НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
201
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
201
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
Чистота в кръвта, чистота в сили, които действат във вас.
Но в такъв случай трябва
да
имате присъствие на духа.
Значи
да
не са смесени, първични трябва
да
бъдат силите.
Когато сте в клас, тогава сте много сръчни, но когато сте сами, тогава трябва
да
се опитате.
То значи чисти сили.
С тях трябва
да
работите сега.
Та, най-първо трябва
да
изличавате тези подтици, които работят върху вас.
И тия сили хората ги употребяват
да
се обичаме,
да
бъдем разумни… Всичките тия термини трябва
да
се преведат в един строг научен начин.
Не научен начин, защото често науката не може
да
даде един подтик, но
да
се направят тия неща достъпни за един положителен живот, че
да
добиете една увереност във вътрешния
си
живот,
да
знаете, че има един закон, с който може
да
се работи.
Сега ще работите с един закон на внушението в
себе
си
.
Вие трябва
да
се освободите от тях.
Ще кажете тъй: „Ще ида, ще ида, ще ида…; ще се моля, ще се моля, ще се моля…“ Вземете ред от тия думи, силни думи и ги повтаряйте много пъти.
Ето какво ще направите през тази седмица: ще
си
изберете една дума за понеделник, каква дума ще бъде тя?
“ Ти се поддадеш на туй внушение и постоянно мислиш за това.
Не, не му е времето сега
да
ядеш, от долу иде тази мисъл, туй внушение иде наследствено; други внушения има, които идат по-отгоре – от под лъжичката.
В вторник ще вземете друга дума; в сряда – друга; в четвъртък – друга; в петък, събота и неделя ще свършите.
Те са по-благородни внушения; третите идат от предната част на главата, те не са опасни.
По някой път внушенията идат от слепоочните очи.
Вие сами ще
си
изберете думите.
И тогава ще почувствувате едно силно притискане на главата.
Аз искам
да
видя какви думи ще изберете.
Тогава именно трябва
да
знаете
да
трансформирате вашата енергия,
да
прекарате тия енергии на горе към предната част, разумната част на мозъка
си
.
Най-главното в живота – всички трябва
да
имате един идеал.
Всички трябва
да
сте свързани с някой човек, който седи по-горе от вас, който има морален стабилитет.
Ето как ще
си
изберете думата: ще се спрете тихо и спокойно, няма
да
се колебаете и тъй като се успокоите в
себе
си
, в съзнанието ви ще изпъкне една дума, тя е за вас.
А този човек може
да
бъде някой ваш добър дядо, тук или в Америка
да
е живял и
да
е заминал, с когото
да
сте свързани и когато дойде едно противоречие веднага
да
си
спомните за него, защото приятелят е необходим в такъв случай.
Например ако съм аз, в понеделник ще кажа: „Ще чистя, ще чистя, ще чистя…“ и ще броиш на пръстите
си
100 пъти.
Затуй сега ще се заемете
да
изследвате тия енергии.
Природата обича точността.
Не
да
попаднете в тях,
да
мислите само за тях, защото има друга една опасност тогава, човек може
да
си
самовнуши.
Тя не
си
играе в такъв случай.
Самовнушението може
да
дойде отвън чрез впечатления.
Може
да
видите някой човек паднал и
си
счупил крака.
Но няма всички
да
избирате „чистя“.
В вашето подсъзнание това направи силно впечатление.
Може
да
изберете друга дума: „Ще нареждам, ще нареждам, ще нареждам…”; „ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; „ще изпразвам, ще изпразвам, ще изпразвам…”; „ще мия, ще мия, ще мия…“ По-добре е глагол
да
употребите.
След година може
да
се яви у вас някоя болка в крака, без
да
знаете причината й.
После, може
да
сте забелязали, като вървите по софийските улици,
да
кажем, а те са пълни с разни мисли, някой път вас не ви се иска
да
минете през някоя улица, защо?
всеки ден
си
има по няколко часа за учене.
Като един чувствителен човек усещате, че влиянията не са приятни там и не искате
да
минете.
За вторник: „Ще побеждавам; ще превъзмогвам; ще напредвам; ще ставам…“ Сряда: „Ще уча, ще уча, ще уча…“ и т.н.
Следователно човек не трябва
да
се предава на такива влияния от улицата.
Всеки един ще
си
избира по една дума.
Ако минете през някои улици вие може
да
възприемете лошите мисли на някой човек, който е минал преди вас, т.е.
И тези думи
да
са силни в съзнанието ви.
те
да
намерят место във вас, щом вие не сте достатъчно концентриран.
Ще
си
ги поясните, ще
си
ги запишете в едно тефтерче.
Та, рекох, виж външните влияния са подействали даже и на един свещеник.
Вие в света има
да
се борите с ред противоположни сили и трябва
да
бъдете разумни, т.е.
трябва
да
разбирате закона на внушението.
Всякога трябва
да
имате чиста и ясна мисъл.
То ще дойде, но не го допускайте
да
вземе място у вас.
В момента, в който вие допуснете едно раздвояване, винаги човек губи своето равновесие.
Ама представете
си
един страхлив човек, който ще изгуби присъствие, какво ще стане с него?
Разбира се, всичките авиатори имат едно качество: у тях центърът на страха е по-слабо развит.
Сега някои хора трябва
да
употребят много големи сили,
да
не бъдат страхливи.
Например вие изпитвате страх, но трябва
да
турите воля, за
да
покажете, че не ви е страх.
Не, вие ще
си
представите страха: страх ви е, нищо повече.
Но няма
да
давате место на страха
си
.
В животинското царство у по-нисшите животни страхът
си
има място, но един човек, който е тръгнал по пътя, страхът често може
да
го спира.
Та, сега имате
да
ликвидирате с всичките тия наследствени прояви, които се явяват в ума ви.
50% от тези прояви са наследствени и по закона на наследствеността вие можете
да
ги изхвърлите. Как?
Седни на масата
си
, нищо повече!
Ти
си
отлагал, отлагал и казваш: „Нямам настроение.“ Не, ще седнеш и ще учиш без настроение!
Да
кажем, нямате разположение
да
идете някъде, абсолютно нямате разположение.
Кажете тогава цял един час наред: „Ще ида, ще ида, ще ида…“ И като повториш цел един час тези думи най-после ще отидеш и оттатък ще минеш.
После, направете друг един опит: имате силно желание
да
идете някъде, но това место няма
да
ви ползва никак.
Кажете тогава така: „Няма
да
ида, няма
да
ида, няма
да
ида…“ И няма
да
идете.
След като повториш една дума, има
си
известни числа – 100 пъти, 200 пъти, 3-4-5 стотина пъти, туй повторение представлява цял един цикъл и около вас се образува цяла една сила, която ще даде подтик
да
бъде движението ви за или против, т.е.
И тогава аз казвам, в природата има два метода, с които тя
си
служи: когато природата действува със своите положителни сили, тя произвежда в нас всякога негативни състояния; когато природата действува със своите негативни сили, тя произвежда в нас всякога положителни състояния.
Туй трябва
да
го знаете.
Едно негативно състояние у вас се дължи на положителните влияния от действията на природата.
Обратния процес: когато природата действува със своите негативни сили, у човека се произвеждат положителни състояния.
Човек и природата могат ли
да
се примирят?
(п.ч.) Когато природата работи, човек ще възприема, човек ще плаща.
Когато природата стои негативно, тогава тя ще плаща.
Взаимообразно ще
си
действат.
Но всякога трябва
да
знаете, когато дойде едно негативно състояние у вас, природата действува със своите положителни сили и те са разумни.
Това не е един признак, че вие сте извън законите на природата.
Ни най-малко, макар че не сте разположени, но трябва
да
знаете факта, че природата действува със своите положителни сили и то е за добро.
И когато вие сте в най-добро разположение на духа
си
, трябва
да
знаете, че природата работи със своите негативни сили.
И в единия и в другия случай трябва
да
знаете, че то е за ваше добро.
При 3 и 4 движението трябва
да
мине през кръст.
Но често има едно променение на тия сили.
Лявата ръка, в която действат въобще отрицателните сили, в горната
си
част на ръката тя е положителна, а долната, вътрешната част на ръката (дланта), тя е отрицателна; дясната ръка, която е положителна по отношение на лявата и тя в горната част е положителна, а долната (дланта)) е отрицателна.
Чрез закона на внушение може
да
се случи следното: когато природата действува със своите положителни сили и вие искате
да
бъдете положителни, тогава вие сте в стълкновение с природата, тогава се образува триене; тогава стават мозъчни сътресения и тогава хората подлудяват.
Всеки, който се бори с природата, подлудява.
Значи, природата не обича ти
да
се бориш с нея.
Ти ще отстъпиш не от страх, ти ще използваш нейните сили.
Когато тя работи, ти ще почиваш, а когато тя престане
да
работи, ти ще започнеш
да
работиш.
Следователно, ние не трябва
да
бъдем два положителни знака в природата.
Плюс и плюс какво дават?
В какво направление отиват силите тогава?
Да
допуснем, тук имате две топки А и В.
Най-първо ще се яви едно желание
да
се приближат (А1В1), но после пак се отблъскват; пак се приближават, пак се отблъскват.
От кого или от що са създадени положителните сили?
(втори вариант)
Всичко това повдига човека.
(втори вариант)
Казва: „Еди-колко
си
книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя.“ В края на краищата обаче нищо не направя.
(втори вариант)
Всеки ден сменява хиляди желания, докато най-после, ако го попитат защо не изпълни всичко това, казва, че нямал условия.
(втори вариант)
Аз наричам сърцето дете, което знае само
да
яде.
(втори вариант)
Ако майка му е сготвила нещо, то изяжда всичко.
(втори вариант)
Когато дойдат такива състояния, ще ги познавате – те са състояния на сърцето.
(втори вариант)
От нищо и никакви неща, които не струват ни пет пари, ти
си
в състояние
да
вдигнеш цял скандал – това са детински работи.
(втори вариант)
Та всички трябва
да
се владеете, т.е.
(втори вариант)
да
не се поддавате на такъв детински устрем.
(втори вариант)
Вие ще употребите за сърцето
си
онзи пример за циганката, на която детето се разболяло, та казвало на майка
си
: „Мамо, геврече искам!
(втори вариант)
“ Смокини, орехи, ябълки – всичко искало то и тя все му казвала: „Ще купим, мама, ще купим!
(втори вариант)
“ Най-после то умряло и циганката казала: „Е, мама, поне от всичко
си
хапна!
(втори вариант)
Тогава ще
си
кажете: „Действително, всичко постигнах.“ Това значи, че
си
постигнал
да
трансформираш своите желания.
(втори вариант)
Тъй трябва
да
схващате нещата.
(втори вариант)
Щом ви дойдат някои неприятности, вие ще се спрете и ще
си
кажете тихичко: „Ще бъде, ще бъде!
(втори вариант)
“ – и ще
си
отминете.
(втори вариант)
Голяма погрешка е
да
се противопоставяте на желанията
си
.
(втори вариант)
Как пази човек своето физическо равновесие?
(втори вариант)
Никога не влизайте в борба със
себе
си
.
(втори вариант)
Ще ви дам следното правило: не се бори със
себе
си
!
(втори вариант)
Какво ще постигнете, ако се борите със
себе
си
?
(втори вариант)
Изслушай
себе
си
, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори.
(втори вариант)
Например някой казва: „Няма
да
направя това нещо.“ – Не, не се бори със
себе
си
!
(втори вариант)
Изслушай всичко спокойно, не разрешавай въпроса предварително.
(втори вариант)
Забелязали ли сте: когато пътувате по планините, когато правите екскурзии или вървите по пътя, щом вниманието ви се отвлече, значи в ума ви се раждат две противоположни мисли и вие веднага падате или на лицето
си
, или наляво, или надясно.
(втори вариант)
Двама души се разговарят някъде, а аз ги слушам, мисля
си
, че това нещо е за мен, но
си
казвам: „Няма
да
участвам в техния разговор.
(втори вариант)
Защо падате?
(втори вариант)
Преди всичко това не се отнася до мен.
(втори вариант)
Вие трябва
да
правите тия наблюдения.
(втори вариант)
Причината за вашето падане се крие в подсъзнанието ви.
(втори вариант)
Те може
да
искат
да
отидат на разходка, това не ме засяга.“ А ние се вплитаме в чуждите работи и казваме: „Това се отнася до мен, аз няма
да
го направя, или пък онова ще направя“ и т.н.
(втори вариант)
Например ходите с някого и питате: „Защо животът на еди-кой
си
господин е тъй нередовен?
(втори вариант)
“ Като запитате това, падате на едната или на другата страна.
(втори вариант)
Първото нещо: не се борете със
себе
си
!
(втори вариант)
Туй падане е свързано с човека, на когото в случая оценявате характера.
(втори вариант)
Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: „Ти
си
много разумна, ще бъдеш тъй добра
да
не ми правиш много пакости.“ Поговори и мъничко, тя разбира.
(втори вариант)
Защо еди-кой
си
човек води нередовен живот – това нещо от чисто наследствено гледище е ясно.
(втори вариант)
Колцина от вас, които са решавали, че това няма
да
направят или онова няма
да
направят, са успели в туй отношение?
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие се раждате като член във фамилията АВС.
(втори вариант)
Някой иска
да
изкорени един лош навик от
себе
си
.
(втори вариант)
Да
кажем, че вашият дядо е А.
(втори вариант)
Някога той се е разгневил и е намислил
да
удари някой човек по пътя и
да
му пукне главата.
(втори вариант)
И онзи, който иска
да
изкоренява своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено.
(втори вариант)
Той почва
да
се оглежда в огледалото и казва: „Очисти се, де!
(втори вариант)
Дядо ви има син, който се оженва и нему се ражда син,
да
кажем В.
(втори вариант)
Този син ще изпълни желанието на дядо
си
по внушение.
(втори вариант)
И вие сега се оглеждате в едно такова огледало.
(втори вариант)
Той ще срещне на пътя онзи човек, когото дядото искал
да
бие, и ще му пукне главата.
(втори вариант)
Огледалото никога няма
да
очисти черното ви лице.
(втори вариант)
Така у вас се ражда по някой път желание
да
биете някого.
(втори вариант)
Ако се оглеждате само, вие по никой начин не можете
да
го очистите.
(втори вариант)
– Това са външни мисли, от миналото, на които те се поддават.
(втори вариант)
Разсърдвате се и хвърляте огледалото на земята.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на този велик закон, за
да
разбирате нещата,
да
знаете защо стават по един или по друг начин.
(втори вариант)
Мислите ли, че вашите петна ще се махнат, ако счупите огледалото?
(втори вариант)
Може би туй дегизиране в дадения случай е потребно за вас.
(втори вариант)
Да
допуснем, че някой ви гони; дойде друг при вас и ви нацапва хубаво – като сте така очернени, няма
да
ви познаят.
(втори вариант)
Ето защо вие трябва
да
търсите причините за всички ваши постъпки.
(втори вариант)
Няма ли
да
се зарадвате в този случай, че сте черни?
(втори вариант)
Туй дегизиране в случая е на мястото
си
.
(втори вариант)
– Причината за дадена постъпка е А, а в В се изразява идеята.
(втори вариант)
Защо ще снемаш маската от лицето
си
?
(втори вариант)
Например вие сте неразположени духом и по някой път ви иде наум
да
извършите някоя лоша постъпка.
(втори вариант)
Като станете сутрин и изпитвате едно неприятно състояние, спрете се, погледнете Природата и знайте, че в следния момент вашето състояние ще се смени на добро.
(втори вариант)
Следователно, за
да
не бъдете изразител на такива стари идеи, вие ще им противопоставяте контраидеи. Как?
(втори вариант)
И тъй, като станете сутрин, ще
си
кажете следното: „Аз няма
да
се боря със
себе
си
, но ще бъда в хармония със
себе
си
; aз няма
да
бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата; aз няма
да
бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога.“ Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени.
(втори вариант)
Произнеси тихичко в
себе
си
тия думи два-три пъти.
(втори вариант)
Ако синът на А е бил добър човек, ще апелирате към него.
(втори вариант)
Само така човек може
да
създаде в
себе
си
велик характер.
(втори вариант)
Значи от него ще почерпите сила, за
да
регулирате мисълта, предадена ви от А.
(втори вариант)
Само така ще разберете колко красива е Природата сама по
себе
си
.
(втори вариант)
Ще ви изясня мисълта
си
.
(втори вариант)
Във всеки даден момент вие имате работа с интелигентни Същества около вас, които са минали вашия път и го познават много добре.
(втори вариант)
Да
допуснем, че имате един канап или една връв, или едно въже.
(втори вариант)
И те са готови
да
ви услужат тъй, както някой виден професор помага на своите студенти в лабораторията
си
.
(втори вариант)
Вие хващате само единия край, а другия край хващат други двама души – туй въже е завъртяно около ръцете ви и вие не сте свободни: те теглят и вие теглите – внушението от тяхна страна е по-силно, затова те ви завличат.
(втори вариант)
Какво трябва
да
стане, за
да
не ви завлекат?
(втори вариант)
Ако опитът ви не излезе сполучлив, помолете професора
си
да
ви покаже как се прави този опит.
(втори вариант)
– Трябва
да
дойде друг някой
да
хване въжето при вас, за
да
се балансират двете сили.
(втори вариант)
Той ще започне
да
работи с вас и ще ви даде всички наставления, които ви са необходими; той ще ръководи опита, а вие ще работите.
(втори вариант)
Затуй трябва
да
учите закона на равновесието.
(втори вариант)
Не трябва
да
се самооблъщавате, че всичко може
да
направите сами.
(втори вариант)
В дадения случай човекът сам е слаб.
(втори вариант)
На физическия свят трима души могат
да
бият едного, но и един може
да
бие трима, па даже и десет души, но за последното се изисква голяма сръчност.
(втори вариант)
Затрудните ли се, ще повикате професора и с всичкото смирение ще внимавате, ще го слушате и ще отбелязвате всичко, което той прави.
(втори вариант)
Ще отбелязвате в книжката
си
кое шишенце на кое място се намира.
(втори вариант)
– Цяла тайфа пияни влизат в молитвеното събрание на този проповедник, искат
да
развалят събранието.
(втори вариант)
Трябва
да
бъдете внимателни към
себе
си
!
(втори вариант)
Той слиза от амвона, набива ги хубаво, връзва ги и ги оставя долу пред амвона, качва се отново и
си
довършва проповедта.
(втори вариант)
Накрая на проповедта главатарят на бандата се обръща към Бога.
(втори вариант)
Тя ще даде стабилност на характера ви.
(втори вариант)
В такъв случай трябва
да
имате присъствие на духа.
(втори вариант)
Туй ще създаде онази вътрешна чистота, която е потребна за развитието на ума ви.
(втори вариант)
Когато сте в клас, тогава сте много сръчни, но когато сте сами, тогава трябва
да
се опитате.
(втори вариант)
Ако искате
да
развиете ума
си
, непременно трябва
да
имате чистота.
(втори вариант)
Та най-първо трябва
да
различавате всички подтици, които работят върху вас.
(втори вариант)
– Чистота в кръвта, чистота във всички сили, които действат във вас.
(втори вариант)
Значи всички сили във вас трябва
да
бъдат първични, а не смесени.
(втори вариант)
Има мисли, които действат върху задната част на главата ви – вие трябва
да
се освободите от тях.
(втори вариант)
С тях трябва
да
работите сега.
(втори вариант)
Някои мисли действат по наследство върху стомаха ви и вие слушате нещо постоянно
да
ви казва: „Хляб, ядене!
(втори вариант)
И тия сили хората изразяват с думите: „
Да
се обичаме,
да
бъдем разумни“, и т.н.
(втори вариант)
“ Вие се поддавате на това внушение и постоянно мислите за ядене.
(втори вариант)
Всички тия термини трябва
да
се преведат на един строго научен език.
(втори вариант)
Като казвамнаучен език, не подразбирам науката, защото днес тя не може
да
ни даде подтик, но казвам, че тия неща трябва
да
се направят достъпни за един положителен живот, от който
да
добиете увереност във вашия вътрешен живот,
да
знаете, че има един велик закон, с който може
да
се работи.
(втори вариант)
Други мисли идат чрез внушение от под лъжичката – те са по-благородни внушения.
(втори вариант)
Сега ще работите със закона на внушението в
себе
си
.
(втори вариант)
Трети мисли идат от предната част на главата – те не са опасни.
(втори вариант)
Ще казвате: „Ще ида, ще ида, ще ида; ще се моля, ще се моля, ще се моля“, и т.н.
(втори вариант)
По някой път идат внушения от слепите очи – тогава ще почувствате силно притискане на главата.
(втори вариант)
Вземайте ред силни думи и ги повтаряйте много пъти.
(втори вариант)
Сега именно трябва
да
знаете
да
трансформирате вашите енергии и
да
ги прекарате нагоре към предната част на главата
си
, към разумната част на мозъка.
(втори вариант)
Ето какво ще направите през следната седмица: ще
си
изберете една дума за понеделник.
(втори вариант)
Най-главното в живота на всинца ви е
да
имате един идеал.
(втори вариант)
Всички трябва
да
сте свързани с някой човек, който седи по-горе от вас, който има морален стабилитет.
(втори вариант)
Във вторник ще вземете друга дума, в сряда – трета, в четвъртък – четвърта, в петък – пета, в събота – шеста, и в неделя ще свършите.
(втори вариант)
Този човек може
да
бъде някой ваш добър дядо, тук или в Америка,
да
е жив или
да
е заминал.
(втори вариант)
Ще повтаряте много пъти тия думи, които вие сами ще
си
изберете.
(втори вариант)
И когато се намерите в някое противоречие, веднага
си
спомнете за него, защото приятелят е необходим тъкмо в такъв случай.
(втори вариант)
Аз искам
да
видя какви думи ще изберете.
(втори вариант)
Ето защо сега ще се заемете
да
изследвате тия енергии.
(втори вариант)
Като ги изследвате,
да
не започнете
да
мислите само за тях, защото има друга опасност – човек може
да
си
самовнуши.
(втори вариант)
Самовнушението може
да
дойде отвън, чрез различни впечатления.
(втори вариант)
Как ще
си
изберете думата?
(втори вариант)
Например вървите по пътя и виждате някой човек паднал и
си
счупил крака.
(втори вариант)
Ето как: ще се спрете в
себе
си
тихо и спокойно, без колебание, и като се успокоите, в съзнанието ви ще изпъкне една дума.
(втори вариант)
Това прави силно впечатление на вашето подсъзнание.
(втори вариант)
След една година може
да
се яви у вас същата болка на крака, без
да
знаете коя е причината.
(втори вариант)
После може
да
сте забелязали друго нещо: вървите по софийските улици, които са пълни с разни мисли, и ги възприемате някой път, затова не ви се иска
да
минете направо през някоя улица, по която имате работа, а обикаляте. Защо?
(втори вариант)
Природата обича точността, тя не
си
играе.
(втори вариант)
– Като чувствителен човек вие усещате, че влиянията там не са приятни, и не искате
да
минете по тази улица.
(втори вариант)
Но човек не трябва
да
се поддава на влияния от улиците.
(втори вариант)
Всички няма
да
изберете думата чистя, но ще изберете други някои думи, например ще нареждам, ще пълня, ще изпразвам, ще мия.
(втори вариант)
По-добре е
да
употребявате някакъв глагол.
(втори вариант)
И на вас предстои
да
се борите с ред противоположни сили в света, но трябва
да
бъдете разумни, т.е.
(втори вариант)
трябва
да
разбирате закона на внушението.
(втори вариант)
За вторник подхождат думите ще побеждавам, ще превъзмогвам, ще напредвам, ще ставам и др.
(втори вариант)
За сряда подхожда думата ще уча и други подобни.
(втори вариант)
Всякога трябва
да
имате чиста и ясна мисъл.
(втори вариант)
Всеки сам ще
си
избере думите.
(втори вариант)
Тези думи трябва
да
са силни в съзнанието ви.
(втори вариант)
Раздвояването ще дойде, но не го допускайте
да
вземе място у вас; в момента, в който допуснете раздвояването, ще изгубите своето равновесие.
(втори вариант)
Ще
си
ги поясните и ще ги запишете в едно тефтерче.
(втори вариант)
Представете
си
, че един страхлив човек се качи на аероплан.
(втори вариант)
– Ще изгуби присъствие на духа и може
да
падне.
(втори вариант)
У всички истински авиатори центърът на страха е слабо развит.
(втори вариант)
Някои хора трябва
да
употребяват големи усилия,
да
се борят против страха.
(втори вариант)
Например някога вие изпитвате страх, но употребявате волята
си
, за
да
покажете, че не ви е страх.
(втори вариант)
Не, вие трябва
да
бъдете естествени,
да
покажете, че ви е страх – нищо повече.Обаче като хора вие не трябва
да
давате място на страха.
(втори вариант)
В животинското царство, у по-низшите животни, страхът
си
има място, но за човека, който е тръгнал в Божествения път, страхът често ще бъде спънка.
(втори вариант)
И тъй, вие трябва
да
ликвидирате с всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви.
(втори вариант)
Най-малко петдесет на сто от тези прояви са наследствени и по закона на внушението вие може
да
ги изхвърлите. Как?
(втори вариант)
Седни пред масата
си
– нищо повече!
(втори вариант)
Ти
си
отлагал много пъти и днес казваш: „Нямам настроение
да
уча.“ – Не, ще седнеш
да
учиш, без
да
чакаш настроение!
(втори вариант)
Да
кажем, че нямате разположение
да
отидете някъде.
(втори вариант)
Какво трябва
да
направите?
(втори вариант)
– Повтаряйте цял час наред: „Ще отида, ще отида...“ Като повтаряте тези думи цял час наред, най-после ще отидете на това място.
(втори вариант)
Имате силно желание
да
отидете някъде, но това отиване няма
да
ви ползва никак.
(втори вариант)
Кажете
си
тогава: „Няма
да
отида, няма
да
отида...“ И ще видите, че няма
да
отидете.
(втори вариант)
Колко пъти трябва
да
се повтори една дума?
(втори вариант)
Това повтаряне представлява един цикъл около вас и с това се образува една сила, която дава подтик
да
бъде движението ви за илипротив, т.е.
(втори вариант)
Аз казвам: Природата има два метода, с които
си
служи.
(втори вариант)
Когато тя действа със своите положителни сили, всякога произвежда в нас негативни състояния; когато пък действа със своите негативни сили, тя всякога произвежда в нас положителни състояния.
(втори вариант)
Туй трябва
да
го знаете.
(втори вариант)
Едно негативно състояние у вас се дължи на положителните влияния от действията на Природата; и обратно: когато Природата действа със своите негативни сили, у човека се произвеждат положителни състояния.
(втори вариант)
Човекът и Природата могат ли
да
се примирят?
(втори вариант)
Когато Природата работи, човекът ще възприема, той ще плаща; когато Природата стои негативна, тогава тя ще плаща.
(втори вариант)
Човекът и Природата ще
си
въздействат взаимообразно.
(втори вариант)
Всякога обаче трябва
да
знаете, че когато дойде едно негативно състояние у вас, Природата действа със своите положителни сили, които са разумни.
(втори вариант)
Това ни най-малко не е признак, че вие сте извън законите на Природата.
(втори вариант)
Тъй че, когато не сте разположени, трябва
да
знаете факта, че Природата действа върху вас със своите положителни сили – това е за добро.
(втори вариант)
И когато вие сте в най-добро разположение на духа
си
, трябва
да
знаете, че Природата тогава работи със своите негативни сили.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че и в единия, и в другия случай това е за ваше добро.
(втори вариант)
При първия случай Природата е положителна, човекът – отрицателен; при втория случай – обратно; при третия случай и човекът, и Природата са отрицателни; при четвъртия случай и човекът, и Природата са положителни.
(втори вариант)
Значи при третия и четвъртия случай енергиите трябва
да
се кръстосат.
(втори вариант)
Но често става смяна на тия сили.
(втори вариант)
Например лявата ръка, в която действат отрицателните сили, в горната
си
част е положителна, а в долната, във вътрешната
си
част, дланта е отрицателна.
(втори вариант)
Дясната ръка пък, която е положителна по отношение на лявата, в горната
си
част е положителна, а в долната част – отрицателна.
(втори вариант)
Когато действа законът на внушението, може
да
се случи следното нещо: Природата действа със своите положителни сили върху вас, но и вие искате
да
бъдете положителни.
(втори вариант)
Всеки, който се бори с Природата, полудява.
(втори вариант)
Значи Природата не обича
да
се борят с нея.
(втори вариант)
Ти ще отстъпиш пред нея, но не от страх – само ще използваш силите и.
(втори вариант)
Когато тя работи, ти ще почиваш; когато тя престане
да
работи, ти ще започнеш
да
работиш.
(втори вариант)
Следователно ние и Природата не трябва
да
бъдем два положителни знака.
(втори вариант)
Плюс и плюс какво дават?
(втори вариант)
В какво направление отиват силите тогава?
(втори вариант)
Да
допуснем, че имате две топки А и В.
(втори вариант)
Най-първо между тях ще се яви желание
да
се приближат (А1, В1), но после пак се отблъскват.
(втори вариант)
Представете
си
следното положение: имате жена (ж),която е негативна в Природата (минус), и мъж (м), който е положителен в Природата (плюс).
(втори вариант)
Обаче тази жена бие мъжа
си
и физически, и по ум.
(втори вариант)
Как ще
си
обясните това нещо?
(втори вариант)
Действително туй е вярно, но относително вярно.
(втори вариант)
Вие трябва
да
ги държите отвън.
(втори вариант)
Те са посторонен капитал, а вие трябва
да
държите вашия капитал, който имате.
(втори вариант)
Кой е създал настроението – мъжете или жените?
(втори вариант)
Кой е създал негативните сили – животът или умът?
(втори вариант)
Жената въобще е символ на живота, тъй щото тя не засяга формата на сегашните жени.
(втори вариант)
2.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
– Гладътъ е една сила въ свѣта, която продължава живота.
Азъ не говоря за мѫчението, но казвамъ, че гладътъ е сила въ природата която продължава живота, прави го по-интенсивенъ, а тази интенсивность именно го продължава.
Слѣдъ като се родила, събрали се най-умнитѣ мѫдреци въ царството
да
я възпитаватъ.
Ако схванемъ така въпроса, че гладътъ е едно условие, за
да
може животътъ
да
се развива добрѣ, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладътъ е мѫчение, ние сме на крива посока.
Когато завършила 21 година, своето пълнолѣтие, споредъ тогавашнитѣ обичаи, трѣбвало
да
се явятъ 10 души кандидати, царски синове, които
да
направятъ прѣдложение за рѫката ѝ.
Единъ отъ учителитѣ ѝ казалъ, че нейниятъ избраникъ трѣбва
да
има едно качество, а то слѣдующето: той трѣбва
да
носи въ
себе
си
свещения огънь.
Нима онази първична разумна сила, която е създала цѣлия козмосъ, която е допуснала
да
се прояви туй чувство на гладъ, нѣма свой дълбокъ замисъль?
Тѣлото му трѣбва
да
се отваря, и сърдцето му
да
става олтарь на този свещенъ огънь, който
да
гори тамъ, а на свѣтлината му тя
да
чете свещената книга Исаваатъ.
Започнали
да
се изреждатъ кандидатитѣ единъ слѣдъ другъ.
Първиятъ дошълъ, донесълъ всичкитѣ
си
подаръци, и тя го приела въ една своя стая, направена само отъ кристалъ, херметически затворена, и му казала: ти можешъ ли
да
отворишъ тѣлото
си
и въ сърдцето ти
да
се породи онзи свещениятъ огънь?
Умирането въ природата подразбира минаване отъ едно състояние въ друго.
Изпратила този кандидатъ.
И при това се явява извѣстна интенсивность на силитѣ, които дѣйствуватъ на всички процеси, които сѫществуватъ въ природата.
Дошълъ вториятъ, третиятъ, изреждали се единъ слѣдъ другъ, и тя изпращала всички по сѫщия начинъ – никой не могълъ
да
направи това, което тя искала.
Трѣбва
да
дадете едно разумно тълкуване, а не такова, каквото съврѣменниятъ животъ ни налага.
Напримѣръ, всички хора искатъ
да
иматъ удоволствия въ живота.
Той легналъ – ще помислите, че умрѣлъ – не, той отворилъ тѣлото
си
, отворилъ сърдцето
си
, и въ него се явява този, свещениятъ огънь, отваря се и тази свещена книга Исаваатъ, и тя вече могла
да
чете.
Насищане въ природата сѫществува, но удоволствия не сѫществуватъ.
– Удоволствието е сѣнка на насищането.
Влѣзе нѣкой пияница въ кръчмата, дойде подиръ малко другъ, опасно е
да
имъ се турятъ имена, ще ги наречемъ номеръ едно и номеръ двѣ, ще
си
кажатъ: хайде сега приятелю,
да
се чукнемъ за наше здраве!
Чукнатъ се, дигнатъ високо чашитѣ
си
, изпразнятъ ги, това е удоволствие!
И тъй, любовьта въ живота трѣбва
да
бѫде възможна.
Азъ не говоря за тази любовь, която вие разбирате, въ която се зараждатъ подозрения, ограничения, плътски състезания.
Е, казватъ,
да
позабравимъ нашитѣ тѫги, нашитѣ скърби.
Това не е любовь, това сѫ примѣси, това е окисляване.
–
Да
, врѣменно ги позабравятъ, но на другия день ги заболява главата, туй-онуй, тѫгата пакъ дойде, пакъ отиде при кръчмаря, дойде номеръ двѣ, номеръ три, наредятъ се: хайде
да
се чукнемъ!
Тя носи едно отъ най-великитѣ блага, които човѣкъ до сега не е опиталъ.
Чукатъ се тѣ, изпразватъ се чашитѣ една слѣдъ друга, но кръчмарьтъ
си
пише, нищо не пропуща.
Любовьта прави човѣка господарь на
себе
си
.
Събератъ се слѣдъ това номеръ едно и номеръ двѣ и
си
говорятъ: е, какво ще кажешъ?
Какво
да
кажа?
Майката може
да
бѫде емблема на Любовьта.
Учительтъ може
да
бѫде емблема на Мѫдростьта.
Кой може
да
бѫде емблема на Истината?
Любовьта може
да
дойде чрѣзъ майката, само тя може
да
даде животъ.
Мѫдростьта и знанието може
да
дойдатъ чрѣзъ Учителя, а свободата и Истината чрѣзъ кого ще дойдатъ?
Господь никѫдѣ и никога не е създавалъ кръчми.
Свободата и Истината ще дойдатъ чрѣзъ твоя възлюбенъ, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и отъ тази книга ти ще можешъ
да
четешъ.
Ние сами
си
създадохме кръчмитѣ, ние сами създадохме чашитѣ.
Онзи, който отвори тази книга и може
да
чете отъ нея, веднага ще бѫде свободенъ.
Да
, но то е едно отъ грубитѣ удоволствия.
Щомъ се пукне туй сѣменце, този разуменъ духъ, който е билъ затворенъ въ него, веднага отива нагорѣ въ невидимия свѣтъ и започва
да
работи.
Въ херметическитѣ, затворенитѣ, станции на всички сѣменца седятъ затворени разумни сѫщества, изучаватъ нѣщо.
Удоволствието, като единъ малъкъ масажъ, е необходимо, даже въ нѣкои случаи е приятно, но всѣкога човѣкъ трѣбва
да
бѫде наситенъ.
Вие ще кажете: какъ е възможно въ това сѣменце
да
е затворенъ единъ духъ?
Насищането е смисълътъ въ живота.
Слѣдователно, въ човѣка, въ всѣко едно направление трѣбва
да
има една жажда, единъ гладъ.
Тази идея е извънъ всѣко врѣме и пространство, а влада врѣмето и пространството.
Тя е извънъ живота, а влада живота.
– Може
да
е за хранене, може
да
е за знание, може
да
е за добро.
Тя е извънъ разумностьта, а влада разумностьта.
Жаждата гладътъ сѫ единъ вѫтрѣшенъ процесъ.
Сега съврѣменнитѣ учени хора разискватъ по въпроса, що е сила?
Всѣка една сила е сглобена отъ нѣколко способности.
Ако вие нѣмате този гладъ за духовенъ животъ, бихте ли го търсили?
У човѣка, запримѣръ, като се сглобятъ 4–5 способности, правятъ го силенъ, енергиченъ.
При това, всички искаме
да
се освободимъ отъ глада.
Силитѣ, енергиитѣ, това сѫ способности.
Азъ бихъ казал: не трѣбва
да
се освобождаваме отъ глада, а трѣбва
да
го разберемъ.
Слѣдователно, елементитѣ на нѣкоя сила може
да
бѫдатъ отъ умственъ характеръ; елементитѣ на нѣкоя сила може
да
бѫдатъ отъ сърдеченъ характеръ.
Нѣколко морални чувства, събрани заедно, може
да
образуватъ една сърдечна сила.
Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може
да
намѣрите вашитѣ способности на ума.
Не, има достатъчно храна, достатъчно хлѣбъ за всички хора.
Ако разложите една Божествена сила на сърдцето, може
да
намѣрите вашитѣ чувства.
Сега вие разглеждате силитѣ като чувства, а трѣбва
да
поставитѣ чувствата като сили.
Ако разглеждате умственитѣ сили, трѣбва
да
ги поставитѣ като способности.
Когато всички ние съзнаемъ, че сме дошли на земята
да
изпълнимъ волята на Онзи, който ни е далъ животъ.
Прилагане на силитѣ трѣбва.
Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казватъ: ние нѣмаме ли право
да
се удоволствуваме въ живота
си
, както искаме?
Та, казвамъ: тази свещена книга трѣбва
да
се изучава.
Не, нѣмате право
да
се удоволствувате: тъй е писано въ Божията книга.
За това нѣщо и старитѣ гърци сѫ казвали: „Човѣкъ трѣбва
да
се познае“.
Ти може
да
гладувашъ и
да
жадувашъ, но за какво?
– За правдата.
Та казвамъ: Правдата е единъ вѫтрѣшенъ процесъ за разпрѣдѣляне на всички Божествени блага по всички части на тѣлото.
Това е кръвообращението въ човѣка, това е неговата артериална и венозна кръвь, която отива къмъ крайнинитѣ, за
да
може всѣка клѣтка
да
приеме и
да
изпълни задълженията
си
, които има.
Туй е единъ законъ, който сѫществува и за цѣлото човѣчество, и за отдѣлния народъ, и за обществото, и за индивида –
да
може въ човѣка
да
става правилно кръвообращение, едно правилно циркулиране на кръвьта, за
да
не стане нѣкакво подпушване.
Да
но колцина отъ васъ сѫ чели тѣзи свещени писма написани на човѣшкото лице?
Това виждаме и въ самия животъ.
Колцина отъ васъ сѫ могли
да
прочетатъ онази дълбока скърбь, написана въ душата на нѣкой човѣкъ?
Нѣкой взиматъ Правдата въ абстрактенъ смисълъ и казватъ: Правдата има ли смисълъ въ живота?
Този човѣкъ може
да
е царь, може
да
е богатъ, може
да
има всичко на земята, но той е незадоволенъ, вѫтрѣ въ душата
си
усѣща една празнина, усѣща гладъ и жажда.
Този гладъ, тази жажда въ него, това е Божественото.
Благодарение на този гладъ и тази жажда, Богъ ни показва Истината, къмъ която трѣбва
да
се стремимъ.
Туй ние наричаме Богъ, природа и т.н.
Ти трѣбва дълбоко
да
почувствувашъ глада и жаждата, защото тѣ сѫ езикътъ на Бога.
Когато ние така схванемъ този живия Господь и го разберемъ, Той ще вземе участие въ всичкитѣ наши дѣла.
Когато ти чувствувашъ гладъ, когато чувствувашъ жажда, Божественото съзнание взима участие, Богъ разбира този езикъ.
Богъ разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието.
– Когато възлюбимъ Бога, когато отворимъ сърдцата
си
и ги направимъ олтарь, на който
да
гори този свещенъ огънь на Любовьта и на нейната свѣтлина
да
четемъ свещената книга.
Седи онзи бѣдниятъ човѣкъ, който е гладувалъ три дни, гладенъ е той, но Богъ разбира този езикъ и взима нужнитѣ мѣрки, за
да
му достави храна – хлѣбъ.
Когато, обаче, онзи богатия седи и
си
мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки
да
си
приготви за Коледа, този езикъ не е понятенъ за Бога, и тогава Богъ казва: „На този богатия ще наложитѣ глоба“.
Защо сега Богъ не може
да
ни посѣти?
Ти убеждавашъ единъ човѣкъ, че има Любовь, че има Мѫдрость, че има Истина, а той ти казва, че човѣкътъ трѣбва
да
яде и
да
пие.
Знаете ли каква глоба имъ се пада?
Гледашъ, нѣкоя красива дама и нѣкой младъ момъкъ седнали
да
ядатъ и току
си
кривятъ устата на една на друга страна, изпълняватъ нѣкакво
си
тайнство.
Служишъ ли на Любовьта, можешъ
да
кривишъ устата
си
.
За жаднитѣ, и за гладнитѣ Богъ казва: „На тия хора
да
се помогне, отъ кѫдѣто и
да
е,
да
се задоволятъ тѣхнитѣ нужди,
да
се наситятъ и
да
благодарятъ“.
Запримѣръ, азъ дигамъ и слагамъ мотиката на лозето
си
цѣлъ день, огъвамъ се.
Насищането не седи въ онова прѣизобилие, което може
да
имъ се даде, но то седи въ онази чиста храна, която може
да
приематъ.
Вижъ, туй огъване вече е на мѣстото
си
.
Когато азъ ямъ и съзнавамъ, че трѣбва
да
пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще
си
кривя устата, но ще изпратя всичкия необходимъ материалъ, за
да
съградишъ нѣщо въ мене.
А сега, нѣкой яде, огъва се, криви
си
устата, радва се и казва: а, кокошката е сладка!
Да
, за тебе е сладко, но за нея е горчиво.
Да
, сладъкъ е, но я
да
те туримъ на воденичния камъкъ, че ще видишъ!
– Нѣма
да
има никакъвъ диабетисъ.
Азъ не зная, дали животнитѣ по горитѣ страдатъ отъ диабетисъ.
Когато нѣщата въ природата не ставатъ съ любовь, има една вѫтрѣшна скърбь, която съ нищо не може
да
се уталожи.
Когато агнето се пече, винаги отъ него оставатъ живи клѣтки, които не могатъ
да
умиратъ даже и при 300–400 градуса.
Всички болести, отъ които ние, съврѣменнитѣ хора, страдаме, не зная на какво би трѣбвало
да
ги уподобя.
Науката едва е започнала
да
доказва нѣщата.
Азъ бихъ желалъ всички учени хора
да
иматъ туй смирение,
да
признаятъ, че има болести въ свѣта и искрено
да
кажатъ, на какво се дължатъ тѣ.
Ние искаме
да
се освободимъ отъ страданията, отъ болеститѣ, но това сѫ грѣховетѣ на миналитѣ поколения.
Ние можемъ
да
прѣчистимъ своята кръвь и тогава нѣма
да
боледуваме.
При такава една кръвь, какво може
да
очакватѣ, какъвъ животъ може
да
имате, какво щастие ще ви дойде?
Гледамъ, дойде нѣкой при мене, страда отъ нѣщо.
– Когато имаме тази свещена Любовь на правдата.
Виждамъ, че кръвьта му е нечиста и пише за него, че слѣдъ нѣколко мѣсеца ще го повикатъ на онзи свѣтъ.
Правда трѣбва
да
има въ всинца ни, справедливи трѣбва
да
бѫдемъ!
Казватъ за нѣкого: какъ се поправи, надебелѣ въ лицето
си
този човѣкъ!
Като седя нѣкой пѫть въ стаята
си
, гледамъ, имамъ на разположение дрехи, ковьори, 10 души
да
облека.
Размишлявамъ
си
: кой-какъ дойде ще каже, че стаята ми е много добрѣ мобилирана, че би желалъ и той
да
живѣе тукъ.
Казвамъ
си
:
да
, това за мене е единъ мобилиранъ затворъ.
Ти вървишъ по една изгнила греда, която се клати и ти казвамъ като на приятель: не минавай прѣзъ тази греда, не прави опити!
Пъкъ нѣкой пѫть гледамъ, отъ печката ми излиза толкова димъ, че пердетата ми ставатъ черни.
Тази греда е гнила, ще се счупи, ти лесно ще се подхлъзнешъ и ще паднешъ долу.
Ами какво
да
правя?
Почакай, ще туря здрава греда, и тогава и ти, и дѣцата ти ще минатъ по нея.
Казвамъ
си
: не ме гледайте въ тази стая.
Ние, съврѣменнитѣ хора, искаме
да
минемъ прѣзъ тази греда, и не се стремимъ
да
изправимъ живота
си
.
Елате
да
ме видите въ онази херметическа стая, която е направена отъ стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй
си
обущата“!
Казватъ: ама чакай, лѣкаритѣ ще дойдатъ!
Когато дойде нѣкой, който ме обича и когото обичамъ, ще го въведа въ тази свещена стая.
Нѣмамъ нищо противъ лѣкаритѣ, но и лѣкаритѣ трѣбва
да
покажатъ на хората, какъ
да
се живѣе.
Всички хора трѣбва
да
застанатъ на кракъ и
да
проповѣдватъ поне тази Истина, че всѣки човѣкъ трѣбва
да
гладува и жадува за Правдата.
Правдата, това е едно качество, единъ методъ на милосърдие, на миротворство.
За
да
има миръ, въ която и
да
е държава, трѣбва
да
има Правда.
Христосъ казва: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Божията правда, защото тѣ ще се наситятъ“.
Гладътъ, жаждата, това сѫ едни велики сили, на които трѣбва
да
дадемъ ходъ, не трѣбва
да
се плашимъ отъ тѣхъ.
И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора разискватъ, че еди-кой
си
билъ причина за анархията въ държавата.
Не, отворете страницитѣ на историята въ миналото, въ настоящето, проникнете и въ бѫдащето и ще видите, че безправието, въ която и
да
е държава, е било причина за тази анархия.
И сега всички трѣбва
да
жадувате и гладувате не за хлѣбъ, но за онази велика Божествена Любовь,
да
дойде по-скоро тя въ свѣта.
Само тогава ще се разрѣшатъ въпроситѣ въ свѣта.
Трѣбва
да
има абсолютна правда спрѣмо всички хора безразлично.
И тъй, когато Христосъ е проповѣдвалъ тази бѣседа, Той далъ 9-тѣ правила, 9-тѣ метода за живота.
Правдата е отношения на души.
Дойде ли правдата, ще се яви онова уважение, онова почитание, което трѣбва
да
иматъ всички хора единъ къмъ другъ.
Азъ ще ви дамъ само едно малко тълкуване на тия думи.
Тогава нѣма
да
гледаме единъ на другъ съ прѣзрѣние, но ще бѫдемъ свещени единъ за другъ.
Ако искашъ
да
се утѣшишъ, нажали се, наскърби се нещо.
Това не значи, че трѣбва
да
забравимъ
себе
си
, но
да
туримъ всѣко нѣщо на мѣсто и
да
познаемъ, кога ще дойде онзи нашъ възлюбленъ.
Изгуби нещо, за
да
се утѣшишъ.
Трѣбва
да
знаемъ, че всичко, което сега вършимъ на земята, е приготовление за онзи великъ Божественъ животъ, който иде.
Нѣкой казва: искамъ
да
ме утѣшатъ.
Трѣбва
да
знаете, че прѣди повече отъ 20 милиона години човѣкъ е билъ въ едно животинско състояние, не е билъ тъй интелигентенъ, както сега, не е ималъ тия условия
да
се прояви, миналъ е прѣзъ много форми, докато стигне сегашното
си
състояние.
Христосъ казва: „Ако искашъ
да
тѣ утѣшатъ, стани нажаленъ, поплачи
си
малко“.
Е, казва той, нѣма
да
ставамъ баба, жена, та
да
плача!
Но всички тия форми, прѣзъ които е миналъ, не трѣбва
да
бѫдатъ едно унижение за него.
Хубаво, щомъ не искашъ
да
бѫдешъ баба, тогава нѣма
да
се утѣшишъ.
Като види единъ волъ, трѣбва
да
отиде при него,
да
му каже: братко, азъ живѣхъ едно врѣме при васъ, изпълнявахъ сѫщата служба.
– Онова малкото дѣтенце въ люлката, като поплаче, като покрѣка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, прѣстава
да
плаче.
Много съмъ ви благодаренъ.
Майката казва: хубаво, че
си
поплака.
А, втасахме я сега, кроткитѣ щѣли
да
наслѣдятъ земята!
Не,
да
дигнешъ пушката
си
, че
да
извадишъ онѣзи два парабела съ ония ми ти десетина патрона, че кой какъ мине покрай тебе,
да
се чуди, гдѣ
да
се дѣне!
Послѣ, като види единъ конь, нека отиде при него,
да
го погали,
да
му поговори сѫщото нѣщо,
да
му благодари.
Тъй казватъ съврѣменнитѣ хора, но Христосъ казва: ако имашъ единъ дѣдо, отъ когото очаквашъ наслѣдство, и отидешъ при него съ пушката
си
, съ своитѣ патронташи, този твой дѣдо наслѣдникъ ще те направи ли?
– Не, наслѣдникъ нѣма
да
тѣ направи.
Сѫщо
да
постѫпи и съ плоднитѣ дървета – ябълки, круши и др.
Той ще
си
каже: този синковецъ ще изяде всичкото имане.
Като отидешъ при дѣдо
си
, безъ пушка, безъ патронташи, безъ всѣкакви парабели ще му се явишъ.
Казватъ: какъ, азъ
да
съмъ билъ дърво, азъ
да
съмъ билъ лоза или нѣкакво животно!
Слѣдователно, за
да
наслѣдимъ ние земята, която е Божествена, трѣбва
да
бѫдемъ кротки.
Кротостьта е едно велико качество, една велика сила.
Кроткиятъ човѣкъ не е слабъ, той е стихия, но се въздържа, знае
да
влада сърдцето
си
, знае
да
влада ума
си
но не тъй съ юзди.
Ами нали Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ, и всѣка пръчка, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва и посажда отново, за
да
даде повече плодъ“.
Не е унижение
да
бѫдешъ ябълка!
Азъ прѣдпочитамъ
да
бѫда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото
да
нося единъ патрондашъ.
Ако ти искашъ
да
пуснешъ нѣкого, разрѣжи юларя му и така го пусни, безъ юларь.
Чрѣзъ тази правда Богъ сега ни учи, какъ
да
разпрѣдѣляме тѣзи енергии, какъ
да
служимъ на човѣчеството.
Правдата е, която опрѣдѣля отношенията между хората.
За въ бѫдаще прѣдъ насъ седи едно велико благо.
Тѣзи отъ васъ, които сѫ готови, ще разбератъ тази велика истина, а нѣкои може
да
кажатъ: не, ти ни кажи сега нѣщо реално, какво трѣбва
да
направимъ, за
да
излѣземъ отъ туй безизходно положение.
Тия, кроткитѣ хора, които подразбира Христосъ, сѫ много по-силни съ своитѣ орѫжия, отколкото съврѣменнитѣ хора съ своитѣ пушки и парабели.
Примѣри за такива силни хора имаме въ Индия между йогитѣ.
Ела при менъ, ще ти дамъ 1,000 лв., и ти ще бѫдешъ въ изходно положение.
Между англичанитѣ, много отъ тия които се мислятъ силни, прѣдприематъ експедиции по Хималаитѣ, искатъ
да
се качатъ на върха Евересъ, но слѣдъ като сѫ прѣдприели до сега три експедиции, казватъ най-послѣ: невъзможно е!
Гостилничарь
си
, нѣмашъ нито петь пари въ джоба
си
.
Тия англичани, които сѫ толкова материалисти, започватъ
да
разправятъ, че имъ се явявали старци съ бѣли дрехи.
Ела при менъ, азъ ще ти дамъ 1,000 лв.
Индуситѣ, които ги придружавали, имъ казвали: „Не се качвайте по-нагорѣ, не минавайте надъ тази зона, тия мѣста сѫ свещени“ .
Слѣдъ като му дамъ 1,000 лв., той ще ми каже: добрѣ, ти ми даде сега 1,000 лв., но за другия мѣсецъ какво ще правя?
Индуситѣ, като дойдатъ до тази зона, умиратъ, но англичанитѣ минаватъ задъ тази зона, явяватъ имъ се тия старци, които имъ казватъ, че слѣдъ 15 дни ще умратъ.
Съврѣменната наука мисли, че ѝ е позволено
да
бърка навсѣкѫдѣ.
Ти
си
осигуренъ за единъ мѣсецъ, нѣма какво повече
да
се безпокоишъ.
Наистина, съврѣменнитѣ учени навсѣкѫдѣ сѫ бъркали – и въ човѣшкия стомахъ, и въ сърдцето, и въ мозъка; не е останало мѣсто, кѫдѣто
да
не сѫ пипали.
И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора говорятъ за моралъ, говорятъ за честь!
Въ насъ трѣбва
да
има вѣра, че Богъ, който ни е създалъ, ще се погрижи за насъ, ще осигури нашето бѫдеще.
Не може
да
се говори за честь, тѣлото ви е опозорено.
Кой е онзи баща, който не се грижи за своя добъръ синъ?
Кой е онзи господарь, който не се грижи за своя добъръ слуга?
Нѣкоя жена е разгърдена и, като види нѣкой мѫжъ, скоро бърза
да
се закрие. Защо?
Ако искамъ учительтъ ми
да
ме люби, ще уча.
А послѣ, сѫщата тази жена ще я видите на операционната маса, прѣдъ лѣкари и студенти, разглеждатъ я, проучватъ я.
Ако искамъ майка ми
да
ми даде животъ,
да
ме люби, ще я обичамъ, ще я почитамъ отъ всичкото
си
сърдце, тъй както Бога почитамъ и обичамъ.
И тогава, онзи, който ще ни донесе тази свобода, който ще ни отвори онази велика свещена книга
да
разберемъ тѣзи велики истини,
да
разберемъ възможноститѣ на живота, върху които трѣбва
да
размишляваме, това ще бѫде нашиятъ възлюбенъ.
Нѣма по-хубаво състояние отъ това,
да
чувствувашъ Божието присѫствие въ дълбочината на душата
си
!
Ние не трѣбва
да
бѫдемъ голи, всички трѣбва
да
бѫдемъ облѣчени.
Ти
си
боленъ, и Богъ отвѫтрѣ ти казва: „Не бой се, слѣдъ една седмица ще оздравѣешъ“!
Ако единъ юнакъ седне на масата за операция, за
да
го спасятъ лѣкаритѣ, азъ не го считамъ юнакъ, той е най-голѣмиятъ страхливѣцъ.
Свирни сега на цирея
си
!
Искашъ
да
се учишъ,
да
слѣдвашъ нѣкѫдѣ, но срѣдства нѣмашъ.
Кои сѫ били подбудителнитѣ причини, които сѫ Го заставили
да
я произнесе?
– А, може
да
се нараня!
Има много прѣдположения, но това сѫ само вѣроятности, това сѫ само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни.
За
себе
си
държи смѣтка, че може
да
се нарани, а за другитѣ не мисли.
Музикантъ
си
, обезсърчишъ се.
Само Той знае, каква е била интимната мисъль у Него, а ние можемъ само
да
прѣдполагаме.
За
себе
си
има една философия, а за другитѣ – друга.
По нѣкой пѫть ние идваме до убѣждението, че знаемъ нѣщо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно.
Та казвамъ: когато дойдемъ до истинското учение, голотата трѣбва
да
изчезне отъ насъ.
Писатель
си
, обезсърдчишъ се.
Да
обсебвашъ едно чуждо тѣло за
себе
си
,
да
се удоволствувашъ съ него, това е прѣстѫпление!
Учитель
си
, обезсърдчишъ се.
Денемъ всичко виждашъ, пѫтьтъ ти е отворенъ, накѫдѣто погледнешъ – сигуренъ
си
, смѣлъ, рѣшителенъ
си
, смѣло водишъ.
Да
целунешъ единъ човѣкъ, когато е изстиналъ,
да
го вземешъ въ кѫщи и
да
го стоплишъ като майка, това разбирамъ, но
да
се удоволствувашъ съ нѣговото тѣло, това не го разбирамъ, то е пиянство.
Майка
си
, обезсърдчишъ се.
Щомъ се свечери, обаче, щомъ стане тъмно като въ рогъ, ти веднага се спирашъ, не
си
тъй смѣлъ вече, почвашъ
да
се спъвашъ, знанието ти се ограничава.
Казвате: еди-кой
си
е мораленъ, еди-кой
си
не е мораленъ.
Психологически азъ обяснявамъ този фактъ така: знаешъ, защото день има у тебе; не знаешъ, защото вечерь има у тебе.
Богъ е, който говори въ насъ, но трѣбва
да
имаме тазъ беззавѣтна Любовь!
Други запитватъ: защо нѣкой пѫть азъ се чувствувамъ тъй смѣлъ, рѣшителенъ, всичко мога
да
направя, а нѣкой пѫть ми се струва, че нищо не мога
да
направя?
Мораленъ е този човѣкъ, който държи твоето сърдце, твоя умъ, твоята душа и твоя духъ тъй свещено въ
себе
си
, както своитѣ.
Вие казвате: този човѣкъ, тамъ на масата, вѣрва ли въ всичко това, което говори?
Казвамъ: като изядешъ по 2–3 кокошки, силенъ
си
, а като ядешъ само сухъ хлѣбецъ, нищо не
си
.
Защо спрямо
себе
си
да
имаме единъ законъ и
да
бѫдемъ снизходителни, а спрѣмо другитѣ не?
Този въпросъ, дали вѣрвамъ, или не, се отнася до мене.
Онзи конь, който яде зобчица, той е силенъ, подскача, подскача; а онзи който яде само сухата слама той
си
прави своитѣ разсѫждения, защо не може
да
подскача.
Еднакъвъ моралъ, еднакви правила трѣбва
да
имаме и спрѣмо
себе
си
, и спрѣмо другитѣ.
Азъ не се спирамъ на това, дали вие ще вѣрвате, но казвамъ: опитайте и ще видите!
Тия двата коня се събератъ, и първиятъ казва на втория: какво
си
се свилъ, подскочи като мене.
Като срещнешъ единъ богатъ и единъ сиромахъ, каква разлика има между тѣхъ?
Има Единъ въ свѣта, който може
да
взима участие въ вашия животъ!
Питамъ сега: когато тълкователитѣ създаватъ своитѣ теории, кои сѫ подбудителнитѣ причини за това?
И сиромаситѣ сѫ хора благородни, и богатитѣ сѫ хора благородни.
Той ще бѫде съ васъ въ всичкитѣ положения на живота ви, и при сърдцето ви, и при ума ви.
Интимната им мисъль дава директива, направление на цѣлата имъ работа.
“ И урежда се работата ви.
Азъ не ги осѫждамъ, но ги съжалявамъ.
Влиза ученикътъ въ училището,
да
кажемъ въ първи гимназиаленъ класъ, и учительтъ започва
да
обяснява, що е точка.
Когато ми говорятъ за нѣкой богатъ човѣкъ, азъ го виждамъ като единъ конь, впрегнатъ въ една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 кѫщи натоварили, изпотилъ се, горкиятъ!
Народитѣ не трѣбва
да
се самоизтрѣбяватъ съ орѫжия.
Гледамъ слѣдъ него бѣдниятъ: той погладувалъ, пожадувалъ, но и той тегли каруца, само че празна.
Господь живѣе въ всички народи, но каквото имъ каже, трѣбва
да
го слушатъ.
Тия двама души трѣбва сами
да
се разправятъ. Какъ?
Всичко това, което ви говоря, това сѫ думи на великия разуменъ животъ, който всички сте опитали.
Азъ разсѫждавамъ: сиромахътъ трѣбва
да
вземе малко отъ товара на богатия.
При всичко това, учительтъ започва
да
разправя на ученицитѣ
си
за точката, която не заема никакво пространство.
Дойде богатия до единъ рѫтъ, не може
да
кара повече, погледа, че следъ него идва сиромаха, нека му каже: братко можешъ ли
да
вземешъ малко отъ моя товаръ?
Не мислете, че азъ искамъ
да
играя роля на единъ грамофонъ, но говоря отъ изобилието, въ което живѣя.
Азъ оставямъ това изобилие
да
мине прѣзъ васъ, пъкъ вие ще дадете на другитѣ.
Като стигнатъ до върха на планината, сиромахътъ трѣбва
да
каже: ако обичашъ
да
си
вземешъ пакъ своитѣ работи, заповѣдай!
Всички ще дадете мѣсто на Бога и ще го обикнете!
Само тогава лицата ви ще бѫдатъ млади, хубави, свѣтящи; само тогава погледътъ ви ще бѫде благороденъ, милъ; само тогава всичкитѣ ви работи бързо ще се разрѣшатъ!
Тръгва
си
пакъ сиромахътъ съ своята празна каруца.
Даже и най-голѣми противорѣчия
да
се родятъ въ живота ви, нека се родятъ!
философски разгледано, послѣдното състояние е по-хубаво но споредъ васъ не е тъй.
Даже и въ дъното на ада
да
отидете, ще познаете, колко е великъ Богъ, ще познаете Неговата Любовь.
Не
си
струва тя.
И когато дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия въ живота ви, вложете надеждата,
да
видите, колко велика е Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина!
И жената като види, че мѫжътъ ѝ се връща съ празна каруца, казва: не съмъ доволна отъ тебе, не
си
мѫжъ!
Прави сте, богатиятъ има здравъ гръбнакъ, може
да
носи, а сиромахътъ има слабъ гръбнакъ, не може много
да
носи.
Когато гръбнакътъ на сиромаха стане здравъ, и него Богъ ще може
да
натовари.
Всички трѣбва
да
бѫдемъ въ връзка съ Него!
Питамъ: сега разбрахте ли всичко това?
Господь има толкова материалъ, че всѣкиго може
да
натовари.
Въ разбирането трѣбва
да
има вѫтрѣшни отношения.
Нѣкой казва: е, тъй,
да
съмъ богатъ!
„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“, казва Христосъ.
Да
разясня мисъльта
си
.
Да
гладуваме и жадуваме за кого?
Учительтъ разправя на ученицитѣ
си
за числата, говори имъ за 1, 2, 3, 4, 5–10.
Всѣки човѣкъ по колко килограма злато може
да
носи?
– За Този, който ни е далъ живота.
Ако може
да
носи по 100 кгр., тогава 200 милиона хора трѣбва
да
се впрѣгнатъ, за
да
прѣнесатъ всичкото това злато.
Да
гладуваме и жадуваме за какво?
Щомъ сте жадни за това злато, единъ день, когато ви дойде врѣмето, ще
си
извадите отъ него.
Да
гладуваме и жадуваме за какво?
Отиде
си
малкиятъ Драганчо въ кѫщи, пише числата отъ 1–10, майката се радва.
Щомъ наслѣдятъ земята, тя е една реторта, отъ която може
да
извадите туй богатство.
Да
, но тѣзи числа сѫ живи, тѣ не сѫ само символи, тѣ иматъ свои отношения.
Слѣдователно, само кроткиятъ човѣкъ може
да
забогатѣва.
Само то ще вложи своята Свѣтлина и Духъ въ насъ, за
да
разтърси всѣка една клѣтка отъ нашия организъмъ.
Само кроткиятъ човѣкъ може
да
има туй велико търпѣние.
И като стана сутринъ рано, никаква мисъль за работата
си
, а първо
да
отправя душата
си
къмъ Онзи свещенъ трепетъ на живота!
– Значи
да
ги съберемъ.
Тогава ще взема мотиката и ще отида
да
работя на лозето.
Е, може ли 1+2
да
се събератъ?
Всички учени хора, които сѫ били кротки, сѫ имали този резултатъ.
Любовь къмъ Бога, Любовь къмъ тази абсолютна велика Правда, която е еднаква къмъ всички!
Въ математиката казватъ, че по-голѣмо число отъ единицата нѣма, а учительтъ те учи
да
събирашъ 1+2, туй малкото число
да
го сѫберешъ съ голѣмото.
„Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“, казва Христосъ.
Не е ли смѣшно
да
ви дамъ едно бакърче
да
съберете морето въ него?
Това е къмъ което Богъ ни призовава сега всинца –
да
дойде
да
живѣе въ насъ и
да
направлява работитѣ ни.
Нѣкой осѫденъ може
да
бѫде помилванъ; и дѣтето може
да
бѫде помилвано отъ своята майка.
Всѣки човѣкъ, който иска
да
бѫде помилванъ, трѣбва
да
бѫде милостивъ.
Нѣма по-красиво състояние отъ това!
Нѣкой казва: азъ не искамъ
да
бѫда милостивъ.
Тѣ могатъ
да
бѫдатъ плюсъ или минусъ, могатъ
да
бѫдатъ знакътъ за умножение или дѣление.
Слушай, ако искашъ
да
бѫдешъ помилванъ, непрѣменно трѣбва
да
имашъ милостиво сърдце.
Питамъ: тия числа, 1,2,3, и т.н., тъй както ги пишете, сѫществуватъ ли въ природата?
Не, природата
си
има съвсѣмъ други числа, съвсѣмъ друга азбука.
Ние, съврѣменнитѣ хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното отъ
себе
си
и казваме:
да
бѫдемъ смѣли и рѣшителни!
Да
, но въ това нѣма никаква философия.
Символитѣ, съ които ние
си
служимъ, никѫдѣ въ природата ги нѣма.
Азбуката, съ която ние
си
служимъ, нѣма я въ природата.
Казва Христосъ: „Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“.
Послѣ, гдѣ срѣщаме въ природата геологията тъй, както ние я знаемъ?
Когато у насъ се зароди тази жажда,
да
придобиемъ всичко онова възвишено и благородно, за което копнѣе душата ни, тогава Богъ ще дойде: Този е пѫтьтъ.
Да
, писали сѫ ученитѣ, че еди-кой
си
пластъ билъ тъй прѣчупенъ, еди-кой
си
иначе, но това доказано ли е?
Когато нашитѣ сърдца сѫ така приготвени, само тогава Господь ще дойде
да
живѣе въ насъ, и когато Той дойде, ще приготви онѣзи велики блага, които очакваме.
Ние казваме: еди-кой
си
геологъ го е доказалъ.
Ние, съврѣменнитѣ, хора, не сме щастливи, и прѣди насъ не сѫ били щастливи, и когато дойдатъ слѣдъ насъ сѫщо нѣма
да
бѫдатъ щастливи. Защо?
Може
да
го е доказалъ, може и
да
не го е доказалъ.
Има нѣща вѣрни но не всички.
И тогава ние се намираме въ положението на онзи староврѣмененъ герой, който
си
направилъ една крѣпость срѣщу неприятеля отъ соль и отъ захарь, твърди като камъкъ – това намѣрилъ наоколо
си
.
Всички геометрически фигури сѫществуватъ въ природата.
Но, като дошълъ дъжда, сольта и захарьта се стопили и отворили мѣсто за неприятеля.
Въ нашия животъ има слаби мѣста, които всѣкога могатъ
да
се отворятъ.
Ако единъ математикъ не може
да
прѣвърне своитѣ математически величини въ геометрически форми, той нищо не разбира отъ математиката.
Да
прѣвърнемъ това нѣщо въ ума
си
.
Колкото и
да
си
силенъ, колкото и
да
си
герой, като дойде водата, тя ще ги подмие, ще ги разтвори.
– Че всѣка една сила, която дѣйствува, трѣбва
да
и се даде направление.
Господь е оставилъ за свѣта една врата за сладкия животъ, и една врата за соления животъ, и ако ти
си
ги заключилъ, а не бѫдешъ кротъкъ, Господь единъ день ще изпрати водата и тѣзи врати ще се отворятъ за неприятеля.
Сега, вие ще ми зададете въпроса: какво отношение иматъ всички тия разсѫждения съ закона: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ?
Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвънъ свободно ще влѣзатъ въ дома ти.
Водата, това е Божествениятъ животъ, който иде сега въ свѣта.
Днесъ цѣлиятъ икономически свѣтъ разрѣшава този важенъ въпросъ за глада.
„Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“.
И азъ казвамъ: ние имаме цѣль единъ социаленъ въпросъ за глада.
Сега, ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, изъ онова митическо състояние на човѣчеството.
Казватъ: трѣбва
да
се хранимъ.
На нѣкой
си
царь – Бенамъ Саватъ било прѣдсказано, че въ дома му ще се роди дъщеря, която ще бѫде една отъ най-знатнитѣ и виднитѣ членове въ царството.
Не мислете, че тъй лесно можемъ
да
разрѣшимъ този въпросъ на глада. Защо?
Съберат се след това номер едно и номер две и
си
говорят: Е, какво ще кажеш?
(втори вариант)
Какво
да
кажа?
(втори вариант)
Майката може
да
бъде емблема на Любовта.
(втори вариант)
Учителят може
да
бъде емблема на Мъдростта.
(втори вариант)
Кой може
да
бъде емблема на Истината?
(втори вариант)
Любовта може
да
дойде чрез майката, само тя може
да
даде живот.
(втори вариант)
Мъдростта и знанието може
да
дойдат чрез Учителя, а свободата и Истината чрез кого ще дойдат?
(втори вариант)
Господ никъде и никога не е създавал кръчми.
(втори вариант)
Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя възлюбен, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и от тази книга ти ще можеш
да
четеш.
(втори вариант)
Ние сами
си
създадохме кръчмите, ние сами създадохме чашите.
(втори вариант)
Онзи, който отвори тази книга и може
да
чете от нея, веднага ще бъде свободен.
(втори вариант)
Да
, но то е едно от грубите удоволствия.
(втори вариант)
Щом се пукне туй семенце, този разумен дух, който е бил затворен в него, веднага отива нагоре в невидимия свят и започва
да
работи.
(втори вариант)
В херметическите, затворените станции на всички семенца седят затворени разумни същества, изучават нещо.
(втори вариант)
Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва
да
бъде наситен.
(втори вариант)
Вие ще кажете: Как е възможно в това семенце
да
е затворен един дух?
(втори вариант)
Насищането е смисълът в живота.
(втори вариант)
Следователно, в човека, във всяко едно направление трябва
да
има една жажда, един глад.
(втори вариант)
– Може
да
е за хранене, може
да
е за знание, може
да
е за добро.
(втори вариант)
Жаждата, гладът са един вътрешен процес.
(втори вариант)
Сега съвременните учени хора разискват по въпроса, що е сила?
(втори вариант)
Всяка една сила е сглобена от няколко способности.
(втори вариант)
Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили?
(втори вариант)
У човека, например, като се сглобят 4–5 способности, правят го силен, енергичен.
(втори вариант)
При това, всички искаме
да
се освободим от глада.
(втори вариант)
Силите, енергиите, това са способности.
(втори вариант)
Аз бих казал: Не трябва
да
се освобождаваме от глада, а трябва
да
го разберем.
(втори вариант)
Следователно, елементите на някоя сила може
да
бъдат от умствен характер; елементите на някоя сила може
да
бъдат от сърдечен характер.
(втори вариант)
Няколко морални чувства, събрани заедно, може
да
образуват една сърдечна сила.
(втори вариант)
Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може
да
намерите вашите способности на ума.
(втори вариант)
Не, има достатъчно храна, достатъчно хляб за всички хора.
(втори вариант)
Ако разложите една Божествена сила на сърцето, може
да
намерите вашите чувства.
(втори вариант)
Сега вие разглеждате силите като чувства, а трябва
да
поставите чувствата като сили.
(втори вариант)
Ако разглеждате умствените сили, трябва
да
ги поставите като способности.
(втори вариант)
Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята
да
изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот.
(втори вариант)
Прилагане на силите трябва.
(втори вариант)
Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: Ние нямаме ли право
да
се удоволстваме в живота
си
, както искаме?
(втори вариант)
Та, казвам: Тази свещена книга трябва
да
се изучава.
(втори вариант)
Не, нямате право
да
се удоволствате: тъй е писано в Божията книга.
(втори вариант)
За това нещо и старите гърци са казвали: „Човек трябва
да
се познае“.
(втори вариант)
Ти може
да
гладуваш и
да
жадуваш, но за какво?
(втори вариант)
– За правдата.
(втори вариант)
Та казвам: Правдата е един вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на тялото.
(втори вариант)
Това е кръвообращението в човека, това е неговата артериална и венозна кръв, която отива към крайнините, за
да
може всяка клетка
да
приеме и
да
изпълни задълженията
си
, които има.
(втори вариант)
Туй е един закон, който съществува и за цялото човечество, и за отделния народ, и за обществото, и за индивида –
да
може в човека
да
става правилно кръвообращение, едно правилно циркулиране на кръвта, за
да
не стане някакво подпушване.
(втори вариант)
Да
, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице?
(втори вариант)
Това виждаме и в самия живот.
(втори вариант)
Колцина от вас са могли
да
прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек?
(втори вариант)
Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота?
(втори вариант)
Този човек може
да
е цар, може
да
е богат, може
да
има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата
си
усеща една празнина, усеща глад и жажда.
(втори вариант)
Този глад, тази жажда в него, това е Божественото.
(втори вариант)
Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва
да
се стремим.
(втори вариант)
Туй ние наричаме Бог, природа и т.н.
(втори вариант)
Ти трябва дълбоко
да
почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога.
(втори вариант)
Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела.
(втори вариант)
Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото съзнание взима участие, Бог разбира този език.
(втори вариант)
Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието.
(втори вариант)
– Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата
си
и ги направим олтар, на който
да
гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина
да
четем свещената книга.
(втори вариант)
Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за
да
му достави храна – хляб.
(втори вариант)
Когато, обаче, онзи богатия седи и
си
мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки
да
си
приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“.
(втори вариант)
Защо сега Бог не може
да
ни посети?
(втори вариант)
Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва
да
яде и
да
пие.
(втори вариант)
Знаете ли каква глоба им се пада?
(втори вариант)
Гледаш, някоя красива дама и някой млад момък седнали
да
ядат и току
си
кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво
си
тайнство.
(втори вариант)
Служиш ли на Любовта, можеш
да
кривиш устата
си
.
(втори вариант)
За жадните и за гладните Бог казва: „На тия хора
да
се помогне, от където и
да
е,
да
се задоволят техните нужди,
да
се наситят и
да
благодарят“.
(втори вариант)
Например, аз дигам и слагам мотиката на лозето
си
цял ден, огъвам се.
(втори вариант)
Насищането не седи в онова преизобилие, което може
да
им се даде, но то седи в онази чиста храна, която може
да
приемат.
(втори вариант)
Виж, туй огъване вече е на мястото
си
.
(втори вариант)
Когато аз ям и съзнавам, че трябва
да
пратя туй ядене на онзи, който работи за мене, ще кажа: Господи, ще
си
кривя устата, но ще изпратя всичкия необходим материал, за
да
съградиш нещо в мене.
(втори вариант)
А сега, някой яде, огъва се, криви
си
устата, радва се и казва: А, кокошката е сладка!
(втори вариант)
Да
, за тебе е сладко, но за нея е горчиво.
(втори вариант)
Да
, сладък е, но я
да
те турим на воденичния камък, че ще видиш!
(втори вариант)
– Няма
да
има никакъв диабет.
(втори вариант)
Аз не зная, дали животните по горите страдат от диабет.
(втори вариант)
Когато нещата в природата не стават с любов, има една вътрешна скръб, която с нищо не може
да
се уталожи.
(втори вариант)
Когато агнето се пече, винаги от него остават живи клетки, които не могат
да
умират даже и при 300–400°.
(втори вариант)
Всички болести, от които ние, съвременните хора, страдаме, не зная на какво би трябвало
да
ги уподобя.
(втори вариант)
Науката едва е започнала
да
доказва нещата.
(втори вариант)
Аз бих желал всички учени хора
да
имат туй смирение,
да
признаят, че има болести в света и искрено
да
кажат на какво се дължат те.
(втори вариант)
Ние искаме
да
се освободим от страданията, от болестите, но това са греховете на миналите поколения.
(втори вариант)
Ние можем
да
пречистим своята кръв и тогава няма
да
боледуваме.
(втори вариант)
При такава една кръв, какво може
да
очаквате, какъв живот може
да
имате, какво щастие ще ви дойде?
(втори вариант)
Гледам, дойде някой при мене, страда от нещо.
(втори вариант)
– Когато имаме тази свещена Любов на правдата.
(втори вариант)
Виждам, че кръвта му е нечиста и пише за него, че след няколко месеца ще го повикат на онзи свят.
(втори вариант)
Правда трябва
да
има във всинца ни, справедливи трябва
да
бъдем!
(втори вариант)
Казват за някого: Как се поправи, надебеля в лицето
си
този човек!
(втори вариант)
Като седя някой път в стаята
си
, гледам, имам на разположение дрехи, ковьори, 10 души
да
облека.
(втори вариант)
Размишлявам
си
: кой-как дойде ще каже, че стаята ми е много добре мебелирана, че би желал и той
да
живее тук.
(втори вариант)
Казвам
си
:
Да
, това за мене е един мебелиран затвор.
(втори вариант)
Ти вървиш по една изгнила греда, която се клати и ти казвам като на приятел: Не минавай през тази греда, не прави опити!
(втори вариант)
Пък някой път гледам, от печката ми излиза толкова дим, че пердетата ми стават черни.
(втори вариант)
Тази греда е гнила, ще се счупи, ти лесно ще се подхлъзнеш и ще паднеш долу.
(втори вариант)
Ами какво
да
правя?
(втори вариант)
Почакай, ще туря здрава греда и тогава и ти, и децата ти ще минат по нея.
(втори вариант)
Казвам
си
: Не ме гледайте в тази стая.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, искаме
да
минем през тази греда и не се стремим
да
изправим живота
си
.
(втори вариант)
Елате
да
ме видите в онази херметическа стая, която е направена от стъкло и за която Мойсей казва: „Събуй
си
обущата!
(втори вариант)
Казват: Ама чакай, лекарите ще дойдат!
(втори вариант)
“ Когато дойде някой, който ме обича и когото обичам, ще го въведа в тази свещена стая.
(втори вариант)
Нямам нищо против лекарите, но и лекарите трябва
да
покажат на хората как
да
се живее.
(втори вариант)
Всички хора трябва
да
застанат на крак и
да
проповядват поне тази Истина, че всеки човек трябва
да
гладува и жадува за Правдата.
(втори вариант)
Правдата, това е едно качество, един метод на милосърдие, на миротворство.
(втори вариант)
За
да
има мир в която и
да
е държава, трябва
да
има Правда.
(втори вариант)
Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за Божията правда, защото те ще се наситят“.
(втори вариант)
Гладът, жаждата, това са едни велики сили, на които трябва
да
дадем ход, не трябва
да
се плашим от тях.
(втори вариант)
И след всичко това съвременните хора разискват, че еди-кой
си
бил причина за анархията в държавата.
(втори вариант)
Не, отворете страниците на историята в миналото, в настоящето, проникнете и в бъдещето и ще видите, че безправието, в която и
да
е държава, е било причина за тази анархия.
(втори вариант)
И сега всички трябва
да
жадувате и гладувате не за хляб, но за онази велика Божествена Любов,
да
дойде по-скоро тя в света.
(втори вариант)
Само тогава ще се разрешат въпросите в света.
(втори вариант)
Трябва
да
има абсолютна правда спрямо всички хора безразлично.
(втори вариант)
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота.
(втори вариант)
Правдата е отношения на души.
(втори вариант)
Дойде ли правдата, ще се яви онова уважение, онова почитание, което трябва
да
имат всички хора един към друг.
(втори вариант)
Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи.
(втори вариант)
Тогава няма
да
гледаме един на друг с презрение, но ще бъдем свещени един за друг.
(втори вариант)
Ако искаш
да
се утешиш, нажали се, наскърби се нещо.
(втори вариант)
Това не значи, че трябва
да
забравим
себе
си
, но
да
турим всяко нещо на място и
да
познаем кога ще дойде онзи наш възлюблен.
(втори вариант)
Изгуби нещо, за
да
се утешиш.
(втори вариант)
Трябва
да
знаем, че всичко, което сега вършим на земята, е приготовление за онзи велик Божествен живот, който иде.
(втори вариант)
Някой казва: Искам
да
ме утешат.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че преди повече от 20 милиона години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия
да
се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното
си
състояние.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако искаш
да
те утешат, стани нажален, поплачи
си
малко“.
(втори вариант)
Е, казва той, няма
да
ставам баба, жена, та
да
плача!
(втори вариант)
Но всички тия форми, през които е минал, не трябва
да
бъдат едно унижение за него.
(втори вариант)
Хубаво, щом не искаш
да
бъдеш баба, тогава няма
да
се утешиш.
(втори вариант)
Като види един вол, трябва
да
отиде при него,
да
му каже: Братко, аз живях едно време при вас, изпълнявах същата служба.
(втори вариант)
– Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава
да
плаче.
(втори вариант)
Много съм ви благодарен.
(втори вариант)
Майката казва: Хубаво, че
си
поплака.
(втори вариант)
А, втасахме я сега, кротките щели
да
наследят земята!
(втори вариант)
Не,
да
дигнеш пушката
си
, че
да
извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе
да
се чуди, где
да
се дене!
(втори вариант)
После, като види един кон, нека отиде при него,
да
го погали,
да
му поговори същото нещо,
да
му благодари.
(втори вариант)
Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: Ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката
си
, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли?
(втори вариант)
– Не, наследник няма
да
те направи.
(втори вариант)
Също
да
постъпи и с плодните дървета – ябълки, круши и др.
(втори вариант)
Той ще
си
каже: Този синковец ще изяде всичкото имане.
(втори вариант)
Като отидеш при дядо
си
без пушка, без патрондаши, без всякакви парабели ще му се явиш.
(втори вариант)
Казват: Как, аз
да
съм бил дърво, аз
да
съм бил лоза или някакво животно!
(втори вариант)
Следователно, за
да
наследим ние земята, която е Божествена, трябва
да
бъдем кротки.
(втори вариант)
Кротостта е едно велико качество, една велика сила.
(втори вариант)
Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае
да
владее сърцето
си
, знае
да
владее ума
си
, но не тъй, с юзди.
(втори вариант)
Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за
да
даде повече плод“.
(втори вариант)
Не е унижение
да
бъдеш ябълка!
(втори вариант)
Аз предпочитам
да
бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото
да
нося един патрондаш.
(втори вариант)
Ако ти искаш
да
пуснеш някого, разрежи юлара му и така го пусни, без юлар.
(втори вариант)
Чрез тази правда Бог сега ни учи как
да
разпределяме тези енергии, как
да
служим на човечеството.
(втори вариант)
Правдата е, която определя отношенията между хората.
(втори вариант)
Тези от вас, които са готови, ще разберат тази велика истина, а някои може
да
кажат: Не, ти ни кажи сега нещо реално, какво трябва
да
направим, за
да
излезем от туй безизходно положение.
(втори вариант)
Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели.
(втори вариант)
Примери за такива силни хора имаме в Индия между йогите.
(втори вариант)
Ела при мен, ще ти дам 1000 лв.
(втори вариант)
Между англичаните, много от тия, които се мислят силни, предприемат експедиции по Хималаите, искат
да
се качат на върха Еверест, но след като са предприели до сега три експедиции, казват най-после: Невъзможно е!
(втори вариант)
Тия англичани, които са толкова материалисти, започват
да
разправят, че им се явявали старци с бели дрехи.
(втори вариант)
Гостилничар
си
, нямаш нито пет пари в джоба
си
.
(втори вариант)
Индусите, които ги придружавали, им казвали: „Не се качвайте по-нагоре, не минавайте над тази зона, тия места са свещени“.
(втори вариант)
Ела при мен, аз ще ти дам 1000 лв.
(втори вариант)
Индусите, като дойдат до тази зона, умират, но англичаните минават зад тази зона, явяват им се тия старци, които им казват, че след 15 дни ще умрат.
(втори вариант)
След като му дам 1000 лв., той ще ми каже: Добре, ти ми даде сега 1000 лв., но за другия месец какво ще правя?
(втори вариант)
Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено
да
бърка навсякъде.
(втори вариант)
Наистина, съвременните учени навсякъде са бъркали – и в човешкия стомах, и в сърцето, и в мозъка; не е останало място, където
да
не са пипали.
(втори вариант)
Ти
си
осигурен за един месец, няма какво повече
да
се безпокоиш.
(втори вариант)
И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест!
(втори вариант)
Не може
да
се говори за чест, тялото ви е опозорено.
(втори вариант)
В нас трябва
да
има вяра, че Бог, който ни е създал, ще се погрижи за нас, ще осигури нашето бъдеще.
(втори вариант)
Кой е онзи баща, който не се грижи за своя добър син?
(втори вариант)
Кой е онзи господар, който не се грижи за своя добър слуга?
(втори вариант)
Някоя жена е разгърдена и, като види някой мъж, скоро бърза
да
се закрие. Защо?
(втори вариант)
А после, същата тази жена ще я видите на операционната маса, пред лекари и студенти, разглеждат я, проучват я.
(втори вариант)
Ако искам учителят ми
да
ме люби, ще уча.
(втори вариант)
Ако искам майка ми
да
ми даде живот,
да
ме люби, ще я обичам, ще я почитам от всичкото
си
сърце, тъй както Бога почитам и обичам.
(втори вариант)
И тогава онзи, който ще ни донесе тази свобода, който ще ни отвори онази велика свещена книга
да
разберем тези велики истини,
да
разберем възможностите на живота, върху които трябва
да
размишляваме, това ще бъде нашият възлюбен.
(втори вариант)
Ние не трябва
да
бъдем голи, всички трябва
да
бъдем облечени.
(втори вариант)
Няма по-хубаво състояние от това,
да
чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата
си
!
(втори вариант)
Ако един юнак седне на масата за операция, за
да
го спасят лекарите, аз не го считам юнак, той е най-големият страхливец.
(втори вариант)
Ти
си
болен и Бог отвътре ти казва: „Не бой се, след една седмица ще оздравееш!
(втори вариант)
Где останаха неговата пушка, неговите парабели, неговите патрондаши?
(втори вариант)
Свирни сега на цирея
си
!
(втори вариант)
Кои са били подбудителните причини, които са Го заставили
да
я произнесе?
(втори вариант)
– А, може
да
се нараня!
(втори вариант)
Искаш
да
се учиш,
да
следваш някъде, но средства нямаш.
(втори вариант)
Има много предположения, но това са само вероятности, това са само догадки, тълкувания – едни по-близки, други по-далечни.
(втори вариант)
За
себе
си
държи сметка, че може
да
се нарани, а за другите не мисли.
(втори вариант)
Само Той знае, каква е била интимната мисъл у Него, а ние можем само
да
предполагаме.
(втори вариант)
За
себе
си
има една философия, а за другите – друга.
(втори вариант)
Музикант
си
, обезсърчиш се.
(втори вариант)
По някой път ние идваме до убеждението, че знаем нещо, като че разбираме живота, като че всичко ни е ясно.
(втори вариант)
Та казвам: Когато дойдем до истинското учение, голотата трябва
да
изчезне от нас.
(втори вариант)
Да
обсебваш едно чуждо тяло за
себе
си
,
да
се удоволстваш с него, това е престъпление!
(втори вариант)
“ Писател
си
, обезсърчиш се.
(втори вариант)
Денем всичко виждаш, пътят ти е отворен, накъдето погледнеш – сигурен
си
, смел, решителен
си
, смело водиш.
(втори вариант)
Да
целунеш един човек, когато е изстинал,
да
го вземеш в къщи и
да
го стоплиш като майка, това разбирам, но
да
се удоволстваш с неговото тяло, това не го разбирам, то е пиянство.
(втори вариант)
Учител
си
, обезсърчиш се.
(втори вариант)
Щом се свечери, обаче, щом стане тъмно като в рог, ти веднага се спираш, не
си
тъй смел вече, почваш
да
се спъваш, знанието ти се ограничава.
(втори вариант)
Казвате: Eди-кой
си
е морален, еди-кой
си
не е морален.
(втори вариант)
Майка
си
, обезсърчиш се.
(втори вариант)
Психологически аз обяснявам този факт така: Знаеш, защото ден има у тебе; не знаеш, защото вечер има у тебе.
(втори вариант)
Други запитват: Защо някой път аз се чувствам тъй смел, решителен, всичко мога
да
направя, а някой път ми се струва, че нищо не мога
да
направя?
(втори вариант)
Морален е този човек, който държи твоето сърце, твоя ум, твоята душа и твоя дух тъй свещено в
себе
си
, както своите.
(втори вариант)
Бог е, който говори в нас, но трябва
да
имаме тази беззаветна Любов!
(втори вариант)
Казвам: Като изядеш по 2–3 кокошки, силен
си
, а като ядеш само сух хлебец, нищо не
си
.
(втори вариант)
Защо спрямо
себе
си
да
имаме един закон и
да
бъдем снизходителни, а спрямо другите не?
(втори вариант)
Вие казвате: Този човек, там на масата, вярва ли във всичко това, което говори?
(втори вариант)
Онзи кон, който яде зобчица, той е силен, подскача, подскача; а онзи, който яде само сухата слама, той
си
прави своите разсъждения, защо не може
да
подскача.
(втори вариант)
Еднакъв морал, еднакви правила трябва
да
имаме и спрямо
себе
си
, и спрямо другите.
(втори вариант)
Този въпрос, дали вярвам или не, се отнася до мене.
(втори вариант)
Тия двата коня се съберат и първият казва на втория: Какво
си
се свил, подскочи като мене.
(втори вариант)
Като срещнеш един богат и един сиромах, каква разлика има между тях?
(втори вариант)
Аз не се спирам на това, дали вие ще вярвате, но казвам: Опитайте и ще видите!
(втори вариант)
Питам сега: Когато тълкувателите създават своите теории, кои са подбудителните причини за това?
(втори вариант)
Има Един в света, който може
да
взима участие във вашия живот!
(втори вариант)
И сиромасите са хора благородни, и богатите са хора благородни.
(втори вариант)
Интимната им мисъл дава директива, направление на цялата им работа.
(втори вариант)
Той ще бъде с вас във всичките положения на живота ви, и при сърцето ви, и при ума ви.
(втори вариант)
Аз не ги осъждам, но ги съжалявам.
(втори вариант)
“ И урежда се работата ви.
(втори вариант)
Влиза ученикът в училището,
да
кажем, в първи гимназиален клас и учителят започва
да
обяснява що е точка.
(втори вариант)
Когато ми говорят за някой богат човек, аз го виждам като един кон, впрегнат в една каруца, тегли тази каруца, на нея 20–30 къщи натоварили, изпотил се, горкият!
(втори вариант)
Гледам след него бедният: той погладувал, пожадувал, но и той тегли каруца, само че празна.
(втори вариант)
Народите не трябва
да
се самоизтребват с оръжия.
(втори вариант)
Тия двама души трябва сами
да
се разправят. Как?
(втори вариант)
Господ живее във всички народи, но каквото им каже, трябва
да
го слушат.
(втори вариант)
Аз разсъждавам: сиромахът трябва
да
вземе малко от товара на богатия.
(втори вариант)
Всичко това, което ви говоря, това са думи на великия разумен живот, който всички сте опитали.
(втори вариант)
При всичко това, учителят започва
да
разправя на учениците
си
за точката, която не заема никакво пространство.
(втори вариант)
Дойде богатият до един рът, не може
да
кара повече, поглежда, че след него идва сиромахът, нека му каже: Братко, можеш ли
да
вземеш малко от моя товар?
(втори вариант)
Не мислете, че аз искам
да
играя роля на един грамофон, но говоря от изобилието, в което живея.
(втори вариант)
Като стигнат до върха на планината, сиромахът трябва
да
каже: Ако обичаш
да
си
вземеш пак своите работи, заповядай!
(втори вариант)
Аз оставям това изобилие
да
мине през вас, пък вие ще дадете на другите.
(втори вариант)
Всички ще дадете място на Бога и ще го обикнете!
(втори вариант)
Тръгне
си
пак сиромахът със своята празна каруца.
(втори вариант)
Само тогава лицата ви ще бъдат млади, хубави, светещи; само тогава погледът ви ще бъде благороден, мил; само тогава всичките ви работи бързо ще се разрешат!
(втори вариант)
Философски разгледано, последното състояние е по-хубаво, но според вас не е тъй.
(втори вариант)
Даже и най-големи противоречия
да
се родят в живота ви, нека се родят!
(втори вариант)
Не
си
струва тя.
(втори вариант)
Даже и в дъното на ада
да
отидете, ще познаете колко е велик Бог, ще познаете Неговата Любов.
(втори вариант)
И жената като види, че мъжът ѝ се връща с празна каруца, казва: Не съм доволна от тебе, не
си
мъж!
(втори вариант)
И когато дойдат най-големите нещастия в живота ви, вложете надеждата,
да
видите колко велика е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина!
(втори вариант)
Прави сте, богатият има здрав гръбнак, може
да
носи, а сиромахът има слаб гръбнак, не може много
да
носи.
(втори вариант)
Когато гръбнакът на сиромаха стане здрав и него Бог ще може
да
натовари.
(втори вариант)
Питам: Сега разбрахте ли всичко това?
(втори вариант)
Господ има толкова материал, че всекиго може
да
натовари.
(втори вариант)
Всички трябва
да
бъдем във връзка с Него!
(втори вариант)
В разбирането трябва
да
има вътрешни отношения.
(втори вариант)
Някой казва: Е, тъй,
да
съм богат!
(втори вариант)
Да
разясня мисълта
си
.
(втори вариант)
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“, казва Христос.
(втори вариант)
Учителят разправя на учениците
си
за числата, говори им за 1, 2, 3, 4, 5–10.
(втори вариант)
Всеки човек по колко килограма злато може
да
носи?
(втори вариант)
Да
гладуваме и жадуваме за кого?
(втори вариант)
Ако може
да
носи по 100 кг, тогава 200 милиона хора трябва
да
се впрегнат, за
да
пренесат всичкото това злато.
(втори вариант)
– За Този, който ни е дал живота.
(втори вариант)
Щом сте жадни за това злато, един ден, когато ви дойде времето, ще
си
извадите от него.
(втори вариант)
Да
гладуваме и жадуваме за какво?
(втори вариант)
Отиде
си
малкият Драганчо в къщи, пише числата от 1–10, майката се радва.
(втори вариант)
Щом наследят земята, тя е една реторта, от която може
да
извадите туй богатство.
(втори вариант)
Да
гладуваме и жадуваме за какво?
(втори вариант)
Да
, но тези числа са живи, те не са само символи, те имат свои отношения.
(втори вариант)
Следователно, само кроткият човек може
да
забогатява.
(втори вариант)
Само кроткият човек може
да
има туй велико търпение.
(втори вариант)
Само то ще вложи своята Светлина и Дух в нас, за
да
разтърси всяка една клетка от нашия организъм.
(втори вариант)
– Значи
да
ги съберем.
(втори вариант)
И като стана сутрин рано, никаква мисъл за работата
си
, а първо
да
отправя душата
си
към Онзи свещен трепет на живота!
(втори вариант)
Е, може ли 1 + 2
да
се съберат?
(втори вариант)
Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат.
(втори вариант)
Тогава ще взема мотиката и ще отида
да
работя на лозето.
(втори вариант)
В математиката казват, че по-голямо число от единицата няма, а учителят те учи
да
събираш 1 + 2, туй малкото число
да
го събереш с голямото.
(втори вариант)
„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат“, казва Христос.
(втори вариант)
Любов към Бога, Любов към тази абсолютна велика Правда, която е еднаква към всички!
(втори вариант)
Не е ли смешно
да
ви дам едно бакърче
да
съберете морето в него?
(втори вариант)
Някой осъден може
да
бъде помилван; и детето може
да
бъде помилвано от своята майка.
(втори вариант)
Това е, към което Бог ни призовава сега всинца –
да
дойде
да
живее в нас и
да
направлява работите ни.
(втори вариант)
Всеки човек, който иска
да
бъде помилван, трябва
да
бъде милостив.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не искам
да
бъда милостив.
(втори вариант)
Няма по-красиво състояние от това!
(втори вариант)
Те могат
да
бъдат плюс или минус, могат
да
бъдат знакът за умножение или деление.
(втори вариант)
Слушай, ако искаш
да
бъдеш помилван, непременно трябва
да
имаш милостиво сърце.
(втори вариант)
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят с Божествената Любов!
(втори вариант)
Питам: Тия числа, 1, 2, 3, и т.н., тъй както ги пишете, съществуват ли в природата?
(втори вариант)
Не, природата
си
има съвсем други числа, съвсем друга азбука.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, изхвърляме най-хубавото, най-благородното от
себе
си
и казваме:
Да
бъдем смели и решителни!
(втори вариант)
Да
, но в това няма никаква философия.
(втори вариант)
Символите, с които ние
си
служим, никъде в природата ги няма.
(втори вариант)
Азбуката, с която ние
си
служим, няма я в природата.
(втори вариант)
Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“.
(втори вариант)
После, где срещаме в природата геологията тъй, както ние я знаем?
(втори вариант)
Когато у нас се зароди тази жажда,
да
придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътят.
(втори вариант)
Да
, писали са учените, че еди-кой
си
пласт бил тъй пречупен, еди-кой
си
иначе, но това доказано ли е?
(втори вариант)
Когато нашите сърца са така приготвени, само тогава Господ ще дойде
да
живее в нас и когато Той дойде, ще приготви онези велики блага, които очакваме.
(втори вариант)
Ние казваме: Еди-кой
си
геолог го е доказал.
(втори вариант)
Ние, съвременните, хора, не сме щастливи и преди нас не са били щастливи, и когато дойдат след нас също няма
да
бъдат щастливи. Защо?
(втори вариант)
Може
да
го е доказал, може и
да
не го е доказал.
(втори вариант)
Има неща верни, но не всички.
(втори вариант)
И тогава ние се намираме в положението на онзи старовременен герой, който
си
направил една крепост срещу неприятеля от сол и от захар, твърди като камък – това намерил наоколо
си
.
(втори вариант)
Всички геометрически фигури съществуват в природата.
(втори вариант)
В нашия живот има слаби места, които всякога могат
да
се отворят.
(втори вариант)
Ако един математик не може
да
превърне своите математически величини в геометрически форми, той нищо не разбира от математиката.
(втори вариант)
Да
превърнем това нещо в ума
си
.
(втори вариант)
Колкото и
да
си
силен, колкото и
да
си
герой, като дойде водата, тя ще ги подмие, ще ги разтвори.
(втори вариант)
– Че всяка една сила, която действа, трябва
да
ѝ се даде направление.
(втори вариант)
Господ е оставил за света една врата за сладкия живот и една врата за соления живот и ако ти
си
ги заключил, а не бъдеш кротък, Господ един ден ще изпрати водата и тези врати ще се отворят за неприятеля.
(втори вариант)
Сега, вие ще ми зададете въпроса: Какво отношение имат всички тия разсъждения със закона: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят?
(втори вариант)
Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвън свободно ще влязат в дома ти.
(втори вариант)
Водата, това е Божественият живот, който иде сега в света.
(втори вариант)
Днес целият икономически свят разрешава този важен въпрос за глада.
(втори вариант)
„Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“.
(втори вариант)
И аз казвам: Ние имаме цял един социален въпрос за глада.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък разказ из онова митическо състояние на човечеството.
(втори вариант)
Казват: Трябва
да
се храним.
(втори вариант)
На някой
си
цар – Бенам Сават било предсказано, че в дома му ще се роди дъщеря, която ще бъде една от най-знатните и видните членове в царството.
(втори вариант)
Не мислете, че тъй лесно можем
да
разрешим този въпрос на глада. Защо?
(втори вариант)
– Гладът е една сила в света, която продължава живота.
(втори вариант)
Аз не говоря за мъчението, но казвам, че гладът е сила в природата която продължава живота, прави го по-интензивен, а тази интензивност именно го продължава.
(втори вариант)
След като се родила, събрали се най-умните мъдреци в царството
да
я възпитават.
(втори вариант)
Ако схванем така въпроса, че гладът е едно условие, за
да
може животът
да
се развива добре, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладът е мъчение, ние сме на крива посока.
(втори вариант)
Когато завършила 21[-та] година, своето пълнолетие, според тогавашните обичаи, трябвало
да
се явят 10 души кандидати, царски синове, които
да
направят предложение за ръката ѝ.
(втори вариант)
Един от учителите ѝ казал, че нейният избраник трябва
да
има едно качество, а то е следното: той трябва
да
носи в
себе
си
свещения огън.
(втори вариант)
Нима онази първична разумна сила, която е създала целия космос, която е допуснала
да
се прояви туй чувство на глад, няма свой дълбок замисъл?
(втори вариант)
Тялото му трябва
да
се отваря и сърцето му
да
става олтар на този свещен огън, който
да
гори там, а на светлината му тя
да
чете свещената книга Исаваат.
(втори вариант)
Започнали
да
се изреждат кандидатите един след друг.
(втори вариант)
Първият дошъл, донесъл всичките
си
подаръци и тя го приела в една своя стая, направена само от кристал, херметически затворена и му казала: Ти можеш ли
да
отвориш тялото
си
и в сърцето ти
да
се породи онзи свещеният огън?
(втори вариант)
Умирането в природата подразбира минаване от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Изпратила този кандидат.
(втори вариант)
И при това се явява известна интензивност на силите, които действат на всички процеси, които съществуват в природата.
(втори вариант)
Дошъл вторият, третият, изреждали се един след друг и тя изпращала всички по същия начин – никой не могъл
да
направи това, което тя искала.
(втори вариант)
Трябва
да
дадете едно разумно тълкуване, а не такова, каквото съвременният живот ни налага.
(втори вариант)
Например, всички хора искат
да
имат удоволствия в живота.
(втори вариант)
Той легнал – ще помислите, че умрял – не, той отворил тялото
си
, отворил сърцето
си
и в него се явява този, свещеният огън, отваря се и тази свещена книга Исаваат, и тя вече могла
да
чете.
(втори вариант)
Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват.
(втори вариант)
– Удоволствието е сянка на насищането.
(втори вариант)
Влезе някой пияница в кръчмата, дойде подир малко друг, опасно е
да
им се турят имена, ще ги наречем номер едно и номер две, ще
си
кажат: Хайде сега, приятелю,
да
се чукнем за наше здраве!
(втори вариант)
Чукнат се, дигнат високо чашите
си
, изпразнят ги, това е удоволствие!
(втори вариант)
И тъй, любовта в живота трябва
да
бъде възможна.
(втори вариант)
Аз не говоря за тази любов, която вие разбирате, в която се зараждат подозрения, ограничения, плътски състезания.
(втори вариант)
Е, казват,
да
позабравим нашите тъги, нашите скърби.
(втори вариант)
Това не е любов, това са примеси, това е окисляване.
(втори вариант)
–
Да
, временно ги позабравят, но на другия ден ги заболява главата, туй-онуй, тъгата пак дойде, пак отиде при кръчмаря, дойде номер две, номер три, наредят се: Хайде
да
се чукнем!
(втори вариант)
Тя носи едно от най-великите блага, които човек досега не е опитал.
(втори вариант)
Чукат се те, изпразват се чашите една след друга, но кръчмарят
си
пише, нищо не пропуща.
(втори вариант)
Любовта прави човека господар на
себе
си
.
(втори вариант)
3.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
– Щом се съмнявате, дайте му чантата
да
я носи!
Ако пък след като ви вземе чантата и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив.
Този въпрос може
да
се разреши за две до пет минути: ако не донесе чантата, прав сте; ако я донесе, крив сте – няма защо
да
седите,
да
разрешавате този въпрос философски.
Такова душевно състояние – на съмнение, имаме, когато теоретизираме само дали нещо е право, или не.
Човек лесно може
да
се опита прав ли е, или не.
В такъв случай ще му дадете чантата, за
да
го изпитате.
Казвате: „Еди-кой
си
говори лошо за тебе.“ Щом говори лошо, задигнал е чантата; щом говори добро за тебе, донесъл ти е чантата.
Във всички положения се радвайте!
Не трябва
да
съжаляваме за нищо.
Защо трябва
да
съжаляваме?
Всички твърдят, че в доброто, което изживяваме, седи човешкото блаженство.
Туй можем
да
предполагаме.
Има съвременни религиозни хора, които казват, че човек се спасява чрез благодат.
Спасение чрез благодат не е учение, то е метод.
То е учението на апостол Павел – чрез благодат се спасява човек.
Благодатта е второстепенен метод.
Що наричаме благодат?
Ето какво подразбирам под благодат.
След като насадя 200-300 ябълкови дървета, череши, сливи и ги оградя наоколо, това означава, че са под моя грижа, в благодат са те.
След това ти питаш: „Ама по кой начин сега
да
се спася?
“ Веднъж ти
си
спасен, като
си
ограден, какво има сега
да
кажеш за благодатта?
Какво остава след благодатта?
НАГОРЕ