НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
196
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
196
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Онзи, който иска
да
живее, трябва
да
се научи, как
да
живее, т.е.
(втори вариант)
Туй подобрение може
да
стане всякога и
да
се предаде навсякъде.
(втори вариант)
той трябва
да
добие закона на Любовта.
(втори вариант)
Сега, всички думи „
да
се обичаме,
да
вярваме,
да
имаме знания“ по настоящем изискват обяснение.
(втори вариант)
Да
, но голямата глава не говори за големината на челото, не говори и за ума на човека.
(втори вариант)
Какво значи
да
знаеш?
(втори вариант)
Главата на някого може и
да
е малка, и челото му
да
изглежда малко, но това още не е мярката, по която
да
се съди за неговата интелигентност.
(втори вариант)
Христос дойде и със своя живот именно даде тласък на човечеството.
(втори вариант)
Неговото дохождане даде тласък, повдигане на жената.
(втори вариант)
Долната част на лицето показва настроенията, възможностите, с които човек може
да
се прояви.
(втори вариант)
Еди-кой
си
чел някоя книга, еди-кой
си
чел някой роман, еди-кой
си
чел някое научно съчинение, запомнил нещо от него и казва: Аз зная.
(втори вариант)
Наистина, има още много работи, които може
да
се желаят, но Христос казва: Втори път когато дойда, ще донеса нещо ново.
(втори вариант)
Днес толкова може
да
носите, но когато бъдете готови за нещо повече, тогава Духът ще дойде, и невидимият свят ще ви се открие.
(втори вариант)
Този свят няма
да
ви се открие тъй, както някои казват: Аз видях на сън нещо, но едва
си
го спомням.
(втори вариант)
– Не, четох в еди-коя
си
книга.
(втори вариант)
Събудил
си
се сутринта, видял
си
някакъв сън, но го няма.
(втори вариант)
Или, видял
си
едно видение, но не знаеш, какво значи.
(втори вариант)
Аз гледам, някой човек ме погледне и изведнъж бързо
си
свали очите. Защо?
(втори вариант)
– Страх го е
да
не проникна в душата му.
(втори вариант)
Няма защо
да
се страхува – аз отдавна съм проникнал.
(втори вариант)
Ще бъде смешно, почвата
да
се страхува от водата.
(втори вариант)
Казвам: Какво е това научно измерване, което ражда разлика от един милион?
(втори вариант)
Водата е проникнала вече в почвата и постоянно прониква.
(втори вариант)
Ако всичко това беше реално, где отиде неговото сърце, за което казват, че люби?
(втори вариант)
Водата не създава злото.
(втори вариант)
Някой път тя носи зло, но повече носи благословение за растенията.
(втори вариант)
Следователно, ако този живот проникне в нас, няма какво
да
се плашим.
(втори вариант)
Как е възможно: Единият измервал с ъгли, другият с прави линии и
да
произлезе разлика от един милион километра?
(втори вариант)
Това е един метод, с който
си
служат учените, аз го наричам „метод на предположение“.
(втори вариант)
Какво страшно може
да
има в тия очи?
(втори вариант)
Ако ние имаме вяра, че Бог, със своята разумност навсякъде царува, и че всички сме заобиколени с множество свидетели, разумни същества, които се интересуват, грижат за нас, ние другояче бихме гледали на всички неща.
(втори вариант)
Казвате: Е, сиромашия дойде.
(втори вариант)
Тия същества не ни наблюдават от любопитство, но по някой път, когато дигаме голям шум, те се спират, за
да
ни помогнат.
(втори вариант)
Защо идва сиромашията?
(втори вариант)
Каквото и
да
правим, ние сме забавление за тях.
(втори вариант)
Страдания идват.
(втори вариант)
Един турски началник пише до кмета
да
му се изпратят 40 лопатари – хора
да
ринат земя.
(втори вариант)
Някой път хората се бият помежду
си
и казват: Господ не вижда ли, че ми изтръгнаха космите?
(втори вариант)
Защо идват страданията?
(втори вариант)
Тогава Господ изпраща някои от тия разумни същества
да
примирят хората.
(втори вариант)
Праща му 40 кюркчии
да
шият, т.е.
(втори вариант)
И тъй, ние трябва
да
изхвърлим злото от
себе
си
,
да
се освободим от лошите обходи, а за това трябва
да
се преобразим коренно.
(втори вариант)
Кой от вас е живял според този велик Божий закон, та
да
е толкова отзивчив, като някоя струна, която щом бутнеш,
да
отговори ясно на тона?
(втори вариант)
Ти вървиш по пътя, виждаш, че някой бие вола
си
.
(втори вариант)
Кметът мисли, мисли, казва
си
: „Сигурно началникът има много работници, та му трябват 40 слепи кози“.
(втори вариант)
Аз бих постъпил по следния начин: Ще се спра пред този човек и ще му кажа: Приятелю, какво носиш в колата
си
?
(втори вариант)
На какво трябва
да
се учим?
(втори вариант)
Началникът пак повтаря молбата
си
: „Изпратете ми 40 лопатари“.
(втори вариант)
По колко мислиш
да
го продадеш?
(втори вариант)
Най-първо ние трябва
да
имаме онази абсолютна вяра.
(втори вариант)
В какво трябва
да
имаме вяра?
(втори вариант)
Дай ми житото
си
, аз ще го купя.
(втори вариант)
– В онзи живия Господ, който живее в нас, който съществува навсякъде, под чието зорко око е всичко, и от когото всичко зависи.
(втори вариант)
И тогава като говорим за Христа, трябва
да
знаем, че Той е Божий посланик, дошъл
да
изпълни Неговата воля.
(втори вариант)
Вие сега ще кажете: Ако почна
да
плащам всеки ден за туй, за онуй, на къде ще му излезе сметката?
(втори вариант)
Такива са били всички пророци.
(втори вариант)
Ето защо, всички истини, които взимаме от другите хора, трябва
да
ги проверяваме.
(втори вариант)
Когато изучаваме живата природа, трябва
да
я разглеждаме като една книга, оставена пред нас за проучване.
(втори вариант)
Ако почнеш
да
плащаш, всичко около тебе ще протече.
(втори вариант)
Досега, човек с такава любов, с такава широчина на душата, от която
да
диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на
себе
си
, като това в Христа, не се е явил.
(втори вариант)
Всички животни, всички растения, всички звезди са Божествените азбука, слогове и предложения на невидимия свят.
(втори вариант)
Зад този свят, който ние виждаме, съществува един невидим, много по-съвършен, по-обширен от видимия.
(втори вариант)
Следователно, туй видимото е азбука, чрез която можем
да
се домогнем до невидимия свят.
(втори вариант)
Да
любим Бога, значи
да
се прояви Бог в нас, и ние
да
се погълнем от Него.
(втори вариант)
Вие казвате: Не може
да
се прави добро.
(втори вариант)
Тогава няма
да
ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови
да
пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.
(втори вариант)
Добре, каква роля играе този вълк в природата?
(втори вариант)
Каквото ни дойде,
да
кажем: Господи,
да
бъде Твоята воля.
(втори вариант)
Тогава и в ада, и в рая
да
сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкреси.
(втори вариант)
Това не значи, че трябва
да
бъдем индиферентни, но
да
забравим
себе
си
,
да
бъдем в пълно очакване и
да
проверим този закон.
(втори вариант)
– Дави овцете.
(втори вариант)
Христос провери този велик закон на Божията Любов и с пълна вяра се предаде на Бога, като каза: „Боже, в Твоите ръце предавам духа
си
“.
(втори вариант)
Е, че ако е така, човек ги дави повече.
(втори вариант)
Някой казва: Досега правих добро, но отсега нататък няма вече
да
правя добро.
(втори вариант)
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва
да
научи онези велики неща в природата“.
(втори вариант)
Защо вълкът
да
е виновен, а човекът
да
не е виновен?
(втори вариант)
Човекът е, казват, господар.
(втори вариант)
Следователно, като господар, той имал право
да
яде овце, а вълкът – няма.
(втори вариант)
Той може чрез много неща
да
те учи.
(втори вариант)
Ти трябва
да
употребиш абсолютно всичко в света, за
да
извършиш волята Божия.
(втори вариант)
И слушаме ние днес всички религиозни хора
да
казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за
да
се яде.
(втори вариант)
Той може
да
те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти.
(втори вариант)
Ти трябва
да
направиш всичко за Божията Любов, за Бога.
(втори вариант)
Ние чакаме сега
да
се пенсионираме, че тогава
да
се заемем
да
работим за
себе
си
, за Бога.
(втори вариант)
Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли
да
ядем, или плода ѝ?
(втори вариант)
Аз следя, правя
си
своя статистика за тия случаи.
(втори вариант)
Питам те: Ако ти отидеш
да
изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша?
(втори вариант)
Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам.
(втори вариант)
Казват: Трябва
да
ядем!
(втори вариант)
Добре, пенсионира се, но какво става?
(втори вариант)
Да
, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш.
(втори вариант)
– Пенсионира се и умре.
(втори вариант)
Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право
да
я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не
си
нищо друго, освен един червей, който знае само
да
гризе – ти не
си
разбрал смисъла на живота.
(втори вариант)
Не, човек докато не се е пенсионирал, може
да
работи, има условия за работа, има и стремеж.
(втори вариант)
Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво
да
работи.
(втори вариант)
Всичко ще употребиш все за Бога.
(втори вариант)
Досега
си
работил за
себе
си
, но отсега нататък ще работиш за Бога.
(втори вариант)
Защото казват, че не трябва
да
се яде месо.
(втори вариант)
Той ще изхарчи всичките
си
сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия
си
живот, тогава с тояжката
си
и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде
да
проповядва Словото Божие, ще отиде
да
лекува болни.
(втори вариант)
Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за
да
се разшири твоята душа.
(втори вариант)
А тия, които казват, че трябва
да
се яде месо, те са правоверни!
(втори вариант)
Не, младите ще ходят
да
проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога.
(втори вариант)
Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания?
(втори вариант)
Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва
да
се храни само с плодове.
(втори вариант)
Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
– Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво.
(втори вариант)
Пък не страдаш само ти.
(втори вариант)
Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе.
(втори вариант)
– Когато ядеш,
да
ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност.
(втори вариант)
Всички хора страдат.
(втори вариант)
Хубаво нещо са страданията. Защо?
(втори вариант)
Почнете
да
обичате Господа и ще се подмладите.
(втори вариант)
– Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо.
(втори вариант)
Възлюбете вярата, почнете
да
проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.
(втори вариант)
Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие.
(втори вариант)
Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може
да
отрови кръвта ти, и с това
да
повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е?
(втори вариант)
Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната.
(втори вариант)
Турете тази мисъл в
себе
си
.
(втори вариант)
–
Да
, докато сте още в плътта
си
.
(втори вариант)
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: Животът е в пълно разположение на самите нас.
(втори вариант)
Човек може
да
си
вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели.
(втори вариант)
Щом е така, ние можем
да
подобрим живота
си
, защото това е волята Божия.
(втори вариант)
Всеки човек не може
да
го види.
(втори вариант)
Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право
да
вземе млякото на кравата, това му е позволено, но
да
вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано.
(втори вариант)
Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем
да
подобрим своя живот, а не трябва
да
чакаме нашите ближни
да
подобрят живота
си
, че тогава ние.
(втори вариант)
Царството Божие може
да
се види само от този, който има развити очи.
(втори вариант)
Всеки ще подобри своя живот за
себе
си
и ще приложи закона.
(втори вариант)
Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо?
(втори вариант)
Когато всички оправим живота
си
, ще имаме нови отношения един към друг.
(втори вариант)
Всички сме изложени на разочарования.
(втори вариант)
Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели.
(втори вариант)
Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край.
(втори вариант)
Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените
си
хора.
(втори вариант)
Краят на всички хора ще бъде смърт.
(втори вариант)
Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той
да
им разясни скрития му смисъл.
(втори вариант)
Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва
да
се служи на Бога,
да
се разбира онзи великия закон.
(втори вариант)
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
(втори вариант)
От любов трябва
да
се служи на Бога!
(втори вариант)
Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може
да
придобиете живот вечен“.
(втори вариант)
Сега, в какво трябва
да
се учим ние?
(втори вариант)
С туй Слово трябва
да
се храните постоянно, и туй Слово трябва
да
излиза от устата на онзи, който вярва.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един от древните царе.
(втори вариант)
Не, Бог, който ни учи сега, иска
да
ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма
да
ги прекъсне, но трябва
да
признаем, че всичко иде от Него.
(втори вариант)
Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото
си
сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което
да
спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха
да
изчезнат.
(втори вариант)
Този цар бил много умен, наричал се Синусий.
(втори вариант)
Като отидеш при един богат брат, няма
да
го заплашваш с револвера
си
, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога?
(втори вариант)
Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли
си
да
изпълниш волята Божия?
(втори вариант)
Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия
да
живее.
(втори вариант)
Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него,
да
вземе каквито богатства иска от масичката и
да
ги занесе дома
си
.
(втори вариант)
Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират.
(втори вариант)
Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не
да
го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва
да
се яви тази Любов, за
да
познаем, че Бог ни обича.
(втори вариант)
Обаче, забележително било това, че никой не смеел
да
седне на този стол. Защо?
(втори вариант)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество?
(втори вариант)
Човек може
да
излезе вън от Бога, може
да
не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата
си
, ще изгуби светлината
си
, ще изгуби смисъла на живота
си
.
(втори вариант)
Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките
си
, щом някой се осмелявал
да
седне на стола и го ухапвали.
(втори вариант)
Тия страдания, аз
си
представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен.
(втори вариант)
Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал
да
седне на този стол, трябвало
да
бъде с голи рамене и гол гръб.
(втори вариант)
В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука
си
върху това яйце, за
да
го разбие.
(втори вариант)
Следователно, ако той може
да
издържи на ухапването на тия кобри, той можел
да
вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал.
(втори вариант)
Ангелът удари още един път.
(втори вариант)
Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене?
(втори вариант)
И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт.
(втори вариант)
Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за
да
се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани
да
живеем.
(втори вариант)
Христос пък казва за
себе
си
: „Аз съм живият хляб“.
(втори вариант)
И тъй, стихът казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник във всите
си
добрини тогоз, който го учи“.
(втори вариант)
Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо?
(втори вариант)
Бог иска всинца ни
да
направи участници на онова благо, което е у Него.
(втори вариант)
Затова именно Той ни изпраща всички страдания.
(втори вариант)
Даже жена му, децата му не са му вече приятели.
(втори вариант)
Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото.
(втори вариант)
И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико.
(втори вариант)
Той не може
да
бъде напълно уверен, че те го обичат.
(втори вариант)
Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас.
(втори вариант)
Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни
да
се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите.
(втори вариант)
Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки.
(втори вариант)
Някой казва: Искам
да
бъда богат.
(втори вариант)
Тогава ще има само един Господ, а хората помежду
си
ще бъдат само братя и сестри на небето.
(втори вариант)
Сега, не трябва
да
вадите заключение, че не трябва
да
бъдете богати.
(втори вариант)
Казваш: Е, нужда имам.
(втори вариант)
Има богатства, който трябва
да
придобиете, но трябва
да
знаете Истината, че като седнете на този стол, и
да
ви ухапи кобрата,
да
не умрете.
(втори вариант)
Сега, въпросът не е за външните хора,
да
оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога.
(втори вариант)
Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва
да
ламтят за туй външно богатство.
(втори вариант)
Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете
да
противостоите на парите,
да
живеете без тях?
(втори вариант)
Това, че не можете
да
живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение.
(втори вариант)
Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може
да
ѝ противостои.
(втори вариант)
Има ли го човек в
себе
си
, той всякога може
да
бъде богат.
(втори вариант)
Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават.
(втори вариант)
И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш
да
устоиш.
(втори вариант)
Представете
си
, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете
да
се браните, няма ли
да
се намерите в изкушение?
(втори вариант)
Щом човек стане богат, той трябва
да
внесе едно малко количество злато и в кръвта
си
.
(втори вариант)
Представете
си
, че някой иска
да
изнасили жена ви.
(втори вариант)
Вие няма ли
да
извадите револвера и
да
го убиете?
(втори вариант)
Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи.
(втори вариант)
Това са все предположения, неща, които може
да
станат, може и
да
не станат.
(втори вариант)
Значи, за
да
имаш външното злато, трябва
да
имаш туй вътрешното злато в кръвта
си
.
(втори вариант)
Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно,
да
дойде някой
да
направи едно престъпление против волята Божия?
(втори вариант)
Ако вие придобиете туй външно злато без
да
имате вътрешното злато в кръвта
си
, тази кобра ще дойде
да
ви ухапе, и вие ще умрете.
(втори вариант)
Следователно, ние в живота
си
правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога.
(втори вариант)
Вие имате дъщери, синове, но
си
казвате: Възможно е тия деца
да
ме не гледат на стари години, отгде
да
зная, затова нека
си
туря поне малко парици в банката.
(втори вариант)
– Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство.
(втори вариант)
Вие уповавате на дъщеря
си
, на сина
си
, но уповавате и на парите.
(втори вариант)
Имаш ли туй живото злато, никой не може
да
ви ограби,
да
ви окраде.
(втори вариант)
Казвате: Е,
да
се намират там малко пари!
(втори вариант)
Ами че онзи, който иска
да
ми краде златото, аз няма защо
да
го чакам
да
дойде
да
ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо
да
ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам.
(втори вариант)
То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите.
(втори вариант)
И така, спестиш
си
100–200,000 лева.
(втори вариант)
Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела.
(втори вариант)
Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли
да
умреш по същия начин, както и ако
да
ги нямаше?
(втори вариант)
Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво
да
ме краде.
(втори вариант)
– Щеше
да
умреш еднакво.
(втори вариант)
При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може
да
го краде.
(втори вариант)
И в края на краищата, какво
си
свършил?
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример из американския живот, може
да
го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон.
(втори вариант)
Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите.
(втори вариант)
Ама вие казвате: Е, аз
да
си
поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава
да
бъде каквото ще.
(втори вариант)
Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде.
(втори вариант)
Аз ще посветя живота
си
за Тебе, но помогни ми!
(втори вариант)
Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота
си
, искам
да
Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички!
(втори вариант)
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома
си
, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл
да
се помоли Богу и ги забравил.
(втори вариант)
И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена
си
– не ти обръща внимание; говориш на дъщеря
си
, на сина
си
– не ти обръщат внимание; говориш на слугите
си
– не ти обръщат внимание.
(втори вариант)
Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и
си
казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата.
(втори вариант)
Занася я [у/в]дома
си
и започва
да
се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога.
(втори вариант)
Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой
си
дядо Стоян умрял.
(втори вариант)
Спира се и
си
казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя,
да
видя дали ще се яви пак торбата.
(втори вариант)
На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва
да
се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
(втори вариант)
Като умрял, жена му, децата му
си
въздъхнали свободно и
си
казали: Добре, че дядо Стоян умря, та
да
можем свободно
да
си
поживеем.
(втори вариант)
Те поканили приятели, сложили богата трапеза,
да
ядат и
да
пият.
(втори вариант)
Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва
да
се разхвърля.
(втори вариант)
Казва
си
: Господи, защо ми даде тази торба?
(втори вариант)
Омагьосана е стаята нещо, казват
си
.
(втори вариант)
Всички чинии, лъжици, вилици започнали
да
се движат.
(втори вариант)
Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска.
(втори вариант)
Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска
да
вземе участие в угощението.
(втори вариант)
Всяко нещо трябва
да
се придобие чрез закона на Любовта.
(втори вариант)
Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече
си
кротувал, нищо не разхвърлял.
(втори вариант)
Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа.
(втори вариант)
Всяко нещо трябва
да
се придобие чрез пот на лицето и чрез труд.
(втори вариант)
Знанието, мъдростта, всичко трябва
да
се употреби, за
да
донесе онова вътрешно богатство.
(втори вариант)
Е, защо ние
да
не започнем според този закон и
да
се постараем
да
уредим живота
си
?
(втори вариант)
Всеки може
да
провери тези неща и
да
види, доколко са верни.
(втори вариант)
Можем
да
уредим живота
си
.
(втори вариант)
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде.
(втори вариант)
Кой ще ни покаже как
да
го уредим?
(втори вариант)
По-долу от човека ние не можем
да
знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем
да
отидем.
(втори вариант)
И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за
да
дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота.
(втори вариант)
Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят.
(втори вариант)
Не е ли хубаво
да
прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас?
(втори вариант)
Какво по-хубаво от това,
да
станеш сутрин,
да
се помолиш Богу,
да
ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем,
да
имаш мир в
себе
си
, отколкото
да
станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти.
(втори вариант)
Човек се намира между две противодействащи сили в природата.
(втори вариант)
Аз говоря за онези блага, които може
да
те ползват –
да
бъдеш богат и
да
се радваш, а също и всички твои близки около тебе
да
се радват, че
си
и външно, и вътрешно, по сърце богат.
(втори вариант)
Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга.
(втори вариант)
Веднага у вас се зараждат лоши чувства.
(втори вариант)
Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата
си
.
(втори вариант)
От богатствата
си
може
да
се откаже само онзи човек, който заминава за небето.
(втори вариант)
Този брат пита: Ами как ще
си
раздам богатството?
(втори вариант)
Казвам му: Е, братко, ти трябва
да
си
заминеш вече, раздай
си
богатството!
(втори вариант)
Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления.
(втори вариант)
Ами ти сигурен ли
си
?
(втори вариант)
Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот.
(втори вариант)
Да
не ме лъжеш?
(втори вариант)
Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват.
(втори вариант)
Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре
да
не
си
закъснял.
(втори вариант)
Тъй че жителите на ада са хора, не са духове.
(втори вариант)
Защо ще оставиш другите
да
дигат шум след тебе?
(втори вариант)
Раздай всичко и
си
тръгни свободен!
(втори вариант)
Ние чакаме другите
да
уреждат работите ни.
(втори вариант)
Не, нашите работи никой не може
да
ги уреди, освен ние самите.
(втори вариант)
Казвате: Господ създал ангелите.
(втори вариант)
Богатият човек няма право
да
оставя синът му или дъщеря му
да
му уреждат работите,
да
му оправят обърканите тефтери.
(втори вариант)
Защото, ако остави другите
да
му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг.
(втори вариант)
Господ не създава.
(втори вариант)
Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората
да
им споменава имената, но не ги споменавал.
(втори вариант)
Създаването е един механически процес.
(втори вариант)
В света има раждане.
(втори вариант)
По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава
да
се скита по земята.
(втори вариант)
Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух.
(втори вариант)
Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска
да
служи, но веднага старият свещеник му се явява.
(втори вариант)
Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират.
(втори вариант)
Новият свещеник избягва и казва на паството
си
: „Ще ме извините, не съм разположен
да
служа тук“ – и
си
отива.
(втори вариант)
Та казвам: Всеки един от вас може
да
стане ангел, може
да
стане и дявол, според както живее.
(втори вариант)
И по закона на тази свобода именно човек може
да
направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може
да
възприеме един добър, или един лош живот.
(втори вариант)
Добрият живот седи в това,
да
споделиш всичко, което имаш със своите ближни.
(втори вариант)
Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога
да
отида нагоре“.
(втори вариант)
Лошият живот седи в това,
да
не споделяш нищо със своите ближни.
(втори вариант)
Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал
да
се явява.
(втори вариант)
Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете
си
!
(втори вариант)
И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва
да
седят дълго време на земята, докато се развържат.
(втори вариант)
Защото Господ едновременно прониква във всички хора.
(втори вариант)
Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път
да
научат един велик закон, как
да
служат на Бога правилно.
(втори вариант)
Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога.
(втори вариант)
Щом служат правилно, тогава, каквито и
да
са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место.
(втори вариант)
Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе.
(втори вариант)
Ти не трябва
да
правиш никаква разлика между твоите деца и това дете.
(втори вариант)
Тук, двама братя разделят имането на баща
си
.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света.
(втори вариант)
Истинските братя трябва един другиму
да
си
помагат.
(втори вариант)
Сестри, който се обичат, трябва
да
си
помагат едни други.
(втори вариант)
Защо го взе Господ, трябваше ли
да
умре?
(втори вариант)
Между тях не трябва
да
се яви ни сянка от завист.
(втори вариант)
Щом
си
завиждат, те не са сестри.
(втори вариант)
То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе,
да
придобие една опитност.
(втори вариант)
2.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
Няма
да
философствате, ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни.
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават?
По това се отличават те – по стремежите
си
.
И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението
си
нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията.
Защо ви навеждам тази мисъл?
Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
– В ада.
Адът, това е най-гъстата материя, до която могат
да
слязат; най-ограничените условия, където човек не може
да
се развива.
Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат
да
изразходват светлината
си
.
Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните
си
камъни.
Те я пазят както зеницата на окото
си
, понеже им трябва в някои случаи.
А като
си
свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
Сега туй
да
оставим, то е вметнато предложение* само.
Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва
да
се спре там, където растението се спира, а не
да
отива по-долу.
Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете
си
, като дават плодовете
си
– самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека.
То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано?
Когато растенията плащат, преди
да
им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не.
Хиляди от тях с изядени, без някой
да
ги е посял.
В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш
да
посееш семето ѝ.
Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията –
да
, но по отношение на теб – не е даром.
Ти
си
я изял и
си
длъжен
да
я посееш.
Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва
да
изпълни.
Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не.
И тогава математически може
да
се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас.
Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва
да
присъствате с целия
си
ум.
В момента, не във времето и пространството, но в момента
да
присъства с целия
си
ум.
Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик
да
се концентрираш.
Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл.
То е един метод
да
може
да
се концентрирате,
да
разработвате вашите способности.
И онези, които не разбират закона, те гледат
да
свършат училището,
да
вземат дипломата.
Да
свършиш, значи
да
научиш този закон
да
контролираш ума
си
и своите способности.
Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е.
потик към знание се дава.
Сега от вас десет души излезте на таблата един по един и всеки
да
напише една геометрическа форма, един малък триъгълник, една крива линия, една права линия, един малък ъгъл, една окръжност – каквато форма искате.
(Борис Николов: “Мислех
да
напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието.
Може
да
е движението на едно тяло неорганическо, а може
да
е движение на едно разумно същество.
Той в подсъзнанието
си
казва: „Човек трябва
да
има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва
да
има всеки човек.”
В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за
да
може
да
има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които
да
са насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва.
Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва
да
се раздухват на физическото поле.
Все трябва
да
има нещо
да
ги раздухва в вас.
(– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото.
Значи, третият знак показва, че нещата трябва
да
се раздухват, а за
да
се раздухват, човек трябва
да
слезе надолу в материята и след това
да
има едно възкачване нагоре.
За
да
се раздухват нещата трябва сърце.
(Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна.
(а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение.
Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може
да
се измери.
Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма
да
бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега.
Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват
да
растат.
Той в бедрата
си
става широк.
Щом духовното почва
да
преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне
да
преодолява, главата му почва
да
става правилна.
При тази височина колко трябва
да
бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата?
Всичко туй уподобява сърцето.
Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което
да
става обмяна на тази, Божествената енергия.
(Олга Славчева: „Аз
си
мислех, човек може
да
се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат
да
станат.
Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко.
Няма погрешка, която във вечността
да
не може
да
се поправи.
Или в живота
си
никога
да
се не обезсърчаваш!
(– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае.
В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни?
(– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки.
Как ще намерите тяхната равнодействаща сила?
Има ли някой инженер от вас
да
направи изчислението?
(– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва
да
се уравновесят, т.е.
уравновесен организъм, добър организъм трябва
да
има човек.
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили.
Човек трябва
да
бъде герой, за
да
издържи на това място.
Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва
да
се оттеглиш?
Такова обстрелване може
да
стане и в психическия свят и вие трябва
да
знаете закона
да
намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може
да
се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
Какво тълкувание бихте дали на тия кръгове?
(Генчо Александров: „Понеже става дума за концентриране, този е знакът за концентрирането.”) Тия два кръга показват в подсъзнанието, че човек трябва
да
разбира законите, по които клетките се развиват или ембрионалното състояние на вашите мисли и чувства.
Силата на човека трябва
да
бъде в самия него.
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва
да
знае
да
създаде хармония.
Но камъкът по този начин не може
да
излезе навън.
Този камък, за
да
излезе навън, единият край на прашката трябва
да
се спусне.
Ти
си
хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста
си
.
Казваш: „Какво
да
правя в туй безизходно положение?
Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как
да
я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш.
Камъкът, това са твоите желания, те трябва
да
отидат по някаква посока.
В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма
да
изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва
да
излязат навън.
Сега, туй което го създадохме на дъската, то беше в подсъзнанието ви вътре.
Може
да
ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята?
(Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте.
Щом природата е вложила туй благоухание, тя
си
има и своята задача.
Естествениците ще кажат: „
Да
си
привличат малките мушички“, но не е само за това.
(– Показва скръбта им.)
Да
, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха
да
се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята издават по-силна миризма.
Сега, първото нещо в класа, вие трябва
да
се учите на концентриране.
Вие трябва
да
знаете в дадения случай туй, което учите където и
да
сте, то е най-важното.
Не, че трябва другото
да
пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно.
После и човек не може
да
концентрира дълго време ума
си
върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира.
Но в дадения случай всичкия
си
ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш
да
разрешиш своята задача по-лесно.
И всяка една задача зависи от концентрирането на ума.
Само ако можеш
да
концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача.
А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти
да
разрешиш нещо.
Вие, като ученици, трябва
да
имате тази способност:
да
се концентрирате в дадения случай с всичкия
си
ум.
Има такива малки задачи за концентриране на ума.
Всеки човек трябва
да
има известни пособия.
Концентрирането е необходимо за всинца ви.
Първо, ще се стремите
да
елиминирате,
да
отстраните всички кармически недъзи и с концентриране
да
може
да
се справите със своите недъзи.
И когато човек изправи всичките
си
недъзи, неговата воля ще уякне.
Затова му са дадени тези недъзи.
Те са силови линии, които са дадени на човека, за
да
усили волята
си
.
И той трябва всички тях
да
тури в хармония.
Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
Сега, нека един от вас, който е художник,
да
вземе всичките тия десет части,
да
ги намести тъй, че
да
направи един човек.
То е една по-сложна задача, нали?
Аз ще ви дам идея как може
да
се работи.
Само схемата ще ви дам.
Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек.
Тогава къде ще търсите духовния човек?
Нали там движението трябва
да
върви нагоре?
Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека.
Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят.
Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята.
А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо?
Чрез устата не може ли
да
се вдъхне?
Това е една задача, един ребус, който трябва
да
изработите.
(– Ръцете.) Тъй, значи човек трябва
да
има воля, това означават везните и т.н.
Ще се постараете до известна степен
да
съчетаете тези части, то [е] само едно упражнение
да
се научите
да
уподобявате нещата.
Ще почнете от външното уподобление и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки един знак.
Станете
да
направим едно упражнение с ръцете.
Значи на човека е необходимо сърце, където
да
става обмяна на Божествената енергия.
(втори вариант)
Всички неща могат
да
станат извън времето и пространството, т.е.
(втори вариант)
Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която
да
не може
да
се поправи във Вечността.
(втори вариант)
Затова не се обезсърчавайте в живота
си
!
(втори вариант)
– Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава.
(втори вариант)
Кое в Природата мяза на везни?
(втори вариант)
В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки.
(втори вариант)
Има ли някой инженер от вас
да
направи изчислението?
(втори вариант)
Отговор: Първо ще намерим равнодействащата сила на двете сили, после ще намерим равнодействащата на получената и на третата сила.
(втори вариант)
Тази, която получим сега, тя ще бъде търсената равнодействаща сила.
(втори вариант)
Значи шестата фигура показва, че силите у човека трябва
да
се уравновесят, т.е.
(втори вариант)
човек трябва
да
има уравновесен, добър организъм.
(втори вариант)
– Той показва бойно поле, място на противодействащи сили.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде герой, за
да
издържа на това място.
(втори вариант)
Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва
да
се оттеглиш?
(втори вариант)
Такова обстрелване може
да
стане и в психическия свят.
(втори вариант)
И вие трябва
да
знаете закона:
да
намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете
да
се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
(втори вариант)
Какво тълкуване бихте дали на тия концентрични кръгове?
(втори вариант)
Тия два кръга показват, че човек трябва
да
разбира законите, по които клетките се развиват; или трябва
да
разбира ембрионалното състояние на своите мисли и чувства.
(втори вариант)
– Че силата на човека трябва
да
бъде в самия него.
(втори вариант)
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва
да
създаде хармония.
(втори вариант)
По този начин камъкът не може
да
излезе извън прашката.
(втори вариант)
За
да
излезе този камък навън, единият край на прашката трябва
да
се отпусне.
(втори вариант)
В живота
си
ти
си
хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста
си
.
(втори вариант)
Казваш: „Какво
да
направя в туй безизходно положение?
(втори вариант)
Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как
да
я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш.
(втори вариант)
Те трябва
да
отидат в някаква посока, а прашката трябва
да
седи в тебе.
(втори вариант)
Ти няма
да
изхвърлиш навън мозъка
си
, той ти е необходим, но мислите трябва
да
излязат навън.
(втори вариант)
За следния път ще ви дам
да
пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята?
(втори вариант)
Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача.
(втори вариант)
Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за
да
се привличат малките мушици.
(втори вариант)
Да
, така е, но същевременно благоуханието образува в цветята дреха, чрез която те се запазват от студ.
(втори вариант)
И забелязано е, че сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, цветята издават и по-силна миризма.
(втори вариант)
И тъй, първото важно нещо за вас е
да
се учите на концентриране.
(втори вариант)
Вие трябва
да
знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и
да
сте, е най-важното.
(втори вариант)
Не казвам, че трябва
да
пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея.
(втори вариант)
После, човек не може
да
концентрира за дълго време ума
си
върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира.
(втори вариант)
Но концентрираш ли в даден случай ума
си
в една посока, ти ще можеш
да
разрешиш задачата
си
по-лесно.
(втори вариант)
Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума.
(втори вариант)
Ако можеш
да
концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш
да
се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без
да
разрешиш нещо.
(втори вариант)
Вие, като ученици, трябва
да
имате способността
да
се концентрирате.
(втори вариант)
Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика.
(втори вариант)
Всеки човек, за
да
извърши някоя работа, трябва
да
има известни пособия.
(втори вариант)
Концентрирането е необходимо за всинца ви.
(втори вариант)
Първо, ще се стремите чрез концентриране
да
се справяте,
да
елиминирате, т.е.
(втори вариант)
да
отстранявате всички кармически недъзи от
себе
си
.
(втори вариант)
Когато човек изправи всичките
си
недъзи, неговата воля ще уякне.
(втори вариант)
Затова именно му са дадени тези недъзи.
(втори вариант)
Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята.
(втори вариант)
Той трябва
да
постави всичко в
себе
си
в хармония.
(втори вариант)
Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви.
(втори вариант)
Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
(втори вариант)
Сега нека някой от вас, който има художнически способности, намести тия десет фигури тъй, че
да
образува от тях човек.
(втори вариант)
Това е една по-сложна задача.
(втори вариант)
Аз ще ви дам схема как може
да
се разработи идеята.
(втори вариант)
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за
да
нарисувате човека.
(втори вариант)
Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек.
(втори вариант)
Де ще търсите духовния човек?
(втори вариант)
Движението в духовния човек трябва
да
върви нагоре.
(втори вариант)
Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен.
(втори вариант)
Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека.
(втори вариант)
Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят.
(втори вариант)
Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре.
(втори вариант)
В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо?
(втори вариант)
Не можа ли
да
се вдъхне живот чрез устата?
(втори вариант)
Това е задача, ребус, който трябва
да
изработите.
(втори вариант)
Тъй, човек трябва
да
има воля – това означават везните.
(втори вариант)
Та ще се постараете
да
съчетаете тези части.
(втори вариант)
Това ще бъде едно упражнение за вас –
да
се научите
да
уподобявате нещата.
(втори вариант)
Ще почнете от външното уподобяване и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки знак.
(втори вариант)
Искам десет души от вас
да
се заемат
да
пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия.
(втори вариант)
Вие няма
да
философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата.
(втори вариант)
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения.
(втори вариант)
Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи.
(втори вариант)
Защо ви привеждам тази мисъл?
(втори вариант)
Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота.
(втори вариант)
– В ада.
(втори вариант)
Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат
да
слязат.
(втори вариант)
Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може
да
се развива.
(втори вариант)
По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината
си
, защото я нямат в голямо количество, та не обичат
да
я изразходват: те пазят светлината
си
.
(втори вариант)
Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните
си
камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото
си
, понеже им трябва за важни случаи.
(втори вариант)
Като
си
свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
(втори вариант)
Сега
да
оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта.
(втори вариант)
И той трябва
да
спре там, дето растенията спират –
да
не отива по-долу.
(втори вариант)
Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете
си
, като се самопожертват – дават плодовете
си
.
(втори вариант)
Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей!
(втори вариант)
“ А кой човек плаща днес, преди
да
си
му свършил някаква работа?
(втори вариант)
Когато растенията плащат, преди
да
се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не.
(втори вариант)
Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без
да
ги е посял някой.
(втори вариант)
В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира
да
я посееш.
(втори вариант)
Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром.
(втори вариант)
Щом веднъж
си
я изял, ти
си
длъжен
да
я посееш.
(втори вариант)
Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва
да
изпълни.
(втори вариант)
Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не.
(втори вариант)
И тогава може
да
се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас.
(втори вариант)
Ще спазвате следния закон: каквато работа и
да
започвате в даден момент, умът ви трябва
да
присъства изцяло.
(втори вариант)
Не казвам, че трябва
да
присъствате във времето и пространството, но само в момента.
(втори вариант)
Само тъй ще добиете навик
да
се концентрирате.
(втори вариант)
Например вие седите в клас и
си
казвате: „Дано се свърши по-скоро часът!
(втори вариант)
“ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за
да
разработите вашите способности.
(втори вариант)
Онези, които не разбират този закон, гледат
да
завършат училището по-скоро,
да
вземат диплом.
(втори вариант)
Да
завършиш, значи
да
научиш закона
да
контролираш ума
си
и своите способности.
(втори вариант)
Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
(втори вариант)
Сега нека излязат на дъската десет души един след друг и всеки
да
напише по една геометрическа форма.
(втори вариант)
Този, който начерта първата фигура, полукръга, каква мисъл имаше в
себе
си
?
(втори вариант)
Отговор: Мислех
да
начертая един полукръг.
(втори вариант)
Този ученик в подсъзнанието
си
казва: „Човек трябва
да
има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото.
(втори вариант)
Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва
да
има и благородни мисли и желания.“
(втори вариант)
Тук свръхсъзнанието казва: „Човек трябва
да
има чисти чувства.
(втори вариант)
От него се изисква Божествен ум, Божествено сърце и Божествена воля, които
да
са насочени нагоре.“
(втори вариант)
Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва
да
се раздухват главно във физическия свят.
(втори вариант)
Все трябва
да
има нещо във вас, което
да
ги раздухва.
(втори вариант)
Скърбите и страданията са духалото.
(втори вариант)
Значи третата фигура показва, че нещата трябва
да
се раздухват, а за
да
се раздухват, човек трябва
да
слезе надолу в материята и след това
да
започне възкачването
си
нагоре.
(втори вариант)
– Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре.
(втори вариант)
Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б.
(втори вариант)
Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може
да
се измери.
(втори вариант)
Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма
да
бъде същият, но обратното на това, каквото е бил.
(втори вариант)
Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват
да
растат,
да
се разширяват.
(втори вариант)
Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва
да
преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека.
(втори вариант)
При тази височина колко широки трябва
да
бъдат бедрата, раменете и главата?
(втори вариант)
3.
Закон на равенство
,
ООК
, София, 3.12.1924г.,
кръста, с който
си
служим, а следния знак:
Ако ти искаш
да
бъдеш богат, ще трябва
да
обереш братята
си
, иначе други външни условия няма.
Ще обърна този знак нагоре и тогава, като искам
да
събера 2000 лв.
Отговор: Не трябва
да
се делят.
Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има
да
дава, а другият –
да
взема?
Да
, не трябва
да
се делите, а
да
се съберете всички заедно и така, като работят десет души задружно, работата ще върви.
Тогава законът е следният: човек, понеже има десет пръсти на двете
си
ръце, всички ще се подчиняват на главата и така той ще бъде богат.
Учителят пита учениците: „Можете ли
да
съберете една овца и една крава или един вол и една овца?
Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички
си
приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат.
“ – „Пак не може.“ „Господин учителю, в нашето село събират водата и млякото.“ – „Как?
Дето и
да
заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика.
“ – „Като съберат едно кило мляко и едно кило вода, стават две кила мляко.“ Значи водата може
да
се събере с млякото.
В Природата обаче законът за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото в обикновения живот.
Само в страданията
си
пръстите са равни.
Следователно ние
си
мязаме в света само по страданията.
За
да
боравите в даден случай със
себе
си
, със своето естество, трябва
да
имате известни правила извън времето и пространството.
За
да
ви докажа, че сме равни, трябва
да
страдаме.
Всички вие трябва
да
се научите
да
действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете
да
изправите вашия характер. Защо?
Щом страдаме, всинца сме равни.
Господ, за
да
ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме
си
и за своите братя.
Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено.
Вие трябва
да
действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите.
Където и
да
ходите, вие показвате все малкия
си
пръст – него сочите навсякъде.
Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват.
Например вие не можете
да
опишете, не може
да
предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци.
Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия.
Как ще ми предадете например една ваша скръб?
Тя е философията на страданията.
Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен.
Може би
да
е духал вятър и
да
са ти потекли сълзи.
Всяко страдание в нас трябва
да
внесе в душата ни една велика Божествена мисъл.
Пръст те боли – разреши един основен закон:
да
премахнеш всички прегрешения, които
си
сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти.
Някой път може
да
са признак, но друг път не са признак.
Като видя, че някой е превързал пръста
си
, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията
си
.
Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб.
Затуй трябва
да
благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
Има скръб, която със сълзи не може
да
се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта.
На какво може
да
се уподоби знакът за равенство?
– На страданието.
Следователно човек, за
да
разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва
да
опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето.
а и в страдат, при което са равни на с.
Колкото и малко
да
е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб.
Сега защо, като означавах събирането и изваждането, аз не употребих обикновените за тия действия знаци?
Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни.
Да
извадиш нещо, значи
да
го покажеш навън.
кръстът, при всички случаи произвежда противодействие.
Изваждането не е вземане.
Ти изваждаш нещо, за
да
го покажеш, но то пак
си
остава в теб.
Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за
себе
си
.
Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията
си
.
Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас.
И когато човек дойде до кръста, той трябва
да
се спре,
да
концентрира ума
си
, трябва
да
бъде абсолютно чист.
Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в
себе
си
, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш?
– Когато изваждаш, т.е.
Щом
си
туриш кръста, ти викаш този ангел.
Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш.
“ Не само това, но често вие
си
туряте едни на други кръстове.
Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти.
При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни.
Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам
да
се вплетеш.
Всички можете
да
опитате този метод, без
да
го вземете като абсолютна Истина.
Ако
си
силен, можеш
да
избегнеш това, но ако
си
слаб, не предизвиквай върху
себе
си
изкуствено силите на Природата.
Това е математическа вероятност, която трябва
да
опитате.
На Земята ние ще
си
служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем
да
си
служим.
Вие няма
да
им казвате нищо.
Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва
да
ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими.
Тия хора, които още нищо не знаят, могат
да
си
играят с кръста – този кръст е за тях.
Това е процесът, който трябва
да
стане и в ума ви, и в сърцето ви –
да
се научите
да
разсъждавате правилно.
Всички тия величини, за които ви говоря, може
да
ги намерите в Природата.
Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече
да
си
играеш с него.
Те са символи.
Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма
да
я изкажеш набързо, но ще се спреш в
себе
си
, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш.
Буквата Т например може
да
я намерите изразена в човешкия нос.
Тя трябва
да
означава нещо.
Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират.
Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието
си
– свещена дума е тя.
Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно
да
се спираме в
себе
си
, защото само така те ще ни предадат своята сила.
Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят.
Ето защо разумното, Божественото, трябва
да
пази равновесие между тези сили, защото тези везни може
да
се наклонят в една или друга посока, но не могат
да
се завъртят.
Те могат
да
се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е.
Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна.
ако разумността у човека може
да
се премахне.
Само тогава може
да
се образува един кръг на движение.
Тя изразява символ на Бога.
Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява
да
става никакво пропукване в живота ни.
Тогава ние ще имаме равновесие.
Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва
да
расте.
Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума
си
или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо?
Ще се концентрираш, ще държиш ума
си
буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление.
Да
кажем, че ти решаваш един важен въпрос.
От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3.
Спри ума
си
върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва
да
тръгнеш.
По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите
си
.
Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата.
Когато човек свие веждите
си
, той несъзнателно концентрира ума
си
към центъра на веждите.
Щом концентрирате ума
си
нагоре, вие го проектирате от центъра на главата
си
към Слънцето, т.е.
Щом проектирате ума
си
към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти.
Да
не мислите, че ще решите някакви важни въпроси?
Следователно, щом змията отново захапе опашката
си
, става пак човек.
Значи човек може по десет пъти на ден
да
става змия, само че без
да
има нейната външна форма.
Сега
да
не мислите, че с този метод няма
да
имате нужда от нищо?
Ако човек не върви правилно в живота
си
, може
да
става змия.
Сега няма
да
завършваме въпросите.
Вие
си
мислите какъв ли ще бъде краят.
Следователно в дявола няма разумност, затова може
да
кажем, че в него няма глава, т.е.
В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е
да
ви направя певци,
да
ви преподавам музика, защото, ако искате
да
станете певци, трябва
да
влезете в музикално училище.
И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става.
Тия елементарни работи трябва
да
ги знаете.
Не му ли дадеш обаче нито ръцете
си
, нито краката
си
, той е слаб.
Ако змията се обвие около тебе, може така
да
те стегне, че
да
те удуши.
Като няма какво
да
правим, ще пеем малко.
Но ти никога не трябва
да
оставиш живота
си
да
се разпукне.
Ние няма
да
пеем много правилно.
Не трябва
да
пропукваш този Божествен кръг около
себе
си
, затова ще държиш съзнанието
си
постоянно будно.
Някой плаче, за
да
произведе ефект; някой пее, за
да
произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно.
Такъв певец не пее за
себе
си
, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно.
Трябва
да
знаете тогава, че това колело няма
да
мине по гърба на другите, но по вашия гръб, и вие ще почувствате всичката острота на неговите зъбци.
Аз искам всички вие
да
пеете за
себе
си
.
Та в окултната наука, като застъпваме нещата разумно, показва ни се защо не трябва
да
пропукваме живота
си
– ние самите ще страдаме.
Сега можете ли
да
изпеете упражнението Кажи ми ти Истината на друга някоя мелодия?
Всички тия неща са повърхностни, а важното за мен лежи скрито в дълбочината на моята душа.
Коя дума е по-хубава – живот или свобода?
Този човек може
да
контролира благата, които Бог му е дал.
Не е лошо, когато става известно пропукване в живота на човека, но веднага трябва
да
се съедини този кръг.
Всички ще се стремите
да
освободите душата
си
.
Ние постоянно се оплакваме от страданията, оплакваме се, че имаме недоразумения, но трябва
да
знаете, че всичко това не е нищо друго освен пропукани кръгове.
Всеки от вас може
да
поправи своя кръг. Как?
Само при този случай може
да
се каже на човек Истината.
Това е отговорът на „кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа“ или „кажи ми ти Истината, която носи живот за моята душа“.
И в растенията ние виждаме този кръг.
Живот или свобода?
– Живот, защото след него ще дойде свободата.
Ако искате
да
употребите музиката като средство за възпитание, ще употребите ниските тонове за подкрепа, за засилване на характера
си
.
Тия кръгове постепенно се разширяват и всяко разширение носи живи, разумни сили в света.
Те дават стабилност на душата.
Вие казвате, че може
да
живеете, както искате.
А пък високите тонове дават интензивност, движение.
Не можете
да
живеете, както искате.
Когато искаш
да
мислиш бързо,
да
се движиш бързо, високо пей, но когато искаш
да
дадеш стабилност на характера
си
,
да
издържаш страданията, употребявай ниските тонове.
Пейте вътрешно, но така, че като пеете, сам
да
се харесвате.
Всеки от вас сам трябва
да
бъде и певец, и слушател.
Може
да
си
намислил
да
вземеш от мене две хиляди лева.
Най-първо пейте тихо, умствено, на
себе
си
.
Вие трябва
да
пеете!
А сега ставате сутрин – не пеете, а
си
казвате: „Тежък е животът!
То може
да
ти развие ума, но не и
да
те повдигне като човек.
Един от турските султани казва на един от своите везири
да
му доведе най-големия лъжец от Цариград.
Той му довежда един такъв лъжец и султанът му казва: „Искам
да
ми кажеш една голяма лъжа!
“ – „Аз престанах вече
да
лъжа, но за
да
се каже една такава лъжа, каквато ти искаш, трябва
да
се купят алати.“ – „Колко ти трябват?
Затуй започни
да
пееш.
“ – „Трябват ми 500 лири.“ Султанът му дава 500 лири и праща с него един от своите слуги.
Лъжецът започва
да
ходи от дюкян в дюкян, докато най-после мръкнало.
Султанът го чакал
да
се върне, но той му пише едно писмо: „Тази е последната лъжа, която ти казах.“ Алати му трябвали!
Първото нещо у тях е, че като се събудят, започват
да
пеят.
Събират се заедно около 50, 100, 200, 500 хиляди ангели и всички започват изведнъж утринната
си
молитва.
Често вие казвате: „Аз ще направя добро, но ми трябват пари.“ Вие не сте ли този лъжец, който търси алати за лъжа?
Те, макар и
да
живеят на Небето, отправят се пак нагоре, защото и над тях има небе.
Той иска
да
направи добро, но му трябват алати, трябват му пари.
Само по този начин душата ви ще се разшири и ще кажете: „Струва
си
да
се живее между тия ангели, които така хубаво пеят.“ Като свършат пеенето
си
, пак с пеене тръгват на работа.
Знанията ни трябва
да
са за съвсем други работи.
По някой път вие
си
правите илюзии, че доброто може
да
се направи с голям ум.
Трябва
да
имаш ухото на ангел, за
да
ги чуеш.
Ако това е вярно, тогава гениалните хора трябваше
да
бъдат най-добрите.
И ние, като се събираме, трябва
да
пеем, за
да
изразим душите
си
в трептението на песента.
Някои от вас казват: „Пеенето е за младите, за глупавите хора, но ние, старите, не трябва
да
пеем.“ – Не, старите трябва
да
пеят повече от младите.
Няма по-голяма гениалност от тази, щото човек
да
бъде добър.
За
да
бъде човек добър, трябва
да
бъде умен.
Да
дадеш пари някому, това не е добро.
Пей тихо, без
да
безпокоиш другите.
Да
дадеш пари някому, това не е добро, то е повече знание, отколкото добро.
В това отношение бих желал
да
приличате на ангелите.
Какво е Доброто самó по
себе
си
?
– Доброто – това е едно целокупно проявление на Любовта в даден случай.
Слушате какво казват песимистите.
В правенето на добро ти трябва
да
дадеш всичко.
Слушам, някой казва: „Сериозна работа, страшна работа, какво
да
се прави?
Вие сега мислите, че за
да
бъдете добри, трябва
да
бъдете умни.
– Изпей една песен и всичко ще се разреши.
Глупостта не ражда злините.
Ако те срещне на пътя някоя мечка, спри се и започни
да
пееш.
Глупавият човек не може
да
бъде зъл.
Успееш ли
да
направиш това, ти
си
от онези песнопойци, които и мечката разбира.
Ще кажете: „Как ще ми дойде наум
да
пея?
Отде е произлязло злото, няма
да
го закачаме, но трябва
да
знаете, че оттам се е родило.
“ Страданието, това е мечката.
Седни отгоре на страданието, попей му, отправи ума
си
към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш.
Казвам: умът на човека трябва
да
бъде слуга на Доброто; парите трябва
да
бъдат слуга на Доброто.
А изкуството
да
пееш – то е привилегия само за малцина;
да
бъдеш певец,
да
излезеш на сцената – всички нямат тази дарба.
Такъв певец можеш
да
станеш в друго някое прераждане.
Всичко външно в света може само
да
спомогне на доброто, което вие трябва
да
изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля.
За
себе
си
обаче можеш
да
пееш.
Ако мислите тъй, вие ще можете
да
се самовъзпитате.
Онези от вас, които не са много учени, ще мислят, че те не могат
да
вършат добро.
Да
допуснем, че имате в математиката следните изрази: а + в = с и а – в = с.
Такъв певец нека взема пари, стига
да
пее хубаво – това нищо не значи.
Може ли а – в
да
е равно на с?
И цигуларят също нека взема пари, стига
да
свири хубаво.
В дадения случай а – в не може
да
бъде равно на с.
Да
, вярно е, че а – в = с, но при известни условия.
Че сме дали 50, 100 или 1000 лева, нищо не значи.
Едно хубаво свирене струва повече от хиляда лева.
Казват някои: „Не струва
да
правим добро.“ Защо така?
Защото някой правил добро, та не му вървяло, че казва: „Не струва
да
се прави добро, зло трябва
да
се прави, та
да
ти тръгне напред.“ Че каква наука е тази?
Други пък казват тъй: „Не струва всякога
да
говориш истината, и лъжа трябва.“ Значи животът с истина не се подтиква напред, ами трябва малко лъжа, като масълце – тя
да
го понамаже, че
да
тръгне.
Не, ще се борите – вие можете
да
пеете добре.
Ще се молите на ангелите, ще кажете: „Моля ви се, елате, научете ни
да
пеем тъй, както вие пеете!
Как мислите, с туй математическо уравнение може ли
да
тръгне животът напред?
“ Те все ще ви дадат малко от своето изкуство, поне от трошиците ще ви дадат малко.
Хората мислят, че чрез лъжа ще уредят живота
си
.
И тъй, пеенето е необходимо за вас, за
да
бъдете добри и весели.
Има хора, които отричат лъжата, но щом дойдат натясно, пак поставят своите математически отношения и с тях се оправдават.
Като пееш, можеш
да
вземеш метлата и
да
метеш.
Някои от тия хора не виждат тия отношения, не виждат де е грешката в тях, защото в математиката има ред такива сложни отношения, в които всеки може
да
се обърка.
У някои хора умът не е тънък, за
да
може
да
схване отношенията, които съществуват в математиката, и
да
ги използва разумно.
Сега математиците казват, че могат
да
се събират само еднородни величини.
Какво трябва
да
направиш!
Величините а + в могат
да
представляват два коня, два вола, две ниви и т.н., но същевременно могат
да
представляват две сили, на които резултатът
да
е равен на с.
Да
кажем, че двама души теглят едно въже.
Може ли
да
се определи на какво е равна тяхната сила?
Каква тежест могат
да
изтеглят?
Да
кажем, че единият може
да
изтегли 50 килограма, а другият – 10 килограма.
Значи те могат
да
повдигнат заедно 60 кг тежест.
Така може
да
се определи силата им.
Ако аз изтегля 25 кг вода и друг изтегли 50 кг вода, каква ще бъде разликата между силите ни?
Ние казваме, че човек трябва
да
бъде силен.
Каква сила е тази?
Да
вземем друг пример: двама души имат градини, но тази на втория е по-малка.
Градината на първия е два декара, а на втория – един декар, затова вторият изтегля 25 кг вода, а първият – 50 кг.
Но ако тези градини представляваха техния характер, щеше
да
има една съществена разлика в обработването им, както и в техните резултати.
Следователно от това ние изваждаме следния закон: материалните блага не могат
да
направят човека добър.
Тези условия могат
да
направят човека добър.
Тия условия можеш
да
използваш за добро, но те не могат
да
направят човека добър.
Друго твърдение: материалните лишения не могат
да
направят човека зъл.
Богатството не може
да
направи човека добър, сиромашията не може
да
направи човека зъл.
Богатството не може
да
направи човека добър, а сиромашията не може
да
направи човека зъл.
Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда зло.
В сиромашията се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини.
И богатството има своите добрини, и сиромашията има своите добрини; и богатството има своите злини, и сиромашията има своите злини.
Следователно няма
да
влагате в ума
си
следната мисъл: „Аз съм богат, значи мога
да
бъда добър.“ Ти можеш
да
бъдеш добър, но не уповавай на богатството.
Пък сиромашията ти
да
не бъде една спънка,
да
кажеш: „Аз съм сиромах, какво може
да
стане от мен?
“ – Не, ти в сиромашията ще
си
държиш главата високо, ще мислиш ясно, както когато
си
богат.
Когато
си
сиромах, трябва
да
мислиш тъй, както когато кесията ти е пълна.
Ако аз мога
да
уповавам на Бога, ако имам благоволението Му, то и сиромах
да
съм на Земята, пак ще имам всичкото богатство, т.е.
вътрешно в
себе
си
ще се чувствам богат.
Какво по-голямо богатство от това,
да
мога
да
се изложа на Слънцето и
да
се ползвам от неговите лъчи?
Може ли
да
се нарече богат този, който има пари, но е хилав, парализиран, та трябва други
да
го изваждат на Слънце?
Какво му струват пълните с пари кесии?
– Не, сиромах е той.
Кое е за предпочитане в този случай:
да
си
беден, но здрав, или богат и болен?
И сиромахът може
да
бъде парализиран, хилав и
да
каже: „Господ ме направи сиромах.“ – Не вярвайте в това!
Бог не прави хората нито сиромаси, нито богати.
Ние сами ставаме богати и сиромаси.
Туй, което Бог прави с нас, е, че Той ни изпълва със Своята Любов и иска
да
живеем,
да
бъдем Нему подобни.
Любовта Му се внася в нас като един велик закон и ражда Доброто.
След това, като слезем ние на Земята, доброто става условие, основа, за
да
се прояви човешката интелигентност, човешкият ум.
При тази интелигентност по-нататък можем
да
използваме благата, които съществуват на Земята.
И тъй, няма
да
ставате богати, няма
да
ставате сиромаси – те са относителни положения, с които вие трябва
да
се примирите.
От вас зависи
да
бъдете богати или сиромаси.
Ако някой от вас е сиромах, той сам е решил
да
бъде сиромах; ако някой от вас е богат, той сам е решил
да
бъде богат.
Всеки трябва
да
е доволен от своето положение.
Ако някой е решил
да
бъде учен, той ще бъде учен.
Ако някой е решил за
себе
си
да
има малко знания, малко и ще знае.
Всеки човек има туй, което
си
е пожелал.
За в бъдеще може
да
промените положението
си
.
Всеки от вас може
да
стане учен.
Когато между двама души има два процеса, при които единият събира, взема, а другият дава, как ще можем
да
примирим тия двама души?
Заемодавецът, който взема пари от тебе – събира. Нали?
Ти, който даваш – изваждаш от кесията
си
.
Туй може
да
ви се вижда противоречиво, но е факт.
Следователно между онзи, който събира, и онзи, който изважда, се ражда едно чувство на неразположение, едно неприязнено чувство.
Да
допуснем, че вие имате баща, който разполага със сто декара земя.
4.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
Аз ще ви дам една математическа вероятност.
Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена
си
.
Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва
да
се трансформира и
да
се подеме пак отново от корените на живота и
да
ѝ се даде нова форма, нов живот.
Вие това не можете
да
го обясните, вие вятъра не може
да
го чуете, малко сте глух, но виждате ябълката паднала долу при дънера.
Ти виждаш твоя идеал паднал долу и казвате: „Отиде идеалът ми.“ Не считайте, че това, което е горе, е идеал.
Идеал може
да
бъде само един узрял плод и този идеал никога не пада от вятъра, той ще ви чака, той е жив, вие ще го откъснете.
Та рекох, някои от вашите мисли и желания тъй падат и в следствие на това вие се обезсърчавате.
– Няма с какво
да
се занимава.
Значи: лошият човек може
да
се поправи. Как?
Човешкият ум, човешкото сърце трябва
да
има мисли и желания, които
да
останат при всичките бури на дървото на живота.
Той трябва
да
премине числото 8.
Лошият човек може
да
го изправи само числото 8.
Не. Кръгът тук означава една работа, в която могат
да
те впрегнат.
Осем е живата природа, а 9 е целия човек.
Значи 8, за
да
се поправи, той трябва
да
премине числото 8.
- А то е един дълъг период на страдание.
И хубаво е, когато мислите ви са разхвърляни понякога,
да
си
правите такива малки кръгчета.
Върху човека трябва
да
работят два принципа: Божественият принцип и живата природа.
Значи, този човек трябва
да
мине през много страдания, това означава числото 8 – най-големите страдания, които са допустими за човека.
Вие наблюдавали ли сте при кои числа ви се случват добри неща и в кои дни?
Казва се: „аз“, то значи: „аз, който определям своята деятелност, аз мога
да
мисля – самосъзнавам се.”
Следующият път ще донесете една бяла макара най-малко от 200 ярда и една паница, може
да
е пръстена, дълбока, но неупотребявана и една нова лъжица, ще направим един опит.
Същият знак обърнат представлява буквата „Т“, само че тук двата края отстрани с по-къси.
„Т“ показва самосъзнанието у човека
да
изменя живота
си
.
нисшият ум трябва
да
го разпъват или онова самосъзнание хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма
да
ми бъдеш господар, ти
си
заповядвал досега, а сега ще слугуваш.
Пък каквото ти се заповядва, това ще вършиш.“ И тъй, тази елипса показва не само, че човек трябва
да
се съзнава като едно същество, но и неговата деятелност трябва
да
бъде определена.
И туй същество в своето подсъзнание трябва
да
изправи една велика своя погрешка, защото този, нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всичките пороци и погрешки.
(– Може ли една погрешка
да
бъде велика?) Велика е погрешката, защото човек е помислил, че може
да
живее без Бога.
Човек, като е взел живота, казал: „Аз и без Бога мога
да
живея.“ Това е нисшият ум у човека, обаче достигнал до това положение
да
разбира, че частта извън цялото не може
да
съществува, не може
да
живее, а човек е част от цялото.
Следователно човек може
да
се развива и съществува само в цялото.
По-нататък има неща, които ние няма
да
ги зачекваме.
Умът в
себе
си
има двояко естество, то съдържа два принципа: един принцип на великите мистерии, на Божественото, а другият, нисшият – той представлява засега плътта у човека.
Значи, първата мисъл, която е създала греха, е тази: че човек, като излезнал от Бога, той е помислил, че може
да
живее и без Него.
Така той се отделил от цялото и поискал
да
живее един самостоятелен живот.
Третият чертеж, той е вече разрешението на задачата.
Вторият показва, че човек трябва
да
изправи своята погрешка.
Човекът има два центъра: сърцето и ума, които трябва
да
се хармонират.
Този човек трябва
да
бъде в движение и
да
служи на Бога.
Значи, у човека всичките разумни сили и всичките добри желания трябва
да
бъдат впрегнати за изкупуване – изправяне на неговите погрешки.
А само в петоъгълника ние имаме правила, образци, чрез които можем
да
изправим една погрешка.
Да
допуснем, роб
си
, искаш
да
се освободиш, но туй робство не е материално, то е духовно, какво трябва
да
направиш тогава?
(В) Значи, за
да
се освободиш непременно трябва
да
отправиш ума
си
към Бога.
Ще направиш движение движение с ръката
си
нагоре (В).
Значи, ти непременно трябва
да
отправиш и сърцето
си
към Бога.
Не направиш ли тъй, може
да
мислиш колкото искаш, всичкото туй ще отиде на вятъра.
Но съединиш ли се с Бога във волята
си
, веднага ти почнеш
да
пъплиш нагоре, като един охлюв.
Петоъгълникът започва с едно движение нагоре (В); после надолу (С), туй е второто движение, слизане надолу и представлява рефлексия на първото.
След като направите тези пет движения, няма
да
спрете там, ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Т.е.
във всичките ваши чувства и мисли вие ще се стремите
да
се съедините с Бога – с първият източник, от който сте излезли.
Туй всички трябва
да
го направите, т.е.
С тази жива идея вие ще се стремите
да
се съединявате и във вас ще има един вътрешен стремеж към Бога.
Сега, когато правите този опит, може
да
нямате веднага резултат.
Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия удар резултат може ли
да
имате?
Като ударите един път тази канара, чукът отскочи и някой път вие трябва
да
ударите 500 пъти едно след друго, за
да
имате един малък резултат.
Та, като дойдете до великите идеи, искате
да
ги разберете, често и вашият чук отскача и трябва
да
ударите най-малко 500 пъти.
И след като отчупите едно малко парче от този камък, ще го вземете със
себе
си
и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво.
Следователно у вас трябва
да
се образува едно постоянство, една черта, която у мнозина липсва.
В туй отношение учените хора донякъде са успели, има които са работили 20-30 години върху известни задачи, за
да
дойдат до някой резултат.
То е вече постоянство и благодарение на туй постоянство те са сполучили
да
открият нещо. Т.е.
те не са открили, но като са хлопали, хлопали дълго време със своя ключ и най-после природата им даде нещо и те открият!
Сега този закон вие може
да
го приложите.
Когато искате
да
развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва
да
имате постоянство.
А сегашното ви постоянство може
да
се определи на колко удара?
След като ударите стотина пъти, вие напускате работата
си
.
Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва
да
се научите как
да
чукате.
При ударите не бързайте никога.
Знаете ли как
да
удряте?
Когато удариш, движението на чука
да
не се пренася в ръката ти.
Туй е изкуство, като удариш всичкото сътресение, което чукът произвежда,
да
не се пренесе в мускулите ти, а
да
се поляризира тази енергия навън.
Има майстори, които знаят как
да
удрят.
При тези неестествени удари се произвеждат дразнения.
Може ли някой
да
определи какво нещо е дразнене?
Някой път у вас има желание
да
се дразните, умишлено го правите това, говорите едно, а разбирате друго.
Например казвате тъй: „Слушай, ти
си
много умен човек“, а в същност под думата „умен“ разбираш: „Ти тъй малко не
си
с ума
си
.“ Или казвате: „Ти
си
отличен поет!
Дразнене може
да
има в поглед, после и с устата
си
може
да
направиш една подигравателна усмивка, това са все известни дразнения, които ги имате.
И всички вие сте физиономисти, гледате всекиго в лицето и при всяко движение вие
си
съставяте известно понятие.
Вие не може
да
определите.
Той бил невнимателен, че турил насреща
си
гостенина.
Когато почнали обеда този се забравил в яденето и постоянно плюл насреща му костите.
Другият казва: „Разбирам
да
ядеш риба, но защо ме плюеш?
“ А онзи, погълнат в
себе
си
, за
да
не погълне някоя кост, постоянно плюе.
Тези черти вие трябва
да
ги изхвърлите от вас.
Непременно човек пред
себе
си
трябва
да
бъде изправен.
Вие трябва
да
бъдете доволни от характера
си
, не
да
бъдете неестествени, но всички
да
бъдете естествени.
Естествено положение аз наричам, когато човек е сам доволен от
себе
си
.
И в обноските
си
, и в погледа, и в думите, и в постъпките
си
, движенията – всичко това
да
е естествено, прямо,
да
не се разбират две неща.
Значи, от тези три чертежа изваждаме следното нещо, на човека му трябват три неща.
Първият написа буквата „А“, което значи, че човек трябва
да
бъде изправен.
Вторият написа буквата „Т“, което значи, че човек трябва
да
изправи своята погрешка.
„Д“ означава в природата плод, който зрее, това е чашката, обърната надолу.
Може ли
да
кажете други думи, които започват с буквата „Д”?
(– Дружба, душа, дух…„Д“ всякога показва ония сили, които помагат за зрението на известни плодове в човешката душа.
(4) Значи буквата „Д“ показва: каквото се започне трябва
да
се свърши.
И в ляво, и в дясно може
да
отидеш, но работите
си
ще свършиш.
Но този мост може
да
се разруши.
„Д“ е закон, чрез който се дават условия за зреене на плодовете.
Значи, ти трябва
да
бъдеш активен.
Това показва, че това добро трябва
да
бъде разумно,
да
се изрази навън.
Да
намерим една подходяща форма, в която
да
вложим своята енергия, следователно вие в живота се спъвате дотогава, докато намерите една подходяща форма.
Човек, който иска
да
извърши едно добро, трябва
да
намери един образец.
Все трябва
да
има един учител
да
ти покаже какво
да
правиш.
Без учител в света не може, в каквото и
да
е направление, не може.
Вземете по музика, най-малко майка ви трябва
да
бъде музикант, или баща ви – те са първите учители.
Трябва
да
има някой, който
да
е вложил нещо във вас.
(– Човек не иде ли със своите дарби?) – Своите дарби, че той ги е взел от Бога.
Първото нещо, което трябва
да
знаем, то е, че те са от Бога.
Иначе, ако кажете: „своите дарби“, то ще прилича ето на какво, някой казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?
“ – Е, кой
си
?
“ – Кой
си
?
Един запасен полковник отива в една кантора, имал
си
някаква работа.
Искам трима души
да
излезат изведнаж на дъската
да
напишат три геометрически фигури и три букви.
“ -“Е, кой
си
ти?
“ -“Аз съм запасен полковник, еди кой
си
!
“ – „Кой
си
ти?
Гледан отгоре, това е пирамида, означава човека в своето проявено естество.
“ -“Аз съм запасен ефрейтор еди кой
си
“, и кисват двамата
да
се смеят.
Триъгълникът сам по
себе
си
показва движение, проявление и посока на своите сили.
А триъгълник с точка винаги показва проекция на пирамида, гледана отгоре.
Ти
си
полковник в запас, друг ефрейтор в запас, но не сте на действителна служба, в запас сте.
Сега вие се безпокоите често, като ви погледне човек, мислите, като че ще разгадаят всичките тайни, които се крият във вас.
Най-първо ще съзнаеш, че тия дарби са вложени в тебе и ти, до известна степен,
си
се спънал в миналото някъде.
Не, аз гледам вашия нос, то е една проекция само, ти не
си
в носа
си
.
Сега трябва
да
направиш една връзка, с кого?
Или гледам челото, то е пак една проекция.
После, с всички добри и умни хора по лицето на земята и с всички гениални.
Защото всички добри хора с умни и гениални.
И тогава ще влезете в връзка с цялото кълбо, с всички същества, не само с тия, които живеят сега, но и които с живели в миналото и тези, които за в бъдеще ще живеят.
Защото тези, които са живели в миналото, те живеят и сега и пак ще дойдат в бъдеще
да
живеят.
Тъй щото изискват се много съществувания, за
да
види човек в същност какво представлява.
С всички тях ще влезем във връзка.
Нали астролозите турят всичките хора в един голям човек, те го наричат Адам Кадмон.
Тъй е за човека, който иска
да
изправи живота
си
.
Той трябва
да
влезе във връзка с всички напреднали братя.
За
да
може
да
се облагородят вашите чувства, трябва
да
ги проектирате навсякъде, за
да
добият сила.
Първото нещо за всеки човек, за духовния човек е
да
отправи ума и сърцето
си
към Бога, за
да
не се подпушва, защото светът иска
да
ни подпуши.
Светът ще ви каже: „Вие сте диванета, будали, не трябва
да
вярвате в Бога“, и ако вие ги послушате, вие ще унищожите вашата вяра към Бога.
И обществото ще ви изпъди навън и вие, като няма накъде, падате в отчаяние: или ще се самоубиете, или ще се хвърлите в разврат.
Дотогава, докато вие вярвате в Бога, никой не може
да
ви изключи.
Може българите
да
ви изключат, може един народ
да
ви извади от своето място, това нищо не значи, вие ще отидете в друг народ.
И когато някое животно изгуби присъствие на духа, то свие опашката
си
.
У всичките е така.
Не трябва ние
да
се ограничаваме само на едно място.
Но не се ли мърда опашката, то е болно.
Божественото седи по-високо от всичко друго.
Та, няма
да
си
турите една граница между света и вас, но ще се съедините във вашите мисли и чувства с Бога и ще имате желание
да
се проявите в пълната смисъл.
Животното мисли с опашката
си
, т.е.
Не
да
казвате: „Ти знаеш ли кой съм аз!
“ Не, ще турите онова дълбоко желание вътре във вас,
да
се прояви всичко онова, което е най-възвишеното и благородно.
Тогава всичките отрасли на науката могат
да
ви служат като помагала в живота.
Вие, като махнете носа на човека, той правилно не може
да
мисли.
Но първото нещо: трябва
да
образувате една вътрешна, солидна връзка с Бога и не трябва
да
се колебаете.
Това са проекции, има известни сили в духовния свят, които съответстват на носа.
И като дойде един приятел, ще му кажеш: „Слушай, аз имам една свещена идея, ако можеш
да
приложиш един подтик в мен за тази идея, добре, но ако не можеш, нищо лошо
да
не ми казваш за нея.
На човека може
да
му направят един изкуствен нос, ще бъде ли интелигентен?
Има известни свещени идеи, които вие трябва
да
пазите свещено във вас, в
себе
си
.
Не, този нос трябва
да
бъде жив, трябва
да
бъде създаден от свръхсъзнанието на онзи, великия човек.
Някой път може
да
ви мине мисъл: дали Бог съществува или не?
При сегашните условия, при които се намирате, вас ви трябва една среда и тази среда е именно туй, разумното Божествено направление:
да
мислите заради Бога.
Вие не трябва
да
чакате Господа постоянно.
Значи пред вас седи един дълъг период, в който душата ви трябва
да
работи за сформируването на онова правилно тяло, което трябва
да
имате.
Не, не, при Бога като идете, вие не трябва
да
разсъждавате.
Правилно тяло аз наричам тяло, което може
да
издържа всичките мъчнотии, тяло, което не се поддава на слабости.
Сега някой ще каже: „Защо
да
не разсъждаваме?
“ Ако един учител по висшата математика ви преподава една задача, какво ще разсъждавате?
Тогава страхът към коя категория ще го турите, към подсъзнателните сили, към съзнателните или към самосъзнателните?
Сега някой от вас най-първо разсъждава, а не слуша.
(– Съзнателните.) Когато човек хуква
да
бяга, той съзнава ли това?
Какво ще разсъждавате тука, какви ви са разсъжденията?
Аз може
да
кажа тъй: (Учителят изтрива знаците в формулата.) Сега може ли
да
разсъждавате още?
Например като ти кажат „пожар“, ти хукнеш
да
бягаш, нищо повече, не му мислиш много.
Не, че съзнаваш пожара, но самата дума „пожар“ дава един подтик в твоето подсъзнание.
А след като помислиш малко, виждаш, че този пожар, при дадени условия, е несъвместим и страхът няма място.
Това са математически отношения и тези числа са символи на известни истини.
Сега защо искам
да
развием тази тема?
Ако ти можеш
да
схванеш тези отношения, тогава може
да
разбереш тази формула.
Често във вашия живот се заражда обезсърчение.
И когато отиваме при Бога, ние отиваме при Него
да
можем
да
научим отношенията на нещата.
Целият живот, всичко представлява все такива отношения.
като че ще разрешите всичките въпроси, разхождате се в стаята
си
и
си
махате ръцете натук-натам.
Всички вие тук представлявате една такава математическа задача.
Аз виждам някои от вас са в квадрат, други са в куб, от някои се извлича корен, някои ги събират, някои ги умножават, някои се делят, някои от тях са в известна пермутация, после някои от вас спадате към задачите на математическа функция, едни спадат към рационалните числа, други спадат към ирационалните числа, едни към целите числа, други към дробите.
Но всеки един от вас е на мястото
си
.
Вие не го знаете, но се разхождате смело и сте доволен сам от
себе
си
.
И тогава най-мъчната задача, която имаме в света, е тази: всички тия хора, тия числа
да
се приведат в ред и порядък, съобразно развитието на битието.
И като дойде самосъзнанието, то ти казва: „Ти
си
дребнав човек“ и вие се свиете в черупката
си
.
Не само сега, но от хиляди години работи Той в нас, учи ни и колко има още
да
ни учи, знаете ли?
НАГОРЕ