НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
199
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
199
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Що е единица. Числа и действия
,
МОК
, София, 14.12.1924г.,
Този, първобитният човек доброволно трябва
да
изучи един основен закон, който той до тогава не е знаел, следователно той е слезнал. Т.е.
с четвъртият закон той трябва
да
научи, че човек трябва
да
се раздели,
да
се умножи,
да
се извади и
да
се събере –
да
се върне при Бога.
Двата първи процеса (деление и умножение) са процеси на слизане, а другите два процеса (изваждане и събиране) са процеси на възлизане.
Да
се умножиш, значи
да
се раздробиш, нищо повече.
Тогава, мислите ли вие по тази философия, че Бог, като създал човека, станал по-голям?
Някой казва: „Аз се смущавам.“ За
да
се смущавате, все трябва
да
има някой
да
ви е смутил: човек не може сам
себе
си
да
смущава.
(втори вариант)
Щом някой друг го е смутил, той трябва
да
провери доколко тия сили, които го смущават, са верни.
(втори вариант)
Да
допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма
да
стане човек, и вие се смущавате.
(втори вариант)
Казвате: „От мен човек няма
да
стане.“ Тази мисъл се загнездва у вас и вие напускате училището.
(втори вариант)
Когато нещо ви казва, че от вас човек няма
да
стане, това показва, че именно от вас човек ще стане.
(втори вариант)
Ще ви дам едно тълкуване.
(втори вариант)
Казвате: „От мен човек няма
да
стане.“ При каквито физически противоречия и
да
се намерите, вие все така мислите.
(втори вариант)
Какво означават думите „от тебе човек не може
да
стане“?
(втори вариант)
Това показва, че някое Разумно същество ти казва: „Докато не преодолееш мъчнотиите в живота
си
, ти не можеш
да
сполучиш.“ Противоречията – това са мъчнотии в живота, които, като ги минеш, ще успееш.
(втори вариант)
Да
кажем, че противоречието е една река.
(втори вариант)
– Докато не туриш един мост, не можеш
да
я преминеш.
(втори вариант)
Не че въобще е невъзможно
да
я преминеш, но в условията, при които сега се намираш, е невъзможно.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете обаче, че у вас има възможност
да
преодолеете всички мъчнотии.
(втори вариант)
Думите „от теб няма
да
стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва
да
преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в
себе
си
.
(втори вариант)
И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази велика Истина, която е заложена в душата ви.
(втори вариант)
Вие схващате буквално думите, че от вас няма
да
стане човек.
(втори вариант)
Учителят казва на един от най-мързеливите
си
ученици: „Слушай, ти
си
една гарга, от тебе човек няма
да
стане.
(втори вариант)
Излез от училището и не
си
губи времето!
(втори вариант)
Ще ви задам следните два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкият ум, и коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце?
(втори вариант)
В него се събужда една активна мисъл и казва: „Как, аз
да
съм гарга!
(втори вариант)
Върху тези въпроси само ще мислите, без
да
пишете нищо.
(втори вариант)
Не, ще докажа на учителя
си
, че не съм гарга!
(втори вариант)
“ И той се стяга, казва на учителя
си
: „Ще ми дадете една година срок, през което време ще ви докажа, че аз не съм гарга.
(втори вариант)
Може
да
отстъпиш мястото, което държиш; може
да
отстъпиш в някое свое предприятие; може
да
отстъпиш от някоя своя мисъл и т.н.
(втори вариант)
Досега бях гарга, но отсега нататък няма
да
бъда гарга.“ И наистина той става един от отличните ученици.
(втори вариант)
Допуснете, че вие искате
да
преминете една река.
(втори вариант)
Думите на учителя създадоха в ученика един голям стимул.
(втори вариант)
Ако тя е слаботечаща и водата и е едва до колене, вие ще можете
да
я прегазите лесно, но дойдете ли до една дълбока, бързотечаща река без мост, какво ще правите тогава?
(втори вариант)
– Събуждане става у него.
(втори вариант)
Речете ли
да
прегазите тази река, ще се удавите.
(втори вариант)
Той е разсъждавал правилно.
(втори вариант)
Ако човек отстъпи в известно направление по един начин, трябва ли
да
отстъпва във всички начини?
(втори вариант)
Учителят му казва: „Ако вървиш по този начин, както досега, от тебе нищо няма
да
излезе!
(втори вариант)
“ Това не значи, че ученикът е гарга или е неспособен, но той има
да
превъзмогне някои пречки в
себе
си
, и ако не може
да
употреби за тази цел благата, които Бог е вложил в него, той ще остане една гарга, т.е.
(втори вариант)
Кой е вторият метод, чрез който може
да
се премине реката?
(втори вариант)
Този ученик разбрал учителя
си
правилно и обърнал посоката на своя път.
(втори вариант)
Тия думи на учителя се явяват като динамическа сила за ученика и той изменя своя живот.
(втори вариант)
Да
, но не знаете
да
плувате.
(втори вариант)
Много пъти някое противоречие в живота ви може
да
произведе една динамическа сила, която е в състояние
да
ви повдигне.
(втори вариант)
Да
, тази река може
да
се премине през мост, с лодка и т.н.
(втори вариант)
Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва
да
знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
(втори вариант)
Знаете ли защо ви задавам този въпрос?
(втори вариант)
Все трябва
да
има някаква връзка между едното и другото.
(втори вариант)
Не казвам, че този закон е верен за мен сто процента, но даже сто и един процента.
(втори вариант)
Значи ако не можеш
да
постигнеш известна своя благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе.
(втори вариант)
Това може
да
го опитате и вие сами.
(втори вариант)
Ако не можеш
да
прегазиш реката, ще я преплуваш; ако не можеш
да
плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш
да
си
намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката!
(втори вариант)
Може
да
я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш.
(втори вариант)
Ако пък можеш
да
си
направиш мост, още по-добре.
(втори вариант)
Този въпрос има приложение в психическия свят.
(втори вариант)
Често съвременните хора губят, хабят своята енергия в празни усилия
да
постигнат някоя своя цел, но избраните от тях методи не съответстват на целта.
(втори вариант)
Те не са избрали сгодно време, нито подходящи методи, чрез които
да
си
въздействат.
(втори вариант)
Друг въпрос: какво трябва
да
бъде състоянието ви, за
да
постигнете една своя възвишена цел?
(втори вариант)
Отговор:
Да
имаме чистота.
(втори вариант)
Отговор:
Да
бъдем готови
да
плуваме,
да
хвърчим и т.н.
(втори вариант)
Трети въпрос: кога трябва
да
се оглеждате – когато морето е развълнувано, или когато е тихо?
(втори вариант)
Следователно, когато искате
да
се оглеждате, трябва ли
да
имате силна воля?
(втори вариант)
Отговор:
Да
.
(втори вариант)
Значи за
да
се оглеждате, морето трябва
да
бъде тихо.
(втори вариант)
Това са ред въпроси, които ние още не свързваме, но само изнасяме за размишление.
(втори вариант)
Когато се оглеждате, изисква ли се някакво усилие?
(втори вариант)
Ако искаш
да
се оглеждаш, морето не трябва
да
е само тихо, но и прозрачно.
(втори вариант)
Когато той иска
да
разбира, какво трябва
да
бъде неговото състояние?
(втори вариант)
– Сърцето му непременно трябва
да
бъде тихо, а не развълнувано.
(втори вариант)
Развълнуваното сърце препятства на човешкия Дух
да
види своя образ.
(втори вариант)
Щом ние не можем
да
се оглеждаме, ние губим посоката на своето движение.
(втори вариант)
Когато човек се оглежда, аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ.
(втори вариант)
– То показва, че всички точки, които образуват даден кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят.
(втори вариант)
В числото 1 има деление (:1); в 2 – умножение (х2); в 3 – изваждане (–3), а в 4 – събиране (+4).
(втори вариант)
Ако искате
да
делите, т.е.
(втори вариант)
да
разрешите един въпрос в живота чрез деление, вие ще употребите единицата; ако искате
да
умножавате, ще работите със закона на двойката; ако искате
да
изваждате, ще употребите третия закон, закона на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, когато искате
да
събирате, ще употребите закона на числото 4.
(втори вариант)
– Единицата ще поставите в ума на човека – там е истинското деление, чрез което ще можете
да
разрешавате мъчните въпроси.
(втори вариант)
Вие не можете
да
умножавате единицата, нито
да
я изваждате, нито
да
я събирате.
(втори вариант)
Тя не е производителна, но като се раздели сама на
себе
си
, става производителна.
(втори вариант)
Първоначалният, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление са се образували умът и сърцето в човека.
(втори вариант)
Следователно слизането на Духа подразбира отдалечаване от Бога.
(втори вариант)
Първобитният човек доброволно е трябвало
да
слезе, за
да
научи един основен закон, който дотогава не е знаел.
(втори вариант)
Значи от четирите закона той трябва
да
научи, че човек трябва
да
се разделя,
да
се умножава,
да
се изважда и
да
се събира, докато най-после се върне при Бога.
(втори вариант)
Първите два процеса – деление и умножение, са процеси на слизане, а другите два процеса – изваждане и събиране, са процеси на възлизане.
(втори вариант)
Делението е процес на смаляване, а умножението показва, че даден човек, след като се е смалявал, след като се е раздробявал, неговите частици най-после са се умножили.
(втори вариант)
Да
се умножиш, значи
да
се раздробиш – нищо повече.
(втори вариант)
Тогава според тази философия, как мислите вие, Бог, като създал човека, по-голям ли е станал, или по-малък?
(втори вариант)
Не, вашата основна идея се е раздробила, затова изглежда, че идеите ви са много.
(втори вариант)
В даден случай във всеки човек преобладава само една основна идея.
(втори вариант)
Например в даден случай вие сте гладен – единственото нещо, което занимава ума ви, това е мисълта
да
се нахраните; когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е
да
бъдете здрав; когато следвате в някое училище, главната мисъл е
да
завършите, и т.н.
(втори вариант)
Вие искате
да
бъдете здрав,
да
имате служба, но всички тия неща вкупом съставляват едно цяло, една обща идея.
(втори вариант)
– Общата идея в дадения случай е, че вие искате
да
бъдете щастливи – нищо повече.
(втори вариант)
Ще кажете: „Ама аз мисля за благото на човечеството.“ – Това са само думи, само тъй се говори, но в даден случай всеки подразбира своето щастие.
(втори вариант)
Каквото и
да
прави човек, мисълта за щастието е основната мисъл, от която той не може
да
се освободи.
(втори вариант)
И когато някой даже се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
(втори вариант)
Щом човек забрави
себе
си
, тогава въпросът с него е свършен.
(втори вариант)
Да
забрави човек
себе
си
, значи
да
се върне от своя крив път – нищо повече!
(втори вариант)
Туй значи
да
забравиш
себе
си
.
(втори вариант)
Онзи, който не разбира окултния език, не знае какво значи
да
забрави
себе
си
.
(втори вариант)
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване в съзнанието – по такъв начин се явяват две мерки за нещата.
(втори вариант)
Ще дойдете до първото положение и ще кажете: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се събира.“ Единицата се подчинява само на един процес – на делението.
(втори вариант)
После ще дойдете до второто положение и ще кажете: „Аз съм двойка, която се дели и умножава.“ Двойката има свойството
да
се дели и умножава.
(втори вариант)
След това ще кажете: „Аз съм тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажете: „Аз съм и четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четворката ще разрешите общия въпрос.
(втори вариант)
То значи, че ти
си
на дъното на физическия свят.
(втори вариант)
Най-мъчните въпроси се разрешават с числото четири.
(втори вариант)
И като дойдете до единицата, трябва
да
разсъждавате идейно.
(втори вариант)
Затуй под понятието единица ще турим в ума
си
Бога.
(втори вариант)
Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му.
(втори вариант)
Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката – те всички влияят на четворката.
(втори вариант)
Коя е основната мисъл от всичко, казано досега?
(втори вариант)
Георги Радев, какво
си
разбрал?
(втори вариант)
Отговор: Че единицата не може нито
да
се умножава, нито
да
се изважда, нито
да
се събира, а само се дели.
(втори вариант)
Двойката може
да
се умножава.
(втори вариант)
Може
да
се направи следното сравнение: струната е една и ако тя се раздели на две и се дръпне, трептенията и ще се умножат два пъти, затова двойката представлява умножение.
(втори вариант)
Отговор: На самия тон, който се изважда от трептенията.
(втори вариант)
Единицата може
да
се уподоби на Духа, двойката – на душата, тройката – на ума, а четворката, която събира всичко в
себе
си
– на сърцето.
(втори вариант)
Сега вие можете
да
направите проверка в
себе
си
със законите на тия числа.
(втори вариант)
Вие можете
да
премахнете известни мъчнотии в
себе
си
чрез закона на делението; други мъчнотии можете
да
премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането.
(втори вариант)
Това са четирите закона, чрез които може
да
правите опити, за
да
премахнете известни ваши мъчнотии.
(втори вариант)
И обратното е вярно: вие може
да
усилите известни ваши добродетели чрез закона на делението; други добродетели може
да
развиете в
себе
си
чрез закона на умножението; трети – чрез закона на изваждането, и четвърти – чрез закона на събирането.
(втори вариант)
Също така вие може
да
усилите и способностите
си
пак с тия методи.
(втори вариант)
Например вие може
да
усилите вашата памет или със закона на делението, или със закона на умножението.
(втори вариант)
Едновременно вие може
да
употребите и четирите метода, но това представлява вече един сложен процес.
(втори вариант)
На първо място ще знаете, че законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а тъй, както са дадени сега, това са само възможности.
(втори вариант)
Може
да
е така, може и
да
не е така.
(втори вариант)
Опитайте се
да
видите можете ли
да
премахнете чрез деление първата мъчнотия, която срещнете.
(втори вариант)
Ако не успеете, турете умножението, изваждането, събирането.
(втори вариант)
Това са все методи:
да
правите опити,
да
знаете коя мъчнотия с кой процес ще се надделее.
(втори вариант)
Вие ще считате тия числа за живи сили, с тях ще работите.
(втори вариант)
Не считайте единицата за мъртва сила – тя е жива сила в Природата.
(втори вариант)
Значи единицата сама
себе
си
дели – тя е мярка за
себе
си
.
(втори вариант)
Тази мисъл за вас е още твърда, та се разтопява мъчно.
(втори вариант)
За
да
се разтворят всички сладки неща, жидкост се изисква – само така ще усетите техния вкус.
(втори вариант)
И затова за всеки даден случай се изисква съответен живот.
(втори вариант)
Умът трябва
да
е готов
да
възприеме и асимилира тази възвишена мисъл.
(втори вариант)
За
да
схванете приложението на тия четири закона, изисква се съзнание.
(втори вариант)
Ако ги наблюдавате дълго време, ще видите, че тия квадрати се движат, променят мястото
си
.
(втори вариант)
От това движение се видоизменят и всички останали форми.
(втори вариант)
Когато човек почне
да
остарява, веждите се видоизменят.
(втори вариант)
У човека всичко се изменя по причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност изобщо, не са тъй хармонични, че
да
могат
да
запазят онази правилност, която Природата изисква.
(втори вариант)
Може ли
да
слезе по-долу от устата?
(втори вариант)
Ние можем
да
отбележим с колко се увеличава дължината на носа, каква е широчината му, и най-после можем
да
проверим дали носът се развива правилно, или малко се закривява.
(втори вариант)
Това е резултат на ред разумни сили, които работят в човека – те са линии на четвъртото измерение.
(втори вариант)
Можем
да
считаме, че човек е направен само от кубове: в центъра им има един централен куб, а около него са наредени всички останали кубове, които се намират в постоянно движение.
(втори вариант)
Щом се измени централният куб, може
да
се изчисли математически какво положение ще заемат и другите кубове.
(втори вариант)
На това движение може
да
се уподоби и движението на идеите в човека.
(втори вариант)
Човек има една обща идея и всички други идеи се нареждат около нея.
(втори вариант)
Човек не може
да
изневери на
себе
си
по никой начин; ако изневери на
себе
си
, той ще се самоунищожи.
(втори вариант)
В дадения случай, когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка.
(втори вариант)
Няма човек в света, който
да
не съзнава своята погрешка.
(втори вариант)
Той знае, че е направил погрешка; може
да
не знае всичката
си
погрешка, но поне отчасти той знае, че е направил някаква погрешка.
(втори вариант)
Тъй щото основната идея у човека никога не може
да
се изгуби.
(втори вариант)
Ако тя се изгуби, ако човек изневери на
себе
си
, той свършва със своя живот и се обезличава.
(втори вариант)
Такова изчезване можем само
да
допуснем, обаче никой човек не може и не иска
да
изчезне.
(втори вариант)
Изучавайте психологията на хората.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз искам
да
умра и никой
да
не знае за това.“ При това заръчва
да
му направят голям паметник.
(втори вариант)
Значи той има известна идея в
себе
си
, иска
да
напишат името му, поне то
да
остане след него.
(втори вариант)
Значи у всеки човек, каквото и
да
направи, има една скрита мисъл:
да
остави нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
Някой казва: „Дотегна ми животът, искам
да
умра, без
да
ме знае някой.“ – Не
си
правете илюзии: вие не можете
да
изчезнете безследно.
(втори вариант)
За такива случаи турците казват: „Това е празна дума, бошлаф.“ Какво означава това, че някой човек не иска
да
живее?
(втори вариант)
– Това значи, че този човек иска
да
се освободи от ония мъчнотии, които са непоносими за неговия живот.
(втори вариант)
Всеки иска
да
умре, за
да
не го познават неговите кредитори.
(втори вариант)
Някой път човек иска
да
надхитри съдбата
си
.
(втори вариант)
Значи, когато някой човек иска
да
умре, това подразбира, че той иска
да
се скрие от кармическия закон.
(втори вариант)
Ти
си
живял с някоя душа, задлъжнял
си
по отношение на нея и след като минат хиляда години, две хиляди години, мислиш, че тя е забравила този дълг.
(втори вариант)
Не, тази душа не престава
да
те преследва.
(втори вариант)
Случва се, че ти
си
долу – тя горе, после тя слезе – ти се качваш, но тя постоянно те търси, не те забравя.
(втори вариант)
Някой път може
да
имаш не само една душа кредитор, но много кредитори могат
да
те преследват.
(втори вариант)
Те се научават отгоре, че ти
си
в България например, и слизат, носят своите полици и ти причиняват най-големите нещастия.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
се избавиш от тях и казваш: „
Да
умра по-добре, че
да
се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
(втори вариант)
Единственото спасение е
да
се изплатиш по правилния начин.
(втори вариант)
Туй подразбира Божествената Правда, която ние трябва
да
вложим в нашия живот –
да
започнем
да
живеем правилно.
(втори вариант)
Да
не мислите, че може
да
минете лесно, без
да
си
платите дълговете.
(втори вариант)
Не, Природата е поставила за всички такива сита, които не ще можете
да
избегнете – те все ще ви хванат някъде.
(втори вариант)
Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави
да
си
платите.
(втори вариант)
Чрез него работят Разумни същества, които ще ви спрат в пътя и ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва
да
платите.
(втори вариант)
Вие трябва
да
съзнаете в
себе
си
, че не може
да
бъдете по-умни от тях.
(втори вариант)
Всички вие трябва
да
схващате живота по този начин.
(втори вариант)
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате
да
живеете, от това аз подразбирам, че не искате
да
плащате дълговете
си
.
(втори вариант)
Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може
да
ви бъде полезна само при един разумен живот.
(втори вариант)
Искам
да
вложа у всинца ви мисълта
да
знаете, че не може
да
живеете, какъвто живот искате.
(втори вариант)
От всички ви искам
да
водите един съзнателен живот,
да
имате по възможност най-високия идеал.
(втори вариант)
Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това
да
не ви смущава.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва
да
има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство.
(втори вариант)
И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят.
(втори вариант)
2.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
Разумният човек е параход, който съдържа в
себе
си
динамическа сила, която може
да
използва разумно на всяко време и място.
Той взел ножиците и вместо
да
остриже косата на селянина, просто я накълцал, направил я само на стъпала.
Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично.
Трябва
да
знаем обаче, че от нашите криви понятия Божите пътища няма
да
се изменят.
Умният човек няма
да
търси платно, което
да
обтяга на кораба
си
.
И тъй, аз, узник в Господа, моля ви
да
ходите достойно на званието, в което бидохте призвани
По някой път може
да
имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
с всяко смиреномъдрие и кротост; с дълготърпение
да
си
претърпявате един друг, с любов,
като се стараете
да
увардите единството на Духа в свръзката на мира:
Аз няма
да
ви кажа като на някой
си
, който питал някого: „Какво разбра от еди-какво
си
?
едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше:
един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.
А всекиму от нас се даде благодат по мярката на Христовото дарование.
Пък що се отнася до методите, до приложението, всеки от вас постепенно ще ги изработи в живота
си
.
Затова казва: „Като възлезе нависоко, плени плен и даде давания на човеците.“
Вие трябва
да
се упражнявате в пеенето.
Този, Който е слязъл, Той е и Който възлезе по-горе от всичките небеса
да
изпълни всичко.
Пейте за
себе
си
!
Вие се упражнявайте
да
пеете за
себе
си
,
да
си
давате мислено концерти.
Пеенето има сила
да
разрушава леда, омразата, изобщо всички отрицателни мисли.
И Той даде едни
да
са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенстването на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (ст.
Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги.
Когато искате
да
премахнете тъгите и скърбите в
себе
си
, пейте.
Значи светиите трябва
да
се усъвършенстват.
Той дал едни
да
са апостоли.
Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат
да
го смажат.
Ако не гласно, то поне мислено в душата
си
човек трябва
да
пее.
– Апостоли са били всички ония, които са имали прямо съобщение с Христа.
„Пейте и възпейте Господа!
Те виждат по духовен начин, духовно се съобщават с невидимия свят.
Нали знаете каква е целта на пастиря, който гледа стадото?
„И Учители за усъвършенстване на светиите.“ Значи светиите, като са дошли на Земята, трябва
да
се учат.
Сега мнозина мислят, че светията знае всичко.
Те са свети хора, но се нуждаят от познание.
Съвременният християнски свят страда от едно голямо заблуждение: те мислят, че като се обърнат към Бога, като им се простят греховете, не им трябва нищо друго.
Не, всички хора трябва
да
се усъвършенстват, защото не е само пробуждането на Божественото съзнание, което човек трябва
да
постигне.
Процесът, който твори, който построява, постоянно трябва
да
се увеличава.
Творческият дух у човека трябва непрекъснато
да
се проявява.
Този дух е същевременно и духът на Природата.
Всички трябва
да
си
съставите за
себе
си
, за своето поведение, едно правилно понятие, защото от това ще зависи вашият вътрешен растеж.
Първото нещо, с което човек трябва
да
започне – това е Словото.
Онзи, който не може
да
разбира Словото, не може
да
разбира и Истината, а който не може
да
разбира Истината, не може
да
разбира и Духа.
Как може човек
да
се съблече от вехтия човек и как
да
се облече в новия?
Значи човек трябва
да
изостави всички стари, вехти мисли, и
да
се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога.
Сега ще дойда до главната, основната идея, върху която щях
да
ви говоря.
Нека излезе някой от вас
да
нарисува на дъската една лодка с две лопати!
Какво може
да
се говори за тази лодка?
Може ли
да
предвидите какво ще излезе от лодката, какво ще се говори за нея?
Ние ще
си
послужим с тази лодка, за
да
изясним един закон.
Представете
си
, че в тази лодка се намират двама души, мъж и жена, които искат
да
се разходят с нея по море.
Седят те един до друг, мъжът хванал едната лопата, жената хванала другата, разхождат се по морето.
По едно време, като се разговарят, мъжът казва на жената: „Аз и без тебе мога.“ – „Хубаво, като можеш, толкова по-добре.“ Вдига тя лопатата
си
, престава
да
гребе.
– Започва
да
се върти от дясно на ляво, не върви напред. Защо?
Но ако тия двама души се впрегнат заедно
да
карат лодката,
да
гребат едновременно, тогава движението е правилно и целта се постига.
Сега изводът от тази лодка е следният: някои хора дават преимущество на ума, като пренебрегват сърцето, а други – обратно, но умен трябва
да
бъде човек.
За движението на тази лодка има нужда от две лопати.
Ако я оставим само с една лопата, човек ще се върти във водата като гъска, т.е.
този, много умният човек, ще се върти около
себе
си
.
И онзи, който се хвали със сърцето
си
и казва, че има много любов, а пренебрегва ума, и той се върти на другата страна във водата, без
да
върви напред.
Нито онзи, който работи само с ума
си
, нито онзи, който работи само със сърцето
си
, постигат нещо.
Те образуват само едно кръгообразно движение около
себе
си
, създават
си
едно хаотическо състояние.
Следователно, за
да
се даде едно правилно направление и
да
се осмисли животът на човека, непременно умът и сърцето трябва едновременно
да
хванат тия лопати.
Тогава ще имаме вече праволинейно движение, в което може
да
се постигне целта.
В този свят ще работите и с ума
си
, и със сърцето
си
, ако искате
да
се движите по права линия,
да
стигнете Бога.
Работите ли само с ума
си
, вие до Бога не може
да
стигнете; работите ли само със сърцето
си
, вие пак до Бога не може
да
стигнете.
Защото сърцето трябва
да
бъде пълно с мислите на ума и умът трябва
да
бъде пълен с желанията на сърцето.
Под „сърце и ум“ разбирам тия два принципа, които Бог е поставил като разумни сили в нас.
Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно
да
се слушат и
да
си
помагат.
Затова ние казваме: човек не трябва
да
се раздвоява.
И тук именно е всичката съвременна опасност за човечеството.
Някой човек казва: „Счупено ми е сърцето, не искам
да
работя.
Трябва
да
работя само с ума
си
, трябва само
да
мисля.“ Той мисли, мисли – не може
да
измисли нищо, все на едно място се върти, докато най-после реши
да
впрегне на работа и сърцето
си
.
Той
си
казва: „Само с мисъл тази работа не става, ами чакай
да
впрегна и сърцето на работа!
Какво трябва
да
направи той?
– Ще впрегне ума
си
на работа.
Затуй ще впрегнете и ума
си
, и сърцето
си
правилно.
Един от великите закони на развитието е следният: Божественият Дух слиза
да
работи в нас само тогава, когато сърцето и умът работят правилно.
Щом единият принцип се откаже
да
работи, Духът не слиза.
Щом имаш някаква горчивина в сърцето
си
, пак
си
взел само едната лопата.
Туй трябва
да
знаете!
Често някои ме питат защо не прогресират.
Няма какво
да
спорите кой има преимущество.
“ Щом имаш отличен ум и отлично сърце, впрегни ума
си
, впрегни сърцето
си
– подкарай с тях своята лодка, че като стигнеш на брега, ще можеш
да
помагаш и на другите.
При това, ако впрегнете така сърцето
си
и ума
си
, вие ще можете
да
разбирате тази свещена книга – Библията – по един нов начин.
Библията е много символистическа книга.
Тъй щото някой може
да
чете Библията по първия начин и ще каже, че тя е обикновена книга; някой може
да
я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи; а трети може
да
я чете по третия начин и
да
се вдъхнови от тази книга.
При изучаването на свещените книги всички трябва
да
минете и през първия, и през втория, и през третия начин.
Изучаването на тези книги е необходимо, понеже те съдържат в
себе
си
опитностите на ония хора, които са минали преди нас и са завършили своето развитие.
Те са работили и с ума, и със сърцето
си
.
И тъй, ако някой път се спрете в пътя на живота
си
, трябва
да
знаете, че причината за това се намира или в ума ви, или в сърцето ви.
Затуй именно всеки ученик трябва
да
си
служи и с двата принципа, а не кой каквото му каже, и той
да
се разколебава.
Може
да
дойде някой човек отвън и
да
ви каже, че не сте на правия път.
Вие трябва ли
да
му повярвате и
да
се разколебаете?
Мнозина са идвали
да
ми казват, че аз не съм в правия път.
Казвам: „Ти, който ми казваш това, ходил ли
си
на Небето?
Ако искаш
да
ми разправяш ония новини, които се пишат по вестниците, това не е наука.
Ще ви задам два въпроса,
да
видим как ще отговорите.
Всеки може
да
направи една компилация.
Тия въпроси мога
да
ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после.
Не, всички трябва
да
бъдете разумни. Защо?
Някой
си
е богат човек А., обича
да
си
попийва, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце.
Защото само разумните хора могат
да
служат на Бога.
Трябва
да
знаете, че за
да
служите на Бога, трябва
да
се подчинявате на един основен принцип.
Друг някой
си
господин е много набожен човек.
Във всички школи по света, от каквото вярване и
да
са, има само един основен, Божествен принцип, който трябва
да
се спазва.
три вида служене на Бога.
След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките
си
пари за пиене, а другият – за църквата.
По какъвто път и
да
ходим, както и
да
вярваме, ние ще дойдем до този принцип.
В края на краищата всички трябва
да
изпълним туй, което Бог е определил.
И единият давал, и другият давал – единият на кръчмаря, другият – на църквата.
Като ви говоря за тази лодка, вие
си
казвате: „То е лесна работа!
– По едно нещо, а именно: единият ще развали здравето
си
, а другият ще бъде здрав.
“ –Не, тази лодка трябва
да
я превърнете,
да
оживее във вас.
Онзи, който е ходил в кръчмата, ще разсипе тялото
си
, а онзи, който е ходил в църква, ще има здраво тяло – нищо повече.
Няма
да
се минат и 5-6 дена, и ще ви турят в морето.
Онези пък, които служат на дявола, ще изгубят здравето
си
.
Вие ще
си
кажете: „Чакай, ще взема и двете лопати!
“ –
Да
, напред и нищо повече!
че ти
си
нула.
Щом някой от вас каже: „Чакай
да
видя само какво ще каже еди-кой
си
автор, и тогава
да
утвърдя вярата
си
.“ – Кажеш ли така, ти
си
човек с една лопата.
Имаш ли подбуждение
да
направиш нещо добро, изпълни го!
Нищото е тъй голямо за
себе
си
, както и другите числа.
Искаш
да
приложиш Божията Любов, но казваш: „Чакай
да
видя какво е писал еди-кой
си
автор върху Божията Любов!
Казваш: „Нулата не струва нищо.“ Представете
си
, че имате 10 000 лева месечен приход, но харчите 5 000 лева месечно.
“ – Кажеш ли така, ти
си
вече човек с една лопата: сърцето ти седи на едно място, а умът ти отива
да
проверява нещата.
Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред!
Ако трябва
да
потегля лопатата надясно, трябва ли
да
питам някой виден философ как
да
направя това?
Или ако трябва
да
греба с лопатата наляво, нужно ли е
да
питам някой виден моралист как
да
направя това, че
да
не ударя силно по водата, та
да
я накърня някак?
И тъй, във висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите.
– Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш.
Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите.
Но едно реално число не може
да
произведе едно имагинерно число.
Казва някой: „Ама
да
не се вдига много шум.“ Стига
да
върви лодката напред, та нека се вдига шум.
Сега
да
вземем друг фактор.
Да
кажем, че имате един топломер или един барометър, който показва температура 10° над нулата.
“ –
Да
, така е за онзи, който е майстор
да
пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите.
Един ден и той ще се научи
да
ги слага майсторски и тогава лодката му ще върви напред.
След време живакът в барометъра спада на 10° под нулата.
Та казвам: всички вие трябва
да
имате широки разбирания за нещата, една твърда и непоколебима вяра в Бога, защото в Писанието се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за
да
не погине всеки, който вярва в Него“ (Йоан 3:16).
И в замяна на тази Любов Бог не иска
да
Го възлюбите.
Като изпраща Любовта на Земята, Бог не изисква от вас любов, а първото нещо, което иска от вас, е
да
се учите.
Ако вие не учите, ако вие не мислите, не можете и
да
служите на Бога.
Само един учен човек, само един умен човек може
да
служи на Бога разумно.
Когато Божествената Любов започне
да
действа,
да
работи в сърцата ни, когато живата вяра в Бога събуди нашия ум, нашата душа и нашия дух, само тогава умът и сърцето ще могат равномерно
да
теглят тази лодка по вълните на морето и ние ще се движим напред.
Тъй щото не се стремете най-първо
да
събудите в
себе
си
Любовта.
Може ли при спадане на вашия барометър
да
не се измени и вашето състояние?
Противоположното на туй, че Бог ви обича, е вие пък
да
имате беззаветна вяра в Божията Любов.
Няма
да
се съмнявате в нищо!
Туй подразбира законът на вярата:
да
се не съмняваш в тази велика Божия Любов, която ти е дала живот.
Преди
да
ви обясня един въпрос, ще ви попитам следното.
Да
кажем, че има 10 килограма лед.
–
Да
влезеш в тази лодка, колкото малка и
да
е тя, и
да
се учиш.
Водата вътре в леда ли е?
Вие трябва
да
учите, защото като отидете в някоя Школа на невидимия свят, там ще ви изпитват.
– Не, ледът се състои от вода. Как?
И там имат големи черни дъски – ще ви изкарат на дъската и ще ви накарат
да
смятате.
– Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед.
Вие всички тук минавате за много учени, мислите, че знаете всичко, но ако излезе някой от вас на дъската
да
реши някоя задача, няма
да
може, а другите ще му се смеят.
Водата и без леда може
да
съществува, но ледът никога не може
да
съществува без вода.
Водата в леда никога не се намалява.
Ще ви дам по моему едно изяснение.
Буквата a представлява един търговец, който седи у дома
си
и
си
казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai.
Той няма нито пет пари в джоба
си
, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева.
Така може
да
заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата
си
едно гърне с мляко и
си
мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще
си
купя една кокошка.
Допуснете сега, че от Слънцето падат лъчи на Земята.
Ако всички части на Земята се огряват еднакво от Слънцето, как ще се образува ледът?
Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще
си
купя едно агне.
Колкото едно тяло е по-далече от Слънцето, толкоз по-малко топлина ще има и толкоз по-лесно ще се измени неговото състояние.
Ще ги продам и ще
си
купя една крава, която ще има теленца.
– Когато се отдалечат от Слънцето.
Кога хората изгубват любовта
си
?
Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще
си
имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват.
Когато изгубят парите
си
или когато изгубят живота
си
?
– Когато се отдалечават от Бога.
Така и вие често правите в ума
си
събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба.
Господ не те е турил
да
живееш на Северния полюс – това е станало по твой каприз.
Ще се върнеш оттам и ще
си
избереш място, дето слънчевите лъчи могат
да
те топлят.
Вие може
да
изпратите на Северния полюс всичката знаменита английска флота, но нищо няма
да
остане от нея – тъй може
да
замръзне тя.
Вие сте
си
мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева.
Всички кораби, всичко ще остане там.
Питам ви сега: това нещо може ли
да
се реализира в действителния живот?
Този лед е по-силен от англичаните, по-силен е и от германците.
Човек, като
си
мисли само, че е праведен, може ли
да
стане праведен?
Ако пратите дори и флотата на целия свят
да
бомбардира този лед, той ще ги хване всички и ще ги задържи. Докога?
Човек и когато чувства, че е праведен, пак не може
да
стане праведен.
Тази флота не трябва
да
ходи на Северния полюс, защото ще
си
остане още на пътя.
Той трябва
да
живее праведен живот – нищо повече.
Следователно ъгълът, който се образува от лъча на падането, определя степента на замръзването.
Човек, който смята, че чрез чувстване може
да
стане праведен, той се занимава с въображаеми величини.
В съвременната наука вие трябва
да
се стремите
да
превеждате нещата от видимия свят към появяването на вашия вътрешен живот.
Правдата у човека произтича от живота му.
Вие седите сега и
си
казвате: „Господ не може ли
да
направи сам всичко това?
Казвате: „
Да
бъдем добри!
“ – Господ всичко е направил, няма какво
да
прави.
“ Животът е, който ражда Доброто.
Той всичко направи толкоз хубаво, ние обаче не сме направили нищо.
Животът носи Доброто в
себе
си
.
Бог е направил света толкова хубаво, че животът в него
си
върви като часовник, но понеже в нашия свят има нещо дисхармонично, та мислим, че и целият свят е тъй нехармонично устроен.
Ние казваме: всички трябва
да
придобием живота, за
да
бъдем добри.
Вие казвате тогава: „Защо Господ е създал така света?
Животът носи Доброто, защото излиза от Любовта.
Ако животът се яви, след като станем добри, ние ще приличаме на онзи, който мисли, че водата се образува от леда.
Колкото е възможно
да
направиш водата от леда, толкоз е възможно
да
направиш живота от доброто.
Следователно хората на Земята са малко анормални, живеят един анормален живот, за което
си
има причини: по-далече са те от Слънцето.
В дадения случай доброто ще бъде едно последствие от великия Божествен живот.
Хората са далече от Слънцето, затова се бият.
Аз ви казвам тия неща, понеже вие се намирате в света, дето ще срещнете много учители, та
да
ги разберете от кои са.
Ще гледате
да
не се оплитате.
Казва се в Писанието: „Всичко изпитвайте и доброто дръжте!
Пролетно време, когато Слънцето започне
да
грее по-силно, ледовете захващат
да
се пропукват тук-там, раздробяват се на по-малки и на по-големи парчета, явява се стълкновение между тия парчета и се чува един вътрешен шум, един вътрешен пукот.
“ Аз бих казал тъй: „Всичко изпитвайте и Божествения живот възприемайте в
себе
си
!
След туй тия едри парчета се надробяват на по-дребни, които започват
да
се мушкат помежду
си
.
Тогава доброто само по
себе
си
има смисъл.
Приемете ли Божествения живот, и доброто само по
себе
си
ще дойде.
Тези правила ви давам, за
да
се пазите.
Питам: като се стопят всички парчета, какво ще изгуби светът?
Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте
да
знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете
да
се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите
си
всякога!
Я ми кажете, ако изгубим всички свои глупави идеи и теории за живота, какво губим всъщност?
Някой път могат тъй майсторски
да
ви оплетат,
да
ви подкопаят къщата,
да
ви оберат и
да
си
заминат, като ви оставят наново
да
събирате.
Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато
си
в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното?
Затуй ние казваме: духовните хора трябва
да
бъдат много умни.
“ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта
си
.
А днес какво виждаме в света?
Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може
да
ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката
си
една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите
си
.
– Съвременният свят страда от учители, които не са приготвени
да
учат.
Един гимназист от Варна отишъл през едно лято
да
прекара ваканцията в някое от близките варненски села.
Да
, може и без лопати
да
отидеш на другия бряг, но когато има вятър.
Влязъл
да
живее в къщата на един от тамошните селяни.
Един ден селянинът го запитва: „Ти като
си
учен, ще можеш ли
да
ме острижеш?
Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха
да
стигнат на същото място по-скоро.
3.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
Представете
си
, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употребили?
(- Бих
си
платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте?
Има неща, от които ние можем
да
се откажем, но има неща, от които не се отказваме.
Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал?
Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по
себе
си
, както вие схващате от ваше гледище?
Всякога трябва
да
си
съставяте една картина.
Представете
си
, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство.
Представете
си
, че във вас има един копнеж
да
излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж.
Как ще разрешите задачата?
Представете
си
, че вие сте затворени и без
да
знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута.
Изненада ли, какво ще бъде?
Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може
да
почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може
да
си
представи човек.
Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо.
Представете
си
, че вие излизате навън от този затвор.
Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало
да
се търкаля,
да
реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това.
" Е, какво е свобода?
Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина.
Рекох, в сегашното
си
положение вие всички трябва
да
се стремите
да
имате един вътрешен опит.
Всеки един от вас, от младите, трябва
да
имате един опит.
Най-малко един опит, два, три трябва
да
имате, които трябва
да
бъдат ръководяща звезда,
да
имате нещо, на което
да
разчитате.
А такъв опит всеки един от вас може
да
има.
Например колцина от вас имат опитността
да
знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз".
Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде
да
ви помогне.
Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е
да
е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите.
Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така?
Когато иска някой
да
стане по-възрастен на години, че
да
е по-умен, това е криво разсъждение.
Да
не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание.
Който чака
да
стане на 33 години, че
да
поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка".
Не трябва
да
мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не.
Аз искам в ума ви
да
се утвърди тази положителна философия.
Положително ще разсъждавате.
Защото, ако аз се силя
да
докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече.
Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре
да
изникне.
Та във вашия ум всякога идеите трябва
да
бъдат положителни.
Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес.
никога няма
да
я направиш.
И този факт може
да
го проверите.
Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате
да
го запишете, но отлагате за утре.
Като станете, всичко е забравено вече.
Втори път то няма
да
се яви вече.
Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма
да
я запишеш никога.
Защото нещата трябва
да
се заверяват едновременно и в трите свята.
Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание.
Затуй трябва
да
бъдете внимателни, законът действа много рязко.
А ти, като не
си
слушал, не
си
възприел и въпросът е свършен.
Тази идея ти не можеш
да
възприемеш друг ден.
В края на краищата в цял един цикъл на живота
си
от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които
си
възприел, от тях може
да
се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
Пита някой: "Как
да
прогресирам?
" Рекох, колко божествени идеи
си
възприел от бога?
Тази идея може
да
се разрасте дотолкова, че
да
направи от тебе една велика душа.
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две.
Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата
си
, тогава ще го направя." Не, не.
Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва
да
отдадем всичките
си
идеи, докато ги реализираме.
А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете
да
се хвалите с нея, но няма
да
се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум.
Значи, божествените неща всякога трябва
да
ги отбелязваме в
себе
си
и
да
признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени.
И за тях трябва
да
имаме в душата
си
особено място.
Дойде ли тази идея,
да
бъдем готови
да
жертваме всичко.
Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос:
да
или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече!
Значи за божественото човек трябва всякога
да
е готов
да
жертва живота
си
.
Не
да
го изгуби,
да
го пожертва.
Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен.
И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип.
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали?
Кой от вас не страда?
Ако аз взема едни клещи, че
да
ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен?
Човек трябва
да
бъде свободен.
Всеки обича свободата, но и всеки трябва
да
пази свободата
си
.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф.
Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство.
Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та
да
имате един голям запас,
да
можете
да
издържате този глад.
Изпитанията ще дойдат и трябва
да
можете
да
издържате.
Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек
да
бъде изпитан." Не, не, даже човек сам
себе
си
трябва
да
изпитва.
Ами че ако аз
себе
си
не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога
да
плавам, но само разсъждавам, че мога
да
плавам." Но, ако някой каже: "
Да
направим опит", аз мога
да
се удавя в реката.
Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва
да
направя един малък опит,
да
вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката.
Така ще добия вече вяра в
себе
си
.
Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога
да
кажа: "Тази река аз мога
да
я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога
да
преплавам реката", без
да
съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това?
(- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога
да
преплавам реката", но как - само мислено.
Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй?
Не,
да
си
говорим истината, той
да
каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
Сега, в живота всинца имате този опит!
На мнозина се схващат ръцете и после трябва
да
им помагаме.
"И две уши имам", вземе и пробие едното
си
ухо.
Някой казва: "Човек не трябва
да
бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то.
Казва: "И умен не трябва
да
бъде човек." Е хайде, и умен не трябва
да
бъде човек, на какво ще се обърнете тогава?
Сега, какви изводи може
да
си
направите от това?
Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие
да
се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие
да
бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие
да
бъдете умни,
да
бъдете силни,
да
притежавате всички добри качества,
да
издържате добре изпитите
си
,
да
бъдете носители на Божествените идеи,
да
пръскате светлина,
да
утешавате страждающи, бедни, немощни,
да
си
състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас.
И когато вие се съгласите, когато почнете
да
изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата
си
, значи, имате тяхното благоволение.
Някой седи и казва: "Какво
да
правя сега, не зная какво
да
правя."
Сега, младите какво трябва
да
правят?
Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото.
Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг.
Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече
да
тропа на хорото.
Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти
си
поумнял, ама от глупавото умно може ли
да
се роди?
Младият казва: "С краката
си
аз мога всичко
да
направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва
да
се тропа, но и с главата трябва
да
се мисли. Т.е.
всяка една постъпка на човек трябва
да
бъде разумна.
Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и
да
вършите, все трябва
да
е умно,
да
е обосновано на някакъв закон.
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва
да
го реализирате!
Всичко на вас е определено.
всеки трябва
да
разбира защо е дошъл.
Сами не
си
правете никаква програма.
Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло.
Отивам в училището
да
се уча и питам защо съм дошъл.
-
Да
уча.
Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума.
Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони.
Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма.
И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там.
Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива.
Тук на Земята
да
съставят такава една лаборатория, трябва
да
похарчат няколко милиарда.
Тъй щото, в тази лаборатория трябва
да
влизате по-често.
Да
кажем, имате една мисъл, искате
да
я изпъдите.
Махате с ръка и мислите, че може
да
я изпъдите, казвате: "Излез де!
Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците
си
, тя ще се подчини и ще я извадиш.
А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам
да
мисля за нея." Въпросът не е там,
да
не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш.
Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое
си
шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън!
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още
да
мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал.
От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва.
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин
да
избягва мъчнотиите.
А невежият човек, като не знае по кой път
да
мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М),
да
я приемете, не отлагайте, приемете я.
Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги.
Бъдете всякога трезви,
да
ги използвате.
Тогава учението, което сега придобивате, ще може
да
го реализирате.
Станете
да
направим едно упражнение.
И тъй, всички ще се стремите
да
развивате един дух на будност.
Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва
да
бъдете бодри и весели,
да
побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат.
Корабът, който върви в океана, той не трябва
да
се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред.
И човек трябва
да
прилича на един хубав кораб, който
да
отива по пътя на своето предназначение, без
да
обръща внимание на вълните, от какъв са характер.
И тъй, всички ще се стремите
да
развивате единъ духъ на будность.
(втори вариант)
Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва
да
бѫдете бодри и весели,
да
побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ.
(втори вариант)
В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория!
(втори вариант)
Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва
да
се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ.
(втори вариант)
И човѣкъ трѣбва
да
прилича на единъ хубавъ корабъ, който
да
отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ
да
обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.
(втори вариант)
И всичките химикали, всичките елементи са там.
(втори вариант)
Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива.
(втори вариант)
За
да
създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва
да
похарчат няколко милиарда лева.
(втори вариант)
Тъй щото вие трябва
да
влизате по-често в тази лаборатория.
(втори вариант)
Да
кажем, че имате една неприятна мисъл, която искате
да
изпъдите.
(втори вариант)
Вие махате с ръка, мислите, че може
да
я изпъдите.
(втори вариант)
Не, ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл и след това ще я хванеш с щипците
си
– само така тя ще се подчини и ще излезе навън.
(втори вариант)
А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам
да
мисля за теб.“ Въпросът не е там – дали ще мислиш, или не.
(втори вариант)
– „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое
си
шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън!
(втори вариант)
Вие още не сте започнали
да
мислите.
(втори вариант)
И от много учене човек никога не се съсипва.
(втори вариант)
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин
да
избегне мъчнотиите.
(втори вариант)
Невежият човек, като не знае по кой път
да
мине, уплашва се и умът му се взема.
(втори вариант)
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)
да
я приемете.
(втори вариант)
Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас.
(втори вариант)
Бъдете всякога трезви –
да
ги използвате.
(втори вариант)
И тогава учението, което сега придобивате, ще можете
да
го реализирате.
(втори вариант)
За всинца ви е потребно и материалното учение.
(втори вариант)
Сега всички ще се стремите
да
развиете дух на будност –
да
имате бодър и весел дух.
(втори вариант)
Всички трябва
да
бъдете вътрешно бодри и весели,
да
побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат.
(втори вариант)
Корабът, който върви в океана, не трябва
да
се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно.
(втори вариант)
Той трябва само
да
гледа към своята посока и
да
върви напред.
(втори вариант)
Всеки човек трябва
да
прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без
да
обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.
(втори вариант)
– Любовта ражда Доброто.
(втори вариант)
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
(втори вариант)
Любовьта ражда доброто!
(втори вариант)
Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода!
(втори вариант)
Представете
си
, че тази вечер един благодетел ви завещае една сума от десет милиона лева злато.
(втори вариант)
Тема 9: “Защо се ражда и умира човѣкъ?
(втори вариант)
Отговор: Аз бих
си
платил дълговете, а останалите бих раздал на други, които имат дългове.
(втори вариант)
Всички съгласни ли сте с това?
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че тази вечерь единь благодѣтель ви завѣщае 10 милиона лева злато, въ какво бихте ги употрѣбили?
(втори вариант)
(-Бихъ
си
платила дълговете, а останалитѣ бихъ раздала на други, които иматъ дългове.) Всички съгласни ли сте?
(втори вариант)
Има неща, от които ние можем
да
се отказваме, но има неща, от които не можем
да
се отказваме.
(втори вариант)
Има нѣща, отъ които ние можемъ
да
се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме.
(втори вариант)
Например кой от вас би се отказал от това
да
му подарят един добър живот?
(втори вариант)
Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ?
(втори вариант)
Ако бащата и майката ви дадат един отличен живот, това вече е голям капитал.
(втори вариант)
Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ.
(втори вариант)
Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по
себе
, както вие схващате отъ ваше гледище?
(втори вариант)
Вие трябва
да
си
съставите една ясна представа за живота.
(втори вариант)
Всѣкога трѣбва
да
си
съставяте една картина.
(втори вариант)
Допуснете, че кръгът С на чертежа представлява един затвор, в който вие сте херметически затворен още от детинство, без каквото и
да
е съобщение с хората.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство.
(втори вариант)
В това положение вие нито виждате, нито чувате, нито помирисвате, нито чувствате, а само съзнавате, че сте затворени.
(втори вариант)
Представете
си
, че у вас има един вътрешен копнеж
да
излезете вън от този затвор, но накъде – не знаете.
(втори вариант)
Как ще разрешите задачата?
(втори вариант)
Представете
си
, че въ васъ има единъ копнежъ
да
излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ.
(втори вариант)
Какъ ще разрѣшите задачата?
(втори вариант)
Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете
да
почувствате в тази черупка.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че вие сте затворени и безъ
да
знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута.
(втори вариант)
То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може
да
си
представи.
(втори вариант)
Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието.
(втори вариант)
Изненада ли, какво ще бѫде?
(втори вариант)
Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може
да
почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може
да
си
прѣстави човѣкъ.
(втори вариант)
Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо.
(втори вариант)
И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста
си
само.
(втори вариант)
Чрез петте
си
чувства човек е свързан с петте различни свята.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че вие излизате навънъ отъ този затворъ.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие излизате навън от този затвор.
(втори вариант)
Едно американско магаре, като прѣкарало 10 години въ рудницата, че го изкарали навънъ, и то като почнало
да
се търкаля,
да
реве, то чувствувало, че въ свѣта на свѣтлината е по-хубаво и то оцѣнява това.
(втори вариант)
То излязло на бял свят, започнало
да
се търкаля,
да
реве. Защо?
(втори вариант)
” Е, какво е свобода?
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Какво може
да
оцени това магаре, като знае само
да
реве и
да
се търкаля?
(втори вариант)
Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина.
(втори вариант)
“ Питам: какво нещо е Свободата?
(втори вариант)
Рекохъ, въ сегашното
си
положение вие всички трѣбва
да
се стремите
да
имате единъ вѫтрѣшенъ опитъ.
(втори вариант)
Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина.
(втори вариант)
Всѣки единъ отъ васъ, отъ младитѣ, трѣбва
да
имате единъ опитъ.
(втори вариант)
Най-малко единъ опитъ, два три трѣбва
да
имате, които трѣбва
да
бѫдатъ рѫководяща звѣзда,
да
имате нѣщо, на което
да
разчитате.
(втори вариант)
Та казвам: в сегашното
си
положение всички вие трябва
да
се стремите
да
имате един вътрешен опит.
(втори вариант)
А такъвъ опитъ всѣки единъ отъ васъ може
да
има.
(втори вариант)
Запримѣръ колцина отъ васъ иматъ опитностьта
да
знаете, че имате нѣкой приятель извънъ земята, единъ рѫководитель, ангелъ-хранитель го наричатъ, единъ добъръ приятель, а нѣкои го наричатъ “Азъ”.
(втори вариант)
Трябва
да
имате най-малко един, два, три и повече опита, които
да
бъдат ръководеща звезда в живота ви.
(втори вариант)
На тях ще можете
да
разчитате.
(втори вариант)
Интересува се отъ всичко и всѣкога, въ най-голѣмитѣ мѫчнотии, туй сѫщество иде
да
ви помогне.
(втори вариант)
Такива опити всеки от вас може
да
има.
(втори вариант)
Например колцина от вас имате опитността
да
знаете, че някъде извън Земята имате един добър приятел, един ръководител, един ангел хранител, или както някои го наричат Аз-ът?
(втори вариант)
Сега, туй като едно философско твърдение мнозина отъ васъ го приематъ, възможно е
да
е тъй, като една вѣроятность, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
(втори вариант)
Той е онова същество, което взема голямо участие във вашия земен живот: той се интересува от всичко около вас и всякога, в най-големите мъчнотии, ви идва на помощ – той е първият и последен приятел в живота ви.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете: “Ние сме млади още, не сме остарѣли.” Но младитѣ виждатъ повече отколкото старитѣ.
(втори вариант)
Това нещо мнозина от вас го приемат като едно философско твърдение, като една вероятност, но дали е Абсолютна истина, не знаете.
(втори вариант)
Спо-редъ моитѣ разсѫждения очитѣ на младитѣ виждатъ по-надалечъ, отколкото на старитѣ хора, нали е така?
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Ние сме още млади, не сме остарели, за
да
имаме такива опитности.“ – Не, младите виждат повече, отколкото старите.
(втори вариант)
Според моите наблюдения очите на младите виждат по-надалече, отколкото очите на старите хора.
(втори вариант)
Когато иска нѣкой
да
стане по-възрастенъ на години, че
да
е по-уменъ, това е криво разсѫждение.
(втори вариант)
Да
не мислите, че прѣминаването на години ще ви донесе знание.
(втори вариант)
Когато някой мисли, че трябва
да
бъде по-възрастен, за
да
го признаят за по-умен, това е криво разсъждение.
(втори вариант)
То е изгубено врѣме, който чака
да
стане на 33 години, че
да
поумнѣе, то е изгубено врѣме - “изгубена Станка”.
(втори вариант)
Да
не мислите, че като преминете повече години, ще станете по-знаещи.
(втори вариант)
Не трѣбва
да
мислите, че слѣдъ като остарѣете ще станете по-умни. Не.
(втори вариант)
Който чака
да
стане на тридесет и три години, за
да
поумнее, това значи
да
изгуби време.
(втори вариант)
Азъ искамъ въ ума ви
да
се утвърди тази положителна философия.
(втори вариант)
Положително ще разсѫждавате.
(втори вариант)
Не трябва
да
мислите, че след като остареете, ще станете по-умни.
(втори вариант)
Аз искам
да
имате положителна философия за живота,
да
разсъждавате положително.
(втори вариант)
Ако не, никога няма
да
бъдете умни.
(втори вариант)
Защото, ако азъ се силя
да
докажа, че нѣкои нѣща за бѫдеще ще станатъ, тѣ сѫ станали вече.
(втори вариант)
Ако азъ не посѣя сѣмето днесъ, какъ ще дочакамъ то утрѣ
да
изникне.
(втори вариант)
Ако аз се силя
да
докажа, че някои неща ще станат за в бъдеще, те са станали вече.
(втори вариант)
Та въ вашия умъ всѣкога идеитѣ трѣбва
да
бѫдатъ положителни.
(втори вариант)
Ако аз не посея семето днес, как ще го дочакам
да
изникне утре?
(втори вариант)
Когато дѣйствуватъ окултнитѣ сили, тѣ дѣйствуватъ сега, веднага, днесъ.
(втори вариант)
никога нѣма
да
я направишъ.
(втори вариант)
Та във вашия ум идеите всякога трябва
да
бъдат положителни.
(втори вариант)
И този фактъ може
да
го провѣрите.
(втори вариант)
Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть сънувате много хубавъ сънь, събуждате се следъ това, искате
да
го запишете, но отлагате за утрѣ.
(втори вариант)
Като станете, всичко е забравено вече.
(втори вариант)
никога няма
да
я направите.
(втори вариант)
Втори пѫть то нѣма
да
се яви вече.
(втори вариант)
Вие може
да
проверите този факт.
(втори вариант)
Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се, искате
да
го запишете, но отлагате за другия ден – отложите ли, всичко е забравено вече.
(втори вариант)
Същото няма
да
се яви втори път.
(втори вариант)
Една добра мисъль, като дойде, приеми я, не казвай: “Като имамъ повече врѣме.” Не, не, ако сега не я запишешъ, ти нѣма
да
я запишешъ никога.
(втори вариант)
Ако трябва, ти веднага ще станеш и ще запишеш съня
си
.
(втори вариант)
Защото нѣщата трѣбва
да
се завѣряватъ едновременно и въ трите свѣта.
(втори вариант)
Като ти дойде една добра мисъл, приеми я, не казвай: „Ще я изпълня, когато имам повече време.“ – Не, ако сега не я запишеш, ако сега не я изпълниш, ти няма
да
я изпълниш никога, ти няма
да
я запишеш никога.
(втори вариант)
Напиши, не отлагай, защото нещата трябва
да
се заверяват едновременно и в трите свята.
(втори вариант)
Тя се е проявила и на физическия свѣтъ и слѣдъ като и дадешъ форма, тя ще придобие сѫществувание.
(втори вариант)
След като и се даде форма, тя придобива съществувание.
(втори вариант)
Затуй трѣбва
да
бѫдете внимателни, законътъ дѣйствува много рѣзко.
(втори вариант)
Законът действа много рязко, затуй трябва
да
бъдете внимателни.
(втори вариант)
А ти, като не
си
слушалъ, не
си
възприелъ и въпросътъ е свършенъ.
(втори вариант)
Тази идея ти не можешъ
да
възприемешъ другъ день.
(втори вариант)
Ти ако не
си
слушал, ако не
си
възприел – въпросът е свършен.
(втори вариант)
Тази идея ти не можеш
да
възприемеш друг ден – тя е само за днес; за друг ден – друга идея; за трети ден – трета идея, и т.н.
(втори вариант)
Въ края на краищата въ цѣлъ единъ цикълъ на живота
си
отъ 50-60 години като съберешъ всичкитѣ Божествени идеи, които
си
възприелъ, отъ тѣхъ може
да
се оцѣни какъвъ е билъ твоя характеръ на земята.
(втори вариант)
В края на краищата, като събереш всички Божествени идеи, които
си
възприел в един цикъл на живот от петдесет-шестдесет години, от тях ще може
да
се оцени какъв е бил твоят характер на Земята.
(втори вариант)
Пита нѣкой: “Какъ
да
прогресирамъ?
(втори вариант)
Пита някой: „Как
да
прогресирам?
(втори вариант)
” Рекохъ, колко Божествени идеи
си
възприелъ отъ Бога?
(втори вариант)
“ Казвам: доколко
си
прогресирал, ще познаеш по това, колко Божествени идеи
си
възприел от Бога и колко от тях
си
реализирал.
(втори вариант)
Тазъ идея може
да
се разрасте дотолкова, че
да
направи отъ тебе една велика душа.
(втори вариант)
Тази идея може
да
се разрасне дотолкова, че
да
направи от тебе една велика душа.
(втори вариант)
Сега, всинца страдате отъ немарливость - едно; отъ отлагане - двѣ.
(втори вариант)
Днес всички вие страдате от немарливост и от отлагане на нещата.
(втори вариант)
Немарливиятъ казва: “И безъ това може.” А, който отлага, казва: “Сега съмъ заетъ, че като свърша работата
си
, тогава ще го направя.” Не, не.
(втори вариант)
Немарливият казва: „И без това може.“ Онзи, който отлага, казва: „Сега съм много зает, но като свърша работата
си
, тогава ще го направя.“ – Не, не е така.
(втори вариант)
Божественитѣ идеи, които проникватъ въ нашата душа, на тѣхъ трѣбва
да
отдадемъ всичкитѣ
си
идеи, докато ги реализираме.
(втори вариант)
На Божествените идеи, които проникват в нашата душа, трябва
да
отдадем всичкото
си
внимание, докато ги реализираме.
(втори вариант)
А сега такава една идея, като проникне въ вашия умъ, вие я напишете и кажете: “Азъ написахъ тази и тази идея.” Вие не признавате, че тази идея е дошла отъ нѣкѫдѣ, не признавате авторитета и, а мислите, че отъ вашия умъ е излѣзла и тръгнете
да
се хвалите съ нея, но нѣма
да
се минатъ една-двѣ седмици и ще ви покажатъ, че тази идея не е израстнала отъ вашия умъ.
(втори вариант)
А сега, като проникне във вашия ум една такава идея, вие я написвате и казвате: „Аз написах тази идея.“ Вие не признавате, че тази идея е дошла отнякъде, не признавате авторитета и, а мислите, че е излязла от вашия ум, и тръгвате
да
се хвалите с нея.
(втори вариант)
Значи, Божествените нѣща всѣкога трѣбва
да
ги отбѣлѣзваме въ
себе
си
и
да
признаемъ, че тѣ сѫ отъ Бога, че тогава тѣ ще бѫдатъ Божествени.
(втори вариант)
И за тѣхъ трѣбва
да
имаме въ душата
си
особено мѣсто.
(втори вариант)
Значи всякога трябва
да
различаваме Божествените неща в
себе
си
и
да
признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени.
(втори вариант)
Дойде ли тази идея,
да
бѫдемъ готови
да
жертвуваме всичко.
(втори вариант)
И за тях трябва
да
имаме особено място в душата
си
.
(втори вариант)
Дойде ли до Божественото за насъ нѣма въпросъ:
да
или не, въпросътъ е свършенъ, въпросътъ е рѣшенъ вече!
(втори вариант)
Дойде ли такава идея в ума ви, трябва
да
бъдете готови
да
жертвате заради нея всичко.
(втори вариант)
Значи за Божественото човѣкъ трѣбва всѣкога
да
е готовъ
да
жертвува живота
си
.
(втори вариант)
Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът
да
или не – въпросът е решен вече.
(втори вариант)
Не
да
го изгуби,
да
го пожертвува.
(втори вариант)
Значи за Божественото човек трябва всякога
да
е готов
да
жертва живота
си
– не казвам
да
го изгуби, но
да
го пожертва.
(втори вариант)
Защото всѣкога пожертвуванъ живота за една Божествена идея, този животъ се усилва, става по-интензивенъ.
(втори вариант)
Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен.
(втори вариант)
И всичкитѣ велики хора и герои дължатъ своето геройство на този принципъ.
(втори вариант)
И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този принцип именно.
(втори вариант)
Сега вие сте въ такава гѫста материя, страдате всички, нали?
(втори вариант)
Сега всички вие се намирате в една гъста материя и страдате.
(втори вариант)
Кой отъ васъ не страда?
(втори вариант)
Кой от вас не страда?
(втори вариант)
Ако азъ взема едни клещи, че
да
ви стисна рѫката, ще бѫдете ли разположенъ?
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
бѫде свободенъ.
(втори вариант)
Всѣки обича свободата, но и всѣки трѣбва
да
пази свободата
си
.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде свободен.
(втори вариант)
Сега, отговорете ми, защо ви навеждамъ къмъ тия мисли.
(втори вариант)
Всеки обича Свободата, но и всеки сам трябва
да
пази свободата
си
.
(втори вариант)
Вие сте сега въ Египетъ, при Йосифъ.
(втори вариант)
Отговорете ми сега защо ви навеждам към тия мисли?
(втори вариант)
Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте Божественото богатство.
(втори вариант)
Вие сега сте в Египет, при Йосиф.
(втори вариант)
Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та
да
имате единъ голѣмъ запасъ,
да
можете
да
издържате този гладъ.
(втори вариант)
Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва
да
можете
да
издържате.
(втори вариант)
Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ
да
бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ
себе
си
трѣбва
да
изпитва.
(втори вариант)
Пълнете вашите житници, понеже ще дойдат седем гладни години.
(втори вариант)
Ами че ако азъ
себе
си
не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога
да
плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога
да
плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “
Да
направимъ опитъ, азъ мога
да
се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва
да
направя единъ малъкъ опитъ,
да
влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката.
(втори вариант)
Така ще добие вече вѣра въ
себе
си
.
(втори вариант)
Утре, когато дойдат годините на страдания и изпитания, а те ще дойдат, трябва
да
имате един голям запас –
да
можете
да
издържите глада.
(втори вариант)
Когато прѣплавамъ водата веднажъ, два - три пѫти, добия силна вѣра, тогава мога
да
кажа: “Тази рѣка азъ мога
да
я прѣплавамъ.” Но, ако азъ тъй седя до рѣката и казвамъ: “Азъ мога
да
прѣплавамъ рѣката”, безъ
да
съмъ правилъ опитъ и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това?
(втори вариант)
Изпитанията ще дойдат и трябва
да
ги издържите.
(втори вариант)
(къмъ въображаемите числа.) Нѣкои казватъ: “Наистина, азъ мога
да
прѣплавамъ рѣката”, но какъ - само мислено.
(втори вариант)
Като ви се говори за изпитания, някои казват: „Неприятни неща са тия –
да
бъде човек на изпитания.“ – Не, не са неприятни.
(втори вариант)
Като дойдемъ до опита, тѣ казватъ: “Азъ потънахъ въ водата.” Е, какъ тъй?
(втори вариант)
Човек сам даже трябва
да
се изпитва.
(втори вариант)
Ами ако аз не изпитвам
себе
си
, мога ли
да
се позная?
(втори вариант)
Не,
да
си
говоримъ истината, той
да
каже тъй: “Азъ само мислено прѣплавамъ тази рѣка.”
(втори вариант)
Ако аз само кажа, че мога
да
плувам, но не се опитвам
да
плувам, това знание ли е?
(втори вариант)
Сега въ живота всинца имате този опитъ!
(втори вариант)
Ако някой ми каже
да
направя един опит и аз веднага се бухна в реката, мога
да
се удавя.
(втори вариант)
На мнозина се схващатъ рѫцѣтѣ и после трѣбва
да
имъ помагаме.
(втори вариант)
Значи в мен има съмнение, неувереност, че мога
да
плувам.
(втори вариант)
Затова аз трябва
да
направя един малък опит,
да
вляза в реката един, два, три, четири, пет и повече пъти, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката.
(втори вариант)
Така ще добия вяра в
себе
си
.
(втори вариант)
Като преплувам веднъж, два, до три пъти, ще добия силна вяра в
себе
си
и тогава ще мога
да
кажа: „Аз мога
да
преплувам тази река.“ Ако аз седя до реката и казвам, че мога
да
я преплувам, без
да
съм правил опити, и се върна вкъщи, към кои числа спада това мое знание?
(втори вариант)
“И двѣ уши имамъ”, вземе и пробие едното
си
ухо.
(втори вариант)
Някои казват: „Наистина, аз мога
да
преплувам реката.“ Как?
(втори вариант)
Нѣкой казва: “Човѣкъ не трѣбва
да
бѫде набоженъ.” Смѣшни сте, набожностьта, това е едно качество на човѣка, едно благородно чувство е то.
(втори вариант)
Казва: “И уменъ не трѣбва
да
бѫде човѣкъ.” Е, хайде, и уменъ не трѣбва
да
бѫде човѣкъ, на какво ще се обърнете тогава?
(втори вариант)
Като дойде до опита, тия хора казват: „Аз потънах във водата.“ – Как тъй?
(втори вариант)
– „Схванаха ми се краката.“ Не, трябва
да
си
говорим Истината.
(втори вариант)
Сега, какви изводи може
да
си
направите отъ това?
(втори вариант)
Такъв неопитен човек трябва
да
каже: „Аз преплувах тази река мислено само.“ В живота всинца имате този опит.
(втори вариант)
На мнозина се схващат ръцете и после трябва
да
им помагаме.
(втори вариант)
Значи вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ изискватъ отъ васъ вие
да
се учите; вашите приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ ви пратили тукъ, искатъ вие
да
бѫдете духовни и религиозни; вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ искатъ вие
да
бѫдете умни,
да
бѫдете силни,
да
притежавате всички добри качества,
да
издържате добрѣ изпититѣ
си
,
да
бѫдете носители на Божественитѣ идеи,
да
пръскате свѣтлина,
да
утѣшавате страждающи, бѣдни, немощни,
да
си
състрадавате единъ другъ, и още хиляди нѣща, хиляди други работи изискватъ отъ васъ.
(втори вариант)
И когато вие се съгласите, когато почнете
да
изпълнявате тѣхнитѣ изисквания, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна радость, душата ви ще се разшири, умътъ ви сѫщо, като че нѣщо тайнствено става у васъ, като нѣкоя птичка, която се вдига на крилата
си
, значи, имате тѣхното благоволение.
(втори вариант)
Друг някой казва: „Господ ми даде две очи.
(втори вариант)
Нѣкой сѣди и казва: “Какво
да
правя сега, не зная какво
да
правя.”
(втори вариант)
Сега, младитѣ какво трѣбва
да
правятъ?
(втори вариант)
И с едно око мога.“ Изважда едното.
(втори вариант)
Наблюдавайте ако идете въ село, ще видите младитѣ моми и момци играятъ на хорото.
(втори вариант)
Тѣ играятъ, а единъ кавалджия или гайдарджия на срѣдата свири имъ; опити правятъ тѣ, търсятъ се единъ другъ.
(втори вариант)
Обаче, следъ като се ожени нѣкой, не ходи вече
да
тропа на хорото.
(втори вариант)
“ Отреже едното
си
ухо.
(втори вариант)
Защо преди е ходилъ, а сега не ходи, а казва: “Това сѫ глупави работи.” Значи ти
си
поумнѣлъ, ама отъ глупавото умно може ли
да
се роди?
(втори вариант)
Младиятъ казва: “Съ краката
си
азъ мога всичко
да
направя.” А слѣдъ като се ожени, казва: “Азъ криво съмъ разсъждавалъ.” Не само съ краката трѣбва
да
се тропа, но и съ главата трѣбва
да
се мисли. Т.е.
(втори вариант)
Някой казва: „Човек не трябва
да
бъде много набожен.“ – Смешни сте!
(втори вариант)
всѣка една постѫпка на човѣкъ трѣбва
да
бѫде разумна.
(втори вариант)
Всѣко едно упражнение, всѣко едно движение, каквото и
да
вършите, все трѣбва
да
е умно,
да
е обосновано на нѣкакъвъ законъ.
(втори вариант)
Друг казва: „Човек не трябва
да
бъде и умен.“ –
Да
, може
да
не бъде и умен, но на какво ще се обърне тогава?
(втори вариант)
И тъй, въ Божествения свѣтъ вие ще се стремите къмъ слѣдующия законъ: Всичко онова, което ви е опрѣдѣлено отъ Бога, вие трѣбва
да
го реализирате!
(втори вариант)
Всичко на васъ е опрѣдѣлено.
(втори вариант)
И тъй, какви изводи може
да
направите от всичко това?
(втори вариант)
Всѣки трѣбва
да
разбира защо е дошълъ.
(втори вариант)
Значи вашите приятели от Невидимия свят, които са ви пратили тук, искат
да
бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от Невидимия свят искат
да
бъдете умни,
да
бъдете силни,
да
притежавате всички добри качества,
да
издържите изпитите
си
,
да
бъдете носители на Божествените идеи,
да
пръскате Светлина,
да
утешавате страдащи, бедни, немощни,
да
си
състрадавате един друг – и още хиляди други работи те изискват от вас.
(втори вариант)
Сами не
си
правете никаква програма.
(втори вариант)
И когато вие се съгласите с всичко това и започнете
да
изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост.
(втори вариант)
Изпълнете вашата програма отъ природата и живота ви ще тече като масло.
(втори вариант)
Ще забележите, като че нещо тайнствено става у вас, чувствате се като някоя птичка, която се вдига нагоре с крилата
си
.
(втори вариант)
Отивамъ въ училището
да
се уча и питамъ защо съмъ дошълъ.
(втори вариант)
-
Да
уча.
(втори вариант)
Някой седи, не знае какво
да
прави и казва: „Не зная какво
да
правя.“ Ще ви запитам обаче: младите какво трябва
да
правят?
(втори вариант)
Наблюдавайте ги!
(втори вариант)
Те играят, а един кавалджия или гайдарджия влиза в средата на хорото, свири им.
(втори вариант)
Сетнѣ, правата линия образува плоскостьта, кубътъ и т.н.” Този учитель е белалия, не се спира само съ точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюсъ, минусъ, дѣли и умножава, тури скоби, но всичко това е само за развиване на ума.
(втори вариант)
Тъй щото цѣлиятъ животъ се състои все отъ задачи, отъ математически закони.
(втори вариант)
Но след като се ожени някой от тия млади, не ходи вече
да
тропа на хорото.
(втори вариант)
Даже, ако всѣки день се съсрѣдоточавате, вие ще намѣрите една по-велика задача въ живота, тъй че и геометрия, и математика сѫ приложени напълно въ нашия организъмъ.
(втори вариант)
Казва: „Това са глупави работи.“ Значи ти вече
си
поумнял.
(втори вариант)
Не само химически процеси ставатъ тамъ, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човѣшкиятъ мозъкъ, такава, каквато въ свѣта нѣма.
(втори вариант)
Питам: от глупаво нещо може ли
да
се роди умно?
(втори вариант)
И всичкитѣ химикали, шишенца, съ всичкитѣ елементи сѫ тамъ.
(втори вариант)
Пъкъ и всичкитѣ инструменти сѫ толкова деликатни, за всичко ги бива.
(втори вариант)
Тукъ на земята
да
съставятъ такава една лаборатория, трѣбва
да
похарчатъ нѣколко милиарда.
(втори вариант)
Тъй щото, вѣ тази лаборатория трѣбва
да
влизате по-често.
(втори вариант)
Младият казва: „С краката
си
аз мога
да
направя всичко.“ Но след като се ожени, казва: „Аз криво съм разсъждавал.“ Не само с краката трябва
да
се тропа, но и с главата трябва
да
се мисли.
(втори вариант)
Да
кажемъ, имате една мисъль, искате
да
я изпъдите.
(втори вариант)
Това значи, че всяка постъпка на човека трябва
да
бъде разумна.
(втори вариант)
Всяко упражнение, всяко движение, всяко действие, каквото и
да
е то, трябва
да
е разумно,
да
е обосновано на някакъв закон.
(втори вариант)
Махате съ рѫка и мислите, че може
да
я изпъдите, казвате: “Излѣзъ де!
(втори вариант)
И тъй, щом сте в Божествения свят, ще се стремите към следния закон: вие трябва
да
реализирате всичко онова, което е определено от Бога.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
разбира защо е дошъл.
(втори вариант)
Ти ще влезешъ въ лабораторията, ще разгледашъ отъ каква категория е тази мисъль, ще я хванешъ съ щипцитѣ
си
, тя ще се подчини и ще я извадишъ.
(втори вариант)
Изпълнете програмата, която е дадена за вас, и не се бойте!
(втори вариант)
Сами не
си
правете никаква програма.
(втори вариант)
Изпълнете вашата програма, която е определена от Природата, и животът ви ще тече по мед и масло.
(втори вариант)
А ти махашъ съ рѫка, казвашъ: “Не искамъ
да
мисля за нея.” Въпросътъ не е тамъ
да
не мислишъ, ще мислишъ, но положително ще мислишъ.
(втори вариант)
Ще кажешъ тъй: “Дойде ми на умъ една мисъль, но азъ ще влѣза въ своята лаборатория, еди на кое
си
шкафче имамъ една киселина”, ще отворишъ вратата и ще и кажешъ: “Излѣзъ навънъ!
(втори вариант)
Отивам в училището
да
се уча и питам защо съм дошъл.
(втори вариант)
–
Да
уча, разбира се.
(втори вариант)
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още
да
мислите, че вие отъ немислене дойдохте до този халъ.
(втори вариант)
Първия път не разбирам нищо, втория път – също, но третия път вече започвам
да
разбирам.
(втори вариант)
Отъ много мислене човѣкъ никога не полудява и отъ много учене човѣкъ никога не се съсипва.
(втори вариант)
Да
, но аз не зная нищо.
(втори вариант)
Онзи, който е ученъ, той знае закона, не го е страхъ, той има условия по всѣки начинъ
да
избѣгва мѫчнотиитѣ.
(втори вариант)
А невѣжиятъ човѣкъ, като не знае по кой пѫть
да
мине, той се уплаши и ума му изтръпне.
(втори вариант)
Та, сега на всинца ви трѣбва силенъ и крѣпъкъ духъ, че като влѣзе тази свѣтла, Божествена идея, която се отправя къмъ васъ, както буталцето (Ì),
да
я приемете, не отлагайте, приемете я.
(втори вариант)
Всички свещени идеи, които проникнатъ въ васъ, приемете ги.
(втори вариант)
Бѫдете всѣкога трезви,
да
ги използвате.
(втори вариант)
Той дели, умножава, туря скоби, но всичко е само за развиване на ума.
(втори вариант)
Тогава учението, което сега придобивате, ще може
да
го реализирате.
(втори вариант)
Тъй щото целият живот се състои все от математически закони и задачи.
(втори вариант)
Ако вие всеки ден се съсредоточавате, ще намерите една по-велика задача в живота
си
.
(втори вариант)
Станете
да
направим едно упражнение.
(втори вариант)
4.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Ако доброто сега се заражда въ вашата душа, това не е добро.
Насъ сѫ ни заблудили, че огъньтъ е опасенъ и затова го държимъ само въ печкитѣ
си
.
Ако вие запалитѣ една свѣщь и кажете, че вие създадохте тази свѣщь, това не е вѣрно.
И за слънцето казваме сѫщото: нека седи то далечъ отъ насъ, защото ако дойде на земята, ще изгори всичко.
Миротворството не е качество свойствено на проститѣ хора; то не е свойствено и на обикновенитѣ хора; то даже не е свойствено и на гениалнитѣ хора.
Не, приятелю, тази свѣтлина
си
е сѫществувала, тя е била, а сега само се проявява; пъкъ тя още не е проявена въ свѣта въ своята пълнота.
Да
, както има риби, които живѣятъ въ водата, както има птици, които живѣятъ въ въздуха, така има и сѫщества, които живѣятъ въ слънцето вѫтрѣ, въ този огънь.
Въ древностьта, при единъ вѣрующъ, който живѣлъ 20 години въ една пещера въ пустинята, идва единъ господинъ и вижда, че този постникъ чете Библията на една малка свѣщь.
Човѣкъ трѣбва
да
придобие това качество.
Тогава той му казва: ако ти четешъ Библията на тази малка свѣщь, нищо не ще можешъ
да
разберешъ отъ нея.
Той не се ражда съ него, но той го придобива, той го развива.
Постникътъ му отваря една врата и отъ нея излиза такава блѣстяща свѣтлина, че този господинъ ослѣпѣлъ, не могълъ
да
издържи на тази свѣтлина.
Ако човѣкъ се раждаше съ това качество, то щѣше
да
бѫде едно пристрастие, отъ страна на Провидението.
И въ това именно е похвалата на човѣка, че той може
да
го придобие.
Свѣщь, която носи свѣтлина и знание за васъ, която носи свобода за васъ, не произвежда никакви противорѣчия.
Сега, онѣзи, които философствуватъ ще кажатъ: тогава гдѣ е Божията благодатъ?
Ами че въ какво седи Божията благодатъ?
Може ли нѣкой отъ васъ
да
ми обясни, кои сѫ били побудителнитѣ причини на Божественото естество въ Бога,
да
създаде всички тия свѣтове?
Блаженъ е онзи който може
да
живѣе въ огъня.
Ако Богъ ще влѣе въ насъ всичко на готово, тогава какъвъ смисълъ има живота ни?
Било ли е необходимо Богъ
да
създаде тия свѣтове, или въ Него е имало нѣкаква милость?
Този свещенъ огънь е, който ще ни очисти отъ всички грѣхове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина отъ насъ и ще ни направи свѣтли, чисти като кристалъ.
Въ такъвъ случай нека Богъ
си
живѣе самъ, нека самъ се проявява.
Било ли е врѣме, когато тази вселена
да
не е сѫществувала?
Нѣкои казватъ: тогава, ние виждаме голѣмо противорѣчие въ това, дѣто се казва, че всичко трѣбва сами
да
придобиемъ, а пъкъ въ Писанието е казано, че всичко е отъ Бога.
– Чистотата на единъ кристалъ се познава по това, че той може
да
прѣчупва свѣтлината.
Нѣкои казватъ, че сегашната вселена щѣла
да
изчезне.
Нима онази кокошка, която рови съ краката
си
и изхвърля житото навънъ, та това е отъ Бога?
„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.
Каква нужда има Богъ отъ това,
да
рови туй зърно?
Слѣдователно, нашето сегашно слънце, споредъ както казва Мойсей до четвъртия день при създаването на свѣта го нѣмало.
Като че Богъ не знае туй зърно, та трѣбва
да
го опитва сега,
да
се учи?
И рече: Богъ – „
Да
бѫде виделина“ – и стана виделина.
Миротворцитѣ ще се нарекатъ Синове Божии, ако издаватъ Божествена свѣтлина която излиза отъ този Божественъ пламъкъ, който е създалъ свѣта.
Че каква философия има въ това, човѣкъ
да
съгради една кѫща и послѣ
да
я събори?
Ще кажете: отъ Господа е това.
Тогава се създалъ умътъ въ този козмически човѣкъ, и той съзналъ, че може
да
мисли и
да
работи, както Богъ работи въ свѣта.
Ние сме направили това, а послѣ казваме, че Господь го направилъ оправдаваме се.
Това подразбиралъ Мойсей, като казалъ, че въ четвъртия день Богъ създалъ слънцето.
Мойсей не говори за това обикновено слънце, защото за насъ въ природата день и нощь нѣма, т.е.
Каква нужда има Господь отъ това,
да
убие този или онзи?
Каква нужда има Господь
да
прави затвори?
Като казваме „днесъ и утрѣ“, то е за онази неразумна природа.
Господь, Който има всичко въ
себе
си
, каква нужда има отъ тѣзи дѣтински промѣни?
За разумния човѣкъ тия процеси иматъ съвсѣмъ друго значение.
Казва се въ Писанието, че Миротворцитѣ ще се нарекатъ Синове Божии.
Азъ мога
да
правя разлика между изгрѣването и залѣзването на слънцето.
Да
бѫдешъ Синъ Божий, това е най-възвишеното положение, което нѣкой може
да
има по отношение на Бога.
Разбира се, като кажемъ, че можемъ
да
бѫдемъ Синове Божии, веднага ще се родятъ противоречия, съмнѣния: можемъ ли
да
бѫдемъ Синове Божии, или не?
Азъ не обичамъ
да
споря, дали можемъ
да
бѫдемъ Синове Божии.
Ами защо
да
скърбимъ?
Който разсѫждава, и който размишлява, може
да
разрѣши всички задачи; който не разсѫждава, който не размишлява, никакви задачи не може
да
разрѣши.
Нѣкои ми казватъ: ама азъ не мога
да
видя това нѣщо.
Е,
да
видишъ, или
да
не видишъ, то е нѣщо относително.
Ако азъ, слѣдъ като седя тукъ въ София, не мога
да
видя една игла на Витоша, това не е единъ недѫгъ на моитѣ очи.
Обаче, азъ мога
да
стана отъ тукъ,
да
отида на Витоша и
да
намѣря тази игла.
Нѣкой казва: ти
си
ученъ човѣкъ, вижъ иглата отъ София.
Ако ти можешъ
да
пѫтувашъ съ бързината на свѣтлината, ако можешъ
да
вървишъ съ бързината на това слънце, ще има единъ вѣченъ день, но понеже ние сме материялисти, затова има день и нощь за насъ.
Азъ ще ви възразя: ако ти
си
дѣйствително ученъ човѣкъ ще отидешъ самъ на мѣстото и ще видишъ тази игла отъ близо.
Само глупавитѣ хора разглеждатъ нѣщата отдалечъ.
Хубаво, щомъ разсѫждавате така, щомъ вашата философия е такава, бѫдете послѣдователни.
Азъ другояче гледамъ на тъмнината.
Турете тогава хлѣба отдалечъ, поглеждайте го отъ тамъ и се наяждайте.
Прѣдставете
си
, че вие сте работници, и като такъвъ, за васъ, работницитѣ, нѣма никакъвъ законъ, който
да
опрѣдѣля по колко часа на день
да
работите.
Ако това е едно правило въ живота, нека го приложимъ въ всички отношения, нека бѫдемъ послѣдователни въ своята мисъль!
А тъй, като работникъ, седите при господаря
си
и му работитѣ, но докато грѣе слънцето, господарьтъ ви не ви пуща
да
си
отидите дома.
Да
, когато дойде въпросъ за хлѣба, ти го вземешъ въ рѫцѣтѣ
си
и се вторачвашъ въ него, а щомъ се отнася за друго нѣщо, щомъ се отнася за иглата на Витоша, казвашъ: и отъ тукъ може
да
се види.
Щомъ, обаче, залѣзе слънцето, той ви пуща
да
си
вървите дома и казва: хайде върви
си
сега!
Азъ разсѫждавамъ по слѣдния начинъ: когато имашъ
да
вземашъ пари отъ нѣкого, ти се вторачвашъ, приближавашъ се къмъ него и казвашъ: паритѣ дай по-скоро!
Когато пъкъ имашъ
да
давашъ нѣкому, отдалечавашъ се отъ него.
Казвамъ: свѣтлината ти дава възможность
да
работишъ, а тъмнината ти дава възможность
да
почивашъ.
Но, този интересъ е двоякъ: интересъ когато имашъ
да
давашъ, и интересъ, когато имашъ
да
взимашъ.
Защо господарьтъ ти не иска
да
работишъ на тъмно?
Когато имашъ
да
давашъ, ти туряшъ нѣщата отдалечъ, а когато имашъ
да
взимашъ, туряшъ нѣщата наблизо.
Тъмнината е дошла, за
да
те освободи,
да
ти даде възможность
да
си
починешъ.
Въ първия случай казвашъ: колкото по-далечъ, толкова по-добрѣ.
Понеже твоятъ господарь е неразуменъ, Господь е създалъ отвънъ тъмнината, за
да
те освободи,
да
си
починешъ малко.
Вие ме запитвате: защо този господинъ стои толкова далечъ отъ онзи?
Господарьтъ ти казва: хайде сега
си
върви, та утрѣ, като изгрѣе слънцето, ще дойдешъ пакъ
да
работишъ.
Защото има
да
дава.
Ами защо еди-кой
си
е много близъкъ съ онзи тамъ?
Ти имашъ свѣтлина, радостно ти е на душата, свѣтло ти е на ума, но мразишъ нѣкого и постоянно го носишъ въ ума
си
.
Защото има
да
взима.
И тъй както ти е свѣтло, кажешъ
си
: азъ ще му дамъ нѣму!
Казва се: еди-кой
си
се оженилъ за еди-коя
си
. Защо?
– Кроишъ
си
разни планове.
Защото има
да
взима, та я взелъ въ кѫщата
си
.
Е, тази свѣтлина въ дадения случай не ти ли прѣчи?
Ама защо еди-кой
си
изпѫдилъ жена
си
, отдалечилъ се отъ нея?
Но, дойдатъ слѣдъ това голѣми страдания, скърби и ти забравишъ този човѣкъ.
Защото има
да
и дава.
Питамъ: какво нѣщо сѫ скърбитѣ, страданията?
Сега, азъ нѣма
да
се занимавамъ съ математика,
да
ви доказвамъ, че за
да
се развие у васъ миротворството, се изисква едно число отъ години съ множество нули.
Но
да
оставимъ това число, вие нѣма
да
го разберете.
Едно ще знаете, че за
да
се развие миротворството, изисква се цѣлата вѣчность.
Онази свѣтлина, която не може
да
реагира върху нашитѣ очи, тя се прѣдставлява за насъ като тъмнина, а онази свѣтлина, която реагира върху нашитѣ очи, се прѣдставлява като свѣтлина.
Подъ думата вѣчность, азъ разбирамъ, че всички онѣзи добродѣтели, които се проявяватъ въ Божественото естество, трѣбва
да
дойдатъ и
да
подкрѣпятъ мира.
Мирътъ, миротворството е най-хубавото качество, което човѣкъ трѣбва
да
има въ
себе
си
.
Тъй щото, въ свѣта всичко е свѣтлина.
Казва Писанието: „Свѣтлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: виждате ли, тъмнината не обзе свѣтлината!
Тамъ, дѣто има миръ, само тамъ ще може
да
има музика, поезия, изкуство, животъ въ своята пълнота.
Сега, азъ нѣма
да
се спирамъ
да
обяснявамъ всичко това, понеже ако се спра
да
обяснявамъ, вие ще се намѣрите въ положението на онзи бѣденъ човѣкъ, прѣдъ когото се отваря една стая съ най-хубави скъпоцѣнни камъни.
Дѣто нѣма миръ, не може
да
има никаква култура.
Този бѣденъ човѣкъ, като види всички тия скѫпоцѣнни камъни, въ главата му ще дойдатъ всичкитѣ изкушения, и той ще почне
да
мисли откѫдѣ
да
влѣзе.
Писанието казва: „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“.
Нѣкой казва за примѣръ: ами Господь не може ли
да
оправи тази работа?
Нѣкои казватъ:
да
примиримъ хората!
Не
да
ги примиримъ, но
да
ги научимъ на онзи великъ законъ
да
бѫдатъ миротворци.
Е, тогава азъ нѣма повече
да
ора,
да
сѣя,
да
копая.
Да
примиришъ хората, това не е изкуство.
И започва молитвата
си
.
И сега, ще проповѣдватъ на хората, че трѣбва
да
бѫдатъ миролюбиви.
Господи прати ми нѣкой човѣкъ, който
да
оре,
да
сѣе,
да
копае заради мене!
Християнитѣ трѣбва
да
бѫдатъ не „миролюбиви“ хора, а „миротворци“ трѣбва
да
бѫдатъ, въ
себе
си
трѣбва
да
носятъ това качество.
Може
да
се познае, че тѣ носятъ това качество, ако сѫ Синове Божии.
Най-послѣ азъ го чуя, намѣря нѣкой човѣкъ, който
да
му оре,
да
му копае и
да
му пратя.
Само Синоветѣ Божии могатъ
да
бѫдатъ миротворци.
И тогава той
си
казва: ето, Господь ме послуша.
Нѣкой казва: азъ примирихъ еди-кой
си
хора.
Това нѣщо лесно мога
да
направя азъ. Защо?
Че кой не може
да
примирява?
Кой не може
да
примирява съ тоягата?
Казвамъ на едного: слушай: колко искашъ
да
ти платя, за
да
работишъ за онзи?
Кой не може
да
омиротворява една страна?
Хубаво, иди
да
работишъ!
Азъ му изпращамъ този човѣкъ, за
да
не безпокои Господа.
На втория день стане, пакъ безпокои Господа.
„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“. Кога?
Когато човѣкъ прояви туй качество въ
себе
си
.
Той
си
казва: а, днесъ молитвата ми не се чу!
Миротворството ще ви свърже още съ свѣта на ангелитѣ, съ всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии.
Слѣдъ като ви свържатъ съ Бога, вие ще бѫдете въ сила
да
проявите вашето миротворство и отвънъ.
Да
орешъ,
да
копаешъ,
да
сѣешъ,
да
жънешъ,
да
работишъ, това е една привилегия!
Ако ти мислишъ, че Господь трѣбва
да
те освободи отъ ралото, отъ мотиката, зле разбирашъ законитѣ.
Та ти още не
си
работилъ!
Да
, защото той ти дължи.
Ти като влѣзешъ въ училището, изведнъжъ нѣма
да
свършишъ всичката
си
работа!
Ти имашъ
да
взимашъ отъ него и постоянно го подозирашъ, че той не може
да
си
изплати дълга.
Ама, казва нѣкой, азъ искамъ изведнъжъ
да
стана чистъ и святъ човѣкъ!
– Обичашъ онова, което
си
вложилъ въ нѣго, искашъ
да
си
го вземешъ и слѣдъ като
си
го вземешъ, казвашъ: за този човѣкъ вече петь пари не давамъ.
Въ първо врѣме, за
да
го залъжешъ малко, казвашъ му: азъ имамъ за тебе добро понятие, ти
си
добъръ човѣкъ.
Да
, но това е залъгалка.
Като отидешъ на онзи свѣтъ, тази свѣтлина ще бѫде пакъ като свѣтлината на една свѣщъ и ще започнешъ отново
да
изучавашъ Божия законъ.
Обичамъ те, но я ми дай паритѣ!
„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.
Кога
си
вземешъ паритѣ, казвашъ: страшенъ вагабонтъ
си
, азъ вече петь пари ти не давамъ.
Хубаво, родилъ се отъ Бога, а дошълъ
да
спори съ мене,
да
ми казва: ти не
си
на правата страна'.
Всичко това ние вършимъ всеки день и не се срамимъ отъ
себе
си
.
Е казвамъ му, тогава ти не
си
на правата страна.
Ти мене нѣма
да
ми казвашъ, дали съмъ на правата, или на кривата страна.
Дали съмъ роденъ отъ Бога, или не, дали съмъ на правата страна, или не, това азъ зная.
Азъ на вола нѣма какво
да
доказвамъ логически, нито математически, че се различава отъ мене.
Ще му кажа: ела тукъ при мене, тукъ има огледало.
Хайде
да
застанемъ прѣдъ огледалото!
Щомъ е така, защо ще убѣждаваме единъ човѣкъ
да
вѣрва въ Бога?
Нѣкой казва, че трѣбва
да
имаме вѣра.
Бихъ ви запиталъ: въ какво трѣбва
да
имате вѣра?
Понеже вѣрата е единъ законъ на ума, казвамъ: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за
да
се разберемъ, ти трѣбва
да
вѣрвашъ, т.е.
Най-послѣ
си
съблѣка дрехитѣ.
трѣбва
да
събудишъ твоята разумность и интелигентность, и азъ трѣбва
да
вѣрвамъ, т.е.
да
събудя своята разумность и интелигентность, та слѣдъ като събудимъ разумностьта и интелигентностьта, която Богъ е вложилъ въ насъ, ние ще можемъ
да
живѣемъ като разумни сѫщества.
Азъ нѣмамъ козина, а ти имашъ козина по цѣлото
си
тѣло.
Слѣдователно, ние ще видимъ, че сме двѣ разумни сѫщества, които трѣбва
да
се споразумѣятъ.
Вие казвате: ние може
да
вѣрваме единъ на другъ. Какъ?
И апостолъ Павелъ искалъ
да
докаже, че пѫтьтъ на Мѫдростьта е пѫть на спасението.
Чрѣзъ Мѫдростьта хората се спасяватъ, чрѣзъ Любовьта хората добиватъ животъ, а чрѣзъ Истината се освобождаватъ.
Отъ какво се освобождаватъ хората.
Ако единъ човѣкъ може
да
роди мира въ
себе
си
, като едно свое дѣте, той се освободилъ, той разбралъ дълбокия смисълъ на мира.
Та, като дойдатъ разумнитѣ сѫщества
да
разбъркатъ всичко въ свѣта и послѣ се заематъ
да
поставятъ всичко въ съчетание, казваме, че въ тази държава има миръ, има редъ и порядъкъ.
Родениятъ отъ Бога има въ душата
си
такава велика Любовь, такъвъ великъ изворъ на любовьта, че никакви противоречия за него не сѫществуватъ.
Родениятъ отъ Бога има една такава пръчица, че съ нея всичко може
да
направи.
На него всички хора му сѫ братя – не по тѣла, а по души.
Нѣкои религиозни казватъ, че еди-кой
си
, че еди-коя
си
полудѣли.
Когато ти
си
роденъ отъ Бога, ти ще се разговаряшъ съ душитѣ на всички хора.
Че какъ нѣма
да
полудѣятъ?
НАГОРЕ