НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
173
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
173
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Ти го спасиш.
След като го извадиш от водата, не стой
да
ти се отплаща.
Ти
си
замини, а нека той те търси.
Ако ти, след като направиш Доброто, пишеш във вестниците, че
си
избавил от смърт еди-кого
си
, това Добро е наполовина изгубено.
Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва
да
има абсолютна вяра в Бога.
Ние може
да
не знаем где е Небето, може
да
не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва
да
чувстваме Бога.
Един английски проповедник казва: „Аз не зная где е Небето, но щом започна
да
се моля Богу, тайно в душата
си
чувствам действието на Божествения Дух.“ Значи Господ го чува моментално, а това е важното – че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува.
Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали.
Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили.
Ти може
да
си
спечелил едно от най-големите сражения, може
да
си
повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже
да
завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада.
Да
завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото
да
спечелиш едно сражение.
Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога.
Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква
да
бяга.
Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква
да
бяга.
Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато.
Казва
си
: „Колко глупав човек, бяга от златото!
“ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за
себе
си
.
Връща се в пустинята и се моли на Бога
да
му каже дали е доволен от него.
Явява му се един ангел и му казва, че всички негови добрини не струват колкото подскачането на неговия брат.
Следователно, ако съберем всичко онова, което сегашният наш обективен ум може
да
направи от времето на нашето детинство до времето, когато
си
заминем за другия свят, и го претеглим, всичко това не може
да
тежи толкова, колкото една малка постъпка на разумното сърце.
И в Писанието някъде се казва: „Размишляваше Давид в сърцето
си
“ – значи той размишляваше с това разумно сърце.
2.
Добрата страна на страданията. Чистотата
,
МОК
, София, 6.4.1924г.,
Ако е страхлив и почне
да
бяга, всичко е свършено, не го приемат в ложата
си
, но ако е смел, те го мушват с тази сабя и той остава неповреден.
Ами еди-кой
си
казал.
Така и природата понякога прави такива опити.
Ако иска
да
ви изпита, приготвя такива книжни ножове.
Някой ти пошепнал нещо и ти веднага изкачат навън, но виждаш, че няма никакъв пожар.
Няма
да
бягате, ще знаете, че това е книжен нож.
Всяко действие или всяка мисъл, или всяко желание в нас трябва
да
произлиза от дълбочината на нашия дух, отвътре.
Най-първо ще проучавате вашите страдания, към кой род спадат.
Ако нещо отвътре ми каже, че има пожар, аз ще го послушам; но ако някой отвън ми пошепне, че има пожар, аз няма
да
го послушам, докато не проверя.
Има много страдания, които са само като метод, начин за уякчаване на вашите добродетели, за калене на волята ви.
Та всички вие виждате какво несъгласие съществува помежду ви.
Аз наблюдавам вашите тела, виждам, че те не
си
хармонират.
Тия от вас, които са изучавали електричеството, знаят, че ако се пусне силен електрически ток през слаба жица, тя ще изгори.
Значи, жицата трябва
да
съответства на напрежението на електрическия ток, иначе той произвежда разрушение.
Затова и вие трябва
да
постъпвате много внимателно, както към
себе
си
, така и към другите.
Запример, някой път искате
да
ви се каже някоя истина.
Като падали гранатите, всичките му членове треперели, едва се въздържал
да
не извика, но мълчал – честолюбието му не допущало
да
се покаже страхлив.
Може
да
ви се каже тази истина, но ако се пусне един такъв силен ток – защото истините са свързани с голямо напрежение – тогава мислите ви ще се превърнат на сили, които ще минат през вашата нервна система; вие не ще можете
да
издържите и ще произведат съответен ефект.
Мислил
си
: какво ще кажат войниците и другите офицери за мене?
Аз съм ви привеждал няколко пъти примера за онзи евангелски проповедник, който се молил на Бога
да
му се отдаде случай
да
изпита какво нещо е посещението на Духа.
Най-после той вижда един генерал, който също тъй треперел.
Ето защо в окултната наука казват: трябва
да
изучавате силите на природата и
да
не
си
играете с тях.
Това са динамически сили, с които човек трябва
да
бъде много внимателен.
И човек трябва
да
прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на духа.
Те са свещени работи, не са област в която може
да
пипате както искате.
Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделяли на страха
си
и Любовта е станала господар на вашето сърце.
И Мойсей който беше посветен в Египет в тайните на Бялото Братство дълго време трябваше
да
седи в пустинята, и тогава едва му се разкриха някои тайни при къпината.
Днес ви говоря върху тия неща, понеже вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може
да
мине.
Той чу глас, който му каза: „Изуй обущата
си
, защото мястото, на което седиш, е свято“.
По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва
да
мине през нея и
да
излезе, както евреите, на другия край на Червеното море.
Следователно, когато вие се доближавате до тия свещени области, трябва
да
бъдете чисти.
Всички трябва
да
минете през Червеното море.
Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа, на мъже и на жени, на млади и стари, е чистотата.
Докато човек е чист, всеки може
да
го обича; стане ли нечист, всеки го отхвърля.
Вие ще минете през този път и трябва
да
бъдете смели и решителни.
Това може
да
го проверите.
Следователно чистотата е една необходимост, за
да
може
да
се прояви във вас разумната Любов.
Вън от чистотата любов и разумност не могат
да
съществуват.
Но трябва
да
минете през морето, за
да
придобиете чистотата в живота.
Туй е едно качество, което всички трябва
да
имате.
Ако го нямате, трябва
да
го придобиете.
И ако вие искате
да
бъдете разбрани,
да
прекарате тъй, както вашите убеждения ви учат, трябва
да
имате абсолютна чистота.
Като ученици вие трябва
да
бъдете чисти.
Чистотата, това е гражданско право за всяка душа, за всеки един от вас.
Не казвайте, че не можете
да
бъдете чисти.
Можете
да
бъдете чисти!
Че то е ваше право, гражданско право.
Само по философски път на мисълта вие сте дошли до онова погрешно схващане, че не можете
да
бъдете чисти.
Вие се заблуждавате от окръжаващата ви среда.
Вашите погрешки не могат
да
ви направят нечисти.
Докато аз действам принципално, докато сърцето ми не е разделено, докато имам само една свещена мисъл –
да
любя Бога и чрез тази любов
да
обичам всички, аз имам чистота в
себе
си
.
Но почна ли
да
се съмнявам дали има Бог, дали хората са искрени, чистотата изчезва.
Та ще знаете: когато страдате – това е тялото което страда.
Това е тялото, което страда.
Почни
да
разсъждаваш върху страданията.
Да
кажем, че някой те хванал за ръката и те стиска силно.
Ти пък го хвани по-силно.
Аз съм виждал някои майки
да
постъпват така с децата
си
.
Детето я ухапе, тя го хване за ухото с ноктите
си
.
Кажи му: не хапи и няма
да
плачеш – нищо повече.
Тъй трябва
да
говорите на тялото
си
.
То е разумно и трябва
да
разбере, че ние сме господари, а не то – нищо повече!
„Ама то страда!
“ – Ние ще отмахнем тия страдания.
И скръбта, и радостта трябва
да
имат своя стойност.
И скръбта, и радостта трябва
да
бъдат разумни.
Сега, като дойдете до страданията, вижте причините защо идват тия страдания и не ги преувеличавайте.
Това страдание се отнася до тялото.
Ти ще го отнесеш сега до разумното сърце и най-после ще считаш, че това страдание е качество на душата.
Ако го издържиш, ще почнеш
да
се радваш, че страдаш; ще станеш по-чувствителен и ще влезеш във връзка с разумните същества.
По-рано ти беше безчувствен, чакаше
да
ти заколят една кокошка и казваше: хубава е тази кокошка!
А сега, като дойде някое страдание, което те засяга, казваш: значи и тази кокошка страдала!
Тъй че чрез страданията ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе.
Следователно днес страданията са едно благо за нас, което природата употребява.
Без страдания вие ще останете чужди един на друг и никога няма
да
се разберете.
И тъй, най-първо имате страдания на тялото.
Техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели.
Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели.
Добродетелите пък стават градиво за Духа, за
да
създаде Той своите велики мисли.
Всичко това е свързано едно с друго.
Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може
да
създава добродетели.
Нямате ли добродетели, вашият дух не може
да
прояви своята мощна сила.
Почнете
да
мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост.
Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас.
Ще бъдете смели и решителни,
да
изнесете тия страдания по един най-естествен начин.
Вие се събирате заедно, но всичките ви връзки са още официални.
Някой път, по необходимост, се събират хора от противоположни лагери и създават помежду
си
отношения, като че живеят в съгласие.
Но в школата вашите отношения трябва
да
бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може
да
се прояви.
Ако тук не можете
да
научите законите, в природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може ой 10 20 100 пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения.
Всички пророци, които са били определени
да
повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, тъй наречени „вътрешни изпитания“, за
да
се приготвят за живота,
да
разбират законите на природата и
да
изпълняват волята Божия.
Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля.
Трябва
да
знаете, че първото нещо, необходимо за вас, е чистотата.
Ако искате
да
бъдете обичани, чистота ви е необходима.
Ако искате
да
бъдете запазени от болести, чистотата ви е необходима.
Тази идея трябва тъй
да
залегне у вас,
да
знаете, че друг път няма.
И сега, аз бих желал онези от вас, които правят опити,
да
бъдат като първите пъпки, които се разцъфтяват, та
да
може по този начин един на друг
да
си
помагате.
Щом имате това истинско разбиране за нещата, вие ще бъдете в сила
да
помогнете комуто и
да
е.
Ако ставате твърди и жестоки в
себе
си
, трябва
да
знаете, че имате много неорганическо желязо.
имате повече сребро в кръвта
си
.
Всичките елементи в човека са точно математически определени – ни повече, ни по-малко.
Природата не търпи излишък.
Колко атома злато трябва
да
има човек в кръвта
си
, колко атома желязо – всичко това е точно определено.
В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в характера им.
Влиянието на месечината върху него е силно.
Та мнозина от вас трябва
да
преустроите телата
си
.
Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно тя е задача, която може
да
се разреши разумно.
Тя няма
да
се разреши в един или в два дена, нито в една година, но ще се разрешава постепенно.
Ще ви дам едно разяснение: имате някакво неразположение.
Трябва
да
знаете какво е това неразположение и как се лекува.
В такъв случай, когато минавате през тази криза, ще намерите едно лице подобно на вас, една близка вам душа, която може
да
ви помогне.
Няма
да
дружите с някой песимист.
И като отидете при този ваш приятел, вие ще изпитате едно разположение на душата
си
.
Ще дружите с този човек, и той ще ви служи като ограда, докато вашата рана оздравее.
Човек може
да
се нарани и в духовно отношение.
Тогава се раждат състояния на душевна болезненост.
Те се раждат и у млади, и у стари.
Някой път тия заболявания се лекуват мъчно, но все-пак могат
да
се лекуват.
Ще потърсите, значи, само един такъв приятел, не двама; за вас е достатъчен един приятел.
И тогава не разправяйте състоянията
си
комуто и
да
е, но бъдете искрени само към тази душа, сродна на вас.
Но влезете ли в света, ще се пазите, защото най-първо окръжаващите ви хора ще искат
да
ви извадят от това място, в което се намирате.
В светския дух има едно разположение
да
разчепкват идеите на хората,
да
видят доколко те са устойчиви в своите идеи и оттам
си
правят заключенията.
Ако
си
ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще почнат
да
говорят за теб и
да
казват: оставете този човек, той е голям философ!
Ще гледат доколко можеш
да
издържаш.
Ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече, и тогава те ще изменят своето разположение.
Но изгубиш ли равновесието
си
, те ще кажат: разбрахме колко
си
силен.
Те ще изпитат задоволство, че са намерили човек, с когото могат
да
си
играят.
Един ученик от окултната школа може
да
стане обект за присмех на другите хора, но той трябва
да
се пази от това.
Той трябва
да
се повдигне в
себе
си
и в края на краищата всички
да
познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях.
Та ще се привикнете
да
влизате в положението на другите.
Затова трябва
да
приложите Любовта,
да
пуснете този ток.
Ако е въпрос за пущане на електричество, вие знаете как става това, но как се пуща Любовта, това трябва
да
учите.
Най-първо ще се научите
да
превръщате вашите състояния.
Постарайте се
да
измените всяко ваше неразположение – и най-малкото дори.
Това ще правите, когато сте свободни и няма с какво
да
се занимавате.
Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма радост в
себе
си
, като че сте направили някое ново откритие.
Може
да
направите един опит, 2–10–15 опити и всички
да
бъдат безрезултатни – това
да
не ви отчайва.
И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може
да
стане нещо.
Сега природата ви е турила известни настроения – те са хубави, но настроенията са чужд капитал.
Вие разчитате на него, доволни сте и казвате осигурих се!
Не, този господин може
да
ви угости само един път, после ще търсите друг някой
да
ви нагости.
Ти не разчитай на този господин, не
си
осигурен.
Днес той ще ти даде, може би, много блюда с ядене, но на следния ден няма
да
имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо страдание в теб.
Затова, човек трябва
да
се научи сам
да
си
изкарва прехраната.
Неговата прехрана се намира в живата природа.
И природата изобщо е много внимателна, тя не позволява
да
се правят големи опити.
Тя допуща
да
се правят само малки опити.
Големи опити могат
да
правят само напредналите души, те имат голям кредит, а обикновените хора ще правят много малки опити.
Природата е щедра, всякога позволява
да
се правят малки опити.
След като учите известно време окултната наука, най-първо у вас ще се роди известно съмнение, едно недоволство в душата ви, ще се яви една сила, която ще започне
да
ви тласка към периферията, ще искате
да
бягате от класа и ще казвате: мястото ми не е тук, аз трябва
да
напусна този клас.
Тия около мен не са такива, каквито
си
мислех.
Но закон е: човек не може
да
бяга от
себе
си
.
Това състояние се дължи, според мен, на набиране на известна енергия, която не може
да
се асимилира от окръжаващата ви среда.
Запример, аз забелязвам в класа много от вас имат силно развити лични чувства, вследствие на което се заражда голям индивидуализъм – всеки мисли само за
себе
си
.
Дето и
да
ходите, личният елемент изпъква несъзнателно във вас.
Но понеже се проявява и моралът, вие казвате: аз искам
да
бъда откровен, трябва
да
говоря истината.
В същност и тук личните чувства може
да
ви заставят
да
изнесете недостатъците някому във форма на истина.
Въпросът не седи така, аз ще ви дам по това обяснение.
Да
допуснем, че вие сте един работник, когото наемат
да
работи на лозето.
Вие, обаче, мислите, че лозето е прекопано и
си
отивате.
Аз минавам, разглеждам работата ви и виждам, че лозето е недоизкопано.
Какво трябва
да
направя?
– Трябва
да
довърша вашата работа.
Ако забележа вашата погрешка в книгата
си
, ще кажа: ти не прекопа всички чукани, направил
си
една голяма погрешка.
Подобава ли ти
да
вършиш такива неща?
Започна ли
да
те морализирам, това не е разрешение на въпроса.
Щом съм видял твоята погрешка, трябва
да
я изправя – нищо повече!
Сега вие готови ли сте
да
прекопаете тия 30 чукана на приятеля
си
?
Няма нищо по-лесно от това
да
прекопаеш 30 чукана.
Правилото е следното: ще довършиш работата на приятеля
си
!
Ако постъпвате тъй, когато видите някакъв дефект у когото и
да
е, няма
да
бързате
да
му го казвате.
Не е хубаво
да
изнасяш дефектите на хората.
Аз зная, ти задържаш тази погрешка в душата
си
, но проучи най-първо де седи вината, защо този твой приятел или познат има тази погрешка, кои са причините
да
има той този недостатък и т.н.
След като проучиш дълбоко причините, ще разбереш законите, защо и за какво този човек греши и как можеш
да
му помогнеш.
Да
допуснем, че днес някой между вас е весел, но на втория ден той изпадне духом, става песимист, отчайва се.
Природата има свои методи за нареждане на нещата.
Минава някой покрай него, казва му: какво
си
се отчаял?
Например, по-твърдите вещества падат долу, по-леките остават отгоре и по този начин се нареждат.
Когато говорим за приспособление, разбираме този естествен метод за нареждане.
За
да
се хармонизирате, вие трябва
да
намерите нивото на окръжаващата ви среда и
да
знаете какво положение
да
вземете по отношение на нея.
даже не забелязвай, че той е песимист, считай, че е весел.
Ако искате
да
бъдете на повърхността, трябва
да
бъдете едно от леките масла.
После, постепенно проучи причините и последствията за неговото състояние и след това пристъпи
да
му разправяш какво
да
прави.
Тогава, дето и
да
ви турят, нищо не ще може
да
ви задържи долу, вие всякога ще изплувате на повърхността.
Нека се минат един, два, три, четири и повече дни и тогава, ако искаш
да
му направиш бележка, направи я; пък ако мине без бележка, още по-добре.
И когато ние говорим за духовния живот, всякога разбираме именно това състояние на душата, в което тя може
да
изплува на повърхността на живота.
Аз мисля, че този е истинският път, с който може
да
си
служите.
Тъй че вие ще разсъждавате философски.
Някои казват:
да
направим това,
да
бъдем герои!
Може
да
философствате колкото искате, но маслото винаги ще изплува на повърхността.
Добре, подложете, например, на опит вашия страх, дали ще можете
да
се освободите от него.
Същото нещо е и в духовния живот: когато човек се повдига в една по-висша среда, когато човешките мисли и желания напреднат, то и душата на човека функционира правилно.
Всеки от вас трябва
да
прави такива опити,
да
следи своите състояния.
По този начин вие може
да
измените едно ваше настроение.
Ще видите дали ще запазите хладнокръвие.
Вие трябва
да
бъдете хладнокръвни,
да
знаете, че и
да
гори, може
да
я изгасите.
Ще видите де гори, ще проучите положението, няма
да
бягате веднага навън.
Ти можеш
да
загасиш този пожар.
в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво страдание или скръб.
Вие страдате и не може
да
си
дадете сметка защо страдате.
Тя се чувства стеснена, ходи, обикаля, прегризва железните пръчки на капака, но не може
да
излезе.
Човек трябва
да
изправи много мисли в
себе
си
,
да
се повдигне.
У нея се забелязва известен страх, че не може
да
се освободи.
Засега у всички ви стават пожари.
Това е страдание на тялото.
Тулумбите ви с вода трябва винаги
да
бъдат готови.
Всички вие имате такива страдания на тялото и ги считате за много важни, но трябва
да
знаете какви са качествата на тия страдания.
В Америка всички колегии, всички университети имат такива тулумби.
Защо идват страданията и радостите?
В случай на пожар всеки студент знае как
да
употреби тулумбите, за
да
помогне.
И затова трябва
да
си
дадете отчет.
После, във всеки пансион, който има 3–4 етажа, също така всеки пансионер знае де се намират тулумбите.
Ако пожарът е голям, че не можете
да
го изгасите и става опасен за живота ви, ще ви покажат де са стълбите, през които можете
да
избягате на улицата.
И най-после, след тези размишления вие ще дойдете до положение
да
схващате смисъла на страданията и
да
ги разграничавате.
Предупреждават ви, как
да
постъпите.
Това аз наричам положение на Духа – когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може
да
ги изменяте.
По същия начин «вие трябва
да
знаете де са вашите тулумбички.
Запример, има атлети, на които, ако турите на ръката желязна халка, достатъчно е само
да
свият пръстите
си
и халката се счупва.
Разумно трябва
да
се действа срещу всяка гневлива мисъл, която може
да
ви дойде.
Лесно се освобождават те от такъв род страдания.
Колко е приятно, когато човек почне
да
влада
себе
си
, когато съзнанието му е будно!
Първото нещо за вас: вие трябва
да
се справяте със страданията на тялото.
Можеш ли
да
се справиш с един пожар, след това усещаш в
себе
си
приятност, че
си
използвал правилно тази енергия, че
си
я превърнал в добро.
Запример,както сте сега в зданието, ако дойде някой и каже изведнъж: „Пожар!
Така човек започва
да
се чувства силен.
Това са малки опити, които може
да
правите във вашите лаборатории.
Вие няма и
да
помислите, ще хукнете
да
бягате.
Масоните имат обичай, когато приемат някого в ложата
си
, за
да
го изпитат дали е смел, те му превързват очите, въвеждат го в едно подземие, дето има една лъскава, остра сабя, направена, обаче, от книга, и му развързват очите.
Защо трябва
да
бягате?
Той вижда пред
себе
си
човек със сабя, който иска
да
го промуши.
3.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
Не е достатъчно само
да
разбираш Христовото учение, но
да
живееш според него.
Христос казва: Готов съм
да
положа живота
си
за Бога и
да
изпълнявам всичко, което Той желае.
Ще се изминат още 2000 години и пак няма
да
се обединят.
Обединението не може
да
стане механически, както се стягат обръчите на кацата.
Ако няма обръчи, които
да
съединят дъските на кацата, нищо не може
да
стане.
Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на кацата.
Достатъчно е
да
се пръснат те по лицето на земята, за
да
не остане нищо от тях.
Казвате: Трябва
да
се стремим към добър живот.
Ще кажете, че християнството е в състояние
да
ни помогне.
Ако в тебе се роди желание за отмъщение, или мразиш някого, то е все едно
да
се тровиш,
да
страдаш от проказа, която рязяжда живота ти.
В средните векове алхимиците са търсили жизнения елексир, чрез който
да
продължат живота
си
.
Няма сила, по-велика, по-мощна от любовта.
Тя ражда живота и го продължава, внася мир в човека.
Ако любовта не работи еднакво във всички хора, тя не е истинска.
Впрочем, един човек я донесе, но всички хора ще я проповядват.
Сега всички хора отиват срещу „Възкресение Христово" в църква, със запалени свещи, и чакат
да
каже свещеникът: „Христос възкресе." Следователно, когато и ангелите кажат: „Христос възкресе", и вие трябва
да
запалите своите свещи.
Когато Той дойде на земята, когато човешкото сърце възприеме Божественото в
себе
си
, само тогава може
да
запалите свещите
си
.
Това се изисква още сега от всички християнски народи.
Не казвам, че онзи, който е придобил любовта, не трябва
да
се занимава с наука, музика, с изкуство.
Не, той ще учи всичко и лесно ще разбира.
Аз отговарям: То е учение за живата природа, която включва в
себе
си
всички живи сили, с които се занимава науката.
Стотникът разсъждавал правилно, разумно, логично.
Новото учение включва всичко, което е предмет на живота и на природата.
Той съзнавал, че силата на Христа не е във влизането в дома му, но в речта, която може
да
каже.
Ето защо, ако кажа нещо, било по медицина, по музика, изкуство или каквато и
да
е област на науката, все ще се намери някой
да
се обиди.
Следователно, и нашата сила не е в тялото, нито в ръста, нито в пълнотата ни, нито в нашето богатство, но в разумността, която проявяваме в своя живот.
Всеки човек, какъвто и
да
е, дължи своето величие на три съществени фактора: на своя ум, сърце и воля.
Според мене, истинският лекар трябва
да
знае много повече от това, което практикува.
– Когато стане ученик на живата природа.
– Защото е умен, знае как
да
използва четирите важни, основни елементи в природата – светлината, въздуха, водата и храната.
Малко лекари изучават живата природа.
Ако болният не използва тези елементи, колкото лекари
да
го лекуват, техните усилия ще бъдат безполезни.
Ораторът или проповедникът, колкото и
да
са велики, без тези елементи нищо не струват.
Та те не познават ли още живата природа?
И те дължат величието и силата
си
на тях.
–
Да
, от памтивека има лекари.
И онези от тях, които са свързани с живата природа, се раждат лекари.
Обаче, ние говорим за вътрешната сила на светлината, за това, което тя произвежда в съзнанието на човека.
Следователно, човек трябва
да
започне с това, което е вложено в неговата душа;
да
бъде верен на онези дарби, сили и способности, вложени в него.
Всички същества, от най-големите до най-малките, имат свои стремежи, свои цели.
Това значи,
да
носи човек в
себе
си
вътрешна наука, вътрешно знание.
С това знание човек ще изучава
себе
си
, живата природа и любовта.
Пътуваш вечер през една тъмна, мрачна нощ, всеки момент може
да
объркаш пътя
си
.
Далеч някъде виждаш една малка светлинка.
Трябва ли добрият художник
да
ти разказва, как рисува?
Достатъчно е
да
видиш, как четката се движи в ръката му, за
да
разбереш неговото изкуство.
Приятно е
да
гледаш, как рисува този художник.
Спираш се изненадан, не знаеш, коя посока
да
поемеш.
Приятно е
да
слушаш чистите и нежни тонове на цигулката, в ръцете на опитния цигулар.
Стоиш и чакаш, дано отново блесне светлинката.
Като чуеш, как скърца лъкът в ръката на цигуларя, ти запушваш ушите
си
и бягаш далеч от него.
– Защо не останеш
да
послушаш?
Следователно, смисълът на живота, особено в тъмната, мрачна нощ, е светлината, която свети някъде далеч на хоризонта.
След четири - пет години, като се научи
да
свири добре, тогава аз ще го слушам.
– Зависи или от мястото, или от самия човек.
Има умни хора в света, но и те още не разсъждават правилно.
И хората, живели 2000 години след Христа, се осмеляват
да
ме питат, вярвам ли в Бога.
Как
да
не вярвам в Бога!
Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала
си
, ту го намира.
Казваш: Изгубих идеала
си
.
– Не
си
го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления.
Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това,
да
изгуби своя идеал.
Той може
да
живее в охолство,
да
разполага с богатство, но щом изгуби идеала
си
, и животът му се обезсмисля.
Той винаги ще чувства празнина, която с нищо не може
да
се запълни.
– Вярвам и в живата природа.
И рече му: „Господи, не съм достоен
да
влезеш под стрехата ми; но кажи само реч." Само една дума искал стотникът от Христа.
– Не зная в какво още може
да
се вярва.
Ако ви кажа, че и в друго вярвам, няма
да
бъде истина.
Вън от истината всичко е лъжа.
Над всичко е важна онази Божествена светлина и топлина, онзи жив хляб, онази небесна манна.
Няма лъжа в света, на която не може
да
се открие опашката.
Те слизат до човека, те създават условия за живот в него.
Една българска пословица казва: „На лъжата краката са къси." Кой човек се е облагородил с лъжата?
Има един закон, който изключва насилието и облагородява човека.
Отворете книгите,
да
видите, какво са писали и пишат за Христа.
Всички тълкуват въпроса, кой е Христос, дали, наистина, е Син Божи.
Хипнотизирането е насилие, а аз проповядвам любовта, която изключва всяко насилие, всякакъв хипнотизъм.
Едни-други се убеждават и не могат
да
се убедят.
Ако е вярно, че аз хипнотизирвам, първо щях
да
хипнотизирам онези, които говорят против мене.
А както виждате, те са свободни
да
говорят против мене, каквото искат.
Всички хора на земята са все въплътени духове, излезли от Бога.
Мнозина и до днес още носят този кръст на врата
си
, особено в трудни моменти, когато отиват на бойното поле, когато боледуват.
Ако те бяха приели любовта в
себе
си
, нито един от тях нямаше
да
умре.
Чудно ви се вижда това, нали?
Достатъчно е
да
ги обикнете, за
да
дойдат при вас.
Благодарение на Него, нашият живот се изправя.
Необходимо е
да
влезе разумността между тях.
Наша задача е
да
покажем на хората истинския път за лекуване.
Нужна им е светлина, чист въздух, чиста вода и здравословна храна.
Ние цитираме стиха: „Всяка власт е от Бога дадена." Ще кажете, че и вие зачитате властта.
Това са четири елемента, които, правилно преведени в духовния живот, ще разрешат всички важни въпроси.
Добре е човек
да
се занимава с всичко, но той трябва
да
разрешава основно въпросите.
– Както изпитват професора, който иска
да
заеме катедра в университета.
Той трябва
да
изхожда от една здрава, непоколебима основа.
Преди
да
стъпи на катедрата, той представя диплома и научните
си
трудове.
Щом нощта е тъмна, мрачна, той се нуждае от една малка светлинка, към която
да
се стреми.
Неговата посока трябва
да
бъде точно определена.
Така и властта, която зачитате, трябва
да
има отличителни белези, че е от Бога дадена.
И вие трябва
да
знаете, че вън от разумната любов, животът няма никакъв смисъл.
Аз съм казвал много пъти и сега казвам: Съществува една държава в света; тя е Божията държава и на нея трябва
да
се подчиняваме.
В Господнята молитва е казано: „Защото е Твое царството и силата, завинаги".
Майките от години раждат, но коя майка е доволна от своите синове и дъщери?
Прочетете седма глава от Данаила, дето е казано: „Бог въздига народите.
Той им дава власт
да
управляват." Обаче, ние не правим въпрос за държавите.
Ние се интересуваме от любовта, понеже тя разрешава всички въпроси, всички противоречия.
Империята не е в състояние
да
задоволи любовта.
Ако имаш любов, ти ще разрешиш всички въпроси.
Това показва, че и досега хората се скитат в илюзиите на живота, далеч от същественото.
Като не разбират любовта, някои казват: Този е военен, той
си
служи с оръжие.
Всеки се стреми
да
се осигури по някакъв начин.
Според мене, предназначението му е
да
пази реда и порядъка в живота.
Според мене, най-малко трябва
да
се мисли за осигуряване.
Разумните хора няма защо
да
се осигуряват.
Ако всички хора биха живели по Божествените закони, за всички щеше
да
има достатъчно.
–
Да
учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот.
Че се явила някаква болест, и лекарят трябва
да
се занимава с нея, това е случайност.
И лекарят, и военният се борят с неприятели, които случайно срещат на пътя
си
.
Вложете любовта в живота
си
, за
да
разрешите основно всички въпроси.
Ще кажат, че сте малодушни, че търсите помощ отвън.
Кой човек не се нуждае от помощта на разумните хора?
Определено е, колко болни ще оздравеят и колко няма
да
оздравеят.
Аз не съм срещал човек, който сам
да
разрешава задачите
си
.
Тези числа, в продължение на период от 20 години, постепенно се увеличават, след което започват
да
намаляват.
Това не показва, че не трябва
да
се молиш на човек.
Ще се молиш на брата
си
, и той ще се моли на тебе.
Това е в реда на нещата.
По-добре е, преди
да
ни се моли нашият брат,
да
разберем нуждите му и
да
ги задоволим.
Всички нещастия се дължат на нарушение на известни закони.
Сега вие искате
да
заповядвате на любовта и казвате на ближния
си
: Ти трябва
да
ме обичаш.
– Няма закон в света, който
да
регулира любовта.
Казано е: „В който ден ядеш от забранения плод, непременно ще умреш." Значи, преди
да
беше нарушен този закон, смърт не съществуваше.
Единствената сила в света, която не се подчинява на никакви закони, това е разумната Божия Любов.
Всичко, което осмисля живота, това е разумната любов.
Който възприема любовта, той влиза в рамките на Божествения живот, дето всичко е хармония, дето няма смърт.
Под „смърт" разбирам всичко онова, което ограничава човешките мисли и чувства.
Привидно, човек може
да
е спокоен,
да
се мисли свободен, но вътрешно той се терзае.
Слушаш някой
да
ти говори и се питаш: Говори ли този човек истината, или не?
Всеки може
да
разбере, кой говори истината.
Тази болка може
да
го заведе на онзи свят.
Лекарят констатира, че този човек има тумор в стомаха и трябва
да
го оперират.
Сигурен ли е той, че след операцията ще оздравее?
Великата истина, към която се стремим, не е само за хората, но за всички живи същества.
И него трябва
да
оперират.
Разумният лесно
си
създава приятели.
Сигурен ли е той, че като извадят тумора, ще оздравее?
Достатъчно е
да
прости задълженията на своите длъжници, за
да
ги направи свои приятели.
Бръкне ли лекарят в мозъка, всичко се свършва с този човек.
Той може
да
остане жив, но разумното го няма вече.
Той дава под съд длъжниците
си
, осъжда ги и така
си
създава неприятели.
Лекарите и досега продължават
да
бъркат в светите места на човека.
Ако оставите животът
да
се развива разумно и естествено, вие бихте придобили дълбок вътрешен мир в
себе
си
.
Някой се мъчи
да
докаже, съществува ли Господ, или не.
Каквото и
да
е доказателството ви, Бог съществува.
После всички се питат, къде е човекът.
Представи
си
, че доказваш на слепия, че Бог съществува, че има блага в света.
Каква полза от тия блага, ако нямате сетива, с които
да
ги възприемете?
Обаче, има едно място, дето лекарите не могат
да
бъркат.
Казваш на слепия, че има светлина, а той не я вижда.
–
Да
развива зрението
си
.
В човека има едно особено сетиво, особено чувство, чрез което той може
да
възприеме Божията Любов, Божиите блага.
Много естествено, Божественото не могат
да
разпнат.
Това чувство не е еднакво развито у всички хора.
Никой не може
да
се докосне до Него.
То прави човека силен, мощен.
Когато Божественото чувство у човека се развие, той ще възприеме Божията Любов и сила в
себе
си
и ще стане безсмъртен.
Всички хора се подчиняват на Божественото Начало в
себе
си
.
Докато не цъфне, човек е в положението на малкото дете в утробата на майка
си
.
Говори за Любовта, а крие в
себе
си
нещо користно.
То трябва
да
направи първата вдишка,
да
стане реакция в него и
да
започне новият живот.
Като говоря на хората за Божията Любов, те ме питат: Ти говорил ли
си
с Христа, говорил ли
си
с Бога?
То го прави красив.
Ако им кажа, че съм говорил, ще кажат, че не съм с всичкия
си
ум.
Как ще
си
обясните тогава думите на Христа, Който казва: „Идете и проповядвайте моето Слово, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." На друго място казва: „Ако вие пребъдвате в мене и изпълнявате моите заповеди, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Значи, животът, сам по
себе
си
, не е нещо реално; той е израз на Божия Дух.
Ако имаше единство в целия живот, той щеше
да
има друг израз.
В този смисъл, всички хора трябва
да
станат духовни,
да
придобият Божията радост, Божията интелигентност;
да
разберат живата природа;
да
влязат в Божествения живот.
Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека.
Ще ви приведа един разказ от египетската история.
Някога, фараонът Хаки Бал искал
да
изпита верността на своите поданици, също и на своите слуги.
Една вечер той извикал тайно при
себе
си
, един от верните
си
поданици, Озирис Бен, и му казал: Искам
да
те поставя временно
да
управляваш държавата вместо мене, без
да
подозират това моите поданици.
Може ли, при такива състояния, човек
да
бъде здрав?
Той се нуждае от вътрешно преобразуване, от нова, чиста среда.
Ще разполагаш, както знаеш, с всичко, което имам.
Като влезе в тази среда, там той намира истинската почивка.
Питам: Колко верни поданици може
да
има един цар?
Тази среда е Божията Любов.
Ако остави един
да
управлява вместо него,
да
разполага с всичката му власт и богатство, без
да
злоупотреби с тях, как би постъпил той?
Какво по-голямо благо от това:
да
живееш в Божията среда;
да
се разговаряш с Бога;
да
изпълняваш Неговата воля.
След една година царят се върнал, и Озирис Бен му предал всичко в изправност.
Какво по-велико от това:
да
живееш с разумни същества;
да
разбираш разумната природа, и тя
да
ти отговаря.
В ума и сърцето на този верен поданик не се явила никаква мисъл, никакво желание за обсебване на царския трон.
Днес всички се питат, какъв е смисълът на живота.
Той стои по-високо даже от своя цар.
–
Да
живеете в съгласие с живата природа;
да
живеете в съгласие с разумните същества;
да
живеете в съгласие с Бога на любовта – ето смисълът на живота.
Той
си
казва: Това място не е мое, то принадлежи на друг.
Като заел мястото
си
, Хаки Бал
си
казал: Намерих един верен човек в света.
На него всякога мога
да
разчитам.
Сега ще приведа друг разказ, пак из египетския живот, дето се разказва за една идеална жена – египтянка.
Същевременно, тя била толкова благородна, умна и красива, че обърнала внимание на младия фараон, Рамсез.
Той се влюбил и пожелал
да
се ожени за нея.
Тя му отговорила: Аз мога
да
се оженя за най-умния човек, макар и беден.
Ако не намеря такъв човек, няма
да
се оженя.
Такъв трябва
да
бъде идеалът на човешката душа.
Следователно, ако и вие имате верността на Озирис Бен и идеала на Елтамар, съвременният свят щеше
да
бъде съвсем друг, в сравнение със сегашния.
Днес всички говорят за Христа, за Неговата любов, а какви ли не измислици, изопачени неща се пишат във вестниците.
Едва чуят нещо от мене и бързат
да
го предадат в изопачен вид.
И след това, пак продължават
да
говорят за Христа, за Бога.
Без любовта никой не може
да
разбере Бога.
Като обичаш някого, ти
си
готов на всички жертви за него; наричаш го с най-хубавите имена.
Ако не го обичаш, не
си
готов на никаква жертва, не виждаш нищо хубаво в него.
Ако момата иска
да
привлече момъка чрез външната
си
красота, тя се лъже.
Ако богатият момък иска
да
привлече красивата мома със своето богатство, той се лъже.
Ако ученият иска
да
те привлече със своето знание, а светията със своите добродетели, и двамата са на крив път.
Единственото нещо, което може
да
привлече човека и
да
преобрази неговия живот, това е великата, разумна любов, която действа вътре, в самия човек.
За
да
излезеш от тази любов, трябва
да
живееш в настоящето, дето работи Божественият Промисъл.
В тази любов всички хора влизат като членове на едно семейство; всички са под закрилата на Божия Дух.
От тази любов ще влезеш в закона на свободата, дето всички хора, всички живи същества имат еднакво право на живот.
Всяко живо същество има право
да
живее.
И вие трябва
да
разбирате Христовото учение и
да
го прилагате.
Ще го прилагате трояко: по закона на необходимостта, по закона на Божия Промисъл и по закона на свободата.
Роден
си
, например, в християнски народ.
Можеш, като християнин,
да
виждаш навсякъде Божия Промисъл.
И най-после казваш: Ще живея като Христа, по закона на свободата.
4.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Силата, която движи известна величина, е отгоре.
Ако бих ви дал една задача, как бихте я разрешили?
Следователно силата, която е заставила човека
да
се движи, е отгоре.
Да
кажем, че се раздават три премии: една премия за ума, друга – за сърцето, и трета – за волята.
Изминатият път АВ може
да
е път на един вол, може
да
е път и на един човек, но резултатите ще се различават.
Ако величината А е един вол, който е дошъл до В, той през цялото лято само ще пасе и за нищо няма
да
мисли.
Туй движение по посока АВ представлява задачи за решение от висшата математика на живота.
Можете ли вие например математически
да
определите коя посока ще вземе един вол, като тръгне от София за паша на Витоша.
– Воля, сила.
Той все ще вземе една посока, но откъде ще тръгне: дали от южната, източната, западната или северната страна?
Освен това можете ли
да
определите математически где ще спре?
Онези, които разбират законите и правилата за решението на тия задачи, ще могат
да
ги решат.
Дайте един пример!
Също така математически може
да
се определи кога ще се роди някой човек на Земята, какво е способен
да
извърши и какво ще извърши.
Мнозина от вас трябва
да
проучват живота на актьорите.
Следователно главната мисъл в нашия живот е
да
се разберат вътрешните закони, по които се гради и развива разумният живот.
Аз наричам разумен живот онзи, когато човек е в състояние сам
да
премахне някоя своя болест.
Някой такъв актьор, за
да
изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена.
Всеки човек, който не може
да
премахне някоя своя болест, не е разумен и следователно разумният живот не е в него.
След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред публиката
да
представя,
да
играе своята роля.
Великата сила, която лекува хората, иде отвътре.
Друг актьор иска
да
представи на сцената някой умиращ.
Великата сила, която прави хората разумни, също иде отвътре.
Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената.
Любовта, която може
да
повдигне човека, и тя иде отвътре.
Когато човек иска
да
развие каква
да
е сила в
себе
си
: било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва
да
се тренира.
Той трябва
да
проучи външната форма, външния израз на тази сила; трябва
да
знае как се проявява тя.
Известен предмет може
да
ви причини известно впечатление, може
да
ви подбуди към нещо, но същинската причина, която ви подбужда, иде всякога отвътре.
Например вие искате
да
се учите на търпение.
Седнете пред огледалото, вземете една игла и я забийте в ръката
си
.
Наблюдавайте колко време няма
да
мръдне нито един мускул на вашето лице.
Допуснете, че накарам един от учениците
да
начертае на дъската един триъгълник и
да
опише колко положения може
да
заеме този триъгълник, т. е.
Следете няма ли
да
ви потекат сълзи.
Трябва
да
знаете, че физическите страдания са предговор, приготовление, за
да
издържите на душевните, на моралните страдания, които са по-тежки.
Колко положения може
да
заема този триъгълник?
Например тия от вас, които не могат
да
търпят, ще ги накарам
да
направят няколко екскурзии.
Как се явява в Живата природа той?
Аз ще избера за тази цел дъждовни, ветровити дни и тогава ще ви накарам
да
направите тия екскурзии.
Да
вземем например един равнобедрен триъгълник А1В1С1 (фиг. 1).
Най-малко за една седмица няма
да
мислите
да
се карате с никого.
Природата е майстор
да
трансформира енергиите в човека.
Някой път например вятърът вее или от изток, или от запад, или от север, или от юг и ни донася дъждовните капки, които падат върху човека, внасят известни топлинни енергии в човека и по такъв начин обновяват организма му.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък.
Ако в човешкото сърце и в човешкия ум е имало повече сили, триъгълникът се развива повече на височина и става равнобедрен, т. е.
Ние страдаме от душевен глад.
Материални блага имаме, но душевно всинца страдаме.
Казваме: „Няма нито един човек, който
да
ме разбира.
Давленията са били по-силни, значи този триъгълник изразява по-силно телосложение.
В този случай тялото се развива за сметка на всичко, а умът и сърцето са като условия за развиване на тялото.
Тялото е господарят, то заповядва на ума и на сърцето, а в първия, равнобедрения триъгълник, сърцето и умът заповядват на тялото.
– Той може
да
го намери само в Живата природа.
Това показва, че за
да
бъде човек нормален, между ума и сърцето му трябва
да
има хармония.
Тя има всичко.
Ще кажете: „Сърцето трябва
да
се подчини на ума.“ – Не, на Земята сърцето е по-силно от ума.
Някога при случай аз мога
да
ви покажа образи и форми на тия шишове.
Вие може
да
мислите, че вече разбирате тия триъгълници.
Ще се примирим с необходимостта на нещата.“ – Не, тази философия не разрешава въпросите.
Всичко, което намираме, че е лошо, че е неправилно, можем
да
го изправим.
Представете
си
, че един от тия триъгълници се движи около своята ос с известна бързина.
Ние трябва
да
знаем, че в настоящето се проявява Божият Промисъл, а в бъдещето имаме свобода
да
живеем според Божиите закони.
Това движение може
да
има известна посока, но може
да
има и второ движение, точно противоположно на първото.
За
да
подобрим сегашното
си
положение, ние трябва
да
съединим в едно и трите неща: необходимост, Свобода и Божествен Промисъл.
Посоката и дължината на тия движения може
да
се определят.
Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира Свободата и който не разбира Божествения Промисъл, всякога ще се намери в едно противоречие.
Да
допуснем, че силата на вашите чувства е два пъти по-голяма от силата на вашите мисли (фиг. 3).
Освен тази никаква друга философия в живота ви не може
да
работи.
Да
направим едно малко упражнение!
Ще ви дам предварително едно обяснение: ако поставите дланта на лявата
си
ръка върху дясната или обратно, какво ще почувствате?
Как мислите, ако вашите чувства са два пъти по-силни от вашите мисли, колко от вашите мисли ще могат
да
бъдат реализирани?
Долната страна на ръката, дланта, е пасивна, на нея се набира отрицателно електричество.
Тогава законът се сменя: умът става два пъти по-силен от сърцето.
Сега допрете двете длани на ръцете
си
и наблюдавайте какво ще почувствате в
себе
си
?
Щом се реализира мисълта, умът отслабва, енергията му се изразходва и той се нуждае от набавяне на нова енергия.
Цялата опасност за вас, съвременните ученици, седи в това, че колкото правила съм ви дал, вие не сте приложили даже една десета от тях.
Много пъти човек не може
да
мисли, понеже няма енергия.
Казвате: „Тъй казва Учителя.“
Да
, но никой от вас не е направил ни най-малкия опит.
Някой път човек иска
да
чувства, но няма енергия.
Като ви дам някое правило, вие започвате
да
го разправяте тук-там, но за
себе
си
не го прилагате.
Например турете двата
си
палеца върху брадата.
Например дойдат ти гости, искаш
да
ги нагостиш, но нямаш брашно, сиренце, масло и започваш
да
се извиняваш – усещаш едно стеснително състояние.
Турете след това ноктите на двата
си
палеца под брадата и ще забележите, че имате в двата случая два противоположни резултата върху вашата воля.
Имаш ли брашно, масло – направиш баница на гостите, радостен
си
.
Туй, което можеш
да
направиш в дадения случай, не седи в самите палци, а зависи от силата, от енергията, която можеш
да
прекараш през своите палци.
Ръката е проводник на сили.
Да
кажем, че аз зная много добре как се прави баница.
Доколкото можеш
да
прекараш,
да
проектираш през твоите палци известна сила към известна част на тялото
си
, дотолкова ще можеш
да
направиш едно упражнение.
Баницата е един символ.
С туй упражнение може
да
не постигнеш целта, която гониш – нищо от това.
Това значи, че аз зная символа, но нямам сирене, масло, брашно, т. е.
нямам условия, за
да
приложа символа.
Защо някога няма
да
постигнете резултат?
Законът за приложението на тия геометрически формули е следният: всякога, когато имаш условия
да
проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, влизаш в дисхармония с Битието.
Дойде ти някой приятел и имаш желание
да
му направиш една баница – ти трябва
да
му направиш тази баница, колкото време и
да
ти коства.
Например започвате
да
си
мърдате единия крак,
да
се чешете,
да
се движите насам-нататък.
Искате ли
да
направите някое упражнение, най-първо ще концентрирате ума
си
към всичките
си
органи, тъй че за 5 – 10 минути те
да
бъдат под контрола на вашето съзнание, на вашата воля.
Около 5-10 минути няма
да
шавнете, ще мислите само за
себе
си
, ще бъдете силно съсредоточени.
Ама може
да
се явят във вас противоречия: нямам условия, нямам време и т. н.
Ще дойде някой през това време, ще иска
да
ви изкара от това съсредоточаване, ще се опита
да
ви нервира, но вие ще
си
останете тих и спокоен, като че този човек не съществува.
“ – Възможно е, има хора, които не се поддават на слабости.
Вие ще се повдигнете по-горе от причините, които искат
да
ви извадят от нормалното ви състояние.
Да
допуснем, че аз съм турил главата
си
във водата, правя някакво наблюдение, а някой в това време ме пита: „Какво има във водата, какво виждаш там?
“ Питам: ако аз река
да
му отговоря, какво ще стане с мен?
Живият човек трябва
да
говори, а мъртвият –
да
мълчи.
Нали тази вода ще нахлуе веднага в устата ми?
Аз ще мълча и ще наблюдавам, няма
да
му се обаждам.
Казва някой: „Аз не мога
да
любя.“ Казвам: мъртъв
си
, затова ще мълчиш, ще изучаваш философията на мълчанието.
Като
си
извадя главата извън водата, тогава ще му разправям.
Докато
си
във водата, ще мълчиш, ще правиш наблюденията
си
, но щом излезеш, тогава ще отговаряш.
Трябва
да
научиш закона на мълчанието!
Отговаряш ли, докато
си
във водата, това не е философия.
Мъртвите само ще мълчат в почвата, докато съберат енергия
да
израснат отново.
В дадения случай не трябва
да
знаеш
да
говориш, но
да
мълчиш.
Има случаи, когато може
да
говориш, но има случаи, когато трябва
да
мълчиш.
Допуснете, че аз ви дам една задача в Школата.
Казваш: „Всякога мога
да
говоря.“ – Не, приятелю, има моменти, когато не трябва
да
кажеш нито дума.
Трябва
да
сте готови!
Излезеш ли отгоре, над водата, тогава можеш
да
говориш.
Вие още не сте имали задачи.
Едва сега ще пристъпим към задачите.
Всичко друго е илюзия.
Ще пратим десет души
да
го набият, тъй
да
го масажират, че
да
го предизвикат
да
се раздразни.
Следователно, щом е тъй, аз ще кажа: в света съществува само един човек и зная, че от този човек зависи всичко.
След туй ще искаме от него, точно математически, след пет минути
да
бъде весел, всичко
да
забрави, като че нищо не е било.
Тогава кой може
да
ви се сърди?
Но
да
не бъде весел само привидно, а и вътрешно.
Ще ви свикаме на събрание и, без
да
знаете, изведнъж ще запалим салона.
Дойде някой твой приятел, каже ти: „Знаеш ли какво говори еди-кой
си
за теб?
Сега говорим: „Трябва
да
сме смели, решителни, в случай на някое нещастие не трябва
да
се бяга и т.
“ Казваш: „Не зная.“ – „Еди-кой
си
казва, че
си
говорил някои лоши работи по негов адрес.“ – „Не, не е вярно това.“ – „Тъй ли, чакай, аз ще му кажа!
н.“ Ще направим опита, без
да
знаете.
Вие всинца може
да
бъдете герои,
да
седите спокойно, без всякакъв страх, но може и всинца
да
избягате навън – не се знае.
Моят брат никога не може
да
каже нещо лошо за мен.“ Приятел за приятел никога не може
да
каже лоша дума.
Например аз може
да
мисля, че съм герой, но на геройство на думи само аз не разчитам.
Често, когато
си
задавам някоя задача, аз предварително
си
правя един малък опит.
Светът, в който живеем, е създаден заради нас.
Сега например наблюдавах как се проявиха някои от вас на последната екскурзия.
При сегашното
си
развитие при по-добри условия от тия не можем
да
бъдем: толкова сме могли
да
подобрим пътищата.
У мнозина минава мисълта: „Уж пролетна екскурзия, времето трябваше
да
бъде хубаво, а то вали, ще се простудим – не
си
струва
да
се излагаме така на дъжда,
да
отидем по-добре на хижата,
да
се изсушим.“ Това е много правилно, но това са човешки разсъждения.
Трябва
да
знаете, че при тези условия този живот, който прекарвате, е най-добрият.
Казвам: добре, като дойдат всички, ако искат,
да
отидем на хижата, но ако не се съгласят, ще отидем на нашето място, ще накладем огън и ще се изсушим там.
Сега някой от вас казва: „Еди-кой
си
не трябваше
да
ни казва така.“ Ами как?
– „Трябваше другояче
да
ми каже.“ – Не, това са наши умувания, наши разсъждения.
Ние постоянно сме пред очите на хората, всички ни следят, затова, като отидем там, ще дойдат и други екскурзианти и няма
да
бъдем свободни.
Казват: „Вали дъжд, може
да
се простудим, духа вятър.“ Значи дъждът и вятърът ви плашат.
Ако един малък дъжд и вятър могат
да
ни плашат и не можем
да
ги издържим, какви екскурзианти можем
да
бъдем, какъв характер имаме.
Казвате: „Не трябва тъй
да
ни говори!
Гледам – някой потреперва, студено му е.
Ами аз как, по кой начин трябваше
да
ви говоря тази вечер?
Вие казвате например: „Този човек трябваше
да
ни говори по-малко – колкото
да
ни обясни някои неща.“ Какво значи по-малко говорене?
И Природата в туй отношение е много умна!
Може
да
говорим повече, може
да
говорим и по-малко.
Да
допуснем, че имаме едно семе, попаднало на камениста почва.
Много умна и много досетлива е Природата.
Тя има всички методи, за
да
изпита човека.
Всички казват: „Оправи се времето!
Всички казват: „Сега вече ще ни накваси.“ Мина се още половин час, времето пак се оправи.
Така целия ден времето
си
игра с нас – ту дъжд, ту слънце.
Ние, като виждахме, че завалява дъжд, мислехме, че няма повече
да
се оправи времето.
Тъй че
да
говорим много или малко – това не зависи от нас.
От опит трябва
да
го научим.
Аз наричам тази вяра вяра в законите на Живата природа, вяра в законите на разумния човешки живот и най-вече вяра в законите на Божествената Любов.
Ние не можем
да
мислим, каквото искаме, и
да
чувстваме, каквото искаме.
Ще кажете: „Тогава где е свободата?
Това са три области, които трябва
да
се изследват.
“ Абсолютна свобода в света няма.
Вие най-първо трябва
да
изучавате законите на Живата природа.
Туй, което казват философите, че можем
да
мислим, както искаме, че можем
да
действаме, както искаме, че можем
да
чувстваме, както искаме, не е така.
Имате
да
изучавате една отлична област, богата с разнообразие.
Ние се намираме в един свят, в който всичките неща са относителни.
Всичките възможности има човек
да
изучава Живата природа, без
да
се умори.
Мисълта е относителна, чувствата са относителни и волята е относителна.
И когато най-после дойдем до Божествената Любов, това е финалът на всичките науки, които ние можем отчасти
да
изучаваме.
Сега всички вие учите, но трябва
да
тъчете вашите мисли.
– То мисли като майка
си
, като баща
си
.
Баща му може
да
е бил по-голям герой от него: може
да
е давил,
да
е ял повече овци от него, но и вълчето постъпва като баща
си
, макар и по-малко
да
се проявява в геройството
си
.
Ако станеш материалист, ще кажеш: „Аз съм един от по-ниските триъгълници.“ Станеш ли много чувствителен и започнеш ли
да
философстваш, ще кажеш: „Аз станах сега по-заострен, по-висок триъгълник.“ Тогава идеалът ти ще бъде
да
станеш един равностранен триъгълник.
– И то мисли като баща
си
и майка
си
.
Чувствата ти трябва
да
бъдат хармонични, изобщо волята ти, умът и сърцето ти трябва
да
бъдат хармонични.
Всичко това е лесно за говорене, но е мъчно за изпълнение, ала може
да
се постигне.
Желанието ни
да
постигнем туй състояние трябва
да
ни движи в живота.
Казвам: на всинца ви трябва благородство в обходата ви.
Аз ви наблюдавам – вие не вярвате в погледа на човека.
– Има нещо лошо в погледа ви.
Погледът трябва
да
бъде точно определен.
В сегашните условия, при които се намираме, всичко е относително.
Обходата ви към всички хора трябва
да
бъде такава, каквато е обходата ви към самите вас – нищо повече!
Нашите мисли, нашите чувства и нашата воля са относителни.
Тъй ученикът трябва
да
си
създаде истински отношения.
Ако не можете през целия ден
да
имате добра обхода, то поне един час от деня трябва
да
бъдете примерни в обходата
си
.
Ще
си
кажете: „Един час от деня аз ще се обхождам с другите тъй, както със
себе
си
.“ Като се мине този час, слез от сцената, върни се към стария начин на обхода.
Защото всички сега се приготовлявате за един клас, дето темпераментите, умовете, сърцата и волята на всички ученици ще бъдат тъй хармонизирани, както са музикантите в един велик оркестър – там всеки музикант изпълнява вещо своята част.
Капелмайсторът като даде такт, всички започват
да
свирят и се сливат в една обща хармония.
А сега един свири по един начин, друг – по втори, трети – съвсем иначе: цяла неразбория се създава.
Условията, при които сега живеем, постоянно ни изваждат из релсите и ние се спираме, изгубваме този вътрешен импулс и стремеж
да
се учим,
да
се облагородяваме, и ставаме индиферентни, като казваме: „Остаряхме вече, нашето се свърши, за друго прераждане ще остане.“ – „Трай, коню, за зелена трева!
Този капелмайстор трябва
да
чака няколко години, докато музикантите му се научат
да
свирят хубаво.
“ Ти не знаеш какво ще бъде другото ти прераждане.
Не е лесно
да
се научат хората
да
мислят и постъпват идейно.
Когато дойде време
да
се образува един клас, в който
да
се учат хората, всякога ще има мъчнотии.
Затуй аз зная, че всинца вие мислите умно, но ви казвам: за даден случай не изисквайте повече от това, което е възможно.
Най-голямата възможност в дадения случай е този овчар
да
ми даде половината от своята пита на мое разположение.
Трябва
да
знаете, че следващото ви положение зависи от сегашното.
Следователно туй е, което ни се пада в дадения случай.
Представете
си
, че величината А, волът, няма храна в София.
Толкова ти се пада – за толкова ще претендираш.
Какво трябва
да
прави?
Условията обаче може всякога
да
се менят, няма
да
бъдат все едни и същи.
Той трябва
да
се прероди в В, т. е.
Но в дадения случай, в дадения момент използвайте условията, каквито са, не роптайте против тях.
на Витоша, и там
да
живее.
След това моментът може
да
бъде по-богат.
Той живее в София, но слама няма, сено няма – трябва
да
излезе вън от София.
В Природата всякога има приливи и отливи.
Ако този вол каже: „Аз не мога
да
напусна София, ще остана
да
живея в нея, София е отличен град“, какво ще стане с него?
– Краката му ще почнат
да
се преплитат.
Той непременно ще трябва
да
излезе на паша по Витоша – В, за
да
си
събере оттам енергия, та като се върне в София,
да
бъде оправен и
да
може
да
използва живота.
ако в един момент условията са неблагоприятни, в друг момент ще бъдат благоприятни.
Ако вие, които сте дошли в условията В, както вола, не пасете, няма
да
можете
да
се развивате правилно.
Сега
да
преведа смисъла на този символ.
Да
пасете, значи
да
мислите правилно.
Два щастливи момента не може
да
следват един след друг.
Ако не мислиш, ако не туряш тия нишки в едно, ако не събираш тази енергия в
себе
си
, какво друго ще работиш?
Следователно, ако имате едно хубаво разположение, трябва
да
знаете, че второто разположение, което ще дойде след него, ще бъде обратно на това, което сте имали.
Тази енергия трябва
да
се складира и за в бъдеще
да
я обработвате.
Тия са задачите, с които вие трябва
да
се занимавате и
да
ги решавате не по един начин, но всеки в кръга на възможностите, при които съществува.
Вие не изисквайте
да
дойдат условията преждевременно.
Аз мога
да
дам един метод, по който
да
се обхождате помежду
си
, но знаете ли на какво ще мязате?
Вие казвате: „Аз искам
да
живея щастлив живот.“ Много искаш!
– Всички ще бъдете еднообразни.
Не, дойде ли благоприятният момент, кажи: „В този момент аз ще живея щастливо.“ Щастието е една секунда, кратковременно е.
След него иде една секунда скръб.
Всички вие трябва
да
бъдете разнообразни.
Какъвто поздрав дадеш ти,
да
няма подобен на твоя.
Ти
да
се отличаваш от другите.
Всички
да
бъдете тъй различни помежду
си
, както са различни листата на едно и също дърво.
Нека има нещо еднакво, но то
да
се състои в това, че действа един и същи принцип, обаче в отделните ви прояви
да
има разнообразие.
Ще ви предам мислено една мисъл,
да
видим колцина от вас може
да
я хванат.
Между всички ни трябва
да
има обща нишка, която
да
ни свързва действията.
Следващата сряда ще видим колцина от вас са я възприели.
Някой от вас, като поздравява, може
да
направи един реверанс, друг – едва
да
се поклони, трети –
да
се усмихне, четвърти –
да
даде едно цветенце или една смокиня, или един портокал, или една картичка, или една кърпичка: хиляди начини има, по които човек може
да
изяви учтивостта
си
към своя брат.
Тази мисъл, която ще ви предам, ще произведе във вас едно движение.
Може
да
занесеш на своя брат нещо много малко – една теменужка.
Вие няма
да
знаете какво е това движение, но наблюдавайте идущата сряда дали това движение, което ще направите, съответства на мисълта.
Вие може
да
направите много движения, но ще гледате дали ще направите туй движение, което съответства на тази мисъл.
Няма
да
се вменява за грях на този, който не е доловил мисълта.
Тия хора трябва
да
развиват чувствата на деликатност и благородство по отношение на своите близки и после същите качества ще приложат и към външния свят.
Туй е всичко.
Сега вие
си
мислите: „Коя ли е мисълта?
Мислите могат
да
бъдат отделни, разхвърляни, тъй както са отделни и разхвърляни нишките, преди
да
се е изтъкал от тях какъвто и
да
е плат.
Може
да
имате най-хубавите нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все-таки те ще бъдат разхвърляни тук-таме из материята.
После, ако ви намеря изправни, бих ви обяснил какво означава туй движение; ако не ви намеря изправни, няма
да
ви обяснявам това движение.
Излязат на сцената сто души, един след друг,
да
декламират това стихотворение.
Ако дойде една разумна сила и така сплете тия нишки, че образува от тях един плат, този плат ще може вече
да
се използва за вашето тяло, за вашата къща.
Достатъчно е един, двама, трима, до десетина души най-много
да
го декламират, но
да
слушате сто души наред
да
го декламират, нито ще можете
да
издържите, нито има смисъл.
Докато са разхвърляни, те не ни ползват нищо; изплетат ли се така, че
да
образуват едно цяло, те вече са една материя, която може
да
се използва в живота.
Сега някои казват: „Трябва
да
мислим!
Например често казваме: „
Да
бъдем добри!
“
Да
мислим, значи
да
предем.
“ Не се мине много време, пак повтаряме: „
Да
бъдем добри!
Добре, но ако през целия
си
живот правим само конци, какво сме научили?
“ Хубаво,
да
бъдем добри, но как?
“ Някой пък
си
помръдне само ръката.
– Е, добри трябва
да
бъдем!
Тези нишки трябва
да
се изтъкат.
Според мен за Доброто човек трябва
да
мисли най-малко.
Мнозина от младите и старите се страхуват
да
влязат в някоя окултна школа, защото щели
да
се приравнят с другите и нямало
да
могат
да
мислят.
Не трябва
да
си
индиферентен, но
да
се проявяваш като добър човек, без
да
мислиш, че трябва
да
си
добър.
Те са най-хубавите, най-красивите неща, които оставят в нас дълбоки впечатления.
Кой е крив за това, че човек не може
да
мисли?
Започнеш ли
да
мислиш, че ще направиш някое Добро, ти няма
да
го направиш.
За следния път ще напишете на черната дъска едно мото, един лозунг и едно изречение, с което всички
да
сте съгласни.
Ако вие сложите мед пред една муха, тя ще отиде ли при меда?
Ще
си
изберете един от учениците, който
да
напише хубаво, красиво това мото на дъската.
Започнеш ли
да
мислиш за Любовта, ти няма
да
я проявиш.
Като види още отдалече меда, мисли ли
да
отиде при него, или нещо я привлича.
Никаква мисъл не я ръководи към меда, освен желанието ¢
да
си
вкуси от него.
Тя може
да
се удави в този мед, може крилцата ¢
да
залепнат и
да
умре, но въпреки всичко това ще отиде към меда.
Умният човек е много умен, но за
себе
си
.
Така е и с всяка разхвърляна мисъл, затова мислите трябва
да
се изтъкат.
Аз съм наблюдавал хора, които отричат Бога, казват, че няма Господ, че трябва
да
отмъщаваш и т. н.
Тия закони трябва
да
се разбират, а при разбирането има и методи за приложение.
Но същият този човек, като минава покрай реката, вижда, че някой се дави, и веднага се хвърля във водата и го изважда.
Да
кажем, че имате една величина А.
Казват му: „Ти казваше, че няма Господ, защо извади този човек от водата?
Тази величина може
да
е една неподвижна точка, която чака подтик отвън, за
да
се движи, а може
да
е и една жива топка, която има подтик за движение отвътре.
“ – „Е, будала съм бил.“ Значи, ако би спрял:
да
разсъждава дали
да
го спаси, или не, би казал: „Нека се удави!
Да
кажем, че тази величина може
да
се движи в известна посока, например към посоката В.
Какво може
да
направи тази величина в движението
си
към В?
Неговият минал живот му казва: „Тази философия не струва, не е права.“ Ето защо той влиза във водата, спасява човека и с това изпълнява Волята Божия.
Сега няма
да
се впущам в обяснение на механическите закони, понеже живите закони на Природата се отличават от механическите, а съзнателните закони на Живата природа се различават от живите закони.
Вие и не подозирате даже какво велико нещо има, заложено в известни души.
В тия закони има градация.
Дайте на човека благоприятни условия
да
се прояви и тогава ще го познаете.
Хората, за
да
се проявят в Доброто, трябва
да
минат през много тежки изпитания.
Само така ще може
да
излезе онази хубава почва, дълбоко скрита в тяхното естество.
Но дохожда зимата, цялата местност се покрива със сняг.
Трябва
да
се научите всички
да
мислите правилно,
да
знаете как
да
преплитате нишките във вашата мисъл.
Едва тогава му дохожда наум, че трябва
да
се върне в София.
Следователно от В той трябва
да
се върне назад.
Като не можете
да
се разберете, хванете се и двамата за косите, набиете се и след това настъпва примирение.
Можете ли математически
да
определите например след колко време величината А ще се върне обратно в София?
Примирявате се, но и двамата се връщате в дома
си
с пръснати глави.
За решението на тази задача имат значение условията, а също и времето, през което ще се върне този вол.
Аз съм наблюдавал такива случаи.
Върнат се в дома
си
, но не се мине много време и единият размисли върху станалото, пък
си
каже: „Пръснах му главата, но не направих добре.“ Не се мине много време и вторият казва същото.
И двамата съжаляват, подадат
си
ръка и
си
простят взаимно.
Обаче щом снегът падне, дохожда смъртта.
Този начин е стар метод и вие сега трябва
да
се освободите от него.
Тази величина от В се връща пак в А, в първоначалното
си
състояние.
Като срещнете един човек, старайте се
да
носите в ума
си
една светла мисъл за него; старайте се
да
виждате неговото минало, а не настоящето му, и ако видите в него нещо лошо, кажете: „Той беше добър човек, има нещо добро, заложено в него.“
5.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
– Какво
да
не крадеш, какво
да
не убиваш, Мойсей не е обяснил.
Казваш: Господи, зает съм: правя научни изследвания, имам
да
решавам сериозни задачи.
Под „не убивай" разбирам: Не отнемай на кое-
да
е живо същество условията, при които Бог го е поставил
да
живее.
Нямам време
да
ходя при вдовици и сирачета.
Вие мислите, че в света съществува голям безпорядък и търсите начин,
да
внесете нов порядък, нов морал.
Щом се отказваш
да
изпълниш волята Божия, нищо няма
да
постигнеш.
Всичките ти усилия в науката и в изкуството ще пропаднат.
Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести, сиромашия.
Някой вземе пари на заем от съседа
си
, обещава му голяма лихва, но после не дава нито лихвата, нито взетата сума.
Питаш след това, защо страдаш.
Младият момък, като се жени, обещава на своята възлюбена въздушни кули: на ръце ще я носи, в коприна ще я облича, с файтон ще я разхожда; слуги ще й прислужват.
– Защото не
си
в съгласие с Бога.
Нарича и ангел, свой спасител.
Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид.
Помнете: Любовта носи живота.
– Защото няма здрава основа в живота
си
.
Под „здрава основа" разбирам тази, която при всички условия остава неизменна.
Мъдростта носи светлина и знание.
Човек се нуждае от истински, жив морал, от жива разумна сила, която
да
обхваща целокупния живот.
Религиозните, учените и философите често разглеждат въпроса за Бога, но, в същност, какво е тяхното понятие за Бога?
Истината носи свобода за човешката душа.
Кой учен или философ е дал истинско понятие за Бога?
Който не разбира трите велики закона – на любовта, мъдростта и истината, започва
да
философствува върху живота, светлината и свободата и дохожда до своеобразни заключения.
Какви ли не дефиниции са дали за Него!
Ако има някой, който е дал всички блага на човечеството, това е Бог.
Нека всеки мисли по свой начин, но добре е
да
си
създадете една положителна философия за живота.
Въпреки това, Той е най-малко познат на хората, и към Него е отправена най-малката благодарност.
Какъв математик е този, който не може
да
изчисли, какво го очаква след една година?
Това е най-малкото, което той може
да
предскаже.
Христос казва: „Още малко, и няма
да
ме виждате." Щом престанете
да
виждате Бога, може
да
извършите всички престъпления.
Духът работи в хората, и те трябва
да
използуват условията, които той им дава.
Днес, когато се вършат големи престъпления в света, искат
да
ме убедят, че хората са правоверни.
Казвате: Всичко се дава даром.
Какво означават думите „няма
да
ме виждате" ?
– Даром се дава, но усилия са нужни за това.
Изследвайте мозъка на великите и гениални хора,
да
видите, как е организиран той.
Обаче, тогава всички пойни птички заспиват.
Това показва, че те са работили много, за
да
го организират и обработят.
Аз съм разглеждал под микроскоп кожата на човек, който е престъпил Божиите закони и намирам голямо деформиране на клетките й.
Това означава времето, когато човек разбере и съзнае, че животът има смисъл; когато той се закваси от разумния, Божествен живот.
Дали този човек е роден престъпник, или отпосле се е отклонил от правия път, не е важно.
От хиляди години слънцето говори на нашите уши, но ние не можем
да
разберем неговия разумен говор.
Изобщо, от грешните и престъпни хора се разнася смрад надалеч.
Човек е създал фонографа и се хвали със своето изобретение.
Какво би казал той, ако можеше
да
създаде една машина, която
да
възприема звуковете в пространството?
Ако можеше
да
направи това, той щеше
да
схваща, какво му се говори от разумния свят.
Откак е създадено слънцето, то все говори, но и най-големите учени не могат
да
разберат неговия език, затова те казват, че слънцето не говори.
Престъпленията отдалеч миришат.
– Не, слънцето говори, но няма хора, които
да
го разбират.
Колкото повече се приближавате до приятеля
си
, или колкото повече се развива ухото ви, вие започвате
да
различавате звуковете на разумната Божествена реч.
Те са живи, динамични сили, проводници на Бога.
Аз искам
да
ви науча на езика на светлината.
За
да
предават Словото Му, те трябва
да
бъдат смели, безстрашни.
Тя е езикът на природата, чрез която слънцето ни говори.
– Ще говорят за Божията Любов, за възприемане на Божествените сили.
С други думи казано: Не се противопоставяйте на Божествените сили, на това, което Бог е вложил във вас.
Не можем ли
да
разберем езика на светлината, ние постоянно ще страдаме, ще боледуваме, ще ни затварят, ще ни убиват.
Тогава, като срещнете някой религиозен, кажете му: Братко,
да
си
подадем ръка в името на Бога и
да
се разберем.
Радвам се, че и ти, и аз вярваме в Христа, като Син на Бога, като проводник на Неговата Любов.
Питате: По колко трябва
да
се плаща за проповядването на Словото ?
Велика сила се крие в нея.
Всеки може
да
каже една блага дума.
Някой се гневи на съседа
си
, че му дължи 2,000 лв.
Ще кажете, че Христос имал сила.
– Че и вие, като последователи и ученици на Христа, можете
да
бъдете силни.
Щом искате
да
проповядвате на хората, вие трябва
да
им дадете пример на безкористие.
Не казвам, че на свещениците не трябва
да
се плаща.
Ако аз кажа това, значи, изнасилвам положението.
Свещеникът сам трябва
да
каже: Братя, аз искам
да
работя безкористно, по любов, както Бог е определил.
– Ако е въпрос само за 1,000 лв., давам ти 2,000 лв.
Направете този опит,
да
видите, как работи законът.
– Това не е моя работа, аз
си
искам парите.
Силата на човека е в прилагане на любовта.
Днес всички хора говорят за морал, жалят Христа, че се измъчил на кръста.
Като обичаш някого, той е готов
да
даде последната
си
хапка за тебе.
Мъже и жени плачат за Христа, а не искат
да
знаят, че техен брат умира за 1,000 лв.
И те проявяват любовта
си
към хората.
За този Христос, който страда там, не мислят.
Ще ви приведа един пример.
Те казват: Това е в реда на нещата, или тъй рекъл Господ.
– Защо става всичко това?
Един от древните царе решил
да
направи едно угощение, на което поканил представители на всички животни.
Щом слезехме в селото, кучето
си
оставаше там, а ние продължаваме пътя
си
.
След войната коларят намерил този кон на бойното поле и го взел у дома
си
.
По това време автомобилите в Париж толкова се умножили, че по нямане на работа, коларят трябвало често
да
гладува.
Пък и конят бил стар, не могъл
да
работи, та и той гладувал заедно с господаря
си
.
Като гледал страданията на коня, коларят го потупвал нежно и му казвал: Их, братко, и двамата сме осъдени на страдания!
Един лен коларят впрегнал колата и се отправил в една гостилница, дано някой от клиентите
да
го потърси за работа.
Славеят
си
казал: Така ставаш певец.
Влязъл в гостилницата, поогледал се, никой не го повикал, и пак излязъл.
Умен трябва
да
бъдеш!
Пред коня
си
видял един офицер, който със сълзи на очи милвал коня и му говорел нещо.
Искам
да
имам свободно време за работа.
– Този кон е мой; той ми спаси живота през войната.
Хвана агнето и всичко свършва в един момент.
Можеш ли
да
ми го продадеш ?
Ще ти дам, колкото искаш.
– Не, този кон е единственият ми приятел, с когото споделям всичко.
Не го давам!
Той казал на коларя: В такъв случай, ти и конят ще дойдете
да
живеете при мене.
– И те ни дават особена енергия.
Така осигурили животът
си
и коларят, и конят.
Сега и Христос казва: „Елате при мене и вие, и вашият кон,
да
живеем всички заедно.
– Като няма какво
да
се яде, ще се храним с трева.
Оттук-оттам ни гонят, принудихме се
да
ядем най-простата храна,
да
не ни преследват.
Всички, които любят Бога – православни, евангелисти, католици, теософи, каквито и
да
са те, трябва
да
си
подадат ръка в името на своя Велик Баща, Който им говори чрез езика на светлината.
Само така можем
да
живеем в мир.
– Когато слязох от небето, казаха ми
да
се храня само с житни зрънца.
Велики Учители ще дойдат между хората, и сухите науки, като сухи кости, ще се облекат в плът и ще оживеят.
Един ден, когато хората започнат
да
живеят като нас, тогава ще настане мир по цялата земя.
- Защото аз отивам при Отца
си
, и Отец ми е Любов." Тази Любов прониква в цялото Битие.
Съвременните хора търсят начин
да
оправят живота
си
.
Те не искат
да
отстъпят от своите възгледи, защото всеки мисли, че неговата философия е най права.
Това се казва и в Откровението: „Чух цялото създание
да
хвали Бога." Със своята Любов Той примирява всички противоречия.
– Прави са вашите възгледи, но един от най-важните е, каква трябва
да
бъде вашата храна.
Всяко същество, което чуе гласа на Любовта, ще каже: Един
си
, Ти, Господи!
Христос е дал пълен отговор за това.
Всеки се пита: Как можем
да
се храним със Словото, излязло от Божията уста ?
Ти ще ни дадеш свободата.
Вие били ли сте при Господа,
да
знаете, кое е Словото, което излиза от устата на Бога?
„Още малко, и ще ме видите." Знаете ли, какъв тържествен ден е
да
видите Христа?
Това е най-великото, дадено от Бога преди хиляди години.
Знаете ли, колко тържествен за вас е денят, когато видите майка
си
, която не сте виждали 20 години ?
Питам: Не излиза ли най-красивото нещо от човешката уста?
С голям трепет очаква синът онзи ден, когато ще види своя изгубен баща.
Не е ли тяхната красива, разумна реч ?
Да
, но този трепет не е траен; той се изменя.
Няма човек, който
да
не обича сладката дума.
Не само хората, но и животните, като се срещат, разговарят се и
си
разменят по една сладка дума.
Ние трябва
да
живеем като души, а не като тела.
Ако
си
гладувал три деня и срещнеш човек, който ти предложи малко хляб и плодове от своите, какво ще кажеш?
Той ти предлага
да
седнете заедно и
да
си
хапнете.
Ще
си
размените по няколко сладки думи и, като се нахраните, ще се разделите.
Някой ме гледа и се съмнява в мене.
Казвам му: Не се съмнявай, пред тебе стои човек, който може
да
ти каже истината.
Първата им работа е
да
се критикуват.
Аз съм готов
да
споделя всичко с тебе;
да
пожертвувам всичко за тебе, без
да
осиромашея.
Ако разберат, че не са с еднакви религиозни или политически разбирания, веднага започват
да
спорят, кой е на правата страна.
Казвам, че няма
да
осиромашея, защото зная, че Великият Божи Дух работи в мене.
Онези, които
си
отговорили на този въпрос, са в разумния свят, между разумните същества, не са на земята.
Същото се отнася и до любовта, през всичките векове.
Христос казва: „Още малко, и няма
да
ме виждате".
Хората могат
да
се обличат с каквито искат дрехи, но дрехата на любовта е една и съща.
Има хора, които от 2,000 години не са виждали Христа и дълго време още няма
да
Го виждат.
Мнозина ме питат, как гледам на държавата.
Представете
си
, че пътувам с параход, несполучливо направен.
Параходът се люлее, всеки момент може
да
потъне.
Те нямаха време даже мъртвите
си
да
погребат.
Едно време, когато се биеха варварите, от време - навреме
си
даваха почивка и, след като погребваха мъртвите, отново се биеха.
Трябва ли
да
се бием помежду
си
?
Единственото нещо, което можем
да
направим, е
да
се молим на Бога
да
стигнем благополучно на брега.
Цели четири години, ден и нощ, се биеха съвременните християнски народи, с желание всеки
да
победи,
да
покаже своето юначество.
И вие се намирате в такива несигурни параходи.
Молете се
да
излезете благополучно на брега.
„Иде час и сега е, когато всеки, който ви убие, ще счита, че принася служба Богу." Днес, в 20 век, хората продължават
да
се убиват.
Като ги питат, защо правят това, те се оправдават с условията.
Има една държава в света, която се налага на всички.
От тези закони произлизат други два: Законът на Правдата и законът на Добродетелта.
Кой е дал живот на човека?
– Не зная, кой му е дал живот, но зная за
себе
си
, че съм роден в България.
– България ли е дала живот на българина?
„Още малко, и ще ме видите, защото аз отивам при Отца
си
." Тази държава иде вече в света.
– Майка ми ме е родила, тя ми е дала живот.
– Представи
си
, че се отнеме храната, водата, въздуха, светлината и топлината в природата, тогава ще видиш, може ли майка ти
да
те роди.
Ще проверите, дали думите ми са верни.
Трябва
да
знаете същността на нещата.
Бог е дал живот на всички живи същества, следователно, никой няма право
да
отнема този живот.
С грамадна сила ще бъде разтърсена цялата земя.
Бог е Любов, която ражда живота.
Всички народи ще се разтърсят.
На тази Любов ще посветите живота
си
и на нея ще служите.
Умовете и сърцата на хората ще се обърнат, и те ще започнат
да
мислят и
да
чувствуват правилно.
Религиозните очакват
да
дойде Христос на земята и
да
възкреси мъртвите.
Всички хора ще станат кротки.
Ще дойде Христос на земята и ще произнесе думите „Бог е Любов." Само Любовта е в сила
да
възкреси мъртвите.
– Тогава
да
дойде Христос по-скоро.
С хобота
си
той може така
да
те подхвърли, че нищо
да
не остане от тебе.
За
да
го укротят, индусите го обръщат няколко пъти с корема нагоре, след което той става кротък, безопасен.
Като срещна Исайя, казвам му: Ела, приятелю,
да
кажеш нещо.
Тя ще организира сърцата на всички хора.
Днес всички хора, всички учени – англичани, руснаци, французи чувствуват, че иде нещо велико, красиво.
– Много говорих, но още не е дошло време
да
се изпълни пророчеството ми.
Ето защо, всички трябва
да
бъдем готови.
Смело
да
приемем Божията Истина и
да
я приложим в живота
си
;
да
проявим беззаветната Божия Любов към всички хора, към всички живи същества.
Да
възприемем Божията Мъдрост, носителка на знание и светлина.
Да
се радваме на свободата на новия ден – за всички хора, за всички животни и растения.
Тогава и хора, и животни ще
си
отдъхнат и ще кажат: Благодарим, че Бог царува на земята!
Те са носители на любовта.
Ако мислите, че те имат корона на главата
си
, много се лъжете.
Когато хората се срещат, ще
си
кажат: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина царуват на земята!
Не само те, но всички апостоли, всички добри християни работят в света и прилагат Христовото учение.
Ако не е така, как ще разберете стиха от Писанието, дето е казано: „Идете и проповядвайте Словото Божие, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." На друго място е казано: „Ако опазите Словото ми, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас."
Това значи,
да
заживеят всички хора по братски.
Някой казва, че не вярва в Бога, но като види, че човек се дави, веднага се хвърля във водата,
да
го спаси.
Той казва: Дави се човекът, трябва
да
му помогна.
Това показва, че в човека има нещо добро, което всякога може
да
се изяви.
Благодарение на това философствуване, хората се отдалечили от пътя на истината.
Христос казва: „Още малко, и няма
да
ме виждате." Нека всички свещеници и проповедници от целия свят, отговорят на въпроса: Виждали ли са Христа?
Според мене, Духът е Разумното, Великото Начало, Което носи всички блага в живота.
Аз Го виждам във всички хора, дето Той работи неуморно.
Казано е: „Духът на истината ще ви научи на всичко." Питате: Той всякога ли говори истината ?
–
Да
, Той носи не обикновената, а абсолютната истина.
Всеки, който говори абсолютната истина, е готов
да
сподели с брата
си
всичките
си
блага.
Не говоря
да
споделяте благата
си
с онзи, който има къщи, ниви, дрехи.
Щом имам два чифта обувки, две дрехи, ще дам едната на онзи, който е лишен, който живее в мизерия.
Не чакай
да
ти искат, но като разбереш, че някой се нуждае, пръв ти пристъпи към него и му дай, каквото имаш.
Това е великото и красивото в живота.
Ако Той носеше нашия ум, ако се гневеше като нас и ако нямаше любов в
себе
си
, Той би затворил небесата за човека; би затворил пътя към всички блага; би изпъдил хората от земята.
– Всякакъв живот щеше
да
се прекрати.
Аз виждам, как хората отиват при Бога.
Те се изправят на молитва, после коленичат и казват: Не виждаш ли, Господи, какво вършат с нас?
– Дайте му 10,000 лв.
– казва Господ – и
да
си
върви.
При сегашното
си
развитие, животът е едно голямо противоречие, с което не можем
да
се примирим и на което не може
да
се намери цяр.
От хиляди години великите умове на човечеството се занимават с великата задача,
да
намерят цяр за това противоречие.
– Добро
да
е мястото, Господи.
Не че абсолютно няма цяр, но както няма цяр за всички болести, така няма цяр и за всички противоречия.
– Всички майки и бащи все се оплакват, и Господ ги назначава.
Ето защо, всички се питат, защо и как е влязло противоречието в живота.
НАГОРЕ