НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
226
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
226
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде
да
живее във вас.
Това не е само тъй, символически, но е факт.
Да
дойде Бог чрез Духа
Си
да
живее във вас – това е първото свещено положение.
Съзнанието трябва
да
се пробуди. Как?
При думата казва буквата з показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при Вехади виждате как се отваря духът ви.
Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние
да
влезем
да
живеем в Бога.
” Христос казва: „Отец живее в Мен, и Аз живея в Отца.“ Това са две положения, коренно различни помежду
си
.
Нали и той така шуми, не издава приятен звук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва.
Това е силата, която аз имам, а тази сила е от Бога.
Като се завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво.
„Аз живея в Отца
Си
“ – това е второто положение.
И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем
да
направим в този свят.
Като влезем
да
живеем в Бога, тогава ще се изпълним с Божията Любов.
И като направим този възел, никой не може
да
го развърже.
Сега вие сте длъжни като ученици
да
добиете второто положение –
да
живеете в Бога.
Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му.
Винаги
да
сме съединени с Бога – това е смисълът на нашия живот.
живее ли Бог чрез Духа
Си
във вас, и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство.
Той е една разумна сила, която трябва
да
прилагате в живота
си
.
Павел казва: „Няма сила в света, която може
да
ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова.“ А това е целта –
да
се образува тази връзка.
Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва
да
правите.
Аз нямам време
да
ви обяснявам какво нещо е тази връзка.
Днес ще размишлявате върху тези две идеи: първото положение –
да
живее Бог във вас –
да
придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение –
да
живеете вие в Бога – само тогава ще придобиете онази вътрешна интуиция, чрез която ще разбирате същината на нещата.
Трима души като се съберат
да
ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота.
Сега аз ви поздравявам с радостта на онзи, който има
да
дава на кредитора; поздравявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравявам ви с радостта на онзи, който очаква
да
го приемат в училището.
Ще се опитате най-първо
да
живеете в Бога.
Господ
да
бъде с вас и вие
да
бъдете с Господа!
Вие сега започвате
да
опитвате тази Любов.
Правили ли сте опит
да
живеете в Бога?
Когато живеем в Бога, всичките ни работи на Земята, в каквото положение и
да
сме, ще бъдат съвършени.
Тогава вие няма
да
бъдете в нужда.
Ако тръгнете на път, аз няма
да
ви дам цял самун, но ще ви дам едно малко парченце хлебец, не повече от 100 грама.
Този хляб ще има това свойство, че и цяла година
да
пътувате, все 100 грама ще
си
носите, все ще имате хляб.
Хлябът ви няма
да
се намали.
Ако ви дам една круша, през цялата година ще ядете тази круша, и все цяла ще бъде.
Постоянно ще ядете от нея, без
да
можете
да
я изядете.
Ако пък ви дам една златна монета, по този закон тя все ще
си
остане цяла.
Ще я давате навсякъде, но в джоба ви все ще има една монета.
Как ще
си
обясните този закон?
Това е красивото в живота!
И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно – Бог
да
живее в нас и ние в Бога – този наш малък живот ще бъде сила.
Малките неща – това са силните неща.
Малките радости – това са силните положения в света.
Да
знаеш
да
се радваш на малките блага както малките деца – туй е истинската радост.
Разумна и свята обхода – това ще ви бъде една задача за през цялата година.
Като живеете по този начин, само така ще може между всички ви
да
се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта.
Аз искам
да
изнеса няколко мисли тъй ясно, че
да
ви бъдат понятни, т.е.
Без нея вие няма
да
се разбирате.
да
ги направя достъпни за вашия ум.
Вие ще имате за мен едно понятие, ще кажете: „Учителя прави, каквото
си
иска.“ И аз за вас ще кажа: тия мои ученици
си
правят, каквото искат.
Има една голяма мъчнотия, която срещаме в материалния свят, а тя е тази, че духовните идеи не могат
да
се представят ясно, не могат
да
изпъкнат лесно в ума.
Не е така, аз не правя, каквото
си
искам.
Сега аз ви питам: когато онази млада мома на 20 или 21-годишна възраст се облече много хубаво, за кого се облича?
Три положения има: тя се облича или за
себе
си
, или за обкръжаващите, или за своя възлюблен.
Като стана сутрин, казвам: Господи, какво искаш
да
направя сега?
Ако ние живеем в разумна и свята обхода, за кого ще бъде това?
Аз съм готов
да
направя всичко, което ми каже Господ.
Или за
себе
си
, или за обкръжаващите ни, или за Бога.
Вие трябва
да
знаете и второто положение, че и Господ прави за мен всичко, което аз искам. Защо?
Отде трябва
да
започне разумният ученик?
Няма нищо, което аз
да
поискам, и Бог
да
не го направи.
Когато Бог обърне Лицето
Си
към мене, Той мисли какво
да
направи за мене.
Следователно Той и аз сме в съгласие.
Аз мисля за Него, питам Го: „Какво
да
направя, Господи?
Но аз казвам:
да
хванеш кокошката за краката,
да
хванеш кокошката за главата или за опашката – това не е разрешение на въпроса.
“ Той ми каже
да
поправя някои малки работи:
да
посетя някого – направям го веднага.
Е, как трябва
да
я хванете, я ми кажете?
– За Господа.
Досега хората все така са хващали въпросите: кой за главата, кой за опашката, но туй не е правилното разрешение.
Господ е казал
да
се съберат тия ученици.
Много от въпросите там са разрешени по същия начин: за главата, за краката, за опашката.
Вие опитвате тия три метода.
“ Вие казвате: „Тъй
си
е помислил Учителя –
да
ни говори това-онова.“ – Не, аз не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господ ми каже.
Вие ще възразите: „Наистина, дали е така?
Тогава вие ще можете
да
се разговаряте с тая кокошка.
“ Това, дали вие ще вярвате, или не, то е друг въпрос.
Може
да
мислите, както искате, но за мен това е един факт, абсолютно верен.
Аз ви казвам, че ако Господ живееше във вас, щеше
да
бъде нещо красиво, нещо величествено.
Може ли тя
да
мисли тъй, както аз мисля?
“ Питам ви тогава: вие можете ли
да
мислите тъй, както Господ мисли?
Ако Господ живее в нас и ни говори всяка сутрин, какво трябва
да
направим за Него?
Ще дадем 200 000 лева, които сме обещали на онзи, когото ще затворят.
С туй знание, с тия способности, които имате, можете ли
да
се равните със знанието, с туй дълбоко разбиране, което Бог има.
Ще занесем дрешките и топлата чорбица, която сме обещали на онзи, който зъзне на студа и ни чака!
Ако Господ живее в нас и го слушаме, ще решим
да
приемем този, който трепери пред вратата на училището и очаква
да
влезе там
да
се учи.
Тази комисия сме ние.
Тази комисия е все от хора съставена, а не от ангели.
Тази комисия трябва
да
реши
да
пусне в училището всеки, който иска
да
се учи, за
да
може
да
работи, за
да
се зарадва.
Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, досега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от Вас зависи всичко.
Туриш ѝ житце, викаш я, но тя те погледне и
си
казва: „Не ти искам житцето, не ти искам житцето“ – и седи надалече. Защо?
Ако ме приемете в Школата, моята душа ще се повдигне.“ По човешки, по вашему, вие ще кажете: „Този брат не е посещавал Школата,
да
не се приеме!
“ Казвам му аз: „Чакай
да
видя какво ще каже Господ.“ Как мислите, какво ще каже Господ?
Второто положение, което трябва
да
имате в ума
си
, е следното.
Вие, като сте дошли на този свят, очаквате
да
ви посрещнат с плетени венци, с угощения, като някои царски синове.
“ Ти като обичаш Господ, дай Му възможност
да
живее в тебе!
Това е идеалното положение, то е същото, като
да
извадиш кокошката от курника,
да
я погалиш малко и
да
я пуснеш на свобода.
А тази външна работа,
да
влезеш в Школата, е уредена вече.
Ти ще слушаш Бога, защото, който влиза в училището, трябва
да
слуша.
Като влезе учителят в клас, нали трябва
да
го слушаш?
Мислите ли също така, че навсякъде по света ще се издаде заповед
да
утихне морето, никой
да
не побутне даже с перце този царски син?
Ако нямаш туй разположение на ума
да
слушаш, не ще може
да
разбираш и
да
възприемаш тези велики работи, тези велики задачи, които се преподават.
Щом влезе в морето, всичко ще се повдигне срещу него.
В туй училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за
да
се разберат нещата,
да
стане нашата душа благородна.
Даже нарочно се издава заповед: всички против него!
По някой път в обходата
си
ние не сме толкова деликатни по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена.
Повдигнат се бури, ветрове, хали… Най-първо този великан, докато стои на пристанището, мисли, че е много силен, че никой не може
да
го разклати.
Някой път искаме
да
кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може
да
се огъва, та току виж, кажеш някои думи, за които после се разкайваш.
Хиляди килограми тежи, но като влезе в морето или в океана, тия вълни го люлеят наляво-надясно, отзад-отпред, и всички ония хора вътре, които имаха упованието
си
на него, почват
да
се страхуват.
Казваш
си
: „Не трябваше тъй
да
кажа, не биваше тъй
да
кажа“, и т.н.
Но той не се спира
да
се разправя с тия вълни, той не се страхува, той ги руши.
Една отляво го удари, друга отдясно, но той
си
държи своя път.
Вие различавате всички ония, в които Господ живее.
Питам сега: ако вие сте в това море или този океан и ако срещнете всички тия противодействащи вълни, какво има
да
се разправяте с тях?
Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка
си
.
Това е Божията Любов, към която трябва
да
се стремим.
И този океан трябва
да
го минем!
И в този културен век ги изкопават от земята, за
да
ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона.
Ние виждаме другояче работите.
Всички вълни се повдигат, подскачат наляво-надясно от парахода, ей – морето се вълнува.
То казва: „Една овация ще ви дадем!
“ – поздравява парахода.
Ако тези хора разбираха закона, нямаше
да
се плашат.
Стегне се умът и сърцето им, казват: „Този параход може
да
потъне.“ Питам ви: мислите ли, че извън Бога, Който така разумно е устроил нашето тяло, Който е вложил в нас Духа
Си
, има някоя сила, която може
да
потопи нашата душа в океана,
да
ни лиши от живота?
– Няма такава сила.
Това наричам аз пробуждане на съзнанието.
И никой не може
да
ни лиши от Божията Любов.
Кой е в състояние
да
вдигне Любовта и
да
я скрие някъде?
– Крият се малките капчици вода.
Какво значи пробуждане на съзнанието?
Кой от вас може
да
скрие големия извор?
–
Да
се пробуди съзнанието, значи
да
почувствате Божествената Любов.
Следователно в умовете на някои ученици седи идеята, че благото, което Бог им е дал, може някой
да
им го вземе.
Те мислят, че параходът, с който са тръгнали по този път, може
да
загине някъде в морето.
Всеки от вас, който е влязъл в този път, трябва
да
знае, че няма сила в света, която може
да
го отдели от пътя, който Бог му е определил!
Сега през целия ден желая
да
останат две важни неща в ума ви.
Ще размишлявате върху следните положения: Бог
да
живее във вас и вие
да
живеете в Бога.
Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят:
да
станем зидари,
да
служим на Бога,
да
вземем участие в съграждането на този Разумен живот, който Бог сега строи!
Когато Слънцето изгрява, то носи своето благословение.
Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!
Слънцето извършва два процеса на Земята: сухите дървета прави по-сухи, изсушава ги, а онези дървета, които растат, уголемява и им дава по-голяма сочност и мекота.
– Тия, които не искат
да
растат, които се отказват
да
работят.
Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате.
Всичко ще имате, но не се стремете
да
задържате физическото.
Такива хора казват: „Прав трябва
да
бъде човек!
Не се старайте
да
запазите тия съдрани дрехи, които носите.
“ – Не, от такава правота в света вие трябва
да
се откажете.
Всички трябва
да
се съблечете от тях.
„Ама аз не искам
да
се огъвам.“ Ще се огъваш, защото иначе ще бъдеш едно сухо дърво.
Да
съградим Новия живот,
да
почувстваме, че ние сме братя – това е, което трябва
да
желае всяка душа.
Ще заемеш хиляди различни положения: и прав, и крив ще бъдеш, но трябва
да
си
господар на всяко положение.
Туй, което хората в света разбират под огъване, то е клонът
да
не се отделя от дървото – това е важното.
Всяка твоя мисъл трябва
да
бъде свързана с общия Божествен живот.
Туй, което аз мисля, трябва
да
бъде в съгласие с Божия ум, с Божиите мисли, с Неговите закони.
Ами какво щеше
да
бъде вашето положение, ако ви се отвореха очите и видите и другите ваши братя, които присъстват тук?
Не само това, което аз мисля, но и вашите мисли трябва
да
бъдат в съгласие с Божиите мисли и закони.
Щом ние сме в съгласие с великия Божи закон, с Неговия Дух, ние ще бъдем клон, свързан с Божественото дърво.
– Всички ще излезете из кожата
си
навън.
В такъв смисъл именно трябва
да
бъдем в съгласие с всичко в Бога.
Вие сте чудни, когато запитвате защо ще излезете от кожата
си
навън.
Ами когато дойде майка ти, която
си
очаквал с нетърпение цели 20 години, ще седиш ли вкъщи, докато пристигне тя?
– Не, ще излезеш вън
да
посрещнеш майка
си
.
Вие даже не помните ония хиляди блага, които са ви дадени оттам.
Няма
да
я чакаш вкъщи.
Такова е и състоянието на човешката душа, когато очаква
да
види тия свои братя.
Това е толкова далечно време, че почти никакво възпоменание нямате от него.
Ще излезем от телата
си
!
Ще останат само слугите ни и като дойдат нашите братя, ще ни намерят полегнали, ще кажат: „Тия хора са измрели.“ Тъй ще бъде!
Тогава бяхте облечени великолепно: с красиви дрехи, с гирлянди и със светли лица.
И Павел казва: „Ние няма
да
умрем, но ще се изменим.“ Но има и друго нещо: къщите ни тогава ще бъдат много лекичко направени, като колибки, та лесно ще ги събираме в едно малко денкче, което няма
да
тежи повече от един грам.
И ние, и колибката ни, ще идем
да
посрещнем майка
си
.
Някой от вас облякъл офицерски мундир, но еполетите му ги няма; шинелът му е промушен оттук-оттам и той
си
казва: „Как стана тази работа?
За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно…“ Това е вярата, която Бог разработва.
Те казваха: „Господи, придай ми вяра!
И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария.
“ Христос им казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мен, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Туй е законът на Вярата.
Всеки от вас може
да
тури на това ново здание поне по един камък от Любов!
У всеки един от вас, който иска вяра, Бог трябва
да
се всели чрез Духа
Си
да
живее в него, и той
да
живее в Бога.
Един ден ще кажете: „И ние сме турили един камък в туй велико ново здание.“ И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява.
Само тогава ще имате тази Вяра, която премества планини и гори – Вяра, чрез която всичко може
да
стане.
Вие ще кажете: „
Да
видим дали ще бъде така.“ Виждате го отчасти и ще го видите напълно.
Не е мъчно
да
се достигне тази вяра.
Отчасти виждаме, отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти чувстваме.
Ще ви приведа един пример, за
да
видите какво прави вярата.
Например аз няма
да
се спра
да
ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е радостта.
Сираче е тя, сама вкъщи.
Представете
си
, че вие имате
да
плащате някому 200 000 лева златни, но кредиторът ви е такъв кожодер, не чака
да
се улесните и тогава
да
му ги платите, но ви осъжда.
И съдията е съгласен с него, осъжда ви: ако не изплатите навреме дълга
си
, ще ви затворят 20 години в затвор.
Пращам сестри
да
я нагледват, казвам им: „Идете при нея, подкрепете я.“ Те чакат Учителя
да
отиде при нея,
да
я вдигне веднага, но той не отива, особен Учител е той.
Един ваш приятел ви обещава до това време
да
ви даде парите.
Пращам една сестра, пращам друга сестра
да
я видят,
да
я понасърчат, но тази сестра става все по-зле.
Някои ѝ казват: „Нали вашият Учител всичко може, защо не те вдигне тогава?
“ Най-после тя поиска
да
влезе в болницата, понеже здравословните условия вкъщи не били благоприятни за нея, трябвало ѝ млечице, по-силна храна изобщо.
Но законът е толкова строг, че ако тия пари не дойдат навреме, вие сте изгубен.
Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма
да
излезе и въпросът не е решен.
Иде една сестра, казва ми: „Тая сестра няма
да
я бъде, не може
да
стане от леглото
си
.“ Казвам ѝ: „Ще кажете на тази сестра
да
дойде при мене!
“ – „Учителю, защо
си
тъй жесток?
Ти трябва
да
отидеш и
да
я насърчиш,
да
ѝ кажеш, че я обичаш.“ Казвам: „Тая сестричка ще дойде при мене!
Казвам ѝ тъй: „Слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание.“ – „Ама Учителю, краката ми…“ Гледам, зъбите ѝ са здрави, казвам: „Нищо, ще се оправи тази работа.“ Тя очаква
да
туря ръцете
си
отгоре ѝ, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: „Не мога
да
ходя, слаба съм.“ Казвам ѝ: „За една седмица ти ще можеш
да
ходиш до Борисовата градина.
Няма
да
викаш сестри
да
те водят.
И с файтон няма
да
ходиш, ще пъплиш, ако не можеш
да
ходиш на два крака, но сама ще отидеш.“ Тя ме гледа.
– Радвате се, че не сте влезли в затвора, че имате свобода
да
работите.
На втората седмица ѝ казах: „Ще идеш на Изгрева и ще почнеш
да
работиш там, ще копаеш.
Представете
си
, че вие сте пътник и от дългия път сте оголели, обосели, нямате хляб.
Казвам на тия сестри: „Човек не се утешава тъй, както вие мислите.“ Аз казвам на болната сестра: „Господ в мен ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влезе
да
живее в теб и ще те повдигне, но и ти трябва
да
научиш урока
си
–
да
имаш вътрешна вяра.“Аз ѝ казах
да
дойде при мен, защото Господ ми каза това.
Това значи, че тя трябва
да
дойде при Вярата на душата, при Господа.
Някой път вие трябва
да
отидете при Господа, при Вярата на душата.
Аз ви давам този пример, но той не се отнася само за тази сестра – за всинца ви се отнася.
Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората – до Изгрева, третата – до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете
да
отивате. Защо?
“ Той дойде, запали огън, стопли стаята, даде ви дрехи.
Ние сме дошли на Земята
да
изпълним Волята Му.
Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем
да
направим, е
да
изпълним Волята Божия.
И в този случай пак имате радост в душата
си
.
И за нас няма по-свещено нещо, няма по-свещена идея от тази,
да
изпълним Волята Божия,
да
изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и се грижи за нас.
И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тук, че е накарал Слънцето
да
грее за нас, че ни е дал онези самунчета там, наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н.
Пък както виждам, и вие сте бодри, весели.
Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това.
И дрехи ви дадоха.
Ние сме много доволни, много благодарни.
Тази радост и първата мязат ли
си
?
При едната радост вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата
си
.
Всеки ангел ще почне
да
ви разхожда, където искате, но трябва Бог
да
влезе
да
живее във вас, съзнателно
да
чувствате това.
Всяка сутрин, като станете, трябва
да
кажете: „Господи, какво мога
да
направя днес заради Тебе?
“ През целия ден ще мислиш какво можеш
да
направиш за Господа.
Вие имате вече свободата: 200 000 лева са платени за вас, имате и хубави дрешки, и хлебец, и чорбица – осигурени сте.
Но иде едно трето положение: там, дето живеете, има един велик университет, в който трябва
да
постъпите.
Бог
да
живее в нас и ние
да
живеем в Бога!
Ако не постъпите там, изгубвате всичко в този свят.
И Любовта
да
бъде една силна връзка помежду ни – не само между нас, но между всички на Земята; не само между всички на Земята, но и между всички на Небето.
Вие давате своето заявление пред една специална за това комисия и чакате резултата.
И всички, които живеят на Земята и на Небето,
да
бъдат всички едно.
Остават още пет минути, една минута само остава и вие треперите как ще се произнесе комисията за вас.
Тъй
да
бъде!
Сега ще дадете простор на вашия ум.
Има опасност и
да
не ви приемат.
Главата ви
да
се освободи от всички спънки и ограничения на ума.
Най-после комисията се произнася и вие получавате отговор, че ви приемат в университета.
Ще дадете простор на вашето сърце.
Сърцето ви трябва
да
обича нещо,
да
върши Волята Божия.
Както сърцето постоянно тупа и изпраща кръв по цялото тяло, а кръвта е символ на живота, така и Божественото сърце трябва
да
изпраща Новия живот навсякъде.
Пред вас се отваря един широк свят: ще влезете вътре, ще се обогатите със знание, с мъдрост и после ще имате къде
да
работите.
Туй сърце може
да
бъде движено само чрез Божия Дух.
Кръвта ще бъде Духът и чрез всяко пулсиране на това сърце Той ще изпраща Живот към ума ни, към душата ни, към сърцето ни – навсякъде, и ние ще бъдем живи.
Остава ви още една минута и 200 000 лева ще дойдат.
Второто положение е, че онова живо огнище, на което всички неща се коват, се приготовлява.
Всичко трябва
да
бъде свещено!
Това
да
бъде живият огън, който постоянно трябва
да
гори в душата ни.
Други от вас сте в положението на онзи, на когото остава една минута само
да
дойдат хубавата супа и дрехите.
Трети от вас сте пред вратата на университета, при туй велико училище.
Една минута остава още комисията
да
разреши ще влезете ли вътре, или не.
Аз ви казвам, че тази комисия е много справедлива.
Ако ние не можем
да
разберем Светлината, която се разкрива в живота ни – а това е физическата страна на работата, не можем
да
разберем и живота.
Тя няма
да
ви лиши от благата, които ви се падат.
Ако не разберем живота, не можем
да
разберем и Любовта.
И вашият приятел, който ви е обещал дрехите и топлата храна, ще дойде навреме, няма
да
закъснее.
Ако разберем светлината и тази светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този живот.
Ако вие искате
да
си
съставите понятие за Белите братя, всякога трябва
да
изпъкне във вашия ум образът на Христа.
Ние виждаме Христа в унижението, в носенето на скръбта и страданието, в изкуплението на човечеството.
Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може
да
ни поклати.
Ние не сме видели още Господа в Неговата Любов.
Ще имаме една мярка, с която ще можем
да
разрешаваме всички трудни въпроси.
Първото положение, с което можем
да
познаем Бога, е следното: ще ви приведа две свещени положения.
Искам вашите сърца
да
са готови
да
чуете тия свещени неща.
Всинца вие ще бъдете служители.
По-свещени работи на Земята от тия няма
да
намерите.
Едното свещено положение е:
да
дойде Бог чрез Духа
Си
да
живее в нас!
Няма по-свещена идея от тази –
да
дойде Бог чрез Духа
Си
да
живее у нас.
И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината, ние сме носители на Живота, ние сме носители на Любовта.“ Защо?
Само когато Бог дойде
да
живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода.
2.
На отворено и на затворено
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
В човека трябва
да
се внесе нещо ново.
Добрият човек, святият човек ще те лекува, без
да
знаеш, че се лекуваш при него.
Лекарите трябва
да
бъдат най-добрите хора.
Свещениците трябва
да
бъдат най-добрите хора.
Съдиите трябва
да
бъдат най-добрите хора.
Офицерите трябва
да
бъдат най-добрите хора.
Войниците трябва
да
бъдат най-добрите хора.
Навсякъде, във всички съсловия се изискват най-добрите, най-умните хора.
Казвам: като турим всички тия хора на тяхното място, ще имаме ред и порядък, какъвто светът изисква.
Добре, но отде ще дойдат тия добри хора?
Трябва
да
дойдат сега други някои и
да
ви напомнят, че сте дошли от Небето.
Една много красива слугиня от някое село се пазарила в града, при една много взискателна господарка.
Господарката я чака, но няма я още.
Иде господарят, чака и той, няма я още.
Лягат
си
вече, но слугинята все я няма.
Някой стане търговец, казва: „Искам
да
се осигуря!
“ Господ го пратил на Земята, чака го, а той тьрговец станал, за осигуряване мисли.
Аз вземам като предмет на тази
си
беседа думите: „На затворено и на отворено.“ Казват за някого: „Той е отворен човек.“ За другиго казват: „Той е затворен човек.“ На отворено живеят свободните хора, а на затворено живеят затворниците.
Теб Господ не те е пратил търговец
да
ставаш.
Ти
си
пратен тук, на Земята,
да
служиш на Бога, Волята Му
да
извършиш.
Следователно, като живеем в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина, в Божията Правда и в Божията Добродетел, ние сме затворени, ограничени сме.
Най-първото нещо като съзнателен човек е, че трябва
да
служиш на една велика идея.
Следователно човек трябва
да
разбира живота дълбоко, трябва
да
разбира вътрешния смисъл на нещата.
Човек може
да
се е родил българин, може
да
се е родил французин, може
да
се е родил англичанин, американец или какъвто и
да
е – това не е смисълът на живота, защото първите хора не бяха нито българи, нито англичани, нито американци.
Този глас е толкова хубав, толкова красив, толкова благ,толкова тих, че като го възприемеш и разбереш, умът ти се разширява, просветлява, сърцето ти се облагородява и от тебе изчезва оня дух на униние.
Ти се повдигнеш, казваш
си
: „Има за какво
да
се живее!
Бог създаде двама души – и нищо повече.
Тъй че отделните индивиди, общества и народи играят съвсем друга роля в икономията на Природата, а не както хората разбират.
“ –
Да
, без Бога зелен умира, а с Бога вечно живее.
И всеки индивид на Земята от това гледище играе известна роля вътре в Природата.
Та сега искам всички
да
сте на закрито.
Всеки индивид, който е дошъл на Земята и у когото има съзнание, трябва
да
схване своето предназначение в живота и
да
го изпълни.
Най-първо той трябва
да
знае отношенията
си
към Бога.
Да
определим отношенията
си
към Бога – този е важният въпрос, който ни предстои.
Нашата Земя най-първо е разрешила отношенията
си
към Слънцето и чрез това се е самоопределила.
Ние трябва
да
благодарим на Бога, че Той ни е дал осветление без пари.
Тя е определила своята орбита и с това ни е дала възможност
да
се явим.
Ако Земята промени отношенията
си
към Слънцето, целият органически свят в нея ще се измени.
И при това даже и не е такова осветление.
Следователно от нейното самоопределение зависи какво ще бъде и нашето определение.
Ние тук ще благодарим на служителите на този салон, които са били толкоз добри, че ни го предлагат даром.
Някой ще каже, че може
да
живее и без
да
се самоопределя.
Както виждате, днес салонът е много добре отоплен и осветен, пречистен е добре.
Не, докато не се самоопределиш, не можеш
да
живееш.
Аз вярвам, че вие ще благодарите на тези, които са помислили за вас.
Тъй също ние трябва
да
благодарим на Бога за живота, който ни е дал.
Рибите живеят във водата, но рибата се е самоопределила безсъзнателно.
Трябва
да
благодарим на Бога за ума, който ни е дал.
Същевременно окултната наука гласи, че душата на рибата не живее във водата, а живее извън водата.
Трябва
да
благодарим на Бога за доброто сърце, което ни е дал.
Значи горе колективно рибата се е определила в каква среда
да
се движи.
Трябва
да
благодарим на Бога и за това, че ни е събрал тука.
Трябва
да
благодарим на Бога, че е изпратил Своите светли духове
да
ни ръководят в пътя на живота ни.
Да
благодарим, че Той ни окриля със Своята Любов
да
живеем в Него,
да
Го познаваме и
да
Му служим.
Хората са се самоопределили
да
живеят по Бога и всички трябва
да
живеем по Бога.
Сега коя е основната мисъл, която трябва
да
носите със
себе
си
?
На нас не ни трябва само едно голо верую за Бога: на нас не ни трябва само едно формално спазване на Божия закон от страх, но всеки човек трябва
да
бъде закон за
себе
си
!
Този закон в него трябва
да
бъде свещен както когато е сам, така и когато е вън.
Когато правиш Добро – крий го, а когато правиш зло – открий го, нека знаят всички!
Не трябва човек в дома
си
да
има един закон, а вън в света – друг закон.
Един закон трябва
да
има навсякъде!
Този закон трябва
да
бъде свещен, той трябва
да
бъде закон на Любовта.
Обратното трябва
да
бъде!
Любов¬та – това е най-великият закон в света, от който произтичат всички закони. Защо?
Когато правиш Добро, скрий го, никой
да
не го знае – туй е велик закон в света.
Когато правиш зло, нека те знаят всички хора, за
да
се изправиш.
Искаш
да
се храниш: животът те заставя
да
работиш, животът те заставя
да
дишаш, животът те заставя
да
мислиш – животът те заставя
да
вършиш всичко това.
Следователно лошото в живота
да
бъде открито за хората, а добрият живот
да
бъде открит за Бога.
Хората могат
да
кажат много лоши работи за нас.
Ето защо в живота ние трябва
да
виждаме онова свещено проявление на Бога.
На открито
да
ни ги кажат!
Всяко същество, колкото малко и
да
е, когато го настъпиш, чувства известна болка.
Тя те погледне и казва: „Недей, и аз искам
да
живея, колкото и
да
съм малка!
“ Тази е мисълта, която искам тази вечер
да
остане в ума ви.
И тъй, от вашето самоопределение зависи бъдещето на цялото човечество.
Каква форма може
да
имате след хиляда години?
След като завърши всичките отделения, всичките класове, свършва ли се въпросът?
В човека има много желания, които не могат
да
се реализират на Земята.
Много от тия желания в продължение на хиляди години не могат
да
се осъществят.
Човек има желание
да
стане цар на цялата Земя и
да
заповядва на всичко: като каже на плодовете
да
зреят,
да
зреят; като каже на ветровете
да
спрат,
да
спрат; като им каже
да
духат,
да
духат; като каже на небето
да
има дъжд,
да
има;
да
стане буря или
да
се роди жито и т.н.
– изобщо, каквото каже,
да
стане.
Всеки от вас има скрито в
себе
си
това желание.
Хората днес искат
да
бъдат големи.
Добре,
да
допуснем, че ви дадат цялата Земя.
Тогава пък във вас ще се яви друго желание –
да
заповядвате на Слънцето
да
грее.
Ако и цялото Слънце ви дадат, ще се роди друго желание –
да
владеете и цялата Вселена.
Питам: вие можете ли
да
се задоволите с тия неща?
В Америка имало един богаташ, който имал хиляда милиарди.
Можете ли
да
си
представите колко злато са хиляда милиарди?
Един от американските милиардери казва така: „Трите лева, които спечелих първия път със своя труд, ми причиниха много по-голяма радост в душата, отколкото милионите, които се втичат в моята каса, без
да
ги усетя, без
да
вземе моето съзнание участие в припечелването им.“ Следователно този ден, в който сме се събрали
да
подишаме чист въздух, тези, малките блага, които имаме, струват повече, отколкото хилядите блага на цялата Земя.
Представете
си
, че вие сте господар на цялата Земя и тия един милиард и половина хора ви гракат всеки ден, искат това-онова от вас.
Вие не ще можете
да
спите, ще станете неврастеник.
Наистина,
да
бъде човек цар, това е нещо велико!
Знаете ли какво нещо е
да
бъде човек цар?
За
да
бъде човек цар, трябва
да
бъде най-разумен, трябва
да
бъде изпълнен с Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина.
Царят трябва
да
бъде като един океан, като един извор, който постоянно
да
излива,
да
изпраща своето благословение тъй, както Слънцето изпраща своята топлина и светлина.
Слънцето, като мине от изток към запад, и ни оставя хилядите
си
блага.
Представете
си
обаче, че след като залязва Слънцето всяка вечер, дойдат ония негови агенти, както има такива в обществената безопасност, и ви кажат: „Ще платите толкова хиляди лева за изразходваните от вас калории светлина и топлина!
Но Слънцето
си
минава и заминава и неговите агенти не идват.
Ако пък дойдат агентите му, казват: „Имахте ли достатъчно светлина?
“ – „Нямахме.“ – „Е, нищо, утре ще ви дадем повече.“ Вие ги запитате: „Ами колко
да
ви заплатим?
“ – „Даром даваме.“ – „Какво искате от нас тогава?
“ – „
Да
служите на Бога и
да
Го обичате.“
И тъй, Бог иска от нас
да
Му служим доброволно и съзнателно.
Туй съзнателно служене на Бога подразбира всички по-дребни същества от нас
да
познаят, че ние действително служим на Бога.
И мравките, и птичките, и дърветата, и изворите – всички
да
знаят, че служим на Бога.
Дето и
да
минем,
да
оправим пътя,
да
служим съзнателно на Бога.
Да
служим тъй, както Бог служи, както Слънцето служи, както звездите служат, както Земята служи.
Ние сме призовани на Земята само за това –
да
служим.
Трябва
да
ги натиснеш, за
да
излезе нещо от тях.
Има големи извори с вода, някъде дълбоко скрити в земята, и някой път трябва
да
стане катаклизъм, земетресение,
да
се пукне канарата над тях, за
да
вземат
да
бликат.
С хиляди години се е събирала тази вода.
Казват хората: „Какъв хубав извор.“ Казвам:
да
, от колко хиляди години тази вода се е събирала там!
Тия скъперници на Земята са също такива големи извори, които трябва
да
разпукнеш, за
да
излезе нещо от тях.
В това отношение именно знанието, което имаме, опитността, която носим със
себе
си
, ще ни помагат.
Сега между хората има спор дали за първи път се явяват на Земята.
– В далечното минало той е излязъл от Бога и в далечното бъдеще пак ще се върне при Бога.
Такова посрещане ще бъде, каквото в света никога не може
да
стане!
В сърцата на всички, които го посрещат, ще блика Божествената Любов.
Тогава ще се оправдаят сегашните ни страдания.
Ще разберем, че днешните ни страдания не могат
да
се сравнят с бъдещата слава, която ще се открие за нашите души.
Като живеем за Бога, то и Бог като живее във всички хора, всичко, което Той създава, е красиво.
Всички расте¬ния и животни и всички народи изпълняват Божията воля спо¬ред великия Божествен план.
Казвам: първото нещо за всинца ви е
да
се яви във вас онова велико съзнание за онази вътрешна благодарност:
да
се радвате, че сте дошли на Земята.
По-добре
да
не бях се раждал!
“ – Хубаво,
да
допуснем, че е така, но родил
си
се веднъж.
Какво трябва
да
правиш?
Казва някой: „Сиромах съм се родил.“ – Не е вярно, ти мислиш само, че
си
сиромах.
Ако ти дадат 10 милиона лева за очите, ще ги дадеш ли?
Онова, което трепти в нас, тази радост, която усещаме, с пари не може
да
се купи.
Следователно ние не можем
да
спрем този велик изблик на Бога.
Ако ние не искаме
да
проявим Бога доброволно, Той най-после сам ще се прояви.
Когато един клон се откаже от дървото и не иска
да
работи, какво става с него?
Когато цялото дърво се откаже
да
работи, и то изсъхва.
Тъй че ако някой каже, че не иска
да
живее, ще изсъхне като това дърво.
Ако пък каже, че иска
да
живее, туй дърво ще расте, ще придобие интелигентност, сила.
Всичко онова, което искате, ще ви се даде.
Това е Божественото учение за всички.
Така трябва
да
схващат всички хора положението.
От тях може
да
научите един добър урок.
Кой човек, като стане войник, иска
да
забогатява?
У нас, българите, дават на войниците по 6 лева месечно – даром служат.
И наистина, те искат само
да
служат.
Богатството, което ние търсим, се придобива отвътре.
Богатството на човека седи в знанието, което той може
да
придобие и с което може
да
си
служи.
Всичко, каквото искате на Земята, принадлежи на Бога.
Щом ние обичаме Бога, можем
да
разполагаме с всичко Негово.
Ако ние имахме Божията Любов в
себе
си
, оскъдност в този свят нямаше
да
има.
Съвременните хора могат
да
проверят този закон.
Ако те биха живели по Бога, любовно, гладни години за тях нямаше
да
има, болести нямаше
да
има, земетресения, катаклизми нямаше
да
има.
Забележете, гладните години, морът – всичко това са резултати от нарушението на онзи велик Божествен закон на Любовта, която ражда хармонията.
Някои от вас може
да
кажат, че ние не сме умни хора.
Умен може
да
бъде всеки, който живее по Бога.
И всеки, който наруши Божия закон, може
да
оглупее.
И тьй, първото нещо, което трябва
да
почувства всеки от вас, като
си
ляга вечер, е
да
бъде в съгласие с общия пулс на Живата Природа.
Има едно ритмическо движение на живота – вдигане и слагане, прилив и отлив, с което движение човек трябва
да
бъде в съгласие.
Сутрин, като станеш, туй движение ще те подеме нагоре-надолу така, както майката люлее детето
си
.
Ето защо всяка вечер всеки от вас трябва
да
знае в съгласие ли е неговият живот с това общо разумно движение, което Бог е вложил в него.
И сутрин, като стане, трябва
да
почне пак същия живот.
Мъчнотиите няма
да
изчезнат, но тогава лесно ще разрешавате въпросите.
Всичките ви спънки ще бъдат благословение.
Един велик проповедник в Америка запитва един артист от театъра: „Защо вие, когато представяте всякакви небивалици, карате хората
да
плачат в театъра, а когато ние проповядваме велики Истини, никой не плаче?
“ Казва му артистът: „Вие проповядвате Истината като лъжа, а ние проповядваме лъжата като истина.“ Така и вие сега проповядвате Господа.
Казвате: „Я има Господ, я няма.“ Ти ще проповядваш тази Истина смело, без колебание, ще бъдеш верен на
себе
си
.
Ще проповядваш туй, което
си
опитал; ще проповядваш туй, което е открито в душата ти като Истина.
Да
кажеш, че лесният път е най-мъчният път, това е едно противоречие повидимому.
Всички съвременни хора страдат все от лесния път.
Аз ще ви приведа едно малко сравнение.
Допуснете, че в съвременните училища, тъй както са наредени у нас и на Запад, някой българин отива в странство и без
да
е следвал, купува
си
един диплом за инженер или за архитект.
Човек трябва
да
работи, за
да
придобие знания.
Не работи ли, получава ли знанието без усилие, ще го познаят.
Ще му дадат
да
построи някоя линия.
Първия път, преди
да
се е проявил, ще му повярват, че знае, но след като построи една-две линии, никой няма
да
му вярва.
Диплом имаш, но дипломът не съответства на знанието, което имаш.“ Друг някой може
да
е следвал медицина, но след като измори няколко хиляди души, знаете ли на какво ще замяза неговата медицина?
Тя ще мяза на медицината на онзи средновековен лекар, който лекувал болните
си
по особен метод.
Той ги лекувал, като им пущал кръв и отгоре им давал
да
пият топла вода.
Всеки ден, за
да
изтече лошата им кръв, пущал по малко кръв.
Цели 23 години наред лекувал само по този начин, но нито един от пациентите
си
не могъл
да
излекува.
Запитва се най-после сам: „Как така моето лекарство не спаси нито един болен?
“ Отговаря
си
: „Е, нима другите лекари ги спасяват?
3.
Наряд и упътвания / Разяснение за Истината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Ще ви дамъ едно малко разяснение за Истината.
Само съ нагласена цигулка и съ нагласена китара може
да
се свири.
Всѣки инструментъ трѣбва
да
е нагласенъ, за
да
свири.
Тъй както е поставена Истината, животътъ, това е най-приятната пѣсень, която можемъ
да
слушаме.
Нагласяването дава условия
да
се прояви музиката.
Животътъ извиква сърдцето; мисъльта извиква ума; Любовьта събужда душата отъ дълбокия сънь, а Духътъ възкръсява силата на живота.
То съединява нишкитѣ на живота, а тия нишки, сами по
себе
си
, носятъ сила.
По този законъ, само еднороднитѣ нишки даватъ сила.
Силата, това е пѫтьтъ въ живата природа, чрѣзъ който пѫть идватъ всичкитѣ Божии блага.
Ще ви дам едно малко разяснение за Истината.
(втори вариант)
Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може
да
се свири.
(втори вариант)
Всеки инструмент трябва
да
е нагласен, за
да
свири.
(втори вариант)
Тъй както е поставена Истината, животът – това е най-приятната песен, която можем
да
слушаме.
(втори вариант)
Нагласяването дава условия
да
се прояви музиката.
(втори вариант)
Животът извиква сърцето, мисълта извиква ума, Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
(втори вариант)
То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по
себе
си
, носят сила.
(втори вариант)
По този закон само еднородните нишки дават сила.
(втори вариант)
Силата, това е пътят на Живата Природа, чрез който път идват всичките Божии блага.
(втори вариант)
4.
Основни закони
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Тази работа ви давам
да
се свърши до обед.
Има три положения на съзнателния живот, които трябва
да
се държат в ума на всекиго, който иска
да
се развива правилно.
Разбира се, не е въпрос тук за обикновените схващания на живота Обикновените разбирания няма какво
да
се повтарят, те се налагат от външния физически живот.
За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията се подобряват, там има светлина; а пък за оня, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден.
В първия случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада.
Да
вземем друг пример за пояснение: ако вие имате в кесията
си
200 хиляди лева, които са ваши, може
да
разполагате с тях, както искате Може
да
си
служите с тях, даже и
да
не са ваши.
Другото положение е, когато ставате гарант на някого, вие трябва
да
платите един ден за него, ако той не ги изплати.
Но трябва
да
знаете, че и обогатяването, което имате, от Бялото Братство е една гаранция.
Законът е: в моята кесия мога
да
бъркам само аз, и тогава не бъркайте в чуждите кесии.
Сега вие казвате: "Не искаме
да
имаме скърби." Ако не искате
да
имате скърби, тогава откажете се от радостите.
Друг пример ще ви дам.
За
да
имате един от тези скъпоценни камъни, трябва или
да
го вземете, или
да
го откраднете.
Но и двете тези желания можете
да
ги реализирате, след като сте работили за този бижутер.
Тогава се заражда във вас желание
да
се учите.
И целта на живота е
да
ви предизвика това желание.
Гостилничарят ви показва своите тенджери и най-после той ви сипва малко само за реклама.
Вие излизате от гостилницата му и почвате
да
хвалите неговите гозби.
Така той постига целта
си
.
Втори път като отидете при него, той ще ви каже: "Ще
си
платите за яденето." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание
да
се учите.
И отговарям: Защото ти
си
бедняк, ти
си
сирак, не можеш
да
платиш за този скъпоценен камък, който се иска.
Ако
си
бил син на някой богат баща, щеше
да
купиш скъпоценния камък.
Следователно изводът е: ти ще тръгнеш
да
търсиш баща
си
.
И като го потърсиш, ще го намериш.
А пък ако не
си
се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти
си
на крив път.
Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш
да
работиш на баща
си
; или ще продаваш тия камъни в магазина на баща
си
, или ще служиш в гостилницата му.
Но ти може
да
ми кажеш:" Гостилничарят не разбира моите нужди." Но аз казвам: И ти не разбираш своите отношения към този гостилничар и към този бижутер.
Тогава какво трябва
да
правиш?
-" Може би
да
няма толкова гостилници." - Ще има, ако всеки влезе в специална гостилница.
Сега
да
дойдем до съществената задача.
Вие искате
да
бъдете носители на Божественото учение.
Можете ли
да
постъпите както бижутера?
Има два метода.
Първият е - кажи на този бижутер: "Събуди се у вас желание
да
знаете." Вторият метод е метод на гладния.
В първия случай се явява нужда в тоя свят
да
вкусите от благата, които Бог е дал.
Но как
да
удовлетворите тая нужда?
Ако нея удовлетворите, вие ще се чувствате недоволен, или ще има нещо
да
смущава сърцето ви.
Тогава трябва
да
разрешите кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата
си
.
Това значи, че трябва
да
се намерят същинските отношения между Бога и вас.
И тъй, първият въпрос е отношението ви към бижутера, а вторият въпрос - любовта, която трябва
да
носите в света.
Всеки човек, който иска
да
проповядва Божественото учение, трябва
да
бъде богат.
В ума ви трябва
да
бъде складирано най-голямото богатство, също и в сърцето ви трябва
да
бъде вложено най-доброто ядене.
Всеки от вас трябва
да
стане богат.
Вие всички минавате за ръководители, трябва
да
придобивате знание, а знанието трябва
да
има поне отчасти, поне малко приложение.
У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва
да
обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на
себе
си
.
Трябва
да
знаете, че хората, които идат при вас, са от разни категории.
Те са като животни: един е като вълка, друг като лисица, трети като змията, четвърти като гълъба и пр.
За
да
ги задоволите, вие трябва
да
им дадете от онова, от което имат нужда.
На вълка трябва
да
дадете една овца.
Но ще кажете: "Имам ли право аз
да
давам овца на вълка?
Ще кажете: "Нямам право." Теоретически казвате, че нямате право, но фактически го вършите - давате овцата.
Сега ще ви дам друг пример.
Аз искам
да
възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семки от нея.
Вие ще кажете: "Защо
да
загинат тия семки в земята?
" А пък аз казвам: Ако една семка от посетите в земята поникне, тя компенсира жертвата на ябълката.
Всъщност вълкът не може
да
изяде овцата в природата, защото в природата съществува един закон, че туй, което се яде, то повече се размножава.
Ако вълците се бяха отказали
да
ядат овцете, овцете щяха
да
намаляват.
Значи, докато съществуват мъчнотиите и страданията, знанието се увеличава на земята.
Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот - те ще ви донесат блага.
Павел казва: "Днешните страдания не могат
да
се сравнят с бъдещите блага."
Всеки от вас трябва
да
има правилни отношения към живата природа, те.
Те трябва
да
бъдат напълно естествени, а не пресилени.
И тогава ще имате вътрешна свобода и вътрешен мир.
Но ако не сте добили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това
да
не ви обезсърчава.
И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде, но кога?
Вярата може
да
се придобие отвън, но вие имате нужда от търпение.
Аз търпение не мога
да
ви дам, но вяра мога
да
ви дам.
Трябва
да
турите в умовете
си
тази мисъл: Дали сега ще бъде, или след един милион години, не е важно, защото един милион години може
да
се съберат в една минута.
Да
допуснем, че аз имам желание
да
ви дам една круша, но вие ме нахоквате и аз скривам крушата.
Втори път искам
да
ви я дам, но вие пак ме нахоквате и аз пак я скривам... Значи, за
да
получите крушата, не хокайте.
Вие сте причината, дето не ви давам крушата.
Благост и търпение трябва
да
имате.
Не трябва
да
ми напомняте постоянно за крушата, защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.
Всяко благо носи първият ден.
Всеки ден носи едно велико благо.
Аз бих желал
да
ви кажа една мисъл: Днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек
да
бъде роден от Божествения Дух.
В този събор аз бих желал
да
изгрее вашият ден.
Второто е
да
ви се даде крушата.
Но за тая цел трябва
да
имате търпение.
Вярата може
да
дойде, а пък малкото нетърпение, което може
да
проявите, може
да
стане причина това благо
да
не ви се даде.
Вие ще го турите в сто ключалки, но трябва
да
знаете, че този ключ може
да
отвори само една ключалка.
Може
да
опитате всички ключалки и
да
намерите тази ключалка.
Второто нещо -
да
изградите днешния ден.
Вие ги направихте, без
да
ви се каже, и ги намазахте с бяла боя, а белият цвят е хубав цвят.
Сега ще ви препоръчам: Всичките ръководители
да
научите добре Библията.
Ще прочетете и всичките ми беседи и ще
си
извадите от тях бележки за главните мисли и законите.
Важно е
да
се види какво приложение на тия закони може
да
направи всеки от вас.
Когато вършите тази работа, ще ви посетят по-напреднали от вас ученици от горе, а може
да
ви посетят и по-напреднали братя.
Трябва
да
знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постепенно се сгъстява, и вие ще скачате, но това
да
не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от този огън.
Туй не е за наказание, а
да
се възстанови Божествената Правда.
Вие трябва
да
бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и
да
носите Великото на вашите по-малки братя.
Е, добре, ако главният Учител имаше такива противоречия, та вие, малките ученици, няма
да
имате!
Божията Правда е абсолютна.
Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго,
да
ги раздаде в изобилие.
А когато дойде за страданията, Бог ходи сам
да
ги раздава и тогава е много внимателен.
Той дава от тях само толкова, колкото всеки от вас може
да
носи.
Да
, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания.
И вашите отношения към другите трябва
да
се изяснят.
Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: "Кармата му е такава."
Да
, може кармата му
да
е такава, но вие трябва
да
му помогнете, за
да
се освободи от тази карма.
Сега, ако искате
да
бъдете работници, оттук трябва
да
започнете Засега достатъчно е това, което ви казах.
И затова ние не можем още
да
отрежем пъпа ви.
Сега разделете се всички братя и сестри на групи и им предайте това, което ви говорих.
Кажете им: "Учителят ни каза нещо, ще ви го предадем на вас."
5.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
– Вяра във великия закон, че ако ние имаме търпение, Бог ще ни даде разумна вяра.
Вие казвате: „Ние го разбираме.“
Да
, разбирате го, но опитайте се
да
го приложите!
Ако пък бащата набие сина
си
, той при кого отива – При майка
си
.
Например сега аз гледах от прозорците: като се вдигнахте
да
дойдете тук, дигнахте прах до 20 м височина, който после сами ще гълтате.
Всеки има начатък от вяра в
себе
си
, но туй, малкото, Бог ще го благослови.
Добре, но ако и майката, и бащата набият детето
си
, то при кого отива?
Вие не стъпвате на пръсти, не вървите полекичка, а бързате, всеки тича
да
заеме първото място.
Христос обяснява този велик закон на Своите ученици със стиха, в който уподобява вярата на синапово зърно.
– При дядо
си
, при баба
си
.
И казва: „Ако бихте имали вяра, колкото едно синапово зърно, бихте могли
да
пренасяте планини и гори от едно място на друго.“ Защо се уподобява вярата на синапово зърно?
Това ви се вижда смешно, но това са закони.
И след всичко това ще кажете: „Неразположен съм нещо.“ Този прах е на мястото
си
, но след дъжд, обаче сега не е време за дъжд, защото, щом дойде дъждът, ще развали нашето събрание и тук не ще можете
да
седите.
Защото в него има условия
да
расте.
Всеки човек усеща, че трябва
да
има някого, на когото
да
се осланя.
Та първото нещо: като идвате тук, ще стъпвате на пръстите
си
полекичка, внимателно,
да
не вдигате прах – нищо повече.
Като му давате светлина и топлина, един ден то ще стане голямо дърво.
Все търсиш някого, с когото
да
споделиш скръбта
си
– искаш
да
имаш тил.
Стига
да
разкопавате това дърво наоколо, след няколко години то ще израсте голямо и силно.
Сега Христос се обръща към Своите ученици и в тази дълга беседа разправя за законите, които ще преобразуват техния живот, които ще създадат онези хармонични отношения помежду им.
Ще ви дам един пример.
Защото отсега нататък ние ще създадем образци.
Аз съм виждал някой учен, завършил два факултета: върви по прашния път, бърза, разисква философски въпроси, но вдига прах наоколо
си
, гълта го, а после кашля, киха.
Тя е нещо разумно, което можете
да
положите като основен камък в живота
си
.
Той трябва
да
върви съобразно мисълта
си
: каквато е мисълта му, такова трябва
да
бъде и движението на краката му.
Тя е една велика разумна сила, която постоянно се развива във вашия дух.
То ту се пробужда, ту пак заспива.
Вие трябва
да
обръщате внимание на това как ходите, защото според вървежа
си
вие издавате скритото във вас, вашия недъг.
Вярата може
да
се развива само на Земята.
Казвам: ти не
си
юнак.
Вие вървите тъй, малко изкривени, ребром, но с това се издавате.
Онзи юнак, който спи, не е силен.
Човек трябва
да
върви прав.
Малкото дете може
да
върже и най-силния юнак. Кога?
Като направи едно движение, в него
да
се забелязва пластичност.
И тъй, няма
да
подпушвате светлината във вашия ум.
Той трябва
да
бъде като кораб, който като се издига и слага по повърхнината на водата,
да
образува онези, кривите линии,
да
прави движения ту на една, ту на друга страна, но тия движения
да
бъдат гъвкави, пластични.
Никаква алчна мисъл, никакво алчно желание няма
да
допущате в
себе
си
.
Виждали ли сте какво правят децата с някой юнак?
Те ще дойдат отвън, но вие не трябва
да
им се поддавате.
Като казвам, че не трябва
да
имате никакви алчни желания, трябва
да
имате предвид следното обяснение.
Търкаля се той, горкият, а те
си
правят смешки с него!
Казвате: „Е, това е физическо.“
Да
, но физическото е резултат на духовното.
Като се качите на парахода в океана, ще дойдат срещу него големи вълни, ще блъскат парахода ви отпред-отзад, отляво-отдясно, но параходът не трябва
да
допуща тия вълни вътре.
Само онзи човек, който е пробуден, той е силен; а онзи, който спи, всякога е слаб.
И слабият, който е буден, и силният, който е буден, всякога са силни.
Започнал най-първо много внимателно, отчетливо, но после е станал по-невнимателен, започва
да
зацапва,
да
прави грешки и се извинява: „Ще ме извините, направих много грешки, зацапах, защото снощи свещта ми догаряше, та не се виждаше добре.“ Казвам: това не е извинение, ти не трябва
да
пишеш никакво писмо вечерно време.
Нека тия вълни отвън
си
бушуват, колкото искат, нека вдигат шум, но параходът не трябва
да
ги допуща вътре.
И обратното е вярно: и слабият, който спи, и силният, който спи, всякога са слаби.
Като изгрее Слънцето, тогава ще напишеш писмото
си
.
Душата ти трябва
да
бъде тиха и спокойна.
Онзи заек, у който се събужда съзнанието, щом дойде хрътката, и той избягва.
На когото и
да
пишеш, ще знаеш, че пишеш като за Господа, като за ангелите – ще се научиш на чистота.
И при най-големите бури ти трябва
да
имаш самообладание и вяра, че Бог няма
да
те остави и твоят параход няма
да
потъне.
А онзи, който спи, той попада в устата ѝ.
Всички вие трябва
да
минете през известни опитности.
Сега например вие искате
да
живеете като тях, но щом влезете в това училище, много пъти ще плачете, много пъти упражненията ви ще бъдат задрасквани, ще ги връщат и един, и два пъти.
В тази Божествена наука млади и стари трябва
да
минете през известни опитности, но не е необходимо всички
да
минете през един и същи път.
Това трябва
да
знаете!
Всеки живот е един Божествен ден и когато не напишете упражнението
си
добре, постоянно ще повтаряте програмата
си
.
Всеки човек има в живота
си
особени пътеки, през които минава и които го водят към главния Божествен път.
Сега въпросът е
да
станете като малките деца.
Заекът става силен, като се събуди; и мечката става силна, като се събуди.
Ако и двамата спяха, и двамата щяха
да
платят с живота
си
.
И някой път, когато правим екскурзиите
си
по Витоша, аз избирам времето, за
да
може
да
се придобие тази именно светлина.
Следователно от всички се изисква будност.
В даден случай ти не можеш
да
добиеш тази светлина в София, а трябва
да
се качиш или на Витоша, или на Мусала, или
да
отидеш в някой друг град.
И всичките нещастия в живота ни идват всякога, когато ние спим.
“ – „Сега, мамо“ – скача, взема стомничката и отива за вода.
И какво трябва
да
направиш?
Затова Писанието казва: „Будни бъдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески.“ Будни бъдете!
„Друго нещо мога ли, мамо,
да
направя?
– Ще напуснеш работата
си
и ще отидеш на това определено за тебе място.
Та казвам сега: вие се събирате тук за 5-6 дни
да
прекарате заедно,
да
се образуват между вас приятелски връзки, че след заминаването
да
си
пишете,
да
се разговаряте мислено,
да
се образува тази вътрешна връзка на единодушие.
“ – „Хайде сега донеси малко дръвца!
Не напуснеш ли работата
си
, няма
да
добиеш тази светлина.
Като се образува тази връзка, тогава ще проверите този велик закон, според който „дето са двама или трима души, събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Това събрание трябва
да
става според законите на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Някой път ще те накарат
да
пътуваш далече някъде,
да
отидеш в Америка например, за
да
добиеш тази светлина.
В дадения случай аз мога
да
постъпя според един от тия закони, не мога едновременно
да
постъпя и според трите закона.
Аз мога
да
постъпя например според закона на Любовта, друг може
да
постъпи според закона на Мъдростта, а трети може
да
постъпи според закона на Истината.
Напротив, то казва на майка
си
: „Мамо, прати мене
да
услужа.“ И наистина, то всякога услужва.
Вас, като ви пратят един-два пъти
да
услужите нещо, на третия път казвате: „Само аз ли ще ходя за вода?
Някой ще каже: „Ами защо трябва чак в Америка
да
се ходи?
Ако постъпя по закона на Любовта, ще ви дам Живот.
“ Сега например кой ходи тук за вода?
Не може ли и тук
да
се добие тази светлина?
Ако постъпя съобразно закона на Мъдростта, ще ви дам Знание.
Вие казвате: „По-културните братя не бива
да
ходят за вода.“ Тъй е, по-учените братя не бива
да
ходят за вода, но по-простите – могат.
“ – Не, в Америка ще отидеш, за
да
добиеш тази светлина.
Ако постъпя съобразно закона на Истината, ще ви дам Свобода, ширина, възможности
да
работите в света.
Щом мислите тъй, това е в реда на нещата и в света.
Някой американец, за
да
добие тази светлина, ще го изпратят в България.
Ще кажат: „Чудно нещо, този американец не може ли другаде
да
се просвещава, ами дошъл в тази страна, която европейците считат за некултурна?
В такъв случай какво ново има във вас, което
да
ви отличава от светските хора?
Като казвам, че всички трябва
да
ходите за вода, не значи, че ако отида аз
да
донеса една стомна вода, ще стана по-добър, но аз, който съм завършил два факултета, ако отида за вода с онова дълбоко убеждение, с онова смирение като у малките деца, то като донеса стомната с вода, в мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влезе във водата.
“ Той трябва
да
се подчини на Божия закон, на Божия Дух, на това вътрешно ръководство.
При каквото състояние и
да
се намирате, приятно или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчение – при всички случаи работете съзнателно, бъдете будни, използвайте всички условия в живота!
Тия свещени идеи могат
да
влизат в стомните!
Той трябва
да
дойде тук и като търговец ли ще работи, като проповедник ли, или на някаква друга работа ще се залови, но непременно ще дойде тук.
Сега вие се събирате тук, в Търново, и казвате: „Не може ли другаде
да
се съберем?
Аз ще отида някой ден
да
донеса една стомна вода и вие, като пиете от нея, ще видите какви нови идеи ще влязат във вас.
“ Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във Варна може, и в Русе може: навсякъде може
да
се направи съборът, но навсякъде не може
да
приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година.
Ако вие ме заставите
да
сторя това, аз няма
да
отида, но ако направя това нещо с дълбокото убеждение, че трябва
да
донеса вода, като пиете от тази вода, ще видите какви нови идеи, какви нови убеждения ще почерпите от нея.
Щеше
да
бъде голямо нещастие, ако всички хора бяха така широко разположени.
Трябва
да
направя това нещо и аз, но как?
Пък щеше
да
бъде голямо нещастие, ако всички хора бяха от нервните.
– С онова дълбоко вътрешно убеждение, че като носят всички вода, и аз
да
донеса.
Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва
да
спазваме.
У мене трябва
да
дойде онова непринудено желание, онзи дълбок свещен подтик –
да
донеса една стомна вода.
Това значи
да
бъдем като онези малки, разумни деца.
“ – За
да
добиеш тази Светлина.
Ако искаш
да
впрегнеш една каруца, впрегни в нея или двама разположени, или двама бързи.
Не казвам, че у вас няма доброто желание
да
направите това или онова, но вие считате, че известни идеи са за предпочитане пред други.
Като дойде
да
служим на Бога, всички идеи имат еднаква тежест. Защо?
Вие по някой път тичате
да
седнете напред, на първите места, обаче не знаете на кое място е вашият лъч.
Защото в една машина и малката вида, и голямата вида могат
да
причинят еднаква вреда.
Всеки от вас по интуиция трябва
да
избира това място, отдето ще дойде неговият лъч.
Някой път малката вида може
да
причини по-голяма опасност, по-голяма вреда, отколкото голямата, но има и обратни процеси.
Ако се подчинявате на този закон, той ще ви посочи точно на кое място трябва
да
седнете, до кой брат или до коя сестра.
Някой път малката вида струва повече, отколкото голямата.
Туй трябва
да
го знаете!
Като дадеш на някой майстор
да
поправи тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва
да
платите повече.“ Мъчно се правят малките работи!
Как
да
се отпушите?
Големите работи и циганин може
да
направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може
да
се заеме, нея само големият майстор може
да
хване и поправи.
Понеже тази Светлина, като стане физическа, вие я приемате от всички страни като вълни и се образува това вътрешно неразположение, вътрешно бълникане, и казвате: „Днес не съм разположен.“ Станеш сутрин, искаш
да
се молиш, но почувстваш, че не можеш
да
се молиш къде и
да
е.
Да
допуснем сега следния пример.
За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем
да
ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор.
Казваш
си
: „Чудно нещо, и в кухнята може
да
се моли човек!
По кармическия закон и вие трябва
да
го обидите.
Да
допуснем, че обидата седи в това: срещне ви този брат, вземе от ръцете ви стомната, която носите, удря я в земята и я строшава.
Там ти е определено
да
приемеш тази светлина.
Как трябва
да
се приеме такова едно дете – вътрешно или външно?
Някой път излезеш на двора
да
се помолиш.
После и двамата се хващате за косите.
Такива деца някой път се изпращат от Небето
да
посетят Земята и като дойдат, запитват: „Мога ли
да
дойда у вас,
да
ви погостувам една седмица?
Този брат, на когото вие счупихте стомната, и тоя, който счупи вашата, какво трябва
да
направите?
Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: „Братко, аз бях неразположен духом, друг път няма
да
правя така.
Ти го погледнеш и
си
кажеш: „Не е това дете, което очаквам, не мога
да
го приема.“ Ти не приемаш това свещено дете, но с това изгубваш много.
Ще ме извиниш.“ Щом му дадеш тази хубава стомна, въпросът е ликвидиран.
Като
си
замине то, ти почувстваш една болка и
си
казваш: „Не направих добре.“
Втори път обаче няма
да
се спреш там.
Спреш ли се, нищо няма
да
получиш.
Може
да
струва и 100 лева.
Ще се спреш там, дето ти е определено
да
получиш светлината.
Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар
да
са и последните ти пари.
да
се окачеше на врата му камък воденичен
Всеки ден е определено
да
получиш по едно Божествено благо.
По-хубаво е
да
отпушиш ума
си
, ако ще би
да
похарчиш и последните
си
100 лева.
и
да
потънеше в дълбините на морето.
Една от големите погрешки се крие тук именно, че някой път ние можем
да
съблазним и другите. Тогава?
Тогава Господ ще ти каже: „Добре направи, че купи стомната на брата
си
.“ По този закон именно, когато хората на Земята се обичат, трябва
да
се молят един за друг
да
не умре някой от тях. Защо?
Именно от това трябва всички
да
се пазите.
Всяко благо се определя с нещо много хубаво, което трябва
да
дойде на деня
си
.
Аз мисля тази вечер
да
ви говоря върху християнската етика, как трябва
да
постъпва човек в живота
си
.
За
да
стане знаменит този ден, за
да
се отбележи в живота ти, трябва
да
се определи с едно благо, което
да
помниш завинаги.
Като умре, той не може вече
да
внася тази светлина в тебе.
● По-добре е ти
да
влезеш в живота хром или клосен,
Тъй е и в Божествения свят, като дойдат тия два лъча.
а не с две ръце и с две нозе
да
влезеш във вечния огън.
Има лъчи, които идат всеки ден.
Има лъчи, които идат един път през седмицата.
Разправяше ми един анархист за един свой приятел, когото много обичал, но често
си
казвал, че може и без него.
и го хвърли от
себе
си
; по-добре е ти с едно око
Има лъчи, които идат един път през годината, а има и такива лъчи, които идат само един път в живота ви.
да
влезеш в живота, а не
да
имаш две очи
И колко буден трябва
да
бъде човек!
„И оттогава – казваше той – аз почувствах такива тъмни, черни петна в съзнанието
си
, че не можах никъде
да
си
намеря мир.“ Тези черни петна в него показват, че след като е изгубил приятеля
си
, изчезнала е и онази светлина, която той му е изпращал.
и
да
бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.
Тия лъчи може
да
дойдат в твоите младини, може
да
дойдат в средата на живота ти, а може
да
дойдат и в края на живота ти.
И знаете ли сега колко е мъчно
да
се възстанови старото положение?
Христос под думата око е подразбирал всички навици, създадени в нас от миналото.
Трябва
да
се извика тази душа от онзи свят,
да
се предизвикат тези светли мисли, за
да
може
да
дойде отново светлина в съзнанието му.
Ако аз кажа на един вол, че докато не отреже своята опашка и не я хвърли, никога няма
да
стане човек, какво ще ми каже той?
Някой път идва към тридесетата година, някой път към средата на живота, а някой път накрая.
Колко мъчно може
да
се примири тази душа!
Някой казва: „Защо трябва
да
дочаквам края на живота
си
?
Само така могат
да
се махнат тия тъмни петна.
Тази опашка ми е нужна, дадена ми е от Бога.“ Питам: като човек той ще има ли нужда от тази опашка?
“ Защото не
си
получил тези лъчи, които ознаменуват живота ти.
Затова, като обичаш някоя душа, трябва
да
се молиш за нея
да
я пази Господ от всяко зло.
Ти не
си
приел още тия два лъча.
Писанието казва: „Молете се един за друг, за
да
изцелеете.“ И вие трябва
да
се молите един за друг.
Е,
да
допуснем сега, че ти имаш това завистливо око, с което виждаш навсякъде кому какво е дадено – какво ще те ползва то?
Като ги получиш, ще кажеш: „Сега съм доволен, приел съм тези лъчи в живота и мога спокойно
да
замина за другия свят.“ Докато не
си
ги приел, не ти се иска
да
умираш.
Добре, ти
си
християнин, влезеш някъде, но с това око виждаш само лошите работи: кой къде седнал, кой взел първото място, кой седнал на плюшен стол, с какви дрехи бил облечен, и т.н.
Тази е причината, задето човек не иска
да
умира.
Всеки от вас е един велик фактор в икономията на Живата Природа.
– какво те ползва всичко това?
Та в обходата
си
трябва
да
бъдете внимателни.
Човек възприема с такова око всички тия работи, напълва ума
си
само с такива мисли и почва
да
критикува всичко, което вижда.
Например вие не можете
да
обмените никакви идеи помежду
си
.
Вие казвате: „
Да
си
върви този брат, и без него можем.“ Знаете ли колко добрини приемате всички чрез тази душа?
Той не вижда хубавите работи.
Някой път казвате, че човек трябва
да
се самовъзпита,
да
се самообразова и вдълбочава в
себе
си
, затова прекарвате в мълчание и не разменяте никакви мисли помежду
си
.
Какво добро ще допринесе с всичко това за
себе
си
?
Пък и
да
разменяте някои идеи, не можете
да
образувате тази връзка на свобода.
Казвате: „И без тази смахната сестра може.“ – Не, колкото и
да
е смахната тази сестра, колкото и
да
е смахнат този брат, те заслужават
да
живеят между нас. Защо?
В дадения случай за
себе
си
той е точило, нищо повече.
Например, като слушаш някой брат
да
ти говори, изслушай го с такова внимание,
да
чувстваш, като че
себе
си
слушаш.
Защото света няма
да
го оправят умните хора, но смахнатите хора ще го оправят.
Ако аз стана едно точило и изтривам ръждата на хората, това в дадения случай е добро за тях, но за мене, като човек, не е добро – аз имам друго предназначение, ще загубя правата
си
посока.
Ами че и в Писанието се казва: „Избрал
си
, Господи, само безумните хора.“ Щом в тези хора именно има доброто желание
да
бъдат носители на Божията Любов,
да
отворят душите
си
за Бога, добре са дошли!
– Не е намерил човек, който
да
го разбере.
Господ не ме е пратил
да
бъда точило в този свят, нито пък вас е пратил
да
бъдете точила.
Всички трябва от сърце и душа
да
се молим усърдно на Бога
да
даде светлина на еди-кой
си
брат, та работите му
да
се оправят, но не тъй, както той иска, а както Бог иска.
Та в този смисъл всички онези непотребни навици трябва
да
се отрежат и
да
се изхвърлят навън.
“ И така, вие чакате
да
ви запознаят, че тогава
да
се приближите един към друг, тогава
да
се поразговорите.
Например някой брат няма пари
да
се върне в София.
Те са като онези дяволски нокти, тъй наречените мазоли, брадавици, които, за
да
ги отрежеш, трябва
да
ги изтръгнеш от корен, иначе не можеш
да
ходиш.
Другите казват: „Господ
да
промисли за това!
● Гледайте
да
не презрете едного от тези, малките!
Може би Господ е определил
да
получиш тия два Божествени лъча чрез този брат.
● Ако един человек има сто овци и се изгуби една от тях, не оставя ли той деветдесет и деветте в гората и отхожда
да
търси едната?
Гледам, някой брат седи, всички се разговарят помежду
си
, а той, горкият, седи сам: никой не се занимава с него, никой не му проговаря.
Иди при него, седни, почни
да
се разговаряш, вникни в душата му!
Трябва
да
ги извадя и
да
му ги дам.
Не казвам
да
го прегръщаш, но влез в положението му!
● И ако се случи
да
я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече, нежели за деветдесет и деветте неизгубени.
Някоя сестра няма пари
да
дойде тук и
си
казва: „Господ ще промисли за мен.“ Качва се на трена, влиза в първа класа купе – пътува.
Това не е волята на Отца вашего, Който е на небеса,
да
погине един от тези, малките.
Под малките подразбирам въплътените души, които са дошли на Земята
да
се спасят.
Всички трябва
да
бъдете внимателни.
Хубаво, дойде някой тук и вие му казвате: „Не можеш
да
се спасиш, върви
си
!
Няма по-хубаво нещо от това,
да
бъдете внимателни.
Като разбера, че тази сестра няма билет за пътуване, ще взема един билет от първа класа, ще го дам на кондуктора и ще му кажа: „Този билет е за тази сестра там.“ Така тя няма
да
знае, че пътува с билет, ще мисли, че Бог е промислил за нея, и вярата ѝ ще се утвърди.
“ Вие много бързо решавате въпросите.
Добре е човек
да
решава бързо, но само в някои случаи; а някога не е добре. Защо?
Онзи, който е майстор
да
се кара, нека бъде майстор и
да
се примирява.
Аз не искам
да
се петни името Ми, затова ти ще ѝ купиш билета.“ Тази сестра ще каже: „Аз се радвам, че Господ ми помогна.“ И аз ще се радвам, че Господ ѝ е помогнал.
Аз бих желал всички братя, които са без пари,
да
се качат на трена, а другите, които имат пари,
да
отидат след тях,
да
им купят билети и
да
се радват, че са изпълнили Божия закон.
Нека те отидат след тях като ангели хранители.
Хайде малко
да
се поразговорим!
Колкото души тръгнат, вие идете след тях и проверете дали ще бъдат от тия, които ще пътуват със специален билет.
Знаете ли защо трябва
да
отидеш самичък?
Онзи ученик, който се заема
да
скрибучи на своята цигулка, трябва
да
се отдели някъде самичък
да
свири, никой
да
не го чува.
Този ученик
си
свири, а тебе ти дотяга
да
го слушаш.
Ето защо, понеже ти ще споделиш с този твой брат горчиви думи, а може и
да
се поскарате, идете надалече, двама само
да
сте, никой
да
не ви чува.
– На онази млада невяста, която пред своя възлюбен показвала, че се самообладава, не се дразни, не се сърди, а после, като отишла в кухнята, от голяма нервност направила дупка на масата.
Ти, като разбереш това нещо, иди след тях и им купи билета, защото днес те нямат нито пет пари в джоба
си
.
Ако има трети, и той ще се намеси, а това ще обърка работата.
Иди при брата
си
и насаме го изобличи!
Всички, като ученици на това Велико училище, трябва
да
се стремите
да
имате израз,
да
изслушвате душите,
да
знаете, че когато ти страдаш, има още много души, които страдат в друга посока, и както ти искаш
да
бъдеш утешен, така и те искат
да
бъдат утешени.
Няма
да
събирате пари по милост, а по любов.
Ти искаш
да
намериш някоя душа, която
да
има пълна вяра в тебе.
Този брат иска
да
дойде тук, а няма, горкият, билет.
Затова, като изслушваш някого, изслушвай го с пълна вяра и не казвай: „Гледай какви малки, какви детински работи го занимават!
Онези, които имат право
да
правят бележки, това са пророците, изпратени от Бога.
Ако на един кореспондент се дава специален билет за пътуване, защо на един наш брат
да
не се даде специален билет.
Само те имат право
да
изобличават,
да
правят общи бележки.
Разбира се, това се отнася за онези по-напреднали духове от вас, за онези, които с тази
си
постъпка искат
да
добият Божествената светлина,
да
приемат Божия лъч.
На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трябва.
Един брат казва: „Тази година аз не мога
да
дойда на събора, парите ми не дойдоха навреме.“ Ти, който искаш
да
получиш Божията светлина, побързай
да
купиш на брата
си
билет, за
да
не съжаляваш после.
Трябва
да
знаете, че за всеки човек, който не знае
да
изобличава, Господ казва: „Я му дайте един хубав урок!
Това е една слаба черта, която съществува във всички хора, даже и в много религиозните, в много напредналите.
Ще кажеш: „Братко, тази година аз ще ти купя билет, а догодина ти ще ми купиш.“ Тъй трябва
да
си
услужвате.
“ Трябва
да
знаеш как
да
изобличаваш.
Когато имаме много знания, даваме много, говорим много, но като се почувстваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трябва.
Във вас трябва
да
се роди това братско чувство.
Ако направиш една малка погрешка в изобличаването, ще ти дадат един добър урок, за
да
знаеш как
да
изобличаваш.
Тези пък, които ни слушат, казват: „Ама че дърдорко – държа ни цели 2-3 часа.“ Казвам: ти можеш
да
говориш 3 часа само на някоя душа, която се е отворила, която е голям джобур, та тъкмо за 3 часа
да
се напълни.
Каквото вършим,
да
го вършим за Бога,
да
чувстваме, че това, което правим, е една привилегия за нас.
● Ако те послуша, спечелил
си
брата
си
.
Когато говориш на този човек, той ще каже: „Сега съм доволен, напълниха ме.“ Ако този човек е някой малък джобур, ти като
си
му говорил 3 часа, той е преливал, преливал, че е окалял всичко наоколо.
Тъй
да
направим тази услуга, че този брат
да
не знае нищо.
Значи при брата
си
ще отидеш сам.
Ако пък узнае, тъй
да
я направим, че
да
не се обижда.
● Но ако те не послуша, вземи със
себе
си
още едного
В дадения случай е важна етиката в обходата.
Ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай от постъпката ми.
или двама, за
да
се потвърди всяка дума
Един ден, когато имаш възможност и аз изпадна в нужда, ти ще ми купиш билет.“ Още по-добре би било, ако този брат свободно можеше
да
ти каже: „Братко, можеш ли
да
ми купиш един билет?
Трябва
да
бъдете разумни,
да
знаете тази нова обхода – не принудената, а естествената обхода.
“ Искрени трябва
да
бъдем!
Сега между вас трябва
да
се образува такава обхода, че
да
не накърнявате чувствата
си
един на друг.
В отношенията
си
вие отивате в другата крайност.
Пазете се
да
не правите тези грешни, прибързани заключения.
Вие с благоговение ще пристъпвате към нея, за
да
пристъпят с благоговение и към вас.
Когато се отнася до тялото, това е друг въпрос, но пристъпите ли към душата, най-първо, преди
да
я пипнеш, ще измиеш ръцете
си
3-4 пъти със сапун, та като дойде
да
обърнеш някой лист,
да
не остане никакво петно върху нея.
Физическия човек може
да
го гледаш, както искаш, но онази душа, която е пробудена, виж, тя е проникната от свещеното съзнание и трябва
да
се пипа внимателно.
да
му прощавам, до седем пъти ли?
Тя те погледне, иска
да
те проникне,
да
обмени своите хубави мисли и чувства с тебе, но започнеш ли
да
се предпазваш от нея или
да
я човъркаш, ще ѝ оставиш много лоши впечатления.
Петър излиза измежду дванадесетте ученици като старши брат и запитва Христа до колко пъти
да
прощава на брата
си
.
Ако не
си
готов
да
говориш на тази душа, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, днес не мога
да
говоря с тебе, имам всичкото добро желание, но не съм разположен духом.
Умен човек е, осигурява се.
Ако хората бяха тъй внимателни един към друг, щеше
да
се образува една вътрешна хармония.
Необходимо е
да
се образува тази вътрешна хармония, защото тя ще привлече съответни сили.
Защото сродните сили винаги се привличат и вследствие на това човек всякога търси противоположното.
● И смили се господарят над тогози слуга,
Та у всеки човек трябва
да
има необикновени проявления на ума, необикновени проявления на сърцето.
Христос привежда един пример от древността за един древен цар, който е постъпил така.
Вие ще кажете: „Нека бъдем всички еднакви.“ Ами ако бъдем всички еднакви – гладки, валчести като билярдни топки, всички направени все от слонова кост, как бихме се познали?
Понеже този слуга нямаше
да
си
плати дълга, позволи господарят му
да
продадат него, жена му и децата му и всичко, що имаше, и дългът
да
се плати.
Душата не може
да
бъде гумена кукла.
Падна прочее слугата пред него, кланяше му се и думаше: „Имай търпение към мене, и ще ти платя всичко!
Душата действително може
да
я ограничим по някой път, но тя е свободна.
Тя не може
да
бъде робиня.
Тя може
да
се зароби, но най-после тя е силна
да
се избави от това робство.
Този закон ще го знаете: никой не може
да
зароби вашата душа.
всеки на брата
си
прегрешенията.
Сега някои от вас се опасяват дали са спасени или дали им е простен дългът.
Дългът ви всякога може
да
се прости.
Аз ще приведа само някои извадки от прочетената 18-а глава.
Какво трябва
да
направите?
Намерете някой голям грешник и му кажете: „Братко, и тъй аз не съм спасен, поне тебе
да
спася.“ Платите ли дълговете му, ще се простят и вашите.
Бог не само че е Светлина, но Той произвежда светлината, проявява се в светлината.
Знаете ли какво е направил един голям скъперник, който никога в живота
си
не е правил добро?
Всеки човек, който иска
да
борави със светлината, трябва
да
разбира законите ѝ.
След като изгубил всичкото
си
богатство, започнал
да
се измъчва и
да
си
казва: „Голям глупак, голям серсемин бях!
Светлината
си
има свои начини, методи, по които действа.
Тази светлина, която дeйства във физическия свят, тази светлина, която действа в Духовния свят, и тази светлина, която действа в Умствения свят, се различават по своята сила, по своята интензивност.
Не стига това, ами опълчих всички хора против
себе
си
, опропастих много нещастни.
Светлината, както и всички други сили, може
да
се подпуши,
да
стане натрупване.
Сега имам всичко сто лева в джоба
си
, тях ще дам.“ Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве!
Аз нищо не мога
да
направя, поне тебе
да
благослови Господ.“ Друг един господин го проследява и като вижда туй проявление на скъперника, отпуща му един аванс от 100 000 лева.
Значи Господ, като вижда, че той признава грешката
си
, че скъперничеството не е хубаво нещо, и пожелава в
себе
си
да
стане щедър, казва: „Ето една хубава черта в този човек!
“ И тъй, щом дадеш всичко, Божието благословение ще дойде върху теб.
Сега вие трябва
да
търсите по-добри хора от вас, но някой път трябва
да
търсите и по-лоши хора от вас. Защо?
Ти не можеш
да
търпиш някого – това е подпушване.
Някой път лъчите на Божествената светлина ще намерите при добрите хора, при светиите, тях ще търсите.
Ти не можеш
да
изслушаш някого – това е подпушване.
Изслушвай го, изтърпи го, ще има време и ти
да
говориш.
Ако разбираш законите, ти всякога можеш
да
говориш.
И тъй, няма
да
се подпушвате!
Срещал съм някои сестри, казват: „Какво
да
правим, ние не сме учени хора.“ Ами учените какво са направили?
Силният извор всякога може
да
се прояви повече, отколкото слабият.
А простият, като направи някоя беля, и най-голямата
да
е, няма
да
е толкова лошо направена.
На силния извор всеки може
да
отвори път, а онзи, слабия извор, от който водата едва цицирика, и децата могат
да
го подпушат.
Не е въпросът в това,
да
бъдем всички учени.
Той се оплаква на хората и казва: „Кажете на тези деца
да
не ме подпушват,
да
ме оставят свободно
да
си
върша работата!
Кой може
да
бъде учен?
“ А този, големият извор, казва: „Аз и тези деца мога
да
нося.“ Големият извор задига всички прегради.
Той казва: „Всеки, който се опита
да
ме спре, ще бяга далече от мене.“ Това е силният човек.
В дадения случай в живота вие трябва
да
имате тази вътрешна благодарност,
да
съзнавате, че във вас има сили, още непроявени, неразкрити, и ако вие дружите с някои по-високо издигнати от вас братя, вие трябва
да
дойдете в такова съприкосновение с тях, че
да
се събудят във вас тия скрити сили.
Силният човек е като големия извор.
Затова, като идваме в съобщение един с друг, трябва
да
спазваме закона на хармонията, за
да
можем
да
придобием нещо; или по-право,
да
получим нещо по-добро.
Ученият човек е силен човек, ти ще бягаш от него.
Ти не можеш
да
го подпушиш.
Всеки, който върви по този закон, нищо не е загубил, а всеки, който върви против този закон, всичко загубва.
Той всичко може
да
аргументира.
Всеки може
да
подпуши малкия извор.
Следователно при големия извор ти ще бъдеш разумен –
да
не го подпушваш, защото сам ще
си
причиниш вреда.
Ако подпушите правилните функции на тялото
си
, или светлината на физическото тяло, ще дойдат болестите.
Но и малкия извор не подпушвай, защото той може
да
образува локва и пак ще причини вреда.
Няма
да
казвате: „Днес много пече.“ – Не говорите право.
Бъди благоразумен, пусни извора в
себе
си
!
Няма
да
противодействате на проявлението на Природата.
Законът, който може
да
извадите от този пример и
да
го приложите в живота
си
, е следният: силните желания, силните мисли, силните чувства, които излизат от дълбочината на вашата душа, това са силни извори, Божествени извори.
Не туряй никаква преграда на тези Божествени подтици.
Дай им ход
да
се проявят!
“ Ако времето е дъждовно, няма
да
казвате: „Колко е неприятно това облачно време!
За тях няма
да
даваш никакъв отговор.
Дойдат някои при тебе, питат те: „Защо
си
допуснал този извор
да
тече в тебе?
Ами ако ти отиваш на разораната
си
вече нива
да
садиш царевица, жито, и по пътя удари един проливен дъжд и те накваси хубаво, но същевременно полее и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е времето?
Той кара воденици, аз не трябва
да
го спирам.
Той ще
си
тече, а аз спокойно ще
си
продължавам пътя.“ – „Ама винтове трябва
да
му се турят!
“ – „Елате вие
да
турите тези винтове.“ Тук, преди години, имахме един много религиозен брат, който казваше: „В името на Исуса Христа аз мога
да
направя всичко.“ Той имаше много планове.
Да
допуснем сега, че не вали дъжд, прашно, сухо е времето и дрехите ти не се мокрят.
Например имаше един план
да
вземе една кадилница,
да
ходи из Търново и
да
кади.
Искаш
да
копаеш, но земята е суха, корава – не можеш
да
копаеш.
Един ден му идва друга една идея –
да
опита силата
си
. Как?
Един ден, при обиколката
си
из Търновско, като минава през село Беброво, излиза срещу него един голям бик.
Този брат хваща бика за рогата и казва: „В името на Исуса Христа аз ти заповядвам
да
се махнеш!
Казваш му: „Дай ми 100 лева.“ – „Нямам.“ Отиваш при друг брат, той ти говори за морал, за това-онова, и най-после те нахука.
Какво трябваше
да
направи той?
Ти му поискаш пари назаем и той веднага ти дава.
– Той трябваше най-първо
да
опита силата
си
на един малък бик, че после на по-голям, на по-силен.
Нахука те, но ти дава пари.
Обаче бикът излезе по-силен.
Всяка ваша силна мисъл е един голям бик, който излиза насреща ви.
Ти ще благодариш на Бога и ще кажеш: „Благодаря, Боже, че заваля дъжд.
Наистина, той накваси дрехите ми, но и царевицата се поля.“ Така и този брат – нахука те, но ти даде пари.
Нека
си
ходи из горите, нека
си
върви из своя път.
Остави силната мисъл сама
да
се реализира.
Трябва
да
бъдете внимателни,
да
прилагате тази философия в живота.
И в тях има сила.
Аз съм виждал много развити, учени хора, които са срещали много трудности, големи спънки в приложението на тази философия.
Знаеш ли колко мъчно можеш
да
глътнеш този хап на обидата?
Аз гледам: мнозина са повярвали в Бога, но срещне ги някой и, от своя страна, иска
да
ги наставлява
да
вярват.
Лекували ли сте вие тази обида?
Онзи, който наставлява хората във вярата, трябва
да
разбира степените на вярата като разумни сили.
Той сам трябва
да
разбира в какво седи степента на вярата.
И тогава, като обяснява на другите хора или на някой брат,
да
може
да
им я предаде.
Първо, ти трябва
да
си
способен
да
предадеш вяра на някой човек.
Ти не можеш
да
предадеш вяра на когото и
да
е, който няма търпение.
Да
кажем, че ти
си
обидил някой брат много и той не иска
да
ти прости.
Щом не търпи, не се опитвай
да
му говориш за вяра, говори му други работи.
Какво трябва
да
правиш?
Щом придобие търпение, тогава можеш
да
му говориш за вяра.
Ако направиш една хубава къща на този брат, ако издържаш децата му в странство, това не е ли намазване на обидата, която
си
му причинил?
Имайте предвид едно правило за
себе
си
: без търпение не можете
да
приложите нищо.
Това не е ли сланината, която
си
употребил?
Вие искате
да
приложите някои неща, но не успявате. Защо?
Първото положение: ние трябва
да
бъдем като разумните деца.
Например
да
вземе човек едно огледало и
да
се гледа в него 5-10-15 минути, до половин час.
Второто положение: ние трябва
да
имаме този всеопростителен дух.
Седели ли сте вие толкова време пред някое огледало?
Третото положение: ние трябва
да
бъдем търпеливи.
Ако се гледате толкова време в едно огледало, ще се хипнотизирате.
Четвъртото положение: всичко това трябва
да
правим от Любов към Бога.
Щом се самохипнотизирате, никой не ще може
да
ви събуди.
Когато правим нещата от Любов към Бога, Той ще ни даде това, което обичаме.
Какво трябва
да
направите?
Като започнете опита, ще
си
кажете: „Като направя опита, след два часа ще се събудя.“ Само така ще пристъпите към опита.
Много пъти аз гледам: някои братя измежду вас са поети, пишат, искат
да
ви прочетат нещо, но вие нямате желание
да
ги изслушвате, нямате търпение.
Като паднеш в този летаргически сън, ще дойдат разумните същества
да
пазят тялото ти и след два часа ще те събудят.
Ако не ги предупредиш, те ще мислят, че ти
си
силен човек, някой Велик Учител, и ще те оставят сам
да
се събудиш.
В това време ще дойдат други същества, ще те оберат и след няколко часа може
да
се събудиш, но ще бъдеш вече един хилав човек.
Значи вие няма
да
се подпушвате!
“ Някой писател от светските хора външните не искат
да
го изслушват, но като дойде тук, между вас, вие го изслушвате, разбирате го и той казва: „Много добре ме приеха тези хора.“ Същото нещо се забелязва и в семействата.
Всякога ще се стараете
да
имате едно добро разположение на духа и една непоколебима вяра.
Майката, като набие хубаво дъщеря
си
, при кого отива тя?
– При баща
си
.
6.
Търпение и вяра
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Ако още не сте придобили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това
да
не ви обезсърчава. Защо?
Защото и мирът, и свободата са на степени.
И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде.
Вярата може
да
се придобие отвън, тя отвън се дава, но вие трябва сами
да
придобиете търпението.
Аз не мога
да
ви дам търпение, но вяра мога
да
ви дам.
Ти няма
да
туряш в ума
си
мисълта, дали това нещо ще бъде сега, или след един милион години, защото един милион години може
да
се съберат в една минута и една минута може
да
се разтегли в един милион години.
Да
допуснем, че имам желание
да
ви дам една круша, но вие ме нахуквате и аз я скривам.
Повторно ви я давам, но вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам.
Значи, за
да
получите крушата, не хукайте.
Вие сте причината, задето не ви давам крушата.
Благост и търпение трябва
да
имате!
Не трябва
да
ми напомняте постоянно за крушата.
Ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата
си
.
Всяко благо носи първият ден.
Всеки ден носи едно велико благо.
Аз бих желал всеки от вас
да
има в ума
си
мисълта: „Днес Слънцето изгря заради мен!
Днес почувствах какво значи човек
да
бъде роден от Божествения Дух!
На този събор аз бих желал
да
изгрее Слънцето на вашия ден.
Второ:
да
ви се даде крушата.
Но за тази цел трябва
да
имате търпение.
Вярата ще дойде, а пък и най-малкото нетърпение, което човек проявява, може
да
стане причина
да
не му се даде определеното за него благо.
НАГОРЕ