НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
172
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
172
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Ще
си
изплатя дълга.“ Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъж, два пъти, десет пъти, докато му върнете парите.
Бурята пък показва, че хората са обичали
да
се карат помежду
си
.
Вие казвате: „Ако речем тъй
да
даваме, къде ще му иде краят?
Запалената свещ в малката къщица показва някой човек, който се е сгушил и
си
мисли: „Как ще прекарам този живот?
“ Трябва
да
знаете обаче, че при вас ще дойдат
да
искат пари само онези, които имат
да
вземат от вас – и то ни повече, ни по-малко.
Някои поети обичат
да
описват зимата.
Има други хора пък, на които ние трябва
да
направим една услуга.
Те са ни направили едно Добро някога, без
да
са ни взели нещо.
То е навик, останал от минали, далечни епохи, през които са живели.
Друг някой направи едно Добро, но казва: „Аз не искам нищо, от Любов направих това.“ Този човек, комуто е направено това Добро в този живот, дохожда и по същия закон направя едно Добро по Любов на същия човек.
Следователно има два вида правене на Добро: едните от хората работят по задължение, а другите – по Любов.
Такива трябва
да
са вътрешните ви разбирания; така трябва
да
разсъждавате, за
да
се освободите от дребнавостите на живота.
Някои от вас страдат, защо?
Следователно в поезията имаме две фази: едната, наречена минорна поезия, когато човек се е скрил в
себе
си
, окайва се, че се е родил в такива лоши времена.
Другата – мажорна, експанзивна, когато човек казва: „Струва
си
да
се живее!
Всички страдате за пари.
Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от нямане на идеи – безидеен е животът им, убеждения нямат.
Вие казвате: „Какво е било далечното минало на човечеството?
“ Всеки един от вас по настоящето може
да
разгледа и проучи какви са били тези далечни епохи.
Да
кажем, че един ден вие имате разположение на светия, готов сте със сърцето
си
да
обгърнете целия свят,
да
помагате на всички,
да
правите благодеяния,
да
се жертвате за народа
си
, проектирате планове за повдигане на бедните и т. н.
Но изведнъж, в един момент, всичката поезия се пресича, настава тъмна нощ, във вас се заражда бурно състояние.
Започвате
да
гледате на хората като на дяволи.
Започвате
да
се съмнявате в Бога, в
себе
си
; искате, ако ви е възможно,
да
отсечете главите на всичките хора,
да
унищожите целия свят.
Проповедникът искал
да
го обърне към Бога и почнал
да
му разправя как Христос дошъл на Земята, как искал
да
спаси човеците и т. н.
Всички вие горе-долу сте изживели по някой път такива състояния.
Аз ще ви кажа един факт, от който трябва
да
се пазят всички ученици.
Карам тази крава в града
да
я продам.
Всичко, което човек помисли, е вярно и става някъде; всичко, което човек отрича, е вярно и става някъде.
Ето, Великден иде, нямам нито пет пари; търсих работа, но не намерих.
„Чувам – казва проповедникът – един глас, който ми казва: ти имаш нов костюм, затова ще дадеш дрехите
си
на този селянин.“ Проповедникът седи цяла нощ и се бори
да
даде ли дрехите
си
на селянина, или
да
не ги дава.
„Отде се намери тази беля из пътя, та трябваше
да
му проповядвам?
“ Но става рано сутринта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулите
си
, отива и ги занася на селянина.
Представете
си
, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я
да
взема аз тия пари с торбата!
Селянинът остава много благодарен.
“ После
си
казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа.
Казва му: „Виждам, че прилагаш Христовото учение.
Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи.
Ако всичките проповедници бяха като тебе, светът щеше
да
се оправи.“
После, мине ти мисълта: „
Да
ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата.
Ние говорим
да
се оправи светът, но трябва
да
сме готови
да
дадем новите
си
дрехи.
Бори се цели 24 часа, но трябва
да
ги дадеш.
После вие казвате: „Е,
да
стана богат човек!
И проповедникът се борил 24 часа, молил се Господ
да
му покаже какво
да
прави.
“ Когато изказвате желание
да
станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство.
Той проповядва, пък се моли Бог
да
му каже
да
даде ли дрехите
си
, или не.
Ти мислиш
да
станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите.
Казвате: „Ама може някой дявол
да
ни лъже.“ Толкова дяволи са те лъгали, нека те излъже и още един дявол, но дай дрехите
си
на един беден.
Искаш
да
удариш някого, но не го направяш, но друг вече бие някого.
По-блажен е онзи, който дава в този случай, отколкото този, който разсъждава.
Всяко нещо, което в даден момент мислите, е вярно.
Човек трябва
да
бъде последователен на онова, което проповядва.
Ние трябва
да
приложим онова, което проповядваме.
Спрете се в
себе
си
и кажете: „Това е станало вече.“ Дойде ви в ума мисълта
да
направите някъде училище, но нямате достатъчно средства.
Всеки човек трябва
да
прилага.
Аз трябва
да
прилагам тъй, както разбирам; аз трябва
да
бъда последователен в
себе
си
, за
да
бъда доволен.
Това е по отношение на всички материални работи.
Ще
си
кажете: „Аз искам
да
мисля добро за хората.
Аз искам
да
бъда доволен от
себе
си
, че съм приложил закона на Любовта – тъй го разбирам.“ Туй е хубавото, красивото в света.
Замислите
да
повдигнете някой народ.
Сега всички вие трябва
да
бъдете последователни със самите вас, с вашия Дух.
Вашият Дух е Духът на Господа, който работи у всинца ви.
Всичко, каквото мислите, става.
А всяка лоша мисъл, която мине през вас – наблюдавайте я само и се учете от нея.
Да
кажа, че не съм го направил, това значи
да
отричам реалността на нещата.
Ти разсъждаваш като човек, като материално същество, като отделна личност, а не като същество, което е свързано с Бога.
Затова Бог е направил Слънцето –
да
грее заради тебе.
Господ казва: „Аз направих туй Слънце
да
грее заради тебе.“ И тъй, в живота
си
всякога трябва
да
намерите най-правата мисъл.
Ако чуеш в
себе
си
мисълта: „Вселената Аз я създадох“, ще знаеш, че това е гласът на Бога, гласът на Духа Божи, който говори.
Сега ще дойдат философите, ще ти казват: „Ами, заради тебе Господ ще мисли, заради теб, малкото човече!
Този философ, който разсъждава така, е от рода на бръмбарите.
В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една Радост в душата
си
.
Няма
да
кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе.
Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз
да
пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне.
Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате.
Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън.
Ученикът на Окултната школа трябва
да
има една основна идея – сам
да
работи.
Какво ще ми дават завещание.
Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!
“ – „Тя е моя, аз му я дадох
да
живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?
“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор.
Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате.
Само на
себе
си
ще разправяте тъй.
Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния.
(втори вариант)
Не, вие трѣбва
да
го повикате,
да
му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева.
(втори вариант)
Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва
да
се пазятъ всички ученици.
(втори вариант)
Ще
си
изплатя дълга.
(втори вариант)
Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Вие казвате: ако речемъ тъй
да
даваме, кѫде ще му иде краятъ?
(втори вариант)
Трѣбва
да
знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ
да
искатъ пари само онѣзи, които иматъ
да
взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я
да
взема азъ тия пари съ торбата!
(втори вариант)
Послѣ
си
казвате: не, това не е благородно.
(втори вариант)
Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа.
(втори вариант)
Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва
да
направимъ една услуга.
(втори вариант)
Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи.
(втори вариант)
Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ
да
сѫ ни взели нѣщо.
(втори вариант)
Послѣ, мине ти мисъльта:
да
ги скрия поне нѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ.
(втори вариант)
Послѣ вие казвате: е,
да
стана богатъ човѣкъ!
(втори вариант)
Когато изказвате желание
да
станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство.
(втори вариант)
Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва
да
сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва
да
разсѫждавате, за
да
се освободите отъ дребнавоститѣ на живота.
(втори вариант)
Ти мислишъ
да
станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ.
(втори вариант)
Нѣкои отъ васъ страдате. Защо?
(втори вариант)
Искашъ
да
ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно.
(втори вариант)
Всички страдате за пари.
(втори вариант)
Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ.
(втори вариант)
Спрете се въ
себе
си
и кажете: то е станало вече.
(втори вариант)
Дойде ви въ ума мисъльта
да
направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства.
(втори вариант)
Това е по отношение на всички материални работи.
(втори вариант)
Проповѣдникътъ искалъ
да
го обърне къмъ Бога и почналъ
да
му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ
да
спаси човѣцитѣ и т. н.
(втори вариант)
Замислите
да
подигнете нѣкой народъ.
(втори вариант)
Всичко, каквото мислите, става.
(втори вариант)
Карамъ тази крава въ града
да
я продамъ.
(втори вариант)
Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ.
(втори вариант)
Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ
си
на този селянинъ.
(втори вариант)
Да
кажа, че не съмъ го направилъ, то значи
да
отричамъ реалностьта на нѣщата.
(втори вариант)
Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори,
да
даде ли дрехитѣ
си
на селянина, или
да
не ги дава.
(втори вариант)
Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога.
(втори вариант)
Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше
да
му проповѣдвамъ?
(втори вариант)
Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ
си
, отива и ги занася на селянина.
(втори вариант)
Селянинътъ остава много благодаренъ.
(втори вариант)
Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение.
(втори вариант)
Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше
да
се оправи.
(втори вариант)
Затова Богъ е направилъ слънцето,
да
грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ?
(втори вариант)
Ние говоримъ
да
се оправи свѣта, но трѣбва
да
сме готови
да
дадемъ новитѣ
си
дрѣхи.
(втори вариант)
Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва
да
ги дадешъ!
(втори вариант)
И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ
да
му покаже, какво
да
прави.
(втори вариант)
Господъ казва: азъ направихъ туй слънце
да
грѣе заради тебе.
(втори вариант)
Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ
да
му каже,
да
даде ли дрехите
си
, или не.
(втори вариант)
И тъй, въ живота
си
всѣкога трѣбва
да
намѣрите най-правата мисъль.
(втори вариант)
Казвате: ама може нѣкой дяволъ
да
ни лъже!
(втори вариант)
Ако чуешъ въ
себе
си
мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори.
(втори вариант)
Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ
си
на единъ бѣденъ.
(втори вариант)
Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва.
(втори вариант)
Ние трѣбва
да
приложимъ онова, което проповѣдваме.
(втори вариант)
Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче!
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ трѣбва
да
прилага.
(втори вариант)
Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ.
(втори вариант)
Азъ трѣбва
да
прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва
да
бѫда послѣдователенъ въ
себе
си
, за
да
бѫда доволенъ.
(втори вариант)
Ще
си
кажете: азъ искамъ
да
мисля добро за хората.
(втори вариант)
Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата
си
.
(втори вариант)
Азъ искамъ
да
бѫда доволенъ отъ
себе
си
, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ.
(втори вариант)
Нѣма
да
кажешъ: азъ направихъ вселената.
(втори вариант)
Туй е хубавото, красивото въ свѣта.
(втори вариант)
Сега, всички вие трѣбва
да
бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ.
(втори вариант)
Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви.
(втори вариант)
Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене.
(втори вариант)
А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея!
(втори вариант)
„Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ
да
пия.
(втори вариант)
Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне.
(втори вариант)
Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ.
(втори вариант)
Ученикътъ на окултната школа трѣбва
да
има една основна идея, самъ
да
работи.
(втори вариант)
Какво ще ми даватъ завѣщание.
(втори вариант)
- Тя е моя, азъ му я дадохъ
да
живѣе подъ наемъ.
(втори вариант)
” — Азъ му дадохъ паритѣ.
(втори вариант)
Тъй ще разсѫждавате.
(втори вариант)
Само на
себе
си
ще разправяте тъй.
(втори вариант)
Щомъ отидешъ
да
разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ.
(втори вариант)
Ще се радвашъ, че този, когото
си
назначилъ за професоръ, успѣва.
(втори вариант)
За него всички ученици се радватъ.
(втори вариант)
Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ?
(втори вариант)
— Не, ти
си
отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е
да
разсѫждавате по първия начинъ и
да
се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо?
(втори вариант)
Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте,
да
му давашъ
да
яде всичко безразборно.
(втори вариант)
Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата.
(втори вариант)
Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко
да
разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота.
(втори вариант)
Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния.
(втори вариант)
Съмнѣнието
си
има свой произходъ, гордостьта
си
има свой произходъ, умразата сѫщо
си
има свой произходъ.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть трѣбва
да
мразишъ.
(втори вариант)
Щомъ почнешъ
да
мразишъ нѣкого, ти почвашъ
да
учишъ проявитѣ на това изкуство.
(втори вариант)
Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ.
(втори вариант)
Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки.
(втори вариант)
Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ.
(втори вариант)
Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга.
(втори вариант)
Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава.
(втори вариант)
Дойде лоша мисъль, остави я
да
влѣзе въ двора.
(втори вариант)
Наблюдавай я!
(втори вариант)
Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато
си
излѣзе.
(втори вариант)
Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ
да
я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди.
(втори вариант)
Бѣлата ще
си
намѣришъ, нѣма отърване отъ нея.
(втори вариант)
Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай!
(втори вариант)
При злото ще се скриешъ
да
гледашъ, при доброто ще излъзешъ
да
го посрещнешъ и ще останешъ при него.
(втори вариант)
Да
допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта,
да
раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора.
(втори вариант)
Ти казвашъ; трѣбва
да
продамъ всичкото
си
имане и едва ще мога
да
изкарамъ 50,000 лева.
(втори вариант)
Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече!
(втори вариант)
Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона,
да
ви мине незабѣлѣзано.
(втори вариант)
Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то
си
заминава.
(втори вариант)
Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то
си
заминава.
(втори вариант)
Като ви дойде мисъль
да
раздадете имането
си
, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ
да
дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ.
(втори вариант)
Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ.
(втори вариант)
Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари.
(втори вариант)
Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете
да
се шегувате съ всичко, което говоря.
(втори вариант)
При разискванието на Божийтѣ мисли, шега
да
нѣма!
(втори вариант)
Вие трѣбва
да
знаете, че за
да
се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва
да
мине прѣзъ много хора.
(втори вариант)
Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ
да
я реализира.
(втори вариант)
Една мисъль може
да
е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира.
(втори вариант)
Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта.
(втори вариант)
Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие.
(втори вариант)
Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ
да
изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели.
(втори вариант)
За насъ е важно
да
се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши.
(втори вариант)
Може
да
го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и
да
е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай.
(втори вариант)
Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може
да
е въ нѣкоя колиба, може
да
е нѣкой царски синъ, а може и
да
не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае.
(втори вариант)
Ще
си
кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се
да
стана царь.
(втори вариант)
— Като станешъ царь,
да
освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване.
(втори вариант)
„
Да
царува господъ и
да
се весели земята,
да
бѫде волята на Бога”!
(втори вариант)
Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни.
(втори вариант)
Когато ти дойде мисъльта
да
станешъ царь, кажи: „
Да
се възцари Божията Правда”.
(втори вариант)
Искамъ
да
се възцари Божията Правда!
(втори вариант)
Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь
да
стана.
(втори вариант)
Обикновенъ царь всѣки може
да
стане.
(втори вариант)
Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
Да
кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ
да
се молите за нѣкого,
да
оздравъе.
(втори вариант)
Ти кажешъ: чакай, азъ не мога
да
го повдигна, ще повикамъ другиго.
(втори вариант)
Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили.
(втори вариант)
Слабость е у всички, които още не сѫ подписали.
(втори вариант)
Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой
си
братъ щѣлъ
да
оздравѣе.
(втори вариант)
Ти ще се задълбочишъ въ
себе
си
, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ.
(втори вариант)
Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония.
(втори вариант)
Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора.
(втори вариант)
Все трѣбва злото
да
се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Комуто и
да
кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи.
(втори вариант)
Нѣкой казва: искамъ
да
умра.
(втори вариант)
Когато кажешъ, че искашъ
да
умрешъ, то значи
да
си
готовъ
да
отидешъ въ другия свѣтъ и
да
ти е приятно това.
(втори вариант)
Трѣбва
да
имате разбиране на нѣщата.
(втори вариант)
Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма
да
го заравятъ, свещеници нѣма
да
го опѣватъ.
(втори вариант)
Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии.
(втори вариант)
Вие ще
си
заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия.
(втори вариант)
Има три вида мълчание.
(втори вариант)
Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна.
(втори вариант)
Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава.
(втори вариант)
Заминете ли така, никой нѣма
да
знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма
да
знае.
(втори вариант)
Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма
да
мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ.
(втори вариант)
Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”.
(втори вариант)
Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали?
(втори вариант)
Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може
да
се тури въ хиляди форми.
(втори вариант)
Отъ него може
да
се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти.
(втори вариант)
Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ
си
надъ васъ.
(втори вариант)
Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода.
(втори вариант)
Поетътъ описва една далечна епоха на живота.
(втори вариант)
Минете ли я, всичко ще забравите.
(втори вариант)
Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто
си
е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали.
(втори вариант)
Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ.
(втори вариант)
Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва
да
бѫдатъ смѣли и рѣшителни,
да
се не боятъ отъ страданията.
(втори вариант)
Всѣки билъ затворенъ въ
себе
си
, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ.
(втори вариант)
Тази мисъль нѣма
да
дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания.
(втори вариант)
Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение.
(втори вариант)
И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията
си
.
(втори вариант)
Въ реда на нѣщата е
да
дойдатъ.
(втори вариант)
Значи хората много малко сѫ разсъждавали.
(втори вариант)
Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ.
(втори вариант)
Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали
да
се каратъ помежду
си
.
(втори вариант)
Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи.
(втори вариант)
Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и
си
мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?
(втори вариант)
Мини ти лоша мисъль
да
откраднешъ нѣщо.
(втори вариант)
Кажи
си
: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь?
(втори вариант)
Нѣкои поети обичатъ
да
описватъ зимата.
(втори вариант)
Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ.
(втори вариант)
То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли.
(втори вариант)
Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ.
(втори вариант)
При такива разсѫждения може
да
се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме.
(втори вариант)
Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ
себе
си
, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена.
(втори вариант)
Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли
си
отъ своя животъ?
(втори вариант)
Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва
да
се живѣе!
(втори вариант)
— Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя.
(втори вариант)
Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството?
(втори вариант)
Ние все уреждаме живота
си
, а животътъ,
си
остава неуреденъ.
(втори вариант)
Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може
да
разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи.
(втори вариант)
Да
кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето
си
да
обгърнете цѣлия свѣтъ,
да
помагате на всички,
да
правите благодѣяния,
да
се жертвувате за народа
си
, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н.
(втори вариант)
Туй, което трѣбва
да
стане, е опрѣдѣлено.
(втори вариант)
Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние.
(втори вариант)
Започвате
да
гледате на хората като на дяволи.
(втори вариант)
Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ.
(втори вариант)
Започвате
да
се съмнѣвате въ Бога, въ
себе
си
; искате, ако ви е възможно,
да
отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора,
да
унищожите цѣлия свѣтъ.
(втори вариант)
Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома
си
далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали.
(втори вариант)
Минаватъ хиляда години, той идва
да
ви ги иска.
(втори вариант)
Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва
да
платите?
(втори вариант)
2.
Добрите навици. Разумното сърце
,
МОК
, София, 30.3.1924г.,
Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко
да
се чете благородство.
Но вижда по едно време, че същият човек се дави.
Който ви види,
да
каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи!
Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо?
Всички можете
да
бъдете такива.
(–
Да
.)
Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без
да
разсъждава.
На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва
да
се жертват и т.н.
Все ще има нещо неразбрано, но трябва
да
знаете, че вие имате основните елементи на живота.
Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той
си
грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма.
Който става музикант, трябва
да
има някои основни елементи.
Който става лекар, писател или какъв и
да
е, все трябва
да
има основни елементи в живота
си
.
Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде
да
търси въже или друг човек, който знае
да
плава, за
да
го спаси.
Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност
да
се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови
да
проявят своите добри навици.
Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави.
Когато разсъждава умът, там вече има страх.
Ето защо вие трябва
да
бъдете внимателни,
да
видите какви навици са вложени във вашето сърце.
Направете един преглед,
да
видите има ли у вас разумни навици.
Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония.
Да
допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и
си
отминава.
Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри.
Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва
да
я посрещнеш внимателно,
да
я изслушаш благородно.
Само разумните навици дават стойност на човека.
Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое
си
място ти имаш една малка погрешка.
И пак ви казвам: искам от вас
да
видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро.
Искам и вие, младите,
да
бъдете хора на добрите навици.
Аз желая
да
видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие.
Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете
да
предизвикате помежду
си
тия благородни черти?
Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите
си
навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни.
От вас не се изисква
да
правите невъзможни неща.
Каквато работа започнете,
да
се не колебаете.
Вие трябва
да
предизвикате във вас всички ония благородни навици и
да
им дадете място, възможност, както земеделецът,
да
растат и
да
се развиват правилно.
Да
не ме разбирате криво.
Ще дойдат и противодействията, от които може
да
изгубите присъствието на духа
си
, но веднага ще се коригирате.
Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии, в края на краищата, ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори.
Там е силата на човека.
Сега аз ви давам основа, върху която вие може
да
градите,
да
поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда.
Ти може
да
кажеш: аз не мога
да
се повдигна.
Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна.
Не, можеш
да
се повдигнеш.
Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко.
Та всички трябва
да
се стремите
да
предизвикате проявление на разумното във вас.
Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете
да
създадете в училището.
То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум.
Човек може
да
е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат.
Ще се стремите
да
разбирате разумното
си
сърце и според него
да
постъпвате.
В каквото и направление и
да
действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни.
Следователно вие трябва
да
контролирате всеки лош навик в
себе
си
, не всички навици изведнъж, но един по един.
Хвани един от тия навици с щипците
си
и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява.
Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления.
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията
си
задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него.
Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи.
Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане.
Когато някой от вас падне духом, не отивайте
да
го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания.
Ако вие можете
да
влезете в положението на някого без
да
му говорите и можете
да
му помогнете и облекчите неговите страдания, добре.
Някой път вие може
да
му говорите много красиви думи и
да
го оскърбите повече.
Без тях никакъв морал не може
да
се подкрепя.
Човек трябва
да
бъде смел,
да
владее страха,
да
не трепва,
да
бъде безстрашен човек.
Представете
си
, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате
да
бягате.
Щом бягате вие, и тя почва
да
бяга към вас.
Не, човек не трябва
да
се стряска от нищо.
То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони.
Всички разумни прояви са съобразно природните закони.
Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка
да
виждате порядък, това е една велика философия.
Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък.
Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното
си
сърце.
Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва
да
трепне, не
да
го съжалявате, но
да
потърсите начин как
да
му помогнете, как
да
извадите този човек из водата.
Но така трябва
да
помагате, че
да
не се удавите и вие.
В това правило може
да
има изключения на 100 милиона едно.
Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е
да
има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения.
Ако искаш
да
помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш.
Ще ви приведа една случка от живота,
да
видите, че разумното работи в света по какъвто и
да
е начин.
Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах.
Гледам, един човек съблича дрехите
си
и се хвърля в морето.
Аз мисля, че знае
да
плава.
Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш
да
плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна
да
плава – излезе на брега.
Казах му тогава: „Иди
си
със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал
да
търся въже той щеше
да
се удави.
Мъчнотията е там как
да
се свържете с този закон.
Когато искате, всякога можете
да
помагате.
Да
помагате, това е навик.
Помагате ли, ще спазите присъствието на духа
си
.
Не само аз мога
да
помагам, и вие можете
да
помагате.
Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва
да
излезе вън от
себе
си
– нищо повече!
Разумното сърце има сили
да
направи нещата по-леки,
да
разшири техния обем.
И тъй, вие трябва
да
работите за създаване на добри навици у вас.
Не казвам, че трябва
да
учите някой нов морал, но приложете този, който имате.
Сега вие се спъвате, защото искате
да
вложите в
себе
си
нови навици.
Вие имате много добри навици, само трябва
да
ги извикате
да
се проявят.
Запример, всички имате навик
да
проявявате силна воля.
Как мислите, в какво седи силната воля?
Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го.
Да
, така е, който има физически сили, може
да
направи всичко физически; който има силен ум; може
да
направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля.
Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек
да
може
да
забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и
да
станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв.
Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание.
Когато заговори то, вие
си
казвате: ти не слушай сърцето
си
, а слушай ума
си
!
Не, най-първо човек трябва
да
слуша разумното
си
сърце, а след това своя ум.
Запример, искате
да
знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не.
Почвате
да
разсъждавате с ума
си
и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето.
Записвате
си
това и като дойде понеделник, проверявате.
Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд.
Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете:
да
, но еди-къде
си
грее слънце.
Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите
си
, вие ще
си
отговорите точно.
Оставете светлината свободно
да
пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение.
Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката
си
едно приятно разположение, без никакво раздвояване.
Може
да
направите този опит веднъж, два, три и повече пъти.
Може
да
направите и ред други опити.
Срещнете един човек, запитайте се: мога ли
да
живея добре с този човек?
Като запитате тъй разумното
си
сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете
да
живеете с него.
На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш
да
живееш с този човек.
Сега, вие като изследвате тия работи, почвате
да
се плашите де ще му излезе краят.
Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици.
Следователно ние трябва
да
бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е?
Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето,
да
видим ще се скъса ли или не.
– Искам
да
спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва
да
бъде здраво.
С него мога
да
спусна когото и
да
е в кладенеца и то няма
да
се скъса.
В това отношение за нещата, които можем
да
опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем
да
проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце.
И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва
да
постъпим, без никакво изключение.
“ – направи го, без
да
мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри.
Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че
си
направил погрешка.
Та гледайте
да
предизвикате добрите навици в
себе
си
.
Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете
да
го използвате разумно.
Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата
си
, ще го употреби за зло, както за самия
себе
си
, тъй и за околните.
У всички ви трябва
да
се прояви разумното.
Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само
да
ги предизвикате.
Давид казва: „Размислих в сърцето
си
.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията.
Те изолирват човека, за
да
проникне дълбоко в сърцето
си
и
да
се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него,
да
започне
да
прилага тия добри навици за своето развитие.
Само така вие ще можете
да
станете самостоятелни, вътрешно свободни,
да
не губите присъствие на духа.
Отвън бурите може
да
ви засягат,
да
ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма
да
влязат вътре и
да
ви засегнат.
Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без
да
са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици.
Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици.
Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва
да
ги разработват.
Всеки сам трябва
да
разработва своето вътрешно богатство.
Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора.
Няма човек в света, който
да
не ги е минал.
Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре.
Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма
да
губите присъствието на духа, ще бъдете разположени.
Ако във време на мъчнотии не можете
да
приложете един добър навик, кога ще го употребите?
Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете?
Тогава нямам нужда от вас.
Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия
си
живот.
Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял
да
прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен.
Вие може
да
философствате, колкото искате, това няма
да
ви ползва.
Трябва
да
търсите нуждаещите се и
да
им помагате навреме.
В това отношение може
да
бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света.
Казвате: за
да
не се карам с този човек, ще отстъпя.
На такъв човек, който отстъпва от принципите
си
, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права.
Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души
да
му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам.
Това подразбирали в средните векове
да
бъдеш рицар, кавалер.
Да
бъдеш рицар, значи
да
имаш морална доблест,
да
постъпваш в даден случай според добрите
си
навици, за доброто на окръжаващите.
По такъв начин ще се повдигнете в собствените
си
очи.
Сега, мнозина от вас не вярват на
себе
си
.
Щом ви турят на изпит, вие почвате
да
се колебаете.
И някои ме питат дали ще успеят или не.
Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш
да
устоиш.
Ако искате, може
да
устоите.
– Законът е следният: в даден момент аз имам възможност
да
кажа и истината, и лъжата.
Колкото имам възможност
да
кажа истината, толкова имам възможност
да
кажа и лъжата.
Аз съм господар на положението, от мен зависи какво
да
кажа.
Човек може
да
каже една лъжа и
да
я обвие в една истина.
Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас?
А може
да
каже една истина и
да
я обвие в една лъжа.
Вие може
да
разисквате помежду
си
този въпрос.
Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие.
Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия
да
каже истината, колкото и
да
я откаже.
Отсега нататък искам
да
се занимавам с разумното ви сърце.
В даден случай човек може
да
направи и добро и зло– това са възможности.
Следователно в това,
да
се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека.
Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви.
Значи, Бог ти е дал един закон, според който
да
постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата.
Ако подчиниш лъжата на истината, ти
си
мощен човек.
При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“.
Ако подчиниш злото на доброто, ти
си
мощен човек.
И ако външната среда, т.е.
Ако подчиниш неправдата на правдата, ти
си
мощен човек.
Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти
си
мощен човек.
Всеки от вас е готов
да
се докачи,
да
се обиди за най-малкото нещо.
Ако подчиниш омразата на любовта, ти
си
мощен човек.
И обратно: всеки може
да
стане играчка на съдбата.
като че ли целият свят трябва
да
се управлява според както той мисли.
Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист.
Но тъй мислят и всички останали хора.
Ти не можеш
да
кажеш, че твоята съдба била такава.
Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт.
В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам.
И дълго време те трябва
да
се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях.
Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти
си
господар, ти можеш
да
постъпиш, както искаш.“
Бъдете уверени, че щом почнете
да
се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие.
Допуснете, запример, че имате пред
себе
си
едно пиано.
Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете
да
си
помагат един на друг.
“ Ама може
да
ме убият!
– Няма
да
има.
Тогава трябва
да
викаме акордьора
да
нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено.
Ако ли не, ще трябва
да
го заменим с друго пиано.
Даже и в гората
да
си
и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга.
Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не
си
Божествен човек, а
си
една страхлива крава.
Той е търговец, но търговията не урежда живота.
“ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не
си
употребил своя добър навик.
Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва
да
мислим добро за хората.
За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в
себе
си
как
да
постъпите и след това ще бъдете смели. Напред!
Добре, но ако вие концентрирате мисълта
си
към един вълк и мислите, че той е добър, че няма
да
дави овцете, ще изправи ли той своето поведение?
– Не, той е вълк и вълк ще
си
остане.
Той е изработил вълчата природа в
себе
си
и не може
да
се откаже от нея.
Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас.
Временно, от страх, той може
да
покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал.
Следователно, за
да
има човек морал в
себе
си
, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за
себе
си
, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека.
Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили.
И тъй, сега ще извикате в
себе
си
своите добри навици.
Обаче от миналото
си
той носи в
себе
си
един добър навик и всякога постъпва добре.
Аз искам за в бъдеще
да
видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода.
3.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога?
Това е единството в природата.
Тя казва на хората: Както братът и сестрата могат
да
живеят заедно, така всички семейства, всички общества и народи могат
да
живеят в същите отношения, като братя и сестри помежду
си
.
Всичко зависи от Бога.
„Плати ми това, що
си
ми длъжен." Питате: Защо този съслужител е постъпил така със своя длъжник ?
Той управлява всички народи.
Има ли смисъл
да
осъдиш брата
си
за 60 лева?
Като вземеш тези пари от него, ще оправиш ли живота
си
?
Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората.
– Няма
да
го оправиш.
Има нещо, в което Той ги оставя
да
се проявяват свободно.
Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи.
Тази е причината, дето за 60 лева той даде брата
си
под съд.
Следователно, за
да
не стават такива работи, човешкото естество трябва
да
се проникне от Божествената разумност.
Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене."
Всичко, което човек прави, трябва
да
го насочи към Божията Любов, като основа на своя живот.
Всичко в живота трябва
да
бъде в услуга на Божията Любов.
Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време
да
се разговаря с някое същество от земята.
Само тя е в състояние
да
донесе на човека това, което той очаква.
Любовта ще научи хората
да
живеят правилно.
Един ден гой се обърнал към Господа с молба
да
слезе на земята,
да
види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин.
Колкото и
да
се проповядва на хората
да
живеят братски, без любовта нищо не се постига.
Какво ще допринесе вашата проповед за любовта и за морала на болния, ако той няма никакъв морал в
себе
си
?
Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност.
Колкото и
да
му говорите, думите ви ще звучат напразно.
Той посветил целия
си
живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може
да
изпълнява волята Му.
За
да
ви разбере, болният трябва
да
бъде морално здрав.
Като гледал този беден човек, ангелът искал
да
разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл
да
намери.
Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа.
Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога.
Ако искате
да
намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите.
Който иска
да
бъде Божествен, цялото му естество трябва
да
бъде проникнато от любовта.
Съвременните хора са недоволни от живота
си
и казват: Какво ще придобием от този живот ?
Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек
да
е полудял от любов.
От всичко може
да
полудее човек, но не от любов.
Това трябва
да
се знае.
Когато изгуби любовта
си
, човек може
да
полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно.
Който люби, той дава път на Бога в
себе
си
, затова е в състояние
да
обхване целия свят.
Значи, те ви дават подтик, те са прицелна точка на посещението на театъра.
Следователно, щом любиш, ти
си
във връзка с Бога.
Който може
да
хване брата
си
за гушата и
да
го даде под съд за 60 лева, той няма любов в
себе
си
.
Войниците могат
да
отслабнат, актьорите могат
да
изчезнат, договорите между държавите могат
да
се нарушат, държавите
да
изчезнат, но едно нещо остава вечно в света – Божията Любов.
Съвременните хора търсят различни методи
да
подобрят живота
си
.
Бог е един и същ и неизменен през всички времена и епохи.
И това е добре, но единственото нещо, което може
да
подобри живота им, е Божията Любов.
На ваш език казано: Всички бедни, онеправдани, страдащи, които вършат Божията воля и Му служат с любов, ще бъдат изпратени отново на земята.
В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва
да
се ръководят.
Тя е в състояние
да
уравновеси силите в природата,
да
регулира живота.
Бог ще им даде сила и мощ и ще им каже : Работете в мое име.
Аз ще ви дам сила, ще ви подкрепя, за
да
внесете ред и порядък по цялата земя, но без никакво насилие.
И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек.
Абсолютно никакво насилие!
И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят.
Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите
си
: на физическия човек турят етикета божествен.
Че има насилия в света, това е човешко.
Да
любим, това е Божествено.
И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва.
– Е, като обикновени хора, ще прилагате насилието, а като божествени хора, ще любите, ще живеете без насилие.
Следователно, не можеш
да
кажеш за физическия човек, че е божествен.
– Като станеш божествен човек, ще разбереш, че може и без насилие.
Да
кажеш за някого, че е ангел, това значи,
да
бъде по сърце чист, нежен, благороден.
С насилието ти вредиш първо на
себе
си
.
„И намери едного от своите съслужители, който му дължеше сто пенязи и улови го, та го давеше и не искаше
да
му прости." – „Доведете го при мене" – каза царят.
Така ще стане с всеки човек, който не иска
да
прости на брата
си
.
Той казва, че не трябва
да
се презират децата.
Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота
си
.
Не туряйте в ума
си
идеята, кой ви дължи.
За
да
придобие човек великата Божествена Истина, за
да
влезе в Царството Божие, не е нужно
да
бъде философ.
Всеки има един идеал, един стремеж на душата
си
, който иска
да
реализира.
Според мене, човек трябва
да
благодари на Бога, че му е простил 10,000 таланта, че му е дал ум, сърце и воля,
да
служи с тях на Бога.
Ако не успее, той страда.
Ако
си
търговец, бъди един от най-честните; ако
си
адвокат, бъди един от най-честните; ако
си
слуга, бъди един от най-честните; ако
си
учен, лекар или професор, бъди един от най-честните; ако
си
майка, баща, брат или сестра, бъди един от най-честните.
Престанете
да
виждате грешките на своите братя.
Ето защо, когато детето греши, всички казват: Дете е, не може
да
не греши.
Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия,
да
се прояви.
Не ги изобличавайте за погрешките им, но им прощавайте и кажете: Ела, братко,
да
си
подадем ръка.
На възрастния не се позволява
да
греши.
Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта
си
.
Казвам: Като хора, вие не можете
да
си
прощавате напълно, но Божията Любов ще прости грешките ви, и вие ще станете живи извори.
Казват, че той има опитности, не трябва
да
греши.
Ето къде можем
да
приложим своята воля.
Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само
да
ги разреши, но и
да
ги приложи.
Това не става лесно, обаче, с постоянство всичко се постига.
Дърводелецът не трябва само
да
представя своите модели, но и
да
ги приложи.
Какво представя Божественият свят, не е време
да
се говори за това.
Иначе, ние не можем
да
покажем на хората Божествения живот.
Днес вас няма
да
ви горят,
да
ви турят на кладата, но ще преживеете вътрешна борба.
Този свят е отвлечен, следователно, колкото и
да
се говори за него, все ще бъде чужд за вас.
Моделът трябва
да
се реализира.
Не е достатъчно само
да
раздадем имането
си
, но
да
го раздадем с любов.
Философията, че животът се заключава само в ядене и пиене, отживя времето
си
.
Няма
да
мислите, че смисълът на живота е в парите и в къщите.
Аз говоря за вярата на образования, на учения човек, за
да
не се докачат другите.
Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай.
Ако говоря специално за философите, лекарите, богословите, някои от тях могат
да
се докачат.
Като взема думата образован, тя обхваща всички.
Казват: Трябва
да
пресъздадем обществото, т.е.
Аз виждам старите учени между сегашните учени.
да
го подобрим.
Всички са на едно място.
Големите грешки в света раждат малките неразположения и погрешки, а малките погрешки причиняват всички нещастия на хората.
– Оставете обществото само
да
се оправя.
При сегашните условия вие не можете
да
направите нищо.
Великите добродетели раждат малките добродетели, а малките добродетели са носители на всички радости.
Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш
да
излезеш навън.
Ще чакаш
да
се стопли,
да
дойде пролетта.
Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която
да
прилага абсолютната Божия воля.
Друга работа има сега:
да
нарежеш дърва и
да
запалиш огъня.
Бог изпраща едно малко ангелче
да
донесе благото на земята.
В прочетената притча се казва, че един господар искал
да
си
направи сметка със слугите
си
.
– Каквито планове и
да
кроите, вън е студено, не можете
да
ги реализирате.
Той намерил един от слугите неизправен в сметките
си
.
Снегът ще ви застави
да
седите вкъщи.
Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи.
Слугата ял и пил, но не могъл
да
се справи със сметките
си
и останал с един дълг от 10,000 таланта.
Царят заповядал
да
продадат жена му и децата му, понеже не могъл
да
плати дълга
си
.
– Трябва
да
воюваме.
Къде е синът ми, дъщерята ми?
У слугата се заражда видимо разкаяние.
Той пада пред нозете на царя и казва: Почакай малко, господарю, аз ще
си
изплатя всичко.
Това трябва
да
го разберете.
Бог търси начин, как
да
помогне на страдащите,
да
ги направи щастливи.
Но като излязъл слугата оттам, намерил едного от съслужителите
си
, който му дължал сто пеняза – на наши пари 60 лв., и му казал: Дай ми скоро парите!
Карат ли се волове
да
орат в дълбок сняг?
Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия
си
мъж.
Съслужителят му почнал
да
се моли,
да
го почака, но той го хванал за гушата, дал го под съд, дето го осъдили и затворили в тъмница.
Бог търси начин, как
да
върне нейният възлюбен отново на земята.
– Кога ще свършим работата
си
?
Майката плаче за умрелите
си
деца.
Той го повикал и казал: Слушай, аз ти простих 10,000 таланта, а ти не можа
да
простиш на брата
си
, който ти дължи само сто пенязи, и го даде под съд.
Бог търси начин,
да
изпрати децата,
да
й съобщят, че са живи.
Не трябваше ли и ти
да
му простиш по същия закон?
Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане.
Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят.
И той го предаде на мъчителите, докле заплати всичко, що бе длъжен.
Тогава ще се градят училища – всичко може
да
се направи.
Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора.
И Христос прави своя извод и казва: „Така ще бъде с всеки от вас, който не прости на брата
си
." Прощаване има само там, дето царува любовта.
Първото нещо – снегът трябва
да
се стопи.
Само човекът на любовта може
да
прощава.
Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли
да
се страхуваме, щом Бог е с нас ?
Ето пътят, по който българите могат
да
оправят работите
си
.
– Кой може
да
премахне омразата ?
– Вие не можете
да
я премахнете.
И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората.
Само Господ може
да
се справи с нея.
– Не трябва ли
да
бъдем патриоти?
Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в
себе
си
,
да
видите своите грешки.
Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас,
да
премахне омразата ?
И малки грешки
да
имате, те са като малките камъчета, които спъват колата.
Кажеш ли, че
си
българин, това значи, че
си
пратен на земята
да
служиш на Бога.
– Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е.
Какви тухли са нужни за съграждането на една къща?
само Бог може
да
премахне омразата.
Никаква друга сила не може
да
я отстрани.
От качеството на тухлите зависи здравината на къщата.
Следователно, ще влезеш в стаята
си
и ще се молиш, докато Бог стопи омразата.
И ако Бог – Създателят на вселената, Който ръководи съдбините на народите, е на наша страна, Той ще изпрати разумни хора – разумни майки и бащи, ще ги благослови, и работите ни ще се оправят.
Важно е още, как майсторът ще спои тухлите,
да
няма празнини между тях.
Тогава всички спорове и недоразумения, всички размирици ще изчезнат.
И хората са живи тухли и камъни, които влизат като градивен материал във великото Божествено здание.
Учените обясняват произхода на снега.
Щом е така, те трябва
да
бъдат доброкачествени,
да
се използуват на място.
Аз не говоря за външния свят, но за онези разумни хора – дето и
да
са те – в църквата, в обществото, които служат на Бога с любов.
С други думи казано: Човек трябва
да
бъде изправен към Божествените закони.
Нека те отворят сърцата
си
и кажат: Господи, ние Ти служим с любов.
Достатъчно е
да
постоиш три-четири деня вън на снега,
да
замръзнат ръцете ти,
да
се парализира всякаква твоя дейност.
След това ти не
си
в състояние
да
свършиш каква и
да
е работа.
Не е позволено
да
гледаш, как брат ти се моли
да
го почакаш малко, докато плати дълга
си
, а ти го даваш под съд и го осъждаш.
Всички светии, всички добри хора по целия свят ще проповядват учението на Любовта.
Аз желая Ормузд-дей
да
прости на всички и
да
остави по една кутийка с хубав, скъп пръстен за вашата дъщеря.
Не трябва ли
да
му простиш ?
И като отворите кутийката,
да
вземете този пръстен в знак на връзка с Бога.
Христос казва
да
му простиш.
Вярвайте в Бога, Който живее във всички.
Аз вярвам, че в сърцата на всички хора има нещо добро.
Казваш за нещо: Хубаво е това, но интересите ми не позволяват
да
го приема.; Значи, той признава, че има нещо добро, но не може
да
го приеме.
Водата, въздухът и светлината, с които разполагате, не са ли от Бога ?
Казвам: Богатият не може
да
възприеме свободните идеи.
- Той съзнава, че в тях има нещо добро, но интересите не му позволяват това.
Един ден, когато осиромашее, той пръв ще стане свободомислещ, пръв ще приеме социализма.
Като беден, той казва:
Да
се разделят богатствата между хората.
– Ние сами
си
изкарваме прехраната.
Като богат, той казва: Не може
да
се раздели богатството между хората.
–
Да
каже човек, че сам
си
изкарва прехраната, това е квадратна лъжа.
Колко плащате за водата?
Щом осиромашее, снегът се е стопил, и той казва:
Да
разделим земята помежду
си
.
Даром ви се дава.
– Даром ви се дава.
Във всички прояви на живота е нужна разумност.
Ако синовете искат
да
разделят помежду
си
богатството на баща
си
, ще се оправи ли животът им?
– И той се дава даром, само че хората са му турили цена.
Няма
да
се оправи.
Голямо изобилие има в природата, всичко се дава даром.
Всеки брат ще иска
да
си
продаде имането и
да
го изяде.
Съвременните хора са изопачили живота
си
и постоянно питат, кой ме храни.
Синовете трябва
да
се сплотят около баща
си
,
да
работят задружно и
да
изкарват прехраната
си
с общ труд.
Трудът на всички хора трябва
да
се използува за общото благо.
Съвременните хора имат един и същ стремеж, всички искат
да
бъдат щастливи.
Казвате: Какъв е този ум, който е предвидил всичко?
Обаче, какво виждаме в притчата?
Истинският господар прощава 10,000 лева дълг на слугата
си
.
Той схваща нещата правилно и ги нарежда абсолютно разумно.
Същият слуга хваща своя съслужител, който му дължи само 60 лева, и го дава под съд.
Славно и велико е, когато виждаме, как Бог е наредил всичко в пълен ред и порядък, и как се грижи за нас.
Той не подозира, че има Един, Който следи всичко.
Онзи, който не вижда това, казва: Несправедливи са хората, животът не е добре нареден.
Господ не е създал парите.
Мога
да
отида при един свой брат и
да
му кажа: Братко, Баща ми каза, че при тебе е оставил един хляб.
Лошият човек не е в лицето на царя, но в простия слуга, който хваща своя брат за гушата, не му прощава даже 60-те лева и го туря в затвор.
Бъди тъй добър, в името на нашия Баща,
да
ми дадеш парче от този хляб.
– Защо днес в света има повече слуги, отколкото господари?
Друг път ще дойде някой брат при мене и ще каже: Братко, можеш ли
да
ме нагостиш ?
– За
да
се поправят.
При тебе са оставени баница, сирене, ябълки.
Ако при това отнасяне на слугите към своите братя вадим заключение за неправдата в света, питам: Защо има толкова болни хора на земята?
Христос казва: „
Да
не съблазняваме едного от тези малките." Това е закон.
Ето, заповядай, вземи
си
, каквото искаш.
Ако вярващите прилагат Христовото учение, без съмнение и подозрение, всеки ще
си
бъде на мястото.
Ако имаш един кон, можеш ли
да
измениш неговото естество ?
Такова трябва
да
бъде отношението между хората.
Конят, дето и
да
е, все кон
си
остава.
И аз
да
се моля, и целият свят
да
се моли за него, все кон ще
си
остане, Естеството на коня е такова, че при сегашните условия, той не може
да
се измени – пак кон ще
си
остане.
Казвам: Всички наши братя, които са завършили своето развитие, всеки ден слизат на земята и виждат, как живеем ние.
Обаче, аз мога
да
се отнасям с него добре, като приятел: всеки ден ще го реша, ще го чистя и ще го карам на работа.
Така ще се отнасям и с овцете, и с воловете
си
.
Няма нещо, което може
да
избегне от Божиите очи.
Там, в тайните съдилища, в тайните участъци и казарми тези очи гледат и всичко виждат.
Всеки човек може
да
се отнася с близките
си
добре.
Господ гледа и държи сметка за реда и порядъка навсякъде.
Богатият не може
да
направи слугите
си
богати, но може
да
се отнася с тях братски, т.е.
Той е Господар, Той е Царят в света.
Ако и слугите се отнасят с господаря
си
добре, ако са честни, и на господаря, и на тях ще бъде добре.
– Нещастия, страдания и болести.
Днес има толкова болести в света, че лекарите не знаят, как
да
ги кръщават.
– На онези синове, които Го разбират.
Неврастенията, в различните
си
видове, е толкова разпространена, че не знаят, какви имена
да
им дадат.
Сега ще ви приведа накратко един разказ,
да
видите, как се изпитва нашия живот.
Един германски лекар, който изследвал нервните болести в Америка, намерил 400 различни вида и, като ги кръщавал, не могъл
да
намери толкова различни имена.
Един от древните прочути царе имал единствен син, когото много обичал.
Той сам искал
да
му намери мома, за която
да
го ожени.
Царят бил умен, добър и намислил сам
да
тръгне из царството
си
, по градове и села,
да
търси достойна мома за сина
си
.
Когато изгуби връзката
си
с Божественото, човек става неврастеник.
Още на вратата момата го посрещнала, поканила го
да
влезе вътре
да
си
почине.
Ако подложите един здрав, силен човек на тридневен глад, той ще стане неврастеник.
Не казвам
да
се подложи на глад, когато няма апетит, но когато организмът му се нуждае, когато апетитът му е голям.
Страшно е
да
лишиш човека от любовта, като храна за неговата душа.
– Можеш ли
да
ми дадеш нещо за ядене?
Тази истина е позната на всички хора.
Следователно, когато човек се лиши от същественото в живота, нервната му система се разстройва.
– Ето, заповядай тази питка.
Майка ми я остави за мене и отиде
да
работи – нищо друго нямам.
Само Божията Любов е в състояние
да
лекува неврастенията.
Радвам се, че мога
да
ти предложа поне тази питка.
Царят взел питката, отчупил
си
парче от нея и започнал
да
яде.
Единият начин е лекуване от природата.
На тръгване, царят дал една кутийка на момичето и казал: Ще отвориш кутийката, когато дойде майка ти и, каквото намерите вътре, то е за вас.
Оставете болния на природата, няма
да
се мине много време, и той ще оздравее.
И от благодарност той оставил тази кутийка, с условие,
да
я отворят, когато майката се върне вкъщи.
След една седмица извикали момата в царския дворец,
да
заеме едно от най-високите места.
Така и Бог някога посещава хората, изучава ги,
да
види, как живеят и как постъпват.
– Той може
да
се изтълкува различно.
Там се казвало, че който повярва в Бога и приеме Неговата Любов, може
да
се излекува от всякаква болест.
Тя
си
казала: От този момент посвещавам живота
си
в служене на Бога.
основа на живота
си
.
Значи, душата е царската дъщеря, която ще се ожени за красивия царски син, т.е.
Да
се върнем към стиха, в който се говори за неблагодарния слуга.
Съвременните хора, които гледат философски на нещата, казват: Всичко е вятър, празна работа, няма защо
да
се прощава.
Сега, като ме слушате, казвате: Това са приказки от „Хиляда и една нощ." – Не са приказки, това са изключителни случаи в живота.
Има празни работи в живота, но всичко не е вятър.
– Всичко изтича като водата.
– Има вода в света, но всичко не е вода; всичко не изтича като водата.
Трябвало е само един подтик отвън, за
да
се излекуват.
– Всичко е земя.
Христос им казвал: „
Да
бъде според вярата ви!
– Има земя, много неща са като земята, но всичко не е земя.
" Такъв е случаят с жената, която боледувала 12 години от кръвотечение; с онзи, който е боледувал 38 години; със сина на онази майка, когото Христос възкресил.
Този ден в Израил били умрели много синове, но Христос възкресил само един.– Защо?
– Има огън в света, но всичко не е огън.
Значи, всичко в света не е земя, не е вода, не е въздух, нито е огън.
И днес, като дойде Христос, няма
да
излекува всички хора, но само онези, на които съзнанието е пробудено.
Само те могат
да
приемат моментално Божията Любов.
– Тогава ние ще отидем в горите, там
да
се подвизаваме.
Учените и досега още не са определили, отде идат нещата и докъде стигат.
– Водата има ли граници?
Трябва ли и ние
да
се подвизаваме като тях ?
Не, ние ще използуваме техните знания и опитности, като школа, която трябва
да
изучаваме.
Сегашните светии трябва
да
живеят между хората,
да
опитат тяхната омраза и студ.
– Защото водата на океаните може
да
се пренесе в пространството и
да
се излее на друго място, например, в България.
Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на Божественото в
себе
си
.
Онези хора, колкото малко и
да
са те, посветили живота
си
в служене на Бога с любов, са в състояние
да
подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение.
Ще кажете, че тази вода е българска.
От тях зависи всичко.
– Не е българска, но е вода на Атлантическия океан.
Така се разнасят водите по целия свят: В Русия, в Германия, в Франция, в България – навсякъде се разнася тя.
Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него.
Но когато Рим стана велика държава и почна
да
избива своите граждани християни, тя се отдалечи от Божието лице и изчезна като държава.
– Всичко не е пръст, нито скали.
Щом наруши светостта на идеалите
си
; щом се отдалечи от своите разумни и добри хора, Египет пропадна.
Това става и днес с всички народи.
Величието на елин народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високо духовни, просветени хора.
Това, което ни дава земята, нейните блага, са резултат на великата разумна Божия Любов, която организира всичко в света.
Тя съществува, изобщо, между всички живи същества.
Те са спасители, както на своя народ, така и на цялото човечество.
Наблюдавайте птичките, например, които не са толкова разумни, като хората, но съберат се женска и мъжка птичка, направят
си
гнездо, снасят яйца и ги излюпват.
Всички спорове и недоразумения между държавите представят едно болезнено състояние, през което те неизбежно минават.
Божият Дух работи във всички християнски народи.
Тази е причината, дето те търсят път –
да
живеят разумно и в любов.
– Защото не се е стопил още всичкият сняг; омразата още се шири в света.
Докато Бог не слезе на земята, светът няма
да
се оправи.
Докато Божият Дух не дойде между хората, всичките им усилия ще бъдат напразни.
Не казвам за всички хора, но повечето от тях още не са разрешили семейния въпрос.
Следователно, когато Божият Дух дойде, Той ще внесе своята светлина, топлина и сила между нас.
Един английски статистик казва: В града Лондон има само 250 щастливи семейства; 3000 семейства донякъде живеят добре, а на останалите – Бог
да
им е на помощ!
Както виждате, малък е процентът на щастливите хора.
– Когато злото се увеличава, когато болестите и неправдата между хората се увеличават, Духът е далеч от тях.
Като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че всички говорят за братство.
Щом злото се намали, болестите и неправдата изчезнат, Духът е между хората.
Днес българите, както и всички останали народи, искат
да
се наредят работите им,
да
подобрят живота
си
.
4.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Туй е, което сега се изисква от всички.
Във втория стадий на вашия живот вече се изисква обхода, т. е.
да
знаете какви трябва
да
бъдат постъпките ви един спрямо друг.
Например искаш
да
направиш бележка някому.
Направи, но
да
я направиш от Любов, както ще постъпиш спрямо
себе
си
.
Когато правиш бележка на
себе
си
, как постъпваш?
Осъждаш ли се строго?
Защо
да
не постъпваме спрямо другите тъй, както спрямо
себе
си
?
Следователно ние трябва
да
изнесем Истината с Любов.
Когато поправяме грешките на който и
да
е брат, трябва
да
ги поправяме с Любов, та той
да
почувства, че ние правим това нещо от Любов, а не че искаме
да
се радваме на някоя негова погрешка.
Някой ме пита: „Ние нямаме ли право
да
седнем напред
да
слушаме?
Питам: кой е по-благороден – който сяда отпред, или който сяда отзад?
Ако
си
човекът, който може
да
отвори устата
си
и
да
каже една любовна дума,
да
изпълни Волята Божия, седни на първия стол!
Ако
си
човекът, който може
да
каже най-грубата дума, седни най-последен!
И
да
те викат напред, кажи: „Братя, аз не съм за първото място.
Аз ще седя отзад и постепенно ще идвам към първите столове.“ Казвате: „
Да
седнем отпред!
“
Да
седнете отпред аз ще се радвам, но трябва
да
знаете, че аз чета тия първи редове.
Те трябва
да
бъдат редове на Божествената Любов, така че кой как ви срещне, от вас
да
излиза онази благост, онази нежност, онази сила
да
си
помагате един на друг.
Вие сега ще ми кажете: „
Да
, но това са нашите наследствени черти.“ – Това е една лъжа.
Доброто, добрите навици, благородното сърце у вас Бог ги е вложил още когато ви е създавал, още когато сте излезли от Бога.
Следователно във всеки един случай ние имаме толкова възможности
да
бъдем добри, колкото и лоши.
Злото всякога произтича от отказването ни
да
вършим Добро.
Да
допуснем сега, че двама ученици се скарат, обидят се нещо.
Как ще изгладят тази обида?
Ако единият от тях
си
каже: „Чакай, аз ще постъпя според моето разумно сърце.“ И другият казва в
себе
си
: „И аз ще постъпя според моето разумно сърце.“ Постъпят ли и двамата така, спорът веднага ще бъде изгладен.
Ами че какво има
да
делите?
Какво има
да
делите в този свят?
Не е ли най-хубаво
да
имате Божествената Любов?
Онова, което може
да
даде сила на ума ни, онова, което може
да
даде сила на сърцето ни, онова, което може
да
даде сила на волята ни – това е Бог, Който се е ограничил, за
да
живее в нас.
Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил –
да
влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта.
Ако още тази вечер вие решите
да
бъдете верни на този велик закон на Божественото проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас?
Ако вие се подчините на този Божествен закон, то който човек и
да
срещнете на пътя, и най-лошият
да
е, щом се спрете и го погледнете, Бог ще ви се усмихне чрез него.
И тъй, при сегашните условия на живота ние със своето непослушание на този велик вътрешен закон сме дошли до такова положение, че целият съвременен християнски свят страда.
Не, аз не зная дали смъртта може
да
свети, но това, което зная, то е, че нашите лица не трябва
да
дишат смърт, а трябва
да
дишат живот.
Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва
да
знаете, че за
да
се развие то, страданията трябва
да
ви засегнат издълбоко.
Човек трябва
да
бъде разклатен от дълбочините на душата
си
.
Не са нужни само афекти, които
да
засягат повърхността ви, както някои вълни засягат само десетина метра от морската повърхност.
Ние трябва
да
имаме характера на Авраам.
Според закона на евреите наследството трябваше
да
остане на едного от неговите слуги или на едного от неговите синове от робините му.
Обаче Бог му каза, че ще му даде наследник.
Бог каза на Авраам: „Ще принесеш сина
си
в жертва.“ Ако вие бяхте на мястото на Авраам, щяхте
да
кажете: „Това не може
да
бъде!
Каза: „
Да
бъде Волята Божия!
“ Той взе сина
си
, тури дърва на гърба
си
и отиде точно на мястото, дето му бе казано
да
го принесе в жертва.
Когато вдигна ножа, Господ му каза: „Познах, ти
си
човек на послушанието, затова няма
да
принесеш сина
си
в жертва.“ Ето една похвална черта на Авраам!
С това той показа, че е готов
да
пожертва и най-ценното, което имаше.
Да
не мислите, че Той няма
да
ви изпита.
Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън.
Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх.
Трябва
да
се мине седем пъти през Божествения огън!
Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, за
да
разбирате хубавото у Бога и как трябва
да
го изпълните.
Никога няма
да
бързате.
Каквото и
да
вършите, не бързайте.
Някой от вас е търговец, заплете се в сметките
си
, няма пари – отиде
си
вкъщи, стисне
си
главата – отчае се.
Не стискайте главата
си
!
Като дойдете вкъщи, седнете, отправете ума
си
към Бога, към своето разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже
да
направите в дадения случай.
Не ¢ се карайте, не я молете
да
направи това-онова, но се обърнете към своето разумно сърце и го попитайте какво
да
правите.
Може
да
минат ден, два, три, четири – ще дойде най-добрият отговор какво трябва
да
направите.
Учител
си
, слуга
си
някъде, ученик
си
– каквото и положение
да
заемаш, не бързай.
Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че онези, които имат вяра, всякога се спасяват.
“ – „
Да
, вярвам!
„Най-после – намери се един
да
вярва в Бога.
Хайде навън, не заслужаваш
да
те убием.“ Пущат го на свобода. Защо?
Аз мога
да
ви приведа още много примери за съветите на разумното сърце, но тия примери имат сила в своето приложение.
Аз зная колко е мъчно човек
да
приложи едно правило!
Във всичко в света може
да
се усъмните, но в Бога – никога!
Бъдете готови
да
се жертвате заради тази велика Любов – заради Господа, Който съизволява
да
се ограничи,
да
дойде
да
живее в нас!
Бъдете готови в дадения случай всичко
да
пожертвате заради Него!
С това се е отличил Христос: „Дойдох
да
изпълня Волята на Онзи, Който Ме е пратил“, казва Христос.
Най-после, когато Му казаха, че трябва
да
понесе кръста на страданията, каза: „Аз ще направя всичко, което Отец Ми е казал.“ Христос имаше знание, имаше и сила.
Той казваше: „Не мога ли
да
поискам един-два легиона ангели
да
дойдат и
да
Ме освободят?
– Мога, но няма
да
го направя.
Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това ще бъде за благото на Моите братя.“ Туй е Божествената воля!
Ще дойде ден, когато няма
да
има страдания.
Христос вече няма
да
Го разпъват в света. Защо?
Ами че няма такова дърво, на което могат
да
разпънат Христа!
Този Христос, Който днес живее в сърцата и душите на 500 милиона хора, за Него няма такова голямо дърво, на което могат
да
Го разпънат.
Той е достатъчно силен и Неговата сила ще се развие още повече.
С тази сила можем
да
разполагаме и ние.
Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде дадено.“ В кое име?
Ако имаш разумно сърце, Христос може
да
дойде и
да
живее в него.
Аз ви говоря, но ние не можем
да
ви наложим правила.
Желая едно нещо от вас:
да
се надпреварвате в отдаване на почит един на друг.
Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате; лекции може
да
държите, морал на хората може
да
четете, можете
да
тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва.
Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви.
Който слуша разумното сърце, на него може вече
да
се говори.
Добрите навици са това, на което може
да
разчитате.
Трябва
да
знаете, че всички имате добри навици.
Ако ви обидя, вие ще ми покажете как трябваше
да
постъпя.
Ще ми кажете: „Трябваше
да
бъдеш по-мекичък.“ Щом ми четеш морал, значи имаш добър навик, знаеш как
да
постъпваш.
Щом можеш
да
ми четеш морал, значи разбираш от добрите навици.
Защо
да
не можеш
да
постъпиш така и ти?
Всички знаем как трябва
да
постъпваме?
Щом знаем, защо
да
не можем
да
приложим?
Можем
да
приложим!
И тъй, всички, без изключение, можете
да
приложите.
Всяка работа или всяко предприятие в света не трябва
да
почива на една колеблива основа, а на една здрава основа.
Под думите здрава основа разбирам основа, която не се мени, която остава една и съща при всичките условия.
Бог се е ограничил
да
живее в нас.
Ако 2000 години след Христа кажем, че не можем
да
живеем един чист християнски живот, това е срам за нас!
Аз ви слушах преди лекцията, един брат каза: „Братя,
да
се помолим!
“ Аз бих желал само един от вас
да
се помоли, а не всички.
Но след вашата смърт върху каква основа ще турите живота
си
?
И тъй, Земята не е истинската основа, върху която човек може
да
стъпи.
Ако всички станат машинисти, ще има караница.
Апостол Павел казва: „Физическият човек не може
да
разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.“ Вие трябва
да
поставите новата насока на живота
си
върху вашето разумно сърце.
Той ще се качи на машината, а всички останали ще насядат във вагоните – и работата ще тръгне.
Това добро сърце ще потегли; този лост ще се съобрази с великия Божествен закон, а всички други ще стоят във вагоните тихо и спокойно.
Вие ще кажете: „Ама
да
не направи той някаква погрешка.“ Историята, която ние знаем от хиляди години, показва, че всички онези, които са се ръководили от своето разумно сърце, са постъпвали разумно.
Човек, като действа според него, не прави никакви погрешки, ако пък направи някакви погрешки, всичките погрешки се разрешават моментално.
Те никога не са създали някаква катастрофа.
И затова псалмопевецът казва:“Млад бях и остарях, но не видях праведният
да
проси.
Той е сегашният ум, с който човек разсъждава.
Не видях човек с разумно сърце
да
проси,
да
е излязъл на поругание.“ Ако някой път праведниците са били излагани на поругание, то е било по простата причина
да
помогнат на своите братя.
Дойде ти една добра мисъл и ти почваш
да
разсъждаваш по кой начин
да
я приложиш – и изгубваш условията.
Ние често казваме, че ако човек влезе във водата, може
да
се удави.
И после ще апелирате към Христа, към Този, живия Христос, Когото аз наричам Син на Любовта.
Или трябва
да
знае
да
плува, или трябва
да
се учи
да
плува?
Питам: в кое училище е учило изкуството на плуването онова малко патенце, което, щом се измъти, и знае
да
плува?
Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено име, което не смеем
да
произнесем.
Когато се обръщам към Него, аз казвам: „Господи, с Твоето име, с което Ти
си
знаен само горе, на Небето,
да
бъде Твоята воля.“
Между всички славяни те са най-груби.
Може
да
направите един прост опит.
Това ще
си
го признаете.
Ако вие мислите с вашата глава, трябва
да
мислите дълго време, трябва
да
правите изследвания година, две, три, пет, десет и повече върху известен въпрос, докато дойдете до известни заключения.
Няма никаква обида в това.
Да
кажем сега, че вие
си
зададете въпроса какво ще бъде времето в понеделник.
Не е лошо
да
бъдете груби, но оглаждане ви трябва.
Нашият ум започва
да
разсъждава и казва: „Хубаво ще бъде.“ Добре, ще проверите.
За
да
се огладите, ще се надпреварвате в Божествената Любов.
После ще запитате: „Дали времето ще бъде абсолютно ясно, или наполовина ясно; дали ще бъде само облачно, или дъждовно“ и т. н.
Ще
си
зададете въпроса ясно в ума.
И тогава вие, като онази мида, ще направите от вашата грубост един бисер.
Най-първо ще започнете с добрата обхода.
Аз постоянно слушам
да
казват някои от вас: „Учителя спрямо някои е по-благосклонен, а спрямо други – не.
Вие разсъждавате плътски.
Ние не можем
да
бъдем благосклонни по лице.
Щом започнете
да
разсъждавате, Божественото вече почва
да
губи своята стойност.
Божествената Любов действа еднакво към всички хора.
Разсъждавате ли с разумното
си
сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу, под лъжичката
си
, и тогава всеки един от вас може
да
каже: „Времето ще бъде еди-какво
си
.“ Запитайте се например как ще прекарате тази година живота
си
– добре ли, или не?
Към всички хора Бог действа еднакво, но не всички хора еднакво проявяват Божията Любов.
Ако отговорите с ума
си
, той ще ви даде или най-хубавите проекти, или някой път може
да
ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде един положителен отговор.
Следователно вашите души се различават по това, че някои са по-готови и затова Господ по-силно се проявява към тях.
Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за
да
може
да
преминете по-благополучно.
Обаче всички трябва
да
знаете, че имате една и съща възможност.
Дойде ти едно подбуждение, една добра мисъл
да
направиш някому добро.
Та всички трябва
да
проявявате вашите добри навици!
Минаваш покрай пътя, гледаш една бедна вдовица.
И аз бих желал
да
изчезнат грубостта, хокането между вас.
Ти бръкнеш в джоба
си
, но веднага започваш
да
философстваш.
Казваш
си
: „Имам пари, но ми трябват днес.
Всички хора се оплакват, казват: „Любов ни трябва.“ Ами че Любовта е между вас!
Хайде, друг ден ще направя това добро.“ Разсъждаваш ли така, ти вече
си
направил първата погрешка.
Няма
да
се мине дълго време и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнението на ония хубави Божествени чувства.
Ами че кой е крив, ако вие имате един затворен кран и водата не може
да
тече през него?
Следователно ние всякога трябва
да
се подчиняваме на Божествения глас в
себе
си
.
Водата ли е крива, или вие?
Бог ни изпитва – трябва абсолютно
да
Му се подчиним!
Първата черта и за младите, и за старите е
да
се надпреварват в отдаване на почит.
Ученици, които не могат
да
се почитат един друг, не могат
да
почитат и учителя
си
.
За това Добро, което ще направиш, не се изисква
да
дадеш цялото
си
имане – то е една малка услуга.
Ученици, които не живеят помежду
си
добре, не почитат и своя учител.
Едно дете паднало на улицата, счупило
си
крака.
Какво ще ти коства
да
го вземеш,
да
го занесеш у дома
си
и
да
му помогнеш?
Сърцата на всички трябва
да
са готови
да
изпълняват Волята Божия.
Всички трябва
да
изпълнят Волята Божия от Любов.
Всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри подбуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето
си
.
Тогава всички ще се веселим.
Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че трябва
да
уредим живота
си
.
Това можем
да
го направим още тази вечер.
Първото заблуждение е в това, че ние мислим, че искаме сами
да
уредим живота
си
.
Ние можем
да
обърнем вечерта на ден.
Всички условия, при които трябва
да
живеем, всички хора, с които трябва
да
се срещаме и които трябва
да
имат влияние върху нас – всичко това е определено.
Сега искам
да
остане в главата ви следната мисъл: всеки един от вас сам за
себе
си
да
разреши въпроса как
да
се обхожда с другите, а не как
да
се обхождат другите с него.
Не, всеки един от вас от свое гледище
да
разреши как се обхожда с другите и дали Господ е доволен от неговата обхода.
И когато ние противодействаме на една добра Божествена мисъл, ние създаваме своето нещастие в света.
Вие можете
да
изправите всички ваши погрешки.
С тия добри навици, които имате, не се изисква вие
да
вземате целия товар на света.
Тази вечер Господ ще вземе всичките наши грехове и ще ги хвърли зад гърба
Си
.
Тогава ще се яви това ново състояние, ново раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкия Дух.
Той е предвидил всичко, но вие губите условията.
Това може
да
стане още тази вечер.
С отказването
да
изпълните каквато и
да
е добра мисъл вие всякога се понижавате.
Този въпрос може
да
разрешите още тази вечер.
Средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира.
Онези, които са готови,
да
не отлагат.
Които са готови, моментално могат
да
разрешат този въпрос.
Щом направиш най-малкото Добро, ти усещаш вътрешното доволство в
себе
си
, като че
си
придобил целия свят.
Всички трябва
да
се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото Добро, не го изявявайте отвън.
Изявите ли го отвън, вие спъвате
себе
си
.
Защото в дадения случай, когато направиш Доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш.
Да
кажем, че един човек се дави във водата.
НАГОРЕ