НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
217
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
217
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влияние на вътрешната светлина
,
МОК
, София, 12.4.1925г.,
Някога ще се спра върху един биологичен закон, за
да
видите как клетките са се диференцирали.
При всички тия условия те са придобили известни навици, които са запазили и до днес.
Всички тия плодове се намират под влиянието на различни планети.
Малцина са смелите хора в света, които биха могли
да
се качват на тия високи кули, защото те не са от по хиляда метра височина, но понякога достигат и до няколко хиляди метра височина.
“ Всеки човек обича
да
се качва на по-ниски места, но на високи места малцина се качват.
Какво представлява триъгълникът в Природата?
Квадратът означава още и семейството: бащата, майката, синът и дъщерята (Б.
Петоъгълникът представлява правилата, законите и методите, по които едно общество може
да
се ръководи.
Ако с един от върховете му съединим всичките останали върхове на петоъгълника, получават се три триъгълника.
В пентаграма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха надолу.
Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в
себе
си
.
Вие едновременно не можете
да
бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят.
Да
бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно.
Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, че човек едновременно не може
да
угоди и на физическия, и на Божествения свят.
Щом искаш
да
угодиш на Божествения свят, ще обърнеш пентаграма с върха нагоре; искаш ли
да
угодиш на физическия свят, ще обърнеш пентаграма с върха надолу.
Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в
себе
си
.
Някои искат
да
изхвърлят петоъгълника от
себе
си
.
Това не може
да
стане по никой начин.
Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато пентаграмът се отнася до човешкия живот.
Само в пентаграма вие може
да
намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва
да
постъпвате във всеки даден случай.
Най-първо ви предстои
да
намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения – дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на пентаграма.
Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действат в човека за всеки даден момент.
Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва
да
се действа с Любовта,
да
се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва
да
се смекчи.
Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздейства чрез Истината, защото той обича Свободата.
Ако се намира при петорката, ще му се въздейства с Правдата, с правото.
По същия начин ще действате и спрямо
себе
си
, защото всякога не сте на едно и също място в пентаграма.
Съобразно това движение и вие трябва
да
нареждате отношенията
си
спрямо хората.
Че това е така, ние виждаме от отношенията ни например към малките деца.
Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят като към възрастен човек.
Значи центровете 1, 2, 3, 4 и 5 в пентаграма постоянно се движат, менят местата
си
.
Някога тази смяна ще бъде във възходяща, а някога – в низходяща степен; ще зависи от това, в каква посока се движите – нагоре към Слънцето или надолу към Земята.
Щом силите дойдат в нормалното
си
положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н.
Пентаграмът представлява велики, разумни течения в Живата Природа – течения на светлината, които индусите наричат прана.
2.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Обходата ти не е Божествена.
Тѣзи условия на живота ние сами ги създадохме.
Обаче ние, които вѣрваме, казваме, че човѣкъ е по-силенъ отъ условията на живота, понеже сегашнитѣ условия, при които се намира той, сѫ сѫздадени отъ него.
Нима онзи човѣкъ, който съгражда кѫща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия?
Щомъ казвате, че всичко е отъ Бога, тогава, каквото и
да
върша, и по ваша воля, и по моя воля, споредъ васъ, все трѣбва
да
е отъ Бога.
Ако между твоята воля и моята воля има дисхармония, Богъ е отвънъ; ако между твоята воля и моята воля има съгласие, Богъ е отвѫтрѣ.
Всѣки самъ
си
създава условията.
Пияницата казва: е, такива сѫ условията, трѣбва
да
пия.
Ако между твоята любовь и моята любовь се заражда една умраза, едно състезание, Богъ е отвънъ; ако между твоята любовь и моята любовь става едно сливане, ако се образува едно цѣло, Богъ е отвѫтрѣ.
Не, не сѫ такива условията, а ти самъ ги създаде.
Ако между твоето знание и моето знание има една дисхармония, едно състезание и не можемъ
да
се разберемъ, ние сме на лѣво отъ Бога, Богъ е вънъ отъ насъ; ако между твоето знание и моето знание има едно съгласие, Богъ е отвѫтрѣ.
Азъ сега говоря на мѫже и на жени, понеже тази ваша площадна философия може
да
ви покоси.
Когато Божественото се яви въ човѣка, той става мощенъ силенъ.
Въ площадната философия на живота се криятъ всички онѣзи отрови, които днесъ рушатъ обществото.
Съ тази философия днесъ правятъ само опити и казватъ: трѣбва
да
се опитваме.
Ако нѣкой отъ васъ само за единъ моментъ би почувствувалъ Божието присѫствие, тъй както го разбирамъ азъ, тъй както съмъ го изпитвалъ, то ако мръднете само пръста на рѫката
си
въ една разярена тълпа, която върши хиляди прѣстѫпления, всичко ще замлъкне, всичко ще утихне.
Добрѣ, трѣбва
да
се правятъ опити, но разумни, а тия разумни опити може
да
се правятъ само по метода на гълѫба.
Ако въ този моментъ се намѣрите прѣдъ една 100,000-на армия, добрѣ въорѫжена съ топове, пушки, и вие само помръднете пръста
си
, всичкитѣ топове ще млъкнатъ.
Азъ съмъ правилъ редъ наблюдения върху трѣвопаснитѣ, и върху месояднитѣ животни и като ги сравнявамъ психологически, виждамъ, че месояднитѣ животни сѫ крайно жестоки.
Не, Богъ вижда, разбира нашитѣ глупави разсѫждения, нашата площадна философия и само се поусмихва, т.е.
Единъ паякъ даже, колкото и малъкъ
да
е, и той е крайно жестокъ.
Онази муха, която попадне въ паяжината му, бръмчи, иска
да
се освободи, но той я убива, изсмуква, послѣ изхвърля навънъ и казва: друга
да
дойде на нейното мѣсто!
Това е само единъ символиченъ изразъ.
Той като вижда, че нѣкой се мисли за голѣмъ философъ, напѫчилъ се, едва ли може
да
дигне на гърба
си
100 кгр., казва: ако на гърба на това дѣте бихъ турилъ цѣлата земя, какво ли би станало съ него?
Казва дайте трети, четвърти и т.н.
Когато нѣкой каже, че е герой, азъ считамъ, че трѣбва
да
е въ състояние
да
носи цѣлата земя.
И най-послѣ, за свое оправдание, казва: какъ тъй, нали обществото трѣбва
да
живѣе!
Герой, който може
да
носи цѣлата земя на гърба
си
, азъ считамъ, че е герой отъ трета степень.
Нима обществото на гълѫба не трѣбва
да
живѣе?
Този пъкъ, който може
да
носи на гърба
си
цѣлата земя, слънцето и всичкитѣ му спѫтници, считамъ герой отъ втора степень.
И тъй, сегашнитѣ страдания въ живота на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на прѣдшествуващи причини отъ миналото.
Този, който може
да
носи на гърба
си
цѣлата земя съ десеть слънца и спѫтницитѣ имъ, той е герой отъ първа степень.
Понеже природата сама по
себе
си
е разумна, тя държи отчетъ за всички наши постѫпки.
Питамъ: ако сте герой въ България отъ първа степень, можете ли
да
носите земята съ десеть слънца и спѫтницитѣ имъ на гърба
си
?
Най-важното и най-мѫчното нѣщо въ свѣта е човѣкъ
да
създаде своя индивидуаленъ животъ.
Създадешъ ли разуменъ, индивидуаленъ човѣкъ, тогава дома, обществото и човѣчеството много лесно може
да
се създадатъ.
Тогава ти не можешъ
да
разрѣшишъ най-важнитѣ въпроси въ живота.
Съврѣменнитѣ хора искатъ
да
създадатъ,
да
прѣорганизиратъ най-напрѣдъ човѣчеството, послѣ обществото, слѣдъ това дома и най-послѣ човѣка.
Азъ който мога
да
нося земята на гърба
си
, казвамъ на българитѣ: слушайте вие може ли
да
се примирите?
Кой
си
ти?
Ще ви приведа слѣдното разяснение.
Достатъчно е капелмайстора
да
дигне своята пръчица и всичко върви по медъ и масло. Защо?
Я съберете пъкъ хора, които не разбиратъ нищо отъ музика и се опитайте
да
образувате отъ тѣхъ оркестъръ!
Какъ нѣма
да
слушате?
И десеть най-видни капелмайстори
да
дойдатъ
да
ги дирижиратъ, ще видите, какво ще излѣзе.
– Но нищо нѣма
да
излѣзе.
Отъ сега нататъкъ не се позволява на хората
да
се биятъ. Защо?
Вие сѫщо казвате: чакайте
да
видите, какъ ще излѣзе тази работа!
Щомъ кажешъ „чакай“, подразбира, че не знаешъ
да
свиришъ.
Щомъ не знаешъ
да
свиришъ, никакъвъ оркестъръ не става.
Ще дойде единъ отъ тѣзи герои, които могатъ
да
носятъ земята на гърба
си
.
Ние искаме
да
разрѣшимъ единъ отъ великитѣ въпроси, има ли животъ, или нѣма.
Този герой се приготовлява сега, и всички ясновидци виждатъ, че турятъ земята на гърба му.
Е, бѫдещъ животъ дали има?
Като дойде този герой, ще кажа на хората: Господь ми каза отъ сега нататъкъ
да
живѣете въ миръ и съгласие.
„
Да
живѣете въ миръ и съгласие“.
Ти
си
една мравя и казвашъ: мога ли
да
живѣя въ друга форма?
Като се разтърси земята, всичко ще разберете.
Това нѣщо ще бѫде, и всички ще го видите.
– Можешъ
да
живѣешъ въ формата на една пчела, на единъ гълѫбъ.
Като го видите, всички ще поумнѣете.
Отъ сърдцето ви ще изчезне старата култура на орела; всички ще станете гълѫби и съ крилѣтѣ
си
ще се дигнете изъ въздуха.
Ако сте змии, всички ще бѫдете смазани на каша въ дупкитѣ
си
; ако пъкъ сте гълѫби, ще хвръкнете и Господь ще каже: ето моитѣ умни дѣца!
Затуй ви казвамъ сега, че на всички ви трѣбва
да
израстнатъ крилца.
Тя почва постепенно
да
се разширява и хвръква.
Ако ви кажа, че тази мравя е еди-коя
си
мравя отъ еди-кой
си
мравунякъ, ще ме повѣрвате ли?
Ние трѣбва
да
вѣрваме въ това!
Първото нѣщо въ свѣта е човѣкъ
да
разбере и
да
опита Любовьта.
Съ Любовьта трѣбва
да
направимъ единъ великъ опитъ, но не трѣбва
да
се боите и
да
казвате: какво ще бѫде положението на България?
Ако азъ река
да
ви доказвамъ, че между гълѫбътъ и змията има извѣстна връзка, че тѣ
си
мязатъ, че тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ родъ, само че змията е безъ крила и безъ крака, а гълѫбътъ е съ крила, съ крака и съ пера, ще ме повярвате ли?
Онѣзи, които изучаватъ естествена история, могатъ
да
провѣрятъ тази истина.
– Какво ще бѫде положението на България, какво ще бѫде положението на вашия домъ, това сѫ второстепенни въпроси.
Затуй подъ „нисше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния животъ.
Това е великиятъ въпросъ, който трѣбва
да
разрѣшимъ не само за
себе
си
, но и за всички други души.
Въпроситѣ за човѣчеството, за България, за обществото, за дома ни, това сѫ въпроси, които отъ хиляди години се разрѣшаватъ и които не сѫ разрѣшени и до сега.
Щомъ, обаче, разрѣшите въпроса за вашата душа, тогава ще раздаватъ на всички ви съотвѣтнитѣ партитури и всѣки ще влѣзе въ оркестъра и ще започне направо
да
свири – ще знае своята часть.
Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска
да
знае.
Всички трѣбва
да
се подигнемъ!
Всички зрънца се радватъ, защото въ гълѫба има една висша култура, въ която тѣ могатъ
да
се подигнатъ.
Всички хора бързатъ.
Житнитѣ зрънца сѫ разумни души, азъ мога
да
се разговарямъ съ тѣхъ.
Всички трѣбва
да
просветнемъ!
Богъ казалъ на човѣка
да
завлада всичко, но по единъ разуменъ начинъ, а той разбралъ, че трѣбва
да
усвои,
да
завлада всичко само за
себе
си
и
да
разполага съ него, както
си
иска.
Всички хора бързатъ
да
станатъ богати. Защо?
Азъ мѫчно мога
да
се съглася съ васъ, затова пъкъ поддържамъ: ако у човѣка има душа, и у житното зрънце има душа.
Всички трѣбва
да
се разширимъ!
– За
да
могатъ
да
живѣятъ добрѣ,
да
ядатъ и
да
пиятъ изобилно,
да
се обличатъ съ хубави дрехи,
да
си
купуватъ хубави чепичета,
да
се разхождатъ свободно по лицето на земята отъ единия край до другия и слѣдъ туй
да
кажатъ: наживѣхме се!
Щомъ иматъ души, тѣ трѣбва
да
обичатъ!
Щомъ вземемъ
да
имъ говоримъ нѣщо по-високо, тѣ казватъ: остави тѣзи работи, тѣ сѫ отвлечени, тѣ сѫ непостижими, тѣ сѫ неразумни нѣща.
Нѣма ли
да
бѫде хубаво, като се срещнемъ
да
се познаемъ?
Не, моята разумна рѫка никога нѣма
да
влѣзе въ тебе и
да
те убие, но ножътъ – може.
Но ако ме срѣщнете слѣдъ 20 години, и азъ съмъ хвърлилъ брадата
си
, изглеждамъ 25 годишенъ, вие дори нѣма
да
подозирате, че това съмъ азъ.
И ако моята рѫка е разумна, ако азъ съмъ разуменъ човѣкъ, никога нѣма
да
причиня комуто и
да
е страдания, защото тия страдания ще бѫдатъ едноврѣменно и мои страдания.
Ще кажете: дали е той, или не?
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че страданията и радоститѣ сѫ за смѣтка на тия, които страдатъ и се радватъ.
Животътъ е проявление на една отъ най-великитѣ сили въ свѣта.
И слѣдователно, по живота ние ще изучаваме тази велика сила не само като движение, но като една разумна проява.
Сега, за
да
обясня тази
си
мисъль, ще ви приведа единъ митологически разказъ, или една митологическа приказка, която сѫществува въ разни форми.
И тъй, нетърпѣнието въ съврѣменнитѣ хора, въ всички свои разклонения, показва именно този вѫтрѣшенъ, азъ го наричамъ, органически недѫгъ въ човѣшкото развитие – користолюбието.
Тя е отъ източенъ произходъ, създадена нѣкѫдѣ въ Египетъ, или въ Индия.
И тия, които сѫ публика, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ
си
.
Всѣки разсѫждава, мисли, казва за
себе
си
: азъ съмъ човѣкъ.
Интересното въ нея е слѣдното: нѣкоя
си
царска дъщеря, много красива мома, била чрѣзмѣрно измѫчвана отъ своята мащеха, затова била принудена
да
избегне отъ нея и
да
се крие въ едно подземие на една планинска мѣстность, дѣто останала
да
живѣе.
Единъ день, когато излѣземъ вънъ отъ театъра, дѣто нѣщата не сѫ написани, ние ще се явимъ въ истинската
си
форма, която не се мѣни.
Но и тамъ младитѣ момци не я оставили на спокойствие, тръгнали подиря ѝ,
да
слѣдятъ дѣ се е скрила.
Загрижили се тѣзи момци, какъ
да
я извадятъ отъ тамъ, затова взели единъ слѣдъ другъ
да
ѝ прѣдлагатъ рѫката
си
,
да
ѝ обѣщаватъ хубави условия за живѣние.
И тъй, човѣшкото трѣбва
да
се снеме,
да
се види онова великото, Божественото.
Виждашъ нѣкой човѣкъ навъсенъ, сърдитъ, недоволенъ е отъ нѣщо.
Нѣкому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; нѣкому очитѣ се изкривили; нѣкому ушитѣ разхвърлени на една, или на друга страна.
Първиятъ като стигналъ на мѣстото, извикалъ: Халикязъ, излѣзъ
да
видимъ твоята красота!
И слѣдъ всичкото това казватъ: красивъ човѣкъ е този!
Хубаво, като имашъ достойнство, честенъ човѣкъ ли
си
?
Тя била много умна и още на първия отъ дошлитѣ герои казала:
да
станешъ на камъкъ!
Не, ушитѣ трѣбва
да
бѫдатъ на мѣстото
си
– Мѫдрость трѣбва
да
има у човѣка.
Носътъ трѣбва
да
бѫде правъ, на мѣстото
си
да
е – трѣбва
да
мирише човѣкъ само хубавитѣ работи.
Най-първо отъ устата и отъ ума на достойния човѣкъ не трѣбва
да
излиза абсолютно никаква лъжа.
Втори пѫтъ извикалъ: Халикязъ, излѣзъ
да
видя твоята красота!
Човѣкъ не трѣбва
да
мяза на орела.
Като каже една дума, трѣбва
да
я изпълни, въ нея
да
нѣма двѣ мѣрки.
– На камъкъ
да
станешъ!
Въ всички наши съврѣменни разбирания, както и въ разбиранията на миналитѣ, и на настоящитѣ философи, има два вида схващания: едни които сѫ обичали Истината и сѫ живѣли далечъ отъ обикновения свѣтъ и тамъ се подвизавали; други, които сѫ създали площадната, обществената философия и споредъ нея сѫ рѫководели човѣчеството.
Трети пѫть извикалъ: Халикязъ, излѣзъ
да
видя твоята красота!
Той хемъ съ краката
си
, хемъ съ клюна
си
я разкѫсва.
– На камикъ
да
станешъ!
Като забие клюна и нектитѣ
си
, нищо не остава отъ жертвата.
Споредъ сегашнитѣ
си
разбирания хората казватъ: човѣкъ се ражда, за
да
умре.
Така се превръщали на камъни единъ по единъ, всички млади момци, които идвали
да
ѝ прѣдложатъ рѫката
си
, докато цѣлата мѣстность била покрита съ камъни – все отъ тѣзи велики герои – и тя останала
да
си
живѣе спокойно въ тази мѣстность.
Хубаво, тогава, споредъ тази ваша философия, казвамъ: онзи великъ художникъ е направилъ своята картина, за
да
я разруши.
Питамъ сега: какво искалъ
да
изрази този, който създалъ този митологически разказъ, още недовършенъ напълно, съ избѣгването на тази мома отъ дома ѝ, и затварянето ѝ въ това подземие?
– Правъ клюнъ, правъ носъ трѣбва
да
имашъ, а не завъртѣнъ надолу.
Онзи великъ цигуларь е направилъ цигулката, за
да
я счупи.
Защо тя станала причина тѣзи млади герои
да
тръгнатъ подирѣ ѝ
да
я търсятъ?
Закривениятъ надолу клюнъ или носъ означава песимизъмъ.
Онази майка е родила онова дѣте съ хубавата главичка, за
да
я смаже.
Този философъ или баснописецъ въ своя разказъ е скрилъ една велика Истина, която само разумни хора могатъ
да
разбиратъ.
Очитѣ ви, които изразяватъ Истината, трѣбва
да
бѫдатъ отворени, всѣки
да
познае, че сте човѣкъ на когото може
да
се разчита.
Онзи учитель, който е повикалъ ученицитѣ
си
да
ги учи, най-послѣ ще ги набие и ще ги изпѫди навънъ.
Всѣки човѣкъ въ свѣта, който иска
да
сѫществува, трѣбва
да
разбира положението, което Христосъ изказва въ стиха: „Кѫща, съградена на канара, на камъкъ, не се разсипва; кѫща, съградена на пѣсъкъ, се разсипва“.
Като срешнешъ човѣка,
да
знаешъ, че той ти е братъ.
Какво искала
да
каже тази красива мома на всѣки младъ момъкъ, който идвалъ
да
я търси съ думитѣ „на камъкъ
да
станешъ“?
Всѣки за
себе
си
трѣбва
да
каже: харесвамъ очитѣ
си
, харесвамъ носа
си
, защото съмъ Божественъ.
И най-послѣ хората казватъ: ти трѣбва
да
знаешъ какъ
да
смѣташъ и какъ
да
го сметнешъ.
Тя искала
да
му каже: ти можешъ ли
да
съградишъ своята кѫща на камъкъ?
Всѣки самъ
себе
си
трѣбва
да
харесва.
Какво значи това,
да
знаешъ какъ
да
сметнешъ нѣкого?
Ако той разбираше тѣзи нейни думи, щѣше
да
имъ въздѣйствува и нѣмаше
да
стане на камъкъ.
– То значи,
да
знаешъ, какъ
да
излъжешъ.
Не, ти ще измѣнишъ условията на живота
си
, ще бѫдешъ доблестенъ поне като гълѫба.
И днесъ, една отъ най-хубавитѣ науки, математиката, хората сѫ я направили като срѣдство
да
лъжатъ другитѣ съ нея.
И дѣйствително, въ сегашната наука, по закона на внушението, краката на човѣка може
да
се прѣвърнатъ въ камъкъ.
Прѣзъ хилядитѣ години, прѣзъ които е миналъ той, и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота
си
, не ялъ месо.
Всички учени хора лъжатъ все съ математиката.
Гръбначниятъ стълбъ на всѣки човѣкъ, днесъ може
да
стане толкова коравъ, че
да
носи на нѣго желѣзо, безъ
да
се счупи.
Колкото пѫти и
да
сѫ го учили
да
яде месо, той все казвалъ: не, азъ имамъ убѣждения!
Чрѣзъ закона на внушението човѣкъ може
да
стане твърдъ като желѣзо.
Така и ние трѣбва
да
казваме: азъ имамъ убѣждения, служа на Бога на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата, на Добродѣтельта, не искамъ
да
ямъ месо.
Ти като сметнешъ послѣ, виждашъ, че не струва толкова.
Онзи, който го е втвърдилъ, пакъ по закона на внушението, може
да
го направи толкова мекъ, че отъ най-малкото бутване
да
усеща страдания.
Ще бѫда гълѫбъ, нѣма
да
върша прѣстѫпления.
–
Да
знаемъ какъ
да
смѣтаме хората.
Нѣкои казватъ, че внушили нѣкому
да
направи това, или онова нѣщо.
Не, това сѫ велики закони, които дѣйствуватъ въ нашия умственъ свѣтъ, и ние трѣбва
да
знаемъ, какъ
да
съградимъ живота
си
разумно.
Ама вълкъ трѣбва
да
бѫдешъ!
–
Да
знаемъ какъ
да
правимъ здания,
да
затваряме хората въ тѣхъ.
Слѣдователно, ако ти отхвърлишъ отъ
себе
си
онзи Божественъ законъ, онзи Божественъ моралъ и приемешъ, че всичко въ свѣта е глупаво, ти самъ
си
внушавашъ и единъ день ще направишъ отъ
себе
си
единъ глупакъ.
Защо се раждатъ хората?
Ако кажешъ, че всички хора сѫ глупци, и ти ще станешъ като тѣхъ.
–
Да
се биятъ,
да
ставатъ герои.
Помни, че ти трѣбва
да
мислишъ за хората, че сѫ благородни.
Ама мечка трѣбва
да
бѫдешъ!
Ти трѣбва
да
мислишъ за човѣшкитѣ души, че сѫ разумни, само че въ проявата
си
като хора тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть, заблудили сѫ се.
И тъй, когато ти казвашъ, че всички хора сѫ глупави, то подразбира, че само ти
си
уменъ човѣкъ, нали?
Ама силенъ като лъвъ трѣбва
да
бѫдешъ!
Че ако Богъ създаде всички тия хора, съ които ние можемъ
да
се споразумѣемъ, то какъ може
да
сѫ глупави?
И въпрѣки всичко това, хората казватъ: човѣкъ трѣбва
да
се бие, за
да
придобие нѣщо благородно.
Ако азъ мога
да
се споразумѣея съ васъ, като ви говоря една Истина, то и всички вие помежду
си
можете
да
се споразумѣете, може
да
се разберете.
Ако ние можемъ
да
живѣемъ индивидуално, ако можемъ
да
живѣемъ единъ възвишенъ животъ, ще можемъ
да
минемъ прѣзъ всички изпитания, ще надделѣемъ
себе
си
, ще прѣодолѣемъ надъ смъртьта.
Ако трѣбва
да
бѫдешъ лъвъ, бѫди, но лъвъ на Любовьта, лъвъ на Мѫдростьта, лъвъ на Истината, лъвъ на Правдата, лъвъ на Добродѣтельта.
Тѣзи философи сѫ създали такива вѣрвания, които сѫ вплели хората въ невѣрни нѣща.
Защото, ако човѣкъ не може
да
прѣодолѣе надъ смъртьта, ако не може
да
я хване за гушата, това е робство.
Такива велики лъвове трѣбва
да
има!
Първата задача въ живота ни е
да
хванемъ смъртьта за гушата,
да
водимъ сражение съ нея и
да
я побѣдимъ. Какъ?
Такива лъвове трѣбва
да
бѫдете всички!
И ако трѣбва
да
бѫдете орли, бѫдете орли на Любовьта, орли на Мѫдростьта, орли на Истината, орли на Правдата, орли на Добродѣтельта.
Това значи
да
се кръстите отъ Духъ Свети,
да
се кръстите въ Истината.
Подъ името „Духъ Святъ“ разбирамъ, че човѣкъ трѣбва
да
се самоопрѣдѣли.
Да
, но Писанието казва, че Богъ Който живѣеше въ Христа, Го възкръси, че Богъ живѣе въ него.
Такива лъвове азъ бихъ желалъ
да
бѫдете!
Само когато се даде едно име на човѣка, Иванъ, Драганъ, Стоянъ или Петко, тогава той е кръстенъ.
Ние казваме: азъ трѣбва
да
живѣя за
себе
си
.
Никой не може
да
живѣе за
себе
си
.
Не отъ онѣзи орли, които слизатъ отъ небеснитѣ височини въ нѣкой дворъ,
да
сграбчатъ нѣкоя кокошка нѣкое пиле или нѣкоя дребна домашна птица.
Слѣдователно, всѣко едно разумно сѫщество трѣбва
да
има име, съ което може
да
се назове.
Да
живѣя за
себе
си
, значи
да
имамъ въ
себе
си
туй великото, Божественото,
да
съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че Богъ живѣе въ мене,
да
взимамъ участие въ този творчески принципъ и
да
се интересувамъ отъ всичко, което става не само по земята, но и по слънцето, и по цѣлия свѣтъ, навсѣкѫдѣ изобщо.
Не, не, идейни орли трѣбва
да
бѫдете – орли на високата мисъль въ свѣта!
Да
имате широкия просторъ на орела, царьтъ на птицитѣ, но въ този царь
да
има доблесть!
То само трѣбва
да
си
тури това име.
Великиятъ цигуларь самъ трѣбва
да
се кръсти, че е великъ цигуларь, а не
да
чака отвънъ
да
го кръстятъ.
–
Да
се оженя младъ,
да
намѣря нѣкоя богата мома, съ парички, съ хубава кѫща; послѣ,
да
си
родя нѣколко дѣца,
да
ги пратя въ странство
да
свършатъ нѣкоя наука и слѣдъ това
да
ги назначи нѣкѫдѣ чиновници.
И слѣдъ всичко това, той мисли, че е човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие.
За сега, въ самия животъ има много усложнения, много сложни въпроси за разрѣшение.
Животътъ не е задача, която можемъ
да
изучимъ за една, за 100, за 1’000 или даже и за нѣколко милиона години.
Казвате: ами ние трѣбва
да
се грижимъ за
себе
си
!
Така и дѣтето, колко врѣме слѣдъ като го кръстятъ,
си
знае името?
Той е задача, която само вѣчностьта, въ своитѣ проявления, може
да
разрѣши.
Че кой не се грижи за
себе
си
?
Дѣтето го кръщаватъ на първия, втория или на третия мѣсецъ, но едва слѣдъ 2–3 години
си
знае името.
И когато ние разрѣшимъ тази задача въ нейната първа степень, какво нѣщо, е физическия животъ на земята, ние ще разберемъ до извѣстна степень, какво нѣщо е и великата Мѫдрость, която подига съврѣменното човѣчество.
Азъ наблюдавамъ всѣка сутринь у насъ въ двора птицитѣ.
Та вашиятъ кръстникъ трѣбва
да
дойде,
да
ви каже какво ви е името.
Най-първо, като стане птичката сутринь, тя не се мие веднага като човѣка, но започва
да
си
търси храната.
Слѣдъ като ви кръсти, трѣбва
да
знаете, каква е Божествената програма и
да
живѣете споредъ нея,
да
живѣете споредъ живота на гълѫба, споредъ Духътъ Свѣти.
Слѣдъ като се наяде, втората работа на птичката е
да
си
направи тоалета.
Тогава ще минете въ нова фаза, ще бѫдете хора, създадени по образъ и подобие Божие и Господь ще каже: „И видѣ Господь, че всичко, което е направилъ този човѣкъ е добро, защото е положилъ Неговия законъ, законътъ на Любовьта“.
Започва
да
се чисти,
да
си
глади перцата.
Като
си
направи тоалета, третата работа е
да
си
намѣри мѣсто за легловища.
Съ това искатъ
да
кажатъ, че безъ
да
се училъ, е знаялъ.
Като
си
намѣри и легловище, вече е доволна.
Тѣ изпращатъ 2–3 птици
да
обикалятъ,
да
видятъ, дѣ има хубава вода, нѣкой чистъ изворъ, дѣ има хубаво грозде, хубави ябълки, круши и като разгледатъ цѣлата мѣстность наоколо, отиватъ
да
съобщятъ на останалитѣ.
И тѣ, като единъ роякъ, всички заедно отиватъ въ откритата мѣстность.
Какъ
да
не разбиратъ?
И всѣки единъ отъ васъ трѣбва
да
се учи. Кѫдѣ?
Ние, които сме създадени по образъ и подобие Божие, мислимъ ли, че като родимъ 2–4 дѣца и ги отгледаме, сме изпълнили волята Божия?
Да
се учишъ при Бога разбирамъ
да
минешъ тази школа, въ която има единство.
Първото нѣщо, което се казва въ Писанието е: „Придобийте разумния принципъ, а слѣдъ това завладайте земята, плодете се и размножавайте се!
Всѣки единъ отъ васъ трѣбва
да
намѣри тази школа.
“ Подъ тия думи,
да
завладатъ земята,
да
се плодятъ и размножаватъ, се подразбира проявлението на човѣка въ неговото множество така, че въ всички хора
да
вижда своето проявление.
Тази школа не мяза на нашитѣ университети.
Единъ день, като се събере човѣкъ въ своя плодъ,
да
вижда, че плодътъ на всички хора е у него.
Слѣдъ това,
да
вижда, че всички хора могатъ
да
се събератъ въ неговото тѣло.
Когато въ тази школа искатъ
да
измѣрятъ, колко е разстоянието отъ земята до слънцето, както това правятъ нашитѣ учени, тамошнитѣ професори, заедно съ ученицитѣ
си
тръгватъ отъ земята и въ осемь минути врѣме сѫ на слънцето.
И тъй, всички души могатъ
да
се събиратъ въ едно тѣло.
Следъ други осемь минути сѫ вече на земята и казватъ, че разстоянието между земята и слънцето е точно еди-колко
си
километра, нито съ единъ милиметъръ повече или по малко.
Както въ моето тѣло се събиратъ милиарди сѫщества, така и въ свѣта могатъ
да
живѣятъ много хора заедно.
Всички хора на земята могатъ
да
се събератъ въ единъ общъ организъмъ.
Ако искатъ
да
знаятъ, колко е разстоянието отъ земята до Сириуса, пакъ ще тръгне една експедиция отъ земята, съ бързина по-голѣма отъ първата и ще направятъ най-точни физически изчисления и ще се върнатъ.
Този организъмъ наричатъ организмътъ на голѣмия човѣкъ, на великия човѣкъ, на козмическия човѣкъ, нареченъ Адамъ Кадмонъ въ когото нищо не умира, но всичко се измѣнява.
И тукъ изчисленията имъ ще бѫдатъ точни, нито съ единъ милиметъръ повече или по-малко.
Той взима грижата за всички сѫщества, които съставляватъ неговия организъмъ.
Запитватъ се още, дали въ нѣкоя планета има разумни сѫщества, или не.
Та сега, при тѣзи условия, въ които живѣемъ, благото на единъ народъ зависи отъ индивидитѣ, които го съставляватъ.
За
да
провѣрятъ, пакъ изпращатъ една експедиция, която скоро се връща назадъ и казва: ние видѣхме и знаемъ.
Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва
да
има този мощенъ стремеж –
да
бѫде разумна.
Всичко това е едно хубаво забавление.
Иоанъ кръсти Христа съ вода, но отпослѣ кръстиха Христа отгорѣ съ Духъ.
А сега, срѣщамъ нѣкого и го питамъ: защо тази дама е турила тази синя панделка отзадъ на главата
си
?
– Отдѣ
да
зная?
Онзи великиятъ, Който създаде свѣта, Той кръщава и казва: „Твоето име отсега нататъкъ е слѣдното“.
Казвамъ: все трѣбва
да
има нѣкаква подбудителна причина.
Той ти дава цѣлата програма на твоя животъ, какво трѣбва
да
вършишъ.
Това или ще е нѣкаква парижка мода, или ще е нѣкакъвъ символъ.
Срѣщамъ нѣкой господинъ, турилъ черна връзка, облекълъ черни дрехи, питамъ: защо този господинъ е облекълъ всичко черно?
Ами че ако ти знаешъ
да
свиришъ хубаво, това не е ли животъ?
Ако ти знаешъ
да
рисувашъ хубаво, това не е ли животъ?
Ако ти знаешъ
да
отглеждашъ лозитѣ и
да
ги използвашъ разумно, това не е ли животъ?
При смъртни случаи черния цвѣтъ е на мода; у нѣкой народи пъкъ, когато умре нѣкой, носятъ бѣли дрехи.
Да
имашъ лозе, градина и
да
ги отглеждашъ добрѣ, а не тъй както сега ги обработвашъ, за
да
ги използвашъ само, това не е ли животъ?
И туй е мода.
Да
обработвашъ лозя, това е добрѣ, но трѣбва
да
знаешъ изкуството
да
правишъ тѣхнитѣ сокове сладки, а не
да
ги прѣвръщашъ въ вино.
Ако можехме
да
задържаме всички тия плодове отгорѣ на дървото, не щѣше ли
да
бѫде живота ни по-добъръ?
Ние мислимъ, че като се облечемъ съ бѣли дрехи, може
да
станемъ добри; или като се облечемъ съ черни дрехи, може
да
се отречемъ отъ живота.
И ако всички ние, мѫже и жени се съберемъ въ единъ домъ, и прѣкараме живота
си
разумно, въ любовь, не щѣше ли
да
бѫде това нѣщо по-хубаво?
А сега, хората се измѫчватъ въ домоветѣ
си
, кой
да
бѫде първиятъ, кой
да
бѫде господарьтъ.
Едни хора казватъ: трѣбва
да
се откажемъ отъ свѣта!
Все ще има господарь и слуга.
Други казватъ: трѣбва
да
влѣземъ въ свѣта!
Нѣкой пѫть, обаче, господарьтъ става слуга, и слугата става господарь – това зависи отъ условията.
Че кога
си
билъ извънъ хората?
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ, за онзи англичанинъ лорд.
Единъ английски лордъ пѫтува къмъ Австралия съ дъщеря
си
и съ единъ отъ своитѣ вѣрни слуги.
Ами че ти, самиятъ човѣкъ,
си
едно множество отъ хора!
Въ врѣме на пѫтешествието става едно корабокрушение, и той, съ дъщеря
си
и слугата
си
едва успѣватъ
да
се спасятъ на единъ отъ островитѣ на Велики океанъ.
Въ тебе има милиарди човѣчета, събрани на едно мѣсто и всички дигатъ шумъ.
Слугата ималъ въ
себе
си
една малка торбичка съ нѣколко житни зрънца.
Тѣ
си
иматъ народно събрание, и царь
си
иматъ, който имъ заповѣдва.
Като излѣзли на този островъ, рискували
да
измратъ отъ гладъ, понеже нито лордътъ, нито дъщерята могли
да
работятъ.
Отгорѣ на всичко вие казвате:
да
се освободя отъ тѣзи хора?
Само слугата знаелъ
да
работи, затова веднага разоралъ часть отъ земята, посадилъ житнитѣ зрънца и въ скоро врѣме тѣ дали своя плодъ.
Цѣли десеть години прекарали на този островъ, прѣзъ което врѣме слугата заповѣдвалъ, той билъ господарьтъ, а лордътъ и дъщерята били слугитѣ.
Слѣдъ десеть години се връщатъ въ Англия, и тогава слугата станалъ пакъ слуга, а лордътъ станалъ господарь.
Да
, и тѣзи малки клѣтки, както виждате, разбиратъ химия, разбиратъ физика, разбиратъ закона за размножение, разбиратъ нѣщо отъ медицината, сами могатъ
да
се лѣкуватъ – отъ какви ли работи още не разбиратъ.
Когато се охлузи нѣкѫдѣ кожата ви, тѣзи малки, глупави клѣтки, както ги мислитѣ вие, веднага могатъ
да
я заздравятъ отгорѣ, а разумниятъ, учения човѣкъ, като
си
удари рѫката, не знае, какъ
да
се лѣкува, ще търси разни билки.
Удари ли рѫката
си
, разни лапи ще туря, празъ лукъ, квасъ, съ какво ли не ще я налага, но не се лѣкува отвънъ.
Едно малко дѣте въ кѫщата заповѣдва и на майката, и на бащата, и на брата, и на сестрата – на всички, които сѫ наоколо него. Защо?
Голѣмъ ли е този господарь?
На насъ, съврѣменнитѣ хора, ни трѣбва малко повече смирение,
да
знаемъ, че не сме отъ много умнитѣ хора.
Единъ день дѣтето става слуга, бащата става господарь.
Не сме и отъ много проститѣ, но трѣбва
да
знаемъ, че малко знаемъ.
Единственото разумно нѣщо е
да
имаме този Святи Духъ въ
себе
си
,
да
имаме този разуменъ животъ и
да
разберемъ, какъ трѣбва
да
поправимъ живота
си
.
По негативенъ начинъ всѣки може
да
смѣта, но дойдемъ ли до положителната страна, до Истината, тамъ хората не знаятъ
да
смѣтатъ.
Ние очакваме за въ бѫдеще
да
дойде нѣкой
да
ни спаси.
Кажи на нѣкое дете
да
ти каже нѣщо, то така ще те сметне, такава голѣма лъжа ще измисли, че ще се чудишъ, отдѣ я взело.
Казваме: все трѣбва нѣкой
да
спаси свѣта.
Но я му кажи
да
ти каже Истината, ще ти отговори:
да
говоришъ Истината, е невъзможно при сегашнитѣ условия на живота!
Прѣди 2,000 години дойде Христосъ
да
спаси свѣта, но отъ тамъ насетне дойдоха и нещастията.
Всички ще те считатъ смахнатъ човѣкъ.
Кои не дохождаха
да
спасятъ свѣта, но спасиха ли го?
И при това заблуждение, което сега сѫществува, всички площадни философи казватъ, че Истината била горчива, а щомъ е горчива, не маже
да
се казва, понеже ще огорчи устата ти.
Въ Индия дохождаха и Кришна и Буда но спасиха ли го?
Слѣдователно, не е позволено
да
се говори.
– Не го спасиха.
Между мохамеданитѣ дойде Мохамедъ.
Спаси ли свѣта?
– Не го спаси.
Ние казваме, че еди-кой
си
дошълъ
да
спаси свѣта.
Когато всички хора приематъ великия Духъ въ
себе
си
, тогава ще дойде спасението.
И сега насъ ни заблуждаватъ, като казватъ, че тѣзи, които сѫ на земята, още не сѫ спасени, а онѣзи, които сѫ въ онзи свѣтъ, сѫ спасени.
Познавалъ той единъ бѣденъ човѣкъ, който често гладувалъ и единъ день, понеже му се много дояло, отива въ една гостилница и се помолва на гостилничаря
да
му даде отъ най-хубавитѣ яденета и най-хубавото старо вино.
Слагатъ му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда врѣме
да
плаща, нѣма нито петь пари въ джоба
си
.
Казва му гостилничарьтъ: слушай, ти като
си
безъ петь пари въ джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нѣщо безъ пари?
Той прибързва
да
излѣзе навънъ, но гостилничарьтъ го настигва съ едно дърво и го набива хубаво.
Стои вънъ замисленъ и
си
казва: добрѣ е, когато се яде, но лошо е, когато трѣбва
да
се плаща.
Мислитѣ ли, че има нѣкой отъ васъ, който
да
не е битъ въ гостилницата?
Я ми покажете единъ уменъ човѣкъ въ свѣта, който
да
не е битъ!
Ние не искаме
да
ни направятъ на жамбонъ и
да
ни пратятъ въ онзи свѣтъ.
Покажете ми едно дѣте, което майка му
да
не е била!
Покажете ми единъ младъ човѣкъ, който
да
не е направилъ поне единъ скандалъ въ свѣта!
Азъ бихъ искалъ
да
видя спасението на хората въ онзи свѣтъ.
Ще ми кажете, че само простиятъ, само бѣдниятъ човѣкъ прави скандали.
Ако спасението можеше
да
стане на онзи свѣтъ, великитѣ учители нѣмаше
да
слизатъ на земята.
Ако нѣкой бѣденъ, простъ човѣкъ прави скандали, и
да
го биятъ разбирамъ, но азъ мога
да
ви приведа множество факти, дѣто хора отъ най-високо положение сѫ правили по-голѣми скандали отъ тия, които правятъ проститѣ.
Понеже тѣ идватъ на земята, тукъ трѣбва
да
бѫдемъ спасени.
И простиятъ може
да
направи скандалъ, и високостоящиятъ може
да
направи скандалъ.
Ние искаме, дѣто живѣемъ, тамъ
да
бѫдемъ спасени.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: моето вѣрую, моитѣ познания, моето положение въ свѣта не ми позволява
да
приема това нѣщо.
Насъ искатъ
да
ни убѣдятъ, че външнитѣ условия на живота диктуватъ нѣщата.
Това е една площадна философия, която въ основата
си
не е вѣрна.
Нѣкой казватъ, че външнитѣ условия ни заставятъ
да
постѫпимъ тъй, или иначе.
Напримѣръ, казватъ, че условията сѫ заставили орела
да
яде месо.
Така е, но питамъ тогава: кой заставя гълѫба
да
яде житни зрънца?
Първото лице на Бога е Любовьта, проявена въ живота; второто лице на Бога е Мѫдростьта, проявена въ знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена въ свободата – на всички хора еднакво трѣбва
да
се даде свобода.
Какъ е възможно, като живѣятъ при едни и сѫщи условия, орелътъ
да
яде месо, а гълѫбътъ – житни зрънца?
Имашъ ли животъ, знание и свобода въ действията
си
?
Гълѫбътъ има много по-високо понятие за живота отъ орела; той носи по-висока култура въ
себе
си
.
Слѣдователно, чрѣзъ твоя животъ, чрѣзъ твоитѣ знания ти никога не трѣбва
да
противодѣйствувашъ на Божественото, а
да
бѫдешъ въ хармония съ него.
Че е глупавъ, виждаме по това, че не сѫ го взели за символъ на Свети Духъ въ религията.
Военнитѣ го взиматъ като символъ на сила; руситѣ сѫщо го взиматъ като символъ на сила, но щомъ дойде до религиознитѣ форми въ религията, тамъ взиматъ като символъ гълѫба.
Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ
да
възприеме този Божественъ Духъ.
Щомъ искаме
да
изпратимъ нѣкоя птица като делегатъ при Бога, не изпращаме орела, но гълѫба.
Ако единъ гълѫбъ може
да
издържи при всички условия на живота,
да
се храни съ зърнена храна, това показва, че въ него има идея.
Прѣдставете
си
, че вие които ме слушате, казвате: дали това нѣщо е вѣрно, или не?
Тогава, ние съврѣменнитѣ религиозни хора, може ли
да
се убѣждаваме едни други,
да
се оправдаваме, че условията на живота били такива?
Имате ли свѣтлина въ ума
си
?
Нѣмате ли тѣзи нѣща въ
себе
си
, каквито доказателства и
да
ви привеждамъ, все ще има у васъ едно съмнѣние.
Единъ гълѫбъ, съ много по-бѣдни условия на живота отъ тебе, е съумѣлъ
да
води единъ по-чисть и порядъченъ животъ отъ тебе, а ти създаденъ по образецъ и подобие Божие, правишъ хиляди прѣстѫпления и създавашъ хиляди страдания на другитѣ.
Ако днесъ ви нахраня много добрѣ, ще
си
кажете:
да
днесъ ни нахрани добрѣ, утрѣ може
да
ни натири.
Да
, имашъ вѣрвания на орела, но не и вѣрванията на гълѫба.
Вѣрваме ли ние въ Бога, Който ни е далъ животъ?
Прѣди 15 години азъ правихъ своитѣ научни изслѣдвания въ шуменско тамъ, въ околностьта, на една скала бѣха се размножили толкова много орли, че селянитѣ се чудиха, какъ
да
се отърватъ отъ тѣхъ.
Казваме, че природата ни е дала живота, родителитѣ сѫ ни дали живота, а това, че Богъ ни обича, че Богъ ни е далъ живота, че Богъ ни е далъ всички блага, отричаме.
Най-послѣ се сѣщатъ
да
натопятъ една мърша въ нѣкоя отрова и
да
я оставятъ за храна на орлитѣ.
И всички криви тояги, всички криви заблуждения на площаднитѣ философи въ свѣта, отдаваме все на Бога.
Всички, които яли отъ нея, се отровили, но най-голѣмиятъ, най-силниятъ отъ тѣхъ се търкалялъ дълго врѣме по земята, докато най-послѣ се спасилъ.
Една сестра казва: всичко е отъ Бога!
Добрѣ, ако дѣйствително всичко е отъ Бога, тогава защо ме критикувате.
За този орелъ казватъ, че отъ тогава не сѫ го виждали вече
да
ходи и
да
търси мърша изъ тази область.
Значи, каквото и
да
говоря азъ, каквото и
да
върша, то е все отъ Бога.
Виждали сѫ го
да
ходи отъ едно мѣсто на друго,
да
си
лови нѣщо живо за храна, но отвикналъ се поне отъ това,
да
яде мърша.
Така и за насъ съврѣменнитѣ хора, трѣбва
да
ни дойдатъ много голѣми страдания, за
да
поумнѣятъ главитѣ ни,
да
се отвикнемъ
да
ядемъ мърша, като тия орли.
Казвате: ами защо се обхождашъ така?
Че е глупав, виждаме по това, че не са го взели за символ на Свети Дух в религията.
(втори вариант)
Военните го взимат като символ на сила; русите също го взимат като символ на сила, но щом дойде до религиозните форми в религията, там взимат като символ гълъба.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо в света от това, човек
да
възприеме този Божествен Дух.
(втори вариант)
Щом искаме
да
изпратим някоя птица като делегат при Бога, не изпращаме орела, но гълъба.
(втори вариант)
Ако един гълъб може
да
издържи при всички условия на живота,
да
се храни със зърнена храна, това показва, че в него има идея.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие които ме слушате, казвате: дали това нещо е вярно, или не?
(втори вариант)
Тогава, ние съвременните религиозни хора, може ли
да
се убеждаваме едни други,
да
се оправдаваме, че условията на живота били такива?
(втори вариант)
Имате ли светлина в ума
си
?
(втори вариант)
Нямате ли тези неща в
себе
си
, каквито доказателства и
да
ви привеждам, все ще има у вас едно съмнение.
(втори вариант)
Един гълъб, с много по-бедни условия на живота от тебе, е съумял
да
води един по-чист и порядъчен живот от тебе, а ти създаден по образец и подобие Божие, правиш хиляди престъпления и създаваш хиляди страдания на другите.
(втори вариант)
Ако днес ви нахраня много добре, ще
си
кажете:
да
днес ни нахрани добре, утре може
да
ни натири.
(втори вариант)
Да
, имаш вярвания на орела, но не и вярванията на гълъба.
(втори вариант)
Вярваме ли ние в Бога, Който ни е дал живот?
(втори вариант)
Преди 15 години аз правих своите научни изследвания в шуменско и там, в околността, на една скала бяха се размножили толкова много орли, че селяните се чудеха, как
да
се отърват от тях.
(втори вариант)
Казваме, че природата ни е дала живота, родителите са ни дали живота, а това, че Бог ни обича, че Бог ни е дал живота, че Бог ни е дал всички блага, отричаме.
(втори вариант)
Най-после се сещат
да
натопят една мърша в някоя отрова и
да
я оставят за храна на орлите.
(втори вариант)
И всички криви тояги, всички криви заблуждения на площадните философи в света, отдаваме все на Бога.
(втори вариант)
Всички, които яли от нея, се отровили, но най-големият, най-силният от тях се търкалял дълго време по земята, докато най-после се спасил.
(втори вариант)
Една сестра казва: всичко е от Бога!
(втори вариант)
Добре, ако действително всичко е от Бога, тогава защо ме критикувате.
(втори вариант)
За този орел казват, че от тогава не са го виждали вече
да
ходи и
да
търси мърша из тази област.
(втори вариант)
Значи, каквото и
да
говоря аз, каквото и
да
върша, то е все от Бога.
(втори вариант)
Виждали са го
да
ходи от едно място на друго,
да
си
лови нещо живо за храна, но отвикнал се поне от това,
да
яде мърша.
(втори вариант)
Така и за нас съвременните хора, трябва
да
ни дойдат много големи страдания, за
да
поумнеят главите ни,
да
се отвикнем
да
ядем мърша, като тия орли.
(втори вариант)
Казвате: ами защо се обхождаш така?
(втори вариант)
Обходата ти не е Божествена.
(втори вариант)
Тези условия на живота ние сами ги създадохме.
(втори вариант)
Обаче ние, които вярваме, казваме, че човек е по-силен от условията на живота, понеже сегашните условия, при които се намира той, са създадени от него.
(втори вариант)
Нима онзи човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия?
(втори вариант)
Щом казвате, че всичко е от Бога, тогава, каквото и
да
върша, и по ваша воля, и по моя воля, според вас, все трябва
да
е от Бога.
(втори вариант)
Ако между твоята воля и моята воля има дисхармония, Бог е отвън; ако между твоята воля и моята воля има съгласие, Бог е отвътре.
(втори вариант)
Всеки сам
си
създава условията.
(втори вариант)
Пияницата казва: е, такива са условията, трябва
да
пия.
(втори вариант)
Ако между твоята любов и моята любов се заражда една омраза, едно състезание, Бог е отвън; ако между твоята любов и моята любов става едно сливане, ако се образува едно цяло, Бог е отвътре.
(втори вариант)
Не, не са такива условията, а ти сам ги създаде.
(втори вариант)
Ако между твоето знание и моето знание има една дисхармония, едно състезание и не можем
да
се разберем, ние сме на ляво от Бога, Бог е вън от нас; ако между твоето знание и моето знание има едно съгласие, Бог е отвътре.
(втори вариант)
Аз сега говоря на мъже и на жени, понеже тази ваша площадна философия може
да
ви покоси.
(втори вариант)
Когато Божественото се яви в човека, той става мощен силен.
(втори вариант)
В площадната философия на живота се крият всички онези отрови, които днес рушат обществото.
(втори вариант)
С тази философия днес правят само опити и казват: трябва
да
се опитваме.
(втори вариант)
Ако някой от вас само за един момент би почувствал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го изпитвал, то ако мръднете само пръста на ръката
си
в една разярена тълпа, която върши хиляди престъпления, всичко ще замлъкне, всичко ще утихне.
(втори вариант)
Добре, трябва
да
се правят опити, но разумни, а тия разумни опити може
да
се правят само по метода на гълъба.
(втори вариант)
Ако в този момент се намерите пред една 100,000-на армия, добре въоръжена с топове, пушки, и вие само помръднете пръста
си
, всичките топове ще млъкнат.
(втори вариант)
Аз съм правил ред наблюдения върху тревопасните, и върху месоядните животни и като ги сравнявам психологически, виждам, че месоядните животни са крайно жестоки.
(втори вариант)
Не, Бог вижда, разбира нашите глупави разсъждения, нашата площадна философия и само се поусмихва, т.е.
(втори вариант)
Един паяк даже, колкото и малък
да
е, и той е крайно жесток.
(втори вариант)
Онази муха, която попадне в паяжината му, бръмчи, иска
да
се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхвърля навън и казва: друга
да
дойде на нейното място!
(втори вариант)
Това е само един символичен израз.
(втори вариант)
Той като вижда, че някой се мисли за голям философ, изпъчил се, едва ли може
да
дигне на гърба
си
100 кг., казва: ако на гърба на това дете бих турил цялата земя, какво ли би станало с него?
(втори вариант)
Казва дайте трети, четвърти и т.н.
(втори вариант)
Когато някой каже, че е герой, аз считам, че трябва
да
е в състояние
да
носи цялата земя.
(втори вариант)
И най-после, за свое оправдание, казва: как тъй, нали обществото трябва
да
живее!
(втори вариант)
Герой, който може
да
носи цялата земя на гърба
си
, аз считам, че е герой от трета степен.
(втори вариант)
Нима обществото на гълъба не трябва
да
живее?
(втори вариант)
Този пък, който може
да
носи на гърба
си
цялата земя, слънцето и всичките му спътници, считам герой от втора степен.
(втори вариант)
И тъй, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предшестващи причини от миналото.
(втори вариант)
Този, който може
да
носи на гърба
си
цялата земя с десет слънца и спътниците им, той е герой от първа степен.
(втори вариант)
Понеже природата сама по
себе
си
е разумна, тя държи отчет за всички наши постъпки.
(втори вариант)
Питам: ако сте герой в България от първа степен, можете ли
да
носите земята с десет слънца и спътниците им на гърба
си
?
(втори вариант)
Най-важното и най-мъчното нещо в света е човек
да
създаде своя индивидуален живот.
(втори вариант)
Създадеш ли разумен, индивидуален човек, тогава дома, обществото и човечеството много лесно може
да
се създадат.
(втори вариант)
Тогава ти не можеш
да
разрешиш най-важните въпроси в живота.
(втори вариант)
Съвременните хора искат
да
създадат,
да
реорганизират най-напред човечеството, после обществото, след това дома и най-после човека.
(втори вариант)
Аз който мога
да
нося земята на гърба
си
, казвам на българите: слушайте вие може ли
да
се примирите?
(втори вариант)
Кой
си
ти?
(втори вариант)
Ще ви приведа следното разяснение.
(втори вариант)
Достатъчно е капелмайсторът
да
дигне своята пръчица и всичко върви по мед и масло. Защо?
(втори вариант)
Я съберете пък хора, които не разбират нищо от музика и се опитайте
да
образувате от тях оркестър!
(втори вариант)
Как няма
да
слушате?
(втори вариант)
И десет най-видни капелмайстори
да
дойдат
да
ги дирижират, ще видите, какво ще излезе.
(втори вариант)
– Но нищо няма
да
излезе.
(втори вариант)
От сега нататък не се позволява на хората
да
се бият. Защо?
(втори вариант)
Вие също казвате: чакайте
да
видите, как ще излезе тази работа!
(втори вариант)
Щом кажеш „чакай“, подразбира, че не знаеш
да
свириш.
(втори вариант)
Щом не знаеш
да
свириш, никакъв оркестър не става.
(втори вариант)
Ще дойде един от тези герои, които могат
да
носят земята на гърба
си
.
(втори вариант)
Ние искаме
да
разрешим един от великите въпроси, има ли живот, или няма.
(втори вариант)
Този герой се приготовлява сега, и всички ясновидци виждат, че турят земята на гърба му.
(втори вариант)
Е, бъдещ живот дали има?
(втори вариант)
Като дойде този герой, ще кажа на хората: Господ ми каза от сега нататък
да
живеете в мир и съгласие.
(втори вариант)
„
Да
живеете в мир и съгласие“.
(втори вариант)
Ти
си
една мравка и казваш: мога ли
да
живея в друга форма?
(втори вариант)
Като се разтърси земята, всичко ще разберете.
(втори вариант)
Това нещо ще бъде, и всички ще го видите.
(втори вариант)
– Можеш
да
живееш във формата на една пчела, на един гълъб.
(втори вариант)
Като го видите, всички ще поумнеете.
(втори вариант)
От сърцето ви ще изчезне старата култура на орела; всички ще станете гълъби и с крилете
си
ще се дигнете из въздуха.
(втори вариант)
Ако сте змии, всички ще бъдете смазани на каша в дупките
си
; ако пък сте гълъби, ще хвръкнете и Господ ще каже: ето моите умни деца!
(втори вариант)
Затуй ви казвам сега, че на всички ви трябва
да
израстнат крилца.
(втори вариант)
Тя почва постепенно
да
се разширява и хвръква.
(втори вариант)
Ако ви кажа, че тази мравка е еди-коя
си
мравка от еди-кой
си
мравуняк, ще ми повярвате ли?
(втори вариант)
Ние трябва
да
вярваме в това!
(втори вариант)
Първото нещо в света е човек
да
разбере и
да
опита Любовта.
(втори вариант)
С Любовта трябва
да
направим един велик опит, но не трябва
да
се боите и
да
казвате: какво ще бъде положението на България?
(втори вариант)
Ако аз река
да
ви доказвам, че между гълъбът и змията има известна връзка, че те
си
приличат, че те са от един и същ род, само че змията е без крила и без крака, а гълъбът е с крила, с крака и с пера, ще ми повярвате ли?
(втори вариант)
Онези, които изучават естествена история, могат
да
проверят тази истина.
(втори вариант)
– Какво ще бъде положението на България, какво ще бъде положението на вашия дом, това са второстепенни въпроси.
(втори вариант)
Затова под „низше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния живот.
(втори вариант)
Това е великият въпрос, който трябва
да
разрешим не само за
себе
си
, но и за всички други души.
(втори вариант)
Въпросите за човечеството, за България, за обществото, за дома ни, това са въпроси, които от хиляди години се разрешават и които не са разрешени и до сега.
(втори вариант)
Щом, обаче, разрешите въпроса за вашата душа, тогава ще раздават на всички ви съответните партитури и всеки ще влезе в оркестъра и ще започне направо
да
свири – ще знае своята част.
(втори вариант)
Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска
да
знае.
(втори вариант)
Всички трябва
да
се подигнем!
(втори вариант)
Всички зрънца се радват, защото в гълъба има една висша култура, в която те могат
да
се подигнат.
(втори вариант)
Всички хора бързат.
(втори вариант)
Житните зрънца са разумни души, аз мога
да
се разговарям с тях.
(втори вариант)
Всички трябва
да
просветнем!
(втори вариант)
Бог казал на човека
да
завладява всичко, но по един разумен начин, а той разбрал, че трябва
да
усвои,
да
завладее всичко само за
себе
си
и
да
разполага с него, както
си
иска.
(втори вариант)
Всички хора бързат
да
станат богати. Защо?
(втори вариант)
Аз мъчно мога
да
се съглася с вас, затова пък поддържам: ако у човека има душа, и у житното зрънце има душа.
(втори вариант)
Всички трябва
да
се разширим!
(втори вариант)
– За
да
могат
да
живеят добре,
да
ядат и
да
пият изобилно,
да
се обличат с хубави дрехи,
да
си
купуват хубави чепичета,
да
се разхождат свободно по лицето на земята от единия край до другия и след туй
да
кажат: наживяхме се!
(втори вариант)
Щом имат души, те трябва
да
обичат!
(втори вариант)
Щом вземем
да
им говорим нещо по-високо, те казват: остави тези работи, те са отвлечени, те са непостижими, те са неразумни неща.
(втори вариант)
Няма ли
да
бъде хубаво, като се срещнем
да
се познаем?
(втори вариант)
Не, моята разумна ръка никога няма
да
влезе в тебе и
да
те убие, но ножът – може.
(втори вариант)
Но ако ме срещнете след 20 години, и аз съм хвърлил брадата
си
, изглеждам 25 годишен, вие дори няма
да
подозирате, че това съм аз.
(втори вариант)
И ако моята ръка е разумна, ако аз съм разумен човек, никога няма
да
причиня комуто и
да
е страдания, защото тия страдания ще бъдат едновременно и мои страдания.
(втори вариант)
Ще кажете: дали е той, или не?
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мислим, че страданията и радостите са за сметка на тия, които страдат и се радват.
(втори вариант)
Животът е проявление на една от най-великите сили в света.
(втори вариант)
И Следователно, по живота ние ще изучаваме тази велика сила не само като движение, но като една разумна проява.
(втори вариант)
Сега, за
да
обясня тази
си
мисъл, ще ви приведа един митологически разказ, или една митологическа приказка, която съществува в разни форми.
(втори вариант)
И тъй, нетърпението в съвременните хора, във всички свои разклонения, показва именно този вътрешен, аз го наричам, органически недъг в човешкото развитие – користолюбието.
(втори вариант)
Тя е от източен произход, създадена някъде в Египет, или в Индия.
(втори вариант)
И тия, които са публика, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите
си
.
(втори вариант)
Всеки разсъждава, мисли, казва за
себе
си
: аз съм човек.
(втори вариант)
Интересното в нея е следното: някоя
си
царска дъщеря, много красива мома, била чрезмерно измъчвана от своята мащеха, затова била принудена
да
избяга от нея и
да
се крие в едно подземие на една планинска местност, дето останала
да
живее.
(втори вариант)
Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската
си
форма, която не се мени.
(втори вариант)
Но и там младите момци не я оставили на спокойствие, тръгнали подире ѝ,
да
следят де се е скрила.
(втори вариант)
Загрижили се тези момци, как
да
я извадят от там, затова взели един след друг
да
ѝ предлагат ръката
си
,
да
ѝ обещават хубави условия за живеене.
(втори вариант)
И тъй, човешкото трябва
да
се снеме,
да
се види онова великото, Божественото.
(втори вариант)
Виждаш някой човек навъсен, сърдит, недоволен е от нещо.
(втори вариант)
Някому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; някому очите се изкривили; някому ушите разхвърлени на една, или на друга страна.
(втори вариант)
Първият като стигнал на мястото, извикал: Халикяз, излез
да
видим твоята красота!
(втори вариант)
И след всичкото това казват: красив човек е този!
(втори вариант)
Хубаво, като имаш достойнство, честен човек ли
си
?
(втори вариант)
Тя била много умна и още на първия от дошлите герои казала:
да
станеш на камък!
(втори вариант)
Не, ушите трябва
да
бъдат на мястото
си
– Мъдрост трябва
да
има у човека.
(втори вариант)
Носът трябва
да
бъде прав, на мястото
си
да
е – трябва
да
мирише човек само хубавите работи.
(втори вариант)
Най-първо от устата и от ума на достойния човек не трябва
да
излиза абсолютно никаква лъжа.
(втори вариант)
Втори път извикал: Халикяз, излез
да
видя твоята красота!
(втори вариант)
Човек не трябва
да
прилича на орела.
(втори вариант)
Като каже една дума, трябва
да
я изпълни, в нея
да
няма две мерки.
(втори вариант)
– На камък
да
станеш!
(втори вариант)
Във всички наши съвременни разбирания, както и в разбиранията на миналите, и на настоящите философи, има два вида схващания: едни които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения свят и там се подвизавали; други, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководели човечеството.
(втори вариант)
Трети път извикал: Халикяз, излез
да
видя твоята красота!
(втори вариант)
Той хем с краката
си
, хем с клюна
си
я разкъсва.
(втори вариант)
– На камък
да
станеш!
(втори вариант)
Като забие клюна и ноктите
си
, нищо не остава от жертвата.
(втори вариант)
Според сегашните
си
разбирания хората казват: човек се ражда, за
да
умре.
(втори вариант)
Така се превръщали на камъни един по един, всички млади момци, които идвали
да
ѝ предложат ръката
си
, докато цялата местност била покрита с камъни – все от тези велики герои – и тя останала
да
си
живее спокойно в тази местност.
(втори вариант)
Хубаво, тогава, според тази ваша философия, казвам: онзи велик художник е направил своята картина, за
да
я разруши.
(втори вариант)
Питам сега: какво искал
да
изрази този, който създал този митологически разказ, още недовършен напълно, с избягването на тази мома от дома ѝ, и затварянето ѝ в това подземие?
(втори вариант)
– Прав клюн, прав нос трябва
да
имаш, а не завъртян надолу.
(втори вариант)
Онзи велик цигулар е направил цигулката, за
да
я счупи.
(втори вариант)
Защо тя станала причина тези млади герои
да
тръгнат подире ѝ
да
я търсят?
(втори вариант)
Закривеният надолу клюн или нос означава песимизъм.
(втори вариант)
Онази майка е родила онова дете с хубавата главичка, за
да
я смаже.
(втори вариант)
Този философ или баснописец в своя разказ е скрил една велика Истина, която само разумни хора могат
да
разберат.
(втори вариант)
Очите ви, които изразяват Истината, трябва
да
бъдат отворени, всеки
да
познае, че сте човек на когото може
да
се разчита.
(втори вариант)
Онзи учител, който е повикал учениците
си
да
ги учи, най-после ще ги набие и ще ги изпъди навън.
(втори вариант)
Всеки човек в света, който иска
да
съществува, трябва
да
разбира положението, което Христос изказва в стиха: „Къща, съградена на канара, на камък, не се разсипва; къща, съградена на пясък, се разсипва“.
(втори вариант)
Като срещнеш човека,
да
знаеш, че той ти е брат.
(втори вариант)
Какво искала
да
каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал
да
я търси с думите „на камък
да
станеш“?
(втори вариант)
Всеки за
себе
си
трябва
да
каже: харесвам очите
си
, харесвам носа
си
, защото съм Божествен.
(втори вариант)
И най-после хората казват: ти трябва
да
знаеш как
да
смяташ и как
да
го сметнеш.
(втори вариант)
Тя искала
да
му каже: ти можеш ли
да
съградиш своята къща на камък?
(втори вариант)
Всеки сам
себе
си
трябва
да
харесва.
(втори вариант)
Какво значи това,
да
знаеш как
да
сметнеш някого?
(втори вариант)
Ако той разбираше тези нейни думи, щеше
да
им въздейства и нямаше
да
стане на камък.
(втори вариант)
– То значи,
да
знаеш, как
да
излъжеш.
(втори вариант)
Не, ти ще измениш условията на живота
си
, ще бъдеш доблестен поне като гълъба.
(втори вариант)
И днес, една от най-хубавите науки, математиката, хората са я направили като средство
да
лъжат другите с нея.
(втори вариант)
И действително, в сегашната наука, по закона на внушението, краката на човека може
да
се превърнат в камък.
(втори вариант)
През хилядите години, през които е минал той, и при добрите, и при лошите условия на живота
си
, не е ял месо.
(втори вариант)
Всички учени хора лъжат все с математиката.
(втори вариант)
Гръбначният стълб на всеки човек, днес може
да
стане толкова корав, че
да
носи на него желязо, без
да
се счупи.
(втори вариант)
Колкото пъти и
да
са го учили
да
яде месо, той все казвал: не, аз имам убеждения!
(втори вариант)
Чрез закона на внушението човек може
да
стане твърд като желязо.
(втори вариант)
Така и ние трябва
да
казваме: аз имам убеждения, служа на Бога на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, не искам
да
ям месо.
(втори вариант)
Ти като сметнеш после, виждаш, че не струва толкова.
(втори вариант)
Онзи, който го е втвърдил, пак по закона на внушението, може
да
го направи толкова мек, че от най-малкото бутване
да
усеща страдания.
(втори вариант)
Ще бъда гълъб, няма
да
върша престъпления.
(втори вариант)
–
Да
знаем как
да
смятаме хората.
(втори вариант)
Някои казват, че внушили някому
да
направи това, или онова нещо.
(втори вариант)
Не, това са велики закони, които действат в нашия умствен свят, и ние трябва
да
знаем, как
да
съградим живота
си
разумно.
(втори вариант)
Ама вълк трябва
да
бъдеш!
(втори вариант)
–
Да
знаем как
да
правим здания,
да
затваряме хората в тях.
(втори вариант)
Следователно, ако ти отхвърлиш от
себе
си
онзи Божествен закон, онзи Божествен морал и приемеш, че всичко в света е глупаво, ти сам
си
внушаваш и един ден ще направиш от
себе
си
един глупак.
(втори вариант)
Защо се раждат хората?
(втори вариант)
Ако кажеш, че всички хора са глупци, и ти ще станеш като тях.
(втори вариант)
–
Да
се бият,
да
стават герои.
(втори вариант)
Помни, че ти трябва
да
мислиш за хората, че са благородни.
(втори вариант)
Ама мечка трябва
да
бъдеш!
(втори вариант)
Ти трябва
да
мислиш за човешките души, че са разумни, само че в проявата
си
като хора те вървят по един крив път, заблудили са се.
(втори вариант)
И тъй, когато ти казваш, че всички хора са глупави, то подразбира, че само ти
си
умен човек, нали?
(втори вариант)
Ама силен като лъв трябва
да
бъдеш!
(втори вариант)
Че ако Бог създаде всички тия хора, с които ние можем
да
се споразумеем, то как може
да
са глупави?
(втори вариант)
И въпреки всичко това, хората казват: човек трябва
да
се бие, за
да
придобие нещо благородно.
(втори вариант)
Ако аз мога
да
се споразумея с вас, като ви говоря една Истина, то и всички вие помежду
си
можете
да
се споразумеете, може
да
се разберете.
(втори вариант)
Ако ние можем
да
живеем индивидуално, ако можем
да
живеем един възвишен живот, ще можем
да
минем през всички изпитания, ще надделеем
себе
си
, ще преодолеем над смъртта.
(втори вариант)
Ако трябва
да
бъдеш лъв, бъди, но лъв на Любовта, лъв на Мъдростта, лъв на Истината, лъв на Правдата, лъв на Добродетелта.
(втори вариант)
Тези философи са създали такива вярвания, които са вплели хората в неверни неща.
(втори вариант)
Защото, ако човек не може
да
преодолее над смъртта, ако не може
да
я хване за гушата, това е робство.
(втори вариант)
Такива велики лъвове трябва
да
има!
(втори вариант)
Първата задача в живота ни е
да
хванем смъртта за гушата,
да
водим сражение с нея и
да
я победим. Как?
(втори вариант)
Такива лъвове трябва
да
бъдете всички!
(втори вариант)
И ако трябва
да
бъдете орли, бъдете орли на Любовта, орли на Мъдростта, орли на Истината, орли на Правдата, орли на Добродетелта.
(втори вариант)
Това значи
да
се кръстите от Дух Свети,
да
се кръстите в Истината.
(втори вариант)
Под името „Дух Свят“ разбирам, че човек трябва
да
се самоопредели.
(втори вариант)
Да
, но Писанието казва, че Бог Който живееше в Христа, Го възкреси, че Бог живее в него.
(втори вариант)
Такива лъвове аз бих желал
да
бъдете!
(втори вариант)
Само когато се даде едно име на човека, Иван, Драган, Стоян или Петко, тогава той е кръстен.
(втори вариант)
Ние казваме: аз трябва
да
живея за
себе
си
.
(втори вариант)
Никой не може
да
живее за
себе
си
.
(втори вариант)
Не от онези орли, които слизат от небесните височини в някой двор,
да
сграбчат някоя кокошка, някое пиле или някоя дребна домашна птица.
(втори вариант)
Следователно, всяко едно разумно същество трябва
да
има име, с което може
да
се назове.
(втори вариант)
Да
живея за
себе
си
, значи
да
имам в
себе
си
туй великото, Божественото,
да
съзнавам, че съм човек, че Бог живее в мене,
да
взимам участие в този творчески принцип и
да
се интересувам от всичко, което става не само по земята, но и по слънцето, и по целия свят, навсякъде изобщо.
(втори вариант)
Не, не, идейни орли трябва
да
бъдете – орли на високата мисъл в света!
(втори вариант)
Да
имате широкия простор на орела, царят на птиците, но в този цар
да
има доблест!
(втори вариант)
То само трябва
да
си
тури това име.
(втори вариант)
Великият цигулар сам трябва
да
се кръсти, че е велик цигулар, а не
да
чака отвън
да
го кръстят.
(втори вариант)
–
Да
се оженя млад,
да
намеря някоя богата мома, с парички, с хубава къща; после,
да
си
родя няколко деца,
да
ги пратя в странство
да
свършат някоя наука и след това
да
ги назначи някъде чиновници.
(втори вариант)
И след всичко това, той мисли, че е човек, създаден по образ и подобие Божие.
(втори вариант)
За сега, в самия живот има много усложнения, много сложни въпроси за разрешение.
(втори вариант)
Животът не е задача, която можем
да
изучим за една, за 100, за 1’000 или даже и за няколко милиона години.
(втори вариант)
Казвате: ами ние трябва
да
се грижим за
себе
си
!
(втори вариант)
Така и детето, колко време след като го кръстят,
си
знае името?
(втори вариант)
Той е задача, която само вечността, в своите проявления, може
да
разреши.
(втори вариант)
Че кой не се грижи за
себе
си
?
(втори вариант)
Детето го кръщават на първия, втория или на третия месец, но едва след 2–3 години
си
знае името.
(втори вариант)
И когато ние разрешим тази задача в нейната първа степен, какво нещо, е физическия живот на земята, ние ще разберем до известна степен, какво нещо е и великата Мъдрост, която повдига съвременното човечество.
(втори вариант)
Аз наблюдавам всяка сутрин у нас в двора птиците.
(втори вариант)
Та вашият кръстник трябва
да
дойде,
да
ви каже какво ви е името.
(втори вариант)
Най-първо, като стане птичката сутрин, тя не се мие веднага като човека, но започва
да
си
търси храната.
(втори вариант)
След като ви кръсти, трябва
да
знаете, каква е Божествената програма и
да
живеете според нея,
да
живеете според живота на гълъба, според Духът Святи.
(втори вариант)
След като се наяде, втората работа на птичката е
да
си
направи тоалета.
(втори вариант)
Тогава ще минете в нова фаза, ще бъдете хора, създадени по образ и подобие Божие и Господ ще каже: „И видя Господ, че всичко, което е направил този човек е добро, защото е положил Неговия закон, законът на Любовта“.
(втори вариант)
Започва
да
се чисти,
да
си
глади перцата.
(втори вариант)
Като
си
направи тоалета, третата работа е
да
си
намери място за леговища.
(втори вариант)
С това искат
да
кажат, че без
да
се учил, е знаял.
(втори вариант)
Като
си
намери и леговище, вече е доволна.
(втори вариант)
Те изпращат 2–3 птици
да
обикалят,
да
видят, де има хубава вода, някой чист извор, де има хубаво грозде, хубави ябълки, круши и като разгледат цялата местност наоколо, отиват
да
съобщят на останалите.
(втори вариант)
И те, като един рояк, всички заедно отиват в откритата местност.
(втори вариант)
Как
да
не разбират?
(втори вариант)
И всеки един от вас трябва
да
се учи. Къде?
(втори вариант)
Ние, които сме създадени по образ и подобие Божие, мислим ли, че като родим 2–4 деца и ги отгледаме, сме изпълнили волята Божия?
(втори вариант)
Да
се учиш при Бога разбирам
да
минеш тази школа, в която има единство.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва
да
намери тази школа.
(втори вариант)
“ Под тия думи,
да
завладеят земята,
да
се плодят и размножават, се подразбира проявлението на човека в неговото множество така, че във всички хора
да
вижда своето проявление.
(втори вариант)
Тази школа не прилича на нашите университети.
(втори вариант)
Един ден, като се събере човек в своя плод,
да
вижда, че плодът на всички хора е у него.
(втори вариант)
След това,
да
вижда, че всички хора могат
да
се съберат в неговото тяло.
(втори вариант)
Когато в тази школа искат
да
измерят, колко е разстоянието от земята до слънцето, както това правят нашите учени, тамошните професори, заедно с учениците
си
тръгват от земята и в осем минути време са на слънцето.
(втори вариант)
И тъй, всички души могат
да
се събират в едно тяло.
(втори вариант)
След други осем минути са вече на земята и казват, че разстоянието между земята и слънцето е точно еди-колко
си
километра, нито с един милиметър повече или по малко.
(втори вариант)
Както в моето тяло се събират милиарди същества, така и в света могат
да
живеят много хора заедно.
(втори вариант)
Всички хора на земята могат
да
се съберат в един общ организъм.
(втори вариант)
Ако искат
да
знаят, колко е разстоянието от земята до Сириуса, пак ще тръгне една експедиция от земята, с бързина по-голяма от първата и ще направят най-точни физически изчисления и ще се върнат.
(втори вариант)
Този организъм наричат организмът на големия човек, на великия човек, на космическия човек, наречен Адам Кадмон в когото нищо не умира, но всичко се изменя.
(втори вариант)
И тук изчисленията им ще бъдат точни, нито с един милиметър повече или по-малко.
(втори вариант)
Той взима грижата за всички същества, които съставляват неговия организъм.
(втори вариант)
Запитват се още, дали в някоя планета има разумни същества, или не.
(втори вариант)
Та сега, при тези условия, в които живеем, благото на един народ зависи от индивидите, които го съставляват.
(втори вариант)
За
да
проверят, пак изпращат една експедиция, която скоро се връща назад и казва: ние видяхме и знаем.
(втори вариант)
Във всеки индивид, във всяка душа трябва
да
има този мощен стремеж –
да
бъде разумна.
(втори вариант)
Всичко това е едно хубаво забавление.
(втори вариант)
Йоан кръсти Христа с вода, но отпосле кръстиха Христа отгоре с Дух.
(втори вариант)
А сега, срещам някого и го питам: защо тази дама е турила тази синя панделка отзад на главата
си
?
(втори вариант)
– От къде
да
зная?
(втори вариант)
Онзи великият, Който създаде света, Той кръщава и казва: „Твоето име отсега нататък е следното“.
(втори вариант)
Казвам: все трябва
да
има някаква подбудителна причина.
(втори вариант)
Той ти дава цялата програма на твоя живот, какво трябва
да
вършиш.
(втори вариант)
Това или ще е някаква парижка мода, или ще е някакъв символ.
(втори вариант)
Срещам някой господин, турил черна връзка, облякъл черни дрехи, питам: защо този господин е облякъл всичко черно?
(втори вариант)
Ами че ако ти знаеш
да
свириш хубаво, това не е ли живот?
(втори вариант)
Ако ти знаеш
да
рисуваш хубаво, това не е ли живот?
(втори вариант)
Ако ти знаеш
да
отглеждаш лозите и
да
ги използваш разумно, това не е ли живот?
(втори вариант)
При смъртни случаи черния цвят е на мода; у някой народи пък, когато умре някой, носят бели дрехи.
(втори вариант)
Да
имаш лозе, градина и
да
ги отглеждаш добре, а не тъй както сега ги обработваш, за
да
ги използваш само, това не е ли живот?
(втори вариант)
И туй е мода.
(втори вариант)
Да
обработваш лозя, това е добре, но трябва
да
знаеш изкуството
да
правиш техните сокове сладки, а не
да
ги превръщаш във вино.
(втори вариант)
Ако можехме
да
задържаме всички тия плодове отгоре на дървото, не щеше ли
да
бъде живота ни по-добър?
(втори вариант)
Ние мислим, че като се облечем с бели дрехи, може
да
станем добри; или като се облечем с черни дрехи, може
да
се отречем от живота.
(втори вариант)
И ако всички ние, мъже и жени се съберем в един дом, и прекараме живота
си
разумно, в любов, не щеше ли
да
бъде това нещо по-хубаво?
(втори вариант)
А сега, хората се измъчват в домовете
си
, кой
да
бъде първият, кой
да
бъде господарят.
(втори вариант)
Едни хора казват: трябва
да
се откажем от света!
(втори вариант)
Все ще има господар и слуга.
(втори вариант)
Други казват: трябва
да
влезем в света!
(втори вариант)
Някой път, обаче, господарят става слуга, и слугата става господар – това зависи от условията.
(втори вариант)
Че кога
си
бил извън хората?
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал, за онзи англичанин лорд.
(втори вариант)
Един английски лорд пътува към Австралия с дъщеря
си
и с един от своите верни слуги.
(втори вариант)
Ами че ти, самият човек,
си
едно множество от хора!
(втори вариант)
Във време на пътешествието става едно корабокрушение, и той, с дъщеря
си
и слугата
си
едва успяват
да
се спасят на един от островите на Велики океан.
(втори вариант)
В тебе има милиарди човечета, събрани на едно място и всички дигат шум.
(втори вариант)
Слугата имал в
себе
си
една малка торбичка с няколко житни зрънца.
(втори вариант)
Те
си
имат народно събрание, и цар
си
имат, който им заповядва.
(втори вариант)
Като излезли на този остров, рискували
да
измрат от глад, понеже нито лордът, нито дъщерята могли
да
работят.
(втори вариант)
Отгоре на всичко вие казвате:
да
се освободя от тези хора?
(втори вариант)
Само слугата знаел
да
работи, затова веднага разорал част от земята, посадил житните зрънца и в скоро време те дали своя плод.
(втори вариант)
Цели десет години прекарали на този остров, през което време слугата заповядвал, той бил господарят, а лордът и дъщерята били слугите.
(втори вариант)
След десет години се връщат в Англия, и тогава слугата станал пак слуга, а лордът станал господар.
(втори вариант)
Да
, и тези малки клетки, както виждате, разбират химия, разбират физика, разбират закона за размножение, разбират нещо от медицината, сами могат
да
се лекуват – от какви ли работи още не разбират.
(втори вариант)
Когато се охлузи някъде кожата ви, тези малки, глупави клетки, както ги мислите вие, веднага могат
да
я заздравят отгоре, а разумният, учения човек, като
си
удари ръката, не знае, как
да
се лекува, ще търси разни билки.
(втори вариант)
Удари ли ръката
си
, разни лапи ще туря, праз лук, квас, с какво ли не ще я налага, но не се лекува отвън.
(втори вариант)
Едно малко дете в къщата заповядва и на майката, и на бащата, и на брата, и на сестрата – на всички, които са наоколо него. Защо?
(втори вариант)
Голям ли е този господар?
(втори вариант)
На нас, съвременните хора, ни трябва малко повече смирение,
да
знаем, че не сме от много умните хора.
(втори вариант)
Един ден детето става слуга, бащата става господар.
(втори вариант)
Не сме и от много простите, но трябва
да
знаем, че малко знаем.
(втори вариант)
Единственото разумно нещо е
да
имаме този Свети Дух в
себе
си
,
да
имаме този разумен живот и
да
разберем, как трябва
да
поправим живота
си
.
(втори вариант)
По негативен начин всеки може
да
смята, но дойдем ли до положителната страна, до Истината, там хората не знаят
да
смятат.
(втори вариант)
Ние очакваме за в бъдеще
да
дойде някой
да
ни спаси.
(втори вариант)
Кажи на някое дете
да
ти каже нещо, то така ще те сметне, такава голяма лъжа ще измисли, че ще се чудиш, от къде я взело.
(втори вариант)
Казваме: все трябва някой
да
спаси света.
(втори вариант)
Но я му кажи
да
ти каже Истината, ще ти отговори:
да
говориш Истината, е невъзможно при сегашните условия на живота!
(втори вариант)
Преди 2,000 години дойде Христос
да
спаси света, но от там насетне дойдоха и нещастията.
(втори вариант)
Всички ще те считат смахнат човек.
(втори вариант)
Кои не дохождаха
да
спасят света, но спасиха ли го?
(втори вариант)
И при това заблуждение, което сега съществува, всички площадни философи казват, че Истината била горчива, а щом е горчива, не може
да
се казва, понеже ще огорчи устата ти.
(втори вариант)
В Индия дохождаха и Кришна и Буда но спасиха ли го?
(втори вариант)
Следователно, не е позволено
да
се говори.
(втори вариант)
– Не го спасиха.
(втори вариант)
Между мохамеданите дойде Мохамед.
(втори вариант)
Спаси ли света?
(втори вариант)
– Не го спаси.
(втори вариант)
Ние казваме, че еди-кой
си
дошъл
да
спаси света.
(втори вариант)
Когато всички хора приемат великия Дух в
себе
си
, тогава ще дойде спасението.
(втори вариант)
И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на земята, още не са спасени, а онези, които са в онзи свят, са спасени.
(втори вариант)
Познавал той един беден човек, който често гладувал и един ден, понеже му се много дояло, отива в една гостилница и се помолва на гостилничаря
да
му даде от най-хубавите яденета и най-хубавото старо вино.
(втори вариант)
Слагат му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда време
да
плаща, няма нито пет пари в джоба
си
.
(втори вариант)
Казва му гостилничарят: слушай, ти като
си
без пет пари в джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нещо без пари?
(втори вариант)
Той прибързва
да
излезе навън, но гостилничарят го настига с едно дърво и го набива хубаво.
(втори вариант)
Стои вън замислен и
си
казва: добре е, когато се яде, но лошо е, когато трябва
да
се плаща.
(втори вариант)
Мислите ли, че има някой от вас, който
да
не е бит в гостилницата?
(втори вариант)
Я ми покажете един умен човек в света, който
да
не е бит!
(втори вариант)
Ние не искаме
да
ни направят на жамбон и
да
ни пратят в онзи свят.
(втори вариант)
Покажете ми едно дете, което майка му
да
не е била!
(втори вариант)
Покажете ми един млад човек, който
да
не е направил поне един скандал в света!
(втори вариант)
Аз бих искал
да
видя спасението на хората в онзи свят.
(втори вариант)
Ще ми кажете, че само простият, само бедният човек прави скандали.
(втори вариант)
Ако спасението можеше
да
стане на онзи свят, великите учители нямаше
да
слизат на земята.
(втори вариант)
Ако някой беден, прост човек прави скандали, и
да
го бият разбирам, но аз мога
да
ви приведа множество факти, дето хора от най-високо положение са правили по-големи скандали от тия, които правят простите.
(втори вариант)
Понеже те идват на земята, тук трябва
да
бъдем спасени.
(втори вариант)
И простият може
да
направи скандал, и високо стоящият може
да
направи скандал.
(втори вариант)
Ние искаме, дето живеем, там
да
бъдем спасени.
(втори вариант)
Някои от вас ще кажат: моето верую, моите познания, моето положение в света не ми позволява
да
приема това нещо.
(втори вариант)
Нас искат
да
ни убедят, че външните условия на живота диктуват нещата.
(втори вариант)
Това е една площадна философия, която в основата
си
не е вярна.
(втори вариант)
Някой казват, че външните условия ни заставят
да
постъпим тъй, или иначе.
(втори вариант)
Например, казват, че условията са заставили орела
да
яде месо.
(втори вариант)
Така е, но питам тогава: кой заставя гълъба
да
яде житни зрънца?
(втори вариант)
Първото лице на Бога е Любовта, проявена в живота; второто лице на Бога е Мъдростта, проявена в знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в свободата – на всички хора еднакво трябва
да
се даде свобода.
(втори вариант)
Как е възможно, като живеят при едни и същи условия, орелът
да
яде месо, а гълъбът – житни зрънца?
(втори вариант)
Имаш ли живот, знание и свобода в действията
си
?
(втори вариант)
Гълъбът има много по-високо понятие за живота от орела; той носи по-висока култура в
себе
си
.
(втори вариант)
Следователно, чрез твоя живот, чрез твоите знания ти никога не трябва
да
противодействаш на Божественото, а
да
бъдеш в хармония с него.
(втори вариант)
3.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
Това не трябва
да
влиза в сметката.
То се отнася до всички.
Така трябва
да
схващате нещата; схващате ли ги другояче, не може
да
има никакво развитие в човешкия характер – каквото спечелите, ще го изгубите.
Достатъчно е човек
да
направи една погрешка, за
да
започне пак наново.
Човек трябва
да
започне пак отново, защото Божественият път не може
да
се измени.
Първото нещо: всинца вие трябва
да
се стремите
да
бъдете доволни от
себе
си
вътрешно, че имате възможност
да
прилагате принципите на тази велика Школа.
Не е важно какво мислят отвън за вас, но трябва вие сами
да
сте доволни и сами
да
съдите
себе
си
.
Ученикът трябва сам
себе
си
да
съди, и при това право
да
съди:
да
знае в даден момент де е направил погрешка,
да
знае де е прав, де е крив.
Радостта приготвя пътя за страданието, а страданието приготвя пътя за радостта.
“ Ами ако ти нарисуваш една картина, но няма кой
да
я оцени, можеш ли
да
бъдеш щастлив.
Все трябва
да
има някой, за когото
да
я рисуваш.
Или ако свириш или напишеш нещо, нали все трябва
да
има поне един външен човек, на когото
да
покажеш своята работа или с когото
да
я споделяш.
И тъй, щом съм скръбен, това показва, че няма с кого
да
споделя онова, което мисля и чувствам.
Щом съм радостен, това показва, че има с кого
да
споделя онова, което мисля и чувствам.
Това показва, че Господ благоволи към него, понеже той е направил нещо добро, което хората не виждат, но Бог вижда.
Ние се радваме, че Бог вижда в нас и най-малкото добро.
Господ вижда малките, микроскопическите добрини, а големите добрини ги виждат хората.
Сега, като разглеждаме този пентаграм, аз ще направя един анализ.
Представете
си
, че ние вземаме за единица мярка секундата, т.е.
човешкото съзнание схваща секундата за единица мярка.
Представете
си
сега, че един ваш приятел минава и заминава пред вас за една секунда.
Казвате: „Не можах
да
го видя, той замина покрай мене като светкавица.“ Защо не го видя?
Ако срещнете едно същество, което се движи с бързина 300 000 километра в секунда, какво струва бързината на вашето съзнание, което взема за единица секундата?
Ако кажеш някому
да
те почака една секунда, то значи един ангел
да
бъде на разстояние от теб 300 000 километра.
И тогава, ако вие разделите тази секунда на 300 000 части, колко пъти ще влезе диаметърът на Земята в това число?
Ако вие имате 1/300000 част от секундата, между вашия приятел и вас ще има един километър разстояние.
Представете
си
, че в тази секунда влизат няколко билиона вълни, а именно 2, 3, 15, 20, 100, 200 трилиона вълни, вие ще имате ли идея за тази бързина?
– Няма
да
имате.
Аз онзи ден ви казах, че за вас е достатъчно Господ
да
ви посети само за една секунда.
Казвате: „Защо
да
не остане повече?
Когато Господ ви посети само за една секунда, Той ще ви даде всичко онова, което извърви само за една секунда.
Следователно щом Бог ви посети само за една секунда, Той ще ви даде
да
обработвате едно пространство от 300 000 километра.
Значи колко земи могат
да
се турят в това пространство?
Като нашата Земя могат
да
се поместят 25 други земи.
Колко такива земи има в Слънчевата система?
За следния път искам от всинца ви
да
знаете отношението на планетите една към друга, като започнете от Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Искам
да
знаете по колко километра разстояние има между тях, каква е големината им, и т.н.
Това са елементарни неща, които някога сте учили, но сега трябва
да
си
ги припомните.
Тъй щото при сегашното състояние, като развиваме нашето съзнание, ние разширяваме в
себе
си
идеята за времето.
Един окултен ученик непременно трябва
да
има разширено съзнание за времето.
Ако един ученик може
да
схване идеята за времето,
да
раздели секундата на 300 000 части и
да
обгърне това време със своето съзнание, той трябва
да
е достатъчно силен ученик,
да
има органи, с които
да
вижда нещата,
да
прави опити, а не само
да
си
въобразява.
Сега аз мога
да
направя с някого от учениците
си
следния опит: точно в 10 часа вечерта ще му предам една мисъл.
Нагласяваме той и аз часовниците
си
,
да
бъдат точни.
Ако съзнанието му е будно, той може
да
схване мисълта ми още преди 10 часа.
Но все ще има някои, които ще позакъсняват или ще подранят в схващането на предадената мисъл.
Например често от невидимия свят се изпращат за нас Божествени мисли и благословения, които не можем
да
възприемем веднага.
Понякога това благословение закъснява
да
дойде до нас с година, две, три, десет, двадесет и повече, а някога и едва на 80-годишната ни възраст приемаме това благословение.
Търсили са те, но не са могли
да
те намерят.
Следователно вие сте в първия ден на вашия живот и разлъчвате вашата светлина от вашата тъмнина, доброто у вас от злото, което се състои от всички ония елементи, които спъват живота.
Злото се ражда в тъмнината, а доброто – в светлината.
Мнозина от вас се колебаете дали сте на правия път, или не; дали Новото учение е по-право, или старото учение.
Казвам: ако разсъждавате така, вие сте много закъснели.
Всеки ученик, който не е могъл
да
се ползва от това Учение още от миналото, за какво ще се ползва от него сега?
Кой може
да
ви каже Истината?
Сега ще ви задам следната тема: По какво ще познаете, че един човек ви говори истината?
Има начин
да
се познае това.
Някой казва: „Говоря истината.“ Всеки може
да
каже, че говори истината, но дали е всъщност така?
Какво трябваше
да
направи Христос за учените, за верующите?
– Той трябваше за тях
да
направи друго нещо.
Например, ако вие сте болен и аз ви лекувам, ще видите моята способност, ще знаете, че съм виден лекар.Но представете
си
, че вие сте здрав човек и аз дойда при вас със своите лекарства
да
ви лекувам – какво ще разберете?
Болният ще ме смята за виден лекар, а здравият ще каже, че не съм с ума
си
, и ще рече: „Как тъй при мен, здрав човек, дошъл този лекар
да
ме лекува с такива горчиви лекарства?
“ Тогава какво трябва
да
направя за здравите?
Аз съм виждал ученици, които излизат от бедни семейства, но се учат хубаво, свирят на цигулка добре, уважават учителите
си
.
Срещал съм синове на големи богаташи, които имат голямо понятие за
себе
си
, мислят, че нямат нужда
да
се учат, и казват: „Баща ни е богат, няма защо
да
учим, няма защо
да
работим, ще ядем и ще пием до насита.“ Питам ви: кое е по-хубаво –
да
стържеш на цигулка или
да
стържеш баща
си
!
По-добре е
да
стържеш на цигулка или, казано с други думи,
да
свириш на цигулка, отколкото
да
свириш на баща
си
.
Като държиш на баща
си
един такъв концерт, той ще каже: „Синко, втори път не свири на мене!
“ Ще кажете: „Защо
да
не свири?
“ Представете
си
, че вие имате 100 000 лева, вложени в банката за стари години, и син ви дойде, че изсвири всички тия парчета пред публиката.
Той осиромашава и казва: „Няма какво, втори път няма
да
оставя
да
се свири върху мен.“ Сега ще се научите как трябва
да
ви говори Христос или как трябва
да
ви говорят разумните учители.
Ето защо избраният народ от всички се брули.
Има какво
да
се брули.
Зелени, узрели плодове – всичко се брули.
Първото нещо: на всинца ви трябва смирение, за
да
придобиете Мъдростта.
Ако не придобиете Мъдростта, нищо не може
да
се постигне нито в този свят, нито в онзи.
Тогава майка ви, Любовта, ще ви прати при Истината и ще ѝ пише: „Вашето възлюбено дете и тук не се учи.“ Връщат го назад и тогава Любовта туря на своето дете рога и копита и го праща на Земята
да
оре на нивите.
И всеки, на когото са се паднали рогата, казва: „Аз втори път няма
да
ора, но ще се уча!
Представете
си
, че при вас се явява един философ и ви казва
да
заповядате на Слънцето
да
не грее.
Да
кажете на Слънцето
да
не грее – това е един символ.
Ако този философ каже на мене това, аз ще изчисля по кое време Слънцето залязва и ще му кажа: „Аз ще заповядам на Слънцето
да
не грее, затова ще дойдеш в 7 часа вечерта.“ И тогава ще го попитам: „Грее ли Слънцето?
След това този философ казва: „Кажи на Слънцето
да
грее!
“ Аз изчислявам в колко часа изгрява Слънцето и му казвам: „Ще дойдеш в 5.30 часа сутринта при мене и аз ще кажа на Слънцето
да
грее, колкото искаш.“
Значи, ако се обърнем към астралния свят, физическият свят се пада отзад.
Следователно има един закон, според който аз мога
да
заповядвам на нещата
да
станат или
да
не станат.
Когато нещата са в съгласие с Природата, те всякога стават.
Това са символи, които означават смяна на енергии от един свят в друг.
Когато кажа на Слънцето
да
не грее, то няма
да
грее.
Някой път ще се спра от чисто окултно гледище
да
обясня отношението на чувствата, мислите и волевите действия,
да
видите каква тясна връзка има между тях.
Когато му кажа
да
грее, то ще грее.
Иначе вие не ще можете
да
си
обясните всичко това, което всеки ден изпитвате.
Такива промени могат
да
стават и в живота.
Сега
да
оставим този въпрос за подир Великден, но за добрия Великден.
Някой казва, че
си
много лош човек.
Ти ще му отговориш: „Видял
си
ме вечерно време.“ После ти казва: „Ти
си
много добър човек.“ – „Видял
си
ме при изгряването на моето Слънце.“ Това означават думите: „много лош човек“ и „много добър човек“.
Всички трябва
да
упражнявате волята
си
.
Те са символи.
Упражненията, които ви се дават, имат за цел
да
превъзмогнете с тях сегашните мъчнотии.
И действително, когато Слънцето залезе, у човека се заражда мрак, студенина.
Аз виждам много мъчнотии: семейни, всички имате обществени, лични и от всякакъв друг характер.
Вие сте учител, лекар или какъв и
да
е – ще имате и съответните мъчнотии.
Всеки трябва
да
превъзмогне мъчнотиите на своята среда.
Ще се научите
да
превеждате вашите състояния според езика на Природата.
Ето, сега за Великден например имате много мъчнотии: пари нямате, яйца нямате, козунаци нямате, а някои от вас може
да
нямате захар или друго нещо.
Писанието казва: „Не се радвай, когато те хвалят, но радвай се, когато рекат лоши работи против теб.“ Въпреки философията на свещените книги, доколкото зная, доколкото съм проверявал, не съм намерил нито един ученик в България, комуто като кажат, че е много лош човек,
да
се зарадва.
Все ще има
да
ви липсва нещо.
Всичко това не е лошо – светът е това.
Да
ме обидят тъй зле!
Човек трябва
да
превъзмогне нещата.
Тогава, като срещнеш на Великден някой човек добре облечен, като го погледнеш, ще кажеш: „Радвам се, че тия хора са добре облечени, но аз ходя просто облечен по свобода.“ Туй е според закона на Любовта.
Фасулът е толкова прост, че и свинете не го ядат.
Според този закон всички не трябва
да
бъдем еднакво облечени.
Простите, егоистите хора са такива, че и свинете не ги ядат.
Ако всинца сме облечени в скъсани дрехи, това не е смирение.
Ти трябва
да
вариш фасула най-малко в две води, за
да
извадиш нещо от него.
Първата вода на фасула трябва
да
се хвърля, защото е опасна.
Тази дреха трябва
да
се хвърли, макар
да
коства и 5 000 лева.
Ако съм боледувал и носил в това време едни обуща, и тях ще хвърля, ще
си
купя нови.
Като се намери такъв ученик, трябва като фасула
да
го вариш в две води: с първата вода ще очистиш някои блажни лекета, а във втората вода ще нарежеш малко лук и ще изкараш от него отлично ядене.
Всичко, което съм носил във време на болестта
си
, ще го хвърля, ще се освободя напълно от него.
И това е пак символ.
“ – Десет пъти ще хвърлиш дрехите
си
.
Ще кажете: „Отде ще взема пари
да
купя нови?
Ако имам пари, ще го изпълня, без
да
се скъпя.
Аз не отричам, че сте направили нещо, но казвам: ще дойде ден, когато всички ще бъдете в съгласие, в пълна хармония с Бога, с Неговата Любов, Мъдрост и Истина.
Ако ме попитат защо не мога
да
търпя тази шапка на главата
си
, ще кажа, че искам
да
бъда в здравословно състояние.
Затуй необходимо е за онези, които са тръгнали в този път не като верующи, а като ученици,
да
разрешават задачите
си
правилно.
Най-първо ученикът трябва
да
знае какви са неговите отношения към невидимия свят.
– Ще отида с нея на Витоша, ще накладя там голям огън и ще я изгоря.
Като ученик той трябва
да
гледа на целия свят като на Школа.
Ще изгоря всичко на общо основание.
Вие имате претенции за това-онова, но трябва
да
знаете, че сте в една Школа, от която нищо не може
да
ви освободи.
Не само тук, но дето и
да
сте, вие сте ученици.
Като реши
да
ги изгори, взе брадвата, накълца ги и ги тури в огнището
да
изгорят.
Следователно трябва
да
знаете, че всеки ви наблюдава как разрешавате задачите, които са положени в програмата на това училище.
Той казваше: „Нова шапка ще
си
купя!
Няма
да
казвате: „Как постъпва еди-кой
си
?
“ Всеки ще разрешава въпросите поотделно, за
себе
си
.
Аз съм го виждал много пъти
да
постъпва по същия начин – изпращаше той джубетата
си
на хаджилък.
Ние трябва
да
бъдем готови
да
се простим с всичко онова, което ни спъва, колкото и
да
е ценно то за нас.
Ти като учиш за
себе
си
, ще бъдеш възнаграден, ще получиш диплом.
Когато вършим Волята Божия, трябва
да
бъдем безпощадни:
да
се освободим от всички желания, каквито и
да
са те и колкото и
да
ни струват.
Всеки учи за
себе
си
, туй
да
знаете!
Защото нам подобава
да
се учим на изпълнение Волята Божия, нам подобава
да
служим на Любовта,
да
служим на Мъдростта,
да
служим на Истината.
Добродетелите на другите хора не могат
да
бъдат ваши добродетели.
Някой, който знае повече от вас, може
да
ви помогне, но вие, като разбирате нещата, сами ще учите.
Тогава сърцето ни ще бъде свободно и ще можем
да
се разбираме.
Всички трябва
да
имате дълбоко желание
да
учите.
Няма
да
казвате: „Аз вярвам.“
Да
живееш по Бога – това е едно училище.
Да
кажем, че имате точка А.
Допуснете, че едно разумно същество като вас започне
да
се движи от точка А към точка В.
Какви ще бъдат неговите мисли?
Не, Слънцето може
да
изгрява и от запад.
Засега то наистина изгрява от изток, но може
да
изгрява и от запад.
Земята може
да
изменя своето движение.
Че днес се движи в една посока, това още не е доказателство, че не може
да
се движи и в друга посока.
И тъй, както виждате, имаме един пентаграм.
Значи за всеки човек, за
да
завърши той своето развитие на Земята, в неговия живот Слънцето трябва
да
изгрее и
да
залезе пет пъти.
Някой път, когато за даден човек изгрява слънцето на физическия свят, може би са залезли слънцата му в духовния и астралния свят.
Или пък възможно е
да
е изгряло неговото слънце в умствения свят, а
да
са залезли всичките други слънца.
Когато всичките слънца у един човек са изгрели, той не може
да
бъде щастлив.
Добрият човек не може
да
бъде щастлив на Земята.
Добри хора са тия, които имат големи страдания и същевременно преодоляват тия страдания.
От памтивека този е бил законът за всички велики хора, за всички ученици.
Всички искат
да
бъдат щастливи,
да
не ги закачи нито един трън.
Като дойдат страданията, казват: „Защо
да
страдаме?
“ – Страданието е един от предметите в училището.
Вие ще учите този предмет, ако искате
да
бъдете ученици.
Казвате: „Еди-кой
си
учител не мога
да
търпя.“ – Учителят е турен в гимназията, той е необходим за твоето развитие – ще го търпиш!
„Директора не мога
да
търпя.“ – Ще го търпиш!
„Учителя по рисуване не мога
да
търпя.“ – Ще го търпиш!
После пък не можеш
да
търпиш учителя
си
по математика, сприхав бил.
Ако не търпиш учителите
си
, учителският съвет ще ти покаже вратата на гимназията и ще тръгнеш
да
търсиш друга гимназия.
Нали същото е и в университета?
Вие, като влезете в Божественото училище, искате всички учители
да
се съобразяват с вашето високо произхождение.
Вие искате
да
стане всичко, каквото кажете.
Всичко това говори лошо за вас. Защо?
– Най-първо ученикът, като влезе в училището, трябва
да
има абсолютно смирение.
Ученикът трябва
да
бъде смирен не пред учениците, но пред учителите
си
.
Всички тия учители сами са свършили Божественото училище и във всяка своя стъпка са пъплели като охлюви.
4.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може
да
чете.
Аз, не че не съчувствам, но казвам на тия братя, които заминават: “Освободете се, излезте вън от тялото
си
и вземете знамето нагоре, знамето на Любовта.” Развейте горе знамето на Любовта.
Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча
да
четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш
да
го учиш.
Вас пращаме мисионери сега, проповядвайте сега в България.
” Не, ние го пратихме за мисионер.
Всички, които заминават сега, стават мисионери.
Щом постъпваш така с един човек, ти
си
го победил, а длъжника му
си
освободил от затвора.
Които са вързани, развързваме ги, за
да
отидат на работа.
Ако говориш за свобода на този, който е с вързани крака, ще ти каже: “Аз не мога
да
дойда при тебе.” И прав е, но ти, който носиш живот, светлина и свобода, ще го освободиш от затвора и той ще тръгне подир тебе, ще дойде заедно с тебе
да
проповядва.
А тия, които остават на земята, не трябва
да
чакат времето, когато умрат, та тогава
да
отидат горе
да
работят, а трябва
да
работят тук, тук
да
развеят знамето на Любовта.
Ще им кажете: “Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят.” При Господа отидоха те.
И само така може
да
се оправи светът.
Ако някой те попита: “Как
да
повярвам в онзи свят?
Ще влезете в света и ще почнете
да
мобилизирате.
” – ще кажеш: “Аз ида оттам.” Ако не вярваш, иди на бойното поле и виж.
Всички вие сте влезли в онзи свят, но дяволът има един майсторлък и го излага.
Вие всяка вечер ходите в онзи свят и там виждате всичко.
После ще го научиш
да
чете.
Там има една зона, в която и дяволът поставя своя кинематограф, отваря картините
си
и вие виждате.
За един час ще изучи цялата азбука... а, б, в, г, д, е... За един ден ще знае
да
срича.
Вие гледате тия картини и те се набъкат в ума ви.
След това за други седем дни ще свърши цялата гимназия и за още четири дни – университета.
Вие като минавате през тази зона трябва
да
имате будно съзнание.
Ще замрежите очите
си
и тъй ще минете.
Този, който е възприемчив, само той
си
припомня.
Че колко пъти той е свършил университет?
Аз ще му кажа: “Ти преди четири прераждания свърши отделенията и после умря.
Спомняш ли
си
?
” – Спомням
си
.
Ако няма съобщение, той не може
да
живее.
“А пък преди две прераждания ти свърши университет в еди-кой
си
град.
И между животните има ясновидци – те виждат духове.
Спомняш ли
си
това?
Гледаш някоя котка наближава някое кюше, вторачила се там, като че вижда нещо.
След туй умря.” Той ще каже: “
Да
, спомням
си
...”
Наежила се -вижда нещо.
Ти гледаш – няма никой.
Ще ви научи на всичко, ще ви научи на Силата Божия.
Как ще
си
обясниш това?
– Ясновидка е тя, вижда нещо.
Често той вижда засадата, която ти не виждаш.
Оставиш ли се на коня, той няма
да
те преведе през пътя на засадата, а ще те преведе през друго място.
Когато ще потъне някой кораб, всички мишки и плъхове изскачат предварително; преди
да
се разберат хората, мишките и плъховете са навън.
Плъхът е ясновидец – вижда, че корабът ще потъне, а човекът не знае това нещо.
Всеки един от вас може
да
узнае това нещо предварително – щом идеш до един кораб и се готвиш
да
влезеш в него, но сърцето ти се стяга, не влизай в него.
Остави билета
си
и се върни.
Щом отиваш до един кораб и сърцето ти е отворено, весело, тогава
си
купи билет и влез в кораба.
Това е общо правило, то се отнася до всички случаи в живота, а не само до случая с парахода.
Отиваш на станцията, искаш
да
заминаваш за някъде, но сърцето ти се стяга.
Вземи
си
багажа и се върни назад.
Като ви се стяга сърцето идат катастрофите в живота.
Човек казва: “Ако аз не отида на гарата, след като съм се наканил, или ако се върна от гарата, след като съм
си
взел с всички сбогом, какво ще кажат за мене хората?
Тя разправила следния случай: Вечерно време било, когато тя трябвало
да
пропътува през планината.
Като вървяла, вътре в
себе
си
чула един глас – не пътувай, спри се на това място и не мърдай.
Вятър, бури, дъжд валяло, а тя стои не мърда.
И на сутринта какво вижда – ако би направила две крачки, щяла
да
падне в пропастта!
Когато чуеш този вътрешен глас
да
ти казва: “Спри се!
Ние казваме: “Защо
да
се спра,
да
ме духа вятърът,
да
ме вали дъждът цяла нощ?
” По-добре е
да
те кваси дъждът, отколкото
да
паднеш в пропастта.
Сутринта Господ ще ти каже: “Не по този път, а по тази пътека трябва
да
вървиш!
Това трябва на всинца ви.
Всинца имате добри желания, но знайте, че в света има шпиони, не само видими, но и невидими.
Духовете не са хиляда, не са и един милион, но повече духове има.
Това са милиарди духове, които, като те налегнат, че като почнат
да
ти шушукат със своята артилерия – ш-ш-ш-ш-ш... Отвсякъде шушукат – и отгоре, и отдолу.
Християнинът трябва
да
бъде като един екипиран кораб,
да
има всички приспособления за пътуване.
Вълните ще го блъскат, но корабът
да
си
върви.
Турците казват: “Не давай ухо на всичко това.” Те ще ти казват: “Има нещо много важно
да
ти кажа.” Ти ще им кажеш: “Аз зная каква е последната новина.
Това е новото, което аз зная, а всичко друго е стара новина.
Някой от тия духове ще ти подшушне: “
Да
, но въпреки това, хора са умирали!
НАГОРЕ