НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
187
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
187
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Послушание
,
КД
, София, 24.9.1924г.,
Опитът трябва
да
се изпълни тъй, както е даден в задачата - това е послушание.
Казват: „Ти защо не разсъждаваш?
Повел
си
се по ума му!
“ Така е, не трябва
да
се водиш по чужди ум.
Но ако той ти говори за принцип, който не е само за един, за два, но за всички умове?
Ще знаете, щом прилагате принципите на Мъдростта, Истината, Правдата, Любовта, това е за всички.
Плачът е само един сигнал, аз зная, че трябва
да
приложа принципа.
Онова, което ме кара
да
му обърна внимание, то е онзи принцип -
да
помогна.
Ученикът трябва
да
бъде като една пъпка, която чака
да
се разпукне.
Не може
да
се пукне, но отвътре има напрежение.
Отвътре трябва
да
има напрежение.
Но ако светлината не дойде, тя не може
да
се отвори.
Като взривното вещество, то е само едната половина, но трябва и запалка - тогава ще се яви гигантската сила.
Там не може
да
стане никаква пакост, когато във взрива всякога става пакост.
Със взривове
си
служат само ученици на черната ложа.
Казвате: „Ти
си
много умен човек.“ И единият, и другият метод имат за цел
да
те отклонят от пътя.
Ученикът не може
да
бъде ученик, ако не е послушен, и то послушен на един мъдър учител.
И тогава у ученика има един морален елемент - убедил се е, че туй нещо може
да
се приложи.
В П има само два прави ъгъла, долу е отворено, за
да
може
да
става изтичане на лошата енергия.
А е движение нагоре, този ъгъл показва стремеж на силите нагоре.
У - това е вече човекът, който трябва
да
се движи.
Ш е материалният свят, значи
си
послушен; слизаш във физическия свят.
А показва интелект, който трябва
да
се учи от материята, от опитност.
В материалния свят няма всякога
да
бъдем на угодата ти, както ти искаш.
Можеш
да
слушаш неща, които съвсем не ти са приятни, но ще ги изпълниш.
Ученикът трябва
да
слуша, трябва
да
изпълнява.
2.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Детето, което е постъпило в училище, трябва
да
се занимава с уроците
си
, а детето, което не е постъпило в училище, може още
да
се забавлява, има време за него.
– Свързан
си
.
Ако един ангел слезе при дадените условия на Земята, той ще нареди живота
си
красиво, той ще вземе толкова, колкото му трябва.
Вие, понеже не разбирате законите, стремите се към много, заграбвате повече, отколкото ви трябва, и с това
си
създавате ненужни страдания.
Тъй щото, за
да
избегнете излишните страдания, непременно трябва
да
изучавате законите за продължаване на своя радиус.
Аз се смея на сегашната философия, за „даденото“, с което се занимават философите.
Да
допуснем сега, че имате една личност с деятелност на своя живот, равна на големина, колкото СD, и друга личност, с деятелност, равна на СN.
Казвам: щом има дадено, има и взето.
Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието.
Не само даденото решава въпроса.
В единия случай деятелността на безграничното е била активна, а в другия е била пасивна.
Следователно всеки човек, който се е родил в едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава от онзи, който се е родил в момент, когато безграничното е било в активно състояние.
Всяко произведение, което е дадено, е дадено от Разумния живот.
Онези, у които този радиус се продължава и излиза извън сферата на своята деятелност, имат опасност
да
правят повече погрешки, т.е.
те са свободни
да
излизат от центъра С и
да
описват друга окръжност, с радиус DN.
Следователно даденото и взетото са резултат на един разумен живот.
Те се стремят
да
бъдат тъй големи, както първият център.
Но
да
мислим, че даденото разрешава всичките въпроси диалектически, е смешно.
Представете
си
сега, че целият кръг А е покрит с такива центрове, които зависят от първото същество.
Това е философия, която не може
да
закърпи гащите на никой човек.
Туй същество ще продължи радиусите наполовина.
Хубаво, според тази философия дадена ми е добродетелта, но ходя със скъсани гащи.
Половината от тези радиуси ще бъдат продължени до точка О, а после и до точка N, а половината ще бъдат в нормално състояние.
Дадена ми е добродетелта, но този човек нагрубя, онзи нагрубя.
Дадена ми е добродетелта, но не мога
да
я проявя.
Вие не може
да
намалите или
да
скъсите радиуса на вашите желания.
Как ми е дадена, като не мога
да
я проявя?
Като разглеждам хората, виждам, че у всички хора не са еднакво развити силовите линии.
Ако е взета, защо я търсиш?
И ако е дадена, защо пак я търсиш?
И в единия, и в другия случай защо я търсиш?
Хлябът е даден, в стомаха е.
възможностите на точката, посоката, в която духът може
да
се прояви.
Даденото и взетото едновременно представляват свят на промените, които сега съществуват в света.
Ще дойдем в един свят обаче, дето нещата не се дават.
Ето защо, когато дойдем до самовъзпитанието, трябва
да
знаем съотношенията между тия сили, понеже те се различават.
Можеш ли
да
дадеш твоята Добродетел някому?
У някои хора духът е силен, у други душата е силна, у трети умът е силен, у четвърти сърцето е силно, у пети волята е силна.
Можеш ли
да
дадеш някому твоето сърце?
Ще обръщаме внимание коя силова линия е най-удължена и ще работим съзнателно върху
себе
си
.
И тогава, като се завърти този кръг веднъж около центъра
си
, всички ония радиуси, които не са продължени, във второто проявление на кръга ще се продължат, ще станат положителни.
Щом се вземе неговия дух, всичко е свършено с човека – неговото име ще се затрие.
Следователно в един живот твоят ум може
да
е активен,
да
е с продължен радиус, но във второто идване на Земята сърцето ти ще трябва
да
продължи радиуса
си
.
Този човек може някога
да
се яви в някоя друга форма.
Вие трябва
да
знаете тия съотношения, за
да
спазвате законите.
Окултиститe казват, че с такъв човек всичко е свърше¬но.
При туй движение в безграничното за всеки от вас има определени закони, на които трябва
да
се подчинявате, и върху тия закони се основава моралността.
Ако радиусът на вашия ум е продължен, вие трябва
да
събирате тази енергия за времето, когато няма
да
имате толкова много енергия, т.е.
Да
оставим настрани тази отвлечена философия.
за времето, когато при второто завъртане на кръга около оста
си
вашият ум дойде в нормално състояние.
Сега, за
да
закрепне Божественото във вас, трябва
да
се използват възможностите, които Бог е вложил.
Вие трябва
да
бъдете предвидливи като Йосиф.
И тъй, в продължаването на вашите радиуси ще увеличите възможностите на вашата справедливост.
Между ума и сърцето трябва
да
има равновесие.
Трябва
да
бъдете абсолютно справедливи!
Сега някои от вас изразходват енергията
си
само в бърборене.
Казват: „Аз имам ум, мога
да
мисля.“
Докато не бъдете справедливи, няма
да
се научите
да
мислите правилно.
Питам ви: можете ли
да
определите какво нещо е мисълта?
Докато вие не вложите в сърцето
си
чувството за справедливост, вие няма
да
чувствате правилно, няма
да
действате правилно.
Не сте ли справедливи, любовта ви правилно не може
да
се прояви, мъдростта ви правилно не може
да
се прояви, свободата ви правилно не може
да
се прояви.
Тази Абсолютна справедливост трябва
да
бъде идеал за вас, за
да
може всички онези добродетели
да
дойдат и
да
можете
да
реализирате Божественото във вас.
Единственото Същество, за което аз зная
да
мисли, е Бог.
Вие пак може
да
намерите този път, но след като лъкатушите дълго време в живота.
Той разсъждава, мисли.
Това е красивото в живота!
Отговор: Когато чрез сетивата
си
приписваме на даден предмет известни качества, това е съждение.
Това е закон, според който, ако се водите от него, ще дадете на света една нова насока: т.е.
Добре, представете
си
сега, че аз напълня един маркуч с вода.
Небето чрез нас ще даде нова насока – Живота.
Водата се проявява чрез маркуча и на нас ни се струва, че маркучът действа, че и той е жив, всъщност ние действаме с водата.
Щом искаме
да
бъдем абсолютно справедливи, Той ще каже: „Ето едни души, които искат
да
изпълнят Моята воля!
“ Този е пътят, по който ние можем
да
изпълним Волята Божия.
“ Ти ходиш, радваш се, скачаш – значи маркучът е напълнен с вода.
Всички трябва
да
работите над
себе
си
.
Туй е, което може
да
ви радва, то ще радва и мен, като виждам
да
постъпвате тъй.
След туй този огън в теб загасва и ти казваш: „Празна работа било всичко!
– Защото искам
да
бъдете абсолютно справедливи.
Мислили ли сте, че тя ще узрее и ще даде плод?
Вие като вярвате, че аз съм абсолютно справедлив, и вие няма
да
се съмнявате.
Когато ви дойде някоя идея на ума, проверете дали тя е съществена, или преходна.
Сегашният физически живот на Земята, в който всички участваме, е извод на една предишна еволюция.
Аз ви казвам: всеки трябва
да
бъде абсолютно справедлив!
Ние дохождаме на Земята, раждаме се, дадат ни едно тяло, но след време остаряваме, докато един ден умираме.
И аз, и вие трябва
да
бъдем абсолютно справедливи.
Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати.
Тогава никой няма
да
казва, че са го нагрубили.
Значи тъй както човек се ражда, така и умира.
Като намерите тази игла, всичко ще ви бъде ясно.
Сега, стремете се
да
намерите малката игла.
От това няма
да
се освободите: иглата трябва
да
я намерите.
Всичко друго може
да
е отвлечено.
“ – „
Да
.“ – „Намерихте ли я?
“ – „Не.“ – „Ще се вър¬нете
да
я намерите.“ Това е удвояването на радиуса.
Могат ли известни клетки, които живеят в моето сърце,
да
излязат оттам и
да
отидат в театъра
да
гледат някакво представление?
Вие трябва
да
разби¬рате този закон.
“ – Те нямат право
да
напущат сърцето!
Те ще стоят на мястото
си
.
Деятелността в света, движенията в света – всичко това трябва
да
бъде чуждо за тях.
Апостол Павел, като говори на римляните, казва им: „Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, под закон сме.
Всеки от вас е турен на някое определено място в света
да
върши известна работа и не е свободен.
Ако ти
си
една клетка в някое сърце и излезеш оттам, това сърце ще бъде мъртво.
– Тя може
да
се разгледа като разширение на съзнанието.
Когато човек пожелае
да
излезе от мястото, дето Бог го е поставил, най-после го освобождават, но казват: „Извадете го от мястото му и го оставете
да
ходи, дето
си
иска и колкото иска.“ Как мислите, добре ли ще му е?
Нашето съзнание може
да
се разширява в права линия, в плоскост, в куб, и още по-нататък – в тесеракт.
В ума ви правата линия ще
си
я представяте като една възможност за реализиране на възможностите на Божествения живот.
Аз искам
да
ви наведа на главната мисъл.
Плоскостта ще
си
я представяте като една възможност за реализиране на ангелския живот, а куба – за реализиране на човешкия жи¬вот.
Кое е онова, което дава достойнство на човека?
Като видиш правата линия, ще
си
кажеш: „Това са въз¬можностите на моя дух, това са възможностите на моята душа, това са възможностите на моя ум, това са възможностите на моята воля.“ Това са четири положения в тесеракта.
Значи във всяка своя постъпка в света ние трябва
да
бъдем абсолютно справедливи.
Този, който не е абсолютно справедлив, той не може
да
се нарече „човек“ в абсолютния смисъл на думата.
Казвате: „Искам
да
любя.“
Да
искаш
да
любиш, това показва, че ти липсва нещо.
Питам: защо трябва
да
любиш Драган или Петкан, или друг някой?
Ако действително ти проявяваш любовта
си
към безпомощните същества, червеят трябва
да
има преимущество пред твоето дете.
Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества.
Любовта не е за праведните, тя всякога се проявява към страдащите, към грешните хора.
Той, като отнеме греховете ни, влага в нас Своята Любов, за
да
я проявяваме ние.
Сега вие
да
не извадите заключението: „Щом е тъй,
да
грешим!
“ – Не, аз говоря за греха, който е дошъл по други причини, чрез продължение на тия радиуси, а не съзнателно.
Туй същество, което е сгрешило, не е могло
да
използва една от възможностите, които Бог му е дал, не е могло
да
разбере истинския път, който Бог му посочва, като ученик.
И вие не трябва
да
се учите като хора на плътта и
да
казвате: „Аз съм търговец и аз съм баща, майка, не ми трябват знания.“ – Не, трябват ти знания, и то знания на абсолютната справедливост!
Между един червей, в този смисъл, както Бог разбира, и един ангел отношенията, които съществуват в техните същини, се състоят във възможностите, които те имат в
себе
си
.
Но Бог в проявлението на Своята Любов има еднакви отношения към всички същества.
Той не прави разлика между съществата, но всички не възприемат еднакво Любовта Му.
Всеки, който съгреши, сам носи последствията на греха
си
.
Бог е извън страданията, извън греховете на хората.
Бог всъщност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе – Той остава всякога неизменен.
Затуй, когато говорите за Бога, трябва
да
знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на Земята, които вършат престъпления.
Не
си
правете илюзии!
Човек, който е в плът, не може
да
има качествата на един ангел, т.е.
той може
да
ги има, но не може
да
ги проявява.
Една крива мисъл всякога може
да
ни опетни.
Например минаваш улицата покрай едно голямо здание, дето се събират много хора, и ти питаш: „Защо се събират тия хора в това здание?
Аз изяснявам вашата философия по следния начин: представете
си
, че вие виждате лицето ми засмяно, казвате
си
: „Учителя ми се засмя нещо, навярно е доволен от мене.“ Може
да
е вярно това, може и
да
не е вярно. Защо?
Представете
си
, че аз съм човек, който виждам всичко, което става по Земята.
Когато виждам нещо много хубаво, приятно ми е, засмивам се.
Аз го виждам, а ти не го виждаш.
Какво ли искаше
да
каже с това?
“ Аз наблюдавам един факт и той ми произвежда приятно впечатление.
Казвате: „Сериозно ме погледна Учителя.“ Аз не гледам тебе, аз гледам какво върши онзи там.
Други някои могат
да
обяснят засмиването и по друг начин.
Представете
си
, че имате център C на даден кръг А, който проявява своя деятелност.
Да
допуснем, че деятелността на кръга А се определя от неговия радиус СD.
Когато нещо е невъзможно за тях, те казват: „И
да
видиш, не вярвай!
Тя казва: „Не се засмях.“ Най-слабата страна на омъжените жени е тази, че те обичат
да
се смеят за реалността на нещата зад вратата.
Енергията, която действа във всичките радиуси, не е равномерна.
И като ги извадиш налице, казват: „Ние не сме направили това нещо.“ Колко ученички има, които биха могли
да
изнесат един факт, една своя постъпка справедливо, без
да
я изменят, за Бога
да
я изнесат.
Ако ви кажат
да
кажете нещо, ще отговорите: „Чакай
да
си
помисля, ако го кажа, какъв резултат ще даде, какво ще помислят хората за мен“, и т.н.
Следователно някои от тези радиуси имат прилив, други – отлив.
Не, когато ще изнеса един факт, няма
да
мисля за вас – какво ще кажете вие, и т.н.
Ако трябва
да
го кажа, ще го кажа пред Небето, ще изнеса факта тъй, както
си
е – нищо повече.
Онези радиуси, които са с отрицателна енергия, се връщат в същия кръг, в центъра С, а ония, които са с положителна енергия, образуват нови кръгове.
Туй е красивото, туй е същността в човека.
Човек трябва
да
бъде всякога доволен в
себе
си
от това, което прави и казва, щом то е продиктувано от нещо по-високо.
Аз не казвам
да
разправяте нещата на мен.
Образувал се е, като
си
представите, че половината на радиуса СD не може
да
се върне назад и образува друг кръг с радиус DО, равен на половината от радиуса СD, а оттам продължава до точката N.
Вие трябва
да
изнасяте всички факти пред
себе
си
абсолютно справедливо!
Ще
си
кажете: „Това, което направих, е една погрешка в моя живот, която трябва
да
изправя.“ Има погрешки в живота, които сами трябва
да
изправим, никой друг не ги знае.
Какъв извод можете
да
извадите от това положение?
Ако центърът С в кръга представлява едно разумно същество, което при нормални условия развива известна енергия и образува дадения кръг А, то друго разумно същество, надарено с още по-добри условия, има двойна деятелност.
Не се стремете
да
бъдете добри!
Следователно в живата геометрия всеки може
да
продължи своя радиус,
да
го направи равен на диаметъра в кръга на своята деятелност.
Въпросът за доброто спада в друга категория.
Това зависи от активността на човешкия живот.
Стремете се обаче
да
проявявате Правдата, справедливостта във вашия живот.
Казва Христос: „Не съдете, за
да
не бъдете съдени!
“ – Не съдете в
себе
си
!
Какво представлява правата линия сама по
себе
си
според съвременната геометрия?
Живата геометрия пък определя правата линия като съвкупност от възможности, в които може
да
се прояви всяка точка.
Значи точката във всички свои възможности образува правата линия, т.е.
Законът на Бялото Братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане.
правата линия включва в
себе
си
всички дарби на точката.
Щом аз произнеса една присъда, това е човешко.
Като видя, че някой човек греши, аз няма
да
се приравня с него,
да
взема
да
го осъждам, но ще видя как бих постъпил аз при дадените условия.
Ако кажа, че той не е постъпил добре, аз се поставям в неговите условия, и няма
да
се мине много време, същото изпитание ще дойде и върху мен.
В живата геометрия плоскостта представлява съвкупност от всичките възможности на правата линия.
Защото, ако човек не е господар на своите мисли, ако човек не е господар на своите желания, ако човек не е господар на своите действия, де е неговата човещина?
Правата линия не може
да
се прояви без плоскостта.
Всеки човек може
да
бъде господар на своите мисли, желания и действия.
Не се стремете
да
бъдете господари на света, но бъдете господари на своите желания!
Когато едно твое желание е на място, ще му дадеш възможност
да
се прояви, а на друго, което не е на място, ще кажеш: „Чакай, не е сега време за това.“ На една твоя мисъл ще дадеш възможност
да
се прояви, а на друга ще кажеш: „Чакай!
“ Ти не
си
господар на всички твои желания, на всички твои мисли и действия, затова на някои от тях ще дадеш възможност
да
се проявят – това е човешко.
Следователно, ако
си
точка, ако излизаш от някой център, трябва
да
разбираш законите на правата линия.
Някой казва: „
Да
имаш силна воля!
“ В какво седи силната воля!
– Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание.
Това означава
да
направиш една работа с най-малко разноски, т.е.
То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре тази малка искра, турена при благоприятни условия, може
да
изгори цял град.
да
похарчиш най-малко енергия.
Или ако турите тази малка искра при някое взривно вещество, тя може
да
създаде най-голямото нещастие.
То значи от Божествената енергия, която ти е дадена в известен случай, според закона на правата линия ти трябва
да
изразходваш минималната част.
Тази искра можеш
да
запазиш за
себе
си
, но
да
не Ă даваш условия
да
се развие в голям огън.
И тъй, правата линия е закон, който определя начина за изразходване на най-малката енергия при извършване на дадена работа.
Законът, който изваждаме от този пример, е следният: не се стремете към великите работи в света!
Затова, когато човек иска
да
създаде в
себе
си
нещо Божествено, нещо идеално, той трябва
да
се движи само по права линия.
Такава планина сам можеш
да
я намериш.
Турците казват: „Като питаш, и Цариград ще намериш.“ Хималаите ти лесно можеш
да
намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери.
Ти трябва
да
знаеш точно математически мястото на тази малка игла –
да
знаеш де е поставена, за
да
я намериш.
Знание се изисква от вас, и то такова знание, че като тръгнеш,
да
намериш тази игла.
Докато не научите изкуството
да
намирате игли, вие ще ходите по съвременната мъртва материя: ще се движите по права линия, ще се движите по плоскост, по куб, по криви линии, по кръгове; ще се раждате, ще се прераждате, ще ходите по планините, ще търсите големи работи и ще имате все страдания, но никога няма
да
имате щастие.
Да
намерите една игла на Витоша – това е великото!
Следователно точката може
да
се разшири; тя сама по
себе
си
има стойност, защото като се подвижи, образува правата линия.
Когато отидеш в Небето, Господ ще те пита: „Ти носиш ли малката игла, която беше оставена някъде на Витоша!
И правата линия има стойност в
себе
си
, защото като се подвижи, образува плоскостта.
“ – „Не, аз направих къща, направих училище, изучавах много философи.“ Господ казва: „Всичко това е празна работа, малката игла струва повече от всичко друго.“ Аз питам: кой философ е намерил тази игла!
Казвам: философи, вие не сте намерили иглата, с която трябва
да
закърпите вашите гащи.
На всички ви липсва тази игла.
Най-малката работа във вашия живот е
да
намерите тази малка игла, и като я намерите, ще разрешите всички задачи в живота
си
, ще разрешите един от най-великите закони.
Всичко друго е лесно, всичко друго е очевидно.
Някои от вас искат
да
бъдат чисти като ангелите.
Можете
да
бъдете чисти като ангелите, но трябва
да
знаете, че ангелите нямат никаква материална тежест.
На каквито везни и
да
теглите един ангел, ще видите, че той няма никаква тежест.
Ангелът няма никаква физическа сила, а при това разбира силата.
И всички ние умираме от несправедливост.
В даден случай той може
да
прояви сила, но сам по
себе
си
не се нуждае от нея.
Любовта при несправедливостта не може
да
се прояви.
Силата не е обект за него, той не я желае, тя е случайно проявление.
При обикновено състояние обаче вие, като имате малко хлебец, скривате го за
себе
си
.
Чистота може
да
съществува само в една напълно прозрачна плоскост.
Не, дойде ли някой човек при тебе, ще му дадеш половината от тази хапка.
Понеже ангелите са нематериални същества, в тях има само едно желание –
да
служат на Бога,
да
придобият вечния живот.
Тъкмо щом
си
отиде той, идва друг някой.
Вие искате
да
бъдете като ангелите, а сте пълни с желания, и то какви ли не желания!
Ще му дадеш другата половина.
Аз бих желал
да
ми определите значението на думата желание.
След него ще дойде трети, четвърти – и на всички ще дадеш, докато най-после остане една трошица, която сам ще я глътнеш.
Да
желаеш, значи
да
искаш нещо.
Не разглеждайте въпроса от човешко становище.
Като намериш иглата, всичко ще имаш.
Аз оставям човека и неговия живот настрана, когато разглеждам въпроси от по-висш характер.
Аз не разсъждавам по човешки, но разсъждавам по пътя на отвлечената, живата геометрия.
Ти няма
да
умреш гладен.
Аз не говоря за тази справедливост, която, като осъжда хората, отнема им живота.
Вашият живот представлява един голям борч, един голям дълг от множество милиони левове, който ви предстои
да
плащате.
Аз вземам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може
да
се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля.
Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали и затова сте заборчлели тъй много.
Вие може
да
ми възразите: „Тия неща са отвлечени работи.
Вашият живот прилича на живота на някой човек, който сънува, че са го направили цар, с много войска, и той заповядва надясно-наляво, но като се събуди сутринта, вижда, че е пак обикновен човек, в своята малка, скромна колиба.
Нас ни интересува въпросът как трябва
да
живеем сега.“ Много добре.
Като се събуди сутринта, казва: „Снощи бях цар, но сега съм
си
пак обикновен човек.“ Тия борчове, дълговете – това са излишните работи, за които разсъждаваме на Земята и за които мечтаем.
Вие сте двама приятели, казвате: „Аз не искам
да
зная за него.“ И другият казва същото.
Обаче тъй се случва, че тръгвате и двамата по планините, дохождате до едно опасно място, през което ще ви води един планинец.
Направиш
си
къща, заборчлееш, казваш: „Господи, не виждаш ли колко задлъжнях?
“ Господ казва: „Събудете това спящо дете, покажете му, че има по-важни работи, с които трябва
да
се занимава.“ Сега аз говоря за онези Божествени деца, които трябва
да
се събудят вече.
Ти като
си
свързан сега със своя приятел, ще се грижиш ли за него?
Има обаче деца, които трябва
да
се забавляват.
3.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
И тогава ние казваме: у този човѣкъ животинското е силно развито, на него ние не можемъ
да
разчитаме.
„Щомъ имате моята Любовь“, казва Христосъ, „моитѣ съкровища ще бѫдатъ отворени заради васъ.
Ако единъ човѣкъ за своитѣ лични чувства пожертвува своитѣ обществени и морални, у него сѫ силно развити личнитѣ чувства.
Туй може
да
го провѣрите.
Всички тия чувства съставляватъ една йерархия, въ която нисшето се подчинява на висшето.
Всѣки день вие ще трѣбва
да
се опитвате.
Вие имате една велика наука и трѣбва
да
вѣрвате, разумни трѣбва
да
бѫдете, и воля трѣбва
да
имате.
Значи, най-първото нѣщо: ще се научите
да
мислите право и
да
постѫпвате право въ живота
си
.
– Азъ вѣрвамъ, въ Господа, който е Любовь.
Всѣка постѫпка на човѣка трѣбва
да
бѫде любовна, въ него трѣбва всѣкога
да
изпѫква Божественото.
Вие жертвувате моралнитѣ, и всичко отива.
Ако ония свѣтски хора отиватъ
да
жертвуватъ живота
си
за своето отечество, защо азъ
да
не жертвувамъ живота
си
за онова великото въ свѣта, за Бога и
да
кажа при всички случаи въ живота
си
: такава е волята Божия!
Другъ ви каже нѣкоя обидна дума, и вие казвате: господине, знаете ли, че вие обиждате моя личенъ престижъ!
– И веднага го дадете подъ сѫдъ.
Значи, вие жертвувате моралнитѣ чувства за личното, за човѣшкото достойнство, и искате
да
реабилитирате вашата честь чрѣзъ сѫдъ.
Имате болести, имате безпаричие, имате нѣкакъвъ споръ, недоразумѣния, имате неприятности съ синове и дъщери, ето ви хиляди начини
да
опитате волята
си
.
Споредъ великия моралъ на свѣта, честьта на човѣка отвънъ не може
да
се възстанови.
Никакъвъ сѫдъ, никакво общество, никаква религия не е въ състояние
да
възстанови честьта на човѣка, освѣнъ той самиятъ.
Само разумнитѣ хора трѣбва
да
правятъ опити.
Ако азъ живѣя споредъ тази Божествена Любовь, и съзнавамъ реда на нѣщата, никога не ще жертвувамъ Божественото, великото въ мене.
И, ако въ насъ живѣе Божествената Любовь, ще провѣримъ, че този законъ работи, но трѣбва правилно
да
постѫпваме.
Когато изпѫкне нѣкое изкушение, азъ ще
си
кажа: за нищо въ свѣта, вѫтрѣ въ тази велика Любовь, която обгръща всичко въ
себе
си
, нѣма
да
жертвувамъ туй великото въ мене, споредъ което сѫ живѣли и дѣйствували всички висши, разумни сѫщества прѣди мене и сѫ добили своята сила.
Казва Христосъ: „Ако азъ чрѣзъ Духа Божий изпѫждамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
Този великъ законъ за нищо нѣма
да
го прѣстѫпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.
Сега азъ желая и за васъ
да
настане това царство Божие и
да
бѫдете свободни граждани на това царство.
Ще каже нѣкой: ти слушашъ ли Господа?
Не, ти не можешъ
да
слушашъ Господа.
Слушането въ насъ трѣбва
да
седи въ изпълнението волята Божия.
Казва му: на еди-кое
си
мѣсто туй ще поправишъ.
Той се поправя и почва отново
да
работи.
Учительтъ го слуша и му казва: еди-кѫдѣ
си
ще изправишъ грѣшкитѣ
си
.
Слѣдователно, ние ще се молимъ на Бога
да
ни прислушва, защото велика привилегия е Господъ
да
те прислуша веднъжъ,
да
отбѣлѣжи всичкитѣ твои погрѣшки въ живота, за
да
знаешъ, какъ
да
ги изправишъ!
Сега, нѣкой отъ васъ ще каже: докажи ми, дали има Господъ или не.
Тази логика е отживѣла врѣмето
си
.
Нѣкой дойде при мене, дамъ му единъ наполеонъ, но той ми казва: докажи ми, че е истински, че върви.
Иначе, нѣма какво
да
споримъ.
Ако азъ те убѣждавамъ че е истински, че върви, ще кажешъ: а, ти само тъй говоришъ.
Не, нѣма какво
да
споримъ на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той нѣма
да
го разрѣши въ мой интересъ.
Бакалитѣ ще разрѣшатъ всички философски въпроси.
Философитѣ никога нѣма
да
ги разрѣшатъ.
За тѣхъ е по-добрѣ
да
оставятъ бакалитѣ
да
разрѣшатъ философскитѣ въпроси.
Тогава философитѣ ще кажатъ: ето ви нашата философия, нѣма какво
да
споримъ.
То значи: вложете нашитѣ теории въ живота
си
, и ако дадатъ плодове, прави сѫ, ако не, бакалитѣ сѫ прави, дѣто казватъ, че нищо не струватъ.
Нѣма какво
да
говоримъ за нашето минало.
Слушай,
да
не говоримъ вече за нашитѣ дѣди и прадѣди, ние ги знаемъ.
Имаме дѣди и бащи въ бѫдеще, за тѣхъ
да
говоримъ, тѣ ще ни спасятъ.
Не трѣбва
да
вѣрваме и въ Христа, който се родилъ прѣди 2,000 години.
Въ миналото живѣятъ само умрѣлитѣ хора, въ настоящето живѣятъ хората, които може
да
живѣятъ, може и
да
умратъ, а въ бѫдещето живѣятъ безсмъртнитѣ.
– Отварятъ една война,
да
дѣлятъ нѣкаква земя.
Въ кой кодексъ, въ коя Божествена книга е писано, че хората трѣбва
да
дѣлятъ земята,
да
се биятъ за нея и
да
я владатъ?
Кой баща е написалъ, че слѣдъ смъртьта му синоветѣ трѣбва
да
дигнатъ дърво,
да
се изпобиятъ,
да
си
счупятъ главитѣ и, който е по-силенъ,
да
вземе повече.
Ако бащата е уменъ, той е разпрѣдѣлилъ всичко казалъ е въ завѣщанието
си
: на голѣмия синъ оставямъ това, на срѣдния – това, на другитѣ – това и т.н.
И ако синоветѣ обичатъ баща
си
, трѣбва
да
постѫпятъ съобразно завѣщанието му.
Е, мислите ли, че ние имаме единъ Господь, който е умрѣлъ и оставилъ своето наслѣдство
да
го дѣлимъ?
Питамъ ви: когато отидете при единъ изворъ, мислите ли, че този изворъ е сѫщиятъ, какъвто бѣше прѣди хиляда години?
Тази вода, която е текла прѣди хиляди години, сѫщата ли е, каквато тече и днесъ?
Азъ ви казвамъ, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата.
Да
ви докажа това.
Прѣдставете
си
, че нѣкѫдѣ отъ изворитѣ на Мусала една голѣма канализация докарва вода въ София.
Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бѫде чиста?
Дѣйствително, едно врѣме е имало красиви работи, но сегашниятъ животъ, който иде, ще бѫде хиляди пѫти по-красивъ, отколкото едноврѣмешниятъ.
Туй и въ природата е единъ законъ.
Най-първо сѫ по-слаби, колкото по-вече свѣтлината се усилва, тѣ ставатъ все по-силни и по-силни.
Сега нѣкой иска
да
ме убѣждава, че сутринъ било по-хубаво.
Е, хубаво, ние двамата ще учимъ уроцитѣ
си
.
Ти ще учишъ сутринь, при пукване на зората, азъ – на обѣдъ, та
да
видимъ кой по-добрѣ ще научи уроцитѣ
си
.
Резултатитѣ може
да
сѫ едни и сѫщи, но важното е, кой ще вложи по-вече свѣтлина.
Христосъ казва: „Ако азъ чрѣзъ Духа Божий изпѫждамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
При това положение може ли
да
има между хората разногласие?
Това, което съмъ разбралъ, то е, че всички спорове между хората произлизатъ отъ нѣкакъвъ недоимъкъ вѫтрѣ въ тѣхъ.
Азъ съмъ виждалъ търновци, какъ седятъ до посрѣдъ нощь прѣдъ чешмитѣ, разговарятъ се, чакатъ редъ.
– Скарали се, че нѣкой нѣкого-
си
прѣредилъ: Какво има?
Хубаво е Търново, но вода малко има!
Но, ако отидатъ при единъ голѣмъ изворъ, дѣто има много вода, дѣто и 10 камъка може
да
се каратъ, питамъ търновци: биха ли счупвали стомнитѣ
си
?
Когото и
да
запитате, всѣки твърди, че живѣе добрѣ.
Когото и
да
запитате, всѣки твърди, че мисли добрѣ.
Когото и
да
запитате, всѣки твърди, че постѫпва добрѣ.
Въпрѣки всичко това, ние виждаме, че цѣлиятъ свѣтъ е потъналъ въ безправие, животътъ е потъналъ въ болѣсти и мисъльта е обградена само съ глупости.
Азъ прѣдпочитамъ
да
живѣя въ най-простата колиба, отколкото въ единъ замъкъ съ мазгали.
Прѣдпочитамъ една проста колиба, но
да
излизамъ свободно отъ тази колиба,
да
се разхождамъ свободно на слънцето.
А сега, създадатъ ни една хубава теория, турятъ ни прѣдъ мазгалитѣ и всички се мушкаме.
Не, не, всички трѣбва
да
излѣзете отъ тѣзи мазгали, но трѣбва
да
разбирате какъ.
Ето защо трѣбва
да
изпитате това нѣщо въ живота
си
.
Една турска пословица казва: „И
да
е тъй, пакъ не вѣрвайте“.
Човѣшкиятъ умъ е способенъ на всички възможности.
Тукъ сѫ ангажирани вашитѣ лични чувства и обществени интереси.
Човѣкъ въ ума
си
може
да
допусне всичко.
Изведнъжъ вие почвате
да
набѣдявате този-онзи, че тѣ сѫ виновни за тази загуба.
Тамъ всичко е възможно.
Не, вие не сте човѣкъ, който може
да
се добере до истинския животъ.
Въ ума
си
правото можешъ
да
направишъ криво, и кривото можешъ
да
направишъ право; голѣмото можешъ
да
направишъ малко, и малкото можешъ
да
направишъ голѣмо; силното можешъ
да
направишъ слабо, и слабото можешъ
да
направишъ силно.
Въ този случай, когато паритѣ ви се изгубятъ, вие трѣбва
да
постѫпите тъй, както постѫпили онѣзи руски князъ и англичанинъ.
Така, запримѣръ, младитѣ хвъркатъ, мислятъ, че всичко, което лети се яде.
Срѣщатъ се двамата въ една много тѣсна улица въ Лондонъ съ своитѣ кабриолети, и за
да
се разминатъ, трѣбвало единиятъ
да
отстѫпи, но никой не искалъ.
Руснакътъ изважда тогава вѣстникъ „Таймсъ“ и започва
да
чете.
Англичанинътъ изпраща слугата
си
при руснака съ порѫчка: „Господарьтъ моли, като свършите вѣсника,
да
го дадете и нему“.
Ако дойдемъ до онова възвишеното – какъ трѣбва
да
се служи на Бога – до какви ли не противорѣчия ще дойдемъ.
Тъй трѣбва
да
бѫдете и вис, като-че нищо не се е случило, като-че бълха не ви е ухапала.
„Ти“, казваха Му евреитѣ, „трѣбва
да
знаешъ, че Богъ говори на Мойсея и трѣбва
да
постѫпвашъ като Мойсея, нищо повече!
Гледамъ, върви нѣкой професоръ, разправя за философията на Канта, но едната
си
рѫка държи въ джоба, пази се и разказва: има Господь въ свѣта, науката доказва това.
Но тъй, както се увлѣкълъ въ разговора, изважда рѫката
си
отъ джоба
да
жестикулира,
да
доказва нѣщо, и както свѣтътъ е пъленъ съ апаши, нѣкой бръква въ джеба, взима паритѣ му.
Върху една ябълка ние можемъ
да
споримъ,
да
доказваме научно съ часове, дали е ябълка или не, обаче азъ казвамъ: ще отидемъ при ябълката, ще вкусимъ отъ нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
“ Питамъ сега: при такъвъ единъ моралъ, при такова едно обществено схващане, каква религия може
да
има?
Ето защо нѣкой пѫть ние разглеждаме нѣкое безплодно учение и споримъ върху него, но всѣко учение върху което може
да
споримъ е безплодно учение, а всѣко учение, върху което нѣма никакъвъ споръ е плодно учение.
Всѣки
си
има по единъ идеалъ, но всѣки день идеалитѣ ни се рушатъ.
Ние, като математицитѣ, за
да
докажемъ нѣкои нѣща, допущаме ги, че сѫ вѣрни и така ги доказваме.
Нѣкой казва: човѣкъ не трѣбва
да
бѫде толкова глупавъ.
Нима като крадешъ,
си
много уменъ?
Въ Африка има плантатори, който насаждатъ цѣли бостани съ дини и ги обработватъ.
Много маймуни се събератъ заедно нѣкоя нощь и отидатъ, та нападатъ бостана и въ единъ часъ прѣнесатъ всичкитѣ дини.
Така, една малка животинка, единъ микробъ, който едва можешъ
да
видишъ съ микроскопъ, въ него има сила
да
умори най-голѣмия юнакъ.
– Умни сѫ, защото като дойде плантаторътъ, нищо не намира, всичкитѣ дини сѫ изчезнали.
Когато този микробъ влѣзе вѫтрѣ въ кръвьта, и най-голѣмиятъ юнакъ почва
да
отслабва, почва
да
прави извѣстни конвулсии,
да
се гърчи.
Казвате: трѣбва
да
бѫдемъ умни хора,
да
се осигуримъ.
Тогава, лѣкаритѣ, които разбиратъ законитѣ, правятъ инжекции, и чрѣзъ тѣхъ изпѫждатъ дявола навънъ.
И Христосъ казва: „Ако азъ мога чрѣзъ този серумъ
да
изпѫдя микробитѣ навънъ, значи настанало е здравето у васъ“.
Плантаторътъ насадилъ, а тѣ прѣнасятъ всичко.
Слѣдователно, ако едно учение, може, като този серумъ,
да
внесе въ вашия умъ, който се гърчи, яснота и прѣснота и го освободи, изпѫди отъ него всички заблуждения, ако може
да
подобри вашия животъ, питамъ: не е ли изпѫдило онѣзи бѣсове?
Да
, но втори пѫть, като насади, той дойде съ пушката
си
, а тѣ всички бѣгатъ.
И пѣтелътъ втори пѫть вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
Запримѣръ, нѣкои казватъ: ако видите, че нѣкой носи звѣзда, той е отъ дявола, а онзи, който носи кръстъ е отъ Христа.
Когато Богъ изпрати Христа на земята, кръстъ ли се яви на небето или звѣзда светна?
– Звѣздата светна, тя се прояви и показа, че се е родилъ Спасительтъ на свѣта, а като разпнаха Христа, тогава Му туриха единъ кръстъ.
И когато ние постѫпваме споредъ този законъ, виждаме, че има нѣщо, което ни рѫководи.
Питамъ: кое е по-хубаво сега
да
се яви, звѣздата ли или кръста?
Туй, което ни говори е толкова красиво!
Ние, съврѣменнитѣ христиани, страдаме все отъ кръстове, звѣзди нѣма.
И когато заговори то на/единъ човѣкъ, въ каквото положение и
да
е, кѫдѣто и
да
е, той нѣма
да
изгуби присѫтствието на духа
си
.
Навсѣкѫдѣ виждаме все кръстове, кръстове, но гдѣ сѫ сега онѣзи живитѣ звѣзди, които показватъ, че се е родилъ Христосъ?
„И ако“, казва Христосъ, „чрѣзъ Духа Божий изпѫждамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
Ако кръстътъ е емблема на страдания, разбирамъ тогава.
Питамъ сега: Христосъ, или пъкъ вие, изпѫдили ли сте всички бѣсове отъ васъ?
То значи, че той е сила въ свѣта, начинъ, законъ, методъ, чрѣзъ който човѣкъ може
да
прѣодолѣе страданията.
Съврѣменната медицина подържа, че въ човѣка има много зародиши, който седятъ, чакатъ благоприятни условия, за
да
се развиятъ.
Но, когато човѣкъ иска
да
изучава другитѣ методи, великитѣ закони на царството Божие, той трѣбва
да
избира звѣздитѣ.
Дойдатъ ли благоприятните условия и тѣ почватъ
да
се развиватъ.
„И ако азъ“, казва Христосъ, „чрѣзъ разумното, чрѣзъ великото въ свѣта, чрѣзъ Неговата сила, изпѫдя бѣсоветѣ, които се вмъкнали въ васъ, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие“.
Запримѣръ, ти мислишъ, че
си
много честенъ човѣкъ, казвашъ: какъ, азъ съмъ честенъ човѣкъ.
Казва се въ Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи“.
Въ какво седи тази Правда?
Правдата Божия седи въ това: всѣки човѣкъ
да
вземе туй, което му се пада, а не
да
чака
да
му го дадатъ.
Ти изгубвашъ всичкото
си
състояние, дѣцата, жената ти гладни седятъ.
Служишъ при своя господарь, но единъ день гледашъ касата му пълна съ злато, седи отворена прѣдъ тебе.
Всѣки ще вземе своята, нѣма
да
чака
да
му я донасятъ, но отъ чуждата нѣма
да
вземе.
Казвашъ: е, моятъ господарь е богатъ.
Вземешъ, напълнишъ
си
торбата.
Запримѣръ, има нѣща, за които всички ние еднакво можемъ
да
се радваме, но има нѣща, за които всички ние еднакво не можемъ
да
се радваме.
Да
ви приведа единъ простъ примѣръ.
Идва при мене нѣкой
си
и ми казва: „моятъ чичо въ Америка умрѣлъ и ми оставя 10,000,000 долари наслѣдство“.
Той се радва, но мене нѣщо ме стѣга и
си
казвамъ: защо
да
нѣмамъ и азъ единъ такъвъ чичо, че и на менъ
да
остави 10,000,000 долари?
Може ли човѣкъ
да
обере една празна каса?
Азъ не мога
да
се радвамъ, че чичо му умрѣлъ, мене не ми е драго това и
си
казвамъ: все едно, моятъ чичо не е умрѣлъ, а какво ме ползува, че твоятъ чичо умрѣлъ?
– Значи всички можемъ
да
се радваме на туй слънце.
Виждашъ ти единъ добъръ човѣкъ и искашъ
да
го спънешъ.
Има такива хора, който искатъ
да
спънатъ нѣкого.
– Всички можемъ
да
се радваме на тази пролѣть.
И мѫже, и жени има такива, и слуги и господари има такива.
Когато ние се приближаваме къмъ единъ изворъ, пакъ всички еднакво можемъ
да
се радваме.
Туй, което всички еднакво можемъ
да
употрѣбимъ, на него всички еднакво можемъ
да
се радваме.
Единиятъ държи една чанта и къмъ една близка станция казва на другия: господине, моля ти се, азъ ще слѣза за малко, имамъ
да
си
свърша една важна работа, затова ще оставя
да
ми подържите тази чанта, въ която имамъ нѣкои скѫпоцѣнности.
Въ свѣта има една скърбь, която се ражда естествено.
Той открадналъ отъ нѣкѫдѣ чантата и като разбралъ, че го прѣслѣдватъ дедективи, слиза на станцията и имъ казва: „Моля ви се, господа, азъ ще ви кажа кой е открадналъ чантата“.
Питамъ: какъ ще докажешъ, че не
си
ти?
Отъ хиляди години коткитѣ живѣятъ въ общество съ хората; кучетата сѫщо живѣятъ въ общество съ хората; воловетѣ, конете сѫщо живѣятъ въ общество съ хората, но отъ хиляди години коткитѣ сѫ
си
все котки, кучетата – все кучета, конетѣ – Все коне и т.н.
Често има такива хора, които оставятъ своята чанта на прѣстѫпления
да
я държатъ нѣкои добри, благородни хора.
Ще ви приведа една басня за лисицата и пѣтела.
Защо въ този господинъ
да
нѣма доблѣстьта
да
каже: господа, тази чанта азъ я взехъ.
Единъ красивъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене и се качилъ на единъ клонъ
да
си
го изяде.
Прѣстѫплението е мое, и споредъ закона приемамъ всичко.
По това врѣме минава една лисица и вижда, че той държи сирене въ устата
си
и като по-умна отъ него, му казва: „Искамъ
да
се поразговоря малко съ тебе, дай ми отъ твоето внимание.
Ти
си
отлична, красива птица, имашъ ангелски гласъ, попѣй ми малко!
Защо
да
не се изкаже, а туря другитѣ въ прѣстѫплението?
“ Пѣтелътъ, безъ
да
му мисли много, отворилъ
си
устата, изкукуригалъ.
Сиренето му паднало отъ устата, и лисицата го изяла.
Всичко това, което изнасямъ е лошо, но въ всѣкидневния ви животъ това е една малка язва, азъ я виждамъ.
Гледамъ, нѣкой дойде при мене, почва
да
се върти насамъ-натамъ, шава.
Слѣдъ като заминала лисицата, пѣтелътъ
си
казалъ: „Азъ пѣхъ много хубаво, но сиренето ми отиде“.
Казвамъ му: чакай, не бързай
да
ми говоришъ, защото ако бързашъ, ще кажешъ нѣкоя лъжа.
На другата година пѣтелътъ пакъ ималъ сирене, качилъ се на единъ клонъ
да
го изяде.
Минава пакъ лисицата, вижда го, че седи на клона и започва
да
го хвали, какъвъ добъръ пѣвецъ е, иска
да
му попѣе, но той мълчалъ.
Идешъ нѣкѫдѣ, нѣкой ти каже: хайде
да
се махнешъ отъ дома ми!
Нѣкой ми каже:
да
се махнешъ отъ земята!
Той изялъ сиренето и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди
да
изямъ сиренето и го изгубихъ, но сега ще изямъ сиренето и послѣ ще пѣя“.
Та, нѣкой пѫть хората пѣятъ прѣди
да
развиятъ своитѣ добродѣтели и ги изгубватъ, а нѣкой пѫть ги развиятъ и слѣдъ това пѣятъ.
Ако трѣбва
да
ме изпѫдятъ, ще ме изпѫдятъ отгорѣ, отъ небето.
Ние се спираме върху факта, че Христосъ изпѫждалъ бѣсоветѣ.
Никой не може
да
ме изпѫди, освѣнъ онзи, който ме изпратилъ.
Туй учение има ли приложение въ живота, е ли то единъ методъ, по който ние чрѣзъ сѫщия Духъ можемъ
да
изпѫдимъ отъ
себе
си
бѣсоветѣ?
Въ единъ пансионъ живѣятъ все сирачета и ставатъ граждани на този пансионъ.
Не е въпросътъ
да
изпѫдимъ бѣсоветѣ отъ обществото, защото ние виждаме какви резултати даватъ всичкитѣ методи, които обществото прилага за изправяне.
Идва едно ново сираче между тѣхъ, а другитѣ пансионери казватъ: Ихъ, този готованко!
Азъ наричамъ тия усилия палеативни, но има едно срѣдство, единъ начинъ, чрѣзъ който човѣкъ може
да
приложи туй учение.
За
да
се приложи туй учение, човѣкъ трѣбва
да
има всичката чистота на своя умъ.
Азъ гледамъ, и вие тукъ постѫпвате по сѫщия начинъ.
Той не трѣбва
да
бѫде откровенъ, но трѣбва
да
бѫде искренъ и правдивъ въ
себе
си
.
Когато разсѫждава, той не трѣбва
да
разсѫждава за никакви интереси.
Запримѣръ, съврѣменнитѣ хора се учатъ, за
да
осигурятъ живота
си
.
Такова учение не може
да
принесе полза.
Всички училища се създаватъ, за
да
осигурятъ живота.
Азъ не говоря за човѣшкитѣ общества, но когато дойде
да
разсѫждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовьта, трѣбва
да
кажемъ: Волята Божия е
да
участвуваме всички на трапезата на Любовьта.
– За
да
осигури живота
си
.
И този, който е дошълъ пръвъ, и този който е дошълъ послѣденъ, всички трѣбва
да
седнемъ на тази трапеза.
Науката не е едно благо, тя е една професия.
За всѣки има отредено мѣсто
да
седне.
Всичкитѣ изкуства, всичкитѣ занятия, даже и най-благороднитѣ сѫ впрегнати съ цѣль само за материални блага.
Казва Христосъ: „Ако чрѣзъ Духа Божий изпѫждамъ този бѣсъ, настанало е на васъ царството Божие“.
И сега, Христосъ казва на всички: „Въ мое име изпъдете всичкитѣ бѣсове“.
– Нѣма
да
се уреди.
Кажете: „Въ името на Любовьта Божия ние ви заповѣдваме сега, или
да
я възприемете, или
да
си
вървите – нищо повече!
И всички онѣзи, които твърдятъ, че тѣхнитѣ възгледи за живота сѫ вѣрни, нека ни дадътъ единъ малъкъ опитъ.
Ако не можете
да
възприемете тази Любовь, вие не можете
да
служите на Бога.
И тѣ трѣбва
да
ни дадатъ!
Заповѣдваме ви въ името на тази Любовь
да
си
вървите въ вашето царство, отгдѣто сте дошли“.
Тъй като всѣко едно дърво дава единъ малъкъ опитъ за своя произходъ, така и всѣко едно учение, всѣко едно вѣрую, каквото и
да
е то, по сѫщия законъ, трѣбва
да
покаже единъ малъкъ опитъ.
И ние, които вѣрваме въ това учение, трѣбва
да
дадемъ единъ опитъ за
себе
си
.
Ако ние вѣрваме въ нѣщо, трѣбва
да
знаемъ положително, туй реално ли е, така ли е.
Не, ти
си
изгубилъ вѣра въ
себе
си
.
Ние не трѣбва
да
проучаваме сѫщностьта на Бога, като едно сѫщество извънъ насъ: не сѫщностьта на Бога както ние Го знаемъ е, че Той е Любовь, отъ Него излиза животътъ.
Сѫщностьта на живота пъкъ дава възможность
да
се прояви разумното, а въ разумното се проявява човѣшката свобода.
Изискватъ се хора, които слѣдъ като изгубятъ паритѣ
си
, слѣдъ като изгубятъ всичко въ живота,
да
иматъ радость въ душата
си
, че сѫ извършили волята Божия и
да
вѣрватъ, че никога нѣма
да
осиромашеятъ.
Сега, ние не можемъ
да
отдѣлимъ любовьта отъ живота, не можемъ
да
кажемъ, че любовьта е глупава, както казватъ нѣкои.
Всичко, което може
да
се вземе отъ единъ човѣкъ, е външно.
Да
се служи на Бога, това е единъ великъ актъ, едно велико разбиране!
Нѣкой казва: човѣкъ не трѣбва
да
бѫде мекушавъ, а трѣбва
да
носи ножъ.
И защо
да
казваме, че любовьта е глупость?
Е, хубаво, страхливко, не
си
ли ти, който носишъ ножъ, който проповѣдвашъ насилието?
Коя майка би обѣсила дѣтето
си
, или би го разпнала на кръстъ?
захарь на вересия, той казва: на вересия не давамъ.
Покажешъ му револверъ, даде ти захарь.
Покажешъ му единъ наполеонъ, даде ти захарь.
Силата ти вѫтрѣ въ тебе ли е?
Слѣдователно, вашата любовь не разрѣшава въпроситѣ.
Само Божествената Любовь, която обхваща всички сѫщества въ
себе
си
и имъ дава условия
да
живѣятъ, е истинска.
Силата ти е въ револвера, силата ти е въ наполеона.
И човѣкътъ не е това, за което казватъ, че като умрѣ, съ него всичко се свършва.
Така всѣки може
да
бѫде силенъ.
Ако това е така, тогава
да
прѣстанемъ
да
философствуваме и
да
търсимъ нѣкаква свобода.
Не, азъ бихъ желалъ
да
те видя юнакъ безъ кобуръ, юнакъ безъ пари, юначеството ти
да
седи въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоята свещена воля, въ твоята велика и благородна душа, въ твоя мощенъ и силенъ духъ.
Това е човѣкътъ, отъ който съ изпѫдени всички бѣсове, и който изпълнява волята Божия.
Отъ това се нуждаятъ и млади, и стари.
Човѣкъ е една жива душа, която има възможность
да
живѣе и
да
чувствува вѣчния животъ,
да
придобие туй, което иска – разумния и щастливия животъ.
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бѫде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тѣзи науки ще се осмислятъ и ще ви дадатъ единъ великъ потикъ
да
изучавате живота.
Тази душа има всичкитѣ методи вложени вѫтрѣ въ
себе
си
– въ своя мозъкъ, въ своето тѣло.
Но, трѣбва
да
се приложи туй учение, а
да
не казвате, че за въ бѫдеще ще се приложи.
Всѣки единъ отъ васъ трѣбва
да
направи единъ анализъ вѫтрѣ въ
себе
си
,
да
види, кои чувства прѣобладаватъ въ него.
Не, отъ днесъ казва Христосъ: „Въ името на моята Любовь ще изпѫдя всички бѣсове отъ васъ“.
Този Христосъ не е вънъ отъ васъ, азъ Го виждамъ, че Той говори вѫтрѣ въ васъ.
Ще каже нѣкой: ама безъ пари може ли
да
се живѣе, безъ кобури може ли
да
се ходи?
Хубаво, то е тъй, паритѣ сѫ едно удобство, но ако е права тази философия, че безъ пари не може
да
се живѣе, питамъ: птицитѣ съ пари ли живѣятъ, пчелитѣ въ кошеритѣ съ пари ли живѣятъ, ангелитѣ съ пари ли живѣятъ, Господь съ пари ли живѣе?
Казвате: простаци сѫ тия хора, които могатъ безъ пари
да
живѣятъ.
Не, важно е за всѣки едного отъ васъ
да
знае, въ дадения моментъ, какви чувства прѣобладаватъ въ него.
Може, може, парата е само символъ на Мѫдростьта.
Ако азъ, за своитѣ животински чувства, пожертвувамъ своитѣ лични, обществени и морални чувства, значи животинскитѣ чувства сѫ по-силно развити въ мене, тѣ прѣобладаватъ.
Мѫдростьта трѣбва
да
употрѣби тѣзи пари.
Азъ искамъ само
да
ямъ и
да
пия.
Разумниятъ човѣкъ може
да
живѣе и безъ пари.
Нѣкой българинъ ужъ не пие, но отиде нѣкѫдѣ, нагостятъ го съ печена кокошка, дадатъ му килце винце, той изяде кокошката и
си
пийне.
Христосъ казва: „Ако азъ чрѣзъ Духа Божий изпѫждамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“.
И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит.
(втори вариант)
Изискват се хора, които след като изгубят парите
си
, след като изгубят всичко в живота,
да
имат радост в душата
си
, че са извършили волята Божия и
да
вярват, че никога няма
да
осиромашеят.
(втори вариант)
И те трябва
да
ни дадат!
(втори вариант)
Всичко, което може
да
се вземе от един човек, е външно.
(втори вариант)
Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно учение, всяко едно верую, каквото и
да
е то, по същия закон, трябва
да
покаже един малък опит.
(втори вариант)
Да
се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране!
(втори вариант)
И ние, които вярваме в това учение, трябва
да
дадем един опит за
себе
си
.
(втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва
да
бъде мекушав, а трябва
да
носи нож.
(втори вариант)
Ако ние вярваме в нещо, трябва
да
знаем положително, то реално ли е, така ли е.
(втори вариант)
Е, хубаво, страхливко, не
си
ли ти, който носиш нож, който проповядваш насилието?
(втори вариант)
захар на вересия, той казва: На вересия не давам.
(втори вариант)
Ние не трябва
да
проучваме същността на Бога, като едно същество извън нас; не същността на Бога както ние Го знаем е, че Той е Любов, от Него излиза животът.
(втори вариант)
Покажеш му револвер, даде ти захар.
(втори вариант)
Същността на живота пък дава възможност
да
се прояви разумното, а в разумното се проявява човешката свобода.
(втори вариант)
Покажеш му един наполеон, даде ти захар.
(втори вариант)
Сега, ние не можем
да
отделим любовта от живота, не можем
да
кажем, че любовта е глупава, както казват някои.
(втори вариант)
Силата ти вътре в тебе ли е?
(втори вариант)
Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона.
(втори вариант)
И защо
да
казваме, че любовта е глупост?
(втори вариант)
Така всеки може
да
бъде силен.
(втори вариант)
Коя майка би обесила детето
си
, или би го разпънала на кръст?
(втори вариант)
Не, аз бих желал
да
те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти
да
седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух.
(втори вариант)
Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
От това се нуждаят и млади, и стари.
(втори вариант)
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик
да
изучавате живота.
(втори вариант)
Но, трябва
да
се приложи това учение, а
да
не казвате, че за в бъдеще ще се приложи.
(втори вариант)
Следователно, вашата любов не разрешава въпросите.
(втори вариант)
Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас.
(втори вариант)
Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в
себе
си
и им дава условия
да
живеят, е истинска.
(втори вариант)
Ще каже някой: Ама без пари може ли
да
се живее, без кобури може ли
да
се ходи?
(втори вариант)
И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва.
(втори вариант)
Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може
да
се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее?
(втори вариант)
Ако това е така, тогава
да
престанем
да
философстваме и
да
търсим някаква свобода.
(втори вариант)
Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари
да
живеят.
(втори вариант)
Може, може, парата е само символ на Мъдростта.
(втори вариант)
Мъдростта трябва
да
употреби тези пари.
(втори вариант)
Човек е една жива душа, която има възможност
да
живее и
да
чувства вечния живот,
да
придобие това, което иска – разумния и щастливия живот.
(втори вариант)
Разумният човек може
да
живее и без пари.
(втори вариант)
Тази душа има всичките методи вложени вътре в
себе
си
– в своя мозък, в своето тяло.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва
да
направи един анализ вътре в
себе
си
,
да
види кои чувства преобладават в него.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонничество.
(втори вариант)
„Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас.
(втори вариант)
Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може
да
го проверите.
(втори вариант)
Вие имате една велика наука и трябва
да
вярвате, разумни трябва
да
бъдете, и воля трябва
да
имате.
(втори вариант)
Не, важно е за всеки един от вас
да
знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него.
(втори вариант)
Значи, най-първото нещо: ще се научите
да
мислите правилно и
да
постъпвате правилно в живота
си
.
(втори вариант)
Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават.
(втори вариант)
Всяка постъпка на човека трябва
да
бъде любовна, в него трябва всякога
да
изпъква Божественото.
(втори вариант)
Аз искам само
да
ям и
да
пия.
(втори вариант)
Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и
си
пийне.
(втори вариант)
Ако ония светски хора отиват
да
жертват живота
си
за своето отечество, защо аз
да
не жертвам живота
си
за онова великото в света, за Бога, и
да
кажа при всички случаи в живота
си
: Такава е волята Божия!
(втори вариант)
И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем
да
разчитаме.
(втори вариант)
Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства.
(втори вариант)
Имате болести, имате безпаричие, имате някакъв спор, недоразумения, имате неприятности със синове и дъщери, ето ви хиляди начини
да
опитате волята
си
.
(втори вариант)
Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето.
(втори вариант)
Само разумните хора трябва
да
правят опити.
(втори вариант)
Всеки ден вие ще трябва
да
се опитвате.
(втори вариант)
И ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно
да
постъпваме.
(втори вариант)
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
(втори вариант)
Аз вярвам, в Господа, който е Любов.
(втори вариант)
Сега аз желая и за вас
да
настане това царство Божие и
да
бъдете свободни граждани на това царство.
(втори вариант)
Вие жертвате моралните, и всичко отива.
(втори вариант)
Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж!
(втори вариант)
– И веднага го дадете под съд.
(втори вариант)
Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате
да
реабилитирате вашата чест чрез съд.
(втори вариант)
Според великия морал на света, честта на човека отвън не може
да
се възстанови.
(втори вариант)
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние
да
възстанови честта на човека, освен той самият.
(втори вариант)
Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене.
(втори вариант)
Когато изпъкне някое изкушение, аз ще
си
кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в
себе
си
, няма
да
жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила.
(втори вариант)
Този велик закон за нищо няма
да
го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.
(втори вариант)
Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа?
(втори вариант)
Не, ти не можеш
да
слушаш Господа.
(втори вариант)
Слушането в нас трябва
да
седи в изпълнението на волята Божия.
(втори вариант)
Казва му: На еди-кое
си
място това ще поправиш.
(втори вариант)
Той се поправя и почва отново
да
работи.
(втори вариант)
Учителят го слуша и му казва: Еди-къде
си
ще изправиш грешките
си
.
(втори вариант)
Следователно, ние ще се молим на Бог
да
ни прислушва, защото велика привилегия е Господ
да
те прислуша веднъж,
да
отбележи всичките твои погрешки в живота, за
да
знаеш, как
да
ги изправиш!
(втори вариант)
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не.
(втори вариант)
Тази логика е отживяла времето
си
.
(втори вариант)
Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви.
(втори вариант)
Иначе, няма какво
да
спорим.
(втори вариант)
Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш.
(втори вариант)
Не, няма какво
да
спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма
да
го разреши в мой интерес.
(втори вариант)
Бакалите ще разрешат всички философски въпроси.
(втори вариант)
Философите никога няма
да
ги разрешат.
(втори вариант)
За тях е по-добре
да
оставят бакалите
да
разрешат философските въпроси.
(втори вариант)
Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво
да
спорим.
(втори вариант)
То значи: вложете нашите теории в живота
си
, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
(втори вариант)
Няма какво
да
говорим за нашето минало.
(втори вариант)
Слушай,
да
не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем.
(втори вариант)
Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях
да
говорим, те ще ни спасят.
(втори вариант)
Не трябва
да
вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години.
(втори вариант)
В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може
да
живеят, може и
да
умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните.
(втори вариант)
– Отварят една война,
да
делят някаква земя.
(втори вариант)
В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва
да
делят земята,
да
се бият за нея и
да
я владеят?
(втори вариант)
Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва
да
вдигнат дърво,
да
се изпобият,
да
си
счупят главите и, който е по-силен,
да
вземе повече.
(втори вариант)
Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието
си
: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н.
(втори вариант)
И ако синовете обичат баща
си
, трябва
да
постъпят съобразно завещанието му.
(втори вариант)
Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство
да
го делим?
(втори вариант)
Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години?
(втори вариант)
Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес?
(втори вариант)
Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата.
(втори вариант)
Да
ви докажа това.
(втори вариант)
Представете
си
, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София.
(втори вариант)
Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста?
(втори вариант)
Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният.
(втори вариант)
Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон.
(втори вариант)
Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни.
(втори вариант)
Сега някой иска
да
ме убеждава, че сутрин било по-хубаво.
(втори вариант)
Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците
си
.
(втори вариант)
Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та
да
видим кой по-добре ще научи уроците
си
.
(втори вариант)
Резултатите може
да
са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли
да
има между хората разногласие?
(втори вариант)
Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях.
(втори вариант)
Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред.
(втори вариант)
– Скарали се, че някой някого
си
прередил: Какво има?
(втори вариант)
Хубаво е Търново, но вода малко има!
(втори вариант)
Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може
да
се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните
си
?
(втори вариант)
Аз предпочитам
да
живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали.
(втори вариант)
Предпочитам една проста колиба, но
да
излизам свободно от тази колиба,
да
се разхождам свободно на слънцето.
(втори вариант)
А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме.
(втори вариант)
Не, не, всички трябва
да
излезете от тези мазгали, но трябва
да
разбирате как.
(втори вариант)
Ето защо трябва
да
изпитате това нещо в живота
си
.
(втори вариант)
Когото и
да
запитате, всеки твърди, че живее добре.
(втори вариант)
Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси.
(втори вариант)
Когото и
да
запитате, всеки твърди, че мисли добре.
(втори вариант)
Изведнъж вие почвате
да
набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба.
(втори вариант)
Когото и
да
запитате, всеки твърди, че постъпва добре.
(втори вариант)
Не, вие не сте човек, който може
да
се добере до истинския живот.
(втори вариант)
Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости.
(втори вариант)
В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва
да
постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът.
(втори вариант)
Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за
да
се разминат, трябвало единият
да
отстъпи, но никой не искал.
(втори вариант)
Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва
да
чете.
(втори вариант)
Англичанинът изпраща слугата
си
при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника,
да
го дадете и на него.“ Така трябва
да
бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала.
(втори вариант)
Една турска пословица казва: „И
да
е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности.
(втори вариант)
Човек в ума
си
може
да
допусне всичко.
(втори вариант)
Там всичко е възможно.
(втори вариант)
В ума
си
правото можеш
да
направиш криво, и кривото можеш
да
направиш право; голямото можеш
да
направиш малко, и малкото можеш
да
направиш голямо; силното можеш
да
направиш слабо, и слабото можеш
да
направиш силно.
(втори вариант)
Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната
си
ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това.
(втори вариант)
Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката
си
от джоба
да
жестикулира,
да
доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му.
(втори вариант)
Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде.
(втори вариант)
Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва
да
се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем.
(втори вариант)
“ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може
да
има?
(втори вариант)
„Ти“, казваха Му евреите, „трябва
да
знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва
да
постъпваш като Мойсея, нищо повече!
(втори вариант)
Всеки
си
има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат.
(втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва
да
бъде толкова глупав.
(втори вариант)
Нима като крадеш,
си
много умен?
(втори вариант)
В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват.
(втори вариант)
Върху една ябълка ние можем
да
спорим,
да
доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
(втори вариант)
Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини.
(втори вариант)
Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може
да
спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение.
(втори вариант)
– Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали.
(втори вариант)
Казвате: Трябва
да
бъдем умни хора,
да
се осигурим.
(втори вариант)
Ние, като математиците, за
да
докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме.
(втори вариант)
Плантаторът насадил, а те пренасят всичко.
(втори вариант)
Да
, но втори път, като насади, той дойде с пушката
си
, а те всички бягат.
(втори вариант)
И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
(втори вариант)
Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш
да
видиш с микроскоп, в него има сила
да
умори най-големия юнак.
(втори вариант)
Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва
да
отслабва, почва
да
прави известни конвулсии,
да
се гърчи.
(втори вариант)
И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи.
(втори вариант)
Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън.
(втори вариант)
Това, което ни говори е толкова красиво!
(втори вариант)
И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум
да
изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум,
да
внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може
да
подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове?
(втори вариант)
И когато заговори то на един човек, в каквото положение и
да
е, където и
да
е, той няма
да
изгуби присъствието на духа
си
.
(втори вариант)
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас?
(втори вариант)
Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за
да
се развият.
(втори вариант)
Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос.
(втори вариант)
Дойдат ли благоприятните условия и те почват
да
се развиват.
(втори вариант)
Например, ти мислиш, че
си
много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек.
(втори вариант)
Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна?
(втори вариант)
– Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст.
(втори вариант)
Питам: Кое е по-хубаво сега
да
се яви, звездата ли или кръста?
(втори вариант)
Ти изгубваш всичкото
си
състояние, децата, жената ти гладни седят.
(втори вариант)
Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма.
(втори вариант)
Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе.
(втори вариант)
Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос?
(втори вариант)
Казваш: Е, моят господар е богат.
(втори вариант)
Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава.
(втори вариант)
Вземеш, напълниш
си
торбата.
(втори вариант)
То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може
да
преодолее страданията.
(втори вариант)
Но, когато човек иска
да
изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва
да
избира звездите.
(втори вариант)
„И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда?
(втори вариант)
Правдата Божия седи в това: Всеки човек
да
вземе това, което му се пада, а не
да
чака
да
му го дадат.
(втори вариант)
Може ли човек
да
обере една празна каса?
(втори вариант)
Всеки ще вземе своята, няма
да
чака
да
му я донесат, но от чуждата няма
да
вземе.
(втори вариант)
Виждаш ти един добър човек и искаш
да
го спънеш.
(втори вариант)
Например, има неща, за които всички ние еднакво можем
да
се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем
да
се радваме.
(втори вариант)
Има такива хора, които искат
да
спънат някого.
(втори вариант)
Да
ви приведа един прост пример.
(втори вариант)
И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива.
(втори вариант)
Идва при мене някой
си
и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и
си
казвам: Защо
да
нямам и аз един такъв чичо, че и на мен
да
остави 10,000,000 долара?
(втори вариант)
Аз не мога
да
се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и
си
казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял?
(втори вариант)
Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам
да
си
свърша една важна работа, затова ще оставя
да
ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности.
(втори вариант)
– Значи всички можем
да
се радваме на това слънце.
(втори вариант)
Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не
си
ти?
(втори вариант)
– Всички можем
да
се радваме на тази пролет.
(втори вариант)
Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем
да
се радваме.
(втори вариант)
Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления
да
я държат някои добри, благородни хора.
(втори вариант)
Това, което всички еднакво можем
да
употребим, на него всички еднакво можем
да
се радваме.
(втори вариант)
В света има една скръб, която се ражда естествено.
(втори вариант)
Защо в този господин
да
няма доблестта
да
каже: Господа, тази чанта аз я взех.
(втори вариант)
Престъплението е мое, и според закона приемам всичко.
(втори вариант)
Защо
да
не се изкаже, а туря другите в престъплението?
(втори вариант)
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са
си
все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н.
(втори вариант)
Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам.
(втори вариант)
Гледам, някой дойде при мене, почва
да
се върти насам-натам, шава.
(втори вариант)
Ще ви приведа една басня за лисицата и петела.
(втори вариант)
Казвам му: Чакай, не бързай
да
ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа.
(втори вариант)
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон
да
си
го изяде.
(втори вариант)
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата
си
и като по-умна от него, му казва: „Искам
да
се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
(втори вариант)
Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде
да
се махнеш от дома ми!
(втори вариант)
Ти
си
отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
(втори вариант)
Някой ми каже:
Да
се махнеш от земята!
(втори вариант)
“ Петелът, без
да
му мисли много, отворил
си
устата, изкукуригал.
(втори вариант)
Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
(втори вариант)
Ако трябва
да
ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето.
(втори вариант)
След като заминала лисицата, петелът
си
казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон
да
го изяде.
(втори вариант)
Никой не може
да
ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил.
(втори вариант)
Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва
да
го хвали, какъв добър певец е, иска
да
му попее, но той мълчал.
(втори вариант)
В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион.
(втори вариант)
Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко!
(втори вариант)
Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди
да
изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди
да
развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
(втори вариант)
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете.
(втори вариант)
Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин.
(втори вариант)
Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем
да
изпъдим от
себе
си
бесовете?
(втори вариант)
Не е въпросът
да
изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне.
(втори вариант)
Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може
да
приложи това учение.
(втори вариант)
За
да
се приложи това учение, човек трябва
да
има всичката чистота на своя ум.
(втори вариант)
Той не трябва
да
бъде откровен, но трябва
да
бъде искрен и правдив в
себе
си
.
(втори вариант)
Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде
да
разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва
да
кажем: Волята Божия е
да
участваме всички на трапезата на Любовта.
(втори вариант)
Когато разсъждава, той не трябва
да
разсъждава за никакви интереси.
(втори вариант)
И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва
да
седнем на тази трапеза.
(втори вариант)
Например, съвременните хора се учат, за
да
осигурят живота
си
.
(втори вариант)
За всеки има отредено място
да
седне.
(втори вариант)
Такова учение не може
да
принесе полза.
(втори вариант)
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам този бяс, настанало е за вас царството Божие.“ И сега, Христос казва на всички: „В мое име изпъдете всичките бесове.“ Кажете: „В името на Любовта Божия ние ви заповядваме сега, или
да
я възприемете, или
да
си
вървите – нищо повече!
(втори вариант)
Всички училища се създават, за
да
осигурят живота.
(втори вариант)
Ако не можете
да
възприемете тази Любов, вие не можете
да
служите на Бога.
(втори вариант)
Заповядваме ви в името на тази Любов
да
си
вървите във вашето царство, откъдето сте дошли.“ Има ли нещо лошо в това?
(втори вариант)
– За
да
осигури живота
си
.
(втори вариант)
Науката не е едно благо, тя е една професия.
(втори вариант)
Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага.
(втори вариант)
Не, ти
си
изгубил вяра в
себе
си
.
(втори вариант)
– Няма
да
се уреди.
(втори вариант)
4.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я.
Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може
да
се прояви.
Значи, за
да
се прояви животът, трябва
да
има кого
да
обичате.
И най-първо човек обича
себе
си
.
Той не започва с другите, той обича
себе
си
, тялото
си
: яде и пие.
А след време той вече допуска
да
обича и другиго отвън.
Значи, той може
да
обича още един.
Той най-първо привлича всичко към
себе
си
, само расте.
Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може
да
обича още един вън от
себе
си
.
Думата „раздвоявам” в какъв смисъл я употребявате в езика
си
?
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал
да
го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън.
Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност.
Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните?
Такова било положението на Адам.
– Човек може
да
изрази това, което мисли.
Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония.
– Човекът може
да
обича Бога.
Дето казват, че любов не може
да
съществува между тях, вярно е.
Най-първо този принцип трябва
да
се върне вътре,
да
стане отвън пасивен, а активен отвътре,
да
си
вземе първото положение.
А у животните тези неща се редуват без
да
се систематизират.)
– Те се различават по своята пасивност и активност.)
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в
себе
си
.
В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре.
Тогава може
да
кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде.
А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре.
Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш
да
ги отречеш.
Казват, че жената била пасивна.
Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа?
Сърцето не трябва никога
да
се интересува за неща отвън, то трябва
да
се интересува само от вътрешни работи.
Как може
да
го влада* [* владам – остар.
Ако на едно дете умът му стига, за
да
те замотае, то не е пасивно.
Ти не трябва
да
отричаш своето сърце или своя ум, но трябва
да
ги направляваш правилно, всеки
да
се занимава със своята работа.
Аз искам
да
имате положителни схващания за някои основни идеи.
Сега тези неща аз не искам
да
ги вземете като абсолютни истини.
Всяка основна идея трябва
да
е добре разграничена, за
да
можете правилно
да
я приложите.
Щом кажеш, че
си
пасивен, то значи, че
си
активен отвътре, а пасивен отвън.
Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете
да
се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
А щом кажеш, че
си
активен, то значи, че
си
активен отвън, а пасивен отвътре.
Тогава може
да
напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка.
Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно.
Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат.
У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре.
Защото тази вещ вие не можете
да
я владеете – първото нещо.
Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска
да
бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете
да
владеете.
Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре.
Вие, като обикнете някого, все искате
да
го владеете, а това е невъзможно.
Това, дето някой казва, че може
да
държи някого под свое влияние, това са празни думи.
Следователно тия два принципа могат
да
си
помагат.
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло
да
привлича.
Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството.
Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при
себе
си
, ами тази комета
си
заминава в пространството?
Този закон трябва
да
го разберете добре.
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва
да
търсите вашето спокойствие отвътре.
Ако една комета е отивала към Слънцето,
да
кажем, има
си
други причини, не е Слънцето фактора.
А когато сърдечно сте неспокойни, трябва
да
търсите спокойствието в Божествения принцип на ума.
Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може
да
разчита.
И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще
си
очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е.
няма
да
се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
Ти можеш
да
се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.
Разбира се, вие няма
да
вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите.
Това
да
не ви плаши.
А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”.
Колкото близо и
да
дойдете до Слънцето, то няма
да
ви задържи.
После пак ще
си
вземете пътя и ще бъдете свободни.
Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
Други сили се грижат за вашия път.
Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя.
Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може
да
ви го измени.
Материята, от която животните с създадени, е по-гъста.
Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те
да
ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела].
В същност, никой не може
да
ви отклони от вашия път.
Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система
да
е изменила пътя на друга слънчева система.
Може
да
си
оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се.
Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе.
Значи, има
да
чакат дълго време, докато се повдигнат.
За тях сега няма условия
да
се повдигнат.
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може
да
ви измести из вашата орбита.
Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там
да
се образуват?
Но за
да
растете, ще имате разни влияния.
Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност.
Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност.
В този
си
път това същество може
да
се приближава или отдалечава от много центрове,
да
приема даже известно влияние от тях, но не и
да
измени посоката
си
.
То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя
си
, та
да
се спре при тях.
Сега
да
се върнем към мисълта.
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.
Затова външното няма
да
го обичаш като нещо свое.
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете.
Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в
себе
си
.
Отвън ти можеш само
да
му се радваш.
И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за
да
обуздава тяхната гордост.
Всичко това ние го допускаме само.
И виждате колко са твърди те.
Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано.
Трябва дълго време
да
ги шлифовате, за
да
ги направите гладки.
Да
кажем, че обичате някого.
В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
Той представлява само една възможност, за
да
се прояви вашата любов.
Бих желал някой от вас
да
опише краските на по-важните скъпоценни камъни.
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете
да
проявите любовта
си
.
Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли
да
отпечатва картините
си
?
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира.
То е пасивно.
Трябва
да
знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло.
Вие върху него ще проектирате любовта
си
, а то ще ви разправя за вашата любов.
Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви.
Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа.
Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето
си
.
Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш
да
направиш нищо.
Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва
да
го изучавате.
В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.
Ще почнеш
да
обуздаваш всичките животни в
себе
си
.
Където и
да
замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления.
Аз ще ви приведа следващия пример, за
да
видите разликата между физическата и духовната любов.
Човек е сглобен от множество отделни сили.
Майка, която обича детето
си
физически, ако рече то
да
иде на разходка, тя го държи при
себе
си
, не го пуска, казва: „Не може, мама, може
да
ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето
си
духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия.
Тя няма
да
мисли, че може
да
му стане нещо.
Всички тези части, събрани
да
живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът.
Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото.
Щом обичаме някого физически, може
да
му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите.
Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие.
Например физическата любов ще каже: „може
да
му стане нещо”, „може
да
излъже”.
Те са същества с голямо разнообразие в развитието
си
.
Да
, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма
да
стане, ще стане само хубавото.
Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат
да
изменят тази любов.
Аз мога
да
разгневя когото и
да
е от вас без думи.
Представете
си
, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате.
И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”.
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
Сега аз ви моля
да
смените вашето платно, т.е.
Как тъй аз
да
не
си
седя на обещанието?
каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може
да
действа.
Това, което аз ви казвам, не трябва
да
го напечатате на вашите стари листове.
Защо то
да
произведе във вас едно кипване?
Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за
да
бъдете самостоятелни.
Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично.
Като ви дадат дрехите
да
ги облечете, само тогава се зарадвайте малко.
А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума
си
.
Аз мисля
да
направим един микроскопически опит.
Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще
си
създадете една пакост за душата.
Този, който ви е обещавал, оставете той
да
мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва
да
реализира.
Оставете той сам
да
изработи своята идея.
Той ще я забие хубаво, така че
да
усети болка и ще я извади.
Не отивайте постоянно при него
да
го питате кога ще дойдат дрехите.
” Този, комуто забият иглата, ще гледа
да
забрави болката,
да
я превъзмогне.
От дрехите съвсем не трябва
да
се интересувате.
Той трябва
да
се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него.
В съзнанието
си
да
не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а
да
бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време
да
счита, че това е било една малка игра.
Да
допуснем, че някой ви каже, че ви обича.
При това, не само
да
забрави този опит, но като
си
спомни за него,
да
му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см.
Това е един психологически опит.
Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и
си
казвате: „Е, той ме обича!
Всички няма
да
правите този опит.
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва
да
се провери.
После ще
си
отбележим датата и деня на опита.
Аз ще седна при него
да
го слушам и ще се радвам, че той ми свири.
Значи той като свири, аз мога
да
се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва.
Чувството, което той има към мене, може
да
роди в мисълта ми някоя нова идея.
Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може
да
се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
Аз може
да
нямам тази техника при свиренето, но може
да
имам музикално схващане и ще мога
да
се ползвам само като слушам.
Искам
да
изясня някои въпроси, преди
да
пристъпим малко по-дълбоко
да
боравите с тези знания, които имате в живота.
На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
Първият опит, който трябва
да
направите тази година е опитът
да
контролирате известни ваши мисли, които могат
да
ви раздразнят.
Сега
си
запишете следните три правила за приложение:
Да
кажем, имате една мисъл, която може
да
ви напакости,
да
ви спре 10 години във вашето развитие.
1. Когато сърцето ви изстива, че не може
да
обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето
си
да
обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете
да
разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума
си
.
Спри я, а не после
да
страдаш,
да
плачеш.
Мислете, че всичко така трябва
да
бъде, за
да
се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие.
(– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра
да
говоря върху тези мисли, които ни спъват.
Него намирайте във всичко.
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята
си
.
Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему!
То е едно изкуство, което трябва
да
усвоите.
Едно от великите изкуства в света е
да
се владате, когато вие искате.
И не мислете, че то може
да
стане изведнъж.
И след като изкара всичките необходими упражнения, може
да
стане виртуоз.
Човек, който прави опити
да
се самовлада, това са все упражнения.
Колко пъти тия упражнения няма
да
може
да
ги изпълните!
Даже и най-видният цигулар, преди
да
свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Мислите ли вие, че когато искате
да
се въздържате, че ще можете изведнъж
да
постигнете това изкуство?
Ако кажете: „Аз от сега нататък няма
да
се гневя”, ще издържите ли?
Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
Аз гледах веднъж един господин иска
да
свири, но иска
да
снеме транспаранта.
Сваля го, сваля го, не може
да
го свали.
Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът
си
остана открит.
Той се разгневява: как така този транспарант
да
не извърши неговата воля!
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не?
” И наистина, той вижда, че няма причини
да
се гневи и взема, та закачва транспаранта.
Този гняв може
да
се избегне.
Той иска като свири
да
бъде скрит в стаята
си
–
да
го не видят от вън.
Ако той нямаше чувството на скритост, нямаше
да
има нужда от транспарант и щеше
да
избегне един случай на разгневяване.
Скритост съществува и вътре в природата.
То е едно чувство, от което се зараждат идеите.
Човек трябва
да
бъде скрит до известна степен,
да
крие известни чувства, защото в скритостта зреят тия чувства, които са необходими
да
се достигне съвършенство.
Въобще, у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
Сега, в дадения случай, вие трябва
да
се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас.
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога.
Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята,
да
израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него.
Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат
да
ни помогнат.
В някои случаи, обаче, не могат
да
ни помогнат.
Например, колко души в живота ви могат
да
ви помогнат?
Малцина са, които могат
да
ви помогнат.
Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може
да
се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от
себе
си
.
Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че
си
имат отражение във вас, но
си
имат и представители във вас.
Всеки един човек, където и
да
е, има един жив представител вътре във вас.
Ти не търси
да
срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша.
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива
да
изследва северния полюс с параход.
Едно интелигентно същество решило по това време
да
изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята.
То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му.
Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката
си
, а с едни малки щипци хванало един французин.
След като влязло в контакт с него, почнали
да
се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло
да
прави такива научни изследвания.
Така трябва
да
направите и вие.
Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците
си
и ще разговаряте с него.
Волтер в този
си
разказ, в една хумористична форма предава една истина.
Първият закон е: няма
да
отричаш никой човек извън
себе
си
.
Вие казвате за някого: „Аз не искам
да
зная нищо за него.” Не, не казвай така!
Кажи
си
: „Аз искам
да
зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има
да
ми разправя.
Този човек отвън и
да
иска
да
ми каже истината, не може.
Така както са създадени сега хората нямат условия
да
се разбират отвън, но вътрешно могат.
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може
да
каже истината.
НАГОРЕ