НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
191
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
191
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов в дадения случай ти можеш
да
обичаш само едного; защото и човешката любов действува по същия закон, тя централизира всичките неща в
себе
си
.
Човек, като помисли за
себе
си
, разбира кокошките, овцете, всичко, което има.
Сега, какво искате
да
ви говоря?
Той казва: „Аз съм господар, за нищо не мисля освен за
себе
си
.“ Така е в човешката любов.
Човек е едно малко божество и иска всички
да
му се прекланят.
2.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Не, при сегашнитѣ условия именно може
да
приложите този законъ.
Е, прѣдставете
си
, че единъ търговецъ
си
отворилъ дюкянъ тамъ въ нѣкоя улица, но не му върви и
си
казва: чакай, въ този дюкянъ не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубавъ, ще се прѣмѣстя.
Този законъ не седи въ това,
да
си
продадешъ кѫщата,
да
си
раздадешъ паритѣ.
Ако дойде при мене единъ братъ странникъ, ще го оставя
да
поседи като гостъ три дни и слѣдъ туй ще му кажа: братко, ти
си
здравъ, като мене, ще ти дамъ една мотика, и ще отидемъ двамата заедно на лозето – хемъ ще се разговаряме сладко, хемъ ще го прѣкопаемъ.
– Не, търговецътъ трѣбва
да
има умѣние.
Ще
си
легнемъ заедно на едно легло, и на другия день пакъ ще вземемъ мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звѣздитѣ но и ще работимъ.
Обаче, ако той седи 5–6 мѣсеца въ кѫщата ми и казва: азъ съмъ завършилъ своята еволюция, затова ще
си
почивамъ, а ти ще работишъ заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото въ насъ.
Не, този пѫтникъ трѣбва
да
каже: братко дай и на мене мотика, азъ обичамъ
да
работя.
Ако той ме обича, трѣбва
да
дойде
да
работи заедно съ мене; не дойде ли, азъ зная, че той нѣма никаква любовь.
До сега всички говоримъ за Любовьта, всички говоримъ за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, но гдѣ е приложението на тази Любовь, на тази Мѫдрость, на тази Истина, на тази Правда?
– Тамъ е всичката философия на живота.
Ние вървимъ по улицата и виждаме, че нѣкой господинъ изтезава другиго бие го.
Ако не отидемъ
да
работимъ заедно съ Бога, ние не Го обичаме.
Веднага се спираме и
си
казваме: този човѣкъ постѫпва много жестоко, неговата постѫпка е безобразна.
Много хубаво разсѫждава този човѣкъ.
Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла
да
сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ
да
му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла
да
сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея
да
я биешъ.
За
да
избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно.
Азъ мога направо
да
ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и
да
се случи така, че нѣкой другъ
да
ме блъсне въ васъ, та и вашата глава
да
се пръсне, и моята
да
се пръсне.
Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него.
Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше
да
бѫде здрава.
Значи, вие не хвърляте обвинението
си
върху мене, а върху друга причина.
“ – Отъ прѣяждане.
Трѣбва
да
видимъ, разумна ли е тази причина.
Или, казано на простъ езикъ: тия думи се отнасятъ до ония хора, у които прѣобладава животинския животъ и животинския умъ.
“ – Отъ прѣсилване.
Той носѣше много имане на гърба
си
, много ниви, много кѫщи имаше, та му бѣше тежко.
Сега, всички работятъ, работятъ, но всички сѫ осакатѣли.
Всичкитѣ вълци, колкото и
да
сѫ културни, иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който ядатъ овци.
Специаленъ начинъ
си
иматъ тѣ.
Ние, които вървимъ по този Божественъ пѫть, ние, които имаме Божественото въ насъ, трѣбва
да
работимъ съ Бога заедно.
Лисицитѣ сѫщо иматъ единъ опрѣдѣленъ начинъ, по който започватъ
да
ядатъ кокошкитѣ.
Тази великата, мощната сила въ насъ трѣбва
да
я проявимъ, и туй свещено име на Бога трѣбва
да
Го намѣримъ.
Тѣ сѫ доста благородни, хубаво оскубватъ кокошкитѣ, и слѣдъ това започватъ
да
ги ядатъ.
Ще ви дамъ едно правило: за своята любовь не говорете никога нищо!
Когато човѣкъ говори за любовьта
си
, той се поставя на неправилна основа.
Тя е бърза, не се спира
да
снима козината ѝ.
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта
си
тъй, както Богъ изявява своята Любовь.
Вземете човѣкътъ, когато ще яде нѣкоя кокошка, или нѣкое прасенце, и той е, като лисицата уменъ, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
Какъ изявява Богъ Любовьта
си
?
– Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта
си
, но Той самъ седи на заденъ планъ.
Ако е за култура, по сѫщия начинъ и лисицата е културна!
– Животътъ, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь.
Ще ви задамъ единъ въпросъ: въ какво съврѣменната култура седи по-високо отъ миналата?
Какво има
да
питашъ още?
Въ римско врѣме, римлянитѣ имаха носилки, и съ тѣхъ четирма души носѣха едного на рѫцѣ.
Сега, за какво трѣбва
да
мислимъ?
Казваме: разумнитѣ хора трѣбва сами
да
носятъ товара
си
.
Станете сутринь, набързо
си
измиете лицето, а нѣкои, изкаратъ набързо, за петь минути „Отче нашъ“ и свършена работа!
Тевтери, пари, каси и всичко друго е въ вашитѣ умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощь за нашитѣ души, оставяме го на страна.
Ние мислимъ за женитѣ
си
, за мѫжетѣ
си
, за дѣцата
си
, за всичко, но не и за Бога.
Ние ли трѣбва
да
мислимъ за всичко това?
Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може
да
разбере нѣщата.
До момента, когато Богъ мисли за насъ, ние живѣемъ, но въ момента, когато Богъ прѣстане
да
мисли за насъ, ние изчезваме отъ свѣта.
До тогава, докато Богъ мисли за тебе, ти живѣешъ; до тогава, докато Богъ те обича, ти живѣешъ, но деньтъ, въ който ти прѣстѫпишъ онова свещено име на Бога, тази Божия Любовь се отегля отъ тебе и ти прѣставашъ
да
живѣешъ, и Богъ ще ти покаже, че
си
злоупотрѣбилъ съ Неговата Любовь.
Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ
да
разрѣшаваме всички важни въпроси.
Твоятъ мѫжъ може
да
мисли, само ако Богъ мисли заради него, ако Той го държи въ съзнанието
си
.
Затова, всинца ние трѣбва
да
се стремимъ чрѣзъ своя животъ
да
изявимъ Божията Любовь.
Всички искатъ Господь
да
мисли заради тѣхъ.
„
Да
, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“.
Кой отъ васъ до сега е обърналъ една душа къмъ Бога и е внесълъ този вѫтрѣшенъ миръ на спокойствие, но не привидно, защото азъ мога
да
внеса въ васъ туй привидно спокойствие, като ви дамъ 1,000–2,000 лв.
Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото.
Не по този начинъ трѣбва
да
се внесе въ човѣка спокойствие.
Когато любимъ
себе
си
, и когато любимъ обществото, въ тази любовь всѣкога има една промѣна.
Има друга една добродѣтель въ свѣта, която седи въ това
да
покажемъ на хората, какъ трѣбва
да
се родятъ отъ Бога.
Слѣдователно, до сега ние сме боравили съ двѣ величини, и съ тѣхъ сме искали
да
разрѣшимъ една отъ най-труднитѣ задачи.
Само Любовьта е единствениятъ стимулъ, който може
да
даде насока на всѣка една култура, тукъ на земята, или въ коя и
да
е слънчева система.
Тогава само ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ миръ, който никога нѣма
да
ни напусне.
Когато обичашъ нѣкого, законътъ е такъвъ: ти въ него не можешъ
да
се съмнѣвашъ, имашъ всичкото разположение
да
му услужишъ тъй, както на
себе
си
; и когато той те обича, не може
да
се съмнѣва въ тебе, и е готовъ
да
ти услужи тъй, както и на
себе
си
.
Сега, ще ви приведа единъ примѣръ,
да
видите, какво нѣщо сѫ постояннитѣ идеи у човѣка.
Слѣдователно, никога не може
да
изпѫкне противорѣчие между хора, които се обичатъ.
Изпѫкне ли въ ума ти нѣкакво противорѣчие, усъмнишъ ли се въ най-малкото нѣщо, ако всичко това е вѣрно, ти
си
намѣрилъ една истина, ти се спасявашъ.
Единъ день, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искамъ
да
ти изповѣдамъ единъ грѣхъ, не зная дали Господь ще ми прости, но много голѣмъ грѣхъ е.
Но, ако ти
си
намѣрилъ една мисъль, която не е вѣрна, ако ти създадешъ едно противорѣчие, което те спъва, ти се опорочавашъ.
Не мога
да
се освободя отъ този грѣхъ: и мислила съмъ върху него и молила съмъ се прѣдъ Бога, дано ми прости, но той е по-голѣмъ, отколкото мога
да
си
го прѣдставя.
Ако спасявашъ
себе
си
и мислишъ, че това, което
си
намѣрилъ е една истина, азъ се радвамъ, но ако забѣлѣжишъ, че това не е право, ти се опорочавашъ.
Слѣдователно, нѣма
да
мислимъ тъй, както искаме, а ще мислимъ тъй, както не искаме.
И азъ съмъ ви казвалъ много пѫти, че въ Божествения свѣтъ всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣко едно желание на човѣка, е точно прѣтеглено, всичко това сѫ опрѣдѣлени величини.
Бѣхъ млада, красива, хубава мома и се влюбихъ въ най-красивия момъкъ, когото толкова обичахъ, че не можехъ
да
живѣя безъ него.
Та, казвамъ: щомъ дойдемъ до Божествената Любовь, трѣбва
да
знаемъ, че всичко въ нея е точно опрѣдѣлено.
Обаче, моитѣ майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за другъ единъ, отъ когото имахъ петь сина и двѣ дъщери.
Тѣзи дѣца, които родихъ отъ него, ги мразя, и мѫжътъ
си
мразя, не искахъ
да
живѣя съ него, но какво можехъ
да
направя?
– Любовь, която не търпи никакви промѣни въ
себе
си
.
– Нищо, не можахъ
да
се освободя отъ него.
Тази старуха, и до 90-годишната
си
възрасть, не можа
да
забрави своя възлюбенъ.
Душата въздухъ не е, но съдържа въздуха въ
себе
си
.
Душата вода не е, но съдържа водата въ
себе
си
.
Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ
си
мразя!
Душата земя не е, но съдържа земята въ
себе
си
.
Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ
да
ги мразя, искамъ
да
живѣя съ тѣхъ по Бога.
Душата свѣтлина не е, но съдържа свѣтлината въ
себе
си
.
Душата етеръ не е, но съдържа етера въ
себе
си
.
Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо?
Тя съдържа всичко въ
себе
си
, и сама по
себе
си
е една неопрѣдѣлена величина.
– Това е раждане по плъть.
Всички Божествени нѣща сѫ неопрѣдѣлени.
Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица,
да
мисли за единъ момъкъ.
Защо за една стара жена
да
е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а
да
не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ?
Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата.
Дойда при тебе, искамъ ти пари на заемъ и ти казвамъ: колко ще ми дадешъ?
Е, дай ми 100,000 лв.
– Не, много искашъ, не мога
да
ти дамъ толкова.
Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва
да
правимъ.
Какво трѣбва
да
правимъ?
Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва
да
бѫде твърдъ въ съзнанието
си
и щомъ дойде
да
изпълни волята Божия, той трѣбва или
да
живѣе, или
да
умрѣ – едно отъ двѣтѣ.
Когато искатъ нѣкому
да
прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва
да
прѣдпочете смъртьта прѣдъ живота.
Е, два пѫти не мога
да
се опрѣдѣлямъ.
Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта
да
живѣе,
да
народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота
си
заради нея, но той остава въ нейния умъ.
– Не, и това е много, и толкова не мога
да
ти дамъ.
Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но
си
казалъ: такава е волята Божия!
мога
да
ти дамъ.
Та, казвамъ: щомъ се прояви Божественото въ насъ, ние трѣбва
да
го приемемъ, но щомъ срещнемъ противорѣчие, трѣбва
да
дадемъ извѣстна жертва въ свѣта.
Сега ние искаме
да
примиримъ Божественото въ свѣта.
Не, свѣтътъ и Божественото не могатъ
да
се примирятъ.
За
да
живѣемъ ние, за
да
се издигнемъ, хиляди сѫщества трѣбва
да
умратъ заради насъ.
Спираме се на хилядата, тамъ се опрѣдѣляме, но това не е никакво философско опрѣдѣление.
Слѣдователно, позволено ли е на насъ, разумнитѣ сѫщества, при тази Любовь, която се жертвува заради насъ,
да
грѣшимъ?
Ако нѣкой открадне единъ хлѣбъ отъ фурната, може
да
го турятъ за 4–5 мѣсеца въ затвора; ако пъкъ нѣкой убие нѣкого за благото на отечеството, може
да
му турятъ единъ кръстъ на гърдитѣ.
Азъ нѣма
да
грѣша. Защо?
Нима едно отечество може
да
се крѣпи върху убийството и кръвьта на хората?
И азъ трѣбва
да
се спра съ единъ свещенъ трепетъ и
да
си
кажа: заради мене ги колятъ.
Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли
да
грѣша, моето сърдце трѣбва ли
да
е жестоко?
Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва
да
живѣя, но не трѣбва
да
грѣша!
И сега, много свещеници казватъ: убийството може
да
се приложи, но за благото на отечеството.
Не, какъ вие мислите, то е другъ въпросъ, обаче въ Божествения свѣтъ казватъ: рѫцѣтѣ ти ще бѫдатъ абсолютно чисти!
Ако ти
си
роденъ отъ кръвь, отъ похоть плътска и отъ мѫжки умъ, ти ще убивашъ.
Ще бѫде смѣшно
да
кажа на вълка: ти нѣма
да
давишъ овцитѣ.
Той ще каже: хубаво, нѣма
да
ги давя, но какъ ще се храня?
Какъвто кодексъ и каквито морални правила
да
дамъ на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша?
Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва
да
кажешъ: този човѣкъ жертвува живота
си
заради мене,
да
добия знания.
Не, вълкътъ пакъ ще
си
върши своята работа.
Мислите ли, че ако дамъ на паяка нѣкои морални правила, че той ще ме слуша?
Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота
си
, за
да
даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и
да
е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството
си
, като майка, или баща, като синъ, или дъщеря, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
Той ще каже: хубаво, азъ риби нѣма
да
хващамъ въ мрѣжата
си
, не съмъ толкова лакомъ; послѣ, и овци нѣма
да
хващамъ, не искамъ и тѣхъ, и птици нѣма
да
хващамъ, азъ съмъ благороденъ.
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце
да
блѣе,
да
се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ,
да
се върнете дома
си
съ нажалени очи и
да
кажете: трѣбва
да
се родимъ отъ Бога, за
да
заживѣемъ въ Неговата Любовь.
Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ.
Ако бѣше по-голѣмъ, той и овци щѣше
да
хваща, и птици щѣше
да
хваща.
Да
знаете, че благородство има у менъ!
Казвамъ:
да
, много голѣмо благородство има въ тебе!
Азъ се радвамъ на всички тия вѫглени.
Въ тѣхъ има сила, само ги запали.
Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ.
Нѣкой
си
римлянинъ, нареченъ Теофилъ, се влюбва въ една благородна римлянка.
По нѣкакво нещастие, той изневѣрява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се.
Днесъ той е черенъ, но той може
да
гори, въ него има такава енергия, че единъ день, като се запали, чудо ще направи.
Та, сега всички сме вѫглени.
За успокоение на своята съвѣсть, той възприема християнството, отива
да
живѣе 20 години въ пустинята, като
си
дава обѣтъ, че отъ този моментъ нататъкъ ще ходи все съ затворени очи и никого нѣма
да
поглежда, за
да
се избави отъ грѣховетѣ
си
.
Единъ день, като се запалятъ тия вѫглени, тѣ ще дадатъ онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнемъ
да
чувствуваме блѣенето на тия агънца.
Викали го
да
изповѣдва хората.
То ще произведе най-свещения трепетъ у насъ, и като се върнемъ, ще има миръ, радость, молитви и славословия, че Богъ е толкова великъ къмъ насъ
да
излива и Живота, и Святостьта
си
, и Милостьта
си
, и всичко, което има въ
Себе
си
.
Ние трѣбва
да
се родимъ изново!
Единъ день дошла
да
се изповѣдва и неговата възлюбена,
да
види колко е светия.
Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ
да
се родишъ и
да
кажешъ: родихъ се!
Като чулъ гласа ѝ, той веднага
си
отворилъ очитѣ.
Туй е единъ актъ на постоянство – постоянно трѣбва
да
живѣемъ въ Бога и
да
бѫдемъ изпълнени съ Неговата мисъль, съ Неговото сърдце и чувство и съ Неговото дѣйствие.
Всички наоколо му, като видѣли това, казали
си
: каква бѣше тази чудотворна жена, та отвори очитѣ на нашия изповѣдникъ!
Ние мислимъ, че като затворимъ очитѣ
си
, по-добрѣ ще бѫде за насъ.
Затова, затворимъ очитѣ
си
и казваме: азъ не искамъ
да
гледамъ този свѣтъ, не искамъ
да
гледамъ тия хора, тия слуги, този мѫжъ, тия дѣца, нищо не искамъ – тъй, съ затворени очи ще изповѣдвамъ.
– Веднага
си
отвори очитѣ.
– Веднага
си
отвори очитѣ.
Та, като дойде онова, което ни допада, – красивото и хубавото въ живота – ние
си
отваряме очитѣ.
Щомъ не ни харесва нѣщо – затваряме
си
очитѣ, и тогава минаваме за философи, за светии.
Не е лошо
да
бѫдемъ съ затворени очи.
Затварянето на очитѣ става, когато искашъ
да
си
прѣгледашъ смѣткитѣ,
да
си
починешъ, а отварянето на очитѣ означава, че трѣбва
да
извършишъ най-хубавитѣ нѣща.
Сега,
да
се повърнемъ къмъ Божията Любовь!
Туй великото, свещеното име на Бога трѣбва
да
Го намѣримъ вѫтрѣ въ нашата душа.
Тя е единствената, мощна, всесилна дума въ свѣта, въ която цѣлото Битие, цѣлото създание, всички най-велики сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, я пазятъ.
Всички пазятъ туй свещено име, и който се домогне само
да
Го прочете, неговата душа се въздига.
Въ Писанието се казва: „
Да
не произнасяшъ името на Господа-Бога твоего напразно!
“ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, къмъ което се отправяме въ молитвитѣ
си
: „Господи, Боже нашъ, не ме ли чувашъ?
До тогава, докато ние говоримъ въ този свѣтъ, до тогава, докато ние шаваме, ние сме далечъ отъ Бога, и Той не ни чува.
Идете научете онзи истинския начинъ, какъ се вади нѣкой отъ водата.
Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и
си
казва: чакай, нека изгуби съзнание че тогава. Защо?
Тогава трѣбва
да
го извади, защото иначе давящиятъ ще завлѣче и този, който го спасява.
Когато нѣкой лѣкарь иска
да
направи една сериозна операция на нѣкой боленъ, той казва: нека болниятъ изгуби съзнанието
си
, тогава ще го оперирамъ.
Когато Богъ те люби, ти ще бѫдешъ напълно спокоенъ, докато той
си
свърши работата, а когато
си
свърши работата, Божията Любовь ще се изяви въ тебе като мощенъ, силенъ животъ, и слѣдъ туй ти ще почнешъ
да
живѣешъ истински.
Когато ти свършишъ всичката работа, Богъ ще дойде
да
работи пакъ въ тебе, но като Любовь, като Мѫдрость, ще внесе въ тебе свѣтлина и знание, а ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ.
Ти ще почнешъ
да
работишъ като човѣкъ, който обича науката и се учи.
Като се свърши този периодъ, тогава Богъ ще дойде
да
работи въ тебе като Истина; ти ще обикнешъ Истината, свободата, и въ тебе ще се яви желание
да
работишъ въ свѣта,
да
бѫдешъ филантропъ,
да
направлявашъ хората въ правия пѫть.
Ние ще вземемъ тия думи въ съврѣменния културенъ животъ въ широкъ смисъль – ще ги разгледаме като едно усилие на човѣшкия духъ,
да
изведе човѣшката душа къмъ нѣщо по-добро, по красиво, по-възвишено.
Съврѣменната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човѣкъ желае.
Разумниятъ човѣкъ може
да
бѫде въ лѣво, може
да
бѫде и въ дѣсно – нѣма никакъвъ грѣхъ въ това.
Сега, ние ще разсѫждаваме разумно,
да
видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота.
Ако по тази права, отвѣсна линия на кръста отгорѣ слиза едно козмическо течение и клони
да
ме завлѣче, какъвъ грѣхъ има въ това, ако азъ вървя на лѣво, послѣ на дѣсно, пакъ на лѣво, пакъ на дѣсно, и най-послѣ нагорѣ?
Противорѣчията въ живота произтичатъ ту отъ онова граматическо построяване на нашата рѣчь, ту отъ онова логическо схващане на нашия умъ, ту отъ онѣзи етически мѣрки, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогически правила, съ които
си
служимъ въ живота.
Всички тѣзи нѣща ни водятъ къмъ погрѣшни изводи.
Не с важно, дали е въ посока на лѣво, или на дѣсно, но все нагорѣ къмъ Бога!
Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце?
Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва
да
има една единствена мисъль:
да
служимъ само на Бога!
Е, прѣдставете
си
, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея?
Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва
да
зная, че
си
една душа излѣзла отъ Бога, и
да
съмъ готовъ
да
направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене.
– Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н.
Всѣки единъ отъ васъ живѣе за
себе
си
, но толкова живѣе и за другитѣ.
Ако ние живѣемъ за
себе
си
, за своето обикновено
себе
, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ.
На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ.
Ако ние се отказваме
да
живѣемъ за
себе
си
и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления.
Най-послѣ малкото момиченце ще ѝ даде всички педагогически правила, наставления, като ѝ каже: слушай, азъ ще отида малко
да
си
гледамъ работата, а ти ще ме слушашъ, нѣма
да
излизашъ никѫдѣ.
Този животъ включва живота на всички наши ближни.
Отдалечишъ ли се малко, не зная какво ще правя съ тебе.
Прѣдставете
си
, че азъ съмъ единъ старъ философъ, дойда и счупя краката на тази кукла.
Какво понятие ще
си
състави туй момиченце за мене?
Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ.
При всѣки единъ методъ трѣбва
да
разбирашъ законитѣ.
Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своитѣ педагогически правила, за своитѣ морални кодекси – тъй ги наричамъ азъ – ще иматъ ли валидность за живота ѝ?
При въздухообразниятъ методъ трѣбва
да
разбирашъ законитѣ на въздуха, какъ
да
сгѫстявашъ газоветѣ.
Разбира се, ние не оправдаваме този философъ.
Напр., трѣбва
да
знаешъ, какъ
да
сгѫстявашъ воднитѣ пари въ вода.
Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо
да
троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце.
При водния методъ трѣбва
да
разбирашъ законитѣ на течноститѣ –
да
знаешъ
да
прѣвръщашъ, напр., водата въ твърдо вещество.
При третия методъ трѣбва
да
разбирашъ законитѣ на твърдитѣ вещества,
да
знаешъ, какъ
да
ги прѣвръщашъ въ течни, и отъ течни въ въздухообразни.
Слѣдователно, нужна ни е една по-рѣдка срѣда, и затова трѣбва
да
знаемъ законитѣ за прѣвръщането на материята.
Азъ зная, какво нѣщо е животътъ, разбирамъ отъ него, зная и
да
свиря и
да
пѣя.
Не се заблуждавайте отъ външната обстановка, отъ постѫпкитѣ на хората.
Знайте, че има единъ мораленъ законъ въ свѣта, споредъ който, когато азъ направя една погрѣшка, каквато и
да
е, колкото малка и невидима
да
е, азъ я чувствувамъ въ
себе
си
.
Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ
да
прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина.
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който прѣтегля всичко и ми казва: толкова липсва на твоята постѫпка.
Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ
си
могълъ въ Багдатъ
да
прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть.
Азъ зная всѣка своя грѣшка.Човѣкъ никога не трѣбва
да
се оправдава за грѣшкитѣ
си
, а трѣбва
да
се осѫжда.
– Не, тукъ не мога
да
прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ.
Една крива постѫпка изнесена прѣдъ самия
себе
си
, е равносилно на това, че прѣдъ Бога се сѫдишъ, а не прѣдъ хората.
Сега,
да
се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
Законъ е: ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка маймуна, тя нѣма
да
роди единъ гений.
Нѣма какво
да
се турятъ хората за сѫдии.
Или, ако вложите единъ човѣшки зародишъ въ утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, тѣ нѣма
да
дадатъ качествата на този зародишъ.
Трѣбва
да
намѣримъ сѫдията вѫтрѣ въ
себе
си
, въ своята душа, и тамъ се сѫдимъ – прѣдъ Бога.
Когато дойде нѣкой и ми каже, че съмъ постѫпилъ много злѣ, ще му кажа: въ мене има единъ сѫдия, много по-добъръ, отколкото
си
ти.
Да
, ако не съмъ постѫпилъ добрѣ, този вѫтрѣшенъ гласъ ще ми каже: снощи единъ братъ дойде при тебе, и ти не се отнесе съ него тъй, както трѣбваше.
Не съмъ го приелъ, това е едната страна; но, ако този братъ, който идва отвънъ, постоянно хлопа по прозорцитѣ, и иска
да
му отворятъ, мислите ли, че той е отъ онѣзи Божествени братя, който сѫ пратени отъ Бога?
Че кой апашъ днесъ не дохожда, не отваря касата и не бърка въ нея?
Ние, разумнитѣ хора, които искаме
да
осигуримъ живота
си
, въ какво седи това осигуряване?
Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и
да
отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове.
Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено
да
тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече.
По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите.
Сега, за свое оправдание, вие може
да
кажете: ама ние може
да
не сме чули този пѫтникъ, може
да
сме били на гости.
Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова.
Вие сте свободни
да
приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено
да
хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3 удара, значи всичко 12 пѫти.
Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва
да
постѫпи.
Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете
си
, снощи ходихъ при еди-кой
си
братъ, похлопахъ, но не ме приеха.
Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва
да
постѫпишъ.
И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете
си
, този братъ не го приеха!
Въ най-опаснитѣ моменти на живота
си
, когато не знаешъ какъ
да
постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь.
Други: прѣдставете
си
!
– Е, прѣдставете
си
!
И всички: прѣдставете
си
, прѣдставете
си
!
Кръстъ – страдание!
Е, прѣдставихме
си
, че какво?
Дотегна ми на душата
да
нося тѣзи кръстове!
Но, прѣдставете
си
сега, че този братъ хлопа на единъ отъ тия, който казватъ „прѣдставете
си
“.
Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ
себе
си
аршина и ножицитѣ, безъ
да
ги употрѣбява.
И всички, все на „прѣдставете
си
“ оставятъ.
Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ.
Всичкитѣ сѫдятъ много добрѣ, но като дойде до приложение на закона въ тѣхъ, нѣма ги.
Навсѣкѫдѣ трѣбва
да
ги употрѣбява!
То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ
да
иска
да
знае, защото тя
си
има свой опрѣдѣленъ пѫть.
Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че животътъ ти се намира въ опасность, нѣма
да
бѣгашъ прѣдъ нея, т.е.
въ посоката, въ която отива тази козмическа сила.
защото и въ двата случая ще изгубишъ живота
си
, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение.
Ние сме все отъ хилядата лева.
Трѣбва
да
се занимавашъ съ нѣщо, за
да
избѣгнешъ туй противорѣчие.
Ще ви дамъ едно разяснение.
Нима ние трѣбва
да
се спремъ?
Да
допуснемъ, че имаме единъ човѣкъ, който е въ безработица, но пъленъ съ енергия, съ здраво тѣло, съ здравъ умъ, съ здраво сърдце.
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва
да
спре и
да
каже: азъ израснахъ вече четири пръста.
Какво трѣбва
да
направи, за
да
не го завлѣче?
Не, то може
да
израсне и 10, и 15 пръста.
– Два пѫтя има: или
да
влѣзе въ духовния свѣтъ, т.е.
да
вземе посоката на дѣсно, къмъ нѣщо благородно и възвишено – и тамъ
да
работи, или
да
влезе въ свѣта
да
работи.
Сравнявайте се съ Божествената Любовь, която трѣбва
да
се изяви въ своята пълнота.
Но, и въ единия и въ другия случай трѣбва
да
се работи!
Нима ние трябва
да
се спрем?
(втори вариант)
Трябва
да
се занимаваш с нещо, за
да
избегнеш туй противоречие.
(втори вариант)
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста над земята, трябва
да
спре и
да
каже: Аз израснах вече четири пръста.
(втори вариант)
Ще ви дам едно разяснение.
(втори вариант)
Не, то може
да
израсне и 10, и 15 пръста.
(втори вариант)
Да
допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце.
(втори вариант)
Какво трябва
да
направи, за
да
не го завлече?
(втори вариант)
– Два пътя има: или
да
влезе в духовния свят, т.е.
(втори вариант)
Сравнявайте се с Божествената Любов, която трябва
да
се изяви в своята пълнота.
(втори вариант)
да
вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там
да
работи, или
да
влезе в света
да
работи.
(втори вариант)
Не, при сегашните условия именно може
да
приложите този закон.
(втори вариант)
Този закон не седи в това,
да
си
продадеш къщата,
да
си
раздадеш парите.
(втори вариант)
Но, и в единия, и в другия случай трябва
да
се работи!
(втори вариант)
Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя
да
поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти
си
здрав, като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем.
(втори вариант)
Е, представете
си
, че един търговец
си
отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и
си
казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя.
(втори вариант)
Ще
си
легнем заедно на едно легло, и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за слънцето, за звездите но и ще работим.
(втори вариант)
Обаче, ако той седи 5 – 6 месеца в къщата ми и казва: Аз съм завършил своята еволюция, затова ще
си
почивам, а ти ще работиш заради мене – това не е разбиране на живота на Божественото в нас.
(втори вариант)
Не, този пътник трябва
да
каже: Братко дай и на мене мотика, аз обичам
да
работя.
(втори вариант)
– Не, търговецът трябва
да
има умение.
(втори вариант)
Ако той ме обича, трябва
да
дойде
да
работи заедно с мене; не дойде ли, аз зная, че той няма никаква любов.
(втори вариант)
Ако не отидем
да
работим заедно с Бога, ние не Го обичаме.
(втори вариант)
Досега всички говорим за Любовта, всички говорим за Мъдростта, за Истината, за Правдата, но где е приложението на тази Любов, на тази Мъдрост, на тази Истина, на тази Правда?
(втори вариант)
– Там е всичката философия на живота.
(втори вариант)
Ние вървим по улицата и виждаме, че някой господин изтезава другиго, бие го.
(втори вариант)
Веднага се спираме и
си
казваме: Този човек постъпва много жестоко, неговата постъпка е безобразна.
(втори вариант)
Много хубаво разсъждава този човек.
(втори вариант)
Но, той се връща в къщи, жена му не успяла
да
сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без
да
му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла
да
сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея
да
я биеш.
(втори вариант)
За
да
избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно.
(втори вариант)
Аз мога направо
да
ударя някому две плесници, но може и
да
се случи така, че някой друг
да
ме блъсне във вас, та и вашата глава
да
се пръсне, и моята
да
се пръсне.
(втори вариант)
В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него.
(втори вариант)
“ – От преяждане.
(втори вариант)
Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше
да
бъде здрава.
(втори вариант)
Значи, вие не хвърляте обвинението
си
върху мене, а върху друга причина.
(втори вариант)
“ – От пресилване.
(втори вариант)
Трябва
да
видим, разумна ли е тази причина.
(втори вариант)
Той носеше много имане на гърба
си
, много ниви, много къщи имаше, та му беше тежко.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум.
(втори вариант)
Сега, всички работят, работят, но всички са осакатели.
(втори вариант)
Ние, които вървим по този Божествен път, ние, които имаме Божественото в нас, трябва
да
работим с Бога заедно.
(втори вариант)
Всичките вълци, колкото и
да
са културни, имат един определен начин, по който ядат овце.
(втори вариант)
Тази великата, мощната сила в нас трябва
да
я проявим, и туй свещено име на Бога трябва
да
Го намерим.
(втори вариант)
Специален начин
си
имат те.
(втори вариант)
Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо!
(втори вариант)
Лисиците също имат един определен начин, по който започват
да
ядат кокошките.
(втори вариант)
Когато човек говори за любовта
си
, той се поставя на неправилна основа.
(втори вариант)
Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките, и след това започват
да
ги ядат.
(втори вариант)
Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявяваш любовта
си
тъй, както Бог изявява своята Любов.
(втори вариант)
Как изявява Бог Любовта
си
?
(втори вариант)
Тя е бърза, не се спира
да
снима козината й.
(втори вариант)
– Бог е създал целия свят, с това изявява Любовта
си
, но Той сам седи на заден план.
(втори вариант)
Вземете човекът, когато ще яде някоя кокошка, или някое прасенце, и той е, като лисицата умен, оскубва перата на кокошката и козината на прасенцето.
(втори вариант)
– Животът, който имаш, в него Бог е изявил своята Любов; умът, който носиш, в него Бог е изявил своята Любов; сърцето, което имаш, в него Бог е изявил своята Любов.
(втори вариант)
Ако е за култура, по същия начин и лисицата е културна!
(втори вариант)
Какво има
да
питаш още?
(втори вариант)
Ще ви задам един въпрос: В какво съвременната култура седи по-високо от миналата?
(втори вариант)
Сега, за какво трябва
да
мислим?
(втори вариант)
В римско време, римляните имаха носилки, и с тях четирима души носеха едного на ръце.
(втори вариант)
Станете сутрин, набързо
си
измиете лицето, а някои, изкарат набързо, за пет минути „Отче наш“ и свършена работа!
(втори вариант)
Казваме: Разумните хора трябва сами
да
носят товара
си
.
(втори вариант)
Тефтери, пари, каси и всичко друго е във вашите умове, но това, което ще внесе спокойствие, сила и мощ за нашите души, оставяме го настрана.
(втори вариант)
Ние мислим за жените
си
, за мъжете
си
, за децата
си
, за всичко, но не и за Бога.
(втори вариант)
Ние ли трябва
да
мислим за всичко това?
(втори вариант)
До момента, когато Бог мисли за нас, ние живеем, но в момента, когато Бог престане
да
мисли за нас, ние изчезваме от света.
(втори вариант)
Дотогава, докато Бог мисли за тебе, ти живееш; дотогава, докато Бог те обича, ти живееш, но денят, в който ти престъпиш онова свещено име на Бога, тази Божия Любов се оттегля от тебе и ти преставаш
да
живееш, и Бог ще ти покаже, че
си
злоупотребил с Неговата Любов.
(втори вариант)
В този стих се казва, че само роденият от Бога може
да
разбере нещата.
(втори вариант)
Твоят мъж може
да
мисли, само ако Бог мисли заради него, ако Той го държи в съзнанието
си
.
(втори вариант)
Бог е единствената мярка, с която ние можем
да
разрешаваме всички важни въпроси.
(втори вариант)
Затова, всинца ние трябва
да
се стремим чрез своя живот
да
изявим Божията Любов.
(втори вариант)
Всички искат Господ
да
мисли заради тях.
(втори вариант)
Кой от вас досега е обърнал една душа към Бога и е внесъл този вътрешен мир на спокойствие, но не привидно, защото аз мога
да
внеса във вас туй привидно спокойствие, като ви дам 1000 – 2000 лв.
(втори вариант)
„
Да
, ти ще забележиш, че когато идваш тук, през разните времена на годината, средният чучур всякога се остава еднакъв, а другите два претърпяват някаква промяна.“ Средният чучур представлява Любовта на Бога, а левият и десният представляват любовта на индивида и любовта на обществото.
(втори вариант)
Не по този начин трябва
да
се внесе в човека спокойствие.
(втори вариант)
Когато любим
себе
си
, и когато любим обществото, в тази любов всякога има една промяна.
(втори вариант)
Има друга една добродетел в света, която седи в това
да
покажем на хората, как трябва
да
се родят от Бога.
(втори вариант)
Следователно, досега ние сме боравили с две величини, и с тях сме искали
да
разрешим една от най-трудните задачи.
(втори вариант)
Само Любовта е единственият стимул, който може
да
даде насока на всяка една култура, тук на земята, или в коя и
да
е слънчева система.
(втори вариант)
Тогава само ние ще почувстваме този вътрешен мир, който никога няма
да
ни напусне.
(втори вариант)
Когато обичаш някого, законът е такъв: ти в него не можеш
да
се съмняваш, имаш всичкото разположение
да
му услужиш тъй, както на
себе
си
; и когато той те обича, не може
да
се съмнява в тебе, и е готов
да
ти услужи тъй, както и на
себе
си
.
(втори вариант)
Сега, ще ви приведа един пример,
да
видите, какво нещо са постоянните идеи у човека.
(втори вариант)
Следователно, никога не може
да
изпъкне противоречие между хора, които се обичат.
(втори вариант)
Изпъкне ли в ума ти някакво противоречие, усъмниш ли се в най-малкото нещо, ако всичко това е вярно, ти
си
намерил една истина, ти се спасяваш.
(втори вариант)
Един ден, идва при него една старица, на около 90 години и казва: „Отче, искам
да
ти изповядам един грях, не зная дали Господ ще ми прости, но много голям грях е.
(втори вариант)
Но, ако ти
си
намерил една мисъл, която не е вярна, ако ти създадеш едно противоречие, което те спъва, ти се опорочаваш.
(втори вариант)
Не мога
да
се освободя от този
си
грях: и мислила съм върху него, и молила съм се пред Бога, дано ми прости, но той е по-голям, отколкото мога
да
си
го представя.
(втори вариант)
Ако спасяваш
себе
си
и мислиш, че това, което
си
намерил е една истина, аз се радвам, но ако забележиш, че това не е право, ти се опорочаваш.
(втори вариант)
Следователно, няма
да
мислим тъй, както искаме, а ще мислим тъй, както не искаме.
(втори вариант)
И аз съм ви казвал много пъти, че в Божествения свят всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяко едно желание на човека, е точно претеглено, всичко това са определени величини.
(втори вариант)
Бях млада, красива, хубава мома и се влюбих в най-красивия момък, когото толкова обичах, че не можех
да
живея без него.
(втори вариант)
Та, казвам: Щом дойдем до Божествената Любов, трябва
да
знаем, че всичко в нея е точно определено.
(втори вариант)
Обаче, моите майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за друг един, от когото имах пет сина и две дъщери.
(втори вариант)
Тези деца, които родих от него, ги мразя, и мъжът
си
мразя, не исках
да
живея с него, но какво можех
да
направя?
(втори вариант)
– Любов, която не търпи никакви промени в
себе
си
.
(втори вариант)
– Нищо, не можах
да
се освободя от него.
(втори вариант)
Тази старуха, и до 90-годишната
си
възраст, не можа
да
забрави своя възлюбен.
(втори вариант)
Душата въздух не е, но съдържа въздуха в
себе
си
.
(втори вариант)
Душата вода не е, но съдържа водата в
себе
си
.
(втори вариант)
Тя казва: И синовете, и дъщерите, и мъжът
си
мразя!
(втори вариант)
Душата земя не е, но съдържа земята в
себе
си
.
(втори вариант)
Голям грях е този, не искам
да
ги мразя, искам
да
живея с тях по Бога.
(втори вариант)
Душата светлина не е, но съдържа светлината в
себе
си
.
(втори вариант)
Душата етер не е, но съдържа етера в
себе
си
.
(втори вариант)
Ние много пъти ще народим пет сина и две дъщери и ще ги мразим. Защо?
(втори вариант)
Тя съдържа всичко в
себе
си
, и сама по
себе
си
е една неопределена величина.
(втори вариант)
– Това е раждане по плът.
(втори вариант)
Всички Божествени неща са неопределени.
(втори вариант)
Другите ще кажат как не я е срам тази старица,
да
мисли за един момък.
(втори вариант)
Защо за една стара жена
да
е грешно, че мисли за един момък, а
да
не е грешно, когато някоя мома мисли за някой момък?
(втори вариант)
Ако е грешно за старата, то е грешно и за младата.
(втори вариант)
Дойда при тебе, искам ти пари назаем и ти казвам: Колко ще ми дадеш?
(втори вариант)
Е, дай ми 100,000 лв.
(втори вариант)
– Не, много искаш, не мога
да
ти дам толкова.
(втори вариант)
Нашият живот е тъй преплетен, че някой път става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаем, какво трябва
да
правим.
(втори вариант)
Какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
Човек, при сегашните условия, трябва
да
бъде твърд в съзнанието
си
и щом дойде
да
изпълни волята Божия, той трябва или
да
живее, или
да
умре – едно от двете.
(втори вариант)
Когато искат някому
да
прекъснат пътя към онзи Божествен живот, той трябва
да
предпочете смъртта пред живота.
(втори вариант)
Е, два пъти не мога
да
се определям.
(втори вариант)
Той не се оженил, не влязъл в света
да
живее,
да
народи като нея пет сина и две дъщери, а умира, жертва живота
си
заради нея, но той остава в нейния ум.
(втори вариант)
– Не, и това е много, и толкова не мога
да
ти дам.
(втори вариант)
Този млад момък, ни най-малко нямал някаква омраза срещу нейния мъж, но
си
казал: Такава е волята Божия!
(втори вариант)
мога
да
ти дам.
(втори вариант)
Та, казвам: щом се прояви Божественото в нас, ние трябва
да
го приемем, но щом срещнем противоречие, трябва
да
дадем известна жертва в света.
(втори вариант)
Сега ние искаме
да
примирим Божественото в света.
(втори вариант)
Не, светът и Божественото не могат
да
се примирят.
(втори вариант)
За
да
живеем ние, за
да
се издигнем, хиляди същества трябва
да
умрат заради нас.
(втори вариант)
Спираме се на хилядата, там се определяме, но това не е никакво философско определение.
(втори вариант)
Следователно, позволено ли е на нас, разумните същества, при тази Любов, която се жертва заради нас,
да
грешим?
(втори вариант)
Ако някой открадне един хляб от фурната, може
да
го турят за 4 – 5 месеца в затвора; ако пък някой убие някого за благото на отечеството, може
да
му турят един кръст на гърдите.
(втори вариант)
Аз няма
да
греша. Защо?
(втори вариант)
Нима едно отечество може
да
се крепи върху убийството и кръвта на хората?
(втори вариант)
И аз трябва
да
се спра с един свещен трепет и
да
си
кажа: Заради мене ги колят.
(втори вариант)
Те се жертват заради мене, аз трябва ли
да
греша, моето сърце трябва ли
да
е жестоко?
(втори вариант)
Тези животни умират заради мене, аз трябва
да
живея, но не трябва
да
греша!
(втори вариант)
И сега, много свещеници казват: Убийството може
да
се приложи, но за благото на отечеството.
(втори вариант)
Не, как вие мислите, то е друг въпрос, обаче в Божествения свят казват: Ръцете ти ще бъдат абсолютно чисти!
(втори вариант)
Ако ти
си
роден от кръв, от похот плътска и от мъжки ум, ти ще убиваш.
(втори вариант)
Ще бъде смешно
да
кажа на вълка: Ти няма
да
давиш овцете.
(втори вариант)
Той ще каже: Хубаво, няма
да
ги давя, но как ще се храня?
(втори вариант)
Какъвто кодекс и каквито морални правила
да
дам на вълка, мислите ли, че той ще ме слуша?
(втори вариант)
Когато един човек работи в науката и жертва своя живот, ти трябва
да
кажеш: Този човек жертва живота
си
заради мене,
да
добия знания.
(втори вариант)
Не, вълкът пак ще
си
върши своята работа.
(втори вариант)
Мислите ли, че ако дам на паяка някои морални правила, че той ще ме слуша?
(втори вариант)
Всеки един човек, който жертва живота
си
, за
да
даде подтик на човечеството, където и
да
е той, било в религията, било в науката, било в семейството
си
, като майка, или баща, като син, или дъщеря, това са онези братя, онези агънца или прасенца, който са повдигнали човечеството.
(втори вариант)
Той ще каже: Хубаво, аз риби няма
да
хващам в мрежата
си
, не съм толкова лаком; после, и овце няма
да
хващам, не искам и тях, и птици няма
да
хващам, аз съм благороден.
(втори вариант)
И тъй, казвам: При сегашния живот, нека вашето сърце бъде толкова нежно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце
да
блее,
да
се изпълни с един свещен трепет,
да
се върнете у дома
си
с нажалени очи и
да
кажете: Трябва
да
се родим от Бога, за
да
заживеем в Неговата Любов.
(втори вариант)
Когато у всинца ни проникне тази Любов, тя ще бъде единственото нещо, пред което всички тия войни, всички тия раздори, който сега съществуват, ще се стопят тъй, както ледът.
(втори вариант)
Ако беше по-голям, той и овце щеше
да
хваща, и птици щеше
да
хваща.
(втори вариант)
Да
знаете, че благородство има у мен!
(втори вариант)
Казвам:
Да
, много голямо благородство има в тебе!
(втори вариант)
Аз се радвам на всички тия въглени.
(втори вариант)
В тях има сила, само ги запали.
(втори вариант)
Ще ви приведа един малък пример.
(втори вариант)
Някой
си
римлянин, наречен Теофил, се влюбва в една благородна римлянка.
(втори вариант)
По някакво нещастие, той изневерява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се.
(втори вариант)
Днес той е черен, но той може
да
гори, в него има такава енергия, че един ден, като се запали, чудо ще направи.
(втори вариант)
Та, сега всички сме въглени.
(втори вариант)
За успокоение на своята съвест, той възприема християнството, отива
да
живее 20 години в пустинята, като
си
дава обет, че от този момент нататък ще ходи все със затворени очи и никого няма
да
поглежда, за
да
се избави от греховете
си
.
(втори вариант)
Един ден, като се запалят тия въглени, те ще дадат онази Божествена топлина, и тогава ние ще започнем
да
чувстваме блеенето на тия агънца.
(втори вариант)
Викали го
да
изповядва хората.
(втори вариант)
То ще произведе най-свещения трепет у нас, и като се върнем, ще има мир, радост, молитви и славословия, че Бог е толкова велик към нас
да
излива и Живота, и Святостта
си
, и Милостта
си
, и всичко, което има в
Себе
си
.
(втори вариант)
Ние трябва
да
се родим изново!
(втори вариант)
Един ден дошла
да
се изповядва и неговата възлюбена,
да
види колко е светия.
(втори вариант)
Туй е, което наричат „новораждане“, раждане в Бога, но не само веднъж
да
се родиш и
да
кажеш: Родих се!
(втори вариант)
Като чул гласа й, той веднага
си
отворил очите.
(втори вариант)
Туй е един акт на постоянство – постоянно трябва
да
живеем в Бога и
да
бъдем изпълнени с Неговата мисъл, с Неговото сърце и чувство и с Неговото действие.
(втори вариант)
Всички наоколо му, като видели това, казали
си
: Каква беше тази чудотворна жена, та отвори очите на нашия изповедник!
(втори вариант)
''Беседа, държана от Учителя, на 2 ноември, [[1924]] г.
(втори вариант)
Ние мислим, че като затворим очите
си
, по-добре ще бъде за нас.
(втори вариант)
Затова, затворим очите
си
и казваме: Аз не искам
да
гледам този свят, не искам
да
гледам тия хора, тия слуги, този мъж, тия деца, нищо не искам – тъй, със затворени очи ще изповядвам.
(втори вариант)
– веднага
си
отвори очите.
(втори вариант)
/В оригинала - PDF формата - не е изписано съдържанието на първа глава от „Евангелие на Йоана“, но после в текста е отбелязано че главата е прочетена - може би в началото при наряда.
(втори вариант)
Следва на по-късен етап от корекцията
да
се определи дали
да
остане текста./
(втори вариант)
– веднага
си
отвори очите.
(втори вариант)
Та, като дойде онова, което ни допада – красивото и хубавото в живота, ние
си
отваряме очите.
(втори вариант)
Щом не ни харесва нещо – затваряме
си
очите, и тогава минаваме за философи, за светии.
(втори вариант)
(3) Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана.
(втори вариант)
Не е лошо
да
бъдем със затворени очи.
(втори вариант)
Затварянето на очите става, когато искаш
да
си
прегледаш сметките,
да
си
починеш, а отварянето на очите означава, че трябва
да
извършиш най-хубавите неща.
(втори вариант)
(7) Той дойде в свидетелство
да
свидетелствува заради виделината, за
да
повярват всички чрез него.
(втори вариант)
Сега,
да
се повърнем към Божията Любов!
(втори вариант)
(8) Не бе той виделината, но
да
свидетелствува за виделината.
(втори вариант)
Туй великото, свещеното име на Бога трябва
да
Го намерим вътре в нашата душа.
(втори вариант)
Тя е единствената, мощна, всесилна дума в света, в която цялото Битие, цялото създание, всички най-велики същества, които са завършили своята еволюция, я пазят.
(втори вариант)
(11) В своите
си
дойде, и своите му го не приеха; (12) а които го приеха, даде им власт
да
бъдат чада Божии, сиреч, на тези които вярват в неговото име; (13) които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.
(втори вариант)
Всички пазят туй свещено име, и който се домогне само
да
Го прочете, неговата душа се въздига.
(втори вариант)
(14) И Словото стана плът и всели се между нас, (и видехме славата негова, слава като на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина.
(втори вариант)
В Писанието се казва: „
Да
не произнасяш името на Господа-Бога твоего напразно!
(втори вариант)
“ Ние не подразбираме туй обикновеното Божие име, към което се отправяме в молитвите
си
: „Господи, Боже наш, не ме ли чуваш?
(втори вариант)
(16) И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат; (17) защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде.
(втори вариант)
(IX) Никой никога не е видел Бога: единородният Син който е в пазухата на Отца, той го изяви.
(втори вариант)
(19) И това е Иоановото свидетелство когато проводиха Юдеите от Ерусалим свещеници и Левити
да
го попитат: Ти кой
си
?
(втори вариант)
Дотогава, докато ние говорим в този свят, дотогава, докато ние шаваме, ние сме далеч от Бога, и Той не ни чува.
(втори вариант)
(20) И изповяда, и не се отрече; и изповяда: Не съм аз Христос.
(втори вариант)
Идете научете онзи истинския начин, как се вади някой от водата.
(втори вариант)
(21) И попитаха го: А що
си
?
(втори вариант)
Онзи, който се дави, шава, движи се, а онзи, който го спасява, седи настрана и
си
казва: Чакай, нека изгуби съзнание, че тогава. Защо?
(втори вариант)
Илия ли
си
ти?
(втори вариант)
Тогава трябва
да
го извади, защото иначе давещият ще завлече и този, който го спасява.
(втори вариант)
Когато някой лекар иска
да
направи една сериозна операция на някой болен, той казва: Нека болният изгуби съзнанието
си
, тогава ще го оперирам.
(втори вариант)
Пророк ли
си
ти?
(втори вариант)
(22) И рекоха му: Кой
си
?
(втори вариант)
за
да
дадем ответ на онези които са ни проводили.
(втори вариант)
Когато Бог те люби, ти ще бъдеш напълно спокоен, докато той
си
свърши работата, а когато
си
свърши работата, Божията Любов ще се изяви в тебе като мощен, силен живот, и след туй ти ще почнеш
да
живееш истински.
(втори вариант)
Що казваш за
себе
си
?
(втори вариант)
Когато ти свършиш всичката работа, Бог ще дойде
да
работи пак в тебе, но като Любов, като Мъдрост, ще внесе в тебе светлина и знание, а ти ще бъдеш тих и спокоен.
(втори вариант)
Ти ще почнеш
да
работиш като човек, който обича науката и се учи.
(втори вариант)
Като се свърши този период, тогава Бог ще дойде
да
работи в тебе като Истина; ти ще обикнеш Истината, свободата, и в тебе ще се яви желание
да
работиш в света,
да
бъдеш филантроп,
да
направляваш хората в правия път.
(втори вариант)
(25) И попитаха го и рекоха му: А защо кръщаваш ако не
си
Христос нито Илия нито пророк?
(втори вариант)
(26) Отговори им Иоан и рече: Аз кръщавам с вода, а посред вас стои един когото вие не знаете.
(втори вариант)
Разумният човек може
да
бъде вляво, може
да
бъде и вдясно – няма никакъв грях в това.
(втори вариант)
(27) Той е който иде след мене, който преден ми биде, комуто аз не съм достоен
да
развържа ремика на обущата му.
(втори вариант)
(28) Това стана в Витавара отвъд Иордан, дето беше Иоан и кръщаваше.
(втори вариант)
(29) На утринта гледа Иоан Исуса че иде при него, и казва: Ето Агнеца Божий който взема греховете на света.
(втори вариант)
Ако по тази права, отвесна линия на кръста отгоре слиза едно космическо течение и клони
да
ме завлече, какъв грях има в това, ако аз вървя наляво, после надясно, пак наляво, пак надясно, и най-после нагоре?
(втори вариант)
(31) И аз го не знаех; но за
да
се яви на Израиля, за това дойдох аз и кръщавам с вода.
(втори вариант)
Ние ще вземем тия думи в съвременния културен живот в широк смисъл – ще ги разгледаме като едно усилие на човешкия дух,
да
изведе човешката душа към нещо по-добро, по-красиво, по-възвишено.
(втори вариант)
Съвременната култура, при всички свои усилия, не е дала това, което човек желае.
(втори вариант)
(33) И аз го не знаех; но този който ме проводи
да
кръщавам с вода, той ми рече: На когото видиш че слезва Духът и остава на него, той е който кръщава с Духа Светаго.
(втори вариант)
Не с важно, дали е в посока наляво, или надясно, но все нагоре към Бога!
(втори вариант)
(34) И аз видех и свидетелствувам че този е син Божий.
(втори вариант)
(36) И като съгледа Исус че минува, казва: Ето Агнеца Божий.
(втори вариант)
Сега, ние ще разсъждаваме разумно,
да
видим, от какво произтичат противоречията в живота.
(втори вариант)
Тогава, дълбоко в нашето съзнание трябва
да
има една единствена мисъл:
да
служим само на Бога!
(втори вариант)
(37) И чуха го двамата ученици
да
говори така, и отидоха след Исуса.
(втори вариант)
Противоречията в живота произтичат ту от онова граматическо построяване на нашата реч, ту от онова логическо схващане на нашия ум, ту от онези етически мерки, с които мерим нещата, ту от онези педагогически правила, с които
си
служим в живота.
(втори вариант)
Ти, като дойдеш при мене, аз трябва
да
зная, че
си
една душа излязла от Бога, и
да
съм готов
да
направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква от мене.
(втори вариант)
(38) И като се обърна Исус и ги видя че идат подире му, казва им: Що търсите?
(втори вариант)
Всички тези неща ни водят към погрешни изводи.
(втори вариант)
Всеки един от вас живее за
себе
си
, но толкова живее и за другите.
(втори вариант)
Ако ние живеем за
себе
си
, за своето обикновено
себе
, и умираме – и в това животът се е проявил.
(втори вариант)
Ако ние се отказваме
да
живеем за
себе
си
и умираме, и това пак е проявление на живота, обаче истинският живот не се самоопределя в тези две проявления.
(втори вариант)
Когато културният баща донесе едно хубаво конче на своя син и той се забавлява с него, или една хубава, голяма кукла на своята малка дъщеря, и тя се забавлява с нея, питам: Какво са допринесли кончето на малкото момченце и куклата на малкото момиченце?
(втори вариант)
(40) Единът от тези двамата които чуха от Иоана за него и го последваха беше Андрей, братът на Симона Петра.
(втори вариант)
Този живот включва живота на всички наши ближни.
(втори вариант)
(41) Той пръв намерва брата
си
Симона и казва му: Намерихме Месия, което се тълкува Христос.
(втори вариант)
Е, представете
си
, че това малко момиченце, което се занимава с куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави с нея?
(втори вариант)
– Най-първо ще я кръсти, ще и даде едно име, с което ще я нарича; след това ще и говори логически, ще разсъждава с нея, ще я запитва, откъде е дошла, отгде е родом и т.н.
(втори вариант)
В Любовта, в Божествения свят има три метода.
(втори вариант)
И като погледна Исус на него рече: Ти
си
Симон син Ионин: ти ще се наречеш Кифа (което се тълкува Петър, камик).
(втори вариант)
Първият метод аз наричам „метод на въздуха, или въздухообразен“, вторият метод е „метод на водата, или воден“, и третият е твърдият метод.
(втори вариант)
(43) На утриньта поиска Исус
да
излезе в Галилея; и намерва Филипа и казва му: Ела подире ми.
(втори вариант)
На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като някой философ.
(втори вариант)
При всеки един метод трябва
да
разбираш законите.
(втори вариант)
(44) А Филип беше от Витсаида от града Андреев и Петров.
(втори вариант)
При въздухообразният метод трябва
да
разбираш законите на въздуха, как
да
сгъстяваш газовете.
(втори вариант)
(45) Намерва Филип Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей в закона и пророците, намерихме Исуса сина Иосифова, който е от Назарет.
(втори вариант)
Най-после малкото момиченце ще и даде всички педагогически правила, наставления, като и каже: Слушай, аз ще отида малко
да
си
гледам работата, а ти ще ме слушаш, няма
да
излизаш никъде.
(втори вариант)
Например, трябва
да
знаеш, как
да
сгъстяваш водните пари във вода.
(втори вариант)
(46) И рече му Натанаил: От Назарет може ли
да
произлезе нещо добро?
(втори вариант)
Отдалечиш ли се малко, не зная какво ще правя с тебе.
(втори вариант)
При водния метод трябва
да
разбираш законите на течностите –
да
знаеш
да
превръщаш, например, водата в твърдо вещество.
(втори вариант)
Представете
си
, че аз съм един стар философ, дойда и счупя краката на тази кукла.
(втори вариант)
При третия метод трябва
да
разбираш законите на твърдите вещества,
да
знаеш, как
да
ги превръщаш в течни, и от течни във въздухообразни.
(втори вариант)
Какво понятие ще
си
състави туй момиченце за мене?
(втори вариант)
Следователно, нужна ни е една по-рядка среда, и затова трябва
да
знаем законите за превръщането на материята.
(втори вариант)
Отговори Исус и рече му: Преди Филип
да
те повика видех те като беше под смоковницата.
(втори вариант)
Но, когато туй момиченце стане мома на 21 години, какво ще каже тя сама за своите педагогически правила, за своите морални кодекси – тъй ги наричам аз – ще имат ли валидност за живота и?
(втори вариант)
Не се заблуждавайте от външната обстановка, от постъпките на хората.
(втори вариант)
(49) Отговори Натанаил и казва му: Учителю, ти
си
Син Божий: ти
си
цар Израилев.
(втори вариант)
Разбира се, ние не оправдаваме този философ.
(втори вариант)
Знайте, че има един морален закон в света, според който, когато аз направя една погрешка, каквато и
да
е, колкото малка и невидима
да
е, аз я чувствам в
себе
си
.
(втори вариант)
Ако той беше умен, нямаше защо
да
троши краката на тази кукла; ако пък по невнимание е направил това ние ще кажем: Няма нищо; обаче, и в единия и в другия случай той е нарушил спокойствието на туй малко момиченце.
(втори вариант)
Има един вътрешен глас, който претегля всичко и ми казва: Толкова липсва на твоята постъпка.
(втори вариант)
Аз зная всека своя грешка.Човек никога не трябва
да
се оправдава за грешките
си
, а трябва
да
се осъжда.
(втори вариант)
(51) И казва му: Истина, истина ви говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии
да
възлезват и слезват над Сина Человеческаго.
(втори вариант)
Една крива постъпка изнесена пред самия
себе
си
, е равносилно на това, че пред Бога се съдиш, а не пред хората.
(втори вариант)
Аз зная, какво нещо е животът, разбирам от него, зная и
да
свиря и
да
пея.
(втори вариант)
Няма какво
да
се турят хората за съдии.
(втори вариант)
Трябва
да
намерим съдията вътре в
себе
си
, в своята душа, и там се съдим – пред Бога.
(втори вариант)
Често, ние се намираме в положението на онзи турчин, който като дошъл в България, постоянно се хвалил, че като бил в Багдад, могъл
да
прескача трапове от по 10 м. широчина.
(втори вариант)
Когато дойде някой и ми каже, че съм постъпил много зле, ще му кажа: В мене има един съдия, много по-добър, отколкото
си
ти.
(втори вариант)
Един ден, един стар турчин му казва: Щом
си
могъл в Багдад
да
прескачаш такива трапове, и ние тук имаме такива, прескочи някой път.
(втори вариант)
– Не, тук не мога
да
прескачам такива трапове, защото климатът тук не е такъв, какъвто беше в Багдад, тук е съвсем друг.
(втори вариант)
Сега,
да
се повърнем към 13-ти стих от прочетената глава: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Закон е: ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка маймуна, тя няма
да
роди един гений.
(втори вариант)
Да
, ако не съм постъпил добре, този вътрешен глас ще ми каже: Снощи един брат дойде при тебе, и ти не се отнесе с него тъй, както трябваше.
(втори вариант)
Или, ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка мечка, или на една майка вълчица, те няма
да
дадат качествата на този зародиш.
(втори вариант)
Не съм го приел, това е едната страна; но, ако този брат, който идва отвън, постоянно хлопа по прозорците, и иска
да
му отворят, мислите ли, че той е от онези Божествени братя, който са пратени от Бога?
(втори вариант)
Че кой апаш днес не дохожда, не отваря касата и не бърка в нея?
(втори вариант)
Той е следният: на пътника е позволено
да
тропне само три пъти на прозореца, и като потропа четвъртия път – няма право повече.
(втори вариант)
Сега, за свое оправдание, вие може
да
кажете: Ама ние може
да
не сме чули този пътник, може
да
сме били на гости.
(втори вариант)
Ние, разумните хора, които искаме
да
осигурим живота
си
, в какво седи това осигуряване?
(втори вариант)
Вие сте свободни
да
приемете този пътник, или не, а на пътника е позволено
да
хлопне 3 пъти по 3, значи 9 пъти, и още един път, но пак по 3 удара, значи всичко 12 пъти.
(втори вариант)
Вземете, например, където и
да
отидете, между съвременния християнски свят, в Англия, в Америка, навсякъде ще срещнете кръстове.
(втори вариант)
По стените на всички църкви все кръстове ще видите.
(втори вариант)
Този брат, когото не са приели в този дом, ще тръгне от къща в къща по цялото братство и ще разправя: Представете
си
, снощи ходих при еди-кой
си
брат, похлопах, но не ме приеха.
(втори вариант)
Хиляди томове има написани все за кръста: как Христос страдал, как учил това-онова.
(втори вариант)
И сега, всичките сестри и братя, от своя страна, тръгват и разправят: Представете
си
, този брат не го приеха!
(втори вариант)
Други: Представете
си
!
(втори вариант)
– Е, представете
си
!
(втори вариант)
И всички: Представете
си
, представете
си
!
(втори вариант)
Кръстът е една посока, която в даден случай при известно безизходно положение, в което се намира човек, му показва, как трябва
да
постъпи.
(втори вариант)
Е, представихме
си
, че какво?
(втори вариант)
Когато се намираш в едно безизходно положение, когато твоят живот виси на косъм, кръстът ще ти покаже, как трябва
да
постъпиш.
(втори вариант)
Но, представете
си
сега, че този брат хлопа на един от тия, който казват „представете
си
“.
(втори вариант)
В най-опасните моменти на живота
си
, когато не знаеш как
да
постъпиш, кръстът се явява пред тебе на помощ.
(втори вариант)
И всички, все на „представете
си
“ оставят [остават?
(втори вариант)
]. Всичките съдят много добре, но като дойде до приложение на закона в тях, няма ги.
(втори вариант)
Кръст – страдание!
(втори вариант)
Дотегна ми на душата
да
нося тези кръстове!
(втори вариант)
Ще бъде смешно, ако онзи български абаджия носи постоянно със
себе
си
аршина и ножиците, без
да
ги употребява.
(втори вариант)
Ако ги носи, и никъде не ги употребява, те нямат смисъл.
(втори вариант)
Навсякъде трябва
да
ги употребява!
(втори вариант)
То е една сила, която повлича всичко в света, унищожава всичко, без
да
иска
да
знае, защото тя
си
има свой определен път.
(втори вариант)
Ние сме все от хилядата лева.
(втори вариант)
Хоризонталната линия на кръста означава следното: когато виждаш, че тази космическа сила слиза пред тебе, когато виждаш, че животът ти се намира в опасност, няма
да
бягаш пред нея, т.е.
(втори вариант)
в посоката, в която отива тази космическа сила, нито срещу нея, защото и в двата случая ще изгубиш живота
си
, а ще бягаш или вляво, или вдясно – там е твоето спасение.
(втори вариант)
3.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Сега
да
направим едно упражнение:
ръцете се движат напред в полукръгове навън и се приближават високо над главата, при което едновременно се изговарят думите В силата на Божията Любов;
обратно движение надолу, като се произнасят думите В силата на Божията Мъдрост;
отново първото движение на ръцете: В силата на Божията Истина;
движение на ръцете надолу в кръгове:
Да
се освети Името Божие;
движение на ръцете нагоре в кръгове:
Да
дойде Царството Божие;
ръцете се движат надолу в кръгове:
Да
бъде Волята Божия!
В Живата Природа съществува един метод, известен почти на всинца ви; може би мнозина от вас са го наблюдавали – Природата изобщо започва с много слаби действия.
Някой път виждате слабо, едва забележимо полюляване на листата и след туй постепенно усилване, докато някога се изрази във вид на буря.
Малките пиленца, когато започнат
да
хвъркат, най-напред се повдигат на краката
си
, после
си
поразперят крилцата и отново се връщат в гнездото.
На втория ден пак подскочат, подхвръкнат наблизо някъде с крилцата
си
, после малко по-далече, докато ги видиш най-после изхвръкнали от гнездото
си
, добили самоувереност.
Всеки, който не спазва този закон на Природата, пада долу и през целия
си
живот съжалява за това.
В тази Школа вие ще правите всяко упражнение, което ви се задава.
“ Аз ще ви запитам: ако тия упражнения не ви ползват, защо пиленцата постепенно упражняват крилцата
си
?
От упражнението на крилцата зависи всичкото бъдеще на една птица.
От тези упражнения ще се развият мускулите, с които ще лети, за
да
си
набавя храна,
да
се избавя от своите неприятели.
В старо време, когато искали
да
накажат някой упорит, своенравен човек, отрязвали му палеца и с това парализирали волята му.
За
да
усилите волята
си
, всяка сутрин, като ставате, концентрирайте ума
си
върху палеца.
Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение ден, два, неделя, месец, ще забележите едно разположение, едно малко засилване на волята.
Палецът трябва
да
се движи хармонично.
“ Казвам: докато движиш палеца
си
, няма
да
се побъркаш, но започнеш ли
да
го държиш неподвижен, има опасност.
Можеш ли
да
движиш палеца
си
нагоре-надолу, никой не може
да
изкара ума от главата ти, освен ти сам.
“ Не, Бог е турил ума ти на място и никой не може
да
ти го изкара, освен ти сам.
Ако някой го изкара, ти
си
виноват.
Умът е твой, ти ще се разправяш с него, никой не може
да
го изкара от главата ти.
Чрез палеца се проявява Божественият, висшият свят и умът трябва
да
черпи вдъхновение от него.
Всичко в света е кръгообразно.
Някои неща нам се виждат прекъснати, но тия прекъснати места са от един по-висш свят.
Човешкото око е проекция на друго едно око, още по-съвършено от това, което виждаме.
Туй, което ние виждаме в нашия организъм: лявата ръка, дясната ръка – това са проекции от духовния свят, проекции на сили, които работят и се изявяват на физическия свят в една или в друга форма.
Моята ръка например е сгъстена сила.
Вашата ръка, вашата глава, вашето тяло, като се разложат, ще се върнат в Божествения свят като сили, а не като материя.
Оттам вие ще виждате навсякъде и всичко, което става – ще бъдете всевиждащи.
Сега, понеже сте навън, по периферията на тази окръжност, вие се мъчите
да
виждате малките работи.
Това е един период, който трябва
да
минете.
Казвам: великото благо в света седи в изучаване на малките неща, затуй трябва
да
се поправят малките погрешки.
Малките погрешки произлизат от следното: щом не усвоим една малка, микроскопическа добродетел, ражда се една малка погрешка.
Представете
си
, че вие сте три сестри, родени от една майка и от един баща.
Един ден по едно съвпадение двете сестри се скарват, казват
си
по една обидна дума, тъй както между дипломатите.
Едната сестра поглежда сестра
си
невнимателно, накриво, а другата се разплаква.
Третата сестра трябва ли
да
каже на разплаканата
си
сестра, че поведението на тяхната сестра не е хубаво, или трябва
да
ѝ каже: „Сестро, не плачи, сестра ни не те е обидила, ти криво
си
я разбрала.“ Ами как ще докаже, че сестра ѝ я е погледнала накриво?
Знаете ли какво нещо е криво поглеждане?
Ако някой път небето се заоблачи и Слънцето се скрие, настане тъмнина, това значи ли, че Природата изменя спрямо мен своето разположение?
Ще кажете ли, че Природата се е разгневила заради теб?
– Не, тя
си
прави някакви маневри.
Аз ще се скрия в някоя пещера или под някое дърво и ще наблюдавам проявите ѝ, ще се уча като децата.
Ще
си
каже: „Отидох вече!
Когато слънчевите лъчи падат върху нас или върху кое и
да
е по-низше същество от нас, те се отразяват благотворно, но ако същите тия лъчи биха паднали върху някой ангел или върху някой възвишен дух, биха им причинили някаква вреда.
Те за тях са силни, неприятни удари.
Значи Божественият свят трябва
да
има специални начини за изявление по отношение на различните същества.
И наистина, онази светлина, в която ангелите живеят, е толкова деликатна, че вие даже не бихте я почувствали.
Този свят ще ни бъде безпредметен, не ще можем
да
работим в него.
Затова, в дадения случай, тъй както сме поставени в този кръг, светлината, която иде от Слънцето, е много приятна за нас.
По-приятна сила от слънчевата няма за нас.
Едно е важно за вас: пазете съзнанието
си
всякога будно!
Както и
да
се проявите отвън, вътре в съзнанието
си
пазете единство, вътре
да
няма раздвояване.
Съзнанието ви никога не трябва
да
бъде разнородно.
Не пропущайте през съзнанието
си
абсолютно никаква покварена мисъл, никакво лошо чувство!
Душата
си
също пазете чиста, свята!
Христос казва: „Само чистият ще види Бога.“ Във външния свят, в материалния свят, ние сме поставени неизбежно
да
минем през една кална среда.
Не сме птици
да
прехвръкнем, но ще гледаме, по-възможност, по-малко
да
се окаляме.
След като минем това място, ще
си
изчистим краката от калта.
Те не трябва
да
ви смущават.
Вие, като ученици, в съзнанието
си
трябва
да
бъдете еднородни.
Това е Божествен закон за всички.
Силата, красотата, хубостта на човека зависи от единството, от еднородността в съзнанието му.
Не мислете, че ние сме силните на света.
Щом сме чисти, Бог има възможност
да
действа чрез нас.
Той е всесилен, Той само може
да
ни пази.
Но и у нас трябва
да
има туй съзнание, тази мисъл
да
бъдем чисти.
Следователно, когато Бог се проявява във всинца ни, ще дойде и тази Божествена хармония, това единство.
Във всинца ни Бог няма
да
се прояви по един и същ начин, ще има разнообразие.
Сега виждаме
да
стават някои малки пертурбации, но те са във физическия свят.
Всички трябва
да
се стремим към чистотата.
Ние можем
да
бъдем чисти!
Всички ще се стремите към чистота.
Тази вечер вие бяхте писали върху темата „Най-силното чувство на душата“.
– Най-силно чувство е това, което още не е проявено.
Де са нашите силни чувства?
Можете ли
да
извадите из историята някои хора със силни чувства?
Казват за някого: „Той е много устойчив човек.“ –
Да
, в едно отношение е устойчив, но в друго е неустойчив.
Как ще
си
обясните тия неща?
Спрямо някои хора трябва
да
бъдеш груб, не можеш
да
бъдеш мек, любезен.
Когато вашата къща гори, спрямо огъня може ли
да
бъдете деликатни?
Ще вземете тулумбата, ще го загасите.
Огънят казва: „Защо не ми дадете възможност
да
се проявя?
“ Ще му кажеш: „Моята къща не е мястото, дето трябва
да
проявяваш силата
си
.
Щом искаш
да
проявиш силата
си
, ще те туря вън.
Аз съм работил върху моята къща толкоз години, затова ти нямаш право
да
я смъкнеш!
“ Този огън, който гори и изгаря, ние ще го изгасим, а този, който гори, без
да
изгаря, ние ще го духаме, постоянно ще го поддържаме.
Аз искам
да
извадите от огъня хубавото, красивото.
Всички ще се стремите към хубавото, към възвишените образи, които Бог е създал.
Трябва
да
се пазите от света!
Следили ли сте всеки ден за
себе
си
да
бъдете безпристрастни?
Често някои въпроси, които се задават сами по
себе
си
, ни се виждат без връзка и без смисъл.
Някои неща отдалече се вижда, че имат връзка, а други неща отблизо се вижда, че имат връзка.
Тъй щото две противоположности има в Природата.
Ще теглите погрешките
си
на тия везни и ще отбелязвате де е мястото на резката.
Например, ако гледате на Месечината с просто око, вижда се един образ, една жена, която гледа към Земята.
Но ако вие погледнете Месечината с далекоглед, този образ се изгубва.
По отношение на
себе
си
ще бъдете по-строг, отколкото към другите хора.
С просто око тази жена е прекрасна, изглежда на англичанка, седи горда, непристъпна.
И като учен човек ще туриш книгата пред
себе
си
и ще отбелязваш колко тежи всяка погрешка.
Следователно има връзки, които ние виждаме отдалече, има връзки, които ние виждаме отблизо.
Научни данни са това!
Представете
си
една пружина, каквато е тази на часовника, но навита милиони пъти около своя център и способна
да
се развърта и завърта.
Като направиш такъв преглед на постъпките
си
през този ден, ще изпратиш тази статистика в Небето, в архивата на твоите учители –
да
знаят как
си
прекарал деня.
Каква идея може
да
ни даде тя?
Те ще гледат как
си
мерил, ще проверят всичко това и ще видят доколко е развито в тебе съзнанието на онази вътрешна справедливост.
Вечер ще изпращате рапорта
си
, а сутрин ще чакате отговор, ще получите едно писмо.
Ако пък
си
представите един остър ъгъл, с върха нагоре, на какво ще го уподобите?
Ако сте дали верни данни, ще погледнете писмото, ще се позарадвате и през целия ден ще бъдете радостни и весели.
Така само с няколко линии вие може
да
нарисувате и човешкото око, и човешката уста.
Това е Божественото, което трябва
да
се приложи за в бъдеще в живота ви.
Окото е необходимо на човека, за
да
ходи правилно,
да
вижда де ходи.
Носът е необходим на човека, за
да
може в Природата, в която живее,
да
намира приятните и полезните за
себе
си
храни.
То е емблема на свобода.
Щом човекът е започнал
да
обонява, започнал е
да
мисли, започнал е
да
прави разлика между един предмет и друг.
– Злото произтича всякога от човек, който не знае
да
слуша.
Вървиш някъде, но не слушаш, не чуваш, не обоняваш, не виждаш – всякога ще направиш зло.
Следователно човек, който иска
да
върви правилно, трябва
да
вижда правилно,
да
обонява правилно,
да
вкусва правилно,
да
чува правилно.
Оттук може
да
извадим едно правило, едно естествено или едно Божествено мерило за живота, според което трябва винаги
да
мерим своите постъпки.
Виждате на сцената мъж и жена се карат.
Жената напада мъжа, казва му обидни думи.
Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога
да
живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето
си
.
Под дрехата
си
той има мехур, пълен с червена вода.
Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената.
Казвате: „Този актьор играе много добре ролята
си
.“ Тия хора обаче представят живота на сцената.
И сто пъти
да
се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив.
Виждате и двамата примирени.
Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел.
Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега
да
е весел?
Казвам: той е бил на сцената, под дрехата
си
е имал мехур, пълен с червена вода.
Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена
си
: „Хайде, жена,
да
си
пийнем малко, хубаво изиграхме ролята
си
, публиката е доволна от нас.
Хайде
да
си
пийнем по още една чашка, хубаво изиграхме ролята
си
.“ Този морал зад сцената е прекрасен, понеже е взет от реалния живот на сцената, но сегашният ни живот е взет от един по-висш живот.
Животът, който ние сега живеем, тъй както сега се проявява, в него влизат елементи от един по-висш живот и ние искаме
да
представим този живот именно.
Въпреки че той не вижда светлината, има понятие за нея.
Някой човек може
да
не чува звука, обаче той има понятие за него.
В този човек има силен копнеж
да
чува.
У някой човек може
да
не е развито обонянието, но той има понятие за него.
И тъй, всички вие трябва
да
се стремите към онова Божествено начало във вас, чрез което
да
схващате реалните неща в живота.
Представете
си
, че вие влизате в една зала и отвън още чувате, че някой вика до Бога. Защо?
Като влезете в залата, виждате вътре двама души.
Ще
си
кажете: „Колко груб е този човек, как грубо вади зъби!
“ Представете
си
, че този човек е един виден лекар, а другият е боледувал 3-4 седмици от зъб, инфектирал се е зъбът му и лекарят казва, че ако зъбът не се извади, този човек ще пострада.
Кой е виновен: лекарят ли, или този човек, който не е пазил добре зъбите
си
?
Не е виновен само болният, виновни са още баща му и майка му, които са му дали такова хилаво тяло.
Значи причината на тия неща се крие още в далечното минало.
Някой път ще ви задам
да
пишете върху темата Кога се развалиха човешките зъби?
или Кога хората започнаха
да
боледуват от зъби?
Тъй
да
дойдем до ония естествени правила в живота.
Божественият живот сам по
себе
си
е красив.
Сега, разбира се, ако аз река
да
ви обясня всичко онова, което става в света, ще се яви друга опасност за вас: вие ще извадите най-криви заключения за живота.
Питам: ако някой отвори пред вас едно шише с отровен газ и аз се затека
да
го затворя, зло ли ви правя?
Представете
си
, че в туй шише има съзнание, и като види, че го затварям, ще бъде недоволно и ще ми каже: „Защо не ме отвориш
да
дишам чист въздух?
Защо
си
толкова жесток?
Казвам: по-добре ти
да
страдаш, а другите
да
благуват, отколкото ти
да
благуваш, а другите
да
страдат.
Следователно ние казваме, че в този свят съществува един морал, общ за всички, и един частичен морал, само за някои.
Законът е следният: когато тялото страда, то е за благото на душата.
Защото душата сама по
себе
си
е толкова благородна, тя знае как
да
се грижи за тялото.
Но остане ли тялото
да
се грижи за душата, работата е зле.
Тази вечер ще ви предам едно ново музикално упражнение, с един нов ритъм,
да
видим как ще го схванете.
Всичко чрез Него стана.
4.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Ние, съврѣменнитѣ хора, се заблуждаваме, мислимъ, че материалнитѣ блага сѫ една необходимость.
Слѣдователно, щомъ сме разумни, материалнитѣ блага ще дойдатъ.
Подъ Господь разбирамъ онова сѫщество, отношенията на което сѫ еднакви спрѣмо всички сѫщества, безъ разлика.
Ние за тѣхъ не трѣбва
да
мислимъ, а трѣбва
да
мислимъ, какъ
да
станемъ разумни.
Слѣдователно, Богъ е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното сѫщество, за което трѣбва всѣки моментъ
да
сме готови
да
вършимъ волята Му, при каквито условия и
да
се намираме.
Щомъ
си
разуменъ, може
да
имашъ една кѫща, направена само отъ стъкла, и свѣтлината ще иде отвсѣкѫдѣ.
И можемъ
да
я вършимъ!
Щомъ
си
разуменъ, може
да
имашъ най-хубавитѣ градини, най-модернитѣ срѣдства за съобщения: файтони, автомобили и др.
Туй подразбира Христосъ въ дадения стихъ: „Блаженъ онзи рабъ.
Слѣдователно, не е въпросъ, дали имашъ градини, или не, важно е, че разумниятъ животъ създава всички блага.
Ние не можемъ
да
кажемъ, че онѣзи, които сѫ живѣли прѣди насъ, не сѫ били разумни.
Нѣкои казватъ: ама така се заблуждаватъ хората.
Да
, ако не изпълнимъ нѣщата отъ това високо становище, всѣкога ще се заблуждаваме.
Ако
си
направите една хубава кѫща, съ всички модерни приспособления и я дадете подъ наемъ, но като се върнете
да
живѣете отново въ нея, намирате всичко разрушено, разнебитено, питамъ: кой ще е причината за това?
Намъ прѣдстои не само единъ животъ усилена работа, но ни трѣбватъ хиляди години усиленъ трудъ, усилена работа, за
да
внесемъ ония елементи, които сѫ необходими за подобрение на човѣчеството.
Всички водопроводи, канализации, всичко сме развалили и отгорѣ на това питаме: защо свѣтътъ не върви.
Не, ние трѣбва
да
се повърнемъ къмъ онѣзи закони и правила, които регулиратъ живота.
Ами отъ какво произхождение
си
?
Мислите ли, че слѣдъ като се въртѣла съ нѣкой момъкъ, като нѣкой дервишъ, слѣдъ като се нагълтала съ праха въ това здание и се върне въ кѫщи уморена, запотена, та е придобила нѣщо?
Слѣдъ нѣколко дни отъ този балъ тя
си
спечелва една сериозна пневмония, легне болна и казва: урочасаха ме нѣщо.
Съ други думи казано: нѣма защо
да
се ходи на балъ,
да
се бутаме въ това затворено здание тамъ,
да
дишаме прашния въздухъ.
Азъ съмъ срѣщалъ важни богослови, които почватъ
да
ме убѣждаватъ и
да
ми казватъ: и
да
нѣма другъ животъ, ако живѣя добрѣ или злѣ, губя ли нѣщо съ това?
Нейниятъ възлюбенъ – духътъ, казва: нѣма какво
да
се въртишъ на бала, а като птичкитѣ, ще отидемъ въ гората
да
подишаме чистия въздухъ.
Разбира се, че губишъ, губишъ живота
си
.
Та, ние, съврѣменнитѣ хора,
си
създаваме извѣстни забавления, но нѣкои отъ тѣхъ не мязатъ на дѣтинскитѣ забавления.
Дошълъ той
да
ми разправя, има ли Господь, нѣма ли, има ли другъ свѣтъ, нѣма ли.
Ако река
да
ги уподобя на нѣщо, онѣзи, които ходятъ на балъ ще кажатъ: а, той е противъ бала.
Азъ не съмъ противъ игритѣ, но тѣ трѣбва
да
бѫдатъ разумни.
Азъ не съмъ противъ яденето, но то трѣбва
да
бѫде разумно.
Азъ не съмъ противъ това,
да
имате кѫщи, но трѣбва
да
ги използувате разумно.
Защо ти е
да
направишъ една кѫща, която струва 5–6 милиона лв., и
да
задлъжнеешъ толкова много, че цѣлъ животъ
да
мислишъ за полици?
Направи
си
една малка кѫщица, че и ти, и жена ти, и дѣцата ти
да
сѫ доволни.
Ти още не
си
излѣзълъ навънъ, не
си
се облѣкълъ, не
си
се измилъ, а азъ станахъ въ 4 ч.
Да
, условията на живота сѫ такива, но съврѣменното общество трѣбва
да
почне
да
мисли.
Какъ, слънцето не е изгрѣло, азъ не го виждамъ!
Казва Писанието: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога
си
дойде, че прави така“.
Ти още не
си
станалъ, въ кревата
си
, а азъ оттамъ идвамъ.
Българскиятъ народъ може ли
да
каже за своитѣ управници: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога
си
дойде, че прави така“?
Отъ кѫщи нѣма
да
видишъ слънцето.
Единъ държавникъ въ нѣкоя държава не идва
да
урежда своитѣ работи.
Ако ти станешъ като мене въ 4 ч., условията тогава ще бѫдатъ едни и сѫщи, и за мене, и за тебе.
Ами че ако той е бѣденъ, и като дойде на власть поиска първо
да
уреди своитѣ лични интереси, а послѣ тѣзи на своя народъ, какво показва това.
Ако спишъ, нищо нѣма
да
видишъ.
Това е неразбиране интереситѣ на държавата.
За всинца ви се изискватъ едни и сѫщи условия.
Първата работа на държавника е
да
уреди интереситѣ на своя народъ.
Никому не се дава по благодать.
Той трѣбва
да
положи своя умъ, своето сърдце, своята воля и всичко онова, което е възвишено и благородно въ него за своя народъ.
Нѣкои хора по благодать разбиратъ тъй: дѣдо имъ
да
умре, че
да
имъ остави наслѣдство.
Той трѣбва
да
е абсолютно честенъ!
Това не е благодать.
Прѣди нѣколко дни, единъ господинъ ми разправяше слѣдното нѣщо: отъ освобождението насамъ, ние, българитѣ въ търговско отношение, сполучихме
да
имаме двойни фактури, съ всички държави, Германия, Австрия, Русия, съ изключение на Англия.
Индуситѣ иматъ думитѣ „карма и дихарма“.
Англичанитѣ казватъ: ние не можемъ
да
дадемъ двойна фактура, ние сме честенъ, благороденъ народъ!
туй, което
си
правилъ, ще ти го правятъ, а дихарма подразбира най-хубавитѣ условия, които Богъ е далъ на разположение на твоята душа.
Това ти се дава като благодать.
Ако вие имате въ живота
си
двѣ фактури, това честно ли е?
Всички хора наоколо те обичатъ, всички ти треперятъ и сѫ готови
да
изпълнятъ всѣко твое желание.
Разглеждайте разумно въпроса!
Това наричатъ въ християнския свѣтъ благодать и казватъ, че благодатьта освобождава човѣка отъ всичко.
Ако давате двойна фактура, мязате на Германия, на Австрия, на Русия; ако давате една фактура, мязате на Англия.
Не, благодатьта показва, че туй сѫщество е живѣло въ съгласие съ Божиитѣ закони, затова има тази благодать.
А за онѣзи сѫщества, които не сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони, нѣма благодать – за тѣхъ има карма.
Всички народи трѣбва
да
бѫдатъ честни!
Ще кажатъ: е,
да
си
уредимъ работитѣ.
– Който върши тъй, както господарьтъ му иска.
Уредихте ли
си
работитѣ съ двѣ фактури?
А какво иска нашиятъ господарь?
–
Да
извършимъ туй, което Той е поставилъ въ живота ни като задача, т.е.
да
употрѣбишъ разумно своя животъ.
Ти можешъ
да
употрѣбишъ живота
си
, както искашъ, но едно е вѣрно, че послѣдствията нѣма
да
бѫдатъ такива, каквито искашъ.
Слѣдователно, ако искашъ послѣдствията
да
бѫдатъ такива, каквито тебе сѫ угодни, ще приложишъ този любовенъ животъ въ свѣта, т.е.
ще бѫдешъ въ съгласие съ Божията Любовь, а любовьта е, която ражда живота.
На всички славянски народи трѣбва справедливость.
Нѣкой пѫть чувствувашъ, като че свѣтътъ подъ тебе се руши, изпитвашъ голѣма скръбь, страдания. Защо?
– Изгубилъ
си
любовьта.
Съ всичко това азъ не искамъ напразно
да
критикувамъ свѣта, но принципално разглеждамъ работитѣ и казвамъ, че липсва нѣщо на свѣта.
– Придобилъ
си
любовьта: тя е потекла къмъ тебе, душата ти се разтворила и ти мислишъ, разсѫждавашъ правилно.
Какво по-хубаво отъ това,
да
проникнешъ въ Божията Любовь,
да
бѫдешъ въ съгласие съ нея?
Вие трѣбва
да
разбирате не само интереситѣ на българския народъ, но дошло е врѣме, когато всички духовни хора трѣбва
да
разбиратъ интереситѣ на цѣлото човѣчество.
И тогава, не трѣбва азъ
да
ви доказвамъ, има ли Господь, или не, но това
да
бѫде за васъ една аксиома, и вие само
да
разисквате върху това, какви трѣбва
да
бѫдатъ отношенията ви къмъ тази Любовь, къмъ Бога.
Ние трѣбва
да
разбираме не само интереситѣ на цѣлото човѣчество, но трѣбва
да
включваме и интереситѣ на ангелитѣ, защото имаме отношения съ тѣхъ.
И тъй, всички ние се стремимъ
да
живѣемъ единъ колективенъ животъ и
да
чувствуваме живота на цѣлото създание въ
себе
си
.
Дали за насъ тѣ сѫществуватъ, или не, т.е.
Ако искате
да
живѣете като българинъ, вие не можете
да
бѫдете християнинъ; ако искате
да
живѣете като англичанинъ, вие не можете
да
бѫдете християнинъ; ако живѣете като французинъ; или американецъ, или германецъ, вие не можете
да
бѫдете християнинъ.
дали ги признаваме, или не, то е другъ въпросъ, но ангелитѣ сѫ клонища за насъ, а ние за тѣхъ корени.
Даже и ако живѣете като ангелъ, пакъ не можете
да
имате разположението на Бога.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: ами какъ може
да
живѣемъ?
Слѣдователно, ако моитѣ отношения, като коренъ долу въ почвата, сѫ прави, то и отношенията на другъ единъ животъ, на клонищата, ще бѫдатъ спрѣмо мене прави, нормални.
Нѣкои отъ васъ казватъ: ние се мѫчимъ
да
живѣемъ.
И тъй, ние разрѣшаваме една велика задача въ свѣта.
Нѣма защо
да
се мѫчите
да
живѣете.
Богъ те е пратилъ на земята
да
изпълнишъ Неговата воля, и ти трѣбва
да
живѣешъ!
Но, като човѣкъ трѣбва
да
разрѣшите този въпросъ!
А всѣки човѣкъ трѣбва
да
разрѣши въпроса като гений.
Вие искате
да
обичате нѣкого въ свѣта и той
да
ви обича,
да
имате едно вѣрно лице.
Всѣко дѣте като тръгва на училище, пита: мога ли
да
изуча азбуката?
Ако той умира и послѣ трѣбва
да
търсишъ друго нѣкое, значи то не е било вѣрното лице.
Туй лице не трѣбва
да
умира, трѣбва
да
бѫде безсмъртно.
Слѣдъ една година то знае азбуката, знае слоговетѣ и по малко
да
чете.
Това значи вѣченъ животъ,
да
познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!
Не, въ този Стоянчо имаше възможности само, които той можеше
да
развие.
Само по този начинъ вие ще можете
да
разрѣшите онѣзи дълбоки противорѣчия, които сега срѣщате въ живота
си
.
– Защото разви своитѣ способности, своитѣ дарби и ги употрѣби за благото на своитѣ ближни.
Вие имате синове и дъщери, но идватъ старини, а вашиятъ синъ се оженилъ, има
си
своя възлюбена; и дъщеря ви се оженила, и тя
си
има свой възлюбенъ.
Вие оставате самъ, и всички наоколо започватъ
да
си
мислятъ: нека
си
замине този стариятъ.
Този въпросъ има други граници, тъй, както България
си
има свои опрѣдѣлени граници, Англия
си
има свои опрѣдѣлени граници, Франция
си
има свои опрѣдѣлени граници.
Русия
си
има свои опрѣдѣлени граници и т.н.
Като влѣзете въ коя и
да
е отъ тѣзи държави, вие ще почувствувате границитѣ на тѣзи държави.
Защо сѫ ви напуснали вашитѣ синове и дъщери?
Ако живѣете тъй колективно, вие ще събудите съзнанието на вашитѣ синове и дъщери, то ще се разшири, и тогава любовьта и къмъ майката, и къмъ бащата, и къмъ приятеля ще има своето мѣсто.
Въ нашата душа има мѣсто за всички.
Ако не знаете, ще ви намѣрятъ единъ прѣводчикъ, но тогава вие нѣма
да
се считате като гражданинъ на тази държава, а като чужденецъ.
И като дойде малката мушица, или малката пеперудка, ние ще я повикаме въ нашата градина, ще ѝ дадемъ мѣсто, ще я помилваме и ще ѝ кажемъ: ето моята градина, може
да
си
хвъркашъ, колкото искашъ.
Азъ гледамъ какво правятъ въ България малкитѣ дѣца съ тия хубави пеперудки.
Тази малка пеперудка
си
кацнала нѣкѫдѣ, а малкитѣ дѣца я дебнатъ и полека съ пръститѣ
си
я хванатъ за крилцата.
Нѣкой пѫть тя излѣзе по-умна – хвръкне
си
.
И Павелъ казва: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, гражданинъ на тази държава не мога
да
бѫда“.
– Тѣ трѣбва
да
кажатъ на дѣцата
си
: дѣца, не хващайте пеперудкитѣ за крилцата, ще имъ изтриете прашеца и слѣдъ това не ще могатъ
да
хвъркатъ.
Да
опиташъ любовьта, и
да
имашъ любовьта, това сѫ двѣ различни понятия.
Ние трѣбва
да
прѣстанемъ
да
хващаме тия пеперудки за крилцата!
Да
опиташъ любовьта,
да
имашъ любовьта, и
да
живѣешъ съ любовьта, това сѫ също различни понятия.
Азъ като видя нѣкоя пеперудка, нѣма
да
я хващамъ за крилцата,
да
изтривамъ прашеца ѝ,
да
развалямъ хубавата ѝ дрешка, но ще ѝ кажа: кацни на рѫката ми
да
се поразговоримъ малко.
Да
опиташъ любовьта,
да
имашъ любовьта,
да
живѣешъ съ любовьта, и
да
си
едно съ нея, това е още повече.
Тя ще походи малко по рѫката ми, а азъ ще я питамъ: ти доволна ли
си
отъ живота
си
?
Тя ще ми отговори, че е доволна, и азъ ще я оставя
да
си
хвръкне.
„Блаженъ онзи рабъ, когото господарьтъ му намѣри кога
си
дойде, че прави така“.
Казва се тамъ въ Евангелието, че слънцето ще потъмнѣе, луната нѣма
да
дава свѣтлината
си
, звѣздитѣ ще паднатъ.
Какви ли не тълкувания е дала църквата на тия изрѣчения!
Азъ давамъ друго едно обяснение и то много просто.
Едно ли
си
съ нея?
„Мѣсечината нѣма
да
дава свѣтлината
си
“ – това значи, че църквата ще се обезвѣри, малко вѣра ще остане въ нея.
И тъй, щомъ имашъ любовьта, на права посока
си
.
Щомъ дойде Господь въ свѣта, ще дойде и нова свѣтлина, която ще даде новъ потикъ на човѣчеството.
Сега, защо ставатъ всички тия войни въ свѣта?
Това сѫ задачи, които трѣбва
да
се разрѣшатъ.
– Защото Любовьта се намалила и всички замръзватъ.
Да
допуснемъ, че имате такава сила въ рѫката
си
, че можете
да
дигнете земята.
За какво може
да
използувате тази ваша сила?
Днесъ цѣли томове има написани върху това, дали има вѣра, или не.
Ако тръгнете по свѣта и започнете съ рѫката
си
да
дигате всички планети отъ тѣхния пѫть, мислите ли, че онѣзи по-велики сѫщества отъ васъ ще ви оставятъ така
да
използувате силата
си
,
да
си
играете?
А колкото се отнася до знанието, цѣли теории има написани по всички въпроси.
Какво правятъ тукъ гражданитѣ, като видятъ, че нѣкои дѣца хвърлятъ камъни по улицата, играятъ
си
и ударятъ по главата нѣкой минувачъ?
Лѣкаритѣ лѣкуватъ единъ човѣкъ, и като не могатъ
да
го излѣкуватъ изпращатъ го на „Орландовци“.
– Повикватъ нѣкой стражарь, прѣдаватъ нему дѣцата,
да
ги накаже – и
си
заминаватъ.
Кѫдѣ отиде еди-кой
си
?
Всички питатъ: защо Господь е направилъ свѣта така, защо азъ съмъ нещастенъ, защо азъ съмъ куцъ, защо азъ съмъ слѣпъ, защо майка ми, баща ми, жена ми умрѣха?
– Е, Господь
да
го прости отиде въ „Орландовци“.
Казватъ: нѣмаме ли право
да
питаме?
– Имашъ право
да
питашъ.
Тогава азъ отговарямъ: Богъ, като ти даде крака, ти употрѣби ли ги за каквото бѣха прѣдназначени?
Баща ти не може
да
отиде на Орландовци, той е на онзи свѣтъ, а на Орландовци
си
е оставилъ само дрехитѣ.
Нека видимъ какви сѫ послѣдствията отъ всичко, което не е употрѣбено, както трѣбва.
Азъ го виждамъ, говоря съ него.
Господь, като ти даде рѫцѣ, ти употрѣби ли ги за каквото бѣха прѣдназначени?
Като казвамъ, че говоримъ съ нашитѣ близки, чудно ни се вижда това.
За какво сѫ създадени рѫцѣтѣ?
Прѣди години една учителка я нарекли полудѣла само за това, че казала: елате
да
видите, че дѣцата, които уча, се посѣщаватъ отъ моитѣ заминали роднини.
– За
да
вършатъ Божията Правда.
Азъ ги виждамъ.
Господь, като ти даде очи, ти употрѣби ли ги за каквото бѣха прѣдназначени?
Питамъ: тази учителка съ ума
си
ли е била, или безъ ума
си
?
Господь, като ти даде умъ, употрѣби ли го за каквото бѣше прѣдназначенъ?
Споредъ хората на свѣта, тя е безъ ума
си
, но споредъ онова дълбоко схващане на живота, тя е съ ума
си
.
Краката сѫ създадени за
да
вършишъ добро съ тѣхъ.
Слѣдователно, ние можемъ
да
извадимъ единъ човѣкъ отъ ума
си
. Какъ?
Рѫцѣтѣ – за
да
изявишъ Божията Правда.
– Щомъ оставимъ въ ума му едно противорѣчие, което той не може
да
разрѣши, веднага може
да
полудѣе.
Очитѣ – за
да
изразишъ Божията Истина.
Ето защо, когато човѣкъ спи, не трѣбва изведнъжъ
да
го разбуждаме.
Ушитѣ – за
да
придобиешъ знание и
да
го прѣдадешъ.
Ние не можемъ
да
поставяме човѣка на голѣми, силни противорѣчия.
Противорѣчията сѫ за силнитѣ натури, а за слабитѣ натури – никакво противорѣчие, съ тѣхъ нѣжно трѣбва
да
се обхождаме.
Казвамъ: ние колективно трѣбва
да
схванемъ туй развитие, и ако ти
си
слабъ въ едно отношение, ще намѣришъ нѣкой, който върви по този пѫть, и той ще ти помогне.
И тъй, всички трѣбва
да
имате туй вѫтрѣшно, дълбоко схващане.
Колективно трѣбва
да
схващате живота.
Трѣбва
да
се молите на Господа,
да
ви помогне
да
разрѣшите задачата на живота.
Ще отправишъ ума
си
къмъ всички добри, висши сѫщества въ Англия, въ Америка и другадѣ, ще поискашъ тѣхното съдѣйствие, и тѣ ще ти го дадатъ.
Трѣбва
да
обичате
себе
си
, ближнитѣ
си
и своитѣ врагове, и така ще разрѣшите живота.
Когато единъ удъ отъ тѣлото е болно, тогава той апелира къмъ всички други органи,
да
му дойдатъ на помощь и
да
му съдѣйствуватъ.
Въ такъвъ случай организмътъ изпраща всички жизнени енергии къмъ този удъ, за
да
възстанови състоянието му.
И тъй, ние съврѣменнитѣ хора, трѣбва
да
имаме една правилна философия, едно друго схващане за Бога, а не
да
Го схващаме като една сила вънъ отъ природата, и тамъ
да
Го търсимъ, като дѣцата.
Асирия пропадна. Кога?
Богъ трѣбва
да
схванемъ като една любовьна сила, която прониква навсѣкѫдѣ въ пространството, и която може
да
оправи нашия животъ, нашитѣ отношения.
– Той не продавалъ честно, не издавалъ честно полицитѣ
си
.
Ако вие, които сте били свободни като птички и сте възприемали слънчевата свѣтлина на всѣко врѣме, но като човѣкъ
си
направите единъ замъкъ и затворите всичкитѣ прозорци и влѣзете въ този замъкъ, та се лишите отъ слънчевата свѣтлина, питамъ: кой е причината на това лишение?
Този търговецъ до 10 пѫти може
да
е фалирвалъ.
Защо трѣбва
да
богатѣете по нечестенъ начинъ?
Всѣки човѣкъ съзнава своитѣ страдания, своитѣ несгоди въ свѣта, но малцина сѫ онѣзи, които може
да
си
дадатъ отчетъ, защо страдатъ.
И ако съврѣменнитѣ християнски народи изгубятъ своята любовь, своята вѣра и своето знание, други народи ще дойдатъ на тѣхно мѣсто.
Всѣки човѣкъ срѣща голѣми противорѣчия въ живота
си
и
си
ги обяснява по своему – по единъ, или по другъ начинъ.
За всички народи законътъ е неумолимъ.
Вие може
да
си
обяснявате нѣщата по начинъ, какъвто
си
искате, но тѣ иматъ само едно правилно разрѣшение и обяснение.
Казва се въ Писанието: „Никой не живѣе само за
себе
си
, а и за другитѣ“.
– Защото ти не разрѣшавашъ общо въпроса,
да
имашъ интересъ къмъ всички създания.
Ама азъ имахъ нужда.
Вие ще се свържете съ всички добри хора по лицето на земята, безъ разлика на вѣра, на народность; ще се свържете съ всички добри мушици, съ всички хубави растения, съ всички чисти извори, съ всичко онова, което е велико, възвишено и въ душата ти ще протече онази велика Божия Любовь, ще почувствувашъ онзи великъ Божественъ потикъ, който ще я подигне.
– И тия хора имаха нужда.
Нѣкой човѣкъ може
да
каже: азъ трѣбва
да
живѣя.
Благородство е човѣкъ
да
носи страданията за общото, за колективното.
Прѣдпочитамъ азъ, единъ човѣкъ,
да
гладувамъ, отколкото
да
накажа 100 души
да
гладуватъ.
Ако ние гледаме така на въпроса, ако сме носители на Божията любовь, Мѫдрость и Истина, и ако сме изпълнители на Неговата воля, Той всѣкога ще гледа къмъ насъ съ благоволение и ще ни помага
да
разрѣшимъ всички въпроси.
И тъй, за всички тия нещастия, които ни идватъ, едно отъ двѣтѣ трѣбва
да
знаемъ, или че сме изяли паритѣ на толкова хора, или че сме фалирвали по 10 пѫти.
Така може
да
каже и една птичка, така може
да
каже и една муха.
Казвате: не искамъ
да
бѫда такъвъ човѣкъ!
Днесъ, въ България казватъ тъй: все трѣбва
да
имашъ нѣкой дѣдо владика, т.е.
все трѣбва
да
имашъ нѣкой Господь, нѣкой голѣмецъ.
Ако ти мислишъ, че тази неправда е вѫтрѣ въ Бога, вѫтрѣ въ нѣщата, а ти
си
най-умниятъ човѣкъ, тогава азъ съмъ първиятъ, който ще дойда при тебе
да
ми кажешъ: отгдѣ
си
дошълъ, какво е твоето прѣдназначение; какво бѣше състоянието на нашата земя прѣди 500 милиона години; какво е състоянието на слънцето, има ли жители тамъ, или не; какво е състоянието на млѣчния пѫть, има ли животъ тамъ, или не.
Слѣдователно, ние, съзнателнитѣ хора, които живѣемъ съ онази дълбока философия, трѣбва
да
схващаме, че въ свѣта има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички сѫщества.
Учениятъ човѣкъ, който пита, защо Господь създаде така свѣта, а не по другъ начинъ, трѣбва
да
знае повече отъ Него.
Нѣма. Азъ прѣдпочитамъ
да
върша Неговата воля, а всичко друго послѣ ще дойде.
И до колкото нашиятъ животъ, нашиятъ умъ е въ съгласие съ тѣзи велики правила и закони на туй съзнание, до колкото сме въ изправность съ тѣхъ, до колкото ги изпълняваме, до толкова и тѣ сѫ оживѣли въ нашия животъ.
А той, като му задавамъ всички въпроси, казва: ами не зная!
Първо, ние трѣбва
да
се стремимъ, нашитѣ отношения къмъ Бога
да
бѫдатъ правилни.
Има много философски задачи и въпроси, които трѣбва
да
разрѣшимъ.
Като не знаешъ, трѣбва
да
мълчишъ и
да
слушашъ.
„Блаженъ онзи рабъ, когото господарьтъ му би намѣрилъ, кога
си
дойде, че прави така“.
Малкиятъ човѣкъ ще слуша Учителя
си
, а Учительтъ ще му прѣдава.
Благородство е
да
слушашъ,
да
внимавашъ когато единъ ученъ човѣкъ ти разправя законитѣ въ свѣта.
Тогава ще започне закона на дихармата, на благодатьта, на вѣчния животъ.
Ако
си
на сухо, пари ти трѣбватъ, но ако
си
като риба въ водата какви пари ти трѣбватъ?
Сега нѣма
да
ви казвамъ, че сте невѣжи, защото въпросътъ не е въ невѣжеството, но въпросътъ е въ нашитѣ отношения
да
станатъ правилни, любовьни отношения.
Всички съврѣменни нещастия, които ви обграждатъ, ще се стопятъ.
Ако
си
на сухо, безъ пари не можешъ, но ако
си
въ водата, безъ пари можешъ.
Като ме срещнешъ въ гората,
да
не ме срещнешъ като нѣкоя мечка, та
да
ми трепне сърдцето.
Нито пъкъ азъ като те срещна,
да
бѫда мечка за тебе,
да
ти трепне сърдцето.
Ако
си
една риба и живѣешъ въ водата, я ми кажи, какъ ще носишъ торбата съ паритѣ
си
, гдѣ ще я окачишъ?
Като ви срещне една мечка въ гората, сърдцето ви почва
да
тупа, а тя, като нѣкой философъ, съ малкитѣ
си
очички, върви прѣспокойно, не се бои отъ васъ.
Пакъ ще ви приведа примѣра за мечката и онзи каракачанинъ въ гората.
Да
, като риба, но не и като човѣкъ.
Единъ каракачанинъ живѣелъ въ Стара-Планина, дѣто отъ редъ години пасълъ стадата
си
.
Единъ день, обаче, като минавалъ прѣзъ една тѣсна пѫтека, гледа, насрѣща му една мечка.
Какво иска
да
каже съ това?
Втасахме я сега, казва
си
на ума каракачанинътъ.
Намира се той прѣдъ една неразрѣшена задача и
си
мисли, какъ
да
я разрѣши.
Тази жена прѣдполага
да
има другъ мѫжъ, нищо повече.
Вижда се, добъръ човѣкъ билъ той, по Бога живѣялъ, затова, забѣлѣзва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала изправя се, отваря му пѫть
да
мине и като че му казва съ погледа
си
: мини!
Той я гледа, иска
да
се увѣри, дали тя нѣма прѣдъ видъ нѣкаква особена стратегия, но вижда, че мечката дѣйствително му отворила пѫть и го чака
да
отмине.
Има извѣстни аксиоми, които не търпятъ противорѣчия, а ние може
да
ги извиняваме по единъ, или по другъ начинъ.
Той тръгва, върви, но се обръща назадъ,
да
види, какво прави мечката.
Слѣдователно, ако вие се стремите
да
разрѣшавате задачитѣ въ живота заради вашето благо, заради вашето добро, вие сте на крива посока.
Тя
си
продължава пѫтя, но отъ врѣме на врѣме се обръща назадъ и казва „сбогомъ“.
Затова, казвам: ние ще възприемемъ въ
себе
си
онази велика Божия Любовь, която включва благото, интереситѣ на всички сѫщества.
Нѣкой ще каже: ама азъ мога ли
да
разрѣшавамъ всички въпроси?
Ако една мечка може
да
направи това, колко повече единъ разуменъ човѣкъ може
да
го направи!
Обаче, ние трѣбва
да
дадемъ ходъ на Божественото съзнание въ
себе
си
и
да
знаемъ, че ако азъ отъ свое, индивидуално гледище разглеждамъ страданията въ живота, ако отъ свое гледище разрѣшавамъ всички задачи, никога нѣма
да
ги разрѣша правилно.
Всички ние имаме погрѣшки, нѣма
да
разправямъ за какво и защо, но всички трѣбва
да
изправимъ своитѣ погрѣшки и
да
живѣемъ по новия начинъ.
Единъ американски прѣдприемачъ майсторъ, като давалъ заповѣдь на своитѣ майстори-зидари, какъ
да
дигнатъ единъ голѣмъ камъкъ, камъкътъ падналъ върху рѫката му и му откѫсналъ двата пръста.
Нѣкой ще каже: азъ ще живѣя само за жена
си
и за дѣцата
си
.
Той веднага
си
оттеглилъ рѫката и казалъ: благодаря ти, Господи!
Защо благодари?
Ама азъ ще живѣя за народа
си
.
Той благодари, че не му се откѫснала цѣлата рѫка.
Това е добрата страна на работата, но туй благодарение може ли
да
навакса загубата на двата пръста?
Като човѣкъ – не може, защото той изгубилъ туй изкуство, но като морска звѣзда, би могълъ
да
ги навакса.
Често, ние питаме: защо страдамъ азъ?
Ами за кого
да
живѣя?
Не питайте, защо страдате, но питайте защо е страданието въ свѣта, защо е страданието въ цѣлата природа.
– Ако живѣешъ за Бога, ще имашъ всичкия животъ въ
себе
си
, ще бѫдешъ всѣкога живъ.
НАГОРЕ