НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
205
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
205
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма
да
угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“.
На този послѣдния езикъ ти не можешъ
да
говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ
да
го обтѣгашъ и тъй, и тъй.
Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта,
да
даде Сина
си
жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда?
То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма
да
угаси.
Въ този езикъ ти можешъ
да
обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго.
Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“?
Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ.
Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята.
За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита
си
.
Азъ мога
да
напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и
да
има смисълъ въ него; а мога
да
напиша едно писмо пълно съ запетаи, и
да
нѣма смисълъ въ него.
Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния
си
изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто,
да
вземете своето наслѣдство.
Не, нѣма
да
се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ.
Щомъ
си
сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила.
Не, нѣма
да
ги накаже, но ще ги направи по-добри.
Тогава ще разберешъ, защо
си
дошълъ на земята, защо
си
ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль!
Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко.
Нѣма какво
да
го тълкувамъ.
Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души.
– Всички наказватъ.
Вие, които сте призвани, нѣма какво
да
чакате; всички сте богати.
Като се върнете дома
си
, отворете каситѣ
си
.
За
да
разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва
да
има въ
себе
си
единъ ключъ за тия символи.
Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси.
Той не трѣбва
да
се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя
си
запетая кѫдѣ трѣбва
да
се постави.
Не сте сиромаси.
Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа!
Подъ „даване“, разбирамъ не материално, но духовно.
И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ.
– Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за
да
се прояви тази енергия.
И тъй, нека съдѣйствуваме
да
се проявятъ и развиятъ въ нашия животъ всички велики желания и мисли, които сѫ вложени въ нашата душа.
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ.
Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ.
И Богъ, като види нашитѣ желания и мисли, ще слѣзе отгорѣ, тъй както слънчевитѣ лѫчи слизатъ върху цвѣтята, и ние ще възрастнемъ, ще дадемъ своето благоухание.
Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина.
И тогава ние и Богъ, който е свързанъ съ насъ, ще завършимъ работата, която ни е дадена на земята.
Сега азъ нѣма
да
се спирамъ
да
разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени.
Послѣ, Той ще ни даде друга работа, която ще бѫде за Неговото Царство.
Отъ всеки единъ коренъ може
да
сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи.
Ние трѣбва
да
бѫдемъ внимателни, за
да
не би тази наша инсталация
да
се поврѣди.
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ?
Значи, туй нѣщо могатъ
да
го научатъ и дѣцата.
Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта?
Ще кажете: какъ е възможно всички езици
да
сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ?
Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма?
Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
Хората и сега пакъ може
да
спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това?
И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма.
– Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането
си
тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за
да
изрази своитѣ идеи.
Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ.
Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за
да
направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта.
Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва
да
се обърне къмъ Бога,
да
се покае и
да
се новороди.
Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание
да
слѣземъ долу,
да
се явимъ като една проекция.
Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото
си
, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ.
За
да
се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва
да
се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва
да
се прояви.
Какъ сме се проектирали, върху това нѣма
да
говоримъ.
Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения.
Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ
да
работятъ въ свѣта, това е работа на Духа.
Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и
да
сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва
да
се съмнѣва въ тия истини.
Дѣтето въ първо врѣме започва
да
казва на майка
си
: мамо, искамъ
да
отида на училище
да
се уча.
Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ.
Ние трѣбва
да
се учимъ!
Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло
да
си
готви.
Дѣйствително, този фактъ може
да
означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене.
Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно
да
се използува.
Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи.
Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ.
Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ
да
го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари.
Качва се той на коня
си
и
си
отива въ село.
По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота
си
?
Казватъ: е,
да
си
поживѣемъ малко, ние сме млади.
И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение.
Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва
да
изучава необикновенитѣ нѣща въ живота.
Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ.
И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ.
Сега, азъ ще пристѫпя къмъ прочетения стихъ: „Тръсть смазана нѣма
да
прѣчупи“.
Казвамъ:
да
, остарѣхте, защото изхарчихте богатството
си
.
Подъ думата „тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ
да
мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака.
Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата.
„Тръсть смазана нѣма
да
прѣчупи“ – то значи, че нѣма
да
имъ даде изведнъжъ такова знание, или такъвъ животъ, който може
да
ги развали.
Да
знаешъ само!
Той ще имъ даде това, което съответствува на тѣхното развитие – нѣма
да
смаже никого; ще имъ даде животъ, какъвто могатъ
да
носятъ, ще се погрижи за всички.
Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво
си
научилъ отъ живота?
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма
да
угаси“ То значи, че колкото и
да
е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е.
И той започва нищо синко, нищо не научихъ!
колкото и
да
е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма
да
се угаси.
Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли
си
пѫтя?
Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали
да
угасятъ Божественото въ човѣка.
Като
си
живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ?
Всички религиозни системи
си
служатъ съ заплашванията на властьта.
– Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата.
Е,
да
сѫ живи поне тия младитѣ.
Те сѫ заплашвали свѣта съ ада.
Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ:
да
сѫ живи младитѣ!
Има адъ, но Богъ не е създалъ ада.
Да
сѫ живи кои млади?
Има рай, но Богъ не е създалъ и рая.
Да
сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади;
да
сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари!
Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая.
Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може
да
разбере й
да
си
прѣдстави.
Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма
да
прѣчупи“. Защо?
Да
отидешъ въ рая, значи
да
отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания;
да
отидешъ въ ада, значи
да
отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания.
– За
да
се насърдчи всѣка една душа.
Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може
да
стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото!
Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ.
Питамъ: кой създаде раятъ?
Кой създаде адътъ?
Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ?
Дадохте условия на Бога
да
се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ
себе
си
– това значи адъ.
Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва
да
покажатъ на младитѣ пѫтя, по който
да
вървятъ.
– Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка
да
се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия,
да
освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ.
Като казвамъ, че трѣбва
да
вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо.
За
да
вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва
да
отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване.
– Учениятъ иска
да
стане ученъ,
да
напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ
да
напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне
да
си
опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска
да
опече кокошката и онзи ученъ, който иска
да
напише една книга?
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може
да
се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може
да
се възпита – трѣбва
да
се заемете
да
работитѣ реално.
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може
да
се отвори. Кога?
Сега всѣки човѣкъ трѣбва
да
изнесе нѣщо отъ
себе
си
.
Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове
да
се отворятъ безъ врѣме.
Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ
себе
си
.
Не, всѣко нѣщо трѣбва
да
цъвне на своето врѣме.
Човѣшкиятъ умъ трѣбва
да
се отвори на врѣме.
Човѣшкото сърдце трѣбва
да
се отвори на врѣме и най-послѣ човѣшката душа сѫщо трѣбва
да
се отвори на врѣме.
Сега всички ние търсимъ богати резултати, наслѣдства, изведнъжъ
да
придобиемъ тази сила.
Тѣзи хора иматъ
да
даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари.
Може
да
дойдемъ до заключенията на Павла и
да
кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва
да
се учимъ отъ природата.
Не, ще
си
кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв.
Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание.
Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може
да
ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ.
Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли
си
самата Истина?
Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости.
Че
си
грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина.
Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва
да
работишъ.
Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила.
Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва
да
работи.
Нѣкой казва: много страдамъ!
Тебе те пратиха на земята
да
работишъ.
Скърбьта е сила!
Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ?
– Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ
си
сѫществувания
да
се проявятъ, сега произвеждатъ страданията.
Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него.
Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията.
Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е
да
се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли?
Слѣдователно, ако не дадешъ условия
да
се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не
си
далъ възможность
да
се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога
си
имъ противодѣйствувалъ.
Нѣма нищо по-хубаво отъ това,
да
бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца.
За такива хора азъ мога
да
кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога
да
изпѣя, какво хвалебно слово мога
да
кажа?
Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма
да
влѣзете въ Царството Божие“.
Но,
да
се върнемъ къмъ основния принципъ на живота.
Всѣки отъ васъ иска
да
бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска
да
реализира нѣщо.
И казва още Христосъ: „Укрилъ
си
Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ
си
я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ.
– Може
да
бѫде щастливъ, може
да
реализира желанието
си
.
Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото
си
, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ.
Сега всѣки единъ отъ васъ казва:
да
стана пръвъ министъръ въ България!
Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ
да
станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления.
Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила.
– За еди-кого
си
.
Вълкътъ не може
да
роди овца.
А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда
си
да
станешъ министъръ. Защо?
Отъ риба пеперуда не може
да
стане.
– Искашъ
да
осигуришъ живота
си
.
Отъ сомъ човѣкъ не може
да
стане.
Ученитѣ хора могатъ
да
разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ.
Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ
да
се осигурятъ.
Че и азъ мога
да
прѣвърна този сомъ.
Долу осигуряването!
Ако е за прѣвръщане, лесно може
да
се прѣвърне.
Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни.
Богъ е свързалъ нашия животъ съ
себе
си
.
Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя.
Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени.
Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно
да
се трансформира.
Осигуряването не е нѣщо сигурно.
Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя.
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени!
Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой
си
умрѣлъ отъ гладъ.
Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ
да
яде.
Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията
си
, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато.
Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката.
Ако тѣ чакатъ
да
откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма
да
го откриятъ.
Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие.
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може
да
си
хапне – иска
да
го научи на своя великъ законъ.
Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта
си
, бихме вършили чудеса.
Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода.
Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло
да
се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта,
да
работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь.
Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира.
Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва
да
живѣете още 3,000 години, за
да
придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Значи, отъ горѣ му повелѣватъ
да
не яде.
Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря
си
да
пази.
(втори вариант)
Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може
да
се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен.
(втори вариант)
При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща
си
, без
да
знае той това нещо.
(втори вариант)
Той трябва
да
разбира законите,
да
знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само
да
знае, какъв е неговият мозък.
(втори вариант)
Аз ще го прочета само, надявам се той
да
хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога
да
направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава!
(втори вариант)
Той трябва
да
знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта.
(втори вариант)
Всяко наше желание, всяка наша мисъл може
да
напредват в света, само когато се добива онова Божественото.
(втори вариант)
„Нали любовта казва, че трябва
да
се жертваме?
(втори вариант)
Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека.
(втори вариант)
То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата
си
, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато.
(втори вариант)
“ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите.
(втори вариант)
Може
да
има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може
да
се спори.
(втори вариант)
Човек, в когото има Божественото, като погледне в
себе
си
, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може
да
работи.
(втори вариант)
Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той.
(втори вариант)
И човек трябва
да
знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега.
(втори вариант)
Това е една слабост, както у всички хора.
(втори вариант)
Любовта не е още като един дар в живота ни.
(втори вариант)
Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него.
(втори вариант)
Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява.
(втори вариант)
Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и
си
заминава.
(втори вариант)
Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой
си
автор и веднага един удар в сърцето го парализира.
(втори вариант)
Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота.
(втори вариант)
В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва
да
стане от човека.
(втори вариант)
Затова, всеки един човек трябва
да
развие в
себе
си
всички онези възможни сили, които са скрити в него.
(втори вариант)
Човек може
да
се занимава с този въпрос,
да
запитва какво, що, това му е позволено, но
да
мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние.
(втори вариант)
Той не трябва
да
чака своето спасение отвън, то е вътре в него.
(втори вариант)
Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили.
(втори вариант)
Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името
си
, изнесем го като свое.
(втори вариант)
Вие може
да
ми зададете въпроса: Защо
да
не разрешим една велика задача?
(втори вариант)
Хубаво, опитайте се
да
я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия,
да
видите, в какво положение ще се намерите.
(втори вариант)
Помислил ли
си
, как е дошло това желание в тебе?
(втори вариант)
Туй, което ти
си
написал, туй, което ти
си
открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него.
(втори вариант)
Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин.
(втори вариант)
Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името
си
.
(втори вариант)
Представете
си
че тя е изхвърлена на брега, а вие искате
да
разрешите тайната, която се крие в нея и започвате
да
я чоплите.
(втори вариант)
Помислил ли
си
, как е дошла тази мисъл в тебе?
(втори вариант)
Когато дойде Христос, сложи ли
си
името някъде?
(втори вариант)
Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате
си
името под него и казвате, че имате право
да
разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не!
(втори вариант)
Духът Божий може
да
направи всичко от мене.
(втори вариант)
Великото, благородното у нас изисква
да
употребим живота
си
за туй, за което сме предназначени.
(втори вариант)
Да
, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали.
(втори вариант)
Всеки може
да
развие мощните сили в
себе
си
.
(втори вариант)
– Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити.
(втори вариант)
Ако ти
си
от тези, които разбират, започни задачата!
(втори вариант)
Спасението на човека е вътре в него,
да
развие вътрешните
си
сили.
(втори вариант)
Когато хората искат
да
разрешат въпроса за живота, какво ги интересува?
(втори вариант)
Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда.
(втори вариант)
Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души.
(втори вариант)
– Искат
да
разрешат, какво нещо е животът, как трябва
да
се употреби той, какъв е неговият произход.
(втори вариант)
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма
да
излезе.
(втори вариант)
Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват
да
ти помогнат – обичат те.
(втори вариант)
То трябва
да
се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва
да
се пече, докато съзнае, че не може
да
изгори, а само ще се пече.
(втори вариант)
Всички трябва
да
вярваме в Божественото.
(втори вариант)
Печенето е необходимо, за
да
придобие гърнето едно ценно качество.
(втори вариант)
Щом повярваме, това значи
да
създадем единство в живота,
да
си
подадем ръка един на друг.
(втори вариант)
Ние можем
да
знаем нещата отчасти.
(втори вариант)
Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма
да
изгорите!
(втори вариант)
Това значи,
да
приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
(втори вариант)
За
да
можем
да
разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език.
(втори вариант)
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва
да
се запита: Дал ли е ход на Божественото в
себе
си
, развил ли го е?
(втори вариант)
Ученият човек не може
да
говори на прост език. Защо?
(втори вариант)
Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в
себе
си
– твоята душа, на която не
си
дал възможност
да
се прояви.
(втори вариант)
Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен
си
от аромата ѝ.
(втори вариант)
Кажи
си
: Не трябва ли и аз, като нея,
да
цъфна,
да
придобия този аромат?
(втори вариант)
Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл
да
разбере.
(втори вариант)
Сега, мнозина от вас искат
да
заместят живота с Любовта.
(втори вариант)
Дойде ли пролет – всички ние трябва
да
цъфнем!
(втори вариант)
Не, Любовта е сила, която разрушава.
(втори вариант)
Второто положение: всички ние трябва
да
завържем!
(втори вариант)
Третото положение: всички ние трябва
да
узреем!
(втори вариант)
Любовта има много силни вибрации; тя може
да
се издържи за много малко време.
(втори вариант)
И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва
да
познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил.
(втори вариант)
И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога
да
мисля за нищо.
(втори вариант)
Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата
си
да
бъдеш верен на Бога.
(втори вариант)
Защо не може
да
мисли за нищо?
(втори вариант)
И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки.
(втори вариант)
Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може
да
се прояви.
(втори вариант)
Следователно, нека всички сложим в ума
си
мисълта,
да
бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за
да
се прояви Божественото и
да
се освободим от сегашните несгоди в живота.
(втори вариант)
Съвременният химик говори на един свещен език, има
си
той свои формули Н20.
(втори вариант)
Най-първо човек трябва
да
се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
(втори вариант)
Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат
да
извоюват своята бъдеща свобода.
(втори вариант)
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за
да
не погине всеки, който вярва в Него“.
(втори вариант)
Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва
да
говорят, това не са ли тайни?
(втори вариант)
И казва стихът: „Тръст смазана няма
да
пречупи“.
(втори вариант)
Образът на този свят прехожда“.
(втори вариант)
То значи, че и най-слабите хора няма
да
бъдат пречупени, няма
да
бъдат смазани, но Бог ще ги повдигне.
(втори вариант)
На този последния език ти не можеш
да
говориш като в математиката – този език можеш
да
го обтягаш и тъй, и тъй.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма
да
угаси, докогато изведе съда в победа“.
(втори вариант)
В този език ти можеш
да
обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго.
(втори вариант)
Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света,
да
даде Сина
си
жертва именно за такъв един свят, който прехожда?
(втори вариант)
То значи, че умовете и на слабите няма
да
угаси.
(втори вариант)
Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята.
(втори вариант)
Какво значат думите „образът на този свят прехожда“?
(втори вариант)
Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят.
(втори вариант)
Аз мога
да
напиша едно писмо без никакви запетаи, и
да
има смисъл в него; а мога
да
напиша едно писмо пълно с запетаи, и
да
няма смисъл в него.
(втори вариант)
Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита
си
.
(втори вариант)
Ще минете през пещта и щом издържите последния
си
изпит, ще ви преведат през онова място,
да
вземете своето наследство.
(втори вариант)
Не, няма
да
се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят.
(втори вариант)
Щом
си
сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила.
(втори вариант)
Не, няма
да
ги накаже, но ще ги направи по-добри.
(втори вариант)
Тогава ще разбереш, защо
си
дошъл на земята, защо
си
ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл!
(втори вариант)
Няма какво
да
го тълкувам.
(втори вариант)
Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко.
(втори вариант)
Целият свят сега се нуждае от тия души.
(втори вариант)
– Всички наказват.
(втори вариант)
Вие, които сте призвани, няма какво
да
чакате; всички сте богати.
(втори вариант)
За
да
разбира Свещеното Писание, човек трябва
да
има в
себе
си
един ключ за тия символи.
(втори вариант)
Като се върнете у дома
си
, отворете касите
си
.
(втори вариант)
Той не трябва
да
се спъва от запетаите – еди-коя
си
запетая къде трябва
да
се постави.
(втори вариант)
Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси.
(втори вариант)
Не сте сиромаси.
(втори вариант)
Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа!
(втори вариант)
И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език.
(втори вариант)
Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.
(втори вариант)
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език.
(втори вариант)
– Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за
да
се прояви тази енергия.
(втори вариант)
И тъй, нека съдействаме
да
се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа.
(втори вариант)
Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал.
(втори вариант)
И Бог, като види нашите желания и мисли, ще слезе отгоре, тъй както слънчевите лъчи слизат върху цветята, и ние ще възрастнем, ще дадем своето благоухание.
(втори вариант)
Сега аз няма
да
се спирам
да
разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени.
(втори вариант)
Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина.
(втори вариант)
И тогава ние и Бог, който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на земята.
(втори вариант)
От всеки един корен може
да
са произлезли 100–200–500–1000 думи.
(втори вариант)
После, Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство.
(втори вариант)
Ние трябва
да
бъдем внимателни, за
да
не би тази наша инсталация
да
се повреди.
(втори вариант)
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът?
(втори вариант)
Значи, туй нещо могат
да
го научат и децата.
(втори вариант)
Ще кажете: Как е възможно всички езици
да
са произлезли от един и същ корен?
(втори вариант)
Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света?
(втори вариант)
Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
(втори вариант)
След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма?
(втори вариант)
Хората и сега пак може
да
спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това?
(втори вариант)
И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма.
(втори вариант)
– Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането
си
тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за
да
изрази своите идеи.
(втори вариант)
Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за
да
направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света.
(втори вариант)
Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех.
(втори вариант)
Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание
да
слезем долу,
да
се явим като една проекция.
(втори вариант)
Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва
да
се обърне към Бога,
да
се покае и
да
се новороди.
(втори вариант)
Ние сме събрали материал, съградили сме тялото
си
, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон.
(втори вариант)
Как сме се проектирали, върху това няма
да
говорим.
(втори вариант)
За
да
се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва
да
се създаде отново, но животът му първо трябва
да
се прояви.
(втори вариант)
Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения.
(втори вариант)
Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват
да
работят в света, това е работа на Духа.
(втори вариант)
Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и
да
са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва
да
се съмнява в тия истини.
(втори вариант)
Детето в първо време започва
да
казва на майка
си
: Мамо, искам
да
отида на училище
да
се уча.
(втори вариант)
Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин.
(втори вариант)
Ние трябва
да
се учим!
(втори вариант)
Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло
да
си
готви.
(втори вариант)
Действително, този факт може
да
означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене.
(втори вариант)
Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно
да
се използва.
(втори вариант)
Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи.
(втори вариант)
Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот.
(втори вариант)
В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как
да
го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари.
(втори вариант)
Качва се той на коня
си
и
си
отива в село.
(втори вариант)
По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота
си
?
(втори вариант)
Казват: Е,
да
си
поживеем малко, ние сме млади.
(втори вариант)
Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва
да
изучава необикновените неща в живота.
(втори вариант)
И старият дава угощение, и младият дава угощение.
(втори вариант)
И в растенията той вижда един необикновен живот.
(втори вариант)
После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре.
(втори вариант)
Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма
да
пречупи“.
(втори вариант)
Под думата „тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат
да
мислят, които още не са застанали на своите крака.
(втори вариант)
Казвам:
Да
, остаряхте, защото изхарчихте богатството
си
.
(втори вариант)
„Тръст смазана няма
да
пречупи“ – то значи, че няма
да
им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може
да
ги развали.
(втори вариант)
Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата.
(втори вариант)
Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма
да
смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат
да
носят, ще се погрижи за всички.
(втори вариант)
Да
знаеш само!
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма
да
угаси“.
(втори вариант)
Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво
си
научил от живота?
(втори вариант)
То значи, че колкото и
да
е слаба мисълта, свещилото, т.е.
(втори вариант)
И той започва: Нищо синко, нищо не научих!
(втори вариант)
колкото и
да
е малка интелигентността, която човек има, няма
да
се угаси.
(втори вариант)
Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли
си
пътя?
(втори вариант)
Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали
да
угасят Божественото в човека.
(втори вариант)
Като
си
живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш?
(втори вариант)
Всички религиозни системи
си
служат със заплашванията на властта.
(втори вариант)
– Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата.
(втори вариант)
Е,
да
са живи поне тия младите.
(втори вариант)
Те са заплашвали света с ада.
(втори вариант)
Един ден младите като остареят, ще кажат:
Да
са живи младите!
(втори вариант)
Има ад, но Бог не е създал ада.
(втори вариант)
Да
са живи кои млади?
(втори вариант)
Има рай, но Бог не е създал и рая.
(втори вариант)
Да
са живи онези разумни, необикновени млади;
да
са живи онези разумни необикновени стари!
(втори вариант)
Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая.
(втори вариант)
Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може
да
разбере и
да
си
представи.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тръст смазана няма
да
пречупи“. Защо?
(втори вариант)
Да
отидеш в рая, значи
да
отидеш на едно място, където няма страдания;
да
отидеш в ада, значи
да
отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания.
(втори вариант)
– За
да
се насърчи всяка една душа.
(втори вариант)
Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може
да
стане от тебе, ще вярваш в Божественото!
(втори вариант)
Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш.
(втори вариант)
Питам: Кой създаде раят?
(втори вариант)
Кой създаде адът?
(втори вариант)
Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват?
(втори вариант)
Дадохте условия на Бога
да
се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в
себе
си
– това значи ад.
(втори вариант)
Те са придобили нещо от живота и трябва
да
покажат на младите пътя, по който
да
вървят.
(втори вариант)
– Всички Божествени условия, които дават възможност на човека
да
се освободи от онези ограничаващи условия,
да
освободи човешката душа от нейния затвор.
(втори вариант)
Като казвам, че трябва
да
вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо.
(втори вариант)
За
да
вярвам в Бога, аз трябва
да
отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване.
(втори вариант)
– Ученият иска
да
стане учен,
да
напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек
да
напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне
да
си
опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска
да
опече кокошката и онзи учен, който иска
да
напише една книга?
(втори вариант)
Има един особен начин, чрез който умът може
да
се отвори; има един особен начин, чрез който умът може
да
се възпита – трябва
да
се заемете
да
работите реално.
(втори вариант)
Има един особен начин, чрез който сърцето може
да
се отвори. Кога?
(втори вариант)
Сега всеки човек трябва
да
изнесе нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове
да
се отворят без време.
(втори вариант)
Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в
себе
си
.
(втори вариант)
Не, всяко нещо трябва
да
цъфне на своето време.
(втори вариант)
Човешкият ум трябва
да
се отвори навреме.
(втори вариант)
Човешкото сърце трябва
да
се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва
да
се отвори навреме.
(втори вариант)
Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж
да
придобием тази сила.
(втори вариант)
Тези хора имат
да
дават, но казват: Нямам нито пет пари.
(втори вариант)
Може
да
дойдем до заключенията на Павел и
да
кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва
да
се учим от природата.
(втори вариант)
Не, ще
си
кажеш Истината: Имам 5,000 лв.
(втори вариант)
Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание.
(втори вариант)
Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може
да
ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот.
(втори вариант)
Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли
си
самата Истина?
(втори вариант)
Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости.
(втори вариант)
Че
си
грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина.
(втори вариант)
Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва
да
работиш.
(втори вариант)
Защото и радостта е сила, и скръбта е сила.
(втори вариант)
Имаш също и ум, който трябва
да
работи.
(втори вариант)
Някой казва: Много страдам!
(втори вариант)
Тебе те пратиха на земята
да
работиш.
(втори вариант)
Скръбта е сила!
(втори вариант)
Знаете ли от какво произтичат страданията у нас?
(втори вариант)
– Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите
си
съществувания
да
се проявят, сега произвеждат страданията.
(втори вариант)
Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него.
(втори вариант)
Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията.
(втори вариант)
Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е
да
се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели?
(втори вариант)
Следователно, ако не дадеш условия
да
се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не
си
дал възможност
да
се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога
си
им противодействал.
(втори вариант)
Няма нищо по-хубаво от това,
да
бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца.
(втори вариант)
За такива хора аз мога
да
кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога
да
изпея, какво хвалебно слово мога
да
кажа?
(втори вариант)
Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма
да
влезете в Царството Божие“.
(втори вариант)
Но,
да
се върнем към основния принцип на живота.
(втори вариант)
Всеки от вас иска
да
бъде щастлив; всеки от вас иска
да
реализира нещо.
(втори вариант)
И казва още Христос: „Укрил
си
Мъдростта от този свят, а открил
си
я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон.
(втори вариант)
– Може
да
бъде щастлив, може
да
реализира желанието
си
.
(втори вариант)
Индивидуалният стремеж на душата е на мястото
си
, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават.
(втори вариант)
Сега всеки един от вас казва:
Да
стана пръв министър в България!
(втори вариант)
Виждам, Господ ти е определил
да
станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления.
(втори вариант)
Действително, ражда се някое ангелче, но без крила.
(втори вариант)
– За еди-кого
си
.
(втори вариант)
Вълкът не може
да
роди овца.
(втори вариант)
А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда
си
да
станеш министър. Защо?
(втори вариант)
От риба пеперуда не може
да
стане.
(втори вариант)
– Искаш
да
осигуриш живота
си
.
(втори вариант)
От сом човек не може
да
стане.
(втори вариант)
Учените хора могат
да
разправят, как се превърнал сомът.
(втори вариант)
Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат
да
се осигурят.
(втори вариант)
Че и аз мога
да
превърна този сом.
(втори вариант)
Долу осигуряването!
(втори вариант)
Ако е за превръщане, лесно може
да
се превърне.
(втори вариант)
Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни.
(втори вариант)
Бог е свързал нашия живот със
себе
си
.
(втори вариант)
Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя.
(втори вариант)
Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени.
(втори вариант)
Следователно, тази материя не може тъй лесно
да
се трансформира.
(втори вариант)
Осигуряването не е нещо сигурно.
(втори вариант)
Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя.
(втори вариант)
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени!
(втори вариант)
Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че еди-кой
си
умрял от глад.
(втори вариант)
Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как
да
яде.
(втори вариант)
Учените хора казват, че при изследванията
си
, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато.
(втори вариант)
Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката.
(втори вариант)
Ако те чакат
да
открият това злато с везните, които имат, никога няма
да
го открият.
(втори вариант)
Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие.
(втори вариант)
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може
да
си
хапне – иска
да
го научи на своя велик закон.
(втори вариант)
Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта
си
, бихме вършили чудеса.
(втори вариант)
Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода.
(втори вариант)
Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло
да
се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света,
да
работят цели 3000 години, ден и нощ.
(втори вариант)
Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира.
(втори вариант)
Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва
да
живеете още 3000 години, за
да
придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма.
(втори вариант)
Значи, от горе му повеляват
да
не яде.
(втори вариант)
Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може
да
напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна.
(втори вариант)
Някой казва: Аз повярвах в Господа.
(втори вариант)
Лежи и той болен и
си
казва: Е,
да
има една кокошчица,
да
има малко винце!
(втори вариант)
Да
, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва
да
работиш, за
да
придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и
да
можеш
да
се проявиш като човек.
(втори вариант)
Да
има, но нищо няма.
(втори вариант)
Някой казва: Духът може
да
направи всичко от мене.
(втори вариант)
Ех, как е създал Господ светът!
(втори вариант)
Да
съм някой богаташ, нямаше
да
умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
(втори вариант)
Та престани
да
мислиш, какво може
да
направи Духът.
(втори вариант)
Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът?
(втори вариант)
Духът всичко може
да
направи, но ти какво можеш
да
направиш?
(втори вариант)
Ще кажете: Ами ти какво можеш
да
направиш?
(втори вариант)
Богатият
да
каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога
да
ям.
(втори вариант)
Ето какво мога аз
да
направя.
(втори вариант)
Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може
да
се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух.
(втори вариант)
Ние трябва
да
се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва
да
осигурим живота
си
.
(втори вариант)
Ние сме осигурени!
(втори вариант)
И щом сме осигурени, като видим брата
си
, трябва
да
му се зарадваме.
(втори вариант)
Казвам: Почакайте, донесете малко вода!
(втори вариант)
Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло.
(втори вариант)
И аз съм на мнение, че ние, за
да
се познаваме, не трябваше
да
гледаме с нашите очи.
(втори вариант)
Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля.
(втори вариант)
Ама защо
да
не се гледаме?
(втори вариант)
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ?
(втори вариант)
Ще ти каже: Господине, кой ти даде право
да
гледаш очите на жена ми?
(втори вариант)
Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние!
(втори вариант)
Ако
си
затвориш очите, и през затворените
си
очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този?
(втори вариант)
Аз не искам
да
зная нищо от вашата философия!
(втори вариант)
–
Да
, сляп е.
(втори вариант)
Ела малко у нас
да
разсъждаваме.
(втори вариант)
Така този човек е безопасен, защото няма
да
вижда жена му.
(втори вариант)
Но, ако дойде онзи пророк
да
му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън!
(втори вариант)
– Изпъждат го.
(втори вариант)
Затова казва Христос, че човек трябва
да
се отрече от всичко.
(втори вариант)
Казвам: За
да
се повдигне човек в света, най-първо трябва
да
го пресеят, после
да
му насипят вода,
да
го тъпчат,
да
го турят на колелото,
да
го сушат на слънце, и най-после
да
го пекат в пещта.
(втори вариант)
Подразбирам, че човек трябва
да
затвори очите
си
за всичко материално, не трябва
да
вижда той.
(втори вариант)
Не, ние трябва
да
затворим очите
си
за света в нас, а нека
да
дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи.
(втори вариант)
Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше
да
бъде?
(втори вариант)
– В горите щяхте
да
ходите.
(втори вариант)
Той ще те постави на масата
си
и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце.
(втори вариант)
Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва
да
знаем, че имаме
да
разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели.
(втори вариант)
Ще те питам: Доволен ли
си
сега?
(втори вариант)
Ти
си
се влюбил.
(втори вариант)
– Много съм доволен от своя господар.
(втори вариант)
Та нима това е разрешение на задачата?
(втори вариант)
Внимавай тогава
да
не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън.
(втори вариант)
Ако ти
си
се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот.
(втори вариант)
Ако ти трябва
да
се влюбиш, трябва
да
се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти.
(втори вариант)
Ако трябва
да
се влюбите, в какво трябва
да
се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето?
(втори вариант)
Този е великият закон в света, през който ще минат всички души.
(втори вариант)
– Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка.
(втори вариант)
Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път.
(втори вариант)
Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може
да
си
представи.
(втори вариант)
Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш:
Да
е жива вощеницата ми!
(втори вариант)
Не се лъжете
да
мислите, че този път е лек.
(втори вариант)
Че как може
да
е жива вощеницата ти?
(втори вариант)
Тукашните страдания са нищо.
(втори вариант)
Да
съм жив аз!
(втори вариант)
И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават.
(втори вариант)
–
Да
.
(втори вариант)
Да
са живи децата ми;
да
са живи приятелите ми;
да
е жив българският народ;
да
са живи англичаните, французите;
да
са живи всички народи;
да
са живи всички добри хора на земята;
да
са живи всички учени хора;
да
са живи всички хора, които вършат волята Божия!
(втори вариант)
И Христос слезе в ада.
(втори вариант)
Той знаеше всички тайни.
(втори вариант)
Не мога
да
ви го преведа.
(втори вариант)
Пък и няма защо
да
ви го превеждам.
(втори вариант)
Може
да
знаеш какво скрито има в земята.
(втори вариант)
Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот.
(втори вариант)
После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако
си
от онези, които могат
да
възкръснат, ще научиш тайните на земята.
(втори вариант)
Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко.
(втори вариант)
И ние трябва
да
се радваме за всичко, което става в света.
(втори вариант)
Тя има велики богатства скрити в
себе
си
.
(втори вариант)
Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
(втори вариант)
Аз
си
представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото
да
е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само.
(втори вариант)
Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд.
(втори вариант)
Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш
да
размениш две думи.
(втори вариант)
И всеки трябва
да
слезе
да
пие от този нектар и
да
му кажат: Ти
си
от достойните деца на Бога.
(втори вариант)
Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш
да
разчиташ.
(втори вариант)
Тогава, с тази придобита велика материя в
себе
си
, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот.
(втори вариант)
Свещеният, Божественият живот изисква от нас
да
бъдем верни.
(втори вариант)
Някой казва:
Да
бъда религиозен!
(втори вариант)
Да
бъдеш религиозен, това е един етикет.
(втори вариант)
Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага.
(втори вариант)
Ама
да
бъда българин!
(втори вариант)
Да
бъдеш българин, това е един етикет.
(втори вариант)
Ама
да
бъда англичанин!
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример, за
да
хвърля малко светлина върху предмета.
(втори вариант)
Да
бъдеш англичанин, това е един етикет.
(втори вариант)
Често, малките неща в света стават причина
да
ни спъват в нашия вървеж.
(втори вариант)
Великото в природата е достъпно само за светлите умове.
(втори вариант)
Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ!
(втори вариант)
Той обичал дъщеря
си
, имал доверие в нея.
(втори вариант)
2.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Хардалията е сила, която може
да
произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума.
Ако сте красив човек, има и други красиви като вас.
После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не.
Ако сте силен човек, има и други силни като вас.
Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора.
“ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.
Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва
да
направим това, трябва
да
направим онова.“ Но нещата остават ненаправени.
Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества?
Има една архива, цял склад в Природата, от проекти на всички минали култури.
По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства.
Не зная какво ще стане с тези неизпълнени проекти, но Природата е складирала всички нереализирани проекти.
И вашите проекти ще идат в тази архива.
– Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци.
„Това мисля
да
направя, онова мисля
да
направя“ – всичко това ще влезе в тази архива.
Там ще отбележат: в 1925 година личността А, родена в София, имаше такъв и такъв проект, който не можа
да
приложи.
Този проект остава в архивата на Природата.
Вие ще се смеете, че не му идва наум
да
не рови.
Затова сега вие трябва
да
намерите най-малкия проект и
да
го приложите.
Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за
да
не изгубя навика
си
: обичам
да
си
спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва
да
си
изравям храната из земята.
Хората не ще
да
ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае.
Ще ви предам това на ваш език.
И тъй, когато повтаряме някои неща, които може
да
ни се видят безсмислени, това правим, за
да
не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва
да
се поддържат.
Вие започвате
да
плетете чорап.
Та първото нещо: когато някой човек започва
да
ти разправя нещо, което ти знаеш, ако
си
философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш.
Щом слушам някого, аз ще започна
да
вярвам, ще кажа: това е така.
Преди това аз имах вяра в
себе
си
, а не вярване.
Този чорап трябва
да
се оплете!
Казвате: „Ама аз оставих чорапа, започнах
да
пиша едно съчинение.“ – Не, ще довършиш чорапа, че после ще пишеш съчинението
си
.
Ти
си
написал само въведението.
– „
Да
, аз написах вече първата глава.“ – Чакай, много от останалите глави са много трудни.
На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш
да
припишеш никаква слабост.
Докато ги напишеш, ще отидат не по-малко от 10, 20 и повече години.
Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш
да
му припишеш някаква слабост.
Ти не знаеш какво може
да
ти се случи през това време.
Някоя глава можеш
да
напишеш за един ден, някоя – за една година, а някоя – за 10 години: не знаеш колко време ще употребиш.
Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай
себе
си
!
“ Кое е по-хубаво –
да
познаваме
себе
си
или Бога!
Еврейският ум пък е достигнал до положението
да
казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога!
“ Питам сега: кое е по-силно –
да
познаваш
себе
си
,
да
се страхуваш ли, или
да
познаваш Бога?
“ – Не, работа трябва
да
се върши.
– Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало.
Когато гърците са проповядвали
да
познаваш
себе
си
, те са минали през известна школа, през известно учение.
Как трябва
да
познава човек
себе
си
!
Някои от вас ще кажат: „
Да
, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно
да
я чувствате – външно може
да
я разберете обективно.
Какво трябва
да
познава в
себе
си
?
Вътрешно трябва
да
се възприемат нещата.
–
Да
познае в
себе
си
Божественото и всички възможности, които се крият в Него.
Всяко общество може
да
се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то.
Не трябва
да
гледате на нещата с предубеждение.
Все трябва
да
има една основна възможност.
Вие можете
да
проверите и
да
изпитате степента на развитието на всяко общество.
Не се заблуждавайте!
Като ученици в този окултен клас вие трябва постоянно
да
работите; като се индивидуализирате, трябва
да
знаете, че имате общи отношения към всички ученици от невидимия свят.
Онези, които работят за вас, очакват и вие
да
работите за тях.
Много добре, но кое именно
да
повярвам?
Отде
да
започне тази Любов?
Не мислете, че вие можете
да
бъдете абсолютно самостоятелни!
Има известни ограничения, които ние трябва сами
да
си
наложим – сами
да
се ограничим.
Тогава можеш
да
правиш, каквото искаш.
Когато обаче други те ограничат, ти не
си
свободен – има материални прегради.
“ – сърцето ти трябва
да
затрепти,
да
заиграе в тебе.
По-добре
да
си
наложим духовно ограничение, за
да
не дойде материалното.
Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен
да
направя това-онова“, а нищо не вършим, работите
си
остават на едно и също място – непомръднати.
Ако ние сами не
си
наложим духовно ограничение, ще дойде материалното.
Тогава именно ще дойдат ред мъчнотии върху вас.
И тъй, кой е най-силният слог?
Ние казваме, че в едната форма преобладава умът, а в другата форма – сърцето.
Всеки човек
си
има по един силен слог.
Всеки човек
си
има по едно любимо име, в което е вмъкнал този слог.
Учителите на окултната наука поддържат следните възрения: мъжът не може
да
стане жена и жената не може
да
стане мъж.
Неговата сила е в неговото име.
Жената някой път може
да
вземе мъжка форма, но тя
си
остава жена; и мъжът може
да
вземе женска форма, но той все мъж
си
остава.
В силата на този слог е скрито човешкото богатство.
По същина мъжкият и женският принцип в Природата не могат
да
се изменят: те вечно ще
си
останат едни и същи.
Забелязали ли сте, когато някой започне
да
пише писмо, приятелят му седи до него и му казва: „Напиши ми едно писмо!
Вие често казвате: „Аз, като стана един ден жена или като стана мъж...“, и веднага разрешавате въпросите.
“ Всеки приятел иска
да
има писмо от приятеля
си
, казва му: „Искам
да
имам от тебе едно писмо.“ И приятелят му само като започне, едва напише първата буква Л, онзи подскача от радост.
Какво има
да
му пише неговият приятел?
Той разбира какво иска
да
му пише.
Сега виждате ли де е противоречието?
Жените казват: „За нас няма шанс
да
станем мъже, значи вратата ни е затворена.“ Мъжете пък казват: „Много добре, че ние няма
да
станем жени.“
– Не, положителната форма на жената и положителната форма на мъжа раждат злото.
Първоначално буквите, с които вие
си
служите, са били символически йероглифи, а сега са графически.
Отрицателната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат злото.
Положителната форма на мъжа и отрицателната форма на жената раждат доброто.
Положителната страна на женския принцип и отрицателната страна на мъжкия принцип раждат доброто.
Буквата П също тъй е символическа, идея има в нея.
Следователно, когато говорим за злото в света, ние трябва
да
разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата.
Ние трябва
да
разбираме малките работи в
себе
си
.
И тъй, всеки от вас може
да
измени своето състояние.
Малкият трепет може
да
даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце.
Ако е лош, нека
си
тури един минус или
да
прояви качествата на противоположния принцип.
Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие
си
мислите как ли ще ви научи Духът.
Умът и животът, съединени заедно, раждат противоречия.
Аз мога
да
разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам.
Ако не приложите тази философия в живота
си
, тя остава само за Природата.
Начините, по които туй учение може
да
ви се предаде, са всевъзможни.
Ако пък искате
да
се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята
да
се учите, вие трябва
да
разбирате законите на Живата Природа.
Във всинца ви трябва
да
има желание
да
се учите.
Всякога трябва
да
правите малки опити.
Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може
да
прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб.
Но вие трябва
да
се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно
да
проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори
да
може
да
премине от този живот в друг.
Скръбта ви може
да
бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може
да
бъде средна, и радостта ви ще бъде средна.
Това е любов за подражание, тя може само
да
ви ползва.
Но любов, която не може
да
мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и
да
образува връзка, тази любов е чисто физическа.
Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може
да
образува здрава връзка.
Щом човек направи такова заключение, той създава друго зло за
себе
си
.
Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб.
Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби?
Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал?
Знаеш ли, че Господ така ви е създал?
Дясната ръка пред гърдите, лявата напред, после и дясната напред и трептение китките и на двете ръце, с постепенно усилване и постепенно отслабване.
Представете
си
, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне
да
налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена.
Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява?
– С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н.
Другаде се говори, че еди-кой
си
професор опровергал някоя теория и създал нова.
Тъй пълните ума
си
с такива отрицателни неща.
Питам ви сега: за всичката каша, която туряте в прекрасната стомна, кой е крив?
Щом дойдеш до тези въпроси, че еди-колко
си
къщи изгорели, че еди-кой
си
параход потънал – не чети.
Оставете света
да
чете за потъналите параходи.
Аз бих чел следните неща например: Англия направила десет парахода, еди-кога
си
десетте парахода тръгнали за Америка, и т.н.
А това, колко души фалирали, колко хора са осъдени и ред други въпроси – на тях не обръщам внимание.
Турете настрана всичко отрицателно!
Че еди-кой
си
художник започнал една картина и не я довършил – турете този въпрос настрана; че еди-кой
си
свещеник умрял – турете този въпрос настрана!
Турете настрана всичко отрицателно!
Не казвайте, че едно време сте били по-силни, по-умни.
Кажете: „Сега се съгражда у мен един нов параход.“ Или пък
си
сънувал някакъв лош сън – че
си
паднал от една голяма скала: забрави този сън.
Друг някой бил в една къща, която се запалила, и без малко щял
да
изгори.
Ние търсим смисъла на нещата.
Може би този сън
да
няма нищо общо с твоя живот.
– Радвай се, че
си
хвъркал!
„Ама какво може
да
ми се случи?
“ – Щом
си
хвърчал, ще те турят на хубава служба, ще те назначат директор на някоя банка или представител някъде.
Те са хубави, но има неща, с които абсолютно не трябва
да
се занимавате.
Та първото нещо: всички трябва
да
се учите
да
дисциплинирате ума
си
.
Докато не дисциплинирате ума
си
:
да
знаете кое
да
четете и кое не, дълго време ще продължат страданията ви.
Като ви давам тази тема, искам само
да
помислите върху нея – нищо повече.
По някой път във вас има желание
да
търсите отрицателното.
Не мислете, че въпросът трябва
да
се разреши.
Колкото и
да
мислите, той все пак ще остане неразрешен: той е спорен въпрос.
Казах ви, че хората може някой път
да
ви набедят, но що от това?
Те могат
да
ви презират,
да
кажат нещо лошо за вас, но що от това?
Ще
си
минете, без
да
се спрете.
Българските пословици казват: „Дума дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може
да
пробие дупка в морето, той се лъже.
Никой не може
да
ви оцапа.
Божественият принцип в човека по никой начин не може
да
се изцапа.
Интересно е, че ние по някой път се занимаваме с философски въпроси, разрешаваме истините на Природата, а не знаем най-елементарните работи.
Тялото може
да
се оцапа, дрехите могат
да
се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може
да
го засегне.
„Ами защо трябва
да
излагам честта
си
?
“ Ако моята чест може всеки
да
я цапа, това е безчестие.
– Човешкият ум не е нещо, което можем
да
хванем и
да
го подложим на анализ.
Но ако никой не може
да
засегне честта ми – това е истинската чест.
От проявите на човека може
да
съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем
да
си
съставим едно ясно понятие.
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може
да
засегне.
Това са максими.
Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.
В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл.
Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост.
Ние отделяме душата от
себе
си
, защото искаме
да
я разгледаме обективно.
Светските хора изявяват тщеславието
си
, не се крият.
По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно.
Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете.
Значи щом можем
да
разглеждаме душата и духа като нещо отделно от
себе
си
, те са материални неща.
Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен.
Щом разгледаме ума като нещо отделно от
себе
си
, значи и той е нещо материално.
Не, той не говори истината – в
себе
си
мисли другояче.
Ние говорим за Любовта и я разглеждаме извън
себе
си
, затова и тя е нещо материално.
Само смей
да
кажеш, че нищо не струва, през целия
си
живот той няма
да
забрави това.
В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се скриват вътре в човека и той трябва внимателно
да
ги различава.
Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва
да
се молиш.
– Туй, за което не можем
да
мислим, е духовно.
Щом можем
да
мислим за нещо, то е материално.
Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън.
Трябва
да
има нещо в нас, с което ние
да
разглеждаме същината на проявения живот.
По-хубаво е човек
да
бъде искрен.
Човек трябва
да
бъде като дете.
Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък
да
се изкажете.
Не, кажи
си
: „Аз написах едно стихотворение, което сам
си
харесвам.
Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам
да
я казвам, по-добре ще е
да
мълча.
Всеки ученик трябва
да
има едно основно качество над другите
си
качества.
Ще
си
кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея.
Например нито един от вас не може
да
търпи
да
му разправят за това, което той знае.
Няма какво
да
се срамувам.
Представете
си
, че някой започва
да
ти разправя това, което ти знаеш.
Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво
да
се стесняваме.
Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“
Да
кажем, че някой чете много хубави работи.
– Не можеш
да
търпиш, не можеш
да
се събереш в кожата
си
.
Ние няма
да
кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може
да
се изкаже философски.
Защо не можеш
да
търпиш?
Мнозина разсъждават философски, но не могат
да
се изкажат философски.
– Защото в този човек няма психологически такт: той се стреми
да
ти разправя или
да
те учи това, което знаеш.
Човекът мисли философски, но не може
да
се изкаже философски, не може
да
намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте
да
ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат
да
се изкажат, има една спънка – не могат
да
се изкажат добре.
Той казва: „Чакай
да
ти разправя тази работа!
“ И започва
да
ти разправя това, което ти
си
направил, като че ти не знаеш какво
си
направил.
Заключение не трябва
да
има.
Защо се заражда у него желание
да
покаже, че той може нещо по особен начин?
Някои хора пък обичат, като говорят,
да
се впущат в подробности.
Велик, способен е онзи ученик, който може
да
изслушва другите ученици.
Този ученик, който говори, трябва
да
бъде досетлив.
Щом го изслушват, той не трябва
да
прекалява.
Ще ви приведа за пример една ученичка, тя няма
да
се сърди.
– Това може
да
се обясни от чисто хиромантическо гледище.
Тази сестра обула нови обуща, но вън земята била покрита със сняг и тя пада, става – хлъзгаво е.
Тя не може
да
върви добре и заради нея и другите се спират.
Тя не иска
да
пада и с това
да
пречи и на другите, но обущата ѝ са гладки.
Тя трябваше
да
предвиди това.
– Хора, на които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности.
Един брат иска
да
ѝ помогне, но и той пада с нея: ту тя падне, ту той падне, търкалят се.
Разбира се, това не са строго научни данни, а има известно съвпадение.
Казваме, че благородният човек има красиво лице.
Ще се подхлъзнеш, ще седнеш и ще
си
помислиш защо
си
паднал.
Пластичността на лицето е една необходимост за красивото лице.
Ако паднеш назад, помисли хубаво защо
си
паднал така.
Ако паднеш напред, помисли хубаво защо
си
паднал напред.
Лицето трябва
да
изразява душата.
Ако паднеш наляво, помисли защо
си
паднал наляво.
По какво се познава един красив поглед?
Ако паднеш надясно, помисли защо
си
паднал надясно.
Някой път хората казват: „Красив е този човек.“ Аз ще
си
послужа със следната аналогия: един човек е отличен краснописец – напише едно отлично по красотата на почерка писмо, но безсъдържателно, без смисъл.
Като
си
купите нови обуща, направете следния опит: обуйте за пръв път обущата
си
, излезте с тях из града и започнете
да
мислите за някой много отрицателен човек, когото познавате.
Питам: кое писмо е по-хубаво – красивото ли, или изразителното?
Започнете
да
разсъждавате защо този човек ходи из широкия път, защо води такъв лош живот, и т.н.
Пък ако с красотата съвпада и изразителността, това е друг въпрос.
Ще видите, че няма
да
се мине дълго време, и вие ще паднете на гърба
си
.
Значи този човек няма гръбнак, с който
да
издържа в живота, и затова е взел такова направление.
Подробностите някой път причиняват голяма вреда.
Той се влюбил, не могъл
да
постигне целта
си
и паднал на гърба
си
.
Някой казва: „Чакай
да
ти кажа нещо!
“ И започва
да
развива края на най-малките погрешки, търси най-малките им коренчета.
Това са мои предположения, мои изводи – вие сами трябва
да
правите опити, за
да
видите как ще падате.
Питам: като извадиш туй коренче на лицето, какво можеш
да
докажеш?
Трябва
да
имаме една определена норма за погрешките на хората.
Туй, което смятаме, че е грешка, в Природата не съществува като погрешка.
Вървите по пътя и виждате, че някой човек е паднал.
Казвате
си
: „Защо ли е паднал този човек?
В Природата няма нищо подобно.
“ Не се минава много време и, току-виж, и вие падате на лицето
си
.
Някой път мислиш, че
си
направил големи погрешки, но Природата не е хроникирала никакви погрешки, а някой път мислиш, че животът ти е изправен, мислиш, че
си
светия, когато всъщност Природата е зарегистрирала ред твои погрешки.
Значи причините за падането на този човек са чисто материални.
Има един закон, според който капките, които падат от ниско, дупки не пробиват, а онези, които падат от високо, дупки пробиват.
Искате
да
знаете защо този човек се е подхлъзнал.
Значи просветеният човек, светията може
да
направи много големи грешки, докато грешникът не може
да
направи големи грешки – Природата не му е позволила
да
прави такива.
Питам: ами вие защо не пазите равновесие?
Вие, като ученици, трябва
да
се пазите, защото можете
да
направите много големи грешки.
Казвате: „Защо този човек не върви по пътя
си
?
“ Ами защо вие паднахте на гърба
си
?
Не е важно какво мислите един за друг, но важно е какво е хроникирано в книгата на Природата.
А защо падате на другите две страни, наляво и надясно, вие сами ще разгадавате.
Сега ще правите опити, ще наблюдавате как ще падате и по този начин ще проверите дали туй, което ви говоря, е вярно.
По някой път вие се безпокоите, мислите, че сте много грешни, но ако разгледате аналите на Природата, ще видите, че там няма нищо отбелязано.
Вие може
да
сте пролели много сълзи, но тя, като погледне, казва: „Нямаш никаква погрешка, нищо не искам от тебе.“
За днес бях ви задал темата Отличителните черти на силата и материята.
Следователно изводът е следният: когато тръгвате на разходка по високи планински места, абсолютно трябва
да
изхвърлите от ума
си
всички отрицателни мисли.
Щом можем
да
разглеждаме разлика между сила и материя, можем ли
да
разгледаме по какво се различават обективно?
Някои казват, че материята е инертна, а силата е потенциална.
Тогава няма
да
има никакво падане.
По какво се отличават инертността на материята и потенциалността на силата?
Ние ще оставим настрана въпроса за силата и материята.
Всичко заключи у дома
си
и кажи: „Друг път, когато бъда вкъщи и седна на стол, тогава ще мисля за отрицателни неща, защото тогава няма опасност
да
падна.“
Тогава каква е разликата между сила и енергия?
Някои от вас, учениците, трябва
да
образуват малки кръжоци за опити.
Нека някой от вас има добрината
да
прочете нещо върху тия термини,
да
прегледа как ги дефинират френските или английските учени.
Вие очаквате
да
дойде нещо велико в света.
Говорил съм ви и друг път, че еднообразието в живота трябва
да
се избягва.
Вие искате
да
придобиете просветление наготово,
да
ви дойде изведнъж отнякъде.
Знаете ли през какви ужасни страдания са минали онези хора, които са добили просветление?
Ако човек се разглежда като същество, като индивид, който сега се проявява, и ако при това допуснем, че той се е проявявал много пъти, питам: какви са отношенията между всички негови проявления?
Тогава по какво се отличават всички тия проявления?
Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко.
Вие сте носили разни имена, разни форми.
То е силно вино – всеки може
да
се опие от него.
По какво се различават всички тия ваши съществувания?
Щом се пие повече от това вино, хората започват
да
играят.
Мислите ли, че във всички ваши съществувания вие сте били носители все на ваши идеи?
Колко пъти сте били носители на чужди идеи и убеждения!
Попадията имала хубаво силно вино хардалия.
Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва
да
го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания.
Наточила от него и поканила туркинята
да
пият.
Само тогава вие може
да
бъдете съвършени.
Затуй каквото и
да
ви се случи в живота, каквото отклонение и
да
направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено
да
се отклоните от вашия път;
да
се отклоните от своя път, значи
да
изчезнете от пространството.
Хвърлила фереджето, започнала
да
играе.
Както планетите, както Слънцето не могат
да
се отклонят от своята орбита, така и вие не може
да
се отклоните от вашия път.
Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия.
– Хардалията вино направи това нещо.
Всеки от вас трябва
да
схване същността на нещата и
да
разбере по какво именно се отличава той от другите хора.
Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги
да
играят.
Трябва
да
намерите в
себе
си
едно качество, по което
да
се отличавате от другите хора.
Често хората в живота
си
попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са.
Това специфично ваше качество може
да
бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи.
“ – Хардалията е причина, нищо повече.
3.
Изпититѣ на ученика. Житното зърно
,
МОК
, София, 25.1.1925г.,
Какво разбирате от всички тия разсъждения?
Навярно нашият стрелочник ни даде крив път.
Отговор: Говорихме за най-силния стимул на ума, на сърцето и на живота.
Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силният стимул за ума.
Като разсъждавате, все ще дойдете до някакви резултати.
Туй, което излиза от ума на човека, не може
да
бъде стимул.
Човек не може
да
бъде стимул сам за
себе
си
.
Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават.
Ако е въпрос за живота, разбирам – всички хора се нуждаят от него.
Той е сила, която трябва
да
се прояви, а ние наричаме това нещо нужда.
Например вие казвате: „Нужно е човек
да
яде.“ Не е нужно
да
яде човек, но трябва
да
стане обмяна между един и друг живот.
Когато казваме, че имаме нужда
да
ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране.
Дотолкова е нужно
да
ядем, доколкото
да
стане обмяна между нашия живот и живота на хляба –
да
се разберем с него.
Когато хлябът е слязъл от Невидимия свят, у него се е зародило желанието
да
се запознае с нас.
Ето защо ние трябва
да
се храним, за
да
стане правилна обмяна между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
Сега ще ви запитам защо не трябва
да
се яде месо?
Това може
да
се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище.
Ако кажа някому, че трябва
да
се храни само със сол, какви резултати ще има той от тази храна?
Добро нещо е солта, хората я обичат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек
да
се храни само със сол?
Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо.
Добре е
да
ядете от време на време само сурово жито.
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много.
През това време не трябва
да
употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен
да
дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах.
Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас.
Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат
да
се лекуват.
Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни
да
ядат само овесена чорба?
Вие ще се уплашите, ако ви се каже
да
се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца.
Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито.
Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер.
Ако ви се пие вода през деня, може
да
пиете, колкото искате.
Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте
да
имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше
да
бъде по-добре урегулирана.
Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах,
да
видя какви резултати ще имат.
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито.
Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата
си
ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно.
Може
да
го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него.
Аз няма
да
ви кажа какви могат
да
бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете.
За
да
имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах.
Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка,
да
не се заемат с него.
Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения.
И при двата опита няма
да
ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито.
Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.
Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето
си
, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
Те натрупват житото в хамбарите
си
и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан.
Тогава влизат в хамбара
си
, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и
си
излизат.
Не е позволено на земеделците
да
изравняват житото в хамбарите
си
с дъска.
Всеки земеделец трябва
да
пълни крините с ръце и
да
не ги изравнява отгоре, но
да
им дава пирамидообразна форма.
Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва
да
се пълни с връх.
Затова добре е земеделецът
да
пипа с ръце житото,
да
му се радва, за
да
може
да
се облагороди.
Днес земеделците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповядва
да
не го продават,
да
не го мерят и т.н.
И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за
да
видите какви са резултатите от него.
Сега ще ви задам следния въпрос: кой е най-силният стимул, който подтиква ума към мисъл?
Преди това ще ви задам няколко по-близки до вас въпроса: кой е най-силният стимул за стомаха?
Кой е най-силният стимул за зрението?
Тогава кой ще бъде най-силният стимул за ума?
Да
, могат
да
се дадат различни отговори.
Кой е най-силният стимул за сърцето –
да
се събуждат чувствата във вашия живот?
За вас е необходимо
да
си
дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бъдещата култура, на която вие ще бъдете носители, ще зависи от вашите правилни разбирания.
Като знаете кой е най-важният стимул в живота ви, ще знаете и на кого трябва
да
се подчинявате.
Представете
си
, че ви предлагат три служби в живота – владика, пръв министър в България и цар.
Добре, аз ще ви представя въпроса в следната форма: представете
си
, че вие се намирате в затруднено положение, в крайна мизерия, а вън е студ, мрак – тъмна, студена нощ – и търсите някъде подслон.
Добре, вие влизате в стаята на царя, но над леглото му виждате един нож така закачен, че от най-малкото побутване може
да
падне и
да
ви прободе.
Да
, но определено е вие
да
спите непременно на леглото.
Отговорността на царя е толкова голяма, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал
да
мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо?
Този нож може всеки момент
да
падне и
да
се забие в тялото на човека.
Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може
да
се разсипе и
да
предизвика пожар, от който и вие
да
изгорите.
Значи и тук не сте сигурни за живота
си
.
Влизате вътре, готвите се
да
си
легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови.
Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате.
Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо.
Въпрос: Можем ли ние
да
заповядаме
да
се махне ножът?
Според законите на това царство туй нещо може
да
стане само при едно условие: царят само може
да
махне ножа.
Вие не можете
да
махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост.
Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и
да
е от тези легла,
да
не мърдате.
Всеки човек, който се страхува, не може
да
влезе в царската стая.
Но ако условията вън са по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс
да
останете жив.
Вън е студено, вие рискувате
да
измръзнете, а като влезете вътре, ще
си
кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи
да
се спася, внимателен ще бъда,
да
не бутна ножа – поне ще бъда на топло.“
– Ножът символизира човешкия език – той е най-острият, най-страшният нож, който реже навсякъде безпощадно.
Който го бутне, за дълго време носи последствията му.
Той виси над царското легло.
Всички вие сте спали в това легло, имате опитността от ножа.
Вие трябва
да
се научите
да
превеждате символите.
От вас зависи как ще употребите в даден случай вашия ум.
Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъдете много внимателни – ще спите спокойно, без
да
мърдате.
Ако легнете на дясната
си
страна, и сутринта трябва
да
се събудите на нея.
И като станете сутринта, няма
да
се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-голямо внимание.
След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощта.
Казвате: “Мисълта на този човек е бърза.“ Може ли мисълта
да
бъде бърза?
Да
допуснем, че вие
си
представяте, че вашата мисъл е отишла на Слънцето.
Питам: може ли мисълта ви
да
отиде на Слънцето?
Тогава как може
да
мислите, че сте там, дето не сте?
Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисълта ви
да
е там, а вие
да
не сте?
Според законите на мисълта ти не можеш
да
мислиш за това място, дето никога не
си
бил.
Вие може
да
докажете какво има на Слънцето, може
да
предполагате, но знаете ли го сигурно?
Те изследват какви елементи има на Слънцето: дали има кислород, азот, въглерод и др.
Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които
да
определят има ли живот на Слънцето, или няма.
Учените хора не са определили даже и на най-близките планети има ли живот, или няма.
Това нещо не може
да
се определи, понеже няма външни признаци, по които може
да
се познае.
По светлината на слънчевия спектър би могло
да
се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
Преди всичко дето има разумен живот, Светлината иде по особен начин.
Да
кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума
си
и сърцето
си
върху разните цветове и следите дали в тия цветове се явява някакъв съзнателен живот, или не.
Какво заключение може
да
извадите, ако полето на отделните цветове започне
да
се разширява или стеснява?
Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участва в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие.
След това трябва
да
разберете дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха.
Ако концентрирате ума
си
върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата
си
по-ярка, а в двата края избледнява.
Какво заключение може
да
извадите от това?
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас вземат две стъклени призми и в определен час от деня, всеки у дома
си
,
да
постави призмата в такова положение, че
да
получи слънчевия спектър.
Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисълта
си
върху някой от цветовете.
Същото нещо
да
направи и другият у дома.
След известно наблюдение нека всеки определи дали е забелязал известна промяна върху някой от цветовете на спектъра.
Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забележат известна промяна в този цвят от спектъра, върху който именно всеки поотделно е концентрирал мисълта
си
.
Колкото по-силна е била мисълта, толкова и промяната в цвета ще бъде по-ясна.
Ако отидете на някоя изложба
да
гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни.
По спектъра ние можем
да
познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества.
Само интелигентни същества могат
да
изпращат Светлина и цветове.
Това е един от основните закони на Живата Природа.
Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски.
Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и
да
е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може
да
се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества.
Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва
да
знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце.
Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества.
Често тия висши същества идват на Слънцето, за
да
регулират движението на тази енергия.
Това са само нахвърляни мисли, предположения и допускания, върху които вие може
да
разсъждавате.
Например вие не можете
да
кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може
да
кажете: „Възможно е
да
има хора на Слънцето.“ От това гледище флората на Земята представлява азбука за разумните същества.
Ето защо трябва
да
се изучават не само формите на цветята, но и техните краски.
В това отношение за вас се отваря широко поле
да
изучавате Живата Природа,
да
разбирате нейния език.
Когато Природата ни говори, тя
си
служи с нашия език; когато ние искаме
да
говорим с нея, трябва
да
знаем нейния език.
Щом Природата ти говори на твоя език, тя няма
да
те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и
си
служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява.
Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма
да
ти говори.
Ти можеш
да
го гледаш,
да
го милваш, но не можеш
да
му говориш за велики работи.
Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може
да
се порадва, но ти не можеш
да
го учиш.
Когато ученикът разбира езика на учителя
си
, той го изважда вън от чина и го кара
да
пише на дъската: 1+1=?
После му дава друга задача: 2+3=?
Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така – тя е сложна задача.
Числата 2 и 3 означават основа, от която имате един вътрешен резултат – числото 5, т.е. силата.
От кого е таблицата за умножението, с която
си
служите?
Днес е лесно
да
се научи таблицата за умножение, но тя има дълбок смисъл.
“ – Четири лева: във всяка кесия по два лева.
Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнеш колко яйца ще дадат за два дни?
Можете ли
да
умножите 2х2?
Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш
да
умножиш 2х2, но в първия случай трябва
да
ги умножиш или
да
ги събереш?
Какво подразбирал Питагор от умножението на числото 2 само на
себе
си
?
С числото две Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили.
Тяхната деятелност може
да
се умножава.
Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на
себе
си
, ще получим положително число.
Значи едно отрицателно число, умножено само на
себе
си
, дава положително число.
Ако пък умножим числото 3 само на
себе
си
, имаме друг закон.
4.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може
да
ви каже нѣщо за тази реалность, дали може
да
ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога?
Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть
да
я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви.
Всѣки се страхува, че ще осиромашѣе, а при това, въ края на краищата, всички осиромашаваме.
Ние, при сегашното
си
състояние, не можемъ
да
добиемъ тази истина.
Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за
да
се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва
да
се лишимъ,
да
се откажемъ отъ благата на живота.
Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате.
Онзи, който те обича, може
да
ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико.
Само Любовьта може отъ малките нѣща
да
прави велики работи.
Та, казвамъ: врѣме е вече
да
отворимъ душитѣ
си
, за
да
намѣримъ туй което търсимъ: свобода, щастие, сила, любовь, мѫдрость, знание и редъ други добродѣтели.
Тогава ще ни се отвори тази велика завѣса,
да
видимъ Славата Божия.
Псалмопѣвецътъ казва: „Прѣдпочелъ бихъ
да
прѣкарамъ единъ день въ Божиитѣ дворове, отколкото хиляди години въ шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бѫде робъ на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бѫде свободенъ.
Когато нѣмаме Любовьта въ
себе
си
, за насъ великитѣ нѣща постоянно се смаляватъ, а когато имаме Любовьта, отъ този малъкъ животъ се образуватъ великитѣ, Божественитѣ работи, и тогава идватъ великитѣ блага, великата хармония въ живота.
Сега, всѣки единъ отъ васъ, нека се запита дълбоко въ
себе
си
: своята слава ли търси, или славата Божия; отъ
себе
си
ли говори, или отъ Божие име?
НАГОРЕ