НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
200
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
200
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Прѣди нѣколко врѣме дойде една сестра и ми казва: искамъ
да
дойда
да
спя въ твоята кѫща.
Тѣ нѣматъ миръ въ
себе
си
, тѣ нѣматъ любовь въ душата
си
.
Не, ти не ще можешъ
да
спишъ тукъ.
Азъ не съмъ срещналъ до сега човѣкъ въ свѣта, който
да
има миръ, вѣра, надежда и любовь въ душата
си
и
да
е полудѣлъ.
На тебе ти е опрѣдѣлено, гдѣ
да
спишъ.
А хиляди хора съмъ срѣщналъ, които полудѣватъ, защото нѣматъ миръ, вѣра, надежда и любовь въ душата
си
.
Този градъ е голѣмъ, иди при тия хора, при които ти е опрѣдѣлено
да
имъ поговоришъ, и ще те приематъ.
Ами какъ
да
ги намѣря?
– Ще ги намѣришъ тъй, както и другъ пѫть
си
ги намирала.
Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде отъ слънцето?
Разликата е тази, че бомбата извѣднъжъ избухва и разрушава всичко на около
си
, а онѣзи енергии, които идватъ послѣдователно отъ слънцето, постепенно падатъ върху човѣка, като го подигатъ и възрастватъ неговитѣ сѣменца.
Хубаво, ами защо онзи ангелъ дойде при Корнелий и му каза
да
отиде въ Кесария и
да
попита за Петра?
Слѣдователно, човѣкъ въ даденъ случай може
да
заеме положението на една бомба,
да
експлодира и
да
мисли, че има характеръ.
На Петра бѣ опрѣдѣлено
да
поговори,
да
проповядва на Корнелия.
Ангелътъ не се спря
да
разправя на Корнелия тази велика Истина, но го прати при Петра.
Ангелътъ
си
има по-важна работа.
Това, което казва ангелътъ на Корнелия, се подразбираше така: повикай Петра
да
ти разкаже това, което хората трѣбва
да
знаятъ за забавачницата.
Всички разумни нѣща въ човѣшката душа, които не търпятъ никакво коригиране, никакво поправяне, сѫ написани отъ Божествения Духъ.
И сега, всичкитѣ църкви на свѣта азъ наричамъ забавачници.
Всички хора, които се раждатъ, азъ ги наричамъ хора на забавачницата.
И тъй, мирътъ, миролюбието, което човѣкъ трѣбва
да
има въ
себе
си
, е едно отъ благороднитѣ качества, чрѣзъ което човѣкъ може
да
запази своето равновѣсие.
Щомъ човѣкъ е миротворецъ, той ще стане Синъ Божий.
Щомъ човѣкъ има това качество въ
себе
си
, всички сили ще се балансиратъ въ него, той е човѣкъ, който може всичко
да
направи.
Или, казвамъ другояче: той е човѣкъ, който всичко е направилъ.
Често ние казваме: а, азъ мога така
да
направя, че
да
оправя България!
Смѣшно е това нѣщо –
да
оправишъ България,
да
оправишъ Англия,
да
оправишъ Америка!
Хубаво, и тримата се родиха, но еднакви ли сѫ и тримата по своето раждане?
Азъ казвамъ: ти оправи ли
себе
си
?
Да
, роди се като пиле.
Казвамъ му: ела
да
живѣемъ единъ мѣсецъ заедно, че ще видишъ, колко сме благородни и двамата.
Единъ мѣсецъ ти ще плащашъ и за мене, и за
себе
си
; ти ще готвишъ, а азъ ще ямъ.
Да
, роди се като теле.
Прѣзъ това врѣме азъ ще гледамъ на лицето ти, дали то ще се измѣни, или не.
Вториятъ мѣсецъ ти ще ме изпиташъ: азъ ще плащамъ, азъ ще готвя, а ти ще ядешъ, и ще гледашъ на моето лице.
Да
, роди се като човѣкъ.
Да
, роди се като ангелъ.
Не, благодари, че въ това дѣло твоятъ умъ и твоето сърдце взеха участие.
И тогава, ти като се родишъ като ангелъ, ще имашъ онзи дълбокъ миръ въ
себе
си
, ще бѫдешъ миротворецъ, ще бѫдешъ Синъ Божий, и гдѣто и
да
отидешъ, ще ти бѫде безразлично.
Благодари, че има възможность
да
се проявишъ.
Ти ще бѫдешъ свързанъ съ Бога, ще имашъ свѣтлина, и дѣто и
да
влѣзешъ между хората, ще бѫдешъ образецъ.
Азъ нѣма
да
мисля
да
нахраня цѣлия свѣтъ но ще помисля само
да
ми се отдаде случай
да
направя едно добро дѣло, защото онзи, който е създалъ свѣта е промислилъ за него.
Смисълътъ на живота седи въ това,
да
нѣма противоречия.
Да
се заемамъ азъ
да
промислямъ за цѣлия свѣтъ, това е светотатство!
И тогава, азъ нѣма
да
се спирамъ
да
ви убѣждавамъ
да
вѣрвате като мене.
Богъ, който е създалъ свѣта, всичко е прѣдвидѣлъ.
Нѣма защо
да
вѣрвате като мене.
Той всичко е промислилъ, и за най-малкитѣ животинки, който живѣятъ въ дълбочинитѣ на океанитѣ, и за най-висшитѣ сѫщества.
Вие може
да
си
мислите свободно.
На всички е далъ условия за животъ.
Вие може
да
живѣете въ този свѣтъ, въ който и азъ живѣя; и азъ мога
да
живѣя въ този свѣтъ, въ който вие живѣете, но той
да
е единъ разуменъ свѣтъ, та като се срещнемъ
да
се разберемъ.
Нѣкои казватъ: защо сѫществува смъртьта, защо ставатъ всички тия промѣни въ свѣта?
А не тъй, като ме срещне нѣкой,
да
се стъписа,
да
се стресне, като
да
е срещналъ нѣкоя мечка.
За всички тия работи ти нищо не разбирашъ и казвашъ: защо сѫществува смъртьта?
Богъ другояче гледа на смъртьта; Богъ другояче гледа на всички работи.
Ама еди-кой
си
е по-уменъ, по-силенъ отъ мене.
Ако азъ взема едно парче ледъ и го стопя на огъня, та го прѣвърна въ вода, вие какво ще кажете?
Като е по-уменъ, като е по-силенъ, той ще ти услужи.
Като казвашъ, че нѣкой е по-ученъ, по-уменъ или по-силенъ отъ тебе, значи едно користолюбие се крие въ тебе.
Ледътъ се е прѣвърналъ на вода.
Ти
си
единъ горделивецъ.
Питамъ едного: тази вода отъ ледъ ли е станала, или ледътъ е станалъ отъ вода?
Той ще каже, че водата е станала отъ ледъ.
Ако работата се състои въ това, че еди-кой
си
щѣлъ
да
те засѣнчи, какво по-добро отъ това?
Не, водата отъ ледъ никога не става, но ледътъ става отъ вода.
Кажи ми методътъ
си
, по който
си
я изработилъ, та
да
мога и азъ
да
стана по-ученъ, по-уменъ и по-силенъ.
Отъ умразата любовь не се ражда.
Тогава казвамъ: малката любовь създава леда, а голѣмата любовь създава водата.
Че и кокошката може
да
каже така: азъ ще се уча отъ своя духъ.
Малката любовь произвежда леда, и като го пипнешъ, студенъ е, а голѣмата любовь произвежда водата.
Слѣдъ туй пъкъ още по-голѣмата любовь създава паритѣ; още по-голѣмата любовь създава пламъкъ и огънь; още по-голѣмата любовь създава свѣтлината, а още по-голѣмата любовь какво създава?
– Създава мира?
И телето може
да
каже: азъ ще се уча отъ своя телешки духъ.
Едната книга ще запазишъ за
себе
си
, никой
да
не я пипа, освѣнъ ти, а другата книга ще оставишъ отвънъ,
да
се учатъ по нея твоитѣ ученици.
И човѣкътъ може
да
каже така: азъ ще се уча отъ своя духъ.
Поканилъ той всички ония на който съзнанието било подигнато,
да
дойдатъ
да
се учатъ отъ новата книга.
Започнали
да
идватъ ученици единъ слѣдъ другъ
да
се учатъ.
Но, ако нѣкой каже: азъ ще разсѫждавамъ като нѣкой ангелъ, ще се уча отъ него – какво ще стане отъ него?
Всѣки който свършвалъ, трѣбвало
да
прѣлисти книгата,
да
прочете най-важното мѣсто и слѣдъ туй
да
затвори книгата.
Обаче, всѣки единъ ученикъ, като намиралъ най-важното мѣсто, толкова се влюбвалъ въ него, че отрѣзвалъ листа, който билъ тъничъкъ и го скривалъ въ
себе
си
.
Излизали
си
ученицитѣ отъ тамъ пакъ единъ по единъ.
Та, като дойдете до това положение, вие трѣбва
да
бѫдете толкова чистосърдечни, толкова безпощадни къмъ
себе
си
, толкова искрени въ душата
си
, толкова истинолюбиви, че въпросътъ за намирането на Истината
да
бѫде тъй поставенъ у васъ, както Богъ го е вложилъ въ душитѣ ви.
По отношение на Бога вие ще се поставите съ всичкото
си
смирение.
Тъй като се изреждали ученицитѣ единъ слѣдъ другъ, година слѣдъ година, книгата се доста смалила.
Ще кажете въ
себе
си
: азъ искамъ
да
бѫда миротворецъ, искамъ
да
бѫда Синъ Божий.
Ученицитѣ, който идвали отпослѣ, казвали на Ешавора: „Тази книга не е пълна, отъ небесния свѣтъ не сѫ се доизказали, забравили сѫ
да
напишатъ нѣкои нѣща“.
Ще каже нѣкой: ама ти не
си
такъвъ.
Всички тия ученици продължавали все тъй
да
четатъ отъ тази книга и
да
си
откѫсватъ по единъ листъ отъ най-хубавото мѣсто, което имъ харесва, докато най-послѣ Ешавора забранилъ
да
се отваря тази книга.
Туй нѣщо азъ съмъ го ималъ нѣкога, и сега искамъ
да
го намѣря.
И днесъ, всѣки единъ отъ васъ носи по единъ листъ отъ тази книга.
Всички ще бѫдемъ Синове Божий.
Отъ всичкото това знание, което се разпръснало изъ свѣта, станала днешната голѣма галиматия.
Тия листа не били номерирани, та не знаятъ хората, кой какво носи, забравили.
Когато проявимъ миротворството въ
себе
си
, това ще бѫде печатъ, че сме Синове Божий.
Нѣкои искатъ първо
да
бѫдатъ Синове Божий, а послѣ
да
проявятъ миротворството.
Но слѣдъ като се биятъ, биятъ хората, най-послѣ казватъ: елате
да
се примиримъ сега!
Сега,
да
се повърна къмъ мисъльта
си
.
Уилсонъ даде на свѣта 14 точки за мира – миротворецъ бѣше той!
Тия въпроси, които развивамъ, не трѣбва
да
ви смущаватъ.
Това сѫ само методи, които изяснявамъ, но въ всѣка една бесѣда има една основна мисъль, която трѣбва
да
остане въ ума ви.
Да
се върнемъ ние къмъ
себе
си
!
Вие идвате при мене и носите своята свѣщь, обаче нѣмате запалка, съ която
да
я запалите.
Питате ме, мога ли
да
ви я запаля.
„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.
Азъ мога
да
ви я запаля, но не обръщайте внимание на моитѣ особености.
Сега, нѣкой може
да
каже така: не съмъ ли азъ Християнинъ?
Азъ мога
да
бръкна въ джеба
си
,
да
извадя една кутийка,
да
я развия отъ книжката ѝ, но всички тия нѣща ще ги оставите на страна.
Казвамъ:
да
, християнинъ
си
.
За васъ е важенъ онзи моментъ –
да
извадя една клечка кибритъ,
да
драсна и
да
запаля вашата свѣщь.
Казвамъ:
да
, вѣрвашъ въ Христа.
А това, от гдѣ ще извадя този кибритъ, какъ ще го развивамъ, какво ще ви говоря, какви пояснения, какви допълнения ще ви давамъ, не е важно.
Противорѣчиво е днесъ
да
говоришъ за миротворство, противорѣчиво е
да
говоришъ за миротворци.
Важното е изваждането на клечката кибритъ и запалването на вашата свѣщь.
Противорѣчиво е днесъ
да
говоришъ на хората за сиромашия, че трѣбва
да
бѫдатъ сиромаси.
Казвамъ:
да
, вѣрвамъ, че обичашъ Бога.
Като запаля свѣщьта ви, ще кажете: радвамъ се, че ми запали свѣщьта, та сега ще можемъ
да
вървимъ заедно.
Противорѣчиво е днесъ
да
говоришъ на съврѣменнитѣ хора за болести.
Казва единъ стихъ отъ Писанието: „Ако трѣбва
да
запаля своята свѣщь, отъ Словото Божие трѣбва
да
я запаля, за
да
гори безъ
да
изгаря“.
Противорѣчиво е днесъ
да
говоришъ на съврѣменнитѣ хора за тъмнината.
Да
, ти
си
, който служишъ на отечеството.
А сега ние имаме едно извратено понятие, че всички нѣща, които живѣятъ, горятъ.
Противорѣчиво е днесъ
да
имъ говоришъ, че въ свѣта има нѣкакъвъ
си
Промисълъ, че имало нѣкаква вѣчна Любовь.
Да
, горятъ, но изгарятъ, а свѣщь, запалена отъ Божествения огънь, гори и не изгасва.
Всичко това е все противорѣчия.
Да
, ти
си
, който обичашъ човѣчеството.
Тѣ употрѣбяватъ този изразъ за нѣкой човѣкъ, за когото искатъ
да
изразятъ нѣщо лошо.
Кокошката не се напива, пари не краде, хора не убива, затвори не гради, несправедливи закони не създава.
Сега нѣкой ще ми каже: а, ние трѣбва
да
се пазимъ отъ огъня!
Кокошиятъ умъ седи въ слѣдното; като дадешъ на кокошката жито въ една крина, тя почва съ краката
си
да
го рови, разхвърля го навънъ и слѣдъ като го разрови, започва
да
мисли, че е изровила нѣщо отнѣкѫдѣ.
Това показва, че тя не може
да
използува ония блага, които ѝ се даватъ, а ги разравя.
Та, въ туй отношение, когато казватъ „кокоши умъ“, то значи, че и ние, като тази кокошка, не можемъ
да
използуваме Божиитѣ блага, които ни се даватъ.
Той живѣе въ този Божественъ огънь, въ най-усиленитѣ пламъци.
А нѣкои мислятъ, че кокошката не може
да
мисли.
Ако любовьта сега се заражда въ вашитѣ сърдца, това не е любовь.
Само такъвъ човѣкъ може
да
бѫде миротворецъ.
Не, въ нѣкои отношения тя може
да
мисли по-добре, отколкото самиятъ човѣкъ.
Ако вѣрата сега се заражда въ васъ, това не е вѣра.
Ако вие искате, тъй както
си
дишате въздуха
да
бѫдете миротворци, лъжете се, това никога не може
да
бѫде!
„Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“.
Азъ мога
да
нарека тия нѣща любовь, вѣра, но не е така.
Сега, някой може
да
каже така: Не съм ли аз Християнин?
(втори вариант)
Аз мога
да
бръкна в джоба
си
,
да
извадя една кутийка,
да
я развия от книжката ѝ, но всички тия неща ще ги оставите настрана.
(втори вариант)
Казвам:
Да
, християнин
си
.
(втори вариант)
За вас е важен онзи момент –
да
извадя една клечка кибрит,
да
драсна и
да
запаля вашата свещ.
(втори вариант)
Казвам:
Да
, вярваш в Христа.
(втори вариант)
А това, отгде ще извадя този кибрит, как ще го развивам, какво ще ви говоря, какви пояснения, какви допълнения ще ви давам, не е важно.
(втори вариант)
Противоречиво е днес
да
говориш за миротворство, противоречиво е
да
говориш за миротворци.
(втори вариант)
Важното е изваждането на клечката кибрит и запалването на вашата свещ.
(втори вариант)
Противоречиво е днес
да
говориш на хората за сиромашия, че трябва
да
бъдат сиромаси.
(втори вариант)
Казвам:
Да
, вярвам, че обичаш Бога.
(втори вариант)
Като запаля свещта ви, ще кажете: Радвам се, че ми запали свещта, та сега ще можем
да
вървим заедно.
(втори вариант)
Противоречиво е днес
да
говориш на съвременните хора за болести.
(втори вариант)
Казва един стих от Писанието: „Ако трябва
да
запаля своята свещ, от Словото Божие трябва
да
я запаля, за
да
гори без
да
изгаря“.
(втори вариант)
Противоречиво е днес
да
говориш на съвременните хора за тъмнината.
(втори вариант)
Да
, ти
си
, който служиш на отечеството.
(втори вариант)
А сега ние имаме едно извратено понятие, че всички неща, които живеят, горят.
(втори вариант)
Противоречиво е днес
да
им говориш, че в света има някакъв
си
Промисъл, че имало някаква вечна Любов.
(втори вариант)
Да
, горят, но изгарят, а свещ, запалена от Божествения огън, гори и не изгасва.
(втори вариант)
Всичко това е все противоречия.
(втори вариант)
Да
, ти
си
, който обичаш човечеството.
(втори вариант)
Те употребяват този израз за някой човек, за когото искат
да
изразят нещо лошо.
(втори вариант)
Кокошката не се напива, пари не краде, хора не убива, затвори не гради, несправедливи закони не създава.
(втори вариант)
Сега някой ще ми каже: А, ние трябва
да
се пазим от огъня!
(втори вариант)
Кокошият ум седи в следното: като дадеш на кокошката жито в една крина, тя почва с краката
си
да
го рови, разхвърля го навън и след като го разрови, започва
да
мисли, че е изровила нещо отнякъде.
(втори вариант)
Това показва, че тя не може
да
използва ония блага, които ѝ се дават, а ги разравя.
(втори вариант)
Та, в туй отношение, когато казват „кокоши ум“, то значи, че и ние, като тази кокошка, не можем
да
използваме Божиите блага, които ни се дават.
(втори вариант)
Той живее в този Божествен огън, в най-усилените пламъци.
(втори вариант)
А някои мислят, че кокошката не може
да
мисли.
(втори вариант)
Ако любовта сега се заражда във вашите сърца, това не е любов.
(втори вариант)
Само такъв човек може
да
бъде миротворец.
(втори вариант)
Не, в някои отношения тя може
да
мисли по-добре, отколкото самият човек.
(втори вариант)
Ако вярата сега се заражда във вас, това не е вяра.
(втори вариант)
Ако вие искате, тъй както
си
дишате въздуха
да
бъдете миротворци, лъжете се, това никога не може
да
бъде!
(втори вариант)
„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“.
(втори вариант)
Аз мога
да
нарека тия неща любов, вяра, но не е така.
(втори вариант)
Ако доброто сега се заражда във вашата душа, това не е добро.
(втори вариант)
Нас са ни заблудили, че огънят е опасен и затова го държим само в печките
си
.
(втори вариант)
Ако вие запалите една свещ и кажете, че вие създадохте тази свещ, това не е вярно.
(втори вариант)
И за слънцето казваме същото: Нека седи то далеч от нас, защото ако дойде на земята, ще изгори всичко.
(втори вариант)
Миротворството не е качество свойствено на простите хора; то не е свойствено и на обикновените хора; то даже не е свойствено и на гениалните хора.
(втори вариант)
Не, приятелю, тази светлина
си
е съществувала, тя е била, а сега само се проявява; пък тя още не е проявена в света в своята пълнота.
(втори вариант)
Да
, както има риби, които живеят в водата, както има птици, които живеят в въздуха, така има и същества, които живеят в слънцето вътре, в този огън.
(втори вариант)
В древността, при един вярващ, който живял 20 години в една пещера в пустинята, идва един господин и вижда, че този постник чете Библията на една малка свещ.
(втори вариант)
Човек трябва
да
придобие това качество.
(втори вариант)
Тогава той му казва: Ако ти четеш Библията на тази малка свещ, нищо не ще можеш
да
разбереш от нея.
(втори вариант)
Той не се ражда с него, но той го придобива, той го развива.
(втори вариант)
Постникът му отваря една врата и от нея излиза такава блестяща светлина, че този господин ослепял, не могъл
да
издържи на тази светлина.
(втори вариант)
Ако човек се раждаше с това качество, то щеше
да
бъде едно пристрастие, от страна на Провидението.
(втори вариант)
И в това именно е похвалата на човека, че той може
да
го придобие.
(втори вариант)
Свещ, която носи светлина и знание за вас, която носи свобода за вас, не произвежда никакви противоречия.
(втори вариант)
Сега, онези, които философстват ще кажат: Тогава где е Божията благодат?
(втори вариант)
Ами че в какво седи Божията благодат?
(втори вариант)
Може ли някой от вас
да
ми обясни, кои са били подбудителните причини на Божественото естество в Бога,
да
създаде всички тия светове?
(втори вариант)
Блажен е онзи който може
да
живее в огъня.
(втори вариант)
Ако Бог ще влее в нас всичко наготово, тогава какъв смисъл има живота ни?
(втори вариант)
Било ли е необходимо Бог
да
създаде тия светове, или в Него е имало някаква милост?
(втори вариант)
Този свещен огън е, който ще ни очисти от всички грехове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина от нас и ще ни направи светли, чисти като кристал.
(втори вариант)
В такъв случай нека Бог
си
живее сам, нека сам се проявява.
(втори вариант)
Било ли е време, когато тази вселена
да
не е съществувала?
(втори вариант)
Някои казват: Тогава, ние виждаме голямо противоречие в това, дето се казва, че всичко трябва сами
да
придобием, а пък в Писанието е казано, че всичко е от Бога.
(втори вариант)
– Чистотата на един кристал се познава по това, че той може
да
пречупва светлината.
(втори вариант)
Някои казват, че сегашната вселена щяла
да
изчезне.
(втори вариант)
Нима онази кокошка, която рови с краката
си
и изхвърля житото навън, та това е от Бога?
(втори вариант)
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“.
(втори вариант)
Каква нужда има Бог от това,
да
рови туй зърно?
(втори вариант)
Следователно, нашето сегашно слънце, според както казва Мойсей до четвъртия ден при създаването на света го нямало.
(втори вариант)
Като че Бог не знае туй зърно, та трябва
да
го опитва сега,
да
се учи?
(втори вариант)
И рече Бог: „
Да
бъде виделина“ – и стана виделина.
(втори вариант)
Миротворците ще се нарекат Синове Божии, ако издават Божествена светлина, която излиза от този Божествен пламък, който е създал света.
(втори вариант)
Че каква философия има в това, човек
да
съгради една къща и после
да
я събори?
(втори вариант)
Ще кажете: От Господа е това.
(втори вариант)
Тогава се създал умът в този космически човек, и той съзнал, че може
да
мисли и
да
работи, както Бог работи в света.
(втори вариант)
Ние сме направили това, а после казваме, че Господ го направил, оправдаваме се.
(втори вариант)
Това подразбирал Мойсей, като казал, че в четвъртия ден Бог създал слънцето.
(втори вариант)
Мойсей не говори за това обикновено слънце, защото за нас в природата ден и нощ няма, т.е.
(втори вариант)
Каква нужда има Господ от това,
да
убие този или онзи?
(втори вариант)
Каква нужда има Господ
да
прави затвори?
(втори вариант)
Като казваме „днес и утре“, то е за онази неразумна природа.
(втори вариант)
Господ, Който има всичко в
себе
си
, каква нужда има от тези детински промени?
(втори вариант)
За разумния човек тия процеси имат съвсем друго значение.
(втори вариант)
Казва се в Писанието, че Миротворците ще се нарекат Синове Божии.
(втори вариант)
Аз мога
да
правя разлика между изгряването и залязването на слънцето.
(втори вариант)
Да
бъдеш Син Божий, това е най-възвишеното положение, което някой може
да
има по отношение на Бога.
(втори вариант)
Разбира се, като кажем, че можем
да
бъдем Синове Божии, веднага ще се родят противоречия, съмнения: можем ли
да
бъдем Синове Божии, или не?
(втори вариант)
Аз не обичам
да
споря, дали можем
да
бъдем Синове Божии.
(втори вариант)
Ами защо
да
скърбим?
(втори вариант)
Който разсъждава, и който размишлява, може
да
разреши всички задачи; който не разсъждава, който не размишлява, никакви задачи не може
да
разреши.
(втори вариант)
Някои ми казват: Ама аз не мога
да
видя това нещо.
(втори вариант)
Е,
да
видиш, или
да
не видиш, то е нещо относително.
(втори вариант)
Ако аз, след като седя тук в София, не мога
да
видя една игла на Витоша, това не е един недъг на моите очи.
(втори вариант)
Обаче, аз мога
да
стана оттук,
да
отида на Витоша и
да
намеря тази игла.
(втори вариант)
Някой казва: Ти
си
учен човек, виж иглата от София.
(втори вариант)
Ако ти можеш
да
пътуваш с бързината на светлината, ако можеш
да
вървиш с бързината на това слънце, ще има един вечен ден, но понеже ние сме материалисти, затова има ден и нощ за нас.
(втори вариант)
Аз ще ви възразя: Ако ти
си
действително учен човек ще отидеш сам на мястото и ще видиш тази игла отблизо.
(втори вариант)
Само глупавите хора разглеждат нещата отдалеч.
(втори вариант)
Хубаво, щом разсъждавате така, щом вашата философия е такава, бъдете последователни.
(втори вариант)
Аз другояче гледам на тъмнината.
(втори вариант)
Турете тогава хляба отдалеч, поглеждайте го оттам и се наяждайте.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте работници, и като такъв, за вас, работниците, няма никакъв закон, който
да
определя по колко часа на ден
да
работите.
(втори вариант)
Ако това е едно правило в живота, нека го приложим във всички отношения, нека бъдем последователни в своята мисъл!
(втори вариант)
А тъй, като работник, седите при господаря
си
и му работите, но докато грее слънцето, господарят ви не ви пуща
да
си
отидете у дома.
(втори вариант)
Да
, когато дойде въпрос за хляба, ти го вземеш в ръцете
си
и се вторачваш в него, а щом се отнася за друго нещо, щом се отнася за иглата на Витоша, казваш: И оттук може
да
се види.
(втори вариант)
Щом, обаче, залезе слънцето, той ви пуща
да
си
вървите у дома и казва: Хайде върви
си
сега!
(втори вариант)
Аз разсъждавам по следния начин: Когато имаш
да
вземаш пари от някого, ти се вторачваш, приближаваш се към него и казваш: Парите дай по-скоро!
(втори вариант)
Когато пък имаш
да
даваш някому, отдалечаваш се от него.
(втори вариант)
Казвам: Светлината ти дава възможност
да
работиш, а тъмнината ти дава възможност
да
почиваш.
(втори вариант)
Но, този интерес е двояк: интерес когато имаш
да
даваш, и интерес, когато имаш
да
взимаш.
(втори вариант)
Защо господарят ти не иска
да
работиш на тъмно?
(втори вариант)
Когато имаш
да
даваш, ти туряш нещата отдалеч, а когато имаш
да
взимаш, туряш нещата наблизо.
(втори вариант)
Тъмнината е дошла, за
да
те освободи,
да
ти даде възможност
да
си
починеш.
(втори вариант)
В първия случай казваш: Колкото по-далеч, толкова по-добре.
(втори вариант)
Понеже твоят господар е неразумен, Господ е създал отвън тъмнината, за
да
те освободи,
да
си
починеш малко.
(втори вариант)
Вие ме запитвате: Защо този господин стои толкова далеч от онзи?
(втори вариант)
Господарят ти казва: Хайде сега
си
върви, та утре, като изгрее слънцето, ще дойдеш пак
да
работиш.
(втори вариант)
Защото има
да
дава.
(втори вариант)
Ами защо еди-кой
си
е много близък с онзи там?
(втори вариант)
Ти имаш светлина, радостно ти е на душата, светло ти е на ума, но мразиш някого и постоянно го носиш в ума
си
.
(втори вариант)
Защото има
да
взима.
(втори вариант)
И тъй както ти е светло, кажеш
си
: Аз ще му дам нему!
(втори вариант)
Казва се: Еди-кой
си
се оженил за еди-коя
си
. Защо?
(втори вариант)
– Кроиш
си
разни планове.
(втори вариант)
Защото има
да
взима, та я взел в къщата
си
.
(втори вариант)
Е, тази светлина в дадения случай не ти ли пречи?
(втори вариант)
Ама защо еди-кой
си
изпъдил жена
си
, отдалечил се от нея?
(втори вариант)
Но, дойдат след това големи страдания, скърби и ти забравиш този човек.
(втори вариант)
Защото има
да
ѝ дава.
(втори вариант)
Питам: Какво нещо са скърбите, страданията?
(втори вариант)
Сега, аз няма
да
се занимавам с математика,
да
ви доказвам, че за
да
се развие у вас миротворството, се изисква едно число от години с множество нули.
(втори вариант)
Но
да
оставим това число, вие няма
да
го разберете.
(втори вариант)
Онази светлина, която не може
да
реагира върху нашите очи, тя се представя за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина.
(втори вариант)
Едно ще знаете, че за
да
се развие миротворството, изисква се цялата вечност.
(втори вариант)
Под думата [„]вечност[“], аз разбирам, че всички онези добродетели, които се проявяват в Божественото естество, трябва
да
дойдат и
да
подкрепят мира.
(втори вариант)
Тъй щото, в света всичко е светлина.
(втори вариант)
Мирът, миротворството е най-хубавото качество, което човек трябва
да
има в
себе
си
.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: Виждате ли, тъмнината не обзе светлината!
(втори вариант)
Сега, аз няма
да
се спирам
да
обяснявам всичко това, понеже ако се спра
да
обяснявам, вие ще се намерите в положението на онзи беден човек, пред когото се отваря една стая с най-хубави скъпоценни камъни.
(втори вариант)
Там, дето има мир, само там ще може
да
има музика, поезия, изкуство, живот в своята пълнота.
(втори вариант)
Този беден човек, като види всички тия скъпоценни камъни, в главата му ще дойдат всичките изкушения, и той ще почне
да
мисли откъде
да
влезе.
(втори вариант)
Дето няма мир, не може
да
има никаква култура.
(втори вариант)
Някой казва например: Ами Господ не може ли
да
оправи тази работа?
(втори вариант)
Писанието казва: „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“.
(втори вариант)
Някои казват:
Да
примирим хората!
(втори вариант)
Е, тогава аз няма повече
да
ора,
да
сея,
да
копая.
(втори вариант)
Не
да
ги примирим, но
да
ги научим на онзи велик закон
да
бъдат миротворци.
(втори вариант)
И започва молитвата
си
.
(втори вариант)
Да
примириш хората, това не е изкуство.
(втори вариант)
Господи прати ми някой човек, който
да
оре,
да
сее,
да
копае заради мене!
(втори вариант)
И сега, ще проповядват на хората, че трябва
да
бъдат миролюбиви.
(втори вариант)
Християните трябва
да
бъдат не „миролюбиви“ хора, а „миротворци“ трябва
да
бъдат, в
себе
си
трябва
да
носят това качество.
(втори вариант)
Най-после аз го чуя, намеря някой човек, който
да
му оре,
да
му копае и
да
му пратя.
(втори вариант)
Може
да
се познае, че те носят това качество, ако са Синове Божии.
(втори вариант)
И тогава той
си
казва: Ето, Господ ме послуша.
(втори вариант)
Само Синовете Божии могат
да
бъдат миротворци.
(втори вариант)
Това нещо лесно мога
да
направя аз. Защо?
(втори вариант)
Някой казва: Аз примирих еди-кои
си
хора.
(втори вариант)
Че кой не може
да
примирява?
(втори вариант)
Казвам на едного: Слушай: колко искаш
да
ти платя, за
да
работиш за онзи?
(втори вариант)
Кой не може
да
примирява с тоягата?
(втори вариант)
Хубаво, иди
да
работиш!
(втори вариант)
Кой не може
да
умиротворява една страна?
(втори вариант)
Аз му изпращам този човек, за
да
не безпокои Господа.
(втори вариант)
На втория ден стане, пак безпокои Господа.
(втори вариант)
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. Кога?
(втори вариант)
Когато човек прояви туй качество в
себе
си
.
(втори вариант)
Той
си
казва: А, днес молитвата ми не се чу!
(втори вариант)
Миротворството ще ви свърже още с света на ангелите, с всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии.
(втори вариант)
След като ви свържат с Бога, вие ще бъдете в сила
да
проявите вашето миротворство и отвън.
(втори вариант)
Да
ореш,
да
копаеш,
да
сееш,
да
жънеш,
да
работиш, това е една привилегия!
(втори вариант)
Ако ти мислиш, че Господ трябва
да
те освободи от ралото, от мотиката, зле разбираш законите.
(втори вариант)
Та ти още не
си
работил!
(втори вариант)
Ти като влезеш в училището, изведнъж няма
да
свършиш всичката
си
работа!
(втори вариант)
Да
, защото той ти дължи.
(втори вариант)
Ти имаш
да
взимаш от него и постоянно го подозираш, че той не може
да
си
изплати дълга.
(втори вариант)
Ама, казва някой, аз искам изведнъж
да
стана чист и свят човек!
(втори вариант)
– Обичаш онова, което
си
вложил в него, искаш
да
си
го вземеш и след като
си
го вземеш, казваш: За този човек вече пет пари не давам.
(втори вариант)
В първо време, за
да
го залъжеш малко, казваш му: Аз имам за тебе добро понятие, ти
си
добър човек.
(втори вариант)
Като отидеш на онзи свят, тази светлина ще бъде пак като светлината на една свещ и ще започнеш отново
да
изучаваш Божия закон.
(втори вариант)
Да
, но това е залъгалка.
(втори вариант)
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“.
(втори вариант)
Обичам те, но я ми дай парите!
(втори вариант)
Кога
си
вземеш парите, казваш: Страшен вагабонт
си
, аз вече пет пари ти не давам.
(втори вариант)
Хубаво, родил се от Бога, а дошъл
да
спори с мене,
да
ми казва: Ти не
си
на правата страна.
(втори вариант)
Е казвам му, тогава ти не
си
на правата страна.
(втори вариант)
Всичко това ние вършим всеки ден и не се срамим от
себе
си
.
(втори вариант)
Ти мене няма
да
ми казваш, дали съм на правата, или на кривата страна.
(втори вариант)
Дали съм роден от Бога, или не, дали съм на правата страна, или не, това аз зная.
(втори вариант)
Аз на вола няма какво
да
доказвам логически, нито математически, че се различава от мене.
(втори вариант)
Ще му кажа: Ела тук при мене, тук има огледало.
(втори вариант)
Хайде
да
застанем пред огледалото!
(втори вариант)
Щом е така, защо ще убеждаваме един човек
да
вярва в Бога?
(втори вариант)
Някой казва, че трябва
да
имаме вяра.
(втори вариант)
Бих ви запитал: В какво трябва
да
имате вяра?
(втори вариант)
Най-после
си
съблека дрехите.
(втори вариант)
Понеже вярата е един закон на ума, казвам: Слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за
да
се разберем, ти трябва
да
вярваш, т.е.
(втори вариант)
трябва
да
събудиш твоята разумност и интелигентност, и аз трябва
да
вярвам, т.е.
(втори вариант)
Аз нямам козина, а ти имаш козина по цялото
си
тяло.
(втори вариант)
да
събудя своята разумност и интелигентност, та след като събудим разумността и интелигентността, която Бог е вложил в нас, ние ще можем
да
живеем като разумни същества.
(втори вариант)
Следователно, ние ще видим, че сме две разумни същества, които трябва
да
се споразумеят.
(втори вариант)
Вие казвате: Ние може
да
вярваме един на друг. Как?
(втори вариант)
И апостол Павел искал
да
докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението.
(втори вариант)
Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават.
(втори вариант)
От какво се освобождават хората.
(втори вариант)
Ако един човек може
да
роди мира в
себе
си
, като едно свое дете, той се [е] освободил, той [е] разбрал дълбокия смисъл на мира.
(втори вариант)
Та, като дойдат разумните същества
да
разбъркат всичко в света и после се заемат
да
поставят всичко в съчетание, казваме, че в тази държава има мир, има ред и порядък.
(втори вариант)
Роденият от Бога има в душата
си
такава велика Любов, такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват.
(втори вариант)
Роденият от Бога има една такава пръчица, че с нея всичко може
да
направи.
(втори вариант)
На него всички хора му са братя – не по тела, а по души.
(втори вариант)
Когато ти
си
роден от Бога, ти ще се разговаряш с душите на всички хора.
(втори вариант)
Някои религиозни казват, че еди-кой
си
, че еди-коя
си
полудели.
(втори вариант)
Преди няколко време дойде една сестра и ми казва: Искам
да
дойда
да
спя в твоята къща.
(втори вариант)
Че как няма
да
полудеят?
(втори вариант)
Не, ти не ще можеш
да
спиш тук.
(втори вариант)
Те нямат мир в
себе
си
, те нямат любов в душата
си
.
(втори вариант)
На тебе ти е определено, где
да
спиш.
(втори вариант)
Аз не съм срещнал досега човек в света, който
да
има мир, вяра, надежда и любов в душата
си
и
да
е полудял.
(втори вариант)
Този град е голям, иди при тия хора, при които ти е определено
да
им поговориш, и ще те приемат.
(втори вариант)
А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата
си
.
(втори вариант)
Ами как
да
ги намеря?
(втори вариант)
– Ще ги намериш тъй, както и друг път
си
ги намирала.
(втори вариант)
Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето?
(втори вариант)
Хубаво, ами защо онзи ангел дойде при Корнелий и му каза
да
отиде в Кесария и
да
попита за Петра?
(втори вариант)
Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко наоколо
си
, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца.
(втори вариант)
На Петра бе определено
да
поговори,
да
проповядва на Корнелия.
(втори вариант)
Следователно, човек в даден случай може
да
заеме положението на една бомба,
да
експлодира и
да
мисли, че има характер.
(втори вариант)
Ангелът не се спря
да
разправя на Корнелия тази велика Истина, но го прати при Петра.
(втори вариант)
Ангелът
си
има по-важна работа.
(втори вариант)
Това, което казва ангелът на Корнелия, се подразбираше така: Повикай Петра
да
ти разкаже това, което хората трябва
да
знаят за забавачницата.
(втори вариант)
Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух.
(втори вариант)
И сега, всичките църкви на света аз наричам забавачници.
(втори вариант)
Всички хора, които се раждат, аз ги наричам хора на забавачницата.
(втори вариант)
И тъй, мирът, миролюбието, което човек трябва
да
има в
себе
си
, е едно от благородните качества, чрез което човек може
да
запази своето равновесие.
(втори вариант)
Щом човек е миротворец, той ще стане Син Божий.
(втори вариант)
Щом човек има това качество в
себе
си
, всички сили ще се балансират в него, той е човек, който може всичко
да
направи.
(втори вариант)
Или, казвам другояче: Той е човек, който всичко е направил.
(втори вариант)
Често ние казваме: А, аз мога така
да
направя, че
да
оправя България!
(втори вариант)
Хубаво, и тримата се родиха, но еднакви ли са и тримата по своето раждане?
(втори вариант)
Смешно е това нещо –
да
оправиш България,
да
оправиш Англия,
да
оправиш Америка!
(втори вариант)
Аз казвам: Ти оправи ли
себе
си
?
(втори вариант)
Да
, роди се като пиле.
(втори вариант)
Казвам му: Ела
да
живеем един месец заедно, че ще видиш, колко сме благородни и двамата.
(втори вариант)
Да
, роди се като теле.
(втори вариант)
Един месец ти ще плащаш и за мене, и за
себе
си
; ти ще готвиш, а аз ще ям.
(втори вариант)
През това време аз ще гледам на лицето ти, дали то ще се измени, или не.
(втори вариант)
Да
, роди се като човек.
(втори вариант)
Вторият месец ти ще ме изпиташ: Аз ще плащам, аз ще готвя, а ти ще ядеш, и ще гледаш на моето лице.
(втори вариант)
Да
, роди се като ангел.
(втори вариант)
И тогава, ти като се родиш като ангел, ще имаш онзи дълбок мир в
себе
си
, ще бъдеш миротворец, ще бъдеш Син Божий, и гдето и
да
отидеш, ще ти бъде безразлично.
(втори вариант)
Не, благодари, че в това дело твоят ум и твоето сърце взеха участие.
(втори вариант)
Ти ще бъдеш свързан с Бога, ще имаш светлина, и дето и
да
влезеш между хората, ще бъдеш образец.
(втори вариант)
Благодари, че има възможност
да
се проявиш.
(втори вариант)
Смисълът на живота седи в това,
да
няма противоречия.
(втори вариант)
Аз няма
да
мисля
да
нахраня целия свят но ще помисля само
да
ми се отдаде случай
да
направя едно добро дело, защото онзи, който е създал света е промислил за него.
(втори вариант)
И тогава, аз няма
да
се спирам
да
ви убеждавам
да
вярвате като мене.
(втори вариант)
Да
се заемам аз
да
промислям за целия свят, това е светотатство!
(втори вариант)
Няма защо
да
вярвате като мене.
(втори вариант)
Бог, който е създал света, всичко е предвидил.
(втори вариант)
Вие може
да
си
мислите свободно.
(втори вариант)
Той всичко е промислил, и за най-малките животинки, който живеят в дълбочините на океаните, и за най-висшите същества.
(втори вариант)
Вие може
да
живеете в този свят, в който и аз живея; и аз мога
да
живея в този свят, в който вие живеете, но той
да
е един разумен свят, та като се срещнем
да
се разберем.
(втори вариант)
На всички е дал условия за живот.
(втори вариант)
А не тъй, като ме срещне някой,
да
се стъписа,
да
се стресне, като
да
е срещнал някоя мечка.
(втори вариант)
Някои казват: Защо съществува смъртта, защо стават всички тия промени в света?
(втори вариант)
За всички тия работи ти нищо не разбираш и казваш: Защо съществува смъртта?
(втори вариант)
Ама еди-кой
си
е по-умен, по-силен от мене.
(втори вариант)
Бог другояче гледа на смъртта; Бог другояче гледа на всички работи.
(втори вариант)
Ако аз взема едно парче лед и го стопя на огъня, та го превърна във вода, вие какво ще кажете?
(втори вариант)
Като е по-умен, като е по-силен, той ще ти услужи.
(втори вариант)
Като казваш, че някой е по-учен, по-умен или по-силен от тебе, значи едно користолюбие се крие в тебе.
(втори вариант)
Ти
си
един горделивец.
(втори вариант)
Ледът се е превърнал на вода.
(втори вариант)
Питам едного: Тази вода от лед ли е станала, или ледът е станал от вода?
(втори вариант)
Ако работата се състои в това, че еди-кой
си
щял
да
те засенчи, какво по-добро от това?
(втори вариант)
Той ще каже, че водата е станала от лед.
(втори вариант)
Не, водата от лед никога не става, но ледът става от вода.
(втори вариант)
Кажи ми методът
си
, по който
си
я изработил, та
да
мога и аз
да
стана по-учен, по-умен и по-силен.
(втори вариант)
От омразата любов не се ражда.
(втори вариант)
Че и кокошката може
да
каже така: Аз ще се уча от своя дух.
(втори вариант)
Тогава казвам: Малката любов създава леда, а голямата любов създава водата.
(втори вариант)
Малката любов произвежда леда, и като го пипнеш, студен е, а голямата любов произвежда водата.
(втори вариант)
След туй пък още по-голямата любов създава пàрите; още по-голямата любов създава пламък и огън; още по-голямата любов създава светлината, а още по-голямата любов какво създава?
(втори вариант)
И телето може
да
каже: Аз ще се уча от своя телешки дух.
(втори вариант)
– Създава мира.
(втори вариант)
Едната книга ще запазиш за
себе
си
, никой
да
не я пипа, освен ти, а другата книга ще оставиш отвън,
да
се учат по нея твоите ученици.
(втори вариант)
И човекът може
да
каже така: Аз ще се уча от своя дух.
(втори вариант)
Поканил той всички ония на които съзнанието било подигнато,
да
дойдат
да
се учат от новата книга.
(втори вариант)
Но, ако някой каже: Аз ще разсъждавам като някой ангел, ще се уча от него – какво ще стане от него?
(втори вариант)
Започнали
да
идват ученици един след друг
да
се учат.
(втори вариант)
Всеки който свършвал, трябвало
да
прелисти книгата,
да
прочете най-важното място и след туй
да
затвори книгата.
(втори вариант)
Обаче, всеки един ученик, като намирал най-важното място, толкова се влюбвал в него, че отрязвал листа, който бил тъничък и го скривал в
себе
си
.
(втори вариант)
Та, като дойдете до това положение, вие трябва
да
бъдете толкова чистосърдечни, толкова безпощадни към
себе
си
, толкова искрени в душата
си
, толкова истинолюбиви, че въпросът за намирането на Истината
да
бъде тъй поставен у вас, както Бог го е вложил в душите ви.
(втори вариант)
Излизали
си
учениците от там пак един по един.
(втори вариант)
По отношение на Бога вие ще се поставите с всичкото
си
смирение.
(втори вариант)
Ще кажете в
себе
си
: Аз искам
да
бъда миротворец, искам
да
бъда Син Божий.
(втори вариант)
Тъй като се изреждали учениците един след друг, година след година, книгата се доста смалила.
(втори вариант)
Учениците, които идвали отпосле, казвали на Ешавора: „Тази книга не е пълна, от небесния свят не са се доизказали, забравили са
да
напишат някои неща“.
(втори вариант)
Ще каже някой: Ама ти не
си
такъв.
(втори вариант)
Всички тия ученици продължавали все тъй
да
четат от тази книга и
да
си
откъсват по един лист от най-хубавото място, което им харесва, докато най-после Ешавора забранил
да
се отваря тази книга.
(втори вариант)
Туй нещо аз съм го имал някога, и сега искам
да
го намеря.
(втори вариант)
Всички ще бъдем Синове Божий.
(втори вариант)
И днес, всеки един от вас носи по един лист от тази книга.
(втори вариант)
От всичкото това знание, което се разпръснало из света, станала днешната голяма галиматия.
(втори вариант)
Тия листа не били номерирани, та не знаят хората, кой какво носи, забравили.
(втори вариант)
Когато проявим миротворството в
себе
си
, това ще бъде печат, че сме Синове Божий.
(втори вариант)
Някои искат първо
да
бъдат Синове Божий, а после
да
проявят миротворството.
(втори вариант)
Сега,
да
се повърна към мисълта
си
.
(втори вариант)
Но след като се бият, бият хората, най-после казват: Елате
да
се примирим сега!
(втори вариант)
Тия въпроси, които развивам, не трябва
да
ви смущават.
(втори вариант)
Уилсон даде на света 14 точки за мира – миротворец беше той!
(втори вариант)
Това са само методи, които изяснявам, но във всяка една беседа има една основна мисъл, която трябва
да
остане в ума ви.
(втори вариант)
Вие идвате при мене и носите своята свещ, обаче нямате запалка, с която
да
я запалите.
(втори вариант)
Да
се върнем ние към
себе
си
!
(втори вариант)
Питате ме, мога ли
да
ви я запаля.
(втори вариант)
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“.
(втори вариант)
Аз мога
да
ви я запаля, но не обръщайте внимание на моите особености.
(втори вариант)
2.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
Казвам: туй, което огрубява хората, то е това, че те мислят постоянно само за
себе
си
, само за
себе
си
уреждат работите.
Вие не знаете кой час може
да
ви повикат горе.
„Дано не е сега!
Може това
да
е след сто дни, след хиляда дни, след пет хиляди, но ще те повикат, и то точно навреме.
Като дойде това време,
да
бъдеш готов, та като те повикат в другия свят,
да
започнеш работа,
да
ти е приятно, че влизаш.
Аз искам така
да
свикнете с идеята за другия живот, та като ви кажа, че утре трябва
да
направите една разходка – викат ви горе, вие
да
се засмеете,
да
кажете: „Аз заминавам горе.“ А сега, ако кажа някому, че утре ще заминете, ще му протекат четири реда сълзи.
Ще дойде жена му, децата му
да
се молят,
да
казват: „Не може ли
да
се отложи?
“ Във вас не е проникнала още идеята, че другият живот е красив.
Казват: „Няма вече виждане!
Да
се върнем на въпроса.
Искам всички вие
да
се стремите към една правилна философия, към приложение на Божественото, в което Бог се проявява в настоящето, в което Бог се е проявил в миналото и в което ще се прояви за в бъдеще. Защо?
Ние трябва
да
оставим нещо на света!
Както онези, които са заминали преди нас, са оставили нещо за нас, така и ние, по същия закон, трябва
да
оставим нещо за другите след нас.
Като влизаме така в другия свят, там ще ни посрещнат много добре, много добър прием ще ви дадат.
За
да
бъде известен предмет полезен, колко качества са му необходими?
И тъй, сестрите разбраха ли задачата
си
?
Колко качества са необходими на човека, за
да
бъде човек?
Не питам колко сили са му потребни, но колко качества.
Ако някоя сестра няма какво
да
замаже, ще помогне на друга своя сестра, която има 3-4 стаи за чистене и мазане.
Прането спада към друга категория.
– Той е сила.
Аз искам сега
да
направите опита с мазането.
Ако някоя сестра е учителка или чиновничка, ще свърши тази задача през свободното
си
време.
Не се стеснявайте от това – дали можете
да
разрешите въпроса, или не.
Великите въпроси в света никога не се разрешават.
Вечерта, като се върне, ще продължи работата
си
от 6 до 10 часа.
Не мислете, че въпросите се разрешават.
Значи ще употребите само три часа за мазане, няма
да
мажете целия ден.
Въпросите всякога се усложняват.
Вие ще
си
разпределите добре времето.
Ще каже някой: „Светът е много прост, с прости числа се занимава.“
Да
, но простотията е страшна, сиромашията е страшна, а не богатството.
Това е най-малката задача, която ви давам.
Защото само сиромахът мисли, а богатият никак не мисли.
Сиромахът прекарва всичко през ума
си
.
Всъщност сиромасите хора са богати, а богатите хора са сиромаси.
Богатите са богати физически, а сиромахът е богат вътрешно, той е богат с въображение.
Той казва: „Аз, ако имам пари, ще направя толкова църкви, толкова училища, толкова бедни ще нахраня, толкова сираци ще прегледам!
Ако някой път сте разтревожени, това зависи от напрежението на силите, които работят у вас.
Във всички школи на Изток и на Запад, сега и в древността, учениците не само са размишлявали, но са правили и ред упражнения.
Представете
си
, че вие имате приятел и искате
да
му напишете едно най-съдържателно, най-кратко писмо.
Например, когато някой искал
да
се концентрира, той
си
затварял очите.
Какво трябва
да
му пишете?
Ще му пишете тъй, както Природата пише.
Когато искал
да
наблюдава, той
си
отварял очите.
Тогава, щом Бог е създал тялото на човека, какво е предназначението на това тяло?
– Всичко у човека има своето предназначение.
Ръцете имат свое предназначение, устата, носът, очите, ушите, мозъкът, кръвта, стомахът – всички удове имат свое предназначение.
Най-простото и най-съдържателното писмо, което можете
да
напишете някому, е
да
нарисувате два концентрични кръга.
Всяко нещо трябва
да
се употребява за целта, за която е предназначено.
Това писмо е много съдържателно, но трябва
да
се знае как
да
се изтълкува и какво
да
се отговори.
Ние трябва
да
упражняваме всеки орган за неговото предназначение.
Целият човек не е въплътен в тялото
си
– голяма част от него е извън тялото му.
Следователно човекът на Земята трябва
да
черпи вдъхновение от този още непроявен човек.
Това са две отлични писма, в които всичко върви по мед и масло.
Всеки от вас трябва
да
се стреми към Бога.
Вземете кой и
да
е цигулар – двойникът му преминава в цигулката и той се вдъхновява.
– Кръгът означава жива сила, която може
да
работи.
Ако двойникът му не може
да
мине в цигулката, той е обикновен цигулар.
Кръгът определя границите, до които една сила може
да
действа, или границите, до които едно владение може
да
действа; или границите, до които едно владение може
да
се простира; или възможностите, които са заключени в кръга.
Някои казват: „Не можем ли ние сами
да
мислим?
“ Тези хора мислят, че всичко е в тях.
Ако всичко беше в нас, въпросът би бил свършен.
В клепачите има пресичане на две хиперболи, при което пресичане се образува елипса.
Ние постоянно черпим от великия склад на Живата Природа.
Този склад постоянно трябва
да
влага и
да
преработва.
Ако ние всеки ден не прилагаме по нещо от Божественото, за
да
растем и
да
се облагородяваме, ако днес сме такива, каквито сме били вчера, животът нямаше
да
има смисъл.
Днес трябва
да
бъдем нещо повече – съвсем малко
да
е, но все таки
да
сме приложили нещо ново.
Дали окото е по-отворено, или по-затворено, и дали тази елипса е по-протегната, това има значение.
В нашия живот – в нашите чувства и в нашите мисли, всеки ден трябва
да
се влага по нещо ново, колкото и
да
е малко то.
Сега може би у мнозина от вас се заражда срам.
Онези хора, които гледат само на физическото, техните очи са отворени и валчести.
Да
го е срам човек
да
прави зло – този срам е на място;
да
го е срам
да
не прави зло – този срам не е на място.
Такива хора, дето и
да
влязат, дето и
да
са, всякога са с отворени очи.
Да
го е срам човек
да
прави добро – този срам не е на място;
да
го е срам
да
прави зло – този срам е на място.
Каквото и
да
учат те, каквито хора и
да
станат – дали набожни ще станат, дали учени хора ще станат, дали писатели ще станат – очите им са всякога отворени.
Тъй щото страхът, срамът са на място, когато са за зло; не са на място, когато искаш
да
правиш добро и се спъваш.
Следователно ние трябва в даден случай
да
употребяваме всички сили, дарби и качества на тяхното място.
Те са символи, емблеми, които трябва
да
четем, за
да
изправим живота
си
.
Лицето е една написана карта, по която ние трябва
да
проследим тоя дълъг път на нашето битие.
Не, вие имате
да
минавате велик океан.
Вие ще се спрете на един малък остров и пак ще продължавате пътя
си
.
Та ще трябва
да
дойдете до реалните неща.
Но докато преминете този голям океан, трябва
да
имате карта,
да
знаете пътищата, през които ще преминавате.
Чудни са някои хора, като мислят, че ангелите ще дойдат и ще ги вземат на Небето с параход.
Тази вечер например имахте много хубави условия
да
пеете.
Това е много хубаво, но когато човек започнал
да
слиза в материята, Духът е минал по инволюционен път и после е взел
да
се възкачва,
да
върви по еволюционен път.
Невидимият свят е добре разположен и вие можете
да
пеете добре.
Ако някой от вас не може
да
пее, това показва, че той не е разположен.
Казвате: „Защо трябва
да
пеем?
“ – Ще докарате двойника в гърлото
си
и ще придобиете вдъхновение.
По долния клепач се определя пътят, по който има
да
минем.
И тогава, като пеете, като говорите, гласът ви ще бъде мек, благороден, няма
да
е рязък.
Инволюцията и еволюцията правят едно пресичане, при което образуват човека.
Всички ученици в една Школа трябва
да
имат мек, приятен глас.
Лицето на човека е една карта, по която той трябва
да
наблюдава колебанията в своето пътуване.
Така трябва
да
гледа ученикът.
Всички български песни в далечното минало са били религиозни мотиви, но сега са изопачени.
В Школата той трябва
да
ходи разумно.
Не е необходимо
да
знае всичко, но за всеки ден той трябва
да
разбира пътя, който е извървял.
Това, което е изучил, трябва
да
може
да
го прилага.
Трезви ли са, казват: „Аз не пея.“ Казвам: аз мога
да
накарам всеки едного от вас
да
пее. „Как?
“ – Ще обещая 10 000 лева награда на този, който излезе
да
пее тази вечер.
Ще ви дам една програма за работа през цялата седмица.
В понеделник, като ден на Месечината, ще очистите къщите
си
, ще измажете стаите, ще измиете дъските, ще разтребите всички разхвърляни работи.
Във вторник ще идете
да
копаете, ще сечете дърва – той е ден на Марс, ден на активна работа.
Я накарайте онзи свирач
да
свири без пари, ще видите има ли стимул.
От когото имате
да
вземате пари, ще ги вземете, а комуто имате
да
давате, ще ги дадете.
В сряда ще учите.
В четвъртък ще се позанимаете малко със своя характер, как
да
го облагородите; през този ден ще обиколите и своите приятели.
Все трябва
да
имате един стимул – или пари, или някакъв идеал.
Все трябва
да
имате нещо, за което
да
пеете, не може иначе.
В събота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи.
И най-после, какво трябва
да
прави човек в неделя?
Ако аз прекарам целия
си
живот
да
копая на лозето с мотиката, какво съм направил?
Всеки ден обаче трябва
да
има определени часове за работа.
Казвате: „Трябва
да
се работи,
да
се преде.“ Хубаво, цял живот, прекаран в предене и тъкане, какво ще ви придаде?
И всичките ви нещастия в живота произтичат от това именно, че сте разменили дните и часовете за работа.
Някой казва: „Трябва
да
говорим.“ – Хубаво, ако говориш цял живот, какво
си
придобил?
Всички работи, в каквото отношение и
да
са – в наука, в търговия, навсякъде, трябва
да
стават в точно определеното за тях време.
Всякога известна енергия трябва
да
се употреби за един по-висок смисъл.
Казвам: бих желал сега в класа
да
се зароди желание
да
пеете, защото пеенето подмладява човека.
При това всички онези вътрешни окислявания на живота трябва поне временно
да
ги премахвате.
Тогава човек е по-разположен
да
мисли.
Той може
да
не пее, но като взема участие със своята мисъл, със своето сърце, той пак е полезен.
И през време на пеенето не трябва
да
пеете песните еднообразно, без никакви модулации, тъй – равно, гладко, както например пеете песента Вечер, сутрин.
Дотогава ще го връщат, докато се научи, че не трябва
да
прескача, а
да
идва точно навреме.
Каква идея трябва
да
дадем на вечерта?
Хубаво, отлично нещо е
да
насърчаваме човека, но има една изгнила греда, която може
да
издържи само една котка.
„Вечер дойде“ – това, което иде, трябва
да
донесе благо.
Да
насърчаваме обаче някой човек
да
мине по тази греда, умно ли е това?
Сутринта е физически по-силна, но тя отнася нещо.
Ще му кажа: „Не, приятелю, ако минеш по тази греда, ще паднеш.“ – „Ама защо не ме насърчаваш
да
мина по нея?
Сутринта, като дойде, после
си
отива.
“ – „Не мога
да
те насърчавам, тази греда е толкоз гнила, че само една котка може
да
мине по нея.“ Сега обратният процес – ако тази греда е толкоз здрава, че един слон може
да
мине по нея, а аз ти казвам
да
не минаваш и те обезсърчавам, тогава аз върша престъпление.
Следователно аз трябва
да
насърча приятеля
си
по следния начин: „Не бой се, не само ти можеш
да
минеш през тази греда, но и цяла кола.“ Ако при този случай те възпирам, това не е насърчение.
Ако в първия случай те насърчавам
да
минеш по гнилата греда, това насърчение не е на място.
Тогава можем
да
кажем, че скръбта идва вечерно време.
“ – Не изкушавайте Господа!
Като дойде скръбта, Духът Божий иде
да
ни утеши.
Господ ви е дал ум и трябва
да
постъпвате според него.
Ако имаш крила като у птицата, мини, но ако
си
човек без крила, не минавай по тази гнила греда!
Докато не турим здрава греда, не бързай, с бързане работа не става.
Когато човек има много отворени очи, ще мине по гнилата греда, ще падне във водата – и нищо повече!
Много са отворени очите на този човек, но затова влиза във водата.
Или, казано на прост език: този човек не разсъждава за причините и последствията на нещата.
Казват: „Господ не може ли
да
предотврати това падане?
Каквото Господ е наредил
да
се прави, наредил го е без никаква погрешка.
Но какво аз трябва
да
направя, с какво трябва аз
да
се занимавам в дадения случай – това е важно.
Аз като вървя по законите, които Бог е оставил, Той ще ми помогне – не може
да
има никакво изключение.
Но ако аз не спазвам правилата Му, тогава може
да
се родят много изключения.
Всички изключения произтичат от нашите престъпления.
Изключенията се раждат от нашите престъпления, а не от това, че в Божия закон има изключения.
Ние създаваме изключенията.
Следователно всеки от вас, който веднъж е влязъл в Школата, искам
да
работи над
себе
си
.
Като дойде понеделник,
да
каже: „Какво трябва
да
работя днес?
Ще очистя къщата
си
.“ Някой от нас ще каже: „Дотегна ми все
да
чистя.“ – Ако къщата ти е чиста, тогава влез в сърцето
си
– там има работа.
В кой ден вие правите почистването на къщите
си
?
Съботата е ден за Господа.
Българинът казва така: „Понеделник – повседелник, вторник – потопорник, сряда – не се сяда, четвъртък – несвъртък, петък – разпятие, събота – ще ида на баня, и в неделя, ако работят хората, и аз ще работя.“ – Не!
Когато искаш
да
победиш някой порок, ще избереш вторник – той е ден на Марс.
Когато искаш
да
изправиш някоя погрешка, ще избереш вторника като Марсов ден и Марсов час.
Като я атакуваш,
да
се справиш с нея.
Щом дойде сряда, ще учиш, ще разрешаваш някой научен въпрос.
Сряда е добър ден.
Четвъртък е ден за религиозно повдигане на човека, ще разрешавате религиозни въпроси.
На Любовта трябва
да
се служи разумно.
Щом живеем разумно, този свят абсолютно няма
да
ни интересува, като че го няма.
Който иска
да
се занимава с изобретения, нека употреби неделята.
Когато искаш
да
изобретиш нещо принципиално, някоя добродетел, избери неделята.
Който иска
да
избере весел ден,
да
избере неделята – тя е ден за веселие.
Сега вие ще ми кажете: „Кой
да
ни научи на всичко това?
“ Аз не искам
да
ви уча.
Защото като казах
да
си
миете главата с хума, една сестра не могла
да
измие главата
си
, както трябва, и дохожда
да
ми се оплаква: „Учителю, виждаш ли твоето учение на какъв ред ми докара косата?
“ Аз ѝ казах: „Две неща трябва
да
се имат предвид: или хумата не е била хубава, или ти не
си
знаела как
да
я употребиш.“ Тя казва: „Още веднъж не
си
мия главата с хума.“
огато се дава някое наставление, аз искам
да
го правите по добра воля.
Ако е насила, няма никакъв смисъл.
Който ви изпраща хумата, трябва
да
е ваш приятел.
Когато ви казах
да
си
миете главата с хума, имах предвид, че сапунът, с който се миете, може
да
е практичен, но не е чист.
Когато ученикът иска
да
постигне известен резултат, той трябва
да
се съобразява с живите закони на Природата.
Ако човек не ги знае, може
да
си
създаде много неприятности.
Всички сестри съгласни ли са три понеделника наред
да
чистят къщите
си
?
Като дойде понеделник, всичко, каквото има
да
мажете, ще го измажете, ще го изчистите и измиете.
Идущия понеделник всички ще измажете къщите
си
.
Да
се разберем!
Други пък ще изчистят стаите
си
.
На вас, братята, ще дам друго едно упражнение.
вечерта ще се събирате в салона
да
разисквате върху Любовта.
Ще засегнете Любовта във всички нейни прояви.
Онези от вас, на които дойдат някои светли идеи, ще ги кажете.
Ще поседите един час
да
се поразговорите.
Ще съсредоточите ума
си
, ще се помолите и след това ще се поразговорите всички заедно – и млади, и стари братя.
Тия събрания в класа, които стават всяка сряда, влияят само върху известни способности, други събрания ще влияят върху други някои способности.
Целта на всички събрания е
да
се засегне цялото естество на човека, всичките му способности,
да
се събудят много идеи – и висши, и нисши,
да
се засегне и висшият, и нисшият ум на човека.
Всичко в човека трябва
да
се засегне, всичко трябва
да
заработи,
да
не остава никаква излишна енергия.
Човек трябва
да
работи във всички направления, цялото му естество трябва
да
работи.
Работите ли така, ще се избегнат всички дисхармонични състояния във вас.
При сегашните условия при еднообразните работи често във вас се събира излишна енергия, която създава натегнати състояния, криви разбирания.
Всеки има излишна енергия, която иска
да
похарчи някъде.
Сега мнозина от вас страдат от отлагане на нещата.
Те казват: „Не може ли това нещо
да
се отложи?
Не може ли това
да
стане така?
“ – Нещата могат
да
станат по много начини, но щом започнеш
да
отлагаш едно нещо, никакъв резултат не можеш
да
имаш.
Когато дойде една Божествена мисъл, трябва
да
стане тъй, както е дошла.
Тя трябва
да
се приложи в нейната простота.
Отложиш ли я, или туриш ли ѝ някакво украшение, целта, която
си
поставил, не може
да
се постигне.
Та първото нещо: щом дойдете до Божественото, от вас се изисква
да
имате един необикновен идеал, не такъв като на другите хора.
Вие трябва
да
имате един висок идеал,
да
изпълните Волята Божия във всичката нейна простота.
Защото Божиите идеи, които идат в нас, са от такъв характер, че всеки от вас може
да
ги изпълни.
Някой казва: „Аз съм чиновник.“ Божествената идея не иска
да
жертваш голяма част от времето
си
.
Където и
да
си
, ти можеш
да
я изпълниш.
Не може
да
се каже, че тук има условия, а там нямаме условия.
Казва се в Писанието: „Човек трябва постоянно
да
се моли!
Вие като чиновници, като учители не се ли почесвате често по главата, не посядате ли малко в почивка?
В това време не можете ли
да
се съсредоточите,
да
се помолите на Бога?
Колко време се изисква
да
се помолите?
Даже една минута не се изисква, за
да
отправиш ума
си
към Бога.
При това, когато ние спъваме нашите идеи, ние спъваме
себе
си
.
Всяка идея, която решим
да
изпълним в
себе
си
, ще се изпълни.
Щом обаче кажем, че нямаме време, ние спъваме
себе
си
, спъваме и другите.
Всички вие, които сте чиновници, кой ви назначи за такива?
После, тази идея –
да
станете чиновници, откъде дойде?
Бог дава всички възможности.
Бог е украсил тази душа, турил е една велика сила в нея – ума; турил е и друга велика сила – сърцето; турил е и трета велика сила – волята.
Така е украсил той душата!
За тия украшения на душата
си
вие трябва
да
бъдете признателни,
да
извършите нещо.
3.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
Има синтез и анализ.
Има много полезни неща, които може
да
учите.
В живота има повече синтез, отколкото хората мислят.
Светията, като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо и ако няма никой, ще мине през нея.
Но ако има някой, той ще чака и ще мине с всички тъй, както и те ще минат, или най-малкото ще влезе във водата и ще я преплува.
Всичко има в света и нищо няма.
И като излезе отвънка, дрехите му няма
да
бъдат мокри, той само ще се изтърси и ще бъде сух.
Светията, като влезе във водата, става непроницаем.
Туря вещество като гъба и прави дрехите
си
непроницаеми.
Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост.
Вие може
да
направите опит.
Направете
си
една дълга разцепена дреха, която може
да
се съединява.
Сами можете
да
си
образувате магнетическа дреха.
Ти скърбиш, че
си
изгубил нещо, и се радваш, че
си
придобил нещо, а то може
да
не го виждаш даже какво е, но се радваш.
И с тази мантия вие ще бъдете запазени от студа, но трябва
да
концентрирате ума
си
.
Трябва
да
привлечете тази материя от пространството и
да
запълните всичките
си
дрехи с тази първична материя.
Но все пак трябва
да
имате една дрешка.
Ти слънцето не
си
видял, но
си
придобил нещо от него и целия ден се радваш.
И
да
е от тънка материя.
А слънцето върви и
си
отива по пътя, но на тебе ти е дало нещо, дало ти е подарък.
Тази тънка материя може
да
я направите топла.
За пример пишеш на приятелката
си
: „В неделя ще ида на разходка.“ Питам: Така, както й пишеш, умно ли
си
й писала.
И целия ден ти мислиш за подаръка
си
, за слънцето, което ти донесе нещо.
На
себе
си
ще говориш на свой език, а на хората ще говориш на техния език, с преводчици.
Всеки ден е определен за какво трябва
да
се използува разумно.
А в понеделник мисля
да
почистя къщата.
Срещна един рак - какво
да
му говоря?
Срещна един паяк - какво
да
му разправям, че трябва
да
ходи на два крака?
Дойде ли срядата, той е ден за интелектуална, умствена работа, през целия ден ще се занимаваш, никакво чистене на къщата.
От това гледище има неща, които не трябва
да
обясняваме на хората, а
да
ги оставим в тяхното заблуждение.
Дойде ли четвъртък, той е ден за
себе
си
.
На тези хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не може
да
влезе нищо ново; ти трябва
да
му оттулиш нещо,
да
го изпразниш, за
да
може после
да
му налееш нещо ново.
Ще работиш, ще гледаш
да
внесеш нещо благородно в
себе
си
,
да
пречистиш вътрешния
си
живот,
да
видиш кои от чертите ти са добри и кои лоши.
Този ден е за пречистване на аза, на
себе
си
.
Че е пълно неговото съзнание се вижда от това, че е мързелив, наслояване става и той не мисли вече за повече.
Петъкът е ден на любовта, ще проявиш любовта
си
.
Казва
си
: „
Да
не стане много за мен.“
(Кажете ни нещо за доброто, понеже днес е празникът на доброто за Сотирка.) - В доброто има разграничение на силите, които действуват.
Така всеки ден
си
има работа, съответно определени часове за известна работа.
И другите часове
си
имат своя специфична работа.
Ако вие учите, както природата ви учи, във всичките часове ще вършите определената
си
работа, всичко ще върви добре.
Затова работете малко,
да
може и малко
да
свършвате.
Ще живееш съобразно живата природа, в нея има време, определено за всичко: за миене, за къпане, за че- сане, за мислене, за пеене и т.
А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може
да
се разработва, т. е.
н., защото работата трябва
да
бъде разнообразна.
външните условия, при които духовният свят може
да
се проявява.
За пример, ако вали, ще идеш ли на нивата с ралото
си
?
Ако духовният свят престане
да
обработва материалния, той не ще е действителен.
Не. Ще работиш съобразно с природата.
Ти можеш
да
не го изпълниш, но всичките разумни хора изпълняват този закон.
В природата има програма за всичко.
показва, че този материален свят има образи в
себе
си
по причина на Духовния свят, понеже има това движение.
Силите в триъгълника се движат.
За
да
хармонизираме силите, които се движат в триъгълника, ще направим кръг (фиг. 4).
Кръгът е хармонизиране на силите в една определена посока.
Слугата ще иде на нивата
да
работи, ама през деня
си
дава много почивки и не можеш
да
го контролираш.
Кръгът туря всичко в хармония.
Защото ти като му туриш два часа за работа, той ще свърши всичката
си
работа и шест часа ще му останат свободно време.
Гледаш някой математик смята, смята и почива.
Единицата може
да
расте само нагоре.
Това показва - човек, посаден в почвата, може
да
расте само нагоре към Бога.
Целия ден той мисли само, като 10-15 минути помисля за Бога и през останалото време
си
мисли за своите работи.
Та чистата мисъл малцина могат
да
държат в
себе
си
.
- този знак показва, че само у Бога има всичките условия, при които човек може
да
се развива.
Много е мъчно човек
да
държи дълго време една мисъл в ума
си
.
Все ще смени през деня три състояния най-малко: материално или на твърдата почва, после ще влезе във водата и ще се качи във въздуха.
Ще влезе в огъня, понеже е пара, пак въздух, пак вода и пак в твърдата почва.
После имаме думата бозае - само при майката теленцето иска
да
расте.
Казват му отгоре: „Бъди разумен, за
да
използуват живота, който ти е даден.“ Горната част на котвата представлява неговото око, но и неговият нос.
'''Б. Т. О.''' - оттук, от тези думи изваждам думата Бог, което значи двама.
А този „бот“ с върха на иглата навсякъде може
да
влезе.
Там, където чувствителността е чрезмерна, може
да
се превърне в мнителност.
Значи, за
да
се разбират двама души, те трябва
да
си
намерят вълните, по които се движат, и тогава
да
влизат в съобщение.
Всичкото е, щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш на вълните, не чуваш.
Всеки знак
си
има своето приложение .
Това показва една чаша, която трябва
да
се напълни и после
да
се изпразни навънка.
Старият човек умира, а детето се ражда.
значи двама души
да
се съгласуват така, че
да
могат
да
вървят заедно по пътя.
А понеже означава желание
да
придобие материални блага, то означава смърт.
Тогава какво
да
правим?
Вземам единия човек - единицата и казвам така този знак отсъжда, двама души се борят.
казва: „За тебе половината и за мене половината,
да
се свърши работата.“ Двамата се уравновесяват, спорът свършва...
Казва: „Колкото ти имаш право
да
виждаш, толкова и другото око има право
да
вижда.“ Тези символи са взети из живата природа, те не са изобретение на човешкия ум.
Природата
си
има азбука, която се различава от небесната азбука, или , този по средата казва: „
Да
се прекъсне всеки спор.“ Така двамата ще тръгнат.
А смъртта иде, когато двама кираджии не искат
да
се примирят; и двамата се изпъждат навън.
Това е цяла една беседа (фиг. 6).
Едно писъмце красиво, изразително и хем се спестява време.
Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато получиш един геометрически резултат • Тази геометрическа форма може
да
се трансформира, докато разбереш нещата какви са в зачатък.
Има известни определени епохи, които не съответствуват на епохите на природата.
Туй разделение на силите в буквата показва плода, който още не е узрял и тогава казвам: Това са сили в природата, това са неразработени материали.
Процесът на узряването зависи от енергиите на живота.
Долу показваме начините на разработката на плода.
Тези чертежи са геометрически, всеки ъгъл е строго определен, дава се насоката, но това е едно много хубаво написано писъмце, един кръг и една точка, красиво написано с буквите му.
Устата, която е ненаситна.
Всички тези форми можем
да
ги приведем към човешкото лице (фиг. 7).
Колкото по-мъчно може
да
се извади топлината от едно тяло, толкова по-висше съзнание има това тяло.
Почти всички букви може
да
турите на лицето.
Ако у мен съзнанието е будно, с никого няма
да
дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми.
Като вземете и ухото, може цялата азбука
да
изкарате и ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета.
Понякога детето казва: „Мама не ми дава хляб.“ Това е неговото заключение.
Когато детето каже, че майка му не иска
да
му даде хляб, трябва
да
се разбира, че няма условия сега, външни препятствия има, а може детето
да
има развален стомах.
Случва се някога, ставаш сутрин, неразположен
си
.
Първо ще видиш от какво може
да
си
неразположен.
Вечерта
си
легнал весел, радостен, а сутринта ставаш неразположен.
Това неразположение вече не е твое и може
да
се дължи на това, че като
си
бил много разположен и весел, ти
си
влязъл във връзка с много хора по лицето на земята.
И те казват: „Ти
си
ял много, ама не помисли ли
да
оставиш малко за нас от яденето.“ И туй неразположение, то е упрекът, който идва от другите хора, но ти не знаеш коя е причината.
Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва
да
се пазим,
да
не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога; не
да
застанем пред лицето на Бога и
да
викаме, и
да
плачем,
да
се оплакваме.
Ти ще изнесеш фактите, както са
си
, и ще оставиш въпроса, той сам по
себе
си
ще се разреши, а другото, което може
да
направи човек, е излишно.
Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по
себе
си
.
Пиша го така, но красиво го направя.
Имам една счупена стомна, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече.
Такъв е пропуканият живот, колкото и
да
наливаш, ще изтече.
Ето едно писмо - аз го наричам красиво око.
Може
да
туря и този знак отгоре.
Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може
да
има.
Промени не може
да
има, но прояви може
да
има.
Имате едно второ пресичане, имате пак една инволюция; малко по- голяма.
Някои разбират, че
да
се прояви човек, значи
да
се измени.
И тогава вие ще отговорите така..., хайде това
да
не ви казвам.
Предметите имат известни качества, които са фиктивни, те съществуват в природата на предметите.
Имате един хубав извор, а пред него канара, изворът не може
да
се прояви.
Пробивате дупка в канарата и водата изтича навън.
Защото има повдигане, има и понижаване, без вие
да
сте физически повдигнати от мястото
си
или пък
да
сте понизени.
Питам: Качеството на водата ще се измени ли?
Повдигане и спадане може
да
стане, без
да
се образува тази промяна на физическото поле.
Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри.
Идеята сама по
себе
си
мисли, тя има форма.
Ако тече една струя вода, вие с нож може
да
я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не може
да
пробиете с ножа, той отскача; и чук ако турите, и той ще отскочи.
(Сестра Сийка: В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите, на определеностите.) - Как определяте в психологията тия смени на състоянията?
Представете
си
един кръг, който има хиляди дупчици и се върти.
(Сестра Сийка: [(Г1, Ф1, Ц1, М1) (Г2, Ф2 Ц2, М2) (---) (---) (---) = А.
През тия дупчичи можеш ли
да
минеш?
Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш
да
минеш през тия дупчици.
Всичкото в малката скоба представлява едно мольентно единство, което трае дотогава, докато дойдат други особености 3, 4 и пр.
Твърдостта зависи от степента на движението.
Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у него има (в черепа му) 40 главни способности, разделени в следните седем области.
И тогава аз ще ви дам формулата: А = 40/7.
Значи твърдостта зависи от силата на движението.
Най-силното движение съставлява най голямата твърдост.
Тъй че силите в съзнанието са насочени в една или в друга посока.
И всяка категория
си
има своите подразделения (1, 2,3 ....).
Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост.
Първата категория (I) обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности: 1) наблюдателност; 2) памет; 3) разсъждение (фиг.1).
Твърдите тела дават стабилност.
Тъй обяснявам - най-силното движение съставлява най-голямата твърдост.
Във втората категория (II) влизат
себесъхранителните
способности или личните чувства.
Такива са: 1)разрушителност Р и 2)
себесъхранение
С.
В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, вяра, надежда, милост.
Когато човек иска
да
извърши нещо, всички тези категории вземат участие.
Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите.
Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешат въпросите по един начин.
Един човек, у когото обществените или семейните чувства са развити и ако и разсъдъкът е добре развит, ще разреши въпросите
си
по друг начин.
С умножението идват на земята изваждането и събирането.
А еволюция е събиране, изваждане, умножение и деление.
Някой път ще ви направя една много подробна френологична схема и ще ви обясня как психологията на човека се намесва при различните случаи, за
да
се отговори така или иначе на един въпрос; това френологията вече е разрешила.
Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение
да
извърши нещо или не.
В природата има една първична материя, която не е диференцирана, тя не се дели.
И тогава казваме: Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него.
Тази материя е основата на Божествения свят, тя с нищо не може
да
се видоизмени.
Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити чрезмерно в него; има други чувства, които го карат
да
се прояви в друга насока.
И Духът се обгражда с нея.
Всеки мисли за тялото
си
, всеки казва: „Няма
да
се оставя
да
ме изядат.“ Това е личното в човека.
Всички други състояния на материята произлизат от нея.
За
да
се прояви умът, трябва
да
има материя.
Когато човек започне усилено
да
работи в известно направление, съответната област от неговия череп се изменя.
Всеки човек трябва
да
работи; има нещо, върху което той трябва
да
работи.
Значи пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултати.
Това, което ти направиш, то е най- ценното за тебе в даден случай.
Значи една разумна сила вече работи отвътре.
За пример двама души могат
да
изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво.
Нашите мисли, които са отвлечени неща, във висшите светове са толкова гъсти, че на тях може
да
се посади лук, чесън и те
да
растат.
Във всеки певец има една особеност, която той влага в пеенето
си
.
В писанието се казва: „Всеки един човек се отличава по нещо от други- ге.“ Ето разнообразието в природата.
Тези последни две области някои ги наричат безформени; не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда, вижда се само една необятна светлина.
Ако вие правите наблюдения над
себе
си
, ще видите къде е съсредоточена най-много вашата мисъл.
Аз мога
да
нарисувам едно хилаво дете и после
да
го направя стар човек.
Щом сте разсърдени, вие ще почувствувате едно напрежение зад ушите
си
; ако ви засегнат много лично, вие ще усетите едно сгорегцяване отзад на главата - горе.
(Защо когато човек говори за другите, има физически образ, а когато говори за
себе
си
, никога нищо не
си
представя?)- Той и за
себе
си
има образ, но той е идеален.
Когато мисълта е силна, напрежението е голямо на челото.
Волът не може
да
се качи на къщата отгоре, а птичката се качва, защо?
И днес ние виждаме какъв е сегашният му образ.
Питам: Като виждаш всичките тия форми, видял ли
си
човека?
Сега где е причината, дето волът не се качва - в господаря, че не го пуска, или у вола, че не може
да
се изкачи?
Най-напред го виждаш в такъв образ , после го виждаш като дъгичка друг път го виждаш като паяк, после като мушичка .
После един вол не може
да
влезе в къщата ви, а една муха влиза и хвърчи цял ден вътре.
И във всичките тези форми е все човекът.
Волът казва: „Човекът не ме пуща
да
влеза в къщата му.“ А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарала в къщата на човека.“ Защо?
И като е излязъл от всички тези форми, сега човекът съзнава, той помни, че е минал през тях.
- Защото аз не мога
да
приема вола в тази голяма форма.
Казвам на вола: „Смали се и тогава ще мога
да
те приема в къщата
си
.“ Някой казва: „Господ не ми дава
да
се кача в къщата му.“ Тогава ти
си
вол.
На птичката Господ е позволил
да
се качва, това не е привилегия.
Ако и волът може
да
се качи, няма
да
има противоречия.
Всички висши същества имат тела.
Най-първо ще почувствувате, че имате душа, че има на какво
да
се осланяте.
В Божествените къщи има известни места, дето Бог не е позволил на вола
да
ходи свободно.
А има и места, дето птиците не могат
да
идат.
Една птица не може
да
иде 15 километри нагоре, защото ще замръзне.
Тя може
да
се качи 4-5-6 километра нагоре.
Все трябва
да
имате нещо свое, за
да
сте човек.
В пространството съществува един космически човек, който изпълва всичко.
В четири свята може
да
бъдете.
Някой път в съзнанието
си
чувствувате, че сте грамадни.
Може на физическото поле
да
нямате нищо, но във висшите светове трябва
да
имате нещо.
Страдате, то е реално; радвате се, то е реално.
Но не всякога това, което виждате, е реално, а още повече това, което мислите.
Сега
си
радостен и след миг веднага всичко се сгромолясва - дойде най-голямото ти страдание.
Защото нещата, които обичате, ги виждате, а които не обичате, не ги виждате.
Падане, качване, слизане, промени, промени... когато няма съзнание.
Човек трябва
да
се възпитава
да
гледа на смъртта със спокойствие.
Вземете онзи пианист, който познава всичките клавиши, ноти, музикални инструменти, знае техните марки и цени.
Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: „
Да
бъде волята Божия“, тогава по-добър от него няма.
Този страх е приятен, хубаво е
да
дойде този страх,
да
потрепери малко сърцето ти.
Ако трепери сърцето ти, това показва, че ти
си
жив.
Щом дойдете до нещо съществено, гама
да
го чоплите.
Ако човек може
да
концентрира ума
си
силно към слънцето, той може
да
се повдигне с тялото
си
, накъдето иска.
Като събудите семенцето, гама
да
го чоплите, защото тогава неговите енергии изтичат и то не може
да
расте.
Защото на земята има известни течения, които идват от слънцето и като се свържеш с тях, те ще те повдигнат за където искаш, но абсолютно не трябва
да
се съмняваш.
Пък щом всички явления не могат
да
се изяснят, тогава тя е невярна.
Като се концентрират, те повдигат телата
си
.
(Според философията на Ремке всичкото познание е само анализ, синтез няма в света.
Но като направиш това, никой не трябва
да
знае.
Всичко, което става за обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то
си
е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ.
Човек нищо не създава - синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ.)
Никой не трябва
да
знае, че ти искаш
да
научиш това изкуство.
4.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
Представете
си
следното: тук имате жена (ж).
Тя е негативна в природата (– ) и мъж (м), той е положителен в природата (плюс).
Но тази жена бие мъжа
си
и физически го бие и по ум го бие.
Как тогава ще
си
обясните тогава това?
Действително туй е вярно, но относително е вярно.
Сега тия разсъждения са извън науката, те
да
не ви бъркат на вашата наука.
Вие трябва
да
ги държите отвън.
Те със само един посторонен капитал, а вие дръжте
си
вашия капитал.
Кой е създал настроението?
Кой е създал негативните сили: животът или умът?
Жената въобще е символ на живот, тъй щото тя не засяга формулата на сегашните жени.
А положителните сили са създадени от що?
Аз наричам сърцето е едно дете, което знае само
да
яде.
Ако майка му е сготвила нещо, то всичко изяжда.
Англичаните го наричат: „място на постоянно безпокойство.“ Когато дойдат тия състояния, ще ги познавате, те са на сърцето.
От неща нищо и никакви, които пет пари не струват, някой минал и те побутнал, дигнеш цял скандал.
Та, всички трябва
да
се владеете, т.е.
да
се не поддавате на такъв детински устрем.
Вие ще употребите за сърцето
си
този пример на циганката, той е много хубав за тези състояния.
Разболяло се циганчето, казва: „Мамо, геврече.“ -“Ще купим, мама, ще купим.“ -“Халвица, мамо.“ -”Ще купим, ще купим.“ Че смокини, орехи, ябълки… Всичко искало.
И тя все му купувала: „Ще купим, мама, ще купим.“ Най-после то умряло и циганката казала: „Е, мама, от всичко поне
си
хапна.“ Като дойде едно такова фалшиво желание в сърцето ви, кажете: „Ще бъде, ще бъде“, и оставете го там.
не
да
умре, но вашето състояние се трансформира от едно в друго, по-високо.
Тогава кажете: „Действително, всичко постигнах“, т.е.
постигнал
си
да
трансформираш своите желания.
Щом дойдат някои неприятности, вие ще спрете и ще кажете в
себе
си
: „Ще бъде, ще бъде.“ Тихичко ще го кажете и отминете.
Никога не влизайте в борба със
себе
си
.
Едно правило ще ви дам: Не се бори със
себе
си
!
Как пази човек своето физическо равновесие.
Изслушай
себе
си
, добре разсъждавай и извади поука.
Как пази човек своето равновесие?
Например някой казва: „Това нещо няма
да
го направя.“ Не, не се бори със
себе
си
, изслушай спокойно, не разрешавай въпроса предварително.
Двама души се разговарят там, аз ги слушам, мисля
си
, че това нещо е за мене, но
си
казвам: „Няма
да
участвам вътре.“ Че туй преди всичко не се отнася до мен, аз мога
да
изслушам тия двамата, те може
да
искат
да
идат на разходка, това мен не засяга.
Ние се вплитаме в това, като казваме: „Това за мен не се отнася, аз това няма
да
направя, или онова ще направя…“ Нито едното ще направиш, нито другото няма
да
направиш.
Забелязали ли сте когато пътувате по екскурзии или вървите по пътя, щом се отвлече вниманието ви, родят се значи две противоположни мисли в ума ви, веднага ще паднете или на лицето
си
, или на ляво, или на дясно.
Първото нещо, ще се борите със
себе
си
!
Защо падате?
Тия наблюдения трябва
да
ги правите във вашето подсъзнание.
Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи й: „Ти
си
много добра и ще бъдеш тъй добра, няма
да
ми правиш много пакост.“ Поговори й мъничко.
Например ходите с някого и питате: „Защо на еди-кой
си
господин животът е тъй нередовен?
И мнозина от вас, които са решавали така: „Аз това няма
да
го направя“, колко от вас сте успели в това отношение?
Това падане е свързано с човека, на когото оценявате характера.
Някой иска
да
изкорени някой лош навик от
себе
си
.
Да
допуснем, вие се раждате в известна фамилия, член сте там,
да
кажем във фамилията АВС.
Да
кажем А е вашия дядо.
И онзи, който иска
да
корени от
себе
си
своите навици, аз го уподобявам на един човек, на когото лицето е очернено.
Някога той се е разгневил и намислил
да
удари някой човек по пътя и
да
му пукне главата.
И той почне
да
се оглежда в огледалото и казва: „Е, очисти се, де!
Той има син, който се оженва и на него се ражда син,
да
кажем В.
И вие сега гледате в едно огледало.
Този син точно ще изпълни туй внушение, което дядо му е намислил.
Огледалото никога няма
да
очисти черното ви лице.
Този син ще изпълни туй желание
да
срещне един човек на пътя и
да
го удари по главата.
Вие по никой начин не може
да
го изчистите само като се оглеждате.
У вас се заражда по някой път едно желание
да
биете някого.
Вие сте забелязали някои деца на пътя какво правят: минава някой старец, те вземат един камък и го ударят, защо?
Ще се разсърдиш и ще удариш огледалото на земята.
(– Това са външни мисли, от миналото.) Сега аз ви навеждам на този велик закон, за
да
разбирате нещата защо тъй стават.
Мислите ли, че вашите петна ще се махнат, ако счупите огледалото?
Може би туй дегизиране в дадения случай е потребно за вас.
Тъй щото в природата търсете причината на тези постъпки.
Да
допуснем, тебе те гонят.
А така, като
си
начернен, няма
да
те познаят.
Няма ли
да
се зарадваш в този случай, че
си
черен?
Туй дегизиране е по-хубаво в случая, защо ще го снимаш от лицето
си
?
Туй е по отношение на ония неприятни състояния, които вие може
да
опитате.
Иде ви по някой път на ум
да
извършите нещо недобро.
Като станете, ще имате едно неблагоприятно състояние, спрете се и погледнете в природата.
И тъй, като станеш, ще кажеш така: „Аз няма
да
се боря със
себе
си
, но ще бъда в хармония със
себе
си
.
Аз няма
да
бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата.
Аз няма
да
бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога.“ Туй
си
помисли само.
Един – два пъти тихичко кажете на
себе
си
.
Ако синът на А е бил добър човек, ще апелирате към него.
Така човек може
да
създаде в
себе
си
велик характер.
Следователно ще почерпите сили, за
да
регулирате тази мисъл от А.
Защото природата сама по
себе
си
е красива.
Сега
да
изясня.
В дадения момент вие имате работа с интелигентни същества около вас, които са минали около вашия път и го познават много добре.
Да
допуснем, че имате един канап, или една връв, или едно въже.
И те са готови
да
ви услужат, като някой виден професор в някоя лаборатория как помага на студентите
си
.
Ако не излезе опита, ще помолите този професор
да
ви покаже как се прави опита.
Той ще започне
да
работи с вас и ще ви даде всичките наставления, които са необходими.
Внушението от тяхна страна е по-силно.
Вие не искате, какво трябва
да
стане?
Трябва
да
дойде някой друг
да
хване при вас въжето, за
да
се балансират двете сили.
Затуй трябва
да
учите закона на равновесието.
Тъй животът е приятен, ще повикате професора и така с всичкото смирение ще внимавате, ще го слушате и ще отбелязвате всичко, което той прави.
Не трябва
да
се самооблащавате [*самооблащава – книж.остар.(от рус.
Еди кое шишенце на кое място се намира… Ще отбелязвате всичко в книжката
си
.
самообольщение) самозаблуда, самозаслепение, самоизмама.], че всичко може
да
направите сам.
Трябва
да
бъдете внимателни към
себе
си
.
Всеки, в дадения случай, е слаб.
Към това ще приложите и тази вътрешна опитност, която ще даде една стабилност на характера ви.
Трима души на физическото поле могат
да
бият едното, но и един може
да
бие трима, па даже и 10 души, но се изисква голяма сръчност, за
да
набие 10 души.
Туй ще създаде онова състояние на тази вътрешна чистота, която е потребна за развитието на ума.
Цяла една тайфа пияни влизат и искат
да
развалят събранието.
Ако искате
да
развиете ума
си
, непременно трябва
да
имате чистота.
Той слиза от амвона, набива ги хубаво, връзва ги и ги туря долу пред амвона, качва се и
си
държи проповедта.
Накрая главатарят на тази банда се обръща към Бога.
НАГОРЕ