НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
189
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
189
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Да
кажем срещате някого, но той нещо се е нацупил.
Първо трябва
да
влезете в неговото положение,
да
го разберете.
После пък вие почвате
да
се цупите, че сте срещнали някого
си
там и сте го наскърбили.
Как ще разрешите задачата
си
?
Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина.
Мисълта дава широчина.
Аз считам скръбта за товар, който отначало е неприятен, после, колкото повече се носи, става по-тежък и най-после този, който го носи, или трябва
да
си
почине, или някой трябва
да
дойде
да
го снеме от гърба му.
Затова по-скоро му се свършват приказките и припасите.
Има три вида вежди - 1, 2, 3 (фиг. 1).
1. Тези вежди са на човек с научни интереси.
3. Това са вежди на старите хора, клюмнали надолу, на песимистите.
Когато в средата горе те са издадени (2), това е идеалното.
Но откъдето почват и където свършват, има силно привличане; значи дедите в началото и в края са били материалисти, живели са в гъстата материя.
Това са и вежди на весел човек, всичките неща отвънка му правят впечатление; правят му и ефект, но тогава промените стават често.
Вежди, които при началото
си
, до носа, са по-тънки, а към края се разширяват, това значи, че у тези хора чувствата играят важна роля.
У тях може
да
се развие и интуицията.
Те разсъждават повече, а по- малко наблюдават.
2), активността е по- слаба, а колкото челото и цялата лицева част са по-издадени навън, и силата е по-активна.
И носът също трябва
да
е навън,
да
не е спитен до лицето.
Ако има вдлъбнатина в брадата, това показва развитие на чувствата, устойчивост на чувствата и амбициозност.
Колкото това вдълбаване е по-голямо, толкова повече преобладават личните елементи, а също и волевите елементи.
У някои хора волевите елементи не влизат, а те имат само импулсивност на чувствата.
Вдлъбнатината на брадата показва аналитичен ум.
У някои чувството за ред и порядък е много развито и държат на тях преди всичко, а след това вадят заключение за вътрешния живот.
У хора, които имат хубав овал на челото, наблюдението е силно развито.
Такива хора трябва
да
наблюдават, но и
да
разсъждават.
Интуицията им е развита, но трябва
да
разсъждават.
Наблюдателните способности са развити най-силно у хора, на които първата част на челото, точно над веждите (обективният ум), е силно развита, изпъкнала.
На някои хора им трябва логика, на някои етика, на други педагогика, а на някои - психология.
Някои хора имат силно развити методични способности, богато въображение имат.
(Откъде
да
знаем какво трябва още
да
развиваме или какво ни липсва?) - Това, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но трябва
да
му дадеш повече възможности
да
се развие,
да
го усвоиш.
Някой път творческият ум (овалната линия на челото) може
да
лиши човека от дълбочината на чувствата.
Такъв човек не оставя нещата
да
узреят, той ги обира предварително.
Този човек не дочаква плодовете
да
дозреят, а ги прибира
да
дозряват вкъщи.
Не
да
ги яде, но
да
ги пази.
2.
Природа и геометрия
,
МОК
, София, 26.10.1924г.,
Влезеш и мислиш, че имаш хубава къща, че
си
цар, уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб… и всичко това става мислено.
И ако ти, при такова състояние на духа, когато 3 дни не
си
ял, можеш
да
мислиш така, твоята воля е доста силна, от теб може
да
излезе нещо.
И хубаво е някой път
да
опитате характера
си
така,
да
изпитате вашата издръжливост.
Например, представете
си
, че вие сте бедна: обущата ви са окъсани, роклята също, три дни не сте яли.
Излизате вън на улицата и виждате някоя хубаво облечена мома, роклята й; с панделки, шапката й; и обущата й; нови, вие в тоя момент
да
почувствате радост заради нея, а не
да
ви се стисне сърцето, но
да
се радвате, че тя има хубави дрехи.
А това качество е необходимо за всички ви.
Защото там, дето съществува завист, напредък не може
да
има.
А на вас ви трябва съревнование, за
да
напреднете.
Могат ли тия същества
да
имат и други допирни точки?
Не е необходимо всички
да
вървите по една и съща посока.
Да
допуснем, че вие почвате
да
развивате известна идея.
Вие сте в центъра Д, развивате се там и образувате един малък кръг около
себе
си
.
Та, всяка една идея, която живее вътре в човека, тя може
да
живее само при известни условия, може
да
се развива в много отношения, а ако остане само около своя кръг, тази идея може
да
бъде само потенциална.
Сега, разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ваше развитие, аз не искам вие
да
се нагърбите с една работа, която не е по силата ви, защото има известни идеи, които всички не можете
да
възприемете, понеже на всички умовете не са готови и всички идеи трябва
да
дойдат последователно.
Но поне отчасти с някои от тия идеи вие трябва
да
се запознаете и
да
ги приложите.
Човек трябва
да
бъде щедър и по сърце, и по ум.
Елементите, които геометриците са турили в геометрията, са ги взели от живата природа.
Линиите в лицето на човека се чертаят геометрически, те са данни за геометрията и ние работим върху тях.
И по тези линии ние можем
да
знаем кой човек на каква степен на развитие е.
Такъв човек разглежда нещата от две гледища.
Той няма един център, веднъж разглежда нещата по един начин, а друг път по друг начин.
Казва: „Аз така мислех, но сега мисля иначе.“ И всеки ден все се мени, от единия полюс на другия и никога не можеш
да
го намериш на едно място, като на една преходна почва се намира той.
А в схващанията на един човек трябва
да
има широта.
Трябва
да
се научите
да
се изслушвате, без
да
се критикувате.
Най-първо научете се
да
констатирате дали мисълта е права или не, без
да
й; придавате някакъв личен характер.
Какво значи
да
се придаде личен характер на една мисъл.
Може
да
приемем, че този, който говори, има някаква тенденция.
За самите нас това вреди, ние
си
вредим, ние трябва само
да
констатираме мисълта дали е права или не.
А и за
себе
си
можем
да
констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави.
Да
допуснем сега друго: линиите почват
да
се отклоняват от правия път .
Представете
си
, че А е едно живо същество и
си
има свой определен път АС.
Обаче, това същество, при всяко движение все прави известно отклонение при движението
си
: АС, Аh, Ah1, Ah2, Ah3… Какво означава това?
Едната страна на ромба ще се увеличи и ние казваме: Имало е външни причини, които са действали на това същество
да
си
измени пътя.
После, човешките очи не са симетрични.
Всяко изменение на вашето лице
си
има причини.
Когато чувствата са добре развити, дихателната система взема по-голямо участие и носът се развива.
А когато чувствата не са развити, дихателната система работи по-слабо и вследствие на това носът се сплесва.
И у всички слабогръдни хора дупките на носа с сплескани.
Например, когато у човека се е появило чрезмерно желание
да
разглежда чуждите неща, носът му се е вдигнал нагоре.
Най-напред човек, като животно, е ходил
да
подушва всичко и тази енергия, като се е събирала много на носа, издигнала го е нагоре.
Такъв човек, като имаш нещо
да
му казваш, ще ходи около тебе ден, два, три, ще те пита, ще те разпитва.
И кажеш ли му го, той
си
мисли, че много е научил.
У песимистите носът е завит надолу.
Но ще знаете това: всички енергии, които се проявяват като качество у човека, оказват известно влияние върху известни органи на лицето, все ще положат своя отпечатък.
Не можете
да
избегнете това.
Защо трябва хората
да
ядат?
И тази линия ще предизвика известни сили или ще се привлекат известни елементи, които някой път са полезни за вашето развитие, а някой път са елементи, крайно дисхармонични и тогава внасят една отрова в живота ви.
(– За
да
добият физическа сила.) Ако е тъй, тогава машините добиват по-голяма сила, като им се тури масло.
Та всичките линии и разумни, и неразумни, вървят по известни геометрически форми.
Защо е силата на машината?
Всички хармонични сили на доброто се движат по най-правилните линии на геометрията.
(–
Да
работи.) Тази работа нужна ли е на самата машина?
А линиите на злото спадат към дисхармоничните линии в геометрията.
(– Не.) Всеки човек, който придобива сила, без
да
знае защо му е тази сила, той прилича на машина.
Ще се спреш в
себе
си
, ще кажеш: „Моята мисъл трябва
да
бъде права!
Тази машина по-голяма може ли
да
стане?
По-силна може ли
да
стане?
Правата линия, това е най-малката единица мярка, с която всичко можете
да
мерите.
Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е сама по
себе
си
.
Следователно, в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата.
Мисълта ми трябва
да
бъде права!
Да
бъде умен и разумен, то е пак проявление на силата.
Чувствата ми трябва
да
бъдат прави!
Трябва
да
има проявление на силата.
Действията ми трябва
да
бъдат прави!
Силата е потребна само за разумното проявление на човека.
Това винаги трябва
да
си
го казвате.
А това е необходимо за вашето развитие, понеже, ако вие не
си
турите максими и норми, които са верни вътре в природата, няма
да
се мине дълго време и вие ще изгубите смисъла на живота и ще минете през пътя на всички страдания, по които обикновените хора минават.
Прав трябва
да
бъда и всичките ми прояви трябва
да
бъдат прави!
Отрицателните неща у вас трябва
да
стоят като неща чужди, наследствени, атавистически.
Вие не може
да
избегнете този закон на промените.
Ако искате
да
живеете един обикновен живот, той по нищо не се отличава от живота на животните.
Вие сте на земята при завършване на своята еволюция и трябва
да
изправите всичките форми, в които сте съгрешили.
Та, предстои ви една велика задача за създаване характера и за правилното мислене.
Има, пробужда се и неговото съзнание.
Не мислете, че можете
да
мислите каквото искате.
Не, човек не трябва
да
мисли каквото иска.
Той трябва
да
мисли, каквото не иска!
Туй е правото при сегашното развитие:
да
мислиш, каквото не искаш!
Магарето забелязва това и казва: „Най-после сам съм, ще
си
нося товара, какво ще казвам на тия хора, които не ме разбират!
Казваш: „Не искам
да
уча, не ми е приятно.“ А трябва
да
научиш урока
си
.
Тогава, именно, ще постъпиш съгласно туй правото – ще учиш, без
да
искаш.
Сега, за живата природа, за всички същества, които съществуват на земята, ще
си
съставите едно понятие не такова, каквото сегашните хора имат.
Друг път не искаш
да
направиш добро, а при това трябва
да
го направиш.
Всички тия същества са разумни и страдат, само че са на градация.
Тогава ще го направиш, без
да
искаш.
И всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души.
Да
правиш това, което не искаш – това значи, че у тебе има едно същество, което не иска нещо, а има и друго, по-голямо, което иска
да
му го наложи.
Тогава това, което нисшето същество иска, ти ще му го откажеш, а това, което то не иска, ти ще му го наложиш, по всичките правила на приятелското изкуство.
Те ще бъдат закъснели души от Бялата раса, както има закъснели души от черната раса.
А един закъснял от черната раса много мъчно може
да
мине в бялата раса.
В природата има известни междини или граници за такива души.
Искам всички от вас
да
имате по-пълно понятие за природата.
Онези от вас, които сте естественици, знаете ли кои са ония елементи в почвата, които дават по-голям растеж на растенията?
Следователно, всички тия елементи са взети от листата и са придадени на почвата, те са складирани в почвата от самите растения.
Почвата е само това, каквото е един килер или една изба, а поотделно взети, всяко едно коренче, всяко едно клонче и всеки един лист приема известна енергия от слънцето чрез въздуха и я предава на почвата.
Растенията се развиват по-нормално, те не могат
да
затлъстеят тъй, както хората затлъстяват, а те винаги оставят излишъка
си
долу на земята.
От туй идвам до закона: ако вие не работите правилно, няма
да
можете
да
схванете ония елементи, които с потребни за духовния свят.
Да
кажем, някой път вашата мисъл не работи. Защо?
Понеже тия елементи, които дават подтик на ума ви, ги няма, как ще работите?
Да
кажем, искате
да
четете.
Искате
да
пишете.
Искате
да
работите, но пръстите ви ги няма и т.н.
Трябва
да
знаете, че животът е тясно свързан както със силите в природата, така и с вашите органи.
До известна степен вие може
да
приготвите половина от ония елементи, които са необходими за вашето правилно развитие, а другата половина самата разумна природа доставя.
Когато казвам, че трябва
да
живеем разумно, подразбирам спазването на ония закони, които са в природата и тогава те ще ни доставят материали, които са необходими за живота.
Забелязали ли сте някой път, когато вашият живот е естествен, тогава тази фосфорна сила се събира у вас и лицето ви взема друг израз.
Някой път пък някои от вас имат доста желязо, но в отрицателна, низходяща степен, кинетическо желязо, не потенциално, а сгурия, която вие не можете
да
употребите за живота.
А това желязо дава друга краска на лицето ви.
Затова тази година най-първо ще се научите
да
се филтрирате.
Защото без филтриране, тъй както сте сега, в школата на природата не биха ви пуснали.
Пречистване ви трябва, защото ония разумни сили, с които трябва
да
дойдете в контакт, са чисти и ако вие сте нечисти, те ще произведат една силна реакция във вашите мозъци и вследствие на това се явяват неразположения, разболявания, ставате песимисти.
Същото е и в света, там всички се разболяват: и артисти, и художници.
После, дали сте или не в школата, щом не вървите по естествения път на природата, с вас ще се случи това.
Видимата природа, това е Бог, Който се изявява спрямо нас.
Може
да
напълниш цяла каца със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва
да
поправиш погрешката
си
.“ Сега някои казват, че погрешката може
да
се измие със сълзи.
Та, първото нещо, което е необходимо сега за вас, то е филтриране, пречистване, за
да
придобиете ония елементи, които са необходими за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце.
Някои от вас психически сте в трескаво състояние, някои имате слаб стомах, някои хрема, други имат слаби нерви, не могат
да
изтърпяват.
(– Главно фосфор, който им придава тази чувствителност.) По какво се отличава сивото от бялото вещество в мозъка?
(– Сивото съдържа клетки, а бялото е сбор от нервни влакна.)
Сега, най-първо трябва
да
създадете разположение на ума
си
.
Всеки един от вас трябва
да
се стреми
да
създаде разположение на ума
си
.
А това разположение се създава от онази, правата мисъл.
Рекох, за
да
създадеш настроение или разположение, трябва ти работа.
Значи, ти създаваш разположение чрез работа.
А работата е благородно нещо, тя ще те улесни за създаване разположение.
Преди милиони години, когато човек е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни.
Тогава природата е била много богата.
Туй положение е прекарал човекът тогава и сега, като човек, той
си
спомня това и казва: „Аз мога пак
да
живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на късмет, на краката
да
ми дойде“.
Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва
да
работи,
да
работи разумно.
Следователно, той трябва
да
побеждава в
себе
си
ония криви навици, които е придобил в миналото.
А такива у всички ви съществуват.
Например, някой път кипвате, искате
да
си
отмъстите или пък
си
казвате: „Иде ми
да
го хвана и
да
го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас.
Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига
да
му дадете малко условия, то ще се прояви.
Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може
да
стане много голяма, толкова голяма, че
да
ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й; се подчинявате.
Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва
да
се стремите
да
използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее.
Следователно, те един на друг
си
помагат.
Някой казва: „Ама как аз
да
имам в
себе
си
животинското?
Човек може
да
се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той
си
откъсва от тях, от този по-фин материал.
И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е: човек всякога трябва
да
разчита на това, вложеното у него, т.е.
в неговата природа.
Като казвам „човешката природа“, включвам и Божественото, което е у него, Бога.
Един въпрос: ако вие сте написали 10 тома книги по разни научни въпроси и седнете, та прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни?
Писали сте,
да
кажем, по разните науки: физика, астрономия, естествена и др., ако прочетете това, което сте писали, ще придобиете ли нещо ново?
Или
да
кажем, един грънчар, който прави хиляди стомни, направил например 10 различни вида, колкото и безпогрешно
да
ги прави, все пак те ще съдържат ли онова, което може
да
се вложи в една стомна?
Ако вземем всички тия писатели, те един друг се допълнят.
Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса по-другояче.
Затова хората четат разните учени хора, защото черпят сила и допълнят знанията
си
, защото всеки един, който пише, влага нещо ново по един и същ въпрос.
Затова, при тази голяма свобода, вие ще изучавате живата природа по начини, които са вложени във вас, така ще се създаде хармония.
Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в
себе
си
мекота?
Има такива положения, когато човек може
да
свири на някой инструмент, разбира музика много добре, но не може вярно
да
пее.
Може даже
да
поправя грешките на другите, но сам с гърлото
си
не може
да
вземе тона вярно.
Тогава ще кажем: гърлото му е така устроено и неговата воля не може
да
го застави
да
вземе тона вярно с гърлото
си
.
А има и обратното: някои хора пеят много хубаво, но не могат
да
свирят.
После, някой може
да
пише хубаво, писмено се излага отлично, но накарайте го
да
държи една устна реч, той се спъва.
Казват: „Понеже някои от центровете са по-силно развити, те черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слабо развити и вследствие на това са тези дефекти в проявите.“ Така е и в музиката, изискват се много развити центрове.
Защото един музикант може
да
бъде само един изпълнител, а може
да
бъде и един музикален творец, композитор.
Но за
да
може той
да
създаде нещо ново, много качества трябва
да
бъдат вложени у него: той трябва
да
има въображение, а за
да
създаде това въображение, трябва
да
е развита горната част на челото му.
В такава глава никакво творчество на музика не може
да
има.
Челото трябва
да
се развие горе.
Значи, трябва
да
има разширение на ума, за
да
може
да
има въображение.
Колкото умът се повече разширява, толкова въображението става по-силно.
Може всичко
да
си
въобразявате.
Във въображението не може
да
има грях.
Може
да
си
мислиш, че
си
цар, че владееш всичко.
Може
да
си
мислиш, че
си
ангел и се намираш горе във висините.
Когато човек няма работа,
да
се разхожда с ума
си
не е престъпление.
Ами онзи актьор, на когото, като платят, излиза на сцената, носи корона и
си
мисли, че е цар, питам: цар ли е?
Ти поне без пари ще играеш ролята на цар и при това ще играеш на
себе
си
, а той?
– Плащат му пари и той не играе за
себе
си
, а за другите.
За него е още по-срамно
да
си
мисли, че е цар.
В него ти
си
свободен.
Разбира се и въображението
си
има закони, има
си
своите граници, до които е позволено на човек
да
отива и извън тия граници той не може
да
престъпи.
Значи, въображението
си
има зона, граници.
Ти можеш
да
помислиш, че ще станеш много учен, че
си
много силен, че
си
много красив, че
си
богат… и най-после
да
помислиш, че всичко това го употребяваш за благото на човечеството.
Да
кажем, беден
си
, три дни не
си
ял.
Човек може
да
се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, той
си
откъсва от тях, от тази по-фина материя, и е доволен, благодари.
(втори вариант)
И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е такава: човек всякога трябва
да
разчита на вложеното в него, т.е.
(втори вариант)
в неговата природа.
(втори вариант)
Като казвам човешката природа, включвам и Божественото - Бог, Който е у него.
(втори вариант)
Ще ви задам един въпрос: ако вие сте написали десет книги по разни научни въпроси - по физика, по астрономия, по естествените науки и др., и прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни, ще придобиете ли нещо ново?
(втори вариант)
Или
да
кажем, че един грънчар направил хиляда стомни, между които се срещат десет различни вида.
(втори вариант)
Колкото и безпогрешно
да
ги прави, колкото и
да
си
мязат, те ще съдържат ли онова, което той е вложил във всяка една от тия стомни?
(втори вариант)
Ако вземем всички писатели в света, и те се допълват взаимно един друг.
(втори вариант)
Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса другояче в сравнение с останалите; друг писател ще внесе в тебе друга мисъл.
(втори вариант)
Ето защо хората четат разните учени: за
да
черпят сила и
да
допълват знанията
си
.
(втори вариант)
Затова при тази голяма свобода вие ще изучавате Живата Природа по начини, които са вложени във вас - само така ще се създаде хармония.
(втори вариант)
Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в
себе
си
мекота?
(втори вариант)
Например има някои хора, които могат
да
свирят на някой инструмент, разбират от музика много добре, но не могат
да
пеят вярно.
(втори вариант)
Те даже могат
да
поправят грешките на другите, но сами с гърлото
си
не могат
да
произвеждат верни тонове.
(втори вариант)
Тогава казваме: гърлото на този човек е така устроено, че неговата воля не може
да
го застави
да
вземе вярно тона с ларинкса
си
.
(втори вариант)
Има и обратни случаи: някои хора пеят много хубаво, но не могат
да
свирят.
(втори вариант)
После, някой може
да
пише хубаво,
да
си
излага мислите писмено отлично, но накарайте го
да
държи една устна реч, той ще се спъне.
(втори вариант)
Казват, че някои от центровете в мозъка на тия хора са по-силно развити, та черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слаби, вследствие на което се явяват дефекти в проявите им.
(втори вариант)
Един музикант може
да
бъде само изпълнител, а не може
да
бъде и музикален творец, композитор.
(втори вариант)
Но за
да
може
да
създаде нещо ново, в него трябва
да
бъдат вложени много качества: той трябва
да
има въображение, а за
да
създаде това въображение, горната част на челото му трябва
да
е развита.
(втори вариант)
Ако главата на някой човек е заострена, каквато е тази в рисунката, в такава глава не може
да
има никакво музикално творчество.
(втори вариант)
Човек, за
да
има развито въображение, трябва
да
има разширение на ума, т.е.
(втори вариант)
челото горе
да
е широко, добре развито (2).
(втори вариант)
Колкото повече умът се разширява, толкова въображението става по-силно.
(втори вариант)
Щом имате въображение, можете
да
си
представяте всичко.
(втори вариант)
Във въображението не може
да
има грях.
(втори вариант)
Може
да
си
мислиш, че
си
цар, че владееш всичко, че
си
Ангел и се намираш горе във висините.
(втори вариант)
Когато човек няма работа, нека се разхожда с ума
си
това не е престъпление.
(втори вариант)
платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата
си
и
си
мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност?
(втори вариант)
Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за
себе
си
, а той?
(втори вариант)
- Плащат му пари, но той не играе за
себе
си
, а за другите.
(втори вариант)
За него е още по-срамно
да
си
мисли, че е цар.
(втори вариант)
Разбира се, и въображението
си
има закони, има своя зона, свои граници, до които може
да
се простре; извън тия граници то не може
да
пристъпи.
(втори вариант)
Ти можеш
да
мислиш, че ще станеш много учен, че
си
много силен, че
си
много красив, че
си
много богат и т.н., и най-после
да
помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството.
(втори вариант)
Да
кажем, че
си
беден човек, три дни не
си
ял нищо: с въображението
си
започваш
да
мислиш, че имаш хубава къща, че
си
цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н.
(втори вариант)
- всичко това става мислено.
(втори вариант)
И ако при такова състояние на духа, когато не
си
ял три дни, можеш
да
мислиш така, твоята воля е доста силна, от тебе може
да
излезе нещо.
(втори вариант)
И хубаво е по някой път
да
опитвате характера
си
така,
да
изпитвате вашата издръжливост.
(втори вариант)
Например представете
си
, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята - също, и три дни не сте яла.
(втори вариант)
Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята й нова, модерна, с панделки, шапката и обущата й нови.
(втори вариант)
Можете ли в този момент
да
почувствате нейната радост, без
да
ви се стисне сърцето?
(втори вариант)
Туй качество е необходимо за всички ви.
(втори вариант)
Защото там, дето съществува завист, напредък не може
да
има; съревнованието е хубаво, а завистта е спънка - за
да
напредвате, необходимо ви е съревнование.
(втори вариант)
Как наричате в геометрията фигурите АСВД и ДА1С1В?
(втори вариант)
Могат ли тия същества
да
имат и други допирни точки?
(втори вариант)
Не е необходимо всички
да
вървите в една и съща посока.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие почвате
да
развивате известна идея.
(втори вариант)
Това показва, че сте в центъра Д, дето D се развивате и образувате един малък кръг около
себе
си
.
(втори вариант)
Та всяка идея, която живее в човека, може
да
се развива само при известни условия.
(втори вариант)
Ако тази идея е в движение, тя може
да
се развива в много отношения; ако обаче остане около своя кръг, тази идея може
да
бъде само потенциална.
(втори вариант)
Аз не искам
да
се нагърбвате с работа, която не е по силите ви.
(втори вариант)
Защото има известни идеи, които не могат
да
се възприемат от всички, понеже умовете на всинца ви не са еднакво подготвени.
(втори вариант)
Ето защо всички идеи трябва
да
дойдат последователно.
(втори вариант)
С някои от тия идеи обаче вие трябва поне отчасти
да
се запознаете и
да
ги приложите.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде щедър и по сърце, и по ум.
(втори вариант)
Елементите, които учените са турили в геометрията, са взети от Живата Природа.
(втори вариант)
Линиите в лицето на човека се чертаят геометрически: те са данни за геометрията и ние работим върху тях.
(втори вариант)
И по тези линии ние можем
да
знаем на каква степен на развитие се намира даден човек.
(втори вариант)
Такъв човек разглежда нещата от две гледища, той няма един център: веднъж разглежда нещата по един начин, а друг път - по друг начин.
(втори вариант)
Казва: ,Дз мислех по-рано така, но сега мисля иначе." Този човек се променя всеки ден, той отива от единия полюс към другия - никога не можеш
да
го намериш на едно място.
(втори вариант)
В схващанията на човека трябва
да
има широта.
(втори вариант)
Вие трябва
да
се научите
да
се изслушвате, без
да
се критикувате.
(втори вариант)
Най-първо се научете
да
констатирате дали мисълта ви е права, или не, без
да
А придавате някакъв личен характер.
(втори вариант)
Какво значи
да
се придаде личен характер на една мисъл?
(втори вариант)
- Когато приемем, че този, който говори, има някаква тенденция, насочена към нас, ние придаваме на мисълта личен характер.
(втори вариант)
С това ние
си
вредим, затова трябва само
да
констатираме дали мисълта е права, или не - нищо повече!
(втори вариант)
Така също трябва
да
констатираме кои страни на мисълта са прави и кои не са прави.
(втори вариант)
И за
себе
си
можем също тъй
да
констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави.
(втори вариант)
Да
допуснем сега друго положение в ромба, а именно, че страните му почват
да
се отклоняват от правия път.
(втори вариант)
Представете
си
, че А е живо същество, което има свой определен път АС.
(втори вариант)
Обаче това същество при всяко движение все прави известно отклонение от пътя
си
АС и се намира в положението Аh, Аh1,, Ah2, Аh3 и т.н.
(втори вариант)
И ние казваме тогава: „Имало е някакви външни причини, които са подействали на това същество
да
си
измени пътя." Такива линии на отклонение ще забележите и в човешкото лице.
(втори вариант)
После, човешките очи не са симетрични: ако погледнете по-внимателно, ще забележите, че едното око е по-голямо, а другото - по-малко.
(втори вариант)
Когато чувствата са добре развити, дихателната система взема по-голямо участие и носът се развива; когато чувствата не са развити, дихателната система работи по-слабо и вследствие на това носът се сплесква.
(втори вариант)
И у всички слабогърди хора дупките на носа са сплескани.
(втори вариант)
Например, когато у човека се е появило чрезмерно желание
да
разглежда чуждите неща, носът му се е вдигнал нагоре.
(втори вариант)
Най-напред човекът като животно е ходил
да
подушва всичко и тази енергия, като се е събирала много на носа, издигнала го е нагоре.
(втори вариант)
Такъв човек, като имаш
да
му казваш нещо, ще ходи около теб ден, два, три: ще те пита, ще те разпитва, докато най-после го задоволиш.
(втори вариант)
Кажеш ли му го, той
си
мисли, че е научил много.
(втори вариант)
У песимистите носът е завит надолу.
(втори вариант)
Ще знаете следното: всички енергии, които се проявяват като качества у човека, оказват известно влияние върху някои органи на лицето.
(втори вариант)
Вие не можете
да
избегнете това.
(втори вариант)
Защо трябва хората
да
ядат?
(втори вариант)
Отговор: За
да
добият физическа сила.
(втори вариант)
Тази линия ще предизвика известни сили или ще привлече известни елементи, които някой път са полезни за вашето развитие, а някой път са крайно дисхармонични и тогава ще внесат отрова в живота ви.
(втори вариант)
Ако е тъй, тогава машините добиват най-голяма сила, като им се тури масло.
(втори вариант)
Та всичките линии - и разумни, и неразумни - вървят по известни геометрически форми.
(втори вариант)
Защо А е силата на машината?
(втори вариант)
Всички хармонични сили на Доброто се движат по правилните линии, които показва геометрията; линиите на злото пък спадат към дисхармоничните линии в геометрията.
(втори вариант)
Отговор:
Да
работи.
(втори вариант)
Ще се спреш в
себе
си
и ще
си
кажеш: „Моята мисъл трябва
да
бъде права." Какво значи това?
(втори вариант)
- Правата линия е най-малката единица мярка, с която може
да
мерите всичко.
(втори вариант)
Всеки човек, който придобива сила, без
да
знае защо му е тази сила, той прилича на машина.
(втори вариант)
Тогава ще
си
кажеш: „Мисълта ми трябва
да
бъде права!
(втори вариант)
Чувствата ми трябва
да
бъдат прави!
(втори вариант)
Машината може ли
да
стане по-голяма?
(втори вариант)
Действията ми трябва
да
бъдат прави!
(втори вариант)
Може ли
да
стане по-силна?
(втори вариант)
" Това трябва
да
си
казвате винаги: ,Дз трябва
да
бъда прав и всичките ми прояви трябва
да
бъдат прави!
(втори вариант)
Тя е толкова силна и голяма, колкото е голяма сама по
себе
си
.
(втори вариант)
Отрицателните неща у нас трябва
да
стоят като неща чужди, наследствени, атавистически.
(втори вариант)
Следователно в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата
си
.
(втори вариант)
Да
бъде човек умен и разумен, това е пак проявление на силата.
(втори вариант)
Той трябва
да
проявява силата
си
.
(втори вариант)
Вие се намирате сега на Земята при завършване на своята еволюция и трябва
да
изправите всички форми, в които сте сгрешили.
(втори вариант)
Силата на човека е потребна само за разумното му проявление.
(втори вариант)
Сега ви предстои една важна задача за създаване на характер и за правилно мислене.
(втори вариант)
Това е потребно за вашето развитие, понеже ако вие не
си
турите максими и норми, които са верни и за самата Природа, няма
да
се мине дълго време, и вие ще изгубите смисъла на живота
си
и ще минете през пътя на всички страдания, по който минават и обикновените хора.
(втори вариант)
Не считайте, че можете
да
мислите, каквото искате.
(втори вариант)
Не, човек не трябва
да
мисли, каквото иска.
(втори вариант)
Ако живеете един обикновен живот, не може
да
избегнете закона на промените.
(втори вариант)
Той трябва
да
мисли, каквото не иска.
(втори вариант)
При сегашното ви развитие това е правилото:
да
мислиш, каквото не искаш!
(втори вариант)
Казваш: „Не искам
да
уча, не ми е приятно." - Не, ти трябва
да
научиш урока
си
!
(втори вариант)
Тогава именно ще постъпиш съгласно новото правило: ще учиш, без
да
искаш.
(втори вариант)
- Има, пробужда се понякога и неговото съзнание.
(втори вариант)
Друг път не искаш
да
направиш добро, а при това трябва
да
го направиш.
(втори вариант)
Ще го направиш, без
да
искаш.
(втори вариант)
Магарето е тъжно, но никой не може
да
влезе в неговата скръб.
(втори вариант)
Магарето разбира това и казва: „Най-после само съм в живота, ще
си
нося товара; какво ще разправям на тия хора, които не ме разбират?
(втори вариант)
Де седи противоречието на тази мисъл:
да
правиш това, което не искаш?
(втори вариант)
То значи, че у тебе има едно същество, което не иска нещо, а има и друго, по-голямо, по-висше, което иска
да
му го наложи.
(втори вариант)
Сега вие трябва
да
си
съставите за Живата Природа, за всички същества, които живеят на Земята, едно особено понятие, а не такова, каквото имат сегашните хора.
(втори вариант)
Тогава това, което низшето същество иска, висшето ще му го откаже; а това, което низшето не иска, висшето ще му го наложи по всички правила на приятелското изкуство.
(втори вариант)
Всички същества са разумни и страдат, само че в степента на тяхното развитие има градация.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа: Любовта ражда Доброто.
(втори вариант)
Например млекопитаещите са изостанали души, закъснели в своето развитие, птиците - също; и всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души.
(втори вариант)
Вие ще отговорите: Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
(втори вариант)
Когато употребявате тази формула общо, ще казвате за нас, а когато я употребявате за
себе
си
, ще казвате: Доброто носи за мене Живот, Светлина и Свобода.
(втори вариант)
Един закъснял човек от черната раса много мъчно може
да
мине в бялата раса.
(втори вариант)
В Природата има известни междини или граници за такива души.
(втори вариант)
Аз искам всички вие
да
имате по-пълна представа за Природата.
(втори вариант)
Онези от вас, които сте естественици, знаете ли кои са ония елементи в почвата, които дават по-голям растеж на растенията?
(втори вариант)
Отговор: От произхода на почвите.
(втори вариант)
Следователно всички тия елементи са взети от листата и са придадени на почвата.
(втори вариант)
Почвата може
да
се уподоби на един килер, на една изба, а всяко клонче и всеки лист, поотделно взети, приемат известна енергия от Слънцето и я предават на почвата.
(втори вариант)
Растенията изобщо се развиват по-нормално от хората: те не могат
да
затлъстяват като тях и затова излишъкът
си
оставят в земята, именно в почвата.
(втори вариант)
Да
кажем, че някой път вашата мисъл не работи. Защо?
(втори вариант)
- Понеже нямате тия елементи, които дават подтик на ума ви.
(втори вариант)
Да
кажем, че искате
да
четете.
(втори вариант)
Искате
да
пишете.
(втори вариант)
Искате
да
работите, но нямате пръсти.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че Животът е тясно свързан както със силите в Природата, така и с вашите органи.
(втори вариант)
До известна степен вие можете
да
приготвите половината от ония елементи, които са необходими за вашето правилно развитие, а другата половина ще достави Разумната Природа.
(втори вариант)
Когато казвам, че трябва
да
живеем разумно, подразбирам спазването на законите на Разумната Природа.
(втори вариант)
Забелязали ли сте някой път, когато вашият живот е естествен, как се събира у вас фосфорна сила и лицето ви взема един приятен израз?
(втори вариант)
Понякога някои от вас натрупват в
себе
си
доста желязо, но в отрицателна, в низходяща степен: кинетично желязо, сгурия, а не потенциално - желязо, което не могат
да
употребят в живота
си
.
(втори вариант)
Това желязо вече дава друг израз на лицето ви.
(втори вариант)
Ето защо тази година най-първо ще се научите
да
филтрирате.
(втори вариант)
Без филтриране, тъй както сте сега, не биха ви пуснали в школата на Природата.
(втори вариант)
Защото ония разумни сили, с които трябва
да
дойдете в контакт, са чисти; ако пък вие сте нечисти, те ще произведат във вашите мозъци силна реакция и вследствие на това ще се явят неразположения, разболявания, ще станете песимисти и т.н.
(втори вариант)
Същото нещо се забелязва и в света: там всички се разболяват - и артисти, и художници.
(втори вариант)
Тъй че дали сте в Школата, или не, щом не вървите по естествения път на Природата, и с вас ще се случи това.
(втори вариант)
Видимата Природа - това е Бог, Който се изявява спрямо нас.
(втори вариант)
Може
да
напълниш цяла каца със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва
да
поправиш погрешката
си
!
(втори вариант)
" Сега някои казват, че погрешката може
да
се измие със сълзи.
(втори вариант)
Не, тя само временно се измива и пак
си
остава.
(втори вариант)
Та първото нещо, което е необходимо за вас, е филтрирането, пречистването, за
да
придобиете ония елементи, които са нужни за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце.
(втори вариант)
Някои от вас сте психически в трескаво състояние, други имат слаб стомах, трети - хрема, четвърти - слаби нерви, не могат
да
изтърпяват.
(втори вариант)
Отговор: Главно фосфор, който им придава тази чувствителност.
(втори вариант)
По какво се отличава сивото от бялото вещество в мозъка?
(втори вариант)
Отговор: Сивото съдържа клетки, а бялото е сбор от нервни влакна.
(втори вариант)
И тъй, най-първо трябва
да
създадете разположение на ума
си
.
(втори вариант)
Разположението на ума се създава от правилната мисъл.
(втори вариант)
Казвам: за
да
си
създадете настроение или разположение, трябва ви работа.
(втори вариант)
Значи разположението се създава чрез работа.
(втори вариант)
Работата е благородно нещо, тя улеснява създаването на разположения.
(втори вариант)
Преди много години, когато човекът е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни.
(втори вариант)
Тогава Природата е била много богата: крушите и другите плодове падали на земята направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли.
(втори вариант)
И сега, като човек, той
си
спомня това и казва: „Аз мога тъй
да
живея, както едно време живях." И оттам турците казват: „Ако е нещо на късмет,
да
ми дойде на крака." Това е схващане на миналото.
(втори вариант)
Тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва
да
работи разумно - той трябва
да
побеждава в
себе
си
ония криви навици, които е придобил в миналото.
(втори вариант)
Такива криви навици съществуват у всинца ви - тези навици са животински.
(втори вариант)
Например някой път кипвате, искате
да
си
отмъстите някому и казвате: „Иде ми
да
го хвана и
да
го разкъсам." Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва, и днес по навик то се пробужда и у вас.
(втори вариант)
Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига
да
му дадете малко условия, то ще се прояви.
(втори вариант)
Вие имате в
себе
си
и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може
да
стане много голяма, много страшна, че
да
ви владее - като я погледнете само, ще се сгушите и ще А се подчинявате.
(втори вариант)
У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва
да
се стреми
да
използва неговата енергия.
(втори вариант)
Следователно те
си
помагат едни на други.
(втори вариант)
Някой казва: „Как, аз
да
имам в
себе
си
животинското?
(втори вариант)
3.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Ами че щомъ имашъ дѣца, ти не можешъ
да
бѫдешъ ученикъ.
Не, въ човѣшката душа има вложено нѣщо по-дълбоко отъ това, което ти искашъ:
да
станешъ пръвъ министъръ.
Щомъ имашъ жена, ти не можешъ
да
бѫдешъ ученикъ.
нѣмате още онази мѣрка, съ която можете
да
мѣрите човѣшкитѣ отношения.
Казвамъ: щомъ имашъ една жена, която ти турила гемъ, хомотъ, ти не можешъ
да
бѫдешъ ученикъ.
Ако ти е жена, тя трѣбва
да
каже: ти
си
свободенъ безъ гемъ, безъ хомотъ.
Щомъ държи остена, щомъ ти държи юздитѣ, тя не ти е жена, а ти не
си
свободенъ, ти ученикъ не можеш
да
бѫдешъ.
Вие лесно можете
да
направите единъ теософъ спиритистъ, и единъ спиритистъ теософъ.
Христосъ тогава ще ти каже тъй: „Когато свършишъ училището при жена
си
, щомъ тя единъ день те изтика и останешъ свободенъ, ела при менъ“.
Азъ мога
да
направя когото и
да
е отъ васъ, какъвто искамъ: синъ, зеленъ, червенъ – мога
да
му дамъ каквато краска искамъ.
Да
, ще те изтика и вънъ ще отидешъ.
Ами когато нѣкой стане или сѫдия, или правникъ, или учитель, или професоръ, или какъвъ и
да
е, по какво се различаватъ тѣ?
Слѣдователно, когато започнете
да
разрѣшавате истински въпроситѣ, вие ще снемете всички етикети.
Кой мѫжъ не е изтикалъ жена
си
, и коя жена не е изтикала мѫжа
си
?
При по-красивата жена, жената изтиква мѫжа, при по-красивия мѫжъ, мѫжътъ изтиква жената.
Вие ще отстраните всички онѣзи отношения, който сѫществуватъ между хората и васъ.
Ако въ една жена нѣма туй съзнание, колкото и
да
се кълне, не ѝ вѣрвай, тя ще изтика своя мѫжъ.
Турцитѣ казватъ: и
да
го чуешъ, пакъ не вѣрвай.
Колко мѫже и жени сѫ казвали: азъ те обичамъ, до гроба ще ти бѫда вѣренъ!
Може ли Иванъ на дъската
да
стане добъръ?
– Докато жената е красива, докато има парици.
Да
, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено.
Докато
си
ученъ, докато
си
красивъ, всѣки ще те търпи, всѣки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоитѣ парици, за твоя умъ за твоята красота.
Утрѣ изгубишъ ума
си
, всички казватъ: този будала тамъ, хайде дайте му пѫтя!
Та, ние, съврѣменнитѣ хора, разсѫждаваме все граматически.
Сѫщото нѣщо става съ мѫжа, съ жената, съ господаря, съ слугата, съ всички въ свѣта.
Слѣдователно, всичко, което ние можемъ
да
изгубимъ, не съставлява нѣщо сѫществено.
Да
, но не всѣкога граматически нареденитѣ думи сѫ правилни.
Христосъ се обръща къмъ този младия, богатия и учения човѣкъ и му казва: „Иди, продай всичкото
си
имане и всичко, що имашъ въ съкровището
си
, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай!
Доброто никога не може
да
се напише на черната дъска.
Разправя се за нѣкой
си
графъ Берози, който отивалъ въ Индия на посвещение,
да
се запознае съ окултнитѣ методи на йогитѣ.
Да
, но бѣлиятъ платъ не може
да
се напише на дъската.
Тя не знаяла, въ какво седи силата на графъ Берози.
Слѣдователно, онова, което въ нашия животъ е сѫщинско, не може
да
се изкаже.
Той се прѣдставилъ прѣдъ нея много скроменъ, обаче, единъ день, като минавали прѣзъ гориститѣ мѣста на Индия, той се отдалечилъ за малко, но скоро чува голѣмъ викъ.
Ако вие ме запитате, обичашъ ли ме, или не, граматически мога
да
ви кажа: обичамъ ви.
Отправя се къмъ това мѣсто и вижда, че една голѣма боа се обвила около тѣлото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска
да
я прѣмаже.
Още малко оставало, за
да
прѣмаже ребрата на неговата възлюбена.
Ако вие бѣхте на мѣстото на графъ Берози, какво щѣхте
да
направите?
Графътъ се затичва къмъ своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала
да
каже: и за тебе имамъ мѣсто въ своитѣ гънки.
Съ това той показва, че ималъ сила въ рѫката
си
.
Дѣтето казва на майка
си
: мамо, обичашъ ли ме?
Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа.
Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може
да
я хване за врата?
Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки.
Дъщерята пита баща
си
: татко, обичашъ ли ме?
Туй наричаме законъ на
себеотричане
и онзи, който не знае, какъ
да
се бори, той ще плати съ живота
си
.
Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство.
Той казва на своята възлюбена: когато
си
слаба, сама не ходи.
Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами
да
ходятъ.
Та, казвамъ: ние трѣбва
да
разрѣшимъ важния въпросъ въ насъ.
Добрѣ, тѣзи вибрации ти опиталъ ли
си
ги, виждалъ ли
си
ги?
Тѣ сѫ тия животни, тия змии, и ние трѣбва
да
имаме силата на графъ Берози, неговата вѫтрѣшна смѣлостъ, за
да
ги отстранимъ отъ
себе
си
.
Гдѣ сѫ инструментитѣ, съ които
си
ги опиталъ?
Вие трѣбва
да
опитате силата Божия. Какъ?
– Или вие сами, или този, който ви обича, трѣбва
да
ви освободи отъ боата.
Когато вие ходите съ Бога, и тази змия се обвие около васъ, вие ще видите рѫката на вашия Учитель, и змията, подъ силата на неговата рѫка ще отпусне тѣлото ви и вие ще бѫдете свободни.
Азъ не виждамъ никакво съдържание.
Тази свобода вие ще я почувствувате съ наставане на единъ вѫтрѣшенъ миръ.
Това сѫ символи, съ които ние
си
служимъ.
Нѣма по-красиво нѣщо отъ това въ свѣта,
да
знае човѣкъ, че той ходи съ Бога.
Въ дадения случай, когато азъ произнасямъ думата „обичь“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е опрѣдѣлена въ моето съзнание.
Гледамъ, нѣкой бѣденъ човѣкъ зъзне прѣдъ мене.
Отворишъ сърдцето
си
, ставашъ благъ, и Богъ се проявява.
Азъ веднага произнеса въ
себе
си
думата „обичь“ и му дамъ дрехи, обуща, шапка.
Затворишъ сърдцето
си
, ставашъ жестокъ, нѣма Го Богъ.
Та, трѣбва
да
знаемъ, че въ всички моменти на благородни пориви и постѫпки Богъ е, който дѣйствува върху насъ, и Неговата рѫка ни освобождава.
Въ моменти на алчность, грубость, човѣкъ държи тия животни въ
себе
си
, и тогава Богъ не се проявява.
Азъ нѣма
да
говоря, но ще направя нѣщата.
Ние казваме: Господи, ние сме готови
да
изпълнимъ Твоята воля.
Въ духовния свѣтъ е прѣстъпление
да
кажешъ нѣщо, което не
си
направилъ.
Но, дойде онзи гласъ отвѫтрѣ, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото
си
имане, раздай го на сиромаситѣ, ела та ме послѣдвай!
“ Нѣкои хора, като се молятъ, най-напрѣдъ
си
държатъ главата нагорѣ, казватъ: Господи, Господи!
Готовъ ли
си
да
извършишъ всичко заради Него?
Но, като чуятъ този гласъ, наведатъ
си
главата надолу.
Ако наричашъ Учителя
си
благъ, трѣбва
да
бѫдешъ готовъ
да
извършишъ всичко заради Него.
Седи възлюбениятъ момъкъ прѣдъ своята възлюбена, която съ трепетъ очаква
да
ѝ направи прѣдложение, та
да
се оженятъ.
Христосъ го изпита отдалечъ.
Този младиятъ бѣше ученъ човѣкъ, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога
да
направя“.
Той мълчи, мисли и най-послѣ казва: не мога
да
се оженя заради васъ, защото условията сѫ такива – и наведе глава.
Да
, но той лъжеше, той не бѣше готовъ.
Когато нѣкой се моли Богу, Господь му казва: „Иди, продай всичкото
си
имане и ела, та ме послѣдвай!
“ Той, като не може
да
стори това, наведе главата
си
надолу.
Когато ти
си
чистъ, и очитѣ ти ще бѫдатъ чисти, нѣма
да
сѫ размѫтени.
Не, не, ще държишъ главата
си
нагорѣ и ще кажешъ: Господи, ще бѫде тъй, както
си
казалъ.
Когато ти
си
чисть, и лицето ти ще бѫде чисто, свѣтло, нѣма
да
има единъ цвѣтъ като на керемида, или единъ тъменъ цвѣтъ, като на негъръ.
Това е геройство, което всѣки трѣбва
да
покаже.
Лицето ти трѣбва
да
бѫде свѣтло, отъ него
да
излиза свѣтлина.
Всички онѣзи разисквания ние можемъ
да
оставимъ послѣ.
Когато
си
чисть, очитѣ ти не трѣбва
да
светятъ като на котка, но
да
иматъ мека свѣтлина, ясенъ погледъ, отъ тѣхъ
да
диша туй любовьно чувство, че кой какъ те види,
да
има довѣрие въ тебе.
Ние благодаримъ на философитѣ за всички философски системи, съ които сѫ ни занимавали до сега.
У кучето, запримѣръ, има туй съзнание, че като види нѣкого, маха съ опашката
си
, радва му се, а като види другиго, свива
си
опашката и се отдалечава.
Ние благодаримъ на всички театри, концерти, които сѫ ни занимавали до сега, но ние разрѣшаваме сега единъ важенъ въпросъ.
Защо при първия човѣкъ се радва, маха съ опашката, а при втория
си
свива опашката?
Та, Христосъ изпитваше този младия човѣкъ и му казваше: „Иди, продай всичкото
си
имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме послѣдвай!
За
да
се придобие вѣчниятъ животъ, изискватъ се най-голѣмитѣ жертви.
Момата очаква, но момъкътъ казва, че не се рѣшава – и
си
наведе главата.
Сега, нѣкои хора разглеждатъ този въпросъ и го прилагатъ до всички.
Господь сега ви запитва: ще дадешъ ли всичко?
Не, разрѣшението на този въпросъ не се отнася до всички, а само до онѣзи, които искатъ
да
добиятъ вѣчния животъ.
Отидешъ въ нѣкой магазинъ, искашъ
да
вземешъ нѣкоя хубава дреха, питашъ: господине, колко струва тази дреха?
Ако
си
наведешъ главата, нищо нѣма
да
дадешъ.
Ако разрѣшишъ въпроса правилно, главата ще
си
държишъ нагорѣ.
Вѣрно е, че пълнитѣ класове все надолу гледатъ, но и счупенитѣ класове все надолу гледатъ.
Той казва: азъ бѣхъ богатъ, раздадохъ всичко на сиромаситѣ, и сега мога
да
си
вирна главата нагорѣ.
Този младиятъ човѣкъ пита Христа: „Що
да
сторя, за
да
наслѣдвамъ животъ вѣченъ?
“ – Ще разпродадешъ всичко и ще го раздадешъ на бѣднитѣ.
Това значи: Господи, азъ давамъ всичко на твое разположение, и съмъ готовъ
да
изпълня Твоята воля.
И тъй, отъ всинца ви се изисква онази вѫтрѣшна абсолютна готовность.
То се отнася само до онзи ученикъ, който иска
да
се домогне до вѣчния животъ.
Тази готовность,
да
слѣдвате или не Христа, е по една вѫтрѣшна свобода, никой не може
да
ви насили.
Кажете ли: какво трѣбва
да
направя, за
да
наслѣдя вѣчния животъ?
– Веднага въ съзнанието ви ще изпъкне отговорътъ: иди, продай всичкото
си
имане на бѣднитѣ, ела и ме послѣдвай!
Да
допуснемъ сега, че нѣкои иматъ вѣчния животъ.
– Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото
си
имане и паритѣ дай на жена
си
, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“.
Тѣ трѣбва
да
си
зададатъ втория въпросъ: какво трѣбва
да
направимъ, за
да
не го изгубимъ?
Тогава Богъ казва така: „Въ който день сгрѣшишъ, ще изгубишъ живота
си
“.
Ако постѫпишъ съ приятеля
си
така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ.
Въ първата глава на Битието се казва, че Богъ създалъ човѣка по образъ и подобие свое.
Но, ако Господь ти каже
да
продадешъ имането
си
и паритѣ
да
раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса?
Нѣкои сѫ изучили законитѣ за придобиване на вѣчния животъ и сѫ минали напрѣдъ, а Адамъ, който билъ направенъ отъ каль, пропадналъ на този първи изпитъ.
Господь ще ти каже тъй: „За
да
видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото
си
имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ!
Сега, при втория изпитъ всички хора изучаватъ условията, законитѣ за спазване на вѣчния животъ.
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ
да
разрѣшатъ никакъвъ въпросъ.
Въ вѣчния животъ вие не можете
да
рѣжете съ езика
си
, както искате, не можете
да
говорите, каквото искате.
Единъ день жената казва на мѫжа
си
: азъ те много обичамъ, не мога
да
живѣя безъ тебе.
Нѣкой казва: азъ не съмъ ли свободенъ
да
говоря, каквото искамъ?
Той ѝ казва: Господь ми каза
да
продамъ всичко, паритѣ
да
раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ.
Ако тя свие вѣждитѣ
си
недоволно, значи не го обича.
Когато Господь създалъ воловетѣ, създалъ ги безъ рога, за
да
не ги впрѣга човѣкътъ.
Но, ако му каже: туй, което
си
направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича.
Ако синътъ ти каже: много добре
си
направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ.
Единъ день дошелъ дяволътъ при вола и му казва: Гледамъ те, ти
си
безъ орѫжие, не можешъ
да
се бранишъ.
Ако дъщеря ти каже: много добрѣ
си
направилъ – това е твоята дъщеря.
Азъ ще ти дамъ едно орѫжие, рога, но нѣма
да
мушкашъ съ тѣхъ.
Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ
си
направилъ – това е твоятъ приятель.
Тъй, по нѣкога само ще
си
махашъ главата на лѣво, на дѣсно.
Волътъ се намѣрилъ въ едно затруднение, но най-послѣ се съгласилъ, направилъ договоръ съ дявола, и той му далъ рогата.
Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето
си
, значи азъ не съмъ съгласенъ съ
себе
си
.
Отъ тогава волътъ взелъ
да
мисли само за рогата
си
.
Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ
себе
си
.
Слѣдъ това дяволътъ отива при човѣка и му казва: „Слушай, азъ създадохъ въ съзнанието на вола мисъльта за рогата, а ти използувай момента,
да
го впрегнешъ на работа“.
При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва
да
видя, дали се разширява или стѣга душата ми.
Затуй волътъ сега го впрѣгатъ на нивата и го бодатъ отзадъ съ остенъ – защото натукъ-натамъ главата
си
маха и все за рогата
си
мисли.
Ето единъ въпросъ, който трѣбва
да
се разрѣши по естество.
Тукъ се изисква вече не най-малката, но най-голѣмата разумность, най-голѣмата любовь, съ която може
да
дѣйствувате въ дадения случай.
Дяволътъ му далъ орѫжие
да
се брани отъ враговетѣ
си
, но по-голѣмъ врагъ отъ човѣка има ли?
Дѣйствувате ли по този начинъ, разрѣшавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и въ замѣна на това, Господь ще ви даде други сили.
Когато паднатъ рогата на единъ волъ, той
си
охлузва главата отъ хомота и не може
да
оре, не може
да
го впрѣгатъ.
Дѣйствувате ли така, тогава ще напуснете копитата
си
, рогата
си
.
Той не задава на Христа въпроси, какъ може
да
бѫде ученъ, какъ може
да
бѫде силенъ, но Му задава въпроса, какъ може
да
наслѣди вѣчния животъ.
Напуснете ли копитата, ще се освободите отъ юздитѣ
си
.
Вие пъкъ сега може
да
си
зададете въпроса: защо този богатиятъ човѣкъ е запиталъ Христа именно това?
Казва му: „Азъ ще ти дамъ това изкуство,
да
впрѣгашъ вола, но съ едно условие: слѣдъ като волътъ оре дълго врѣме нивата ти, ще го заколишъ и пастърма отъ месото ще направишъ, а отъ кожата му – царвули“.
Напуснете ли рогата, ще бѫдете свободни отъ нивитѣ
си
.
Всички вие имате хомоти и казвате: тежъкъ е този яремъ!
За
да
се зададе единъ въпросъ, може
да
има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини.
Слѣдъ това дяволътъ отива при коня, който до това врѣме билъ свободенъ, не знаялъ
да
рита, и му казва: „Ти
си
изложенъ на голѣми опасности, нѣмашъ орѫжие
да
се бранишъ, искашъ ли
да
ти дамъ такова?
Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за
да
те позная, какъвъ
си
.
“ Коньтъ знаялъ, какъ пострадалъ волътъ и му казалъ: „Не, рога не искамъ“.
„Не, не, казва дяволътъ, волътъ бѣше серсеминъ малко, затуй му дадохъ рога, но на тебъ, ще дамъ друго орѫжие.
Въ истинския животъ нѣма какво
да
се осѫждаме.
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду
си
, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ.
Ще ти дамъ изкуството
да
риташъ съ заднитѣ
си
крака“.
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
Отъ становището на Любовьта, никой ученикъ нѣма право
да
сѫди когото и
да
е.
И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа?
„Не, съ петь пръста не е хубаво, азъ ще прѣвърна краката ти въ юмрукъ, та
да
риташъ съ тѣхъ и така
да
се бранишъ“.
Азъ имамъ право
да
сѫдя
себе
си
, и като осѫдя
себе
си
, трѣбва
да
дамъ единъ великъ примѣръ.
Като раздамъ своето имане на бѣднитѣ, азъ ще дамъ единъ добъръ примѣръ.
Е, защо страдате.
И тъй, създалъ той това нѣщо, приспособилъ коня къмъ ритане.
За всичко онова, което ученикътъ е направилъ, трѣбва
да
мълчи.
Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото
си
серсеминъ и будала.
Отъ тогава коньтъ взелъ
да
мисли все за заднитѣ
си
крака.
Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма
да
отговоримъ така.
Отива дяволътъ при човѣка и му казва: „Азъ създадохъ у коня условия
да
рита,
да
мисли все назадъ.
За хубавото, за великото, което
си
направилъ, трѣбва
да
мълчишъ.
Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме.
Азъ не мога
да
отворя своя мозъкъ
да
разкрия всички клѣтки въ него, за
да
докажа, че азъ съмъ ученъ човѣкъ, че баща ми, че дѣдо ми сѫ били учени хора.
Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ
си
нѣма
да
страдаме.
Ако азъ взема
да
доказвамъ това нѣщо съ отварянето на моя мозъкъ, какво ще стане съ мене?
Ето защо коньтъ все назадъ рита, а главата му все гемъ и самари носи.
Ако азъ отворя моето сърдце,
да
покажа, колко гънки има въ него, какво ще стане съ мене?
Та, и ние, съврѣменнитѣ хора, бодемъ като воловетѣ съ роги, но ни турятъ хомотъ, и ритаме като конетѣ, но носимъ юзди и самари.
Не, нито мозъкътъ
си
ще отварямъ, нито сърдцето
си
ще отварямъ.
Зная, казва нѣкой,
да
бода.
Ако нѣкой иска
да
види, какво става вѫтрѣ въ менъ, нека сѫди по моитѣ постѫпки.
Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно
да
живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години.
Да
, ще бодешъ, но като воловетѣ ще орешъ на нивата.
И тъй, най-първо между насъ трѣбва
да
се образуватъ правилни отношения:
да
бѫдемъ тихи и спокойни.
Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли
си
отъ 30 тѣ години“?
Зная
да
ритамъ.
– „Е, Господи, не искамъ
да
живѣя 30 години, много ми сѫ!
Да
, ще риташъ, но като коня ще носишъ юларъ и самаръ.
Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е
да
ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
Питамъ, обаче: туй положение въ свѣта освобождава ли ни отъ всички нѣща, въ които сега се намираме?
Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ,
да
почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него?
Въ сегашния
си
животъ ние трѣбва
да
разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ – трѣбва
да
извоюваме своята свобода.
Азъ не зная, на какво друго може
да
се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ.
Понеже човѣкътъ билъ царь, живѣлъ добрѣ, казалъ: „Господи, азъ съмъ царь, ще управлявамъ дълго врѣме, дай на мене тѣзи 15 години“.
Не е въпросъ за страданията, но въпросътъ е, азъ свободенъ ли съмъ?
Първото нѣщо, ние трѣбва
да
извоюваме свободата на нашия умъ.
Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
Послѣ Господь извикалъ кучето и го попиталъ: „Ти доволно ли
си
отъ твоитѣ 30 години?
Вие
си
седите, а нѣкоя мисъль ходи изъ вашия умъ, и постоянно ви безпокои.
“ – „Много ми сѫ тия 30 години,
да
ходя
да
се скитамъ натукъ-натамъ,
да
зъзня на студа, посъкрати ги малко“.
Старитѣ като постѫпватъ тъй, ще се подмладятъ, и младитѣ, като постѫпватъ тъй, силни ще станатъ.
Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години.
Мислите ли, че Богъ, който е толкова уменъ, който е създалъ свѣта, че не ви е далъ възможности
да
прѣвъзмогнете една ваша слабость?
Ето пѫтьтъ на вѣчния животъ – една задача, която имате
да
разрѣшите.
Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли
си
, че ще живѣешъ 30 години?
“ – Не, не искамъ, Господи,
да
бѫда подигравка на свѣта,
да
ме каратъ
да
се качвамъ и
да
слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко.
Нѣкой иска
да
прѣвъзмогне нѣкоя своя слабость и вземе
да
чете Библията, или книгата на нѣкой моралистъ,
да
види какво се казва тамъ, а забравя
да
се справи съ Божественото въ
себе
си
и
да
види, какъ трѣбва
да
постѫпи въ дадения случай.
Този въпросъ вече е зададенъ.
И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка.
Тъй че, ако искаме
да
разрѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ, трѣбва
да
се справимъ съ Божественото въ
себе
си
.
Вие трѣбва
да
го разрѣшите въ три направления.
Питамъ: животнитѣ, които нѣматъ никаква книжнина, какъ се справятъ съ своитѣ въпроси?
Питамъ сега: какво искалъ
да
каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него?
Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми.
Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната
си
възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната
си
възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната
си
възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски.
Така можете и вие сами
да
се справяте.
ако сте го запазили, и ако сте използували условията на този животъ, тогава казвамъ: този е Божествениятъ пѫть, чрѣзъ който вие можете
да
донесете благото на човѣчеството.
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето
си
взелъ.
И тъй, първата работа въ живота ни е
да
се справимъ съ Божественото въ
себе
си
.
„Учителю благи, какво
да
направя, за
да
наслѣдвамъ животъ вѣченъ“?
Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ
си
взелъ, нищо, ще теглишъ.
Ние разрѣшихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно съ всичкото
си
сърдце!
Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които взелъ отъ маймуната, казватъ: е, отъ маймуната
си
взелъ, ще се подиграватъ всички хора съ тебе, но и това ще прѣтърпишъ.
Всичко външно, което имаме, е единъ потикъ.
“ Тази любовь
да
бѫде толкова голѣма, че
да
бѫдешъ въ състояние
да
жертвувашъ всичко, и душата ти
да
се разтвори повече.
Истинската философия на живота седи въ това: ако постѫпваме споредъ ума на магарето, ще носимъ послѣдствията на магарешкия животъ; ако постѫпваме споредъ ума на кучето; ще носимъ послѣдствията на кучешкия животъ, ако постѫпваме споредъ ума на маймуната, ще носимъ послѣдствията на маймунския животъ.
Първо ние трѣбва
да
направимъ една справка съ
себе
си
, и слѣдъ това
да
се справимъ съ опитноститѣ на другитѣ хора.
Най-напрѣдъ Господь го направилъ съ много малъкъ ръстъ и било смирено, но послѣ то поискало
да
не остава тъй незабѣлѣзано, поискало
да
има голѣма форма,
да
бѫде гласовито, и
да
разрѣшава важни философски въпроси.
Мнозина казватъ, че иматъ вѣчния животъ въ
себе
си
.
И дѣйствително, то разрѣшило всички въпроси, понеже днесъ все за него се говори.
Щомъ имате вѣчния животъ, трѣбва
да
имате разбирателство помежду
си
.
Дѣто и
да
отидешъ, все за него са разправятъ.
Да
, но то е станало магаре, понеже е измѣнило Божествения планъ.
Христосъ му показва пѫтя, за
да
наслѣди вѣчния животъ.
Слѣдователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трѣбва
да
знаете, какво е разнородно у васъ, дали сърдцата ви, дали умоветѣ ви.
За
да
наслѣдимъ вѣчния животъ трѣбва
да
се освободимъ отъ всички онѣзи спънки за постигане на този животъ, т.е.
дали душитѣ ви, или духоветѣ ви.
до тогава, докато човѣкъ е свързанъ съ хората и чака тѣ
да
му покажатъ пѫтя, тѣ
да
му покажатъ това-онова, тѣ
да
го подигнатъ, той не може на намѣри вѣчния животъ.
Трѣбва
да
знаете, въ какво седи причината на туй разнородство.
Значи, докато
си
свързанъ съ хората, не можешъ
да
намѣришъ пѫтя.
Ти, като този богатиятъ, ще отидешъ при Христа и ще Го питашъ, какъ
да
наслѣдишъ вѣчния животъ.
Еднородни трѣбва
да
бѫдете!
Важенъ е този принципъ, който трѣбва
да
залегне въ нашитѣ души, че само Богъ е благъ.
Ако ние признаваме само Бога за благъ, тогава ще настѫпи вѣчния животъ, но понеже ние сравняваме хората, кой е по-вече, и кой по-малко благъ, ние се заблуждаваме.
Ако искаме
да
разрѣшимъ въпроситѣ въ свѣта, тѣ тъй палеативно не се разрѣшаватъ.
Обаче сегашнитѣ химици и старитѣ алхимици твърдятъ, че желѣзото може
да
стане еднородно съ златото, т.е.
неговитѣ вибрации могатъ
да
се трансформиратъ.
Нѣкой пъкъ каже, и изведнъжъ свърши, отсѣче – прѣстава
да
пуши.
За това трансформиране има начини въ самата природа.
Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигаритѣ, човѣкъ не може изведнъжъ
да
се поправи, постепенно трѣбва.
Наистина, не всичкото желѣзо, но часть отъ енергията на желѣзото може
да
се трансформира въ енергия отъ златото и
да
влѣзе въ него.
Да
, това е единиятъ методъ.
Христосъ се обръща къмъ богатия и му казва: „Добрѣ, ти знаешъ заповѣдитѣ, но на четири нѣща трѣбва
да
обърнешъ внимание –
да
не прѣлюбодѣйствувашъ,
да
не убивашъ,
да
не крадешъ,
да
не лъжесвидѣтелствувашъ“.
Прѣлюбодѣянието е нечистота, то е единъ грѣхъ по отношение самого
себе
, по отношение своята душа.
То е силно, но сѫщеврѣменно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши.
Щомъ прѣлюбодѣйствувашъ, ставашъ нечистъ, а при нечистия животъ вѣчниятъ животъ не може
да
дойде.
Нѣкой казва: не, азъ трѣбва
да
бѫда силенъ човѣкъ!
Вториятъ грѣхъ е
да
не убивашъ.
Да
, но силнитѣ хора ръжда ги разяжда.
Убийството е нѣщо външно, то значи
да
махнешъ противника
си
.
Азъ ще ви докажа, че всички силни и мощни хора въ свѣта все ръжда ги разяжда.
Третиятъ грѣхъ е
да
не крадешъ.
Слѣдователно, нашето спасение не е въ силата.
Да
крадешъ, това е желанието у човѣка
да
взима чуждото,
да
го внесе въ
себе
си
.
Силата носи въ
себе
си
ръжда.
Да
не лъжесвидѣтелствувашъ, то значи
да
не се стремишъ
да
закриешъ всички свои грѣхове.
И тъй, на всинца трѣбва еднородство!
При тия грѣхове ти опетнявашъ
себе
си
.
Въ този законъ на еднородството ние трѣбва
да
схванемъ отношенията
си
къмъ Бога.
Всички грѣхове започватъ почти отъ тия четири основни грѣшки.
Този е великиятъ законъ, а не
да
питаме, дали Богъ ни обича.
Този голѣмецъ казва на Христа: „Всичко това съмъ спазилъ отъ младини, какво още
да
сторя?
Този въпросъ, дали Богъ ни обича, тази Любовь на Бога ни е извратила.
Иди, продай всичкото
си
имане, и го раздай на сиромаситѣ“.
Богъ, който е създалъ свѣта, който тъй щедро ни е далъ блага, всичко това ни изврати.
То значи: ти
си
се научилъ до сега само
да
взимашъ, а законътъ е, че трѣбва и
да
давашъ.
Всичко това, съ което Богъ ни е надарилъ, нашитѣ умъ, сърдце и воля, съ всичко това ние злоупотрѣбихме – извратихме се и взехме
да
се нагрубяваме единъ другъ.
Сега, този въпросъ – какво трѣбва
да
направя, за
да
наслѣдя животъ вѣченъ – Всѣки единъ отъ васъ трѣбва
да
си
го зададе.
Слѣдователно, като не разбрахме Божията Любовь, ние
си
създадохме най-голѣмото зло.
Онѣзи пъкъ отъ васъ, които иматъ вѣчния животъ, трѣбва
да
си
зададатъ въпроса: какво трѣбва
да
правя, за
да
запазя вѣчния животъ?
Но, сега настава другъ единъ законъ: Богъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ насъ, наблюдава всичко, учи ни, какъ
да
Го възлюбимъ.
Но, слѣдъ това има и трети въпросъ: какъ човѣкъ
да
използува този животъ въ онзи Божественъ смисълъ, който е скритъ вѫтрѣ въ него, защото за това е дошълъ на земята.
И когато ние възлюбимъ Господа, Той ще урегулира нашитѣ чувства.
За
да
могатъ тия въпроси
да
се разрѣшатъ правилно, човѣкъ трѣбва
да
проучи своето съзнание.
Защо трѣбва
да
възлюбя Господа?
Вие може
да
попитате съврѣменнитѣ хора за едно тѣхно състояние, за едно тѣхно дѣйствие, за едно тѣхно чувство, или за една тѣхна постѫпка, дали сѫ прави или криви, тѣ не могатъ
да
ги опрѣдѣлятъ.
– Защото трѣбва
да
има нѣкои, който
да
регулира моитѣ чувства.
Моитѣ чувства ще се регулиратъ само тогава, когато азъ обикна Господа.
Човѣкъ никога не може
да
направи една постѫпка, каквато и
да
е тя, и
да
не му се каже, дали тя е права, или не.
Той въ
себе
си
знае, дали стѫпката, която е извършилъ е права или крива.
Онѣзи които наблюдаватъ отвънъ, може
да
иматъ криви понятия за насъ, но ние самитѣ никога не можемъ
да
имаме криво понятие.
Нѣкои питатъ: възможно ли е
да
станемъ безсмъртни?
Това сѫ двѣ опасности, защото лошата постѫпка сама по
себе
си
трѣбва
да
се изправи, а цѣната на добрата постѫпка никога не трѣбва
да
се понижи.
Всѣко нѣщо
си
има своята цѣна.
Туй е възможность, туй е една привилегия на човѣка,
да
възлюби Бога.
Една постѫпка е дадена сила въ свѣта, и отъ нея ти не можешъ
да
извадишъ нѣщо повече отъ това, което тя съдържа въ дадения случай.
Азъ нѣма
да
ви казвамъ, какъ трѣбва
да
възлюбите Бога.
Вѣчниятъ животъ, това сѫ извѣстни условия, при които човѣшкиятъ духъ може
да
се развива.
Любовьта ви къмъ Бога не трѣбва
да
бѫде като любовьта на възлюбения къмъ възлюбената, нито като любовьта на майката къмъ дѣтето, нито като любовьта на господаря къмъ слугата, нито като любовьта на учителя къмъ ученика – любовьта къмъ Бога се отличава съ едно качество: абсолютно довѣрие.
При обикновения животъ всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вѣчния животъ всичко онова, което имате, ще го запазите за
себе
си
.
Дойдемъ ли до любовьта къмъ Бога, обикнемъ ли Го, всѣко съмнѣние трѣбва
да
се изхвърли.
Сега, мнозина запитватъ: ние не трѣбва ли
да
живѣемъ?
Да
, съгласенъ съмъ, че трѣбва
да
живѣемъ, но какъ трѣбва
да
живѣемъ, въ какво седи истинскиятъ животъ?
Вземете. запримѣръ, какви трѣбва
да
бѫдатъ отношенията между двама приятели?
Е, какви философски разсѫждения трѣбватъ, за
да
ви докажа, че съмъ силенъ?
Всѣки отъ васъ знае, какви трѣбва
да
бѫдатъ отношенията между двама приятели, какви трѣбва
да
бѫдатъ отношенията между господарь и слуга, какви трѣбва
да
бѫдатъ отношенията между учитель и ученикъ.
Ще почна съ редъ статистически факти
да
ви доказвамъ, че още отъ прѣди четири поколѣния прадѣдо ми, дѣдо ми сѫ били пехливани, слѣдователно, и азъ съмъ пехливанинъ.
Отношенията между господарь и слуга не сѫ само отношения на заповѣди и изпълнения.
Хубаво, не е ли по-добрѣ, безъ
да
взимамъ прадѣдо
си
, дѣдо
си
, азъ самъ
да
ви покажа, пехливанинъ ли съмъ.
Между господарь и слуга пакъ има благородни отношения.
Отношенията между учителя и ученика не сѫ само прѣподаване и учене на уроци.
Прѣди
да
ги дигна, питамъ ги: познавате ли ме?
Нѣкой пѫть ние казваме, че ученикътъ може
да
стане учитель, и учительтъ може
да
стане ученикъ.
Това е право, може така, но има единъ законъ, който опрѣдѣля нѣщата по слѣдния начинъ: висшето никога не може
да
стане ученикъ на нисшето, и нисшето никога не може
да
стане учитель на висшето – нищо по-вече!
Туй е строго опрѣдѣлено, и вие никога не можете
да
измѣните тия нѣща.
Отъ грѣха човѣкъ може
да
се учи, но отъ грѣха човѣкъ
да
стане учитель е невъзможно.
Ние казваме за нѣкого: той е лошъ човѣкъ, но единъ день той може
да
стане даже и светия, Учитель на свѣта.
Казвамъ му: докажи още сега, че
си
добъръ човѣкъ.
Не, той никога не може
да
стане светия,
да
стане Учитель на свѣта.
Ние имаме единъ, братъ, той е голѣмъ икономистъ, пословиченъ е съ икономията
си
.
Ако по този законъ единъ лошъ човѣкъ може
да
стане добъръ, то, казано е още въ старо врѣме, може ли отъ онзи изворъ, отъ който изтича мѫтна вода, едноврѣменно
да
изтича и бистра вода?
Той казва: споредъ мене, не е въ многото даване, въ малкото, но отъ сърдце.
Ние знаемъ, че всички онѣзи извори, отъ които изтича мѫтна вода сѫ плитки, а всички онѣзи извори, отъ които изтича бистра вода, сѫ дълбоки.
Да
дадешъ 10–15–20 стотинки, но отъ сърдце.
Слѣдователно, по сѫщия законъ ние опрѣдѣляме: всички хора, които грѣшатъ, изтичатъ отъ плитко, тѣ сѫ вплетени въ материята, или, казано друго яче, тѣ разсѫждаватъ по човѣшки върху нѣщата.
Че кой не дава 5–10 стотинки отъ сърдце?
Петь, десеть стотинки, това било даване!
Този богатиятъ човѣкъ билъ уменъ, той задалъ единъ въпросъ на Христа, но слѣдъ това
си
отива тѫженъ.
Ами защо
да
не дамъ всичкото, и пакъ отъ сърдце?
Казва
си
: трудна задача е тази!
Щомъ възлюбя Господа, азъ ще дамъ всичкото
си
имане и то пакъ отъ сърдце.
“ Защо ще се спасимъ трудно?
– Понеже не сѫ готови
да
направятъ жертва, която изисква вѣчниятъ животъ.
Господь нѣма
да
каже: дай всичко!
Но щомъ азъ възлюбя Господа, самъ ще раздамъ всичкото
си
имане.
Този богатиятъ човѣкъ не бѣше въ едно безнадежно състояние, за
да
не може
да
изпълни това, което Христосъ му каза.
Когато онази младата мома възлюби онзи момъкъ и се ожени за него, тя, за
да
му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
надвилъ на всички слабости въ човѣшкия животъ, но когато Христосъ му казва, че въ него има възможность
да
побѣди и туй послѣдното, въ него се забѣлѣза една неготовность.
Баща, който обича сина
си
, приписва всичко.
Всички съврѣменни християни сте именно въ тази послѣдна стадия.
Господарь обича слугата
си
– приписва му всичко.
Вие знаете, че Христосъ е благъ, четиритѣ заповѣди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до послѣдната, че трѣбва
да
ликвидирате, спирате се и казвате: мога ли
да
раздамъ всичкото
си
имане, мога ли
да
бѫда толкова серсеминъ, че
да
ми се смѣятъ хората?
Нѣкой царь обича нѣкого, приписва му всичко.
Затуй отъ всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вѫтрѣшна философия на живота.
А вие сега философствувате: азъ мога ли
да
дамъ всичко?
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме съ своитѣ наслѣдствени чърти, мислимъ за баща
си
, за майка
си
, за дѣда
си
, за баба
си
: какви въпроси сѫ разрѣшили, но точно за
себе
си
не мислимъ.
Когато дойде
да
разрѣшаваме нѣщо за
себе
си
, ние минаваме бѣгло, не се спираме върху своя духъ, върху своята душа, върху своя умъ и върху своето сърдце, и ако даже се спремъ, ние се спираме върху туй, което обществото изисква.
Свѣтскитѣ хора го правятъ, а азъ ще взема
да
разсѫждавамъ, дали мога
да
дамъ.
Запримѣръ, нѣкой иска
да
стане пръвъ министъръ въ България.
Въ даденъ случай, когато единъ ученикъ иска
да
разрѣши единъ въпросъ за
себе
си
, той трѣбва
да
прояви своята любовь къмъ Бога, трѣбва
да
прояви Божията Любовь вѫтрѣ въ
себе
си
.
Той трѣбва
да
бѫде мълчаливъ, но вѫтрѣ въ
себе
си
, въ сърдцето
си
трѣбва
да
направи всички жертви.
Нѣкой иска
да
стане ученъ човѣкъ.
Но, казва той: какъ мога
да
направя това, азъ имамъ дѣца, жена?
Онези които наблюдават отвън, може
да
имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем
да
имаме криво понятие.
(втори вариант)
Ще почна с ред статистически факти
да
ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин.
(втори вариант)
Хубаво, не е ли по-добре, без
да
взимам прадядо
си
, дядо
си
, аз сам
да
ви покажа, пехливанин ли съм.
(втори вариант)
Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по
себе
си
трябва
да
се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва
да
се понижи.
(втори вариант)
Всяко нещо
си
има своята цена.
(втори вариант)
Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш
да
извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.
(втори вариант)
Преди
да
ги дигна, питам ги: Познавате ли ме?
(втори вариант)
Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може
да
се развива.
(втори вариант)
При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за
себе
си
.
(втори вариант)
Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли
да
живеем?
(втори вариант)
Да
, съгласен съм, че трябва
да
живеем, но как трябва
да
живеем, в какво седи истинският живот?
(втори вариант)
Вземете. например, какви трябва
да
бъдат отношенията между двама приятели?
(втори вариант)
Казвам му: Докажи още сега, че
си
добър човек.
(втори вариант)
Всеки от вас знае, какви трябва
да
бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва
да
бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва
да
бъдат отношенията между учител и ученик.
(втори вариант)
Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията
си
.
(втори вариант)
Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения.
(втори вариант)
Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце.
(втори вариант)
Между господар и слуга пак има благородни отношения.
(втори вариант)
Да
дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце.
(втори вариант)
Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци.
(втори вариант)
Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце?
(втори вариант)
Пет, десет стотинки, това било даване!
(втори вариант)
Някой път ние казваме, че ученикът може
да
стане учител, и учителят може
да
стане ученик.
(втори вариант)
Ами защо
да
не дам всичкото, и пак от сърце?
(втори вариант)
Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може
да
стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може
да
стане учител на висшето – нищо повече!
(втори вариант)
Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото
си
имане и то пак от сърце.
(втори вариант)
Туй е строго определено, и вие никога не можете
да
измените тия неща.
(втори вариант)
От греха човек може
да
се учи, но от греха човек
да
стане учител е невъзможно.
(втори вариант)
Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може
да
стане даже и светия, Учител на света.
(втори вариант)
Господ няма
да
каже: Дай всичко!
(втори вариант)
Не, той никога не може
да
стане светия,
да
стане Учител на света.
(втори вариант)
Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото
си
имане.
(втори вариант)
Ако по този закон един лош човек може
да
стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно
да
изтича и бистра вода?
(втори вариант)
Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки.
(втори вариант)
Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за
да
му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане.
(втори вариант)
Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата.
(втори вариант)
Баща, който обича сина
си
, приписва всичко.
(втори вариант)
Господар обича слугата
си
– приписва му всичко.
(втори вариант)
Този богатият човек бил умен, той задал един въпрос на Христа, но след това
си
отива тъжен.
(втори вариант)
Някой цар обича някого, приписва му всичко.
(втори вариант)
Казва
си
: Трудна задача е тази!
(втори вариант)
А вие сега философствате: Аз мога ли
да
дам всичко?
(втори вариант)
Светските хора го правят, а аз ще взема
да
разсъждавам, дали мога
да
дам.
(втори вариант)
– Понеже не са готови
да
направят жертва, която изисква вечният живот.
(втори вариант)
Тогава Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно.“ Този богатият човек не беше в едно безнадеждно състояние, за
да
не може
да
изпълни това, което Христос му каза.
(втори вариант)
В даден случай, когато един ученик иска
да
разреши един въпрос за
себе
си
, той трябва
да
прояви своята любов към Бога, трябва
да
прояви Божията Любов вътре в
себе
си
.
(втори вариант)
Той трябва
да
бъде мълчалив, но вътре в
себе
си
, в сърцето
си
трябва
да
направи всички жертви.
(втори вариант)
надвил на всички слабости в човешкия живот, но когато Христос му казва, че в него има възможност
да
победи и туй последното, в него се забеляза една неготовност.
(втори вариант)
Но, казва той: Как мога
да
направя това, аз имам деца, жена?
(втори вариант)
Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий.
(втори вариант)
Ами че щом имаш деца, ти не можеш
да
бъдеш ученик.
(втори вариант)
Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва
да
ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли
да
раздам всичкото
си
имане, мога ли
да
бъда толкова серсемин, че
да
ми се смеят хората?
(втори вариант)
Щом имаш жена, ти не можеш
да
бъдеш ученик.
(втори вариант)
Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота.
(втори вариант)
Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща
си
, за майка
си
, за дядо
си
, за баба
си
: какви въпроси са разрешили, но точно за
себе
си
не мислим.
(втори вариант)
Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш
да
бъдеш ученик.
(втори вариант)
Когато дойде
да
разрешаваме нещо за
себе
си
, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква.
(втори вариант)
Ако ти е жена, тя трябва
да
каже: Ти
си
свободен без гем, без хомот.
(втори вариант)
Например, някой иска
да
стане пръв министър в България.
(втори вариант)
Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не
си
свободен, ти ученик не можеш
да
бъдеш.
(втори вариант)
Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена
си
, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика.
(втори вариант)
Някой иска
да
стане учен човек.
(втори вариант)
Да
, ще те изтика и вън ще отидеш.
(втори вариант)
Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш:
да
станеш пръв министър.
(втори вариант)
нямате още онази мярка, с която можете
да
мерите човешките отношения.
(втори вариант)
Кой мъж не е изтикал жена
си
, и коя жена не е изтикала мъжа
си
?
(втори вариант)
При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената.
(втори вариант)
Вие лесно можете
да
направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ.
(втори вариант)
Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и
да
се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж.
(втори вариант)
Аз мога
да
направя когото и
да
е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога
да
му дам каквато краска искам.
(втори вариант)
Турците казват: И
да
го чуеш, пак не вярвай.
(втори вариант)
Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и
да
е, по какво се различават те?
(втори вариант)
Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен!
(втори вариант)
– Докато жената е красива, докато има парици.
(втори вариант)
Следователно, когато започнете
да
разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети.
(втори вариант)
Докато
си
учен, докато
си
красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота.
(втори вариант)
Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас.
(втори вариант)
Утре изгубиш ума
си
, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя!
(втори вариант)
Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света.
(втори вариант)
Следователно, всичко, което ние можем
да
изгубим, не съставлява нещо съществено.
(втори вариант)
Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото
си
имане и всичко, що имаш в съкровището
си
, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
(втори вариант)
Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой
си
граф Берози, който отивал в Индия на посвещение,
да
се запознае с окултните методи на йогите.
(втори вариант)
Може ли Иван на дъската
да
стане добър?
(втори вариант)
Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози.
(втори вариант)
Да
, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено.
(втори вариант)
Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик.
(втори вариант)
Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска
да
я премаже.
(втори вариант)
Още малко оставало, за
да
премаже ребрата на неговата възлюбена.
(втори вариант)
Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически.
(втори вариант)
Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте
да
направите?
(втори вариант)
Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала
да
каже: И за тебе имам място в своите гънки.
(втори вариант)
Да
, но не всякога граматически наредените думи са правилни.
(втори вариант)
С това той показва, че имал сила в ръката
си
.
(втори вариант)
Доброто никога не може
да
се напише на черната дъска.
(втори вариант)
Аз виждам всички хора опасани с по една боа.
(втори вариант)
Где е вашия възлюбен, който може
да
я хване за врата?
(втори вариант)
Да
, но белият плат не може
да
се напише на дъската.
(втори вариант)
Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може
да
се изкаже.
(втори вариант)
Туй наричаме закон на
себеотричане
и онзи, който не знае, как
да
се бори, той ще плати с живота
си
.
(втори вариант)
Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога
да
ви кажа: Обичам ви.
(втори вариант)
В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство.
(втори вариант)
Той казва на своята възлюбена: Когато
си
слаба, сама не ходи.
(втори вариант)
Слабите хора в опасни места нямат право сами
да
ходят.
(втори вариант)
Та, казвам: Ние трябва
да
разрешим важния въпрос в нас.
(втори вариант)
Детето казва на майка
си
: Мамо, обичаш ли ме?
(втори вариант)
Те са тия животни, тия змии, и ние трябва
да
имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за
да
ги отстраним от
себе
си
.
(втори вариант)
Е, ако ме обичаш, дай ми крушки.
(втори вариант)
Вие трябва
да
опитате силата Божия. Как?
(втори вариант)
Дъщерята пита баща
си
: Татко, обичаш ли ме?
(втори вариант)
– Или вие сами, или този, който ви обича, трябва
да
ви освободи от боата.
(втори вариант)
Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни.
(втори вариант)
Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир.
(втори вариант)
Няма по-красиво нещо от това в света,
да
знае човек, че той ходи с Бога.
(втори вариант)
Отвориш сърцето
си
, ставаш благ, и Бог се проявява.
(втори вариант)
Затвориш сърцето
си
, ставаш жесток, няма Го Бог.
(втори вариант)
Добре, тези вибрации ти опитал ли
си
ги, виждал ли
си
ги?
(втори вариант)
Та, трябва
да
знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава.
(втори вариант)
Где са инструментите, с които
си
ги опитал?
(втори вариант)
В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в
себе
си
, и тогава Бог не се проявява.
(втори вариант)
Ние казваме: Господи, ние сме готови
да
изпълним Твоята воля.
(втори вариант)
Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото
си
имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай!
(втори вариант)
Аз не виждам никакво съдържание.
(втори вариант)
“ Някои хора, като се молят, най-напред
си
държат главата нагоре, казват: Господи, Господи!
(втори вариант)
Това са символи, с които ние
си
служим.
(втори вариант)
Но, като чуят този глас, наведат
си
главата надолу.
(втори вариант)
В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание.
(втори вариант)
Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква
да
ѝ направи предложение, та
да
се оженят.
(втори вариант)
Гледам, някой беден човек зъзне пред мене.
(втори вариант)
Аз веднага произнеса в
себе
си
думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка.
(втори вариант)
Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога
да
се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава.
(втори вариант)
Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото
си
имане и ела, та ме последвай!
(втори вариант)
Аз няма
да
говоря, но ще направя нещата.
(втори вариант)
“ Той, като не може
да
стори това, наведе главата
си
надолу.
(втори вариант)
В духовния свят е престъпление
да
кажеш нещо, което не
си
направил.
(втори вариант)
Не, не, ще държиш главата
си
нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както
си
казал.
(втори вариант)
Това е геройство, което всеки трябва
да
покаже.
(втори вариант)
Всички онези разисквания ние можем
да
оставим за после.
(втори вариант)
Готов ли
си
да
извършиш всичко заради Него?
(втори вариант)
Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега.
(втори вариант)
Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос.
(втори вариант)
Ако наричаш Учителя
си
благ, трябва
да
бъдеш готов
да
извършиш всичко заради Него.
(втори вариант)
Христос го изпита отдалеч.
(втори вариант)
Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога
да
направя.“
Да
, но той лъжеше, той не беше готов.
(втори вариант)
Когато ти
си
чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма
да
са размътени.
(втори вариант)
Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и
си
наведе главата.
(втори вариант)
Когато ти
си
чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма
да
има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър.
(втори вариант)
Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко?
(втори вариант)
Лицето ти трябва
да
бъде светло, от него
да
излиза светлина.
(втори вариант)
Когато
си
чист, очите ти не трябва
да
светят като на котка, но
да
имат мека светлина, ясен поглед, от тях
да
диша туй любовно чувство, че кой как те види,
да
има доверие в тебе.
(втори вариант)
Ако
си
наведеш главата, нищо няма
да
дадеш.
(втори вариант)
У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката
си
, радва му се, а като види другиго, свива
си
опашката и се отдалечава.
(втори вариант)
Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще
си
държиш нагоре.
(втори вариант)
Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория
си
свива опашката?
(втори вариант)
Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат.
(втори вариант)
Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото
си
имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
(втори вариант)
Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога
да
си
вирна главата нагоре.
(втори вариант)
Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов
да
изпълня Твоята воля.
(втори вариант)
За
да
се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви.
(втори вариант)
И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност.
(втори вариант)
Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички.
(втори вариант)
Тази готовност,
да
следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може
да
ви насили.
(втори вариант)
Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат
да
добият вечния живот.
(втори вариант)
Кажете ли: Какво трябва
да
направя, за
да
наследя вечния живот?
(втори вариант)
Отидеш в някой магазин, искаш
да
вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха?
(втори вариант)
– Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото
си
имане на бедните, ела и ме последвай!
(втори вариант)
– Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото
си
имане и парите дай на жена
си
, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти?
(втори вариант)
Ако постъпиш с приятеля
си
така, и той ще те вземе също за много добър човек.
(втори вариант)
Този младият човек пита Христа: „Що
да
сторя, за
да
наследвам живот вечен?
(втори вариант)
Но, ако Господ ти каже
да
продадеш имането
си
и парите
да
раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса?
(втори вариант)
“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните.
(втори вариант)
Господ ще ти каже тъй: „За
да
видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото
си
имане и раздай парите на сиромасите!
(втори вариант)
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат
да
разрешат никакъв въпрос.
(втори вариант)
То се отнася само до онзи ученик, който иска
да
се домогне до вечния живот.
(втори вариант)
Един ден жената казва на мъжа
си
: Аз те много обичам, не мога
да
живея без тебе.
(втори вариант)
Той ѝ казва: Господ ми каза
да
продам всичко, парите
да
раздам на бедните, и аз го направих.
(втори вариант)
Ако тя свие веждите
си
недоволно, значи не го обича.
(втори вариант)
Но, ако му каже: Туй, което
си
направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича.
(втори вариант)
Да
допуснем сега, че някои имат вечния живот.
(втори вариант)
Ако синът ти каже: Много добре
си
направил, това е по моето сърце – това е твоят син.
(втори вариант)
Те трябва
да
си
зададат втория въпрос: Какво трябва
да
направим, за
да
не го изгубим?
(втори вариант)
Ако дъщеря ти каже: Много добре
си
направил – това е твоята дъщеря.
(втори вариант)
Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота
си
.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот.
(втори вариант)
Ако приятелят ти каже: Много добре
си
направил – това е твоят приятел.
(втори вариант)
В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое.
(втори вариант)
Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит.
(втори вариант)
Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето
си
, значи аз не съм съгласен със
себе
си
.
(втори вариант)
Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот.
(втори вариант)
Някой път и аз не съм съгласен със
себе
си
.
(втори вариант)
Във вечния живот вие не можете
да
режете с езика
си
, както искате, не можете
да
говорите, каквото искате.
(втори вариант)
При всяка една добра постъпка, аз трябва
да
видя, дали се разширява или стяга душата ми.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не съм ли свободен
да
говоря, каквото искам?
(втори вариант)
Ето един въпрос, който трябва
да
се разреши по естество.
(втори вариант)
Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може
да
действате в дадения случай.
(втори вариант)
Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за
да
не ги впряга човекът.
(втори вариант)
Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили.
(втори вариант)
Действате ли така, тогава ще напуснете копитата
си
, рогата
си
.
(втори вариант)
Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти
си
без оръжие, не можеш
да
се браниш.
(втори вариант)
Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите
си
.
(втори вариант)
Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма
да
мушкаш с тях.
(втори вариант)
Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите
си
.
(втори вариант)
Тъй, по някога само ще
си
махаш главата наляво, надясно.
(втори вариант)
Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!
(втори вариант)
Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата.
(втори вариант)
От тогава волът взел
да
мисли само за рогата
си
.
(втори вариант)
След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента,
да
го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата
си
маха и все за рогата
си
мисли.
(втори вариант)
В истинския живот няма какво
да
се осъждаме.
(втори вариант)
Дяволът му дал оръжие
да
се брани от враговете
си
, но по-голям враг от човека има ли?
(втори вариант)
От становището на Любовта, никой ученик няма право
да
съди когото и
да
е.
(втори вариант)
Когато паднат рогата на един вол, той
си
охлузва главата от хомота и не може
да
оре, не може
да
го впрягат.
(втори вариант)
Аз имам право
да
съдя
себе
си
, и като осъдя
себе
си
, трябва
да
дам един велик пример.
(втори вариант)
Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример.
(втори вариант)
Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство,
да
впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.
(втори вариант)
След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел
да
рита, и му казва: „Ти
си
изложен на големи опасности, нямаш оръжие
да
се браниш, искаш ли
да
ти дам такова?
(втори вариант)
За всичко онова, което ученикът е направил, трябва
да
мълчи.
(втори вариант)
“ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие.
(втори вариант)
Ще ти дам изкуството
да
риташ със задните
си
крака.“ Дотогава конят имал пет пръста.
(втори вариант)
За хубавото, за великото, което
си
направил, трябва
да
мълчиш.
(втори вариант)
„Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та
да
риташ с тях и така
да
се браниш.“ Може ли така?
(втори вариант)
Аз не мога
да
отворя своя мозък
да
разкрия всички клетки в него, за
да
докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора.
(втори вариант)
Ако аз взема
да
доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене?
(втори вариант)
И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане.
(втори вариант)
Ако аз отворя моето сърце,
да
покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене?
(втори вариант)
Оттогава конят взел
да
мисли все за задните
си
крака.
(втори вариант)
Не, нито мозъкът
си
ще отварям, нито сърцето
си
ще отварям.
(втори вариант)
Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия
да
рита,
да
мисли все назад.
(втори вариант)
Ако някой иска
да
види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
(втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва
да
се образуват правилни отношения:
да
бъдем тихи и спокойни.
(втори вариант)
Той не задава на Христа въпроси, как може
да
бъде учен, как може
да
бъде силен, но Му задава въпроса, как може
да
наследи вечния живот.
(втори вариант)
Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.
(втори вариант)
Вие пък сега може
да
си
зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това?
(втори вариант)
Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари.
(втори вариант)
Зная, казва някой,
да
бода.
(втори вариант)
Били ли сте вие при такъв човек,
да
почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него?
(втори вариант)
За
да
се зададе един въпрос, може
да
има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини.
(втори вариант)
Да
, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата.
(втори вариант)
Аз не зная, на какво друго може
да
се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух.
(втори вариант)
Някои казват: Попитай ме нещо, за
да
те позная, какъв
си
.
(втори вариант)
Зная
да
ритам.
(втори вариант)
Да
, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар.
(втори вариант)
Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
(втори вариант)
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду
си
, а те не знаят, че постоянно запитват.
(втори вариант)
Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме?
(втори вариант)
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам?
(втори вариант)
В сегашния
си
живот ние трябва
да
разрешим един важен въпрос – трябва
да
извоюваме своята свобода.
(втори вариант)
Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат.
(втори вариант)
И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа?
(втори вариант)
Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм?
(втори вариант)
Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате
да
разрешите.
(втори вариант)
Първото нещо, ние трябва
да
извоюваме свободата на нашия ум.
(втори вариант)
Вие
си
седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои.
(втори вариант)
Този въпрос вече е зададен.
(втори вариант)
НАГОРЕ