НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
206
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
206
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Всичко това трѣбва
да
се опита.
Миналата седмица ви говорихъ, че мнозина, искатъ
да
говорятъ за Истината, като за нѣщо външно обективно.
Не, не трѣбва духоветѣ
да
ви говорятъ.
Истината обективно не може
да
се проучва.
Азъ зная единъ само, който може
да
ни говори за свѣта, а не мнозина.
И Любовьта обективно не може
да
се проучва.
И Мѫдростьта обективно не може
да
се проучва.
Туй, което ти можешъ
да
обхванешъ не е Истина, то е само единъ фактъ.
Когато той говори, всички тѣзи милиарди клѣтки съсрѣдоточаватъ своята дѣятелностъ
да
изкажатъ разумното Слово,
да
изкажатъ великата Истина на това сѫщество, което говори.
И мозъчнитѣ клѣтки сѫщо съсрѣдоточаватъ своята дѣятелность
да
изкажатъ Истината на онзи, когото обичатъ, и който иска
да
я чуе.
Когато Богъ иска
да
каже своята Истина, всички разумни сѫщества се съединяватъ като тѣзи клѣтки, и изказватъ на човѣка туй, отъ което се нуждае.
Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може
да
я проучава.
И тъй, ние ще отворимъ умоветѣ
си
, ще отворимъ сърдцата
си
, ще отворимъ душитѣ
си
, ще отворимъ духоветѣ
си
за великото, за възвишеното.
Тогава ще дойде Божествениятъ Духъ, който ще донесе свобода на човѣчеството.
Въ тази култура смърть нѣма
да
има, тя ще изчезне.
Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може
да
жертвува живота
си
за другитѣ, за цѣлото човѣчество.
Вие не използувахте разумно условията, но днесъ тия велики братя правятъ усилия
да
ви покажатъ пѫтя, за
да
добиете тази свобода, която тѣ иматъ, щомъ добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакватъ.
Щомъ Истината оттегли проекцията
си
отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива
да
се самоубива.
И тъй, всички ще работимъ, докато общата свобода, общата Любовь и общата Мѫдрость обхванатъ цѣлото битие.
Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за
себе
си
; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ.
Тогава всички ще хвалимъ Бога и ще живѣемъ само въ миръ и Любовь!
Юда умрѣ по-послѣ, но не можа
да
възкръсне.
Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко.
Казвате: а, послѣдователи на Юда!
Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда.
Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва
да
завършимъ.
Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда?
Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда?
Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда?
Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на
себеотрицание
въ живота на човѣка,
да
бѫде той готовъ
да
жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа?
Азъ ще
си
смуча, ще ямъ готовата храна.
Ние трѣбва
да
се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране.
Какво прѣдставлява Юда?
– Той е само единъ символъ.
Който говори за
себе
си
, търси своята слава.
И тъй, всички ние, за
да
се разберемъ като хора, като братя, трѣбва
да
туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва
да
туримъ на първо мѣсто, трѣбва
да
го поощряваме.
Тѣ могатъ
да
бѫдатъ богати, иматъ изкуството за това.
Тѣ могатъ
да
станатъ и художници, и музиканти, но тѣ сѫ пожертвували всичко: своя животъ, своитѣ богатства – и то всичко даромъ.
Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството.
А сега, за
да
дойде единъ музикантъ
да
свири, трѣбва
да
му се плати.
Да
, такива сѫ условията на живота но кои условия?
– Общитѣ условия, учението на Юда е такова.
Турцитѣ казватъ: който дава пари, който
си
плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може
да
чуе.
– Искахъ
да
влѣза въ салона
да
послушамъ, но нѣмахъ пари.
Момиченцето
си
дава адреса и се отегля.
Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката
си
и отива въ дома на момиченцето
да
му посвири даромъ.
Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота
си
. Защо?
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата
си
.
Въ свѣта трѣбва
да
сѫществува една мѣрка.
А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма
да
дойде.
И той свири, прави усилия. Защо?
– За
да
дойде публиката и втори пѫть.
Отнемете на математицитѣ единицата, и математиката сама по
себе
си
пада.
За
да
се проектиратъ нѣщата, трѣбва
да
има проекция.
Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
Изобщо, всички науки
си
иматъ извѣстни максими, извѣстни единици мѣрки.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ,
да
слѣдватъ това учение.
Изкуствата сѫщо
си
иматъ мѣрка.
Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ.
И човѣшкитѣ постѫпки
си
иматъ мѣрка, макаръ че ние сме изгубили всички тия мѣрки.
Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници,
да
излезатъ на сцената.
Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло
да
подобри нѣщата.
Запримѣръ, туй, което е морално за индуситѣ, не е морално за европейцитѣ; и туй, което е морално за европейцитѣ, не е морално за индуситѣ.
Врѣмето отдавна е дошло.
– Има
си
причини за това.
Ние можемъ
да
кажемъ за нѣкоя култура, че е висока: можемъ
да
кажемъ за нѣкого, че има високъ моралъ, обаче моралътъ трѣбва
да
бѫде неизмененъ, съвършенъ, а не ту единъ, ту другъ – всѣки день
да
се мѣни.
Значи, въ живата природа сѫществуватъ такива норми, който всѣки живъ човѣкъ трѣбва
да
знае.
Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва
да
се осигуря.
Незнанието не ни избавя отъ отговорности, не ни избавя и отъ послѣдствията на страданията.
Ако
си
чиновникъ, имашъ 1,000 лв.
Отъ какво произтичатъ страданията въ свѣта?
Ние опрѣдѣляме: всички страдания произтичатъ отъ изгубването на тѣзи норми.
Съврѣменнитѣ учени хора, запримѣръ, когато разискватъ закона за наследственостьта; или индуситѣ, който разискватъ закона за прѣраждането; или египтянитѣ, който сѫ разисквали закона за прѣселението на душитѣ, това сѫ все закони, който сѫществуватъ въ природата, не сѫ нѣкаква теория.
Осигурихте ли се?
Не, ни най малко не се осигурихте.
Слѣдователно, тѣзи факти може
да
се обяснятъ по единъ или по другъ начинъ.
Вие се заблуждавате.
Ако ние искрено търсимъ Истината, тия факти можемъ
да
разрѣшимъ правилно; ако не сме заинтересувани, не можемъ
да
ги разрѣшимъ.
Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ
да
лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо?
Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви.
За всички животни, който сѫ подъ насъ, ние имаме една мѣрка, а за самитѣ насъ – друга мѣрка.
Азъ бихъ желалъ
да
срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ
да
не е пъленъ съ разочарования.
Щомъ ни сполети нѣкое нещастие, казваме: какъ тъй Богъ
да
не обърне внимание на насъ, какъ е допусналъ
да
боледуваме?
Нѣкой казва: какъ – тъй азъ
да
изгубя имането
си
?
Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ
си
.
Какъ тъй
да
ми изгори кѫщата?
Тѣ отгледватъ дѣцата
си
, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ
си
на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ
да
мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно
си
заминаватъ за онзи свѣтъ.
Но, когато азъ чуя, че въ нѣкой дворъ нѣкоя кокошка се оплаква, плаче, търси нѣкой
да
я спаси, казваме: е, това е другъ въпросъ.
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трѣбва
да
умрѣ!
– Сега нѣмаме, но за въ бѫдаще ще имаме съобщения.
– За
да
се нахранятъ хората.
Не, ние още сега можемъ
да
имаме съобщения съ невидимия свѣтъ.
Сега, споредъ сѫщия моралъ,
да
допуснемъ, че хората сѫ сѫщо такива сѫщества, който разсѫждаватъ, чувствуватъ, мислятъ и живѣятъ въ такива курници.
Това е прѣдположение, вмъкнати идеи между другитѣ, но допущамъ го за сравнение, за изяснение на мисъльта
си
.
Ние можемъ
да
направимъ това съобщение.
Единъ день, нѣкои сѫщества, по-висши отъ васъ, даватъ
си
нѣкакво угощение и казватъ: за това наше угощение, нѣкоя отъ кокошкитѣ въ този курникъ трѣбва
да
умрѣ!
Днесъ науката е успѣла
да
постигне чрѣзъ безжичния телефонъ
да
се съобщаватъ хората отъ Парижъ до Лондонъ.
Вие веднага казвате: ама какъ е възможно, тѣзи сѫщества
да
си
позволяватъ това нѣщо?
По сѫщия начинъ можемъ
да
направимъ съобщения и ние съ невидимия свѣтъ и
да
чуемъ, какво се говори тамъ.
Само че за всичко това трѣбва
да
имаме специално разположение на духа.
Ами и вие нали сте разумни сѫщества, какъ
си
позволявате
да
изяждате кокошкитѣ,
да
ги вадитѣ отъ тѣхния курникъ?
Да
, но тѣ сѫ кокошки!
Сега не може
да
се докаже.
Дълги доказателства се изискватъ, за
да
се докаже всичко това.
Това сѫ разсѫждения, които се зараждатъ отъ вашата лична мѣрка.
Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ
да
се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете!
Ако въ свѣта сѫществува Богъ, ако сѫществува Божията Правда, ако сѫществува Божествена мѣрка за нѣщата, всички противорѣчия въ живота трѣбва
да
изчезнатъ.
Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ
себе
си
ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може
да
се сравни.
Божествениятъ законъ еднакво има прѣдъ видъ всички живи сѫщества.
По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината.
Да
оставимъ настрана мѫчнотиитѣ, ние сами ги създаваме; тѣ въ природата не сѫществуватъ, отпослѣ сѫ дошли.
Ще кажете: какъ
да
познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
Христосъ казва: „Който говори отъ
самосебе
си
, иска своята
си
слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводилъ, той е истински, и нѣма неправда въ него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратилъ, който му е далъ ума, сърдцето и живота, той е истински.
– Ние виждаме нѣщата.
Нѣкои мислятъ, че човѣкътъ е много нѣщо, че той е създаденъ по образъ и подобие Божие, че той има голѣми привилегии въ свѣта.
Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане.
– Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане.
Че има голѣми дарби, и съ това съмъ съгласенъ, но има и голѣми отговорности.
Той знае какъ
да
насочи своя погледъ, за
да
произведе тази свѣтлина.
Мислите ли вие, че съ една вощена свѣщъ, или съ една електрическа лампа, съ които
си
служите, ще може
да
виждате чакъ до Марсъ, Сатурнъ или Юпитеръ?
– Нѣма
да
можете.
Ако вие изгубите този моментъ, ще чакате още нѣколко милиона години, докато дойдатъ други благоприятни условия.
Щомъ е така, защо ѝ давате такова прѣимущество?
Азъ нѣма
да
се спирамъ
да
говоря за тѣзи вѫтрѣшни връзки, които сѫществуватъ между една и друга вълна на битието, които обхващатъ хората и ги водятъ въ вѣчностьта, т.е.
Слънцето е видимо не само за нашата планета, отъ свѣтлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни сѫщества отъ насъ, които съ своитѣ усъвършенствувани телескопи по нѣкой пѫть ни наблюдаватъ, какъ се движимъ, какъ живѣемъ на земята.
Тѣ сега виждатъ, че тукъ, въ София, въ този салонъ има събрани хора, които разискватъ нѣкакви философски въпроси, но не могатъ
да
чуятъ, какво се говори, защото не се интересуватъ.
Христосъ казва: „Онзи, който търси славата…“.
Азъ не ви казвамъ
да
вѣрвате непрѣменно въ това, може
да
е така, може и
да
не е така, но питамъ: всички онѣзи вѣрвания, които вие сте наслѣдили, на какво почиватъ?
Питамъ: защо ние
да
не можемъ
да
възприемемъ този общъ животъ?
Този общъ великъ животъ нѣма
да
обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ.
Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть.
Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ.
Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което
да
занимава нашия умъ, нашето сърдце.
Когато Божественото дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ.
Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ
да
започнемъ.
Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия
да
изучаватъ Истината.
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти
да
си
ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти!
Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ
да
узнаятъ нѣщо повече за Истината.
Ние мислимъ, че въ имането е всичко.
Да
, трѣбва
да
имаме, но какво?
А тукъ, всѣки се сили
да
отиде въ Индия.
Подъ имане, азъ не подразбирамъ
да
имаме пари.
Всичко ще намѣрите – разни учения, теории, но туй сѫщинското, за което душата ви копнѣе, къмъ което умътъ ви се стреми, нѣма
да
намѣрите.
Тогава какво трѣбва
да
имаме?
Истината, която вие търсите, може
да
придобиете само при едно условие, а именно: човѣкъ трѣбва
да
научи великия законъ, споредъ който при удобенъ случай
да
излиза изъ тѣлото
си
и
да
се прѣнася въ единъ далеченъ свѣтъ; тамъ, слѣдъ като научи Истината, ще се върне отново на земята, за
да
я познае.
Сега нѣкои привеждатъ този стихъ отъ Евангелието, дѣто Христосъ взелъ двама отъ своитѣ ученици и ги завелъ на планината.
Животъ трѣбва
да
имаме.
Да
, на много високо мѣсто ги изведе Христосъ!
Ако има едно сѫщество, което може
да
сформирува нѣщата въ живота,
да
ги измѣня,
да
ги допълня, то е именно този Божественъ Духъ, отъ който е произлѣзълъ първоначално животъ; отъ този животъ пъкъ е произлѣзълъ човѣшкиятъ умъ.
Единъ човѣкъ на земята не може
да
свѣтне.
И тъй, за
да
разбираме истинския смисълъ на живота, за
да
го направимъ щастливъ, за
да
внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва
да
разбираме великитѣ Божии закони.
Само тогава ще могатъ
да
се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа.
Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ
да
ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория?
Слѣдъ този разговоръ, Христосъ, съ двамата
си
ученици се върна назадъ.
Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества.
Слѣдователно, ние трѣбва идейно
да
се подигнемъ.
Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества.
Човѣкъ трѣбва
да
излѣзе извънъ
себе
си
.
Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ.
И за въ бѫдаще, ако искаме
да
въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва
да
се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори
да
направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия.
Нѣкои хора, като излѣзатъ вънъ отъ
себе
си
, не искатъ
да
се върнатъ назадъ, затова не ги пущатъ.
Като казвамъ, че трѣбва
да
се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ,
да
не
си
кажатъ една лоша дума помежду.
Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва
да
бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които
да
сѫ напълно безкористни.
Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може
да
ги прави кой и
да
е.
Да
, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и
да
е, но виждаме, какво възпитание имаме.
Понеже нашитѣ пазители отговарятъ за насъ, то за
да
ни заставятъ
да
стоимъ тукъ, не искатъ
да
ни пуснатъ
да
излѣземъ извънъ тѣлото
си
.
Послѣ, искате
да
си
направите една хубава кѫща.
Ако сме достатъчно честни, нѣкой пѫть биха ни пуснали
да
излѣземъ за малко отъ този затворъ и пакъ
да
се върнемъ.
Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща,
да
не
си
кажатъ нито една лоша дума.
Индуситѣ казватъ, че ние сме дошли на земята въ този затворъ, за
да
ликвидираме съ своята карма.
Иначе, вие може
да
имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр.
Азъ пъкъ казвамъ: ние сме изпратени на земята отъ невидимия свѣтъ, за
да
научимъ нѣкои уроци,
да
свършимъ училището.
Докато не свършимъ училището, нѣма
да
ни пускатъ въ другия свѣтъ като неканени гости само за беля на своитѣ майки и бащи.
Казва Христосъ: „Който търси славата на Онзи, който го е пратилъ, Той е истински“.
По такъвъ начинъ вие никога не ще може
да
се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща.
Този жарь,
да
търсите славата Божия, трѣбва
да
се зароди въ душата ви.
Вие може
да
учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма
да
се освободите.
Туй желание трѣбва
да
стане непрѣодолимо.
Днесъ ви учатъ, че трѣбва
да
вѣрвате въ Бога, но какъ
да
приложите тази вѣра, какъ
да
подобрите живота
си
, нищо не ви казватъ.
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пакъ се говори за този Господь, Който разваля свѣта.
Ако азъ дамъ на най-добрата
си
предачка най-лошата вълна, то, колкото и
да
е изкусна тя, не ще може
да
изпреде лошата вълна – нищо нѣма
да
стане отъ нея.
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуозъ една дъска съ четири струни, та той ще може на тази дъска
да
изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена?
Седалището на онзи Господь, който разваля свѣта, е човѣшкиятъ търбухъ, а седалището на този Господь, Който е направилъ свѣта е на друго мѣсто – то е въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ.
Каква симфония ще може
да
ви изсвири?
Тия хора, въ душата, въ духа на които живѣе Богъ, това сѫ онѣзи велики хора, това сѫ гении, Учители на човѣчеството, които сѫ дали най-високото проявление въ музиката, въ поезията, въ изкуството – изобщо въ всички направления.
– То ще бѫде симфония на счупената дъска.
Мислите ли, че ние, съврѣменитѣ хора, съ тия хилави тѣла ще можемъ
да
се занимаваме съ велики работи?
Тѣ сѫ имали опитностьта
да
излизатъ отъ тѣлото
си
.
Нѣкой казва: азъ искамъ
да
проникна въ тайнитѣ на природата искамъ
да
се занимавамъ съ окултна наука.
Слѣдователно, вие, които ме слушате и за васъ не е изключена възможностьта
да
имате сѫщата опитность.
Казвамъ: че какъ мислишъ ти, съ тази счупена дъска ще можешъ ли
да
изпълнишъ тѣзи велики работи, тази велика симфония?
Вие казвате: по благодатъ не може ли?
Проекциитѣ само ставатъ по благодать.
Въ Любовьта има единъ великъ законъ, той е слѣдниятъ: по нѣкой пѫть тя сама се разкрива, но само на онѣзи, които могатъ
да
я възприематъ и
да
се ползуватъ отъ нея.
За
да
ви се разкрие Любовьта, трѣбва
да
прѣминете нѣколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
Има едно съчетание на сили въ тѣхъ, което не имъ позволява
да
се развиватъ.
Вие казвате нѣкому: раздай имането
си
!
Съврѣменнитѣ химици още не сѫ дошли до истинската наука,
да
изучаватъ материята.
Какъ имането
си
!
Е, напусни жена
си
и дѣцата
си
!
Какъ,
да
напусна жена
си
и дѣцата
си
!
Сила и материя, това сѫ въпроси, които се разискватъ между ученитѣ, но ученитѣ още не изучаватъ силата.
Тази сила, която тѣ изучаватъ е само проекция на истинската сила, която се проявява.
Той е само проекция на онзи истински животъ въ природата.
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно врѣме можешъ
да
минешъ, а лѣтно врѣме не можешъ.
Съврѣменнитѣ хора казватъ: който иска
да
поумнѣе, нека се ожени.
Защо зимно врѣме можешъ
да
минешъ?
Азъ пъкъ казвамъ обратното: който е глупавъ,
да
се не жени; който е уменъ, нека се жени.
– Зимно врѣме има условия за леда, а лѣтно врѣме нѣма.
Нѣкои казватъ: азъ мога
да
направя, каквото искамъ.
Не можешъ
да
правишъ, каквото искашъ.
Ако трѣбва
да
се женятъ хората, споредъ мене, трѣбва
да
се женятъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ мѫже и жени.
Всѣко нѣщо трѣбва
да
се прави на врѣме.
Тѣ трѣбва
да
изпълнятъ този великъ законъ по най-разуменъ начинъ.
И тогава тия хора нѣма
да
бѫдатъ мѫже и жени, тѣ се съединяватъ съ Бога и прѣдставляватъ образъ и подобие Божие.
Та, казвамъ: вие трѣбва
да
търситѣ Истината, която е вложена въ вашата душа.
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ, защо
да
не влѣза въ локвата!
Не ви убѣждавамъ, но казвамъ, че тази Истина е много цѣнна за мене, а сѫщевременно тя е цѣнна и за васъ, като души.
Казваме:
да
, лѣтно врѣме за бивола е добрѣ
да
влѣзе въ локвата, но зимно врѣме кракътъ му нѣма
да
стѫпи въ локвата.
Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за
да
посадя, избирамъ специаленъ методъ.
Нѣкои питатъ: защо не трѣбва
да
грѣшимъ?
Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма
да
сѣя.
Който стѫпи въ локвата, ще изгуби всички проекции на живота
си
.
Казвамъ: това учение е учение на свободата.
Ела
да
ти докажа!
Гледамъ, отъ него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
Така трѣбва
да
постѫпи онзи който очаква приятеля
си
; така трѣбва
да
постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката
си
.
Не, ние отъ сега нататъкъ трѣбва
да
проучаваме истинския животъ.
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли
да
се каже, че така трѣбва приятеля
да
очаква своята приятелка?
И до тогава, докато ние разсѫждаваме отъ само
себе
си
, до тогава, докато търсимъ своята слава въ свѣта, ще имаме такава култура, като сегашната: навсѣкѫдѣ между хората ще има съмнѣния.
– Не, такава пермутация не можемъ
да
направимъ. Защо?
Единъ слабъ мостъ, прѣзъ който не е възможно
да
мине слонъ, понеже ще се строши, по този мостъ могатъ
да
минатъ хиляди мишки.
Човѣкъ, който иска
да
се домогне до тази велика Истина, трѣбва
да
знае, какво нѣщо е животътъ; трѣбва
да
знае, какви трѣбва
да
бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва
да
бѫде нито мѫжъ, нито жена.
Нѣкой казва: еди-кой
си
прави това, и азъ мога
да
го направя.
Той трѣбва
да
съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло,
да
нѣма никакви съблазни.
Не, той е мишка, за него не е забранено
да
минава по този мостъ.
Той може
да
мине прѣзъ този мостъ колкото пѫти иска, но ти
си
слонъ, за тебе не е позволено
да
минавашъ прѣзъ този слабъ мостъ.
Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва
да
размисли, какъ
да
употрѣби разумно живота
си
.
Всѣки трѣбва
да
се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ.
Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли?
– Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества.
Азъ мога
да
ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е.
Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва
да
я търсимъ.
Нѣма по-велико, по-мощно нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ
да
намѣри Истината,
да
търси славата Божия!
Когато една рѣкичка трѣбва
да
мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може
да
достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата.
Слѣдъ като човѣкъ намѣри тази слава, всички нѣща въ живота му ще се наредятъ по единъ хармониченъ начинъ.
не може
да
достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ.
И тогава той ще освободи не само
себе
си
, но ще бѫде въ сила
да
освобождава и другитѣ хора.
И всѣки човѣкъ, който иска
да
се подигне, трѣбва
да
изучи този великъ законъ въ
себе
си
,
да
знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята.
Туй, което днесъ считаме за сила, това не е сила.
Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва
да
има нѣкой, който
да
ни научи.
Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую?
Истината обективно не може
да
се проучва.
(втори вариант)
И Любовта обективно не може
да
се проучва.
(втори вариант)
И Мъдростта обективно не може
да
се проучва.
(втори вариант)
Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност
да
изкажат разумното Слово,
да
изкажат великата Истина на това същество, което говори.
(втори вариант)
Туй, което ти можеш
да
обхванеш не е Истина, то е само един факт.
(втори вариант)
И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност
да
изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска
да
я чуе.
(втори вариант)
Когато Бог иска
да
каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
(втори вариант)
И тъй, ние ще отворим умовете
си
, ще отворим сърцата
си
, ще отворим душите
си
, ще отворим духовете
си
за великото, за възвишеното.
(втори вариант)
Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може
да
я проучва.
(втори вариант)
Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството.
(втори вариант)
В тази култура смърт няма
да
има, тя ще изчезне.
(втори вариант)
Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия
да
ви покажат пътя, за
да
добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.
(втори вариант)
Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може
да
жертва живота
си
за другите, за цялото човечество.
(втори вариант)
И тъй, всички ще работим, докато общата свобода, общата Любов и общата Мъдрост обхванат цялото битие.
(втори вариант)
Щом Истината оттегли проекцията
си
от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива
да
се самоубива.
(втори вариант)
Тогава всички ще хвалим Бога и ще живеем само в мир и Любов!
(втори вариант)
Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за
себе
си
; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил.
(втори вариант)
Юда умря по-после, но не можа
да
възкръсне.
(втори вариант)
Последователите на Юда днес не са малко.
(втори вариант)
Казвате: А, последователи на Юда!
(втори вариант)
Навсякъде има последователи на Юда.
(втори вариант)
Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва
да
завършим.
(втори вариант)
Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда?
(втори вариант)
Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда?
(втори вариант)
Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда?
(втори вариант)
Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на
себеотрицание
в живота на човека,
да
бъде той готов
да
жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа?
(втори вариант)
Аз ще
си
смуча, ще ям готовата храна.
(втори вариант)
Ние трябва
да
се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране.
(втори вариант)
Какво представлява Юда?
(втори вариант)
– Той е само един символ.
(втори вариант)
Който говори за
себе
си
, търси своята слава.
(втори вариант)
И тъй, всички ние, за
да
се разберем като хора, като братя, трябва
да
турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва
да
турим на първо място, трябва
да
го поощряваме.
(втори вариант)
Те могат
да
бъдат богати, имат изкуството за това.
(втори вариант)
Те могат
да
станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството.
(втори вариант)
А сега, за
да
дойде един музикант
да
свири, трябва
да
му се плати.
(втори вариант)
Да
, такива са условията на живота, но кои условия?
(втори вариант)
– Общите условия, учението на Юда е такова.
(втори вариант)
Турците казват: Който дава пари, който
си
плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може
да
чуе.
(втори вариант)
– Исках
да
вляза в салона
да
послушам, но нямах пари.
(втори вариант)
Момиченцето
си
дава адреса и се оттегля.
(втори вариант)
Една вечер този велик виртуоз взима цигулката
си
и отива в дома на момиченцето
да
му посвири даром.
(втори вариант)
Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота
си
. Защо?
(втори вариант)
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата
си
.
(втори вариант)
В света трябва
да
съществува една мярка.
(втори вариант)
А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му.
(втори вариант)
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма
да
дойде.
(втори вариант)
И той свири, прави усилия. Защо?
(втори вариант)
– За
да
дойде публиката и втори път.
(втори вариант)
Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по
себе
си
пада.
(втори вариант)
За
да
се проектират нещата, трябва
да
има проекция.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
(втори вариант)
Изобщо, всички науки
си
имат известни максими, известни единици мерки.
(втори вариант)
Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот,
да
следват това учение.
(втори вариант)
Изкуствата също
си
имат мярка.
(втори вариант)
Аз ще имам всичкото почитание към тях.
(втори вариант)
И човешките постъпки
си
имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки.
(втори вариант)
Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници,
да
излязат на сцената.
(втори вариант)
Някои казват, че времето щяло
да
подобри нещата.
(втори вариант)
Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите.
(втори вариант)
Времето отдавна е дошло.
(втори вариант)
– Има
си
причини за това.
(втори вариант)
Ние можем
да
кажем за някоя култура, че е висока; можем
да
кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва
да
бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден
да
се мени.
(втори вариант)
Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва
да
знае.
(втори вариант)
Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва
да
се осигуря.
(втори вариант)
Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията.
(втори вариант)
Ако
си
чиновник, имаш 1000 лв.
(втори вариант)
От какво произтичат страданията в света?
(втори вариант)
Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми.
(втори вариант)
Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория.
(втори вариант)
Осигурихте ли се?
(втори вариант)
Не, ни най-малко не се осигурихте.
(втори вариант)
Следователно, тези факти може
да
се обяснят по един или по друг начин.
(втори вариант)
Вие се заблуждавате.
(втори вариант)
Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем
да
разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем
да
ги разрешим.
(втори вариант)
Нима ако ме затворят в някой затвор
да
лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо?
(втори вариант)
Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви.
(втори вариант)
За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
срещна един човек, на когото животът
да
не е пълен с разочарования.
(втори вариант)
Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог
да
не обърне внимание на нас, как е допуснал
да
боледуваме?
(втори вариант)
Някой казва: Как тъй аз
да
изгубя имането
си
?
(втори вариант)
Майките и бащите днес са търговци в домовете
си
.
(втори вариант)
Как тъй
да
ми изгори къщата?
(втори вариант)
Те отглеждат децата
си
, продават дъщерите и синовете
си
на някой богат момък или мома, без
да
мислят дали са добри, или не и спокойно
си
заминават за онзи свят.
(втори вариант)
Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой
да
я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва
да
умре!
(втори вариант)
– За
да
се нахранят хората.
(втори вариант)
Не, ние още сега можем
да
имаме съобщения с невидимия свят.
(втори вариант)
Сега, според същия морал,
да
допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници.
(втори вариант)
Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта
си
.
(втори вариант)
Ние можем
да
направим това съобщение.
(втори вариант)
Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават
си
някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва
да
умре!
(втори вариант)
Днес науката е успяла
да
постигне чрез безжичния телефон
да
се съобщават хората от Париж до Лондон.
(втори вариант)
Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества
да
си
позволяват това нещо?
(втори вариант)
По същия начин можем
да
направим съобщения и ние с невидимия свят и
да
чуем, какво се говори там.
(втори вариант)
Само че за всичко това трябва
да
имаме специално разположение на духа.
(втори вариант)
Ами и вие нали сте разумни същества, как
си
позволявате
да
изяждате кокошките,
да
ги вадите от техния курник?
(втори вариант)
Да
, но те са кокошки!
(втори вариант)
Сега не може
да
се докаже.
(втори вариант)
Дълги доказателства се изискват, за
да
се докаже всичко това.
(втори вариант)
Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка.
(втори вариант)
Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат
да
се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете!
(втори вариант)
Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва
да
изчезнат.
(втори вариант)
Има един закон, обаче според който, ако развиете в
себе
си
ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може
да
се сравни.
(втори вариант)
Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества.
(втори вариант)
По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината.
(втори вариант)
Да
оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли.
(втори вариант)
Ще кажете: Как
да
познаваме, кой ни говори Истината, и кой не?
(втори вариант)
Христос казва: „Който говори от
самосебе
си
, иска своята
си
слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински.
(втори вариант)
– Ние виждаме нещата.
(втори вариант)
Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света.
(втори вариант)
От сега нататък ще ходим с виждане.
(втори вариант)
– Само разумният човек ходи с виждане.
(втори вариант)
Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности.
(втори вариант)
Той знае как
да
насочи своя поглед, за
да
произведе тази светлина.
(втори вариант)
Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които
си
служите, ще може
да
виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер?
(втори вариант)
– Няма
да
можете.
(втори вариант)
Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия.
(втори вариант)
Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество?
(втори вариант)
Аз няма
да
се спирам
да
говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е.
(втори вариант)
Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята.
(втори вариант)
Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат
да
чуят, какво се говори, защото не се интересуват.
(втори вариант)
Христос казва: „Онзи, който търси славата“.
(втори вариант)
Аз не ви казвам
да
вярвате непременно в това, може
да
е така, може и
да
не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват?
(втори вариант)
Питам: Защо ние
да
не можем
да
възприемем този общ живот?
(втори вариант)
Този общ велик живот няма
да
обезсмисли нашия индивидуален живот.
(втори вариант)
Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест.
(втори вариант)
Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот.
(втори вариант)
Рядко ще се намери нещо по-високо, което
да
занимава нашия ум, нашето сърце.
(втори вариант)
Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните.
(втори вариант)
В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде
да
започнем.
(втори вариант)
Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия
да
изучават Истината.
(втори вариант)
Дайте 100,000 лева на двама идеалисти
да
си
ги разделят, ще видите, колко са идеалисти!
(втори вариант)
Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде
да
узнаят нещо повече за Истината.
(втори вариант)
Ние мислим, че в имането е всичко.
(втори вариант)
Да
, трябва
да
имаме, но какво?
(втори вариант)
А тук, всеки се сили
да
отиде в Индия.
(втори вариант)
Под имане, аз не подразбирам
да
имаме пари.
(втори вариант)
Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма
да
намерите.
(втори вариант)
Тогава какво трябва
да
имаме?
(втори вариант)
Истината, която вие търсите, може
да
придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва
да
научи великия закон, според който при удобен случай
да
излиза из тялото
си
и
да
се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за
да
я познае.
(втори вариант)
Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината.
(втори вариант)
Живот трябва
да
имаме.
(втори вариант)
Да
, на много високо място ги изведе Христос!
(втори вариант)
Ако има едно същество, което може
да
сформира нещата в живота,
да
ги изменя,
да
ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.
(втори вариант)
Един човек на земята не може
да
светне.
(втори вариант)
И тъй, за
да
разбираме истинския смисъл на живота, за
да
го направим щастлив, за
да
внесем великия морал в него, трябва
да
разбираме великите Божии закони.
(втори вариант)
Само тогава ще могат
да
се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа.
(втори вариант)
Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам
да
ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория?
(втори вариант)
След този разговор, Христос, с двамата
си
ученици се върна назад.
(втори вариант)
Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва идейно
да
се повдигнем.
(втори вариант)
Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества.
(втори вариант)
Човек трябва
да
излезе извън
себе
си
.
(втори вариант)
Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас.
(втори вариант)
И за в бъдеще, ако искаме
да
въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва
да
се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори
да
направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
(втори вариант)
Някои хора, като излязат вън от
себе
си
, не искат
да
се върнат назад, затова не ги пускат.
(втори вариант)
Като казвам, че трябва
да
се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят,
да
не
си
кажат една лоша дума помежду.
(втори вариант)
После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва
да
бъдат направени от незаинтересовани хора, които
да
са напълно безкористни.
(втори вариант)
Хората казват: Е, столовете, масите, може
да
ги прави кой и
да
е.
(втори вариант)
Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за
да
ни заставят
да
стоим тук, не искат
да
ни пуснат
да
излезем извън тялото
си
.
(втори вариант)
Да
, досега те са правени все от кой и
да
е, но виждаме, какво възпитание имаме.
(втори вариант)
Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали
да
излезем за малко от този затвор и пак
да
се върнем.
(втори вариант)
После, искате
да
си
направите една хубава къща.
(втори вариант)
Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за
да
ликвидираме със своята карма.
(втори вариант)
Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща,
да
не
си
кажат нито една лоша дума.
(втори вариант)
Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за
да
научим някои уроци,
да
свършим училището.
(втори вариант)
Иначе, вие може
да
имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг.
(втори вариант)
Докато не свършим училището, няма
да
ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи.
(втори вариант)
Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“.
(втори вариант)
Този жар,
да
търсите славата Божия, трябва
да
се зароди в душата ви.
(втори вариант)
По такъв начин вие никога не ще може
да
се освободите от лошите влияния на тази къща.
(втори вариант)
Туй желание трябва
да
стане непреодолимо.
(втори вариант)
Вие може
да
учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма
да
се освободите.
(втори вариант)
И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света.
(втори вариант)
Днес ви учат, че трябва
да
вярвате в Бога, но как
да
приложите тази вяра, как
да
подобрите живота
си
, нищо не ви казват.
(втори вариант)
Ако аз дам на най-добрата
си
предачка най-лошата вълна, то, колкото и
да
е изкусна тя, не ще може
да
изпреде лошата вълна – нищо няма
да
стане от нея.
(втори вариант)
Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух.
(втори вариант)
Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска
да
изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен?
(втори вариант)
Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления.
(втори вариант)
Каква симфония ще може
да
ви изсвири?
(втори вариант)
– То ще бъде симфония на счупената дъска.
(втори вариант)
Те са имали опитността
да
излизат от тялото
си
.
(втори вариант)
Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем
да
се занимаваме с велики работи?
(втори вариант)
Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността
да
имате същата опитност.
(втори вариант)
Някой казва: Аз искам
да
проникна в тайните на природата искам
да
се занимавам с окултна наука.
(втори вариант)
Вие казвате: По благодат не може ли?
(втори вариант)
Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли
да
изпълниш тези велики работи, тази велика симфония?
(втори вариант)
Проекциите само стават по благодат.
(втори вариант)
В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат
да
я възприемат и
да
се ползват от нея.
(втори вариант)
За
да
ви се разкрие Любовта, трябва
да
преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането.
(втори вариант)
Вие казвате някому: Раздай имането
си
!
(втори вариант)
Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява
да
се развиват.
(втори вариант)
Как имането
си
!
(втори вариант)
Съвременните химици още не са дошли до истинската наука,
да
изучават материята.
(втори вариант)
Е, напусни жена
си
и децата
си
!
(втори вариант)
Как,
да
напусна жена
си
и децата
си
!
(втори вариант)
Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата.
(втори вариант)
Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява.
(втори вариант)
Той е само проекция на онзи истински живот в природата.
(втори вариант)
Съвременните хора казват: Който иска
да
поумнее, нека се ожени.
(втори вариант)
– Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш
да
минеш, а лятно време не можеш.
(втори вариант)
Аз пък казвам обратното: Който е глупав,
да
се не жени; който е умен, нека се жени.
(втори вариант)
Защо зимно време можеш
да
минеш?
(втори вариант)
– Зимно време има условия за леда, а лятно време няма.
(втори вариант)
Някои казват: Аз мога
да
направя, каквото искам.
(втори вариант)
Ако трябва
да
се женят хората, според мене, трябва
да
се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени.
(втори вариант)
Не можеш
да
правиш, каквото искаш.
(втори вариант)
Те трябва
да
изпълнят този велик закон по най-разумен начин.
(втори вариант)
Всяко нещо трябва
да
се прави навреме.
(втори вариант)
И тогава тия хора няма
да
бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
(втори вариант)
Та, казвам: Вие трябва
да
търсите Истината, която е вложена във вашата душа.
(втори вариант)
Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват: Как, защо
да
не вляза в локвата!
(втори вариант)
Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за
да
посадя, избирам специален метод.
(втори вариант)
Казваме:
Да
, лятно време за бивола е добре
да
влезе в локвата, но зимно време кракът му няма
да
стъпи в локвата.
(втори вариант)
Някои питат: Защо не трябва
да
грешим?
(втори вариант)
Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма
да
сея.
(втори вариант)
Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота
си
.
(втори вариант)
Казвам: Това учение е учение на свободата.
(втори вариант)
Ела
да
ти докажа!
(втори вариант)
Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа.
(втори вариант)
Така трябва
да
постъпи онзи, който очаква приятеля
си
; така трябва
да
постъпи онази приятелка, която очаква приятелката
си
.
(втори вариант)
Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли
да
се каже, че така трябва приятеля
да
очаква своята приятелка?
(втори вариант)
Не, ние от сега нататък трябва
да
проучваме истинския живот.
(втори вариант)
– Не, такава пермутация не можем
да
направим. Защо?
(втори вариант)
И дотогава, докато ние разсъждаваме от
самосебе
си
, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения.
(втори вариант)
Човек, който иска
да
се домогне до тази велика Истина, трябва
да
знае, какво нещо е животът; трябва
да
знае, какви трябва
да
бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва
да
бъде нито мъж, нито жена.
(втори вариант)
Един слаб мост, през който не е възможно
да
мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат
да
минат хиляди мишки.
(втори вариант)
Той трябва
да
съедини тези два принципа в едно тяло,
да
няма никакви съблазни.
(втори вариант)
Някой казва: Еди-кой
си
прави това, и аз мога
да
го направя.
(втори вариант)
Не, той е мишка, за него не е забранено
да
минава по този мост.
(втори вариант)
Той може
да
мине през този мост колкото пъти иска, но ти
си
слон, за тебе не е позволено
да
минаваш през този слаб мост.
(втори вариант)
Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва
да
размисли, как
да
употреби разумно живота
си
.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
(втори вариант)
Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли?
(втори вариант)
– Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества.
(втори вариант)
Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва
да
я търсим.
(втори вариант)
Аз мога
да
ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е.
(втори вариант)
Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек
да
намери Истината,
да
търси славата Божия!
(втори вариант)
След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин.
(втори вариант)
Когато една рекичка трябва
да
мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може
да
достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата.
(втори вариант)
И тогава той ще освободи не само
себе
си
, но ще бъде в сила
да
освобождава и другите хора.
(втори вариант)
не може
да
достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат.
(втори вариант)
Туй, което днес считаме за сила, това не е сила.
(втори вариант)
И всеки човек, който иска
да
се повдигне, трябва
да
изучи този велик закон в
себе
си
,
да
знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята.
(втори вариант)
Някой от вас ще каже: Трябва
да
има някой, който
да
ни научи.
(втори вариант)
Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую?
(втори вариант)
Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може
да
ви каже нещо за тази реалност, дали може
да
ви докаже, че действително е свързан с Бога?
(втори вариант)
Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме.
(втори вариант)
Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път
да
я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви.
(втори вариант)
Ние, при сегашното
си
състояние, не можем
да
добием тази истина.
(втори вариант)
Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за
да
се домогнем до тази велика Истина, трябва
да
се лишим,
да
се откажем от благата на живота.
(втори вариант)
Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате.
(втори вариант)
Онзи, който те обича, може
да
ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико.
(втори вариант)
Та, казвам: Време е вече
да
отворим душите
си
, за
да
намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели.
(втори вариант)
Само Любовта може от малките неща
да
прави велики работи.
(втори вариант)
Тогава ще ни се отвори тази велика завеса,
да
видим Славата Божия.
(втори вариант)
Псалмопевецът казва: „Предпочел бих
да
прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен.
(втори вариант)
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в
себе
си
: своята слава ли търси, или славата Божия; от
себе
си
ли говори, или от Божие име?
(втори вариант)
Когато нямаме Любовта в
себе
си
, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота.
(втори вариант)
Всичко това трябва
да
се опита.
(втори вариант)
Не, не трябва духовете
да
ви говорят.
(втори вариант)
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат
да
говорят за Истината, като за нещо външно, обективно.
(втори вариант)
Аз зная един само, който може
да
ни говори за света, а не мнозина.
(втори вариант)
2.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
– Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва
да
маже върху платното на своята другарка.
Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете
си
, знаете ли как ме нацапа моята другарка?
“ – Представям
си
, та що от това?
„Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване.
В този случай какво трябва
да
кажеш на тази сестра?
Ще ѝ кажеш: „Духай, сестро, духай, нека се клати животът в мен, та кръвообращението
да
става правилно.
Господ те е пратил навреме.“ Като излезеш оттам, поблагодари ѝ в
себе
си
.
Някой паднал духом, казва: „Аз съм изоставен от Господа.
Вие може
да
мислите така, туй е хубаво.
Аз не искам вие
да
станете възрастни преждевременно.
Докато сте деца, по-добре е с тия спънки, които сега имате, отколкото
да
остареете преждевременно и
да
нямате никакви спорове и караници помежду
си
.
Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира.
Според мене друго нещо трябва
да
се крие в човешката душа.
Аз искам всички вие
да
бъдете доблестни в
себе
си
.
Само тогава ще можете и
да
пеете.
Някой път не
си
разположен, боли те гърло, кажеш
си
: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш
да
станеш певец.
Казваш: „Аз не мога
да
свиря.“ – Ще се учиш
да
свириш.
– „Аз не мога
да
пиша.“ – Ще се учиш
да
пишеш.
– „Ама не мога
да
чета.“ – Ще се учиш
да
четеш.
– „Не мога
да
ходя.“ – Ще се учиш
да
ходиш.
„Туй не мога, онуй не мога.“ – Всичко, което не можеш, трябва
да
го научиш.
Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе.
Невъзможните неща показват възможностите, които могат
да
се проявят.
Често вие сами трябва
да
се подлагате на изпитания, за
да
видите до каква степен на развитие сте стигнали.
Ние не можем
да
скрием живота
си
.
Нито Божественият живот, нито човешкият живот могат
да
се скрият.
Например котката скрива ноктите
си
: много гладки крака има тя, дипломатка е, но опитай се само
да
я хванеш за опашката – и току изведнъж
си
показва скритите нокти.
Аз не осъждам котката, че има нокти: те са ѝ потребни, тя трябва
да
си
добие храна, но казвам: външно тя изглежда мека, обаче не може
да
скрие ноктите
си
.
Ноктите на котката са на място и крилата на птиците са на място – всичко в Природата е на своето място.
Аз, ако бих критикувал Природата, бих отговорил на някои въпроси по следния начин.
Ако се запитам защо птиците имат крила, ще
си
отговоря: понеже те са страхливи, Бог им даде крилца, за
да
бдят наоколо
си
и лесно
да
избягват от неприятеля
си
.
Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата
си
на място.
Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва
да
употребя крилата
си
, т.е.
ума
си
.
Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас.
Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може
да
се излекува чрез котката.
Заради този недъг можете
да
попаднете в ноктите на котката.
“ Котката и птичката в дадения случай сте вие.
Когато станете смирени и сте готови
да
отстъпите, не сте ли онази птичка, която се жертва?
Много лесно е
да
се каже
да
пеете хубаво, но само онзи може
да
пее хубаво, който има вложена тази музикална основа в душата
си
.
Щом обичаш нещо, ще можеш
да
пееш.
Все трябва
да
има нещо, което
да
стимулира човека.
Казвате: „Защо ми трябва
да
пея, аз се готвя за Небето.“ Друг някой казва: „Аз трябва
да
пея, но на кого ще пея аз, съвършеният човек?
Трябва ли
да
изляза на сцената
да
пея?
Аз ще съзерцавам.“ Хубаво, много добре, но
да
допуснем, че всички ние започнем
да
съзерцаваме.
Не, има време за всичко.
Времето за музика трябва
да
го отделим за музика, то е определено време.
Времето за мислене трябва
да
го отделим за мислене.
Времето за работа трябва
да
го отделим за работа, и т.н.
Има определено време и за пеене през деня, и за всичко останало.
– Пей на умрелия
си
баща!
– Пей на умрялата
си
майка!
Всеки от вас трябва
да
разработва по един метод за възпитанието
си
.
Има методи, общи за всинца ви, но има и специални методи за всеки едного.
Ученикът трябва
да
разработва специален метод за самовъзпитанието
си
.
Докато вие не можете
да
работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете
да
бъдете възпитани.
С общия метод ние искаме
да
ви помогнем
да
дойдете до специалния метод,
да
възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля.
Щом научите този специален метод, ще можете
да
възпитате
себе
си
.
Тогава ще можете
да
предадете знанието, което имате, и на други.
На първо място, всеки от вас трябва
да
има ясна представа за
себе
си
.
Представете
си
, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода.
Този джобур има грездей, отдето изтича водата.
– Водата ще започне
да
шурти.
Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му?
Казвате: „Много тече.“ –
Да
, той тече, докато има вода в него.
По едно време водата започва
да
намалява и едва капе вече.
“ – Вие не можете
да
се избавите от противоречията в живота.
Те са закон в Природата.
– Свършва се силата му.
Туй трябва
да
го знаете!
Значи силата на този човек е във водата на джобура.
Вие трябва
да
знаете джобур ли сте, или извор.
Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма
да
го говорят.
Някой казва: „Аз зная много неща.“ – Разбира се, че знаеш, аз виждам колко знаеш.
Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми.
И аз колко зная, пак виждам.
Ние трябва
да
имаме ясна представа за нещата и
да
знаем, че силата на човека е в Божественото, в него е притокът.
Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма
да
можете
да
мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши!
При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем
да
говорим.
Причините за това могат
да
се обяснят филологически.
Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди.
Вие ще кажете: „Много пъти сме чели тия размишления.“ Добре, тогава бих ви запитал
да
ми кажете вашия проект – как би могъл
да
се оправи светът според вас.
Онези от вас, които са езиковеди, имат способността
да
разбират законите, по които се развиват езиците.
Аз се радвам, че имам ученици, които знаят всичко, но питам тия ученици какъв е техният проект за оправяне на света.
Господ няма какво
да
оправя света.
Мъчно е
да
се създаде един картинен език.
Нам предстои
да
оправим своя свят.
Господ е свършил работата
Си
.
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма
да
влезете в Царството Божие.“ Щом сте деца, ще пеете детински песни.
Ако ти, като
си
дошъл на Земята, не искаш
да
се оправиш, твоите братя и сестри, майка ти и баща ти горе в Небето затварят кредита ти.
Коя песен е по-хубава: Малкият извор или Бой, бой искаме ний,
да
прогоним врага злий?
Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват.
Казвам сега: всички вие знаете
да
ядете точени баници, нали?
Някои казват: „Ние престанахме
да
ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали.
Като пеете, идеята трябва
да
изпъкне.
Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Има известни състояния, които правят хората официални помежду
си
.
Опитвали ли сте се вие сами
да
си
направите баница?
Не, говорú
си
тъй, както говориш на
себе
си
!
Не е достатъчно само
да
ядете наготово.
Щом накараш някого
да
говори пред много хора, той вече се променя.
Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не
си
ли жена?
Хубавото пеене е
да
пееш и на другите тъй, както пееш и на
себе
си
.
Я се опретни ти
да
наточиш една баница!
Защо ще пееш на
себе
си
по един начин, а на другите – по друг начин?
Хората мислят, че само жената може
да
готви.
Пееш ли на другите, както и на
себе
си
, тонът не се губи.
Не, ще се занимавате с всичко.
Казвате: „Ще има разпределение на труда.“ Сега питам жените: ако не искат
да
вършат външните работи, т.е.
Макар и
да
не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане.
Сега не е достатъчно само
да
се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава.
Значи жените искат права, а не искат
да
работят като мъжете.
Ако аз напиша една песен, ще я пея за
себе
си
.
Мъжът казва: „Аз не искам
да
работя като жената.“ Като не искаш
да
работиш като жената, защо
си
излязъл вън от нея?
Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично.
Щом не искаш
да
работиш, влез в жена
си
!
Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя
си
остава само за мене.
Тя ще работи, пък ти ще ѝ даваш съвети.
Някой път може
да
научите децата на една малка песен, която
да
действа върху тях възпитателно.
Като
си
излязъл вън от нея, вече имате взаимни отношения.
Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва
да
знаете.
Този закон е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва
да
се пресича.
Той ще принася, той ще готви, за нищо няма
да
я закача.
Ето защо, когато пееш, вниманието ти никога не трябва
да
се отвлича от никакъв предмет.
Ако тя има страдания, мъжът
да
му мисли.
Когато пък мъжът се скрие, жената
да
му мисли!
Всички велики неща се дават по този закон.
Да
се молиш добре, значи
да
не допущаш нищо външно в кръга на молитвата.
И тъй, който не иска
да
си
плати дълговете, трябва
да
умре.
Ако искаш
да
живееш, ще плащаш дълговете
си
.
Когато се молиш, за нищо друго не трябва
да
мислиш.
Онези, които имат
да
вземат, казват за онези, които им дължат: „Господ
да
ги поживи!
“ Щом искаш твоите длъжници
да
ти се изплатят, ще те сполети някое зло.
Какви ли клетви няма
да
ти пращат!
Ако пееш, за
себе
си
ще пееш.
Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще
си
изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.
Като изпееш за
себе
си
някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа.
Аз съм ви говорил и друг път, че в света трябва
да
се образува една силна вълна.
Всички вие можете
да
пеете много хубаво, но се влияете от много неща.
Ще кажете: „Какво зависи от мене?
Какво мога аз
да
направя?
“ Една ваша мисъл може
да
направи много нещо.
Ще кажете: „Защо
да
не мога аз
да
напиша нещо, а трябва други
да
пишат?
Ти можеш
да
направиш пеенето професия, а живота – музика.
Нека други напишат нещо – може би в това време имат повече сили.
Животът сам по
себе
си
е музика.
Сега ние трябва
да
проектираме нашата мисъл,
да
ѝ дадем един силен тласък, че
да
разтърси този свят.
Докато човек не пее, той не може
да
живее добре.
Тя може
да
го разтърси.
Ако някой мисли, че може
да
живее добре без пеене, той се лъже.
Всички хора, които не са музикални, са лоши хора.
Мисълта ни трябва
да
раздруса целия въздух.
Та като спят хората, трябва
да
възприемат всичките наши мисли.
Всички убийци нямат музика.
Аз вложа в ума
си
една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам
да
работя за бедните хора, искам
да
работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял!
“ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл.
Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството
си
.
Ако изкараме някого
да
пее, не ще може
да
пее добре, защото ще
си
каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене?
– Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение.
Запее ли някой човек, трябва
да
пее за
себе
си
.
Нека горе знаят, че е твоя, а тук долу, на Земята, няма нужда
да
знаят чия е тази идея.
Я нека някой от вас
да
има глас като на Аделина Пати7,
да
вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това
да
взема чисти правилни тонове,
да
видим дали няма
да
го слушат.
Аз желая вие
да
бъдете знатни горе, на Небето, а не тука, на Земята.
Тази култура, която имате сега, ще
си
замине.
Еди-кой
си
е написал името
си
със златни букви на някоя книга, но всички тия паметници ще изчезнат.
Ние започнахме лекциите
си
с музика, но гледам, всички окултни упражнения постепенно се изглаждат, докато дойдат до обикновени упражнения, със съвсем друг характер от този на окултните.
Друго поколение ще дойде – то няма
да
знае за това.
Някой път не ви се пее, но трябва
да
се заставите
да
пеете.
Питам ви: когато изчезнат всички хора от лицето на Земята, кой ще знае за твоята знатност?
Ще
си
кажете: „Ще пея!
Но ако твоята философия е написана в невидимия свят, тя никога няма
да
изчезне.
“ Чудни сте вие, защо трябва
да
си
въздействате
да
не пеете?
Тия хора, които са забравили Божествените идеи, като се върнат на Земята, пак ще започнат по нов път
да
ги възприемат.
Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл.
Тъй трябва и вие
да
мислите.
Често вие казвате: „Аз няма
да
направя това, аз няма
да
ида при еди-кого
си
.“ – Не, ще кажеш: „Аз ще направя това, ще ида при еди-кого
си
“, и т.н.
Ще обръщате всички отрицателни мисли в положителни.
Вие трябва
да
излезете извън вашата индивидуалност, трябва
да
я разширите.
Ти ще преведеш: „Стойчо Драганов е съборил старата
си
къща и
си
е направил много хубава къща.“ Ето една преведена мисъл.
Няма
да
мислите за
себе
си
, за вашите дребни желания, за вашите несгоди.
После съобщават, че някой
си
Славчев изгубил десет хиляди лева.
Всички тия неща нека идват, но вие трябва
да
насочите мислите
си
към великото, към възвишеното в света.
Ще преведеш: „Славчев е подарил 10 000 лева в полза на бедните.
– Хвали Господа.
Следователно музиката не може
да
се изрази в нейната пълнота.
Вие ще кажете в
себе
си
: „Откраднали са парите на този човек!
“ И след всичко това уж по Бога ходите.
В нас обиране няма, никой не може
да
ни обере.
Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може
да
се свърши.
Изгубиш ли пари, ще
си
кажеш: „За Господа дадох тия пари.“ Страдате ли, ще знаете, че това е пречистване в къщата ви, един отличен ремонт, по всички правила.
В българския език няма такава мощна дума, за
да
се възпроизведе този окултен тон.
Някой казва: „Охтика ме хвана, надали ще мога
да
живея.“ Надали ще живееш!?
Ти още не
си
започнал
да
живееш – какво говориш за живота
си
?
Ще развивате тия мисли, за
да
се ползвате от тях.
Слаби или силни, те ще ви уякчат.
В живота
си
вие имате
да
се борите с разни недъзи.
Кажеш ли
си
, че
си
изгубил 10 000 лева, ще знаеш, че такава е била Волята Божия.
Ти
си
казваш: „Можеше
да
не бъде тъй.“ – Не, туй е Волята Божия – нищо повече.
Господ дал, Господ взел.
Ако Земята е моя, кой може
да
ме обере?
Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може
да
го вземе?
В духовния свят обиране не може
да
има.
Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може
да
ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога.
Ще ми каже някой: „Еди-кой
си
дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой почтен слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира.
Тъй трябва
да
мислите.
“ Господ казва: „Не са те обрали, никакво обиране няма.“ После някой казва: „Обидиха ме.“ В света има обида, но в Божествения свят, в който ние живеем, не може
да
има обида.
Тъй щото тия две състояния – състоянието на тялото и състоянието на душата – трябва
да
ги отличавате,
да
не се смесват.
Когато страдаме отвън,
да
знаем, че това са преходни състояния.
Ще ви наведа един факт от самата Природа.
Те не обичат
да
се движат.
Като забият веднъж главата
си
долу в земята, растат само нагоре.
Но дървото пише във вестниците: „Представете
си
каква голяма пакост ми направи тази буря!
Павел казва, че сегашните страдания не могат
да
се сравнят с бъдещата слава.
Един ден страданията ни ще бъдат такива малки, каквито са клончетата, откъснати от дърветата, и всички ние ще кажем: „Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за
да
познаем Божиите пътища.“
Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват
да
четат морал на другите.
Казват им: „Не знаеш ли, че трябва
да
се живее за Господа, че трябва
да
Го обичаме?
3.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Хората казватъ, че се измѫчватъ, за
да
придобиятъ прѣхраната
си
.
– Единъ човѣкъ създаденъ въ три лица, т.е.
Като дойде този прѣдѣлъ, ще те изхвърлятъ вънъ и ще ти кажатъ: хайде, сега ще
си
вървишъ, повече не можешъ
да
живѣешъ въ тази държава.
Не, даромъ живѣемъ всички по благодать.
Въ Англия, запримѣръ, дойде нѣкой странникъ, постои нѣколко мѣсеца и му казватъ: хайде сега ще
си
вървишъ!
Има изключителни случаи, дѣто нѣкой може
да
живѣе и повече, но той, въ замѣна на това, дава нѣщо за тази държава.
Казватъ българитѣ: тъй ли, тогава дай
да
си
платимъ дълговетѣ
си
!
Нѣкой пѫть дойдатъ отъ небето, хванатъ нѣкого, искатъ
да
го задигнатъ,
да
го взематъ отъ земята.
Не, не давамъ.
Кой
си
ти?
Той започва
да
се моли: оставете ме, искамъ
да
работя за Бога.
Още два пѫти
да
ме карате въ обществената безопасность – не, нѣмамъ намѣрение.
Нека
си
седятъ паритѣ заровени.
Той, третиятъ е, който отива на нивата
да
работи, който свършва работата.
Тукъ е всичката философия.
Слѣдъ 5–10 години пакъ дойдатъ
да
го взематъ, но той нищо не свършилъ.
Хубаво
си
седятъ тѣ скрити.
„Отче, праведний, свѣтътъ не Те е позналъ, но азъ Те познахъ, и тѣ познаха, че Ти
си
ме проводилъ“.
Започва пакъ
да
се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, азъ ще работя за Бога.
Въ свещената книга има изречения, върху които може
да
се говори много.
Тѣ
си
иматъ своитѣ пазители тамъ.
Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може
да
се говори малко.
Върху този послѣденъ стихъ може
да
се говори малко. Защо?
Най-послѣ дойдатъ, взематъ го, изхвърлятъ го навънъ.
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това
да
имашъ онзи вѫтрѣшенъ миръ,
да
имашъ онова велико течение на Божията Любовь,
да
си
миренъ и тихъ,
да
бѫдешъ въ връзка съ всички братя по лицето на земята,
да
бѫдешъ въ връзка съ всички онѣзи, който сѫ били прѣди тебе и слѣдъ тебе,
да
се разговаряшъ съ най-умнитѣ хора.
Той пакъ се моли
да
го оставятъ.
А тѣ всички сѫ живи!
Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ
да
изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение.
Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това,
да
живѣешъ въ единъ свѣтъ, въ който
да
се разбирашъ съ всички.
Най-първо трѣбва
да
опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ.
Въ свѣта има два вида хора: еднитѣ сѫ крайно добри, а другитѣ – крайно лоши.
За малкитѣ работи всѣки може
да
говори, то е лесна работа.
Срѣднитѣ отъ тѣхъ даже и дяволътъ не ги иска.
Ако е
да
се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ
да
я нарисуватъ.
Азъ казвамъ: когато дяволътъ те иска, пакъ човѣкъ трѣбва
да
бѫдешъ!
Но я ги накарайте
да
нарисуватъ една голѣма планина, нѣма
да
знаятъ, какъ и отгдѣ
да
започнатъ.
Той казва: „Щомъ този човѣкъ може
да
работи при дявола, той и при мене ще може
да
работи“.
Ако единъ човѣкъ е отличенъ слуга при лошия господарь, той и при добрия господарь ще бѫде отличенъ слуга.
– Никога нѣма
да
дойде при васъ, вие ще отидете при нея.
Христосъ казва: „Разбрахъ, че Ти
си
ме проводилъ“.
– Само висшето, благородното, разумното въ свѣта може
да
се познава.
Сега вие може
да
кажете: кой е начинътъ, по който може
да
се запознаемъ съ Истината?
Да
се запознаете съ Истината?
– Нѣма
да
чакате тя
да
дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелитѣ.
Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ
да
се познаятъ.
Ние още не можемъ
да
видимъ Истината.
Не, мравитѣ трѣбва
да
се измѣнятъ, трѣбва
да
станатъ хора.
Тя не може
да
се прояви.
Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти
си
ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение.
Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ?
Той може
да
усѣти топлината, но не може
да
възприеме и свѣтлината.
Всички ние трѣбва
да
се измѣнимъ; всички ние трѣбва
да
познаемъ Бога,
да
познаемъ че Той ни е проводилъ.
И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството,
да
не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта.
Има сѫщества, които виждатъ на тъмно тъй, както ние виждаме на свѣтло.
Слѣдователно, когато говоримъ, че виждаме, азъ подразбирамъ, че се намираме въ свѣтлина, съ която можемъ
да
виждаме реалностьта.
Този законъ може
да
се приложи даже още сега въ България.
Питамъ ви: съ свѣтлината, която имате, виждали ли сте единъ ангелъ, виждали ли сте едно разумно сѫщество, влѣзли ли сте въ съобщение съ тѣхъ?
Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше
да
стане по другъ начинъ.
Защо го създаде природата?
Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя
да
се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна.
Нѣкой мѫжъ билъ жена
си
, изпѫдилъ я.
Нѣма защо
да
го сѫдятъ.
Дайте му
да
яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане.
Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи
да
познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ
да
се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота;
да
познавашъ, че онзи учитель е готовъ
да
ти даде всичкото
си
познание и
да
те тури въ правия пѫть.
Защо е тъмно-синиятъ, защо е ясно-синиятъ и защо виолетовиятъ цвѣтъ?
– Нѣма защо
да
се налагатъ хората съ тояги.
Дайте имъ
да
ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ.
Седемьтѣ лѫча на дѫгата сѫ сигнали, които се пращатъ отъ седемьтѣ свѣта на небесния, на невидимия свѣтъ за връзка съ земята.
Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва
да
се живѣе.
Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ.
Въ тѣхъ има една цѣла азбука, и ако вие виждате, добрѣ, ще забѣлѣжите, запримѣръ, че полето на червения цвѣтъ не е едно и сѫщо, каквото е полето на другитѣ лѫчи.
Изобщо, полето на всички лѫчи не е еднакво.
Учитель
си
, родитель
си
, имашъ едно непослушно дѣте, остави го
да
яде една седмица сухо жито!
Та, казвамъ: съврѣменната наука още не е дошла до положение
да
ни даде едно правилно обяснение на нѣщата.
Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и
да
е, казвате: ние познаваме този човѣкъ.
Съврѣменнитѣ учени казватъ, че червениятъ цвѣтъ ималъ еди-колко
си
билиона трептения въ секунда; виолетовиятъ – еди-колко
си
билиона трептения и т.н., съ това смѣтатъ, че сѫ изучили цвѣтоветѣ на дѫгата.
Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица
да
дъвче житото, и
да
види, какъвъ ефектъ ще произведе.
Казвамъ: благодаря за такива научни изслѣдвания.
И тогава питамъ: въ колко часа ще пристигне варненскиятъ тренъ, който е излѣзълъ отъ Варна въ еди-колко
си
часа?
Казвамъ: когато всички хора почнатъ
да
ядатъ сухо жито.
Дали е пѫтнишки, или товаренъ тренъ?
Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ
да
варятъ житото, а послѣ
да
го пекатъ на хлѣбъ.
Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ
да
е отблизо. Защо?
Учениятъ ще почне
да
ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко
си
обръщания въ секундата, че еди-колко
си
вѫглища изгаря, еди-колко
си
пара се образува и т.н.
Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки.
– Туй познаване съдържа въ
себе
си
единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага.
Казвамъ: хубаво, приятелю, тѣзи изчисления може
да
сѫ много добри, но не ми сѫ потрѣбни.
Не трѣбва
да
се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй
да
се смила на брашно, а трѣбва
да
се дъвче сурово.
Азъ искамъ
да
зная, какво носи този вагонъ, какво е неговото вѫтрѣшно сѫдържание, дали съ него пристигатъ тия разумнитѣ хора, или е товаренъ вагонъ съ вѫглища, или съ говеда за клане.
Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване.
Азъ не искамъ
да
зная, колко трептения иматъ тия лѫчи на дѫгата, но какво носятъ тѣ.
Дайте на прѣстѫпника
да
яде отъ това живо жито – той
да
дъвче житото, и житото
да
го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата?
– Вие познавате само неговата кесия, неговата каса.
Дѫгата, цвѣтоветѣ, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, прѣзъ която идватъ всички блага отъ невидимия свѣтъ.
Е, сега и двамата ще живѣемъ въ миръ и съгласие.
Христосъ казва: „Познахъ, че Ти
си
ме проводилъ“.
У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте
да
се жертвувате за приятеля
си
.
Запримѣръ, нѣкои взели за символъ червения цвѣтъ, турили го като знаме и се наричатъ „червенитѣ.“ Други взели като символъ портокаления цвѣтъ и се наричатъ „оранжевисти.“ Трети взиматъ за символъ зеления цвѣтъ.
„Познахъ, че Господь ме прати на земята,
да
изпълня Неговата воля“.
Но всичко това е само за касата му.
Турятъ
си
хората разни цвѣтове.
Хубаво, ако вие носите червения цвѣтъ, носете го, но бѫдете хора на живота!
Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни.
Нѣма какво
да
ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
Да
дадешъ живота на човѣка, а не
да
му го вземешъ – това разбирамъ азъ подъ червения цвѣтъ.
Тия хора, които носятъ портокаления цвѣтъ, подразбирамъ
да
могатъ
да
дадатъ индивидуалность, съзнание на човѣка.
Тия, които носятъ зеления цвѣтъ, значи
да
дадатъ отъ своето материално благо и на другитѣ.
Казватъ:
да
вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа.
Тия, които носятъ жълтия цвѣтъ, нека дадатъ отъ своята мѫдрость, отъ своето знание и на другитѣ.
Тия, които носятъ синия цвѣтъ, това означава Истината, вѣрата въ тѣхъ.
Питамъ: поповете ли създадоха Бога?
Всичкитѣ цвѣтове сѫ Божии благословения, които даромъ
си
взелъ, даромъ трѣбва
да
дадешъ.
Всички трѣбва
да
даваме даромъ!
Срещатъ се двѣ жени, едната се облѣкла съ червена блуза, другата съ синя, спиратъ се, питатъ се една друга, защо се облѣкли въ такива свѣтли цвѣтове.
Тя е еди-колко
си
дълбока, еди-колко
си
дълга и еди-колко
си
широка.
И сами
си
отговарятъ: е нали модата е такава!
Послѣ модата се измѣни, тѣ се облѣкатъ въ жълто.
Не, тя
си
е такава каквато е била по-рано.
– Сега пъкъ парижката мода е такава!
Първиятъ продължава
да
върви по течението на тази рѣка, забива втора табела и пакъ пише: тази рѣка е създадена за човѣка.
Слѣдователно, червениятъ цвѣтъ е на мода, портокалениятъ цвѣтъ е на мода, зелениятъ е на мода – всички цвѣтове вече сѫ станали много обикновени.
Идва вториятъ ученъ, пише на сѫщата табела: прѣди
да
сѫществуваше човѣкътъ, рибитѣ живѣеха въ водата, а послѣ дойде човѣкътъ.
Всички съврѣменни хора, които се мислятъ толкова добри, сѫ дошли до положението
да
изопачатъ Божията Истина, и въ името Божие лъжатъ, безъ
да
ги е срамъ.
Първиятъ ученъ върви по-нататъкъ и пише на друга табела: тази рѣка е открита прѣди еди-колко
си
години, отъ еди-кой
си
ученъ – пише името му.
– Най-ученитѣ хора лъжатъ: свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, владицитѣ, патриарситѣ, учителитѣ – всички лъжатъ, И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи.
Всичко е на мода, и лъжата е на мода.
Защо трѣбва
да
се лъже?
И наистина, рибитѣ откриха рѣкитѣ и
си
туриха тамъ яйцата, за
да
се излюпватъ малкитѣ рибки.
Ако лъжата може
да
ни подигне; ако тя прѣдставлява култъ въ живота и донася благо на човѣчеството, можемъ
да
я туримъ като законъ.
Питамъ: онзи Божественъ кармически законъ нѣма ли
да
подведе подъ отговорность всички ония, които лъжатъ?
Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма
да
се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано.
Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и
да
е, може
да
мине незабѣлѣзано.
Идва вториятъ ученъ и казва: прѣди падането на човѣка имаше по-висока култура.
Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма.
Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ.
Но,
да
оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ външната страна на въпроса.
Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома
си
.
Само човѣшкиятъ духъ носи култура въ
себе
си
.
Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото.
Вие не можете
да
извадите културата вънъ отъ човѣка.
Смѣшно е
да
се опрѣдѣли културата като нѣщо извънъ човѣка.
Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти
си
грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ
да
те обърнатъ къмъ Бога, започватъ
да
ти казватъ: ти нѣма
да
имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй.
Тѣ започватъ
да
те ограничаватъ.
Щомъ тия хора те обърнатъ къмъ Бога, и въ тозъ моментъ Богъ живѣе въ тебе, нека те оставятъ свободенъ,
да
бѫдешъ рѫководенъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце, а тѣхната помощъ
да
бѫде само едно външно съдѣйствие.
Слѣдователно, въ туй, отношение ние трѣбва
да
си
дадемъ пълна свобода.
Ние можемъ
да
се спогодяваме съ всички.
Той и безъ
да
бѣше направилъ тия гърнета, културата бѣше въ него.
Сега казватъ: еди-кой
си
писатель написалъ десятки книги.
– Когато азъ говоря, трѣбва
да
бѫда искренъ; и когато другитѣ ме слушатъ, сѫщо трѣбва
да
бѫдатъ искрени.
Казватъ нѣкои: ама какво трѣбва
да
мисля за тебе?
– Не трѣбва
да
имашъ никаква задна мисъль, никаква задна цѣль.
Моята цѣль трѣбва
да
е –
да
се изтъкнатъ онѣзи отношения, онѣзи връзки, които сѫществуватъ между насъ;
да
се прѣмахне онази умраза, онова недоверие, което сѫществува между насъ;
да
се прѣмахне онази злоба, онази алчность, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно въ насъ.
Какъ ще се прѣмахне всичко това?
Вие не може
да
намѣрите вашето спасение другадѣ, освѣнъ въ самитѣ васъ.
Вие нѣма
да
намѣрите вашето спасение въ никакви църкви, въ никакви университети.
Нѣкои казватъ:
да
, вѣрно е, въ църквата не може
да
се намѣри никакво спасение.
Възъ основа на това пъкъ други казватъ: азъ седя по-горѣ отъ учителя
си
.
Турятъ
си
рѫката на лѣвата страна, усѣщатъ пулса, сърдцето имъ бие.
Когато помацитѣ станали турци, били заставени
да
си
направятъ джамия.
Ходили тѣ насамъ-нататъкъ изъ гората
да
си
търсятъ дърва, но трѣбвало помежду
си
да
говорятъ все на турски езикъ.
Тѣ изпълнявали тази заповѣдь, все турски
си
говорили, но когато строили джамията
си
, нѣкой отъ тѣхъ се сбъркалъ, проговорилъ на български езикъ, казалъ: тукъ на върха има нѣщо малко кривичко.
Това значи, когато нѣкой каже, че седи по-високо отъ учителя
си
.
Магарето
си
е все магаре, то пакъ ще
си
реве – нѣма
да
напише нѣкоя хубава книга.
Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ великанъ, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като
си
замине душата, този човѣкъ става обикновенъ.
Да
, докато
си
ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята
да
ядешъ.
Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ.
Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ
да
издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура?
Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ
да
пожертвувашъ живота
си
за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина?
Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога?
– Когато пожертвувашъ живота
си
за Бога.
Е, сега, какво разбирате съ вашата ученость отъ всичко това?
Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана.
Вашата ученость е въ състояние
да
забърка ума на всѣкиго.
Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва
да
пожертвуваме живота
си
, е Богъ. Защо?
Защото, ако пожертвуваме живота
си
за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота
си
за всѣко друго нѣщо, нѣма
да
го намѣримъ.
Като имашъ два конеца, не можешъ
да
ги забъркашъ.
Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ
да
ги забъркашъ и то така, че не можешъ
да
ги разплетешъ.
Значи, влагамъ живота
си
вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята
да
изпълня Твоята воля,
да
изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта.
Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила
себе
си
, забравила
себе
си
заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него.
Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа.
Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието
си
отвѫтрѣ навънъ.
То значи: Божественото проектира своя животъ навънъ, като дава живота
си
и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието.
Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни.
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ
да
ни опетнятъ.
Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма
да
остане никакво петно.
Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние
да
оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ.
Безъ множеството свѣтътъ не може
да
се прояви.
Мухитѣ ще
си
правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще
си
върви.
Вие ще разсѫждавате малко, докато дойда до мисъльта
си
.
Съврѣменнитѣ психолози и математици казватъ, че врѣмето и пространството не били реални.
Ама трѣбва ли
да
правятъ това?
Не, врѣмето и пространството сѫ реалности, но врѣмето може
да
се сгѫстява или съкращава, а може и
да
се разширява; и пространството може
да
се сгѫстява и разширява.
Ще ви приведа единъ психологически фактъ.
Сега ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ отъ древнитѣ адепти, който изчислявалъ, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта.
Това нѣщо става прѣзъ съня ви, всичко за 3–4 часа, а въ сѫщность, за
да
го реализирате, изискватъ се много години.
Какъ става това, та тъй бързо свършихте изпититѣ
си
, тъй бързо завършихте университета?
Да
, има такива сънища.
Тъй че, ако азъ дойда
да
разсѫждавамъ за врѣмето, сѫщо така то е различно за различнитѣ сѫщества.
Той се отдалечилъ
да
живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци.
Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ
си
, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени
да
бѣгатъ отъ тази мѣстность.
Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му.
Бахру-Исава отива въ колибата
си
, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ.
Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва
да
преобразишъ живота
си
.
Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени.
Туй
да
го знаете!
Ние нѣмаме еднакво врѣме за разрѣшение на една и сѫща задача.
Слѣдователно, какво ще кажемъ за врѣмето и пространството, когато дойде
да
разрешаваме една задача?
Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който
си
задалъ една задача:
да
изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта.
И всичкитѣ противоречия въ свѣта произтичатъ отъ това, че врѣмето за всинца ни не е еднакво.
Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото
си
прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето
си
се отдѣлила отъ стадото и се изгубила.
Събератъ се двама души: единиятъ е по-бързъ, иска всички нѣща
да
станатъ изведнъжъ; другиятъ казва: е, нищо, полека-лека; или както казватъ турцитѣ: явашъ-явашъ; или както казватъ англичанитѣ: остави го на врѣмето!
Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ
себе
си
.
Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му.
– Единиятъ иска
да
съкрати врѣмето, а другиятъ го продължава.
Вълкътъ занесълъ агнето на господаря
си
, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ
да
докажа, че стария навикъ,
да
давя овци, го оставихъ и сега искамъ
да
спечеля довѣрието ти“.
Хубаво, ако е вѣрно това, което казватъ ученитѣ, че врѣмето не може
да
се съкращава, защо искашъ
да
съкратишъ една реалность?
Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря
си
и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче
да
ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето.
И този човѣкъ, който иска
да
го съкрати, е правъ, само че не знае методъ и начинъ, какъ
да
го съкрати.
Отива нѣкой въ странство, свършва математика или естественитѣ науки и се връща въ България, иска
да
го назначатъ или професоръ въ университета, или учитель въ нѣкоя отъ първокласнитѣ гимназии, но никой не го познава, нѣма приятель и не го назначаватъ.
Тъй че още 12 пѫти трѣбва
да
изгрѣе слънцето отъ четиритѣ различни точки, за
да
изчезне злото отъ свѣта.
И вие сега, като се върнете дома
си
, изчислете, слѣдъ колко хиляди години ще изчезне злото отъ свѣта.
Казватъ му: слушай, понамажи малко колата на началника на просвѣтата най-малко съ 10-ина хиляди златни,
да
каже нѣколко благи думи за тебе.
Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой
си
, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ
си
.
Но казвамъ, че това врѣме може
да
се съкрати, може и
да
се продължи.
Значи, има единъ методъ, по който може
да
се съкрати врѣмето.
Споредъ вашитѣ изчисления, съ колко може
да
съкратите туй врѣме?
И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало.
Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва
да
се знае методътъ за това.
Слѣдователно, вие ще съкратитѣ врѣмето до една секунда.
Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ
си
съ гума.
Значи, злото въ човѣка може
да
трае една секунда, една минута, единъ часъ, единъ день, една седмица, единъ мѣсецъ, една година – отъ васъ зависи,
да
се продължи ли врѣмето на злото или
да
се съкрати.
Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното
си
, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя.
Общото врѣме на злото е единъ периодъ, едно общо движение, което включва възможноститѣ на всички сѫщества.
Я разгледайте човѣшкото лице отъ геометрическо гледище и вижте, какви проекции има въ него!
Той знае метода, какъ
да
се чисти, какъ
да
се трансформира грѣшката.
Разгледайте, кои мѣста отъ човѣшкото лице означаватъ точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За
да
познаешъ човѣка, трѣбва
да
си
готовъ
да
пожертвувашъ живота
си
за него.
И отъ всички тия проекции направете изчисления,
да
видите, колко милиони години се е строило вашето лице.
Ти не можешъ
да
познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ
да
се жертвува за тебе, до като и ти не
си
готовъ
да
се жертвувашъ за него, не
си
ли готовъ
да
се пожертвашъ за него ти можешъ
да
казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла.
Тия вдлъбнатини, които имате по лицето
си
, показватъ прѣзъ какви положения е миналъ човѣкътъ.
Онзи който е готовъ
да
се жертвува, трѣбва
да
се жертвува не само на думи но и на дѣла.
Когато дойдемъ
да
говоримъ за Бога, трѣбва
да
се лишимъ отъ всички блага, трѣбва
да
пожертвуваме всичко за Него.
За
да
се образува сегашното лице въ човѣка, това показва, че той не е миналъ прѣзъ една епоха на ангелски животъ, но е миналъ прѣзъ редица животи отъ борби, отъ прѣстѫпления, каквито той не може
да
си
прѣдстави.
Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко
да
се пожертвува.
Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи.
Слѣдъ като човѣкъ се обърне къмъ Бога, той ще се плаши отъ сегашното
си
лице.
Нѣкой пѫть вие мислите, че сте красиви.
Не, външно вие не сте красиви.
Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и
да
е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва
да
работи, не трѣбва
да
се движи.
Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ.
Токътъ взелъ
да
го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ
да
се движи изъ стаята,
да
стѫпва отъ кракъ на кракъ,
да
търси изходъ отъ тази стая.
Защото не вижда Любовьта въ мене.
Като потропалъ тъй нѣколко часа, казалъ
си
: е, че движението било много хубаво нѣщо!
Тѣзи Божествени токове сѫ започнали
да
функциониратъ вече въ свѣта.
Тѣ идватъ въ видъ на страдания.
Тия страдания прѣдизвикватъ въ хората сѫщитѣ чувства, сѫщитѣ изживявания, каквито изпитватъ удавницитѣ, които се борятъ изъ водата, за
да
се спасятъ.
Тѣ изпитватъ голѣми страдания, мѫчения, конвулсии.
И днесъ Господь иска
да
спаси съврѣменния свѣтъ, затова имъ създава такива страдания, които прѣдизвикватъ въ тѣхъ гърчения, конвулсии.
При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва
да
бѫде така.
Всички питатъ: защо е това нѣщо?
Въ основата
си
, човѣкъ за човѣка е братъ.
Това изговори Исусъ, и възведе очитѣ
си
на небето и рече: Отче, дойде часътъ: прослави Сина
си
,
да
те прослави и Синъ ти; (2) както
си
му далъ власть надъ всѣка плъть,
да
даде животъ вѣченъ на всички които
си
му далъ.
– За
да
дойде Божията Любовь въ насъ,
да
познаемъ Бога въ
себе
си
и
да
изпълнимъ Неговата воля.
(3) А това е животъ вѣчний, дѣто
да
познаятъ тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото
си
проводилъ.
Сега,
да
разгледамъ второто положение отъ стиха, което е сѫщо така важно.
НАГОРЕ