НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
203
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
203
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Сам със
себе
си
ще останеш!
Та казвам: за
себе
си
всеки ще работи!
Казват някои: „В кръга има много точки.“ Но
да
имаш работа с много точки – това е трудна работа.
Като останеш сам в
себе
си
и произведеш ефекта на музиката върху душата
си
, ти разбираш вече малко от музика.
Следователно математиците подвеждат кръговите движения в четири точки, както квадратите, и квадратът има само четири опорни точки.
Като
си
служите с музиката и с математиката в живота, вие ще проучвате
себе
си
и ще можете
да
си
въздействате.
Математиците определят тия точки, но те не могат
да
се определят точно, защото кръгът е неизмерим – но все таки се приближават до истината.
Като се намериш някой път в трудно положение, ще
си
кажеш: „Чакай
да
видя де се е проектирала тази точка от пространството.“
Да
кажем, че някоя точка се е проектирала върху вашите лични чувства.
Те искат
да
приведат кръговите движения в квадрат, защото могат по-лесно
да
се справят със силите, които действат в квадрата.
Вие ще разберете каква е силата на тази проекция и ще можете
да
си
въздействате.
Бащата има
да
се справя с квадрата.
Тия са двете главни проекции, но има и трета, която може
да
се проектира върху друга някоя точка, например в областта на надеждата, когато очакваме нещо.
Той най-първо се разправя с жена
си
, двамата се спогаждат как
да
живеят.
Двамата съдружници: А – мъжът, и В – жената, разпределят длъжностите
си
.
Щом започнем
да
мислим за плоскостите, които съществуват в геометрията – езикът на ангелския свят – все ще мине някой ангел покрай нас и ще ни даде известно изяснение, ще добием вътрешна стабилност, ще ни даде вътрешна утеха.
Тия двама съдружници повикват после още двама в сдружението
си
.
Важните въпроси, които имате
да
разрешавате, по този начин ще се решат по-лесно, отколкото ако не се занимавате с геометрия .
Вие ще кажете: „Не може ли
да
повикат още 4-5 съдружници?
“ – Не, само двама трябва
да
повикат, повече от двама не може.
При това положение на ръцете изговорете: „Искам
да
се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура!
“ Разтворете сега ръцете
си
настрани, хоризонтално.
То означава: „Какво искате вие,
да
ме мъчите ли?
“ Щом това положение не е естествено, какво положение трябва
да
заеме човек?
– Не може
да
имате четири единици.
Поставете сега лявата
си
ръка на гърдите, а дясната ръка напред, със събрани пръсти.
Единицата сама по
себе
си
е единица.
Туй е спасително движение, то разрешава въпроса.
Две единици не може
да
имаме.
Тя не може
да
се дели.
Единицата сама по
себе
си
е неделима в своето проявление.
Всяко движение се определя съобразно силите, които действат в човека.
Тя може само
да
произведе резултати, които са делими.
Когато някой човек не е правил упражнения, може
да
се атрофира.
Тогава той заболява, започва
да
си
гърчи ръцете,
да
гърчи краката
си
, врата
си
, и по този начин той ще направи толкова движения, колкото са необходими за събуждане на енергиите в неговия организъм.
Сега забележете колко мъчни са тия разсъждения, за
да
преведете единицата или други числа в живи сили.
И след като направи определеното количество движения, Природата казва: „Стига му вече на това дете, освободете го!
Какво е единицата като жива сила?
“ Освобождават го и той оздравява.
Никога вашата душа не може
да
се превърне в друго нещо.
Изговорете следната формула: „Ще направя всичко, което моето сърце може
да
направи.“ Поставете ръцете
си
хоризонтално, настрани.
Под думите „всичко, което моето сърце може
да
направи“, се подразбира всичко онова, което Бог е вложил в сърцето ми.
Значи повторете сега формулата: „Ще направя всичко, което Бог е вложил в моето сърце.“ Коя формула е по-добра?
– „Ама като ангел нали светъл ще бъда?
Представете
си
сега, че този ангел преди години е бил като нула, т.е.
Тогава той е светел, без
да
се проявява навън.
Нали и вие някой път чувствате, че имате в
себе
си
някаква възможност, нещо благородно, възвишено, някакъв идеален стремеж, някаква възвишена идея, но не можете
да
се проявите, затворени сте в
себе
си
.
Четете съчинение на някой учен човек, разбирате го и
си
казвате: „И аз мисля като него.“ Но речете ли
да
се проявите, не можете.
Като него мислите, но не можете
да
се проявите – нямате условия.
Вие сега не можете
да
напишете една геометрия.
Не казвам
да
напишете геометрия за първи или втори клас, но
да
напишете геометрия за българския университет.
Или можете ли
да
напишете едно съчинение по висша математика като ръководство?
Вън от това онези от вас, които са законници, които са завършили право, можете ли
да
напишете нещо по законите на Природата във връзка със законите на живота,
да
внесете новите закони, които
да
оправят човечеството?
Вие имате обикновени закони в света, но това още не са закони на Природата.
В Окултната школа имаме за цел
да
преведем законите на Живата Природа тъй, че
да
започнем
да
действаме според тях, а не съобразно обикновените закони.
Ние искаме
да
намерим формите на природните закони, т.е.
да
ги направим проекции на своя живот.
Да
допуснем, че вие искате
да
построите една къща.
Купувате двор от 400 квадратни метра, туряте основите на къщата, започвате
да
градите, но пари нямате.
Тогава някои ще кажат, че този човек не е трябвало
да
строи къща.
Въпросът сега е как може
да
се съгради тази къща при тия условия?
Този човек като се мъчи, това показва, че има известни препятствия, които трябва
да
преодолее.
Тъй както разсъждават хората, подразбирам, че искат
да
кажат: „На този човек не му трябва добър живот.“ Каква разлика има между тия две разсъждения?
Не, започнеш ли веднъж
да
градиш къща, криво-ляво, с борчове, ще я довършиш.
И като я довършиш, сам ще
си
кажеш: „Не трябваше
да
градя къща!
Отивате при някой ваш брат, казвате му: „Братко, можеш ли
да
ми помогнеш?
Градя къща, пък им трябват малко пари.“ Не му казвайте това, защото той ще ви отговори: „Като нямаш пари, защо
си
се наел
да
градиш къща?
“ Отидеш при друг някой брат, помолиш го
да
ти услужи и той казва: „Що ти трябваше
да
градиш къща?
Ето какво бих му казал аз: „Братко, твоята къща е една определена величина, тя се намира на хубаво място, ще я ипотекираш в банката.“ Пък ако мога
да
му услужа, ще услужа, без
да
го питам защо се е наел
да
гради и тем подобни.
Като ипотекира къщата
си
, той ще се намери пред три неизвестни: x, y, z.
Като вземе парите, ако разбира от търговия, ще види от какво най-много се нуждаят хората на пазара, ще вложи парите в такава стока и от спечеленото ще изплати къщата
си
.
Вие се въодушевявате, започвате
да
градите и сте почти на привършване.
Остава ви само
да
измажете къщата и
да
ѝ поставите врати и прозорци, но изведнъж я напущате, прекратявате строежа.
Вие сте започнали някакъв градеж в Божествения свят, съградили сте нещо, но изведнъж изгубите вдъхновението
си
, казвате: „Аз не мисля вече, както мислех едно време.“ Онзи пък, който е съградил къщата, но не е поставил врати и прозорци, казва: „Нека къщата остане без врати и прозорци,
да
поизсъхне малко, защото тази къща е нещо нехигиенична за живеене.
След 2-3 години ще я довърша и тогава ще вляза
да
живея в нея.“ Прав е човекът, след 2-3 години той ще може
да
се премести от едно място на друго, от старата в новата къща, както това често правят някои овчари.
Влезете в едно общество, започвате
да
градите, но оставяте градежа наполовина и отивате на друго място.
Не, ще довършите работата
си
до край!
Ако ти сам не разбираш математика, никой не може
да
ти помогне.
Казват някои, че за
да
бъде мисълта понятна, човек трябва
да
говори разумно.
Най-първо ти сам трябва
да
имаш способности,
да
разбираш математика, тогава и помощта ще дойде отвън.
Човек трябва
да
мисли добре, за
да
бъде речта му понятна.
Туй трябва всеки от вас
да
го схване.
Способността трябва
да
бъде във вас, а помощта ще дойде отвън.
Всяка идея трябва
да
изразява нещо.
Сега вие градите живота
си
, нали?
Всеки конкретен предмет трябва
да
е ясен в ума, за
да
може
да
си
го представим.
Каква форма имате за Любовта например, ако речете
да
си
я представите?
Извън човека можете ли
да
си
я представите?
Тъй щото известна идея нам се вижда много ясна, но постарайте се само
да
си
я представите – ще видите, че е трудно
да
се обясни.
Ами на Мъдростта, на Истината каква форма давате?
Вие още не сте се научили на онзи велик метод –
да
знаете как
да
се учите.
Това са въпроси, върху които може
да
разсъждавате.
Аз не искам
да
ги разрешите още тази вечер.
Не мислете, че когато някой професор разправя на студентите за проекции, за плоскости, те всичко разбират!
Да
допуснем сега, че всички сте учили аритметика.
Студентът гледа, мисли: не разбира тази работа.
Отиде
си
вкъщи: решава, изчислява, докато най-после казва: „Сложна е тази работа!
Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е числото едно.“
Да
, знаете, че една круша означава числото едно.
“ Дълго време се минава, докато студентът започне
да
разбира това, което професорът му е преподал преди 3-4 години.
Студентът трябва
да
развива висшите
си
способности и чувства, с които
да
разбира тази материя.
Та ние сега се стремим
да
развием у вас висшите ви духовни сили.
– Единицата като символ означава едно нещо, а иначе представлява жива сила.
Те изискват време и пространство, за
да
могат
да
се проектират и
да
придобият един реален израз за нас.
Да
кажем, че имаме една жива точка в пространството, но извън физическия свят.
Аз смятам реалността само тогава за реалност, когато може
да
се проектира в нашия живот,
да
стане ясна, достъпна за нас.
Как бихте
си
представили геометрически проекцията на тази точка във физическия свят?
Щом стане ясна, ние можем с нея
да
манипулираме,
да
работим.
Ако точката трябва
да
се проектира в известно поле, как ще я изобразите?
Сега,
да
кажем, че между двама от вас като ученици има някакъв спор за пари.
За
да
се изобрази, тя трябва
да
приеме известна форма в това поле.
Единият има
да
дава, другият
да
взема.
Този, който има
да
дава, има пари в
себе
си
, може
да
ги върне на онзи, който има
да
взема, но
си
прави съображенията, че ако му ги върне, нищо няма
да
му остане в кесията.
Затова казва на другия: „Имам пари, но не мога
да
върна твоите сега.“ – „Не, ще ми ги дадеш!
“ Двамата започват
да
спорят.
възможността, при която тази точка може
да
развие своите сили.
Защо се ражда спор?
Значи числото 10 показва живата точка и възможностите ѝ, при които тя може
да
се развие.
– Защото и двамата искат
да
задържат тия пари.
Единият от двамата трябва
да
отстъпи.
Да
кажем, че имаш един приятел, с когото
си
живял много добре.
За
да
разберете тия неща, вие трябва
да
учите.
Сега
да
ви обясня мисълта
си
.
Да
допуснем, че вие имате известна енергия в
себе
си
, но ви затварят в затвор.
“ Първият спор лесно може
да
се изравни: ще му върнеш парите, но как ще се изравни вторият спор?
Да
орете не можете,
да
сеете не можете,
да
работите каква
да
е работа не можете.
При тези условия можете
да
направите само едно нещо –
да
ви дадат книги
да
учите.
Вземете пример от светските хора, вижте колко са умни те, как изравняват споровете
си
.
Следователно тук вие имате само една възможност –
да
се учите.
Затова ще насочите вашите енергии към ума
си
, във вашата мисъл.
За една година те стават 11 000 лв., затова след изтичане на този срок трябва
да
върнеш 11 000 лева.
Вие може
да
сте седели в затвора 3-4 години и там сте придобили една нова идея, оформили сте възгледите
си
за живота, разбрали сте как трябва
да
се живее.
И сега вие ще се постараете
да
проектирате тия нови възгледи във физическия свят.
Когато обидиш един свой приятел, няма само
да
му искаш извинение – това значи
да
му върнеш само парите, които
си
взел от него.
Ние трябва
да
определим нашите отношения извън
себе
си
, извън своята личност.
Мислите ли, че като ви говоря
да
бъдете добри,
да
обичате Бога, това ще упражни голямо влияние върху вас?
Това, което виждаме в света, не са правилни отношения.
Туй са идеи, които трябва
да
се приложат, за
да
имат сила.
Аз трябва
да
разбирам онзи основен закон, според който когато говоря на някой човек, най-първо трябва
да
си
го представя във физическия свят,
да
си
представя неговата форма, за
да
схвана по какъв начин мога
да
проектирам върху него невидимата енергия.
В този случай вълкът може
да
не изяде агнето, но това ще бъде не защото вълкът е правоверен, но от страх.
Той не го изяжда от страх, а не от някакво убеждение.
Или, казано на съвършено практически език, трябва
да
зная каква нужда има този човек в даден случай.
Неговата постъпка ще противоречи на природата му.
Сега
да
вземем друг случай.
Вие имате един добър приятел, с когото сте учили заедно в отделенията, в гимназията и в университета.
Когато не разбираме живата математика и геометрия в живота, главата ни ще побелее от страдания и противоречия – нищо повече.
Един ден вие забелязвате, че вашият приятел не е същият спрямо вас, променил се е нещо в чувствата
си
спрямо вас.
Ако някой ме пита защо са страданията в живота, ще му отговоря: страданията идват от неразбирането на Божествената математика и Божествената геометрия.
Как ще
си
обясните, от какво е произлязла тази промяна?
Страданията идват, защото ти се проектираш там, дето другите са се проектирали по-напред.
Светът е толкова голям, има място за всички, затова ти трябва
да
се проектираш там, дето никой не се е проектирал.
Да
, ако тази промяна е временна; но ако тя е постоянна, как ще
си
я обясните?
“ Отговарям: приложението на геометрията е това –
да
правиш проекции там, дето никой не е правил; ще се подвизаваш там, дето никой не се е подвизавал; ще вършиш това, което никой не е вършил.
Ще бъде глупаво, след като е излязъл на сцената един велик цигулар, майстор на цигулката,
да
излезеш
да
покажеш своето изкуство и ти, който
си
свирил едва 3-4 години.
Как е възможно този, с когото сте били заедно в отделенията, в гимназията и в университета,
да
се измени,
да
влезе друг някой като клин помежду ви и
да
превърне този малък знак плюс на минус?
Ти ще мълчиш, няма
да
се явяваш, ще слушаш само!
Мнозина от вас имате такова желание именно – след един велик цигулар
да
излезете и вие,
да
покажете своето изкуство.
Сега вие ще ми кажете: „
Да
оставим настрана тия неща!
Понеже вие се проектирате там, дето не трябва, окръжаващата ви среда казва: „Този кой го е викал?
Някой ден вие имате голям стремеж към Бога, казвате: „Готов съм за Бога всичко
да
жертвам.“ Но на другата сутрин ставате и казвате: „Дали съм на правия път?
“ Вашият стремеж към Бога вече не е същият, вие не сте готов
да
жертвате за Него всичко. Защо?
“ – „Ама аз искам
да
се проявя!
“ – „Ти можеш
да
се проявиш там, дето те викат, но не и на тази сцена, при този велик майстор.
Вие сте били беден и всеки ден сте се молили на Бога Той
да
ви помогне
да
излезете от това трудно положение.
Ние не искаме
да
те слушаме.“ – „Ама вие трябва
да
имате човеколюбие!
Бог ви помогне
да
излезете от сиромашията и вие успявате
да
стане пръв министър в България.
“ – „Човеколюбието се проявява при други случаи – на сцената ние обичаме изкуството.“ Тъй разсъждава светът.
Преди
да
станете министър, всеки ден ходехте в църка, свещи палехте, но сега, като министър, вече не ходите в църква, свещи не палите.
Аз не говоря от гледище на религиозните хора, но казвам как гледат умните хора в света.
Бога забравихте и за свое оправдание казвате: „Много работа имам, и то важна работа!
Та в живота
си
, когато дойдем до науката, ние ще бъдем строги, ще имаме една Божествена мярка, с която ще мерим своите чувства, своите мисли и своите действия.
“ По-важна работа от тази,
да
се помолиш на Бога, няма – но ти
си
забравил Господа.
Същия закон ще поставяме и спрямо
себе
си
, няма
да
си
правим илюзии.
Ти мислиш, че
си
се осигурил вече, затова не се молиш на Господа.
Защото след като някой човек е свирил хубаво, а запитва другите хора дали е свирил добре, това показва, че той не е майстор, не може
да
свири хубаво.
На такъв човек аз мога
да
кажа: „Като тебе всеки може
да
свири.
Вие ще кажете: „Това е в реда на нещата, такава е човешката натура.
След като
си
свирил на сцената, ще излезеш навън – никакъв букет няма
да
чакаш.“ Ще свиря на хората тъй, както разбирам, и бързо ще изляза навън.
Пък те са свободни след мене
да
си
изкажат мнението, както искат – то е тяхна работа.
Това са вероятности, които трябва
да
докажете.
Един религиозен човек с нищо не можеш
да
го задоволиш.
Човек, който във време на сиромашия е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов.
Но когато един човек при най-голямото
си
богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога
да
му отнеме сиромашията, аз смятам, че у този човек има истинска любов към Бога.
Той има много отношения, много чувства и много способности още, които трябва
да
развива.
Ако се молиш на Бога, когато
си
в сиромашия, всеки може
да
каже, че сиромашията те кара
да
се молиш.
Сега мнозина от вас, щом чуят
да
се говори нещо научно, казват: „Това не се отнася до мене, аз не съм учен човек.“ – Как, не се отнася до вас ли?
Сиромашията е един остен.
Ако се молиш на Бога, когато
си
богат, това показва, че любовта ти към Бога те кара
да
правиш това.
– „Аз съм Иван Стоянов.“ – Ти, Иван Стоянов, сам ли тури името
си
, или други хора ти го туриха?
Ние казваме, че светът ще се оправи не от сиромасите, не от простите хора, но от богатите, от учените хора.
– „Аз пък съм Петър Стоянов.“ – Ти също тъй сам ли тури името
си
, я ми кажи?
Ами де беше ти преди хиляда години?
Ако взема
да
нахвърлям картини върху платното на кинематографа, мислите ли, че те са ясни проекции?
– „Аз съм човек.“ – Човек ли, отде знаеш, че
си
човек?
Най-първо, нещата в кинематографа са лъжливи: поне 10% от туй, което кинематографът дава за вярно.
Преди всичко образите на хората там са черни, не са в естествената
си
форма, а вие гледате картините и казвате: „Колко е хубава тази картина!
Сега всинца казваме, че мислим.
Там всички събития се развиват извънредно бързо.
Ако ние, съвременните хора, мислехме, ако съвременните ученици на Окултната школа мислеха, животът ни щеше
да
се изрази в друга форма, а не в такава, каквато я срещаме днес.
Обаче нещата в Живата Природа не се случват така.
Не, трябва
да
отидете в университета – там ще видите колко знаете.
Всички Божествени работи трябва
да
стават тихо, спокойно, без никакъв шум.
Казвате: „Съвременните учени хора са прости, ние, религиозните хора, много знаем.“ Някой пък трябва
да
слушате някой професор от университета по геометрия и математика –
да
видите какво нещо е мислене, как развива той своята мисъл, как нанася той своите проекции.
След като поседите малко и чуете тази строга математическа мисъл, вие ще излезете оттам сгушени и ще
си
кажете: „Аз не зная нищо.“
Щом вие скърцате много със
себе
си
, щом вдигате много шум, тази работа е човешка.
“ – По човешки разсъждаваш.
Един ангел, за
да
бъде реален от чисто научно гледище, трябва
да
има някаква проекция на Земята.
Трябва
да
знаеш, че начало на Мъдростта е страхът Господен.
Защото и всички ония точки в пространството, ако не могат
да
проявяват известна проекция във физическия свят, те не са реални за нас и не могат
да
съществуват.
Страхът е една сила, необходима за развитието на всеки човек.
Ако някой от вас мисли, че е имал разговор с някой ангел, без
да
има някаква реална придобивка, той се самоизлъгва.
Само че друга една сила има в света, която може
да
замести страха.
Аз зная, че ангелите са много учени – те разбират висшата геометрия и математика тъй добре, че могат
да
ви осветлят върху някоя трудна задача за вас и ще ви помогнат
да
я решите.
Стане ли това нещо с вас, разрешите ли някоя трудна задача, която сам не сте могли
да
решите, тогава ще ви кажа, че наистина при вас е идвал някой ангел.
Ако човекът няма любов и няма страх, всичките нещастия ще дойдат в дома му.
Как може
да
дойде един ангел тук, на Земята?
Ако е страхлив, може
да
се предпази,
да
не дойде нещастието в дома му.
– Той може
да
дойде във формата на някой жив човек: ангелът е вътре в него.
Казват: „Страхът е една производна величина от други някои сили, а именно от предпазливостта, от голямото внимание
да
се спазват Божествените закони в света.“ Страхът не е нищо друго освен внимание на човека към своите постъпки.
Той може
да
дойде в сънно състояние при вас и вие сами
да
го видите.
Като ученици аз искам от вас
да
разсъждавате трезво.
Или пък най-после може
да
възприемете една силна светлина в ума
си
, която
да
ви помогне
да
разрешите задачата.
Във всички съвременни окултни школи има една опасност, тя е следната: всички бързат
да
свършват по-скоро.
Значи ангелът може
да
ви въздейства по три начина.
Казвам сега: всякога трябва
да
имате една проекция във физическия свят.
Като влезете в света, вие трябва
да
имате положителна наука, като инженерът, който прилага своето знание.
Сега с едно малко усилие върху
себе
си
вие можете
да
добиете това, което ви липсва.
Вие ще ми дадете сега разни мнения.
Аз не искам
да
давате мнения, ще ви кажа защо.
Вие ще кажете нещо, но мнението ви може
да
не бъде право и тогава ще
си
кажете: „Що ми трябваше
да
говоря!
Богатият оставя богатството
си
настрана, казва: „То ми е на ръка, но друго ми трябва мене.“ Това, което няма – към него се стреми той.
2.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
Където понякога някои губят куража
си
, то е човешкото.
- Кога изгубвате куража
си
?
- Когато правите земята от диамант; когато градите къща върху окото
си
… Мислите значи, за неща невъзможни.
В късметен номер вярват, взел лотариен билет и очаква от този билет
да
спечели една премия от 400 000 лева.
Той
си
има цяла една книга написана за богатства от древността, заровени в земята.
Веднъж прокопал половин километър
да
търси едно голямо богатство.
Рекох, ако
си
беше взел едно лозе и него
да
копаеше, за 20 години – 400 000 лева би спечелил.
А той още вярва
да
намери богатство, заровено в земята.
Рекох, напусни тази вяра, а
си
вземи едно лозе, а другите богатства не са за тебе.
Ако този човек би се занимавал малко
да
развие своя организъм, той би намерил златото.
В България има злато и 10 000 катъри
да
натовариш.
Каква гениалност се изисква
да
извадиш рудите,
да
ги претопиш, че
да
мине всичко през огън.
Аз ви привеждам този пример
да
се пазите от иманярство.
Туй аз наричам, когато човек иска
да
се домогне до лесния път на нещата.
Не избягвайте онези съчетания, които Бог е предвидил, не избягвайте онези възможности, които природата е вложила, това са най-красивите неща в живота.
Всичко туй ще се превърне за ваше добро.
И не се оплаквайте от съдбата
си
, но работете и тази съдба след време ще ви се усмихне.
Всички вие се нуждаете от известна опитност и за
да
я добиете, непременно трябва
да
минете през страдания.
Без страдания няма
да
имате тази опитност, а без тази опитност, няма
да
имате това знание.
Свежите Божествени мисли не могат
да
дойдат иначе.
Ако Христос не беше решил
да
страда,
да
се жертва, питам: Съвременният културен свят щеше ли
да
има тези свежи мисли?
- Значи, страданията на един човек отварят една врата, дават един подтик на всички ония души, които са останали назад.
Следователно, неговите страдания донесоха един хубав плод, отвориха един широк път, през който сега мнозина минават.
Ако някоя ваша идея повидимому така се разпъне, вие трябва
да
знаете, че разпъването на тази ваша идея, ще донесе блага за други ваши идеи, които идват след това.
Това са закони, с които трябва
да
боравите, за
да
може
да
преодолеете на онези мъчнотии, с които ще ви посрещнат в живота.
Например някой казва: "Аз
да
видя мечка, не се плаша!
" - Не, не, като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди
да
си
я видял.
И колко изкушения има човек
да
мине, в тия условия, при които днес живее.
И човек трябва
да
бъде много умен, за
да
може
да
надвие на тези изкушения.
Там има само една възможност – чрез закона на наследствеността може
да
се изправи една погрешка.
Значи само едно условие има, при което може
да
се ликвидира със старите погрешки.
(– Небето.) За всеки един ще бъде най-хубавото туй, което в дадения момент му липсва.
Сега ще ви задам един философски въпрос: Защо Питагор е искал
да
намери квадратурата на кръга, какви сa били неговите съображения?
И защо в окултната наука се стремят
да
намерят квадратурата на кръга?
Защо искат
да
определят туй, което не може
да
се определи?
(– Като проблема на геометрията това е невъзможно, това е символ на алхимията.)
Да
допуснем, че квадрата, това е една проекция, имате четири точки, които са проектирани от някъде от пространството към дадена плоскост.
Представете
си
, че тези четири точки АВСД в квадрата сa проекции.
Може
да
сa проекции на подсъзнателни сили, на физически сили, пък може
да
са проекции и на съзнателни сили.
Тогава какви ще бъдат резултатите на всяка една страна, на всяка една точка.
Ще бъдат ли резултатите еднакви, например на проекцията А и на проекцията В?
(– "А" има само две възможности: от А към В и от А към С.) Възможностите на проекцията А и възможностите в проекцията В еднакви ли ще бъдат?
(– Количествено те са еднакви.)
Да
допуснем, че А е един извор, В е друг извор в природата.
На единия извор е построено едно динамо
да
осветява града, на другия извор е направена една воденица.
Количествено водата на изворите е еднаква, но разумните сили, които използват тия сили, не са еднакви.
Следователно резултатите им няма
да
бъдат еднакви.
Разумността зависи от широкото използване на външните сили.
Да
допуснем, че този квадрат е образуван от четири реки.
Тези реки са еднакво големи по дължина и равни по количество на водата
си
.
Еднакви ли ще бъдат резултатите на тия реки?
(– Течението на водата ще бъде различно.) Сега ще ви кажа аз какво показва квадрата.
Той е един закон, че в четири поколения може
да
се изправи една погрешка.
Квадратът е мярка, която показва, че в четири поколения една погрешка трябва
да
се изправи.
Този е законът на квадрата, с който може
да
се разрешат погрешките.
Може още при линията АВ
да
изправиш погрешката
си
; ако изгубиш този случай, тогава при линията ВД или АС и ДС е последния предел за изправяне на погрешката.
По-нататък не може
да
иде тя.
Всяка една погрешка трябва
да
се изправи в четири поколения, нататък не може
да
мине тя.
Следователно, щом напишете квадрат ще знаете: той всякога означава, че погрешките ви трябва
да
се изправят в четири поколения, нищо повече!
Разните проекции в квадрата показват начини, смекчаващите условия, чрез които може
да
изправите грешките
си
.
Вашите мисли, чувства и действия, това са силите, с които може
да
манипулирате при изправяне на погрешката.
Когато Питагор е нанасял квадрата в окръжността и е искал
да
намери квадратурата на кръга, той е искал
да
намери условията, при които общия живот в дадения случай в колко поколения може
да
се изправи.
А само когато впишете квадрата в кръга, тогава може
да
определите в първото, второто, третото или четвъртото поколение ще се изправи погрешката.
(Сега те го схващат дали може
да
се изрази лицето на кръга с точен квадрат, а то е невъзможно.) Всички тези четири проекции може ли
да
се слеят в една?
За
да
се изправи една погрешка, това зависи от духовността на човека.
Ако един човек е високо духовен, още в първото поколение може
да
изправите погрешката
си
.
Да
допуснем някой път, че между бялата и черната раса стане прекръстосване: може майката
да
е от бялата раса, а бащата – от черната.
Понеже бялата раса е по-силна, следователно има възможност
да
се родят повече бели деца, отколкото черни.
Но все пак в едно поколение ще се прояви и бащата, а може още и в първото поколение
да
се родят черни деца, ако не, тогава във второто, в третото, ако и тогава не, тогава в четвъртото непременно ще се роди едно черно дете и ще се свърши въпросът.
А пък добрите неща, за
да
се реализират, за тях вече не е необходим квадрата.
Там пределът е по-голям, изискват се 25 000 години, за
да
реализираш едно добро. Т.е.
ако в първото поколение не може
да
реализираш едно добро, във второто, третото, четвъртото… хиляда поколения докато минат, все имаш възможност, за
да
реализираш едно добро.
Значи и след 1000 рода пак ще ти се даде условие
да
направиш едно добро.
Значи виждате възможността колко е широка тук.
Например искаш
да
направиш едно добро на някому,
да
се жертваш за някого или
да
посветиш живота
си
за някого.
Ако в първото поколение не можеш
да
го направиш, тогава във второто, третото… след 1000 поколения ти пак ще имаш възможност
да
реализираш това твое замислено добро.
Такъв голям е срокът, в който ти имаш възможност
да
направиш това добро.
Значи, замисленото добро е валидно през всичкото това време.
(1000 всяка нула представлява един свят.) Когато погрешките засягат само физическия свят и затова всеки един грях засяга само тялото и тогава, когато човек пострада малко, всичко се ликвидира.
Човек, който иска
да
направи едно добро, може
да
започне от физическия свят и
да
иде чак до причинния свят и там
да
направи това добро, когато грешникът не може
да
направи своето зло от духовния свят.
А този, който прави добро, може
да
направи доброто в няколко свята, затуй силата на доброто е мощна.
И затуй един добър човек е равен на хиляда лоши хора.
Ако хиляда души направят хиляда злини и един добър човек направи едно добро, това добро е равно на хиляда злини, то ги унищожава.
Затуй не трябва
да
се обезсърчавате, когато дойде злото, ще знаете, че то е само на кората.
Вие още не може
да
го разберете.
Най-първо човек казва: "Как мога
да
повярвам?
" Но ти трябва
да
допуснеш нещата и след това ще почнеш
да
работиш върху тях.
Това е закон в математиката, като една аксиома ще работиш с тази величина.
Тъй е, някои неща непременно трябва
да
ги допуснете, за
да
ги разберете после.
Не мислете,
да
се съмнява човек, това не е наука.
Ще знаете: първо нещата трябва
да
се допуснат и после туй, което сте допуснали, непременно ще работите върху него.
Ако само допуснеш нещата и не работиш върху тях, тогава може
да
се изложиш на изкушение.
Например ти допущаш, че можеш
да
станеш музикант и почнеш
да
работиш в това направление: пееш, свириш и най-после станеш музикант; допуснеш, че можеш
да
станеш художник.
Като допуснеш това, ти започнеш вече
да
работиш в това направление и ще постоянстваш дотогава, докато ти реализираш това, което
си
допуснал.
Но не всичко човек може
да
допуска.
Едно ограничение ще ви дам: Допущат се само разумните неща!
Защото, ако допуснеш известна аксиома, това е все нещо разумно.
Има известен закон вътре в природата: ти не можеш
да
допускаш в
себе
си
туй, което не е разумно.
Например, не можеш
да
допуснеш, че човек с празна глава, без мозък може
да
мисли.
Празна глава като чутура и
да
може
да
мисли, туй разумният човек не може
да
го помисли.
Един глупав човек тези неща може
да
ги предполага, но един умен човек никога не може
да
допусне, че празна глава може
да
мисли.
После, разумният човек никога не може
да
допусне, че на лед може
да
расте жито и разумният човек никога не може
да
помисли, че може
да
се съгради една къща върху окото.
Глупавият човек може това
да
го допусне, но разумният човек никога не може
да
допусне това.
Туй можеш
да
го помислиш, но
да
го допуснеш не можеш.
Има по-висши същества, които ще ти кажат, че туй, което
си
намислил, ти не можеш
да
го допуснеш.
Затова и в света ние можем
да
оперираме само с известни сили, които са разумни.
Например често казвате: "Аз мога всичко
да
направя." Е, какво разбирате под: "Аз мога всичко
да
направя?
"Аз мога
да
направя всичко, което е разумно!
" Така изречението е пълно, а: "Аз мога всичко
да
направя", така говорят само хора, които не разбират законите.
В
себе
си
ти ще кажеш: "Аз мога
да
направя всичко, което е разумно." Тогава законът работи отлично.
И Писанието казва: "Просите и не получавате." - Защо?
- Защото глупаво просите, глупаво говорите.
Казва някой: "Аз казах, че всичко мога
да
направя." Всичко не можеш
да
направиш.
На окото
си
къща можеш ли
да
съградиш, във въздуха палат можеш ли
да
издигнеш, цялата земя от диамант можеш ли
да
направиш?
Ще ми каже някой: "Всичко мога
да
направя!
" Като казваме "всичко" трябва
да
разбираме онова, което е разумно, което е в кръга на нашия живот и в неговите възможности.
Така като разбираме, законите са верни, тогава вече можеш
да
действаш и разумно
да
работиш.
В съвременния свят коя мисъл е по-силна у хората: че са лоши или са добри?
Някои казват: "Ние сме добри хора"; други казват: "Ние сме лоши хора." Коя мисъл преобладава сега повече?
Някои хора, когато искат
да
се похвалят, казват: "Аз съм лош човек", а подразбира в същото време, че е добър човек.
Ще се стремите всякога към единство на мислите
си
.
Първото нещо: всякой един от вас трябва
да
се научи този закон – единство на мисли.
Въобще е права, но с тази мисъл ти нищо не можеш
да
извършиш.
Питам: Ти на правата посока ли
си
?
Значи, ти досега не
си
вярвал, че право мислиш, а туй, което от сега започваш
да
вярваш, вярно ли е?
Ето как аз гледам на въпроса: седим двама в тъмна стая, държим една книга и не можем
да
четем.
" – "Не мога
да
чета." Ти ми казваш: "Чети ти!
" - "И аз не мога
да
чета." И двамата не можем
да
четем, дали сме невежи и двамата, та не можем
да
четем?
Нима за толкова кратко време ти научи
да
четеш?
И двамата можем
да
четем.
Светлината ли направи нас
да
можем
да
четем?
Тя ли създаде у нас възможността
да
четем?
Да
четем, това е възможност у нас.
А светлината, това е само едно условие,
да
можем
да
проявим тази наша възможност.
Той иска
да
каже, че някъде добре схващаш въпроса.
Той подразбира: "У тебе има светлина, ти можеш
да
четеш." В твоята къща има светлина, отвори книгата
си
и чети.
Туй трябва
да
го разберете.
Ако искате
да
знаете, в света има само едно Същество, което може
да
мисли – Той е Бог.
А всички други йерархии и същества изразяват само туй Великото безличното.
И ако ти кажеш, че ти мислиш, не
си
на правата посока.
Следователно аз трябва
да
кажа в
себе
си
: "Под тази светлина, която Бог ми дава, аз мога
да
мисля." Или мога
да
кажа: "В мене Бог мисли право." За
себе
си
ще го кажа това: В мене Бог мисли право, нищо повече.
Това за
себе
си
ще го кажа.
И когато някой път вие кажете: "Аз мога
да
мисля право", то има двояко значение.
Следователно ако схващате
себе
си
като едно разумно същество, което изразява правата Божествена мисъл и вие подразбирате туй Великото във вас, то е друг въпрос, но ако вие схващате, че човекът мисли право, вие сте на кривата посока и няма
да
се мине дълго време, ще видите, че вие не може
да
мислите право.
Изчислили ли са те тъй, че аз
да
съм сигурен, след като пътувам толкова време,
да
съм до Слънцето с разлика само 1 см.
И
да
прекрача,
да
стъпя на Слънцето?
Тези адепти, които излизат от тялото
си
, те са ходили до Слънцето, имат
си
своя мярка и колко време им взема
да
отидат до там, това го знаят много точно; и какви промеждутъци има в пространството – опирни точки, и това те знаят.
Защото това пространство, което трябва
да
се мине от Земята до Слънцето, не е само тъй празно пространство.
Чудесии има, че като мине човек от там
да
се учуди.
Всичко може
да
се изчисли в света.
Съвременната наука
си
служи с други методи, но за в бъдеще учените хора отиват вече към тия, новите методи, те започват
да
изучават окултните методи и за в бъдеще ще имат по-правилни мерки.
Тя
си
има своето приложение за изчислението, за пътищата, за движението и отклонението на планетите, слънчевите системи, т.е.
Това са задачи, които те има
да
разрешат и няма
да
им ги разреши никой друг.
Великите учители знаят колко е оттук до Слънцето, но те не бива
да
им го кажат.
Тя е една задача, която те сами трябва
да
разрешат.
Да
знаеш колко има от Земята до Слънцето, това е един лозунг, парола, ще го дадеш, то значи: знаеш една мистика, знаеш нещата тъй, както са в природата.
Щом произнесете тази дума, веднага природата ще ви отговори.
Щом почнеш
да
говориш на езика на природата, тя веднага обръща внимание на теб, но щом не говориш на нейния език, тя
си
мълчи, не обръща внимание.
Затуй, когато пристъпим към законите на природата, трябва
да
бъдем крайно внимателни при изучаването на нейния език.
Например индусите имат ред методи, които са придобили в много поколения.
Един индусин може
да
направи един разрез на ръката
си
, след туй ще положи другата
си
ръка върху болката и след 10 минути, това място е съвсем заздравяло.
Когато, според сегашните ваши методи, за
да
се излекува този разрез, се изискват най-малко 3-4 месеци и пак раната няма
да
се премахне, ще остане известна малка резка.
А този индусин, само като положи ръката
си
, всичко тъй хубаво зараства и никаква следа не остава от тази болка.
Ще се стремите
да
се домогнете до онова знание, вътрешното разбиране на нещата.
И когато дойдете до онова, истинското Божествено знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение, туй което вие наричате ентусиазъм.
Всякога Божественото носи ентусиазъм.
Да
знаеш какво е разстоянието от Земята до Слънцето – това е един лозунг, една парола.
(втори вариант)
Това значи, че знаеш една Истина, знаеш как са нещата в Природата.
(втори вариант)
Щом произнесете тази дума, Природата веднага ще ви отговори.
(втори вариант)
Говорите ли на езика на Природата, тя веднага обръща внимание на вас; не говорите ли на нейния език, тя
си
мълчи, не ви обръща внимание.
(втори вариант)
Затуй, когато изучаваме законите на Природата, когато изучаваме нейния език, трябва
да
бъдем крайно внимателни.
(втори вариант)
Индусите например изучавали законите на Природата в ред поколения и са придобили ценни методи.
(втори вариант)
Като са изучавали физиология, законите на тялото, те са достигнали до следните резултати: един индус може
да
направи разрез на ръката
си
и след като положи здравата
си
ръка върху болната, за десет минути болното място е съвсем заздравяло.
(втори вариант)
Докато според сегашните методи, за
да
се излекува този разрез, се изискват най-малко три-четири месеца, и пак раната няма
да
се премахне напълно, все ще остане малък белег.
(втори вариант)
Ще се стремите към вътрешното знание, към разбиране на Природата.
(втори вариант)
Когато дойдете до Божественото знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение – туй, което вие наричате ентусиазъм.
(втори вариант)
– Когато правите Земята от диамант, когато градите къща върху окото
си
.
(втори вариант)
Някой от тях вземе лотариен билет и чака
да
спечели първа премия от петстотин хиляди лева.
(втори вариант)
Той
си
имал една голяма книга, в която били написани богатствата от древността, заровени в земята.
(втори вариант)
Веднъж прокопал едно разстояние от половин километър
да
търси големи богатства.
(втори вариант)
Казвам: ако беше
си
купил едно лозе и го копаеше редовно всяка година, за двадесет години той би спечелил петстотин хиляди лева.
(втори вариант)
Казвам му: „Напусни тази вяра, вземи
си
едно лозе, тия богатства в земята не са за тебе.“ Питам: отде се е зародила в неговия ум мисълта, че той именно е лицето, което ще намери тези съкровища?
(втори вариант)
Той казва: „Ако намеря тия пари, ще
си
оправя работата.
(втори вариант)
В България има богати рудници и толкова много злато, че можеш
да
натовариш с него и десет хиляди катъра, но работа трябва.
(втори вариант)
Каква гениалност се изисква от човека, за
да
извади рудите,
да
ги разтопи и
да
ги прекара през огън.
(втори вариант)
Аз ви привеждам този пример, за
да
ви предпазя от иманярство.
(втори вариант)
Под това аз разбирам, че този човек иска
да
се домогне до лесния път на живота.
(втори вариант)
Не избягвайте онези съчетания, които Бог е предвидил; не избягвайте възможностите, които Природата е вложила – това са най-красивите неща в живота.
(втори вариант)
Не се плашете от мъчнотиите – всичко това ще се превърне за ваше добро.
(втори вариант)
Не се оплаквайте от съдбата
си
, но работете – след време съдбата ви ще се усмихне.
(втори вариант)
Всички се нуждаете от известна опитност, която, за
да
добиете, трябва
да
минете през страданията.
(втори вариант)
Без страдания няма
да
имате опитност, а без опитност няма
да
имате знания.
(втори вариант)
Свежите Божествени мисли не могат
да
дойдат другояче, освен чрез страдания.
(втори вариант)
Ако Христос не беше решил
да
се жертва,
да
страда, съвременният културен свят щеше ли
да
има тези светли мисли?
(втори вариант)
Значи страданията на човека отварят врата, дават подтик на всички ония души, които са останали назад.
(втори вариант)
Следователно страданията на този човек донасят хубав плод, отварят широк път, през който сега мнозина минават.
(втори вариант)
Ако някоя ваша идея повидимому се разпъне, вие трябва
да
знаете, че тази ваша идея ще донесе блага за други някои ваши идеи, които идат след нея.
(втори вариант)
Това са закони, с които трябва
да
боравите, за
да
преодолявате мъчнотиите, с които ще ви посрещнат в живота.
(втори вариант)
Например някои казват: „
Да
видя мечка, няма
да
се плаша.“ Като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди
да
си
я видял.
(втори вариант)
Колко изкушения има
да
мине човек при условията, при които днес живее!
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде много умен, за
да
надвива на изкушенията.
(втори вариант)
В него има една възможност – всяка погрешка може
да
се изправи чрез закона на внушението.
(втори вариант)
Значи тук има само едно условие, при което може
да
се ликвидира със старите погрешки.
(втори вариант)
За всеки човек най-хубаво е това, което в даден момент му липсва.
(втори вариант)
Сега ще ви задам един философски въпрос: защо Питагор искал
да
намери квадратурата на кръга?
(втори вариант)
Защо именно в окултната наука се стремят
да
определят квадратурата на кръга?
(втори вариант)
Защо искат
да
намерят това, което не може
да
се намери?
(втори вариант)
Отговор: Това нещо като проблем на геометрията е невъзможно
да
се определи.
(втори вариант)
То представлява символ в алхимията.
(втори вариант)
Да
допуснем, че квадратът представлява проекция с четири точки, насочени някъде от пространството към дадена плоскост.
(втори вариант)
Ние можем
да
приемем, че тия четири точки на квадрата АВСD са проекции на физически сили или на подсъзнателни сили, или пък на съзнателни сили.
(втори вариант)
Мислите ли, че резултатите на всички тия четири проекции на точките А, В, С и D ще бъдат еднакви?
(втори вариант)
Всяка линия показва възможностите на дадена проекция.
(втори вариант)
Например точката А има само две възможности: от А към В и от А към С.Еднакви ли ще бъдат възможностите на проекцията В?
(втори вариант)
Да
допуснем, че точка А представлява един извор, а точка В – друг извор в Природата.
(втори вариант)
На единия извор е построено едно динамо, за
да
осветлява града, а на другия извор е направена една воденица.
(втори вариант)
По количество водата на тия два извора е еднаква, но разумните сили, които използват тази вода, не са еднакви.
(втори вариант)
Разумността зависи от широкото използване на външните сили.
(втори вариант)
Следователно резултатите на тия две проекции няма
да
бъдат еднакви.
(втори вариант)
Да
приемем, че този квадрат е образуван от четири реки, които са еднакво големи по дължина и равни по количество на водата
си
.
(втори вариант)
Да
кажем, че едната река е на Северния полюс, другата – в умерения пояс, третата – на Южния полюс, а четвъртата – на самия Екватор.
(втори вариант)
Как мислите, еднакви ли ще бъдат резултатите на тия реки?
(втори вариант)
Отговор: Течението на водата ще бъде различно.
(втори вариант)
Той изразява закон, според който една погрешка може
да
се изправи в четири поколения.
(втори вариант)
В това отношение квадратът е мярка, с която могат
да
се разрешат погрешките.
(втори вариант)
Значи ти можеш
да
изправиш една погрешка още при линията АВ; ако изгубиш този случай, ще можеш
да
я изправиш при линията СD; и най-после, имаш и четвърта възможност –
да
изправиш погрешката
си
при линията DВ –тя е крайният предел за изправяне на погрешките, по-нататък не можете
да
отидете.
(втори вариант)
Всяка погрешка трябва
да
се изправи в четири поколения най-много.
(втори вариант)
Затова, щом напишете един квадрат, ще знаете, че той означава закон, според който погрешките ви трябва
да
се изправят най-много до четири поколения.
(втори вариант)
Четирите проекции на квадрата пък показват начините, смекчаващите условия, при които можете
да
изправите погрешките
си
.
(втори вариант)
Ето защо вашите мисли, чувства и действия представляват сили, с които може
да
манипулирате при изправяне на погрешките
си
.
(втори вариант)
Когато Питагор нанасял квадрата в окръжността и с това искал
да
намери квадратурата на кръга, той се стремял
да
намери условията, при които може
да
се изправи общият живот на хората.
(втори вариант)
Когато впишете квадрата в кръга, само тогава ще определите в кое поколение ще може
да
се изправи една погрешка – дали в първото, във второто, в третото или в четвъртото поколение.
(втори вариант)
Могат ли
да
се слеят в едно четирите проекции на квадрата?
(втори вариант)
Та една погрешка може
да
се изправи с бързината на светлината, а това зависи от духовността на човека.
(втори вариант)
Ако един човек е високо духовен, той може
да
изправи една своя погрешка още в първото поколение.
(втори вариант)
Някога между бялата и черната раса става прекръстосване: майката може
да
е от бялата раса, а бащата – от черната.
(втори вариант)
– Понеже бялата раса е по-силна, по-голяма е възможността
да
се родят повече бели деца, отколкото черни.
(втори вариант)
Все пак ще има възможност поне през едно от четирите поколения
да
се прояви и бащата.
(втори вариант)
Той може
да
се прояви още в първото поколение.
(втори вариант)
За
да
се реализира едно добро, изискват се две хиляди и петстотин години.
(втори вариант)
Това показва, че ти не можеш
да
реализираш едно добро нито само в първото, нито във второто, нито в третото, нито в четвъртото поколение, а се изискват най-малко хиляда поколения.
(втори вариант)
Значи и след хиляда рода все пак ти се отдава случай
да
направиш едно добро.
(втори вариант)
Та виждате колко широка е възможността
да
се направи едно добро.
(втори вариант)
Например ти искаш
да
направиш едно добро някому,
да
се пожертваш за някого или
да
посветиш живота
си
на някого.
(втори вариант)
Ако не успееш
да
направиш това добро още в първото поколение, ще можеш
да
го направиш във второто или в третото, или в четвъртото поколение, или най-после след хиляда поколения все ще имаш възможност
да
реализираш това добро.
(втори вариант)
Голям е срокът, през който ще имаш възможност
да
направиш това добро.
(втори вариант)
Значи замисленото от тебе добро е валидно през всичкото време от хиляда поколения.
(втори вариант)
В първия случай имате отношението едно към четири, а във втория случай – едно към хиляда.
(втори вариант)
Когато погрешките засягат само физическия свят, те се отнасят само до тялото, затова човек, като пострада малко, всичко се ликвидира.
(втори вариант)
Когато човек иска
да
направи едно добро, той може
да
започне от физическия свят и
да
стигне до Причинния свят – там
да
направи доброто.
(втори вариант)
Понеже доброто може
да
се направи в няколко свята, затова силата на доброто е мощна.
(втори вариант)
Грешникът или престъпникът не може
да
направи зло от Духовния свят.
(втори вариант)
Затова именно един добър човек е равен на хиляда лоши хора.
(втори вариант)
Ако хиляда лоши хора направят хиляда злини, а един добър човек направи едно добро, доброто унищожава тия хиляда злини.
(втори вариант)
Затуй, когато дойде злото, не трябва
да
се обезсърчавате: ще знаете, че то е на кората само, т.е.
(втори вариант)
Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в това Учение, не можете още
да
го разберете.
(втори вариант)
Вие казвате: „Как мога
да
повярвам, докато не опитам нещата?
(втори вариант)
“ – Не, първо вие трябва
да
приемете нещата, а след това ще почнете
да
работите върху тях.
(втори вариант)
Това е нещо, подобно на аксиомата в математиката.
(втори вариант)
Не, първо нещата трябва
да
се допуснат, а после
да
се докажат.
(втори вариант)
Ако само допуснете нещата, без
да
работите върху тях, тогава се излагате на изкушения.
(втори вариант)
Например ти допускаш, че можеш
да
станеш музикант, и започваш
да
работиш в това направление – пееш, свириш, докато най-после станеш музикант.
(втори вариант)
Допуснеш, че можеш
да
станеш художник, и започваш
да
работиш в това направление.
(втори вариант)
Ти трябва
да
постоянстваш дотогава, докато реализираш това, което
си
допуснал.
(втори вариант)
Обаче човек не може
да
допуска всички неща.
(втори вариант)
Ако допуснеш известна аксиома, това е разумно нещо.
(втори вариант)
В Природата има един закон, според който ти не можеш
да
допуснеш неразумни неща.
(втори вариант)
Например не може
да
се допуска, че човек с празна глава, без мозък, може
да
мисли.
(втори вариант)
Един глупав човек може
да
допусне това нещо, но един разумен човек никога не може
да
допусне, че една празна глава, една чутура може
да
мисли.
(втори вариант)
Разумният човек никога не може
да
помисли, че житото може
да
расте върху леда или че може
да
се съгради една къща върху окото.
(втори вариант)
Тия неща можеш
да
ги помислиш, но не и
да
ги допуснеш.
(втори вариант)
По-висшите същества от тебе ще ти кажат, че не можеш
да
допуснеш това, което
си
реализирал.
(втори вариант)
Ето защо ние можем
да
оперираме в живота само с разумни сили.
(втори вариант)
Често казвате: „Аз мога
да
направя всичко.“ Какво разбирате под тия думи?
(втори вариант)
Да
кажете, че можете
да
направите всичко, това значи, че не разбирате закона.
(втори вариант)
Ще кажете: „Аз мога
да
направя всичко, което е разумно.“ Кажете ли така, законът работи отлично.
(втори вариант)
И в Писанието се казва: „Просите, но не получавате.“ Защо?
(втори вариант)
– Защото глупаво просите, глупаво говорите.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз мога
да
направя всичко.“ – Не, не можеш
да
направиш всичко.
(втори вариант)
На окото
си
къща можеш ли
да
съградиш?
(втори вариант)
Във въздуха палат можеш ли
да
издигнеш?
(втори вариант)
Цялата Земя от диамант можеш ли
да
направиш?
(втори вариант)
Та като казваме, че можем
да
направим всичко, трябва
да
разбираме, че можем
да
направим онова, което е разумно, което е в кръга на възможностите в нашия живот.
(втори вариант)
Като разбираме така нещата, и законите са верни за нас, и ние можем вече
да
работим разумно.
(втори вариант)
Ще ви запитам следното: коя мисъл е по-силна в съвременните хора – че те са лоши или че са добри?
(втори вариант)
Някои казват: „Ние сме добри хора.“ Други казват: „Ние сме лоши хора.“ Коя от двете мисли преобладава в света?
(втори вариант)
– Когато някой човек иска
да
се похвали, той казва, че е лош човек, а подразбира, че е добър.
(втори вариант)
Първото нещо: всеки от вас трябва
да
се стреми
да
научи закона на единството – единство на мисълта.
(втори вариант)
– Тя е права за случая, но ти нищо не можеш
да
извършиш с тази мисъл.
(втори вариант)
Когато някой ти каже, че мислиш много добре, и ти повярваш и се зарадваш, как мислиш – на права посока ли
си
?
(втори вариант)
Значи ти досега не
си
вярвал, че мислиш право, а трябваше от този момент
да
повярваш в това.
(втори вариант)
Тогава аз ще те питам вярно ли е това, на което ти отсега започваш
да
се радваш?
(втори вариант)
Ето как гледам аз на тия и на ред други въпроси.
(втори вариант)
Седим двамата, аз и приятелят ми, в тъмна стая, държим книга в ръка и никой от нас не може
да
чете.
(втори вариант)
Казвам на приятеля
си
: „Чети!
(втори вариант)
“ – „Не мога
да
чета.“ Той ми казва: „Ти чети!
(втори вариант)
“ – „И аз не мога
да
чета.“ И двамата не можем
да
четем. Защо?
(втори вариант)
Дали и двамата сме невежи?
(втори вариант)
Но отварям свещта и казвам на приятеля
си
: „Чети!
(втори вариант)
“ Той започва
да
чете.
(втори вариант)
Нима за толкова кратко време той се научи
да
чете?
(втори вариант)
И двамата можем
да
четем.
(втори вариант)
Светлината ли дава възможност
да
четем?
(втори вариант)
Не,
да
четем – това е възможност, вложена у нас, а светлината е само условие, при което тази възможност може
да
се прояви.
(втори вариант)
– Той иска
да
каже, че схващаш някъде добре въпроса.
(втори вариант)
Значи у тебе има Светлина, при която можеш
да
четеш.
(втори вариант)
В твоята къща има светлина, затова отвори книгата
си
и чети!
(втори вариант)
Туй трябва
да
разберете.
(втори вариант)
В света има само едно Същество, което може
да
мисли – то е Бог.
(втори вариант)
Всички други йерархии и същества изразяват само Великото, Безличното.
(втори вариант)
И ако кажеш, че ти мислиш, не
си
на правата посока.
(втори вариант)
Следователно ти трябва
да
си
кажеш: „Аз мога
да
мисля при Светлината, която Бог ми дава.“ Или можеш
да
кажеш: „Бог в мен мисли право.“ Това трябва
да
кажеш в
себе
си
– нищо повече.
(втори вариант)
Когато кажете, че можете
да
мислите право, това нещо има двояко значение.
(втори вариант)
Ако обаче схващате, че човек мисли право, вие сте на крива посока, и няма
да
се мине дълго време, сами ще се уверите, че не можете
да
мислите право.
(втори вариант)
Вземете например най-видните математици, които разбират математиката до най-големи подробности, и ми кажете дали са изчислили какво е разстоянието между Земята и Слънцето и с колко милиметра е разликата в изчисленията им.
(втори вариант)
Доколко ще бъда сигурен в техните изчисления, че след като пътувам определеното от тях време, с разлика само един сантиметър, ще стъпя право на Слънцето?
(втори вариант)
Тези адепти, като излизат от тялото
си
, ходят до Слънцето, затова имат своя вярна мярка и точно знаят колко време им е нужно
да
отидат до Слънцето.
(втори вариант)
Чудесии има, там е цяла „Хиляда и една нощ“.
(втори вариант)
Та казвам: в света може
да
се изчисли всичко.
(втори вариант)
Съвременната наука
си
служи със стари методи, но за в бъдеще учените хора ще отиват към новите, окултни методи, затова ще имат и по-правилни мерки.
(втори вариант)
Нейните изчисления имат своето приложение в постройката на пътища, при определяне движението и отклонението на планетите, на различните слънчеви системи и др.
(втори вариант)
При тази
си
работа учените се домогват постепенно до все по-нови методи.
(втори вариант)
Това са задачи, които те сами трябва
да
разрешат – никой друг не може
да
им ги разреши.
(втори вариант)
3.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Доблесть е
да
признае човѣкъ, какво се крие въ него!
И безъ
да
ви казвамъ, пакъ ще ги развиете.
Слѣдователно, за
да
бѫде една идея чиста, свята и неопетнена въ ума ви, трѣбва
да
бѫде свободна отъ всички ония груби, материални форми – обекти.
Ние сега се нуждаемъ отъ хора, които казватъ, какво се крие въ тѣхъ.
Въ града Елена се настанява единъ руски полкъ.
Да
се събуди хубавото у човѣка, това е наука!
Идва единъ войникъ и казва на началника
си
, когото заварилъ малко пийналъ: господинъ полковникъ, турцитѣ идатъ!
Казватъ нѣкои: не трѣбва ли
да
се обичаме?
Дохожда втори пѫть, съобщава същото.
Свѣтлината, която обичамъ, мога ли
да
я похвана, мога ли
да
я помилвамъ?
Условията сѫ врѣменни ограничения, създадени отъ миналитѣ поколѣния.
Трети пѫть съобщава: турцитѣ идатъ!
Значи, могатъ
да
се обичатъ нѣща и безъ
да
се похващатъ.
Срѣдата не е спънка за човѣка.
Когато у васъ се събуди едно нѣжно чувство, едно нѣжно трептение, можете ли
да
го хванете и погалите съ рѫцѣтѣ
си
?
Дохождатъ най-послѣ турцитѣ, и всички казаци удрятъ въ бѣгъ.
Въ врѣмето, въ пространството, въ срѣдата и въ условията сѫ скрити всички възможности и сила или качества, съ които човѣкъ може
да
работи.
Не чакайте
да
дойдатъ турцитѣ, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу въ пропастьта.
Въпреки всичко, по нѣкой пѫть вие разваляте хубавитѣ нѣща и васъ.
Слѣдователно, ние трѣбва
да
бѫдемъ като онзи великиятъ професоръ, който, като влѣзе въ своята лаборатория, знае всѣко шишенце кѫдѣ се намира и започва своитѣ опити и изслѣдвания.
Нѣкои отъ васъ сте въ туй заблуждение, искате
да
уредите всичкитѣ
си
външни работи, че тогава
да
възприемете Божията Любовь.
Слѣдъ като направи опититѣ
си
, излиза изъ своята лаборатория.
Не, турцитѣ идватъ, а ти ще вземешъ ножа
си
и ще разрѣшишъ този въпросъ – ще воювашъ за свободата на душата
си
.
За насъ тѣлото трѣбва
да
бѫде като една лаборатория, а не мѣсто за постоянно живѣене.
Туй е Божественото у васъ, което трѣбва
да
се събуди.
– Веднага загасишъ тази лампичка на Любовьта.
Хубаво е понѣкога човѣкъ
да
напуща своето тѣло и своята лаборатория, понеже въздухътъ тамъ не е тъй чистъ, както отвънъ.
Затова всички трѣбва
да
имаме само едно убѣждение: Любовь безъ никакъвъ обектъ!
И всѣки единъ човѣкъ трѣбва
да
пази тѣлото
си
като една лаборатория.
Бога
да
не виждаме въ никаква форма!
Щомъ види, че ти обичашъ единъ обектъ, завърти крана, загаси свѣтлината, и ти останешъ при Любовьта, въ която нѣма Свѣтлина.
Тамъ трѣбва
да
се правятъ само опити.
Христа
да
не виждаме разпнатъ!
И онзи, когото
си
прѣгърналъ и цѣлуналъ е недоволенъ вече отъ тебе. Защо?
Защото само въ тѣлото вие ще намѣрите тия елементи, съ които можете
да
прѣмахнете недѫзитѣ
си
.
Богъ е, който носи животъ въ насъ.
Той казва: ти трѣбва
да
ме обичашъ като Свѣтлината, а това, което направи, е светотатство съ Любовьта.
Обаче,
да
не мислите, че безъ тази лаборатория вие не можете
да
сѫществувате.
Като помислимъ за Него,
да
почувствуваме животъ въ
себе
си
,
да
почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията
си
.
Животътъ седи въ това: като помисля за Бога,
да
почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ
себе
си
,
да
почувствувамъ живота.
Любовьта на обектитѣ азъ виждамъ въ всички общества, и въ кръчмитѣ – навсѣкѫдѣ въ свѣта.
Отива нѣкой богаташъ въ кръчмата съ пълна кесия.
И всѣки единъ отъ насъ трѣбва
да
живѣе, че
да
познае, какво дѣйствително Христосъ е сега на земята, не разпнатиятъ Христосъ, но живиятъ.
Той е единъ у всички хора, не е раздѣленъ.
Менъ ми е много приятно, това е привилегия, това е честь за мене
да
посѣтите кръчмата ми.
Ако азъ взема една голѣма рѣка и я раздѣля на хиляди малки рѣкички, какъ мислите, тази вода ще бѫде ли различна отъ първата?
Да
разпнатъ бѣше човѣкътъ, но Христосъ е живъ!
Обаче, слѣдъ като богаташътъ изпие всичко и нѣма нито петь пари въ джоба
си
, кръчмарьтъ му дава единъ ритникъ – и хайде навънъ изъ кръчмата!
Азъ казвамъ: водата се е раздѣлила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като прѣмине тази почва, водата пакъ се побратимява, съединява се.
Казвате: ти не
си
като мене, и азъ не съмъ като тебе.
Казвамъ: и ти
си
като мене, и азъ съмъ като тебе, само че трѣбва
да
влѣземъ въ голѣмото море.
Тамъ ще видите, че всички иматъ единъ общъ животъ.
Ами че въ общия животъ се криятъ всичкитѣ хубави нѣща.
Кое е по-хубаво,
да
живѣя единъ индивидуаленъ животъ, или
да
живѣя живота на Бога?
Въ любовьта
си
, всѣки отъ васъ не постѫпва ли като кръчмаря?
Да
имамъ 4–5 кѫщи въ София,
да
имамъ 4–5 дѣца и
да
мисля постоянно за тѣхъ – за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки и
да
кажа: дѣца, азъ за васъ се грижа и за васъ всичко жертвамъ; или,
да
имамъ онзи великиятъ Божественъ животъ,
да
участвувамъ въ живота на цѣлия козмосъ, въ живота на всички разумни сѫщества?
Синътъ не е ли изгонилъ майка
си
и баща
си
?
Това е Божествениятъ животъ –
да
чувствувашъ радостьта и веселието на всичко живо!
Има хора на любовьта днесъ, които за една служба сѫ готови
да
се отрекатъ отъ една свещена идея, отъ Царството Божие, отъ всичко.
Отъ всичко се отричатъ, за
да
запазятъ своето положение.
Питамъ: слѣдъ като падне правителството, този депутатъ, който се отрече отъ всичко свято въ
себе
си
, какво е спечелилъ?
Съврѣменнитѣ хора се плашатъ
да
си
кажатъ Истината.
Ето идеята, която трѣбва
да
проникне въ вашата душа.
Нѣкои сега казватъ: братко, раздай
си
имането!
Ще бѫде смѣшно, като излеза вечерно брѣме съ свѣщьта
си
,
да
ви светя,
да
ме питате: свѣтишъ ли ми?
Не, азъ считамъ насилие
да
проповѣдвате на хората
да
си
раздаватъ имането.
Казвамъ: слѣпъ ли
си
?
Ако нѣкой е богатъ, азъ нѣма
да
обърна внимание на това.
Въ Варненско, единъ българинъ каралъ съ колата
си
слама
да
я продава.
Считамъ че това сѫ въпроси за него и азъ нѣма защо
да
се бъркамъ въ работитѣ му.
За
себе
си
азъ имамъ други въпроси, които трѣбва
да
разрѣша.
Онзи, който служи на Божията Любовь, нито дума нѣма
да
каже за богатството на хората.
Ами че азъ слѣпъ ли съмъ, нали виждамъ сламата?
Ако нѣкой е богатъ, ако нѣкой е красивъ, нито дума нѣма
да
му кажа.
– Е, като виждашъ сламата, защо ме питашъ?
Това сѫ условия за него, които той самъ трѣбва
да
разрѣши.
Всички ние се занимаваме съ въпроси, които сѫ разрѣшени.
А сега хората се намѣсватъ
да
уреждатъ чуждитѣ работи и сѫ ги разбъркали.
Ти виждашъ сламата и питашъ, какво карашъ въ колата.
Ти виждашъ, че хората не се любятъ, но питашъ: обичатъ ли се хората?
Хората, които се обичатъ иматъ нѣщо чудно, нѣщо особено написано на лицето
си
.
Само тогава ще ги разрѣшимъ правилно, и нѣма
да
имаме страхъ отъ нищо.
Въ свѣта всичко се свежда къмъ живота.
Че азъ като изямъ едно симидче, защо
да
не съмъ благодаренъ?
Въ живота ние провѣряваме всичкитѣ истини.
Съ моето симидче, може би, 10,000 пеперуди биха се нахранили.
Даже за тѣхъ е много туй симидче.
Такъвъ човѣкъ, който има Любовьта, ако те срѣщне на пѫтя, ти ще усѣтишъ нѣщо подобно, както когато дойдатъ сутриннитѣ слънчеви лѫчи и те помилватъ.
Питамъ тогава: кой животъ е по-красивъ – този на пеперудата, или моятъ животъ?
Животътъ който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубавъ отъ колкото живота който асимилира повече материя а придобива по-малко сила.
Слѣдователно, индивидътъ, или човѣкътъ, или душата, които иматъ извѣстенъ обектъ, не могатъ
да
разбератъ пълнотата на онзи животъ, за който азъ говоря.
Ако ти
си
ималъ най-лошитѣ пориви и желания, всичко туй изчезва прѣдъ този погледъ.
Щомъ имате обектъ, въ какъвто и
да
е смисъль, той ви ограничава.
Има такива жени, въ които живѣе тази възвишена Любовь, и тѣ, като срещнатъ мѫжъ страстенъ, съ най-низкитѣ пориви, само като го погледнатъ всичко туй пада, стопяватъ се прѣдъ тѣхниятъ погледъ, и въ него се събуждатъ онѣзи Божествени чувства, които сѫ били скрити нѣкѫдѣ дълбоко въ душата му.
Гдѣ е нашата сила днесъ?
Отъ този моментъ, този мѫжъ казва: отъ сега нататъкъ, истински мѫжъ ще бѫда!
Вие се раждате на земята, посвещавате цѣлия
си
животъ само за
да
направите една кѫща.
Азъ ще измѣня живота
си
.
Всички треперятъ сега отъ страхъ, единъ на другъ нѣматъ вѣра.
Когато единъ постѫпва по единъ начинъ, всички му приписватъ качества, за които не знаятъ, дали сѫ въ дѣйствителность такива.
Направите
си
една кѫща съ 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили
да
реализирате това
си
желание.
Тази жена
си
отминава, не му казва нищо, но той се връща дома
си
прѣроденъ: срѣщнахъ нѣщо!
Е, какво срещна – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога нѣма
да
излѣзе отъ ума ми!
Другъ нѣкой пъкъ се ражда съ силно желание
да
свърши гимназия, университетъ и слѣдъ това
да
заеме високо обществено положение.
Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и слѣдъ това заминавате отъ този свѣтъ.
И тогава вие мязате на онзи руски мукалитинъ, който се прѣоблѣкълъ въ дрехитѣ на единъ руски генералъ и въ този
си
видъ се явява прѣдъ руския царь и му казва: азъ зная, какво мислишъ ти сега.
Тамъ, дѣто сѫществува обектъ, какъвто и
да
е, въ каквото направление и
да
е, той спъва човѣка въ разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа.
Или, съ други думи казано, това ще донесе свобода въ живота му, а не за неговата душа, защото за васъ душата е нѣщо непознато; споръ има още за нейното сѫществуване.
Тя е била фокусъ, въ който трѣбвало
да
изгорятъ страститѣ на този мѫжъ.
Ти мислишъ, че азъ съмъ еди-кой
си
генералъ.
Всѣка една развратна жена, всѣки единъ развратенъ мѫжъ, това сѫ други фокуси, това сѫ хора на обекти.
Не, ти се заблуждавашъ, азъ не съмъ този генералъ.
Учениятъ може
да
философствува върху живота, простиятъ може
да
говори за живота, но и единиятъ, и другиятъ, когато
си
счупятъ крака, еднакво чувствуватъ болката; и единиятъ, и другиятъ, еднакво чувствуватъ радостьта; и единиятъ, и другиятъ, щомъ седнатъ на трапезата, еднакво чувствуватъ благата на храната.
Жената иска
да
привлѣче единъ мѫжъ на страната
си
, и мѫжътъ иска
да
привлѣче една жена на страната
си
.
Нѣкой може
да
философствува,
да
говори че животътъ се изразява въ това, въ онова, но я ми кажете, щомъ се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, въ какво седи вашиятъ идеаленъ животъ?
Приятели, партии, общества, всички искатъ
да
привлѣкатъ хората на страната
си
,
да
ги направятъ обекти на своето учение.
Ами че когато ти ме осѫждашъ за една моя постѫпка, ти се излагашъ.
– Извънъ тия форми животътъ ви не може
да
се изрази.
Не е достатъчно
да
казвате, че има идеаленъ животъ, но въ какво се изразява този животъ, въ какво се изразява тази идея?
Всѣки човѣкъ трѣбва
да
се остави
да
се разбива естествено, тъй както е неговата природа.
Нѣкой пѫть религиознитѣ хора мислятъ, че знаятъ всичко.
Всѣка ябълка трѣбва
да
се остави
да
се развива естествено.
И ако ти ми приписвашъ извѣстни добродѣтели, пакъ за
себе
си
говоришъ.
Всѣки изворъ трѣбва
да
се остави самъ
да
тече.
– Тѣ сѫ хора, които сѫ свършили училище, безъ
да
сѫ учени.
Почнемъ ли
да
се занимаваме съ него, той се разваля.
Споредъ менъ,
да
казвашъ погрѣшкитѣ на хората, това не е Истина.
Често хората казватъ:
да
направишъ този изворъ по-хубавъ.
Да
казвашъ доброто на единъ човѣкъ –
да
.
Турятъ мраморни плочи, ограждатъ го, но изворътъ изгубва своята цѣлебность.
По-рано изворътъ нѣмаше този хубавъ видъ, но имаше сила въ
себе
си
.
А сега, виждашъ нѣкого – облѣченъ е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръвъ министъръ е, но изгубва нѣщо. Какво?
Азъ зная, Истината е най-сладкото нѣщо отъ всички други нѣща.
Други казватъ: Истината носи смърть.
Когато човѣкъ говори разумно, той трѣбва
да
разбира, какво означава думата „напълване“.
Той е недоволенъ отъ
себе
си
.
Не, Истината носи Свобода!
Такова напълване и въ природата не сѫществува.
Какъ ще се пълни природата?
– Цѣлата природа е пълна.
Азъ нѣма
да
казвамъ Христосъ, но ще го нарека „проповѣдникътъ на Израиля, проповѣдникътъ на Любовьта“, а пъкъ че тогавашнитѣ християни, както и съврѣменнитѣ християни Го наричатъ още Учитель, азъ не зная, до колко съврѣменниятъ свѣтъ може
да
нарече Учитель този, на когото учението не е изпълнено.
Защото, ако тѣ сѫ ученици, азъ зная, че ученицитѣ трѣбва
да
живѣятъ съобразно учението на Учителя
си
.
Туй, което дава свобода, е Истина!
Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може
да
ходи въ пѫтя на майка
си
, майката ще страда, ще изкупва грѣховетѣ, ще я заковаватъ на кръста.
Туй, което открива пѫтя за Любовьта, това е Истина; туй, което отваря пѫтя за Мѫдростьта, за Милостьта, за кротостьта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно въ човѣшката душа, това е великата Истина, която освѣжава човѣка.
Днесъ Христосъ още страда на кръста.
Това сѫ сили, това сѫ качества на великия човѣшки животъ.
Питамъ: радостьта може ли
да
влиза и
да
излиза?
Тогава човѣкъ съзнава, че той е едно съ Бога и казва: Господи, Ти
си
, който мислишъ въ мене, и азъ изразявамъ Твоята мисъль; Ти
си
Истината въ мене, и азъ проявявамъ тази Истина; Ти
си
Любовьта въ мене, и азъ изявявамъ тази Любовь.
Скърбьта може ли
да
влиза и
да
излиза?
И днесъ, въ невидимия свѣтъ другитѣ Учители правятъ упрѣци на Христа, казватъ му: виждашъ ли твоитѣ ученици тамъ долу на земята?
Обаче, за
да
си
изяснимъ добрѣ нѣщата, ние
си
ги прѣдставяме въ образци, като че радостьта и скърбьта влизатъ и излизатъ.
И когато Великиятъ Учитель каже така, той издава голѣма, голѣма Свѣтлина, душата му се изпълня съ единъ великъ трепетъ, съ онзи свещенъ трепетъ, който той разпраща по цѣлото лице на земята, и отъ който хората ставатъ щастливи.
Отъ двѣ хиляди години хората казватъ: Господи, не
си
ли чулъ нашитѣ страдания, до кога ще бѫде това Господи, нѣма ли
да
дойдешъ при насъ?
Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за
да
се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по
себе
си
, за
да
се види, какви трѣбва
да
бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Прѣдставете
си
, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто.
Накѫдѣто погледнете, навсѣкѫдѣ ще виждате само Свѣтлина – никакъвъ другъ обектъ!
Великиятъ изпитъ, който се дава на съврѣменното човѣчество върху Любовьта, не можаха
да
го издържатъ, Христосъ, тази Велика Любовь, казва: „Трѣбва нова свѣтлина на съврѣменнитѣ хора!
Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ
да
изгубите живота
си
, ако не сте внимателни.
Една необятна Свѣтлина ще виждате, навсѣкѫдѣ само Свѣтлина!
Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може
да
ви попрѣчи
да
постигнете вашитѣ проекти на земята.
И
себе
си
нѣма
да
виждате, нито пъкъ други хора ще виждате, а само Свѣтлина, необятна Свѣтлина!
Ще кажете: ами друго нѣщо нѣма ли
да
има?
– Е, всичко трѣбва
да
изгубимъ.
– Не, тогава хлѣбецъ нѣма
да
има, винце нѣма
да
има, но вие ще бѫдете радостни въ
себе
си
.
Да
, всичко трѣбва
да
се изгуби, за
да
се добие новото!
Макаръ че хората обичатъ планинитѣ, но те не могатъ
да
живѣятъ по планинитѣ; макаръ че вие говоритѣ за високитѣ чуки, за Хималайскитѣ върхове, но никой отъ васъ не би желалъ
да
прѣкара цѣлия
си
животъ тамъ; макаръ че хората говорятъ за низкитѣ мѣста, но малцина обичатъ
да
живѣятъ въ долинитѣ.
Може
да
кажете: ама
да
дойде поне една жена при насъ.
Ако волътъ не изгуби своитѣ копита, своитѣ рога, своята козина – човѣкъ не може
да
стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своитѣ зѫби – човѣкъ не може
да
стане; ако вълкътъ не хвърли своитѣ зѫби, своитѣ некти – човѣкъ не може
да
стане и т.н.
Защото природата е разхвърлила благата
си
навсѣкѫдѣ еднакво.
И ако ние, съврѣменитѣ хора, не хвърлимъ лошото отъ насъ, не ще можемъ
да
разберемъ Божественото.
Хубоститѣ на върховетѣ, красивитѣ гледки на високитѣ мѣста, природата е лишила отъ плодове; а липсата на красота въ долинитѣ, природата е допълнила съ благата на плодоветѣ.
Ще кажете: какъ може
да
развалятъ Царството Божие?
– Ако дойдатъ при васъ, една жена и едно дѣте въ този смисълъ, както вие ги разбирате, тогава тѣ ще развалятъ Царството Божие.
Това е езикътъ, най-страшниятъ ножъ въ свѣта, с който човѣкъ може
да
убие.
Широкиятъ пѫть може
да
бѫде и нагорѣ и надолу, затова ако вземемъ Христовитѣ думи въ букваленъ смисълъ, ще дойдемъ до едно противорѣчие.
Запримѣръ, нѣкой е царь, седи прѣдъ мастилото, пише присѫда.
Тъй е, ако живѣешъ по човѣшки, трѣбва
да
имашъ обектъ, но ако искашъ
да
живѣешъ по Божествено, ще живѣешъ безъ обектъ!
И Господь седи прѣдъ този царь, казва му тихичко: прости, не подписвай присѫдата!
Къмъ каква погибель може
да
ни води този широкъ пѫть?
Царьтъ подписва присѫдата.
Ако ти
си
въ любовьта съ обектъ, ще ми кажешъ тъй: азъ ще те обичамъ като човѣкъ и ще тѣ прѣгърна и цѣлуна, като човѣкъ.
Но нѣма
да
ми казвашъ: душата ми те обича, затова, заради Господа, чакай
да
те прѣгърна.
– Задрасква подписа
си
.
Тамъ, едва ли може единъ човѣкъ
да
мине самъ.
У Господа нѣма обекти!
Азъ желая сега
да
видя задраскани писма.
За
да
може единъ човѣкъ
да
мине прѣзъ тѣсния пѫть, трѣбва
да
бѫде толкова дребенъ, толкова малъкъ, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка едва тя може
да
мине прѣзъ малката врата на духовния пѫть.
Всички имате такива писма предъ
себе
си
.
Всичкитѣ адепти, всички велики Учители сѫ минали прѣзъ този тѣсенъ пѫть.
дългъ, щомъ искашъ
да
ме цѣлунешъ, ще ми платишъ дълговетѣ.
Да
се задраскатъ сега тия писма,
да
се види върху тѣхъ тази линия – красива е тя.
Царьтъ писалъ: осѫждамъ на смъртно наказание еди-кой
си
човѣкъ.
Тя
си
помислила че е нѣкой американецъ и се разговаряла сладко съ него, обаче, като стигнали до единъ фенеръ, тя вижда, че този господинъ билъ черенъ, негъръ и веднага извиква полицай.
И послѣ задрасква присѫдата, казва: Не!
Понеже съврѣменнитѣ хора не обичатъ мѫчнотиитѣ, тѣ мислятъ, че въ тия мѫчнотии, въ спънкитѣ на живота, въ страданията, се крие нещастието за тѣхъ.
Дава го подъ сѫдъ, иска отъ него обезщетение за нанесената и обида.
– Отменямъ рѣшението
си
.
Това сѫ само думи, отношения и илюзии, въ които хората се заблуждаватъ.
И всички ние, които се движимъ въ тъмнината на нощьта на живота, мислимъ, че всичко онова, което вършимъ е красиво.
Красиво е туй задраскване!
Мѫчнотиитѣ, които иматъ хората въ сегашния свѣтъ, сѫ имъ предадени по наслѣдство, по закона на внушението.
Много пѫти хората се страхуватъ отъ това, отъ което нѣма никаква опасность, а не се страхуватъ отъ това, отъ което трѣбва
да
се страхуватъ.
Та казвамъ: отъ гледището на Божествената Любовь, недѫзитѣ на човѣшката любовь могатъ
да
се изправятъ само тогава, като се внесе Свѣтлината на Божествената Любовь.
Законъ е: безъ Бога любовь между хората не може
да
има!
Колко е красиво!
Запримѣръ, никой отъ васъ не би се уплашилъ, ако му подадатъ една чашка винце.
Даже вие ще считате за привилегия това като отидете нѣкѫдѣ
да
ви почерпятъ съ петгодишно винце.
Значи, дѣто е Любовьта, или дѣто е Богъ, тамъ съмъ и азъ – тамъ нѣма обектъ, тамъ Любовьта може
да
се прояви.
Ако беше видѣлъ писмото по-рано, пакъ щѣше
да
му трепне сърдцето, но какъ?
Вие ще благодарите, че сѫ ви направили голѣма честь, като сѫ ви почерпили съ такова винце.
Любовьта всѣкога подразбира жертва и разумность въ
себе
си
.
При това, такава една чашка винце е една уловка въ живота ви: отъ него може
да
се разсипе и здравето ви, а може
да
изгубите и смисъла въ живота
си
.
Питамъ: вие, като се върнете дома нѣма ли
да
направите добрѣ, ако задраскате тѣзи писма?
Отъ това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата.
Онзи, който има великата Божествена Любовь въ
себе
си
, той е най-силниятъ и най-разумниятъ.
Всички ще скочатъ
да
гонятъ мишката.
Да
кажемъ, че сте учитель нѣкѫдѣ.
Ако вие обичате отъ сърдце вашитѣ ученици и почнете
да
имъ прѣдавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днесъ ще ви държатъ въ това училище?
Всѣки день ни се даватъ хиляди случаи
да
проявимъ Любовьта, а ние седимъ и казваме: еди кой
си
свещеникъ не служи добрѣ.
Мислите ли, че ако почнете като държавникъ
да
прилагате тази Любовь, ще ви държатъ на този пость!
Ако мишката нѣкой пѫть прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горнитѣ и зѫби растатъ много, та за
да
ги скѫси, за
да
се смалятъ, трѣбва
да
ги търка постоянно въ нѣкои твърди прѣдмети.
Даже единъ Толстой, който бѣше такъвъ великанъ, гигантъ като писатель съ своя художественъ стилъ, щомъ се осмѣли
да
заяви великата идея за Любовьта, всички казаха, че неговата гениалность се потъмнила, че той вече е остарѣлъ и оглупѣлъ.
Значи, споредъ схващанията на съврѣменнитѣ хора, всички ония, които иматъ обекти въ живота
си
, сѫ умни хора, а всички ония, които нѣматъ обекти въ живота
си
, сѫ малко смахнати, оглупѣли, обезумѣли хора.
Днесъ всички питатъ: гдѣ е животътъ?
Азъ бихъ имъ казалъ единъ начинъ, по който и тѣ и всинца можемъ
да
се освободимъ отъ тия нечистотии. Какъ?
– Прослѣдете промѣнитѣ на водата.
Водата може
да
мине и въ друго състояние.
Отъ тукъ изваждамъ единъ законъ: ние изгубваме живота
си
, понеже ходимъ въ широкия пѫть.
Тя може
да
стане на пара, пъкъ може
да
се разложи и на своитѣ елементи и
да
отиде въ пространството.
И колкото повече хората остаряватъ, толкова повече изгубватъ смисъла на живота
си
.
Тѣ се намиратъ на голѣма дълбочина въ земята и трѣбва специално
да
се изкопаватъ.
Докато сѫ млади, животътъ за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
Ученитѣ хора забѣлѣзватъ, че водата на земята започва
да
се намалява.
Има рудници, дѣто множество рудокопачи по цѣль день копаятъ земята, изкарватъ тия камъни отъ тамъ, и слѣдъ като ги шлифоватъ, продаватъ ги на голѣма цѣна.
Слѣдователно, всѣка хубава мисъль, всѣко хубаво чувство, което човѣкъ може
да
придобие, това сѫ скѫпоцѣнности, заровени нѣкѫдѣ дълбоко.
– Че за въ бѫдаще хората ще се нуждаятъ по-малко отъ обикновена вода; тѣ ще се нуждаятъ отъ необикновена вода, която сега ще се яви.
И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти.
На земята ще дойде нова вода.
Да
, има обикновени мисли, като обикновенитѣ камъчета, които всѣки подритва.
Сегашниятъ животъ трѣбва
да
се трансформира и човѣкъ трѣбва
да
прѣмине отъ едно състояние въ друго.
И само отъ извора ще може
да
я пиете.
Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които сѫ подобни на скѫпоцѣнни камъни, изваждани отъ земята.
Нѣма какво
да
говоримъ на свѣта, какво искаме.
Рѣки нѣма
да
има.
Туй трансформиране ние трѣбва
да
направимъ, за
да
опитаме силата на нашия животъ.
Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити въ човѣка?
Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ
себе
си
.
– Има прозорливи хора, които виждатъ.
За насъ е важно
да
видимъ, можемъ ли
да
използуваме условията, при които живѣемъ.
Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма
да
употрѣбява вече ралото, той нѣма
да
си
служи съ фабрики.
За васъ –
да
вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная.
При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма
да
бѫде пълна съ сажди, както е сега.
По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото учение, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ?
Казвате
си
: какво ли мисли нашиятъ Учитель?
Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ
себе
си
.
– Започва
да
го образува.
Богъ мисли
да
направи една вселена, по-голѣма отъ тази.
И самиятъ човѣкъ, като съзнае това, започва съзнателно
да
работи върху
себе
си
.
Той за въ бѫдаще мисли
да
създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце
да
бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното.
Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата.
И послѣ, Господь мисли
да
създаде сѫщества още по-велики отъ тия, които днесъ сѫществуватъ.
Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ.
Дали е богатъ!
Затуй именно трѣбва
да
се избератъ ония условия, при които
да
намѣрите това, което ще осмисли живота ви.
Ще кажете: тъй ли е всичко това?
Сега ще ви приведа една малка легенда отъ първитѣ врѣмена на християнството.
Дали е ученъ!
Анунцио, младъ, виденъ римски патриций, билъ уважаванъ и обичанъ отъ всички млади въ тогавашното врѣме, особено отъ красивия полъ.
– Учението, това е една сила у човѣка.
Всички млади моми, които идвали при него, казвали: безъ тебе не можемъ
да
живѣемъ, ти
си
нашето спасение, само ти можешъ
да
ни избавишъ.
Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него.
Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ.
Вашиятъ умъ може ли
да
схване това нѣщо?
Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота.
Той ималъ за Учитель нѣкакъвъ
си
постникъ – Салвий, който живѣялъ далечъ отъ хората.
– Не може
да
го схване.
Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще
си
кажете въ
себе
си
: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме.
Анунцио завеждалъ тия момичета при своя учитель, дѣто по закона на Любовьта, всѣка мома която обичала Анунцио, трѣбвало
да
се остави
да
ѝ прѣрѣжатъ една жила на рѫката, за
да
взематъ малко кръвь, понеже съ човѣшка кръвь трѣбвало
да
бѫде написана книгата на Учителя Салвий.
Всички вие, които ме слушате, трѣбва
да
имате единъ трѣзвъ умъ.
Какви страдания трѣбва
да
се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво!
Онзи човѣкъ, който иска
да
добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть.
Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта
си
?
Защо трѣбва
да
се добие животътъ?
Врѣмето нѣма
да
се измѣни.
Защото, ако не добиете живота, никога нѣма
да
бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта.
Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта
си
?
Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва.
Не, мога
да
ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь!
Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което
да
написватъ хубавитѣ работи.
Туй учение можете
да
го приложитѣ още днесъ!
Да
се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение!
Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида
да
раздамъ всичко.
Жена обича мѫжа
си
, умира заради него.
Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ
да
се напише нѣщо съ него.
Кому ще го раздадешъ?
Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ
си
– туй е жалкото.
Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ.
– Тя не обича мѫжа
си
, обича дѣцата
си
.
Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци.
Но и въ любовьта къмъ дѣцата
си
, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години
да
я гледатъ.
Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ
себе
си
“.
Азъ мога
да
живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение.
Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може
да
вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря.
Ако азъ ви проповѣдвамъ, за
да
ме облагодѣтелствувате, това е животътъ на единъ волъ.
Майка, която не може
да
вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може
да
вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща.
Ако искате
да
знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима.
И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече!
Съ думата „кръвь“ Христосъ иска
да
означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва
да
възприеме отъ духовниятъ свѣтъ.
Всички вие имате по единъ обектъ въ живота
си
: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова.
Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма
да
бѫдешъ обектъ за него.
Не, не, за
да
се прояви любовьта, вие не трѣбва
да
имате абсолютно никакъвъ обектъ!
Да
имате обектъ, то значи
да
концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ
да
разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи.
Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ.
Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли
да
зрѣятъ?
Той може и безъ шапка
да
живѣе, и безъ обуща може
да
ходи.
Ако всички прѣдмети, ако всички хора, ако всички живи сѫщества минаваха прѣзъ такива силни фокуси, щѣха ли
да
сѫществуватъ, можеха ли
да
живѣятъ?
Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече?
– Всичко, което мине отъ тамъ, ще се стопи.
Да
, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь.
Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които
си
правятъ илюзии отъ това.
Въ природата не сѫществуватъ никакви обекти.
Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може
да
бѫде постоянна.
Но азъ не искамъ
да
бѫда съблазънъ никому.
Тя нѣма фокуси, тя разлива свѣтлината.
Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и
да
е положение
да
сѫ били, които
да
сѫ имали материална връзка и до 100 години
да
сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ
да
сѫ
си
казали една горчива дума.
Сега, нѣкои отъ васъ, като се молитѣ, казвате: Господи, Ти не знаешъ ли, че азъ страдамъ?
Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ.
Казвамъ: всичко това не е мое, азъ съмъ намислилъ
да
го върна.
Всичко е подаръкъ дадено, азъ го пазя, чуждо е, а чужди нѣща азъ не раздавамъ.
Значи Господь
да
те има прѣдъ видъ;
да
бѫдешъ обектъ заради Него.
Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за
да
го опетнятъ.
Само Господь може
да
раздава всичко.
Божественото учение не може
да
бѫде обектно!
– Азъ гледамъ, какво прави Господь и се уча отъ Него.
Бихъ желалъ всички вие
да
се учите
да
постѫпвате, както Богъ постѫпва.
Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по
себе
си
, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше
да
бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко
да
се заблуждаватъ.
И мене Господь създаде, и тебе Господь създаде – Ама азъ съмъ създаденъ по образъ и подобие Божие!
Днесъ хората се заблуждаватъ много.
Казватъ ми нѣкои: тази сестра много
си
окичила кѫщата.
Ти, който
си
създаденъ по Бога, не трѣбва
да
имашъ обектъ, а само една велика идея трѣбва
да
имашъ въ ума
си
.
Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ
да
цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата.
Богъ трѣбва
да
ти бѫде идеята.
Тя физически
си
е окичила кѫщата, но духовно не я окичила.
Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ.
Нѣкой казва: азъ искамъ
да
видя Бога.
Бѫдете благодарни на малкото!
Вие можете
да
Го видите, но не и
да
Го хванете.
Ако те поканятъ, благодари!
Желанието
да
имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление.
Ти можешъ
да
слушашъ Божествения гласъ.
Ако те поканятъ
да
седнешъ на земята пакъ благодари!
Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ?
Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ
си
, на еди-коя
си
улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два чувала брашно, дрѣхи, хлѣбъ.
Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари!
Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане
да
рисува други картини, неговото изкуство изчезва.
Ти казвашъ: чакай, Господи,
да
Те видя, кой
си
!
Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ.
Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня
си
, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа?
Защото идейното, великото не може
да
се тури на никакво платно.
А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора.
Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“.
Искатъ
да
ни убѣдятъ, че това е разпнатиятъ Христосъ.
Ние вѣрваме, че въ всички души има нѣщо хубаво, което ще се събуди.
Онзи великиятъ Учитель на Любовьта не може
да
бѫде разпнатъ.
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
Разпнатъ бѣше човѣкътъ, а онзи великиятъ Учитель, който бѣше затворенъ въ тази черупка, казваше: „Имамъ власть
да
положа душата
си
, имамъ власть
да
положа живота
си
, но имамъ власть и
да
взема живота
си
.
Ами че вие не можете
да
се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка!
Мога
да
направя това, което азъ искамъ!
Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ.
“ И той казва на Пилата: „азъ съмъ, който разполагамъ съ
себе
си
!
Азъ ти заповѣдвамъ
да
ме разпнешъ!
Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ.
И послѣ пакъ азъ ще заповѣдамъ
да
ме възкръсятъ“.
До васъ други ангели нѣма
да
дойдатъ повече.
Вие още не сте живи, не можете
да
се владѣете още.
Има сили, които отвънъ ви дѣйствуватъ, тъй че вие се движите не по ваша воля.
Когато се коронясвалъ рускиятъ царь, патриархътъ отъ синода билъ тъй скроменъ, че не искалъ
да
му тури короната, но рускиятъ царь му казалъ: „Заповѣдвамъ ти
да
ми туришъ короната, защото народътъ гледа.
Тогава какво
да
правимъ?
– Трѣбва
да
вървимъ въ пѫтя на Божията Любовь!
“ Чудни сѫ хората, като искатъ
да
станатъ обекти на Господа.
Рѫцѣтѣ ти се свиватъ неврастеникъ
си
.
Казватъ: Господи, ти знаешъ ли, колко страдамъ!
Да
,
да
, всички ще Го видите.
– По простата причина, че той
си
създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система.
Много обекти има той въ ума
си
и въ сърдцето
си
.
Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания,
да
издържашъ и
да
казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което
си
ми далъ!
когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
И Христосъ когато училъ хората
да
се отрекатъ отъ
себе
си
, ето какво подразбиралъ Той.
“ И когато изпаднешъ въ противорѣчия,
да
кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“.
Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма
да
имате никаква тяжесть.
Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ!
Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма
да
пиешъ повече.
Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили.
Ти люби дъщеря
си
, но тя
да
не ти стане обектъ, отъ който
да
очаквашъ нѣщо.
Тогава ще започнете учението
си
като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче.
Ти не
си
роденъ пияница, отпослѣ
си
станалъ такъвъ.
На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не
си
роденъ крадецъ; ти не
си
роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива.
Генералътъ отива
да
види бащата.
Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща
си
, който пъкъ билъ на 120 години.
Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть.
„Отъ сега нататъкъ вие нѣма
да
се кланяте нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще служите на Бога въ Духъ и Истина“.
Въ този случай синътъ уповава на бащата, него има за обектъ.
Паритѣ употрѣбявай безъ
да
мислишъ за тѣхъ!
Другадѣ, бащата уповава на сина; той пъкъ на своя синъ и т.н.
Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума
си
,
да
не ставатъ обектъ за тебе.
Само така ние ще дойдемъ до онова велико разрѣшение на въпроситѣ, които терзаятъ душитѣ ви.
Въ какво могатъ тѣ
да
си
помогнатъ?
Това трѣбва
да
бѫде стремежътъ на всеки едного.
Тѣлото не може
да
бѫде обектъ!
Казвамъ: това не е наука, тия нѣща всички ги знаете.
Ти не
си
роден пияница, отпосле
си
станал такъв.
(втори вариант)
Тогава ще започнете учението
си
като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче.
(втори вариант)
Генералът отива
да
види бащата.
(втори вариант)
На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не
си
роден крадец; ти не
си
роден престъпник, отпосле сте станали такива.
(втори вариант)
Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща
си
, който пък бил на 120 години.
(втори вариант)
В този случай синът уповава на бащата, него има за обект.
(втори вариант)
Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път.
(втори вариант)
Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н.
(втори вариант)
В какво могат те
да
си
помогнат?
(втори вариант)
Парите употребявай без
да
мислиш за тях!
(втори вариант)
„От сега нататък вие няма
да
се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“.
(втори вариант)
Дръж ги отвън, не ги туряй в ума
си
,
да
не стават обект за тебе.
(втори вариант)
Тялото не може
да
бъде обект!
(втори вариант)
Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
(втори вариант)
Следователно, за
да
бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва
да
бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.
(втори вариант)
Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете.
(втори вариант)
Това трябва
да
бъде стремежът на всеки един.
(втори вариант)
Доблест е
да
признае човек, какво се крие в него!
(втори вариант)
Казват някои: Не трябва ли
да
се обичаме?
(втори вариант)
Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях.
(втори вариант)
И без
да
ви казвам, пак ще ги развиете.
(втори вариант)
Да
се събуди хубавото у човека, това е наука!
(втори вариант)
В града Елена се настанява един руски полк.
(втори вариант)
Идва един войник и казва на началника
си
, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат!
(втори вариант)
Светлината, която обичам, мога ли
да
я хвана, мога ли
да
я помилвам?
(втори вариант)
Значи, могат
да
се обичат неща и без
да
се хващат.
(втори вариант)
Дохожда втори път, съобщава същото.
(втори вариант)
Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли
да
го хванете и погалите с ръцете
си
?
(втори вариант)
Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения.
(втори вариант)
Средата не е спънка за човека.
(втори вариант)
Трети път съобщава: Турците идат!
(втори вариант)
Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас.
(втори вариант)
Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може
да
работи.
(втори вариант)
Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг.
(втори вариант)
Следователно, ние трябва
да
бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания.
(втори вариант)
Не чакайте
да
дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта.
(втори вариант)
– Веднага загасиш тази лампичка на Любовта.
(втори вариант)
След като направи опитите
си
, излиза от своята лаборатория.
(втори вариант)
Някои от вас сте в туй заблуждение, искате
да
уредите всичките
си
външни работи, че тогава
да
възприемете Божията Любов.
(втори вариант)
НАГОРЕ