НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
207
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
207
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
– Че Ти
Си
ме проводилъ.
(4) Азъ те прославихъ на земята: свършихъ работата която ми даде
да
върша.
Христосъ казва: „Познахъ, че Ти
си
ме проводилъ, и както ми каза, тъй свършихъ.“ Нѣкои отъ васъ ще кажатъ:
да
, така е било за Христа, но не и за насъ.
И всички ние трѣбва
да
познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ.
(5) И нинѣ прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, съ славата която имахъ у тебе прѣди създание мира.
Не азъ питамъ всинца ви, които ме слушате, както и тѣзи хиляди и милиони хора, които сѫществуватъ по свѣта: кой ви е пратилъ на земята?
И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва
да
го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща.
(6) Изявихъ името ти на тия человѣци които ми даде отъ свѣта.
Задавали ли сте
си
сами въпроса, защо сте дошли на земята?
Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма
да
стане съ помагането на бѣднитѣ.
Твои бѣха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха.
Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ
да
ѝ тури една сламка и
да
я извади отъ водата.
(7) Сега познаха че всичко що ми
си
далъ отъ тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадохъ ги на тѣхъ; и тѣ приеха, и познаха наистина че отъ тебе излѣзохъ, и повѣрваха че ти
си
ми проводилъ.
Онзи, който може
да
извади една мравя отъ водата, той може
да
се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е.
(9) Азъ за тѣхъ се моля: не се моля за свѣта, но за тѣзи които ми даде ти, защото сѫ твои.
Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята.
(10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославихъ се въ тѣхъ.
Казвамъ: онзи, който може
да
избави една мравя, който може
да
полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока.
(11) И не съмъ вече на свѣта, но тѣ сѫ на свѣта, и азъ ида при тебе.
Слѣдователно, ние трѣбва
да
започнемъ отъ малкитѣ нѣща въ свѣта.
Отче светий, упази ги въ името
си
тия които ми даде, за
да
бѫдатъ едно както ние.
Щомъ единъ човѣкъ е въ състояние
да
извършва малки работи, той ще е въ състояние
да
прави и велики работи.
(12) Когато бѣхъ съ тѣхъ на свѣта азъ ги пазѣхъ въ твоето име: тѣзи които ми даде упазихъ; и ни единъ отъ тѣхъ не погина тъкмо синъ погибелний, за
да
се изпълни писанието.
Знанието, което имаме, благороднитѣ чувства, който имаме, това сѫ вече богатство, условия, за
да
работимъ.
(13) А сега при тебе ида; и това додѣ съмъ на свѣта казвамъ за
да
иматъ моята радость пълна въ
себе
си
.
– Нищо не знаете по тѣзи въпроси.
(14) Азъ имъ дадохъ словото твое; и свѣтътъ ги възненавидѣ защото не сѫ отъ свѣта, както азъ не съмъ отъ свѣта.
Когато нѣкой човѣкъ тръгне отъ Америка за България и го питатъ, въ колко часа, кой день тръгна отъ Америка, човѣкътъ знае всичко, помни, може
да
ви отговори.
(15) Не се моля
да
ги вземешъ отъ свѣта, но
да
ги упазишъ отъ лукаваго.
Въ такъвъ случай, азъ бихъ прѣдложилъ на който и
да
е отъ васъ 10 милиона златни лева само за прѣдната часть отъ мозъка ви.
Даже азъ ви давамъ много малко.
Както виждате, азъ искамъ
да
спечеля и то много
да
спечеля.
(18) Както ти проводи мене на свѣта, и азъ проводихъ тѣхъ на свѣта; (19) и за тѣхъ азъ осветявамъ
себе
си
,
да
бѫдатъ и тѣ осветени чрѣзъ истината.
Не, това нѣщо съ пари не се продава.
(20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21)
да
бѫдатъ всички едно; както ти, Отче,
си
въ мене и азъ въ тебе,
да
бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за
да
повѣрва свѣтътъ че ти
си
ме проводилъ.
Онзи, който има този мозъкъ, който познава Бога, нѣма нужда отъ външно злато.
(22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ;
да
бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене;
да
бѫдатъ съвършени въ едно, и
да
разбере свѣтътъ че ти
си
ме проводилъ, и възлюбилъ
си
ги както
си
възлюбилъ мене.
Знаете ли, защо нѣма нужда отъ злато?
(24) Отче, тѣзи които
си
ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ
да
бѫдатъ и тѣ съ мене, за
да
гледатъ славата моя която ми
си
далъ; защото
си
ме възлюбилъ прѣди създание мира.
(25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти
си
ме проводилъ.
(26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя,
да
бѫде въ тѣхъ любовьта съ която
си
ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
Когато дойде въпросъ за ядене и пиене, когато се касае
да
вземете нѣщо отъ припечеленото, казвате: това азъ зная.
„
Да
Те прослави и синъ Ти“.
Има нѣщо, което съврѣменнитѣ хора знаятъ –
да
бъркатъ въ чуждитѣ кесии и
да
дѣлятъ богатствата на богатитѣ.
Въ Балканския полуостровъ има заровено на разни мѣста около 20 милиарда злато.
„
Да
Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха.
Богатитѣ хора азъ наричамъ касиери.
– Съ тази каса отъ 20 милиарда злато.
„Синътъ“, това означава вѫтрѣшното отношение, което сѫществува между човѣшкия и Божествения Духъ.
„Както
си
Му далъ власть надъ всѣка плъть“.
Ядатъ ли се тѣзи пари?
Нѣкой пѫть, като осиромашея, отида, поизровя
си
малко отъ това злато.
– Не се ядатъ.
„Власть има“ – то значи: власть има
да
направи нѣщо, както и грънчарьтъ има власть надъ кальта,
да
направи нѣщо отъ нея.
Паритѣ сѫ една сила, която завлича.
„И Исуса Христа, когото
Си
проводилъ“.
Едно врѣме Искъръ минаваше покрай околностьта на София, и когато водата му прииждаше, правѣше голѣми пакости.
Често шопитѣ се оплакваха, че Искъръ имъ завлича говедата.
Въ Русия – друго злато ме чака.
Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя образъ въ рѣкитѣ?
– Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не образътъ му, който се отразява въ водата.
Не оставяйте паритѣ
да
ви завличатъ; впрегнете тѣхната енергия, използувайте ги за работа!
Като отида въ Германия, бръкна въ тази каса, взема
си
колкото ми трѣбва.
Топлината и свѣтлината на слънцето, като влизатъ въ нашето тѣло, даватъ своята благодать, а образитѣ, които идватъ отвънъ, спиратъ тази работа.
Вие не можете
да
вземете паритѣ отъ земята.
Вънъ отъ това, виждамъ, гдѣ има златни жили въ България; виждамъ, гдѣ има скъпоцѣнни камъни.
Той подразбира всички хора, въ всички епохи на миналото, на настоящето и на бѫдещето, които се съединяватъ въ едно.
Казватъ: значи ти
си
единъ отъ готованцитѣ!
„И всичко мое Твое е, и Твоето мое“.
Всички сме готованци, всички живѣемъ даромъ въ свѣта.
Питамъ: кой създаде мѣстоименията азъ, ти и той?
И на човѣка, при сегашнитѣ условия, не му се позволява
да
прѣкара въ това царство повече отъ 120 години.
Човѣшкиятъ духъ ги създаде.
Всички ние живѣемъ даромъ, отъ Божието благословение.
Аз мисля, че спасението на света няма
да
стане с помагането на бедните.
(втори вариант)
Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов
да
ѝ тури една сламка и
да
я извади от водата.
(втори вариант)
Онзи, който може
да
извади една мравка от водата, той може
да
се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е.
(втори вариант)
Гледам, някой човек полива цветята.
(втори вариант)
Казвам: Онзи, който може
да
избави една мравка, който може
да
полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока.
(втори вариант)
– Нищо не знаете по тези въпроси.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва
да
започнем от малките неща в света.
(втори вариант)
Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може
да
ви отговори.
(втори вариант)
Щом един човек е в състояние
да
извършва малки работи, той ще е в състояние
да
прави и велики работи.
(втори вариант)
Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за
да
работим.
(втори вариант)
В такъв случай, аз бих предложил на който и
да
е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви.
(втори вариант)
Даже аз ви давам много малко.
(втори вариант)
Както виждате, аз искам
да
спечеля и то много
да
спечеля.
(втори вариант)
Не, това нещо с пари не се продава.
(втори вариант)
Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато.
(втори вариант)
Знаете ли, защо няма нужда от злато?
(втори вариант)
Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае
да
вземете нещо от припечеленото, казвате: Това аз зная.
(втори вариант)
„
Да
Те прослави и синът Ти“.
(втори вариант)
Има нещо, което съвременните хора знаят –
да
бъркат в чуждите кесии и
да
делят богатствата на богатите.
(втори вариант)
„
Да
Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха.
(втори вариант)
Богатите хора аз наричам касиери.
(втори вариант)
„Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.
(втори вариант)
В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато.
(втори вариант)
„Както
си
Му дал власт над всяка плът“.
(втори вариант)
Ядат ли се тези пари?
(втори вариант)
– Не се ядат.
(втори вариант)
– С тази каса от 20 милиарда злато.
(втори вариант)
„Власт има“ – то значи: власт има
да
направи нещо, както и грънчарят има власт над калта,
да
направи нещо от нея.
(втори вариант)
Парите са една сила, която завлича.
(втори вариант)
„И Исуса Христа, когото
Си
проводил“.
(втори вариант)
Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости.
(втори вариант)
Някой път, като осиромашея, отида, поизровя
си
малко от това злато.
(втори вариант)
Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата.
(втори вариант)
Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките?
(втори вариант)
– Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата.
(втори вариант)
Не оставяйте парите
да
ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използвайте ги за работа!
(втори вариант)
Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
(втори вариант)
Вие не можете
да
вземете парите от земята.
(втори вариант)
В Русия – друго злато ме чака.
(втори вариант)
Той подразбира всички хора, във всички епохи на миналото, на настоящето и на бъдещето, които се съединяват в едно.
(втори вариант)
Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема
си
колкото ми трябва.
(втори вариант)
„И всичко мое Твое е, и Твоето мое“.
(втори вариант)
Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни.
(втори вариант)
Питам: Кой създаде местоименията аз, ти и той?
(втори вариант)
И на човека, при сегашните условия, не му се позволява
да
прекара в това царство повече от 120 години.
(втори вариант)
Казват: Значи ти
си
един от готованците!
(втори вариант)
Човешкият дух ги създаде.
(втори вариант)
Всички сме готованци, всички живеем даром в света.
(втори вариант)
– Един човек създаден в три лица, т.е.
(втори вариант)
Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: Хайде, сега ще
си
вървиш, повече не можеш
да
живееш в тази държава.
(втори вариант)
В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: Хайде сега ще
си
вървиш!
(втори вариант)
Всички ние живеем даром, от Божието благословение.
(втори вариант)
Има изключителни случаи, дето някой може
да
живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава.
(втори вариант)
Хората казват, че се измъчват, за
да
придобият прехраната
си
.
(втори вариант)
Не, даром живеем всички по благодат.
(втори вариант)
Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат
да
го задигнат,
да
го вземат от земята.
(втори вариант)
Кой
си
ти?
(втори вариант)
Той започва
да
се моли: Оставете ме, искам
да
работя за Бога.
(втори вариант)
Казват българите: Тъй ли, тогава дай
да
си
платим дълговете
си
!
(втори вариант)
Той, третият е, който отива на нивата
да
работи, който свършва работата.
(втори вариант)
Не, не давам.
(втори вариант)
Тук е всичката философия.
(втори вариант)
След 5–10 години пак дойдат
да
го вземат, но той нищо не свършил.
(втори вариант)
Още два пъти
да
ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение.
(втори вариант)
„Отче, праведний, светът не Те е познал, но аз Те познах, и те познаха, че Ти
си
ме проводил“.
(втори вариант)
Започва пак
да
се моли: Моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога.
(втори вариант)
Нека
си
седят парите заровени.
(втори вариант)
В свещената книга има изречения, върху които може
да
се говори много.
(втори вариант)
В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може
да
се говори малко.
(втори вариант)
Хубаво
си
седят те скрити.
(втори вариант)
Върху този последен стих може
да
се говори малко. Защо?
(втори вариант)
Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън.
(втори вариант)
Той пак се моли
да
го оставят.
(втори вариант)
Те
си
имат своите пазители там.
(втори вариант)
Ако вие изисквате от някой художник
да
изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение.
(втори вариант)
Най-първо трябва
да
определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям.
(втори вариант)
В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това
да
имаш онзи вътрешен мир,
да
имаш онова велико течение на Божията Любов,
да
си
мирен и тих,
да
бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята,
да
бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе,
да
се разговаряш с най-умните хора.
(втори вариант)
За малките работи всеки може
да
говори, то е лесна работа.
(втори вариант)
Средните от тях даже и дяволът не ги иска.
(втори вариант)
А те всички са живи!
(втори вариант)
Ако е
да
се нарисува една гарга, и малките деца могат
да
я нарисуват.
(втори вариант)
Аз казвам: Когато дяволът те иска, пак човек трябва
да
бъдеш!
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това,
да
живееш в един свят, в който
да
се разбираш с всички.
(втори вариант)
Но я ги накарайте
да
нарисуват една голяма планина, няма
да
знаят, как и отгде
да
започнат.
(втори вариант)
Той казва: „Щом този човек може
да
работи при дявола, той и при мене ще може
да
работи“.
(втори вариант)
Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга.
(втори вариант)
Христос казва: „Разбрах, че Ти
си
ме проводил“.
(втори вариант)
– Само висшето, благородното, разумното в света може
да
се познава.
(втори вариант)
Сега вие може
да
кажете: Кой е начинът, по който може
да
се запознаем с Истината?
(втори вариант)
– Никога няма
да
дойде при вас, вие ще отидете при нея.
(втори вариант)
Да
се запознаете с Истината?
(втори вариант)
Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат
да
се познаят.
(втори вариант)
Ние още не можем
да
видим Истината.
(втори вариант)
– Няма
да
чакате тя
да
дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите.
(втори вариант)
Тя не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Христос казва: „Във всичко познах, че Ти
си
ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение.
(втори вариант)
Не, мравките трябва
да
се изменят, трябва
да
станат хора.
(втори вариант)
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде?
(втори вариант)
Той може
да
усети топлината, но не може
да
възприеме и светлината.
(втори вариант)
Всички ние трябва
да
се изменим; всички ние трябва
да
познаем Бога,
да
познаем че Той ни е проводил.
(втори вариант)
Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло.
(втори вариант)
И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството,
да
не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света.
(втори вариант)
Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем
да
виждаме реалността.
(втори вариант)
Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях?
(втори вариант)
Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше
да
стане по друг начин.
(втори вариант)
Този закон може
да
се приложи даже още сега в България.
(втори вариант)
Защо го създаде природата?
(втори вариант)
В продължение на три месеца ще го заставя
да
се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна.
(втори вариант)
Някой мъж бил жена
си
, изпъдил я.
(втори вариант)
Няма защо
да
го съдят.
(втори вариант)
Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи
да
познаваш, че един човек те люби, че е готов
да
се жертва за тебе във всичките условия на живота;
да
познаваш, че онзи учител е готов
да
ти даде всичкото
си
познание и
да
те тури в правия път.
(втори вариант)
Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят?
(втори вариант)
Дайте му
да
яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане.
(втори вариант)
Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята.
(втори вариант)
– Няма защо
да
се налагат хората с тояги.
(втори вариант)
Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник.
(втори вариант)
В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи.
(втори вариант)
Дайте им
да
ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат.
(втори вариант)
Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.
(втори вариант)
Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва
да
се живее.
(втори вариант)
Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение
да
ни даде едно правилно обяснение на нещата.
(втори вариант)
Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и
да
е, казвате: Ние познаваме този човек.
(втори вариант)
Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко
си
билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко
си
билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата.
(втори вариант)
Учител
си
, родител
си
, имаш едно непослушно дете, остави го
да
яде една седмица сухо жито!
(втори вариант)
Казвам: Благодаря за такива научни изследвания.
(втори вариант)
И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко
си
часа?
(втори вариант)
Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица
да
дъвче житото, и
да
види, какъв ефект ще произведе.
(втори вариант)
Дали е пътнически, или товарен трен?
(втори вариант)
Вие искате вашето познанство с този човек
да
е отблизо. Защо?
(втори вариант)
Ученият ще почне
да
ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко
си
обръщания в секундата, че еди-колко
си
въглища изгаря, еди-колко
си
пара се образува и т.н.
(втори вариант)
Казвам: Когато всички хора почнат
да
ядат сухо жито.
(втори вариант)
– Туй познаване съдържа в
себе
си
един вътрешен стремеж за материални блага.
(втори вариант)
Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може
да
са много добри, но не ми са потребни.
(втори вариант)
След като се поправят, нека почнат
да
варят житото, а после
да
го пекат на хляб.
(втори вариант)
Аз искам
да
зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане.
(втори вариант)
Сега процесите в света са обърнати наопаки.
(втори вариант)
Аз не искам
да
зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те.
(втори вариант)
Не трябва
да
се прекарва житото през воденичния камък и тъй
да
се смила на брашно, а трябва
да
се дъвче сурово.
(втори вариант)
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
(втори вариант)
Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване.
(втори вариант)
Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят.
(втори вариант)
Дайте на престъпника
да
яде от това живо жито – той
да
дъвче житото, и житото
да
го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата?
(втори вариант)
У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте
да
се жертвате за приятеля
си
.
(втори вариант)
Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените“.
(втори вариант)
Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
(втори вариант)
Но всичко това е само за касата му.
(втори вариант)
Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти“.
(втори вариант)
Трети взимат за символ зеления цвят.
(втори вариант)
Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни.
(втори вариант)
Турят
си
хората разни цветове.
(втори вариант)
Няма какво
да
ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
(втори вариант)
Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота!
(втори вариант)
Да
дадеш живота на човека, а не
да
му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят.
(втори вариант)
Казват:
Да
вярваш в Бога, това е попска работа.
(втори вариант)
Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам
да
могат
да
дадат индивидуалност, съзнание на човека.
(втори вариант)
Тия, които носят зеления цвят, значи
да
дадат от своето материално благо и на другите.
(втори вариант)
Питам: Поповете ли създадоха Бога?
(втори вариант)
Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите.
(втори вариант)
Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях.
(втори вариант)
Всичките цветове са Божии благословения, които даром
си
взел, даром трябва
да
дадеш.
(втори вариант)
Тя е еди-колко
си
дълбока, еди-колко
си
дълга и еди-колко
си
широка.
(втори вариант)
Всички трябва
да
даваме даром!
(втори вариант)
Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове.
(втори вариант)
И сами
си
отговарят: Е нали модата е такава!
(втори вариант)
Не, тя
си
е такава каквато е била по-рано.
(втори вариант)
После модата се измени, те се облекат в жълто.
(втори вариант)
Първият продължава
да
върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: Тази река е създадена за човека.
(втори вариант)
Идва вторият учен, пише на същата табела: Преди
да
съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът.
(втори вариант)
– Сега пък парижката мода е такава!
(втори вариант)
Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: Тази река е открита преди еди-колко
си
години, от еди-кой
си
учен – пише името му.
(втори вариант)
Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени.
(втори вариант)
Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението
да
изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без
да
ги е срам.
(втори вариант)
– Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат.
(втори вариант)
И наистина, рибите откриха реките и
си
туриха там яйцата, за
да
се излюпват малките рибки.
(втори вариант)
Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
(втори вариант)
Защо трябва
да
се лъже?
(втори вариант)
Ако лъжата може
да
ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем
да
я турим като закон.
(втори вариант)
Питам: Онзи Божествен кармически закон няма ли
да
подведе под отговорност всички ония, които лъжат?
(втори вариант)
Идва вторият учен и казва: Преди падането на човека имаше по-висока култура.
(втори вариант)
Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма
да
се измени, докато не се изпълни всичко що е писано.
(втори вариант)
Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и
да
е, може
да
мине незабелязано.
(втори вариант)
Но,
да
оставим тия неща, те са външната страна на въпроса.
(втори вариант)
Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма.
(втори вариант)
Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид.
(втори вариант)
Само човешкият дух носи култура в
себе
си
.
(втори вариант)
Вие не можете
да
извадите културата вън от човека.
(втори вариант)
От този момент той не видя бял ден в дома
си
.
(втори вариант)
Смешно е
да
се определи културата като нещо извън човека.
(втори вариант)
Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.
(втори вариант)
След като те убедят някои, че ти
си
грешен човек и после успеят
да
те обърнат към Бога, започват
да
ти казват: Ти няма
да
имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй.
(втори вариант)
Те започват
да
те ограничават.
(втори вариант)
Той и без
да
беше направил тия гърнета, културата беше в него.
(втори вариант)
Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен,
да
бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ
да
бъде само едно външно съдействие.
(втори вариант)
Сега казват: Еди-кой
си
писател написал десетки книги.
(втори вариант)
Следователно, в туй, отношение ние трябва
да
си
дадем пълна свобода.
(втори вариант)
Ние можем
да
се спогодяваме с всички.
(втори вариант)
– Когато аз говоря, трябва
да
бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва
да
бъдат искрени.
(втори вариант)
Казват някои: Ама какво трябва
да
мисля за тебе?
(втори вариант)
– Не трябва
да
имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел.
(втори вариант)
Моята цел трябва
да
е –
да
се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас;
да
се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас;
да
се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас.
(втори вариант)
Как ще се премахне всичко това?
(втори вариант)
Вие не може
да
намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас.
(втори вариант)
Турят
си
ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие.
(втори вариант)
Вие няма
да
намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.
(втори вариант)
Някои казват:
Да
, вярно е, в църквата не може
да
се намери никакво спасение.
(втори вариант)
Въз основа на това пък други казват: Аз седя по-горе от учителя
си
.
(втори вариант)
Когато помаците станали турци, били заставени
да
си
направят джамия.
(втори вариант)
Ходили те насам-нататък из гората
да
си
търсят дърва, но трябвало помежду
си
да
говорят все на турски език.
(втори вариант)
Те изпълнявали тази заповед, все турски
си
говорили, но когато строили джамията
си
, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: Тук на върха има нещо малко кривичко.
(втори вариант)
Това значи, когато някой каже, че седи по-високо от учителя
си
.
(втори вариант)
Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като
си
замине душата, този човек става обикновен.
(втори вариант)
Магарето
си
е все магаре, то пак ще
си
реве – няма
да
напише някоя хубава книга.
(втори вариант)
Всички мисли, които текат в ума; всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор.
(втори вариант)
Да
, докато
си
сит, хвъркаш нагоре, нависоко, като орел; като огладнееш, ще слезеш на земята
да
ядеш.
(втори вариант)
Ако във време на мъчнотии не можеш
да
издържиш най-малкото страдание, тогава где е твоята човещина, где е твоята култура?
(втори вариант)
Ако ти, във време на страдания не можеш
да
пожертваш живота
си
за Бога, а като някой страхливец се отричаш от Него и продаваш Истината, где е твоята човещина?
(втори вариант)
Е, сега, какво разбирате с вашата ученост от всичко това?
(втори вариант)
Вашата ученост е в състояние
да
забърка ума на всекиго.
(втори вариант)
Аз оправдавам смъртта само в един случай. Кога?
(втори вариант)
– Когато пожертваш живота
си
за Бога.
(втори вариант)
Като имаш два конеца, не можеш
да
ги забъркаш.
(втори вариант)
Всяка друга смърт вън от Бога, в моите очи, не е оправдана.
(втори вариант)
Но щом имаш няколко хиляди конци, можеш
да
ги забъркаш и то така, че не можеш
да
ги разплетеш.
(втори вариант)
Следователно, единственото нещо, за което трябва
да
пожертваме живота
си
, е Бог. Защо?
(втори вариант)
Христос казва: „Сега познах Бога.“ Той познава Бога по едно нещо: че Бог е великата Любов, ограничила
себе
си
, забравила
себе
си
заради онези малки същества, които живеят в Него.
(втори вариант)
Защото, ако пожертваме живота
си
за Бога, всякога ще го намерим; ако пожертваме живота
си
за всяко друго нещо, няма
да
го намерим.
(втори вариант)
В своите велики планове, Бог, след като създаде всичко, обръща вниманието
си
отвътре навън.
(втори вариант)
То значи: Божественото проектира своя живот навън, като дава живота
си
и на всички души, които съществуват едновременно в битието.
(втори вариант)
Значи, влагам живота
си
вътре в Тебе, защото аз дойдох на земята
да
изпълня Твоята воля,
да
изявя Твоето величие, Твоята слава пред света.
(втори вариант)
Аз ще употребя израза: всички души са вечни.
(втори вариант)
Христос беше един велик Учител, но Той се смири, дойде като един прост слуга, даде един велик пример на света и така свърши своята работа.
(втори вариант)
Някой път ние мислим, че хората могат
да
ни опетнят.
(втори вариант)
Не, като дойдат водните капки, ще изчистят, ще измият всичко и върху планината няма
да
остане никакво петно.
(втори вариант)
Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планина, и тия плюнки на мухите ще го оцапат толкова, колкото са в състояние
да
оцапат и върха на Мон-Блан.
(втори вариант)
Без множеството светът не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Вие ще разсъждавате малко, докато дойда до мисълта
си
.
(втори вариант)
Съвременните психолози и математици казват, че времето и пространството не били реални.
(втори вариант)
Мухите ще
си
правят своето, и аз – своето, и така светът ще
си
върви.
(втори вариант)
Не, времето и пространството са реалности, но времето може
да
се сгъстява или съкращава, а може и
да
се разширява; и пространството може
да
се сгъстява и разширява.
(втори вариант)
Ще ви приведа един психологически факт.
(втори вариант)
Ама трябва ли
да
правят това?
(втори вариант)
Това нещо става през съня ви, всичко за 3–4 часа, а всъщност, за
да
го реализирате, изискват се много години.
(втори вариант)
Как става това, та тъй бързо свършихте изпитите
си
, тъй бързо завършихте университета?
(втори вариант)
Да
, има такива сънища.
(втори вариант)
Сега ще ви дам един пример за един от древните адепти, който изчислявал, колко хиляди години ще трае злото в света.
(втори вариант)
Тъй че, ако аз дойда
да
разсъждавам за времето, също така то е различно за различните същества.
(втори вариант)
Той се отдалечил
да
живее в една планинска местност, гдето имало много вълци.
(втори вариант)
Всички овчари, който минавали през тази местност с овцете
си
, все ги губели, затова много от тях били принудени
да
бягат от тази местност.
(втори вариант)
Бахру-Исава се заселил именно в тази планина, и един ден, като се разхождал из планината, срещнал един от тия вълци, погледнал го в очите, и той веднага тръгнал подире му.
(втори вариант)
Бахру-Исава отива в колибата
си
, и вълкът иде след него – ляга близо до нозете му и го гледа право в очите.
(втори вариант)
Ние нямаме еднакво време за разрешение на една и съща задача.
(втори вариант)
Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трябва
да
преобразиш живота
си
.
(втори вариант)
Следователно, какво ще кажем за времето и пространството, когато дойде
да
разрешаваме една задача?
(втори вариант)
В тази планина ще настане един преврат, и всички вълци ще бъдат изтребени.
(втори вариант)
Туй
да
го знаете!
(втори вариант)
И всичките противоречия в света произтичат от това, че времето за всинца ни не е еднакво.
(втори вариант)
Съберат се двама души: единият е по-бърз, иска всички неща
да
станат изведнъж; другият казва: Е, нищо, полека-лека; или както казват турците: Яваш-яваш; или както казват англичаните: Остави го на времето!
(втори вариант)
Този вълк живял цяла година мирно около своя господар, който
си
задал една задача:
да
изчисли, колко хиляди години още ще трае злото в света.
(втори вариант)
– Единият иска
да
съкрати времето, а другият го продължава.
(втори вариант)
Един ден един овчар като минавал със стадото
си
през тази местност, една от неговите овце с агънцето
си
се отделила от стадото и се изгубила.
(втори вариант)
Хубаво, ако е вярно това, което казват учените, че времето не може
да
се съкращава, защо искаш
да
съкратиш една реалност?
(втори вариант)
Вълкът минал покрай тях и задигнал агнето със
себе
си
.
(втори вариант)
Овцата, майката на това агне, тръгнала подир него, блее, но вълкът носи агнето – той напред, овцата подире му.
(втори вариант)
И този човек, който иска
да
го съкрати, е прав, само че не знае метод и начин, как
да
го съкрати.
(втори вариант)
Вълкът занесъл агнето на господаря
си
, сложил го пред него и му казал: „Искам
да
докажа, че стария навик,
да
давя овце, го оставих и сега искам
да
спечеля доверието ти“.
(втори вариант)
После отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея пред господаря
си
и казва: „Тук ще живеете заедно, а аз ще бъда овчарското куче
да
ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира в устата на вълка 10 косми, останали от агнето.
(втори вариант)
Отива някой в странство, свършва математика или естествените науки и се връща в България, иска
да
го назначат или професор в университета, или учител в някоя от първокласните гимназии, но никой не го познава, няма приятел и не го назначават.
(втори вариант)
Казват му: Слушай, понамажи малко колата на началника на просветата най-малко с 10-ина хиляди златни,
да
каже няколко благи думи за тебе.
(втори вариант)
Щом се понамаже колата, времето се съкращава; на другия ден се издава заповед, че еди-кой
си
, свършил в странство с отличен успех, се назначава на служба еди-къде
си
.
(втори вариант)
Тъй че още 12 пъти трябва
да
изгрее слънцето от четирите различни точки, за
да
изчезне злото от света.
(втори вариант)
Значи, има един метод, по който може
да
се съкрати времето.
(втори вариант)
И вие сега, като се върнете у дома
си
, изчислете, след колко хиляди години ще изчезне злото от света.
(втори вариант)
И при всичко това учените ще кажат, че времето не се съкращавало.
(втори вариант)
Не, опитът показва, че се съкращава времето, но трябва
да
се знае методът за това.
(втори вариант)
Но казвам, че това време може
да
се съкрати, може и
да
се продължи.
(втори вариант)
Малките деца в училищата, като сбъркат нещо, изтриват погрешките
си
с гума.
(втори вариант)
Според вашите изчисления, с колко може
да
съкратите туй време?
(втори вариант)
Те правят, както някой обикновен художник, който, като сбърка нещо на платното
си
, бързо взема четката, и отгоре върху грешката зацапва с боя.
(втори вариант)
Следователно, вие ще съкратите времето до една секунда.
(втори вариант)
Значи, злото в човека може
да
трае една секунда, една минута, един час, един ден, една седмица, един месец, една година – от вас зависи,
да
се продължи ли времето на злото или
да
се съкрати.
(втори вариант)
Общото време на злото е един период, едно общо движение, което включва възможностите на всички същества.
(втори вариант)
Той знае метода, как
да
се чисти, как
да
се трансформира грешката.
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Аз Те познах.“ За
да
познаеш човека, трябва
да
си
готов
да
пожертваш живота
си
за него.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
познаеш, дали един човек е готов
да
се жертва за тебе, докато и ти не
си
готов
да
се жертваш за него, не
си
ли готов
да
се пожертваш за него ти можеш
да
казваш, че го познаваш, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дела.
(втори вариант)
Я разгледайте човешкото лице от геометрическо гледище и вижте, какви проекции има в него!
(втори вариант)
Онзи който е готов
да
се жертва, трябва
да
се жертва не само на думи но и на дела.
(втори вариант)
Разгледайте, кои места от човешкото лице означават точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н.
(втори вариант)
Когато дойдем
да
говорим за Бога, трябва
да
се лишим от всички блага, трябва
да
пожертваме всичко за Него.
(втори вариант)
И от всички тия проекции направете изчисления,
да
видите, колко милиони години се е строило вашето лице.
(втори вариант)
Само тогава ще познаем, че в света има Едно същество, Една реалност, за която струва всичко
да
се пожертва.
(втори вариант)
Тия вдлъбнатини, които имате по лицето
си
, показват през какви положения е минал човекът.
(втори вариант)
Сега съвременните хора мислят, че като говорят за Бога, като Го познаят, тогава и наука, и култура за тях ще престане, всичко ще се заличи.
(втори вариант)
За
да
се образува сегашното лице в човека, това показва, че той не е минал през една епоха на ангелски живот, но е минал през редица животи от борби, от престъпления, каквито той не може
да
си
представи.
(втори вариант)
Всичкият съвременен подтик за свобода, за култура, за нова мисъл; всички онези благородни пориви, които се проявяват, в каквото и
да
е направление, това са подтици, мисли на онова велико същество – Бог – Който работи сега в света.
(втори вариант)
След като човек се обърне към Бога, той ще се плаши от сегашното
си
лице.
(втори вариант)
Някой път вие мислите, че сте красиви.
(втори вариант)
Не, външно вие не сте красиви.
(втори вариант)
Един ден вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородник, който бил от рождение ленив и живеел с идеята, че не трябва
да
работи, не трябва
да
се движи.
(втори вариант)
Обаче, един ден го турили на пода в една стая, дето минавал силен електрически ток.
(втори вариант)
Токът взел
да
го припича и той веднага скочил прав, започнал
да
се движи из стаята,
да
стъпва от крак на крак,
да
търси изход от тази стая.
(втори вариант)
Като потропал тъй няколко часа, казал
си
: Е, че движението било много хубаво нещо!
(втори вариант)
Тези Божествени токове са започнали
да
функционират вече в света.
(втори вариант)
Те идват във вид на страдания.
(втори вариант)
Защото не вижда Любовта в мене.
(втори вариант)
Тия страдания предизвикват в хората същите чувства, същите изживявания, каквито изпитват удавниците, които се борят из водата, за
да
се спасят.
(втори вариант)
Те изпитват големи страдания, мъчения, конвулсии.
(втори вариант)
И днес Господ иска
да
спаси съвременния свят, затова им създава такива страдания, които предизвикват в тях гърчения, конвулсии.
(втори вариант)
Всички питат: Защо е това нещо?
(втори вариант)
– За
да
дойде Божията Любов в нас,
да
познаем Бога в
себе
си
и
да
изпълним Неговата воля.
(втори вариант)
Сега,
да
разгледам второто положение от стиха, което е също така важно.
(втори вариант)
При сегашната култура, тъй както хората се насъскват едни срещу други, тъй както се възпитават, това изречение е вярно, но то не трябва
да
бъде така.
(втори вариант)
Христос казва: „Познах, че Ти
си
ме проводил, и както ми каза, тъй свърших.“ Някои от вас ще кажат:
Да
, така е било за Христа, но не и за нас.
(втори вариант)
В основата
си
, човек за човека е брат.
(втори вариант)
Не аз питам всинца ви, които ме слушате, както и тези хиляди и милиони хора, които съществуват по света: Кой ви е пратил на земята?
(втори вариант)
Задавали ли сте
си
сами въпроса, защо сте дошли на земята?
(втори вариант)
– Че Ти
Си
ме проводил.
(втори вариант)
И всички ние трябва
да
познаем, че Бог ни е проводил в този свят.
(втори вариант)
И когато съзнаем туй учение, трябва
да
го приложим на опит в най-малките неща.
(втори вариант)
2.
Чудните предположения
,
МОК
, София, 1.2.1925г.,
Благодарение на средствата вие
си
доставяте храна от гостилницата, хляб от фурната, дрехи от магазините и т.н.
Ти свърши университета благодарение на фурнаджията.
Вие казвате: „Аз свърших университета.“ И по-нататък не се замисляте как свършихте университета и кому трябва
да
благодарите.
Затова минеш ли покрай някой фурнаджия, спри се и кажи: „Много ти благодаря, без тебе не бих могъл
да
свърша университета.“ Като минеш покрай някоя нива, спри се пред житото и кажи: „Много ти благодаря!
Ако ти не беше израсло и не беше вързало плод, аз не бих свършил университет.
Благодарение на тебе аз вярвам в Бога.“ Тъй седи великата Истина.
Вие казвате: „Аз съм независим.“ – Не, преди всичко ти
си
зависим от фурнаджията.
Друг казва: „Аз искам
да
бъда самостоятелен.“ Самостоятелен ли?
Човек иска
да
бъде самостоятелен, за
да
не го владеят хората.
Но трябва
да
знаете: човек не може
да
не владее, човек не може
да
не заповядва.
Ти имаш за господар някой човек, който ти заповядва.
Той ти заповядва благодарение на хляба.
Ако той не държеше хляба в ръцете
си
, щеше ли
да
ти заповядва?
И ако ти нямаше нужда от хляб, щеше ли
да
го слушаш?
Сега аз искам
да
ви наведа на мисълта
да
обръщате внимание на малките неща в живота
си
.
Не трябва
да
мислите така, но като минавате покрай тия малки неща, спрете се и кажете: „Аз благодаря на всички малки неща – те съставляват основата на моя живот.“ Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, към царевицата и към всички плодове, ти ще можеш
да
почиташ и всичко около
себе
си
– такъв трябва
да
бъде новият морал.
Не поставите ли този морал за основа в живота
си
, от вас нищо няма
да
стане.
Вие ще се раждате и умирате, а тия малки братчета ще ви разлагат, ще изсмукват соковете ви и ще ви учат на самопожертване.
Всеки човек, който не почита житното зърно, не може
да
почита душата.
Житното зърно е излязло от Бога тъй, както ти
си
излязъл от Него.
Аз ви давам тази мисъл не за обезсърчение, но за
да
вложите новия морал в
себе
си
:
да
бъдете твърди и решителни,
да
превъзмогнете всички мъчнотии, които срещате в живота
си
, тъй както морските вълни се разбиват в здраво построения кораб.
Корабът ви трябва
да
пътува без никакъв страх в бурния океан, а вълните ще се разбиват в едната и в другата му страна: ще има малък тласък, ще има сътресения, но корабът ви трябва
да
устои – не е ли здрав корабът ви, по-добре не минавайте през океана.
Първото нещо: от всинца ви се изисква
да
внесете в
себе
си
, в душата
си
един мек елемент.
Преди всичко трябва
да
започнете от житото –
да
си
съставите ясна представа за него.
Ще ви дам следната задача: ще вземете десет хубави житни зърна и ще ги разглеждате внимателно, подробно, с увеличително стъкло ден, два, три, докато у вас се роди известна идея за житото, от която
да
извадите поне едно малко морално заключение.
Ще ви дам един пример, за
да
видите какъв е резултатът от житното зърно.
Представете
си
, че вие страдате от огница, имате силно възпаление, висока температура, и повиквате един лекар, втори, трети, дано ви помогнат: те ви правят инжекции, дават ви лекарства, но положението се усложнява.
Всички лекари вдигат ръце, не знаят какво
да
правят и най-после казват: „Такава е Волята Божия!
То е нещо подобно на екстракт от прана.“ Вие сдъвквате добре житното зрънце и температурата спада, болестта изчезва и вие се чувствате напълно здрав.
Няма ли
да
го оценявате?
То не седи ли по-високо от всички лекари, които бяха наоколо ви?
В дадения случай кой извърши по-висока служба – житното зрънце ли, или лекарите?
Не е само житното зрънце, което може
да
извършва такава работа.
В Природата има растения, много семена, които могат
да
се употребяват за лекуване.
За в бъдеще новата медицина ще
си
служи с тях.
Само че тия лекари, които ще
си
служат с новата медицина, сами ще трябва
да
събират всички тия семена и растения, и то в определени часове, дни и месеци през годината.
По този начин тия лекарства ще произвеждат голям преврат в човешкия организъм.
Житното зрънце съдържа в
себе
си
потенциална енергия, която, като влезе в организма на човека, се превръща в кинетична.
Та казвам: дребните неща, които сега ви се виждат нищожни, съдържат голяма сила в
себе
си
.
В житното зърно се съдържа скрита енергия, която иде за ваша услуга; затова, ако искате
да
се развивате,
да
вървите напред, трябва
да
я използвате разумно.
Човекът трябва
да
започне живота
си
от тях.
Разгледайте цялото растително царство и кажете кое растение според вас се е появило първо на Земята.
Вие ще
си
служите с духовните и с реалните числа, както в математиката.
Какво трябва
да
правите?
Всички неща, които са несъизмерими с мерките на Земята, наричаме духовни.
– Ще ги отхранвате, ще ги пазите свещено в
себе
си
.
Ще ви задам следния въпрос: възможно ли е човек
да
живее извън времето и пространството?
То е все едно
да
питаме може ли рибата
да
живее извън водата?
На този въпрос може
да
се отговори по два начина: тя не може
да
живее извън водата, но ако измени своята форма, ще може
да
живее извън водата.
Дребните желания аз считам за най-нужни и необходими, а големите, великите желания служат като подтик – те ви карат
да
бъдете интензивни.
Те са като някой силен, голям порой, който завлича всичко.
Ако у вас се породи желание
да
направите някое дребно, микроскопическо добро, направете го, не го отхвърляйте.
Погледнете ги, отворите ги, но виждате, че по тях има малко прах.
В една секунда от времето вие може
да
изпеете два тона.
Казвате
си
: „Нека
си
свърша работата, че тогава ще ги изчистя.“ – Не, прекъсни работата
си
, но ги изчисти.
Вашата слугиня няма
да
изчисти книжката ви тъй добре, както вие сами.
Значи много неща съществуват, без
да
заемат пространство.
Изчистиш ли книжката
си
, която аз наричам малкото свещено желание, ти ще придобиеш една малка Светлинка в съзнанието
си
.
Тази книжка е ценна само за тебе – само ти можеш
да
я изчистиш най-хубаво.
Ако не изпълните най-малкото
си
желание, може
да
развалите цялата работа.
Например разкопаваш лозето
си
, но около един от чуканите оставяш мястото неразкопано.
Ти забелязваш това нещо, но
си
казваш: „Кой ще се връща сега
да
разкопава този чукан?
“ Не се ли върнеш
да
го разкопаеш, за в бъдеще той ще развали всичката ти работа.
Пространството не може
да
бъде нещо абстрактно, все се обосновава на нещо.
После ти ще съзнаеш погрешката
си
и много ще съжаляваш.
Ако под това понятие се разбира някаква идея, пространството може ли
да
съществува?
Затова забележите ли, че сте пропуснали една работа, колкото и малка
да
е тя, върнете се
да
я поправите!
Обаче ние не можем
да
говорим за неща, които не съществуват – в това няма никаква логика.
Питам: как може
да
съществува само в човека, ако го няма и отвън?
То е все едно
да
кажете, че водата извира само от Земята, а горе в пространството я няма.
Водата съществува и горе в пространството, само че в друго състояние в сравнение с тази в Земята.
Ако се качите високо в пространството, на около сто-двеста километра, няма
да
намерите вода, а нейните съставни части – водород и кислород.
Ако се качите на още по-голяма височина, ще намерите кислорода и водорода сгъстени, в течно състояние – това са предположения само.
Ако пък се качите на височина пет хиляди километра над Земята, там ще попаднете в една зона, дето водородът и кислородът са в сгъстено състояние, като водата на океана, но с ниска температура.
Кой как мине през това място, замръзва, не може
да
върви по-нататък, освен ако е много тънък, та
да
може
да
се промъкне през шуплите на тази течност.
Ако отивате още по-нагоре, ще намерите по-големи чудесии: там вече водородът и кислородът не са елементи, но са разложени на други съставни части.
В този свят нещата се преживяват тъй бързо, че впечатленията, изживяванията от милиони години могат
да
се съберат в една година; това, което е преживяно през милиони години живот на Земята, може
да
се преживее само в една година.
Това са въпроси за разсъждение само, които, ако се изнесат на някой човек с по-слаб ум, той не ще може
да
ги асимилира.
Вашият ум обаче не трябва
да
се разбърква, но
да
мисли повече.
Всички тия неща, които ви говоря, вие може
да
ги считате като приказки от хиляда и една нощ.
Ако се съберат в едно всички епохи, през които е минала Земята досега, едва ли ще може
да
се направи една Земя като нашата, но затова в нея ще има събрана толкова много енергия, от която за в бъдеще биха могли
да
се образуват безброй светове.
Тъй както човешкият организъм е създаден, днес човек не може
да
се развива извън времето и пространството; извън тия условия той не би могъл
да
се ориентира.
Действително, ако вие сте ясновидец и преминете в Духовния свят, вие ще се намерите в най-голямо противоречие със
себе
си
, защото опорните точки на този свят значително се различават от тия на физическия.
Като се върнете на Земята, вие ще помните само, че сте били някъде, но де сте били, няма
да
знаете.
Да
сте били на Земята – не;
да
сте били на Месечината – не;
да
сте били на Слънцето – не.
Този свят, в който сте попаднали, е много реален, не може
да
го отречете, но не знаете де сте били.
Ето защо първо човек трябва много добре
да
се запознае с физическия свят, та всяко ново явление, което влезе в съзнанието му,
да
не го смущава.
Всяко ново явление трябва
да
се разгледа – към коя категория
да
се отнесе.
Не трябва
да
ви смущават нито положителните, нито отрицателните мисли в живота.
Те не трябва
да
хвърлят никаква сянка в ума ви.
Например ако четете някое философско съчинение, което е силно логически и добре аргументирано и доказва, че целият свят и всичко около него е плод само на човешкото въображение и че извън човека нищо не съществува, вие ще се смутите.
Питам: този философ как е придобил всички тия данни?
Той привежда ред автори: този казал така, онзи казал така.
Но ако попитате тия автори отде знаят това нещо, ще видите, че нито един не е сигурен в това, което доказва – то е някаква отвлечена теория.
Всички крайни заключения в света се дължат на известен род разочарования.
Питам: кое може
да
спре трансформирането на енергиите от едно състояние в друго?
Дръжте тази мисъл в ума
си
като абсолютен закон.
Вие може
да
мислите, каквото искате, но знайте, че всички промени, които стават в Природата, се дължат на един разумен живот.
И туй, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение произвежда живот.
Вие трябва
да
схванете този процес в съзнанието
си
.
Той има един вътрешен страх, плаши се от смъртта и затова мисли, че трябва само
да
яде и
да
пие,
да
заема известно обществено положение и т.н.
Ако няма тия неща, той мисли, че не може
да
живее.
Понякога и вие разсъждавате така.
Най-после аз питам: де бяха всички растения, цялото растително царство преди петдесет милиона години?
Всички растения, както и животните, все дойдоха отнякъде.
В окултната наука съществува едно твърдение, че в света има течения, които идват от разни слънчеви системи.
Когато трябва
да
се насели някоя от тия системи, които постепенно се оформят в известни форми на живот и започват своето развитие, всичко това става под влиянието на известен род закони, с които е свързан целият Космос.
Те знаят още де ще бъдете след това – дали ще останете някъде из Слънчевата система, или ще излезете вън от нея.
Тия неща ви се виждат чудни, но това, което е чудно за едного, не е чудно за другиго.
Например вземете системата Сириус.
В духовно отношение тя седи по-високо, отколкото Слънчевата система.
От чисто физическо гледище, ако речете
да
отидете на Сириус, изискват се много години, трябва
да
направите едно дълго пътешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време – тя пътува с голяма бързина.
Не е важно
да
разрешите въпроса за колко време ще отидете до Сириус, но трябва
да
знаете, че в света съществуват разумни закони.
Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота ви няма
да
ви спъват, няма
да
изгубвате смисъла на живота.
Ето защо вие всякога трябва
да
бъдете в съгласие с тия разумни закони.
Дръжте постоянно в ума
си
мисълта, че всичко в света е разумно.
Отиваш някъде, спънеш се, паднеш, удариш главата
си
– кажи: „Разумно е това падане.“ Има ред учени хора, които при падане са разрешили много важни въпроси.
Аз мога
да
ви приведа редица такива случаи, дето учени хора са разрешавали много трудни въпроси при падане.
Ако падне умен човек, той все ще разреши някой важен въпрос, но ако падне някой прост човек, той ще каже: „Сега ли трябваше
да
падна?
Всяко падане е на мястото
си
.
Ако на духовния човек се случи нещастие, той изведнъж ще се домогне до някоя духовна истина, ще забрави своето нещастие и ще благодари на Бога.
Това зависи от културата на човека.
Той казва: който знае
да
плува, не се дави; който не знае
да
плува, той се дави.
Питам: какво търси във водата този, който не знае
да
плува?
Той нека
си
седи на края.
То значи: онзи човек, който има слаб ум,
да
не влиза в света на науките,
да
не се занимава с философски въпроси.
Който е плувец, нека влезе в бурното море,
да
го опита и
да
се върне назад.
Той не може
да
преплува целия океан, но поне може
да
плува.
Най-после той може
да
стане на риба –
да
преплува целия океан; той може още
да
стане и на птица –
да
прехвръкне над океана от едно място на друго.
Днес хората със своите аероплани могат
да
летят над целия океан.
Всичко в света зависи от колективната човешка мисъл, насочена в дадена посока.
В това отношение мисълта на всинца ви трябва
да
бъде хармонична,
да
не
си
противодействате.
Не мислете, че някой може
да
ви засенчи.
Да
допуснем, че вие сте едно растение, което расте и пораства, става голямо.
Питам: малките тревички около него могат ли
да
го засенчат?
У вас веднага се явява мисълта: „Тези малки тревички нищо не дават.
Без тях животните не могат
да
живеят.
В този случай голямото дърво не може
да
помогне на овцете.
Следователно всички растения не са определени
да
станат големи дървета.
Най-после не мислете, че при голямата ученост човек може
да
придобие нещо.
Питам: какво може
да
стане от това дърво?
Освен това хората постоянно изсичат големите дървета и
си
правят от тях къщи.
По аналогия на това какво могат
да
направят учените хора?
Ако ти
си
виден лекар, лекуваш всички болести – можеш ли най-после
да
освободиш някого от смъртта?
Значи смъртта е по-силна от тебе.
Ако ти
си
виден педагог, учиш хората, даваш им методи за възпитание, при тази твоя педагогика и ти ще свършиш като всичките хора.
Ти
си
виден богослов, учиш хората за Бога, проповядваш им това-онова, но най-после всичкото ти учение рухва. Защо?
Като казвам това, не разбирам, че трябва
да
се опълчим против науката, но казвам, че на сегашното знание му липсва нещо.
Като влезем в Новия живот, във висшата култура, ще имаме лекари, които ще
си
служат с елексира на Живота.
Например някой човек е на умиране, но иска
да
живее още.
– Ще отвори едно от шишенцата, ще вземе няколко капки от елексира на Живота, ще
си
направи една инжекция и ще живее, колкото иска.
Ако пък искаш доброволно
да
напуснеш този свят,
да
си
заминеш – от тебе ще зависи.
Тогава богословът, като дойде при тебе, няма
да
ти проповядва, както сега, с думи, но ще ти направи една инжекция в главата и ще придобиеш богословието.
Педагогът няма
да
те учи как
да
възпитаваш, но ще ти направи една инжекция в сърцето и ще придобиеш педагогиката.
И аз тази вечер няма
да
се занимавам с вас –
да
ви доказвам това-онова, но ще ви кажа: „Елате тука!
“ – и ще направя някому инжекция на главата, някому на сърцето – и всички ще излезете преобразени.
Затуй трябва
да
поставите здрава основа на идеите и на чувствата
си
.
Казвате: „Защо трябва
да
вярваме?
„Защо трябва
да
любим?
„Защо трябва
да
се надяваме?
“ – Надеждата е Божествена форма.
И тъй, поставете един стълб, една основа и една форма в живота
си
.
Не е важно дали ще вярвате, или не, но трябва
да
имате тия три основни елемента.
Питам: можете ли
да
преодолеете несгодите в живота
си
без Любов?
Например вие искате
да
следвате университет.
Можете ли
да
го свършите без капитал, без средства?
3.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
Искате например
да
знаете характера на някой човек.
Обаче тази магическа чаша има това свойство, че като приближите устата
си
до нея, тя веднага се затваря, а щом се затвори веднъж, повече не може
да
се отвори.
ова показва, че вие не сте издържали изпита
си
и сте престъпили закона.
– Този човек може
да
бъде или добър, или лош.
Ако се явите пред Учителя
си
със затворена чаша, това показва, че вие не сте издържали в честността
си
.
Вие ще го наблюдавате, ще го изучавате.
Ако чашата е отворена, това произвежда една мисъл; ако е затворена, това поражда друга мисъл.
Сега тия чаши са дадени на всинца ви.
– Всеки от вас може
да
узнае всичките тайни на човека.
Вие ги носите; важното е сега как ще пристигнете – със затворена или с отворена чаша.
Аз зная, че всички ще пристигнете с отворена чаша.
Какво има
да
изучавате в човека?
От вас зависи това.
Смешно е
да
се занимавате какъв е този или онзи човек.
Защо
да
не устоите
да
не близнете?
Ако един човек обича Бога, има какво
да
се занимаваме с него, има какво
да
се изучава.
Тъй щото
да
не кажете един ден, че не сте знаели.
Ако душата на някой човек е заета с Любовта, има какво
да
се изучава.
Ако душата на един човек е заета с Мъдростта, има какво
да
се изучава.
И тъй, основната, съществената мисъл, която ще носите със
себе
си
, е
да
знаете, че ви е дадена чашата с нектара и трябва
да
я занесете отворена.
Ако душата на един човек е заета с Истината, има какво
да
се изучава.
Но ако един човек се занимава с нещо материално, с нещо земно, няма какво
да
се изучава, той не представлява абсолютно нищо важно.
Ще
си
зададете въпроса: „Как ще занеса тази чаша, отворена или затворена?
Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея.
“ Ще
си
отговорите: „Ще занеса чашата отворена.“ Това е смисълът на живота.
Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само.
Питам: какво има
да
се изучава жабата?
Да
се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за
да
го изуча.“ Какво ще изучава в трапа?
Каква философия има в това,
да
пуснете една кофа в кладенеца и после
да
я извадите?
Представете
си
, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете?
Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл
да
извърши престъпление?
Разбира се, ако кофата е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно.
Това зависи от съпротивлението.
В сегашния живот ние не трябва
да
се занимаваме с посторонни въпроси: как ще се оправи светът, кога ще дойде Царството Божие на Земята и т.н.
Царството Божие може
да
дойде у вас, но на Земята никога няма
да
дойде.
Той няма
да
дойде на Земята – няма условия за това.
И когато влезем в туй тяло, ще добием онази свобода, която търсим.
Туй тяло, в което днес живеете, ще ви носи страдания, но вие ще им благодарите.
Трябва
да
знаете, че страданията са общи.
Няма същество, колкото малко и
да
е, което
да
не участва в страданията.
Страданията и радостите движат живота.
Ние ще се опретнем на работа; и при страданията, и при радостите ще работим еднакво.
Това са две сили, които носят Божието благословение.
Това, което обичаш и мразиш, еднакво силно се привличат.
Затуй всеки от вас трябва
да
си
състави истинско понятие какво представлява той в даден случай.
Вземете например – всеки от вас иска
да
бъде почитан и уважаван от другите.
Питам: кое трябва
да
почитат у вас?
Всеки иска
да
бъде обичан.
Кое
да
бъде обичано?
Дайте
си
ясна представа за това!
Право е
да
бъдете почитани, уважавани, обичани, но кое у вас трябва
да
се обича, почита и уважава?
Ако съмнението в твоя ум господства и направлява всичките ти мисли, има ли нещо ценно в него?
С този ум, който имат съвременните учени, и в Европа, и в Америка, и в Индия от няколко хиляди години насам не могат
да
разрешат и най-елементарните работи.
Един въпрос има за разрешение: вие не знаете дали сте организирани, или не; имате ли сили, или нямате; можете ли
да
се повдигнете, или не.
Онези, които изучават биологията, анатомията, физиологията, когато изучават всички процеси на тялото, трябва
да
проучат първоначално как е станало организирането на материята.
Когато говорим за организиране, разбираме, че само висшият разумен живот може
да
се организира.
Не може
да
има организиране, докато няма разумност.
Двама души, които са разумни, могат
да
се организират и
да
работят заедно.
Единият ще вземе
да
работи едно, другият – друго, и тяхната работа ще се допълва.
Хора, които не са организирани, те привидно работят заедно, но в края на краищата всичко се разсипва.
Те нямат общ идеал, общ център, към който
да
се стремят: всеки в
себе
си
има някаква скрита задна цел.
Той говори за организиране, за идеал, за Бога, но зад всичко това разбира
себе
си
.
В Народното събрание уж всички са организирани, но всеки иска
да
стане председател, подпредседател, министър,
да
заеме някаква висока длъжност.
Целта на тия хора не е
да
служат на Бога.
После и вие, които сте дошли тук, не сте от хората, които могат
да
се организират.
Всеки от вас иска
да
вземе знание, и като го вземе, казва: „И тук не намерих Истината.“ Де ще я намерите?
Когато говорите на един човек, трябва
да
се научите думите ви
да
имат само едно значение.
Допуснете, че аз ви кажа: „Вие сте много добър човек“ – какво искам
да
ви кажа с това?
Често хората казват: „Страданията нямат ли край?
Аз съм дошъл при вас, защото имам нужда от две хиляди лева и казвам: „Вие сте много добър човек.“
“ Думата страдание е двусмислена, двояка.
аричам ви много добър, а това значи: „Вашата добрина не ви позволява
да
ми откажете, трябва
да
ми дадете две хиляди лева.
Вие сте много учен, много добър професор – искам
да
постъпя в университета, вие няма
да
ми откажете.“
Все-таки ние казваме: „Моите страдания няма ли
да
престанат?
Казвате на баща
си
: „Ти
си
много добър баща.“ Това значи: „Искам
да
ми направиш нови дрешки за Великден.
“ То е равносилно
да
се каже: „Няма ли
да
се смени състоянието ми?
Искам
да
отида в странство, трябват ми пари, ще ми дадеш малко пари, ще отвориш кесията
си
.“ Всеки, който ти казва, че
си
много добър човек, има нещо предвид.
Защо трябва
да
ти казва, че
си
много добър?
Или този, който ме бие, няма ли
да
престане?
“ – Има начин, по който може
да
се смени състоянието ти, от тебе зависи.
– Иска
да
вземе нещо.
Излез вън от къщата
си
, нека бият къщата ти, т.е.
Аз имам една цигулка, искам
да
я извадя от кутията,
да
я опитам как свири.
Та когато казваме, че страданията нямат край, разбираме, че причината е външна, независеща от нас; когато пък кажем, че страданието има край, то значи, че състоянието може
да
се смени, от нас зависи.
Като свиря на нея, имам и друга користна цел –
да
си
изкарам с нея прехраната.
Казвате за някого: „Този човек свири за
себе
си
.“ Никой не свири за
себе
си
.
Ти можеш лесно
да
се освободиш от този дявол.
Има хора, които свирят за
себе
си
, но те са много рядко.
Сега всички хора свирят насила, по необходимост.
Или всяко непостигнато желание може
да
се обърне на скръб или на гняв.
Тогава от кого зависи този гняв
да
престане?
И радостта става чрез насилие.
Да
допуснем, че вие сте гневен, но изведнъж ви бутнат в студена вода.
Ти плачеш – аз дойда при тебе и ти казвам: „Слушай, билетът, който
си
взел от последната лотария, печели 500 000 лева!
“ Изведнъж се зарадваш, казваш: „Ела
да
те почерпя!
Когото и
да
бутнат в студена вода, веднага гневът му ще изчезне.
“ Отидеш
да
провериш: нищо не печелиш – пак дойдат сълзите.
Енергията, която се е набрала на повърхността на неговия мозък, се променя и човекът се освобождава от нея.
Другото положение: гневът може
да
се смени в едно приятно чувство.
Докато материалните стимули съществуват в света, ние не можем
да
избегнем сегашното състояние.
Следователно ние трябва
да
се повдигнем над тях, но засега те са естествени, ние не можем
да
ги избегнем.
Ние живеем в материален свят – не мога
да
ви кажа, че не трябва
да
ядете.
Този живот обаче трябва
да
се свърже с нещо по-висше.
Който не се занимава с философията на живота и който не го проучва издълбоко, за него страданията няма
да
престанат, напротив, те ще се усилят повече.
Питам ви: кой е най-силният слог?
Например младият момък или младата мома искат
да
се оженят,
да
намерят щастие.
Той търси другарка, тя търси другар.
Думата Бог сама по
себе
си
не е силен слог.
Обаче и единият, и другият, вместо
да
намерят щастие, ще намерят нещастие. Защо?
Защото търсим щастието там, дето го няма.
Тя е толкоз слаб слог, че трябва
да
се аргументира,
да
се доказва с часове.
Не трябва
да
търсим щастието на Земята, понеже то не може
да
се постави в такива крехки съсъди, каквито имаме на Земята.
Те могат лесно
да
се трошат и съдържанието им
да
изчезва.
докажи ми, че съществува Бог.“ Някои слогове са по-силни, а други – по-слаби.
Най-после, на този твой другар още утре животът му може
да
изчезне и ти ще останеш сам.
Слогът ах е силен.
Затова ние трябва
да
търсим на друго място основата на живота.
Всички съвременни хора искат
да
направят щастието достояние на Земята, но това нещо няма
да
се постигне никога.
Земята никога не е била щастлива и няма
да
бъде.
“ Кажеш ли Бог, питат те: „Какво искаш
да
кажеш?
Тази дума трябва
да
се замести с думата Любов.
Туй трябва
да
знаете!
Любовта трябва
да
се изясни чрез живота, а животът трябва
да
се изясни чрез други работи.
Ако някой човек няма нещастия, ще му дойдат.
Значи трябва
да
направим цяла процедура от уравнения, за
да
докажем на хората какво е отношението на Бога спрямо Любовта, какво е отношението на Любовта спрямо Живота, какво е отношението на живота спрямо жертвата и т.н.
Това положение прилича на положението, което заема всеки гражданин в държавата, в която живее.
Та не трябва
да
се откажем от живота, но трябва
да
го разбираме.
Ако тази държава има дългове, то като ги разхвърли тя между всичките граждани, ти и
да
нямаш дългове, ще плащаш.
Вие още нямате живот, затова най-първо трябва
да
придобиете Божествения, истинския живот, че тогава
да
го разберете.
Днес хората казват: „
Да
дойде Царството Божие,
да
се обичаме!
Животът на днешния човек прилича на ония роби, които американците взеха от Африка и създадоха от тях „робството на черните“, като ги поставиха
да
обработват плантациите им.
Господарите продаваха жените, децата, дъщерите им – те разполагаха с живота им.
Детето обича майка
си
, понеже тя го храни.
Докато с нас разполагат като с животни, като с говеда, това живот ли е?
Слугата обича господаря
си
, понеже му плаща нещо.
Кара те
да
ходиш
да
се биеш,
да
вършиш една велика глупост.
Ученикът обича учителя
си
, понеже му дава нещо.
Проповедникът обича паството
си
, понеже му плаща.
Ще отидеш на парад, ще бъдеш облечен с фрак, с цилиндър на глава, иначе не можеш
да
се явиш пред хората.
Ако отидеш на някой концерт, трябва
да
си
вземеш билет, и то ще влезеш или на първите места, или на последните.
Като казвам, че любовта ви е материална, това не значи, че трябва
да
се отчаете,
да
изпаднете в песимизъм, но трябва
да
знаете, че на Земята не може
да
има щастлив живот, а само живот на страдание.
Само умният човек може
да
се огради от нещастията в живота и
да
си
създаде едно малко щастие.
Мнозина казват: „Ние можем
да
бъдем щастливи при по-благоприятни условия на живота.“ –
Да
, но влезете ли във Великия безграничен океан, ще видите, че вълните се срещат и сблъскват една в друга.
Щом имаш първокласен билет, ще седнеш на първия ред – ти
си
богат човек.
– Няма
да
има.
Но щом
си
беден, ще седнеш на опашката.
Ако вълните се блъскат само в брега, разбирам
да
се говори за щастие, защото когато една вълна се удари в брега, тя се разбива там и после се връща назад отслабнала и безопасна.
Може
да
си
философ, може
да
си
свършил три факултета, ще ти кажат: „Тук факултетите не важат, парите работят.“ После, ако
си
свършил четири факултета, но имаш някакво откровение, иди разправи това на религиозните хора – те ще кажат, че
си
полудял.
Представете
си
обаче, че вълните се блъскат една в друга.
Учените хора казват, че по този начин ставало обмяна на водата в океана – той се оживявал, придавало му се повече живот.
Следователно хората ни вярват дотогава, докато нашата опитност съвпада с тяхната.
Ако не ставало такова раздвижване на водата, тя щяла
да
се вмирише.
Докато ние вървим в обикновения живот, всички хора ни вярват; щом минем отвъд тази норма, казват: „Вие сте на крив път.“ Ако влезете в някоя православна църква и не запалите свещ, нито пък се прекръстите, казват: „Какво търси този човек тук?
Възможно е
да
е така.
“ Ако влезете при евангелистите и не коленичите като тях, те ще кажат: „Какво търси този човек между нас?
Следователно, ако нямаш никакво ограничение наоколо
си
, ако животът ти е тъй широк като океана, пак вълните на твоите мисли, чувства и желания ще се блъскат една в друга и пак ще има смущение в тебе.
“ Навсякъде има известни установени форми и ако искаш
да
не те вземат за луд, трябва
да
вършиш това, което другите вършат.
Сега вие
си
представяте, че като се качите на Небето между ангелите или ако отидете в рая между най-щастливите хора, ще бъдете щастливи.
Или ако не
си
облечен модерно, казват: „Този човек е много изостанал назад, той не е културен, няма модно облекло, не оре с модерен парен плуг.“ Аз харесвам парния плуг, че освобождава воловете от страдания.
Да
, така е, но какво трябва
да
правите, като сте на Земята?
Не, ние трябва постепенно
да
дойдем до истинския живот, до Истината.
Можете ли
да
бъдете щастливи при следното положение?
Сега някой път учителят може
да
каже на учениците
си
: „Вие трябва
да
знаете, че аз ви просветих, аз ви упътих.“ – Прав е той.
Представете
си
, че сте в един чужд град и нямате дори пет пари в джоба
си
.
Майката пък казва на дъщеря
си
: „Аз те отхраних.“ – Права е и тя.
Но нейната майка ще каже: „Аз тебе отхраних.“ Ти
си
майка на твоята дъщеря, но
си
дъщеря на твоята майка.
Ще
си
кажете: „Аз не съм беден, имам сили в
себе
си
, мога
да
спечеля 2000 лева.“ Всички трябва
да
се заемете с разрешението на най-мъчната задача.
Най-първо трябва
да
разберете живота от неговата лоша страна.
Някой казва на сина
си
: „Знаеш ли, че ти
си
ял хляба ми?
Думата лош трябва
да
се изясни.
Казват за някого: „Той е лош човек.“ Някой път вие казвате за
себе
си
: „Аз съм лош човек.“ Какво означава това?
Ти ли се мъчи
да
изкараш житото?
“ – „Земеделецът направи това.“ – „Ти само взе наготово брашното и замеси от него хляб.“ Казваш на сина
си
: „Ти нямаш признателност, не
си
благодарен на моя хляб.“ Де е Истината?
Често някои казват: „Аз нося на Учителя от нашия хляб.“ –
Да
, но аз не съм ял ваш хляб.
Аз бих бил щастлив, ако мога
да
ям ваш хляб, но никъде няма такъв.
Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ –
Да
, само Христос е живият хляб.
За всички хора мога
да
кажа: с чужд хляб помен не правете!
Вие може ли
да
станете на хляб?
Думата добър сама по
себе
си
не означава Добро.
Ако можете
да
станете на хляб, добре дошли тогава!
Не можете ли, чужд хляб не давайте!
Както виждате, геометрия има в тази дума!
Казвате: „Аз имам Божията Любов към тебе.“ Казвам: ти сам трябва
да
станеш Божията Любов.
Триъгълникът означава равновесие на сили, т.е.
Целият свят е покрит само с изтъркани фрази, с методи, възпитателни средства, вярвания – и въпреки всички тия многобройни неща хората седят на едно и също място.
В Бога вярват, обичат се, морални правила имат – и при това всички страдат, всички са недоволни от живота.
Това се вижда и от буквата о.
Ние казваме: няма какво
да
се стремите
да
оправяте външния свят.
Пазете се от следното: вие не можете
да
реформирате калта.
Буквата р показва, че добрият човек е и разумен човек, той държи всичко в ръцете
си
.
Философия за калта няма и не можете
да
я реформирате.
И
да
я изхвърлите навън, друга ще донесат.
Той не търси щастието на Земята.
Всеки човек, който търси щастие и добро на Земята, няма
да
ги намери.
Вие искате
да
изхвърлите вашите лоши мисли, но ако ги изхвърлите, други ще дойдат на тяхното място.
Може ли човек
да
започне зле и
да
свърши добре?
– Това не може
да
бъде.
Ще ви задам следния въпрос: защо всички вие се съмнявате?
Аз ще ви задам друг въпрос, ще отида по-далече: защо еврейските равини се усъмниха в Христа?
Той е честен човек, но има големи мъчнотии в живота
си
– отвътре започва много добре, но отвън има мъчнотии.
Той казва: „Трябва
да
се живее в света малко по-нашироко.“
Мойсей казваше: „Господи, още малко и те ще ме убият.“ Че на кой Учител, на кой законодател, които са дошли на Земята, са им вярвали?
Вие трябва
да
изучавате законите на равновесието, както и всички останали закони на Живата Природа, за
да
могат всички тия истини
да
оживеят във вас.
На Буда не са вярвали; на Конфуций@ не са вярвали; на Мохамед@ не са вярвали.
Представете
си
един цилиндър, в който влиза плътно едно бутало.
Това бутало излиза от цилиндъра и влиза в него благодарение на различните видове енергии, положителни и отрицателни, които действат върху му.
В този случай буталото представлява среда, през която минават тия енергии.
Често вие запитвате: „Защо идват страданията, мъчнотиите в живота?
Едно нещо е вярно – че хората вярват само в
себе
си
.
“ – Страданието е положителна енергия, която иде отвън, натиска върху буталото, което сгъстява парата и я изпъжда навън.
Да
вярваш в един велик Учител или в Христа, това е само мода.
Ако парата е съзнателно същество, ще каже: „Каква е тази неправда, кой ме натиска?
“ Това състояние обаче е само временно, защото има предел, додето буталото може
да
излиза.
Възможно ли е
да
бъда в един огън от десет хиляди градуса и
да
не светя?
Всеки ден се молим: „Дай ми, Господи, това; дай ми, Господи, онова!
“ Ние не сме дошли до състоянието
да
кажем: „Господи,
да
бъде Твоята воля!
И тъй, ако ме питате защо трябва
да
страдате, ще ви отговоря: за
да
се движите.
Движение без страдания и радости в живота няма.
Ако страданието престане, моментално ще престане и животът ви.
За
да
не фалира, трябва добре
да
ликвидирате сега.
Сега във вас се заражда мисълта: „Като отидем на Небето, там няма
да
има скръб.“ –
Да
, там движението в цилиндъра няма
да
бъде като това на Земята, но ще бъде обратно.
Вие вече няма
да
мислите за вашите страдания, но ще мислите за страданията на другите хора на Земята.
Всеки от вас трябва
да
си
даде отчет вярва ли в Бога, учи ли се, и т.н.
Но
да
оставим този въпрос, какво ще бъде на Небето – това е външен, посторонен въпрос.
Не е достатъчно само
да
напишете една линия.
При сегашните условия на живота страданията и радостите са двигателни сили, необходими за развитието и растенето на човека.
Неучените казват: „Няма какво
да
се занимаваме с правата линия, това е за децата, нещо по-хубаво ни кажи!
Тези страдания, които имате отвън, не са нищо друго, освен че някому се скъсали дрехите, роклята или че някой изгубил 5-10 хиляди лева, или че му се счупило нещо, и т.н.
Страданията са вътрешни неща, от които не можете
да
се освободите.
Сама по
себе
си
тя нищо не означава, но може
да
се осмисли.
Аз говоря за вътрешните радости и скърби – те са двигателни сили в живота ви, които трябва разумно
да
използвате.
Има известни величини, които могат
да
се осмислят.
Вие мислите философски върху нещата и искате
да
се махнат страданията от вас.
Например има ли смисъл думата давам?
Ако кажа, че ви давам 20 000 лева още тази вечер, тази дума ще придобие ли смисъл?
Да
премахне Господ страданията от вас, това значи
да
отнеме живота ви.
–
Да
, изведнъж придобива смисъл.
Не се молете
да
се махнат страданията от вас, но се молете за знания и мъдрост.
Значи думата давам може
да
стане динамическа.
Досега вие сте се молили само за това,
да
се махнат вашите страдания, но освен че няма
да
се махнат, ще се увеличат още повече.
Така също правата линия сама по
себе
си
няма смисъл, но ако
си
я представите, че е от злато, че е златна тояжка, тя придобива вече смисъл.
Защото онзи, който има навик
да
спира в пътя
си
, ще го бият повече.
Казвам ви: ето, аз ви давам тази тояжка.
Даваш ли?
Да
вървите назад, не сте свободен – ще ви бият, защото трябва
да
заведете тази каруца на определеното място.
Слогът вече стана много силен.
Ако не можете сам, ще доведат още един кон: ще ви заставят по който и
да
е начин
да
закарате каруцата.
Значи правата линия е възможност в живота, която може
да
се преведе, за
да
се усили значението ѝ.
Ако и вие имате туй вътрешно схващане, всички съвременни социални мъчнотии ще се разрешат по един правилен начин, а не тъй, както сега мислите.
Умът трябва
да
преведе нещата на чувствата; чувствата трябва
да
преведат нещата на волята.
От чисто окултно гледище всички съвременни хора са болни.
След това настъпва обратният процес: волята трябва
да
преведе нещата на чувствата, чувствата пък – на ума.
Я ми кажете сега, как ще могат болните хора
да
оправят света?
Ако вие не следвате този процес, не може
да
имате права мисъл.
За
да
бъде мисълта ви права, трябва
да
имате правилно слизане и правилно възлизане,
да
се образува един кръг.
И тъй, най-първо ще
си
зададете въпроса: вярвате ли в Бога, или не?
Не е въпросът, че нямате вяра, но запитайте се готови ли сте
да
не се усъмните?
Готови ли сте, като ви поставят на най-големите страдания,
да
издържите, без
да
се скъса конецът ви?
Всички отрицателни черти, които съществуват в човека, са от най-странен характер – те са неизлечими.
Туй наричам аз вяра: човек
да
издържи на всичко,
да
може
да
се пожертва.
Аз наричам истинско чувство това, на което човек може
да
разчита във всички случаи от живота
си
.
Нека каже: „Ще ме извините, аз обичам
да
се поразгневявам малко.“ Гневът е признак на престъпност.
По този начин само вие сами ще имате уважение пред
себе
си
.
– Които бързат
да
извършат едно престъпление.
Сега вие казвате: „Ние имаме вяра.“ Питам ви: вашата вяра може ли
да
издържи на всички изпити?
Когато човек се гневи, то е, защото не му дават условия
да
извърши известно престъпление.
Аз не казвам, че няма
да
издържите, но важно е
да
знаете, че ще се изпита вярата на всеки едного от вас.
Добрият човек никога не се гневи в душата
си
.
За всички културни хора идат такива изпити, каквито те никога не са виждали.
В душата
си
всички трябва
да
бъдете тихи и спокойни и не трябва
да
се извинявате, че сте нервни.
И вие трябва
да
се приготвите.
Ако ме питате какво ви чака, ще ви кажа: чака ви един важен изпит, от който ще зависи целият ви бъдещ живот.
Ние не сме създадени
да
бъдем нервни.
Ако го издържите, ще минете в едно ново състояние; ако не го издържите, ще се приготовлявате пак, отново
да
го издържите.
Че имаме нерви, това е необходимо, но когато се гневим, тук вече се привежда стихът: „Гневете се, но не съгрешавайте!
Като ви казвам това,
да
не се страхувате и
да
кажете: „Ами ако не го издържим?
“ Ако гневът у човека създава енергия, която го подтиква
да
премине от едно по-нисше в по-висше състояние, той е на мястото
си
, но когато човек се гневи без някакви видими причини и няма никакъв резултат от това гневене, гневът не е на мястото
си
.
“ Въпросът седи в следното: дават ми една чаша, пълна с най-хубав нектар, и ми казват
да
я предам някому.
Че какво има
да
подозират?
– У мен може
да
се роди желание
да
вкуся малко от този нектар, понеже от него зависи продължаването на живота ми.
Две неща трябва
да
знаете.
Нося чашата, но ми се иска
да
близна поне малко от нектара.
4.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
И сегашнитѣ страдания сѫ прѣдвѣстникъ на този новъ животъ, за който е нуждно тази финна материя, отъ която трѣбва
да
се образува бѫдещето тѣло на човѣка.
Казва се, че Господь, за
да
направи човѣка, взелъ отъ най-хубавата, най-фината пръсть, каквато могълъ
да
намѣри нѣкога въ рая.
Нѣкои отъ религиознитѣ, отъ ученитѣ хора нѣматъ смѣлостьта
да
се изкажатъ по въпроса, какъ е направенъ човѣкътъ.
Нѣкои отъ европейскитѣ пророци прѣдаватъ думитѣ на Бога: „Ще имъ отнема каменното, плътското сърдце и ще имъ дамъ ново“.
Е, хубаво, ново сърдце въ старъ мѣхъ може ли
да
се тури?
Казва Христосъ: „Ново вино въ нови мѣхове трѣбва
да
се тури.“ Азъ не казвамъ, че думитѣ на пророцитѣ не сѫ вѣрни, но онѣзи, които сѫ правили прѣвода сѫ
си
казали: хайде за сега
да
кажемъ само това, че на човѣка ще се даде ново сърдце, а другото
да
не казваме.
Азъ наричамъ приятель този, който не само въ единъ животъ ми е приятель, но който ми е билъ приятель отъ момента на излизането
си
отъ Бога, до момента, въ който се връща при Бога – прѣзъ всичкитѣ свои сѫществувания, както египтянитѣ наричатъ това нѣщо пришелствуване на душата.
Защо
да
не кажемъ, че всичко въ човѣка ще се измѣни?
Приятель е този, който прѣзъ всичкитѣ перипетии на живота
си
ти остава вѣренъ.
Сега съврѣменнитѣ хора, възъ основа на тия думи отъ писанието, считатъ, че тъй, както сѫ, съ това тѣло ще могатъ
да
възкръснатъ.
Е, прѣдставете
си
тогава, че нѣкой човѣкъ, като умрѣ, тежи 70 клгр., другъ – 80 клгр., трети – 100 клгр., четвърти – 120 клгр.
Ако хората възкръсваха съ тия тѣла, съ които умираха, тѣ щѣха
да
бѫдатъ такива, каквито сѫ сега.
Питамъ: ако имаме такава една неизмѣняема чърта въ
себе
си
, какъвъ щѣше
да
бѫде нашиятъ животъ?
Всичкиятъ споръ въ свѣта сега не е ли все за хлѣба?
Ако той бѣше отрѣзалъ всички тия 10 нишки друго нещо щѣше
да
се яви.
Онѣзи, които проучаватъ небеснитѣ тѣла сѫ ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни.
Прѣдставете
си
пакъ, че новото тѣло ще се нуждае отъ малко храна по количество, нѣма
да
има никакъвъ излишъкъ въ него, а при това ще бѫде мощно, ще има голѣмо вѫтрѣшно изобилие!
– Не ще може
да
хвръкне нагорѣ въ въздуха.
Всѣка звѣзда се отличава по своя блѣсъкъ.
„Защото звѣздата Негова видѣхме на изтокъ, и дойдохме
да
Му се поклонимъ.“
Звѣздата, е символъ въ човѣшкия езикъ.
Мѫдрецитѣ, които дойдоха
да
се поклонятъ на Христа, отъ хиляди години сѫ чакали
да
дойде този великъ Учитель, за
да
учи разумнитѣ хора.
Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние отъ насъ?
– Цѣлъ день ще седите прѣдъ тевтеритѣ
си
, ще пишете: еди-коя
си
стока колко лева струва; въ еди-кой
си
градъ, прѣзъ еди-коя
си
година, колко хора сѫ родени, и колко умрѣли – мѫже и жени; еди-колко сѫ се оженили, и колко развели и т.н.
Тъй отдалечена отъ насъ, ние виждаме само една малка свѣтлинка отъ нея?
Такива хора могатъ
да
бѫдатъ всѣки християнинъ, всѣки протестантинъ, всѣки православенъ, всѣки мохамеданинъ.
За всички тия нѣща постоянно се държи статистика.
Или пъкъ, какво може
да
е интересувала тази звѣзда мѫдрецитѣ на изтокъ, които сѫ я видѣли, та сѫ отишли
да
се научатъ изкуството, какъ
да
се рѫководятъ отъ нея въ живота
си
.
Всѣки благороденъ, всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва
да
има една звѣзда!
Нека всѣки носи каквото име иска, противъ името ние нѣмаме нищо, но като каже, че е православенъ, нека е православенъ, нека има тази звѣзда!
На съврѣменнитѣ хора е необходима тази звѣзда на разумность!
– Свѣтлината е носителка на великото въ Божествения свѣтъ.
Като каже нѣкой, че е евангелистъ, нека е евангелистъ, но
да
има тази звѣзда!
Като каже нѣкой, че е мохамеданинъ, нека е мохамеданинъ, но
да
има тази звѣзда!
Всички тия нѣща не съставляватъ наука, това правятъ и животнитѣ!
Като каже нѣкой, че е будистъ, нека е будистъ, но
да
има тази звѣзда!
Ами че ако искате
да
знаете, азъ виждамъ тази сѫщата война, която вие водите, и между най-малкитѣ сѫщества.
Колкото свѣтлината, която прониква, е по-ярка, по-мека и освѣтлява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентность.
Нека всѣки
си
носи името, но
да
има тази звѣзда,
да
е човѣкъ, който мисли, който отговаря за своитѣ постѫпки, не прѣдъ обществото, обаче, а прѣдъ Бога.
До сега, на земята не е имало обществено мнѣние, а може би и слѣдъ хиляди години нѣма
да
има такова.
Разумниятъ животъ ражда свѣтлината.
И по-нисшитѣ животни, сѫщо както и хората,
си
турятъ знаци за храбрость.
Слѣдователно, отъ това гледище, всичката свѣтлина, която сѫществува въ пространството показва, че въ природата сѫществува разумность.
Степеньта на културата, до която е достигнала съврѣменната наука, показва, че тя още не е могла съ очитѣ
си
да
види по-хубави, по-свѣтли звѣзди отъ тия, които днесъ е видѣла и проучила.
При създаването на сегашнитѣ войни имаше ли обществено мнѣние?
Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ
да
видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта.
Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звѣзди, тѣ, като християнски народи, като носители на Божествената Любовь, биха ли направили тия войни?
Вие може
да
възразитѣ на това нѣщо, може
да
откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди.
– Нѣмаше
да
има никакви войни.
Добрѣ, азъ ще ви попитамъ: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ
си
онѣзи звѣзди, които ние виждаме?
Обаче, тѣхнитѣ звѣзди бѣха потъмнѣли, и тѣ създадоха войнитѣ.
Ако азъ се бия, и животнитѣ се биятъ; ако азъ ямъ месо, и животнитѣ ядатъ месо; ако азъ ямъ трѣва, и животнитѣ ядатъ трѣва; ако азъ ритамъ, и коньтъ рита; ако азъ бода нѣкой човѣкъ съ рогата
си
, и волътъ боде; ако азъ ухапя нѣкого съ зѫбитѣ
си
, и кучето хапе.
Тѣ не могатъ дори
да
си
представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която
да
познаватъ и
да
виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина.
Че и пчелитѣ сѫ направили своята картечница, даже по-рано отъ хората.
Даже и за насъ трѣбва
да
се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който
да
ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди.
И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха съ тия войни?
Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я
да
ги видимъ!
Нѣкои казаха:
да
се рѣжатъ главитѣ на хората!
За
да
можемъ
да
видимъ нѣщата, трѣбва
да
се поставимъ въ извѣстно положение.
Знаете ли въ какво смѣшно положение изпада човѣкъ, или нѣкое силно животно прѣдъ жилото на пчелата?
Ако искашъ
да
видишъ слънцето въ неговото величествено изгрѣване, трѣбва
да
се качишъ на единъ високъ планински връхъ и отъ тамъ
да
го наблюдавашъ.
Добрѣ,
да
се рѣжатъ, но какъ ще се рѣжатъ?
Единъ день, единъ праведенъ човѣкъ изпадналъ въ една гѫста гора, и единъ лъвъ почналъ
да
го гони.
Ако
си
въ нѣкоя долина, нѣма
да
го видишъ.
Да
отидешъ на лозето
да
отрѣжешъ една лоза, трѣбва
да
си
майсторъ, трѣбва
да
знаешъ, какъ и какво
да
се рѣже.
Той взелъ
да
се моли на Господа.
Ако пъкъ
си
въ нѣкой затворъ, съвсѣмъ нѣма
да
го видишъ.
Господь казалъ на двѣ пчели
да
отидатъ
да
го защитаватъ.
Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва
да
си
рѣжатъ главитѣ!
Тѣ ужилили лъва въ носа, и този герой, бабаджанко, билъ принуденъ
да
се върне отъ пѫтя
си
съ надутъ носъ и почналъ
да
си
маха главата.
Слѣдователно, съ явяването на тази звѣзда на изтокъ, мѫдрецитѣ сѫ опрѣдѣлили, че е дошло нѣкое разумно сѫщество въ свѣта, че е дошълъ нѣкой посланикъ отъ невидимия свѣтъ.
Да
, двѣ пчели ужилиха този лъвъ и туриха ума на мѣстото му, като му казаха: ти нѣма
да
гонишъ този праведенъ човѣкъ, защото, ако го гонишъ, слѣдниятъ пѫть ще дойдемъ четири.
Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва
да
пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
– Разумнитѣ сѫщества не се раждатъ тукъ на земята.
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че можемъ
да
направимъ всичко.
Тѣ се раждатъ нѣкѫдѣ далечъ.
Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може
да
ни освободи отъ тази отговорность.
Нѣкои питатъ: гдѣ се раждатъ тогава?
Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може
да
изкорени.“
Господь ще каже на двѣ пчели
да
те жилнатъ въ носа.
– Тѣ се раждатъ въ другъ единъ свѣтъ, за който хората даже и понятие нѣматъ.
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения,
да
разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината.
Нѣма
да
те изпрати на бойното поле
да
ти прѣрѣжатъ краката, но ще ти изпрати двѣ пчели – едната ще те ужили въ лѣвата страна, другата – въ дѣсната.
Ние, разумнитѣ хора, нѣма за какво
да
споримъ.
И като те жилнатъ, ти ще се върнешъ дома
си
съ надутъ носъ.
Това сѫ научни, математически данни.
Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма
да
поправи свѣта.
Всѣки, който има туй знание, ще може
да
се домогне до тази истина.
Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма
да
поправи свѣта.
Да
го наложимъ съ нѣщо?
Само по математически начинъ, обаче не можемъ
да
се домогнемъ.
Ако това дѣйствително можеше
да
поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ.
Звѣздата е това!
Тѣ като кажатъ „вѣрвай въ Бога“, мислятъ, че знаятъ всичко.
Всички ние, които говоримъ за единъ възвишенъ, благороденъ, разуменъ животъ, трѣбва
да
го приложимъ, и
да
покажемъ на хората въ свѣта, че дѣйствително Богъ ни е пратилъ на земята.
Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра.
Българитѣ
си
пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ.
Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ
си
Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ.
Гдѣ е този Крумъ, гдѣ е този Симеонъ Велики?
Колко пѫти
си
задавате такива въпроси, но
си
прѣмълчавате.
– Симеонъ Велики умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето, че не могълъ
да
постигне своитѣ планове.
Защото нѣкой казалъ въ Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовьта назидава.
Вие трѣбва
да
разрѣшите ребромъ въпроса, но
си
казвате, като онзи циганинъ: въ този долъ, я има вода, я нѣма!
Българитѣ трѣбва по друго нѣщо
да
се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни.
Българскиятъ Симеонъ Велики още нищо не е направилъ.
Да
допуснемъ, че любовьта е водата, а знанието – твърдата почва.
Ако нѣмаше твърдата почва, какво щѣхте
да
поливате съ водата?
Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто.
И това днесъ се прѣдава на поколѣнията!
Какви градинари щѣхте
да
бѫдете?
Не можемъ
да
отричаме нѣща, които не сѫществуватъ.
Какво щеше
да
полива вашата любовь?
Не можешъ
да
мислишъ за нѣща, които нѣматъ никаква реалность.
Не, друго нѣщо е искалъ
да
каже апостолътъ; криво е прѣведенъ смисълътъ на неговитѣ думи.
Всѣко нѣщо, въ каквато форма и
да
е, колкото изопачено и
да
е, все има нѣкаква причина за това нѣщо.
Сега трѣбва
да
се внесатъ между народитѣ и между обществата онѣзи принципи за доброто, които могатъ
да
внесатъ култура, подемъ между тѣхъ.
И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ
да
изопачаватъ Истината.
Слѣдователно, ние трѣбва
да
дойдемъ до първичната причина на нѣщата.
Не е важно, какво можемъ
да
разстройваме.
Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за
да
отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ
си
, та по този начинъ
да
не ги дразни.
И тъй, сега ще потърсимъ причината на нѣщата.
Да
разстройва всѣки може.
Ще ви дамъ едно малко обяснение, за
да
видите, кѫдѣ седи вашето заблуждение въ свѣта.
Между васъ има много благородни хора, и като ме слушате, у васъ се поражда силно желание
да
се подигнете.
Това нѣщо може
да
ви се вижда чудно.
У васъ по нѣкой пѫтъ се явява смѣлость и рѣшителность,
да
сторите това, но все отлагате.
Този разуменъ животъ не може
да
се отдѣли отъ религиозния, не може
да
се отдѣли и отъ обществения.
Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на думата че ще
си
изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани.
Най-послѣ рѣшите въ
себе
си
: отъ тази година нататъкъ азъ ще живѣя единъ добъръ, чистъ животъ.
Питамъ: вие, които се грижите за народа, въ какво се проявява тази ви грижа?
Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха
си
онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете
да
ме слушате така, както сега ме слушате?
Народътъ самъ се грижи за
себе
си
.
Влѣзете въ нѣкое религиозно общество, общувате съ всички тамъ, но не се мине много врѣме, откажете се отъ този животъ.
Онзи българинъ, който оре, грижи се за
себе
си
, кой не се грижи за
себе
си
.
Всѣки човѣкъ се грижи за
себе
си
, но ти не убивай вѣрата на този човѣкъ.
Казвашъ му: защо
си
толкова будала, че се жертвувашъ за народа
си
,
да
орешъ?
Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ.
Само добро мога
да
кажа за тѣхъ.
Онзи търговецъ
си
гледа добре работата, но ти му казвашъ: защо
си
толкова будала, подигни малко цѣнитѣ на стоката
си
, та въ малко врѣме
да
спечелишъ, повече пари.
Тогава, какво заключение може
да
се извади отъ това нѣщо?
Учитель
си
, гледашъ
си
добрѣ работата, но дойде при тебе нѣкой, каже ти: защо
си
толкова будала
да
живѣешъ въ този прахъ съ тия дѣчурлига?
– Искаме
да
привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ,
да
изберемъ 7 души измежду насъ,
да
съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ,
да
помагатъ и на българитѣ.
Тѣ започнаха
да
го правятъ много рано, а трѣбваше
да
чакатъ още дълго врѣме; трѣбваше
да
се мине поне още 4,000 години, докато хората дойдатъ до положение
да
пиятъ винения сокъ.
Една работа, която не може
да
се извърши разумно, съ любовь, това не е работа, това е наемничество.
Днесъ имаме въздържателни дружества, въ които се проповѣдва
да
не се пие вино.
Не сѫ виновни хората, че се опиватъ – не сѫ готови още, за
да
го използуватъ разумно.
Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми
да
е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ.
Азъ харесвамъ тези двѣ пчели, които жилнали лъва, безъ
да
го уморятъ.
Онѣзи скрити сили въ виното дѣйствуватъ по особенъ начинъ върху организма на хората и произвеждатъ този резултатъ.
Жилнали го
да
поумнѣе.
Но,
да
казвате, че старитѣ трѣбва
да
си
вървятъ, а
да
останатъ младитѣ, това не е права философия.
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ
си
има по една звѣзда.
Когато нѣкой се вдъхнови и му дойде една свѣтла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчатъ и мълкомъ се разотиватъ.
Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда.
Значи, тѣзи, които носятъ главитѣ – Мѫдростьта и знанието,
да
си
вървятъ, а младитѣ – тѣлата –
да
останатъ.
И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва
да
знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда.
Тѣзи хора, които даватъ такава една насока при възпитанието, сѫ на кривъ пѫть.
Звѣздата трѣбва
да
прѣдсказва неговото раждане.
Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа.
НАГОРЕ