НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
209
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
209
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Мислите ли, че единъ день може
да
постигнете Бога?
Като пѫтувашъ изъ пустинята и носишъ своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Канта, на Шопенхауера, на Павла?
Не, ние можемъ
да
се влѣемъ въ Бога, но никога нѣма
да
Го разберемъ.
Не се изисква отъ насъ
да
разберемъ Бога.
– Вода!
Ние можемъ
да
познаемъ Бога, но
да
Го разберемъ, нѣма защо.
Бога по форма не можемъ
да
разберемъ.
– Вода!
– Вода!
Вода, вода, разбирате ли!
Ако искашъ
да
разберешъ Бога,
да
обхванешъ Божественото, ти ще изгубишъ съзнанието
си
, ще паднешъ въ единъ вѣченъ сънь, всичката ти енергия ще се разлѣе.
Христосъ, който е разбиралъ дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате единъ изворъ вѫтрѣ въ
себе
си
, отъ който ще извира тази вода“.
За
да
разберете, по какво се отличава тя отъ другитѣ форми, ще ви дамъ една специална форма.
Прѣдставете
си
, че имате една обикновена соба, пълна съ въглища.
Прѣди
да
сѫ запалени вѫглищата, тѣ сѫ ограничени въ собата, но слѣдъ като се запалятъ, собата вече не може
да
ги ограничи; топлината, която се образува отъ тѣхъ, се лѫчеизпуска по всички посоки.
Слѣдователно, въ
себе
си
ще носите два елемента, на които ще бѫдете господари – вода и хлѣбъ.
Тѣзи лѫчи могатъ ли
да
се ограничаватъ отъ самата соба?
Слѣдователно, въ третата реалность, никой не може
да
ограничи влиянието на нѣщата.
Вѣрвамъ, че паритѣ сѫ сила.
Затова казваме, че човѣкъ може
да
бѫде свободенъ само въ своята мисъль.
Вѣрвамъ, че война безъ орѫжие не може
да
се води.
Никой не може
да
ограничи влиянието на мисъльта.
Вѣрвамъ, че търговски операции безъ голѣми капитали не могатъ
да
ставатъ.
Въ движението
си
човѣкъ може
да
се ограничи, само ако се движи много бързо по извѣстенъ наклонъ и въ това
си
движение срещне нѣкаква прѣграда.
Вѣрвамъ, че фабрикитѣ безъ вѫглища и безъ пара не могатъ
да
работятъ.
Щомъ дойде до една прѣграда, той ще спре.
Вѣрвамъ, че желѣзницитѣ, безъ машиниста не могатъ
да
вървятъ.
Щомъ чувствата на човѣка прѣдставляватъ вода, то въ движението на чувствата
си
, той може
да
има удължаване, уголѣмяване може
да
има завиване на една или друга страна.
Вѣрвамъ, че човѣкъ безъ глава не може
да
живѣе.
Вѣрвамъ, че човѣкъ безъ стомахъ, безъ гърди, безъ сърдце, безъ нервна система не може
да
живѣе.
Въ дължината
си
една рѣка може
да
кръшка, може
да
прави завивания отъ тукъ-отъ тамъ, но тя има цѣль, иска
да
постигне своето намѣрение.
Вѣрвамъ, че човѣкъ безъ умъ не може
да
прояви своята мисъль.
Азъ вѣрвамъ въ хиляди други нѣща, но въ всички тия вѣрвания, кое е сѫщественото, което би ми опрѣдѣлило едни правилни отношения къмъ Бога, къмъ
себе
си
и къмъ своя ближенъ?
И затуй, азъ дойдохъ до заключението, че у човѣка има само една мисъль, само едно чувство и само едно дѣйствие, като негови, а всичко друго е чуждо.
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не крѣка въ водата, изпълнява ли тя своя дългъ?
Нѣкой казва: какъ тъй,
да
имамъ само една мисъль!
Тя не крѣка, защото чака
да
дойде нѣкоя муха наблизо до нея, или
да
кацне на нея, и тя
да
я глътне.
–
Да
, ще имашъ само една мисъль.
Нима онзи цигуларь, който носи своята хубава цигулка Страдивариусъ на гърба
си
и знае
да
свири хубаво, има много мисли?
Нима онзи банкеръ, който носи въ касата
си
хиляди и милиони левове, има повече отъ една мисъль?
Да
, философъ е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нѣкоя змия!
Кой, обаче, е по-силенъ?
Цигуларьтъ като отиде въ село, отваря цигулката
си
и започва
да
свири, всички хора се събиратъ наоколо му, щедро даватъ. Защо?
Банкерътъ като отиде въ нѣкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ
да
взематъ нѣщо отъ него, всички искатъ
да
направятъ нѣкакви операции съ него.
Банкерътъ е силенъ само поради паритѣ
си
, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството
си
, прѣсѣкватъ се силитѣ му, всичко отива на вѣтъра.
Има единъ законъ въ природата: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.
Всичкото богатство на цигуларя е въ самия него.
Сега, ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ.
Ако ме биха попитали, какво бихъ желалъ
да
стана – цигуларь, или банкеръ?
Единъ великъ Учитель изпраща своя ученикъ
да
се учи
да
плава.
Ученикътъ запитва: животътъ не може ли
да
мине безъ плаване?
Плаването е една необходимость, и ако ти не се научишъ
да
плавашъ, то единъ день ще ти потрѣбва въ живота, и като не умѣешъ
да
плавашъ, ще изгубишъ живота
си
.
Банкерътъ носи само ключоветѣ
си
и като дойде прѣдъ касата
си
, цѣла наука знае, колко пѫти
да
отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пѫти; и като дойде
да
затваря – пакъ сѫщото изкуство прилага.
Ученикътъ казва: „Азъ нѣмамъ свободно врѣме
да
отивамъ сега
да
се уча
да
плавамъ.
Въ него всичко е подъ ключъ.
Поканенъ съмъ
да
заема единъ много важенъ постъ.
Какво означаватъ затворенитѣ каси?
Азъ изваждамъ отъ това нѣщо свое заключение.
Той хукналъ
да
бѣга,
да
се укрива, но като бѣгалъ, дошълъ до една рѣка, която трѣбвало
да
прѣплава.
Всички съврѣменни хора казватъ, че сѫ морални, а при това каситѣ имъ сѫ все затворени.
Като не знаялъ
да
плава, потъналъ въ рѣката и се прѣвърналъ въ единъ хубавъ шаранъ, който тежѣлъ 10 килограма.
Азъ бихъ желалъ
да
срещна една държава, на която каситѣ
да
сѫ отворени.
Не казвамъ, че това може
да
стане днесъ, но това заключване на каситѣ, показва, какъвъ е моралътъ на съврѣменнитѣ хора.
По едно врѣме, рибари го хванали и го турили на една пиростия
да
го пекатъ.
Ако каситѣ сѫ отворени и нищо не се губи, ще кажа: браво, у тѣзи хора има убѣждения, има моралъ.
Сега му дошло на ума за неговия Учитель, който го каралъ
да
се учи
да
плава.
Запитва той Учителя
си
: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие?
Защо ми се струпа всичко това на главата?
– Защото не се научи
да
плавашъ.
Така и вие сега, казвате, че страдате много.
Но задали ли сте
си
въпроса, като философи, като християни, като разумни сѫщества и най-послѣ като българи защо страдате?
Този момъкъ вземе единъ наполеонъ, като своя любовница, послѣ вторъ, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой какъ мине покрай него, наполеонъ е, хубава мома е, намигне на всѣки наполеонъ, тури го въ джеба
си
, зеръ дълга му е рѫката и казва: хайде сега съ тебе
да
направя познанство.
Дайте
си
единъ философски отговоръ на този въпросъ.
И така минава отъ една на друга, докато най-послѣ казва:
да
си
върви тази младата мома, отдѣто е дошла!
Но, тази красивата мома, Господь така я е направилъ, че въ края на краищата никой не може
да
я изведе.
Тя се скрива въ земята, и всички момци оставатъ на понедѣлникъ.
И като ги пита Господь, какво правихте до сега, тѣ казватъ: ходихме
да
крадемъ моми.
Слѣдъ всичко това хората питатъ: има ли онзи свѣтъ?
Свѣтътъ е създаденъ все отъ културни сѫщества.
Има други причини, които създаватъ страданията.
Защото, като отидете на онзи свѣтъ, ще трѣбва
да
дадете отговоръ на вашитѣ майки, бащи, дѣди, какво сте правили тукъ на земята.
Слѣдователно, ако ти не знаешъ
да
плавашъ ще изгубишъ живота
си
.
За прѣдпочитане е
да
нѣма онзи свѣтъ.
Азъ прѣвеждамъ тази мисъль: ако твоитѣ чувства нѣматъ опрѣдѣлена посока на движение, ако твоитѣ чувства не се стремятъ къмъ Бога, ти ще станешъ шаранъ, ще те пекатъ на пиростия; а пъкъ ако разбирашъ Бога, ще имашъ опрѣдѣлено движение, ще можешъ
да
владашъ водитѣ.
Тъй че, който отива къмъ Бога, ще има свобода, ще има движение въ
себе
си
, ще влада водата, т.е.
Който живѣе въ водата, ограничава се отъ нея, а който живѣе извънъ нея, влада водата.
Слѣдователно, за
да
владаме извѣстна реалность, трѣбва
да
сме извънъ нея.
Всички идеи, които едно врѣме Христосъ е изказалъ, единъ день ще се носятъ изъ свѣта.
Но ние трѣбва
да
се повърнемъ къмъ онзи чистъ, непороченъ животъ, какъвто човѣкъ е ималъ още въ самото начало на своя животъ.
Тъй трѣбва
да
се очистимъ, че въ лицето на всѣка една жена
да
виждаме една благородна душа.
Като се качишъ на единъ високъ планински върхъ, не можешъ
да
наблюдавашъ планината.
Когато ние искаме
да
убѣдимъ съврѣменнитѣ хора, че може и безъ кѫща.
Ако искашъ
да
наблюдавашъ планината, трѣбва
да
слѣзешъ долу, и отъ тамъ
да
я гледашъ.
Щомъ се качишъ на планината, ти можешъ
да
наблюдавашъ звѣздитѣ, мѣсеца, но не и самата планина.
Тъй че, ако искате
да
разберете живота, отдолу трѣбва
да
го гледате,
да
вземете послѣдното мѣсто, и отъ тамъ ще го изучавате основно.
Когато казваме, че може безъ кѫща, подразбираме, че нѣма
да
живѣете като рибитѣ въ водата, а ще живѣете извънъ водата и ще я употрѣбявате само когато искате.
Нѣма
да
се инервирате, нѣма
да
се разчувствувате, нѣма
да
плачете.
Въ дадения случай ти ще бѫдешъ господарь на положението
си
.
Плачете ли сълзитѣ на вашитѣ очи трѣбва
да
донасятъ благословение.
И тъй, човѣкъ трѣбва
да
заеме послѣдното мѣсто.
Тѫжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трѣбва
да
донася благословение.
Всѣки единъ актъ въ насъ, трѣбва
да
внася нѣщо ново въ нашата душа.
Отъ физическото трѣбва
да
започнете.
Такова трѣбва
да
бѫде положението на всѣки единъ човѣкъ.
Вие трѣбва
да
изучите физическия свѣтъ въ неговата пълнота, та като разбирате, физическия свѣтъ, когато дойде вашиятъ Учитель, ще може
да
ви прѣдаде по-висока наука, ще се качите една стѫпка по-нагорѣ.
Азъ гледамъ, дойде нѣкой при мене, челъ Библията отъ единия край до другия, та като дошълъ до Откровението, пита: какво искалъ
да
каже евангелистъ Иоанъ?
– Всички тия нѣща сѫ възможни.
Нѣкои оспорватъ въпроса, дали Христосъ е сѫществувалъ на земята като личность, или не е сѫществувалъ.
Азъ нѣма
да
тълкувамъ думитѣ на Иоана, но ще извикамъ свети Иоанъ и ще му кажа: кажи на този човѣкъ, какво
си
искалъ
да
кажешъ.
Не е въпросътъ въ това, дали Христосъ е сѫществувалъ, или не.
Нѣкой казватъ: какво е искалъ
да
каже Христосъ?
Азъ нѣма какво
да
коментирамъ Христовитѣ думи.
Тази реалность, която сега провѣряваме, има еднакви отношения къмъ всинца ни.
Нѣма защо
да
ходя
да
прѣпятствувамъ на хората,
да
се занимавамъ съ работи, съ които и тѣ се занимаватъ.
Тя произвежда движение, тя произвежда уголѣмяване, тя произвежда и разширение.
Тя дава потикъ на нашата воля,
да
се проявява на прѣсѣкулки; тя дава увеличение на нашитѣ чувства; тя дава разширение на нашия умъ по смисълъ.
Тамъ, дѣто хората сѫ обработвали, нѣма защо и азъ
да
ходя.
Благодарение на тѣзи три реалности, науката расте и се развива.
Сега, разработени ли сѫ въ нашето естество всички мѣста?
Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва
да
благодаримъ на Бога за това.
Всички искаме
да
имаме отличенъ животъ,
да
бѫдемъ добри.
Знаете ли, какво нѣщо е доброто, само по
себе
си
?
Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия
си
животъ само за работа.
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда отъ Любовьта. Какъ?
Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума
си
за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на думата.
Онзи земледѣлецъ, който иска
да
сѣе житото, трѣбва
да
знае начина, по който се сѣе житото!
Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има.
Трѣбва
да
знае още и врѣмето, по което се сѣе, а при това трѣбва
да
избере и най-хубавото сѣме.
Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове.
Ние казваме: „трѣбва
да
бѫдемъ добри“, или „трѣбва
да
се любимъ“.
Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота
си
за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ.
Дѣйствително, когато дойде Любовьта въ свѣта, тя произвежда врѣменно движение и постоянно движение, врѣменни течения и постоянни течения, врѣменни разширения и постоянни разширения, но самата Любовь не е нито въ движенията, нито въ увеличенията, нито въ разширенията – тя е извънъ всичко това.
Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние.
Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ.
Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази дума, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто.
Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма
да
потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното.
Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ тебе, най-първо ти нѣмаше
да
бѫдешъ такъвъ човѣкъ, какъвто се проявявашъ.
Хората, които търсятъ богатството, нѣма
да
взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта.
Какво трѣбва
да
разбираме, когато казваме, че Любовьта е вѫтрѣ въ насъ, или вънъ отъ насъ?
– Ако Любовьта бѣше вѫтрѣ въ насъ, както нѣкои казватъ, ние трѣбваше
да
имаме вѣчната топлина, никога не трѣбваше
да
истиваме.
Цѣнното и отдолу
да
е, пакъ ще го извадятъ отгорѣ; а безцѣнното и отгорѣ
да
е, пакъ ще го махнатъ.
Трѣбваше
да
имаме вѣчната свѣтлина и никакво зло не трѣбваше
да
сѫществува въ душата ни.
Значи, всички трѣбва
да
имаме тази вѫтрѣшна цѣнность.
Но понеже Любовьта дѣйствува вънъ отъ насъ, има единъ процесъ на истиване, вслѣдствие на което се заражда едно гниене.
Всички съврѣменни хора заболѣватъ и търсятъ начини за своето лѣкуване чрѣзъ лѣкаритѣ, а не търсятъ причинитѣ на болѣститѣ въ нѣкакви дълбоки, вѫтрѣшни процеси.
Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска
да
направи добро на нѣкой просекъ.
Въ окултната наука, обаче, ние гледаме друго-яче на болѣститѣ; ние гледаме друго-яче на злото, на доброто, на Любовьта.
Да
му даде една малка помощь.
Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, Любовьта действува врѣменно отвънъ, докато човѣшкиятъ организъмъ свикне, понеже при сегашния
си
съставъ организмътъ не може
да
изнесе тия силни движения, тия силни уголѣмявания, тия силни разширения, които произвежда Любовьта.
Бръкне въ джоба
си
, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева.
Слѣдователно, отвънъ трѣбва
да
дойдатъ тѣзи нѣжни движения, тѣзи нѣжни уголѣмявания, тѣзи нѣжни разширения.
Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба
си
.
И тъй, Любовьта трѣбва
да
дойде отвънъ – отъ слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ хората, отъ растенията.
Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба
си
и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и
да
е,
да
го даде, безъ
да
гледа.
Всѣки, който вземе
да
размишлява,
да
се колебае, дали
да
даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ.
Освѣнъ това, и нашето сърдце трѣбва
да
бѫде свободно въ своитѣ проявления.
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни
да
заемаме първитѣ мѣста.
Нашитѣ отношения къмъ хората трѣбва
да
иматъ цѣль.
За
да
изясня мисъльта
си
, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ.
Трѣбва ли
да
мислимъ, какви сѫ хората, когато се проявяваме къмъ тѣхъ?
Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли
да
говорятъ.
Нашитѣ отношения къмъ хората не трѣбва
да
бѫдатъ външни, но вѫтрѣшни,
да
нѣма лицеприятие.
Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти
си
силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость!
По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти
си
най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость!
Азъ мога
да
срещна нѣкой човѣкъ и
да
му се усмихна,
да
не
си
поклатя главата даже, но
да
имамъ единъ свещенъ образъ за него, и
да
държа въ душата
си
неговия образъ като писано яйце.
Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти
си
най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина!
Питамъ: кое е по-хубаво:
да
те държа въ душата
си
, като единъ свещенъ образъ, или
да
ти се поусмихна, а послѣ
да
зацапамъ образа ти?
Най-послѣ, ние трѣбва
да
имаме онази свещена мисъль въ главата
си
, че знанието, което имаме, е храна за нашия умъ.
Единъ день му дошла една нова идея и
си
казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ.
Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ
да
използвамъ своята младость.
Като казвамъ, че знанието е храна за нашия умъ, то значи, че трѣбва
да
се раздаде на всички хора, т.е.
Ученъ бѣхъ, но не можахъ
да
използвамъ своята ученость, тя не можа
да
се увеличи.
то трѣбва
да
прѣставлява за всички хора срѣдство за хранене.
Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа
да
се увеличи.
Той врътва ключа, и веднага се явява първиятъ автоматъ, който изказва изречението: ти
си
най-младиятъ и най-красивиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ.
Всички хора въ това отношение трѣбва
да
бѫдатъ разумни.
Хубава е тази философия; както виждамъ, нататъкъ отива
си
казва графа.
И Христосъ казва: „Ако искашъ
да
бѫдешъ разуменъ, заеми послѣдното мѣсто!
Къмъ обѣдъ идва вториятъ автоматъ и му казва: ти
си
най-учениятъ и най-свѣдущиятъ човѣкъ, но знай, че скоро ще остарѣешъ и тогава ще оглупѣешъ.
Най-послѣ, вечерьта идва третиятъ автоматъ и му казва: ти
си
най-благородниятъ и най-добриятъ човѣкъ, но знай, че като остарѣешъ, ще изгубишъ своето благородство и своята доброта.
И всички велики Учители, които идватъ сега на земята, сѫ скрити, нѣма ги, и тѣ сѫщо заематъ послѣднитѣ мѣста.
А ония хора, които сега управляватъ свѣта, които сѫ на чело, заематъ първитѣ мѣста, но когато дойде Великиятъ Господарь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Приятели, вие, които бѣхте до сега на послѣднитѣ мѣста, елате
да
заемите първитѣ мѣста, елате
да
си
вършите работата!
Сегашнитѣ хора не можемъ
да
ги убедимъ, че и въ Бога има проявление.
Само че, за
да
се прояви Богъ, изисква се врѣме.
Че е младъ, добрѣ, но какъ трѣбва
да
използва своята младость?
Хората се молятъ, молятъ и Богъ всичко слуша, но трѣбва цѣлото човѣчество
да
се моли най-малко 2,000 години, за
да
се прояви Богъ.
Всички Му се молятъ, молятъ и най-послѣ казватъ: Господи, не ни ли чувашъ?
Че е ученъ, разбирамъ но въ какво отношение трѣбва
да
използва своята ученость?
Господь чува всичко, но чака
да
си
свършатъ хората молитвата, и когато
си
свършатъ молитвата, Той само ще помръдне рѫката
си
, и всичко ще се свърши.
Че е благороденъ добрѣ, но въ какво отношение трѣбва
да
използва своето благородство.
Запримѣръ, има единъ анекдотъ, споредъ който се разправя, че когато Господь създавалъ човѣка, взелъ най-хубавата пръсть, омѣсилъ я, и направилъ отъ нея човѣка и го оставилъ
да
съхне.
Това сѫ въпроси, които трѣбва
да
разрѣши всѣки самъ за
себе
си
, и отъ правилното разрѣшение на тия въпроси зависи неговото развитие.
Дълго врѣме съхналъ този човѣкъ, обаче единъ негърски проповѣдникъ проповѣдвалъ на слушателитѣ
си
, че Господь сушилъ човѣка само три дни.
Ако ние сме млади и чакаме другитѣ
да
разрѣшатъ въпроса, какъ
да
използуваме нашата младость, ние ще имаме най-голѣмитѣ изпитания.
Това, че нѣкой е младъ, показва, че той носи въ
себе
си
една велика задача, която трѣбва
да
разрѣши.
Всички възвишени разумни сѫщества – ангели, архангели, серафими, херовими, минавали покрай човѣка и го побутвали, дано тръгне, но не успѣли.
Най-послѣ казали на Господа: не тръгва този човѣкъ, Господи.
Майката казва на младия
си
синъ: синко, гледай
да
се събирашъ съ другари,
да
ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай
да
си
намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно
да
има парички!
Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ.
Свършва синътъ въ странство, връща се дома
си
, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти
си
много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе.
Всички се очудили.
За сега, всички хора лежатъ на гърба
си
и питатъ: кога ще се оправи свѣтътъ?
Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ.
Ще дойде Господь, но този пѫть нѣма
да
духне въ носа на хората.
Той дава лошо учение.
Защо нѣма
да
духне въ носа?
– Утрѣ синътъ изпъди баща
си
отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома
си
.
И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина
си
подъ сѫдъ, иска сѫдътъ
да
се произнесе, колко трѣбва синътъ му
да
плаща.
Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва
да
опрѣдѣля, какви
да
бѫдатъ отношенията между бащата и сина?
Ако се остави сѫдътъ
да
се произнася, какви
да
бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено.
Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ.
Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма
да
излѣзе.
Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ,
да
му дадемъ единъ високъ санъ.
Да
го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ,
да
проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице.
Свѣтътъ така нѣма
да
се поправи.
Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ.
Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва
да
се прави, за
да
може човѣкъ правилно
да
се развива?
Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ.
Нѣкой казва: защо трѣбва
да
се моля?
Молитвата е единъ символъ!
Да
седнешъ на послѣдното мѣсто, и
да
седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва
да
имашъ знания.
Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава.
Молитвата е единъ символъ, чрѣзъ който се привличатъ всички добри влияния.
Слънчевата свѣтлина, слънчевата топлина, дъждътъ, влагата, това сѫ добритѣ влияния при молитвата, за
да
може
да
расте всичко онова, което е посѣто.
Когато единъ човѣкъ се моли, всичко наоколо му трѣбва
да
расте и
да
се развива.
Въ това растене трѣбва
да
има единъ благороденъ и възвишенъ поривъ.
Всички богати хора трѣбва
да
раздадатъ имането
си
.
Сега, имайте прѣдъ видъ, че Христосъ казва: „Вземи послѣдното мѣсто, за
да
вземешъ първото мѣсто“!
Нѣкои отъ васъ се плашатъ, като чуятъ
да
имъ се говори
да
раздадатъ имането
си
.
Той не казва: „Вземи първото мѣсто, за
да
вземешъ послѣдното мѣсто“.
Това нѣщо и военнитѣ го знаятъ, за което
си
иматъ и своя тактика.
Ако онзи голѣмъ китъ би пожертвувалъ голѣмата
си
глава, голѣмата
си
уста, съ които би глътналъ всѣки едного, какъ мислите, какво би изгубилъ той?
Върху него може
да
се каже много малко нѣщо.
Ако нѣкой философъ дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва
да
се отречешъ отъ майка
си
и отъ баща
си
,
да
влѣзешъ въ свѣта между хората и
да
приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение?
И когато Христосъ казва
да
се откажемъ отъ
себе
си
, отъ всичко врѣменно и прѣходно, то значи
да
се откажемъ отъ своятъ жабешки свѣтъ –
да
гълтаме мухи, и
да
добиемъ онази ангелска форма.
Азъ го наричамъ бѣдна почва, която трѣбва
да
се тори,
да
се полива,
да
се прѣработи, за
да
може
да
даде нѣщо.
Защо трѣбва
да
заемаме послѣдното мѣсто?
Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ.
Нѣкои казватъ: ами че и науката подържа, че е добрѣ
да
се ядатъ агнета.
По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки.
Религиознитѣ пъкъ казватъ, че въ Писанието било писано, че всичко, което се продава въ месарницитѣ, може
да
се яде.
Тѣзи силови линии не могатъ
да
дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която
да
ги приведе въ една посока, за
да
се образува едно движение.
Това е необходимо, за
да
видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение.
Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва
да
се прѣвърнатъ въ еднородни.
Като ви казвамъ това,
да
не ви е обидно.
Когато ви се каже една Истина, вашитѣ сърдца трѣбва
да
затрептятъ отъ желание
да
я чуятъ; и като погледнете на онѣзи ваши братя, които сѫ готови
да
жертвуватъ всичко, сѫщо така трѣбва сърдцата ви
да
затрептятъ.
Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва
да
иматъ една посока на движение.
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва
да
раздаде всичкото
си
имане, азъ не подразбирамъ, че това раздаване трѣбва
да
стане неразумно.
Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни.
Азъ съмъ за разумното раздаване.
Онзи, който трѣбва
да
раздаде своето имане, онзи, който трѣбва
да
се откаже отъ майка
си
, отъ баща
си
, отъ жена
си
, отъ дѣцата
си
, трѣбва
да
бѫде най-добриятъ, най-разумниятъ, най-благородниятъ човѣкъ, на когото душата е изпълнена съ трептения за Божията Любовь.
Че всички пасатъ трѣва.
И такъвъ човѣкъ, като раздаде имането
си
, ще знае кому
да
го раздаде.
Всички вълци сѫ еднородни.
Има единъ инструментъ, който още не е познатъ на съврѣменнитѣ учени хора, но съ него
си
служатъ източнитѣ народи, главно индийцитѣ.
– че всички ядатъ месо.
Всички риби сѫ еднородни.
– Че живѣятъ въ водата.
Разбира се, тия чърти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не сѫ толкова сѫществени, но азъ изваждамъ слѣдното заключение: ние трѣбва
да
вѣрваме въ реалностьта на нѣщата, въ реалностьта на живота.
Благодарение обаче на това, че когато умратъ хиляда лоши хора, температурата се понижава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, когато пъкъ умре само единъ добъръ човѣкъ, температурата се повишава съ една десет-милионна часть отъ единицата топлина, човѣчеството може
да
се подържа – иначе то би отишло по дяволитѣ.
– То значи, че всички щѣхме
да
се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята.
Благодарение на това, друго нѣщо щѣше
да
има въ природата.
И тъй, въ свѣта има три вида реалности, които трѣбва
да
се опрѣдѣлятъ.
Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха
да
внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха
да
внесатъ и съмнѣнието.
Когато ангелитѣ искатъ
да
си
направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората
да
се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които
си
строятъ кѫщитѣ.
Всички сили на физическия свѣтъ дѣйствуватъ на прѣсѣкулки, движението въ тѣхъ не е постоянно.
Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме
да
ги поставяме на съмнѣния.
Ако една граната се хвърли, тя може
да
полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пакъ ще падне нѣкѫдѣ, все ще се прояви тази реалность.
И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ
да
казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ
да
се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо.
Нашата земя, която се движи изъ пространството, е сѫщо едно ядро изхвърлено, но единъ день и тя ще прѣстане
да
се движи, ще се измѣни, ще остарѣе, ще почне
да
се разкапва и ще изчезне, а на мѣстото ѝ ще се яви друга земя.
Сега,
да
дойдемъ до стиха, дѣто Христосъ казва: „Щомъ те поканятъ на свадба, заеми послѣдното мѣсто“.
Отъ тази земя, на която сега живѣемъ, нѣма
да
остане нито поменъ.
То има даже практическо приложение.
Мога
да
го докажа, но не въ единъ часъ, а ми трѣбватъ най-малко 5–6 часа
да
ви доказвамъ съ математически, съ геометрически данни прѣсичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ.
Човѣкъ, който е заелъ послѣдното мѣсто, не се нуждае
да
го пази нѣкой отподирѣ му.
Кѫдѣто и
да
ходи, той се намира на най-безопасното мѣсто.
За такъвъ човѣкъ всички казватъ: този човѣкъ е незабѣлѣзанъ отъ никого.
Въ което общество и
да
влѣзе, никѫдѣ не го виждатъ.
Питамъ: каква сила на сцѣпление има водата?
Силна ли е тя?
Въ нея движението на дължината е непрѣривно, но въ движението
си
на широчина е ограничена.
Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо.
Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат.
(втори вариант)
Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва
да
се прави, за
да
може човек правилно
да
се развива?
(втори вариант)
Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш.
(втори вариант)
Някой казва: Защо трябва
да
се моля?
(втори вариант)
Молитвата е един символ!
(втори вариант)
Да
седнеш на последното място, и
да
седнеш на първото място, и в двата случая трябва
да
имаш знания.
(втори вариант)
Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния.
(втори вариант)
Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава.
(втори вариант)
Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за
да
може
да
расте всичко онова, което е посято.
(втори вариант)
Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва
да
расте и
да
се развива.
(втори вариант)
В този растеж трябва
да
има един благороден и възвишен порив.
(втори вариант)
Всички богати хора трябва
да
раздадат имането
си
.
(втори вариант)
Някои от вас се плашат, като чуят
да
им се говори
да
раздадат имането
си
.
(втори вариант)
Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за
да
вземеш първото място!
(втори вариант)
“ Той не казва: „Вземи първото място, за
да
вземеш последното място“.
(втори вариант)
Това нещо и военните го знаят, за което
си
имат и своя тактика.
(втори вариант)
Ако онзи голям кит би пожертвал голямата
си
глава, голямата
си
уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той?
(втори вариант)
Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва
да
се отречеш от майка
си
и от баща
си
,
да
влезеш в света между хората и
да
приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение?
(втори вариант)
Върху него може
да
се каже много малко нещо.
(втори вариант)
И когато Христос казва
да
се откажем от
себе
си
, от всичко временно и преходно, то значи
да
се откажем от своят жабешки свят –
да
гълтаме мухи, и
да
добием онази ангелска форма.
(втори вариант)
Аз го наричам бедна почва, която трябва
да
се тори,
да
се полива,
да
се преработи, за
да
може
да
даде нещо.
(втори вариант)
“ Защо трябва
да
заемаме последното място?
(втори вариант)
Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре
да
се ядат агнета.
(втори вариант)
Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу.
(втори вариант)
Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може
да
се яде.
(втори вариант)
Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки.
(втори вариант)
Тези силови линии не могат
да
дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която
да
ги приведе в една посока, за
да
се образува едно движение.
(втори вариант)
Това е необходимо, за
да
видим каква е реалността на нещата в това движение.
(втори вариант)
Като ви казвам това,
да
не ви е обидно.
(втори вариант)
Следователно, разнородните енергии трябва
да
се превърнат в еднородни.
(втори вариант)
Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва
да
затрептят от желание
да
я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови
да
жертват всичко, също така трябва сърцата ви
да
затрептят.
(втори вариант)
Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда.
(втори вариант)
Като казвам, че човек трябва
да
раздаде всичкото
си
имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва
да
стане неразумно.
(втори вариант)
В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва
да
имат една посока на движение.
(втори вариант)
Аз съм за разумното раздаване.
(втори вариант)
Например, всички овце са еднородни.
(втори вариант)
Онзи, който трябва
да
раздаде своето имане, онзи, който трябва
да
се откаже от майка
си
, от баща
си
, от жена
си
, от децата
си
, трябва
да
бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов.
(втори вариант)
И такъв човек, като раздаде имането
си
, ще знае на кого
да
го раздаде.
(втори вариант)
Че всички пасат трева.
(втори вариант)
Всички вълци са еднородни.
(втори вариант)
Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него
си
служат източните народи, главно индийците.
(втори вариант)
– Че всички ядат месо.
(втори вариант)
Всички риби са еднородни.
(втори вариант)
– Че живеят във водата.
(втори вариант)
Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва
да
вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота.
(втори вариант)
Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може
да
се поддържа – иначе то би отишло по дяволите.
(втори вариант)
– То значи, че всички щяхме
да
се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята.
(втори вариант)
Благодарение на това, друго нещо щеше
да
има в природата.
(втори вариант)
Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха
да
внесат нещо много добро във вас, но щяха
да
внесат и съмнението.
(втори вариант)
И тъй, в света има три вида реалности, които трябва
да
се определят.
(втори вариант)
Когато ангелите искат
да
си
направят една къщичка от камъни, те карат хората
да
се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които
си
строят къщите.
(втори вариант)
Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме
да
ги поставяме на съмнения.
(втори вариант)
Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно.
(втори вариант)
И затова, чуваш някой човек
да
казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах
да
се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.
(втори вариант)
Ако една граната се хвърли, тя може
да
полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност.
(втори вариант)
Сега,
да
дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“.
(втори вариант)
Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане
да
се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне
да
се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя.
(втори вариант)
От тази земя, на която сега живеем, няма
да
остане нито помен.
(втори вариант)
То има даже практическо приложение.
(втори вариант)
Човек, който е заел последното място, не се нуждае
да
го пази някой отподире му.
(втори вариант)
Мога
да
го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа
да
ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.
(втори вариант)
Където и
да
ходи, той се намира на най-безопасното място.
(втори вариант)
За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого.
(втори вариант)
В което и общество
да
влезе, никъде не го виждат.
(втори вариант)
Питам: Каква сила на сцепление има водата?
(втори вариант)
Силна ли е тя?
(втори вариант)
Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо.
(втори вариант)
В нея движението на дължината е непреривно, но в движението
си
на широчина е ограничена.
(втори вариант)
Например, една река е ограничена в широчината
си
, но дължината ѝ не е ограничена.
(втори вариант)
Може
да
я биете,
да
я сечете,
да
я направите на хиляди частици и така
да
я разхвърлите из пространството, но няма
да
се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно.
(втори вариант)
Тази река се движи непреривно, нейното движение не може
да
се ограничи.
(втори вариант)
Вие не можете
да
правите интриги с водата.
(втори вариант)
Понякога хората искат
да
правят интриги със своето учение, тъй както се опитват
да
правят и с водата.
(втори вариант)
Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна.
(втори вариант)
Много хора в света се повреждат.
(втори вариант)
Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам.
(втори вариант)
Следователно, от наше гледище, водата е жива.
(втори вариант)
В чувствата трябва
да
има стремеж, но никога чрезмерно разширение.
(втори вариант)
Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам?
(втори вариант)
Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът.
(втори вариант)
Туй психологически е вярно.
(втори вариант)
Знаете ли какво е съдържанието на водата?
(втори вариант)
Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат
да
реализират туй чрезмерно проявление на чувствата
си
.
(втори вариант)
– Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот.
(втори вариант)
За
да
могат тия им чувства
да
се реализират, трябва
да
имат цел, към която
да
се стремят,
да
се движат.
(втори вариант)
Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека.
(втори вариант)
Или, с други думи казано, човек трябва
да
обича някого.
(втори вариант)
Но я
да
се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година,
да
видим, каква култура ще имаме!
(втори вариант)
Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел?
(втори вариант)
Мислите ли, че един ден може
да
постигнете Бога?
(втори вариант)
Не, ние можем
да
се влеем в Бога, но никога няма
да
Го разберем.
(втори вариант)
– Вода!
(втори вариант)
Не се изисква от нас
да
разберем Бога.
(втори вариант)
Ние можем
да
познаем Бога, но
да
Го разберем, няма защо.
(втори вариант)
– Вода!
(втори вариант)
Бога по форма не можем
да
разберем.
(втори вариант)
– Вода!
(втори вариант)
Вода, вода, разбирате ли!
(втори вариант)
Ако искаш
да
разбереш Бога,
да
обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието
си
, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
(втори вариант)
Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в
себе
си
, от който ще извира тази вода“.
(втори вариант)
За
да
разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма.
(втори вариант)
Представете
си
, че имате една обикновена стая, пълна с въглища.
(втори вариант)
Следователно, в
себе
си
ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.
(втори вариант)
Преди
да
са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може
да
ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки.
(втори вариант)
Тези лъчи могат ли
да
се ограничават от самата стая?
(втори вариант)
Вярвам, че парите са сила.
(втори вариант)
Следователно, в третата реалност, никой не може
да
ограничи влиянието на нещата.
(втори вариант)
Вярвам, че война без оръжие не може
да
се води.
(втори вариант)
Затова казваме, че човек може
да
бъде свободен само в своята мисъл.
(втори вариант)
Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат
да
стават.
(втори вариант)
Никой не може
да
ограничи влиянието на мисълта.
(втори вариант)
Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат
да
работят.
(втори вариант)
В движението
си
човек може
да
се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това
си
движение срещне някаква преграда.
(втори вариант)
Вярвам, че железниците без машиниста не могат
да
вървят.
(втори вариант)
Щом дойде до една преграда, той ще спре.
(втори вариант)
Вярвам, че човек без глава не може
да
живее.
(втори вариант)
Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата
си
, той може
да
има удължаване, уголемяване може
да
има завиване на една или друга страна.
(втори вариант)
Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може
да
живее.
(втори вариант)
Вярвам, че човек без ум не може
да
прояви своята мисъл.
(втори вариант)
В дължината
си
една река може
да
кръшка, може
да
прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска
да
постигне своето намерение.
(втори вариант)
Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към
себе
си
и към своя ближен?
(втори вариант)
И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо.
(втори вариант)
Някой казва: Как тъй
да
имам само една мисъл!
(втори вариант)
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг?
(втори вариант)
–
Да
, ще имаш само една мисъл.
(втори вариант)
Тя не кряка, защото чака
да
дойде някоя муха наблизо до нея, или
да
кацне на нея, и тя
да
я глътне.
(втори вариант)
Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба
си
и знае
да
свири хубаво, има много мисли?
(втори вариант)
Нима онзи банкер, който носи в касата
си
хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл?
(втори вариант)
Да
, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия!
(втори вариант)
Кой обаче е по-силен?
(втори вариант)
Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката
си
и започва
да
свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо?
(втори вариант)
Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат
да
вземат нещо от него, всички искат
да
направят някакви операции с него.
(втори вариант)
Банкерът е силен само поради парите
си
, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството
си
, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра.
(втори вариант)
Всичкото богатство на цигуларя е в самия него.
(втори вариант)
Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
(втори вариант)
Ако ме биха попитали, какво бих желал
да
стана – цигулар, или банкер?
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример.
(втори вариант)
Един велик Учител изпраща своя ученик
да
се учи
да
плува.
(втори вариант)
Ученикът запитва: Животът не може ли
да
мине без плуване?
(втори вариант)
Банкерът носи само ключовете
си
и като дойде пред касата
си
, цяла наука знае, колко пъти
да
отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде
да
затваря – пак същото изкуство прилага.
(втори вариант)
Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш
да
плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш
да
плуваш, ще изгубиш живота
си
.
(втори вариант)
В него всичко е под ключ.
(втори вариант)
Ученикът казва: „Аз нямам свободно време
да
отивам сега
да
се уча
да
плувам.
(втори вариант)
Поканен съм
да
заема един много важен пост.
(втори вариант)
Какво означават затворените каси?
(втори вариант)
Аз изваждам от това нещо свое заключение.
(втори вариант)
Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени.
(втори вариант)
Той хукнал
да
бяга,
да
се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало
да
преплува.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
срещна една държава, на която касите
да
са отворени.
(втори вариант)
Като не знаел
да
плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма.
(втори вариант)
Не казвам, че това може
да
стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора.
(втори вариант)
Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал.
(втори вариант)
По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия
да
го пекат.
(втори вариант)
Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал
да
се учи
да
плува.
(втори вариант)
Запитва той Учителя
си
: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие?
(втори вариант)
Защо ми се струпа всичко това на главата?
(втори вариант)
– Защото не се научи
да
плуваш.
(втори вариант)
Така и вие сега, казвате, че страдате много.
(втори вариант)
Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба
си
, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе
да
направя запознанство.
(втори вариант)
Но задали ли сте
си
въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате?
(втори вариант)
И така минава от една на друга, докато най-после казва:
Да
си
върви тази младата мома, отдето е дошла!
(втори вариант)
Дайте
си
един философски отговор на този въпрос.
(втори вариант)
Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може
да
я изведе.
(втори вариант)
Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник.
(втори вариант)
И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме
да
крадем моми.
(втори вариант)
След всичко това хората питат: Има ли онзи свят?
(втори вариант)
Светът е създаден все от културни същества.
(втори вариант)
Защото като отидете на онзи свят, ще трябва
да
дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята.
(втори вариант)
Има други причини, които създават страданията.
(втори вариант)
За предпочитане е
да
няма онзи свят.
(втори вариант)
Следователно, ако ти не знаеш
да
плуваш ще изгубиш живота
си
.
(втори вариант)
Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш
да
владееш водите.
(втори вариант)
Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в
себе
си
, ще владее водата, т.е.
(втори вариант)
Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата.
(втори вариант)
Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света.
(втори вариант)
Следователно, за
да
владеем известна реалност, трябва
да
сме извън нея.
(втори вариант)
Но ние трябва
да
се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот.
(втори вариант)
Тъй трябва
да
се очистим, че в лицето на всяка една жена
да
виждаме една благородна душа.
(втори вариант)
Като се качиш на един висок планински връх, не можеш
да
наблюдаваш планината.
(втори вариант)
Ако искаш
да
наблюдаваш планината, трябва
да
слезеш долу, и оттам
да
я гледаш.
(втори вариант)
Когато ние искаме
да
убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща!
(втори вариант)
Щом се качиш на планината, ти можеш
да
наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина.
(втори вариант)
Тъй че, ако искате
да
разберете живота, отдолу трябва
да
го гледате,
да
вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно.
(втори вариант)
Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма
да
живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате.
(втори вариант)
Няма
да
се нервирате, няма
да
се разчувствате, няма
да
плачете.
(втори вариант)
В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението
си
.
(втори вариант)
Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва
да
донасят благословение.
(втори вариант)
И тъй, човек трябва
да
заеме последното място.
(втори вариант)
Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва
да
донася благословение.
(втори вариант)
Всеки един акт в нас, трябва
да
внася нещо ново в нашата душа.
(втори вариант)
От физическото трябва
да
започнете.
(втори вариант)
Такова трябва
да
бъде положението на всеки един човек.
(втори вариант)
Вие трябва
да
изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може
да
ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре.
(втори вариант)
Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал
да
каже евангелист Иоан?
(втори вариант)
– Всички тия неща са възможни.
(втори вариант)
Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал.
(втори вариант)
Аз няма
да
тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво
си
искал
да
кажеш.
(втори вариант)
Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не.
(втори вариант)
Някой казват: Какво е искал
да
каже Христос?
(втори вариант)
Аз няма какво
да
коментирам Христовите думи.
(втори вариант)
Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни.
(втори вариант)
Няма защо
да
ходя
да
препятствам на хората,
да
се занимавам с работи, с които и те се занимават.
(втори вариант)
Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение.
(втори вариант)
Тя дава подтик на нашата воля,
да
се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл.
(втори вариант)
Там, където хората са обработвали, няма защо и аз
да
ходя.
(втори вариант)
Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива.
(втори вариант)
Сега, разработени ли са в нашето естество всички места?
(втори вариант)
Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва
да
благодарим на Бога за това.
(втори вариант)
Всички искаме
да
имаме отличен живот,
да
бъдем добри.
(втори вариант)
Знаете ли, какво нещо е доброто, само по
себе
си
?
(втори вариант)
Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия
си
живот само за работа.
(втори вариант)
Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как?
(втори вариант)
Аз говоря за онези хора, които са просветили ума
си
за духовен живот, в най-широк смисъл на думата.
(втори вариант)
Онзи земеделец, който иска
да
сее житото, трябва
да
знае начина, по който се сее житото!
(втори вариант)
В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има.
(втори вариант)
Трябва
да
знае още и времето, по което се сее, а при това трябва
да
избере и най-хубавото семе.
(втори вариант)
В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове.
(втори вариант)
Ние казваме: „трябва
да
бъдем добри“ или „трябва
да
се обичаме“.
(втори вариант)
Във всички тия хора, които са посветили живота
си
за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух.
(втори вариант)
Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това.
(втори вариант)
Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение.
(втори вариант)
Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем.
(втори вариант)
Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене.
(втори вариант)
Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място.
(втори вариант)
Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма
да
потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното.
(втори вариант)
Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше
да
бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш.
(втори вариант)
Хората, които търсят богатството, няма
да
вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света.
(втори вариант)
Какво трябва
да
разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас?
(втори вариант)
– Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше
да
имаме вечната топлина, никога не трябваше
да
изстиваме.
(втори вариант)
Ценното и отдолу
да
е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре
да
е, пак ще го махнат.
(втори вариант)
Трябваше
да
имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше
да
съществува в душата ни.
(втори вариант)
Значи, всички трябва
да
имаме тази вътрешна ценност.
(втори вариант)
Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене.
(втори вариант)
Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси.
(втори вариант)
Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска
да
направи добро на някой просяк.
(втори вариант)
В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта.
(втори вариант)
Да
му даде една малка помощ.
(втори вариант)
Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния
си
състав организмът не може
да
понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта.
(втори вариант)
Бръкне в джоба
си
, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева.
(втори вариант)
Следователно, отвън трябва
да
дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения.
(втори вариант)
Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба
си
.
(втори вариант)
И тъй, Любовта трябва
да
дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията.
(втори вариант)
Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба
си
и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно
да
е,
да
го даде, без
да
гледа.
(втори вариант)
Всеки, който вземе
да
размишлява,
да
се колебае, дали
да
даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.
(втори вариант)
Освен това, и нашето сърце трябва
да
бъде свободно в своите проявления.
(втори вариант)
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни
да
заемаме първите места.
(втори вариант)
Нашите отношения към хората трябва
да
имат цел.
(втори вариант)
За
да
изясня мисълта
си
, ще ви приведа един интересен пример.
(втори вариант)
Трябва ли
да
мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях?
(втори вариант)
Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли
да
говорят.
(втори вариант)
Нашите отношения към хората не трябва
да
бъдат външни, а вътрешни,
да
няма лицеприятие.
(втори вариант)
Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти
си
силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост!
(втори вариант)
По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти
си
най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост!
(втори вариант)
Аз мога
да
срещна някой човек и
да
му се усмихна,
да
не
си
поклатя главата даже, но
да
имам един свещен образ за него, и
да
държа в душата
си
неговия образ като писано яйце.
(втори вариант)
Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти
си
най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина!
(втори вариант)
Питам: Кое е по-хубаво:
да
те държа в душата
си
, като един свещен образ, или
да
ти се поусмихна, а после
да
зацапам образа ти?
(втори вариант)
Най-после, ние трябва
да
имаме онази свещена мисъл в главата
си
, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум.
(втори вариант)
Един ден му дошла една нова идея и
си
казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек.
(втори вариант)
Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах
да
използвам своята младост.
(втори вариант)
Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва
да
се раздаде на всички хора, т.е.
(втори вариант)
Учен бях, но не можах
да
използвам своята ученост, тя не можа
да
се увеличи.
(втори вариант)
то трябва
да
представлява за всички хора средство за хранене.
(втори вариант)
Добър бях, но моята доброта не можа
да
се увеличи.
(втори вариант)
Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти
си
най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш.
(втори вариант)
Всички хора в това отношение трябва
да
бъдат разумни.
(втори вариант)
Хубава е тази философия, както виждам нататък отива,
си
казва графа.
(втори вариант)
И Христос казва: „Ако искаш
да
бъдеш разумен, заеми последното място!
(втори вариант)
Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти
си
най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш.
(втори вариант)
Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти
си
най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта.
(втори вариант)
И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места.
(втори вариант)
А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате
да
заемете първите места, елате
да
си
вършите работата!
(втори вариант)
Сегашните хора не можем
да
ги убедим, че и в Бога има проявление.
(втори вариант)
Само че, за
да
се прояви Бог, изисква се време.
(втори вариант)
Че е млад, добре, но как трябва
да
използва своята младост?
(втори вариант)
Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество
да
се моли най-малко 2000 години, за
да
се прояви Бог.
(втори вариант)
Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш?
(втори вариант)
Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва
да
използва своята ученост?
(втори вариант)
Господ чува всичко, но чака
да
си
свършат хората молитвата, и когато
си
свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката
си
, и всичко ще се свърши.
(втори вариант)
Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва
да
използва своето благородство.
(втори вариант)
Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил
да
съхне.
(втори вариант)
Това са въпроси, които трябва
да
разреши всеки сам за
себе
си
, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие.
(втори вариант)
Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите
си
, че Господ сушил човека само три дни.
(втори вариант)
Ако ние сме млади и чакаме другите
да
разрешат въпроса, как
да
използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания.
(втори вариант)
Това, че някой е млад, показва, че той носи в
себе
си
една велика задача, която трябва
да
разреши.
(втори вариант)
Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели.
(втори вариант)
Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи.
(втори вариант)
Майката казва на младия
си
син: Синко, гледай
да
се събираш с другари,
да
ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай
да
си
намериш някоя другарка за живота, но непременно
да
има парички!
(втори вариант)
Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син.
(втори вариант)
Завършва синът в странство, връща се у дома
си
, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти
си
много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе.
(втори вариант)
Всички се учудили.
(втори вариант)
Засега, всички хора лежат на гърба
си
и питат: Кога ще се оправи светът?
(втори вариант)
Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син.
(втори вариант)
Ще дойде Господ, но този път няма
да
духне в носа на хората.
(втори вариант)
Той дава лошо учение.
(втори вариант)
Защо няма
да
духне в носа?
(втори вариант)
– Утре синът изпъди баща
си
от къщи, не иска такъв прост баща в дома
си
.
(втори вариант)
И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина
си
под съд, иска съдът
да
се произнесе, колко трябва синът му
да
плаща.
(втори вариант)
Е, моля ви се, съдът ли трябва
да
определя, какви
да
бъдат отношенията между бащата и сина?
(втори вариант)
Ако се остави съдът
да
се произнася, какви
да
бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено.
(втори вариант)
Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите.
(втори вариант)
Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма
да
излезе.
(втори вариант)
Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек,
да
му дадем един висок сан.
(втори вариант)
Да
го направим държавник, или някой проповедник,
да
проповядва на обществото, или някое високо лице.
(втори вариант)
Светът така няма
да
се поправи.
(втори вариант)
2.
Причини за противоречия
,
ООК
, София, 18.2.1925г.,
Този живот има достатъчно енергии, които трябва
да
се трансформират, за
да
се използват правилно за бъдещото ви развитие.
Тъй щото в това отношение потребно е онова истинско знание, за
да
се използват всички сили на живота.
Разумен човек е онзи, който използва силите на живота за доброто на своето бъдеще.
В туй отношение всички велики Учители в света са давали ред методи за саморазвитие, за самовъзпитание.
В туй направление всеки от вас трябва
да
се развива по онзи път, който му е определен.
Пазете се всички
да
не отбивате някого от неговия път.
Не се старайте
да
дадете на другите хора тази окраска, която вие имате, защото щом пожелаете това, вие сами ще се спънете.
Затова всеки трябва
да
се ползва от живота на другите хора дотолкова, доколкото те могат
да
му дадат подтик
да
се повдигне.
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват.
Като влезете в една школа, искате
да
живеете в любов,
да
се почитате,
да
се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие.
Аз гледам на това противоречие малко по-другояче.
Да
допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд.
Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които
си
живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду
си
.
Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите
си
нагоре и ще вървят единодушно в хармония.
Обаче има едни неутрални, които не са нито вляво, нито вдясно, и казват: „
Да
не се занимаваме с техните глупости!
“ Питам сега: кои са най-разумните: тия вляво, тия вдясно или неутралните в средата?
Тия, които са родени неутрални, не могат
да
не бъдат такива.
От това нещо вие трябва
да
извадите един закон, който
да
определя растенето на човека.
Щом дойдете до този Божествен растеж, някой път може
да
се родят големи противоречия.
Това е в реда на нещата.
Но понеже всички сили при туй растене са заети с вътрешна борба, те стават енергични.
Като са заети с домашни спорове, забравят
да
си
вършат работата отвън,
да
правят упражнения, и стават много крехки.
По този начин за в бъдеще те могат
да
си
създадат големи нещастия.
За
да
се избегнат тия нещастия, невидимият свят им създава въздушни течения, за
да
ги поразмърдат,
да
ги поразтърсят:
да
не се карат отвътре, а
да
излязат навън –
да
знаят, че има и външен свят.
Те се карат помежду
си
, казват
си
един на друг: „Аз съм неутрален“, „Аз съм левичар“, „Аз съм десничар“.
Но Природата, като създаде тия ветрове, раздвижва и левичари, и десничари, и неутрални – и те напущат борбата.
Тогава те се спущат към корените, започват
да
работят в земята.
Щом ветровете изчезнат, тези сили напущат работата
си
, излизат от корените и същият спор започва, а в спора се крие и растенето.
“ Питам: виновни ли са всички те?
Тогава се ражда лошавината.
Тъй щото вие може
да
сте вляво на дървото, но това нищо не значи; може
да
сте вдясно на дървото, пак нищо не значи; може
да
сте от неутралните, и то нищо не значи.
Съществената идея от това е следната: каквото противоречие и
да
се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото
си
, защото в Природата никога не се допускат неща, които не допринасят полза.
Ние не знаем случай, дето
да
се е допускало нещо, което
да
не е принесло своята полза.
Всички неща, които се допускат в света, колкото и
да
са отрицателни, дали ние можем
да
ги разберем, или не – те имат своята полза.
Туй е един велик закон в Природата.
Трябва
да
знаете, че туй, което става, независимо от това дали то е приятно, или не за вас, то е в реда на нещата.
Човек се ражда – то е в реда на нещата; умира – то е в реда на нещата; боледува – то е в реда на нещата; сиромах е – то е в реда на нещата; каквото и
да
става с човека, то е все в реда на нещата.
Самият живот изисква всичко това.
Казвам: само по този начин вие ще разрешите някои мъчни въпроси, които ще се появят във вас и ще засегнат чувствата ви.
Не е лесно човек
да
се справи с чувствата
си
.
“ – „Ще търпя, разбира се, но не мога
да
бъда разположен.“ – „Защо не се засмееш, защо не посвириш малко?
Докато кожата ми не заздравее, нито мога
да
свиря, нито мога
да
пея – само за раната
си
мисля.“ Значи моята мисъл е концентрирана към болката.
– За
да
се концентрираме.
Природата иска ние
да
научим закона на концентрирането.
– Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести.
И беднотията, и страданията – всичко това са процеси за концентриране, т.е.
И тогава ще знаете, че всяка неприятност ви е дадена, за
да
се концентрирате.
Използвайте тогава този случай
да
се концентрирате,
да
се съсредоточавате в
себе
си
.
Противоречията, които се създават в чувствата, се регулират от един велик закон –
да
дойде човек до положение
да
владее чувствата
си
,
да
бъде разположен всякога.
Да
можеш
да
трансформираш всяко неразположение на чувствата
си
и
да
се повдигнеш над вълните на живота, това е най-голямото изкуство.
Значи трябва
да
знаеш
да
хвръкнеш – нищо повече.
В хвъркането седи великият смисъл на живота; то ще може
да
те обхване и повдигне над временните смущения на живота.
И тъй, в дома
си
вие ще срещнете този спор, който видяхте и във всяко дърво.
Като дойде някое противоречие, начертай
си
едно дърво.
Всички съвременни учения аз ги наричам гимнастика на ума.
Човек, като е зает със
себе
си
, ако нямаше тия противоречия, неговият ум, неговите чувства биха се атрофирали.
Противоречията в ума, в чувствата, във волята на човека предизвикват разтърсване и той расте, прогресира и уяква.
В този случай думата как показва, че човек страда. Защо?
Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата.
Този човек е в противоречие със аконите на Природата.
Тогава, за
да
се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията
си
към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре.
Този въпрос – как, показва как
да
изправим човека на краката му и
да
го заставим
да
мисли.
Той показва, че човек най-после ще дойде в съгласие със силите на Природата.
Това значи
да
цъфнеш,
да
завържеш и
да
започнеш
да
развиваш Божествения живот в
себе
си
.
Сега, разбира се, от тия геометрични букви може
да
извадим няколко уравнения с ъглите от 45° и
да
имаме ред формули, а именно: след колко години и при какви условия ще разрешим въпроса на противоречията.
Ако начертаем един кръг, ще видим например лицата А и В към кои домове спадат астрологически; кои планети имат влияние върху тях, и т.н.
Но това са сложни задачи.
За вас е важно
да
схванете само общата идея – как.
Значи в човека трябва
да
се яви едно противоречие.
Противоречието всякога показва една нужда.
Гладът е едно противоречие, една нужда в човека.
Той търси начин как
да
се наяде.
Всяко противоречие е духовно, то е една вътрешна нужда.
Тогава може
да
се изчисли колко пъти трябва
да
яде една гъсеница, докато стане пеперуда.
И след като разрешим живота на гъсеницата, че тя не трябва повече
да
се храни с тази твърда храна, ще дойде разрешението на друг въпрос.
Гъсеницата, като стане пеперуда, ще яде от соковете на цветовете.
ако цветята не цъфнат, пеперудата пак е изложена на известни мъчнотии.
Вие можете
да
преведете всички тия неща в живота
си
.
В сегашния ви живот те представляват символи.
Вие ще разрешите всички въпроси в живота
си
, като вярвате в Бога.
Има само един начин, по който можем
да
заставим Бога
да
ни помага.
Дали човек вярва в Бога, или не вярва, този закон е общ за цялото органическо царство, като започнете от най-малките същества до най-големите.
Всички, които употребяват този метод, се хранят от общата трапеза на Природата.
Сега ще ви оставя вие
да
търсите този метод и всеки
да
го приложи за
себе
си
.
Когато ви говоря тия неща, искам
да
ви заставя
да
мислите,
да
се справяте разумно с всички спънки в живота.
Някой път срещаме големи препятствия в живота
си
.
Например ако се качваме на някой планински връх, направо не ще можем
да
се качим, трябва
да
го заобиколим.
Някои хора бързат
да
достигнат това-онова.
Няма защо
да
се бърза.
Животът трябва
да
се използва разумно.
Има известни задачи, които трябва се осъществят, та макар и по-бавно.
Колко време ще живеете, това не влиза в сметката: може
да
живеете година, две, десет, сто хиляди и повече години, но задачата която ви е дадена, трябва
да
се изпълни.
Ще изпълните задачата
си
много добре.
Например вие смятате за най-добро нещо за вас
да
станете учен човек.
Едно трябва
да
знаете: човешкият дух, който е излязъл от Бога, е учен, силен, но човекът е забравил това и трябва
да
му се припомни
да
придобие изгубеното.
Ние трябва
да
му напомним, че той е силен; после трябва
да
му напомним, че той е чист.
Трябва
да
му напомним още, че той може
да
живее много време, че съдържа вечния живот в
себе
си
.
Сега вие казвате: „
Да
станем учени!
“ Ако речете сега
да
станете учени, нищо няма
да
придобиете.
Казвате: „Втори път няма
да
я изгуби.“ Добре, какво ще спечели, ако втори път не изгуби къщата?
Да
имаш къща или
да
нямаш къща, безразлично е.
Ако имаш къща и можеш
да
решиш в нея задачата, която ти е дадена, тази къща е благословена.
За някои хора не е предвидено
да
имат къщи, а за други е определено
да
имат къщи.
Онези хора, които трябва
да
живеят в своя къща, ще
си
направят такава, а които трябва
да
живеят без къща, няма
да
си
правят своя къща.
Някой казва: „Аз трябва
да
си
имам къща.“ Казвам: не е определено
да
имаш къща.
„Ама аз искам
да
бъда учен.“ – Не е определено
да
бъдеш учен.
Казвам на друг някой: „На тебе е определено
да
бъдеш учен и ще бъдеш учен.“ Като казвам някому, че не му е определено
да
бъде учен например, това е според великото учение.
Засега ти е определено
да
живееш един посредствен живот,
да
събираш енергии, че за в бъдеще
да
станеш учен човек.
“ Ако искаше
да
станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания?
Ти искаш с пет пари
да
обиколиш целия свят.
Казваш: „Искам
да
бъда учен!
“ – И можеш
да
бъдеш, аз не отричам това.
– След две прераждания.
Някои хора могат
да
бъдат учени още сега.
Това не трябва
да
ви обезсърчава.
Целият живот, цялата вечност – това са възможности, в които човешката душа може
да
се прояви.
Вие искате още в сегашния
си
живот
да
съберете всичко.
Не, знайте следното нещо: и щастието
да
ви дадат на Земята, не го вземайте.
За предпочитане е, като живеете на Земята,
да
носите скърбите, отколкото щастието.
Защото ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.
Тъй е било и ще бъде през всички времена.
Сега
да
не се роди страх, та
да
кажете: „Не искам щастие!
Трябва
да
знаете, че за всички неща сте отговорни.
Някой път вие идвате до крайности в живота и казвате: „Това не ни трябва, онова не ни трябва.“ Вие трябва
да
знаете какво
да
вършите.
„Ама аз мисля
да
отида на онзи свят.“ – Ще отидеш на онзи свят!
Ти не можеш
да
живееш между хората на Земята, че между ангелите ще живееш!
Не те ли зная кой
си
?
Ще потърсите някакви обяснения върху тази тема в енциклопедическия речник.
“ – „Този е един човек, който напуща работата
си
на обед.“ – „Я тогава го пратете на някое лозе
да
довърши работата
си
!
“ Някои от вас, както и от евангелистите, казват: „О, мили Иисусе, Ти ще ме посрещнеш, ще ми туриш венеца на главата.“ –
Да
, ще получиш венец, но половин венец.
Туй, без което човек може в дадения случай, то не е толкова съществено.
Господ изисква
да
свършим Неговата работа – нищо повече.
И като се върнеш, ще кажеш: „Господи, направих тъй, както
си
казал.“ Можеш
да
седиш 10-20 дена на лозето, но ще го прекопаеш.
Някой път като говорим, нам се струва лесно
да
говорим върху това, кое е съществено и кое не е.
Тази година лозето ти може
да
не даде плод – нищо от това, но идната година туй лозе ще даде двойно количество плод.
Лозарите, които разбират този закон, режат лозето до корена и казват: „Тъй ще уякне.“ Онзи, който е лаком и не иска
да
го реже, като дава две години наред плод, на третата ще престане
да
дава и пак ще трябва
да
се реже.
Може
да
си
мислите, че казвате същественото върху някой въпрос например или върху някой предмет.
Сега не трябва
да
бързаме в живота
си
.
Искам
да
разбирате живота философски,
да
не казвате: „Аз не искам
да
работя!
“ Ако не искаш
да
работиш физически, ще работиш духовно, умствено, но все-таки ще работиш.
Най-първо може
да
кажете, че най-същественото за нея е устройството ѝ, а после това – от какво е направена.
Някой казва: „Аз работя над хората.“ Ти работиш над хората, но над
себе
си
не работиш.
Човек не може
да
работи над хората: той работи само над
себе
си
.
Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел
да
чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за
себе
си
.
Тези въпроси може
да
ги отбележите и ще мислите върху тях.
Вземи и ти
да
чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно.
Аз искам вие
да
бъдете умни ученици.
Същественото в класа е това, което е съществено и в хорото, а именно: гайдарджията свири, а хората играят.
Щом сте умни за
себе
си
, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно.
Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва
да
бъдете много умни, за
да
решите задачите
си
.
Едни
си
отиват, други идват и хорото отново се залавя.
Много хора трябва
да
се явят, за
да
поемат една работа, докато се оправи.
И при това всички трябва
да
вложите ума
си
на работа.
Какво ражда същественото на хорото?
Има неща, които трябва
да
се разрешат умствено, те не могат
да
се разрешат физически.
И тъй, спирали ли сте се
да
мислите кое е същественото във вашия живот?
Да
кажем, че някой човек дойде в класа без позволение.
Почти всички се наежвате срещу него, искате
да
го изхвърлите навън.
Туй, което човек обича в младините
си
, в старини не обича.
Едни го хващат за главата, други за краката, но той вика, вдига се цял скандал.
Обаче ние можем
да
проектираме мисълта
си
,
да
създадем едно водно течение и то ще го подеме нагоре, ще го изхвърли навън.
Например човек в младините
си
е по-способен
да
завързва приятелство, а в стари години мъчно завързва приятели.
Той ще
си
излезе и ние ще бъдем свободни.
Казвате: „Грешно е тъй
да
го изхвърлим.“ Ами другото положение не е ли грешно –
да
го изхвърлите с ръце навън?
Защо в началото на живота
си
не е злопаметен, а в старини става злопаметен?
Изобщо у всичките хора има едно желание
да
разрешат загадките на живота, и то по най-лекия начин.
Това се вижда в историята на човечеството.
Можем
да
му поговорим,
да
му кажем: „Моля ти се, приятелю, ще бъдеш тъй добър
да
излезеш вън,
да
не ни смущаваш.“ Той ще поседи малко и ще
си
каже: „Хайде
да
изляза,
да
не смущавам тия хора тук“ – и с това въпросът ще се свърши.
Това стремление на човека
да
търси лесния път го е отклонило от неговата правилна посока.
Когато в ума ви влезе известна идея, която не ви е симпатична, не се старайте физически
да
я изпъдите.
Започнете ли
да
ѝ се противите, тя непременно ще ви създаде една неприятност.
Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им
да
ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво.
Говорете вътре в
себе
си
!
Не, тя не искаше
да
намери знание, а имаше желание
да
си
хапне – нищо повече.
Щом ви разбере, то ще
си
замине.
Жената, като отиде до дървото, открадна
си
.
Коя е най-силната дума в това упражнение?
Трябва ли всички думи
да
се пеят еднакво?
Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно!
Може ли някой от вас
да
изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката?
Как е възможно
да
влезе змия в рая,
да
се качи на дървото и пазителите на рая
да
не знаят нищо?
Вечерно време обикновено всичко утихва.
Чудно ми се вижда как е възможно
да
влезе в рая змия, без
да
знаят ангелите за това и
да
оставят тази змия
да
си
играе с Ева!
Ева се постара, като приказва,
да
приспи змията,
да
я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея.
Като се върна при Адам, той видя, че тя е припечелила нещо, затова пожела
да
вземе от този плод.
Затуй първото нещо: няма
да
крадеш, няма
да
лъжеш.
Сега трябва
да
се ликвидира с тях.
Защото човек, който люби Бога, не може
да
краде.
Не може
да
крадеш от този, когото обичаш.
От този, когото не обичаш, можеш
да
си
позволиш
да
пооткраднеш нещичко, но от този, когото обичаш, не можеш
да
откраднеш нищо.
Има много неща, на които човек може
да
се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се.
И ако човек иска
да
ги придобие по незаконен начин, той винаги ще
си
създаде неприятности, страдания.
Сега например ще ви дам за следния път темата Разлика между кражбата и лъжата.
Върху тази тема нека пишат най-силните, защото човек, като започне
да
мисли върху кражбата и лъжата, свързва се с тия отрицателни сили.
Знанието трябва
да
се използва в сегашния живот.
3.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Ние не искаме
да
ходимъ на изгрѣвъ.
Като запалишъ една свѣщь, какъвто вѣтъръ, или каквато буря и
да
духа,
да
не може
да
се загаси.
Хубаво, на обѣдъ поне го гледайте!
Това човѣкъ може ли
да
направи – човѣкъ е.
Какво иска
да
ни каже слънцето, като изпраща своята свѣтлина всѣки день?
Това проповѣдникъ може ли
да
направи – проповѣдникъ е.
Послѣ, азъ ви запитвамъ другъ сѫщественъ въпросъ: защо трѣбва
да
ядете?
Това свещеникъ може ли
да
направи – свещеникъ е.
Казвате: е, трѣбва
да
се живѣе.
Това верующъ може ли
да
направи – верующъ е.
Това ученикъ може ли
да
направи – ученикъ е.
Заключението, което можемъ
да
извадимъ отъ сегашното
си
състояние е, че не можемъ безъ ядене.
Когато човѣкъ иска
да
се жени, нека запита своя възлюбленъ: можешъ ли
да
запалишъ една свѣщь, която
да
не гасне?
Можете ли вие
да
обясните, какво значи яденето, пиенето вода, мисленето, чувствуването и дѣйствуването?
Това сѫ все формули, които трѣбва
да
се прѣведатъ и осмислятъ.
Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъвъ вѣтъръ, ожени се за този човѣкъ, не се бой, ти ще можешъ
да
живѣешъ съ него добрѣ прѣзъ цѣлия
си
животъ.
Не може ли
да
запали такава свѣщь, това вече не е женидба, това е продажба.
При яденето важно е това, че ти трѣбва
да
имашъ 32 зѫба и
да
дъвчешъ.
Изгасва ли свѣщьта на когото и
да
е отъ васъ общо правило е: не се женете, не е позволено отъ Бога!
Ами ако сѫществуваше въ свѣта единъ законъ, споредъ който, всѣки който яде
да
се накаже съ смъртно наказание, какво бихте казали?
Като казвамъ
да
не се жените, подразбирамъ
да
не се жените по човѣшки, а
да
се жените по Бога, по Божествено. Защо?
Ами че и въ тази жена имаше едно подобно желание, каквото е желанието на хората
да
ядатъ.
У нея имаше едно желание
да
изяви своята любовь,
да
си
има единъ мѫжъ, както и всички други жени,
да
си
роди едно дѣте.
Тя имаше една желание въ
себе
си
, турено ѝ отъ природата, но туй желание бѣше изопачено.
Заради това ѝ желание искаха
да
я убиятъ.
Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше
да
кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва
да
се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“?
Азъ вѣрвамъ въ всички свещеници, проповедници, въ всички хора по цѣлия свѣтъ, по цѣлото земно кълбо, на които свѣщитѣ не гаснатъ.
Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“!
Казвамъ имъ тогава: братко, азъ вѣрвамъ въ тебе, защото ти
си
научилъ великия законъ на земята.
Питамъ: „има ли смисълъ
да
се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“?
Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно.
И казвамъ: отъ сега нататъкъ правете опити, научете се
да
запалите поне една свѣщь, която
да
не гасне!
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко
да
имъ е понятно.
Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“!
Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ.
Ако попитате виднитѣ богословци
да
ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може
да
ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ.
Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва
да
се говори.
Нито азъ те осѫждамъ.
И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ
да
се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха
да
се опорочатъ.
Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа!
Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи,
да
излѣзатъ навънъ изъ храма и
да
оставятъ жената сама.
Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
И като
си
подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма.
Може
да
ме запитатъ: що ни интересува насъ това, какво става прѣди 2,000 години?
То значи: иди и възлюби Господа!
Тази жена била заведена при Христа, и го запитвали, дали трѣбва
да
я сѫдятъ, или
да
ѝ простятъ, защото споредъ Мойсеевия законъ трѣбвало
да
ѝ се наложи смъртно наказание.
И, ако съврѣменнитѣ хора правятъ прѣстѫпления въ какво и
да
е направление, то е защото нѣматъ любовь.
Тѣхната любовь е конечна, гранична, не е онази любовь, на която можешъ
да
разчиташъ.
– Че престѫпила закона, а трѣбвало
да
се подържа моралътъ.
Мойсей пише въ закона
си
„не убий“, а при това, въ наказателния законъ за морала, онѣзи, които прилагатъ Мойсеевия законъ, подразбиратъ, че трѣбва
да
убиятъ една грѣшница.
Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ.
Отличенъ човѣкъ
си
за тѣхъ!
Вземете кое и
да
е дѣте, и му дайте една кукла, или какъвто и
да
е прѣдметъ, то ще я строши, на парчета ще я направи.
Дайте му една книга, то ще я вземе и колкото свещена
да
бѫде тя, ще я скѫса, ще я направи на парчета, ще я зацапа.
Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба
си
и вижъ какъ ще те посрещнатъ!
За него тази книга не струва нищо; то ще я скѫса и ще ви каже: дайте ми друго нѣщо!
Опитай се само два пѫти
да
влѣзешъ!
– То е научило само едно нѣщо –
да
тегли и
да
дере.
Ти
си
ученъ човѣкъ, свършилъ
си
два факултета, финансистъ и философъ
си
, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ
си
нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ
си
.
Но утрѣ почне
да
отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората.
Може
да
кажете, че сте научили много работи.
Добрѣ, другъ случай: ти
си
благочестивъ човѣкъ, лѣкарь
си
, можешъ
да
лѣкувашъ всѣкакви болести.
– Философитѣ още не могатъ
да
си
дадатъ отговоръ.
Всички казватъ: този е святъ човѣкъ!
Почитанъ
си
, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те.
Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ
да
отидешъ.
Но трѣбва
да
знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ.
Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може
да
лѣкувашъ повече.
Не само, че не можешъ
да
лѣкувашъ, но всички казватъ: тогова не искаме вече!
Всѣки отъ васъ може
да
създаде тъмнина.
И всѣки отъ васъ може
да
направи една кѫща така, че
да
не влиза свѣтлина – значи,
да
я ограничи отъ свѣтлината.
Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете
да
я ограничитѣ.
– Истинскиятъ човѣкъ е онзи, който рѣшава правилно великитѣ задачи на земята.
Вие не можете
да
затворите вашата кѫща,
да
не излиза отъ нея свѣтлината.
Азъ наричамъ лѣкарь онзи, който може
да
лѣкува
себе
си
.
Тя все ще
си
изтича, ще излиза навънъ.
Азъ наричамъ ученъ човѣкъ онзи, който може
да
учи
себе
си
.
И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие
си
прѣдставяте, може
да
се увеличава и смалява.
Този човѣкъ нѣма само
да
учи, но и ще слуша своя учитель, ще възприема свѣтлината.
Сега, ние можемъ
да
ви дадемъ друга философия,
да
ви кажемъ, споредъ окултната философия, какъ се опрѣдѣлятъ границитѣ на вселената.
Всички наши клѣтки, които се считатъ толкова невѣжи, иматъ едно изкуство, което ние не знаемъ.
Можете
да
си
направите едно изчисление.
Тѣ знаятъ
да
тъкатъ платъ отъ свѣтлината.
Щомъ свѣтлината изминава 300,000 километра въ една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година?
Значи, такива 100 милиона години се изискватъ, за
да
мине свѣтлината отъ единия край на вселената до другия.
Ще ви приведа единъ разказъ, прѣдаденъ въ разни анекдоти.
Единъ отъ древнитѣ велики хора, виденъ богаташъ, искалъ
да
има една дреха, която така
да
се изтъче, че
да
не е пипната отъ човѣшки рѫце.
Най-послѣ той казва: давамъ голѣмо богатство на този, който може
да
изтъче тази дреха, безъ
да
пипнатъ рѫцѣтѣ му нѣщо върху нея.
Турятъ стана
си
и започватъ.
Има незнание, което човѣшкиятъ умъ не може
да
обхване.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че нашитѣ очи сѫ съвършени, че знаемъ всичко, каквото виждаме.
Праща той двама отъ слугитѣ
си
,
да
видятъ, какъ върви работата.
Не, даже въ музикално отношение, въ зрително отношение, ние още не можемъ
да
схванемъ различнитѣ тонове и различнитѣ цветовѣ.
Когото и
да
запитате днесъ, ще ви каже, че дѫгата има само седемъ цвѣта.
Праща още единъ пѫть слугитѣ
си
, казватъ: отлично платно!
Отива той самъ
да
провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно!
Има животни, които схващатъ само три цвѣта; други, които схващатъ само четири цвѣта, а хората сѫ дошли до положение
да
схващатъ седемьтѣ цвѣта.
Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха!
Когото и
да
питате ще ви каже, че дѫгата има седемъ цвѣта – тритѣ отъ които сѫ основни, а четиритѣ – производни, т.е. допълнителни.
Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ!
Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ.
За
да
се разбератъ нѣщата трѣбва
да
се видятъ.
Тогава питамъ: какъ бихте
си
обяснили движението на материята, ако нѣкой математикъ би казалъ, че онази първоначална сила, която е създала всичко въ свѣта, се движи така бързо, че едноврѣменно се намира въ всички свои части?
Туй, което не виждате, не е реално заради васъ.
Значи, въ една секунда тя изминава цѣлия свѣтъ и се намира въ всѣка една частица на материята.
Е, разбира се, че ще кашлитѣ; не само вие тук, но всички на общо основание, ще кашлятъ.
Отгдѣ знаете, може
да
ви изпитвамъ?
Ако го виждате, добрѣ; но ако не го виждате, нѣма ли
да
бѫдете въ положението на онзи човѣкъ, който билъ голъ?
– Когато хората не могатъ
да
разрѣшатъ единъ философски въпросъ, всѣкога кашлятъ.
Ако ви кажа, че сега въ рѫцѣтѣ
си
имамъ единъ платъ и ви питамъ, дали го виждате, какво ще кажете?
Когато нѣкой дължи нѣкому, кредиторътъ дохожда
да
си
получи дълга.
Азъ
да
ви кажа истината: никакъвъ платъ нѣмамъ, но казвамъ, че онѣзи клѣтки вѫтрѣ въ насъ изтъкаватъ свѣтлината.
Но, съ кашлицата не се разрѣшаватъ въпроситѣ.
– Кашлицата е простуда.
Когато единъ ясновидецъ погледне на човѣка, той вижда именно този човѣкъ, който издава свѣтлина отъ
себе
си
– свѣтлиятъ човѣкъ е той.
А що е простудата?
– Простудата показва, че организмътъ е изгубилъ своята първоначална жизнена сила, или е изгубилъ трептенията, при които здравето може
да
се прояви.
Сега Христосъ пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!
Заповѣдайте на кашлицата
си
да
спрѣ!
Знаете ли вие изкуството
да
възлюбишъ човѣка?
Всички други лѣкари сѫ асистенти на този Великъ лѣкарь; тѣ трѣбва
да
слушатъ Неговия гласъ.
И азъ разбирамъ, че в свѣта има само единъ проповѣдникъ; всички други проповѣдници трѣбва
да
слушатъ Неговия гласъ.
Всички хора говорятъ съ асистента на този проповѣдникъ.
Една мома не може два пѫти
да
залюби онзи момъкъ, който веднъжъ я е разлюбилъ.
Въ свѣта има само единъ свещеникъ; всички други свещеници сѫ само асистенти на този великъ свещеникъ.
Каквото и
да
говори, истината е тази: тя не може два пѫти
да
залюби този момъкъ.
Въ свѣта има само единъ владика; всички други владици сѫ асистенти на този великъ владика.
Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ
да
ви залюби.
Въ свѣта има само единъ патриархъ; всички други патриарси сѫ асистенти на този великъ патриархъ.
Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть
да
ви залюби.
Въ свѣта има само единъ мѫдрецъ; всички други мѫдреци сѫ асистенти на този великъ мѫдрецъ, и всички трѣбва
да
изпълняватъ добре своята длъжность.
Любовьта не може
да
се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние.
И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете
да
го залюбите.
Всѣки отъ васъ трѣбва
да
се интересува за
себе
си
.
Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть
да
я залюбите.
Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ
да
реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ.
Каквото и
да
ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни приказки.
Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма
да
иматъ сила
да
издържатъ.
Човѣкъ, който може
да
рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за
себе
си
– нищо повече!
Питамъ тогава: заслужава ли
да
залюбите нѣкой човѣкъ?
Заслужава ли, като ви залюбя,
да
ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина
да
ви пусна долу, като ви разлюбя?
Да
залюбишъ нѣкого, значи
да
го издигнешъ на голѣма височина; а
да
го разлюбишъ, значи
да
го пуснешъ отъ тази височина надолу.
Казватъ за нѣкого: нека го залюби нѣкой, че
да
му дойде ума въ главата!
Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена
да
поправи своята погрѣшка.
Не, освѣнъ че нѣма
да
му дойде ума въ главата, но ще изскочи дори отъ главата му.
Какъ ще може
да
я поправи?
Ако залюбването може
да
вкара ума въ главата, това е една неразумна философия въ живота.
Разправяха ми за любовьта на единъ младъ слуга, който се влюбилъ въ своята господарка.
Той билъ малко момче, 10 годишно, и тъй нѣжно се влюбилъ въ своята господарка, че никому не откривалъ това свое чувство.
Ние трѣбва
да
отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея!
Въ свободното
си
врѣме той се качвалъ на едно високо дърво и тамъ написвалъ името на своята господарка, както и своето име.
Едва следъ 100 години, когато отсѣкли това дърво, намѣрили тамъ написани неговато име и това на своята господарка.
Това с единъ хубавъ примѣръ за любовьта: той живѣлъ при своята любовь близо, всичко жертвувалъ за нея, безъ
да
подозира тя.
Слѣдователно, никой нѣма право
да
убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него.
Има една хубава формула за живота: Любовьта ражда доброто въ свѣта.
Правдата не е монополъ.
Сега можешъ
да
бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ
да
изгубишъ тази правда.
Правдата трѣбва
да
се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ
да
я загубимъ.
Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората.
Всички социални и религиозни общества, обаче, рѣшаватъ сѫщиятъ въпросъ, въ смисълъ:
да
се изпѫди и убие тази жена!
Да
, Богъ оправдава хората, но
да
притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо.
Но Христосъ казва: „Всички, които искате
да
убиете тази жена, трѣбва
да
възлюбите Господа,
да
внесете Неговата Мѫдрость, Неговата Истина, Неговата Любовь, Неговата Правда, Неговата Красота и
да
бѫдете единъ къмъ другъ тъй благи, както е благъ Господь“.
Правдата е качество на Духа.
Правдата е нѣщо вѫтрѣшно.
Да
бѫдешъ справедливъ, значи,
да
знаешъ, какъ
да
постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие.
Нека има и друго рѣшение, азъ не искамъ
да
налагамъ на всички ви това рѣшение, но онѣзи, на които съзнанието е събудено, които сѫ узрѣли, трѣбва
да
убѣдятъ цѣлия свѣтъ, че съврѣменниятъ строй трѣбва
да
се измѣни, по какъвто и
да
е начинъ.
Да
бѫдешъ справедливъ, значи
да
знаешъ, какъ
да
постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ.
Хората трѣбва
да
се убѣдятъ,
да
имъ се каже, че е дошло врѣме, когато въпроситѣ трѣбва
да
се разрѣшаватъ съ любовь.
Нѣма
да
бѫдешъ както сега.
Този въпросъ нѣма
да
се рѣши отвънъ.
За насъ е важно
да
се запали първиятъ вѫгленъ, и отъ него ще се запалятъ всички други вѫглени.
Азъ бихъ желалъ, сегашнитѣ млади и стари, млади въ Любовьта, а стари въ Мѫдростьта,
да
бѫдатъ запалени вѫглени!
Всемирното Бѣло Братство не може
да
избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище.
То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде
си
има свое седалище.
Убѣждавайте хората, че е дошло врѣме
да
се рѣшаватъ всички въпроси съ любовь, но не съ тази обикновена любовь, която вие познавате.
Не, всички въпроси трѣбва
да
се рѣшатъ съ знание и мѫдрость; всички въпроси трѣбва
да
се рѣшатъ съ свобода и истина; всички въпроси трѣбва
да
се рѣшатъ съ доброта; всички въпроси трѣбва
да
се рѣшатъ съ справедливость; всички въпроси трѣбва
да
се рѣшатъ съ красота.
Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство.
Ами че то е голѣмо безобразие,
да
вземемъ единъ човѣкъ,
да
му туримъ въже на врата и
да
го обѣсимъ на бѣсилка.
И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ.
Единъ човѣкъ, когото Богъ е създалъ,
да
вземемъ и
да
го туримъ на бѣсилка!
Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни,
да
пѣятъ.
Туй е едно велико прѣстѫпление, и ние
да
можемъ
да
го гледаме спокойно!
Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ,
да
се поклонятъ на Христа.
Всѣки единъ отъ насъ трѣбва
да
се обърне къмъ Господа,
да
Го призове съ всичкото
си
сърдце, и чакъ тогава Богъ ще дойде.
Казватъ: е, обѣсили го,
да
не е грѣшилъ!
Ами че утрѣ, или слѣдъ двѣ прѣраждания и тебе ще обѣсятъ.
Българитѣ трѣбва
да
знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство.
Азъ като гледамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че всѣки единъ отъ васъ е билъ и обѣсванъ, и застрѣлванъ.
Нѣма народъ, съ който тѣ
да
не могатъ
да
се разправятъ.
Като
си
правя своитѣ изчисления, азъ виждамъ, колко милиони, колко милиарди хора сѫ били избити!
Нека запомнимъ това нѣщо всички!
Това трѣбва
да
се отпечати въ умоветѣ ви.
Сега, какво разбиратъ онѣзи, които сѫ на власть, то е другъ въпросъ, но ако ние вѣрваме, че всѣка власть е дадена отъ Бога, тогава, каква е волята на Онзи, който е далъ всѣка власть?
Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането
си
отъ Бога до връщането
си
при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ.
Ако вѣрваме въ Бога ние можемъ
да
рѣшимъ този въпросъ само съ Любовьта.
Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота
си
е бил готовъ
да
се жертвува за тебе.
Най-послѣ, ако управляващитѣ любятъ този народъ, азъ не подразбирамъ цѣлото човѣчество, тѣ би трѣбвало
да
приложатъ законитѣ на това Бѣло Братство, и така въпросътъ ще се рѣши по единъ любовенъ начинъ.
Братъ е този, който те е обичалъ, както
себе
си
.
Онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които вѣрватъ въ това Братство, трѣбва
да
си
подадатъ рѫка.
И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му.
Не външно, но вѫтрѣшно убѣждение трѣбва
да
има въ тѣхъ!
И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.
Съврѣменното християнство се гради само на своитѣ мѫченици; всички добродѣтели, величието на всички народи се гради само върху живота на тѣхнитѣ мѫченици.
Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ
да
ви изпѫдимъ отъ България!
Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите?
Тази земя не е българска, тя е на Господа.
Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.
Той пише: „Вие трѣбва
да
рѣшите тѣзи задачи по Любовь“.
Ако всички ние
си
подадемъ рѫка по любовь, по братски, не ще ли можемъ
да
живѣемъ?
Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може
да
се оправи човѣчеството.
По любовь не можемъ ли
да
рѣшимъ задачитѣ?
И всички вие искате
да
знаете, по какъвъ начинъ може
да
се оправи човѣчеството.
Туй, което единъ човѣкъ не може
да
направи, двама могатъ
да
го направятъ.
Туй което двама души не могатъ
да
направятъ, трима души ще могатъ
да
го направятъ.
Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории.
Туй, което четирма не могатъ, петима, 100-ина, 1’000, 10’000, 100’000, милиони хора, съединени въ едно, могатъ
да
го направятъ.
Всички хора, цѣлото човѣчество, съединени въ едно, подъ свѣтлината на този Божественъ Духъ, всичко могатъ
да
направятъ.
Питамъ тогава, какво трѣбва
да
чакаме ние?
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: азъ съмъ жена, мене Господь ме е турилъ
да
гледамъ кѫщата.
НАГОРЕ