НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
218
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
218
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Ти
си
го слушал милиони пъти.
Новото, което трябва
да
знаеш, е, че Бог е Живот.
Най-новото е
да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум и с всичката
си
сила.
Да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
.
И
да
възлюбиш врага
си
.
Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш
да
ги изживяваш, те са все нови работи.
Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата.
Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди.
И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда.
Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания.
Баща ви и майка ви може
да
ви помилват,
да
ви погалят,
да
ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите.
Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас.
И тъй, аз вярвам, че всички вие искате
да
бъдете умни.
Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи.
Някой път имате разположение
да
говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш!
Нека видят, че не
си
от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството
си
.
Мислиш, че като
си
го послушал, ще станеш човек и половина.
Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като
си
гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?
Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може
да
се каже.
Да
не изкушаваш Господа.
Като разбираш така, изкушения няма
да
имаш.
Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш.
“Покланяш се на Господа.” Това е всичкото.
Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко.
Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко.
На всинца ви трябва учение.
И кой трябва
да
ви учи – Господ.
Като вземеш
да
ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав.
А като ядеш някой хляб и
си
разположен, той е добър хляб.
Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре.
За всинца ви се отваря широко поле за работа.
Един ден ще ви измъкнат насила от къщи
да
говорите.
Ще кажат: “Еди-кой
си
знае, доведете го тук
да
говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи
да
говорите.
Ще ви кажат: “Елате
да
кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа.
Това, което за света е важно –
да
има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно.
Да
се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно.
Да
се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно.
Ако сме в центъра на земята и
да
казваме, че слънцето грее, това разбирам.
Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има
да
го доказвам!
Няма закон, който
да
казва, че трябва
да
чакаш
да
те любят, че тогава
да
работиш.
Законът е всякога такъв:
Да
възлюбиш ближния
си
,
да
възлюбиш Бога!
Да
те обичат – няма такъв закон.
Где има такъв закон,
да
те обичат?
Да
възлюбиш Бога,
да
възлюбиш ближния
си
,
да
възлюбиш врага
си
.
Всички на работа!
Никой няма право
да
чака другите
да
го обичат.
Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние?
Има работа за всички.
Завършете тази
си
работа, която сега ви предстои.
Сега ще знаете: първият закон е
да
любите.
Като турите Любовта като основа на живота
си
, ще разберете всичко.
Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема.
Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава.
Той не може
да
купува, ако не продава.
Да
ме любят значи
да
постъпва в мене нещо.
Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма
да
получа от там стока.
Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта.
И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него
да
идва стоката.
”
Да
, обича ги, но по-рано аз го обикнах.
С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме.
Колко трябва
да
се работи върху съзнанието на хората!
Той ще вземе твоя дял и нищо няма
да
ти даде.
Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва
да
ти помага.
Всички вехтории и парцали са все за тях.
Страданията трябва
да
бъдат поука за вас.
На тия страдания не трябва
да
гледате с усмивка, защото може
да
дойде и ваш ред.
Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще.
Евреите са се облагородили, защото са страдали.
Някому правят хирургическа операция – той рита с краката
си
.
Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли
да
правят това нещо?
Едните и другите щяха
да
кажат: няма
да
правим така.
Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш
да
им помагаш, когато свърши боят.
Човек трябва
да
се моли.
Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва
да
правим?
В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване.
Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва
да
се молиш на Бога.
Насилието в света никога не ражда нещо добро.
Временно една армия се бие с друга и побеждава.
Разумен трябва
да
бъде човек.
Ученикът на една окултна школа трябва
да
бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие.
Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят.
Ученикът трябва
да
е въоръжен с всички приспособления.
И там вече виждат какво са вършили в света.
Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов.
Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.
Любов, Любов
да
се проповядва на хората.
Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва
да
се проповядва, за
да
дойдат хубави дни.
Аз не искам
да
тълкувате моите думи буквално.
Когато дойда
да
помагам, няма
да
казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката
си
и всичко ще се свърши.
Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва
да
мълчи.
Всяка крамола от думите ви трябва
да
изчезне.
Мнозина казват: “Аз искам
да
давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна.
Това няма
да
трае дълго време.
Когато се разрушава земята, в един миг всичката може
да
се превърне в газообразно състояние.
Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва.
Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят.
Когато дадеш нещо на хората, ти много малко
си
направил.
Христос казва на учениците
си
: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени.
Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото.
И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма
да
отнеме.” Сега светът се радва.
После светът ще възридае, а праведните ще се радват.
Той търси изпитани души, на които
да
повери нещо.
Той чака
да
дойдат тия души, за
да
им повери тия хубави работи.
Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания.
Той търси готови души.
Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна
да
избягва езичниците.
Страхуваше се
да
нямат лошо мнение за него.
Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които
да
се повери всичко.
Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър.
Ти не
си
от тях.
Така и Христос е имал три вида изкушения.
Да
, така е.
Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно.
Ако искаш
да
се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш
да
продължаваш по-нататък.
Във всички векове все една спънка се явява за хората.
Любов на пълно самопожертване, човек
да
изпълни напълно Волята Божия.
Какво
да
се говори?
Това е най-великото нещо, което можеш
да
направиш на земята.
Една дума
да
се каже само, но
да
е на място.
Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха
да
бъдат!
Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение,
да
постъпват според закона на Божията Любов.
Но като се върна вечер, може
да
имам на ръцете
си
пришки, ще болят краката, а може би
да
имам и голям товар на гърба
си
.
” През целия ден съзнанието трябва
да
бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите.
– То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина.
Трябва
да
се радваме като вършим това нещо.
И ние можем
да
вършим всичко това.
Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам
да
давам 5000 лв.
дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа
да
ме изучи и сега съм сляп, не мога
да
чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва
да
марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него.
Ние ще се молим
да
се превърне всичко на добро.
Виждаш го съвършено здрав, прав.
2.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Ами за какво искашъ
да
знаешъ?
Нѣкой казва:
да
напуснемъ свѣта!
Сега, като излѣзете от събранието, желая
да
видя всѣки едного отъ васъ съ чувалъ на гърба!
Да
напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва
да
напуснете хората.
Азъ като излѣза, гледамъ хората, носятъ ли чували на гърба
си
, или не.
Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия.
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е.
Слѣдователно, плодътъ трѣбва
да
носи качествата на Духа въ
себе
си
.
Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля,
да
не върши волята Божия и
да
не може
да
възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката.
И всѣки единъ отъ васъ може
да
опита този кръчмарь.
Кажете
си
, че искате
да
направите едно добро дѣло, че искате
да
услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь.
Той ще ви каже: много хубаво мислишъ
да
направишъ, но чакай малко, ела днесъ
да
устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ
да
вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ.
Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ
да
разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань.
Както
си
вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ
си
, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ.
Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ.
Само съ една дума човѣкъ може
да
унищожи Божественото въ
себе
си
.
Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня
си
на разходка въ гората.
Напълва дисагитѣ
си
съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата
си
единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ.
Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
Какъ смѣешъ
да
минавашъ прѣзъ пѫтя ми съ своята каруца?
Знаешъ ли, че може
да
ме нападне нѣкой и
да
ми вземе дисагитѣ съ паритѣ?
Слиза отъ коня
си
и го набива добрѣ.
Още единъ пѫть, като видишъ юнакъ като мене,
да
не му се изпрѣчвашъ на пѫтя.
Бѣдниятъ човѣкъ му отговорилъ: Господь здраве
да
ти дава!
Търговецътъ продължава нагорѣ въ планината пѫтя
си
, но изкача насрѣща му единъ разбойникъ, който чулъ за дисагитѣ съ злато, посочва насрѣща му парабелъ и казва: дай самъ скоро дисагитѣ съ златото, събуй обущата
си
, дай всичко, което носишъ съ
себе
си
, защото иначе, виждашъ ли този парабелъ, нѣма
да
ми избегнешъ!
– Нехрани майко
си
, вагабонтинъ
си
, обра ме, какво ще нося на дѣцата
си
, на жена
си
?
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ.
– Много добъръ, отличенъ човѣкъ
си
, братко!
Вземи
си
сега дисагитѣ и
си
върви, но ще знаешъ, другъ пѫть, като срѣщашъ такива бѣдни хора по пѫтя
си
,
да
не ги биешъ!
Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре.
Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше
да
схване тази работа този богатъ търговецъ?
Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ
себе
си
благо.
– Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя
си
, трѣбваше
да
му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся.
Благото пъкъ, това е вѣчната хармония, която включва всички души.
Заповѣдай, седни
да
си
поприказваме малко и
да
си
похапнемъ!
Нѣма защо
да
чакамъ
да
ме снематъ отъ коня и
да
ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ.
Отъ втория законъ, отъ закона на ограниченото се ражда злото.
Богатиятъ човѣкъ трѣбва
да
каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ.
Азъ искамъ отъ сега нататъкъ
да
ми бѫде леко на душата.
Законътъ на цѣлото включва частитѣ, но сѫщеврѣменно всѣка часть има законъ за
себе
си
.
До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота
си
, а отъ сега нататъкъ искамъ
да
бѫда свободенъ.
Когато частьта иска
да
наложи на цѣлото своя законъ, тогава се ражда грѣха въ свѣта.
Когато единъ човѣкъ иска
да
накара Бога
да
мисли като него, това е прѣстѫпление.
При такава една постъпка, богатиятъ не може
да
бѫде битъ отъ никого.
Този човѣкъ седи и
си
мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене?
Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ?
Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ
да
накаратъ Господа
да
мисли като тѣхъ,
да
ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия.
Третото състояние е символическото.
Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ.
То е състоянието на символическия езикъ, въ който грѣхътъ е почти изключенъ.
Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ.
Запримѣръ образътъ на една жена може
да
ви съблазни; образътъ на единъ мѫжъ може
да
ви съблазни; много образи може
да
ви съблазнятъ, но единъ геометрически триѫгълникъ, единъ геометрически квадратъ, единъ геометрически петоѫгълникъ не могатъ
да
ви съблазнятъ.
Единъ геометрически крѫгъ може ли
да
ви съблазни?
Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото.
Нѣкой пита: защо страдамъ?
Една символическа единица, съ която математицитѣ смѣтатъ, не може
да
ви съблазни, защото въ нея, както и въ всички геометрически форми се излива чистата мисъль.
Защото не
си
въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ.
Слѣдователно, когато човѣкъ дойде до третото състояние, когато иска
да
се избави отъ свѣта, отъ неговото влияние, той трѣбва
да
почне
да
изучава символическия езикъ на природата.
Защото
си
въ съгласие съ Божия законъ.
Защо изгубихъ радостьта
си
?
Тогава отношенията, които сѫществуватъ между хората, ще бѫдатъ ясни.
Защото не
си
въ съгласие съ Божия законъ.
Защо придобихъ радостьта
си
?
Ние не успѣваме всѣкога въ живота
си
, защото избираме методи, които не съотвѣтствуватъ на нашето сегашно развитие.
Защото
си
въ съгласие съ Божия законъ.
Сега ще ви приведа една аналогия, единъ разказъ.
Нѣкой
си
древенъ сѫдия, нареченъ Хари Хамзибенами, осѫжда двама учени, дворцови хора, прѣстѫпници, на смъртно наказание.
Но понеже въ тази държава не сѫществувало смъртно наказание, той ги осѫжда на слѣдното до животъ наказание:
да
се движатъ тия двама души заедно въ своя животъ, безъ
да
се спиратъ нѣкѫдѣ, защото споредъ тамошнитѣ закони не могло
да
се затварятъ хората въ затвори.
На единия прѣстѫпникъ било опрѣдѣлено
да
носи на гърба
си
100 кгр.
Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ,
да
ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго.
жито безъ
да
го сваля, на другия било опрѣдѣлено
да
носи на главата
си
една въшка, безъ
да
я сваля.
Виждате нѣкѫдѣ единъ земледѣлецъ, който прѣхвърля пръстьта съ ралото отъ едно мѣсто на друго.
Повикватъ двамата прѣстѫпници и имъ прочитатъ присѫдата, като ги оставятъ свободни, всѣки
да
си
избере, което иска отъ двѣтѣ наказания.
По-учениятъ, по-умниятъ
си
избира по-лекото наказание, а именно,
да
носи на главата
си
въшката, безъ
да
я свали до края на живота
си
.
Виждате единъ младъ цигуларь, който цѣлъ день свири съ своята цигулка.
За него останало
да
носи житото на гърба
си
, което наказание му се видѣло доста тежко.
Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрънъ, дрънъ.
Тръгнали
да
вървятъ заедно, такова било наказанието имъ.
Този, който носилъ чувала, постоянно се молилъ на Бога.
Господи, азъ съзнавамъ, че направихъ едно прѣстѫпление, но моля ти се, покажи ми единъ начинъ, какъ
да
си
облекча положението, много е тежъкъ чувалътъ съ 100 кгр.
Това сѫ все волеви хора, които работятъ, правятъ нѣщо съ рѫцѣтѣ
си
.
Въ присѫдата, обаче имало едно облекчение, въ този смисълъ: тѣ ще могатъ
да
се освободятъ единъ день отъ наказанието
си
, ако се явятъ хора, които
да
поискатъ тѣхния товаръ.
Онзи писатель, който е седналъ
да
пише съ перото
си
, той е волевъ човѣкъ.
По никакъвъ другъ начинъ не могатъ
да
се освободятъ отъ товара
си
.
Той все продължавалъ
да
се моли на Господа,
да
го освободи отъ товара му.
Пише, пише, малко разтърси перото
си
, послѣ пакъ го потопи и продължава отново
да
пише.
Молилъ се на Бога, казвалъ: Господи, помогни ми, обѣщавамъ
да
ти служа отъ всичкото
си
сърдце!
Не се минава много врѣме, Господь изпраща единъ човѣкъ, който го запитва: какво носишъ въ този чувалъ?
Тури малко соль, но послѣ опитва и вижда, че е прѣсолила яденето.
Дай ми тогава отъ твоето жито единъ килограмъ
да
го посѣя.
Той бръква въ чувала
си
и му дава единъ килограмъ.
Поотдъхна
си
малко и благодари на Господа.
Този човѣкъ се обръща къмъ другия пѫтникъ и го запитва: ами ти какво носишъ?
Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може
да
се прояви.
Вървятъ по-нататък, и дѣто минатъ, все ще се спре нѣкой човѣкъ
да
ги запита какво носятъ.
Ако моето идейно не се прояви въ тигана, може ли
да
се прояви твоето идейно чрѣзъ перото.
И когато чуятъ, че първиятъ носи чувалъ съ жито, поискватъ отъ него по единъ килограмъ.
Като запитватъ втория какво носи и чуятъ, че носи въшка, отсраняватъ се съ думитѣ: не ни трѣбватъ въшки!
Онзи пъкъ, който меси хлѣба, казва: азъ съмъ на първо мѣсто.
Така продължавали тѣ
да
вървятъ 2–3 години и въ това врѣме, отъ житото на първия останали само 30 кгр., а въшкитѣ на главата на втория се увеличавали отъ день на день все повече и повече, и въ което село и
да
влизали, никѫдѣ не го приемали.
Може ли
да
се прояви идейното на перото, може ли
да
се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлѣба?
Отъ житото, обаче, всѣки се силилъ
да
си
вземе по-малко, така че товарътъ на този човѣкъ всѣки день олеквалъ.
Хлѣбътъ казва: онзи, който ме слуша, и тиганътъ му върви, и перото му върви, и всичко има.
Сега, вие ще се запитате: що отъ това, ако знаемъ всичко туй?
Тамъ именно се раждатъ всичкитѣ нещастия, като мислитѣ, че всичкиятъ ви животъ седи само въ това,
да
стоите предъ тигана и
да
бъркате въ него.
Всѣки иска
да
живѣе охоленъ животъ, та по какъвто начинъ и
да
е.
Всѣки казва:
да
ямъ и
да
пия, това е смисълътъ на живота.
Прѣдставете
си
, че вие сте най-добрия готвачъ.
Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили
да
готвите хубаво, какво сте придобили?
Всички добри хора, всички светии носятъ тѣзи чували, носятъ своитѣ благословения.
Прѣдставете
си
, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма
да
струва нито петь пари.
Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата
да
направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда?
Да
носишъ една въшка 100 години, това е най-опасното нѣщо.
Благословение е
да
носишъ единъ чувалъ отъ 100 кгр. жито!
То ще тѣ запознае съ всички хора.
Това е животътъ на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава
си
.
Това сѫ условия, за
да
се прояви човѣкътъ.
„Ако не прѣбѫдвате на мене“, това подразбира, че човѣшкото трѣбва
да
прѣбѫдва на Божественото.
Ако сегашниятъ ни животъ не е тѣсно свързанъ съ Божествения; ако всѣки день нѣмаме туй съзнание
да
извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба
си
, а носимъ онази въшка и искаме съ нея
да
се отървемъ лесно, на кривъ пѫть сме.
Ние нѣма
да
кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва
да
дойдатъ послѣдователно.
Нѣкой казва: ние не носимъ въшки.
Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви.
Ами когато
си
неразположенъ, какво показва твоето неразположение?
Не мислете, че природата нѣма тигани.
Онзи, който носи въшката, ще го видишъ постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натамъ.
Ако отидете единъ день
да
видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ.
Онзи пъкъ, който нѣма въшки, държи
си
рѫцетѣ нагорѣ, свободенъ е.
И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда
да
се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ.
Та въ духовно отношение ще разсѫждавате правилно и ще бѫдете разумни.
Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето.
Щомъ вземате
да
се чешете, ще снемете въшката отъ главата
си
и ще турите чувала съ житото на гърба
си
.
Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии.
Послѣ, природата
си
приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя.
Слѣдъ това тя
си
приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други.
Когато въ насъ се яви това великото, хубавото желание
да
служимъ на Бога отъ Любовь и безъ страхъ, това е Божественото.
Всички тия приготовления сѫ необходими.
Когато ние почнемъ
да
служимъ на Бога разумно, разумно
да
изпълняваме Божия законъ, това говори, че въ насъ е събудено вече Божественото.
Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ.
Този планъ обема цѣлия органически животъ, понеже въ цѣлокупностьта на цѣлия органически животъ може
да
се прояви Божественото съзнание.
Божественото съзнание не може
да
се прояви въ единъ пръстъ; Божественото съзнание не може
да
се прояви въ едно око; Божественото съзнание не може
да
се прояви въ единъ носъ; Божественото съзнание не може
да
се прояви въ една клѣтка.
Въ природата нѣма еднообразие, въ нея сѫществува вѣчно разнообразие.
Божественото съзнание може
да
се прояви въ цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ.
Цѣлокупностьта на човѣшкия организъмъ пъкъ е символъ на общия Божественъ организъмъ.
Слѣдователно, всѣки ученъ човѣкъ, всѣки духовенъ човѣкъ трѣбва
да
разглежда нѣщата общо и всестранно.
Той не трѣбва
да
се отдѣля –
да
мисли, че е най-важния човѣкъ.
И въ природата сѫщо така има единъ вѣченъ растежъ.
Той трѣбва
да
каже: азъ съмъ тъй важенъ, както сѫ важни и всички други.
Защото всичкитѣ части на Божественото сѫ еднакво важни.
Сега, за
да
поясня тази
си
мисъль, ще приведа една малка аналогия, отъ която
да
схванете съотношенията, които сѫществуватъ между всички нѣща.
Тѣзи съотношения сѫ слѣднитѣ: ако една голѣма рѣка се влѣе въ великия Тихи океанъ, какво ще му прѣдаде?
Словото Божие трѣбва
да
даде плодъ.
Тя все ще му прѣдаде нѣщо, но нѣма
да
го направи много по-дълбокъ; тя нѣма
да
го направи плавателенъ; тя нѣма
да
го направи по-красивъ, но все ще го измѣни въ нѣщо.
Да
кажемъ, че той има извѣстно количество милиона тяжесть, сега ще тежи съ нѣколко килограма повече.
Първиятъ плодъ който човѣкъ трѣбва
да
възприеме, е Любовьта.
Слѣдователно, тази рѣка е предала нѣщо на океана въ тяжесть, въ обемъ, направила е нѣкакво вѫтрѣшно измѣнение въ него.
Може ли тази рѣка
да
каже на океана така: слушай ти трѣбва
да
знаешъ, че ако азъ не се вливамъ въ тебе, ще прѣсъхнешъ.
въ материялния свѣтъ, ще се създаде извѣстна промѣна.
Каква трѣбва
да
бѫде тази промѣна?
– Материята ще почне
да
се организира.
Този океанъ нѣма
да
прѣсъхне.
Когато този плодъ влезе въ нашия умъ, той ще създаде онова велико желание въ насъ
да
изпѫдимъ съвършено лъжата.
Ние трѣбва
да
разсѫждаваме правилно.
Отъ океана излизатъ извѣстни течения, тъй че по-скоро океанътъ може
да
каже на рѣката: ако азъ не ти пращамъ отъ моитѣ течения, ти по-скоро ще прѣсъхнешъ.
Човѣкъ може
да
събира хората, безъ
да
се събира.
Тогава, може ли
да
намѣрите, какво математическо съотношение има между океана и рѣката?
Може
да
сте събрани на едно мѣсто, безъ
да
сме събрани.
Споредъ законитѣ на природата, въ колко милиона години може
да
прѣсъхне Великия или Тихия океанъ, и въ колко години може
да
прѣсъхне една рѣка, голѣма като Амазонската въ Америка?
Може
да
има умножение, безъ
да
се умножаватъ хората.
Може
да
има дѣление, безъ
да
се дѣлятъ хората.
Ако нашиятъ животъ се влѣе въ Божествения животъ, какво му прѣдаваме ние?
Може
да
има изваждане, безъ
да
се изваждатъ хората.
Всички процеси на живота, които ставатъ вѫтрѣ въ насъ, трѣбва
да
бѫдатъ реални.
Не, вливането на рѣкитѣ въ голѣмия океанъ означава опрѣсняване водата на тия рѣки.
Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ вливане на малкитѣ рѣки въ Великия океанъ на живота, за
да
се опрѣснятъ и послѣ пакъ
да
се върнатъ на земята.
Не го ли направишъ, това е събрание, безъ
да
е станало нѣкакво събрание.
Когато нѣкой човѣкъ тури чувала на гърба
си
и почне
да
се моли и
да
дава, този човѣкъ азъ наричамъ „добриятъ човѣкъ“.
Ти имашъ тяжесть, скърбь, мѫчно ти е нѣщо – ще давашъ отъ чувала
си
.
– Въ лозата има двѣ важни качества: въ нея има извѣстна гъвкавость, а отъ друга страна тя може
да
се увива – и на високо
да
се качва, и по низко
да
ходи.
– „Излѣзъ този день вънъ и давай отъ чувала
си
!
При каквито условия и
да
поставятъ лозата, и при най-богатитѣ условия, и при най-бѣднитѣ условия, тя е готова
да
ги използува.
Тя трѣбва
да
се пече на Божественото слънце.
Корѣнитѣ никога не могатъ
да
дадатъ плодъ.
Вие трѣбва
да
упражнявате вашата воля,
да
обработвате вашия животъ.
Когато нѣкой пита: защо трѣбва
да
страдамъ?
– Азъ му отговарямъ: ако нѣмашъ тия корени, нѣмаше
да
имашъ възможность
да
живѣешъ!
Чувствата, това сѫ коренитѣ на твоя животъ – ще ги пуснешъ долу, за
да
извлѣчешъ сокове за по-висшия животъ.
Значи другитѣ братя
да
работятъ за васъ материално, а вие
да
седите на готово.
Като правя тази аналогия, че човѣкъ трѣбва
да
мяза на лозата, трѣбва
да
има нейнитѣ качества,
да
се увива и
да
се качва нагорѣ,
да
слиза надолу, искамъ
да
ви обърна внимание,
да
видите, какъ расте тя, какъ се качва по дърветата.
Тя чака ли
да
ѝ помага нѣкой.
Не, не чака
да
ѝ помага никой.
Кое е по-умно, трѣва ли
да
се яде, или месо
да
се яде?
Значи, въ нея има извѣстна интелигентность, не чака никой
да
ѝ услужва, а сама
си
помага.
Христосъ прави една аналогия между тази лоза на земята и човѣка, като казва: Всѣка добра лоза, която дава хубавъ, доброкачественъ плодъ, господарьтъ ѝ я обрѣзва, и тѣзи пръчки, които не сѫ плодни ги отрѣзва и хвърля настрана, за
да
могатъ соковетѣ отъ тѣхъ
да
минатъ къмъ плоднитѣ пръчки и
да
ги засилятъ.
Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба
си
.
Всичко въ живота е чисто.
Слѣдователно, тѣхнитѣ сокове въ дадена епоха трѣбва
да
прѣминатъ въ други, плодни хора и
да
ги засилятъ.
Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което
си
извършилъ, изработилъ
си
го самъ и съ това
си
изпълнилъ волята Божия.
Всички трѣбва
да
работимъ за Бога въ свѣта.
Соковетѣ отъ почвата трѣбва
да
минатъ отъ лошитѣ въ добритѣ пръчки.
Да
кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката.
Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа
да
ти служа.
Много лоши хора трѣбва
да
станатъ жертва за добритѣ хора.
Какво искашъ
да
направя днесъ?
Ами че всѣки отъ васъ може
да
направи едно малко добро.
Да
кажемъ, че нѣкому не идва на умъ, какъ
да
рѣши извѣстна задача.
И сега, цѣлата съврѣменна наука ни показва, че всички онези врѣдни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналитѣ епохи постепенно сѫ изчезнали и отъ тѣхъ сѫ останали най-благороднитѣ, най-мекитѣ сѫщества.
Ти
си
господарка въ една кѫща, искашъ
да
направишъ нѣкое добро.
Онѣзи хора, които сѫ искали съ мечъ
да
се налагатъ на другитѣ,
да
ги подчинятъ на
себе
си
, нѣма
да
останатъ.
Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво
да
направя днесъ заради Тебе!
Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може
да
свърши сама работата
си
.
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ
да
свърши по-скоро работата
си
.
Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята
си
, нека ѝ даде повече,
да
я поощри въ работата.
Да
се изколятъ всички мѫже, за
да
не развращаватъ, а
да
се остави само добитъкътъ, само красивитѣ жени и красивитѣ моми, които могатъ
да
раждатъ“.
А сега, ние се чудимъ, какво
да
направимъ заради Господа.
Искаме съ единъ замахъ
да
поправимъ свѣта, съ единъ замахъ
да
станемъ добри.
Много добрѣ, но когато азъ изпратя единъ свой слуга
да
изтегли 1,000 златни лева отъ банката въ мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава дѣ е Истината?
Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво
да
очакваме, съ единъ замахъ щѣхме
да
станемъ добри.
Тъй че, когато Богъ каза на Мойсея
да
каже на евреитѣ
да
изгонятъ злото отъ
себе
си
и
да
отидатъ въ Ханаанската земя, Той не разбра Божия законъ.
Ако това нѣщо можеше
да
стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше
да
се измѣни.
Да
се повърнемъ къмъ второто положение, дѣто имаме тъй наречения „образния човѣкъ“, словесния или разумния човѣкъ, човѣкътъ, който мисли.
Човѣкъ за
да
говори, за
да
може
да
изкаже едно разумно слово, трѣбва
да
мисли, затова разумниятъ животъ на хората се изказва чрѣзъ устата.
Извънъ земята всички сѫ добри.
Образитѣ всѣкога сѫ носители на рѣчьта.
Но вижте онзи момъкъ, който, като срещне нѣкоя красива мома, започва
да
пише, образитѣ въ него започватъ
да
текатъ.
Поезия се ражда!
Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
Не. Той ще затикне носа
си
, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога
да
пиша!
А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ
да
ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора.
Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва
да
се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста.
Тия хора носятъ тояги
да
биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ.
Това е положението, което всѣки единъ духовенъ човѣкъ трѣбва
да
схване въ
себе
си
.
Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
Нѣма какво
да
се реформиратъ болницитѣ!
Направете едно добро комуто и
да
е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома
си
– плодъ има вече.
Сега всички хора които сѫ въ болницитѣ, искатъ
да
излѣзатъ отъ тамъ часъ по-скоро, но за това трѣбва
да
имъ се слугува.
Човѣкъ трѣбва
да
се стреми къмъ него.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва
да
говори образно, подразбирамъ, че трѣбва
да
говори разумно.
Може ли
да
се създава законъ за болницата?
Не трѣбва
да
се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ.
Законъ може
да
сѫществува за здравитѣ, за умнитѣ хора.
И слѣдователно, изпълнението на законитѣ въ свѣта трѣбва
да
става само отъ духовнитѣ хора.
Гнѣвътъ е сила, която принадлежи къмъ коренитѣ.
Само тѣ могатъ
да
ги изпълняватъ.
Какво трѣбва
да
правите съ него?
Хората на свѣта не могатъ
да
изпълняватъ законитѣ.
Като корени, вие трѣбва
да
го пращате надолу, а вие го пращате нагорѣ и съ това се подпушвате.
Азъ мога
да
изпълня закона безъ стражари, нѣма защо
да
ме биятъ,
да
чакамъ
да
ме сѫдятъ.
Вие като пращате гнѣва нагорѣ, въ една по-рѣдка срѣда, тамъ става експлозия, избухване.
Нѣкои чакатъ сѫдътъ
да
имъ наложи това, или онова.
Нѣкой казва: защо трѣбва
да
се гневи?
Азъ мога
да
сѫдя по-добрѣ.
Азъ мога
да
нося 100 клгр.
Гнѣвътъ е сила, която трѣбва
да
се пусне надолу.
жито на гърба
си
, нѣма какво
да
чакамъ
да
ме товарятъ други.
Той казва: азъ съмъ единъ слуга, изпратенъ съмъ и вие ще ми покажете, на кѫдѣ трѣбва
да
вървя.
Всѣки човѣкъ самъ трѣбва
да
приложи закона.
Отъ чисто психологическо гледище, всѣко гнѣвно състояние показва, че въ живота на човѣка има извѣстни прѣпятствия.
Всѣко движение, което се спира, създава топлина.
Ако въ него има едно силно движение и нѣкой го спре, образува се топлина, която се изявява въ гнѣвъ.
Седя нѣкѫдѣ, виждамъ, че едно бѣдно момиченце
си
има 10 лева.
И тогава ние питаме: какво трѣбва
да
правимъ?
Единъ апашъ се приближава, иска
да
му вземе паритѣ.
– Праволинейнитѣ движения трѣбва
да
се прѣвърнатъ въ криволинейни.
Съ мисълта
си
само му казвамъ: не обирай това момиченце!
Въ волевия човѣкъ всички движения трѣбва
да
отиватъ къмъ центъра на земята.
Всички тѣзи материи, всички тѣзи сили трѣбва
да
се пращатъ надолу въ нашето естество.
Въ втория законъ, който включва Любовьта, образния езикъ, разумното въ човѣка, всички тия сили трѣбва
да
се пращатъ къмъ клонищата, къмъ сърдцето на човѣка.
Това малко момиченце започва
да
работи,
да
изкара тия пари.
Всѣки човѣкъ, който иска
да
живѣе единъ щастливъ, разуменъ животъ, трѣбва
да
познава тия закони.
Азъ съмъ вече съучастникъ и трѣбва
да
изправя прѣстѫплението.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и ако не прѣбѫдете върху тази лоза, нѣмате животъ въ
себе
си
“.
Длъженъ съмъ вече
да
платя вмѣсто него.
То значи: ако не възприемете този животъ, нищо не можете
да
направите.
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трѣбва
да
се подчинявате на тия закони. Защо?
Така и всѣки отъ васъ е длъженъ
да
изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши.
Всѣка една пръчка така трѣбва
да
се насади въ вѣчната Добродѣтель, че
да
могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда
да
минатъ отъ лозата въ насъ и
да
просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ.
3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда.
Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията радость въ насъ.
Къмъ това трѣбва
да
се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ.
Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва
да
се подчиняватъ на Неговитѣ закони.
Скърбьта всѣкога показва, че
си
изгубилъ нѣщо.
Не е лошо човѣкъ
да
скърби.
Нѣкой пѫть искашъ
да
те обича нѣкой,
да
ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума.
Скърбьта всѣкога те подтиква
да
намѣришъ загубеното.
Щомъ го намѣришъ, ти
си
радостенъ.
Ти търсишъ Божествения лѫчъ
да
те озари.
Ето защо, всѣки трѣбва
да
се присади на тази лоза,
да
бѫде обрѣзанъ и
да
даде плодъ;
да
разбира законитѣ на великата Божия Любовь.
Нѣкой казва: азъ не искамъ
да
зная за хората.
Този миръ нѣма
да
го чакате
да
дойде отвънъ, той още сега може
да
дойде.
Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва
да
разглежда нещата общо и всестранно.
(втори вариант)
Той не трябва
да
се отделя –
да
мисли, че е най-важния човек.
(втори вариант)
Той трябва
да
каже: Аз съм тъй важен, както са важни и всички други.
(втори вариант)
Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.
(втори вариант)
Словото Божие трябва
да
даде плод.
(втори вариант)
Сега, за
да
поясня тази
си
мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която
да
схванете съотношенията, които съществуват между всички неща.
(втори вариант)
Тези съотношения са следните: Ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде?
(втори вариант)
Тя все ще му предаде нещо, но няма
да
го направи много по-дълбок; тя няма
да
го направи плавателен; тя няма
да
го направи по-красив, но все ще го измени в нещо.
(втори вариант)
Първият плод, който човек трябва
да
възприеме, е Любовта.
(втори вариант)
Да
кажем, че той има известно количество милиона тежест, сега ще тежи с няколко килограма повече.
(втори вариант)
в материалния свят, ще се създаде известна промяна.
(втори вариант)
Следователно, тази река е предала нещо на океана в тежест, в обем, направила е някакво вътрешно изменение в него.
(втори вариант)
Каква трябва
да
бъде тази промяна?
(втори вариант)
Може ли тази река
да
каже на океана така: Слушай ти трябва
да
знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш.
(втори вариант)
– Материята ще почне
да
се организира.
(втори вариант)
Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас
да
изпъдим съвършено лъжата.
(втори вариант)
Ние трябва
да
разсъждаваме правилно.
(втори вариант)
Този океан няма
да
пресъхне.
(втори вариант)
Човек може
да
събира хората, без
да
се събира.
(втори вариант)
Може
да
сте събрани на едно место, без
да
сме събрани.
(втори вариант)
От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може
да
каже на реката: Ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш.
(втори вариант)
Може
да
има умножение, без
да
се умножават хората.
(втори вариант)
Тогава, може ли
да
намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката?
(втори вариант)
Може
да
има деление, без
да
се делят хората.
(втори вариант)
Според законите на природата, в колко милиона години може
да
пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може
да
пресъхне една река, голяма като Амазонка в Америка?
(втори вариант)
Може
да
има изваждане, без
да
се изваждат хората.
(втори вариант)
Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва
да
бъдат реални.
(втори вариант)
Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние?
(втори вариант)
Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки.
(втори вариант)
Не го ли направиш, това е събрание, без
да
е станало някакво събрание.
(втори вариант)
В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки във Великия океан на живота, за
да
се опреснят и после пак
да
се върнат на земята.
(втори вариант)
Когато някой човек тури чувала на гърба
си
и почне
да
се моли и
да
дава, този човек аз наричам „добрият човек“.
(втори вариант)
Ти имаш тежест, скръб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала
си
.
(втори вариант)
– „Излез този ден вън и давай от чувала
си
!
(втори вариант)
– В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може
да
се увива – и на високо
да
се качва, и по ниско
да
ходи.
(втори вариант)
При каквито условия и
да
поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова
да
ги използва.
(втори вариант)
Тя трябва
да
се пече на Божественото слънце.
(втори вариант)
Вие трябва
да
упражнявате вашата воля,
да
обработвате вашия живот.
(втори вариант)
Корените никога не могат
да
дадат плод.
(втори вариант)
Когато някой пита: Защо трябва
да
страдам?
(втори вариант)
Значи другите братя
да
работят за вас материално, а вие
да
седите на готово.
(втори вариант)
– Аз му отговарям: Ако нямаш тия корени, нямаше
да
имаш възможност
да
живееш!
(втори вариант)
Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за
да
извлечеш сокове за по-висшия живот.
(втори вариант)
Като правя тази аналогия, че човек трябва
да
мяза на лозата, трябва
да
има нейните качества,
да
се увива и
да
се качва нагоре,
да
слиза надолу, искам
да
ви обърна внимание,
да
видите, как расте тя, как се качва по дърветата.
(втори вариант)
Кое е по-умно, трева ли
да
се яде, или месо
да
се яде?
(втори вариант)
Тя чака ли
да
ѝ помага някой.
(втори вариант)
Не, не чака
да
ѝ помага никой.
(втори вариант)
Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба
си
.
(втори вариант)
Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой
да
ѝ услужва, а сама
си
помага.
(втори вариант)
Всичко в живота е чисто.
(втори вариант)
Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: Всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарят ѝ я обрязва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрязва и хвърля настрана, за
да
могат соковете от тях
да
минат към плодните пръчки и
да
ги засилят.
(втори вариант)
Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което
си
извършил, изработил
си
го сам и с това
си
изпълнил волята Божия.
(втори вариант)
Всички трябва
да
работим за Бога в света.
(втори вариант)
Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва
да
преминат в други, плодни хора и
да
ги засилят.
(втори вариант)
Да
кажем, че някой от вас е чиновник в банката.
(втори вариант)
Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа
да
ти служа.
(втори вариант)
Соковете от почвата трябва
да
минат от лошите в добрите пръчки.
(втори вариант)
Какво искаш
да
направя днес?
(втори вариант)
Ами че всеки от вас може
да
направи едно малко добро.
(втори вариант)
Много лоши хора трябва
да
станат жертва за добрите хора.
(втори вариант)
Да
кажем, че някому не идва на ум, как
да
реши известна задача.
(втори вариант)
И сега, цялата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества.
(втори вариант)
Ти
си
господарка в една къща, искаш
да
направиш някое добро.
(втори вариант)
Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво
да
направя днес заради Тебе!
(втори вариант)
Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може
да
свърши сама работата
си
.
(втори вариант)
Онези хора, които са искали с меч
да
се налагат на другите,
да
ги подчинят на
себе
си
, няма
да
останат.
(втори вариант)
Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как
да
свърши по-скоро работата
си
.
(втори вариант)
След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята
си
, нека ѝ даде повече,
да
я поощри в работата.
(втори вариант)
А сега, ние се чудим, какво
да
направим заради Господа.
(втори вариант)
Искаме с един замах
да
поправим света, с един замах
да
станем добри.
(втори вариант)
Да
се изколят всички мъже, за
да
не развращават, а
да
се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат
да
раждат“.
(втори вариант)
Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво
да
очакваме, с един замах щяхме
да
станем добри.
(втори вариант)
Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга
да
изтегли 1 000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100 000 лева, тогава къде е Истината?
(втори вариант)
Ако това нещо можеше
да
стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше
да
се измени.
(втори вариант)
Тъй че, когато Бог каза на Мойсей
да
каже на евреите
да
изгонят злото от
себе
си
и
да
отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
(втори вариант)
Да
се повърнем към второто положение, където имаме тъй наречения „образния човек“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли.
(втори вариант)
Извън земята всички са добри.
(втори вариант)
Човек за
да
говори, за
да
може
да
изкаже едно разумно слово, трябва
да
мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата.
(втори вариант)
Образите всякога са носители на речта.
(втори вариант)
Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва
да
пише, образите в него започват
да
текат.
(втори вариант)
Поезия се ражда!
(втори вариант)
Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той?
(втори вариант)
А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат
да
ги бият, не са от много умните хора.
(втори вариант)
Не. Той ще затикне носа
си
, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога
да
пиша!
(втори вариант)
Тия хора носят тояги
да
бият всеки беден по улицата.
(втори вариант)
Образите аз наричам разумния живот, който трябва
да
се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста.
(втори вариант)
Това е положението, което всеки един духовен човек трябва
да
схване в
себе
си
.
(втори вариант)
Няма какво
да
се реформират болниците!
(втори вариант)
Те се обрязват и дават плод.
(втори вариант)
Сега всички хора които са в болниците, искат
да
излязат от там час по-скоро, но за това трябва
да
им се слугува.
(втори вариант)
Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод.
(втори вариант)
Направете едно добро комуто и
да
е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома
си
– плод има вече.
(втори вариант)
Може ли
да
се създава закон за болницата?
(втори вариант)
Човек трябва
да
се стреми към него.
(втори вариант)
Като казвам, че човек трябва
да
говори образно, подразбирам, че трябва
да
говори разумно.
(втори вариант)
Закон може
да
съществува за здравите, за умните хора.
(втори вариант)
Не трябва
да
се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот.
(втори вариант)
И Следователно, изпълнението на законите в света трябва
да
става само от духовните хора.
(втори вариант)
Само те могат
да
ги изпълняват.
(втори вариант)
Хората на света не могат
да
изпълняват законите.
(втори вариант)
Гневът е сила, която принадлежи към корените.
(втори вариант)
Аз мога
да
изпълня закона без стражари, няма защо
да
ме бият,
да
чакам
да
ме съдят.
(втори вариант)
Какво трябва
да
правите с него?
(втори вариант)
Някои чакат съдът
да
им наложи това, или онова.
(втори вариант)
Като корени, вие трябва
да
го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате.
(втори вариант)
Аз мога
да
съдя по-добре.
(втори вариант)
Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване.
(втори вариант)
Аз мога
да
нося 100 кг жито на гърба
си
, няма какво
да
чакам
да
ме товарят други.
(втори вариант)
Някой казва: Защо трябва
да
се гневи?
(втори вариант)
Всеки човек сам трябва
да
приложи закона.
(втори вариант)
Гневът е сила, която трябва
да
се пусне надолу.
(втори вариант)
Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва
да
вървя.
(втори вариант)
От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия.
(втори вариант)
Всяко движение, което се спира, създава топлина.
(втори вариант)
Седя някъде, виждам, че едно бедно момиченце
си
има 10 лева.
(втори вариант)
Един апаш се приближава, иска
да
му вземе парите.
(втори вариант)
Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв.
(втори вариант)
С мисълта
си
само му казвам: Не обирай това момиченце!
(втори вариант)
И тогава ние питаме: Какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
– Праволинейните движения трябва
да
се превърнат в криволинейни.
(втори вариант)
Във волевия човек всички движения трябва
да
отиват към центъра на земята.
(втори вариант)
Това малко момиченце започва
да
работи,
да
изкара тия пари.
(втори вариант)
Всички тези материи, всички тези сили трябва
да
се пращат надолу в нашето естество.
(втори вариант)
Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва
да
се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
(втори вариант)
Аз съм вече съучастник и трябва
да
изправя престъплението.
(втори вариант)
Длъжен съм вече
да
платя вместо него.
(втори вариант)
Всеки човек, който иска
да
живее един щастлив, разумен живот, трябва
да
познава тия закони.
(втори вариант)
Така и всеки от вас е длъжен
да
изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в
себе
си
“.
(втори вариант)
То значи: Ако не възприемете този живот, нищо не можете
да
направите.
(втори вариант)
всяка една пръчка така трябва
да
се насади във вечната Добродетел, че
да
могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда
да
минат от лозата в нас и
да
просветнат делата ни пред человеците.
(втори вариант)
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва
да
се подчинявате на тия закони. Защо?
(втори вариант)
Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас.
(втори вариант)
Към това трябва
да
се стремим, това е целта на нашия живот.
(втори вариант)
3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда.
(втори вариант)
Скърбта всякога показва, че
си
изгубил нещо.
(втори вариант)
Не е лошо човек
да
скърби.
(втори вариант)
Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва
да
се подчиняват на Неговите закони.
(втори вариант)
Скръбта всякога те подтиква
да
намериш загубеното.
(втори вариант)
Щом го намериш, ти
си
радостен.
(втори вариант)
Ето защо, всеки трябва
да
се присади на тази лоза,
да
бъде обрязан и
да
даде плод;
да
разбира законите на великата Божия Любов.
(втори вариант)
Някой път искаш
да
те обича някой,
да
ти каже някоя хубава, насърчителна дума.
(втори вариант)
Този мир няма
да
го чакате
да
дойде отвън, той още сега може
да
дойде.
(втори вариант)
Ти търсиш Божествения лъч
да
те озари.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не искам
да
зная за хората.
(втори вариант)
Сега, като излезете от събранието, желая
да
видя всеки едного от вас с чувал на гърба!
(втори вариант)
Аз като изляза, гледам хората, носят ли чували на гърба
си
, или не.
(втори вариант)
Ами за какво искаш
да
знаеш?
(втори вариант)
Някой казва:
Да
напуснем света!
(втори вариант)
Да
напуснете света, това не значи, че трябва
да
напуснете хората.
(втори вариант)
Под думата „свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
(втори вариант)
Следователно, плодът трябва
да
носи качествата на Духа в
себе
си
.
(втори вариант)
Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия.
(втори вариант)
Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е.
(втори вариант)
Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля,
да
не върши волята Божия и
да
не може
да
възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката.
(втори вариант)
И всеки един от вас може
да
опита този кръчмар.
(втори вариант)
Кажете
си
, че искате
да
направите едно добро дело, че искате
да
услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар.
(втори вариант)
Той ще ви каже: Много хубаво мислиш
да
направиш, но чакай малко, ела днес
да
устроим едно богато угощение за това, което мислиш
да
вършиш, че след това ще го направиш.
(втори вариант)
Ти направиш едно такова угощение и започваш после
да
разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан.
(втори вариант)
Както
си
вървял из пътя, пресмятал
си
, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях.
(втори вариант)
Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях.
(втори вариант)
Само с една дума човек може
да
унищожи Божественото в
себе
си
.
(втори вариант)
Излиза един богат търговец с коня
си
на разходка в гората.
(втори вариант)
Напълва дисагите
си
с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата
си
един беден, хилав човек.
(втори вариант)
Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз?
(втори вариант)
Как смееш
да
минаваш през пътя ми с своята каруца?
(втори вариант)
Знаеш ли, че може
да
ме нападне някой и
да
ми вземе дисагите с парите?
(втори вариант)
Слиза от коня
си
и го набива добре.
(втори вариант)
Още един път, като видиш юнак като мене,
да
не му се изпречваш на пътя.
(втори вариант)
Бедният човек му отговорил: Господ здраве
да
ти дава!
(втори вариант)
Търговецът продължава нагоре в планината пътя
си
, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите със злато, посочва насреща му парабел и казва: Дай сам скоро дисагите със златото, събуй обущата
си
, дай всичко, което носиш със
себе
си
, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма
да
ми избегнеш!
(втори вариант)
– Нехранимайко
си
, вагабонтин
си
, обра ме, какво ще нося на децата
си
, на жена
си
?
(втори вариант)
В природата има три състояния, които засягат отблизо органическия живот.
(втори вариант)
– Много добър, отличен човек
си
, братко!
(втори вариант)
Вземи
си
сега дисагите и
си
върви, но ще знаеш, друг път, като срещаш такива бедни хора по пътя
си
,
да
не ги биеш!
(втори вариант)
Има една Божествена Правда в света, която е много точна, и според която, всяко насилие, което извършим в света, ще ни се върне отгоре.
(втори вариант)
Тогава аз питам: Как трябваше
да
схване тази работа този богат търговец?
(втори вариант)
Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи със
себе
си
благо.
(втори вариант)
– Той като настигна бедния човек по пътя
си
, трябваше
да
му каже: Чакай братко, аз от дълго време те търся.
(втори вариант)
Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души.
(втори вариант)
Заповядай, седни
да
си
поприказваме малко и
да
си
похапнем!
(втори вариант)
Няма защо
да
чакам
да
ме снемат от коня и
да
ме налагат на земята, законът е такъв.
(втори вариант)
От втория закон, от закона на ограниченото се ражда злото.
(втори вариант)
Богатият човек трябва
да
каже: Братко, вземи всичко, каквото имам.
(втори вариант)
Аз искам от сега нататък
да
ми бъде леко на душата.
(втори вариант)
Законът на цялото включва частите, но същевременно всяка част има закон за
себе
си
.
(втори вариант)
До сега, като имах, постоянно треперех за живота
си
, а от сега нататък искам
да
бъда свободен.
(втори вариант)
Когато частта иска
да
наложи на цялото своя закон, тогава се ражда греха в света.
(втори вариант)
Когато един човек иска
да
накара Бога
да
мисли като него, това е престъпление.
(втори вариант)
При такава една постъпка, богатият не може
да
бъде бит от никого.
(втори вариант)
Този човек седи и
си
мисли за Господа: Защо Господ не мисли като мене?
(втори вариант)
Сляп ли е, не вижда ли, че аз страдам?
(втори вариант)
Това са ред разсъждения, чрез които хората искат
да
накарат Господа
да
мисли като тях,
да
ходи по техните щения, по техните своеволия.
(втори вариант)
Третото състояние е символическото.
(втори вариант)
Всички тия глупости съществуват още от панти-века, още от рождението на Адам и Ева, в мозъците на хората и родиха всички грехове и престъпления, които и до днес съществуват.
(втори вариант)
То е състоянието на символическия език, в който грехът е почти изключен.
(втори вариант)
Човек се заблуждава като мисли, че неговият закон е и Божи закон.
(втори вариант)
Например образът на една жена може
да
ви съблазни; образът на един мъж може
да
ви съблазни; много образи може
да
ви съблазнят, но един геометрически триъгълник, един геометрически квадрат, един геометрически петоъгълник не могат
да
ви съблазнят.
(втори вариант)
Един геометрически кръг може ли
да
ви съблазни?
(втори вариант)
Когато дойдат страданията, те показват, че човека не е в съгласие с първия закон, с закона на цялото.
(втори вариант)
Някой пита:Защо страдам?
(втори вариант)
Една символическа единица, с която математиците смятат, не може
да
ви съблазни, защото в нея, както и във всички геометрически форми се излива чистата мисъл.
(втори вариант)
Защото не
си
в съгласие с първия закон, с Божия закон.
(втори вариант)
Следователно, когато човек дойде до третото състояние, когато иска
да
се избави от света, от неговото влияние, той трябва
да
почне
да
изучава символическия език на природата.
(втори вариант)
Защото
си
в съгласие с Божия закон.
(втори вариант)
Защо изгубих радостта
си
?
(втори вариант)
Тогава отношенията, които съществуват между хората, ще бъдат ясни.
(втори вариант)
Защото не
си
в съгласие с Божия закон.
(втори вариант)
Защо придобих радостта
си
?
(втори вариант)
Ние не успяваме всякога в живота
си
, защото избираме методи, които не съответстват на нашето сегашно развитие.
(втори вариант)
Защото
си
в съгласие с Божия закон.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа една аналогия, един разказ.
(втори вариант)
Някой
си
древен съдия, наречен Хари Хамзибенами, осъжда двама учени, дворцови хора, престъпници, на смъртно наказание.
(втори вариант)
Но понеже в тази държава не съществувало смъртно наказание, той ги осъжда на следното до живот наказание:
да
се движат тия двама души заедно в своя живот, без
да
се спират някъде, защото според тамошните закони не могло
да
се затварят хората в затвори.
(втори вариант)
На единия престъпник било определено
да
носи на гърба
си
100 кг жито без
да
го сваля, на другия било определено
да
носи на главата
си
една въшка, без
да
я сваля.
(втори вариант)
Аз наричам хората на чувствата волевите хора в света, които се занимават с близките неща, както мравките се занимават с прашинките,
да
ги пренасят от едно място на друго.
(втори вариант)
Повикват двамата престъпници и им прочитат присъдата, като ги оставят свободни, всеки
да
си
избере, което иска от двете наказания.
(втори вариант)
Виждате някъде един земеделец, който прехвърля пръстта с ралото от едно място на друго.
(втори вариант)
По-ученият, по-умният
си
избира по-лекото наказание, а именно,
да
носи на главата
си
въшката, без
да
я свали до края на живота
си
.
(втори вариант)
Виждате един млад цигулар, който цял ден свири със своята цигулка.
(втори вариант)
За него останало
да
носи житото на гърба
си
, което наказание му се видяло доста тежко.
(втори вариант)
Тръгнали
да
вървят заедно, такова било наказанието им.
(втори вариант)
Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрън, дрън.
(втори вариант)
Този, който носил чувала, постоянно се молил на Бога.
(втори вариант)
Господи, аз съзнавам, че направих едно престъпление, но моля ти се, покажи ми един начин, как
да
си
облекча положението, много е тежък чувалът с 100 кг жито на гърба ми!
(втори вариант)
В присъдата, обаче имало едно облекчение, в този смисъл: те ще могат
да
се освободят един ден от наказанието
си
, ако се явят хора, които
да
поискат техния товар.
(втори вариант)
По никакъв друг начин не могат
да
се освободят от товара
си
.
(втори вариант)
Това са все волеви хора, които работят, правят нещо с ръцете
си
.
(втори вариант)
Той все продължавал
да
се моли на Господа,
да
го освободи от товара му.
(втори вариант)
Онзи писател, който е седнал
да
пише с перото
си
, той е волев човек.
(втори вариант)
Молил се на Бога, казвал: Господи, помогни ми, обещавам
да
ти служа от всичкото
си
сърце!
(втори вариант)
Не се минава много време, Господ изпраща един човек, който го запитва: Какво носиш в този чувал?
(втори вариант)
Пише, пише, малко разтърси перото
си
, после пак го потопи и продължава отново
да
пише.
(втори вариант)
Дай ми тогава от твоето жито един килограм
да
го посея.
(втори вариант)
Тури малко сол, но после опитва и вижда, че е пресолила яденето.
(втори вариант)
Той бръква в чувала
си
и му дава един килограм.
(втори вариант)
Поотдъхва
си
малко и благодари на Господа.
(втори вариант)
Този човек се обръща към другия пътник и го запитва: Ами ти какво носиш?
(втори вариант)
Вървят по-нататък, и дето минат, все ще се спре някой човек
да
ги запита какво носят.
(втори вариант)
И когато чуят, че първият носи чувал с жито, поискват от него по един килограм.
(втори вариант)
Готвачката отговаря: Ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Като запитват втория какво носи и чуят, че носи въшка, отсраняват се с думите: Не ни трябват въшки!
(втори вариант)
Ако моето идейно не се прояви в тигана, може ли
да
се прояви твоето идейно чрез перото.
(втори вариант)
Така продължавали те
да
вървят 2–3 години и в това време, от житото на първия останали само 30 кг, а въшките на главата на втория се увеличавали от ден на ден все повече и повече, и в което село и
да
влизали, никъде не го приемали.
(втори вариант)
От житото, обаче, всеки се силил
да
си
вземе по малко, така че товарът на този човек всеки ден олеквал.
(втори вариант)
Онзи пък, който меси хляба, казва: Аз съм на първо място.
(втори вариант)
Може ли
да
се прояви идейното на перото, може ли
да
се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хляба?
(втори вариант)
Хлябът казва: Онзи, който ме слуша, и тиганът му върви, и перото му върви, и всичко има.
(втори вариант)
Сега, вие ще се запитате: Що от това, ако знаем всичко туй?
(втори вариант)
Всеки иска
да
живее охолен живот, та по какъвто начин и
да
е.
(втори вариант)
Всеки казва:
Да
ям и
да
пия, това е смисълът на живота.
(втори вариант)
Там именно се раждат всичките нещастия, като мислите, че всичкият ви живот седи само в това,
да
стоите пред тигана и
да
бъркате в него.
(втори вариант)
Всички добри хора, всички светии носят тези чували, носят своите благословения.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте най-добрия готвач.
(втори вариант)
След като сте готвили, готвили и сте се научили
да
готвите хубаво, какво сте придобили?
(втори вариант)
Да
носиш една въшка 100 години, това е най-опасното нещо.
(втори вариант)
Представете
си
, че утре вашето състояние се измени, минете от една форма в друга, понеже човек не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, няма
да
струва нито пет пари.
(втори вариант)
Благословение е
да
носиш един чувал от 100 кг жито!
(втори вариант)
Ами че колко струва онова усилие на гъсеницата
да
направи своите челюсти, след като е преминала в пеперуда?
(втори вариант)
То ще те запознае с всички хора.
(втори вариант)
„Ако не пребъдвате на мене“, това подразбира, че човешкото трябва
да
пребъдва на Божественото.
(втори вариант)
Това е животът на човека, който проучва материята, какви елементи има тя в състава
си
.
(втори вариант)
Ако сегашният ни живот не е тясно свързан с Божествения; ако всеки ден нямаме туй съзнание
да
извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба
си
, а носим онази въшка и искаме с нея
да
се отървем лесно, на крив път сме.
(втори вариант)
Това са условия, за
да
се прояви човекът.
(втори вариант)
Някой казва: Ние не носим въшки.
(втори вариант)
Ами когато
си
неразположен, какво показва твоето неразположение?
(втори вариант)
Ние няма
да
кажем, че тигани не ни трябват, че хляб не ни трябва, но тези неща трябва
да
дойдат последователно.
(втори вариант)
Всички тия форми, които сега съществуват в живота, човек е заимствал от природата, понеже и самата природа готви.
(втори вариант)
Онзи, който носи въшката, ще го видиш постоянно прави гимнастика: Чеше се натук-натам.
(втори вариант)
Не мислете, че природата няма тигани.
(втори вариант)
Онзи пък, който няма въшки, държи
си
ръцете нагоре, свободен е.
(втори вариант)
Та в духовно отношение ще разсъждавате правилно и ще бъдете разумни.
(втори вариант)
Ако отидете един ден
да
видите всичките нейни съсъди, с които тя готви, ще видите, че те са отлично направени, само че не са калайдисани, както съдовете, в които ние готвим.
(втори вариант)
Щом вземате
да
се чешете, ще снемете въшката от главата
си
и ще турите чувала с житото на гърба
си
.
(втори вариант)
И после, нейните тигани са тъй чисти, че никога не става нужда
да
се измиват в такива умивалници в каквито мием нашите.
(втори вариант)
Идеално измиване има в природата, но не такова, като нашето.
(втори вариант)
В тиганите на природата няма никакви нечистотии.
(втори вариант)
Когато в нас се яви това великото, хубавото желание
да
служим на Бога от Любов и без страх, това е Божественото.
(втори вариант)
После, природата
си
приготовлява по особен начин един плод, една ябълка, круша или една череша.
(втори вариант)
Когато ние почнем
да
служим на Бога разумно, разумно
да
изпълняваме Божия закон, това говори, че в нас е събудено вече Божественото.
(втори вариант)
След това тя
си
приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиват в земята: картофи, моркови, и ред други.
(втори вариант)
Всички тия приготовления са необходими.
(втори вариант)
В природата има един вътрешен план.
(втори вариант)
В природата няма еднообразие, в нея съществува вечно разнообразие.
(втори вариант)
Този план обема целия органически живот, понеже в целокупността на целия органически живот може
да
се прояви Божественото съзнание.
(втори вариант)
Божественото съзнание не може
да
се прояви в един пръст; Божественото съзнание не може
да
се прояви в едно око; Божественото съзнание не може
да
се прояви в един нос; Божественото съзнание не може
да
се прояви в една клетка.
(втори вариант)
Божественото съзнание може
да
се прояви в целокупността на човешкия организъм.
(втори вариант)
Целокупността на човешкия организъм пък е символ на общия Божествен организъм.
(втори вариант)
И в природата също така има един вечен растеж.
(втори вариант)
3.
Успоредните пътища
,
МОК
, София, 14.6.1925г.,
Какво трябва
да
се разбира под думите отричане, отрицателни сили?
Как превеждате думите анод и катод?
Отговор: Те са названия на електрическите полюси.
Сега
да
оставим значението на тези думи, но
да
разгледаме от чисто материално гледище какво представлява движението.
Ако вземете една плоскост С1С2, може ли
да
има движение в нея?
– Вън от нея може
да
има движение, но в самата плоскост движение не може
да
има, защото всичките й сили се намират в равновесие.
Какво трябва
да
стане с нея, за
да
има движение?
– Трябва
да
се измени положението на полюсите С1 и С2, за
да
се образува движение към екватора А.
Вие може
да
мислите, че Северният полюс е на единия край на земната ос, а Южният полюс – на другия край.
Не, всяка частичка от материята, колкото малка и
да
е, има свой северен и свой южен полюс, и тези полюси се допират един до друг в екватора на самата частичка.
Тази връзка е наклонена към полюсите и по нея силите са уравновесени.
В Природата няма абсолютно хоризонтална плоскост, но всякога има поне един малък наклон, за
да
става движение.
Някога хората искат
да
имат спокойно състояние, никой
да
не ги смущава, те искат
да
бъдат уравновесени,
да
бъдат меридиан.
Това състояние е приятно, но за малко време, а после става непоносимо.
Затова, за
да
има движение, всякога трябва
да
става преместване на полюсите.
Нека всеки от вас
да
определи точно де е неговият екватор.
Всички мъчнотии за него са само стимул за работа.
Той смята мъчнотиите в живота
си
за привилегии.
Следователно движение може
да
има само при наклон.
Ако горната част на някоя плоскост се издигне и образува върхове и долини, през тази плоскост могат
да
минат реки и
да
я направят плодоносна.
Тук всичките енергии се сливат в центъра.
Само разумните същества се движат по успоредни линии, а всички други същества се движат по линии, които не са успоредни.
Само две разумни същества могат
да
вървят успоредно.
Ако двама души вървят успоредно, те са разумни; ако пътищата им се пресичат, те не са разумни.
Щом две линии се пресичат, това показва, че две същества се сливат и образуват едно същество.
Пеперудата независима ли е от гъсеницата?
Гъсеницата и пеперудата се сливат и образуват едно същество, обаче стремежите им са различни.
Като свърши своята работа, то образува кривата линия – а; след него започва
да
работи второто същество, като образува втората крива линия – б.
Двете същества в гъсеницата се сливат и образуват пеперудата.
Същото нещо става и в Природата: щом двама души дойдат в стълкновение, образува се едно същество, между тях става пресичане.
Вие трябва
да
спазвате този закон.
Ако две ваши желания се кръстосат, те изгубват силата
си
и остава само едно желание.
Обаче за
да
може
да
работите, непременно трябва
да
имате две желания, които
да
вървят успоредно.
Вие не искате
да
скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо.
Следователно тя е един от методите на Природата, чрез който ще намерите изгубеното.
Ако ти нямаш скръб, не можеш
да
намериш изгубеното и никога няма
да
имаш радост.
Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините.
Тя става причина
да
се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие.
И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта.
Така трябва
да
схващате скръбта.
Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може
да
се намери радостта.
Радостта пък е цел, към която трябва
да
се стремим.
Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата.
Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта.
Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне
да
излезеш оттам.
Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е.
с търсене човек всичко намира.
Вие може
да
турите под микроскоп едно малко същество и
да
го увеличите много пъти, но всъщност това не е неговата естествена големина; това същество под микроскоп е голямо, но отвън е невидимо – това не е скръб.
Вие не трябва
да
имате външна скръб, но дълбока вътрешна скръб.
За скръбта ние съдим по ефекта, който тя произвежда в нас.
В Природата има ли успоредни линии?
Може
да
се върви само по успоредни линии.
Вие трябва
да
определите какви линии описвате, като вървите с някого.
Когато две успоредни линии се пресичат от трета, какво се образува?
И едните, и другите са равни помежду
си
.
Питам: успоредните линии пресичат ли се?
– Те се пресичат в безкрайността.
Ако точката С е образ на безкрайността, тогава правите линии АС и ВС, които се пресичат в точка С, ще бъдат успоредни.
Следователно третата линия, която пресича двете успоредни, също така е успоредна с тях.
Тя се представя такава в тесаракта, но при третото измерение ние я виждаме като пресечна линия.
Ако една линия пресича две успоредни, какво ще стане във физическия свят?
Представете
си
, че тези две успоредни линии са брегове на някоя река, която тече.
Мостът, като разумно същество, представлява връзка между бреговете, които започват
да
мислят.
Щом трета линия пресича две успоредни, това показва, че тези две разумни същества мислят правилно.
Тогава, ако искам
да
изразя, че трима души живеят правилно, хармонично помежду
си
, ще напиша две успоредни линии, пресечени с една трета.
– Този знак показва, че тези хора разумно разрешават всички задачи.
Геологът трябва
да
открие това сам и
да
го знае.
И тъй, всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и
да
е – това е една малка придобивка на жива енергия.
Така трябва
да
схващате нещата.
Този род разсъждения са необходими за всички хора по следните съображения.
В човешкия живот често стават наводнения и насипи: някой път бреговете на вашия живот на известни места се подронват, други места се насипват, а често стават и срутвания.
Тъй че, без
да
искате, течението се подпушва.
Понякога стават толкова големи подпушвания, че се явява песимизъм у вас или извратени мисли, които отклоняват правилния път на мисълта.
Затова вие трябва с вяра
да
отклонявате изопачените мисли, които идват до вас, защото те могат
да
изменят посоката на живота ви.
Ето защо вие трябва
да
се домогнете до разумния начин на мислене.
Мисълта ви трябва
да
е будна и силна!
Вие трябва постоянно
да
се насърчавате, защото сегашните условия носят тъй наречените обезсърчителни вълни.
И в сънното, и в будното състояние на човека към него пристигат мисли, които повече го спъват, отколкото
да
го подтикват към добро – това са само привидни спънки.
Казвам: най-първо вие трябва
да
се стремите
да
образувате в
себе
си
успоредни линии, т.е.
Всички трябва
да
се стремите към разумност.
Разумността трябва
да
бъде цел в живота ви!
Сега ще ви дам една доста трудна задача.
В разстояние на една седмица, като вървите из улиците и някой беден ви поиска пари, бръкнете в джоба
си
и колкото пари имате, дайте му ги!
Да
допуснем, че имате сто лева в джоба
си
– всичките ще дадете и ще останете без пет пари.
Трудна задача!
Ето как ще поставя задачата ви: през тази седмица всеки от вас ще носи в джоба
си
по сто лева, докато срещне някой беден, който ще иска помощ.
Вие ще му ги дадете изведнъж; няма
да
се колебаете, нито ще избягвате просяците.
Ако ви поискат помощ още първия ден, ще дадете стоте лева и с това задачата ви е разрешена; не успеете ли първия ден, ще носите парите до края на седмицата.
Когато учителят задава задачи, грижи ли се учениците откъде ще вземат тетрадки, пера и мастило?
Като дадете парите на просяка, който е определен за вас, ще го попитате за името му и де живее.
Този, на когото трябва
да
дадете парите, няма
да
седи на земята, но ще стане прав и така ще ви посрещне.
Той е човекът, на когото Невидимият свят е пошепнал, че вие имате такава задача и го изпращат
да
му дадете тия сто лева.
Ако искате, може
да
направите опита още през тази седмица.
Ако пък сте заети, може
да
го отложите за идната седмица.
Парите ще носите в десния
си
джоб, а когато ги давате, ще бръкнете с лявата ръка и с нея ще ги подадете.
Всички хора носят парите
си
в левия джоб, а бъркат с дясната
си
ръка; вие ще направите обратно: ще извадите парите с лявата ръка от десния
си
джоб.
Вие няма
да
търсите просяка: той сам ще ви намери, сам ще дойде при вас – той е ваш познат.
4.
Успоредните линии
,
ООК
, София, 17.6.1925г.,
Това ви се вижда смешно.
– Понеже вие мислите, че сте от Божествено произхождение и всичките ви работи и тук, на Земята, и горе, на Небето, трябва
да
вървят без мъчнотии, без страдания и изпитания.
Ще бъде смешно
да
казваме, че сме Божествени, без
да
проявим самите ние Божественото начало в
себе
си
.
Не можете ли
да
го проявите, значи вие засега живеете в това, което не е Божествено.
Време е вече
да
проявите Божественото в
себе
си
.
Днес когото и от вас
да
поставят на изпит,
да
му отнемат всичкото богатство,
да
му отнемат общественото положение, което заема, и
да
го поставят в един чужд град, непознат от никого, той ще покаже колко силна е била вярата му.
Верующият няма от какво
да
се плаши.
Ще ви приведа един пример,
да
видите какво нещо е силната, чиста, детинска вяра.
Не зная доколко този пример е действителен факт, но ще го приведа тъй, както ми е предаден.
Баща и майка, заедно със своето момиченце, тръгват на път за един град, но трябвало
да
преминат през една планина.
В планината ги нападат разбойници.
Бащата и майката успели
да
се освободят от тях, избягали, но в страха
си
не забелязали, че момиченцето им не е с тях, и го изгубили.
То останало сред планината: плакало, викало, търсило майка
си
, но не могло
да
я намери.
По едно време то вижда на пътя
си
мечка.
Веднага се затичва към нея, започва
да
я гали,
да
я милва по козината и
да
я пита: „Кажи ми, де е мама?
“ Мечката стои на едно място, поглежда го.
Момиченцето се качва на гърба ѝ и тя тръгва, започва
да
обикаля с него из планината.
Тъй го носила няколко часа и се радвала.
В това време майката търси своето дете.
Вижда тя нейното момиченце на гърба на мечката.
Това вижда и бащата.
Уплашват се двамата и хукват
да
бягат.
Виждат пред
себе
си
една голяма скала.
Изкачват се на нея и оттам викат на момиченцето
да
слезе от мечката и
да
отиде при тях.
Родителите гледат от скалата, казват
си
: „Ще го разкъса мечката!
Момиченцето слиза от гърба на мечката и отива при майка
си
.
Момиченцето плаче, вика, търси майка
си
.
Казвам: такива състояния трябва
да
има човек, когато дойде в света.
Щом в света съществува разумност, както това се твърди, нашата опитност от живота трябва
да
бъде положителна,
да
почива на дълбоко преживени и опитани неща.
Ще дойдат страдания, ще дойдат неразрешени неща, ще дойдат мъчнотии, но красотата на живота седи именно в тия неща.
Сега няма
да
се прави въпрос кой какъв е, дали е оглашен, верующ или ученик.
Който е оглашен, ще гледа
да
стане верующ.
Който е верующ, ще гледа
да
стане ученик.
Който е ученик пък,
да
се учи.
Когато апостол Павел отиде в Атина, казваше на атиняните: „Аз не ви проповядвам за тези богове, които вие знаете, но ви проповядвам за „незнайния Бог“, Чийто надпис видях някъде из града ви.
Ще ви говоря за този Господ, Когото вие не знаете.“ Казват му атиняните тогава: „Говори ни за незнайния Бог –
да
видим кой е Той.“ Така и ученикът ще говори за незнайните добродетели.
Сега, като ви слушам
да
пеете, намирам, че сте отвикнали
да
пеете.
Питам ви: когато човек скърби, може ли
да
пее?
Когато се изпитва, може ли
да
пее?
Когато учи, може ли
да
пее?
При ученето човек може
да
пее за развлечение, но само когато е свободен.
При страданието може
да
пее, за
да
се утеши.
При изпитването може
да
пее, за
да
се запази.
Тя не трябва
да
се отделя от същинския живот.
Човек трябва
да
бъде музикален, мислите му
да
бъдат стройни, в чувствата
си
да
има висши трептения.
Някои от вас могат
да
кажат, че музиката, пеенето е необходимо за всички; други могат
да
кажат, че и без тях може.
Ще дойде време, когато музиката може
да
се изключи от живота, но това време още не е дошло за вас.
Всеки от вас, като става сутрин, той трябва
да
пее, ако не гласно, поне в ума
си
.
Ако няма глас, мислено поне
да
пее.
Човек, който не може
да
владее своя ларинкс, мъчно може
да
създаде характер в
себе
си
.
Туй трябва
да
знаете.
Най-първо човек трябва
да
владее гърлото
си
.
Не казвам, че трябва
да
му заповядва, но
да
го държи в изправност.
Това е най-голямото благословение, което Господ е дал на човека.
Сега например какво трябва
да
ви вдъхновява в музиката?
За какво трябва
да
пеете и свирите?
Най-първо вие трябва
да
пеете и свирите за това, което имате в
себе
си
.
Възпитателното влияние на музиката седи в това,
да
пеете за
себе
си
.
Като казвам, че най-после ще пеете за Бога, разбирам, че на Бога ще принесете плода.
Първо ще пееш на
себе
си
, защото само ти можеш
да
издържиш
да
се учиш.
Когато се научиш
да
пееш хубаво, ще пееш и на ангелите и те ще те слушат.
Който не разбира работите така, той не може
да
бъде музикален.
Всеки човек има музикално чувство, но то не е еднакво развито у всички.
Ако искате
да
се учите, накарайте някоя сестра, която има хубав глас,
да
ви попее, а вие слушайте.
Този дар –
да
пее, е Божественото нещо.
Та първо
да
пеете на
себе
си
.
Да
се изслушвате един друг с внимание, това е един от добрите възпитателни методи, които трябва
да
прилагате в живота
си
.
Сега
да
вземем чуждата дума Вехади и
да
я изпеем.
Всяка работа трябва
да
започваме с най-благородни подтици.
Като пеете, вие трябва
да
се стремите към чистота на тоновете.
Няма
да
пишете върху тези добродетели, които знаете, но за тези, които не знаете.
Можете ли
да
намерите такава добродетел?
Представете
си
, че линиите А и В са живи и се движат в две противоположни посоки една на друга.
Те представляват две различни сили, които се движат в различни посоки.
Не, заблуждавате се, това сте вие самият.
Представете
си
, че се движите в някоя гора, като се блъскате ту в едно, ту в друго дърво и казвате: „Слушайте, не ме блъскайте!
Човек трябва в такъв случай
да
се спре, трябва
да
намери отнякъде светлина, за
да
премине пътя
си
.
Та в ежедневния
си
живот вие се спъвате от ред мъчнотии.
Всички хора минават през три фази в живота
си
, според което аз ги разделям на три категории: едни, които страдат; втори, които се изпитват, и трети, които се учат.
Тези, които страдат, са оглашени.
Щом кажеш: „Големи са страданията ми!
“ – оглашен
си
.
“ – верующ
си
.
„Трябва
да
уча, имам много
да
уча!
“ – ученик
си
.
Някой казва: „От толкоз време се уча и нищо не съм научил.“ – Не, ти не
си
учил, ти
си
чукал сол, а
да
чукаш сол, това не е учение.
Страданията се занимават с материални работи.
Туй трябва
да
знаете всички!
Някой път казвате: „Ние трябва
да
изпълним Волята Божия, а не човешката воля!
Навярно ще кажете: „Ние изпълняваме Волята Божия, като любим Бога.“ Сега няма
да
ви изпитвам, но друг път ще извикам някой от вас
да
ми даде ясно определение в какво седи изпълнението на Волята Божия.
Вие трябва
да
имате ясна представа какво нещо е
да
се изпълни Волята Божия.
Имате индивида А, син на богати родители, болен от почти неизлечима болест, животът му виси на косъм.
Този човек надали ще оздравее, малка е надеждата на всички.
От една страна, майката е богата, харчи много пари; от друга страна, лекар идва, дава различни церове, но работата на зле отива.
Майката изпълнява своя дълг, лекарят – също, добре му плащат, но въпреки това състоянието на болния се усложнява и всички около него се произнасят, че след 24 часа той ще напусне този свят.
Майката, лекарят и обществото казват: „Ние направихме всичко, което знаехме, но не можахме нищо
да
помогнем.
Този човек умира вече.“ Питам: как можем ние
да
го излекуваме?
– Ще отидем при болния и ще му кажем: „Има само един начин, по който ти можеш
да
оздравееш.“ – „Какъв е този начин?
“ – „Най-първо ще кажеш на лекаря
да
не идва повече.
После ще кажеш на майка
си
– и тя
да
не идва, а ти ще се обърнеш към Бога и ще посветиш всичко на Него.
На Бога ще посветиш и
себе
си
, и своя живот, и всичко, каквото имаш.
Ако обещаеш всичко това, животът ти ще се върне.“ Това значи
да
изпълниш Волята Божия.
Ако този болен човек възприеме всичко, което му казваме, и каже на лекаря и на майка
си
да
не идват повече при него, а сам той се обърне към Господа и обещае, че ще изпълни Волята Божия, че е готов
да
пожертва всичко за Бога, в него ще стане един вътрешен преврат и здравето му ще се възстанови.
Това значи
да
покажеш пътя на един човек.
Това значи
да
му дадеш начин как
да
изпълни Волята Божия.
“
Да
изпълниш Волята Божия, значи
да
пожертваш имането
си
, живота
си
и всичко, каквото имаш, за Бога.
Казвате: „Нали живеем в общество, как ще пожертваме всичко за Бога?
И волът може
да
каже, че живее в общество.
И овцата може
да
каже, че живее в общество.
И конят може
да
каже, че живее в общество, но питам: колко струва едно овче общество или едно говеждо общество, или едно конско общество?
Както тютюнът изгаря, така и човекът се ражда и умира.
“ – Зная, че
си
изработил десет хиляди гърнета и
си
ги разпродал на хората.
Тия гърнета благодарят ли ти, че
си
ги създал?
Ако един ден заболееш, те ще дойдат ли при тебе
да
ти помогнат?
И най-после, ти уверен ли
си
, че тия гърнета един ден ще заемат високи длъжности?
Ако вие се заемете с една душа, направете ѝ някое добро, а именно показвате ѝ начин как
да
повдигне мислите
си
нагоре към Бога, показвате ѝ как
да
облагороди сърцето
си
и как
да
усили волята
си
.
Всичко това не струва ли повече от десетте хиляди гърнета?
– Това нещо струва повече даже от всички общества, които сега съществуват в света.
За всинца ви трябва
да
се създадат благоприятни условия.
Това значи
да
се създаде общество, среда, в която човек може
да
възроди своя живот.
Ако вие, като ученици, не можете
да
преодолеете известни мъчнотии, тогава де е вашата сила?
Трябва
да
дойдат ангели
да
ви носят на носилки, както в Япония носят богатите хора.
Вас, царските синове, гениалните хора, пълни с добродетели, трябва на ръце
да
ви носят,
да
ви подтикват, за
да
вървите напред.
5.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Влиза въ храма, доближава се до колонитѣ, мисли
си
, какъ може
да
се мине прѣзъ тѣхъ.
Не се минава много врѣме, единъ богатъ търговецъ довежда една бѣдна вдовица въ храма прѣдъ първосвещеника и му казва: тази вдовица ми дължи пари.
Никога не се извинявайте прѣдъ
себе
си
, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво.
Но азъ се заклевамъ, че както тѣзи колони не могатъ
да
се отворятъ, така и тя не може
да
ми се издължи.
Ако тя може
да
ми плати, нека се отворятъ тия колони!
Това изисква природата отъ всинца ви!
Съзнанието ви всѣкога трѣбва
да
бѫде будно.
Нѣкой пѫть може
да
кажете нѣщо прѣувеличено, а нѣкой пѫть може
да
кажете нѣщо намалено.
Не, вие ще казвате нѣщата тъй, както ги е турила природата.
Мнозина отъ васъ може
да
се заинтересуватъ, какъ е станала тази работа, но питамъ ви: мѫчили ли сте се вие като Исуса
да
минете прѣзъ тѣзи двѣ колони?
Вчера говоря съ една сестра, тя има едно богословско вѣрую за Бога и ми казва: азъ искамъ
да
изпълня волята Божия, но зная, че и добритѣ, и лошитѣ нѣща все Богъ ги е поставилъ, тъй че азъ не съмъ виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда въ мене.
Приближава се после Исусъ до сабята, разглежда я и размишлява.
Тъкмо по това врѣме пристига единъ бѣденъ, послѣденъ сиромахъ, носи една болна овца, която иска
да
принесе жертва за болния
си
младъ синъ.
Пъкъ азъ ви казвамъ, че този Господь, който върши грѣхове, е много дребнавъ и азъ мога
да
ви го опиша.
Свещеникътъ му казва: „Мойсеевиятъ законъ казва, че не можешъ
да
принесешъ такава жертва на Бога, не се приема.
Той е човѣкъ, подобенъ на насъ, съ мустаци и съ брада.
Ако може нѣкой
да
мине върху тази сабя, само тогава ще може
да
се приеме жертвата ти.“ Исусъ чува това нѣщо, наскърбява се за болното момче и започва
да
се моли на Бога: „Боже, покажи, че може
да
се мине прѣзъ този пѫть!
Богъ е Този, Който дава животъ на хората.
Най-послѣ дохожда Христосъ до трѫбата и размишлява.
Богъ е Този, Който дава разумъ на хората.
Въ това врѣме идва единъ младъ момъкъ, езичникъ, при първосвещеника и му казва: „азъ съмъ евреинъ, искамъ
да
влѣза въ школата.“ Езичници не се приемали въ школата, затова той излъгалъ.
Казва му свещеникътъ: „Не може, ти не
си
евреинъ.“ „Искамъ
да
влѣза въ тази школа!
Исусъ слуша това и се моли на Бога: „Господи, покажи, че и други, освѣнъ евреитѣ, могатъ
да
влѣзатъ въ Твоето царство!
“ Свещеникътъ казва на езичника: „Ако се намѣри нѣкой
да
засвири на тази трѫба, ти ще бѫдешъ приетъ въ школата.“ Исусъ се помолва на Бога, приближава се до трѫбата и започва
да
свири.
Съ това показва, че и езичницитѣ могатъ
да
влѣзатъ въ Царството Божие.
Не е художникъ онзи, който само цапа съ боитѣ и съ четкитѣ
си
.
Вие казвате: това само Христосъ, може
да
го направи.
Истински художникъ е този, който може
да
рисува най-велики творения.
Не, това всѣки може
да
направи въ живота
си
.
Чудни сѫ хората, като мислятъ за Господа, че Той правилъ грѣхове.
За
да
ни се простятъ грѣховетѣ, трѣбва
да
се мине прѣзъ колоната.
Казвамъ: сестра, съ този умъ ти никѫдѣ нѣма
да
отидешъ.
За
да
ни се приеме жертвата, трѣбва
да
минемъ по острието на сабята.
За Господа вие трѣбва
да
имате едно правилно мнѣние, една свещена идея.
И за
да
влѣземъ въ училището, трѣбва
да
свиримъ на тази трѫба.
Нѣма
да
мислитѣ, че Господь прави грѣхове и прѣстѫпления.
Трѫбата е най-разумниятъ езикъ, чрѣзъ който може
да
се говори на човѣшката душа.
Вие ще кажете: Господь е най-умното, най-мѫдрото, най-великото сѫщество, но азъ, съ своя глупавъ умъ, не мога
да
Го разбера.
Ние посвѣщаваме 15–20 години отъ живота
си
само
да
се учимъ.
Имамъ, обаче силното желание
да
Го разбера.
Не е лошо учението, то
си
е на мѣсто, но трѣбва
да
го прилагаме.
Въ гроба
си
нѣма
да
ги носимъ.
Ако ви гладя и мажа, ще имате мнѣние за мене, че съмъ святъ човѣкъ, но ако и азъ единъ день взема камшика, ще
си
измѣните мнѣнието за моята святость.
Още въ този свѣтъ трѣбва
да
ги използваме.
Азъ виждамъ хората, разбирамъ ги.
Добрѣ, вие искате сега
да
влѣзете въ Школата. Защо?
Азъ употрѣбихъ два метода: употрѣбихъ и лошия методъ и добрия методъ.
–
Да
се учите.
Днесъ и лошо
да
направишъ, и добро
да
направишъ, все лошо го тълкуватъ.
– На вѣчната Божия Правда.
Вземете едно малко момиченце и го отглеждайте въ кѫщи, възпитавайте го и наблюдавайте, като почне
да
отраства, какъ ще разсѫждава върху нѣщата.
Правдата е една необходимость.
Ако тази мома не я осиновите, ще
си
каже: има
си
тукъ крушка опашка.
Всѣки единъ писатель, за
да
пише добрѣ, трѣбва
да
бѫде справедливъ.
Или, ако нѣкоя жена прѣвързва нѣкого, той ще
си
каже хъмъ… Давашъ пари нѣкому, ще
си
каже: хъмъ… Говоришъ за Бога някому ще
си
каже: хъмъ… Всички знаятъ все това хъмъ… хъмбъкъ.
Има единъ законъ, който гласи: всѣки писатель, който напише една незаконна, лъжлива строфа, рѫката му ще изсъхне.
Едно нѣщо, което зная азъ е това, че въ всѣки човѣкъ, даже и въ най-голѣмия прѣстѫпникъ, въ извѣстенъ моментъ се пробужда нѣщо благородно въ душата му.
А всѣки писатель, който напише една свещена дума, едно свещено прѣдложение, чрѣзъ което
да
научи хората на добро, ще се благослови.
Това именно благородното въ всѣки човѣкъ, то е Божественото, което се пробужда.
Пробуди ли се Божественото въ всѣки човѣкъ, тогава ние казваме: този е пѫтьтъ, по който трѣбва
да
вървите.
Отъ тази хананейка ние трѣбва
да
научимъ урока
си
.
Първо трѣбва
да
имаме абсолютно смирение въ душата
си
.
И послѣ, нека запазимъ достойнството
си
, но какъ?
Слѣдователно, за въ бѫдеще, всѣки който не говори Истината, умътъ му нѣма
да
се храни, и той ще отслабне.
Нека имамъ достойнство, нека бѫда гордъ, но това достойнство
да
не бѫде опетнено отъ нищо.
И ние, съврѣменнитѣ хора, не можемъ
да
разсѫждаваме правилно, защото не говоримъ Истината.
Да
бѫдешъ гордъ въ това, че никога не
си
казалъ една лъжа!
Да
бѫдешъ гордъ въ това, че никога не
си
онеправдалъ нѣкого!
Казвате: съ Истината не може
да
се живѣе, когато съ лъжата можемъ
да
разбогатѣемъ.
Да
бѫдешъ гордъ въ това, че никога не
си
изнасилилъ нѣкого!
НАГОРЕ