НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
179
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
179
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
В това отношение, то може
да
направи нещо повече от човека.
– За кое качество тя заслужава
да
бъде почитана ?
Който не върши престъпления, може
да
има самообладание, но не и воля.
Единственото нещо, заради което жената може
да
бъде почитана, е любовта и волята.
То знае още, на каква дълбочина
да
пусне своите коренчета.
Велико нещо е
да
имаш воля.
След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове.
Това значи,
да
се издигнеш над условията – нищо
да
не те засяга.
Аз желая, жената
да
се повдигне,
да
излезе от сегашното
си
състояние.
Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани.
Който има воля, колкото и
да
е беден, нито се подкупва, нито се изкушава.
Да
му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без
да
пожелае нещо за
себе
си
.
Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник.
Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта
си
голямо наследство от 350 милиона лева.
Мустаците изопачават характера даже и на мъжете.
Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват
да
им никнат мустаци, аз ги съжалявам.
Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора.
Те не са дошли още до положението
да
говорят на този език, с който ние
си
служим.
Тя казва: Аз искам
да
се оженя за мъж с много пари, с малко ум.
Те се разговарят чрез движения, със символи.
Обаче, ако чуя жената
да
казва, че ще отиде
да
нареди къщата на някой вдовец,
да
нагледа децата му,
да
им наготви и след това
да
отиде в друг дом
да
помогне, това е жена в истинския смисъл на думата.
В първата глава на Битието е казано, че когато Бог създал света, първоначално нямало дъждове.
Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени –
Да
, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята.
Значи, изливането на дъжда е процес, който действува върху растенията.
– Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може
да
наруши тяхното равновесие.
В този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в растенията.
Ако влезете в кое и
да
е училище, в коя и
да
е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо.
Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа.
жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може
да
се прояви.
Ако жената мечтае
да
се ожени, само за
да
има мъж, тя нищо не разбира.
Те представят артериалната кръв на природата.
Бих желал в лицето на Христовите последователи
да
видя характера на Христа.
Има смисъл жената
да
се ожени, ако може
да
повдигне мъжа
си
,
да
го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия.
Дъждът, който се излива върху растенията, носи своето благо за тях.
Ние виждаме Христа, прикован на кръста,
да
казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят!
Ако тя не отвори сърцето на мъжа
си
към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина
си
, каква майка е тя?
Ако синът не слуша майка
си
, тя не трябва
да
му се моли,
да
го увещава, но
да
му обърне гръб.
Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици.
Ще тури сина
си
в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови.
Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа
да
направи това, но не искаше.
„Хвърли се от този храм,
да
покажеш, че
си
Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за
да
не препънеш о камък ногата
си
".
В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота.
– И това можеше
да
направи Христос,
да
се хвърли от храма и
да
увисне във въздуха, без
да
падне на земята.
Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може
да
се сравни с Него, но не искаше
да
направи това.
– Готов ли
си
да
служиш на правдата?
Например, някой казва: Като сме дошли на земята
да
живеем, трябва
да
ядем.
Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства?
Готов ли
си
да
почиташ майка
си
и баща
си
?
Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои".
– Смисълът на яденето е
да
си
достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие.
– Махни се оттук, Сатано, аз дойдох
да
служа на Господа; моето Царство не е от този свят.
– Щом
си
готов, ще те извадя от пещта.
Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така.
Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света".
Днес майките развалят синовете
си
.
Щом яденето стане удоволствие, човек не може
да
мисли.
Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат
да
стане цар?
Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа
си
.
Някои казват, че човек трябва и
да
пие.
Или кой би се отказал, ако му предложат
да
стане пръв министър в България?
–
Да
, но и от управниците се иска воля.
Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата.
Българите трябва
да
знаят това.
Хората, в желанието
си
да
пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др.
Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот!
Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат
да
оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ?
Да
имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце!
Жените трябва
да
оправят света, а не
да
казват на синовете
си
„баща ти ме изяде!
" – Не, с такъв език не трябва
да
си
служите.
Да
съзнаваш грешките и престъпленията
си
и
да
ги изправиш, и за това се изисква воля.
Жените не трябва
да
се женят за материалното положение на мъжа.
Да
ми даде Господ и на мене такъв живот.
„И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих.
Това значи,
да
се продадеш за интерес.
Не искам
да
помисля вече за него!
Жената, която ражда, трябва
да
каже на сина
си
, какво е нужно
да
прави.
Като порасне, той сам трябва
да
е готов
да
се жертвува за другите, а не
да
очаква на другите
да
се жертвуват за него.
Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева?
И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята.
Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща,
да
не го следва някой детектив по стъпките му.
А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога.
Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия.
Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния
си
часовник и, вместо него турил в джоба
си
една лукова глава.
Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето
си
в търсене на Божията Любов".
Да
мушкаш с остен, това е по Бога.
И аз бих желал
да
има повече такива жени на земята, за
да
се радват ангелите.
Да
вземеш оралото и
да
впрегнеш воловете, и това е по Бога.
Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които
да
възпитават синовете и дъщерите
си
по новия начин.
–
Да
, но това са недоказани твърдения.
Разбира се, като
си
турил лукова глава в джоба
си
.
Като обичаш животното, то ще бъде готово
да
ти служи доброволно.
Значи, те го опитвали, а той
си
мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му.
Божествено е
да
впрягаш вола на работа, когато той може
да
се разговаря с тебе.
– Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила.
Сега съм силен.
Тя ще постави всички хора в безизходно положение.
Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата
да
работим.
Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички
да
се развиват.
Тогава всеки ще каже: заслужава човек
да
живее в този свят.
Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна.
Как е възможно, Божественото, разумното,
да
създава произволи?
Неправдата не може
да
остане до края на този век.
Трябва
да
знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко.
И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето.
Това всеки трябва
да
знае, за
да
не се оправдава.
Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху
себе
си
.
Това са данни на окултната наука.
– Наистина, има една наследственост, но всеки носи в
себе
си
това, върху което сам е работил.
Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много?
В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето
си
.
– Няма
да
се размножават повече, отколкото е определено.
Тя дава само материалите за развиване на детето
си
, но не дава способностите и дарбите му.
Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката.
Тя му дава само материал, т. е.
Значи, Бог му даде главно материал.
Той се проявява разумно във всички хора.
Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли
да
се спират на външния свят,
да
ги спъва?
Той иска
да
покаже, че не е растение, не е дърво.
–
Да
направи пещ,
да
приготви пръст за гърнетата,
да
ги направи добре,
да
ги изпече и най-после
да
ги продава.
От това зависи осигуряването на неговия живот.
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й.
Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано.
–
Да
се упражнява повече.
–
Да
пише.
–
Да
учи децата.
Наистина, той се свива, не се разширява според естеството
си
.
Кой каквато дарба има в
себе
си
,
да
работи върху нея.
Там са скрити силите и условията на неговата душа.
Като изучавам хората, виждам, че те се отдалечават от истинското
си
предназначение, определено от природата.
Борът, дето и
да
го посадиш, все към Бога се стреми.
По отношение на сегашната човешка форма, хората се заблуждават, като мислят, че тя е най-красива и съвършена.
Светските хора не се молят на Бога, но, като попаднат между религиозни, и те започват
да
се молят и казват: И ние се молим като вас, четем „Отче наш".
2.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Всеки човек в даден случай е предметно обучение.
Не е ли бистър умът на онзи вълк, който мисли
да
слезе при някое стадо?
Ако видиш един недъг в
себе
си
, той ти е даден с цел или
да
изправиш нещо в
себе
си
, или
да
научиш нещо.
Това е символ.
Никога
да
не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата.
Нима в бистрата вода не се давят?
Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „
Да
ме прости Господ от туй прегрешение.
Човек се дави в мътната вода тъй, както и в бистрата, само че смъртта му в бистрата вода е по-благородна, а смъртта му в мътната вода минава като нечестна.
Да
ми помогне Бог
да
се очистя.“
И тъй, първото нещо, което ще повтаряте често, е следното: „Право ще ходим, право ще постъпваме, право ще мислим, сърцата ни топли ще бъдат.“
Във всички ви трябва
да
се зароди желание
да
обичате простотата в разсъжденията.
– Идея, от която нищо не можеш
да
отнемеш, нито
да
притуриш.
Вие трябва
да
имате няколко от тези основни желания.
Но едно малко нещастие в света е в състояние
да
наруши във вас този Божи мир.
Къде остана всичко това?
Та нима Божественото в човека може
да
изчезне?
– Няма
да
се измени.
Златото при всички условия на живота остава злато.
Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то
да
проникне във всичките наши клетки.
Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва
да
възприемат Новото учение.
Всяка клетка трябва
да
се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога.
Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота.
Кис-кис – смее се на господаря
си
той.
Мислите ли, че можете
да
бъдете философи или учители на такъв стомах?
Той ще се подиграе с господаря
си
един ден.
Ще каже на главата: „Хубаво, щом ти мислиш, че имаш господар, аз няма
да
работя, нека твоят господар те храни.“ Какво ще кажеш на този стомах?
По някой път разсъждавате доста зряло, а по някой път, като децата, не разсъждавате.
Ученикът на Божествената школа трябва
да
разбира пътя, в който е поставен.
В този път има хиляди малки задачи, които трябва
да
разреши.
В тази Школа вие сте поканени
да
разрешите тия задачи.
Ако носиш главата
си
назад – главата ти е празна.
Ако я носиш наляво или надясно – това са клони на едно дърво и тогава всеки клон според тежестта
си
се наклонява на една или друга страна.
В такъв случай ти
си
клон, не
си
човек, ти играеш роля на клон от някое дърво.
Седнеш някой път, туриш
си
краката един върху друг.
– Не
си
господар на
себе
си
.
Като седнеш някъде, няма
да
си
туряш краката един върху друг.
В Школата никой няма право
да
си
туря краката един върху друг.
Вие тук не сте разбойници, че трябва
да
се пазите един от друг.
Ако аз мълча, законът няма
да
се промени.
Законът
си
е закон.
В Школата ще седите така, че краката ви
да
бъдат един до друг.
Поне половин час ще седите така: ще знаете, че се намирате пред същества, които са минали по вашия път, които са завършили своето развитие и наблюдават вашите души.
Гърдите ви трябва
да
бъдат широки, а не тесни, не трябва
да
бъдете тесногръди.
Широчина трябва
да
имате на гърдите
си
!
Краката ви трябва
да
бъдат един до друг, ръцете ви – прибрани, и умът ви
да
присъства.
В часа, през който сте тук, трябва
да
сте концентрирани, умът ви
да
е в тялото.
Зная, че ще имате изкушения, за
да
ви извадят от това равновесие, но нищо от това.
Ще приберете ръцете и краката
си
и ще се стараете
да
се съсредоточавате.
Вие, като идвате в класа, добре е
да
си
имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде някоя мисъл,
да
може
да
си
я запишете.
Всеки има по нещо, с което може
да
се занимава.
Всяка идея, която ви дойде в класа, запишете
си
я, не я оставяйте за у дома
си
, защото ще я изгубите.
Всички трябва
да
научите закона на послушанието.
Да
не мислите, че този закон има отношение към някакъв преходен обект.
Не, послушание трябва
да
имате към Великата природа, т. е.
Този закон обуславя всички неща в живота ни.
И вие, ако не успявате в живота
си
, то е, защото отлагате
да
изпълните всяка мисъл, която ви се внуши отгоре, или пък определяте свое време за изпълнението ¢.
Вие я отлагате и после на нейно място влагате някоя чужда мисъл.
Аз бих желал
да
направите един анализ,
да
видите колко на сто от мислите, които ви занимават, са ваши.
Допуснете, че като дойдете на Земята от Невидимия свят, сте предвиждали
да
имате една малка къща с две стаи и кухня.
Вие дойдете, направите
си
обаче една по-голяма къща.
Продадете я, направите друга, още по-голяма.
И нея продадете, направите
си
трета къща с четири стаи.
Питам: какво придобихте от това правене и продаване на къщи?
Предвидено е
да
завършите само гимназия или
да
завършите и университет, но вие завършвате два-три факултета.
Някой път от Невидимия свят ви е определено
да
завършите университет, но вие се отказвате.
За вас е важно
да
реализирате плана, който ви е определен от Невидимия мир.
Не, всичко е определено.
Вие сега ще
си
мислите: „Щом всичко е определено, тогава това е фатализъм.
Ако всичко е определено, ние не сме свободни.“ Аз съм съгласен с вас.
Когато станеш слуга на някой господар, свободен ли
си
?
Дойде рано сутринта господарят, похлопа: „Иване, вземи ралото и хайде на нивата!
– Заповядват му онези, които са му дали петте хиляди лева.
Ако не му се плащаше, щеше ли
да
решава това дело?
Онзи професор астроном седи над телескопа по цели часове, наблюдава небето. Защо?
Колко души знаете, които работят, без
да
им се плаща?
Кои работят по свобода на волята
си
?
Аз бих желал
да
намеря хора, които
да
наблюдават небето, без
да
им се плаща.
Покажете ми един човек, комуто
да
дават торбата и
да
го изпратят на работа без никакво заплащане.
Аз не осъждам туй, но казвам: ако ние извършваме някоя работа и се намираме под тия човешки ограничения, то и когато от Невидимия свят ни дадат
да
изпълним една програма, пак се намираме под известни ограничения.
Те казват: „Ако искате, може
да
живеете по нашата програма, ако не искате, можете
да
живеете по друг начин.“ Де седи ограничението?
Ние се заемем с тази работа, но започваме
да
я коригираме, коригираме и свършваме само с коригиране от единия край до другия.
Най-после казваме: „Не
си
струва
да
се живее.“ Нищо не научавате.
Всеки от вас трябва
да
се проникне от мисълта, че той има една малка мисия в живота
си
, която трябва
да
изпълни с всички подробности.
Вие искате
да
кажете, че не спите.
Аз мога
да
ви накарам всинца
да
бъдете будни. Как?
Стига
да
кажа, че се отпуща една премия от 50 хиляди лева за този, който не спи.
На всинца ви очите ще бъдат отворени.
Как ще бъдат ококорени очите ви!
Ако очите ви могат
да
бъдат ококорени за 50 хиляди лева, аз имам по-големи премии от тази.
Колко пъти нося тия премии в торбата
си
!
Вие трябва
да
считате, че даденият момент е най-важният момент в Школата.
Вие идвате тук, в Школата, и казвате: „Аз не съм разположен.“ Това не е меродавно, не обръщайте внимание на вашето неразположение.
Умът не е меродавен в дадения случай.
И сърцето ви не е меродавно.
Според законите, в които сега се намирате, може умът ви
да
бъде неразположен,
да
не можете
да
разсъждавате – то е в реда на нещата, но няма
да
се минат 10-15 минути, и неговата свещ ще се запали и ще дойде една нова мисъл.
Сърцето ви също може
да
не е разположено.
И това е в реда на нещата, но тия неразположения аз ги наричам настроения.
Вие ще напуснете настроенията – няма
да
ходите според тях.
Ако аз имах вашия ум, всякога щях
да
бъда много неразположен, но какво правя аз?
Взема всичките ваши ексцентричности, които проявявате днес например, напиша ги в дневника
си
, направя
си
от тях ред задачи и извадя известни заключения: защо например някой от вас седи крив, на една страна, или защо някой спи.
Откъде иде то, защо е дошло, как е дошло – всичко това ме интересува.
Щом разреша тия задачи, аз печеля.
Някой казва: „Склопиха ми се очите.“ Защо, отговорете
си
сами!
Аз съм ви привеждал примера за баща и син, които посещават нашето събрание във Варна.
Бащата всякога е буден, но синът, щом дойде, веднага заспива.
След като излязат от събранието, бащата нарича сина
си
калпазанин, дава му ред некрасиви епитети, казва му: „Ти човек няма
да
станеш, засрамваш ме пред хората.
Защо не слушаше, колко хубава беше беседата!
“ Той казва: „Тате, не мога
да
се владея!
“ – „Как
да
не можеш?
“ Обаче един ден синът се ококорва на събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всички правила.
Синът гледа баща
си
и се подсмива.
Излизат на улицата, синът пита: „Тате, защо ти днес заспа?
“ Бащата тъй
си
замина за онзи свят, без
да
разреши въпроса защо е заспал.
Разбира се, това нещо някой път зависи от съчетанието.
В някое събрание седнеш до някой човек, който не се интересува от това, което се говори, но е по-силен от тебе, тогава и ти ще станеш като него.
Ако ти
си
индиферентен, но седнеш при някой човек, който силно се интересува, тогава той ще ти предаде своя импулс.
Любовта Любов предава.
Мъдростта Мъдрост предава.
Добродетелта Добродетел предава.
Светлината Светлина предава.
По някой път дойде една такава вълна и всички заспят, както това стана с Христовите ученици.
Първото нещо като въздействие при такива случаи: ще упражнявате волята
си
.
Няма
да
си
казвате от къщи: „Аз, като отида на събранието, няма
да
спя.“ – Не, всеки момент ще бъдете будни.
Кажеш ли
си
, че няма
да
спиш, няма
да
спиш – ще бъдеш буден.
Ще
си
казваш: „Ще бъда буден, ще ходя прав.“ Хиляди пъти повтаряй това на ден, докато станеш най-после буден, докато се изправиш.
Ревматизъм имаш, ще
си
кажеш: „Нямам ревматизъм, изправи се ръката ми.“ Имаш
да
даваш, ще
си
кажеш: „Платих
си
дълга, платих дълга
си
“, докато най-после го платиш.
Повтаряй, повтаряй, докато от Невидимия свят кажат: „Дайте му –
да
млъкне.“ Хлопайте, хлопайте!
Ще чуете: „Ние ще изпълним Волята Божия.“ Повторението е Сила Божия.
После някой не може
да
учи.
Като стане сутрин, целия ден
да
казва: „Ще уча, ще уча.“ Някой седне малко, вземе
да
учи и пак стане.
Ако ти не можеш
да
се справиш с един обикновен предмет, какво ще правиш с по-сериозните въпроси?
Ти навсякъде в живота
си
ще имаш все същата спънка.
По-нататък вие ще имате мъчни задачи.
В този път не се изисква само самообладание от човека, но и воля му трябва, и то най-добрата воля.
Ние сега не сме дошли
да
слушаме, но сме дошли
да
служим на Бога:
да
покажем на света, че ще го победим.
Когато правите някакви упражнения, ще държите главата
си
отвесно.
Посоката на главата ви трябва
да
съвпада с центъра на Слънцето.
При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате към растителното царство, т. е.
Някои може
да
са надникнали,
да
са прочели нещичко, но затова ще
си
наложат същата задача още една седмица.
под закона на случайността, когато вие вече не сте господари на вашата съдба.
Като не издържат така, още една седмица, докато се научите
да
издържате.
Някой се моли на Бога и навежда главата
си
.
Само при едно такова състояние може
да
ви дам някои правила.
Защо навежда главата
си
надолу?
Вие виждате, че по някой път една ваша стара сестра прави известни движения.
Той ще каже: „Като се молих Богу, аз гледах нагоре, към небето.“ Донесе ли ти това някакво благо?
Или, като гледаш към Земята например, защо правиш това, не
си
ли я виждал друг път?
Защото ако някой път направиш някое движение, ще създадеш зло на човека.
Ето защо някой път няма
да
правиш движения, някой път ще правиш.
Кога трябва
да
се правят движения?
– Това трябва
да
се знае.
Аз мога
да
туря ръката
си
върху главата на някого и
да
не я движа.
Защо трябва
да
си
движа ръката?
Ако Земята се отклони от оста
си
на 90°, всички хора ще станат четириноги.
Кога трябва
да
я махна?
Сега няма
да
ви обяснявам причините за това нещо.
Това е език на Природата.
Някой път искам
да
ви предам нещо.
Думата ли е по-силна, или движението?
“ Този, когото обичаш, веднага изважда кесията
си
със сто английски лири и ти я подава; ти вземаш кесията и казваш: „
Да
, аз те обичам.“ Той вече не те пита дали го обичаш.
На вас ви се представят само образи – туй, което вие може
да
разберете.
Всичко това се изказва в движения, без думи.
Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието
си
мисълта умът ви
да
бъде насочен към Слънцето,
да
има отвесно положение.
Даваш кесията и той разбира.
Когато гърдите на някой човек започнат
да
хлътват навътре, това е лош признак.
Турят ви в затвора, но вие имате нужда от пари, трябва
да
се освободите от този затвор.
Когато коремът на някой човек изпъква навън, това показва, че във физическия свят има отлагане на непотребни вещества, и няма
да
се мине дълго време, този човек ще заболее от някаква болест.
Аз ви казвам: вземете тази кесия, за
да
се освободите от затвора.
Затова първото важно нещо за всички ви – и за млади, и за стари, е това: трябва
да
ходите изправено, няма
да
се прегърбвате.
Аз ви я давам, защото ви обичам.
Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос.
Друг някой ден вие ще дойдете с кесията
си
, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете
си
, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам.
Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам.
Ако един човек не може
да
преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може
да
работи с по-висшите сили?
Тази кесия ще ходи от ръка в ръка.
Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш
да
се разправиш със стомаха
си
, как ще се разправиш с другите хора?
Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло.
Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи.
И сега, когато някой започне
да
изучава окултната наука, той казва: „Мен вече не ме интересува светът.“ – Не, вас трябва
да
ви интересува светът, но в нова форма.
Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска
да
му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт.
Не трябва
да
ви интересуват излишъците на света, но трябва
да
ви интересува съзнанието на света.
Неговият господар казва: „Ти знаеш как
да
го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта.
Ще гледаш, ще изучаваш и онези най-малки тревици, които са скрити в това пепелище.
След това му казвам: я ми поговори сега малко
да
те разбера!
Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа.
Дадат ти едно ръждясало желязо.
Питам го: сега как
си
?
Ти няма
да
разглеждаш ръждата му, но ще го изчистиш, ще видиш има ли нещо от него, което може
да
влезе в работа.
Едно правило ще имате: в обходата
си
няма
да
казвате, че някому хлопа дъската.
Казвате: „Любовта служи
да
топли сърцето.“ Ами че кога сърцето не е топло?
Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката
си
.
3.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва
да
се разбират.
Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо
себе
си
.
Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта.
Всеки един човек изисква за
себе
си
повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля.
И тогава един ученик на Божествената школа трябва
да
държи само двете крайни точки на линията - или на главата
да
бъде, или на опашката, а светските хора
да
туря вътре.
Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг
да
бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой
да
е изостанал.
Сега, разбира се, като се проявява любовта в човека, в него трябва
да
има съзнание.
Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва
да
изразят абсолютното същество, т.е.
те трябва
да
направят цялото в
себе
си
,
да
се допълнят.
Тия души няма какво
да
ги търсите, любовта не се търси.
Аз казвам така: Ако ти плачеш, за
да
се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача
си
да
ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство.
Сърцето се е опрашило, трябва
да
плачеш.
Умът се е опрашил, трябва
да
плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш.
За пример има ученици, които, като не знаят урока
си
, плачат. Защо?
Ученик, който знае урока
си
, плаче ли?
Който не знае урока
си
, като плаче, с това иска
да
каже: "Учителю, аз не зная урока
си
, но бъди снизходителен!
Човек може
да
плаче и духовно.
Някой път има такава скръб, която не може
да
се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб.
Та вие трябва
да
проучвате закона на любовта.
Трябва
да
проучвате любовта като сила,
да
видите какво приложение има.
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота
да
учи, той
си
фантазира.
Ако следва университет, напуща го, само за любовта мисли - седи, медитира, мечтае.
А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и почва
да
пише, работи всичко.
У него се заражда желание
да
чете,
да
учи и каквото запомни, не го забравя.
Този, който има земната любов, и сто пъти
да
прочете нещо, казва:" Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних." И сега мнозина казват: "Отъпяхме." При тази светска любов всички хора отъпяват.
При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете
си
, неспокоен е, недоволен е.
Няма нищо, вие гледайте философски на въпроса, а това, че сте се измокрили, че валяло, че сте изгубили парите
си
, това са обикновени работи.
" Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я разрешил.
Най-първо хората са срамежливи, държат очите
си
надолу, но после, като
си
турят юлар на главата, ококорят се.
Онзи, който има физическата любов в
себе
си
, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти тури юлара.
" А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, сваля ти юлара и ти казва: "Сега ти ще дойдеш при мене." За
да
се разбере Божествената Любов, трябва
да
има контрасти.
Днес всички хора искат
да
бъдат свободни.
По какво се отличава свободата?
Има ли идеална свобода тук?
Какъв е образецът на свободата?
По същия начин и свободата се проявява на степени.
Под думата "свобода" хората разбират, че човек трябва
да
прави това, което той иска в даден случай.
Вие трябва
да
разберете вашия живот, смисъла му и от там
да
започнете.
Животът трябва
да
се разбере и след туй ще се разбере и любовта.
Вие трябва
да
намерите образец на някоя любов, трябва
да
намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот
да
е останала без промяна.
И като умираш,
да
знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов.
Вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят,
да
я занесеш със
себе
си
.
Нали любовта никога не отпада?
За
да
се разбере вечният живот, трябва
да
се знае временният.
При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва
да
се разрешат, има много способности, дарби, които трябва
да
се развият.
-
Да
кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат
да
се учат, но никой не им помага, други искат
да
учат изкуство и т.н.
Питам тогава: По какъв начин можем
да
им помогнем
да
се развият дарбите им?
Този пък, на когото помагат, трябва
да
има човещина
да
признае помощта, а не, след като
си
изтъче платното,
да
ритне кроеното и
да
каже: "От това общество нямам полза вече!
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете
да
се одумвате, нищо не можете
да
направите.
Човек трябва
да
бъде сляп за чуждите погрешки, а
да
отвори очите
си
за своите.
Ако един човек е на мястото
си
, той ще бъде добре дошъл навсякъде.
Ако един син не почита баща
си
, бащата трябва
да
го изпъди навън, нищо
да
не му дава.
Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той
да
не го приложи към сина
си
, но ако го е повдигнало, нека го приложи.
Нека предаде на сина
си
качествата на своя талант и характер.
- Нищо не им остави, задигна
си
филмите.
Няма
да
дам нито един косъм от главата
си
на българите, Каквото давам, един ден ще
си
го взема.
Ще
си
вдигна цигулката, ще
си
вдигна лъка и ще
си
замина, а те ще останат само със свирните
си
.
Аз няма
да
оставя тези Божествени филми,
да
се подиграват с тях.
Бог прилага сега закона
Си
в света.
Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше
да
остане от света, но Бог ги разрешава.
Така трябва
да
гледате.
В света Бог разрешава въпросите.
Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма
да
има.
При всичките условия на живота човек трябва търпеливо
да
дочаква края на нещата.
Представете
си
следващото разяснение.
Взема я в коритото,
да
я пера.
Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш?
" - После ще ти докажа лекцията
си
.
Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше?
- "Видях се." -Ела сега
да
се видиш в огледалото с тази риза какъв
си
?
Какъв
си
сега?
- "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто
си
състояние?
- "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото
си
, но има и такива, които не са на мястото
си
.
Запитва учителя
си
: "Учителю, кажи где бъркам?
" Учителят го спира, показва му с пръста
си
.
Това запитване е на мястото
си
, но щом знае
да
свири, няма
да
прекъсва и тогава и двамата ще свирят.
Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не.
Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям.
Ако започна обратното -
да
вземам, тогава ще питаш.
Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш.
Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения
си
, той не я затваря, та по което време
да
дойде,
да
вземе.
Когато не искаш
да
дойде някой, ти затваряш вратата
си
.
Сега,
да
допуснем, че ви дават двама своенравни, упорити ученика
да
ги поправите.
За пример синът ти станал на 21 години, но умът му е като на дете и казва на майка
си
: "Мамо, искам
да
ме носиш!
Питам: Възможно ли е майката
да
носи този свой син?
Такъв син нито се кара, нито се води.
В дадения случай човек трябва
да
има любов към Бога, той трябва
да
бъде готов на всички жертви и само така той ще може
да
изправи всичките свои погрешки и
себе
си
.
Добре,
да
кажем, че аз имам едно дете, което нося на ръцете
си
, милвам го, но ако аз отнема ръката
си
и го оставя
да
върви само, моята любов по-малка ли е?
Туй дете може
да
си
мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му?
Ако имате едно неразположение в душата
си
, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви.
Вие почвате
да
се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята!
Бог може ли
да
остави този човек?
Той може
да
не ни преподава с цел
да
ни застави
да
мислим, Той отнема нещата, за
да
застави хората
да
мислят.
Първото нещо е -
да
няма осъждане.
Щом има осъждане, това е един от големите пороци.
Да
вижда човек своите погрешки и
да
познава
себе
си
, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко.
Той сам
си
знае погрешките.
Съвременният живот е потребен, за
да
се създаде онзи вътрешен импулс в човека.
Само така ще може
да
се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва
да
бъдат съвършени, а могат
да
бъдат съвършени.
Човек трябва
да
има стремеж към съвършенството.
Той не може
да
бъде съвършен като Бога, но може
да
се стреми към това съвършенство.
Той трябва
да
се стреми
да
владее ума, сърцето
си
и волята
си
, ученик
да
бъде и
да
стане като учителя
си
.
Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е
да
стане като учителя
си
.
Бог в Своята целокупност може
да
се прояви в когото и
да
е.
(Запитват: Как
да
разберем това, че любовта не отпада, т.е.
Понеже любовта съществува в духовното тяло вътре, а човек живее в него, то тя
си
остава в духовния свят, защото на физическото поле не може
да
се прояви.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта
си
остава в своята чистота.
Тази душа, която те обича, и след смъртта
си
ще ти предаде нещо.
Тя ще ти предаде някое свое качество.
Ако е била писател, ще ти предаде това
си
качество.
Тази душа, която има в
себе
си
любовта, разполага със законите и може
да
направлява този, когото обича.
Всички писатели изобщо все
си
имат някого, на когото оставят по нещо.
Църквите и всички проповедници - също.
Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат
да
се вдъхновяват.
Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може
да
работи у вас.
Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети.
Не е въпросът
да
се осъждаме, но
да
признаем нещата.
Гостилничарят не ни пуща, трябва
да
си
платим.
Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва
да
намерим един модус как
да
се изплати тази сума.
Тя ще се разпредели между всички.
Одумването е един дълг, който трябва
да
платим.
Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни.
И действително някои от вас изискват своя брат повече
да
плати, отколкото той може
да
даде.
Дойде някой, иска
да
му заколя кокошка.
- Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за
себе
си
и не коля, даже не искам
да
причинявам вреда на животните.
Той настоява, иска
да
направя това, което не мога.
И тъй, в живота ви има много практически въпроси, които трябва
да
се разрешат!
4.
Добро и зло
,
ООК
, София, 11.6.1924г.,
И тъй, когато казваме: „Човек не може
да
бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш.
Но щом тази семка се посее, тя вече може
да
даде плод.
Следователно човек може
да
бъде добър.
„Човек не може
да
бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност
да
бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал
да
се проявява още.
Някой казва: „Аз съм добър.“
Да
, ти
си
израснал, цъфнал и завързал.
Друг казва: „Аз не съм добър.“
Да
, ти
си
семка, която още не се е проявила.
Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата.
Казваме: „Ние не можем
да
бъдем съвършени, ние не можем
да
бъдем истинолюбиви, ние не можем
да
бъдем любящи“, и т. н.
Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата
си
.
Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е
да
не прояви това, което е посадено в него.
Когато казваме, че човек е лош, какво трябва
да
подразбираме?
Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия
да
се проявите.
Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора
да
го разровят, той всякога ще бъде лош.
Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в
себе
си
да
се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек.
Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел
да
израсне, ти
си
лош човек.
Ти
си
лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята.
Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може
да
го наречете, както искате.
Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за
да
могат някои от вас
да
го използват.
Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място
да
расте.
По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент
да
се прояви, ти
си
добър човек.
Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може
да
се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може
да
му съдейства.
Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и
да
е добродетел в душата ти.
Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо
себе
си
, или спрямо другите.
Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно
си
го извършил, или не; дали ти
си
го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата
си
.
Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши.
“ –
Да
знаете, че престъпление се върши в света.
“ –
Да
знаете, че Божествените добродетели растат.
Каква философия вие може
да
дадете на скръбта, я ми кажете?
Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва
да
въздействаш на това престъпление в твоето съзнание,
да
се молиш.
Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за
да
се махне престъплението.
Сега вие как лекувате скръбта
си
?
Като ви дойде скръб, тръгвате
да
разправяте де кого срещнете, че имате скръб.
Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И
да
разправяш, и
да
не разправяш, скръбта
си
е скръб.
Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките
си
.
Който не я разбира, много мъчно ще може
да
ги изправи.
Затуй ние в Радостта
си
имаме плода на нещата.
Спънките, които срещаме в пътя
си
и които трябва
да
се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата.
Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите.
Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли
да
я изнесат – толкова тежка е тя.
За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна.
Някой път вие казвате: „Трябва
да
се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години?
Който и
да
е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани.
Дето и
да
сте, и най-малкото същество, колкото и
да
е бедно, може
да
ви нахрани.
И то може
да
ви даде тази малка част, без
да
почувства, че сте му били на гости.
Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.
Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва
да
знае
да
плува.
На какъвто кораб и
да
се качи, щом ще минава през вода, той трябва
да
знае
да
плува.“ Който идва
да
живее в този свят, той трябва
да
знае
да
плува, а не само
да
философства.
Философията не е знание – философия е например, като вземе човек
да
разправя, че като влезе във водата, тъй ще
си
държи ръцете, тъй ще
си
държи краката, тъй ще
си
държи тялото.
Да
, но като влезе той във водата, тази философия не работи.
Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание.
Ще влезеш във водата, ще се научиш
да
плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.
Онези, които са влезли във водата, са много учени.
Аз искам
да
бъда като тях.“ Чудни сте вие!
Не се занимавайте с философски въпроси!
Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет,
да
послушам нещо.“ Какво ще чуе?
Може ли
да
чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано?
Или може ли
да
разбере най-знаменития професор?
“, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам
да
бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За
да
бъдеш при ангелите, трябва
да
имаш ума на ангелите.
За
да
бъдеш при Бога, трябва
да
имаш ума на Бога.
За
да
бъдеш при Христа, трябва
да
имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече.
Първото нещо: искате
да
придобиете сърцето и ума на Христа.
Във вас може
да
се зароди мисълта: „Може ли
да
имаме сърцето на Христа?
– „Може ли
да
имаме ума на Христа?
Вие не тълкувайте това в смисъл
да
имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение.
Като казвам, че можете
да
живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност.
Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете
да
опитате Живота в неговия най-малък размер.
Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.
Сега от всинца ви се изисква опит и приложение.
Всеки трябва
да
прави известни опити и наблюдения за развиването на своята душа.
Обмяна трябва
да
има всякога!
Няма
да
си
подсказвате, всеки ще мисли за
себе
си
.
Да
вземем линията АВ (фиг.1).
Колко тълкувания може
да
¢ дадете?
Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот?
Можете ли
да
го означите с една дълга линия?
Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.
Можете ли
да
кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра?
Питам ви: колко перпендикуляра може
да
издигнете на дадена права?
(Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може
да
има на дадената права АB?
Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия.
Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия.
Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия.
Тогава ние извеждаме един закон.
Казваме например, че трябва
да
бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек
да
бъде добър.
Питам: възможно ли е човек
да
бъде добър?
Други казват: „Възможно е човек
да
бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното?
Как може туй, което сега не съществува,
да
съществува за в бъдеще?
Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще
да
бъде добър?
Когато казваме, че човек не може
да
бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин.
Човек не може
да
бъде добър – значи човек не може
да
прояви своята Доброта.
Да
допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D.
Когато казваме, че човек може
да
бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може
да
израсне,
да
цъфне и
да
даде плод.
Нѣма
да
си
подсказвате, всѣки ще мисли за
себе
си
.
(втори вариант)
Да
вземемъ линията АВ.
(втори вариант)
Колко тълкувания може
да
ѝ дадете?
(втори вариант)
Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ?
(втори вариант)
Можете ли
да
го означите съ една дълга линия?
(втори вариант)
Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.
(втори вариант)
Можете ли
да
кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра?
(втори вариант)
Питамъ ви: колко перпендикуляра може
да
издигнете на дадена права?
(втори вариант)
Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може
да
има на дадената права АВ?
(втори вариант)
Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия.
(втори вариант)
Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия.
(втори вариант)
Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия.
(втори вариант)
Тогава ние изваждаме единъ законъ.
(втори вариант)
Казваме, запримѣръ, че трѣбва
да
бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ
да
бѫде добъръ.
(втори вариант)
Питамъ възможно ли е човѣкъ
да
бѫде добѫръ?
(втори вариант)
Други казватъ: възможно е човѣкъ
да
бѫде добѫръ но за въ бѫдеще.
(втори вариант)
Какъ може, туй, което сега не сѫществува,
да
сѫществува за въ бѫдеще?
(втори вариант)
Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще
да
бѫде добѫръ?
(втори вариант)
Когато казваме, че човѣкъ не може
да
бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ.
(втори вариант)
Човѣкъ не може
да
бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може
да
прояви своята доброта.
(втори вариант)
Да
допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д.
(втори вариант)
Когато казваме, че човѣкъ може
да
бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може
да
израсне,
да
цъвне и
да
даде плодъ.
(втори вариант)
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може
да
бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ.
(втори вариант)
Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може
да
даде плодъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, човѣкъ може
да
бѫде добѫръ.
(втори вариант)
Човѣкъ не може
да
бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность
да
бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ
да
се проявява още.
(втори вариант)
Да
, ти
си
израсналъ, цъвналъ и завързалъ.
(втори вариант)
Да
, ти
си
сѣмка, която още не се е проявила.
(втори вариант)
Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата.
(втори вариант)
Казваме: ние не можемъ
да
бѫдемъ съвършени; ние не можемъ
да
бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ
да
бѫдемъ любящи и т. н.
(втори вариант)
Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата
си
.
(втори вариант)
Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е
да
непрояви това, което е посадено въ него.
(втори вариант)
Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва
да
подразбираме?
(втори вариант)
Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия
да
се проявите.
(втори вариант)
Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора
да
го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ.
(втори вариант)
Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ
себе
си
да
се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль
да
израстне, ти
си
лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ти
си
лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята.
(втори вариант)
Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може
да
го наречете както искате.
(втори вариант)
Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за
да
могатъ нѣкои отъ васъ
да
го използуватъ.
(втори вариант)
Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто
да
расте.
(втори вариант)
По сѫщия законъ — щомъ давашъ възможность на всичко онова, което Богъ е посадилъ въ даденъ моментъ,
да
се прояви, ти
си
добѫръ човѣкъ.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо има свое опрѣдѣлено врѣме за проявление, следователно, доброто въ насъ може
да
се прояви вънъ отъ нашата воля, а нашата воля може
да
му съдѣйствува.
(втори вариант)
Прѣстѫплението седи въ туй, че ти самъ, или нѣкои другъ, спъва растенето на каквато и
да
е добродетель въ душата ти.
(втори вариант)
Всѣки, който постѫпи така, той върши прѣстѫпление или спрѣмо
себе
си
, или спрѣмо другитѣ.
(втори вариант)
Законътъ, който сѫществува въ природата е слѣдниятъ: щомъ извършишъ едно прѣстѫпление, дали съзнателно
си
го извършилъ, или не, дали ти
си
го извършилъ, или, може би, хиляди други хора, които сѫ въ сѫщото поле, всѣкога ти ще почуствувашъ скръбь въ душата
си
.
(втори вариант)
Всичкитѣ скърби, това сѫ гласъ въпиющъ, който показва, че прѣстѫпление се върши.
(втори вариант)
—
Да
знаете, че прѣстѫпление се върши въ свѣта.
(втори вариант)
—
Да
знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ.
(втори вариант)
Каква философия вие може
да
дадете на скръбьта, я ми кажете?
(втори вариант)
Не, скръбно ли ви е, ще знаете, че нѣкѫдѣ въ тебе, или вънъ отъ тебе, по цѣлото земно кълбо, се върши нѣкое прѣстѫпление, и слѣдователно, Господъ ти казва
да
въздѣйствувашъ на това прѣстѫпление въ твоето съзнание,
да
се молишъ.
(втори вариант)
Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздѣйствувате, за
да
се махне прѣстѫплението.
(втори вариант)
Сега вие какъ лѣкувате скръбьта
си
?
(втори вариант)
Като ви дойде скръбь, тръгвате
да
разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь.
(втори вариант)
И
да
разправяшъ, и
да
не разправяшъ скръбтьта
Си
е скръбь!
(втори вариант)
Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ
си
.
(втори вариант)
Който не я разбира, много мѫчно ще може
да
ги изправи.
(втори вариант)
Затуй ние въ радостьта
си
имаме плода на нѣщата.
(втори вариант)
Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя
си
и които трѣбва
да
се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата.
(втори вариант)
Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.
(втори вариант)
Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли
да
я изнесатъ — толкова тежка е тя.
(втори вариант)
За душата ви, както виждате е нужна микроскопическа часть храна.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть вие казвате: трѣбва
да
се погрижимъ за своя животъ.
(втори вариант)
Който и
да
е ангелъ, като ви даде нѣщо на върха на една иглица, все ще ви нахрани.
(втори вариант)
Дѣто и
да
сте, и най-малкото сѫщество, колкото и
да
е бѣдно, може
да
ви набрани.
(втори вариант)
И то може
да
ви даде тази малка часть, безъ
да
почувствува, че сте му били на гости.
(втори вариант)
Тъй, отъ всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение къмъ Божиитѣ закони.
(втори вариант)
Ние казваме: всѣки човѣкъ, който влиза въ морето съ лодка, или съ параходъ, трѣбва
да
знае
да
плува На какъвто корабъ и
да
се качи, щомъ ще минава прѣзъ вода, той трѣбва
да
знае
да
плува.
(втори вариант)
Който идва
да
живѣе въ този свѣтъ, той трѣбва
да
знае
да
плува, а не само
да
философствува.
(втори вариант)
Философията е запримѣръ, като вземе
да
разправя, че като влѣзе въ водата, тъй ще
си
държи рѫцѣтѣ, тъй ще
си
държи краката, тъй ще
си
държи тѣлото.
(втори вариант)
Да
, но като влѣзе въ водата, тази философия не работи.
(втори вариант)
Като влѣзешъ въ водата, не се изисква философия, но се иска знание.
(втори вариант)
Ще влѣзешъ въ водата, ще се научишъ
да
плувашъ и като излѣзешъ отъ водата наученъ, тогава ще дойде философията.
(втори вариант)
Онѣзи, които сѫ влѣзли въ водата, сѫ много учени.
(втори вариант)
Азъ искамъ
да
бѫда като тѣхъ.
(втори вариант)
Не се занимавайте съ философски въпроси!
(втори вариант)
Така, като васъ, и нѣкой микробъ казва: азъ ще влѣза въ областьта на човека, въ неговата орбита, въ неговия университетъ,
да
послушамъ нѣщо.
(втори вариант)
Може ли
да
чуе най-знаменития виртуозъ, като свири на пияно?
(втори вариант)
Или, може ли
да
разбере най-знаменития професоръ?
(втори вариант)
Нѣкой казва: искамъ
да
бѫда при Бога, при ангелитѣ, при Христа.
(втори вариант)
— За
да
бѫдешъ при ангелитѣ, трѣбва
да
имашъ ума на ангелитѣ.
(втори вариант)
За
да
бѫдешъ при Бога, трѣбва
да
имашъ ума на Бога.
(втори вариант)
За
да
бѫдешъ при Христа, трѣбва
да
имашъ ума на Христа, сърцето на Христа — нищо повече.
(втори вариант)
Първото нѣщо: искате
да
придобиете сърцето и ума на Христа!
(втори вариант)
Въ васъ може
да
се зароди мисъльта: може ли
да
имаме сърцето на Христа?
(втори вариант)
Може ли
да
имаме ума на Христа?
(втори вариант)
Вие не тълкувайте това, въ смисълъ
да
имате ума на Христа въ цѣлокупностьта на неговото творение.
(втори вариант)
Като казвамъ, че можете
да
живѣете, не подразбирайте, че вие ще опитате живота въ неговата цѣлокупность.
(втори вариант)
Азъ подразбирамъ, че за всѣки даденъ моментъ, вие можете
да
опитате живота въ неговия най-малъкъ размѣръ, Тия послѣдователни моменти, които ни въвеждатъ къмъ изучаването на живота, съврѣменната наука нарича „развиване, еволюция, усъвършенствуване” — и какви ли не други имена.
(втори вариант)
Сега, отъ всинца ви се изисква опитъ и приложение, Всѣки трѣбва
да
прави извѣстни опити и наблюдения за развиването на своята душа.
(втори вариант)
Обмѣна трѣбва
да
има всѣкога!
(втори вариант)
5.
Малкото приложение
,
ООК
, София, 18.6.1924г.,
Купува
си
нова връзка, палто ново или друго нещо. Защо?
– Любовта е дошла – в каквато и
да
е форма.
Като казали на Давид, че детето му се е разболяло, той плакал, молил се за него, но като умряло, той почувствал едно облекчение, разбрал, че е вървял по крив път.
Станал, измил се и благодарил на Бога.
Трябваше
да
умре това дете, за
да
изчисти греховете на баща
си
.
Не
си
правете илюзии, че нашите грехове може
да
се простят по друг начин.
Казвате: „Бог е Любов.“
Да
, но Любовта обича Чистотата.
Ако Давид беше осъзнал своята погрешка, преди
да
дойде Натан, туй дете щеше
да
остане живо; но трябваше
да
дойде Натан,
да
го мушне с остена.
Давид каза: „Аз съм цар, аз се разправям с тия работи, аз съм законът, мога
да
правя, каквото искам!
“ Господ каза на Натан: „Такъв ли е примерът, който ще даде този овчар, когото взех от стадото и направих цар?
“ Отиде Натан
да
му говори, но не го стресна изведнъж.
Той му каза: „Царю, в един град имаше един богат човек с много овце, а друг – сиромах, само с една овца.
Какво трябва
да
се направи с този човек?
“ – „Смъртно наказание за него – каза Давид, – ти
си
онзи човек!
“ Когато дойде Господ, тъй ще каже и на вас: „Ти
си
онзи човек, който
си
извършил пакост.“ Какво направи Давид?
Коленичи, плака дълго и написа Пети псалом, изповяда се.
Сега мнозина от вас искате
да
станете ученици.
Нито един няма право
да
ме критикува!
Аз съм огледало за вас.
Щом се занимавате с мене, Господ ще изкара всичките ви грехове навън.
Грях е
да
убиеш една душа.
Аз бих желал някой от вас
да
излезе и
да
каже кого аз съм спрял в пътя му към Бога.
На едната съм дал десет круши, на другата – една, що от това?
Казвате: „Нали трябва
да
има равенство, братство?
Може
да
ядете толкова, колкото искате.
Тук трябва
да
има ред и порядък!
Не, ще дойде Натан при вас, ще ви каже: „Ти
си
онзи човек!
“ Натан иде всякога и когато дойде с остена
си
...
Вие седите и
си
мислите: „Ние вървим по пътя.“ Този, който върви по Пътя, трябва
да
върви в Светлина: ни вляво, ни вдясно – той трябва
да
върви напред.
Вие не трябва
да
се спирате при погрешките на другите хора.
Видиш ли у
себе
си
някоя погрешка, радвай се пак, че можеш
да
я изправиш.
В единия случай ще имаш едно упражнение –
да
покажеш волята
си
как ще изправиш един лош навик.
Научил
си
се
да
пушиш тютюн.
Ще
си
кажеш: „Аз сега ще опитам волята
си
, няма
да
пуша.“ Като кажеш, че няма
да
пушиш, ще ти притъмнее на очите, двайсет пъти ще станеш, ще се разхождаш из стаята, ще пухтиш, слугинята ще хокаш, жена
си
ще хокаш... Не, ще бъдеш тих, ще
си
кажеш: „И без тютюн мога.“ Вземи
си
едно кило череши вместо една цигара.
Ама не
си
научен тъй – ще се научиш, нищо повече!
Ще упражните волята
си
, ще кажете: „Ще бъда търпелив!
“ Някой път някой иска
да
ви предизвика нещо.
Ще се стегнеш в този случай, ще гледаш
да
победиш.
Ако не можеш
да
издържиш, зарадвай се, кажи
си
: „Втория път ще видя къде е неприятелят.“ Тъй три-четири пъти ще опитваш, докато вземеш надмощие.
Всички недъзи, които имате, са дадени, за
да
калят вашата воля.
Да
кажем, че ми дадат задача
да
изтърпя известна обида.
Това е най-малкото, което мога
да
направя.
Каже ми Господ: „Ще продадеш къщата
си
, с която
си
осигурил жена
си
и децата
си
, и ще раздадеш всичко на сиромасите!
“ Къде се иска по-голяма воля:
да
те оплюе някой човек и
да
изтърпиш, или
да
продадеш къщата
си
?
Най-първо всички школи започват с негативната страна на живота.
Вие не можете
да
дойдете до никоя добродетел, докато не обуздаете вашите недъзи.
Не е лошо, че
си
кипнал, но трябва
да
се обуздаеш.
– Турил
си
отдолу десет дървета.
Водата в гърнето пак ще клокочи и житцето ще се свари.
Ще кажеш: „Слава Богу, всичко мина!
В окултната наука има методи, които струват много скъпо, но тия методи, които ви давам, са най-износните, най-практичните, те са и проверени.
Когато кипнете, ако ви дойде наум за онази жена, кажете
си
: „И аз ще постъпя по същия начин, ще извадя от огъня няколко дръвца, ще оставя само едно дръвце
да
гори.“ Този, който те е обидил, той ти е предал известна енергия, а ти ще впрегнеш тази енергия, ще
си
свариш на нея житцето.
Имайте предвид, че всяка обида, която ви се нанася, внася нещо ново във вас.
Онзи, който ви обижда, прави това с всичкото
си
сърце и гледа дали ще ви потекат два реда сълзи.
Онзи, който ви хвали, казва: „Няма какво
да
се прави, трябва
да
се похвали този човек.“ Затова обидите са по-силни, понеже се правят от сърце.
Когато се обиждате, сте по-горещи, и като се върнете вкъщи, казвате: „Още десет думи имаше
да
му кажа.
Още трябваше
да
му говоря, за
да
се разбере!
“ Когато се хвалите, казвате: „Малко го прекалих, но хайде, от мен
да
мине!
Следователно ония думи, които влизат в нашия живот, трябва
да
имат смисъл.
Туй, което ви говоря тази вечер, искам
да
го запомните.
Може
да
ви говоря и по друг начин: субстанциалното начало, трансценденталният мир, после мога
да
ви говоря за тангентите, за синусите и косинусите, за квадратурата на кръга, за Питагоровата теорема, за триъгълниците и т. н.
Щом обикнеш някого и започнеш
да
мислиш как
да
го обичаш, ти разкривяваш цялата работа.
Когато умът се намеси в работите на сърцето, равновесието се нарушава.
Вие казвате, че за
да
любите, умът, сърцето и волята трябва
да
действат еднакво.
Ако създадете една хубава мисъл и турите повече чувство, пак ще развалите мисълта
си
.
После, ако направите едно деяние и започнете
да
се критикувате, пак ще нарушите равновесието.
Законът е следният: остави мисълта
да
се прояви, както е в своята природа.
Остави чувството
да
се прояви тъй, както е в сърцето.
Остави твоята воля
да
действа тъй, както е нейното естество.
Не
си
ти, който действаш в сърцето!
Следователно оставете ги
да
се проявяват със своята истинска природа.
Това значи равностранен триъгълник, а не
да
нарисуваш един триъгълник с равни страни.
Пазете се в живота
си
да
не замязате на някой
си
философ, събирач на антики, който, като намерил една много хубава стара статуя, дал я на слугата
си
да
я измие от праха.
Всичко, което Бог е написал, ще го махнете, ще го изтриете.
Не всички думи засягат живота.
Представете
си
, че даден кръг изразява живота.
Мислите ли, че всички капки, които падат върху един цвят, имат влияние върху него?
Сега вие трябва
да
мислите, без
да
потвърждавате.
Аз не искам
да
потвърждавате.
Когато човек опита нещо, само тогава може
да
го потвърди.
Значи в даден случай ние можем
да
опитаме само ония капки от водата, които влизат в състава на организма.
Да
го изтъркаш изведнъж – това е най-голямата глупост, най-голямото престъпление.
Тъй щото някой път може
да
ви се говори много в една беседа, но от цялата беседа само една дума може
да
ви ползва.
Няма
да
го търкаш.
Аз мога
да
ви кажа следното: обичам ви, желая вашето добро, ще ви направя къща, ще ви дам пари, децата ви ще осигуря и т. н.
Вие трябва
да
благодарите, че всичките нещастия в живота – това е Божествената ръка, която ви хваща в момента, когато разваляте нещо.
Вие трябва
да
се радвате за това!
Трябва
да
разбирате великата вътрешна философия на живота.
Ще бъде смешно, ако способния човек го убеждават съкласниците му, че е способен, че е първокласен ученик.
Той сам трябва
да
знае това.
Страданията ще идват и ще
си
заминават.
Като седне
да
учи,
да
решава задачите
си
; и щом може
да
реши всичките задачи, той знае, че е способен.
После ще идвате хиляди пъти на Земята, но това няма
да
ви ползва.
Хубаво, ако вие не можете
да
разрешите една задача на Милосърдието правилно, ако не можете
да
разрешите една задача на Търпението правилно, ако не можете
да
разрешите една задача на Вярата правилно, ако не можете
да
разрешите една задача на Надеждата правилно, питам ви тогава: в какво седи вашата способност?
Мисля, че вие сте от тези ученици, които можете
да
се ползвате сега.
Имайте предвид, че вие нямате много време
да
си
играете, вие вече сте на края на тази епоха.
Да
, той е едно хубаво колело без ос!
С това колело малките деца могат
да
си
играят:
да
го търкалят, както искат,
да
го пущат от който и
да
е връх
да
се движи и
да
пада надолу.
Някой път и вас могат
да
ви търкалят като това колело.
Всички трябва
да
имате вяра,
да
знаете, че във вашия живот Бог действа.
Сега надпреварването на учениците трябва
да
бъде в това:
да
разрешават правилно задачите
си
.
Вие ще кажете: „Ние сме разрешили много задачи.“ – Не, в училището има програми, задачи, които трябва
да
разрешите.
В I клас се решават известни задачи; във II – други; в III, IV, V, VI, VII, VIII – пък други.
И тъй, от всичко това искам само едно нещо
да
ви остане в ума.
Като влезете в университета, и там също има задачи за разрешаване.
Кое трябва
да
остане?
Като излезете от университета, чакат ви още по-сложни задачи.
– Бог
да
работи и ние
да
помагаме, съработници
да
бъдем.
Например, ако ви дадат една задача
да
примирите двама души, как ще постъпите?
Или, казано другояче,
да
проявим в
себе
си
най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можем
да
дадем в даден случай.
Това значи
да
работи Бог в нас!
Вземете тия мои думи тъй, както приемате слънчевите лъчи, както росните капки, които падат върху ви.
Трябва
да
разбирате примирението – то е велик закон.
Трябва
да
разбирате положителните и отрицателните сили на живота.
Ако можете
да
ги използвате, вие ще бъдете блажени.
Най-първо, за
да
примирите двама души, трябва
да
отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота, и
да
му придадете повече мекота.
Ако ги тълкувате по друг начин, нищо няма
да
придобиете.
Само така може
да
ги примирите.
За
да
примирите семето с почвата, трябва
да
направите почвата мека.
Много спънки може
да
се явят, но те имат съвсем друго естество.
Почвата може
да
даде прием на семето само като стане мека.
Тъй ще може растението
да
извади от почвата необходимите сокове и при това
да
¢ даде нещо.
Човек, като се примирява със
себе
си
, работи по същия закон.
Често човек трябва
да
примирява двете части на тялото
си
. Защо?
Те цял ден спорят и не само спорят, но и воюват помежду
си
.
“ Как няма
да
се надуе?
Ден, два, три продължава тази война, надуе се главата ти, разбира се, и тогава Природата ти прати някоя болест, за
да
те излекува.
Казваш
си
: „Слава Богу, просветна нещо в ума ми.“ Какво значи това?
Тази топлина именно произвежда мекотата.
Светлината – това е силата, която също внася мекота.
Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може
да
си
счупите главата.
Тъмнината – това е една твърда материя.
Тя е толкова твърда, че даже напреднали духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието ¢.
Ние, като говорим за тъмнината, се отдалечаваме от въпроса.
Тази сутрин една сестра, като чела последната беседа от Първа серия, ме запита как
да
разбира Господа като условие и Господа като среда.
Бог не е нито условие, нито среда.
Той създава условието и средата и не може
да
бъде нито условие, нито среда.
Той е извън средата и извън условията.
В примера е турено, че трябва
да
познаваме Бога, т. е.
трябва
да
знаем как Бог действа в тази среда.
После трябва
да
познаем Бога как действа в условията.
Бог действа в средата по един начин, а в условията – по друг начин.
Там е казано: „Ако ние живеем в Бога, не можем
да
го познаваме“, т. е.
ако ние искаме
да
бъдем като Бога,
да
живеем в Него, как ще Го познаем?
Вечното се стреми
да
познае малките работи, своите части.
Бог се стреми
да
види съотношението между всичко онова, което Той е създал.
Ние се стремим
да
познаем онзи източник, от който сме излезли.
Върху тия спорни въпроси много философи са дали 20 – 30 години от живота
си
за разрешението им.
Като ги питаме какво са спечелили, казват: „Окаляхме само умовете
си
.“ Защо?
Значи ти
си
над Него, та знаеш.
Онзи, който съди, трябва
да
знае повече от този, когото съди.
Смешно е, когато мътната вода почне
да
преценява доколко чистата вода е нечиста.
Следователно в дадения случай само онова е разбрано, което човек може
да
възприеме,
да
асимилира в
себе
си
.
Вие, като растете, с тях ли ще се занимавате, или със
себе
си
?
“ – Не, трябва
да
благодарите, че сте именно между тия магарешки тръни.
Магарешкият трън в някои отношения за вас може
да
няма тия качества, които вие изисквате.
По отношение на Природата обаче, по отношение на службата, която извършват, те са на мястото
си
.
“ И двете не са на мястото
си
?
Онова гърне, за помията, изваждате навън, казвате: „Такива хора, такива гърнета не искаме.“ Тогава трябва
да
се откажете и
да
ядете. Защо?
И много от вашите мисли и желания заемат мястото на такива гърнета, с които вие трябва
да
изхвърлите вашата помия.
Вие казвате: „Тия мисли не ги искаме, тия желания не ги искаме.“ Казвам:
да
, в една къща се допуща само едно гърне за помия, но ако имате сто такива гърнета, вие вървите в кривия път.
Едно гърне за помия и сто гърнета за чиста вода ви трябват.
Щом обърнете процеса и вкъщи
си
имате сто гърнета за помия, а едно за чиста вода, вие сте на крив път.
Те имат особено мнение за
себе
си
, но отдалече вонят, издават се.
Условията, при които сте поставени тази вечер, вие трябва
да
ги използвате още сега, а не утре.
Тази вечер може
да
използвате много от тия условия.
Например общото заключение, че трябва
да
се любим, че Бог е Любов, е вярно, но ако тази Любов е едно велико, силно течение в света, като се пусне то във вашата градина, ще я разкопае, ще завлече всичката пръст и ще останат само камъните.
Следователно от тази велика Любов ще отделите една много малка, слаба вадичка за вашата градина, та като тече водата ¢, ще попива.
В дадения случай това е вашата любов.
“ Че тази Любов именно движи целия Космос, Слънцето, всички други слънца и планети.
Ако вие не знаете
да
отделяте малката вадичка, как ще използвате това голямо течение?
– То ще помете всичко.
Казвате: „Любовта не е такава сила, която помита.“ – Любовта не помита, когато не ¢ се противиш, но когато ¢ се противиш, тя всичко помита.
Един от основните принципи на Любовта е, че тя с първото свое проявление носи Чистота в
себе
си
.
Има светии, които са живели двайсет години усамотено, постили са, търсили са Господа, измъчвали са се, занемарявали са се, дрехите им са се окъсвали, брадясвали са, за нищо не са мислели, но в деня, в който са почувствали Божията любов, съживявали са се, очите им просветвали.
Сресвали
си
косите, измивали
си
краката, тялото – веднага у тях се появявало чувство към хубавото и красивото.
Туй виждаме и в света.
Всеки, който почувства Любовта, веднага започва
да
се докарва.
6.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Как ще
си
обясните тази аномалия?
Всички същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда.
Аз пък ще я констатирам само, без
да
я обяснявам, защото всяко обясняване на нещата подразбира и тяхното отричане.
Който е слязъл на земята, той е дошъл
да
се лекува.
Трябва ли
да
обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва
да
гние и
да
мирише неприятно?
Защо тази ръка започва
да
гние?
В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали.
Защото е изгубила връзката
си
с цялото.
Какво трябва
да
прави човек, за
да
се освободи от греха?
И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми".
Той трябва
да
се върне към Бога с молба, отново
да
го постави на мястото, отдето се е отделил.
Обаче, това ни най-малко не дава право на хората
да
мислят, че какъвто е животът на земята, такъв е на всички планети.
Ето защо, ръката, като уд от целия организъм, трябва
да
стои на мястото, дето първоначално е поставена.
Семето също така трябва
да
стои на онова място, дето се крият условията за неговото развитие.
"
Да
възлюбиш Господа!
Който не разбира, ще остане само със запитването
си
.
" Това значи:
да
възлюбиш голямото в малкото.
Трябва ли
да
питате, защо изгрява слънцето?
Да
възлюбиш ближния
си
, това значи,
да
възлюбиш малкото в голямото.
Това е негова задача.
Който не разбира, той ще остане с неразбирането
си
.
Те предават нещо на неговия организъм.
Кой му дава право
да
се движи в една или в друга посока?
Като знае това, човек разбира, че малкото не може
да
се прояви без голямото и естествено отправя погледа
си
към него.
На този въпрос слънцето отговаря: Аз изпълнявам един велик закон, който ми повелява
да
се движа в една или в друга посока,
да
изгрявам и залязвам.
На научен език казано: ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за
да
престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а
да
се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми.
Тъй щото, искате ли
да
регулирате живота
си
, възлюбете великото в малкото и малкото във великото.
Тъкмо намисли човек
да
направи едно добро дело, т. е.
Приложи ли този закон, човек може
да
възстанови изгубената хармония в живота
си
.
да
изгрее на изток, изведнъж дойде някакъв вятър до ухото му и му пошепне: Къде
си
тръгнал
да
правиш добро?
Следователно, само любовта е в състояние
да
внесе хармония в живота.
Съвременните хора говорят за любовта, без
да
различават проявите ѝ в трите свята: физическия, духовния и Божествения.
Този човек се поддава на влиянието на вятъра и казва: Я,
да
се върна назад.
на любовта, проявена на физическия свят, виждате, че тя е преходна, временна, преривна.
Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота.
Днес всички учени разглеждат икономическия въпрос за хляба.
Един ден той
си
направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток.
И в Господнята молитва е казано: "Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес".
В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо
си
поставил устата на пещта към изток?
Обаче, докато мисли само за стомаха
си
, човек разбира една трета от любовта.
– Накъде трябваше
да
я поставя?
Любовта на физическия свят се отличава със свойството
да
отделя частите от цялото.
Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения
си
от своя дом, от родителите и близките им?
Момъкът казва, че много обича възлюбената
си
и желае
да
я вземе при
себе
си
.
Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката.
Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта
си
с устата към север?
Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат
да
знаят.
Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите
си
, от близките
си
, проявяват велика любов един към друг.
Трети познат му казал
да
обърне пещта
си
на запад.
Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им
да
се отделят от близките
си
и
да
живеят само един за друг.
Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта
си
на една кола, та кой каквото му каже,
да
го направи.
Наистина, не се минава много време, дъщерята започва
да
посещава родителите
си
все по-често и
да
се оплаква от своя възлюбен.
На която страна пожелаят хората
да
обърне пещта
си
,
да
го направи.
Така той задоволил всички хора.
Защото започва вече
да
разбира, че тази любов не задоволява душата ѝ.
Тя не се поддава на различни мнения.
В бъдеще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и с любов, няма
да
има нужда от никакви пещи.
Днес жената мисли с часове, какво
да
сготви на мъжа
си
,
да
го задоволи.
Женската птица мисли ли, какво
да
сготви на възлюбения
си
?
Тя му казва: Хайде
да
отидем на някое дръвче,
да
видим, какво е приготвило слънцето за нас.
Те кацат от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада
си
.
Ако
си
даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението.
Съмнението се поражда между хора, които се обичат.
В бъдеще хората ще се интересуват от други въпроси.
Това показва, че те се надявали
да
получат нещо един от друг.
Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате
да
се съмнявате,
да
не би той
да
се подиграе с чувствата ви.
Срещате един познат и започвате
да
споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога.
При любовта този въпрос се урежда лесно.
Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви.
Щом се изкажете, той започва
да
ви се смее,
да
ви нарича глупак, простак, че можете
да
вярвате в такива работи.
Те няма за какво
да
се грижат.
Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите
си
чувства.
Единствената мисъл, която трябва
да
занимава човека, е как по-добре
да
изпълни волята Божия.
Вие съжалявате, че сте бил искрен,
да
споделите със своя приятел най-съкровените
си
чувства.
Казват, че мъчно се живее, че няма какво
да
се яде.
Той взима дъщеря ви, задържа я само за
себе
си
и ви оставя
да
скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи.
Казвам: Нали хляб и сирене има?
Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората.
Какъв по-вкусен обяд от този:
да
вземете парче хляб, два-три домата и една краставичка.
Лятно време такъв обед е приятен, разхлажда човека.
Вие се присъединявате към него, с готовност
да
му услужвате във всички случаи на мъчнотии и страдания.
Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в
себе
си
.
Божествената любов осмисля живота на всички хора.
Тя създава истински връзки между хората, т. е.
Той е доволен на всичко, което Бог му е дал.
"
Да
възлюбиш Господа!
Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа.
Да
възлюбиш и ближния
си
!
За
да
дойде до нея, човек трябва
да
мине през първите две фази на любовта, като първи стъпала на живота.
" Това значи,
да
възлюбиш великото в малкото и малкото във великото.
Първото проявление на любовта на физическия свят може
да
се уподоби на движението на кръвта по артериите.
Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко.
Всяка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обмяната ѝ предава нещо от
себе
си
.
Ако иска
да
излезе от закона на промените, човек трябва
да
възлюби Господа в душата
си
.
Нечистата или венозна кръв се връща отново в сърцето,
да
се пречисти.
Така пречистена, кръвта пак се разнася по тялото,
да
предаде от своя живот, т. е.
В процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовта от великото към малкото и от малкото към великото.
Каквото намислиш
да
правиш, добро или лошо, щом
си
в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане.
Затова се казва, че духовният човек трябва
да
води чист и свят живот.
Ако не обичаш някого, не търси случай
да
изкажеш омразата
си
, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи.
до клетките, тя се опетнява и се връща назад,
да
се пречисти.
Постъпиш ли така, той никога няма
да
те забрави.
Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може
да
го задоволи.
в своя първоизточник на живота, не може
да
се пречисти.
Давай с любов и не се безпокой.
Чиста трябва
да
бъде човешката кръв.
Чист трябва
да
бъде човек.
Един религиозен човек отишъл при свещеника
да
се изповяда: Отче, не зная, какво
да
правя, как
да
си
въздействам.
Само те могат
да
се приближат към първоизточника на живота,
да
се пречистят и обновят.
От известно време нещо в мене постоянно иска
да
пие вино.
Мнозина се запитват, може ли човек
да
живее на земята и
да
не се опетни,
да
не изгуби чистотата
си
.
Каквато работа и
да
имам, нещо в мене настоятелно казва: Винце, винце искам!
Наистина, човек се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушават чистотата на неговото сърце, но той трябва
да
знае, по какъв начин
да
се чисти.
Свещеникът бил разумен човек, познавал психологията на човека, затова му казал: Щом ти се пие винце, пийни малко.
Първо той трябва
да
намери причината на тия мисли и чувства,
да
знае, отде идат, и след това
да
отиде при великия Извор на живота, там
да
се измие.
Ще кажете, че е опасно
да
пие човек вино,
да
не стане пияница.
Както се е оцапал човек, така има възможност
да
се очисти.
Няма нищо опасно в това, защото още в този момент в него ще се явят много противодействащи сили.
В него ще се явят различни желания, и той ще започне
да
мисли.
На тези души, именно, Бог иска
да
се открие.
Който мисли, той не може
да
стане пияница.
Щом пие вино, човек може
да
пие и вода; като пие вода, той може
да
пие и вино.
Между водата и виното има известна връзка.
Виното е станало от сладката вода на гроздето.
Като познае Бога, човек се домогва до онзи живот, който може
да
го направи свободен.
Казва се, че Христос превърнал водата във вино.
В превръщането на водата във вино има известен мистицизъм, който трябва
да
се разбира.
Чрез живота, който ни е даден.
Първото нещо, чрез което Бог изявил любовта
си
, е животът.
Такова вино струва
да
се пие.
Ние виждаме, че живот е даден и на малките, и на големите същества.
Важно е, че днес не може
да
се намери човек, който
да
превърне водата във вино, както е направил Христос преди две хиляди години.
Значи, Бог проявява любовта
си
чрез живота и на малките, и на големите същества.
Като ученици, вие трябва
да
приемете разумната любов в
себе
си
,
да
постъпвате разумно.
Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава.
Благодарете за всичко, което ви се дава.
Един ден малкото ще се разрасте, ще обхване в
себе
си
и голямото.
Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас.
Видите ли, че, в сравнение с други същества, животът ви е малък, благодарете и за него.
И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички живи същества, без изключение.
Целият свят
да
се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога.
Ти знаеш, че всички живеем и се движим в Бога.
И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота
си
дръжте в ума
си
мисълта, че Бог ви люби.
Ако вярваш в това, знай, че каквото и
да
ти се случи, всичко е допуснато от Бога.
И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота
си
дръжте в ума
си
мисълта, че Бог ви люби.
Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички същества.
За нещо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш.
Върху тази канара, именно, можете
да
градите своето бъдеще.
Следователно, дали мъжът или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърчавай – за добро е.
Изгубите ли упованието
си
в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли.
Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност.
Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена
си
, кажи: Колко са хубави тия думи!
Щом прекъсвали връзката
си
с Бога, животът им се обезсмислял.
Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва
да
извадя и проуча.
Лесно е днес
да
цитирате, че еди кой-
си
пророк или апостол казал това или онова.
Те крият някакво богатство в
себе
си
.
Лесно се цитират и Христовите думи, но трябва
да
знаете, че за
да
изнесат великите истини на живота, тия хора са минали през големи изпитания.
В древността един адепт носел със
себе
си
един скъпоценен камък.
За
да
не го открадне някой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя.
Ако разберете Божиите закони, и вие можете
да
говорите като Христа.
Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана.
Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват.
Така адептът запазил скъпоценния
си
камък.
Това значи,
да
разбере човек Божията Любов, изявена чрез живота.
Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцете
си
, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното от нея.
Когато човек благодари за живота, за любовта и мъдростта, които му са дадени.
Като знаете, че човек живее и умира заради Бога, гледайте и на семейните отношения като на такива, в които Бог се проявява.
Считайте, че каквото и
да
ви се случи в живота, добро или зло, то става по волята Божия.
Който е доволен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен във всички негови прояви.
Да
придобие човек великата истина на живота, това значи,
да
разбира света, не както учените и философите го представят, но както Бог го е създал.
Искате ли
да
видите, как работи законът на любовта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия.
Щом разбира света, цялата природа, човек разбира и
себе
си
.
И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога във всички прояви на живота.
Той знае, какво е вложил Бог в него и какво трябва
да
прави.
Каквото и
да
ви се случи, кажете: Такава е волята Божия.
И обратно: когато разбере и познае
себе
си
, човек познава цялата вселена.
Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога във великото и в малкото.
Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тела са направени от различна материя.
Това значи,
да
познаете Бога в Неговата същина.
Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта.
Желая ви
да
се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душите и в духа ви.
С това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетите, както и между всички тела, изобщо.
Желая ви
да
приложите любовта, мъдростта и истината във всички прояви на своя живот.
Срещате, запример, двама братя, родени от една майка и един баща, но единият всякога говори истината, а другият обича
да
полъгва; единият постоянно внася в къщи по нещо, а другият постоянно изнася.
Материята на първия от тях е устойчива, поради силите на доброто, с което той е свързан.
Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, с което той е свързан.
Силите на доброто съединяват частиците на материята в едно цяло, вследствие на което я правят устойчива.
Силите на злото разединяват частиците на материята, вследствие на което я правят неустойчива.
Там всичко се стреми към живот, а въпреки това свършва със смърт.
НАГОРЕ