НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
174
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
174
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
Не съм срещал човек, който
да
каже: Господи, благодаря Ти за благото, което
си
ми дал.
Всички хора искат
да
бъдат щастливи.
Всички хора искат
да
осигурят съществуването
си
на земята.
Като наблюдавате хората, виждате, че всеки живее така, като че хиляди години му предстоят
да
живее на земята.
Той изведнъж приема мисълта на всички и казва: Дайте на тези хора, каквото им е нужно.
Той е толкова сигурен, толкова убеден в това, като че никой не може
да
го измести.
Колкото по-лоши са хората, толкова повече Бог казва: Дайте им, дайте им!
Колкото по-лоши са хората, толкова повече - богатство им дава Господ.
Те едва могат
да
го носят.
Като наблюдават живота на хората, някои християни се питат: Защо този човек е толкова богат?
Всички търсят щастие, но въпреки това, се натъкват на различни философски системи, които убеждават хората, че на земята няма щастие.
Щом е така, защо трябва
да
насочвате своите сили и енергии в път, който не ви обещава щастие?
– Какво искаш ти:
да
имаш една къщичка на земята, или горе на небето?
И паякът, който изплита добре своята мрежа, стои със седмици на едно място, без
да
хване нито една мушица.
Да
имаш голямо богатство на земята, или
да
имаш светъл ум, благородно сърце и диамантена воля,
да
успяваш във всичко.
С какво търпение очаква той
да
му падне отнякъде една муха!
Ако имаш десет къщи, и всеки ден се караш с наемателите
си
, на прав път ли
си
?
Обикаля той мрежата
си
, поправя я.
Той
си
мисли, че все ще му падне нещо.
Аз бих желал
да
проповядвам на хора с добри сърца.
Ако е за философствуване, и аз зная
да
изопачавам нещата.
Обаче, зная, че няма човек на земята, който, като изопачил Божествената Истина,
да
е успял в живота
си
.
Седне някой в дюкяна
си
и чака клиенти.
В цялата окултна история, от незапомнени времена, от как свят светува, няма нито един човек, нито един ангел, който
да
е изопачил Истината и
да
е придобил нещо ценно.
Той се пита: Толкова време чакам, най-малко 30 души трябваше
да
дойдат в дюкяна ми.
Но все пак очаква, дано дойде някой,
да
спечели нещо.
От 8,000 години човечеството
си
служи с насилие, за постигане на благата.
Обаче, насилието нищо не е допринесло.
Той не мисли толкова за тях, колкото за
себе
си
–
да
изкара по някакъв начин прехраната
си
.
Като ставате сутрин от сън, кажете
си
: Господи, покажи ни, как
да
използуваме деня.
Колкото по-искрено се молите на Господа, толкова по-ясно ще се открие пред вас целият план за прекарване на деня.
Ще чуеш един тих глас
да
ти говори: Посети днес няколко бедни вдовици, няколко сирачета.
Занеси им нещо за ядене.
Каквото ти каже Господ, трябва
да
го изпълниш.
2.
Търпение
,
МОК
, София, 13.4.1924г.,
Всички сили, които природата е турила в действие, имат свои определени посоки.
Единственото нещо, което се изисква от вас, е следното: никога не поставяйте пречка на природата, когато действа във вас, за
да
не се спънете.
Природата, която действа върху вас, е жива.
Мнозина казват: няма по-добра учителка от природата.
Ако вие я слушате, тя може
да
ви даде ценни внушения и ценни упътвания, може
да
изправи почти всичките ваши погрешки,
да
направи живота ви на земята разумен, даже и щастлив.
У всички ви има следната погрешка: четете един роман, писан от някой
си
автор, който възпроизвежда живота на един герой.
Този герой ви харесва толкова много, че вие искате
да
му подражавате.
Всички автори, които пишат романи, излагат в романа само художествени картини, но това не са опити, които те сами са правили.
Никой автор не е правил опита върху
себе
си
.
Той само
си
въобразява и казва: героят трябва
да
живее тъй или иначе,
да
се пожертва.
Героинята също тъй трябва
да
пожертва живота
си
и т.н.
Но всичко това са само въображаеми картини, образи, които много рядко се случват в действителния живот.
Най-първо вие ще отделите реалните неща от нереалните,
да
знаете колко от това, което мислите в даден момент, може
да
реализирате.
Търпението е нещо много необходимо за всинца ви.
С какво число
да
означим идеалното търпение?
Знаменател имате вече, направете изчисление,
да
видите какъв ще бъде и числителят на търпението.
(– Единица.) Не може
да
бъде единица.
Ще ви дам упътвания за това.
Най-малката клетчица, която започва първоначално живота
си
, има за числител единица.
Каква сила е търпението у човека?
Само абсолютно свободният човек може
да
бъде търпелив.
Човек, който не е абсолютно свободен, той може
да
носи само неволи, т.е.
Един художник може
да
бъде търпелив; или един математик работи с най-голямо търпение върху известна задача, която може
да
му отнеме 1, 2, 3, 4, 5, 10 години, но той намира удоволствие в самата работа.
При всички препятствия, които среща, той е търпелив, не се отчайва.
Търпеливият човек всякога е весел и затова не може
да
изгуби равновесието
си
.
Ограниченият човек всякога изгубва равновесието
си
– това вече не е търпение.
Търпеливият човек има мир в
себе
си
.
Затуй, когато говорите за търпението, само така трябва
да
го разбирате; само така можете
да
имате добри резултати.
Запример, някой път трябва
да
видите дали може
да
издържате изпитанията и доколко ги издържате.
Да
кажем, имате някоя неприятност, недоволни сте от нещо.
Знаете ли, че за
да
бъдете в тази стая, за вас са работили и небето, и земята, и ангели с хиляди и милиони години.
Хиляди същества са работили върху вас за
да
ви турят в тази стая,
да
ви дадат тия знания а вие сте недоволни, казвате
си
: как, аз съм ограничен.
Питам: де другаде може
да
бъдете в дадения случай.
Ще направя мисълта
си
по-ясна.
Представете
си
една бурна нощ, навсякъде вън е навалял голям сняг.
Къде може
да
бъдете по това време?
Вън от стаята сине може
да
бъдете.
Само стаята ви е единственото място, дето може
да
бъдете.
Ще кажете: аз мога
да
изляза.
Следователно човек трябва
да
излезе из тия условия на ограничение само тогава, когато намери духовния път.
Птиците, запример, с хиляди години са мислили, докато са направили своите крила, и едва тогава са могли
да
прехвръкват известни пространства свободно,
да
отиват от едно място на друго.
И вие трябва
да
приложите този закон.
Като имате известна спънка в живота
си
, вие дълго време трябва
да
работите, докато намерите един метод, какъвто птиците са намерили.
Мислите ли, че тази птица лесно
си
е създала крилца и опашка?
За онези, които не са работили върху търпението в миналите векове, се изисква повече време; за вас се изисква по-малко време, но не мислете, че ще можете
да
го добиете за един или за два часа.
Да
кажем, че някой път вие сте недоволни.
Кажете
си
: сега аз ще бъда търпелив.
Гледайте
да
бъдете търпеливи поне за половин час.
–
Да
мислите, че всичките ви работи са уредени и всичко върви по мед и масло.
Вие може
да
кажете: Как ще
си
помисля тъй, когато работите ми не са уредени?
Разбира се, в сегашния обществен строй, всякога ще ви противопоставят тази философия, всякога може
да
ви изкарат из релсите.
Вие може
да
си
кажете: Като вляза в обществения живот, аз ще мога
да
търпя всичко.
Да
, тъй ще кажете, но когато се срещнете с реалността в живота, с грубия живот, ще кажете: то не може така, ами
да
живеем като хората.
Всички вие се занимавате сега само с невъзможности.
Казвате, ние сме млади, имаме известна енергия, нека
си
поживеем малко, та като остареем, тогава ще прилагаме тия неща.
Може
да
направите опит.
Пуснете едно малко дете
да
пъпли и по неговото пъплене аз ще ви кажа какъв човек ще стане.
То не ходи като другите деца, но
си
туря ръцете по особен начин.
Тъй щото, отсега вие трябва
да
проявявате качествата на вашата душа,
да
проявявате нейната свобода,
да
не се ограничавате.
Вие трябва
да
отхвърлите всички външни ограничения,
да
дадете простор на вашата душа,
да
прояви всичките
си
дарби и способности, както са заложени в нея от природата.
Не трябва
да
се ограничавате един друг.
Запример, някоя млада мома дойде на гости в някой дом и не намира майката в къщи, а само децата ѝ.
Тя веднага започва работа: помете, донесе вода, замеси и опече пита, та като се върне майката от нивата, дето била на работа, намира всичко готово.
Досетлива е тази мома не чака разпореждане.
Тя вижда от какво има нужда тази къща иго сторва.
И жената като, дойде отвън, благодарна е.
А ви всякога чакате
да
ви дават разпореждания, като на войници.
Не, вие сами трябва
да
бъдете досетливи, сами
да
имате инициативата.
Запример, сега в класа има толкова работи, за които вие чакате
да
ви се каже и възлагате един на друг.
Събирате комисии, разпореждате, говорите, но нито един от вас няма своя собствена инициатива за работа.
Декламирате, както в света, и отново се събирате, втори, трети, четвърти път и пак работите ви не се уреждат.
Има известни спънки в живота, които вие трябва
да
преодолеете, и в това ще се яви вашата наука.
Сега, кой от всички в класа ви минава за най-търпелив?
Аз бих искал
да
зная как познавате, кой е търпелив и кой не.
Не, трябва
да
има друга някоя черта.
Аз ще ви кажа как
да
познавате търпеливия човек.
Който е весел по сърце, вие чувствате
да
лъха от него свежест.
Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и
да
направите пред него, той никога няма
да
наруши своя мир; на всичко поглежда весело и спокойно.
Каквато пакост и
да
му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно.
Запример, ако не сте му донесли на време някоя книга, която сте му обещали, той няма
да
се сърди,
да
каже, че не сте издържали на обещанието
си
и т.н.
Да
допуснем сега, че един ваш приятел ви даде обещание
да
дойде у вас точно в 9 часа.
Вие го чакате, изваждате часовника разхождате се неспокойно.
Мине една минута от определения час и сърцето ви се стегне мине още една минута, минат три минути, вие вече излизате от
себе
си
.
Тропнете с крак, кажете: Ето един човек, който не държи думата
си
!
Но представете
си
, че приятелят ви има туй изкуство
да
връща часовника назад.
Вие гледате часовника
си
, минава един час.
Ти казваш: Знаеш ли, че
си
закъснял един час!
Той казва: Я
си
извади часовника!
Ти го изваждаш!
поглеждаш го.
Приятелят ти казва: Аз съм обещал
да
дойда в 9 часа.
Ти поглеждаш своя часовник и какво
да
видиш?
И действително, когато двама търпеливи хора в света
си
обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна земята в своето движение.
Един търпелив човек, като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма
да
закъснее нито една минута.
Следователно търпеливият може
да
бъде точно на време, дето е обещал
да
отиде, но ако другият допусне, че той няма
да
дойде на време, това е престъпление от негова страна.
Ако имам един търпелив приятел, аз няма
да
гледам часовника
си
, зная като правило, че той ще дойде точно навреме.
Необходимо е
да
се самонаблюдавате.
Аз наричам тия опити психологически маневри.
Заемете се някой път с един предмет или с една задача, която не можете
да
решите.
Оставете задачата малко настрана, поговорете
си
по друг въпрос и после я извадете.
Ама
да
не блъснете книгата!
Не, разгледайте този предмет или тази задача тихо и спокойно.
Може
да
мине ден, два, три дена, но пак се върнете към нея.
Чрез търпение вие ще успеете във всичко.
Първото нещо: ще се учите
да
бъдете търпеливи.
Без търпение вие не може
да
се мръднете нито крачка напред.
Не е достатъчно само човек
да
добие знание, но той трябва и
да
го задържи.
Не е достатъчно само
да
добие добродетели, но той трябва
да
има сили
да
ги задържи.
Трябва
да
знаете, че нещата се задържат само чрез разумно търпение.
Човек трябва
да
има присъствие на духа.
Сами
си
задавайте упражнения.
Да
кажем, че вие се разсърдите на някой ваш приятел и му тропнете с крак.
Сега ще ви задам една тема, върху която искам
да
работите самостоятелно.
Като се приберете в
себе
си
, ще
си
кажете: аз ще
си
дам едно упражнение за търпение.
Тя ще бъде: „Най-добрият метод за самообладание“.
Какво упражнение бихте
си
дали?
(23 тема.) Най-първо ще направите един опит и после ще се изкажете кой е най-добрият метод за самообладание.
Вие ще кажете: Как, аз
да
си
наложа наказание!
При изучаване на природата трябва
да
спазвате най-малко две правила: 1) природата всякога
си
служи с картини, с образи; 2) тя пристъпва от видимото към невидимото, т.е.
от това, което е близко до човешкия дух, към онова, което е далеч от него.
Представете
си
, че вие сте войник под команда и вашият офицер види, че тропате с крак и ви казва: Ще
си
събуете обущата, ще вземете един котел с вода и бос ще минете от единия край на града до другия и после ще се върнете.
Следователно при първите ваши изследвания вие ще вземете една картина от природата, тъй както
си
е – без никакви коментарии, както децата, и вижте какво впечатление ще произведе тази картина върху вас.
Няма ли
да
направите това?
Може
да
възразите: защо трябва
да
се постъпи така?
По следния прост закон: ако вие поставите едно житно зърно в земята, трябва ли то
да
философства?
И втори път, като ви кажат
да
тропнете с крак, вие какво ще кажете?
Това житно зърно най-напред се опитва
да
разбере почвата.
– Ти носил ли
си
бос през града котел, пълен с вода?
То иска само
да
разбере почвата, никакви коментари не прави следователно, като спусне своите корени долу, първият процес е почнат.
Защо трябва
да
чакате някой командир
да
ви каже
да
вземете котела?
Значи житното зърно е схванало добре задачата
си
.
Ние ще заповядваме сами на
себе
си
.
Второто желание на житното зърно е
да
разбере туй, което е над почвата отгоре.
За в бъдеще аз бих препоръчал на онези от вас, които нямат търпение и тропат с крак,
да
си
кажат; слушай, във вторник ще работиш на нивата без пари.
Ако една картина не остави дълбоко впечатление у вас, вие никога не може
да
разберете вътрешния смисъл на този образ, защото образите на природата са живи.
И това трябва
да
приложите.
Като тропате тъй с крака
си
, всеки ден ще работите по два часа без пари.
Ако имаме възможност, добре беше
да
направим една градина, в която
да
работят специално тези, които тропат с крак.
Срещнете един ваш приятел и веднага искате
да
го разберете.
Кой как влезе,
да
знае, че тази градина е само за онези, които тропат.
Оставете този образ, или тялото на вашия приятел
да
направи известно впечатление върху вас, както правят децата.
Всеки нетърпелив ще
си
има специално място.
Този е най-простият начин за разбиране на даден образ и най-естественият път за придобиване на истинско знание.
Ще знаем как прогресира търпението.
Оставите ли вашата философия на обективния ум
да
вземе надмощие във вас, той ще ви тури в един крив път и вие ще направите една грешка.
Всеки ще сее известни продукти, от които, като израснат, ще разберем дали сте придобили търпение или не.
Съвременните учени хора тук, именно, правят погрешка: те искат
да
обяснят философски какви са крайните цели на природата.
Съответствие има в това, защото хармоничните действия в човека се предават и на почвата, предават се и на растителното царство.
Че те още не разбират природата, те още не са приложили нейните дълбоки закони, те не са проникнали в нейните вътрешни образи.
Ако един човек работи с търпение и радост, и растенията ще вървят по-добре, отколкото на онзи, който не е търпелив и гледа
да
се освободи от работата
си
час по-скоро.
Запитайте съвременните психолози, които говорят за човешката душа, за човешкия интелект, за човешкото сърце, как познават този ум, това сърце, тази душа, те не ще могат
да
ви кажат нищо положително, както не знаят де се намира човешкият ум.
Следователно всичко в живота се определя от търпението и вътрешното разположение на духа.
Да
, но на кое място е концентриран той?
За
да
стане търпелив, човек не трябва
да
се труди и мъчи, но
да
работи разумно.
Сега може
да
изпитаме когото и
да
е от вас,
да
видим колко е търпелив.
Аз ви казах, че когато природата иска
да
определи какъв е умът на някой човек, тя го определя по носа, по дължината на челото, по дължината на брадата.
Ето де може
да
се изпита вашето търпение.
Идва трети и ви пришепва на ухото: Иди донеси вода!
Да
кажем, че линията AB представлява движението на ума.
Ако сте търпелив вие ще кажете на приятелите
си
: Извинете ме, имам една малка работа, ще я свърша и ще се върна при вас.
Вие се поразговорете малко сами, докато дойда.
Вие може
да
проверите това, като погледнете носа на когото и
да
е.
При сегашните условия вие ще кажете: Сега ли намери
да
ме караш на работа?
Онези хора, у които интелектуалният стремеж е по-силен, носът им долу е по-сплеснат, те нямат широк нос.
Разумният човек трябва
да
бъде всякога учтив към близките
си
.
Идете, донесете вода и пак се върнете, като че ли всичко е било в ред и порядък.
Такива поне са методите на живата природа.
Като казвам, че някои хора много мислят, не значи, че могат
да
реализират всичко.
Тя работи неуморно и по този начин възпитава всички хора.
Мисъл е това, което може
да
се реализира.
Като ви дойде някоя неприятност, бъдете весели, свършете
си
работата и после пак
си
приказвайте.
И чувствата също тъй трябва
да
се реализират.
Всяка друга философия няма
да
ви ползва.
Не е въпросът човек само
да
чувства.
Вие може
да
си
философствате
да
бъдете търпеливи, това
да
приложите, онова
да
приложите и т.н.
Прекрасно е всичко това, но една добра постъпка, направена на време, е много по-ценна от много философски теории.
Представете
си
, че аз съм готвач, готвя ядене, а вие дойдете при мене, приближите се около тенджерата и започвате
да
миришете, като
си
въобразявате само, че ядете.
Теориите са хубави, с тях може
да
се занимаваме, когато нямаме работа.
Но щом дойдем до живота, за
да
добием търпение, трябва приложение.
Ако всички вие бихте имали това търпение, не щяха
да
се раждат тия противоречия, които сега съществуват във вас.
С такова чувство човек може ли
да
живее?
Така могат
да
се хранят само умрелите хора, а живият човек трябва
да
вкуси от яденето.
Този закон трябва
да
се приложи еднакво и към сърцето, и към ума.
Може ли твоята мисъл
да
се приложи?
Сега вие как можете
да
приложите това учение?
Допуснете, че някой човек има рана на крака
си
и казва: не мога
да
ходя.
Онзи човек, който разбира закона, като го чуе
да
се оплаква от болка на крака, ще му даде цяр, ще го излекува и той ще бъде способен
да
ходи.
Добре,
да
кажем, че двама от класа не могат
да
се разберат.
Нали сте интелектуални типове, казвате, че трябва
да
живеете братски,
да
се спогаждате,
да
бъдете идейни типове,
да
имате стремеж към доброто и т.н.
Всичко това е хубаво, но тия двама съученици са скарани, въпреки техните идеи.
Дойде единият, другият обърне гърба
си
към него, казва: аз съм зает сега, имам някаква мисъл.
–
Да
си
обръща гърба.
Единият
да
си
обръща дясната страна, а другият – лявата.
Виждали ли сте какво правят петлите?
Това са известни навици, но щом дойдем до разумното разбиране на природата, ние трябва
да
направим един опит със
себе
си
.
Ето защо ви казвам
да
пишете върху темата: „Най-добрият метод за самообладание“.
Но искам
да
напишете нещо, което вие сте изживели.
Ще
си
напишете вашите методи за самообладание.
3.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
Туй дете може
да
каже на баща
си
и на майка
си
: „Донесох тази овца в стаята, защото имам право и аз
да
правя своите научни изследвания.“ Как ще погледнат родителите му на тази постъпка?
Разбира се, че няма
да
бъдат доволни.
Когато ние говорим за свобода, разбираме абсолютно разумен човешки живот.
Само при Разумния живот може
да
се говори за Свобода.
Всички разумни същества са свободни – никой не ги ограничава, никого не ограничават.
За едно разумно същество е унизително
да
ограничи когото и
да
е.
Всяко същество, което изгуби своята разумност, само по
себе
си
се ограничава, и като не разбира законите, хвърля вината на другите хора.
Ако вие се хвърлите от една висока скала и
си
навехнете крака, ще бъдете ли свободни
да
ходите?
– Няма
да
можете.
Вие сами сте се хвърлили отгоре и сте
си
навехнали крака.
Следователно в Умствения свят човек сам може
да
навехне ума
си
.
И сега, за
да
може умът ви
да
се развива правилно, трябва
да
имате Любов към Бога.
От тази любов страда целият свят.
Вие обичате едно същество, но същевременно искате
да
обсебите това същество, само вие
да
разполагате с него, затова се безпокоите
да
не ви го вземе някой.
Някоя майка има дете: обича го, радва му се, но постоянно мисли за него, безпокои се
да
не му стане нещо – няма му доверие.
Следователно и ние често придаваме такива слабости и на Бога.
Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава
да
работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние.
За
да
може
да
се развива умът правилно, трябва
да
бъде спокоен.
Мир трябва
да
има човек!
Следователно Бог, Който е толкова далече от нас, разбира тия закони.
Той се е отдалечил, скрил се е далече от нас именно защото разбира законите – не иска
да
хвърли никаква сянка върху нас.
Не, това е чисто Божественото влияние в човека, на което всички духове се подчиняват.
Това е Бог, Който проговаря в душите на всички същества и моментално се оттегля.
Не, Бог в дадения случай одобрява постъпката ви.
За
да
може човешкият ум
да
израсне, непременно човек трябва
да
се развива нормално.
Нормалното развитие седи в това, че неговите добри постъпки трябва
да
бъдат повече от неговите погрешки.
Ако направиш три погрешки през деня, трябва
да
направиш пет добрини.
Тъй щото всякога
да
ви остава един малък излишък.
Всеки ден човек трябва
да
свършва с плюс.
Това трябва
да
ви бъде като правило в живота.
Аз желая
да
напишете нещо върху изречението „Аз и Отец Ми едно сме.“ Пишете обаче не това, какво са казали другите, но какво вие разбирате.
Това ще бъде за вас една научна задача.
Отец – това е Вечността, която е дала условия на Аз-а
да
се развива,
да
расте.
Такъв стремеж нагоре има във всички същества.
Дори и най-малките същества разбират, че са нещо индивидуално, затова и те искат
да
живеят.
Сега, за
да
може
да
напишете нещо върху темата „Аз и Отец Ми едно сме“, прочетете какво са писали някои философи върху Аз-а и след това изложете вашето мнение върху зададената тема.
И тъй, човек при сегашните условия на живота трябва
да
има едновременно две посоки на движение в душата
си
:
да
върви по права линия, значи
да
има дълбочина, но
да
има и широчина в своите чувства.
Защото богатите хора, които имат повече средства, повече богатства, имат и повече затруднения, отколкото хора с малки средства, които живеят икономично и минават живота
си
по-добре.
Тия хора, които имат изобилни чувства, са хора с голям замах, живеят нашироко, разпиляват всичкото
си
имане и към края на живота
си
започват
да
слизат надолу,
да
живеят в носа
си
и съжаляват, че са живели за Бога.
Познавах едно време един проповедник, човек с добре развито чело, богато надарен, но той живя богато, изпохарчи всичко и след това слезе
да
живее в носа
си
и казваше: „Едно време, когато хората
си
уреждаха работите, аз пасях на патриката магарето.“ Започна след това търговия, но тя се забатачи и той разпиля всичкото
си
имане.
От проповедник
да
станеш търговец – това значи
да
слизаш от горе на долу.
Да
се качваш от долу на горе разбирам, но
да
слизаш от горе на долу – това е всякога опасно.
Следователно вие имате в
себе
си
две сили, с които трябва
да
работите: вашия ум и вашето сърце.
Светлината всякога трябва
да
озарява ума ви,
да
бъде негова спътница, а пък топлината трябва
да
бъде спътница на вашето сърце – нищо повече.
И тогава във вашия слънчев възел или в сърцето
си
всякога ще усещате една малка приятна топлинка.
Никога не трябва
да
усещате студенина в сърцето
си
и тъмнина в ума
си
.
Щом дойде мрак в ума ви и студенина в сърцето ви, раждат се най-противоречиви чувства, най-противоречиви мисли в живота.
Туй Добро няма
да
го търсите отвън – то е вътре във вас.
Отвън ще търсите само стимул.
Основата, семената ще търсите вътре в
себе
си
, затуй човек трябва
да
има вяра в своето разумно сърце и вяра в своя ум.
Да
добиете вяра в своя ум и вяра в своето сърце – това са задачи за всеки човек.
Докато добием тази вяра, има други опасности, но ние трябва
да
изучаваме ума и сърцето
си
.
Когато нашият ум говори криво по някой път, той предава отвън какво е чул, без
да
го провери.
Ти ще подложиш всичко това на една критична преценка и тогава ще действаш.
Сърцето също обича
да
послъгва.
За
да
разберете Истината, ще повикате сърцето и ума
си
, ще ги изслушате, ще сравните казаното от двете места и, след като имате общи доказателства, ще приемете фактите тъй, както ви се предават.
Можете ли
да
съберете числата 2 и 3?
Числата 2 и 3 не може
да
ги съберете. Защо?
А вие не можете
да
събирате идеите.
Тия кокошки могат
да
се събират и без вас.
Вие не може
да
събирате числата.
Може ли от 2 и 3
да
произлезе 5?
Вие ще ми възразите: „Как
да
не може?
Тогава какво трябва
да
разбираме под думата събиране?
Под събиране вие разбирате
да
събереш пари в кесията
си
,
да
събереш хора на едно място, но можеш ли
да
събереш техните сърца и умове?
Може ли
да
съберете два ума на едно място?
Може ли
да
съберете две сърца на едно място?
Може ли
да
съберете две души на едно място?
Аз мога
да
ги събера.
В действителност можете ли
да
ги съберете?
Може ли
да
съберете тия левове?
Тогава ще ви задам, като на учени хора, следния въпрос,
да
видим как ще го обясните. Например:
Когато пък умножавате единица с единица, тя
си
остава една и съща – нито се увеличава, нито се намалява.
Сега няма
да
се спирам
да
ви обяснявам тия неща, защото не искам
да
ви забърквам.
Сега
да
попеем малко, за
да
променим мисълта,
да
изменим малко философските размишления!
Вие трябва
да
мислите, трябва
да
се спрете върху мисълта защо във физическия свят единицата е по-малка от другите числа?
Има ред формули, които трябва
да
приложим, за
да
докажем, че действително единицата във висшия свят е по-голяма от останалите числа.
За
да
ви докажа това, трябва
да
ви държа една цяла лекция.
Това е твърдение, но то още не е доказано, а трябва
да
се докаже!
Да
изпеем едно ново упражнение: Светъл ден, Божи ден!
(Учителя свири, всички пеят.)
Да
изпеем сега друго упражнение: Тъги, скърби.
Не се спъвай, всичко вдигай, слагай, право върви (2).
На дъската е написано зададеното от миналия път мото „Аз и Отец Ми едно сме“.
Всички съгласни ли сте с това мото?
За
да
се даде този горен подтик на ума, който назовават човешки разум, непременно трябва
да
се прояви съзнателното чувство в човека.
При това някой нос може
да
е подут, но това още не говори за благородство на сърцето.
Колкото и
да
се старае човек
да
прикрие това, носът го издава.
Това показва, че в Природата няма никаква лъжа.
Всички хора, както и всички животни, от най-малките до най-големите, имат слабост
да
прикриват,
да
замаскирват своите недостатъци и грешки.
Вследствие на тази им слабост у всички същества се забелязва лъжата.
Това е най-старото изкуство, което са научили всичките животни – от най-малките до най-големите.
Вие не можете
да
разберете тази дълбока философия, ако не може
да
нагодите правилно вашите отношения спрямо Божествените закони, т. е.
да
съзнаете, че вие сте пред лицето на едно Разумно същество, което следи постъпките ви и ги одобрява или не ги одобрява в даден случай.
Това разумно същество следи всички ваши чувства и мисли, които вие проектирате в Чувствения и в Умствения свят.
Този разумен свят не може
да
бъде индиферентен към онова, което вие проявявате.
Вие ще кажете: „Ние сме свободни
да
вършим, каквото искаме.“ Аз бих ви навел много примери, от които
да
видите, че не сте свободни
да
вършите, каквото искате, но ще ви наведа сега само един пример.
4.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Тази мисъл е опасна и безполезна за вас, затова трябва
да
мислите.
Когато мислите с положителни, те привличат жизнените сили към
себе
си
, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване.
Запример, ако имате някой противник, който ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна.
Той може
да
ви направи негативен, и вие ще заболеете.
Вие можете, обаче,
да
изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее.
Значи, за
да
бъде здрав някой човек, трябва
да
изпратите от
себе
си
един жизнен ток към него.
В туй отношение добрите приятели са добра ограда за здравето, а лошите приятели всякога носят болести и страдания.
През това място може
да
са минавали хиляди хора.
Ние насаждаме на тази плоскост няколко хиляди малки зрънца от глог.
След няколко години ще можете ли
да
минете тъй лесно през това място?
По същия закон всяка добра мисъл може
да
укрепи слабите места в човека.
Добрите мисли могат
да
се насаждат тъй, както се садят семенцата.
Както ябълката или крушата може
да
се насади и израсте там, дето я посадим, така също и добрата мисъл може
да
се насади и израсте и
да
бъде като една здрава крепост.
После, не е достатъчно
да
помислите само веднъж върху нещо, но мисълта ви трябва
да
бъде постоянна и силна върху това, което искате
да
реализирате.
Ще мислите дълго време, докато мисълта ви почне
да
расте.
Тогава във вас ще се роди желание
да
посадите втора, трета, четвърта, пета мисъл и т.н.
Затова, именно, всички трябва
да
насаждате в
себе
си
всеки ден по една добра мисъл.
Като говорим сега за добрите мисли, кажете ми една реална добра мисъл от ваше гледище, която може
да
се реализира в сегашното ви съзнание.
(–
Да
добием воля, търпение, точност.)
Да
, но волята е сила, тя представлява един сложен процес.
Волята е сглобена от ред сили.
Търпението също тъй е сглобено от ред сили.
Търпелив ли се ражда човек?
Не, той не се ражда търпелив, но после добива търпението.
Аз бих ви препоръчал като ученици
да
започнете с музикалните тонове.
Пейте го, докато останете доволни от
себе
си
.
От чисто музикално гледище, от колко качества зависи правотата на един тон?
(– Височина, сила и тембър.)
Да
, всеки тон трябва
да
бъде ясен и чист.
Задача. Сега от всички, без разлика, искам
да
изучите гамата много правилно, не като музиканти, но
да
се научите
да
взимате тоновете правилно.
Да
кажем, че ви накарам
да
вземете тона sol или la.
Искам
да
го вземете изведнъж.
Може
да
направите погрешка, това нищо не значи.
В туй отношение вие не можете
да
се възпитавате без музика, не можете
да
изработвате характер.
Без музика е невъзможно
да
се възпитава човек.
Туй трябва
да
знаете!
Както човек не може
да
пречисти своята кръв без дишане, така и без музика той не може
да
пречисти своите чувства.
Да
кажем, че някой певец иска
да
пее, но в него има амбиция, той мисли, че като излезе на сцената, трябва
да
го обсипят с букети.
Той трябва
да
пее за
себе
си
.
Всеки от вас трябва
да
обича музиката за
себе
си
, за самата музика.
Аз съм за това,
да
пея за
себе
си
и сам
да
се слушам.
Едновременно ще бъда и певец, и публика.
Няма по-красиво нещо от това!
И като говориш, пак едновременно трябва
да
бъдеш и говорител, и публика.
Ако този, който говори, маха с ръцете
си
, той вече има предвид публиката.
Той не говори на
себе
си
.
Като говоря на
себе
си
, няма какво
да
махам с ръце.
На
себе
си
ще говоря много тихо.
Този, който се напъва
да
говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма
да
го разбере, колкото
да
ѝ говори.
Може
да
ви разбере само този човек, който разбира
себе
си
.
– Иска
да
накара еди-кого
си
да
го разбере.
Най-първо ще видиш, ако този човек разбира
себе
си
, ако може
да
говори на
себе
си
, той и вас ще разбере.
Тогава ще кажеш: ето един човек, с когото можем
да
се разберем.
Двама души, които могат
да
говорят на
себе
си
, мога?
да
се разберат помежду
си
.
Този е правилният начин, по който могат
да
се създадат правилни отношения за разбиране между хората.
Ако вие не можете
да
говорите на
себе
си
, всички усилия са напразни, всякога ще има вътрешни недоразбирания.
Тогава ще се извинявате, ще казвате: ама аз не исках
да
кажа това.
Какво искаше
да
кажеш?
Добрите учители по музика не се измъчват
да
говорят много на учениците, но им казват само: слушайте цигулката!
И в природата е същото: най-първо природата ни говори чрез физическите явления.
Всички явления, които стават в природата, това са инструменти, чрез които тя иска
да
ни поправи.
И наистина, природата всякога ни поправя.
Следователно страданията в света не са нищо друго, освен поправки на известни наши мисли и чувства.
Всяка мисъл или чувство в природата е една хармонична сила, която действа.
Тогава Божественият лък започва
да
свири по цигулката един, два, три и повече пъти, докато най-после се поправите.
Втория път ще ви изпитам всички
да
пеете.
Аз искам
да
пеете за
себе
си
; ако е за други, мен това не ме интересува.
Ако вие пеете за
себе
си
, а не за мен, ще ми бъде приятно.
Ще ви извадя
да
пеете за
себе
си
, един по един, после по двама, по трима, по четирима и т.н.
Тук имате сега и орган, и пиано, и цигулки; ще пеете, ще се упражнявате, докато всеки от вас добие самоувереност
да
взима тоновете колкото е възможно по-правилно.
Вие още не знаете
да
пеете.
Аз мога
да
пея една песен по различни начини.
Щом фигурира в ума му някое лице, което и
да
е то, тази музика се нарушава.
Най-първо тонът трябва
да
бъде ясен.
И трелите спадат към окултната музика, само че те се взимат съвсем другояче.
А сега певците, като не могат
да
взимат ясни тонове, правят трели.
За
да
се взимат хубави трели, изисква се голямо изкуство.
Някой път може
да
се спрем върху окултното значение на разните тонове, за цветовете, които те произвеждат, за влиянието, което те упражняват и т.н.
Всеки тон
си
има своето влияние.
Речта ви трябва
да
бъде музикална.
У някои хора този център е по-развит, у други по-слаб и в тях се вижда слепоочната кухина.
Когато музикалността е свързана с двигателния център, такива хора могат
да
свирят по-добре, отколкото
да
пеят.
Тъй щото, от това, с какво е свързан центърът на музикалността, зависи в какво направление ще се прояви човек.
Когато човешката мисъл е интензивна, тя образува много красиви форми.
По формата на тия вълни може
да
съдите за какво мисли вашият приятел.
Защото формите на тия вълни се проектират и предават едновременно и на другите хора.
Затова именно трябва
да
си
изпращате добри мисли.
Не е достатъчно само
да
пожелаеш добро някому, но мисълта ти трябва
да
бъде активна.
Посадете
си
от семе едно цвете от луковичните, зюмбюлче или някое лале, и го наблюдавайте.
Всяка сутрин отивайте при това цвете и проектирайте мисълта
си
към него,
да
израсте добре.
Туряйте
си
ръцете отгоре над него и проектирайте своята мисъл.
Още по-добре ще бъде, ако посадите семенца в две саксии.
Всяка сутрин слагайте ръцете
си
и проектирайте мисълта
си
само върху едното цвете, а другото само полейте и го оставете
да
се развива по естествен път.
Този опит няма
да
ангажира напълно ума ви,
да
мислите само за цветето.
Вие трябва
да
приложите в живота
си
окултната наука.
Ще срещнете ред мъчнотии, но това
да
не ви спира.
Тъй както сте събрани в класа, с различни темпераменти, като не знаете как
да
се отнасяте един към друг, как
да
се хармонизирате, у вас се събира много излишна енергия, която не знаете
да
пласирате.
Американските студенти, както и тия из Европа – това е общ закон в живота им – като не знаят какво
да
правят в свободното
си
време, изнамират някакви забавления.
Например студентите от първите два курса определят
да
се боксират помежду
си
,
да
видят кой курс ще придобие правото
да
носят бастуни.
Те бият Първи курс и казват: никой от Първи курс няма право
да
носи бастун!
Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание.
Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва
да
се изхарчи излишната енергия.
Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година.
Те могат
да
се боксират или за един бастун или за някой каскет, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и
да
е друго.
Туй не вършат госпожиците, а господата.
Някой път виждам, че и вие се боксирате.
Туй ви изнасям като факт, защото у вас често се заражда излишна енергия, но тя трябва
да
се пласира разумно.
Ако човек не може
да
я пласира разумно, природата сама ще
си
вземе излишното.
Природата не търпи нищо излишно.
Ако имате едно желание, което не можете
да
реализирате, това желание започва
да
ви измъчва.
Природата в този случай казва: вземете му тази енергия, не трябва
да
яде толкова много.
Да
допуснем, че някой от вас е мислил, че трябва
да
бъде добър, учтив спрямо всички.
След време, обаче, той изменя този
си
възглед и казва: човек трябва
да
бъде и малко груб.
Някой пък прахосва излишната
си
енергия в харчене, пръскане пари надясно-наляво.
Природата казва: не трябват толкова пари на този човек, вземете му ги.
Да
допуснем, че учтивостта представлява точката A, а грубостта точката B.
Природата обича точност: туй, което тя дава днес, трябва
да
го употребиш веднага, още същия ден.
Те изразяват два метода в живота.
Е нея всичко е хармонично.
Като свършиш работата
си
, тя казва: почини
си
сега малко, няма какво
да
мислиш за утрешния ден.
Ако прекарате една година живота
си
в учтиви обноски, а следната година в груби, резултатите ще се анулират и вие ще дойдете пак в първоначалното
си
състояние – ще образувате един кръг в живота
си
, т.е.
нищо няма
да
придобиете, или по-право, това което сте придобили, ще го загубите.
Та сега ще се справяте с излишната енергия, която се заражда във вас.
Например, той ще удари някого, но с всеки удар предава своята енергия и по този начин я изгубва.
Наблюдавайте това нещо в живота.
Проследете един много силен човек, който бие 10–20 души.
Ще видите, че след това той отслабва, изгубва силата
си
.
Нека един от вас, който не е страхлив,
да
си
тури ръката на това място, дето е центърът на страха, и той ще изчезне.
Този опит може
да
се направи или от много смелия, безстрашния, или от много страхливия.
Когато човек има излишна енергия, той трябва
да
знае по какъв начин
да
я предаде.
Защото човешката енергия има обратни движения: ако удариш някого в носа, и той ще ви удари в носа.
По същия начин нека онзи, който е много разположен,
да
си
тури ръцете на това място и гневът веднага ще изчезне.
Ударете някого в лицето, и той ще ви удари в лицето.
И след 5–10 минути, като мине гневното състояние, човек казва: Извини, аз не: бях в духа
си
, нервен съм.
Ето защо вие трябва
да
намерите разумно приложение на всичко това, което е заложено във вас.
Това е много проста работа, набрала се в тебе излишна енергия, която трябва
да
дадеш.
Запример, от три години насам ви са предадени толкова лекции.
Щом гневът дойде, ще вземеш мотичката или ще седнеш
да
пишеш.
Аз бих желал
да
извадите от лекциите на първата година един метод за приложение.
Трябва
да
имаме една работилница с чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия,
да
отива там
да
работи.
Допуснете сега, че извадя едного от вас на таблата
да
изясни какво нещо е живата точка.
Един ще вземе чука, друг – рендето, трети – перото и по този начин всички тия хора ще се хармонират.
А сега, като няма какво
да
работите, излишната енергия все трябва
да
излезе навън по някакъв начин и затова, по някой път стават тия малки експлозии.
Допуснете, че от планинския връх A тече вода надолу и прониква в почвата C, отдето при B се във вид на капка, след нея втора, трета и т.н.
Всички тия капки образуват една права линия, която не представлява друго, освен един ручей или една река, т.е.
Сега аз ще приложа този метод, но най-първо у вас трябва
да
се образува едно стабилно състояние, защото някой път при трансформиране на силите стават големи взривове.
Всеки, който не спазва правилата, може
да
предизвика експлозия.
Да
кажем, че имате един приятел, който живее във Варна.
Ако не внимавате, някой път само с един поглед може
да
запалите тази набрала се енергия у другия и той
да
кипне.
Вие проектирате мисълта
си
към него.
Другият казва: защо ме гледаш така?
Не мислете, че онези хора, които не разбират окултната наука, не ви наблюдават.
Те, като намерят една ваша слаба страна, отиват
да
си
донесат кибрита.
Какво ще бъдат линиите, които излизат от вас, прави или криви?
Представете
си
, че в същото време и аз мисля за вас, като същевременно отправям мисълта
си
и към друго същество нагоре.
От ученика се изисква
да
бъде като Сократа: при всички запалки
да
не избухва, като че нищо не се отнася до него.
Да
се усмихне малко и
да
си
каже: Няма го майсторът!
Кажете ми, как
си
представяте мисълта?
Най-първо, за
да
мога
да
мисля за когото и
да
е от вас, трябва
да
имам представа за лицето и за фигурата ви.
Трябва
да
ви представя в ума
си
в миниатюр,
да
ви държа там малко време като едно микроскопическо човече, съотношението на което
да
е напълно същото с вашия образ, докато напълно оживеете в ума ми.
Колкото вашият образ става по-жив, толкова и мисълта ми за вас е по-силна.
Значи, докато не оживеете в ума ми, не мога
да
мисля за вас.
„Ама ти
си
вагабонт.“ – Няма го майсторът!
Щом
си
чист, тъй ще кажеш.
И обратно; ако пък вие мислите за мене, по същия начин ще
си
представите моя образ в една микроскопическа форма в ума
си
, за
да
се образува връзка между мен и вас.
Веднъж тази връзка създадена, мисълта вече може
да
се предава.
Казвам: умни, учени хора са те, но отдавна са учили.
Как
си
представлявате мисълта, материална ли е или не?
В положителната наука всеки трябва
да
трансформира излишната
си
енергия правилно.
(– Материална.) Мисълта, която съм проектирал към едного от вас, могат
да
схванат и всички останали.
Има естествен начин как
да
трансформирате енергията
си
.
Да
кажем, че 100–200 души се намират в разни пунктове.
После, и на столовете ще се нареждате съобразно този закон.
Ако аз проектирам мисълта
си
само към едного от тия 200 души, а другите са чувствителни, те ще схванат моята мисъл.
Та ще правим опити, 1–2–3 и повече,
да
видим какви ще бъдат резултатите.
Тя върви по права линия към вас, като същевременно се и разширява, поради което мнозина могат
да
я схванат.
Защото не можем
да
вървим напред, докато нямаме първите опити.
Те са микроскопически опити, които можете
да
правите между другата
си
работа.
Тези опити ще бъдат за вас даже едно приятно занимание.
В дадения случай това може
да
се представи по следния начин:
да
допуснем, че на линията AD са наредени около стотина души.
Мисъл към B ще бъде много силна, понеже е централна, а другата, която ще отиде до точките AD, ще бъде по-слаба.
(– Не, различни резултати.) Така е и в живата природа.
Вие можете
да
правите малки опити за възприемане на мисли по телепатически начин.
Трябва
да
имате поне една малка опитност в това отношение.
Някои от вас, които
си
хармонират по темперамент, по сърце и по ум, може
да
си
изпращат мисли и
да
си
отбелязват резултатите.
Да
кажем, че искате
да
изпратите една мисъл на някой ваш приятел в 9 ч. вечерта.
Вие трябва
да
му кажете, че между 8 и 10 ч.
вечерта ще му изпратите една мисъл, за
да
се концентрира и той малко, но няма
да
му кажете точно часа.
Следователно в живата математика единицата показва условията или силите в почвата.
Така ще видите дали той е схванал точно времето и дали е възприел мисълта.
При това математически може
да
се изчисли какъв резултат могат
да
дадат тия сили.
Седите някой път у дома
си
и веднага ви дойде на ума някаква мисъл.
Например, дали сте обещание някому
да
го посетите в 5 ч.
след обед, но ви дойдат гости и вие пропуснете времето.
Веднага ви дойде мисълта, че в 5 часа трябваше
да
бъдете при един ваш познат.
Тъй щото, когато боравим с живата математика, трябва
да
знаем какво означават символите на числата, които те подразбират, и тогава вече можем
да
работим в тази област.
Изваждате часовника
си
и виждате, че сте закъснели.
Взимате шапката
си
и излизате навън.
Някой път вие водите добър, религиозен живот, но после почвате
да
се съмнявате в него и казвате: този път не е хубав трябва
да
се живее по-нашироко.
После пак проблясва в ума ви мисълта за първия живот и казвате: не, не може
да
се живее.
От някои ваш приятел, който живее заедно с вас, но седи по високо от вас и вижда вашето положение.
Може
да
е някои ваш приятел от извънземния ви живот, който именно проектира тази мисъл към вас, внушава ви я.
Сега, при тия наблюдения може
да
забележите и следните явления: като мислите често, ще забележите светли, ярки точки, които се явяват наляво и после отиват към дясно и се изгубват.
5.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Който иска
да
управлява, ще му дадат
да
отгледа едно цвете.
" – При кого
да
хлопаме?
Всички философски системи, всички религии, целият обществен живот са насочени към търсене, с цел
да
доставят на хората това, което им липсва.
– Хлопайте на вратата на Истината, която ще ви донесе свободата.
Аз свързвам просенето с любовта, с обичта, с всички блага за душата.
Когато човек иска
да
управлява, трябва
да
прояви живота на своята душа – своя вътрешен живот.
Търсенето свързвам с мъдростта, която носи светлина и знание в истинския смисъл на думата.
Както и
да
описват другия живот, все ще го опишат в същите форми, както и земният.
Нека всички почувстват, че при тях стои човек с висок морал и благородна душа.
Хлопането свързвам с истината, която освобождава човека от всички ограничения.
И философите, които търсят смисъла на нещата, искат
да
проникнат в дълбокия смисъл на живота.
Христос казва: „Просете, и ще ви се даде." Какво трябва
да
просите?
Истината е велика, мощна, жива сила, затова освобождава всички същества от робството и ограничението.
–
Да
се всели във вас великата Божия Любов, която ще ви направи истински човеци.
Достатъчно е при мъчнотиите
си
човек
да
се вслушва в
себе
си
, за
да
чуе тихият глас на истината, който му казва: Не се страхувай, аз ще те освободя от мъчнотиите, ще те освободя от всички ограничения.
Без тази любов никой не може
да
се развива правилно.
Същото се отнася и до природата, до нейните форми.
– Не, ти
си
свободен, само когато любиш.
Те просят, с цел
да
постигнат нещо.
Ако не приложиш любовта вън от
себе
си
,
да
обикнеш знанието и светлината и не помагаш на хората в ученето, ти не
си
свободен.
Значи, религиозните просят, а философите търсят, ровят в природата, изучават я и казват: Ние ще ви покажем истината.
За
да
проверите този закон, изучавайте сравнителната анатомия.
Ако плодовете ти не зреят на Божествената светлина, никога не можеш
да
разбереш и приложиш свободата.
Под „плод" разбирам свобода, защото само свободата дава плодове.
Само разумното хлопа, търси и проси.
Тя иска
да
каже, че насилието е лошо нещо.
– Лошо е насилието, наистина, но когато гълта мравките, тя не мисли, че прави насилие.
Ако махнете буквата „п", остава „росете." Ако махнете следните две букви, ще остане „сете." На български „сете" подразбира,
да
се досети човек за нещо,
да
разбере това, което му се говори.
Мъчно е човек
да
разбере значението на думата „свързан." Затова хората питат: Как е свързан човек?
Но и мравките
си
служат с насилие.
– Ти ще се свържеш с великите Божии закони, когато престанеш
да
мислиш за
себе
си
и за своите нещастия.
Те крадат готовата храна на другите животни.
Да
мислиш за
себе
си
, това всеки знае.
Да
просиш,
да
търсиш и
да
хлопаш, това са вътрешни, психологически прояви на човешката душа.
Мислете за Бога, Който, като гледа човешките грешки и страдания, понася ги с търпение и с желание, всичко
да
изправи.
Като кажеш една дума, тя трябва
да
изявява своя вътрешен смисъл.
Всички, една след друга, тръгват
да
крадат.
Като знаете това, стремете се и вие, по същия начин
да
изправите живота
си
.
Изправяйте кривите
си
постъпки, изправяйте кривите
си
мисли и чувства.
" Като говоря върху този стих, някои ще кажат: Искаме
да
чуем нещо съществено.
– Аз бих желал
да
чуя от някой философ, кое е същественото в живота.
–
Да
, Божи кравички са, но трябва
да
имат знанието на Азман Бера.
Българинът ще каже: Същественото е
да
бъдеш българин.
– Вие сами ще
си
отговорите.
Англичанинът ще каже, че същественото е
да
бъдеш англичанин.
Обаче, същественото не е нито
да
бъдеш българин, нито
да
бъдеш англичанин.
Каква е тяхната задача?
–
Да
изкарвам прехраната
си
.
–
Да
помагат на човечеството.
Например, явява се спор, месо ли
да
яде човек, или растителна храна, главно плодове.
Един ден наблюдавам един паяк, направил паяжината в една дупка.
Една сутрин излязох на двора и седнах пред масата
да
пия чай.
Месоядците казват, че месната храна дава повече сила.
Вегетарианците казват, че растителната храна предава повече мекота на човека.
Докато се готвех
да
си
взема захар, долетя отнякъде една голяма муха, кацна на захарта и започна
да
смуче.
От страх, той започна
да
бяга,
да
се крие, но не използва шестте
си
крачета, а само четирите.
– Това ли е същественото,
да
станеш по-силен, или по-мек?
Аз я наблюдавах.
И овцата, която е по-мека, умира; и вълкът, като силен, също умира.
След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение
да
я изпъди.
Тази мравка освободи първата, която беше жертва на паяка, и му каза: Нямаш право
да
ядеш мравки!
В края на краищата, дохождат микробите, червеите и изяждат и овцата, и вълка, и човека.
В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна
да
смуче захарта.
Как разбирате думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
"?
Като наблюдавах това, казах
си
: Ето една умна мравка.
Тъй щото, ако въпросът за месоядството или вегетарианството се разглежда по буква, той ще доведе до катастрофални резултати.
Мисля
си
: В кое училище и при кои професори се е учила осата
да
прави хирургически операции?
Тя искаше
да
каже на паяка, че нещастията в света идат, когато умът е насочен към престъпления.
От такива резултати страда цялото човечество.
Осата казва на мухата: Слушай, аз съм голям хирург, добре владея изкуството
си
.
„Просете, и ще ви се даде." Питам: Ако човек проси цял живот, какво ще придобие?
Когато кракът ми стъпи някъде, ти трябва
да
бъдеш далеч от мене.
След всичко това, хората се държат за един обикновен морал.
– Не, пак просяк
си
остава.
Мисля
си
: Ако осата беше стъпила върху пчела, нямаше
да
й откъсне главата.
Градоначалникът ми каза: За тебе се говори, че
си
пипал ръцете на жените.
Защо ви давам тези примери?
И така
да
е, човещина е.
– Обработил ли
си
даденото?
На какви мисли могат
да
ви наведат?
Питам: Какво лошо има в това,
да
пипнеш ръката на една жена?
Ученикът иска от Учителя
си
да
го осведоми върху тайните сили на природата, но ако не обработи силите, вложени в него, той не би могъл
да
се ползва от силите на природата.
Искам
да
обърна вниманието ви върху грубостта в живата природа.
Аз сам казвам: Зависи, какви са ръцете на този, който пипа.
Божият Дух работи усилено в цялата природа, за
да
облагороди и смекчи тази грубост.
Ако ръцете и сърцето му са нечисти, той трябва
да
мисли, има ли право
да
пипа.
Ще просиш от онзи, когото обичаш, и като ти даде нещо, ще го обработиш.
Тя прониква в органическото царство, във всички живи същества.
Но ако аз съм хирург и пипна ръката на една жена, която страда, има ли нещо лошо в това?
Всеки човек е опитал тази грубост в
себе
си
.
Зависи, с какви намерения пипа човек.
Достатъчно е
да
го поставят при трудни условия, за
да
я прояви.
Ако мисълта ми е користолюбива, нечиста, престъпно е
да
пипам ръката на когото и
да
е.
Когато мисълта ми е чиста, безкористна и насочена към единствената цел,
да
помагам на хората, в това няма нищо престъпно.
Рече ли той
да
тормози другите, тогава се вижда неговата грубост.
Какво лошо има в това,
да
хванете ръката на една болна сестра?
За
да
познаете човека, дайте му пари, власт и сила.
Аз гледам на жената като на своя сестра.
В нея аз виждам духовното, Божественото начало, излязло от Бога.
Ако двама души са свързани в мислите и чувствата
си
, те непременно ще се обичат.
В нея виждам душата, а не тялото.
Външно не се вижда никаква връзка; всъщност, те са свързани вътрешно, затова се обичат.
При силата и властта ще познаеш неговото благородство и човещина.
Душата не може
да
се хваща; нищо не може
да
я опетни.
Преди години, като правех разходката
си
, видях двама души, вързали с въже едно малко теле и го водят.
„Търсете, и ще намерите." Търсенето има отношение към Божията Мъдрост, към истинското знание, което трябва
да
се приложи в живота.
Нищо не е в състояние
да
опетни душата нито на мъжа, нито на жената.
Човек може
да
опетни очите
си
, езика, сърцето, ума
си
, цялото
си
тяло, но душата
си
– никога!
Спрях се
да
разбера, защо кравата тича сама.
Душата
си
остава вечно чиста, каквато Бог я създал.
Казах
си
: Тя тича след теленцето
си
, свързана е с него.
Всички заблуди, съмнения и подозрения ще се пресеят и ще остане чистото.
Целият ад
да
се вдигне, пак не може
да
опетни душата.
Как ще
си
обясните вие това?
На земята ще останат само героите – хора със светли умове, с чисти и благородни сърца, със силна и възвишена воля.
И учените не могат
да
я опетнят.
Те ще останат над ситото.
Често ни се казва: Защо се занимавате с отвлечени въпроси?
Живата природа отново ще ги посади.
" Кой проси, кой търси и кой хлопа?
Дайте ни нещо съществено, реално.
С тях ще започне новата култура, която ще създаде новите хора.
Ние не поддържаме онази религия, която казва, че спасението е за всички.
Значи, душата проси, а духът търси.
Реално е не само това, което виждаме и опитваме със своите сетива, но и това, което можем
да
подложим на вътрешен опит – не само чрез своя ум и сърце, не само чрез своята душа, но и онова, което можем
да
проверим чрез своя дух.
Синът, роден от Бога, хлопа.
Реалното, до което човек се домогва, по външен или вътрешен път, му дава мощ и сила.
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави."
Да
бъдеш роден от Бога, това е най-възвишеното състояние, през което трябва
да
минат всички живи същества.
Ще приведа един разказ от древността.
Той веднага ще извади своя револвер и ще почне
да
стреля.
Адептът Азман Бера, като изучил всички тайни, свършил и двете школи – школата на черното братство и школата на Всемирното Бяло Братство – трябвало
да
държи изпит пред своя Учител.
Може ли такъв човек
да
остане там?
Тя живяла известно време при своя господар, на когото снасяла яйца.
Той ще критикува всичко, което види, и ще внася смут между останалите.
Като престанала
да
снася, един ден децата на господаря казали на баща
си
: Татко, мазничка е тази кокошка.
Не можем ли
да
опитаме вкуса на нейното месце?
Човекът на съмнението и подозрението, на охолния живот, не може
да
престъпи прага на Царството Божие.
Да
мислиш, че душата и духът грешат, това значи
да
не разбираш Божиите пътища,
да
не разбираш Божията любов.
Бащата решил
да
я заколи: хванал я и я заклал.
И
да
влезе там, той ще се съмнява във всичко и ще мисли само за ядене и пиене.
Щом съзнаваш, че душата и духът са чисти, свободни от всякакъв грях и престъпление, ти
си
свободен
да
правиш всичко, каквото искаш.
Пръв бащата искал
да
опита вкуса на нейното месо.
Виждате един едър, пълен човек, тежи 100–120 кг.
Като го опитал, Азман Бера оживял в корема му и започнал
да
рови.
Казвате за него: Добър е той, обича семейството
си
, жена
си
и децата
си
, и те го обичат.
Един закон съществува в света – законът на любовта, и всички се подчиняват на него.
Бащата станал от масата, започнал
да
вика,
да
крещи, не могъл
да
си
обясни, как така кокошката оживяла в корема му.
А кокошката
си
ходела в корема и ровела.
Щом умре, гледат по-скоро
да
се освободят от него.
Като говоря по този начин, някои са готови
да
изопачат думите ми и
да
създадат цяла анархия около
себе
си
.
Най-после, той повърнал, и кокошката излязла от устата му и проговорила: Втори път
да
не колите кокошки.
Тогава червеите
си
казват последната дума.
Те се нареждат около него и започват
да
го благославят.
Който се опита
да
ме заколи, така ще ровя в корема му.
Разчуло се навсякъде, че кокошката ровела в корема на господаря
си
.
Докато сте живи, казвате:
Да
ядем и
да
пием!
Един ден тя се изгубила, отишла при Учителя
си
.
–
Да
, вие ядете и пиете, и за нищо друго не мислите.
Той й казал: Добре разреши задачата
си
.
Сега аз мога
да
ви обясня този въпрос от научно гледище.
Умните, които изявяват душата и духа
си
, мислят само едно: Че в Божията Любов, в Божията Мъдрост и в Божията Истина можем
да
живеем в абсолютна хармония.
И по характер не беше изправен: каквото вземеше от съучениците
си
, нищо не връщаше.
Благодарение на това, възвишените същества от другите планети идват
да
ни помагат.
Има неща в живота, които не можем
да
ядем.
Най-после
си
казал: Ще отида в гостилницата на Шишко – дебел, здрав, добродушен човек,
да
се наям добре.
Те искат
да
ви кажат, че нямате право
да
отнемате живота им.
Шишко му поднася порциите, гледа го весел, разположен и
си
мисли: Навярно е получил наследство отнякъде, доста пари ще паднат от него.
Момчето продължава
да
яде.
След първия изпит, Учителят на Азман Бера му дал втори изпит – превърнал го на овца и го пратил в дома на един богат човек.
Най-после става от масата и тръгва
да
си
отива.
Да
се измислят отровни газове,
да
унищожават хиляди хора, това наука ли е?
Господарката била добра жена.
– Нямам пари, не мога
да
платя.
Те носят отровата в
себе
си
.
Обаче, един ден господарят й казал: Днес ще заколя овцата, искам
да
я опитам.
И змията носи отрова в
себе
си
.
Купих я доста скъпо, хранех я добре, затова искам пръв аз
да
вкуся от нейното месце.
Като
си
нямал пари, не можа ли
да
изядеш само една порция?
Достатъчно е
да
те ухапе една кобра, за
да
те изпрати веднага на оня свят.
И този път овцата оживяла в корема на своя господар и започнала
да
се движи на една, на друга страна.
Ти изяде десет порции, и не мислиш
да
плащаш.
И рибата, още преди хиляди години, разполага с електрическа батерия, с електрически лампи, с цел
да
убива своя противник.
Той се надул толкова много, че не могъл
да
си
намери място и започнал
да
вика,
да
се тръшка по земята, докато най-после я повърнал.
Чакай, ще ти дам
да
разбереш, кой е Шишко.
Овцата се изправила на краката
си
и проговорила: Господарю, аз не съм от тези овце, които можеш
да
ядеш.
Хваща го и му удря един бой,
да
помни, как се яде без пари.
Достатъчно беше, че ти давах млякото и вълната.
Обаче, като излязъл от гостилницата, ученикът
си
казал: Набиха ме, но се наядох до насита.
Ако и вие не сте по-културни от змиите, нямате право
да
говорите за култура.
Ти трябваше
да
ме оставиш
да
си
живея свободно.
– Възможно е
да
е така, но кажете ми нещо, което
да
не е залъгалка.
Какви управници са тези, които ръководят съдбините на своя народ, които го просвещават, а дават простор на лъжата, на непроверени факти.
Какво може
да
очаквате от такива хора?
Като описва пустинята, той пише: „Скалите оросяват хребета на планината." Мисля
си
:
Да
пише, че скалите са разхвърляни или пръснати по хребета на планината, разбирам, но
да
пише, че оросяват хребета, това не подхожда.
Обаче, като осъзнае грешката
си
, ще се изповяда пред
себе
си
, като пред Бога, и сам ще я изправи.
Христос казва: „Просете, и ще ви се даде." Просенето подразбира интензивно желание на човека
да
разбере дълбокия смисъл на живота.
Казвам: От всички се иска
да
живеят разумно.
Като го разбере, той трябва
да
изучи законите, които поддържат живота.
Дали живеете така, или не, природата е записала всичко това на главата: на окото, на ухото, на носа, на устата, на пръстите.
Виждам, че Бог е отворил две големи книги.
Тялото на човека показва цялата негова история, всички перипетии, през които е минал.
"Няма
да
остане нито един човек в културна Европа, който
да
не бъде съден.
И праведни, и грешни – всички ще бъдат съдени.
Чрез инжекции той внася в нежния детски организъм отрова, с която той не може
да
се справи.
Няма
да
остане престъпник в света, който
да
не бъде съден.
– Те се познават по външната
си
форма.
Ако ви оставят
да
отидете на онзи свят с греховете
си
, вие съвсем ще го опетните.
Ако тя водеше чист живот, ако мислите и желанията й бяха чисти, тя щеше
да
предаде своята чиста кръв и на детето
си
.
Тогава, при всички условия на живота, детето щеше
да
издържа.
Чистата кръв подразбира здрав, силен организъм.
–
Да
, Христос иде вече на земята.
От каквато болест и
да
заболее детето на такава майка, тя казва на смъртта: Слушай, нямаш право
да
вземеш детето ми.
Смъртта се покланя пред нея и
си
заминава.
Едно нещо ще разберете всички: Има правда в света!
Но
да
не попаднете в ноктите й!
Аз съм наблюдавал такова благородство.
Една година, като бях в Русенско, през една хубава майска сутрин
си
правех разходката.
Който лъже, сам опозорява
себе
си
– своя ум, сърце и воля.
Щом няма сила, която
да
им се противопостави, те се размножават все повече и повече, докато отнемат живота на детето.
Може ли
да
живеем без лъжа?
Обичта на майката е в състояние
да
предотврати всякаква болест, даже смъртта.
Ще кажете, че майката обича детето
си
и плаче за него.
Ето какво представя живата природа.
Който няма душа и дух, той е свободен, може
да
лъже, колкото иска.
Ваше свещено право е
да
не лъжете.
Някой държи пушката
си
, отдалеч се пази и минава за герой.
Приложете това право в живота
си
.
Когато става между прости хора, за тях ще се намери оправдание.
Първото свещено право е
да
прославите Бога на земята – Бога на виделината.
И съвременните хора искат с пушката
да
минат за герои.
Следователно, всички трябва
да
застанете на страната на Бога и
да
кажете: Има един Господ, Когото ние познаваме и прославяме Неговото име.
Как ще оправдаят те своите грешки и престъпления?
Съгласен съм с това, но слабият трябва
да
бъде смел и решителен,
да
изповяда погрешките
си
и
да
има желание
да
ги изправи.
Отдалеч се чуват пушките им – „дан-дан" и като се върнат в отечеството
си
, минават за герои, награждават ги с георгьовски кръст за храброст.
Един физиогномист, като наблюдавал Сократа, казал му: Ти имаш известни слабости в характера.
Сократ му отговорил: Това беше едно време, но с волята
си
аз успях
да
преодолея своите слабости.
Така трябва
да
проповядват свещениците и проповедниците.
И наистина, за
да
се убеди сам в това, той се оженил за Ксантипа, за
да
види, дали ще може
да
се справи с нейния характер.
Като дойде гладът, той пипне празния
си
джоб и му казва: Слушай, аз съм голям герой.
Ако мога
да
издържа нейния характер и прояви, за мене ще бъде лесно
да
се справя с всичките
си
мъчнотии и противоречия.
Дето и
да
се обърнеш, навсякъде лъжа.
Свършил съм два факултета, но условията на живота ме изненадаха и сега съм принуден
да
прося.
Виждам един паяк се скрил в една дупка, стои смирено.
И тръгва той
да
проси.
Ако ги преодолеете, вие сте силни хора.
Да
, той чака
да
мине край него една муха,
да
хвърли паяжината
си
върху нея,
да
я омотае.
– Свършил
си
два факултета, но те е страх.
Христос казва: „Търсете, и ще намерите." Кого търсите?
Близо някъде в тревата лежи един поет, възхищава се от природата, пише някакво стихотворение: Велика майка природа!
– Що е сиромашията?
– Велика е природата, но без лъжа, без картечници, без паяжини и мрежи!
– Който е свършил два факултета, трябва
да
знае
да
свири.
Той хлопа някъде отгоре, но вие не го виждате.
С гъдулката
си
в ръка, той никога няма
да
остане гладен.
Ето новото, което ще ви кажа: Докато не осъзнаете, че имате душа и дух, които ни ръководят; докато не просите Любовта, докато не търсите Мъдростта и докато не хлопате за Истината, вие всякога ще бъдете роби, всякога ще страдате и ще се мъчите.
Щом мине през някое село, ще събере младите и ще почне
да
им свири.
Щом осъзнаете, че душата и духът ви сочат правия път на живота, щом приложите Любовта, Мъдростта и Истината, вие ще почувствате онази вътрешна свобода в
себе
си
, онзи вътрешен мир, за които сте мечтали цял живот.
На втория и третия ден те вече сами ще почнат
да
го търсят.
Аз ви говоря малко строго, ораторски, за
да
набия тези мисли в съзнанието ви.
Който е свършил два факултета, трябва
да
знае още и
да
лекува.
Като влезе в някое село,
да
лекува болните.
Тя гледа на него, като на малко дете и го пита, какво иска, но той мълчи.
Жената казва: Кажи, какво искаш; готова съм
да
направя всичко за тебе.
– Защото мислите, върху които ви говоря, сами по
себе
си
, са мощни.
Днес съм готова
да
изпълня само същественото ти желание, не всички.
Те работят в природата и преобразяват нещата.
Например: диабет, диспепсия и др.
Светлината иде без шум, защото, сама по
себе
си
, е силна.
Знаете ли, какво е диспепсията?
Някога аз говоря с езика на гърма и на росните капки, но силата не е нито в гърма, нито в росните капки.
При тази болест човек се чувства крайно притеснен – тежко е състоянието му, защото храната не може
да
се смели.
Силата е в Разумното Слово, което работи чрез Божия Дух.
При такова състояние, човек става песимист.
В огъня на Божествената Любов се коват всички благородни постъпки.
Това не е за осъждане.
Всички хора все имат по едно слабо място в организма
си
.
И тогава, като просите, Любовта ще дойде.
Казвам: Човек трябва
да
учи,
да
се справя с мъчнотиите
си
.
Няма по-хубаво нещо от това,
да
бъдеш търпелив, но не като овцата.
Като търсите, Мъдростта ще ви отговори.
–
Да
развива ума на детето,
да
дава знание на младите,
да
направи ума им пластичен, пъргав, за
да
разбира законите на живата природа.
Обаче, само разумният търпи; само онзи, който е изпълнен с любов, който има силна воля.
Училището не трябва
да
дава само теоретични познания, но и
да
прилага наученото.
Можете
да
си
представите, какво дълготърпение има Бог, Който, след като е дал всички блага и условия на хората, вижда техните грешки и престъпления и мълчи.
Той работи разумно, планомерно, докато изведе всички хора на щастлив край.
Нейното предназначение е
да
ни запознае с живите сили на Любовта.
Той е намислил
да
преобрази земята и
да
пренесе своите добри и послушни деца на друга планета.
Казано е, че има само един Бог, Който е създал света.
Щом Бог е създал света, Той е най-умният, най-великият.
Като признаваме, че Той е създал света, какво повече може
да
искаме от Него?
Един Божествен ден е равен на хиляда години на земята.
Ако ядеш нездравословна храна и заболееш, трябва ли
да
отдадеш причината на Бога?
Ако
си
живял 365 хиляди години на земята, това се равнява на една Божествена година.
Прав ли
си
да
мислиш, че такава е волята на Бога?
Понякога ние
си
служим с измерването на мравките.
Следователно, ние се нуждаем от един вътрешен морал, чрез който
да
познаваме, кои неща са верни, и кои не са.
Русите казват: „И в безпорядъка има порядък." Значи, за всяко нещо има мярка, докъде може
да
се простира.
Ето защо, когато те сполетят неволи и нещастия, изисква се трезв ум, търпеливо сърце, силна воля, за
да
могат
да
се понасят.
От обществения живот не може
да
се изисква велик морал.
Например, лекарят казва на болния, че трябва
да
го упои, за
да
му направи операция.
Кой търговец може
да
приложи Христовия морал?
Кой търговец може
да
обича ближния
си
и
да
му продава като на
себе
си
?
Той седне на стола, тури ръката
си
на масата, окото му не трепва.
Кой учен е толкова съвестен, че може
да
прилага Христовия морал в отношенията
си
към другите учени?
Като излезе нова, научна теория, първо трябва
да
се провери, всички учени
да
се изкажат добросъвестно за нея.
Има болни – вярващи, които по десет пъти на ден се молят, но едва видят ножа в ръката на лекаря и почват
да
викат.
Могат
да
се молят, но търпение нямат.
Не се минава много време, пак някой учен от запад намира, че в тази теория трябва
да
стане известна промяна.
Търпеливият става от операционната маса и благодари на лекаря за сполучливата операция.
След време друг учен внася известна промяна в теорията и отново всички се съгласяват с него.
Той има самообладание.
Значи, тази теория, която провъзгласиха за абсолютно вярна, претърпява ред промени.
Някой, като му направят операция, едва се окопитил от болките, започва
да
критикува лекаря;
да
говори лоши работи по негов адрес.
Така всички хора отстъпват от една позиция на друга.
Той забравя даже
да
благодари.
Природата постоянно прави операции.
Следователно, за всеки даден случай, човек може
да
се справи с написаното в
себе
си
и
да
се произнесе, дали една научна теория е вярна, или не.
Ние се намираме на един несигурен параход и трябва
да
се стремим, час по-скоро
да
излезем на спасителния бряг.
Дръжте в ума
си
следното правило: Всеки здравомислещ човек, всеки човек с добре развити чувства, всеки истински вярващ, могат
да
познаят, дали една теория е вярна, или не; дали едно верую е истинско.
В това отношение, всеки може
да
направи един опит.
Вземете една хубава ябълка, завийте я в книга и дайте я на един свой приятел.
Ако той може
да
запази спокойно, пасивно състояние, ще възприеме известни енергии, които излизат от ябълката и ще каже: Ябълката е здрава, добра за ядене.
Научно той не може
да
обясни този факт, но вътрешно го схваща.
Минава един - два - три пъти, въздъхва и
си
отминава.
Защото има
да
взима нещо от нея.
Когато човек има
да
дава, той не смее
да
мине през улицата на своя кредитор, не иска
да
чуе за него.
Казват му:
Да
минем през тази улица.
Това показва, че човек не е оставен на произвола на съдбата
си
.
Обаче, ние можем
да
живеем в този свят, защото има поне Един, Който ни обича.
И заради Него, като младия момък, можем
да
обикаляме по няколко пъти къщата Му.
Ако човек сам не помрачава своя ум, нито изопачава своето сърце, Божествената светлина ще го изведе на спасителния бряг.
Заслужава човек
да
обича!
Като говоря за Божествената светлина, аз гледам на нея като на жива светлина.
Зад всекиго от вас, аз виждам по едно същество, по-развито от вас.
То постоянно ви следи, наблюдава, грижи се за вас,
да
не се провалите някъде.
– Може
да
я съзнава, може и
да
не я съзнава.
„Просете, и ще ви се даде!
За
да
познаете, дали даден човек има светъл ум, добро сърце и благородна воля, послужете
си
с едно цвете, като пробен камък.
Например, посадете едно нежно цвете в саксия и го дръжте в стаята
си
.
Да
живееш, и за това са нужни методи.
Ето защо, аз препоръчвам на всеки от вас,
да
си
обработва една малка цветна градинка.
Дайте едно дърво на майстора и вижте, какво ще направи той.
Майките, загубили своите синове, разбират смисъла на думата „търся".
Цветята ще му послужат като пробен камък,
да
познае, както
себе
си
, така и своите близки.
Дайте дърво на онзи, който не може
да
работи, и ще видите, че той нищо няма
да
направи.
В тези думи Христос е предал една идея, която не е напълно изразена чрез тях.
Имаш дъщеря, красива, млада мома, свършила университета.
Следователно, неразумният, поставен при най-добри условия, всичко разваля.
Дойде при тебе млад момък, свършил два факултета, иска
да
се жени за дъщеря ти.
За
да
го разбереш какъв е, дай му едно цвете в саксия, той
да
го гледа,
да
се грижи за него.
Не му казвай, защо му даваш цветето, но виж, в какво състояние ще бъде то след един месец.
" – От кого
да
просите?
Ако цветето изсъхне, кажи му: Господине, не мога
да
ти дам дъщеря
си
.
Просенето е вътрешна нужда, вътрешен подтик на живата природа, която иска нещо.
Той може
да
обещава, че ще се грижи за нея, ще я гледа като писано яйце, но ти не му вярвай.
Ама щял
да
страда; и това
да
не те смущава.
" – От кого
да
търсиме?
Бог не е създал дъщеря ти, това красиво цвете, за човек, който може в един месец
да
я съсипе.
Като пренесем този процес в човешкия живот, виждаме, че човек, в едно отношение, е като растението.
– Какво
да
търсим?
Служете
си
с този метод и в бъдеще.
– Липсва му нещо съществено, не само днес, но още от създаването на света.
6.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
Казваш: „Ама аз искам той
да
бъде съвършен!
Колко има
да
работи това човечество!
Защо са яли родителите
си
?
Всеки лично трябва
да
се занимава със своето съвършенство.
Знаете, че всичко в света работи за хармония с Доброто.
Единственото нещо, което нам е позволено
да
дадем разумно на другите хора, то е едно малко щастие.
Дръжте тази мисъл в
себе
си
като ценно правило.
Гледате, че някое дете плаче.
Не се опитвайте
да
внесете тишина в морето.
Вие изваждате от джоба
си
една ябълка и му я давате.
То няма
да
утихне.
В продължение на 5 – 10 минути то престава
да
плаче.
Ето с колко малко нещо може
да
доставите една радост.
То казва: „Моите деца, вълните, вдигат шум.“ Вълните пък казват: „Дядо ни, вятърът, е дошъл, та се радваме на живота.“ Хванали дядото, питат го: „Защо
си
вдигнал толкова шум?
Както виждате, за човека е достатъчно пет минути щастие.
“ – „Пратиха ме
да
посетя децата,
да
ги видя.“ – „Кой те прати?
След като ви направят за пет минути щастливи, започвате
да
мислите за бъдещето
си
и разваляте вашето щастие.
Да
изпеем сега упражнението Ходи, ходи...
Потърсиш ли повече щастие, ще изгубиш и малкото.
за водата ходи
Следователно вие в Школата не може
да
имате успех без правилно разбиране, без правилна философия.
Защо
си
мръдна ръката?
За дома
си
носи
Защо спрямо еди-кого
си
има такава обхода, а спрямо мен – друга?
Ами как трябва
да
ви говоря най-после?
Казвам ли ви как трябва вие
да
ми говорите?
За водата ходи сутринната роса – това е ясна идея.
Като дойде някой от вас при мене, казвам ли му: чакай, няма
да
си
мърдаш устата, няма
да
я отваряш, очите
си
няма
да
отваряш и т. н.
Не, оставям този човек свободно
да
си
се проявява.
Нека свободно, както иска,
си
отваря и затваря устата.
Нека
си
каже защо е дошъл, а по какъв начин ще каже, то е негова работа.
Той носи едно писмо от баща ви.
Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото
си
.
Най-после ние още нямаме една установена форма –
да
знаем кой е правилният начин
да
говорим: как трябва
да
държим очите
си
, устата
си
и т. н.
Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото
си
.
Сега например аз държа ръката в джоба
си
.
Езикът изобщо трябва
да
бъде прост.
Ще ви кажа защо я държа в джоба
си
.
Един ден всички езици ще се изгладят и няма
да
има свещен и обикновен език.
Значи бъркам сега в джоба
си
, за
да
ви дам нещо.
Изобщо бащата държи ръката
си
в джоба, когато е купил или смокини, или друго нещо, и го вади оттам.
Всички свещени езици са измрели.
Аз мога
да
туря ръката
си
в джоба и случайно.
Вие ще се стремите
да
бъдете свободни в душата
си
,
да
не се смущавате от нищо.
Например, ако река
да
извадя едного от вас
да
напише едно предложение, което после другите
да
поправят, той ще се върне вкъщи разтревожен и цяла нощ няма
да
спи.
Някой пък туря ръката
си
отзад на гърба.
Ще
си
каже: „Как тъй, мен
да
ме поправят?
Друг движи или само лявата
си
ръка, или и двете
си
ръце нагоре в знак на очакване и казва: „Тази работа няма ли
да
се свърши!
“ После сваля ръцете
си
долу и казва: „Изгубихме работата.
Че езикът, на който говорите, не е така съвършен, има нужда от поправяне.
“ Той туря ръката на челото
си
, започва
да
мисли.
След това
си
туря ръката на гърба, казва: „Тази работа може
да
стане“ – кураж
си
дава.
В някои отношения сегашният език е спечелил, а в някои отношения е изгубил, но загубата и печалбата се компенсират.
Онзи, който иска
да
те прободе с нож, скрива ножа зад гърба
си
и ти казва: „Добре дошъл!
“ И тъй, както не очакваш, мушне те изведнъж с ножа
си
.
И тъй, ще се стремите
да
бъдете свободни от всякакви предубеждения, от всякакви предразсъдъци.
Този, който държи ръката
си
отзад, има нещо скрито.
Човек трябва спокойно
да
работи, за
да
придобие смирение.
Един оратор, който държи ръката
си
отзад, на гърба
си
, пък крие някаква мисъл.
Той трябва спокойно
да
изслушва всичко.
Ако речем
да
обясним всичките движения на хората, ще
си
изпокъсате космите на главата от ужас.
Докато не придобиете това спокойствие, не можете
да
влезете в Окултната школа.
Ако се изтълкува всяко ваше движение, не ще може
да
си
намерите място.
Невежество, тъмнина трябва
да
има!
Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно
да
се тури ударението – на първата или на втората сричка?
Има закони, които определят ударението на думите в езика.
В думата добро например ударението пада на втория слог.
Някой път например ти се разгневиш, вдигнеш ръка, започнеш
да
удряш наляво, надясно. Защо?
Защо
да
не е на първия слог?
По кой закон е турено там ударението?
– Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод.
Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог.
По никой начин обаче не се старайте
да
задоволите който и
да
е човек, нито пък
себе
си
!
Ударението в този случай е женско.
Старайте се
да
дадете на човека само за пет минути едно веселие, едно щастие.
Жената значи е определила ударението в думата добро.
Виждате нещастен един човек, оплаква се, казва: „
Да
имам един декар земя, ще бъда щастлив.“ Дадеш му един декар земя.
Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко.
Не, сега казва: „
Да
имам два, три, четири, пет декара – разбирам.“ Дай му и цялата Земя, пак един ден ще бъде нещастен.
Тогава той ще започне
да
мисли за Месечината – как
да
отиде на нея.
Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог.
Като не може
да
отиде на Месечината, ще бъде недоволен, че не може
да
я завладее.
Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове.
Щом тази празнина, която съществува в нас, не може
да
се запълни от Земята, то даже
да
турим в нея и Месечината, и Слънцето, и цялата Слънчева система, тя пак няма
да
се запълни.
Меките ударения падат или на втория, или на третия слог.
Единственото нещо, което може
да
запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената светлина.
Когато силата е дошла в жената, тя определя къде
да
бъде ударението на думите – в края ли, или в началото.
Тя, като блесне, изведнъж изпълва всичко.
Силните натури винаги
си
турят ударението на първия слог.
Силният казва: „Аз!
Направиш ли някаква погрешка, тази светлина веднага се вдига и в теб настава пак празнота – чувстваш, че всичко в теб е празно.
Изгубиш ли Любовта, нямаш Светлина, нямаш сила и казваш: „Едно време можех
да
мисля, но сега съм станал идиот, остарял съм.“ – Не, не
си
остарял, но ти искаш по един физически начин
да
запълниш тази празнота в живота
си
, тръгнал
си
по крив път.
Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение:
Не можеш
да
заставиш никого
да
те люби.
Любовта е една велика сила в живота, която не се подчинява на никакъв закон.
Това трябва
да
го знаете!
Законът за поставяне на ударенията е чисто вътрешен, психологически.
Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря ударението.
Ти не можеш
да
искаш Любов.
Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с ударение на втория слог и работата ще се уреди благополучно.
Който търси Любов, той я изгубва.
Светлината можеш ли
да
я търсиш?
– И Светлината не можеш
да
търсиш.
Любовта ще те търси.
Светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов
да
ги възприемеш.
Всички вие, които търсите Любовта, не можете
да
я намерите; всички вие, които търсите Светлината, не можете
да
я намерите.
Но при всички ония от вас, които са готови
да
излязат вън от къщи, като изгрее Слънцето – светлината и топлината му сами ще дойдат при вас.
НАГОРЕ