НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
211
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
211
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Всеки е свободен
да
си
ляга когато иска, и
да
спи, колкото иска; всеки може
да
се смее, колкото иска; всеки е свободен
да
носи, или
да
не носи пари в джоба
си
; всеки е свободен
да
ходи гологлав или бос, както иска.
(втори вариант)
Изобщо всекиму се давала свобода
да
прави това, което сърцето му искало.
(втори вариант)
Това нещо аз мога
да
докажа на хората.
(втори вариант)
Всички излезли с празничните
си
дрехи
да
ликуват и
да
благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет,
да
направи тази коренна промяна в света.
(втори вариант)
Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря
да
се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство
да
внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала
да
му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода.
(втори вариант)
Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек.
(втори вариант)
Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма
да
изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма
да
залезе никога.
(втори вариант)
Казва
си
: где ли остана Бен-Адет-Исабет?
(втори вариант)
Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече.
(втори вариант)
Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още
да
пие, но усеща реалността вътре в
себе
си
.
(втори вариант)
И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения.
(втори вариант)
Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“.
(втори вариант)
В това време в нея се явява желание
да
го прегърне,
да
го целуне и
да
му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление.
(втори вариант)
Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва
да
чете една книга, която намира в този палат.
(втори вариант)
Тя веднага почва
да
философства,
да
разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет.
(втори вариант)
Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората.
(втори вариант)
Да
, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване.
(втори вариант)
Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение.
(втори вариант)
Вие ще кажете: старият
да
умре!
(втори вариант)
И болният все
си
отива утешен, че ще го излекуват.
(втори вариант)
Щом човекът на земята падне все трябва
да
има кой
да
го повдигне.
(втори вариант)
От тук
да
извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва
да
има някой, който
да
го лекува.
(втори вариант)
Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за
да
се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони.
(втори вариант)
Старият човек, е човекът който за своята честност може
да
пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов
да
пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността
си
към природата е готов
да
пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов
да
пожертва всичко в света.
(втори вариант)
не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент.
(втори вариант)
Тази мисъл трябва
да
държите в ума
си
, за
да
имате правилно разрешение на живота.
(втори вариант)
Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва
да
се утоли с живота и разумността която трябва
да
се утоли със светлината.
(втори вариант)
Животът, в сегашната
си
фаза, разрешава една от най-трудните задачи:
да
превърне скръбта в радост.
(втори вариант)
Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече.
(втори вариант)
Щом
си
недоволен, трябва ти живот; щом
си
завистлив, трябва ти светлина.
(втори вариант)
Защото аз ви оставям и
си
заминавам.
(втори вариант)
Ние всякога завиждаме на хората.
(втори вариант)
После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може
да
ви отнеме.
(втори вариант)
Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем
да
възприемаме.
(втори вариант)
Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
(втори вариант)
Не завиждайте.
(втори вариант)
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта
си
.
(втори вариант)
Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот.
(втори вариант)
Тъй както прекъсвам мисълта
си
, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира.
(втори вариант)
По-хубаво
да
живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
(втори вариант)
– Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска
да
внесе.
(втори вариант)
Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може
да
се домогнем до самата Истина,
да
разберем, какво нещо е радостта.
(втори вариант)
Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел
да
издаде, обаче неговият ученик успява
да
подкупи един от слугите му,
да
вземе съчинението му и го издава като свое.
(втори вариант)
Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени.
(втори вариант)
Издава го и туря подписа
си
отдолу.
(втори вариант)
Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб.
(втори вариант)
Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все
си
имат скърби.
(втори вариант)
“ Той им казал: „
Да
, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“.
(втори вариант)
Сега,
да
ви дам друго обяснение.
(втори вариант)
След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам.
(втори вариант)
Представете
си
, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти.
(втори вариант)
И по този случай, на мнозина граждани, които успяват
да
се вредят, се раздават свободно, гратис билети.
(втори вариант)
Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън.
(втори вариант)
Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място
да
върви, не туряйте името
си
.
(втори вариант)
Казват: как така
да
останем вън!
(втори вариант)
Силата не е в нашия подпис.
(втори вариант)
Недоволни са, защото не са влезли вътре
да
видят, какво става.
(втори вариант)
В музиката в науката, в свещенодействието, или където и
да
е, вие сте изразители само на великото.
(втори вариант)
Бог турил ли
си
е някъде името,
да
се знае, че от Него са излезли тия неща?
(втори вариант)
Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави.
(втори вариант)
Те казват: как така, ние
да
стоим прави, а другите
да
седят на първите места!
(втори вариант)
Да
, всинца сме богове, но какви?
(втори вариант)
Питам: от кои недоволници искате
да
бъдете вие?
(втори вариант)
– Разбира се, за предпочитане е
да
бъдете от последните.
(втори вариант)
Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.
(втори вариант)
По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: как така, защо
да
не ни приемат?
(втори вариант)
Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета.
(втори вариант)
Но време е вече
да
дойде Бен-Адет-Исабет, царският син.
(втори вариант)
Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек
да
живее тъй, както намира за добре“.
(втори вариант)
Не, Бог ще заговори в душите на всички.
(втори вариант)
Тия думи са толкова свещени, че не заслужава
да
се преведат.
(втори вариант)
На български език не могат
да
се преведат.
(втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет.
(втори вариант)
Няма такава свещена дума, с която биха могли
да
се заменят, затова, колкото схванете.
(втори вариант)
Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и
да
се седне, все е първо място.
(втори вариант)
Вие може
да
схванете нещо, когато у вас има един подтик
да
вярвате.
(втори вариант)
– Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават.
(втори вариант)
Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите?
(втори вариант)
Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво
да
се учи.
(втори вариант)
Сегашните хора трябва
да
опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не
да
ги преувеличават.
(втори вариант)
Представете
си
страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира!
(втори вариант)
Не, човешкият организъм още не може
да
се похвали със своята организация.
(втори вариант)
Представете
си
страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява!
(втори вариант)
Представете
си
страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява
да
напише половината от своя научен труд!
(втори вариант)
За
да
се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа.
(втори вариант)
Представете
си
страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката!
(втори вариант)
Тази материя, така трябва
да
се пречисти, че човекът
да
може
да
мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята.
(втори вариант)
И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования.
(втори вариант)
В химията тогава ще могат
да
се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят.
(втори вариант)
Това нещо можем
да
постигнем във всички отрасли на науката и
да
видим новите резултати.
(втори вариант)
Христос казва на учениците
си
: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма
да
отнеме“.
(втори вариант)
Да
, но ще остарееш.
(втори вариант)
Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем
да
философстваме, можем
да
се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората.
(втори вариант)
Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол.
(втори вариант)
Тя ще те изпъди от земята, и няма
да
ти даде даже пътен билет
да
си
отидеш.
(втори вариант)
Само един велик математик може
да
разбере тия математически истини.
(втори вариант)
Само един музикант, и то не от обикновените, може
да
разбере тая музика.
(втори вариант)
Всичко ти взима и не ти оставя пари
да
си
купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ
да
се грижи за тебе!
(втори вариант)
Вие не сте умирали,
да
знаете, какво нещо е смъртта.
(втори вариант)
Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане
да
се движи, той умира.
(втори вариант)
Във великите отрасли се искат велики души, които
да
разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.
(втори вариант)
Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма
да
отнеме“.
(втори вариант)
Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са?
(втори вариант)
Опитайте се някой път
да
повлияете на окръжаващата среда за добро.
(втори вариант)
Ако един човек престане
да
се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете?
(втори вариант)
Вие чакате
да
дойде спасението някъде отгоре.
(втори вариант)
Слънцето не може
да
направи хората умни.
(втори вариант)
Да
, сърцето му е спряло, но който знае как
да
го подвижи, той ще може
да
събуди отново живота.
(втори вариант)
Слънцето може
да
даде само живот на хората, но не и разумност.
(втори вариант)
Когато изгрее слънцето, майката се приготвя
да
даде урок на детето
си
; разбойникът
си
приготвя пушката; вълкът се готви
да
разглежда, къде има повече овци, та
да
ги нападне.
(втори вариант)
Вземе го някой човек в ръката
си
, бутне го тук-там с игла, но не върви.
(втори вариант)
Защо слънцето дава такива различни резултати?
(втори вариант)
Значи, слънцето дава живот, но не може
да
направи съществата добри.
(втори вариант)
Този човек не знае как
да
го бутне.
(втори вариант)
Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как
да
го бутне.
(втори вариант)
Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как
да
го бутнат.
(втори вариант)
Двама американски студенти, които скоро щели
да
свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма.
(втори вариант)
Но, ако Христос може
да
направи
да
тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава?
(втори вариант)
Считам за смешно
да
се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва
да
вярваме, а вярваме в това, в което не трябва
да
вярваме.
(втори вариант)
Ще бъде смешно
да
доказвам на един човек, че майка го е родила.
(втори вариант)
Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може
да
се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света.
(втори вариант)
От разумното разумно се ражда.
(втори вариант)
Да
, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам
да
се родиш.
(втори вариант)
От живота живот се ражда.
(втори вариант)
Всички хора имат скърби.
(втори вариант)
От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби.
(втори вариант)
Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за
себе
си
.
(втори вариант)
Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш
да
хвърлиш някой камък върху нея или не.
(втори вариант)
Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества.
(втори вариант)
Да
имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света!
(втори вариант)
Този твой приятел трябва
да
бъде внимателен, досетлив,
да
има всички отлични качества.
(втори вариант)
Да
, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме.
(втори вариант)
Този приятел трябва
да
бъде поет, музикант, умен човек, философ.
(втори вариант)
Може ли
да
обясните, защо хората не се разбират?
(втори вариант)
Този приятел трябва
да
съдържа всичко най-хубаво в
себе
си
,
да
разбира твоята душа и
да
я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа.
(втори вариант)
Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва
да
отговорят научно,
да
обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират.
(втори вариант)
Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.
(втори вариант)
Друга майка ражда двама сина, но те се обичат.
(втори вариант)
Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“.
(втори вариант)
И Христос мина през страдания.
(втори вариант)
– Има
си
причини.
(втори вариант)
Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за
да
познаем Първата Причина в света,
да
познаем разумното в
себе
си
,
да
познаем Бога.
(втори вариант)
Който знае
да
пише музикални произведения, трябва
да
умее
да
съчетава тоновете.
(втори вариант)
Защото има тонове, хармонични сами по
себе
си
; има тонове нехармонични.
(втори вариант)
Аз не искам
да
излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.
(втори вариант)
Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат
да
бъдат хармонични сами по
себе
си
.
(втори вариант)
Аз обичах този човек и предпочитах
да
умра вместо него.
(втори вариант)
Други тонове, сами по
себе
си
са нехармонични.
(втори вариант)
В какъвто акорд и
да
ги турим, те не могат
да
се слеят.
(втори вариант)
Към Бога
да
се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил.
(втори вариант)
Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални.
(втори вариант)
Най-после, обаче,
си
казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как
да
излекувам този болен!
(втори вариант)
Получих отговора на молитвата
си
, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум
да
употреби едно просто лекарство, което няма
да
ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял.
(втори вариант)
И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества!
(втори вариант)
Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно.
(втори вариант)
От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати.
(втори вариант)
Казвате: всички хора излязоха от Бога.
(втори вариант)
Да
, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата.
(втори вариант)
Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно:
да
се обърнем към Бога.
(втори вариант)
Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който
да
оправим света!
(втори вариант)
Не можете
да
намерите две същества в света, които
да
са еднакви.
(втори вариант)
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси.
(втори вариант)
Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“.
(втори вариант)
Природата не търпи такива неща!
(втори вариант)
Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност.
(втори вариант)
Съвременните хора искат
да
завладеят природата,
да
й заповядват.
(втори вариант)
То значи: проявеният човек търси, ище нещо.
(втори вариант)
Каква пръчица има тази природа!
(втори вариант)
Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат.
(втори вариант)
Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва
да
изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуси, че ще се стопите под тяхната температура“!
(втори вариант)
Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва
да
живеят.
(втори вариант)
И сега, съвременните хора питат: какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
Който иска
да
служи на Бога, трябва
да
служи даром, а не за някакви пари,
да
се надява на онези 10–20,000 лева.
(втори вариант)
– Няма
да
обичате човека заради неговите черни очи; няма
да
обичате човека заради неговите червени уста; няма
да
обичате човека заради неговия нос; няма
да
обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма
да
обичате човека заради неговото тяло; няма
да
обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение.
(втори вариант)
Който иска
да
служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска
да
служи на Бога, трябва
да
служи от Любов.
(втори вариант)
Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците
си
.
(втори вариант)
Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко.
(втори вариант)
Да
не мислите, че аз даром ще работя за вас.
(втори вариант)
Не, аз или всичко ще взема, или нищо.
(втори вариант)
Не мислете, че даром ще мине.
(втори вариант)
С даряване на една риза кръстник не се става.
(втори вариант)
А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го.
(втори вариант)
“ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за
да
произведе един нов тон.
(втори вариант)
Тогава, за
да
разберете живота, казвам: вие трябва
да
бъдете честни за
себе
си
, а не за другите,
да
се повдигнете като човеци.
(втори вариант)
Тази полица трябва
да
бъде подписана от човек, който има тежест.
(втори вариант)
Ако искате
да
имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества.
(втори вариант)
Това аз разбирам
да
подпише някой за мене полица.
(втори вариант)
Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни
да
разбирате нейните закони, няма
да
можете
да
се качвате на нейните високи върхове, няма
да
можете
да
пребродвате нейните океани.
(втори вариант)
Тъй че трябва
да
бъдете интелигентни спрямо природата,
да
научите нейните закони, за
да
ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек.
(втори вариант)
И най-после, бъдете благородни спрямо всички!
(втори вариант)
Тия четири правила ви са необходими: честен към
себе
си
!
(втори вариант)
Интелигентен спрямо природата!
(втори вариант)
Питам тогава: какво има
да
се съмнявате в Бога.
(втори вариант)
Благороден към всички!
(втори вариант)
Искаш
да
онеправдаеш някого.
(втори вариант)
Спри се в
себе
си
и
си
кажи: ще бъда честен, няма
да
опетня своето име.
(втори вариант)
Дойдеш до отношенията
си
към другите, кажи:
да
бъда справедлив!
(втори вариант)
Еди кои
си
философи тъй казват!
(втори вариант)
Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен!
(втори вариант)
Тия ваши философи
да
дойдат
да
се учат наново.
(втори вариант)
От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе.
(втори вариант)
Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
(втори вариант)
Всеки един от вас може
да
направи този опит,
да
провери тази велика Истина.
(втори вариант)
Но този човек, който ще прави опита, трябва
да
бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден.
(втори вариант)
“ Той се занимавал с тях, учил ги
да
разбират скръбта,
да
знаят кои са причините за нейното явяване.
(втори вариант)
Той трябва
да
бъде човек, който е готов всеки момент
да
изпълни волята Божия.
(втори вариант)
Следователно, скръбта ни може
да
я отнеме, само един наш приятел.
(втори вариант)
Всеки един от вас може
да
направи този опит.
(втори вариант)
Само едно разумно същество може
да
отнеме твоите скърби.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината.
(втори вариант)
Можете ли
да
се разбирате като някои велики музиканти?
(втори вариант)
Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен!
(втори вариант)
Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: ти долу ли
си
?
(втори вариант)
В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение.
(втори вариант)
Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли
си
?
(втори вариант)
Той спуща едно въже и почва
да
ви тегли нагоре.
(втори вариант)
Друго нещо има в този симфонически оркестър.
(втори вариант)
Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта
си
?
(втори вариант)
Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава.
(втори вариант)
– Вие помните скръбта
си
, помните и кладенеца.
(втори вариант)
Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум?
(втори вариант)
Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: колко е хубаво
да
се живее!
(втори вариант)
Следователно, вашата скръб е станала причина
да
се прояви сърцето на вашия приятел,
да
разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас.
(втори вариант)
Има смисъл
да
се живее!
(втори вариант)
Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас.
(втори вариант)
Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя.
(втори вариант)
И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“.
(втори вариант)
Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това,
да
опитаме великата Любов на Бога към нас,
да
разберем, че Той може
да
ни избави от всички скърби в живота ни.
(втори вариант)
Сега, аз искам всеки един от вас
да
има своя цигулка, че като засвирите всички под онзи хармоничен такт на великия капелмайстор,
да
се проявите като майстори и така
да
засвирите, че вашата скръб
да
се превърне на радост!
(втори вариант)
– Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши това е Бог.
(втори вариант)
Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как
си
излязъл от Баща
си
, докато се върнеш при Баща
си
.
(втори вариант)
За мене е важно
да
разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал.
(втори вариант)
Пише ми Господ: „Синко, как
си
, как минаваш, близките ти как са?
(втори вариант)
Когато Господ иска
да
изпрати едно важно писмо до някого, за
да
не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон
да
донесе това писмо и
да
го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, ще
си
кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора,
да
ни разправя за неща, които не са били.
(втори вариант)
Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна
да
ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия?
(втори вариант)
Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря.
(втори вариант)
Добре, но като отворя онази велика книга и започна
да
ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате.
(втори вариант)
Кое е по-важно, обаче в дадения случай?
(втори вариант)
– При една болест, операцията е важна; но, когато
си
здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният.
(втори вариант)
Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва
да
се повиши.
(втори вариант)
Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.
(втори вариант)
Ние наричаме тия разкази символи.
(втори вариант)
Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не
си
лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена
си
, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа
си
, се наказвала със смъртно наказание.
(втори вариант)
2.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва
да
се развива.
Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна жива сила, на която трябва
да
дадете условия
да
се развива.
Дадете ли Ă почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама
да
се развива, не мислете вече за нея.
Тя е в състояние сама
да
се развива.
Като ви казвам, че трябва
да
бъдете честни, не мислете, че трябва
да
насочите ума
си
изключително в това направление, механически
да
развивате честността.
Не, честността е жива сила, тя сама расте.
От вас се изисква
да
я насадите в
себе
си
,
да
Ă дадете почва.
Гърбавият човек не може
да
бъде честен.
Когато някой човек иска
да
се представи за честен, той наклонява главата
си
назад – това вече е глупост.
Природата не позволява главата
да
се наклонява повече от гръбначния стълб – тя трябва
да
бъде успоредно с него.
Тия правила няма
да
намерите никъде – те се намират само в отвлечената наука, придобита с вековете.
Ако държите главата
си
много назад или много напред, вие препятствате на кръвообращението
си
, на вашата нервна система – изобщо теченията в организма не стават правилно.
През тази седмица всички ще се стремите
да
вървите изправени, прави
да
бъдете.
Нека всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше действие носи характер на вътрешна чистота.
Бъдете честни спрямо
себе
си
!
Гръбнакът на човека трябва
да
има една много малка, лека кривина,
да
бъде повече прав.
У някои хора коремът е много издаден напред, а кръстът е много хлътнал, при което се образува френската буква s.
За
да
привикнете
да
вървите изправени, правете следното упражнение: облегнете се на вратата така, че гръбнакът ви почти цял
да
се допре до нея.
Всичко това е необходимо за вас, за
да
привикнете
да
владеете мускулите
си
разумно и съзнателно,
да
знаете, че вие сте им господари, а не те на вас.
Ако не можете
да
владеете вашите мускули, как ще владеете външните условия?
Има хора в света, които разбират законите на Черната ложа, владеят ги и затова някога ще ви внушават например мисълта
да
държите главата
си
или назад наклонена, или напред наведена – и в единия, и в другия случай те ще ви повредят.
Всички тия мисли са внушения, посторонни неща, които вие трябва
да
отхвърлите.
В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може
да
посее един плевел или някой хубав цвят.
Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може
да
посади във вашата градина едно лошо семенце, което
да
израсне.
Да
, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода
си
в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва
да
се освобождавате разумно.
Ако не разбирате тия закони, ще се предавате на външни внушения и ще страдате.
Например често вие хващате главата
си
с ръце, стискате зъбите
си
, свивате юмрук: мислите, че в това седи силата на волята.
Силната воля не се изразява в такива движения.
Силната воля се подчертава в непреклонните принципи, които човек крие в душата
си
.
Човек трябва
да
има на своя страна най-първо Бога, после Природата, след това всички добри хора, и най-после той сам
да
бъде на своя страна.
Това са положения, които всякога трябва
да
чувствате в душата
си
.
Не е достатъчно само Природата
да
бъде на ваша страна, но и вие трябва
да
бъдете на нейна страна.
Някой казва на другите хора
да
бъдат честни.
Не казвай на другите хора
да
бъдат честни, но ти сам бъди честен!
Можеш
да
загубиш и милиони, но честен бъди!
И тъй, за
да
бъдете честни, вие трябва
да
бъдете в съгласие със
себе
си
, с добрите хора и с Природата.
Бъдете ли в това състояние, вие ще сте в съгласие и с Волята Божия и ще можете
да
я изпълнявате.
За
да
постигнете всичко това, необходимо ви е
да
усилите волята
си
, затова трябва
да
правите известни упражнения.
Преди всичко трябва
да
бъдете честни спрямо
себе
си
.
Честността усилва волята.
Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството.
Всеки от вас ще може
да
направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може
да
устоява.
Ще бъдете ли доблестни всеки в
себе
си
да
каже в какво не е издържал?
Когато човек изплати най-големия
си
дълг, той ще бъде в състояние
да
изплати и малките
си
дългове – такъв е законът.
Ако ти имаш
да
даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността
да
не можеш
да
изплатиш малките
си
дългове е едно на сто; ако обаче имаш
да
даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността
да
не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто.
Следователно, когато човек се добере до най-голямата
си
добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността
да
не бъде добродетелен в другите
си
постъпки е само едно на хиляда.
Когато пък той се добере до най-малката
си
добродетел, вероятността
да
прояви слабостите
си
е деветдесет и девет на сто.
Понеже при слабостите
си
трябва
да
преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата
си
слабост, за
да
нямате по-нататък такива големи спънки.
Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма
да
се откажете от опита
си
– ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат.
Представете
си
, че държите изпит в университета по дескриптивна геометрия, но пропадате.
Има ли нещо лошо в пропадането?
И професорът, даже и
да
не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне
да
вървите по-нататък.
Аз искам
да
изучавате честността като наука:
да
държите по нея изпит тъй, както държите по дескриптивна геометрия или по друг някакъв предмет.
Аз не давам на опита ви морален характер, но научен.
Вие трябва
да
знаете положително, всеки за
себе
си
, честен ли е, или не.
Ако купувам една ос, трябва
да
зная каква е: дъбова ли е, букова ли е, или върбова.
Ако е дъбова, тя трябва
да
е здрава,
да
издържа; ако е букова, ще бъде по-слаба; ако е върбова, никак няма
да
издържа.
Честен ли съм, щом дойде при мене някой човек
да
купува оси, ще му кажа: „Аз имам три вида оси – от дъб, от бук и от върба.“ Който е нечестен, ще каже: „Ето, това са осите, които продавам.
Купете
си
, каквато искате.“ Ако купувачът не разбира кои оси са здрави, може
да
купи някоя от върба и ще остане излъган.
В дадения случай честният човек ще каже на купувача, че тази ос не е здрава, и ще му препоръча
да
си
вземе от дъбовите оси.
– Понеже вие се намирате в присъствието на множество интелигентни същества: когато постъпвате нечестно, те ви виждат.
Вие изпадате тогава в жалко, в смешно положение пред тях.
Ще ви приведа един пример,
да
видите в какво положение се намирате при такива случаи.
Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска
да
я улови, прави
си
изчисления и казва: „Един път
да
подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон.
Котката не ме вижда и се чуди на това явление.
Тя беше
си
направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше
да
бъде в устата Ă.
Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това.
Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше
да
разбере причината за хвръкването на птичката.
Понякога и вие като тази котка
си
правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате
да
уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон.
Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви.
Вие ще
си
кажете: „Аз няма
да
ловя тази птичка.“ Това е честна постъпка.
Туряте един капан и в него малко житце, чакате
да
влезе някой гълъб.
Щом влезе, хващате го, опичате го и го изяждате.
Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна.
Един ден ловът ще се забрани за всички.
И на рибарите ще се забрани
да
ловят риба с мрежи.
Който иска
да
яде риба,
да
я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба.
Ако може
да
ловите риба с ръка, може и
да
я ядете.
Ако може
да
ловите птички с ръка, може и
да
ги ядете, но не е позволено
да
ги ловите с капани.
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за
да
им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин
да
ловите птички!
За
да
бъде честен, човек трябва
да
бъде справедлив, и обратно – за
да
бъде справедлив, той трябва
да
бъде честен.
Справедливостта подразбира
да
бъдеш справедлив към
себе
си
и към другите.
“ След като хвърлям камъка към птичката, за
да
хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и
си
отмина.
В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду
си
.
Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока
си
.
И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете
си
, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите.
Казвам: котката не може
да
се възпита.
И човек има такава котешка проява в
себе
си
, но той трябва
да
работи съзнателно върху тази проява в характера
си
и
да
каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога
да
размишлявам, не трябва
да
постъпвам така.
Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше
да
постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка.
Значи честният човек трябва
да
бъде и благороден.
Благороден човек може
да
бъде само интелигентният.
Един виден физиогномист разглеждал чертите на лицето му и изнесъл всичките му пороци и слабости.
Сократ казал: „Така е, едно време аз бях точно такъв, какъвто ме описвате, но сега, със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля, аз изправих всички слабости и пороци на характера
си
и вече не съм такъв, какъвто ме нарисувахте.“ Това е една отлична черта в характера на Сократ.
Ние можем
да
си
представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек.
Аз бих желал и вие един ден като Сократ
да
кажете: „Със силата на своята воля, на своя ум и на своето сърце аз успях
да
преодолея всички свои слабости и пороци и вече не съм такъв, какъвто бях едно време – нов човек съм сега!
Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида.
Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център.
Аз искам всички, които се наемете
да
направите този опит,
да
го приемете от сърце, доброволно, а не чрез налагане.
Какво трябва
да
направите, ако искате
да
трансформирате една ваша енергия?
– Трябва
да
обърнете към вашето Слънце тази страна именно, в която се е събрала излишната енергия.
“ – Вън от общото за всички Слънце всеки човек има свое вътрешно Слънце.
Често се случва, че и външното Слънце грее, и вътрешното Слънце у човека грее, и тогава той казва: „Светло ми е днес, радостно ми е на душата.“ Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно Слънце.
Казвам: най-първо бъдете честни към
себе
си
!
Значи честността не може
да
съществува без тия елементи.
За
да
бъде човек справедлив, непременно трябва
да
бъде интелигентен.
За
да
бъде човек интелигентен, трябва
да
бъде благороден, а за
да
бъде благороден, трябва
да
бъде честен – пак започва от началото.
Сега ще направим опит за четири седмици
да
приложим всички тия качества.
Първата седмица ще работите върху първия триъгълник –
да
бъдете абсолютно честни спрямо
себе
си
, без никаква лъжа.
Аз искам
да
се наемат с опита само онези от вас, които ще могат
да
го направят; които не могат,
да
не го започват.
Упражнението може
да
ви се вижда мъчно, но опитайте се.
Ще пазите съзнанието
си
будно за една седмица.
Съзнанието ви трябва
да
бъде будно не от страх, но от Любов, зa
да
опитате вашата честност.
Аз искам
да
зная какво е разбирането на вас, младите, за честността?
Честността изисква човек
да
бъде честен спрямо
себе
си
.
Да
допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо?
Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета.
Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната.
Аз искам
да
разсъждавате правилно, умно –
да
видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не.
Представете
си
, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него.
После го бутна настрана и продължавам пътя
си
.
Ако вие бяхте на мое място, щяхте
да
се разгневите на камъка и
да
му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек?
Защо трябва
да
му се сърдите?
Вие трябва
да
се спрете пред камъка и
да
му кажете: „Извини ме, че не те видях.
Аз можех
да
те обиколя, без
да
те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта.
Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли
да
я прескоча или бутна?
Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва
да
знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение.
Трябва ли учителят
да
се обижда от ученика
си
?
Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент
си
е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието.
Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата
си
и ще почне
да
говори, като че нищо не е било.
Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето
си
, затова не можах веднага
да
ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело
да
говори Истината пред учителя
си
,
да
му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше
да
ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва
да
бъде много благоразумен и добър,
да
позволи на ученика
да
си
изяде гевречето пред всички свои другари и с това
да
се свърши въпросът.
Затова и вие трябва
да
се стремите
да
говорите Истината.
Има общи неща, които ние сме длъжни
да
кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни
да
казваме.
Никой няма право
да
знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер.
Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба
си
, това мога
да
му кажа, пък и той сам може
да
провери.
Те са външни неща, по тях мога
да
говоря с всекиго.
Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога
да
говоря.
Всеки, който иска
да
знае положението на моята душа, трябва
да
мяза на мен.
Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога
да
му открия.
Представете
си
, че туря един епитрахил на някой вол и почна
да
се изповядвам пред него за сторените
си
грехове.
– Волът не може
да
преценява.
Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може
да
пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
Реплика: Пред такъв човек не трябва
да
се изповядваме.
Значи човек може
да
се изповядва само пред такова същество, което включва в
себе
си
всички изброени по-горе качества: честност, справедливост, интелигентност и благородство.
Понеже сега ще боравите с честността, искам
да
знаете какво нещо представлява тя.
Тъй както ви виждам, вие имате стари схващания за честността.
Представете
си
, че вие сте облечен в една дреха, прана в мътна вода.
Вие казвате: „Дрехата ми е прана със сапун, чиста е тя.“ Казвам:
да
, прана е тя, но в мътна вода, не е много чиста.
Завеждам ви при един чист извор, стоплям от него вода, изпирам дрехата ви и показвам водата от нея.
Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви?
Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста.
Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и
да
влезе, с когото и
да
дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна дума не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава.
Всички искат
да
бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността.
Щом липсват тия елементи в човека, той не може
да
бъде честен.
Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може
да
бъде честен.
В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи
да
вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща.
Той предприема такава работа, каквато може
да
свърши; не може ли
да
свърши една работа, не се заема с нея.
Питам: колцина от вас искат
да
направят опита за четирите седмици?
Наистина той няма
да
бъде съвършен, все ще има погрешки, но ще има и някакви придобивки.
Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва
да
се правят често,
да
се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи.
Някой път може
да
стане малка експлозия,
да
се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита.
Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой
да
ви спъне,
да
попречи на опита, като иска
да
ви каже с това: „Можеш
да
отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
Трябва
да
знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава.
Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата.
Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат.
Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва
да
образува своите физически сили.
В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва
да
регулира със силата на волята
си
.
В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои
да
се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
Сега
да
разгледаме думата честност.
Може ли някой от вас
да
каже нещо върху честността?
– Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите
си
.
Като казваме, че не трябва
да
накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва
да
накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми
да
приложи в живота
си
.
Наистина човешкото достойнство не трябва
да
се пренебрегва.
Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към
себе
си
.
Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност.
От главните богове само Юпитер може
да
каже Аз.
Това подразбира: „Аз имам достойнство.“ Буквата Ч представлява чаша, която в Природата се представя във форма на цвят.
По кой начин може геометрически
да
се измени формата на буквата Ч?
Това са живи сили, които, за
да
хармонират помежду
си
, се нуждаят от една равнодействаща.
Допирната линия при ъгъла на буквата Ч може
да
се постави така, че
да
затвори чашката и по такъв начин
да
се образува един триъгълник.
Ако завъртите този триъгълник около
себе
си
, той ще образува кръг – така именно действа Природата.
Най-първо цветът цъфти, образува буквата Ч – отворена чашка; после завързва плод – затваря се и образува триъгълник; най-после триъгълникът се завъртва около
себе
си
, като образува кръга – узрелия плод.
Вие не може
да
бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите.
Дойде ли някой при вас, дайте му от вашите плодове за път, без
да
вземате пари.
Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада.
Първо ще образувате триъгълник, после кръг, и след това ще предизвикате ума
си
към работа.
3.
Истинско служене
,
ООК
, София, 4.3.1925г.,
Като ученици всички вие трябва
да
се научите на взаимно почитание.
Имайте предвид всякога следното правило: не унижавайте в сърцето
си
никого!
Когато се смеем някому, ние правим на
себе
си
голяма пакост.
Да
допуснем, че някой има известна слабост.
Тази негова слабост може
да
е по рождение, а може и
да
му е наложена.
Виждам, един голям юнак извадил ножа и казва: „Аз ще ви дам
да
разберете!
“ Но щом го гръмнат в ръката, силата му изчезва и ръката му увисва.
Ръката му увисва надолу и той вече не може
да
вдига нож нагоре из въздуха.
Кое е по-хубаво:
да
извадя ножа
си
и
да
изплаша някой човек, или
да
му изпратя една добра мисъл,
да
му внуша, че пътят, по който върви, не е добър?
Знаете ли как трябва
да
се внуши на един човек, че не трябва
да
прави известни престъпления?
“ Казвам: вие трябва
да
внушите на
себе
си
, а не на другите.
Научете се
да
внушавате на
себе
си
, а не на другите.
Внуши на
себе
си
!
Ние искаме
да
приложим тази наука върху
себе
си
.
Но внуши
си
: няма
да
правя повече това нещо.
Да
кажем, че някой човек има едно благородно чувство в
себе
си
, но не го проявява.
Защо
да
не му дадем възможност
да
се прояви?
Нека я оставим
да
се прояви по който и
да
е начин!
Вие, учениците, ако искате
да
си
помагате, трябва
да
спазвате първото правило.
Сега вие ще се поусмихнете: никой не иска
да
се изложи,
да
каже, че не знае кое е това правило.
Аз искам
да
ви улесня,
да
ви доведа до това правило.
Да
допуснем, че срещнете някоя от сестрите тук, обиквате я и ставате добри приятелки.
Можете ли
да
определите какво обичате в нея?
Казвате: „Тя има благородна душа.“ Но вие виждате ли нейната благородна душа?
Казвате: „Тя има благороден жест.“ Аз бих желал
да
ми кажете как се проявява това благородно движение, този благороден жест.
Ако този човек се различава много от другите,
да
го представим,
да
видим де се крие особеното у него.
Защо човек, като се замисли, туря показалеца на челото
си
?
Защо туря именно показалеца, а не палеца
си
?
Показалецът казва: „Ти
си
човек, който мислиш.
Бог ти е дал ум
да
мислиш правилно.“ След това човек понякога вдига двата
си
пръста: показалеца и средния пръст.
Това значи: „Ти, като човек, не
си
само умен, но
си
същество, което има право
да
проявява своята свобода.“ Защо носите пръстените
си
или на първия, или на втория, или на третия пръст?
Да
допуснем, че пред нас се намира едно същество без пръсти, с по-низш живот от нашия, питам тогава: ако в него се роди желание
да
покаже, че мисли, как ще изрази това?
Как ще насочи първия
си
пръст?
Когато разискваме в клас по разни въпроси, някои от вас мислят, че са стари, че са преминали вече 45 години.
Вие трябва
да
забравите тия неща.
Ако пък се пренесете на Слънцето, дето 20 милиона наши години образуват една слънчева година, можете
да
си
представите каква част от времето ще съставляват вашите земни 45 години.
Тогава има ли смисъл
да
се смятате за стар човек?
Вие сте едно малко дете, което няма даже един час.
В такъв случай вие нямате право
да
казвате, че сте остарели.
Остаряването е една отживяла века
си
идея.
Ние искаме
да
бъдем стари като Бога,
да
покажем, че знаем много.
Той е създал цял Космос, а ние какво сме създали?
Такъв като него често
си
казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му:
да
, на 80 лазарника
си
, но нищо не
си
научил.
Като ученици вие ще гледате
да
се освободите от думата стар.
Няма
да
мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени
да
се учите.
Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума
си
21-та
си
година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума
си
33-та година.
Така е, ние трябва
да
бъдем последователни.
За
да
изживеем една слънчева година, изискват се 20 милиона наши години.
Ние сме в началото на 33-та година или в началото на 21-та
си
година.
“ – Ние трябва
да
мерим нашия живот с живота на Слънцето, а не с живота на Земята.
Човек, като дойде до 50-60-годишната
си
възраст, казва: „Остарях вече, ще се мре.“ Какво учение има в това?
Вие сте кираджия в една къща и господарят разполага с вас.
Когато ви каже
да
излезете от тази къща, ще знаете, че няма
да
умрете, но ще
си
намерите друга къща.
“ – Не, те не са отишли никъде, между другите хора са, но вие не ги виждате.
Този умрял човек е взел друга къща под наем и вие можете
да
се разговаряте с него, но не и с господаря на къщата.
В едно тяло могат
да
живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души.
Трябва
да
бъдете много внимателни с тях.
Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички действия, които вършите, са ваши.
Всеки учен трябва
да
отделя и различава своите мисли, чувства и действия от тия на посторонните личности, които са вън от вас, от вашето вътрешно естество.
Когато започнете
да
отделяте вашата мисъл от чувствата, вие ще дойдете до вътрешното самовъзпитание.
Аз няма
да
се спирам
да
ви изяснявам признаците, по които
да
различавате своето от чуждото, понеже сте много страхливи.
Ако ви кажа признаците, някои от вас не биха могли
да
спят.
Вие ще кажете: „Чудно е как тъй могат
да
ме обсебят духове?
Ти
си
секретар на една работа и председателят на тази работа всеки ден ти казва: „Я напиши този протокол.“ Ти пишеш и преписваш, това не те обижда, но когато председателят те накара
да
изхвърлиш боклука, това те обижда.
Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара.
Ако един човек дойде отвън и те накара
да
направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара
да
вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той
да
ми заповядва?
Или кога човекът е научил изкуството
да
краде и лъже?
“ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш.
Значи откак в човека се е зародила алчността
да
взема повече, отколкото му трябва, той е започнал
да
краде и
да
лъже.
Например често слушам
да
казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти
си
между тях, и ти
си
лицемер.
Думата всички подразбира, че и ти
си
един от тях.
Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква.
Не, няма
да
кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората.
Не бива
да
правите такива твърдения.
Не трябва
да
казвате и че всички хора са лоши.
Човек, който лъже, не може
да
свърши никаква работа.
„Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти
си
между тях, и ти
си
лош.
Той може
да
замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може
да
стане, но
да
гради – никога!
Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата?
Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Кога е казал това?
Кога започват децата
да
лъжат?
“ Следователно, щом се казва
да
бъдете святи, значи има и святи хора.
Щом се казва
да
бъдете праведни, има и праведни хора.
Щом се казва
да
бъдете съвършени, има и съвършени хора.
Чертите на всички тия хора се различават.
Тогава и ние можем
да
бъдем и святи, и съвършени, и праведни.
Ние не трябва
да
се спъваме в думите свят и съвършен.
Той се образува от правата линия, теглена от отверстието на ухото до носа, и от перпендикуляра, спуснат от челото до брадата.
Говори се за такова съвършенство, каквото човек може
да
има.
Та казвам сега: всички трябва
да
имате един положителен език за
себе
си
–
да
не се лъжете,
да
не се самоизмамвате.
В даден случай, като се запитате дали сте чисти, или не,
да
можете
да
си
отговорите.
Кой от вас не знае дали е чист, или не?
Той усилва, увеличава ъгъла.
Ако някой от вас се запита дали говори Истината, или послъгва, не знае ли това?
Кой от вас не знае обича ли
да
пооткрадва по някой път, или не обича?
Тя зависи от височината на главата.
“ Казването отвън няма
да
ви ползва.
Също тъй на лицето му се изразяват всички способности и сили на неговия характер.
Ако ви покажа един ваш недъг, с това ще направя пакост на
себе
си
, без то
да
ползва поне вас.
Тъй щото, физиогномически всяка област от човешкото лице можем
да
разделим на около 150 см2.
Ако обаче съм пратен от страна на Бога
да
ви покажа един недъг, то е друго нещо.
Само Господ има право
да
изнася недъзите на хората, но ние нямаме право
да
си
казваме недъзите един на друг.
За
да
изнесеш недъга на един човек, трябва
да
имаш светлина.
Да
допуснем, че вие питате някого: „Как мислите за мене, как ме намирате – красив ли съм, или не?
Всеки интелектуален подтик или всяка интелектуална сила също тъй има свои специфични признаци.
“ Няма защо
да
говорим за красотата, нея можем само
да
докажем. „Как?
При интелектуалния и моралния живот човек трябва
да
има модели.
“ – Ще извадя огледалото
си
, ще туря своята свещ пред този човек и ще му кажа: „Гледай – сам ще се познаеш.
Той трябва
да
има пред
себе
си
такива образци от живи, напреднали в своето развитие същества, с които
да
е свързан.
Туй, което виждаш, това
си
ти!
Това нещо може
да
ви се вижда донякъде странно, но питам: когато насадите един малък жълъд в земята, той от само
себе
си
ли изважда сили, за
да
се развива, или ги извлича някъде отвън?
Какво понятие имаш за
себе
си
?
И тогава, за
да
станете интелигентни и морално силни, вие трябва
да
черпите силите, с които боравите, от Живата Природа.
“ Ще ви отговоря по следния начин: „Ще запаля свещта
си
, ще отворя една от своите книги и ще ти кажа
да
четеш на десета страница от тази книга.“ След това ще те питам: „Разбираш ли това, което е писано на десета страница?
“ – „Разбирам.“ Десетата страница ще ти покаже какъв
си
.
Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога.
Та казвам: нашата задача в света не е
да
ви научим
да
служите на човека, нито
да
служите на Природата, но
да
служите на Бога.
Да
служиш на човечеството, значи
да
се занимаваш с физическата страна на живота.
Щом решим
да
служим на Бога, ние ще можем
да
развием другите две служения: служене на човечеството и на Природата.
Да
служиш на Природата, значи
да
се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота.
Не се плашете от мисълта как трябва
да
се служи на Бога.
И най-после,
да
служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот.
Турете
си
като задача
да
служите на Бога!
Когато човек иска
да
развие своето тяло, той трябва
да
служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него.
Само по този начин ще станете силни, крепки и мощни по дух.
И сега някои казват: „Човек трябва
да
се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате
да
развивате вашето тяло, аз вземам тази дума в широк смисъл, вие трябва
да
имате връзка не само с народа
си
, но с цялото човечество.
Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер.
Пък ако искате
да
развивате силите на вашия ум, вие трябва
да
имате връзка с Живата Природа.
Служенето на Бога трябва
да
бъде за вас свещена идея, която
да
ви принася най-голямата радост в живота.
Ако искате най-после
да
разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва
да
служите на Бога.
Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите
си
работи.
Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер.
Да
допуснем, че някой дойде при вас, иска
да
ви предизвика.
При това положение тия хора могат
да
прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма
да
научат.
Вие ще
си
кажете: „Аз служа на Бога!
Какво значи човек
да
служи на човечеството?
Нямам време
да
се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще
си
кажете: „Аз служа на Бога, няма
да
се съмнявам!
Ако ви зададат конкретно този въпрос, какво бихте отговорили?
“ Казват ви някои, че еди-кой
си
брат откраднал 20 000 лева.
Щом някой служи на човечеството, между последното и него самия ще има обмяна, която може
да
бъде съзнателна или несъзнателна.
Вие може
да
кажете: „Аз искам
да
изследвам тази работа,
да
зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете
си
: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой
си
е откраднал тия пари?
Когато служите на човечеството, не е необходимо
да
го познавате цялото.
Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма
да
се разправям с това нещо.
В този случай, при конкретно разглеждане на въпроса, цялото човечество се изразява само в един човек – нищо повече.
Моя работа е
да
служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение.
Той сам един ден ще дойде при мене и ще каже: „Братко, ти служиш на Бога, кажи ми какво
да
правя?
Често вие задавате въпроса: какво отношение има между човека и служенето му на човечеството?
“ Аз ще му кажа: „И двамата ще служим на Бога.“ Ще му покажа начин как
да
служи на Бога.
Туй хората наричат идея –
да
се служи на човечеството,
да
бъдем човеколюбиви.
Щом започне
да
служи на Бога, работата му ще се оправи.
Стига
да
се реши
да
служи на Бога, аз ще му платя 20-те хиляди лева.
Същото е и с вас: щом се роди желание у вас
да
служите на Бога, помежду ви може вече
да
се създаде връзка на братство и на сестринство.
Тази връзка може
да
се създаде само на тази основа – служене на Бога.
И тъй, отсега нататък поставете
си
като задача следното: сутрин като станете, на обед и вечер употребете по пет минути
да
служите мислено на Бога по най-добрия начин.
Един математик
си
поставя следната задача: каква сума ще се получи от 25 стотинки, дадени със сложна лихва от времето на Христа до наши дни.
Тя съществува ли в Природата?
– Добива се една толкова голяма сума, която не би могла
да
се изплати и в такъв случай, ако нашата Земя беше цялата от злато.
Значи няколко земи като нашата биха могли
да
изплатят тази сума.
Та ако употребите за вашата задача само пет минути, но вложени навреме, след години те ще дадат един добър резултат.
Според законите на Природата всяка идея, вложена навреме, след години ще принесе своята полза.
Не мислете, че всяко усилие, което направите, ще бъде без последствие.
Искам тази вечер
да
задържите в ума
си
съществената мисъл: служене на Бога!
Тя е канарата, върху която се градят всички неща.
Всичко започва от нея.
Числото две пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата.
Трите е закон на равновесие.
Този въпрос ще трябва още
да
го разчепкваме, докато се домогнем до съществената идея – какво значи
да
служим на Бога.
Ще видим дали може
да
се приложи тази идея, и след като се приложи, какви резултати ще даде.
Числото четири означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
Следователно, когато говорим за числата от 1 до 10, ние не схващаме тъй и смисъла на десетичната система.
Засега лявото полушарие е активно, дясното – пасивно.
Следователно, когато говорим за числото две, ние го намираме даже и в нашия мозък.
То е онзи човешки принцип, който работи и съгражда нещата.
Ако по някакъв начин вие успеете
да
измените енергиите в мозъка
си
, т.е.
измените техните течения тъй, че дясното полушарие
да
стане активно, вие съвършено ще измените и живота
си
.
Затова, когато искате
да
се самовъзпитате, вие трябва
да
проучвате службата на всяка част, на всяка област във вашия мозък.
Например трябва
да
знаете положителна или отрицателна е енергията, която протича в предната част на вашия мозък.
Ако някой от вас е чувствителен, нека опре края на пръстите
си
до един чист и свят човек, у когото няма никаква лъжа, никаква измама, и той веднага ще почувства в
себе
си
просветление, а в мозъка му ще се яви светлина.
Тази бяла приятна светлина ще се предаде чрез пръстите му.
Следователно тази енергия, тази светлина всеки от вас може
да
я придобие. Как?
Например при възпитанието на децата необходимо е майката
да
бъде абсолютно чиста.
Майка, която няма чистота, не може
да
възпитава.
За
да
можем
да
възприемаме енергия от Бога, трябва
да
бъдем абсолютно чисти.
Първото нещо: вие не можете
да
се повдигнете морално, ако не се очистите.
Ако пазите в
себе
си
някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания, и мислите
да
се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще
си
останете такива, каквито сте били.
Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове.
Когато очистите ума
си
от всякакви заблуждения и сърцето
си
– от всички пороци, само тогава новото ще може
да
влезе във вас.
Туй трябва
да
знаете!
В това отношение вие трябва
да
бъдете към
себе
си
безпощадни!
Вие трябва
да
се чистите всеки ден.
Няма какво
да
се изповядвате отвън.
Трябва
да
се чистите отвътре!
Всеки момент трябва
да
се стремим към Чистотата.
Знанието няма
да
дойде изведнъж, но постепенно.
Тогава ще се създаде у вас морален подем, ще се вдъхновите и животът ви ще се осмисли.
Сега не е достатъчно за вас само
да
познавате погрешките
си
и
да
плачете за тях, но трябва
да
ги изправяте.
Вие можете всеки ден
да
плачете за погрешките
си
, но какво ще ви ползва този плач?
Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как
да
понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите
да
падат на земята, а не ги оставяте
да
капят върху раната?
Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята.
Казвам: ако вие искате
да
ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце.
Щом вземете
да
плачете, турете шишенцето пред очите
си
и събирайте сълзите.
Или пък ги оставете
да
капят върху раната.
Тази вода е лечебна.
Ако плачете, трябва
да
знаете защо плачете.
Отговор:
Да
олекне на душата ни.
Природата не обича
да
изразходва напразно своите енергии.
Свещената вода, която изтича от вашите извори, трябва ли
да
пада на земята?
Ако свещеникът ви е налял малко вода или малко винце от причастието например, вие пазите
да
не се излее на земята, казвате: „Свято вино е това вино.“ Добре, виното е свято, а сълзите, които излизат от нашите очи, не са ли святи?
Аз смятам, че нашите сълзи са тъй святи, както виното, което ви е дал свещеникът.
Та у вас трябва
да
се създаде една мярка, с която
да
мерите нещата.
Аз забелязвам от ред години, че вие нямате една определена норма в живота
си
.
Например, ако един ученик излезе на дъската и не може
да
реши задачата
си
, всички ще му се смеете.
Да
допуснем, че той е направил известна погрешка.
4.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може
да
разрѣши единъ вълкъ?
Какви социални въпроси могатъ
да
разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо?
Какви социални въпроси може
да
разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба?
Да
допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя.
Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва
да
могатъ
да
разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства?
Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва
да
ги калайдисатъ, за
да
ги прѣдпазятъ отъ смърть.
Съврѣменната наука не може
да
ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ
да
тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може
да
ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ
да
образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй
да
споява нишкитѣ
си
, че и най-едритѣ мухи и бръмбари
да
се ловятъ на нея, безъ
да
я кѫсатъ.
Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции.
И днесъ, при това
си
изкуство, като
си
прави тѣзи нишки, мисли ли?
Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь.
Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и
си
отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика?
Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му
да
има,
да
придобива все повече и повече.
Който има много злато, има стремления само
да
печели
да
трупа.
Паякътъ тъче мрѣжата
си
, за
да
лови мухи и
да
се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за
да
се храни.
Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му.
Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта.
Какво право има той
да
лови мухитѣ?
Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль
да
знаятъ, какъ
да
се обновяватъ, какъ
да
неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма
си
.
Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка?
– Оправдавате я по разни начини.
Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска
да
спечели.
Материалистътъ казва: необходимо е тя
да
умре,
да
се жертвува заради мене.
Направи втора и нея продаде, за
да
спечели още.
Той може
да
направи много кѫщи,
да
ги продава една слѣдъ друга,
да
спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство.
Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ,
да
колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка,
да
лови мухитѣ.
Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва
да
го остави на природата, тя
да
разполага съ него както знае, а за
себе
си
да
остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.
И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва
да
избегнатъ.
Ние искаме
да
бѫдемъ свободни.
Какъ
да
бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината?
Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси?
Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави,
да
слуша,
да
бѫде свободенъ?
Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ?
Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ,
да
бѫде свободенъ
да
разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ?
Дѣто и
да
сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество
да
сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила.
Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?
Всички съврѣменни хора искатъ
да
установятъ едно царство на земята и за това царство се биятъ.
Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може
да
прониква въ нѣщата.
Ние нѣма какво
да
се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта.
Вашето царство е
да
убивате,
да
осѫждате хората.
Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи.
милиони хора може
да
се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може
да
се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя.
Сега нѣкои
си
мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ.
Хубаво, може
да
е вѣрно, може и
да
не е вѣрно.
Нашите закони не сѫ за тия мѣрки,
да
се биятъ хората.
Вълкътъ
си
е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата
си
е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена.
Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може
да
биете, колкото искате.
Нѣщата не могатъ
да
се измѣнятъ.
Въ даденъ моментъ човѣкъ не може
да
бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.
Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ
да
каже Той?
Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.
Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха
да
се биятъ заради мене.
Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не
си
отмъщаваме, ние не убиваме.
Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може
да
се прояви у човѣка.
Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта.
Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може
да
поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата,
да
се проявявя свободно.
Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ.
По неговия образъ сѫ се създали всички други царства.
Всѣки се стрѣмелъ
да
внесе този образъ вѫтре въ своята държава.
Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той!
Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва
да
се прави операция.
Прѣдставете
си
, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ
да
направи съ него?
Прѣдставете
си
че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь.
Той казва: работата ще се усложни, затова, за
да
не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва
да
се отрѣже пръста.
Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ
да
извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ
си
.
Хубаво, за
да
се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста.
Най-първо човѣкъ намисля
да
направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира.
Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка.
Когато Богъ иска
да
опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е.
тѣ сами
да
се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ
да
се видятъ, кой какво струва.
Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли
да
се опознаете, какви сте – нищо повече.
Съвършени трѣбва
да
бѫдемъ!
Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие?
Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота
си
,
да
служа само на Бога,
да
слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ.
Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това.
Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва
да
си
върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и
да
отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение.
Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо?
Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва
да
допусне, щото водата
да
влѣзе вѫтрѣ въ него.
Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва
да
се отрѣже този пръстъ!
Вие още въ този
си
животъ знаете, какви сте.
Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ
себе
си
“.
Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества.
Нѣма мисъль, която
да
не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ.
Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ
си
е служилъ, сѫ иносказателни.
Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“.
Да
, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога.
Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия?
Когато ти
си
седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не
си
правъ.
Ти открадна паритѣ на брата
си
, ще ги върнешъ!
Не, водата е носителка на живота.
Говоришъ лошо противъ брата
си
.
Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката
си
.
Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка.
Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма
да
има животъ въ
себе
си
.
Ще поправишъ погрѣшката
си
!
Казва се: отъ вода родень.
Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“?
Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега
да
те потопимъ въ вода!
Потопяватъ го три пѫти въ водата.
Не, не се раждатъ така хората.
– Отъ прѣстѫпленията
си
.
Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо?
– Отъ прѣстѫпленията
си
.
Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения.
Но, казва нѣкой, изгубихъ имането
си
, затова станахъ нервенъ.
Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение
да
изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така
да
изкупишъ грѣховетѣ
си
.
– Потопили го въ вода.
Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта.
Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва
да
побѣдимъ.
Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва
да
побѣди свѣта.
За
да
се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно
да
го потопишъ въ водата.
Всѣки християнинъ
да
се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ.
Това не е раждане!
Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ.
Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть.
Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ.
И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой
си
философъ.
– И тѣ ще
си
отидатъ.
Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва
да
се разбира тѣхния езикъ.
Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е.
тѣ могатъ
да
се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление!
Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва
да
бѫдатъ абсолютно честни!
Моитѣ поданици трѣбва
да
бѫдатъ абсолютно чисти!
Тѣ сѫ пожертвували живота
си
за своитѣ идеи.
Моитѣ поданици трѣбва
да
бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва
да
бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва
да
бѫдатъ хора на абсолютната Истина!
И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ
да
умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея.
И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва
да
помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.
И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте
да
не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“.
Така може
да
е за дѣцата; така може
да
е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ
да
разбератъ Истината, не може
да
мислятъ така.
Колко милиона хора трѣбваше
да
бѫдатъ евреитѣ до сега?
Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха
да
рѣшатъ тази важна задача.
Сега нѣкои може
да
ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати.
Може
да
има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога.
Азъ мога
да
обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ
да
влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ
да
влѣземъ въ царството Божие.
И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце
да
разбератъ Истината.
И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може
да
влѣзе въ царството Божие“, т.е.
Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.
Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме
да
разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота
си
.
Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може
да
влѣзе въ царството Божие.
Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма
да
живѣе отвънъ.
– Единъ день нѣма
да
остане нищо отъ нашия животъ.
Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ
да
пропадне при нѣкакво землетресение.
– Възможно е, може
да
стане.
Той нѣма
да
има никакви външни заблуждения.
Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ
да
слуша тази велика Мѫдрость.
Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ
да
го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ
себе
си
.
Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ.
– Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ.
Сега ще ви дамъ едно малко разяснение.
Щомъ умратъ тѣ, ние
си
туряме черно и ставаме замислени. Защо?
– Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение.
Азъ мога
да
бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото.
Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е.
Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система.
Затуй, имамъ право
да
бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога
да
те достигна.
Да
достигне нѣкога учителя
си
, той считалъ това нѣщо за невъзможно.
Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ.
И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо
си
днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много
си
замисленъ?
– Господи, не можемъ
да
живѣемъ, не можемъ
да
чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ.
Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ.
Не можемъ
да
мислимъ тъй, както ти мислишъ.
И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ
да
слѣзе малко на земята.
Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.
На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ
си
, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска
да
мисли като Христа, може
да
мисли: всѣки отъ васъ, който иска
да
чувствува като Христа, може
да
чувствува.
Казва Писанието: „Ще изпратя Духа
си
.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва
да
правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.
Христосъ казва на ученицитѣ
си
: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи
да
се отречемъ отъ свѣта.
Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва
да
знаемъ, какви сме, трѣбва
да
се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това.
Търговецъ
си
, бѫди истински търговецъ!
Лѣкарь
си
, бѫди истински лѣкарь!
Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ
да
бѫдатъ невѣрни.
Свещеникъ
си
, бѫди истински свещеникъ!
Каквото звание и
да
имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли!
Каквито и
да
сте, бѫдете
си
, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!
И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате
да
разрешитѣ великия въпросъ трѣбва
да
си
кажете въ
себе
си
: нашето царство не е отъ този свѣтъ.
Туй можемъ
да
докажемъ и математически, можемъ
да
докажемъ и геометрически.
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.
Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде.
Затова ти не можешъ
да
се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ
да
се основавашъ на твоето щастие.
Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ.
Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието.
Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса.
Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма
да
бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ.
И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме?
Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха
да
проповѣдватъ.
Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла?
Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови.
Нѣкои отъ васъ може
да
не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ
да
си
служатъ съ телескопи и
да
си
правятъ своитѣ научни изслѣдвания.
И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега.
Може
да
не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ.
Вие
си
казвате: е, ще ги видимъ ние.
Да
не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ.
Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души.
Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва
да
знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва
да
се занимавате и
да
рѣшавате;
да
се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята.
И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма
да
създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ.
И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма
да
умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность.
Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето.
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель.
Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и
да
му дадешъ, все човѣкъ
си
остава.
Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ.
И Ангелъ и Христосъ
да
му туришъ името все сѫщиятъ
си
остава.
Името му може
да
е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може
да
е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може
да
е Христо, но волята му не е Христова.
Хваща той тази торба, държи я здраво и
си
казва: е, помогна ми най-послѣ Господь.
Безъ докачение но
да
не се заблуждаваме!
Но, като се събужда, какво вижда?
– Хваналъ чаршафа на леглото
си
и го държи.
Ние сме Синове на Бога.
Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ.
Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално.
Като
си
спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ.
Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени.
Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ
да
направи всичко, което може.
Да
, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния
си
животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му.
Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него.
За всичко това, обаче у насъ трѣбва
да
дойде туй велико съзнание.
Нѣкои отъ васъ казватъ: ние
да
си
имаме парички та
да
видите зло ли ще ни е?
У васъ сега може
да
се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно?
Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете
си
, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр.
Чакай
да
го провѣримъ:
да
видимъ, какво казватъ другитѣ философи.
злато,
да
осигуритѣ баща
си
, майка
си
, жена
си
, дѣцата
си
, па и
себе
си
, добрѣ ли ще ви бѫде?
Ще се радвате ли, че сте осигурени?
Вие можете и сега
да
четете философитѣ, може
да
ги четете и слѣдъ като се обърнете.
А, ще се осигурите!
Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може
да
се влѣзе прѣзъ много пѫтища.
Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва
да
се мисли.
И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ.
Азъ не искамъ
да
извадите криво заключение, че трѣбва
да
напуснете живота, но искамъ
да
ви спра на мисъльта,
да
разсѫждавате разумно.
Не, само чрѣзъ единъ пѫть може
да
се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища.
Прѣдставете
си
, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни.
Да
, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления.
Питамъ: можемъ ли
да
разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и
да
сѫ други?
Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето
си
играятъ, лесно ги рѣшаватъ.
При вълнитѣ може ли
да
се разрѣшаватъ такива въпроси?
Прѣдставете
си
, какви сѫ тѣхнитѣ задачи!
Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ
да
разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ
да
разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва
да
я разрѣшатъ по пѫтя на Истината.
Може ли
да
разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие?
По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора.
Да
, но коя математика?
Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи
да
вижда, както и свѣтлина
да
различава, казва: дали ще мога
да
виждамъ, като излѣза вънъ?
Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и
да
е другъ въпросъ въ този моментъ може
да
представлява въпросъ за разрѣшение.
Първиятъ потикъ въ този моментъ е
да
спася живота
си
, който Богъ е вложилъ въ мене.
Че отъ тебе зависи!
Да
освободя живота
си
и
да
излѣза на брѣга;
да
излѣза вънъ отъ тази опасность!
И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може
да
се съкрати, че пространството може
да
се съкрати.
Не
си
слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ!
Може
да
разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството.
Да
задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но
да
го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно.
Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси.
Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва
да
го владатъ.
Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога?
Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега
да
опиша всичкитѣ свои страдания!
Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва
да
го влада.
И слѣдъ туй
си
отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва
да
се ходи по него.
И започвамъ
да
пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия!
Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.
Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ
да
си
седи въ кѫщи.
Описвамъ патилата
си
прѣзъ 4–5 дневното
си
прѣкарване на Титаникъ.
И тъй, единственото нѣщо, което трѣбва
да
разберемъ, е туй свещено име, което Богъ ни е далъ.
Кои даватъ такъвъ отговоръ?
Всички четатъ и казватъ: геройство!
„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ
да
мислите.
– Всѣкога, когато майката иска
да
свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой
си
тукъ.
Вие искате
да
разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ
да
разрѣши.
Нѣма
да
се разрѣшатъ лесно тия задачи.
Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе.
Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как
да
се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи.
Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ.
Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе.
Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче.
Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма
да
се разрѣшатъ тия задачи.
Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе.
И дѣйствително, за
да
намѣримъ пътя, Господь трѣбва
да
ни тури при едни велики изпитания, за
да
имаме само единъ методъ, по който
да
Го търсимъ и
да
Го намѣримъ.
Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма
да
разрѣшатъ задачитѣ.
Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе.
Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето.
Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ.
Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога
да
ямъ отъ това ядене?
В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята.
Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.
Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане.
Слѣдователно, всѣки може
да
яде, стига
да
се опита.
Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може
да
яде.
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано
си
отиде вече, доста тия угощения.
Да
, не може безъ корени.
Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ
да
ядатъ.
Той започва
да
се свива, стѣга го нѣщо и
си
казва: трѣбва
да
си
вървя вече, прѣкалихъ го.
Ако
си
растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може.
Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.
Любовьта ви може
да
изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате
да
казвате: ние искаме
да
отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива.
Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ.
Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ
да
ни погостувате още – ще ни извините.
Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ
да
се освѣдоми за Истината,
да
намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ
да
използува моята дарба,
да
научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари,
да
отиде
да
ги разкопае и
да
си
поправи работитѣ.
Каза ми: еди на кое
си
мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ
да
изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ
да
намѣря до сега.
Въ туй отношение, нѣмаме право така
да
постѫпваме.
Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата.
Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за
да
прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше
да
имашъ голѣмо богатство.
Иначе не можешъ
да
я разрѣшишъ.
Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ
си
има заровено голѣмо богатство, и той търси.
Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа
да
не станемъ никому досадни.
Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето.
Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога,
да
му покаже, гдѣ е заровено това богатство.
Благородство трѣбва
да
имаме!
Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ.
Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.
Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ
да
дава нѣколко хиляди лева.
Нѣма какво
да
се лъжемъ.
Казва му: плати ми дълга
си
!
Казватъ:
да
не мислишъ нѣщо криво.
Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума
си
, тя ще ме подигне ли?
– Не, или сега, или нѣма
да
те пусна.
– Не, ще пострадамъ.
Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо
си
, нѣма ходжата.
Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга
си
?
Може
да
кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло.
Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда
да
си
иска дълга.
Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени.
Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли
да
ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше
да
ми покаже?
Ще искате
да
се биете непрѣменно.
Ние, обаче, трѣбва
да
изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ
да
бѫдатъ богати.
Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото
да
опитатъ силата
си
: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави.
Защо нѣкои хора искатъ
да
бѫдатъ знатни въ свѣта?
Защо нѣкои хора искатъ
да
бѫдатъ музиканти, писатели, поети?
Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила.
Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може
да
ни даде правилни разумни обяснения.
Тя не може
да
обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа.
Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може
да
разрѣшава въпроситѣ.
Е, какво
да
се направи съ тѣхъ?
Само умрелите не ядат, но по някой път, вечерно време, и те хлопат, искат
да
ядат.
(втори вариант)
Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане.
(втори вариант)
Те създават друг живот, друга култура.
(втори вариант)
Значи, и умрелите ядат, само че не ядат като живите хора, но по свой начин.
(втори вариант)
Ще ви приведа един смешен факт.
(втори вариант)
Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано
си
отиде вече, доста тия угощения.
(втори вариант)
Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен
да
се осведоми за Истината,
да
намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как
да
използва моята дарба,
да
научи къде има пари, та като му кажа къде,
да
отиде
да
ги разкопае и
да
си
поправи работите.
(втори вариант)
Той започва
да
се свива, стяга го нещо и
си
казва: Трябва
да
си
вървя вече, прекалих го.
(втори вариант)
Да
, не може без корени.
(втори вариант)
Каза ми: Еди на кое
си
място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях
да
изкопая един трап от 1/2 км.
(втори вариант)
Любовта ви може
да
изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате
да
казвате: Ние искаме
да
отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива.
(втори вариант)
Ако
си
растение, без корени не може и без клони не може.
(втори вариант)
дълбочина, но нищо не можах
да
намеря досега.
(втори вариант)
Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против
да
ни погостувате още – ще ни извините.
(втори вариант)
Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за
да
прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше
да
имаш голямо богатство.
(втори вариант)
Но, казали му някои, че някъде
си
имало заровено голямо богатство, и той търси.
(втори вариант)
В туй отношение, нямаме право така
да
постъпваме.
(втори вариант)
„Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата.
(втори вариант)
Дълго време се молил, молил на Бога,
да
му покаже, где е заровено това богатство.
(втори вариант)
Иначе не можеш
да
я разрешиш.
(втори вариант)
Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането.
(втори вариант)
Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа
да
не станем никому досадни.
(втори вариант)
Защото земята е приела всичкия живот от слънцето.
(втори вариант)
Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал
да
дава няколко хиляди лева.
(втори вариант)
Благородство трябва
да
имаме!
(втори вариант)
Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят.
(втори вариант)
Казва му: Плати ми дълга
си
!
(втори вариант)
Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.
(втори вариант)
НАГОРЕ