хора трябва
да
се изяснят,
да
бъдат правилни.
Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: „Кармата му е такава.“ –
Да
, може кармата му
да
е такава, но ние трябва
да
му помогнем, за
да
се освободи от тази карма.
И тъй, ако искате
да
бъдете работници, от тук трябва
да
започнете – с търпение и вяра.
Вие живеете в един свят с нов ред и порядък, но още не сте ликвидирали със стария
си
живот.
Затова именно ние още не можем
да
отрежем пъпа ви.
Сега, като излезете вън, разпределете всички братя и сестри на групи и им предайте това, което ви говорих.
Кажете им: „Учителя ни каза нещо, което ще предадем и на вас.“ Давам ви тази работа
да
я свършите до обяд.
В съзнателния живот има три положения, които трябва
да
се поставят в ума на всеки, който иска
да
се развива правилно.
Обикновените разбирания няма какво
да
се повтарят, те сами по
себе
си
се налагат от външния, от физическия живот.
От това се раждат противоречията, но в края на краищата тия противоречия пак се хармонизират.
За оня, който отива към Небето, материята се разредява, условията на живота се подобряват, там има повече светлина; за оня пък, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден.
На Небето живеят светлите духове, а в ада – тъмните духове.
Според това, движите ли се от Небето към ада и обратно, във вас се създава известно раздвояване.
живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, т.е.
Ще взема един пример за пояснение на мисълта
си
.
Да
допуснем, че вие имате в кесията
си
200 000 лева, с които можете
да
разполагате, както и когато поискате.
Вие може
да
бъркате в кесията
си
и
да
си
служите с тия пари даже и когато не са ваши.
Другото положение:
да
допуснем, че вие ставате гарант някому.
Ако той не плати дълга
си
, вие трябва
да
платите един ден вместо него.
Каква полза, че имате тия 200 000 лева в кесията
си
?
Но трябва
да
знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство, е една гаранция.
Законът, който може
да
се извлече от този пример, е следният: в моята кесия, с моите пари мога
да
разполагам само аз.
Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари!
Сега вие казвате: „Не искаме
да
имаме скърби.“ Тогава откажете се и от радостите.
Ще ви дам друг пример.
У вас ще изпък¬не желанието
да
имате един от тия скъпоценни камъни.
Това желание може
да
реализирате по два начина: или
да
си
купите този скъпоценен камък, или
да
го откраднете.
Но вие можете
да
реализирате и двете желания и
да
се считате истински притежател на този камък само тогава, когато сте работили за този бижутер.
Тогава у вас се заражда желание
да
се учите,
да
работите, за
да
го спечелите.
Целта на живота е именно тази –
да
предизвика това желание у вас.
Гостилничарят ви показва тенджерите с всичките ястия и най-сетне той ви сипва малко от едната гозба, но само за реклама.
Вие излизате от гостилницата и почвате
да
хвалите гозбите му.
Втори път, като отидете при същия гостилничар, той ви казва: „Сега ще
си
платите за яденето.“
Най-напред у вас се заражда желание
да
се учите и учите много, но когато дойдете във второто положение, ще видите, че сте придобили малко.
Каква ще бъде вашата изненада, като видите, че не сте забогатели от бижутера и не сте се наяли при гостилничаря?
Отговарям: ти
си
бедняк, ти
си
сирак, не можеш
да
платиш за този скъпоценен камък, който ти се иска, не можеш
да
платиш и за много гозби.
Ако
си
бил син на някой богат баща, щеше
да
купиш скъпоценния камък.
Следователно изводът от тия два примера е следният: ти ще тръгнеш
да
търсиш Баща
си
.
Като Го потърсиш, ще Го намериш.
Ако пък не
си
се възползвал от гостилничаря, това значи, че ти
си
на кривия път.
Ако този гостилничар, ако този бижутер е Баща ти, тогава ти ще се опретнеш
да
Му работиш: или ще продаваш тия камъни в магазина на Баща
си
, или ще служиш в гостилницата Му.
Вие можете
да
ми кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди.“ – Не, аз казвам: ти не разбираш отношенията
си
към този гостилничар и към този бижутер.
Тогава какво трябва
да
направите?
Ако ви кажат
да
влезете в гостилницата, ще може ли всички
да
влезете изведнъж в една гостилница?
Ще има ли тя нужда от 62-ма слуги?
– Всяко място, дето може
да
се служи на Бога.
Сега
да
дойдем до същинската задача.
Вие искате
да
бъдете носители на Божественото учение.
Можете ли
да
постъпите по един от тия два метода – на бижутера или на гостилничаря?
Първият метод, на бижутера, е
да
събуди у вас желание
да
учите,
да
знаете.
Вторият метод, на гостилничаря, е
да
възбуди вкуса на гладния.
В първия случай у нас се явява нужда
да
вкусим от благата, които Бог ни е дал в тоя свят.
Но как
да
удовлетворим тая нужда?
Тогава трябва
да
разрешите кой е този бижутер, от който можете
да
вземете скъпоценния камък, и кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата
си
?
Това значи, че трябва
да
се намерят същинските отношения между Бога и нас.
И тъй, първият въпрос, който трябва
да
разрешите, е
да
определите отношенията
си
към бижутера, т.е.
към Живата Природа, от която ще черпите знания и мъдрост.
Вторият въпрос е
да
придобиете Любовта, която трябва
да
носите в света.
Всеки човек, който иска
да
проповядва Божественото учение, трябва
да
бъде богат.
В ума ви трябва
да
бъде складирано най-голямото богатство.
Също и в сърцето ви трябва
да
бъде вложено най-доброто ядене.
Всеки от вас трябва
да
стане богат.
Вие всички минавате за ръководители – ръководители в най-широк смисъл на думата – на
себе
си
и на другите.
Ако придобиете знание, знанието ви трябва
да
има поне отчасти малко приложение.
Във всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва
да
обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на
себе
си
.
Вие трябва
да
знаете, че хората, които идват при нас, са от разни категории.
Те са като животни: един е като вълка, друг е като лисицата, трети е като змията, четвърти – като гълъба, и пр.
За
да
ги задоволите, вие трябва
да
им дадете онова, от което имат нужда.
На вълка трябва
да
дадете една овца.
Вие ще възразите: „Имам ли право
да
давам овца на вълка?
Казвате: „Ние нямаме право
да
даваме на вълка
да
яде овци.“ Теоретически е право, но фактически вършите тъкмо обратното: давате овцата в устата на вълка.
Сега ще ви дам друг пример.
Аз искам
да
възпроизведа една ябълка и за тази цел посаждам няколко семена от нея.
Вие казвате: „Защо посадихте тези семенца
да
изгният в земята?
“ Аз ви отговарям: ако едно семе от посетите в земята изникне, то компенсира жертвата на ябълката.
С този пример аз изнасям само значението на мъчнотиите, на страданията в света.
Всъщност вълкът не може
да
изяде овцата, защото в Природата съществува един закон, че туй, което се изяжда, повече се размножава.
Ако вълците се бяха отказали
да
ядат овцете, овцете щяха
да
намаляват.
Значи докато съществуват мъчнотиите и страданията в света, знанието на Земята ще се увеличава.
Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот.
Павел казва: „Днешните ни страдания не могат
да
се сравнят с бъдещите ни блага.“
Всеки от вас трябва
да
има правилни отношения към Живата Природа, т.е.
Те трябва
да
бъдат напълно естествени, а не пресилени.
Само тогава ще имате вътрешна свобода, вътрешен мир.
2.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
– Направил
си
нов костюм, хубав пъстър пояс, купил
си
една салтамарка, един хубав самурен калпак и го накривил, купил
си
една бъклица и я напълнил с най-хубавата ракия, че най-после
си
купил и един кон, качил се отгоре му и като минавал през селото, викал: „Ха бре, де-е-е-е!
Той мисли постоянно за тебе, всичко прави за твое добро.
“ Обаче като станал на 60-годишна възраст, конят му умрял, бъклицата му се счупила, той ходи недоволен с тояжката
си
.
Той е силен човек, силен дух.
Като умре, може
да
ти помага десет пъти повече, отколкото приживе.
То не било, както аз
си
мислех.
Като умре, ти мисли само за него, без
да
плачеш.
Нека втори път Господ
да
ми даде пари, другояче ще живея.“ – „Как ще живееш?
“ – „Тогава ще
си
помисля.“
И тъй, всички ние сме образ на Бога, на Неговата Любов.
Не, има друг начин, по който човек може
да
се прояви.
Само тогава вашият живот ще се осмисли и само тогава ще може
да
придобиете тази красота, която търсите.
Ще ви дам друг пример, пак за един българин.
Нали сестрите искат
да
бъдат красиви?
Пък и братята искат
да
бъдат красиви.
Още първия път, като спечелил 10 000 лева, съумял как
да
ги използва.
Човек трябва
да
бъде красив,
да
има Истината в
себе
си
.
После, човек трябва
да
има живот в
себе
си
, но трябва
да
се качи на най-високия връх.
Той ѝ направя една малка къща, купува ѝ покъщнина, един чифт волове, праща слугите
си
да
ѝ изорат нивата,
да
ѝ насадят лозе, градина, и най-после праща децата ѝ
да
се учат на училище.
Най-после човек трябва
да
бъде силен, но трябва
да
бъде и мъдър.
И като уредил всички тия работи, зарадвал се и казал: „Хубаво е!
С тази
си
беседа искам
да
ви накарам
да
се качите на най-високия връх,
да
се свържете с най-великата сила в света,
да
дойдете в съприкосновение с Истината, която ще ви даде тази възвишена красота на живота.
“ Кой живот е по-красив?
Това ще бъде встъпление към онзи велик Божествен живот, който може
да
се изрази на Земята.
– Вторият живот е по-красив.
Ние ще можем
да
живеем в този Божествен живот само когато излезем извън земните условия и минем в по-висши условия на живота
си
.
– При Господа.
Ще се срещнем при по-красиви условия на живота.
Защо Този, Който създаде всичко, взема такава форма?
Сега ще ви дам една картина каква ще бъде тази среща.
Всички се чудят защо Господ се е намалил до такава малка форма и очакват какво ще излезе от тази работа.
Представете
си
, че имате един млад момък, 21-годишен, завършил гимназия, много интелигентен, образован, среща се с едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговор с него.
Тази връзка не е умствена, защото това дете не може
да
разсъждава като момъка.
Ти можеш
да
Го изхукаш, но Той, тих и спокоен, с голямо смирение, отново ще се обърне към тебе.
Какви ще бъдат отношенията им при тази среща?
Виждали ли сте Бога в смирение и унижение?
Ти може
да
Го нахукаш, но Той няма
да
каже: „Знаеш ли кой съм?
Те сега могат
да
се разговарят, могат
да
се разбират и по ум.
Аз създадох света!
Любовта на тази мома сега ще бъде по-силна, по-идеална, отколкото по-рано, защото децата са материалисти.
“ Когато ти постъпиш с Бога така, Той, макар че не плаче, ти ще видиш в този случай
да
капне една сълза от очите Му.
Когато изпъдиш Господа навън, една сълза ще капне от очите Му.
Те се привързват към всички хора.
– Това е Неговата Любов, която казва: „Трябва
да
се моля още много за това дете.“ Господ те посещава, докато най-после в тебе проработи законът на Любовта: ти се събуждаш от дълбокия сън и започваш
да
плачеш.
Ние не можем
да
вземем децата като идеал за Любовта, те са много неустойчиви.
Аз вземам две фази в живота като идеални образи на Любовта: младата мома на 21 години и стария дядо на 100 години.
Най-после Господ събира тия сълзи, праща ги на други и казва: „Свърши се с тебе, ти разбра великия закон на Живота, ела сега
да
работиш.“ Така и всички ние сме повикани от този велик закон, за
да
участваме в тази велика драма на живота.
Животът е драма, не трагедия – драма на страдания, драма на противоречия.
Ако момата до 21-годишна възраст не се е покварила в Любовта
си
, тази любов ще има идеален характер.
Хората отпосле се покваряват, като влизат в живота, тогава се явяват примеси в Любовта им.
Затова трябва
да
минат всички страдания, за
да
дойдат радостите.
Тия примеси развалят красивата любов.
Всички сте минали през тази възраст.
Но Любов не Му се даде?
Някои от вас още живеете в 21-та
си
година; други вече мислят
да
я напуснат, казват: „Тук, на Земята, с идеали не става, ами чакай
да
се вдълбоча в
себе
си
,
да
поразгледам какво имам.“ И като се затворите, какво става?
Какво Му се даде?
– Страдание.
Човек не трябва
да
се затваря, но трябва
да
се отвори като цвете за тази Божествена светлина и
да
придобие тази мощна форма.
Питат го: „Ти цар ли
си
?
Слуга
да
станеш – туй е разрешението на задачата на Любовта.
Вие тепърва ще почнете
да
разрешавате този въпрос.
Тепърва ще започнете
да
проявявате Любовта
си
!
Ако бях от тези царе, Моите слуги щяха по същия начин, както и вашите,
да
се бият за Мене, но Моето Царство не е от този свят.“ Те Го питат: „Какво нещо е Истината?
За вас сега се създават условия.
Вие сте повикани
да
разрешите този специален въпрос, специален в неговия пръв етап.
Христос казва, че човек трябва
да
се отрече от
себе
си
.
Отрече ли се от
себе
си
, според онова дълбоко разбиране на смисъла на тия думи, той е завършил целокупния
си
живот.
Разреши ли въпроса в тази форма, той ще добие пълно разрешение
да
помага и на другите.
Във физическия живот човек иска
да
има къщи, ниви,
да
бъде богат външно.
И това е право, защото човек трябва
да
има нещо, което
да
владее, с което
да
покаже, че е физическо същество.
Аз трябва
да
имам в съзнанието
си
само един идеал:
да
зная, че в душата ми царува безкористна Любов, и
да
кажа: „Аз съм готов
да
жертвам живота
си
за доброто на всяка душа!
Той все трябва
да
има някъде нещо материално, на което
да
разчита.
“ Всяка сестра и всеки брат трябва
да
са готови
да
жертват всичко за онзи, когото обичат.
Щом е на Земята, той не може
да
бъде един съвършен дух, каквито са ангелите, които живеят в Бога.
Ако ние сме готови така
да
се жертваме един за друг, ние ще се жертваме и за Бога.
Друго важно положение в живота е, че трябва
да
имаме нещо живо, което
да
обичаме и което
да
ни обича.
Вие не трябва
да
вземате всичко това в буквален смисъл.
В първия случай ти искаш
да
владееш неодушевени неща.
Ще дойдат изпитанията и ще ви заставят
да
проявите Любовта.
Във втория случай ти искаш
да
обичаш живи същества, които
да
отговарят на твоите чувства.
Някой път ангелите слизат от Небето с цел
да
разрешат известна задача на Любовта.
Ти искаш
да
имаш деца, искаш
да
имаш жена, искаш
да
имаш приятели.
Например на някой ангел се дава задача
да
прояви Любовта чрез някоя сестра с кораво сърце, която никога не се е влюбвала.
Дойде ли в тебе този живот на чувствата, ти непременно ще искаш
да
се жениш,
да
имаш деца.
Той трябва
да
влезе в нейното сърце и
да
изяви Любовта навън.
Законите на този живот трябва
да
се разбират.
Този ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе вън и каза на вратарката
да
пуснат Петър.
Тази мома ще се влюби, защото ангелът разрешава своята задача.
Ако тя върви по неговите съвети, ще дойде до най-красиво разрешение на Любовта.
Щом дойде Любовта, веднага ще те поставят на изпит, за
да
видят дали можеш
да
поддържаш нейните принципи.
И тъй, когато казвам, че Бог е Любов, подразбирам, че някой ангел разрешава във вас задачата на Любовта.
Момата, която се влюбва, тъкмо се разговаря със своя възлюбен, ето, идват баща ѝ и майка ѝ и я питат що търси тоя момък тук?
– При сегашните условия това не може
да
бъде, пазете това в ума
си
.
Когато Бог дойде във вас
да
се прояви, по никой начин няма
да
Го подпушвате.
И той започва
да
се отрича.
Подпушите ли Го, вие ще
си
създадете най-голямото нещастие.
И слугинята вратарка казва на Петър: „И ти ли
си
от учениците на тоя човек?
Ще съзнавате, че Господ е във вас, ще слушате Неговия свещен глас: ще бъдете верни, няма нито на йота
да
отстъпвате от това, което ви говори.
Това може и при този живот
да
бъде, но при условие, ако придобиете Христа в
себе
си
, ако придобиете Възкресението.
Следователно този човек няма
да
бъде вече ограничен.
“
Да
се отрича един човек от Истината, то е все едно онзи човек, който има черно лице,
да
се отказва от него.
В сегашния живот, тъй както хората се проявяват в своите постъпки, те извращават чувствата
си
.
Умът ви ще се освободи от всички спънки и ограничения.
Истината, като тури печата
си
, с нищо не може
да
се изтрие.
Това се дължи на обстоятелството, че хората не разбират правилно закона на Любовта и не могат
да
го приложат правилно в живота.
Тогава вие ще почувствате вътрешния смисъл на живота, ще оздравеете от всички недъзи и обкръжаващите ви ще познаят, че вашият живот е чист.
Тази е великата задача, която ви предстои
да
разрешите.
Когато един човек те обича и ти не отговаряш на тази обич, ражда се една вътрешна реакция, която образува язва.
Ако той те обича, а ти
си
индиферентен, в него се раждат чувства на омраза.
Да
скъсате известни връзки и
да
считате, че сте ги разрешили, това е глупаво.
Много пъти вие имате свещени идеи, които ви причиняват голяма радост, но един ден вие се отричате от всички тия свещени идеи.
Вие ще кажете: „Аз не искам
да
зная нищо за него.“ –
Да
, но ако той пусне в твоята градина вадичката
си
, не го подпушвай.
Божественото учение, което иде в света
да
повдигне човечеството, няма такъв характер, какъвто вие се стремите
да
му дадете.
“ Вие ги предавате на Пилат и Кайафа.
Позволи на тази вадичка
да
полее твоите растения и
да
мине по-нататък, в другите градини.
Та всички ще се молим!
И тъй, молете се един за друг не за опрощение на греховете
си
, но Бог
да
оправи пътищата на Любовта, която действа във вашите сърца.
Бог
да
оправи пътищата на Светлината, която се отправя към вашия ум.
Дай възможност на този човек
да
се прояви, не го връщай, пусни го
да
мине.
Бог
да
оправи пътищата на Знанието, което иде
да
се всели във вашите души,
да
ви покаже свещения път на Живота.
А ти започваш
да
му четеш морал,
да
казваш: „Кой дявол те е накарал
да
дойдеш тук,
да
ме безпокоиш?
Казвате: „Ние можем
да
направим всичко.“ Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, щом прояви Любовта
Си
, ние ще се качим на най-високия връх, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни, и тогава ще се създаде Новото човечество.
Този петел пее винаги, когато дойдат страданията.
“ Той ще каже: „Ами тебе кой дявол те е накарал
да
стоиш на пътя ми и аз
да
мина покрай тебе?
То е създадено вече, но ще се даде израз на новия човек.
Преди
да
дойдат страданията, човек мисли, че всичко ще му върви добре, лесно, но дойдат ли страданията, тези неизбежни спътници в живота, този петел много пее, той кукурига всяка минута, проглушава ушите ви.
Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние, в безгранично, от временния живот към вечния, дето няма изтощаване – с една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване.
Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна.
Това е смисълът на живота – човек постоянно
да
усеща в
себе
си
как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в сила.
Вие знаете, че петелът пее, щом
си
похапне, и след това започва
да
вика кокошките наоколо
си
.
Затова Христос пострада.
“ Пък той ще каже: „Защо
да
не те обичам, какво лошо има в това?
Той казваше: „Много работи има
да
ви кажа, но сега още не е време.
Те казват: „
Да
помогнем,
да
освободим нашия господар.“ Вие мислите, че петелът не може
да
освободи господаря
си
.
Ако този човек те е обикнал, ето една задача, която трябва
да
разрешиш.
Тогава Аз пак ще бъда на Земята.“
Знаете ли онази басня за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл
да
се разговаря с тях?
Ако свещта свети, признай, че има защо
да
свети.
Сега Бог иде в света
да
се изяви по един нов начин.
Тази тайна,
да
се разговаря с животните, му била поверена, но с условие
да
не я съобщава никому.
Ако някой те обича, признай, че той има право
да
изяви чувствата
си
.
Той се изявява във всички ни, преустройва всичко наново.
В момента, в който разправи някому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила.
Ако чувствата са проводници на Божията Любов, ти имаш право
да
ги проявиш.
Искаш ли
да
проявиш чувствата
си
, ще извикаш Божественото в
себе
си
и ще кажеш: „Господи, как
да
постъпя?
Вие ще кажете: „Какво можем
да
правим ние тук?
“ – Има начини, по които може
да
се постъпи.
“ – Бог, Който живее в нас, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можем
да
направим.
Учен, сериозен човек бил той, тя никога не го виждала
да
се усмихва.
Вие често избягвате
да
проявявате чувствата
си
.
Чуди се и
си
казва: „Как тъй, толкова сериозен човек, влиза в яхъра и се засмива!
Не трябва
да
избягвате тия неща, но трябва
да
изявявате чувствата
си
правилно.
Един ден тия Братя ще започнат
да
ви посещават и тогава няма
да
се плашите.
Някой от тия Братя ще дойде и тогава мъжът няма
да
пита: „Кой беше онзи, който влезе вкъщи?
“ И ти няма
да
питаш мъжа
си
: „Коя беше онази, която влезе в стаята?
“ Ще имаме свещена вяра един в друг и никой абсолютно няма
да
се съмнява в нещо нечисто.
“ Той се замислил: ходи из двора, не може
да
разреши въпроса какво
да
ѝ отговори.
Който казва, че не иска
да
знае нищо за Любовта, той всъщност най-много се интересува от нея, само че се крие.
Всичко ще бъде свещено!
Пече го тази жена, иска
да
узнае тайната.
Любовта ще се проявява и по друг начин, без каквото и
да
е опетняване, което грехът е внесъл.
Той трябва
да
се отрече.
Един ден той чува, че петелът, по обикновеному,
си
изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам!
Искаш
да
имаш власт.
Огън гори на главата на господаря ни, той рискува
да
изгуби главата
си
, а ти с всичкия
си
ум
си
събрал кокошките и кукуригаш.“ Петелът му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно!
Не е ли пак за хората –
да
дойдат при тебе?
Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на петела, разрешил въпроса, като
си
казал: „Няма защо
да
се безпокоя от това, че жена ми се интересува.
Искаш
да
станеш виден човек.
Истината, която ми е поверена, никога няма
да
я съобщя, защото хората не са готови за нея.“
Той ще се разрeши по един естествен път, но всички трябва
да
бъдете готови, когато Божественото говори във вас,
да
Го слушате.
Навсякъде и във всичко действа Любов¬та, скрита дълбоко, като един вътрешен импулс.
Всички трябва
да
бъдете готови за това,
да
не жертвате Божественото,
да
не се отказвате от Него, но
да
Го познаете.
Ще ви представя някои примери из живота, но
да
не ви съблазняват.
Представете
си
например, че вие сте една сестра красива, имате мъж, който много ви обича.
Днешния ден ще отбележим с това –
да
се качим на високия връх!
Всички идеи, които влизат в нас и ни занимават, имат това характерно свойство, че ни излагат някой път. Защо?
Туй ще бъде задачата ни.
– Всяка идея иска
да
се прояви.
Той ви пише: „Без теб не мога, без теб животът ми няма смисъл, само теб като видя, мога
да
живея,
да
се приближа към Бога.“ Питам: как ще разрешиш въпроса?
Сега ни предстои една материална работа –
да
се качим на високия връх.
– Ще криеш писмата от мъжа
си
, няма
да
му казваш нищо.
Той е много висок, но все-таки приятно е
да
се качим горе!
Това не е разрешение на една задача.
И всеки от вас ще се опита доколко е силен
да
устои.
Той не е много остър, той е най-красивият връх, който някога сте виждали в света.
Всеки от вас ще види дали може
да
устои за своята свещена идея.
Разберете ме право и разсъждавайте тъй, както Господ иска.
Той е толкоз красив, че като се качи човек горе, каквато скръб и
да
има, всичко това моментално изчезва, сърцето започва
да
тупти усилено и той забравя всичко.
Аз вземам такъв случай, дето младият момък не може
да
живее без вас.
Като се качи на високия връх, човек е готов всичко
да
направи.
– Те са облеклото на Господа.
Вярно ли е, че не може
да
живее без вас?
Щом дойдат тия свещени идеи в нас, това показва, че Господ ще дойде.
Да
, в дадения случай е така, но че може
да
живее без вас, и туй е вярно.
Той казва: „Не струва човек
да
скърби!
Той
си
мисли, той
си
е внушил, че без вас не може
да
живее.
“ Музикант може
да
стане, поет може
да
стане, господар може
да
стане – каквато работа и
да
започне, всичко разрешава.
И ако ние възприемем тях, ще възприемем и Господа.
Най-после вие се убеждавате, че ако му откажете, наистина може
да
се самоубие.
Вечерно време, когато се задава в морето някой параход, най-първо парахода ли виждате, или неговата светлина?
Тогава какво трябва
да
правите?
Господи, прати ме пак долу.“ И като слезе долу, той вече е пълен с онази велика сила на Любовта.
Когато отдалече се задава някой параход, той ли се вижда най-първо, или неговото знаме?
Ще започнете
да
се плашите от мъжа
си
, ще
си
кажете: „Ако научи той, ще се създаде голяма неприятност!
Отдето мине, носи благословение.
Та тия идеи – това са Светлината, която Господ носи със
Себе
Си
, великата Светлина, която Господ ни изпраща.
“
Да
, но и мъжът ви е красив.
Това са живите дрехи, които Той носи.
Там е работата сега, че друга някоя сестра, също красива, се влюбва в мъжа ви.
Пише му едно писмо: „Аз не мога
да
живея без тебе!
Когато Господ дойде в нас като Светлина, тия идеи възникват като мощни сили и движат нас, движат и света.
Дойдат на Земята, пак се върнат.
Сега някой ще каже: „Има ли смисъл
да
умра за своите идеи?
Той крие писмото, става сериозен, мисли какво
да
направи.
“ Аз питам: има ли смисъл човек
да
живее за своите идеи?
Сега, по същия закон, и вие ще започнете
да
се качвате и
да
слизате – това е великото разрешение на въпроса!
Ако преведем думата смърт с посаждане, а живота с растене, тогава можем
да
примирим смъртта с живота.
Ние трябва
да
направим тази тясна връзка.
И двамата един ден ще
си
кажат, че забелязват, че чувствата им вече са доста охладнели, затова искат
да
направят един опит – за малко време
да
се поразделят.
И ако човек расте, без
да
израства, това растене ли е?
Мъжът отива в еди-кой
си
град по работа, по търговия, а жената отива някъде
си
на курорт.
Значи човек трябва напълно
да
умре, за
да
може напълно
да
израсте.
Те търсят един начин за разрешение на въпроса, но ако се опитат
да
скъсат връзките, отношенията
си
по този начин, правилно ли е решена тази задача?
Не умреш ли напълно, не можеш
да
растеш напълно.
Защото този млад брат, който се е влюбил в сестрата, и тази сестра, която се е влюбила в брата, създават нови връзки, нова верига, която усложнява положението, и те се намират в един замотан лабиринт.
Ето защо в смъртта всякога има страдание.
И Христос казва на едно място: „Скръбна е душата Ми до смърт.“ Значи в смъртта са най-големите страдания, които човек може в даден случай
да
опита.
Същевременно след най-голямата скръб иде най-голямата радост, която човек може
да
добие в своя растеж.
Но има един велик закон в света, според който тази, женената сестра, в която се е влюбил младият момък, може
да
трансформира неговите чувства от едно по-нисше в едно по-висше състояние.
Сега от какво зависи колебанието на Петър?
Тя трябва
да
му покаже закона на великата жертва,
да
му каже, че ако той действително я обича, трябва
да
пожертва всичко за нея: „Аз искам ти
да
ми покажеш идеалната Любов.
Моят мъж е користолюбив, но искам
да
видя, че ти, като ме обичаш, жертваш всичко за мене.
Постъпиш ли така, ти ще живееш в душата ми като една свещена идея, като едно свещено чувство, което ще нося в сърцето
си
за в бъдеще.
Защото, ако се самоубиеш, ще ми създадеш най-голямото нещастие.
Не
си
струва
да
умира човек за него!
Ако произведеш скандал с мъжа ми, ще нараниш сърцето ми.
Пък ако с твоето поведение ме компрометираш пред другите хора, ще ми създадеш кръст, който трябва
да
нося.
Той се поколеба в
себе
си
по отношение на Христа и каза: „Ако Христос беше силен човек, не щеше
да
се предаде в ръцете на римската власт.
Аз искам твоята любов
да
бъде благословение за теб, за мен и за мъжа ми.
Същият Петър ли е, който казваше: „Всички
да
се отрекат от Тебе, аз обаче, никога!
Нека и другите знаят, че имаш свещено чувство в
себе
си
.“ Тъй трябва
да
му говори тя.
Ребром трябва
да
постави въпроса и с това
да
трансформира чувствата му.
Христос му каза: „Сатана поиска
да
те пресее.“ Но знаете ли какво значи пресяване?
Той ѝ казва: „
Да
, аз ще направя всичко това.“ И действително, направя го. Как?
Представете
си
, че един по-силен човек вземе ръката ти и с нея те подпише някъде.
“ – „
Да
, аз се подписах.“ Как ще се оправдаеш, че не
си
се подписал?
Той обиква този млад човек и всяка вечер го хвали на жена
си
: „Много добър, отличен човек е този млад момък, с богато сърце!
– Не можеш
да
се оправдаеш.
“ Тя
си
мълчи, нищо не казва.
Христос познаваше характера на Петър и му каза: „Моли се, и Аз се моля заради тебе,
да
не оскудее вярата ти, докато преминеш своята голяма опитност.
След време им се ражда дъщеря.
Оженват го за дъщеря
си
.
Петър се отрече, а Йоан каза: „По-добре
да
оставя дрехата
си
, отколкото
да
се отрека.“ – И избяга.
Кое е по-хубаво:
да
избягаш и
да
оставиш дрехата
си
, или
да
останеш и
да
се отречеш?
Кое е по-хубаво:
да
се отречеш,
да
излезеш вън и
да
се разкаеш, или
да
избягаш и никога повече
да
не се върнеш?
Следователно по-добре е в първия случай
да
оставиш дрехата
си
и
да
избягаш, без
да
се отречеш.
Но когато дойдем до разкаянието, по-добре е
да
се отречеш и после, като пропее петелът,
да
се разкаеш, отколкото
да
избягаш и никога
да
не се връщаш.
Нека разгледаме сега това трояко проявление на човешкия живот като физически, духовен и Божествен.
Той е временният живот, с тези временни блага за нас, които упражняват най-силно влияние върху организма ни.
Ако вие ожените дъщеря
си
по материален начин, те ще имат същата спънка, каквато имате и вие.
Женитбата не трябва
да
включва материални сделки.
Чувствата трябва
да
се трансформират всякога във втора степен.
– Няма
да
го подобрим.
Онзи, който ви обича, трябва
да
жертва всичко заради вас.
Струва ли
си
тогава човек
да
жертва своя духовен живот за физическия?
И онази сестра така трябва
да
трансформира неговите чувства, че
да
няма никакви користолюбиви цели за свое удоволствие.
По кой начин именно ние ще можем
да
запазим своя духовен живот, без
да
накърним и физическия
си
живот?
Същото се отнася и за този брат, в когото се е влюбила някоя млада сестра.
Той трябва
да
трансформира нейните чувства и
да
ѝ каже: „Ако ти ме обичаш, трябва
да
жертваш всичко заради мене.“ Тогава ще имаме една млада и красива сестра и един млад брат, които идеално жертват всичко.
Духовното в нас е най-деликатното нещо, което трябва
да
знаем как
да
запазим.
Ето защо ние трябва основно
да
изучаваме законите за физическия свят и после
да
прилагаме тия закони по отношение на нашата духовна природа.
Какво прави тази млада сестра, която се е влюбила в този мъж?
Обаче човек с неразумния
си
живот може
да
разврати своите клетки, а това ще се отрази и на духовния му живот.
Тя започва
да
хвали слугинята пред мъжа
си
: „Толкоз внимателна, толкова добра слугиня никога не съм имала!
Например ако някой човек разврати клетките на стомаха
си
, той постоянно го възбужда и в неговата камара се издават укази, че трябва
да
се яде, трябва
да
се готви.
Той мълчи и
си
казва: „Така е, и аз зная същото.“ Тъй трябва: той
да
хвали слугата, а тя – слугинята.
Ето как се разрешават великите въпроси в живота!
Виждаш го: вади от джоба
си
семки, яде, плюе – цял ден намира какво
да
яде.
Когато обичаме някого, ще идем
да
му слугуваме.
Такова дете цял ден иска
да
бозае.
Момата, която обича своя възлюбен, ще отиде
да
слугува на жена му.
То едва заплаче и майката го туря
да
бозае.
И момъкът, който обича своята възлюбена, ще отиде
да
служи на мъжа ѝ.
Само така може
да
се разреши този въпрос правилно.
Когато Бог изпраща това дете в света, Той е дал програма за неговото хранене: колко пъти на ден трябва
да
яде и каква храна
да
употребява.
Не постъпвате ли по този начин, всякога в живота
си
ще имате спор.
То трябва
да
се подчинява на тази програма.
Не се ли разреши въпросът правилно, ще дойдат всички нещастия, ще се наложат, не могат
да
се избегнат.
Само три пъти ще ядеш на ден: сутрин в толкова часа, на обяд в толкова и вечер в толкова часа – оттам насетне няма
да
ядеш.
Никакъв плач
да
няма!
Ние трябва
да
възприемем живота тъй, както днес се проявява – по Бога.
“ По възможност всички своенравности, всички детски прищевки и капризи
да
се избягват!
Ние трябва
да
възприемем живота тъй, както е вложен във великата книга на Живата Природа и
да
бъдем чистосърдечни и искрени.
Децата трябва
да
се възпитават, преди
да
са дошли на Земята, още докато живеят като идеи в Невидимия свят.
Подозрението може
да
бъде вярно, може
да
бъде и невярно, но даже и когато е вярно, пак нищо не печелим.
Синът и дъщерята, които се раждат, носят идеите на баща
си
и майка
си
в техния живот.
Добре е
да
имаме в душата
си
нещо хубаво, красиво – за когото и
да
е.
Защото, при сегашните условия на живота, ние сме склонни, без
да
искаме,
да
вярваме повече на отрицателните прояви на живота, отколкото на положителните.
Детето, което за пръв път се ражда в един дом, изразява най-свещеното чувство, което родителите му са имали в
себе
си
.
Когато майката и бащата не устоят на своето свещено чувство или свещена идея в живота
си
, тогава и двамата се хващат за туй дете, дано не избяга.
Любовта е неизбежна за всички същества.
Всички, стари и млади, все ще чувствате Любовта, в една или в друга форма.
Питам: защо не задържаха туй чувство в
себе
си
?
Някои хора живеят с възвишени идеи, но като се роди синът им, казват: „Нека сега синът ни
да
се занимава с тази работа!
“ Значи синът е бил свещената идея в тях.
След като се роди синът, бащата остава празен.
Хубаво, ако този син, който се ражда по такъв начин, възприеме тази свещена идея, която баща му е носил в
себе
си
, и успее
да
я прокара, неговото идване на този свят е оправдателно.
Бащата казва: „Аз не можах, но синът ми ще продължи.“ Право е това.
Няма
да
казваш: „Туй старо бабище.“ – Не, това е голяма обида.
Но когато синът или дъщерята не изпълнят свещената идея на родителите, тогава бащата и майката казват: „Изгубихме, не
си
струва този труд, тези усилия, които направихме за това дете.
Сърцето ти трябва
да
тупти с едно детинско чувство, като погледнеш старата баба, която се е влюбила.
Сега у всинца ви има тези свещени идеи, но вие трябва
да
ги родите,
да
ги облечете във форма. Как?
Ще гледате
да
закрепите туй чувство в нея,
да
се зарадва и тя.
Не материализирайте вашите идеи, а ги оставете
да
живеят духовно във вас.
В страданията на Христа се крие нещо велико!
Той дава велик пример на самоотричане.
Турите ли в едно ваше свещено чувство или в една ваша свещена идея желанието
да
я въплътите в животинска плът и кръв, вие развращавате тази свещена идея или това свещено чувство.
Той имаше сила
да
стори всичко.
Казва се в Евангелието, че войниците, които дойдоха
да
Го уловят, паднаха на лицето
си
.
Следователно, ако искате
да
облечете туй ваше чувство или тази ваша идея във форма, има и друг начин.
Той можеше
да
ги парализира, но ги запита: „Кого търсите?
Ако търсите Мене, ето Ме, Аз съм готов.“ Той беше готов
да
пожертва Своя живот,
да
понесе всичките тягости, всичките страдания, но само
да
не накърни онези страдащи души:
да
вложи Своя живот в тях, за
да
бъдат спасени.
Христос казва: „Трябва
да
се родите от Дух и вода.“ Духът – това е най-мощното, това е Великата майка на нещата, която е вложена в тази твоя свещена идея, в това твое свещено чувство.
„Аз приемам страданията, дано след Мене тия хиляди, милиони души
да
могат
да
се зарадват,
да
заживеят в тази Любов, която им оставям.“ Това е великата Любов, това е великият закон на самопожертване.
Аз засягам един от жизнените въпроси.
На това огнище на Любовта се раждат най-големите противоречия, спорове и нещастия в живота.
Не очаквай нищо от това дете, което не иска
да
живее в твоята къща!
Христос казва: „Аз излизам от Отца, дойдох в света и пак се връщам при Отца.“ Същото трябва
да
бъде и с нас.
Тук по-лесно се разрешават въпросите.
Ние сме тук, на Земята, и пак трябва
да
се върнем на Небето.
Сега всички ще се стремите
да
разрешите по любовен начин вашите отношения към обкръжаващите ви.
Не мислете, че Любовта няма
да
дойде.
Онзи, който се стреми към една свещена идея, но същевременно иска
да
остане на Земята
да
благува, не може
да
носи тази свещена идея.
Затуй съзнанието ви всякога трябва
да
бъде будно.
Искате ли
да
благувате на Земята, ще опитате големи горчивини, каквито и сега опитвате, т.е.
Когато дойдем в противоречие с Любовта в живота, ние трябва
да
обърнем мисълта
си
към Бога – изворът на живота.
Бог ще ви прекара през страданията.
Всяко противоречие насочва мисълта ни към Бога и казваме: „Господи, Ти, Който
си
Любов, най-високият връх, помогни ми
да
се изкача на този връх, оттам
да
погледна!
Щом постъпваш невярно спрямо общия живот, спрямо онзи велик принцип на Любовта, ти ще имаш приятел, който ще те разлюби; ще имаш слуга, който ще те разлюби; ще имаш син, който ще те разлюби; ще имаш жена, която ще те разлюби; ще имаш дъщеря, която ще те разлюби.
“ И започваш
да
се качваш на този връх.
Където и
да
идеш в света, всички ще те разлюбват.
Защото със седенето
си
на ниските места, без
да
се качваме на този връх, няма
да
можем
да
обичаме и
да
ни обичат.
Започват ли
да
те обичат хората, качи се на този връх.
Като минеш покрай някой кошер – всички пчели ще те жилят.
И в двата случая – когато обичаш и когато те обичат, трябва
да
се качиш на високия връх.
Отдето и
да
минеш, ще бъдеш немил-недраг на всички.
Не се ли качиш, ти ще изживееш най-големите противоречия, които животът може
да
ти донесе.
Някой казва: „Аз намерих една душа, с която можем
да
се разбираме.“ Намерил
си
една душа, но след две години намериш друга душа, а първата изоставяш.
– „Ти страдаш, защото се отрече от своя Господ.“ Казваш: „Не Го познавам, аз не дойдох на Земята за Него, дойдох на Земята
да
се проявя.“ Някой казва: „Аз трябва
да
се проявя!
Най-после виждаш, че тази душа, която
си
обичал, умира.
„Отиде – казваш – моят приятел, умря.“ Може ли
да
умират онези, с които се обичаме?
Аз ви давам тази свобода –
да
се проявите.
Може ли
да
умре една душа, която обичаш?
На един българин дали 20 000 лева, за
да
се прояви.
3.
Наряд и упътвания / Как да се молим
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздухъ така, че
да
можете
да
я прочетете на едно вдишване, а които не могатъ – поне на двѣ–три вдишвания.
При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи.
Когато се молимъ, трѣбва
да
имаме присѫствието на духа,
да
бѫдемъ много тихи,
да
владаме ума
си
.
Ние трѣбва
да
бѫдемъ тихи и разположени, за
да
бѫде и умътъ ни съсрѣдоточенъ: въ всѣка дума
да
се влага смисълъ.
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращатъ навънъ, за
да
се привлѣче Божията сила, та Духътъ
да
работи повече.
Тогава всички ще приематъ тази мекота, тази радость, която търсятъ.
Да
прочетемъ една молитва, не е достатъчно
да
се изкаже тя само на думи.
Сега, всички ще поемете дълбоко въздухъ и ще се концентрирате, като че нѣмате никакви връзки съ земния животъ.
Въ дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бѫдете като новородени.
Слѣдъ молитвата може
да
турите по една, двѣ, три, десеть раници на гърба
си
, това вече зависи отъ васъ, но въ врѣме на молитвата – никакви раници.
Този день именно ни интересува, за
да
можемъ
да
добиемъ едно Божие благо.
Днешниятъ день трѣбва
да
се отличава съ едно благо, което Богъ ще ни даде.
Ще прочетете молитвата тихо, всѣки за
себе
си
.
Нѣма
да
бързате.
Благославяй, душе моя, Господа!
Лозинка за прѣзъ деня: „Най-послѣ, братя мои, укрѣпявайте се въ Господа, и въ силата на Неговото могущество“.
Да
се прочете и 22 бесѣда: „Той повелѣва на слънцето
да
грѣе“.
Мѫдростьта е най-великата сила въ живота.
Истината съдържа най-красивия животъ въ
себе
си
.
Който не се е качилъ на най-високия върхъ, може ли
да
знае нѣщо за Любовьта?
Който не е опиталъ силата на Мѫдростьта, може ли
да
знае, какво нѣщо е тя?
Който не е възприелъ Истината въ
себе
си
, може ли
да
опита красивия животъ?
Задавайте
си
въпроса, безъ
да
си
отговаряте.
Речете ли
да
си
отговорите, трѣбва
да
кажете: ще се кача на върха!
Ще кажете: започвамъ
да
изпитвамъ вече тази сила.
По този образецъ ще отговорите на третия и на други въпроси.
Тогава азъ ви задавамъ въпроса: мога ли
да
бѫда добъръ?
На въпроса „мога ли
да
бѫда богатъ“, отговорътъ е: като събера всичкитѣ пари отъ земята, мога
да
бѫда богатъ.
Или, като събера всичкото злато, ще бѫда богатъ.
Питамъ тогава: може ли
да
съберете всичкото злато?
Може
да
го съберете само по единъ начинъ.
Всичкото злато е разпръснато въ човѣшката кръвь.
Всичкото злато пъкъ, което се намира заровено въ земята, е съединено съ човѣшката кръвь.
Като обикнешъ всичкитѣ хора, ти ще имашъ всичкото злато, ти ще бѫдешъ богатъ.
На въпроса „мога ли азъ
да
бѫда силенъ“, отговарямъ: всичката сила е въ Бога.
На въпроса „мога ли
да
имамъ най-красивия животъ“, отговарямъ: живиятъ всѣкога има Истината въ
себе
си
.
Всички хора, който нѣматъ Истината, сѫ мъртви – мъртви въ грѣховетѣ
си
.
Животътъ, значи, носи Истината въ
себе
си
.
Когато четете Добрата молитва, най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че
да
можете
да
я прочетете на едно вдишване, а които не могат – поне на две-три вдишвания.
(втори вариант)
При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи.
(втори вариант)
Когато се молим, трябва
да
имаме присъствие на духа,
да
бъдем много тихи,
да
владеем ума
си
.
(втори вариант)
Ние трябва
да
бъдем тихи и разположени, за
да
бъде умът ни съсредоточен: във всяка дума
да
се влага смисъл.
(втори вариант)
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за
да
се привлече Божията сила, та Духът
да
работи повече.
(втори вариант)
Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят.
(втори вариант)
Да
прочетем една молитва, не е достатъчно
да
се изкаже тя само на думи.
(втори вариант)
Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот.
(втори вариант)
В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени.
(втори вариант)
След молитва може
да
турите по една, две, три, по десет раници на гърба
си
, това вече зависи от вас, но във време на молитвата – никакви раници.
(втори вариант)
Този ден именно ни интересува, за
да
можем
да
добием едно Божие благо.
(втори вариант)
Днешният ден трябва
да
се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде.
(втори вариант)
Ще прочетете молитвата тихо, всеки за
себе
си
.
(втори вариант)
Няма
да
бързате.
(втори вариант)
2. Благославяй, душе моя, Господа!
(втори вариант)
● Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество.
(втори вариант)
Да
се прочете и 22-ра беседа: И заповяда на Слънцето
да
грее.
(втори вариант)
Мъдростта е най-великата сила в живота.
(втори вариант)
Истината съдържа най-красивия живот в
себе
си
.
(втори вариант)
Който не е възприел Истината в
себе
си
, може ли
да
опита красивия живот?
(втори вариант)
Задайте
си
въпроса, без
да
си
отговаряте.
(втори вариант)
Речете ли
да
си
отговорите, ще трябва
да
кажете:“Ще се кача на върха!
(втори вариант)
Ще кажете: „Започвам
да
изпитвам вече тази сила.“ Ще отговаряте в положителен смисъл.
(втори вариант)
По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси.
(втори вариант)
Тогава аз ви задавам въпроса: „Мога ли
да
бъда добър?
(втори вариант)
На въпроса: „Мога ли
да
бъда богат?
(втори вариант)
“, отговорът е: „Като събера всичките пари от Земята, мога
да
бъда богат.“ Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат.“ Питам тогава: може ли
да
съберете всичкото злато?
(втори вариант)
Може
да
го съберете само по един начин.
(втори вариант)
Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
(втори вариант)
Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв.
(втори вариант)
Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.
(втори вариант)
На въпроса: „Мога ли аз
да
бъда силен?
(втори вариант)
“, отговарям: всичката сила е в Бога.
(втори вариант)
На въпроса: „Мога ли
да
имам най-красивия живот?
(втори вариант)
“, отговарям: живият всякога има Истината в
себе
си
.
(втори вариант)
Всички хора, които нямат Истината, са мъртви – мъртви в греховете
си
.
(втори вариант)
Животът значи носи Истината в
себе
си
.
(втори вариант)
4.
Учителя каза на ученика
,
ИБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Вие искате
да
ме лъжете, но то е вече фотографирано.
Или на някой твой брат ти
си
пипнал кесията му, и това е фотографирано.
Искаш
да
скриеш, мълчиш, но аз ще кажа: Тук е отпечатано, че
си
взел една кесия.
Ще върнеш кесията, нищо повече.
Та всички ваши мисли, желания, действия, каквито и
да
са, се отпечатват.
Няма скрито-покрито, туй
да
знаете.
Затова, ако искате
да
бъдете благородни, трябва
да
бъдете много открити, трябва
да
имате най-съвършени мисли, най-съвършени чувства, за
да
може
да
се отпечатват на този апарат най-хубави форми.
Ние трябва
да
живеем и ще живеем в света тъй, както Бог е създал този живот, разбирате ли?
Не можете
да
изпаднете в една грешка,
да
тълкувате нещата по буквата.
Аз искам
да
бъдете весели. Кога?
Искам
да
бъдете сериозни. Кога?
Когато вършите някоя сериозна работа, можете ли
да
се смеете?
Трябва ли
да
бъдем весели?
Щом завършите работата
си
, можете
да
се веселите, всичко може
да
правите.
Някой казва: "Трябва ли
да
бъдем весели?
" Като свършите работата
си
, ще бъдете весели.
Дойде ли до упражненията, всички престават
да
приказват, ще има абсолютно мълчание.
И когато ние казваме: "
Да
мълчим", подразбираме работа.
Свършим ли работата, удари ли звънецът, ще дойде веселие и пеене.
Удари ли наново звънецът, пак сериозни, пак работа, всеки ум
да
е концентриран, за
да
свърши работата, която му е дадена.
Да
вземем за пример въпроса за чистотата.
Чистотата във вас трябва
да
бъде атмосфера, в която трябва
да
живеете.
Чистия въздух, чистата вода, чистата светлина, това подразбирам аз чистотата.
Чистотата
да
стане у вас условие, при което може
да
се живее.
Всички можем
да
бъдем чисти, можем
да
живеем при чисти условия.
Някои от вас по-дълго време ще трябва
да
се упражняват.
То е, когато някой е по-близо до планината, по-лесно могат
да
се качат, а някои са толкова далеч, че дълго трябва
да
пътуват.
Та някои по-мъчно ще станат чисти, по-далеч са от планината.
Любов не може
да
има без чистота.
Затуй искам вашите очи
да
бъдат прозрачни, ясни и меки, а не мътни.
Мътните очи показват един развален стомах; неспокойните очи, не остри, показват, че нервната система, умът не са чисти.
На всинца ви погледът трябва
да
бъде чист, ясен, мек, изразителен.
Очите ви
да
бъдат интелигентни, който ви погледне,
да
каже: "В този младеж има благородни чувства, благородни мисли, възпитана воля." Туй
да
се чете във вашия поглед.
Като ви погледне човек,
да
каже: "Три неща виждам в твоя поглед: чувства, мисли и волеви действия." И в младите братя, и в младите сестри всякога туй
да
се чете, в погледа ви
да
има смисъл.
Сега не искам
да
си
създавате антагонизъм между млади и стари.
От ваша страна вие ще дадете всичкото уважение и почитание на старите.
На старите ще кажа
да
изкажат всичката своя любов към вас.
Старият трябва
да
има любов към младия.
Като ви говоря по този начин, не искам
да
ви смущавам.
Бих желал
да
вярвате в един Господ.
Аз искам във всинца ви
да
се развие тази свобода във всичките ви движения.
Искам
да
оправите ходенето.
Ходът ви трябва
да
бъде отмерен.
Младите трябва
да
ходят спретнато, няма
да
ходите наведени като старите.
Като ходите, главата ви
да
бъде изправена, а не като старите - наведена.
Като вървите,
да
не се клати земята отдолу, но като турите крака
си
на почвата,
да
покажете, че имате стабилност,
да
покажете, че мислите са отмерени, строго определени.
Такъв човек е готов
да
влезе във всяко сражение.
При това младите имат друга една черта - те са готови
да
се жертват, много не му мислят.
Следователно в ръцете, в хода, в движенията вие показвате, че сте смели, решителни
да
атакувате вашия неприятел.
Безстрашни трябва
да
бъдете.
Страхът трябва
да
го имате само когато дойде
да
престъпите един закон на любовта.
Когато се яви някоя мисъл
да
престъпите великия закон на Божията Любов, тогава трябва
да
дойде страхът и
да
кажете: "Не, няма
да
го направя!
За движенията на ръцете ви - някои от вас много
си
движат ръцете.
Туй движение на ръцете няма
да
става много бързо.
В движението на ръцете и краката
да
има ритъм.
Аз ще ви дам едно ритмично движение на младите, и на старите ще го покажа.
Ще направим едно ритмично ходене, как трябва
да
се ходи ритмично.
След туй ще ви кажем как
да
идвате, когато бързате
да
сядате.
Има изкуство как
да
седнеш, не е в бързането.
Всяко нещо, което ние правим, трябва
да
бъде строго обмислено.
Всичко, което правите, трябва
да
бъде музикално, художествено, поетически.
Във всичко, което правим - ходим ли, сядаме ли, ядем ли, пием, лягаме,
да
има красота, и който види,
да
каже:" В тия хора има музика, музика във всичките действия." После искам всичките гърбици
да
се изправят.
Всички трябва
да
бъдете прави като свещи.
Като ви погледне човек, всички
да
бъдете стройни.
В една година отгоре на всички гърбовете
да
са изправени!
Между вас
да
няма нито един с едното рамо по-наведено.
Не, раменете
да
бъдат еднакви.
Равномерно
да
вървите, а кривото рамо
да
се изправи.
Ще турите на работа волята
си
.
Няма
да
има с криви рамена.
И тъй, в сядането няма
да
бързате, няма
да
се надпреварвате.
Всеки ще се старае
да
даде предимство на другите.
Взаимно уважение и почитание
да
има.
Щом вие се изпреварвате един други кой
да
седне пръв, ученици не можете
да
бъдете.
Уважение трябва
да
има.
Отсега трябва
да
се научите, не се ли научите отсега, ще бъдете като старите - прах ще вдигате.
А у вас имам желанието
да
не се вдига никакъв прах.
Това са неща, които трябва
да
се постараете
да
уредите.
Друго едно правило ще спазвате: когато двама приятели вървят един до друг, никога няма
да
се втикате между тях като клин.
Може
да
застанете отпред или отзад.
На никого не позволявай
да
се вмъкне помежду ви като клин.
Ако той влезе, не му забелязвай, може
да
се вдигне скандал, минете вие от другата страна, а него оставете накрая.
Природата не търпи дисхармония.
Тя никога не позволява
да
се престъпят нейните свещени правила за живот.
Тия неща трябва
да
имате предвид.
Тия неща може
да
ви се видят много малки, но те са толкова строги в тия, малките работи.
Второ правило: всякога, когато отивате на закуска или на обяд, ще
си
измивате ръцете.
За през цялата година най-малко три пъти на ден ще
си
измивате много хубаво ръцете
си
и ще ги очистите, защото с пипане на това и онова, със здрависването се налепват по ръцете много нечистотии, които дават много лоши резултати.
Ще
си
измивате ръцете
си
много хубаво и ще седнете на трапезата.
Щом станете от трапезата, може
да
не се миете, но като седнете, пак ще се измиете.
През цялата година всяка вечер ще
си
измивате краката, с топла вода ще се измиете хубаво.
Когато се миете, ще се миете по правилата на окултизма - като се измивате, в ума ви
да
има една възвишена мисъл: всичко нечисто
да
се измие,
да
се махне навън.
Ще
си
кажете: "Тъй както ръцете се измиват, искам моето сърце
да
се очисти, моят ум
да
просветне, волята ми
да
стане диамантена." И след като се измиете, духнете с ръцете
си
(пръстите сключени).
Ако някой пътува и не може
да
измие краката, то е изключение.
Вие можете
да
си
носите една кърпа и ако сте в някое село, ще кажете: "Извинявайте", на 5-10 метра има чешма, ще отидеш, ще измиеш краката
си
.
Няма
да
кажеш: "Имам нареждане от Учителя", а ще кажеш: "Една малка важна работа имам." Пък ако пита някой защо
си
миеш краката, ще кажеш: "За
да
се разхладят", хигиена е това.
Защо
си
миете ръцете?
Трето правило: когато сте вън от града - шапките долу.
Гологлави ще ходите, а шапката ще държите в ръката
си
.
Ако пекне слънце, ще
си
турите шапката.
И сестрите ще
си
снемете шапките и ще
си
излагате главите на слънчевите лъчи.
Не по буквата
да
слънчасате, не целия ден.
И зимно време пак можете за малко време
да
си
снемате шапката, когато времето ) не е много студено.
В града можете
да
го правите по следния начин,
да
не обърнете вниманието на хората; мислите, които ви изпращат, ще ви пречат.
Сега ходенето без шапка е мода.
Щом е мода, задачата ви се улеснява.
Сестрите от селата, и те
да
си
снемат за малко кърпите.
Но вие (към една селянка мома), както
си
забраждате кърпата, то е хубаво, тънка кърпа, и то само половината глава.
Въпросът е
да
проникне светлината в главата.
Ако ние имахме съвсем тънки шапки ... Аз бих предпочел една нова мода шапки.
Ние ще
си
направим хубави шапки от материя толкова ефирна и рядка, че
да
проникне светлината,
да
бъдат бели на цвят и от ленена материя.
Дисциплина е потребна, за
да
спестяваме време и
да
бъдем експедитивни в своите мисли, в своите желания, когато ги прилагаме в Божествения свят, защото за Божествените работи се изисква бързина.
Казано и свършено,
да
няма мислене и протакане.
Няма протакане, на момента, имаме време, ще свършим работата... Няма
да
отложим работата след половин час, а по Божествен начин ще го изпълним веднага.
Добре ще бъде, ако вие вземете само образец, като гледате техният плод как е узрял.
Тогава може
да
вървите по образа на старите, но ако този плод е хилав, очукан - по-добре е от такъв плод
да
стоите далеч.
Няма
да
обръщате внимание на тях.
Не трябва
да
бъдете такива стари.
Жената е носителка на живот, на чувствата, а мъжът е носител на човешката мисъл.
Вие, младите, ще се стараете
да
бъдете израз на Божествената Любов - никакво лицемерие, никакво флиртуване Нашите чувства в сърцата трябва
да
бъдат благородни.
Когато при вас има една сестра, една сестра ученичка, вие трябва
да
я пазите тъй, както пазите своето око.
Ще бъдете тъй великодушни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията
си
, в мислите
си
, в желанията
си
, че
да
бъдете образец;
да
знаете, че сте носители на човешката интелигентност.
От страна на младите сестри ученички искам
да
бъдете към младите братя толкова нежни, толкова деликатни.
Да
имате туй уважение и почитание,
да
бъдете деликатни, щото
да
дадете импулс и благороден стремеж в техните души.
Очите
си
няма
да
сваляте бързо - то е на черното братство.
Погледнеш брата
си
и ще му кажеш: "Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода."
В моето присъствие искам
да
бъдете свободни.
В моето присъствие искам
да
се ползвате от моята светлина.
Очите ви няма
да
играят, ще знаете, че когато аз ви гледам, ни най-малко нямам намерение
да
ви обискирам.
Като погледна очите ви, аз мисля за вашата истина; като погледна ушите, аз мисля за вашата мъдрост; като погледна устата ви, аз мисля за вашата любов; като погледна ръцете, мисля за вашата правда, с която работите; когато погледна вашите нозе, аз мисля за вашата добродетел.
Ще създадете един идеал, никакви нечисти мисли няма
да
имате.
Това трябва
да
разберете.
Само по такъв начин като заличите вашите стари форми, у вас ще се зароди новата любов, която ще даде новите форми на новата любов, на новия живот.
Сега се повдигнаха въпроси за женитба.
Душата сама в невидимия свят не може
да
живее, там по двама, по двама живеят.
Сам човек не може
да
живее.
А като влезете в Бога, съставяте едно единство за
себе
си
.
Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединявате с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата.
Казвам: Между тези две стаи трябва
да
има врата.
Но тия две стаи без господар нищо не са сами по
себе
си
.
Стаите без господар не са нещо много естествено.
Следователно, като казвам женени и неженени,
да
не мислите, че ако не сте женени, ще бъдете чисти и ако сте женени, ще бъдете нечисти?
Въпросът е решен, или двама души
да
се съединят и
да
изпълнят волята Божия на земята.
Не е ли решено, то тия души трябва
да
се учат.
Та сега вашите отношения трябва
да
бъдат чисти.
Искам, като влезете в школата,
да
бъдете образец -
да
бъдете свободни, сериозни, скромни по сърце,
да
бъдете светли по ум, свободни във всичките чувства, деца на тази свобода, всичко
да
бъде непресилено.
Всички искам
да
бъдете свободни.
Когато аз вляза при вас и когато вие влезете при мене, искам
да
не усещате никакво стеснение.
Защото, ако вие идвате при мене и сте нечисти, ще усещате стеснение и ще криете греховете
си
.
Туй усилие на волята образува дисхармония.
Вие като ученици целунете някоя сестра, идвате при мене и искате
да
скриете това, обаче в моя апарат е фотографирана тази картина, както е станала.
5.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Представете
си
, че аз нямам
да
давам никому нищо, няма кой
да
ме безпокои, живея в един свят на Божествена хармония – кому и какво търпение ще показвам?
Но вие не давате даром.
Сега ще се молите Господ
да
изпрати на всички едно благословение.
Значи като казвам, че аз съм от нетърпеливите хора и нямам нужда от търпение, подразбирам, че живея в един свят на Божествена хармония, а вие живеете в един свят, дето няма вяра, а търпението се създава сега.
Ще се молите
да
благослови Бог делото
Си
,
да
може
да
успява.
на Единороднаго Сина Божия.
Ще се молите
да
се възстанови Царството Божие на Земята.
Затова сега искаме
да
съединим тия два свята.
Царството Божие е дошло, но трябва
да
се усили още повече.
Той е един първокласен будала и всеки ще му се смее.
Този будала казва: „Господ не можа ли
да
направи Земята така, че един ден
да
се върти от ляво към дясно, а втория ден – от дясно към ляво?
Този ден всички ще се молите!
Господ не можа ли
да
устрои човека така, че храната
да
влиза в стомаха, без
да
я дъвчем?
Ние вземаме от вашето търпение, а ви даваме от нашата вяра, която вие трябва
да
обърнете в разумно търпение.
Ще имате предвид всички ония братя и сестри, които са останали както в София, така и във всички градове и села.
“ Или: „Господ не можа ли
да
тури очите на човека на гърба?
Ще се молите още и за всички хора по целия свят.
“ Или: „Господ не можа ли
да
ни тури по 100 очи, а ни е турил само по две?
Това е само едно външно обяснение на въпроса, но на Земята всеки един от вас трябва
да
има тия два процеса:
да
бъде търпелив и
да
има вяра, за
да
може
да
черпи едновременно и от двата свята.
Нека Бог свърже, нека Бог благослови всички добри хора, у които съзнанието е пробудено.
Господ не можа ли
да
постави по едно око на всеки пръст, та човек, като ходи,
да
не
си
удря краката?
Щом
си
търпелив, ти имаш корените
си
в земята, на физическото поле
си
, можеш
да
черпиш от соковете на земята.
Тогава онези, които носят отгоре вярата, и вие, които носите отдолу търпението – нека всички възприемат от Бога великото благо, което ги очаква.
“ Будала!
Пък колкото по-силна вяра имаш, толкова повече са израснали твоите клони и можеш
да
черпиш от топлината и светлината на Слънцето.
Ще се молите по свобода, сами или по групи.
Като съберем енергиите на Земята през тия корени и тези от Слънцето през клоните и ги съединим в едно, самото растение придобива ценност за господаря
си
, защото се образуват в него сладките плодове.
Аз ви желая през този събор
да
придобиете две практически неща: търпение и вяра.
Нека тъй излива човек душата
си
към Бога!
Аз няма
да
казвам никому, че трябва
да
ме търпи, аз не употребявам в такъв смисъл думата търпение, но разбирам търпението като закон:
да
спуснеш дълбоко в земята корените
си
и
да
работиш.
Да
се радваме ние,
да
се радват и всички хора!
– За будалите.
Да
ми бръкне някой в очите и аз
да
търпя,
да
не казвам нищо – това не е търпение.
И тъй, ще отворите душата
си
, ще се молите и лицата ви ще станат малко по-красиви, ще светнете, ще се запалите, а сега сте малко стеснени.
Буд – аллах значи: „Събуди Господа в
себе
си
!
Защото аз мога и
да
си
затворя очите.
Широко
си
отворете душата!
“ Будала е този, който не е събудил Божественото в
себе
си
.
Понеже будалата не събужда Господа в
себе
си
, ще му дойдат мъчнотиите.
Изкуството е, като дойдат мъчнотиите за мен,
да
мога
да
ги разграничавам дали са външни, или вътрешни.
И вие сега седите и казвате: „Тази моя съседка или тази моя сестра е будала.
Защо я прати Господ при мен
да
ме пече всеки ден на шиш?
Там трябва
да
се спуснат корените – дълбоко в моя разумен живот.
“ – Ами ти, която
си
разумна, обърни тази будала.
И след това, с помощта на вярата,
да
се повдигнат клоните нагоре, над земята.
Когато се научите, тогава ще учите и другите
да
ходят по нашия път.
Будалата сам не може
да
се обърне.
Сега ще се отделите на размишление при масите, под сенките, на слънце из двора, из шатрите – навсякъде.
Вие отидете в някоя къща, при някоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае
да
преде и е съвсем оголяла.
– Не стойте наблизо, стойте далече една от друга, за
да
не
си
бутате чашите.
Един млад човек се оженил за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаела
да
преде.
Стойте на 2-3 метра една от друга и няма
да
се бутате вече.
Той ѝ казал: „Жена, с хубост само не става, ти трябва
да
знаеш
да
предеш, защото ще оголеем.“ Тя взела от майка
си
две вретена с прежда, турила ги в една каца и от време на време показвала на мъжа
си
ту бялото, ту черното вретено, като му казвала: „Ето, и аз преда.“ Обаче само с показване на вретената въпросът не се разрешавал, те
си
оставали на същия ред.
Дошло време
да
се жени брат ѝ.
Аз искам
да
изхвърлите всичките стари образи, всички стари идоли от вас и
да
ги замените с нови!
Някои хора от цели 20 години носят един свой недъг и не могат
да
се освободят от него.
Окъсала се, няма с какво
да
се облече.
Например не могат лесно
да
прощават.
Тя казва на мъжа
си
: „Какво
да
правя?
” – „Нали ти казах, че трябва
да
работиш!
Мен ме е срам
да
те водя такава окъсана!
“ – „Преди 20 години ме изпъди от къщата
си
.
Аз няма
да
забравя това никога!
Тя ще ми даде дрехи, за
да
се облека за сватбата.“ Впряга мъжът колата, повежда я, но и той хитър, намислил друго нещо.
“ И наистина, цели 20 години той носи тази обида в ума
си
.
Не, извади този стар образ, този идол от
себе
си
, той не ти трябва – нищо повече.
А той извади образа, погледне го, скрие го, пак го извади, пак го скрие, като светия го носи в
себе
си
.
“ – „А, твоята дъщеря, като някоя царкиня, иска
да
излязат всички девери, сватове, цялото село,
да
я посрещнат с музики и гайди, не иска
да
дойде тук сама.“ – „Тъй ли?
“ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове
да
я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи.
Аз виждам много такива образи, много такива идоли във вас.
Слушайте какво ще ви кажа: аз ще купя тия образи от вас, продайте ми ги!
“ – „А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се иска от село
да
я вземете.“ Свършили те сватбата и без нея.
Колко години трябва
да
се молите на тия образи?
Той направил качамак, вика я
да
ядат, но тя казва: „Не искам
да
дойда, тури качамака на рамото ми, та и
да
преда, и
да
ям.“ Пробудила се тя вече – преде.
Виждам, вие казвате: „Не
си
даваме златните идолчета, ще
си
изгубим вярата.
Казва
си
: „Втори път сватба няма
да
пропущам.“ На рамото каша – и преде!
Пък тия идоли за нас имат и магическа сила, ще
си
загубим и силата.
Щом
си
загубим вярата, щом
си
загубим силата, няма какво
да
ни стимулира.“ Прави сте, аз съм искрен
да
ви призная правото: разбирам, че един такъв идол има сила. Защо?
Това не се отнася до всички, но само до някои от вас, на които работата не е изправна.
Отиде вкъщи, извади стария
си
тефтер и вижда, че еди-кой
си
има
да
му дава пари – насърчава се.
На всички трябва една свещена работа, но
да
не ви е срам от нищо.
Отива при този човек и му казва: „Дай ми парите!
Дойде ли се до работата, трябва
да
бъдем готови за всичко!
“ – „Ще почакаш малко.“ Върне се вкъщи, пак отвори тефтера, намери друг, който има
да
му дължи 2 000 лева – пак се насърчава.
Отива при него, казва му: „Дай ми парите!
“ – „Нямам сега, почакай малко, след три месеца.“ Връща се вкъщи при своя тефтер, отвори го, намери трети, четвърти, които имат
да
му дават, обиколи ги, но те все казват: „Почакай малко!
мрази виделината,
да
не би
да
се докажат
Тъкмо отворите тефтера и намерите, че някой ви дължи, аз ще се приближа при вас и ще ви кажа: „Колко има
да
ви дава този човек?
“ – „Толкова.“ – „Продайте ми полицата му!
Аз ще я купя без лихвите.“ Вие се колебаете, не искате
да
я дадете.
иде към виделината, за
да
се явят делата му,
Казвам ви: „Половината от тази полица е достатъчна за вас, вземете парите, защото иначе другият няма
да
ви даде нищо.“ Вие пак се колебаете.
На някого ще дам само четвърт от стойността на полицата, но все ще дам нещо.
Продадете ли ми я, вие все пак ще спечелите нещо, иначе двайсет пъти ще вадите тефтера и нищо няма
да
получите.
Има трудни въпроси в света, които трябва
да
се разрешат, и трудни задачи, които трябва
да
се изпълнят.
Ще кажете: „Той ни плати само наполовина полиците.“ –
Да
, но все пак спечелихте, иначе щяхте
да
задържите полиците в
себе
си
и никакви пари нямаше
да
получите.
Представете
си
следното положение.
Ако спасението на човечеството зависеше от някое външно условие, например ако трябваше
да
имате 100 милиона лева злато, колцина от вас биха се спасили по този начин?
Добре, представете
си
, че въпросът беше турен другояче.
Ако вие, за
да
се спасите, трябваше
да
бъдете най-умният, най-ученият, най-мъдрият човек, колцина от вас биха се спасили при това условие?
Като ги варя дълго време, изцеждам хубаво сока им, турям го в едно шишенце и с него лекувам болните даром.
'' Или ако спасението зависеше от това, че трябваше
да
бъдете един от най-силните хора,
да
можете
да
се борите едновременно със 100 души, колцина от вас биха се спасили по този начин?
Значи има още по-трудни задачи за спасението.
Може
да
ви се види смешно, но и Бог взема така греховете ви и ги заличава, употребява ги за едно велико благо на света.
Но аз ви казвам: спасението се дава даром, а от вас се изисква само вяра.
Та казвам: всички онези стари традиции, които спъват растенето в живота ви, ще се постараете през този събор
да
ги премахнете.
Знаменитият адепт Саваат-Бен-Абу трябвало
да
прекара своето последно посвещение, за
да
бъде приет като член на Бялото Братство.
Сега, тъй както ви гледам, виждам, че има един малък прогрес у вас – качили сте се през този събор 4-5 стъпала нагоре.
Някога, в миналото
си
, той направил една малка погрешка, която трябвало
да
изкупи с едно голямо изпитание.
Той имал само една дъщеря, Елмира-Мелбур, най-красивата мома, която обаче била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашели от нея.
Понеже той се е научил, че ще ви говоря някои неща, та
да
ги разнесе,
да
ги телеграфира навсякъде, затова духа той сега.
Дето минавала, ако намери някоя погрешка някъде,
да
си
мисли този, който я е направил.
На този адепт дали задачата
да
изкупи своето прегрешение на миналото, но само в такъв случай, ако може
да
накара царската дъщеря
да
се влюби в него.
Вие сега не дочувате малко, а той взема думите и ги разнася из въздуха, за
да
ги съобщи и на другите.
Обаче изпращат го на Земята като най-последен бедняк, дрипав, окъсан, и той трябвало в този
си
вид
да
накара царската дъщеря
да
се влюби в него.
Само по този начин ще може
да
изкупи своята погрешка.
Ще се молим за всички братя:
да
се отворят сърцата им, та кой каквато тежест има и на кой каквото му не достига,
да
му се даде.
Някой има рана на сърцето –
да
я излекуваме.
Употребил всичкото
си
знание, което придобил от миналото, но не хващало: по никой начин не можел
да
ѝ обърне вниманието.
Някой има материални циреи –
да
му помогнем.
Дошъл до отчаяние, казал
си
: „Изглежда, че тази моя погрешка ще
си
остане и занапред и аз не ще мога
да
вляза като член на Бялото Братство.“ Питам ви: как бихте разрешили този въпрос?
Последните не се виждат.
И наистина, може ли последен бедняк
да
се ожени за царската дъщеря?
След като им излекуваме тия рани,
да
помогнем на техния живот, та всеки, като
си
отиде у дома,
да
бъде радостен,
да
каже: „Аз съм благодарен, че получих нещо много хубаво и ценно.“ Тъй че всеки, като се върне вкъщи,
да
носи поне един скъпоценен камък със
себе
си
.
И вие по някой път искате някой възвишен ангел, някой възвишен Дух, който има такава история, такива познания в
себе
си
, такава красота,
да
ви обърне внимание.
Аз не искам
да
бъда този бижутер: само
да
ви покажа камъните и после
да
ги скрия, нито искам
да
бъда този гостилничар, който
да
ви нахрани само един път.
Аз искам вие
да
сте в гостилницата,
да
шетате и всякога
да
имате преизобилно
да
ядете.
И някой път казвате: „Господи, защо не изпратиш Духа
Си
?
Аз искам вие
да
сте при бижутера и всеки
да
има по един скъпоценен камък в
себе
си
.
“ За
да
изпрати Господ Духа
Си
, знаете ли какво се иска от вас?
Аз желая всички
да
сте бодри и весели, а тази бодрост и веселост ще се добият само когато работим заедно.
Отчаял се този адепт, но знаел, че по какъвто и
да
е начин ще трябва
да
разреши тази задача, и почнал
да
се моли на Бога
да
му помогне,
да
му даде един метод за изправление, защото той съвсем объркал работите.
Да
направим един договор между вас и мене: от вас търпението, от мен вярата.
Всичките методи, които той знаел, ги приложил, но задачата не се разрешила.
Молил се той, цели 20 години се молил
да
му се помогне
да
разреши задачата
си
и
да
влезе като член в Бялото Братство.
Той не искал
да
се ожени за царската дъщеря, но само
да
я накара
да
го обикне.
Като дойде Господ, с Него заедно ще дойдат всичките ангели.
Обикне ли го тя, Любовта ѝ ще го спаси.
А те са толкова богати, че всеки от тях ще остави много подаръци – ред години ще ядем и пием.
Ако тя не го обикне, той не може по никой друг начин
да
се спаси.
Няма само
да
ядем и пием, но и ще работим.
Добре, можеш ли
да
заставиш Любовта със закон
да
те обикне?
Казвам: всички онези от вас, които са в напреднала възраст, и всички, които са млади, ще погледнете на света с очите на търпението и с очите на вярата.
Аз бих желал сега
да
се поопознаете малко.
Всички сестри и братя от селата и от градовете, посъберете се малко, нека има една по-интимна обмяна между вас.
Може
да
направите тъй, че когато се храните на масите,
да
сядат братя и сестри от всички градове и села,
да
бъдете размесени, но
да
сте наредени хармонично.
Лицето ѝ, тялото ѝ тъй се обезобразили, че изгубила всичката
си
красота.
Човешката душа желае нещо по-дълбоко, но когато човек не може
да
добие същественото в дълбочината на душата
си
, той търси и се забавлява с малките работи.
Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство
да
доведат всички най-умни и знатни лекари
да
помогнат,
да
спасят дъщеря му.
Душите трябва
да
бъдат отворени.
Бащата обичал дъщеря
си
много, всичко жертвал заради нея, само
да
се спаси, обаче никой не могъл
да
ѝ помогне.
Най-после тя казала на баща
си
: „Татко, ако дойде някой, който ще може
да
ми възвърне красотата, аз съм готова
да
го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея.
– Всяка душа трябва
да
се отвори за Божествената светлина.
Той дохожда, полага
си
двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква.
Това е потребно за вас и аз искам вие
да
се разтворите по правилността на този Божествен закон – точно навреме
да
се разтворите, а не преждевременно.
Той трябвало
да
вложи цялата
си
душа вътре в нея –
да
се пожертва.
Следователно, ако ние в даден случай не сме готови
да
пожертваме за Бога всичко, Бог не може
да
влезе в нас.
Не казвам, че ние не правим жертви, всички правим жертви, но когато искаме
да
придобием онова благо –
да
станем свободни – царската дъщеря непременно трябва
да
заболее от проказа и ние трябва
да
бъдем готови
да
я излекуваме, като вложим всичката
си
душа.
Туй, което желаем за
себе
си
, ще пожелаем и за другите.
Днес ще се молите в
себе
си
като децата, ще пожелаете, щото всички
да
приемат по едно Божествено благо, че като се върнат вкъщи, този ден
да
съставлява една епоха в техния живот – не само тук, на Земята, но и в другия свят.
Днешният ден все трябва
да
има нещо, с което
да
го помните.
И действително, има неща, които, като приемете, помните ги за вечни времена, не можете
да
ги забравите.
Той е следният: ако ти
си
позволиш само
да
споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти
си
изгубил вече всичката Любов.
Вие желаете много силно някои неща и като ги приемете, помните ги, но
си
казвате: „Аз ще задържа това нещо само за
себе
си
.“ – Не, има неща, които не можете
да
задържите само за
себе
си
.
Кой е чул досега Господ
да
каже някому: „Аз те обичам“?
Представете
си
, че ви дам 10 милиона злато.
Можете ли
да
ги носите със
себе
си
?
– Той спазва този велик, свещен закон, за
да
не се ограничи Любовта.
– Не можете
да
ги носите.
Ако имате само един милион, можете ли
да
го носите?
Любовта трябва
да
бъде чиста във всички свои проявления.
– И него не можете
да
носите.
И само така тя е в сила
да
повдигне човека.
Туй ни най-малко не трябва
да
ви обезсърчава, но
да
ви насърчава.
Единственото нещо, което можете
да
носите, това е чека за тези пари, който ще турите в
себе
си
, една книжка, на която можете
да
вярвате, и като идете на банката, от там ще можете
да
извадите стойността ѝ.
И сега
да
знаете: ще дойде ден, когато и
да
е, когато на един от вашите изпити вие ще трябва
да
положите цялата
си
душа, за
да
излекувате царската дъщеря.
Има неща, които не можете
да
имате дефактум.
Ще дойде този изпит, а може би
да
е и сега.
Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могат
да
се сравнят с този, който ви предстои за в бъдеще.
Когато вложите цялата
си
душа, само тогава ще разберете какво нещо е Любовта.
Тази банка представлява Невидимият свят, дето можете
да
получите стойността на тази книжка.
Христос казва: „Имам власт
да
положа душата
си
,
да
я дам; имам власт и
да
я взема.“ Казах ви онзи ден в беседата
си
, че човешката душа никой не може
да
я зароби.
Ако аз влагам някъде моята душа, за
да
бъде тя проводник на Божията Любов, това е именно, което тя изисква.
За всичките блага, които може
да
приемете, за развиването на всички ваши способности, сили, има точно определено време.
Душата всякога иска
да
бъде проводник на Божията Любов.
Не можете всякога
да
добиете тия неща, но на тяхното определено време.
Този пример е толкова велик по своето схващане, че вие в обикновения
си
живот може
да
се обезсърчите,
да
кажете: „Е, каква е нашата работа!
Туй трябва
да
знаете.
Де
да
сме и ние в своето последно посвещение!
“ Обаче това не трябва
да
ви обезсърчава.
Човек не може всякога
да
се спасява – има определено време за това.
Следователно ние всички трябва
да
бъдем толкова разумни, че
да
търсим нещата точно на времето, в което Бог ги е поставил.
Всичко е постижимо, но на времето
си
.
Вие ще се радвате на възможността, която е скрита в душата ви –
да
растете.
Вие ще се радвате на възможността
да
разбирате, което разбиране е вложено във вас и което можете още повече
да
придобиете за в бъдеще.
Трябва
да
се радвате!
Всеки
си
има свой план.
Не трябва
да
отпадате духом, не трябва
да
се смущавате, че някой е израсъл голям.
Вие ще се радвате, че той се е проявил, но ще знаете, че и във вашата душа има същите възможности
да
израстете като него.
Вие се намирате в положението на човек, когото давят във водата.
Този голям орех нека ви бъде един подтик, че и във вас има такава възможност
да
израстете.
Когато видите един добър, един умен или един красив човек, нека туй бъде във вас един импулс, че Бог е верен и истинен.
Да
, но като ви извадят из водата, вие пак изпъквате.
Всички тия хора ще бъдат свидетели, че и ние можем
да
бъдем добри, умни, красиви, учени и т.н.
Когато говорим за ангелите, туй
да
ви причинява радост,
да
знаете, че и вие един ден ще бъдете ангели.
Да
станете ангели, то не подразбира само
да
ви израснат крила – тогава ще бъдете птици – но ако станете ангели, трябва
да
имате една възвишена интелигентност в
себе
си
, една светла ангелска мисъл, с която ще може свободно
да
посещавате слънчевите системи и
да
ги изучавате.
После, вие трябва
да
намерите по-добри хора, за
да
излезете от това положение.
Тогава няма
да
питате: „Трябва ли
да
дойда от София на събора, или не.“ Със своята крилата мисъл вие ще бъдете навсякъде.
Вие трябва
да
живеете между благородни хора.
Независимо от това, тук ме разбирате добре, но когато се върнете в София и в другите градове из България, вие ще влезете пак във вашите кухни, а ангелите ще останат на Небето.
Вие ще останете около тенджерите, а всички тия възвишени работи ще останат горе.
Окултната наука в такъв случай препоръчва
да
се пазите от този, от онзи,
да
се ограждате.
Можете ли
да
ми кажете защо ви пече днес Слънцето?
Вие ще търкате в коритото кирливите
си
дрехи, а всички възвишени работи ще ви се видят отдалечени и ще кажете: „Тази работа няма
да
я бъде“ – ще се обезсърчите.
Слънцето може ли
да
пече някого?
Питам: кой ви тури на коритото
да
перете?
Ти почваш
да
се пазиш от всекиго.
Ще се доближиш до брата
си
, ще му дадеш от
себе
си
, каквото можеш, но и ще вземеш нещо от него.
Трябва
да
си
между хора, дето всеки дава.
Преди
да
перете на вашия възлюбен дрехите, колко сте му мърморили, че го обичате, че ако не го вземете, не ще можете
да
живеете без него, и т.н.
Ако Божественото е събудено във всеки едного от вас, тогава може
да
има правилна обмяна помежду ви.
А сега, като сте на коритото, казвате: „Защо
да
му пера дрехите!
Всяка душа се отличава с нещо специално, нещо особено за нея, а общото за всички души е това, че представляват среда на Божествената Любов, на Божествената светлина.
“ Като дойдете при тенджерата, пак казвате: „Защо
да
му готвя?
“ Преди
да
се съчетаете, и той ви е казвал: „Аз те обичам, без теб не мога
да
живея, без тебе ще умра.“ А сега, като седне в канцеларията при масата, целия ден дращи с перото или пък целия ден оре земята с ралото и казва: „Не може ли
да
се намери някой по-лесен път?
Защото не му давате пари.
“ Добре, кой го накара
да
оре земята?
Затова всички хора носят нещо хубаво и красиво в
себе
си
.
Дай му парите
си
, няма
да
те пече.
Ето защо, като се приближавате при някого, трябва
да
очаквате
да
възприемете Божественото от него.
Когато изпъдиха Адам от рая, Бог му каза: „Ще отидеш
да
ореш земята!
Всеки човек носи Божественото в
себе
си
.
Онзи, който иска
да
вземе нещо, той те пече.
Той иска
да
вземе най-доброто.
И като те напече, като
си
вземе, каквото му трябва, не иска нищо повече
– Ще вземеш дрехата на своя възлюбен и само като я изтърсиш, тя ще стане чиста и бяла.
Ако не можете
да
събудите Божественото в него, извадете една поука за
себе
си
.
И аз имам един метод, чрез който изпитвам хората дали ме обичат, или не.
Използвайте всичко за поука!
Мислех
да
ви чета 8-а глава, но тя е много корава за вас.
Ще им дам ризата
си
, и ако тя светне само като я тръснат, ще зная, че ме обичат.
Като се върнете по домовете
си
, вие ще мислите как
да
уредите работите
си
.
Като дойде някой при мен, ще му дам кърпичката
си
, ще кажа: „Изтърси я само, за
да
видя какъв
си
.“ Нали ще учите сега Новото?
Толкова време сте ги уреждали и не сте ги уредили. Защо?
– По стария начин не се уреждат работите.
● Имаше някой
си
человек от фарисеите,
Те се уреждат по съвсем друг начин – чрез вяра и търпение.
Опасността за хората на Новото учение при сегашния преходен период е, че те могат
да
станат немарливи.
Птиците перат ли дрехите
си
?
Равви, знаем, че от Бога
си
дошъл Учител,
Казвам: важният въпрос за вас е, че при всяко едно посвещение вие трябва
да
имате по едно ново проявление на Любовта.
– Когато започне
да
забогатява.
защото никой не може
да
прави тези знамения,
Трябва
да
знаете това!
Например една сестра казва: „Като дойдох първата година, сърцето ми трептеше
да
чуя нещо, но сега почнах
да
разбирам работите.“ – Нищо не е разбрала тя.
Ако тя разбираше работите, тъкмо сега сърцето ѝ трябваше
да
трепти повече.
Той започва внимателно, похвалява Го, понамазва малко колата, много отдалече пипа.
На туй приветствие, на тази реч на Никодим, Христос отговаря: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой изново, не може
да
види Царството Божие.“ – „Че Аз съм дошъл от Бога, то е тъй – казва му Христос, – и че съм Учител, и то е право, но важното за тебе е ти
да
влезеш в Царството Божие.“
Казва Му Никодим: „Как може стар човек
да
се роди?
Нали всички проповядват, нали всички търсят Любовта на Христа?
Вие казвате: „Грешен човек може ли
да
се изправи?
– Ще изучавате Писанието основно, ще изучавате опитността на всички ваши братя, които са живели преди вас.
Ако е въпрос
да
види нещо, аз ще я заведа в курника
си
, в дома
си
,
да
види там какво има – поне живи образи.
“ И
си
отговаряте: „Не може.“ Това значи: „Стар човек може ли
да
се роди?
В обикновения
си
живот, между обикновените
си
работи, ще изучавате и съществените.
“ И пак
си
отговаряте: „Не може.“ Не е така.
Някой път вие сте недоволни от сегашния
си
живот, но тъй, както сте поставени в живота
си
, той е едно училище за вас, в което постепенно трябва
да
разрешите всичките задачи.
След това ще я заведа в училището
да
види къде се занимават децата.
Всички вие имате различно мнение и разположение към хората.
После ще я заведа при онези богомолци –
да
види как се молят и как певците пеят.
Ами когато те вкарат в някой затвор и те облекат с халата на някой престъпник, ти престъпник ли
си
?
Някои хора ви са антипатични, други – симпатични, за някоя сестра казвате: „Тази сестра ни е антипатична.“ Хубаво, но вие трябва
да
разрешите правилно този въпрос.
Като види и чуе всичко това, тя ще бъде по-близо до самата Истина.
Правото е, че не
си
престъпник, но носиш халат №35.
Един американски професор казал, че не иска
да
види някои хора за 10 000 години.
Дойда аз, хвърля ти халата, хвърля №35 и на мястото му напиша: „Този е царски син, пратете го при баща му.“ Питам: като видят хората това, как ще те посрещнат тогава?
Хора, които се занимават с такива дребнави работи, не са лоши, но смисълът на живота, който търсим, е в училището и в църквата, при онези, които се учат, и при онези певци, които пеят.
Значи всичкото ти нещастие е било в халата.
Всички ще се измените и трябва
да
знаете, че когато не обичате някого, той ще дойде в рая при вас.
Дотогава, докато ти носиш в
себе
си
една отрицателна мисъл, че не можеш
да
бъдеш човек, ти носиш дяволски халат.
Ние трябва
да
се стремим към това Божествено училище, за
да
научим великия урок на живота.
Казваш: „Номерът ми е 35, от мен човек не може
да
стане.“ След като отворят вратата на затвора и ти кажат
да
излезеш навън, ти казваш: „Не, аз не излизам, може
да
ме убие някой.“ Излез навън, плюй на петите
си
и
да
те няма: „Ама честно ли е
да
направя това?
Например някоя стара сестра срещне един млад, красив брат – знаете ли какво ще ѝ дойде на ума?
“ Питам: честно ли беше
да
влезеш в затвора?
Не е въпросът
да
изменим естеството на другите хора, но ние трябва
да
изменим
себе
си
.
Аз ще бъда много искрен, ще преведа вашия език.
Ти
си
направил вече едно безчестие, направи тогава второ безчестие и излез от затвора навън!
Аз трябва
да
изменя
себе
си
,
да
зная, че обичам хората, а не
да
ги карам
да
вярват, че ги обичам.
Тя ще го погледне и ще
си
каже: „Ех,
да
бях и аз млада!
Като се извършат две безчестия в противоположна посока, ражда се една правда.
Те трябва
да
знаят, че туй, което проявявам в даден случай към хората, е от любов към тях, и
да
се радвам на най-малкото проявление на Любовта.
Ако влезеш
да
крадеш в една къща или
да
направиш едно престъпление, но
усетиш
, че хазяинът иде, какво правиш?
– Плюеш на петите
си
и бягаш навън.
И нека това
да
е свършен факт за мене, а не
да
се спирам върху туй какво мислят другите хора.
Ако беше млада, този момък можеше
да
я погледне, можеше и
да
не я погледне.
Само така могат
да
се спасят хората.
И този млад момък, като погледне старата сестра, и той ще
си
помисли нещо.
–
Себе
си
избавяш от страдания, а тях – от престъпления.
Питам: когато Христос дойде и пострада за човечеството, колко души повярваха в Неговата Любов?
Ще я погледне и ще
си
каже: „Колко е набръчкано лицето на таза стара сестра!
След като
си
влязъл в чуждата къща, ти не
си
мислил нищо, но после се питаш: „Господи, право ли е
да
бягам сега?
Дали и моето лице ще се набръчка тъй на старини?
“ Ами защо ти е дал Господ крака?
“ – Не, не трябва
да
мислят така.
–
Да
бягаш – нищо повече.
Един се отрече, друг
си
остави дрехата и избяга, за
да
не се съблазни, но след възкресението почнаха един по един
да
се събират.
Старата сестра трябва
да
каже: „Господи, колко красив е този брат!
“ Христос знаеше в
Себе
Си
, че е извършил Волята Божия, че е изпълнил закона на Любовта, и това Му причиняваше голяма радост.
Христос дойде в света не само
да
спаси човечеството, но и Той сам
да
добие една велика опитност.
Нека и тя
да
му изпрати най-хубавото от своята Любов!
Когато пасе, той е много будала.
Пък и този, младият брат, нека каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде възможност
да
срещна тази сестра и
да
се поразговоря с нея.
Някой път, като те види, той се слегне и те гледа.
Лицето ѝ е сбръчкано, но сърцето ѝ е красиво.“ В тази среща няма изкушение, няма и съблазън.
Ти вървиш към него, той мисли, че не
си
го видял.
Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате – ето въпросът, който трябва
да
ви занимава.
Красивите хора не са лоши.
НАГОРЕ