НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
182
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
182
:
1000
резултата в
10
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Няма същество в света, което
да
не може
да
върши Добро.
Най-лесният път е
да
се върши Добро.
Някой мисли, че е мъчно
да
се прави Добро.
Мъчно е, ако аз искам
да
вдигна един чувал от 100 килограма наведнъж, но ако го разделя на сто равни части и всеки ден, между другата
си
работа, вземам по една от тия части и я пренасям, това не е мъчно.
Сега някои седят, седят, искат
да
покажат изведнъж колко са добри, и затуй в тях се заражда желание
да
направят един манастир или една църква, или пък
да
дадат няколко милиона лева – изведнъж
да
блеснат.
– „Ама ще ги спечеля.“ С работа колко може
да
спечели човек?
Виж, с кражба може и пет, и десет милиона лева
да
спечелиш.
След като одереш стотина хиляди кожи на воловете и продадеш всяка кожа по сто лева, това прави десет милиона лева.
Да
, но сто хиляди животни трябваше
да
работят,
да
пожертват своите кожи заради тебе.
Като срещнеш един човек,
да
му кажеш една Божествена дума, че
да
му държи топло на душата завинаги: където и
да
е той, като му кажеш една дума, в неговото сърце се образува една мекота, една готовност
да
направи Добро.
Тази славна дума струва повече, отколкото
да
направиш един храм.
Но тъй
да
я кажеш, че човекът
да
я запомни.
После трябва
да
се научите
да
пращате на всеки човек по един мил поглед: не
да
мисли той какво ли искаш
да
му кажеш с този поглед, но погледът ви
да
е такъв, че никога
да
не се забравя.
Когато някой човек се е отчаял, ти като го погледнеш, всяка уплаха, всяка безнадеждност ще изчезне и той ще каже: „Срещнах един човек в света, чрез когото Бог ми помогна.“ Срещнеш друг човек, който е намислил
да
върши някакво престъпление.
Ти като го погледнеш с един мил поглед, той ще каже: „Благодаря на този човек, че ме спаси.“ Ами защо имате очи?
Вашите очи трябва
да
бъдат такива, че чрез тях
да
се проявява Божията Любов.
Който ви погледне,
да
знае, че Бог поглежда чрез тях.
Този поглед
да
внесе Любов, вяра, едно дълбоко чувство в човека, че той
да
каже: „Срещнах един човек и никога няма
да
забравя неговия поглед.“ Какво по-хубаво, по-красиво от това?
Колко хора може
да
срещнете с такъв поглед?
Трябва
да
имаш толкова тънък слух, че
да
можеш
да
чуваш не само на разстояние един километър, но като насочиш ухото
си
,
да
можеш
да
чуваш на 100, на 200 километра пъшкането на някоя душа, която се мъчи, и
да
¢ помогнеш.
Не трябва само
да
се афектираме.
Добрият човек не казва: „Хайде, елате
да
помогнем.“ Той е силен сам
да
помага.
Той ще направи Доброто и никой няма
да
го знае.
Добрият човек има на разположение всички Божествени сили, изисква се само
да
развърти този Божествен ключ и всичко става.
Той няма
да
каже: „Елате тук
да
помагате.
Къщата се запали, елате
да
гасим.“
Ще ви задам друг въпрос: защо са създадени ръцете, защо са създадени краката.
Краката са създадени, за
да
ходи човек в добрия път –
да
ходи в Доброто.
Ръцете са създадени за Правото –
да
помагате.
Следователно, като
си
вдигнеш ръката,
да
знаеш, че твоята ръка е създадена за Правото.
Като погледнеш краката
си
,
да
знаеш, че те трябва
да
вършат Добро.
А ти, като погледнеш краката
си
, казваш: „Чакай
да
видя – хубави ли са те, бели ли са, ще ги хареса ли някой?
Кой няма
да
хареса една ръка, която е готова
да
работи,
да
принася благото за другите?
Кой няма
да
обича тази ръка?
Някой те бие, но тази ръка дойде
да
те спасява и те спаси.
Няма ли
да
я обичаш?
Следователно нашите ръце трябва
да
бъдат израз на Божествената Правда.
Като помисля за ръцете
си
, трябва
да
кажа: те трябва
да
бъдат израз на великата Божия Правда.
Като погледна краката
си
,
да
кажа: краката ми трябва
да
ходят във великата Божия Добродетел.
Всеки ден, като ги поглеждам, това трябва
да
си
спомням.
Ако постъпвате така, знаете ли какъв преврат може
да
стане с вас?
– Нямаше
да
имате тия замислени, потъмнели, с хлътнали очи лица, нямаше
да
сте обезнадеждени.
Ще
си
кажете: „Чрез моите ръце ще работи Божията Правда.
Чрез моите крака ще работи Духът Божи, Божията Добродетел.“ А ние напущаме реалното и търсим вънка някъде Божията Правда и Божията Добродетел.
Божията Добродетел не може
да
се прояви извън нашите крака.
Божията Правда не може
да
се прояви извън нашите ръце.
Кажете ми сега: тъй, както сме организирани, може ли
да
се проявят Божията Правда и Добродетел вън от нашия организъм?
Ако светлината се движи по права линия и не срещне никакво съпротивление, за
да
се пречупи и
да
образува ъгъл, тя не може
да
се види.
Следователно Божията Правда и Божията Добродетел са видими само тогава, когато срещнат едно малко съпротивление.
Злото е едно малко препятствие, за
да
отклони лъча на Божията Добродетел.
И неправдата също е едно малко препятствие, за
да
се яви Божията Правда.
Тъй щото ще видите, че всички неща, които считате днес за нещастия, са били среди, през които Божественото се пречупва и проявява.
Един ден, когато научим тази по-висока философия на живота, ще можем
да
излезем от тия среди.
Например било е време, когато рибата е живяла извън водата.
Млекопитаещите, след като са научили законите на растителния живот, са се превърнали в хора, почнали са
да
мислят и
да
ходят изправени.
Това няма
да
стане изведнъж.
И като дойдем до фазата на онази абсолютна интелигентност, ние ще знаем как
да
превръщаме формата
си
.
Това обаче е въпрос на далечното бъдеще.
Най-важното е можете ли вие
да
бъдете справедливи, добри в сегашния момент?
По някой път вие сте разпръснати, разсеяни в съзнанието
си
и трябва
да
дойде отвън някоя голяма беда, за
да
ви сплоти: тогава вие се нахвърляте, започвате
да
се браните, но неразумно.
Вие още не мислите как преживяват другите, за
да
им помогнете, а всеки мисли за
себе
си
.
При сегашното ваше състояние,
да
кажем, че ви срещна: аз няма какво
да
очаквам от вас
да
ме обичате, нито вие
да
очаквате от мене аз
да
ви обичам.
Аз само ще очаквам момента
да
проявя онази Божествена Любов към вас и вие
да
я проявите към мене.
Божественото в мен и Божественото във вас трябва
да
се прояви.
Какво трябва
да
разбираме под думите разумен живот?
В моето съзнание и във вашето съзнание трябва
да
се проявят тези два момента и
да
си
кажем: „От сега нататък ще оставим Божественото
да
се проявява.“ Ние няма
да
запушим този Божествен тласък, този импулс, и ще изпълним Волята Божия.
Мислите ли, че онзи нагон, онази жажда и гладът, които имате, това са неща разумни?
Подпушването на Божественото в нас ражда всички страдания.
Гладът ви принуждава
да
работите, за
да
ядете.
Страданията показват, че като дойде някоя Божествена мисъл в нас, ние реагираме срещу нея – тогава става подпушване в нас.
Жаждата ви принуждава
да
пиете.
Обаче трябва
да
знаем, че в Божественото няма обратни действия.
Мислите ли, че този акт в Природата е разумен?
Тази Божествена енергия ще
си
пробие път и ще пречупи не само нашата ограда, но и кюнците ни.
Ние казваме тогава: „Пострадах много.“ Защо?
Защото със сърцето, с ума
си
не
си
отговорил на този Божествен импулс.
Като изключите всичко друго, само в Любовта може
да
има разумен живот.
Но вие ще напуснете вашите възгледи за Любовта, която проявявате, понеже вашата любов е любов на насилието.
Доведете друг на негово място, чрез когото водата може
да
върви правилно.“ Ако оставите Бог
да
действа във вас, Той ще ви благослови.
А сега всички болести, които идват у вас – коремоболие, ревматизъм, болки в гърба, това-онова – всичко туй е резултат на вашите грехове.
И вие след всичко това търсите лекар, искате
да
ви правят инжекции.
Аз ще ви кажа как трябва
да
се лекувате.
Добрият човек може
да
сгреши, и лошият човек може
да
прави добро.
Вие можете
да
се лекувате, като изправите вашите прегрешения.
Можете ли
да
ми отговорите?
Вашите грехове са създали болестите ви и вие никога няма
да
се освободите от тях, докато не ги премахнете.
Представете
си
един слуга, който се е научил в живота
си
само
да
изважда с една кофа нечистотиите и
да
ги изхвърля навън.
Но представете
си
, че той един ден намери една кофа с чиста вода и вземе, та я изхвърли.
Питам: виновен ли е той, че изхвърля чистата вода?
Я вижте който и
да
е пияница – не е ли нервен?
Представете
си
сега друг един слуга, който се е научил в живота
си
само
да
внася с кофата чиста вода, и един ден намери една кофа с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода.
И сега някои току идват при мене и ме питат: „Какво трябва
да
правим?
Вие намерите една кофа с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете
да
я забележите.
“ Решете
да
изправите коренно – не изведнъж, но съзнателно – всички ваши грехове,
да
премахнете всички причини за злото, и ще видите как всичко ще се поправи.
Тъй щото в туй отношение добрият човек е направил едно престъпление, като е внесъл кофата с нечистата вода между чистата, а тя трябваше
да
върви по обратен път, назад.
Гърбът те боли нещо – виж каква грешка
си
направил още днес!
Лошият човек пък, който е изхвърлил чистата вода навън, и той е направил едно зло.
“ Ти минеш-заминеш, не се спираш, но като се върнеш у дома
си
, гърбът те боли. Защо?
Злото, което е направено с изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено с внасянето на кофата с нечистата вода?
– Не
си
се спрял
да
кажеш една блага дума.
На другия ден ти дойде една мисъл
да
отидеш при някоя бедна вдовица или при някое сираче, но ти се спираш, почешеш се по главата, казваш
си
: „Е, нека отиде друг някой брат, аз имам работа сега.“ Не се минава дълго време и главата те заболява. Защо?
Когато ние извършваме нещо в Природата, а ние извършваме често в нея известни длъжности, в нас остава само навикът и ние го носим, без
да
различаваме съдържанието, което се помества в него в дадения случай.
Например вие имате жажда, глад, но не сте
си
обяснили защо съществуват тия неща в света.
Ако ме слушате, няма
да
бъдете хилави.
Това е един дълбок философски въпрос, върху който трябва дълго време
да
мислите.
Аз гледам: в провинцията някой влязъл във ваната – разтриват го, мажат го с масло, лекуват го.
Аз няма
да
ви отговарям на този въпрос, понеже всяко знание, което се дава лесно на учениците, те не го оценяват.
Щом ви дам една кесия със злато, вие я вземате и я носите надясно, наляво, навсякъде я разнасяте, но щом ви накарам
да
работите на лозето и така
да
припечелите нещо, това, спечеленото нещо, вие го цените вече.
Не, ще решим основното: като станем сутрин,
да
се помолим Богу
да
ни покаже как
да
извършим Волята Му, защото при туй извършване на Волята Божия се образува нашето умствено, сърдечно и волево състояние.
Тъй че знание, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знание, което се лесно добива.
При изпълнението на Волята Божия ще се подобри даже и физическото ни състояние.
Не мислете, че отношенията между символите и подобията са произволни.
А сега – натук-натам: уволнят те, страдаш. Защо?
Не, има закони, по които тези символи може
да
се нареждат.
Някои мислят, че лесно се нареждат те.
И аз искам вече
да
видя: всички вие, които ме слушате, кой път ще изберете.
Вие можете сами
да
оправите пътя
си
.
Какъв символ ще дадете за тях?
Няма сила в света, която може
да
ни противодейства.
Аз ще ви дам един символ от вашия живот.
Като ги туриш една до друга, те се поощряват, дават светлина и хората се топлят, но от постоянното горене те се смаляват, смаляват и нищо не остава от тях.
Всичко се движи в света.
Не мислете, че като се откажете
да
вършите Волята Божия, тъй ще мине това.
Те растат, растат, увеличават се, докато най-после се развият в две големи дървета и дадат плод.
Бог работи в света и тежко на оногова, който се отказва
да
върви с Бога.
Значи физическият живот дава само топлина – ти можеш
да
се стоплиш на него; но храна не дава – гладен можеш
да
умреш.
Вие сте една точка, една права линия, една плоскост и не можете
да
правите, каквото
си
искате.
В Духовния живот този плод едновременно ще създаде и топлина, и храна.
Следователно в духовните процеси има разширение, а във физическите процеси има смаляване.
Ако вършите разумно Волята Божия, ще мязате на една кофа, с която се носи чиста вода – и ако не се противите, ще я внесете в дома
си
.
Във физическите процеси топлината е отвън, а в духовните процеси топлината е отвътре, храната – отвън.
Ако вършите неразумно Волята Божия и се противите, ще мязате на една кофа, с която носят нечиста вода – и смъртта ще ви покоси.
Следователно праведните хора са кофи, с които се носи чиста вода, а грешните хора са кофи, с които се носи нечиста вода.
Ако има повече грешни хора в света, значи тия хора ядат и пият и ще трябват повече кофи за изнасяне на нечистотиите.
Та в дадения случай, при сегашните условия, вие ще вземете две позиции – няма друг избор: или пътя на Доброто, или пътя на злото.
Те говорят за някаква
си
обич, говорят за някакви
си
идеи, но след две-три години всичко това изгаря, нищо не остава от него.
Всичко това изчезва, обръща се на газове.
Да
не мислите, че има друга философия?
Казвате: „Е,
да
са живи децата!
Децата ви ще бъдат живи и здрави, ако вършите Волята Божия.
Та всеки един от вас трябва
да
се стреми животът му
да
прилича на едно семе, което расте, а не
да
бъде една запалена главня – това е жалко състояние.
Не вършите ли Волята Божия, нито децата ви, нито мъжът ви, нито жената ви ще бъдат живи и здрави.
Това, което ви говоря сега, не се отнася към вашия живот, но то е една мярка, с която
да
познаете къде падат вашите мисли в даден случай.
Имате две мисли или идеи, или две чувства – вие не можете
да
определите към коя категория спадат: към физическия или към Духовния свят.
Ще знаете, че като ученици трябва
да
имате един морал.
Ако започнат от малки семенца, растат и дават плодове, те са от Духовния свят.
Когато направите една погрешка, няма
да
се извинявате, но ще кажете: „Направих една погрешка, ще я поправя.“
Следователно и едните, и другите идеи трябва
да
ги използвате.
Трябва
да
знаем кои неща са допустими в дадения случай и кои – не.
Главните на вашите огнища също трябва
да
използвате, но казвам, че те са само за някои души.
При сегашните условия има известни блага, за които хората не са готови
да
ги използват.
2.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Ти трябва
да
бъдеш като онзи младеж, който напуща всичко и отива
да
се учи.
Трябва
да
бъдеш като слънчевия лъч, който напуща всичко и прониква в земята.
Ще бъдеш като онази малка птичка, която напуща вече гнездото
си
и хвръква на свобода.
Който не разбира смисъла на живота, иска
да
се осигури,
да
живее добре на земята.
Ще се намери някой човек отвън,
да
дойде
да
го убеждава,
да
се осигури в едно дружество, Ще дохожда всеки ден
да
му говори, че трябва
да
мисли за жена
си
, за децата
си
,
да
ги осигури.
Най-после, той влиза в мрежата и започва
да
внася всеки месец известна сума.
Ще внася цели 30 години и, ако доживее това време, сам ще
си
получи сумата; ако не доживее, сумата ще се даде на децата.
Значи, ако умре той, децата ще се осигурят.
Ами като умрат децата, кого ще осигури?
Ще дойде някой
да
те осигурява!
Щом иска
да
те осигури, нека той внесе сумата вместо тебе, А така, само името ти
да
запише, това не е осигуровка.
Едно се иска от човека:
да
бъде прям, искрен към
себе
си
.
Ако
си
искрен и чистосърдечен, знаеш ли, каква светлина ще придобие лицето ти ?
Казано е в Писанието, че човек бил създаден по образ и подобие на Бога.
–
Да
, така е било.
Човек е бил красив, светъл, но сега той, както и нашата земя, представя развалина – всичките й пластове са раз-месгени.
Който не вижд4 това, казва: Красива е нашата земя!
Като гледаш очите, лицето, ръцете на сегашния човек, виждаш, че той е цяла развалина, представя архаични останки.
–
Да
, благороден е, защото условията му помагат
да
бъде такъв.
Разправят за Шлятер, виден английски лекар, как лекувал болните
си
.
Той се явявал при него всеки ден, докато, най-после Шлятър, го поканил една нощ
да
спи при него.
Колкото пари имал, той ги разделил по братски: половината задържал за
себе
си
, а другата половина дал на просяка.
Обаче, още същата нощ просякът показал изкуството
си
.
Като заспал Шлятер, просякът станал тихо от леглото
си
и задигнал парите на Шлятера, заедно с панталоните му.
Каква човещина, какъв морал имало в просяка, който могъл
да
постъпи така с онзи, който го лекуваа цяла година безплатно!
Зная, че когато човек
си
позволи
да
каже най-малката лъжа, той престава
да
бъде човек.
И обратно, каже ли най-малката истина, той е човек, който дава път на Божественото в
себе
си
.
Някога може
да
се изкусиш,
да
кажеш една малка лъжа, но след това ще кажеш една истина, за
да
се свържеш с Бога.
Не е изключено за човека
да
греши, но дълбоко в душата
си
той трябва
да
има стремеж към великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината.
Бог живее в човека, и той е длъжен на Него
да
говори истината.
Ще говориш с Господа, а хората, по отражение, ще възприемат твоя разговор.
Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение.
Аз се обръщам към Господа с думите: Господи, никаква лъжа няма
да
излезе от моята уста.
Ще говоря само истината; ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма
да
пожаля живота
си
.
Всичко, което искаш, ще го направя доброволно; ще Те следвам, не защото
Си
направил небето и земята, но защото само Ти
си
единствен, безграничен, безначален, Който обхващаш всичко в
себе
си
.
Всички трябва
да
се стремим към красивото и великото.
Често съм ви казвал
да
се оглеждате и като млади, и като стари.
Радвайте се, ако не губите красотата
си
.
И младият, и старият трябва
да
бъдат красиви.
Красотата на младия е една, на стария – друга, но и у двамата има неио красиво.
Виждаш един дядо, върви прегърбен, но има нещо красиво в него – идея има той.
Старият е написана вече книга, а младият – красива книга, на която предстои
да
с?
пише. Който я види,
да
каже: Хубави неща могат
да
се напишат в тази книга, Това, от което се нуждае всеки човек, е
да
внесе в
себе
си
абсолютна чистота, красота и хармония.
Само така човек може
да
бъде здрав.
И само при такива условия Бог може
да
работи в човека.
Чистота, красота и хармония са сили, чрез които Бог се проявява.
Когато мислите и чувствата на човека са чисти, хармонични и красиви, Духът Божи слиза в човека
да
работи.
Това общение Павел е изказал с Думите: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е определил за онези, които изпълняват Неговата воля и Го обичат." Какво ще бъде тогава отношението между Бога и човешката душа, мъчно може
да
си
представите.
Някога, само за момент, човек назъртва във висшия свят и вижда, колко велико и славно е
да
бъдеш във връзка с Бога.
Първото нещо, което се изисква от вас, е
да
бъдете физически здрави,
да
вложите хармония в чувствата
си
и сила в ума
си
.
Може ли вярващият
да
се люлее като сламка във въздуха?
Всеки човек трябва
да
бъде герой,
да
издържа на убежденията
си
.
Слушам някоя майка, християнка, се оплаква от децата
си
.
– Не зная, какво
да
^правя с тези деца, много са немирни и непослушни, много шум вдигат.
Един наш приятел имаше син, много непослушен, не искаше
да
знае никого.
Като прекарал там няколко месеци, синът писал на майка
си
: Мамо, никога няма
да
забравя това, което прекарах тук, между французите.
Бащата беше строг, не пожали сина
си
, прати го в Мароко
да
работи.
Майка се оплаква от дъщеря
си
.
– Прати я в Мароко
да
работи.
Съвременните хора обичат силни преживявания, т.е.
Жената се оплаква от мъжа
си
, не искал
да
работи.
никой не започва със своите слаби способности и сили.
Всеки проявява силната страна на своето естество.
Жената не иска
да
работи.
В цитирания стих един книжник иде при Христа и казва: „Учителю, ще дойда след тебе." –Защо ще отиде след Него ?
– На този въпрос всеки човек трябва сам
да
си
отговори ясно и категорично.
Слугата е мързелив –
да
отиде в Мароко.
Христос не му казва „
да
, или не", не му отговаря
да
дойде, или
да
не дойде след Него.
Наистина, всички хора, слезли на земята, са в Мароко, дето се учат
да
работят.
Книжникът, като бил готов
да
напусне своите удобства, знания, удоволствия, почитта и уважението на хората, считал, че така ще повдигне името на Христа.
Като прекарат известно време, пишат на своите близки в невидимия свят: Ние сме в Мароко, но никога няма
да
го забравим.
Като разбирал това, Христос му отговорил: „Лисиците
си
имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма къде глава
да
подслони." Това значи: Ти ще дойдеш при мене, но аз нямам легла, нямам удобства, нямам книги за четене, нямам ядене и пиене.
Всички хора се оплакват от Мароко.
Земята е място, дето хората се учат
да
любят Господа и
да
изпълняват неговата воля.
Христос казва на книжника: „Лисиците имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма, де глава
да
подслони." Какво е отговорил книжникът на Христа, не се знае, но, като философ,, той останал
да
размишлява.
След това един от учениците на Христа се обръща към Учителя с думите: „Учителю, позволи ми
да
отида и погреба баща
си
." Какво било скритото желание на ученика –
да
отиде и погребе баща
си
?
Както го виждам, от 2,000 години, той все още продължава
да
мисли.
– Той искал
да
вземе наследство от него ?
Още се колебае,
да
следва ли Христа, или не.
Изобщо, книжниците не могат
да
следват Христа.
–
Да
се осигури,
да
има нещо зад гърба
си
, и тогава
да
следва Христа.
И дъщерята, и синът са готови
да
погребат баща
си
, защото знаят, че ще вземат наследство от него.
Всеки човек може
да
направи опит за
себе
си
,
да
се увери, дали Христовото учение може
да
се приложи.
Готовността им,
да
го погребат, не е безкористна.
Всички, които ме слушате, трябва
да
се учите,
да
придобиете онова знание, за което сте дошли на земята.
„Ще дойда след Тебе." Много хора са готови
да
отидат при Бога. Кога?
Следователно, работите и на книжника били объркани, затова пожелал
да
тръгне след Христа.
Той мислел, че по този начин ще оправи обърканите
си
работи.
Вие сте вече пред прага на една граница, дето ще прегледат билетите и паспортите ви по всички правила.
Христос му отговорил: „Лисиците имат легла, птиците небесни – гнезда, а Син Человечески няма къде глава
да
подслони." Сега ние оставяме външния живот настрана и се спираме върху вътрешния.
Така, както е било в миналото, не може повече*
да
бъде.
Има хора, които не могат
да
направят разлика между материалния, духовния и Божествения живот.
Само след обстоен преглед ще ви пуснат
да
вървите напред.
Сега казват:
Да
ядем и
да
пием!
Всички животни ядат и пият.
Жената казва на мъжа
си
: Иди
да
купиш, каквото трябва за ядене.
Мъжът казва: Ще отида, но ти ще сготвиш.
Купуват, готвят, ядат, докато най-после всичко се свършва и превръща в пепел.
Следователно, ние трябва
да
бъдем свързани с Бога така, че
да
не ни засяга смъртта.
–
Да
, такъв е животът на главните.
Като дойде смъртта, ще й кажеш: Вземи
си
само това, което е твое.
Повече нищо не можеш
да
вземеш.
Който прави къщи и ги продава, това са пак главни, които се подклаждат и изгарят.
Днес направиш къща, утре я продадеш – това са главни.
кажеш, като Павла: „Где ти е, смърт, жилото; где ти е, аде, победата ?
Днес се създава една държава, като римската, утре я няма, изчезва.
–
Да
, греем се, но храна няма.
Като дойде при праведния, тя ще му каже: Ти
си
върви, няма
да
те закачам.
„Ще дойда след Тебе." Всички вие, които следвате Великия Учител на Любовта, трябва
да
се държите за правилото: Безкористно
да
изпълнявате Неговата воля,
да
сте доволни от това и
да
бъдете в мир с небето.
Не е само
да
се стоплиш, но храна трябва.
Няма по-велико нещо от това,
да
знае човек, че изпълнява волята Божия, че е свързан с Него.
Сега,
да
дойдем до духовния живот.
Тогава, дето минеш, всички извори и дървета ще те гледат.
Тогава и техните очи са отворени и всичко виждат.
Той прилича на две хубави, ябълчни семки, които, посяти в земята, израстват, увеличават се и дават плод.
Ти чувствуваш красотата във всичко окръжаващо.
Аз желая, и вие
да
имате тази опитност.
Всеки човек трябва
да
знае, какъв е неговият живот, сам
да
си
направи сравнение.
„И пристъпи един книжник, та Му рече: „Учителю, ще дойда след Тебе, дето идеш," – Отлична идея!
Всеки момент енергиите могат
да
се сменят, затова човек трябва
да
бди над живота
си
.
Сега аз бих желал, и вие, не само
да
отидете след Него, но
да
принесете в жертва всичко разумно.
Умният човек -трябва
да
прави разлика между ценното и неценното, между умното и глупавото.
Умният, като види една книга, познава, дали е ценна и, ако се окаже такава, взима я; ако не е ценна, оставя я настрана.
Вещата жена, като види един плат, познава, дали е вълнен или памучен.
Разумни хора, мъже и жени, трябва
да
дойдат в света.
Следователно, в света ще дойдат най-разумните, най-възвишените, най-благородните хора.
Аз мога моментално
да
ви докажа това, но няма защо
да
ви доказвам.
– Може ли
да
стане това ?
Един човек отишъл при един философ и му казал: Докажи ми, че има вода в света, но искам аргументи за това.
Философът взел една кофа чиста вода, изсипал я върху главата му и го окъпал добре.
Които не са съвършени, ще работят, за
да
придобият съвършенството.
Има ли вода ?
Единственото нещо, което препоръчвам на всички, е
да
пазите вътрешната връзка с Бога.
И на вас казвам: Като дойде някой при мене, с една кофа вода ще му докажа, че има вода.
Само тя ще внесе сила в живота ви и ще го осмисли.
Нужна ви е връзка с Бога – нищо
да
не ви смущава, от нищо
да
не се колебаете.
– Докажи ми сега, от какво е направена водата.–Водата не е направена от малки частици, както изглежда.
Единственият, Когото можем
да
чувствуваме, Който ни разширява, е Бог.
Всеки момент можем
да
чувствуваме пристствието на Бога.
Сега
да
се върнем към книжника, който казал: „Ще дойда след Тебе." Има само един начин, по който ще намерите истината.
Който иска
да
намери истината; който иска
да
расте и
да
възраства в Бога, в душата му трябва
да
царува безкористието.
– Нали трябва
да
се живее в този свят?
– Когато Го търсим със всичкото
си
сърце.
– Трябва
да
се живее, но
да
любите Бога.
Ако Го любите, имате всичко на разположение – цялата земя е на ваше разположение.
Допуснеш ли лъжата в
себе
си
, ти не можеш
да
се приближиш при Бога.
Вие сте осигурени, няма защо
да
се осигурявате.
Трябва само
да
работите за Бога, и животът ви ще се осмисли.
Ако
си
чист, пак ще ти проговори.
Щом приемеш любовта, Бог те обиква и всичко изправя в тебе.
Той трябва
да
се осигури най-малко в десет осигурителни дружества,
да
има най-малко десет къщи.
Ако обичаш Бога, трябва ли
да
се осигуряваш?
Като знаеш това, приеми тези неща в
себе
си
.
Всичко принадлежи на Бога и, ако Го обичате, всичко ще бъде на ваше разположение.
Какъв
си
, какво работиш, това не е важно.
Знаете ли, дали обичате Бога?
Където и
да
си
, ще бъдеш във връзка с Висшата Реалност.
Всички хора ще се обичат като братя.
Знаете ли, какво нещо е
да
се обичате един друг ?
И вие се обичате, но трябва
да
срещнете такива, които се обичат,
да
видите, какво значи любов.
Някои
си
представят Бога като въздух.
Не е въпрос
да
те обичат като кокошка, прасе, агне, които всеки момент могат
да
заколят.
Тази любов се отличава от великата, от онази любов, която носи безсмъртието.
Затова, именно, трябва
да
се обичате.
– Защо трябва
да
обичаме?
– За
да
станем безсмъртни.
Обаче, щом Бог присъствува в душата ти, всичко разбираш.
– Защо не трябва
да
мразим?
Много пъти може
да
си
гледал небето и нищо
да
не
си
виждал, но когато Бог присъствува в душата ти, пред тебе се разкриват чудни неща, като че ли цялото небе се разтваря.
– Защото омразата носи смъртта.
Това не
си
ти, но Бог присъствува в тебе.
Писанието казва: „Гледайте, като се мразите,
да
не се изтребвате." Ето защо, не допущайте никакви лоши мисли и желания в битието на своята душа.
Допущайте в
себе
си
само възвишеното, което носи живот.
Слушал съм светски хора
да
казват: На много места съм ял вкусни работи, но като тази баница, която ядох днес, никога не съм ял – през целия
си
живот няма
да
я забравя!
Всички места, дето е минал Господ, остават епохални в нашата душа.
Оттам тряба
да
се започне.
Това са красиви и възвишени моменти, които трябва
да
се повтарят много пъти.
Той ще ни каже, кой е вторият, когото трябва
да
обичаме.
Книжникът казва: „Учителю, ще дойда след Тебе.
Да
се обичаме по Божествено.
– За
да
оправи работите
си
.
– Не може вся-киго
да
обичаме.
Христос му отговаря: „Лисиците
си
имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма място, де глава
си
да
подслони." Какво искал
да
каже Христос с тези думи?
– Че Божията Любов трябва
да
намери място в сърцата ни.
Божията Любов не може
да
намери място в сърцата на съвременните хора.
„Учителю, ще дойда след Тебе." – Защо ?
Вие всякога сте готови
да
продадете Божественото на безценица.
– За
да
науча великия закон на любовта.
Представи
си
, че имаш приятно Божествено разположение – Бог те е посетил.
Христос го запита: Можеш ли, като Сина Человечески,
да
няма, къде
да
подслониш глава?
Готов ли
си
на това самоотричане?
Ела
да
го получиш.
Ако
си
готов, ела след мене!
Ще кажеш ли, че това, което имаш в този момент, няма
да
го дадеш за никакво наследство ?
Днес и на вас казва Христос: Готови ли сте
да
ме последвате,
да
се самоотречете?
– Не, ти веднага ще напуснеш доброто и възвишено разположение и ще тръгнеш
да
гониш наследството.
Ако сте готови, елате
да
ме последвате!
И всичко, каквото аз имам, и вие ще имате.
След това ще те хванат отгоре и ще те заставят
да
плащаш тези дългове.
Щом вземеш наследството, дядо ти казва: Ти
си
служил досега на Бога, но ще послужиш и на мене.
Ще се ожениш, ще имаш синове и дъщери – цанил те е твоят дядо, ще му служиш.
Питам: Свободен ли
си
сега, като получи това голямо наследство?
Ако волът има десет милиона лева в банката на негово име, но го впрягат всеки ден
да
оре на нивата, свободен ли е той ?
Той оре на нивата, а някакви
си
десет милиона седят в банката на негово име.
– Как
да
нямаш ?
Щом
си
неразположен, Бог не е в тебе.
– Как
да
не я признавам?
– Не, ще признаеш, че извън времето и пространството
си
направил една микроскопическа погрешка, която трябва
да
изправиш.
Нужен ти е един Божествен микроскоп, за
да
я видиш.
– Имат един малък грях, който само ангелът може
да
види.
Ще признаеш, че в дадения случай нещо ти липсва – ще признаеш грешката
си
.
Да
признаеш грешките
си
, това е благородство, Това значи
да
се приближаваш към Бога.
Да
ги криеш.
това значи
да
се отдалечаваш от Него.
„Ще дойда след Тебе." Христос отговори на книжника: „Който иска
да
ме последва, трябва
да
се отрече от
себе
си
." – Какво значи
да
се отречеш от
себе
си
?
Жената казва: Трябва
да
се отрека от мъжа
си
.
– Какво значи
да
се отречеш от мъжа
си
?
– Това значи: ако мъжът ти е беден,
да
му оставиш всичкото
си
богатство,
да
му оставиш и децата
си
и, като ги осигуриш,
да
го питаш: Доволен ли
си
сега ?
Щастлив ли
си
?
– Тогава и аз отивам по своя път,
да
уча великата наука на живота.
Не е отричане,
да
напуснеш мъжа
си
, когато е осиромашал, когато е останал без никакви средства.
Следователно, ще се отречеш от мъжа
си
, когато е богат; когато живее като цар, когато е във всичката
си
слава и величие,-когато има синове и дъщери около
себе
!
си
. Това значи напущане на мъжа, това е самоотричане.
А/ ти се отричаш от мъжа
си
, когато е закъсал, когато е в окаяно положение; когато плаче и се моли: Остани с мене!
Казваш : Аз искам
да
живея с Бога.
Така трябва
да
разсъждавате.
Ако вървите по този път, Бог ще благослови всичките ви работи.
Сега вие трябва
да
разберете вътрешния смисъл на живота.
Отговорете
си
на въпроса, защо искате
да
живеете.
–
Да
се проявим.
Всяко същество иска
да
се прояви, с цел,
да
излезе навън онова, което се крие дълбоко в него.
– След три -четири години, когато
си
уредя всички работи.
– Не, ти никога няма
да
си
уредиш работите.
Когато Божественото похлопа на вратата ти, трябва
да
бъдеш готов, като войник,
да
Го последваш.
3.
Молитвата
,
ООК
, София, 23.7.1924г.,
Всички положения, които съществуват сега на Земята, са все глупави положения, те са детински работи.
Кое е онова положение, с което ние трябва
да
идем при Бога?
– Когато идем при Бога, не трябва
да
имаме никакви образи в душата
си
– само Един образ трябва
да
имаме.
Понеже човек е създаден по образ и подобие Божие, той трябва
да
изхвърли всички други образи от душата
си
и
да
остави само един свещен образ – образа за Бога.
Останат ли и другите образи в душата му, човек не може
да
се моли.
Ще изчистите вашата Светая Святих от многото образи, за
да
остане в нея само първоначалният Божествен образ.
Само Той е в състояние
да
даде велик импулс на душата ви.
Многото образи, многото идеи, многото желания довеждат до заспиване.
Вземете например един богат човек, който има
да
взема пари от сто полици.
Ти му говориш за Бога, а той
си
мисли какво има
да
взема: че едната полица е от 1000 лева, другата – от 500 лева и т. н.
Сто полици са всичко.
Ако има
да
дава, пак е същото положение.
Хубаво, ако срещнеш някой учен, философ, и му говориш за Бога, за значението на молитвата, той
си
мисли за Кантовата теория на чистия разум.
– „От Бога.“ – А, от Бога
си
го разбрал!
Не казвай, че
си
го разбрал от Бога.
За
да
разбереш Бога, ще направиш един малък опит.
„Ама аз издържах една критика.“ Това не е опит: деветдесет и девет пъти трябва
да
издържиш критика, че тогава ще имаш един малък опит.
Някой казва: „Аз се помолих на Бога и Той ме послуша.“ Ти проверил ли
си
колко пъти Господ те е послушал?
Ако на сто пъти десет пъти те слуша, а деветдесет пъти – не, мислиш ли, че
си
от много праведните?
Ако Господ на сто молитви деветдесет и девет пъти те послуша, а само един път направи изключение, не те послуша, тогава ти
си
човек.
Истинското, действителното знание в света почива на един вътрешен опит; и всички теории в света почиват на един вътрешен опит.
Защото той иска
да
угоди на света.
И всички съвременни учени хора изопачават теориите
си
, понеже искат
да
угодят на света.
Те нагаждат своите теории съобразно времето и хората.
Вземете например учените хора: те не могат
да
кажат, че човек е съществувал преди един милион години.
Някой може
да
каже, че човек е съществувал отпреди еди-колко
си
хиляди години, но той не говори Истината.
Ако някой учен каже така: „Аз съм направил изследвания и смятам, че откакто човек съществува, има 20 милиона години, без оглед на това, дали вие вярвате, или не“, ще го направят луд.
Някои учени казват: „За
да
определим от колко години човек съществува на Земята, ще вземем едно число – ще вземем приблизително числото, което Мойсей дава.“ Добре, знаят ли тия учени на каква база разчиташе Мойсей, когато правеше своите изчисления?
Та като се молите, вие трябва
да
имате такова вътрешно преживяване.
Молете се и вие, за
да
бъдете в общение с Бога!
Ако през целия
си
живот дойдете в съприкосновение с Бога само няколко пъти, тия няколко момента ще ви донесат неизчислими богатства.
Затуй всички трябва
да
се молите вътрешно.
Без молитва човек не може
да
прогресира.
Той може
да
има много знания, но без молитва не може
да
бъде циментиран – всичко в него бързо изчезва.
Ако Той имаше нужда
да
се моли, колко повече имате нужда вие!
Вие казвате: „Аз не трябва
да
се моля.“ – Не, ще се молите поне колкото Христа.
Вие казвате: „Тази вечер не съм разположен
да
се моля, но утре ще бъда разположен, тогава ще се моля.“ Господ не иска хората
да
Му се молят при разположение.
И когато Христос казва
да
бъдем като малките деца, Той не разбира тия малките, глупавите деца в света, а разумните деца.
“ Затова трябва
да
се молите – за
да
станете като малките деца.
Само молитвата е в сила
да
отмахне онази грубост, която съществува между вас.
Всеки от вас нека направи един опит, за
да
види колко груб е човекът.
Например ти
си
богат: дойде един, иска ти
да
му дадеш 100 лева.
След като помогнеш на един, на втори, на трети, на двайсет, на трийсет души, най-после ти почваш
да
се дразниш вече и, кой как дойде, усещаш, като че нещо те ухапва.
Кажи му: „Аз съм уморен сега, ще бъдеш ли тъй добър
да
дойдеш друг път.“ Защо
си
служиш с другия начин и казваш: „Махни се оттук!
Вие никога не сте
си
давали за това нещо психологически отчет.
Туй у всинца ви съществува.
Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен.
Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво
да
ви даде, и вие се свивате.
Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той
да
се радва,
да
казва: „Моят роднина е богат и благороден!
“ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате
си
: „Дано
да
си
върви!
Всички тия навици трябва
да
се изправят.
И ние сега виждаме тези навици.
Аз съм ги опитвал, опитвал, и търся начини и методи, чрез които човек
да
изправи своите лоши навици и действия.
Най-трудното нещо на света е човек
да
си
създаде хубави, съзнателни навици, та който и
да
дойде при него, винаги
да
се радва.
Съзнанието на хората още не е толкова будно, че
да
могат веднага
да
се въздържат.
Щом съзнанието в някой човек не е много будно, той не може
да
се възпре от някаква лоша проява, но след като излезе из релсите
си
, тогава се спира.
Аз мисля, че всичките причини за нещастията в света се дължат на това, че не се молите усърдно.
Рядко съм срещал хора в света
да
се молят.
Да
се молиш – това е най-красивото състояние!
Човек навсякъде може
да
се моли.
Може
да
си
на банкет, между приятели, и пак
да
си
на молитва: все ще има един малък промеждутък, през който ще можеш
да
се молиш.
Онзи, който знае, ще намери този промеждутък, в който
да
изпрати своята молитва.
Туй значи
да
използваме времето съзнателно!
Бих желал постоянно
да
се молите, т. е.
в тия промеждутъци
да
сте във връзка с Бога.
Онзи човек, който се моли, не може
да
има жестоко сърце.
По конструкция той може
да
е деликатен, но тялото му е здраво, мислите му – устойчиви, и чувствата му – силни.
Не е възможно
да
сме в общение с Бога и
да
сме хилави!
– Тази Светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда.
Някой път аз ще се спра
да
ви поговоря върху тази Светлина.
Тя е тази именно Светлина в света, с която не можеш
да
направиш никаква пакост.
Нашите свещи могат
да
направят голяма пакост в някой хамбар със сено или слама, цял пожар могат
да
създадат, но със Светлината, която иде от Бога, нищо не можеш
да
запалиш.
С нея можеш
да
четеш книга, с нея само Добро може
да
се прави.
Дето и
да
насочим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява.
В придобиването на тази Светлина седи силата на молитвата.
Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на Знанието, но дойде ли се до Светлината на безсмъртието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици.
Тази Светлина засега е необходима за всички.
Нашият земен живот трябва
да
се осмисли.
Например имаш
да
разрешиш някой мъчен въпрос в живота
си
.
Всеки от вас има мъчни въпроси, които трябва
да
разреши.
Има семейни, обществени, морални и какви ли не въпроси, при разрешаването на които човешката душа се развива.
Когато дойде тази Светлина в света, спор между хората вече не може
да
има, обмяната става правилно и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония.
И като
си
буден, и като спиш – през целия ден ще се молиш.
Като станеш от сън – ще се молиш, като
си
лягаш – пак ще се молиш, ще кажеш: „Отивам
да
се моля пак.“ Молитвата е най-красивото нещо в живота!
Тъй че
да
не питате: „Кога
да
се молим?
И ще ви научат
да
се молите.
Може би цяла година ще трябва
да
правим опити, докато се домогнем чрез молитвата до микроскопически резултати.
Всеки народ
си
има свой стремеж.
Българинът пък казва: „Като пусна кофата
си
в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо.
Стремежът във всички славянски народи е навътре.
Няма ли болен в къщата му, здрави ли са всички, богат ли е, той
си
накривява калпака и казва: „Не струва
да
се моли човек.“
Често, когато плодовете на дърветата падат, децата държат калпаците
си
под дърветата отдолу, та плодовете
да
падат вътре.
Едно от децата разтърсва дървото, а другите държат калпаците
си
отдолу и събират плодовете.
Всеки народ
си
има своите етнически останки, навици от миналите векове, които трябва
да
преобразува.
Вземете например твърдението, което съществува у българина, па и у всички народи почти, че човек трябва
да
се моли само когато има разположение.
Защо човек трябва
да
се моли само когато има разположение?
Ако туй е правило, тогава човек трябва
да
говори пак само когато е разположен.
Тази философия, че човек трябва
да
говори и
да
се моли само когато е разположен, отчасти е вярна.
Човек трябва
да
се моли всякога.
Значи такова общение човек всякога трябва
да
има. Защо?
Защото Божественият живот у нас е непреривен и тогава не само на думи, но и във всички положения в живота
си
, ние трябва
да
сме постоянно в общение с Бога.
Ти можеш
да
се молиш умствено, можеш
да
се молиш философски – има хиляди начини, по които можеш
да
се молиш.
При това не само за едно нещо можеш
да
се молиш, но има хиляди работи, за които можеш
да
влезеш в общение с Бога,
да
ти се разкрият тия неща.
Значи молитвата е метод, който може
да
се прилага в различни случаи.
Не, в молитвата влиза методът и на мисълта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва – туй разположение на човека
да
се моли, то е вложено някъде по-дълбоко в душата, отколкото в самата мисъл или чувство.
И тъй, най-главното е това: когато се моли човек, когато се приближава към Бога, едно от най-разумните същества, той всякога трябва
да
бъде готов
да
възприема!
А сега, когато отивате при Господа, вие Му разправяте, разправяте... Представете
си
какво е положението на Господа!
Той трябва
да
слуша какво му разправят всички.
Като Му кажеш: „Гладен съм“, Той те е разбрал, разбрал е от какво имаш нужда.
А ти ще Му разправяш половин час за глада
си
, ще се молиш, ще разправяш... След тебе дойде втори, трети.
Всички се молят, разправят, оплакват се и все очакват молитвата им
да
бъде послушана.
Молитвата действително включва ония необходими неща, туй, от което човек има нужда, но трябва
да
се знае как то
да
се изрази.
Молитвата трябва
да
е насочена към това:
да
свързва човека с Бога.
Молитвата е необходима за възстановяване на прекъснатите общения с Бога, в които хората изпадат.
Молитвата е най-силното действие в живота на човека.
Човек трябва всякога
да
се моли, за
да
бъде всякога в общение с Бога.
И някога, като се молим, трябва
да
си
вдигнем ръцете нагоре, което значи: „Дай, Господи!
Някой казва: „Ще
си
спусна ръцете надолу.“ То е буквата М.
Това означава: „Господи, аз страдам!
“ Ти казваш, че страдаш, но не казваш причината за това защо страдаш – скрил
си
крушата под шапката
си
.
В молитвата душата ти трябва
да
бъде чиста и празна, за
да
ти сипе Господ нещо.
Ако ти
си
пълен с философски теории и възгледи, Господ трябва
да
изпрати някой ангел
да
те изпразни, че тогава
да
ти сипе нещо.
4.
Условия за взаимна работа
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 11.8.1924г.,
Сега се обърнете от вашия личен живот към природата.
Виждате ли тези камъни тук, защо ли са турени?
Днес хората идват само за екскурзия и бързат
да
се върнат назад.
Трябва ли овцата
да
изневери на своя принцип,
да
вземе метода на вълка -
да
яде месо?
Трябва ли тогава той
да
вземе Божественото и
да
Го цапа?
Тогава вие ще разрешавате въпросите принципно, а не според вашия личен живот.
Някой търговец гледа днес
да
спечели 1 000 лева, а утре може
да
изгуби и 1 000 000 лева.
Не трябва
да
бъде така.
Защо се опитвате
да
прокарвате една бяла лъжа?
Вие сте се събрали пет и без
да
имате Божията Любов, мислите, че ще разрешите една задача.
Никаква задача не можете
да
разрешите.
Като не можете
да
я приложите, ще дойде второто положение -
да
изгубите 1 000 000 лева.
Всяка една от вас иска
да
я обичат.
Който иска
да
го обичат, и той трябва
да
обича.
Който иска хората
да
имат добро мнение за него, той трябва
да
бъде разумен във висша степен.
Като ви казах, че не ви приемам за окултни ученици, всичко като че се събори.
Защо ми трябваше
да
ви правя тази забележка?
Аз ви предпазвам
да
се не провалите.
Ако оставиш един човек
да
си
счупи краката, ще бъде много лошо за него, затова аз го спирам, казвам му: Чакай!
Дойде на ума на някое дете
да
отиде в градината и
да
си
набере ябълки, круши и не му идва на ум, че ще го сполети някоя опасност.
То е свикнало
да
си
къса.
За в бъдеще от тези най-малки грешки може
да
произлезе най-голямото зло.
Сега аз ще ви кажа една максима, която съм намислил
да
кажа на всички ученици.
Ако имате една чешма, която е направена много хубаво, с хубави камъни и плочи, която тече изобилно, и ако всеки, който дойде при нея, гледа
да
се задоволи с нейните камъни, ще може ли?
- Със своята вода тя ще може
да
задоволи всички.
Човек със своите постъпки не може
да
задоволи другите, това са камъните, но със своя живот ще може
да
задоволи всички.
Камъните никой не може
да
ги бута.
От водата всеки може
да
си
вземе и
да
полива цветята на своята градина.
И така, животът, това е човекът, така както тече Божественото в него; от този живот всеки може
да
се ползва.
Плочата на чешмата, това е човешкият ум, а кранът, през който изтича водата, това е човешкото сърце.
Трябва ли този кран, през който изтича водата,
да
го дадем на някого,
да
си
услужва?
Нито ума
си
, нито сърцето
си
не давайте на някого в услуга.
Така както вървите, вие клоните
да
изопачите вашия живот.
Сега, забележете, ако не бях ви казал тези горчиви думи, никога не бих ви казал и тези думи, които сега чухте и
си
забелязахте.
Всеки ден ти носи урок.
Като научиш урока
си
, и денят
си
отива, като ти оставя един лист написан вътре в тебе.
Едно трябва
да
знаете: съвременната жена трябва
да
надрасне
себе
си
, защото тя е много материалистка.
Всички градове, къщи, железници, все те са ги съградили.
Тя е увлякла мъжа и той е започнал
да
слиза след нея.
За
да
се съгради една взаимна работа, изисква се любов, почитание, изслушване и помощ.
В обикновения живот това е необходимо, без даже и
да
го изисква другият.
5.
Каляване на материята
,
СБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Всички пеят.
В тона ре има качване, в тона ми – равнина; във фа – слизане надолу; в сол – равнина, в ла – качване; в
си
– равнина, в до – слизане.
Графически това може
да
се представи по следния начин:
Значи, за
да
станат тези развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията – надолу.
Ниските места ще се повдигнат, ще образуват върхове, високи до 10 000 м, но все пак някои от тези върхове ще
си
останат, няма съвсем
да
се обезличат.
Когато боговете строят великите неща, ние, малките хора, трябва
да
бъдем надалече от тях, та като
си
свършат работата, ние ще дойдем
да
видим какво са направили.
Има истина в света, която не може
да
се каже, защото всички ще се скарат помежду
си
и ще се разделят.
Ще
си
мълчиш.
Това ще запазиш за
себе
си
. Защо?
Ние казваме за някого: „Той е най-лош.“ –
Да
, така е, но най-лошият за един е най-добрият за друг, и най-добрият за един е най-лошият за друг.
Истината не може
да
се каже, защото във вашия език няма дума, с която може
да
се изрази.
Изковете
си
една дума и аз ще ви я кажа.
Тази енергия на Истината е толкова силна, че каквато жица
да
ª турите, тя ще я изгори и пак няма
да
остане проявена.
Ето защо аз не искам
да
засягам някои неща, защото ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо, ще изгори мозъкът.
Нервната енергия в човека не е в състояние
да
изнесе Истината.
Дойде някой, казва: „Е, аз съм глупав.“ – Не, нямаш гръбнак, за
да
изнесеш Истината.
Страданието е един метод
да
се кали материята в тебе, за
да
се приспособи за Божествените енергии.
Тези енергии, които идват от долу на горе, произвеждат страданията, в които трябва
да
се каляваш.
Тези енергии, които идват от горе на долу, това са радостите, в които също трябва
да
се каляваш.
Някой ден много страдаш, ще кажеш: „Каляват ме сега, Божия работа е това!
Извади те – ти
си
радостен, ухилиш се.
Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог.
Има и метод на отчаянието, в който всичко се разрушава.
Отчаеш се, но не можеш
да
се самоубиеш, не можеш
да
си
направиш някоя пакост.
В отчаянието нищо не се ражда.
Отчаяният човек не иска никой
да
го бутне.
Той казва: „Моли се само на Господ,
да
не ти дойде това нещо до главата!
“ Като дойде надеждата у човека, той казва: „Знаете ли, тъй ми иде целия свят
да
обгърна.“ –
Да
, но и това нищо не ни дава.
При този процес човек няма място откъде
да
ти даде нещо.
А ние, като видим всяко нещо, казваме: „Дай го!
“
Да
се говори за тези работи, това е много нещо.
В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал учителят му
да
му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало
да
знае, и учителят му ударил един такъв юмрук, който той завинаги запомнил.
Учителят трябва
да
седне и
да
каже на ученика
си
: „Слушай, когато се говори Истината, на дървен чук не се седи.
“ – долу трябва
да
слезе.
Гледай камбаната, тя удря: не стой горд, влез в църквата
да
се молиш.
Така че според закона на смирението човек трябва
да
слезе в такова положение, че
да
може правилно
да
наблюдава как стават нещата.
6.
Общи въпроси
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Всички тези камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки.
И днес тези разрушения са дадени на децата за радост.
Вие можете
да
изследвате тези неща, но трябва
да
знаете, че всеки, който иска
да
изследва Божиите работи, трябва
да
бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен.
Щом у тебе се зароди най-малкото желание
да
вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на
себе
си
и на другите.
Нищо не трябва
да
пожелаваш.
От всичко можеш
да
се ползваш, но само след като се обърнеш към Бог и поискаш разрешение за това.
Някои мислят, че като са наследници на известен имот, че всичко могат
да
бутат.
Когато ви казвам, че не трябва
да
късате цветята, това не значи, че е грях
да
откъснеш един цвят, но създаваш в
себе
си
една лоша привичка.
Всички пеят.
В тона "ре" има качване, в тона "ми" - равнина; във "фа" - надолу; в "сол" - равнина; в "ла" - качване; в "
си
" - равнина; в "до" - слизане.
Графически това може
да
се представи по следния начин:
Значи, за
да
станат тези развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията - надолу.
Ниските места ще се повдигнат, ще образуват върхове високи до 10 000 м, но все пак някои от тези върхове ще
си
останат, няма съвсем
да
се обезличат.
Когато боговете строят великите неща, ние, малките хора, трябва
да
бъдем надалеч от тях, та като
си
свършат работата, ние ще дойдем
да
видим какво са направили.
Има истина в света, която не може
да
се каже, защото всички ще се скарат помежду
си
и ще се разделят.
Ще
си
мълчиш.
Това ще запазиш за
себе
си
.
Ние казваме за някого: "Той е най-лош." -
Да
, така е, но най-лошият за един е най-добрият за друг, и най-добрият за един е най-лошият за друг.
Истината не може
да
се каже, защото във вашия език няма дума, с която може
да
се изрази.
Изковете
си
една дума и аз ще ви я кажа.
Тази енергия на Истината е толкова силна, че каквато жица
да
й турите, тя ще я изгори и пак няма
да
остане проявена.
Ето защо аз не искам
да
засягам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо, ще изгори мозъка.
Нервната енергия в човека не е в състояние
да
изнесе Истината.
Дойде някой, казва: "Е, аз съм глупав." - Не, нямаш гръбнак, за
да
изнесеш Истината.
Страдането е един метод
да
се кали материята в тебе, за
да
се приспособи за Божествените енергии.
Тези енергии, които идват отдолу нагоре, произвеждат страданията, в които трябва
да
се каляваш.
Тези енергии, които идват отгоре надолу, това са радостите, в които също трябва
да
се каляваш.
Някой ден много страдаш, ще кажеш: "Каляват ме сега, Божия работа е това!
Извади те, ти
си
радостен, ухилиш се.
Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог.
Има и метод на отчаянието, в който всичко се разрушава.
Отчаеш се, но не можеш
да
се самоубиеш, не можеш
да
си
направиш някоя пакост.
В отчаянието нищо не се ражда.
Отчаяният човек не иска никой
да
го бутне.
Той казва: "Моли се само на Господ,
да
не ти дойде това нещо до главата!
" Като дойде надеждата у човека, той казва: "Знаете ли, тъй ми иде целия свят
да
обгърна." -
Да
, но и това нищо не ни дава.
При този процес човек няма място откъде
да
ти даде нещо.
А ние като видим всяко нещо, казваме: "Дай го!
"
Да
се говори за тези работи, това е много нещо.
В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал Учителят му
да
му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало
да
знае, и Учителят му ударил един такъв юмрук, който той завинаги запомнил.
Учителят трябва
да
седне и
да
каже на ученика
си
: "Слушай, когато се говори истината, на дървен чук не се седи.
- долу трябва
да
слезе.
Гледай камбаната, тя удря, не стой горд, влез в църквата
да
се молиш.
Така че, според закона на смирението човек трябва
да
слезе в такова положение, че
да
може правилно
да
наблюдава как стават нещата.
7.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Сега това, което имате, то е една школа и вие трябва
да
се учите.
Значи има стремеж у всички към идеалното.
Всички казвате, че не трябва
да
се живее за пари, че ще служите на Бог даром.
Представете
си
, имате каква и
да
е рана, и
да
можете изведнъж
да
я заздравите.
Да
, но като ги видиш, всеки
си
носи най-малко по едно кайме, всеки
си
носи най-малко по една икона.
Да
кажеш: "Такава е волята Божия!
Да
служим на Бог, но трябва
да
бъдем последователни.
" - и раната
да
оздравее.
Ако искам
да
служа на Бог, ако искам
да
приложа Божественото учение, ще взема сам лопатата, ще изкопая един декар земя, ще посея жито, царевица, картофи, ще ги обера сам, ще начукам житото, ще го сваря, ще те поканя на гости и ще кажа: "Радвам се, че мога
да
ти предложа нещо от своя труд." А сега, купя нещо оттук-оттам и ви поканвам.
Мислите ли, че Господ, Който ви е изпратил на земята, та иска
да
страдате?
Не, чрез страданието Той иска
да
ви предаде един урок.
Чрез радостта ви предава друг урок.
При този живот достатъчно ми е
да
иждивя 2-3 часа за копане, 2-3 часа за учене, 2-3 часа за музика, 2-3 часа за благотворителност.
Днес Господ ти казва: "Ще учиш един урок на страданието." Ще направиш един опит, но ще изгубиш нещо и ще затъжиш.
За мене, за вас е достатъчно
да
си
разработим по 1/2 декар земя за прехраната.
Като
си
изкараме прехраната, за другите работи е лесно.
Сега, на кого е земята, на кого трябва
да
благодарим?
Някой казва: "Скръбен съм." - Защо
си
скръбен?
Някои философи ще дойдат
да
ни възразяват: "Вие виждали ли сте Бог?
Как носиш скръбта?
" - Ние не можем
да
Го покажем, но имаме опитности за това.
Гледам го, скърби.
Сега, в съвременната педагогика и в Стария завет има едно правило, според което, ако някой човек направи някоя грешка,
да
му я кажеш насаме, за
да
не уронваш неговия престиж.
Туря скърбите му на гърба
си
.
Да
, от човешко гледище това е умно, но от Божествено гледище насаме
да
не му казваш.
Среща ме някой в това време, пита ме: "Защо
си
замислен?
Кажеш ли му, трябва
да
вземеш поука от тази негова грешка.
Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма
да
съм замислен.
Трябва
да
му говориш искрено, прямо, чистосърдечно.
Като му занеса чувала, той кисне
да
се смее и аз се смея.
Ако той не е чист, аз трябва
да
му кажа: "Тази душа, която Бог ти е дал, не трябва
да
я каляш.
Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено.
Ако я каляш, ще дойдат големи страдания.
Сега, в дадения случай аз няма
да
седна
да
му казвам: Ти няма защо
да
скърбиш, ще занесеш този чувал където трябва.
Ще ме извиниш за всичко това, но ти имаш душа и мене ми е скръбно за нея." Друг може
да
ти каже същото нещо, но малко грубичко, с остър език.
- Не, Божествено е в този момент
да
помогна на чувала му.
Ще туря чувала в каруцата
си
.
" Не, и на единия, и на другия ще благодариш.
На този, който говори мекичко, ще кажеш: "Благодаря ти за любезния начин, по който ми каза истината." На другия ще кажеш: "Братко, аз ти много благодаря, че беше толкова доблестен
да
ми дадеш един добър пример.
Ще стигна до някое място, ще спра каруцата
си
, ще сваля чувала и ще му кажа: След мене идват добри хора.
Бъди уверен, че аз ще съхраня в душата
си
за тебе едно отлично чувство.
Не мислете обаче, че ще минете без страдания.
И единият, и другият ви дават един добър урок.
Като дойде страданието, ще опитате и ще видите, че то има една вътрешна страна.
Няма
да
бъдете недоволни нито от единия, нито от другия.
Страданието
си
разказва защо човек не го обича.
Във вас има и много хубави работи, но има и много крадени работи, чудите се как
да
се освободите от тях.
Ще се помъчите
да
се освободите от тях!
Приемат я само за един ден и после й казват:" Моля ти се, излез
си
от тук!
Само една непреодолима любов към Бог може
да
създаде у нас една мекота, единство, но тази любов трябва
да
бъде тъй висока, че
да
бъде един извор, който постоянно
да
ви вдъхновява.
Това трябва
да
го спазите.
Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо и търси пътя
си
.
Като слезете сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: "Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко!
" Отидеш на училище, не
си
знаеш урока, кажеш на учителя
си
: "Учителю, днес не
си
зная урока!
" - "Е, хубаво, няма
да
те изпитвам." Утре пак същото.
А вие, като
си
замине от вас скръбта, казвате: "Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб!
Аз мога
да
не те изпитвам, но ще дойде комисия, която ще те изпита, и няма
да
минеш класа.
" -
Да
, беше.
Някой път виждаш, че в някой ученик има силно желание
да
се учи, прилежен е, но е беден.
Към такива ученици, към хора, които се стремят
да
живеят добре, Господ е снизходителен.
Тези от вас, които искат
да
бъдат образци, образувайте едно ядро от три сестри или трима братя и покажете как трябва
да
се живее.
Направете опит не
да
оправите света, но
да
живеете добре по трима заедно.
Така може
да
работят и възрастните, и младите, и децата.
Всички могат
да
работят така.
Вземете, как ще
си
обясните от ваше гледище това противоречие?
Сега
да
ви задам един въпрос.
Имате дъщеря, която считате за ангелче, и ако някой се осмели
да
каже, че не е такава, вие ще се обидите.
Имате пред вас една чешма, на която хората идват
да
си
наливат вода, и по някой път става спор за водата.
Но след време тя влезе с тебе в едно противоречие, ти видиш, че тя не е ангелче, въздъхнеш
си
и кажеш: "Защо е така, откъде дойде този дух?
Кое е по-хубаво:
да
има спор и чешмата
да
си
седи или
да
няма спор,
да
няма и чешма?
Поставям въпроса ребром -
да
остане ли изворът и
да
има караница, или
да
няма извор,
да
няма и караница?
Вие ще кажете: "Така е, защото някоя дъщеря повече обича майка
си
, друга - не я обича, кармически е това." Хубаво, съгласен съм с вас, но как се създаде това нещо така разумно?
Някои казват:" Нямаме нужда от Учителя." Това значи
да
се вкара водата в къщата ви, за
да
няма караница.
Да
, но по някой път инсталацията се разваля и пак имаме нужда от извора.
Философия се изисква, за
да
си
обясните тези неща.
Ако вие мислите за нещата така, както аз мисля, няма
да
има никакъв спор, но вие идвате при мен, учите моята философия, но сте като евреите, учите и двата метода: и на черната, и на Бялата школа.
Колко философи и учители са
си
обяснявали тези неща.
Ще се радвате като децата, ако искате
да
бъдете ученици.
Не се ли радвате, нищо няма
да
излезе от вас.
Ще ти се даде по едно бонбонче на ден и ще кажеш: "Благодаря, че има бонбончета." Ти
си
вървял цял ден, уморил
си
се, ще кажеш : "Благодаря, че има и едно бонбонче." То все ще допринесе нещо, макар и микроскопическо.
И доволство може
да
се яви.
Утре ще ви дадат по малко хлебец и най-после ще ти дадат и обяд.
При сегашните условия ще се яви недоволство, но ще гледате как
да
се справите с него и как
да
го употребите.
Трябва
да
благодарите, но ако не се случи и обяд, ще кажете: "Слава Богу, че другите хора ядат.
Аз ще
си
почина и ще се порадвам, че другите ядат.
Когато престанем
да
работим ние, тогава Бог ще дойде
да
работи в нас и ще научим начини и пътища как
да
се работи.
Благодаря Ти, Господи, че ми се отдаде случай
да
погладувам малко!
Аз благодаря, че сега мога
да
оценя хляба."
Мислите
си
: "Какво ли става в София?
Всеки ден няма
да
седите в София!
Та реалното сега е
да
се посветите на Божественото учение,
да
всявате в живота примери, които може
да
издържат.
Всички ще се стремите към една духовна работа.
Тя няма
да
ви спъне в каквото положение и
да
сте, на каквато работа и
да
сте.
Всяко положение ви определя какво трябва
да
правите.
Дошъл
си
тук, нямаш работа, ще помолиш Бог
да
ти посочи къде
да
отидеш.
Здрав и читав
си
, весел
си
, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай
да
помогнеш на някого.
Ще се обърнеш към Бог, ще кажеш: "Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай
да
помогна на няколко бедни." Срещнеш друг някой, ще му кажеш една сладка дума.
Благодари, че
си
беден, че разчиташ на здравите
си
крака, иначе, ако беше с автомобил, нямаше
да
имаш възможност
да
направиш това добро.
Аз желая
да
се обединявате,
да
се стремите
да
се образува една обща база, върху която
да
работите.
Трябва
да
зачитате Божественото в
себе
си
!
И Писанието казва: "Надпреварвайте се
да
си
отдавате почит един към друг!
Господ сам ме поставя в нужда, за
да
видя Божията Любов.
Понякога някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание.
Току-виж, дошъл един от тези, за които той пет пари не дава, поправи му крака, помогне му.
" Значи този, който ти е направил едно зло, то може
да
е добро в негативна смисъл, затова ти не трябва
да
се разочароваш.
Всички трябва
да
се стремите към това
да
има единство помежду ви.
Някой път аз ви проповядвам начин как
да
се вглъбявате, как
да
търсите Бог и вие ме разберете по човешки.
" - Ти търсиш Бог, но по човешки.
Търсиш Го, търсиш Го, но като онзи иманяр, който търси, търси имането и като не го намери, най-после казва: "Не струва
да
се копае." Питам го защо не копае вече?
Неразположен е, не иска
да
го пипне някой.
" - Онзи, който разбира, като го срещне, не го пита какво има, но му казва: "Чакай, аз имам лекарство, дай тук раната
си
!
Та сега ще гледаме
да
се тренирате,
да
придобиете онова, Божественото.
Но като ви говоря тези неща, може
да
ви се виждат фантастични.
Но тези същества отиват при тях, внушават им
да
не дохождат при вас.
Ако нямаше вятър, комарите щяха
да
ни нахапят много.
Той казва: "Вие мене ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Така че,
да
благодарим на Бог!
Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас.
Иначе всички вие не можете
да
излезете на курорт, скъпо струва.
Ще
си
свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите.
Няма по-хубаво нещо в света от това човек
да
храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо!
Това е най-хубавото, към всички без изключение
да
храните хубави чувства.
Затова сме дошли на Мусала,
да
се учим от нея.
Те казват: "Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме
да
устоим, то се смалихме, смирихме се, за
да
можем
да
израснем по-яки,
да
оправим живота
си
." Клекът се е смирил.
Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение.
И аз ще бъда като тебе така смирен."
Корените им извличат всичката влага от земята.
Ако не бяха те, всичката вода щеше
да
потъне надолу в земята и земята щеше
да
бъде суха, пуста.
А така, тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността й Тези местности, у които дърветата са изкоренени, съдържат всичките нещастия.
Там, където има силно електричество, от силните изменения стават и силни изстудявания.
Човек като дойде тук, трябва
да
се издуха хубаво.
Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път.
Тези, които тръгват в духовния път, аз ги уподобявам на един търговец, на когото работата в първо време вървяла добре, те
си
посрещал и разноските, но по едно време искали
да
разбогатеят, затова тук подписали една полица, там подписали друга полица, но стоката им не се продава.
Никакви полици няма
да
подписвате.
Вижте у англичаните, те стоката
си
не изпращат, докато не получат парите.
Аз изписвам книги, изпратя им парите, но като вземат предвид колко е цената им, и остане случайно един шилинг, те пишат " Имате
да
вземате един шилинг, какво
да
ви изпратим за него на ваша сметка?
И природата работи така.
В развиването на човека има известни блага, които едновременно може
да
му създадат и приятно, и неприятно разположение, зависи от времето.
Те казват: "Законът на природата е закон на Англия".
Значи в това отношение те постъпват така, както природата работи.
На млади години
да
ти опекат една кокошка, ти ще се радваш, но на стари години, когато
си
останал без зъби, и
да
ти опекат една кокошка, ти ще кажеш: "Защо
да
не беше на млади години?
Дават-вземат, а това - "дай на вересия, че после ще видим", у тях това го няма.
" Добре, изгубил
си
някой зрението, а някой негов приятел го вземе
да
го развежда из цяла Европа.
Той казва: "Защо ми е това сега, а не на млади години, когато виждах?
Разбира се, има някои англичани, които дават пари на заем, и те се обвързват, че не могат
да
се освободят с години.
Аз сега ще ходя натук-натам,
да
разглеждам неща, които не виждам." Философия е това.
Та първото нещо в Божественото училище - трябва
да
храните към всички хубави чувства и
да
се стремите
да
избягвате некрасивите чувства.
Некрасивите чувства, това е човешко нещо.
Кажеш
си
: "Моят живот е много нещастен".
Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за
да
не виждаш нищо.
Вие сега казвате: "
Да
видим какво има,
да
знаем всичко", но щом ви се отвори картината и я видите, ще кажете: "Е, по-хубаво
да
не бяхме видели тази картина." Именно сега вие трябва
да
се борите в
себе
си
.
Този ден, през който ти е тежко, помисли за всички волове, за всички агънца, които колят, помисли за всички нещастни хора.
Като влезете в този път, човек трябва
да
бъде разумен,
да
разбира нещата.
Ние не мислим за тях, а трябва
да
мислим.
Тези от вас, които сте весели, няма защо
да
говоря това, а тези, които не са весели, им казвам това, за
да
знаят как
да
посрещнат скръбта.
Например някой човек може
да
почувства тъй обезсмислен живота
си
!
Но като дойде радостта, и с нея трябва
да
знаете как
да
постъпите.
Психология е това!
Затова трябва
да
се молим, а молитвата трябва
да
бъде тайна.
Защото, ако речеш
да
коленичиш и
да
направиш това-онова, като те види някой, ще каже: "Какво ли прави този?
Представете
си
един прост пример.
" Ако седиш сериозен, ще
си
каже: "Защо ли е толкова сериозен7" Ако
си
прав, защо
си
прав.
Ако
си
легнал, защо
си
легнал.
Той носи тази книга, отваря я, чете, радва го всичко.
А тук всички са свободни.
Като ви видят, казват: "Тези хора са екскурзианти, ходят
си
по планините, правят своите екскурзии".
Той обезсмисли живота
си
, обезсърчи се.
Учителят се обърна към един трън и каза: Така, вие като гледате този трън, вижда ви се като че няма смисъл, като че никой не му обръща внимание.
Тази книжка му внасяла известна радост, давала му нещо, но сега
си
изгубил книжката, няма от къде
да
учи.
Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо,
да
ви обръща внимание?
Той мисли, говори все за тази
си
книжка.
Ти като искаш
да
ти обърне Господ внимание, значи много голяма важност
си
даваш.
Е, то е много хубаво, с това ти искаш
да
кажеш: "Господи, аз съм тъй малък.
Да
се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти
си
велик, към Тебе ще се обърна.
И няма
да
се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума.
Тази книжка (Учителят показва една своя малка книжка) я носих на Черни връх и я турих в един от джобовете
си
на палтото.
Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат също по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо.
Дойде един ученик, казва ми: "Учителю, дайте
да
Ви нося палтото!
" Дадох му го, без
да
си
взема книжката.
И само възвишените същества виждат колко е малко това, което Бог дава, но като дават и другите йерархии по малко, то като дойде до долу, всички казват тогава: "Колко е много, колко е голямо това нещо." Но докато не даде Бог нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват.
У мене има една черта,
да
окажа на човека повече доверие.
У човека съзнанието е дошло до там, че съзнаваме какво Господ се грижи за нас, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там,
да
съзнаят тази грижа.
Той, както носил палтото, обърнал го и книжката паднала някъде по пътя, без
да
забележи той това нещо.
Но
да
оставим тази дума "грижа".
Донесе ми после палтото, гледам, книгата я няма.
Ще кажете: "Нали
си
ясновидец, намери я!
Но за този Промисъл какво ще трябва
да
дадем?
" Аз не искам
да
си
служа с ясновидството в тези случаи.
- Човек
да
престане
да
се радва, като се радва, и
да
престане
да
скърби, като скърби.
Казвам
си
: "Ако ме обича тази книжка, тя ще
си
дойде сама." Някой от компанията се забатачил из пътя и както вървял из снега, вижда нещо пред
себе
си
.
Навежда се, намира книжката.
Донесе ми той книжката и аз му казвам: Та ти
си
бил ясновидец, намери книжката!
От тебе зависи дали той
да
заколи агнето или не.
Е, сега, мислите ли, че вашето щастие, което сте загубили някъде, няма
да
го намери някой и
да
ви го донесе?
Не искам агнето
да
стане жертва за мене."
Сега един пример за разяснение на това, какво значи
да
престанеш
да
скърбиш, когато скърбиш.
Ти
си
скръбен, но веднага
си
представи, че има по-скърбящи от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш
да
скърбиш.
Ще ви приведа едно противоречие.
Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе.
Как ще
си
обясните вие това нещо: ангелите, които са толкова щастливи при Бог, един ден Бог ги катурва от тази височина и ги сваля долу
да
създават светове.
Докато научите уроците
си
, представяйте
си
, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения.
Вие сега сте слуга, но вечно няма
да
бъдете слуга.
Вземете примера с Адам.
Вие сега сте учител, но вечно няма
да
бъдете учител.
Туря го Господ в Рая, при това хубаво място, но отиват те
да
човъркат онова дърво.
Това са временни служби, необходими, за
да
научите един урок, но в тях не е онзи, великият смисъл на живота.
Вие още не сте дошли до положение
да
любите Бог.
Трябва
да
почувствате тази Любов и тогава ще я разберете вътре в
себе
си
.
Веднага вашето мировозрение ще се измени и веднага ще влезете между хората,
да
им помагате.
Те пожелаха
да
опитат това дърво.
Това се отнася до тези, които са готови
да
работят.
Аз ще изгладя всичко у вас, няма
да
оставя
да
изопачавате моите думи.
Тогава праща Господ един ангел,
да
ги изпъди навън.
Аз говоря така, но ще ви накарам, и търпението ще научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе във вас, и волята, и всичко ще дойде.
Този, който е взел от мене пари, той няма
да
мине така.
Сега ще гледате
да
изгладите всички неща, които създават съблазън.
Ще гледате
да
изправите всичките
си
грешки, а грешките се изправят само по един начин.
Но колко хиляди години трябваше
да
го търсят?
И дойде Христос
да
търси това щастие.
Има връзка Той, но ние трябва
да
я намерим.
Тази връзка с Бог търсим ние сега.
И така, сега ще гледате
да
създадете нещо помежду
си
, не за хората, но заради ангелите на хората.
Ще
си
кажете: "Този човек има един ангел и заради него ще създам това единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска
да
го направи добър човек." Той казва: "Аз зная този човек не от един живот.
Тази книжка, която бях изгубил, аз можах и от другаде
да
си
я доставя.
От петото издание са излезли 10 000 екземпляра, аз можах
да
си
я набавя, но не трябва
да
се изгубва.
Един брат, който заеква, ми разказваше един ден, че пред външни хора изобщо се стеснявал и заеквал много, а когато е вкъщи, с децата
си
, не заеква, свободно говори.
Та и вие сега пред хората заеквате, а пред децата
си
не заеквате.
Как може
да
се излекува този, който заеква?
Всичките хора ще претърпят промени.
Един господин, който заеквал, ходил при много професори из Европа
да
се лекува и най-после попаднал при един опитен лекар, който го посъветвал следното: "Ще ти дам един от моите методи, но ще се съгласиш ли
да
го изпълниш?
Някой път имаш желание
да
се молиш - молиш се.
" - "Съгласен съм." - "Добре, ще станеш просяк, ще изкарваш прехраната
си
с просия, но като се спираш пред хората
да
просиш, ще
си
изискваш свободно, правилно." Спира се той пред един и започва: "М-м-м..." – не го разбрал този човек и
си
отминава.
Някой път нямаш желание
да
се молиш и казваш: "Е, защо ще се моля?
Ако иска Бог
да
ме благослови,
да
ме благослови и без
да
се моля.
Най-после, като огладнял много, спира се пред един, направя голямо усилие и проговаря свободно: "Гладен съм много!
Няма какво
да
се моля!
" Този господин му дава хляб.
Взема той хляба и отива при професора
си
: "Спечелих един хляб!
" И вие сега, за
да
проговорите свободно, трябва
да
се научите
да
просите.
И този, заекващият, след като се мъчил цяла година
да
проси и огладнял много, научил се
да
говори много свободно.
Единият източник ти казва: "Ти трябва
да
мислиш!
Професорът му казва така: "Ти няма
да
казваш никакви излишни думи, ще говориш само същественото." Това е много правилен метод.
" Другият ти казва: "Защо
да
мислиш?
Някои казват: "Смирение е нужно."
Да
, за
да
придобиеш смирението, трябва
да
заемеш положението на един просяк, без
да
те знаят другите.
Ти на никого няма
да
казваш, че
си
гъгнив.
Този те бутне, онзи те бутне, ти трябва
да
настояваш и
да
си
кажеш: "Не, аз ще изпълня метода на своя професор!
Всеки човек, като те тласне един път, той ще ти даде едно благословение, а някой път като те нахрани вкъщи, може
да
ти допринесе едно голямо нещастие.
Бутнах го." - "
Да
, но с това му направи едно добро." А като го нахраниш, можеш
да
му дадеш сила
да
направи някое зло.
" Единият казва: "Със знание можеш
да
добиеш Царството Божие." Другият казва: "И без знание може
да
се влезе в Царството Божие." Единият казва: "Любовта е живата църква." Другият казва: "Без църква не може
да
се живее." - Е, виж тогава мравките как живеят, те имат ли църква?
Има хора, чрез които Господ не може
да
изпрати Своето благословение.
8.
Чада Божии
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 14.8.1924г.,
През него едва може
да
мине една слънчева прашинка.
Само слънчевите прашинки на светлината могат
да
минат през този път.
Мислите ли, че като ви прекарва Господ през този път, та няма
да
усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен?
Това, което е твое, никой не може
да
ти го вземе,
да
те обере.
" Вървите, но колко чист трябва
да
бъде човек, за
да
мине през този път!
Като някоя камила трябва
да
ви освободят.
В старо време, разправя се в библейския живот, когато пристигат пътници търговци със своите камили, натоварени със стока, трябвало
да
бързат рано
да
влязат в града, защото иначе ще заварят затворени градските врати и ще трябва
да
завържат камилите
си
отвън града, но били изложени на разбойници и стоките с камилите им отнасяни.
За
да
се избегне това, за тези, които закъснявали, имало някакви проходи "иглени уши", през които едва разтоварена камила можела
да
мине.
Ако не дойдат разбойници, ще
си
вземеш на сутринта камилите и ще
си
заминеш, но през цялата нощ ще се безпокоиш.
"Турил
си
в сърцето им радостта." Значи Бог е турил в сърцата ни радост и веселие.
Така че, ако идва скръб и страдание, това не е от Бог, това е от друг.
Често съм наблюдавал, като минавам покрай някое село, майката избие млякото, извади прясно масло и както е опекла топла пита, вземе та намаже на едно парченце от нея от прясното масло и даде на детето.
У всички хора има взето нещо.
- Защото
си
видял някой, който те обича и който обичаш.
Тя те толкова обича, че като те види, казва: "Искам
да
дойда у теб на гости".
И ти започнеш с твоята арфа, с 32-та
си
зъба
да
й свириш, а тя се радва.
Действително се радва Това дърво се радва, защото много от нейните семена се посаждат вътре в мозъка и там растат.
Да
се посади една ябълка в мозъка на човека, това е голяма привилегия.
Ако на съвременните хора кажа, че една ябълка се посажда в мозъка им, ще кажат, че това е от 1001 нощ.
Ами ако някой тръгне, приготвен с припаси за разстояние до 92 милиона, а то е 93, и остане на тази станция, какво ще прави?
Разбирам разликата им в изчисленията
да
е такава, че като стигне на последната станция,
да
може
да
прекрачи до Слънцето, но такава голяма разлика, каквато те определят... Всички казват: "Вашите работи са глупави." Казвам: Не са по-глупави от вашите изчисления за разстоянието от Земята до Слънцето.
"
Да
предстанем
да
говорим със славословие." След като Господ ни дава всичките Свои благости, какво трябва
да
правим?
С какво богатство можем
да
откупим днешния ден?
Представете
си
колко милиона лева ще ми коства, ако искам
да
доставя тази обстановка?
Трябва
да
кажем: "Господи, благодарим Ти, че имаме тази привилегия." Детето казва: "Взеха ми хляба с маслото" - и плаче.
Нищо, пак ще ти се даде.
Радвай се сега на слънцето, а че ще се върнеш у дома
си
да
поплачеш, това нищо не значи.
"За
да
бъде радостта ви пълна." - Кога ще бъде радостта пълна?
Ние сме в Неговия дом и ще Му благодарим.
Даром ходим.
Няма баждарници(помещение край град, където се събира налог за внасяната стока) тук
да
платим, там
да
платим.
А в града, на влак ли се качиш, на трамвай ли се качиш, или другаде някъде, все ще платиш.
"Ние сме чада на Бог." Този е най-важният пасаж.
"Възлюбени, ние сме чада на Бог." - Кога?
- Когато ходим в правия път, когато Му благодарим и когато Го славословим.
Ако изгубим маслото, пак ще ни даде.
Всяко дихание
да
хвали Господа!
Така казвам: "Възлюбени, сега сме чада Божии".
Като обичаме Господ и ходим в Любовта Му, ние сме чада Божии.
Сега ще кажете: "Защо трябва
да
се обичаме?
" Някои хора питат: "Защо трябва
да
бъда добър, защо трябва
да
бъда умен?
" - За
да
можеш разумно
да
изпълниш волята Божия.
Само като
си
добър и като
си
умен, ще можеш
да
изпълниш волята Божия.
Щом
си
умен и добър, ти ще имаш радост, за
да
изпълниш волята Божия.
И така, ще се молим, за
да
бъдем умни и добри.
- За
да
изпълним волята Божия.
- Ама защо трябва
да
бъда умен?
- За
да
зная как
да
изпълня волята Божия.
Някой пита: "Защо трябва
да
бъда добър?
" - "Не зная." Трябва
да
знаеш, трябва
да
кажеш: "Аз трябва
да
бъда умен и добър, за
да
изпълня волята Божия." Някои запитват: "Ама без любов не може ли?
Който иска
да
разбере Божествения живот и
да
възприеме Божието благо, непременно трябва
да
люби.
С този ключ може
да
се разтварят Божиите съкровища.
Запитват: "Е, защо трябва
да
любя?
" - За
да
възприема всички Божии блага.
" - За
да
имам Божия живот в
себе
си
.
" - За
да
имам радостта в
себе
си
.
Сега вие седите и
си
казвате: "Аз днес съм чадо Божие." Утре кажете: "Днес не съм чадо Божие." Не, това е едно криво схващане.
Онзи царски син, който е роден от баща
си
, той винаги е негов син.
Двама братя са синове на царя, но единият е царският син, който изпълнява волята на баща
си
, а другият е царският син, който не изпълнява волята на баща
си
.
Първият царски син всички го почитат, а за другия казват, че е нехранимайко.
- "Изпълнявам." - Значи ти
си
чадо Божие, което изпълнява волята на Баща
си
.
А ти изпълняваш ли волята на Баща
си
?
- "Не изпълнявам." - Значи ти
си
едно от глупавите чада Божии, което не изпълнява волята на Баща
си
.
Всеки може
да
бъде добър и всеки може
да
бъде разумен.
Сега някои казват: "Аз не съм чадо Божие." - Не, не, ще те повика Баща ти и ще ти каже: "Синко, ти не знаеш ли, че Аз имам един закон, който ще те съди, загдето
си
ходил
да
крадеш ябълки и круши от чуждите градини?
Ти нямаше ли градини с плодове на разположение, та трябваше из чуждите градини
да
крадеш?
" - "Е, с другари се увлякох." - Ами не трябваше ли
да
отиваме в нашите градини винаги, а в чуждите само когато ни повикат?
Та сега, като правило, разбрахте ли всички следното?
Всички сте чада Божии: едните са чада добри и разумни, които изпълняват волята на Баща
си
, а другите са тези, на които кучето е взело хляба.
Някои говорят със символи, но не разбират смисъла им.
Да
ви обясня какво означава тази поговорка, че кучето взело хляба на детето.
Влезе то в една чужда градина, набере
си
ябълки, но го уловят, нашарят го добре, пък и ябълките му вземат.
Няма
да
влизаш в чуждата градина,
да
късаш от чуждите плодове.
Някой казва: "Мога ли
да
бъда чадо Божие?
" Нека остане у вас тази мисъл: "Можем
да
бъдем чада Божии." - Сме ли чада Божии?
- Сме вече чада Божии, но въпросът е от кои чада Божии сме.
- Е, от кои трябва
да
бъдем?
И в небето
да
отидете, Истината е тъй проста и ясна.
Където и
да
отидете, на небето
да
отидете, вземете ли тези думи, колкото и
да
искате ще ви кредитират за тях.
Тези ваши думи може
да
ги заложите винаги.
Ако отидеш при някоя крава и кажеш: "Аз съм чадо Божие" - тя ще ти каже: "Смукни
си
малко от моето млекце." Отидеш ли при една ябълка и кажеш: "Аз съм чадо Божие", тя ще ти каже: "Добре, аз, както виждаш, нямам ръце, но бъди така добър, ако
си
висок, откъсни
си
няколко ябълки; ако не
си
висок, наведи едно клонче и
си
откъсни." Ябълката ще те пита още: "Ама изпълняваш ли волята Божия?
" - "Изпълнявам." - "Тогава откъсни
си
."
И така, ние сме от тези чада Божии, които изпълняват волята Божия с разумност и доброта.
Не само че можем
да
бъдем, но сме чада Божии.
Елате
да
го видите в котела вътре и
да
ви намажем от него върху хляба.
- "Добре, ти
си
гладен, ти
си
без подслон.
Аз го нахраня, дам му вечеря, подслон.
- "
Да
, днес
си
чадо Божие, но за утре не зная." - Е, ще видим за утре.
Днес те нахранвам, приемам в дома
си
и всичко това върша заради волята Божия.
Ако не вършех това заради волята Божия, можех
да
те изпъдя навън и
да
затворя подире ти вратата.
Ела в нашата градина
да
те заведа,
да
вкусиш от нейните плодове.
Които от вас са скръбни, които от вас са тъжни, трябва
да
знаете, че ние сме чада Божии от разумните и добрите, които изпълняват волята Божия.
Ако не беше така, нямаше
да
имаме този ден.
(Небето е чисто, светлосиньо, безоблачно, а слънцето тихо, меко грее, като че милва и се смее.) Бог днес ни се радва и казва: "Заслужиха чадата този ден." На тези осем сестри, които отиват в града, Бог казва: "
Да
бъдат добри и разумни, разумно
да
изпълняват волята Божия."
Ако не беше така, нямаше
да
имаме този ден.
Небето е чисто, светлосиньо, безоблачно, а Слънцето тихо, меко грее, като че милва и се смее.
Бог днес ни се радва и казва: „Заслужиха чадата този ден.“На тези осем сестри, които отиват в града, Бог казва
да
бъдат добри и разумни, разумно
да
изпълняват Волята Божия.
9.
Наряд за 1924–1925 г.
,
СБ
, София, 22.8.1924г.,
• Размишления върху силата на Духа Божий, Божията Святост и Чистота
• Мир на всички, които ходят в пътя Христов!
• Благословени са всички, които следват Неговия път.
• Размишления върху Правдата и Божия Промисъл
10.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Тогава няма
да
има стари, всички ще бъдат млади.
Я ми кажете коя жена от вас е благодарна за лошия мъж, който ª е даден?
И 120-годишният старец ще бъде млад, ще припка като млад момък, няма
да
има това набръчкано лице.
Или кой мъж е благодарен за лошата жена, която му е дадена?
Че са лоши, това е нещо относително.
Аз не искам много
да
ме разберете.
Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете
си
, но такава жена, като отиде при своя любовник,
да
ги видите как
си
гугукат.
Аз зная мъже, които, като се върнат при жените
си
, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците
си
,
да
ги видите как
си
гугукат!
Божественото в човека е в състояние
да
промени целия ход на нещата.
Този мъж не беше за тази жена и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж
да
вземе тяхната дъщеря или техния син
да
вземе тази дъщеря.
Сега за мене не е важно
да
изнасям вашите недъзи.
Аз ви наблюдавам и гледам, че по някой път, като направя едно предложение, вие казвате: „Е, това нещо само тъй се говори.
така ги съпоставя, че между тях
да
има известни съотношения.
Учителя иска само тъй
да
ни занимава, но Той не може
да
го приложи.“ – Не, Божественият живот трябва
да
се приложи абсолютно – няма никакво извинение нито за мене, нито за вас.
Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща.
Който го приложи, Любовта може
да
дойде у него, а който не го приложи, Любовта не може
да
дойде у него и няма
да
му се даде никаква сила.
Има едно същество в света, което не може
да
се подкупи с нищо.
– По-леко ще я носи.
Него можем
да
го подкупим само по един начин – когато сме разумни и добри.
Когато можем абсолютно
да
изпълним Неговата воля, Той е готов
да
направи всичко заради нас, но изгубим ли това, ние изгубваме всичкото Негово благоволение.
Не сме тъй силни
да
обърнем Волята Божия в обратна посока.
Питам ви сега: можете ли вие
да
носите една пълна стомна и вашата ръка
да
не почувства нейната пълнота, нейната тежест?
НАГОРЕ