НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
190
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
190
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Е, защо страдате.
(втори вариант)
Вие трябва
да
го разрешите в три направления.
(втори вариант)
Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото
си
серсемин и будала.
(втори вариант)
Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности
да
превъзмогнете една ваша слабост?
(втори вариант)
Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма
да
отговорим така.
(втори вариант)
Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
(втори вариант)
Някой иска
да
превъзмогне някоя своя слабост и вземе
да
чете Библията, или книгата на някой моралист,
да
види какво се казва там, а забравя
да
се справи с Божественото в
себе
си
и
да
види, как трябва
да
постъпи в дадения случай.
(втори вариант)
Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките
си
няма
да
страдаме.
(втори вариант)
Тъй че, ако искаме
да
разрешим някой важен въпрос, трябва
да
се справим с Божественото в
себе
си
.
(втори вариант)
ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете
да
донесете благото на човечеството.
(втори вариант)
Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси?
(втори вариант)
„Учителю благи, какво
да
направя, за
да
наследвам живот вечен?
(втори вариант)
Ние разрешихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно с всичкото
си
сърце!
(втори вариант)
Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно
да
живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години.
(втори вариант)
Така можете и вие сами
да
се справяте.
(втори вариант)
“ Тази любов
да
бъде толкова голяма, че
да
бъдеш в състояние
да
жертваш всичко, и душата ти
да
се разтвори повече.
(втори вариант)
Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли
си
от 30 те години?
(втори вариант)
И тъй, първата работа в живота ни е
да
се справим с Божественото в
себе
си
.
(втори вариант)
“ – „Е, Господи, не искам
да
живея 30 години, много ми са!
(втори вариант)
Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е
да
ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
(втори вариант)
Всичко външно, което имаме, е един подтик.
(втори вариант)
Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години.
(втори вариант)
После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли
си
от твоите 30 години?
(втори вариант)
Първо ние трябва
да
направим една справка със
себе
си
, и след това
да
се справим с опитностите на другите хора.
(втори вариант)
“ – „Много ми са тия 30 години,
да
ходя
да
се скитам натук-натам,
да
зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години.
(втори вариант)
Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли
си
, че ще живееш 30 години?
(втори вариант)
“ – Не, не искам, Господи,
да
бъда подигравка на света,
да
ме карат
да
се качвам и
да
слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.
(втори вариант)
Мнозина казват, че имат вечния живот в
себе
си
.
(втори вариант)
И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека.
(втори вариант)
Щом имате вечния живот, трябва
да
имате разбирателство помежду
си
.
(втори вариант)
Питам сега: Какво искал
да
каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него?
(втори вариант)
Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми.
(втори вариант)
От този анекдот, според арабите, до 30 годишната
си
възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната
си
възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната
си
възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски.
(втори вариант)
Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето
си
взел.
(втори вариант)
Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот
си
взел, нищо, ще теглиш.
(втори вариант)
Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва
да
знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви.
(втори вариант)
Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната
си
взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, в какво седи причината на туй разнородство.
(втори вариант)
Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот.
(втори вариант)
Еднородни трябва
да
бъдете!
(втори вариант)
Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало
да
не остава тъй незабелязано, поискало
да
има голяма форма,
да
бъде гласовито, и
да
разрешава важни философски въпроси.
(втори вариант)
И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори.
(втори вариант)
Дето и
да
отидеш, все за него са разправят.
(втори вариант)
Да
, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.
(втори вариант)
Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може
да
стане еднородно със златото, т.е.
(втори вариант)
неговите вибрации могат
да
се трансформират.
(втори вариант)
Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за
да
наследи вечния живот.
(втори вариант)
За това трансформиране има начини в самата природа.
(втори вариант)
За
да
наследим вечния живот трябва
да
се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е.
(втори вариант)
Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може
да
се трансформира в енергия от златото и
да
влезе в него.
(втори вариант)
дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те
да
му покажат пътя, те
да
му покажат това-онова, те
да
го повдигнат, той не може на намери вечния живот.
(втори вариант)
Значи, докато
си
свързан с хората, не можеш
да
намериш пътя.
(втори вариант)
Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как
да
наследиш вечния живот.
(втори вариант)
То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
(втори вариант)
Някой казва: Не, аз трябва
да
бъда силен човек!
(втори вариант)
Да
, но силните хора ръжда ги разяжда.
(втори вариант)
Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва
да
залегне в нашите души, че само Бог е благ.
(втори вариант)
Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда.
(втори вариант)
Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме.
(втори вариант)
Следователно, нашето спасение не е в силата.
(втори вариант)
Ако искаме
да
разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават.
(втори вариант)
Силата носи в
себе
си
ръжда.
(втори вариант)
И тъй, на всинца трябва еднородство!
(втори вариант)
В този закон на еднородството ние трябва
да
схванем отношенията
си
към Бога.
(втори вариант)
Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава
да
пуши.
(втори вариант)
Този е великият закон, а не
да
питаме, дали Бог ни обича.
(втори вариант)
Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж
да
се поправи, постепенно трябва.
(втори вариант)
Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила.
(втори вариант)
Да
, това е единият метод.
(втори вариант)
Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва
да
обърнеш внимание –
да
не прелюбодействаш,
да
не убиваш,
да
не крадеш,
да
не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго
себе
, по отношение своята душа.
(втори вариант)
Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати.
(втори вариант)
Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може
да
дойде.
(втори вариант)
Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме
да
се нагрубяваме един друг.
(втори вариант)
Вторият грях е
да
не убиваш.
(втори вариант)
Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние
си
създадохме най-голямото зло.
(втори вариант)
Убийството е нещо външно, то значи
да
махнеш противника
си
.
(втори вариант)
Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как
да
Го възлюбим.
(втори вариант)
Третият грях е
да
не крадеш.
(втори вариант)
И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства.
(втори вариант)
Да
крадеш, това е желанието у човека
да
взима чуждото,
да
го внесе в
себе
си
.
(втори вариант)
Защо трябва
да
възлюбя Господа?
(втори вариант)
Да
не лъжесвидетелстваш, то значи
да
не се стремиш
да
закриеш всички свои грехове.
(втори вариант)
– Защото трябва
да
има някои, който
да
регулира моите чувства.
(втори вариант)
При тия грехове ти опетняваш
себе
си
.
(втори вариант)
Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа.
(втори вариант)
Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки.
(втори вариант)
Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още
да
сторя?
(втори вариант)
Иди, продай всичкото
си
имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти
си
се научил до сега само
да
взимаш, а законът е, че трябва и
да
даваш.
(втори вариант)
Някои питат: Възможно ли е
да
станем безсмъртни?
(втори вариант)
Сега, този въпрос – какво трябва
да
направя, за
да
наследя живот вечен – всеки един от вас трябва
да
си
го зададе.
(втори вариант)
Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва
да
си
зададат въпроса: какво трябва
да
правя, за
да
запазя вечния живот?
(втори вариант)
Туй е възможност, туй е една привилегия на човека,
да
възлюби Бога.
(втори вариант)
Но, след това има и трети въпрос: как човек
да
използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята.
(втори вариант)
Аз няма
да
ви казвам, как трябва
да
възлюбите Бога.
(втори вариант)
За
да
могат тия въпроси
да
се разрешат правилно, човек трябва
да
проучи своето съзнание.
(втори вариант)
Любовта ви към Бога не трябва
да
бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие.
(втори вариант)
Вие може
да
попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат
да
ги определят.
(втори вариант)
Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва
да
се изхвърли.
(втори вариант)
Човек никога не може
да
направи една постъпка, каквато и
да
е тя, и
да
не му се каже, дали тя е права, или не.
(втори вариант)
Той в
себе
си
знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива.
(втори вариант)
Е, какви философски разсъждения трябват, за
да
ви докажа, че съм силен?
(втори вариант)
2.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
Хората с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия; вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина.
Ти станеш сутринта и казваш на жена
си
: „Жена, ето какво ще наготвиш днес“ – и започваш
да
изреждаш.
В този темперамент няма достатъчно азот, който
да
регулира горенето.
Не, ти ще кажеш на жена
си
: „Каквото меню ми е определено за днес отгоре, това ще сготвиш.“ Тогава жената ще се помоли на Господа, ще каже: „Господи, кажи ми какво меню
си
определил за днес!
Той не дава възможност
да
се прояви животът изведнъж.
Те разбират безсмъртието и ще ни въведат в един прав път.
Ако животът се прояви изведнъж, човек бързо ще се изтощи, затова животът трябва
да
се проявява постепенно.
Сегашните хора желаят това нещо, но като не разбират езика на тия същества, правят грешки, правят криви преводи и вследствие на това страдат.
Да
допуснем, че във вашето естество се наберат повече динамически сили, какво става?
Затова трябва нещата
да
се проверяват.
– Явява се значи повече кислород, който усилва деятелността, усилва живота и човек става активен в своите мисли, желания и действия.
Ти четеш едно съчинение – ще провериш в
себе
си
доколко са истинни тия положения, които се прокарват в него.
Ти имаш възможност
да
провериш това нещо интуитивно.
Те са меланхолични, защото желанията им не могат
да
се осъществят.
В духовния свят има фонографи, заведени
да
свирят, и тъкмо минаваш покрай някой фонограф, чуваш
да
ти пее: „Парице, парице, всесилна царице!
Например у някои хора се явява желание
да
станат светии.
Това не е желание на душата им, а желание
да
блеснат пред хората.
Вървиш по-нататък, виждаш, че едно същество се разхожда, замислено в
себе
си
, и ти казваш: „Видях едно духовно същество.“ – Не, това не е никакво духовно същество, това е само една мисъл-форма в духовния свят.
Ти прочетеш някъде една мисъл и
си
казваш: „Тъй казва този ангел.“ – Не, това не е никакъв ангел, това е само обявлението на някоя мисъл.
Аз различавам в света два вида огън.
Най-после ти ще влезеш още по-навътре в духовния свят и действително ще видиш някое разумно същество, което, ако го запиташ как трябва
да
се живее, няма
да
ти отговори двусмислено, но ще ти отговори прямо на въпроса.
И като се върнеш от този свят във физическия, ще видиш, че всичко, което ти е казало това същество, излиза точно така, без никакво изключение.
Например тази вътрешна топлина, която е у нас и от която не се изгаря, тя е естествената топлина на организма ни, 36-37°, която придава една приятност.
Ако ти
си
се пренесъл и
си
останал за по-дълго време в духовния свят, това същество ще ти каже: „Ти трябва
да
се върнеш вече в твоя свят, защото около тялото ти са събрани много хора и ако не се върнеш, ще те погребат.
Ти ще видиш при леглото
си
майка
си
, баща
си
, брат
си
.
Но щом се наберат в нас ненужни енергии, явява се една неестествена топлина, при която се започват химически реакции, явява се възпаление, при което температурата се повишава на 40-41°, става триене между клетките и нервната система се разстройва, т.е.
После ще постъпиш в университет, и него ще свършиш успешно, и най-после ще станеш писател.“ Туй същество определя цялата програма на живота ти.
При това задушаване става едно напрежение в нервната система и човек умира.
Ако всичко това се сбъдне, питам: има ли в какво
да
се съмняваш?
Затова най-първо се изисква човек
да
се изпоти, за
да
се отворят тия съдове, и така той
да
се спаси.
Но ако туй същество ти каже много работи и нищо от тях не се сбъдне или се сбъдне само 1/100 от всичко, ще трябва
да
се пазиш.
Сега мнозина от вас искат
да
урегулират живота
си
и казват: „Господ ще уреди всичко.“ – Не само че Господ ще уреди всичко, но Той е уредил всичко.
Господ няма
да
ходи по нашите умове.
Всеки апаш може
да
ти каже: „Иди открадни това нещо!
“ Някой казва: „Учителя ми каза
да
напиша това.“ Че и някой писател може
да
каже: „Духът ми каза
да
напиша тази работа.“ Много духове може
да
ви говорят, но кой е истинският Дух, това е въпросът.
Ние, които сме дошли на Земята като ученици
да
ходим по ума на Бога, ще изпълняваме Неговите закони.
Тези закони няма
да
се изменят заради нас.
Ние мислим, че тези закони могат
да
се изменят заради нас, но не е така, и затова виждаме, че понякога те носят за нас нещо добро, а понякога – зло.
Онзи, който говори с духовния свят, трябва
да
познава поне едно интелигентно същество, трябва
да
чува гласа му,
да
познава лицето му.
Следователно всеки ще има в организма
си
толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулиране на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма; и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма.
Значи няма
да
желаете повече земя, нито повече ниви, нито повече жито.
Ние говорим сега за ученика, който разбира живота, защото всяка една идея, всяка една мисъл в духовния свят има своя тежест и може
да
се претегли.
“ Станеш – никого не виждаш, никого не чуваш, и българинът казва: „Не се обаждай на такъв глас.
Всяка ваша мисъл, за която вие мислите, че е без тежест, при ония чувствителни везни тя може
да
се претегли, има своя специфична тежест.
Ако имате една любовна мисъл, и тя
си
има своя тежест, защото и силите могат
да
се теглят; могат
да
се определят и качествата на силите, които действат в мислите.
Та казвам: като ученици на Окултната школа не трябва
да
бъдете лековерни хора.
Та каквото чувство, каквато мисъл и
да
имате, те се определят според действащите в тях сили.
Не казвам „безверници“, но искам
да
бъдете любители на великата Божия Истина и
да
не допущате в сърцата
си
никаква измама.
Казвате: „Мисълта е нищо.“ – Не, не е нищо, тя има динамическа сила, има тежест, има известно съотношение.
Някой път една измама може
да
влезе несъзнателно – нищо от това, но гледайте съзнателно
да
не допущате никаква измама, никаква лъжа.
Мисълта може
да
действа равномерно, без
да
става каквато и
да
е експлозия.
През вас може
да
премине някоя невярна мисъл, но докато не я проверите веднъж, дваж, не ѝ давайте ход!
Има мисли, които могат
да
предизвикат експлозия.
Ами че ако аз ви дам две съвременни бомби и ви кажа: „Занесете тия бомби в еди-кои
си
къщи и ги запалете, ще видите каква хубава миризма имат те!
“, трябва ли
да
изпълните тази моя заповед безогледно?
Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота.
Влезете в къщата на Драган Стоянов, поставите някъде тази бомба, запалите я и
си
излезете.
Отидете на друго място, поставите втората бомба някъде, запалите я и
си
излезете – изпълните заповедта.
Да
, но след 20 минути тези бомби експлодират.
В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи.
Питам: как ще се оправдаете?
Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка.
Ето защо, щом започне
да
се намалява или
да
се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие.
Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
Волята Божия е
да
мислим разумно,
да
чувстваме разумно и
да
действаме разумно.
Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може
да
се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират.
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък.
Искам всички
да
бъдете самостоятелни, но
да
не казвате, че и сами можете
да
направите всичко.
Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще.
Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може
да
се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака.
Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за
да
бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който
да
се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него.
Ако ви дойде някоя болест, няма
да
се плашите от нея.
Първият орган, чрез който може
да
се прояви човешкият дух – това е мозъкът.
Следователно вие ще пазите този единствен орган, чрез който може
да
се проявявате, няма
да
излизате от него, няма
да
го залагате никъде, няма
да
разрушавате туй, красивото в мозъка
си
.
На мнозина от вас съм давал известни съвети как
да
се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите.
Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души
да
се съветват как
да
постъпят.
“
Да
, но зад ушите във вас става силно прииждане на кръв, вие силно се зачервявате.
Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата
си
.
Щом придойде толкова много кръв в мозъка, събуждат се известни разрушителни сили и тогава виждаме много хора в такова гневно състояние
да
чупят прозорци,
да
блъскат врати, и като изразходват тази енергия, казват: „Аз съм малко нервен, малко съм възбуден.“ – Не, ти
си
допуснал
да
се прояви в тебе един разрушителен център.
Между тебе и Бога няма
да
викаш никого.
Кажи
си
: „Между Бога и
себе
си
не пущам никого!
Ако е
да
умра, никого няма
да
викам, към никакъв лекар няма
да
се обръщам.
Щом е
да
умра, и без лекар ще умра.
Затуй, когато човек се разгневи, усеща някакъв огън на сърцето
си
.
Ако Господ ми каже
да
умра, ще умра, нищо повече.
Ако Господ ми каже
да
повикам еди-кой
си
лекар, то е друг въпрос.
Но ако не ми каже, никакъв лекар не ми е нужен.“ Някои, едва се разболеят, казват: „Викайте еди-кой
си
лекар, еди-кой
си
свещеник, еди-кой
си
пророк.“ Това може
да
е един изпит за тебе, затова ти ще се поставиш така, че между тебе и Бога ще се образува една непоколебима връзка, и ще кажеш: „Господи, нека Твоята воля
да
действа върху мене, аз ще изпълня Волята Ти!
Бащата може
да
бие детето
си
и то
да
плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма
да
плаче вече.
Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща
си
, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук!
Най-малката болест – треска, хрема или каква и
да
е друга, ви плаши.
“ Бащата сяда.
Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум.
Аз не съм говедо
да
ме биеш.
От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести.
Кажи ми с думи – ще те разбера, а не
да
ме налагаш с тояга.
Следователно никакъв излишък не трябва
да
остава във вашия организъм.
Ще ме извиниш, но ти трябва
да
измениш правилата, законите на своята държава, на своята кáмара.
Всичко онова, което употребявате, вие трябва
да
го проверявате.
Ти ще прокараш малко по-миролюбиви закони.“ Синът
си
извоюва правата, а мъжът казва на жена
си
: „Бабо, нашият син не се покорява, както по-рано.
Няма
да
бъде по старому вече.
Днес ме хвана, разтърси ме малко.“ Разтърсили го!
Защото ако къщата на съседа ми се запали, и моята ще се запали – близо е.
Вие сте двама души, живеете заедно, имате еднакви темпераменти, и щом се натрупат въглеродни вещества в единия и той започне
да
боледува, няма
да
се мине дълго време, и другият ще започне
да
боледува.
Тия неестествени състояния носят всички нещастия в живота.
Може
да
се наказва само умният човек.
Вие като ученици ще проверявате всичко.
Казвам: в тия състояния вие трябва
да
определите какъв темперамент сте, какви вещества преобладават у вас.
Вие искате
да
прогресирате, но как ще прогресирате с тия знания, които имате?
Ако преобладава въглеродът, вие ще имате ламтеж към материалния свят, вие ще имате чрезмерни желания и много материя натрупана, но трябва
да
знаете, че това е едно неестествено състояние.
Вие трябва
да
направите крачка напред.
Ако не се пазите, няма
да
се мине дълго време и знаете ли какво ще стане с вас?
За
да
критикувате когото и
да
е, трябва
да
знаете подбудителните причини в света.
Всички ще мислят за вас, че сте много разположени, но това не е нищо друго освен натрупване на излишни материали.
Не критикувайте, но проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте.
Но виждаш, дойде след време някоя болест – смъкнала този човек.
Аз искам всички
да
учите.
Пълните хора изобщо не могат
да
издържат.
Само така ще се създадат правилни, хармонични отношения помежду ви.
Пълните хора не могат
да
издържат и в духовно отношение, защото духовният живот, в който сте влезли, изисква един уравновесен организъм, с един мозък от най-фина, еластична, пъргава материя, издръжлив на всички напори в живота; същевременно се изисква една отлична дихателна система, един стомах, който
да
функционира правилно,
да
приема малко храна, която
да
обработва и
да
използва правилно.
–
Да
се запалите от желание
да
учите.
И най-после, костите и мускулите му
да
бъдат така подвижни, че
да
свършват всяка работа с най-малко разноски.
Във вас трябва
да
се роди дълбоко желание
да
учите, другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли.
Някой казва: „Аз днес работих 12 часа.“
Да
се работи 12 часа, това е заблуждение!
Старостта, това е една привилегия за човека –
да
използва своето знание; младостта е друга привилегия за човека –
да
използва силата, която Бог е вложил в него.
Защото сегашният стар човек, след като се новороди, може
да
бъде млад, и сегашният млад, като живее дълго време и придобие знания, може
да
бъде стар.
Та онези от вас, които ме разбирате, ако искате
да
бъдете здрави, използвайте това, което ви казвам.
Шие – разпаря, шие – разпаря, и най-после казва: „Тези дрехи ги работих цели три дни, скъпо ми струват тия три дни.“ –
Да
, при неразположение на духа работите се усложняват.
Външните хора започват
да
ни съдят, казват: „Тези хора взеха
да
боледуват много.“ –
Да
, и между вас ще има заболявания, но един на хилядата.
Това е при писане на поезия и при свирене, при всички работи изобщо – така не се успява.
Ние сега сме направили живота
си
нехармоничен вследствие на тази дисхармония, която съществува вътре в нас.
Щом има двама, трима, петима, десет, сто души на хилядата, това е един неестествен процес.
И тогава, ако заболяваш, ще се запиташ: „Един от хилядата ли съм аз?
– Хладнокръвният човек е синоним на разумния човек.
“ Ако
си
един от хилядата, това е благословение, но ако не
си
единият, а от мнозината, не пише добро нито за хилядата, нито за тебе, който боледуваш.
И тъй, у всинца ви трябва
да
се зароди желанието
да
бъдете здрави, а когато боледувате, това е по Божествения закон, само за обмяна.
– Разумният човек не може
да
се изненада от нищо.
Трябва
да
турим в
себе
си
мисълта всички
да
бъдем здрави по ум, по сърце, по воля и по тяло.
Той е предвидлив във всички случаи.
И когато някои ме питат трябва ли
да
викаме лекари, казвам: този въпрос е решен вече.
Разумният човек, ако е земеделец, няма
да
остави житото
си
неутъпкано, неожънато.
Сега ще направя едно малко сравнение,
да
видите как разните хора правят погрешки.
Лекарите са изпратени
да
лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение.
Някой запитва: „Ами не трябва ли
да
имаме едно малко удоволствие в живота
си
?
Казвам: за
себе
си
, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар.
За всички има един вътрешен лекар.
Представете
си
двама слуги, които живеят при един много добър господар, който има пълно доверие в тях.
Той е лекар над всички лекари.
Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент
да
викате.
Праща ги господарят им на нивата
да
орат, но целия ден те
си
говорят за любов и не орат – нивата остава неразорана.
Тъй трябва
да
гледате вие като окултни ученици!
Връщат се у дома
си
, господарят ги пита: „Изорахте ли нивата?
Тъй трябва
да
гледа на въпроса и всеки лекар окултист!
“ – „Изорахме я.“ Господарят не проверява, вярва им.
Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва
да
се обърне към Бога и
да
Го запита: „Господи,
да
отида ли при този болен?
На другия ден той ги праща
да
посеят нивата.
тиват те, но целия ден пак
си
говорят за любов.
Ако този лекар иска
да
възстанови авторитета
си
, трябва
да
излекува на 100-те най-малко 70-80 души.
Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра
да
ви поговоря.
После ги праща
да
я оплевят, след време
да
я пожънат, но те
си
приказвали пак за любов, нищо не работили.
Аз ви казвам, че не е достатъчно само
да
ме слушате.
Най-после някои казват: „Нас не ни трябват тия работи, ние и без хляб можем.“ Добре, дайте ми пример, дето някои духовни хора могат
да
живеят 80 дни без хляб.
Вие казвате: „Христос е прекарал 40 дни пост.“ Оставете Христа, покажете ми някои духовни хора, които
да
са гладували толкова време и
да
не отслабнат,
да
останат пак така здрави, с червени лица, каквито са били по-рано.
Значи Бог е създал човека така, че трябва
да
яде, защото яденето има смисъл.
За всичко това, което съм ви говорил, невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение.
Когато човек яде, без
да
разбира смисъла на яденето, той върши престъпление.
Някои казват: „Трябва
да
се яде много.“ Колко трябва
да
се яде?
Ако приложите само 1/1000 част от всичко, което сте чули, тя ще произведе грамадни резултати.
Един слон изяжда пет крини ориз.
Някои поддържат, че ние трябва
да
ядем много.
Хване ви главоболие, коремоболие, гърдоболие или каква и
да
е друга болест – направете най-микроскопическото добро и болестта ви ще изчезне.
Хубаво, колко хиляди мухи могат
да
се нахранят с един човешки обяд?
Направете този опит,
да
видите верен ли е, или не.
Вие, като заболеете, казвате: „Идете, кажете на Учителя
да
се помоли за мен.“ Знаете ли на какво приличате вие в този случай?
Питам тогава: коя е нормата, която определя кой колко трябва
да
яде?
Ще ви приведа един пример из живота.
Ако се съберат слонът, човекът, мухата и пчелата, по колко трябва
да
яде всеки от тях?
Определено е колко трябва
да
яде един човек.
Сегашните учени хора са определили каква храна и по колко храна трябва
да
се яде от тази или от онази, за
да
се навакса еди-коя
си
изгубена енергия.
Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал
да
се помоли за него.
Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога
да
се моля за тебе, ти не
си
направил никакво добро, аз не мога
да
коленича пред Господа за тебе, няма какво
да
Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра!
Питам: онези млекопитаещи, които пасат само трева, и онези животни, които живеят на север и се хранят пак само с трева, де намират различните елементи, необходими за организма
си
?
“ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането
си
, аз не мога
да
се моля за тебе.
Значи в тревата се намират всички необходими елементи за поддържане на организма.
Не мога
да
коленича на голата земя.
Ако ние знаехме как
да
употребяваме храната, нямаше
да
ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото.
Ще дадеш нещо, и то много, за
да
ми бъде меко, като вълна под коленете.
За
да
знаеш как
да
се храниш с жито, трябва
да
знаеш как
да
изменяш своите състояния.
Само така ще мога
да
докажа на Господа, че този човек е дал нещо.
Като се храниш всеки ден с жито, няма
да
имаш едно и също състояние.
Иначе, колкото и
да
се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина
да
премества.
Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички онези елементи, които се съдържат в житото.
И Христос не казва
да
имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина
да
се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете
да
премествате.
Да
допуснем, че искаш
да
извлечеш елементи за ума
си
.
Не трябва
да
бъдете лековерни, но
да
ходите в живота
си
с непоколебима, разумна вяра.
Тази вечер ще ви дам едно правило – с кои хора
да
дружите и от кои хора
да
се пазите.
Ако искаш
да
извлечеш енергия за чувствата
си
, за сърцето
си
, ще впрегнеш кислорода на работа. Защо?
Ония пък, които са малко добри и малко лоши, те са опасни хора, защото, като се смеси от доброто малко и от лошото малко, от тях става една каша, една амалгама.
Лошият човек поне
си
казва: „
Да
знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него!
Не се тревожете, но впрегнете на работа в
себе
си
тези благородни чувства, които могат
да
ви повдигнат.
Такива лъжци не приемам в къщата
си
.
Ще мислите, че всичко в света е хармония, че всичко, което става, е хармонично.
Такива ученици в Школата не обичам
да
има.
И в болести, и в страдания, и в смърт, и в земетресения – във всичко ще виждате Божията Любов.
Прямота трябва
да
имаме в отношенията
си
!
Като разглеждате нещата така, не може
да
не извлечете от житото всички онези елементи, необходими за вашите чувства.
Два вида герои има в света.
Онзи човек, който разсъждава защо Господ създаде света така, а не иначе, той е анормален – нищо повече.
Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта
да
я изповяда, това е герой човек!
Следователно ние няма
да
изучаваме света в неговата анормалност, а ще го изучаваме в неговото естествено и Божествено състояние.
Онзи, който изисква много живот, изгубва и малкия
си
живот.
Аз съм наблюдавал тия неща, следил съм и тяхната статистика.
За всинца ви има опасност
да
изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
Колко случаи съм наблюдавал в живота!
Казвам: всеки от вас трябва
да
бъде крепък, силен.
Аз искам принципът на Любовта
да
проникне във вас,
да
бъдете достойни
да
носите това учение в неговата пълнота.
Човек трябва
да
се проучва така, както сега го намираме, а не както е било неговото първоначално състояние.
За
да
запазиш живота
си
, трябва
да
си
благодарен на малкия живот, който имаш.
Това са неща, които можем
да
предполагаме, но ние трябва
да
проучваме човека тъй, както го виждаме, както го знаем днес, а знае се що е човек, понеже всеки от вас е човек и знае нещата по
себе
си
.
Той умира, а те
си
отиват на своето място.
Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват
да
живеят своя първичен живот.
И теософите прокарват една подобна теория, че човекът може
да
умре, т.е.
може
да
умре неговото схващане за нещата, но неговите чувства постоянно продължават живота
си
, защото чувствата на човека съставляват неговия живот.
Докато човек контролира всички свои клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес.
Та когато казваме, че трябва
да
живеем един чист и свят живот, подразбираме онзи правилен живот, онези правилни мисли.
Още от старо време, щом някой стане чорбаджия в селото, той вече не върви бързо, започва
да
се движи бавно. Защо?
Ако искате
да
живеете в духовния свят, темпераментите
си
и там ще носите.
Не мислете, че там няма темпераменти, че там няма особени състояния, та ще може
да
се освободите от тях.
Ако попиташ единия защо върви полека, той ще ти каже: „Всички от нашия род вървят така.
Не, те не са ходили в духовния свят
да
видят, че там има разнообразие, хиляди пъти по-голямо от това на Земята.
Дядо ми, прадядо ми вървяха така, и аз не мога
да
се отклоня от своя път.
Ако един човек от този свят отиде в онзи, той няма
да
види разнообразието, а еднообразието.
Това е в моето естество, в моето разположение – аз не обичам бързия ход.“ Ако попиташ другия защо върви бързо, той ще ти каже: „Аз не обичам
да
вървя полека, натурата ми е
да
вървя бързо.“ И единият е прав, и другият е прав.
Как
си
представяте духовния свят?
Аз съм говорил с много стари българи, питал съм ги как
си
го представят.
Те
си
го представят като свят на абсолютно мълчание, дето всички хора седят и мълчат и всяка душа
си
мисли за
себе
си
, за онова, което е правила в живота
си
, което е изпатила.
В сегашната наука като основни, най-важни елементи за живота, определят четири от тях, а именно: въглерода, водорода, азота и кислорода.
Те не са единствените важни елементи, но те се намират в по-голямо количество в Природата.
На същото основание много религиозни, духовни хора до известно време мислят, че всички хора са добри, но щом заболеят, мислят, че всички хора са лоши.
Така са класифицирали старите алхимици темпераментите в човека, но те не са обосновани на строго научни начала.
Това зависи от състоянието ти, как ще постъпиш.
В по-новите времена учените хора на Запад намират, че в човека съществуват само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм.
Ако аз увредя интереса на своя ближен, аз ще страдам, няма
да
страдат другите.
Първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, дробовете, стомахът и жлезите.
Ако дясната ми ръка не може
да
познае, че има отношение към лявата, и вземе един нож и я мушне, няма ли и тя
да
почувства болката?
От тази жизнена система те са извадили жизнения темперамент, или тъй наречениявитивен темперамент, от латинската дума vitea, която значи живот.
След това иде костната система, с мускулите и лигаментите.
Някой казва за някого: „Аз ще му направя нещо лошо, ще му напакостя.“ Добре, след като го мушнеш, след като му направиш някаква пакост, и ти ще я почувстваш, ще разбереш, че
си
свързан с него.
Тя е динамическата система.
Ти ще почувстваш, че не трябва
да
нарушаваш Божия закон.
От тази система се образува двигателният, или мотивнияттемперамент.
И най-после, имаме третия темперамент, наречен умствен, или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система.
Тъй че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, преобладава и нервната система.
Витивният темперамент е необходим за нарастване на корените, за тяхното засилване, а холерическият темперамент представлява онези динамически сили – вятър, дъжд, бури, – необходими
да
разклащат растението, защото ако не се разклащат, соковете не могат
да
текат правилно от долу на горе.
Промените, които стават в Природата, съдействат за развитието на растенията, имат предвид цялото растително царство.
Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносните съдове, са хора повече на живота, на удоволствията, на света.
Следователно всички страдания са необходими за разтърсването на вашия организъм.
“ – То е необходимо за разпращане на всички елементи из организма ви.
И действително, след като сте страдали морално, вие се усещате обновени.
Даже и след като сте боледували известно време физически, вие пак се усещате обновени.
И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека – това са все упражнения на холерическия темперамент в живота ви.
Някой път, когато трябва
да
отслабнете, когато вашето благоутробие трябва
да
спадне, това показва, че водата във вашия организъм трябва
да
отиде от едно място на друго, тази енергия
да
се трансформира.
От белите дробове се е създал сангвиническият, а от стомаха и жлезите – флегматическият темперамент.
Следователно никакъв излишък от енергия не трябва
да
има във вашия организъм – трябва
да
има точно толкова енергия, колкото е потребно.
От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холерическият.
Излишната енергия трябва
да
се върне в Природата.
В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде – нервната система, черният дроб и жлъчката.
Изобщо Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите.
И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота.
Вие казвате: „Ами нали трябва
да
се погрижим за
себе
си
!
В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седемте системи в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.
Във всеки темперамент преобладават известни качества от материята.
Как се грижат пчелите за
себе
си
?
Пчелите, след като влязат в един кошер, започват
да
си
приготовляват мед толкова, колкото им трябва за през зимата.
Толкова
си
приготвят те и напролет, когато цветята цъфтят, те отново
си
събират мед.
В него влизат всички онези вещества, на които е свойствено разширението.
Вследствие на това онези хора, които имат сангвинически темперамент, имат свойството
да
се разширяват силно.
В техните мисли, чувства и действия има силно разширение.
Най-малката радост в тях се изживява силно.
Всеки човек трябва
да
събере не толкова, колкото иска, но колкото позволява годината.
Следователно, ако ти искаш нещо повече, трябва
да
видим колко позволява твоят бюджет, колко ти е определил той.
Ще ги видиш радостни, скръбни, след това гръмотевици, прах – всичко се сменя бързо.
Във втория темперамент, тъй наречен флегматически, преобладаващо влияние в него има водата.
Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот.
Понеже водата не е тъй подвижна, както въздухът, хората с такъв темперамент също така не са много подвижни.
Водата е подвижна само когато има наклон.
Казват, че сиромахът се мъчи.
Тези хора се отличават със студенина и мудност, в тях преобладава водното състояние.
Да
, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен.
Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях.
Следователно ние трябва
да
се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот,
да
знаем нормата на нещата.
За такива хора турците казват: „И светът
да
изгори, те не искат
да
знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях.
Отивам при някой търговец
да
си
купя някакъв плат.
Извиква своя везир и го пита: „Как
да
се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната?
“ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането
да
гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход.
“ – „Толкова.“ Дам му, колкото иска, и не правя никакъв въпрос повече.
Всички се разбягали, с изключение на двама.
Аз съм проверил, зная колко е истинската стойност на плата, и ако струва 200 лв., давам на търговеца 400 лв.
Единият от тях казва на другия: „Хайде
да
бягаме, тембелхането гори!
Той казва: „Господине, много ми давате, платът не струва толкова.“ Взема точно колкото струва платът и ми връща останалите пари.
“ Другият му отговаря: „Как не те мързи
да
говориш!
Вие казвате: „Ама този човек може
да
ви излъже.“ – Не, всички хора не лъжат.
Щом вляза в един дюкян и искам
да
изхитря търговеца и започвам
да
се пазаря с него, той схваща мисълта ми и
си
казва: „Чакай, и аз ще те излъжа!
“ Ти трябва
да
влезеш в такъв дюкян, дето търговецът има темперамент, съответстващ на твоя.
Като ви дойде някоя беля, кажете на този, който ви говори: „Как не те мързи
да
говориш!
Ще кажете: „Как ще позная в кой дюкян
да
вляза?
“ Иначе онзи, който иска
да
урегулира своя темперамент, трябва
да
научи свойствата на водата.
Главните съставни елементи на водата са водород и кислород.
“ Като влезеш в този дюкян, ще
усетиш
едно приятно разположение.
Третият темперамент е холерическият, дето преобладаващо влияние имат жлъчката, черният дроб, нервната система и костите.
Влез в този дюкян, който ти се посочва, глава няма
да
те боли!
Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически.
Излезеш ли
да
си
купуваш плат, но нямаш вътрешно разположение, вслушай се в
себе
си
: ще чуеш, че нещо вътре в тебе ти казва: „Върви
си
вкъщи, не купувай нищо сега!
В тях преобладава въглеродът.
“ Искаш
да
си
купиш яйца – нещо ти казва: „Тези яйца не са за тебе, не ти трябват сега.“ Чуеш ли този глас, върни се.
Друг ден имаш разположение – купи тия яйца за
себе
си
.
Човек трябва
да
пази
да
не се запалят тия вещества.
Ако хората го спазваха, добре щеше
да
им бъде.
Запалят ли се, трябва
да
стоиш далече.
Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система.
Днес е определено за тебе картофи, утре – баница, после месо, след това варено жито, яйца или какво и
да
е друго.
А сега ние сами
си
нареждаме менюто.
3.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Тази правилност зависи не от стремежите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
Може ли някой от вас
да
ми каже по какво се отличава правата мисъл?
Има ли правата мисъл някои отличителни черти, с които тя се отличава в дадения случай, че е права или не?
И най-после една права мисъл с каквато и
да
е дума може ли
да
я изкажете?
Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума
си
.
Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеждат никакъв образ.
А ако кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм… винаги произвеждат образи в нас.
Силни думи са те.
И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които
да
имат образи, те са силните думи, а другите думи са вторични, за
да
разберем техния вътрешен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи.
Има възможност
да
бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те са разумни.
Ние трябва
да
се стремим
да
изработим един език образен, всяка една дума
да
има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
Нему му трябва овцата само за
да
я изяде.
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може
да
те прегледа, т.е.
да
ти помогне в дадения случай,
да
те нахрани и услужи.
А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам
да
ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля
да
набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш,
да
го бия ли или
да
не го бия?
“ Ако ти му кажеш
да
го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път
да
не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права.
Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия.
А ти му кажи: „Що ти трябва
да
го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли
да
причиняваме на хората страдания или не?
(– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае
да
причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти цялата бяла раса, дето страдането е преувеличено по причина на тяхната нервна система.
Но
да
страда човек, то е една голяма привилегия.
И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голяма благосклонност.
А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна.
Радостите са само едно последствие на страданията.
Радостите, това са плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може
да
има и плода – радостта.
Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни.
Но разумните страдания в природата, те с една привилегия.
Ако тъй се научите
да
се радвате, не
да
идете,
да
се напиете, че
да
си
пукнете главата някъде и
да
страдате, това не е страдание.
Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия.
И според закона това страдание ще ти донесе радост.
Вие трябва това
да
проверите.
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата.
Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието.
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в
себе
си
, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание.
Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас?
По-лека работа от страданието за човека няма.
За страданието не се изискват никакви разноски.
На страданието няма
да
му наемеш стая отделно.
То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма
да
харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Защото човек, когато страда – той мисли.
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик
да
мисли.
(– Е, трябва ли
да
причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания.
Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
Не разбирам
да
бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание.
Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма
да
направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма
да
го бутам, за друго ще се разговаряме.
В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма.
Например вие боледувате, казвате: „Само
да
оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка.
Колко пияници, бият ги и теглят от главата
си
, но все пак забравят и пак пият.
И дълго време трябва
да
ги бият, за
да
извадят една малка поука.
Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли
да
злоупотребим с доверието на един наш приятел?
И след като злоупотребите какъв е церът, с който може
да
се възстанови доверието?
(– Явно е, че не трябва.) Не само, че не трябва, но туй доверие трябва
да
го считате свещено.
Аз говоря за доверието, когато някой приятел
си
отвори душата към вас и счита, че във всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил.
Тъй че, не само че не трябва
да
злоупотребите, но трябва
да
считате свещено неговото доверие спрямо вас.
Туй е едно правило, ще
си
го запишете.
Туй е за всинца ви.
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо
да
се тревожите.
Всички трябва
да
подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
(– Сега какъв е церът, за
да
се възстанови това доверие пак?)
Да
кажем един ваш приятел ви се доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие.
Сега, за
да
възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той
да
разполага с вас тъй, както със
себе
си
.
Защото той ви е дал пълно доверие, без
да
иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за
да
възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той
да
разполага с вас, такъв е церът.
Само
да
не попаднете в положението на онзи германски професор, който
си
правил психологически наблюдения и опити, за изваждането двойниците на хората от телата им.
Един ден професорът решил
да
направи един такъв опит:
да
извади своя двойник и
да
го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика
да
влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал
да
излезе навън.
А и професорът, в туй младото тяло, не можал
да
помогне на своя ученик.
Разбира се, след дълги усилия той сполучил
да
се оттегли, но трябвало
да
мине през големи страдания.
Старият професор
да
влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент
да
влезе в старото тяло на професора, то е тежко.
В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
Когато евреите, като дойдат до известна възраст, всички приличат на расата
си
, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко
да
обуславя, това са черти точно определени у тях.
Може ли някой от вас
да
даде определение на думата „доверие”?
Представете
си
: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкар там, вие ще се спрете,
да
видите кой е той, че
да
му се доверите?
Не, вие влизате в лодката и
си
казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка.
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може
да
стане, от него зависи, може
да
те предаде на този, който те гони.
Но човек при известни случаи напълно може
да
се довери на друг човек.
В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че във всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите дето той може
да
злоупотреби с тебе.
В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара
да
ти помогнат.
Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [тях] и те спазват този закон на доверие.
Той имал пълно доверие в котката
си
, че тя в негово отсъствие няма
да
направи никаква пакост.
Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата
да
го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той й даде.
А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала
да
злоупотреби с доверието, което й се давало.
У всички хора има една добра черта.
Не мислете, че доброто трябва сега
да
го придобиете.
благоприятни условия
да
се прояви.
А те от вас зависят
да
ги създадете.
Да
направим едно упражнение с ръцете.
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса:
Значи, граматиката сама по
себе
си
не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал тази граматика.
Всяка реч трябва
да
се изкаже по един или друг начин; думите трябва
да
се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва
да
има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна
да
се изрази с каквито
си
иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
Но този ред не е във всичките народи еднакъв.
Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено
да
туря глагола в началото, а на другия език е свойствено
да
се туря глагола накрая?
Всички съгласни ли сте с това?
Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж
да
съкратяват думите, когато германците разширяват думите.
Това с все въпроси, които можем
да
си
зададем, ние няма
да
ги решим сега.
Има и други въпроси.
Има ли някой, който
да
е чел нещо?
(– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне
да
заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите.
И когато човекът почне
да
заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда
си
.
Когато човек не може
да
употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др.
(Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в
себе
си
.
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в
себе
си
една идея, първична идея точно определена.
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и
да
са характер,
си
имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено.
Там по отклонението на ъглите на каквито и
да
са линии, в дадения случай може
да
се съди за характера на разумното действие.
Да
кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество?
Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи?
Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото.
Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото.
Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне.
Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва
да
си
има известна идея.
(– Във физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномерно.)
Да
, те са прави, но така е само в Божествения свят, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
Сега, вие сте от младите, можете ли
да
пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек?
(– Младият има голям ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които са в живота, а старият човек
си
казва: тези работи са неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад?
Но и младият може за 24 часа
да
остарее.
Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може
да
остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може
да
се подмлади.
В новата психология трябва
да
се пазите от следното: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат
да
ви застарят преждевременно и
да
ви лишат от тази енергия на вашата младост.
Да
кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката
си
държа едно семе – ябълка.
Младият човек е едно семе, което трябва
да
се развие.
У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии са изразходвани, станали са кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е остарял, питам тогава, той, след като мине в другия свят, как се ражда наново, от где са тези енергии?
И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън.
Не е свойствено на душата
да
остарява, това са вторични състояния.
С хиляди години хората
си
внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти
си
вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде,
да
бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва
да
бъдеш някой гений
да
се бориш с тези мисли.
Донесли му едно дете
да
го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп –
да
го кръсти.
Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй
да
бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата.
Той, както попа, казва: „Тъй
да
стане“.
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението.
Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска
да
направи добро някому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
Винаги
да
се внушава доброто, винаги
да
се поддържат внушенията на добрите сили и
да
се пази връзката с тях.
Вие в школата има
да
се борите с някои наследствени мисли, които вие може
да
преодолеете и трябва
да
преодолеете.
Разбира се, мъчно е човек
да
се бори с тях, но ако разбира закона, все пак може
да
си
помогне.
Научно има много данни.
Например вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата
си
, извади горната
си
джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия.
Но има голяма опасност за вас
да
съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
Вие нямате право
да
се произнасяте за никой човек.
Можете
да
съдите за характера на човека само геометрически и математически.
Такива данни има човек на лицето
си
, които са постоянни.
Аз ще определя характера на човека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада.
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може
да
се установи един закон.
Правилното ухо трябва
да
бъде толкова голямо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва
да
бъдат почти колкото дължината на носа.
После, челото трябва
да
представлява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице.
Но и младият може
да
остарее за двадесет и четири часа: ако хипнотизираме един млад, т.е.
(втори вариант)
ако му внушим, че е стар, той може
да
остарее; и ако турим стария човек в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че е млад, и той може
да
се подмлади.
(втори вариант)
В новата психология трябва
да
се пазите от следното: ако не разбирате законите на Природата, то дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, изживени неправилно, могат
да
ви състарят преждевременно и
да
ви лишат от енергията на вашата младост.
(втори вариант)
Да
кажем, че пред мен има една ябълка, добре развито десетгодишно дърво със своите плодове, а в ръката
си
държа една ябълкова семка.
(втори вариант)
Младият човек в това отношение е една семка, която трябва
да
се развие: той още не е проявен в своя живот.
(втори вариант)
Ако той действително е изразходвал своите енергии и затова е остарял, питам тогава: според закона на прераждането той, след като мине в другия свят и после отново се роди като млад, отде ще вземе енергии?
(втори вариант)
И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън.
(втори вариант)
На душата не е свойствено
да
остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение.
(втори вариант)
С хиляди години хората са
си
внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват.
(втори вариант)
Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти
си
вече стар.“ И той казва: „Хайде,
да
бъде, както вие казвате.“ За
да
не остарееш, ти трябва
да
бъдеш гений –
да
се бориш с тези мисли.
(втори вариант)
Донесли на този ходжа едно дете –
да
го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали.
(втори вариант)
Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй
да
бъде, както вашият поп кръщава!
(втори вариант)
“ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото.
(втори вариант)
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него.
(втори вариант)
Но това не е негова мисъл, това е внушение от някои низши сили.
(втори вариант)
И обратното се случва: някой път човек иска
да
направи добро някому.
(втори вариант)
Това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили.
(втори вариант)
– Винаги
да
се внушава Доброто, винаги
да
се поддържат внушенията на добрите сили и
да
се пази връзката с тях.
(втори вариант)
Вие, като ученици на тази Школа, има
да
се борите с някои наследствени мисли, които трябва
да
преодолеете.
(втори вариант)
Разбира се, мъчно е човек
да
се бори с тях, но ако разбира закона, все-таки ще може
да
си
помогне.
(втори вариант)
По това има много научни данни.
(втори вариант)
В геометрията например има определени черти, с които може
да
се представи известен порок.
(втори вариант)
Но ако ви покажа някоя линия на даден порок, при сегашното ви състояние вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като кърлеж.
(втори вариант)
Например случвало ви се е, като говорите на някой човек нещо, той направи една гримаса с устата
си
, извади горната
си
устна малко навън, а долната постави малко навътре, при което се образува една крива линия.
(втори вариант)
Но голяма опасност представлява за вас това:
да
съдите за човешкия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни.
(втори вариант)
Вие нямате право
да
се произнасяте за някой човек.
(втори вариант)
Можете
да
съдите за характера на човека само геометрически и математически.
(втори вариант)
Човек има на лицето
си
данни, които са постоянни, и за тях той може
да
се произнася.
(втори вариант)
Аз мога
да
определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н.
(втори вариант)
Сега, ако разглеждаме едно голямо ухо, ще забележим, че то има и добри, и лоши страни.
(втори вариант)
Наблюдавано е, че хората с големи уши са щедри, а хората с малки уши са стиснати; същевременно хората с големи уши обичат широкия живот.
(втори вариант)
Те са вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може
да
се установи един положителен закон.
(втори вариант)
Правилното ухо трябва
да
бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; правилно е и веждите
да
бъдат почти толкова големи, колкото е дължината на носа.
(втори вариант)
После, челото трябва
да
представлява една трета от големината на цялото лице, носът – също една трета от лицето, брадата – също една трета.
(втори вариант)
Тази правилност не зависи от стремежите ви, но зависи от онази разумна връзка между вашите чувства и мисли.
(втори вариант)
Може ли някой от вас
да
ми каже с какво се отличава правата мисъл?
(втори вариант)
Правата мисъл има ли някои отличителни черти, с които се характеризира в дадения случай като права, или не?
(втори вариант)
И най-после, можете ли
да
изкажете една права мисъл с каква и
да
е дума?
(втори вариант)
Вземете например съвременните езици: има много думи в тях, които не произвеждат почти никакъв образ.
(втори вариант)
Ако обаче кажете: гладен съм, жаден съм, болен съм, тези изрази винаги произвеждат образи в нас – силни думи са те.
(втори вариант)
И тогава, колкото думи намерите в един език, които
да
произвеждат образи, те са силните думи; другите думи са вторични.
(втори вариант)
За
да
разберем техния вътрешен смисъл, ние ги тълкуваме.
(втори вариант)
„Има възможност
да
бъда назначен“ – това значи шанс.
(втори вариант)
Ние трябва
да
се стремим
да
изработим един образен език.
(втори вариант)
Всяка дума
да
има жив образ, защото, когато всяка дума има или придобива образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас.
(втори вариант)
Нему трябва само овцата, за
да
я изяде.
(втори вариант)
Той обхваща живота, светлината и свободата на човека.
(втори вариант)
Въобще българинът под добър човек подразбира човек, който може в даден случай
да
ти помогне,
да
те нахрани и
да
ти услужи; под лош човек се подразбира този, който в даден случай не ти прави никаква услуга, не те приглежда, не те нахранва.
(втори вариант)
Срещна те и казвам: „Искам
да
ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл.
(втори вариант)
Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам
да
ми дадеш един съвет.
(втори вариант)
Взел съм тази тояга и мисля
да
набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш.
(втори вариант)
Да
го бия или
да
не го бия?
(втори вариант)
“ Ако ти му кажеш
да
го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път
да
не
си
позволява
да
говори по негов адрес, ти
си
казал една мисъл, която не е права.
(втори вариант)
Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може
да
набие и тебе.
(втори вариант)
Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия.
(втори вариант)
Не, кажи му: „Защо трябва
да
го биеш!
(втори вариант)
Остави го, тази работа ще се оправи сама по
себе
си
, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл.
(втори вариант)
Ще ви задам друг въпрос: трябва ли
да
причиняваме на хората страдания, или не?
(втори вариант)
Отговор: Вие казахте: нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.
(втори вариант)
Онзи, който знае
да
причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.
(втори вариант)
Сега забележете: има известна зона на Земята, която почти обхваща цялата бяла раса, дето страданието е преувеличено по причина на силно развитата им нервна система.
(втори вариант)
Да
страда човек, това е голяма привилегия.
(втори вариант)
Природата гледа много благосклонно към всички същества, които страдат; тя не е благосклонна към онези, които не страдат.
(втори вариант)
Радостите са само последствия на страданията, те са плод на страданията.
(втори вариант)
Човек, който не е страдал, не може
да
има този плод – Радостта.
(втори вариант)
Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания.
(втори вариант)
Разумните страдания в Природата са една привилегия.
(втори вариант)
Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.
(втори вариант)
Ако вие отидете в една кръчма
да
се напиете и някъде
си
пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание.
(втори вариант)
Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото
си
богатство, общественото
си
положение, това вече е една привилегия за теб.
(втори вариант)
И според закона това страдание ще ти донесе радост.
(втори вариант)
Вие трябва
да
проверявате този закон.
(втори вариант)
Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата.
(втори вариант)
Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието.
(втори вариант)
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания.
(втори вариант)
Той усеща в
Себе
Си
такова страдание, за което вие нямате понятие.
(втори вариант)
Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия.
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота.
(втори вариант)
Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания.
(втори вариант)
По-лека работа за човека от страданието няма.
(втори вариант)
За страданието не се изискват никакви разноски – няма
да
му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно.
(втори вариант)
То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма
да
харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
(втори вариант)
Защото човек, когато страда, мисли.
(втори вариант)
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик
да
мисли.
(втори вариант)
Въпрос: Трябва ли
да
причиняваме страдания на другите?
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания.
(втори вариант)
Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо?
(втори вариант)
– Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания.
(втори вариант)
Не разбирам
да
бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но
да
не го чоплиш.
(втори вариант)
Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма
да
правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и
да
го бутам, за друго ще се разговаряме.
(втори вариант)
В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува.
(втори вариант)
Например вие боледувате и
си
казвате: „Само
да
оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога.
(втори вариант)
Значи в страданията ви няма духовна връзка.
(втори вариант)
Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият!
(втори вариант)
И дълго време още трябва
да
ги бият, за
да
извадят една малка поука.
(втори вариант)
Това не е страдание, това е животинско състояние.
(втори вариант)
Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
(втори вариант)
Сега ще ви задам друг въпрос: трябва ли
да
злоупотребяваме с доверието на един наш приятел?
(втори вариант)
А след като злоупотребите, какъв е церът, с който може
да
се възстанови доверието?
(втори вариант)
Не само че не трябва, но доверието трябва
да
го считате като нещо свещено.
(втори вариант)
Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел
си
отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със
себе
си
.
(втори вариант)
Значи не само че не трябва
да
злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва
да
считате като нещо свещено.
(втори вариант)
Туй е едно правило за всинца ви, което трябва
да
си
запишете.
(втори вариант)
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“
Да
, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание.
(втори вариант)
От външния свят вие няма защо
да
се тревожите.
(втори вариант)
Всички трябва
да
подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
(втори вариант)
Сега какъв е церът, за
да
се възстанови това доверие отново?
(втори вариант)
Да
кажем, че един ваш приятел ви се е доверил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото доверие.
(втори вариант)
Сега, за
да
възстановите изгубеното доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той
да
разполага с вас тъй, както със
себе
си
– ето ви церът.
(втори вариант)
По-рано той ви е дал пълно доверие, без
да
иска вашето; сега по обратния път, за
да
възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие – той
да
разполага с вас.
(втори вариант)
Само
да
не попаднете в положението на онзи германски професор, който правел психологически наблюдения и опити за изваждане двойниците на хората от телата им.
(втори вариант)
Един ден професорът решил
да
направи следния опит:
да
извади своя двойник и
да
го тури в тялото на ученика
си
, а двойникът на ученика
да
влезе в неговото тяло.
(втори вариант)
Но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не могъл
да
излезе навън.
(втори вариант)
Но и професорът в това младо тяло не могъл
да
помогне на своя ученик.
(втори вариант)
Разбира се, след дълги усилия той сполучил
да
се оттегли, но трябвало
да
мине през големи страдания.
(втори вариант)
Старият професор
да
влезе в тялото на младия студент, иди-дойди; но младият студент
да
влезе в старото тяло на професора, това е тежко.
(втори вариант)
В Природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо.
(втори вариант)
Забележете у евреите: като дойдат до известна възраст, всички заприличват на расата
си
– по своя типичен нос, по очите
си
и др.
(втори вариант)
Може ли някой от вас
да
даде определение на думата доверие?
(втори вариант)
Представете
си
, че ви гонят, а вие сте на брега на една река и трябва
да
я преплавате.
(втори вариант)
Сега вие ще се спрете ли
да
видите кой е този човек, че после
да
му се доверите?
(втори вариант)
Не, вие веднага влизате в лодката и
си
казвате: „Каквото Господ даде.“ В неговата лодка вие се чувствате сигурен.
(втори вариант)
Ти влизаш в лодката, не знаеш какво може
да
стане, но от лодкаря зависи – той може
да
те предаде на този, който те гони, а може и
да
те запази.
(втори вариант)
Но човек при известни случаи напълно може
да
се довери на друг човек.
(втори вариант)
И ако ти се довериш напълно на някой човек, рядко са случаите, дето той може
да
злоупотреби с тебе.
(втори вариант)
В дадения случай това се дължи на доверието, което имаш към тях – то ги кара
да
ти помогнат.
(втори вариант)
Доверие има даже и у животните.
(втори вариант)
Той имал пълно доверие в нея, че тя в негово отсъствие няма
да
направи никаква пакост.
(втори вариант)
Сутрин, когато свещеникът излизал на работа, тя отивала на вратата
да
го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той Ă остави нещо.
(втори вариант)
Тя съзнавала, че имат доверие на нея, и не бутала, не искала
да
злоупотреби с доверието, което Ă се давало.
(втори вариант)
У всички хора има по една добра черта.
(втори вариант)
Не мислете, че сега трябва
да
придобиете Доброто.
(втори вариант)
благоприятни условия, за
да
се прояви.
(втори вариант)
Създаването на тия условия пък зависи от вас.
(втори вариант)
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта?
(втори вариант)
Значи граматиката, сама по
себе
си
, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
(втори вариант)
Човешкият дух е създал граматиката.
(втори вариант)
Всяка реч трябва
да
се изкаже по един или по друг начин: думите трябва
да
се нареждат по един специален начин.
(втори вариант)
Между всички предмети в света трябва
да
има известно отношение или известно съпоставяне.
(втори вариант)
Но този ред не е еднакъв във всичките народи.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено
да
туря глагола в началото, а на друг език е свойствено
да
туря глагола накрая?
(втори вариант)
Всички съгласни ли сте с това?
(втори вариант)
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите
да
се съкращават, докато германците разширяват думите.
(втори вариант)
Това са въпроси, които можем
да
си
зададем, без обаче
да
ги решим сега.
(втори вариант)
Има и други въпроси.
(втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне
да
заболява, най-първо той изгубва съществителните имена.
(втори вариант)
И когато човек почне
да
оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред.
(втори вариант)
Когато човек не може
да
употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо
да
каже секира, той казва: това, което сече, и т.н.
(втори вариант)
Той е като първата дума: съдържал е в
себе
си
всичкия смисъл на живота.
(втори вариант)
Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в
себе
си
една първична идея, точно определена.
(втори вариант)
Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и
да
са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено.
(втори вариант)
Там, по отклонението на ъглите на каквито и
да
е линии в даден случай, може
да
се съди за характера на разумното действие.
(втори вариант)
Да
кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три.
(втори вариант)
Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи?
(втори вариант)
Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма.
(втори вариант)
Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне.
(втори вариант)
Но и силата, с която се хвърля този предмет в пространството, и тя трябва
да
има известна идея.
(втори вариант)
Да
, съвременните физици са прави, но така е само в Божествения свят – само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
(втори вариант)
Можете ли
да
пишете върху темата Една от основните черти на младия?
(втори вариант)
Отговор: Младият има голям ентусиазъм и вяра за осъществяване на идеите и светлите неща в живота, а старият човек
си
казва, че тези работи са неосъществими в този живот.
(втори вариант)
4.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
(Не, тя не е готова още.)- Вие трябва
да
турите в ред вашите лекции от класа,
да
приведете всички ваши беседи в изправност и тогава
да
извадите общите положения и
да
се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях.
Но той трябва
да
знае, че всички не могат
да
му се прекланят.
Този материал трябва
да
го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може
да
се усвои.
Много малко поклонници може
да
има той.
Ще извадите за
себе
си
колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея.
За пример може братята, сестрите, бащата и майката
да
те обичат, но като излезеш вънка, никой не иска
да
знае за тебе.
Докато не разбирате думите като сили, понеже всяка една дума представлява сила в
себе
си
, вие не можете
да
разберете тяхното вътрешно съдържание.
А в Бога има едно качество и то е следующето: той само дава, никога не взема.
Човек не може
да
има туй качество.
-
Да
ви обича някой,
да
се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате.
Човек понякога може
да
подражава на Бога, но Бог е непреривен.
След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има,
да
бъдат най-добрите за вас.
Той все дава.
Това разбирате под думата „любов“ и никога
да
няма пропукване в тази любов.
После някой път вие се обиждате,
да
не ви лъже, едно
да
говори, а друго
да
върши.
Искате тъй, както той ви говори, тъй
да
бъде; не тъй разбирате, но тъй искате.
Всичко от Бога само изтича.
Всичко тече от него.
Но в дадения случай човек може
да
иска само едно нещо.
Да
обясня.
Вие за Великден нали искате от баща
си
рокля, не може
да
искате десет рокли, искате само една, но хубава.
И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави
да
са.
Тази ръка е ваша, може
да
я спиртосате, но тя не е ваша, не е в организма ви.
Та като казвам „Едно нещо ще искаш“, може
да
кажеш: „Как тъй, аз мога
да
имам много други идеи.“ Не може
да
имаш много идеи.
Ако един ден ръката дойде и ee прикачи на вас и почнат
да
циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша.
За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея.
Когато искаш
да
ядеш, не можеш
да
ядеш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш.
Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с това искам
да
ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум.
Може тия противоречия
да
ги няма във всички, но някъде все ще ги намерите.
(Как
да
се откажем от света?) - Ето закона на отказването.
Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки.
А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене.
Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя.
Значи вие, като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма
да
приемате влиянията на света и ще живеете в Бога, като се скачите с Него.
- Когато малкото дете иска
да
яде като големия, това е лакомство.
Тогава светът няма
да
ви изхвърли.
А когато големият човек иска
да
яде като малкото дете, то е скъперничество.
И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света?
Всеки един човек трябва
да
познава в дадения случай силата
си
.
В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека.
От света човек трябва
да
се откаже, но трябва
да
знае кои неща са от света.
Да
строиш една къща, това не е всякога желание само на света.
Ако аз построя една къща и пусна бедни
да
живеят вътре и нищо не им вземам, питам: Постройката на тази къща от света ли е?
Но възможността
да
възприемат топлината и светлината е различна.
Тъй щото човек трябва
да
знае кои неща са от света и кои не са от света.
Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето.
(Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що
да
сторя сега?
Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас възприемането.“ Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него.
“ Пък аз казвам: Нищо от това не съм опазила, що
да
сторя сега?)- Щом
си
опазила всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко!
Никой не може
да
обвини слънцето,
да
каже, че на него дало повече топлина или светлина.
Ако нищо не
си
направила, тогава ще ти кажа: Покай се!
(Какво трябва
да
пази ученикът, за
да
издържи изпита
си
?) - Трябва
да
пази връзката
си
.
Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас.
Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие
да
се ползува- те повече или по-малко от благодатта, напълно зависи от вас.
Трябва
да
знаете, че в човешката любов стават бързи смени на състоянията.
Възможността
да
се ползувате в по-голям или по- малък размер от тази благодат зависи от вас.
И в тия закони вие не можете
да
избегнете бързите смени на състоянията.
Че някой ден учите, а другия ден не учите, то вече зависи от вас напълно.
Дали ще може
да
си
го обясните, то е друг въпрос.
А желанието за знание идва отвътре, подтикът на човешкия дух
да
знае,
да
се учи, то е от Бога.
Но всички противоположни състояния ще ви дойдат.
Но
да
се учите, зависи вече от вас, то е възможност, зависеща от вас.
Сега у вас трябва
да
изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа,
да
имате желание отвътре.
Малко
да
учите или много
да
учите, от вас зависи.
Защото когато аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате подтик на Духа, тогава ще започнете
да
си
мислите: „Защо трябва
да
се отричам от света?
Някой казва: „Бог създаде възможностите.“ Не, благодатта е от Бога.
“ - „Мога ли
да
излеза вън от света?
Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас.
И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог през слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у Него желание
да
препятствува за възприемане на светлината?
Значи у тебе седи желанието
да
възприемаш или не.
Някои спорят: „Ето този
си
топлил повече, другиго
си
топлил по-малко.“ (Може условията им
да
препятствуват.) Ама условията човек ги е създал.
- Лодката е в морето, но морето
да
не е в нея.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска
да
ми услужи.
Лодката е в морето, тогава тя може
да
плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне.
Аз считам туй за много хубаво, искам
да
ми намаже обущата,
да
ми изчисти дрехите и т.
Туй се разбира човек
да
е в света, без светът
да
е в него.
н., но тази услуга един ден може
да
ми причини много голяма скръб.
Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам
да
дойде някой
да
ми услужи.
Туй е обяснението за това човек
да
бъде в света,
да
може
да
плува, а не светът
да
е в него и той
да
потъне.
А като чакам, страдам.
Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва
да
потъва, а когато не пуска светът
да
влезе в него - той е свободен.
Аз всякога трябва
да
разчитам на
себе
си
,
да
си
върша сам работата, а че някой може
да
ми направи услуга, то е вметнато.
Няма
да
очакваш другите, сам ще знаеш
да
си
ваксаш обувките, сам
да
си
шеташ на
себе
си
.
Условията вие сте ги създали сами.
А ако дойдат
да
ти шетат от любов, то е друг въпрос.
Да
допуснем, че вие вземате пари назаем, подпишете един запис, срок - след три месеца
да
ги върнете.
Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва
да
плащате.
Питам: Кой създаде тия условия?
Някой път може обмяна
да
стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо.
Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли
да
дойде този заемодавец?
Но като общо правило: всеки сам
да
си
услужва.
Защото иначе
да
допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш?
Това не може
да
се счита и за подтик на Духа.
Щом знаеш
да
си
шеташ, ще почнеш сам
да
си
вършиш тази работа, без
да
се поставяш на изкушение.
При подтика на Духа човек трябва
да
бъде разумен,
да
каже: Няма
да
вземам пари назаем.
А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд.
Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва
да
знаеш, че има и обратното - друг път няма
да
те посрещнат, няма
да
те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и
да
искаш, не могат
да
те приемат. Тогава?
Аз искам
да
бъда свободен.
За пример искаш хората
да
те уважават.
Любовта е от Бога, а
да
се любим е от нас.
Ти се заблуждаваш.
Любовта е от Бога, а аз
да
ви обичам, то от мен зависи.
Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе.
Няма Господ
да
ме накара
да
ви обичам, то е от мене.
Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, без ти
да
ми кажеш, свободно ще направя това, което искаш.
Щом мога, ще направя това за тебе, без ти
да
ми се молиш.
Аз сам ще прозра, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя.
- Той е всемирен закон и носи общо благо.
Тъй е по Божественому - стига някой
да
усети, че ти имаш нужда от нещо и той ще го направи.
И вторият закон, - че аз обичам и
себе
си
.
А понеже хората не знаят
да
владеят този закон, та от това се раждат всички нещастия.
Щом дойдат на света, те плачат. Защо?
От любовта към
себе
си
произтичат всичките нещастия.
-
Да
им помогнат.
Не че този закон е лош, и той е един от великите закони, но той сам по
себе
си
произвежда страданията.
Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат
да
плачат, идват и им помагат.
Щом речеш
да
обичаш
себе
си
, ти ще произведеш радост на
себе
си
, а на окръжаващите - страдания.
Казваш на кокошката: „Ти ще се жертву- ваш заради мене, аз искам днес
да
бъда радостен.“ - Това е любовта към
себе
си
.
Всички плачат.
Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите
си
.
Даже
да
сте цар и
да
имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука.
Как ще
си
обясните това?
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов.
Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае.
Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите.
Виждаш двама души се обичат, правят
си
услуги, радват се, тебе ти става скръбно.
Казваш: „Защо няма и мене някой
да
ме обича?
Тия неща трябва
да
ги знаете в такава форма, за
да
ви бъде ясен законът.
Тъкмо
си
намериш един приятел, обичате се, трети гледа.
И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат
да
се отстранят, защото вие сте
си
ги създали и ще ги носите по-леко.
Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще
си
помогнеш.“
И той страда.
Аз, както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов.
Казва: „Защо и аз
да
нямам някой приятел?
И всеки един
си
има мярка и с нея мери нещата.
“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам
да
е скръбен.
А трябва
да
знаете - по този закон никой никого не може
да
направи щастлив.
Тъй че по този закон хората не могат
да
бъдат щастливи.
Един американец искал
да
се прослави.
И като мислил, мислил какво
да
направи, и като изброил всичко, което може
да
направи, решил
да
влезе в една бъчва и
да
се спусне от Ниагарския водопад.
И този закон може
да
разрешите в още по- скрита, по-поетична форма.
Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов.
Взел той бъчвата и почнал
да
я приготовлява за целта.
Тогава и
да
искаш, не може
да
направиш хората щастливи.
Но той не могъл
да
предвиди другите мъчнотии.
Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма
да
говориш за нея.
Това, което може
да
се изпита там.
Туй, великото, с думи никога не може
да
се изкаже.
И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие?
Прославил се много, всички вестници писали за него.
Но втори път, казал, и целият свят
да
ми дадат, не искам
да
повторя този опит.
А отвън кой как го види, не може
да
му завиди.
Та и на вас по някой път ви се иска
да
влезете в тази бъчва.
Той може всички
да
направи богати, но никой
да
го не знае.
Но след като сте влезли, казвате: „Втори път не влизам вътре.“ Друг
да
опита вече.
Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в
себе
си
.
Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните
си
дрехи.
Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което
си
изпитал при падане от тази височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма
да
забравиш.
Света може
да
го съжалява, но това е само по външното му положение.
И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е
да
плати човек.
За пример някой казва: „Христос го вдигнаха на кръст, прослави се.“ Прослави се,
да
, ама и Христос от всичката слава, която има, не желае втори път
да
го заковат на кръста.
Той носи друго богатство.
Той носи Бога и на всички се радва и на всичко благодари.
Не може по друг път, защото както се развива животът сега, тези са трите велики закона, които сега действуват в света: Любов към Бога, любов към
себе
си
и любов към ближния.
Това са трите закона, които действуват: любов към Бога, любов към
себе
си
и любов към ближния.
Ако видим един човек, хубаво облечен,
да
му се радваме, то е едно благослове- ние.
Любов към
себе
си
- няма същество, което
да
не знае този закон.
Но всеки, който види, че дрехите на другите са по- хубави от неговите, не бива
да
е недоволен.
Тогава остава
да
се изучат другите два закона: любов към ближния и Любов към Бога.
Любов към
себе
си
е закон, който сега се учи навсякъде.
Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за
себе
си
се грижи.
И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и
да
си
силен, все ще заговори човешкото у тебе.
Някой казва: „
Да
умра за
себе
си
.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е.
Има и изключения, съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: „Аз
да
съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило.
да
престане в теб желанието
да
влизаш втори път в бъчвата,
да
ставаш знаменит, тогава добре.
Той е толкова скромен, че ние не можем
да
му завиждаме.
Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма
да
пише вече и никой няма
да
обърне внимание на това.
И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш.
като обикновен, но всички го обичат.
И при това няма
да
имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб.
Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него.
То е любовта към
себе
си
, ти можеш
да
направиш само един опит, два опита не можеш
да
направиш.
Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва
да
знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека.
- Ти искаш слава от света, можеш
да
посветиш 20 - 30 години
да
напишеш една книга, за
да
се прославиш.
След като
си
издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за
да
ги дадеш за друг труд.
Да
станеш малко недоволен, то е едно качество на живота.
Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към
себе
си
.
Ако той излезе несполучлив, не можете
да
направите нещо повече за
себе
си
.
Няма човек, който е дошъл на земята,
да
не е изпитал скърбите и тъгите.
За
себе
си
можете
да
направите само един опит.
Колкото чисто и свято
да
е живял, даже без сам
да
знае, той е изпитал това.
Може
да
посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо.
Скърбен е той, тъжен е някой път и не знае причината откъде идат тия състояния, но ги изпитва.
Този закон работи, но след
себе
си
носи всичките страдания и несгоди.
В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те?
Сега не от страх
да
го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон -
да
изменим любовта към
себе
си
в любов към Бога.
После ще дойдем до любовта към ближния, към
себе
си
и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога.
И той е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите.
Който разбира, това е една положителна философия, която всички ще опитате: тя работи много хубаво в живота.
В която кръчма и
да
влезе, всички го знаят и кусур не му хващат.
Ама каква психика има у човека!
Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ала внимава никой
да
не я види.
Съзнава, че вече не може
да
прави опит.
В едно общество двама знатни не може
да
има.
Жалкото е там, тя знае - има нещо, което
си
е отишло.
Не може
да
направи втори опит.
Сега можем
да
извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов.
Понеже и вторият закон - любовта към
себе
си
, произтича от първия закон - Божията Любов.
В природата законът е друг.
Там знатен, велик може
да
бъдеш, то е вече по отношение на слънцето.
Най-великото в човешката любов, в любовта към
себе
си
, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва
да
я търсиш и много голямо знание е необходимо, за
да
я намериш някъде.
Представете
си
земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде.
Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява.
Всички хора все се стремят към нещо.
Пък щом не е осветен, и голям
да
е, и малък
да
е, казва се, че той е в забвение.
Всеки
си
има по някаква мисъл в ума
си
.
Има ли разлика между тези две положения:
да
имаш един приятел и той
да
мисли за тебе, че ти
си
даро- вит и талантлив, или пък цял един народ
да
признае, че ти
си
талантлив.
Човек все има нещо
да
го въодушевлява.
За
да
постигнете Божественото, това можете изведнъж, но
да
се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност.
Ако ти
си
умен, един ако мисли или много
да
мислят за тебе, е все едно.
Да
посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но
да
изникне тази семка и
да
се разлисти, и
да
се развие, то изисква време - цялата вечност.
Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича
да
има много,
да
говорят за него.
Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за
да
се прояви.
Когато обича
себе
си
, той иска много неща
да
има за
себе
си
, много говеда, много овце, къщи... По този начин може
да
знаеш за всеки един човек мисли ли за
себе
си
.
Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли
да
има къща, хубави дрехи.
Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията.
А някои хора, които са опитали този закон, ще отиват към другия закон: раздай на другите.
Това е, дето Христос казва: Ако ти
си
разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите, те
да
се радват, пък ти възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща.
Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов.
Животът, който сега имате, ви е даден от човешката любов.
А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен.
Следователно вие в
себе
си
нямате още този Божествен живот, вечния живот.
Човешкият живот
си
изисква нещата, които му принадлежат: ядене, пиене, къщи.
И той
си
има неща, които
да
го радват.
Човек ще опита двата закона и ще разбере дали в единия, или в другия
да
живее.
Той не може едновременно
да
живее и в двата закона.
Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може
да
бъде приятел на Бога.
Щом обичаш света и светът теб обича, тогава ти не можеш
да
бъдеш приятел на Бога.
А щом Бог те обича, тогава светът няма
да
бъде разположен към тебе и ти не можеш
да
очакваш от него
да
те обича.
Ти както и
да
мислиш, тези неща няма
да
се изменят.
Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение не със
себе
си
- ще се намерите в противоречие.
Някой път ще кажете: „Аз не трябва ли
да
обичам
себе
си
?
“ - Ще обичаш
себе
си
.
Помнете едно нещо: тази любов към
себе
си
няма
да
мислите
да
я изкорените.
Вие и не можете
да
я изкорените, не можете тъй, но тази любов трябва
да
отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще
си
живее.
Любовта към
себе
си
трябва
да
отстъпи място на Божията Любов.
Да
ви представя закона.
Трудно е
да
се обясни любовта към мене.
- Имам една кокошка, искам
да
я заколя, това е моята любов, любовта към
себе
си
.
Да
кажем поканил съм приятели.
Ако искам
да
се проявя с любовта към
себе
си
, тази кокошка ще изчезне. Добре.
Второто, ако аз убедя приятелите
си
и мене самия
да
се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, живеем заедно.
Аз пожертвувах едно желание в
себе
си
, но същевременно се повдигнах и кокошката остана при мене.
Аз му казах тъй: „Днес аз не мога
да
ти услужа.
Ти кокошка няма
да
ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за
себе
си
.
Отначало ти мислиш, че
си
пожертвувал желанието, но то е само привидно така.
Щом ти не можеш
да
му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място идва доброто, Божественото желание.
Някой път ще кажете: „Пожертвувах желанието
си
.“ Не.
Може
да
направите едно наблюдение.
Значи физическите и духовните енергии могат
да
се трансформират от едно място на друго място.
Вие може
да
не ги трансформирате, но ще знаете - трансформиране става.
Сега туй
да
остане, то не е важно.
Аз искам
да
направя само едно различие между идеята за любовта към
себе
си
и Любовта към Бога.
Искам ли
да
заколя кокошката, това е любовта към
себе
си
.
Искам ли кокошката
да
живее, това е Любовта към Бога.
Искам
да
си
купя хубави дрешки - любов към
себе
си
.
Кажа ли: „Не купувам дрехи за
себе
си
, туй е Божественото в света.“ Това е жертва.
Всякога, когато се откажете от известни блага за
себе
си
, идва Божественото върху вас.
В такъв случай отказването от блага за
себе
си
, това е жертва.
А туй зависи от вас.
Да
кажем, имате два молива, ученичка сте, но вземате единия молив и го давате на друга ученичка.
Каквато и малка услуга
да
направите, тя може
да
предизвика Божественото у вас.
Сега вие искате
да
се справите със
себе
си
, отде
да
почне любовта и каква трябва
да
бъде.
Аз ще я кръстя тъй:
да
се справите с общата любов и с частичната любов,
да
употребя този термин.
НАГОРЕ