НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
223
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
223
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият стрък
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
Онзи, когото не са нахранили, има в
себе
си
всичко.
Той може
да
дава на другите.
Следователно този недъг трябва
да
се превърне в добродетел, за
да
не спъваш нито
себе
си
, нито другите.
Той казва: „Нека на всички
да
се даде, а каквото остане последно, то е мое.
Казвал съм, че човек може
да
има недъг.
Нека всички се нахранят.
На наш език преведено, то значи, че трябва
да
си
отстъпваме.
Дойде ли
да
служи на Бога, той трябва
да
бъде съвършен, без никакъв недъг.
– В какво
да
си
отстъпваме?
Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката
си
чистота и съвършенство; с чистота и святост в своите мисли, желания и действия.
Само при съвършенство на духа и чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент.
За онези, които обичаме, ние се молим
да
им прати Бог своето благо.
Питам: Как ще носите новото учение в света?
И за онези, които не обичаме, също се молим,
да
даде Господ
да
ги сполети това-онова – все им пращаме благословение.
Душите ви трябва
да
бъдат отворени.
Ако влезете в света с недъзите
си
; ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете?
Обаче има хора, които са по средата – тях забравяме.
Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам
да
ми платят, за
да
се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мене?
Аз искам
да
ви напомня за забравените – за тях
да
се молите.
Кажете коя домакиня, като работи вкъщи или отива на нивата, облича венчалната
си
рокля?
Молитвата ви трябва
да
бъде от всичкото ви сърце.
Разумната домакиня отива на работа със старите
си
дрехи.
Така трябва
да
се молите!
Новите
си
дрехи тя оставя за специални случаи.
Казвате: „Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо“.
Кажете: „Мога
да
служа на Бога през всички времена и при всички условия“.
При Бога ще отидем с най-хубавите, с най-чистите
си
дрехи – без никакво петно по тях.
Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота
си
.
– Не, той е добър, но само за
себе
си
.
В хубаво време всеки може
да
се качи на Мусала.
Той е по-добър, отколкото трябва, но за
себе
си
.
Важно е в лошо време
да
се качиш.
– Тогава
да
бъдем добри.
Ако ви питат: „Толкова ли е нужно
да
се качвате по това време на Мусала“, ще кажете: „Това е предметно учение“.
Аз искам
да
задържите тази екскурзия в ума
си
, като редките, паметни за вас.
Ако е
да
сте добри към
себе
си
, вие сте такива.
Важно е
да
бъдете добри към Господа и за Него.
Аз не искам такива паметници и надписи.
Човек може
да
бъде добър към
себе
си
; той може
да
бъде добър към ближния
си
, а най-идеалното е
да
бъде добър към Бога.
Човек е изучил изкуството
да
бъде добър към
себе
си
, също така
да
бъде добър към ближния
си
, а сега трябва
да
изучава изкуството
да
бъде добър към Господа.
“ Аз искам и вие
да
бъдете живи паметници.
Вижте майката, която отглежда детето
си
, не е ли добра за него?
Искам първо
да
станете.
Малката пчелица, която изминава километри разстояние
да
събира прашец и
да
приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях?
После –
да
оживеете, и най-после –
да
възкръснете.
Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия закон –
да
бъде добра към Бога.
Като ви заведа още един път на Мусала, ще оживеете.
Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне – нищо не дава за Бога.
Като се върнете в София и ви питат какво научихте на Мусала, кажете: „Научихме как
да
станем и оживеем“.
За
себе
си
всичко е наредила отлично: къщичката
си
също наредила, изчистила; самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва
да
бъде добра към Господа.
Както виждате, ние сме обиколени с мъгла.
За
себе
си
, за ближните
си
сме много добри, но дойде ли Господ
да
поиска от нас най-малкото нещо, ние му показваме жилото
си
.
Значи отсега ще изучавате закона
да
бъдете добри към Господа.
Когато Моисей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там.
Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука.
И сега Господ казва: „Външният свят не е готов още
да
види моето лице, нито
да
вижда какво става тук“.
– Косите ви ще настръхват от ужас и тази красива местност няма
да
ви побере.
Дълго време трябва
да
работи Божественото рало върху вас, за
да
възприемете Божествената светлина.
За света иде такова разтърсване, че покрив няма
да
остане на къщите им.
Тук може
да
видите двама гиганти, хора на миналото, как се убиват.
Когато всички покриви се махнат, когато капаците на прозорците се отворят, тогава ще дойде Господ и вие ще бъдете свободни.
Само ще се ужасите – нищо повече.
Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото.
– Де
да
търсим коня?
И сега слънцето трябва хиляди и милиони години
да
грее, много дъждове
да
валят, за
да
се измият греховете на хората и
да
научат закона за служене на Бога.
Те са служили на
себе
си
, служили са на ближните
си
, но не са работили за Бога.
Като го видя, аз го потупвам по гърба и му казвам: Радвам се, че
си
свободен от веригите и юздите.
Както
си
пасе, конят ме погледне, вдигне главата
си
нагоре и пак продължава
да
пасе.
– Тогава какво трябва
да
правим?
С вдигането на главата
си
конят иска
да
ми каже: „Ти научи ли науката на светиите и ангелите?
–
Да
, има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка.
– Според мене човек трябва
да
се учи
да
дъвче, а не
да
гълта храната
си
.
Дъвченето е символ на живота.
Науката на ангелите е за далечното бъдеще.
Като водиш един кон в гората, иди при него, спри се с почитание, поглади го по гърба, отправи погледа
си
към Бога и продължи пътя
си
.
Ами науката на Бога научил ли
си
?
Само така ще бъдете братя и сестри помежду
си
.
Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива и не остава следа от него.
От хиляда години ние сме вървели по лесния път и затова не успяваме.
Божието благословение
да
бъде над вас!
За
да
започне с малките величини, човек трябва
да
има ума на Бога.
Божията Любов
да
бъде с всички ни!
Само Бог може
да
работи с малките величини.
Да
ходите с тази Любов през цялата година!
Ние, хората, трябва
да
работим с големите величини.
Ще изясня мисълта
си
със следния пример.
Ако му дадете една малка ябълка, ще престане ли то
да
плаче?
– Няма
да
престане.
Това значи: Когато двама разумни хора се съберат на едно място, всичко могат
да
направят.
Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и
да
е сърдито, престава
да
плаче.
– „Искаме
да
имаме тази беседа.“ Това е направено вече.
– На кого
да
се даде тази беседа?
Достатъчно е
да
извикам числото едно по име, то ще излезе и ще ви държи отлична лекция.
На всички, които се занимават с Божията наука.
Така говорят всички числа.
малкият стрък, който ви дадох, не се губи.
И за нас, още преди тръгването ни от София, Господ казал на своите служители: „Ще приготвите пътя на тези малки деца, ще изчистите всичко наоколо и горе – на Мусала, ще ги приемете като добре дошли гости“.
Щом го потърсите от сърце, ще го намерите.
Да
бъдем смирени като децата.
Хората са добри, когато ядат и пият.
Тази беседа не можа
да
се държи на Мусала.
Казвате, че трябва
да
си
прощаваме.
Хубаво е човек
да
прощава.
Щом слязохме долу, даде се беседата.
Доброто у вас е в това, че имате смелостта
да
вървите и в лошо време.
Велико е човек
да
прощава.
Щом можахте
да
се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение
да
преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия.
За вас е важно още
да
обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат.
От гледището на Божия закон който дава, винаги придобива нещо.
Каквото решите, всичко става – важно е умът и сърцето ви
да
бъдат отворени.
Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма
да
постигнете.
Решихме
да
се качим на върха – качихме се.
Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш, както Бог обича: ще прощаваш и ще работиш само за Господа.
Колкото и лошо
да
беше времето, можахме
да
се качим.
Те казваха: „Който се качва горе, трябва
да
бъде чист като снега!
Ако в ума ти дойде мисълта, че
си
грешен, кажи: „Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная, че има Един в света, Който ме обича.
Трябва
да
се качим горе още един път –
да
видим слънцето.
Обикновено хората се борят за първенство, кой
да
вземе първото място.
Ако не Го обичаш, няма
да
Му служиш.
От това гледище всеки може
да
бъде пръв.
Като се качвахме на върха, някои се уплашиха
да
не изстинат и се върнаха назад.
Други пък искаха
да
слязат в Чамкория, страхуваха се
да
останат още малко с нас.
Питат ме: „
Да
се върнем ли назад, или
да
останем тук?
“ Понеже съм за свободата, казвам: Щом се страхувате
да
не изстинете, по-добре
си
идете.
Аз можех
да
им кажа: Останете всички тук, утре ще има беседа.
И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусала.
Понеже не им казах това, те
си
отидоха.
Работете съзнателно, за
да
разберете доброто, което е вложено във вас.
Аз постъпих според закона на свободата.
Ако изучавате великата Божествена наука, ще напредвате в развитието
си
; ще научите много работи, необходими за вас, и ще завършите така, както е определено за всеки едного още от началото на неговото битие.
Може
да
попитате: „Защо седим на този дъжд?
Ако Бог не проявява своята милост, то е, защото чака момента, когато всички могат
да
Го разберат.
Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска те
да
се пробудят и разберат защо е създаден светът.
Например вие не знаете защо е създадена тревата.
Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат.
Ето защо вие ще отворите сърцата
си
и ще направите пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, ще ги изправите.
Ще отворите книгата на своя живот и ще направите щателен преглед на добрите и лошите
си
постъпки.
Външността не носи доброто; то е нещо вътрешно.
Казвате: „Колко би било добре
да
сме всякога с вас!
Човек трябва
да
бъде добър по сърце.
Ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание, не можете
да
съзнаете някои ваши прегрешения и не можете
да
ги изправите, ние ще ги изправим.
“ – Не е било време
да
съм бил извън вас.
Ако човек не може
да
обича живота, който Бог е вложил в него; ако той не може
да
оцени своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как може той
да
учи другите?
Както виждате, времето започна
да
се оправя.
Ако за
себе
си
не можете
да
постигнете чистотата, как ще я предадете на другите?
Хората са чудни, когато искат
да
знаят много,
да
станат умни,
да
станат гениални,
да
учудят света.
Ако ученикът изправя грешките
си
, добре прави; ако Учителят ги изправя, пак добре.
Господ е дал на всички хора ум.
Ако ученикът не довижда и не може
да
си
изправи погрешката, Учителят ще му я изправи.
Все трябва някой
да
изправя грешките.
Защото едните са обработили ума
си
, а други не са го обработили.
Онзи, на когото Господ е дал ум и той не го е турил на работа, върви по широкия, хлъзгав път.
Например, вие се обиждате лесно.
Щом дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели.
Ние сме дошли на Земята
да
се учим.
Защо се обиждате?
За вас сега е важно
да
възприемете напълно всичко, каквото чухте.
Земята е свещена, това трябва
да
се разбере!
Като се върнете в София, какво ще занесете със
себе
си
?
Човечеството с порочния
си
живот я опетни.
Да
изправим грешките
си
.
Ще обичаме братята
си
, както Бог ни обича.
Като имате един Божи ден, всички стават като този ден.
А тази грешна земя, на която те вършат всички престъпления, всички грехове, постоянно вади из недрата
си
нещо ценно: жито, ябълки, круши, картофи и др.
Всичко, каквото мислите, е вече проектирано.
Всички благословения, които приема отгоре, тя ги дава на нас.
Всичко, каквото казвате, става.
Докато не се намокрят краката на хората, не може
да
се придобие Божественото.
Водата ще дойде в София, само че нивата трябва
да
бъде посята.
Желаеш
да
постигнеш нещо, но се явяват ред препятствия – това са все мокри крака.
Речеш
да
си
направиш къща, но пари нямаш – това е препятствие.
Като започнем
да
живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните.
– Не, човек не трябва
да
плюва.
Ще
си
направим такива къщи, каквито ни са нужни.
– Тя означава всичко лошо, което се е събрало във вашия ум и във вашето сърце.
Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви.
Това е свободата.
Когато изгуби вярата
си
, човек остарява.
Искам
да
запазите свободата
си
,
да
не туряте главата
си
в ярема и
да
казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия?
Когато изгуби смисъла на живота
си
, стремежа
си
към Бога, човек остарява.
Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво.
Вие сте радостни днес и трябва
да
се радвате.
Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, Аз ще излея всичкото
си
благословение върху тях.
Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва
да
бъдат.
– Радостта е такова едно извеждане навън.
С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко
да
е останал, не могат
да
Ми служат“.
Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат волята Божия, вие сте слаби, не можете
да
Му служите.
Кой не иска свобода?
Вие може
да
станете и демони, и крилати ангели, това са възможности за вас.
В края на краищата, всички ще слезем долу.
– „Колко е хубаво
да
останем тук!
За свобода се бият.
Красиво е
да
реализираме малките дарби, които Бог е вложил в нашите души!
Като се набият, един другиму
си
казват: „Позна ли ме сега?
Красиво е
да
вършим това, което Бог иска от нас.
“ Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ.
Като не знаете как
да
им помогнете, почвате
да
се карате и биете помежду
си
.
“ Не е важно как ми говори Господ, но трябва
да
знаете, че и в пряк, и в преносен, и в идеен смисъл тия са думите, които Господ ви казва.
Аз виждам, между вас се заражда благородна ревност.
Като отидете някъде, започвате
да
отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите.
Днес ще дам на всички по един спомен – една тревичка, един малък стрък.
Но когато излиза от непосятата нива, тя носи тежки страдания.
Колкото и
да
е малка, като я погледнете, кажете
си
: „Аз трябва
да
уча закона на растенето, закона на ангелите“.
Всяка тревица крие в
себе
си
формулата: „Великата наука на живота е служене на Бога“.
Ето, давам на всички от тази тревица.
– „
Да
дадем ли на други от нея?
“ – Ще им дадете, но ще вземете обещание
да
служат на Бога.
В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички.
Обаче трябва
да
разберете закона „служене на Бога“ като важен закон и
да
се спрете на него.
Нямате ли тази идея в
себе
си
, тревата сама по
себе
си
е без значение.
Така аз мога
да
ви събера цял кош трева.
И тъй, във великата Божествена наука от всички се иска служене на Бога.
Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот.
Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва
да
посеете нещо.
Ако той не иска
да
изпълни волята Божия, ще се намери друг, който
да
я изпълни.
Като откъснете един лист, той трябва
да
представя образ на идеята „Божието Слово“.
Тази тревица
да
ви бъде образ, символ на идеята „служене на Бога“.
В дадения случай ти, който
си
призван
да
бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата
си
,
да
мине Божията благост през тебе и
да
отиде у всички хора.
Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде като свещена книга без съдържание на Словото.
Бог иска Неговата благост
да
мине във всички души.
Не мисли, че ти
си
малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш
да
вършиш велики работи.
В бъдеще, като сядате на тревата, ще имате предвид идеята „служене на Бога“.
Наистина, велики работи не можеш
да
вършиш, но малки работи можеш.
“ Значи на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени.
Ти трябва
да
кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето
си
, ума
си
,
да
дойде Божието благо“.
Който се заеме с изучаването на великата Божествена наука, покривът и прозорците му трябва
да
са отворени, слънцето
да
го грее отвсякъде, а земята
да
му бъде основа.
Това е Божията воля, Бог иска Неговото благо
да
дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи.
И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тези слова, които казах на вас.
Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете
да
възприемате слънчевите лъчи?
Сега
да
довършим работата
си
.
И когато аз казвам
да
свършим тази работа, разбирам
да
започнем друга.
Като свършим дадената работа, ние няма
да
почиваме, но ще отидем на лозето
да
копаем.
Аз тълкувам така: От хиляди години хората са затворили душите
си
; в тях има набрана излишна енергия и като не могат
да
я употребят разумно, те създават пакости, както за
себе
си
, така и за окръжаващите.
– Какво трябва
да
правим?
Един ден ще отидем на лозе
да
опитаме гроздето.
Той ще започне
да
вони,
да
се разлага.
(втори вариант)
Всеки ден ще държите тази велика мисъл в ума
си
, че ние служим на Бога.
(втори вариант)
Мъртвия или трябва
да
го заровим, или
да
го занесем някъде далече
да
се схуми и всичката му материя
да
се разнесе из пространството.
(втори вариант)
Ще
си
повтаряте тази мисъл.
(втори вариант)
Вашето съзнание трябва
да
присъства при всяко едно, даже и най-малко, действие и
да
знаете, че служите на Бога.
(втори вариант)
Сега, щом започнете
да
миришете, трябва
да
знаете, че сте мъртви.
(втори вариант)
Да
не казвате: „Не се служи на Бога тъй лесно, човек трябва
да
има знания." Когато един човек отива
да
служи на Бога, той трябва
да
отива без знания.
(втори вариант)
Ако отивам в пустинята, трябва
да
си
нося вода, на ако отивам при някой хубав извор или при някоя хубава градина с плодове, трябва ли
да
нося своята храна и вода?
(втори вариант)
Какво трябва
да
правим с този мъртъв човек?
(втори вариант)
Как трябва
да
проявим любовта
си
към него?
(втори вариант)
Ако магарето е живо, ще му дадем малко зобчица, храница и после малко водица.
(втори вариант)
Затова като казваме, че не ни трябват знания, разбирам, че не ни трябват човешки знания, а ни трябват Божествени знания, знания на живата природа.
(втори вариант)
Щом магарето оздравее, ще зареве - ревът на магарето е белег, че то е здраво, че може вече
да
работи.
(втори вариант)
" То казва: „Сега може вече
да
туриш товара на гърба ми."
(втори вариант)
Разумно трябва
да
постъпваме.
(втори вариант)
Всеки от вас има нужди, които разумно трябва
да
постигне.
(втори вариант)
Аз не ви казвам
да
бъдете добри, но ви казвам, че всеки от вас трябва
да
бъде такъв, какъвто Господ го е създал.
(втори вариант)
В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, изпъждаш го вън.
(втори вариант)
Светската наука тъй разрешава въпросите.
(втори вариант)
Когато не обичаш някого, най-много ще го нахраниш; а когато обичаш някого, най-малко ще му дадеш.
(втори вариант)
Това показва, че във всички няма още тази пълна готовност.
(втори вариант)
В небето и никак
да
не те хранят, то е най-хубавото, то е привилегия - и то за малцина.
(втори вариант)
Тези, които се върнаха назад, ако не знаем как
да
ги изкачим горе, ще ни спънат.
(втори вариант)
Да
обясня своята мисъл.
(втори вариант)
Ако ти, който се качваш на Мусала, имаш сто добродетели в
себе
си
, но същевременно имаш един голям недъг или
си
извършил едно голямо престъпление - туй престъпление ще парализира твоята деятелност към добро, твоя стремеж към Бога.
(втори вариант)
Следователно това престъпление или този лош навик трябва
да
го превърнеш в добродетел, та всичко в тебе
да
е само добродетели.
(втори вариант)
Онзи, когото не са нахранили, има в
себе
си
всичко, и той дава от
себе
си
.
(втори вариант)
Аз съм казвал, че човек все трябва
да
има един недъг.
(втори вариант)
Той казва: „Аз трябва
да
дам.
(втори вариант)
Нека на всички други се даде, а каквото остане последно, то е мое.
(втори вариант)
Така е, докато
си
в закона на развитието, но дойде ли
да
служим на Бога, трябва
да
бъдем съвършени, без никакъв порок.
(втори вариант)
Нека всички се нахранят, аз ще се радвам, че те са получили това Божествено благословение." На наш език преведено, това нещо значи, че трябва
да
си
отстъпваме.
(втори вариант)
Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката
си
чистота и съвършенство: чисти и святи в своите мисли, желания и действия.
(втори вариант)
В какво трябва
да
си
отстъпваме?
(втори вариант)
Само при такова съвършенство на духа и чистота на душата ще разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент.
(втори вариант)
Писанието казва: „Молете се един за друг." За онези, които обичаме, ние се молим: „Господи, прати им Своето благо." И за онези, които не обичаме, също се молим
да
ги сполети това или онова, все им пращаме своите благословения.
(втори вариант)
Та питам ви: как ще носите сега новото учение в този свят?
(втори вариант)
Душите ви трябва
да
бъдат отворени.
(втори вариант)
Има хора, които са по средата.
(втори вариант)
Ако отидете в света с недъзите
си
, ако имате същите желания, каквито имат и хората на света, какво благословение ще дойде?
(втори вариант)
Ако аз ида
да
проповядвам словото Божие и очаквам
да
ми платят, за
да
се облека с хубави дрехи, с нова шапка, с нови обуща, изобщо - по най-модерен начин, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мене?
(втори вариант)
Аз искам
да
ви напомня за забравените, за тях
да
се молите.
(втори вариант)
Кажете, коя е онази домакиня, която, като работи вкъщи - меси, маже, чисти, или отива на нивата
си
, се облича с булските
си
дрехи?
(втори вариант)
Молитвата ви трябва
да
бъде от сърце, цялата ви душа
да
присъства.
(втори вариант)
Всяка разумна домакиня отива на работа със старите
си
дрехи.
(втори вариант)
Абсолютна искреност трябва
да
има в човека.
(втори вариант)
Тъй трябва
да
се молите.
(втори вариант)
Когато отидем
да
работим, няма
да
облечем хубавите
си
нови дрехи, а ще отидем е вехтите
си
дрехи.
(втори вариант)
Вие казвате: „Усилие, борба се изисква от нас, докато се достигне това нещо." Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие и кажете: „Мога
да
служа на Бога през всички времена, при всички условия." И когато изчезнат от живота ти всички препятствия, когато ги преодолееш, тогава ще бъдеш готов
да
служиш на Бога.
(втори вариант)
Хубавите
си
дрехи оставяме само за специален случай. Кога?
(втори вариант)
Когато казваме, че отиваме на Мусала, всички казват: „Луди, глупави хора ли сте, или ще полудявате?
(втори вариант)
Чакайте
да
изгрее слънцето.
(втори вариант)
При Бога ще отидем с най-хубавите, с най-чистите
си
дрехи, без никакво петно по тях.
(втори вариант)
Не виждате ли, че дъжд, сняг вали?
(втори вариант)
Ще изпопадате, ще измрете от студ." Ние другояче разбираме тази работа.
(втори вариант)
В хубаво време всеки може
да
се качи, но в лошо време всеки не може.
(втори вариант)
И действително нас не ни е притупало
да
се качим на Мусала, но за едно предметно обучение ние направихме тази екскурзия и аз искам вие
да
я задържите в ума
си
като една паметна екскурзия.
(втори вариант)
Или по-право казано, човек е добър, но само за
себе
си
.
(втори вариант)
Тя
да
не остане за вас един мъртъв паметник: „Тук почива еди-кой
си
славен юнак, който се е сражавал в двайсет и пет сражения." Такива надписи аз не искам.
(втори вариант)
Ние сме по-добри, отколкото трябва
да
бъдем, но само за
себе
си
.
(втори вариант)
Сега ще ви кажа една важна мисъл:
да
бъдем добри.
(втори вариант)
Като отидем при някой от нашите герои, казваме: „Излезте, покажете вашето геройство." Всички трябва
да
бъдете живи паметници.
(втори вариант)
Аз искам сега всички вие
да
оживеете.
(втори вариант)
Да
бъдем добри вече и за Господа.
(втори вариант)
Не
да
оживеете, а най-първо
да
станете.
(втори вариант)
За доброто има три категории: човек може
да
бъде добър за
себе
си
, човек може
да
бъде добър и за ближните
си
, а аз считам най-идеалното състояние - човек
да
бъде добър и към Бога.
(втори вариант)
След това още веднъж ще ви изведа на Мусала и тогава ще оживеете.
(втори вариант)
Ние научихме изкуството
да
бъдем добри към
себе
си
,
да
бъдем добри към ближните
си
също научихме, но сега трябва
да
научим изкуството
да
бъдем добри и за Господа.
(втори вариант)
Стига само
да
станете, после ще оживеете и най-после ще възкръснете.
(втори вариант)
Сега вие питате: „Какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
"
Да
бъдем добри не за
себе
си
, но за Господа.
(втори вариант)
" Ще кажете: „
Да
станем." Друго положение - когато ви питат: „Вие от кои сте?
(втори вариант)
Ние за
себе
си
сме добри, за ближните
си
сме добри.
(втори вариант)
Отсега нататък трябва
да
бъдем добри за Господа.
(втори вариант)
Вижте онази майка, която отглежда своето дете, не е ли добра за него?
(втори вариант)
Когато Мойсей беше на планината, имаше гръмотевици, облаци, та каквото ставаше горе на планината, не се виждаше.
(втори вариант)
Вижте онази малка пчелица, която изминава километри разстояние
да
събира прашец и
да
приготовлява мед за
себе
си
и за своите ближни.
(втори вариант)
И сега Господ казва: „Външният свят още не е готов
да
види Моето лице,
да
види какво става тука." Затова е тази мъгла пред вас.
(втори вариант)
Има още много време
да
работи Божественото рало върху вас, докато дойде Божествената светлина.
(втори вариант)
А за света иде такова разтърсване, че покрив няма
да
остане.
(втори вариант)
Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия Божи закон -
да
бъде добра за Бога.
(втори вариант)
" Когато всички покриви се махнат, когато всички кепенци се отворят, тогава Господ ще дой-де и вие всички ще бъдете свободни.
(втори вариант)
Тя не дава нищо за Бога.
(втори вариант)
За
себе
си
всичко е уредила отлично, къщата
си
също е уредила хубаво.
(втори вариант)
Какво лошо има в това, ако всички букаи паднат?
(втори вариант)
Тя самата е чиста, трудолюбива, но не знае закона, че трябва
да
бъде добра за Господа.
(втори вариант)
Казвате: „Тогава къде ще търсим коня?
(втори вариант)
За къщите
си
сме много добри хора, за ближните
си
също, но дойде ли Господ
да
поиска от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото
си
, казваме: „Тъй,
да
ме познаеш кой съм." Значи отсега вече ще учите закона,
да
бъдете добри за Господа.
(втори вариант)
Като видя този кон в гората, ще го потупам, ще му кажа: „Много се радвам, че твоите букаи паднаха." Той пасе, попогледне ме, вдигне
си
главата нагоре и ми говори.
(втори вариант)
Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и вие ще извадите една поука от всичко това.
(втори вариант)
Ние можем
да
си
приказваме с коня.
(втори вариант)
Защо
си
вдига конят главата?
(втори вариант)
Косите ви ще настръхнат от ужас и цялата тази красива местност няма
да
ви побере.
(втори вариант)
Ще се разбягате всички.
(втори вариант)
Ако рекат сега тия планини
да
ви разправят своята история, цяла София не би ви побрала.
(втори вариант)
Казват някому: „Ти дъвчеш като някой вол." Дъвкането трябва
да
се учи.
(втори вариант)
В това място може
да
видите запример двама гиганта, хора на миналото, как се убиват със своите ножове.
(втори вариант)
То е емблема, символ на живота.
(втори вариант)
Ако видите всичко това, какво хубаво ще научите?
(втори вариант)
Като видиш един кон, с почитание ще идеш при него, ще се спреш, ще го погладиш, ще се обърнеш към Бога, ще направиш една молитва и тъй ще
си
отминеш.
(втори вариант)
Вие само бихте се ужасили.
(втори вариант)
И хиляди години се изискват за тия герои, паднали на това бойно поле, за
да
се издигнат.
(втори вариант)
Всичко това тук са кости на мъртви герои, на богове, които са живели в миналото.
(втори вариант)
И сега слънцето трябва с милиони години
да
пече, дъждове много
да
валят, за
да
се измият греховете им и
да
научат закона, че трябва
да
служат на Бога.
(втори вариант)
Те са служили на
себе
си
, служили са и на ближните
си
, но не са работили за Бога.
(втори вариант)
Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва
да
бъдете весели и радостни.
(втори вариант)
Само така ще можете
да
разберете Божественото.
(втори вариант)
Тогава, какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете
да
слушате с отворени уши живото Му слово.
(втори вариант)
Да
, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка.
(втори вариант)
Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може
да
изтрие.
(втори вариант)
Приятелство, което от нищо не може
да
се изтрие - то е приятелство.
(втори вариант)
Ти науката на светиите научил ли
си
?
(втори вариант)
Божието благословение
да
бъде над вас.
(втори вариант)
Науката на ангелите научил ли
си
?
(втори вариант)
Сега
да
прочетем „Добрата молитва" тъй, както никога не сме я чели.
(втори вариант)
Тя е за далечното бъдеще.
(втори вариант)
Ами науката за Бога научил ли
си
?
(втори вариант)
Божията любов
да
бъде с всички ви.
(втори вариант)
Да
ходите с тази любов през тази година.
(втори вариант)
Аз започвам с най-мъчното на всичките науки - с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа.
(втори вариант)
Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат
да
направят.
(втори вариант)
(„Молим всички
да
имаме беседата.") То е направено вече.
(втори вариант)
Щом поискате, всичко става.
(втори вариант)
(„На кого
да
се даде?
(втори вариант)
" „Девет." Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем
да
успеем.
(втори вариант)
") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука.
(втори вариант)
За
да
започне човек с малките величини, трябва
да
има ума на Бога, Само Бог е в състояние
да
работи с малките величини.
(втори вариант)
Тревицата, която ви дадох, не се загубва.
(втори вариант)
Ние, хората, трябва
да
работим с големите величини.
(втори вариант)
Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога." Щом я потърсите от сърце, ще я намерите.
(втори вариант)
Ще изясня мисълта
си
, като ви приведа един пример.
(втори вариант)
Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли
да
плаче?
(втори вариант)
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше
да
ви се държи.
(втори вариант)
Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и
да
е разгневено, престава
да
плаче.
(втори вариант)
Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа.
(втори вариант)
Хубавото във вас е това, че имате смелост
да
вървите и в лошо време.
(втори вариант)
Това показва, че и в духовно отношение ще можете
да
преодолявате всякакви спънки и препятствия.
(втори вариант)
В Божия закон кой каквото дава - придобива.
(втори вариант)
Стига сърцето ви и умът ви
да
се отворят, всичко, каквото решите, ще стане.
(втори вариант)
Решихме
да
се качим горе на Мусала, каквото и
да
беше времето - можахме
да
се качим.
(втори вариант)
Всички числа могат
да
ви говорят.
(втори вариант)
Те казват: „Този, който се качва горе, трябва
да
бъде чист като снега." Затова вали сняг.
(втори вариант)
Ние трябва
да
се качим горе,
да
видим слънцето.
(втори вариант)
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките
Си
служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли." И затова там имаше дъжд, сняг, град.
(втори вариант)
Всякога човек може
да
бъде пръв.
(втори вариант)
Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха
да
не им изстинат краката и се върнаха.
(втори вариант)
Други, които се бояха
да
останат тук още известно време, за
да
се не простудят, пожелаха
да
се върнат в Чамкория - и се върнаха.
(втори вариант)
Питаха ме: „
Да
останем ли, или
да
се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха?
(втори вариант)
" Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате
да
оста-нете, идете
си
." Аз можех
да
им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа", но не им казах това и те
си
отидоха.
(втори вариант)
" Защото няма какво
да
яде и пие.
(втори вариант)
Аз постъпих по закона на свободата.
(втори вариант)
Вие казвате, че трябва
да
си
прощавате.
(втори вариант)
Да
, хубаво е човек
да
прощава.
(втори вариант)
Велико е човек
да
прощава.
(втори вариант)
Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат
да
Го разберат.
(втори вариант)
Друго важно нещо за нас е
да
обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат.
(втори вариант)
Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички
да
дойдат до положение,
да
разберат защо е създаден светът.
(втори вариант)
Да
обичаш, както хората обичат - това развращава.
(втори вариант)
Това трябва
да
знаете.
(втори вариант)
Вие трябва
да
обичате тъй, както Бог обича. Защо?
(втори вариант)
Ако влезете в Божествения свят и искате
да
обичате тъй, както хората обичат, няма
да
имате никакъв резултат.
(втори вариант)
(„Колко е хубаво всякога
да
бъдете с нас и така
да
ни говорите.") Никога не е било време
да
съм бил извън вас.
(втори вариант)
Не е било време, когато
да
не съм бил с вас.
(втори вариант)
Само за Господа.
(втори вариант)
Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога
да
го вършите, това е велико благословение за вас.
(втори вариант)
Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света.
(втори вариант)
Тази мисъл
да
седи постоянно в ума ви.
(втори вариант)
Ако дойде в тебе мисълта, че
си
грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича.
(втори вариант)
Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?
(втори вариант)
Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели.
(втори вариант)
Не Го ли обичаш, няма
да
Му служиш.
(втори вариант)
Важният въпрос за вас е
да
възприемете напълно всичко това, което чухте.
(втори вариант)
Любовта работи, това
да
знаете!
(втори вариант)
Не работиш ли, ти
си
извън любовта.
(втори вариант)
Може
да
попитате: „Сега защо седим на този дъжд?
(втори вариант)
Като имате един Божи ден, всички стават такива.
(втори вариант)
И тъй, това е Мусала - високия връх, който гледате.
(втори вариант)
Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате
да
го развивате, като работите единствено заради Господа.
(втори вариант)
Докато не се намокрят краката на хората, не може
да
се придобие Божественото.
(втори вариант)
А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат.
(втори вариант)
Ако вие започнете
да
изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие.
(втори вариант)
Желаеш
да
постигнеш нещо в живота
си
, яви ти се едно, второ, трето препятствие - това са все мокри крака.
(втори вариант)
Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото.
(втори вариант)
Речеш
да
направиш къща - пари нямаш.
(втори вариант)
Когато дойдем
да
живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните.
(втори вариант)
Външността не носи доброто.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде добър в сърцето
си
.
(втори вариант)
Когато човек изгуби вярата
си
, остарява; когато изгуби смисъла на живота
си
, стремежа
си
към Бога -остарява.
(втори вариант)
Ако един човек не може
да
обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може
да
оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора?
(втори вариант)
Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта.
(втори вариант)
Ако за
себе
си
не можете
да
постигнете чистота, как ще я предадете на другите?
(втори вариант)
Хората са чудни, когато искат
да
знаят много,
да
станат умни,
да
станат гениални,
да
учудват света.
(втори вариант)
Трябва
да
се радвате. Защо?
(втори вариант)
Господ е дал на всички хора ум.
(втори вариант)
Радостта е едно такова извеждане навън.
(втори вариант)
Защото едни са обработили ума
си
, а другите не са го обработили.
(втори вариант)
Ето защо вие ще отворите сърцата
си
, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите.
(втори вариант)
Всички все долу ще слезем.
(втори вариант)
Онзи, на когото Господ е дал ум, а не го е турил на работа, той върви по широкия хлъзгав път.
(втори вариант)
Всеки ще отвори книгата на живота
си
и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки.
(втори вариант)
(„Колко е хубаво
да
останем тук!
(втори вариант)
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете
да
ги изправите, ние ще ги поправим.
(втори вариант)
Да
се учим.
(втори вариант)
Това трябва
да
се разбира.
(втори вариант)
Човечеството с порочния
си
живот я опетни.
(втори вариант)
Ако ученикът не довиди
да
поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи.
(втори вариант)
Следователно все някой трябва
да
поправи.
(втори вариант)
А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата
си
по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др.
(втори вариант)
Важното е грешката
да
се поправи.
(втори вариант)
Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас.
(втори вариант)
Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
(втори вариант)
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със
себе
си
?
(втори вариант)
(„Ще
си
поправим погрешките." „Ще обичаме братята
си
, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка,
да
прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект.
(втори вариант)
Не. Човек не трябва
да
плюе.
(втори вариант)
В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става.
(втори вариант)
Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце.
(втори вариант)
Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва
да
бъде посята.
(втори вариант)
(„Вие, Учителю, трябва
да
отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих.
(втори вариант)
Ако някой е погледнал, няма
да
види нищо отгоре ви.
(втори вариант)
Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари.
(втори вариант)
Това е светлината, това е свободата.
(втори вариант)
Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките
Си
благословения върху тях.
(втори вариант)
Искам сега
да
запазите тази свобода,
да
не
си
туряте главата в ярема,
да
не казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия!
(втори вариант)
Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва
да
бъдат.
(втори вариант)
С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко
да
е останало, не могат
да
Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете
да
служите на Бога.
(втори вариант)
Вие може
да
станете и демони, и крилати ангели.
(втори вариант)
Някой път двама души се скарат, набият се помежду
си
. Защо?
(втори вариант)
Красиво е
да
изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души.
(втори вариант)
За свобода се бият.
(втори вариант)
Красиво е
да
вършим това, което Бог иска, и
да
бъдем благи и добри.
(втори вариант)
" Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как
да
им помогнете, набиете се, скарате се помежду
си
.
(втори вариант)
" Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва
да
знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.
(втори вариант)
Сега, където идете, ще започне
да
отваряте кепенците, покривите и дуварите.
(втори вариант)
Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност.
(втори вариант)
Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен - по една тревица.
(втори вариант)
Ще напишете на тази тревица нещо като символ.
(втори вариант)
Колкото
да
е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка - безразлично е.
(втори вариант)
Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания.
(втори вариант)
Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва
да
учите закона на ангелите - закона на растенето.
(втори вариант)
Всяка тревица крие в
себе
си
формулата: „Великата наука на живота - това е служене на Бога." (Учителят раздава тревички на всички.
(втори вариант)
„На близките
си
да
дадем ли от тревите?
(втори вариант)
В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички.
(втори вариант)
") Може
да
им дадете, но ще вземете обет от тях - служене на Бога.
(втори вариант)
Вие трябва
да
разберете закона: служене на Бога.
(втори вариант)
Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога
да
ви събера цял кош треви, но тази трева сама по
себе
си
ще е без значение.
(втори вариант)
Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот.
(втори вариант)
Ако той не иска
да
изпълни волята Божия, ще се намери друг, който
да
я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности.
(втори вариант)
В дадения случай ти, който
си
извикан; ти, който трябва
да
бъдеш носител на Божественото благо - отвори сърцето и душата
си
да
мине Божията благост през тебе и
да
отиде на всички хора.
(втори вариант)
Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва
да
посеете нещо.
(втори вариант)
Бог иска Неговата благост
да
мине във всички души.
(втори вариант)
Не мисли, че ти
си
малко, недоразвито същество.
(втори вариант)
Когато откъснете един лист, той
да
представлява за вас образ на идеята: Божието слово - служене на Бога.
(втори вариант)
Ти може
да
мислиш, че
си
малко същество, че нищо не струваш, че не можеш
да
вършиш велики работи.
(втори вариант)
Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово.
(втори вариант)
Наистина, велики работи не можеш
да
вършиш, но малки работи можеш.
(втори вариант)
Ти трябва
да
кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето
си
, ще отворя ума
си
,
да
дойде Божието благо." Това е волята Божия.
(втори вариант)
Бог иска Неговото благо
да
дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи.
(втори вариант)
" Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва
да
са отворени.
(втори вариант)
Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете
да
възприемете слънчевите лъчи?
(втори вариант)
Който се заеме
да
изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва
да
са отворени, слънцето
да
го грее отвсякъде, а земята само
да
му бъде основа.
(втори вариант)
Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога
да
ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото.
(втори вариант)
И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тия слова, които и на вас казах.
(втори вариант)
Сега
да
довършим работата
си
.
(втори вариант)
Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как
да
употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги.
(втори вариант)
Какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
И когато аз казвам
да
свършим тази работа, разбирам
да
започнем друга работа.
(втори вариант)
След като свършим дадената работа, ние няма
да
спим, а ще идем на ложето и ще почнем
да
копаем.
(втори вариант)
Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде,
да
видим сега какво ще извършат." Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас?
(втори вариант)
Те ще бъдат свидетели, разбирате ли?
(втори вариант)
Един ден ще идем на лозето
да
опитаме гроздето.
(втори вариант)
Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят.
(втори вариант)
Отиваме
да
работим за Него.
(втори вариант)
Казвате: „
Да
се освободим от света." Няма какво
да
се освобождаваме.
(втори вариант)
Не, няма нищо скрито-покрито в природата.
(втори вариант)
Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани.
(втори вариант)
Вие мислите, че природата е мъртва.
(втори вариант)
Тъй че,
да
поддържаме мисълта, че трябва
да
се освободим от света - значи
да
считаме, че сме роби.
(втори вариант)
Та основната идея, основната мисъл в тази беседа е служенето на Бога.
(втори вариант)
Всичко, което виждате наоколо
си
, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас.
(втори вариант)
Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи всичко онова, за което душата ни копнее, всичко онова, към което духът ни се стреми.
(втори вариант)
Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението." Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.
(втори вариант)
Да
познаете Господа.
(втори вариант)
И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло
да
мине през него.
(втори вариант)
Той ви казва: „Вие трябва
да
се обичате." Казвате: „Как трябва
да
се обичаме, Господи?
(втори вариант)
И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло
да
мине през него.
(втори вариант)
" Е, питам ви, как трябва
да
се обичате?
(втори вариант)
Колкото един човек е по-здрав, по-
си
-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ.
(втори вариант)
(„
Да
си
прощаваме всички грешки и обиди.") Това е наполовина право.
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз мост няма
да
стана." Не, ако можеш
да
станеш един мост от Бога към хората,
да
минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това?
(втори вариант)
Може ли
да
простите някому, ако той не се разкае?
(втори вариант)
Аз искам
да
ви изнеса истината - тълкувам думите ви.
(втори вариант)
Ще се разложи и ще започне
да
вони.
(втори вариант)
Да
изтълкувам значението на думата „мост".
(втори вариант)
2.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Тия течения трябва
да
бъдат дълбоки.
Каквото и
да
ви се случи, каквото и
да
ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма
да
се съмнявате в нищо.
Ето защо философът не трябва
да
прави бентове,
да
подпушва теченията в Природата.
През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро.
Той трябва
да
бъде бистра, чиста река.
Ако иска
да
бъде философ, трябва
да
тече постоянно.
Вода, която постоянно тече, се обновява.
Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че
си
ме удостоил с Твоята Любов!
Често вие се подпушвате, казвате: „Защо Господ създаде доброто и злото в света?
“ Някой може
да
бръкне в джоба ти и
да
те обере, някой може
да
ти каже обидна дума – нищо от това.
“ Щом кажете „Защо Господ създаде доброто и злото?
За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че
си
ме удостоил с Твоята Любов.
Както и
да
ми говориш, аз Те познавам!
Казвате
си
: „Нали Господ е добър, всесилен, защо остави
да
съществуват доброто и злото едновременно?
“ Вие не разсъждавате правилно.
Значи както и
да
говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
Аз зная, че всички ще бъдете радостни през тази седмица.
Обиди няма
да
има вече.
“ – „Аз ги спечелих с пот на челото
си
.“ – „Ами вие отде взехте тази вода, която излиза от челото ви?
От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие.
“ – „Тази вода е взета назаем.“
Всеки трябва
да
намери най-хубавите думи, които може
да
каже.
Значи, след като сте работили известно време, излишната вода излиза от вас.
След като
си
работил дълго време, Слънцето казва: „Ти имаш много вода.“
Слънцето изтегля водата на хората навън – то ви обира.
После Слънцето казва: „Понеже аз взех водата ви, вместо нея ще ви дам друга.
На еди-кое
си
място аз създадох нов извор.
Трябва
да
работите!
Понеже водата във вашия организъм се опорочи, ще я издигна и след като я пречистя, ще я върна отново във вид на хубав извор.“ Вие казвате: „Неприятно е човек
да
се поти.“ Човек може
да
се поти, а може и
да
не се поти.
Ако не искаш
да
се потиш, болен ще бъдеш.
“ Не, кажете
си
: „Този брат говори отлично.“ Значи за цяла седмица вие трябва
да
бъдете внимателни едни към други.
Ако искаш
да
бъдеш здрав, ще се потиш.
Съзнанието ви трябва
да
бъде будно за цяла седмица, за
да
видите докъде сте достигнали във вашето развитие и на какво сте способни.
Сега можете ли
да
изпеете следното упражнение:
Понякога вие се срамувате
да
пеете за Любовта, а търсите Любовта.
Да
допуснем, че ти
си
юнак – силен, мощен човек.
Вие трябва
да
заучите това упражнение добре и
да
пеете като певци.
Представете
си
, че вие сте осъдени на смърт и съдията пише на вашата присъда следното: „Ако можете
да
изпеете тази песен хубаво, с чувство, ще възвърнем живота ви – смъртната присъда ще се отмени.“ Как ще я пеете?
Всеки човек, който пее, трябва
да
знае, че решава един много важен въпрос.
Ти очакваше този човек
да
ти заколи кокошка,
да
ти направи хубава баница,
да
купи вино, но понеже всичко това не го намери, ти остана недоволен и затова наби хазяина.
Недоволството в тебе беше причина
да
се прояви злото.
Няма
да
се мине много време, това зло ще се върне в твоя дом.
Човек може
да
се повлияе, но цигулката не се влияе.
Като те набият, ще
си
кажеш: „Не е добре
да
се бият хората.
Човек трябва
да
бъде добър.“ Следователно в твоето съзнание ще се яви идеята: за предпочитане е човек
да
постъпва добре, отколкото зле.
Тъй че доброто и злото са относителни величини в живота.
Например вие казвате: „Човек не
си
струва
да
бъде добър.“ Какво значи
да
бъде човек добър?
Ако е добър, той трябва
да
бъде добър при всички условия.
Щом при известни условия съм добър, а при други съм зъл, аз не боравя с една реална, а с една относителна величина.
По същия начин казваме: „Човек не трябва
да
бъде зъл.“ Значи и злото не е абсолютна величина, но относителна.
Следователно, за
да
се прояви добрият човек в света в своя творчески гений, злото непременно трябва
да
се явява в живота му като временен фактор.
Като окултни ученици вие не трябва
да
се спирате върху въпроса защо Господ създаде злото.
Доброто и злото са две велики сили, които действат в света.
Да
допуснем сега, че тази плоскост се движи.
Тази вечер нямам свободно време
да
се занимавам с дълбоката математика на тия два неизвестни за вас живота.
Животът в точка Y в дадения случай е създаден от един по-нисш живот, а животът X – от по-висш живот.
Следователно съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават повидимому лошия живот.
След време лошият живот ще се превърне в добър и ще даде по-богата жътва.
Малцина могат
да
ги разберат.
Задачата ми не е
да
направя тия чертежи ясни за вас, но единствената ми задача е
да
ви обърна внимание на това,
да
не се спъвате в разрешението на въпроса що е добро и що е зло.
Злото е единственото условие
да
покажете своето добро – нищо повече.
Доброто пък е условие
да
превърнете енергиите на злото за служене на доброто.
Всеки от вас може
да
има добро или лошо състояние.
Доброто и злото са два различни метода, с които
си
служи окултната наука.
За в бъдеще вие ще изучавате тия методи –
да
превръщате природните енергии от едно състояние в друго.
Туй трябва
да
знаете.
Ако в даден момент аз съм добър към вас, следния момент няма
да
бъда тъй добър.
Ако в даден момент съм лош към вас, следния момент няма
да
бъда лош, добър ще бъда.
За
да
ви изясня тази идея, трябва
да
ви представя следната картина.
Представете
си
, че една от тези кръчми се намира на някой друм, дето минават много пътници.
Тук кръчмарят е необходим, защото през този друм минават много разбойници, които ще се спрат, ще се напият и няма
да
избиват хората, няма
да
вършат зло.
И тъй, кръчмите обуздават злото.
Ако кажем, че в едно общество не трябва
да
има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой
да
убива хората.
Ако хората са добри, трябва ли
да
има кръчми?
Ако хората са добри, кръчми не трябва
да
има; ако хората са лоши, кръчми трябва
да
има.
При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма
да
свърши работата
си
.
Само лошите хора трябва
да
влизат в кръчма.
Добрият човек трябва
да
върви свободно по пътя
си
, понеже кръчмарят задържа разбойниците.
Той казва на добрите хора: „Вие
си
вървете свободно по пътя.
Ние ще пуснем разбойниците, когато се отдалечите от тях.
И те, като няма кого
да
убиват, ще се върнат по домовете
си
.“ Какво трябва
да
се подразбира, когато добрите хора започнат
да
влизат в кръчми?
– Че кръчмите трябва
да
се превърнат в гостилници.
Следователно виното трябва
да
преобладава между лошите хора.
Виното е зло, но вие не виждате добрата му страна.
Не е въпросът
да
направите хората въздържатели, но най-първо ще ги направите добри.
Ако е въпрос за въздържание, то трябва
да
се постави на положителна основа.
Ако човек беше праведен, той щеше
да
бъде сладък, вследствие на което и гроздовият сок нямаше
да
ферментира.
Сега ние искаме изкуствено
да
задържим сладостта на гроздовия сок.
Виното не може
да
остане сладко.
Докато има вино в света, ще знаем, че човешкият живот трябва още много
да
се пречиства.
Не трябва
да
се сърдите на кръчмаря.
Ако трябва
да
се сърдите някому, това сте вие – на
себе
си
трябва
да
се сърдите.
– Метода на кръчмаря.
Ако имате един добър приятел, към него ще приложите метода на гостилничаря.
Вие ще кажете: „Не може ли
да
се постъпи по друг начин?
“ При сегашните условия не може
да
се постъпи по друг начин.
Тъй както сега се развива животът, възможности има много, но за
да
се приложи Доброто в живота идейно, от вас се изисква знание, за
да
се борите с всички атавистични черти, вложени във вашия характер.
“ Казвам: щом
си
такъв философ, че разискваш по този въпрос, запази хладнокръвие при всички условия на живота.
Това, което ми обърна вниманието, беше следното: един ден той отвори
да
чете някаква книга „Философия на медицината“, но двете му деца се качиха на гърба му, на главата му, дърпаха го за брадата, мачкаха шапката му.
Обаче той продължи
да
чете, не им обръщаше внимание и
си
каза: „Вие, деца, ще поумнеете един ден, но като дойдете на моите години.“ Това е дисциплина на ума.
Той
си
чете, като че нищо не става наоколо му.
Децата му го закачаха цял час, след това се отдалечиха от него, а той
си
чете, вдълбочен в своята книга.
Такъв трябва
да
бъде християнинът!
Ако две злини се качат на гърба ти, остани прав, обърни се наляво и надясно, без
да
има обръщаш внимание.
Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше
да
излезе от вас?
Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване.“ –
Да
, така е роден, но той е работил върху
себе
си
.
Тази черта на разумното търпение трябва
да
се изработи, тя не се създава в един ден.
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света.
Вие не знаете дали Господ създаде злото.
Задавайте
си
само въпроса какво можете
да
научите от злото и какво – от доброто?
Ако ви дам
да
опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали?
За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат
да
пишат поезия,
да
изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото.
И в Природата, за
да
се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение.
Студеното течение обикновено уморява човека, а топлото му дава живот.
Студът до известно число градуси причинява смърт, а после и той дава живот.
Значи в студа има скрита топлина.
Казваме, че топлината дава живот.
Както виждате, положенията се изменят.
Казвам: всяко нещо, което не е проявено в Природата, ние наричаме зло.
Например един човек може
да
има най-добрите намерения, но най-първо той трябва
да
направи едно зло, за
да
прояви своето добро.
Казвате: „Светът не е направен добре.“ Питам: по кой начин трябваше Господ
да
се прояви в този свят?
Дайте вие един по-добър план.
Щом сте недоволни от него, вие създайте по-добър свят от този.
Дайте вашия план как трябва
да
се създаде светът.
Вие не трябва
да
бъдете от онези глупави философи, които казват, че светът е лош.
Когато някой човек казва, че светът е лош, подразбирам, че този човек не знае смисъла на нещата, не знае как
да
мисли.
Но ако този човек е прекарал в беднотия, гладувал е по четири-пет дена, вижте дали ще бъде недоволен от яденето.
Дайте му една постна картофена чорбица и малко черен хляб, ще видите как ще яде и ще благодари.
Такова нещо представляват всички съвременни хора.
След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична.
По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за
да
бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света.
Не казвам, че не трябва
да
четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
Да
опровергаваш неща,
да
ги тълкуваш – това не е философия, това е хирургия.
Преди няколко дни аз ви приведох един пример за вълната и казах: не е достатъчно само
да
се изпере вълната, но след това трябва
да
се изпреде.
След като се изпреде, трябва
да
се изтъче.
След като се изтъче, трябва
да
си
направиш от нея една хубава вълнена дреха, която грижливо
да
пазиш от молците.
Ако след като
си
употребил толкова труд, дойдат молци и изядат дрехата ти, колко струва този голям труд?
Ето защо вие трябва
да
преценявате труда
си
, добре
да
пазите своята вълнена дреха от молци.
В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него.
Омразата е в състояние
да
развали най-хубавите и красиви чувства, изработени с хиляди години.
Тя прави дупки на красивата дреха на сърцето.
С какъв нафталин трябва
да
посипете тази дреха, за
да
се запази от молци?
– Най-добрият нафталин, който може
да
запази дрехата на сърцето от молци, е Любовта.
В духовния свят не се позволява
да
туряш дрехата
си
в гардероб.
Винаги ще носиш своята дреха със
себе
си
.
Питам: ако постоянно носиш своята дреха на гърба
си
, молците ще я ядат ли?
Според този закон, ако вашата дреха е изядена от молци, подразбирам, че не сте я носили постоянно на гърба
си
, а сте спали и сте се излежавали.
Онзи, който постоянно носи дрехата на гърба
си
, е работлив, смел човек, той ходи навсякъде с дрехата
си
.
Ето защо вие трябва
да
имате една дреха, която постоянно ще носите на
себе
си
.
Щом носите тази дреха, тя ще се пречиства в духовния свят, тъй както се чистят дрехите на птиците.
Като казвам, че злото и доброто съществуват в света като относителни величини, искам
да
ви обърна внимание на това:
да
не допущате злото в мисълта
си
, нито в чувствата
си
, за
да
не се подпушвате.
Когато видите, че един човек греши, не трябва
да
вадите крайни заключения, че този човек е лош.
Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата.
Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата.
Питам: може ли
да
се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма?
числото 6, може
да
бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н.
Може ли
да
се прояви смисълът на нещо без съдържанието му?
Смисълът може
да
съществува вън от съдържанието и съдържанието може
да
съществува вън от формата, но те сами не могат
да
се проявят.
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа
да
е, трябва
да
произведе радост в душата ни.
Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и
да
е той, колкото и нищожен
да
е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо?
Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят.
“ В сухо време тази почва се обръща на прах, става на буци и вие казвате: „
Да
не ми дава Господ
да
минавам по тези места!
В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва
да
отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва
да
отговаря на смисъла.
“ Земеделецът има друго мнение за тази почва и казва: „Дай, Боже,
да
имам жито
да
посадя в тази почва!
Така трябва
да
гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука.
“ Това са две различни положения в живота, които вие трябва
да
разбирате.
От формата на нещата трябва
да
се съди за съдържанието.
Добрите положения и лошите положения са само условия в живота, които разумният човек разбира, а глупавият не разбира и казва: „Това е добро, онова е лошо.“ Вие, без
да
мислите много, казвате: „2+4=6.“ Какво означава това?
Например от формата на пръста можем
да
знаем за съдържанието, което се крие в главата.
Чудни сте вие, като мислите, че само хората знаят
да
събират.
И котките знаят
да
събират.
Всички животни знаят
да
събират, при това те събират отлично.
обичат
да
ровят навсякъде, имат възли на пръстите
си
.
При събирането обаче вие трябва
да
дойдете до положението
да
разбирате резултатите на това действие..
Хора, които имат такива философски разположения, обичат
да
подпушват нещата.
Не
си
отговаряйте на въпросите защо съществува злото, защо еди-кой
си
мисли така, защо еди-кой
си
постъпва така, и т.н.
Значи всяка философска система представлява един бент.
При всеки случай в живота ви, когато вие разрешавате някоя трудна задача, не се спирайте върху грешките на хората.
След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва
да
направим.“ Създават друга теория – направят друг бент.
Вие
си
представете, че сте извън доброто и злото и че можете
да
разрешите вашата трудна задача.
Трябва
да
знаете обаче, че в Природата бентове не съществуват.
Сега ще ви дам следната задача за една седмица.
В Природата трябва
да
има постоянни течения.
Като ставате сутрин, ще кажете в ума
си
: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко, което ми се случи през деня, ще го приемам, че е хармонично създадено.“ Всичко, каквото ви се случи през деня, ще мислите, че е за добро.
3.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
Начинитѣ, които ние употрѣбяваме, за
да
изучаваме физическия свѣтъ, не сѫ начини, съ които ще можемъ
да
проучваме духовния свѣтъ.
Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание.
Ако вие се опитате
да
опишете духовния свѣтъ, т.е.
да
му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание.
Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате
да
я изнесете прѣдъ външния свѣтъ,
да
представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите.
Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате
да
я представите на свѣта и
да
опишете нейната красота?
Това е вашето тщеславие, вие искате
да
се хвалите съ нея, нищо повече.
Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма
да
го съблазните?
Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва
да
бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца.
Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма
да
се изкушаваме.
Ако всинца сме богати, нѣма
да
се крадемъ.
Обаче ако сѫ богати само нѣкой хора, има опасность
да
се крадемъ.
Слѣдователно, когато казвамъ, че трѣбва
да
бѫдемъ добри, то значи, че трѣбва
да
се избавимъ отъ злото.
Подъ „доброта“ азъ разбирамъ, че всички трѣбва
да
бѫдемъ добри, че всички трѣбва
да
бѫдемъ разумни, за
да
се избавимъ отъ злото.
То произтича отъ факта, че човѣкъ иска
да
стане великъ като Бога,
да
бѫде самостоятеленъ,
да
може
да
твори, както Богъ твори.
Всички сѫщества, които разбрали живота така, сѫ влѣзли въ стълкновение съ първичния принципъ на живота.
Нѣкой човѣкъ иска
да
завладѣе 10–15–100 души.
Не, Богъ е оставилъ този прерогативъ само за
себе
си
.
Само едно сѫщество може
да
владѣе други, то е Богъ, а всички останали сѫщества могатъ
да
владѣятъ само
себе
си
.
И всѣко сѫщество, което може
да
владѣе другитѣ, неговата сила се простира само до смъртьта му.
Онзи човѣкъ, който може
да
ви хипнотизира, който може
да
ви владѣе, неговата сила се разсипва слѣдъ смъртьта му.
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“.
Да
бѫдемъ свободни,
да
знаемъ, че въ свѣта трѣбва
да
познаваме само единъ господарь – това трѣбва
да
туримъ като мото на бѫдащата култура.
Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва
да
слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога!
Само при такова разбиране може
да
се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашнитѣ науки, разбиратъ нѣщата, всѣкога ще има едно самоизтрѣбление, което създава нещастието на сегашния свѣтъ, на съврѣменния културенъ човѣкъ.
Туй не произтича отъ факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнаватъ, но не сѫ намерили методъ, по който
да
заработятъ и затова казватъ: не му е дошло още врѣмето.
Когато безсмъртната Божествена Любовь похлопа на нашето сърдце, на нашата душа и поиска отъ нази онази велика жертва на самоотрицание, ние трѣбва
да
бѫдемъ готови
да
дадемъ тази жертва.
Вие казвате: какъ
да
се жертвуваме за Бога?
За войната всички се жертвувате, за всичко друго се жертвувате, но когато дойде въпросъ
да
дадете великата жертва, щомъ дойде въпросъ за свободенъ изборъ, вие казвате: ще
си
помислимъ!
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Виждането това е процесъ на съзнанието.
Тъй както малката ябълчна сѣмка, посадена въ земята, постоянно расте и не се спира, така и човѣкътъ, въ който се събудило Божественото, трѣбва постоянно
да
върви напредъ, трѣбва разумно
да
разглежда всички свои недѫзи, които сѫществуватъ дълбоко въ неговата душа.
Божествениятъ човѣкъ не трѣбва
да
вижда злото въ свѣта.
За него злото въ свѣта трѣбва
да
бѫде една сѣнка, единъ поводъ
да
намѣри доброто.
Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея.
Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта, силитѣ въ свѣта и т.н.
Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали.
Нѣкой човѣкъ ти причинява зло, защото нѣкога и ти
си
му причинилъ зло, па макаръ и най-малкото.
Нѣкой запитва: може ли
да
се види реалностьта?
Нѣма човѣкъ въ свѣта, който
да
не е създалъ нѣкому зло.
– Може, стига
да
е будно съзнанието на човѣка.
Божественото въ насъ цѣли
да
разберемъ живота на другитѣ тъй, както разбираме своя животъ;
да
разберемъ сърдцата на другитѣ тъй, както разбираме и своето;
да
разберемъ душитѣ на другитѣ тъй, както разбираме и своята.
Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта.
Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ
себе
си
.
Онѣзи, които не сѫ запознати съ сѫщностьта на живота всѣкога отправятъ погледа
си
къмъ сѣнкитѣ на живота, и вслѣдствие на това произтичатъ всички разочарования въ този свѣтъ.
Онѣзи, които отправятъ погледа
си
къмъ самата реалность, тѣ познаватъ тази реалность отблизо, и тя прѣбѫдва въ тѣхното съзнание.
И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти.
Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи?
Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не
си
струва тъй
да
се живѣе, не струва
да
води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я
да
си
попийнемъ,
да
му пуснемъ края!
И наистина, въ края на живота
си
тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо?
Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и
да
е тя.
И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не.
Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти
си
поживѣй сега, докато
си
млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора.
Дѣцата въ най-ранната
си
възрастъ
си
избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ.
По-нататъкъ, къмъ 10-та
си
година тѣ
си
иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ.
Къмъ 21-та
си
годишна възрасть иматъ другъ идеалъ.
Къмъ 33-та
си
годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота
си
, старитѣ пакъ
си
иматъ свой идеалъ.
Докато сте още млади, можете
да
живѣете добъръ животъ.
Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва
да
живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия
си
животъ кресчендо, та като дойдете до стари години
да
минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда,
да
минете отъ едно състояние въ друго.
Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което
да
не говорите за старость, за остарѣване.
Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ
си
въ задгробния животъ.
Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за
да
минете като бубата отъ едно състояние въ друго –
да
възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ.
Когато човѣкъ не може
да
постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна.
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“.
Възможно е
да
го постигне, възможно е и
да
не го постигне.
Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не,
да
оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ
себе
си
?
Този и онзи свѣтъ, това сѫ опрѣдѣления, които хората даватъ за живота.
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ?
Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа?
Виждали ли сте я?
Онзи человѣкъ, който има душа не се нуждае отъ любовьта на хората, той самъ е Любовь.
Помнете, човѣкъ, който търси любовьта на свѣта, човѣкъ, който търси удоволствията, той е човѣкъ безъ душа.
Какво придобива онази голѣма яма, която търси водата, за
да
я напълни?
Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота.
Имате хубави, лачени обуща, съ които първоначално минавате, прѣпорѫчвате се прѣдъ хората за благородникъ, но слѣдъ година, когато обущата ви прогледатъ, вече не обичате
да
ходите на гости съ тѣхъ.
Ние всинца трѣбва
да
бѫдемъ носители на Любовьта!
Защо именно прѣдпочитате слѣпитѣ обуща прѣдъ прогледалитѣ?
За насъ е важно Богъ
да
живѣе въ насъ, и ние
да
живѣемъ въ Бога,
да
имаме общение съ Бога и
да
чувствуваме Неговата Любовь.
Казватъ нѣкои: не трѣбва
да
бѫда слѣпъ, очитѣ ми трѣбва
да
сѫ отворени.
Като чувствуваме тази Любовь въ
себе
си
, като имаме общение съ Бога, това е красивото въ свѣта!
Питамъ: защо като прогледатъ обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче?
Когато видимъ, че единъ човѣкъ люби Бога, това трѣбва
да
ни радва.
Защо прогледалитѣ обуща не съ за прѣдпочитание?
Азъ казвамъ: това е недовиждане, недоразбиране на живота.
Ние търсимъ живота тамъ, дѣто го нѣма, т.е.
Ако този човѣкъ не познава Бога, ако той не може
да
обича Бога, азъ не вѣрвамъ въ такъвъ човѣкъ.
Човѣкъ, който не е въ връзка съ Бога, който не е почувствувалъ Божията Любовь, и който не е проявилъ своята Любовь къмъ Бога, той не може
да
прояви своята любовь къмъ никого.
Всички търсимъ живота въ богатството, въ кѫщитѣ, въ храната и т.н.
Той може
да
счита, че мисли, че има мисъль въ
себе
си
, но това е една измама въ живота.
Безъ Бога никой не може
да
мисли.
Човѣкътъ самъ е създалъ богатството.
Тази измама всички вие сте я чувствували.
„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави.
И благодарение само на тази Любовь, която ученицитѣ Христови видѣха, тия хора можаха
да
пожертвуватъ живота
си
.
Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може
да
се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и
да
ни се даде, освѣнъ че тя нѣма
да
ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания.
Безъ Любовь човѣкъ не може
да
пожертвува живота
си
.
Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто
да
проповѣдва, че трѣбва
да
бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва
да
уреди своя животъ, трѣбва
да
го урегулира и
да
се осигури.
Безъ Любовь човѣкъ не може
да
се учи.
Обаче, сигурность има въ живота
си
само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда.
Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ.
Сегашнитѣ хора у насъ се учатъ до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната
си
възрасть и като дойдатъ тия години, казватъ: сега
да
се учатъ младитѣ вече, ние старитѣ се научихме.
Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои
си
го прѣдставляватъ.
Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори.
Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ.
Идеалътъ подразбира въ
себе
си
тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ.
Прѣдставете
си
двѣ дѣца, които изучаватъ живота.
Едното дѣте изучава живота по картини, а другото дѣте всѣки день го извеждатъ всрѣдъ природата, на полето, тамъ
да
го изучава.
Прѣдставете
си
, че единъ човѣкъ изучава живота въ кинематографа, а другиятъ го изучава реално, тъй както
си
е.
Колкото и
да
е точенъ кинематографътъ, все ще му липсва нѣщо.
– Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота.
Колкото единъ писатель и
да
е виденъ, колкото и
да
е психологъ, мѫчно ще може
да
опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа.
Силата може
да
направи всичко, а мекотата може
да
изцѣри всѣка рана, може
да
прѣмахне всѣка скърбь.
Колкото и
да
е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може
да
опише, въ какво седи великия моралъ.
Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ
себе
си
сила и мекота не е идеалъ.
Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание.
Това е образъ който носи Божественото въ
себе
си
.
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение.
И тъй, ние не само че трѣбва
да
търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва
да
бѫде идеалъ за нѣкого.
Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето
да
живѣешъ съ мене“.
– За
себе
си
.
По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси!
Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва
да
бѫде отражение, изразъ на Божественото.
“ Тя умира и остави дѣтето
си
въ рѫцѣтѣ му!
Богъ трѣбва
да
се изявява въ всинца ви.
Светията
си
казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие.
Значи, разумниятъ животъ почва
да
се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ.
Тя ме задържа
да
не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“.
Сега,
да
обясня тази идея.
Светията ималъ възможность
да
се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ.
Нѣкои ще кажатъ: че какъ така ние трѣбва
да
дадемъ достѫпъ
да
се прояви Божественото?
И потекоха му двѣ сълзи отъ очитѣ, че не може
да
отиде на небето.
Божественото не може ли
да
се прояви само по
себе
си
?
– Може, но ако Божественото рече
да
се прояви само по
себе
си
, това ще бѫде насилие.
Нѣма защо Богъ
да
се проявява самъ по
себе
си
.
Когато Богъ иска
да
се прояви, то е заради насъ самитѣ,
да
ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность.
Слѣдъ дълги страдания той разбра това нѣщо.
Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и
да
сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва
да
става по закона на Любовьта.
Съ това дѣте го подложиха на изпитание,
да
видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва.
Божественото трѣбва
да
се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ.
Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко!
И Писанието казва: „Божественото трѣбва
да
се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“.
Ти още не
си
изпиталъ тѣзи страдания.
И то всѣки день трѣбва
да
се търси.
Ти не
си
билъ още предъ прага на небето и
да
ти дадатъ това дѣте,
да
видятъ, дали
си
готовъ на тази жертва.
По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ.
За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо!
Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“.
Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва
да
се моли на Бога?
Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка
си
, на баща
си
?
Съврѣменнитѣ хора не могатъ
да
разбератъ, защо трѣбва
да
се молятъ на Бога.
Всички
да
ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата,
да
благодарите за всичко това на Бога и
да
кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“.
По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва
да
се учи?
Защо човѣкъ трѣбва
да
яде?
“ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ.
Защо човѣкъ трѣбва
да
ходи?
Защо човѣкъ трѣбва
да
спи?
Защо човѣкъ трѣбва
да
се жени?
Защо човѣкъ трѣбва
да
има деца?
Защо човѣкъ трѣбва
да
слугува?
„Блажени вашитѣ очи, които виждатъ това, което вие видите“.
Защо човѣкъ трѣбва
да
си
прави кѫщи?
Защо човѣкъ трѣбва
да
се облича?
Защо човѣкъ трѣбва
да
ходи изправенъ на два крака?
И действително, Христосъ изтърпѣ всичкото зло.
И защо най-после човѣкъ трѣбва
да
си
държи главата перпендикулярно?
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ
си
нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря.
Могатъ
да
се зародятъ хиляди такива въпроси.
Вие ще кажете: тези въпроси не сѫ важни.
–
Да
ни е добрѣ, това е най-важното.
“ Той не се молеше за
себе
си
.
Знаете ли, колко е смѣшно, когато нѣкой човѣкъ каже, че най-важното въ свѣта е
да
ни е добре на насъ?
„Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
Единъ боленъ казва на другъ боленъ: иди кажи на лѣкаря
да
дойде
да
ни прегледа,
да
ни даде нѣкакво лѣкарство, за
да
оздравѣемъ.
Този боленъ е инвалидъ, както и първиятъ, и двамата не могатъ
да
станатъ отъ леглото
си
.
Питамъ ви: днесъ, 2,000 години слѣдъ Христа, можете ли
да
направите сѫщия опитъ?
Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко.
Вие може
да
се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ.
Кои отъ васъ искатъ
да
ви назначатъ на тия служби?
Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва
да
имашъ идеалъ!
Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано.
Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
Колко отъ васъ сте готови
да
ви назначатъ на тия служби?
Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко.
Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта.
И царе, учени хора, и свещеници, и владици нито единъ отъ тѣхъ не
си
даде кандидатурата, понеже всички бѣха заети съ много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това.
Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта.
Надѣвамъ се
да
дойдатъ вече кандидатитѣ.
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро.
Ние трѣбва
да
бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни.
Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи?
Щомъ постѫпваме така, ние нѣма
да
казваме, че не можемъ
да
бѫдемъ като Бога.
– Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа.
Ние можемъ
да
бѫдемъ едно съ Бога,
да
нѣма раздѣление между Него и насъ.
Блажени сте въ това, което виждате съ своето съзнание!
Когато Богъ създаде разумното въ човѣка, тогава Той му вдъхна дихание въ носа, но това още не значи, че свѣтътъ не е съществувалъ и по-рано.
Отъ всинца ни се изисква великъ подвигъ за великото самопожертвувание.
Мислите ли, че въ онази сѣмка, която държите въ рѫката
си
, не се криятъ потенциални.
Само тогава Богъ ще се открие въ тази велика свѣтлина, която наближава
да
се яви прѣдъ човѣшкитѣ души.
непроявени сили?
Въ тази сѣмка има скрити сили, които тя може
да
прояви.
И Писанието казва: „Ще изтрия всичкитѣ имъ сълзи.
И скърбьта имъ нѣма
да
се спомене“.
– Като се постави при благоприятни условия, и въ васъ има много такива непроявени сили.
Тогава ще бѫдете всѣкога весели и радостни прѣдъ Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога.
Тѣ само чакатъ условия, за
да
се проявятъ.
Христосъ казва: „Блажени вие, които виждате това, което предъ васъ сега се разкрива“.
За вашето пробуждане се изискватъ условия.
За
да
бѫдешъ уменъ човѣкъ изисква се съприкосновение съ учени хора.
За
да
бѫдешъ добъръ, трѣбва
да
бѫдешъ въ съприкосновение съ добри хора.
Ако нѣкой мисли, че това може
да
се постигне по другъ начинъ, той е на крива посока.
Вие може
да
оставите нѣкой говедарь съ хиляди години
да
пасе овцитѣ, той все ще придобие една малка опитность отъ това положение, но нѣма
да
спечели много нѣщо.
Но ако поставите този говедарь при условия
да
живѣе съ разумни хора, той ще стане гениаленъ човѣкъ.
Ако пъкъ поставимъ този човѣкъ въ съприкосновение съ нѣкои разбойници и съ тѣхъ
да
дружи въ продължение на хиляди години, той ще придобие нѣкои опитности, но човѣкъ отъ него нѣма
да
стане.
Че наистина доброто прѣодолѣва въ свѣта, се вижда отъ това, че когато хората умиратъ, отново оживѣватъ, доброто ги възкресява.
То не е въ нашитѣ пари, то не седи и въ хлѣба, който даваме нѣкому.
Слѣдователно, хлѣбътъ, който давамъ нѣкому, мога
да
го направя и отрова, и благословение – отъ мене самия зависи.
Сега, нѣкои отъ васъ, които не сѫ запознати съ окултната наука, може
да
мислите, че човѣшката мисъль е хилава.
Човѣшката мисъль е сила.
Нѣкой пѫть човѣкъ тъй може
да
концентрира своята мисъль на злоба и зависть къмъ храната, отъ която ще яде нѣкой човѣкъ, че като хапне този нещастникъ отъ тази храна,
да
се отрови.
Това именно е нещастието въ съврѣменния свѣтъ, че всички наши мисли сѫ отрицателни.
И тази мисъль тъй често я повтаряме, внушаваме
си
я докато най-послѣ въ отношенията ни се създаде пълно недовѣрие.
Ние вървимъ по обратния пѫть и слѣдъ всичко това искаме
да
се подигнемъ.
Казваме, че всички хора сѫ лоши, а при това искаме
да
сѫ добри.
Ако двама души се сприятелятъ, ние казваме: тѣхното приятелство нѣма
да
отиде дълго врѣме, нѣма
да
трае дълго.
Еди-кой
си
станалъ свещеникъ, казваме: отъ него нищо нѣма
да
стане.
Еди-кой
си
станалъ търговецъ, казваме: той нѣма
да
прокопса.
Дѣте се родило нѣкому, казваме: отъ него човѣкъ нѣма
да
стане.
Свещеникътъ
си
зарѣзва службата.
Питамъ: при такава обстановка на нѣщата, какво общество може
да
се образува?
Ние, съврѣменнитѣ хора, мязаме на онзи българинъ, който така много се напилъ, че като се връщалъ дома
си
, срещналъ една жена и я запиталъ: жено, дѣ е майка ми?
Майка
си
и съ затворени очи мога
да
намѣря.
Въ насъ, съврѣменнитѣ хора, които често губимъ нормалното
си
състояние, Богъ е вложилъ своята Любовь, вложилъ е животъ и дихание, и въпрѣки всичко това още имаме нужда
да
ни казватъ, дѣ е нашия Господь, има ли Господь или не, дали този Господь е добъръ, или не, дали цѣлиятъ животъ не е една самоизмама и т.н.
Истинскиятъ животъ съдържа една безгранична вѣра, въ която човѣкъ може
да
провѣрява Истината.
Въ истинския животъ човѣкъ може
да
има съобщения съ сѫщества по-разумни отъ
себе
си
, а не такива хилави като него.
Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло
да
дойде единъ отъ тия разумнитѣ лѣкари на безсмъртието,
да
ви капне нѣколко капки отъ безсмъртието на живота, и вие
да
възкръснете?
Не е ли хубаво
да
имате познанство съ него?
– Струва
си
това познанство.
При онзи отъ васъ, който е изгубилъ смисъла на живота
си
, който е дошълъ до отчаянието, до края на живота
си
, до края на бездната и се колебае, дали
да
се самоубие, или
да
остане
да
живѣе, не струва ли
да
дойде при него онзи великъ Учитель, който носи свѣтлината и
да
му каже: „Животътъ има смисълъ, струва
да
се живѣе, защото това, което виждашъ прѣдъ
себе
си
, то е самоизмама, това още не е самиятъ животъ“.
Казва Христосъ: „блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
– Ученицитѣ Христови виждаха Божията Любовь, тѣ виждаха Бога въ Христа, виждаха, че тамъ Богъ се проявява.
Единъ отъ староврѣменнитѣ светии дълго врѣме се молилъ на Бога,
да
надзърне за малко нѣкѫдѣ,
да
види, какво нѣщо е небето, какво нѣщо е бѫдещиятъ животъ.
Дошълъ неговиятъ Учитель, завелъ го въ една стая и поставилъ окото му
да
гледа онзи свѣтъ прѣзъ една малка дупчица, гледалъ той прѣзъ тази дупчица цѣли 250 години, докато дошълъ неговиятъ Учитель, бутналъ го и му казалъ: стига вече!
– Чакай, едва започнахъ
да
виждамъ.
Слѣдователно, този животъ е толкова красивъ че като съберете животъ отъ нѣколко милиони години, на васъ се струва, като
да
е единъ часъ само.
Възвишениятъ животъ не познава врѣме и пространство по тази единствена причина, че той е красивъ.
Не, приятелю, на човѣка може
да
омръзне само, ако е при едно умрѣло магаре, което гние и мирише.
Даже ще ти е мѫчно, когато това магаре каже: „Слѣзъ за малко отъ гърба ми!
И тъй, при съврѣменния животъ ние трѣбва
да
дойдемъ до истинското положение на нѣщата.
– Науката ще ни даде свѣтлина
да
разберемъ физическия свѣтъ.
По това именно се отличават великите хора, че са търсили този велик идеал, и те сами са били идеал.
(втори вариант)
Казва Христос: „Блажени сте, когато всички хули приемете“.
(втори вариант)
Питам: колко от вас сте претърпели хулите на обществото, на хората, на майка
си
, на баща
си
?
(втори вариант)
Те казват: защо човек трябва
да
се моли на Бога?
(втори вариант)
Всички
да
ви изгонят от дома, а вие като излезете на улицата,
да
благодарите за всичко това на Бога и
да
кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“.
(втори вариант)
Съвременните хора не могат
да
разберат, защо трябва
да
се молят на Бога.
(втори вариант)
По същия закон аз задавам въпросите: защо човек трябва
да
се учи?
(втори вариант)
“ Не, Господ ще ви даде това дете в ръцете.
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
яде?
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
ходи?
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
спи?
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
се жени?
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
има деца?
(втори вариант)
„Блажени вашите очи, които виждат това, което вие видите“.
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
слугува?
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
си
прави къщи?
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
се облича?
(втори вариант)
И действително, Христос изтърпя всичкото зло.
(втори вариант)
Защо човек трябва
да
ходи изправен на два крака?
(втори вариант)
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очите
си
нагоре към Бога и каза: „Отче, аз Ти благодаря.
(втори вариант)
И защо, най-после, човек трябва
да
си
държи главата перпендикулярно?
(втори вариант)
Могат
да
се зародят хиляди такива въпроси.
(втори вариант)
Вие ще кажете: тези въпроси не са важни.
(втори вариант)
“ Той не се молеше за
себе
си
.
(втори вариант)
–
Да
ни е добре, това е най-важното.
(втори вариант)
„Блажени сте“, казва Той на своите ученици, „заради това, което виждате“.
(втори вариант)
Знаете ли, колко е смешно, когато някой човек каже, че най-важното в света е
да
ни е добре на нас?
(втори вариант)
Един болен казва на друг болен: иди, кажи на лекаря
да
дойде
да
ни прегледа,
да
ни даде някакво лекарство, за
да
оздравеем.
(втори вариант)
Питам ви: днес, 2000 години след Христа, можете ли
да
направите същия опит?
(втори вариант)
Този болен е инвалид, както и първият, и двамата не могат
да
станат от леглото
си
.
(втори вариант)
Отива при другия болен, пипне и на него пулса и с това свършва всичко.
(втори вариант)
Вие може
да
се смеете, но аз считам за болни всички тия съвременни хора, които проповядват за морал.
(втори вариант)
Кои от вас искат
да
ви назначат на тия служби?
(втори вариант)
Той сам няма идеал, но казва на друг: ти трябва
да
имаш идеал!
(втори вариант)
НАГОРЕ