НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
202
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
202
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
– Нещо по-дълбоко идва след благодатта.
Тази година може
да
бъде нова година на радост, а може
да
бъде и на скръб; тя може
да
бъде нова година на повдигане, а може
да
бъде и на падение.
Всичко може
да
се случи.
От какво зависи падението на човека?
– То зависи от самия него.
Когато видим хубавите, красивите неща в света, ние трябва
да
им се радваме, но не и
да
искаме
да
ги обсебим.
Не е позволено
да
пипаме красивите неща, а трябва
да
се учим от тях.
От светлината на красивото, на хубавото ще се учим.
Идвате
да
ме питате нещо върху някой философски въпрос.
Ако аз ви кажа туй или онуй, каквото и
да
ви говоря, ще се роди някакво съмнение във вас и вие ще кажете: „Това е негова философия, той
си
мисли така, пък и аз съм свободен
да
мисля, както искам.“ За
да
се избегне туй противоречие, казвам: ти имаш свещена книга – ела
да
четеш на моята свещ,
да
прочетеш еди-коя
си
глава на моята светлина, и като я прочетеш, ще видиш, че има нещо ново.
Мисли върху великото, което Бог е вложил в душата ти – нова глава
си
прочел.
Прочети я и нека тази малка радост
да
се всели в душата ти!
Сега казвате
да
ни нагостят някъде!
Любовта седи в нещо много малко: като видя някого на пътя,
да
се зарадвам заради него – без
да
се разговарям с него, мен
да
ми е приятно, че съм видял един свой брат!
За този, за когото се радвам, без
да
му говоря, всичко мога
да
направя за него.
Четох всички по-видни философи, но никъде не можах
да
намеря разрешение на въпросите, които ме вълнуваха.
Една вече се връщам от работа, сега наскоро беше това, гледам едно куче на трамвайната линия – сгушило се, трепери.
Аз се спрях, казах
си
: горкото куче, и то страда като мене; аз страдам като човек, то страда като куче и няма кой
да
се погрижи за него.
Ние търсим великите работи, а пренебрегваме малките.
Дойдем някой път до Третото небе, търсим ангели, светии, а не знаем, може би, че чрез най-малкото куче Божият Дух ще ни проговори.
Той, като работи в нас, ще даде един подтик на душата ни, тя ще затрепти, ще се зарадва и нашето сърце, ще се зарадва и туй малко същество, чрез което се е проявил Духът Божий.
За в бъдеще, от тази нова година нататък, отдавайте внимание на слабите, не ставайте съблазън никому!
Да
съблазниш е лесно.
Бъдете тъй искрени в душата
си
, за
да
носите Божията виделина!
Отвън може
да
имате съмнения, но в душата
си
трябва
да
бъдете крайно искрени.
Когато Бог види, че ние вършим Волята Му, за Него няма две мнения – Той всякога е готов
да
ни благослови и
да
ни даде онази вътрешна радост, която е в Него.
Сега всички страдате.
По някой път страдате от човешки работи.
Като ви наблюдавам, вие страдате от сажди, но неизбежни са те; все таки имате практически начин за чистене на саждите.
Като видиш този портокал, трябва
да
се зарадваш,
да
ти стане приятно.
Вие казвате: „На големи неща може
да
се радваме, но не и на малки.“ Който се радва на портокала, на всичко ще може
да
се радва; който не се радва на портокала, на нищо не може
да
се радва.
И тъй, обръщам ви внимание, като ученици,
да
се радвате на малките работи.
Като видите един ваш приятел,
да
трепне сърцето ви.
Някой път не можеш
да
го видиш, чуваш гласа му само, но пак
да
се зарадваш, че
си
чул глас.
Ами тази малка мандаринка как е дошла?
Тази круша, тази мандаринка, туй малко орехче, тези сливи са минали през пещта – живот има в тях.
И на тях трябва
да
се радвате.
“ Казвам: „Ще се помолим на Бога – и ти, както и всички други плодове, ще се помолиш с нас.
После ще ви приемем на гости у
себе
си
, ще ви дадем прием, ще ви покажем каква любов имаме.“ Радват се те, казват: „Ние сме готови на всичко онова, което вие направите; у нас нямаме две мнения, затова сме дошли на Земята –
да
изпълним благата Воля Божия.“ Ние сме пратени на Земята
да
се учим.
И няма по-красиво нещо от това –
да
се учим.
Учиш ли се, ще дойде Любовта
да
те подкрепи.
Като дойде Любовта, ще дойде и Истината и ще ти донесе свободата.
Откажеш ли се
да
учиш, няма
да
дойде Любовта.
Не дойде ли Любовта, няма
да
дойде Истината и няма
да
има радост.
Той искаше
да
докаже, че не трябва само вяра, но и воля.“ Тия три течения са три мнения за живота.
За всички ви има три мнения.
И Павел е на мястото
си
, и Йоан е на мястото
си
, и Яков е на мястото
си
.
– Последен ден е този, в който можем
да
извършим Волята Божия.
Следователно ние сме в последните дни, когато можем
да
извършим Волята Божия.
Та казвам: ще
си
създадете един подтик.
Заекът хукнал
да
бяга, но се уморил скоро и останал
да
почива,
да
спи, а костенурката все пътувала – бавно, но сигурно.
Нашият ум трябва постоянно
да
бъде свързан с онзи висш съзнателен свят над нас.
Каквото и
да
работим, каквото и занятие
да
имаме, в каквито условия на Земята и
да
сме, всякога трябва
да
бъдем свързани с онзи разумен невидим свят, който съдържа Духа в
себе
си
.
Ние трябва
да
бъдем свързани с Божията Любов, с Божията Истина, с Божията Мъдрост, каквото и
да
правим: ядем ли, работим ли, спим ли, копаем ли, пишем ли – всякога и във всичко
да
влагаме Божественото.
Не Го ли вложим, може
да
изпълняваме и най-хубавите работи, пак няма
да
имаме Божието благоволение.
Бог гледа на това – кой как изпълнява работата.
Сега аз вярвам, че сестрите замазаха добре кухните
си
.
Невидимият свят отгоре казва: „Ако така
си
мажете и стаите отвътре, всякога светло ще ви бъде.
Любовта ще дойде, Истината ще дойде и свобода ще дойде.“ Тъй казват от невидимия свят.
Много от братята казаха: „Много добре направи Учителя, дето застави жените
да
изчистят кухните ни.
Много благодарим на Учителя.“ Това е тяхно съображение, но аз по-друго съображение имах.
Всичко, което вършим за Бога, е хубаво.
Сега пред вас седи една от малките работи: вложете в
себе
си
тази година като принцип всички
да
бъдете абсолютно послушни!
Няма нищо по-хубаво от това, човек
да
бъде послушен!
Можем
да
бъдем послушни само по отношение на великата, Божествената Мъдрост.
По някой път слушаме
себе
си
много хубаво, но има едно послушание, което носи знание, мъдрост – аз употребявам думата мъдрост като практически метод, чрез който животът може
да
стане по-сносен.
Под знание разбирам силата, която може
да
даде мъдрост.
Та като ученици на тази Божествена школа гледайте
да
я използвате.
Не казвам, че не я използвате, но бъдете по-ревностни, още по-ревностни в
себе
си
.
Тези ябълки, всички тия плодове, са свидетели на нашия живот: че всички ние сме дошли на Земята като ученици, за
да
оправдаем онова благоволение, което Бог ни дава.
Понеже Бог ни е дал живота, и Той се радва, когато види, че Неговите деца живеят съобразно Неговата воля.
И в Господа има един вид вътрешно веселие.
Писанието казва: „
Да
се весели Господ в делата
Си
!
“ По някой път Онзи, Който ни е пратил на Земята, оставя работата
Си
, за
да
понадникне,
да
види какво правят Неговите деца, как се учат.
В Бога има едно качество: в Него няма противоположности, в Него има само един принцип – каквото и
да
види, Той всякога се весели.
Бог вижда само добрата страна.
Когато хората се бият, Той не вижда това, а пак се радва.
Щом утихнат хората – плачът, недоволството преминат, – и те започват
да
се молят, казват: „Ние ще се учим“, тогава Господ казва: „Много хубаво, сега Аз ще ви дам всичко, каквото искате.“ Той, като погледне на тия хора със скъсаните дрехи, казва на слугите
Си
: „Дайте на тези деца нови дрехи,
да
се облекат!
Хайде сега на разходка –
да
си
поотпочинете малко,
да
се повеселите,
да
се порадвате!
“ Бог чува само когато Го потърсим с всичкото
си
сърце и кажем: „Господи, аз ще извърша Твоята воля!
И тъй, по-добро учение от това никъде не може
да
намерите.
Нашите къщи не са, които дават живот; не са и хората, които създават условията.
Някой път чрез хората се проявяват някои неприятности, страдания, но те не са причина.
Причината седи по-далече, ние само
си
правим криви заключения.
Когато онзи железар вземе желязото, тури го в огъня, започва
да
духа със своя мях, нагорещява го – как мислите, какво ще бъде положението на това желязо?
Ако този метод не ти е приятен, Господ ще те тури в друг калъп; ако и от този метод не
си
доволен, Той ще те превърне на течност, след това в парообразно състояние, а после обратното.
Има хиляди методи, през които Господ може
да
те прекара.
Ако някой мисли, че може
да
се освободи от Божествената реторта, той е на крив път.
Аз не съм намерил досега нито едно същество, което
да
е избягало от тази Божествена реторта.
Всички ще минете през нея.
Аз съм виждал гладни хора, които казват: „Господи, хляб!
Онзи, който се е нахранил, той спи, а състоянието на гладния е за предпочитане, понеже може
да
се моли.
В живота
си
ние се молим само при страдания.
Когато сме радостни, даже не ни идва наум
да
се молим.
Не ви упреквам с това, но казвам, че щом сте скръбни, затваряте се в стаята
си
: об®рнете ключа, молите се на Господа.
Докато се оправи работата, все се молите, казвате: „Послуша ни Господ.“ Тази опитност ще имате всички, а мнозина я имате вече.
Тогава, ако едно страдание те свързва с невидимия свят, ако едно страдание внася толкова хубави желания в теб, трябва
да
скърбиш.
Сега аз не насърчавам страданията, та
да
кажете: „Ако е така, чакай
да
мушна тази сестра,
да
ѝ причиня едно страдание!
“ Ако трябва
да
ви мушкат, отвън в света има майстори за това.
Господ има приготвени такива духове, няма защо вие един друг
да
се мушкате.
Когато дойдат
да
те изпитват, ще пратят майстор – най-първо вие не сте майстори.
И като те изпитат тия духове, като се върнат при Господа, казват: „Изпитахме го, Господи.“ – „Е, как е?
Сега желая всички
да
бъдете твърди,
да
бъдете постоянни,
да
не сте като ветропоказатели – който вятър ви духне, натам
да
се отправяте: ту на север, ту на юг – но
да
имате определена идея.
Ще им кажете: „Ние сме пратени на Земята
да
служим на Бога.“ Всеки, който ви даде нещо хубаво, всеки, който ви подтикне към Бога – приемете го!
Всеки, който ви подтиква нагоре, е добре дошъл; но всеки, който ви задържа – не се свързвайте с него, защото той нито на
себе
си
прави добро, нито на вас.
Аз искам
да
се зарадва сърцето ви,
да
трепне малко и
да
забравите всичките тъги и страдания!
Много работи човек трябва
да
забрави.
Писанието казва, че и Бог забравя: „Ще хвърля греховете ви зад гърба
Си
, ще ги залича и няма
да
ги поменавам.“ И ние като Господа ще хвърлим всичко зад гърбовете и ще заличим всичко, а ще турим в умовете
си
хубавото, великото; ще гледаме нагоре, докато Бог в нас извърши всичко.
Учението, което учим, трябва
да
го придобием от някого, все трябва някой
да
ни го предаде.
Божественият Дух може
да
ни води по тези стъпки.
И тъй, ако учите, трябва
да
учите правилно.
Само така ще станете силни, вяра ще придобивате, Любовта ще придобивате.
Любовта пък ще усили вашата надежда, а надеждата ще стане като основа, в която ще придобиете онази свобода, от която всички се нуждаете.
Не, аз ви пожелавам
да
се учите!
Усърдно всички
да
учите и каквото и
да
ви се случи, всичко използвайте за добро!
Ако посетите днес кой и
да
е европейски град, разбирам тия, големите градове, ще намерите едно противоречие, т.е.
Той е всякога верен на Своите обещания и в края на краищата туй, от което се нуждаете, Той ще ви го даде.
Не че не ви е дал, но ще ви даде начин
да
използвате Неговото благословение.
Където и
да
влезете, в която къща и
да
влезете, все ще намерите остатък от чернило.
Може
да
питате: „Без огън не може ли?
Фабриките също тъй са потребни за нашите тела, за
да
се обличаме; те не са потребни за душите ни.
Оттук изваждам заключението: когато служим на нашето тяло, все ще има чернило, все ще има огън.
Този огън някой път ще бъде приятен, друг път няма
да
бъде приятен, зависи в какво положение ще се намериш.
Сега мнозина от учените – вие още не сте от учените – по някой път обичат
да
критикуват.
Обаче не всеки е роден
да
критикува.
Критиката трябва
да
оставите за мъдреците, за адептите, за най-учените хора, а ученикът – ни дума за критика.
Започне ли ученикът
да
критикува, от него нищо няма
да
излезе, защото ще се ангажира само в една посока.
Да
допуснем, че ученикът се съмнява, често има такива примери, и казва: „Нали имам право
да
се съмнявам?
“ – Не, понеже животът ни на Земята е къс, ние нямаме време
да
разискваме,
да
разсъждаваме с години, с векове,
да
се съмняваме дали някой въпрос е прав, или крив.
Един въпрос може
да
се разреши в 2-3-5 минути дали е прав, или крив.
Ще ви дам един пример: представете
си
, че вие вървите по пътя, носите една чанта със скъпоценности, от които зависи материалният ви живот, и се страхувате за нея.
По едно време виждате един познат човек от вашата народност и се зарадвате, че идва
да
ви помогне.
Но той не ви вдъхва доверие – гледате чантата, гледате него: започвате
да
се съмнявате, казвате: „Ами ако ме обере, като се научи какво нося?
“ Вие се съмнявате дали този човек ще ви обере, или няма
да
ви обере.
Този въпрос може
да
разрешите за две минути. Как?
2.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Ние сме толкова изопачени, че като любимъ нѣкого, искаме той
да
се жертвува заради насъ.
За мене, като ученикъ, важи жертвата, която ще направи когато нѣкой учитель, когато нѣкой виденъ ученъ ме повика отъ игрището, иска
да
напусна играта.
Тази жертва има смисълъ, защото този човѣкъ ще ми даде нѣщо.
Ние не знаемъ, защо трѣбва
да
живѣемъ.
Ако този учитель може
да
даде такива знания на ученицитѣ
си
, че въ тѣхъ
да
има смисълъ,
да
има разбиране на живота, това повикване го разбирамъ.
Ние не знаемъ, причинитѣ на страданията.
Слѣдователно, когато идемъ при Любовьта, ние казваме: Любовьта е сила въ своето изявление.
Раждаме се като дѣца, растемъ и остарѣваме, а при това, ако ни запитатъ, защо се раждаме и защо остарѣваме, ще кажемъ: такъвъ е законътъ на природата.
Тя дава плодове.
– Законъ се дава само на разумнитѣ сѫщества, а на неразумнитѣ сѫщества се туря юларъ, никакъвъ законъ не имъ се дава.
Когато Божествениятъ Духъ дойде, Той казва: „Елате
да
ви науча, какво нѣщо е Любовьта!
“ Духътъ може ли
да
учи?
Разумнитѣ сѫщества, които разбиратъ какво нѣщо е законъ, нѣматъ гемъ, нѣматъ юларъ и на тѣхъ се казва: нова заповѣдь се пише; или, тази е моята заповѣдь: „
да
имате любовь помежду
си
“.
Хората, при сегашнитѣ условия, при които се намиратъ, не могатъ
да
схванатъ, какво нѣщо е истинската любовь, която, се проявява. Защо?
Тия органи, съ които могатъ
да
я схванатъ не сѫ още съградени у тѣхъ.
Като говоря съ устата
си
, тя ли говори?
Прѣдставете
си
единъ човѣкъ, който има слаби прояви на електричество и магнетизъмъ въ
себе
си
.
Като виждамъ съ очитѣ
си
, тѣ ли виждатъ?
Какъ се проявяватъ тия сили въ него?
Задъ очитѣ ми седи туй невидимото, което вижда.
Това сѫ сѫстояния на самата жива природа.
Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда – то прави всичко.
При слабитѣ прояви едва забѣлѣзваме нѣкакви движения, а при силнитѣ прояви тия движения сѫ много силни и произвеждатъ такъвъ ефектъ, какъвто може
да
се прѣдизвика отъ силния електрически токъ.
Това лесно може
да
провѣрите въ града Вашингтонъ, гдѣто американцитѣ иматъ два голѣми топа, свързани съ силни електрически батерии, които топове се намагнитизирватъ така силно, че всѣки, който отива тамъ съ нѣкакъвъ желѣзенъ прѣдметъ, или съ обуща съ гвоздеи, трѣбва
да
ги остави вънъ и така
да
влѣзе, иначе, ще намѣри обущата
си
свалени отъ краката.
Кой може
да
покаже тази любовь на сърдцето?
Този магнетизъмъ нѣма
да
те пита, благороденъ ли
си
, или простъ.
Всѣки, който отива съ обуща, подбити съ гвоздеи, ще намѣри обущата
си
закачени на топа.
Тъй бързо става това, че нѣма врѣме
да
се сѣтишъ, какъ е станало.
Ние нѣкой пѫть се спираме прѣдъ природата и питаме: защо става това нѣщо?
Ако е въпросътъ за зачервяване, азъ мога
да
зачервя и своята соба, азъ мога
да
зачервя и една книга.
Когато отивашъ при единъ такъвъ силенъ токъ, нищо нѣма
да
питашъ.
Ще оставишъ навънъ всичкото желѣзо, което имашъ въ
себе
си
и ще влѣзешъ безъ желѣзо.
Червениятъ цвѣтъ на любовьта може
да
изпѫква като единъ признакъ, но това ни най-малко не показва тази любовь, която носи животъ въ
себе
си
.
И тогава падаме въ заблуждение, мислимъ, че сме напипали нѣщата, напипали любовьта и казваме: е, лицето му е червеничко.
Той взима всичкитѣ ти орѫжия.
Всичкото желѣзо, което е у тебе; всичкото сребро, което е у тебе; всичкото злато, което е у тебе и всичко туй, което те е спъвало въ живота, ще оставишъ на страна и така ще отидешъ при Любовьта.
Ти трѣбваше
да
повѣрвашъ въ Любовьта, която, когато дойде, не носи червеното лице, но носи единъ свѣтълъ, свѣтящъ образъ, съ единъ мекъ гласъ, съ една разумность въ очитѣ.
Когато Любовьта дойде въ кѫщата ти, ще я изчисти, ще ти послужи, ще внесе миръ и радость, и когато
си
свърши работата, ще
си
излѣзе навънъ и ще отиде на друго мѣсто.
Щомъ усѣти, че ти имашъ нужда отъ нея, веднага пакъ ще дойде при тебе.
Тия прѣходнитѣ състояния не трѣбва
да
считаме за вѣчни, за неизмѣни.
Тя повдига хората, насърдчава ги, за
да
могатъ
да
понесатъ всичкитѣ мѫчнотии.
Туй, което сега ти служи като една потрѣба, ти го използувай, но не обвързвай сърдцето и ума
си
съ него,
да
мислишъ, че като ти е полезно днесъ, ще ти е полезно и слѣдъ вѣковете.
Тя казва на хората: не бойте се, докато азъ работя въ свѣта, всичко ще е въ редъ, всичко ще се оправи.
Сега, като казвамъ, че тя всичко оправя, какво подразбирамъ подъ това?
Азъ подразбирамъ, че задъ нея седи Богъ – онзи разумниятъ, великиятъ, непознаваемиятъ, неизмѣняемиятъ за хората, за когото тѣ спорятъ, дали сѫществува, или не.
И сега, седнали нѣкои
да
казватъ за насъ: какво сѫ взели тия хора
да
говорятъ за Бога?
Азъ се изразявамъ математически, казвамъ: плюсъ и плюсъ даватъ плюсъ.
Плюсътъ означава една положителна сила.
Азъ бихъ желалъ
да
чуя нѣкой
да
говори за Бога, но
да
говори съ любовь и
да
бѫде образецъ на Любовьта.
Когато хората сѫ положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото.
Светотатство е
да
се говори за Бога безъ Любовь!
Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто.
Щомъ отидешъ при единъ човѣкъ, комуто искашъ
да
говоришъ за Бога, не му говори най-напредъ за Бога, за Любовьта, но му покажи, въ какво седи тази любовь.
Това можемъ
да
докажемъ на всѣки едного отъ васъ.
Запримѣръ, двама млади хора отъ София спорятъ за една хубава кѫща въ града, на много хубаво мѣсто, добрѣ съградена.
Гладенъ е, заведи го дома
си
и го нахрани съ най-скромното ядене.
И двамата сѫ заинтересувани, искатъ
да
я купятъ. Защо?
Сипи му малко бобъ.
– И двамата сѫ млади, искатъ
да
се женятъ, а тѣхнитѣ възлюбени искатъ именно тази кѫща.
Не го завеждай въ най-хубавата гостилница
да
го нахранишъ.
Ти ще проявишъ любовьта
си
въ най-малкото, и ако съзнанието на този човѣкъ е пробудено, като излѣзе навънъ, той ще
си
въздъхне свободно, ще подигне погледа
си
нагорѣ и ще каже: има хора по свѣта, у които живѣе Божията Любовь.
Ако единиятъ отстѫпи, безъ
да
се бори, ще кажатъ за него: той е малодушенъ, той е баба.
Къмъ всички сѫщества, каквито и
да
сѫ, тя гледа съ еднакво око.
А ние нѣкой пѫть гледаме отъ висотата на своето положение къмъ всички други хора и казваме: той не е като мене уменъ, той не е като мене тъй културенъ.
Ами ако рече Господь
да
те погледне отъ висотата на своето положение, какъ ще се почувствувашъ?
Прѣди 10–15 години отъ Варна излѣзе единъ тренъ, мина прѣзъ Гебедже и продължи по-нататъкъ пѫтя
си
.
Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждашъ къмъ всички други души, въ които Богъ живѣе.
Обаче, къмъ Гебедже излѣзе единъ биволъ, наежи се срѣщу машината и каза: никого не пущамъ
да
мине отъ тукъ!
Машинистътъ дава сигналъ – пиу, пиу, но биволътъ не отстѫпва.
Ти
си
добро зайче, азъ познавамъ това по голѣмитѣ ти уши.
Ти нѣмашъ никаква злоба въ
себе
си
, затова ще ти помогна.
– Искаше
да
покаже своето юначество.
Що му трѣбваше
да
стои на пѫтя на тази желѣзница?
Тамъ гората е широка,
да
отиде и
да
пие вода, колкото иска.
Да
, но той искаше
да
покаже своето юначество.
Вие не можете
да
избѣгнете този великъ законъ.
Всѣко едно сѫщество, въ което се поражда желание
да
тури ограничения въ проявленията на Божията любовь, бива смачквано като този биволъ.
Както ти
си
постѫпилъ въ дадения моментъ съ нѣкого, така ще постѫпятъ и съ тебе.
Ще ви дамъ друго едно сравнение.
Слѣдователно, ако ние искаме
да
бѫдемъ умни така трѣбва
да
постѫпваме.
Прѣдставете
си
, че вие отивате при единъ прѣкрасенъ изворъ, при който нѣкой благочестивъ, разуменъ човѣкъ е направилъ една хубава, мраморна чешма, съ хубаво корито, съ хубави широки кранчета.
Кой отъ васъ не иска
да
бѫде уменъ?
Прѣдставете
си
сега, че всички тия хора, който отиватъ всѣки день
да
черпятъ вода отъ този изворъ, рекатъ
да
си
отчупватъ по едно парченце отъ мрамора.
Кой отъ васъ не иска
да
бѫде благороденъ?
Кой отъ васъ не иска
да
бѫде силенъ?
Кой отъ васъ не иска
да
бѫде способенъ?
Не е важно
да
взимаме камъчета отъ тази чешма, но водата на този изворъ е важна.
Кой отъ васъ не иска
да
бѫде богатъ?
Законътъ на Любовьта казва: ще вземешъ отъ водата на този изворъ, а камънитѣ, които сѫ украшения, ще оставяте незасегнати.
Всичко това вие може
да
имате само при едно условие: когато вие имате моята любовь, можете
да
разполагате съ това, съ което азъ разполагамъ; и когато ние любимъ Бога, и Той ни люби, можемъ
да
разполагаме съ всичко, съ каквото и Той разполага.
Чешмата това е човѣшкото тѣло, а любовьта, която се проявява въ човѣка – това е водата на този прѣкрасенъ изворъ.
Щомъ вѣрвашъ въ всичко това, ти имашъ вече вѣрую.
Ще кажете:
да
майката се жертвува!
Може
да
си
единъ търговецъ – нищо отъ това.
Може
да
си
единъ воененъ – нищо отъ това.
Може
да
носишъ една шашка, но ако Богъ се проявява въ тази шашка, нищо отъ това.
По отношение качеството на любовьта, обаче, водата и на голѣмия, и на малкия изворъ е еднаква.
Нѣкой пѫть ние мислимъ, че се различаваме въ любовьта
си
.
Ако ти
си
учитель, ако ти
си
свещеникъ, или каквото и
да
е, и тази любовь се проявява въ тебе, всичката твоя работа, твоятъ езикъ ще бѫде на мѣстото
си
.
Ние казваме: кога ще дойде Господь,
да
влѣе въ насъ тази Любовь?
Прѣдставете
си
единъ голѣмъ изворъ въ периферия, и водата отъ него изтича отъ множество различни цѣви.
Да
кажемъ, че нѣкой цѣви сѫ прави, други образуватъ разни букви, трети сѫ спиралообразни, четвърти – крѫгообразни, пети дѫгообразни, изобщо съ всевъзможни форми.
Той хлопа на вратитѣ на сърдцата ни, очаква
да
му отворимъ и казва: „Дѣца, иде вече този день!
Сега, прѣдставете
си
, че нѣкои отъ васъ получаватъ водата отъ една цѣвь, а други отъ друга цѣвь.
“ Ученитѣ казватъ:
да
, ще дойде този день, но по закона на еволюцията.
Какво ще кажете за водата отъ тия различни цѣви?
Ще кажете: моята вода е по-хубава. Защо?
Нали мнозина отъ васъ сте развъждали бубитѣ.
Вѣрно е, че тия цѣви не сѫ еднакви, но не сѫ цѣвитѣ, които опрѣдѣлятъ качеството на водата.
Всички въ единъ день ли завиватъ пашкула
си
?
Слѣдователно, ако единъ човѣкъ има единъ видъ характеръ, другъ човѣкъ – другъ характеръ, нѣкое животно пъкъ – свой особенъ характеръ, любовьта на всички тия сѫщества, обаче, ще се проявява по единъ и сѫщъ начинъ.
Не, едни завиватъ пашкула
си
по-рано, а други – по-късно.
Въ проявлението на любовьта между хората и животнитѣ сѫществува само тази разлика, че когато любовьта се проявява въ животнитѣ, съзнанието у тѣхъ се пробужда мигновено и послѣ пакъ загасва.
А когато любовьта се пробужда у човѣка, съзнанието се проявява и задържа за по-дълго врѣме.
Но, вие не чакайте
да
излѣзете всички заедно!
Слѣдователно, проявлението на любовьта зависи отъ пробуждането на съзнанието.
Ако ти чакашъ
да
излѣзете всички заедно, врѣмето ти ще мине.
Какво изисква тази любовь, когато се пробужда нашето съзнание?
Въ този вѫтрѣшенъ стремежъ, именно, трѣбва
да
проявимъ Божията Любовь.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ младитѣ царе въ Европа, чието име нѣма
да
кажа.
Тази Любовь ни най-малко не изисква
да
напуснемъ общественото
си
положение; тази любовь ни най-малко не изисква
да
напуснемъ обществото, народа
си
, дома
си
, жената
си
, дѣцата
си
, тя изисква
да
осмислимъ живота
си
.
Ако ти
си
жененъ, тя изисква отъ тебе,
да
покажешъ на жена
си
, въ какво именно седи Божията Любовь.
Единъ день този царь излиза на разходка съ своя файтонъ и по пѫтя срѣща единъ дѣдо и една баба, които се подпиратъ на тояжката
си
, едва вървятъ.
Тя изисква
да
покажешъ на приятеля
си
добрата ѝ страна,
да
изявишъ прѣдъ него тази Божия Любовь.
Като ги вижда, царьтъ веднага спира файтона
си
и казва на тия стари хора: „Заповѣдайте, качете се на моя файтонъ
да
продължите пѫтя
си
“!
Качватъ се тѣ на файтона при него, и той започва
да
ги занимава.
Азъ мога
да
дамъ на приятеля
си
половината
си
имане, но въ това още не седи Божията Любовь.
Питамъ какви сѫ били побужденията на този младъ царь, за
да
спре файтона
си
,
да
покачи въ него тия двама старци и
да
се разговаря по цѣлия пѫть съ тѣхъ?
Всичко, което правимъ сега, това е едно предисловие.
Има велики нѣща въ Божията Любовь и когато ги правишъ, ти ще ги изнесешъ само прѣдъ
себе
си
и ще считашъ, че това е едно благословение.
Този дѣдо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани въ файтона
си
, краката ми се бѣха откѫснали отъ умора, всрѣдъ пѫтя щѣхъ
да
си
остана“.
Ако вие можете
да
покажете най-малката любовь, първиятъ признакъ, по който ще познаете, че имате Божието благословение, е въ това, че ще ви се открие нѣщо велико.
– Нѣма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай
да
ви услужа.
Ако човѣкъ би могълъ
да
изрази най-малката Божествена Любовь, моментално прѣдъ неговия взорь, като че ли ще се дигне една завѣса и ще види възвишени сѫщества, които живѣятъ въ Любовьта.
И бабата сѫщо казва на царя: „Господь здраве
да
ти дава, синко, ако не бѣше ти, щѣхме
да
си
останемъ по пѫтя“.
Те ще му се усмихнатъ и ще кажатъ: „
Да
, върви по пѫтя!
– Нѣма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнахъ и можахъ
да
ви услужа.
Той ги завежда до кѫщата имъ, взима имъ адреса и казва: „И другъ пѫть бихъ желалъ
да
ви услужа“.
Той ще
си
помисли дали това е вѣрно, или не; дали това е халюцинация, или не.
Тѣ му казватъ: „Е, синко, такива хора много рѣдко се срѣщатъ, не знаемъ гдѣ
си
възпитанъ“.
Когато човѣкъ иска
да
прояви любовьта, той може и като царь
да
я прояви, може и като простъ, като бѣденъ човѣкъ пакъ
да
я прояви.
Утрѣ твоята кѫща може
да
изгори – това е една халюцинация; паритѣ
си
може
да
изгубишъ – това е една халюцинация.
Сега, азъ нѣма
да
ви разправямъ нищо за разговора, който се е водилъ между тѣхъ.
Ако тази завѣса всѣки день се вдига, и ти виждашъ всичко онова, което дава животъ, всичко онова, което осмисля нѣщата, ти ще се обезсърдчишъ ли?
Тази завѣса пакъ ще падне прѣдъ твоитѣ очи, но вие нѣма
да
имате никаква тѫга, никаква скърбь.
Не че нѣма
да
имате никаква тѫга, но вие съ радость ще носитѣ вашитѣ страдания.
Стариятъ дѣдо казва на царя: „Е, синко, добрѣ
да
живѣешъ!
И като дойдете чрѣзъ това учение до тази любовь вие ще имате едно качество, и то е слѣдното: всѣки, който може
да
прояви Божията Любовь, той ще може
да
носи цѣлата земя на гърба
си
.
Виждашъ ли моята глава, какъ е побѣлѣла отъ страдания?
Ще кажете сега: а, ще може
да
носи земята на гърба
си
!
Много съмъ страдалъ въ живота
си
, и знаешъ ли защо съмъ дошълъ до туй положение?
Да
ще може.
Гледай ти поне
да
бѫдешъ изпълнителенъ, и прави на всички тъй, както направи и на насъ.
Щомъ такъвъ човѣкъ може
да
носи земята на гърба
си
, той е герой, и никой не може
да
му прави пакости.
Бѫди тъй услужливъ не само къмъ старитѣ, но и къмъ всички нуждающи се!
Какъ смѣе нѣкой
да
ми пакости, когато нося цѣлата земя на гърба
си
?
Малко
да
се поразтърся, ще видите и ще патите.
Не че тази любовь не сѫществува въ васъ, но нѣкой пѫть не искате
да
я проявите, а за сега проявявате само любовьта, която разединява.
Ще кажа: не ме бутайте, защото азъ нося цѣлата земя на гърба
си
и тичамъ по нейната орбита!
Любовьта има еднакво проявление въ всички хора.
Не ме бутай, защото азъ нося цѣлата земя, отъ менъ зависи вашето щастие.
Когато тя дѣйствува въ човѣка, кара го
да
люби,
да
се учи и свободенъ
да
бѫде.
Кой
си
ти, който носишъ земята?
Какво искашъ
да
кажешъ съ това?
Любовь, която обвързва човѣка, която носи заблуждения за него, която го спъва и събужда въ него онѣзи отрицателни качества, е положителна любовь, тя не е за насъ.
– Искамъ
да
кажа, че ако любите Бога, земята нѣма
да
се тресе; ако не любитѣ Бога, земята ще се тресе.
Онази любовь, която сега е потрѣбна на съврѣменното човѣчество, е любовьта, която носи сила вѫтрѣ въ
себе
си
.
Онзи, който люби Бога, ще може
да
носи земята на гърба
си
.
Тя е любовьта, която трѣбва
да
внесе миръ, разумность и търпение въ човѣшката душа.
Тази любовь трѣбва
да
внесе
себеотрицание
въ човѣшката душа.
Тази любовь трѣбва
да
внесе свободна жертва въ човѣшката душа.
Въ Писанието е казано, че Господь държалъ всичкитѣ свѣтове въ шепата
си
, а азъ казвамъ, че нося земята на гърба
си
.
Когато ние изучаваме самата природа, виждаме, че въ своитѣ прояви тя носи всички благородни качества.
Господь държи земята въ рѫката
си
, а азъ – на гърба
си
.
И ако нѣкой пѫть ни се показва така груба, то е просто, за
да
ни упѫти,
да
ни покаже правия пѫть.
Да
държишъ на рѫката
си
всичкитѣ свѣтове и земята заедно, за това се изисква голѣма сила!
Слѣдователно, за
да
бѫдете силни хора, ще ви кажа, какъвъ опитъ трѣбва
да
направите.
Съ това тя иска
да
каже: ти трѣбва
да
имашъ духа на младото дѣте.
За
да
се кали единъ християнинъ, за
да
се кали единъ вѣрующъ, трѣбва
да
направятъ единъ опитъ.
Опитвали ли сте се нѣкой пѫть мислено,
да
видите, дали можете
да
носите на гърба
си
по три, четири, петь до десеть тона тяжесть?
– То има силна вѣра.
Човѣшката сила може
да
се развие.
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че е възможно това.
Единъ хилавъ неврастеникъ, американски студентъ, билъ на едно прѣдставление, въ което единъ отъ американскитѣ ужилисти, който билъ много силенъ му ударилъ една плѣсница, и той се търкулилъ три пѫти на земята.
Дѣтето, това е човѣкътъ който е готовъ
да
се учи.
Този американецъ билъ много уменъ и
си
казалъ въ
себе
си
: ще ти докажа, че не съмъ толкова слабъ.
Започналъ този студентъ
да
изучава живота на ужилиста,
да
разбере, какъ е придобилъ тази сила, и като разбралъ, заелъ се всѣки день
да
прави редъ упражнения.
Стария човѣкъ въ материалнитѣ работи не е готовъ
да
дава.
Въ продължение на 10 години той добилъ такава сила, че могълъ съ двѣтѣ
си
рѫцѣ
да
дига единъ конь съ двѣ малки кончета.
Той тамъ не е щедъръ, но ако дойде
да
ти разправя едно-друго, той е готовъ
да
ти разправя съ часове.
Седни при нѣкой дѣдо, ще видишъ, какъ е готовъ
да
ти разправя това-онова съ часове: но бутнешъ ли този дѣдо за кесията, той казва: не пипай!
Умътъ пипай, всичко пипай но кесията не пипай!
Тогава той го подига съ едната
си
рѫка въ въздуха и му казва: ето кой съмъ!
Вслѣдствие на това, онѣзи, които бутатъ кесията на дѣдото, иматъ много лошо мнѣние за него и казватъ: много стипца човѣкъ е този дѣдо!
Кой
си
, наистина?
– Азъ съмъ този, на когото прѣди 10 години ти удари една плѣсница и ме търкули три пѫти на земята.
Ако ти дамъ пари, ти ще отидешъ
да
пиешъ, това ще направишъ, онова ще направишъ, ще се развалишъ.
Ако искашъ, азъ мога
да
ти дамъ знания“.
Както виждате, човѣкъ, може
да
развие въ
себе
си
сила.
И готовъ е този дѣдо, това
да
ти разправя, онова
да
ти разправя.
Така може
да
развие въ
себе
си
и тази мощна сила на Любовьта.
Но младиятъ, слуша, слуша, току бръкне въ кесията.
А ние безъ
да
сме развили въ
себе
си
тази сила на Любовьта, казваме: не можемъ.
Можемъ
да
я развиемъ!
Има млади, които разбиратъ дѣда
си
, и тогава се образува хармония между млади и стари.
Ако този хилавъ студентъ може въ продължение на 10 години
да
развие въ
себе
си
такава сила, че
да
може съ двѣтѣ
си
рѫцѣ
да
дигне единъ конь и двѣ малки кончета, значи всѣки отъ васъ може
да
развие въ
себе
си
тази сила на Любовьта.
Любовь между двама млади не може
да
сѫществува.
Азъ мога
да
ви докажа това.
Любовьта е сила, съ която можете
да
носите на гърба
си
цѣлата земя.
Двама млади не може
да
се обичатъ, но младъ и старъ могатъ
да
се обичатъ.
Тогава ще казвате: Господи, всичкитѣ страдания, който ми дойдатъ, ще мога
да
ги нося.
Между тѣхъ може
да
се завърже най-хубавата, най-идеалната любовь.
И тъй, стихътъ: „Всичко мога
да
направя чрѣзъ Господа Исуса Христа“ – има вече смисълъ.
Всичко можемъ
да
направимъ.
Между дѣдото и младия може
да
се образува такава връзка, че единиятъ и другиятъ добрѣ
да
се разбиратъ.
Слѣдователно, между насъ и природата може
да
се образува най-интимна връзка. Защо?
– Природата е стара.
Богъ иска вѫтрѣшно
да
ни се изяви.
Тя носи всички знания, всички богатства въ
себе
си
, и ние, като млади, които сме дошли, на земята
да
се учимъ, тя е готова
да
ни услужи.
И Христосъ казва: „Тази е моята заповѣдь:
да
имате любовь помежду
си
, и този висшиятъ Божественъ свѣтъ
да
знае, че сте мои ученици“.
Но и тя
си
има своя кесия.
На всѣки единъ отъ васъ прѣдстои едно велико вѫтрѣшно учение:
да
промѣни своя животъ и вѫтрѣшно, и външно –
да
прѣобрази напълно
себе
си
.
Щомъ бутнешъ кесията ѝ, тя казва: а, дѣдовото, не може!
Всѣки единъ отъ васъ трѣбва всѣки день
да
се огледва въ огледалото и
да
види, дали лицето му се е измѣнило.
Не само лицето му трѣбва
да
се измѣни, но и умътъ, и сърдцето му.
Не казвамъ така
да
се измѣнитѣ, че
да
се забравитѣ, но всѣки день
да
усѣщате, че нѣщо благородно, възвишено се влива въ вашата душа, нѣщо ново се заражда вѫтрѣ въ васъ, и вие растете отъ сила въ сила, отъ любовь въ любовь, отъ знание въ знание, отъ свобода въ свобода.
Сега, Христосъ се обръща къмъ своитѣ интимни ученици, които Го разбиратъ, и имъ казва: „
Да
имате любовь помежду
си
!
Това е великото, къмъ което онѣзи, който любятъ Бога, трѣбва
да
се стремятъ.
Тогава, всичкитѣ ви занятия въ живота, каквито и
да
сѫ, ще се осмислятъ.
И тъй, като имате любовь помежду
си
, вие ще дойдете до онзи първиченъ животъ, който ще ви освободи по единъ разуменъ начинъ отъ сегашнитѣ ограничения на живота.
Този висшъ свѣтъ, въ който царува Любовьта, ще познае, че сте мой ученици по това, че Любовьта прѣобладава въ васъ.
А щомъ този висшиятъ, Божествениятъ свѣтъ познае, че сте мои ученици, тогава вие ще имате всичкото негово благоволение.
Именно тази новата любовь трѣбва
да
се насади.
Съврѣменното човѣчество търси единъ методъ, единъ начинъ, по който народитѣ ще могатъ
да
се споразумѣятъ, но тѣ може
да
се споразумеятъ само възъ основа на Божествената Любовь.
Всички съврѣменни народи се отличаватъ по нѣкакви качества.
Българитѣ, като народъ, се отличаватъ; англичанитѣ, като народъ, се отличаватъ; французитѣ, като народъ, се отличаватъ; германцитѣ, като народъ, се отличаватъ; руситѣ, като народъ, се отличаватъ; китайцитѣ, като народъ, се отличаватъ; японцитѣ, сѫщо като народъ, се отличаватъ.
Всички народи се отличаватъ по нѣщо, но за
да
познаете единъ народъ, трѣбва
да
живѣете дълго врѣме между него, за
да
видите, какви сѫ неговитѣ основни качества, които го характеризиратъ, като народъ.
Тия характеристики, тия различия, които сѫществуватъ между народитѣ, само любовьта може
да
ги смекчи,
да
ги облагороди.
Тия отношения, тази непримиримость, която сѫществува въ живота на народитѣ, само Божествената Любовь, само съзнателната любовь може
да
я изглади.
Само тя може
да
внесе вѫтрѣшния смисълъ въ живота.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва: „Тази е моята заповѣдь:
да
имате любовь помежду
си
!
“ Христосъ е говорилъ дълго врѣме на своитѣ ученици, но сега нѣмамъ врѣме
да
възпроизвеждамъ тази бесѣда.
И тази любовь
си
има свои правила.
Азъ казвамъ, че едно отъ качествата на тази любовь е като видишъ онзи, когото обичашъ, сърдцето ти
да
се зарадва.
Бащата като види сина
си
,
да
се зарадва; майката като види дъщеря
си
,
да
се зарадва.
Даже хората трѣбва
да
се радватъ не само на своитѣ ближни, но и на по далечнитѣ отъ тѣхъ.
Въ нѣкое сѣмейство кравата се изгубила, нѣма я 4–5 деня, и всички се безпокоятъ за нея, мислятъ
си
, дали не я изялъ нѣкой вълкъ.
Иде, иде кравата – всички ставатъ на крака, посрѣщатъ я. Защо?
И сега, при тази Божествена радость трѣбва
да
се стараемъ
да
запазимъ любовьта
си
.
Мнозина християни мислятъ, че Любовьта е сила, която може
да
дойде отвънъ.
Не, любовьта може
да
дойде само отвѫтрѣ, отъ дълбочината на човѣшката душа.
Въ тази дълбочина работи човѣшкия духъ, който има всички възможности, всички условия
да
ти даде тази Любовь.
Когато тази Любовь се прояви, Духътъ започва
да
работи за онази велика Мѫдрость, която е необходима, за
да
схванемъ смисъла на нашия животъ.
Слѣдъ това Той започва
да
приготовлява условията за свободата, която е висшето, къмъ което се стремимъ.
Всички, се стремимъ къмъ какво?
–
Да
се освободимъ отъ онѣзи ограничения, които свѣтътъ ни налага.
Свобода има само въ Бога.
Не, не за това вѣрване ви говоря азъ, не за тази свобода, която вие познавате.
Подъ свобода азъ разбирамъ състоянието, което има рибата, когато напусне водата и отиде въ въздуха.
Тя може
да
направи разлика въ това
си
ново състояние.
Прѣдставете
си
, какво ще бѫде състоянието на една птица, която напуща въздуха и отива въ една още по рѣдка срѣда?
Така ще се почувствуваме свободни и ние, когато промѣнимъ срѣдата на нашия животъ, когато дойдемъ до една по-висша срѣда, дѣто можемъ
да
задоволимъ всички свои нужди по единъ естественъ начинъ.
Тогава нѣма
да
работимъ и ще дойдемъ до положението, както пише онзи вѣстникъ: „не работи!
“ не се подразбира
да
не работишъ, но се подразбира
да
не се трудишъ,
да
не се мѫчишъ.
Една срѣда има Божествената Любовь, дѣто твоитѣ нужди се задоволяватъ по Божествено.
Ти самъ нѣма
да
си
образувашъ тази срѣда, тѣзи условия, но обществото, окрѫжаващитѣ те хора, ще ти създадатъ тази срѣда.
Всички онѣзи, които те заобикалятъ, ще те разбератъ.
Съ този свободенъ билетъ ти ще имашъ възможность
да
посѣтишъ всички слънчеви системи,
да
гостувашъ, дѣто искашъ и по колкото врѣме искашъ, и въ която слънчева система
да
отидешъ, ще бѫдешъ добрѣ дошълъ.
Но ще кажете вие: това сѫ далечни работи, това сѫ приказки изъ 1001 нощь.
Това е висшиятъ идеалъ –
да
се съединимъ съ Бога,
да
бѫдемъ служители нему,
да
влѣземъ въ Божествения свѣтъ,
да
изявимъ любовьта
си
къмъ Него.
Разумниятъ животъ, самъ по
себе
си
, трѣбва
да
се разясни.
Щомъ дойдатъ прѣдъ едно мѫчение, казватъ: кой знае, Господь, Който е толкова великъ, който се занимава съ такива велики работи, съ едно такова нищожно сѫщество, като мене, ли ще се занимава?
Той не може
да
се занимава съ мене.
Ако грѣшишъ, ако вървишъ по своята воля, Богъ не се занимава съ тебе; но ако се стремишъ къмъ Неговата Любовь и вършишъ Неговата воля, колкото и
да
си
малъкъ, колкото и микроскопическа любовь
да
имашъ, Той те държи въ своя умъ, занимава се съ тебе.
И ако нѣкои хора успѣватъ, а други не успѣватъ, ако нѣкои сѫ благородни, а други неблагородни, азъ отдавамъ това на слѣдното нѣщо: колкото повече врѣме Господь те държи въ ума
си
, толкова повече успѣвашъ, толкова по-благороденъ ставашъ, а колкото по-малко те държи въ ума
си
, толкова по-малко успѣвашъ, толково по-неблагороденъ
си
.
Земята не е била, и нѣма
да
бѫде едно постоянно жилище на човѣка.
Нѣкой пѫть като те тури задъ гърба
си
, въ нищо не успѣвашъ, и всичко ти тръгва назадъ.
Всички хора, които сѫ на гробищата, сѫ все отъ забравенитѣ.
Слѣдователно, при сегашното негово гостуване на земята, той има
да
научи извѣстни уроци,
да
придобие извѣстни знания.
Той нѣма защо
да
се оплаква отъ тия уроци, той е пѫтешественикъ.
Ако, слѣдъ като излѣземъ отъ туй малко тѣло, въ което днесъ сме затворени и можемъ
да
се освободимъ отъ него тъй, както се освобождава бубата отъ пашкула
си
и хвръква на високо като пеперуда, това разбирамъ.
Такъвъ
да
е смисълътъ на живота, разбирамъ.
Единъ англичанинъ счита за привилегия
да
мине прѣзъ всичкитѣ мѫчнотии, за
да
стигне върховетѣ.
Нима онѣзи англичани, които искатъ
да
се качатъ на Хималаитѣ,
да
стигнатъ върха Евересъ, има защо
да
се оплакватъ?
Не, нѣкои отъ тѣхъ жертвуватъ живота
си
даже.
Сега, не е въпросътъ
да
мислимъ, какъвъ трѣбва
да
бѫде задгробниятъ животъ.
Онѣзи хора, обаче, които не разбиратъ смисъла на живота, казватъ: не струва човѣкъ
да
прави толкова усилия.
Външната страна на духовния животъ е хиляди пѫти по-красива, отколкото на физическия.
Вѫтрѣшната страна пъкъ, дѣто Любовьта царува, дѣто Мѫдростьта царува, дѣто Истината царува, е хиляди пѫти по-красива отъ нашия животъ тукъ на земята.
– Въ интенсивностьта на тѣхнитѣ усилия.
Човѣкъ има високи стремежи въ живота
си
, а едно животно има обикновени стремежи.
–
Да
яде човѣкъ.
Пъкъ и между всички хора пакъ има разлика.
Всички хора нѣматъ еднакви стремежи.
Ако ти
си
на бойното поле и те ранятъ на нѣколко мѣста, а слѣдъ това ти дадатъ най-хубавата супица, туй ядене ползува ли те нѣщо, има ли нѣкакъвъ смисълъ?
И тогава падаме в заблуждение, мислим, че сме напипали нещата, напипали любовта и казваме: Е, лицето му е червеничко.
(втори вариант)
Той взема всичките ти оръжия.
(втори вариант)
Всичкото желязо, което е у тебе; всичкото сребро, което е у тебе; всичкото злато, което е у тебе и всичко туй, което те е спъвало в живота, ще оставиш на страна и така ще отидеш при Любовта.
(втори вариант)
Ти трябваше
да
повярваш в Любовта, която, когато дойде, не носи червеното лице, но носи един светъл, светещ образ, с един мек глас, с една разумност в очите.
(втори вариант)
Когато Любовта дойде в къщата ти, ще я изчисти, ще ти послужи, ще внесе мир и радост, и когато
си
свърши работата, ще
си
излезе навън и ще отиде на друго място.
(втори вариант)
Щом усети, че ти имаш нужда от нея, веднага пак ще дойде при тебе.
(втори вариант)
Тия преходните състояния не трябва
да
считаме за вечни, за неизменни.
(втори вариант)
Тя повдига хората, насърчава ги, за
да
могат
да
понесат всичките мъчнотии.
(втори вариант)
Туй, което сега ти служи като една потреба, ти го използвай, но не обвързвай сърцето и ума
си
с него
да
мислиш, че като ти е полезно днес, ще ти е полезно и след вековете.
(втори вариант)
Тя казва на хората: Не бойте се, докато аз работя в света, всичко ще е в ред, всичко ще се оправи.
(втори вариант)
Сега, като казвам, че тя всичко оправя, какво подразбирам под това?
(втори вариант)
Аз подразбирам, че зад нея седи Бог – онзи разумният, великият, непознаваемият, неизменяемият за хората, за когото те спорят, дали съществува или не.
(втори вариант)
И сега, седнали някои
да
казват за нас: Какво са взели тия хора
да
говорят за Бога?
(втори вариант)
Аз се изразявам математически, казвам: Плюс и плюс дават плюс.
(втори вариант)
Плюсът означава една положителна сила.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
чуя някой
да
говори за Бога, но
да
говори с любов и
да
бъде образец на Любовта.
(втори вариант)
Когато хората са положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото.
(втори вариант)
Светотатство е
да
се говори за Бога без Любов!
(втори вариант)
Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто.
(втори вариант)
Щом отидеш при един човек, комуто искаш
да
говориш за Бога, не му говори най-напред за Бога, за Любовта, но му покажи, в какво седи тази любов.
(втори вариант)
Това можем
да
докажем на всеки едного от вас.
(втори вариант)
Например, двама млади хора от София спорят за една хубава къща в града, на много хубаво място, добре съградена.
(втори вариант)
Гладен е, заведи го в дома
си
и го нахрани с най-скромното ядене.
(втори вариант)
И двамата са заинтересувани, искат
да
я купят. Защо?
(втори вариант)
Сипи му малко боб.
(втори вариант)
– И двамата са млади, искат
да
се женят, а техните възлюбени искат именно тази къща.
(втори вариант)
Не го завеждай в най-хубавата гостилница
да
го нахраниш.
(втори вариант)
Ти ще проявиш любовта
си
в най-малкото, и ако съзнанието на този човек е пробудено, като излезе навън, той ще
си
въздъхне свободно, ще повдигне погледа
си
нагоре и ще каже: Има хора по света, у които живее Божията Любов.
(втори вариант)
Ако единият отстъпи, без
да
се бори, ще кажат за него: Той е малодушен, той е баба.
(втори вариант)
Към всички същества, каквито и
да
са, тя гледа с еднакво око.
(втори вариант)
А ние някой път гледаме от висотата на своето положение към всички други хора и казваме: Той не е като мене умен, той не е като мене тъй културен.
(втори вариант)
Ами ако рече Господ
да
те погледне от висотата на своето положение, как ще се почувстваш?
(втори вариант)
Преди 10–15 години от Варна излезе един трен, мина през Гебедже и продължи по-нататък пътя
си
.
(втори вариант)
Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждаш към всички други души, в които Бог живее.
(втори вариант)
Обаче, към Гебедже излезе един бивол, наежи се срещу машината и каза: Никого не пущам
да
мине от тук!
(втори вариант)
Машинистът дава сигнал – пиу, пиу, но биволът не отстъпва.
(втори вариант)
Ти
си
добро зайче, аз познавам това по големите ти уши.
(втори вариант)
Ти нямаш никаква злоба в
себе
си
, затова ще ти помогна.
(втори вариант)
– Искаше
да
покаже своето юначество.
(втори вариант)
Що му трябваше
да
стои на пътя на тази железница?
(втори вариант)
Там гората е широка,
да
отиде и
да
пие вода, колкото иска.
(втори вариант)
Да
, но той искаше
да
покаже своето юначество.
(втори вариант)
Вие не можете
да
избегнете този велик закон.
(втори вариант)
Всяко едно същество, в което се поражда желание
да
тури ограничения в проявленията на Божията любов, бива смачквано като този бивол.
(втори вариант)
Както ти
си
постъпил в дадения момент с някого, така ще постъпят и с тебе.
(втори вариант)
Ще ви дам друго едно сравнение.
(втори вариант)
Следователно, ако ние искаме
да
бъдем умни така трябва
да
постъпваме.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие отивате при един прекрасен извор, при който някой благочестив, разумен човек е направил една хубава, мраморна чешма, с хубаво корито, с хубави широки кранчета.
(втори вариант)
Кой от вас не иска
да
бъде умен?
(втори вариант)
Представете
си
сега, че всички тия хора, които отиват всеки ден
да
черпят вода от този извор, рекат
да
си
отчупват по едно парченце от мрамора.
(втори вариант)
Кой от вас не иска
да
бъде благороден?
(втори вариант)
Кой от вас не иска
да
бъде силен?
(втори вариант)
Кой от вас не иска
да
бъде способен?
(втори вариант)
Не е важно
да
вземаме камъчета от тази чешма, но водата на този извор е важна.
(втори вариант)
Кой от вас не иска
да
бъде богат?
(втори вариант)
Законът на Любовта казва: Ще вземеш от водата на този извор, а камъните, които са украшения, ще оставяте незасегнати.
(втори вариант)
Всичко това вие може
да
имате само при едно условие: когато вие имате моята любов, можете
да
разполагате с това, с което аз разполагам; и когато ние любим Бога, и Той ни люби, можем
да
разполагаме с всичко, с каквото и Той разполага.
(втори вариант)
Чешмата това е човешкото тяло, а любовта, която се проявява в човека – това е водата на този прекрасен извор.
(втори вариант)
Щом вярваш във всичко това, ти имаш вече верую.
(втори вариант)
Ще кажете:
Да
майката се жертва!
(втори вариант)
Може
да
си
един търговец – нищо от това.
(втори вариант)
Може
да
си
един военен – нищо от това.
(втори вариант)
Може
да
носиш една шашка, но ако Бог се проявява в тази шашка, нищо от това.
(втори вариант)
По отношение качеството на любовта, обаче, водата и на големия, и на малкия извор е еднаква.
(втори вариант)
Някой път ние мислим, че се различаваме в любовта
си
.
(втори вариант)
Ако ти
си
учител, ако ти
си
свещеник, или каквото и
да
е, и тази любов се проявява в тебе, всичката твоя работа, твоят език ще бъде на мястото
си
.
(втори вариант)
Ние казваме: Кога ще дойде Господ,
да
влее в нас тази Любов?
(втори вариант)
Представете
си
един голям извор в периферия, и водата от него изтича от множество различни цеви.
(втори вариант)
Да
кажем, че някой цеви са прави, други образуват разни букви, трети са спиралообразни, четвърти – кръгообразни, пети дъгообразни, изобщо с всевъзможни форми.
(втори вариант)
Той хлопа на вратите на сърцата ни, очаква
да
му отворим и казва: „Деца, иде вече този ден!
(втори вариант)
Сега, представете
си
, че някои от вас получават водата от една цев, а други от друга цев.
(втори вариант)
“ Учените казват:
Да
, ще дойде този ден, но по закона на еволюцията.
(втори вариант)
Какво ще кажете за водата от тия различни цеви?
(втори вариант)
Ще кажете: Моята вода е по-хубава. Защо?
(втори вариант)
Нали мнозина от вас сте развъждали бубите.
(втори вариант)
Вярно е, че тия цеви не са еднакви, но не са цевите, които определят качеството на водата.
(втори вариант)
Всички в един ден ли завиват пашкула
си
?
(втори вариант)
Следователно, ако един човек има един вид характер, друг човек – друг характер, някое животно пък – свой особен характер, любовта на всички тия същества, обаче, ще се проявява по един и същ начин.
(втори вариант)
Не, едни завиват пашкула
си
по-рано, а други – по-късно.
(втори вариант)
В проявлението на любовта между хората и животните съществува само тази разлика, че когато любовта се проявява в животните, съзнанието у тях се пробужда мигновено и после пак загасва.
(втори вариант)
А когато любовта се пробужда у човека, съзнанието се проявява и задържа за по-дълго време.
(втори вариант)
Но, вие не чакайте
да
излезете всички заедно!
(втори вариант)
Следователно, проявлението на любовта зависи от пробуждането на съзнанието.
(втори вариант)
Ако ти чакаш
да
излезете всички заедно, времето ти ще мине.
(втори вариант)
Какво изисква тази любов, когато се пробужда нашето съзнание?
(втори вариант)
В този вътрешен стремеж, именно, трябва
да
проявим Божията Любов.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един от младите царе в Европа, чието име няма
да
кажа.
(втори вариант)
Тази Любов ни най-малко не изисква
да
напуснем общественото
си
положение; тази любов ни най-малко не изисква
да
напуснем обществото, народа
си
, дома
си
, жената
си
, децата
си
, тя изисква
да
осмислим живота
си
.
(втори вариант)
Ако ти
си
женен, тя изисква от тебе,
да
покажеш на жена
си
, в какво именно седи Божията Любов.
(втори вариант)
Един ден този цар излиза на разходка със своя файтон и по пътя среща един дядо и една баба, които се подпират на тояжката
си
, едва вървят.
(втори вариант)
Тя изисква
да
покажеш на приятеля
си
добрата ѝ страна,
да
изявиш пред него тази Божия Любов.
(втори вариант)
Като ги вижда, царят веднага спира файтона
си
и казва на тия стари хора: „Заповядайте, качете се на моя файтон
да
продължите пътя
си
!
(втори вариант)
“ Качват се те на файтона при него и той започва
да
ги занимава.
(втори вариант)
Аз мога
да
дам на приятеля
си
половината
си
имане, но в това още не седи Божията Любов.
(втори вариант)
Питам какви са били подбужденията на този млад цар, за
да
спре файтона
си
,
да
покачи в него тия двама старци и
да
се разговаря по целия път с тях?
(втори вариант)
Всичко, което правим сега, това е едно предисловие.
(втори вариант)
Има велики неща в Божията Любов и когато ги правиш, ти ще ги изнесеш само пред
себе
си
и ще считаш, че това е едно благословение.
(втори вариант)
Този дядо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона
си
, краката ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях
да
си
остана“.
(втори вариант)
Ако вие можете
да
покажете най-малката любов, първият признак, по който ще познаете, че имате Божието благословение, е в това, че ще ви се открие нещо велико.
(втори вариант)
– Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай
да
ви услужа.
(втори вариант)
Ако човек би могъл
да
изрази най-малката Божествена Любов, моментално пред неговия взор, като че ли ще се дигне една завеса и ще види възвишени същества, които живеят в Любовта.
(втори вариант)
И бабата също казва на царя: „Господ здраве
да
ти дава, синко, ако не беше ти, щяхме
да
си
останем по пътя“.
(втори вариант)
Те ще му се усмихнат и ще кажат: „
Да
, върви по пътя!
(втори вариант)
– Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах
да
ви услужа.
(втори вариант)
Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: „И друг път бих желал
да
ви услужа“.
(втори вариант)
Той ще
си
помисли дали това е вярно, или не; дали това е халюцинация, или не.
(втори вариант)
Те му казват: „Е, синко, такива хора много рядко се срещат, не знаем къде
си
възпитан“.
(втори вариант)
Когато човек иска
да
прояви любовта, той може и като цар
да
я прояви, може и като прост, като беден човек пак
да
я прояви.
(втори вариант)
Утре твоята къща може
да
изгори – това е една халюцинация; парите
си
може
да
изгубиш – това е една халюцинация.
(втори вариант)
Сега, аз няма
да
ви разправям нищо за разговора, който се е водил между тях.
(втори вариант)
Ако тази завеса всеки ден се вдига, и ти виждаш всичко онова, което дава живот, всичко онова, което осмисля нещата, ти ще се обезсърчиш ли?
(втори вариант)
Тази завеса пак ще падне пред твоите очи, но вие няма
да
имате никаква тъга, никаква скръб.
(втори вариант)
Не че няма
да
имате никаква тъга, но вие с радост ще носите вашите страдания.
(втори вариант)
Старият дядо казва на царя: „Е, синко, добре
да
живееш!
(втори вариант)
И като дойдете чрез това учение до тази любов вие ще имате едно качество, и то е следното: всеки, който може
да
прояви Божията Любов, той ще може
да
носи цялата земя на гърба
си
.
(втори вариант)
Виждаш ли моята глава как е побелела от страдания?
(втори вариант)
Ще кажете сега: А, ще може
да
носи земята на гърба
си
!
(втори вариант)
Много съм страдал в живота
си
и знаеш ли защо съм дошъл до туй положение?
(втори вариант)
Да
ще може.
(втори вариант)
Гледай ти поне
да
бъдеш изпълнителен и прави на всички тъй, както направи и на нас.
(втори вариант)
Щом такъв човек може
да
носи земята на гърба
си
, той е герой, и никой не може
да
му прави пакости.
(втори вариант)
Бъди тъй услужлив не само към старите, но и към всички нуждаещи се!
(втори вариант)
Как смее някой
да
ми пакости, когато нося цялата земя на гърба
си
?
(втори вариант)
Малко
да
се поразтърся, ще видите и ще патите.
(втори вариант)
Не че тази любов не съществува във вас, но някой път не искате
да
я проявите, а засега проявявате само любовта, която разединява.
(втори вариант)
Ще кажа: Не ме бутайте, защото аз нося цялата земя на гърба
си
и тичам по нейната орбита!
(втори вариант)
Любовта има еднакво проявление във всички хора.
(втори вариант)
Не ме бутай, защото аз нося цялата земя, от мен зависи вашето щастие.
(втори вариант)
Когато тя действа в човека, кара го
да
люби,
да
се учи и свободен
да
бъде.
(втори вариант)
Кой
си
ти, който носиш земята?
(втори вариант)
Какво искаш
да
кажеш с това?
(втори вариант)
Любов, която обвързва човека, която носи заблуждения за него, която го спъва и събужда в него онези отрицателни качества, е положителна любов, тя не е за нас.
(втори вариант)
– Искам
да
кажа, че ако любите Бога, земята няма
да
се тресе; ако не любите Бога, земята ще се тресе.
(втори вариант)
Онази любов, която сега е потребна на съвременното човечество, е любовта, която носи сила вътре в
себе
си
.
(втори вариант)
Онзи, който люби Бога, ще може
да
носи земята на гърба
си
.
(втори вариант)
Тя е любовта, която трябва
да
внесе мир, разумност и търпение в човешката душа.
(втори вариант)
Тази любов трябва
да
внесе
себеотрицание
в човешката душа.
(втори вариант)
Тази любов трябва
да
внесе свободна жертва в човешката душа.
(втори вариант)
В Писанието е казано, че Господ държал всичките светове в шепата
си
, а аз казвам, че нося земята на гърба
си
.
(втори вариант)
Когато ние изучаваме самата природа, виждаме, че в своите прояви тя носи всички благородни качества.
(втори вариант)
Господ държи земята в ръката
си
, а аз – на гърба
си
.
(втори вариант)
И ако някой път ни се показва така груба, то е просто, за
да
ни упъти,
да
ни покаже правия път.
(втори вариант)
Да
държиш на ръката
си
всичките светове и земята заедно, за това се изисква голяма сила!
(втори вариант)
Следователно, за
да
бъдете силни хора, ще ви кажа, какъв опит трябва
да
направите.
(втори вариант)
С това тя иска
да
каже: Ти трябва
да
имаш духа на младото дете.
(втори вариант)
За
да
се кали един християнин, за
да
се кали един вярващ, трябва
да
направят един опит.
(втори вариант)
Опитвали ли сте се някой път мислено,
да
видите, дали можете
да
носите на гърба
си
по три, четири, пет до десет тона тежест?
(втори вариант)
– То има силна вяра.
(втори вариант)
Човешката сила може
да
се развие.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, от който ще видите, че е възможно това.
(втори вариант)
Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му ударил една плесница, и той се търколил три пъти на земята.
(втори вариант)
Детето, това е човекът който е готов
да
се учи.
(втори вариант)
Този американец бил много умен и
си
казал в
себе
си
: Ще ти докажа, че не съм толкова слаб.
(втори вариант)
Започнал този студент
да
изучава живота на ужилиста,
да
разбере, как е придобил тази сила, и като разбрал, заел се всеки ден
да
прави ред упражнения.
(втори вариант)
Старият човек в материалните работи не е готов
да
дава.
(втори вариант)
В продължение на 10 години той добил такава сила, че могъл с двете
си
ръце
да
дига един кон с две малки кончета.
(втори вариант)
Той там не е щедър, но ако дойде
да
ти разправя едно-друго, той е готов
да
ти разправя с часове.
(втори вариант)
Седни при някой дядо ще видиш как е готов
да
ти разправя това-онова с часове, но бутнеш ли този дядо за кесията, той казва: Не пипай!
(втори вариант)
Ума пипай, всичко пипай, но кесията не пипай!
(втори вариант)
Тогава той го повдига с едната
си
ръка във въздуха и му казва: Ето кой съм!
(втори вариант)
Вследствие на това, онези, които бутат кесията на дядото, имат много лошо мнение за него и казват: Много стипца човек е този дядо!
(втори вариант)
Кой
си
, наистина?
(втори вариант)
– Аз съм този, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търколи три пъти на земята.
(втори вариант)
Ако ти дам пари, ти ще отидеш
да
пиеш, това ще направиш, онова ще направиш, ще се развалиш.
(втори вариант)
Ако искаш, аз мога
да
ти дам знания“.
(втори вариант)
Както виждате, човек, може
да
развие в
себе
си
сила.
(втори вариант)
И готов е този дядо, това
да
ти разправя, онова
да
ти разправя.
(втори вариант)
Така може
да
развие в
себе
си
и тази мощна сила на Любовта.
(втори вариант)
Но младият, слуша, слуша, току бръкне в кесията.
(втори вариант)
А ние без
да
сме развили в
себе
си
тази сила на Любовта, казваме: Не можем.
(втори вариант)
Можем
да
я развием!
(втори вариант)
Има млади, които разбират дядо
си
, и тогава се образува хармония между млади и стари.
(втори вариант)
Ако този хилав студент може в продължение на 10 години
да
развие в
себе
си
такава сила, че
да
може с двете
си
ръце
да
дигне един кон и две малки кончета, значи всеки от вас може
да
развие в
себе
си
тази сила на Любовта.
(втори вариант)
Любов между двама млади не може
да
съществува.
(втори вариант)
Аз мога
да
ви докажа това.
(втори вариант)
Любовта е сила, с която можете
да
носите на гърба
си
цялата земя.
(втори вариант)
Двама млади не може
да
се обичат, но млад и стар могат
да
се обичат.
(втори вариант)
Тогава ще казвате: Господи, всичките страдания, който ми дойдат, ще мога
да
ги нося.
(втори вариант)
Между тях може
да
се завърже най-хубавата, най-идеалната любов.
(втори вариант)
И тъй, стихът: „Всичко мога
да
направя чрез Господа Исуса Христа“ – има вече смисъл.
(втори вариант)
Всичко можем
да
направим.
(втори вариант)
Между дядото и младия може
да
се образува такава връзка, че единият и другият добре
да
се разбират.
(втори вариант)
Следователно, между нас и природата може
да
се образува най-интимна връзка. Защо?
(втори вариант)
– Природата е стара.
(втори вариант)
Бог иска вътрешно
да
ни се изяви.
(втори вариант)
Тя носи всички знания, всички богатства в
себе
си
, и ние, като млади, които сме дошли, на земята
да
се учим, тя е готова
да
ни услужи.
(втори вариант)
И Христос казва: „Тази е моята заповед:
да
имате любов помежду
си
, и този висшият Божествен свят
да
знае, че сте мои ученици“.
(втори вариант)
Но и тя
си
има своя кесия.
(втори вариант)
На всеки един от вас предстои едно велико вътрешно учение:
да
промени своя живот и вътрешно, и външно –
да
преобрази напълно
себе
си
.
(втори вариант)
Щом бутнеш кесията ѝ, тя казва: А, дядовото, не може!
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва всеки ден
да
се оглежда в огледалото и
да
види, дали лицето му се е изменило.
(втори вариант)
Не само лицето му трябва
да
се измени, но и умът, и сърцето му.
(втори вариант)
Не казвам така
да
се измените, че
да
се забравите, но всеки ден
да
усещате, че нещо благородно, възвишено се влива във вашата душа, нещо ново се заражда вътре във вас, и вие растете от сила в сила, от любов в любов, от знание в знание, от свобода в свобода.
(втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите интимни ученици, които Го разбират, и им казва: „
Да
имате любов помежду
си
!
(втори вариант)
Това е великото, към което онези, който любят Бога, трябва
да
се стремят.
(втори вариант)
Тогава, всичките ви занятия в живота, каквито и
да
са, ще се осмислят.
(втори вариант)
И тъй, като имате любов помежду
си
, вие ще дойдете до онзи първичен живот, който ще ви освободи по един разумен начин от сегашните ограничения на живота.
(втори вариант)
Този висш свят, в който царува Любовта, ще познае, че сте мои ученици по това, че Любовта преобладава във вас.
(втори вариант)
А щом този висшият, Божественият свят познае, че сте мои ученици, тогава вие ще имате всичкото негово благоволение.
(втори вариант)
Именно тази новата любов трябва
да
се насади.
(втори вариант)
Съвременното човечество търси един метод, един начин, по който народите ще могат
да
се споразумеят, но те може
да
се споразумеят само въз основа на Божествената Любов.
(втори вариант)
Всички съвременни народи се отличават по някакви качества.
(втори вариант)
Българите, като народ, се отличават; англичаните, като народ, се отличават; французите, като народ, се отличават; германците, като народ, се отличават; русите, като народ, се отличават; китайците, като народ, се отличават; японците, също като народ, се отличават.
(втори вариант)
Всички народи се отличават по нещо, но за
да
познаете един народ, трябва
да
живеете дълго време между него, за
да
видите, какви са неговите основни качества, които го характеризират, като народ.
(втори вариант)
Тия характеристики, тия различия, които съществуват между народите, само любовта може
да
ги смекчи,
да
ги облагороди.
(втори вариант)
Тия отношения, тази непримиримост, която съществува в живота на народите, само Божествената Любов, само съзнателната любов може
да
я изглади.
(втори вариант)
Само тя може
да
внесе вътрешния смисъл в живота.
(втори вариант)
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Тази е моята заповед:
Да
имате любов помежду
си
!
(втори вариант)
“ Христос е говорил дълго време на своите ученици, но сега нямам време
да
възпроизвеждам тази беседа.
(втори вариант)
И тази любов
си
има свои правила.
(втори вариант)
Аз казвам, че едно от качествата на тази любов е като видиш онзи, когото обичаш, сърцето ти
да
се зарадва.
(втори вариант)
Бащата като види сина
си
,
да
се зарадва; майката като види дъщеря
си
,
да
се зарадва.
(втори вариант)
Даже хората трябва
да
се радват не само на своите ближни, но и на по далечните от тях.
(втори вариант)
В някое семейство кравата се изгубила, няма я 4–5 дена, и всички се безпокоят за нея, мислят
си
, дали не я изял някой вълк.
(втори вариант)
Иде, иде кравата – всички стават на крака, посрещат я. Защо?
(втори вариант)
И сега, при тази Божествена радост трябва
да
се стараем
да
запазим любовта
си
.
(втори вариант)
Мнозина християни мислят, че Любовта е сила, която може
да
дойде отвън.
(втори вариант)
Не, любовта може
да
дойде само отвътре, от дълбочината на човешката душа.
(втори вариант)
В тази дълбочина работи човешкият дух, който има всички възможности, всички условия
да
ти даде тази Любов.
(втори вариант)
Когато тази Любов се прояви, Духът започва
да
работи за онази велика Мъдрост, която е необходима, за
да
схванем смисъла на нашия живот.
(втори вариант)
След това Той започва
да
приготовлява условията за свободата, която е висшето, към което се стремим.
(втори вариант)
Всички, се стремим към какво?
(втори вариант)
–
Да
се освободим от онези ограничения, които светът ни налага.
(втори вариант)
Свобода има само в Бога.
(втори вариант)
Не, не за това вярване ви говоря аз, не за тази свобода, която вие познавате.
(втори вариант)
Под свобода аз разбирам състоянието, което има рибата, когато напусне водата и отиде във въздуха.
(втори вариант)
Тя може
да
направи разлика в това
си
ново състояние.
(втори вариант)
Представете
си
, какво ще бъде състоянието на една птица, която напуща въздуха и отива в една още по рядка среда?
(втори вариант)
Така ще се почувстваме свободни и ние, когато променим средата на нашия живот, когато дойдем до една по-висша среда, дето можем
да
задоволим всички свои нужди по един естествен начин.
(втори вариант)
Тогава няма
да
работим и ще дойдем до положението, както пише онзи вестник: „Не работи!
(втори вариант)
“ не се подразбира
да
не работиш, но се подразбира
да
не се трудиш,
да
не се мъчиш.
(втори вариант)
Една среда има – Божествената Любов, дето твоите нужди се задоволяват по Божествено.
(втори вариант)
Ти сам няма
да
си
образуваш тази среда, тези условия, но обществото, окръжаващите те хора, ще ти създадат тази среда.
(втори вариант)
Всички онези, които те заобикалят, ще те разберат.
(втори вариант)
С този свободен билет ти ще имаш възможност
да
посетиш всички слънчеви системи,
да
гостуваш, дето искаш и по колкото време искаш, и в която слънчева система
да
отидеш, ще бъдеш добре дошъл.
(втори вариант)
Но ще кажете вие: Това са далечни работи, това са приказки из 1001 нощ.
(втори вариант)
Това е висшият идеал –
да
се съединим с Бога,
да
бъдем служители нему,
да
влезем в Божествения свят,
да
изявим любовта
си
към Него.
(втори вариант)
Разумният живот, сам по
себе
си
, трябва
да
се разясни.
(втори вариант)
Щом дойдат пред едно мъчение, казват: Кой знае, Господ, Който е толкова велик, който се занимава с такива велики работи, с едно такова нищожно същество, като мене, ли ще се занимава?
(втори вариант)
Той не може
да
се занимава с мене.
(втори вариант)
Ако грешиш, ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Неговата Любов и вършиш Неговата воля, колкото и
да
си
малък, колкото и микроскопическа любов
да
имаш, Той те държи в своя ум, занимава се с тебе.
(втори вариант)
И ако някои хора успяват, а други не успяват, ако някои са благородни, а други неблагородни, аз отдавам това на следното нещо: колкото повече време Господ те държи в ума
си
, толкова повече успяваш, толкова по-благороден ставаш, а колкото по-малко те държи в ума
си
, толкова по-малко успяваш, толкова по-неблагороден
си
.
(втори вариант)
Земята не е била и няма
да
бъде едно постоянно жилище на човека.
(втори вариант)
Някой път като те тури зад гърба
си
, в нищо не успяваш, и всичко ти тръгва назад.
(втори вариант)
Всички хора, които са на гробищата, са все от забравените.
(втори вариант)
Следователно, при сегашното негово гостуване на земята, той има
да
научи известни уроци,
да
придобие известни знания.
(втори вариант)
Той няма защо
да
се оплаква от тия уроци, той е пътешественик.
(втори вариант)
Ако, след като излезем от туй малко тяло, в което днес сме затворени и можем
да
се освободим от него тъй, както се освобождава бубата от пашкула
си
и хвръква на високо като пеперуда, това разбирам.
(втори вариант)
Такъв
да
е смисълът на живота, разбирам.
(втори вариант)
Един англичанин счита за привилегия
да
мине през всичките мъчнотии, за
да
стигне върховете.
(втори вариант)
Нима онези англичани, които искат
да
се качат на Хималаите,
да
стигнат върха Еверест, има защо
да
се оплакват?
(втори вариант)
Не, някои от тях жертват живота
си
даже.
(втори вариант)
Сега, не е въпросът
да
мислим, какъв трябва
да
бъде задгробният живот.
(втори вариант)
Онези хора, обаче, които не разбират смисъла на живота, казват: Не струва човек
да
прави толкова усилия.
(втори вариант)
Външната страна на духовния живот е хиляди пъти по-красива, отколкото на физическия.
(втори вариант)
Най-великите неща в живота седят именно в такива усилия.
(втори вариант)
Вътрешната страна пък, дето Любовта царува, дето Мъдростта царува, дето Истината царува, е хиляди пъти по-красива от нашия живот тук на земята.
(втори вариант)
– В интензивността на техните усилия.
(втори вариант)
Човек има високи стремежи в живота
си
, а едно животно има обикновени стремежи.
(втори вариант)
–
Да
яде човек.
(втори вариант)
Пък и между всички хора пак има разлика.
(втори вариант)
Всички хора нямат еднакви стремежи.
(втори вариант)
Ако ти
си
на бойното поле и те ранят на няколко места, а след това ти дадат най-хубавата супица, туй ядене ползва ли те нещо, има ли някакъв смисъл?
(втори вариант)
Ние сме толкова изопачени, че като любим някого, искаме той
да
се жертва заради нас.
(втори вариант)
За мене, като ученик, важи жертвата, която ще направи когато някой учител, когато някой виден учен ме повика от игрището, иска
да
напусна играта.
(втори вариант)
Тази жертва има смисъл, защото този човек ще ми даде нещо.
(втори вариант)
Ние не знаем, защо трябва
да
живеем.
(втори вариант)
Ако този учител може
да
даде такива знания на учениците
си
, че в тях
да
има смисъл,
да
има разбиране на живота, това повикване го разбирам.
(втори вариант)
Ние не знаем, причините на страданията.
(втори вариант)
Следователно, когато идем при Любовта, ние казваме: Любовта е сила в своето изявление.
(втори вариант)
Раждаме се като деца, растем и остаряваме, а при това, ако ни запитат, защо се раждаме и защо остаряваме, ще кажем: Такъв е законът на природата.
(втори вариант)
Тя дава плодове.
(втори вариант)
– Закон се дава само на разумните същества, а на неразумните същества се туря юлар, никакъв закон не им се дава.
(втори вариант)
Когато Божественият Дух дойде, Той казва: „Елате
да
ви науча, какво нещо е Любовта!
(втори вариант)
“ Духът може ли
да
учи?
(втори вариант)
Разумните същества, които разбират какво нещо е закон, нямат гем, нямат юлар и на тях се казва: Нова заповед се пише; или, тази е моята заповед: „
да
имате любов помежду
си
“.
(втори вариант)
Хората, при сегашните условия, при които се намират, не могат
да
схванат, какво нещо е истинската любов, която, се проявява. Защо?
(втори вариант)
Тия органи, с които могат
да
я схванат не са още съградени у тях.
(втори вариант)
Като говоря с устата
си
, тя ли говори?
(втори вариант)
Представете
си
един човек, който има слаби прояви на електричество и магнетизъм в
себе
си
.
(втори вариант)
Като виждам с очите
си
, те ли виждат?
(втори вариант)
Как се проявяват тия сили в него?
(втори вариант)
Зад очите ми седи туй невидимото, което вижда.
(втори вариант)
Това са състояния на самата жива природа.
(втори вариант)
Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда – то прави всичко.
(втори вариант)
При слабите прояви едва забелязваме някакви движения, а при силните прояви тия движения са много силни и произвеждат такъв ефект, какъвто може
да
се предизвика от силния електрически ток.
(втори вариант)
Това лесно може
да
проверите в града Вашингтон, където американците имат два големи топа, свързани със силни електрически батерии, които топове се намагнитизирват така силно, че всеки, който отива там с някакъв железен предмет или с обуща с гвоздеи, трябва
да
ги остави вън и така
да
влезе, иначе, ще намери обущата
си
свалени от краката.
(втори вариант)
Кой може
да
покаже тази любов на сърцето?
(втори вариант)
Този магнетизъм няма
да
те пита благороден ли
си
или прост.
(втори вариант)
Всеки, който отива с обуща, подбити с гвоздеи, ще намери обущата
си
закачени на топа.
(втори вариант)
Тъй бързо става това, че няма време
да
се сетиш как е станало.
(втори вариант)
Ние някой път се спираме пред природата и питаме: Защо става това нещо?
(втори вариант)
Ако е въпросът за зачервяване, аз мога
да
зачервя и своята соба, аз мога
да
зачервя и една книга.
(втори вариант)
Когато отиваш при един такъв силен ток, нищо няма
да
питаш.
(втори вариант)
Ще оставиш навън всичкото желязо, което имаш в
себе
си
и ще влезеш без желязо.
(втори вариант)
Червеният цвят на любовта може
да
изпъква като един признак, но това ни най-малко не показва тази любов, която носи живот в
себе
си
.
(втори вариант)
3.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
И всичките устои на живота са съградени все от тия числа – неутрални числа.
Онези от вас, които разбират астрология, трябва
да
прегледат малко колко дни има в годината положителни, колко отрицателни и колко неутрални.
В окултната наука се изискват няколко условия (сили) от ученика.
Първо, той трябва
да
има не само една силна воля, но благородна и устойчива и разумна воля.
Само тогава може
да
се прояви волята му.
Понеже, каквато и
да
е сила, с която ученикът работи в дадения случай, от него се изисква
да
има такава една воля.
Тогава, той [е] като един чук, а знаете че всеки един чук само в една силна и разумна ръка, може
да
произведе приятен ефект.
Иначе, този чук може някой
да
го вземе от ръката ти и
да
ти разбие главата, нищо повече.
Чукът в слабата ръка или каквато и
да
е сила в ръката на един слаб човек е за него в ущърб.
Ние виждаме в съвременната култура мнозина, на които умовете са неприготвени.
Ще се стремите във вашето съзнание
да
се кали вашата воля,
да
бъде силна, разумна и устойчива.
Всинца имате погрешки: лични и унаследени погрешки.
Някои от тези погрешки се виждат, някои не се виждат.
Та, с волята
си
постоянно трябва
да
работите като един скулптор над
себе
си
, понеже от тази работа ще зависи благото на вашия живот.
За
да
може
да
прекарате един разумен живот на земята,
да
бъдете по възможност щастливи, непременно човек трябва
да
има силна воля.
А силната воля е всякога разумната воля.
В туй отношение вие трябва
да
изучавате математиката.
Всички трябва
да
бъдете не математици, но
да
мислите математически, то е нещо точно определено.
Някой може
да
каже: „Може и по друг начин.” – Не.
В математиката не могат
да
бъдат нещата и тъй и тъй.
Единицата, тъй както е поставена, не може
да
я замените с друго число.
Може
да
турите друг символ, но като количество, като сила, вие не можете
да
я замените с нищо друго в дадения случай.
И след туй трябва
да
си
служите с геометрията.
Всякога трябва
да
превръщате математическите величини в геометрически форми, в най-красивите геометрически форми.
Например как може
да
уякчиш волята
си
?
Да
кажем, страх те е от мечка.
Ето един умствен начин за укрепване на волята: няма
да
отидеш в гората при мечката, че
да
изгубиш и ума и дума, но ще
си
представиш, че тя иде в къщата ти.
И ти ще се постараеш
да
я погладиш по главата.
Това е вече един опит и този страх, който естествено те обладава, постепенно ще почне
да
се самовъзпитава.
Или някой път те е страх от сиромашия.
Представи
си
, че ти
си
богат човек, имаш 10 милиона, имаш замък, къща, градина, всичко това на твое разположение; после, представи
си
, че почнете
да
изгубвате това-онова, станете последен голтак, нямате нито пет пари и се стремете
да
бъдете спокоен, като ходите при другите хора
да
не губите равновесието
си
.
Всичко това мислено ще става.
Ако вие това мислено не можете
да
направите с пълно съзнание… Това са маневри в живота.
Като дойде действителния живот,
да
се не уплашите тогава.
Военните нали преди война правят такива маневри – приготвляват се, че като стане война,
да
бъдат подготвени.
И окултния ученик трябва
да
прави много маневри, за
да
може
да
кали своята воля.
Туй, от което най-много те е страх, прави маневри в ума
си
, за
да
регулираш този страх.
Представете
си
, че някой дойде и ви обиди и мислено се постарайте
да
се не разгневите, вижте какво ще изпитате; те са много приятни упражнения.
Тези упражнения може
да
ги правите, когато няма с какво
да
се занимавате.
Когато има
да
учите няма
да
правите тия упражнения, но след като се изморите, учили сте 2-3 часа наред, седнете тогава за половин час или за 20 минути и направете такова едно упражнение.
На всички ви препоръчвам тия упражнения
да
ги правите, те са много ефикасни.
Най-първо ще направите подготовката, а после опита ще дойде от само
себе
си
.
Да
кажем, страх ви е от змия.
Как
да
премахнете този страх?
Ще хванете някоя умряла змия и като свикнете с нея, ще дойдете
да
опитате как може
да
хванете и живата змия.
Ще ѝ кажете: „Аз съм малко страхлива, затуй правя този опит, искам
да
не се плаша.” Това е за ученичка, пък ако е ученик, и той може
да
каже същото, че е малко страхлив и иска
да
не се плаши.
Когато дойде човек
да
прави положителни опити, трябва
да
бъде много внимателен, защото някой път може
да
пострада.
Змиите са много сръчни и там човек трябва
да
бъде много пъргав
да
се запази.
Някой път се насъбират все отрицателни мисли, почнат
да
те безпокоят.
Седни, направи опит
да
не те е страх.
Сега, за говора от близо и говора от далече.
Когато от близо иде гласът, той е от сърце, пък щом някой говори само за недостатъците на хората, той е от далеч.
Но има и друг случай: вие сте банкер, давате пари на заем с лихва, който иска пари, говори тихичко, после може и банкерът
да
говори тихо: „Ти сметките направи ли?
” Казваш: „Ще почакам малко, след няколко дена.” Той
си
има пари, но понеже не знае дали ще може
да
ви кредитира, казва: „След няколко дена”, а в същото време праща агенти
да
види имате ли имущество, за
да
се осигури.
Това е говорене от далече.
Хора, които говорят от далеч, те не са хора на сърцето.
Щом един човек ти прави добро с някаква замисъл, той отдалеч ти говори.
Пък, когато се прави едно добро, без ние
да
очакваме каквото и
да
е благо, а просто, че това е една Божествена постъпка, такъв човек от близо ти говори.
В такъв случай ти правиш едно добро, вървиш и сам се радваш на постъпката, без
да
имаш в ума
си
някаква облага.
Трябва
да
правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, вашето аз.
Защото в естеството на човека има много силни неорганизирания, т.е.
много сили, които не зависят от вас.
(– Автономни.) Когато ние казваме, че някои неща можем
да
ги направим, подразбираме тия волеви движения, а има неща, които вие не може
да
направите.
Например има неща, които ако изискват от вас, в дадения случай са невъзможни.
Ако ви кажа
да
пренесете Витоша от едно място на друго, това е невъзможно сега за вас или
да
ви кажа
да
прехвръкнете от Земята на Месечината.
Значи, изискват се неща невъзможни, а има неща възможни за вас в дадения случай.
При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва
да
знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас.
А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества.
Един ангел не може
да
произведе живота на животинското царство, не може
да
направи една коза, например.
Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност.
Ангелите и те
си
имат свой район на действие.
Следователно ние, като завладеем тия волеви действия, всичките сили, вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим към възможностите на този, външния кръг.
В окултната наука съществуват и други методи, разумни методи разбира се, за проява на волевата сила.
Да
направим едно упражнение: (Всички прави.)
Когато се прави това упражнение, произнася се следната формула: „Аз мога
да
направя всичко, което моят ум ми продиктува.”
Същото упражнение с движение на лявата ръка и следната формула: „Аз мога
да
направя всичко, което моето сърце ми продиктува.”
Формулките може
да
произнасяте и мислено.
А ако ги произнесете гласно – тогава е за усилване.
Но законът е следния: няма
да
употребявате двете едновременно.
Понеже то е активно, ще превърне вашата пасивна енергия.
Тъй че в разстояние на 10 дена всеки един, според състоянията
си
, ще употребява или едното или другото упражнение.
А движенията с лявата ръка ние употребяваме само, за
да
възстановим едно равновесие.
Затворете очите
си
.
Тъй затворете ръцете
си
над главата като един триъгълник.
Разтворете ръцете
си
и ги дръжте малко хоризонтално.
Снемете ръцете
си
долу.
Да
допуснем, че ви се дава избор на тези числа, кои ще изберете?
Изборът е свободен, всеки може
да
си
избере каквото иска.
От тия числа не може
да
изберете които искате.
(– Защо?) Допуснете, че аз ви давам една малка игла, обикновена, с която шиете, и ви дам едно въже по-дебело от пръста и ви накарам
да
вденете туй въже.
Да
кажем, то е дълго една педя.
Може ли туй въже
да
го вденете в иглата така, както
си
е?
Вие трябва
да
разберете вдяването на туй въже.
Как може
да
вденете туй въже?
Ще го разнищите на тънки нишки и така цялото въже може
да
го прекарате през иглата.
Тези числа съществуват в природата така наредени.
Те се намират и в живота, но не всяко число вие може
да
изберете.
Да
допуснем, вие сте една положителна личност – плюс сте и избирате числото едно, ще ви ползва ли този избор?
(– Не, защото числото 1 е положително.) Аз говоря за живите числа в природата.
Следователно в дадения случай, щом вие сте положителен, вие трябва
да
изберете числото 2; щом изберете числото 2, може
да
изберете числото 12.
Как е създадено 12?
Числото 12 показва как може една положителна енергия
да
се превърне в една отрицателна енергия.
Туй е закон –
да
знаеш как
да
превръщаш силите.
За
да
превърнеш една енергия и
да
я използваш във всички нейни проявления, ти трябва
да
направиш едно обръщение в 12 зодии.
Вие може
да
изберете 2 и 12, но трябва
да
разбирате закона на 12-те, защото в 12 първата цифра 1 е положителна, вие ще се сблъскате с нея и трябва
да
прекарате тази енергия в числото 2, тогава 2-ката показва закона, метода и начина, с който трябва
да
действате.
Ако трябва
да
говорите, в дадения случай как трябва
да
говорите, кой говор е по-хубав: острият говор или мекият говор?
(– Мекият говор.) Отблизо когато говориш, меко трябва
да
говориш, но когато трябва
да
говориш на един километър далеч, как трябва
да
говориш?
(– Високо.) Тъй че, под силно и остро говорене всякога се разбира далечно говорене.
Тъй че, някои хора ни се виждат много мекички, защото отдалече говорят, а колкото се приближавате към тях, гласът им става по-силен и вие казвате: „Грубо говори.” Рекох, тогава много наблизо сте дошли.
Та и в природата често някои от нейните тонове, които тя издава, са силни, а други – слаби.
Аз говоря за тоновете на природата.
Някой път природата ни говори отдалеч.
Тогава тя е много тиха, нежна се показва, но тогава ние не трябва
да
изменяме своята дистанция; а някои от нейните тонове, за
да
ги чуем, трябва
да
сме много близо до нея.
Тогава тя ни се вижда странна.
Та, рекох, има такива състояния и в природата.
– Показва работата, която тия енергии са извършили в дадения случай.
(– Неутрални числа.)
Да
, числа, които не са нито на едната страна, нито на другата страна.
Разбира се, само едно неутрално число можете
да
го турите за дирек, за подпора, те не се местят.
Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни.
(втори вариант)
С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как
да
постъпвате.
(втори вариант)
Да
кажем, че ви е страх от змия.
(втори вариант)
След това ще се опитате
да
уловите някоя жива змия.
(втори вариант)
Ще й кажете: „Аз съм малко страхлива, искам
да
се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска
да
се калява, но същото ще каже и ученикът – и той ще признае, че е страхлив.
(втори вариант)
Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва
да
бъде много внимателен, за
да
не пострада.
(втори вариант)
Змиите са много пъргави, затова и човек трябва
да
бъде много сръчен, за
да
се запази от тях.
(втори вариант)
Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото вие
си
мислите.
(втори вариант)
Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта.
(втори вариант)
Правете тия маневри, за
да
надвиете страха.
(втори вариант)
Ще ви дам друго обяснение за говора отблизо и говора отдалече.
(втори вариант)
Когато пък някой говори за недостатъците на хората, гласът иде отдалече.
(втори вариант)
Или ако вие сте банкер и давате пари под лихва, можете
да
говорите тихо.
(втори вариант)
Казвате на длъжника
си
: „Ти направи ли сметките?
(втори вариант)
“ Длъжникът също говори тихо, казва: „Ще почакаш малко, след няколко дни ще уредя сметките
си
.“ Банкерът ви говори тихичко, но в същото време изпраща свои агенти
да
видят имате ли имущества и какви са те, за
да
се осигури.
(втори вариант)
Това тихо говорене не е от сърце – този глас иде отдалече.
(втори вариант)
Хората, които говорят отдалече, не са хора на сърцето.
(втори вариант)
Щом един човек прави добро с някаква задна цел, той говори отдалече.
(втори вариант)
Когато пък някой човек прави добро, без
да
очаква някакво лично благо, то е по простата причина, че това е една Божествена постъпка – такъв човек говори отблизо.
(втори вариант)
В такъв случай този човек, като прави добро, радва се за постъпката
си
, без
да
има предвид някаква облага.
(втори вариант)
Казвам: вие трябва
да
правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е.
(втори вариант)
много сили, управлението на които не зависи от вас.
(втори вариант)
Та когато кажем, че можем
да
направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем
да
ги направим, подразбираме действия, които не са волеви.
(втори вариант)
Например, ако ви кажа
да
пренесете Витоша от едно място на друго или
да
прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас.
(втори вариант)
Но в даден случай има неща, възможни за вас.
(втори вариант)
При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва
да
знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения.
(втори вариант)
А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества.
(втори вариант)
Един ангел не може
да
направи една коза например.
(втори вариант)
Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност.
(втори вариант)
Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг.
(втори вариант)
В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека.
(втори вариант)
Упражнение: Всички прави!
(втори вариант)
Когато се прави това упражнение, произнася се следната формула: „Аз мога
да
направя всичко, което моят ум ми продиктува.“ Същото упражнение се прави с движение на лявата ръка, като се произнася формулата: „Аз мога
да
направя всичко, което моето сърце ми продиктува.“
(втори вариант)
Но законът е:
да
не правите едновременно движението с двете ръце.
(втори вариант)
Понеже това упражнение е активно, ще превърне вашата пасивна енергия в активна.
(втори вариант)
Тъй че в продължение на десет дни всеки от вас, според състоянието
си
, ще употребява или едното, или другото упражнение.
(втори вариант)
Въобще движенията с дясната ръка са по-ефикасни, по-мощни; движенията с лявата ръка се употребяват за възстановяване на силите.
(втори вариант)
Упражнение: Всички прави!
(втори вариант)
Отправете мисълта
си
нагоре!
(втори вариант)
Ще зададете този въпрос на
себе
си
и ще
си
отговорите философски, в прикрита форма.
(втори вариант)
Няма
да
пишете върху това, какво сте учили или какво са ви казали, или какво сте запомнили, но само това, което вие знаете.
(втори вариант)
Темата е дадена в най-добрата
си
форма.
(втори вариант)
Да
допуснем сега, че ви се дава избор
да
си
изберете едно от тия числа – кое число ще
си
избере всеки от вас?
(втори вариант)
Изборът е свободен, но едно нещо трябва
да
знаете: че всеки не избира това число, което сам пожелава, но макар и несъзнателно, при избора той се подчинява на известни закони.
(втори вариант)
Допуснете, че аз ви давам една обикновена игла за шев и ви накарам
да
вденете в нея едно въже, по-дебело от пръста ви и дълго една педя.
(втори вариант)
Ще можете ли
да
вденете това въже в иглата, тъй както
си
е?
(втори вариант)
За
да
се вдене това въже в иглата, изисква се мисъл.
(втори вариант)
Вие трябва
да
обмислите как може
да
се вдене въжето.
(втори вариант)
Тези числа съществуват в Природата, наредени по същия начин.
(втори вариант)
Те се срещат и в живота, но вие не можете
да
избирате, което число искате.
(втори вариант)
Ще ме питате защо
да
не може
да
имате свободен избор?
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте една положителна личност, значи плюс сте, но избирате числото 1.
(втори вариант)
Аз говоря за живите сили в Природата.
(втори вариант)
Следователно, когато вие сте положителни, можете
да
изберете числото 2.
(втори вариант)
Изберете ли числото 2, може
да
изберете и 12.
(втори вариант)
Как е създадено това число?
(втори вариант)
Това число показва как може една положителна енергия
да
се превърне в отрицателна.
(втори вариант)
Има закон, който показва как могат
да
се превръщат силите.
(втори вариант)
За
да
превърнеш една енергия в друга и
да
можеш
да
я използваш във всички нейни проявления, трябва
да
се направи едно обръщение, един цял кръг,
да
се мине през дванадесетте зодии.
(втори вариант)
Та вие може
да
изберете числата 2 и 12, но трябва
да
разбирате законите на дванадесетте, защото в това число единицата е положително число и ще се сблъскате с нея.
(втори вариант)
Затова енергията на единицата трябва
да
се прокара в числото 2.
(втори вариант)
Това число показва закона, метода и начина, с който трябва
да
действаме.
(втори вариант)
Ще ви запитам следното нещо: как трябва
да
говорите в даден случай – меко или остро?
(втори вариант)
Да
, когато говориш отблизо, трябва
да
говориш меко, но когато говориш отдалече, от един километър разстояние, ще говориш остро, високо.
(втори вариант)
Тъй че под остро и високо говорене се разбира говорене отдалече.
(втори вариант)
И тогава, докато речта на онзи, който говори отдалече, стигне до определеното място, вълните на говора постепенно отслабват и този, който слуша, чува мекичък глас.
(втори вариант)
Та когато някои хора ви се виждат много мекички, то е, защото говорят отдалече, а когато се приближавате към тях, гласът им става по-силен, по-висок и вие казвате за тия хора, че говорят грубо.
(втори вариант)
Същото нещо се забелязва и в Природата: някои от нейните тонове са силни, а някои – слаби.
(втори вариант)
Когато Природата ни говори отдалече, тя е много тиха, нежна, затова пък ние не трябва
да
изменяме своята дистанция по отношение на нея.
(втори вариант)
За
да
чуем някои от нейните тонове, трябва
да
сме близо до нея – тогава тя ни се вижда страшна.
(втори вариант)
Числото 3 показва работата, която са извършили тия енергии в даден случай.
(втори вариант)
Само едно неутрално число може
да
се тури за дирек, за подпора на нещо, защото то не се мести.
(втори вариант)
Всичката устойчивост в живота се дължи на неутралните числа.
(втори вариант)
Онези от вас, които се занимават с астрология, трябва
да
прегледат колко дни през годината са положителни, колко са отрицателни и колко са неутрални.
(втори вариант)
В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили.
(втори вариант)
Най-първо той трябва
да
има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля.
(втори вариант)
– Няма ли такава воля, той не ще може правилно
да
прояви силите, с които действа; има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време.
(втори вариант)
А вие знаете, че всеки чук може
да
произведе своя ефект само в една разумна и силна ръка.
(втори вариант)
Иначе някой може
да
вземе този чук от ръката ти и с него
да
ти разбие главата.
(втори вариант)
Чукът или каква
да
е сила в ръката на слабия човек е в негов ущърб.
(втори вариант)
Ние виждаме това нещо и в съвременната култура.
(втори вариант)
Мнозина хора, на които умовете не са приготвени, като добият малко знания, не могат
да
ги използват и това знание вече е в техен ущърб.
(втори вариант)
Ето защо вие трябва
да
се стремите
да
разширявате съзнанието
си
и чрез него
да
калите волята
си
–
да
бъде силна, устойчива и разумна.
(втори вариант)
Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва
да
изправите.
(втори вариант)
Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат; някои се знаят, някои не се знаят.
(втори вариант)
Вие трябва постоянно
да
работите върху
себе
си
с волята
си
, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот.
(втори вариант)
За
да
прекарате един разумен живот на Земята, за
да
бъдете по възможност щастливи, трябва
да
имате силна воля.
(втори вариант)
Силна воля пък е разумната воля.
(втори вариант)
В това отношение вие трябва
да
изучавате математиката.
(втори вариант)
Не казвам, че трябва
да
бъдете математици, но трябва
да
мислите математически, защото математическата мисъл е точно определена.
(втори вариант)
Някой може
да
мисли, че нещата в математиката стават по няколко начина.
(втори вариант)
Не, там нещата не могат
да
стават по няколко начина.
(втори вариант)
Например тъй както е поставена единицата, тя не може
да
се замени с друго някое число.
(втори вариант)
Вие може
да
турите в нея друг символ, но като количество, като сила вие в даден случай не може
да
я замените с нищо друго.
(втори вариант)
Освен с математиката вие трябва
да
си
служите и с геометрията:
да
превръщате математическите величини в най-красиви геометрически форми – без това нещо вашата воля ще остане завинаги слаба.
(втори вариант)
Ще ме питате: „Как можем
да
уякчим волята
си
?
(втори вариант)
“ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята.
(втори вариант)
За
да
се калите, не трябва
да
отидете в гората,
да
ви срещне някоя мечка, че
да
изгубите и ума, и дума, но ще
си
представите мислено, че мечката иде у дома ви.
(втори вариант)
Вие ще
си
представите, че я гладите по главата.
(втори вариант)
При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно
да
се възпитава.
(втори вариант)
Страх ви е от сиромашия.
(втори вариант)
За
да
надделеете този страх, представете
си
, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно
да
губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба.
(втори вариант)
При това положение стремете се
да
бъдете спокойни между хората,
да
не губите равновесие.
(втори вариант)
Ако не можете
да
правите тия опити, тия маневри мислено в живота
си
, то като се сблъскате с действителния живот, няма
да
издържите, ще се уплашите.
(втори вариант)
Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война,
да
бъдат подготвени.
(втори вариант)
Ето защо и окултният ученик трябва
да
прави ред маневри, за
да
кали волята
си
.
(втори вариант)
Ще
си
представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда.
(втори вариант)
Вие сега ще се стараете
да
не се разгневите.
(втори вариант)
4.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Следователно всеки от вас трябва
да
се стреми
да
добие следните качества:
да
разсъждава правилно,
да
мисли правилно,
да
пее правилно, и то музикално,
да
говори образно,
да
знае реда и порядъка на нещата, които съществуват в Природата,
да
има голяма досетливост,
да
разбира човешкото естество,
да
бъде милосърден,
да
знае
да
се моли,
да
обича Бога,
да
има вяра, надежда,
да
бъде справедлив – ред качества трябва
да
придобие той.
Учениците
да
мълчат!
Търпението е известна разумна сила, която действа в Природата.
Векове ще минат, докато тя се съгради тъй, както трябва, че
да
влезем
да
живеем в нея.
За
да
се постигне известна идея, за
да
се приложи тя във физическия свят, има известни препятствия за нейното приложение.
Докато се съгради тази къща, ние ще живеем на Земята, ще доставяме материал за нейното съграждане.
Следователно търпението е една сила, която ще донесе устой, една вълнĈ на постоянство във физическия свят.
Само така може дадена идея
да
се реализира.
Туй е положението за този, който иска
да
бъде ученик, а за онзи, който иска
да
живее според своите чувства и настроения – това е друг въпрос.
Можем
да
кажем, че ангелът е търпелив.
На ученика се позволява
да
играе само след като знае уроците
си
; на ученика се позволява
да
напусне училището само след като е завършил своята наука.
Ако вие се намирате между свети хора, които живеят в любов, ще има ли нужда от търпение?
Само тогава неговите учители ще му помагат
да
се прояви в своята определена работа.
Имаш нужда от търпение, когато
си
между деца, между ученици.
Ако той напуща училище, без
да
е завършил, той не е от добрите ученици… Той трябва
да
завърши!
Например един учител разправя урок на своите ученици, но те не могат изведнъж
да
го разберат,
да
го запомнят.
Ученикът, като започне една школа, трябва
да
я завърши.
Какво трябва
да
прави той?
В университет ли следва, по логика например –
да
завърши!
– Трябва
да
има търпение, докато учениците му запомнят урока.
По естествените науки ли следва –
да
завърши!
По математика ли следва –
да
завърши!
При сегашните условия всеки човек има известни препятствия при развитието
си
.
Каквато наука и
да
следва, дето и
да
следва, каквото и
да
захване,
да
се стреми
да
го завърши.
Търпението е черта, необходима за всички!
Не е въпросът, че в тази работа ще придобие много нещо, но това са стъпала, това е съграждане на неговия характер, придобиване на стабилност в живота.
Любовта в проявлението
си
в духовния свят е малка топлинка, която дава директива на търпението.
Когато човек обича, може
да
търпи.
Не, ученикът трябва
да
има и свой възглед.
Някой казва, че само от любов човек може
да
търпи.
Той не трябва
да
проявява своя възглед в Школата, а вън от Школата.
Не, и без любов може
да
се търпи.
И след като придобие това знание, ще приложи всичко, което е научил.
Я
си
представи, че някой те преследва.
Покрай тебе минават много твои приятели: всички викат наоколо ти, пеят, но ти мълчиш и търпиш. Защо?
Ако някой от вас е малко нетърпелив, нервен, сприхав, добре е
да
се занимава с геометрия,
да
размишлява поне по един час на ден върху някои геометрични истини,
да
решава задачи,
да
прави чертежи и изчисления.
Защото ако речеш
да
извикаш, неприятелят това и чака – той те дебне.
Може
да
търпиш от страх, може
да
търпиш и от любов.
Онези, които имат голямо спокойствие, те може
да
се занимават с музика.
Истинско търпение в света обаче е само онова, което се диктува от Любовта – то съгражда характер в човека.
Ако музиката не се вземе заедно с геометрията и математиката, тя развива излишни чувства и човек започва
да
се афектира.
Такъв човек ако е търпелив, той ще е търпелив при всички условия на живота.
Каквото и
да
му дойде, той ще каже: „Аз съм човек, трябва
да
търпя всички условия!
Те, като свирят, толкова много се въодушевяват, че започват
да
си
представят голяма аудитория, много слушатели, голям успех и т.н.
“ Той ще оправдае постъпките на всеки едного и ще каже: „Този човек толкоз разбира, затова постъпва така.
Не, ако аз свиря като музикант, ще изпъдя всички слушатели от ума
си
и ще остана само аз, ще свиря само за
себе
си
– никого няма
да
допусна до
себе
си
.
Този ученик толкова разбира.“ Търпението е необходимо за нас, за
да
не харчим напразно своите сили.
Отвън може някой
да
ме слуша, но в моята аудитория ще свиря само за
себе
си
.
НАГОРЕ