НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
188
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
188
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
Малцина са тия хора, които могат
да
казват истината.
За
да
изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому.
Всички вие трябва
да
бъдете чистосърдечни.
Като дойде тази чистота,
да
можете в
себе
си
да
говорите истината, а не отвън.
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред
себе
си
, за
да
възстанови своя мир, за
да
възстанови връзката между Бога и своята душа.
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред
себе
си
.
Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред
себе
си
, пред нашата душа, за
да
възстановим връзката между Бога и нас.
За
да
се възстанови тази връзка, всичко трябва
да
бъде изложено на Божествената светлина.
Е, кажете вие: защо
да
не изложите всичко пред Бога?
Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие
да
ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие
да
бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас?
Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може
да
ги определи.
Това е възможно и то е красивото в света!
Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж
да
изправи отношенията
си
към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред
себе
си
и казва: „Всичко е възможно.
Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш!
Защо ме фиксираш?
Вие трябва
да
се пазите от такива хора.
Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх
да
не би
да
проникнеш в тяхната душа.
Страх ги е
да
не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
Заражда се въпрос: защо човек трябва
да
обича?
– За
да
се прояви.
Съществуването, животът не може
да
се прояви без обич.
За
да
покажеш, че живееш, трябва
да
обичаш.
В какъв смисъл употребявате в езика
си
думата раздвояване?
(втори вариант)
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл
да
бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън.
(втори вариант)
видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност.
(втори вариант)
Такова било положението на Адам.
(втори вариант)
Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание.
(втори вариант)
Когато казват, че между тях не може
да
съществува Любов, това е вярно.
(втори вариант)
Най-първо този принцип трябва
да
се върне вътре,
да
стане отвън пасивен, а отвътре активен, и
да
си
заеме първото положение.
(втори вариант)
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в
себе
си
.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
ги отречеш.
(втори вариант)
Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва
да
се интересува само от вътрешни работи.
(втори вариант)
Ти не трябва
да
отричаш своето сърце или своя ум, но трябва
да
ги напътваш правилно: всеки
да
се занимава със своята работа.
(втори вариант)
Аз не искам
да
вземете тези неща като абсолютни истини.
(втори вариант)
Ще ги допуснете, ще ги докажете, за
да
видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях.
(втори вариант)
Тогава можем
да
изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2.
(втори вариант)
И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+).
(втори вариант)
– Защото вие не можете
да
владеете тази вещ.
(втори вариант)
Ако чрез сърцето
си
обикнете някой човек, той ще иска
да
бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете
да
владеете.
(втори вариант)
Вие, като обикнете някого, искате
да
го владеете, а това е невъзможно.
(втори вариант)
Това, дето някой казва, че може
да
държи някого под свое влияние, това са празни думи.
(втори вариант)
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло
да
привлича.
(втори вариант)
Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството.
(втори вариант)
Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при
себе
си
тази комета, но я оставя
да
замине в пространството?
(втори вариант)
Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
(втори вариант)
Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще
си
очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е.
(втори вариант)
Ще ви задам сега следния въпрос: коя е съществената отличителна черта между човека и животните?
(втори вариант)
ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
(втори вариант)
Ти можеш
да
се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
(втори вариант)
– Човекът може
да
изразява това, което мисли.
(втори вариант)
Това, че временно се влияете от други същества и сили,
да
не ви плаши.
(втори вариант)
– Човекът може
да
обича Бога.
(втори вариант)
Колкото близо и
да
дойдете до Слънцето, то няма
да
ви задържи.
(втори вариант)
После пак ще
си
вземете пътя и ще бъдете свободни.
(втори вариант)
У животните тези неща се редуват, без
да
се систематизират.
(втори вариант)
Други сили се грижат за вашия път.
(втори вариант)
Ще ви задам друг въпрос: каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?
(втори вариант)
Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може
да
измени.
(втори вариант)
Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат
да
ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации.
(втори вариант)
Те се различават още и по своята пасивност и активност.
(втори вариант)
Всъщност никой не може
да
ви отклони от вашия път.
(втори вариант)
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре.
(втори вариант)
В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система
да
е изменила пътя на друга слънчева система.
(втори вариант)
Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре.
(втори вариант)
Може
да
си
оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се.
(втори вариант)
Казват, че жената била пасивна.
(втори вариант)
Някога една система ще влияе върху друга, но после ще
си
разменят ролите.
(втори вариант)
Питам: ако наистина жената е пасивна, как може
да
завладява ума на мъжа?
(втори вариант)
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може
да
ви измести от вашата орбита.
(втори вариант)
Как може
да
го влада изобщо?
(втори вариант)
В растенето
си
ще имате разни влияния.
(втори вариант)
Ако умът на едно дете е в сила
да
те замотае, то не е пасивно.
(втори вариант)
Аз искам
да
имате положителни схващания за някои основни идеи.
(втори вариант)
Всяка основна идея трябва
да
е добре разграничена, за
да
можете правилно
да
я прилагате.
(втори вариант)
Щом кажеш, че
си
пасивен, то значи, че
си
активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че
си
активен, то значи, че
си
активен отвън, а пасивен отвътре.
(втори вариант)
В пътя
си
това същество може
да
се приближава или отдалечава от много центрове, даже може
да
приема известно влияние от тях, но не и
да
изменя посоката
си
.
(втори вариант)
То не получава тласък в движението
си
от тия центрове, които среща на пътя
си
, та
да
се спре при тях.
(втори вариант)
За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре.
(втори вариант)
Сега
да
се върнем към мисълта
си
.
(втори вариант)
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.
(втори вариант)
Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън.
(втори вариант)
Затова няма
да
обичате външното като нещо свое.
(втори вариант)
Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно
да
си
помагат.
(втори вариант)
Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в
себе
си
.“ Ти можеш отвън само
да
му се радваш.
(втори вариант)
Всичко това ние само го допускаме.
(втори вариант)
Този закон трябва
да
разберете добре.
(втори вариант)
Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано.
(втори вариант)
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва
да
търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва
да
търсите спокойствието
си
в Божествения принцип на ума.
(втори вариант)
Сърцето винаги изисква принцип, на който може
да
разчита.
(втори вариант)
Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
(втори вариант)
Да
кажем, че обичате някого.
(втори вариант)
Той представлява само една възможност, за
да
се прояви вашата любов.
(втори вариант)
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете
да
проявите любовта
си
.
(втори вариант)
Разбира се, вие няма
да
схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи.
(втори вариант)
Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може
да
се отпечатват картините?
(втори вариант)
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно.
(втори вариант)
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта.
(втори вариант)
Вие ще проектирате върху него любовта
си
, а то ще ви разправя за тази любов.
(втори вариант)
Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост.
(втори вариант)
Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
(втори вариант)
И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя.
(втори вариант)
Материята, от която животните са създадени, е по-гъста.
(втори вариант)
В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят.
(втори вариант)
Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат
да
се повдигнат при сегашните условия на живота.
(втори вариант)
Където и
да
замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
(втори вариант)
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там
да
се образуват?
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, за
да
видите разликата между физическата и духовната любов.
(втори вариант)
Когато някоя майка обича детето
си
физически, ако то пожелае
да
иде на разходка, тя го държи при
себе
си
, не го пуща, казва: „Не може, мама, може
да
ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето
си
духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия.
(втори вариант)
Тя няма
да
мисли, че може
да
му стане нещо.
(втори вариант)
Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност.
(втори вариант)
Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и
да
е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност.
(втори вариант)
Духовната любов пък носи хубавото и красивото.
(втори вариант)
Щом обичаме някого физически, може
да
му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества.
(втори вариант)
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете.
(втори вариант)
Например физическата любов предполага: може
да
му стане нещо, може
да
излъже и т.н.
(втори вариант)
Да
, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
(втори вариант)
Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост.
(втори вариант)
Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма
да
стане – ще стане само хубавото.
(втори вариант)
И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва
да
ги шлифовате, за
да
ги направите гладки.
(втори вариант)
Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат
да
изменят тази Любов – тя е от Божествено естество.
(втори вариант)
В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
(втори вариант)
И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
(втори вариант)
Бих желал някои от вас
да
опишат краските на по-важните скъпоценни камъни,
да
се позанимават с тях. Защо?
(втори вариант)
Сега аз ви моля
да
смените вашето платно, т.е.
(втори вариант)
каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може
да
действа върху тях.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви.
(втори вариант)
Туй, което ви казвам, не трябва
да
го напечатвате на вашите стари листове.
(втори вариант)
Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа.
(втори вариант)
Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето
си
.
(втори вариант)
Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате
да
направите нищо.
(втори вариант)
Аз мисля
да
направим един микроскопически опит.
(втори вариант)
Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно.
(втори вариант)
Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че
да
му предизвика болка, и след това ще я извади.
(втори вариант)
Но трябва
да
изучавате всичко това!
(втори вариант)
“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа
да
забрави болката,
да
я превъзмогне.
(втори вариант)
Вие трябва
да
започнете
да
обуздавате всички животни в
себе
си
– това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека.
(втори вариант)
Той трябва
да
се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него:
да
не допуска никаква мисъл в съзнанието
си
, че е станало нещо с него, а
да
бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време
да
счита, че това е било една малка игра.
(втори вариант)
Човек е сглобен от множество отделни сили.
(втори вариант)
При това не само че не трябва
да
забрави този опит, но като
си
спомни за него,
да
му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър.
(втори вариант)
Това е един психологически опит.
(втори вариант)
Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират
да
живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът.
(втори вариант)
Ще изберем двама от вас, които искат
да
се подложат на този опит, всички няма
да
правите опита.
(втори вариант)
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието
си
.
(втори вариант)
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
(втори вариант)
Все ще протече малко кръв, но опитът трябва
да
се провери.
(втори вариант)
Аз мога
да
разгневя когото и
да
е от вас, без
да
му кажа нито една дума.
(втори вариант)
Представете
си
, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има.
(втори вариант)
После ще отбележим датата и деня на опита.
(втори вариант)
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
(втори вариант)
Вие веднага кипвате и
си
казвате: „Как тъй той
да
не държи на обещанието
си
!
(втори вариант)
Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може
да
се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
(втори вариант)
Засега ще спра
да
говоря върху този предмет и друг път ще продължа.
(втори вариант)
Защо трябва това обещание
да
произведе във вас такова кипване?
(втори вариант)
Преди
да
пристъпим по-дълбоко към тези знания, искам
да
изясня някои въпроси, които се явяват в живота ви.
(втори вариант)
Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за
да
бъдете самостоятелни.
(втори вариант)
На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
(втори вариант)
Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично.
(втори вариант)
Запишете
си
следните три правила за приложение:
(втори вариант)
Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко.
(втори вариант)
1. Когато сърцето ви изстива, че не може
да
обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето
си
–
да
обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето: към Бога на Любовта – и при най-големите несгоди!
(втори вариант)
А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума
си
.
(втори вариант)
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете
да
разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума
си
.
(втори вариант)
Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата
си
; оставете
да
мисли за обещанието този, който ви е обещал.
(втори вариант)
Мислете, че всичко така трябва
да
бъде, за
да
се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие.
(втори вариант)
Това е негова идея, която той сам трябва
да
реализира.
(втори вариант)
Него намирайте във всичко.
(втори вариант)
Оставете го сам
да
изработи своята идея.
(втори вариант)
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че започне
да
спира своята деятелност в Добро, удвоете тогава радиуса на волята
си
.
(втори вариант)
Не отивайте постоянно при него
да
го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва
да
се интересувате за дрехите.
(втори вариант)
Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему!
(втори вариант)
Сега ще ви дам друг пример за същата идея.
(втори вариант)
Да
допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо.
(втори вариант)
Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и
си
казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова.
(втори вариант)
Аз ще седна при него
да
го слушам и
да
му се радвам, че той свири.
(втори вариант)
Той като свири, аз мога
да
се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва.
(втори вариант)
Чувството, което той има към мене, може
да
роди в ума ми някоя нова идея.
(втори вариант)
Аз може
да
нямам техника в свиренето, но мога
да
имам музикално схващане и като слушам, мога
да
се ползвам.
(втори вариант)
Първият опит, който трябва
да
направите тази година, е
да
контролирате известни ваши мисли, които могат
да
ви раздразнят.
(втори вариант)
Да
кажем, че имате една мисъл, която може
да
ви напакости,
да
ви спре с десет години във вашето развитие.
(втори вариант)
Ще се опитате
да
спрете тази мисъл.
(втори вариант)
Спри я, а не
да
страдаш и
да
плачеш отпосле.
(втори вариант)
То е едно изкуство, което трябва
да
усвоите.
(втори вариант)
Едно от великите изкуства в света е
да
се владеете, когато искате.
(втори вариант)
Не мислете, че това може
да
стане изведнъж.
(втори вариант)
Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения.
(втори вариант)
Като изучи всичките необходими упражнения, може
да
стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
(втори вариант)
Човек, който прави опити
да
се самовладее, свири такива упражнения.
(втори вариант)
Колко пъти тия упражнения няма
да
се изпълнят добре!
(втори вариант)
Даже и най-видният цигулар, преди
да
свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
(втори вариант)
Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато
си
отпочине.
(втори вариант)
Мислите ли, че когато искате
да
се въздържате, ще можете изведнъж
да
постигнете това изкуство?
(втори вариант)
Ако
си
кажете, че няма
да
се гневите, ще издържите ли?
(втори вариант)
Заречете ли се
да
не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
(втори вариант)
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше
да
свири в стаята
си
,
да
се упражнява, но започна
да
сваля транспаранта на прозореца
си
.
(втори вариант)
Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото.
(втори вариант)
Той се разгневява на транспаранта – как така
да
не се подчини на неговата воля!
(втори вариант)
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини
да
се гневи, и отново закачва транспаранта.
(втори вариант)
Този гняв обаче може
да
се избегне.
(втори вариант)
Той иска, като свири,
да
бъде скрит в стаята
си
,
да
не го виждат хората отвън.
(втори вариант)
Ако той нямаше в
себе
си
туй чувство на скритост, нямаше
да
има нужда от транспарант и щеше
да
избегне един случай на разгневяване.
(втори вариант)
Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде скрит до известна степен:
да
крие някои чувства в
себе
си
, защото те зреят в скритостта.
(втори вариант)
Само по този начин те могат
да
се развият до съвършенство.
(втори вариант)
Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва
да
се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас.
(втори вариант)
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога.
(втори вариант)
Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята,
да
израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него.
(втори вариант)
Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници.
(втори вариант)
В някои случаи обаче те не могат
да
ни помагат.
(втори вариант)
Например колко души в живота ви могат
да
ви помогнат?
(втори вариант)
Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може
да
се роди във вашата душа: трябва ли
да
изключвате хората от
себе
си
, или не?
(втори вариант)
Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от
себе
си
.
(втори вариант)
Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители.
(втори вариант)
Всеки човек, дето и
да
е, има един жив представител във вас.
(втори вариант)
Ти не търси
да
срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре.
(втори вариант)
Търси малката игла на Витоша!
(втори вариант)
Ти все ще намериш този малък човек някъде в
себе
си
и с него ще се разговаряш.
(втори вариант)
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход
да
изследва Северния полюс.
(втори вариант)
В това време едно интелигентно Същество решило
да
изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята.
(втори вариант)
То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му.
(втори вариант)
Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката
си
, а с едни малки щипци хванало един от французите.
(втори вариант)
След като влязло в контакт с него, почнали
да
се разговарят.
(втори вариант)
Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл
да
прави такива сериозни научни изследвания.
(втори вариант)
Така трябва
да
направите и вие: ще хванете с щипците
си
това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него.
(втори вариант)
В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
(втори вариант)
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма
да
отричате никой човек извън
себе
си
!
(втори вариант)
Вие казвате за някого: „Не искам
да
зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй!
(втори вариант)
Кажи
си
: „Аз искам
да
зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има
да
ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и
да
иска
да
каже Истината, не може.
(втори вариант)
Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия
да
се разбират отвън, а само вътрешно.
(втори вариант)
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може
да
каже Истината.
(втори вариант)
Малцина са тия хора, които могат
да
казват Истината.
(втори вариант)
Такъв човек, за
да
изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път.
(втори вариант)
Всички вие трябва
да
бъдете чистосърдечни.
(втори вариант)
Като дойде тази Чистота във вас,
да
можете
да
говорите Истината в
себе
си
, а не отвън.
(втори вариант)
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред
себе
си
, за
да
възстанови своя мир,
да
възстанови връзката между Бога и своята душа.
(втори вариант)
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред
себе
си
.
(втори вариант)
Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред
себе
си
, пред своята душа, за
да
възстановим връзката между Бога и нас.
(втори вариант)
За
да
се възстанови тази връзка, всичко трябва
да
бъде изложено на Божествената светлина.
(втори вариант)
Кажете ми тогава защо
да
не изложите всичко пред Бога?
(втори вариант)
Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие
да
ви покаже Небето,
да
ви даде всички възможности за вашето развитие,
да
остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и
да
положи за вас всичката
Си
грижа, не заслужава ли и вие
да
бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас?
(втори вариант)
Ние трябва
да
имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
(втори вариант)
Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може
да
ги определи.
(втори вариант)
Туй е възможно и то е красивото в света.
(втори вариант)
Реши ли се веднъж
да
изправи отношенията
си
към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред
себе
си
, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.
(втори вариант)
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш?
(втори вариант)
Защо ме фиксираш?
(втори вариант)
Вие трябва
да
се пазите от такива хора.
(втори вариант)
Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е
да
не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.
(втори вариант)
Заражда се въпросът: защо човек трябва
да
обича?
(втори вариант)
– Човек трябва
да
обича, за
да
се прояви.
(втори вариант)
Животът не може
да
се прояви без Обич.
(втори вариант)
За
да
покажеш, че живееш, трябва
да
обичаш.
(втори вариант)
При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може
да
се прояви, макар и в минималната
си
степен.
(втори вариант)
Значи за
да
се прояви Животът, трябва
да
обичате някого.
(втори вариант)
Най-първо човек обича
себе
си
.
(втори вариант)
Той не започва с обич към другите, но обича
себе
си
, тялото
си
: той само яде и пие, за
да
може
да
расте.
(втори вариант)
След време той вече
си
позволява
да
обича и другиго отвън.
(втори вариант)
Значи той може
да
обича още едного.
(втори вариант)
Като се развие, като забогатее, тогава може
да
обича още едного вън от
себе
си
.
(втори вариант)
2.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено.
Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите.
На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва
да
измени поведението
си
.
Ясно ще гледате.
Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш
да
ти платят.
Сега някои неща ще ви бъдат много ясни.
Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра.
Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина.
Те не
си
служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.
(Кой дава нивата и семето?)- Бог е, Който дава нивата и семето.
Нивата е тялото, а семето е животът, дарбите, всичко у нас.
А работата на физическото поле, страданията, значи орете, копаете; страданията идват, понеже всяка една работа
си
има своите мъчнотии, и тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше.
Сегашните отношения на хората трябва
да
се изменят, понеже са неестествени, лъжливи.
Може
да
напишете три триъгълника (фиг. 1).
Така аз мога с един наполеон
да
позлатя цяло кубе, но колко ще трае то?
За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство.
Някой път ще ви дам
да
разграничите разните понятия.
Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека.
Човек
да
върши всичко като свое, за
да
го върши добре.
Главата сама за
себе
си
има пак израз, но тялото без главата е нищо.
Направят кръг и после удължават радиусите.
Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж.
А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг.
В механиката, за
да
приведете две тела в движение, непременно трябва
да
им дадете един малък наклон.
Тогава можете
да
представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6).
Едновременно не могат
да
се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята.
Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре.
Когато човек действува по ум, сърцето трябва
да
е пасивно.
За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва
да
бъде активно.
А когато сърцето се развива, умът трябва
да
е пасивен.
Да
допуснем, че вие искате
да
направите едно научно изследване.
Но ако цял ден се молите, ще можете ли
да
направите това изследване?
За
да
направите изследването
си
, ще престанете
да
се молите по цял ден.
Човек трябва
да
яде, но цял ден
да
яде - не става.
Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш
да
ядеш, за
да
дадеш възможност на стомаха
да
свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа.
Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва
да
се моли.
И тогава умът и всичко трябва
да
мълчи у него.
Като
си
свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда
си
.
Някой казва: „Кога трябва
да
се моля?
“ Определено е кога
да
се молиш.
Дойде ти някоя болест, няма какво
да
философствуваш, ще се молиш.
Тогава не можеш
да
правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака
си
.
Като не може един лекар
да
ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога.
“ След като се намери на по-голям зор, вика баща
си
, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко!
“ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва
да
вика „Божичко!
“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози.
По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания.
В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата.
А като вика брат
си
, то е духът.
Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може
да
помогне, то почва
да
вика и другите - значи има тил още навътре.
Божествената идея почва
да
минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко.
Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане.
Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно.
Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася.
Нежността идва от магнетизъма, а силата на бащата иде от електричеството.
Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста.
А чистотата всякога носи топлина.
Само чистият човек носи топлина.
Тела, които горят, могат ли
да
бъдат топли?
Горещи могат
да
бъдат, но топли не могат
да
бъдат.
Топлината носи свят, благороден, Божествен живот.
А благородство и разширение дава братът.
Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва
да
носи.
Силата на бащата седи в неговата светлина.
Силното издава светлина, а нежното дава топлина.
Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата.
Някой казва: „Аз не искам
да
бъда майка.“ Той не разбира идеята.
Ами че той трябва
да
е нежен - тази е идеята за майката.
Друг казва: „Не искам
да
бъда баща.“ Ами че ти трябва
да
бъдеш силен, за
да
можеш
да
се проявиш.
Тогава братът казва, че трябва
да
имаш разширение на силата
си
.
Силата трябва
да
има място и пространство, в което
да
се прояви.
Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение.
Синът расте, бащата жертвува всичко за него.
Има
си
закони.
Когато у него почват
да
се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват.
А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват.
Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може
да
забележи.
За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма
да
разбере от тази дума.
Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма
да
види и прочете в едно човешко лице.
А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката
си
“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи.
Ще изследвате и изучавате
себе
си
- не външния
си
живот, но вътрешния
си
живот.
Ще ви приведа едно сравнение.
Да
кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер.
Причината е, че имате
да
давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате
да
се срещате с никого.
Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам
да
му гледам дрехите...“ Но аз мога
да
изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как?
Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи.
Ще кажете: „Заповядайте в къщи!
И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва
да
се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва
да
ги обикнете.
Те носят богатства за вас и за
да
не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи.
Вземете следните две положения:
да
обичаш или
да
те обичат.
Може ли едновременно
да
обичаш и
да
те обичат?
Може само при едно условие: единият трябва
да
бъде активен отвътре, а другият активен отвън.
Значи единият
да
е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре.
Тогава могат и двамата
да
се обичат,
да
се проявяват.
Значи само сърцето самостоятелно не може
да
прояви любовта и умът сам не може
да
я прояви.
Представете
си
, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена.
Можете ли с тези кюнци
да
направите инсталация?
Грънци могат
да
станат, но кюнци за инсталация не могат
да
станат.
Един кюнец трябва
да
бъде отворен от двете страни,
да
има водата откъде
да
влиза и откъде
да
излиза.
Сега всички ще търсите иглата в планината.
Тя трябва
да
влиза и
да
излиза.
Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може
да
намери.
А щом влезе и не може
да
излезе, няма никаква проява.
Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са.
Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява.
Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението.
Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение.
Виртуозът взема 25% и 25% - вътрешните сили в него, живата природа, която му е дала енергия.
Казват, че любовта трябва
да
бъде умна, т. е.
А сега един виртуоз иска
да
вземе всичката слава.
да
има нещо
да
изтича, а не
да
се връща назад.
Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода.
Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше.
Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж.
А Бога може
да
определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ.
И живата природа, и тя взема нещо.
Вземете извора, който постоянно тече, без
да
изтича, т. е.
Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как
да
научите парчето.
като тече,
да
не се намали неговата вместимост, разбирате ли?
Ще ви приведа един по-ясен пример,
да
си
обясните противоречието.
Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без
да
се смалява.
Представете
си
, че отивате
да
помагате на един болен, който е изгубил съвсем своето съзнание.
Така Бог при всички условия остава един и същ.
Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска
да
знае, защото се занимава с други работи.
Всички неправди в живота той изправя.
Но когато той дойде в съзнание, ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после се реализира на физическото поле.
При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и
да
е характер.
Трябва
да
ви приведа и този пример.
Човек кога се обижда?
Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада.
За
да
се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин.
И човек все знае какво му се пада.
Той иска
да
го нагостят хубаво,
да
бъдат нежни към него,
да
го улеснят в пътя,
да
го зачитат,
да
му дадат най-хубавото легло.
Ама и детето казва на майка
си
„Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда.
То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска.
Но като мине известно време, майката започва
да
го бие.
Когато човек е научен
да
му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може
да
си
представи той
да
направи добро и
да
не му благодарят.
Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво.
Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за
да
ти благодарят.
Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.
Представете
си
такова едно изяснение: Вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек и ви дава необходимото и вие му благодарите.
Всичките тези символи, като се преведат правилно, дават едно вътрешно изяснение; и това, което шокира, става ясно и хората виждат, че идеите са другояче поставени, а не както те ги разбират.
Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому?
Една душа може
да
дойде като цвете в дома ти, може
да
дойде като една мушичка, може
да
дойде като едно гълъбче, пък може
да
дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма.
Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодаря ти, Господи, че
си
се погрижил за мене!
Ти трябва
да
я познаеш!
Душата може
да
дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък
да
дойде.
Тъй е, красивото в живота не седи във великите работи.
Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него.
Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба
си
.
Кръст отпред не се носи.
Христос го носеше на гърба
си
, отзад и насред пътя падна от тежестта му.
Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и
си
мълчи.
Ако душата е човешка, може
да
се опознаете добре.
Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може
да
ти се яви и тогава ти през целия
си
живот ще помниш този час.
ако някой иска
да
носи кръст, то това е реалността на нещата.
Тялото може
да
е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма.
В похвалите, които хората ви дават, или вие
да
сте доволни от своята картина?
Може каруцата
да
дойде и слугата
да
е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма.
Някой път вие може
да
не схващате известни дефекти.
А някой път може всички заедно
да
дойдат, някой път той може
да
дойде после, подир каруцата и слугата
си
.
Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска
да
види ти досетлив ли ще бъдеш
да
я познаеш в камъка.
Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва
да
можете
да
я преценявате много точно.
За пример, ако тя иска
да
те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази.
Ще знаете едно: никой не може
да
прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите.
И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе.
Но вие все трябва
да
правите анализ върху
себе
си
,
да
знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви.
То е поверие, но съвпада с истината.
Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива.
(Марийка: Как можем
да
знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)-
Да
кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.
Второто се нарича пресищане в природата.
Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след
себе
си
отрицателни последствия.
Вие имате заложени сили и способности, няма
да
се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре.
Да
ви дам сега друго сравнение.
Човек може ли
да
има двама приятели едновременно?
Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека.
Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя
да
ви бъде полезна?
Пък ако любиш някого като
себе
си
, то е Божествен дълг.
Значи, ако любиш ближния като
себе
си
, то е Божествено.
Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма
да
ви весели.
Изяснете сега този символ.
Този, когото ти обичаш, най-първо трябва
да
му дадеш живот, на второ място трябва
да
му дадеш светлина и на трето място трябва
да
му дадеш свобода.
Какво изяснение бихте му дали?
- Ще ви дам едно обяснение.
Да
обясня.
Да
кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота.
След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода.
Ако вие не го извадите,
да
го освободите от тия мъчнотии, може ли
да
се развеселите?
Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява.
Няма
да
я оставите вън от кутията, разбира се.
Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може
да
бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля.
Може
да
ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода.
Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате
да
съществува приятелството.
За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи.
Всеки ден трябва
да
внасяте нещо ново във вашия приятел.
Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода
да
тече, а не старата вода.
Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични.
Ако искате
да
имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново.
Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка,
да
я вземе,
да
я нахрани и
да
я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална.
Ако искате
да
разбирате и
себе
си
, ще внасяте по нещо ново, колкото и
да
е малко.
Искате
да
знаете коя постъпка е морална или любовна.
Щом не внасяте, и на вас няма
да
внесат.
Запитайте някои други коя постъпка може
да
се счита любовна,
да
видите как биха ви определили.
Та ще се стремите
да
внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в
себе
си
.
Даже ако питате някой педагог, много неща може
да
ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма
да
се занимават.
В природата е така.
Някой казва: „Аз със Господа не искам
да
се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма
да
се занимава.
Бог ви е дал живот, светлина и свобода.
Казвате: „Аз не искам
да
се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма
да
ти дам.“ - „Аз не искам
да
любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма
да
ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма
да
направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и
да
е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас.
Ако аз искам вие
да
внесете нещо в мен, без аз
да
внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа.
Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам.
Щом аз мога
да
мисля,
да
чувствувам,
да
действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене.
Аз ти платя, като мисля, че
си
я посял.
Аз констатирам в дадения случай Любовта Му.
Тогава аз ще схвана, че
си
ме излъгал.
Следователно вие имате вече една мярка, е която
да
мерите вашите постъпки.
И така се зараждат лошите отношения между хората.
Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно.
Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не
си
постъпил честно.
Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете
да
бъдете излъгани.
Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата
си
.
С тази мярка вие ще знаете как
да
постъпвате.
А ти
си
изгубил духовно, понеже вече няма
да
имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма
да
ти се даде.
И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка,
да
знаете как
да
постъпвате.
Обмените трябва
да
бъдат правилни.
Някой път вие казвате: „От де
да
зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете
да
определите, дали вашата постъпка е добра.
За пример извърша нещо за
себе
си
, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра.
Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша.
3.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Без добро вие не може
да
добиете никакво знание.
Дохожда на едно място, дето имало контрабандисти, които пренасяли разни предмети.
Като видели този богаташ, казали
си
: „Този човек трябва
да
е някой човек на правителството, ние ще му дадем
да
разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват
да
се съвещават –
да
го убият или не.
Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото
си
навън.
Христос казва: „Това е живот вечен,
да
познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва
да
правим добро, понеже без добро не може
да
се добие знанието.
Те решили
да
свършат с него.
Само добрият човек може
да
има знания.
Приближава се един от тях към него, за
да
го убие, но вижда, че той е умрял.
Запитват се помежду
си
: „Като е умрял вече,
да
го оставим ли, или
да
го хвърлим някъде?
“ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада.
“ Духът му обаче пазел тялото
си
.
Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая.
Един от контрабандистите решава
да
го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън.
Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието.
Казва на другарите
си
: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата
си
история – как се мъчил
да
внуши
да
не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек
да
е някой богаташ, хайде
да
занесем тялото му в града и
да
кажем, че сме го намерили, та
да
ни дадат нещо.“ Занасят го в града.
Вие питате: „Защо трябва
да
направим тази връзка?
Пристига докторът, иска
да
му впръсне някакво вещество, за
да
не се разложи тялото му.
“ – Трябва
да
направите тази връзка, за
да
придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота.
Ако докторът направи това, не ще може
да
се върне в тялото
си
.
В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие.
Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото
си
.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно!
Вие искате
да
бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия.
“ Отива приятелят му
да
вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел.
Туй трябва
да
поставите като принцип в живота
си
.
Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се.
Някой казва: „И без добро може.“ –
Да
, но ще отидеш в ада.
Всички до един избягали навън.
Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ –
Да
, може
да
се качите в къщата на някой банкер, но богати няма
да
станете.
Тия положения във вас трябва
да
бъдат строго определени.
Казал: „Тежко е човек
да
живее в другия свят!
Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената.
“ Човек трябва
да
разбира Божествените закони!
Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки.
Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н.
Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без
да
го приложат.
Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може
да
идете.
Някой богаташ може
да
събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче
да
ги използва за някакво разумно благо.
Тъй ще ви балсамират, че в собственото
си
тяло не ще може
да
влезете.
Представете
си
сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение.
Какво благо е допринесъл с това богатство за
себе
си
и за своите близки?
Да
вземем богатството като една сила.
Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете
да
продължите пътя
си
.
И тъй, няма
да
отлагате!
Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите
си
, и после ги развива.
При малките мъчнотии няма
да
отстъпвате, ще бъдете смели и решителни
да
направите най-малкото добро – и това добро трябва
да
носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода.
Така трябва
да
постъпва и всеки богат човек.
В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми
да
ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли?
Следователно във всичките
си
постъпки трябва
да
почувствате в
себе
си
свобода.
Той трябва
да
разработва,
да
пусне в действие своето богатство.
Ще ви дам друго сравнение.
Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години
да
ходите, нищо няма
да
придобиете, ако не направите най-малкото добро.
Представете
си
, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може
да
тури в стомаха
си
нито сто грама от това жито,
да
се нахрани с него или
да
го опита.
– Изискват се специални условия, за
да
се прояви Доброто.
Вие се помъчете
да
го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как
да
направите това най-малко добро.
Всякога няма условия за доброто, затова трябва
да
чакате.
Да
кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е.
Много хора трябва
да
чакат с години, докато им се даде случай
да
направят едно добро дело.
Но на мене ще ми бъде по-приятно, ако вие сами разрешите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне пред самите вас.
по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко
си
зрънца.
След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо?
–
Да
направите такова едно добро, че без
да
искате,
да
ангажирате човека, на когото го правите.
– Всички негови длъжници започват
да
делят тялото му.
Тъй че когато хората започнат
да
се делят, аз мисля, че са умрели.
Този дух именно трябва
да
проникне във всинца ви:
да
бъдете герои, смели в правене на доброто.
Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
Сега аз ви описвам какви трябва
да
бъдат действията на Любовта в сравнение с тия на съвременния свят.
Горе, на Божественото дръвче, вие трябва
да
бъдете едно самостоятелно клонче,
да
проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво.
Добродетелта, както и знанието, могат
да
бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат
да
бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето
си
.
Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може
да
се роди някой плод.
Някои казват: „
Да
бъдем добри.“ Какво значи
да
бъде човек добър?
Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили.
Човек не се ражда добър, не се ражда и лош.
Бъдещите герои няма
да
падат на Земята, тяхното сърце няма
да
гори, но ще бъде топло.
Ето защо всички трябва
да
бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за
да
се роди нещо от вас.
В даден случай той има възможности
да
бъде добър, има възможности
да
бъде и лош.
В сърцата ви трябва
да
има топлина, а не горещина.
Значи в единия и в другия случай той може
да
употреби силата
си
или за добро, или за лошо.
В тях не трябва
да
става горене.
Тази лоша миризма, която имате, трябва
да
изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт.
Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности:
да
се качвате и
да
слизате.
Аз бих желал
да
имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта.
Божествената Любов съдържа в
себе
си
нежна, хубава топлинка, която носи живот.
Езикът на всинца ви не трябва
да
бъде език на разрушение, но език на Любовта.
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво.
Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел
да
обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е?
Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той
си
заклатил главата.
От тази вечер думите ви
да
бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни.
Някои казват: „
Да
се качваме!
Думите на всинца ви
да
внасят живот.
Когато страдаш, трябва
да
има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание.
Така трябва
да
бъде и между млади, и между стари.
Слизам в някой кладенец
да
извадя някой човек.
Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго.
Те
си
окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме!
Тогава не може
да
имате Божественото благоволение, ученици не може
да
бъдете и никакво знание не може
да
имате.
Тъй щото и качването, и слизането могат
да
бъдат за добро, а могат
да
бъдат и за зло.
“ – Нищо не побеждавате.
Всички може
да
направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро.
Не ставайте оръдия на нисшите духове –
да
им слугувате,
да
им ставате суфльори, и каквито драми са написали,
да
ги представяте.
Христос носеше голям кръст и не можа
да
го изнесе.
Ако искаме
да
представим една драма, ще поискаме отгоре
да
ни дадат такава.
Той го носи досред пътя и от там насетне не можа
да
го носи, падна на земята заедно с кръста.
Не е лесно
да
се носи този кръст!
Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва
да
се качваме.“ – За какво
да
се качвате?
Като туриш този кръст на гърба
си
, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш.
После, има някои от вас, които не знаят
да
се молят.
Да
оберете касата ли?
Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш
да
разпънеш.
Ето защо знанието не трябва
да
се натрупва,
да
става излишен баласт в мозъка.
Да
не могат
да
се молят!?
Знанието трябва
да
се обработи,
да
се асимилира, потребното
да
се използва, а непотребното
да
турите във вашите хамбари.
Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва
да
знае.
Вие трябва
да
функционирате само с онова знание, което може
да
се приложи в живота.
“ Чакай
да
видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти.
И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой
си
бил добър, а еди-кой
си
– лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло?
Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара
да
вярват в тях.
Ако вие не знаете
да
дишате, какво ще излезе от вас?
Никой няма право
да
мери другите хора, докато не е премерил
себе
си
.
Не, голям е кръстът, който трябва
да
носите.
Имам ли право
да
стана учител, докато не съм държал изпит?
Който ще носи кръст, голям кръст трябва
да
носи!
Докато не съм учил, мога ли
да
уча другите хора?
Само Бог има право, привилегия
да
се произнася за хората?
Ако може
да
изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път
да
го посвещават.
Искам в Школата всинца
да
се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй
да
дишат, че като
си
туря ухото,
да
не се чува нищо.
Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии!
Въздухът
да
излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял.
Защото само доброто е в сила
да
се произнася кое е доброто и кое лошото.
Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче.
Когато човек се моли на Бога, благоухание
да
излиза от него, лицето му
да
сияе.
В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света.
Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа
си
, добър ли е?
Като се молите, няма
да
казвате, че сте грешник – това са елементарни работи.
Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание.
– Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?
Има други, по-велики работи, за които трябва
да
се молите.
“ Когато ще дойде някое страдание, нека
да
е голямо страдание, голям кръст –
да
знаеш поне, че кръст носиш.
Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел
да
ме научи как
да
направя най-малкото добро!
И ние не трябва
да
се лъжем.
Да
ме научи как
да
проявя най-малкия акт на Любовта,
да
ме научи на най-малкото знание,
да
ме научи как
да
дам на хората най-малката свобода,
да
проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница?
Когато страдаш, трябва
да
се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски
да
издържиш!
В частност една постъпка може
да
е добра, може и
да
е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка.
Изгубил
си
къща, жена, деца и приятели, всичко, и
си
останал най-после съвсем сам.
Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може
да
правите грехове.
Аз мога
да
направя една търговска сделка и
да
спечеля от нея 200 000 лева, след което
да
направя добро с тия пари,
да
ги раздам на този, на онзи.
Кажи в
себе
си
: „Бог не може
да
се измени!
Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма
да
лъжете.
Великото в света не може
да
се измени, а малкото в света не може
да
се повреди.
Не изпълнявате ли това, отсега нататък може
да
съгрешите.
Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може
да
стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия.
Аз съм малкото и няма
да
се повредя, понеже Бог не се изменя.
Може
да
сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни.
След това той може
да
бъде добър.
Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем
да
направим.“ Човек не може
да
се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може
да
минете за грешници.
Ние пак употребяваме думите „може
да
бъде добър“.
Няма
да
минете лесно.
Тебе дяволът те кара
да
съгрешаваш, ами кой кара дявола?
Вие искате
да
минете по лесния път, но не може.
Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
Всеки е дявол сам на
себе
си
.
Когато един човек иска
да
бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска
да
стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото
си
е тогава.
– Любов, която включва в
себе
си
всичко.
Благото не трябва
да
включва в
себе
си
нищо материално.
Ние трябва
да
станем много малки в света,
да
се смирим.
Например, който раздава пари,
да
раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората,
да
освободи колкото се може повече хора; който учи, който напътва хората към добър живот,
да
научи колкото се може повече хора.
Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна.
Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга.
Щом
си
малък, никой не може
да
те види, никой не може
да
те намери.
Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде.
Всяка добра постъпка, всяко добро, за
да
е Добро, трябва
да
носи живот, светлина и свобода.
Няма
да
ви говоря два пъти едно и също нещо.
Ти
си
зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда.
Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно.
Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината.
Само когато
си
невидим, тогава можеш
да
действаш, както искаш.
От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва
да
отлагате учението за някое друго прераждане.
Значи онзи, който иска
да
направи добро, трябва
да
е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята.
Ние се стремим към силата, нея трябва
да
придобием.
Може
да
се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н.
Както виждате, не е лесна работа
да
направиш добро.
Божествената сила седи в малките добродетели.
Питам: такова прераждане струва ли?
Ние можем
да
правим добрини, колкото искаме, но за
да
бъде една наша постъпка истински добра, трябва
да
бъде жива,
да
ходи след нас.
Бих желал в бъдещия
си
живот
да
сте растения от висша еволюция,
да
сте живи растения в ангелския свят.
Ти можеш
да
направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще
си
останат тук.
Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и
да
имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света.
Ще
си
зададете следната задача:
да
минете от това
си
състояние в друго, по-висше.
Доброто трябва
да
те придружава.
Този е един важен момент за вас и всеки може
да
го използва, всеки има възможности в
себе
си
.
Ако доброто не може
да
дойде с тебе, не е Добро.
Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма
да
се връщате назад.
Моето добро трябва
да
върви с мен.
Можа ли тази пирамида
да
спаси Египет?
Ако не може
да
дойде с мене, не е добро.
За
да
дойде с мене, то трябва
да
носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто.
Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли
да
го спасят?
Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в
себе
си
.
Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички.
Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден?
Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват
да
те пуснат, влез, не се плаши!
“ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите?
Важното е
да
те пуснат.
Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично.
За какви страдания сте родени аз мога
да
ви докажа. Как?
Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате
да
запалите светилниците, и ще се затвори вратата.
Факт е обаче, че от това добро се ползват всички.
– Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота,
да
видим можете ли
да
го носите!
Вие ще хлопате, но няма
да
ви пуснат.
Затуй аз казвам:
да
направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога
да
се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина.
“ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък
да
го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.
Няма по велик акт от този,
да
направиш едно добро!
Та всинца вие трябва
да
се родите отново.
То значи
да
заставиш Бога
да
действа чрез теб.
Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания.
Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички.
Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете
да
ги издържате.
Аз не желая
да
бъдете от онези, които ще останат навън.
И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие.
Вие не можете сами
да
решите една задача.
Даде ви учителят една задача и вие току отивате
да
питате този, онзи как
да
я решите.
Най-после се намери някой
да
ви я реши и вие я преписвате наготово.
Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл.
Например дойде някой случай
да
направиш добро, обаче казваш
си
: „Сега имам по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.“ Няма по-велико дело в света от това,
да
направиш доброто в дадения случай.
Оставяте ли други
да
ви решават задачите, вие никога не може
да
се научите
да
ги решавате.
Вие обаче няма
да
останете вън.
И тъй, доброто няма
да
ти отнеме много време, но в дадения случай това добро изисква, щото умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти, духът ти
да
бъдат напълно ангажирани за момента, в който трябва
да
извършиш тази постъпка.
Вие сами трябва
да
се опитвате,
да
видите колко задачи може
да
решите.
Вие ще усетите в
себе
си
онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот.
Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя
си
как
да
ги решите.
Тогава вие ще минете от състояние на смърт, на ограниченост, в състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.
Представете
си
, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва
да
направите едно добро, с което
да
заминете за другия свят.
Половината от задачите
си
обаче сами трябва
да
решите.
И тъй, ще започнете с този малък акт:
да
направите най-малкото добро.
Представете
си
, че вие пред мен трябва
да
направите това най-малко добро и
да
кажете най-малката истина.
Тази година ще започнете с една връзка, защото всяко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва.
Аз ще се спра някой път
да
говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо.
Постоянно трябва
да
правите такива връзки, а не само веднъж.
Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята?
Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ –
Да
, аз виждам това нещо.
Когато се дават условия, постоянно трябва
да
се използват и никога
да
не се изгубват.
То се дължи на известен психологически закон.
Вие, като не можете
да
пласирате разумно тази енергия във вас, започвате
да
се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия.
Всяка минута, която изживяваме в сегашния
си
живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години.
Всеки има енергия, иска
да
се прояви.
Вие не можете
да
си
играете с живота.
За всеки от вас има място, през което може
да
излезе.
Вие не можете
да
кажете: „Аз сега
си
имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията
си
към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните
си
работи.
И всеки трябва
да
излезе от своя път.
Вие ще ми кажете: „Това не е философия,
да
не
си
уреждам на първо място земните работи.
Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат
да
работят на Земята.
Как тъй, гладен няма
да
умра!
Външният свят е мястото, дето вие може
да
проверите вашето учение и
да
видите доколко сте силни.
“ Добре, вие, които сте много умни, които знаете
да
философствате, решили сте
да
си
направите в София хубава, солидна къща.
Дали сте вече на архитект
да
ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия.
Започвате
да
се разговаряте.
Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли
да
съберем вашето неверие и моята вяра?
– Вземате
си
най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място.
Питам: защо не останете
да
си
градите къщата?
Нали казвате, че трябва най-първо
да
уредите земните
си
работи?
Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие.
Само по този начин може
да
се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието.
Значи при вида на видимия неприятел напущате работата
си
на Земята, а когато невидимият свят ви каже
да
напуснете работата
си
, казвате: „Ние сме сериозни хора!
Мислите ли, че Господ не може
да
ви накара
да
прекратите вашата работа тук, на Земята?
Другият не носи нищо със
себе
си
.
Както градите къщата
си
, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили.
Невидимият свят може
да
направи всичко това, знаете ли вие?
“ – „
Да
, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това
си
ти.
Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо
си
, той ще го смъкне до основи. Защо?
Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише.
– Ще накара хората
да
мислят правилно.
Сега хората мислят само за къщите
си
.
“ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях?
“ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват?
Разбирам
да
отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден
да
прекарваме в театъра, не разбирам.
“ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме
си
и се разговаряме.
Сега аз не искам
да
идете в другата крайност.
Казвам ви:
да
знаете, че и
да
градите къщи, и
да
ядете, и
да
пеете, и
да
учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота.
Ние двамата с тебе
си
приличаме.
Някои хора морализират другите, казват им, че трябва
да
живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат
да
го издържат.
Иначе и ти
си
човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна.
Можете ли
да
ми кажете кой е най-малкият изпит в света?
Всеки човек, който чувства в
себе
си
празнота, той е празно шише.
Много е трудно
да
се отговори на този въпрос.
Някой млад момък или някоя млада мома искат
да
ги обича някой.
Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой
да
го обича – празно му е сърцето.
Да
се върна към главната
си
мисъл.
Празното шише трябва
да
се напълни с мляко!
Аз искам всички вие
да
се стреснете, т.е.
Лошото не е в това, че искаме
да
ни обичат, но въпросът е кой трябва
да
ни обича.
да
мислите здраво,
да
се зароди у вас едно дълбоко желание
да
използвате ония възможности, които сега имате у вас, и
да
се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера.
Не е лошо, че аз искам
да
се топля на огъня, обаче тази топлина трябва
да
е жива,
да
внася живот в мене.
Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва
да
даде онази светлина, която
да
разшири ума ми.
Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва
да
внесе в мене изобилен живот, който
да
бъде полезен за всички.
Всички вие искате
да
пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави.
Сега всички вие трябва
да
превъзмогнете
себе
си
.
Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва
да
има топлина и светлина.
Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете
да
постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете.
Нека започнат някои от вас
да
правят тия опити.
Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви.
Някои сте се спрели – колебаете се
да
продължавате ли, или не.
– Защото товарът, който е имал, дал е
да
му го носи друг някой, а нему е олекнало.
По-малко трябва
да
се говори, повече
да
се работи.
Като се умори, и той дава товара на друго лице.
Например какво може
да
се говори с един беден човек?
Най-сетне, ако ти дадат
да
носиш една раница, трябва ли
да
плачеш за това?
С тази
си
философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало
да
остане малко сам.
Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш?
“ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва
да
заповядате.
Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково?
“ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва
да
върви, затова хваща дясната страна и тук
да
стигне Ситняково, там
да
стигне Ситняково – отишъл чак в Македония.
Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш?
След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина.
Казал
си
: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда.
Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал
да
вика,
да
се моли.
Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и
си
казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва
да
ходи – другар
да
си
има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва
да
ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може
да
изкарате.
Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете
да
се разговаряте!
Така трябва
да
бъде според Новото учение.
Започнах
да
си
мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята?
“ И тъй, сами в този свят не трябва
да
ходим.
А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват
да
се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй.
Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
Но всичко това трябва
да
стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
В Писанието се казва: „В доброто не трябва
да
има отлагане.“
Да
не мислите, че може
да
направите добро, само когато имате най-доброто разположение.
Аз не ви казвам
да
изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление.
Не чакайте
да
имате най-доброто разположение, за
да
направите някое добро.
Можете
да
направите някое добро в живота
си
във времето, когато имате най-лошо разположение.
Аз съм достатъчно богат, за
да
мога
да
изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща.
Въпросът не е в това, че аз не мога
да
ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат.
Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят.
Аз искам и вие
да
станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате!
Ти
си
неразположен – това неразположение се отнася до плътта.
Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва
да
те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам
да
минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти.
Не се интересувайте само за
себе
си
!
Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
ледователно
да
помним лошите неща – това е животинско качество, а
да
помним добрите неща и
да
забравяме лошите – това е ангелско качество.
Когато аз работя за
себе
си
, нямам предвид само своята работа. Защо?
Сега вие ще ми кажете: „Как
да
забравим?
Защото онази малка искра, която прави усилие
да
се запали,
да
се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окръжаващите я и всички останали искри се възпламеняват и образуват обща топлина.
“ Аз ще ви кажа как
да
забравите.
Един ден всички ние като придобием Божественото в нас, тогава и целият свят ще стане Божествен и всички ще се радваме в пълнотата на Божествената Любов.
Вие живеете, за
да
изнесете пред света тази Божествена светлина и топлина.
И тогава Бог ще се прояви хармонично във всички души.
Това е красивото в света!
Какво трябва
да
направите?
Вие няма
да
направите доброто тъй, както аз ще го направя, но по особен начин.
–
Да
изтриете с ръката
си
написаната от вас дума мразя.
Всяка душа има свой особен начин, по който може
да
прояви Доброто в света.
Вие написвате със своята ръка думата мразя, а после с думи казвате: „Искам
да
се махне тази дума оттам.“ Значи вие ѝ заповядвате.
За
да
направите едно добро, няма
да
ви отнеме много време, затуй не отлагайте момента
да
направите доброто.
Не, тази дума е написана от вашата ръка и трябва
да
се изтрие пак от вашата ръка, а не
да
ѝ се казва с думи: „Слез долу!
От тази вечер започнете
да
се приготвяте
да
направите утре едно добро.
“ С думи тя не може
да
се махне, но с ръка – може.
Хайде
да
видим колко души от вас ще направят утре по едно малко добро.
Ще ви дам друг пример.
Представете
си
, че вие мразите някого, не искате
да
го видите, но започнете
да
градите една голяма къща, от 7-8 етажа.
Обаче забатачите с 5-6 милиона лева и всичката ви чест виси на косъм, пропадате.
Човек, който е владеел грамадно физическо благо, той често се самозаблуждава
да
мисли, че е силен.
Отивате в една банка, в друга: оттук поискате, оттам поискате – никой не ви дава.
Например военният, докато носи шашка, е силен, но без шашка е малодушен; банкерът, докато кесията му е пълна, той е силен; писателят, докато има перо, е силен; съдията, докато носи гердана със знака на правосъдието на врата
си
, е силен; пълководецът, докато има войници зад него, е силен, но остане ли сам, без никаква армия зад
себе
си
, е малодушен, няма сила.
Значи ние се самозаблуждаваме от нещо външно.
“ – „Забатачих я.“ – „Аз ти отпущам 10 милиона лева кредит, услужи
си
с тях.“ Питам: този човек можа ли с десетте милиона лева
да
заличи твоята омраза?
Някой казва: „Аз мога
да
направя това добро, но чакай
да
видя има ли някой, който ще поддържа моето мнение.“ Не се заблуждавайте!
Тогава вие се разполагате към този човек и му казвате: „Заповядайте в дома ми!
Аз не гледам дали хората поддържат това добро, но за мене е важно
да
направя туй, което Бог иска.
За мене не са хората мерило, но Бог – важно е дали Той би одобрил туй, което ще направя.
Всяко нещо, което иде от Бога, аз ще го направя; не го ли направя, ще дойдат други, които ще го направят.
Не е достатъчно само
да
кажете някому: „Аз те обичам, аз съм готов за тебе и
да
умра“, но дела се изискват.
Следователно, за
да
се прояви вашата сила, трябва
да
се освободите от физическите заблуждения, от това –
да
мислите, че сте силни.
Казвате: „Гори ми сърцето за тебе.“ Утре обаче, като ви опитат любовта, сами виждате, че тя не издържа.
Силата ви трябва
да
лежи на такава основа, че нищо в света
да
не я разколебае, нищо
да
не я засегне.
Едно от свойствата на любовта е, че тя всичко дава и всичко взема.
Каква е вашата сила, вие сами ще я видите.
Един от великите закони във всеки любовен акт е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взема.
Туй, което може
да
се мени, то е преходно – то е случайно във вашия живот.
За
да
се прояви Любовта в тебе, трябва
да
ангажира и духа, и душата, и ума, и тялото, и сърцето ти.
Не може ли
да
ги ангажира, не може
да
се прояви.
В заблужденията, които се срещат в съвременните хора, има и следната мисъл: още от старо време, дори и досега, хората са мислели, че само старият човек може
да
живее добър, чист живот, а не и младият.
Любовта е един Божествен акт, който трябва
да
ангажира целия човек.
Всичко друго извън Любовта е външно проявление, но не и акт на Любовта.
И тогава, щом Любовта ангажира твоя дух, ти
си
крепък; щом ангажира твоята душа, ти
си
нежен; щом ангажира твоя ум, ще имаш светлина; щом ангажира твоето сърце, ще имаш топлина; щом ангажира твоята воля, ще бъдеш изпълнителен.
И младият, и старият човек могат
да
правят добро, могат
да
живеят добър живот.
Следователно Любовта ангажира всички възможности, чрез които човек може
да
се прояви.
Не мислете, че като направите едно добро, като дадете някому нещо, туй добро ще ви лиши от едно благо.
– Към всички, но главно към онези, на които духът, душата, умът, сърцето и волята са готови.
Не, доброто ще ви повдигне в очите на когото и
да
е.
Това състояние на пълна готовност в човека
да
възприеме Любовта наричат „новораждане“.
Нима една добра постъпка, едно добро, което сте извършили, няма
да
зарадва онзи, който ви обича?
Това „новораждане“ не е обикновеното раждане.
Новородилият се човек няма
да
напусне Земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, с което ще може
да
се приспособява към всички условия.
Учениците на окултизма трябва
да
имат едно нещо предвид: великите души, като решат
да
посетят Земята, не се грижат за това, каква форма ще вземат.
Например някой велик дух някога може
да
ви посети във формата на кристал, на някой скъпоценен камък или в коя и
да
е друга форма.
Вие може
да
носите на пръстена
си
с години някой възвишен дух, без
да
подозирате това.
Вие седите в бездействие някога и
си
казвате, че не може
да
направите добро, че то не е за вас.
Той скрито поглежда през скъпоценния камък на пръстена ви, ходи навсякъде с вас и като
си
свърши работата, напуща пръстена ви и
си
заминава.
Това показва, че вие не сте разбрали законите на Природата.
Този дух може
да
ви посети във формата на едно цвете или във формата на птичка, на някое животно или най-сетне може
да
ви посети във формата на човек, на ангел – изобщо, в каквато форма и
да
ви посети, за него е безразлично.
Да
направиш добро, това подразбира знания.
Оттук аз правя аналогия какви трябва
да
бъдат вашите постъпки.
Вие в това отношение трябва
да
учите закона.
Тя отпосле узна, че има Божествено начало в
себе
си
, че имаше знания и че няма какво
да
учи от плода.
Едни от вашите постъпки трябва
да
имат формата на някой скъпоценен камък, други – формата на най-хубавото растение, трети – формата на птици или животни, четвърти – формата на човеци, пети – формата на някой ангел; изобщо в различни форми.
Често в Индия, за
да
стане някой човек ясновидец, употребяват някакво упоително питие – като вино или друго някое.
Когато трябва
да
се проявите в най-грубата материя, ще изберете формата на скъпоценния камък; когато трябва
да
действате в по-рядка материя, ще употребите формата на растения; ако трябва
да
действате в още по-рядка материя, ще употребите формата на животно; после ще употребите формата на човек, и най-после – формата на някой ангел.
Пийне 2-3 килограма вино и започва
да
вижда.
Това са закони, които вие трябва
да
изучавате.
Други пък употребяват някои възбудителни средства като опиум и други, но всички те са изкуствени методи и временни само.
Ако някои неща са ви неясни, вие очаквате знанието
да
ви дойде по наследство.
Когато човек има много
да
дава, става ясновидец.
То няма
да
ви дойде по наследство, но вие ще придобиете това знание от Бога или пряко, или косвено.
Ще ви приведа пример за един американец – как станал ясновидец.
Затуй именно през всички векове ученикът трябва
да
бъде добър.
4.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Опасността у някои хора е, че като бързат, бързат, няма
да
си
доправят баницата.
Други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази баница?
“ А третият ще приготви баницата и всичко, но накрая, като угасне огънят, ще се разсърди.
Систематичността и външният ред, всичко това идва от силните наблюдателни способности и от разсъдъка - те турят нещата в ред и порядък и после чакат, търсят вътрешното отношение между нещата.
Те
си
нареждат нещата по един ред и ако някой им ги разтури, може
да
отнеме всичкото им въодушевление и импулса им за работа (фиг. 3).
Някой е по-активен на физическото поле, а щом дойде до сърцето, при чувствата, той почва
да
мисли, иска
да
бъде коректен в чувствата.
Ако кажат на този човек „Хайде
да
спрем тука“ , той казва: „Чакай
да
помисля“.
Всички хора се различават много един от друг.
Наблюдавайте колко са различни ушите на хората.
На някои хора ръката е малка, значи преобладава аналитичният ум.
Те казват: „Ако ми е късмет, на краката ми
да
дойде.“ Някои гледат не само как свири музикантът, а и как е вчесан, как е облечен и заедно с това какво впечатление прави, като свири.
Доброто е всякога красиво като закон.
Но красивото не всякога е добро.
В лицето трябва
да
има всякога известни черти, които
да
останат неизменни, а всички мускули наоколо могат
да
се изменят.
А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер.
Има хора, които се смеят така, че всичката им сериозност изчезва от лицето.
Сериозността е добро качество; това говори, че той създава, че има някои неща, които трябва
да
придобие и затова е сериозен.
Скръбта, това е един висок връх, от който идват всички рекички.
Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не знаете къде са.
Не всички греди, които човек има, са здрави.
Има някои греди, които трябва
да
се извадят.
На лицето ще четеш какво
си
свършил и какво ти остава
да
довършиш.
Лицето не показва недостатъци, а показва недовършената работа, която трябва
да
се довърши.
А недостатъци аз наричам само това, когато човек е злоупотребил с благата, които Бог му е дал.
Във въображението
си
човек очаква повече, отколкото може
да
получи.
Каквото и
да
правите, първо туряйте основната черга.
Като пишете нещо, туряйте основната мисъл, а после другите неща могат
да
се нахвърлят наоколо.
Всичко може
да
се каже, но вие трябва
да
кажете една основна идея.
Ако бих казал всичко, човек би се стопил под този образ.
Той още не може
да
издържа всичко, затова трябва
да
се стреми към вътрешно самообладание.
Колко е хубаво човек
да
се чувствува лек и весел като дете.
Да
бъде едно възрастно, но умно дете!
Да
не остарява преждевременно.
Където и
да
си
, между колкото хора и
да
се движиш,
да
си
представяш, че в една къща, в някой ъгъл ти виждащ всички;
да
ги наблюдаваш, но теб никой
да
не вижда.
Такова едно поведение
да
държи човек спрямо хората е хубаво.
Но днешният свят все влияе на човека и той все иска
да
се прояви.
Да
си
кажеш: „И аз мога след време
да
го науча; чакай, не бързай, наблюдавай хората и се учи.“
(Всичко, което изправя човека, всичко, което дава работа на човека за по-добър край, това е Любов.)- Любовта е кроеж, а не рязане.
Някой става
да
копае лозето, но има
си
правила за това, той не бива
да
изкопае всичко, а само
да
прекопае пръстта.
- Любовта най- първо се дава на най-силните, а най-накрая - на най-слабите.
Ако турите едно цвете там, дето водата извира, то ще се развали.
Туй цветенце трябва
да
иде най-накрая, че едва
да
взима, едва
да
изсмуква от водата - това стига за него.
Погрешката е там, че всички отиват отначало на извора.
Ти трябва
да
определиш колко можещ
да
носиш и тогава
да
застанеш на съответното място до водата.
Ако отидеш в началото, водата може
да
те отвлече и нищо
да
не остане в теб.
Можеш ли
да
поканиш слънцето
да
ти дойде на гости?
Може ли някой
да
приеме слънцето на гости?
Трябва
да
се говори за малката игла.
За Любовта човек не може
да
говори, защото тя е най-голямата топлина.
Но всеки може
да
я намери!
Няма същество, което
да
не разбира Любовта.
Педагогиката - за сърцето.
А волята се проявява чрез силата.
Тази най-малка частица може
да
се разраства.
Най-мал- кото нещо е най-силно, най-деятелно, а най-голямото е най-постоянното.
За
да
бъдеш постоянен, трябва
да
бъдеш много голям.
Ако искаш
да
бъдеш силен, ще станеш малък.
Който е мързелив,
да
употребява малките величини.
Искаш
да
бъдеш доволен.
Тогава представи
си
, че всичко в света е твое.
Тъй гледай на нещата.
Човек има приятен характер, когато желае
да
постигне нещо, но той иска преждевременно
да
го постигне, това е лошото.
Значи, когато в тебе се събуди чувство преждевременно
да
постигнеш нещо и нямаш търпение
да
дочакаш времето му, тогава ти
си
неспокоен.
Да
кажем, че сега имаш едно състояние на индиферентност.
Тогава се изисква
да
бъдеш много зает,
да
работиш.
И после представи
си
, че това състояние е вън от тебе, външно състояние; не е твое, защото ако е твое, ти трябва
да
бъдеш господар на него, а ти не
си
му господар - тогава не е твое.
Има състояния, които не са твои, натрупани са отвънка; а трябва
да
се освободиш от тях.
В това тяло ти ще създадеш други тела, които ще бъдат твои, и тогава ще дадеш това тяло на света.
Ако мога
да
разредя тази паница, та тя
да
изчезне и после пак
да
я сгъстя, тогава аз прониквам материята.
Всички трябва
да
имате една философия -
да
изпъдите недоволството от сърцето
си
, съвършено
да
го изпъдите; и от ума
си
, и от волята
си
.
Представете
си
Бог, Който е съвършен, Който е създал всичко.
Той всякога се весели в делата
си
.
Бог, който те изпълня с всички възможности!
Защо постоянно хленчиш, не искаш
да
работиш, а хленчиш, че нямаш нищо?
И все искаш
да
ти дават това, което имаш.
И защо ще искаш другите
да
ти дадат, когато няма друг
да
ти даде?
Някой е красив и иска
да
стане по-красив.
Стремеж трябва
да
има
да
използувате заложените сили и възможности в ума,
да
им дадете условия
да
се развиват.
Меланхолията вижда нещата от моралните чувства.
А веселостта гледа от над челото - там е прозорецът.
Сангвиниците, веселите хора са като птиците, които са вдигнали крилата
си
и се радват.
Човек трябва
да
мине една школа на обновление и изменение на организма,
да
може моментално
да
измени едно свое състояние.
Да
допуснем, че вие сте изгубили 10 000 лева.
Трябва ви сега една реакция, за
да
възвърне спокойствието. Как?
Това произвежда реакция и веднага всичката тази меланхолия изчезва от вас.
Питам: Може ли
да
добиете същото състояние по друг начин?
(Освен
да
се примирим със загубеното,
да
мислим, че някой беден ги е намерил.)
Трябва
да
си
съставите едно особено понятие за света.
Представете
си
, че лявата ви ръка е едно общество, дясната - друго общество, те не се познават.
Е, тяхното щастие от това ли зависи?
Тогава трябва
да
им създадете работа отвън.
Лявата ръка носи известни блага, радва се, мисли, че са за нея, обаче дясната ръка ги взема.
Тогава аз ще й кажа: Няма какво
да
плачеш, тези пари ще се намерят.
Да
кажем, дошъл един от лявата ръка, който не разбира Божия закон и ти задигнал парите.
Но ти, понеже живееш в Бога, ще кажеш: „Моите пари са в лявата ръка.“ Всичките лоши хора, неверници са в лявата ръка, която също е в Господа.
Държи ги, държи ги и после ги раздели пак - всеки
си
отива на своето място.
Загубиш
си
парите, кажи: „В лявата ръка са, ще дойдат пак.“
Трябва често
да
правите упражнения от този род.
НАГОРЕ