НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
185
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
185
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 1.9.1924г.,
Начало – новолунието сега, от сряда, 10-ого.
Когато четете беседата и ви дойде нещо в ума: някой проект или мисъл, ще отбележите в тетрадката за извадките от беседите.
Вие не можете
да
оправите вашата работа – това само Бог може
да
стори.
Вие служете на Господа, а оставете и Той ще оправи вашите работи!
Можете
да
работите колкото искате, но ако другият фактор, Господ, не вземе участие, трудът ви е загубен.
Ако спазвате правилото, аз ще ви помогна, но ако не го спазвате, благословение няма
да
имате.
За нас важи свършването на работата, а не времето кога
си
дошел и започнал работа – може и сутрин, и обед, и вечер.
Искаме
да
опитаме едно правило.
Человек от камъка не може
да
извади храна, но мъхът може.
Спокойствие трябва и ще видите как всичко ще се уреди.
Сумата, която ще се събере у вас, идната година като се съберем, ако даде Бог, ще видим за какво може
да
се употреби – за най-полезната работа.
Много работа няма
да
ви дам.
Ще имате моето съдействие,
да
се не смущавате.
С мен какво бе: владици, попове плетоха паяжини, мина слонът и с опашката
си
омете всичко – отиде по вятъра тяхната паяжина.
Няма народ, който
да
не е пометен заради противението
си
на Божието дело: Асирия, Вавилон и колко други култури са пометени!
Идната година условията ще бъдат по-благоприятни.
Работата иска абсолютна чистота –
да
се не разколебаете.
В България всички добри хора трябва
да
си
насочат мислите към един център – към Бога.
Забърканите им работи
да
си
ги оправят сами, а ако искат ново, ще им го дадем.
Трябва
да
има нещо, на което целият живот
да
е построен.
Оня, който идва
да
оправя света или една работа, трябва
да
носи свещ,
да
бъде пълен.
Ако идва празен, какво ще даде?
Аз не искам
да
ви извадя от вашето положение, вие сте поставени в разни положения – там, в това или онова положение, имате
да
изучавате някоя мъчнотия.
(Тук се заведоха разговори и изказаха мисли заради разните личности в обществото ни – маниаци.) Учителят каза: Не може в едно общество
да
няма подобни лица.
Рецептата е
да
се игнорират и тук, и във всеки град, и
да
се не приемат.) – Това приятелите могат
да
сторят, но аз, Учителят ви, не мога това
да
направя.
Аз всекиго трябва
да
търпя и
да
приемам.
Търпение трябва и на вас и очакване – всичко ще се поправи някой ден.
– (Ако са навън пръснати, добре е, но като са вси там, в „Опълченска“ 66!
– (Раздават
си
имотите.
Ще раздадеш всичко, това е добре, но гладът ще дойде, с него как ще се разправим!?
Има вътрешни нужди.) – Раздаването, то има вътрешно значение, което те не разбират.
Добре е
да
се продължава.
Трябва
да
се изучава някое занятие, специална професия.
Сега, материалните въпроси ще гледате
да
ги уредите вие: салона в София и други някои.
Без инициатива никакъв успех не може
да
има в живота.
Нам трябват пчели работници, които
да
внасят отвън, а не
да
изнасят.
Какво има друго
да
ви смущава?
[символи (*)]
Кръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения: вертикално и хоризонтално, и всяко от тях има две отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно + и през тая врата на движението му [символ], което е толкова бързо, че никой не може
да
мине освен Любовта, и затова Кръстът – страданията, се провождат само с любовта.
Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т.е.
Там, гдето има много електричество, земята е гола – голо е, камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква, а под повърхността има буйно текуща вода.
Водата привлича, урегулирва движението на електричеството.
Там, гдето има магнетизъм, има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха, спокойна.
Магнетизмът глади, оглажда повърхността.
2.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
И тогава трябва
да
бъдем като децата: съвършено естествени и свободни,
да
забравим неволи и страдания.
Всички ще имаме свободен билет
да
отидем до Слънцето и ще бъдем радостни.
(Учителя прави сериозни, строги изражения на лицето
си
.) Питам: тази сериозност какво означава?
(Учителя прави по-весело изражение на лицето
си
.) Зад тази идея сега какво се крие?
– Ако искаш
да
сплашиш някой престъпник, ще заемеш първата поза, ако пък искаш
да
развеселиш приятеля
си
, ще заемеш втората поза.
Казвам: всички войници, всички стражари са все сериозни – вдигнат пушката и вървят. Защо?
Тя е тази, че във всяко едно свое движение човек трябва
да
издава онова, великото, приятното в живота.
Той трябва
да
бъде като един извор.
Представете
си
, че един извор мисли като мене.
Като извира, този извор трябва
да
има къде
да
протича.
Следователно, ако ми дадат условия в живота, моят живот трябва
да
има място къде
да
протича,
да
минава през всички растения и
да
им оставя своето благо.
Дето минавам, аз ще се запознавам с всички цветя, треви, с всички растения, мушички, комарчета – ще скачам, а те ще приемат моята радост.
Ами представете
си
, че тази вода не вдига шум, тече тихо и спокойно, и видиш, не мине много време, отгоре се покрие с жабуняк, развие се неприятна миризма – това хубаво ли е?
Питам: кое е по-хубаво – този извор с течаща вода или този ограничен басейн със застоялата вода?
Сега нашето тяло в единия случай може
да
мяза на един течащ извор, а в другия случай може
да
мяза на един басейн със застояла вода – и ние ставаме кисели, недоволни.
Ще станеш сутрин, ще кажеш: „Господ е дошъл в закона на забавлението, аз трябва
да
науча онзи велик закон на смирението.“ В забавлението всички са пъргави, подвижни.
Според него трябва
да
схванеш какво трябва
да
направиш в дадения момент.
Представете
си
сега, че вие сте в туй общество на забавата.
Какви щяхте
да
бъдете?
Ако ви кажа сега
да
се смеете, ще ме питате: „Защо трябва
да
се смеем?
“ Питам: ами защо трябва
да
бъдем сериозни?
Любовният, осмисленият, поетическият живот е красивият живот.
Каква погрешка можеш
да
му намериш?
Не е ли хубаво
да
бъде човек един такъв извор, та който дойде при него,
да
се почувства успокоен,
да
забрави скръбта
си
?
Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява
да
отиваш със скъсани дрехи!
Ще се измиеш чисто, ще се облечеш с най-хубавите
си
дрехи, които имаш, и така ще отидеш.
Като се приближаваш при този велик извор на живота, трябва
да
си
пременен и
да
се радваш на туй велико благо, което той ти дава.
И Писанието, като предвижда този закон на забавата, казва: „Ще дойде време, когато хората няма
да
се страхуват един от друг, но всеки ще седи на забавата под своята смоковница.“
Човек, който не се забавлява, не може
да
се подмлади.
Например ти седиш, гледаш как се забавляват децата, казваш: „Детински работи!
Даже и Господ има известни часове, през които се забавлява с хората, и след това пак се заеме за своята работа.
Не можем ли и ние по същия закон
да
направим това нещо?
Гледаш, някой твой приятел рисува нещо.
Ако искаш
да
го поправиш, може, но не го коригирай на платното, а вземи една жива гарга и му кажи: „Хайде, аз ще я държа, а ти ще рисуваш.“ Ще я обръщаш на една, на друга страна, и като я нарисува приятелят ти, ще му кажеш: „Както виждаш – и ти рисува, и аз рисувах.
Сега вас може
да
ви шокира думата гарга.
Тя тъжела за сестра
си
и
си
турила черна дреха.
След време, когато сестра ѝ възкръсне, и враната ще стане бяла, ще
си
тури бели дрехи.
В сериозния живот преобладават тези сили, които изчерпват соковете, влагата от живота, и затова у човека започват
да
се втвърдяват нервите, мускулите, костта става по-твърда и в него се заражда един вътрешен мързел.
Затова всеки един от вас трябва
да
има едно забавление, но забавлението го дава само Любовта.
Без Любов забавление не може
да
има.
Когато направим туй забавление, всички се усещаме свободни.
В забавата всеки трябва
да
е доволен от своето поведение, а не
да
усеща вътрешно една натегната атмосфера.
Човекът е сериозен, когато животът му е грешен, когато има
да
дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори.
Следователно ние трябва
да
превърнем сериозния живот в една забава.
От това гледище всичкият материален свят е една забава за висшите духове.
Те по някой път гледат как живеят хората на Земята, защото туй, което хората правят на Земята – това е едно забавление, за Невидимия свят то не е толкова сериозно.
Единственото същество, което може
да
ни даде радост,
да
ни осмисли живота, това е Бог.
И действително, вски ден, колкото и
да
сте заети с работата, все ще дойде известен момент – сутрин, на обяд или вечер, когато ще почувствате много голяма радост.
Следователно не всякога трябва
да
бъдете сериозни.
Но понеже нашият ум е зает с толкова велики работи, то тези красиви неща, които Бог ни дава, остават незабелязани, и ние се пробуждаме, когато всички тия неща са минали.
Сериозни трябва
да
бъдете, когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешките
си
, превърнете живота
си
в забава!
Ние се занимаваме с това, какво ще стане с Европа, какво ще стане с България, какво ще стане с дъщерите ни, със синовете ни, а изгубваме тези красиви моменти, които Бог ни дава.
Сериозния живот аз уподобявам на живота, който човек прекарва нощно време: седи сам в тъмнината, няма с кого
да
приказва, размишлява какво
да
прави.
В туй тяло, което имаме, Бог е вложил всичко най-красиво.
А животът на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живeят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и в онази висша Доброта.
В туй, малкото тяло, виждаме всичките блага на миналото и бъдещето, а за по-далечното бъдеще Бог ще ни даде ново тяло, в което ще влее туй, новото благо.
И всички се радват, че има забава.
Когато настане периодът на забавата, Господ прощава греховете на всички хора.
За всеки едного се приготовлява едно ново, красиво тяло, в което той ще се забавлява.
Та нужно е вече
да
напуснем онази мрачна философия на живота.
Под забава не разбирам
да
ви забавлявам като някой шут, не разбирам
да
ви забавлявам и като някой актьор, но подразбирам една приятна музикална забава, на която някой поет, музикант или художник може
да
изнесе онези хубави песни и картини от Природата.
Аз ще ви приведа един пример, ако искате
да
си
служите с добрата страна на Евангелието.
Ние, съвременните хора, сме свикнали
да
изнасяме само лошите работи от живота.
Вие още не сте се научили
да
гледате красивото в хората.
Разпръснал децата
си
, уморил жена
си
, изгубил всичкото
си
състояние и останал съвсем сам в най-голямо отчаяние, при което решил
да
се самоубие.
Какво нещо бихте видели в съвременния човек, във всички съвременни животински царства, във всички растения и камъни, ако бихте знаели как
да
гледате на тях!
Имал само един лев в джоба
си
и решил
да
купи с него едно Евангелие.
Природата има две лица.
Купил
си
и прочел: „Бог е Любов!
Едното лице на Природата е толкова страшно, че човек за него трябва
да
бъде сляп.
“ „Е – казва
си
той, – всичко раздадох и изгубих за любовта.
Намерих най-после Този, когото обичах, и затова мога
да
направя нещо хубаво за Него.“ Отива в кръчмата
да
се забавлява.
Един български свещеник ми разправяше, че в младините
си
един път сънувал следния сън: срещнало го едно голямо куче и го нагълтало, но после го извадило от устата
си
.
Казва на кръчмаря: „Дай ми една чаша вино!
“ Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другар вътре: „Слушай, цели двадесет години те черпих, но сега ще те науча на един нов закон“ – и отстранява чашата, не пие.
Обръща се към кръчмаря: „Я дай една чаша най-бистра, чиста вода.“ Слага чашата пред
себе
си
.
Сега често с погрешките, които правим в живота
си
, даваме повод на такива кучета
да
ни поглъщат и, като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: „Животът няма смисъл.“ Това е само привидно така.
“ Човекът вдига чашата с водата и пие.
Ние сами правим живота
си
неприятен, безсмислен.
И тъй, едното лице на Природата е много неприятно, много страшно, а другото ѝ лице е много красиво.
В Природата има живи работници, които изработват едно живо лице за човешката душа.
Той ме научи на това.“ Отива на другия ден, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия ден в кръчмата и
си
заръчва чаша вино и чаша вода, но водата пие.
Те го ваят сега, та като влезе човекът в новата фаза на своето развитие, в новата форма, която никой не познава, то
да
бъде готово.
Това са най-красивите тела, които човек може
да
си
представи.
Така и вие можете
да
победите един свой лош навик.
Ако имате един такъв навик, седнете в кръчмата, вземете чаша с винце и чаша с вода.
Казвам: добър е онзи човек, който може
да
прояви своята доброта при най-неблагоприятните условия в живота.
Онзи, който може
да
прояви своята доброта при благоприятни условия, това е много естествено.
Затуй по някой път се виждате толкова красиви!
Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: „Господи, аз мога
да
направя нещо заради Тебе!
Тогава казвате: „Аз не съм знаел, че съм толкова красив!
“ И от това гледище тази Любов трябва
да
се разшири,
да
бъде Любов към всички,
да
блика навсякъде:
да
бъдем еднакво разположени към всички, без пристрастие.
И като погледнем някого,
да
му пожелаем всичкото добро тъй, както Бог желае това.
Да
забравим всичките му погрешки тъй, както Бог забравя, защото Любовта като дойде, никога не вижда погрешките.
Понеже тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне
да
им съдействаме,
да
не разваляме тяхното изкуство.
Ако не можем
да
направим друго, то поне
да
не разхвърляме боите, четките им,
да
не цапаме платното им,
да
не се упражняваме върху него, а
да
се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико.
Сега дойде някой дух, внуши ти някоя мисъл, каже ти: „От тебе човек не може
да
стане.“ Ами че как няма
да
стане от мене човек?
Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грешки и вие казвате: „Е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме!
Кажи така: „От тебе човек не, може
да
стане?
Когато дойде в гимназията един учител
да
преподава български език и почне
да
шари тетрадките ви, той крив ли е?
Има известни правила, известни закони в българския език, които му диктуват: „Ще спазваш тия правила и всяка буква ще бъде на мястото
си
.“ Някой ученик понякога не спазва тези правила, тури една буква вместо друга.
Онзи, който ти внушава, че от тебе човeк не може
да
стане, той има положителна мисъл, че от тебе лош човек може
да
стане.
Щом може
да
стане от тебе лош човек, и добър човек може
да
стане.
– Той
си
има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката.
Употреби деятелността
си
– добър човек
да
станеш.
Който може
да
бъде сериозен, може
да
бъде и весел,
да
се смее.
Някой другар му казва: „Дай
да
видим тетрадката ти!
Ще гледате не само на външната, но и на вътрешната страна на живота.
Ще бъде смешно например, ако аз туря на лицето
си
една страшна маска и вие се плашите от тази маска, а под маската се смея.
Няма нищо: професорът ви учи и трябва
да
му благодарите.
Не гледайте на тази маска, гледайте какво има под нея!
Или може
да
туря на лицето
си
една много весела маска, а под нея
да
има нещо много сериозно.
Не е маската, която дава смисъл на нещата, а какво се крие зад маската.
И тъй, тази вечер искам
да
ви оставя следната мисъл: най-великото нещо в света е, че Бог всякога слиза, за
да
ни предаде правилото на Любовта, т. е.
Да
изучава човек температурата на Любовта, това е отлично нещо!
Под температурата на Любовта растат всички растения.
Следователно в Природата великите същества са създали своя азбука, която ние трябва
да
изучаваме.
Запитвам ви следното: има ли растение в света, което може
да
расте без светлина и без топлина?
Например вземете следния символ.
Ако отидете сутрин на изгрев Слънце, най-първо ще забележите една малка светлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрее Слънцето.
Има ли извор в света, който
да
извира и
да
се втича в реките без светлина и топлина?
Питам: какво иска
да
ни каже Природата с пукването на зората до изгряването на Слънцето?
Какво иска
да
ни каже от изгряването на Слънцето до залязването?
В тия моменти на Природата има два символа.
За всички тия неща са потребни светлина и топлина.
В първия момент, от пукването на зората до изгряването на Слънцето, Природата ни учи върху двата велики закона – на Мъдростта и Истината.
Всички хубави кристали, всички скъпоценни камъни, всички диаманти са станали под силата на светлината и топлината.
Всички животни са станали под силата на светлината и топлината.
След като изгрее Слънцето обаче Природата ни учи на друго.
Това са три Велики Духове, които работят за създаването на човека.
Те наричат човека възлюбления син на Бога.
“ Когато човек придобие тази хубава, красива форма, душите на хората и на ангелите ще се съединят и ще образуват едно цяло.
Човек в утробата на майка
си
, в утробата на Природата двата часа учи Мъдростта и Истината, а през останалото време от деня учи Любовта.
Когато се съединят душите им, Бог ще влезе
да
живее в тях и те ще се радват на безсмъртие.
И тъй, когато вашият живот е на изгрев, ще вземете първия символ.
Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, с която се занимавате.
Като отивате всяка сутрин на изгрев, ще имате в ума
си
картината, идеята за изгряващото Слънце.
Пред нас седи една велика задача на безсмъртието:
да
наследим Небето,
да
се срещнем с онези велики души, за които се приготовляваме – но за това всеки един човек трябва
да
даде нещо от
себе
си
и нещо
да
приеме.
Някой път казвате: „Човек трябва
да
работи за
себе
си
.“
Да
, но като работи за
себе
си
, като се съсредоточава в
себе
си
, човек трябва
да
се разширява,
да
включва в
себе
си
туй широко
Себе
, и понеже ние живеем в Бога, и в нас
да
живеят всички.
И тогава цял ден ще трябва
да
изучавам промените, които стават в Любовта.
Като включим Бога,
да
включим и всички други същества в нас.
Това е хубавото в Природата!
Това значи
да
обичаме някого,
да
му желаем доброто.
Някой път твоята любов се усилва повече, а някой път отслабва и ти казваш: „Любовта се усилва и отслабва.“ – Не, ти още не любиш.
Това значи
да
желаем доброто на всички,
да
обичаме Бога.
Ние само се учим на изкуството
да
любим.
И ако изпълните всичко това, всичките мъчнотии, всички недъзи, които имате, за които става въпрос: че някому обущата са скъсани, някому – шапката, че някой ял само хлебец – всичко туй за една седмица ще се разреши.
Когато изгрее Божествената Любов и дойде тази топлина, ние сме готови
да
разделим своя залък с онзи, когото обичаме.
Казва се в Писанието: „Бог е Любов.“ Значи нам не са дали още това изкуство –
да
любим.
Щом нямаме любов, скриваме залъка в джоба
си
.
Дойде ли Любовта, усмихваме се и казваме: „Братко, хайде и двамата
да
се забавляваме.“
Когато Бог ви учи на туй изкуство, всички ангели следят с любопитство, със страхопочитание какво върши Той с тия малки същества.
На изкуството
да
обичаме сам Бог ни учи и в този смисъл само децата могат
да
направят това.
Те се чудят, като виждат, че Бог слиза от трона
си
, за
да
ги учи на Любов.
В туй отношение искам
да
бъдете като децата, защото само децата се забавляват.
Само Бог знае изкуството на Любовта и само Той може
да
ни го предаде, но за
да
възприемем туй изкуство, трябва
да
бъдем готови.
Ами че малко нещо ли е този, великият Бог на Любовта,
да
обърне погледа
си
към тебе и ти
да
можеш
да
го възприемеш?
Дяволът, като завидял на хората, турил им бради, за
да
ги маскира, но и зад тях те пак се виждат.
Ако вашето сърце може
да
трепне от погледа на един ваш приятел, когото обичате, то не трябва ли сърцето ви
да
трепне от погледа на Този, който ви е дал живота и всички блага в него?
Аз искам
да
бъдете в душите
си
като децата: млади, бодри и весели.
А туй, че имате страдания – това са само промени на хоризонта ви.
Когато изгрее Слънцето, колкото и
да
е ясно на хоризонта, все стават промени: дойде прах, заоблачава се, явяват се дъжд, сняг, бури, и после отново изгрява Слънцето.
Като
си
лягате, кажете: „Утре, като изгрее Слънцето, Господ ще дойде, ще Го посрещна.“ И като
си
лягаш, пак
да
бъдеш радостен, но не само външно, а
да
усещаш, че от тебе излиза топлина и всички
да
кажат за тебе: „Бих желал този човек
да
дойде още един път.“ Всички трябва
да
бъдете като един извор, който извира, като един цветец, от който лъха приятен мирис.
Тези промени стават постоянно в Природата, но същият закон е и в живота.
Такъв трябва
да
бъде нашият живот.
Туй е забавлението, за което говори Христос: „И пак ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма
да
отнеме.“ Забава е това!
Няма
да
туряте никаква философия в тях.
Ние изпратихме всички грешници на хаджилък.
Ама как
да
ги разбираме?
Дадохме им по един билет и им казахме: „Хайде сега на път!
Човек трябва
да
се усеща весел, радостен, готов
да
даде всичко.
Тази вечер няма
да
смущавате учениците, защото ние ще имаме забавление, а вие сте много сериозни – не можем
да
се разправяме, не можем
да
се разбираме с вас.“ Тогава защо
да
не благодарите на Бога за тази забава, за всички промени, които стават в живота ви?
Да
сте пълни и радостни,
да
не ви виждам вече начумерени, сериозни.
Тази вечер, утре, другиден, до една седмица няма
да
ги има, не се бойте, затова до една неделя може
да
се забавлявате, колкото искате.
Като се заоблачи, те се отварят, шушнат
си
, радват се.
Защото още не сте научили великия, красивия език на Бога.
Сега става една промяна в ума ви и силите в Природата действат благоприятно.
Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не виждаме красивото.
Затуй в нашите събрания трябва
да
има резки промени от едно състояние в друго.
Ние виждаме красота само в онези неща, които всъщност нямат красота.
Ние ще минем през всичките положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания.
Дойде например някой при мене, иска
да
го обичам.
Туй събрание, което имаме сега, е първо по рода
си
.
За
да
го обичам, за
да
се прояви Любовта ми към него, трябва
да
намеря онова, красивото в него.
В тази забава се научихме на следното нещо: всяка сутрин Бог слиза, за
да
ни научи на изкуството на Любовта.
Не мога
да
го обичам заради неговото знание.
Той помилва всекиго и казва: „Искам
да
слушате.“ И
си
заминава.
Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще падаме и ставаме – и най-после ще станем гладки като някой бисер и ще кажем: „Много хубаво нещо сме сега.“ Нали сте виждали как някое камъче се търкаля, търкаля, докато най-после съвършено се оглади.
Всичките неприятни неща ще изчезнат и ще остане онова – хубавото, красивото от живота.
Това е хубавото, това е красивото в Природата и в живота, понеже всеки един човек, всяка една душа е една необходимост за тебе в твоето проявление.
Онзи ден ви казах, че най-важното нещо за човека е
да
люби, а не
да
бъде любим.
– Ако всички души не се съберат на едно място, нито една душа не може
да
се прояви.
Любовта може
да
дойде чрез туй отваряне на душата.
Значи ако животът е забавление, за всички трябва
да
е забавление.
Сега, като отворите Евангелието, в него има дадени много правила, но простата човешка душа трябва
да
бъде свободна, трябва
да
имаме за морал туй, което ще даде възможност
да
се прояви Любовта.
Ако е радост, за всички трябва
да
е радост.
И в ада има музика, развлечения – не мислете, че е толкова страшно.
– Когато горе има забавления, и в ада има забавления.
Когато горе работят сериозно, и в ада работят сериозно.
По едно време отишла
да
си
гледа работата из къщи и в този момент нейната малка дъщеря взема четката и боите и, както наблюдавала друг път майка
си
, взема
да
рисува по платното.
Забавление
си
прави тя.
Не, тя преподава на майка
си
следния урок: „Мамо, ти, след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за
да
не мога
да
я достигна.
Щом не
си
я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство.“ И Господ е направил така.
Той е вдигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме,
да
казваме: „Е,
да
съм там сега!
“ Когато не ни се дават някои неща, то не е, защото не искат
да
ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват – нашият ред още не е дошъл.
Докато дойде нашият ред, ние трябва
да
седим като публика и
да
гледаме.
По някой път вие казвате: „Защо хората страдат толкова много?
“ Какво нещо е страданието?
– Страданието е едно от най-приятните чувствания.
Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли.
Може
да
кажем, че страданията са създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи.
И ако ви попитат искате ли страдания, ще кажете: „А,
да
не ни дава Господ страдания!
“ Ами какво
да
ви даде?
Че страданието е най-великото благо за човека!
Страданията всякога предшестват забавата.
Ами че когато правите едно угощение тук, на Земята, създавате
си
едно забавление, но и вашите кокошки също имат забавление.
Вие ги изваждате от курника и им казвате: „Виждаме, че вашето жилище не е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели толкова време в него, но ние ще ви извадим оттук и ще ви приемем на гости в нашите къщи, ще ви покажем как се забавляваме.“ Кокошките започват
да
крякат,
да
кукуригат,
да
кудкудякат.
Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате
да
им пеете, а те мълчат.
За една кокошка е привилегия
да
я изяде един човек.
Аз не казвам, че човек я изяжда, но той я приема на гости, макар че тя минава през огън.
По същия начин и вие ще минете през огън, щом искате
да
влезете в Духовния свят.
“ Защото, когато Божествената Любов слезе, за
да
даде живот, смъртта и всички нещастия и страдания се поглъщат.
Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли, украшения върху вашите дрехи, и ще кажете: „Много се радваме, че минахме през този път и научихме такива ценни уроци.“ И действително, забавата е необходима.
Едно нещо е необходимо в забавата: ти трябва
да
забравиш
себе
си
,
да
забравиш животинското, нисшето аз.
Например, като седна някъде, аз не трябва
да
мисля, че вие ме наблюдавате, а трябва
да
бъда съвършено тих и спокоен и
да
си
мисля съвсем друго нещо.
Така трябва
да
е и с всеки един от вас:
да
си
мисли спокойно,
да
не се наблюдава и
да
счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък.
– То е, като че
си
в някой затвор.
Дойде стражарят и ти преглежда всичко.
Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това-онова и т. н.
После дойде друг някой, прегледа ти дрехите, яката.
Във всяка забава човек е красив.
Сам по
себе
си
той ще
си
тури онова облекло, в което той импонира на другите.
Питам: ами защо трябва
да
бъдем сериозни?
(втори вариант)
Любовният, осмисленият, поетическият живот е красивият живот.
(втори вариант)
И когато срещнеш един човек, на когото душата е отворена, ти не можеш
да
го забравиш никога.
(втори вариант)
Каква погрешка можеш
да
му намериш?
(втори вариант)
Не е ли хубаво
да
бъде човек един такъв извор, та който дойде при него,
да
се почувствува успокоен,
да
забрави скърбта
си
?
(втори вариант)
Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява
да
отиваш със скъсани дрехи!
(втори вариант)
Ще се измиеш чисто, ще се облечеш с най-хубавите
си
дрехи, които имаш и така ще отидеш.
(втори вариант)
Като се приближаваш при този велик извор на живота, трябва
да
си
пременен и
да
се радваш на туй велико благо, което той ти дава.
(втори вариант)
И писанието като предвижда този закон на забавата, казва: Ще дойде време, когато хората няма
да
се страхуват един от друг, но Всеки ще седи на забавата под своята смоковница.
(втори вариант)
Човек, който не се забавлява, не може
да
се подмлади.
(втори вариант)
Запример, ти седиш, гледаш как се забавляват децата, казваш: детински работи!
(втори вариант)
Даже и Господ има известни часове, през които се забавлява с хората, и след това пак се заеме за своята работа.
(втори вариант)
Не можем ли и ние по същия закон
да
направим това нещо?
(втори вариант)
Гледаш някой твой приятел рисува нещо.
(втори вариант)
Ако искаш
да
го поправиш, може, но не го коригирай на платното, а вземи една жива гарга и му кажи: хайде аз ще я държа, а ти ще рисуваш.
(втори вариант)
Ще я обръщаш на една, на друга страна, и като я нарисува приятелят ти, ще му кажеш: както виждаш, и ти рисува, и аз рисувах.
(втори вариант)
Сега вас може
да
ви шокира думата гарга.
(втори вариант)
Човек е сериозен когато животът му е грешен, когато има
да
дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори.
(втори вариант)
Следователно, ние, трябва
да
превърнем сериозния живот в една забава.
(втори вариант)
От това гледище, всичкият материален свят е една забава за висшите духове.
(втори вариант)
- Едно време сестрата на тази врана умряла.Тя тъжела за сестра
си
и
си
турила черна дреха.
(втори вариант)
Те по някой път гледат, как живеят хората на земята, защото туй, което хората правят на земята, то е едно забавление за невидимия свят, то не е толкова сериозно.
(втори вариант)
След време, когато сестра и възкръсне, и враната ще стане бяла, ще
си
тури бели дрехи.
(втори вариант)
Следователно не всякога трябва
да
бъдете сериозни.
(втори вариант)
Сериозни трябва
да
бъдете, когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешките
си
, превърнете живота
си
в забава!
(втори вариант)
Сериозният живот аз уподобя- вам на живота, който човек прекарва нощно време - седи сам в тъмнина, няма с кого
да
приказва, размишлява какво
да
прави.
(втори вариант)
В сериозния живот преобладават Тези сили, които изчерпват соковете, влагата от живота и затова у човека започват
да
се втвърдяват нервите, мускулите, костта става по-твърда и в него се явява един вътрешен мързел.
(втори вариант)
А живота на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живеят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и онази висша доброта.
(втори вариант)
И всички се радват, че има забава.
(втори вариант)
Затова всеки един от вас трябва
да
има едно забавление, но забавлението го дава само Любовта.
(втори вариант)
Когато настане периода на забавата, Господ прощава греховете на всички хора.
(втори вариант)
Без Любов забавление не може
да
има.
(втори вариант)
Когато направим туй забавление, всички се усещаме свободни.
(втори вариант)
Под "забава" не разбирам
да
ви забавлявам като някой шут, не разбирам
да
ви забавлявам като някой актьор, но подразбирам една приятна, музикална забава, на която някой поет, музикант или художник може
да
изнесе Онези хубави песни и картини от природата.
(втори вариант)
В забавата всеки трябва
да
е доволен от своето поведение, а не
да
усеща вътрешно, една натегната атмосфера.
(втори вариант)
Ние, съвремените хора, сме свикнали
да
изнасяме само лошите работи от живота.
(втори вариант)
Вие още не сте се научили
да
гледате красивото в хората.
(втори вариант)
Какво нещо бихте видели в съвременния човек, във всички съвременни животински царства, във всички растения и камъни, ако бихте знаели как
да
гледате на тях!
(втори вариант)
Природата има две лица.
(втори вариант)
Едното лице на природата е толкова страшно, че човек за него трябва
да
бъде сляп.
(втори вариант)
Единственото същество, което може
да
ни даде радост,
да
ни осмисли живота, това е Бог.
(втори вариант)
И действително, Всеки ден, колкото и
да
сте заети с работата все ще дойде известен момент, сутрин, на обед или вечер, когато ще почувствате много голяма радост.
(втори вариант)
Един български свещеник ми разправяше, че в младините
си
един път сънувал следния сън: среща го едно голямо куче и го нагълтва, но после го изважда от устата
си
.
(втори вариант)
Но понеже вашият ум е зает с толкова велики работи, то тези красиви неща, които Бог ни дава остават незабелязани, и ние се пробуждаме, когато всички тия неща са минали.
(втори вариант)
Събужда се на сутринта и заболява.
(втори вариант)
Ние се занимаваме с това, какво ще стане с Европа, какво ще стане с дъщерите ни; със синовете ни, а изгубваме Тези красиви моменти, които Бог ни дава.
(втори вариант)
Туй тяло, което имаме Бог е вложил всичко най-красиво в него.
(втори вариант)
Сега, често с погрешките, които правим в живота
си
, даваме повод на такива кучета
да
ни поглъщат, и като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: животът няма смисъл.
(втори вариант)
В туй малкото тяло виждаме всичките блага на миналото и бъдещето, а за по-далечното бъдеще Бог ще ни даде ново тяло, в което ще влее туй новото благо.
(втори вариант)
За всеки едного се приготовлява едно ново, красиво тяло, в което ще се забавлява.
(втори вариант)
Ние сами правим живота
си
неприятен, безсмислен.
(втори вариант)
Та, нужно е вече
да
напуснем онази мрачна философия на живота.
(втори вариант)
И тъй, едното лице на природата е много неприятно, много страшно, а другото и лице е много красиво.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, ако искате
да
си
служите с добрата страна на Евангелието.
(втори вариант)
В природата има живи работници, които изработват едно живо лице за човешката душа.
(втори вариант)
Разпръснал децата
си
, уморил жена
си
, изгубил всичкото
си
състояние, и останал съвсем сам в най-голямо отчаяние при което решил
да
се самоубие.
(втори вариант)
Те го ваят сега, та като влезе човекът в новата фаза на своето развитие, в новата форма, която никой не познава,
да
бъде готово.
(втори вариант)
Имал само един лев в джоба
си
и решил
да
купи с него едно Евангелие.
(втори вариант)
Това са най-красивите тела, които човек може
да
си
представи.
(втори вариант)
Купил
си
и прочел: Бог е Любов!
(втори вариант)
Е, казва
си
той, всичко раздадох и изгубих за Любовта.
(втори вариант)
Намерих най-после този, когото обичах и затова мога
да
направя нещо хубаво за Него.
(втори вариант)
Отива в кръчмата
да
се забавлява.
(втори вариант)
Казва на кръчмаря: дай ми една чаша вино!
(втори вариант)
Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другар вътре.
(втори вариант)
Обръща се към кръчмаря: я дай една чаша най-бистра, чиста вода.
(втори вариант)
Затуй по някой път се виждате толкова красиви!
(втори вариант)
Слага чашата пред
себе
си
.
(втори вариант)
Тогава казвате аз не съм знаял, че съм толкова красив!
(втори вариант)
Понеже Тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне
да
им съдействуваме,
да
не разваляме тяхното изкуство.
(втори вариант)
Ако не можем
да
им направим друго, то поне
да
не разхвърляме боите, четките им,
да
не цапаме платното им,
да
не се упражняваме върху него, а
да
се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико.
(втори вариант)
Отива на другия ден, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия на кръчмата, и
си
заръчва чаша вино, чаша вода, но водата пие.
(втори вариант)
Много често аз ви забавлявам с известни символи, показ- вам ви известни грешки, и вие казвате?
(втори вариант)
Така и вие, можете
да
победите един свой лош навик.
(втори вариант)
Когато дойде в гимназията един учител
да
преподава български език и почне
да
шари тетрадките ви, той крив ли е?
(втори вариант)
Ако имате един такъв навик, седнете на кръчмата, вземете чаша с винце и чаша с вода.
(втори вариант)
Има известни правила, известни закони в български език, които му диктуват: ще спазваш тия правила, и всяка буква ще бъде на мястото
си
.
(втори вариант)
Казвам: добър е онзи човек, който може
да
прояви своята доброта при най-неблагоприятни условия на живота.
(втори вариант)
Онзи, който може
да
прояви своята доброта при благоприятни условия, то е много естествено.
(втори вариант)
- Той
си
има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетpaдкaтa.
(втори вариант)
Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: Господи, аз мога
да
направя нещо заради Тебе!
(втори вариант)
И от това гледище, тази Любов трябва
да
се разшири,
да
бъде Любов към всички,
да
блика навсякъде,
да
бъдем еднакво разположени към всички, без пристрастие.
(втори вариант)
И като погледнем някого,
да
му пожелаем всичкото добро тъй, както Бог желае.
(втори вариант)
Някой другар му казва: дай
да
видим тетрадката ти!
(втори вариант)
Да
забравим всичките му погрешки, тъй както Бог забравя, защото Любовта като дойде никога не вижда погрешките.
(втори вариант)
Сега, дойде някой дух, внуши ти някоя мисъл, каже ти: от тебе човек не може
да
стане.
(втори вариант)
Ами че как няма
да
стане от мене човек?
(втори вариант)
Няма нищо, професорът ви учи, и трябва
да
му благодарите.
(втори вариант)
Кажи така: от тебе човек не, може
да
стане?
(втори вариант)
Онзи, който ти внушава, че от тебе човек не може
да
стане, той има положителна мисъл, че от тебе лош човек може
да
стане.
(втори вариант)
Щом може
да
стане от тебе лош човек, и добър човек може
да
стане.
(втори вариант)
Употреби деятелността
си
, добър човек
да
станеш.
(втори вариант)
Който може
да
бъде сериозен, може
да
бъде весел,
да
се смее.
(втори вариант)
Следователно, в природата великите същества са създали своя азбука, която ние трябва
да
изучаваме.
(втори вариант)
Запример, вземете следующия символ.
(втори вариант)
Ще гледате не само на външната, но и на вътрешната страна на живота.
(втори вариант)
Ако отидете сутрин на изгрев слънце, най-първо ще забележите една малка светлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрее слънцето.
(втори вариант)
Ще бъде смешно, за пример, ако аз туря на лицето
си
една страшна маска, и вие се плашите от тази маска, а под маската се смея.
(втори вариант)
Не гледайте на тази маска, гледайте какво има под нея!
(втори вариант)
Питам: какво иска
да
ни каже природата с пукването на зората до изгряването на слънцето?
(втори вариант)
Или, може
да
туря на лицето
си
една много весела маска, а под нея
да
има нещо много сериозно.
(втори вариант)
Какво иска
да
ни каже от изгряването на слънцето до залязването?
(втори вариант)
Не е маската, която дава смисъл на нещата, а какво се крие зад маската.
(втори вариант)
В тия моменти на природата има два символа.
(втори вариант)
В първия момент, от пукването на зората до изгряването на слънцето, природата ни учи върху двата велики закона на Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
И тъй, тази вечер искам
да
ви оставя следната мисъл: най- великото нещо в света е, че Бог всякога слиза, за
да
ни предаде правилото на Любовта, т. е.
(втори вариант)
След като изгрее слънцето, обаче, природата ни учи на друго.
(втори вариант)
Да
изучава човек температурата на Любовта, това е отлично нещо!
(втори вариант)
Под температурата на Любовта растат всички растения.
(втори вариант)
Запитват ви следното: има ли растение в света, което може
да
расте без светлина и без топлина?
(втори вариант)
Има ли извор в света, който
да
извира и
да
се втича в peкитe без светлина и топлина?
(втори вариант)
Човек в утробата на майка
си
, в утробата на природата двата часа учи Мъдростта и Истината, а останалото време от деня учи Любовта.
(втори вариант)
И тъй, когато вашият живот е на изгрев, ще вземете първият символ.
(втори вариант)
За всички тия неща са потребни светлина и топлина.
(втори вариант)
Като отивате всяка сутрин на изгрев, ще имате в ума
си
картината, идеята за изгряващото слънце.
(втори вариант)
Всички хубави кристали, всички скъпоценни камъни, всички диаманти са станали под силата на светлината и топлината.
(втори вариант)
Всички животни са станали под силата на светлината и топлината.
(втори вариант)
И тогава цял ден ще трябва
да
изучавам промените, които стават в Любовта.
(втори вариант)
Това е хубавото в природата!
(втори вариант)
Някой път твоята любов се усилва повече, а някой път отслабва, и ти казваш: любовта се усилва и отслабва.
(втори вариант)
Това са три велики духове, които работят за създаването на човека.
(втори вариант)
Те наричат човека възлюбления син на Бога.
(втори вариант)
Ние само се учим на изкуството
да
любим.
(втори вариант)
Казва се в Писанието: "Бог е любов." Значи нам не са дали още това изкуство
да
любим.
(втори вариант)
Когато човек придобие тази хубава, красива форма, дyмите на хората и ангелите ще се съединят и ще образуват едно цяло.
(втори вариант)
Когато се съединят дyмите им, Бог ще влезе
да
живее в тях, и те ще се радват на безсмъртие.
(втори вариант)
Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички ангели следят с любопитство, със страхопочитание, какво върши Той с тия малки същества.
(втори вариант)
Те се чудят като виждат, че Бог слиза от трона
си
, за
да
ги учи на Любов.
(втори вариант)
Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, с която се занимавате.
(втори вариант)
Само Бог знае изкуството на Любовта, и само той може
да
ни го предаде, но за
да
възприемем туй изкуство трябва
да
бъдем готови.
(втори вариант)
Пред нас седи една велика задача на безсмъртието,
да
наследим небето,
да
се срещнем с Онези велики души, за които се приготовляваме, но затова Всеки един човек трябва
да
даде нещо от
себе
си
и
да
приеме.
(втори вариант)
Някой път казвате: човек трябва
да
работи за
себе
си
.
(втори вариант)
Ами че малко нещо ли е този великият Бог на Любовта
да
обърне погледа
си
към тебе, и ти
да
можеш
да
го възприемеш?
(втори вариант)
Да
, но като работи за
себе
си
, като се съсредоточава в
себе
си
, човек трябва
да
се разширява,
да
включва в
себе
си
туй широко
себе
, и понеже ние живеем в Бога, и в нас
да
живеят всички.
(втори вариант)
Ако вашето сърдце може
да
трепне от погледа на един ваш приятел когото обичате, то не трябва ли сърдцето ви
да
трепне от погледа на Този, който ви е дал живота и всички блага в него?
(втори вариант)
Като включим Бога,
да
включим и всички други същества в нас.
(втори вариант)
А туй, че имате страдания, това са само промени на хоризонта ви.
(втори вариант)
Това значи
да
обичаме някого,
да
му желаем доброто.
(втори вариант)
Когато изгрее слънцето, колкото и
да
е ясно на хоризонта, все стават промени?
(втори вариант)
Това значи
да
желаем доброто на всички,
да
обичаме Бога.
(втори вариант)
И ако изпълните всичко това, всичките мъчнотии, всички недъзи, които имате, за които става въпрос, че някому обущата са скъсани, някому шапката, че някой ял само хлебец, всичко туй в една седмица отгоре ще се разреши.
(втори вариант)
Тези промени стават постоянно в природата, но същият закон с и в живота.
(втори вариант)
Когато изгрее Божествената Любов и дойде тази топлина, ние сме готови
да
разделим своя залък с онзи, когото обичаме.
(втори вариант)
Щом нямаме любов, скриваме залъка в джоба
си
.
(втори вариант)
Дойде ли Любовта, усмихваме се и казваме: братко, хайде и двамата
да
се забавляваме.
(втори вариант)
На изкуството
да
се обичаме сам Бог ни учи, и в този смисъл само децата могат
да
направят това.
(втори вариант)
В туй отношение искам
да
бъдете като децата, защото само децата се забавляват.
(втори вариант)
Ние изпратихме всички грешници на хаджилък.
(втори вариант)
Дадохме им по един билет и им казахме: хайде сега на път!
(втори вариант)
Тази вечер няма
да
смущавате учениците, защото ние ще имаме забавление, а вие сте много сериозни, не можем
да
се разправяме, не можем
да
се разбираме с вас.
(втори вариант)
Дяволът, като завидял на хората, турил им бради, за
да
ги маскира, но и зад тях те пак се виждат.
(втори вариант)
Тогава защо не благодарите на Бога за тази забава, за всички промени, които стават в живота ви?
(втори вариант)
Аз искам
да
бъдете в дyмите
си
като децата млади, бодри, весели.
(втори вариант)
Като
си
лягате, кажете: утре, като изгрее слънцето, Господ ще дойде, ще Го посрещна.
(втори вариант)
Като се заоблачи, те се отварят шушнат
си
, радват се.
(втори вариант)
И като
си
лягаш, пак
да
бъдеш радостен, но не само външно, а
да
усещаш, че от тебе излиза топлина и всички
да
кажат за тебе: бих желал този човек
да
дойде още един път.
(втори вариант)
Всички трябва
да
бъдете като един извор, който извира, като един цветец, от който лъха приятен мириз.
(втори вариант)
Защото още не сте научили великия, красивия език на Бога.
(втори вариант)
Такъв трябва
да
бъде нашият живот.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не виждаме красивото.
(втори вариант)
Туй е забавлението, за което говори Христос: "И пак ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма
да
отнеме".
(втори вариант)
Ние виждаме красота само в Онези неща, които в същност, нямат красота.
(втори вариант)
Дойде, запример, някой при мене, иска
да
го обичам.
(втори вариант)
За
да
го обичам, за
да
се прояви любовта ми към него, трябва
да
намеря онова красивото в него.
(втори вариант)
Не мога
да
го обичам заради неговото знание.
(втори вариант)
Няма
да
туряте никаква философия в тях.
(втори вариант)
Ама как
да
разбираме?
(втори вариант)
Човек трябва
да
се усеща весел, радостен, готов
да
даде всичко.
(втори вариант)
Това е хубавото, това е красивото в природата и в живота, понеже Всеки един човек, всяка една душа е една необходимост за тебе в твоето проявление.
(втори вариант)
Да
сте пълни и радостни,
да
не ви виждам вече начумерени, сериозни.
(втори вариант)
- Ако всички души не се съберат на едно място, нито една душа не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Тази вечер, утре, други ден, до една седмица няма
да
ги има, не се бойте, за това до една неделя може
да
се забавлявате колкото искате.
(втори вариант)
Значи, ако животът е забавление, за всички трябва
да
е забавление.
(втори вариант)
Ако е радост, за всички трябва
да
е радост.
(втори вариант)
Сега става една промяна в ума ви, и силите в природата действуват благоприятно.
(втори вариант)
И в ада има музика, развлечения, не мислете, че е толкова страшно.
(втори вариант)
Затуй в нашите събрания трябва
да
има резки промени, от едно състояние в друго.
(втори вариант)
Ние ще минем през всичките положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания.
(втори вариант)
- Когато горе има забавления, и в ада има забавления.
(втори вариант)
Туй събрание, което имаме сега е първо по рода
си
.
(втори вариант)
Когато горе работят сериозно, и в ада работят сериозно.
(втори вариант)
В тази забава, се научихме следното нещо: всяка сутрин Бог слиза, за
да
ни научи на изкуството на Любовта.
(втори вариант)
Той помилва всякого и казва: "Искам
да
слушате" - и
си
заминава.
(втори вариант)
Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще падаме и ставаме, и най-после ще станем гладки като някой бисер и ще кажем: много хубаво нещо сме сега.
(втори вариант)
Нали сте виждали как някое камъче се търкаля, търкаля, докато най-после съвършено се оглади.
(втори вариант)
По едно време отишла
да
си
гледа работата из къщи, и в този момент, нейната малка дъщеря взима четката и боите, и както наблюдава друг път майка
си
, взима
да
рисува по платното.
(втори вариант)
Всичките неприятни неща ще изчезнат и ще остане онова хубавото, красивото от живота.
(втори вариант)
Забавление
си
прави тя.
(втори вариант)
Онзи ден ви казах, че най-важното нещо за човека е
да
люби, а не
да
бъде любим.
(втори вариант)
Не, тя преподава на майка
си
следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за
да
не мога
да
я достигна.
(втори вариант)
Любовта може
да
дойде чрез туй отваряне на душата.
(втори вариант)
Щом не
си
я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство.
(втори вариант)
Сега, като отворите Евангелието, в Него има дадени много правила, но простата човешка душа трябва
да
бъде свободна, трябва
да
имаме морал, туй което ще даде възможност
да
се прояви Любовта.
(втори вариант)
Той е дигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме,
да
казваме: е,
да
съм там сега!
(втори вариант)
Когато не ни се дават някой неща то не е защото не искат
да
ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл.
(втори вариант)
Докато дойде нашият ред, ние трябва
да
седим като публика и
да
гледаме.
(втори вариант)
По някой път вие казвате: защо хората страдат толкова много?
(втори вариант)
Какво нещо е страданието?
(втори вариант)
- Страданието е едно от най- приятните чувствувания.
(втори вариант)
Когато човек страда, идват му най- хубавите мисли.
(втори вариант)
Може
да
кажем, че страданията са създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи.
(втори вариант)
И ако ви попитат, искате ли страдания, ще кажете: а,
да
не ни дава Господ страдания!
(втори вариант)
Ами какво
да
ви даде?
(втори вариант)
Че страданието е най- великото благо за човека!
(втори вариант)
Страданията всякога предшествуват забавата.
(втори вариант)
Ами, че когато правите едно угощение тук на земята, създаваше
си
едно забавление, но и вашите кокошки също имат забавление.
(втори вариант)
Вие ги изваждате от курника и им казвате: виждаме, че вашето жилище не е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели толкова време в него, но ние ще ви извадим от тук и ще ви приемем на гости в нашите къщи, ще ви покажем как се забавляваме.
(втори вариант)
Кoкoшкитe започват
да
крякат,
да
кукуригат,
да
куткудякат.
(втори вариант)
Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате
да
им пеете, а те мълчат.
(втори вариант)
За една кокошка е привилегия
да
я изяде един човек.
(втори вариант)
Аз не казвам, че човек я изяжда, но той я приема на гости, макар че тя минава през огън.
(втори вариант)
По същия начин и вие ще минете през огън, щом искате
да
влезете в духовния свят.
(втори вариант)
" Защото, когато Божествената Любов слезе, за
да
даде живот, смъртта, всички нещастия, страдания, се поглъщат.
(втори вариант)
Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли, украшения върху вашите дрехи и ще кажете: много се радваме, че минахме през този път и научихме такива ценни уроци.
(втори вариант)
Едно нещо е необходимо в забавата: ти трябва
да
забравиш
себе
си
,
да
забравиш животинското, нисшето аз.
(втори вариант)
Запример, като седна някъде, аз не трябва
да
мисля, че вие ме наблюдавате, а трябва
да
бъда съвършено тих и спокоен и
да
си
мисля съвсем друго нещо.
(втори вариант)
Така
да
е и с Всеки един от вас:
да
си
мисли спокойно,
да
не се наблюдава и
да
счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък.
(втори вариант)
- То е, като че
си
в някой затвор.
(втори вариант)
Дойде стражарят и ти преглежда всичко.
(втори вариант)
Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това-онова и т. н.
(втори вариант)
После, дойде друг някой, прегледа ти дpеxите, яката.
(втори вариант)
във всяка забава човек е красив.
(втори вариант)
Сам по
себе
си
той ще
си
тури онова облекло, в което той импонира на другите.
(втори вариант)
И тогава трябва
да
бъдем като децата, съвършено естествени и свободни,
да
забравим неволи, страдания.
(втори вариант)
Всички ще имаме свободен билет
да
отидем до слънцето и ще бъдем радостни.
(втори вариант)
(Учителят прави сериозни, строги изражения на лицето
си
).
(втори вариант)
(Учителят прави по-весело изражение на лицето
си
).
(втори вариант)
- Ако искаш
да
сплашиш някой престъпник, ще заемеш първата поза, ако пък искаш
да
развеселиш приятеля
си
, ще заемеш втората поза.
(втори вариант)
Казвам: всички войници, всички стражари са все сериозни, дигнат пушката, вървят. Защо?
(втори вариант)
Тя е тази, че във всяко едно свое движение човек трябва
да
издава онова великото, приятното в живота.
(втори вариант)
Той трябва
да
бъде като един извор.
(втори вариант)
Представете
си
, че един извор мисли като мене.
(втори вариант)
- Като извира този извор трябва
да
има къде
да
протича.
(втори вариант)
Следователно, ако ми дадат условия в живота, моят живот трябва
да
има място къде
да
протича,
да
минава през всички растения и
да
им оставя своето благо.
(втори вариант)
дето минавам, аз ще се запознавам с всички цветя, треви, с всички растения, мушички, комарчета, ще скачам, а те ще приемат моята радост.
(втори вариант)
Ами представете
си
, че тази вода не дига шум, тече тихо и спокойно, и видиш, не мине много време, отгоре се покрие с жабуня развие се неприятна миризма, това хубаво ли е?
(втори вариант)
Питам: кое е по-хубаво, този извор с течуща вода, или този ограничен басейн със застоялата вода?
(втори вариант)
Сега, нашето тяло в единия случай може
да
мяза на един течущ извор, а в другия случай може
да
мяза на един басейн със застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни.
(втори вариант)
Ще станеш сутрин ще кажеш: Господ е дошъл, в закона на забавлението аз трябва
да
науча онзи велик закон на смирението.
(втори вариант)
В забавлението всички са пъргави, подвижни.
(втори вариант)
Според който трябва
да
схванеш какво трябва
да
направиш в дадения момент.
(втори вариант)
Представете
си
сега, че вие сте в туй общество на забавата.
(втори вариант)
Какви щяхте
да
бъдете?
(втори вариант)
Ако ви кажа сега
да
се смеете, ще ме питате, защо трябва
да
се смеем?
(втори вариант)
3.
Никаква лъжа
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
Божественото вътре във вас ще ви спаси!
(Разказва примера със сестра Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото Учение, а приписва имота на младата
си
дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.) Не пъдете добродетелта от
себе
си
вътре - лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в
себе
си
.
Някои от
себе
си
Божествено нищо не дават, а материално отвред събират.
Определено било колко
да
се плаща.
Но понеже това е по човешки, поискал сметка, взели заем и уредили всичко.
Това е един общ недъг, който трябва
да
се изкорени - има тоя недъг много лоши последствия.
И аз ги питам: А вие отгде вземате, работите ли с вашите ръце и по истински начин ли изкарвате прехраната
си
?
(Искали
да
го оплетат, а трябва прямо
да
се задават въпроси.) Никога лъжата не е имала такова гражданство, както сега.
Вълната е калпава и преждата ще бъде такава, ще бъде гнила.
Ще турите правилото
да
бъдете искрени в съзнанието
си
.
Лъжата не е в акта
да
вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание
да
вземеш нещо, което не е твое.
Човек сега е дошъл
да
изправи всички свои грешки от най-далечното минало, от всичките царства, като е бил в тях.
В един живот може
да
се изправят всичките погрешки на животинското
си
състояние.
В сегашния строй не трябва ни даже министър
да
ставаш, ще те хвърлят в затвора.
Никога не се е прилагал така силно кармическият закон, както сега, и особено в Русия.
Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия.
Не е въпросът, какво Бог може
да
направи.
Той всичко може
да
направи.
Ние трябва
да
възстановим връзките на Божията Любов, и не за сега, а за в бъдеще.
(Навежда Учителят примера със "Слово" Акционерно дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина.) Не Божественото ги е ръководило, а личният интерес и облаги.
Убиха и последния й син на Калиманци през юли тази година.
Те са причина и за г-жа Иванович Ружа, че
си
замина.
Но тя (Недялкова) нека стои малко по-далече от нас, тя е забатачила и с нея не можем
да
се рекламираме.
Но главата се е вмирисала, свещеничеството, което трябва
да
бъде пример за честност, а е фабрика на лъжата.
Те признават, че са фалирали и казват нам
да
се пазим и ние
да
не се опетним.
Сега управляват професорите - създадоха
си
командировки.
Аз от вас искам
да
си
изпълните задълженията пред Небето, повече не искам.
Проучвайте Евангелието, Стария завет,
да
видите как са живели.
Моралът е, като направиш една постъпка, тя
да
не те осъжда.
Ние не гледаме на външното на нещата, а на онова, което е скрито вътре в душата.
Да
приведете имуществото, което имате, в ред, в известност и порядък.
Всички трябва
да
работят - не само един или двама.
Това ще бъде една банка и ще се създадат материални работи за вас.
Ще оформите всичко според съществуващия ред и порядък на земята.
България е пълна със заровени пари, но не е морален закон
да
се изравят.
Умрелият
си
ги пази - те са негови.
Брат Петко Епитропов е ходил, знае ги, но не е казано още
да
ги извадим.
За новите слушатели на беседите ще дадете наряда от 1919 г.
За вас през годината ще ви дам по една задача, всекиму като дойде времето.
Вие ще се благодарите, че имате тези мъчнотии и ще проявите характера
си
и ще докажете, че можете при най-трудни условия
да
правите добро.
Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенства.
Англия не желае една силна славянска държава, органически свързана, затова славяните трябва
да
бъдат морално силни.
Опасност за война има на Далечния изток, а в Европа вътрешни събития.
Жълтата опасност може
да
се отложи за няколко години.
Европейските държави ще се стремят
да
се разсипят икономически и стопански.
Те са двете течения най-силни сега.
Учителят: Ние сме принципно за Любовта, защото тя е, която ще оправи всичко.
Правителството ще се раздели: те ще станат едни против други на дележ и, ще се разкапят от само
себе
си
.
Те усещат и казват - и едните, и другите: "Ние ще дойдем един ден при вас", затова и ни казват: "Вие поне се пазете чисти" - искат с това
да
имат едно чисто гнездо.
Отвън ще се явят, ще дойдат други фактори и ще тръгне в насока на федерирането.
Сега ще бъдете зрители и ще се подготовлявате за събора идущата година, а сегашните ще видите дали ще издържат до идущата година!
Вие гледайте
да
създадете нещо - всеки от вас
да
създава нещо,
да
проявите своята енергия.
Например братя от провинцията искат
да
вземат една градина за обработвание -
да
не им отнема всичкото време.
Много от нашите братя трябва
да
минат през сепията и дисциплината на света и тогава
да
дойде при нас
да
го лекуваме.
Като влязат първом в света, ще придобият опитност, която ще ги ползва, като дойдат при нас.
Ще работите вие всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното по-настрани.
Дойде ли
да
употребим Божественото за
себе
си
, загубени сме.
Чешмата, която дава вода, не я задържай за
себе
си
.
Доброто, което правите,
да
не се знае от никой.
Пари със светски човек пратете - но вие
да
не изпъквате на лице.
Ще
си
изработвате временни методи за изпълнение на доброто - на чисто ще бъдете.
Работата между народа е същата, както и на градина.
Ако не знаеш
да
работиш на градина, не ще можеш
да
работиш и между народа.
Да
работите върху вас - ще вървите напред, ще чакате и ще видите.
Всички по-долни се приближават към богатия - от всичките царства.
Като ти турят хомота от горе висшите същества, ще се научиш
да
вървиш в правия път.
На всекиго са определени условията, при които трябва
да
работи.
Финансистите спъват материално нашите приятели, за
да
ги разсипят материално: така например кожите на Деньо Цанев и Никола Ватев, така е и с Лазар Котев.
Английската политика не иска
да
има в България духовенството влияние.
Вие не трябва
да
искате една Велика България, а една България, в която
да
има законност и правота - тогава тя ще бъде силна и велика.
Кои трябва
да
работят?
Засилва се числото на работниците.
Трудовият час е една забава - леки занятия, специалности
да
се учат.
Учителят казва: "Направете
си
приятели от богатството на неправдата!
Обърнете богатия към Господа.
- Молете се не просвета
да
му даде Бог, а кажете: "Дай му, Господи, една живеница в стомаха,
да
не яде!
" Заболее, ще му кажеш: "Ще те излекувам, но готов ли
си
да
служиш на Бога?
Но
да
нямаш целта
да
му вземеш богатството - користолюбие
да
няма, а служба Богу!
Сегашният свят както е устроен, ние трябва
да
го превземем.
Всички, нашите приятели, трябва
да
минете през търговията.
Една мелница можем
да
я превземем, вместо нова
да
правим.
Поета, като го накарате
да
работи само физическа работа, ще огрубее.
Всеки ще работи, но според способността
си
.
УЧИТЕЛЯТ: Получихте ли наряда?
(-
Да
!)
Ще се даде на всички, които са били в събота на събранията.
Начало на изпълнението на наряда: 22-ри септември 1924 г.
На новите членове от обществото ще дадете наряда от 1919 година.
Те трябва
да
почнат оттам, отгдето са започнали всичките, а сега искат изведнъж
да
станат богати, учени.
Това са процеси, които постепенно се дават.
Богатството е възнаграждение за труда: след като работи, получава плода.
На всичко трябва
да
се даде духовен характер.
Те са като една потреба парите -
да
си
наемеш или купиш потребните необходимости в живота.
Кое те заставя
да
се спреш при една чешма?
- Нали водата?
Само със силата на любовта може
да
се подобри всичко.
Тя е вътрешен процес - сила.
Трябва
да
се стремите това, което придобивате,
да
се осветява, иначе благата носят разсипване.
Истинската ценност на едно богатство не може друг
да
го вземе.
На скъпоценността кой може
да
вземе ценността?
Най-първо ще се стремите високо в
себе
си
да
се повдигате.
Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може
да
се реализира, и всички минали грешки, които могат
да
се изправят.
Ще вложите в
себе
си
любовта и истината, никаква лъжа и по Божественому ще ликвидирате сметките
си
.
Ние живеем за Бога, умираме за Бога, живеем един за други, но за
да
изявим Божията Любов!
В сегашния строй лъжата има гражданство и това е едно нещастие.
Един брат казва, че еди-кой
си
имал нужда от пари, но той
да
ги занесе.
- Защото и той имал нужда!
Ще ги занесе, но ще ги похарчи поне половината за
себе
си
.
Казвам: Тоя малък дявол
да
го извадиш от
себе
си
!
Тия, малките грехове са, които съсипват живота!
Лъжа
да
нямаш в
себе
си
!
Не е въпросът
да
убедиш света, че не лъжеш, защото целият свят е в лъжа, но праведните
да
убедиш, че не лъжеш!
От човека зависи
да
не лъже.
Осъден е някой и ти, който носиш присъдата за опрощаване, зависи от теб
да
отидеш една минута по-рано и
да
го спасиш осъдения, или една минута по-късно -
да
излъжеш, и
да
го обесят.
Лъжата премахва онова красивото, което слиза от Небето, и щастието се губи.
" - Няма
да
кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във Варна и свърших тази и тази работа.
Да
лъже човек, е една вътрешна слабост, не от сега придобита.
Няма случай, който
да
е казвал една малка лъжа и
да
не е изгубил после много.
И сега, аз бих желал
да
се тури в Братството образец на честност.
Човек може и в истината, като преувеличи,
да
каже една лъжа, затова, когато говорите, трябва
да
бъдеш буден, защото невидимият свят следи и трябва
да
си
дадете ценз на всяка една дума.
4.
Разумният труд
,
СБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
Сегашния свят, както е устроен, ние трябва
да
го превземем.
Всички, нашите приятели, трябва
да
минете през търговията.
Една мелница можем
да
я превземем, вместо нова
да
правим.
Поетът, като го накарате
да
работи само физическа работа, ще огрубее.
Всеки ще работи, но според способността
си
.
5.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Представете
си
един голям джобур, който има вместимост 10 000 литра и е пълен с вода.
Този джобур има долу някъде канела, през която водата от него може
да
изтича.
Вие например сте слуга при един господар.
Господарят ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура!
Отива
да
го изпразни.
Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън.
Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може
да
стигне дъното.
Взема тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата.
Цял ден прави това и едва най-после успява
да
изпразни джобура.
Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е
да
се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур.
Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура!
Отива, отпушва я, туря отдолу кофата и само излива, като
си
пее „Блага дума на устата“.
Джобурът се изпразва, а той
си
пее.
И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек
си
нареди“, изпразваме джобура отгоре.
Значи вие може
да
свършите една работа отгоре с котела, а може
да
я свършите и отдолу през канелата и
да
си
четете някоя книжка.
Петкан казва: „Много лесна работа е
да
изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е
да
се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура.
След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода!
“ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура.
После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода!
“ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак
си
пее „Блага дума“.
Това значи
да
разбираш онези закони, с които Живата природа
си
служи.
Погрешката стои в това, че когато господарят каже на Стоян
да
изпразни джобура, Стоян не пита как
да
го изпразни.
Господарят щеше
да
му каже как
да
постъпи.
Господарят мълчи, а Стоян се блъска през целия ден.
Той казва: „Господарю, аз съм слаб човек, този джобур отгоре ли се празни, или има някаква леснина?
“ Господарят му казва: „Има грездей, отдолу ще го изпразниш.“ После, като му каже
да
пълни джобура, Петкан пак пита: „Господарю, тази работа е тежка.“ Господарят казва: „Там има един маркуч, ще го вземеш, с него ще напълниш джобура.“ Когато Бог дойде, като Го питаме за мъчните работи, Той ще ни каже един лесен път, по който
да
можем всякога
да
извършим работите
си
, колкото и
да
са трудни те.
Някой път, като ви говоря, вие може
да
мислите, че моята беседа е насочена към вас.
Много естествено е, че всяка беседа все ще е насочена към нещо, но към какво?
Когато вятърът духа, той не е специално проводен за къщата ви,
да
вдига прах – той е пратен в света, за
да
направи проветряване.
Когато в света стават тия Божествени проветрявания, всеки от вас трябва
да
си
отвори прозорците и
да
чака.
А във вас има следната слабост: когато Божественото проветряване иде, вие сте затворени за него, но след като мине Божественото проветряване, вие тогава отваряте прозорците
си
.
Ако вие садите любеници, трябва
да
знаете времето, по което се садят.
Ако ги садите по-късно, няма
да
станат.
Всяко нещо
си
има своето определено време.
Не всякога човек може
да
посади семената на добрия живот.
Добрият живот всякога може
да
се прояви, но има условия, които са го създали.
Трябва
да
спазвате условията, при които може
да
посадите Доброто в
себе
си
.
Сега често ние казваме: „
Да
си
уредим материалните работи, че на стари години ще мислим за духовен живот.“ Мислите ли така, лъжете се.
Старите години най-малко способстват за уреждане на духовния живот.
Че майката е уморена, детето не иска и
да
знае – то вдига шум посред нощ, заповядва.
При това майката трябва
да
има голяма любов, за
да
може
да
търпи това дете.
И дядото също тъй иска всичките му внуци
да
се отнасят с почитание към него.
От 28 до 65 години е периодът, когато човек може
да
работи идеално,
да
бъде идеалист.
В младините
си
вие ще намерите тази фаза от живота
си
, която съответства на проявите във вашия духовен живот.
Дойдат ли условия за духовен живот, когато и
да
е това време, посейте Доброто в
себе
си
!
Често майки и бащи казват: „Нашата дъщеря или нашият син нека
си
поиграят, нека
си
поживеят, че после ще мислят за духовен живот.“ Това е отживяла философия.
Не, ти ще кажеш на сина
си
: „Синко, докато
си
вкъщи, ти ще вървиш по моя път, като излезеш оттук, можеш
да
вървиш, където искаш.“ Майката ще каже на дъщеря
си
: „Ти ще вървиш по пътя, по който аз вървя, но като излезеш от къщи, тогава
си
вземи друг метод.“ Сега например много майки се влияят от обществото, срамуват се
да
вървят по духовния път,
да
водят духовен живот.
Не, обществото не е меродавно по тия въпроси.
Следователно мнението на майката и мнението на бащата са меродавни.
В света ако търсим знание, трябва
да
го намерим в бащите и майките.
Не, вие не сте правили наблюдения, за
да
видите каква разумност има например между птиците, каква разумност има между растенията, каква разумност има между животните.
Например вие не сте наблюдавали жеравите,
да
видите каква разумност проявяват те.
Щом някое ято жерави се спре някъде, веднага далече от това място поставят стража и при една най-малка опасност тя дава сигнал и всички отлитат от това място.
Докато са в безопасност, всички спокойно ядат, а стражата само седи и наблюдава.
Като слизал един ден в селото
да
си
вземе храна, минал през една много стръмна и тясна планинска пътека.
Гледа по едно време – насреща му иде една мечка, но пътечката е тъй тясна, че няма място накъде
да
се разминат.
Той се спира, гледа и
си
мисли: ако се върне назад, мечката ще го настигне.
Какво
да
прави?
Той гледа и тя гледа.
Чуди се той какво
да
прави.
По едно време мечката
си
вдига предните лапи нагоре, хваща се за една канара и по този начин му отваря път
да
мине.
Той тръгва, минава покрай мечката, без
да
го засегне тя.
Той я погледнал, и тя се обърнала
да
го погледне, но не го наплюла.
Не, ако наблюдавате живота, ще видите много такива случаи.
Има разумност във всички същества, но е различна по степен.
Ако вие яздите някой кон, и без
да
знаете, срещу вас е поставена засада, вие ще я избегнете, ако се оставите на усета на коня.
Той няма
да
мине през мястото на засадата.
Ако вие сами хванете юздите и с шпорите
си
карате коня
да
върви, непременно ще претърпите нещастие в живота
си
.
Та когато ние, съвременните хора, дойдем до такава култура, че
да
ни е срам от нашите котки, от нашите кучета, кокошки, патенца – тогава ние ще бъдем много разумни.
И тогава, като срещнем един вол, ще му кажем: „Ще ме извиниш, днес постъпих с тебе малко жестоко.“ Той ще ти каже: „Аз се радвам, че се извиняваш.“ Туй е истинското възпитание, което вие трябва
да
дадете на младото поколение.
Туй трябва дълбоко
да
се запечати във вашето съзнание.
Сега вашите сърца са корави, вие мислите само за
себе
си
, за вашите обиди: че това е станало, онова не станало.
Не, вие ще благодарите на Бога, че се грижат за вас на Земята.
За всички нас се грижат толкова много, че ние трябва само
да
благодарим.
Като станем сутрин, ние трябва
да
благодарим на Бога, че сме станали, че можем
да
гледаме хубавото небе, светлите звезди, пъстрокрилите пеперуди, увисналите с плодове дървета и всичките
си
братя и сестри.
Вие тук сте се събрали
да
учите – и това е красиво.
Много красива гледка е, дето сме се събрали
да
разискваме за най-хубавите работи.
Тази вечер от Невидимия свят има делегати, изпратени
да
ни видят.
Те казват: „Там, в София, има хора, които се занимават с Божествени неща,
да
им направим едно посещение!
“ Вие ще кажете: „Нашият Учител ни забавлява, все трябва
да
ни позалъже малко.“ Тъй
си
мислите вие, но един ден ще разберете нещата в техния вътрешен смисъл.
Засега още вие дори не можете
да
си
представите хубавите картини, но туй, което днес желаете, един ден ще дойде.
Например вие желаете
да
имате една хубава къща, с хубави мебели, с ония хубави златни рамки на прозорците и т. н.
Дрехите ви пък ще бъдат такива, каквито не сте и сънували.
Ще кажете: „Това е приказка от 1001 нощ.“ Как, не съществува ли това нещо в Природата?
Като излезете зимно време всред Природата, не виждате ли ония гори, окичени с хубави снежни кристали?
Но като духне един топъл вятър, всичката тази красота ще изчезне.
Хубавите неща Природата ги туря и тя пак ги взема.
Великият смисъл, който се крие в света, е
да
създадем в
себе
си
едно благодарно сърце.
Няма по-хубаво нещо от туй, човек
да
благодари за това, което Бог му е дал.
Като видиш великото в света,
да
имаш стремеж за реализирането му и твоето сърце
да
стане още по-добро,
да
се усъвършенства.
Всеки от вас, като стане сутрин, трябва
да
благодари на Бога.
Някой може
да
живее в колиба, но
да
благодари.
Някой може
да
живее в голяма къща.
Добре, но ако тази къща няма мебели, по-добре е
да
живееш в колиба.
Живата Природа изисква от своите деца наблюдение.
Природата обича нещата
да
са съвършени.
Когато искаш нещо, ще искаш всичко
да
е хубаво, всичко
да
е съвършено.
Човек трябва
да
иска най-хубавото в света.
Няма по-хубаво за човека в сегашното му състояние от това,
да
има едно благодарно сърце.
Да
благодариш на Бога, че всичко, което е на Земята, е само за тебе!
Ако имаш туй сърце, ще видиш всичката хубост на Природата.
Доброто гледай, не гледай лошото у хората!
Питам ви: тия символи произволни ли са?
Като срещнеш един твой приятел,
да
виждаш доброто в него, а не лошата му страна.
На всеки, който не е запознат с живата геометрия, всички тия линии, които съществуват в Природата, му се виждат произволни.
Лошото се вижда повече, понеже лошата страна се проявява по-очебиещо.
Всяка линия, всяко движение, в каквото и
да
е направление,
си
има своя разумна причина.
И като е тъй, символите на тия числа също
си
имат своята причина.
Всичко туй произтича от това, че нашето сърце е недоволно.
На ония хора, които започват
да
надебеляват, препоръчвам им
да
носят памучни дрехи, всичко
да
е памучно: ризи, чорапи... Ако някой пълен човек носи памучни дрехи, ще започне
да
отънява.
Ако тия числа биха имали съзнание, биха ви дали едно разумно разяснение: числото 2 не е нищо друго освен пътят на единицата.
Онези хора пък, които са слаби, които по естество са електрични натури,
да
носят вълнени дрехи, по възможност всичко
да
е вълнено, понеже вълнените дрехи са магнетически.
Числото 2 показва пътя, по който единицата се е придвижила, за
да
образува числото 2.
Следователно ние можем
да
кажем, че числото 2 е утробата на числото 1.
Ако разместите дрехите, няма
да
се ползвате от това.
За
да
може единицата
да
стане две, за
да
може силата ¢
да
се раздвои, трябва
да
мине през този път, през двойката.
Кажи
си
: „Щом съм пълен, ще нося памучни дрехи.“ Те са много хубави, отлични са.
Сухите хора
да
носят зимно време вълнени дрехи.
Следователно във всичко трябва
да
виждате доброто.
Вие сте виждали каква форма взема житното зърно, като се посее в земята.
Каквото и
да
направим,
да
знаем защо и за какво го вършим.
Често някои от вас са недоволни от
себе
си
: искат
да
имат черни коси, а някои искат
да
имат руси коси; някои пък се сърдят, че очите им не били сини, а някой казва: „Аз искам
да
имам черни очи.“ И сините очи са намясто, и черните очи
си
имат място; и черните, и русите коси
си
имат място.
Но кога трябва
да
имаш черни коси?
Кога трябва
да
имаш руси коси?
Кога трябва
да
имаш сини очи?
Кога трябва
да
имаш черни очи?
Ако искаш
да
се жениш, препоръчвам ти черни очи и черни коси.
Ако искаш калугер
да
ставаш,
да
се усъвършенстваш, поет
да
станеш или музикант, трябва
да
имаш руси коси и ясносини очи.
Единицата – това число на ума е толкова далечно, че едва се вижда като една малка права линия.
Обаче сега виждаме хора със сини очи и черни коси – размесени са работите.
Значи в него се виждат всички процеси, през които е минало човешкото сърце.
Питат ме: „Защо някои хора имат сини очи и черни коси?
“ Отговарям: в продължение на две поколения баба му е била със сини очи, а дядо му – с черни коси, та е станало някакво прекръстосване.
Учителят казва на учениците
си
тъй: „Сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла.“ Защо е равен на два прави ъгъла, а не на три?
Някъде пък има черни очи и руси коси – там също тъй е станало някакво прекръстосване, не са спазени правилата.
За
да
се образуват правите линии в геометрията, поставят на пътя им големи препятствия, та
да
не могат много
да
обикалят, а
да
вървят в определената им права посока.
Черноземът е място за жито, много хубава пшеница дава, а жълтата пръст дава хубаво грозде.
Значи линии, които срещат на пътя
си
препятствия, са прави. Защо?
Земеделецът трябва
да
знае къде каква почва трябва.
Защото няма накъде
да
се движат – посоката им е определена.
А лозарят също тъй трябва
да
знае каква почва му трябва.
Оттук вадя заключение: ако тия хора, които се занимават с материалния живот, трябва
да
знаят всичко за него, то ние, които искаме
да
възпитаваме човека, не трябва ли
да
знаем при какви условия той трябва
да
расте и
да
се развива?
Казват за някого: „Той е прав.“ Прав е, защото няма накъде
да
иде.
Който не знае тия неща, трябва
да
ги изучава.
Вие трябва
да
изучавате методите, при които ще се развивате правилно.
Седиш, намираш се пред една дилема, която е мъчно разрешима, кажи
си
: „Учителя каза, че джобурът трябва
да
се изпразни, но трябва
да
помисля отгоре ли
да
го изпразня, или отдолу.“ После пак ще
си
кажеш: „Отгоре ли ще го пълня, или ще туря черво?
Слънчевата система, целият наш Космос е създаден по законите на четириъгълника.
“ Ще се спреш
да
помислиш и като решиш задачата правилно, ще ти стане весело.
Тази работа може
да
се свърши по-весело, по-приятно, както Господ дал.
Тъй щото хем джобурът ще се пълни, хем ще остане време
да
прочетете нещо, защото, като дойде господарят, ще те пита: „Прочете ли нещо?
Там, дето има прав ъгъл, това е най-ужасното място, в което вие можете
да
попаднете.
Да
напълниш един джобур от 10 000 оки, това е трудна работа!
Природата, за
да
видоизмени силите на този четириъгълник, тя намалява величината на тези ъгли, т. е.
Сега искам от вас
да
изучавате в Школата окултната наука по правилата на джобура.
на тия действащи сили.
Който влезе вътре, потъва.“ Който не знае къде е грездеят, цял ден ще изважда водата и де кого срещне, ще казва: „Окултната наука е трудна работа!
Силите на ума и на сърцето се стремят към нещо идеално.
Например човек най-първо се грижи само за
себе
си
.
Единият казва: „Цял живот е нужен, за
да
напълниш един джобур!
Някоя мома, преди
да
се ожени, мисли само за
себе
си
: гледа се пред огледалото, облича се добре, днес сложи една рокля, утре – друга, седне, похапне, ходи, играе на хорото, много е весела – байрака носи навсякъде.
“ Другият казва: „Лесна работа е
да
напълниш един джобур!
Майка ¢ казва: „Млада е, трябва
да
си
поживее.“ „Лудо-младо“– казват българите, – значи мисли само за
себе
си
.
Аз ви желая
да
изпразвате вашите джобури отдолу.
Казват: „Весели хора са младите.“ Младият обаче, понеже представлява половината само, не е цяло нещо, недоволен е от своя живот и казва един ден: „Чакай
да
си
взема една другарка, че
да
направя живота
си
по-щастлив.“ Момата също тъй казва: „И аз ще
си
взема един другар,
да
стана по-щастлива.“ Момата е един грош и казва: „Чакай
да
намеря едного с още един грош, та
да
забогатеем.“ Един грош плюс един грош правят два гроша.
Извади грездея и
си
чети!
По този начин момата намира процеса, по който може
да
подобри своя живот.
Човек, който не знае законите, всякога може
да
си
създаде хиляди нещастия.
Ние сега говорим за знание, което иде от Любовта, защото знание без Любов всякога носи нещастие в
себе
си
.
Знание с Любов всякога носи щастие – без изключение.
Там, дето има Любов, знанието е правилно, а там, дето няма Любов, знанието не носи никакво благо.
Майката постепенно започва
да
вижда разумност в това нещо, което вдига само шум.
Като се завъртят, най-първо те вдигат шум, чува се едно шумене, съскане по плочата и само след като тя се завърти няколко пъти, започва
да
излиза нещо разумно, започва
да
се чува някаква мелодия.
И той най-първо съска, шуми, но като се завърти плочата, започва
да
излиза нещо разумно.
Детето в първо време плаче, кряска, но като се завърти плочата много силно, започва
да
излиза разумен глас.
Майката казва: „Виждате ли туй мое детенце, това малко грамофонче?
“ Защото, за
да
се прояви човешкият Дух, трябва му една плоча.
Вие, като се наблюдавате, казвате: „Аз всякога не съм еднакво разположен.“ Защо не сте еднакво разположени?
И те не са далече от истината.
Тия дъски са турени на мястото
си
.
Много лесно може
да
се размести дъската на някой човек.
Това са фигури на речта, затуй мъдрите хора на света са образували мъдри правила, по които може
да
направляваме нашия живот.
Тялото, в което вие сте поставени, което ви служи в живота – това е само едно условие
да
може вашият разумен живот
да
се проявява.
По някой път вие сте недоволни от вашето тяло, но то е една малка фирма, без която не може
да
живеете на Земята.
Някой казва: „Аз не съм много умен човек.“ Не
си
много умен човек?
Ако
си
умен и изобретиш някой отровен газ или някое взривно вещество, защо ти е този ум?
Умът има смисъл само тогава, когато е насочен
да
показва пътя на човешкото развитие, а не
да
спира човека в развитието му.
Един работник минавал цели 20 години през едно хубаво шосе, но всякога е бил замислен, та не му е дохождало наум
да
гледа наоколо
си
.
Един път, като бил много замислен, вървял по шосето и не видял един голям камък на пътя
си
– спънал се в него и паднал.
Като станал, казал
си
: „Кой ли тури този камък на пътя ми?
Вие ще вземете този камък, ще го турите или отляво, или отдясно на пътя
си
, и втори път няма
да
се препъвате.
Тия хора са лоши, втори път няма
да
минавам по този път.“ – Не, бъди внимателен, защото може и друг път
да
се спънеш.
Ще ви приведа сега следния пример, за
да
ви обясня мисълта
си
.
Някой казва: „Както Господ даде, както Господ нареди тази работа.“ Друг казва: „Както ти наредиш тази работа.“ Спор има по този въпрос.
6.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
Той щом каже думата
си
, и парите са веднага готови. Защо?
Тези различия съществуват и вътре в Природата.
Казвате: „
Да
, според обществения строй е така.“ Общественият строй е такъв, но и в Природата е така.
Я вижте, всичките семки не се ли различават?
Има вложено нещо особено в жълъда, че той бук не става.
Значи всяка семка
си
има свои специални възможности.
Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трябва
да
изменим своето положение.
Ако ти
си
слуга при греха, думата любов в твоята уста няма
да
има никакъв смисъл.
Ако ти
си
управител при алчността, думата любов в твоята уста няма
да
има никакъв смисъл.
Ако ти
си
княз на омразата, думата любов в твоята уста няма
да
има никакъв смисъл.
Да
оставим царя, защото думата цар в Невидимия свят изключва греха, изключва кражбата.
Царят не може
да
краде.
Слугата може
да
краде, управителят може
да
краде, князът – също, но царят не може
да
краде, няма възможност
да
краде.
Може ли царят
да
краде от
себе
си
?
Ако имам сто хамбара, ще има ли нужда
да
пренасям съдържанието им от един в друг?
Това само лудите могат
да
го правят.
Човек
себе
си
не може
да
краде.
И тъй, според мене най-хубавото име, което можем
да
носим, казва там Писанието, е
да
бъдем царе.
Всички трябва
да
станем царе!
Ще кажеш: „Как, аз
да
стана цар!
“ –
Да
,
да
, в този специален смисъл всички трябва
да
станем царе, за
да
изключим греха от нашия живот.
Да
станеш цар в света,
да
управляваш хората – това значи
да
се натрупаш с грехове, а
да
станеш цар, за
да
изключиш греха от
себе
си
– това трябва
да
бъде един от най-силните подтици на твоята душа.
Ще кажеш: „Аз искам
да
стана цар, за
да
изключа всички грехове от душата
си
.“
Сега вие искате
да
бъдете слуги на Господа, но Господ не иска прости слуги.
Той иска слугите му
да
бъдат царе.
И най-простият слуга на Господа трябва
да
бъде цар.
Ако не станете царе, вие не можете
да
бъдете слуги на Господа.
Тъй че, ако някой иска
да
бъде слуга на Господа, той трябва
да
стане цар, и като стане цар, като изключи греха от
себе
си
, тогава ще заеме най-скромната служба.
Някой ще каже: „Защо
да
стана цар?
“ – За
да
станеш слуга на Господа.
Какво са допринесли злобата, омразата, завистта, всички тия грехове на хората?
Нека се намери един човек, който
да
каже, че от всички тези пороци е донесено едно благо за хората.
Всички тия пороци са внесли само разрушения, страдания, и при всичко това ние още се лъжем.
Ние мислим, че като направим туй-онуй, имаме право
да
се разгневим и казваме: „Трябва
да
се разгневи човек, ето и в Писанието се казва, че Господ се гневи.“ – Не, това е игра на думи.
То е писано по нямане какво друго
да
се пише.
Значи когато Господ се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пъти по-силна, отколкото обикновеното проявление на Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече.
Казваме, че и Той се гневи, че и Той прави разлика в Любовта
Си
: едного обича повече, другиго по-малко.
Не е лошо
да
мислим така, но мисълта, която искам
да
остане у вас, е всички
да
станете царе, за
да
бъдете слуги на Господа.
Значи идеалът ви трябва
да
бъде висок.
В такъв случай какво се изразява с мисълта на онази египтянка, която искала
да
се ожени за царския син?
Тя се домогвала до царския син, за
да
стане царица.
Сега например вие казвате, че познавате Господа, нали?
Но правили ли сте наблюдение върху
себе
си
да
видите, че като се разгневите, вие забравяте Господа.
Казвате, че познавате Господа, едно от най-великите същества на света, единственото Същество на Любовта, а се гневите.
Представете
си
, че туй Същество е близо до вас и дойде една ваша приятелка или един ваш приятел и ви обиди нещо.
Вие веднага вдигате скандал.
Познавате ли Господа?
Представете
си
, че вие сте една млада мома, на която е дошъл нейният кандидат, за
да
се оженят.
Тя го е очаквала цели десет години, като през това време все са
си
писали писма.
Даже и
да
има много поводи
да
се кара, ще избегне това и ще
си
каже: „Ние
да
си
наредим първо нашата работа, че после ще се караме.“ Ами вие какво правите сега?
Някой път аз казвам някому: „Трябва
да
търпиш.“ –„Ами как мога
да
търпя?
Аз ще му кажа, ще му дам
да
се разбере!
Колко ти струва това, че еди-кой
си
е взел 10 000 лв.
Онзи, който е взел тези пари, той не е взел всичко със
себе
си
, същественото не ти е взел.
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките
си
дългове и сиромашия няма
да
има вече.
Тогава няма
да
имате никакви лишения.
Писанието казва: „Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им.“ Няма
да
има нито плач, нито скърби, нито недоразумения.
И тъй, обръщам ви внимание върху тия мисли, които ви навеждам, за
да
ги имате в ума
си
,
да
мислите върху някои велики въпроси.
“ Вие всички сте влюбени, кажете ми тогава, какво нещо е Любовта, колко пъти в секундата бие сърцето на влюбения.
Ще кажете: „72 пъти.“ – Не, сърцето на влюбения бие 35 милиарда пъти в секундата.
В Любовта сърцето трябва
да
бие 35 милиарда пъти в секундата.
Е, вие усещали ли сте туй 35 милиарда пъти биене на сърцето.
Туй може
да
бъде, може
да
го издържите.
При сегашното
си
състояние такава опитност може
да
имате само веднъж, дваж или три пъти, и то само за 5-10 секунди.
Сега най-големият светия на Земята може
да
издържи едва 10 секунди туй биене.
Даже като дойде до сто и петдесет пъти, всички казват: „Отива
си
човекът, сърцето не може вече
да
издържа.“ И действително този човек
си
отива.
Дойде ли до положението
да
бие двеста пъти, той умира вече.
При това състояние вие ще имате такова едно чувство, което може
да
обгърне целия свят в
себе
си
.
И тогава всички въпроси падат, разрешават се.
Когато дойде туй биене на сърцето, всичко е разрешено.
Когато се махне туй биене на сърцето, вие ставате пак обикновен човек и се чудите:”Где бях и где съм дошъл.“ Много пъти вие сте близо до великата Любов и затова всички се стремите към нея.
Няма ли
да
бъде красив светът, когато имаме пълна вяра един в друг?
Вадя от джоба
си
хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам:”Дайте ги на Драган!
Давам ви парите и вие изпълнявате всичко точ в точ.
А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до мястото
си
.
Някой път се явяват такива развалени пътища, че парите не могат
да
отидат на своето предназначение.
И после, ние трябва
да
умеем
да
предадем своите чувства комуто и
да
е, обаче имаме ли право
да
ограничаваме другите хора?
Та отсега нататък няма
да
бъдете носители на чужди мисли, защото сегашните хора са играчка на извънземни същества.
С някои от вас духовете
си
играят тъй, както децата
си
играят със своите колички.
Някой път дойде някой дух и ви надъха
да
се карате,
да
изгубите разположението
си
.
На другия ден, като ви мине неразположението, вие се чудите на
себе
си
как сте направили туй нещо!
Не
си
ти, който
си
направил това нещо.
Вие може
да
играете роля на една гайда.
Гайдарджията като надуе гайдата, тя стане голяма, надуе се и засвири, а всички хора играят наоколо.
Тя ще каже: „Аз съм всичко!
“ Свърши ли гайдарджията, свие гайдата и тя казва: „Какво стана с мене?
“ Гайдата не е нищо друго освен кожата на едно животно, което е изгубило живота
си
.
Ако човек може
да
стане една гайда и
да
свири само, и това е хубаво, но смисълът на живота не е в гайдата.
Ако една гайда може
да
вдъхновява, то и аз мога
да
вдъхновя всекиго.
Например някой държи някаква беседа, а друг седи там, но не слуша, не се интересува, замислен е нещо.
– Има
да
плаща 20 000 лева.
Аз мога
да
го накарам
да
се заинтересува. Как?
– Приближавам се при него, давам му 50 000 лв.
Той веднага
си
отвори очите, заинтересува се.
Гайдата се надуе, свири вече, 50 000 лв.
Като пошепнеш на един човек: „50 000 лв.“ – всичко става.
Пък и най-жежкия от вас мога
да
го попаря. Как?
– Проповедник
си
, имаш
да
ми даваш 50 000 лв.
Колко внимателни трябва
да
бъдем за своите думи!
Трябва
да
бъдем като царете.
Александър слугата, Александър управителят, Александър князът – всички имат възможности, но най-хубавото положение е това на царя.
Аз желая през тази година всички
да
станете царе!
Понеже искам
да
станете царе, то нарядът, който бе предвиден
да
започнете от 21 септември, ще го започнете от 14 септември, за
да
станете царе.
Аз ще ви диктувам, а вие ще пишете, за
да
станете царе.
Всички ще изпълнявате размишленията от наряда, след като изгрее Слънцето.
Като изгрее Слънцето, всички трябва
да
сте на крака и
да
четете; като четете, трябва
да
бъдете като светлината.
Слънцето трябва
да
е изгряло и
да
имате високия идеал!
Вашият идеал не трябва
да
бъде като идеала на онзи осиромашал княз, пример из европейската история, княз X, който, като изпаднал в голяма беднотия и се намерил между много кредитори, решил някак
да
си
поправи положението.
– Влюбва се в дъщерята на един богат търговец милионер и един ден ѝ определя рандеву, като ѝ казва
да
дойде облечена с най-хубавите
си
дрехи, накитена с най-скъпоценните
си
огърлици и украшения.
На своите кредитори пък казва: „Вие ще дойдете във вид на разбойници, уж искате
да
ме убивате, а аз ще се помоля на своята възлюбена
да
плати откуп за мен.“ Идва тя облечена, нагиздена при него, радва се на своите украшения, но идват и кредиторите с маски, улавят княза
да
го убиват.
Тя, за
да
избави своя възлюбен, дава дрехите
си
, дава всичките
си
украшения и се връща у дома
си
без тях.
Питам: как гледате на този възлюбен, осиромашал княз?
Той минава за някакъв
си
княз, а тя минава за негова спасителка.
Аз не искам вашата любов
да
бъде като любовта на този княз, нито пък моето положение или положението на когото и
да
е
да
бъде като положението на тази мома, която дава всичко в жертва.
Той трябва
да
ѝ каже: „Аз те обикнах, но имам
да
давам, помогни ми!
“ Не трябва
да
я лъже.
Той се бои
да
не урони своя престиж пред нея – и този човек няма понятие даже за един обикновен морал, за един идеал в душата
си
.
Тогава Природата определя отрицателната величина със скръбта, а положителната величина – с радостта.
Понеже в Духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скръбта може
да
се сменяват моментално.
Например може
да
си
най-големият грешник, говоря по човешки, оцапан с най-черните грехове, но ако в твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда Любов, веднага всичките ти грехове се заличават.
Може
да
си
един ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може
да
те смъкнат вътре в ада.
Тъй щото вдигането и падането е постоянно и всеки стои или пада според закона на Любовта, според своето поведение, което има към Бога.
Този закон е закон на Божествената Правда.
Там Правдата се прилага еднакво.
Всеки пада или става според онова, което мисли, чувства и действа.
Затуй всякога, когато имате един плик пред вас, ще гледате дали вашите величини, с които разполагате, са положителни или отрицателни.
Ами ако аз бих донесъл една полица, волски език ги наричат, и ви кажа: „Моля, бих желал
да
имам вашето лице, вашето име за спомен, аз тъй много ви обичам, подпишете се!
“ И вие, без
да
мислите много, вземете перото и се подпишете.
Този, който много ви обича, може
да
напише на полицата: „
Да
се броят 200 000 лева!
На волски езици няма
да
се подписвате, а на чисти книги само, и ще пишете тъй: „Този подпис има сила само за Духовния свят, а не и за материалния.“ Ако дадете една полица с такава уговорка, мислите ли, че на Земята ще я вземат предвид?
– Няма
да
я вземат.
И тъй, ще носите в
себе
си
високия идеал!
Всички ще станете царе, за
да
бъдете слуги на Господа!
В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността
да
разбират нещата.
Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги.
Този закон всякога може
да
го проверите.
Във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят – почти безсмислен.
Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната
си
детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст.
Вземете 100-120-годишния старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща!
Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120-годишен старец – всичко им е безразлично.
Започват
да
си
клатят главата и казват: „Ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече.”Право ли е всичко това?
– Не, това не трябва
да
бъде така.
Туй може
да
ви се вижда противоречие, но то е факт.
Може
да
сте опитали хиляди положения от вашия сегашен живот, но той още не е същинският.
Например една мравя може
да
е опитала всички възможности и благости на мравешкия живот, но ако тази мравя застане в положението на един философ и каже, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е в заблуждение.
Тя например не е опитала живота на човека и за него даже няма никакво понятие.
Нейният живот има допирни точки с човешкия живот, а именно, както мравята яде, така и човекът яде, но
да
има повече допирни точки, не зная.
Дали те имат тенджери, вилушки и лъжици, не зная.
Дали имат градини, лозя, дето садят ябълки, круши, грозде, не зная.
Дали имат разни карфички, чепички и други подобни, не зная.
Сега по някой път вие
си
казвате: „Какъв ли е ангелският свят, как ли живеят ангелите?
Туй не трябва
да
ви обезсърчава, но трябва
да
ви покаже каква широчина и каква дълбочина се крие в истинския живот.
Ние за мравите и за всички същества под нас сме богове.
Ако попитат една мравя нещо за хората, тя ще каже: „Е,
да
отидете при хората
да
ги видите, туй е култура!
“ На всички мравки сърцата туптят от желание
да
станат като хората.
И действително, едно преимущество, едно благо е това – мравката
да
стане човек.
Сега
да
видим какви са мислите и думите, които хората изказват.
Няма
да
се спирам
да
обяснявам тия неща, но казвам, че в живота има известни възможности, които са скрити във формите на нещата.
Вземете например семките на няколко плодни дървета и ги разгледайте.
Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на един жълъд и ги сравнете
да
видите какво е отношението между големината им и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скрити в техните семки.
За
да
определите големината им, вие трябва
да
имате известни познания по законите на тяхното растене.
Тази дума, произнесена от разни хора, произвежда различен ефект, разни действия.
НАГОРЕ