НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
195
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
195
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен
си
.
(втори вариант)
Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното?
(втори вариант)
Тя трябва
да
бъде честна в отношенията спрямо мъжа
си
, трябва
да
го обича.
(втори вариант)
2.
Светлина и знание. Музика
,
МОК
, София, 23.11.1924г.,
В Божествената Любов ще научите закона за свободата.
При сегашните условия щом излезете навън
да
изучавате любовта на обществото или на ближния, без
да
прилагате Божия закон, няма
да
дойдете до никакви резултати.
Ако излезете
да
изучавате любовта на робството, какво ще научите?
Робството е създало робството.
Какво направиха американците, когато имаха нужда от повече работници?
Надигнаха се плантации, отиваха в Африка и от там
си
докараха негри с жените и децата – роби
да
им работят и
си
създадоха една мъчна проблема – въпросът за черните, която не можаха
да
разрешат.
Следователно ако ние първо не разрешим този, вътрешния основен закон на вярата, която се отнася към индивидуалния вътрешен живот, после втория основен живот [закон]- Любовта към Бога, а влезем
да
изучаваме третия закон – той е опасен.
За
да
не се вплиташ, ти не трябва
да
си
създаваш тясна вътрешна връзка с когото и
да
било.
Ти трябва
да
бъдеш съвършено безкористен!
Ти трябва
да
правиш добро без
да
си
задължен, но щом се свържеш и обикнеш когото и
да
е, непременно ще паднеш в съгрешение.
В Америка има говедари, те не с като българските.
Българските говедари ходят с своите криваци и пеш, а те имат 200-300 говеда.
А в Америка говедарите ходят с коне и носят въжета.
Някой път тия говеда се подплашват и хукнат в известна посока.
Говедарите, като видят това и те препускат с конете
си
и бягат колкото се може, защото ако не бягат, говедата могат
да
ги завлекат и нищо
да
не остане от тях.
Един народ, със своите стремежи, прилича на тия подплашени говеда.
Няма какво
да
ви доказвам, имате пресни факти доколко съвременните народи с мощни и морални.
Следователно вие ще започнете с основния закон на Вярата, после с основния закон на Любовта към Бога и тогава ще се върнете към основния закон на Надеждата.
В надеждата аз включвам материалния свят, отношенията, които ги има.
И много мъчно могат хората
да
се справят.
Например вие седите тук, не сте разположени, всички седите един до друг, нещо ви стиска и вие мълчите, благоприличието го изисква, защо?
Има
си
причини, че не
си
разположен.
Аз, ако река
да
седна някъде, ще кажа: „Приятелю, обичаш ли
да
седна до тебе, виж какви с моите трептения, хармонират ли с твоите?
Може
да
не с в хармония – ще седна на друго место“ и т.н.
Ще меня местото
си
, докато намеря някого, дето трептенията ни
да
с в съгласие.
Та, сега ще проучвате тия вътрешните енергии основно, ще правите наблюдения, ще бъдете искрени спрямо
себе
си
.
После може
да
направите друг един опит с ръцете
си
, той е пак
да
видите как вибрират телата ви.
Та най-първо ще намерите дали имате еднакви вибрирания, после ще намерите дали в вашите чувства има хармония, а на трето место – дали вашите умове вибрират еднакво.
Та рекох, сега ще се стремите към тази правилност, няма какво
да
се сърдите.
Представете
си
, че имате два инструмента, две арфи, обаче нагласени на два различни ключа.
Но ти не знаеш как
да
нагласиш едната, ще повикаш някой майстор, той ще ги направи на еднакъв ключ и вие ще свирите хармонично.
Та, най-първо ще трябва
да
научите
да
нагласявате телата
си
.
Сега, като ви виждам, всички сте на разни гами.
Не е злото там, но ако искате
да
работите заедно, трябва
да
нагласите ключовете
си
в една гама и тогава всеки един ще свири своята част и всички ще бъдат в хармония.
Не е необходимо всички
да
мислите едно.
В природата има ли музика?
Нашето пение не е пение на природата и нашето свирене не е свирене на природата.
Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за
да
забележи тия трептения.
Ухото, което е силно, може
да
схване в всеки един лист шумоленето какво е.
Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум.
(– В природата „До“ звучи с много още тонове, които го придружават, те с по-високи и по-ниски.) Тъй.
Тонът може
да
има трептения, колебания, които с физични; в тия трептения може
да
има интензивност и най-после тонът може
да
има смисъл.
Може
да
накарам тонът, който аз издавам,
да
трепти малко.
И в тия движения се предава една малка лекота в тона.
В хармоничната музика винаги има едно разширение, съчетание има на тоновете, които дават обем и разширение на мисълта.
Трябва
да
знаете – във всяка една лекция има само три основни мисли.
И когато мисълта ви е музикална по същия закон има разширение и светлина се ражда в ума ви.
А всяка една категория може
да
се раздели още на три, те поотделно и те могат
да
се разделят на още до три и т.н.
Чувствата ви трябва
да
бъдат музикални, тогава те ще внесат една приятна животворяща топлина в душата ви.
Но основни мисли във всяка една лекция има само три, тях ще търсите, няма повече
да
търсите.
Туй
да
ви служи като едно правило.
Само, когато човек почне
да
мисли музикално и
да
чувствува музикално и
да
пее музикално, той е музикант.
Не, при сегашното състояние основната мисъл не е Бог, туй не е отричане, но основната мисъл, която трябва
да
ви занимава, това е вярата, а вярата носи със
себе
си
знание.
За
да
разгледате една вещ под микроскопа, трябва
да
имате достатъчно светлина и колкото предмета е по-малък, толкова светлината трябва
да
се увеличи.
А в пението именно и чувствата и мислите трябва
да
бъдат музика.
Следователно за ония, отвлечените идеи се изисква по-силна светлина на знанието.
И там е всичката тайна на живота.
И тъй, трябва
да
имате знание.
Който може
да
приведе своя ум и своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може
да
противостои.
Сега вие считате знание
да
прочетете една книга.
По този начин искам в всинца ви
да
се яви вдъхновение.
Прочетеш една книга и казваш: „Аз зная.“ Не, то е помнене, ти
си
събрал в торбата
си
това–онова от разни места и после казваш, че знаеш.
Без вдъхновение никой не може
да
работи.
Ученик, който влезе в един клас, той трябва
да
има вдъхновение.
Не е знание, защото знанието е един резултат на човешкия ум, който трябва
да
роди нещо от
себе
си
.
Нищо друго не трябва
да
те занимава.
Този ум трябва
да
се запали, т.е.
сам по
себе
си
трябва
да
даде светлина на човешката душа.
Че обуща
си
нямал, шапка
си
нямал, това с второстепенни работи.
Или че
си
болен, сърцебиене имаш, това е нищо.
Аз съм ви говорил и друг път, на вас ви трябва един ум, не обикновен ум, какъвто животните имат, но ум разумен, защото обикновеният ум не разбира нещата в природата.
Вдъхновение имаш ли, там е силата и обуща ще дойдат, и дрехи ще дойдат.
Но изгубиш ли го, ти
си
мъртъв.
И всеки може
да
те погребе.
Имаш ли го, всичко се разтваря.
В природата съществува този закон, онова, заровеното зърно в земята, как пробива яката земя?
Но този ъгъл
си
има дълбок вътрешен смисъл.
Туй семенце развива своите химически сили, своите умствени сили, биологически и физически.
Представете
си
, че точките А,В,С са живи същества и имат отношение помежду
си
.
Всичките тия сили с съсредоточени към същата цел, почвата се разтваря.
Тия същества се лутат, нямат идеал в живота
си
.
И когато ученикът има туй вдъхновение, вие може
да
го заровите където и
да
е, той пак ще излезе отгоре.
Тъй щото у всички ви този закон трябва
да
действува.
Сега, първото нещо десет деня наред, като станете сутрин от леглото
си
, ще кажете: Вдъхновение!
Сега
да
обясним въпроса както седи във физическия свят АВС – туй е една долина отворена и малки рекички се вливат.
И вечерно време, като
си
лягате – пак три пъти.
Значи, онзи инженер предполага, че подпушвания може
да
станат по-лесно при А, понеже напорът, който иде, е по-малък.
Всичко девет пъти.
Следователно за
да
спре тия води, колкото и големи
да
стават тези реки или колкото по-големи са перпендикулярите, толкова енергията, която трябва
да
употребим, за
да
подпушим водата, ще бъде по-голяма.
И тъй, малките погрешки в началото се поправят по-лесно, отколкото в тяхното отдалечаване.
Тогава ще
си
направите едно тефтерче и ще
си
отбележите вътре този опит.
Аз ви рекох, от този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което го спечелите, то е толкова ценно, че с милиони не можете
да
го купите.
И в самото начало вие можете
да
определите с каква сила можете
да
изправите вашата погрешка.
За
да
добиете един грам от първичната материя, от която е създаден сегашния свет, всички фабрики по целия свет трябва
да
работят 3000 години.
Математически вие можете
да
си
направите своето уравнение и колкото тази линия (перпендикулярът) се проточва, толкова по-мъчно е
да
се изправят погрешките.
Значи АВ и АС в дадения случай са елементи, които ни показват по кой начин ние можем
да
поправим своите погрешки.
И знаете ли какви чудеса може
да
извърши този грам?
Вие ще добиете много малко, но туй, малкото е толкова ценно, то е всесилно в вас.
За в бъдеще вие ще положите една основа в живота
си
.
Този ъгъл може
да
означава интелигентността на един човек.
Често ви следя, като ви давам някое упражнение, казвате: „Може и така
да
мине.“ Не, не, не може
да
мине така, не се лъжете.
Той е един уред, който показва силата, с която човек в дадения случай разполага.
Упражненията, които аз ви давам, те вървят по един основен закон на природата.
Следователно вашата интелигентност ще зависи от този перпендикуляр, който е спуснат от АВ към АС.
Ако турите А под ухото и теглите към горната част на носа – В и другият лъч
да
отива под носа – С, ще се образува един ъгъл.
Следователно в този ъгъл ще поместите всичките същества и ще имате разни перпендикуляри, спуснати от челото към долната част на носа.
“ С сила ръцете надолу и ще го почувствуваш в сърцето
си
.
Тяхната интелигентност ще зависи от дължината на тези перпендикуляри.
После ще го помислиш в ума
си
, пак ще кажеш: „Вдъхновение!
“ С сила, за
да
почувствуваш, че известна сила е дошла в тебе.
Туй упражнение ще го правите сами, никой
да
не ви вижда.
А носът показва само относителна интелигентност.
Тогава в умствения свят трябва
да
се изработи един начин, по който ние
да
изправим своята погрешка.
Да
кажем, някой човек се понапил, удари го друг и му повреди носа.
Този не знае законите, с които
да
може
да
възстанови тия клетки, за
да
порасне носа му и той ще ходи без нос.
Сега разбрахте, всички ще направите това упражнение.
Но има един учен човек, той разбира от присаждане, може
да
поправя носа.
Като станете сутрин, ще го направите тъй, че
да
се разтърси атмосферата, че аз
да
почувствувам в моята стая, че действително има вдъхновение между учениците.
Той ще определи каква част трябва
да
се отреже или от ръката му или от гърба му и
да
направи носа.
Но няма
да
викате високо, тихо, на
себе
си
ще го кажете: „Вдъхновение!
Но само умният човек може
да
направи така.
Тихото говорене има едно качество, то действува силно вътре в душата.
Тихо ще го кажете, но силно ще концентрирате мисълта
си
.
ВС е крайният предел, до гдето вашата погрешка може
да
се проточи и крайната възможност, дето тази погрешка може
да
се поправи.
Защото една погрешка, направена на физическото поле, в един период от четири поколения се изисква
да
се поправи.
Затуй тихо ще го кажете, че
да
сте доволни сами от
себе
си
и
да
го почувствувате в душата
си
.
Повече от четири рода не може
да
се продължи поправянето.
Не се смущавайте дали имате вдъхновение или не.
По който и
да
е начин, направете го и вие ще придобиете вдъхновението.
Само по този начин могат
да
се образуват ония, красивите чувства, ония, красивите мисли, които с необходими за съграждането на вашия живот.
А а1, а2, а3 – това са периоди на живота: 20 години, 40 години, 60 години, 80 до 100 години има възможност
да
се поправи тази погрешка.
Е,
да
допуснем сега, че вашият нос наместо
да
върви отвесно и
да
разделя лицето ви на две симетрични части, е имало накривяване или наляво или надясно.
Пред вас седи едно бурно море, което трябва
да
преминете, един живот, който е пълен с мъчнотии.
Ще кажете: „Майка ми тъй ме е родила, законът е такъв в природата.“ Не, не, природата е направила нещата отлично, а ако вашият нос е крив, причината е във вас.
И за
да
можете
да
победите и превъзмогнете всичките тия мъчнотии трябва ви вдъхновение.
Казваш: „С крив нос не мога ли
да
живея?
“ Можеш
да
живееш, но все ще ти липсва нещо.
Дойде някоя друга преграда, ти пак произнасяш в ума
си
тази дума и тя каже: „Пред вдъхновението и аз отстъпвам“, ти пак минеш напред.
И вие оставите този крив нос
да
мине четири поколения, без
да
се поправи тази погрешка навреме, много нещастия ще дойдат върху това последно поколение.
Но нямаш ли вдъхновение, те казват: „Хора без вдъхновение, ние не ги признаваме.“ Не ги пускат
да
минат и те се набират един до друг, сядат и плачат.
Защото удовете, които сега имате, веждите, носа, това са уреди, с които ще
си
служите
да
познавате вътрешния ваш живот.
Например вие имате един уред топломер, с когото
си
служите в някои случаи.
“ Отговарят: „Тези с плачещите, които с без вдъхновение.“ – ”Е, защо сядат там?
Компасът е необходим за парахода в океана.
Ще кажете: „Параходът може
да
се движи накъдето
си
иска.“ Ако се движи накъдето
си
иска, работата няма
да
излезе на добър край.
Сега имайте пред вид, аз дълго време съм търсил тази дума на български.
Не мислете, че като тръгнете в новото учение, можете
да
се движите както
си
искате.
Тя е една силна дума.
Някой казва: „Аз мога
да
мисля за всичко.“ Е, какво, кажете ми тогава, преди съществуването на тази Вселена, какво е имало, от къде е изпъкнала тя?
И всяка една дума, за
да
бъде силна, трябва
да
съдържа три елементи в
себе
си
.
Думата „вдъхновение“ има тия три елемента в
себе
си
.
Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това?
Думата „любов“ няма тия три елемента; „вяра“ -и тя има тези елементи, силна дума е; „надежда“ – няма трите елемента.
Друг ще каже: „Светлина е било.“ Кои с научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина?
Самата дума „надежда“ на български е слаба, тя има само два елемента.
„Обич“ – също два елемента, думата „благост“ е силна дума, съдържа и трите елементи, а такива думи с малко.
Думата „вдъхновение“ е силна в своето трептение.
Ако вие можете
да
схванете тия три елемента, вие ще почувствувате нейните трептения.
Виждате ли как може
да
се забърка човек!
Вие ще
си
я запишете и ще
си
я произнасяте, за десет деня едно приятно упражнение ще бъде.
Тези въпроси сега с само гимнастика на ума.
Е, такъв род разсъждения до какво заключение ще ви доведат?
Или който казва, че за всичко можем
да
мислим, можем ли ние
да
съберем всичката вселена на върха на една игла и тази игла
да
държим на ръката
си
?
Казва някой: „Аз съм свободен
да
мисля всичко.“ Не, всичко не ти е определено
да
мислиш.
При мисленето вие имате едно рационално число, точно определено ще мислиш само за онова, което в дадения случай може
да
ви ползва.
В този живот
да
донесе известно благо за ума ви.
Следователно за всичко не можете
да
мислите.
Може някой път
да
ви се навеят някои странични мисли, то е друг въпрос, но за всичко не може
да
се мисли.
Сега какво значение може
да
има още този ъгъл ВАС или страните АВ и ВС?
Каква нужда имаме ние от Слънцето?
Трябва Слънцето
да
има някакъв интерес от нас.
Следователно ще знаете – природата обича точен баланс, тя е много щедра, но държи много точни сметки.
Тя ще ти прости, но ще пише в книгата
си
: „Едно своенравно и лениво дете, за тази работа не го туряйте.“ И като дойде пак такава работа, тя казва: „То не е за тази работа.“ И тя дава своята рекомендация и на другите.
Вие, като идете при тях, всички казват: „Вие сте много добър, но ще почакате малко, ще бъдете търпеливи“, ще ви утешат, но няма
да
ви назначат.
Природата е много взискателна.
Когато няма
да
ви назначи, тя пак ще ви търпи, понеже един ден вие ще станете нейни чиновници.
(– Каква работа можем
да
вършим в природата?) Един ден ще ви дадат кормилото на Земята
да
го управлявате.
(– Нещо по-близко?) Ще ви дадат българския народ
да
го управлявате.
(– Нещо по-близко до нас?) Ще ви дадат
да
създавате новата поезия, новото изкуство, новата музика, новата литература.
Или
да
научите ония материали, които с скрити вътре в природата и с тях
да
си
съградите жилища, които
да
бъдат хигиенични.
Тази материя за бъдеще може
да
се изважда от природата и от нея
да
се приготвят жилища за човека, а така всякога човек ще бъде здрав.
Влага няма
да
има и никакви микроби няма
да
има, ще бъде приятно за живеене.
АВ, това е един лъч, който излиза от ума на човека, той зависи от интензивността на неговата мисъл.
Следователно тия енергии не могат
да
вървят в една и съща посока, между тях ще се яви раздвояване.
За
да
разрешим този въпрос в този ъгъл, трябва
да
спуснем тази равнодействуваща сила ВС и ъгълът се затваря и се образува триъгълникът АВС.
Тогава предполагаме, че радиусът определя деятелността на човека – той знае в дадения случай как трябва
да
постъпи.
Следователно ония сили вътре в нас, когато ние мислим и чувстваме, значи нашите мисли и нашите чувства се движат около известен център и правят един кръг.
Най-първо, вие мислете за един приятел, проектирайте ума
си
към него – вашата мисъл
да
направи една обиколка и се върне пак назад.
Старият човек прави така, казва: „Когато бях на 5 години дете, представях
си
, че след туй бях на 10 години, че ходих на училище, в гимназията, университета… и най-после додето туй положение се свърши.“ Той почти е направил един кръг и се е върнал пак до
себе
си
.
Той напред не може
да
проектира мисълта
си
, умът му все назад мисли и затуй старите хора разправят всякога за своето минало, а младите разправят всякога за своето бъдеще.
Старият разправя за своя минал живот, той не е извадил поука за живота
си
и младият говори за своето бъдеще, без
да
мисли за някаква поука.
А тъй и единият и другият се балансират.
Ще кажете: „Аз съм преживял тия и тия работи“, но то е едно субективно преживяване, наричам преживяване в живота, когато туй, което е преживял човек, неговото преживяване може
да
стане основа, а другите
да
се ползват от него.
Някой каже: „Аз имам преживяване.“ Но от неговите преживявания никой не може
да
се ползва.
Следователно умът и сърцето и волята ви могат
да
се изопачат и природата показва, че ти в живота
си
имаш известно отклонение.
Туй отклонение още в началото
си
можеш
да
го поправиш.
(– Как може сърцето
да
се прояви лошо?) По свиването на мускулите се познава дали умът или сърцето се е отклонило от тебе.
И тези свивания се различават по дължината
си
.
Туй показва, че силите между ума и сърцето не действат равномерно.
Тогава ще се върнете в съзнанието
си
назад.
Туй знание е потребно за вас, за
да
може природата
да
ви се открие,
да
направите нещата в самата природа интересни.
Само поетът може
да
ви разкрие какво нещо е една ябълка.
Вие може
да
гледате ябълката и
да
не видите нищо, но този поет, като погледне тази ябълка, гледа – пише, гледа – пише и вие, като прочетете това написано, чудите се откъде го е взел или като седне при някой извор, той пише ли пише.
Тия малките същества той ги е направил толкова интересни, че ти виждаш целя наука.
Ученият човек вижда неща, които обикновеният човек не вижда.
И вашето съзнание трябва
да
се проясни,
да
схващате нещата, които в друг случай не бихте схващали.
Аз ви рекох, има само един начин за
да
постигнете вашите разумни желания – абсолютна вяра трябва
да
имате!
Много въпроси могат
да
ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма
да
се отделяте.
От тази точка ще разглеждате всичките неща в живота, на опорната точка ли сте, всичките въпроси могат
да
се разрешат, но откъснете ли се от тази опорна точка, тогава нямате вече мярка.
След като придобиете абсолютната вяра в
себе
си
, тогава ще дойде вторият закон: Любов към Бога.
Този закон ще създаде в вас труда, прилежанието, работоспособността, науката, всичко това иде от втория закон.
Тук ще ви освободят от всичките ограничения.
Не мислете, че като тръгнете в Новото учение, можете
да
се движите, както искате и накъдето искате.
(втори вариант)
Пред вас седи едно бурно море, което трябва
да
преминете; пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз мога
да
мисля за всичко.“ Кажете ми тогава какво е имало преди съществуването на тази Вселена, отде е изпъкнала тя?
(втори вариант)
И за
да
можете
да
победите и превъзмогнете всички тия мъчнотии, трябва ви вдъхновение.
(втори вариант)
Дойде някоя друга преграда – ти пак произнасяш в ума
си
тази дума и преградата казва: „Пред вдъхновението и аз отстъпвам.“ И ти пак минаваш напред.
(втори вариант)
Какви данни имате за това?
(втори вариант)
Няма ли вдъхновение, всички мъчнотии, всички прегради казват: „Ние не признаваме хора без вдъхновение.“ Те не ви пущат
да
минавате и вие се събирате един до друг, седите и плачете.
(втори вариант)
Кои са научните ви данни, отде знаете, че е било светлина или тъмнина?
(втори вариант)
–
Да
се научат
да
придобиват вдъхновение.
(втори вариант)
Имайте предвид, че аз дълго време съм търсил такава дума на български език.
(втори вариант)
Виждате ли как може
да
се забърка човек?
(втори вариант)
Тя е силна дума.
(втори вариант)
И всяка дума, за
да
бъде силна, трябва
да
съдържа три елемента в
себе
си
.
(втори вариант)
Думата вдъхновение има тия три елемента в
себе
си
.
(втори вариант)
Тези въпроси са само гимнастика на ума.
(втори вариант)
До какво заключение ще ви доведат такъв род разсъждения?
(втори вариант)
Думата вяра има тези три елемента, тя е силна дума.
(втори вариант)
Думата надежда няма всички елементи; самата дума надежда на български е слаба, тя има само два елемента.
(втори вариант)
Някой казва, че можем
да
мислим за всичко.
(втори вариант)
Питам този човек: можем ли тогава
да
съберем всичката Вселена на върха на една игла и
да
държим тази игла на ръката
си
?
(втори вариант)
Думата благост е силна дума, съдържа и трите елемента, но такива думи са малко.
(втори вариант)
Думата вдъхновение е силна по своите вибрации.
(втори вариант)
Значи не ти е позволено
да
мислиш всичко.
(втори вариант)
Ако можете
да
схванете тия три елемента, вие ще почувствате нейните трептения.
(втори вариант)
Затова ще мислите само за онова, което в дадения случай може
да
ви ползва, което в този живот може
да
донесе известно благо за ума ви.
(втори вариант)
Следователно не можете
да
мислите за всичко.
(втори вариант)
Някой път може
да
ви се навеят някои посторонни мисли, то е друг въпрос, но вие по ваше желание не можете
да
мислите за всичко, каквото искате.
(втори вариант)
Сега какво значение може
да
имат този ъгъл ВАС или страните АВ и АС?
(втори вариант)
Отговор:
Да
, той има само два лъча.
(втори вариант)
Каква нужда имаме ние от Слънцето?
(втори вариант)
Може би Слънцето
да
има някакъв интерес от нас?
(втори вариант)
Следователно ще знаете, че Природата обича
да
прави точен баланс за всичко.
(втори вариант)
Тя ще ти прости, но ще пише в книгата
си
: „Не туряйте това своенравно дете на тази работа.“ И като дойде ред до същата работа, тя казва: „Това дете не е за тази работа.“ Тя дава своята препоръка за всички.
(втори вариант)
Вие като отидете при нея, тя ще ви каже: „Вие сте много добър, но ще почакате малко, ще бъдете търпелив.“ Тя ще ви утеши, но няма
да
ви назначи.
(втори вариант)
Природата е много взискателна и търпелива.
(втори вариант)
Тя не е груба, но не се церемони: ще те извади на дъската и ще види каква работа можеш
да
вършиш.
(втори вариант)
Въпрос: Каква работа можем
да
вършим в Природата?
(втори вариант)
Един ден ще ви дадат кормилото на Земята
да
го управлявате.
(втори вариант)
Ще ви дадат
да
управлявате българския народ.
(втори вариант)
Ще ви дадат
да
създадете новата поезия, новото изкуство, новата музика, новата литература.
(втори вариант)
Или ще ви дадат
да
изучите ония материали, които са скрити в Природата, и с тях
да
си
съградите хигиенични жилища, защото в сегашната черна материя са внесени черните лъчи, които повече задържат светлината и затова тя е вредна.
(втори вариант)
Тази материя за в бъдеще може
да
се извади от Природата и от нея
да
се приготвят жилища за човека.
(втори вариант)
В тия жилища няма
да
има влага, няма
да
има никакви микроби.
(втори вариант)
Той зависи от интензивността на неговата мисъл.
(втори вариант)
Следователно тия енергии не могат
да
вървят в една и съща посока – между тях ще се появи раздвояване.
(втори вариант)
За
да
разрешим въпроса в този ъгъл, трябва
да
спуснем равнодействаща сила ВС, която затваря ъгъла и по този начин се образува триъгълникът АВС.
(втори вариант)
Този триъгълник се движи около центъра С и при въртенето
си
около него ще опише една окръжност.
(втори вариант)
Той знае как трябва
да
се постъпи в даден случай.
(втори вариант)
Следователно ония сили в нас, които се събуждат, когато ние мислим и чувстваме, се движат около известен център и образуват един кръг.
(втори вариант)
Например, когато вие мислите за някой ваш приятел, първо проектирате ума
си
към него, при което вашата мисъл прави една обиколка и после се връща пак назад.
(втори вариант)
Той казва: „Когато бях петгодишно дете, представях
си
, че след туй ще бъда на десет години, че ще ходя на училище, после в гимназия, после в университет, и най-после ще се върна пак в първото
си
положение.“ Този човек почти е направил един кръг и се е върнал пак до
себе
си
.
(втори вариант)
Старият човек, като дойде до известна възраст, спира – той не може
да
проектира мисълта
си
напред.
(втори вариант)
Умът му се връща все назад и затова старите хора все разправят за своето минало; младият разправя за своето бъдеще, без
да
мисли за някаква поука.
(втори вариант)
По този начин и единият, и другият се балансират.
(втори вариант)
Ако туй, което човек е преживял дълбоко в
себе
си
, може
да
стане основа в живота му, от която
да
се ползват и другите, тогава този човек е имал едно реално преживяване.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз имам преживявания.“
Да
, но от неговите преживявания не може
да
се ползва никой.
(втори вариант)
Значи умът, сърцето и волята могат
да
се изопачат и тогава Природата ви показва, че вие сте направили в живота известно отклонение.
(втори вариант)
Вие можете
да
поправите туй отклонение още в началото.
(втори вариант)
Въпрос: Как може сърцето
да
се прояви лошо?
(втори вариант)
По свиването на мускулите се познава дали умът или сърцето са се отклонили от правия
си
път.
(втори вариант)
Тези свивания се различават по дължината
си
.
(втори вариант)
Туй показва, че силите между ума и сърцето не действат равномерно.
(втори вариант)
Тогава ще се върнете назад в съзнанието
си
– там
да
изправите грешката
си
.
(втори вариант)
Туй знание сега е потребно за вас, за
да
може Природата
да
ви се открие и
да
направите нещата в самата нея интересни.
(втори вариант)
Само поетът може
да
ви разкрие какво нещо е ябълката.
(втори вариант)
Вие може
да
гледате ябълката и
да
не видите нищо в нея, но поетът, като види една ябълка, много нещо написва за нея.
(втори вариант)
И вие казвате: „Отде намери всички тия неща?
(втори вариант)
“ Гледаш някой учен човек, седнал пред една буболечица, и от нея изучава живота: той е направил тия малки същества толкова интересни, че в тях вижда цяла наука.
(втори вариант)
Ученият човек вижда неща, които обикновеният човек не вижда – има известни съотношения, известни проблясвания, които само той схваща.
(втори вариант)
И вашето съзнание трябва така
да
се проясни, че
да
схващате неща, които в даден случай други не биха схванали.
(втори вариант)
Аз ви казвам, че има само един начин за постигане на вашите разумни желания: трябва
да
имате Абсолютна вяра!
(втори вариант)
Много въпроси могат
да
ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма
да
се отделяте.
(втори вариант)
От тази точка ще разглеждате всички неща в живота
си
.
(втори вариант)
Щом сте на опорната точка, всички въпроси ще могат
да
се разрешат; откъснете ли се от тази опорна точка, тогава ще изгубите и мярката.
(втори вариант)
След като придобиете Абсолютната вяра в
себе
си
, тогава ще дойдете до втория закон: Любовта към Бога.
(втори вариант)
Този закон ще създаде във вас труда, прилежанието, работоспособността, науката и др.
(втори вариант)
Всичко това иде от втория закон.
(втори вариант)
Значи най-първо ще минете през дисциплината, после ще дойдете до втория закон – тук ще ви освободят от всички ограничения.
(втори вариант)
В Божествената Любов ще научите закона на Свободата.
(втори вариант)
При сегашните условия, щом излезете навън
да
изучавате любовта на обществото или на ближния, без
да
прилагате Божия закон, няма
да
дойдете до никакви резултати.
(втори вариант)
Робството е създало самото робство.
(втори вариант)
Какво правиха американците например, когато имаха нужда от повече работници?
(втори вариант)
Като създадоха много плантации, за които нямаха работници, започнаха
да
отиват в Африка и оттам
да
си
докарват негри роби, заедно с жените и децата, за
да
им работят.
(втори вариант)
Но с това те
си
създадоха един мъчен проблем – въпроса за черните, който не можаха
да
разрешат.
(втори вариант)
Следователно ако ние първо не разрешим този важен вътрешен закон на вярата, която се отнася към индивидуалния вътрешен живот на човека, и после втория основен закон – Любовта към Бога, а се заемем
да
изучаваме третия закон – любовта към обществото и към ближния, ние сме на опасно място.
(втори вариант)
За
да
не се вплиташ, не трябва
да
си
създаваш тясна вътрешна връзка с когото и
да
било; ти трябва
да
бъдеш съвършено безкористен,
да
правиш добро, без
да
си
задължен.
(втори вариант)
Щом обикнеш когото и
да
е и се свържеш с него, непременно ще паднеш в грях.
(втори вариант)
В Америка има говедари, които обаче не мязат на българските.
(втори вариант)
Нашите говедари ходят пеш и със своите криваци, но те имат само 200-300 говеда, докато говедарите в Америка ходят с коне и носят въжета, защото те пасат около 10-20 хиляди говеда.
(втори вариант)
Някой път тия говеда се подплашват и хукват
да
бягат в известна посока.
(втори вариант)
Говедарите, като видят това, и те препускат с конете
си
, гонят ги, искат
да
ги стигнат; ако не бягат, говедата могат
да
бъдат завлечени от някого и нищо
да
не остане от тях.
(втори вариант)
Един народ в своите стремежи може
да
мяза на тия подплашени говеда.
(втори вариант)
Няма какво
да
ви доказвам това.
(втори вариант)
Следователно вие ще започнете с основния закон на вярата, после с основния закон на Любовта към Бога, и тогава ще се върнете към основния закон на надеждата – той е най-опасният закон.
(втори вариант)
Аз включвам в надеждата материалния свят, отношенията, които съществуват в него.
(втори вариант)
Хората мъчно могат
да
се оправят в този закон.
(втори вариант)
Вибрациите на всички хора не са еднакви, а това създава и дисхармонията между тях.
(втори вариант)
Когато пожелая
да
седна някъде, аз ще кажа: „Приятелю, позволяваш ли
да
седна до теб?
(втори вариант)
“ Ако не съм в хармония с даден човек, аз ще седна на друго място.
(втори вариант)
Ще меня мястото
си
, докато намеря човек, на когото вибрациите са в съгласие с моите.
(втори вариант)
Ще правите наблюдения, но ще бъдете искрени спрямо
себе
си
.
(втори вариант)
Като седнете един до друг, най-първо ще видите дали имате еднакви вибрации, после ще проверите дали и в чувствата ви има хармония, и на трето място, дали енергиите на ума ви вибрират еднакво.
(втори вариант)
И сега ще се стремите към правилни отношения и няма какво
да
се сърдите.
(втори вариант)
Представете
си
, че имате два инструмента, две арфи например, обаче нагласени на два различни ключа.
(втори вариант)
– Ще произведат дисхармония.
(втори вариант)
Ако ти не знаеш как
да
нагласиш тия арфи, ще повикаш някой майстор, който може
да
ги нагласи на еднакъв ключ, и те ще вибрират хармонично.
(втори вариант)
Най-първо ще се научите
да
нагласявате телата
си
хармонично.
(втори вариант)
Тъй както ви виждам сега, всички сте нагласени на разни гами.
(втори вариант)
Не е злото в дисхармонията, но казвам, че ако искате
да
работите заедно, трябва
да
нагласите ключовете
си
в една гама.
(втори вариант)
Не е необходимо всинца
да
мислите еднакво.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че във всяка лекция има само три основни мисли.
(втори вариант)
Всяка една от тия мисли може
да
се раздели на още три.
(втори вариант)
Има ли в Природата музика?
(втори вариант)
Те могат поотделно
да
се разделят по на още три и т.н.
(втори вариант)
Но във всяка лекция има само три основни мисли: само толкова ще търсите, не повече.
(втори вариант)
Нашето пеене не е като пеенето на Природата; нашето свирене не е като свиренето на Природата.
(втори вариант)
Ако влезете в някоя гора, и там ще чуете тонове, но трябва
да
имате много деликатно ухо, за
да
схванете тия трептения; музикалното ухо може
да
схваща шумоленето във всеки лист и
да
различава тоновете.
(втори вариант)
Туй не е отричане, но казвам: основната мисъл, която трябва
да
ви занимава, това е мисълта за вярата, а вярата носи със
себе
си
Знание.
(втори вариант)
За
да
разгледате една вещ под микроскоп, трябва
да
имате достатъчно светлина.
(втори вариант)
С трептенията се предава една малка лекота в тона.
(втори вариант)
И тогава, колкото е по-малък предметът, толкова повече светлината трябва
да
се увеличи.
(втори вариант)
Следователно за отвлечените идеи се изисква по-силна светлина, по-голямо знание.
(втори вариант)
И тъй, вие трябва
да
имате знания!
(втори вариант)
Съвременните хора считат за знание
да
прочетат една книга или
да
я научат наизуст.
(втори вариант)
В хармоничната музика винаги има разширение, съчетание на тоновете, които дават обем и широчина на мисълта.
(втори вариант)
Чувствата ви трябва
да
бъдат музикални: щом са музикални, те внасят приятна, животворна топлина в душата.
(втори вариант)
Ти
си
събрал в торбата
си
от разни места това-онова и после казваш, че знаеш.
(втори вариант)
Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва
да
роди нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
Когато човек почне
да
мисли,
да
чувства и
да
пее музикално, само тогава той е музикант.
(втори вариант)
Умът на човека трябва
да
се запали, т.е.
(втори вариант)
Например, като ви слушам
да
пеете в неделя, прави впечатление, като че някоя топка отскача.
(втори вариант)
сам по
себе
си
трябва
да
даде светлина на човешката душа.
(втори вариант)
Обикновеният ум не разбира нещата в Природата.
(втори вариант)
В пеенето и чувствата, и мислите трябва
да
бъдат музика – там е всичката тайна на живота.
(втори вариант)
Който може
да
преведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той създава в
себе
си
силно движение, срещу което никой не може
да
противостои.
(втори вариант)
Сега вие ще турите като основа на живота
си
ключа на вярата.
(втори вариант)
По този начин искам у всинца ви
да
се яви вдъхновение.
(втори вариант)
– Пространство, заградено с две линии, които се пресичат в една точка.
(втори вариант)
Без вдъхновение никой не може
да
работи.
(втори вариант)
Всеки ученик, като влезе в какъв и
да
е клас, трябва
да
има вдъхновение.
(втори вариант)
Нищо друго не трябва
да
го занимава.
(втори вариант)
Представете
си
, че точките А, В, С са живи същества, които имат отношение помежду
си
.
(втори вариант)
Това, че
си
нямал шапка, обуща – туй са второстепенни работи, това нищо не значи за ученика.
(втори вариант)
Или пък че
си
бил болен, че
си
имал сърцебиене – и това нищо не значи.
(втори вариант)
Това показва, че тия същества се лутат, нямат идеал в живота
си
.
(втори вариант)
Вдъхновение имаш ли, там е силата на ученика: и обуща ще дойдат, и дрехи ще дойдат.
(втори вариант)
Изгубиш ли вдъхновението, ти
си
мъртъв човек – тогава всеки може
да
те погребе.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво значи
да
бъдеш без идеал?
(втори вариант)
Имаш ли вдъхнование, всичко се разтваря пред теб.
(втори вариант)
“ Ще ви определя какво значи
да
бъдеш без идеал: перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници – те са въображаеми линии, проекции: те съществуват само в мисълта, затова са мисловни линии, но същевременно имат влияние върху А, В и С.
(втори вариант)
В Природата съществува този закон.
(втори вариант)
Сега
да
обясним въпроса за ъгъла ВАС, както е поставен във физическия свят.
(втори вариант)
Туй семенце развива по физически и биологически начин своите химически сили.
(втори вариант)
Всички сили в него са съсредоточени към една и съща цел –
да
покълне; затова и почвата се разтваря.
(втори вариант)
Значи може
да
се предполага, че тук, при точка А, подпушванията стават по-лесно, понеже напорът или напрежението, което иде отвън, е голямо.
(втори вариант)
Следователно тия води, колкото по-големи стават, толкова по-големи са и перпендикулярите: толкова и енергията, която трябва
да
употребим, за
да
подпушим водата, ще бъде по-голяма.
(втори вариант)
Ако в него нямаше вдъхновение, то щеше
да
се изгуби в почвата, щеше
да
изгние.
(втори вариант)
И тъй, малките погрешки се поправят по-лесно в началото, отколкото в тяхното отдалечаване.
(втори вариант)
И когато ученикът има вдъхновение, дето и
да
го заровите вие, той пак ще излезе отгоре, ще покълне.
(втори вариант)
Значи още в самото
си
начало всяка погрешка представлява един отворен ъгъл.
(втори вариант)
Тъй щото този закон трябва
да
действа у всички ви.
(втори вариант)
Затова още в самото начало вие можете
да
определите с каква сила ще можете
да
изправите известна ваша погрешка.
(втори вариант)
Сега първото нещо: за десет дена наред, като ставате сутрин от леглото
си
, ще кажете: „Вдъхновение!
(втори вариант)
Вие можете
да
съставите едно математическо уравнение, според което ще изчислите, че колкото повече перпендикулярът се продължава, толкова по-мъчно се изправят погрешките.
(втори вариант)
Значи страните АВ и АС на ъгълаВАС в дадения случай са елементи, които показват по кой начин можем
да
изправяме своите погрешки.
(втори вариант)
И вечерно време, като
си
лягате, пак ще я произнесете три пъти.
(втори вариант)
Същевременно ъгълът ВАС има и друго значение: той е уред, който показва интелектуалната сила, с която всеки човек разполага в даден случай.
(втори вариант)
Всичко девет пъти на ден.
(втори вариант)
Следователно вашата интелигентност ще зависи от перпендикуляра, спуснат от АВ към АС.
(втори вариант)
Ако турите върха А на ъгъла ВАС под ухото и теглите линията АВ към горната част на носа, а другият лъч АС
да
минава под носа, ще се образува даденият ъгъл ВАС.
(втори вариант)
Ще
си
направите едно малко тефтерче и в него ще
си
отбелязвате опита.
(втори вариант)
Следователно в този ъгъл ще поместите всички същества, които ще имат разни перпендикуляри, спуснати от челото към долната част на носа.
(втори вариант)
От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете
да
го купите.
(втори вариант)
Тяхната интелигентност ще зависи от дължината на тези перпендикуляри.
(втори вариант)
За
да
добиете един грам от първичната материя, от която е създаден сегашният свят, трябва
да
работят всички фабрики по целия свят в продължение на 3000 години.
(втори вариант)
Вие знаете ли какви чудеса може
да
извърши този грам?
(втори вариант)
Носът показва само относителна интелигентност.
(втори вариант)
То е всесилно.
(втори вариант)
Тогава в Умствения свят трябва
да
се изработи един начин, по който ще можем
да
изправим своята погрешка.
(втори вариант)
Само чрез него за в бъдеще вие ще
си
положите здрава основа в живота.
(втори вариант)
Да
кажем, че някой човек се е напил, но друг го удря по носа и го поврежда.
(втори вариант)
Често ви следя как изпълнявате упражненията, които ви давам.
(втори вариант)
Пияният не знае законите, с които ще може
да
възстанови тия клетки на носа, и затова ще ходи с наранен нос.
(втори вариант)
Но явява се един учен човек, който разбира от присаждане и ще поправи носа му.
(втори вариант)
Упражненията, които ви давам, вървят по един определен закон в Природата.
(втори вариант)
Той ще определи каква част кожа трябва
да
се отреже от ръката му или от гърба му, за
да
направи носа.
(втори вариант)
Но само умният човек може
да
направи това.
(втори вариант)
Когато произнасяте думатавдъхновение, ще спуснете силно ръцете
си
надолу и ще го почувствате издълбоко.
(втори вариант)
После силно ще отправите тази дума към ума
си
,
да
почувствате това вдъхновение.
(втори вариант)
Тия линии са крайният предел, додето дадена погрешка може
да
се проточи, а също тъй крайната възможност, при която тази погрешка може
да
се поправи.
(втори вариант)
Затова за всяка погрешка, направена на физическия свят, се изисква един период от четири поколения, за
да
се изправи.
(втори вариант)
Трябва
да
почувствате, че във вас се влива сила.
(втори вариант)
Поправянето не може
да
се продължи повече от четири рода.
(втори вариант)
Ще правите упражнението сами, никой
да
не ви вижда.
(втори вариант)
са периоди на живота: двадесет години, четиридесет години, шестдесет години, осемдесет – сто години; това са възможности
да
се поправи тази погрешка.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вашият нос, наместо
да
върви отвесно и
да
разделя лицето на две симетрични части, е малко накривен или наляво, или надясно.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тъй ме е родила майка ми“ или „Законът в Природата е такъв.“ – Не, Природата е направила нещата отлично.
(втори вариант)
Всички ще правите това упражнение.
(втори вариант)
Като станете сутрин, тъй ще го направите, че атмосферата
да
се разтърси дори и аз
да
почувствам в моята стая, че действително между учениците има вдъхновение.
(втори вариант)
Казваш: „С крив нос не мога ли
да
живея?
(втори вариант)
Няма
да
викате високо – не, тихо, само за
себе
си
ще произнесете думата вдъхновение.
(втори вариант)
В тихото говорене има музика, която силно действа върху душата.
(втори вариант)
И ако вие останете с този крив нос цели четири поколения, без
да
поправите тази погрешка навреме, върху последното поколение ще дойдат много нещастия.
(втори вариант)
Силно ще концентрирате мисълта
си
, но тихо ще произнасяте думата.
(втори вариант)
– това са уреди, с които ще
си
служите, за
да
познавате вашия вътрешен живот.
(втори вариант)
Затуй тихо ще я изговаряте и ще бъдете доволни сами от
себе
си
.
(втори вариант)
Например вие имате един уред – топломер, с който
си
служите в някои случаи.
(втори вариант)
Така също и носът е един уред за вас, който, както компасът, ви показва накъде
да
се движите.
(втори вариант)
Не се смущавайте от това дали имате вдъхновение, или нямате.
(втори вариант)
Компасът е необходим за парахода в океана.
(втори вариант)
По който начин и
да
го правите, все-таки вие ще придобиете вдъхновение.
(втори вариант)
Ще кажете: „Параходът може
да
се движи, накъдето иска.“ Ако се движи, накъдето иска, работата няма
да
излезе на добър край.
(втори вариант)
Само по този начин могат
да
се образуват красиви чувства, красиви мисли, които са необходими за съграждането на вашия живот.
(втори вариант)
3.
Пелените на живота. Радости и скърби
,
ООК
, София, 26.11.1924г.,
Вземайте урок от Природата!
Ако вземете
да
дъвчете хляб, но нямате плюнка, можете ли
да
го сдъвчете?
– Ще го сдъвчете, но ако речете
да
го глътнете, плюнка ви трябва.
Растенията, за
да
израснат, трябва им вода.
Значи за живота на растенията водата е плюнка, която улеснява условията им.
Общото заключение, от което трябва
да
се ползвате в живота
си
, е следното: не се стремете
да
коригирате Природата в нейните действия!
Това е едно от правилата, които трябва
да
спазвате.
Всеки, който се е опитал
да
коригира Природата,
си
е създал една от най-големите злини.
Щом помислиш, че в Природата има известни дефекти, ти
си
създаваш една от най-големите дисхармонии в живота.
Аз говоря за Божествената природа.
Някой път ние смятаме нашите прояви за природни, но трябва
да
знаем, че в Божествените прояви всичко е в хармония или най-малко в съгласие.
По възможност ще
си
мислите, че вашият живот е поставен в хармонични условия и ако има известна дисхармония, тя се дължи на някакви ваши състояния.
Туй ще пазите като правило в живота
си
.
Следователно и ние, като сме обиколени от такъв облак от свидетели,
да
отхвърлим всяка тегота и грях, който ни лесно сплита.
И с търпение
да
тичаме на предлежащето нам поприще, като гледаме на Иисуса, началника и съвършителя на вярата, Който заради предлежащата Нему радост претърпя кръст, като презря срама и седна отдясно на престола Божий.
Сега мнозина християни
си
представят този престол някак особено, а той означава онова любовно отношение, което трябва
да
имаме към Бога.
Защото мислите за Тогоз, Който претърпя на
Себе
Си
таквоз противоречие от грешните, за
да
ви не дотегнува и
да
не бивате слабодушни.
Често студенти, които следват в университета, като видят някой учен професор, искат
да
бъдат учени като него, без
да
вземат под внимание колко страдания е претърпял този учен, докато стане такъв – мислят, че тази работа е много лесна.
И вие можете
да
бъдете учени, но ще имате предвид усилията на този учен човек.
И забравили сте увещанието, което ви говори като на синове и казва: „Сине Мой, не презирай наказанието Господне, нито
да
отслабваш, когато те изобличава.“
Вие сте много весели, когато бащите ви дават дрешки, но като ви турят на работа, като ви дойдат лишения, тогава около вас не се минава вече.
Неразположени сте духом, веднага добивате песимистично настроение и казвате: „Животът няма смисъл, трябва
да
си
замина за Небето.“ – Не, човек лесно излиза от Небето, но мъчно се връща.
Щом иска
да
се върне в Небето, трябва
да
има приготвено място за него.
Щом му определят място, той може вече
да
отиде на Небето.
Дохождат пратеници оттам и го задигат.
Като няма определено място за теб, може с години
да
плачеш, но ще седиш и ще чакаш времето
си
.
Ще кажете: „Само за бой
да
не става дума!
Светиите са били бити така, че всичките им кости са били строшени на парчета, не е оставал здрав ни мускул, ни нерв.
Не, трябва
да
знаете, че такъв прът са яли светиите, какъвто не можете
да
си
представите.
Страданията ще дойдат, това
да
знаете!
Един древен цар имал трон, на който поставил един остър нож, който се свивал и изваждал навън с помощта на някаква пружина.
Никой не знаел за този нож, обаче кой как дохождал, като сядал на трона, ножът го бодвал и той веднага подскачал.
Всички придворни опитали този трон и затова той седял празен.
Такива столове има и в света, затова на тях не се сяда.
Такива условия има в живота и човек не трябва
да
ги желае.
Тя е само за силните натури.
Казва се в Писанието: „Който победи смъртта, ще влезе във Вечния живот, в Царството Божие.“ Но за
да
се победи смъртта, изискват се юнаци.
Ако търпите наказанието, Бог се докарва с вас като със синове, защото кой син е този, когото не наказва баща му?
Ако ли сте без наказание, на което всички участваха, то сте прелюбодейци, а не синове.
Ако Господ не ви наказва, вие не сте синове; ако не сте бити, от вас нищо не става.
Сега вие можете
да
философствате,
да
казвате, че животът трябва
да
бъде другояче устроен.
За
да
излезе хубаво гърне, пръстта трябва
да
бъде добре омесена.
Ако искате
да
стане нещо от вас, трябва
да
минете през този процес.
Вие искате като синове Божии
да
ви вземат на ръце от Земята,
да
ви поносят малко и – хайде, право на Небето.
Вие искате
да
ви поносят малко на ръце, тъй както ораторите ги носят, тъй както учениците носят своите учители.
Освен това бащите
си
по плът имахме наказатели и почитаме ги.
Не щем ли се повече покори Отцу на духовете и
да
живеем?
Щом човек не приеме туй наказание на радо сърце, щом той е недоволен, престават
да
го наказват.
Ако след като са го били, той е доволен и казва: „Аз съм на ваше разположение“ – той е разбрал вътрешния смисъл на страданията и на наказанията.
Аз мисля, че вие трябва
да
бъдете умни поне колкото онзи българин, който искал
да
даде писмо на един въстаник, но не знаел как.
“ Започва
да
го мушка тук,
да
го мушка там, удря му плесница, докато най-после мушнал и писмото му в джоба.
Заптиетата виждат това, казват на този българин: „Браво!
“ В този свят, за
да
турят нещо в джоба, трябва
да
ви бият, защото заптиета има след вас.
Ще кажете: „Ама тези неща могат
да
се избегнат, за нас има такива изключения в света.“
Защото те за малко време са ни наказвали, според каквото им е било угодно, а то е за наша полза,
да
станем съучастници на Неговата святост.
И всяко наказание понастоящем не се вижда
да
е на радост, но на скръб, а после принася мирен плод от Правда на тези, които са обучени чрез Него.
Затова стегнете разхлабените ръце и разслабените колене и направете на нозете прави пътища, за
да
не се изкриви хромото, но повече
да
изцелее.
Търсете мир с всички и святост, без която никой няма
да
види Господа.
И тъй, скърбите, страданията в живота са едно разнообразие, за
да
бъдете всякога в будно състояние, та
да
можете
да
разберете Божиите пътища.
С дясната ръка правим кръгообразни движения над лявата ръка, най-напред бавно, после постепенно усилваме и пак забавяме бързината.
Това упражнение е според относителната теория на Айнщайн.
Ако продължаваме туй движение около 10 часа, този салон ще се подвижи от мястото
си
, затова в ума
си
всякога трябва
да
държите едно възходящо движение, т.е.
едно хармонично движение, за
да
намалите силния ефект на това упражнение.
Какво произвежда вътре това упражнение?
Сега въртете ръцете
си
една около друга, най-първо навън, с постепенно усилване и после с постепенно отслабване.
След това движете ръцете навътре към тялото
си
, пак с постепенно усилване и постепенно отслабване.
Всички движения, които правите, трябва
да
бъдат разнообразни.
Несъизмеримостта не може
да
се обясни напълно.
Аз ще ви приведа един пример.
Когато занесат в®лна на някой даракчия, тази вълна в музикално състояние ли е?
Всички влакна на в®лната първоначално са разхвърляни, но като премина тя през дарака, той постепенно ще изправи всичките ѝ влакна – всяко от тях ще дойде на своето място.
Вие я оставéте на разположението на дарака, той ще се справи с нея.
Както и
да
са разхвърляни вашите мисли и чувства, предайте ги на дарака на Природата, тя ще ви ги върне изправени.
Предоставете се на Природата, тя ще оправи обърканите ви работи!
По някой път не е необходимо
да
пеем правилно.
И от неправилното пеене Природата създава нещо хубаво.
Да
изпеем упражнението В начало бе Словото.
При сегашното схващане на музиката в какво седи силата на пеенето?
Една песен или едно упражнение може
да
се изпее по различни начини.
Например вземете следното упражнение: Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!
Ако напишете едно завършено упражнение, вие ще страдате.
Аз ви давам това упражнение като образец на несъизмеримо упражнение.
Човек трябва
да
бъде готов, за
да
възприема нещата чрез слушане.
Може
да
ти се каже нещо, което трябва или
да
го направиш, или
да
го напишеш, или от Писанието
да
го научиш, или най-после
да
го изразиш чрез живота
си
.
Следователно, ако ти се каже
да
напишеш Истината или
да
я научиш, или
да
я изразиш чрез живота
си
, във всички случаи ще имаш разни положения.
Коя е най-силната дума в туй изречение?
Истината и свободата вървят заедно.
Значи всички силни, всички свещени думи трябва
да
се произнасят музикално.
В говора човек също не трябва
да
бърза.
Говорът трябва
да
бъде музикален.
Ако всички говорехме музикално, по-малко дисхармония щеше
да
има.
Например тази песничка може
да
се направи със строго отмерени тактове, но ще изгуби половината от своя израз.
В най-хубавите песни не трябва
да
има никакво прекъсване.
Представете
си
, че един певец изпее една песен без прекъсване, без паузи, знаете ли какъв ефект ще произведе?
Ако една певица изпее един куплет на една вдишка, тя ще мине за силна певица.
Има едно живо събиране и едно живо изваждане.
Някой път изваждането е приятно.
Например приятно е, когато изваждаш картошки из земята.
По някой път, като наблюдавам хората, намирам особени състояния в тях, които се дължат на неразбиране на ония основни положения, които съществуват в живота.
Така и вие всинца имате особени възгледи за живота.
Всеки от вас има особени възгледи и иска според неговите възгледи
да
се нареди и самият живот.
Вие искате нещата в Природата
да
вървят тъй, както вие мислите.
Допуснете, че вие сте в Индия, една тропическа област, и тръгвате оттам леко облечен, както са облечени индусите – само с една тънка дълга дреха и с една чалма.
С такива дрешки, през които се виждат ръцете, каквито дамите често носят, докъде ще достигнете?
Такива тънки дрехи за един топъл климат, разбирам, но трябва
да
знаете, че всички области в живота не са топли, има и студени области; не всички области са тихи, има и бурни области.
Следователно вие трябва
да
бъдете разумни,
да
знаете, че в пътя на живота ще срещнете най-разнообразни промени и когато ги срещнете, трябва
да
кажете: „Това е в реда на нещата – вятърът може
да
бъде по-силен или по-слаб, студът може
да
бъде по-силен или по-слаб, студът може
да
бъде по-силен или по-слаб и топлината може
да
е по-голяма или по-малка.“
От неразбиране на нещата по някой път във вас се заражда една индиферентност, изгубва се интересът. Защо?
Ако излезете сега на Витоша или пътувате през някоя планинска област, цяла покрита със сняг, и не пазите съзнанието
си
будно, щом не сте добре облечени, краката ви започват
да
изстиват и у вас се заражда желание
да
си
починете.
Седнеш
да
си
починеш и току погледнеш – заспал
си
и тъй останеш.
Значи снегът хипнотизира със своето еднообразие, но трябва
да
знаете, че щом заспите, ще пострадате.
Следователно, за
да
не заспиваме на Земята, идват ред промени в състоянията ни: страдания и радости.
Това са промени, които стават и в самата Природа.
Ако на Земята всичко беше радост или ако всичко беше страдание, и в двата случая бихте заспали.
При радостите вие щяхте
да
се стопите, а при скърбите щяхте
да
замръзнете – нищо повече.
Сега вие искате радости, но не разбирате законите на Природата.
Но когато съедините скръбта и радостта, ражда се великото в света, ражда се Животът.
Аз не говоря за страданията, както вие ги схващате.
Страданията, тъй както ние ги знаем, тъй както съществуват, това са обвивка на самия живот, те са една необходимост, една неизбежност.
И
да
ги разбирате, и
да
не ги разбирате, ще страдате.
Като казвам „и
да
ги разбирате, и
да
не ги разбирате“, във философския смисъл на думата подразбирам – и
да
ги искате, и
да
не ги искате, те пак ще дойдат.
Всички същества, които са минали преди нас, все са страдали.
Ние искаме
да
минем през същия път, но като царски синове, без страдания.
Аз искам
да
срещна някого, комуто се е направило изключение.
Привидно може
да
се показва, че някой не страда, но всъщност не е така.
Всеки ще
си
плати данъка.
Кой как дойде на Земята, ще страда.
Има известни правила, на които всеки трябва
да
се подчини.
Тия две положения в живота – радост и скръб – ще помните, за
да
не се ражда индиферентност у вас.
Дайте му 100-200 лева, веднага ще внесете в него една малка топлинка и той ще каже: „Животът сега има малко смисъл.“ Ако му дадете още 400-500 лева, сърцето му ще тупа още повече.
Ако му дадете 2-3-5-10-100-300000 лева, той ще каже: „Сега вече съм напълно осигурен!
“ – и ще започне
да
си
урежда живота.
И аз мога
да
ви кажа, че те правят опити с вас, опитват вътрешния живот, който се развива във вас.
Те са само едно положение, което трябва
да
имате всякога предвид в ума
си
, за
да
се радвате вътрешно в
себе
си
и при най-големите мъчнотии и страдания.
Сега например аз
си
турям едната ръка на масата, а с другата държа верижката на часовника
си
. Защо?
Ако са несъзнателни, питам ви: защо именно в този случай едната
си
ръка турям на масата, а с другата държа тази верижка?
Аз няма
да
обяснявам причината на това нещо – тя е скрита, вътрешна, но само ви нахвърлям тази мисъл,
да
размишлявате върху нея.
Какви ще бъдат техните отношения?
Коя от тези ябълки е най-красива?
Хората, които живеят в тропическите места, според този закон би трябвало
да
са най-интелигентни,
да
имат най-висока умствена култура, а тия хора, които живеят в умерения и студения пояс, би трябвало
да
имат по-слаба култура.
Обаче ние виждаме, че по-висока култура имат хората в умерения пояс, отколкото тези в топлия пояс.
Туй, което е вярно за растенията в дадения случай, не е вярно и за хората.
Общото заключение е следното: туй, което в дадена епоха е вярно за животните, не е вярно за човека; и туй, което е вярно за човека, не е вярно за животните – има едно вътрешно различие.
Всичките нямат еднакви условия, не могат
да
се развиват по един и същи начин.
Следователно възвишените души, които разбират този закон, избягват страданията.
Всички вие трябва
да
станете умни!
Само по този начин ще можете
да
регулирате радостите и страданията.
Когато настане периодът на страданията, на мъчнотиите на Земята, трябва
да
знаете начин как
да
се преселвате в някой друг свят, за
да
започнете нов живот.
Сега
да
се върнем към главната мисъл.
4.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
– Когато ядешъ,
да
ядешъ само това, което Богъ е опрѣдѣлилъ и то съ благодарность.
Хубаво нѣщо сѫ страданията. Защо?
Почнете
да
обичате Господа и ще се подмладите.
– Защото Господь иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо.
Възлюбете вѣрата, почнете
да
проповѣдвате за Бога, изхвърлете съмнѣнието и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.
Небето иде на помощь, и тогава всички ще бѫдатъ радостни и весели, на всички ще се дадътъ условия за развитие.
Ако ти внесешъ въ твоя организъмъ храна, която може
да
отрови кръвьта ти, и съ това
да
повлияе върху здравето на дѣцата ти, тази храна полезна ли е?
Днесъ има споръ между всички лѣкари по въпроса за храната.
Турете тази мисъль въ
себе
си
.
–
Да
, докато сте още въ плътьта
си
.
И тъй, ние дохождаме до слѣдното заключение: животътъ е въ пълно разположение на самитѣ насъ.
Щомъ е така, ние можемъ
да
подобримъ живота
си
, защото това е волята Божия.
Всѣки човѣкъ не може
да
го види.
Човѣкъ може
да
си
вземе малко медецъ отъ пчелитѣ, той е господарь на това, но не е господарь и на самитѣ пчели.
Богъ, който живѣе въ насъ, ни казва, че чрѣзъ Него можемъ
да
подобримъ своя животъ, а не трѣбва
да
чакаме нашитѣ ближни
да
подобрятъ живота
си
, че тогава ние.
Царството Божие може
да
се види само отъ този, който има развити очи,
Слѣдователно, въ сегашнитѣ условия, при които се намираме, вѣрующиятъ човѣкъ има право
да
вземе млѣкото на кравата, това му е позволено, но
да
вземе месото ѝ, това нигдѣ въ Божия законъ не е писано.
Всѣки ще подобри своя животъ за
себе
си
и ще приложи закона.
Когато всички оправимъ живота
си
, ще имаме нови отношения единъ къмъ другъ.
Днесъ хората се оправдаватъ съ това, което се пише въ Светото Писание. Защо?
Всички сме изложени на разочарования.
Днесъ нѣма отношения между господарь и слуга, и дружба нѣма, но между тѣхъ има една стѣна, която ги дѣли.
Всички се безпокоимъ отъ мисъльта, какъвъ ще бѫде нашиятъ край.
Краятъ на всички хора ще бѫде смърть.
Вие ще се изядете единъ другъ, ще изядете даже и най-святитѣ и най-ученитѣ
си
хора.
Днесъ нѣма онова правилно разбиране, съ което трѣбва
да
се служи на Бога,
да
се разбира онзи великия законъ.
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синътъ умира, дъщерята умира, приятельтъ умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
Ученицитѣ Христови поставили този въпросъ прѣдъ Христа ребромъ, той
да
имъ разясни скрития му смисълъ.
Отъ любовь трѣбва
да
се служи на Бога!
Сега, въ какво трѣбва
да
се учимъ ние?
Ако не приемете думитѣ ми, които сѫ Словото Божие, Духътъ Божий, и не станатъ ваша плъть и кръвь, вие не може
да
придобиете животъ вѣченъ“.
Ще ви приведа единъ примеръ за единъ отъ древнитѣ царе.
Не, Богъ, който ни учи сега, иска
да
ни покаже, че всичкитѣ блага, които сѫ пратени на земята, Той нѣма
да
ги прѣкѫсне, но трѣбва
да
признаемъ, че всичко иде отъ Него.
Съ туй Слово трѣбва
да
се храните постоянно, и туй Слово трѣбва
да
излиза отъ устата на онзи, който вѣрва.
Този царь билъ много уменъ, наричалъ се Синусий.
Като отидешъ при единъ богатъ братъ, нѣма
да
го заплашвашъ съ револвера
си
, но ще го питашъ: ти познавашъ ли Бога?
Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога съ всичкото
си
сърдце, ако Богъ не бѣше за насъ една отвлѣчена единица, едно отвлѣчено сѫщество, за което
да
споримъ, дали сѫществува или не сѫществува, всичкитѣ наши недоразумения и криви заключения щѣха
да
изчезнатъ.
Ако ти каже, че Го познава, ще му зададешъ другъ въпросъ: ти готовъ ли
си
да
изпълнишъ волята Божия?
Прѣдъ този столъ имало една масичка съ всѣкакви богатства, и онзи, който седнѣлъ на този столъ, ималъ право, слѣдъ като стане отъ него,
да
вземе каквито богатства иска отъ масичката и
да
ги занесе дома
си
.
Законътъ въ природата е слѣдниятъ: всѣко сѫщество, което не е въ връзка съ Бога, нѣма условия
да
живѣе.
Само при тия условия ти ще му поискашъ това, отъ което имашъ нужда, а не
да
го оскубвашъ, защото билъ богатъ, у всинца ни трѣбва
да
се яви тази Любовь, за
да
познаемъ, че Богъ ни обича.
Растенията, които сѫ извънъ почвата, изсъхватъ; рибитѣ, които сѫ извънъ водата, умиратъ; птицитѣ, които сѫ извънъ въздуха, умиратъ.
Обаче, забѣлѣжително било това, че никой не смеялъ
да
седне на този столъ. Защо?
Сега на какво уподобявамъ страданията на сегашното човѣчество?
Подъ този столъ имало нѣкакви дупки, въ който се крияли кобри, който излизали веднага отъ дупкитѣ
си
, щомъ нѣкой се осмѣлѣвалъ
да
седне на стола и го ухапвали.
Тия страдания, азъ
си
прѣдставямъ като една яйцеобразна жилезна черупка въ която всѣки човѣкъ е затворенъ.
Човѣкъ може
да
излѣзе вънъ отъ Бога, може
да
не вѣрва, но въ това невѣрие той ще внесе мракъ и тъмнина въ душата
си
, ще изгуби свѣтлината
си
, ще изгуби смисъла на живота
си
.
Правилото за сѣдането на стола било слѣдното: всѣки, който искалъ
да
седне на този столъ, трѣбвало
да
бѫде съ голи рамѣнѣ и голъ гърбъ.
Въ тази черупка го очаква смърть, затова дойде единъ ангелъ и удари съ чука
си
върху това яйце, за
да
го разбие.
Слѣдователно, ако той може
да
издържи на ухапването на тия кобри, той можелъ
да
вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умиралъ.
Ангелътъ удари още единъ пѫть.
Ти пакъ казвашъ: какво става съ мене, докога ще се сипятъ ударитѣ на сѫдбата върху мене?
И тъй, ние, съврѣменитѣ хора, всѣкога седимъ на този столъ, който носи смърть.
Всички тия страдания, всички нещастия, които изживѣваме не сѫ нищо друго, освѣнъ разчупване черупкитѣ на туй яйце, от което нашитѣ души ще излѣзатъ, за
да
се съединятъ съ истинския животъ, отъ който сме произлѣзли, и за който сме призвани
да
живѣемъ.
И тъй, стихътъ казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участникъ въ вситѣ
си
добрини тогозъ, който го учи“.
Христосъ пъкъ казва за
себе
си
: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“.
Външнитѣ богатства днесъ раждатъ умраза между хората. Защо?
Богъ иска всинца ни
да
направи участници на онова благо, което е у Него.
Затова именно Той ни изпраща всички страдания.
Даже жена му, дѣцата му не сѫ му вече приятели.
Страданията сѫ освобождение отъ връзки, които сѫ сѫздадени въ миналото.
Той не може
да
бѫде напълно увѣренъ, че тѣ го обичатъ.
Богъ ще скѫса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и насъ.
И въ този смисълъ, нѣкои народи отъ старитѣ врѣмена, като сѫ разбирали това нѣщо, сѫ се покланяли на нѣкои животни, като сѫ ги считали за символъ на нѣщо велико.
Всичко останало ще бѫде само отношения, а не връзки.
Ние се чудимъ, запримѣръ на египтянитѣ, какъ е възможно, тѣ които сѫ били толкова културни
да
се кланятъ на тѣхния аписъ – животно отъ рода на млѣкопитающитѣ.
Нѣкой казва: искамъ
да
бѫда богатъ.
Тогава ще има само единъ Господь, а хората помежду
си
ще бѫдатъ само братя и сестри на небето.
Сега, не трѣбва
да
вадите заключение, че не трѣбва
да
бѫдете богати.
Има богатства, който трѣбва
да
придобиете, но трѣбва
да
знаете Истината, че като седнете на този столъ, и
да
ви ухапи кобрата,
да
не умрѣте.
Казвашъ: е, нужда имамъ.
Синъ ти, жена ти, дъщеря ти не трѣбва
да
ламтятъ за туй външно богатство.
Сега, въпросътъ не е за външнитѣ хора,
да
оставимъ тѣхъ на страна, въпросътъ се отнася до вѣрующитѣ, до онѣзи, които вѣрватъ въ Бога.
Питамъ: опитали ли сте вие вашата сила, какъ можете
да
противостоите на паритѣ,
да
живѣете безъ тѣхъ?
Това, че не можете
да
живѣете безъ пари, не е само едно вѣрую, това е едно внушение.
Има ли го човѣкъ въ
себе
си
, той всѣкога може
да
бѫде богатъ.
Ученитѣ хора правятъ опити въ това отношение и сѫ забѣлѣзали, че когато се тури една мисъль въ човѣка, той не може
да
ѝ противостои.
Туй богатство почива на слѣдующия законъ: всички онѣзи хора, който сѫ разбогатели по единъ естественъ начинъ въ кръвьта имъ се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежаватъ.
И въ живота има такива наклони плоскости, че като те турятъ на някоя отъ тѣхъ, не можешъ
да
устоишъ.
Щомъ човѣкъ стане богатъ, той трѣбва
да
внесе едно малко количество злато и въ кръвьта
си
.
Прѣдставете
си
, че някой иде на срѣща ви съ револверъ, но вие не можете
да
се браните, нѣма ли
да
се намѣрите въ изкушение?
Прѣдставете
си
, че нѣкой иска
да
изнасили жена ви.
Ще видишъ тогава, какъ този ти носи, онзи ти носи.
Вие нѣма ли
да
извадите револвера и
да
го убиете?
Значи, за
да
имашъ външното злато, трѣбва
да
имашъ туй вѫтрѣшното злато въ кръвьта
си
.
Това сѫ все прѣдположения, нѣща, които може
да
станатъ, може и
да
не станатъ.
Ако вие придобиете туй външно злато безъ
да
имате вѫтрѣшното злато въ кръвьта
си
, тази кобра ще дойде
да
ви ухапи, и вие ще умрѣте.
Но, щомъ ти живѣешъ въ Бога, какъ е възможно,
да
дойде нѣкой
да
направи едно прѣстѫпление противъ волята Божия?
Слѣдователно, ние въ живота
си
правимъ допущения, прѣдположения за това – за онова и все казваме, че вѣрваме въ Бога.
– Това е онзи апашъ, разбойникъ, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство.
Вие имате дъщери, синове, но
си
казвате: възможно е тия дѣца
да
ме не гледатъ на стари години, отгдѣ
да
зная, затова нека
си
туря поне малко парици въ банката.
Имашъ ли туй живото злато, никой не може
да
ви ограби,
да
ви окраде.
Вие уповавате на дъщеря
си
, на сина
си
, но уповавате и на паритѣ.
Ами че онзи, който иска
да
ми краде златото, азъ нѣма защо
да
го чакамъ
да
дойде
да
ме обере въ кѫщи, но ще го срѣщна на улицата и ще му кажа: приятелю, нѣма защо
да
ме крадешъ, кажи колко искашъ и азъ ще ти дамъ.
Казвате: е,
да
се намиратъ тамъ малко пари!
То значи: като се намиратъ тия пари, все ще се намѣрятъ нѣкои хора, които ще ме гледатъ, ако не заради мене самия, то поне заради паритѣ.
Ето, вземи ги, и когато имашъ нужда пакъ ела.
И така, спестишъ
си
100–200,000 лева.
Ще му дамъ колкото му трѣбватъ и съ това ще станемъ приятели съ него, нѣма какво
да
ме краде.
Но, като имашъ тия 100–200,000 лева, нѣма ли
да
умрѣшъ по сѫщия начинъ, както и ако
да
ги нѣмаше?
При това, има другъ единъ законъ, споредъ който честното богатство никой не може
да
го краде.
– Щеше
да
умрѣшъ еднакво.
Ще ви приведа единъ примѣръ изъ американския животъ, може
да
го вземете като анекдотъ или като приказка, съ който се потвърждава този законъ.
И въ края на краищата, какво
си
свършилъ?
Единъ християнинъ, бѣднякъ билъ той, често ходилъ на църква, но цѣлата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисъльта му къмъ паритѣ.
Той се молилъ на Господа така: Господи, ти знаешъ, че имамъ нужда отъ пари, прати ми парички отнѣкѫдѣ.
Ама вие казвате: е, азъ
да
си
поживѣя сега, че като умра, като отида на онзи свѣтъ, тогава
да
бѫде каквото ще.
Азъ ще посветя живота
си
за Тебе, но помогни ми!
Видишъ ли отъ 4–5 години какъ реформирахъ живота
си
, искамъ
да
Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички!
Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома
си
, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ
да
се помоли Богу и ги забравилъ.
Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда торбата съ паритѣ веднага я взима и
си
казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата.
И тамъ ще живѣешъ, ще ходишъ, ще говоришъ, но ще намѣришъ слѣдующата разлика: говоришъ на жена
си
– не ти обръща внимание; говоришъ на дъщеря
си
, на сина
си
– не ти обръщатъ внимание; говоришъ на слугитѣ
си
– не ти обръщатъ внимание.
Занася я дома
си
и започва
да
се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога.
Спира се и
си
казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря,
да
видя дали ще се яви пакъ торбата.
Разправяха ми единъ случай за единъ заминалъ за онзи свѣтъ, дали е вѣренъ случай, или не, не зная, но той е слѣдниятъ: нѣкой
си
дѣдо Стоянъ умрѣлъ.
На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва
да
се моли, казва: благодаря Ти Господи!
Като умрѣлъ, жена му, дѣцата му
си
въздъхнали свободно и
си
казали: добрѣ, че дѣдо Стоянъ умрѣ, та
да
можемъ свободно
да
си
поживѣемъ.
Тѣ поканили приятели, сложили богата трапеза,
да
ядатъ и
да
пиятъ.
Казва
си
: Господи, защо ми даде тази торба?
Едва се наредили, забѣлѣзватъ, че всичко по масата започва
да
се разхвърля.
Омагьосана е стаята нѣщо, казватъ
си
.
Иди, занеси паритѣ на господаря и ги остави, нека той ти даде отъ любовь колкото иска.
Всички чинии, лѫжици, вилици започнали
да
се движатъ.
Всѣко нѣщо трѣбва
да
се придобие чрѣзъ закона на Любовьта.
Най-послѣ нѣкой отъ сѫсѣдитѣ се досѣтилъ, че това е духътъ на дѣда Стояна, който иска
да
вземе участие въ угощението.
Не е ли придобито чрѣзъ любовьта, то носи смърть и проказа.
Наредили тогава на масата чиния, вилушка, лъжица и за дѣда Стояна, сипали му ядене, турили му столъ, и слѣдъ като наредили всичко това, дѣдо Стоянъ вече
си
кротувалъ, нищо не разхвърлялъ.
Всѣко нѣщо трѣбва
да
се придобие чрѣзъ поть на лицето и чрѣзъ трудъ.
Знанието, мѫдростьта, всичко трѣбва
да
се употрѣби, за
да
донесе онова вѫтрѣшно богатство.
Е, защо ние
да
не започнемъ споредъ този законъ и
да
се постараемъ
да
уредимъ живота
си
?
Можемъ
да
уредимъ живота
си
.
Всѣки може
да
провѣри тѣзи нѣща и
да
види, до колко сѫ вѣрни.
Кой ще ни покаже какъ
да
го уредимъ?
И тъй сегашниятъ човѣшки животъ на земята е крайниятъ прѣдѣлъ на сегашния козмосъ, дѣто всичкитѣ нѣща се посрѣщатъ: у човѣка ще се роди нѣщо по-хубаво, нѣщо ново ще се създаде.
И съврѣменнитѣ страдания не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ ни прѣдава горчиви уроци, за
да
дойдемъ до онова вѫтрѣшно познание, отъ което произтича живота.
По-долу отъ човѣка ние не можемъ
да
знаемъ, и по-горѣ, по-далечъ отъ него не можемъ
да
отидемъ.
Не е ли хубаво
да
прѣкараме единъ животъ въ миръ и съгласие съ самитѣ насъ?
Надъ насъ има други, по висши сѫщества: ако слѣземъ долу въ ада, и тамъ има другъ свѣтъ.
Какво по-хубаво отъ това,
да
станешъ сутринь,
да
се помолишъ Богу,
да
ти дойдатъ онѣзи хубави мисли отъ всевъзможенъ характеръ, които ти даватъ потикъ, подемъ,
да
имашъ миръ въ
себе
си
отколкото
да
станешъ сутринь, че това те боли, онова те боли, коститѣ те болятъ, подагра имашъ, усѣщашъ се хилавъ, слабъ и лѣкаритѣ единъ слѣдъ другъ току влизатъ и излизатъ отъ дома ти.
Човѣкъ се намира между двѣ противодѣйствуващи сили въ природата.
Азъ говоря за онѣзи блага, които може
да
те ползуватъ –
да
бѫдешъ богатъ и
да
се радвашъ, а сѫщо и всички твои близки около тебе
да
се радватъ, че
си
и външно, и вѫтрѣшно, по сърдце богатъ.
Запримѣръ, някой ви обича, но въ даденъ моментъ не ви направи една услуга.
Сега, дойдатъ нѣкои, казватъ: нека се откаже този братъ отъ богатствата
си
.
Веднага у васъ се зараждатъ лоши чувства.
Отъ богатствата
си
може
да
се откаже само онзи човѣкъ, който заминава за небето.
Този братъ пита: ами какъ ще
си
раздамъ богатството?
Казвамъ му: е, братко, ти трѣбва
да
си
заминешъ вече, раздай
си
богатството!
Ами ти сигуренъ ли
си
?
Той е пъленъ съ всички онѣзи хора, които не сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ вървѣли по свой пѫть, които сѫ вършили най-голѣмитѣ прѣстѫпления.
Да
не ме лъжешъ?
Тия сѫщества сѫ жителитѣ на ада, затова водятъ най-разгуленъ животъ.
Не, още тази вечерь повикай нотариуса и раздай всичко, че утрѣ
да
не
си
закъснѣлъ.
Всичкитѣ тия лоши думи, цѣлиятъ този рѣчникъ отъ извратени слова се дължи все на тѣхъ, на лѣво – на дѣсно ги употрѣбяватъ.
Защо ще оставишъ другитѣ
да
дигатъ шумъ слѣдъ тебе?
Тъй че жителитѣ на ада сѫ хора, не сѫ духове.
Раздай всичко и
си
тръгни свободенъ!
Ние чакаме другитѣ
да
уреждатъ работитѣ ни.
Не, нашитѣ работи никой не може
да
ги уреди, освѣнъ ние самитѣ.
Богатиятъ човѣкъ нѣма право
да
оставя синъ му или дъщеря му
да
му уреждатъ работитѣ,
да
му оправятъ обърканитѣ тевтери.
Казвате: Господь създалъ ангелитѣ.
Защото, ако остави другитѣ
да
му оправятъ обърканитѣ смѣтки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немилъ-недрагъ.
Ако остави това на другитѣ, такъвъ човѣкъ ще се намѣри въ положението на онзи български свещеникъ, който взималъ пари отъ хората
да
имъ споменава имената, но не ги споменавалъ.
Господь не създава.
Създаването е единъ механически процесъ.
По едно врѣме умира, но не отива горѣ на небето, а остава
да
се скита по земята.
Въ свѣта има раждане.
Идва новъ свещеникъ въ църквата, влиза въ олтаря, иска
да
служи, но веднага стариятъ свещеникъ му се явява.
Раждането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, процесъ на Божествения Духъ.
Новиятъ свещеникъ избѣгва и казва на паството
си
: „Ще ме извините, не съмъ разположенъ
да
служа тукъ“ – и
си
отива.
Всички напреднали сѫщества сѫ минали по извѣстенъ пѫть на развитие подъ рѫководството на Божия Духъ и сѫ достигнали до тази степень на развитие, въ която се намиратъ.
Та, казвамъ: всѣки единъ отъ васъ може
да
стане ангелъ, може
да
стане и дяволъ, споредъ както живѣе.
И по закона на тази свобода, именно, човѣкъ може
да
направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човѣкъ може
да
възприеме единъ добъръ, или единъ лошъ животъ.
Той му показва торбата съ поменицитѣ и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога
да
отида нагорѣ“.
Добриятъ животъ седи въ това,
да
сподѣлишъ всичко, което имашъ съ своитѣ ближни.
Когато новиятъ свещеникъ отслужилъ всички тия имена, стариятъ вече прѣстаналъ
да
се явява.
Лошиятъ животъ седи въ това,
да
не сподѣляшъ нищо съ своитѣ ближни.
Че и вълчицата обича своитѣ дѣца, но тази вълчица задига дѣтето на овцата и го занася на своитѣ дѣца, като казва: хайде, мама, хапнете
си
!
И царе, и свещеници, и владици, и учители съ неизпълнението волята Божия, съ неизпълнението на онова, което Богъ имъ възложилъ, тѣ се все повече и повече свързватъ и трѣбва
да
седятъ дълго врѣме на земята, докато се развържатъ.
Слѣдователно, всички хора тукъ на земята се учатъ, всички сѫ дошли въ този пѫть
да
научатъ единъ великъ законъ, какъ
да
служатъ на Бога правилно.
Защото Господь едноврѣменно прониква въ всички хора.
Щомъ служатъ правилно, тогава, каквито и
да
сѫ, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горѣ на небето сѫ на едно мѣсто.
Тѣлата на всички хора сѫ подъ влиянието, подъ разположението на Бога.
Когато дойде едно сираче въ дома ти, и ти направишъ разлика между него и твоитѣ дѣца, това не е по Бога, Богъ не живѣе вече въ тебе.
Тукъ, двама братя раздѣлятъ имането на баща
си
.
Ти не трѣбва
да
правишъ никаква разлика между твоитѣ дѣца и това дѣте.
Истинскитѣ братя трѣбва единъ другиму
да
си
помагатъ.
Ние, съврѣменитѣ хора, имаме особени схващания за живота, отъ който произтичатъ всичкитѣ наши нещастия въ свѣта.
Сестри, който, се обичатъ, трѣбва
да
си
помагатъ едни други.
Между тѣхъ не трѣбва
да
се яви ни сѣнка отъ зависть.
Защо го взе Господь, трѣбваше ли
да
умрѣ?
Щомъ
си
завиждатъ, тѣ не сѫ сестри.
То бѣше единъ ангелъ, изпратенъ отъ небето за 10 години при тебе,
да
придобие една опитность.
Слѣдъ като
си
свърши работата, слѣдъ като
си
научи урока, за който бѣше дошло, Господь
си
го взе.
Въ англичанитѣ има поне това нѣщо, че тѣ
си
зачитатъ правата единъ на другъ.
Англичанинътъ, когато дойде
да
се бие, той ще свие юмрука
си
, ще удари другия по носа и само ще го разкървави.
Погледнешъ, единиятъ съ счупена рѫка, другиятъ съ счупена глава и се върнатъ дома
си
– герои.
– Ще ги върнешъ, ползувалъ
си
се отъ тѣхъ.
Да
, това не е никакъвъ Божественъ законъ.
Така
да
казва единъ вѣрующъ, то значи
да
не разбира Божия законъ.
Всичкитѣ тия груби нрави трѣбва
да
се смекчатъ само чрѣзъ този Божественъ законъ на свободата.
Това дѣте не е твое, то е ангелче, което трѣбваше
да
си
отиде.
Всѣки народъ трѣбва
да
живѣе разумно, споредъ Божия законъ, понеже всѣки народъ е единица, образувана отъ хиляди и милиони хора, отъ който всѣки за
себе
си
трѣбва
да
живѣе разумно.
Умрѣ ли дѣтето ти, ще кажешъ: Господи, благодаря Ти, че взе моето ангелче, прати ми друго нѣкое.
Щомъ твоето ангелче
си
отиде, иди въ другъ домъ и кажи: сестро, азъ се радвамъ на твоето ангелче тъй, както и на моето.
Да
изпълнява Божия законъ ли?
Пъкъ и нейното ангелче скоро ще
си
отиде.
Дали скоро ще умра?
Не, българинътъ трѣбва
да
живѣе като българинъ, въ душата на когото трѣбва
да
има четири качества:
да
бѫде честенъ, справедливъ, добъръ и интелигентенъ.
Казвамъ: е,
да
умрѣшъ, хубаво е, но не те искатъ още.
Въ него трѣбва
да
прониква Божията Любовь и
да
каже: Господи, каквото ни дадешъ, ние ще бѫдемъ доволни и ще изпълнимъ волята Ти, не споредъ църквата, а споредъ Твоя законъ на справедливостьта и ще покажемъ на свѣта, че ние разбираме Божията Любовь и Господь царува навсѣкѫдѣ.
Не е добрѣ
да
умрѣшъ,
да
заминешъ отъ този свѣтъ безъ
да
сѫ те повикали, че
да
чакашъ съ години прѣдъ вратата на онзи свѣтъ.
Между васъ не трѣбва
да
има никаква зависть, никаква злоба.
А днесъ, кой какъ те срещне, пита те: ти православенъ ли
си
?
Отъ тамъ ще ти кажатъ: не е врѣме още
да
дойдешъ въ този свѣтъ, ще се върнешъ назадъ.
Добрѣ, ти като
си
православенъ, разбирашъ ли Божия законъ?
Много народи има на земята, които страдатъ.
За
да
разбираме нѣщата, ние всѣкога трѣбва
да
допуснемъ извѣстни истини, съ които
да
ги измѣрваме,
да
ги сравняваме.
Българитѣ страдатъ още повече.
Да
се съмнявашъ, това не е знание.
Всѣки народъ
си
е самъ виновенъ.
Сега вие живѣете между този народъ и, за
да
му помогнете, трѣбва
да
разбирате Божия законъ.
Хубаво, ти, който се съмнѣвашъ, честенъ ли
си
?
По нѣкой пѫть намъ се вижда, че животътъ е лесенъ за разбиране, то е, защото той така се опростотворява въ ума ни, като че нѣма никакъвъ смисълъ.
Само абсолютно честниятъ човѣкъ може
да
знае, дали другиятъ на срѣща му и честенъ, или не.
Само абсолютно добриятъ може
да
знае, дали онзи на срѣща му е добъръ, или не.
Не че въ Бога има нѣкаква умраза или нѣкакво неразположение къмъ когото и
да
е, но Богъ гледа еднакво спрѣмо всички сѫщества и народи.
Защото всички нѣща, който се опростотворяватъ, изгубватъ смисъла
си
.
Само абсолютно разумниятъ може
да
знае, дали онзи на срѣща му е разуменъ, или не.Този, който не е разуменъ той може само
да
прѣдполага.
Когато единъ народъ живѣе съобразно Божиитѣ закони, когато изпълнява волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, сѫдии и всичко друго, а когато единъ народъ не живѣе споредъ Божия законъ, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквалъ.
Нѣкой пѫть животътъ ни се вижда толкова сложенъ, че ние съвсѣмъ се оплитаме.
Ние трѣбва
да
бѫдемъ въ връзка съ самитѣ нѣща, или най-малко ние трѣбва
да
имаме дружба или общение съ нѣкой човѣкъ, за
да
го познаемъ.
Сега, ние разглеждаме живота отъ духовно гледище.
Трѣбва
да
има една малка обмѣна между нашитѣ чувства.
По нѣкой пѫть нѣкой ученъ човѣкъ мисли, че всичко знае, а другъ нѣкой мисли, че знае много малко.
Послѣ, като срѣщнемъ нѣкой човѣкъ, казваме: лицето на този човѣкъ е красиво.
И двамата сѫ подъ единъ знаменатель, но се различаватъ въ съзнанието
си
.
Онзи, който мисли, че знае много, не е виждалъ човѣкъ по-ученъ отъ
себе
си
, за това мисли така.
– Всѣка една частъ отъ нашето лице трѣбва
да
бѫде жива, а не мъртва.
А сега, туй, дали
си
българинъ, англичанинъ, германецъ, или какъвъ и
да
е другъ, това сѫ само символи, които иматъ отношения, тъй както сѫ символи мечката, вълкътъ и другитѣ животни.
Онзи пъкъ, който е срѣщалъ по-ученъ човѣкъ отъ
себе
си
, казва: има хора, който знаятъ много, тъй че азъ, въ сравнение сѫ тѣхъ, малко зная.
Лицето ни трѣбва
да
бѫде тъй подвижно, че отъ всѣка часть на лицето ни
да
радиира онази Божествена свѣтлина.
Всички народи на земята съставляватъ само удове на това великото тѣло, въ което се изпълнява волята Божия.
Слѣдователно, за
да
прави човѣкъ тия сравнения, трѣбва
да
има едно дълбоко вѫтрѣшно разбиране, не трѣбва
да
мѣри нѣщата съ
себе
си
.
Отъ всички части на лицето ни трѣбва
да
излизатъ най-хубавитѣ, най-възвишенитѣ нѣща.
Та, казвамъ: всички вие трѣбва
да
се повърнете къмъ другъ единъ законъ.
Ако мѣри съ
себе
си
, нѣма защо
да
прави сравнения.
То трѣбва
да
е като единъ рефлекторъ на нашия вѫтрѣшенъ животъ.
Тъй, както то се развива, вие не може
да
го измѣните.
Това,
да
се учи човѣкъ, е едно вѫтрѣшно побуждение, единъ вѫтрѣшенъ стремежъ.
– Челото му
да
бѫде голѣмо.
Индивидуално ние можемъ
да
подобримъ,
да
измѣнимъ своя животъ, и въ подобрението на своя животъ, и нашитѣ окрѫжающи може
да
се измѣнятъ.
Най-великото състояние вѫтрѣ въ човѣка е
да
се учи.
Туй подобрение може
да
стане всѣкога и
да
се прѣдаде на всѣкѫдѣ.
Онзи, който иска
да
осмисли живота
си
, трѣбва
да
се учи.
Онзи, който иска
да
живѣе, трѣбва
да
се научи, какъ
да
живѣе, т.е.
Да
, но голѣмата глава не говори за голѣмината на челото, не говори и за ума на човѣка.
той трѣбва
да
добие закона на Любовьта.
Главата на нѣкого може и
да
е малка, и челото му
да
изглежда малко, но това още не е мѣрката, по която
да
се сѫди за неговата интелигентность.
Христосъ дойде и съ своя животъ именно даде тласъкъ на човѣчеството.
Сега, всички думи „
да
се обичаме,
да
вѣрваме,
да
имаме знания“ по настоящемъ изискватъ обяснение.
Какво значи
да
знаешъ?
Неговото дохождане даде тласъкъ, подигане на жената.
Долната часть на лицето показва настроенията, възможноститѣ, съ които човѣкъ може
да
се прояви.
Наистина, има още много работи, които може
да
се желаятъ, но Христосъ казва: Втори пѫть когато дойда, ще донеса нѣщо ново.
Днесъ толкова може
да
носите, но когато бѫдете готови за нѣщо повече, тогава Духътъ ще дойде, и невидимиятъ свѣтъ ще ви се открие.
Еди-кой
си
челъ нѣкоя книга, еди-кой
си
челъ нѣкой романъ, еди-кой
си
челъ нѣкое научно съчинение, запомнилъ нѣщо отъ него и казва: азъ зная.
Този свѣтъ нѣма
да
ви се открие тъй, както нѣкои казватъ: азъ видѣхъ на сънь нѣщо, но едва
си
го спомнямъ.
– Не, четохъ въ еди-коя
си
книга.
Събудилъ
си
се сутриньта, видѣлъ
си
нѣкакъвъ сънь, но го нѣма.
Или, видѣлъ
си
едно видѣние, но не знаешъ, какво значи.
Азъ гледамъ, нѣкой човѣкъ ме погледне и изведнъжъ бързо
си
свали очитѣ. Защо?
– Страхъ го е
да
не проникна въ душата му.
Нѣма защо
да
се страхува – азъ отдавна съмъ проникналъ.
Ще бѫде смѣшно, почвата
да
се страхува отъ водата.
Водата е проникнала вече въ почвата и постоянно прониква.
Ако всичко това бѣше реално, гдѣ отиде неговото сърдце, за което казватъ, че люби?
Водата не създава злото.
Казвамъ: какво е това научно измѣрване, което ражда разлика отъ единъ милионъ?
Нѣкой пѫть тя носи зло, но повече носи благословение за растенията.
Слѣдователно, ако този животъ проникне въ насъ, нѣма какво
да
се плашимъ.
Какъ е възможно: единиятъ измѣрвалъ съ ѫгли, другиятъ съ прави линии и
да
произлѣзе разлика отъ единъ милионъ километри?
Какво страшно може
да
има въ тия очи?
Това е единъ методъ, съ който
си
служатъ ученитѣ, азъ го наричамъ „методъ на прѣдположение“.
Ако ние имаме вѣра, че Богъ, съ своята разумность на всѣкѫдѣ царува, и че всички сме заобиколени съ множество свидѣтели, разумни сѫщества, които се интересуватъ, грижатъ за насъ, ние другояче бихме гледали на всички нѣща.
Казвате: е, сиромашия дойде.
Тия сѫщества не ни наблюдаватъ отъ любопитство, но по нѣкой пѫть, когато дигаме голѣмъ шумъ, тѣ се спиратъ, за
да
ни помогнатъ.
Защо идва сиромашията?
Каквото и
да
правимъ, ние сме забавление за тѣхъ.
Страдания идватъ.
Нѣкой пѫть хората се биятъ помежду
си
и казватъ: Господь не вижда ли, че ми изтръгнаха космитѣ?
Защо идватъ страданията?
Единъ турски началникъ пише до кмета
да
му се изпратятъ 40 лопатари – хора
да
ринатъ земя.
Тогава Господь изпраща нѣкои отъ тия разумни сѫщества
да
примирятъ хората.
И тъй, ние трѣбва
да
изхвърлимъ злото отъ
себе
си
,
да
се освободимъ отъ лошитѣ обходи, а за това трѣбва
да
се прѣобразимъ коренно.
Кой отъ васъ е живѣлъ споредъ този великъ Божий законъ, та
да
е толкова отзивчивъ, като нѣкоя струна, която щомъ бутнешъ,
да
отговори ясно на тона?
Праща му 40 кюркчии
да
шиятъ, т.е.
Ти вървишъ по пѫтя, виждашъ, че нѣкой бие вола
си
.
Азъ бихъ постѫпилъ по слѣдующия начинъ: Ще се спра прѣдъ този човѣкъ и ще му кажа: приятелю, какво носишъ въ колата
си
?
Кметътъ мисли, мисли, казва
си
: „Сигурно началникътъ има много работници, та му трѣбватъ 40 слѣпи кози“.
На какво трѣбва
да
се учимъ?
По колко мислишъ
да
го продадешъ?
Най-първо ние трѣбва
да
имаме онази абсолютна вѣра.
Началникътъ пакъ повтаря молбата
си
: „Изпратете ми 40 лопатари“.
Въ какво трѣбва
да
имаме вѣра?
Дай ми житото
си
, азъ ще го купя.
– Въ онзи живия Господь, който живѣе въ насъ, който сѫществува на всѣкѫдѣ, подъ чието зорко око е всичко, и отъ когото всичко зависи.
И тогава като говоримъ за Христа, трѣбва
да
знаемъ, че Той е Божий посланникъ, дошълъ
да
изпълни Неговата воля.
Вие сега ще кажете: ако почна
да
плащамъ всѣки день за туй, за онуй, на кѫдѣ ще му излѣзе смѣтката?
Такива сѫ били всички пророци.
Ето защо, всички истини, които взимаме отъ другитѣ хора, трѣбва
да
ги провѣряваме.
Ако почнешъ
да
плащашъ, всичко около тебе ще протече.
До сега, човѣкъ съ такава любовь, съ такава широчина на душата, отъ която
да
диша такова пълно безкористие, съ такова забравяне на
себе
си
, като това въ Христа, не се е явилъ.
Когато изучаваме живата природа, трѣбва
да
я разглеждаме като една книга, оставена прѣдъ насъ за проучване.
Всички животни, всички растения, всички звѣзди сѫ Божественитѣ азбука, слогове и прѣдложения на невидимия свѣтъ.
Задъ този свѣтъ, който ние виждаме, сѫществува единъ невидимъ, много по-съвършенъ, по-обширенъ отъ видимия.
Да
любимъ Бога, значи
да
се прояви Богъ въ насъ, и ние
да
се погълнемъ отъ Него.
Слѣдователно, туй видимото е азбука, чрѣзъ която можемъ
да
се домогнимъ до невидимия свѣтъ.
Вие казвате: не може
да
се прави добро.
Тогава нѣма
да
ни е страхъ отъ никакви болести, отъ никаква сиромашия и всѣки моментъ ще бѫдемъ готови
да
прѣнесемъ всички страдания, всички нещастия съ радость.
Каквото ни дойде,
да
кажемъ: Господи,
да
бѫде Твоята воля.
Добрѣ, каква роль играе този вълкъ въ природата?
Тогава, и въ ада, и въ рая
да
сме, ще знаемъ, че сме съ Него, и Той ще ни избави и възкръси.
Това не значи, че трѣбва
да
бѫдемъ индиферентни, но
да
забравимъ
себе
си
,
да
бѫдемъ въ пълно очакване и
да
провѣримъ този законъ.
Христосъ провѣри този великъ законъ на Божията Любовь и съ пълна вѣра се прѣдаде на Бога, като каза: „Боже, въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа
си
“.
– Дави овцитѣ.
Нѣкой казва: до сега правихъ добро, но отъ сега нататъкъ нѣма вече
да
правя добро.
Е, че ако е така, човѣкъ ги дави повече.
Казва апостолъ Павелъ: „Онзи, който се учи, трѣбва
да
научи онѣзи велики нѣща въ природата“.
Защо вълкътъ
да
е виноватъ, а човѣкътъ
да
не е виноватъ?
Човѣкътъ е, казватъ, господарь.
Той може чрѣзъ много нѣща
да
те учи.
Ти трѣбва
да
употребишъ абсолютно всичко въ свѣта, за
да
извършишъ волята Божия.
Слѣдователно, като господарь, той ималъ право
да
яде овци, а вълкътъ – нѣма.
Той може
да
те учи чрѣзъ жена ти, чрѣзъ дѣцата ти, чрѣзъ учителя ти.
Ти трѣбва
да
направишъ всичко за Божията Любовь, за Бога.
И слушаме ние днесъ всички религиозни хора
да
казватъ, че въ Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за
да
се яде.
Ние чакаме сега
да
се пенсионираме, че тогава
да
се заемемъ
да
работимъ за
себе
си
, за Бога.
Азъ слѣдя, правя
си
своя статистика за тия случаи.
Когато Господь създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли
да
ядемъ, или плода ѝ?
Нѣкой казва: мене ми трѣбватъ още 4–5 години, докато се пенсионирамъ.
Питамъ те: ако ти отидешъ
да
изядешъ една круша съ стеблото ѝ, съ дънера ѝ, какво ще стане съ тази круша?
Добрѣ, пенсионира се, но какво става?
Казватъ: трѣбва
да
ядемъ!
– Пенсионира се и умрѣ.
Да
, но ще изядешъ само плода на крушата, а сѣменцата ѝ ще посѣешъ.
Не, човѣкъ докато не се е пенсиониралъ, може
да
работи, има условия за работа, има и стремежъ.
Ако ти изядешъ една круша, а сѣменцата ѝ посадишъ, имашъ право
да
я ядешъ, но ако опапашъ цѣлата круша, заедно съ сѣменцата ѝ, казвамъ: ти не
си
нищо друго, освѣнъ единъ червей, който знае само
да
гризе – ти не
си
разбралъ смисъла на живота.
Като се пенсионира вече, той не намира цѣль за какво
да
работи.
Всичко ще употребишъ все за Бога.
До сега
си
работилъ за
себе
си
, но отъ сега нататъкъ ще работишъ за Бога.
Той ще изхарчи всичкитѣ
си
сили въ единъ непорядъченъ, разгуленъ животъ, и като прахоса всичкия
си
животъ, тогава съ тояжката
си
и съ пъшкане, „охъ-охъ“, ще отиде
да
проповѣдва Словото Божие, ще отиде
да
лѣкува болни.
Ще знаешъ, че каквото ти се случи всичко това е, за
да
се разшири твоята душа.
Защото казватъ, че не трѣбва
да
се яде месо.
Не, младитѣ ще ходятъ
да
проповѣдватъ Словото Божие, тѣ ще говорятъ за Бога.
Нѣкой пѫть вие ми казвате: не виждашъ ли нашитѣ страдания?
А тия, които казватъ, че трѣбва
да
се яде месо, тѣ сѫ правовѣрни!
Ще кажете: защо младитѣ само, ами ние, които сме остарѣли какво трѣбва
да
правимъ?
– Виждамъ ги, но виждамъ задъ тия страдания нѣщо хубаво, нѣщо красиво.
Но, въ първата глава на Битието се казва, че човѣкъ трѣбва
да
се храни само съ плодове.
Пъкъ не страдашъ само ти.
Има хиляди милиони сѫщества, които страдатъ заедно съ тебе.
Всички хора страдатъ.
След като
си
свърши работата, след като
си
научи урока, за който беше дошло, Господ
си
го взе.
(втори вариант)
В англичаните има поне това нещо, че те
си
зачитат правата един на друг.
(втори вариант)
Англичанинът, когато дойде
да
се бие, той ще свие юмрука
си
, ще удари другия по носа и само ще го разкървави.
(втори вариант)
– Ще ги върнеш, ползвал
си
се от тях.
(втори вариант)
Погледнеш, единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат дома
си
– герои.
(втори вариант)
Така
да
казва един вярващ, то значи
да
не разбира Божия закон.
(втори вариант)
Да
, това не е никакъв Божествен закон.
(втори вариант)
Това дете не е твое, то е ангелче, което трябваше
да
си
отиде.
(втори вариант)
Всичките тия груби нрави трябва
да
се смекчат само чрез този Божествен закон на свободата.
(втори вариант)
Умре ли детето ти, ще кажеш: Господи, благодаря Ти, че взе моето ангелче, прати ми друго някое.
(втори вариант)
Всеки народ трябва
да
живее разумно, според Божия закон, понеже всеки народ е единица, образувана от хиляди и милиони хора, от който всеки за
себе
си
трябва
да
живее разумно.
(втори вариант)
Щом твоето ангелче
си
отиде, иди в друг дом и кажи: Сестро, аз се радвам на твоето ангелче тъй, както и на моето.
(втори вариант)
Пък и нейното ангелче скоро ще
си
отиде.
(втори вариант)
Да
изпълнява Божия закон ли?
(втори вариант)
Дали скоро ще умра?
(втори вариант)
Казвам: Е,
да
умреш, хубаво е, но не те искат още.
(втори вариант)
Не, българинът трябва
да
живее като българин, в душата на когото трябва
да
има четири качества:
да
бъде честен, справедлив, добър и интелигентен.
(втори вариант)
Не е добре
да
умреш,
да
заминеш от този свят без
да
са те повикали, че
да
чакаш с години пред вратата на онзи свят.
(втори вариант)
В него трябва
да
прониква Божията Любов и
да
каже: Господи, каквото ни дадеш, ние ще бъдем доволни и ще изпълним волята Ти, не според църквата, а според Твоя закон на справедливостта и ще покажем на света, че ние разбираме Божията Любов и Господ царува навсякъде.
(втори вариант)
Между вас не трябва
да
има никаква завист, никаква злоба.
(втори вариант)
От там ще ти кажат: Не е време още
да
дойдеш в този свят, ще се върнеш назад.
(втори вариант)
А днес, кой как те срещне, пита те: Ти православен ли
си
?
(втори вариант)
Добре, ти като
си
православен, разбираш ли Божия закон?
(втори вариант)
За
да
разбираме нещата, ние всякога трябва
да
допуснем известни истини, с които
да
ги измерваме,
да
ги сравняваме.
(втори вариант)
Много народи има на земята, които страдат.
(втори вариант)
Да
се съмняваш, това не е знание.
(втори вариант)
Българите страдат още повече.
(втори вариант)
Всеки народ
си
е сам виновен.
(втори вариант)
По някой път нам се вижда, че животът е лесен за разбиране, то е, защото той така се опростотворява в ума ни, като че няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Хубаво, ти, който се съмняваш, честен ли
си
?
(втори вариант)
Сега вие живеете между този народ и, за
да
му помогнете, трябва
да
разбирате Божия закон.
(втори вариант)
Само абсолютно честният човек може
да
знае, дали другият насреща му и честен, или не.
(втори вариант)
Защото всички неща, който се опростотворяват, изгубват смисъла
си
.
(втори вариант)
Само абсолютно добрият може
да
знае, дали онзи насреща му е добър, или не.
(втори вариант)
Някой път животът ни се вижда толкова сложен, че ние съвсем се оплитаме.
(втори вариант)
Само абсолютно разумният може
да
знае, дали онзи насреща му е разумен, или не.
(втори вариант)
Не че в Бога има някаква омраза или някакво неразположение към когото и
да
е, но Бог гледа еднакво спрямо всички същества и народи.
(втори вариант)
Този, който не е разумен той може само
да
предполага.
(втори вариант)
Когато един народ живее съобразно Божиите закони, когато изпълнява волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, съдии и всичко друго, а когато един народ не живее според Божия закон, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквал.
(втори вариант)
По някой път някой учен човек мисли, че всичко знае, а друг някой мисли, че знае много малко.
(втори вариант)
Ние трябва
да
бъдем във връзка със самите неща, или най-малко ние трябва
да
имаме дружба или общение с някой човек, за
да
го познаем.
(втори вариант)
Сега, ние разглеждаме живота от духовно гледище.
(втори вариант)
И двамата са под един знаменател, но се различават в съзнанието
си
.
(втори вариант)
Трябва
да
има една малка обмяна между нашите чувства.
(втори вариант)
Онзи, който мисли, че знае много, не е виждал човек по-учен от
себе
си
, затова мисли така.
(втори вариант)
После, като срещнем някой човек, казваме: Лицето на този човек е красиво.
(втори вариант)
Онзи пък, който е срещал по-учен човек от
себе
си
, казва: Има хора, който знаят много, тъй че аз, в сравнение са тях, малко зная.
(втори вариант)
Следователно, за
да
прави човек тия сравнения, трябва
да
има едно дълбоко вътрешно разбиране, не трябва
да
мери нещата със
себе
си
.
(втори вариант)
– Всяка една част от нашето лице трябва
да
бъде жива, а не мъртва.
(втори вариант)
А сега туй, дали
си
българин, англичанин, германец, или какъв и
да
е друг, това са само символи, които имат отношения, тъй както са символи мечката, вълкът и другите животни.
(втори вариант)
Ако мери с
себе
си
, няма защо
да
прави сравнения.
(втори вариант)
Лицето ни трябва
да
бъде тъй подвижно, че от всяка част на лицето ни
да
радиира онази Божествена светлина.
(втори вариант)
Всички народи на земята съставляват само удове на това великото тяло, в което се изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
От всички части на лицето ни трябва
да
излизат най-хубавите, най-възвишените неща.
(втори вариант)
Та, казвам: Всички вие трябва
да
се повърнете към друг един закон.
(втори вариант)
Това,
да
се учи човек, е едно вътрешно подбуждение, един вътрешен стремеж.
(втори вариант)
То трябва
да
е като един рефлектор на нашия вътрешен живот.
(втори вариант)
Най-великото състояние вътре в човека е
да
се учи.
(втори вариант)
Тъй, както то се развива, вие не може
да
го измените.
(втори вариант)
Онзи, който иска
да
осмисли живота
си
, трябва
да
се учи.
(втори вариант)
– Челото му
да
бъде голямо.
(втори вариант)
Индивидуално ние можем
да
подобрим,
да
изменим своя живот, и в подобрението на своя живот, и нашите окръжаващи може
да
се изменят.
(втори вариант)
НАГОРЕ