НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
224
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
224
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
Вследствие на това, всичко в нашата литература е разбъркано.
(втори вариант)
Колко от вас сте готови
да
ви назначат на тия служби?
(втори вариант)
Попитайте някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде.
(втори вариант)
Попитайте някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е първичната причина в света, която е създала всичко.
(втори вариант)
И царе, учени хора, и свещеници, и владици, нито един от тях не
си
даде кандидатурата, понеже всички бяха заети с много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това.
(втори вариант)
Вие ще кажете, че Бог е създал света.
(втори вариант)
Аз казвам, че Бог не е създал света.
(втори вариант)
Надявам се
да
дойдат вече кандидатите.
(втори вариант)
Блажени очите, които виждат Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на един велик подвиг на света, подвиг на онова велико благо, на онова абсолютно добро.
(втори вариант)
Ние трябва
да
бъдем абсолютно добри, абсолютно разумни.
(втори вариант)
Щом постъпваме така, ние няма
да
казваме, че не можем
да
бъдем като Бога.
(втори вариант)
Бог създаде ли човека, роди ли го, от пръст ли го направи?
(втори вариант)
– От пръст създаде неговото тяло, чрез вдъхване произведе неговия живот, но не му вдъхна в устата, а в носа.
(втори вариант)
Ние можем
да
бъдем едно с Бога,
да
няма разделение между Него и нас.
(втори вариант)
Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание!
(втори вариант)
От всички ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване.
(втори вариант)
Когато Бог създаде разумното в човека, тогава Той му вдъхна дихание в носа, но това още не значи, че светът не е съществувал и по-рано.
(втори вариант)
Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава
да
се яви пред човешките души.
(втори вариант)
Мислите ли, че в онази семка, която държите в ръката
си
, не се крият потенциални, непроявени сили?
(втори вариант)
В тази семка има скрити сили, които тя може
да
прояви.
(втори вариант)
И Писанието казва: „Ще изтрия всичките им сълзи.
(втори вариант)
И скръбта им няма
да
се спомене“.
(втори вариант)
– Като се постави при благоприятни условия; и във вас има много такива непроявени сили.
(втори вариант)
Тогава ще бъдете всякога весели и радостни пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога.
(втори вариант)
Те само чакат условия, за
да
се проявят.
(втори вариант)
Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“.
(втори вариант)
За вашето пробуждане се изискват условия.
(втори вариант)
За
да
бъдеш умен човек, изисква се съприкосновение с учени хора.
(втори вариант)
За
да
бъдеш добър, трябва
да
бъдеш в съприкосновение с добри хора.
(втори вариант)
Ако някой мисли, че това може
да
се постигне по друг начин, той е на крива посока.
(втори вариант)
Вие може
да
оставите някой говедар с хиляди години
да
пасе овцете, той все ще придобие една малка опитност от това положение, но няма
да
спечели много нещо.
(втори вариант)
Но ако поставите този говедар при условия
да
живее с разумни хора, той ще стане гениален човек.
(втори вариант)
Ако пък поставим този човек в съприкосновение с някои разбойници и с тях
да
дружи в продължение на хиляди години, той ще придобие някои опитности, но човек от него няма
да
стане.
(втори вариант)
Че наистина доброто преодолява в света, се вижда от това, че когато хората умират, отново оживяват, доброто ги възкресява.
(втори вариант)
То не е в нашите пари, то не седи и в хляба, който даваме някому.
(втори вариант)
Следователно, хлябът, който давам някому, мога
да
го направя и отрова, и благословение – от мене самия зависи.
(втори вариант)
Сега, някои от вас, които не са запознати с окултната наука, може
да
мислите, че човешката мисъл е хилава.
(втори вариант)
Човешката мисъл е сила.
(втори вариант)
Някой път човек тъй може
да
концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна,
да
се отрови.
(втори вариант)
Това именно е нещастието в съвременния свят, че всички наши мисли са отрицателни.
(втори вариант)
И тази мисъл тъй често я повтаряме, внушаваме
си
я, докато най-после в отношенията ни се създаде пълно недоверие.
(втори вариант)
Ние вървим по обратния път и след всичко това искаме
да
се повдигнем.
(втори вариант)
Казваме, че всички хора са лоши, а при това искаме
да
са добри.
(втори вариант)
Ако двама души се сприятелят, ние казваме: тяхното приятелство няма
да
отиде дълго време, няма
да
трае дълго.
(втори вариант)
Еди-кой
си
станал свещеник, казваме: от него нищо няма
да
стане.
(втори вариант)
Еди-кой
си
станал търговец, казваме: той няма
да
прокопса.
(втори вариант)
Дете се родило някому, казваме: от него човек няма
да
стане.
(втори вариант)
Свещеникът
си
зарязва службата.
(втори вариант)
Питам: при такава обстановка на нещата, какво общество може
да
се образува?
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мязаме на онзи българин, който така много се напил, че като се връщал дома
си
, срещнал една жена и я запитал: жено, де е майка ми?
(втори вариант)
Майка
си
и със затворени очи мога
да
намеря.
(втори вариант)
В нас, съвременните хора, които често губим нормалното
си
състояние, Бог е вложил своята Любов, вложил е живот и дихание и въпреки всичко това още имаме нужда
да
ни казват, де е нашия Господ, има ли Господ или не, дали този Господ е добър или не, дали целият живот не е една самоизмама и т.н.
(втори вариант)
Истинският живот съдържа една безгранична вяра, в която човек може
да
проверява Истината.
(втори вариант)
В истинския живот човек може
да
има съобщения със същества, по-разумни от
себе
си
, а не такива хилави като него.
(втори вариант)
Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло,
да
дойде един от тия разумните лекари на безсмъртието,
да
ви капне няколко капки от безсмъртието на живота и вие
да
възкръснете?
(втори вариант)
Не е ли хубаво
да
имате познанство с него?
(втори вариант)
– Струва
си
това познанство.
(втори вариант)
При онзи от вас, който е изгубил смисъла на живота
си
, който е дошъл до отчаянието, до края на живота
си
, до края на бездната и се колебае дали
да
се самоубие или
да
остане
да
живее, не струва ли
да
дойде при него онзи велик Учител, който носи светлинната и
да
му каже: „Животът има смисъл, струва
да
се живее, защото това, което виждаш пред
себе
си
, то е самоизмама, това още не е самият живот“.
(втори вариант)
Казва Христос: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.
(втори вариант)
– Учениците Христови виждаха Божията Любов, те виждаха Бога в Христа, виждаха, че там Бог се проявява.
(втори вариант)
Един от старовременните светии дълго време се молил на Бога
да
надзърне за малко някъде,
да
види какво нещо е небето, какво нещо е бъдещият живот.
(втори вариант)
Дошъл неговият Учител, завел го в една стая и поставил окото му
да
гледа онзи свят през една малка дупчица, гледал той през тази дупчица цели 250 години, докато дошъл неговият Учител, бутнал го и му казал: стига вече!
(втори вариант)
– Чакай, едва започнах
да
виждам.
(втори вариант)
Следователно, този живот е толкова красив, че като съберете живот от няколко милиони години, на вас се струва, като
да
е един час само.
(втори вариант)
Възвишеният живот не познава време и пространство по тази единствена причина, че той е красив.
(втори вариант)
Не, приятелю, на човека може
да
омръзне само ако е при едно умряло магаре, което гние и мирише.
(втори вариант)
Даже ще ти е мъчно, когато това магаре каже: „Слез за малко от гърба ми!
(втори вариант)
И тъй, при съвременния живот ние трябва
да
дойдем до истинското положение на нещата.
(втори вариант)
– Науката ще ни даде светлина
да
разберем физическия свят.
(втори вариант)
Начините, които ние употребяваме, за
да
изучаваме физическия свят, не са начини, с които ще можем
да
проучваме духовния свят.
(втори вариант)
Духовният свят има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате в него, не се поддава на описание.
(втори вариант)
Ако вие се опитате
да
опишете духовния свят, т.е.
(втори вариант)
да
му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание.
(втори вариант)
Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате
да
я изнесете пред външния свят,
да
представите вън нейната красота, вие ще я изгубите.
(втори вариант)
Питам: кои са подбудителните причини, по които вие искате
да
я представите на света и
да
опишете нейната красота?
(втори вариант)
Това е вашето тщеславие, вие искате
да
се хвалите с нея, нищо повече.
(втори вариант)
Мислите ли, че, ако опишете вашата жена на външния свят, няма
да
го съблазните?
(втори вариант)
Когато говоря за красота, аз разбирам вътрешната красота, красотата на душата, която трябва
да
бъде достояние не само на един човек но на всички.
(втори вариант)
Ако всички бъдем красиви, няма
да
се изкушаваме.
(втори вариант)
Ако всички сме богати, няма
да
се крадем.
(втори вариант)
Обаче, ако са богати само някои хора, има опасност
да
се крадем.
(втори вариант)
Следователно, когато казвам, че трябва
да
бъдем добри, то значи, че трябва
да
се избавим от злото.
(втори вариант)
Под „доброта“ аз разбирам, че всички трябва
да
бъдем добри, че всички трябва
да
бъдем разумни, за
да
се избавим от злото.
(втори вариант)
То произтича от факта, че човек иска
да
стане велик като Бога,
да
бъде самостоятелен,
да
може
да
твори, както Бог твори.
(втори вариант)
Всички същества, които са разбрали живота така, са влезли в стълкновение с първичния принцип на живота.
(втори вариант)
Някой човек иска
да
завладее 10–15–100 души.
(втори вариант)
Не, Бог е оставил този прерогатив само за
себе
си
.
(втори вариант)
Само едно същество може
да
владее други, то е Бог, а всички останали същества могат
да
владеят само
себе
си
.
(втори вариант)
И всяко същество, което може
да
владее другите, неговата сила се простира само до смъртта му.
(втори вариант)
Онзи човек, който може
да
ви хипнотизира, който може
да
ви владее, неговата сила се разсипва след смъртта му.
(втори вариант)
И тъй Христос казва на своите ученици: „Блажени вашите очи, които виждат, които познават този закон на великата свобода“.
(втори вариант)
Да
бъдем свободни,
да
знаем, че в света трябва
да
познаваме само един господар – това трябва
да
турим като мото на бъдещата култура.
(втори вариант)
Човек, който познава много господари, ще изпадне в много престъпления, затова той трябва
да
слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога!
(втори вариант)
Само при такова разбиране може
да
се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашните науки разбират нещата, всякога ще има едно самоизтребление, което създава нещастието на сегашния свят, на съвременния културен човек.
(втори вариант)
Туй не произтича от факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнават, но не са намерили метод, по който
да
заработят и затова казват: не му е дошло още времето.
(втори вариант)
Когато безсмъртната Божествена Любов похлопа на нашето сърце, на нашата душа и поиска от нас онази велика жертва на
себеотрицание
, ние трябва
да
бъдем готови
да
дадем тази жертва.
(втори вариант)
Вие казвате: как
да
се жертваме за Бога?
(втори вариант)
За войната всички се жертвате, за всичко друго се жертвате, но когато дойде въпрос
да
дадете великата жертва, щом дойде въпрос за свободен избор, вие казвате: ще
си
помислим!
(втори вариант)
„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.
(втори вариант)
Съдържателните думи в този стих са: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.
(втори вариант)
Виждането - това е процес на съзнанието.
(втори вариант)
Тъй както малката ябълчна семка, посадена в земята, постоянно расте и не се спира, така и човекът, в който се е събудило Божественото, трябва постоянно
да
върви напред, трябва разумно
да
разглежда всички свои недъзи, които съществуват дълбоко в неговата душа.
(втори вариант)
Божественият човек не трябва
да
вижда злото в света.
(втори вариант)
За него злото в света трябва
да
бъде една сянка, един повод
да
намери доброто.
(втори вариант)
Всички човеци имат стремеж към една неопределена идея.
(втори вариант)
Някои наричат тази идея Бог, някои я наричат бъдещ живот, някои я наричат реалното в света, силите в света и т.н.
(втори вариант)
Някой човек ти причинява зло, защото някога и ти
си
му причинил зло, па макар и най-малкото.
(втори вариант)
Изобщо същата тази идея е кръстена с хиляди имена, но малцина са онези разумни същества, или онези разумни човеци, които са я виждали.
(втори вариант)
Няма човек в света, който
да
не е създал някому зло.
(втори вариант)
Някой запитва: може ли
да
се види реалността?
(втори вариант)
Божественото в нас цели
да
разберем живота на другите тъй, както разбираме своя живот;
да
разберем сърцата на другите тъй, както разбираме и своето;
да
разберем душите на другите тъй, както разбираме и своята.
(втори вариант)
– Може, стига
да
е будно съзнанието на човека.
(втори вариант)
Във виждането има два процеса: процес на сенките и процес на ясното виждане, на реалността.
(втори вариант)
Реалността има всякога сянка пред
себе
си
.
(втори вариант)
Онези, които не са запознати със същността на живота, всякога отправят погледа
си
към сенките на живота и вследствие на това произтичат всички разочарования в този свят.
(втори вариант)
И ако един ден тази любов и във вълчицата, и в всички хора се развие толкова, че те се застъпват и за другите тъй, както и за своите, ето отде ще дойде спасението на човечеството.
(втори вариант)
Онези, които отправят погледа
си
към самата реалност, те познават тази реалност отблизо и тя пребъдва в тяхното съзнание.
(втори вариант)
Ние сме силни в Любовта, но само за един момент, не за всички моменти.
(втори вариант)
Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.
(втори вариант)
Аз съм виждал много праведни хора, които вървят добре до едно място и после казват: не
си
струва тъй
да
се живее, не струва
да
води човек такъв благочестив живот, я
да
си
попийнем,
да
му пуснем края!
(втори вариант)
Какво са виждали техните очи?
(втори вариант)
И наистина, в края на живота
си
те живеят разпуснат живот. Защо?
(втори вариант)
Всеки от вас има една съществена идея, каквато и
да
е тя.
(втори вариант)
Една млада лекарка дава съвет на една млада мома: ти
си
поживей сега, докато
си
млада, че на стари години ще живееш според морала, тогава ще живееш добър живот, тогава ще живееш като старите хора.
(втори вариант)
И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не.
(втори вариант)
Децата в най-ранната
си
възраст
си
избират някакъв идеал и те имат свой идеал.
(втори вариант)
По-нататък, към 10-та
си
година те
си
имат идеал, съответен на възрастта им.
(втори вариант)
Към 21-та
си
годишна възраст имат друг идеал.
(втори вариант)
Към 33-та
си
годишна възраст имат свой идеал и към края на живота
си
, старите пак
си
имат свой идеал.
(втори вариант)
Докато сте още млади, можете
да
живеете добър живот.
(втори вариант)
Още от първата година на вашето раждане трябва
да
живеете добър живот, и на втората година, и на третата година също и тъй постепенно ще усилвате добрия
си
живот кресчендо, та като дойдете до стари години,
да
минете от състояние на буба в състояние на пеперуда,
да
минете от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Тъй че аз препоръчвам едно учение, в което
да
не говорите за старост, за остаряване.
(втори вариант)
Ако остарявате, аз ви съжалявам, но ако остарявате, за
да
минете като бубата от едно състояние в друго –
да
възкръснете – аз ви облажавам, аз ви поздравлявам.
(втори вариант)
Старите всякога турят идеалите
си
в задгробния живот.
(втори вариант)
Христос казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие виждате“.
(втори вариант)
Когато човек не може
да
постигне нещо в този свят, той казва: в другия свят ще го постигна.
(втори вариант)
Казвам сега: дали вие вярвате в мене или не,
да
оставим това настрана, но питам ви, дали вярвате в
себе
си
?
(втори вариант)
Възможно е
да
го постигне, възможно е и
да
не го постигне.
(втори вариант)
Вярвате ли всички, че Господ ви е дал ум?
(втори вариант)
Този и онзи свят, това са определения, които хората дават за живота.
(втори вариант)
Вярвате ли всички, че Господ ви е дал душа?
(втори вариант)
Виждали ли сте я?
(втори вариант)
Онзи човек, който има душа, не се нуждае от любовта на хората, той сам е Любов.
(втори вариант)
Помнете, човек, който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек без душа.
(втори вариант)
Какво придобива онази голяма яма, която търси водата, за
да
я напълни?
(втори вариант)
Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота.
(втори вариант)
Ние всички трябва
да
бъдем носители на Любовта!
(втори вариант)
Имате хубави, лачени обуща, с които първоначално минавате, препоръчвате се пред хората за благородник, но след година, когато обущата ви прогледат, вече не обичате
да
ходите на гости с тях.
(втори вариант)
За нас е важно Бог
да
живее в нас и ние
да
живеем в Бога,
да
имаме общение с Бога и
да
чувстваме Неговата Любов.
(втори вариант)
Защо именно предпочитате слепите обуща пред прогледалите?
(втори вариант)
Като чувстваме тази Любов в
себе
си
, като имаме общение с Бога, това е красивото в света!
(втори вариант)
Казват някои: не трябва
да
бъда сляп, очите ми трябва
да
са отворени.
(втори вариант)
Когато видим, че един човек люби Бога, това трябва
да
ни радва.
(втори вариант)
Питам: защо, като прогледат обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче?
(втори вариант)
Защо прогледалите обуща не са за предпочитание?
(втори вариант)
Аз казвам: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
(втори вариант)
Ако този човек не познава Бога, ако той не може
да
обича Бога, аз не вярвам в такъв човек.
(втори вариант)
Ние търсим живота там, дето го няма, т.е.
(втори вариант)
Човек, който не е във връзка с Бога, който не е почувствал Божията Любов и който не е проявил своята Любов към Бога, той не може
да
прояви своята любов към никого.
(втори вариант)
Той може
да
счита, че мисли, че има мисъл в
себе
си
, но това е една измама в живота.
(втори вариант)
Всички търсим живота в богатството, в къщите, в храната и т.н.
(втори вариант)
Без Бога никой не може
да
мисли.
(втори вариант)
Тази измама всички вие сте я чувствали.
(втори вариант)
Човекът сам е създал богатството.
(втори вариант)
„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.
(втори вариант)
И благодарение само на тази Любов, която учениците Христови видяха, тия хора можаха
да
пожертват живота
си
.
(втори вариант)
Тази храна е в сила само тогава, когато ние сме здрави.
(втори вариант)
Без Любов човек не може
да
пожертва живота
си
.
(втори вариант)
Следователно, ако нашето тяло е здраво, тази храна може
да
се използва, но ако тялото ни не е здраво, каквато и храна
да
ни се даде, освен че тя няма
да
ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания.
(втори вариант)
Без Любов човек не може
да
се учи.
(втори вариант)
Тогава, съвременният свят, наместо
да
проповядва, че трябва
да
бъде в съгласие с битието, той поставя въпроса, че всеки човек трябва
да
уреди своя живот, трябва
да
го урегулира и
да
се осигури.
(втори вариант)
Обаче, сигурност има в живота
си
само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда.
(втори вариант)
Сегашните хора у нас се учат до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната
си
възраст и като дойдат тия години, казват: сега
да
се учат младите вече, ние старите се научихме.
(втори вариант)
Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал.
(втори вариант)
Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои
си
го представляват.
(втори вариант)
Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори.
(втори вариант)
Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал.
(втори вариант)
Идеалът подразбира в
себе
си
тази първична форма, в която Бог е вложил живот.
(втори вариант)
Представете
си
две деца, които изучават живота.
(втори вариант)
Едното дете изучава живота по картини, а другото дете всеки ден го извеждат всред природата, на полето, там
да
го изучава.
(втори вариант)
Представете
си
, че един човек изучава живота в кинематографа, а другият го изучава реално, тъй както
си
е.
(втори вариант)
Колкото и
да
е точен кинематографът, все ще му липсва нещо.
(втори вариант)
Колкото един писател и
да
е виден, колкото и
да
е психолог, мъчно ще може
да
опише подробностите, които се крият в гънките на човешката душа.
(втори вариант)
– Разумността съдържа две качества: сила и мекота.
(втори вариант)
Колкото и
да
е виден един писател моралист, мъчно ще може
да
опише в какво седи великия морал.
(втори вариант)
Силата може
да
направи всичко, а мекотата може
да
изцери всяка рана, може
да
премахне всяка скръб.
(втори вариант)
Има тънкости, които мъчно се поддават на описание.
(втори вариант)
Следователно, идеал, който не съдържа в
себе
си
сила и мекота, не е идеал.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един светия, който живял цели 20 години в пустинята и дълго време се молил на Христа за своето спасение.
(втори вариант)
Това е образ който носи Божественото в
себе
си
.
(втори вариант)
Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още само един ден, когато ще ти се открият всички тайни и ще се прибереш горе на небето
да
живееш с мене“.
(втори вариант)
И тъй, ние не само че трябва
да
търсим своя идеал, но същевременно всеки от нас трябва
да
бъде идеал за някого.
(втори вариант)
По пътя, обаче, го среща една бедна, болна вдовица с детенце в ръка, която му казва: „Аз умирам, вземи моля ти се това дете и го спаси!
(втори вариант)
– За
себе
си
.
(втори вариант)
“ Тя умира и остави детето
си
в ръцете му!
(втори вариант)
Или, с други думи казано: всеки човек трябва
да
бъде отражение, израз на Божественото.
(втори вариант)
Светията
си
казал: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие.
(втори вариант)
Бог трябва
да
се изявява в всички ви.
(втори вариант)
Тя ме задържа
да
не отида на небето, като ми остави това дете на ръцете“.
(втори вариант)
Значи, разумният живот почва
да
се изявява само тогава, когато дадем свободен достъп на Божественото в нас.
(втори вариант)
Светията имал възможност
да
се освободи от това дете, като го даде на други някои хора, но той го взел.
(втори вариант)
Сега,
да
обясня тази идея.
(втори вариант)
И потекоха му две сълзи от очите, че не може
да
отиде на небето.
(втори вариант)
Някои ще кажат: че как така, ние трябва
да
дадем достъп
да
се прояви Божественото?
(втори вариант)
Божественото не може ли
да
се прояви само по
себе
си
?
(втори вариант)
– Може, но ако Божественото рече
да
се прояви само по
себе
си
, това ще бъде насилие.
(втори вариант)
Няма защо Бог
да
се проявява сам по
себе
си
.
(втори вариант)
След дълги страдания той разбра това нещо.
(втори вариант)
Когато Бог иска
да
се прояви, то е заради нас самите,
да
ни даде от своята благост, от своята разумност.
(втори вариант)
С това дете го подложиха на изпитание,
да
видят дали е готов на тази велика жертва.
(втори вариант)
Следователно, всички ограничени същества, дето и
да
са, се нуждаят от Божественото проявление в тях, но това проявление трябва
да
става по закона на Любовта.
(втори вариант)
Колко братя и сестри казват: скъса ми се сърцето, отиде всичко!
(втори вариант)
Божественото трябва
да
се търси и то не тъй просто, но с всички усилия и стремеж.
(втори вариант)
Ти още не
си
изпитал тези страдания.
(втори вариант)
И Писанието казва: „Божественото трябва
да
се търси с всичкия ум, с всичкото сърце, с всичката сила и с всичката душа“.
(втори вариант)
Ти не
си
бил още пред прага на небето и
да
ти дадат това дете,
да
видят дали
си
готов на тази жертва.
(втори вариант)
И то всеки ден трябва
да
се търси.
(втори вариант)
За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо!
(втори вариант)
2.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
Някой казва: „Аз мога
да
движа ръцете
си
на всички посоки.“ Питам: знаеш ли
да
движиш ръцете
си
правилно, хармонично?
Например можете ли
да
движите лъка на цигулката, дето ви падне по дъската?
Има точно определено място, дето трябва
да
се движи лъкът: по кои струни, как
да
се движи и т.н.
Като гледате отворите, отдушниците на цигулката, смеете се, намирате ги смешни, намирате, че не са на място поставени.
Значи още при построяването на някой инструмент човек трябва
да
прилага известни познания и закони.
Например точно определено е през коя част на цигулката трябва
да
минава лъкът, за
да
произвежда хубави, чисти тонове.
За правилната мисъл, за правилното чувство и за правилното действие на човека има определени закони, на които те трябва
да
се подчиняват.
Често у вас се заражда някое желание, искате
да
го реализирате и то така силно ви стимулира, че вие не можете
да
си
намерите покой, искате веднага
да
пристъпите към реализирането му.
Казвам: не бързайте
да
го реализирате веднага.
Спрете се малко, отложете неговото реализиране за ден, два, и когато всичко у вас утихне, започнете
да
го реализирате бавно и постепенно.
Само така човек ще може от своите желания
да
съгради нещо постоянно и устойчиво.
Дойде ви някоя мисъл
да
направите нещо – не бързайте веднага
да
я реализирате.
Обмислете работата добре, вижте дали тя ще има влияние върху съграждането на вашия ум, на вашия живот, и ако се убедите, че тя ще ви ползва, пристъпете към нейното реализиране.
Някой казва: „Аз не мога
да
работя тихо и спокойно, аз съм бърз по естество.“ Казвам: когато Природата ни дава изобилно своята енергия, тя изисква от нас
да
бъдем активни, бързи, за
да
оползотворим всичката Ă енергия.
Понякога обаче Природата пести своята енергия.
Тя дава по малко енергия и изисква от съществата, които са свързани с нея,
да
бъдат внимателни,
да
пестят енергията, която е вложена в техния организъм.
И тъй, причината за песимистичните състояния, които се зараждат у младите и у старите хора, се дължи главно на неразумното използване на енергията на техния организъм, вследствие на което настава преждевременно изтощение на силите им.
Например някой човек дава галаобяд на своите приятели и по този случай изхарчва всичките
си
средства.
При това положение той изпада в песимизъм.
Друг някой младеж, който следва в странство, получава от баща
си
пари за цял месец и той веднага отива на пазар и
си
купува ред нужни и ненужни вещи: пръстен, мушама, връзка, колан, билет за концерт, за театър и т.н.
След два-три дена се оглежда натук-натам, няма пари в джоба
си
.
Какво
да
прави цял месец без пари?
Току виж, този млад човек изпадне в песимистично настроение.
Казвате: „Все щеше
да
стане нужда
да
отиде на екскурзия.“ – Защо му беше нужен пръстен?
По едно време някои млади ходеха и боси.
Добра идея е тази, но тя не можа
да
си
пробие път.
Казвам: по витрините на Природата има много неща за продан.
Между тия неща има отлични мисли, отлични чувства за продан, но питам: мислите ли, че всички тия неща, които може
да
си
купите, заслужават
да
бъдат купени.
Всички вещи по витрините на Природата не са еднакво ценни.
Много от тях, красиви на външен вид, примамливи за очите, не заслужават парите
си
и не трябва
да
се купуват.
Представете
си
, че двама млади селяни, богати момчета, тръгват за София
да
правят покупки.
Единият от тях се спира пред някой земеделски магазин, купува семена от круши, ябълки, череши и други овощни дървета и
си
отива в селото.
Вторият гледа по витрините на един, на друг магазин, докато най-после влиза в няколко от по-хубавите магазини и
си
купува шапка, връзка, мушама, бели обувки, лачени обувки, пръстен, часовник и т.н.
След това и той
си
отива в селото.
Питам: в края на краищата кой от двамата млади селяни е използвал по-добре парите
си
?
Така и в Природата има много механични мисли и желания, подобни на тия лачени и бели обувки, пръстени, часовници и тем подобни.
Например някой млад поет написва някое стихотворение, предлага го на този, на онзи
да
го четат, иска всички
да
се произнесат за него, че е гениално.
Щом прогледат, всичката им красота изчезва.
По същия начин и много от идеите на младите и на старите проглеждат и те стават песимисти и се отчайват от живота.
Ако търсите външна учтивост, външно уважение, това ще срещнете донякъде у младите, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва.
Срещнете ли един човек, който има дълбоко уважение към другите, всички ще го считат за слаб човек и ще се качат на главата му.
Учтивият човек, който уважава и почита хората, преди всичко е кротък, внимателен, зачита времето на другите, не го отнема без работа, не го запълва с празни приказки.
Щом отиде при някой човек
да
поговори с него, той внимателно го запитва: „Моля ви се, можете ли
да
ми дадете пет минути от вашето време,
да
поговоря малко с вас?
“ И като получи разрешение
да
поговори, той влиза вътре, казва какво му е нужно, и точно след пет минути
си
излиза.
Човек трябва
да
цени както своето време, така и времето на другите хора.
Даже и при брата
си
да
отиде, той ще иска позволение
да
говори с него пет минути; ако не е свършил работата
си
, ще иска още пет минути позволение; ако му трябват още пет минути, пак ще поиска, докато свърши работата
си
, но никога няма
да
злоупотреби с времето на своите близки.
Второто качество на учтивия човек е
да
изслушва другите хора така, както изслушва
себе
си
.
Дойде ли някой при такъв човек
да
сподели с него своята идея, той веднага ще влезе в неговото положение, и от това гледище го изслушва.
Ако говорителят е учтив, и той ще влезе в положението на този, който го изслушва, и няма
да
злоупотреби с неговото време.
Човекът, който е лишен от учтивост, като ви срещне един път, ще гледа напълно
да
ви използва.
Той е глупав човек, не взема предвид, че ще стане нужда
да
ви срещне и втори, и трети път.
Учтивият, разумният човек обаче, като ви срещне един път, той знае, че ще ви срещне и втори, и трети път, затова гледа
да
запазите добро мнение за него, както и той за вас.
Всеки човек трябва
да
има добро мнение за другите, защото в това именно се крият хубави образи, които пречистват ума на човека.
За възпитанието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля са необходими красиви, хармонични образи.
Който иска
да
се повдигне, трябва
да
предизвика в ума
си
един добър, умен и силен човек.
Такъв човек създава красиви, хармонични образи, а тези образи дават стимул за дейност, стимул към доброто и великото в света.
Третото качество на учтивия човек е, че той се абстрахира от
себе
си
.
За мярка на нещата той не взема
себе
си
, но ги разглежда обективно, защото силите, които се проявяват в човешкия характер, са вън от него – те са в самата Природа.
Силите, които са дадени на човека, представляват капитал, с който той още не борави напълно.
Например развил ли е човек в
себе
си
чувството на самообладание?
Може ли той при всички неуспехи в живота
да
запази присъствието на духа
си
, като че нищо не е станало?
Какво прави студентът, като се яви на някакъв изпит в университета и пропадне на този изпит?
– Много от сегашните студенти изгубват присъствието на духа
си
.
Обаче тия неуспехи са уроци, дадени от Живата Природа.
Ако вие вървите в съгласие със законите на Живата Природа, тя ще просвети ума ви и така ще усили паметта ви, че никой професор не ще може
да
ви скъса.
Не вървите ли в съгласие със законите на Живата Природа, паметта ви ще бъде слаба и много пъти ще ви излага – няма
да
ви бъде в помощ.
Учтивият човек живее в хармония с Природата и нему тя помага.
Красиво е, когато Природата се интересува от студента и ученика и му помага при всички изпити.
Той работил усилено цяла седмица върху проповедта, която щял
да
държи в църквата, но в деня, когато трябвало
да
държи тази проповед, потърсил в джобовете
си
бележките, обаче останал изненадан, когато не ги намерил – забравил ги вкъщи.
Качва се на амвона, мъчи се
да
си
припомни нещо върху проповедта – не може.
Иска
да
си
припомни заглавието на проповедта – не може.
Чуди се какво
да
прави.
Намислил по едно време
да
каже на слушателите
си
, че не е разположен, та ще отложи проповедта
си
за следната неделя.
С влизането на този човек изведнъж умът на проповедника се просветлява, цялата проповед се възстановява и той започва
да
говори, като че ли чете.
– Този човек се явява като допълнителна личност, изпратена от Невидимия свят
да
помогне на проповедника.
С явяването
си
този човек донася Светлината, която беше необходима за проповедника.
Следователно, ако искате
да
ви помогне даже и онзи човек, който е на противоположния полюс на живота, трябва
да
бъдете в хармония със законите на Разумната Природа.
Този човек, макар и отдалече, ще стане отражение на вашите идеи и ще ви помогне.
Прекъсне ли човек връзката
си
с Разумната Природа, съзнанието му потъмнява, той забравя всичко и остава сам в света.
Ето защо човек трябва
да
се стреми
да
бъде под влиянието на Разумната Природа,
да
усеща, че нейното присъствие е близо до него.
И тъй, за
да
се уверите във всичко, което ви се говори, трябва
да
правите малки, микроскопически опити.
Например, когато забравите някоя идея, която е минала през ума ви, направете опит
да
се свържете с Живата Природа и по този начин
да
възобновите тази идея в ума
си
.
През това време наблюдавайте часовника
си
– за колко време ще
си
спомните забравената идея.
Този опит може
да
ви отнеме една, две и повече минути, един, два или двадесет и четири часа – това нищо не значи.
Времето ще покаже какви препятствия съществуват между вас и Живата Природа.
Затова именно всеки човек трябва
да
се стреми
да
премахне ненужните противоречия, които се явяват в ума и сърцето му.
Има известни противоречия, които са в реда на нещата, а има такива, които човек сам
си
създава.
Често някой човек казва: „Аз не искам
да
зная за никого.“ Питам: коя е причината за това нещо?
Отговор: Навярно за този човек хората представляват в някои отношения пречки, от които той иска
да
се освободи.
Идеята, че човек трябва
да
се освободи от пречките, е права, но има нещо неправилно в тази мисъл.
Представете
си
, че вие сте седнали
да
се занимавате, учите нещо, но в двора
си
имате кочина, дето отглеждате прасе, което един ден ще продадете, за
да
можете от парите му
да
се поддържате.
Обаче това прасе постоянно квичи в кочината и ви пречи
да
се занимавате.
Какво трябва
да
направите?
– Два начина има, по които вие ще можете
да
се освободите от тази пречка.
Първият начин е
да
се концентрирате силно,
да
забравите околната обстановка и
да
си
учите.
Вторият начин е
да
пуснете прасето на свобода –
да
се разхожда из двора,
да
не квичи.
Кой от двата начина е по-добър:
да
пуснете прасето на свобода или вие
да
се концентрирате, а прасето
да
остане в кочината и
да
квичи?
Ако го държите в кочината, вие ще бъдете по-спокойни, няма опасност
да
се загуби; ако го пуснете на свобода, ще ви безпокои мисълта, че то може
да
се загуби.
Питам: оправдателно ли е положението студент
да
държи прасе в кочината
си
?
Да
се върнем към въпроса за учтивостта.
В какво трябва
да
се превърне учтивостта?
Ами искреността в какво трябва
да
се превърне?
Не, много стъпала трябва
да
се преминат, докато се стигне до Любовта.
През колко стъпала трябва
да
се премине, за
да
се дойде от учтивостта до Любовта?
Как се създава Любовта?
Тя се крие някъде в далечното минало.
Днес, като го срещате, вие изпитвате голяма благодарност към него за всичко това, което той е направил за вас.
Не можете
да
обичате човека, който не ви се радва.
Човекът, който ви се радва, той има не само добро мнение за вас, но той носи и най-хубавите, най-красивите образи за вас в душата
си
.
И тогава вие трябва
да
правите големи усилия, за
да
преодолеете всички тия отрицателни сили, които той отправя към вас.
Казвам: учениците на Окултната школа трябва
да
бъдат идеалисти, души с висок идеал, за
да
могат
да
създадат отлични, красиви образи и отношения помежду
си
.
Всеки човек трябва
да
има нещо красиво в
себе
си
, за което хората
да
го обичат.
Още повече: всеки човек трябва
да
има нещо красиво в своята душа, за което и Бог
да
го обича.
За какво може Бог
да
обича човека?
За какво може професорът
да
обича своя студент?
На същото основание, когато някой човек се стреми с всичката
си
душа
да
бъде носител на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и Бог е крайно внимателен към него.
Аз не говоря за такава любов, каквато много от съвременните хора разбират, но говоря за Любовта като сила, като принцип, от който произтича Животът.
Някои казват: „Нали професорът, учителят трябва
да
се занимава и със слабите студенти и ученици?
“ – Със слабите, с неспособните студенти и ученици трябва
да
се занимават добродетелните хора, а не и умните.
Умният, ученият професор няма време
да
се занимава с неспособните ученици.
Често някои студенти и ученици имат известни дефекти в умствено отношение, затова, колкото и
да
учат, те учени хора няма
да
станат – ще станат обикновени хора.
Такъв човек не може
да
бъде студент на някой гениален професор.
Преди години при мене дойде един учител от Разград и ми каза: „Аз имам силно желание
да
следвам по музика.
Ще
си
купя една цигулка и ще започна
да
се уча.“ Казвам му: „Ти не можеш
да
станеш музикант.
Природата не те е надарила с такива дарби.“ – „Ами какво може
да
излезе от мене?
– „Ти можеш
да
бъдеш добър земеделец.“ И наистина той се предаде на тази работа и успяваше добре.
Изобщо Природата иска
да
постави човека в правия път – всеки
да
се заеме с такава работа, за каквато е надарен.
Музиката не е призвание за всички.
Колко души от тия, които се предават на музиката, са излезли добри композитори или творци музиканти?
Ако е въпрос
да
се създаде една проста, обикновена композиция, това мнозина могат
да
направят, но що се отнася до нещо велико – малцина са такива музиканти.
Значи Природата е задържала великите длъжности за малцина хора.
За всеки век тя има всичко десет високи длъжности за великите хора.
Трябва
да
се явят двама гениални хора, за
да
се роди един светия в света, а за
да
се създадат условия за един велик Учител, трябва
да
се родят десет светии.
Ето защо всички трябва
да
работите усърдно в сегашния
си
живот, за
да
си
създадете благоприятни условия за бъдещето.
Да
допуснем, че вие излизате вън от стаята
си
, за
да
наблюдавате звездите по небето.
След като наблюдавате по този начин небето месец-два, астроном ще станете ли?
– Няма
да
станете астроном, но все пак ще придобиете нещо ново.
Значи дълго време трябва
да
се наблюдава и изучава небето, за
да
се разбере какво носи то за човека.
Някои казват: „От толкова години изучаваме новите идеи и още не сме ги изучили напълно.“ Казвам: много години, много векове още има
да
ги изучавате, докато ги изучите и разберете напълно.
От толкова години насам съвременните учени изучават небето, но още не знаят дали има живот на Слънцето, на Марс, на Венера и на другите планети.
Песимизмът има две отрицателни качества по същество.
Какво каза Диоген9 на Александър Велики, който го запита: „Какво искаш
да
направя за тебе?
Гордите хора са песимисти.
“ Диоген му отговори: „Не ми засенчвай светлината, която не можеш
да
ми дадеш.“ Същото е и с вас.
Песимистът е наблюдателен човек.
Той, като гледа на мрачната, отрицателната страна на живота, неговият ум е буден именно в това отношение.
Ако у някой човек се яви силно желание
да
стане знаменит актьор, трябва ли той
да
се занимава с тази идея?
Слабата страна на песимиста седи в това, че той се поддава на чужда воля – това нещо тормози неговата психика.
Будност на ума към отрицателното и несамостоятелна воля са двете качества на песимиста.
Оставете Слънцето свободно
да
ви огрява.
Или трябва ли
да
ви занимава идеята
да
станете голям пехливанин, та на когото се натъкнете,
да
го победите?
Коя е чуждата воля, която оказва давление върху него и го тормози?
С великите идеи трябва
да
се занимавате само през свободното
си
време.
– Природата. Защо?
– Понеже той постоянно критикува Природата.
Обаче, за
да
изкара прехраната
си
, той се настанил в една евангелска църква на служба, заел се
да
управлява ръчката на органа, за
да
може
да
свири.
Един ден, като движел така ръчката на органа, замислил се за своите велики планове в Америка и забравил
да
движи ръчката на органа, вследствие на което той спрял
да
свири.
Той иска
да
бъде абсолютно свободен и
да
Ă се налага,
да
Ă стане господар.
Природата обаче му показва, че той не е и не може
да
бъде свободен човек.
“ Сега Природата е турила в ръката на всеки човек по една такава ръчка и докато свири органът, никой няма право
да
мисли за нищо друго, освен за работата
си
.
– Като го мачка, обвързва и с това го прави така зависим, както и тя е зависима.
Природата е много интелигентна, тя дава възможност на всички хора, а специално и на песимистите,
да
мислят.
Престане ли свиренето, всеки може
да
мисли, каквото иска.
Който се опита
да
влезе в борба, в стълкновение с Природата,
да
иска
да
стане абсолютно свободен, абсолютно независим човек, той непременно ще стане песимист.
Значи, докато създавате характера
си
, вие трябва
да
мислите само за тази ръчка; съградите ли характера
си
, ще се освободите от движението на тази ръчка и вече свободно може
да
мислите, за каквото искате.
Да
иска човек Абсолютна свобода, Абсолютна независимост, подразбира той
да
бъде абсолютно мъдър и силен.
За какво може
да
мисли ученикът, който свири пред своя учител?
Свобода без Абсолютна Мъдрост и сила е невъзможно нещо.
– Само за упражненията
си
, които от ден на ден стават все по-сложни и по-сложни.
Такава свобода е немислима.
Щом свърши необходимите упражнения, той може вече
да
си
позволи
да
свири, каквото иска.
Първата буква на думата песимизъм, буквата П, е съставена от три прави линии.
Той може
да
си
позволи всякакви волности.
Великите работи в света са волности, с които могат
да
се занимават само гениалните умове.
Двете успоредни линии показват, че песимистът има буден ум и стремеж.
И тъй, през тази година всички трябва
да
придобиете качеството на взаимно уважение и почитание един към друг.
Тези препятствия са чуждата воля, пред която неговата воля, неговата деятелност спират.
Тогава той започва
да
мисли какво
да
прави, как
да
излезе от това положение.
Който уважава хората, уважава и
себе
си
.
Вследствие на това у него става раздвояване на съзнанието, образува се буквата Е – втората буква на думата песимизъм.
И който уважава
себе
си
, уважава и хората.
Това правило трябва
да
поставите като основа в живота
си
.
Законът на размножението показва, че някой човек се е намерил в затруднение и се стреми
да
излезе от това положение.
Например някой човек има всичко три-четири килограма ечемик, а отглежда много пиленца и кокошки.
– Ще се намери в голямо затруднение, ще търси начин как
да
премахне това препятствие,
да
увеличи количеството на храната.
Той трябва
да
има достатъчно храна, за
да
поддържа своите желания.
Буквата С – третата буква на думата песимизъм, означава закон на промените.
Може ли обаче
да
се излекува един човек, който постоянно се върти?
Четвъртата буква И от думата песимизъм е съставена от две успоредни линии, съединени с трета.
Тази буква показва посоката, по която се движи песимистът.
При такава посока той правилно може
да
разреши своята задача.
Песимистът е човек, който в сравнение с оптимиста се намира в по-висок стадий на развитие.
Песимистът представлява растение, докато оптимистът представлява минерал.
Песимистът има завързали плодове, но още неузрели, и затова се бои
да
не би ветровете
да
ги обрулят.
Сега ще разгледаме значението на думата оптимизъм – optimismus.
Буквата П представлява бременен човек, затворен в
себе
си
, готов за работа, готов за живота.
Оптимистът се намира при по-благоприятни условия, отколкото песимистът.
Носът на песимиста е тънък и завит надолу.
Малко хора биват истински песимисти.
Тия, които минават за песимисти, само играят такава роля на сцената: те са песимисти при известни настроения.
Обаче ако човек дълго време играе тази роля, той може
да
придобие чертите на песимиста.
У песимиста преобладава венозната кръв, а у оптимиста – артериалната кръв.
Следователно, ако у песимиста се измени съставът на кръвта, изменя се и състоянието му.
Песимистът е много страхлив човек – той се плаши от бъдещето, от всеки поглед на хората.
Ще ви задам следния въпрос: кое е характерното качество на разумния, на съзнателния живот?
– В съзнателния живот има един важен закон, който гласи: за всяка енергия, затворена в каква и
да
е форма, има определено време за развитие.
На това основание всеки човек трябва
да
използва енергиите, които са вложени в неговия организъм, в съответното за тях време.
А всяка дисхармония нарушава единството както в отделния човек, така и между всички хора изобщо.
Единството се нарушава тогава, когато съществата, на които Природата е дала неограничена Свобода, не развиват силите, които имат в
себе
си
.
Тия същества, като не работят, те стават положителни, а когато стават положителни, ражда се дисхармония.
Например всички хора искат
да
бъдат свободни:
да
бъдат свободни подразбира
да
бъдат активни,
да
бъдат активни подразбира
да
знаят посоката на своето движение.
И наистина, човек трябва
да
бъде активен, но във възходяща и положителна насока.
Представете
си
, че правата линия представлява почвата, на която изниква животът с всички свои желания.
То може
да
се определи като мисъл, като стремеж, като желание или като волеви акт.
В такъв случай всяко желание, всяка мисъл, които искате
да
постигнете, непременно трябва
да
ги посадите в почвата, за
да
изникнат.
Тъй посадени желанията и мислите на човека, те могат
да
растат и
да
се развиват,
да
пускат корени и клони, листа и цветове, докато най-после дадат и своите плодове.
Истинските желания и мисли трябва
да
бъдат във връзка с правилното развитие на човешкото тяло.
Например, ако човек не знае как
да
движи ръцете
си
, ще има съвсем други резултати от тия, които би имал, ако знаеше
да
движи ръцете
си
правилно.
3.
Несъвместими отношения
,
ООК
, София, 22.7.1925г.,
Когато в третата категория числото 10 се увеличи на 10.5, тогава имаме човек с чрезмерно развити морални чувства, който спада към слънчевите типове – той има широка душа, по характер е оптимист.
И тъй, за
да
се прояви един закон в света, за
да
можем
да
си
въздействаме чрез него във физическия свят, трябва
да
бъдем в състояние
да
увеличим с каквато и
да
е малка величина някои от мозъчните нишки.
Съществува и друг един икономически закон в Природата, който определя работата на всяко органическо същество на Земята.
Всеки човек, откак се е родил, откак е дошъл на този свят, докато замине, има определена част от материята, която той трябва
да
развие,
да
обработи.
За всеки човек е точно определено количеството от материята, която той трябва
да
обработи и рафинира.
Ако той обработи и рафинира всичката материя, която му е дадена, смятат, че е живял отлично, че е водил един разумен, добър живот.
“ Трябва
да
знаете, че в Божиите обещания няма отмяна.
Бог дава, но и аз трябва
да
свърша някаква работа – нищо повече.
Бог дава условно.
Значи всеки човек, който е дошъл веднъж на Земята, не е дошъл като на курорт, а
да
свърши някаква работа.
Ако искате
да
знаете де са курортите, аз ще ви кажа.
Курортите са извън Слънчевата система.
В Слънчевата система курорти няма.
При това всички вие искате
да
бъдете на курорт.
Ако ви дам
да
изпредете сто килограма в®лна, като се условим
да
ви плащам по сто лева на килограм, трябва
да
ви платя всичко десет хиляди лева.
Обаче вие изпридате само петдесет килограма от тази вълна, т.е.
половината, и искате
да
ви дам всичките пари.
Имате ли право
да
искате всичките пари?
Казвам ви: изпредете и останалата в®лна и ще получите всичките пари.
Същото нещо върши и Природата.
Помнете, в Природата съществува следният закон: тя дава всекиму точно толкова, колкото той е изработил.
Тя никого не кредитира, никому не дава, ако той не е вложил нещо в нейната банка.
Някои може
да
мислят, че Природата дава винаги.
Да
, Природата винаги дава, но ако вие сте вложили своя капитал в нейната банка.
И тогава тя ще ви даде точно толкова, колкото ви трябва.
Всякога ще остави поне един лев в банката
си
в запас.
Тя никога не дава извън кредита, който имаш – все ще остави една малка част от капитала ти в своята банка.
По-добре е банката на Природата
да
има
да
ти дава, отколкото ти
да
имаш
да
ѝ даваш. Защо?
– Понеже тя е честна, всякога ще дава, а когато хората имат
да
дават, те излизат нечестни в изплащането.
Направете опит с когото и
да
е и ще видите колко е честен човек.
Повикайте един бояджия
да
ви боядиса къщата и му платете предварително,
да
видите след колко време ще дойде
да
ви боядиса къщата.
Повикайте шивача
да
ви ушие дрехи, платете му предварително и вижте след колко време ще ви ги ушие.
Повикайте някой работник
да
копае на нивата ви, платете му предварително и вижте след колко време ще ви изоре нивата.
Аз имам предвид следното правило: не смятам добър работник този, който иска заплата, преди
да
свърши работата
си
.
Всеки работник, който иска заплатата, след като свърши работата
си
, е отличен човек.
Всеки човек, който иска кредит, преди
да
е свършил работата
си
, няма
да
му върви в живота.
Всички ние искаме само благодат от Господа.
Всеки, който иска благодат от Господа, той не разбира основния Божествен закон.
На всеки човек е дадено толкова, колкото му е необходимо в живота.
Следователно, ако ти изхарчиш повече, отколкото ти е дадено, трябва
да
понесеш недоимъка
си
и
да
направиш малко икономия.
Някой път скърбиш, понеже
си
похарчил повече.
Някой път се радваш, защото
си
икономисал нещо или
си
изхарчил толкова, колкото трябва.
Първото правило: за всинца ви е необходимо взаимно уважение и почитане.
Такива хора лесно изнасят най-свещените
си
неща на пазар.
Някои от тях имат слабост
да
изнасят неверни факти.
Помнете едно нещо: всеки ученик или който и
да
е човек, който се е опитвал
да
изнася неверни факти, не го е постигнало някакво добро.
Ние сме се събрали в Школата не
да
си
играем, нито
да
се занимаваме с празни работи, но
да
учим.
Онези, които се занимават с разни доносничества, сами съграждат своето нещастие – както върху
себе
си
, така и върху дома
си
.
Вие, като ученици, не трябва
да
се занимавате с погрешките на другите хора.
Всяка екскурзия предвижда влизане в контакт със силите на Живата Природа и облагородяване на човека.
Отидеш ли на екскурзия, трябва
да
се върнеш освежен, обновен, с едно ново чувство в сърцето и с една светла мисъл в ума.
Там трябва
да
забравиш всички дребнавости на обикновения живот.
Аз ви казвам: има един закон във всички окултни школи, според който никой няма право
да
се взира в постъпките на другите хора и
да
ги критикува.
Престъпва ли този закон, той ще носи последствията му.
Който наруши този закон, трябва
да
има доблестта
да
признае вината
си
.
Не я ли признае, той изпада в други грешки: започва
да
лъже, иска
да
се скрие.
Но трябва
да
знаете, че никой не може
да
се скрие от законите на разумната Природа.
Тя представлява лицето на Бога, от което никой не може
да
избегне.
Когато ви изтъквам този закон, имам предвид следното положение: не критикувайте хората, защото никой не знае какви са вътрешните причини, които подбуждат хората към известни действия.
Щом ви се изнася тази Истина, Провидението иска
да
ви запази, като ви обръща внимание
да
не се занимавате с чуждите грешки, защото те са опасни взривни вещества.
Ученикът трябва
да
бъде искрен към
себе
си
.
Наблюдавал съм държанието на религиозните хора в техните събрания.
Докато генералът е при тях, те седят тихо, мирно; щом генералът
си
излезе, настава шум, безредие.
Ако учениците се държат морално, добре само пред учителя
си
, те трябва
да
знаят, че не могат
да
го излъжат.
Казвам и на вас: аз няма
да
ви съдя, други ще ви съдят.
Когато ви съдят, аз даже няма
да
се явя там.
Няма
да
се мине много време, и те ще ви съдят тук, на Земята.
Някои от вас скоро ще бъдат съдени.
Питам: какви трябва
да
бъдат отношенията на учениците?
Вие, като ученици на Окултната школа, трябва
да
имате Любов.
Когато някой от вас направи една погрешка, защо не отидете при него
да
го посъветвате братски?
Защо не му кажете нещо право в очите, без
да
ви чуе друг някой, а говорите зад гърба му?
Като ученици вие трябва
да
бъдете доблестни в отношенията
си
.
Туй, което не можете
да
кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му.
При такива отношения мислите ли, че можете
да
имате Божията Любов?
Някой казва: „Няма нито един добър човек в света, всички са лоши.“ Този човек вижда всичко лошо. Защо?
Та казвам: когато трябва
да
изнесете дефектите на един човек, правете намаление в дефектите му, а увеличение в Божественото у него.
Най-първо, не сте вие, който трябва
да
съдите този човек.
Само кога можете
да
изнесете дефектите на някой човек?
Този човек, който има някакъв дефект, все едно че е дал някъде 500 лв.
Какво трябва
да
направите вие?
Най-после, вие трябва
да
бъдете носители на Любовта.
След сто години ще дойдат други хора.
Ако вие сега не можете
да
бъдете полезни, кога ще бъдете?
Кой от вас се е заел
да
проповядва Истината?
Вие се занимавате все с дребни работи, но те не могат
да
ви повдигнат.
Това се отнася само до онези, които не искат
да
бъдат ученици.
Онези от вас, които искат
да
бъдат ученици, които искат
да
изпълнят Волята Божия, трябва
да
бъдат носители на Божията Любов, и то сега – няма отлагане вече!
Ние трябва
да
осветим Волята Божия!
Вие трябва
да
разбирате закона: любовта към едного е любов към всички; и любовта към всички е любов към едного.
Щом не можеш
да
любиш един, ти не можеш
да
любиш никого.
Или ще любиш всички, тъй както Бог иска, или никого няма
да
любиш.
Често казвате: „Еди-кой
си
човек е най-много обичан.“ Вие мислите, че някой човек е обичан повече от другите, т.е.
Казвам: всеки предмет, който е по-близо до светлината, ще се освети повече, отколкото онзи, който е по-далече от светлината.
Ако вие сте по-далече от светлината, по-малко ще се осветявате.
Вие седите един зад друг и
си
хвърляте сянка.
Всички може
да
се наредите около Слънцето и никой никому
да
не пречи.
Не забравяйте, че всеки човек носи отговорност за делата
си
.
Не мислете, че можете
да
правите, каквото искате.
На Небето може
да
правите, каквото искате, но на Земята не можете.
Давид като цар правеше, каквото искаше; свещеникът Илия18 имаше синове, които не възпита, както трябва; Ананий и Сапфира19 принесоха жертва на Бога, но скриха нещо от нея.
И след всичко това вие знаете какво постигна тия хора.
Как мислите, трябва ли и вие, съвременните хора,
да
вървите по техния път.
Казвам: Любовта никога не отпада.
Вие сами туряте препятствия на Любовта в живота
си
.
Всички, които искат
да
бъдат ученици, ще се заемат
да
оправят живота
си
пред Бога.
Той вижда всичко и от Него ще се пазите.
Христос казва: „Ще ви кажа от кого
да
се боите.“ Съвременните хора се боят едни от други, но не и от Бога.
Казвам на всички ви: имайте свещен страх от Бога.
И така, аз ви препоръчвам чист живот, затова дайте място на всяко благородно чувство, от какъвто характер и
да
е, което служи за повдигане на ума ви, за облагородяване на сърцето ви и за усилване на волята ви.
Ето защо яжте, без
да
преяждате!
Любете, без
да
се пресилвате.
Сега всички хора – и млади, и стари, имат изопачени разбирания за живота.
Всички ще дойдат до една задънена улица, но трябва
да
направят последно усилие
да
излязат от тази задънена улица.
Можете ли
да
примирите тия числа?
– Това са числа, отношения, които съществуват в Природата.
Де можете
да
намерите тези числа?
Аз няма
да
ви отговоря.
Когато един възвишен дух или някое напреднало същество, или някой ангел иска
да
слезе на Земята, той трябва
да
си
създаде тяло, в което
да
живее, тъй както всеки обикновен човек се стреми
да
си
направи къща, в която
да
живее.
Питам: какво придобива този възвишен дух, като слиза от невидимия мир на Земята
да
живее един ограничен живот като обикновен човек?
Аз няма
да
ви отговаря и на този въпрос, но питам: защо, когато
си
строите къща, не се задоволявате с една малка колибка, но искате
да
си
направите голяма, хубава къща?
Светлината трябва
да
идва отгоре.
Добре е, когато човек повдига очите
си
нагоре.
Защо предпочитате богатия пред сиромаха?
Вие казвате: „Ние предпочитаме учения човек, защото може
да
ни бъде полезен в нещо.“ Какви са отношенията на Бога спрямо всички хора в света?
Ако предпочитанието, което вие отдавате на богатия, на учения, на добрия човек, представлява истинските отношения, тогава и отношенията на Бога към нас трябва
да
бъдат същите.
Казано е: „Бог не гледа на лице, но на сърце.“ Значи отношенията на хората едни към други не представляват една абсолютна норма, с която могат
да
се определят и отношенията на Бога към всички същества.
Аз няма
да
ви кажа де се намират тези числа.
Ако пък кажем, че 2 = 7 – 8, това показва голямо засилване на човешката воля.
Ако в първата категория числото 9 се увеличава, това показва усилване на егоистичните чувства у човека.
Числото 9 може
да
се увеличи на 10.5, на 11 и т.н.
Такъв човек иска
да
бъде цар, господар в света, неговата дума
да
се слуша навсякъде.
Ако числото 10.5 от втората категория се увеличава до 12, това показва усилена деятелност на физическия ум, на критическите способности у човека.
Такъв човек същевременно може
да
бъде крайно справедлив.
Сега задава се въпросът защо именно, когато се усилва умствената деятелност у човека, същевременно се усилва и мозъчната деятелност, при което нишките на мозъка се продължават?
Когато моралните чувства на човека се усилват, мозъчните нишки пак се продължават.
Значи Природата отбелязва усилването на известна умствена деятелност с продължаване на мозъчните нишки, а намалението на тази деятелност – със скъсяване на тези нишки.
Тия нишки са силови линии, чрез които Природата действа, т.е.
4.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
– Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо
да
направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш
да
направиш.
– Когато всичкото богатство влезе вътре в нас.
В турско време с 25 гроша можеше
да
купиш нещо, а днес с 25 гроша не можеш
да
си
направиш нито един обяд, даже и една закуска не можеш
да
си
направиш, нито пък можеш
да
си
купиш една паста от първокачествените.
Тогава казват: Ние трябва
да
разбираме Словото Божие, трябва
да
разбираме дълбокия смисъл на живота.
Ние не се нуждаем вече от мъртвото злато, от физическото злато.
Ако в кръвта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания.
–
Да
имаш този правилен ритъм в сърцето
си
, че като станеш сутрин
да
си
радостен и
да
не започваш с лошото в хората: Този е крадец, онзи е лъжец; този е вагабонт, онзи е вагабонт.
Вас ви трябва сега органическо и психическо злато в кръвта.
Всички хора са лоши, а само ти
си
добър.
Всички хора са лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святият човек, числото 5.
Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излязоха всички други, също
си
вагабонт.
Те вървят по правия, по късия път, затова френологически и физиологически техните лица са продълговати, ръцете им също – у тях изобщо преобладават правите линии.
За
да
бъде твоята репутация честна, трябва и другите
да
бъдат честни.
Всеки човек може
да
стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството
си
, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията
си
както трябва, той ще стане добър.
Значи, около който и
да
е мъж все ще се върти някоя жена.
Ако един учител изпълни задълженията
си
към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек.
Някой казва:
Да
ме пази Господ, жена не ми трябва!
Ако един свещеник изпълни задълженията
си
към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията
си
към църквата, той е лош човек.
Ти
си
мъж, т.е.
Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя?
Коя е същината, по която ние трябва
да
мислим?
Ако кривата линия не съществува, ти не можеш
да
се проявиш. Защо?
Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва
да
живеем.
Тя изисква
да
живеем според Божествения живот.
Питам: Могат ли
да
се разговарят двама души, които не се разбират?
Някой казва: Аз трябва първо
да
мисля и после
да
правя добро.
Някой говори, иска
да
ме убеди
да
повярвам в нещо в което не вярвам.
Казвам: Първо трябва
да
направиш доброто и после
да
мислиш.
Кое е по-добре:
Да
мислиш по-рано и после
да
направиш доброто, или
да
направиш доброто и после
да
мислиш?
Е, как мога
да
вярвам в това?
Аз мисля, че е по-добре
да
изхарча първо парите
си
за бедните хора и после
да
мисля, как ги изхарчих. Защо?
Как мога
да
вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала,
си
друго нещо от това, което представляваш в действителност?
Ако остане първо
да
мисля и после
да
ги харча за бедните, аз няма
да
направя това добро.
Някой казва: Ами как така
да
не ми вярваш?
Като ги раздам тогава ще седна
да
мисля кому дадох и ще
си
кажа: На този дадох, на онзи дадох.
И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем
да
ти ги върнем назад.
Вие казвате: Според новия морал по-добре е
да
направиш доброто, че после
да
мислиш.
– Духът дава светлина.
Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо
да
мислиш и след това
да
направиш доброто.
Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи,
да
си
почетем без светлина.
Аз казвам другояче: Без живот нито можеш
да
мислиш, нито добро можеш
да
правиш.
Той казва: Светлината на свещта е нищо, но
да
знаеш, какво нещо е светлината на Духа!
В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа.
Загасваме лампата, но не може
да
се чете. Защо?
Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина?
Трябва
да
знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25.
Какво ще правя
да
не мисля?
Искам
да
разсъждавате здраво!
Аз по-горе ли ще бъда от Бога?
Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам
да
се поразговоря,
да
пофилософствам малко с вас.
Ами като видя тези хубави светове,
да
не мисля ли?
Искам
да
бъдете тъй добри,
да
ме изслушате
да
ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“.
Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми,
да
не мисля ли?
Да
не ме разбирате криво,
да
мислите, че това е ирония.
Как, без моми можеш ли
да
мислиш?
Когато един ученик почне пред учителя
си
да
доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя
си
.
Отраженията в тези огледала могат
да
бъдат по-малки и по-големи.
Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи.
Някои хора в живота
си
се виждат по-големи, а други по-малки. Защо?
Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае
да
готви.
Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не
си
цапа ръцете с готвене.
Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо,
да
ти се чуе гласа!
Тя само пипне или с духане
си
служи.
Добре, ако ти
си
едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли
да
кажеш нещо много хубаво?
Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли
да
се прочуе?
Мнозина хора започват
да
декламират,
да
цитират неговите стихове.
Питам: Всички тия хора поети ли са?
Вие трябва
да
знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света.
Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти
си
скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб.
Когато
си
скърбен ти ще
си
кажеш: „Нека
да
поутихна малко в
себе
си
, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече.
Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“.
– Че трябва
да
бъда добър.
Само скърбите раждат радостите.
– Че трябва
да
бъда добър.
Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете.
Питам: Като казвате, че трябва
да
бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса?
Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава?
Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска
да
изрази чрез тях, а седнат някои коментатори,
да
коментират, какво искал
да
каже Шекспир в своите съчинения.
Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние
да
коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н.
Човек трябва
да
стане много учен и много прост, за
да
научи тези две противоположности в живота.
Господ не създаде хората
да
философстват в света, но ги създаде при днешните условия
да
се учат и
да
живеят разумно.
Той трябва
да
бъде много радостен и много скърбен, за
да
опита тези две форми на живота.
Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма
да
гледате на отраженията в тия огледала“.
Доброто се ражда всякога в скръбните хора.
Например, седнал някой млад човек
да
фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват.
Туй трябва
да
знаете!
После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне
си
, изпъшка
си
и се отдалечава.
Само скръбта ражда доброто.
Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади
си
главата от мината, отишъл там
да
копае въглища.
И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро.
Никой не може
да
ме застави
да
сляза долу в рудниците
да
копая!
– За
да
роди доброто.
Не, ти можеш
да
мечтаеш и
да
не мечтаеш, но трябва
да
знаеш, че изборът е по твоя свобода.
– Радостта ражда светата Божия мисъл.
Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва
да
ме познават.
– За
да
се роди Божията мисъл в тебе.
Огледалото казва, за
да
бъдеш реален в моя ум, винаги трябва
да
седиш пред моето лице, защото само тогава може
да
имам истинско понятие за тебе.
Ако аз философствам по този начин, мога
да
извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем
да
ви обезсърча.
– За
да
се роди в него доброто от Божествения свят.
Разбрахте ли сега, защо трябва
да
се радвате и скърбите?
Нека имаме една единица мярка, с която
да
мерим.
И тъй защо трябва
да
скърбя?
И най-после, ние започваме
да
спорим, дали животът е физически или духовен.
– За
да
се роди доброто в мене.
Животът не може
да
бъде нито физически, нито духовен.
Защо трябва
да
се радвам?
Той може
да
има физическа форма, може
да
има и духовна форма, но животът сам по
себе
си
няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са.
– За
да
се роди Божията мисъл в мене.
Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат
да
се наредят на върха на иглата, и пак
да
не се виждат.
Защо трябва
да
се радва този брат или тази сестра?
Представете
си
, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота.
– За
да
се роди мисълта в тях.
Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви!
Защо трябва
да
скърби този брат или тази сестра?
– За
да
се роди Божието добро в тях.
Затова, във всеки живот има само един момент, в който може
да
се схване реалността.
Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш
да
схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината.
– За
да
схванете онзи реален лъч на живота и
да
минете от едно състояние в друго.
Това са максими, норми, с които самите ангели
си
служат.
Това са максими, с които Бог
си
служи.
Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва
да
има велико смирение.
– За
да
се роди моето добро в твоята душа и ти
да
ме почувствуваш, и аз
да
те почувствувам.
Вие не искате
да
изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука.
– За
да
се роди моята мисъл в тебе,
да
светне, че
да
се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.
Не даваш пет пари за
себе
си
, а не за човешката наука.
Тогава вие, жени, скърбете, за
да
се роди Божието добро в вас!
Вие, мъже, радвайте се, за
да
се роди Божията мисъл във вас!
Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата!
И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.
Ако не съм аз, той няма
да
е никакъв майстор.
Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на
себе
си
, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия
си
живот и по този начин ще ти я платя.
И затова казва Христос: „Тия, които се сподобят с този живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в доброто и в мисълта, и скърбят и се радват, и доброто раждат и мисълта раждат“.
Следователно, у нас трябва
да
има онова крайно смирение
да
се учим.
В българите, между всички ученици има един навик
да
употребяват в езика
си
чужди думи, повече от латински и гръцки.
Всички идеи трябва
да
съдържат в
себе
си
живот, трябва
да
имат смисъл.
Идея, която не носи живот в
себе
си
, не е идея.
Някой казва:
Да
, но аз съм направил хиляди добрини.
Хиляди добрини
си
направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба.
Истинското добро никога не умира, то носи живот в
себе
си
.
Не
си
правете илюзии!
Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност
да
направя истинска жертва.
Тогава в мене няма
да
има никакви противоречия, и аз ще съм готов
да
направя всякакво добро.
И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога
да
филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях.
Някой ми казва: Ти
си
вагабонт, ти
си
простак, невежа, ти
си
тъпак, ти трябва
да
се преобразиш,
да
се трансформираш,
да
се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н.
Аз казвам: Братко, всичко това са философски изречения.
И Христос казва: „Аз им давам Живот“.
Той дава живот на онези, които искат
да
намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни.
Истината именно е истинската форма, която носи живота.
Защо търсим живота?
Само истинската форма на живота може
да
ни даде разумност, свобода и простор.
Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в
себе
си
.
Някоя форма може
да
е малка, но в същност сложна.
И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния.
Те виждат неща, които ние не виждаме.
И всички други блага се познават само чрез живота.
Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея.
За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда.
Думите съществено, реално са синоними.
Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена.
Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.
А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот.
Първото важно нещо в живота ви е,
да
искаш
да
знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот.
Някой път ние казваме, че еди-кой
си
човек се е изменил.
Ти трябва
да
знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото
си
го представляваш.
В тази реалност, в която живеете, ако речете
да
направите един несполучлив опит, вие може
да
се осакатите.
Има изменения в света, които стават механически, без
да
взема участие съзнанието в тях.
Един камък може
да
измени местото
си
несъзнателно.
Ако вземете едно огледало
да
се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота
си
.
Една дъждовна капка може
да
капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде
да
помага, винаги идва съзнателно.
В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума
си
.
Едно човешко чувство, изпратено някъде
да
помага, също идва съзнателно.
Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва
да
мислите, нито
да
говорите лошо за някой човек, какво подразбирам?
От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота.
Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно.
Като знаете това, вие не трябва
да
говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен.
Макар, че тия лоши думи
да
се отнасят до неговото отражение, все-таки можете
да
му напакостите нещо.
За
да
може човек
да
разбира тази същина, трябва
да
разбира самия живот, който е вложен в него.
Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо.
То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
Следователно, никоя външна сила не е в състояние
да
видоизмени живота и
да
внесе някаква дисхармония в него.
И тъй, животът трябва
да
се разбира!
Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта
си
, понеже мисълта ми е малко интензивна, естествено е, при това, че всяка интензивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнъж
да
се схване, не може
да
има практическо приложение.
Вие не можете
да
разберете Любовта, докато не разберете живота.
Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват.
Не, след като напише нещо, колкото и
да
е глупаво, трябва
да
го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не.
Нямаш право
да
изтриваш нещо, до като не напишеш друго.
Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
Нямаш право
да
ядеш в някоя гостилница, докато не
си
платиш.
Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“.
Дали имаш пари
да
си
платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума
си
мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре.
Вие казвате: А, той е гостилничар, може и
да
не му се плати.
Не, аз трябва
да
си
платя на всяка цена.
Нима жабата не дава живот на своите жабчета?
Представете
си
, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам
да
се отбия в някоя гостилница
да
си
хапна.
Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца?
Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари
да
платя.
Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца?
Искам
да
отида дома
си
да
взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома
си
да
взема, но за
да
ти покажа, че съм честна, ще те целуна.
Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета?
Те дават живот, но има степени в живота.
Вие
си
казвате, като философи: А, млада мома!
Истината е, че човек трябва
да
познава живота.
Да
, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми.
Заповядайте и втори път“.
Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода?
Мога
да
ви представя и обратния случай.
Там има вода, но пълна с тиня.
Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път
да
не идваш в гостилницата ми.
Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот.
Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва
да
са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва
да
изхвърляме навън.
Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва
да
се изхвърлят навън и втори път
да
не се приемат.
И тогава учените хора казват, че животът почнал
да
се разлага.
Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло.
Затова всеки човек, който иска
да
изрази живота, трябва
да
има този ритъм на движение в
себе
си
.
Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза.
Когато човек дойде
да
борави с ритъма на живота, той не трябва
да
си
представлява, дали е млад, или стар.
Той не трябва
да
мисли, кога е роден и кога ще умре.
Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната
си
красота при Божествения живот.
Такива идеи не трябва
да
влизат в ума му.
Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може
да
има ритъм.
– За
да
може нашия живот
да
намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот.
Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може
да
има ритъм.
Ти ще престанеш
да
мислиш, че
си
млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.
Без доброто животът не може
да
се прояви.
Животът не може
да
се прояви без доброто и без мисълта.
Всяко движение, всяко разместване,
си
има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово.
Без тия две форми той не може
да
стане елемент на съзнанието ни.
Както онзи цигулар, който
си
движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот.
Аз не гледам как Бог разбира работите.
Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва
да
ги разбера.
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за
да
мога
да
разбера Божествения живот и
да
придобия радостта.
Науката може
да
бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и
си
направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше!
Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за
да
разбера другата половина на същия живот, за
да
придобия великото благо, което търся.
Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може
да
бъде тяхна.
Трябва
да
бъдем добри, за
да
може
да
се изрази Божествения живот в нас.
Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома
си
и казваш: Този вол е мой. Твой?
Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват.
Как, може ли
да
се купува живота на вола?
– Ти
си
играеш с една посредствена величина.
Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за
да
внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват.
По същия начин ти
си
играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена.
Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може
да
се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.
Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва
да
мине през нашия живот като светлина.
В Божествената наука казват: 2-те
си
е 2.
Затова всички трябва
да
бъдем добри.
Двете никога не може
да
бъде равно на 4.
Ние сме като някой богат човек, който затворил парите
си
, пази ги за стари години.
В Божествената наука 5-те
си
е всякога 5, не може
да
бъде равно на 25.
Парите трябва
да
се турят на работа, за
да
се създаде благо на всички хора.
В Божествената наука 6-те
си
е всякога 6, не може
да
бъде равно на 36.
Сега мнозина от вас могат
да
ми кажат: Как така 6 по 6
да
не е равно на 36?
–
Да
могат
да
обикалят света и
да
се използват разумно.
Може и
да
е равно на 36, но кога?
Те трябва
да
се търкалят, а не
да
седят затворени на едно место.
Аз мога
да
взема няколко огледала и
да
прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че
да
се получават 36 отражения.
Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво
да
направя с него:
Да
го затворя в кесията
си
или
да
го дам на някой
да
го използва за работа?
Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са?
Аз бих предпочел
да
дам този наполеон някому,
да
го оживи, отколкото
да
седи в касата ми мъртъв.
Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма
да
каже това нещо.
Следователно, хората трябва
да
станат живи каси.
Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва
да
има велико смирение.
(втори вариант)
– За
да
се роди моето добро въ твоята душа и ти
да
ме почувствувашъ, и азъ
да
те почувствувамъ.
(втори вариант)
Вие не искате
да
изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
(втори вариант)
и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука.
(втори вариант)
– За
да
се роди моята мисъль въ тебе,
да
светне, че
да
се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия.
(втори вариант)
Не давашъ петь пари за
себе
си
, а не за човѣшката наука.
(втори вариант)
Тогава вие, жени, скърбете, за
да
се роди Божието добро въ васъ!
(втори вариант)
Вие, мѫже, радвайте се, за
да
се роди Божията мисъль въ васъ!
(втори вариант)
Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата!
(втори вариант)
И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.
(втори вариант)
Ако не съмъ азъ, той нѣма
да
е никакъвъ майсторъ.
(втори вариант)
Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на
себе
си
, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия
си
животъ и по този начинъ ще ти я платя.
(втори вариант)
И затова казва Христосъ: „Тия, които се сподобятъ съ този животъ, съ това разбиране, и Духътъ ги обгърне, тѣ ще се нарекатъ Синове Божии, които живѣятъ и въ доброто и въ мисъльта, и скърбятъ и се радватъ, и доброто раждатъ и мисъльта раждатъ“.
(втори вариант)
Слѣдователно, у насъ трѣбва
да
има онова крайно смирение
да
се учимъ.
(втори вариант)
Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ
да
употрѣбяватъ въ езика
си
чужди думи, повече отъ латински и гръцки.
(втори вариант)
Всички идеи трѣбва
да
съдържатъ въ
себе
си
животъ, трѣбва
да
иматъ смисълъ.
(втори вариант)
Идея, която не носи животъ въ
себе
си
, не е идея.
(втори вариант)
Нѣкой казва:
да
, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини.
(втори вариант)
Хиляди добрини
си
направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба.
(втори вариант)
Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ
себе
си
.
(втори вариант)
Не
си
правете илюзии!
(втори вариант)
Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность
да
направя истинска жертва.
(втори вариант)
Тогава въ мене нѣма
да
има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ
да
направя всѣкакво добро.
(втори вариант)
И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога
да
филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ.
(втори вариант)
Нѣкой ми казва: ти
си
вагабонтъ, ти
си
простакъ, невѣжа, ти
си
тѫпакъ, ти трѣбва
да
се прѣобразишъ,
да
се трансформирашъ,
да
се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н.
(втори вариант)
Азъ казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
(втори вариант)
И Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ Животъ“.
(втори вариант)
Той дава животъ на онѣзи, които искатъ
да
намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни.
(втори вариант)
Истината именно е истинската форма, която носи живота.
(втори вариант)
Защо търсимъ живота?
(втори вариант)
Само истинската форма на живота може
да
ни даде разумность, свобода и просторъ.
(втори вариант)
Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ
себе
си
.
(втори вариант)
Нѣкоя форма може
да
е малка, но въ сѫщность сложна.
(втори вариант)
И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния.
(втори вариант)
Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме.
(втори вариант)
И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота.
(втори вариант)
Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея.
(втори вариант)
За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда.
(втори вариант)
Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними.
(втори вариант)
Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна.
(втори вариант)
Като не схващаме дълбокия смисълъ на живота, ние губимъ кредита отъ онѣзи истински разумни сѫщества, които носятъ истинския Божественъ животъ, и които ни даватъ знанията.
(втори вариант)
А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ.
(втори вариант)
Първото важно нѣщо въ живота ви е,
да
искашъ
да
знаешъ живота на другитѣ хора, защото е и твой животъ.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой
си
човѣкъ се е измѣнилъ.
(втори вариант)
Ти трѣбва
да
знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото
си
го прѣдставлявашъ.
(втори вариант)
Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете
да
направите единъ несполучливъ опитъ, вие може
да
се осакатите.
(втори вариант)
Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ
да
взима участие съзнанието въ тѣхъ.
(втори вариант)
Единъ камъкъ може
да
измѣни мѣстото
си
несъзнателно.
(втори вариант)
Ако вземете едно огледало
да
се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота
си
.
(втори вариант)
Една дъждовна капка може
да
капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ
да
помага, винаги идва съзнателно.
(втори вариант)
Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума
си
.
(втори вариант)
Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ
да
помага, сѫщо идва съзнателно.
(втори вариант)
Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва
да
мислите, нито
да
говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ?
(втори вариант)
Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота.
(втори вариант)
Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно.
(втори вариант)
Като знаете това, вие не трѣбва
да
говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ.
(втори вариант)
Макаръ, че тия лоши думи
да
се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете
да
му напакостите нѣщо.
(втори вариант)
За
да
може човѣкъ
да
разбира тази сѫщина, трѣбва
да
разбира самия животъ, който е вложенъ въ него.
(втори вариант)
Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо.
(втори вариант)
То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
(втори вариант)
Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние
да
видоизмѣни живота и
да
внесе нѣкаква дисхармония въ него.
(втори вариант)
И тъй, животътъ трѣбва
да
се разбира!
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за уяснение на мисъльта
си
, понеже мисъльта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всѣка интенсивна мисъль, понеже прѣдизвиква разширение въ съзнанието, не може изведнажъ
да
се схване, не може
да
има практическо приложение.
(втори вариант)
Вие не можете
да
разберете Любовьта, докато не разберете живота.
(втори вариант)
Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ.
(втори вариант)
Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и
да
е глупаво, трѣбва
да
го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не.
(втори вариант)
Нѣмашъ право
да
изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго.
(втори вариант)
Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
(втори вариант)
Нѣмашъ право
да
ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не
си
платишъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“.
(втори вариант)
Дали имашъ пари
да
си
платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума
си
мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ.
(втори вариант)
Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и
да
не му се плати.
(втори вариант)
Не, азъ трѣбва
да
си
платя на всѣка цѣна.
(втори вариант)
Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета?
(втори вариант)
Представете
си
, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ
да
се отбия въ нѣкоя гостилница
да
си
хапна.
(втори вариант)
Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца?
(втори вариант)
Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари
да
платя.
(втори вариант)
Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца?
(втори вариант)
Искамъ
да
отида дома
си
да
взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома
си
да
взема, но за
да
ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна.
(втори вариант)
Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета?
(втори вариант)
Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота.
(втори вариант)
Вие
си
казвате, като философи: а, млада мома!
(втори вариант)
Истината е, че човѣкъ трѣбва
да
познава живота.
(втори вариант)
Да
, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми.
(втори вариант)
Заповѣдайте и втори пѫть“.
(втори вариант)
Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода?
(втори вариант)
Мога
да
ви прѣдставя и обратния случай.
(втори вариант)
Тамъ има вода, но пълна съ тиня.
(втори вариант)
Отива въ сѫщата гостилница една млада мома, но дебела, съ дебели устни, криви очи и казва на гостилничара сѫщото, както и първата, но той я отблъсва, изпѫжда я навънъ и казва: втори пѫть
да
не идвашъ въ гостилницата ми.
(втори вариант)
Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ.
(втори вариант)
Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва
да
сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва
да
изхвърляме навънъ.
(втори вариант)
Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва
да
се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть
да
не се приематъ.
(втори вариант)
И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ
да
се разлага.
(втори вариант)
Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло.
(втори вариант)
Затова всѣки човѣкъ, който иска
да
изрази живота, трѣбва
да
има този ритмусъ на движение въ
себе
си
.
(втори вариант)
Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза.
(втори вариант)
Когато човѣкъ дойде
да
борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва
да
си
прѣдставлява, дали е младъ, или старъ.
(втори вариант)
Той не трѣбва
да
мисли, кога е роденъ и кога ще умре.
(втори вариант)
Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната
си
красота при Божествения животъ.
(втори вариант)
Такива идеи не трѣбва
да
влизатъ въ ума му.
(втори вариант)
Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може
да
има ритмусъ.
(втори вариант)
– За
да
може нашия животъ
да
намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ.
(втори вариант)
Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може
да
има ритмусъ.
(втори вариант)
Ти ще прѣстанешъ
да
мислишъ, че
си
младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ.
(втори вариант)
Безъ доброто животътъ не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Животътъ не може
да
се прояви безъ доброто и безъ мисъльта.
(втори вариант)
Всѣко движение, всѣко размѣствание,
си
има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово.
(втори вариант)
Безъ тия двѣ форми той не може
да
стане елементъ на съзнанието ни.
(втори вариант)
Както онзи цигуларь, който
си
движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ.
(втори вариант)
Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ.
(втори вариант)
Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва
да
ги разбера.
(втори вариант)
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за
да
мога
да
разбера Божествения животъ и
да
придобия радостьта.
(втори вариант)
Науката може
да
бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и
си
направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше!
(втори вариант)
Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за
да
разбера другата половина на сѫщия животъ, за
да
придобия великото благо, което търся.
(втори вариант)
Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може
да
бѫде тѣхна.
(втори вариант)
Трѣбва
да
бѫдемъ добри, за
да
може
да
се изрази Божествения животъ въ насъ.
(втори вариант)
Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома
си
и казвашъ: този волъ е мой. Твой?
(втори вариант)
Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ.
(втори вариант)
Какъ, може ли
да
се купува живота на вола?
(втори вариант)
– Ти
си
играешъ съ една посрѣдствена величина.
(втори вариант)
Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за
да
внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ.
(втори вариант)
По сѫщия начинъ ти
си
играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена.
(втори вариант)
Ако ние не внесемъ доброто като единъ основенъ елементъ, въ който Божествениятъ животъ може
да
се прояви, ние сме осѫдени на страдания, разрушения и смърть.
(втори вариант)
Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва
да
мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина.
(втори вариант)
Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ
си
е 2.
(втори вариант)
Затова всички трѣбва
да
бѫдемъ добри.
(втори вариант)
Двѣтѣ никога не може
да
бѫде равно на 4.
(втори вариант)
Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ
си
, пази ги за стари години.
(втори вариант)
Въ Божествената наука 5-тѣ
си
е всѣкога 5, не може
да
бѫде равно на 25.
(втори вариант)
Паритѣ трѣбва
да
се турятъ на работа, за
да
се създаде благо на всички хора.
(втори вариант)
Въ Божествената наука 6-тѣ
си
е всѣкога 6, не може
да
бѫде равно на 36.
(втори вариант)
Сега мнозина отъ васъ могатъ
да
ми кажатъ: какъ така 6 по 6
да
не е равно на 36?
(втори вариант)
–
Да
могатъ
да
обикалятъ свѣта и
да
се използватъ разумно.
(втори вариант)
Може и
да
е равно на 36, но кога?
(втори вариант)
Тѣ трѣбва
да
се търкалятъ, а не
да
седятъ затворени на едно мѣсто.
(втори вариант)
Азъ мога
да
взема нѣколко огледала и
да
прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че
да
се получаватъ 36 отражения.
(втори вариант)
Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво
да
направя съ него:
да
го затворя въ кесията
си
или
да
го дамъ на нѣкой
да
го използва за работа?
(втори вариант)
Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ?
(втори вариант)
Азъ бихъ прѣдпочелъ
да
дамъ този наполеонъ нѣкому,
да
го оживи, отколкото
да
седи въ касата ми мъртавъ.
(втори вариант)
Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма
да
каже това нѣщо.
(втори вариант)
Слѣдователно, хората трѣбва
да
станатъ живи каси.
(втори вариант)
– Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо
да
направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ
да
направишъ.
(втори вариант)
– Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ.
(втори вариант)
Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше
да
купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ
да
си
направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ
да
си
направишъ, нито пъкъ можешъ
да
си
купишъ една паста отъ първокачественитѣ.
(втори вариант)
Тогава казватъ: ние трѣбва
да
разбираме Словото Божие, трѣбва
да
разбираме дълбокия смисълъ на живота.
(втори вариант)
Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато.
(втори вариант)
Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания.
(втори вариант)
–
Да
имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето
си
, че като станешъ сутринь
да
си
радостенъ и
да
не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ.
(втори вариант)
Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта.
(втори вариант)
Всички хора сѫ лоши, а само ти
си
добъръ.
(втори вариант)
Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5.
(втори вариант)
Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо
си
вагабонтъ.
(втори вариант)
Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии.
(втори вариант)
За
да
бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ
да
бѫдатъ честни.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ може
да
стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
(втори вариант)
Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството
си
, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията
си
както трѣбва, той ще стане добъръ.
(втори вариант)
Значи, около който и
да
е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена.
(втори вариант)
Ако единъ учитель изпълни задълженията
си
къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва:
да
ме пази Господь, жена не ми трѣбва!
(втори вариант)
Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията
си
къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията
си
къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ти
си
мѫжъ, т.е.
(втори вариант)
Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя?
(втори вариант)
Коя е сѫщината, по която ние трѣбва
да
мислимъ?
(втори вариант)
НАГОРЕ