НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
220
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
220
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Умната жена е глупава у дома
си
, а умна на слънце, а глупавата – обратно.
Числото 6 се дели на 2, на 3 и на
себе
си
.
Вън от това, като се движат между вашите братя вън в света и тук между вас с къси ръкави, някои от тях може
да
се съблазняват.
Числото 6 е синът, а числото 5 е майката.
Питам: как може майката, която се дели сама на
себе
си
,
да
роди син, който се дели на 2 и на 3?
Като се движите между хората, нека вашата свобода не причинява съблазън между тях.
Как мислите, отде се родиха тия качества у сина?
Казвам: хората се раждат голи, а не облечени.
2.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Въ Писанието на едно мѣсто се казва: „Не се съобразявайте съ модата на този вѣкъ!
Всички така разрѣшаватъ въпроса, защо хората грѣшатъ, защо мислятъ така, а не се спиратъ
да
разрѣшатъ този въпросъ по отношение
себе
си
.
“ Всѣки вѣкъ
си
има своя специална мода за живѣние; всѣки вѣкъ
си
има свои теории, свои схващания, свой врѣмененъ моралъ.
Въ сѫщность, ето единъ въпросъ, който трѣбва
да
разрѣшатъ.
Щомъ
си
говоря 10 минути, казвамъ: стига толкова, доволенъ съмъ отъ своята рѣчь. Защо?
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“.
Често хората на новото учение, хората на новитѣ течения, казватъ: трѣбва
да
се даде свобода на всички!
Защото тя е Божествена въ
себе
си
.
Но тия хора на новото учение, както ги виждамъ тукъ въ България, сѫ крайно натрапливи хора.
Азъ виждамъ въ нѣкои съврѣменни писатели, музиканти, художници, свещеници, владици, проповѣдници, царе, князе, въ нѣкои просвѣтени хора, ужъ хора на новото учение, голѣма натрапчивость.
– Говоря на
себе
си
.
Ако отидешъ въ дома на единъ простъ, свѣтски човѣкъ, той ще се отнесе братски, но ако отидешъ въ дома на единъ ученъ човѣкъ, на единъ човѣкъ отъ новото учение, и нарушишъ едно отъ правилата му, че не
си
изтрилъ обущата
си
, ще ти каже: Господине, навънъ, моятъ домъ не е домъ за каль!
– Говоря на
себе
си
.
Азъ похвалявамъ този човѣкъ, право е
да
се грижи за чистотата на дома
си
, но трѣбва
да
знае, че има външна каль, има и вѫтрѣшна каль – има външна култура, има и вѫтрѣшна култура.
Сега,
да
ви приведа единъ анекдотъ, случилъ се въ България въ врѣме на освобождението.
– Говоря на
себе
си
.
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“.
Най-красивото нѣщо въ свѣта е човѣкъ
да
говори на
себе
си
!
Казвамъ: всички трѣбва
да
говоримъ на
себе
си
и отъ сърдцата ви
да
блика Любовь, и то не само врѣменно, не само къмъ хората, а постоянно и то къмъ всички сѫщества изобщо.
Селянинътъ влиза въ стаята му и казва: „Господинъ докторе, жена ми е нѣщо болна, има огненица, силна треска, моля ти се
да
ми услужишъ, нѣкакви цѣрове
да
ми дадешъ“.
Минавамъ покрай едно дърво, виждамъ на нѣкое мѣсто една гѫсеница, спра се при нея и размишлявамъ: какъвъ примѣръ дава тя!
Виждали ли сте вие красиви хора?
Въ нея съзирамъ усилено движение на нейния духъ
да
се подигне.
Тѣхъ мога
да
уподобя на ония хубави цвѣтя, които никога не увѣхватъ.
Тѣ всѣкога сѫ весели и разноцвѣтни: синички, червенички, зеленички.
Изобщо въ свѣта по нѣкой пѫть посаждатъ цвѣтята въ саксии и ги понапръскватъ съ разни парфюми, та не можешъ
да
познаешъ, кои сѫ истински и кои не сѫ истински.
Си
казва селянинътъ.
До сега и майка ми, и баба ми бѣха болни, но други лѣкарства имъ се даваха.
Да
те пази Господь отъ тѣзи нови лѣкарства!
Тия цвѣтя, отъ които пчелата не може
да
събира медъ, мога
да
уподобя на нѣкакви човѣшки изобрѣтения.
Да
не дава Господь
да
лѣкува човѣкъ жена
си
!
Ще употрѣбя това лѣкарство за жена
си
,
да
видя какъ ще ѝ подѣйствува.
Връща се дома
си
посрѣща го жена му, пита го: „Носишъ ли ми лѣкарство?
Фонографътъ прѣди
да
заговори, шуми, съска и при това не е толкова ясенъ.
Ти разбирашъ ли, защо е това разногласие и тази хармония въ живота?
– Е, дай
да
видя какво е!
“ – Това е великото въ живота, което трѣбва
да
разберешъ и проучишъ.
Ако тия плочи се изоставятъ 5–6 години безъ употрѣбление и слѣдъ това се завъртятъ, не зная, дали биха могли
да
произведатъ сѫщата човѣшка рѣчь, както сега.
Удря ѝ той една силна плѣсница.
Но,
да
оставимъ това нѣщо, изобрѣтението на фонографа е все пакъ крачка напрѣдъ.
Всички трѣбва
да
разбирате, но не като онзи светия, който не разбралъ смисъла на своето служене.
Тя се разлюлява отъ тази плѣсница, влиза въ стаята и започва
да
плаче.
Какъвъ трѣбва
да
бѫде вашиятъ моралъ?
И дѣйствително, и менъ ме възхищава фонографа, но не толкова това колело въ него, което се върти и възпроизвежда рѣчьта, колкото мисъльта, която е накарала една игла
да
говори.
Ако ти
си
светия, посвѣтилъ живота
си
на Бога, живѣлъ 20 години въ пустинята и при тебе дойде единъ богатъ български землевладѣлецъ и ти каже: слушай, остави тия глупости,
да
живѣешъ въ пустинята, ела
да
ми прѣкопаешъ лозята, азъ имамъ толкова и толкова декари, ще ти дамъ 200,000 лева за това.
Е, казва
си
селянинътъ – помогна това лѣкарство, заслужава
си
.
Съгласишъ ли се на това прѣдложение, всичката ти святость отива на вѣтъра.
Господь здраве
да
дава на този лѣкарь, жена ми оздравѣ отъ това лѣкарство!
Това не е моралътъ, който трѣбва
да
слѣдвате вие.
Но ако ти се съгласишъ
да
работишъ безъ пари и кажешъ: братко, азъ не се нуждая отъ пари.
Иглата на фонографа е малка и остра, а отъ човѣшкия езикъ може
да
се направятъ нѣколко стотинъ хиляди игли, подобни на тия отъ фонографа.
Не се минава и два мѣсеца, отива той въ града и
си
спомня за лѣкаря.
Може
да
дойда
да
ти помогна, но послѣ пакъ ще се върна.
Тъй щото и по съдържание, и по количество, иглата на съврѣменния фонографъ не може
да
се сравнява съ човѣшкия езикъ; и рѣчьта, която произвежда фонографа, не може
да
се сравнява съ рѣчьта която излиза отъ плочитѣ на човѣшкия мозъкъ.
Казва
си
: „чакай отъ благодарность
да
му занеса двѣ пуйки и
да
му кажа, че жена ми оздравѣ отъ неговото лѣкарство“.
Кажешъ ли така, ти
си
святъ човѣкъ, у тебе има моралъ.
Питамъ: ако е чудно изкуството на онзи, който накаралъ една игла
да
говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентность, която отпечатила човѣшката мисъль върху плочитѣ на мозъчнитѣ клѣтки?
Такъвъ трѣбва
да
бѫде и вашиятъ моралъ!
Вие още не сте се замислили върху това, какъ се произвежда човѣшката мисъль, какъ минава прѣзъ мозъчнитѣ нервни влакна и какъ най-послѣ се прѣдава прѣзъ гортана въ видъ на гласъ.
“ – Прѣди два мѣсеца дохождахъ при тебъ,
да
ми дадешъ лѣкарство за жена ми.
Готови ли сте вие като този светия
да
направитѣ нѣкое добро безъ пари, вие сте възлюбленитѣ дѣца на Бога.
Кажете ли: азъ направихъ толкова добрини на този човѣкъ, но той не е признателенъ – вие не сте възлюбленъ синъ на Бога.
Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото
да
направитѣ една баница.
– Ти ми даде едно лѣкарство, и тя оздравѣ отъ него.
Ти признателенъ ли
си
?
Всички вие сте непризнателни.
При това, я
да
те накарамъ
да
наточишъ една баница, тогава ще видишъ!
–
Да
, това е наука, това бѣха отъ скѫпитѣ лѣкарства, тѣ даватъ добъръ резултатъ, казалъ докторътъ.
Въ сѫщность, той забравилъ, отъ какво била болна жената на този селянинъ и какво лѣкарство ѝ далъ.
Нѣкой казва: защо Богъ ме е създалъ такъвъ?
– Мисля, какъ може
да
се направи баница отъ просо.
Като видѣлъ, че селянинътъ носи двѣ пуйки, поканилъ го
да
седне и се разположилъ.
– Недоволенъ е той отъ живота
си
и отъ положението, което има.
Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ
да
направишъ отъ него.
Казвамъ: Богъ ти е далъ толкова дарби, но ти още не
си
ги разработилъ.
Ти не
си
обработилъ твоя умъ.
Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача.
Селянинътъ става, удря втората плѣсница на лѣкаря и
си
излиза.
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
.“
Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото
да
храни свѣта.
– Ако жена ми се разболѣе втори пѫть, пакъ ще дойда при тебе.
И сега, азъ желая, онѣзи отъ васъ, които искате
да
носите туй свещено име „ученици на Новото Учение“, или, онѣзи, които искате
да
носите туй свещено име „носители на Любовьта, Мѫдростьта и Истината“, тъй ги наричамъ азъ, бѫдете образци!
Бѫдете онази запалена свѣщь, въ която нѣма абсолютно никакъвъ димъ, абсолютно никакъвъ остатъкъ, която гори и издава онази мека свѣтлина, която носи животъ и възкресение на всички хора.
–
Да
хранишъ свѣта.
Та и ние нѣкой пѫть съ тази наша философия на живота разсѫждаваме, дѣйствуваме, все като този лѣкарь.
Всѣки отъ васъ може
да
бѫде една такава запалена свѣщь!
На баница мога ли
да
ставамъ?
Онѣзи отъ васъ, които сте родени вече отъ Духъ и вода, идете
да
бабувате на тия, които скоро ще се родятъ!
Просото не може
да
става на баница.
Съ това не искамъ
да
кажа, че сме лоши, но или ученикътъ, или майката, или жената, все ще се намѣри нѣкой, който
да
ни разгнѣви, и послѣ, като ни разгнѣви, ще излѣемъ гнѣва
си
на всѣки пръвъ, който ни излѣзе насрѣща.
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“.
Ние нѣма какво
да
се занимаваме съ това, какво се пише въ нашата преса, какво се пише въ чуждитѣ вѣстници.
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“, казва Христосъ.
Работа се изисква отъ всички!
Отдѣ идатъ горчивитѣ плодове на нашия животъ?
Нѣкой казва: азъ не съмъ толкова красивъ, черничъкъ съмъ малко.
Страданията, които ни сполетяватъ въ живота, отдѣ идатъ?
Азъ нѣма
да
се спирамъ
да
ви говоря за това.
По нѣкой пѫть жената не ни обича, ученицитѣ не ни обичатъ, дѣцата не ни обичатъ, окрѫжающитѣ не ни обичатъ, всички не ни обичатъ.
Азъ зная единъ алхимически начинъ, по който мога
да
ви направя красивъ, но първо трѣбва
да
сте родени отъ Духъ и вода. Защо?
Има редъ митове върху произхода на растенията.
Питамъ: защо е всичко това?
– Трѣбва
да
сте готови
да
запазите тази красота.
Каква полза ще имате, ако ви се даде едно богатство и послѣ ви го отнематъ?
Ако хората сѫ създадени отъ Бога, какъ е възможно
да
сѫ лоши?
Слѣдователно, отъ васъ се изисква
да
бѫдете силни и крѣпки,
да
можете
да
задържите онова благо, което имате.
Той казва: „Отъ плода
си
се познава“.
Тогава никой не ще може
да
ви отнеме благото, което Богъ ви е далъ.
И дѣйствително, като се разгледа човѣкъ чисто органически, той е двояко растение.
Азъ наричамъ герой онзи, на когото никой не може
да
отнеме Любовьта.
Лошевината произтича отъ това, че ние искаме
да
употрѣбимъ Божествения животъ за човѣшки изгоди, и вслѣдствие на това този животъ лесно се изпарява.
Азъ наричамъ герой онзи, на когото никой не може
да
отнеме Мѫдростьта.
Азъ наричамъ герой онзи, на когото никой не може
да
отнеме Истината.
Коренитѣ на другото растение сѫ въ симпатичната нервна система, или въ тъй наречения стомашенъ мозъкъ, а клонетѣ му отиватъ горѣ въ мозъка, тъй щото тѣзи двѣ растения сѫ прѣплетени.
Слѣдъ извѣстно врѣме отидохъ
да
го взема, но го нѣмаше тамъ.
Значи, щомъ растението прѣстане
да
расте, и животътъ прѣстава.
Така и ние, по сѫщия начинъ, затваряме Божествения животъ въ едно шишенце, туряме му запушалка, но слѣдъ врѣме виждаме, че го нѣма.
Щомъ човѣкътъ прѣстане
да
мисли, по сѫщия законъ и растението умира.
Божествениятъ животъ казва: не можете
да
ме държите затворенъ въ шишенце.
Азъ ще
си
намѣря и най-малката дупка ще излѣза отъ тамъ.
– Изгубихъ любовьта
си
, отивамъ въ ада!
Така и ние мислимъ за свобода, за широкъ просторъ въ нашия животъ.
До като човѣкъ живѣе, до като има чувства въ сърдцето
си
, до като има мисъль въ ума
си
, той е човѣкъ.
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“.
Какъ, любовьта
си
ли изгуби?
Когато сърдцето на човѣка изсъхне, той прѣстава
да
е растение.
Ти ходишъ
да
търсишъ любовьта въ нѣкой момъкъ или мома тамъ нѣкѫдѣ изъ горитѣ.
И когато мисъльта въ човѣшкия мозъкъ прѣстане, той прѣстава
да
е мисляще сѫщество.
Отъ основното разбиране на Любовьта зависи смисъла на вашия животъ; отъ основното разбиране на Любовьта, зависи и вашето щастие.
Не, въ момъкътъ нѣма
да
намеришъ любовьта.
Че и той самъ я търси!
Азъ бихъ желалъ
да
дойде при менъ този, който казва, че разбира Любовьта и
да
я опрѣдѣли.
И мнозина отъ съврѣменнитѣ хора искатъ
да
живѣятъ въ Нирвана, т.е.
да
не мислятъ,
да
не чувствуватъ,
да
не страдатъ – искатъ невъзможното.
Тѣ искатъ
да
бѫдатъ радостни, безъ
да
бѫдатъ скърбни; искатъ
да
мислятъ, безъ
да
чувствуватъ.
Гледашъ, нѣкоя домакиня, въ чийто домъ царува Любовьта, цѣлъ день пѣе, всичко въ кѫщи е въ хармония – дѣцата ѝ сѫ радостни, мѫжътъ ѝ е радостенъ и слугитѣ ѝ сѫ радостни – всички въ кѫщи сѫ радостни.
Да
чувствуватъ, значи
да
мислишъ;
да
мислишъ, значи
да
чувствувашъ.
Сърдцето и умътъ се съединяватъ, за
да
служатъ на Бога.
Когато чувствувашъ, ти носишъ товаръ, а когато мислишъ, другъ носи твоя товаръ.
Да
се жени човѣкъ, това значи
да
се съединятъ двѣ души, за
да
служатъ на Бога,
да
изпълнятъ Неговата воля.
Слѣдователно, тежката работа въ този свѣтъ – какъ трѣбва
да
прѣживѣемъ и какво трѣбва
да
мислимъ, това е прѣдоставено на Бога.
Богъ, великиятъ създатель на цѣлата вселена, мисли за всичко това, а ние носимъ малкия товаръ на ежедневния ни животъ.
Когато чета плачъ Иеремиевъ, виждамъ онзи пророкъ плаче ли, плаче!
Ние мислимъ за ежедневния животъ, а въ сѫщность, нашиятъ товаръ е само за това, какво трѣбва
да
ядемъ.
Женитбата е съединяване на двѣ души
да
служатъ на Бога.
Той казва: „Господь ни направи играчка на тия
да
имъ свиримъ“ – и написа много тѫжни работи.
Съединимъ ли се въ името на тази Любовь –
да
служимъ на Бога – всинца ще бѫдемъ едно цѣло и единъ духъ и тогава въ всинца ни ще дѣйствуватъ великитѣ закони на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Каквото и
да
говоримъ, каквито култури и теории
да
разглеждаме, ние сме хора на хлѣба – нищо повече!
Господь имъ казва: „Когато ви казахъ
да
живѣете тъй, както трѣбва, вие не живѣхте.
Проповѣдници, философи, или каквито други и
да
сме, ние изучаваме още „хлѣбъ нашъ насѫщний, дай ни го намъ днесъ“.
Ето додѣ ви доведе вашиятъ глупавъ животъ:
да
ви заробятъ Вавилонянитѣ.
Тогава нѣма
да
търсимъ, кѫдѣ е мѫжътъ, кѫдѣ е жената.
Слѣдователно, цѣлата днешна наука е съсрѣдоточена все около хлѣба, какъ
да
се гарантираме, какъ
да
се осигуримъ.
И дѣйствително, хлѣбътъ съдържа всички необходими елементи за живота.
Пророкъ Иеремия отивалъ въ плѣнъ, но ти, който не
си
въ плѣнъ, какво разбирашъ отъ неговото положение?
Ако единъ пороченъ човѣкъ изучава тази философия, нищо нѣма
да
успѣе. Защо?
Казвате: Давидъ писалъ псалми.
Ние още не сме изучили живота на всички онѣзи растения, които ни помагатъ
да
живѣемъ.
Да
, Давидъ писалъ псалми, но защо?
Ако синъ ти, дъщеря ти, приятельтъ ти или който и
да
е, е съ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, тѣ сѫ благословени.
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“.
Бѣгаше той, ти
си
седишъ на мекото легло.
Ако вие сте родени отъ Духъ и вода, проявете се!
Колко дни е работилъ Богъ върху човѣка, за
да
го създаде отъ тази каль?
Тъй че, за
да
разберете плача Иеремиевъ, за
да
разберете псалмитѣ на Давида, трѣбва
да
минете прѣзъ тѣхната опитность.
Евреитѣ трѣбваше
да
се подигнатъ, а не
да
плаче Иеремия за тѣхъ.
Тъй се прѣдава на съврѣменното човѣчество въ светената книга легендата за създаването на първия човекъ.
Отъ коя раса е останала тази легенда?
И Христосъ
си
поплака, което показваше, че въ Него имаше една чувствителна душа.
Христосъ, като дойде между евреитѣ, казва имъ: „Искахъ
да
ви помогна, но не ме разбрахте“ – и заплака.
Отъ тия хора днесъ като остатъкъ се явяватъ китайцитѣ, хора, които даже и за Бога нѣматъ име.
Когато китайцитѣ искатъ
да
кажатъ нѣщо за Бога, казватъ „тау“ – това означава небето.
Азъ наричамъ човѣкъ на новото учение, на новия животъ онзи отъ сърдцето на когото извира Любовь, която носи животъ за всички.
За тѣхъ всичко на небето горѣ е Богъ.
У евреитѣ пъкъ, когато Яковъ отивате при своя роднина Лавана, той сънува единъ сънь, видѣ Бога и Му каза: „Тамъ, дѣто ме водишъ, благоволи
да
ми дадешъ овци и говеда, а пъкъ азъ като се върна, ще Ти направя единъ малъкъ олтарь и жертва ще Ти принеса“.
Истинскиятъ пророкъ, който говори на хората, трѣбва
да
имъ каже, какво ще стане.
Той хиляди години наредъ извира и никога не казва „дайте“!
И дѣйствително, Яковъ направи олтарь на Бога, даде десятъка
си
отъ овцитѣ въ жертва.
Съ сълзитѣ
си
Христосъ казваше на евреитѣ: „Тъй ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте моето учение“.
Но, кой какъ дойде при него, той все казва: „братко, идвайте, взимайте
си
когато и колкото искате!
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“.
Той минава прѣзъ села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-послѣ се влѣе въ морето.
Казвамъ: ти
си
единъ израилски пророкъ, който не прие Христовото учение.
Тази е отличната черта на извора, която трѣбва
да
бѫде черта и на родения отъ Духъ и вода, животътъ на когото трѣбва
да
минава прѣзъ ония наскърбени души и ги утѣшава.
Ще плачешъ, и ще плачатъ всички около тебъ.
Който нѣма този животъ въ
себе
си
, какъ ще утеши тия наскърбени души?
Онѣзи отъ васъ, които още не сѫ родени отъ Духа, а сѫ въ ембрио, въ зачатие, ще вземете живота, а онѣзи отъ васъ, които сега се приготовляватъ отвънъ, които съставляватъ тази каль, отъ която Богъ за въ бѫдаще ще прави хората, ще гледате пръстьта
да
бѫде по-доброкачествена.
Всички онѣзи, които не възприематъ Любовьта; всички онѣзи, които не възприематъ Мѫдростьта; всички онѣзи, които не възприематъ Истината, ще плачатъ не само единъ день, но още хиляди години ще плачатъ.
Колкото е по-доброкачествена пръстьта, толкова по-добъръ хлѣбъ може
да
стане отъ нея.
Твърдата пръсть, за която говори Христосъ, това е хлѣбътъ, който има отношение до стомаха.
До тогава има
да
изтекатъ деветь категории сълзи.
Родениятъ отъ Духъ и вода, като види наскърбени души, нѣма
да
каже, волята Божия е такава, а ще ги утѣши.
Азъ бихъ желалъ
да
проучите характера и състава на тия сълзи.
Това се отнася до сърдцето на човѣка, „а живата вода“ подразбира единъ още по-високъ животъ отъ хлѣба.
Тѣ се различаватъ по състава
си
.
Хлѣбътъ трѣбва
да
се прѣвърне на вода, а водата трѣбва
да
се превърне на Духъ.
Затова и въ Писанието е казано: „Ако се не родите отъ вода и Духъ, не можете
да
влѣзете въ Царството Божие“.
Значи, водата е потрѣбна за сърдцето, а Духътъ – за ума.
Ще тропне сѫ прѫчицата
си
и дѣтето пристига.
сегашниятъ животъ е толкова важенъ за васъ, че поглъща всичката ви мисъль.
Като разгледатъ сълзитѣ му, казватъ: „Разбрахме за какво е плакал“.
Той тропне пакъ съ прѫчицата
си
, и Марийка дойде.
Прѣдставете
си
положението на онова малко дѣте, което сега учи въ училището и направете аналогия съ
себе
си
.
Майката е радостна, и всички въ кѫщи се радватъ.
Господь казва: „Разгледайте тия капки, които се лѣятъ отъ очитѣ му, за какво сѫ!
Връща се отъ училище, разправя на майка
си
, какво е научило.
Тъй е, ще дойдатъ всички тия духове отъ пространството.
Взима плочата, пише, изтрива, казва на майка
си
: наука е това!
Изобщо, има деветь категории сълзи, деветь категории страдания и деветь категории радости.
Питамъ: ами кое е по-високото за майката въ дадения моментъ?
Бѫдете носители на новото учение, бѫдете Синове на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината!
Майката казва: азъ трѣбва днесъ
да
прѣсѣя брашното,
да
омѣся хлѣба.
И когато любишъ и
си
милостивъ, и когато мразишъ, пакъ се облива сърдцето съ кръвь.
Бѫдете растения, които отъ плода
си
да
се познаватъ!
Елате тукъ
да
видите, какъ се мѣси хлѣбъ!
Казва се въ Писанието: „плъть и кръвь нѣма
да
наслѣдятъ Царството Божие“.
Бѫдете хора, които отъ мисъльта
си
да
се познаватъ!
И почва тя
да
проповѣдва.
Да
кръвьта на плътьта нѣма
да
наслѣди Царството Божие, но кръвьта на Духа ще Го наслѣди.
Замѣсва всичкото брашно, покрие го отгорѣ и го оставя
да
втасва.
Плътьта сама нѣма
да
наслѣди Царството Божие, но плътьта и Духътъ заедно ще Го наслѣдятъ.
Най-послѣ запали пещьта
си
.
Тогава, какъ ще разберете думитѣ на Йова, който казва: „Пакъ съ плътьта
си
ще видя Бога“.
Казва се: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново сърдце отъ плъть, което ще бѫде толкова нѣжно, че Богъ ще напише на него Своя Законъ“.
Значи това сърдце ще бѫде толкова благородно, толкова фино, че върху него Богъ ще напише своя законъ и както ние, така и всички сѫщества, ще четемъ отъ него.
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“.
– Смисълътъ на живота е, че можешъ
да
живѣешъ за
себе
си
, можешъ
да
живѣешъ за другитѣ, можешъ
да
живѣешъ и за Бога.
Има деветь категории животъ, но тия три категории сѫ важни –
да
живѣешъ за
себе
си
, за другитѣ и за Бога.
Вижте най-послѣ, че наистина, не може
да
се живѣе самъ, все искашъ
да
имашъ при
себе
си
поне едно сѫщество.
Защо всички искатъ хлѣбъ?
Най-голѣмото геройство на първия човѣкъ въ рая е било това, че слѣдъ като видѣлъ, че самъ не се живѣе и обмислялъ много години този въпросъ, най-послѣ едва се рѣшилъ
да
каже: „Господи, самъ не се живѣе“.
Адамъ билъ голѣмъ аристократъ, макаръ нѣкой мислятъ, че билъ простъ човѣкъ.
Слѣдъ като Господь го поставилъ
да
живѣе въ рая и
да
се занимава съ животнитѣ той прѣгледалъ всички и
си
казалъ: „Азъ нѣмамъ другарь, съ когото
да
дружа, съ тѣхъ не мога
да
дружа тѣ сѫ нисши сѫщества, тѣ нѣматъ никаква култура“.
„Всѣко дърво се познава отъ плода
си
“.
Пъкъ той трѣбваше
да
дружи сѫ животнитѣ, трѣбваше
да
ги учи.
Адамъ
си
казалъ: Господь създаде всичко много умно; и мене и животнитѣ, но едно нѣщо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човѣкъ не даде другарь„.
Най-първо човѣкъ трѣбва
да
има разположение на чувствата
си
.
Щестлавие имаше въ Адама.
Всѣки трѣбва
да
се стреми
да
има това разположение.
Господь го чу, поусмихна се малко и
си
каза: “Ще имашъ другарь„.
Човѣкъ трѣбва
да
си
лѣга съ разположение;
да
става съ разположение;
да
яде съ разположение.
И действително Адамъ имаше вече другарь.
Азъ не казвамъ, че човѣкъ трѣбва
да
мисли съ разположение на чувствата
си
.
Той
си
казваше: “Така, нека излѣзе моята избраница отвънъ,
да
видятъ славата, величието ми,
да
видятъ какъвъ великъ човѣкъ съмъ, какво благоволение имамъ прѣдъ Бога„.
Това бѣше едно щестлавно чувство, което той криеше въ
себе
си
.
Когато човѣкъ развива живота
си
, той трѣбва
да
има разположение на духа, за
да
може животътъ му
да
се оформи.
„ Обаче, тази жена, направена отъ плъть и кости, не бѣше като Адама.
Щомъ животътъ образува тия форми, отъ които мисъльта се проявява, тогава именно ще дойдатъ най-силнитѣ налѣгания въ живота, тогава именно ще дойдатъ скърбитѣ, страданията.
Тя
си
каза: не, братко, не съмъ азъ плъть отъ плътьта ти, ще ти докажа, че и въ мене има малко-много умъ“.
Скърбитѣ и страданията сѫ Божественитѣ рала, които разораватъ почвата и създаватъ благоприятни условия
да
поникнатъ Божественитѣ сѣмена на Добродѣтельта.
Само така се ражда мисъльта.
Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адама: „Ти
си
голѣмъ страхливецъ!
Кое заставя
да
мисли онази майка, на която прѣдстои
да
ражда?
На животнитѣ давашъ умъ, обработвашъ градината, а те е страхъ
да
бутнешъ онова дърво!
“ „Не може, Господь е забранилъ
да
се бута това дърво“ – прѣподава ѝ Адамъ първиятъ урокъ на послушание.
въ утробата на майка
си
, заставя я
да
мисли, пъкъ ако ще
да
е най-глупавата майка.
„Ти
си
плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми, нѣма
да
буташъ това дърво, ще ме слушашъ!
Когато една птичка ще снесе яйцата
си
, тя веднага започва
да
мисли, дѣ
да
направи гнѣздото
си
, какъ
да
го направи.
“ – Колко
си
лѣковеренъ ти!
Щомъ се нареди, тя знае вече, колко врѣме
да
лежи върху яйцата
си
, знае какъ
да
отглежда малкитѣ
си
, всичко това знае.
Всички тия грижи внасятъ въ нея Божествени мисли.
Та казвамъ: при страданията този законъ нѣма нищо общо съ живота.
Животътъ, напротивъ, трѣбва
да
се прояви въ нѣжни, хармонични чувства.
Въ какво седатъ хармоничнитѣ чувства?
Слѣдъ сгрѣшаването у Адама се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта
да
остави жена
си
сама
да
бѫде наказана по Божиитѣ закони, но
си
каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея,
да
намаля малко страданията ѝ“.
Ще ви дамъ едно малко сравнение.
Въ него имаше борба, казваше
си
: „
Да
оставя ли рая, или
да
отида съ нея?
Тя ми взе сърдцето и кѫдето и
да
отида, самъ не мога.
Тази хартия е направена отъ хора, които не се интересуватъ, не искатъ
да
знаятъ, какво ще се печати на нея.
Значи, качеството на тази книга не зависи отъ онзи, който пише, а отъ онѣзи работници, които сѫ я правили въ фабриката.
Хайде, ще отида съ нея, поне жертва ще направя, че каквато ще
да
става!
Слѣдъ това идваме до онзи мислитель, който започва
да
пише върху хартията.
Господь не ги изпѫди, но ги прати вънъ отъ Божественото училище,
да
растатъ и
да
се развиватъ.
За
да
изрази своята мисъль, той извиква нѣкой по-висшъ духъ, който му диктува.
И тъй, 8,000 години вече откакъ вие се намирате извънъ рая, но всичко сте забравили.
Всички сегашни жени по цѣлия свѣтъ бѣха събрани тогава въ Ева вѫтрѣ като душички, и всички сегашни мѫже по цѣлия свѣтъ бѣха събрани вѫтрѣ въ Адама като душички.
Тъй че, какъ е замислена тази книга, какъ е написана, това не зависи отъ самия авторъ, който слага името
си
върху книгата, а отъ този, който е диктувалъ.
Всички мѫже и жени заедно гласувахте и сгрѣшихте.
Сѫщностьта, която е вложена въ книгата, е самата мисъль, и не зависи отъ автора.
А сега всѣки мѫжъ казва: е, този Адамъ!
Този, който прѣдава тази мисъль, той е вториятъ факторъ.
Слѣдователно, онѣзи фактори, които сѫ създали нашето тѣло, нашето сърдце и нашия умъ, произтичатъ отъ три категории интелигентности.
Не, не мислите право, всички заедно сгрѣшихте, всички бѣхте тамъ.
Ето защо, когато мислимъ само за тѣлото
си
, ние сме свързани съ най-нисшата интелигентность въ природата, съ първата категория фактори – съ работницитѣ.
Всѣки отъ васъ трѣбваше
да
каже: не, азъ не давамъ думата
си
, не се съгласявамъ, не искамъ
да
постѫпя така.
Тѣзи сѫщества ще ни покажатъ най-хубавитѣ ястия, ще ни научатъ, какъ
да
приготвимъ храната
си
, какъ
да
я добиваме.
Тѣ, обаче, нѣма
да
ни покажатъ извора на живота.
Тѣ сѫ още по напрѣднали отъ първитѣ въ своята еволюция, но не могатъ
да
ни кажатъ нищо за онази велика Божествена мисъль, която е прѣдшествувала образуването на материялния свѣтъ, образуването на силитѣ въ живота.
Всѣки човѣкъ трѣбва
да
мисли, какъ
да
изправи своя миналъ животъ.
Най-послѣ идваме до третата категория сѫщества, които сѫ създали човѣшката мисъль.
И понеже човѣкъ сега е свързанъ съ тия сѫщества, за това той се нарича „сѫщество на мисъльта“, но за въ бѫдаще той ще измѣни това
си
име и ще се нарича „човѣкътъ на Любовьта“ или „възлюбления синъ на Любовьта“.
Азъ гледамъ, нѣкой отишълъ въ църква и тамъ се моли, моли на Господа, но при това, като дойде
да
дѣйствува спрѣмо хората, не знае какъ
да
постѫпи.
Съ мисъльта
си
той трѣбва
да
се съедини съ Божествената Любовь, за
да
стане цѣлъ човѣкъ, защото за сега човѣкътъ е половинъ.
Има единъ законъ: никой никого не може
да
излъже!
Когато този процесъ се завърши въ насъ, тогава ние ще съзнаемъ, че можемъ
да
бѫдемъ господари на
себе
си
.
За сега ние не сме господари на
себе
си
, насъ всѣки може
да
ни подкупи.
Човѣкъ самъ
себе
си
може
да
излъже. Защо?
Онѣзи, които сѫ родени отъ вода и Духъ, тѣзи думи не ги засѣгатъ, но тѣ се отнасятъ за онѣзи, които не сѫ родени още.
Защото всѣки човѣкъ разбира много добрѣ своитѣ интереси.
Слѣдователно, ние можемъ
да
се подкупимъ отъ малкитѣ работи.
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато искатъ
да
ни убѣдятъ че могатъ
да
ни излъжатъ!
Хвърлете ѝ царевица напримѣръ, тя ще се хвърли и ще почне
да
яде.
Не е грѣхъ, дѣто човѣкъ се подкупва, но казвамъ, че той може
да
се подкупи съ една ябълка, съ едно бонбонче, съ една карфичка, съ едни фини чорапи, съ една хубава шапка, съ едни обуща или съ едно стихче посветено въ негово име и т.н.
Мога
да
ви приведа хиляди начини, чрѣзъ които хората се подкупватъ.
Дай на човѣка
да
си
хапне нѣщо, дай му една малка стаица, съ хубаво, меко легло, и той веднага се подкупва.
Лошото не е въ залъгването, но въ това, че когато ни залъгватъ, ние лесно се продаваме, а мислимъ, че сме осигурени.
Никой отъ насъ не е осигуренъ!
Обръща се веднага патарокътъ, хваща съ клюна
си
плъха и го издига въ въздуха.
Отива съ него въ рѣката, потапя го въ водата и го изважда, пакъ го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхътъ най-послѣ казва: „Пусни ме, моля ти се, втори пѫть нѣма
да
ямъ патици“.
И слѣдъ всичко това казватъ, че гѫската била глупава, а ние умнитѣ хора, по нѣкой пѫть вършимъ такива голѣми глупости!
Не, тази глупава патка поне маже
да
хвърчи!
Слѣдователно, ако ти
си
човѣкъ отъ новото учение, тогава азъ казвамъ: плодътъ на Духа, на туй Великото е Любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание и много други.
Тази глупава патка поне може
да
си
намазва тѣлото и крилата съ мась, та като влиза въ водата,
да
не прониква навѫтрѣ, прѣдпазва я отъ намокряне.
Павелъ не ги изброилъ точно, той турилъ като качества на Духа деветь категории, но всѣка категория съдържа още по три качества, та ставатъ всичко 27.
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, нѣмаме даже и туй изкуство на патицата.
Можемъ ли ние
да
намажемъ така нашето тѣло и кости, че грѣхътъ
да
не прониква навѫтрѣ въ насъ?
Дѣ е нашата мась, съ която можемъ
да
се защищаваме отъ грѣха?
Вие мислете за другитѣ категории, азъ нѣма
да
се спирамъ върху тѣхъ.
Патката намѣри онзи великъ законъ
да
се прѣдпазва отъ студа, като
си
направи мекъ, топълъ пухъ за тѣлото.
Дѣ е нашиятъ пухъ
да
ни прѣдпазва отъ студа?
По нѣкой пѫть азъ се наблюдавамъ и така проучвамъ хората. Защо?
Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото
си
мислимъ.
Защото ретроспективно, чрѣзъ отражение на хората въ
себе
си
, виждамъ какви сѫ.
Сега, всѣки се спира въ
себе
си
и казва: азъ имамъ изкуство.
Дойде нѣкой човѣкъ, приказва ми и азъ се вдълбоча въ
себе
си
, поставямъ се въ едно пасивно състояние, за
да
видя, какво е трептението на неговото сърдце, какви сѫ неговитѣ мисли, изобщо каква е степеньта на неговото развитие.
Като влѣза тъй въ неговото положение, азъ почвамъ
да
мисля като него,
да
чувствувамъ като него, зарегистрирамъ неговия животъ, записвамъ всичко и
си
казвамъ: познавамъ този човѣкъ.
– Цигуларь съмъ, мога
да
свиря.
Че и азъ зная
да
свиря.
Казвамъ:
да
, азъ го видѣхъ, но и вие трѣбва
да
го видите.
Питамъ: когато имашъ умраза къмъ нѣкого, или когато таишъ едно горчиво чувство въ душата
си
, свирилъ ли
си
на тази умраза съ цигулката
си
, че
да
я прѣвърнешъ на една кротка мечка безъ букаи?
Свирилъ ли
си
на това горчиво чувство, че
да
го прѣвърнешъ въ сладко чувство?
Въ този свѣтъ ние не живѣемъ за
себе
си
.
Ако твоята музика не може
да
стори това, ти не
си
цигуларь, твоята музика е много слаба.
Хубаво, щомъ е така, нарисувалъ ли
си
такава картина, че като я види нѣкой разбойникъ или прѣстѫпникъ,
да
се отврати отъ
себе
си
?
Хора, у които Богъ не живѣе, не могатъ
да
бѫдатъ никакви светии, а не тъй както вие разбирате.
Опита ли по този начинъ силата на твоето художество?
Нарисува ли умразата и Любовьта, та
да
видишъ резултата отъ тия двѣ картини?
Азъ не съмъ срещналъ до сега художникъ, който
да
е нарисувалъ умразата и Любовьта и
да
съпостави тия два типа.
Нека художникътъ нарисува тия двѣ картини така художествено, че като погледнешъ умразата,
да
умрешъ отъ нейното въздѣйствие върху тебе, а като погледнешъ Любовьта, въ тебе
да
се зароди животъ и желание
да
дадешъ отъ този животъ и на всички други.
Тази смѣна въ състоянията
да
стане едноврѣменно при вида на тия двѣ картини.
Когато въ тебъ нѣщо бушува, когато се боришъ съ умразата въ
себе
си
, тя те гори и произвежда страдания, а ти казвашъ: гори ме нѣщо!
– Погледналъ
си
къмъ умразата.
И при това, съврѣменнитѣ християнски народи се осмѣляватъ
да
казватъ, че иматъ Господь.
Срамота е
да
казватъ така, никакъвъ Господь нѣматъ тѣ!
Да
, и умразата гори, и Любовьта гори, само че умразата гори, изгаря и разрушава, а Любовьта гори, съгражда и животъ дава.
И христовитѣ ученици, като съврѣменнитѣ хора, като отидоха
да
проповѣдватъ въ едно село и не ги приеха, казаха: „Учителю, остави ни
да
пометемъ,
да
изгоримъ тия хора, за дѣто не ни приеха.
Такива трѣбва
да
бѫдатъ истинскитѣ картини на умразата и на Любовьта.
Ти
си
Учитель, ние апостоли“.
Така трѣбва
да
рисувате всички.
Синъ человѣчески не е дошълъ
да
погубва души, но
да
спасява.
По отношение на живота, всѣко дърво отъ плода
си
се познава, и всѣки човѣкъ отъ своята мисъль.
Има други начини, по които можемъ
да
ги изгоримъ“.
Да
, азъ искамъ всички вие
да
бѫдете велики художници, велики музиканти!
Вселената не е създадена за мъртвитѣ хора, нито за глупавитѣ сѫщества.
Сега, старайте се
да
не разбирате мисъльта въ изопачена форма.
Свѣтътъ не е създаденъ за модернитѣ дами.
Страданието въ свѣта е допуснато, за
да
се създаде човѣшката мисъль.
Ами защо само днесъ
си
вдъхновенъ?
Свѣтътъ не е създаденъ за декадентитѣ философи.
Нека има страдания, но никога
да
не въздѣйствуваме на една душа, съ цѣлъ
да
я спремъ отъ пѫтя, който Богъ ѝ е опрѣдѣлилъ.
Не само днесъ, но всѣкога трѣбва
да
бѫдешъ вдъхновенъ отъ Божественото, и всѣка твоя дума
да
произвежда чудеса.
Свѣтътъ не е създаденъ за днешнитѣ религии.
Нито
себе
си
, нито другитѣ!
Всѣка твоя дума трѣбва
да
произвежда чудеса върху самия тебе!
Свѣтътъ не е създаденъ за днешнитѣ държавници, за днешнитѣ народи.
Вие говорили ли сте на
себе
си
?
Свѣтътъ е създаденъ за възлюбленитѣ на Бога, а другитѣ живѣятъ по благодать, отъ любовьта къмъ възлюбленитѣ.
Азъ цѣня хората по това, не какво ви говорятъ, не какво говорятъ на мене, но какво говорятъ на
себе
си
.
Нѣкои ни питатъ: тогава, какво търсите вие въ свѣта?
Ето главниятъ капиталенъ въпросъ, който трѣбва
да
разрѣшите.
Не е важно, какво говоря на васъ, то не е говоръ, но какво говоря на
себе
си
.
Питамъ ви: вие какво търсите въ свѣта?
Когато говоря на
себе
си
, по-краснорѣчивъ човѣкъ отъ мене нѣма.
Вие чували ли сте какъ говоря на
себе
си
?
Писанието казва
да
не любимъ свѣта, а Богъ възлюби свѣта!
Значи, ние не трѣбва
да
любимъ свѣта, а Богъ самъ възлюби свѣта!
Когато говоря на васъ, това е обикновена рѣчь, но когато говоря на
себе
си
, тогава
да
ме чуете!
Хубаво, въ едно отношение ти го прѣвъзхождашъ, но въ друго отношение ти
си
по-долу отъ него.
Когато говоря на
себе
си
, не говоря много, съкращавамъ бесѣдата
си
, говоря най-много 5–10 минути и едва издържамъ този говоръ.
Питам: Ако е чудно изкуството на онзи, който накарал една игла
да
говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентност, която отпечатила човешката мисъл върху плочите на мозъчните клетки?
(втори вариант)
Не се минава и два месеца, отива той в града и
си
спомня за лекаря.
(втори вариант)
Но ако ти се съгласиш
да
работиш без пари и кажеш: Братко, аз не се нуждая от пари.
(втори вариант)
Вие още не сте се замислили върху това, как се произвежда човешката мисъл, как минава през мозъчните нервни влакна и как най-после се предава през гортана във вид на глас.
(втори вариант)
Казва
си
: "чакай от благодарност
да
му занеса две пуйки и
да
му кажа, че жена ми оздравя от неговото лекарство".
(втори вариант)
Може
да
дойда
да
ти помогна, но после пак ще се върна.
(втори вариант)
Кажеш ли така, ти
си
свят човек, у тебе има морал.
(втори вариант)
Тези неща за вас са толкова прости, колкото
да
направите една баница.
(втори вариант)
" – Преди два месеца идвах при теб,
да
ми дадеш лекарство за жена ми.
(втори вариант)
Такъв трябва
да
бъде и вашият морал!
(втори вариант)
Готови ли сте вие като този светия
да
направите някое добро без пари, вие сте възлюбените деца на Бог.
(втори вариант)
При това, я
да
те накарам
да
наточиш една баница, тогава ще видиш!
(втори вариант)
– Ти ми даде едно лекарство, и тя оздравя от него.
(втори вариант)
Кажете ли: Аз направих толкова добрини на този човек, но той не е признателен – вие не сте възлюблен син на Бог.
(втори вариант)
Ти признателен ли
си
?
(втори вариант)
– Мисля, как може
да
се направи баница от просо.
(втори вариант)
–
Да
, това е наука, това беха от скъпите лекарства, те дават добър резултат, казал докторът.
(втори вариант)
Всички вие сте непризнателни.
(втори вариант)
Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш
да
направиш от него.
(втори вариант)
В същност, той забравил, от какво била болна жената на този селянин и какво лекарство ѝ дал.
(втори вариант)
Като видел, че селянинът носи две пуйки, поканил го
да
седне и се разположил.
(втори вариант)
Някой казва: Защо Бог ме е създал такъв?
(втори вариант)
Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача.
(втори вариант)
– Недоволен е той от живота
си
и от положението, което има.
(втори вариант)
Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото
да
храни света.
(втори вариант)
Казвам: Бог ти е дал толкова дарби, но ти още не
си
ги разработил.
(втори вариант)
Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и
си
излиза.
(втори вариант)
Ти не
си
обработил твоя ум.
(втори вариант)
–
Да
храниш света.
(втори вариант)
– Ако жена ми се разболее втори път, пак ще дойда при тебе.
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
."
(втори вариант)
На баница мога ли
да
ставам?
(втори вариант)
И сега, аз желая, онези от вас, които искате
да
носите това свещено име "ученици на Новото Учение", или, онези, които искате
да
носите това свещено име "носители на Любовта, Мъдростта и Истината", така ги наричам аз, бъдете образци!
(втори вариант)
Та и ние някой път с тази наша философия на живота разсъждаваме, действаме, все като този лекар.
(втори вариант)
Бъдете онази запалена свещ, в която няма абсолютно никакъв дим, абсолютно никакъв остатък, която гори и издава онази мека светлина, която носи живот и възкресение на всички хора.
(втори вариант)
Просото не може
да
става на баница.
(втори вариант)
Всеки от вас може
да
бъде една такава запалена свещ!
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
".
(втори вариант)
Онези от вас, които сте родени вече от Дух и вода, идете
да
бабувате на тези, които скоро ще се родят!
(втори вариант)
С това не искам
да
кажа, че сме лоши, но или ученикът, или майката, или жената, все ще се намери някой, който
да
ни разгневи, и после, като ни разгневи, ще излеем гнева
си
на всеки пръв, който ни излезе насреща.
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
", казва Христос.
(втори вариант)
Ние няма какво
да
се занимаваме с това, какво се пише в нашата преса, какво се пише в чуждите вестници.
(втори вариант)
Аз няма
да
се спирам
да
ви говоря за това.
(втори вариант)
Работа се изисква от всички!
(втори вариант)
Има ред митове върху произхода на растенията.
(втори вариант)
Страданията, които ни сполетяват в живота, откъде идват?
(втори вариант)
Някой казва: Аз не съм толкова красив, черничък съм малко.
(втори вариант)
По някой път жената не ни обича, учениците не ни обичат, децата не ни обичат, окръжающите не ни обичат, всички не ни обичат.
(втори вариант)
Питам: защо е всичко това?
(втори вариант)
Аз зная един алхимичен начин, по който мога
да
ви направя красив, но първо трябва
да
сте родени от Дух и вода.
(втори вариант)
Той казва: "От плода
си
се познава".
(втори вариант)
– Трябва
да
сте готови
да
запазите тази красота.
(втори вариант)
И действително, като се разгледа човек чисто органически, той е двояко растение.
(втори вариант)
Ако хората са създадени от Бога, как е възможно
да
са лоши?
(втори вариант)
Каква полза ще имате, ако ви се даде едно богатство и после ви го отнемат?
(втори вариант)
Следователно, от вас се изисква
да
бъдете силни и крепки,
да
можете
да
задържите онова благо, което имате.
(втори вариант)
Корените на другото растение са в симпатичната нервна система, или в така наречения стомашен мозък, а клоните му отиват горе в мозъка, така че тези две растения са преплетени.
(втори вариант)
Лошевината произтича от това, че ние искаме
да
употребим Божествения живот за човешки изгоди, и вследствие на това този живот лесно се изпарява.
(втори вариант)
Тогава никой не ще може
да
ви отнеме благото, което Бог ви е дал.
(втори вариант)
Аз наричам герой онзи, на когото никой не може
да
отнеме Любовта.
(втори вариант)
Значи, щом растението престане
да
расте, и животът престава.
(втори вариант)
След известно време отидох
да
го взема, но го нямаше там.
(втори вариант)
Аз наричам герой онзи, на когото никой не може
да
отнеме Мъдростта.
(втори вариант)
Щом човекът престане
да
мисли, по същия закон и растението умира.
(втори вариант)
Аз наричам герой онзи, на когото никой не може
да
отнеме Истината.
(втори вариант)
Така и ние, по същия начин, затваряме Божествения живот в едно шишенце, туряме му запушалка, но след време виждаме, че го няма.
(втори вариант)
Божественият живот казва: не можете
да
ме държите затворен в шишенце.
(втори вариант)
Докато човек живее, докато има чувства в сърцето
си
, докато има мисъл в ума
си
, той е човек.
(втори вариант)
Аз ще
си
намеря и най-малката дупка ще излеза от там.
(втори вариант)
Когато сърцето на човека изсъхне, той престава
да
е растение.
(втори вариант)
Така и ние мислим за свобода, за широк простор в нашия живот.
(втори вариант)
И когато мисълта в човешкия мозък престане, той престава
да
е мислещо същество.
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
".
(втори вариант)
– Изгубих любовта
си
, отивам в ада!
(втори вариант)
От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот; от основното разбиране на Любовта, зависи и вашето щастие.
(втори вариант)
Как, любовта
си
ли изгуби?
(втори вариант)
И мнозина от съвременните хора искат
да
живеят в Нирвана, т.е.
(втори вариант)
Ти ходиш
да
търсиш любовта в някой момък или мома там някъде из горите.
(втори вариант)
да
не мислят,
да
не чувстват,
да
не страдат – искат невъзможното.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
дойде при мен този, който казва, че разбира Любовта и
да
я определи.
(втори вариант)
Не, в момъкът няма
да
намериш любовта.
(втори вариант)
Те искат
да
бъдат радостни, без
да
бъдат скърбни; искат
да
мислят, без
да
чувстват.
(втори вариант)
Че и той сам я търси!
(втори вариант)
Да
чувстваш, значи
да
мислиш;
да
мислиш, значи
да
чувстваш.
(втори вариант)
Когато чувстваш, ти носиш товар, а когато мислиш, друг носи твоя товар.
(втори вариант)
Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са радостни, мъжът ѝ е радостен и слугите ѝ са радостни – всички в къщи са радостни.
(втори вариант)
Следователно, тежката работа в този свят – как трябва
да
преживеем и какво трябва
да
мислим, това е предоставено на Бог.
(втори вариант)
Бог, великият създател на цялата Вселена, мисли за всичко това, а ние носим малкия товар на ежедневния ни живот.
(втори вариант)
Сърцето и умът се съединяват, за
да
служат на Бог.
(втори вариант)
Ние мислим за ежедневния живот, а всъщност, нашият товар е само за това, какво трябва
да
ядем.
(втори вариант)
Когато чета плач Иеремиев, виждам онзи пророк плаче ли, плаче!
(втори вариант)
Да
се жени човек, това значи
да
се съединят две души, за
да
служат на Бог,
да
изпълнят Неговата воля.
(втори вариант)
Каквото и
да
говорим, каквито култури и теории
да
разглеждаме, ние сме хора на хляба – нищо повече!
(втори вариант)
Проповедници, философи, или каквито други и
да
сме, ние изучаваме още "хляб наш насъщний, дай ни го нам днес".
(втори вариант)
Той казва: "Господ ни направи играчка на тези
да
им свирим" – и написа много тъжни работи.
(втори вариант)
Господ им казва: "Когато ви казах
да
живеете така, както трябва, вие не живяхте.
(втори вариант)
Женитбата е съединяване на две души
да
служат на Бог.
(втори вариант)
Следователно, цялата днешна наука е съсредоточена все около хляба, как
да
се гарантираме, как
да
се осигурим.
(втори вариант)
Ето докъде ви доведе вашият глупав живот:
да
ви заробят Вавилонците.
(втори вариант)
Съединим ли се в името на тази Любов –
да
служим на Бог – всички ще бъдем едно цяло и един дух и тогава във всички ни ще действат великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
И действително, хлябът съдържа всички необходими елементи за живота.
(втори вариант)
Ако един порочен човек изучава тази философия, нищо няма
да
успее. Защо?
(втори вариант)
Тогава няма
да
търсим, къде е мъжът, къде е жената.
(втори вариант)
Пророк Иеремия отивал в плен, но ти, който не
си
в плен, какво разбираш от неговото положение?
(втори вариант)
Ние още не сме изучили живота на всички онези растения, които ни помагат
да
живеем.
(втори вариант)
Казвате: Давид писал псалми.
(втори вариант)
Да
, Давид писал псалми, но защо?
(втори вариант)
Колко дни е работил Бог върху човека, за
да
го създаде от тази кал?
(втори вариант)
Бягаше той, ти
си
седиш на мекото легло.
(втори вариант)
Ако син ти, дъщеря ти, приятелят ти или който и
да
е, е с Любовта, Мъдростта и Истината, те са благословени.
(втори вариант)
Така че, за
да
разберете плача Иеремиев, за
да
разберете псалмите на Давид, трябва
да
минете през тяхната опитност.
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
."
(втори вариант)
Така се предава на съвременното човечество в светената книга легендата за създаването на първия човек.
(втори вариант)
Ако вие сте родени от Дух и вода, проявете се!
(втори вариант)
От коя раса е останала тази легенда?
(втори вариант)
Евреите трябваше
да
се подигнат, а не
да
плаче Иеремия за тях.
(втори вариант)
И Христос
си
поплака, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа.
(втори вариант)
От тези хора днес като остатък се явяват китайците, хора, които даже и за Бог нямат име.
(втори вариант)
Христос, като дойде между евреите, казва им: "Исках
да
ви помогна, но не ме разбрахте" – и заплака.
(втори вариант)
Когато китайците искат
да
кажат нещо за Бог, казват "тау" – това означава небето.
(втори вариант)
За тях всичко на небето горе е Бог.
(втори вариант)
У евреите пък, когато Яков отиваше при своя роднина Лавана, той сънува един сън, видя Бог и Му каза: "Там, където ме водиш, благоволи
да
ми дадеш овце и говеда, а пък аз като се върна, ще Ти направя един малък олтар и жертва ще Ти принеса".
(втори вариант)
И действително, Яков направи олтар на Бог, даде десятъка
си
от овцете в жертва.
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
".
(втори вариант)
Истинският пророк, който говори на хората, трябва
да
им каже, какво ще стане.
(втори вариант)
Аз наричам човек на новото учение, на новия живот онзи, от сърцето на когото извира Любов, която носи живот за всички.
(втори вариант)
Със сълзите
си
Христос казваше на евреите: "Така ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте моето учение".
(втори вариант)
Той хиляди години наред извира и никога не казва: "Дайте!
(втори вариант)
" Но, кой как дойде при него, той все казва: "Братко, идвайте, вземайте
си
когато и колкото искате!
(втори вариант)
Онези от вас, които още не са родени от Духа, а са в ембрио, в зачатие, ще вземете живота, а онези от вас, които сега се приготовят отвън, които съставляват тази кал, от която Бог за в бъдаще ще прави хората, ще гледате пръстта
да
бъде по-доброкачествена.
(втори вариант)
Казвам: Ти
си
един израилски пророк, който не прие Христовото учение.
(втори вариант)
Колкото е по-доброкачествена пръстта, толкова по-добър хляб може
да
стане от нея.
(втори вариант)
Ще плачеш, и ще плачат всички около теб.
(втори вариант)
Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето.
(втори вариант)
Твърдата пръст, за която говори Христос, това е хлябът, който има отношение към стомаха.
(втори вариант)
Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат.
(втори вариант)
Тази е отличната черта на извора, която трябва
да
бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва
да
минава през онези наскърбени души и ги утешава.
(втори вариант)
Който няма този живот в
себе
си
, как ще утеши тези наскърбени души?
(втори вариант)
Това се отнася до сърцето на човека, "а живата вода" подразбира един още по-висок живот от хляба.
(втори вариант)
Дотогава има
да
изтекат девет категории сълзи.
(втори вариант)
Хлябът трябва
да
се превърне на вода, а водата трябва
да
се превърне на Дух.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
проучите характера и състава на тези сълзи.
(втори вариант)
Затова и в Писанието е казано: "Ако се не родите от вода и Дух, не можете
да
влезете в Царството Божие".
(втори вариант)
Те се различават по състава
си
.
(втори вариант)
Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма
да
каже: Волята Божия е такава, - а ще ги утеши.
(втори вариант)
Значи, водата е потребна за сърцето, а Духът – за ума.
(втори вариант)
сегашният живот е толкова важен за вас, че поглъща всичката ви мисъл.
(втори вариант)
Ще тропне са пръчицата
си
и детето пристига.
(втори вариант)
Представете
си
положението на онова малко дете, което сега учи в училището и направете аналогия със
себе
си
.
(втори вариант)
Като разгледат сълзите му, казват: "Разбрахме за какво е плакал".
(втори вариант)
Връща се от училище, разправя на майка
си
, какво е научило.
(втори вариант)
Взема плочата, пише, изтрива, казва на майка
си
: Наука е това!
(втори вариант)
Господ казва: "Разгледайте тези капки, които се леят от очите му, за какво са!
(втори вариант)
Той тропне пак с пръчицата
си
, и Марийка дойде.
(втори вариант)
Майката е радостна, и всички в къщи се радват.
(втори вариант)
Изобщо, има девет категории сълзи, девет категории страдания и девет категории радости.
(втори вариант)
Така е, ще дойдат всички тези духове от пространството.
(втори вариант)
Питам: Ами кое е по-високото за майката в дадения момент?
(втори вариант)
Майката казва: Аз трябва днес
да
пресея брашното,
да
омеся хляба.
(втори вариант)
Елате тук
да
видите, как се меси хляб!
(втори вариант)
И започва тя
да
проповядва.
(втори вариант)
И когато любиш и
си
милостив, и когато мразиш, пак се облива сърцето с кръв.
(втори вариант)
Замесва всичкото брашно, покрие го отгоре и го оставя
да
втасва.
(втори вариант)
Казва се в Писанието: "Плът и кръв няма
да
наследят Царството Божие".
(втори вариант)
Бъдете носители на новото учение, бъдете Синове на Любовта, на Мъдростта и на Истината!
(втори вариант)
Най-после запали пещта
си
.
(втори вариант)
Да
, кръвта на плътта няма
да
наследи Царството Божие, но кръвта на Духа ще Го наследи.
(втори вариант)
Бъдете растения, които от плода
си
да
се познават!
(втори вариант)
Взема след това едно яйце, разбива само желтъка му и намазва с него хляба, за
да
се лъсне кората му и казва: Това е хляб!
(втори вариант)
Плътта сама няма
да
наследи Царството Божие, но плътта и Духът заедно ще Го наследят.
(втори вариант)
Бъдете хора, които от мисълта
си
да
се познават!
(втори вариант)
Тогава, как ще разберете думите на Йов, който казва: "Пак с плътта
си
ще видя Бог".
(втори вариант)
Казва се: "Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново сърце от плът, което ще бъде толкова нежно, че Бог ще напише на него Своя Закон".
(втори вариант)
Значи това сърце ще бъде толкова благородно, толкова фино, че върху него Бог ще напише своя закон и както ние, така и всички същества, ще четем от него.
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
".
(втори вариант)
– Смисълът на живота е, че можеш
да
живееш за
себе
си
, можеш
да
живееш за другите, можеш
да
живееш и за Бог.
(втори вариант)
- Защо всички искат хляб?
(втори вариант)
Има девет категории живот, но тези три категории са важни –
да
живееш за
себе
си
, за другите и за Бог.
(втори вариант)
Вижте най-после, че наистина, не може
да
се живее сам, все искаш
да
имаш при
себе
си
поне едно същество.
(втори вариант)
Най-голямото геройство на първия човек в Рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил
да
каже: "Господи, сам не се живее".
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
".
(втори вариант)
Адам бил голям аристократ, макар някой
да
мислят, че бил прост човек.
(втори вариант)
След като Господ го поставил
да
живее в Рая и
да
се занимава с животните, той прегледал всички и
си
казал: "Аз нямам другар, с когото
да
дружа, с тях не мога
да
дружа, те са нисши същества, те нямат никаква култура".
(втори вариант)
Най-първо човек трябва
да
има разположение на чувствата
си
.
(втори вариант)
Пък той трябваше
да
дружи с животните, трябваше
да
ги учи.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
се стреми
да
има това разположение.
(втори вариант)
Адам
си
казал: Господ създаде всичко много умно; и мене и животните, но едно нещо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човек не даде другар.
(втори вариант)
Човек трябва
да
си
ляга с разположение;
да
става с разположение;
да
яде с разположение.
(втори вариант)
Тщестлавие имаше в Адам.
(втори вариант)
Аз не казвам, че човек трябва
да
мисли с разположение на чувствата
си
.
(втори вариант)
Господ го чу, поусмихна се малко и
си
каза: "Ще имаш другар".
(втори вариант)
И действително Адам имаше вече другар.
(втори вариант)
Той
си
казваше: "Така, нека излезе моята избраница отвън,
да
видят славата, величието ми,
да
видят какъв велик човек съм, какво благоволение имам пред Бога".
(втори вариант)
Това беше едно тщестлавно чувство, което той криеше в
себе
си
.
(втори вариант)
Когато човек развива живота
си
, той трябва
да
има разположение на духа, за
да
може животът му
да
се оформи.
(втори вариант)
Щом животът образува тези форми, от които мисълта се проявява, тогава именно ще дойдат най-силните налягания в живота, тогава именно ще дойдат скърбите, страданията.
(втори вариант)
Скърбите и страданията са Божествените рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия
да
поникнат Божествените семена на Добродетелта.
(втори вариант)
" Обаче, тази жена, направена от плът и кости, не беше като Адам.
(втори вариант)
Само така се ражда мисълта.
(втори вариант)
Тя
си
каза: Не, братко, не съм аз плът от плътта ти, ще ти докажа, че и в мене има малко-много ум".
(втори вариант)
Кое заставя
да
мисли онази майка, на която предстои
да
ражда?
(втори вариант)
Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адам: "Ти
си
голям страхливец!
(втори вариант)
в утробата на майка
си
, заставя я
да
мисли, пък ако ще
да
е най-глупавата майка.
(втори вариант)
На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх
да
бутнеш онова дърво!
(втори вариант)
Когато една птичка ще снесе яйцата
си
, тя веднага започва
да
мисли, къде
да
направи гнездото
си
, как
да
го направи.
(втори вариант)
" "Не може, Господ е забранил
да
се бута това дърво" – преподава ѝ Адам първия урок на послушание.
(втори вариант)
Щом се нареди, тя знае вече, колко време
да
лежи върху яйцата
си
, знае как
да
отглежда малките
си
, всичко това знае.
(втори вариант)
"Ти
си
плът от плътта ми, кост от костта ми, няма
да
буташ това дърво, ще ме слушаш!
(втори вариант)
" – Колко
си
лековерен ти!
(втори вариант)
Всички тези грижи внасят в нея Божествени мисли.
(втори вариант)
Та казвам: При страданията този закон няма нищо общо с живота.
(втори вариант)
Животът, напротив, трябва
да
се прояви в нежни, хармонични чувства.
(втори вариант)
Ще ви дам едно малко сравнение.
(втори вариант)
След съгрешаването у Адам се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта
да
остави жена
си
сама
да
бъде наказана по Божиите закони, но
си
каза: Хайде, и аз ще страдам с нея,
да
намаля малко страданията ѝ".
(втори вариант)
В него имаше борба, казваше
си
: "
Да
оставя ли Рая, или
да
отида с нея?
(втори вариант)
Тази хартия е направена от хора, които не се интересуват, не искат
да
знаят, какво ще се печата на нея.
(втори вариант)
Значи, качеството на тази книга не зависи от онзи, който пише, а от онези работници, които са я правили във фабриката.
(втори вариант)
Тя ми взе сърцето и където и
да
отида, сам не мога.
(втори вариант)
След това идваме до онзи мислител, който започва
да
пише върху хартията.
(втори вариант)
Хайде, ще отида с нея, поне жертва ще направя, че каквато ще
да
става!
(втори вариант)
За
да
изрази своята мисъл, той извиква някой по-висш дух, който му диктува.
(втори вариант)
Господ не ги изпъди, но ги прати вън от Божественото училище,
да
растат и
да
се развиват.
(втори вариант)
Така че, как е замислена тази книга, как е написана, това не зависи от самия автор, който слага името
си
върху книгата, а от този, който е диктувал.
(втори вариант)
И така, 8 000 години вече откакто вие се намирате извън Рая, но всичко сте забравили.
(втори вариант)
Същността, която е вложена в книгата е самата мисъл, и не зависи от автора.
(втори вариант)
Всички сегашни жени по целия свят бяха събрани тогава в Ева вътре като душички, и всички сегашни мъже по целия свят бяха събрани вътре в Адам като душички.
(втори вариант)
Този, който предава тази мисъл, той е вторият фактор.
(втори вариант)
Всички мъже и жени заедно гласувахте и сгрешихте.
(втори вариант)
Следователно, онези фактори, които са създали нашето тяло, нашето сърце и нашия ум, произтичат от три категории интелигентности.
(втори вариант)
А сега всеки мъж казва: Е, този Адам!
(втори вариант)
Ето защо, когато мислим само за тялото
си
, ние сме свързани с най-нисшата интелигентност в природата, с първата категория фактори – с работниците.
(втори вариант)
Тези същества ще ни покажат най-хубавите ястия, ще ни научат как
да
приготвим храната
си
, как
да
я добиваме.
(втори вариант)
- Не, не мислите право, всички заедно сгрешихте, всички бяхте там.
(втори вариант)
Те обаче, няма
да
ни покажат извора на живота.
(втори вариант)
Всеки от вас трябваше
да
каже: Не, аз не давам думата
си
, не се съгласявам, не искам
да
постъпя така.
(втори вариант)
Те са още по-напреднали от първите в своята еволюция, но не могат
да
ни кажат нищо за онази велика Божествена мисъл, която е предшествала образуването на материалния свят, образуването на силите в живота.
(втори вариант)
Най-после идваме до третата категория същества, които са създали човешката мисъл.
(втори вариант)
И понеже човек сега е свързан с тези същества, за това той се нарича "същество на мисълта", но за в бъдеще той ще измени това
си
име и ще се нарича "човекът на Любовта" или "възлюбения син на Любовта".
(втори вариант)
Всеки човек трябва
да
мисли, как
да
изправи своя минал живот.
(втори вариант)
С мисълта
си
той трябва
да
се съедини с Божествената Любов, за
да
стане цял човек, защото за сега човекът е половин.
(втори вариант)
Аз гледам, някой отишъл в църква и там се моли, моли на Господ, но при това, като дойде
да
действа спрямо хората, не знае как
да
постъпи.
(втори вариант)
Когато този процес се завърши в нас, тогава ние ще съзнаем, че можем
да
бъдем господари на
себе
си
.
(втори вариант)
Има един закон: никой никого не може
да
излъже!
(втори вариант)
За сега ние не сме господари на
себе
си
, нас всеки може
да
ни подкупи.
(втори вариант)
Онези, които са родени от вода и Дух, тези думи не ги засягат, но те се отнасят за онези, които не са родени още.
(втори вариант)
Човек сам
себе
си
може
да
излъже.
(втори вариант)
Следователно, ние можем
да
се подкупим от малките работи.
(втори вариант)
- Защото всеки човек разбира много добре своите интереси.
(втори вариант)
Чудни са съвременните хора, когато искат
да
ни убедят че могат
да
ни излъжат!
(втори вариант)
Не е грях, че човек се подкупва, но казвам, че той може
да
се подкупи с една ябълка, с едно бонбонче, с една карфичка, с едни фини чорапи, с една хубава шапка, с едни обувки или с едно стихче посветено в негово име и т.н.
(втори вариант)
Мога
да
ви приведа хиляди начини, чрез които хората се подкупват.
(втори вариант)
Хвърлете ѝ царевица например, тя ще се хвърли и ще започне
да
яде.
(втори вариант)
Дай на човека
да
си
хапне нещо, дай му една малка стаица, с хубаво, меко легло, и той веднага се подкупва.
(втори вариант)
Лошото не е в залътеането, но в това, че когато ни залътеат, ние лесно се продаваме, а мислим, че сме осигурени.
(втори вариант)
Никой от нас не е осигурен!
(втори вариант)
Обръща се веднага патокът, хваща с клюна
си
плъха и го издига във въздуха.
(втори вариант)
Отива с него в реката, потапя го във водата и го изважда, пак го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхът най-после казва: "Пусни ме, моля ти се, втори път няма
да
ям патици".
(втори вариант)
Следователно, ако ти
си
човек от новото учение, тогава аз казвам: Плодът на Духа, на това Великото е Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание и много други.
(втори вариант)
И след всичко това казват, че гъската била глупава, а ние умните хора, понякога вършим такива големи глупости!
(втори вариант)
Павел не ги изброил точно, той турил като качества на Духа девет категории, но всяка категория съдържа още по три качества, та стават всичко 27.
(втори вариант)
Не, тази глупава патка поне може
да
хвърчи!
(втори вариант)
Тази глупава патка поне може
да
си
намазва тялото и крилата с мас, та като влиза във водата,
да
не прониква навътре, предпазва я от намокряне.
(втори вариант)
Ние, съвременните културни хора, нямаме даже и това изкуство на патицата.
(втори вариант)
Вие мислете за другите категории, аз няма
да
се спирам върху тях.
(втори вариант)
Можем ли ние
да
намажем така нашето тяло и кости, че грехът
да
не прониква навътре в нас?
(втори вариант)
Къде е нашата мас, с която можем
да
се защитаваме от греха?
(втори вариант)
Понякога аз се наблюдавам и така проучвам хората.
(втори вариант)
Патката намери онзи велик закон
да
се предпазва от студа, като
си
направи мек, топъл пух за тялото.
(втори вариант)
Къде е нашият пух
да
ни предпазва от студа?
(втори вариант)
- Защото ретроспективно, чрез отражение на хората в
себе
си
, виждам какви са.
(втори вариант)
Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото
си
мислим.
(втори вариант)
Дойде някой човек, приказва ми и аз се вдълбоча в
себе
си
, поставям се в едно пасивно състояние, за
да
видя, какво е трептението на неговото сърце, какви са неговите мисли, изобщо каква е степента на неговото развитие.
(втори вариант)
Сега, всеки се спира в
себе
си
и казва: Аз имам изкуство.
(втори вариант)
Като вляза така в неговото положение, аз започвам
да
мисля като него,
да
чувствам като него, зарегистрирам неговия живот, записвам всичко и
си
казвам: Познавам този човек.
(втори вариант)
И всеки който ме види, казва: Ето, виждаш ли този?
(втори вариант)
– Цигулар съм, мога
да
свиря.
(втори вариант)
Казвам:
Да
, аз го видях, но и вие трябва
да
го видите.
(втори вариант)
- Че и аз зная
да
свиря.
(втори вариант)
Питам: Когато имаш омраза към някого, или когато таиш едно горчиво чувство в душата
си
, свирил ли
си
на тази омраза с цигулката
си
, че
да
я превърнеш на една кротка мечка без букаи?
(втори вариант)
В този свят ние не живеем за
себе
си
.
(втори вариант)
Свирил ли
си
на това горчиво чувство, че
да
го превърнеш в сладко чувство?
(втори вариант)
Ако твоята музика не може
да
стори това, ти не
си
цигулар, твоята музика е много слаба.
(втори вариант)
Хора, у които Бог не живее, не могат
да
бъдат никакви светии, а не така както вие разбирате.
(втори вариант)
- Хубаво, щом е така, нарисувал ли
си
такава картина, че като я види някой разбойник или престъпник,
да
се отврати от
себе
си
?
(втори вариант)
Опита ли по този начин силата на твоето художество?
(втори вариант)
Нарисува ли омразата и Любовта, та
да
видиш резултата от тези две картини?
(втори вариант)
Аз не съм срещнал до сега художник, който
да
е нарисувал омразата и Любовта и
да
съпостави тези два типа.
(втори вариант)
Нека художникът нарисува тези две картини така художествено, че като погледнеш омразата,
да
умреш от нейното въздействие върху тебе, а като погледнеш Любовта, в тебе
да
се зароди живот и желание
да
дадеш от този живот и на всички други.
(втори вариант)
Тази смяна в състоянията
да
стане едновременно при вида на тези две картини.
(втори вариант)
Когато в теб нещо бушува, когато се бориш с омразата в
себе
си
, тя те гори и произвежда страдания, а ти казваш: Гори ме нещо!
(втори вариант)
И при това, съвременните християнски народи се осмеляват
да
казват, че имат Господ.
(втори вариант)
– Погледнал
си
към омразата.
(втори вариант)
Срамота е
да
казват така, никакъв Господ нямат те!
(втори вариант)
И христовите ученици, като съвременните хора, като отидоха
да
проповядват в едно село и не ги приеха, казаха: "Учителю, остави ни
да
пометем,
да
изгорим тези хора, защото не ни приеха.
(втори вариант)
Да
, и омразата гори, и Любовта гори, само че омразата гори, изгаря и разрушава, а Любовта гори, съгражда и живот дава.
(втори вариант)
Ти
си
Учител, ние апостоли".
(втори вариант)
Такива трябва
да
бъдат истинските картини на омразата и на Любовта.
(втори вариант)
Син человечески не е дошъл
да
погубва души, но
да
спасява.
(втори вариант)
Така трябва
да
рисувате всички.
(втори вариант)
По отношение на живота, всяко дърво от плода
си
се познава, и всеки човек от своята мисъл.
(втори вариант)
Има други начини, по които можем
да
ги изгорим".
(втори вариант)
Вселената не е създадена за мъртвите хора, нито за глупавите същества.
(втори вариант)
Сега, старайте се
да
не разбирате мисълта в изопачена форма.
(втори вариант)
-
Да
, аз искам всички вие
да
бъдете велики художници, велики музиканти!
(втори вариант)
Светът не е създаден за модерните дами.
(втори вариант)
Страданието в света е допуснато, за
да
се създаде човешката мисъл.
(втори вариант)
Светът не е създаден за днешните държавници, за днешните народи.
(втори вариант)
Нека има страдания, но никога
да
не въздействаме на една душа, с цел
да
я спрем от пътя, който Бог ѝ е определил.
(втори вариант)
Ами защо само днес
си
вдъхновен?
(втори вариант)
Светът е създаден за възлюблените на Бог, а другите живеят по благодат, от любовта към възлюблените.
(втори вариант)
Нито
себе
си
, нито другите!
(втори вариант)
Не само днес, но всякога трябва
да
бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя дума
да
произвежда чудеса.
(втори вариант)
Някои ни питат: Тогава, какво търсите вие в света?
(втори вариант)
Всяка твоя дума трябва
да
произвежда чудеса върху самия тебе!
(втори вариант)
Питам ви: Вие какво търсите в света?
(втори вариант)
Вие говорили ли сте на
себе
си
?
(втори вариант)
Ето главният капитален въпрос, който трябва
да
разрешите.
(втори вариант)
Аз ценя хората по това, не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на
себе
си
.
(втори вариант)
Писанието казва
да
не любим света, а Бог възлюби света!
(втори вариант)
Не е важно, какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на
себе
си
.
(втори вариант)
Значи, ние не трябва
да
любим света, а Бог сам възлюби света!
(втори вариант)
Когато говоря на
себе
си
, по-красноречив човек от мене няма.
(втори вариант)
Вие чували ли сте как говоря на
себе
си
?
(втори вариант)
В Писанието на едно място се казва: "Не се съобразявайте с модата на този век!
(втори вариант)
" Всеки век
си
има своя специална мода за живеене; всеки век
си
има свои теории, свои схващания, свой временен морал.
(втори вариант)
Хубаво, в едно отношение ти го превъзхождаш, но в друго отношение ти
си
по-долу от него.
(втори вариант)
Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на
себе
си
, тогава
да
ме чуете!
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
".
(втори вариант)
Всички така разрешават въпроса, защо хората грешат, защо мислят така, а не се спират
да
разрешат този въпрос по отношение
себе
си
.
(втори вариант)
Когато говоря на
себе
си
, не говоря много, съкращавам беседата
си
, говоря най-много 5–10 минути и едва издържам този говор.
(втори вариант)
Всъщност, ето един въпрос, който трябва
да
разрешат.
(втори вариант)
Често хората на новото учение, хората на новите течения, казват: Трябва
да
се даде свобода на всички!
(втори вариант)
Щом
си
говоря 10 минути, казвам: Стига толкова, доволен съм от своята реч. Защо?
(втори вариант)
Но тези хора на новото учение, както ги виждам тук в България, са крайно натрапливи хора.
(втори вариант)
Защото тя е Божествена в
себе
си
.
(втори вариант)
Аз виждам в някои съвременни писатели, музиканти, художници, свещеници, владици, проповедници, царе, князе, в някои просветени хора, уж хора на новото учение, голяма натрапчивост.
(втори вариант)
– Говоря на
себе
си
.
(втори вариант)
Ако отидеш в дома на един прост, светски човек, той ще се отнесе братски, но ако отидеш в дома на един учен човек, на един човек от новото учение, и нарушиш едно от правилата му, че не
си
изтрил обувките
си
, ще ти каже: Господине, навън, моят дом не е дом за кал!
(втори вариант)
"Всяко дърво се познава от плода
си
".
(втори вариант)
- Аз похвалвам този човек, правилно е
да
се грижи за чистотата на дома
си
, но трябва
да
знае, че има външна кал, има и вътрешна кал – има външна култура, има и вътрешна култура.
(втори вариант)
– Говоря на
себе
си
.
(втори вариант)
Сега,
да
ви приведа един анекдот, случил се в България по време на Освобождението.
(втори вариант)
– Говоря на
себе
си
.
(втори вариант)
Виждали ли сте вие красиви хора?
(втори вариант)
Най-красивото нещо в света е човек
да
говори на
себе
си
!
(втори вариант)
Тях мога
да
оприлича на онези хубави цветя, които никога не увяхват.
(втори вариант)
Селянинът влиза в стаята му и казва: "Господин докторе, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска, моля ти се
да
ми услужиш, някакви церове
да
ми дадеш".
(втори вариант)
Казвам: Всички трябва
да
говорим на
себе
си
и от сърцата ви
да
блика Любов, и то не само временно, не само към хората, а постоянно и то към всички същества изобщо.
(втори вариант)
Те винаги са весели и разноцветни: синички, червенички, зеленички.
(втори вариант)
Минавам покрай едно дърво, виждам на някое място една гъсеница, спра се при нея и размишлявам: Какъв пример дава тя!
(втори вариант)
Изобщо в света понякога посаждат цветята в саксии и ги понапръскват с разни парфюми, та не можеш
да
познаеш, кои са истински и кои не са истински.
(втори вариант)
В нея съзирам усилено движение на нейния дух
да
се подигне.
(втори вариант)
, -
си
казва селянинът.
(втори вариант)
Тези цветя, от които пчелата не може
да
събира мед, мога
да
уподобя на някакви човешки изобретения.
(втори вариант)
- До сега и майка ми, и баба ми бяха болни, но други лекарства им се даваха.
(втори вариант)
Да
те пази Господ от тези нови лекарства!
(втори вариант)
Да
не дава Господ
да
лекува човек жена
си
!
(втори вариант)
Фонографът преди
да
заговори, шуми, съска и при това не е толкова ясен.
(втори вариант)
Ще употребя това лекарство за жена
си
,
да
видя как ще ѝ подейства.
(втори вариант)
Връща се дома
си
посреща го жена му, пита го: "Носиш ли ми лекарство?
(втори вариант)
Ако тези плочи се изоставят 5–6 години без употребление и след това се завъртят, не зная, дали биха могли
да
произведат същата човешка реч, както сега.
(втори вариант)
Но,
да
оставим това нещо, изобретението на фонографа е все пак крачка напред.
(втори вариант)
– Е, дай
да
видя какво е!
(втори вариант)
Ти разбираш ли, защо е това разногласие и тази хармония в живота?
(втори вариант)
Удря ѝ той една силна плесница.
(втори вариант)
" – Това е великото в живота, което трябва
да
разбереш и проучиш.
(втори вариант)
И действително, и мен ме възхищава фонографа, но не толкова това колело в него, което се върти и възпроизвежда речта, колкото мисълта, която е накарала една игла
да
говори.
(втори вариант)
Тя се разлюлява от тази плесница, влиза в стаята и започва
да
плаче.
(втори вариант)
Всички трябва
да
разбирате, но не като онзи светия, който не разбрал смисъла на своето служене.
(втори вариант)
Какъв трябва
да
бъде вашият морал?
(втори вариант)
Е, - казва
си
селянинът – помогна това лекарство, заслужава
си
.
(втори вариант)
Ако ти
си
светия, посветил живота
си
на Бог, живял 20 години в пустинята, и при тебе дойде един богат български землевладелец и ти каже: Слушай, остави тези глупости,
да
живееш в пустинята, ела
да
ми прекопаеш лозята, аз имам толкова и толкова декари, ще ти дам 200 000 лева за това.
(втори вариант)
Иглата на фонографа е малка и остра, а от човешкия език може
да
се направят няколко стотин хиляди игли, подобни на тези от фонографа.
(втори вариант)
Господ здраве
да
дава на този лекар, жена ми оздравя от това лекарство!
(втори вариант)
Съгласиш ли се на това предложение, всичката ти святост отива на вятъра.
(втори вариант)
Така че и по съдържание, и по количество, иглата на съвременния фонограф не може
да
се сравнява с човешкия език; и речта, която произвежда фонографа, не може
да
се сравнява с речта, която излиза от плочите на човешкия мозък.
(втори вариант)
Това не е моралът, който трябва
да
следвате вие.
(втори вариант)
3.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 28.6.1925г.,
Вие можете математически
да
изчислите след колко време точно едно лошо състояние ще се смени в добро.
Колкото по-интензивно е страданието, недоволството и съмнението у човека, толкова по-скоро то ще се смени.
Казват за някого: „Този човек има голяма вяра.“ Наскоро обаче той изпада в безверие.
На всички съвременни хора е необходима абсолютна, положителна вяра, защото минават през фазата на постоянните смени.
У младите хора страданията са по-кратковременни, защото радостта взема надмощие у тях.
Понякога те изкуствено създават тия кръгове, понеже желанията им са силни.
Ако се случи някой стар човек
да
е свободен от негативни чувства, той се пренася в своите положителни чувства на миналото и с тях живее.
Закон е: положителните и отрицателните чувства трябва
да
присъстват едновременно в живота на човека.
Човек може
да
изчисли математически колко време ще трае известно негово желание, като вземе предвид известни данни, а именно: дължината на двата диаметъра на повърхността на лоба, широчината и височината на челото, дължината на носа и широчината на брадата.
Желанията на човека са динамически сили, скрити в неговото подсъзнание, които след време се изразяват като чувство или като мисъл.
Всяко желание трябва
да
се впрегне на работа.
Затова, като ви дойдат някои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте!
Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: „В първите години на живота
си
аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех
да
ги избягвам.
Обаче каквото и
да
правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха.
Най-после аз
си
казах: слушай, приятелю, какво
си
видял ти, че бягаш от страданията?
Отсега нататък ще дойдат истинските страдания!
Приготви се
да
ги приемеш с радост и
да
ги носиш мъжки!
От този момент аз обикнах страданията, но те взеха
да
се отдалечават от мене.
Докато ги избягвах, те ме преследваха; щом престанах
да
ги избягвам, те ме напуснаха.“ Питам: какво лошо има в това,
да
страда човек?
Защо трябва
да
страдате от това?
Или защо трябва
да
се радвате, когато някой каже, че много ви обича, че е готов
да
даде живота
си
за вас?
Едно е важно за вас, че при тия случаи вие проверявате следния важен закон за уравновесяване на енергиите в Природата: когато някой ви мрази, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви обича; и обратно: когато някой ви обича, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви мрази.
Каже ли ви някой, че ви мрази, кажете
си
: „Аз се радвам за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.“ Каже ли ви някой, че ви обича, ще знаете, че след малко непременно ще дойде този, който ви мрази.
Например някой поет напише едно хубаво, идейно стихотворение, което всички харесват.
Второто стихотворение непременно ще бъде лошо, без идея, което само опетнява ума на този поет, без
да
му придава нещо.
Сега от всичко казано дотук у вас трябва
да
остане един основен закон, с който
да
противодействате на отрицателните желания и чувства, които се зараждат у вас.
Не е достатъчно само
да
им противодействате, но трябва
да
издържате на тях; не е достатъчно само
да
издържате, но вашата мисъл трябва
да
расте и
да
се развива; при това не трябва само мисълта ви
да
се развива, но и душата ви
да
се разширява, а Духът ви
да
укрепва – само така ще имате прояви на истински човек.
Мнозина казват: „Ние сме млади още – като остареем, тогава ще мислим за тия работи.“ – Не, ако вие не поумнеете като млади, и като стари няма
да
поумнеете.
Често младите обичат
да
отлагат нещата.
Например дойде ви някоя добра мисъл,
да
направите нещо, и вие казвате: „Това нещо не мога
да
го направя сега.“ Питам: на какво основание се надяваш
да
го направиш друг път?
– „Не зная, така мисля.“ – Тогава мисли, че сега ще можеш
да
го направиш, и се заеми с тази работа.
Когато казвате, че нещо е невъзможно, това подразбира, че вие искате
да
го направите съвършено, и то изведнъж, а това именно е невъзможно.
Например възможно ли е за човека
да
изживее наведнъж всички свои състояния от детинството
си
до стогодишната
си
възраст?
Колкото и
да
си
го представяте като допустимо, според сегашните закони на Космоса то е невъзможно.
Засега на всинца ви предстои
да
изучавате закона за смяна на вашите състояния, а един ден, като станете вещи, учени хора, ще можете изведнъж
да
се освобождавате от отрицателните състояния.
Сега ще се освобождавате от тия състояния чрез търпение.
И тъй, засега ще се научите
да
свързвате отрицателните форми с положителните.
Казвам: кръгът С (Фигура 1) представлява общия живот на човека, а малките кръгчета по окръжността му представляват хармоничните и нехармоничните или положителните и отрицателните състояния, през които човек минава в живота
си
.
През това време може
да
плачете,
да
скърбите,
да
ви подлагат на унижения – всичко издръжте и
си
кажете: „За добро е това.
Днес аз страдам, скърбя, но друг някой се радва.
Сега аз съм дежурен, на пост съм поставен –
да
дигам с рамото
си
игото на човечеството.
Утре ще се сменя, друг ще поеме тази работа.“ Ако можете съзнателно
да
си
наложите търпение, това показва, че сте ученици на Новото учение.
Търпението е жизненият елексир на душата.
То не може
да
се постигне лесно.
Никой не може
да
изкара търпеливия човек от неговото положение, защото той се намира на един възел, дето силите са в равновесие.
Сам човекът може
да
наруши това свое състояние – никой друг.
За
да
не наруши своето равновесие, той постоянно трябва
да
се държи на повърхността на водата,
да
не потъва надолу.
Всички съвременни хора имат тази опитност:
да
потъват във водата и отново
да
изплуват.
Колко пъти те са потъвали и изплували на повърхността на водата!
Ако човек не преминава от нехармоничните в хармоничните състояния на своята душа, каквото знание и
да
има, ще го загуби: ако е музикант, ще изгуби изкуството
си
; ако е художник, ще изгуби тази дарба.
Дойде ли човек до своите хармонични чувства и желания, той ще бъде доволен от всичко, което му се дава.
И тогава мислите и чувствата му ще се развиват правилно и той ще живее в закона на Свободата.
Старият човек се обезсърчава, когато забележи, че силите му го напускат, изоставят го.
Питам тогава: защо и младият човек, който е в разцвета на силите
си
, се обезсърчава?
Около него се движат други два кръга d и e, но при движението
си
техните окръжности ту се огъват навътре, ту изпъкват навън.
Как може
да
се обясни огъването и изпъкването на тия две окръжности?
Ако въпросът се отнася до механическите процеси в Природата, те лесно се обясняват; що се отнася до процесите, които стават в човешкия организъм, те са сложни, трудно обясними.
Обаче трябва
да
се знае следното нещо: както природните процеси, така и тия, които стават в човешкия организъм, имат един и същ произход.
Да
допуснем, че някое същество, някой човек например се намира в едно Божествено състояние.
Това негово състояние е равно, навсякъде е гладко и може
да
се изобрази с формата на един кръг – С.
Каквото и
да
се говори на такъв човек, той е все на противоположно мнение.
Кои са дълбоките причини, които са заставили този човек
да
говори и
да
мисли вече по такъв начин?
И сега, за
да
се уверите в истинността на това твърдение, вие може
да
направите един малък психологически опит.
Дайте например една хубава ябълка на някое дете и след малко я вземете от него.
– Когато му давате ябълката, то се радва, но щом я вземете назад, в сърцето му става една пертурбация и гледате – това дете вече не е разположено.
Трябва ли
да
стават такива пертурбации в сърцето на когото и
да
е?
Ако детето беше разумно, щеше
да
каже: „Тази ябълка не беше моя.
Еди-кой
си
господин ми я даде и аз се радвам за това.
После той
си
я взе – и за това трябва
да
му благодаря, няма защо
да
се наскърбявам.“ Такива състояния се срещат и у възрастните хора.
Понякога на човека се отнемат някои неща, за които той може
да
е съзнавал, а може и
да
не е съзнавал, че не са негови, и той започва
да
страда, става недоволен, неразположен.
Разумният живот седи в това именно: винаги
да
съзнавате, че когато ви се отнема една ябълка, тя не е била ваша, и
да
не се смущавате.
Ще ви дам още един пример.
Някой млад поет напише едно стихотворение от три-четири куплета и се радва, пази го, крие го в
себе
си
.
Обаче един ден той го изпраща в някоя редакция
да
се напечата и там то потъва нейде в коша на захвърлените писма и изчезва.
Какво може
да
възпее един млад поет?
Той виждал ли е Любовта?
Не я е виждал, но все пак нещо го подтиква
да
пише.
Тъй както гладът ни кара
да
ядем, жаждата –
да
пием, нуждата от сън –
да
спим, така и нещо ни подтиква
да
пишем,
да
четем и
да
учим.
Преди
да
дойде сънят, вие казвате: „Никой не може
да
ме застави
да
направя това или онова – аз съм свободен човек.“ Дойде ли обаче сънят, вие не можете
да
му се противопоставите, лягате на леглото
си
и спите шест-седем часа.
Когато чувствата идват отвън, те са силен стимул за човешката мисъл, но когато идват отвътре, те спират мисълта на човека и той става на каша, всичко в него се разслабва.
Забележете: у всички хора, които са слабоумни, чувствата вземат надмощие.
При това положение чувствата завличат волята много далече, там, дето човек не е искал
да
отива.
Новата психология казва, че чувствата са независими от волята.
Ще ви задам въпроса: на какво се дължи свободата?
Или: кой човек може
да
бъде свободен?
– Свободата почива на един естествен закон.
За
да
разберете какъв е този закон, ще ви представя следната аналогия.
Свободен ли е сега този мехур
да
се движи във въздуха като по-рано?
И сега този мехур като съзнателно същество мисли, разсъждава, казва: „Аз съм свободен, нищо не ме засяга, нищо не може
да
ме свали долу.“ Питам: защо сега слизаш надолу?
Докато умът на човека работи, той е свободен; дойдат ли желанията у човека, той става роб на тия свои желания: не може вече правилно
да
мисли, изгубва всякаква свобода.
Човек може
да
бъде свободен само при една чиста, права мисъл.
Значи свободната воля се проявява в най-рядката среда.
Ако затворите един светилник в дебела, желязна обвивка, ще може ли той
да
прояви светлината
си
навън?
Естественият закон, при който човек може
да
добие свободата
си
, е законът на правата, на чистата мисъл.
Казвам: хората не трябва
да
се спъват от своите човешки чувства.
И те съставляват една велика сила, чиито качества трябва
да
познавате.
Щом попаднете под влиянието на някое човешко чувство, то може
да
ви владее час, два, може
да
ви владее ден, два, три или повече, а някога по няколко месеца или една година, и след това ще ви напусне.
Чувствата трябва
да
бъдат в хармония с мислите.
Не са ли в хармония, вземат ли надмощие над мислите у човека, той не може
да
мисли право.
И тъй, трябва
да
знаете, че чувствата всякога заробват човека.
За
да
се освободи човек от това робство, той трябва съзнателно
да
работи върху
себе
си
.
Чувствата представляват енергия, събрана от хиляди години в Природата.
У кого ще попаднат тия енергии – за това Природата не се интересува.
Важното е тия енергии
да
се пласират някъде и
да
се използват разумно.
Когато някой човек попадне под влиянието на един или на друг род от тези енергии, Природата ги туря на гърба му и казва: „Днес ти ще използваш тия енергии, докато намеря друг, на когото
да
ги стоваря.“ С това Природата прави ред опити, от които и вие се учите.
Трябва ли
да
се сърдите на Природата за това?
Колкото и
да
се сърдите, тя не обръща внимание.
Има ли нещо лошо, ако майката даде една ябълка на своето дете и после я вземе назад?
Ние сме децата, на които Природата дава нещо, което обичаме, и после го взема назад.
Скръбта у човека се дължи на това, че му вземат предмета, който обича; радостта пък се дължи на това, че му дават нещо, което обича.
Един ден обаче Природата го взема.
Това ви създава големи страдания, голяма скръб и запитвате: „Защо трябваше
да
ни дадат това дете, щом
си
замина тъй скоро?
“ – Това дете трябваше
да
дойде на Земята и скоро след това
да
си
замине, за
да
можете вие чрез страданията
си
за него
да
се повдигнете в по-висок свят.
Казвам: който не иска
да
потъва в дълбочините на морето, ще държи желанията
си
вън от
себе
си
, без
да
се свързва с тях, и така ще ги разглежда.
Знаят ли хората, че на крака ви има закачена торбичка със сто килограма злато, десет водолази ще се спуснат
да
ви търсят из морето,
да
вземат торбичката със злато, а вас
да
спасят.
Вземат ли златото, вие ще бъдете свободен и като мехур ще излезете на повърхността на водата.
Негативните желания произвеждат недоволство в човека или от самия него, или от окръжаващата среда, и затова той не може
да
работи.
За
да
се освободи от недоволството и за
да
придобие подтик, сила
да
работи, той трябва
да
премине в положителните желания, дето ще може
да
се развива.
При недоволството човек потъва в гъста материя, дето и желанията му се усилват повече.
Сами по
себе
си
обаче отрицателните желания се сменят с положителни, защото и те излизат извън Божествения кръг С и се превръщат в положителни.
Затова човек трябва
да
учи търпението.
Няма
да
минат пет-десет-петнадесет-двадесет минути или най-много половин час, и вашето състояние ще се смени.
Недоволният човек със своето нетърпение иска
да
измени вътрешния ред в Природата, вследствие на което тя го улавя и го поставя вътре в кръга, в по-ограничителни условия.
Опита ли се човек и втори път
да
реагира срещу Разумната Природа, тя го туря пак в кръга С, който става още по-голям.
Ето защо човек трябва
да
се научи
да
търпи, за
да
може недоволството само по
себе
си
да
се смени с доволство.
Младият не трябва
да
се смущава, но
да
е уверен, че всички състояния у човека могат лесно
да
се сменят.
4.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Всеки ден човек трябва
да
направи известно число движения.
Как ще
си
обясните това състояние?
Ако не ги направи доброволно, той може
да
се подпуши.
Като дойде болестта, той ще направи толкова движения, колкото са били необходими: ще рита, ще ляга, ще става, ще се върти на гръб, на корем, ще се навежда и т.н.
Ще извърши толкова движения, колкото Природата е определила.
Природата не обича движенията изобщо, но само разумните движения.
Гладен
си
– това е естествено състояние; сит
си
– това е естествено състояние.
Умен
си
– това е естествено състояние; глупав
си
– това е естествено състояние.
В нея умора няма и пресилване няма.
Гневен
си
– това е естествено състояние; миролюбив
си
– това е естествено състояние.
Какво лошо има във всичко това?
То се явява като преходен пункт на тия енергии, които идат от Слънцето.
Защо
си
гневен?
Ако вие разбирате тия движения, щяхте
да
знаете
да
движите главата, ръцете, краката и цялото
си
тяло хармонично.
– Защото не
си
мирен.
Движенията трябва
да
бъдат ритмични, защото са свързани с нашата мисъл и с нашите чувства.
Защо
си
мирен?
Когато правите тия движения, трябва
да
имате разположението на детето, при това трябва
да
знаете защо ги правите.
– Защото не
си
гладен.
Защо
си
гладен?
– Защото не
си
сит.
Защо
си
глупав?
– Защото не
си
умен.
Защо
си
умен?
– Защото не
си
глупав.
Вие ще кажете: „Така не се разсъждава.“ Как се разсъждава?
Но представете
си
, че имаме по две кокошки, от които моите снасят по 160 яйца през годината, а твоите снасят само по 10.
Питам: можеш ли
да
събереш тия кокошки?
Та като казваме „две по две“, подразбираме, че само две разумни същества могат
да
се съберат на едно място.Един разумен човек и един глупав човек никога не могат
да
се съберат на едно място.
Двама глупави хора пак не могат
да
се съберат.
Те не могат и
да
се изваждат.
Глупавите хора нито се събират, нито се изваждат, нито се умножават, нито се делят.
Лошите хора по същия закон нито се събират, нито се изваждат, нито се умножават, нито се делят.
Обаче лошите хора и събират, и изваждат, и умножават, и делят.
Други казват: „Ние можем
да
изваждаме.“ Как?
Трябва
да
разсъждавате, за
да
разберете всички положения в живота.
Когато колелата на каруцата се въртят, това показва, че ние вървим към дадена цел, а когато не се въртят, това показва, че животът е престанал.
Следователно движението на Земята около Слънцето и движението на Земята около
себе
си
показва, че в Земята има два разнородни живота.
Когато Земята се движи около
себе
си
, това показва, че тя живее за
себе
си
.
Ако Земята престане
да
се върти около
себе
си
и около Слънцето, всичко ще се свърши, т.е.
Щом Земята се върти, по същия закон и ние се въртим около
себе
си
и около Слънцето, т.е.
С други думи, ние се стремим към
себе
си
, стремим се и към Бога.
Щом прекараме движението във втора степен, тогава при въртенето на Земята около
себе
си
се образува стремеж към
себе
си
, а при въртенето ѝ около Слънцето се образува стремеж към Бога.
Следователно, щом кажем, че Земята се върти около
себе
си
и около Слънцето, веднага в нас трябва
да
изникне истинската идея –
да
се стремим към
себе
си
и към Бога.
Ако ти престанеш
да
се въртиш, т.е.
да
се стремиш към
себе
си
и към Бога, ти ще спреш, но това не може
да
бъде, понеже Земята се върти.
Несъзнателно ти ще се стремиш към
себе
си
и към Бога, защото Земята се върти.
Щом ние се стремим към
себе
си
, от нашия живот ще започнат
да
се хранят нашите мисли, нашите желания, нашите действия.
Те ще възрастват тъй, както всичко на Земята расте и възраства.
Закон е: като се движи Земята около
себе
си
и около Слънцето, всички растения и животни се развиват върху нейната повърхност.
Същото се отнася и до нас: като се стремим към
себе
си
и към Бога, по същия начин всичко в нас ще расте и ще се развива.
Казвате: „От мене човек няма
да
стане.“ Казвам: Земята престана ли
да
се върти около
себе
си
и около Слънцето?
– „
Да
.“ Ти стремиш ли се към
себе
си
?
– „
Да
.“ Ти стремиш ли се към Бога?
– „
Да
.“ Тогава няма никакво изключение и за теб.
Сто ангели ще те вземат на ръце и при Бога ще отидеш по всичките правила.
Някои говорят, че в обществената безопасност имало един камшик, който казвал: „Аз зная всичко, аз мога всичко.“ Вие се плашите от камшика на обществената безопасност, а не се плашите от въртенето на Земята.
Този камшик на Земята, който се върти около своята ос и около Слънцето, е милиони пъти по-опасен, отколкото кой
да
е камшик на обществената безопасност.
Той е законът на Природата.
Вие трябва
да
казвате: „Земята се върти около оста
си
.
Ние сме неискрени в отношенията
си
: едно мислим, друго казваме.
Следователно аз трябва
да
имам стабилност.
Отидеш някъде, не
си
разположен, питат те: „Как
си
?
“ – „Много добре съм.“ Не е вярно, ти не
си
разположен.
Моята вяра трябва
да
се засили.“ Кажете ли така, веднага всички духове наоколо ви ще се разпръснат като прах, вие ще видите, че Слънцето грее, и ще тръгнете към Бога.
Студено ти е, викат те край огъня, но ти казваш: „Няма защо
да
дохождам около огъня, топло ми е.“ Или обратно: топло ти е.
Казват ти: „Свали
си
дрехата!
“ Всички ще Го видите.
“ – „Няма защо, добре ми е.“ – Не, като ти е топло, свали
си
дрехата, нищо повече!
Така трябва
да
е поставен великият закон в душите ви.
Ние не сме искрени в отношенията
си
, не знаем какво нещо е естествен живот.
Такъв трябва
да
бъде окултният ученик.
Ако ви попитат защо Земята се върти около
себе
си
, ще кажете: „Така е наредил Господ.“ Защо Земята се върти около Слънцето?
Велика философия било това,
да
знаете, че бобът се увива около пръчките.
Всеки от вас, като се облича, влиза в стаята
си
, затваря се вътре, спуща пердетата на прозорците и така се облича и съблича.
Щом искате
да
се обличате на тъмно и никой
да
не ви вижда, идете в някоя борова гора в Родопите, влезте 10-15 километра навътре, за
да
избегнете всички погледи.
Иначе в града всеки ще ви види.
Или можете
да
влезете в някое дълбоко подземие, отникъде
да
не прониква топлина.
Казвате: „Така е наредила Живата Природа.“ – Не, други причини има за това.
Вие мислите, че Природата нарежда своите работи, тъй както една трупа може
да
нареди дадено представление например в сряда вечер или в друга някоя вечер.
Писано е: в сряда вечер ще се даде „Хамлет“ от Шекспир и един знаменит актьор ще играе най-важната роля.
Обичате светлината, а търсите тъмнината.
Разправяш някому, че
си
изгубил парите
си
.
Човекът не обича
да
казва туй, което мисли.
Хората не трябва
да
знаят какво
си
мисли той.
Ще кажете: „Господ е наредил така хората
да
умират.“ – Не, Господ не е наредил
да
умират хората.
Когато на някоя пчела вземат меда и я изпъдят от кошера ѝ, Господ ли е наредил така, или хората са наредили?
Нашите мисли трябва
да
бъдат прави, за което иде на помощ чувството съвест.
Господ е наредил пчелите
да
събират мед и
да
си
го ядат.
Чрез него познаваме дали мисълта ни е права, или не.
Хората са наредили пчелите
да
събират мед, а те
да
им го ядат.
При това мисълта ни трябва
да
бъде не само права, но и разумна.
Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите
да
го яде, или човекът, който коли воловете
да
прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за
да
ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие?
Мисълта трябва
да
съдържа в
себе
си
и морална мекота, т.е.
човек трябва
да
бъде милосърден.
И най-после, всяка мисъл трябва
да
съдържа аромата на Любовта, затова трябва
да
имаме и Любов към Бога.
Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център.
Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва
да
съдържа в
себе
си
ред качества, за
да
може
да
устои на всички препятствия и
да
се реализира.
Това, че и ние се спираме по пътя
си
, е случайност, която трябва
да
поправим.
Някои от съвременните психолози лесно разрешават тия въпроси, като казват: „Това е чувство, това е мисъл, това е воля.“ И с това свършват всичко.
Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога.
Попитайте някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата.
Вие трябва
да
се освободите от всички тия заблуждения и може
да
се освободите.
Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били!
Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва
да
има едно определено място, все трябва
да
има някаква проява.
Важно за вас е
да
се стремите към
себе
си
и към Бога, както Земята се върти около
себе
си
и около Слънцето.
Както всички точки на нейната повърхност се осветляват еднакво от Слънцето, така и всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяко човешко действие трябва
да
се озарява,
да
се осветява от Божествения Дух.
Всичко това трябва
да
възраства във вас.
От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н.
Туй трябва
да
вземете не само като аналогия, но като една необходимост, която същевременно внася силен подтик в душите ви.
НАГОРЕ