НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
198
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
198
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
От нея са произлезли всички съвременни нервни болести.
Не само
да
помниш нещата и
да
мислиш, че това е наука.
Това, което е запомнено, всеки може
да
ти го вземе.
Понеже не разбираме законите, тази интензивност, тази голяма възбуденост, дава обратни резултати: става подпушване, което се отразява в ума и сърцето.
Човек, който иска бързо
да
преживее, който иска
да
израсне изведнъж, който иска много неща, той бързо остарява.
Който бързо расте, бързо и остарява; който бързо остарява, бързо и осиромашава.
Дойдат вълните, всичко заличат.
Такъв е законът в Природата.
Наблюдавайте явленията в Природата и ще видите колко е последователна.
“ – Не трябваше
да
го пишеш на пясъка край морето.
Някой
си
извади едно тефтерче, запише нещо, мисли, че го знае.
Като вземете тефтерчето и търсите записаното, тогава ще приличате на онзи проповедник, който мъчно намирал отделните места в Евангелието, та за
да
ги намира лесно, когато му потрябват, турял на тия места по един праз лук.
– Понеже в нея има голямо желание в едно кратко време
да
израсне.
Дохожда попът, търси мястото, което означил с праза, не може
да
го намери, нито празът е на място.
Сто години трябват на дъба, за
да
израсне.
Ти трябва
да
имаш нещо положително в главата
си
, което никой не може
да
ти го вземе – това е Божественото знание.
Значи процесите, които стават в нас, не трябва
да
бъдат бързи, но медлени, последователни, методични, за
да
могат
да
произведат в нас онази необходима стабилност.
Не казвам, че не трябва
да
записваш някои неща, но те са второстепенни.
Има неща, които трябва
да
знаеш, които трябва
да
са написани вътре в сърцето ти.
Казвам: всички ще учите!
Не е необходимо всички
да
сте философи, но трябва
да
учите.
Желателно е
да
сте всички философи, пророци, но като не сте, и то не е лошо.
Тази енергия трябва разумно
да
се използва.
Всеки от вас трябва
да
придобие толкова знание, колкото му е необходимо засега, пък във великото бъдеще ще има условия
да
придобива още много знания.
Това показва, че твоите снегове, ледове започват
да
се топят.
Отговор: Как
да
се въдвори Царството Божие на Земята.
Да
, нека направим един малък опит,
да
въдворим Царството Божие между нас!
Казват, че като дойде Христос, ще нареди закони, според които всички хора на Земята ще живеят братски.
Любовта трябва
да
дойде по един последователен, бавен начин, тъй както бавно, медлено идва и светлината: най-напред се зазорява слабо и постепенно Слънцето се издига до обед на най-високата
си
точка.
За
да
се прояви Любовта, трябва
да
се изрази поне четвърт от кръга.
Царството Божие може
да
се приложи още днес между трима, може
да
се приложи между петима, между 10, 20, 100, 1000 и повече души.
Какво ви препятства
да
приложите Царството Божие в
себе
си
?
Вие чакате
да
дойде Царството Божие след няколко хиляди години.
Не, тя трябва
да
образува ъгъл най-малко от 90°, за
да
се смята за Любов.
Царството Божие отдавна е дошло, но вие сте закъснели.
Някои още спят и се запитват дали е изгряло Слънцето?
Те гледат навън, но нямат светлина.
Това трябва
да
знаете.
Станете, измийте очите
си
– и хайде на работа!
Сега тия идеи, които прокарвам тук, са потребни за вас, за
да
придобиете една стабилност в живота
си
.
Вие се борите с едно противоречие, което възниква от сблъскването на старите с новите идеи, и казвате: „Новите идеи са неприложими в живота.“ Защо
да
са неприложими?
Има правила, които могат
да
се приложат още днес.
Аз няма
да
ви представя тия скачени съдове, както във физиката –
да
се намират на еднаква височина, но ще ви представя два скачени съда, единият – С, по-горе, а другият – Д, по-долу поставен.
Едно е вярно – че новите идеи не могат
да
се приложат изведнъж, в своята пълнота, но Любовта например всеки може
да
приложи в
себе
си
.
Някой казва: „Аз не виждам любовта между мен и вас.“ – Дали ти виждаш тази любов, това важи за тебе.
Ти не трябва
да
я виждаш, а
да
я чувстваш в
себе
си
.
Да
допуснем сега, че вие напълвате съда С с вода.
За мен е важно какво аз чувствам в даден случай.
Щом този съд е скачен със съда Д, тогава де ще отиде водата?
– Водата ще се прелее в съда Д, а съдът С ще се изпразни.
Всеки от вас сам за
себе
си
трябва
да
чувства тази любов.
Да
кажем, че С и Д не са съдове, а две съзнания.
Ще бъде смешно, ако вие ме питате дали аз имам любов.
Щом питаш дали имам любов, това показва, че ти нямаш никаква любов.
То ще каже: „Защо ми взе водата?
Всеки от вас
си
знае дали има любов, или не.
“ Вярно ли е, че съзнанието Д взе водата на С?
Туй са скачени съдове и по силата на този закон става преливане на водата от единия съд в другия.
Има ли право съзнанието С
да
каже: „Туй, което ми е дадено, то ми принадлежи и никой няма право
да
ми го вземе?
За Любовта не трябва
да
говорим.
“ Тази вода слиза в Д по закона за скачените съдове.
Ако този съд е запушен отдолу, а в съда С постоянно се налива вода, какво ще стане най-после?
Речеш ли
да
я изучиш, тя
си
заминава и те оставя.
– След като се напълни съдът Д, и съдът С ще се напълни, няма къде вече
да
се излива.
Щом съдът С се напълни и няма накъде повече
да
се изтича, водата от нещо ще започне
да
прелива, ще настане едно връщане.
Тя заминава и ти оставаш
да
изучаваш сянката ѝ.
Няма
да
буташ Любовта, ще я пазиш свещено.
После отново ще дойде и пак ще излезе.“ Трябва
да
има непрекъснато движение.
За нея няма и
да
говориш.
Каквато и колкото енергия
си
изразходвал, такава и толкова ще ти се върне.
Като я виждаш, ще се радваш на нейното присъствие.
В Природата има кръг на движение.
Тя, като дойде в дома ти, ще ти донесе следното: сиромашията ще изчезне, страданията ще изчезнат, мъчнотиите ще изчезнат и тя ще внесе мир, радост, спокойствие, подтик, инициатива.
Сега няма
да
туряме в контраст светската любов и Божествената Любов.
Не, този, който приема водата в съда С, трябва
да
бъде свободен,
да
не се безпокои от нищо.
Той трябва само
да
възприема и
да
дава.
Има ли нужда
да
сравнявате един малък чучур, който едва цицерика, който едва капе, с един голям извор?
Има известни положения в живота, при които ние само възприемаме и даваме, само се изпразваме.
Божията Любов е онзи голям, обилен извор, от който ти ще
си
вземеш толкоз, колкото ти трябва.
По някой път вие сте лакоми, искате
да
вземете двоен дял.
–
Да
се пълни и изпразва.
Тя е паница, която трябва
да
възприема и
да
дава.
Вземайте от Любовта по малко, ако искате дълго време
да
ходите на извора.
Всинца сте по една месечина.
Ще вземате отначало по малко и постепенно ще увеличавате, докато се приспособите към тази Божествена сила, която действа във вас.
Но Месечината има две свойства: тя възприема и дава.
Това са научни методи, с които вие трябва
да
се справите.
Следователно този процес съществува и в Природата.
Престанете
да
се съмнявате!
Не мислете, че всякога може
да
ви дават.
Не, и вие ще давате.
Сега няма
да
обяснявам този въпрос повече, понеже ще настъпим в една област, за която не сте уравновесени и ще направите криви заключения.
Възможно и невъзможно – това са неща относителни, нереални.
Щом ти дават, непременно трябва
да
даваш.
Невъзможни са, докато не ги знаем, докато не изпълняваме Волята Божия, но когато изпълним Волята Божия, Бог ще има всичкото благоволение към нас.
Ако не даваш, ще има подпушване, а подпушването е най-голямото нещастие, което може
да
сполети човека.
Няма по-лошо нещо от това,
да
се подпушиш.
Това, че някои от вас са по-умни, а някои не са така умни – то зависи от вас.
Един от турските султани бил много умен и пожелал
да
намери начин, чрез който
да
излекува ония цариградски дембели от техния недъг.
Всички можете
да
учите.
Дохожда му наум следната идея.
Някои ги е срам
да
попитат, когато не знаят или не разбират нещо.
В стаята, дето седели дембелите, пуснали толкова много вода, че
да
ги застрашат с удавяне.
Казват: „Как тъй аз, 45-годишен човек, ще отида при това дете
да
го питам нещо.
Същевременно оставили в тази стая лопати, кофи за гребане и за изливане на водата, та по този начин
да
заставят дембелите
да
работят.
Пущат водата и стаята се изпълва с вода до коленете, но те още лежат, не се вдигат.
Как ще му кажа
да
ми разправи нещо?
Най-после, когато водата взела още по-големи размери, стигнала до пъпа им и започнала
да
се изкачва и по-нагоре, в тях вече се събужда енергия за живот: те сграбчват кофи, лопати и започват
да
изхвърлят водата навън.
“ Аз гледах един дядо, казва на внучето
си
: „Я, дядовото, ми кажи, каква беше тази буква?
И ние сме от тези дембели, но като ни турят в тази стая, вземаме тази ръчка и започваме
да
работим.
“ – Ето един благодарен човек!
Ние сме заставени насила
да
работим.
Някой казва: „Аз съм много работен човек.“ Аз виждам колко
си
работен.
“ Какво има в това: стига
да
добиеш знание, нека те учат и децата.
Ние не сме дошли до онова свободно положение –
да
работим от любов.
Сега вие трябва
да
се съвземете,
да
учите.
Казвам: туй дете е по-старо от дядото, затова има право
да
го учи.
Трябва
да
разсъждавате, като учите, а не само
да
запомняте.
Човек трябва
да
помни някои неща, а други
да
забравя.
Често вие казвате: „Човек трябва
да
събира.“ Хубаво, но какво трябва
да
събира?
– Хубавите работи трябва
да
събира.
На всинца ви трябва смирение, за
да
се учите.
Потребното знание трябва
да
събирате!
Няма
да
помислите, че сте остарели – ще учите!
Вие трябва
да
се стремите към онова класическо знание.
Затуй казва Христос, че ако не станете като малките деца, няма
да
влезете в Царството Божие.
Вие сега идвате
да
се учите, но започвате с една наука на съмнение.
Гледате дали еди-кой-
си
е праведен, или не е праведен, дали той върви по Христовия път, или не върви.
Вие не може
да
знаете дали един човек върви по Христовия път, или не.
Туй, което вие знаете, сложете като основа на туй, което сега трябва
да
учите.
Ако е въпросът
да
преповтаряме миналите работи, ние можем
да
ги намерим в коя и
да
е библиотека.
Вие не можете
да
видите какво е разположението на неговото сърце и на неговия ум.
Ние трябва
да
приложим някои от новите положения.
После, вие не можете
да
се произнесете дали някой човек е праведен, или не.
Аз желая сега
да
внесете Царството Божие между вас!
Всеки от вас най-първо
да
внесе Царството Божие в
себе
си
.
Не казвам, че не може
да
се знае кой човек е праведен.
Внесе ли го в
себе
си
, ще го внесе и в околните.
В дадения случай това може
да
се знае, но онзи човек, който иска
да
се произнесе дали някой е праведен, или не, той трябва
да
разбира висшата Божествена математика.
Може
да
се знае за един човек дали е добър, или не в даден случай, т.е.
не сега дали е добър, но дали е живял добре в миналото.
Аз имам един метод, който винаги прилагам в живота
си
.
Много хора в миналото не са живели добре, но има у тях признаци, които показват, че те сега започват
да
живеят добре.
Някои от вас сега не живеете добре, казвате: „То толкоз тънко не може
да
се кара, ами
да
му пуснем края малко.“ Природата не обича
да
пущаш края на нещата.
Да
кажем, че пред мен се намира тиня.
Ти ако живееш за Бога, трябва
да
живееш по всичките правила на Неговите закони.
Аз не вземам лопата
да
изхвърлям тази тиня навън, но гледам дали може от тази кал
да
стане някое гърне, или дали може
да
се употреби като тор за нивата.
И най-после, като се уверя, че за нищо не може
да
се употреби, взема маркуча, пусна изобилно вода върху нея и така я измета навън.
Всички трябва
да
мислите,
да
разсъждавате,
да
учите,
да
усвоите тия правила.
Пуснете вашия маркуч с вода вътре във вас!
Търпението е най-красивото нещо, което човек може
да
придобие на Земята.
Да
може човек разумно
да
търпи – това е една отлична черта!
Не се борете със злото, пуснете Доброто
да
тече във вас – то ще уравни всичките неща в живота.
Виждаш, че някой човек плаче.
Вие не можете
да
отговорите, защото един мисли, че едно е важно, друг мисли, че друго е важно.
– „Ама защо трябва
да
плаче?
“ – Защото Господ иска
да
плаче.
Или ще кажете: „Най-важният въпрос е
да
вярваме в Бога,
да
следваме Христа.“ Всички тия неща са важни, но кой е най-важният въпрос в този момент за вас?
–
Да
те освободят от въжето.
“ Казвам: Господ иска той
да
ходи бос.
Ако се давиш, кой е най-важният въпрос?
2.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Мисли
си
той: защо тѣзи кокошки не седятъ въ стомаха спокойно, но се повръщатъ назадъ?
– Ще ти дамъ 10,000 лв., услужи ми.
Казвамъ: ти не можешъ и не трѣбва
да
използувашъ богатството само за
себе
си
.
Ако ти
си
единъ разуменъ човѣкъ, нѣма
да
използувашъ богатството
си
така, но ще кажешъ: азъ нѣма
да
ямъ кокошки, дайте ми малко жито, малко оризецъ, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо?
Веднага дава разпореждания, отпущатъ му вагони.
Питамъ сега: при такава една култура, при такова едно разбиране, когато насъ тъй лесно могатъ
да
ни подкупятъ, какво благо можемъ
да
очакваме?
И такъвъ човѣкъ, върху когото играе камшикътъ на природата, като дойде нѣкой неговъ приятель, казва: азъ съмъ много скроменъ въ яденето
си
, почти вегетарианецъ съмъ станалъ.
И сега почти всички вегетарианци сѫ все болни хора.
Веднага отпуща вагонитѣ, защо ти, комуто Господь е далъ едно богатство отъ милиарди, не вършишъ волята Божия?
Тѣ сѫ все болни хора, които искатъ
да
се лѣкуватъ съ вегетарианство.
Седишъ и мислишъ, дали има Господь, или нѣма.
Азъ бихъ желалъ
да
видя единъ вегетарианецъ, който се е родилъ такъвъ.
Казвашъ: като отида на онзи свѣтъ, ще провѣря, дали има Господь, или не.
Всички маймуни сѫ вегетарианци от рождение.
Ами че и тамъ има хора, които се съмнѣватъ, дали има Господь, или не; и тамъ има безвѣрници.
Никой не имъ прѣподава, никой не ги кара
да
не ядатъ месо.
Тѣ иматъ отлично разположение, здрави сѫ, обаче щомъ дойдатъ между хората тѣ се научаватъ
да
ядатъ месо и започватъ
да
боледуватъ като насъ.
Ако една маймуна се върне между другитѣ маймуни, ще имъ каже: не
си
струва човѣшката култура!
Слѣдователно ние мислимъ, че всички нещастия произтичатъ отъ факта, че Богъ иска
да
наложи волята
си
върху насъ,
да
ни направи роби.
Даже ние учимъ, че ако вѣрваме въ Бога, нѣма
да
имаме забавления, музика, ще седимъ като мумии.
Подъ богатство ние разбираме онази идея, която може
да
те отдалечи отъ Бога.
Ако ти се влюбишъ въ своето богатство, това може
да
те отдалечи отъ Бога.
Вие трѣбва
да
бѫдете единъ крилатъ ангелъ,
да
видите Божието лице,
да
познаете какво нѣщо е Божията Любовь,
да
видите, какво нѣщо е Божествениятъ свѣтъ!
Злото е там, дѣто има хора, които така се влюбватъ въ паритѣ
си
, че цѣли 4–5 часа се занимаватъ съ тѣхъ: изваждатъ ги, броятъ ги, пипатъ ги.
Той е такава интенсивность, за каквато нѣмате понятие дори.
И, слѣдъ като Господь подпише на този ангелъ единъ свободенъ билетъ, съ който
да
може
да
посѣти всички слънчеви системи,
да
види тамъ какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиитѣ пѫтища, Божиитѣ планове не сѫ такива, каквито ние ги мислимъ, каквито сѫ на нашата слънчева система.
Всички статистически данни доказватъ, че богатитѣ хора сѫ нещастни. Защо?
Нашата слънчева система е на опашката.
Слѣдователно, колкото по-малко пипа единъ богатъ човѣкъ паритѣ
си
, толкова по-добрѣ за него.
Азъ не мога
да
го доказвамъ, мога само
да
ви го дамъ като една вѣроятность, може
да
ви дамъ едни формули, съ които
да
работите.
Ама трѣбва
да
ни го докажешъ!
Какъ мога
да
ви докажа това нѣщо?
То е тъй далечно!
Значи, идеята седи въ това, че човѣкъ най-първо трѣбва
да
има любовь къмъ Бога, къмъ Онзи, който му е далъ първоначалния животъ.
Ученитѣ хора доказватъ, че нашата слънчева система е въ прѣградието на млѣчния пѫть.
Ученитѣ окулисти пъкъ доказватъ, че нашата култура е една отъ идеалнитѣ култури, но съ тази идеална култура ние създаваме само съмнѣния.
Нашата наука е наука на съмнѣнията, на относителнитѣ истини и тогава казваме: материалното е реално само за материята, и духътъ е реаленъ само за духа.
Има нѣща, които трѣбва
да
се свържатъ.
– То е кръвьта, отъ която зависи неговото здраве.
Всички онѣзи хора, които иматъ тази съединителна нишка, закона на съотвѣтствието, ще разбератъ, каква е тази връзка между материята и духа.
Подъ животъ разбираме всичко туй, което човѣкъ съзнава:
да
се радва на всички блага, на всичко, което е опиталъ, на здравето
си
, за
да
бѫде чрѣзъ тѣлото
си
въ съприкосновение съ живата природа и
да
изпита благата, които Богъ му е далъ.
Слѣдователно, сега имаме единъ относителенъ, промѣнчивъ животъ, който се диференцира.
Всѣки отъ насъ може
да
има блага.
Този животъ за въ бѫдаще, слѣдъ милиони години ще стане сѫщественъ.
Никой не ни е забранилъ
да
имаме блага, но ние съ нашата неразумность
си
прѣпятствуваме единъ на другъ.
Сега той е въ началото
си
.
Ще ви дамъ една математическа задача: Вие можете ли
да
умножавате единицата?
Азъ не се чудя, защо бѣднитѣ и богатитѣ хора спорятъ помежду
си
.
Не, колкото и
да
умножавате единицата, тя не се умножава.
Можете ли
да
я събирате?
За мене този въпросъ е разрѣшенъ, но вземете християнскитѣ народи, които подържатъ едно вѣрую, които иматъ единъ Учитель, а като се срещнатъ православни, католици и евангелисти, всички спорятъ помежду
си
, всички иматъ особени схващания за Христа.
Тѣ се запитватъ: ти вѣрвашъ ли че Христосъ е Синъ Божий?
Не можете и
да
я изваждате.
Нѣкой ще каже: какъ
да
не може?
Е, тогава ти
си
отъ нашитѣ.
Какво се разбира подъ думата Синъ Божий?
Думитѣ „Синъ Божий и Богъ“ не рѣшаватъ въпроситѣ.
Съ другитѣ числа можешъ
да
събирашъ,
да
вадишъ,
да
умножавашъ и
да
дѣлишъ.
И тъй, този народъ излѣзълъ
да
посрещне Исуса.
Прѣдполагамъ, че всички хора сѫ били разумни.
За
да
посрещнемъ една своя идея, ние трѣбва
да
бѫдемъ разумни.
За
да
можемъ
да
я реализираме, сѫщо трѣбва
да
бѫдемъ разумни.
Питамъ: при такова едно събиране, изваждане, умножение частитѣ на единицата, каква наука може
да
имате?
Онзи великъ художникъ, който иска
да
реализира своята идея, онзи скулпторъ, който иска
да
реализира своята идея, онзи лѣкарь, който иска
да
прояви своето изкуство, все трѣбва
да
бѫдатъ разумни хора.
Вслѣдствие отдалечаването ни отъ Бога, като не живѣе Богъ повече въ насъ, въ насъ се заражда първия принципъ – нашата индивидуалность – ние искаме блага само за
себе
си
.
Казвамъ:
да
, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица.
И всичкиятъ споръ на земята произтича все отъ стремежа
да
се задоволи този принципъ.
Сега, ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ изъ културата на древния Египетъ.
Куханъ-Баръ, тъй се наричалъ единъ великъ жрецъ въ Египетъ, билъ посѣщаванъ отъ мнозина, който искали
да
се домогнатъ до онова знание, съ което древниятъ Египетъ разполагалъ.
Този жрецъ билъ толкова добросъвѣстенъ, че прѣдупрѣждавалъ всички, на какви страдания може
да
се подложатъ.
Той най-първо ги завеждалъ при единъ креватъ съ игли и ги запитвалъ: ще можете ли
да
изтърпите тия страдания,
да
ви подхвърлятъ на тия игли, докато ви изтече всичката кръвь?
Слѣдъ това ги завеждалъ прѣдъ едно огнище и имъ казвалъ: виждате ли тази пирустия, ще ви прѣобръщатъ, ще ви пекатъ отъ едната и отъ другата страна.
Ако може
да
издържите на тия и на редъ други изпитания, ще ви приематъ
да
учите великитѣ тайни на школата.
Казвамъ: при такова едно разбиране, какво понятие може
да
имате за нѣщата?
Всички ние, съврѣменни хора, сме изложени на единъ великъ вѫтрѣшенъ изпитъ.
Не, ти
си
една малка частица отъ единицата въ свѣта.
Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който ставатъ сега, указватъ върху индивида голѣмо влияние.
За
да
може човѣкъ
да
издържи този великъ изпитъ, трѣбва
да
има една свещена идея.
Безъ тази свещена идея ние не можемъ
да
се домогнемъ до самата Истина.
Човѣкъ трѣбва всѣкога
да
има погледа
си
прикованъ къмъ каква и
да
е посока.
Ако вие поставите и най-великиятъ художникъ прѣдъ една рамка безъ платно, а въ рѫката
си
нѣма четка и бои, той не може
да
прояви своя талантъ.
Азъ чувахъ
да
разправятъ за едно момче отъ България, което казвало, че помни когато майка му се женила то играло на хорото.
Той може
да
я замисля въ ума
си
, но не може
да
я реализира и всѣкога ще усѣща въ
себе
си
една тѫга.
Ако великиятъ музикантъ нѣма прѣдъ
себе
си
единъ инструментъ, чрѣзъ който може
да
прояви своя талантъ, той ще усѣти вѫтрѣшно една велика тѫга.
Ако учениятъ човѣкъ нѣма пособия, нѣма книги, за
да
работи, той ще усѣти една вѫтрѣшна тѫга.
То не е играло материялно, но като душа, която очаквала
да
се въплоти, то играло, било около хорото, взело е участие.
Ако ученикътъ нѣма условия
да
се учи, ако синътъ нѣма баща и майка, който
да
го подържатъ, тѣ ще усѣтятъ за всички тия лишения една вѫтрѣшна тѫга, ще почувствуватъ, че тѣхнитѣ идеи не може
да
се реализиратъ. Защо?
Да
ви приведа другъ фактъ.
Но, туй, платно, този инструментъ, тия книги, тия срѣдства може
да
се доставятъ, по който и
да
е начинъ.
Прѣдставете
си
, че вие сте въ едно здание пълно съ барутъ.
Въ свѣта, въ който живѣемъ, Богъ ни е далъ всичкитѣ възможности, но често ние сами
си
прѣпятствуваме.
Имате една клечка кибритъ, запалите я и и казвате: слушай, азъ ще те туря въ барута, но
да
не направишъ нѣкоя пакость
да
се запалишъ внимавай!
Ако азъ влѣза въ единъ домъ, трѣбва
да
внеса въ него миръ и спокойствие, трѣбва
да
се опретна
да
работя.
Но, ако влѣза въ единъ домъ и започна
да
бия дѣцата, ще бѫда ли добъръ гостъ?
Значи, отъ насъ зависи
да
използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни сѫ дадени.
Запалимъ своитѣ клечки, отиваме съ тѣхъ при барута, туряме ги вѫтрѣ и казваме на клечицитѣ: вие нѣма
да
запалите барута, ще гледате
да
изпълните волята Божия.
И тъй, у всинца ни трѣбва
да
има добри обходи.
Е, какво
да
се прави тогава?
Ние вѣрваме, че единъ човѣкъ страда много, ако плаче и вика.
Тя ще
си
гори, а съ барута нищо нѣма
да
стане.
Дълбокитѣ страдания на човѣшката душа не могатъ
да
се изразятъ съ викане.
Прѣведете сега тѣзи символи.
Въпросътъ сега е тамъ, дѣто всички казватъ, че свѣтътъ страда много.
– Това е човѣшката алчность,
да
има човѣкъ всичко въ изобилие.
Кой нѣма страдания?
Тази алчность ни е турила всички въ тревога.
– Всѣки има страдания.
Ние сме пратени отъ небето
да
благуваме ли?
– Не,
да
се учимъ.
– Той дойде
да
скачи хората духовно съ Бога,
да
направи тази връзка.
Въ първо врѣме, човѣкъ за
да
научи нѣщо, трѣбва
да
има извѣстни лишения.
Тия врѣменни лишения, тия врѣменни скърби ще създадатъ въ човѣка единъ характеръ, съ който ще го въведатъ въ царството Божие.
Послѣдната нѣмаше интересъ Христосъ
да
направи една нова инсталация и затова казваше, ние ще се стремимъ, по какъвто и
да
е начинъ,
да
развалимъ тази компания.
Когато балканскитѣ народи направиха съюзъ помежду
си
, дойде Австрия и каза: „Ние трѣбва
да
похарчимъ много милиони, но
да
развалимъ този съюзъ!
Ако питамъ всички учени хора, дали тия слънца сѫ населени, ще ми кажатъ, че сега не сѫ населени, а за въ бѫдеще – не знаятъ.
Тази човѣшка раса сѫществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя сѫществува и въ Сириуса, тя се намира и въ по-далечни системи.
– Ще страдатъ.
И като питатъ, защо е дошълъ Христосъ, казвамъ: Христосъ е дошълъ
да
направи нова инсталация,
да
ни научи на този великъ законъ на Любовьта, на послушанието,
да
вършимъ волята Божия отъ любовь, а не само съ привидни жертви и съ темяни.
Христосъ казва: „Темянътъ трѣбва
да
бѫде въ сърдцето ви, жертвеникъ трѣбва
да
бѫде сърдцето ви!
– Ще го пратятъ на друга нѣкоя планета, на небето още нѣма
да
отиде.
“ Всичко у васъ трѣбва
да
бѫде ангажирано съ Божествената Любовь, съ всичко чисто и възвишено.
Слѣдъ всѣко умиране, ще ходи отъ система въ система, докато се изработи неговиятъ характеръ.
Човѣкъ трѣбва
да
обича и своитѣ ближни.
Тогава той ще отиде въ другъ единъ свѣтъ, дѣто неговитѣ чувства, сѣтива за физическия свѣтъ ще се затворятъ и ще се отворятъ други чувства, други сѣтива: За сега, обаче, ние сме пратени на земята
да
изучаваме физическия свѣтъ.
Сега, Христосъ, като се явилъ между този народъ, какво искалъ
да
му каже?
Ще кажете: Той е дошълъ
да
говори за икономическитѣ условия на живота.
Не, Христосъ не е дошълъ
да
урежда икономическитѣ условия, защото този въпросъ е уреденъ.
Какво виждамъ?
Ако ние кажемъ, че трѣбва
да
работимъ, за
да
живѣемъ, тогава всички тия микроскопически сѫщества сѣятъ ли?
– Не сѣятъ, за всички има храна.
Сега вие казвате: възможно ли е това ново учение
да
се приложи при сегашнитѣ условия?
Питамъ: какво мислите ще бѫде, ако ние, съврѣменнитѣ хора, се откажемъ
да
оремъ и сѣемъ?
– Именно сега може
да
се приложи.
Отъ васъ днесъ не се изисква
да
отивате по горитѣ.
Нѣма
да
умремъ гладни, но животътъ ни ще се измѣни.
Въ България нѣма скрити мѣста, дѣто
да
станешъ постникъ.
Ако станешъ нѣкой виденъ светия, ще започнатъ
да
се изреждатъ отъ Европа хора, които ще тѣ фотографирватъ, ще изучаватъ живота ти, ще пишатъ за тебе туй-онуй и ще се намѣришъ въ чудо, въ беля; ще се чудишъ, кѫдѣ
да
се скриешъ.
„Излѣзоха
да
Го посрѣщнатъ“ – това сѫ най-важнитѣ думи въ стиха.
Онова, което има
да
кажемъ, то не се съдържа въ стиха.
Не, има само единъ начинъ, по който можемъ
да
живѣемъ – той е,
да
се свържимъ съ Бога!
Питамъ: какъ е възможно това, еднитѣ
да
минаватъ съ толкова малко срѣдства, а на другитѣ не стигатъ и 10,000 лв.?
Вижда се, че онзи народъ, който излѣзе
да
посрещне Исуса, имаше сѫщитѣ стремежи, каквито и вие имате.
Ако вие се колебаете, ако вие очаквате
да
придобиете Истината слѣдъ като умрете, това не е наука.
Значи, въ този народъ имаше всички възможности
да
разбиратъ Истината,
да
разбиратъ Любовьта и
да
я възприематъ, както и сегашнитѣ хора.
Азъ мога
да
ви дамъ два закона, съ които
да
провѣрявате нѣщата.
–
Да
Го посрещне.
Всѣки отъ васъ може
да
провѣри, дали извѣстна истина е права, или не. Какъ?
Всѣка една култура се отличава съ извѣстни схващания за Бога, съ извѣстни принципи, които може
да
се приложатъ.
Когато искате
да
направите нѣкаква връзка съ нѣкой човѣкъ, въ каквото и
да
е отношение, запримѣръ,
да
купите заедно кѫща,
да
направите една търговска сдѣлка, или
да
станете учитель нѣкому, ако усѣтите вътрѣ въ
себе
си
едно спокойствие, съ този човѣкъ може
да
вършитѣ работа безпрѣпятствено.
Всѣки човѣкъ въ
себе
си
има една свѣтла идея, която по нѣкой пѫть излиза
да
посрещне.
Вие ще може
да
разчитате на него.
Ние наричаме идеалъ онова великото нѣщо въ насъ, за което имаме единъ свещенъ трепетъ, което очакваме съ години, за
да
го посрещнемъ.
Но у насъ все-таки има извѣстни недоволници, извѣстни фарисеи, учени хора, който казватъ: я
си
гледайте хала, какво
си
губите врѣмето, вие се осигурете, туй е за младитѣ.
Ако пъкъ този човѣкъ не може
да
свърши вашата работа, вие ще усѣтите една вѫтрѣшна тѫга, като че нѣщо стѣга сърдцето ви.
Тъй е, човѣкъ е раздѣленъ въ
себе
си
.
Когато у човѣка започне
да
се развива духовния животъ, въ него се явява една вѫтрѣшна борба.
– Че този човѣкъ нѣма
да
устои.
При това, за въ бѫдеще трѣбва
да
се изучватъ методи, какъ
да
се приложи тази Любовь, какъ
да
се използуватъ не само физическитѣ, но и духовнитѣ блага, които ни сѫ дадени.
Съ това стѣгане на сърдцето ви, природата иска
да
каже, че условията въ живота ви, всичко така ще се стече, че нѣма
да
успѣете.
И тъй, народътъ излѣзе
да
посрещне Христа.
Ако искате
да
знаете, дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стѣга сърдцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърдцето ви се стѣга, не я приемайте, азъ не ви я налагамъ.
Хубаво, ако тогавашниятъ свѣтъ бѣше приелъ Христовото учение въ Неговата пълнота мислите ли, че нашето положение щѣше
да
бѫде по-лошо?
Питамъ: защо тогавашнитѣ учени хора не сѫ били готови
да
възприематъ Христовото учение?
Намирашъ се въ нѣкакво изпитание, омоталъ
си
се нѣкѫдѣ, но ти се дава възможностъ
да
излѣзешъ отъ това положение.
Ще дамъ слѣдната аналогия.
Какъ трѣбва
да
постѫпишъ?
Двѣ моми обичатъ единъ богатъ, ученъ, красивъ момъкъ и нито едната успѣва, нито другата.
Всѣка иска
да
има момъка.
Запримѣръ, рѣшавате
да
станете сутринь въ 4 ч.,
да
четете нѣщо, или
да
размишлявате.
Историцитѣ иматъ всичкото добро желание
да
обяснятъ причинитѣ, защо евреитѣ не приеха Христа, но нѣщата не могатъ
да
се обяснятъ тъй лесно. Защо?
Събудите се, но
си
кажете: хайде, още малко
да
си
поспя.
Не, не се подавайте на тази слабость!
Религиознитѣ хора казватъ, че Господь управлява навсѣкѫдѣ въ свѣта, че Той е всесиленъ, че Той може
да
направи това-онова, че животътъ и всичко друго става все по Неговата воля.
И двѣтѣ не отстѫпватъ, всѣка иска
да
вземе дѣтето за
себе
си
.
Легнете ли
да
спите, ще объркате работитѣ
си
и ще станете неразположени.
И щомъ се свърши сражението, ти се върнешъ дома
си
.
Той, за
да
изпита, коя е истинската майка на дѣтето, казва: „Раздѣлете това дѣте на двѣ половини и дайте на всѣка майка по една половина!
Дѣтето ѝ заболѣва отъ око, явява се силенъ отокъ.
Обаче Богъ праща единъ човѣкъ на земята
да
каже Неговата Истина, но въ дадения случай този сѫщиятъ Господь не иска
да
му помогне, щото хората
да
възприематъ,
да
разбератъ тази Истина.
“ Истинската майка я заболѣва сърдцето при това рѣшение и казва: „Не, нека тя вземе дѣтето, но поне цѣло
да
остане“.
Мѫжътъ ѝ казва:
да
му се направи операция.
Отиватъ на болницата, лѣкарьтъ прѣглежда дѣтето, намира, че е нужна операция.
Казва на майката
да
остане съ дѣтето, та сутриньта
да
се направи операцията.
Послѣ, за
да
се избѣгне друго едно противорѣчие, Исаия сѫщо казва: „Ослѣпилъ
си
очитѣ имъ, затворилъ
си
ушитѣ имъ за
да
не могатъ
да
видятъ, нито
да
чуятъ“.
Прѣзъ нощьта майката я хваща едно вѫтрѣшно безпокойствие и намисля, като стане сутриньта,
да
бѣга отъ болницата.
Е, хубаво, ако Господь е ослѣпилъ очитѣ имъ и затворилъ ушитѣ имъ, за
да
не могатъ
да
видятъ, нито
да
чуятъ, какво е виновенъ за това народа?
Тази, която иска
да
се раздѣли дѣтето, е мащехата.
Но не искала
да
легне
да
спи,
да
не би
да
сънува лошь сънъ.
Исаия не е виновенъ, вината е въ прѣводчицитѣ, въ тия, който прѣвеждатъ.
Сега, азъ не искамъ
да
произнеса една обвинителна рѣчь, но говоря тъй инцидентно, или прѣведено на български езикъ, на културенъ езикъ, мимоходомъ говоря.
– Който отстѫпва богатството
си
.
Казва
си
: не, ще бѣгамъ.
Та казвамъ: всѣки човѣкъ, колкото и
да
е малъкъ, все има по една свещена идея въ
себе
си
, но и въ него се намиратъ тези отрицателни сили.
Мислите ли че този човѣкъ, който отстѫпва богатството
си
, е сиромахъ?
Започва
да
разсѫждава, казва
си
: тази кукумявка може
да
се обажда за другъ нѣкой боленъ, който умира, но страхува се
да
пита, дали има нѣкой умирающъ.
Всички онѣзи разсипани хора, които се отчайватъ отъ живота
си
, тѣхната идея е разпъната, изгубена, и тѣ
си
оставатъ немили-недраги.
Не, този, който отстѫпва богатството
си
, е истинскиятъ богатъ човѣкъ, той има знания.
И дѣйствително, всѣки човѣкъ, който остава безъ идея, въ каквото и
да
е отношение, той все не може
да
сполучи въ живота
си
.
Ако имамъ 100 милиона лева и бихъ ги далъ на българитѣ, всички ще пишатъ добрѣ за мене, ще кажатъ: нѣма такъвъ добъръ човѣкъ като този.
рѣшава
да
си
отиде, но веднага идва болничниятъ служащъ
да
каже, че масата за операцията е готова.
Човѣкъ и като търговецъ трѣбва
да
има идея; и като писатель трѣбва
да
има идея; и като музикантъ трѣбва
да
има идея; и като художникъ трѣбва
да
има идея.
Горкиятъ, даде
си
всичкото богатство, осиромаше!
Е, ще се отива на операция,
си
казала тя.
Въ каквото направление и
да
е той, все трѣбва
да
има една идея, която
да
му дава потикъ.
Азъ зная гдѣ се намира всичкото богатство на природата.
Пъкъ най-послѣ, и кръчмарь
да
е, трѣбва
да
има една идея въ
себе
си
; и касапинъ
да
е, трѣбва
да
има една идея въ
себе
си
; и воененъ
да
е, трѣбва
да
има една идея, която
да
го подтиква.
Сегизъ-тогизъ мога
да
си
разравямъ по малко.
Казвамъ на тази госпожа: ти
си
постѫпила по сѫщия законъ – направила
си
туй, което ти е неприятно.
Слѣдователно, туй, което е неприятно за насъ, носи едно благо, а туй, което по видимому е благо за насъ, носи нашето нещастие.
Казвамъ: коя е основната причина, която ни прѣчи
да
възприемемъ великата Истина въ свѣта?
Такъвъ човѣкъ никога не може
да
бѫде сиромахъ.
Възраженията сѫ тѣзи, че ако ние възприемемъ великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме голѣми страдания.
Хора, който сѫ сиромаси, не могатъ
да
служатъ на Бога.
Ще бѫде смѣшно,
да
живѣешъ при най-богатия господарь, и
да
бѫдешъ сиромахъ!
Вие сте въ свѣта и имате нужда отъ подкрепа.
Азъ нѣма
да
оспорвамъ това, но ако прослѣдите Толстоя, който прави своитѣ разсѫждения върху тѣзи думи, ще се увѣрите, че това не е така.
Да
живѣешъ въ най-голѣмото изобилие, и
да
бѫдешъ гладенъ?
Нѣкой отъ васъ имате нужда отъ подкрѣпа въ материално отношение – пари нѣмате.
Ако казвате, че само религиознитѣ, набожнитѣ хора страдатъ, не сте прави.
Турцитѣ казватъ: и
да
го видишъ, не вѣрвай!
Онѣзи хора, които не сѫ религиозни, които не сѫ набожни, страдатъ повече.
Всичко онова, което насъ ни отдалечава, то е, че ние не вѣрваме въ възможностьта
да
се свържемъ съ Бога и
да
работимъ разумно.
Слѣдователно, когато нѣкой се оправдава, че не може
да
възприеме тази идея, защото ще страда, казвамъ му: ти и безъ
да
я възприемешъ, ще страдашъ.
Можемъ
да
се свържемъ съ Бога!
Страданията въ свѣта ще дойдатъ като неканени гости.
Богъ обича разумни сѫщества около
себе
си
.
Нѣкои сте изгубили общественото
си
положение.
Неразумнитѣ Господь ги оставя въ абсолютно пълна свобода,
да
се учатъ отъ своя животъ.
Какво трѣбва
да
правите?
Е, така и на тебе най-първо сѫдебниятъ приставъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ
да
отидешъ доброволно
да
си
платишъ дълга.
И сега, Господь пакъ ни наблюдава, но ни оставя
да
се учимъ отъ страданията
си
.
– Ще имате една основна идея, ще се свържете съ основния законъ на Любовьта, и вашето положение нѣма изведнъжъ
да
се подобри, но постепенно ще излѣзете отъ това положение, въ което се намирате.
Ще се мобилизирашъ съ банкноти, съ звонкови монети отъ тукъ – отъ тамъ, ще отидешъ при сѫдебния приставъ и ще кажешъ: азъ съмъ готовъ
да
изпълня твоята заповѣдь.
Раждаме се, умираме, идватъ страдания, епидемии, ставатъ катастрофи, плачемъ, молимъ се.
Той все ни гледа и казва: „Тѣзи дѣца плачатъ, но не слушатъ“.
Затова, всѣки отъ насъ трѣбва
да
работи на Божественото лозе!
Всичко това ще се продължава до тогава, докато въ насъ се зароди едно дълбоко желание
да
изпълнимъ волята Божия не по външни заповѣди, а по дълбоко вѫтрѣшно разбиране.
Сега, нѣкои може
да
кажатъ: а, той тъй говори!
– Противъ дълговетѣ
си
.
Не, всички трѣбва
да
говоримъ така, и съ умъ, и съ сърдце, и съ душа, и съ духъ.
Ще има стрѣлба, това-онова и горѣ въ 15–20 минути ще се върнешъ единъ листъ, че почтено
си
свършилъ сражението, или казано на простъ езикъ – изплатилъ
си
дълговетѣ
си
.
Това значи
да
посрещнемъ Исуса, това значи
да
посрещнемъ Божествения Духъ и
да
Го възприемемъ вѫтрѣ въ
себе
си
!
Всички трѣбва
да
бѫдемъ тъй искрени, тъй невинни, както дѣцата.
Въ случай, че доброволно не изплатишъ дълговетѣ
си
, не приемешъ червения листъ, не му се подчинишъ, тогава ще дойдатъ двама ангели – ще те биятъ и ще те заставятъ
да
си
платишъ дълговетѣ.
И право е казалъ Христосъ: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете
да
влѣзете въ царството Божие“.
Нѣкои искатъ
да
Го видятъ съ крилѣ.
Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ
да
те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе.
Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и
да
е начинъ.
Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще
си
взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще
си
отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ!
Сега философствуватъ: Можемъ ли
да
избѣгнемъ страданията – можемъ
да
ги избѣгнемъ.
Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за
да
извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква.
Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ
да
избѣгнемъ страданията. Кога?
Всички ще
си
отидатъ, а ти ще започнешъ
да
учишъ новото учение.
И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше.
– Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото.
Нѣкои казватъ: ние трѣбва
да
докажемъ, че сме добри и невинни хора.
Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ.
Ти не можешъ
да
докажешъ своята невинность.
Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може
да
живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда.
Йосифъ можа ли
да
докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини?
Казвате: ами тогава какво трѣбва
да
направимъ?
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа
си
: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“.
– Ще мислите, че може
да
живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е.
нѣма
да
прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ.
Обаче, за
да
дойде тази велика култура, ние трѣбва
да
се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина.
Човѣкъ въ
себе
си
трѣбва
да
знае, дали е виновенъ, или не.
Азъ не зная ли прѣдъ
себе
си
, дали съмъ правъ, или не?
Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина.
Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва
да
чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти.
Богъ ще го посѣти, по който и
да
е начинъ.
Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда.
Всички тия думи, съ които
си
служимъ, сѫ невидими.
Ние трѣбва
да
се примиримъ съ Бога.
Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва
да
се учите на закона на служенето!
Въ туй сме заставени
да
вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе.
Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство.
Дали има духъ, дали има душа, това е споръ.
Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба
си
– макаръ
да
отричатъ, че има духъ.
Човѣкъ, самъ по
себе
си
, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“.
Какво търси единъ духъ около гроба
си
, около мъртвитѣ и тамъ
да
витае?
Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по
себе
си
, прѣдставя единъ затворенъ гробъ.
Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете
да
учите.
Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ
си
.
Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна.
За насъ важниятъ въпросъ е
да
се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ,
да
се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
Щомъ дойдете до положение
да
дѣйствувате съ закона на Любовьта,
да
влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой
да
ви направи пакость, защото въ дадения случай можете
да
ставате видимъ и невидимъ.
Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ.
Щомъ дойде нѣкой
да
ви направи пакость, вие веднага изчезвате.
Ти
си
една хубава мома, нѣкой иска
да
те пригърне,
да
те цѣлуне.
Хората може
да
спорятъ, дали трѣбва
да
иматъ кѫща, или не.
Казвамъ: всички все трѣбва
да
иматъ кѫщи, дѣто
да
живѣятъ.
Никой не може
да
те опетни, никой не може
да
ти направи бѣда.
Може
да
споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние.
Иска нѣкой
да
те обере – не може.
Стига
да
влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ.
Докато ти не
си
направишъ единъ корабъ, свободенъ
си
, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение.
Питамъ: ти можешъ ли
да
ставашъ видимъ и невидимъ?
Тогава ти нѣма
да
се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече
да
имашъ туй хубаво разположение.
Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма
да
искатъ
да
знаятъ, дали
си
царь, или
си
бѣденъ.
– Е, ти не
си
позналъ още Любовьта.
Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.
Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ
да
посрещне Исуса“.
Нѣкой день имашъ богато разположение на душата
си
, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има
да
ти дава 1,000 лв.
и не иска
да
ти ги плати – ти веднага кипвашъ.
Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни?
Защо пожертвува щастието
си
за 1,000 лв?
Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение?
Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой
си
те погледналъ на криво.
Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.
Всѣки градъ трѣбва
да
се храни.
Защо не ги дадете подъ сѫдъ?
За
да
се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание?
Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба.
Радвамъ се, че за
да
пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ.
Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ.
Ако пишѣха добрѣ, щѣха
да
ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ.
Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси
да
не може
да
се ползува.
Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари.
Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не.
Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството
си
тъй, както трѣбва, или не?
Ако нѣкой изявява любовьта
си
къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му.
Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва
да
използува богатството
си
.
Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му.
Първото положение:
да
го използува като индивидъ за
себе
си
, това му се налага.
Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне
си
сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не
си
го подкупилъ.
Второто положение
да
го иждиви за обществото и третото положение
да
го иждиви за Бога.
Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска
да
иждиви богатството за
себе
си
, той ще срещне извѣстни ограничения.
По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията,
да
види, до колко Го обичаме.
Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може
да
яде.
Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь!
Даватъ му всичко това, не може
да
го използува.
Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие.
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне
да
се тръшка по земята,
да
се вие на четири.
Азъ почнахъ малко
да
се колебая.
Взехъ
да
чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия.
Мисля
си
: какво
да
се прави тогава?
Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво
да
я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата.
– Почни
да
бъркашъ въ каситѣ!
Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота.
Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона
да
си
прѣнеса стоката!
– И му показва 10-тѣ
си
пръста.
Човек и като търговец трябва
да
има идея; и като писател трябва
да
има идея; и като музикант трябва
да
има идея; и като художник трябва
да
има идея.
(втори вариант)
Не, този, който отстъпва богатството
си
, е истинският богат човек, той има знания.
(втори вариант)
Е, ще се отива на операция,
си
казала тя.
(втори вариант)
В каквото направление и
да
е той, все трябва
да
има една идея, която
да
му дава подтик.
(втори вариант)
Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този.
(втори вариант)
Пък най-после, и кръчмар
да
е, трябва
да
има една идея в
себе
си
; и касапин
да
е, трябва
да
има една идея в
себе
си
; и военен
да
е, трябва
да
има една идея, която
да
го подтиква.
(втори вариант)
Горкият, даде
си
всичкото богатство, осиромаша!
(втори вариант)
Казвам на тази госпожа: Ти
си
постъпила по същия закон – направила
си
туй, което ти е неприятно.
(втори вариант)
Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата.
(втори вариант)
Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.
(втори вариант)
Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи
да
възприемем великата Истина в света?
(втори вариант)
От време на време мога
да
си
разравям по малко.
(втори вариант)
Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания.
(втори вариант)
Такъв човек никога не може
да
бъде сиромах.
(втори вариант)
Вие сте в света и имате нужда от подкрепа.
(втори вариант)
Аз няма
да
оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така.
(втори вариант)
Хора, които са сиромаси, не могат
да
служат на Бог.
(втори вариант)
Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате.
(втори вариант)
Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави.
(втори вариант)
Ще бъде смешно,
да
живееш при най-богатия господар, и
да
бъдеш сиромах!
(втори вариант)
Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече.
(втори вариант)
Да
живееш в най-голямото изобилие, и
да
бъдеш гладен?
(втори вариант)
Следователно, когато някой се оправдава, че не може
да
възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без
да
я възприемеш, ще страдаш.
(втори вариант)
Турците казват: И
да
го видиш, не вярвай!
(втори вариант)
Страданията в света ще дойдат като неканени гости.
(втори вариант)
Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността
да
се свържем с Бога и
да
работим разумно.
(втори вариант)
Някои сте изгубили общественото
си
положение.
(втори вариант)
Можем
да
се свържем с Бога!
(втори вариант)
Какво трябва
да
правите?
(втори вариант)
Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист
да
отидеш доброволно
да
си
платиш дълга.
(втори вариант)
Бог обича разумни същества около
себе
си
.
(втори вариант)
– Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж
да
се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате.
(втори вариант)
Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов
да
изпълня твоята заповед.
(втори вариант)
Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода,
да
се учат от своя живот.
(втори вариант)
И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя
да
се учим от страданията
си
.
(втори вариант)
Затова, всеки от нас трябва
да
работи на Божественото лозе!
(втори вариант)
Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се.
(втори вариант)
Сега, някои може
да
кажат: А, той тъй говори!
(втори вариант)
– Против дълговете
си
.
(втори вариант)
Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“.
(втори вариант)
Не, всички трябва
да
говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух.
(втори вариант)
Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено
си
свършил сражението, или казано на прост език – изплатил
си
дълговете
си
.
(втори вариант)
Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание
да
изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране.
(втори вариант)
Всички трябва
да
бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата.
(втори вариант)
В случай, че доброволно не изплатиш дълговете
си
, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят
да
си
платиш дълговете.
(втори вариант)
И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете
да
влезете в царството Божие“.
(втори вариант)
Това значи
да
посрещнем Исуса, това значи
да
посрещнем Божествения Дух и
да
Го възприемем вътре в
себе
си
!
(втори вариант)
Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам
да
те посетя, много се затъжих за тебе.
(втори вариант)
Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и
да
е начин.
(втори вариант)
Някои искат
да
Го видят с криле.
(втори вариант)
Сега философстват: Можем ли
да
избегнем страданията?
(втори вариант)
Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за
да
извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква.
(втори вариант)
– Можем
да
ги избегнем.
(втори вариант)
В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще
си
вземат торбичките и една след друга ще
си
отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом!
(втори вариант)
И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше.
(втори вариант)
Има една наука, според която по един правилен начин ние можем
да
избегнем страданията. Кога?
(втори вариант)
– Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото.
(втори вариант)
Всички ще
си
отидат, а ти ще започнеш
да
учиш новото учение.
(втори вариант)
Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
(втори вариант)
Само тогава страданията в света ще престанат.
(втори вариант)
Някои казват: Ние трябва
да
докажем, че сме добри и невинни хора.
(втори вариант)
Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може
да
живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
докажеш своята невинност.
(втори вариант)
Казвате: Ами тогава какво трябва
да
направим?
(втори вариант)
Йосиф можа ли
да
докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини?
(втори вариант)
– Ще мислите, че може
да
живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е.
(втори вариант)
Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа
си
: „Този младият евреин се подигра с мене“.
(втори вариант)
няма
да
престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс.
(втори вариант)
Обаче, за
да
дойде тази велика култура, ние трябва
да
се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина.
(втори вариант)
Човек в
себе
си
трябва
да
знае, дали е виновен, или не.
(втори вариант)
Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина.
(втори вариант)
Аз не зная ли пред
себе
си
, дали съм прав, или не?
(втори вариант)
Следователно, всеки един от вас трябва
да
чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети.
(втори вариант)
Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда.
(втори вариант)
Бог ще го посети, по който и
да
е начин.
(втори вариант)
Всички тези думи, с които
си
служим, са невидими.
(втори вариант)
Ние трябва
да
се примирим с Бог.
(втори вариант)
Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва
да
се учите на закона на служенето!
(втори вариант)
В туй сме заставени
да
вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее.
(втори вариант)
Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство.
(втори вариант)
Дали има дух, дали има душа, това е спор.
(втори вариант)
Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба
си
– макар
да
отричат, че има дух.
(втори вариант)
Човек, сам по
себе
си
, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“.
(втори вариант)
Какво търси един дух около гроба
си
, около мъртвите и там
да
витае?
(втори вариант)
Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по
себе
си
, представлява един затворен гроб.
(втори вариант)
Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете
си
.
(втори вариант)
Има велики неща, които отсега ще започнете
да
учите.
(втори вариант)
Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна.
(втори вариант)
За нас важният въпрос е
да
се повдигнем над сегашните условия, в които живеем,
да
се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега.
(втори вариант)
Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин.
(втори вариант)
Щом дойдете до положение
да
действате със закона на Любовта,
да
влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой
да
ви направи пакост, защото в дадения случай можете
да
ставате видим и невидим.
(втори вариант)
Щом дойде някой
да
ви направи пакост, вие веднага изчезвате.
(втори вариант)
Хората може
да
спорят, дали трябва
да
имат къща, или не.
(втори вариант)
Ти
си
една хубава мома, някой иска
да
те прегърне,
да
те целуне.
(втори вариант)
Казвам: Всички все трябва
да
имат къщи, където
да
живеят.
(втори вариант)
Може
да
спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние.
(втори вариант)
Никой не може
да
те опетни, никой не може
да
ти направи беда.
(втори вариант)
Иска някой
да
те обере – не може.
(втори вариант)
Стига
да
влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт.
(втори вариант)
Докато ти не
си
направиш един кораб, свободен
си
, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение.
(втори вариант)
Тогава ти няма
да
се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече
да
имаш туй хубаво разположение.
(втори вариант)
Питам: Ти можеш ли
да
ставаш видим и невидим?
(втори вариант)
Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма
да
искат
да
знаят, дали
си
цар, или
си
беден.
(втори вариант)
– Е, ти не
си
познал още Любовта.
(втори вариант)
С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.
(втори вариант)
Казва се в стиха: „Излезе народът
да
посрещне Исуса“.
(втори вариант)
Някой ден имаш богато разположение на душата
си
, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има
да
ти дава 1000 лв.
(втори вариант)
и не иска
да
ти ги плати – ти веднага кипваш.
(втори вариант)
Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни?
(втори вариант)
Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение?
(втори вариант)
Защо пожертва щастието
си
за 1000 лв.?
(втори вариант)
Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой
си
те погледнал накриво.
(втори вариант)
Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.
(втори вариант)
Всеки град трябва
да
се храни.
(втори вариант)
За
да
се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание?
(втори вариант)
Защо не ги дадете под съд?
(втори вариант)
Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба.
(втори вариант)
Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав.
(втори вариант)
Радвам се, че за
да
пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил.
(втори вариант)
Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси
да
не може
да
ги ползва.
(втори вариант)
Ако пишеха добре, щяха
да
ме обвинят, че съм ги подкупил.
(втори вариант)
Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не.
(втори вариант)
Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.
(втори вариант)
Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството
си
тъй, както трябва, или не?
(втори вариант)
Три положения има, в които богатият човек трябва
да
използва богатството
си
.
(втори вариант)
Ако някой изявява любовта
си
към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му.
(втори вариант)
Първото положение:
да
го използва като индивид за
себе
си
, това му се налага.
(втори вариант)
Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му.
(втори вариант)
Второто положение
да
го иждиви за обществото и третото положение
да
го иждиви за Бога.
(втори вариант)
Пък ако някой те мрази, тук поне
си
сигурен, че този човек е искрен, с нищо не
си
го подкупил.
(втори вариант)
Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска
да
иждиви богатството за
себе
си
, той ще срещне известни ограничения.
(втори вариант)
Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може
да
яде.
(втори вариант)
По някой път Той ни изпрати сиромашията,
да
види, доколко Го обичаме.
(втори вариант)
Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ!
(втори вариант)
Дават му всичко това, не може
да
го използва.
(втори вариант)
Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне
да
се тръшка по земята,
да
се вие на четири.
(втори вариант)
После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие.
(втори вариант)
Аз почнах малко
да
се колебая.
(втори вариант)
Взех
да
чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия.
(втори вариант)
Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво
да
я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата.
(втори вариант)
Мисля
си
: Какво
да
се прави тогава?
(втори вариант)
– Почни
да
бъркаш в касите!
(втори вариант)
Така се явяват онези символи, онези примери от живота.
(втори вариант)
Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона
да
си
пренеса стоката!
(втори вариант)
– И му показва 10-те
си
пръста.
(втори вариант)
Мисли
си
той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад?
(втори вариант)
Казвам: Ти не можеш и не трябва
да
използваш богатството само за
себе
си
.
(втори вариант)
– Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми.
(втори вариант)
Ако ти
си
един разумен човек, няма
да
използваш богатството
си
така, но ще кажеш: Аз няма
да
ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо?
(втори вариант)
Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони.
(втори вариант)
И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето
си
, почти вегетарианец съм станал.
(втори вариант)
Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат
да
ни подкупят, какво благо можем
да
очакваме?
(втори вариант)
И сега почти всички вегетарианци са все болни хора.
(втори вариант)
Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия?
(втори вариант)
Те са все болни хора, които искат
да
се лекуват с вегетарианство.
(втори вариант)
Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
видя един вегетарианец, който се е родил такъв.
(втори вариант)
Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не.
(втори вариант)
Всички маймуни са вегетарианци от рождение.
(втори вариант)
Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници.
(втори вариант)
Никой не им преподава, никой не ги кара
да
не ядат месо.
(втори вариант)
Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават
да
ядат месо и започват
да
боледуват като нас.
(втори вариант)
Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не
си
струва човешката култура!
(втори вариант)
Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска
да
наложи волята
си
върху нас,
да
ни направи роби.
(втори вариант)
Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма
да
имаме забавления, музика, ще седим като мумии.
(втори вариант)
Под богатство ние разбираме онази идея, която може
да
те отдалечи от Бог.
(втори вариант)
Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може
да
те отдалечи от Бог.
(втори вариант)
Вие трябва
да
бъдете един крилат ангел,
да
видите Божието лице,
да
познаете какво нещо е Божията Любов,
да
видите, какво нещо е Божествения свят!
(втори вариант)
Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите
си
, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги.
(втори вариант)
И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който
да
може
да
посети всички слънчеви системи,
да
види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система.
(втори вариант)
Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо?
(втори вариант)
Нашата слънчева система е на опашката.
(втори вариант)
Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите
си
, толкова по-добре за него.
(втори вариант)
Аз не мога
да
го доказвам, мога само
да
ви го дам като една вероятност, може
да
ви дам едни формули, с които
да
работите.
(втори вариант)
Ама трябва
да
ни го докажеш!
(втори вариант)
Как мога
да
ви докажа това нещо?
(втори вариант)
То е тъй далечно!
(втори вариант)
Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва
да
има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот.
(втори вариант)
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път.
(втори вариант)
Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения.
(втори вариант)
Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа.
(втори вариант)
Има неща, които трябва
да
се свържат.
(втори вариант)
– То е кръвта, от която зависи неговото здраве.
(втори вариант)
Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа.
(втори вариант)
Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава:
да
се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето
си
, за
да
бъде чрез тялото
си
в съприкосновение с живата природа и
да
изпита благата, които Бог му е дал.
(втори вариант)
Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира.
(втори вариант)
Всеки от нас може
да
има блага.
(втори вариант)
Никой не ни е забранил
да
имаме блага, но ние с нашата неразумност
си
препятстваме един на друг.
(втори вариант)
Сега той е в началото
си
.
(втори вариант)
Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли
да
умножавате единицата?
(втори вариант)
Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду
си
.
(втори вариант)
Не, колкото и
да
умножавате единицата, тя не се умножава.
(втори вариант)
Можете ли
да
я събирате?
(втори вариант)
За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду
си
, всички имат особени схващания за Христа.
(втори вариант)
Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи?
(втори вариант)
Не можете и
да
я изваждате.
(втори вариант)
Някой ще каже: Как
да
не може?
(втори вариант)
Е, тогава ти
си
от нашите.
(втори вариант)
Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]?
(втори вариант)
Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.
(втори вариант)
С другите числа можеш
да
събираш,
да
вадиш,
да
умножаваш и
да
делиш.
(втори вариант)
И тъй, този народ излязъл
да
посрещне Исус.
(втори вариант)
Предполагам, че всички хора са били разумни.
(втори вариант)
За
да
посрещнем една своя идея, ние трябва
да
бъдем разумни.
(втори вариант)
За
да
можем
да
я реализираме, също трябва
да
бъдем разумни.
(втори вариант)
Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може
да
имате?
(втори вариант)
Онзи велик художник, който иска
да
реализира своята идея, онзи скулптор, който иска
да
реализира своята идея, онзи лекар, който иска
да
прояви своето изкуство, все трябва
да
бъдат разумни хора.
(втори вариант)
Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за
себе
си
.
(втори вариант)
Казвам:
Да
, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица.
(втори вариант)
И всичкият спор на земята произтича все от стремежа
да
се задоволи този принцип.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет.
(втори вариант)
Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали
да
се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал.
(втори вариант)
Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може
да
се подложат.
(втори вариант)
Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли
да
изтърпите тези страдания,
да
ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв?
(втори вариант)
След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна.
(втори вариант)
Ако може
да
издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат
да
учите великите тайни на школата.
(втори вариант)
Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може
да
имате за нещата?
(втори вариант)
Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит.
(втори вариант)
Не, ти
си
една малка частица от единицата в света.
(втори вариант)
Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние.
(втори вариант)
За
да
може човек
да
издържи този велик изпит, трябва
да
има една свещена идея.
(втори вариант)
Без тази свещена идея ние не можем
да
се домогнем до самата Истина.
(втори вариант)
Човек трябва всякога
да
има погледа
си
прикован към каква и
да
е посока.
(втори вариант)
Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката
си
няма четка и бои, той не може
да
прояви своя талант.
(втори вариант)
Аз чувах
да
разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото.
(втори вариант)
Той може
да
я замисля в ума
си
, но не може
да
я реализира и всякога ще усеща в
себе
си
една тъга.
(втори вариант)
Ако великият музикант няма пред
себе
си
един инструмент, чрез който може
да
прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга.
(втори вариант)
Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за
да
работи, той ще усети една вътрешна тъга.
(втори вариант)
То не е играло материално, но като душа, която очаквала
да
се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.
(втори вариант)
Ако ученикът няма условия
да
се учи, ако синът няма баща и майка, които
да
го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може
да
се реализират. Защо?
(втори вариант)
Да
ви приведа друг факт.
(втори вариант)
Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може
да
се доставят, по който и
да
е начин.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте в едно здание пълно с барут.
(втори вариант)
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами
си
препятстваме.
(втори вариант)
Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но
да
не направиш някоя пакост
да
се запалиш, внимавай!
(втори вариант)
Ако аз вляза в един дом, трябва
да
внеса в него мир и спокойствие, трябва
да
се запретна
да
работя.
(втори вариант)
Но, ако вляза в един дом и започна
да
бия децата, ще бъда ли добър гост?
(втори вариант)
Значи, от нас зависи
да
използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
(втори вариант)
Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма
да
запалите барута, ще гледате
да
изпълните волята Божия.
(втори вариант)
И тъй, у всички ни трябва
да
има добри обходи.
(втори вариант)
Е, какво
да
се прави тогава?
(втори вариант)
Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика.
(втори вариант)
Тя ще
си
гори, а с барута нищо няма
да
стане.
(втори вариант)
Дълбоките страдания на човешката душа не могат
да
се изразят с викане.
(втори вариант)
Преведете сега тези символи.
(втори вариант)
Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много.
(втори вариант)
– Това е човешката алчност,
да
има човек всичко в изобилие.
(втори вариант)
Кой няма страдания?
(втори вариант)
Тази алчност ни е турила всички в тревога.
(втори вариант)
– Всеки има страдания.
(втори вариант)
Ние сме пратени от небето
да
благуваме ли?
(втори вариант)
– Не,
да
се учим.
(втори вариант)
– Той дойде
да
скачи хората духовно с Бог,
да
направи тази връзка.
(втори вариант)
В първо време, човек за
да
научи нещо, трябва
да
има известни лишения.
(втори вариант)
Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие.
(втори вариант)
Последната нямаше интерес Христос
да
направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и
да
е начин,
да
развалим тази компания.
(втори вариант)
Когато балканските народи направиха съюз помежду
си
, дойде Австрия и каза: „Ние трябва
да
похарчим много милиони, но
да
развалим този съюз!
(втори вариант)
Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят.
(втори вариант)
Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи.
(втори вариант)
– Ще страдат.
(втори вариант)
И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл
да
направи нова инсталация,
да
ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието,
да
вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни.
(втори вариант)
Христос казва: „Тамянът трябва
да
бъде в сърцето ви, жертвеник трябва
да
бъде сърцето ви!
(втори вариант)
– Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма
да
отиде.
(втори вариант)
“ Всичко у вас трябва
да
бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено.
(втори вариант)
След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер.
(втори вариант)
Човек трябва
да
обича и своите ближни.
(втори вариант)
Засега обаче, ние сме пратени на земята
да
изучаваме физическия свят.
(втори вариант)
Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал
да
му каже?
(втори вариант)
Ще кажете: Той е дошъл
да
говори за икономическите условия на живота.
(втори вариант)
Не, Христос не е дошъл
да
урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден.
(втори вариант)
Какво виждам?
(втори вариант)
Ако ние кажем, че трябва
да
работим, за
да
живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли?
(втори вариант)
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение
да
се приложи при сегашните условия?
(втори вариант)
– Не сеят, за всички има храна.
(втори вариант)
– Именно сега може
да
се приложи.
(втори вариант)
Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем
да
орем и сеем?
(втори вариант)
От вас днес не се изисква
да
отивате по горите.
(втори вариант)
В България няма скрити места, където
да
станеш постник.
(втори вариант)
„Излязоха
да
Го посрещнат“ – това са най-важните думи в стиха.
(втори вариант)
Няма
да
умрем гладни, но животът ни ще се измени.
(втори вариант)
Ако станеш някой виден светия, ще започнат
да
се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде
да
се скриеш.
(втори вариант)
Онова, което има
да
кажем, то не се съдържа в стиха.
(втори вариант)
Не, има само един начин, по който можем
да
живеем – той е,
да
се свържем с Бог!
(втори вариант)
Вижда се, че онзи народ, който излезе
да
посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате.
(втори вариант)
Значи, в този народ имаше всички възможности
да
разбират Истината,
да
разбират Любовта и
да
я възприемат, както и сегашните хора.
(втори вариант)
Питам: Как е възможно това, едните
да
минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.?
(втори вариант)
Ако вие се колебаете, ако вие очаквате
да
придобиете Истината след като умрете, това не е наука.
(втори вариант)
–
Да
Го посрещне.
(втори вариант)
Аз мога
да
ви дам два закона, с които
да
проверявате нещата.
(втори вариант)
Всеки от вас може
да
провери, дали известна истина е права, или не. Как?
(втори вариант)
Всеки човек в
себе
си
има една светла идея, която по някой път излиза
да
посрещне.
(втори вариант)
Когато искате
да
направите някаква връзка с някой човек, в каквото и
да
е отношение, например,
да
купите заедно къща,
да
направите една търговска сделка, или
да
станете учител на някого, ако усетите вътре в
себе
си
едно спокойствие, с този човек може
да
вършите работа безпрепятствено.
(втори вариант)
Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за
да
го посрещнем.
(втори вариант)
Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може
да
се приложат.
(втори вариант)
Вие ще може
да
разчитате на него.
(втори вариант)
Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я
си
гледайте работата, какво
си
губите времето, вие се осигурете, това е за младите.
(втори вариант)
Така е, човек е разделен в
себе
си
.
(втори вариант)
Ако пък този човек не може
да
свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви.
(втори вариант)
Когато у човека започне
да
се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба.
(втори вариант)
– Че този човек няма
да
устои.
(втори вариант)
С това стягане на сърцето ви, природата иска
да
каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма
да
успеете.
(втори вариант)
При това, за в бъдеще трябва
да
се изучават методи, как
да
се приложи тази Любов, как
да
се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.
(втори вариант)
И тъй, народът излезе
да
посрещне Христа.
(втори вариант)
Ако искате
да
знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам.
(втори вариант)
Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него!
(втори вариант)
Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше
да
бъде по-лошо?
(втори вариант)
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал
си
се някъде, но ти се дава възможност
да
излезеш от това положение.
(втори вариант)
Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови
да
възприемат Христовото учение?
(втори вариант)
Как трябва
да
постъпиш?
(втори вариант)
Ще дам следната аналогия.
(втори вариант)
Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата.
(втори вариант)
Например, решавате
да
станете сутрин в 4 ч.,
да
четете нещо, или
да
размишлявате.
(втори вариант)
Историците имат всичкото добро желание
да
обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат
да
се обяснят така лесно. Защо?
(втори вариант)
Събудите се, но
си
кажете: Хайде, още малко
да
си
поспя.
(втори вариант)
Всяка иска
да
има момъка.
(втори вариант)
Не, не се подавайте на тази слабост!
(втори вариант)
Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може
да
направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля.
(втори вариант)
Легнете ли
да
спите, ще объркате работите
си
и ще станете неразположени.
(втори вариант)
И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома
си
.
(втори вариант)
И двете не отстъпват, всяка иска
да
вземе детето за
себе
си
.
(втори вариант)
Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток.
(втори вариант)
Обаче Бог праща един човек на земята
да
каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска
да
му помогне, защото хората
да
възприемат,
да
разберат тази Истина.
(втори вариант)
Мъжът ѝ казва:
Да
му се направи операция.
(втори вариант)
Той, за
да
изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!
(втори вариант)
Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция.
(втори вариант)
“ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло
да
остане“.
(втори вариант)
Казва на майката
да
остане с детето, та сутринта
да
се направи операцията.
(втори вариант)
“ После, за
да
се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил
си
очите им, затворил
си
ушите им за
да
не могат
да
видят, нито
да
чуят“.
(втори вариант)
През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта,
да
бяга от болницата.
(втори вариант)
Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за
да
не могат
да
видят, нито
да
чуят, какво е виновен за това народа?
(втори вариант)
Но не искала
да
легне
да
спи,
да
не би
да
сънува лош сън.
(втори вариант)
Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.
(втори вариант)
Сега, аз не искам
да
произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря.
(втори вариант)
Тази, която иска
да
се раздели детето, е мащехата.
(втори вариант)
Казва
си
: Не, ще бягам.
(втори вариант)
Та казвам: Всеки човек, колкото и
да
е малък, все има по една свещена идея в
себе
си
, но и в него се намират тези отрицателни сили.
(втори вариант)
Започва
да
разсъждава, казва
си
: Тази кукумявка може
да
се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се
да
пита, дали има някой умиращ.
(втори вариант)
Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота
си
, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те
си
остават немили-недраги.
(втори вариант)
– Който отстъпва богатството
си
.
(втори вариант)
И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и
да
е отношение, той все не може
да
сполучи в живота
си
.
(втори вариант)
Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството
си
, е сиромах?
(втори вариант)
сутринта решава
да
си
отиде, но веднага идва болничният служител
да
каже, че масата за операцията е готова.
(втори вариант)
3.
Що е единица. Числа и действия
,
МОК
, София, 14.12.1924г.,
В дадения случай само една идея преобладава в човека.
Например вие сте гладен, в дадения случай единственото нещо, което занимава ума ви, то е само
да
се нахраните.
Във време, когато сте болен, единствената мисъл, която занимава ума ви, е
да
бъдете здрави; когато следвате в училището главната мисъл е
да
свършите, една идея е само в ума ви.
Някой път може
да
ви се струва, че вие мислите за много работи, но това са само части на едно цяло, на една обща идея.
Вие искате
да
бъдете здрав,
да
имате служба, но всичките тия неща в куп съставляват едно цяло, една обща идея.
Общата идея, в дадения случай е, че вие искате
да
бъдете щастливи, нищо повече.
То са само думи, то тъй се говори, но всеки в дадения случай разбира само своето щастие.
Каквото и
да
прави човек, тази мисъл – „щастието“ е основна и той не може
да
се освободи от нея и даже някой като се самопожертва, пак мисли за своето щастие.
Защото щом човек забрави
себе
си
, тогава въпросът е свършен.
Аз ще ви обясня: не
да
забрави човек
себе
си
.
Да
забрави човек
себе
си
подразбира,
да
се върне от своя крив път, нищо повече!
Туй значи
да
забравиш
себе
си
.
А онзи, който не разбира този окултен език, не знае какво значи
да
забравиш
себе
си
.
ДА
и СВ това представлява ума и сърцето, които постоянно се отклоняват от първата посока на своето движение.
Следователно така се ражда у човека едно раздвояване, съзнанието се раздвоява отвътре.
Ще дойдеш до първото положение, ще кажеш: „Аз съм единица, която нито се умножава, нито се изважда, нито се дели.“ Тази единица има само един процес, на който тя се подчинява – това е делението.
Второто положение, ще кажеш: „Аз съм една двойка, която се дели и умножава, тя има туй свойство: дели се и умножава.“ По-нататък ще дойдеш ще кажеш: „Аз съм една тройка, която се дели, умножава и изважда.“ И най-после ще кажеш: „Аз съм една четворка, която се дели, умножава, изважда и събира.“ Следователно с четирите ще разрешите общия въпрос.
То значи, че ти
си
на дъното на физическия свят, най-мъчните въпроси се разрешават с числото 4.
А небесните, идейните работи се разрешават само с единицата и там идейно трябва
да
разсъждавате.
Затуй под единицата ние ще поставим в ума
си
Бога, Той е единица.
Трите това е неговото слово, разумното слово, което изважда човека от неговите погрешки.
Четирите, това представлява материалния свят, там човек събира опитности, следователно материалният свят е подложен на тия процеси, на тия всички процеси.
Георги Радев, какво
си
разбрал?
(– Единицата, понеже няма друго число, извън нея, тя не може нито
да
се умножава, нито
да
се изважда, нито
да
се събира, а може
да
се дели.
Двойката може
да
се умножава.
(– Самият тон, който се изважда от трептенията.) (– Може
да
се вземе едното като Духът, 2 като Душата, 3 – умът, а сърцето, което събира всичко в
себе
си
– 4.)
Сега вие може
да
направите проверка в
себе
си
със законите на тия числа.
Известни мъчнотии в
себе
си
може
да
ги премахнете със закона на делението; други мъчнотии в
себе
си
може
да
премахнете със закона на умножението; трети мъчнотии – със закона на [изваждането] и четвърти – със закона на събирането.
Това са четири закона, с които може
да
направите опит, за
да
се премахнат известни мъчнотии и обратното е вярно: известни добродетели в
себе
си
може
да
ги усилите чрез закона на делението, други добродетели може
да
развиете в
себе
си
чрез закона на умножението, трети – чрез закона на изваждането; и четвърти -чрез закона на събирането.
Така е и за усилване на способностите у човека, пак тия методи ще ги употребите.
Например вие може
да
усилите вашата памет или със закона на делението или със закона на умножението.
Пък може и едновременно
да
употребите и четирите метода.
Сега, ще знаете: законите имат сила само когато се направи един малък опит с тях, а сега, тъй както са дадени само, това са само възможности.
Може
да
е така, а може и
да
не е така.
Но при първата мъчнотия, която срещнете, опитайте може ли
да
я премахнете с деление; ако не може, турете умножението, изваждането, събирането, това са все методи, ще правите опити, коя мъчнотия с кой процес ще се изправи.
Тия числа вие ще ги считате като живи сили, с които ще работите, няма
да
считате единицата като мъртва сила, жива сила е тя в природата.
Значи, единицата сама
себе
си
дели, тя е мярка за
себе
си
.
Разбира се, тази мисъл е твърда още, тя мъчно се разтопява, тя е една от най-сладките мисли, но слюнка ви трябва и водица ви трябва.
Нали всичките сладки неща изискват една жидкост*, за
да
се разтопят и
да
усетите техния вкус.
В дадения случай изисква се съответстващ живот.
Умът трябва
да
е готов, тя е една възвишена мисъл, изисква се съзнание в живота, за
да
може
да
схванете това приложение на тия четири закона.
Може някой път
да
ги забележите.
Такива квадрати има и на ръцете, и ако дълго време ги наблюдавате, ще видите, че тия квадрати се движат, изменят се.
А с туй движение всичките форми се видоизменят.
Като почнат
да
остаряват забелязва се едно малко изменение.
Всичко у човека се изменя по следната причина, че неговите мисли, неговите чувства, неговите силови линии, неговата деятелност не е тъй хармонична, че
да
пази онази правилност, която природата изисква.
И вследствие на това тези квадрати се изменят и някой път даже образуват дисхармонически геометрически форми.
Той има една плоскост с умственото поле, но носът само донякъде слиза, може ли той
да
слезе по-долу от устата?
(– Не може.) Носът се показва перспективно от какво положение го гледаш.
Може
да
забележим с колко се увеличава дължината на носа, след туй каква е широчината и най-после – дали носът правилно върви или малко се е закривил.
Разбира се, тия вътрешните видоизменения не са само физиологични, това са онези разумни сили, които работят в човека, те са линиите на четвъртото изменение.
Можем
да
считаме, че човекът е направен само от кубове, в центъра им има един централен куб, а около този куб са наредени всичките други кубове и те се намират в едно постоянно движение.
Има
си
закони, по които се местят тия кубове.
Щом се измени централният куб, математически може
да
се изчисли какво положение ще заемат другите кубове.
Сега туй движение може
да
се обясни и така: човек има една обща идея, а всичките други мисли се нареждат около тази идея.
Човек по никой начин не може
да
изневери на
себе
си
.
Ако човек изневери на
себе
си
, той ще се самоунищожи.
В дадения случай, когато човекът направи една погрешка, неговото съзнание е над погрешката.
Няма човек в света, който
да
не съзнава своята погрешка.
Неговото съзнание е винаги будно, той знае, че е направил една погрешка, може
да
не знае всичката
си
погрешка, но отчасти той знае, че е направил погрешка.
Тъй щото основната идея у човека никога не може
да
се изгуби.
Ако тя се загуби, ако човек изневери на
себе
си
– той свършва със
себе
си
.
Това са само метафизически допущения, такова изчезване можем
да
допуснем само, обаче никой човек не иска
да
изчезне.
Изучавайте психологията на хората каква е.
Някой казва: „Аз искам
да
умра, никой
да
не ме знае.“ А при това заръчва
да
му направят голям паметник.
Значи той има известна идея
да
напишат името му, то
да
остане.
Значи, у всеки човек, каквото и
да
направи, в него има една скрита мисъл
да
остане нещо от него.
Не
си
правете илюзии, някой казва: „Мен ми дотегна живота, искам
да
не ме знае никой.“ Турците казват: „бош лаф“, т.е.
Какво значи това, че той не иска
да
живее?
Това значи, че човек иска
да
се освободи от ония мъчнотии, които са несносни за неговия живот.
Всеки иска
да
умре за своите кредитори,
да
не го познават.
Човек някой път иска
да
надхитри съдбата.
Човек, когато иска
да
умре подразбира, че той иска
да
се скрие от кармическия закон.
Ти
си
живял с някоя душа, направил
си
задължения, минават хиляда години, две хиляди могат
да
минат, но тази душа ще те преследва.
Ти
си
долу, тя е горе, тя слиза, ти се качваш – постоянно те търси, не те забравя.
Някой път не само една душа, но много кредитори може
да
имаш.
От горе се научат: ти
си
в България и те слизат, носят
си
своите полици, и ти правят най-големите нещастия, не можеш
да
се избавиш и ти казваш: „
Да
умра, че
да
се скрия някъде.“ Но и като умреш, те пак ще тръгнат по петите ти.
Освен по правилния начин ти
да
се изплатиш, то е единственото спасение.
А туй подразбира Божествената правда, която ние трябва
да
вложим в нашия живот,
да
започнем правилно
да
живеем.
Тъй че, вие няма
да
мислите, че може
да
минете така.
Ти трябва
да
съзнаеш в
себе
си
, че по-умен не можеш
да
бъдеш от тях и ще завършиш своята еволюция тъй както Бог е наредил в света.
Всички вие трябва
да
схващате тъй живота.
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска
да
плаща дългове; то му се живее, но дългове има.
Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може
да
ви бъде полезна само при един разумен живот.
Във всинца ви искам
да
вложа тази мисъл: не мислете, че може
да
живеете един такъв горе-долу живот.
От всички ви искам
да
водите един съзнателен живот,
да
имате най-високия идеал по възможност!
То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това
да
не ви смущава.
Всеки един от вас трябва
да
има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз.
И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може
да
се уредят.
Някой казва: „Смущавам се.“ За
да
се смущавате трябва
да
има някой
да
ви е смутил.
Не може човек сам
себе
си
да
смущава.
А щом някой друг те е смутил, ти ще провериш доколко тия сили, с които той те смущава, са верни.
Да
допуснем следующата мисъл, у вас дойде едно смущение, казвате: „От мене човек няма
да
стане.“ Тази мисъл се загнезди във вас, напускате училището.
Когато нещо ви каже: „От вас човек няма
да
стане“, това показва, че именно от вас човек ще стане.
Да
ви дам едно тълкувание.
Казвате: „От мен човек няма
да
стане“, при всички физически противоречия вие така мислите.
Едно разумно същество ти казва: „Ти в живота
си
не можеш
да
сполучиш, докато не преодолееш мъчнотиите.“ Противоречията, това са мъчнотии и като ги минеш, ти ще успееш.
Да
кажем, противоречието, това е една река, докато ти не туриш един мост, не можеш
да
я минеш.
Не, че е невъзможно въобще
да
минеш, но условията, при които сега се намираш, са невъзможни.
А у тебе има възможност
да
преодолееш тия мъчнотии.
„Няма
да
станеш човек“ не означава абсолютно, че няма
да
станеш човек, а подразбира, че трябва
да
преодолееш известни погрешки в
себе
си
.
И затуй отричането показва всякога потвърждаване на една велика истина, която е заложена в душата ви.
А вие схващате буквално: „няма
да
стана човек“.
Учителят казва на един от най-мързеливите
си
ученици: „Слушай, ти
си
една гарга, от тебе човек няма
да
стане.
Излез от училището и не
си
хаби времето!
“ Той се спира, в него се събужда една мисъл, казва: „Как, гарга!
Не, аз ще покажа на учителя
си
, че не съм гарга!
“ И се стяга той, казва на учителя
си
: „Още една година ще ми дадеш
да
ти докажа, че аз не съм гарга, досега бях гарга, но от сега нататък няма
да
бъда гарга.“ И става един от най-отличните ученици.
Събуждане става у него.
Той е разсъждавал правилно, учителят му казал тъй: „По този начин както сега вървиш, нищо няма
да
излезе от тебе.“ Не, че ученикът е гарга или неспособен, но той има
да
превъзмогне някои пречки у
себе
си
.
Ако ти не можеш
да
употребиш благата, които Бог е вложил у тебе, ти ще останеш една гарга, т.е.
Този ученик е разбрал учителят
си
правилно и обърнал посоката на своя път.
Тия думи на учителя образуват една динамическа сила в ученика и той изменил живота
си
.
Така много пъти едно противоречие в живота ви може
да
произведе една динамическа сила, че
да
ви подигне.
Тъй че, когато дойдат някои противоречия, те са едно благо, една сила – събуждат скритите сили, които са заложени в човешката душа.
Не 100%, но 101%, това и вие може
да
го опитате.
Станете
да
направим едно упражнение.
Ще ви запитам два въпроса: коя е първата дума, с която се пробужда човешкия ум?
И вторият въпрос: коя е първата дума, с която се пробужда човешкото сърце?
Ще мислите върху тези въпроси, няма
да
пишете нищо.
Може
да
отстъпиш мястото, което държиш; може
да
отстъпиш в някое свое предприятие; може в някоя своя мисъл
да
отстъпиш и т.н.
Какво подразбирате
да
отстъпиш?
Допуснете сега, че вие искате
да
преминете някоя река, ако тя е слабо течуща река, може
да
я прегазите, ако водата ѝ е до колене.
Няма
да
минаваш, защото ще се удавиш.
Ако човек отстъпи по един начин в известно направление, трябва ли той
да
отстъпи по всички направления?
Кой е втория метод, чрез който може
да
се мине реката?
–
Да
, но не знаете
да
плавате.
Сега, защо ви задавам този въпрос, знаете ли?
Връзка трябва
да
има между едното и другото.
Значи, ако не можеш по един начин
да
постигнеш известна своя благородна мисъл, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе.
Ако не можеш
да
прегазиш, ако не можеш
да
плаваш, ако лодка не можеш
да
си
намериш, ще потърсиш друго средство, но ще минеш реката!
Ако можеш
да
си
направиш мост, добре.
Сега този въпрос има приложение в психическия свят.
Често съвременните хора губят или хабят своите енергии с едно празно усилие
да
постигнат някоя своя цел. Т.е.
методите не съответстват, не са избрали сгодно време и не са избрали подходящи методи, чрез които
да
могат
да
действат.
Вторият въпрос е: за
да
може
да
постигнете една своя възвишена цел, какво трябва
да
бъде състоянието ви?
(–
Да
имаме чистота.) – Добре, друго.
(–
Да
бъдем готови
да
плаваме,
да
хвърчим и
да
се давим) – И туй е добре.
Трети въпрос: кога трябва
да
се огледвате, когато морето е развълнувано или когато е тихо?
(– Когато е тихо.) Следователно когато искате
да
се огледате, силна ли воля трябва
да
имате?
(–
Да
.) Значи морето трябва
да
е тихо.
Това са въпроси, ние още не ги свързваме, а само ги изнасяме.
Изисква ли се някакво усилие, когато се оглеждаш?
Но ето, морето трябва
да
е не само тихо, но и
да
е прозрачно, ако искаш
да
се огледаш.
– Когато той иска
да
разбира, какво трябва
да
е неговото състояние?
Непременно сърцето му трябва
да
бъде тихо, не трябва
да
бъде развълнувано.
Развълнуваното сърце препятства на човешкия дух
да
види своя образ.
А щом ние не можем добре
да
се огледаме, ние губим посоката на своето движение.
Десет показва, че всичките точки, които образуват този кръг (С), са дошли в съприкосновение с външния свят; или този кръг (С) показва, че всяка една точка от него е дошла в съприкосновение с външния свят.
В числото 1 имаме деление; в 2 има умножение; 3 се изважда, а 4 се събира :1, х2, -3, +4.
Ако искате
да
делите,
да
разрешите един въпрос чрез деление в живота, вие ще употребите единицата; ако искате
да
умножавате, вие ще работите със закона на 2-те; ако искате
да
изваждате, ще употребите третия закон: закон на тройката, или ще работите с числото 3; и най-после, ако искате
да
събирате, ще употребите закона на числото 4.
Единицата ще поставите в ума на човека, там е онова истинското деление, чрез което вие може
да
разрешавате мъчните въпроси.
Единицата не може
да
я умножавате, нито
да
я изваждате, нито
да
я събирате, тя не е производителна, но като я разделиш сама на
себе
си
, тя става производителна.
Този, първоначалният човек, космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението, той е бил единица, която се е разделяла и вследствие на това деление в този човек се е образувал умът и сърцето – образувало се е числото 2.
С туй диференциране започва слизането на Духа, следователно слизане в материята, отдалечаване от Бога.
НАГОРЕ