НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
215
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
215
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове.
И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ
си
и ще бѫдете свободни отъ робство.
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче.
Ние казваме: всички хора ще трѣбва
да
прѣминатъ прѣзъ този огънь.
Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва
да
се изключватъ.
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца.
“ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва
да
прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души.
Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате.
Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ
да
казватъ: „Наближило е Царството Божие!
Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва
да
иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни.
Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци.
“ Запитайте който и
да
е писатель, който и
да
е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този?
Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста.
Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи
да
не ослѣпяватъ.
Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ.
Човѣкъ може
да
ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето.
Ние можемъ
да
увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за
да
опитаме силата ви.
Има една свѣтлина, при която ние не можемъ
да
ослѣпѣемъ.
И тогава у всинца ни трѣбва
да
се събуди само една велика идея.
Вие вѣрвате, че може
да
се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може
да
ви излѣкува.
Какъ бихте
си
обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години?
Прѣдставете
си
само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце!
Питамъ: какъ ще
си
обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие?
Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава?
Праща го Господь
да
избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма
да
пусне евреитѣ“.
Прѣдставете
си
, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
Мойсей
си
мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ.
– Нѣма
да
има никаква караница.
Има въ свѣта една обитаема земя, въ която поданицитѣ на царь Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могатъ
да
живѣятъ.
Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда
да
живѣе другъ, който ви мрази.
И тъй, сегашнитѣ вѣрующи хора трѣбва
да
изработятъ своитѣ възгледи за живота.
Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада.
Той може
да
ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували.
– Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога
да
пусна Израиля.
Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и
да
е друго вѣрую.
Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой
си
на разходка.
Не е въпросътъ
да
бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и
да
е.
Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството
си
и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“.
Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ
си
въ змии.
Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва
да
рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота.
Това човѣшката душа ли е, която може така
да
се прояви?
Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци.
Вие отъ сега трѣбва
да
изучавате небесния езикъ.
Азъ се чудя, какъ може човекъ така
да
изопачи фактитѣ!
Фараонъ каза: ти можешъ
да
си
вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ.
Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея.
Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ
да
подкупи Мойсея, но не можа.
Един човѣкъ, който може
да
ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може
да
ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може
да
се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ.
Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ?
Нито мене може
да
считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така.
Прѣдлагаше му
да
остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова
да
изведа израилския народъ“.
Азъ считамъ за братъ този, който може
да
ме извади отъ тинята.
Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за
да
я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е?
Та, като дойде Божественото, човѣкъ трѣбва
да
му се подчини.
Като казва Христосъ на ученицитѣ
си
да
отидатъ и
да
проповѣдватъ Евангелието какво значи?
–
Да
отидатъ
да
проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята.
Казва Фараонъ: Нѣма
да
пусна израилския народъ!
И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора
да
проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ.
Така е и съ всички хора.
Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора.
У тебе има единъ благороденъ импулсъ
да
схванешъ нѣщата,
да
се подчинишъ, но
си
казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания.
И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска
да
се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ.
Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може
да
говори и така, и иначе, това не е Божествено.
Това значи
да
познаваме
себе
си
.
Най-послѣ ти се рѣшавашъ
да
дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ
себе
си
.
Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ
си
.
По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ
себе
си
и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така
да
постѫпя.
Тогава дохожда спасението на твоята душа.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ
си
.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ
си
.
Това не
си
ти, нищо повече.
Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание.
Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения.
Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ
себе
си
, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ
себе
си
.
Ти увѣренъ ли
си
, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь?
Напримеръ, нѣкои искатъ
да
бѫдатъ поети.
Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно
да
се упражняватъ,
да
пишатъ поезия.
Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ
си
нѣщо, и послѣ единъ на другъ
си
го четатъ.
Всинца вие трѣбва
да
проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие!
За
да
се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души
да
се събератъ на едно мѣсто.
“ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ!
За
да
се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души
да
се събератъ на едно мѣсто.
Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ.
За
да
се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души
да
се събератъ на едно мѣсто и
да
се изразятъ чрезъ него.
Нѣкой нарисува образа на учителя
си
и послѣ го прѣдава на съкласника
си
, пита го: какъ, мяза ли на учителя?
За
да
се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души
да
се събератъ въ него.
Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той
си
рисува.
Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не.
Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ
си
“.
Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ
си
пѣе, съчинява
си
нѣщо по музика.
Христосъ е съвокупность на всички разумни души.
Ученикътъ пъкъ
си
мисли, че съчинява нѣщо много важно.
Единъ
си
пише поезия, другъ
си
рисува, трети
си
съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци.
– Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа.
Да
бѫдешъ християнинъ, значи
да
бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече.
Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва
да
има смисълъ въ тия дѣйствия.
Голѣма радость настава между всички души, когато нѣкой грѣшникъ възприеме учението на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ
да
бѫдешъ християнинъ, ти може само
да
носиш името християнинъ.
Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска
да
се прояви, но въ това проявяване трѣбва
да
има смисълъ.
Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ?
Този въпросъ ми се вижда много чуденъ.
Да
любишъ Бога съ всичкото
си
сърдце,
да
любишъ ближния
си
като
себе
си
и
да
любишъ враговетѣ
си
, това е християнското учение.
–
Да
протече.
Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба
си
къмъ него
да
ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича?
–
Да
расте.
Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето?
Какъ може
да
се обясни това противоречие?
Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота?
– Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ
да
четешъ книгата, обича те, разбира се.
Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо,
да
се изхвърли отъ църквата!
Все трѣбва
да
има единъ конкретенъ смисълъ.
Казвамъ: изворъ, който извира безъ
да
тече; дърво, което никне безъ
да
расте; човѣкъ, който се ражда безъ
да
мисли и човѣкъ, който умира безъ
да
издъхне; свещеникъ безъ
да
служи на Бога, поетъ безъ
да
пише, художникъ безъ
да
рисува, има ли смисълъ въ всичко това?
Не е Латинската раса, която може
да
донесе на свѣта една по-висока култура.
Нѣкой казва: е, азъ въ ума
си
рисувамъ.
Това не
си
ти.
Човекъ който рисува въ ума
си
той отвънъ ще рисува.
Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта.
Човекъ, който пѣе въ душата
си
, той и отвънъ ще пѣе.
Ами, че за
да
напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса.
Човѣкъ който служи на Бога въ душата
си
, той и отвънъ ще служи.
Добре, като казвашъ, че ти
си
го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата.
Въ тѣхъ моралнитѣ чувства сѫ силно развити, но за въ бѫдеще ние желаемъ
да
имаме единъ народъ, въ който моралнитѣ чувства
да
бѫдатъ още по-силно развити.
Тогава, признай това и кажи въ
себе
си
: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение.
Кой групирва всички тия хора?
Трѣбва
да
знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ.
– Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за
да
се опознаятъ и работятъ заедно.
Тази идея трѣбва
да
се схване добрѣ.
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.
Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли
да
дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора?
Всички казватъ: ние трѣбва
да
се освободимъ отъ този животъ и
да
влѣземъ въ другия животъ.
Това нѣщо ние трѣбва
да
признаемъ и
да
не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ.
Всички казватъ, че този животъ е лошъ.
Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици
да
излѣзатъ на сцената!
Нѣкой казва; азъ имамъ право
да
мисля, както искамъ.
Нека всички излѣзатъ.
Да
, братко, ти трѣбва
да
знаешъ, че
си
само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже.
Нали всички сѫ християни?
Това е Христовото учение,
да
се проповѣдва Любовьта.
Но какъвъ е животътъ самъ по
себе
си
?
Не, когато нѣкой замисли
да
напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай
да
му помогнемъ!
И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят.
Прѣдставете
си
, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ?
Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и
да
е.
Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма
да
остане.
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното.
Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“.
Слѣдователно, трѣбва
да
има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може
да
сплоти този народъ.
Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница?
– Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость?
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
Кое е най-красивото?
Всеки вълкъ ще иска
да
приеме цѣлото агънце вѫтре въ
себе
си
, но като не може, ще иска
да
вземе поне една частица отъ него.
Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може
да
се занимавате.
Сегашнитѣ хора не могатъ
да
се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души.
Добрѣ,
да
вземемъ обратния случай.
Тѣ казватъ: азъ не мога
да
бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда?
Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости.
Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ.
Ще взема за пример водата.
(втори вариант)
Забягва той из света, с цел
да
намери лесен начин
да
се прехранва и
да
яде каймак, свободен от жена
си
и от свети Никола.
(втори вариант)
Водата има три състояния.
(втори вариант)
Обаче свети Никола искал
да
му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко?
(втори вариант)
Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак
да
си
похапвам.
(втори вариант)
От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
(втори вариант)
Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах
да
му служа повече и забягнах и от него.
(втори вариант)
замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата.
(втори вариант)
Значи, водата може
да
стане твърда, като изгуби своята температура.
(втори вариант)
Водата може
да
стане и парообразна, като увеличи своята температура.
(втори вариант)
Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя?
(втори вариант)
Представете
си
, че вие имате вода, а нямате твърда почва.
(втори вариант)
Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата.
(втори вариант)
Добре, приемам това, но представете
си
, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода?
(втори вариант)
Допуснете сега, че имате живот в
себе
си
.
(втори вариант)
Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва
да
къпе детето.
(втори вариант)
От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече.
(втори вариант)
Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург.
(втори вариант)
Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
(втори вариант)
Любовта е естественото състояние на водата в живота.
(втори вариант)
Свещеникът като гледал всичко това, казал
си
: "Ето една много лесна работа, ще мога
да
постъпвам и аз така" и лесно ще
си
изкарвам каймака.
(втори вариант)
Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата.
(втори вариант)
Следователно, за
да
може водата
да
се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя.
(втори вариант)
Той искал
да
отиде в друго някое село, сам
да
лекува, та по този начин
да
си
изкарва пари за каймак.
(втори вариант)
Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца.
(втори вариант)
Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда.
(втори вариант)
В течното
си
състояние, обаче, водата може
да
засегне само техните корени.
(втори вариант)
Следователно, прахът отгоре на цветята не може
да
се очисти от тази вода.
(втори вариант)
Необходимо е значи част от тази вода,
да
се превърне в пара,
да
се охлади във въздуха и във вид на капчици
да
падне на земята и
да
измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах.
(втори вариант)
Влиза той вътре и започва
да
го лекува така както видял от стареца.
(втори вариант)
Но всичката вода не може
да
се превърне в пара; и всичката вода не може
да
се превърне в лед.
(втори вариант)
Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака
да
се съживи детето.
(втори вариант)
Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва
да
знаеш, че свети Никола не яде каймак!
(втори вариант)
Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ.
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията
си
и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа.
(втори вариант)
Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за
да
можете
да
си
съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и
да
го направите такъв, какъвто трябва.
(втори вариант)
Крайната цел на вашия живот е
да
принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане.
(втори вариант)
Аз не искам
да
считате, че ако отидете при някоя каца с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот.
(втори вариант)
Да
ви кажат, че това е мед и после
да
ви лишат от това благо, това не считам за живот.
(втори вариант)
Не е въпросът само
да
близнете от този мед, но вие имате право
да
го употребите.
(втори вариант)
Аз ще бъда с вас до скончание века".
(втори вариант)
И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас.
(втори вариант)
Сега всички седите и чакате.
(втори вариант)
Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас.
(втори вариант)
И каквото попросите в мое име, ще ви се даде.
(втори вариант)
Вие може
да
тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани.
(втори вариант)
– Ще има ли някой
да
ни учи?
(втори вариант)
Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици.
(втори вариант)
– Има ли някой
да
ни даде тази свобода?
(втори вариант)
На обикновените
си
ученици той не се изявява.
(втори вариант)
Следователно, ако ние сме готови
да
пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние
да
претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без
да
се усъмним в Бог.
(втори вариант)
Истината, сама по
себе
си
, носи свобода.
(втори вариант)
Мъдростта, сама по
себе
си
носи устой вътре в човека.
(втори вариант)
Защо
да
се съмняваме в Бог?
(втори вариант)
Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света?
(втори вариант)
– Когато ние възприемем Царството Божие в
себе
си
.
(втори вариант)
Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания?
(втори вариант)
Щом ние приемем Царството Божие в
себе
си
, тогава ще дойде и господарят на това царство.
(втори вариант)
Да
възприемем Бог в
себе
си
, това е една от най-великите Истини в света.
(втори вариант)
Как може
да
ни мъчи дяволът?
(втори вариант)
Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен
да
ги посети Господ за един много кратък момент.
(втори вариант)
Да
ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви.
(втори вариант)
И това посещение, колкото и кратко
да
трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за
да
обясня една от своите главни мисли.
(втори вариант)
Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска
да
му го извади, на място ли е тази любов?
(втори вариант)
Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света.
(втори вариант)
Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай
да
го извадя – това на място ли е?
(втори вариант)
Това е митология, останала в персийското учение.
(втори вариант)
В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове.
(втори вариант)
Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета!
(втори вариант)
Той
да
му мисли!
(втори вариант)
Ако искате, може
да
я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва
да
имате едно определено понятие.
(втори вариант)
Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода.
(втори вариант)
Тя не създава противоречия в живота.
(втори вариант)
Какво трябва
да
казва човек, когато го питат?
(втори вариант)
Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли
да
победят.
(втори вариант)
За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни.
(втори вариант)
Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли
да
изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара.
(втори вариант)
Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара.
(втори вариант)
Непременно трябва
да
имате тази любов в душата
си
!
(втори вариант)
В това отношение човек трябва
да
бъде силен.
(втори вариант)
Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо
да
не съм аз!
(втори вариант)
В какво трябва
да
седи силата на човека?
(втори вариант)
– Силата на човека трябва
да
седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което
да
няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение.
(втори вариант)
Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето.
(втори вариант)
Зарадвайте се, не казвайте "защо
да
не съм аз?
(втори вариант)
Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат
да
се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват.
(втори вариант)
Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат
да
се прилагат.
(втори вариант)
Вие може
да
изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по
себе
си
, не може
да
бъде песен, ако не е музикална.
(втори вариант)
Някои от вас казват: Какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
– Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея.
(втори вариант)
Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече!
(втори вариант)
Значи, между тоновете трябва
да
има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане.
(втори вариант)
Това е силата на праведния.
(втори вариант)
Ами че една птица може
да
бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите.
(втори вариант)
Навсякъде във всички неща трябва
да
има едно преливане.
(втори вариант)
И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в
себе
си
!
(втори вариант)
Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва
да
храни в
себе
си
.
(втори вариант)
Следователно, всеки, който може
да
пее така, че
да
изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец.
(втори вариант)
Ние трябва
да
считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени;
да
бъдат за нас така свещени, както са и нашите.
(втори вариант)
Между всички думи трябва
да
има известно съотношение.
(втори вариант)
А така, като нямате нищо, няма какво
да
ви обират.
(втори вариант)
Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем
да
говорим.
(втори вариант)
Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща.
(втори вариант)
Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания
да
изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние
да
изразят тези идеи.
(втори вариант)
Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го
да
си
върви!
(втори вариант)
Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво
да
се вземе от него!
(втори вариант)
Впрочем, не само нашият език, но който и
да
е език сега на земята не е така развит, за
да
предаде тези възвишени идеи.
(втори вариант)
Хората днес не могат
да
разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва
да
се отрека от богатството
си
?
(втори вариант)
За в бъдеще ние очакваме
да
имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.
(втори вариант)
Ще кажете: Напада ни!
(втори вариант)
Град може
да
се образува само от разумни хора.
(втори вариант)
Те ще вземат всичко.
(втори вариант)
Тези частици може
да
образуват такива цели градове.
(втори вариант)
Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име.
(втори вариант)
" Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може
да
прояви онова скритото в
себе
си
.
(втори вариант)
Каквито и
да
бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей.
(втори вариант)
Животът може
да
прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина.
(втори вариант)
Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха.
(втори вариант)
Човешкият ум може
да
се прояви само при великите мисли.
(втори вариант)
Да
кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна?
(втори вариант)
Еврейските свещеници също бяха негови поданици.
(втори вариант)
– Те ще ѝ дадат велик подтик.
(втори вариант)
Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после?
(втори вариант)
Ако те ударят от едната страна, дай
си
и другата страна!
(втори вариант)
Христос им даде тялото
си
, но възкръсна.
(втори вариант)
Любете враговете
си
!
(втори вариант)
Да
възлюбиш ближния
си
, както
себе
си
!
(втори вариант)
Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва
да
се стреми човек.
(втори вариант)
– Той превърна материята на тялото
си
в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше
да
Го види,
да
Го хване.
(втори вариант)
Да
възлюбиш Господ Бог твой с всичкото
си
сърце!
(втори вариант)
Сега, вие, които сте на земята, може
да
кажете: Ами аз мога ли
да
бъда един велик поет?
(втори вариант)
Римските закони не можеха никъде
да
хванат Христос.
(втори вариант)
" Всичко това изпълнено ли е?
(втори вариант)
Щом дойде
да
се каже една Истина, казват: Истината е горчива.
(втори вариант)
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете
да
бъдете един велик поет.
(втори вариант)
Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят.
(втори вариант)
Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва
да
съществуват тези добродетели.
(втори вариант)
Например, как определяме ние човешката сила?
(втори вариант)
Ти можеш
да
бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и
да
е, но какво ти препятства
да
живееш с всички хора любовно?
(втори вариант)
Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства
да
живеем по човешки.
(втори вариант)
Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове.
(втори вариант)
Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче.
(втори вариант)
И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите
си
и ще бъдете свободни от робство.
(втори вариант)
Това дърво някога може
да
ти бъде полезно.
(втори вариант)
Ние казваме: Всички хора ще трябва
да
преминат през този огън.
(втори вариант)
Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца.
(втори вариант)
След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате.
(втори вариант)
" Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва
да
премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души.
(втори вариант)
Външните отношения, формите трябва
да
се изключват.
(втори вариант)
Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци.
(втори вариант)
Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат
да
казват: "Наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
" Запитайте който и
да
е писател, който и
да
е поет, дали има друг, по-широк живот от този?
(втори вариант)
Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас.
(втори вариант)
Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва
да
имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни.
(втори вариант)
Ние можем
да
увеличим тези конци на 10 000 и повече, за
да
опитаме силата ви.
(втори вариант)
Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи
да
не ослепяват.
(втори вариант)
Човек може
да
ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето.
(втори вариант)
Има една светлина, при която ние не можем
да
ослепеем.
(втори вариант)
Вие вярвате, че може
да
се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може
да
ви излекува.
(втори вариант)
Как бихте
си
обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години?
(втори вариант)
И тогава у всички трябва
да
се събуди само една велика идея.
(втори вариант)
Представете
си
само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце!
(втори вариант)
Праща го Господ
да
избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма
да
пусне евреите".
(втори вариант)
Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава?
(втори вариант)
Мойсей
си
мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите.
(втори вариант)
Представете
си
, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
(втори вариант)
Питам: Как ще
си
обясните следния факт, следното противоречие?
(втори вариант)
– Няма
да
има никаква караница.
(втори вариант)
Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат
да
живеят.
(втори вариант)
И така, сегашните вярващи хора трябва
да
изработят своите възгледи за живота.
(втори вариант)
Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда
да
живее друг, който ви мрази.
(втори вариант)
– Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога
да
пусна Израил.
(втори вариант)
Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и
да
е друго верую.
(втори вариант)
Той може
да
ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували.
(втори вариант)
Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството
си
и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе".
(втори вариант)
Не е въпросът
да
бъдем българи, французи, или германци, или каквито и
да
е.
(втори вариант)
Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой
си
на разходка.
(втори вариант)
Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите
си
в змии.
(втори вариант)
Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци.
(втори вариант)
Има един вътрешен въпрос, който трябва
да
реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота.
(втори вариант)
Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
(втори вариант)
Фараон каза: Ти можеш
да
си
вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ.
(втори вариант)
Вие от сега трябва
да
изучавате небесния език.
(втори вариант)
Това човешката душа ли е, която може така
да
се прояви?
(втори вариант)
Фараон се постара по един или по друг начин
да
подкупи Мойсей, но не можа.
(втори вариант)
Аз се чудя, как може човек така
да
изопачи фактите!
(втори вариант)
Предлагаше му
да
остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова
да
изведа израилския народ".
(втори вариант)
Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре?
(втори вариант)
Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея.
(втори вариант)
Един човек, който може
да
ми снеме главата; един човек, който може
да
ми извади сърцето; един човек, който може
да
се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат.
(втори вариант)
Нито мене може
да
считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така.
(втори вариант)
Та, като дойде Божественото, човек трябва
да
му се подчини.
(втори вариант)
Аз считам за брат този, който може
да
ме извади от тинята.
(втори вариант)
Като казва Христос на учениците
си
да
отидат и
да
проповядват Евангелието какво означава?
(втори вариант)
Ако аз извадя една жена от тинята и за
да
я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е?
(втори вариант)
Казва Фараон: Няма
да
пусна израилския народ!
(втори вариант)
–
Да
отидат
да
проповядват само на грешните хора, които са тука на земята.
(втори вариант)
Така е и с всички хора.
(втори вариант)
И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора
да
проповядват, само глупави работи ще се проповядват.
(втори вариант)
У тебе има един благороден импулс
да
схванеш нещата,
да
се подчиниш, но
си
казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания.
(втори вариант)
Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора.
(втори вариант)
И така, за всеки един от вас, който иска
да
се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен.
(втори вариант)
Най-после ти се решаваш
да
дадеш ход на Божественото, на благородното в
себе
си
.
(втори вариант)
Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може
да
говори и така, и иначе, това не е Божествено.
(втори вариант)
Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните
си
.
(втори вариант)
Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните
си
.
(втори вариант)
Това значи
да
познаваме
себе
си
.
(втори вариант)
Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните
си
.
(втори вариант)
Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш
себе
си
и при това казваш: Интересът ми диктува така
да
постъпя.
(втори вариант)
Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения.
(втори вариант)
Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание.
(втори вариант)
Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в
себе
си
, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
(втори вариант)
Това не
си
ти, нищо повече.
(втори вариант)
Например, някои искат
да
бъдат поети.
(втори вариант)
Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в
себе
си
.
(втори вариант)
Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно
да
се упражняват,
да
пишат поезия.
(втори вариант)
Като им дойде вдъхновението, напишат
си
нещо, и после един на друг
си
го четат.
(втори вариант)
Ти уверен ли
си
, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов?
(втори вариант)
За
да
се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души
да
се съберат на едно място.
(втори вариант)
Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ.
(втори вариант)
За
да
се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души
да
се съберат на едно място.
(втори вариант)
Всички вие трябва
да
проповядвате: "Наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
Някой нарисува образа на учителя
си
и после го предава на съкласника
си
, пита го: Как, прилича ли на учителя?
(втори вариант)
За
да
се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души
да
се съберат на едно място и
да
се изразят чрез него.
(втори вариант)
" Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде!
(втори вариант)
Учителят преподава урок, решава задача, а той
си
рисува.
(втори вариант)
За
да
се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души
да
се съберат в него.
(втори вариант)
Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик
си
пее, съчинява
си
нещо по музика.
(втори вариант)
Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не.
(втори вариант)
Христос е съвкупност на всички разумни души.
(втори вариант)
Ученикът пък
си
мисли, че съчинява нещо много важно.
(втори вариант)
Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете
си
".
(втори вариант)
Един
си
пише поезия, друг
си
рисува, трети
си
съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци.
(втори вариант)
Понякога става това нещо, но трябва
да
има смисъл в тези действия.
(втори вариант)
– Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос.
(втори вариант)
Не е лошо, че всеки човек иска
да
се прояви, но в това проявяване трябва
да
има смисъл.
(втори вариант)
Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж?
(втори вариант)
Да
бъдеш християнин, значи
да
бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече.
(втори вариант)
–
Да
протече.
(втори вариант)
Този въпрос ми се вижда много чуден.
(втори вариант)
Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш
да
бъдеш християнин, ти може само
да
носиш името християнин.
(втори вариант)
Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба
си
към него
да
ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича?
(втори вариант)
–
Да
расте.
(втори вариант)
Да
любиш Бог с всичкото
си
сърце,
да
любиш ближния
си
като
себе
си
и
да
любиш враговете
си
, това е християнското учение.
(втори вариант)
Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота?
(втори вариант)
Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето?
(втори вариант)
Все трябва
да
има един конкретен смисъл.
(втори вариант)
– Щом се ползваш от неговата светлина и можеш
да
четеш книгата, обича те, разбира се.
(втори вариант)
Казвам: Извор, който извира без
да
тече; дърво, което никне без
да
расте; човек, който се ражда без
да
мисли и човек, който умира без
да
издъхне; свещеник без
да
служи на Бог, поет без
да
пише, художник без
да
рисува, има ли смисъл във всичко това?
(втори вариант)
Как може
да
се обясни това противоречие?
(втори вариант)
Някой казва: Е, аз в ума
си
рисувам.
(втори вариант)
Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо,
да
се изхвърли от църквата!
(втори вариант)
Човек който рисува в ума
си
той и отвън ще рисува.
(втори вариант)
Това не
си
ти.
(втори вариант)
Човек, който пее в душата
си
, той и отвън ще пее.
(втори вариант)
Не е Латинската раса, която може
да
донесе на света една по-висока култура.
(втори вариант)
Човек който служи на Бог в душата
си
, той и отвън ще служи.
(втори вариант)
Ами че за
да
напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
(втори вариант)
Добре, като казваш, че ти
си
го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата.
(втори вариант)
Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света.
(втори вариант)
Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса.
(втори вариант)
- Тогава, признай това и кажи в
себе
си
: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение.
(втори вариант)
В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем
да
имаме един народ, в който моралните чувства
да
бъдат още по-силно развити.
(втори вариант)
Тази идея трябва
да
се схване добре.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите.
(втори вариант)
Кой групира всички тези хора?
(втори вариант)
Всички казват: Ние трябва
да
се освободим от този живот и
да
влезем в другия живот.
(втори вариант)
– Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за
да
се опознаят и работят заедно.
(втори вариант)
Всички казват, че този живот е лош.
(втори вариант)
Това нещо ние трябва
да
признаем и
да
не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш.
(втори вариант)
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.
(втори вариант)
Най-после аз казвам: Българите могат ли
да
дадат един контингент от такива хора?
(втори вариант)
Някой казва: Аз имам право
да
мисля, както искам.
(втори вариант)
Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици
да
излязат на сцената!
(втори вариант)
-
Да
, братко, ти трябва
да
знаеш, че
си
само един конец от цялото въже.
(втори вариант)
Нека всички излязат.
(втори вариант)
Но какъв е животът сам по
себе
си
?
(втори вариант)
Нали всички са християни?
(втори вариант)
Представете
си
, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците?
(втори вариант)
Не, когато някой замисли
да
напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай
да
му помогнем!
(втори вариант)
Това е Христовото учение,
да
се проповядва Любовта.
(втори вариант)
Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и
да
е.
(втори вариант)
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното.
(втори вариант)
И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят.
(втори вариант)
Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница?
(втори вариант)
Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма
да
остане.
(втори вариант)
– Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост?
(втори вариант)
Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще".
(втори вариант)
Следователно, трябва
да
има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може
да
сплоти този народ.
(втори вариант)
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
(втори вариант)
Всеки вълк ще иска
да
приеме цялото агънце вътре в
себе
си
, но като не може, ще иска
да
вземе поне една частица от него.
(втори вариант)
Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може
да
се занимавате.
(втори вариант)
Кое е най-красивото?
(втори вариант)
Добре,
да
вземем обратния случай.
(втори вариант)
Сегашните хора не могат
да
се убедят в това, че на небето има работа за всички души.
(втори вариант)
Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости.
(втори вариант)
Те казват: Аз не мога
да
бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда?
(втори вариант)
Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник.
(втори вариант)
– Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори
да
го видят.
(втори вариант)
Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети?
(втори вариант)
Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо
си
дошъл?
(втори вариант)
Всички овце ще се разбягат, нито една няма
да
го приеме.
(втори вариант)
Всеки един от тях може
да
напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята.
(втори вариант)
Глави трябва
да
имат съвременните християни!
(втори вариант)
Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може
да
се прояви.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква.
(втори вариант)
Следователно, ако ние изгубим вярата
си
в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка.
(втори вариант)
Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма
да
бързаш.
(втори вариант)
Значи от главата идва всичко!
(втори вариант)
Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим,
да
го вземем само за
себе
си
, всеки
да
има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.
(втори вариант)
За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва
да
се прояви.
(втори вариант)
Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача.
(втори вариант)
За този момент тя трябва
да
чака хиляди и милиони години.
(втори вариант)
Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва
да
внесете в
себе
си
.
(втори вариант)
Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез
да
се проявиш!
(втори вариант)
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва
да
растете.
(втори вариант)
И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството?
(втори вариант)
И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе.
(втори вариант)
Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва
да
израснеш, братко, още повече.
(втори вариант)
Всички свещеници трябва
да
си
дадат отчет на този въпрос.
(втори вариант)
Готов ли
си
за този момент?
(втори вариант)
А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и
да
е, и ако не можеш
да
го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената!
(втори вариант)
Радвам се, братко, но още повече трябва
да
работиш.
(втори вариант)
И всички ще спорят помежду
си
.
(втори вариант)
Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от
себе
си
, и другите ще останат доволни от тебе.
(втори вариант)
Следователно, всеки един от нас трябва
да
бъде готов за този велик момент.
(втори вариант)
Не, конкретно трябва
да
се отговори.
(втори вариант)
Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът
да
се проявите.
(втори вариант)
Като ти дойде един будист на гости, какво трябва
да
ти каже?
(втори вариант)
Всички вие трябва
да
се стремите
да
приготвите вашето бъдеще.
(втори вариант)
Един будист не трябва
да
се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог.
(втори вариант)
Някои хора обичат
да
се обличат добре,
да
имат хубави дрехи.
(втори вариант)
Има един славен момент, за който трябва
да
се приготовяте.
(втори вариант)
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха.
(втори вариант)
Не мислете, че ако речете
да
изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика.
(втори вариант)
Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава.
(втори вариант)
Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост!
(втори вариант)
Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и
да
е отношение, нека ни причинява радост.
(втори вариант)
Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос.
(втори вариант)
Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Молете се един за друг,
да
ви се изцелят всички недъзи!
(втори вариант)
И Буда, както и Христос, препоръчва на хората
да
се примиряват със страданията.
(втори вариант)
Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената.
(втори вариант)
Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде
да
видим!
(втори вариант)
–
Да
се слеят с Бог.
(втори вариант)
Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот.
(втори вариант)
Това е, което те наричат
да
влезем в Нирвана.
(втори вариант)
Това именно трябва
да
бъде в нас, като един импулс.
(втори вариант)
Някои казват: Как човек
да
живее в Нирвана!
(втори вариант)
Всички трябва
да
казвате: "Наближило е вече Царството Божие!
(втори вариант)
Единство в Правдата, но тази Правда е множество.
(втори вариант)
-
Да
живее в Нирвана, значи
да
изгуби своя индивидуален живот.
(втори вариант)
" Между хората трябва
да
има мир!
(втори вариант)
Да
, човек трябва
да
изгуби своя индивидуален живот.
(втори вариант)
Във всичкото това множество хората трябва
да
помогнат на
себе
си
, трябва
да
помогнат и на другите.
(втори вариант)
Да
, ние няма
да
употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго.
(втори вариант)
–
Да
, изгубват го.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил
да
хапне, жена му го изпреварвала.
(втори вариант)
Цели 30 години той сам
си
квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала
да
обере каймака.
(втори вариант)
И тогава Истината може
да
дойде за вас, но тази Истина няма
да
ви ползва.
(втори вариант)
Доброволно трябва
да
пожертвате всичко за Царството Божие!
(втори вариант)
Обаче жена му и там успява
да
го намери.
(втори вариант)
И така, в който град и
да
влезете, кажете: "Наближило е Царството Божие".
(втори вариант)
Има едно условие при което човек може
да
запази своята индивидуалност.
(втори вариант)
Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за
да
прикрие постъпката
си
, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола,
да
изглежда, че свети Никола изял каймака.
(втори вариант)
В това условие има три метода, чрез които човек може
да
добие своето безсмъртие.
(втори вариант)
Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота.
(втори вариант)
Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко.
(втори вариант)
За
да
се прояви този живот, той трябва
да
има Мъдрост и Истина.
(втори вариант)
Това са отвлечени въпроси.
(втори вариант)
– Цели 30 години ти служа, и ти
да
ми изядеш каймака!
(втори вариант)
Сега ще ви направя едно малко сравнение,
да
видите какви отношения трябва
да
има между Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
Повече няма
да
ти служа".
(втори вариант)
2.
Слънчевите трансформатори
,
МОК
, София, 29.3.1925г.,
Сега ще ви запитам дали някой от вас е броил колко косми има на главата
си
?
Казват, че човек има на главата
си
около двеста и петдесет хиляди косми.
По този случай ще ви дам следната малка задача:
да
преброите колко косми имате на главата
си
.
За тази цел, ако има някой от вас, който е решил
да
реже косата
си
, нека стори това, като се върне сега у дома
си
, и
да
раздаде по една малка част от космите
си
на всеки едного от вас, за
да
ги преброите внимателно.
Вие сте около деветдесет души, които трябва
да
вземете участие в броенето, за
да
се улесни задачата ви.
В тази задача ще опитате търпението
си
.
До следната неделя
да
преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
Както виждате, вие не можете
да
си
дадете отчет защо едни числа са хубави за вас, а други не са хубави, но чувствате, че това е така.
Трябва
да
знаете, че когато човек не е в хармония със
себе
си
и с Бога, ако пристъпва към свещените числа, той не може
да
бъде разположен.
Изобщо числата от 1 до 10 са красиви, а във втората група числа, от 10 до 100, започват малките противоречия.
Кои числа се считат според астрологията за мощни, силни?
Отговор: Там мощни, силни числа са тия, които се считат за мъжки, каквито са числата 1, 4, 7, 8 и т.н.
Каква разлика има между късите и дългите пръсти на човека?
Според хиромантията хора, на които пръстите са къси, имат силно развит обобщителен ум, те не са хора на подробностите; хора с дълги пръсти имат силно развит аналитичен ум, те са хора на фактите, на данните, обичат подробностите.
Какво отношение има между дългите и късите пръсти и характера на човека?
Изобщо хора с къси пръсти обичат повече обобщенията.
Дали пръстите на човека са къси или дълги, това зависи и от височината му.
При тази височина ако средният пръст е осем сантиметра, а безименният е седем и половина сантиметра – това са къси пръсти.
При среден ръст на човека средният пръст на ръката трябва
да
е девет-девет и половина -десет сантиметра дължина.
При къси пръсти се случва някой път средният пръст
да
е дълъг шест сантиметра.
Понякога показалецът може
да
бъде десет-дванадесет-тринадесет сантиметра дълъг – той е дълъг пръст.
Всеки от вас трябва
да
измери пръстите
си
,
да
знае колко са дълги.
Те могат
да
се измерват и отвън, и отвътре, но от кокалчетата се мерят.
Всеки пръст отделно също тъй може
да
се раздели на три части.
И в лицето има също такова деление на три части: чело, нос и брада.
Има идеи, които вие не можете
да
изразите, защото те са скрити у вас, още не са оформени.
Причината за това е, че тия идеи са много близо до вас и не могат
да
се схванат ясно.
И тъй, когато известен предмет е много близо до нашето съзнание, той не може
да
се обхване цял, а се обхваща само част от него.
Някой човек казва: „Аз имам известна идея, но не мога
да
я изкажа.“ Какво означава това?
Понякога тази идея е много далечe от човека и тогава той пак не може
да
я схване и изкаже.
Следователно идеята на всеки човек трябва
да
бъде на такава дистанция от него, че
да
може ясно
да
се очертава в съзнанието му, т.е.
Ето защо човек трябва
да
се постави на такова положение, че
да
може ясно
да
схваща идеите в своето съзнание и
да
ги изучава.
Законът в моралния, в Духовния свят е следният: когато искате
да
изучавате идеите на този свят, вие трябва
да
си
избирате съответно място и положение.
Например мнозина от вас мислят, че са морални, че са силни.
Да
, но в друго състезание, между пет-шест души, вие излизате победен.
Значи вашата сила е относителна, вашият морал е относителен.
Това показва, че вие сте създали тази идея за
себе
си
, като сте се изучавали само от една страна, от едно положение.
Та казвам: морален, силен човек е този, който във всички състезания излиза победител.
Докато човек не се обезсърчава и продължава
да
върви напред, той е силен; щом се обезсърчи и престане
да
върви напред, той е слаб човек.
Ще имате предвид следното нещо: когато едно ваше желание се проявява непреривно, то е силно; когато волята ви действа постоянно, тя е силна.
Действията у човека трябва
да
бъдат постоянни и непреривни.
Вие може
да
изчислите даже след колко духания колата ще тръгне.
Реплика: В Германия учени професори са направили следния опит: един от тия професори влязъл в един сал при идеално тиха вода и започнал
да
върти пръстена на ръката
си
дълго време, без прекъсване.
След деветчасово въртене на пръстена салът започнал
да
се движи сам по водата.
Оттук може
да
извадите следния закон: искате ли
да
направите някое добро, вземете пръстена на Доброто и го въртете непрекъснато няколко часа: у вас ще се яви мисълта, че това, което по-рано беше невъзможно за вас, сега е възможно, може
да
го направите.
Като движите постоянно в ума
си
мисълта за Доброто, най-после вие ще се почувствате силни
да
го направите.
Днес хората сами
си
противодействат, сами унищожават своите идеи.
Например някой казва: „Аз ще направя еди-какво
си
нещо.“ След малко се размисли и казва: „Тази работа не е за мене, не мога
да
я направя.“ После се яви друго желание за нещо добро, но той пак се отказва и така разваля всичките
си
работи.
Не, човек трябва
да
постоянства върху Доброто, което е намислил
да
направи.
У всички съвременни хора има един навик от миналото –
да
се движат по наклон, което движение съвпада с движението на Земята.
Затова именно вие сте готови
да
реализирате всички ваши идеи, на които ритмическият пулс съвпада с този на Земята.
Всички ония идеи пък, които се намират в противоположно направление с движението на Земята, предизвикват у вас обратно действие.
Истинската наука обаче седи в това –
да
доведе човека до положение
да
постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с ритмуса на Слънцето.
Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска
да
бъде духовен, няма
да
успее в това, защото той с мисълта
си
е в ритмуса на Земята.
По този начин той не може
да
постигне това, което желае.
Той не трябва
да
се отказва от земния живот, но трябва
да
престане
да
мисли за Земята.
Щом иска
да
проникне в духовното, трябва
да
мисли за Слънцето и
да
го проучва.
Например ако някое дете се роди в събота, майка му казва: „На това дете няма
да
му върви в живота, всичко ще му отива на зле – в събота се роди то.“ Питам: какво ще очаквате от това дете, на което майката още от рождението му е внушила тази идея?
Когато планетите са в лошите
си
аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората.
Затова всички трябва
да
се стремите към Слънцето като към главен фактор в живота ви.
То ще ви помогне
да
изправите всички ваши погрешки.
Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за
да
се усили вашата вяра.
Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може
да
действа върху вас.
Направете следния опит: когато имате хрема, мислете за Земята и вижте какъв ще бъде резултатът; след това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето,
да
се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата.
Когато имате каквото и
да
е неразположение, правете този опит, за
да
се убедите в силата на слънчевата енергия.
За Слънцето има две схващания: едни го схващат външно – те разбират само външното, видимото Слънце; други разбират вътрешното, духовното Слънце в човека – към това Слънце ще отправите мисълта
си
.
Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може
да
знае кога е изпратена.
Вие не можете всякога
да
възприемате тази светлина, нито знаете в кой момент е изпратена, затова трябва
да
учите.
Представете
си
, че в момента, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени у дома
си
или сте някъде на представление, или на концерт – какво ще стане тогава?
– Вие ще възприемете само общата светлина от Слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално до вас. Защо?
– Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето, и ако той е зает с някаква работа и не може
да
възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек.
Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в
себе
си
едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно.
Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва
да
получи тази Светлина, която му носи Живот.
В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва
да
бъде будно, за
да
знае часа, когато ще пристигне неговата светлина, и
да
може
да
я възприеме.
Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение
да
излезете малко извън стаята.
Каквато работа и
да
имате, излезте вън, за
да
възприемете тази светлина.
Сега вие ще кажете: „Чудно нещо, за всеки човек
да
има специален трансформатор от Слънцето!
“
Да
, това са наредби на Живата Природа.
Всичките нейни действия са отмерени и верни.
Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества, и държи точна сметка за тях.
Тя не се интересува от вас като за господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас нейни капитали.
Затова вие трябва
да
възприемате изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до Слънцето чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на Слънцето, че сте поумнели.
Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата: най-първо учителите задават задачи за решаване и учениците, като ги решат, връщат тетрадките
си
обратно на учителите, за
да
видят, че са работили върху тях.
Въпрос: Де трябва
да
възприемем тази светлина?
Това е една от великите тайни на Природата.
Човек трябва
да
бъде умен, интелигентен и добър, за
да
схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина.
Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа – тя седи на някой клон, чака
да
дойде нейната светлина; щом възприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата
си
.
Значи птиците знаят тази тайна на Природата, а човек не я знае – той я е изгубил и тепърва трябва
да
се заеме
да
я намери.
когато иде специалната за всички същества Светлина.
Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват.
Ако искате животът ви
да
върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина.
Пък ако желаете
да
се лутате, спете, колкото искате.
Обаче трябва
да
знаете, че не е позволено
да
разправяте на други кога иде вашата светлина.
Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за
себе
си
.
Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой
си
час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението или на разположението ви.
Що се отнася до общата светлина, за нея може
да
говорите, колкото искате.
Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може
да
долови, ще се развива нормално.
Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва
да
правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н.
Учителят не се ли пита какво ще преподава днес?
Като казвам, че всяка сутрин човек трябва
да
се запитва защо е дошъл на Земята и какво трябва
да
върши, това се отнася до човека вън от всички негови частни занятия.
За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има
да
върши днес.
Ако той най-първо разреши този въпрос, всичките му работи на Земята ще се уредят добре.
Например като ставате сутрин, ако сте неразположени, ще кажете: „Днес не можах
да
възприема моята светлина, затова не съм добре.“ Значи отсега вече ще има още нещо, което ще ви смущава.
Вие сте дали някому обещание
да
се срещнете днес, в еди-колко
си
часа, но сте забравили това и през целия ден
си
вършите другите работи.
Като се приберете вечерта, вие
си
спомняте за обещанието, което сте дали, но вече е късно, не може
да
го изпълните и започвате
да
съжалявате.
По същия начин вие често ще забравяте за момента, в който иде вашата Светлина, ще го пропускате, но знайте, че ако държите мисълта
си
спокойна и тиха, вие винаги ще може
да
възприемате тази Светлина.
Дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли
да
я възприемете.
Тази Светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие.
3.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Река, която не се размътва, има израз в
себе
си
: тя е силна и сама се чисти.
Мътната вода няма израз в
себе
си
.
Следователно животът, който тече у нас, трябва
да
бъде израз на нещо.
Какъв трябва
да
бъде изразът?
Кажете ми тогава какъв трябва
да
бъде изразът на Любовта?
Да
, но аз мога
да
ви възразя на това. Как?
Аз ще ви възразя, че гладът е нещо вътрешно, следователно няма защо
да
ядете.
Как ще изразите глада?
– Мускулите започват
да
се свиват.
Сега представете
си
, че вие сте актьор, излизате на сцената.
Всички вие говорите все за Любовта.
Ако разтворите ръцете
си
широко, това израз на Любовта ли е?
Та и малките деца, като искат
да
хванат някого, разтварят
си
ръцете, но това любов ли е?
Аз ви задавам този въпрос като задача.
Ще се изправите пред огледалото и най-първо ще направите един любовен израз,
да
видите дали ще го харесате.
Можете ли
да
направите истински любовен израз?
– Като се запали старо бунище, има какво
да
гори в него; като се запали млад човек, малко гори, няма много материал за горене.
Затова онези, които са създали тази поговорка, казват: „Голям, стар човек, като се запали, има израз.“ И младият има израз, само че първият е постоянен, дълго време продължава
да
гори, а вторият – по-малко.
Та първото нещо: човек ще се стреми
да
дава израз в
себе
си
на всяка своя мисъл.
Той трябва
да
я подведе към нейната същност.
Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта.
След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва
да
разглежда мисълта
си
.
Ако искаме
да
имаме истинско познание, трябва
да
имаме образа на своята мисъл, трябва
да
знаем какъв е нейният израз.
Защото всяка мисъл, сама по
себе
си
, е жива.
Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право.
Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи.
Той рисува един образ в
себе
си
и после го възпроизвежда на хартия.
Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата.
Та всички трябва
да
имате израз в
себе
си
!
Искате ли
да
кажете нещо, ще се спрете в
себе
си
и ще се попитате имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно.
Хубаво е човекът
да
се спира върху израза
си
и
да
се самонаблюдава.
След туй ще се спрете
да
видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви
да
има този израз, но и сърцето, и умът ви
да
изразяват Мъдрост.
После вижте дали имате израза на Истината.
Човекът всякога трябва
да
се спира и
да
наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в
себе
си
.
Сега с думата израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам
да
се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание.
Следователно всеки човек, който иска
да
се повдигне, непременно трябва
да
има израз:
да
мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Това са области, от които той ще почерпи материали за съграждане на своето будическо тяло.
А за
да
се събуди, човек трябва
да
има израза на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта, за
да
прииждат техните сокове.
Без тях вие може
да
имате всичката философия на живота, но тя няма
да
ви помогне нищо.
Всички велики Учители са препоръчвали на човечеството абсолютно безкористие, абсолютно самопожертвувание.
Вие не можете
да
се самопожертвате, докато нямате израз.
Докато не се запознаете с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, никаква жертва не може
да
направите.
Ще бъде смешно
да
дадете на онзи човек, който никак не се е учил
да
рисува,
да
ви нарисува една от най-великите картини.
Най-първо той няма
да
знае как
да
постави боите.
Или смешно ще бъде, ако искате от някой човек, невеж в скулптурата,
да
извае една статуя на старовременните богове.
Не мислете, че тук се изискват кой знае какви усилия.
Великото в света започва с най-малките усилия.
Туй трябва
да
знаете!
Питам ви: когато ви дадат един голям самун, как започвате, изведнъж ли го нагълтвате?
Не, отрязвате парче след парче и така го изяждате.
Пък като дойдете до Истината, искате
да
я нагълтате изведнъж.
Ще започнете
да
мерите с най-малките везни: ще сдъвчеш една малка хапка, на втория ден ще сдъвчеш втора хапка, на третия ден – трета хапка, после четвърта, пета, шеста – всеки ден ще вземате по една малка нафора, както правят в Православната църква, докато извадите тия сокове, които се съдържат в хапките.
Христос казва: „Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма
да
има живот в
себе
си
.“ Съвременните религиозни хора не разбират този свещен символ.
Сега няма
да
ви обясня какво представлява яденето и пиенето, защото въпросът е за израза.
Няма
да
се плашите,
да
мислите, че не е за вас тази работа.
Не, за вас е, всеки може
да
направи това.
Децата могат
да
направят това, а още повече старите.
По някой път по-възрастните казват: „Туй нещо няма смисъл за нас, ние остаряхме вече.“ – Не, Истината е еднакво достъпна за всички.
Всички души не могат
да
бъдат стари.
И Духът също тъй не може
да
бъде стар.
Само тялото на човека може
да
бъде старо, но душата и Духът – никога!
И тъй, ще се стремите
да
придавате чувство, израз на онова, което говорите.
Например сега като ви говоря аз, всички вие няма
да
ме слушате еднакво, защото думите ми не ще бъдат еднакво разбрани от вас.
Някои от вас ще им придадат по-голям смисъл, а други – по-малък смисъл.
Най-първо човек, за
да
познае и схване Истината, трябва
да
се постави в едно тихо и спокойно състояние.
Например ако ви кажа, че утре в пет часа ще изгрее Слънцето, но то не изгрее, трябва ли
да
се безпокоите, ако не изгрее Слънцето?
Вие не трябва
да
се безпокоите за нищо.
Вашият ум трябва
да
бъде зает единствено с мисълта за изгряването на Слънцето и в пет часа сутринта
да
бъдете точно на определеното място.
Постъпите ли така, времето няма
да
бъде облачно и Слънцето ще изгрее.
Безпокоите ли се обаче, ще се явят облаци на хоризонта и няма
да
видите изгрева на Слънцето.
Някоя сутрин, като излизате
да
посрещате Слънцето, но се явяват облаци,
да
знаете, че вие сте причина за това.
Слънцето казва: „Тази сутрин не искам
да
ви гледам“ – и
си
туря було.
„Моето лице е свещено и днес не мога
да
ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома
си
, без
да
сте видели Слънцето.
Та за
да
познаем Истината, трябва
да
пристъпваме към нея с вътрешна чистота.
– Ще изляза веднага, каквото и
да
е лицето ми.
Може
да
съм знатен човек или не, може
да
съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и
да
съм – няма
да
се поправям.
Ще изляза пред Слънцето и нищо няма
да
му говоря.
Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата
си
форма.
И най-после, когато ние излизаме
да
посрещаме Слънцето, трябва
да
разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него.
Какво иска
да
ни каже Слънцето?
– Трябва
да
имате израз, както и аз имам израз.
Следователно в нашите мисли трябва
да
има светлина, трябва
да
има и топлина.
И в нашите чувства също тъй трябва
да
има едновременно светлина и топлина.
Когато имаме израз в нашите мисли и чувства, Божественото у нас ще се съживи и ние ще придобием онази вътрешна мощна сила, която ни повдига и ни прави различни от окръжаващата ни среда.
Не, това ще ни доведе до положение
да
имаме благоволението на Бога – нищо повече.
А за
да
имаш благоволението на Бога, трябва
да
се освободиш от всички външни спънки, защото ако
си
богат и мислиш, че
си
давал милостиня на бедните, Бог няма
да
благоволи към тебе.
Ако пък
си
много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не
си
направил, пак не можеш
да
имаш Божието благоволение.
Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце –
да
видиш Неговия израз.
Бог ще ти каже: „Ти
си
дошъл
да
видиш Моя образ.
Щом е така, няма
да
мислиш нищо за
себе
си
.“
Сега аз ще направя една аналогия, за
да
видите как постъпвате.
Когато отивате до намерите Истината, вие носите със
себе
си
едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина.
Никакво огледало няма
да
вадите от джоба
си
!
Истината не иде при вас, за
да
ви се хареса.
Тя иде, за
да
ви даде нещо, и ще
си
замине.
Вие не може
да
се влюбвате в него и
да
му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш
да
вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам.
Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя
си
.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат
да
намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират.
Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва
да
напуснат сегашния
си
живот.
Орехът не трябва
да
напуща дървото, на което седи, докато не узрее.
Като узрее, тогава всички неща ще дойдат сами по
себе
си
.
Някои от вас много бързат, искат скоро
да
слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам
да
сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш?
Има още 5-6 месеца
да
седиш на дървото, докато узрееш.
Израз трябва
да
имате!
Имате ли израз, вие ще дойдете в хармония със
себе
си
.
Та първото правило е следното: израз в
себе
си
!
Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога
да
залюбя някого?
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете?
Аз мога
да
ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него.
Аз трябва
да
вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение,
да
видя какво е мислил той тогава.
Или пък мога
да
ви прочета пророк Исайя, но за
да
имам неговия израз, трябва
да
се пренеса в неговото време,
да
вляза в неговото положение, за
да
схвана нещата тъй, както той ги схващал.
Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен.
Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите.
Аз искам
да
схващате положителната страна на живота.
Тия две думи аз мога
да
ги уподобя на два топа хубав плат, от които мога
да
си
направя дрехи.
С тия две думи аз мога
да
направя всичко.
Имам две думи, но те съдържат такава сила в
себе
си
, че като ги произнеса, могат
да
извършат всичко.
Вие, които имате много думи, като ги произнесете, нищо не можете
да
направите с тях.
Вие можете
да
направите връзка и с едно дърво,
да
се разговаряте с него тъй, както с някой човек.
Ако искате
да
заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят.
Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон
да
падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч.
сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада.
ще дойда пак и искам една хубава ябълка
да
падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо?
Какво трябва
да
правите?
– Ще вземете две-три стомни вода, ще полеете тази ябълка.
Няколко дни наред ще я разкопавате и поливате, докато между вас се създаде връзка.
След това казвате на тази ябълка: „Искам, като дойда утре сутринта при тебе,
да
падне пред мен една от най-хубавите ти ябълки.“ Отивам сутринта – една хубава ябълка пада пред мен.
Ще кажете: „Това е случайно, вятърът я е съборил.“ – Добре, може
да
е така.
Обръщам се към един клон от западната страна и казвам: „Искам утре сутринта
да
падне за мен еди-коя
си
ябълка.“ Отивам на другия ден – същата ябълка пада пред мен.
Направя десетина такива опита и всички излизат сполучливи.
Питам: това може ли
да
бъде случайно?
Ще видите, че можете
да
влизате във връзка с всяко дърво и
да
се разбирате.
Та ако едно дърво може
да
влезе във връзка с теб и
да
те слуша, то едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от дървото, няма ли
да
те слуша, няма ли
да
ти изпрати своите ябълки?
Затова поливай растенията, които живеят в тебе, разкопавай ги, докато предадеш израз на твоите две думи.
По този начин ще разберете дали Господ ви слуша.
Питам: какъв израз например може
да
има лицето на човека?
Ще кажете: „Господи, много слаб съм по математика, не мога
да
смятам, не мога
да
разсъждавам – искам
да
ми дадеш способността
да
разбирам и
да
решавам тия трудни за мен задачи.“ Помолите се на Бога и веднага ви дохожда просветление.
– Лицето на даден човек може
да
има сериозен израз или усмихнат израз – две крайни положения.
Ще кажете: „Дали наистина може
да
се пробуди тази способност в мен?
И речта на човека също може
да
има израз.
Тя може
да
бъде стегната, логическа, свободна, разхвърляна или пък тъй
да
е изречена, че може
да
няма почти никаква връзка.
Или пък може
да
не ви се отдава пеенето.
Помолете се на Бога и ще видите, че даже след една седмица вие започвате по малко
да
пеете.
Не можете
да
свирите.
Тя може
да
е стегната, може
да
е логическа, може
да
е разхвърляна и т.н.
По този начин ще се събудят у вас всички дарби.
Едно е важно обаче: в изражението
да
има единство.
Под думата единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва
да
следват хармонично.
Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва
да
бъде в едно възхитително състояние.
“ Вие просите и не получавате, защото неправилно просите.
Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада.
Например какво представлява музиката сама по
себе
си
?
Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето.
Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
Всички вие имате една скроена философия, която не съответства на законите на Природата, понеже изразът на Природата към нас се отличава с крайна чистота и искреност.
Авторът, за
да
предаде състоянието на душата, трябва
да
напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл.
В Природата няма двояко излагане: за нея не може
да
се каже, че мисли по един начин, а се изразява другояче.
Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз.
Каквото е на сърцето на Природата, такова е на устата ѝ; каквото е на лицето ѝ, такова е на душата ѝ – нищо повече.
Следователно, когато искаме
да
изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката.
За мене даже най-гневното лице на Природата струва повече от най-хубавото лице на някой светия.
Затова всеки човек, който иска
да
бъде кратък в своята реч, той трябва
да
бъде музикален.
Аз по някой път предпочитам
да
видя лицето на Природата гневно, отколкото
да
видя един светия усмихнат.
За
да
може музиката
да
изразява, трябва въображение.
В музиката трябва
да
има изражение, трябва
да
има идея във време и пространство.
Тя трябва
да
изразява целия живот, а не само един момент от него.
Всеки от вас би желал повече
да
види някой светия усмихнат, отколкото
да
види лицето на Природата, когато гърми, святка.
При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем
да
се разбираме.
Тогава всички вие се разбягвате, сгушвате се и казвате: „Лоша е тази работа!
“ На какво основание мислите, че този израз на Природата не е правилен?
Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва
да
пее,
да
възпява Бога в душата
си
.“ Това вече не е нищо друго освен музика.
Има едно предание, за което не зная доколко е вярно, но казва се, че крокодилът, като намери някоя жертва, дълго време я оплаква от главата до краката, и след туй започва
да
я гълта.
Защо има такова състрадателно лице този крокодил?
Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание?
Ако сте разсеяни, някой път тази музика може
да
произведе обратен ефект.
– Не, крокодилът с тези сълзи иска просто
да
улесни яденето
си
, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата
си
, го намокряте със слюнката
си
, за
да
може по-лесно
да
се гълта и
да
се смила.
Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата
си
.“ Това е гениалност.
Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни.
Аз не съм виждал хора
да
плачат толкова много.
Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс.
Следователно изразът трябва
да
съответства на самата действителност.
Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
Няма ли хармония, музиката не може
да
бъде изразителна.
– И Любовта
си
има свой израз.
Сега, разбира се, това не може
да
се наложи.
Казват, че великите певци или музиканти могат
да
се наложат на слушателите
си
.
Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли
да
разположат музиканта.
Правдата има свой израз.
Когато пък музикантът настройва слушателите
си
, това говори в негова полза, а не в тяхна.
И тъй, всеки човек може
да
постигне хубавото и красивото в света.
То е висшата идея, към която всички хора се стремят.
Не, в израза на Любовта не трябва
да
има раздвояване или двойственост в съзнанието.
Всички усилия, които се правят в това направление, това са различни методи и начини.
Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява.
–
Да
, на другите планети има.
4.
Законътъ на внушението
,
МОК
, София, 5.4.1925г.,
Да
допуснем, че имаме едно житно зърно.
То представлява единицата, която сама по
себе
си
е несъизмерима.
Може ли
да
се изчисли с колко ще се увеличава житното зърно при всяко ново посаждане?
Отговор: Може
да
се изчисли.
Представете
си
, че имате една ока вълна, която трябва
да
изпредете.
Значи вълненият конец може
да
се продължи или скъси, без
да
се измени тежината му – зависи от това, как ще се употребят силите на единицата.
Да
знае човек как
да
използва за всеки даден момент силите, които са вложени в единицата, това представлява един важен вътрешен закон.
Отговор: В математиката числата се разглеждат чисто количествено.
То може
да
се вземе като квадрат на единицата.
Има много положения, от които се разглеждат числата.
Ако приемем, че единицата е едно разумно, съвършено същество, то само по
себе
си
ще заема различни положения.
Всички положения, които влизат в неговото съдържание, може
да
означим с различни числа.
Питам: коя е единицата мярка в Умствения свят, с която се познава дали известна мисъл или идея е права?
И тогава, от чисто философско гледище, ние казваме: еди-кой
си
човек е ирационален, т.е.
Всяка идея, която е несъизмерима, непостижима, е единица мярка за измерване на всички други идеи.
Значи първичната несъизмерима идея е мярка за всички други идеи.
По този начин именно се обяснява как човек сам може
да
прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб.
Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли
да
дойде при вас някой професор
да
ви учи какво е радост и какво – скръб?
Ако скърбите, може ли някой
да
ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб?
Той може
да
ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално.
В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост.
Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А.
Такива са законите на Природата.
Например състоянието А може
да
трае една минута, а състоянието Б – две минути.
В радостта и в скръбта има една микроскопическа частица от материята, която може
да
се измери само в трансцеденталния свят.
Ще ви дам един пример, от който
да
си
съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите.
В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода.
По този начин продължавате
да
пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода.
В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може
да
го излекува.
Можете ли
да
изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма?
Но макар и
да
е микроскопическа тази част от материята, тя моментално внася промяна в психиката на човека.
Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите.
Забележете: всички ония, които започват с големи работи, свършват в живота с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват.
По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава.
Ето защо всички ще се стремите не само
да
мислите така, но и
да
прилагате този велик закон в живота
си
,
да
си
служите с него.
Ще ви задам следния въпрос: може ли
да
се обичат числата?
Отговор: Известна симпатия се поражда към дадено число, но защо и как става това, не знаем.
Може ли
да
се обичат скъпоценните камъни?
Те са хубави и привличат погледа.
Може ли
да
се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето
да
се проектира тази светлина?
Ако имате един апарат – кинематограф, но платно нямате, ще могат ли
да
се проектират картините?
– Няма
да
могат.
Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат
да
се проектират идеите?
Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката
си
, защото е спомен от баща ви или майка ви.
Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше
да
ви радва.
В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше
да
ви радват.
Сега вие ядете и пиете все заради някого – за майка
си
и за баща
си
например, защото те искат вие
да
растете.
Това показва, че всички хора са под закона на внушението.
Майка ви е яла и пила, и вие ядете и пиете по закона на внушението и не можете
да
избегнете това.
Ако майка ви не беше яла и пила, и вие нямаше
да
ядете и пиете.
Всичко това става по закона на внушението.
Всички неща се предават по внушение.
“ Не е въпросът в това, но аз искам
да
ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение.
Ако на една идея, зачената в нас, внушим
да
не яде и пие, тя ще умре.
Както майката може
да
внушава на своята дъщеря или на своя син, така и вие можете
да
внушавате на вашите идеи.
давате Ă
да
яде и
да
пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша.
Всеки човек трябва
да
слуша!
Всички ядат по внушение.
И когато внушението се изтощи съвършено, в човека се изгубва желанието за ядене и той казва: „Нищо не искам
да
ям!
“ Значи намали ли се силата на внушението, човек се изтощава и апетитът му постепенно отслабва и се намалява.
Даже и продължителността на човешкия живот на Земята се определя от закона на внушението.
От майката зависи колко години
да
живее детето Ă.
Колкото години е определила на детето
си
да
живее, толкова и ще живее.
Ако майката каже, че иска нейното дете
да
живее петдесет-шестдесет години на Земята, то не може повече
да
живее.
Някоя майка казва: „Нека моят син поживее до шестдесет години, че
да
бъда и аз жива
да
си
го погледам и
да
му се порадвам.“ Никоя майка не определя
да
поживее синът Ă до сто и двадесет години.
Тя намира, че това е премного, няма нужда от толкова дълъг живот на Земята.
Продължителността на живота зависи от самия човек.
Някои хора, като слизат от Невидимия свят, сами
си
внушават колко време трябва
да
живеят на Земята.
Защо
си
внушават?
– Защото, като дойдат на Земята, те забравят колко трябва
да
живеят.
Всеки живее толкова години, колкото той сам
си
е определил.
Този въпрос е свързан с ред още въпроси и подробности, но основният закон е, че много от нашите навици се дължат на внушението.
Следователно време е вече човечеството
да
мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението.
При закона на внушението може
да
се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и
да
ти въздейства или пък
да
неутрализира твоето внушение.
Никой не може
да
въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.
На онези хора, които
си
внушават, животът им е непостоянен и променчив; на тия пък, които се вдъхновяват, животът име е постоянен.
Такива хора могат
да
учат без усилия.
Когато искаш
да
учиш, ти трябва
да
си
внушаваш, че можеш
да
учиш, докато най-после придобиеш това, което желаеш.
Това е все още придобивка чрез насилие.
Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може
да
се създаде вашият характер.
Почне ли човек
да
работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на хармонията.
Мнозина от вас
си
внушават
да
постигнат различни неща, но не успяват, нямат резултати от своите опити.
Например лягате вечерно време и
си
внушавате
да
станете рано, но се успивате.
Ако искате
да
се ползвате от окултната хигиена, трябва
да
спазвате следното правило: искате ли
да
ставате сутрин рано, лягайте
си
вечерно време в девет или десет часа.
Ако
си
лягате в единадесет часа вечер или в дванадесет, или в един часа след полунощ, вие не може
да
спите спокойно и няма
да
можете
да
се ползвате от праната в Природата. Защо?
– Защото преди вас са легнали
да
спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество.
Съвременните аристократи, които
си
лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед.
Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте
си
, за
да
може организмът ви
да
погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха.
Разбира се, понякога може
да
се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва
да
бъде така.
Искате ли
да
учите, ставайте сутрин в три или четири часа.
–
Да
хванете най-голямата
си
слабост и
да
воювате с нея.
Само така ще се прояви силата ви.
Казвам: всички недъзи, които имате, са богати условия
да
се прояви силата ви.
Те представляват кривата посока, по която е тръгнала водата във вашия живот.
Затова ще хванете тази вода и ще я впрегнете в колелото на вашата воденица
да
мели брашно,
да
върши работа.
При изключения няма
да
се смущавате, ще
си
легнете и в единадесет часа, и в дванадесет часа, в колкото ви се налага.
Ще знаете, че умният човек се нуждае от по-малко сън, а глупавият – от повече.
Паметливият ученик, като прочете веднъж урока
си
, той го е запомнил вече; ученикът, който има слаба памет, много пъти трябва
да
чете урока
си
,
да
иждивява по три-четири часа, и скоро го забравя.
Щом човек има недъзи, ще знае, че е станало отбиване на енергията от правилния Ă вървеж, поради което, чрез закона на внушението, трябва
да
я върне в правия Ă път.
Не е лесна работа, наистина,
да
се бори човек със своите недъзи!
Не е лесно
да
изправяш един наклон в твоя живот, даден от родителите ти.
Да
изправиш работата на баща
си
и на майка
си
, това е най-трудната работа, която ти предстои в живота.
Но изправиш ли веднъж тази погрешка, ти
си
гениален човек в своята воля и устойчивост.
Ако не можеш
да
изправиш погрешката
си
, това показва, че
си
крайно слаб човек.
Сега аз забелязвам у всинца ви една вътрешна нерешителност: не можете
да
приложите окултната наука.
Допуснете, че в известна част на почвата има един извор, който не може
да
си
пробие път навън, не може
да
извира.
Може ли
да
наречем извор това, което не изтича навън?
Де отива водата на този извор?
Де е водата му?
Вашата мисъл се намира в твърдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед.
Щом започнат снеговете и ледовете
да
се топят, изворите протичат; събуди ли се съзнанието у човека, изворите трябва
да
протекат, мисълта трябва
да
си
пробие път!
Друго положение: ако някой извор е грамаден, но е потънал някъде дълбоко в Земята, и хората го уловят и впрегнат
да
кара колелото на някоя воденица, трябва ли той
да
се обезсърчава от тази работа?
Отговор: Не трябва
да
се обезсърчава.
Тази вода в движението
си
може
да
върти и сто воденични камъка.
Този извор губи ли нещо от
себе
си
?
Той ще даде нещо от
себе
си
, но и ще придобие нещо – едновременно дава и взема.
Понякога вие се боите
да
не би вашата мисъл, като излезе на повърхността,
да
се изгуби.
Не, има една естествена мисъл, която вие трябва
да
пуснете
да
тече.
Тя е Божествената мисъл, която вие трябва
да
обработвате,
да
Ă пробивате пътя
да
си
тече.
Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно
да
върви.
Дайте ход на Божествената мисъл!
Някои могат
да
ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н.
Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма
да
стигне на мястото, дето отива.
Ако той рече
да
се спира и
да
се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване?
Човек трябва
да
си
каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще
си
вървя в пътя, ще
си
отивам по работа.“ Това е Божественото у човека.
Там човек може
да
обръща внимание на всичко, което става около него.
Дойдете ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте Ă ход.
Божествената мисъл винаги трябва
да
протича през съзнанието на човека.
Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно; и обратно, щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма
да
се развива правилно.
И тъй, вие трябва
да
имате една велика Божествена идея в
себе
си
, която трябва
да
разбирате много добре.
Вие не трябва
да
разправяте тази идея на света – тя е само за вас.
От нея вие ще черпите своята сила и мощ.
Що се отнася до вашите специални мисли, тях може
да
поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват.
Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли.
Едно нещо трябва
да
имате предвид:
да
се пазите от внушенията, от влиянията на света.
Влиянията на външния свят могат
да
ви се отразят така, че
да
попречат на правилното ви развитие.
Сегашният свят
си
служи много с внушението.
То се употребява като хипнотическа сила.
Пазете се от тази мрежа на света, за
да
не спрете развитието на Божественото в
себе
си
.
Представете
си
, че някой ваш приятел настоява
да
направите нещо за него.
Ако кажете, че не можете
да
го направите, вие губите.
Как трябва
да
постъпите като окултни ученици?
Ще му кажете: „Аз съм готов
да
направя всичко, което е добро.“ Никой не може
да
те задължава
да
направиш това, което не е добро.
Например някой ти каже
да
хвъркаш във въздуха.
Птица не
си
, криле нямаш
да
хвърчиш.
Каже ли ти обаче
да
ходиш по земята – това е възможно
да
го направиш.
Каже ли ти
да
влезеш във водата
да
живееш – и това е невъзможно за тебе.
Какъв отговор трябва
да
дадете на тия две желания от страна на вашия приятел?
Отговор: Ще му кажем той пръв
да
ни покаже как се хвърчи във въздуха и как се живее във водата.
Не можете ли
да
решите някоя задача, не я започвайте даже.
Според окултните закони не се позволява
да
почнеш една работа и
да
я оставиш наполовина недовършена.
Започнеш ли една задача, реши я докрай.
Не можеш ли
да
я разрешиш, ще кажеш: „Не съм готов още за тази задача.“ Когато бъдеш готов, ще я започнеш.
Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може
да
се хвърчи във въздуха и как може
да
се живее във водата.
Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за
да
не се смущавате.
Ако ви кажа
да
влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли
да
направите това?
Ако разбирате буквално, вие не можете
да
влезете по този начин в никоя стая.
Вие ще влезете с коня и с каруцата
си
в двора: коня ще оставите в дама, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
Реплика: Значи човек може
да
хвърчи във въздуха с мисълта
си
, но не и със своето физическо тяло.
Да
хвърчиш с мисълта
си
, това реално нещо ли е?
Ако ви кажа
да
се качите с мисълта
си
над някой голям облак и
да
видите какво има там, ще можете ли
да
направите това?
НАГОРЕ