НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
194
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
194
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите
,
МОК
, София, 16.11.1924г.,
Да
кажем, че сутрин сте под влиянието на Меркурий; след това може
да
попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т.н.
(втори вариант)
През целия ден обаче влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм; и вечерно време, като заспите, вашият астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма.
(втори вариант)
Тъй щото и когато сте будни, и когато спите, цялата Природа работи върху вас.
(втори вариант)
Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на Слънчевата система.
(втори вариант)
И тогава какво трябва
да
направим, за
да
изменим такъв човек, т.е.
(втори вариант)
да
го освободим от тия влияния?
(втори вариант)
– Трябва
да
го турим под влиянието на друга планета.
(втори вариант)
Като дойдат върху него влиянията на Юпитер, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовладее, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и започва
да
се смята като главния Бог Юпитер – на всички заповядва.
(втори вариант)
За
да
го освободим от тия влияния, трябва
да
го поставим при други, по-благоприятни.
(втори вариант)
Някои от планетите действат върху религиозните чувства на човека, но ако прекара дълго време там, неговият ум може
да
се разшири много и той ще се зарази от някои ексцентрични религиозни вярвания.
(втори вариант)
Човек трябва постоянно
да
отива към Слънцето и оттам към някоя планета, но винаги ще трябва
да
прави движения към Слънцето.
(втори вариант)
Който не знае тези правила, може
да
влезе в някой трен и той
да
го закара там, дето не трябва и дето не е мислил
да
ходи.
(втори вариант)
Значи трябва
да
знаем тарифата, за
да
пътуваме, а
да
не вървим произволно.
(втори вариант)
Като влезеш в тия течения, трябва
да
бъдеш много точен, защото иначе можеш
да
влезеш в друго някое течение и
да
останеш там, дето не трябва.
(втори вариант)
Та влиянията на всички тия планети образуват Слънчевата система.
(втори вариант)
Някои влияят положително, други – отрицателно, и тъй съграждат темперамента на човека.
(втори вариант)
Следователно те се балансират помежду
си
.
(втори вариант)
Всеки темперамент
си
има известен орган, който е най-силно развит.
(втори вариант)
Тия органи са център на сили, които функционират в Живата Природа.
(втори вариант)
Всички вие сте под влияние на тия сили.
(втори вариант)
Сега вие може
да
кажете: „Не ми трябва астрология, аз няма
да
се занимавам с нея.“ Ти можеш
да
не се занимаваш, но Небето се занимава с тебе.
(втори вариант)
Това е все едно някоя детска топка
да
каже на детето: „Аз нищо не искам
да
зная за тебе.“ Детето обаче казва: „Аз искам
да
се занимавам с тебе.“ Топките трябва
да
разбират магнетическото влияние на цветовете.
(втори вариант)
Ако една топка е червена, то за
да
се избави от децата, трябва
да
измени цвета
си
; щом не е червена, те ще я захвърлят и тя ще е свободна.
(втори вариант)
Следователно вие трябва
да
разбирате влиянието на планетите, защото като ви вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва
да
разбирате астрология.
(втори вариант)
Вие трябва
да
знаете тези процеси.
(втори вариант)
И всеки, който иска
да
има нормален ум, едно нормално сърце, трябва
да
разбира влиянията на планетите.
(втори вариант)
Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота.
(втори вариант)
Сърцето трябва
да
чувства – можеш
да
чувстваш болка, можеш
да
страдаш, то е в реда на нещата, но
да
се стряскаш, това не е позволено.
(втори вариант)
В Природата няма стряскане – ние произвеждаме стряскането.
(втори вариант)
В Природата има интензивни страдания, но стряскане няма.
(втори вариант)
Сътресенията, стрясканията са удари за човека.
(втори вариант)
Затуй ще избягвате стрясканията, а за
да
се избегнат, човек трябва
да
има вяра във великия закон, който работи в Божествения свят.
(втори вариант)
Всички планети представляват една разумна система.
(втори вариант)
2.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Но представете
си
едно същество, което съществува извън времето и пространството – ще има ли край и начало?
– То ще усеща, че владее всичко, че е едновременно навсякъде.
Когато ние говорим за край и за начало, подразбираме, че можем
да
бъдем и в края, и в началото.
Един ден, когато ще живея извън времето и пространството, мога
да
бъда в целия кръг на действие и
да
прониквам нещата.
Та сега трябва
да
схванете добре мисълта.
Казва някой: „Дали ще ида в онзи свят?
Мислете за Бога, за Мъдростта, за Истината, за всички тия неща като за начало.
Поставите ли този въпрос, ще дойде песимизмът у вас.
Като повикали Паганини3
да
свири, запитали го: „Можеш ли
да
свириш на четири струни?
„Можеш ли
да
свириш на три струни?
“ – „Мога.“ Явява се и в този случай
да
свири.
После му казват: „Можеш ли
да
свириш на две струни?
Когато проучвате беседите, няма
да
цитирате нещата, но със свой език, вкратце ще изнесете основните мисли.
Казват му най-после: „Ами можеш ли
да
свириш на една струна?
Нашата цел е
да
има разнообразие в работата ви, умът ви
да
привикне
да
работи, а не
да
копира.
Щом остане само една струна на цигулката, онзи, който свири на нея, няма вече
да
се яви.
Всеки от вас може
да
извади от лекцията една основна мисъл и върху нея
да
съгради нещо.
Така е с всички хора, които искат
да
знаят каква ще бъде крайната цел на техния живот.
От много цитати няма нужда.
Вие не трябва
да
знаете това.
Като пишете някое съчинение, там може
да
доказвате, колкото искате, но на мен няма нужда
да
ми цитирате, няма какво
да
ми доказвате.
Хубавото, красивото нека остане като една загадка в живота ви.
Аз искам
да
зная какво схваща всеки от вас под думите висок идеал.
Нека има нещо в цялата вечност, което
да
не знаете за
себе
си
.
Човек не може
да
има два идеала.
Сега вие ще ми цитирате старите гръцки философи, които са казвали: „Познай
себе
си
!
Само един идеал може
да
има.
“ Съгласен съм с това, но
да
познаеш
себе
си
, значи
да
познаваш, че в теб има нещо несъизмеримо, че има неща в теб, които ще останат непознати.
В непознаваемото ще дойде всичкото щастие, всичката радост за през всичките векове на Вечността.
Отговор:
Да
любим Бога.
Какъв трябва
да
бъде идеалът на онзи, който се жени?
Ами какъв трябва
да
бъде идеалът на онзи, който става поп?
Човек може
да
бъде невежа само по онази материя, която не е предадена.
Ами на онзи, който става търговец, или на онзи, който става естественик, какъв трябва
да
бъде идеалът?
И ученикът може
да
знае онова, което му е предадено.
Всеки човек трябва
да
има висок идеал!
Ако ученикът не научи онзи урок, който му е предаден, остава невежа.
Следователно ние можем
да
бъдем невежи само по онова, което не ни е предадено, а за онези неща, които ни са предадени, тях можем
да
знаем.
За онези неща, които не са ни предадени, за тях не сме отговорни.
Тогава никой няма право
да
казва, че аз съм невежа, че не зная.
Кой е високият идеал за свободата?
“ – „И аз не зная.“ Следователно човек може
да
пита, без
да
знае.
Можем ли
да
отговорим на всеки въпрос, който
си
задаваме?
Понеже свободата произтича от светлината.
Често хората питат: „Кой е създал Бога?
Тъй щото високият идеал за свободата е светлината; за светлината – животът, а за живота – Любовта.
“ Казвам: създаде Го един по-голям Господ.
Вие не можете
да
кажете, че Бог е високият идеал за светлината. Защо?
„Ами Него кой Го създаде?
– Свободата не може
да
разбере Бога.
Тя най-първо трябва
да
разбере светлината.
“ – „Най-големият Господ, Когото никой друг не можеше
да
създаде.
Той е последният Господ.“ Този човек казва: „Щом всичко това е станало така, докажи го!
Нали
си
философ?
Някой може
да
каже: „И аз мога
да
ида еди-къде
си
.“ – Не, не можеш
да
отидеш, където искаш.
Един авиатор може
да
се качи с аероплан на осем километра височина във въздуха, но ти без аероплан можеш ли?
Ще се помолиш на авиатора, той ще те вземе със своя аероплан и само така ще можеш
да
се качиш на височина осем километра във въздуха.
“ И той може
да
ми докаже това нещо толкоз, колкото и аз мога
да
му го докажа.
„Ама аз мисля, че мога
да
се кача на осем километра височина.“
Да
помислиш за осем километра и
да
се качиш на осем километра, това са две различни понятия.
Ти ще започнеш
да
отричаш моето знание, аз пък – твоето.
Казвате: „Трябва
да
се вярва в Бога.“ Бог е и в живота, и в Любовта, и в светлината, и в свободата – навсякъде е Бог.
Хубаво, аз казвам, че в тази кесия има четири монети.
Нека всеки
си
извади кратко, хубаво резюме.
Първата монета е турена от Драган Стойчев, втората – от Михалчо еди-кой
си
, третата – от Петканчо някой
си
, а четвъртата – от Стоянчо.
Представете
си
, че всеки ученик би направил такова резюме, за прочитането на което би трябвало половин час.
Този господин, на когото е кесията, иска
да
ми докаже, че четирите монети не са в кесията, затова ги изважда оттам и казва: „Празна е кесията ми.“ Какво ще докаже, като извади четирите монети из кесията?
Значи в един час ще може
да
се прочетат темите едва на двама души, а пък смисълът е в съкращението –
да
се извади само ядката.
– Кесията е празна, но той е пълен.
Четирите монети, като излязат из кесията, все ще идат у някого.
„Ама докажи ми, че не са в кесията!
“ Няма
да
кажеш: „Господине, ще ме послушате
да
Ви разправя туй-онуй.“ Не, ще кажеш: „Хлебец!
“ Трябва
да
доказвам, че ти извади четирите монети от кесията и ги тури в джоба
си
.
„Докажи, че тази кесия е празна!
Той се намира само при голяма нужда на човека.
Най-напред ти ще бъдеш с висок идеал и след като се понаядеш, след като
си
пийнеш винце, тогаз ще разправиш къде
си
ходил.
Питам: защо този господин не иска
да
ми докаже, че в тази кесия не са четири монети?
Най-първо ще изкажеш високия идеал и той като влезе в стомаха ти, ще се разшириш, ще пратиш навън своята светлина и ще започнеш
да
разказваш живота
си
– откъде идеш и накъде отиваш.
Защо има туй желание аз
да
му доказвам?
Природата не обича
да
се доизказва.
Някои хора казват: „Животът няма смисъл: няма Бог в света, няма Любов, няма Истина – всичко е празна работа.“ Този човек не прилича ли на онзи, който изпразва кесията?
Той сам изпразва кесията, а после казва, че животът няма смисъл.
Така и всеки човек, който е дошъл в света, не трябва
да
доизказва всичко.
Всякога човек трябва
да
изказва само основните неща.
Представете
си
, че имаме един кръг А, който представлява човешкия живот.
Аз уподобявам човешкия живот на разливаща се вода.
Загубата на едно малко щастие, което човек е имал, е от привидната благодарност, която е имал за това щастие.
Щом водата се разлива, този кръг представлява едно поле, което постепенно се разширява все повече и повече и от първоначалния кръг ще се образуват втори, трети, четвърти концентрични кръгове.
Следователно онзи, който не е благодарен за малкото щастие, той изгубва и голямото.
Значи силата, или материята, която действа в живота, е водна.
Ние в света ставаме нещастни, понеже търсим по-голямо щастие.
Може
да
се образуват три кръга: А, В и С.
Имаш малко – търсиш по-голямо.
Тия кръгове показват разширението на водата, какво пространство е заела тя.
Със скръбта всякога се проверява законът, че ние не сме доволни от онова, което Бог ни е дал, и вследствие на това страдаме, скърбим.
До известно време този кръг ще се разширява по същия път, както и водата.
Сега ние можем
да
си
представим човека в центъра на този кръг, а теченията на живота
да
го обвиват наоколо във вид на елипса.
Следователно, ако аз съм поет, ще пиша поезия само за
себе
си
, за света няма
да
пиша.
Всякога в живота
си
, когато искаме
да
изкажем една мисъл в нейната пълнота, ние ще усетим една празнота в
себе
си
.
Най-първо ще кажа: „Аз пиша поезия за
себе
си
, аз ще я чета.“ Защо?
Някои запитват: „Какво трябва
да
правим тогава?
– Защото не мога
да
намеря по-добро лице от мен, което
да
пише за мен.
“ – Ще пазите извора, който извира, няма
да
изхвърляте всичката
си
вода изведнъж, но ще я изтичате равномерно.
Само аз мога
да
пиша за
себе
си
, само аз мога
да
чета и
да
оценя своята поезия.
Щом ти мислиш
да
изкажеш всичко наведнъж, ти не
си
извор.
Ако други дойдат
да
четат туй, което съм писал, на радо сърце ще слушам.
Онзи, който иска
да
изкаже всичките
си
идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една каца, пълна с вода.
Едно механически напълнено с вода буре, като го отвориш
да
тече, то изказва всичките
си
идеи и не остава вече нищо в него.
Ако се намерят няколко души
да
кажат, че поезията ви е отлична, ще се намерят други, които ще я разкритикуват по всички правила на критиката, ще те насолят.
Безидейният човек може
да
бъде най-много един голям джобур, но човек трябва
да
се стреми към възвишени идеи.
Тъй че всичката скръб в света иде от това, че ние не уповаваме на
себе
си
, на онова Божествено начало, което е вложено в нас.
Божественото във всички ни е едно и също.
Той е живот, който не може
да
се измери.
Ние уповаваме на онова, което се мени и променя, и вследствие на това усилваме своите страдания.
Идея, която не може
да
се измери, е истинска идея.
Каквито изпити и
да
ни дойдат, човек трябва
да
бъде смел,
да
понесе всички скърби,
да
извади опитност от тях и накрая
да
придобие една малка радост.
Мисъл, която не може
да
се измери, е истинска мисъл.
Чувство, което не може
да
се измери, е истинско чувство.
Воля, която не може
да
се измери, е истинска воля.
Не
си
само ти, който губиш, който страдаш.
Сила, която не може
да
се измери, е истинска сила.
Едновременно с теб страдат и много други.
Но тази сила, която се е събрала в една малка машина и която може
да
пръсне машината, е сила, само докато е затворена вътре натясно, но като я пуснете навън, тя изгубва силата
си
, няма вече тази активност.
При живата мисъл обаче, при несъизмеримата мисъл, в каквото условие и
да
поставиш човека, той
си
остава всякога един и същ.
На всинца ви трябва философия, разбиране на онзи вътрешен, идеен живот.
Затуй именно в духовния свят всички ние трябва
да
се стремим към несъизмеримата мисъл.
Всички трябва
да
се стремите към това, което е несъизмеримо.
Мнозина от вас стават песимисти. Защо?
В стремлението
си
към Бога – само там ще видим тази идея за несъизмеримото.
– Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот.
Бог ни се открива, но понеже ние имаме желанието
да
Го обхванем, изгубваме възможността
да
Го познаем.
От това се ражда един вътрешен песимизъм.
В Бога има едно качество: Той показва само лицето
Си
, но не и гърба
Си
.
На всички философи песимисти, като Шопенхауер, мислите са били съизмерими.
И тъй, всички наши идеи трябва
да
са несъизмерими!
Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката?
Да
започнем с великото начало, което носи живота!
Ако ударят поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той.
Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може
да
предполага.
Дисхармонията в което и
да
е същество образува едно пресичане, затова се явява и краят.
А при това всички хора казват, че имат скръб.
Такива пресичания стават у всички същества.
Какво нещо е скръбта сама по
себе
си
?
Само у Бога има една непреривност, а у всички други същества има едно изкривяване: съзнанието не е будно и тогава настъпва умирането, смъртта, която наричаме край.
Казваме: „Отиде този човек.“
Да
, този човек престава
да
живее тук, но в другия свят живее, там се разговаря весело.
Ти можеш
да
скърбиш за изгубената
си
сила, за изгубен жив предмет.
Тук е стар дядо, с бяла брада, с тояжката
си
в ръка, ходи прегърбен, а в онзи свят го виждаме млад, на 33 години, весел, засмян човек.
Значи ние скърбим само за живите предмети, за предмети, които са свързани с жива сила.
Като идеш в онзи свят, вместо баба
си
или дядо
си
ще видиш един възвишен дух или някой ангел, който е дошъл на Земята като твой дядо или като твоя баба, облечени в тази материя, дошли тук, за
да
свършат някоя работа.
Колко неща може
да
показва скръбта в даден случай?
Тогава ще паднат люспите от очите ти, като на апостол Павел, и ще видиш, че в невидимия свят няма дядовци и баби, а чисти и възвишени духове, които идат на Земята
да
се пожертват за благото на другите.
Може ли в даден случай
да
се определи големината на скръбта?
Законите на Природата са следните: за един и същ случай някои хора скърбят, а други се радват.
Хубавата музика също така трябва
да
бъде несъизмерима.
Вие не можете още
да
пеете без тактове.
Следователно ние имаме две равнодействащи сили.
Знаете ли какво значи
да
пеете без такт?
Да
кажем, че вземете тона до – четвърт тон или половин, или цял.
Мислите ли, че след като изпеете този тон според неговата трайност, той престава
да
звучи?
– Не, има известни тонове в Природата, които постоянно звучат.
Вие сте майка, давате дъщеря
си
някому и скърбите.
В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе.
Има слънца, които издават тона сол.
Тази музика постоянно се възпроизвежда в Природата.
Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти
си
станал серсемин, може ли
да
определи големината на скръбта?
Престава ли той
да
звучи?
Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината.
Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони.
Онези певци, които изучават музиката, първоначално започват
да
възпроизвеждат тоновете механически, но когато навлязат в окултната музика, трябва
да
гледат на всеки тон като на жив и
да
знаят, че след като прекъснат пеенето, всеки тон продължава
да
звучи.
В такъв случай казвам: ти не трябва
да
скърбиш, трябва
да
изправиш живота
си
.
След като сте слушали някой музикант, някой виден цигулар, като се върнете у дома
си
, вие още ще продължавате
да
слушате неговото свирене.
Ще ви приведа един анекдот за дъщерята на един български свещеник.
На сцената свиренето е престанало, но ти вечер, сутрин – цяла седмица наред –
си
го възпроизвеждаш.
Тя направила следната погрешка: изяла сладкото на баща
си
.
Баща ѝ решил
да
я бие, но майката, за
да
освободи дъщеря
си
от боя, турила я в леглото,
да
мине за болна.
Тъй щото в окултната музика тоновете трябва
да
продължават.
Баща ѝ приготвил тояжката
си
и като дошъл, вижда дъщеря
си
на легло, запитва: „Какво има?
И всеки от вас трябва
да
пее вътрешно.
Докато не се научите
да
пеете вътрешно, в душите
си
, вие не можете
да
се научите
да
пеете.
„Щом я тресе, нямам право
да
я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила дъщеря
си
под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим.
Следователно някои от вас са по-добри музиканти, повече са учили в миналото, затова по-лесно се проявяват, а други не са се учили, сега трябва
да
се учат.
Дъщерята е болна и бащата казва: „
Да
оставим пръчицата за друг път.“
Да
, но сладкото е изядено.
Само чрез музика може
да
си
дадете почивка на душата.
Ние казваме: всички неща трябва
да
бъдат съизмерими.
Сега
да
изпеем В начало бе Словото.
В някои случаи трябва
да
бъдат съизмерими, но в други не трябва.
Аз бих попитал кого
да
е от вас може ли
да
определи какъв ще бъде неговият растеж след хиляда години?
И Словото бе у Бога – ще го изпеете тихо, за
себе
си
, а не за света.
Според сегашните данни, които има за
себе
си
, може ли
да
изчисли какъв ще бъде неговият ръст, неговото лице, очи, вежди, големината на пръстите му, колко например ще бъде дълъг палецът му, колко дълги ще бъдат ръцете, краката му, каква форма ще имат, и т.н.
Нека даде данни за тези неща, а не
да
казва с общи думи: „Великан, герой ще бъда.“ Какво означава думата герой?
Щом дойдем до стиха: Всичко чрез Него стана– трябва
да
се пее силно, творчески акт е то.
И тъй, когато дойдем до несъизмеримите и съизмеримите неща, трябва
да
знаем, че те са две идеи в живота, които напълно се различават.
Сега,
да
кажем, че бих ви задал
да
разработите следните няколко изречения в песен, как бихте ги изпели?
Всичко онова, което радва човека, което го подмладява, то е несъизмеримо, а всичко онова, което отчайва човека, което го кара
да
се чувства стар, то е съизмеримо.
Синът Божий роден бе от Господа.
Такъв човек казва: „Остарях вече.“ Той дóйде най-много до числото пет или шест и свършва, по-нагоре вече не може
да
се качва.
Някой професор учил, учил ред години и най-после казва: „Всичко завърших, по-нататък не мога.“ Някой писател, някой музикант работят известно време и после казват: „Дотук беше, по-нататък не може.“ Значи идеята им е станала измерима, затова се спират.
Във всеки обратен процес в Природата седи и обратно движение.
Като се дойде до втората възходяща и низходяща степен, какви ще бъдат те – по-високи или по-ниски от първите?
При Своите
Си
дойде,
Следователно в този смисъл всички процеси в Природата, като говорим за Божествената природа, са безконечни, не може
да
им се тури никакъв предел.
Увеличаването няма
да
седи в големината.
Допуснете, че Бог направи един Космос, в който има десет милиарда душú.
Тя спада към несъизмеримите величини.
Този Космос, след като премине един период от милиарди, милиарди години, ще завърши цикъла
си
и ще се създаде в него една нова душа, значи ще има в него десет милиарда и една душа.
Ако тя би се изпяла другояче, на тактове, щеше
да
излезе друго нещо от нея.
След това Бог ще създаде друг един Космос, който с милиарди години също ще се върти около
себе
си
, докато се придобие още една душа.
Не че в окултните песни няма тактове, но всякога, когато вие искате
да
дадете израз на една окултна песен, непременно трябва
да
вложите в нея несъизмеримите тактове, т.е.
такива тактове, които
да
не са точно определени в ума ви.
В тази песничка няма
да
гледам тактовете, а смисъла.
Цялото Небе очаква
да
види какъв ще е този човек, който ще излезе от сегашния Космос.
Цялото Небе, всички ангели работят за този човек, но не се знае каква ще бъде формата му, какво ще бъде лицето му – нищо не се знае.
Тактът трябва
да
бъде вътре.
Всички ангели очакват с нетърпение
да
видят какъв ще бъде този човек.
Като се създаде този нов човек и след като живее милиони, милиони години, този нов човек ще каже: „Нека направим сега друг свят,
да
дойде нов човек!
“ Вторият ще бъде още по-красив, отколкото сегашният.
Това са предположения, хипотези, възможни неща, близо до ума, за които турците казват: „Тия неща могат
да
станат, пък могат и
да
не станат.“ Казвам: това, което в твоя ум не може
да
стане, в моя ум става.
Някой казва: „Това нещо не става в моя ум.“ Казвам:
да
, но в моя ум става, а ти трябва
да
се потрудиш,
да
разбереш тази работа, че и в твоя ум
да
стане.
Всички ще се стремите
да
обхващате нещата.
Любовта е една несъизмерима сила.
Мъдростта, Истината, всички добродетели са несъизмерими величини.
Всичко онова, към което се стремите, трябва
да
бъде несъизмеримо, защото щом го придобиете, вие изгубвате вашия идеал.
Казвате: „Това ли е било всичкото?
Извън вашите тела, извън вашите умове има неща по-далечни, по-идеални, неща непроявени, по-високи от това, което човек може
да
схване.
Така трябва
да
гледате на вашия живот!
Не трябва
да
мислите, че сте остарели.
Привидно човек може
да
остарее, привидно човек може млад
да
стане, но и едното, и другото са измерими величини.
Единият се приближава към нас, другият се отдалечава.
Младият е много далече, старият е близо.
Старият се отдалечава от мен, затова изглежда малък, а младият, понеже иде към мен, той изглежда голям.
Вие ще кажете: „Ти ли ще ни убеждаваш в това?
Ние не виждаме ли, че това дете е малко?
“ Вие виждате детето малко, пък аз го виждам голямо.
Любовта, за
да
обикне едно същество, го смалява.
Не можеш
да
обичаш големите неща.
Затова Любовта, за
да
обикне един герой или един ангел, ще го направи като малко дете.
Майката ще тъкми това малко ангелче, ще го наглежда и ще
си
казва: „Моето ангелче!
не е станало голямо, но тя, като го обича, разширила го е и го вижда голямо.
То, тъй като е хитро, смалява се, но когато трябва, започва
да
се разширява,
да
става голямо.
свойство на човешкия дух
да
се развива и
да
се навива вътре в
себе
си
, или тъй нареченото уголемяване и смаляване на самия човек, на неговата външна форма.
Това са опити, които прави човешкият дух –
да
се смалява и уголемява.
Туй смаляване може
да
бъде вън от неговото съзнание.
Големината на едно парче захар зависи от шекерджията, а не от самата захар.
Колко голяма ще бъде една кукла, не зависи от нея, а от онзи майстор, който я прави.
Обаче всички онези процеси, които са съзнателни, те са несъизмерими, те са под нашата власт, ние боравим с тях.
Когато някой ме пита за края на нещата, аз бих казал: аз мога
да
казвам само началото, но края не зная, не съм го намерил и не искам
да
зная къде е.
Може ли
да
го радва такъв край?
Тук имало един гимназист, който свършил училището с отличие, получил първокласен диплом, но след това нигде не могъл
да
намери работа.
Като не могъл
да
намери никаква работа, купил
си
едно точило за ножове, турил дипломата
си
върху камъка на точилото, с което искал
да
покаже, че не е глупав.
Този ученик, който се радвал, че завършва с отличие, как мислите, радва ли се, като носи точилото на гърба
си
?
Благодарение на неговата силна воля той точи ножове.
Точи ножовете и
си
казва: „Бях пръв в училището, а тук съм последен, точа ножове.“ Като няма какво
да
прави, ще точи ножове.
Ако искаш, ти можеш
да
туриш край на живота
си
, но това е твой край.
Господ ти е определил
да
живееш 120 години.
Ти може
да
туриш край на живота
си
, когато искаш – още на първата, на втората, на петата, на десетата, на петдесетата, на шестдесетата година – от тебе зависи.
Бог създава началото, а ние създаваме края.
Аз мога
да
направя буквата омега начало на азбуката.
3.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Слѣдователно, камънитѣ ще бѫдатъ вашиятъ компасъ.
Тѣ вѣрватъ, че Христосъ може
да
спасява човѣчеството.
Но, има нѣщо, което тѣ трѣбва
да
възприематъ.
Сега, вие казвате, че трѣбва
да
живѣете.
– Тѣ трѣбва
да
възприематъ онази Любовь, чрѣзъ която душата и духътъ бѣха свързани съ Бога.
Тамъ, въ Писанието е казано: „Не дойдохъ въ свѣта
да
сторя моята воля но волята на Отца, който ме е проводилъ“.
Съврѣменнитѣ християни смѣтатъ че за
да
изпълнимъ волята Божия, трѣбва
да
се откажемъ отъ всичко.
И ангелитѣ ядатъ, хранятъ се, и тѣ иматъ обѣди като насъ, но слѣдъ като се наядатъ, усѣщатъ едно разширение, тѣхниятъ животъ става по-изобиленъ и тѣ разбогатяватъ.
Животътъ ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ.
Нѣкои искатъ
да
разглеждатъ живота обективно.
Въ младинитѣ
си
човѣкъ придобива повече енергия, а въ старинитѣ
си
придобива по-малко енергия, вслѣдствие на това остарява.
Вие не можете
да
разглеждате живота обективно.
Защо именно въ старинитѣ
си
, когато човѣкъ е по-уменъ, харчи повече, а придобива по-малко, а въ младинитѣ
си
, когато е по-глупавъ, придобива повече, а харчи по-малко енергия?
Щомъ извадите живота вънъ отъ
себе
си
, вие сте мъртви.
Това е въ противовѣсъ на този законъ, който казва, че умниятъ човѣкъ трѣбва
да
печели повече.
И тогава, за какво може
да
разсѫждава, за какво може
да
мисли мъртвиятъ човѣкъ?
Слѣдователно, посоката, въ която ние се движимъ сега е
да
придобиемъ живота.
– Младитѣ хора живѣятъ по-близо до Бога, а старитѣ хора живѣятъ по-далечъ отъ Бога.
Малкото дѣте вѣрва всичко, каквото му се каже, а стариятъ човѣкъ е философъ, той казва: ти не ме учи, азъ съмъ миналъ прѣзъ това, опиталъ съмъ го.
Дѣтето вѣрва всичко, а стариятъ казва: донесете ми книгата
да
прочета!
Ние имаме човѣшкия животъ, но той не ни задоволява той е животъ, който постоянно носи промѣни.
Каквито реформатори и
да
се явятъ на земята, каквото и
да
ви говорятъ, нищо не могатъ
да
направятъ, за
да
измѣнятъ човѣшкия животъ.
Всички стари хора сѫ все томовци.
Той казва: азъ
да
пипна малко, че тогава ще се увѣря.
Вие не можете
да
ги измѣните.
Старитѣ казватъ: ние сме стари хора, умни хора,
да
пипнемъ малко,
да
се увѣримъ.
Който иска
да
бѫде радостенъ на земята, непрѣменно трѣбва
да
бѫде и скърбенъ; и който е скърбенъ на земята, непрѣменно ще бѫде и радостенъ.
Ние, старитѣ, умнитѣ хора, нѣма
да
се оставимъ така
да
ни лъжатъ,
да
ни заблуждаватъ!
Вие може
да
кажете: защо Господь е направилъ свѣта така?
– А, старитѣ хора не могли
да
се лъжатъ!
Защо Господь изпраща студа?
Дойде нѣкой момъкъ, и той се излъже – продаде дъщеря
си
, отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева, за
да
я бие този момъкъ по три пъти на день.
Не, студътъ и топлината земята ги произвежда, студъ и топлина има само на земята.
Ти, като
си
старъ, уменъ човѣкъ, защо даде дъщеря
си
да
я биятъ по три пѫти на день, а отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра?
Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщеритѣ
си
, за
да
ги биятъ по три пѫти на день.
При съврѣменнитѣ изчисления на ученитѣ, който твърдятъ, че на слънцето има топлина отъ 35 милиона градуса, какъ е възможно
да
се говори за студъ?
Така и еврейскиятъ народъ прѣдаде Христа въ рѫцѣтѣ на Пилата,
да
Го разпне.
Той бѣше отличенъ сѫдия, и въ негова власть бѣше
да
освободи Христа, или
да
Го разпне.
Азъ мисля, че всички сегашни сѫдии мязатъ на Пилата, поомиятъ
си
рѫцѣтѣ споредъ еди-кой
си
законъ, и свалятъ отъ
себе
си
всѣкаква отговорность.
Слѣдователно, земята образува топлината, земята образува и студа.
Азъ ви говоря символически.
Азъ казвамъ, че ние сме причината за скръбьта, и за страданията на земята, а Богъ изпраща Любовьта, т.е.
Отиде нѣкой търговецъ при началника на гарата, помоли го
да
му отпусне единъ вагонъ, за
да
изнесе стоката
си
.
И тъй, скърбитѣ и страданията сѫ наши състояния.
– И дигне двѣтѣ
си
рѫце нагорѣ, посочи 10-тѣ
си
пръста.
– Защото
си
изгубилъ нѣщо.
Ти
си
радостенъ. Защо?
Веднага началникътъ дава разпорежданията
си
: отпуснете вагони на този човѣкъ.
– Придобилъ
си
нѣщо.
Зимно врѣме е, жена, дѣца има,
да
му се услужи.
Питамъ сега: откѫдѣ сѫ проникнали всички тия недѫзи въ човѣка?
Причината
да
скърбишъ е, че
си
изгубилъ нѣщо, или че искашъ много нѣщо.
Ражда ти се синъ – радвашъ се, утрѣ умрѣ синъ ти – скърбенъ
си
.
Азъ ще ви приведа другъ такъвъ примѣръ.
Имашъ приятель – радвашъ се, утрѣ го изгубишъ – скърбенъ
си
.
Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното?
Тя трѣбва
да
бѫде честна въ отношенията спрѣмо мѫжа
си
, трѣбва
да
го обича.
Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение?
Но, гледашъ я, тръгне съ мѫжа
си
, ужъ върви съ него, а поглежда другъ нѣкой мѫжъ.
Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало
да
мине имало една дълбока пропасть.
Веднага той я запитва: какво поглеждашъ?
За
да
прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата
да
я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия.
Не се минава много врѣме, мине нѣкоя жена покрай тѣхъ, и сега пъкъ мѫжътъ поглежда.
Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди!
Какво поглеждашъ?
Въ края на краищата всички тѣзи велики резултати се свеждатъ къмъ нищо.
Турцитѣ казватъ: не е лошо нѣщо
да
гледашъ хубавото.
Често, богатитѣ американци, който обичатъ разнообразието, отиватъ нѣкѫдѣ на сѣверъ, въ студенитѣ мѣста и тамъ иматъ обичай
да
си
правятъ грандиозни палати отъ ледъ, който свѣтятъ отлично, но като дойде пролѣтьта и лѣтото, тѣ се стопяватъ, служатъ имъ само за 3–4 мѣсеца.
Всичко туй, което ние градимъ, това сѫ палати, направени отъ ледъ.
Когато казвашъ, че обичашъ единия, а искашъ
да
обсебишъ и другия, и го лъжешъ, играешъ
си
съ него, това честно ли е?
Тукъ, въ прочетения стихъ се говори за единъ управникъ, Пилатъ, човѣкъ съ високо обществено положение, съобразителенъ, съ тънъкъ умъ, като на римлянинъ, който, за
да
угоди на народа
си
, прѣдалъ Христа въ рѫцѣтѣ, имъ.
Да
любишъ, това разбирамъ, но въ името на любовьта
да
играешъ,
да
лъжешъ, това не разбирамъ.
Той казва: „Азъ искамъ
да
направя една услуга на юдейския царь,
да
Го пусна, но народътъ не иска“.
Въ човѣшката любовь лъжа се допуща всичкитѣ тия отношения се допущатъ, но въ Божествената Любовь лъжата абсолютно не се допуща.
Не, за
да
има благоволението на своя народъ и за
да
му угоди, Пилатъ имъ пусна Варава, а Исуса, като Го би, прѣдаде Го на разпятие.
Питам: защо Пилатъ искаше
да
угоди на народа, и защо прѣдаде Христа на разпятие?
Вие често
си
мислите: какъ ли живѣятъ сѫществата на небето?
– Много хубаво
си
живѣятъ, идеално
си
живѣятъ.
Ако една двойка отъ небето, която живѣе въ всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду
си
най-малката съблазънъ, най-малката нечистота, тѣ не могатъ
да
се събератъ повече заедно, разводътъ помежду имъ е свършенъ.
Ако Господь е великъ и царува навсѣкѫдѣ, какъ тъй допуща
да
ставатъ въ Неговото царство такива анормалности?
Тукъ на земята тѣ могатъ
да
грѣшатъ, могатъ
да
проявятъ нѣкаква слабость, но въ небето нѣма условия
да
се грѣши.
Така щѣхъ
да
разсѫждавамъ, ако защищавахъ една материалистическа теория.
Тукъ, на земята, докато мѫжътъ се освободи отъ жена
си
, ще види и пати.
Азъ щѣхъ
да
извадя съвсѣмъ друго заключение, щѣхъ
да
кажа, че нѣма Господь въ свѣта, че нѣма Божий Промисълъ, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н.
Той я пѫди, тя не
си
отива; тя го пѫди, той не
си
отива.
Всичко е празна работа, а кое е пълна работа?
–
Да
се наядешъ.
И тогава казвамъ: когато Божията Любовь започне
да
дѣйствува, въ насъ се ражда това велико съзнание, велико разбиране на нѣщата и ние вече не можемъ
да
мислимъ за нѣкое прѣстъпление.
Хубаво, туй за което хората казватъ, че е най-реалното, трѣбва
да
го пълнишъ по три пѫти на день, и все пакъ се изпразва, изтича.
Достатъчно е само
да
помислимъ за онази велика сѫщина, която стои прѣдъ насъ и ние заставаме въ положението на човѣкъ.
Нѣкой се обръща за услуга къмъ менъ и
си
дигне рѫцѣтѣ.
Казвамъ: приятелю, и безъ
да
си
дигашъ рѫцѣтѣ, азъ мога
да
ти услужа, нѣма нужда
да
ги дигашъ.
Да
, той беше една пукната стомна.
Сега, всички ние страдаме отъ единъ голѣмъ недѫгъ, искаме
да
угодимъ. Кому?
– На народа.
Още кому искаме
да
угодимъ?
– На
себе
си
. Още?
И всички тия възпѣти рѣки, извори и дървета, въ заключение прѣсъхватъ и изсъхватъ.
Най-добритѣ хора отъ васъ, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри.
Нѣкои ви гледатъ весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна.
– На този – на онзи, на всички.
Да
, ще угодимъ на всички, но въ края на краищата ние безслѣдно изгубваме своя животъ.
Единъ день той завежда при своята годеница единъ отъ приятелитѣ
си
,
да
я види колко е благородна.
Като ги черпила тя, той нарочно я спъва съ крака
си
, и тя пада, събаря цѣлата табла съ сладко, чаши, лъжички – всичко на земята.
Даже напрѣднали души има, които се съмнѣватъ.
Станала, изтърсила дрехитѣ
си
отъ праха и направила видъ, че това не я безпокои, но като слѣзла долу, отъ гнѣвъ, отъ недоволство прѣхапала края на масата, даже дупка направила.
Нѣма какво човѣкъ
да
се съмнѣва.
Важниятъ въпросъ въ свѣта не зависи отъ това, на какво мѣсто седи свѣщьта, на какъвъ свѣщилникъ е поставена, дали на дървенъ, на сребъренъ или на златенъ, а зависи отъ нейната свѣтлина.
Единъ день, като билъ недоволенъ отъ нея, той я набилъ, но въ това врѣме тя го нахапала добрѣ и му казала: знай, че ти можешъ
да
биешъ, но азъ имамъ зѫби
да
хапя.
Свѣщьта може
да
е поставена и на нѣкой камъкъ, важното е дали гори и какъ свѣти.
Затова хората казватъ:
да
сѫ здрави тия зѫби!
Слѣдователно, всѣко учение трѣбва
да
съдържа въ
себе
си
животъ, трѣбва
да
има духъ.
Тогава, гдѣ е красивото въ живота?
Божиятъ духъ, който изтича отъ всички хора, трѣбва
да
бѫде за тѣхъ една обща връзка,
да
ги съединява въ едно.
Вие се заблуждавате, като мислите, че красивото е въ човѣшкия животъ.
И тогава нѣкои запитватъ: какъ ще позная, дали съмъ въ Бога, или вънъ отъ Него; какъ ще позная кога съмъ Го намѣрилъ?
Казвамъ: рѫката какъ познава, дали е намѣрила човѣка, или не?
Азъ нѣма
да
говоря това нѣщо на дѣцата, защото, ако разрушимъ на дѣцата куклитѣ, ще има голѣма врѣва и плачъ.
Щомъ е здрава, тя ще се ползува отъ всички сокове.
Ако нѣкои отъ васъ се занимаватъ още съ куклитѣ
си
, нека вече ги турятъ въ куфаритѣ
си
.
Щомъ рѫката се отсѣче, тя се отдѣля отъ тѣлото, не може
да
се ползува отъ соковетѣ му и започва
да
се разваля,
да
мирише.
До тогава, до като имашъ въ
себе
си
миръ, една непоколебима вѣра, ще имашъ свѣтлина, знание, ще имашъ една интелигентность; докато имашъ Истината въ
себе
си
, ще имашъ свобода; докато Любовьта царува въ тебе, ти ще имашъ животъ, ще бѫдешъ свързанъ съ Бога.
Когато твоята любовь почне
да
се разколебава, животътъ ти се намалява и свѣтлината ти става мъжделява; когато се усъмнишъ въ Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитвашъ едно голѣмо стѣснение.
– Е,
да
се учимъ.
Ако ти не се пазишъ, може
да
се откѫснешъ отъ Бога и
да
изгубишъ живота
си
.
Въпросътъ е, че любовьта къмъ Бога дава разширение на душата и обичь къмъ всички хора.
– Е,
да
се оженимъ.
Не, жененето е едно условие
да
развиваме живота
си
.
Нѣма
да
се спирамъ
да
ви обяснявамъ различията между Божията и човѣшката любовь, но казвамъ, че човѣкъ трѣбва
да
проучи човѣшката любовь въ всички нейни проявления.
– Е,
да
оженимъ дъщеря
си
.
Вие сте я опитвали въ всичкитѣ ѝ проявления, нѣма какво
да
я опитвате сега.
Не, това е едно условие
да
се освободимъ отъ товара
си
.
За
да
я опитате, вие ще минете прѣзъ живота на Христа.
Казва Писанието: „
Да
познаемъ Исуса,
да
вѣрваме въ Него“.
Коя отъ васъ не е тичала и плакала подиръ него съ четири реда сълзи и казвала: безъ тебе не мога
да
живѣя – умирамъ!
Това е единствениятъ пѫть, на който сѫ сложени много мѫчнотии и прѣпятствия, за всички души, и който прѣодолѣе всички тия мѫчнотии и прѣпятствия, той ще придобие всички блага.
Съ тебе само мога
да
живѣя.
И Богъ опитва всички хора, дали тѣ сѫ възприели Неговата Любовь.
Псалмопѣвецътъ казва: „Опитай ме, Господи, и вижъ, дали съмъ възприелъ твоята любовь, опитай сърдцето ми“.
И той казва, че безъ нея не може
да
живѣе – умира, а само съ нея може
да
живѣе, но слѣдъ като я вземе, пакъ умира.
И тъй, отъ Пилата ще научимъ двѣ отрицателни качества:
да
не угаждаме като него на хората, и
да
не прѣдаваме Христа
да
Го разпъватъ.
А какво трѣбва
да
правимъ?
– Ще вземемъ положителната страна отъ дѣйствията на Пилата: ще угаждаме на Бога.
Ами вие какъ можете
да
се произнасяте, че животътъ е такъвъ?
И, намѣсто
да
прѣдаваме Христа
да
Го разпъватъ, ще Го прѣдадемъ на Неговитѣ приятели, на Неговитѣ апостоли, които Го обичатъ.
Да
, сегашниятъ животъ е такъвъ, но това не е истинскиятъ животъ.
Когато Пилатъ питаше: искате ли
да
ви пусна Исуса, то значи, че той имаше свобода
да
стори това нѣщо, въ негова власть бѣше
да
пусне Христа.
Нека придобиемъ истинския животъ, че тогава
да
говоримъ.
Казвамъ: дайте свобода на вашия духъ!
И тъй, Пилатъ искаше
да
угоди на народа.
Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го
да
работи!
Защо трѣбваше
да
бие Исуса и
да
Го прѣдаде на разпятие?
“ Въ всѣкой човѣкъ работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човѣшкото, на животинското, на неразумното въ васъ, послѣдствията на този животъ сѫ лоши, катастрофални.
Питамъ: защо Господь не се намѣси въ работитѣ на Пилата?
И онѣзи, които сѫ възприели Истината, които сѫ влѣзли въ този пѫть, трѣбва
да
бѫдатъ смѣли,
да
вървятъ напрѣдъ, за
да
достигнатъ съвършенството, цѣльта на вашия животъ.
– Господь не обича
да
се мѣси въ хорскитѣ работи.
Той казва: „Работата на Пилата е
да
угоди на народа и
да
прѣдаде Исуса на разпятие, а моя работа е
да
Го възкръся,
да
Му дамъ животъ,
да
Го направя знатенъ и
да
Го покажа за единъ образецъ, какъ трѣбва
да
се живѣе за въ бѫдеще“.
Мнозина отъ васъ има
да
учатъ закона на жертвата, на самоотричането; нѣкой пъкъ има
да
изучаватъ извѣстни добродѣтели, а онѣзи, които сѫ минали това, трѣбва
да
изучаватъ самоусъвършенствуването,
да
се проявятъ и
да
дадатъ образци на Божията Любовь.
Запримѣръ, мнозина казватъ, че и безъ пари можемъ
да
живѣемъ.
Близо три дни се продължаваше тази процедура на сѫдене, на разкарване Христа при Кесаря, при Пилата, примиряваха се, докато най-послѣ трѣбваше
да
заколятъ Христа като една кокошка,
да
послужи за едно угощение – нищо повече.
Кой може
да
живѣе безъ пари?
Значи, при цѣлата тази процедура Пилатъ трѣбваше
да
угоди на народа.
– Само умниятъ човѣкъ може
да
живѣе безъ пари.
Не е лошо човѣкъ
да
угажда.
Не разбирайте, че тия пари трѣбва
да
ги имате въ джоба
си
.
Угаждането само по
себе
си
е добро, но кому трѣбва
да
угаждаме?
Ако ти угаждашъ на
себе
си
, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на ближнитѣ
си
, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на Бога, ще живѣешъ.
Ако ние възприемемъ това положение, че може безъ пари, тогава не трѣбва
да
се качваме на никакви тренове, на никакви коли, все пѣшъ трѣбва
да
ходимъ.
Когато човѣкъ иска
да
угоди на Бога, той не може
да
се надѣе на хората,
да
каже, че азъ като живѣя за Бога, ще имамъ благоволението и на хората.
Тогава и безъ обуща трѣбва
да
ходимъ, и
да
носимъ само това, което сами можемъ
да
си
направимъ.
Не, онзи, който е дошълъ до идеята
да
служи на Бога, той толкова е заетъ съ тази велика мисъль, че нему не идва на умъ
да
се занимава съ дребнавоститѣ въ живота.
Вие се намирате въ положението на онзи ученикъ, който дошълъ при единъ великъ индийски Учитель и му казалъ: „Учителю, искамъ
да
ме научишъ на изкуството
да
познавамъ законитѣ на великата Любовь“.
Ние можемъ безъ пари, но паритѣ трѣбва
да
се замѣстятъ съ друго нѣщо.
Той му дава слѣдниятъ изпитъ: ще излѣзешъ на пѫтя и ще видишъ трима души – единъ великъ адептъ, единъ брамининъ и единъ воененъ.
Ще отидешъ при всѣки едного отъ тѣхъ и ще му ударишъ двѣ плѣсници.
Любовьта трѣбва
да
служи като размѣнна монета.
Послѣ ще дойдешъ
да
ми кажешъ, какво научи.
Какво значи
да
работимъ безъ пари, и любовьта
да
бѫде размѣнна монета помежду ни?
Излиза ученикътъ на улицата и вижда този адептъ, който се занимавалъ съ една велика идея за човѣчеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавалъ съ планове за освобождение на своя народъ.
Да
допуснемъ, че ти дойдешъ въ моя домъ
да
работишъ безъ пари и отъ любовь.
Тогава азъ ще ти кажа: братко, благодаря ти за Божията Любовь, която прояви къмъ мене, отъ сега ти имашъ моята любовь и азъ ще кажа на всички мои приятели
да
ти услужатъ.
Не останало врѣме
да
удари и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ.
Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката
си
, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката
си
надолу.
Еди-кой
си
господинъ тръгва за Америка и нѣма познатъ нигдѣ-никого.
Отива най-послѣ при адепта, удря му двѣ плѣсници, но този даже не помръдналъ рѫката
си
, не обърналъ никакво внимание.
Веднага азъ кажа едно слово на единъ мой приятель, и той го приеме, настани, прѣгледа.
Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му ударилъ двѣ плѣсници.
Кажа му: приятелю, нагледайте този човѣкъ, дайте му безплатенъ билетъ, дайте му храна, дайте му всичко, отъ каквото има нужда.
– Не е лошо нѣщо ударътъ, но трѣбва
да
знаешъ, че това е сегашната сѫдба на свѣта.
И такъвъ единъ човѣкъ може
да
мине свободно отъ единия край на свѣта до другия безъ пари – всѣки ще му услужи.
Тамъ, като ударишъ една плѣсница, ще ти ударятъ двѣ.
Брамининътъ пъкъ прѣдставлява сегашната законность, тия обикновени вѣрвания, затова той дигналъ рѫката
си
, но послѣ я свалилъ.
Малцина, обаче, сѫ хората, като този адептъ, който билъ толкова много вдаденъ въ размишленията за доброто на човѣчеството, че даже и не забѣлѣзалъ тѣзи двѣ плѣсници.
Та, не е лошо, когато тия противорѣчия сѫществуватъ въ свѣта, но отъ този свѣтъ трѣбва
да
научимъ два закона.
Съ това
си
мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене, азъ ще ти покажа истинскиятъ пѫть“.
Ние трѣбва
да
бѫдемъ тъй активни, както свѣтътъ е активенъ.
Дойде нѣкой при тебе, удари ти една плѣсница, и ако ти
си
по-силенъ, ще му ударишъ двѣ, като този воененъ.
Ако
си
като този брамининъ, ще разсѫждавашъ за моралния свѣтъ.
За
да
си
вземе едно агне, той ще обиколи най-малко 10 кошари.
Ще ти ударятъ двѣ плѣсници, но ти само ще
си
подигнешъ рѫката и бързо ще я свалишъ надолу.
Отъ тукъ – отъ тамъ ще го гонятъ кучета, но все ще
си
вземе едно агне отъ нѣкѫдѣ.
Можешъ
да
бѫдешъ и като този адептъ и
да
не забѣлѣжишъ, че сѫ ти ударили плѣсници.
Азъ не мога
да
осѫдя единъ вълкъ, че
си
взелъ едно агне.
А прѣстѫпление било това, че единъ вълкъ
си
взелъ едно агне!
Условията вие ги създавате.
Но, ако ние направимъ въ
себе
си
подпушване за Божествената Любовь, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието въ насъ.
Когато налѣгането въ една канализация е голѣмо, то може
да
произведе пропукване тъй, както и напорътъ на Божествената Любовь може
да
пропука съзнанието на всѣки едного отъ насъ.
Божествената Любовь е една сила, която трѣбва
да
мине прѣзъ човѣшкия умъ, прѣзъ човѣшкото сърдце и прѣзъ човѣшката воля – изобщо прѣзъ всичкитѣ части на тѣлото.
Всичко въ свѣта
си
има смисълъ.
„И Го прѣдаде на разпятие“.
Въ съврѣменния свѣтъ, при всичкия този торъ, при всичкитѣ тия отрицателни мисли, ние очакваме нѣкакво подобрение.
Не, ние трѣбва
да
имаме сила
да
прѣвърнемъ всичко това въ добро и
да
спремъ злото.
Нѣкои може
да
кажатъ, че нѣма Господь.
Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който единъ мой приятель, виденъ и ученъ българинъ ми разправи.
Азъ питамъ: какъ е възможно, какъ стана това нѣщо, че този слабиятъ човѣкъ, който не можеше
да
се защищава, когото евреитѣ прѣдадоха на разпятие, днесъ Му се кланятъ 500 милиона хора, и Го признаватъ за Богъ?
Тъй, както видѣхъ сатаната на сънь, той беше по-голѣмъ и по-силенъ отъ мене, но глава нѣмаше.
Не, Господь никой не може така
да
Го разпъва.
Разбрахъ, че ако му дамъ моята глава, той ще може
да
направи много нѣщо, но ако не му дамъ главата
си
, нищо не ще може
да
направи.
Сега, нѣма какво
да
се спирамъ
да
обяснявамъ другата страна на въпроса, но силата е въ това, че Божественото работи чрѣзъ страданията.
Въ свѣта ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудѣватъ.
Да
допуснемъ, че вие се намирате въ положението на Христа.
Нѣма защо
да
се страхувате, но не
си
давайте главата и мисъльта на дявола!
Първиятъ законъ съ който човѣкъ се запозналъ отъ най-ранни врѣмена, който училъ до сега с любовьта къмъ
себе
си
, т.е.
Дръжте
си
главата!
да
обичашъ
себе
си
.
Ако имате единъ кобуръ, нѣма ли
да
го извадите
да
се защищавате?
Този законъ всички сѫщества го знаятъ – отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ.
Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помѫчилъ
да
смали дявола и тъй успѣлъ
да
го омагьоса, че го затворилъ въ една стомна.
И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича
себе
си
.
Тъй затворенъ въ стомната, светията го накаралъ
да
го разведе изъ цѣлия свѣтъ, та дори и на Божи гробъ.
Нѣма сѫщество, което
да
не обича
себе
си
.
– Ще убиешъ душата
си
, а може и тебе
да
убиятъ.
Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества
да
се сдружаватъ въ едно,
да
живѣятъ въ общества,
да
иматъ отношения едни къмъ други.
Нѣма
да
те мѫча.
Казвашъ: защищавамъ се, за
да
бѫда живъ.
Азъ не наричамъ силенъ човѣкъ този, който може
да
убие своята душа, който може
да
убива и другитѣ хора.
Законътъ на егоизма, любовьта къмъ
себе
си
, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото.
Силенъ човѣкъ е онзи, който може
да
обръща своитѣ неприятели въ приятели.
Вие само
си
турете рѫката отгорѣ, и той ще извърши отлични работи.
Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по
себе
си
е непонятенъ и остава
да
се проучава за бѫдеще.
Слѣдователно, смисълътъ на живота седи въ това: отъ противорѣчията, който се явяватъ въ нашия животъ,
да
извадимъ отлична поука.
И затова ние не трѣбва
да
казваме: колко жестокъ е билъ Пилатъ!
Пилатъ бѣше човѣкъ, като всички хора, съ слабости.
Какъ трѣбва
да
ги примиримъ?
Любовьта къмъ
себе
си
я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем
да
разберемъ.
Прѣди повече отъ 25–30 години, двама американци отиватъ
да
посѣтятъ Ниагарския водопадъ, но се понапили малко.
Днесъ, отъ всички хора, се изисква изучвания на Божията Любовь.
Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по
себе
си
тази велика любовь, тя е необяснима.
Рѣшили
да
се поразходятъ съ лодка по течението на водата, надъ водопада, обаче, не усѣтили какъ водата ги подела и ги завлѣкла къмъ водопада.
Затова трѣбва
да
се започне отъ човѣшката.
Какви прояви могатъ
да
се явятъ въ любовьта къмъ
себе
си
?
По едно врѣме лодката се намѣрила въ водитѣ на водопада, всрѣдъ най-силното течение.
Ти
си
богатъ, имашъ голѣмъ дворъ и
си
отглеждашъ кокошки, патки, пуйчици.
Отъ това силно течение лодката се обръща надолу и единиятъ отъ тѣхъ пада, а другиятъ успѣва
да
се залови за една канара и остава на нея.
Не, и милиони години още човѣкъ ще има къмъ
себе
си
любовь.
Даже и въ Нирвана като влѣзе, пакъ ще останатъ частици отъ тази любовь.
Всички тия сѫщества живѣятъ около тебе, повидимому ти минавашъ за тѣхенъ господарь, и всички ти се радватъ.
Събиратъ се американци отъ една страна, канадци отъ друга – мислятъ день, два, три, какъ
да
го спасятъ.
Нѣкои мислятъ, че като влѣзатъ въ Нирвана нѣма
да
прояватъ любовь къмъ
себе
си
.
Лодка не може
да
отиде до тамъ.
Обаче, единъ день, тъй както ги наобикаляшъ, погледнешъ на една, на друга отъ тѣхъ, докато хвърлишъ око върху нѣкоя мазничка, приличничка кокошка и
си
казвашъ: тази ще ме развесели.
Всички се заинтересували отъ този случай.
Въ всѣка една частица на човѣка сѫществува любовь къмъ
себе
си
и затова егоистичната любовь у човѣка се проявява и ще се проявява.
Нали, най-послѣ, и азъ ще трѣбва
да
живѣя?
Какъ мислите сѫ го спасили?
Всѣка една любовь обаче,
си
е на мѣстото.
Съврѣменното човѣчество се намира на този камъкъ всрѣдъ водопада, както този американецъ – на тази канара.
Заколишъ я, занесешъ я на жена
си
и казвашъ: жено, мазничка е тази кокошка!
Брѣгове отстрани има, но този водопадъ отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свършено!
Ще я опечемъ съ малко картошки, ще купимъ малко винце, ще извикаме и музиканти, ще поканимъ приятели на гости, та едно хубаво угощение ще
си
устроимъ!
Най-послѣ американцитѣ рѣшили
да
прѣхвърлятъ съ единъ топъ едно вѫже на канарата, и този тамъ
да
се завърже здраво съ него.
Сега оставямъ по-нататъкъ историята
да
прѣдаде факта.
Вие прочетете историята,
да
видите, дали този американецъ се спасилъ, или не.
Слѣдъ това любовьта, която имаме къмъ
себе
си
, която ще създаде дробоветѣ и артериалната система.
И вие, като наблюдавате, виждате, че като хванатъ тази кокошка, тя
си
покрѣка малко, но нѣма законъ, който
да
я защищава.
Другъ случай: единъ американецъ, слѣдъ като живѣлъ извѣстно число години, намѣрилъ, че животътъ нѣма смисълъ, омръзналъ му и рѣшилъ по нѣкакъвъ начинъ
да
се прослави.
Да
стане поетъ – не може.
Значи, когато ние се радваме, всички други сѫщества наоколо ни страдатъ.
Да
стане ученъ – не може.
И тъй: съобразно Божията Любовь ще работя, ще мисля и ще заповѣдвамъ на всичко нисше въ
себе
си
; съобразно своята любовь ще дишамъ, а съобразно любовьта
си
къмъ ближния ще работя навънъ, ще се проявявамъ.
Слѣдъ като мислилъ дълги години, дохожда му най-послѣ слѣдната идея:
да
обкове хубаво една бъчва,
да
я осмоли добрѣ ида я постели съ пластина, че съ нея
да
слѣзе отъ водопада.
Пилатъ, който прѣдаде Христа на разпятие нѣмаше глава.
Отиватъ неговитѣ приятели заедно съ него, за
да
пуснатъ бъчвата горѣ отъ водопада.
Нему ще туримъ Божията глава, та като дойде втори пѫть, нѣма
да
разпъва Христа.
Ти хванешъ една кокошка и ти е приятно, че ще я заколишъ, но този законъ отвѫтрѣ ти казва: ти нѣма
да
ядешъ тази кокошка, нека и тя
си
живѣе тъй, както и ти живѣешъ.
Пущатъ го отгорѣ, и водата го поема.
И Христосъ, като дойде втори пѫть, ще му покаже, какъ трѣбва
да
постѫпва, ще му покаже гдѣ е неговата слаба страна.
Христосъ ще му даде единъ добъръ урокъ.
Господь казва: „Всичко, що човѣкъ посади, може
да
се ползува отъ плодоветѣ му“.
Сатана, слѣдъ като работилъ 2,000 години въ свѣта, слѣдъ като далъ на хората една хубава опитность, тѣ не го слушали повече, не искали
да
го знаятъ за нищо.
– Втори пѫть и цѣлиятъ свѣтъ
да
ми даватъ, не влизамъ въ бъчва и отъ водопадъ не се спущамъ.
Единъ день той излѣзълъ
да
си
почине, спрѣлъ на едно каменисто мѣсто, навелъ
си
главата и
си
размишлявалъ: „Така е, учихъ, учихъ свѣта и като го научихъ, днесъ никой не те почита.
И тогава ти казвашъ: ще пусна кокошката, ще я оставя
да
живѣе. Защо?
Има единъ законъ, споредъ който, човѣкъ може
да
бѫде знаменитъ само единъ пѫть.
Азъ постѫпихъ неразумно, че предадохъ своето учение на тия неблагодарни хора“.
– Заради Господа.
По едно врѣме вижда Христосъ, че идва по направление къмъ него и сатана му казва: „Е, много късно идвашъ при мене“. Защо?
Този американецъ научилъ единъ законъ: и цѣлъ свѣтъ вече
да
му даватъ, втори пѫть не влиза въ бъчва, за
да
прѣмине водопада.
– „Прѣди 2,000 години, когато бѣхъ толкова силенъ, толкова богатъ, ти не дойде при мене
да
ти дамъ всички тия свѣтове, които имахъ на разположение, но идвашъ сега, когато нѣмамъ нищо“.
Сега, като изнасямъ този въпросъ, всички казватъ: какъ, ние не трѣбва ли
да
живѣемъ?
Задъненъ човѣкъ не трѣбва
да
бѫда, слава не ми трѣбва.
– Не, азъ не идвамъ за твоитѣ царства, му казва Христосъ, азъ идвамъ
да
ти помогна.
– Трѣбва
да
живѣемъ, но разумно.
И тъй, първиятъ искалъ
да
се разходи съ лодка по водопада, но остава на канарата.
Вториятъ минава водопада съ бъчва, а третиятъ поискалъ
да
мине водопада по вѫже.
Първиятъ пѫтъ минава водопада съ върлина въ рѫка, за равновѣсие.
Христосъ тогава му каза: „
Да
, ти много хубаво учи свѣта“.
Какво произвежда тя?
Вториятъ пѫть го минава безъ върлина, а третиятъ пѫть, за
да
покаже своето изкуство, минава водопада съ другъ единъ на гърба
си
, и вече безъ върлина.
– Човѣшката любовь, любовьта на егоизма е създала живота на смъртьта.
Да
не казвате: ето какво ни проповѣда този човѣкъ, че сатаната трѣбвало
да
дойде
да
учи хората.
Отъ човѣшката любовь не може
да
излѣзе нѣщо хубаво.
И азъ бихъ желалъ всѣки отъ васъ така
да
мине водопада.
Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който вѣрва въ тази любовь и я приема като принципъ, непрѣменно ще има въ живота
си
радости и скърби.
Всѣки християнинъ трѣбва
да
мине този водопадъ три пѫти: единъ пѫть съ върлина въ рѫка; втори пѫть безъ върлина, а трети пѫть безъ върлина и съ човѣкъ на гърба, безъ
да
изгуби присѫтствието на духа
си
.
– Пушки
да
си
правите,
да
се убивате и на какво ли не друго, но сега сатаната е реформиранъ.
Животъ, въ който царува човѣшката любовь, тамъ силниятъ разполага съ живота на слабия.
Сега, вие ще ме запитате: какво трѣбва
да
правимъ съ тия страдания, които бушуватъ, които разяждатъ сърдцето ни и смущаватъ ума ни.
Тъй е било навсѣкѫдѣ и въ всички врѣмена.
Казвамъ: ти ще имашъ присѫтствието на духа, като онзи американецъ, който минава водопада единъ пѫть съ върлина, втори пѫть безъ върлина и трети пѫть съ човѣкъ на гърба, та свѣтътъ като се бушува отдолу, нищо
да
не те смущава.
Можешъ ли
да
направишъ това, добрѣ; не можешъ ли
да
го направишъ, слѣзъ отъ въжето, тебе не ти се пада никаква слава.
Единъ вѣрующъ трѣбва
да
има доблестьта на този американецъ.
– Ще поставите Божията Любовь като глава на вашия животъ, вашата любовь – като дихателна система, а любовьта къмъ вашитѣ ближни – като условие за създаване крака, рѫцѣ, стомахъ, изобщо като удове на вашето тѣло.
Той трѣбва
да
стои даже и по-горѣ отъ него.
Вие може
да
направите единъ опитъ и ще видите, че този опитъ ще излѣзе сполучливъ.
Въ тази любовь човѣкъ непрѣменно трѣбва
да
умре.
Христосъ се намѣри на това вѫже, и трѣбваше
да
го мине, а не че нѣмаше сила.
Има дълбоки окултни причини, който доказватъ, защо човѣкъ трѣбва
да
умре.
Той имаше сила, но неизбѣжно бѣше минаването по това вѫже.
Човѣкъ трѣбва
да
умре, защото той не е послѣдното сѫщество, което живѣе на земята.
Христосъ имаше сила
да
ходи по водата отгорѣ; Той можа
да
нахрани 5,000 души съ петь хлѣба и двѣ риби; Той имаше ясновидството
да
каже на Петра, че загубената монета е погълната отъ една риба, и тамъ
да
я търси, но въ този случай, той не
си
послужи нито съ едно отъ тѣзи срѣдства.
Слѣдъ него има множество по-малки сѫщества, който трѣбва
да
го изядатъ точно тъй, както и той изяжда други сѫщества.
Значи, съ всичко това Христосъ ни научи на единъ великъ урокъ.
Бацилитѣ на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно рѣшаватъ, че човѣкъ трѣбва
да
умре.
– На велика прѣданость къмъ Бога.
Слѣдователно, човѣшката любовь, сама по
себе
си
, носи извѣстни утайки.
Хубава е човѣшката любовь, но поради тѣзи утайки, който носи, кръвьта се заразява, става нечиста и човѣкъ умира.
Има нѣща, които ние, като хора ще ги извършимъ, а има нѣща, който ще оставимъ на Богъ
да
ги извърши.
Тази отрова идва отъ онѣзи живи сѫщества, който човѣкъ изяжда.
Щомъ хванете една кокошка, или едно агне, съ цѣль
да
го заколите, въ тѣхъ се заражда чувството на умраза и страхъ.
Слѣдъ като те обезчестятъ, слѣдъ като ти взематъ всичко, отгдѣ ще дойде славата ти?
Сега азъ не говоря тукъ въ полза на кокошкитѣ,
да
ги защищавамъ.
За това нѣщо, казва Христосъ, има кой
да
се погрижи.
Да
се ядатъ кокошкитѣ, това е отъ полза за тѣхъ, но важното е, че ние сме нарушили принципа, прѣстѫпили сме закона на Божията Любовь.
Не е въпросътъ и въ това,
да
не ядемъ месо, но важниятъ въпросъ е, че разумниятъ човѣкъ не е създаденъ
да
яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки.
Човѣшката слава лесно може
да
се взема, човѣшкото богатство лесно може
да
се вземе, но славата отъ Бога, животътъ отъ Бога, никой не може
да
го вземе.
Човѣкъ е създаденъ за съвсѣмъ друга храна.
Сега, при туй положение, всѣки трѣбва
да
има опитностьта на Божията Любовь.
Всѣки отъ васъ трѣбва
да
дойде въ съгласие, въ съприкосновение съ тази велика сѫщина.
Изобщо, ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва
да
се пазимъ отъ всички заблуждения на миналото, който врѣменно изпъкватъ въ нашето съзнание.
Тъй както е свѣтътъ, даже и най-умнитѣ, и най-добритѣ хора иматъ възможность
да
се заблудятъ въ живота
си
.
И най-опитниятъ пѫтешественикъ, ако нѣма компасъ, може
да
се заблуди въ пѫтя
си
.
Ако нѣма нищо, което може
да
порази връзката между Божията и човѣшката любовь, човѣкъ естествено ще дойде до това положение,
да
познае Божията Любовь,
да
познае вѣчния животъ.
Попадне ли въ мъгливо врѣме въ нѣкое поле, той нѣма
да
знае накѫдѣ е изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ и вижъ, заблудилъ се въ посоката
си
.
Ако той е много уменъ човѣкъ, ако е наблюдавалъ природата, нѣма
да
изгуби пѫтя
си
, но мнозина отъ васъ може
да
се забатачите.
Ако сте наблюдавали камънитѣ, ще познаете по тѣхъ.
Пилатъ Го прѣдаде на разпятие, биха Го, разпнаха Го, но днесъ 500 милиона хора вѣрватъ въ Него.
Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение?
(втори вариант)
Но, гледаш я, тръгне с мъжа
си
, уж върви с него, а поглежда друг някой мъж.
(втори вариант)
В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало
да
мине имало една дълбока пропаст.
(втори вариант)
Веднага той я запитва: Какво поглеждаш?
(втори вариант)
За
да
премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата
да
я запълни и отгоре над тия трупове
да
мине Наполеон със своята кавалерия.
(втори вариант)
Не се минава много време, мине някоя жена покрай тях, и сега пък мъжът поглежда.
(втори вариант)
Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи!
(втори вариант)
Какво поглеждаш?
(втори вариант)
В края на краищата всички тези велики резултати се свеждат към нищо.
(втори вариант)
Турците казват: Не е лошо нещо
да
гледаш хубавото.
(втори вариант)
Често, богатите американци, които обичат разнообразието, отиват някъде на север, в студените места и там имат обичай
да
си
правят грандиозни палати от лед, който светят отлично, но като дойде пролетта и лятото, те се стопяват, служат им само за 3–4 месеца.
(втори вариант)
Всичко туй, което ние градим, това са палати, направени от лед.
(втори вариант)
Когато казваш, че обичаш единия, а искаш
да
обсебиш и другия, и го лъжеш, играеш
си
с него, това честно ли е?
(втори вариант)
Тук, в прочетения стих се говори за един управник, Пилат, човек с високо обществено положение, съобразителен, с тънък ум като на римлянин, който, за
да
угоди на народа
си
, предал Христа в ръцете им.
(втори вариант)
Да
любиш, това разбирам, но в името на любовта
да
играеш,
да
лъжеш, това не разбирам.
(втори вариант)
Той казва: „Аз искам
да
направя една услуга на юдейския цар,
да
Го пусна, но народът не иска“.
(втори вариант)
В човешката любов лъжа се допуска, всичките тия отношения се допускат, но в Божествената Любов лъжата абсолютно не се допуска.
(втори вариант)
Не, за
да
има благоволението на своя народ и за
да
му угоди, Пилат им пусна Варвара, а Исус, като Го би, предаде Го на разпятие.
(втори вариант)
Питам: Защо Пилат искаше
да
угоди на народа, и защо предаде Христа на разпятие?
(втори вариант)
Вие често
си
мислите: Как ли живеят съществата на небето?
(втори вариант)
– Много хубаво
си
живеят, идеално
си
живеят.
(втори вариант)
Ако една двойка от небето, която живее във всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду
си
най-малката съблазън, най-малката нечистота, те не могат
да
се съберат повече заедно, разводът помежду им е свършен.
(втори вариант)
Ако Господ е велик и царува навсякъде, как тъй допуска
да
стават в Неговото царство такива анормалности?
(втори вариант)
Тук на земята те могат
да
грешат, могат
да
проявят някаква слабост, но в небето няма условия
да
се греши.
(втори вариант)
Така щях
да
разсъждавам, ако защитавах една материалистическа теория.
(втори вариант)
Тук, на земята, докато мъжът се освободи от жена
си
, ще види и пати.
(втори вариант)
Аз щях
да
извадя съвсем друго заключение, щях
да
кажа, че няма Господ в света, че няма Божи Промисъл, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н.
(втори вариант)
Той я пъди, тя не
си
отива; тя го пъди, той не
си
отива.
(втори вариант)
Всичко е празна работа, а кое е пълна работа?
(втори вариант)
–
Да
се наядеш.
(втори вариант)
И тогава казвам: Когато Божията Любов започне
да
действа, в нас се ражда това велико съзнание, велико разбиране на нещата и ние вече не можем
да
мислим за някакво престъпление.
(втори вариант)
Хубаво, това за което хората казват, че е най-реалното, трябва
да
го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича.
(втори вариант)
Достатъчно е само
да
помислим за онази велика същина, която стои пред нас и ние заставаме в положението на човек.
(втори вариант)
Някой се обръща за услуга към мен и
си
вдигне ръцете.
(втори вариант)
Казвам: Приятелю, и без
да
си
вдигаш ръцете, аз мога
да
ти услужа, няма нужда
да
ги вдигаш.
(втори вариант)
Да
, той беше една пукната стомна.
(втори вариант)
Сега, всички ние страдаме от един голям недъг, искаме
да
угодим.
(втори вариант)
– На народа.
(втори вариант)
Още на кого искаме
да
угодим?
(втори вариант)
И всички тия възпети реки, извори и дървета, в заключение пресъхват и изсъхват.
(втори вариант)
– На
себе
си
. Още?
(втори вариант)
Най-добрите хора от вас, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри.
(втори вариант)
Някои ви гледат весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна.
(втори вариант)
– На този, на онзи, на всички.
(втори вариант)
Един ден той завежда при своята годеница един от приятелите
си
,
да
я види колко е благородна.
(втори вариант)
Да
, ще угодим на всички, но в края на краищата ние безследно изгубваме своя живот.
(втори вариант)
Като ги черпила тя, той нарочно я спъва с крака
си
, и тя пада, събаря цялата табла със сладко, чаши, лъжички – всичко на земята.
(втори вариант)
Станала, изтърсила дрехите
си
от праха и направила вид, че това не я безпокои, но като слязла долу, от гняв, от недоволство, прехапала края на масата, даже дупка направила.
(втори вариант)
Даже напреднали души има, които се съмняват.
(втори вариант)
Няма какво човек
да
се съмнява.
(втори вариант)
Един ден, като бил недоволен от нея, той я набил, но в това време тя го нахапала добре и му казала: Знай, че ти можеш
да
биеш, но аз имам зъби
да
хапя.
(втори вариант)
Важният въпрос в света не зависи от това, на какво място седи свещта, на какъв свещник е поставена, дали на дървен, на сребърен или на златен, а зависи от нейната светлина.
(втори вариант)
Затова хората казват:
Да
са здрави тия зъби!
(втори вариант)
Свещта може
да
е поставена и на някой камък, важното е дали гори и как свети.
(втори вариант)
Тогава, где е красивото в живота?
(втори вариант)
Следователно, всяко учение трябва
да
съдържа в
себе
си
живот, трябва
да
има дух.
(втори вариант)
Вие се заблуждавате, като мислите, че красивото е в човешкия живот.
(втори вариант)
Божият дух, който изтича от всички хора, трябва
да
бъде за тях една обща връзка,
да
ги съединява в едно.
(втори вариант)
И тогава някои запитват: Как ще позная, дали съм в Бог, или вън от Него; как ще позная кога съм Го намерил?
(втори вариант)
Аз няма
да
говоря това нещо на децата, защото, ако разрушим на децата куклите, ще има голяма врява и плач.
(втори вариант)
Казвам: Ръката как познава, дали е намерила човека, или не?
(втори вариант)
Ако някои от вас се занимават още с куклите
си
, нека вече ги турят в куфарите
си
.
(втори вариант)
Щом е здрава, тя ще се ползва от всички сокове.
(втори вариант)
Щом ръката се отсече, тя се отделя от тялото, не може
да
се ползва от соковете му и започва
да
се разваля,
да
мирише.
(втори вариант)
Дотогава, докато имаш в
себе
си
мир, една непоколебима вяра, ще имаш светлина, знание, ще имаш една интелигентност; докато имаш Истината в
себе
си
, ще имаш свобода; докато Любовта царува в тебе, ти ще имаш живот, ще бъдеш свързан с Бог.
(втори вариант)
– Е,
да
се учим.
(втори вариант)
Когато твоята любов започне
да
се разколебава, животът ти се намалява и светлината ти става мъжделива; когато се усъмниш в Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитваш едно голямо стеснение.
(втори вариант)
Ако ти не се пазиш, може
да
се откъснеш от Бога и
да
изгубиш живота
си
.
(втори вариант)
– Е,
да
се оженим.
(втори вариант)
Въпросът е, че любовта към Бога дава разширение на душата и обич към всички хора.
(втори вариант)
Не, жененето е едно условие
да
развиваме живота
си
.
(втори вариант)
– Е,
да
оженим дъщеря
си
.
(втори вариант)
Няма
да
се спирам
да
ви обяснявам различията между Божията и човешката любов, но казвам, че човек трябва
да
проучи човешката любов във всички нейни проявления.
(втори вариант)
Не, това е едно условие
да
се освободим от товара
си
.
(втори вариант)
Вие сте я опитвали във всичките ѝ проявления, няма какво
да
я опитвате сега.
(втори вариант)
Казва Писанието: „
Да
познаем Исус,
да
вярваме в Него“.
(втори вариант)
За
да
я опитате, вие ще минете през живота на Христа.
(втори вариант)
Коя от вас не е тичала и плакала подир него с четири реда сълзи и казвала: Без тебе не мога
да
живея – умирам!
(втори вариант)
С тебе само мога
да
живея.
(втори вариант)
Това е единственият път, на който са сложени много мъчнотии и препятствия, за всички души, и който преодолее всички тия мъчнотии и препятствия, той ще придобие всички блага.
(втори вариант)
И Бог опитва всички хора, дали те са възприели Неговата Любов.
(втори вариант)
И той казва, че без нея не може
да
живее – умира, а само с нея може
да
живее, но след като я вземе, пак умира.
(втори вариант)
Псалмопевецът казва: „Опитай ме, Господи, и виж, дали съм възприел твоята любов, опитай сърцето ми“.
(втори вариант)
И тъй, от Пилат ще научим две отрицателни качества:
да
не угаждаме като него на хората, и
да
не предаваме Христа
да
Го разпъват.
(втори вариант)
А какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
Ами вие как можете
да
се произнасяте, че животът е такъв?
(втори вариант)
– Ще вземем положителната страна от действията на Пилат: ще угаждаме на Бог.
(втори вариант)
Да
, сегашният живот е такъв, но това не е истинският живот.
(втори вариант)
И, вместо
да
предаваме Христа
да
Го разпъват, ще Го предадем на Неговите приятели, на Неговите апостоли, които Го обичат.
(втори вариант)
Нека придобием истинския живот, че тогава
да
говорим.
(втори вариант)
Когато Пилат питаше: Искате ли
да
ви пусна Исус, то значи, че той имаше свобода
да
стори това нещо, в негова власт беше
да
пусне Христа.
(втори вариант)
И тъй, Пилат искаше
да
угоди на народа.
(втори вариант)
Казвам: Дайте свобода на вашия дух!
(втори вариант)
Защо трябваше
да
бие Исус и
да
Го предаде на разпятие?
(втори вариант)
Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го
да
работи!
(втори вариант)
Питам: Защо Господ не се намеси в работите на Пилат?
(втори вариант)
“ Във всеки човек работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални.
(втори вариант)
– Господ не обича
да
се меси в хорските работи.
(втори вариант)
И онези, които са възприели Истината, които са влезли в този път, трябва
да
бъдат смели,
да
вървят напред, за
да
достигнат съвършенството, целта на вашия живот.
(втори вариант)
Той казва: „Работата на Пилат е
да
угоди на народа и
да
предаде Исус на разпятие, а моя работа е
да
Го възкреся,
да
Му дам живот,
да
Го направя знатен и
да
Го покажа за един образец, как трябва
да
се живее за в бъдеще“.
(втори вариант)
Мнозина от вас има
да
учат закона на жертвата, на самоотричането; някой пък има
да
изучават известни добродетели, а онези, които са минали това, трябва
да
изучават самоусъвършенстването,
да
се проявят и
да
дадат образци на Божията Любов.
(втори вариант)
Близо три дни се продължаваше тази процедура на съдене, на разкарване на Христа при Кесаря, при Пилат, примиряваха се, докато най-после трябваше
да
заколят Христа като една кокошка,
да
послужи за едно угощение – нищо повече.
(втори вариант)
Например, мнозина казват, че и без пари можем
да
живеем.
(втори вариант)
Значи, при цялата тази процедура Пилат трябваше
да
угоди на народа.
(втори вариант)
Кой може
да
живее без пари?
(втори вариант)
Не е лошо човек
да
угажда.
(втори вариант)
– Само умният човек може
да
живее без пари.
(втори вариант)
Угаждането само по
себе
си
е добро, но на кого трябва
да
угаждаме?
(втори вариант)
Не разбирайте, че тия пари трябва
да
ги имате в джоба
си
.
(втори вариант)
Ако ти угаждаш на
себе
си
, ще умреш; ако угаждаш на ближните
си
, ще умреш; ако угаждаш на Бог, ще живееш.
(втори вариант)
Когато човек иска
да
угоди на Бог, той не може
да
се надява на хората,
да
каже, че аз като живея за Бог, ще имам благоволението и на хората.
(втори вариант)
Ако ние възприемем това положение, че може без пари, тогава не трябва
да
се качваме на никакви влакове, на никакви коли, все пеш трябва
да
ходим.
(втори вариант)
Не, онзи, който е дошъл до идеята
да
служи на Бог, той толкова е зает с тази велика мисъл, че на него не идва наум
да
се занимава с дребнавостите в живота.
(втори вариант)
Тогава и без обувки трябва
да
ходим, и
да
носим само това, което сами можем
да
си
направим.
(втори вариант)
Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам
да
ме научиш на изкуството
да
познавам законите на великата Любов“.
(втори вариант)
Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен.
(втори вариант)
Ние можем без пари, но парите трябва
да
се заместят с друго нещо.
(втори вариант)
Ще отидеш при всеки един от тях и ще му удариш две плесници.
(втори вариант)
После ще дойдеш
да
ми кажеш, какво научи.
(втори вариант)
Любовта трябва
да
служи като разменна монета.
(втори вариант)
Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ.
(втори вариант)
Какво значи
да
работим без пари, и любовта
да
бъде разменна монета помежду ни?
(втори вариант)
Да
допуснем, че ти дойдеш в моя дом
да
работиш без пари и от любов.
(втори вариант)
Не останало време
да
удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите.
(втори вариант)
Тогава аз ще ти кажа: Братко, благодаря ти за Божията Любов, която прояви към мене, отсега ти имаш моята любов и аз ще кажа на всички мои приятели
да
ти услужат.
(втори вариант)
Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката
си
, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката
си
надолу.
(втори вариант)
Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката
си
, не обърнал никакво внимание.
(втори вариант)
Еди-кой
си
господин тръгва за Америка и няма познат никъде никого.
(втори вариант)
Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници.
(втори вариант)
Веднага аз кажа едно слово на един мой приятел, и той го приеме, настани, прегледа.
(втори вариант)
– Не е лошо нещо ударът, но трябва
да
знаеш, че това е сегашната съдба на света.
(втори вариант)
Кажа му: Приятелю, нагледайте този човек, дайте му безплатен билет, дайте му храна, дайте му всичко, от каквото има нужда.
(втори вариант)
Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две.
(втори вариант)
И такъв един човек може
да
мине свободно от единия край на света до другия без пари – всеки ще му услужи.
(втори вариант)
Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката
си
, но после я свалил.
(втори вариант)
Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници.
(втори вариант)
С това
си
мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“.
(втори вариант)
Та, не е лошо, когато тия противоречия съществуват в света, но от този свят трябва
да
научим два закона.
(втори вариант)
Ние трябва
да
бъдем тъй активни, както светът е активен.
(втори вариант)
Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти
си
по-силен, ще му удариш две, като този военен.
(втори вариант)
Ако
си
като този брамин, ще разсъждаваш за моралния свят.
(втори вариант)
Ще ти ударят две плесници, но ти само ще
си
повдигнеш ръката и бързо ще я свалиш надолу.
(втори вариант)
За
да
си
вземе едно агне, той ще обиколи най-малко 10 кошари.
(втори вариант)
Оттук-оттам ще го гонят кучета, но все ще
си
вземе едно агне отнякъде.
(втори вариант)
Можеш
да
бъдеш и като този адепт и
да
не забележиш, че са ти ударили плесници.
(втори вариант)
Аз не мога
да
осъдя един вълк, че
си
взел едно агне.
(втори вариант)
Условията вие ги създавате.
(втори вариант)
А престъпление било това, че един вълк
си
взел едно агне!
(втори вариант)
Но, ако ние направим в
себе
си
подпушване за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас.
(втори вариант)
Когато налягането в една канализация е голямо, то може
да
произведе пропукване тъй, както и напорът на Божествената Любов може
да
пропука съзнанието на всеки един от нас.
(втори вариант)
Божествената Любов е една сила, която трябва
да
мине през човешкия ум, през човешкото сърце и през човешката воля – изобщо през всичките части на тялото.
(втори вариант)
„И Го предаде на разпятие“.
(втори вариант)
Всичко в света
си
има смисъл.
(втори вариант)
В съвременния свят, при всичкия този тор, при всичките тия отрицателни мисли, ние очакваме някакво подобрение.
(втори вариант)
Някои може
да
кажат, че няма Господ.
(втори вариант)
Не, ние трябва
да
имаме сила
да
превърнем всичко това в добро и
да
спрем злото.
(втори вариант)
Аз питам: Как е възможно, как стана това нещо, че този слабият човек, който не можеше
да
се защитава, когото евреите предадоха на разпятие, днес Му се кланят 500 милиона хора, и Го признават за Бог?
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, който един мой приятел, виден и учен българин ми разправи.
(втори вариант)
Не, Господ никой не може така
да
Го разпъва.
(втори вариант)
Тъй, както видях сатаната насън, той беше по-голям и по-силен от мене, но глава нямаше.
(втори вариант)
Сега, няма какво
да
се спирам
да
обяснявам другата страна на въпроса, но силата е в това, че Божественото работи чрез страданията.
(втори вариант)
Разбрах, че ако му дам моята глава, той ще може
да
направи много нещо, но ако не му дам главата
си
, нищо не ще може
да
направи.[“] В света ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудяват.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие се намирате в положението на Христа.
(втори вариант)
Няма защо
да
се страхувате, но не
си
давайте главата и мисълта на дявола!
(втори вариант)
Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който е учил до сега, е любовта към
себе
си
, т.е.
(втори вариант)
Дръжте
си
главата!
(втори вариант)
да
обичаш
себе
си
.
(втори вариант)
Ако имате един кобур, няма ли
да
го извадите
да
се защитавате?
(втори вариант)
Този закон всички същества го знаят – от най-големите до най-малките.
(втори вариант)
Тогава вие ще приличате на онзи светия, който се помъчил
да
смали дявола и тъй успял
да
го омагьоса, че го затворил в една стомна.
(втори вариант)
И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича
себе
си
.
(втори вариант)
Тъй затворен в стомната, светията го накарал
да
го разведе из целия свят, та дори и на Божи гроб.
(втори вариант)
Няма същество, което
да
не обича
себе
си
.
(втори вариант)
– Ще убиеш душата
си
, а може и тебе
да
убият.
(втори вариант)
Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества
да
се сдружават в едно,
да
живеят в общества,
да
имат отношения едни към други.
(втори вариант)
Няма
да
те мъча.
(втори вариант)
Казваш: Защитавам се, за
да
бъда жив.
(втори вариант)
Аз не наричам силен човек този, който може
да
убие своята душа, който може
да
убива и другите хора.
(втори вариант)
Законът на егоизма, любовта към
себе
си
, е закон за отношения на частите към цялото.
(втори вариант)
Силен човек е онзи, който може
да
обръща своите неприятели в приятели.
(втори вариант)
Вие само
си
турете ръката отгоре, и той ще извърши отлични работи.
(втори вариант)
Любовта към Бога или законът за цялото, сам по
себе
си
е непонятен и остава
да
се проучва за в бъдеще.
(втори вариант)
Следователно, смисълът на живота седи в това: от противоречията, който се явяват в нашия живот,
да
извадим отлична поука.
(втори вариант)
И затова ние не трябва
да
казваме: Колко жесток е бил Пилат!
(втори вариант)
Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна.
(втори вариант)
Пилат беше човек, като всички хора, със слабости.
(втори вариант)
Как трябва
да
ги примирим?
(втори вариант)
Любовта към
себе
си
я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем
да
разберем.
(втори вариант)
Преди повече от 25–30 години, двама американци отиват
да
посетят Ниагарския водопад, но се понапили малко.
(втори вариант)
Днес, от всички хора, се изисква изучаване на Божията Любов.
(втори вариант)
Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по
себе
си
тази велика любов, тя е необяснима.
(втори вариант)
Решили
да
се поразходят с лодка по течението на водата, над водопада, обаче не усетили как водата ги подела и ги завлякла към водопада.
(втори вариант)
Затова трябва
да
се започне от човешката.
(втори вариант)
Какви прояви могат
да
се явят в любовта към
себе
си
?
(втори вариант)
По едно време лодката се намерила във водите на водопада, всред най-силното течение.
(втори вариант)
Ти
си
богат, имаш голям двор и
си
отглеждаш кокошки, патки, пуйчици.
(втори вариант)
От това силно течение лодката се обръща надолу и единият от тях пада, а другият успява
да
се залови за една канара и остава на нея.
(втори вариант)
Не, и милиони години още човек ще има към
себе
си
любов.
(втори вариант)
Даже и в Нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов.
(втори вариант)
Всички тия същества живеят около тебе, привидно ти минаваш за техен господар, и всички ти се радват.
(втори вариант)
Събират се американци от една страна, канадци от друга – мислят ден, два, три, как
да
го спасят.
(втори вариант)
Някои мислят, че като влязат в Нирвана няма
да
проявят любов към
себе
си
.
(втори вариант)
Лодка не може
да
отиде до там.
(втори вариант)
Обаче един ден, тъй както ги наобикаляш, погледнеш на една, на друга от тях, докато хвърлиш око върху някоя мазничка, приличничка кокошка и
си
казваш: Тази ще ме развесели.
(втори вариант)
Всички се заинтересували от този случай.
(втори вариант)
Във всяка една частица на човека съществува любов към
себе
си
и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява.
(втори вариант)
Нали, най-после, и аз ще трябва
да
живея?
(втори вариант)
Как мислите са го спасили?
(втори вариант)
Всяка една любов обаче,
си
е на мястото.
(втори вариант)
Съвременното човечество се намира на този камък всред водопада, както този американец – на тази канара.
(втори вариант)
Заколиш я, занесеш я на жена
си
и казваш: Жено, мазничка е тази кокошка!
(втори вариант)
Брегове отстрани има, но този водопад отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свършено!
(втори вариант)
Ще я опечем с малко картофки, ще купим малко винце, ще извикаме и музиканти, ще поканим приятели на гости, та едно хубаво угощение ще
си
устроим!
(втори вариант)
Най-после американците решили
да
прехвърлят с един топ едно въже на канарата, и този там
да
се завърже здраво с него.
(втори вариант)
Сега оставям по-нататък историята
да
предаде факта.
(втори вариант)
Вие прочетете историята,
да
видите, дали този американец се спасил, или не.
(втори вариант)
След това любовта, която имаме към
себе
си
, която ще създаде дробовете и артериалната система.
(втори вариант)
И вие, като наблюдавате, виждате, че като хванат тази кокошка, тя
си
покряка малко, но няма закон, който
да
я защитава.
(втори вариант)
Друг случай: един американец, след като живял известно число години, намерил, че животът няма смисъл, омръзнал му и решил по някакъв начин
да
се прослави.
(втори вариант)
Да
стане поет – не може.
(втори вариант)
Значи, когато ние се радваме, всички други същества наоколо ни страдат.
(втори вариант)
Да
стане учен – не може.
(втори вариант)
И тъй: съобразно Божията Любов ще работя, ще мисля и ще заповядвам на всичко нисшо в
себе
си
; съобразно своята любов ще дишам, а съобразно любовта
си
към ближния ще работя навън, ще се проявявам.
(втори вариант)
След като мислил дълги години, дохожда му най-после следната идея:
да
обкове хубаво една бъчва,
да
я осмоли добре и
да
я постели с пластина, че с нея
да
слезе от водопада.
(втори вариант)
Пилат, който предаде Христа на разпятие нямаше глава.
(втори вариант)
Отиват неговите приятели заедно с него, за
да
пуснат бъчвата горе от водопада.
(втори вариант)
На него ще турим Божията глава, та като дойде втори път, няма
да
разпъва Христа.
(втори вариант)
Ти хванеш една кокошка и ти е приятно, че ще я заколиш, но този закон отвътре ти казва: Ти няма
да
ядеш тази кокошка, нека и тя
си
живее така, както и ти живееш.
(втори вариант)
Пускат го отгоре, и водата го поема.
(втори вариант)
И Христос, като дойде втори път, ще му покаже, как трябва
да
постъпва, ще му покаже къде е неговата слаба страна.
(втори вариант)
Христос ще му даде един добър урок.
(втори вариант)
Господ казва: „Всичко, що човек посади, може
да
се ползва от плодовете му“.
(втори вариант)
Сатана, след като работил 2,000 години в света, след като дал на хората една хубава опитност, те не го слушали повече, не искали
да
го знаят за нищо.
(втори вариант)
– Втори път и целия свят
да
ми дават, не влизам в бъчва и от водопад не се спускам.
(втори вариант)
Един ден той излязъл
да
си
почине, спрял на едно каменисто място, навел
си
главата и
си
размишлявал: „Така е, учих, учих света и като го научих, днес никой не те почита.
(втори вариант)
И тогава ти казваш: Ще пусна кокошката, ще я оставя
да
живее. Защо?
(втори вариант)
Има един закон, според който, човек може
да
бъде знаменит само един път.
(втори вариант)
Аз постъпих неразумно, че предадох своето учение на тия неблагодарни хора“.
(втори вариант)
– Заради Господа.
(втори вариант)
По едно време вижда Христос, че идва по направление към него и Сатана му казва: „Е, много късно идваш при мене“. Защо?
(втори вариант)
Този американец научил един закон: и цял свят вече
да
му дават, втори път не влиза в бъчва, за
да
премине водопада.
(втори вариант)
– Преди 2,000 години, когато бях толкова силен, толкова богат, ти не дойде при мене
да
ти дам всички тия светове, които имах на разположение, но идваш сега, когато нямам нищо.
(втори вариант)
Сега, като изнасям този въпрос, всички казват: Как, ние не трябва ли
да
живеем?
(втори вариант)
Задънен човек не трябва
да
бъда, слава не ми трябва.
(втори вариант)
– Не, аз не идвам за твоите царства, му казва Христос, аз идвам
да
ти помогна.
(втори вариант)
– Трябва
да
живеем, но разумно.
(втори вариант)
И тъй, първият искал
да
се разходи с лодка по водопада, но остава на канарата.
(втори вариант)
Вторият минава водопада с бъчва, а третият поискал
да
мине водопада по въже.
(втори вариант)
Първият път минава водопада с върлина в ръка, за равновесие.
(втори вариант)
Христос тогава му каза: „
Да
, ти много хубаво учи света“.
(втори вариант)
Какво произвежда тя?
(втори вариант)
Вторият път го минава без върлина, а третият път, за
да
покаже своето изкуство, минава водопада с друг един на гърба
си
, и вече без върлина.
(втори вариант)
– Човешката любов, любовта на егоизма е създала живота на смъртта.
(втори вариант)
Да
не казвате: Ето какво ни проповядва този човек, че сатаната трябвало
да
дойде
да
учи хората.
(втори вариант)
От човешката любов не може
да
излезе нещо хубаво.
(втори вариант)
И аз бих желал всеки от вас така
да
мине водопада.
(втори вариант)
Следователно, всеки човек, който вярва в тази любов и я приема като принцип, непременно ще има в живота
си
радости и скърби.
(втори вариант)
Всеки християнин трябва
да
мине този водопад три пъти: един път с върлина в ръка; втори път без върлина, а трети път без върлина и с човек на гърба, без
да
изгуби присъствието на духа
си
.
(втори вариант)
– Пушки
да
си
правите,
да
се убивате и на какво ли не друго, но сега сатаната е реформиран.
(втори вариант)
Живот, в който царува човешката любов, там силният разполага с живота на слабия.
(втори вариант)
Сега, вие ще ме запитате: Какво трябва
да
правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни.
(втори вариант)
Тъй е било навсякъде и във всички времена.
(втори вариант)
Казвам: Ти ще имаш присъствието на духа, като онзи американец, който минава водопада един път с върлина, втори път без върлина и трети път с човек на гърба, та светът като се бушува отдолу, нищо
да
не те смущава.
(втори вариант)
Можеш ли
да
направиш това, добре; не можеш ли
да
го направиш, слез от въжето, на тебе не ти се пада никаква слава.
(втори вариант)
Един вярващ трябва
да
има доблестта на този американец.
(втори вариант)
– Ще поставите Божията Любов като глава на вашия живот, вашата любов – като дихателна система, а любовта към вашите ближни – като условие за създаване на крака, ръце, стомах, изобщо като удове на вашето тяло.
(втори вариант)
Той трябва
да
стои даже и по-горе от него.
(втори вариант)
Вие може
да
направите един опит и ще видите, че този опит ще излезе сполучлив.
(втори вариант)
В тази любов човек непременно трябва
да
умре.
(втори вариант)
Христос се намери на това въже, и трябваше
да
го мине, а не че нямаше сила.
(втори вариант)
Има дълбоки окултни причини, който доказват, защо човек трябва
да
умре.
(втори вариант)
Той имаше сила, но неизбежно беше минаването по това въже.
(втори вариант)
Човек трябва
да
умре, защото той не е последното същество, което живее на земята.
(втори вариант)
Христос имаше сила
да
ходи по водата отгоре; Той можа
да
нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби; Той имаше ясновидството
да
каже на Петър, че загубената монета е погълната от една риба, и там
да
я търси, но в този случай, той не
си
послужи нито с едно от тези средства.
(втори вариант)
След него има множество по-малки същества, който трябва
да
го изядат точно тъй, както и той изяжда други същества.
(втори вариант)
Значи, с всичко това Христос ни научи на един велик урок.
(втори вариант)
Бацилите на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно решават, че човек трябва
да
умре.
(втори вариант)
– На велика преданост към Бога.
(втори вариант)
Следователно, човешката любов, сама по
себе
си
, носи известни утайки.
(втори вариант)
Хубава е човешката любов, но поради тези утайки, които носи, кръвта се заразява, става нечиста и човек умира.
(втори вариант)
Има неща, които ние, като хора ще ги извършим, а има неща, който ще оставим на Бог
да
ги извърши.
(втори вариант)
Тази отрова идва от онези живи същества, които човек изяжда.
(втори вариант)
Щом хванете една кокошка, или едно агне, с цел
да
го заколите, в тях се заражда чувството на омраза и страх.
(втори вариант)
След като те обезчестят, след като ти вземат всичко, откъде ще дойде славата ти?
(втори вариант)
Сега аз не говоря тук в полза на кокошките,
да
ги защитавам.
(втори вариант)
За това нещо, казва Христос, има кой
да
се погрижи.
(втори вариант)
Да
се ядат кокошките, това е от полза за тях, но важното е, че ние сме нарушили принципа, престъпили сме закона на Божията Любов.
(втори вариант)
Не е въпросът и в това,
да
не ядем месо, но важният въпрос е, че разумният човек не е създаден
да
яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки.
(втори вариант)
Човешката слава лесно може
да
се вземе, човешкото богатство лесно може
да
се вземе, но славата от Бога, животът от Бога, никой не може
да
го вземе.
(втори вариант)
Човек е създаден за съвсем друга храна.
(втори вариант)
Сега, при туй положение, всеки трябва
да
има опитността на Божията Любов.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва
да
дойде в съгласие, в съприкосновение с тази велика същина.
(втори вариант)
Изобщо ние, съвременните хора, трябва
да
се пазим от всички заблуди на миналото, които временно изпъкват в нашето съзнание.
(втори вариант)
Тъй както е светът, даже и най-умните, и най-добрите хора имат възможност
да
се заблудят в живота
си
.
(втори вариант)
И най-опитният пътешественик, ако няма компас, може
да
се заблуди в пътя
си
.
(втори вариант)
Ако няма нищо, което може
да
порази връзката между Божията и човешката любов, човек естествено ще дойде до това положение,
да
познае Божията Любов,
да
познае вечния живот.
(втори вариант)
Попадне ли в мъгливо време в някое поле, той няма
да
знае накъде е изток, запад, север и юг и виж, заблудил се в посоката
си
.
(втори вариант)
Ако той е много умен човек, ако е наблюдавал природата, няма
да
изгуби пътя
си
, но мнозина от вас може
да
се забатачите.
(втори вариант)
Ако сте наблюдавали камъните, ще познаете по тях.
(втори вариант)
Пилат Го предаде на разпятие, биха Го, разпнаха Го, но днес 500 милиона хора вярват в Него.
(втори вариант)
Следователно, камъните ще бъдат вашият компас.
(втори вариант)
Те вярват, че Христос може
да
спасява човечеството.
(втори вариант)
Но, има нещо, което те трябва
да
възприемат.
(втори вариант)
Сега, вие казвате, че трябва
да
живеете.
(втори вариант)
– Те трябва
да
възприемат онази Любов, чрез която душата и духът бяха свързани с Бог.
(втори вариант)
Там, в Писанието е казано: „Не дойдох в света
да
сторя моята воля, но волята на Отца, който ме е проводил“.
(втори вариант)
Съвременните християни смятат, че за
да
изпълним волята Божия, трябва
да
се откажем от всичко.
(втори вариант)
И ангелите ядат, хранят се, и те имат обеди като нас, но след като се наядат, усещат едно разширение, техният живот става по-изобилен и те разбогатяват.
(втори вариант)
Животът ние не го разглеждаме вън от нас.
(втори вариант)
Някои искат
да
разглеждат живота обективно.
(втори вариант)
В младините
си
човек придобива повече енергия, а в старините
си
придобива по-малко енергия, вследствие на това остарява.
(втори вариант)
Вие не можете
да
разглеждате живота обективно.
(втори вариант)
Защо именно в старините
си
, когато човек е по-умен, харчи повече, а придобива по-малко, а в младините
си
, когато е по-глупав, придобива повече, а харчи по-малко енергия?
(втори вариант)
Щом извадите живота вън от
себе
си
, вие сте мъртви.
(втори вариант)
Това е в противовес на този закон, който казва, че умният човек трябва
да
печели повече.
(втори вариант)
И тогава, за какво може
да
разсъждава, за какво може
да
мисли мъртвият човек?
(втори вариант)
Следователно, посоката, в която ние се движим сега е
да
придобием живота.
(втори вариант)
– Младите хора живеят по-близо до Бога, а старите хора живеят по-далеч от Бога.
(втори вариант)
Малкото дете вярва на всичко, каквото му се каже, а старият човек е философ, той казва: Ти не ме учи, аз съм минал през това, опитал съм го.
(втори вариант)
Детето вярва на всичко, а старият казва: Донесете ми книгата
да
прочета!
(втори вариант)
Ние имаме човешкия живот, но той не ни задоволява, той е живот, който постоянно носи промени.
(втори вариант)
Каквито реформатори и
да
се явят на земята, каквото и
да
ви говорят, нищо не могат
да
направят, за
да
изменят човешкия живот.
(втори вариант)
Всички стари хора са все томовци.
(втори вариант)
Той казва: Аз
да
пипна малко, че тогава ще се уверя.
(втори вариант)
Вие не можете
да
ги измените.
(втори вариант)
Старите казват: Ние сме стари хора, умни хора,
да
пипнем малко,
да
се уверим.
(втори вариант)
Който иска
да
бъде радостен на земята, непременно трябва
да
бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен.
(втори вариант)
Ние, старите, умните хора, няма
да
се оставим така
да
ни лъжат,
да
ни заблуждават!
(втори вариант)
Вие може
да
кажете: Защо Господ е направил света така?
(втори вариант)
– А, старите хора не могли
да
се лъжат!
(втори вариант)
Защо Господ изпраща студа?
(втори вариант)
Дойде някой момък, и той се излъже – продаде дъщеря
си
, отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева, за
да
я бие този момък по три пъти на ден.
(втори вариант)
Не, студът и топлината земята ги произвежда, студ и топлина има само на земята.
(втори вариант)
Ти, като
си
стар, умен човек, защо даде дъщеря
си
да
я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра?
(втори вариант)
Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщерите
си
, за
да
ги бият по три пъти на ден.
(втори вариант)
При съвременните изчисления на учените, които твърдят, че на слънцето има топлина от 35 милиона градуса, как е възможно
да
се говори за студ?
(втори вариант)
Така и еврейският народ предаде Христа в ръцете на Пилат,
да
Го разпне.
(втори вариант)
Той беше отличен съдия, и в негова власт беше
да
освободи Христа, или
да
Го разпне.
(втори вариант)
Аз мисля, че всички сегашни съдии приличат на Пилат, поизмият
си
ръцете според еди-кой
си
закон, и свалят от
себе
си
всякаква отговорност.
(втори вариант)
Следователно, земята образува топлината, земята образува и студа.
(втори вариант)
Аз ви говоря символично.
(втори вариант)
Аз казвам, че ние сме причината за скръбта, и за страданията на земята, а Бог изпраща Любовта, т.е.
(втори вариант)
Отиде някой търговец при началника на гарата, помоли го
да
му отпусне един вагон, за
да
изнесе стоката
си
.
(втори вариант)
И тъй, скърбите и страданията са наши състояния.
(втори вариант)
“ – И вдигне двете
си
ръце нагоре, посочи 10-те
си
пръста.
(втори вариант)
– Защото
си
изгубил нещо.
(втори вариант)
Ти
си
радостен. Защо?
(втори вариант)
Веднага началникът дава разпорежданията
си
: Отпуснете вагони на този човек.
(втори вариант)
– Придобил
си
нещо.
(втори вариант)
Зимно време е, жена, деца има,
да
му се услужи.
(втори вариант)
Питам сега: Откъде са проникнали всички тия недъзи в човека?
(втори вариант)
Причината
да
скърбиш е, че
си
изгубил нещо, или че искаш много нещо.
(втори вариант)
Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен
си
.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа друг такъв пример.
(втори вариант)
НАГОРЕ